Документ 152, Събитията, довели до кризата в Капернаум

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 152

Събитията, довели до кризата в Капернаум

(1698.1) 152:0.1 КОГАТО във вторник сутринта лодката на Иисус пристигна на брега, него го чакаше огромна тълпа хора, тъй като вестта за излекуването на Амос, лудия от Хереса, вече беше достигнала Витсаида и Капернаум. В тази тълпа бяха и новите наблюдатели от йерусалимския Синедрион, пристигнали в Капернаум, за да намерят повод за арестуването и осъждането на Учителя. Докато Иисус разговаряше с тези, които дойдоха тук, за да го поздравят, един от управителите на синагогата, Иаир, си проби път през тълпата и, падайки на колене, хвана Иисус за ръка, молейки го да побърза с него, казвайки: “Учителю, моята малка дъщеря, моето единствено дете, лежи в къщи и умира. Аз те моля да дойдеш и да я излекуваш.” Когато Иисус чу молбата на бащата, той каза: “Ще дойда с теб.”

(1698.2) 152:0.2 Иисус тръгна с Иаир и множество хора, чули молбата на бащата, го последваха, за да видят какво ще стане. Той вече се приближаваше към дома на управителя на синагогата, когато – докато си пробиваше път през тълпата по тясната улица – Иисус внезапно спря и възкликна: “Някой ме докосна.” И когато окръжаващите го започнаха да отричат, че са го докосвали, Петър каза: “Учителю, ти виждаш, че тълпата напира към теб така, че може да ни смаже, а казваш: „Някой ме докосна.” Какво имаш предвид?” Тогава Иисус каза: “Попитах кой ме е докоснал, защото почувствах, че жива енергия излезе от мен.” Като се огледа, Иисус забеляза стоящата наблизо жена, която, приближавайки се към него, падна на колене и каза: “Години страдах от жестоко кръвотечение. Много изтърпях от куп лекари; изгубих цялото си състояние, но никой не можа да ми помогне. Тогава чух за теб и си помислих, че ако поне се докосна до края на твоята дреха, то непременно ще се излекувам. Затова се устремих заедно с тълпата и, оказвайки се редом с теб, Учителю, се докоснах до края на твоята дреха и станах здрава; знам, че съм се избавила от своя недъг.”

(1698.3) 152:0.3 Когато Иисус чу това, той хвана жената за ръка и, вдигайки я, каза: “Дъще, вярата ти те излекува; иди си с мир.” Именно вярата на тази жена, а не нейното докосване, я направи здрава. И този случай е добра илюстрация за многото привидно чудодейни изцеления, които се случваха в течение на земния живот на Иисус, но които той по никакъв начин не извършваше по своя воля. Времето показа, че тази жена действително се избави от своята болест. Нейната вяра беше от такъв характер, че тя веднага получи достъп до съзидателната енергия, заключена в Учителя. Притежавайки такава вяра, всичко, което ú беше нужно да направи, беше да се приближи до Учителя. Нямаше никаква необходимост да се докосва до неговата дреха, това отразяваше само суеверната страна на нейната вяра. Иисус повика при себе си тази жена, Вероника от Кесария Филипова, за да поправи две погрешни мнения, които можеха да останат в нейното съзнание или да се укрепят в представите на свидетелите на това изцеление: той не искаше Вероника да си отиде с мисълта, че е бил почетен нейният страх, съпровождащ опита ú крадешком да получи изцеление, или нейното суеверно докосване до дрехата. Той искаше всички да знаят: нея я изцели чистата, жива вяра.

1. В дома на Иаир

(1699.1) 152:1.1 Понятно е, че Иаир силно преживяваше поради това забавяне; затова, ускорявайки крачка, те побързаха към дома му. Но не успяха да влязат в двора на управителя, когато насреща им излезе един от неговите слуги и каза: “Не тревожи Учителя, твоята дъщеря умря.” Но Иисус като че ли остави слугата без внимание, защото, вземайки със себе си Петър, Яков и Йоан, той се обърна и каза на разбития от мъка баща: “Не бой се, само вярвай.” Влизайки в дома, той завари там вече флейтистите и оплаквачките – те вдигаха неуместен шум; тук се намираха ридаещите и стенещи роднини. Извеждайки всички оплаквачки от стаята, той влезе там заедно с бащата, майката и тримата апостоли. Каза на оплаквачките, че девойката не е умряла, но те му се изсмяха. След това Иисус се обърна към майката, казвайки ú: “Твоята дъщеря не е умряла, тя само спи.” И когато всичко в дома утихна, Иисус, качвайки се горе, където лежеше детето, го хвана за ръка и каза: “Дъще, казвам ти: събуди се и стани!” И когато момиченцето чу тези думи, веднага стана и премина през стаята. Скоро тя излезе от вцепенението и Иисус се разпореди да я нахранят, защото отдавна не беше яла.

(1699.2) 152:1.2 Предвид това, че в Капернаум се водеше силна пропаганда против Иисус, той извика семейството и обясни, че момичето се е намирало в състояние на кома след продължителната треска и той само я е събудил, а не я е възкресил от мъртвите. Това, което Иисус казваше, опитвайки се да обясни много от тези мними чудеса, не направи голямо впечатление на неговите последователи. Те вярваха във вълшебство и при първа възможност приписваха на Иисус поредното чудо. Иисус и апостолите се върнаха във Витсаида, след като той специално им заповяда на никого да не разказват за случилото се.

(1699.3) 152:1.3 Когато той излезе от дома на Иаир, двама слепи, които водеха за ръка едно нямо момче, тръгнаха след него, молейки за изцеление. В този период славата на Иисус като целител достигна своя зенит. Където и да се появеше той, го чакаха болни и страдащи. Учителят вече изглеждаше измъчен и всичките му другари започнаха да се безпокоят, че продължаването на обучението и лечителството може да го доведе до пълно изнемогване.

(1699.4) 152:1.4 Апостолите на Иисус, а да не говорим за обикновените хора, не можеха да разберат същността и атрибутите на този Богочовек. Точно по същия начин и нито едно от последващите поколения не можа да оцени правилно събитията, които станаха на Земята в посвещението на Иисус Назарянин. Нито на науката, нито на религията никога няма да се предостави възможността да узнае какво представляваха тези забележителни събития по простата причина, че такава необичайна ситуация никога няма да се повтори – нито в този, нито в който и да е друг свят на Небадон. Никога, в нито един от световете от цялата тази вселена, няма да се появи същество в образа на смъртна плът, която едновременно да съдържа в себе си всички атрибути на съзидателна енергия в съчетание с духовни способности, излизащи извън пределите на времето и на повечето от другите материални ограничения.

(1700.1) 152:1.5 Никога – нито до появата на Иисус на Земята, нито след това – не е било възможно да се осигури с толкова много нагледни резултати силната и жива вяра на смъртните мъже и жени. За да възпроизведем тези явления, ние би трябвало да се окажем в самото присъствие на Михаил, Създателя, при това такъв, какъвто той беше в онези дни - Синът Човешки. Така и днес, когато неговото отсъствие изключва подобни материални проявления, вие трябва да се въздържате да налагате някакви ограничения на възможното проявление на неговото духовно могъщество. Макар че Учителят отсъства като материално същество, той присъства като духовно влияние в сърцата на хората. Отивайки си от света, Иисус осигури на своя дух възможност да живее редом с Духа на своя Отец, Който пребивава в разума на всички хора.

2. Нахранването на петте хиляди

(1700.2) 152:2.1 През деня Иисус продължаваше да учи народа, а вечерите наставляваше апостолите и евангелистите. В петък той обяви неделен отпуск, за да могат всички негови последователи да прекарат няколко дни със своите семейства или при приятели, преди да се приготвят за тръгване към Йерусалим за Пасхата. Но повечето от половината от неговите ученици отказаха да го оставят, а количеството хора с всеки ден се увеличаваше дотолкова, че Давид Зеведеев вече искаше да построи нов лагер, но Иисус отказа да даде съгласието си. Учителят така малко отдъхна за съботата, че сутринта в неделя, 27 март, той се опита да се избави от тълпата. Няколко евангелисти бяха оставени да говорят с народа, докато в това време Иисус и дванадесетте се канеха незабелязано да отидат на противоположния бряг на езерото, където в един от красивите паркове на юг от Витсаида-Юлия те се надяваха да получат почивката, от която толкова се нуждаеха. Този район беше любимото място за отдих на жителите на Капернаум. Всички те бяха добре запознати с тези паркове на източния бряг.

(1700.3) 152:2.2 Но хората това не ги удовлетворяваше. Те забелязаха в каква посока отплава лодката на Иисус и, наемайки свободни лодки, се отправиха да го догонят. Тези, които останаха без лодки, тръгнаха пеша край северния край на езерото.

(1700.4) 152:2.3 Към вечерта повече от хиляда души откриха Учителя в един от парковете; Иисус се обърна към тях с кратка реч, след което го смени Петър. Много от тези хора донесоха със себе си храна и след вечеря се разделиха на групи, с които се занимаваха апостолите и учениците на Иисус.

(1700.5) 152:2.4 В понеделник по обед тълпата вече превишаваше три хиляди души, при което хората продължаваха да пристигат до късно вечерта, водейки със себе си всевъзможни болни. Стотици интересуващи се от Иисус хора, тръгнали за празнуване на Пасхата, планираха да спрат в Капернаум, за да видят и чуят Учителя, и просто не искаха да се примирят с разочарованието. Към обед в сряда тук, в парка на юг от Витсаида-Юлия, се събраха около пет хиляди мъже, жени и деца. Времето беше хубаво – сезонът на дъждовете по тези места беше на свършване.

(1700.6) 152:2.5 Филип осигури за Иисус и дванадесетте тридневен запас провизии, поверени на юношата Марк – техния помощник. Към обед на този ден, третия поред, запасите храна, които около половината от събралия се тук народ бяха взели със себе си, бяха почти свършили. В разпореждане на Давид Зеведеев нямаше палатков лагер, където да нахрани и настани народа, а и Филип нямаше запасите от храна, необходими за такова множество. Но независимо от глада хората не искаха да си отидат. Говореше се шепнешком, че Иисус, искайки да избегне неприятности както от страна на Ирод, така и от страна на йерусалимските водачи, е избрал този спокоен район извън пределите на юрисдикцията на всички свои врагове като подходящо за своето короноване място. Всеобщата възбуда растеше с всеки час. На Иисус не беше казана нито една дума, макар че той, разбира се, знаеше за всичко, което става. Даже дванадесетте апостоли все още страдаха от подобни представи, още повече – младите евангелисти. От апостолите опитът да бъде провъзгласен Иисус за цар поддържаха Петър, Йоан, Симон Зилот и Юда Искариот. Против този план се обявяваха Андрей, Яков, Натанаил и Тома. Матей, Филип и близнаците Алфееви не заемаха определена позиция. Идеята за короноването излизаше от един от младите евангелисти – Йоав.

(1701.1) 152:2.6 Такива бяха обстоятелствата, стекли се към пет часа през деня в сряда, когато Иисус помоли Яков Алфеев да повика Андрей и Филип. Иисус каза: “Какво да правим с народа? Вече три дни, откакто са с нас, и много от тях са гладни. Те нямат храна.” И Андрей, опасяващ се, че планът за короноването ще бъде осъществен, побърза да се съгласи с Филип: “Вярно, Учителю, аз смятам, че по-добре би било да пуснеш народа, за да могат хората да отидат да си купят храна, а ти да можеш през това време да си починеш.” Към това време към него се присъединиха останалите апостоли. Тогава Иисус каза: “Но аз не искам да ги изпратя гладни; нима не можете да ги нахраните?” Това беше вече много за Филип, който веднага отвърна: “Учителю, къде в това пусто място можем да купим хляб за такава тълпа? И двеста динария не биха стигнали за една трапеза.”

(1701.2) 152:2.7 Преди апостолите да успеят да се изкажат, Иисус се обърна към Андрей и Филип с думите: “Аз не искам да отпращам хората. Ето ги там – като овце без пастир. Бих искал да ги нахраня. Каква храна имаме?” Докато Филип разговаряше с Матей и Юда, Андрей намери юношата Марк, за да изясни какво е останало от техния запас с продоволствия. Връщайки се, той каза: “При юношата са останали само пет ечемичени хляба и две сушени риби” – и Петър веднага добави: “И ние още не сме вечеряли.”

(1701.3) 152:2.8 Известно време Иисус мълча. Погледът му беше отсъстващ. Мълчаха и апостолите. Внезапно Иисус се обърна към Андрей и каза: „Донеси ми хляба и рибата.” И когато Андрей донесе на Иисус кошницата, Учителят каза: “Кажи на хората да седнат на тревата на групи от по сто човека и назначи на всяка група по един старши, а самият ти доведи тук всички евангелисти.”

(1701.4) 152:2.9 Иисус взе в ръцете си хлябовете и, благославяйки ги, разчупи хляба и даде на апостолите, които го предадоха по-нататък на своите другари, които на свой ред го отнесоха на народа. Така Иисус разчупи и раздаде и от рибата. И всички хора ядоха и се наситиха. Когато свършиха да ядат, Иисус каза на учениците: “Съберете останалите парчета, за да не се загуби нищо.” И тогава те събраха остатъците – на тях им останаха дванадесет пълни кошници. В това удивително угощение взеха участие около пет хиляди мъже, жени и деца.

(1702.1) 152:2.10 Това е първото и единствено материално чудо, сътворено от Иисус в резултат от осъзнат, предварително съставен план. Вярно е, че неговите ученици бяха склонни да наричат чудеса много неща, които не бяха такива, но това събитие действително беше проявление на свръхестествена помощ. Както ни обясниха, в дадения случай Михаил умножи хранителните елементи така, както прави това винаги, ако не се смята отстраняването на фактора време и зримия канал на живота.

3. Короноването

(1702.2) 152:3.1 Насищането на петте хиляди за сметка на свръхестествена енергия стана още един от случаите, когато станалото е било резултат на обединение на човешкото съчувствие и съзидателна енергия. Сега, когато тълпата напълно се насити и славата на Иисус мигновено нарасна благодарение на това изумително чудо, планът за принудително короноване на Учителя и провъзгласяването му за цар вече не се нуждаеше от лично ръководство. Изглеждаше, че тази идея се е разпространила в тълпата подобно на епидемия. Реакцията на народа спрямо внезапното и впечатляващо удовлетворяване на неговите физически нужди беше всеобхватна и преобладаваща. От векове евреите ги учеха, че след идването на Месията, сина Давидов, земята отново ще се изпълни с мляко и мед и че те ще бъдат дарени с хляба на живота, както някога техните предци – с манната небесна, която, както се смяташе, е падала над тях в пустинята. И нима всички тези надежди не се изпълняваха направо пред очите им? Когато тези гладни, изтощени хора престанаха да се хранят с чудодейната храна, ги обхвана само един общ порив: “Ето нашия цар!” Чудотворният избавител на Израил се яви. В очите на тези простодушни хора способността да се нахранят даваше правото да властваш. И затова не е чудно, че, завършвайки пиршеството, тълпата стана като един и закрещя: “Да го направим цар!”

(1702.3) 152:3.2 Този мощен възглас въодушеви Петър и тези апостоли, които все още се надяваха да видят Иисус заявяващ своите права за владичество. Но на тези лъжливи надежди беше съдено скоро да се разсеят. Не успя да замлъкне ехото от викове на хората, отразени от съседните скали, когато Иисус се изкачи на един огромен камък, вдигна дясната си ръка и, карайки тълпата да стихне, каза: “Деца мои, вашите намерения са благи, но вие сте късогледи и мислите материално.” Настъпи всеобща пауза; този галилеец величествено се възвисяваше в очарователните лъчи от залязващото източно слънце. Всичко в неговия облик бе царско, когато той продължи своето обръщение към затаилата дъх тълпа: “Вие желаете да ме направите цар не затова, защото вашите души са озарени от великата истина, а затова, защото вашите стомаси са напълнени с хляб. Колко пъти съм ви казвал, че моето Царство не е от този свят? Царството небесно, което ние провъзгласяваме, е духовно братство и никой не е властен над него, сядайки на материален престол. Моят небесен Отец е всемогъщ и премъдър Властващ над това духовно братство на Божиите синове на Земята. Нима толкова лошо съм ви разкрил Отеца на духовете, че сте готови да го направите Син в плътта! Вървете си в къщи. Ако ви е нужен цар, нека в сърцето на всеки от вас да се възцари Отецът на небесните светила като всеобщ духовен Господар.”

(1702.4) 152:3.3 След тези думи на Иисус тълпата се разпръсна поразена и обезкуражена. От този ден много от тези, които вярваха в него, се отвърнаха от Иисус и повече не го следваха. Апостолите се лишиха от дар слово; в мълчание гледаха те дванадесетте кошници с остатъците от храната; само техният помощник Марк произнесе: “И той се отказа да стане наш цар.” Преди да се отдели в самота в планината, Иисус се обърна към Андрей и каза: “Връщай се със своите другари в дома на Зеведей и се моли с тях – особено за твоя брат Симон Петър.”

4. Нощното видение на Симон Петър

(1703.1) 152:4.1 Останали без своя Учител, изпратени назад сами, апостолите седнаха в лодката и в мълчание загребаха в посока към Витсаида на западния бряг на езерото. Повече от всички тях беше съкрушен и отчаян Симон Петър. Те почти не разговаряха; всеки мислеше за Учителя, намиращ се в самота в планината. Нима той ги изостави? Никога преди той не беше отпращал всички и отказвал да отиде с тях. Какво можеше за означава всичко това?

(1703.2) 152:4.2 Тъмнината се спусна над тях и появилият се силен насрещен вятър направи по-нататъшното придвижване почти невъзможно. Останал без сили от многочасовото гребане в тъмнината, Петър заспа дълбокия сън на изнемогващ човек. Андрей и Яков го пренесоха на кърмата и го сложиха да спи на меката седалка. Докато останалите апостоли се бореха с вятъра, на Петър му си присъни сън: на него му се привидя, че Иисус се приближава към него, стъпвайки по водата. Когато на Петър му се стори, че Учителят се е изравнил с лодката, той извика: “Спаси ни, Учителю, спаси ни!” И тези, които бяха на кърмата, го чуха да казва някои от тези думи. Нощното видение продължи и на Петър му се присъни, че чува думите на Иисус: “Ободрете се, това съм аз, не се бойте.” За разтревожената душа на Петър това беше подобно на галаадски балсам. Неговият неспокоен дух беше утешен, затова (насън) той викна на Учителя: “Господи, ако това наистина си ти, накарай ме да стана и да тръгна с теб по водата.” Но когато Петър тръгна по водата, бурните вълни го изплашиха и, потъвайки под водата, той закрещя: “Господи, спаси ме!” И много от дванадесетте чуха как той извика тези думи. След това на Петър му си присъни, че Иисус му идва на помощ и, протягайки му ръка, го хваща и му казва: “О, маловерни, защо се усъмни?”

(1703.3) 152:4.3 Последната част от неговия сън доведе до това, че Петър стана от седалката, на която спеше, и действително стъпи зад борда във водата. И той се събуди от сън, когато Андрей, Яков и Йоан, протягайки се, го измъкваха от морето.

(1703.4) 152:4.4 Петър никога не се усъмни в реалността на тази случай. Той искрено вярваше, че Иисус е идвал при него в тази нощ. На него не му се отдаде напълно да убеди в това Йоан Марк; именно затова Марк изпусна част от този епизод в своя разказ. Лекарят Лука, който внимателно изследваше подобни неща, стигна до извода, че в този случай става дума за видение на Петър, и затова се отказа да го включи в своето повествувание.

5. Завръщането във Витсаида

(1703.5) 152:5.1 В четвъртък сутринта преди съмване те хвърлиха котва редом с дома на Зеведей и спаха приблизително до обед. Андрей стана пръв и, отивайки на разходка до езерото, видя Иисус седнал на камъка до водата заедно с техния юноша помощник. Макар че мнозина от тълпата, както и младите евангелисти, прекараха цялата нощ и значителна част от следващия ден в търсене на Иисус в източните планини, скоро след полунощ той, заедно с юношата Марк, тръгна назад и, заобикаляйки езерото и прехвърляйки се през реката, се върна във Витсаида.

(1704.1) 152:5.2 От петте хиляди нахранени по чудодеен начин хора, които, като напълниха своите стомаси, но останали с празни сърца, поискаха да провъзгласят Иисус за цар, само около петстотин човека продължиха да го следват. Но още преди те да разберат за неговото завръщане във Витсаида, Иисус помоли Андрей да събере дванадесетте апостоли и техните съратници, включително жените, казвайки: “Искам да поговоря с тях.” И когато всички се бяха събрали, Иисус каза:

(1704.2) 152:5.3 “Докога ще трябва да ви търпя? Нима на всички вас трудно ви се отдава духовното разбиране и не ви стига живата вяра? Всички тези месеци ви учих на истините за Царството, но не духовните ценности ви владеят, а материалните подбуди. Нима не сте чели в Писанията за това, как Мойсей е призовавал невярващите деца на Израил, казвайки им: “Не се бойте, чакайте и гледайте как Господ ще ви спаси”? Каза певецът: “Бъди търпелив, чакай помощта на Господа и имай кураж. Той ще укрепи твоето сърце.” “Обърни своите страдания към Господа и Той ще те подкрепи. Винаги Му се доверявай, изливай Му своето сърце, защото Бог е твоето убежище.” “Живеещият в обителта на Всевишния в сянката на Всемогъщия стои.” “По-добре е да се доверяваш на Господа, отколкото да се надяваш на князете човешки.”

(1704.3) 152:5.4 Та нима вие не виждате сега, че вълшебствата и материалните чудеса няма да доведат нови души в духовното Царство? Ние нахранихме тълпата, но това не ги накара да пожелаят хляба на живота или да зажадуват водата на духовната праведност. Утолявайки своя глад, не встъпване в Небесното царство започнаха да търсят те, а възможността да направят Сина Човешки цар, както короноват царете в този свят, само за да могат да продължават да ядат хляб, без необходимостта да се трудят за това. И всичко това, в което много от вас взеха по-голямо или по-малко участие, в никаква степен не спомага за разкриването на небесния Отец или за претворяването на Неговото Царство на Земята. Нима са малко нашите врагове сред религиозните вождове на тази земя, за да настройваме против себе си и гражданските управители? Аз моля Отеца да помаже очите ви, за да видите, и да отвори ушите ви, за да чуете и да се изпълните с вяра в Евангелието, на което ви научих.”

(1704.4) 152:5.5 Иисус обяви, че желае да се отдели за няколко дни за отдих със своите апостоли, преди да са се приготвили да отидат в Йерусалим за празнуване на Пасхата, и той забрани на когото и да е от учениците или от народа да го следва. Така те се отправиха с лодка в Генисарет, за да могат за два-три дни да си починат и да се наспят. Иисус се готвеше за огромна криза в своя земен живот и затова прекарваше много време в общуване със своя небесен Отец.

(1704.5) 152:5.6 Вестта за насищането на петте хиляди и опита да направят Иисус цар привлякоха широко внимание и пробудиха опасения както сред религиозните водачи, така и сред гражданските управители по цяла Галилея и Юдея. Макар че това велико чудо никак не спомагаше за укрепване на Евангелието за Царството в душите на материално настроените колебливи вярващи, то действително помагаше да се сложи край на онези тенденции в непосредственото семейство на Иисус от апостолите и най-близките ученици, които бяха свързани със стремежа към чудеса и желанието да придобият цар. Този ефектен епизод сложи край на ранния период на обучение, подготовка и целителство и с това разчисти пътя за настъпването на последната година, годината на възвестяването на по-високите и духовни страни на новото Евангелие за Царството – божествено синовство, духовна свобода и вечно спасение.

6. В Генисарет

(1705.1) 152:6.1 По време на почивката в дома на един богат вярващ в Генисарет всеки ден след обяд Иисус провеждаше с дванадесетте беседи, преминаващи в непринудена обстановка. Посланиците на Царството бяха група сериозни, спокойни и лишени от илюзии хора. Но и след всичко станало, както показаха последващите събития, тези дванадесет души не се освободиха изцяло от своите вродени и отдавна хранени надежди за идването на юдейския Месия. Събитията от няколкото предшестващи седмици се развиха твърде бързо за тези удивени рибари, за да могат те да осъзнаят тяхното значение. На мъжете и жените им е необходимо време за радикални и съществени изменения на основните вкоренили се представи, засягащи общественото поведение, философските възгледи и религиозните убеждения.

(1705.2) 152:6.2 Докато Иисус и дванадесетте си почиваха в Генисарет, тълпата се разпръсна; някои се разотидоха по домовете си, други тръгнаха към Йерусалим за Пасхата. За непълен месец броя на възторжените открити последователи на Иисус само в Галилея спадна от петдесет и повече хиляди до по-малко от петстотин души. Иисус искаше неговите апостоли да познаят изменчивия характер на общественото признание, за да могат в бъдеще, когато на него му се наложи да ги остави сами за продължаване делото на Царството, те да не се изкушават от подобни прояви на бързопреходната религиозна истерия. Но това му се отдаде само отчасти.

(1705.3) 152:6.3 На втората вечер от тяхното пребиваване в Генисарет Учителят отново разказа на апостолите притчата за сеяча и добави: “Ето, виждате ли, деца мои, призоваването на човешките чувства е ефимерно и води само до разочарования; призоваването само на единия интелект е занятие толкова празно и безплодно; само призовавайки към духа, живеещ в разума на човека, вие можете да се надявате да постигнете стабилен успех в постигането на удивителни преобразувания на човешкия характер, които веднага се проявяват като обилна реколта от истински духовни плодове в ежедневния живот на всички, които така се освобождават от мрака на съмненията чрез раждане на духа в светлината на вярата – Царството небесно.”

(1705.4) 152:6.4 Иисус учеше да се обръщат към чувствата като метод за привличане и съсредоточаване на вниманието върху интелекта. Той наричаше такъв пробуден и оживен разум „врата на душата”, където пребивава духовната природа на човека, и за да създаде надежден резултат – истинско преобразуване на характера, – тази духовна същност трябва да разпознае истината и да отговори на духовния призив на Евангелието.

(1705.5) 152:6.5 По такъв начин Иисус се стремеше да подготви апостолите за предстоящото сътресение – кризата в обществено отношение към него, до която оставаха само няколко дни. Той им обясни, че религиозните управители на Йерусалим ще влязат в заговор с Ирод Антипа с цел да ги унищожат. Апостолите започнаха в по-пълна степен (макар и не окончателно) да осъзнават, че Иисус не смята да сяда на трона на Давид. Сега те добре разбираха, че успехите в разпространението на духовната истина не се постигат за сметка на материални чудеса. Те започнаха да си дават сметка, че насищането на пет хиляди и народното движение за коронацията на Иисус бяха кулминацията в очакването на чудотворни действия и вълшебни деяния, върхът на популярността на Иисус сред народа. Те смътно разбираха и предчувстваха бъдещото духовно разделяне и жестока вражда. Тези дванадесет човека постепенно осъзнаваха истинския характер на своята мисия като посланици на Царството и те започнаха да се готвят за суровите и тежки изпитания, стоварили се в последната година от служението на Учителя на Земята.

(1706.1) 152:6.6 Преди да напуснат Генисарет, Иисус ги просвети относно чудотворното насищане на петте хиляди, обяснявайки каква именно цел преследваше тази необичайна демонстрация на съзидателна енергия, и ги увери, че той е отстъпил на своето съчувствено отношение към тълпата, след като се е убедил, че това съответства на “волята на Отеца”.

7. В Йерусалим

(1706.2) 152:7.1 В неделя, 3 април, съпровождан само от дванадесетте апостоли, Иисус тръгна от Витсаида към Йерусалим. Стремейки се да избягва тълпата и желаейки да привлича колкото може по-малко внимание, те тръгнаха през Гераса и Филаделфия. Иисус им забрани да учат народа по време на това пътешествие, както не разреши и да учат или проповядват по време на пребиваването им в Йерусалим. Късно вечерта в сряда, 6 април, те пристигнаха във Витания, намираща се недалеч от Йерусалим. Първата нощ те прекараха в дома на Лазар, Марта и Мария, но на следващия ден се разделиха. Иисус, заедно с Йоан, се разположи в дома на един вярващ на име Симон, в съседство с дома на Лазар във Витания. Юда Искариот и Симон Зилот отидоха при свои приятели в Йерусалим, докато останалите апостоли се настаниха по двама в различни домове.

(1706.3) 152:7.2 По време на тази Пасха Иисус посети Йерусалим само веднъж, във великия ден на празника. Абнер довеждаше много йерусалимски вярващи във Витания за среща с Иисус. По време на пребиваването в Йерусалим дванадесетте разбраха колко ожесточено става отношението към техния Учител. Напускайки Йерусалим, никой от тях не се съмняваше в надигащата се криза.

(1706.4) 152:7.3 В неделя, 24 април, Иисус и апостолите напуснаха Йерусалим и тръгнаха към Витсаида през крайбрежните градове Йопия, Кесария и Птолемаида. След това те навлязоха навътре в страната, поемайки по пътя за Рама и Хоразин, и пристигнаха във Витсаида в петък, 29 април. Веднага след завръщането им в къщи Иисус изпрати Андрей да измоли от началника на синагогата разрешение да говори на следващия ден, в събота, по време на дневното богослужение. Иисус добре знаеше, че това ще бъде последният път, когато ще му бъде разрешено да говори в синагогата на Капернаум.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved