Документ 137, Очакване в Галилея

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 137

Очакване в Галилея

(1524.1) 137:0.1 В РАННОТО утро в събота, 23 февруари 26 година, Иисус слезе от планината и отново се присъедини към привържениците на Йоан, установили се недалеч от Пела. Целия този ден Иисус прекара сред множеството. Той се грижеше за момчето, което се нарани при падане, и отиде в съседното село, където го предаде на неговите родители.

1. Избирането на първите четирима апостоли

(1524.2) 137:1.1 В течение на тази събота двамата най-добри ученика на Йоан прекараха много време с Иисус. От всички последователи на Йоан в човек на име Андрей остана най-голямо впечатление от Иисус; той придружи Иисус до Пела, където отведе раненото момче. Връщайки се в лагера на Йоан, той зададе на Иисус много въпроси и пред самия лагер те се спряха за малко, за да поговорят, като по време на този разговор Андрей каза: “Аз те наблюдавам от деня, откакто се появи в Капернаум, и вярвам, че ти си нов Учител; и макар че не разбирам всички твои учения, аз твърдо реших да те следвам; бих искал да седна в твоите крака и да узная цялата истина за новото Царство.” И Иисус радушно и убедено покани Андрей като първи от своите апостоли – тази група от дванадесет човека, на която предстоеше да се труди заедно с него над съзнанието за новото Царство на Бога в сърцата на хората.

(1524.3) 137:1.2 Андрей наблюдаваше мълчаливо труда на Йоан и беше негов искрен привърженик, а неговият крайно способен и пълен с ентусиазъм брат Симон беше един от най-добрите ученици на Кръстителя. Трябва да се каже, че Симон беше един от главните привърженици на Йоан.

(1524.4) 137:1.3 Скоро след завръщането на Иисус и Андрей в лагера Андрей откри своя брат Симон и като го отведе встрани, му съобщи, че е стигнал до извода, че Иисус е велик Учител, и тържествено се е заклел да стане негов ученик. Той каза и това, че Иисус е приел предложената от него служба, и посъветва той (Симон) също да отиде при Иисус и да предложи себе си за член на братството – служители на новото Царство. Симон отговори: “Откакто този човек се появи в работилницата на Зеведей, аз се уверявах, че е изпратен от Бога – а какво ще стане с Йоан? Ще ни се наложи ли да го напуснем? Така ли е правилно да се постъпи?” След това те решиха веднага да отидат при Йоан и да се посъветват с него. Йоан беше опечален от съзнанието за това, че губи двама от своите най-способни помощници и най-обещаващи ученици, но той мъжествено отговори на техните въпроси: “Това е само началото; скоро моят труд ще стигне до края си и всички ние ще станем негови ученици.” След това Андрей със знак помоли Иисус да се отмести встрани и му обяви, че неговият брат също иска да се присъедини към него в служенето на новото Царство. И приемайки Симон като свой втори апостол, Иисус каза: “Симон, твоят ентусиазъм е достоен за похвала, но той е опасен за провъзгласяване на Царството. Аз те призовавам да бъдеш по-внимателен в своите речи. Бих искал да те наричам Петър.”

(1525.1) 137:1.4 Родителите на раненото момче, живеещо в Пела, поканиха Иисус да прекара при тях нощта и да смята техния дом за свой; и той им обеща това. Преди да си тръгнат Андрей и неговият брат, Иисус им каза: “Рано сутринта ние ще потеглим за Галилея.”

(1525.2) 137:1.5 След като Иисус се върна за през нощта в Пела и докато Андрей и Симон обсъждаха характера на своето служене в установяването на бъдещото Царство, Яков и Йоан, синовете на Зеведей, се върнаха в лагера след дълго и старателно търсене на Иисус в планината. Чувайки как Симон Петър разказва, че той и неговият брат Андрей са станали първите съветници на новото Царство и че сутринта им предстои да отидат заедно със своя нов учител в Галилея, Яков и Йоан се натъжиха. Те отдавна познаваха Иисус и го обичаха. Бяха го търсили много дни в планината, а сега, връщайки се, бяха узнали, че предпочитание е оказано другиму. Те попитаха къде е отишъл Иисус и побързаха да отидат при него.

(1525.3) 137:1.6 Когато стигнаха до жилището на Иисус, той спеше, но те го събудиха с думите: “Как така ние, които толкова дълго живяхме с теб, те търсим в планината, а ти предпочиташ другите и избираш Андрей и Симон за свои първи другари в новото царство?” Иисус отговори: “Успокойте своите сърца и запитайте себе си кой ви изпрати да търсите Сина Човешки, докато той се занимаваше с делата на своя Отец?” След като те подробно разказаха за своите дълги търсения в планината, Иисус им даде още едно наставление: “Вие сте длъжни да се учите да търсите тайната на новото Царство в своето сърце, а не в планината. Това, което сте търсили, вече го е имало във вашите души. Вие действително сте моите братя: нямате нужда от разрешение от мен – вие вече принадлежите на Царството и следва да се зарадвате и да бъдете готови да тръгнете утре заедно с нас за Галилея.” След това Йоан се реши да попита: “Но, Учителю, ще бъдем ли ние с Яков твои съратници в новото Царство така, както Андрей и Симон?” И поставяйки ръка на рамото на всеки от тях, Иисус каза: “Братя мои, в своя дух вие пребивавахте с мен в Царството още преди останалите да помолят да ги приема. На вас, моите братя, не ви е нужно да молите за влизане в Царството. На хората може да им се стори, че други са ви изпреварили, но в моето сърце вие бяхте в светлината на Царството още преди те да дойдат при мен с тази молба. По същия начин бихте могли да бъдете първи и в очите на хората, ако не отсъствахте, тръгвайки по собствена воля да търсите този, който не се е губил. В бъдещото Царство не мислете за нещата, които усилват вашата тревога – безпокойте се само за изпълнението на волята на небесния Отец.”

(1525.4) 137:1.7 Яков и Йоан възприеха упрека по подобаващ начин; занапред те никога не завиждаха на Андрей и Симон. И заедно с двамата свои другари-апостоли те се приготвиха да тръгнат на следващата сутрин за Галилея. От този ден “апостоли” започнаха да се наричат избраното семейство помощници, за разлика от огромните тълпи повярвали ученици, които впоследствие го съпровождаха.

(1525.5) 137:1.8 Късно вечерта на този ден Яков, Йоан, Андрей и Симон се срещнаха с Йоан Кръстител и със сълзи на очи, но с твърд глас този мъжествен пророк от Юдея пусна двамата свои ученици, за да станат апостоли на галилейския Принц на бъдещото царство.

2. Избирането на Филип и Натанаил

(1526.1) 137:2.1 В неделното утро на 24 февруари 26 година след н. е. Иисус напусна Йоан Кръстител при реката близо до Пела и вече никога не се срещна с него в плът.

(1526.2) 137:2.2 В този ден, когато Иисус, със своите четирима ученици апостоли тръгна за Галилея, в лагера на последователите на Йоан се надигна силно вълнение. Назряваше първият голям разкол. Ден по-рано Йоан изрази пред Андрей и Езра своята увереност, че Иисус е Спасител. Андрей реши да следва Иисус, но Езра отхвърли този кротък назаретски дърводелец, заявявайки на своите приятели: “Пророк Даниил провъзгласи, че Синът Човешки ще се яви с облаци небесни, в могъщество и слава. Този галилейски дърводелец, този капернаумски строител на лодки не може да бъде Спасител. Може ли такъв дар Божий да излезе от Назарет? Този Иисус е роднина на Йоан и поради огромната си доброта нашият учител позволи да го заблудят. Да се държим по-далеч от този лъжлив Месия.” Когато Йоан упрекна Езра за тези думи, той се оттегли с много ученици и побърза на юг. Продължавайки да кръсти в името Йоан тази група с времето основа секта, членовете на която вярваха в Йоан, но отказваха да приемат Иисус. Остатъкът от тази група се запази в Месопотамия до ден днешен.

(1526.3) 137:2.3 Докато в лагера на последователите на Йоан назряваха неприятности, Иисус със своите четирима апостоли се приближаваше към Галилея. Те се канеха да пресекат река Йордан и да отидат през Наин в Назарет, когато Иисус видя, че насреща му идва Филип от Витсаида заедно със свой приятел. Иисус познаваше Филип, който беше също толкова добре запознат с всеки от четиримата нови апостоли. Филип се отправи към Пела със своя приятел Натанаил за среща с Йоан: той чу за приближаването на Царството Божие и искаше да узнае подробности. Филип изключително се зарадва при срещата с Иисус, бидейки негов привърженик, откакто той се появи в Капернаум. Но Натанаил, живеещ в Кана Галилейска, не познаваше Иисус. Филип се приближи, за да поздрави своите приятели, а Натанаил остана в сянката на дървото край пътя.

(1526.4) 137:2.4 Петър отведе Филип настрани и му обясни, че всички те – имайки предвид себе си, Андрей, Яков и Йоан – са станали съратници на Иисус в новото Царство и настоятелно съветваше Филип да се присъедини към служенето. Филип се оказа в трудно положение. Как да постъпи? Тук, на пътя при река Йордан, без всякакво предупреждение беше нужно веднага да реши най-важния въпрос в своя живот.Докато той, Петър, Андрей и Йоан водеха сериозен разговор, Иисус обясни на Яков маршрута през Галилея към Капернаум. Накрая Андрей предложи на Филип: “Защо не попитаме Учителя?”

(1526.5) 137:2.5 Внезапно Филип го осени, че Иисус е наистина велик човек, вероятно Месията, и той реши да се подчини по този въпрос на решението на Иисус; отиде направо до него и попита: “Учителю, да отида ли при Йоан, или да се присъединя към моите приятели, които вървят след теб?” И Иисус отговори: “Следвай ме.” Филип затрептя от увереност в това, че е намерил Избавителя.

(1526.6) 137:2.6 Филип показа с жест на останалите да почакат, а сам побърза да разкаже за случилото се на своя приятел Натанаил, който все още седеше под черницата, обмисляйки това, което беше чул от Йоан Кръстител, бъдещото Царство и очаквания Месия. Филип наруши неговите размишления с възгласа: “Аз намерих Спасителя – този, за когото писаха Мойсей и пророците и когото провъзгласи Йоан!” Вдигайки глава, Натанаил се поинтересува: “Откъде се появи този учител?” И Филип отговори: “Това е Иисус от Назарет, син на Йосиф – дърводелец, от неотдавна живеещ в Капернаум.” И тогава, донякъде поразен от неговия отговор, Натанаил попита: “Нима може нещо добро да дойде от Назарет?” Но Филип, хващайки го за ръка, каза: “Ела и ще видиш.”

(1527.1) 137:2.7 Филип поведе Натанаил към Иисус, който ласкаво погледна в очите честния скептик и каза: “Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавство. Следвай ме.” И Натанаил, обръщайки се към Филип, каза: “Ти си прав. Той действително е познавач на хората. Аз ще тръгна след него, ако съм достоен.” И Иисус отново кимна на Натанаил, казвайки: “Следвай ме.”

(1527.2) 137:2.8 Сега Иисус вече беше събрал половината от своята бъдеща група от най-близки приятели, петима от които го познаваха в течение на известно време, а един – Натанаил, беше непознат. Те веднага пресякоха река Йордан и, минавайки селото Наин, късно през нощта стигнаха до Назарет.

(1527.3) 137:2.9 Всички те нощуваха при Йосиф – в дома, където Иисус прекара своето детство. Приятелите на Иисус слабо разбираха защо техният нов учител унищожава така старателно всички свои оцелели записи, останали в дома под формата на Десетте Заповеди, а също така и на другите послания и изречения. Но тези действия – точно както и фактът, че впоследствие те никога не видяха той да пише на нещо друго освен на пясък, им направиха дълбоко впечатление.

3. Посещението в Капернаум

(1527.4) 137:3.1 На следващия ден Иисус изпрати своите апостоли в Кана, където всички те бяха поканени на сватба от една видна млада гражданка, докато самият той побърза да навести майка си в Капернаум, спирайки по пътя в Магдала, за да се види с брат си Юда.

(1527.5) 137:3.2 Преди да напуснат Назарет, новите съратници на Иисус разказаха на Йосиф и на другите членове от семейството на Учителя за чудесните събития от неотдавнашното минало и дадоха воля на своите чувства, изразявайки увереността си в това, че Иисус е дългоочакваният Спасител. След като членовете на семейството обсъдиха този въпрос, Йосиф каза: “Възможно е майка ни все пак да беше права – може би нашият странен брат е бъдещият цар.”

(1527.6) 137:3.3 Юда присъстваше при кръщаването на Иисус и заедно със своя брат Яков твърдо вярваше в мисията на Иисус на Земята. Макар че както Яков, така и Юда пребиваваха в дълбоко недоумение относно същността на мисията на техния брат, тяхната майка възроди всички свои предишни надежди, че Иисус е Месия, син на Давид, и призоваваше синовете си да вярват в своя брат като спасител на Израил.

(1527.7) 137:3.4 Иисус пристигна в Капернаум в понеделник вечерта, но не отиде в собствения си дом, където живееше Яков с майка им, а тръгна направо към Зеведей. Всички негови капернаумски приятели забелязаха в него огромна и приятна промяна. Той отново изглеждаше сравнително весел и повече напомняше предишния назаретски Иисус. В течение на няколкото години, предшестващи неговото кръщение и периодите на уединение непосредствено преди и след кръщението, той ставаше все по-сериозен и затворен. Сега той изглеждаше на всички предишния Иисус. В неговия облик се чувстваше някаква величавост и възвишеност, но отново беше непринуден и весел.

(1528.1) 137:3.5 Мария тръпнеше в очакване. На нея ú се струваше, че се е приближило изпълнението на обещанието, дадено ú от Гавраил. Тя очакваше, че скоро цяла Палестина ще бъде потресена и поразена от чудотворното разкриване на нейния син като свръхестествения цар на всички евреи. Но на всички въпроси на майка си, Яков, Юда и Зеведей Иисус отговаряше само с усмивка: “Аз трябва да остана тук за известно време; длъжен съм да изпълня волята на моя небесен Отец.”

(1528.2) 137:3.6 На следващия ден, във вторник, всички те отидоха в Кана на сватбата на Наоми, която трябваше да се състои ден по-късно. И независимо от многобройните предупреждения на Иисус да не говорят за него на никого, “докато не удари часът и не се изпълни делото на моя Отец”, те постъпиха по своему и тайничко разпространяваха вестта за това, че са намерили Избавителя. Всеки от тях се надяваше за себе си, че по времето на предстоящата сватба в Кана Иисус ще приеме пълномощията на Месия и ще направи това с велико могъщество и грандиозно великолепие. Те помнеха разговора за явленията, станали след неговото кръщение, и вярваха, че неговият бъдещ земен път ще бъде отбелязан с все по-чести демонстрации на свръхестествени способности и чудеса. Затова цялата област се готвеше да пристигне в Кана на сватбен пир на Наоми и Йоав, син на Натан.

(1528.3) 137:3.7 Мария не беше била толкова весела от години. Тя отиде в Кана, чувствайки се като царица-майка, канеща се да ходи на коронацията на своя син. За пръв път след като Иисус навърши тринадесет години, семейството и приятелите му го виждаха толкова безгрижен, толкова щастлив, толкова внимателен и отзивчив към молбите и желанията на своите приятели, толкова трогателно състрадателен. И затова те се разделяха на групички и си шепнеха, гадаейки какво ще стане. Какво ще предприеме сега този странен човек? Как ще възвести славата на бъдещото Царство? И всички те бяха във възторг при мисълта, че им предстои да присъстват при откровението за могъществото и силите на Бога на Израил.

4. Сватбата в Кана

(1528.4) 137:4.1 Към обед в сряда в Кана пристигнаха около хиляда човека, което надвишаваше повече от четири пъти броя на поканените на сватбения пир. По еврейски обичай сватбата отбелязваха в сряда, а поканите бяха разпратени месец преди събитието. До обед и в началото на тази втора половина от деня всичко станало напомняше повече на устроен в чест на Иисус обществен прием, отколкото на сватба. Всеки искаше да приветства този вече почти знаменит галилеец и той беше изключително сърдечен с всички – млади и стари, юдеи и друговерци. И всички те се зарадваха, когато Иисус се съгласи да тръгне начело на сватбеното шествие.

(1528.5) 137:4.2 Сега Иисус вече напълно осъзнаваше своето човешко съществуване, своето божествено предсъществуване и статута на своите обединени или слели се божествена и човешка същности. За него беше напълно естествено да играе човешка роля, а в следващия момент да приеме личните прерогативи на Божество.

(1528.6) 137:4.3 В течение на деня Иисус все по-отчетливо започна да осъзнава, че от него очакват чудеса; особено ясно виждаше, че неговото семейство и шестима ученици-апостоли се надяват, че той ще провъзгласи своето бъдещо Царство с някакво поразително и свръхестествено действие.

(1529.1) 137:4.4 В началото на втората половина от деня Мария повика Яков; заедно те събраха кураж, приближиха се до Иисус и го попитаха няма ли да може той да им довери своята тайна дотолкова, че да им съобщи кога и в какъв момент от сватбената церемония планира да прояви себе си като “свръхестествен”. Още не бяха успели да завършат и видяха, че са пробудили в Иисус неговото характерно негодувание. Той каза само: “Ако ме обичате, трябва да останете с мен, докато изпълнявам волята на моя небесен Отец.” Но изражението на лицето му беше красноречиво свидетелство за упрек.

(1529.2) 137:4.5 Тази постъпка на майка му изключително много разочарова Иисус-човека и той беше съществено отрезвен от своята реакция на нейния намек – да си позволи външна демонстрация на своята божественост. Това беше едно от нещата, които той така неотдавна – по време на неговото уединение в планината – беше решил да не прави. В течение на няколко часа Мария беше в подтиснато състояние. Тя каза на Яков: “Аз не го разбирам; какво означава всичко това? Ще има ли край това странно поведение?” Яков и Юда се опитваха да утешават майка си, докато Иисус се уедини за един час. Но връщайки се при гостите, той отново беше безгрижен и весел.

(1529.3) 137:4.6 Сватбената церемония преминаваше в мълчаливо очакване, но завърши без нито една дума или действие от страна на почетния гост. След това тръгна слух, че дърводелецът и строител на лодки, когото Йоан провъзгласи за “Избавител”, ще демонстрира своето могъщество по време на вечерното празненство – вероятно след сватбената вечеря. Но за неговите шестима ученици-апостоли всякакво очакване на такава демонстрация се прекрати, след като той ги събра преди празничната вечеря и с най-голяма сериозност им каза: “Не си мислете, че съм дошъл тук, за да правя чудеса за удовлетворяване на любопитните или за да убедя съмняващите се. Не. Ние се намираме тук, за да изпълним волята на нашия небесен Отец.” Но когато Мария и останалите видяха, че той се съвещава със своите приятели, те за себе си се увериха напълно в това, че се готви нещо необикновено. И всички седнаха, за да се насладят на сватбената трапеза и празничната вечеря в приятното общество на своите приятели.

(1529.4) 137:4.7 Бащата на жениха приготви запас от вино, който спокойно би стигнал за всички поканени на сватбата гости, но можеше ли той да знае, че женитбата на неговия син ще стане събитие, толкова тясно свързано с очакваното явяване на Иисус като Месия-Избавител? Той се радваше на падналата му се чест да види знаменития галилеец сред своите гости, но още преди завършването на вечерята слугите го обезкуражиха, като му съобщиха, че виното свършва. Към края на сватбената вечеря, когато гостите започнаха да се разхождат из градината, майката на жениха съобщи под секрет на Мария, че запасите от вино са свършили, на което Мария доверително ú каза: “Не се тревожи, аз ще поговоря със сина ми. Той ще ни помогне.” Така тя намери смелост да поговори с него независимо от порицанието, отправено само няколко часа по-рано.

(1529.5) 137:4.8 В течение на много години при всяка криза, случила се в техния семеен живот в Назарет, Мария се обръщаше за помощ към Иисус, затова беше напълно естествено в такава ситуация да помисли за него. Но имаше и други причини, които караха тази честолюбива майка да се обърне в този случай към своя най-голям син. Мария отиде при Иисус, който стоеше сам в ъгъла на градината, и каза: “Синко, те нямат вино.” Иисус отговори: “Добра ми жено, какво общо има това с мен?” Мария каза: “Но аз смятам, че е настанал твоят час; нима ти не можеш да ни помогнеш?” Иисус отвърна: “Аз заявявам отново: дойдох, не за да се занимавам с подобни дела. Защо отново ме безпокоиш с такива неща?” И тук, разплаквайки се, Мария помоли: “Но, сине, аз им обещах, че ти ще ни помогнеш; нима не можеш да се съжалиш над мен и да изпълниш моята молба?” И тогава Иисус каза: “Жено, с какво право раздаваш такива обещания? Погрижи се занапред да не правиш това. Ние трябва във всичко да следваме волята на небесния Отец.”

(1530.1) 137:4.9 Мария, майката на Иисус, беше сломена; тя беше изумена! И докато стоеше пред него, без да мръдне, със сълзи, стичащи се по лицето ú, човешкото сърце на Иисус се изпълни със състрадание към жената, родила го в плът; и накланяйки се към нея, той ласкаво положи ръка на главата ú и каза: “Хайде-хайде, мамо Мария, не се опечалявай от моите думи; те ти се сториха резки, но нима не съм ти казвал много пъти, че съм дошъл само за това – да изпълня волята на моя небесен Отец? Аз с най-голямо удоволствие бих направил това, за което ме молиш, ако такава беше волята на моя Отец…” И Иисус внезапно замлъкна, той се поколеба. Мария сякаш почувства, че става нещо. Скачайки, тя обгърна с ръце шията му, целуна го и побърза да се върне в помещението за слугите, на които каза само: “Каквото синът ми каже, това направете.” Но Иисус не каза нищо. Той разбра, че вече е казал – а по-точно, по собствено желание помислил – твърде много.

(1530.2) 137:4.10 От ликуване на Мария ú се искаше да затанцува. Тя не знаеше дали ще се появи вино, но не се съмняваше, че окончателно е убедила своя първороден син да утвърди своята власт – да разкрие себе си, да заяви за своето високо положение и да прояви Месианско могъщество. И благодарение на присъствието и взаимодействието между някои вселенски сили и личности, за които присъстващите изобщо не се досещаха, на нея не ú беше съдено да се разочарова. Виното, за което молеше Мария и което Богочовекът Иисус по човешки, от съчувствие пожела, скоро трябваше да се появи.

(1530.3) 137:4.11 Недалеч стояха шест каменни водоноса, напълнени с вода и събиращи около седемдесет литра всеки. Тази вода беше предназначена за последващо използване по време на завършващите сватбата очистителни обреди. Вниманието на Иисус беше привлечено от движението на слугите, грижещи се за тези огромни каменни съдове под оживеното ръководство на майка му; идвайки по-близо, той видя как от тях вадят вино с глинени гърнета.

(1530.4) 137:4.12 Постепенно Иисус започна да разбира какво е станало. От всички присъстващи на сватбеното празненство в Кана най-много от всички беше удивен самият той. Хората очакваха от него чудо, но именно това той беше решил да не прави. И тук Синът Човешки си спомни какво го предупреждаваше Личностният Настройчик на Съзнанието в планината. Той се спомни предупреждението на Настройчика за неспособността на която и да е сила или личност да го лиши от този прерогатив на Създател, който се заключаваше в независимост от времето. В този случай преобразувателите на енергии, промеждутъчните създания и всички други необходими личности бяха събрани редом с водата и другите необходими елементали и предвид явното желание на Създателя и Властелина на Вселената резултатът – мигновената поява на виното – беше неизбежен. И това явление беше още по-неизбежно, доколкото Личностният Настройчик даде да се разбере, че изпълнението на желанията на Сина никак не противоречи на волята на Отеца.

(1530.5) 137:4.13 Но това в никаква степен не беше чудо. Нито един закон на природата не беше преобразуван, отменен или нарушен. Единственото, което стана, е анулирането на времето при подбора от небесните същества на химичните елементи, необходими за образуването на вино. В този случай в Кана посредниците на Създателя подготвиха вино точно така, както правят това чрез обичайния естествен процес, с изключение на това, че го направиха независимо от времето и при вмешателството на свръхчовешки сили в процеса на пространствения подбор на необходимите химически съставки.

(1531.1) 137:4.14 Освен това беше очевидно, че извършването на така нареченото чудо не противоречеше на волята на Райския Баща – в противен случай то не би се случило, тъй като Иисус вече подчини себе си във всичко на волята на Отеца.

(1531.2) 137:4.15 Когато слугите наляха новото вино и го донесоха на шафера, изпълняващ ролята на “разпоредител на гощавката”, и след като го опита, той повика жениха и му каза: “Обикновено първо нагостяват с хубаво вино, а когато гостите се напият, дават по-лошо; ти си запазил по-доброто вино за края на пира.”

(1531.3) 137:4.16 Мария и учениците на Иисус изключително се зарадваха на мнимите чудеса, които, както предполагаха те, той преднамерено сътвори, но Иисус се уедини в едно закътано ъгълче на градината, за да помисли сериозно. Той окончателно стигна до извода, че в дадените обстоятелства беше неспособен да повлияе на станалото – тъй като, не противоречейки на волята на Отеца, то беше неизбежно. Когато се върна при гостите, те гледаха към него с благоговение; всички те виждаха в него Месията. Но Иисус беше дълбоко озадачен, разбирайки, че те са повярвали в него само заради необикновеното произшествие, свидетели на което случайно станаха. И отново Иисус се отдалечи за известно време, качвайки се на покрива на дома, за да обмисли всичко случило се.

(1531.4) 137:4.17 Сега вече Иисус добре разбираше, че трябва през цялото време да следи себе си, за да избегне постоянно повторение на подобни епизоди поради съчувствие или жалост. При все това станаха множество сходни събития преди Синът Човешки завинаги да излезе от своя смъртен живот, преживян в плът.

5. Завръщането в Капернаум

(1531.5) 137:5.1 Макар че много от гостите останаха цялата седмица, в течение на която се празнуваше сватбата, Иисус със своите нови ученици-апостоли Яков, Йоан, Андрей, Петър, Филип и Натанаил рано сутринта на следващия ден отидоха в Капернаум, без да се сбогуват с никого. Семейството на Иисус и неговите другари в Кана бяха изключително разстроени от това, че той ги напусна толкова внезапно, а Юда – по-малкият брат на Иисус, тръгна да го търси. Иисус и неговите апостоли тръгнаха направо към Зеведей във Витсаида. По пътя Иисус обсъди със своите нови съратници много важни неща, засягащи бъдещото Царство, и изрично ги предупреди да не споменават за превръщането на водата във вино. Той също така ги посъветва в бъдещата си дейност да заобикалят Сефорис и Тивериада.

(1531.6) 137:5.2 В тази вечер след вечеря в дома на Зеведей и Саломия се състоя едно от най-важните съвещания за целия ранен период на служене на Иисус. Присъстваха само шестимата апостоли; Юда пристигна, когато вече се канеха да се разотидат. Когато тези шест избрани човека вървяха с Иисус от Кана към Витсаида, на тях им се струваше, че летят по въздуха. Те бяха изпълнени с очакване и тръпнеха от съзнанието за това, че са избрани за близки другари на Сина Човешки. Но когато Иисус подробно им разказа кой е той, каква ще бъде неговата мисия на Земята и как вероятно ще завърши тя, те бяха потресени. Не можеха да проумеят смисъла на неговите думи. Те се лишиха от дар слово; даже Петър беше неизразимо подтиснат. Само дълбокомисленият Андрей се реши да отговори на дадения от Иисус съвет. Когато Иисус разбра, че те не разбират неговото послание, когато видя доколко закостенели бяха техните представи за юдейския Месия, той ги изпрати да спят, а сам отиде на разходка, по време на която поговори със своя брат Юда. Преди да се раздели с Иисус, Юда прочувствено каза: “Мой баща-братко, аз никога не съм те разбирал. Не съм уверен дали си този, за когото ни говореше нашата майка, и не до край разбирам бъдещото Царство, но със сигурност зная, че ти си могъщ Божий човек. Аз чух гласа при Йордан и вярвам в теб, който и да си.” И произнасяйки тези думи, той тръгна към своя дом в Магдала.

(1532.1) 137:5.3 През тази нощ Иисус не спа. След като сложи своята вечерна наметка, той седя на брега на езерото и мисли чак до сутринта на следващия ден. През дългите часове на тази нощ, прекарани в размисъл, Иисус ясно разбра, че никога няма да успее да накара своите последователи да видят в него някой друг освен дългоочаквания Месия. Накрая осъзна, че неговата проповед за Царството не може да започне, освен като изпълнение на предсказанието на Йоан, и че той може да пристъпи към нея само като този, когото очакваха евреите. В края на краищата, макар че не беше Месия, приличащ на Давид, той беше истинско дело на пророческите изказвания на тези древни ясновидци, които бяха по-склонни към духовност. Оттогава никога напълно не отричаше, че е Месия. Той реши да повери окончателното разрешаване на тази сложна ситуация на волята на Отеца.

(1532.2) 137:5.4 На следващата сутрин Иисус се присъедини за закуска към своите съратници, представляващи невесела гледка. Той поговори с тях, а след това ги събра край себе си и каза: “Волята на моя Отец се състои в това, да останем тук известно време. Вие чухте как Йоан казваше, че е дошъл да подготви пътя за Царството; затова ние трябва да дочакаме завършването на проповедите на Йоан. Когато предтечата на Сина Човешки завърши своя труд, ние ще започнем да провъзгласяваме благата вест за Царството.” Иисус изпрати своите апостоли по домовете им, а самият той се приготви да отиде заедно със Зеведей в лодкарската работилница; той се уговори да се види с тях на следващия ден в синагогата, където трябваше да произнесе реч, и си уреди среща с тях в събота по обед.

6. Събитията от съботния ден

(1532.3) 137:6.1 Първата публична изява на Иисус след кръщението се състоя в синагогата на Капернаум в събота, 2 март 26 година от н.е. Синагогата беше препълнена. Разказът за кръщението в Йордан сега се подсили с допълнителните новости от Кана за водата и виното. Иисус постави на почетните места шестима от своите апостоли, редом с които седяха неговите братя в плът Яков и Юда. Майка му, върнала се от Капернаум предишния ден вечерта, също присъстваше и седеше сред жените в синагогата. Цялата публика беше в състояние на нетърпеливо очакване; те разчитаха да видят някаква необичайна демонстрация на свръхестествена сила, която би била подобаващо свидетелство за същността и властта на този, който трябваше да се обърне към тях в този ден. Но ги очакваше разочарование.

(1532.4) 137:6.2 Когато Иисус стана, управляващият синагогата му подаде свитък с Писанието и той прочете от пророк Исая: “Така казва Господ: ‚Моят трон са небесата, земята – подножие за Моите нозе. Къде е домът, построен от вас за мМн? Къде е Моята обител? Всичко това съм го създал Аз сам‘, - казва Господ. – Но за този човек Аз ще се погрижа, за бедния и смирен, съкрушен духом, за този, който трепери пред думите Мои. ‚Слушайте словото на Господа, треперете пред него: ‚Вашите братя ви ненавиждаха и гонеха в Мое име‘. Но нека да се прослави Господ. Той ще се яви във веселие и всички останали ще бъдат посрамени. Гласът от града, гласът от храма, гласът на Господа казва: “Още не се е мъчила в родилни мъки, а роди; преди да настъпят болките, роди син.” Кой е чувал за нещо подобно? Може ли да бъде накарана земята да ражда в един ден? Може ли народ да се роди изведнъж? Но така казва Господ: ‚Ето, Аз ще дам мир, той ще се излее като река и даже славата на езичниците ще потече като поток. Както майката успокоява своето дете, така и Аз ще ви утеша. И вие ще бъдете утешени в Йерусалим. И когато видите това, ще се възрадва вашето сърце.”

(1533.1) 137:6.3 Завършвайки четенето, Иисус върна свитъка на пазителя. Преди да си седне на мястото, той просто каза: “Бъдете търпеливи и ще видите славата Божия; така ще бъде с всички, които останат с мен и се научат да изпълняват волята на моя небесен Отец.” И хората се разотидоха по домовете си, размишлявайки какво означава всичко това.

(1533.2) 137:6.4 В този ден Иисус и неговите апостоли заедно с Яков и Юда седнаха в лодката и отплаваха на известно разстояние от брега; там те останаха на котва и Иисус заговори за бъдещото Царство. И те разбраха повече от онова, което успяха да разберат в четвъртък вечерта.

(1533.3) 137:6.5 Иисус ги посъветва да се върнат към изпълнението на своите обичайни задължения, докато не “удари часът на Царството”. И за да ги въодушеви с пример, той започна да работи редовно в лодкарската работилница. Обяснявайки, че те следва всяка вечер да посвещават по три часа за подготовка за своята бъдеща работа, Иисус добави: “Всички ние ще останем тук дотогава, докато Отецът не ми повели да ви призова. Сега всеки от вас трябва да се върне към своята привична работа така, сякаш нищо не е станало. На никого не говорете за мен и помнете, че Царството мое ще дойде не чрез шум и вълшебство, а чрез огромната промяна, която моят Отец ще предизвика във вашите сърца и в сърцата на тези, които бъдат призовани да се присъединят към вас в съветите на Царството. Сега вие сте мои приятели; аз ви вярвам и ви обичам; скоро ви предстои да станете мои лични съратници. Бъдете търпеливи, бъдете кротки. Винаги се подчинявайте на волята на Отеца. Пригответе се да откликнете на призива на Царството. Макар че ще изпитате огромна радост при служенето на моя Отец, вие трябва също така да бъдете готови и за неприятности, тъй като ви предупреждавам, че за множество хора пътят към Царството ще мине през много беди. Но тези, които намерят Царството, ще се изпълнят с радост и ще бъдат наречени най-добрите на цялата Земя. Но не се надявайте напразно; светът ще се спъне в моите думи. Даже вие, приятели мои, не съвсем разбирате какво разкривам пред вашите смутени умове. Не се заблуждавайте, предстои ни да се трудим за поколенията, очакващи знамения. Те ще изискват чудеса като доказателство за това, че съм изпратен от моя Отец, и не веднага ще видят потвърждение на моята мисия в разкритата от мен любов към моя Отец.”

(1533.4) 137:6.6 В тази вечер след завръщането си на брега и преди да се разотидат Иисус, застанал на края на водата, произнесе молитва: “Татко мой, благодаря ти за тези малки деца, които независимо от всички свои съмнения вече вярват. И заради тях аз забравих за себе си, за да изпълня твоята воля. Нека те се научат да бъдат единни, както сме ние с теб.”

7. Четирите месеца подготовка

(1533.5) 137:7.1 Периодът на очакване продължи четири дълги месеца – март, април, май и юни. Това време Иисус прекара със своите съратници и своя роден брат Яков в повече от сто продължителни и сериозни беседи, преминали обаче в приповдигнато и радостно настроение. Предвид болестта в своето семейство Юда посещаваше рядко тези занятия. Яков, братът на Иисус, не губеше вяра в него; що се отнася до Мария, то в течение на тези месеци на задръжка и бездействие тя почти се разубеди в своя син. Нейната вяра, така високо литнала в Кана, падна до рекордно ниско ниво. Тя само често възклицаваше: “Аз не мога да го разбера. Не разбирам какво означава всичко това.” Но жената на Яков правеше много, за да всели в нея мъжество.

(1534.1) 137:7.2 В течение на тези четири месеца седемте повярвали в Иисус човека, един от които беше неговият роден брат по плът, продължаваха да го опознават; те свикваха с мисълта, че живеят редом с този Богочовек. Макар че го наричаха „Рави” [Учителю – евр.; б.р.], те се учеха да не се боят от него. Благодарение на несравнимия си личностен такт Иисус се държеше така, че не ги плашеше със своята божественост. На тях им беше наистина леко да бъдат “приятели на Бога” – на Бога, въплътен в образа на смъртен. Периодът на очакване се оказа сурово изпитание за цялата група вярващи. За това време не стана нищо, абсолютно нищо свръхестествено. Всеки ден те се занимаваха със своите обичайни дела и всяка вечер сядаха в краката на Иисус. Тях ги свързваше неговата ненадмината личност и благотворните думи, които той им говореше от вечер на вечер.

(1534.2) 137:7.3 Особено труден беше този период на очакване и учене за Симон Петър. Той постоянно се опитваше да убеди Иисус да пристъпи към проповед за Царството в Галилея едновременно с Йоан, който продължаваше да проповядва в Юдея. Но Иисус неизменно отговаряше на Петър: “Събери търпение, Симон. Усъвършенствай се. Ние едва ли ще бъдем истински готови, когато Отецът ни призове.” И по-опитният, здравомислещ Андрей периодически успокояваше Петър със своите съвети. Човешката естественост на Иисус правеше на Андрей колосално впечатление. Той неуморно мислеше над това, как този, който е способен да живее така близо до Бога, може да бъде толкова разположен и състрадателен към хората.

(1534.3) 137:7.4 В течение на целия този период Иисус говорú в синагогата само два пъти. Една седмица сменяше друга и към края на периода на очакване хората започнаха по-рядко да си спомнят за неговото кръщение и за случая с виното в Кана. Освен това Иисус се погрижи за това време да не се случи нищо, което да изглежда като чудо. Но независимо от техния едва забележим живот във Витсаида слуховете за необикновените деяния на Иисус стигнаха до Ирод Антипа, който изпрати шпиони с цел да изясни намеренията на Иисус. Но Ирод повече го тревожеха проповедите на Йоан. Той реши да не безпокои Иисус, който съвсем мирно продължаваше своята дейност в Капернаум.

(1534.4) 137:7.5 В този период на очакване Иисус се стремеше да обясни на своите съратници какво трябва да бъде тяхното отношение към различните религиозни групи и политически партии на Палестина. Иисус винаги повтаряше: „Ние се стремим да склоним на своя страна всички тях, но не принадлежим към някоя от тях.”

(1534.5) 137:7.6 В съвкупност книжниците и равините се наричаха фарисеи. Те наричаха себе си “съратниците”. В много отношения представляваха прогресивна, в сравнение с останалите евреи, група и приемаха много учения, които нямаха еднозначно потвърждение в свещените книги на юдеите, като например доктрината за възкресяването на мъртвите, която се споменава само от един от пророците от късния период, Даниил.

(1534.6) 137:7.7 Садукеите се състояха от духовенството и някои богати евреи. Те не бяха толкова ревностни блюстители на буквата на закона. Фарисеите и садукеите в действителност бяха религиозни партньори, а не секти.

(1534.7) 137:7.8 Есеите бяха истинска религиозна секта, появила се по време на бунта на Макавеите, чиито изисквания бяха в известни отношения по-строги, отколкото при фарисеите. Те бяха приели от персите много вярвания и обреди, живееха в манастирски братства и се отказваха от брака, а цялото тяхно имущество беше общо. Есеите отделяха особено внимание на ученията за ангелите.

(1535.1) 137:7.9 Зилотите бяха група ревностни еврейски патриоти. Те твърдяха, че в борбата за освобождение от ярема на римското робство всякакви методи са добри.

(1535.2) 137:7.10 Иродианите бяха чисто политическа партия, действаща за освобождението от римско господство чрез възстановяване династията на Ирод.

(1535.3) 137:7.11 В самия център на Палестина живееха самаряните, с които “юдеите не общуваха” независимо от това, че самаряните се придържаха към възгледи, в които нямаше много общо с юдейските учения.

(1535.4) 137:7.12 Всички тези партии и секти, включително по-многобройното братство на назореите, вярваха в идването на Месията. Всички те чакаха освободителя на своя народ. Но Иисус съвсем недвусмислено обясни, че той и неговите учения няма да бъдат причастни към възгледите или методите на една от тези школи. Синът Човешки не трябваше да стане нито назорей, нито есей.

(1535.5) 137:7.13 Макар че Иисус, както и Йоан, призоваваше своите апостоли да проповядват Евангелието и да наставляват вярващите, той поставяше акцент върху “възвестяването на благата вест за Царството небесно”. Той неизменно внушаваше на своите съратници, че те трябва да изказват любов, състрадание и “съчувствие”. От самото начало учеше своите последователи, че Царството небесно е духовен опит, свързан с възцаряването на Бога в сърцата на хората.

(1535.6) 137:7.14 В този период, в очакване на прехода към активна обществена проповед, две вечери в седмицата Иисус и неговите седем съратника прекарваха в синагогата, изучавайки свещените книги на юдеите. В последващите години, след периодите на интензивна обществена дейност, апостолите си спомняха тези четири месеца като най-ценния и плодотворен период от общуването си с Учителя. Иисус научи тези хора на всичко, което можеха да усвоят. Би било грешка да се опита да ги научи на прекалено много и той не задълбочаваше тяхното смущение чрез запознаване с истини, значително превъзхождащи това, което те можеха да разберат.

8. Проповедта за царството

(1535.7) 137:8.1 В събота, 22 юни, малко преди да отидат на първото проповедническо пътешествие и приблизително десет дни след хвърлянето на Йоан в затвора, Иисус – за втори път откакто доведе своите апостоли в Капернаум – се качи на катедрата в синагогата.

(1535.8) 137:8.2 Няколко дни преди тази “Проповед за царството”, когато Иисус работеше в лодкарската работилница, Петър му донесе известието за ареста на Йоан. Иисус отново положи своите инструменти, сне работната престилка и каза на Петър: “Настана часът на Отеца. Да се приготвим да възвестим Евангелието за Царството.”

(1535.9) 137:8.3 В този вторник, 18 юни 26 година от н.е., Иисус работеше зад тезгях за последен път. Петър избяга от работилницата и до вечерта събра своите събратя. Оставяйки ги в горичката до брега, той тръгна да търси Иисус, но не успя да го намери, тъй като Учителят се отдели в друга горичка за молитва. Те го видяха едва вечерта, когато той се върна в дома на Зеведей и помоли да го нахранят. На следващия ден Иисус изпрати своя брат Яков да измоли за него разрешение да говори в синагогата в най-близката събота. И управляващият синагогата беше много радостен заради това, че Иисус изрази желание да проведе богослужението.

(1536.1) 137:8.4 Преди да излезе с тази незабравима проповед за Царството Божие – първото значително изказване по пътя на своето обществено служене, той прочете следните откъси от Писанието: “Вие ще бъдете за мен царството на свещениците, светият народ. Яхве е нашият съдия, Яхве е нашият законодател, Яхве е нашият цар; Той ще ни спаси. Яхве е моят цар и моят Бог. Той е великият цар на цялата земя. Милостта твоя е над Израил в това царство. Благословена да е славата на Господа, защото Той е нашият Цар.”

(1536.2) 137:8.5 Завършвайки четенето, Иисус каза:

(1536.3) 137:8.6 “Аз дойдох, за да провъзглася установяването на Царството на Отеца. И това Царство ще обединява покланящите му се души на юдеи и езичници, богати и бедни, свободни и подвластни, защото моят Отец е справедлив; Неговата любов и милосърдие са за всички.

(1536.4) 137:8.7 Отецът небесен изпраща Своя Дух, вселяващ се в съзнанието на хората, и когато завърша своя труд на Земята, Духът на Истината също ще се излее над всяка плът. И Духът на моя Отец, заедно с Духа на Истината, ще ви утвърдят в бъдещото Царство на духовно разбиране и божествена праведност. Царството мое не е от този свят. Синът Човешки няма да поведе армии на битка за утвърждаване на престола на властта или царството на мирската слава. Когато дойде моето Царство, вие ще познаете Сина Човешки като Принц на Мира, разкриването на вечния Отец. Децата на този свят се сражават за установяване и разширяване царството на този свят; моите ученици ще влязат в Царството небесно чрез своите нравствени решения и духовни победи; влизайки в него, те ще придобият радост, праведност и вечен живот.

(1536.5) 137:8.8 Този, който преди всичко жадува да влезе в Царството и поради това започне да се стреми към величие на характера, сродно с величието на моя Отец, ще има и всичко останало, от което се нуждае. Но истината ви казвам: ако не търсите пътя към Царството с вярата и доверието на малкото дете, нищо не може да ви помогне да влезете в него.

(1536.6) 137:8.9 Не се лъжете по този, които ще дойде и ще каже: “тук е царството” или “царството е там”, защото Царството на моя Отец не е в това, което е зримо и материално. Това царство дори сега е сред вас, защото където Духът Божий учи и води душата човешка, там наистина е Царството небесно. И това Царство Божие е праведност, мир и радост в Светия Дух.

(1536.7) 137:8.10 Йоан действително ви кръсти в знак на покаяние и опростяване на вашите грехове, но влизайки в Царството небесно, вие ще бъдете кръстени в Светия Дух.

(1536.8) 137:8.11 В Царството на моя Отец няма нито юдеи, нито езичници, а има само такива, които търсят съвършенство чрез служенето, защото аз заявявам: този, който иска да бъде велик в царството на моя Отец, трябва да стане слуга на всички. Ако желаете да служите на своите ближни, вие ще седнете заедно с мен в моето Царство – така както аз, служейки като създание, скоро ще седна заедно с моя Отец в Неговото Царство.

(1536.9) 137:8.12 Това ново Царство е подобно на семе, което прораства в благодатната земя. То не веднага донася зрял плод. Ще мине време преди вкоренилото се в душата на човека Царство да донесе зрелия плод на неувяхващата праведност и вечното спасение.

(1536.10) 137:8.13 И това Царство, което ви възвестявам, не е господство на могъщество и изобилие. Царството небесно не е храна и питие, а живот в растяща праведност и усилваща се радост във възвишено служене на моя небесен Отец. Защото нима не каза Отецът за децата Свои, живеещи в този свят: „Моята воля е те да станат съвършени, както съм съвършен Аз?”

(1537.1) 137:8.14 Аз дойдох с проповед за благата вест за Царството. Аз дойдох, не за да стоваря нов товар на тези, които желаят да влязат в това Царство. Провъзгласявам нов и по-добър път и тези, които могат да влязат в бъдещото Царство, ще придобият божествен покой. И каквото и да ви струва този свят, каквато и цена да ви се наложи да заплатите за влизане в Царството небесно, вие ще получите многократно повече радост и духовни постижения в този свят и в бъдещата епоха на вечен живот.

(1537.2) 137:8.15 Влизането в царството на Отеца не се ознаменува с настъпление на армии, събаряне на царства от този свят или трошене на окови. Царството небесно е редом с вас и всички влезли в него ще придобият в пълна степен свобода и радостно спасение.

(1537.3) 137:8.16 Това царство е вечно владение. Тези, които влязат в него, ще се възнесат до моя Отец; те непременно ще го постигнат и ще седнат отдясно на неговата Райска слава. И всеки влязъл в Царството небесно ще стане син Божий, за да може в бъдещата епоха да се възнесе при Отеца. И не лицемерните праведници дойдох да призова аз, а грешниците и всички, които жадуват за божествено-съвършена праведност.

(1537.4) 137:8.17 Йоан се яви с проповед за покаяние, за да ви подготви за Царството; сега дойдох аз, за да провъзглася вярата – дара Божий, като отплата за встъпване в Царството небесно. Само едната вяра в това, че моят Отец ви обича с безкрайна любов, е достатъчна, за да влезете в Царството Божие.”

(1537.5) 137:8.18 Завършвайки своята реч, той седна. Неговите думи потресоха всички слушатели и възхитиха учениците. Но хората не бяха готови за възприемане на благата вест от устата на този Богочовек. Приблизително една трета част от слушащите повярва в неговата проповед, макар че не всичко им беше понятно; около една трета в дълбините на душата си не бяха готови да приемат такава чисто духовна представа за очакваното Царство, докато останалата една трета не можа да разбере неговото учение и мнозина бяха действително убедени в това, че той “не е с всичкия си”.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved