Документ 146, Първото проповедническо пътешествие по Галилея

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 146

Първото проповедническо пътешествие по Галилея

(1637.1) 146:0.1 ПЪРВОТО пътешествие по Галилея с публични проповеди започна в неделя, 18 януари 28 година от н.е., и продължи около два месеца, завършвайки на 17 март със завръщане в Капернаум. По време на това пътешествие Иисус и дванадесетте апостоли, на които помагаха бившите апостоли на Йоан Кръстител, проповядваха Евангелието и кръщаваха вярващите в Римон, Йотапата, Рама, Завулон, Ирон, Гишала, Хоразин, Мадон, Кана, Наин и Ендор. В тези градове те спираха и учеха, докато в множество по-малки градове провъзгласяваха Евангелието за Царството, без да остават в тях.

(1637.2) 146:0.2 Иисус за прът път разреши на своите съратници да проповядват без ограничения. По време на това пътешествие той ги предупреди само в три случая, като ги посъветва да се държат по-далеч от Назарет и да бъдат внимателни, преминавайки през Капернаум и Тивериада. Съзнанието за това, че те са свободни да проповядват и учат без забрани, беше източник на огромно удовлетворение за апостолите и те изцяло се посветиха на проповедта на Евангелието, на помощ на болните и на кръщаване на вярващите, правейки това с огромно усърдие и радост.

1. Проповедта в Римон

(1637.3) 146:1.1 Някога неголям град, Римон се покланяше на вавилонския бог на въздуха – Раман. Много от ранните вавилонски и последващите зороастрийски учения все още бяха част от вярванията на римоняните; затова Иисус и двадесет и четиримата апостоли посветиха много време за разясняването на разликите на тези древни вярвания от новото Евангелие за Царството. Тук Петър изнесе една от своите най-добри ранни проповеди – “Аарон и златният телец”.

(1637.4) 146:1.2 Макар че много жители на Римон повярваха в учението на Иисус, в последващите години те доставиха немалко неприятности на своите събратя. За краткия промеждутък от време, падащ се на едно поколение, е трудно да се превърнат тези, които обожествяват силата на природата, в истински членове на братството – в поклонници на духовния идеал.

(1637.5) 146:1.3 Много от най-добрите идеи на Вавилон и Персия за светлината и мрака, доброто и злото, времето и вечността бяха впоследствие включени в така нареченото християнство, което направи християнските учения по-приемливи за народите на Близкия изток. По такъв начин включването на много теории на Платон за идеалния дух или за невидимите прототипи на всички видими и материални неща в този си вид, в който бяха по-късно приспособени към Филон и юдаизма, направи християнските учения на Павел по-приемливи за западните гърци.

(1637.6) 146:1.4 Тодан за пръв път чу Евангелието за Царството именно в Римон и впоследствие пренесе тази идея в Месопотамия и далеч отвъд нейните предели. Той беше сред първите проповедници на благата вест отвъд Ефрат.

2. В Йотапата

(1638.1) 146:2.1 Макар че простите хора на Йотапата охотно слушаха Иисус и неговите апостоли и много от тях приеха Евангелието за Царството, посещението на Йотапата беше отбелязано преди всичко с речта на Иисус пред двадесет и четиримата апостоли, която той произнесе във втората вечер на тяхното пребиваване в това градче. Натанаил се обърка в ученията на Иисус за молитвата, благодарността и поклонението и в отговор на неговия въпрос Иисус даде най-подробно тълкуване на своето учение. Резюмирайки неговата реч на съвременен език, можем да отделим следните моменти:

(1638.2) 146:2.2 1. Съзнателният и упорит стремеж към порока в сърцето на човека постепенно унищожава молитвената връзка на човешката душа с духовните контури, позволяващи на човека да общува със своя Творец. Разбира се, Бог чува молбата на Своето дете, но когато човешкото сърце преднамерено и упорито изповядва порочни представи, се извършва постепенна загуба на личното общуване на земното дете с неговия небесен Баща.

(1638.3) 146:2.3 2. Молитвата, която е несъвместима с известните и утвърдени закони на Бога, е отвратителна за Райските Божества. Ако човек не желае да слуша Боговете, говорещи със Своето творение по законите на духа, разума и материята, то самият акт на подобно преднамерено и съзнателно презрение от страна на създанието прави духовните личности глухи за личните молби на такива неподчиняващи се на законите и непокорни смъртни. Иисус напомни на своите апостоли думите на пророк Захария: “Но те не желаеха да се вслушат, отвърнаха се от Мен и си запушиха ушите, за да не слушат. А и сърцата свои направиха твърди като камък, за да не чуват законите и думите, които изпратих чрез Своя Дух и възвестих чрез устата на пророците; затова резултат от тяхната зла умисъл стана огромен гняв, който се стовари върху техните престъпни глави. И беше така, че те плачеха, но нито едно ухо не беше открито за тях.” След това Иисус цитира изказване на мъдреца: “Ако човек се отказва да следва наставленията на божествения закон, то даже неговата молитва ще бъде отвратителна.”

(1638.4) 146:2.4 3. Отваряйки канала за общуване на човека с Бога от страна на човека, смъртните веднага придобиват достъп до неспирния поток от божествена помощ към създанията в световете. Когато човек чува как в неговото сърце говори гласът на Божия Дух, неотменима част от такъв опит е фактът, че Бог едновременно чува молитвата на човека. По такъв безпогрешен начин става и опрощаването на греха. Небесният Баща ви е простил още преди вие да си помислите за подобна прошка, но такава прошка възниква във вашия личен религиозен опит едва тогава, когато вие прощавате на вашите събратя. Прошката на Бога като факт не зависи от вашата прошка към своите ближни, но в опита тя е свързана именно с такова условие. Така фактът на синхронността между човешката и божествената прошка намери отражение и връзка с молитвата, на която Иисус научи апостолите.

(1638.5) 146:2.5 4. Във вселената действа основополагащият закон на правосъдието, който не може да бъде заобиколен с милосърдие. На изцяло егоистичното създание от пространствено-времевите светове е недостъпно чуждото за користта великолепие на Рая. Даже безкрайната любов на Бога не може да го застави да приеме вечния живот, ако смъртното създание реши иначе. Посвещението на милосърдието е огромно по своя обхват, но в крайна сметка съществува правосъдие, което не може да отмени даже съединената с милосърдието любов. Иисус отново цитира свещените книги на юдеите: “Аз виках, но вие се отказахте да чуете; Аз ви протегнах ръка, но вие отказахте помощта Ми. Вие отхвърлихте всички Мои съвети и не приехте Моите упреци, и вашето метежно отношение неизбежно ще доведе до това, да Ме викате, но да не чуете отговор. Отхвърляйки пътя на живота, усърдно ще Ме търсите в дните на вашите страдания, но няма да Ме намерите.”

(1639.1) 146:2.6 5. Този, който желае милосърдие, трябва да бъде милосърден; не съдете, за да не бъдете съдени. С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени. Милосърдието не отменя цялата справедливост във вселената. В крайна сметка се потвърди истината: “Който остане глух към воплите на бедните, той някога и сам ще моли за помощ – и няма да бъде чут от никого.” Искреността на всяка молитва е увереността в това, че тя е чута; духовната мъдрост и вселенската състоятелност на всяка молба определя времето, метода и мярката на отговора. Мъдрият баща не отговаря буквално на глупавите молитви на своите невежи и неопитни деца, макар че децата могат да получат голямо удоволствие и действително душевно удовлетворение, обръщайки се с такива абсурдни молби.

(1639.2) 146:2.7 6. Изцяло посвещавайки себе си на изпълнението на волята на небесния Отец, вие ще получавате отговор на всички свои молби, защото вашите молитви ще съответстват изцяло на волята на Отеца, а волята на Отеца се проявява винаги, по цялата Му необятна вселена. Това, което съответства на желанието на истинския син и на волята на безкрайния Баща, Е. Такава молитва не може да остане без отговор и никаква друга молба не може да бъде напълно удовлетворена.

(1639.3) 146:2.8 7. Вопълът на праведника е вероизповедното действие на Божието дете, което отваря вратите на съкровищницата на Отеца, съдържаща добродетел, истина и милосърдие, и тези благи дарове отдавна очакват синът да ги поиска и да ги използва лично. Молитвата не изменя божественото отношение към човека, но тя действително изменя отношението на човека към неизменния Отец. Проникването до божественото ухо се осигурява именно от мотива на молитвата, а не от социалния, икономически или външен религиозен статут на молещия се.

(1639.4) 146:2.9 8. С помощта на молитвата е невъзможно да се съкрати времето и да се преодолеят ограниченията на пространството. Молитвата не може да бъде метод на самовъзвеличаване или осигуряване на несправедливо преимущество през своите събратя. Изцяло егоистичната душа е неспособна да се моли в истинския смисъл на тази дума. Иисус каза: “Нека висше щастие стане за вас Бог, Който непременно ще изпълни искрените желания на вашите сърца.” “Довери се на Господ; вярвай в Него и Той ще направи.” “Защото Господ чува воплите на онеправданите и няма да остане глух към молитвата на бедстващите.”

(1639.5) 146:2.10 9. “Аз дойдох от Отеца; затова, ако някога изпитвате съмнения относно това, какво да искате от Отца, помолете мен и аз ще предам вашата молба съгласно вашите действителни потребности и желания и съгласно волята на моя Отец.” Пазете се от голямата опасност – да съсредоточавате молитвите си към себе си. Не се молете много за себе си; молете се повече за духовния растеж на своите събратя. Избягвайте материалистичните молитви; молете се в духа и за богатство от духовни дарове.

(1639.6) 146:2.11 10. Когато се молите за болните и страдащите, не очаквайте, че вашите молби ще заменят сърдечната и разумна помощ към тях. Молете се за благополучието на своите семейства, другари и приятели, но особено много се молете за онези, които ви проклинат, и възнасяйте изпълнени с любов молби за онези, които ви преследват. “Но аз няма да ви кажа кога е нужно да се молите. Само пребиваващият във вас дух може да ви подтикне да произнесете тези молби, които изразяват вашата вътрешна връзка с Бащата на духовете.”

(1640.1) 146:2.12 11. Мнозина прибягват към молитвата, едва когато попаднат в беда. Такава практика е безсмислена и подвеждаща. Разбира се, вие постъпвате правилно, ако не намирайки покой, се обърнете към молитвата, но не трябва да забравяте да говорите като син с Баща си даже тогава, когато в душата ви цари покой. Нека вашите молби винаги бъдат тайни. Не позволявайте на хората да слушат вашите лични молитви. Благодарствените молебени са уместни за група вярващи, но молитвата на душата е лично дело. Съществува само една форма на молитвата, която е уместна за всички Божии деца: “Каквото и да стане, да бъде волята Ти.”

(1640.2) 146:2.13 12. Всички, които са повярвали в това Евангелие, трябва искрено да се молят за разширяване на Царството небесно. От всички молитви, приведени в юдейските Писания, Иисус най-одобрително се отзова за следната молба на Псалмопевеца: “Вложи в моето сърце чистота, о, Боже, и направи отново прав моя дух. Очисти ме от тайните ми грехове и опази своя слуга от високомерно беззаконие.” Иисус подробно се спря на отношението на молитвата към лекомислената и оскърбителна реч, цитирайки: “Стража постави, о, Господи, в моята уста, за да следи за дверите на моята уста.” “Човешкият език, каза Иисус, е орган, който малцина могат да укротят, но духът е способен да превърне този неверен орган в добър глас на търпимост и във въодушевяващ слуга на милосърдието.”

(1640.3) 146:2.14 13. Иисус учеше, че молитвата за божественото водачество по пътищата на земния живот е следваща по важност след молбата за узнаване волята на Отца. Фактически това означава молитва за божествена мъдрост. Иисус никога не е учил, че молитвата може да даде на човека знания и специални умения. Но той действително учеше, че молитвата е един от факторите за повишаване чувствителността на човека към присъствието на божествения дух. Когато Иисус учеше своите съратници да се молят в духа и в истината, той обясняваше, че има предвид да се молиш искрено и съгласно личната си просветеност, да се молиш от все сърце, разумно, сериозно и настойчиво.

(1640.4) 146:2.15 14. Иисус предупреди своите последователи да не мислят, че натруфените повторения, изисканите изрази, постът, самоналожените наказания или жертвоприношенията ще направят техните молитви по-ефективни. Но той действително подбуждаше своите вярващи да използват молитвата като средство за възход чрез благодарност към истинското поклонение. Иисус съжаляваше, че в молитвите и в поклоненията на неговите последователи има толкова малко от духа на благодарността. По този повод той цитира от Писанията: „Добре е да благославям Господа и да пея хвалби за името на Всевишния, всяка сутрин да бъда благодарен за Неговото милосърдие и всяка вечер – за Неговата вярност, защото Бог ми доставя радост със Своя труд. Ще благодаря за всичко съгласно волята Божия.”

(1640.5) 146:2.16 15. И след това Иисус каза: “Не е нужно постоянно и прекомерно да се безпокоите за своите обичайни потребности. Не се тревожете за проблемите на своето земно съществуване, но във всички тези неща, в молитва и молби, в духа на искрена благодарност разкривайте своите нужди пред небесния Отец.” След това той цитира от Писанията: “Аз ще славя името Божие в песни и ще превъзнасям Неговото име в благодарствен молебен. И това ще зарадва Господа много повече, отколкото принесеният в жертва вол с рогата и копитата си.”

(1641.1) 146:2.17 16. Иисус учеше своите последователи, че след възнасяне на молитва към Отеца следва да останете в състояние на мълчалива възприемчивост, за да предоставите на вътрешния дух по-добра възможност за разговор с неговата слушаща душа. Духът на Отеца по-успешно от всичко говори с човека тогава, когато човешкият разум е в състояние на истинско поклонение. Ние се покланяме на Бога с помощта на пребиваващия в нас Дух на Отеца и посредством просветляването на човешкия разум, който се приобщава към истината. Поклонението, учеше Иисус, прави покланящия се все повече приличащ на съществото, което е обект на поклонението. Поклонението е преобразуващ опит, посредством който крайното постепенно се приближава и в резултат постига присъствието на Безкрайното.

(1641.2) 146:2.18 Иисус разкри на своите апостоли също така и много истини относно общуването на човека с Бога, но малцина от тях можаха напълно да осъзнаят неговото учение.

3. Спирането в Рама

(1641.3) 146:3.1 В Рама Иисус проведе паметна беседа с престарял гръцки философ, който учеше, че науката и философията са достатъчни за удовлетворяването на потребностите, възникващи в човешкия опит. Иисус търпеливо и благожелателно изслуша този гръцки учител и в много неща се съгласи с истинността на казаното от него, но когато гъркът завърши, Иисус посочи, че в своето обсъждане на човешкото съществуване той не е могъл да обясни “откъде, защо и накъде”, и добави: “Откъдето спирате вие, оттам започваме ние. Религията е предназначеното за човешката душа откровение за духовните реалности, които никога не би се отдало да бъдат открити и изцяло обхванати само с единия разум. Интелектуалните стремежи могат да открият фактите на живота, но Евангелието за Царството разкрива истините на битието. Ти говореше за материалните сенки на истината; готов ли си да изслушаш моя разказ за вечните и духовни реалности, които пораждат тези преходни временни сенки на материалните факти на смъртното съществуване?” Повече от час Иисус учеше този грък на спасителните истини на Евангелието за Царството. Старият философ се оказа възприемчив към подхода на Учителя и бидейки действително обективен в сърцето си човек, бързо повярва в това Евангелие на спасението.

(1641.4) 146:3.2 Апостолите бяха донякъде обезкуражени от откритото съгласие на Иисус с много от твърденията на гърка, но по-късно, когато останаха сами, Иисус им каза: “Деца мои, не се удивлявайте на моето толерантно отношение към философията на гърка. Истинската и неподправена вътрешна увереност ни най-малко не се бои от вътрешен анализ, както не отхвърля и истината и честната критика. Винаги помнете, че нетърпимостта е маската, под която се скриват тайните съмнения в истинността на убежденията. Ако човек е абсолютно убеден в това, в което вярва от все сърце, то него никога няма да го вълнува отношението на неговия ближен. Мъжеството е безкомпромисно честна увереност на създанието в предмета на своята вяра. Искрените хора не се боят от критичното разглеждане на своите истински убеждения и благородни идеи.”

(1641.5) 146:3.3 През втората вечер в Рама Тома зададе на Иисус следния въпрос: “Учителю, как новообърнатият в твоето учение може действително да знае истинността на това Евангелие за Царството и да бъде истински убеден в него?”

(1641.6) 146:3.4 Иисус отговори на Тома: “Вашата увереност в това, че сте влезли в Царството – семейството на Отеца, и в това, че ще придобиете вечно спасение заедно с децата на Царството, изцяло се отнася към личния опит, към вярата в словото на истината. Духовната убеденост е равна на вашия личен религиозен опит в сферата на вечните реалности на божествената истина; иначе казано, тя съответства на вашето интелектуално разбиране на реалността на истината в съчетание с духовната вяра и за сметка на вашите искрени съмнения.

(1642.1) 146:3.5 Синът по природата е надарен с живота на Отеца. Надарени с живия дух на Отеца, вие сте синове Божии. След живота в плът в материалния свят вие продължавате да живеете, тъй като сте съединени с живия дух на Отеца, с дара на вечния живот. Действително, много притежаваха този живот преди да дойда от моя Отец и още много получиха този дух, защото повярваха на моето слово; но аз казвам: когато се върна при Отеца, той ще изпрати Своя дух в сърцата на всички хора.

(1642.2) 146:3.6 Макар че вие не виждате как божественият дух действа във вашия разум, съществува практически метод за определяне на тази степен, в която вие сте предали управлението на вашите душевни сили на наставлението и ръководството на пребиваващия във вас дух на небесния Отец, и това е степента на вашата любов към своите събратя. Духът на Отеца носи в себе си любовта на Отеца и когато доминира у човека, той неизменно води към поклонение на Божеството и любвеобилно отношение към своите ближни. Отначало вие вярвате, че сте синове Божии затова, защото моето учение ви е помогнало по-добре да осъзнаете вътрешните повели на пребиваващото във вас духовно присъствие на нашия Отец; но скоро Духът на Истината ще бъде излят върху всяка плът и той ще живее сред хората, и ще учи всички хора така, както аз живея сега сред вас и ви говоря думите на истината. И този Дух на Истината, обръщайки се към духовните способности на вашите души, ще ви помогне да разберете, че вие сте синовете Божии. Той ще служи като вярно доказателство, че във вас пребивава духовното присъствие на Отеца – вашият дух, който към това време ще живее във всички хора, както днес живее в някои, и ви казва, че вие действително сте синовете Божии.

(1642.3) 146:3.7 Всяко земно дете, следващо повелите на този дух, в резултат ще узнае волята Божия, а този, който се подчини на волята на моя Отец, ще живее вечно. Пътят от земния живот към вечността не ви е разяснен, но го има и винаги го е имало, и аз съм дошъл, за да направя този път нов и жив. Този, който встъпи в Царството, веднага придобива вечен живот – той никога няма да загине. Но много от това вие ще разберете по-добре, след като се върна при Отеца и успеете да видите вашия днешен опит в ретроспекция.”

(1642.4) 146:3.8 И всички, които чуха тези благословени слова, бяха премного утешени. Еврейските учения бяха объркани и неточни в това, което се отнасяше до спасяването на праведниците, и затова тези напълно определени и недвусмислени думи за вечно спасение на всички истински вярващи придадоха сила на последователите на Иисус и ги въодушевиха.

(1642.5) 146:3.9 Апостолите както преди проповядваха и кръщаваха вярващите и продължаваха практиката да ходят по къщите, да утешават отхвърлените и да помагат на болните и страдащите. Апостолската организация беше разширена: с всеки от апостолите на Иисус се трудеше един от апостолите на Йоан; Абнер беше партньор на Андрей; и такава структура се запазваше дотогава, докато не се отправиха към Йерусалим за поредната Пасха.

(1642.6) 146:3.10 Специалните наставления, дадени от Иисус по време на тяхното пребиваване в Завулон, се отнасяха, на първо място, до по-нататъшното обсъждане на взаимните задължения, налагани от Царството, и включваха положения, призвани да прояснят различията между личния религиозен опит и духа на съгласието, присъщ на социалните религиозни задължения. Това беше един от тези редки случаи, когато Учителят обсъждаше социалните аспекти на религията. В продължение на целия си земен живот Иисус не даде на своите последователи почти никакви наставления относно социализацията на религията.

(1643.1) 146:3.11 Населението на Завулон беше смесено; то не можеше да се нарече нито юдейско, нито езическо. Малцина от тези хора действително вярваха в Иисус независимо от това, че бяха чували за изцелението на болните в Капернаум.

4. Евангелието в Ирон

(1643.2) 146:4.1 В Ирон, както и в много други градове и села в Галилея и Юдея, имаше синагога и в началото на своето служене Иисус обикновено се изказваше в тези синагоги в съботните дни. Понякога той говореше на сутрешното богослужение, а Петър или един от другите апостоли проповядваха следобед. Освен това Иисус и апостолите често учеха и проповядваха на вечерните събрания в синагогите в празничните дни. Макар че религиозните вождове на Йерусалим ставаха все по-враждебни към Иисус, тяхното непосредствено влияние не се разпространяваше отвъд пределите на синагогите на Йерусалим. Едва по-късно им се отдаде толкова широко да настроят против Иисус народа, че почти всички синагоги затвориха своите врати пред неговото учение. Засега всички синагоги на Галилея и Юдея бяха отворени за него.

(1643.3) 146:4.2 В Ирон имаше големи за онова време мини и тъй като Иисус никога не беше живял живот на миньор, докато се намираха в Ирон, голяма част от своето време той прекарваше в мините. Докато апостолите посещаваха домове и проповядваха на обществени места, Иисус работеше в мините заедно с подземните работници. Славата на Иисус като изцелител достигна даже това глухо селище и много болни и страдащи очакваха от него помощ – и много получиха огромна полза от неговата изцеляваща опека. Но в нито един от тези случаи Учителят не извърши така нареченото чудо освен при излекуването на прокажения.

(1643.4) 146:4.3 В късния следобед, когато на третия ден от своето пребиваване в Ирон Иисус се връщаше от мините, на път към своето жилище той случайно мина по тясна странична уличка и се оказа редом с окаяната колиба на прокажен. Чул за славата на Иисус като целител, нещастният реши да се обърне към него, когато той преминаваше край неговата врата. Падайки на колене пред него, той каза: “Господи, ако само поискаш, ти можеш да ме очистиш. Аз слушах проповедта на твоите учители и бих искал да вляза в Царството, ако мога да се очистя.” Прокаженият говореше така, защото сред евреите на прокажените се забраняваше даже да посещават синагогата и въобще да вземат участие в публични богослужения. Този човек действително вярваше, че не може да бъде приет в бъдещото Царство, докато не се излекува от проказата. И когато Иисус видя неговите страдания и чу думите му, в които звучеше твърда вяра, неговото човешко сърце беше трогнато и божественият разум се отзова на страданието. Когато Иисус го погледна, човекът падна ничком, превъзнасяйки Учителя. След това Иисус протегна своята ръка и докосвайки се до него, каза: “Искам – очисти се.” И той веднага стана чист; повече не страдаше от проказа.

(1643.5) 146:4.4 Когато Иисус вдигна човека на крака, той му заповяда: “Внимавай, не казвай никому за своето изцеление, а скромно се заеми със своето дело, покажи се на свещеника и принеси жертви, както повели Мойсей, като свидетелство за своето излекуване.” Но този човек не направи така, както му каза Иисус. Вместо това той започна да разказва на всички срещнати за това, че Иисус е излекувал неговата проказа, и тъй като всички в града го познаваха, хората можеха ясно да видят, че се е очистил от своята болест. Независимо от наставленията на Иисус той не отиде при свещениците. В резултат от разпространяването на вестта, че Иисус е изцелил този човек, Учителят беше обсаден от такава тълпа болни, че на следващия ден му се наложи да стане преди съмване и да напусне селището. Макар че Иисус вече не влезе в града, в течение на два дни той остана в покрайнините редом с мините, продължавайки да учи повярвалите миньори на Евангелието за Царството.

(1644.1) 146:4.5 Очистването от проказата беше първото така наречено чудо, съзнателно и преднамерено сътворено от Иисус за цялото време до този момент. И това беше случай на истинска проказа.

(1644.2) 146:4.6 От Ирон те отидоха в Гишала, където прекараха два дни, провъзгласявайки Евангелието, след което излязоха в Хоразин, където останаха почти една седмица, проповядвайки благата вест; но в Хоразин успяха да попълнят Царството само с шепа вярващи. На никое друго място, където Иисус беше учил, той не се срещна с такова всеобщо неприемане на неговите проповеди. Пребиваването в Хоразин оказа угнетяващо въздействие върху мнозинството от апостолите и на Андрей и Абнер трудно се отдаваше да поддържат присъствието на духа у своите съратници. Без да привличат вниманието, те преминаха през Капернаум и продължиха към село Мадон, където постигнаха малко по-голям успех. В съзнанието на повечето апостоли преобладаваше мисълта, че тяхната неспособност да постигнат успех в градовете, които неотдавна посетиха, се обяснява с настойчивото изискване на Иисус да не споменават за него като за изцелител в изнасяните от тях проповеди. Как им се искаше той да очисти и друг прокажен или по някакъв друг начин да покаже своето могъщество, за да привлече вниманието на хората! Но техните искрени уговорки не оказваха на Учителя никакво въздействие.

5. Отново в Кана

(1644.3) 146:5.1 За огромна радост на апостолската група Иисус обяви: “Утре отиваме в Кана.” Те знаеха, че в Кана ги чака благожелателен прием, защото Иисус беше добре известен там. Те успешно се трудеха, помагайки на хората да влязат в Царството, когато на третия ден в Кана пристигна виден жител на Капернаум на име Тит, който до известна степен вярваше в Царството и чийто син беше сериозно болен. Той узна, че Иисус се намира в Кан, и побърза натам, за да го види. Вярващите от Капернаум мислеха, че Иисус е способен да изцели всяка болест.

(1644.4) 146:5.2 Когато този знатен господин намери Иисус в Кана, той започна да го моли спешно да отиде в Капернаум и да изцели неговия болен син. Докато апостолите стояха редом затаили дъх, Иисус, гледайки бащата на заболялото момче, каза: “Дълго ли още трябва да ви търпя? Силата Божия е сред вас, но вие не вярвате, докато не видите знамения и чудеса.” Но велможата се замоли: “Господи, аз наистина вярвам, но ела преди да е умрял синът ми, защото когато го оставих, той вече беше на умиране.” За миг Иисус склони в размисъл глава и внезапно произнесе: “Връщай се в къщи; твоят син ще живее.” Тит повярва на думите на Иисус и побърза да се върне в Капернаум. По пътя го срещнаха слугите му с думите: “Радвай се – твоят син е по-добре, той е жив.”Тогава Тит попита в колко часа момчето е започнало да оздравява и когато слугите отвърнаха: “Вчера в седем часа треската го остави”, бащата си спомни, че приблизително по това време Иисус каза: “Твоят син ще живее.” И оттогава Тит повярва с цялото си сърце и цялото му семейство също повярваха. Този син стана изтъкнат слуга на Царството и по-късно положи глава заедно с тези, които приеха страданията в Рим. Макар че всички домашни на Тит, техните приятели и даже апостолите смятаха този епизод за чудо, то не беше такова. Най-малкото то не беше чудодейно изцеление на физическа болест. Това беше само случай на използване на априорно знание за естественото развитие на събитията, към което Иисус често прибягваше след своето кръщение.

(1645.1) 146:5.3 И отново на Иисус му се наложи да побърза да се отдалечи от Кана поради нездравото внимание, привлечено от втория случай от подобен род за времето на неговото служене в това селище. Гражданите помнеха за водата и виното и сега, когато, както се предполагаше, той излекува сина на велможата на голямо разстояние, те не само започнаха да идват при него, водейки болни и страдащи, но изпращаха и пратеници с молба да изцелява страдащи на разстояние И когато Иисус видя, че цялата околност се раздвижи, той каза: “Да отидем в Наин.”

6. Наин и синът на вдовицата

(1645.2) 146:6.1 Тези хора вярваха в знамения; те принадлежаха към поколението хора, жадуващи за чудеса. Към това време в Централна и Южна Галилея името на Иисус и неговото лично служене се отъждествяваха с чудеса. Десетки, стотици честни хора, страдащи просто от нервни и емоционални разстройства, идваха при Иисус и след това се връщаха в къщи при своите приятели, обявявайки, че Иисус ги е изцелил. И тези невежи и простодушни хора приемаха такива случаи на душевно изцеление за изцеление физическо, за чудодейно оздравяване.

(1645.3) 146:6.2 Когато Иисус се опита да напусне Кана и да отиде в Наин, последваха го огромни тълпи вярващи и множество любопитни. На тях непременно им бяха нужни чудеса и вълшебства и не им се наложи да се разочароват. Когато Иисус и апостолите се приближаваха към градските врати, срещнаха погребална процесия, която носеше на местното гробище единствения син на вдовица от Наин. Това беше уважавана в селото жена и половината съселяни следваха погребалната носилка, на която лежеше смятаното за мъртво момче. Когато погребалната процесия се изравни с Иисус и неговите спътници, вдовицата и неговите приятели познаха Учителя и започнаха да го умоляват да съживи момчето. Упованието на чудо достигна такава степен, че те смятаха Иисус за способен да излекува всяко човешко заболяване – тогава защо такъв изцелител да не може да възкреси мъртвия? Надвит от настойчивите молби, Иисус се приближи до носилката и, повдигайки покрова, огледа момчето. Откривайки, че в действителност юношата не е умрял, той разбра каква трагедия може да предотврати неговото присъствие; затова, обръщайки се към майката, той каза: “Не плачи. Твоят син не е умрял; той спи. Той ще се върне при теб.” След това, хващайки юношата за ръка, той каза: “Събуди се и стани.” И юношата, когото смятаха за мъртъв, веднага седна и заговори, а Иисус ги отпрати по домовете им.

(1645.4) 146:6.3 Иисус се опитваше да успокои народа, напразно опитвайки се да обясни, че момчето в действителност не е било умряло, че той не го е връщал от гроба, но всичко беше безполезно. Следващата го тълпа и цялото село Наин бяха в състояние на пълно емоционално изстъпление. Мнозина ги обхвана страх, други – паника, докато трети се заеха да се молят, като оплакваха своите грехове. Едва късно след полунощ успяха да разпръснат шумната тълпа. И, разбира се, независимо от твърдението на Иисус, че момчето не е било мъртво, никой не се съмняваше, че е извършено чудо, възкресяване от мъртвите. Макар че Иисус им каза, че юношата само е бил дълбоко заспал, те сметнаха това за образен израз, защото помнеха, че той винаги се е отличавал с огромната си скромност и че се опитва да скрие своите чудеса.

(1646.1) 146:6.4 Така по цялата Галилея и Юдея се разнесе вестта, че Иисус е възкресил сина на вдовицата, и мнозина от тези, които чуха тази новина, повярваха в нея. На Иисус така и не се отдаде да обясни даже на някои от своите апостоли, че синът на вдовицата в действителност не е бил мъртъв в този момент, когато той му заповяда да се събуди и стане. Но неговите разяснения се оказаха достатъчни за в бъдеще този епизод да не се спомене от никого, с изключение на Лука, който го описа с чужди думи. И отново такова количество хора започнаха да обсаждат Иисус като лекар, че на следващия ден рано сутринта той тръгна за Ендор.

7. В Ендор

(1646.2) 146:7.1 В Ендор Иисус успя за няколко дни да се спаси от шумната тълпа, изискваща физическо изцеление. По време на тяхното пребиваване на това място Учителят, наставлявайки апостолите, разказа историята на цар Саул и магьосницата от Ендор. Иисус недвусмислено обясни на своите апостоли, че заблудените и метежни промеждутъчни създания, които нерядко се представят за духове на мъртви хора, скоро ще бъдат обуздани и няма да могат да правят такива странни нища. Той каза на своите спътници, че след като се върне при Отеца и те излеят своя Дух над цялата плът, такива полудуховни същества – така наричаните нечисти духове, вече няма да могат да се вселяват в слабоумни и злонамерени смъртни.

(1646.3) 146:7.2 Иисус също така обясни на апостолите, че духът на умрелия човек не се връща в своя роден свят и не може да общува с живите си другари. Едва след завършването на съдния период прогресиращият дух на смъртен човек ще може да се върне на Земята, и то само в изключителни случаи и като част от духовното ръководство на планетата.

(1646.4) 146:7.3 След двудневен отдих Иисус каза на своите апостоли: “Утре се връщаме в Капернаум и ще останем там, докато не се успокои народът в селата. Към това време хората, разотивайки се по домовете си, ще са успели частично да дойдат на себе си от това вълнение.”

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved