Документ 1, Всеобщият Баща

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печатSend by emailSend by email

Книгата Урантия

Документ 1

Всеобщият Баща

(21.1) 1:0.1 В СЕОБЩИЯТ Баща е Богът на цялото творение, Първият Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бога преди всичко като за създател, след това като за властващ и едва след това като за безкраен вседържител. Истината за Всеобщия Баща започва да се открива на човечеството с думите на пророка: „Един си ти, Боже, и няма друг. От Теб са сътворени небесата и небесата на небесата с цялото им войнство; Ти ги пазиш и властваш над тях. От Божиите Синове са създадени вселените. Създателят се покрива със светлина като с риза и простира небесата като тъкан.” Само представата за Всеобщия Баща – един Бог вместо много, позволи на смъртния човек да осмисли Отеца като божествен създател и безкраен властелин.

(21.2) 1:0.2 Милиарди планетарни системи са сътворени, за да могат с времето да бъдат населени с различни типове разумни създания – същества, способни да познаят Бога, да приемат божествената любов и да го заобичат в отговор. Вселената на вселените е Божие творение и място на обитание за неговите разнообразни създания. „Бог сътвори небесата и образува земята; ненапразно Той утвърди вселената и създаде този свят; Той го направи за живеене.“

(21.3) 1:0.3 Всички просветени светове признават Всеобщия Баща и се покланят на него – вечния творец и безкрайния вседържител на цялото творение. Волевите създания на огромното множество вселени са стъпили на дългия път към Рая – увлекателното преодоляване на трудностите, които съпровождат вечното пътешествие, придобиването на БогаБаща. Трансценденталната цел на децата на времето е да намерят вечния Бог, да осмислят неговата Божествена същност, да познаят Всеобщия Баща. Позналите Бога създания са обхванати само от един висш стремеж, само от една всепоглъщаща страст: като започват своя път такива, каквито са в своите сфери, да станат подобни нему, подобни на Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведното господство. Най-висшата повеля на обитаващия във вечността Всеобщ Баща гласи: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“ С любов и милосърдие понесли посланиците на Рая тази божествена проповед през вековете и вселените, като стигат с нея дори до такива скромни създания с животински произход като човешкия род на Урантия.

(22.1) 1:0.4 Тази величествена и всеобща повеля – без да жалиш сили, да се стремиш към съвършенството на божествеността, е най-първата задача и трябва да стане най-висшата цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния и духовен прогрес на човека.

(22.2) 1:0.5 Смъртните на Урантия едва ли могат да се надяват на безкрайно съвършенство, но като започва своя път на тази планета, човек безусловно е способен да постигне небесната и божествена цел, поставена от безкрайния Бог пред смъртния човек; и като я постигнат във всички аспекти на самоосъществяването и развитието на разума, хората ще станат така съвършени в своята сфера на божествено съвършенство, какъвто е сам Бог в своята сфера на безкрайност и вечност. Това съвършенство може да не бъде всеобщо в материалния смисъл, неограничено по интелектуален обхват или окончателно по духовен опит, но то е окончателно и изчерпващо във всички крайни аспекти на божествената воля, на съвършенството на мотивацията на личността и Бого-съзнанието.

(22.3) 1:0.6 Именно в това е истинският смисъл на божествената повеля: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз“, която извечно подбужда смъртния човек да върви напред и го притегля към центъра на цялата дълга и увлекателна борба за постигането на все повисоки нива на духовни ценности и истински вселенски значения. Възвишеното търсене на Бога на вселените е най-великото приключение на обитателите на всички светове на пространството и времето.

1. Името на Отеца

(22.4) 1:1.1 От всички имена, с които Бог Отецът е познат във вселените, най-често се срещат онези, които го определят като Първия Източник и Център на Вселените. Първият Баща е известен под различни имена в различните вселени и в различните сектори в рамките на една и съща вселена. Имената, с които създанието нарича Създателя, зависят много от неговите представи за Създателя. Първият източник и Всеобщият Център на Вселените никога не се е разкривал чрез своето име – само чрез своите качества. Ако вярваме, че сме деца на този Създател, не можем да не го наричаме Баща. Но това име ние избираме сами и то произтича от признаването на нашата лична връзка с Първия Източник и Център.

(22.5) 1:1.2 Всеобщият Баща никога не изисква от разумните волеви създания на вселените някакво случайно признание, формално поклонение или робско служене. Еволюционните обитатели на пространствено-времевите светове трябва сами, в своите собствени сърца, да го признаят, заобичат и доброволно да му се поклонят. Създателят отказва да подчинява и да принуждава към покорност духовната воля на своите материални създания. Преданото посвещаване на волята на човека за изпълняване волята на Отеца е найдобрият подарък от човека за Бога; фактически подобно посвещаване на волята на създанието е единственият възможен истински ценен дар от човека за Райския Баща. В Бога човек живее, движи се и съществува; няма нищо, което човек би могъл да даде на Бога, освен решението да се подчини на волята на Отеца и подобни решения, взети от разумните волеви създания на вселените, представляват реалността на това истинско поклонение, което така радва любвеобилния Баща-Създател.

(22.6) 1:1.3 Когато наистина сте осъзнали Бога, когато действително сте открили за себе си величествения Създател и започнете от собствен опит да осъзнавате вътрешното присъствие на божествения Владетел – тогава, в зависимост от нивото на вашето знание и избраните от божествените Синове методи за разкриване на Бога, вие ще намерите име за Всеобщия Баща, което ще изразява адекватно вашата представа за Първия Велик Източник и Център. Така в различните светове и в различните вселени Създателят става известен под многобройни названия, при това ако по дух и родство всяко име означава едно и също, то по своята словесна и знакова форма то изразява степента и дълбочината на възцаряването на Отеца в сърцата на създанията на всеки отделен свят.

(23.1) 1:1.4 Близо до центъра на Вселената на вселените Всеобщият Баща е познат под имена, за които може да се смята, че означават “Първият Източник”. С отдалечаване във вселените на пространството все по-често се срещат такива названия на Всеобщия Баща, които означават “Всеобщият Център”. В още подалечни звездни системи, например в столицата на вашата локална вселена, той е известен като “Първият Съзидателен Източник и Божествен Център”. В едно съседно съзвездие Бог е наричан “Бащата на Вселените”, в друго – “Безкрайният Вседържител”, а на изток – “Божественият Властелин”. Означаван е също така и като “Бащата на Небесните Светила”, “Дарът на Живота” и “Всемогъщият”.

(23.2) 1:1.5 В тези светове, където един от Райските Синове е преживял живот в посвещение, Бог обикновено е известен под име, което изразява лично отношение, нежно чувство и бащинска преданост. В столицата на вашето съзвездие Бог го наричат “Всеобщия Баща”, а на различните планети във вашата локална система от обитаеми светове той е известен като “Бащата на Бащите”, “Райският Баща”, “Бащата на Хавона” и “Духовният Баща”. Тези, които са познали Отеца чрез откровения при посвещенията на Райските Синове, избират трогателната връзка между създанията и Създателя, като наричат Бога „нашият Баща“.

(23.3) 1:1.6 На планета с разнополови обитатели в света, където проявленията на родителските емоции са присъщи за сърцата на разумните същества, думата „Баща“ се превръща в особено изразително и уместно име за вечния Бог. На вашата планета, Урантия, той е найшироко известен и признат под името Бог. Но даденото му име не е от голямо значение; важното е вие да познаете Бога и да се стремите да станете като него. Вашите пророци от древността с право са го наричали „вечният Бог“ и са говорели за него като за този, който „живее във вечността“.

2. Реалността на Бога

(23.4) 1:2.1 Бог е основната реалност в духовния свят; Бог е източникът на истина в сферите на разума; Бог покрива със себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог е личност, а за Вселената на вселените той е Първият Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина. Първият Баща е универсален Дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.

(23.5) 1:2.2 Вечният Бог е безкрайно повече от идеализирана реалност или въплътена в личност вселена. Това не е просто висшата мечта на човека, обективираният предмет на търсенето на смъртния. Той не е и само едно понятие, силов потенциал, изпълнен с праведност. Всеобщият Баща не е нито синоним на природата, нито персонификация на нейните закони. Бог е трансцендентална реалност, а не само традиционната представа на човека за най-висшите ценности. Бог не е психологическа концентрация на духовни значения, както не е и „най-благородното творение на човека“. Бог може да бъде която и да е от тези представи или всички тях в съзнанието на човека, но той е повече. Той е спасител и любящ Баща за всички онези, които са придобили духовен покой на земята и жадуват да придобият запазване на личността след смъртта.

(24.1) 1:2.3 В човешкия опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира чрез наличието на божествено присъствие – духовният Наставник, изпращан от Рая, за да живее в смъртния разум на човека и да му помага за развитието на безсмъртна душа, която придобива вечен живот. Присъствието на този божествен Настройчик в човешкия разум се разкрива чрез три емпирични феномена:

(24.2) 1:2.4 1. Интелектуалната способност да познаеш Бога – Богосъзнание.

(24.3) 1:2.5 2. Духовният подтик да откриеш Бога – Боготърсене.

(24.4) 1:2.6 3. Личният стремеж към Бого-подобие – искреното желание да изпълниш волята на Отеца.

(24.5) 1:2.7 Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научен експеримент или чрез логически умозаключения. Съществуването му може да бъде осмислено само в сферата на човешкия опит; при все това истинската представа за реалността на Бога е приемлива за логиката, вероятно за философията, принципна за религията и неотделима от всяка надежда за придобиване на вечен живот от на личността.

(24.6) 1:2.8 Тези, които са познали Бога, са познали от свой опит факта на неговото съществуване; такива смъртни пазят в своя личен опит единственото положително доказателство за съществуването на живия Бог, което един човек може да предложи на друг. Не съществува никаква друга възможност да се демонстрира съществуването на Бога освен в съприкосновение с Бого-съзнанието на човешкия разум и Бого-присъствието на заселилия се в смъртния интелект Настройчик на Съзнанието – посветеният на човека свободен дар на Всеобщия Отец.

(24.7) 1:2.9 На теория можете да си представяте Бога като Създател и той е Създателят, сътворил Рая и съвършената централна вселена лично, но вселените на времето и пространството са създадени и организирани от Райския корпус на СиноветеСъздатели. Всеобщият Баща не е личният създател на локалната вселена Небадон – вселената, в която живеете, е творение на неговия Син Михаил. Въпреки че Отецът не взема лично участие в създаването на еволюиращите вселени, той управлява много от техните вселенски взаимоотношения и някои техни проявления на физическа, умствена и духовна енергия. Бог-Баща е личният създател на Райската вселена и, съвместно с Вечния Син – създател на всички останали Създатели, на личните творци на вселените.

(24.8) 1:2.10 Като физически владетел в материалната вселена на вселените Първият Източник и Център функционира в еталоните на вечния Остров на Рая и с помощта на този абсолютен гравитационен център вечният Бог осъществява космическото свръхуправление на физическо ниво както в централната вселена, така и в цялото пространство на вселената на вселените. Като разум Бог съществува в Божеството на Безкрайния Дух: като дух Бог проявява себе си в личността на Вечния Син и в личностите на божествените деца на Вечния Син. Тази взаимовръзка на Първия Източник и Център с неподчинените Лица и Абсолюти на Рая ни най-малко не пречи на прякото лично въздействие на Всеобщия Отец в цялото творение и на всички негови нива. Чрез частиците на своя дух Бащата-Създател поддържа пряка връзка със своите деца и със създадените вселени.

3. Бог е всеобщ дух

(25.1) 1:3.1 „Бог е Дух.“ Той е всеобщо духовно присъствие. Всеобщият Баща е безкрайна духовна реалност; той е „суверен, вечен, нетленен, незрим и единствено истинен Бог“. Макар че сте „род Божий“, вие не трябва да мислите, че Отецът прилича на вас по своя физически облик и фигура, само защото за вас говорят като за създадени „по негов образ и подобие“, дарени с Тайнствени Наставници, изпратени от централната обител на неговото вечно присъствие. Духовните същества са реални, независимо от това, че са невидими за човешките очи и че не съществуват в плът и кръв.

(25.2) 1:3.2 Древният пророк е казал: „Ето, Той преминава пред мен и аз не Го виждам; отминава, но аз не Го забелязвам.“ Ние можем постоянно да наблюдаваме деянията Божии, можем напълно да осъзнаваме материалните доказателства за неговото величествено управление, но рядко ни се отдава да лицезрем видимото проявление на неговата божественост и ние не забелязваме даже присъствието на неговия Дух, изпратен от него за пребиваване в хората.

(25.3) 1:3.3 Всеобщият Баща е невидим, не защото се скрива от низшите същества с техните недостатъци на материалното съществуване и техните ограничени духовни способности. Поскоро въпросът е в следното: „Ти не можеш да видиш Моето лице, тъй като никой смъртен не може да Ме види и да остане жив.“ Никой от смъртните не може да съзре духовния Бог и да съхрани своето смъртно съществуване. Великолепието и духовният блясък на присъствието на божествената личност са недостъпни за низшите групи духовни същества или за която и да е категория материални личности. Духовното светене, което възниква в непосредственото присъствие на Отеца, е „светлина, до която никой смъртен не може да се приближи“, която “никое материално същество не е виждало и не може да види“. Но не е задължително да видиш Бога с очи от плът, за да осъзнаеш неговото проникновение с вярата на одухотворения разум.

(25.4) 1:3.4 Духовната същност на Всеобщия Баща се споделя напълно от неговото съществуващо „аз“, Веч ния Син на Рая. Както Бащата, така и Синът в еднаква степен, изцяло и неограничено, разделят всеобщия и вечния Дух със своята съвместна и равноправна личност, Безкрайния Дух. Божият Дух е в и сам по себе си абсолютен; в Сина той е безусловен, в Духа универсален, а в и чрез всички тях – безкраен.

(25.5) 1:3.5 Бог е всеобщ дух; Бог е всеобщата личност. Висшата личностна реалност на крайното творение е дух; пределната реалност на личностния космос е абсонитен дух. Само нивата на безкрайността са абсолютни и само на такива нива съществува окончателно единство на материя, разум и дух.

(25.6) 1:3.6 Във вселените Бог-Отец е потенциално властелинът на материята, разума и духа. Само благодарение на своята обширна личностна сфера Бог е способен да се свързва пряко с личностите от своето огромно творение с многобройни волеви създания, но (отвъд пределите на Рая) той е достъпен само в присъствията на своите частици, божията воля във вселените. Този Райски дух, който обитава в разума на смъртните на времето и благоприятства еволюцията на безсмъртната душа на спасилото се създание, съдържа в себе си природата и божествеността, присъщи на Всеобщия Баща. Но разумът на подобни еволюционни създания води своето начало от местните вселени и трябва да придобие божествено съвършенство чрез постигането на тези емпирични трансформации, които водят към духовно съвършенство и са неизбежно следствие от решението на съществото да изпълнява волята на небесния Отец.

(26.1) 1:3.7 Във вътрешния опит на човека разумът е съединен с материята. Подобен, свързан с материята разум не може да преживее физическа смърт. Механизмът на придобиването на вечен живот е заключен в такива изменения на човешката воля и такива трансформации в богопозналия смъртен разум, при които Духът става негов учител и евентуално негов водач. В резултат от еволюцията на човешкия разум, от връзката с материята към съюза с духа, потенциално духовните аспекти на смъртния разум се превръщат в моронтийни реалности на безсмъртната душа. Подчинилият се на материята смъртен разум става все поматериален и в края на краищата обрича себе си на неизбежно изчезване на личността; разумът, отстъпил пред духа, става все подуховен, в резултат се слива с надживяващия смъртта и водещ го божествен дух, като с това постига следсмъртен живот и вечно съществуване на личността.

(26.2) 1:3.8 Аз идвам от Вечното и нееднократно съм се връщал в присъствието на Всеобщия Отец. Познавам действителността и личността на Първия Източник и Център, Вечния и Всеобщ Баща. Зная, че бидейки абсолютен, вечен и безкраен, той също така е и добродетелен, божествен и благодатен. Зная истинността на великите твърдения: „Бог е дух“ и „Бог е любов“, и тези два атрибута са най-пълно разкрити за вселената във Вечния Син.

4. Тайнството на Бога

(26.3) 1:4.1 Безкрайното съвършенство на Бога е такова, че го прави пълна тайна. И найвеликото от всички непостижими тайнства на Бога се заключава в божественото проникване в смъртния разум. Това, по какъв начин Всеобщият Отец съществува съвместно със създанията на времето, е най-дълбоката от всички загадки на вселената; божественото присъствие в разума на човека е тайната на тайните.

(26.4) 1:4.2 Физическото тяло на смъртния е „храм Божий“. Независимо от това, че Пълновластните Синове-Създатели се явяват при създанията в своите обитаеми светове и „привличат всички хора към себе си“; макар че те „стоят на вратата“ на съзнанието „и чукат“, и обичат да идват при всички, които „отворят вратите на своето сърце“; макар да съществува съкровена връзка между Синовете-Създатели и техните смъртни създания, независимо от това в смъртните хора има нещо от самия Бог, което действително пребивава в тях и за което тялото им служи като храм.

(26.5) 1:4.3 Когато завършите своя път във временния си облик, когато завърши вашето изпитание в плът, когато прахът, напълнил смъртния съд, „се върне в земята, откъдето е дошъл“, тогава ще се установи, че присъстващият в човека „Дух се връща към Бога, Който го е дал“. Във всеки смъртен на тази планета живее частица от Бога, неотменима част от божествеността. Тя все още не е ваша по право, но ú е предопределено да се слее с вас, ако преживеете смъртта.

(26.6) 1:4.4 Ние постоянно се сблъскваме с това тайнство на Бога; ние се зашеметяваме от нескончаемата панорама, която продължава да се разкрива и която е истината за неговата безкрайна добродетел, безпределно милосърдие, несравнена мъдрост и грандиозна личност.

(26.7) 1:4.5 Божественото тайнство е заключено в неотстранимото различие между крайното и безкрайното, временното и вечното, пространствено-времевото създание и Всеобщия Създател, материалното и духовното, несъвършенството на човека и съвършенството на Райското Божество. Богът на всеобщата любов разкрива себе си във всяко от своите създания, без изключение, като използва цялата способност на създанието за духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и добродетел.

(27.1) 1:4.6 Във всички сфери и светове от вселената на вселените, на всички духове и смъртни Всеобщият Отец разкрива своята благодатност и божественост, които могат да бъдат постигнати или осмислени от подобни духовни същества или смъртни създания. Бог е безпристрастен по отношение на личностите – както духовни, така и материални. Божественото присъствие, на което детето на вселената се радва във всеки даден момент, е ограничено само от способността на подобно създание да възприема и разбира духовната действителност на свръхматериалния свят.

(27.2) 1:4.7 Като реалност на духовния опит на човека Бог не е загадка. Но когато се предприема опит да се обясни реалността на духовния свят на физическия разум от материален тип, възниква тайната – тайна толкова непостижима и дълбока, че само силата на вярата на Бого-позналия смъртен е способна на философското чудо по осъзнаването на Безкрайното от крайното, постигането на вечния Бог от еволюиращите смъртни на материалните светове на времето и пространството.

5. Личността на Всеобщия Отец

(27.3) 1:5.1 Не позволявайте величината на Бога, неговата безкрайност, да затъмни или засенчи неговата личност. „Създалият ухото няма ли да чуе? Създалият очите няма ли да види?“ Всеобщият Отец е върхът на божествената личност; той е източникът и целта на всички личностни създания. Бог е безкраен и личностен; той е безкрайна личност. Отецът наистина е личност, независимо че безкрайността на неговата личност го поставя завинаги отвъд пълното разбиране на материалните и крайни същества.

(27.4) 1:5.2 Бог е много повече, отколкото личността – такава, каквато е тя в човешкото разбиране; той излиза далеч отвъд пределите даже на възможната представа за свръхличност. Но съвършено безполезно е да обсъждаме такова непостижимо понятие като “божествена личност” с материалните създания, чийто предел на представите за реалността на съществото се заключава в идеята и идеала за личност. Най-висшата възможна концепция на Всеобщия Създател при материалното създание се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествена личност. Затова, макар че вие вероятно знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личност, вие също така добре знаете, че той никак не може да бъде нещо помалко от вечна, безкрайна, истинска, добродетелна и прекрасна личност.

(27.5) 1:5.3 Бог не се скрива от никое от своите създания. Той е непостижим за толкова много категории същества само затова, защото „живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи“. Необятността и великолепието на божествената личност излиза отвъд пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Те „измерват водата с шепата си, Бог с педя измерва вселената“. Той е този, който “седи на кръга на земята, който простира небесата като тъкан и ги разгъва като вселена за живеене“. „Вдигнете очите си на висотата на небесата и вижте кой е сътворил всичко това, кой държи сметка за световете и ги нарича по име“; и затова е вярно, че „невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творението“. Такива, каквито сте днес, трябва да разберете невидимия Творец чрез неговото многолико и разнообразно творение, точно както чрез откровението разбирате служенето на неговите Синове и техните многобройни подчинени.

(28.1) 1:5.4 Макар че материалните смъртни не могат да видят лика Божий, те трябва да се възрадват в увереността, че той е личност; с вярата си да приемат истината за любовта на Всеобщия Баща към света – любов толкова голяма, че е осигурила низшите обитатели на този свят с вечен духовен прогрес; те трябва да вярват, че Бог се „радва със синовете човешки“. Бог няма дефект в нито един от свръхчовешките и божествени атрибути, които образувт съвършената, вечна, любяща и безкрайна личност на Създателя.

(28.2) 1:5.5 С изключение на обитателите на свръхвселените, в локалните творения на Бога няма друга лична или постоянна проява, освен Райските Синове-Създатели, които са бащи на населените светове и пълновластни управители на локалните вселени. Ако вярата на създанието беше съвършена, то със сигурност щеше да знае, че като вижда Сина-Създател, е видяло Всеобщия Баща; в търсенето на Отеца то не е молило и очаквало да види никого другиго освен Сина. Смъртният човек просто е неспособен да види Бога, докато не завърши трансформацията на духа и не достигне наистина до Рая.

(28.3) 1:5.6 Природата на Райските Синове-Създатели не включва всички безусловни потенциали, отнасящи се към универсалната абсолютност, присъща на безкрайната природа на Първия Велик Източник и Център, но във всички възможни аспекти Всеобщият Баща божествено присъства в Синовете-Създатели. Отецът и неговите Синове са едно. Тези Райски Синове от рода на Михаелитите са не само съвършени личности, но и модел за всичко личностно в локалната вселена – от Ярките Утринни Звезди до низшето човешко създание, еволюционното животно.

(28.4) 1:5.7 Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.

(28.5) 1:5.8 Независимо от това, че Бог е вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцендентален идеал и възхитителен дух, макар че той е всичко това и безкрайно повече, при все това той воистина и во веки веков е съвършена личност – Създател, който може да „познае и да бъде познат“, който е способен да „обича и да бъде любим“ и който може да стане наш приятел; от своя страна вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като приятели на Бога. Той е реален дух и духовна реалност.

(28.6) 1:5.9 Като наблюдаваме как Всеобщият Отец разкрива себе си в своята вселена, като виждаме как той прониква в милиардите свои създания, като познаваме Бащата в неговите Пълновластни Синове, като продължаваме повсеместно да чувстваме неговото божествено присъствие, няма да се усъмним в първенството на неговата личност. Независимо от цялото свое необятно разпространение той си остава истинска личност и непрестанно поддържа лична връзка с безбройното множество свои създания по цялата вселена на вселените.

(28.7) 1:5.10 Идеята за личността на Всеобщия Баща представлява разширена и поистинска представа за Бога, възникнала в човечеството главно благодарение на откровения. Благоразумието, мъдростта и религиозният опит – всички те предполагат и подразбират личността на Бога, но не потвърждават нейната пълнота. Даже Вътрешният Настройчик на Съзнанието е доличностен. Истинността и зрелостта на всяка религия е право пропорционална на нейната представа за безкрайната личност на Бога и на постигането от нея на абсолютно единство на Божеството. Така идеята за личностното Божество става мярка за религиозна зрелост, след като в религията възниква представа за единството на Бога.

(29.1) 1:5.11 Примитивната религия е признавала много личностни богове, създадени по образ и подобие на човека. Откровението потвърждава верността на разбирането за личността на Бога, което е възможно само в научния постулат за Първопричината и само условно се допуска във философската идея за Всеобщо Единство. Само чрез личността субектът е способен да разбере единството на Бога. Отрицанието на личността на Първия Източник и Център означава избор на едното от двете решения на философската дилема: материализъм или пантеизъм.

(29.2) 1:5.12 При съзерцание на Божеството понятието за личност трябва да се освободи от идеите за телесност. Материалното тяло не е задължително за личността, била тя личност на човек или на Бог. Грешката, свързана с тълкуването на ролята на телесното, се проявява в двете крайности на човешката философия. За материализма смъртта, която лишава човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуването на личността; за пантеизма Бог не е личност, понеже няма тяло. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действа в съюз с разума и духа.

(29.3) 1:5.13 Личността е не просто атрибут на Бога; това е поскоро всеобхватност на съгласуваната безкрайна природа и обединената божествена воля със съвършенство на изразяването, демонстрирано във вечността и всеобщността. Личността във висшия смисъл е откровението на Бога за вселената на вселените.

(29.4) 1:5.14 Бидейки вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен, Бог не разширява своето знание и не задълбочава своята мъдрост. За разлика от предположенията или разбирането на крайния човек, Бог не придобива опит, но в пределите на своята собствена вечна личност той получава истинско удовлетворение от постоянно разширяващото се самоосъществяване, което, в определен смисъл, е аналогично на и сравнимо с придобиването на нов опит от крайните същества в еволюционните светове.

(29.5) 1:5.15 Абсолютното съвършенство на безкрайния Бог би го обрекло на крайните ограничения, присъщи на безусловната крайност на съвършенството, ако не беше този факт, че Всеобщият Баща участва непосредствено в личностните усилия на всяка несъвършена душа в огромната вселена, стремяща се с божествената помощ да се възвиси към съвършените духовни светове. По цялата вселена на вселените този еволюционен опит на всяко духовно същество и всяко смъртно създание е съставна част на Отеца – вечно разширяващото се съзнание на Божеството в безкрайния божествен кръг на непрестанното самоосъществяване.

(29.6) 1:5.16 Буквална истина е: „Във всяка скръб ваша той скърби с вас.“; „Във всички ваши радости той се радва с вас.“ Неговият доличностен божествен дух действително е част от вас. Островът на Рая реагира на всички физически превръщания във вселената на вселените; Вечният Син съдържа в себе си всички духовни импулси на цялото творение; Съвместният Извършител обединява всички проявления на разума в разширяващия се космос. Всеобщият Отец въплъщава в цялата пълнота на божественото съзнание целия индивидуален опит на прогресивните усилия на развиващия се разум и нарастващата духовност на всяко създание, същество и личност на цялото еволюционно творение на времето и пространството. И всичко това в буквален смисъл е истинско, тъй като „в Него ние живеем, движим се и съществуваме“.

6. Личността във вселената

(29.7) 1:6.1 Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърляна от божествената личност на Създателя. Никаква действителност не може адекватно да се постигне чрез изучаване на нейната сянка. Сенките трябва да бъдат интерпретирани от гледна точка на истинската субстанция.

(30.1) 1:6.2 За науката Бог е причина, за философията – идея, за религията – личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа – хипотеза на единството, за религиозния човек – жив духовен опит. Неадекватността на човешката представа за личността на Всеобщия Баща може да се коригира само чрез духовния прогрес на човека във вселената; пълна адекватност ще настъпи едва тогава, когато странстващите из времето и пространството накрая достигнат божествените обятия на живия Бог в Рая.

(30.2) 1:6.3 Никога не пропускайте противоположните гледни точки на личността в разбирането от Бога и човека. Човекът разглежда и разбира личността от гледната точка на крайното за безкрайното, Бог – от гледната точка на безкрайното за крайното. Човекът притежава най-низшия тип личност, Бог – най-висшия, дори върховния, пределния и абсолютния. Затова, за подобряване на представите за божествената личност, трябва търпеливо да се дочака появата на подобрените идеи за човешката личност и особено усъвършенстваното разкриване както на човешката, така и на божествената личност в посвещенческия живот, преживян на Урантия от Сина-Създател Михаил.

(30.3) 1:6.4 Доличностният божествен дух, който прониква в смъртния разум, е убедително доказателство за реалността на своето съществуване, но понятието за божествена личност може да се постигне само с духовното прозрение, присъщо на истинския религиозен опит на личността. Всяка личност – човешка или божествена, може да бъде позната и разбрана напълно независимо от външните реакции или материалното присъствие на такава личност.

(30.4) 1:6.5 За дружбата на двете създания е необходима определена степен на нравствено сходство и духовна хармония; любящата личност едва ли ще разкрие себе си като нелюбяща. Дори само за да се приближи към познанието на една божествена личност, на човешката личност ú е необходимо да посвети на това целия си талант; нерешителните, половинчати действия биха били напразни.

(30.5) 1:6.6 Колкото попълно човек разбира себе си и цени личностните качества на другите хора, толкова посилно ще се стреми към познаване на Изначалната Личност и толкова поискрено такъв познал Бога човек ще се стреми да стане подобен на Изначалната Личност. Може хората да се разминават в мненията си за Бога, но полученият в него и заедно с него опит излиза изцяло извън пределите на всякакви човешки спорове и чисто интелектуални умозаключения. Богопозналият човек описва своя духовен опит, не за да убеди невярващите, а за наставляване и взаимно удовлетворение на вярващите.

(30.6) 1:6.7 Да допуснеш, че вселената може да бъде позната и достъпна за разбиране, значи да допуснеш, че тя е създадена от разум и се управлява от личност. Човешкият разум е способен да разбере само появата на друг разум – било то разум на човек или свръхчовек. Ако човешката личност е способна да познае вселената чрез опит, това значи, че някъде в тази вселена са скрити божествен разум и неподправена личност.

(30.7) 1:6.8 Бог е Дух – духовна личност; човекът също е дух – потенциална духовна личност. Иисус Назарянин постигна пълното въплъщение на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговият живот, посветен на изпълнението на волята на Отеца, се превръща за човека в найреалното и идеално разкриване на личността на Бога. Макар постигането на личността на Всеобщия Баща да може да стане само в непосредствения религиозен опит, земният живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и с разкриването на личността на Бога в истинския човешки опит.

7. Духовната ценност на разбирането на личността

(31.1) 1:7.1 Когато Иисус е говорел за „живия Бог“, той е имал предвид личностното Божество – Отеца в небесата. Представата за личността на Божеството му помага в приятелските отношения, благоприятства разумното поклонение, съдейства за живителна доверчивост. Между неличностните неща е възможно взаимодействие, но не и приятелство. Отношенията на приятелство между бащата и сина, както и между Бога и човека, са възможни, само ако те и двамата са личности. Само личностите са способни да общуват една с друга, макар това личностно общуване да може съществено да се облекчава от присъствието на именно такава неличностна същност, какъвто е Настройчикът на Съзнанието.

(31.2) 1:7.2 Човекът не се съединява с Бога, както капката вода с океана. Човекът придобива божественото единство благодарение на задълбочаващото се взаимно духовно общуване, благодарение на връзката на личността с личностния Бог, благодарение на все поголямото придобиване на божествена природа в поискреното и разумно подчиняване на божествената воля. Такова възвишено отношение е възможно само между личности.

(31.3) 1:7.3 Понятието за истината може да се разглежда отделно от личността, понятието за красотата може да съществува без личност, но представата за божествена добродетел е постижима само по отношение на личността. Само личността може да обича и да бъде обичана. Даже красотата и истината биха били лишени от надеждата за продължаване на живота, ако те не бяха атрибути на личностен Бог – един любящ Баща.

(31.4) 1:7.4 Ние сме неспособни докрай да разберем как Бог може да бъде първичен, неизменен, всесилен и съвършен – и едновременно с това обкръжен от еволюираща вселена на относителни несъвършенства, вселена непрестанно изменяща се и явно ограничена от законите. Но ние сме способни да познаем тази истина в своя личен опит, тъй като всички ние си запазваме неподправеност на личността и единство на волята, независимо от постоянното изменение както на нас самите, така и на нашето обкръжение.

(31.5) 1:7.5 Пределната вселенска реалност е невъзможно да се постигне с математика, логика или философия – това е постижимо само по пътя на личния опит в условията на нарастващо подчинение на божествената воля на личностен Бог. Нито науката, нито философията, нито теологията са способни да потвърдят съществуването на личността на Бога. Само личният опит на вярващите синове на небесния Баща може да помогне на неподправеното духовно осъзнаване на личността на Бога.

(31.6) 1:7.6 По-висшите представи за вселенска личност включват: индивидуалност, самосъзнание, лична воля и възможност за саморазкриване. И всички тези качества предполагат приятелство и с други равни личности, подобно на това, което съществува в обединенията на личностите на Райските Божества. И абсолютното единство на тези обединения е дотолкова съвършено, че божествеността става известна като неразделимост, като единство. „Господ Бог е Господ единен. “. Неразделимостта на личността не пречи на Бога да посвещава своя дух, който се заселва в сърцата на смъртните хора. Неразделимостта на личността на човешкия баща не препятства възпроизводството на смъртни синове и дъщери.

(31.7) 1:7.7 Това понятие за неразделимост, в съвкупност с понятието за единство, подразбира изход на Пределността на Божеството отвъд границите както на времето, така и на пространството; затова както времето, така и пространството не могат да бъдат нито абсолютни, нито безкрайни. Първият Източник и Център е тази безкрайност, която безусловно превъзхожда границите на разума, материята и духа.

(31.8) 1:7.8 Фактът на съществуването на Райската Троица по никакъв начин не противоречи на истината за божественото единство. Във всички реакции на космическата реалност и във всички отношения със създанията, трите личности на Райското Божество действат като единна личност. Не противоречи на съществуването на тези три вечни личности и истината за неразделимостта на Божеството. Аз напълно осъзнавам този факт, че на мое разположение няма адекватни езикови средства, с които да обясня на смъртния разум нашето разбиране за тези космически проблеми. Но вие не трябва да се отчайвате; не всички тези въпроси са докрай разбрани даже от висшите личности, които принадлежат към моята група Райски същества. Винаги помнете, че тези трудни за разбиране истини, които се отнасят до Божеството, ще започнат да се проясняват според това, как вашият разум ще се изпълва с все поголяма духовност в следващите епохи в продължение на дългия възход на смъртните към Рая.

(32.1) 1:7.9 [Представено от Божествен Съветник, член на група небесни личности, получил задача от Извечно Древните на Уверса, столицата на седмата свръхвселена, да оглави подготовката на тези части от последващото откровение, които се отнасят към въпросите, излизащи извън рамките на локалната вселена Небадон. В моите пълномощия влиза подготовката на документите, които описват природата и атрибутите на Бога, тъй като аз представлявам върховния източник на съответната информация, достъпна в някой от обитаемите светове. Служил съм със статут на Божествен Съветник във всичките седем свръхвселени и в течение на дълго време съм се намирал в Райския център на цялото творение. Неведнъж съм изпитвал върховно наслаждение от непосредственото и лично присъствие на Всеобщия Баща. Аз описвам реалността и истината за природата и атрибутите на Отеца с неоспорими пълномощия; аз знам за какво говоря.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved