Документ 193, Последните явявания и възнесението

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 193

Последните явявания и възнесението

(2052.1) 193:0.1 ШЕСТНАДЕСЕТОТО моронтийно явяване на Иисус стана около девет часа вечерта в петък, 5 май, при Никодим, в двора на неговия дом. Тази вечер йерусалимските вярващи предприеха първия след възкресението опит да се съберат заедно. Тук присъстваха единадесетте апостоли, женският корпус заедно със своите помощници и около петдесет други най-близки ученици на Иисус, включително няколко гърци. В течение на половин час тези вярващи водеха непринудена беседа, когато внезапно Учителят се появи в изцяло зрим моронтиен облик и веднага пристъпи към наставления. Иисус каза:

(2052.2) 193:0.2 “Мир вам. Това е най-представителната група вярващи – апостоли и ученици, мъже и жени, пред която аз заставам от времето на моето освобождаване от плът. Обръщам вниманието ви на това, което предварително ви казвах: моето пребиваване сред вас трябва да свърши. Аз ви казвах, че скоро трябва да се върна при Отеца. И след това откровено ви заявявах, че първосвещениците и управниците на юдеите ще ме предадат на екзекуция и че аз ще стана от гроба. Защо в такъв случай така се объркахте, когато това стана? И защо бяхте така удивени, когато възкръснах на третия ден? Вие не ми повярвахте, тъй като слушахте моите думи, без да вниквате в смисъла им.

(2052.3) 193:0.3 А сега трябва да ме изслушате, за да не повтаряте същата грешка, която се заключава във възприемане на моето учение само с ума, не постигайки неговото значение със сърцето. От началото на моето пребиваване като един от вас аз ви учех, че моята цел е разкриването на небесния Баща пред Неговите земни деца. Преживях посвещение, разкриващо Бога, за да можете да изпитате живот, преживян от познаването на Бога. Аз разкрих Бога като ваш небесен Баща; разкрих вас като Неговите земни синове. Любовта на Бога към вас, Неговите земни синове, е факт. Чрез вярата в моите думи този факт се превръща във вашите сърца във вечна и жива истина. Когато чрез жива вяра придобивате божествено богосъзнание, вие се раждате в духа като деца на светлината и живота – вечен живот, в който ще извършите възход във вселената на вселените и ще овладеете опита по придобиването на Бога-Баща в Рая.

(2052.4) 193:0.4 Аз ви призовавам винаги да помните, че вашата мисия сред хората се състои във възвестяване Евангелието на Царството – реалностите на богобащинството и истината на богосиновството. Възвестявайте цялата истина за благата вест, а не само част от спасителното Евангелие. Възкресението не измени вашата проповед. Придобитото чрез вяра богосиновство остава спасителна истина на Евангелието на Царството. Вие трябва да вървите с мир с проповедта на любовта към Бога и служенето на човека. И преди всичко светът трябва да знае следното: хората са Божии синове и чрез своята вяра те действително са способни да осъзнаят и изпитат в ежедневния си опит тази възвисяваща истина. Моето посвещение трябва да помогне на всички хора да узнаят, че те са Божии деца, но такова знание ще бъде недостатъчно, ако не успеят лично, чрез своята вяра, да постигнат спасителната истина за това, че са живи духовни синове на вечния Баща. Евангелието на Царството говори за любовта към Отеца и за служенето на Неговите деца на Земята.

(2053.1) 193:0.5 Всички вие, присъстващи тук, знаете, че аз съм станал от мъртвите, но в това няма нищо удивително. В моята власт е да отдавам живота и да го взема отново; Отецът дава такава власт на Своите Райски Синове. По-скоро вашите сърца трябва да се вълнуват от известието, че след като напуснах новата гробница на Йосиф, мъртвите от цялата епоха стъпиха на пътя на вечния възход. Преживях своя живот в плът, за да ви покажа, че вие, чрез изпълненото с любов служене, можете да разкриете Бога пред своите събратя така, както аз разкривах Бога в любовта и служенето на вас. Живях сред вас като Сина Човешки, за да можете вие, както и останалите хора, да можете да узнаете, че всички вие действително сте синове Божии. Вървете сега по всички краища на света, проповядвайки на всички хора това Евангелие на Царството. Обичайте всички хора, както ви обичах аз; служете на своите събратя, както аз ви служих. Даром получихте, даром давайте. Останете тук в Йерусалим само за времето на моето възкачване при Отеца и докато не ви изпратя Духа на Истината. Той ще ви доведе до нова истина и аз ще тръгна заедно с вас по целия сват. Аз съм винаги с вас и своя свят оставям на вас.”

(2053.2) 193:0.6 Казвайки това, Учителят изчезна от погледа. Едва преди разсъмване тези вярващи се разотидоха по домовете си; цялата нощ те прекараха заедно, горещо обсъждайки наставленията на Учителя и размишлявайки над всичко, което стана с него. Йоан Зеведеев и другите апостоли споделиха с него своя опит по общуването с моронтийния Учител в Галилея и разказаха как им се е явявал три пъти.

1. Явяването в Сихар

(2053.3) 193:1.1 Около четири часа в събота, 13 май, Учителят се яви на Налда и на приблизително седемдесет и пет самаряни край кладенеца на Яков в Сихар. Вярващите често се срещаха тук, редом с това място, където Иисус говореше с Налда за водата на живота. В този ден, щом обсъдиха известията за възкресението, Иисус внезапно им се яви и им каза:

(2053.4) 193:1.2 “Мир вам. Вие се радвате, узнавайки за моето възкресение и живот, но това нищо няма да ви даде, ако отначало не се родите във вечния дух и с това чрез своята вяра не придобиете дара на вечния живот. Ако сте вероизповедни синове на моя Баща, вие никога няма да умрете; никога няма да загинете. Евангелието на Царството ви научи, че всички хора са синове Божии. И тази блага вест е за любовта на небесния Баща не на планината Гаризим и не в Йерусалим, а там, където вие се намирате, в духа и в истината. Именно вашата вяра спасява душите ви. Спасението е дар на Бога за всеки, който вярва, че е Негов син. Но не се заблуждавайте: макар че спасението е безвъзмезден дар от Бога, Който се посвещава на всички, които приемат вярата в Него, след спасението трябва да следва опитът от принасянето на духовните плодове в този живот, преживяван в плът. Приемането на учението за богобащинството предполага, че вие така безусловно приемате свързаната с него истина за братството между хората. А ако човекът е ваш брат, то това вече не е просто ближен, когото Отецът иска да обичаш като самия себе си. Вие не просто ще обичате своя брат като член на своето семейство, но и ще му служите, доколкото, бидейки мои братя, изпитахте на себе си моята любов и моето служене. А затова вървете по целия свят, разказвайки за тази блага вест на всички създания от всички раси, племена и народи. Моят дух ще върви пред вас и аз винаги ще бъда с вас.”

(2054.1) 193:1.3 Явяването на Учителя крайно порази самаряните и те побързаха да отидат в съседните градове и села, навсякъде разказвайки, че са видели Иисус и че той е говорил с тях. Това беше седемнадесетото моронтийно явяване на Учителя.

2. Явяването във Финикия

(2054.2) 193:2.1 Осемнадесетото явяване на Учителя стана в Тир във вторник, 16 май, около девет часа вечерта. Този път той също така се яви към края на събранието на вярващите, когато те вече се канеха да се разотидат, с думите:

(2054.3) 193:2.2 “Мир вам. Вие се радвате, че Синът Човешки е възкръснал от мъртвите, защото благодарение на това знаете, че вие и вашите братя също ще преживявате смъртта в плът. Но условие за такова спасение е раждането в духа – духа на търсене на истината и намиране на Бога. Хлябът и водата на живота се дават на тези, които са гладни за истината и жадуват за праведност – за Бога. Фактът на възкръсването от мъртвите не е Евангелие на Царството. Всички тези велики истини и вселенски факти имат отношение към Евангелието, доколкото те са част от резултатите, които произтичат от вярата в благата вест и влизат в последващия опит на всеки, който чрез вярата, на дело и наистина става безсмъртен син на вечния Бог. Моят Баща ме изпрати в този свят да възвестявам на всички хора спасението на богосиновството. И, ето, аз ви изпращам в света с проповедта на това спасение на богосиновството. Спасението е безвъзмезден дар от Бога, но родените в духа започват веднага да носят плодовете на божествения дух в изпълненото с любов служене на своите събратя. В живота на родените в духа и позналите Бога смъртни се появяват следните плодове: любвеобилно служене, безкористна привързаност, мъжествена преданост, неподправена честност, просветена искреност, неугасваща надежда, пълно доверие, милосърдна опека, неизменна добродетел, великодушна търпимост и траен мир. Ако тези, които заявяват за своята вяра, не принасят в живота си тези плодове на божествения дух, те са мъртви; Духът на Истината не е в тях; те представляват безполезните филизи на живата лоза и скоро ще бъдат откъснати. Моят Отец изисква от Своите вероизповедни деца да носят обилни духовни плодове. Затова, ако оставате безплодни, Той ще изкопае вашите корени и ще отсече вашите безплодни филизи. Вие трябва да носите все повече плодове на духа според своя небесен възход в Царството Божие. Можете да встъпите в Царството като дете, но Отецът изисква чрез благодат да достигнете пълна духовна зрелост. И когато тръгнете по света, за да разкажете на всички народи за това Евангелие, аз ще вървя пред вас и моят Дух на Истината ще пребивава във вашите сърца. Своя мир аз оставям на вас.”

(2054.4) 193:2.3 И след това Учителят изчезна от погледа им. На следващия ден от Тир тръгнаха на път онези, които донесоха това известие в Сидон, а също така и в Антиохия и Дамаск. Иисус се срещаше с тези вярващи при живота си в плът и те веднага го познаха, още щом започна да ги учи. Макар че на неговите събратя им беше трудно да познаят Иисус в зримата моронтийна форма, те веднага разбираха кой е пред тях, когато той заговаряше с тях.

3. Последното явяване в Йерусалим

(2055.1) 193:3.1 Рано сутринта в четвъртък, 18 май, Иисус за последен път се яви на Земята в моронтиен облик. В момента, когато единадесетте апостоли се канеха да пристъпят към закуската в горната стая в дома на Мария Марк, Иисус им се яви и им каза:

(2055.2) 193:3.2 “Мир вам. Аз ви помолих да останете тук, в Йерусалим, докато не се възнеса към Отеца и не ви изпратя Духа на Истината, Който скоро ще бъде излят над цялата плът и ще ви дари със “сила свише”.” Симон Зилот прекъсна Иисус и попита: “И тогава, Учителю, ти ще възстановиш Царството и ние ще видим как славата Божия ще се прояви на Земята?” Изслушвайки въпроса на Симон Зилот, Иисус отговори: “Симон, ти все още се вкопчваш в своите стари представи за юдейския Месия и материалното царство. Но след като над вас слезе Духът, вие ще придобиете духовна сила и скоро ще тръгнете по целия свят с проповедта на това Евангелие за Царството. Както Отецът ме изпрати в този свят, така аз изпращам вас. И желая вие да се обичате един друг и да се доверявате един на друг. Юда повече не е с вас, тъй като неговата любов изстина, а също и затова, защото той престана да ви се доверява – на вас, неговите верни събратя. Нима не сте чели в Писанието: “Не е хубаво човекът да бъде сам. Никой не живее сам по себе си”? А също така и това място, където е казано: “Който иска да има приятели, той самият трябва да е дружелюбен”? И нима не ви изпратих да учите по двама, за да не се чувствате самотни и да не си навлечете злото и страданията, които носи изолацията? Вие също добре знаете, че когато живях в плът, аз не си позволявах дълго да оставам сам. От самото начало на нашето общуване двама или трима от вас винаги бяха покрай мен или близо до мен, даже ако общувах с Отеца. Затова, доверявайте се един на друг и разчитайте един на друг. И това е толкова повече необходимо затова, защото днес се каня да ви оставя сами в света. Времето дойде; скоро аз ще отида при Отеца.”

(2055.3) 193:3.3 Казвайки това, Иисус със знак повели на апостолите да го следват и ги поведе на Елеонската планина, където се прости с тях, преди да напусне Урантия. В тържествено мълчание те вървяха към Елеон. Никой не пророни нито дума от момента, когато те напуснаха горната зала и докато не спряха в Елеонската планина.

4. Причини за падението на Юда

(2055.4) 193:4.1 В първата част на прощалното обръщение към апостолите Учителят говореше за загубата на Юда и посочи примера с трагичната съдба на техния вероломен събрат като сериозно предупреждение за опасностите от социална изолация и разединяване. За вярващите от тази и бъдещата епоха може да се окаже полезно да разгледат причините за падението на Юда в светлината на забележките на Учителя с оглед натрупване на познания от последващите векове.

(2055.5) 193:4.2 Обръщайки се мислено към тази трагедия, ние разбираме, че Юда се отклони от пътя главно поради това, че беше изключително изолирана личност – личност, затворена в себе си и лишена от нормални социални контакти. Той упорито отказваше да се довери на своите събратя-апостоли или да бъде откровен с тях. Но сама по себе си изолираността на личността не би довела до такова зло, ако Юда се беше научил повече да обича и беше се обогатил с духовна благодат. Освен това, сякаш нарочно задълбочавайки и без това лошото положение, той упорито таеше зло и хранеше такива пагубни чувства като отмъстителност и неопределено желание да си „разчисти сметките” с някого за всичките си разочарования.

(2056.1) 193:4.3 Такова прискърбно съчетание на индивидуални особености и психически наклонности доведе до гибелта на благонамерения човек, който не можа да подтисне тези прояви на злото с любов, вяра и доверие. Това, че Юда съвсем не беше задължително да се отклони от истинския път, се потвърждава от примера на Тома и Натанаил, които страдаха от същата подозрителност и прекомерен индивидуализъм. Даже Андрей и Матей притежаваха много аналогични наклонности, но у всички тези хора с течение на времето любовта към Иисус и своите събратя-апостоли нарастваше, а не намаляваше. Те растяха в благодат и знаене на истината. Все повече се доверяваха на своите братя и постепенно придобиха способността да разчитат на събратята си. Юда упорито се отказваше да разчита на своите братя. Когато нарастващите нервни преживявания го принуждаваха да търси отдушник в самоизразяването, той неизменно искаше съвет и получаваше неразумно утешение от своите духовни роднини или някои случайни познати, които бяха или безразлични, или истински враждебно настроени към успешното разпространение на духовните реалности на Небесното царство, което той представяше на Земята заедно с единадесетте други посветени апостоли.

(2056.2) 193:4.4 Юда претърпя поражение в своите земни сражения вследствие определени фактори, отнасящи се до индивидуалните наклонности и слабости на характера:

(2056.3) 193:4.5 1. Той представляваше изолиран тип човек. Отличаваше се с ярко изразен индивидуализъм и избра пътя на превръщането в безнадеждно затворена и асоциална личност.

(2056.4) 193:4.6 2. Неговото детство беше твърде леко. Той не понасяше каквито и да са препятствия. Винаги искаше да бъде победител, изобщо не можеше да губи.

(2056.5) 193:4.7 3. Той така и не се научи да се отнася философски към разочарованията. Вместо да възприема разочарованията като обикновен и повсеместен атрибут на човешкото съществуване, той винаги обвиняваше за своите лични трудности и разочарования някого от апостолите или всички свои съратници заедно.

(2056.6) 193:4.8 4. Той беше склонен да таи зло; постоянно таеше идеята за отмъщение.

(2056.7) 193:4.9 5. Не обичаше да гледа истината в очите; беше нечестен в своето отношение към жизнените ситуации.

(2056.8) 193:4.10 6. Той не обичаше да говори за своите лични проблеми с най-близките си съратници; отказваше се да обсъжда трудностите си с истински приятели и с тези, които действително го обичаха. За всичките години на общуване с Учителя Юда нито веднъж не се обърна с нито един личен проблем.

(2056.9) 193:4.11 7. Той така и не разбра, че истинска награда за благородния живот в края на краищата са духовните блага, които не винаги се раздават в течение на един кратък живот в плът.

(2056.10) 193:4.12 В резултат от постоянната изолация на личността неговите скърби се умножиха, страданията се задълбочаваха, безпокойствата се усилваха, а отчаянието стана почти непоносимо.

(2057.1) 193:4.13 Макар че този егоист и свръхиндивидуалист се отличаваше с много психически, емоционални и духовни проблеми, неговите основни трудности бяха следните: в сферата на личността – изолираност. В сферата на разума – подозрителност и отмъстителност. В сферата на характера – навъсеност и злопаметност. В емоционалната сфера – неспособност да обича и прощава. В социалната сфера – недоверчивост и почти пълна затвореност. В сферата на духа – високомерие и егоистична амбициозност. В живота той пренебрегваше тези, които го обичаха, а в смъртта остана без приятели.

(2057.2) 193:4.14 Такива са вътрешните фактори и порочни влияния, които в съвкупност обясняват как благонамереният и по принцип някога искрено вярващ в Иисус човек, независимо от неколкогодишното близко общуване с неговата преобразуваща личност, изостави своите другари, отрече се от святото дело, отказа се от свещеното призвание и предаде своя Божествен Учител.

5. Възнесението на учителя

(2057.3) 193:5.1 В четвъртък, 18 май, около седем и половина сутринта Иисус достигна западния склон на Елеонската планина заедно със своите единадесет мълчаливи и малко озадачени апостоли. Изминавайки две трети от пътя до върха на планината, те се спряха; оттук им се откриваше целият Йерусалим и лежащата долу Гетсимания. Иисус се приготви да се обърне към апостолите с прощални думи, преди да напусне Урантия. Когато той застана пред тях, апостолите без всякакво указание преклониха около Иисус колене и Учителят каза:

(2057.4) 193:5.2 “Помолих ви да останете в Йерусалим, докато не придобиете сила свише. Каня се да ви напусна и да се възнеса при моя Отец и скоро, много скоро ще изпратим в този свят на моето пребиваване Духа на Истината; и когато Той пристигне, вие ще пристъпите към ново възвестяване на Евангелието на Царството – отначало в Йерусалим, а след това във всички кътчета на света. Обичайте хората така, както аз ви обичах, и служете на другите смъртни така, както аз ви служих. Нека плодовете на духа, които се раждат във вашия живот, накарат хорските души да повярват в истината, че човекът е син Божий и че всички хора са братя. Помнете всичко, на което ви учих, и този живот, който преживях сред вас. Моята любов ви защитава, моят дух ще пребивава във вас и моят мир ще остане с вас. Сбогом.”

(2057.5) 193:5.3 Казвайки това, моронтийният Учител изчезна от погледа им. Това така наречено възнесение на Иисус с нищо не се различаваше от неговите други изчезвания от полезрението на смъртните за четиридесетте дни на моронтийния път, преминат от него на Урантия.

(2057.6) 193:5.4 Учителят отиде до Едемия през Йерусем, където Всевишните, под наблюдението на Райския Син, освободиха Иисус Назарянин от моронтийния статут и чрез духовните канали за възнесение му върнаха статута на Райски Син и върховен владика на Салвингтон.

(2057.7) 193:5.5 Беше приблизително осем без четвърт сутринта, когато моронтийният Иисус изчезна от полезрението на апостолите и пристъпи към възнесението от дясната страна на Отеца, за да получи официално потвърждение на своето абсолютно владичество във вселената Небадон.

6. Петър свиква вярващите

(2057.8) 193:6.1 По указание на Петър Йоан Марк и другите поканиха най-близките ученици на Иисус да се съберат в дома на Мария Марк. Към десет и половина тук се събраха сто и двадесет най-добри йерусалимски ученици на Иисус, за да чуят за прощалното обръщение на Учителя и да узнаят за неговото възнесение. Сред присъстващите беше и Мария, майката на Иисус. Тя се върна в Йерусалим заедно с Йоан Зеведеев, когато апостолите се прибраха след неотдавнашното посещение на Галилея. Скоро след Петдесетница тя се върна в дома на Саломия във Витсаида. Яков, братът на Учителя, също присъства на това събрание – първото съвещание на учениците на Иисус след завършването на неговия планетарен път.

(2058.1) 193:6.2 Симон Петър се нае да излезе с реч от името на своите събратя-апостоли и в своето вълнуващо съобщение за завършващата среща на единадесетте с Учителя той с голямо проникновение описа прощалните думи на Учителя и неговото изчезване – възнесението. Срещи от този вид все още не бяха ставали в този свят. Тази част от събранието отне по-малко от час. След това Петър обясни, че те са решили да изберат приемник на Юда Искариот и че ще бъде обявена почивка, за да могат апостолите да решат помежду си кого от двамата кандидати за този пост искат да изберат – Матия или Юст.

(2058.2) 193:6.3 След това единадесетте апостоли се спуснаха долу, където решиха да хвърлят жребий, за да определят кой от тези двамата ще заеме мястото на Юда. Жребият се падна на Матия, който беше обявен за новия апостол. Той беше надлежно въведен в длъжност и назначен за ковчежник. Но ролята на Матия в по-нататъшната дейност на апостолите беше незначителна.

(2058.3) 193:6.4 Скоро след Петдесетница близнаците се върнаха в своите домове в Галилея. Симон Зилот за известно време се отдели от делата, преди да тръгне с проповедта на Евангелието. Тома бързо се справи със своите проблеми и възобнови проповедта на Евангелието. Натанаил все повече се разминаваше в мненията си с Петър по отношение на подмяната на предишното Евангелие за Царството с проповеди за Иисус. Тези разногласия се изостриха дотолкова, че към средата на следващия месец Натанаил напусна Йерусалим и тръгна за Филаделфия при Авенир и Лазар. Прекарвайки там повече от година, той отиде в земите, лежащи отвъд Месопотамия, проповядвайки Евангелието съобразно своето разбиране.

(2058.4) 193:6.5 По такъв начин на първия стадий от възвестяването на Евангелието в Йерусалим останаха шест от дванадесетте апостоли: Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип и Матей.

(2058.5) 193:6.6 Около обед апостолите се върнаха при своите събратя в горната зала и обявиха, че за нов апостол е избран Матия. А след това Петър призова всички вярващи да се помолят, за да бъдат готови да приемат обещания от Учителя духовен дар.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved