Документ 169, Последната седмица от обучението в Пела

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 169

Последната седмица от обучението в Пела

(1850.1) 169:0.1 К ЪСНО вечерта в понеделник, 6 март, Иисус и десетте апостоли пристигнаха в лагера в Пела. Това беше последната седмица от пребиваването на Иисус в лагера и той отделяше голямо внимание на обучаването на народа и наставляването на апостолите. Всеки ден по обед той изнасяше публична проповед, а вечерите отговаряше на въпросите на апостолите и някои най-подготвени ученици, живеещи в лагера.

(1850.2) 169:0.2 Слухът за възкресяването на Лазар беше стигнал лагера два дни преди пристигането на Учителя, довеждайки неговото население до най-голям възторг. За пръв път след насищането на петте хиляди беше станало нещо, което до такава степен да възбуди въображението на хората. Така тази кратка седмица обучение в Пела стана самият връх от етапа на публичното служене за благото на Царството, след което Иисус планира да тръгне на пътешествие по Южна Перея, което доведе непосредствено до завършващите и трагични събития от последната седмица в Йерусалим.

(1850.3) 169:0.3 Фарисеите и първосвещениците вече бяха започнали да формулират конкретни обвинения. Те протестираха против ученията на Иисус на следните основания:

(1850.4) 169:0.4 1. Той е приятел на митари и грешници; той приема нечестивите и даже яде заедно с тях.

(1850.5) 169:0.5 2. Той е богохулник; говори за Бога като за свой Баща и смята себе си за равен на Бога.

(1850.6) 169:0.6 3. Той нарушава закона. Лекува болести в събота и по много други начини оскърбява свещения закон на Израил.

(1850.7) 169:0.7 4. Той е в сговор с бесове. Прави чудеса и извършва мними вълшебства със силата, дадена му от Веелзевул – княза на дяволите.

1. Притчата за блудния син

(1850.8) 169:1.1 В четвъртък Иисус говори пред народа на тема “Благодатта на спасението”. В хода на тази проповед той отново разказа за изгубената овца и изгубената монета, както и своята любима притча за блудния син. Иисус каза:

(1850.9) 169:1.2 “Всички пророци от Самуил до Йоан Кръстител ви призоваваха да търсите Бога – да търсите истината. Те винаги повтаряха: “Търсете Господа, докато не е късно.” И всички такива учения трябва да се приемат близо до сърцето. Но аз дойдох да ви покажа, че докато вие се опитвате да намерите Бога, Той точно по същия начин се опитва да намери вас. Много пъти ви разказвах за добрия пастир, който оставил стадото от деветдесет и девет овце и отишъл да търси едната, която се изгубила, и за това, как, намирайки заблудилата се овца, той я нарамил и грижливо я отнесъл обратно в овчарника. И вие помните, че връщайки овцата в овчарника, добрият пастир събрал своите приятели и ги поканил да се порадват заедно с него, че е намерил изгубената овца. И отново ви казвам, че на небесата има повече радост заради един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведника, които не се нуждаят от покаяние. Фактът, че душите са изгубени, само усилва вниманието на небесния Отец. Аз дойдох в този свят по повеля на моя Отец и за Сина Човешки беше вярно казано, че той е приятел и на митари, и на грешници.

(1851.1) 169:1.3 Вас са ви учили, че божественото признание е следствие от вашето разкаяние и резултат от вашите благочестиви деяния – жертвоприношения и покаяние, но аз ви уверявам, че Отецът ви приема, още преди да сте се разкаяли, и изпраща Сина и неговите помощници, за да ви намери и с радост да ви върне в паството – Царството на синовството и духовния растеж. Вие всички приличате на заблудилата се овца и аз дойдох, за да намеря и спася изгубилите се.

(1851.2) 169:1.4 Трябва също така да си спомните разказа за жената, която имала десет сребърни монети, направени на красива огърлица. Загубвайки една монета, жената запалила лампа и започнала усърдно да мете дома си, като продължила търсенето, докато не намерила изгубената монета. И щом я намерила, тя събрала приятелките си и съседките си и казала: “Порадвайте се с мен, защото намерих изгубената монета.” Затова аз отново ви казвам, че ангелите небесни винаги се радват на един грешник, който се е разкаял и се е върнал в паството на Отеца. И ви разказвам, за да разберете: Отецът и Неговият Син се отправят в търсене на тези, които са се изгубили, и в това търсене ние използваме всички средства, способни да помогнат в нашите грижливи опити да намерим заблудилите се – тези, които е необходимо да се спасят. Затова, макар че Синът Човешки отива в пустинята да търси заблудилите се овце, той също така търси и монетата, изгубила се в дома. Овцете могат да изостанат от стадото непреднамерено; с времето монетата се покрива с прах и се губи под купчина човешки вещи.

(1851.3) 169:1.5 А сега бих желал да ви разкажа за лекомисления син на богат земевладелец, който преднамерено оставил своя баща и заминал за чужда страна, където много пострадал. Вие помните, че овцата се е заблудила, без да желае това, но този младеж напуснал бащиния си дом преднамерено. Ето какво се случило:

(1851.4) 169:1.6 Един човек имал двама сина: по-младият се отличавал с безгрижен и безотговорен нрав, обичал увеселенията и бягал от отговорност, докато неговият по-голям брат бил сериозен, сдържан, трудолюбив и отговорен човек. Братята не се разбирали; те постоянно се карали и препирали. По-младият бил весел и обичащ живота – и заедно с това мързелив и безотговорен; по-големият бил стабилен и трудолюбив, но едновременно с това бил егоистичен, навъсен и високомерен. По-младият обичал да се развлича и не обичал да се труди; по-големият изцяло се отдавал на труда, но рядко се развличал. Техните отношения станали толкова непоносими, че по-младият син отишъл при баща си и казал: “Татко, дай ми една трета част от имуществото, която ми се полага, и ми позволи да тръгна в мир да търся щастието си.” Изслушвайки неговата молба, бащата, знаейки колко е нещастен младежът в семейството поради отношенията със своя старши брат, разделил собствеността и му дал неговия дял.

(1851.5) 169:1.7 След няколко седмици младежът събрал всички свои средства и тръгнал на пътешествие в далечна страна. Не намирайки никакво доходно дело, което в същото време да бъде приятно, той изхарчил своето състояние, живеейки разпътно. Когато изхарчил всичко, което имал, в тази страна настанал голям глад и той изпаднал в нужда. Страдайки от глада и търпейки големи лишения, се наел при един от жителите на тази страна, който го изпратил на полето да пасе свине. Младежът бил готов да яде останките, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал.

(1852.1) 169:1.8 Веднъж, измъчен от силен глад, той се замислил и казал: “Колко слуги има моят баща и всички имат храна в изобилие, а аз умирам от глад, пасейки свинете тук, в чужда страна! Ще стана, ще отида при моя баща и ще кажа: “Татко! Съгреших пред небето и теб. Повече не съм достоен да се нарека твой син, позволи ми да бъда твой слуга.” И вземайки това решение, младежът станал и отишъл в дома на баща си.

(1852.2) 169:1.9 Неговият баща много тъгувал; той тъгувал по веселия, макар и безразсъден, момък. Този баща обичал сина си и винаги очаквал неговото завръщане. Затова в деня, когато синът започнал да се приближава към своя дом, бащата – макар че той бил все още далеч – го видял и, изпълнен с любов и състрадание, изтичал насреща му и ласкаво приветствайки го, го прегърнал и целунал. След тази среща синът погледнал в пълните със сълзи очи на баща си и казал: “Татко! Аз съгреших пред небето и пред теб; повече не съм достоен да се нарека твой син…” – но младежът не могъл да завърши своята изповед, защото непомнещият себе си от радост баща казал на притичалите слуги: “Донесете веднага неговите най-хубави дрехи – тези, които запазих, и го облечете; и дайте на моя син пръстен, и донесете сандали за неговите крака.”

(1852.3) 169:1.10 А след това, когато щастливият баща въвел подбилия краката си и изтощен син в къщи, той викнал на слугите: “Доведете охранено теленце и го заколете, ще ядем и ще се веселим, защото този син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери.” И всички те се събрали край баща си, за да се порадват заедно с него на завръщането на неговия син.

(1852.4) 169:1.11 Приблизително по времето, докато те празнували, по-големият син се върнал от своята работа целия ден в полето и, приближавайки се към дома им, чул звуците от музиката и танците. Доближавайки се към задната врата, той извикал един от слугите и попитал какво означава всичко това. И тогава слугата каза: “Твоят брат, който отдавна се беше изгубил, се върна в къщи и твоят баща закла едно охранено теленце, за да отпразнува благополучното завръщане на сина си. Влез и ти, за да поздравиш брат си и отново да го приемеш в бащиния дом.”

(1852.5) 169:1.12 Но когато по-големият брат чул това, той бил толкова оскърбен и разсърден, че не пожелал да влезе. Чувайки, че той негодува за празненството, устроено заради по-младия брат, бащата излязъл в двора, опитвайки се да го умилостиви. Но по-големият брат не искал да приеме увещанията на бащата. Той му отговорил: “Всичките тези години аз ти служа, без да нарушавам дори най-незначителните твои заповеди, но ти нито веднъж не закла за мен даже козленце, за да мога да се повеселя със своите другари. Аз останах тук всичките тези години, грижех се за теб и ти нито веднъж не уреди празненство в чест на моето предано служене, но щом се върна синът, прахосал твоето богатство с блудници, бързаш да заколиш за него охранено теленце и организираш пир в негова чест.”

(1852.6) 169:1.13 Тъй като бащата действително обичал и двамата си синове, той се опитал да се аргументира пред по-големия: “Но, сине мой, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Всеки път, намирайки нови приятели, ти можеше да вземеш козленце, за да се повеселиш с тях. Сега е просто редно да се веселиш и да се радваш заедно с мен на завръщането на твоя брат. Помисли за това, сине мой: твоят брат беше изгубен и се намери; той се върна при нас жив!”

(1853.1) 169:1.14 Това беше една от най-трогателните и въздействащи притчи, разказани някога от Иисус, за да донесе до своите слушатели мисълта за готовността на Отеца да приеме всички, които се стремят да влязат в Царството небесно.

(1853.2) 169:1.15 Иисус много обичаше да включва и трите притчи в една и съща беседа. Той разказваше историята за изгубената овца, за да покаже: когато хората случайно се отклонят от жизнения път, Отецът помни такива изгубени и отива заедно със своите Синове – истинските пастири на стадото, да търси изгубените овце. След това той разказваше за монетата, изгубила се в дома, за да покаже колко щателно е Божието търсене на всички, които са смутени, объркани, духовно заслепени в своя живот на материални грижи и притежания. И в заключение той започваше увлечено да разказва притчата за изгубения син – за приемането на завърналия се блуден син, за да покаже колко пълно е завръщането на изгубения син в дома и в сърцето на Отеца.

(1853.3) 169:1.16 Много, много пъти за годините на своето учителство Иисус се връщаше към тази история за блудния син. Тази притча и разказът за добрия самарянин бяха неговите любими средства за обучение, когато говореше за любовта на Отеца и за дружеските отношения между хората.

2. Притчата за хитрия управител

(1853.4) 169:2.1 Една вечер Симон Зилот, коментирайки едно от изявленията на Иисус, попита: “Учителю, какво имаше предвид днес, когато каза, че много от децата на света са по-досетливи в своето поколение, отколкото децата на Царството, тъй като умеят да се сприятеляват с неправедното богатство?” Иисус отговори:

(1853.5) 169:2.2 “Някои от вас, преди да влезете в Царството, умееха да бъдат крайно хитри в отношенията си със своите делови партньори. Макар несправедливи и често недобросъвестни, вие при все това бяхте разсъдливи и далновидни, тъй като водехте делата си, обръщайки цялото си внимание на своите текущи доходи и бъдещо благополучие. По същия начин днес ви е нужно така да организирате своя живот в Царството, че да си осигурите днешната радост, но и да се погрижите за бъдещото придобиване на съкровищата, натрупани на небесата. Ако с такова усърдие се грижите за личната си изгода, когато служите на самите себе си, то защо сега, когато сте слуги на братството на хората и управляващи на Бога, проявявате по-малко усърдие, придобивайки нови души за Царството?

(1853.6) 169:2.3 Всички вие можете да извлечете урок от разказа за един богат човек, който имал хитър, но неверен управител. Този управител не само притеснявал клиентите на своя стопанин за лична изгода, но и направо пропилял неговите пари. Когато стопанинът, накрая узнал за всичко това, той призовал при себе си управителя, попитал какво означават тези слухове и поискал той незабавно да даде отчет за своето управление и да се приготви да предаде делото на друг.

(1853.7) 169:2.4 Тогава неверният управител си казал: “Какво да правя, като ми отнемат управлението на дома? Да копая нямам сили; да прося подаяние ме е срам. Зная какво да направя, за да ме поканят в къщи всички, които имат работа с моя стопанин, когато се лиша от управление.” И след това, призовавайки всеки от длъжниците на своя господар, той казал на първия: “Колко дължиш на господаря ми?” Онзи отговорил: “Сто мери масло.” Тогава управителят казал: “Вземи восъчната дъсчица със своята разписка, сядай по-скоро и го промени на петдесет.” След това казал на другия длъжник: “Колко дължиш?” И той отговорил: “Сто мери пшеница.” Тогава управителят казал: “Вземи разписката си и напиши: осемдесет.” И така постъпил той с много други длъжници. Така този нечестен управител се стремял да придобие приятели след загубата на своето управление. Даже неговият господар и стопанин, узнавайки впоследствие за това, бил принуден да признае, че неговият неверен управител в крайна сметка е показал далновидност, стараейки се да се погрижи за бъдещите дни на нужди и лишения.

(1854.1) 169:2.5 Именно в такъв смисъл синовете на този свят понякога показват повече мъдрост в своята подготовка за бъдещето, отколкото децата на светлината. Казвам на вас, желаещите да получат съкровища на небесата: учете се от тези, които се сприятеляват с неправедното богатство, и подобно на тях се дръжте в живота така, че да осъществите вечна дружба с праведни сили и когато всичко земно претърпи крах, вие бихте могли с радост да бъдете приети във вечните обители.

(1854.2) 169:2.6 Аз заявявам, че този, комуто можете да се доверите в малкото, няма да ви подведе и в голямото, а безчестният в малкото ще ви излъже и в голямото. Ако не сте показали далновидност и честност в делата на този свят, то как можете да се надявате да бъдете предани и разсъдителни, когато ви бъде поверено управлението на истинските съкровища на Небесното царство? Ако не сте били добри управители и добросъвестни банкери, ако не може да ви се повери чуждо имущество, кой ще бъде толкова глупав, за да ви даде в собственост огромно съкровище?

(1854.3) 169:2.7 И отново твърдя, че никой не може да служи на двама господари: или ще ненавижда единия, а ще обича другия, или ще бъде верен слуга на единия и ще презира другия. Вие не можете да служите на Бога и на мамона.”

(1854.4) 169:2.8 Присъстващите при това фарисеи започнаха да се надсмиват и да се подиграват на чутото, защото усърдно трупаха богатства. Тези враждебно настроени слушатели се опитваха да въвлекат Иисус в безплодни дебати, но той се отказа да спори със своите врагове. Когато фарисеите дойдоха да се препират един с друг, вдигналият шум събра голяма тълпа от тези обитатели на лагера, които живееха наблизо; и когато те започнаха да спорят помежду си, Иисус се уедини в своята палатка за през нощта.

3. Богаташът и беднякът

(1854.5) 169:3.1 Когато събранието стана твърде шумно, Симон Петър стана и като взе ръководството в своите ръце, каза: “Хора, братя, не е добре да се препирате един с друг. Учителят се изказа и вие трябваше да се замислите над неговите думи. При това учението, което той ви възвести, не е ново. Нима не чухте алегорията на назореите за богаташа и бедняка? Някои от нас помнят как Йоан Кръстител гневно обвиняваше с тази притча тези, които обичат богатствата и се домогват до нечестно богатство. И макар че тази древна притча не съответства на Евангелието, което проповядваме ние, всички вие би следвало да се вслушате в тези уроци, докато не настане времето, за което проповядваме ние. Всички вие би следвало да се вслушате в нейните уроци, докато не настане времето, когато ще разберете новата светлина на Царството небесно. Ето как разказваше тази история Йоан.

(1854.6) 169:3.2 Живеел богаташ на име Дивес, който се обличал в най-скъпите и разкошни дрехи и всеки ден прекарвал във веселие и великолепие. Имало и един бедняк на име Лазар, който лежал при вратата на този богаташ покрит със струпеи и чакал там, за да бъде нахранен с трохи от масата на богатия; да, даже кучетата се приближавали и лижели неговите язви. И се случило така, че беднякът умрял и бил отнесен от ангелите за упокой при Авраам. А скоро умрял и богаташът и бил погребан с разкош и царски почести. Напускайки този свят, богаташът се събудил в ада и в мъки, вдигнал очи и видял в далечината Авраам, който държал в своите обятия Лазар. И закрещял Дивес: „Отче Аврааме! Съжали се над мен и изпрати Лазар, за да намокри пръста си с вода и да освежи езика ми, тъй като търпя страшни мъки поради своето наказание.” И тогава Авраам отговорил: “Сине мой! Спомни си, че ти получаваше само доброто в живота, а Лазар – самото лошото. Сега всичко се промени: Лазар се утешава, а ти страдаш. Освен това между теб и нас лежи огромна пропаст, така че нито ние можем да преминем към вас, нито вие към нас.” Тогава Дивес казал на Авраам: „Моля те, изпрати Лазар обратно, в дома на моя баща, защото имам петима братя; нека той ги предупреди, за да не попаднат и те тук и да бъдат подложени на мъчения.” Но Авраам отвърнал: “Сине мой! Те имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.” Тогава Дивес казал: “Не, не, татко Аврааме! Ако някой от мъртвите дойде при тях, те ще се разкаят.” И отговорил Авраам: “Ако не слушат Мойсей и пророците, то даже тези, които са възкръснали от мъртвите, няма да ги накарат да повярват.”

(1855.1) 169:3.3 Когато Петър разказа тази древна притча на назорейското братство – и доколкото тълпата замлъкна, Андрей стана и разпусна народа за през нощта. Макар че както апостолите, така и учениците често задаваха на Иисус въпроси относно притчата за Дивес и Лазар, той нито веднъж не се съгласи да изкаже за нея собственото си мнение.

4. Отецът и неговото царство

(1855.2) 169:4.1 Иисус винаги се сблъскваше с трудности, опитвайки се да обясни на апостолите, че макар че те възвестяват установяването на Царството Божие, Отецът небесен не е цар. В онези времена, когато Иисус живееше на Земята и учеше в плът, урантийците знаеха основно царете и императорите на националните правителства и евреите вече отдавна очакваха настъпването на Царството Божие. По силата на тези и други причини Учителят смяташе за най-подходящо да назове духовното братство между хората Царство небесно, а духовния глава на това братство – небесния Баща. Иисус никога не говореше за своя Отец като за цар. В своите откровени беседи с апостолите той винаги наричаше себе си Син Човешки и техен по-голям брат. Той наричаше всички свои последователи слуги на човечеството и посланици на Евангелието за Царството.

(1855.3) 169:4.2 Иисус никога не даде на своите апостоли систематични знания относно личността и атрибутите на небесния Баща. Той никога не молеше хората да вярват в неговия Отец, но смяташе, че тяхната вяра се разбира от само себе си. Иисус никога не стигаше дотам, да дава доказателства в полза на реалността на Отеца. Средоточие на цялото му учение за Отеца беше изявлението, че той и Отецът са единни; че виделият Сина е видял и Бащата; че Отецът, както и Синът, знае всичко; че единствено Синът наистина познава Бащата; и че Отецът го е изпратил в този свят, за да разкрие техните обединени същности и да покаже техния съвместен труд. Той никога не излизаше с други изказвания за своя Отец, ако не се смята това, което беше казано на самарянката край кладенеца на Яков, когато той заяви: “Бог е Дух.”

(1856.1) 169:4.3 Постигайте Бога чрез Иисус, наблюдавайки божествеността на неговия живот, а не разчитайки на неговите учения. Изхождайки от живота на Учителя, всеки от вас може да извлече представа за Бога, която е мярка за вашата способност да постигнете духовни и божествени реалности, действителни и вечни истини. Крайното може да се надява да познае Безкрайното само чрез съсредоточаване върху Безкрайното в пространствено-времевата личност и крайния опит на земния живот на Иисус Назарянин.

(1856.2) 169:4.4 Иисус добре разбираше, че Бога можеш да познаеш само посредством емпиричната реалност; Него никога няма да го познаеш само умозрително. Иисус учеше своите апостоли, че макар те никога да не можаха докрай да разберат Бога, със сигурност биха могли да Го познаят, както бяха познали Сина Човешки. Вие можете да познаете Бога не за сметка на разбирането на това, което казваше Иисус, а благодарение познанието на това, което Иисус беше. Иисус беше откровение на Бога.

(1856.3) 169:4.5 С изключение на случаите, когато Иисус цитираше свещените книги на юдеите, той наричаше Божеството само с две имена: Бог и Баща. И когато Учителят говореше за своя Отец като за Бог, той обикновено използваше древноеврейска дума, означаваща множествения Бог (Троицата), а не думата Яхве, отразяваща развитието на представите за племенния Бог на юдеите.

(1856.4) 169:4.6 Иисус никога не наричаше Отеца цар и той много съжаляваше, че еврейската мечта за възстановяването на царството и провъзгласяването от Йоан Кръстител на бъдещото царство го принудиха да нарича предложеното от тях духовно братство Царството небесно. С единственото изключение – заявяването, че “Бог е Дух”, Иисус никога не говореше за Божеството иначе освен с изрази, характеризиращи личната връзка с Първия Източник и Център на Рая.

(1856.5) 169:4.7 Иисус използваше думата “Бог”, за да обозначи идеята за Божество, и думата “Баща”, за да обозначи опита от познаването на Бога. Когато думата “Баща” обозначава Бога, тя трябва да се разбира в нейния възможно най-широк смисъл. Думата “Бог” не може да бъде дефинирана и затова символизира безкрайната представа за Отеца, докато терминът “Баща”, поддаващ се на частично определяне, може да се използва за изразяване на човешката представа за божествения Баща в Неговата връзка с човека в течение на смъртното му съществуване.

(1856.6) 169:4.8 За евреите Елохим беше Богът на боговете, докато Яхве беше Богът на Израил. Иисус прие представата за Елохим и нарече тази висша група същества Бог. Вместо представата за Яхве – националното божество, той предложи идеята за бащинството на Бога и всемирното братство между хората. Той възвиси представата за Яхве като за обожествен Баща на нацията до идеята за Баща на всички деца човешки – божествен Баща на всеки индивидуален вярващ. Освен това той учеше, че този Бог на вселените и този Баща на всички хора са едно и също Райско Божество.

(1856.7) 169:4.9 Иисус никога не твърдеше, че е изражение на Елохим (Бога) в плът. Той никога не заявяваше, че е откровение на Елохим (Бога) на световете. Никога не учеше, че виделият него е видял Елохим (Бога). Но той действително наричаше себе си откровение на Отеца в плът и действително казваше, че който е видял него, е видял Отеца. Като божествен Син той твърдеше, че представлява само Отеца.

(1857.1) 169:4.10 Разбира се, той беше Син именно на Бога-Елохим; но в плът и по отношение на смъртните синове Божии той реши да ограничи разкриването на своя живот с изобразяването на характера на Отеца, при това в тази степен, в която подобно откровение би било понятно на смъртния човек. Що се отнася до характера на останалите лица на Райската Троица, то ние следва да се задоволим с учението, че те във всичко приличат на Отеца, лично разкрит в живота на неговия въплътен Син – Иисус Назарянин.

(1857.2) 169:4.11 Независимо от това, че в своя земен живот Иисус разкри истинската същност на небесния Отец, той почти нищо не учеше за Него. Фактически той учеше само на две неща: че Бог сам по Себе Си е Дух и че във всички отношения със Своите създания Той си остава Баща. Тази вечер, правейки последното изявление за своите отношения с Бога, той провъзгласи: “Аз дойдох в света от Отеца и ще напусна света и ще отида при Отеца.”

(1857.3) 169:4.12 Обърнете внимание! Иисус никога не казваше: “Слушалият мен е чувал Бога.” Но той действително казваше: “Виделият мен е видял Отеца.” Да слушаш ученията на Иисус не означава да познаваш Бога, но да видиш Иисус е опит, който сам по себе си е разкриване на Отеца пред душата. Богът на вселените управлява необятното творение, но именно Бащата небесен изпраща Своя дух за пребиваване във вашия разум.

(1857.4) 169:4.13 Иисус е духовна призма в облика на човек, което позволява на материалните създания да видят Невидимия. Той е вашият по-голям брат, който, пребивавайки в плът, ви запознава със Същество, Чиито безкрайни атрибути са докрай непонятни даже на небесното войнство. Но всичко това трябва да се заключава в личния опит на отделния вярващ. Бог, Който е Дух, може да бъде познат само като духовен опит. Божественият Син на духовните светове може да разкрие Бога на крайните синове от материалните светове само като Баща. Вие можете да познаете Вечния като Баща; вие можете да Му се покланяте като на Бога на вселените – безкрайния Създател на всичко съществуващо.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved