Документ 163, Посвещаването на седемдесетте в Магадан

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 163

Посвещаването на седемдесетте в Магадан

(1800.1) 163:0.1 НЯКОЛКО дни след завръщането на Иисус и дванадесетте от Йерусалим в Магадан от Витлеем пристигна Абнер заедно с група приблизително от петдесет ученика. Към това време тук, в Магаданския лагер, се намираха също така и корпусът на евангелистите, женският корпус и още около сто и петдесет изпитани и верни ученика от цяла Палестина. Посвещавайки няколко дни на общуване и реорганизация на лагера, Иисус и дванадесетте пристъпиха към интензивна подготовка на тази особена група вярващи и именно от такива добре подготвени и опитни ученици Учителят по-късно избра седемдесет учителя и ги изпрати да възвестяват Евангелието на Царството. Занятията с тях започнаха в петък, 4 ноември, и продължиха до събота, 19 ноември.

(1800.2) 163:0.2 Всяка сутрин Иисус говореше пред тази група. Петър ги учеше по метода на публичната проповед; Натанаил ги обучаваше на преподавателско изкуство; Тома им обясняваше как да отговарят на въпроси, а Матей ръководеше организацията на финансовите дела на тяхната група. Останалите апостоли също вземаха участие в тази подготовка съгласно своите специални познания и природни способности.

1. Посвещаването на седемдесетте

(1800.3) 163:1.1 Седемдесетте евангелисти бяха посветени от Иисус в Магаданския лагер след обяд в събота, 19 ноември, и Абнер беше назначен за глава на тези проповедници и учители на Евангелието. В дадения корпус от седемдесет човека влизаха Абнер и десетте бивши апостоли на Йоан Кръстител, петдесет и един бивши евангелисти и осем други ученици, отличили се в служене на Царството.

(1800.4) 163:1.2 Около два часа в този съботен ден, в промеждутъка между проливните дъждове, пристигна група вярващи заедно с Давид и голяма част от неговия корпус от куриери – общо над четиристотин човека. Те се събраха на брега на Галилейското езеро, за да присъстват при посвещаването на седемдесетте.

(1800.5) 163:1.3 Преди да положи ръце над главата на седемдесетте и с това да ги отдели като вестители на Евангелието, Иисус се обърна към тях с думите: “Жътвата е наистина голяма, но работниците са малко; затова молете Господа за жътва, за да може Той да изпрати повече работници на Своята нива. Смятам да ви отделя като посланици на Царството; каня се да ви изпратя при юдеите и езичниците като овце при вълци. Тръгвайки на път по двама, не вземайте със себе си нито пари, нито дрехи за смяна, защото вашата първа мисия няма да е дълга. По пътя никого не приветствайте, занимавайте се само със своите дела. В какъвто и дом да влезете, отначало кажете: “Мир на този дом!” Ако живеещите в него обичат мира, оставайте; ако не, отивайте си. Избирайки този дом, живейте в него, докато се намирате в този град; яжте и пийте, каквото ви предложат. И правете така, защото работникът е достоен за отплатата. Не преминавайте от дом в дом, само защото могат да ви предложат по-добро жилище. Помнете: на своя път, възвестявайки мир на земята и добра воля сред хората, на вас ще ви се наложи да се борите със злобните врагове, паднали жертва на самозаблуда. Затова бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби.

(1801.1) 163:1.4 И където и да сте, проповядвайте, казвайки: “Приближи се Царството небесно”; и помагайте на всички, които са болни душевно или телесно. Даром получихте благите неща на Царството; даром давайте. Ако влезете в град и хората ви приемат, широко ще им се отвори входът към Царството на Отеца; но ако влезете в град и хората не ви приемат, то все едно, напускайки тези невярващи, вие ще възвестявате своята проповед, говорейки на тези, които не са приели вашето учение: “Макар и да отхвърляте истината, Царството Божие се приближи до вас.” Този, който слуша вас, слуша мен. А този, който слуша мен, слуша Онзи, Който ме е изпратил. Този, който отхвърля вашата евангелска вест, отхвърля мен. А този, който отхвърля мен, отхвърля Онзи, Който ме е изпратил.”

(1801.2) 163:1.5 Завършвайки своето обръщение към седемдесетте, той започна от Абнер и според това, как те прекланяха колене в кръг около него, положи ръце на главата на всеки.

(1801.3) 163:1.6 Рано сутринта на следващия ден Абнер изпрати седемдесетте посланика във всички градове на Галилея, Самария и Юдея. Тръгвайки на път, тези тридесет и пет двойки проповядваха и учеха в течение на шест седмици. В петък, 30 декември, всички те се върнаха в Перея, в новия лагер при Пела.

2. Богатият младеж и другите

(1801.4) 163:2.1 Повече от петдесет ученика, всеки от които се домогваше до посвещение и назначение като един от седемдесетте, бяха отхвърлени от комисията, създадена от Иисус за подбор на кандидати. Комисията се състоеше от Андрей, Абнер и временния глава на корпуса на евангелистите. В случаите, когато трима членове на комисията не стигаха до единодушно решение, те довеждаха кандидата при Иисус и макар че Учителят не отхвърли нито един човек, стремящ се към посвещаване като предвестник на Евангелието, се намериха повече от дузина такива, които след разговора с Иисус повече не желаеха да бъдат посланици.

(1801.5) 163:2.2 Един убеден ученик дойде при Иисус и каза: “Учителю, бих искал да стана един от твоите нови апостоли, но моят баща е тежко болен и се намира близо до смъртта; позволено ли ми е да се върна в къщи, за да го погреба?” На този човек Иисус отговори: “Синко, лисиците имат дупки и птиците небесни – гнезда, но Синът Човешки няма къде да преклони глава. Ти си предан ученик и можеш да останеш такъв, докато се върнеш у дома си и помагаш на близките си. Но не такива са моите посланици на Царството. Те се отказаха от всичко, за да ме следват и да възвестяват Царството. Ако ти желаеш занапред да станеш посветен учител, трябва да предоставиш на другите да погребват мъртъвците, а ти самият да вървиш напред, възвестявайки благата вест.” И този човек си отиде в дълбоко разочарование.

(1801.6) 163:2.3 Друг ученик дойде при Учителя и каза: “Аз искам да стана посветен посланик, но бих искал да си отида за кратко време в къщи, за да утеша своето семейство.” Иисус отвърна: “Ако желаеш посвещение, трябва да си готов да се откажеш от всичко. Посланиците на Царството не могат да се разкъсват в своите чувства. Никой, положил ръка на плуга и озъртащ се назад, не е достоен да стане посланик на Царството.”

(1801.7) 163:2.4 След това Андрей доведе при Иисус богат младеж – предан вярващ, желаещ да премине посвещение. Този млад човек – Матадорм, беше член на йерусалимския Синедрион. В миналото той беше чул проповедта на Иисус, а впоследствие Петър и другите апостоли го бяха запознали с Евангелието на Царството. Иисус поговори с Матадорм за изискванията, предявявани към посвещението, и му предложи да не взема решение, докато той не обмисли този въпрос по-внимателно. Рано сутринта на следващия ден, когато Иисус тръгваше на разходка, младежът се обърна към него с думите: “Учителю, бих искал да чуя от теб мога ли да бъда уверен във вечния живот. Доколкото от детството си спазвам всички заповеди, бих искал да зная какво още да направя, за да наследя вечен живот?” Отговаряйки на неговия въпрос, Иисус каза: “Ако изпълняваш всички заповеди – не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не мами, почитай своите родители, ти постъпваш правилно, но спасението е награда за вярата, а не само за делата. Вярваш ли ти в своето Евангелие за Царството?” И Матадорм отговори: “Да, Учителю, вярвам на всичко, на което ме научихте ти и твоите апостоли.” А Иисус каза: “В такъв случай ти действително си мой ученик и дете на Царството.”

(1802.1) 163:2.5 Тогава младият човек каза: “Но, Учителю, за мен е малко да бъда твой ученик; бих искал да стана един от твоите нови посланици.” Чувайки тези думи, Иисус го погледна с огромна любов и каза: “Аз ще те направя един от своите посланици, ако ти си готов да заплатиш за това – да изпълниш единственото, което не ти достига.” Матадорм отговори: “Учителю, аз съм готов на всичко, ако ми бъде позволено да те следвам.” Като целуна застаналия на колене юноша по челото, Иисус каза: “Ако желаеш да бъдеш мой посланик, иди и продай всичко, което имаш, и след като раздадеш получените пари на бедните или на своите братя, ела и ме следвай, и ще имаш съкровище в Царството небесно.”

(1802.2) 163:2.6 Чувайки това, Матадорм падна духом. Той стана и опечален се отдалечи, защото притежаваше голямо състояние. Този богат млад фарисей беше възпитан с вяра в това, че богатството е знак за Божието благоволение. Иисус знаеше, че той не е свободен от любов към себе си и своето богатство. Учителят искаше да го освободи от любовта му към богатството, а не от самото богатство. Докато учениците на Иисус не се разделяха със своите мирски владения, апостолите и седемдесетте се отказаха от всичко. Матадорм желаеше да стане един от седемдесетте нови посланика и именно затова Иисус поиска той да се раздели със своето тленно състояние.

(1802.3) 163:2.7 Почти всеки човек има недостатък, за който той се държи като за лош навик и отказът от който е необходим като част от заплащането за влизането в Царството небесно. Ако Матадорм се беше разделил със своето богатство, то може би щеше незабавно да му бъде възвърнато, за да може да се разпорежда с него като ковчежник на седемдесетте; защото по-късно, след създаването на йерусалимската църква, той все пак изпълни повелята на Учителя – макар че вече беше твърде късно да стане един от седемдесетте – и стана ковчежник на йерусалимската църква, която възглавяваше Яков, брат на Господа в плът.

(1802.4) 163:2.8 Затова винаги е било и винаги ще бъде истина: човек трябва сам да стигне до своето решение. В определени предели смъртните притежават свобода на избора. Силите на духовния свят не желаят да принуждават човека, те му позволяват да върви по самостоятелно избран път.

(1802.5) 163:2.9 Иисус предвиждаше, че, оставайки при своето богатство, Матадорм не би могъл да стане посветен съратник на хората, отказали се от всичко заради Евангелието. В същото време той виждаше, че ако Матадорм се освободеше от своето богатство, той щеше да стане един от техните водачи. Но, както и собствените братя на Иисус, той не достигна висоти в Царството, защото лиши себе си от съкровената лична връзка с Учителя, която можеше да стане негов опит, ако беше пожелал да направи тогава именно това, за което го молеше Иисус и което той действително изпълни след няколко години.

(1803.1) 163:2.10 Богатството няма някакво непосредствено отношение към влизането в Царството небесно; препятствие е именно любовта към богатството. Духовната преданост към Царството е несъвместима с робската покорност пред материалистическия мамон. Човек не може да споделя своята висша привързаност към духовния идеал с преданост към материалните ценности.

(1803.2) 163:2.11 Иисус никога не учеше, че да притежаваш богатство е лошо. Само от дванадесетте и седемдесетте той изискваше да предадат своите тленни владения на общото дело. Но и в такива случаи той осигури изгодно ликвидиране на тяхната собственост, както в случая с апостол Матей. Иисус неведнъж даваше на своите състоятелни ученици съвети, сходни с тези, които получи римският богаташ. Учителят смяташе разумното влагането на излишните доходи за законна форма на гаранция спрямо неизбежните превратности на съдбата. Когато апостолската хазна се препълваше, Юда, след консултация с Андрей, внасяше пари, за да може да ги използва в случай на значително съкращаване на постъпленията. Иисус лично се занимаваше с апостолските финанси само при раздаването на милостиня. Но един вид икономическа злоупотреба неведнъж се подлагаше на неговото осъждане – нечестната експлоатация на слабите, необучени и по-малко удачни хора от техните по-силни, съобразителни и умни ближни. Иисус заявяваше, че такова нехуманно третиране на мъжете, жените и децата е несъвместимо с идеалите на братството за Небесното царство.

3. Дискусията за богатството

(1803.3) 163:3.1 Към края на разговора на Иисус с Матадорм около него се събраха Петър и няколко апостоли. Когато богатият юноша се отдалечаваше, Иисус се обърна, погледна апостолите и произнесе: “Вие виждате колко трудно е на имащите богатство в пълна степен да влязат в Царството Божие! Невъзможно е да делите духовната привързаност с материалните привързаности; никой не може да служи на двама господари. Вие имате израз за това, че е “по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото на езичника – да наследи вечен живот”. А аз ви заявявам, че на камилата е толкова лесно да премине през иглено ухо, колкото на тези самодоволни богаташи да влязат в Царството небесно.”

(1803.4) 163:3.2 Чувайки тези думи, Петър и апостолите бяха потресени дотолкова, че Петър каза: “Тогава, Господи, кой може да се спаси? Значи ли това, че за тези, които имат богатство, е закрит пътят към Царството?” Иисус отвърна: “Не, Петре, но тези, които се надяват на богатство, едва ли ще влязат в духовния живот, водещ към духовен растеж. Но и в такъв случай много от това, което е невъзможно за човека, е достъпно за небесния Отец; по-скоро ние следва да осъзнаем, че с Бога всичко е възможно.”

(1803.5) 163:3.3 Те си отидоха сами и Иисус беше опечален от това, че Матадорм не остана с тях, тъй като той много го обичаше. А когато те се спуснаха до езерото и седнаха до водата, Петър, говорейки от името на дванадесетте (които към това време вече се бяха събрали), каза: “На нас не ни дават покой думите, казани от теб на богатия младеж. Трябва ли да изискваме желаещите да те следват да се отказват от цялата си мирска собственост?” Иисус отвърна: “Не, Петре, изисквайте това само от този, който би желал да стане апостол и иска да живее с мен, както вие, като едно семейство. Но Отецът изисква от Своите деца тяхната любов да бъде чиста и единна. Трябва да се откажете от всичко, което стои между вас и любовта към истините за Царството, който или каквото и да е то. Ако богатството ви не нарушава границите на владенията на душата, то не влияе върху духовния живот на тези, които желаят да влязат в Царството.”

(1804.1) 163:3.4 Тогава Петър попита: “Но, Учителю, ние оставихме всичко, за да те следваме; какво ще стане с нас?” И Иисус се обърна към дванадесетте: “Истина, истина ви казвам: няма човек, оставил богатство, дом, жена, братя, родители или деца заради мен и заради Царството небесно, който да не получи много пъти повече в този свят – може би без да избегне гонения, и в идващия свят на вечния живот. Но много първи ще бъдат последни, а последните често ще бъдат първи. Отецът се отнася към Своите създания в съответствие с техните потребности и в подчинение на Своите справедливи закони на милосърдна и любвеобилна грижа за благополучието на вселената.

(1804.2) 163:3.5 Царството небесно е подобно на стопанин на дома, който е давал работа на много хора и който излязъл рано сутринта да наеме работници за своето лозе. Уговаряйки се да плаща по динарий на ден, той ги изпраща в лозето. Към девет часа излязъл и виждайки други да стоят на пазарния площад, им казал: “Идете и вие да работите на моето лозе и аз ще ви заплатя справедливо.” И те веднага отишли да работят. Около обед той отново излязъл от къщи, а след това около три часа и направил същото. Като отишъл на пазара около пет часа следобед, пак видял стоящи там хора и ги попитал: “Защо стоите тук цял ден без работа?” И те му отговорили: “Защото никой не ни нае.” Тогава стопанинът на дома казал: „Идете и вие да работите на моето лозе и аз ще ви заплатя това, което е редно.”

(1804.3) 163:3.6 Когато настъпила вечерта, собственикът на лозето казал на своя управител: “Повикай работниците и им плати, започвайки с последните и свършвайки с първите.” Когато дошли тези, които той наел около пет часá, то всеки получил по динарий; същото получили и останалите работници. Когато наетите в началото на деня видели какво било заплатено на тези, които били наети по-късно, те решили, че ще получат повече, отколкото им се полага по договор. Но всеки от тях, както и останалите работници, получил само по един динарий. И когато всички получили заплата, те започнали да роптаят пред стопанина на дома: “Тези, които ти нае последни, работиха само час, но ти им заплати толкова, колкото на нас, които цял ден се трудихме под палещото слънце.”

(1804.4) 163:3.7 Тогава стопанинът на дома отговорил: “Приятели мои, аз не ви обиждам. Нима всеки от вас не се съгласи да работи за един динарий на ден? Вземете това, което ви се полага, и вървете по своя път, защото аз желая да дам и на последния толкова, колкото дадох на вас. Нима не съм в правото си да се разпореждам както желая с това, което ми принадлежи? Или очите ви са завистливи, понеже желая добро и милосърдие?”

4. Прощаването със седемдесетте

(1804.5) 163:4.1 Това беше вълнуващ ден в живота на Магаданския лагер, тъй като в този ден седемдесетте евангелисти тръгнаха на път със своята първа мисия. Рано сутринта, в своята последна беседа със седемдесетте, Иисус постави ударение на следните положения:

(1804.6) 163:4.2 1. Евангелието на Царството трябва да се възвестява пред целия свят – както на друговерци, така и на юдеи.

(1804.7) 163:4.3 2. Помагайки на болните, не ги приучвайте да се уповават на чудеса.

(1805.1) 163:4.4 3. Възвестявайте духовното братство пред синовете Божии, а не външното царство на мирската власт и материална слава.

(1805.2) 163:4.5 4. Старайте се да не губите твърде много време за посещения от вежливост и други тривиалности, способни да ви отвлекат от пълната преданост към проповедта за Евангелието.

(1805.3) 163:4.6 5. Ако първият дом, избран от вас като свое пристанище, се окаже достоен, оставайте в него в течение на цялото си пребиваване в този град.

(1805.4) 163:4.7 6. Направо заявявайте на всички истински вярващи, че е настанало време за открит разрив с религиозните водачи на юдеите в Йерусалим.

(1805.5) 163:4.8 7. Учете хората, че целият дълг на човека е заключен в една заповед: “Обичай Господа, твоя Бог, с целия си разум и душа и своя ближен като самия себе си.” (Те трябваше да учат хората на това единствено задължение, вместо на 613-те правила за живот в тълкуването на фарисеите.)

(1805.6) 163:4.9 След тази беседа на Иисус със седемдесетте в присъствието на всички апостоли и ученици Симон Петър ги отведе, прочитайки им проповедта на посвещението, която беше разработка на указанията на Учителя, дадени в деня, когато той положи ръце на тях и ги отдели като посланици на Царството. Петър призова седемдесетте високо да ценят в своя опит следните добродетели:

(1805.7) 163:4.10 1. Осветена преданост. Винаги да се молят да бъдат изпратени повече работници на евангелската жътва. Той обясни, че при такава молитва човек с по-голяма вероятност ще каже: “Ето ме; изпрати мен.” Той ги предупреждаваше да не забравят за ежедневното поклонение на Отеца.

(1805.8) 163:4.11 2. Истинско мъжество. Той ги предупреди, че те ще се натъкнат на враждебно отношение и че тях със сигурност ги очакват гонения. Петър им каза, че тяхната мисия не е за страхливци, и посъветва тези, които се страхуват, веднага да напуснат техните редове. Но нито един не си отиде.

(1805.9) 163:4.12 3. Вяра и доверие. Те трябва да тръгнат на своята първа мисия без никакви провизии; трябва изцяло да се доверят на Отеца по отношение на храна, подслон и други необходими неща.

(1805.10) 163:4.13 4. Старание и инициативност. Те трябва да изпитват старание и разумен ентусиазъм; трябва безусловно да се занимават с делото на своя Учител. Източното приветствие представляваше продължителна и сложна церемония; затова бяха инструктирани „никого да не приветстваш” – така обикновено казваха, призовавайки някого да се занимава със своята работа, без да не губи време. Това нямаше нищо общо с приятелското приветствие.

(1805.11) 163:4.14 5. Доброта и учтивост. Учителят вече ги беше предупредил да не губят напразно време за обществени церемонии, но той ги призоваваше да бъдат вежливи по отношение на всички, с които общуват. Те трябваше всячески да проявяват доброта към тези, които биха ги приели в своя дом. На тях им беше строго заповядано да не напускат нечие скромно жилище заради по-удобен или влиятелен дом.

(1805.12) 163:4.15 6. Опека над болните. Седемдесетте получиха от Петър указания да търсят тези, които са болни в душата или тялото си 1 и да правят всичко, което е по силите им, за да облекчат страданията или да излекуват болестите на такива хора.

(1805.13) 163:4.16 След като получиха тези указания и инструкции, те тръгнаха на път по двама за изпълнение на своята мисия в Галилея, Самария и Юдея.

(1806.1) 163:4.17 Макар че юдеите изпитваха особено уважение към числото седемдесет и понякога смятаха, че езическият свят обединява седемдесет нации, а също така и макар че тези седемдесет посланика трябваше да тръгнат с Евангелието към всички народи, при все това, доколкото ние можем да съдим за това, обстоятелството, че в тази група се оказаха именно седемдесет човека, беше чиста случайност. Без съмнение Иисус би приел и половин дузина други, но те не пожелаха да заплатят нужната цена – да се откажат от богатствата си и от своите семейства.

5. Преместването на лагера в Пела

(1806.2) 163:5.1 Сега Иисус и дванадесетте се готвеха за създаването на своя последен опорен пункт в Перея, съвсем близо до Пела, където Учителят беше кръстен във водите на Йордан. Последните десет дни на ноември, прекарани в Магадан, преминаха в съвещания и във вторник, 6 декември, цялата група почти от триста човека излезе на разсъмване с цялото си имущество, за да се установи вечерта за нощуване до реката близо до Пела. Това беше същото място край извора, където няколко години по-рано беше със своя лагер Йоан Кръстител.

(1806.3) 163:5.2 След ликвидирането на Магаданския лагер Давид Зеведеев се върна във Витсаида и веднага започна да намалява куриерската служба. Царството навлизаше в нова фаза. Всеки ден пристигаха поклонници от цяла Палестина и даже от отделните райони на Римската империя. Понякога тук се появяваха вярващи от Месопотамия и страните на изток от река Тигър. Затова в неделя, 18 декември, Давид, с помощта на своите куриери, натовари на товарните животни пазените в дома на неговия баща лагерни принадлежности, които той използваше в предишния лагер при езерото във Витсаида. Прощавайки се за известно време с Витсаида, той тръгна на юг по брега на езерото и покрай Йордан към място, намиращо се северно от лагера на апостолите на половин километър от тях; не мина и седмица, когато той вече беше готов да настани тук около хиляда и петстотин поклонника. Апостолският лагер побираше до петстотин човека. В Палестина беше сезонът на дъждовете и това пристанище беше необходимо за приема на растящия брой посетители – голяма част искрени, – които идваха в Перея, за да видят Иисус и да чуят неговото учение.

(1806.4) 163:5.3 Всичко това Давид направи по собствена инициатива, макар да се съветваше с Филип и Матей в Магадан. При съоръжаването на лагера той използва голяма част от своите бивши куриери, а в това време редовни куриерски поръчения изпълняваха по-малко от двадесет човека. Към края на декември и до завръщането на седемдесетте около Учителя се събраха около осемстотин посетители и се настаниха в лагера на Давид.

6. Завръщането на седемдесетте

(1806.5) 163:6.1 В петък, 30 декември, докато Иисус се намираше недалеч в планините заедно с Петър, Яков и Йоан, седемдесетте посланика започнаха по двама да пристигат в лагера при Пела, съпровождани от многобройни вярващи. Приблизително към пет часа, когато Иисус се върна в лагера, и седемдесетте вече се бяха събрали на това място, където обикновено учеше Иисус. Вечерната трапеза се задържа повече от час, докато тези страстни проповедници на Евангелието за Царството разказваха своите впечатления. В предшестващите седмици за апостолите вече беше известно много чрез куриерите на Давид, но всички бяха въодушевени, слушайки как тези новопосветени евангелисти сами разказват как тяхната проповед е била приета от гладни юдеи и друговерци. Най-после Иисус можа да види как хората носят благата вест без неговото лично участие. Сега Учителят знаеше, че може да напусне този свят, без да се опасява от сериозно забавяне в разпространяването на Царството.

(1807.1) 163:6.2 Когато седемдесетте разказваха, че “даже бесовете са им подвластни”, те имаха предвид случаите на чудодейно изцеление на жертвите на нервни разстройства. При все това тези пастири действително оказаха помощ в няколко случая на реално обладаване от дявола и имайки предвид тези случаи, Иисус каза: “Не е чудно, че тези непокорни по-маловажни духове ви се подчиняват, защото аз видях Сатаната да пада от небесата като мълния. Но нека това да не извиква във вас ликуване; аз ви заявявам, че щом се върна при Отеца, ние ще изпратим своя Дух непосредствено в човешкия разум така, че тази шепа заблудили се духове няма да може да се вселява в разума на нещастните смъртни. Заедно с вас се радвам, че вие сте способни да въздействате на хората, но не се въодушевявайте от това, а се радвайте, че вашите имена са записани на небесата, а това значи, че вие ще вървите напред по безкрайния път на духовните победи.”

(1807.2) 163:6.3 Именно тогава, преди да споделят вечерята, Иисус почувства един от тези редки приливи на емоционален възторг, свидетели на които понякога ставаха неговите последователи. Той каза: “Аз Ти благодаря, Отче, Господи на небето и земята, че макар това чудесно Евангелие да остана скрито от хитрите и лицемерните, духовните блаженства бяха разкрити от Духа на тези деца на Царството. Да, Татко мой, на Теб изглежда Ти е приятно да вършиш това и аз се радвам, знаейки, че благата вест ще се разпространява по целия свят, след като се върна при Теб и към този труд, който Ти ми поръча да изпълня. Аз съм дълбоко развълнуван, разбирайки, че скоро Ти ще предадеш цялата власт в мои ръце, че само Ти наистина знаеш кой съм аз и че само аз истински Те познавам, а също така и тези, на които Те разкрих. И когато завърша това откровение, посветено на моите братя в плът, аз ще го продължа пред Твоите небесни създания.”

(1807.3) 163:6.4 След това обръщение към Отеца Иисус се обърна към своите апостоли и пастири и каза: “Блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото слушат тези неща. Позволете ми да ви кажа, че много пророци и велики хора от миналите векове искаха да видят това, което виждате вие сега, но не им беше дадено. И много бъдещи поколения деца на света, слушайки за тези неща, ще завиждат на вас, чуващите и виждащите ги.”

(1807.4) 163:6.5 След това, обръщайки се към всички ученици, той каза: “Вие чухте колко много градове и села са приели благата вест за Царството и как моите пастири и учители са били приети от юдеите и езичниците. Наистина блажени са тези общини, които са решили да приемат Евангелието на Царството. Но тежкó на отхвърлилите светлината жители на Хоразин, Витсаида-Юлия и Капернаум – градовете, които не приеха добре посланиците. Аз заявявам, че ако чудесата, сътворени по тези места, бяха сътворени в Тир и Сидон, хората на така наричаните езически градове вече отдавна биха се покаяли и биха седели във власеници и пепел. Наистина, в деня на съда по-търпимо ще бъде отношението към Тир и Сидон.”

(1807.5) 163:6.6 Тъй като следващият ден беше събота, Иисус се уедини със седемдесетте и им каза: “Аз действително се радвах заедно с вас, когато се върнахте с добра вест за приемането на Евангелието за Царството от толкова много хора по цяла Галилея, Самария и Юдея. Но съм удивен от това, което ви приведе в такъв възторг. Нима не сте очаквали, че вашата проповед ще заключава в себе си такава сила? Нима вие така малко вярвахте в това Евангелие, че се върнахте поразени от неговото въздействие? И сега, макар че аз не се каня да помрачавам вашата радост, бих искал строго да ви предупредя за коварствата на гордостта – духовната гордост. Ако можехте да разберете падението на Луцифер, лукавия, вие бихте се предпазили от всякаква форма на духовна гордост.

(1808.1) 163:6.7 Вие пристъпихте към този велик труд, разкривайки на смъртния човек, че той е син Божий. Аз ви показах пътя; вървете напред, изпълнявайки своя дълг, и непрестанно творете добро. На вас и на всички онези, които ще тръгнат по вашите стъпки във всички времена, позволете да кажа: аз винаги ще бъда редом и моето призивно възвание е и винаги ще бъде: елате при мен, всички вие, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя. Приемете моя ярем върху себе си и се учете от мен, защото аз съм верен и предан, и намерете покой за своите души.”

(1808.2) 163:6.8 И те се убедиха в истинността на думите на Учителя, проверявайки неговите обещания на практика. И от този ден безбройно множество хора също изпитаха тези обещания и се убедиха в тяхната надеждност.

7. Подготовката за последната мисия

(1808.3) 163:7.1 Следващите няколко дни станаха напрегнато време за лагера в Пела, където завършваха приготовленията за перейската мисия, последна за Иисус и неговите другари. Тримесечното пътешествие по цяла Перея продължи чак до влизането на Учителя в Йерусалим и завършването на земния му труд. През този период център на дейността на Иисус и апостолите беше лагерът при Пела.

(1808.4) 163:7.2 Вече не беше нужно Иисус да върви сред народа, за да учи хората. Сега всяка седмица при него идваха все повече посетители; те пристигаха отвсякъде – не само от Палестина, но и от целия римски свят и Близкия изток. Макар че Учителят заедно със седемдесетте евангелисти участваше в пътешествието по Перея, той прекара много време в лагера при Пела, обучавайки народа и наставлявайки дванадесетте. В течение на този тримесечен период редом с Иисус имаше не повече от десет апостоли.

(1808.5) 163:7.3 Заедно със седемдесетте за път се приготвиха и членовете на женския корпус, готови по двойки да се трудят в основните градове на Перея. В последно време дванадесетте жени – членове на първоначалната група, бяха подготвили корпус от петдесет жени, обучени да посещават домовете и овладели изкуството при оказването на помощ на болните и страдащите. Перпетуа, жената на Симон Петър, влезе в тази нова група от женския корпус и ú беше поръчано да ръководи – под ръководството на Абнер – дейността по разширяването на женския корпус. След Петдесетница тя не се разделяше със своя прославен мъж, съпровождайки го във всички мисионерски пътешествия, и в деня, когато Петър беше разпънат в Рим, тя беше хвърлена на арената за изяждане от диви зверове. Сред членовете на този нов женски корпус бяха жените на Филип и Матей, както и майката на Яков и Йоан.

(1808.6) 163:7.4 Сега, под личното ръководство на Иисус, делото на Царството трябваше да премине в своята завършваща фаза. И този настоящ етап беше етап на духовни дълбини, поразително отличаващ се от времето на бившата популярност в Галилея, когато Иисус го съпровождаха очакващите вълшебства и търсещите чудеса тълпи. При все това сред неговите последователи, както и преди, оставаха много хора с материалистична нагласа, неспособни да разберат истината, че Царството небесно е духовно братство между хората, основано на вечната истина за всеобщото бащинство на Бога.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved