Съзнанието за победоносен човешки живот на земята се ражда от такава вяра на създанието, която се осмелява да отправи предизвикателство при всяко повтарящо се стълкновение с ужасната гледка на човешката ограниченост, като неизменно провъзгласява: “Дори аз да не мога да направя това, в мен живее Този, Който ще може и ще го направи — частица от ОтецаАбсолют на вселената на вселените.” И това е „победата, която побеждава света: вашата вяра“. ~ Книгата Урантия, 4:4.9 (59.5)

Но дълго преди пристигането в Хавона възходящите деца на времето вече са овладели умението да се наслаждават на неопределеността, да придобиват сила от превратностите на съдбата, да се въодушевяват при очевидните поражения, да се закаляват в борбата с трудностите, демонстрирайки неукротима смелост пред лицето на безпределността и да проявяват несъкрушима вяра при сблъсък с необяснимото. Някога девизът на тези странстващи станали думите: „В съюз с Бога няма нищо, абсолютно нищо невъзможно!“ ~ Книгата Урантия, 26:5.3 (291.3)

Колкото и трудно да беше да се примирят научните съмнения в ефективността на молитвата с постоянния стремеж за помощ и водителство от божествените сили, никога не забравяйте за това, че искрената вяра на вярващия човек е могъщо средство, спомагащо за личното щастие и самообладание, за социална хармония, морален прогрес и духовни постижения. ~ Книгата Урантия, 91:6.3 (999.6)

Иисус описваше най-дълбоката увереност на позналия Бога човек, когато казваше: “Даже ако всичко земно рухне, какво значение има това за богопозналия, вярващ в Царството човек?” Временната безопасност е уязвима, но духовната увереност е непревземаема. Когато прииждащите вълни на човешките напасти егоизъм, жестокост, ненавист, злоба и ревност се лутат из смъртната душа, вие можете да бъдете напълно уверени в това, че съществува един абсолютно непристъпен вътрешен бастион — цитаделата на духа; в крайна сметка това важи за всеки човек, който е поверил опазването на своята душа на пребиваващия в него дух на вечния Бог. ~ Книгата Урантия, 100:2.7 (1096.4)

В Рая неуспехът никога не се разглежда като поражение; отсрочката никога не се смята за позор; привидните неуспехи във времето никога не се приемат за съществени забавяния във вечността. ~ Книгата Урантия, 26:8.3 (294.2)

Нещастията не лишават позналите Бога индивиди от мъжество, разочарованията не ги отчайват. Вярващите са защитени от депресията, която предизвиква чисто материални катаклизми; живеещите в духа не изпадат в объркване поради произшествия в материалния свят. Кандидатите за вечен живот използват укрепващите и съзидателни методи, позволяващи да се посрещат всякакви превратности и несгоди на смъртния живот. С всеки преживян ден истински вярващите започват все по-лесно да извършват правилни постъпки. ~ Книгата Урантия, 156:5.13 (1739.8)

Но животът ще ви бъде в тежест, ако не се научите да посрещате неуспехите с достойнство. Съществува изкуството на поражението, което благородните души винаги овладяват; вие трябва да се способни да губите, без да унивате, не трябва да се боите от разочарованията. Винаги без колебания признавайте поражението — не се опитвайте да го скриете зад лъжлива усмивка и лъчезарен оптимизъм. Неизменното провъзгласяване на успеха ласкае слуха, но техните крайни резултати ужасяват. Такъв метод е прекият път към създаване на свят на нереалност и към неизбежния крах на окончателно разочарование. ~ Книгата Урантия, 160:4.13 (1779.5)

Колко съкрушително е разочарованието за тези глупци, които, без да свалят очи от призрачните и ефимерни съблазни на времето, са неспособни да видят по-високи и реални постижения — тези непреходни дела, които осъществяват във вечните светове божествените ценности и истинските духовни реалности! ~ Книгата Урантия, 177:4.10 (1926.3)

Иисус описваше най-дълбоката увереност на позналия Бога човек, когато казваше: “Даже ако всичко земно рухне, какво значение има това за богопозналия, вярващ в Царството човек?” ~ Книгата Урантия, 100:2.7 (1096.4)

Иисус отговори: “Ако ти наистина желаеш да намериш Бога, то самото това желание свидетелства, че вече си го намерил. ~ Книгата Урантия, 130:8.2 (1440.2)

Светът е пълен с гладни души, които гинат, макар че хлябът на живота е редом с тях. ~ Книгата Урантия, 159:3.8 (1766.4)

„Истинският Бог не е далеч от нас; той е част от нас; неговият дух говори в нас.“ ~ Книгата Урантия, 3:1.4 (45.2)

Ако следваш подсъзнателното ръководство на този безсмъртен дух, ти със сигурност ще продължиш своето възвишено търсене на Бога. И когато действително постигнеш небесния Отец, то ще стане затова, защото в търсенето на Бога ти ставаш все повече и повече подобен Нему. ~ Книгата Урантия, 133:4.9 (1475.2)

С любовта на Бога и Неговата милост ще получим спасение. ~ Книгата Урантия, 131:1.7 (1443.3)

Затова „всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен“, „тъй като Той великодушно помилва“. ~ Книгата Урантия, 2:4.1 (38.1)

Вярата ви оправдава; вярата ви спасява; и същата тази вяра вечно ви движи по пътя на постепенното придобиване на божествено съвършенство. ~ Книгата Урантия, 150:5.3 (1682.5)

Човешкото спасение е реално; то е основано върху две реалности, които могат да се постигнат с вярата на създанието и с това да ги направят част от индивидуалния човешки опит: фактът на бащинството на Бога и произтичащата от него истина — братството между хората. ~ Книгата Урантия, 188:4.13 (2017.8)

Когато знаете, че сте спасени от вярата, вие действително сте в мир с Бога. И на всички, които следват пътя на този небесен свят, е съдено да бъдат причислени към вечното служене на неизменно еволюиращите синове на вечния Бог. ~ Книгата Урантия, 143:2.6 (1610.1)

Материалната смърт представлява метод за освобождаване от живота в плът; и обителският опит на последователно еволюиращия живот в седемте свята за коригираща подготовка и културно възпитание представлява въвеждане на спасените смъртни на моронтийния път — преходния период, отделящ еволюционното и материално съществуване от по-високото духовно постижение на възходящите създания на времето, на които е съдено да достигнат вратата на вечността. ~ Книгата Урантия, 47:10.7 (540.3)

Тук вие ще започнете от това, на което сте се спрели там. ~ Книгата Урантия, 47:3.7 (533.5)

Вие се радвате, че Синът Човешки е възкръснал от мъртвите, защото благодарение на това знаете, че вие и вашите братя също ще преживявате смъртта в плът. Но условие за такова спасение е раждането в духа — духа на търсене на истината и намиране на Бога. ~ Книгата Урантия, 193:2.2 (2054.3)

И когато земният труд бъде завършен, ти ще служиш заедно с мен на небето.” ~ Книгата Урантия, 192:2.10 (2049.1)

Ключовете за Царството небесно са: честност, повече честност и още повече честност. Тези ключове ги има всеки човек. ~ Книгата Урантия, 9:4.14 (435.7)

Тук вие ще започнете от това, на което сте се спрели там. ~ Книгата Урантия, 47:3.7 (533.5)

Иисус казал: „В дома на Моя Отец има много жилища.“ ~ Книгата Урантия, 30:4.17 (341.7)

В този вид, в който думата „небе“ се използва на Урантия, то понякога означава тези седем обителски свята, първият от които се нарича “първото небе”, и така — до седмото. ~ Книгата Урантия, 15:7.5 (174.5)

Злото е присъщо на естествения ред на нещата в този свят, но грехът е съзнателното отношение на метежника — отношение, привнесено в този свят от тези, които са изпаднали от духовния свят в пълна тъмнина. ~ Книгата Урантия, 148:4.6 (1660.5)

Грехът е осъзнатото, съзнателно и преднамерено нарушаване на божествения закон, волята на Отеца. Грехът е мярката за нежеланието да се подчиниш на божественото ръководство и духовното управление. ~ Книгата Урантия, 148:4.4 (1660.3)

Възможността за погрешни решения (зло) се превръща в грях едва тогава, когато човешката воля съзнателно приема безнравствено решение и преднамерено му се подчинява. ~ Книгата Урантия, 3:5.15 (52.1)

Само великият и благороден характер е способен, допускайки грешка, да се обърне назад и да я поправи. Когато човекът застане на пътя на заблуждението, твърде често собственият му разум се опитва да оправдае продължаващото движение по този път. ~ Книгата Урантия, 184:2.12 (1981.6)

“Не се страхувайте” беше неговият девиз, търпението — идеалът му за силен характер. ~ Книгата Урантия, 140:8.20 (1582.1)

Страхът и гневът отслабват характера и разрушават щастието. ~ Книгата Урантия, 140:5.6 (1573.8)

Исус каза: “Ободрете се, това съм аз, не се бойте.” ~ Книгата Урантия, 152:4.2 (1703.2)

“Но не се бойте: всеки, който искрено желае да намери вечен живот чрез влизане в Царството Божие, непременно ще намери такова непреходно спасение.” ~ Книгата Урантия, 166:3.5 (1829.2)

“Не се бойте от съпротивата на злото, защото аз винаги съм с вас, до края на вековете.” ~ Книгата Урантия, 191:4.4 (2042.1)

От самото си зараждане душата е реална ; тя притежава свойства на космическо безсмъртие. ~ Книгата Урантия, 16:9.2 (195.8)

Божественият дух пристига едновременно с първото нравствено действие на човешкия разум, което ознаменува раждането на душата. ~ Книгата Урантия, 133:6.5 (1478.4)

Всички развиващи своята душа хора са в буквалния смисъл еволюционни синове на Бога-Баща и Бога-Майка — Висшето Същество. Но дотогава, докато смъртният човек не осъзнае това божествено наследство в своята душа, неговата увереност в родството с Божеството трябва да се въплъщава във вярата. ~ Книгата Урантия, 117:6.8 (1289.1)

Продължаването на живота на смъртните създания е изцяло основано на създаването в смъртния разум на безсмъртна душа. ~ Книгата Урантия, 36:6.5 (404.3)

Вечното съхраняване на личността зависи изцяло от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхраняване на безсмъртната душа. Когато разумът вярва в Бога, а душата го познава, и когато — с помощта на Настройчика, и душата, и разумът жадуват Бога, тогава продължаването на живота е осигурено. ~ Книгата Урантия, 5:5.13 (69.8)

Ангелите са небесни духовни слуги. ~ Книгата Урантия, 167:7.3 (1841.2)

Учението за ангелите-хранители не е измислица; някои групи хора действително имат лични ангели. Именно в признаване на този факт Иисус, говорейки за децата на небесното царство, каза: “Внимавайте, не презирайте никого от тези деца, защото Аз ви казвам, че техните ангели винаги виждат духовното присъствие на Моя Отец.” ~ Книгата Урантия, 113:1.1 (1241.3)

Ангелите се намират така близо до вас и тяхната грижа за вас е свързана с такива преживявания, че те, образно казано, “се обливат в сълзи поради вашата нетърпимост и упорство”. Серафимите не проливат физически сълзи; те нямат физически тела, нито пък имат крила. Но те притежават духовни емоции и действително изразяват чувства и настроения от духовен характер, които в определен смисъл са сравними с човешките емоции. Серафимите действат във ваш интерес напълно независимо от вашите преки прошения; те изпълняват разпореждания на висшестоящите същества и затова изпълняват своите задължения извън зависимостта от вашите приумици или променливи настроения. Това не означава, че вие сте неспособни да опростите или усложните тяхната задача, а това, че ангелите нямат непосредствено отношение към вашите молби или молитви. ~ Книгата Урантия, 113:5.2 (1246.1)

В ангелите се появява дълбока привързаност към своите човешки партньори; и ако вие бихте могли да видите серафимите, вие също щяхте да се проникнете към тях от топло чувство. ~ Книгата Урантия, 113:2.5 (1243.2)

Хранителят на съдбата ви въздейства по всевъзможни начини, ненарушаващи достойнството на вашата личност; при никакви обстоятелства тези ангели не посягат на свободната изява на човешката воля. ~ Книгата Урантия, 113:5.1 (1245.7)

За науката Бог е причина, за философията — идея, за религията — личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа — хипотеза на единството, за религиозния човек — жив духовен опит. ~ Книгата Урантия, 1:6.2 (30.1)

Истината е фундамент на науката и философията, представяйки интелектуалната основа на религията. Красотата пробужда за живота, изкуството, музиката и ритмите на целия човешки опит. Добродетелта обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията — емпиричната жажда за съвършенство. ~ Книгата Урантия, 56:10.10 (647.1)

Науката трябва да прави за човека в материален план това, което религията прави за него в духовен план: да разширява хоризонтите в живота и да развива неговата личност. Истинската наука не може да има продължителни спорове с истинската религия. “Научният метод” е само рационално мерило за измерване на материалните успехи и физическите постижения. Но бидейки материален и изцяло интелектуален, този метод е напълно безполезен при оценката на духовните реалности и религиозния опит. ~ Книгата Урантия, 195:7.2 (2078.5)

Науката се занимава с факти, религията има отношение само към ценностите. С помощта на просветлената философия разумът се стреми да обедини значенията както на фактите, така и на ценностите, благодарение на което той стига до концепцията за всецяла реалност. Помнете, че науката е област от знанието, философията — сфера на мъдростта, а религията — област на опита на вярата. ~ Книгата Урантия, 101:5.2 (1110.5)

Всеобщият Баща не е личният създател на локалната вселена Небадон — вселената, в която живеете, е творение на неговия Син Михаил. ~ Книгата Урантия, 1:2:9 (24.7)

За децата на една локална вселена съответният Син Михаил е по същество Бог. ~ Книгата Урантия, 5:3.6 (66.2)

Нашият Син-Създател е олицетворение на 611 121 -ата оригинална концепция за безкрайна индивидуалност, едновременно възникнала във Всеобщия Баща и Вечния Син. Михаил Небадонски е „единородният Син“, олицетворяващ тази 611 121 -ва всеобща концепция за божественост и безкрайност. ~ Книгата Урантия, 33:1:1 (366.2)

Йешуа бен Йосиф, еврейското бебе, беше заченато и родено в този свят така, както и всички останали младенци преди и след него, с изключение на това, че това конкретно дете беше въплъщението на Михаил Небадонски, божествен Син на Рая и създател на цялата тази локална вселена от неща и същества. И тази тайна на посвещаването на Божеството в човешката форма на Иисус, раждането на когото в този свят във всички останали аспекти беше естествено, няма да бъде разкрита никога. ~ Книгата Урантия, 119:7:5 (1317.1)

Иисус дойде с идеята за активна и спонтанна доброта, с толкова великодушна любов към събратята си, че тя разширяваше понятието за ближен до целия свят, превръщайки всички хора в ближни. ...Той учеше на чисто съчувствие, на състрадание. Михаил Небадонски е Син, преобладаващото качество на когото е милосърдието; състраданието е самата му същност. ~ Книгата Урантия, 140:8:11 (1580.6)

Преди 600 000 000 години изпратената от Йерусем комисия на Носителите на Живота пристигна на Урантия и преди да положи началото на живота в 606-ия свят в системата на Сатания, пристъпи към изучаването на физическите условия. ~ Книгата Урантия, 58:1.1 (664.2)

Вас не трябва да ви смущава това, че нас ни наричат Носители на Живота. Ние сме способни да пренасяме живота и да го доставяме на планетите, но ние не донесохме със себе си живота на Урантия. Урантийският живот е уникален — той се зароди на тази планета. Тази сфера е свят за видоизменен живот, а целият възникващ живот беше формулиран от нас точно тук, на самата планета. И в цялата Сатания, даже в цялата Небадон, няма нито един свят с такъв живот като на Урантия. ~ Книгата Урантия, 58:4.1 (667.5)

Носителите на Живот на Сатания създадоха прототип на живота, основан на натриевия хлорид; затова каквито и да са крачки по пътя на имплантацията на живот бяха невъзможни, докато океанската вода не стане достатъчно солена. Урантийският тип протоплазма е способен да съществува само в подходящ сóлен разтвор. Целият древен живот — както растителен, така и животински, се появи в среда, представляваща солен разтвор. И даже по-високоорганизираните наземни животни не биха могли да продължат да живеят, ако този необходим солен разтвор не циркулираше по тяхното тяло в кръвообращението, което свободно мие — буквално потопява, всяка най-малка жива клетчица в това „солено море“. ~ Книгата Урантия, 58:1.3 (664.4)

След подготовка от Носителите на Живота на жизнените прототипи и след създаване на енергийните системи трябва да се случи още един феномен: в тези жизнени форми е необходимо да се вдъхне „диханието на живота“. Божиите Синове са способни да конструират формите на живот, но именно Божият Дух привнася самата искра на живота. ~ Книгата Урантия, 36:6.4 (404.2)

Преди 550000 000 години корпусът на Носителите на Живота се върна на Урантия. В сътрудничество с духовните и свръхфизически сили ние организирахме и внедрихме изначалните прототипи на живот в този свят и го поместихме в неговите гостоприемни води. Чак до епохата на Планетарния Принц Калигастия целият планетарен живот (с изключение на извънпланетарните личности) води своето начало от три изначални, идентични и едновременни имплантации на морски живот. Тези три имплантации на живот бяха наречени централна (или евразийско-африканска), източна (или австралоазийска), и западна, включваща Гренландия и двете Америки. ~ Книгата Урантия, 58:4.2 (667.6)

Преди 450000 000 години се състоя преходът от растителен към животински живот. Тази метаморфоза стана в плитководните, защитени тропически заливи и лагуни, разположени по продължение на бреговата линия на раздалечаващите се континенти. И този процес, всички фази на който бяха заложени в изначалните прототипи живот, протичаше постепенно. Съществуваха много промеждутъчни стадии между първобитните растителни форми и по-късните, добре оформени животински организми. До ден днешен са се запазили преходните плесенни гъбички, които е невъзможно да се причислят нито към растенията, нито към животните. ~ Книгата Урантия, 58:6.1 (669.2)

Във вашата свръхвселена по-малко от една от четиридесет студени планети е населена с подобни на вас същества. ~ Книгата Урантия, 15:6:15 (173.5)

Слънцето излива истински потоци смъртоносни лъчи и вашият приятен живот на Урантия е възможен благодарение на „случайните“ въздействия на над четиридесет защитни операции, които изглеждат непреднамерени и чието въздействие е сходно с въздействието на уникалния озонов слой. ~ Книгата Урантия, 58:2:4 (666.1)

Eволюцията — на Урантия или отвъд нейните предели, винаги е целенасочена и никога не е случайна. ~ Книгата Урантия, 65:0:7 (730.7)

Вашата малка и незначителна планета интересува локалната вселена само затова, защото е смъртният дом на Иисус Назарянин. ~ Книгата Урантия, 20:5:5 (228.2)

Еволюцията е правилото на човешкото развитие, но самият процес се различава значително в различните светове. ~ Книгата Урантия, 49:1.4 (560.3)

Развитието на по-висши организми от по-низши групи на живот не е случайно. ~ Книгата Урантия, 49:1.7 (560.6)

Фактът на еволюцията не е съвременно откритие; древните хора разбираха бавния и еволюционен характер на човешкия прогрес. ~ Книгата Урантия, 74:8.5 (837.4)

Само химията и физиката не са достатъчни, за да обяснят как е станало развитието на човека от първобитната протоплазма на древните морета. ~ Книгата Урантия, 65:6.8 (738.1)

И, ето, преминавайки пътя на развитие в течение на почти деветстотин поколения, което обхваща примерно двадесет и една хиляди години от произхода на ранните предшественици на човека, приматите внезапно родиха две изумителни създания — първите истински човешки същества. ~ Книгата Урантия, 62:4:6 (707.5)

През 1934 година от нашата ера се навършиха точно 993 419 години от раждането на двете първи човешки същества. ~ Книгата Урантия, 62:5.1 (707.7)

УРАНТИЯ беше регистрирана като обитаем свят когато двете първи човешки същества — близнаците, бяха на единадесет години и преди те да станат родители на първото от второто поколение истински човешки същества. ~ Книгата Урантия, 63:0.1 (711.1)

Тези две чудесни създания бяха истински хора. Както много от техните предци, те имаха напълно оформени големи пръсти на ръката, а техните крака бяха толкова съвършени, както и краката на съвременните човешки раси. ~ Книгата Урантия, 62:5.2 (707.8)

В ранното им детство в тези човешки близнаци се появиха много нови емоции. Те се възхищаваха както на вещите, така и на други същества и бяха много самолюбиви. Но най-изумителното обстоятелство в развитието на тяхната емоционална сфера беше внезапната поява на нова група чисто човешки чувства — чувството на поклонение, включващо благоговението, почитанието, смиреността и даже примитивната форма на благодарност. Страхът, в съчетание с неразбиране на явленията в природата, води до появата на примитивна религия. ~ Книгата Урантия, 62:5.4 (708.2)

На Андон и Фонта им се родиха общо деветнадесет деца и те успяха да се насладят на обществото на почти половин стотица внуци и половин дузина правнуци. ~ Книгата Урантия, 63:3.2 (713.2)

Милиарди планетарни системи са сътворени, за да могат с времето да бъдат населени с различни типове разумни създания — същества, способни да познаят Бога, да приемат божествената любов и да го заобичат в отговор. Вселената на вселените е Божие творение и място на обитание за неговите разнообразни създания. „Бог сътвори небесата и образува земята; ненапразно Той утвърди вселената и създаде този свят; Той го направи за живеене.“ ~ Книгата Урантия, 1:0:2 (21.2)

Едно почти безкрайно многообразие от същества и други живи проявления характеризи рат неизброимите светове в космоса. Има обаче явно групово сходство в световете, обединени в една система, а съществува също така и един вселенски модел за разумен живот. ~ Книгата Урантия, 1:0:2 (21.2)

Аз мога да дам само приблизителния брой на обитаемите или пригодени за обитаване планети, защото някои локални вселени имат повече светове, подходящи за интелигентен живот, отколкото други. ~ Книгата Урантия, 15:2:0 (165.6)

По време на ранните и късни етапи на много планети съществата от порядъка на днешните не можеха да съществуват; и когато респираторните коефициенти на една планета са много високи или твърде ниски, но когато всички други предварителни условия за съществуването на интелигентен живот са адекватни, Носителите на Живота често пъти установяват в подобни светове една модифицирана форма на смъртно съществуване — същества, които са в състояние да изпълняват обменните си жизнени процеси направо посредством светлинна енергия и трансмутациите на мощност от първа ръка на Главните Физически Контрольори. ~ Книгата Урантия, 49:2:24 (563.1)

Иисус е духовна призма в облика на човек, което позволява на материалните създания да видят Невидимия. Той е вашият по-голям брат, който, пребивавайки в плът, ви запознава със Същество, Чиито безкрайни атрибути са докрай непонятни даже на небесното войнство. ~ Книгата Урантия, 169:4.13 (1857.4)

Иисус е истински спасител в този смисъл, че благодарение на неговия живот и смърт хората действително стигат до добродетелта и праведното спасение. Иисус обича хората толкова много, че неговата любов пробужда в човешкото сърце ответна любов. ~ Книгата Урантия, 188:5.2 (2018.1)

Иисус е новият жив път от човека към Бога, от частичното до съвършеното, от земното до небесното, от времето до вечността. ~ Книгата Урантия, 129:4.7 (1425.6)

Аз съм хлябът на живота.
Аз съм живата вода.
Аз съм светлината на света.
Аз съм желанието на всички векове.
Аз съм отворената врата към вечното спасение.
Аз съм реалността на безкрайния живот
Аз съм добрият пастир.
Аз съм пътят на безкрайното съвършенство.
Аз съм възкресението и животът.
Аз съм тайната на вечното спасение.
Аз съм пътят, истината и животът.
Аз съм безкрайният Баща на моите крайни деца.
Аз съм истинска даваща вино лоза, а вие сте клонките.
Аз съм надеждата за всички, които са познали живата истина.
Аз съм живият мост от единия свят до другия.
Аз съм живата връзка между времето и вечността.
~ Книгата Урантия, 182:1.10 (1965.4)

На нас ни е непонятно много от това, което се отнася до възкресението на Иисус. Но ние знаем, че то стана така, както разказахме, и приблизително в указаното от нас време. ~ Книгата Урантия, 189:1:4 (2021.3)

В три без десет от новата гробница на Йосиф започнаха да излизат мощни вибрации, предизвикани от смесена материално-моронтийна активност, и в три часа и две минути в тази неделна сутрин на 9 април 30 година от н.е. възкресената моронтийна форма и личност на Иисус Назарянин напусна гробницата. ~ Книгата Урантия, 189:1:1 (2020.4)

Неговото материално или физическо тяло не беше част от възкресената личност. Когато Иисус напусна гробницата, неговата плът остана недокосната в гробницата. Той излезе от погребалната гробница, без да помръдне закриващите входа камъни и без да докосне печатите на Пилат. ~ Книгата Урантия, 189:1:7 (2021.6)

Иисус излезе от гробницата на Йосиф, като две капки вода приличащ на моронтийните личности на тези, които като възкресени моронтийни възходящи същества напускат възкресителните зали на първия обителски свят на тази локална система, Сатания. ~ Книгата Урантия, 189:1:9 (2021.8)

Възкръсвайки от гробницата, Иисус първо поздрави Гавраил и го уведоми да остане с главата на изпълнителната власт на вселената под ръководството на Емануил, след което предаде своя братски поздрав на Емануил чрез главата на синовния ред Мелхиседек. Иисус произнесе своите първи следсмъртни думи. “Завършвайки своя живот в плът, аз бих искал да остана тук за кратко в преходна форма, за да мога по-пълно да се запозная с живота на моите възходящи създания и да продължа разкриването на волята на моя Отец в Рая.” ~ Книгата Урантия, 189:1:10 (2022.1)

“Радвайки се на своята преданост към Евангелието, молете Отеца на истината вашите сърца да излъчват нова, още по-голяма любов към вашите братя. Трябва да заобичате всички хора така, както ви обичах аз; трябва да служите на всички хора така, както аз служех на вас.” ~ Исусе, Книгата Урантия, 191:4.3 (2041.6)

“Приемането на учението за богобащинството предполага, че вие така безусловно приемате свързаната с него истина за братството между хората. А ако човекът е ваш брат, то това вече не е просто ближен, когото Отецът иска да обичаш като самия себе си.” ~ Исусе, Книгата Урантия, 193:1.2 (2053.4)

“Посвети своя живот на доказателството на това, че любовта е най-голямата ценност в света. Именно любовта на Бога подбужда хората да търсят спасение. Любовта предшества всякаква духовна добродетел; тя е основата на всичко, което е истинско и прекрасно.” ~ Исусе, Книгата Урантия, 192:2.1 (2047.5)

“Нека вашите сърца се изпълнят с любов дотолкова, че на вашия духовен проводник да бъде лесно да ви освободи от склонността да давате израз на взривовете животински гняв, които са несъвместими с богосиновството.” ~ Исусе, Книгата Урантия, 149:4.2 (1673.2)

Към разсъмване започнаха силни болки и по обед на 21 август 7 година до н.е., с участието и любезната помощ на отседналите в странноприемницата жени, Мария роди младенец от мъжки пол. Иисус Назарянин се появи на света, беше увит в пелени, които Мария беше взела със себе си за подобен случай, и положен в съседна ясла. ~ Книгата Урантия, 122:8:1 (1351.5)

Следващото важно събитие в живота на назаретското семейство беше раждането на второто им дете Яков в ранното утро на 2 април 3 година преди н.е. ~ Книгата Урантия, 123:1:5 (1357.2)

В тази година — 2 година преди н.е., когато оставаше малко повече от месец до неговата петгодишнина, Иисус изпита огромно щастие: през нощта на 11 юли се роди неговата сестра Мириам. ~ Книгата Урантия, 123:2.3 (1357.7)

Четвъртият член на назаретското семейство — Йосиф, се роди в сряда сутринта на 16 март 1 година след н.е. ~ Книгата Урантия, 123:4:9 (1362.1)

Неговият трети брат Симон се роди вечерта в петък, на 14 април същата година — 2 година след н.е. ~ Книгата Урантия, 123:6:7 (1365.2)

Неговият трети брат Симон се роди вечерта в петък, на 14 април същата година — 2 година след н.е. ~ Книгата Урантия, 124:1:7 (1367.3)

Вечерта в сряда, 24 юни 5 година след н.е., се роди Юда. ~ Книгата Урантия, 124:3:4 (1370.2)

В неделя вечерта, на 9 януари 7 година след н.е., се роди най-младият от неговите братя, Амос. ~ Книгата Урантия, 124:5:2 (1373.2)

В сряда вечерта, на 17 април 9 г. след н.е., се роди Рут. ~ Книгата Урантия, 126:3:2 (1389.5)

От Проповедта на планината до речта по време на Тайната вечеря Иисус учеше своите последователи да проявяват бащинска, а не братска любов. Да обичаш своя ближен с братска любов значи да го обичаш както самия себе си, което би било адекватно изпълнение на “златното правило”. Бащинското чувство предполага, че вие обичате своите смъртни събратя така, както Иисус обича вас. ~ Книгата Урантия, 140:5.1 (1573.3)

В новата формулировка на Иисус златното правило изисква активен социален контакт; предишното негативно правило можеше да се съблюдава в изолация. Иисус освободи морала от всякакви норми и обреди, възвисявайки го до величествените нива на духовното мислене и истински праведния живот. ~ Книгата Урантия, 140:10.5 (1585.3)

И когато такива водени от духа смъртни постигнат истинското значение на това златно правило, те се изпълват с увереност, че са граждани на дружеска вселена, и техните идеали за духовната реалност се удовлетворяват едва тогава, когато те обичат своите събратя така, както Иисус обичаше всички нас; в това се заключава реалността на реализацията на Божията любов. ~ Книгата Урантия, 180:5.8 (1950.3)

В това се заключава и същността на истинската религия: да обичаш своите ближни, както самия себе си. ~ Книгата Урантия, 180:5.7 (1950.2)

Почти всичко, което има непреходна ценност за цивилизацията, води своето начало от семейството. Семейството беше първата миролюбива група: мъжът и жената се учеха да разрешават своите противоречия и едновременно приучваха към мирни занятия своите деца. ~ Книгата Урантия, 68:2:8 (765.5)

Докато религиозните, обществени и образователни институти са необходими за запазването на културната еволюция, главен двигател е семейството. Голяма част от най-необходимото в живота детето усвоява в своето семейство и от съседите. ~ Книгата Урантия, 82:0:2 (913.2)

Семейството — това е русло, по което реката на културата и знанието тече от едно поколение към друго. ~ Книгата Урантия, 84:0:2 (931.2)

Семейството е основна клетка за възпитаването на братски отношения, където родителите и децата усвояват уроците за издръжливост, алтруизъм, търпимост и снизходителност, които са толкова необходими за въплъщаване на братството на всички хора. ~ Книгата Урантия, 84:7:28 (941.9)

Братството на хората е основано върху Бащинството на Бога. ~ Книгата Урантия, 134:4.1 (1486.4)

В крайна сметка братството на хората се основава на признаване бащинството на Бога. Най-бързият път към претворяването на братството на хората от Урантия е духовната трансформация на днешното човечество. ~ Книгата Урантия, 52:6.7 (598.2)

Бащинството е това съотношение, от което ние стигаме до осъзнаване на братството. ~ Книгата Урантия, 16:9.14 (196.10)

Висшата цел на човешкия прогрес е благоговейно признание на бащинството на Бога и претворяване на изпълненото с любов братство между хората. ~ Книгата Урантия, 143:1.4 (1608.1)

Ако всеки смъртен можеше да стане средоточие на динамичното чувство, милосърдният вирус на любовта скоро щеше да запълни чувствения поток на човешките емоции дотолкова, че цялата цивилизация щеше да бъде обхваната от любов — и това би станало съвършено братство на хората. ~ Книгата Урантия, 100:4:6 (1098.3)

Небесното царство не е нито социален, нито икономически принос; то представлява изключително духовно братство на позналите Бога индивиди. Разбира се, такова братство само по себе си е нов и удивителен социален феномен, който влече след себе си поразителни политически и икономически последствия. ~ Книгата Урантия, 99:3.2 (1088.3)

Царството небесно не е нито материално, нито чисто интелектуално; то е духовна взаимосвързаност между Бога и човека. ~ Книгата Урантия, 134:4:2 (1486.5)

Бог е Дух и Бог дава частица от Своя Дух за вселяване в сърцето на човека. В духовно отношение всички хора са равни. Царството небесно не знае касти, класи, социални нива и икономически групи. Всички вие сте братя. ~ Книгата Урантия, 134:4.7 (1487.4)

Ключовете за Царството небесно са: честност, повече честност и още повече честност. Върховният нравствен избор е изборът на върховната възможна ценност и винаги, във всяка и във всички сфери, се заключава в изпълнението на Божията воля. ~ Книгата Урантия, 39:4.14 (435.7)

“Йоан се яви с проповед за покаяние, за да ви подготви за Царството; сега дойдох аз, за да провъзглася вярата — дара Божий, като отплата за встъпване в Царството небесно. Само едната вяра в това, че моят Отец ви обича с безкрайна любов, е достатъчна, за да влезете в Царството Божие.” ~ Исус, Книгата Урантия, 137:8:17 (1537.4)

Той живееше истината точно такава, каквато я проповядваше. Той беше истината. Беше принуден да провъзгласи спасителната истина на своето поколение, макар че такава прямота понякога предизвикваше болка. Той беше безусловно предан на всяка истина. ~ Книгата Урантия, 100:7:2 (1101.6)

Беше благоразумен, но никога не биваше страхлив. Той беше отзивчив, но не сантиментален; необикновен, но не ексцентричен. Беше набожен човек, но не лицемерно набожен. Той се отличаваше с толкова високо самообладание благодарение на съвършената цялостност на своята натура. ~ Книгата Урантия, 100:7:4 (1102.1)

За Иисус вярно беше казано: “Той се уповаваше на Бога.” Като човек сред хората, той се отнасяше към небесния Баща с необикновено, възвишено доверие. Той се доверяваше на Отеца така, както детето се доверява на своя земен родител. Неговата вяра беше съвършена, но тя никога не беше безцеремонна. ~ Книгата Урантия, 100:7.7 (1102.4)

“Той ходеше, творейки добро.” ~ Книгата Урантия, 100:7.8 (1102.5)

Всяка истинска любов е от Бога и човекът получава божествената любов, посвещавайки я на своите ближни. ~ Книгата Урантия, 117:6:10 (1289.3)

Истинската любов не прави компромис с ненавистта и не я предава на забвение: тя унищожава ненавистта. ~ Книгата Урантия, 188:5:2 (2018.1)

Тъй като Бог знае всичко за своите деца, за него е лесно да им прощава. Колкото подобре човек разбира своя ближен, толкова по-лесно ще му бъде да му прощава и даже да го обича. ~ Книгата Урантия, 2:4:2 (38.2)

Ако човек осъзнава злото на своите деяния и чистосърдечно се разкайва в греха, тогава може да очаква прошка; може да избягва наказанието; може да превръща бедствието в благословение. ~ Книгата Урантия, 131:8:5 (1452.3)

Небесният Баща ви е простил още преди вие да си помислите за подобна прошка, но такава прошка възниква във вашия личен религиозен опит едва тогава, когато вие прощавате на вашите събратя. ~ Книгата Урантия, 146:2:4 (1638.4)

Прощавайки на братята си в плът, вие създавате в своята душа способност за приемане на реалността на Божията прошка спрямо собствените ви грешки. ~ Книгата Урантия, 170:2:23 (1861.5)

Изпълняването на волята на Бога е ни повече, ни по-малко изразяване от създанието на желанието да сподели своя вътрешен живот с Бога — със същия този Бог, благодарение на Когото е станал възможен животът на създанието, притежаващ вътрешни значения и ценности. ~ Книгата Урантия, 111:5.1 (1221.2)

Всеки смъртен, който осъзнато или неосъзнато следва ръководството на пребиваващия в него Настройчик, живее в съгласие с волята на Бога. Осъзнаването на присъствието на Настройчика е осъзнаване на присъствието на Бога. ~ Книгата Урантия, 107:0.4 (1176.4)

Макар че вие не виждате как божественият дух действа във вашия разум, съществува практически метод за определяне на тази степен, в която вие сте предали управлението на вашите душевни сили на наставлението и ръководството на пребиваващия във вас дух на небесния Отец, и това е степента на вашата любов към своите събратя. ~ Книгата Урантия, 146:3.6 (1642.2)

Молитвата е част от божествения план за превръщане на това, което е, в това, което трябва да бъде. ~ Книгата Урантия, 144:4.9 (1621.8)

Идеалната молитва е форма на духовно общуване, която води към разумно поклонение. Истинската молитва отразява вашия истински небесен стремеж към постигането на своите идеали. ~ Книгата Урантия, 144:2.2 (1618.6)

Молитвата е предназначена да направи човека по-малко мислещ, но по- осъзнаващ; тя трябва не да увеличава познанията, а по-скоро — да разширява проницателността. ~ Книгата Урантия, 143:7.4 (1616.6)

Молитвата не е метод за избавяне от конфликти, а по-скоро стимул за растеж в самата конфликтна ситуация. Молете се само за ценности, а не за вещи; за израстване, а не за удовлетворение. ~ Книгата Урантия, 91:8.13 (1002.5)

Молитвата никога не бива да се извращава дотолкова, че да замени действието и ръководния принцип в последователната борба за идеалистични цели — постигането на свръх-“аз”-а. ~ Книгата Урантия, 91:4.2 (997.7)

Нито един любящ баща не се опитва да ускори наказанието на заблудения член на своето семейство. ~ Книгата Урантия, 54:5:4 (617.4)

Вие не трябва да се боите повече, че Бог ще накаже народа за греха на един човек; няма да накаже небесният Баща и едно от своите вярващи деца заради греховете на народа.. ~ Книгата Урантия, 145:2:8 (1630.4)

Осъзнавайки идеята за Бога като за истински и любящ Отец — единствената представа, на която някога е учил Иисус, — вие трябва да бъдете последователни и веднага решително да се откажете от примитивните представи за Бога като за обиден монарх, суров и всемогъщ управител, основната утеха на когото се заключава в това, да разобличи злодеянията на своите поданици и да следи те да бъдат адекватно наказани, докато някое същество, почти равно на Него самия, не се съгласи доброволно да пострада и да умре за тях и вместо тях. Цялата идея за откупа и изкуплението е абсолютно несъвместима с тази представа за Бога, на която учеше и пример за която беше Иисус Назарянин. Безкрайната любов на Бога е първостепенен атрибут на Неговата божествена същност. ~ Книгата Урантия, 188:4.8 (2017.3)

Но в едно можеш да бъдеш уверен: Отецът не изпраща страданието като своеволно наказание за злосторничество. ~ Книгата Урантия, 148:5:3 (1661.5)

Древният човек нямаше представи за ада или за бъдещите наказания. За дивака бъдещият живот беше такъв, какъвто и този — като се изключат всички несполуки. По-късно се появи представата за различната съдба за добрите и лошите души — за небесата и ада. ~ Книгата Урантия, 86:4.7 (953.6)

Бог е Бащата, човекът е Негов син. Централната истина във вселенските отношения между Създателя и създанието става любовта — любовта на бащата към своя син, а не правосъдието на царя, търсещ удовлетворения в страданията и наказването на порочните поданици. ~ Книгата Урантия, 188:5.1 (2017.9)

Винаги помнете: истинската религия се заключава в това, да познаваш Бога като свой Баща и човека — като свой брат. Религията не е робската вяра в заплахата с наказание или в магическите обещания за бъдещи тайнствени награди. ~ Книгата Урантия, 99:5.2 (1091.1)

Найголямото наказание (в действителност неизбежно следствие) за прегрешения и преднамерено въставане против Божията власт е прекратяването на съществуването като отделен поданик на тази власт. ~ Книгата Урантия, 2:3.2 (36.7)

...макар че милосърдието е скъп и ценен дар, вашият собствен наличен кредит значително превишава вашите възможности да изчерпите този резерв, стига само да сте искрени и чистосърдечни. ~ Книгата Урантия, 28:6.7 (314.6)

Няма грях в това, да притежаваш честни владения на земята, при условие че твоето съкровище е на небесата, защото където е твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти. ~ Книгата Урантия, 165:4:5 (1821.5)

Богатството няма някакво непосредствено отношение към влизането в Царството небесно; препятствие е именно любовта към богатството. Духовната преданост към Царството е несъвместима с робската покорност пред материалистическия мамон. ~ Книгата Урантия, 163:2:10 (1803.1)

Иисус често предупреждаваше своите последователи за алчността, заявявайки, че “щастието на човека не се състои от изобилието на неговите материални притежания”. ~ Книгата Урантия, 140:8.17 (1581.4)

Тези, които са уверени в спасението, завинаги ще се избавят от въжделението, от завистта, ненавистта и илюзията за богатство. ~ Книгата Урантия, 131:3:4 (1447.1)

Нито един благороден човек няма да се опита да натрупа богатство и да съсредоточи в своите ръце властта, която то дава, за сметка на поробване или нечестна експлоатация на своите братя в плът. ~ Книгата Урантия, 132:5:18 (1464.2)

Любовта е доминиращото свойство на всички личностни отношения на Бога с неговите създания. ~ Книгата Урантия, 2:5.12 (40.4)

На Бог е присъща добротата, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден. И никога не е необходимо някакво въздействие върху Отеца, за да се предизвика неговото милосърдие. ~ Книгата Урантия, 2:4.2 (38.2)

Бог обича всеки индивид като индивидуално дете от небесното семейство. ~ Книгата Урантия, 12:7.8 (138.3)

Божествената любов не просто прощава злото: тя поглъща и фактически унищожава злото. ~ Книгата Урантия, 188:5.2 (2018.1)

Създанието не само съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. „Ние познаваме, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той ни е дал своя дух. Този дар на Райския Баща е неизменен спътник на човека.“ „Той е вездесъщ и всепроникващ Бог.“ „Духът на предвечния Баща се таи в съзнанието на всяко смъртно дете.“ „Човек тръгва да търси другар, докато същият този другар живее в неговото собствено сърце.“ „Истинският Бог не е далеч от нас; той е част от нас; неговият дух говори в нас.“ „Бащата живее в детето. Бог е винаги с нас. Той е духът, водещ ни по вечния път.“ ~ Книгата Урантия, 3:1.4 (45.2)

“Светът е пълен с гладни души, които гинат, макар че хлябът на живота е редом с тях. Хората умират в търсенето на същия този Бог, Който живее в тях самите.” ~ Исусе, Книгата Урантия, 159:3.8 (1766.4)

Във вас живее частица от Всеобщия Баща, благодарение на която сте свързани непосредствено с божествения Баща на всички Божии Синове. ~ Книгата Урантия, 40:6.8 (448.7)

“Занапред страдащите смъртни вече няма да бъдат лишавани от утешението, което носи знанието за Божията любов и разбирането на милосърдието на небесния Баща. Нима не разбираш, че Бог пребивава в теб, че Той е станал това, което си ти, за да те направи това, което е Той?” ~ Исусе, Книгата Урантия, 148:6.10 (1664.2)

Те стояха в лунната светлина и Иисус продължи да говори: “Във всеки човешки разум живее божествен дух, дар от небесния Отец. Този благотворен дух неизменно се стреми да ни доведе до Бога, да ни помогне да намерим Бога и да познаем Бога.” ~ Книгата Урантия, 133:3.7 (1472.6)

Бог преди всичко обича човека и му дарява потенциално безсмъртие — вечна реалност. И любящият Бога човек действително става вечен. ~ Книгата Урантия, 117:4.14 (1285.3)

В обединяването на Божествата в Бог-Седмократния Синовете-Създатели осигуряват механизма, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. ~ Книгата Урантия, 0:8.11 (12.2)

Изпращането на Настройчици, тяхното пребиваване в създанията наистина е една от непостижимите тайни на Бог-Отеца. Тези частици от божествената природа на Всеобщия Баща съдържат в себе си потенциала на безсмъртни създания. Настройчиците са безсмъртни духове и съюзът с тях дарява вечен живот на слелите се с тях смъртни. ~ Книгата Урантия, 40:7.1 (448.8)

В човешкия опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира чрез наличието на божествено присъствие — духовният Наставник, изпращан от Рая, за да живее в смъртния разум на човека и да му помага за развитието на безсмъртна душа, която придобива вечен живот. ~ Книгата Урантия, 1:2.3 (24.1)

“Продължавай да вярваш в мен и в това, което ви разкрих, и ще придобиеш дара на вечния живот.” ~ Иисус, Книгата Урантия, 181:2.11 (1957.1)

“Престани да се боиш от хората; не се страхувай да проповядваш вечен живот пред своите събратя, които водят безцелен живот в тъмнина и копнеят за светлината на истината.” ~ Иисус, Книгата Урантия, 192:2.11 (2049.2)

Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния и духовен прогрес на човека. ~ Книгата Урантия, 1:0:4 (22.1)

Бог не само определя предназначението; той е вечна цел на човека. ~ Книгата Урантия, 5:4.3 (67.1)

Раят е уникален с това, че е първопричина и окончателна цел на всички духовни личности. ~ Книгата Урантия, 11:9.1 (126.6)

Духовната индивидуалност съдържа в себе си тайната на личното спасение и определя целта на духовния възход. ~ Книгата Урантия, 40:5:4 (445.5)

И този един Бог е наш Творец и последно предназначение на душата. ~ Книгата Урантия, 131:4:2 (1448.1)

Трансценденталната цел на децата на времето е да намерят вечния Бог, да осмислят неговата Божествена същност, да познаят Всеобщия Баща. Позналите Бога създания са обхванати само от един висш стремеж, само от една всепоглъщаща страст: като започват своя път такива, каквито са в своите сфери, да станат подобни нему, подобни на Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведното господство. Най-висшата повеля на обитаващия във вечността Всеобщ Баща гласи: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“ ~ Книгата Урантия, 1:0:3 (21.3)

Тази величествена и всеобща повеля — без да жалиш сили, да се стремиш към съвършенството на божествеността, е най-първата задача и трябва да стане най-висшата цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния и духовен прогрес на човека. ~ Книгата Урантия, 1:0:4 (22.1)

И след това Учителят, обръщайки се към всички апостоли, каза: “Нека ни ви обезкуражава това, че е не можете да постигнете целия смисъл на Евангелието. Вие сте само крайни, смъртни хора, а това, на което ви учех аз, е безкрайно, божествено и вечно. Бъдете търпеливи и мъжествени, защото във ваше разпореждане са нескончаеми векове, в които да продължите постепенното натрупване на опит за придобиване на съвършенство, подобно на съвършенството на Отеца в Рая.” ~ Книгата Урантия, 181:2:25 (1961.4)