Документ 195, След Петдесетница

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 195

След Петдесетница

(2069.1) 195:0.1 Проповедта на Петър в деня на Петдесетница определи стратегията и плановете на повечето апостоли в тяхната дейност, свързана с възвестяването на Евангелието на Царството. Петър беше истинският основател на християнската църква; Павел предаде християнството на езичниците, а гръцките вярващи запознаха с него цялата Римска империя.

(2069.2) 195:0.2 Макар и сковани от традициите и поробени от духовенството, юдеите като народ не поискаха да приемат нито Евангелието на Иисус за бащинството на Бога и братството между хората, нито проповедта на Петър и Павел за възкресяването и възнесението на Христа, положила началото на християнството; останалата част от Римската империя се оказа възприемчива към формиращите се християнски доктрини. В това време западната цивилизация се отличаваше с интелектуалност, умора от войни и крайно скептично отношение към всички съществуващи религии и вселенски философии. Народите на западния свят, изпитали върху себе си благотворното влияние на гръцката култура, почитаха традициите на своето велико минало. Те можеха да видят резултатите от великите дела във философията, изкуството, литературата и прогреса в политиката. Но при всички тези постижения на тях не им достигаше религия, която би удовлетворявала душата. Техните духовни стремежи оставаха неудовлетворени.

(2069.3) 195:0.3 Именно на такава сцена на човешкото общество внезапно се появиха ученията на Иисус, обвити в проповедта на християнството, и на изгладнелите сърца на западните народи беше представен нов тип живот. Такова положение веднага доведе до сблъсък предишните религиозни обичаи с новата християнизирана версия на проповедта на Иисус, обърната към света. Подобни конфликти или завършват с убедителна победа на новото над старото, или с един или друг компромис. Както е видно от историята, в дадения случай борбата завърши с компромис. Християнството се опитваше да обхване твърде много, за да може някой народ да усвои неговите идеи за едно или две поколения. То не беше прост духовен призив, подобен на този, с който се обръщаше към човешките души Иисус; от самото начало то зае решителна позиция по въпросите на религиозните ритуали, образованието, магията, медицината, изкуството, литературата, законността, управлението, морала, взаимоотношенията между половете, полигамията и в по-малка степен даже робството. Християнството се появи не просто като нова религия – не като нещо такова, което очакваше цялата Римска империя и Изтокът, а като нов тип човешко общество. И като такава претенция то бързо доведе до социално-нравствен сблъсък на епохите. Идеалите на Иисус, по новому осмислени от гръцката философия и социализирани в християнството, отправиха смело предизвикателство към традициите на човечеството, заключени в етиката, морала и религиите на западната цивилизация.

(2069.4) 195:0.4 Отначало християнството придоби новообърнати само в низшите социални и икономически слоеве. Но вече към края на втори век най-добрите представители на гръко-римската култура все по-често се обръщаха към новия тип християнска вяра – новата представа за смисъла на живота и целта на битието.

(2070.1) 195:0.5 По какъв начин това появило се сред евреите учение, претърпявайки практически пълно поражение в родината си, толкова бързо и успешно завоюва най-добрите умове на Римската империя? Победата на християнството над философските религии и мистерийни култове се обясняваше със следните фактори:

(2070.2) 195:0.6 1. Организация. Павел беше велик организатор и неговите последователи запазиха зададения им темп.

(2070.3) 195:0.7 2. Християнството беше подложено на всестранна елинизация. То събра в себе си висшите постижения на гръцката философия, както и всичко най-добро от юдейската теология.

(2070.4) 195:0.8 3. Но преди всичко то заключаваше в себе си новия велик идеал – ехото от посвещенческия живот на Иисус и отражението от неговата проповед за спасение за цялото човечество.

(2070.5) 195:0.9 4. Християнските водачи бяха готови да направят такива компромиси с митраизма, които биха позволили да завоюват най-добрите му привърженици на страната на антиохийския култ.

(2070.6) 195:0.10 5. По такъв начин следващите, а след това и по-късните поколения християнски водачи правеха такива нови отстъпки на езичеството, че даже и римският император Константин прие новата религия.

(2070.7) 195:0.11 Но християните направиха хитра сделка с езичниците, приемайки ритуалните церемонии на езичниците и принуждавайки ги да приемат елинизираната версия на християнството на Павел. Сделката с езичниците беше по-удачна, отколкото с митраистите, но даже съглашението с привържениците на култа на Митра ги правеше по-скоро победители, отколкото победени, тъй като им се отдаде да отстранят скандалната безнравственост, точно както и многобройните други заслужаващи порицание ритуали, присъщи на персийската мистерия.

(2070.8) 195:0.12 Разумно или не, но ранните християнски водачи съзнателно жертваха идеалите на Иисус в опита си да съхранят и укрепят много от неговите идеи. И те постигнаха необикновени успехи. Но не се съмнявайте – тези принесени в жертва идеали на Учителя както преди са скрити в неговото Евангелие и някога с пълна сила ще заявят за себе си на света!

(2070.9) 195:0.13 Вследствие на това поезичване на християнството старото удържа над новото много незначителни победи от ритуален характер, докато християнството се сдоби с превъзходство в следното:

(2070.10) 195:0.14 1. Беше установен нов и неизменно по-висок критерий за човешка нравственост.

(2070.11) 195:0.15 2. Светът получи нова и крайно разширена представа за Бога.

(2070.12) 195:0.16 3. Надеждата за безсмъртие стана едно от твърденията на една призната религия.

(2070.13) 195:0.17 4. Изгладнялата човешка душа получи Иисус Назарянин.

(2070.14) 195:0.18 Много от великите истини, на които учеше Иисус, бяха почти загубени в тези ранни компромиси, но те както преди се таят в религиите на атеистичното християнство, което на свой ред беше предложената от Павел версия на живота и ученията на Сина Човешки. И още преди своя компромис с езичеството християнството претърпя всестранна елинизация. Християнството на мнозина се дължи на гърците. Именно египетският грък толкова смело се изправи в защита на своите възгледи в Никея и толкова безстрашно отправи предизвикателство към събралите се, че те не посмяха да изкривят представата за същността на Иисус в такава степен, че да може неподправената истина за неговото посвещение да се окаже в опасност да бъде изгубена за света. Този грък се наричаше Атанасий и ако не бяха красноречието и логиката на този вярващ, доводите на Арий биха взели връх.

1. Влиянието на гърците

(2071.1) 195:1.1 Елинизацията на християнството започна в този паметен ден, когато апостол Павел застана пред съвета на Аеропага в Атина и разказа на атиняните за “незнайния Бог”. Тук, в сенките на Акропола, римският гражданин възвести на тези гърци своята версия за новата религия, която се зароди в юдейската земя Галилея. Имаше удивително много общо между гръцката философия и ученията на Иисус. Те имаха еднаква задача – и едната, и другата си поставяха за цел появата на индивида. Гърците се стремяха към поява социална и политическа, Иисус – към нравствена и духовна. Гърците учеха на интелектуално свободомислие, водещо към политическа свобода; Иисус учеше на духовно свободомислие, водещо към религиозна свобода. В своята съвкупност тези две идеи образуваха нова могъща харта на човешката свобода, станала предвестник на социалната, политическа и духовна свобода.

(2071.2) 195:1.2 Християнството се появи и удържа победа над всички други конкуриращи религии основно по силата на два фактора:

(2071.3) 195:1.3 1. Гръцкият разум беше готов да заимства нови и благотворни идеи, даже ако те изхождаха от юдеите.

(2071.4) 195:1.4 2. Павел и неговите последователи бяха готови да правят отстъпки, които обаче се отличаваха с ловкост и прозорливост; те бяха майстори на теологичния компромис.

(2071.5) 195:1.5 По времето, когато Павел смело излезе в Атина с проповедта “Христос и неговата смърт на кръста”, гърците изпитваха духовен глад; те се интересуваха от духовната истина и действително я търсеха. Никога не забравяйте, че отначало римляните се бореха с християнството, докато гърците го приеха и именно гърците впоследствие буквално заставиха римляните да приемат тази нова религия в изменен към това време вид като съставна част от гръцката култура.

(2071.6) 195:1.6 Гърците се покланяха на красотата, юдеите – на светостта, но и двата народа обичаха истината. Векове наред гърците размишляваха и искрено спореха за всички човешки проблеми – социални, икономически, политически и философски, с изключение на религията. Малцина от гърците обръщаха голямо внимание на религията; те не приемаха сериозно даже своята собствена религия. Векове наред юдеите пренебрегваха всички области на мисълта освен религията, на която отделяха своето внимание. Те се отнасяха към религията си много сериозно, прекалено сериозно. Озареният от откровенията на Иисус, обединен от многовековния опит интелектуални постижения на тези два народа, стана сега движеща сила на новия тип човешко общество и в известна степен – нов тип религиозно учение и религиозна практика.

(2071.7) 195:1.7 След като Александър разпространи елинистичната цивилизация по целия близкоизточен свят, влиянието на гръцката култура вече обхвана земите от западното Средиземноморие. На гърците напълно им стигаше собствената религия и политика, докато те оставаха в своите неголеми градове-държави. Но когато македонският цар реши да превърне Гърция в империя, простираща се от Адриатика до Инд, възникнаха проблеми. Нивото на гръцкото изкуство и философия отговаряше на изискванията на имперската експанзия, което не може да се каже за политическото управление на гърците или тяхната религия. След като градът-държава Гърция се разрасна до размерите на империя, техните доста провинциални богове започнаха да изглеждат малко странни. Гърците действително търсеха единен Бог – по-велик, по-добър Бог, – когато до тях достигна християнизираната версия на древната юдейска религия.

(2072.1) 195:1.8 Елинизираната империя като такава не можа да се запази. Тя както преди оказваше културно влияние, но тя оцеля, след като си осигури от Запада политическия гений на римляните, тяхното изкуство да управляват империя, а от Изтока – религията с нейния единен Бог, притежаващ достойно за империя величие.

(2072.2) 195:1.9 В първи век след Христа периодът на най-голям разцвет на елинизираната култура беше вече в регрес; започна нейният упадък; макар че образоваността се повишаваше, тя все по-рядко биваше белязана с печата на таланта. Именно в това време идеите и идеалите на Иисус, частично заключени в християнството, внесоха своя принос в спасението на гръцката култура и наука.

(2072.3) 195:1.10 Александър покоряваше на Изток с културния дар на гръцката цивилизация; Павел щурмува Запада с християнската версия на евангелието на Иисус. И където и на Запад да победеше гръцката култура, там пускаше своите корени елинизираното християнство.

(2072.4) 195:1.11 Макар че източната версия на проповедта на Иисус запазваше голяма вярност към неговите учения, тя продължаваше да следва безкомпромисното отношение на Абнер. По своите успехи тя винаги отстъпваше на елинизираната версия и в резултат се разтвори в исляма.

2. Римското влияние

(2072.5) 195:2.1 Римляните завзеха от гърците цялата тяхна култура, заменяйки жребия на представителната форма на управление. И скоро тази промяна стана благоприятна почва за християнството в този смисъл, че Рим запозна целия западен свят с новата търпимост към необичайните езици, народи и даже религии.

(2072.6) 195:2.2 Ранните преследвания на християните в Рим в голяма степен се обясняваха само с едно обстоятелство – неудачното използване в тяхната проповед на думата “царство”. Римляните се отнасяха снизходително към най-различни религии, но не допускаха нищо, което да напомня политическо съперничество. Затова когато тези гонения, причина за които основно бяха недоразуменията, се прекратиха, се откри широко поле за религиозна пропагадна. Римляните ги интересуваше политическото управление; тях еднакво малко ги безпокоеше както изкуството, така и религията, и те с рядка търпимост се отнасяха и към едното, и към другото.

(2072.7) 195:2.3 Източният закон се отличаваше с жестокост и произвол, гръцкият закон се отличаваше с изменчивост и естетизъм; римският закон се отличаваше с величественост и внушаваше уважение. Римското образование възпитаваше безпрецедентна и непоколебима преданост. Древните римляни бяха политически предани и във висша степен самоотвержени индивиди. Те бяха честни, усърдни, верни на своите идеали, но нямаха религия, достойна за това название. Не е чудно, че на гръцките учители се отдаде да ги убедят да приемат християнството на Павел.

(2072.8) 195:2.4 И тези римляни бяха велик народ. Те можеха да управляват Изтока, тъй както можеха да управляват себе си. Такава изключителна честност, преданост и непоколебимо самообладание бяха идеалната почва за приемане и развитие на християнството.

(2072.9) 195:2.5 За тези гръко-римляни беше еднакво лесно да станат такива духовно предани на институционалната църква едва тогава, когато виждаха в нея съперник на държавата. Не притежавайки почти никаква национална философия или собствена култура, Рим прие гръцката култура и смело прие Христос като своя нравствена философия. Християнството се превърна в нравствена култура на Рим, но едва ли в неговата религия като индивидуален опит за духовен растеж на тези, които безразборно приемаха новата вяра. Разбира се, много индивиди действително проникнаха в дълбините на тази държавна религия и придобиха храна за своите души – реалните ценности и тайните значения на тези скрити истини, които се запазиха в елинизираното и паганизирано християнство.

(2073.1) 195:2.6 Стоиците, с тяхното упорито обръщане към “природата и съзнанието”, още по-добре подготвиха целия Рим към приемането на Христос – поне в интелектуален смисъл. По природа и възпитание римляните бяха законници; те почитаха даже законите на природата и сега, в християнството, в законите на природата те видяха законите на Бога. Народът, който даде на света Цицерон и Вергилий, беше готов за елинизираното християнство на Павел.

(2073.2) 195:2.7 Така тези латинизирани гърци накараха както юдеите, така и християните да изпълнят тяхната религия с религиозно съдържание, да съгласуват нейните идеи и да систематизират нейните идеали, да приспособят религиозните обичаи към съвременния живот. Огромна помощ във всичко оказа преводът на гръцки език на свещените книги на юдеите, както и последващата поява на гръцкия превод на Новия Завет.

(2073.3) 195:2.8 За разлика от евреите и много други народи, гърците вече отдавна с известна доза условност вярваха в безсмъртието, в някакъв живот след смъртта, а доколкото в това се заключаваше самото същество на ученията на Иисус, християнството не можа да не окаже върху тях голямо притегателно въздействие.

(2073.4) 195:2.9 Цял ред културни завоевания на гърците и политическите победи на римляните обединиха Средиземноморието в една империя с един език и единна култура и подготвиха западния свят за единия Бог. Юдаизмът можеше да предложи такъв Бог, но юдаизмът беше неприемлив като религия за тези латинизирани гърци. Филон помогна на някои от тях да смекчат своите възражения, но християнството им разкри по-добра представа за Бога и те с готовност я приеха.

3. Под властта на римската империя

(2073.5) 195:3.1 След консолидацията на римското политическо управление и разпространението на християнството се оказа, че християните имат един Бог – велика религиозна концепция, но нямат империя, а гръко-римляните – велика империя, но нямат Бог, който би могъл да служи на съответната религиозна концепция за държавната религия и духовното обединение на империята. Християните приеха империята; империята прие християнството. Рим осигури единството на политическото управление на гърците – единството на култура и знания; християнството е единство на религиозните мисли и практики.

(2073.6) 195:3.2 Рим преодоля традициите и национализма за сметка на имперския универсализъм и за пръв път в историята създаде условията, при които различните страни и народи – поне формално, можаха да приемат единна религия.

(2073.7) 195:3.3 Християнството спечели благоволението на Рим във времената на високото противостояние на енергичните учения на стоиците и обещанията за спасение от страна на материалните култове. Християнството донесе живително утешение и освобождаваща сила на народа, изпитващ духовен глад, в чийто език нямаше такава дума като “безкористие”.

(2073.8) 195:3.4 Най-голяма сила християнството даваше на живота на неговите последователи, преживяван в служене, и даже това, как те умираха за своята вяра в ранния период на жестоките гонения.

(2073.9) 195:3.5 Учението за любовта на Христос към децата скоро сложи край на широко разпространената практика на отношението към децата, когато нежеланите младенци – на първо място момиченцата, ги оставяха на произвола на съдбата, обричайки ги на смърт.

(2074.1) 195:3.6 Първоначалният ред на християнското богослужение беше заимстван от юдейската синагога и модифициран с митраистки ритуал; по-късно към него бяха добавени много езически обреди. Гръбнака на ранната християнска църква съставляваха обърнатите в християнството прозелити.

(2074.2) 195:3.7 За цялата история на западния свят от втори век след Христа нататък беше най-благоприятният период за прогрес на неподправената религия. В първи век християнството, за сметка на борби и компромиси, беше готово за закрепване на своето положение и бързо разпространение. Християнството прие императора, по-късно той прие християнството. Настъпи велика епоха за разпространяването на новата религия. Това беше век на религиозна свобода, пътешествия и свободомислие.

(2074.3) 195:3.8 Духовният тласък, съпровождащ формалното приемане на Рим от елинизираното християнство, беше твърде изостанал, за да предотврати дълбокия материален упадък или да компенсира широкото и задълбочаващо се израждане на нацията. Новата религия беше културна необходимост за императорския Рим и крайно прискърбно е, че тя не стана средство за духовно спасение в по-широк смисъл.

(2074.4) 195:3.9 Даже една добра религия не можа да спаси великата империя от неизбежните последствия от отсъствието на индивидуално участие в управлението, от прекомерен патернализъм, от бремето на налозите и незаконните вземания, небалансираната търговия с Левант, изтощаваща златния запас, от безумствата на равлеченията, от римската стандартизация, от деградацията на жените, от робството и израждането на нацията, от физически бедствия, както и от държавната църква, степента на институционализиране на която граничеше вече с духовна безплодност.

(2074.5) 195:3.10 Но в Александрия условията бяха по-благоприятни. Ранните школи в значителна степен запазваха ученията на Иисус в изначален вид. Пантен обучи Климент (Александрийски – б.р.), а след това последва Натанаил и отиде да възвестява Христа в Индия. Независимо че при създаването на християнството някои от идеалите на Иисус бяха принесени в жертва, не може да не отбележим, че към края на втори век практически всички велики умове на гръко-римския свят приеха християнството. Триумфът ставаше пълен.

(2074.6) 195:3.11 Римската империя просъществува достатъчно дълго, за да осигури запазването на християнството даже след разпада на империята. Но ние често се замисляме над това, какво би станало с Рим и със света, ако вместо гръцкото християнство беше прието Евангелието на Царството.

4. Европейският мрак на мракобесието

(2074.7) 195:4.1 Ставайки придатък на обществото и помощничка на политиците, църквата обрече себе си на интелектуален и духовен упадък; в Европа настъпи така наричаният “век на мракобесието”. В това време религията придобиваше все повече монашески, аскетичен и законопослушен характер. В духовно отношение християнството бездействаше. В течение на целия този период наред с пасивната, освободена от религиозно влияние религия съществуваше непрекъснато течение в мистицизма – ексцентричният духовен опит, граничещ с нереалността и философски родствен на пантеизма.

(2074.8) 195:4.2 В тези мрачни и безнадеждни векове религията фактически отново се оттегли на заден план. Индивидът почти изцяло се разтвори в сенките на властта, традицията и диктата на църквата. Появи се нова духовна опитност – беше създадена от множество „светци”, които, както се смяташе, притежаваха особено влияние в божествените съдилища и по силата на това при успешно обръщане към тях можеха да ходатайстват за човека пред Боговете.

(2075.1) 195:4.3 Но независимо от своята неспособност да възпрепятства настъпването на мракобесието християнството беше достатъчно социализирано и паганизирано, за да може успешно да преживвее тази епоха на морално падение и духовен застой. И то действително се запазваше в течение на този дълъг упадък на западната цивилизация и продължаваше да оказва свое нравствено влияние с настъпването на Възраждането. Възстановяването на християнството, настъпило със завършването на Средновековието, доведе до появата на многобройни християнски секти – вероучения, приспособени към особено интелектуални, емоционални и духовни типове човешки личности. И много от тези особени християнски групи или религиозни семейства продължават да съществуват по време на изготвянето на настоящите документи.

(2075.2) 195:4.4 Историята на християнството започна с непреднамереното превръщане на религията на Иисус в религия за Иисус. Впоследствие християнството премина през периоди на елинизация, паганизиране, лишаване от религиозно влияние, институционализация, интелектуален упадък, духовно израждане, морална хибернация, заплаха за своето съществуване, възраждане, фрагментация и в последно време – относително реабилитиране. Такова родословие свидетелства за вродена жизнеустойчивост и огромни запаси от живителна сила. И на това християнство, което изповядват понастоящем народите на западната цивилизация, се налага да влиза в борба за съществуване, имаща още по-заплашителен характер, отколкото паметните кризи, с които се отличаваха неговите предишни битки за господство.

(2075.3) 195:4.5 Новата епоха, с нейното научно мислене и материалистически тенденции, отправя предизвикателство към религията. В това епохално сражение между светското и духовното окончателната победа ще бъде за религията на Иисус.

5. Проблемът на съвременността

(2075.4) 195:5.1 Двадесети век донесе нови проблеми, които предстои да решат християнството и всички останали религии. Колкото по-високо се издига цивилизацията, толкова по-насъщна става необходимостта от “преди всичко да се търсят небесните реалности” във всички усилия на хората, призвани да стабилизират обществото и да помогнат за решаването на неговите материални проблеми.

(2075.5) 195:5.2 Истината често поставя в задънена улица и даже въвежда в заблуждение, ако се разчленява, изолира и подлага на прекомерен анализ. Живата истина учи правилно търсача на истината само тогава, когато се разглежда като цяло като жива духовна реалност, а не като факт от материалната наука или източник на вдъхновение за заемащото промеждутъчно положение изкуство.

(2075.6) 195:5.3 Религията е разкриването на човека на неговата божествена и вечна участ. Религията е чисто личен и духовен опит, който трябва да бъде завинаги отделен от други висши форми на човешката мисъл, такива като:

(2075.7) 195:5.4 1. Логично отношение на човека към нещата, принадлежащи към материалната реалност.

(2075.8) 195:5.5 2. Естетична оценка от човека на красотата противопоставена на грозотата.

(2075.9) 195:5.6 3. Етическо признаване от човека на социалните задължения и политическия дълг.

(2075.10) 195:5.7 4. Даже присъщото на човека нравствено чувство, разглеждано само по себе си, не е религиозно.

(2075.11) 195:5.8 Задачата на религията се заключава в това, да бъдат намерени във вселената тези ценности, които са способни да мобилизират вярата, доверието и увереността; връх на религията е поклонението. Религията открива на душата тези висши ценности, които се противопостовят на относителните ценности, откривани на разума. Такова свръхчовешко проникновение може да се придобие само подредством неподправен религиозен опит.

(2075.12) 195:5.9 Здрава социална система без основана на духовните реалности нравственост е така невъзможна, както Слънчевата система без гравитация.

(2076.1) 195:5.10 Не се опитвайте да удовлетворите своето любопитство или скритата в душата страст към приключения за един кратък живот в плът. Запасете се с търпение. Не се поддавайте на изкушението, тласкащо ви към евтини и недостойни приключения. Обуздайте своята енергия и укротете своите страсти; спокойно чакайте и пред вас ще се разкрие безкрайният път от все по-увлекателни пътешествия и завладяващи духа открития.

(2076.2) 195:5.11 Губейки се в догадки относно произхода на човека, не изпускайте от погледа си неговата вечна съдба. Не забравяйте, че Иисус обичаше даже малките деца и че той завинаги разкри огромната ценност на човешката личност.

(2076.3) 195:5.12 Гледайки в света, помнете това, че черните петна на злото, които застават пред вашия взор, са видни върху белия фон на абсолютното добро. Това, което вие виждате, не са само отделни петна добро, самотно белеещи се върху черния фон на злото.

(2076.4) 195:5.13 Защо при такова изобилие от блáга истина човек отделя толкова внимание на съществуващото в света зло само на това основание, че то изглежда факт, вместо да пропагандира истината и да разказва за нея? Красотата на духовните ценности на истината е по-приятна и оказва по-възвишено въздействие, отколкото феноменът на злото.

(2076.5) 195:5.14 В религията Иисус отстояваше метода на опитното познание и го следваше така, както съвременната наука следва метода на експеримента. Ние намираме Бога благодарение на направляващото въздействие на духовното постижение, но постигаме присъщата на душата проницателност чрез любовта към прекрасното; търсенето на истината, верността към дълга и поклонението към божествената добродетел. Но от всички тези ценности истинският проводник към неподправена проницателност е любовта.

6. Материализмът

(2076.6) 195:6.1 Учените непреднамерено въведоха човечеството в материалистическа паника, устройвайки легкомислен набег на брега на многовековната нравственост, но този бряг на човешкия опит притежава огромни духовни резерви; той е способен да удовлетвори търсенето. Само неразумни хора могат да се паникьосват по повод духовните активи на човечеството. Когато материално-бездуховната паника свърши, религията на Иисус няма да се окаже банкрут. Духовната банка на Царството небесно ще изплаща вярата, надеждата и нравствената увереност на всички, които теглят от сметките на „Негово име”.

(2076.7) 195:6.2 Какъвто и да е външният конфликт между материализма и ученията на Иисус, можете да не се съмнявате, че в бъдещите векове неговите учения ще възтържествуват. В действителност истинската религия не може да влезе в противоречие с науката; тя по никакъв начин не е свързана с материални неща. Религията е просто безразлична към учеността, макар че е благожелателна към нея, докато на нея във висша степен не ú е безразличен ученият.

(2076.8) 195:6.3 Стремежът на хората само към едното знание, без съпровождащата го и свойствена мъдрост на тълкуването и без присъщия религиозен опит на духовното постижение, води до песимизъм и отчаяние. Малкото знание действително обезкуражава.

(2076.9) 195:6.4 Към времето на написване на тези документи всичко най-лошо в материалистическия век свърши; настъпва времето на по-дълбоко разбиране. По своята философска насоченост най-добрите умове на научния свят вече не се отличават с абсолютен материализъм, но простите хора все още имат склонност към него като резултат от предишни учения. Но този век на физически реализъм представлява само мимолетен епизод в живота на човека на Земята. Съвременната наука никак не засегна истинската религия – ученията на Иисус, въплътени в живота на неговите вярващи. Всичко, с което се сдоби науката, е унищожаване на детските илюзии, явяващи се следствие от неправилно тълкуване на живота.

(2077.1) 195:6.5 Науката e количествен, религията – качествен опит в живота на човека на Земята. Науката изучава явленията, религията – произхода, ценностите и целите. Да смятаме причините като обяснение на физическите явления

(2077.2) 195:6.6 означава да признаваме незнаене на крайните резултати и в края на краищата това само води учения назад, към великата първопричина – Всеобщия Баща на Рая.

(2077.3) 195:6.7 Рязкото отклоняване от епохата на чудесата към епохата на машините като цяло се оказа объркващо за човека. Хитростта и ловкостта на лъжливите механични философии изобличават механичността на самите тези твърдения. Фаталистичния живот на разума на материалиста завинаги опровергава неговите твърдения, че вселената представлява сляп и безцелен енергиен феномен.

(2077.4) 195:6.8 Както механистичният натурализъм на някои привидно образовани хора, така и безразсъдният атеизъм на човека от улицата са свързани с вещите ; в тях отсъстват каквито и да са реални ценности, мотиви и духовно удовлетворение; те са лишени от вяра, надежда и вечна увереност. Един от огромните проблеми на съвременния живот се заключава в това, че човекът смята себе си за твърде зает за духовни размишления и религиозно благоволение.

(2077.5) 195:6.9 Материализмът довежда човека до положението на бездушен автомат и вижда в него само аритметически символ, безпомощно заемащ определеното му място в математическата формула на механистичната, лишена от романтика вселена. Но как се е появила тази огромна математическа вселена без Главен Математик? Науката може да се впуска в подробности относно запазването на материята, но религията потвърждава запазването на човешката душа – тя се занимава с опита на душата, свързан с духовните реалности и вечните ценности.

(2077.6) 195:6.10 Днешният социолог-материалист наблюдава обществото, прави за него научен доклад и оставя хората в предишното състояние. Преди деветнадесет столетия необразованите галилейци наблюдаваха как Иисус отдава своя живот като духовен принос във вътрешния опит на човека, а след това излязоха и обърнаха наопаки цялата Римска империя.

(2077.7) 195:6.11 Но религиозните водачи правят огромна грешка, когато опитвайки се да вдигнат съвременния човек на духовни битки, тръбят в тръбата на Средновековието. Религията трябва да се погрижи за нови лозунги, съответстващи на духа на времето. Нито демокрацията, нито която и да е политическа панацея няма да замени духовния прогрес. Лъжливите религии могат да отразяват избягване от реалността, но в своето Евангелие Иисус доведе смъртния човек до прага, зад който започва вечната реалност на духовната еволюция.

(2077.8) 195:6.12 Да се каже, че разумът е „възникнал” от материята, означава да не се обясни нищо. Ако вселената беше само механизъм, а разумът беше неразривно свързан с материята, щяха да бъдат невъзможни две различни тълкувания на всяко наблюдавано явление. Понятията за истината, красотата и добродетелите не са присъщи нито за физиката, нито за химията. Машината е неспособна да знае, още повече да познае истината, да жадува за праведност и да цени високо добродетелта.

(2077.9) 195:6.13 Науката може да има физически характер, но разумът, постигащ истината на учения, вече е свръхматериален. Материята не познава истината, както е неспособна и да обича милосърдието или да се радва на духовните реалности. На друго, по-високо ниво нравствените убеждения, основани на духовното просвещение и коренящи се в човешкия опит, са толкова реални и несъмнени, както и математическият извод, основан на физическите наблюдения.

(2077.10) 195:6.14 Ако хората бяха само машини, те биха реагирали повече или по-малко еднакво на материалната вселена. Индивидуалност – а да не говорим за личност – не би съществувала.

(2078.1) 195:6.15 Мълвата за появата на Иисус се разпространи по цяла Галилея и всеки ден в дома на Зеведей идваха все повече вярващи, за да разпитат за възкресението на Учителя и да узнаят какво стои зад слуховете за неговите явявания. В началото на седмицата Петър оповести на вярващите, че следващата събота около три часа следобед на брега ще се състои общо събрание.

(2078.2) 195:6.16 Съответно на това в събота, 29 април, в три часа през деня повече от петстотин вярващи от околностите на Капернаум се събраха във Витсаида, за да чуят първата публична проповед на Петър след възкресяването на Иисус. Апостолът беше в най-добрата си форма и след като завърши своето проникновено обръщение, малцина от присъстващите се съмняваха в това, че Учителят е възкръснал от мъртвите.

(2078.3) 195:6.17 Петър завърши своята проповед с думите: “Ние твърдим, че Иисус Назарянин не е умрял; ние заявяваме, че той е възкръснал от гробницата; ние възвестяваме, че сме го видели и сме говорили с него.” Още щом той завърши своето утвърждаване на вярата, редом с него, пред очите на всички тези хора, се появи Учителят в моронтийна форма, като се обърна към тях с познатите думи: “Мир вам; моя свят оставям на вас.” Явявайки се пред тях и произнасяйки тези думи, той изчезна. Това стана петнадесетото моронтийно явяване на възкръсналия Иисус вещ.

7. Уязвимостта на материализма

(2078.4) 195:7.1 Колко нелепо е, че материалистически настроеният човек позволява на такива уязвими теории, както теорията на механистичната вселена, да го лишават от огромни духовни ресурси, заключени в личния опит на истинската религия. За разлика от теорията, фактите никога не противоречат на неподправената религиозна вяра. Би било къде по-добре, ако науката би посветила себе си на унищожаването на суеверията, вместо да се опитва да опровергае религията – вярата на човека в духовните реалности и божествените ценности.

(2078.5) 195:7.2 Науката трябва да прави за човека в материален план това, което религията прави за него в духовен план: да разширява хоризонтите в живота и да развива неговата личност. Истинската наука не може да има продължителни спорове с истинската религия. “Научният метод” е само рационално мерило за измерване на материалните успехи и физическите постижения. Но бидейки материален и изцяло интелектуален, този метод е напълно безполезен при оценката на духовните реалности и религиозния опит.

(2078.6) 195:7.3 Несъстоятелността на съвременния последовател на механицизма се състои в следното: ако съществуваше само материалната вселена и човек беше не повече от машина, то такъв човек не би имал никаква възможност да възприема себе си като подобна машина, съответно такъв механичен човек изобщо не би осъзнавал съществуването на такава материална вселена. Материалистичната наука, отразяваща тревогата и отчаянието на материализма, пропусна да признае факта на реалността на одухотворения разум на учения, който именно благодарение на своето свръхматериално постижение формулира тези погрешни и противоречиви концепции на материалната вселена.

(2078.7) 195:7.4 Райските ценности на вечността и безкрайността, истината, красотата и добродетелта са скрити във фактите – явленията на пространствено-времевите вселени. Но необходимо е да гледаш с очите на вярата родения в духа смъртен, за да се научиш да забелязваш и различаваш тези духовни ценности.

(2078.8) 195:7.5 Реалностите и ценностите на духовния прогрес не са “психологическа проекция” – само сладка мечта на материалния разум: това са духовни прогнози на вътрешния Настройчик – Божия дух, пребиваващ в разума на човека. Не позволявайте на вашите дилетантски увлечения с повърхностно изследваните открития на „относителността” да изкривят вашите представи за вечността и безкрайността на Бога. И във всички свои стремежи да изразите себе си се старайте да не грешите – да не забравяте за необходимостта да изразите Настройчика, който е проява на вашата неподправена, най-добра същност.

(2079.1) 195:7.6 Ако имахме работа само с материалната вселена, материалният човек никога нямаше да може да стигне до представата за механистичния характер на такова из

(2079.2) 195:7.7 ключително материално съществуване. Тази механистична представа за вселената сама по себе си е нематериален феномен на разума, а всеки разум има нематериален произход – независимо колко всецяла ни изглежда неговата материална обусловеност и механистическа управляемост.

(2079.3) 195:7.8 Неразвитият интелектуален механицизъм на смъртния човек не е обременен от последователност и мъдрост. Тщеславието на човека често изпреварва неговия интелект и се изплъзва от неговата логика.

(2079.4) 195:7.9 Самият песимизъм на най-песимистично настроения материалист е достатъчно потвърждение за това, че вселената на песимиста не е само материална. Както оптимизмът, така и песимизмът представляват концептуални реакции на разума, осъзнаващ не само факти, но и ценности. Ако вселената действително беше това, което смята материалистът, то човекът като жива машина би бил лишен от някакво осъзнато възприятие на самия този факт. Без осъзната представа за ценностите, която се формира в духовно възродения разум, фактът на материалността на вселената и механистичните явления, свидетелстващи за функционирането на вселената, биха останали изцяло отвъд пределите на човешкото възприятие. Една машина е неспособна да осъзнае същността или ценността на друга машина.

(2079.5) 195:7.10 Механистическата философия на живота не може да бъде научна, защото науката се занимава само с материали и факти. Философията неизбежно има свръхнаучен характер. Човекът е материален и природен факт, но неговият живот представлява явление, което превъзхожда материалните нива на природата, доколкото в нея се проявяват управляващите свойства на разума и съзидателните качества на духа.

(2079.6) 195:7.11 Искреното усилие на човека да стане механицист представлява трагично самоубийство. Но той не е способен на това.

(2079.7) 195:7.12 Ако вселената беше само материална и човекът беше само машина, то нямаше да има наука, придаваща на учения смисъл да постулира тази механизация на вселената. Машините са неспособни да измерват, класифицират или оценяват себе си. Такъв вид научна дейност може да се изпълнява само от някакъв организъм със свръхмашинен статут.

(2079.8) 195:7.13 Ако вселенската реалност е само една гигантска машина, то човекът е длъжен да се намира зад пределите на вселената, отделно от нея, за да има възможност да възприеме такъв факт и да стигне до разбирането на такава оценка. Ако човекът е само машина, как този човек ще започне да вярва или да претендира, че знае това, че е само машина? Опитът от самосъзнанието и самооценката никога не е атрибут на машината. Най-добрият възможен отговор на механицизма е самосъзнаващият се и убеден механицист. Ако материализмът беше факт, то не би съществувал самосъзнаващ се механицист. Също така вярно е и това, че човекът трябва поначало да е нравствено същество, за да има възможност да извършва безнравствени постъпки.

(2079.9) 195:7.14 Самото съществуване на твърдения за материализма предполага наличието на присъщия разум на свръхматериалното съзнание, което си позволява да отстоява такива догми. Механицизмът е способен само да деградира, но никога не би могъл да се развива. Машините не мислят, не творят, не мечтаят, не се стремят, не идеализират, не жадуват за истина или праведност. Мотивът на техния живот не е страстното желание да служат на другите машини и да вървят към целите на вечното постъпателно движение на възвишения стремеж да намериш Бога и да станеш такъв като Него. Машините не биват интелектуални, нито емоционални, естетически, етични, нравствени или духовни.

(2079.10) 195:7.15 Изкуството потвърждава, че човекът не е механизъм, но то не потвърждава неговото духовно безсмъртие. Изкуството е моронтия на смъртните – промеждутъчното поле между човека-материален и човека-духовен. Поезията представлява опит за освобождаване от материалната реалност и придобиване на духовни ценности.

(2080.1) 195:7.16 В условията на високоразвитата цивилизация изкуството облагородява науката и на свой ред се одухотворява от истинската религия – проникването в духовните и вечни ценности. Изкуството изразява човешката и пространствено-времева оценка на реалността. Религията е божествен обхват на космическите ценности и означава вечно постъпателно движение по пътя на духовния възход и ръст. Временното изкуство е опасно само тогава, когато става сляпо към духовните стандарти на божествените еталони, отразявани във вечността като временни сенки на реалността. Истинското изкуство влияе успешно върху материалната страна на живота; религията облагородява и преобразува материалните факти на живота и никога не се спира в своята духовна оценка на изкуството.

(2080.2) 195:7.17 Колко глупаво е да се предполага, че автоматът би бил способен да разбере философията на автоматизма, и каква нелепост би било да се мисли, че той ще се заеме със създаването на такава представа по отношение на други, подобни на него автомати!

(2080.3) 195:7.18 Което и да е научно тълкуване на материалната вселена няма никаква цена, ако то по надлежен начин не признава учения. Художественото възприемане на изкуството може да бъде истинско само тогава, когато признава художника. Моралната оценка има смисъл само в случай, че включва моралиста. Философското осъзнаване е поучително само тогава, когато не пренебрегва философа, а религията не може да съществува без реалния опит на религиозния човек, който именно чрез този опит се стреми да намери Бога и да Го познае. Точно така вселената на вселените се лишава от смисъл отделно от АЗ СЪМ – безкрайния Бог, Който я е сътворил и неуморно я управлява.

(2080.4) 195:7.19 Механицистите – хуманистите, са склонни да плуват по течението на материализма. На идеалистите и спиритистите им стига смелост разумно и решително да използват веслата, за да изменят изглеждащото чисто материално направление на енергийните потоци.

(2080.5) 195:7.20 Науката съществува за сметка на математиката на разума; музиката изразява темпа на емоциите. Религията е духовният ритъм на душата в пространствено-времево съзвучие с висшите, вечни мелодически размери на Безкрайността. Религиозният опит в човешкия живот е нещо, което има неподправен свръхматематически характер.

(2080.6) 195:7.21 В езика азбуката представлява материалния механизъм, докато думите, носещи смисъла на хиляди мисли, велики идеи и благородни идеали – любов и ненавист, страхливост и храброст, отразяват действията на разума, протичащи в дефинирани както от материални, така и от духовни закони предели, насочени от утвърждаването на личностната воля и ограничеиа от вътрешните ситуативни възможности.

(2080.7) 195:7.22 Вселената не прилича на откриваните от учените закони, механизми и еднородности, които те разглеждат като наука, а по-скоро на любознателен, мислещ, избирателен, творчески, комбиниращ и проницателен учен, който наблюдава вселенските явления и класифицира математическите факти, присъщи на механистическите аспекти на материалната страна на творението. Вселената не прилича и на изкуството на художника; по-скоро тя напомня упорит, мечтателен, честолюбив и еволюиращ художник, който се стреми да излезе извън пределите на материалния свят в опита си да постигне духовна цел.

(2080.8) 195:7.23 Именно ученият, а не науката, осъзнава реалността на развиващата се и прогресираща вселена, обхващаща енергията и веществото. Именно художникът, а не изкуството, демонстрира съществуването на преходния моронтиен свят, заемащ промеждутъчно положение между материалното съществуване и духовната свобода. Именно религиозният човек, а не религията, потвърждава съществуването на духовната свобода. Именно религиозният човек, а не религията, потвърждава съществуването на духовните реалности и божествени ценности, които очакват човека по пътя на вечния прогрес.

8. Секуларният тоталитаризъм

(2081.1) 195:8.1 Но даже след като материализмът и механицизмът бъдат в една или друга степен преодолени, разрушителното влияние на атеизма на двадесети век ще продължава да отравя духовния опит на милиони доверчиви души.

(2081.2) 195:8.2 Съвременното отрицание на религията беше благоприятствано от два световни фактора. Бащата на секуларизацията беше ограниченото и безбожно отношение, свойствено на науката на деветнадесети и двадесети векове – така наричаната атеистична наука. Майката на съвременния атеизъм беше тоталитарната средновековна християнска църква, а началото му постави нарастващият протест против почти пълното надмощие на институционалната християнска църква в западната цивилизация.

(2081.3) 195:8.3 Сега, по времето на създаването на настоящото откровение, преобладаващият интелектуален и политически климат както на европейския, така и на американския живот е атеизмът и хуманизмът. В продължение на три столетия се извършваше все по-голяма секуларизация на западната мисъл. Религията, влиянието на която ставаше все по-формално, се сведе до извършването на обреди. Повечето хора, смятащи себе си за западни християни, не подозират, че са истински последователи на секуларизацията.

(2081.4) 195:8.4 Изискваше се огромна сила, могъщо въздействие, за да се освободи мислещата и активна част на западните народи от изсушаващата хватка на тоталитарната църковна власт. Атеизмът действително счупи оковите на църковното господство, но сега той заплашва да въведе нов тип власт без Бог над сърцата и умовете на съвременните хора. Тираничната диктаторска политическа държава е пряка издънка на научния материализъм и философския атеизъм. Щом атеизмът освободи човека от господството на институционалната църква, веднага го продава в робство на тоталитарната държава. Атеизмът освобождава човека от църковното робство, само за да го предаде веднага като откуп на тиранията на политическото и икономическо робство.

(2081.5) 195:8.5 Материализмът отхвърля Бога, атеизмът просто Го пренебрегва; поне такова беше неговото изначално отношение. В последно време атеизмът се отличава с голяма войнственост, стремейки се да заеме мястото на същата тази религия, с тоталитарното бреме на която той някога се бореше. Атеизмът на двадесети век се опитва да твърди, че човекът не се нуждае от Бога. Но пазете се – тази безбожна философия на човешкото общество ще доведе само до безпорядък, вражда, нещастия, войни и всемирни катастрофи!

(2081.6) 195:8.6 Безбожието никога няма да може да донесе на човечеството мир. Нищо не е способно да заеме мястото на Бога в човешкото общество. Но започнете веднъж завинаги – не бързайте да се отказвате от благоприятните последствия от светския протест против църковния тоталитаризъм! Понастоящем западната цивилизация използва много свободи и ще удовлетвори много потребности в резултат от антиклерикалната революция. Огромната грешка на секуларизацията се заключаваше в следното: въставайки против почти пълния контрол над живота от страна на духовенството и сдобивайки се с освобождение от тази тирания на църквата, последователите на секуларизацията не се задоволиха с това и вдигнаха бунт против самия Бог, приемащ ту скрит, ту открит характер.

(2081.7) 195:8.7 Именно на антиклерикалното въстание вие дължите поразителните творчески способности на американския индустриализъм и безпрецедентния материален прогрес на западната цивилизация. А поради това, че атеистичният бунт отиде твърде далеч и изпусна от поглед Бога и истинската религия, на човека му се наложи да събира непредвидена реколта – световни войни и неустойчиво международно положение.

(2081.8) 195:8.8 Не е задължително да се жертва вярата в Бога, за да използваш благата на съвре менния атеистичен бунт – търпимост, социално осигуряване, демократично управление и граждански свободи. Съдействието за развитието на науката и прогреса на образованието не означава борба с истинската религия.

(2082.1) 195:8.9 Но атеизмът не е единственният източник на всички тези неотдавнашни успехи, свързани с повишаването на нивото на живот. Причината за постиженията на двадесети век се крие не само в науката и атеизма, но и в непознатото и непризнато влияние на живота и ученията на Иисус Назарянин.

(2082.2) 195:8.10 Без Бога, без религията научният атеизъм никога няма да може да координира своите сили, да съгласува различните и съперничещи си интереси, страни и народи. Независимо от несравнимите материални постижения атеистичното общество бавно се разпада поради съществуващите антагонизми. Главната скрепяваща сила, противодействаща на този разпад, е национализмът. А национализмът е основно препятствие по пътя на всеобщия мир.

(2082.3) 195:8.11 Слабостта на атеизма се заключава в това, че той се отказва от етиката и религията в полза на политиката и властта. Невъзможно е да се създаде братство на хората, пренебрегвайки и отхвърляйки бащинството на Бога.

(2082.4) 195:8.12 Социалният и политически оптимизъм на атеизма е илюзия. Без Бога до мир няма да доведат нито свободата и независимостта, нито собствеността и богатството.

(2082.5) 195:8.13 Пълната секуларизация на науката,образованието, промишлеността и обществото може да доведе само до катастрофа. За първата една трета от двадесети век урантийци убиха повече хора, отколкото загинаха през цялата християнска епоха. И това са само първите ужасни плодове на материализма и секуларизацията; още по-страшни разрушения ви очакват занапред.

9. Проблемът на християнството

(2082.6) 195:9.1 Не пренебрегвайте ценността на вашето духовно наследство – реката на истината, течаща през вековете даже през безплодните времена на материалистическия и атеистичен век. Във всички достойни опити да се освободите от суеверията на миналото се грижете твърдо да се държите за вечната истина. Но бъдете търпеливи! Когато днешният бунт на суеверията завърши, истините от Евангелието на Иисус ще се съхранят в цялата си слава, озарявайки новия, по-добър път.

(2082.7) 195:9.2 Но паганизираното и социализирано християнство се нуждае от ново запознанство с неподправените учения на Иисус; то загива, лишено от ново виждане за живота на Учителя на Земята. Новото и пълно разкриване на религията на Иисус е призвано да подчини царството на материалистическия атеизъм и да отхвърли световното господство на механистичния натурализъм. Понастоящем Урантия с трепет се приближава към една от най-поразителните и увлекателни епохи на социално преустройство, нравствено пробуждане и духовно озарение.

(2082.8) 195:9.3 Независимо от това, че ученията на Иисус претърпяха огромни изменения, на тях им се отдаде да преживеят мистериалните култове на древността, невежеството и суеверието на Средновековието и понастоящем те постепенно изживяват материализма, механицизма и атеизма на двадесети век. И такива епохи на велики изпитания и заплаха от поражение винаги са епохи на велики откровения.

(2082.9) 195:9.4 На религията действително са нужни нови одежди – одухотворени мъже и жени, които няма да се побоят да разчитат само на Иисус и на неговите несравними учения. Ако християнството и занапред пренебрегва своята духовна мисия, продължавайки да се занимава със социални и материални проблеми, то духовно възраждане ще настъпи само с идването на нови учители на религията на Иисус, посветени изключително на духовно обновление на хората. И тогава родените в духа души бързо ще осигурят от своите редове тези водачи и ще станат източник на такова водачество и вдъхновение, които са необходими за социалното, морално, икономическо и политическо преустройство на света.

(2083.1) 195:9.5 Съвременната епоха няма да приеме религия, която противоречи на фактите и не се съгласува с нейните висши представи за истината, красотата и добродетелта. Удари часът на новото откритие на истинските, изконни основи на днешното изкривено и компрометирано християнство – откриването на истинския живот и учения на Иисус.

(2083.2) 195:9.6 Първобитният човек живееше в оковите на суеверен религиозен страх. Съвременните цивилизовани хора се боят да се окажат в зависимост от дълбоки религиозни убеждения. Мислещите хора винаги са се боели от контрола на религията. Когато дълбоката и вълнуваща религия заплашва да подчини човека на себе си, той неизменно се стреми да я приведе в рационален, традиционен и институционален план, с това надявайки се да я подчини на себе си. При това даже богооткровената религия се превръща в творение на човека и се подчинява на неговата власт. Съвременно мислещите мъже и жени избягват религията на Иисус, опасявайки се от това, какво ще направи тя на тях – и с тях. Всички тези опасения са напълно обосновани. Религията на Иисус действително подчинява и преобразува вярващите, изисквайки от хората да посветят своя живот на познаването на волята на небесния Баща и да насочат цялата си жизнена енергия към безкористно служене на братството между хората.

(2083.3) 195:9.7 Егоистичните мъже и жени просто няма да започнат да плащат такава цена даже за най-голямото духовно съкровище, предложено някога на смъртния човек. Едва след като човекът бъде в достатъчна степен разочарован от скръбните последствия от неразумните и егоистични стремежи и след като се убеди в безплодността на формалната религия, той ще поиска с цялото си сърце да се обърне към Евангелието на Царството – религията на Иисус Назарянин.

(2083.4) 195:9.8 Светът се нуждае от религии, получени от първа ръка. Даже християнството – най-добрата от религиите на двадесети век, е не само религия за Иисус, но и в значителна степен се възприема в преразкази. Хората приемат тази религия за такава, каквато тя се предава от признатите от тях религиозни учители. Как би се пробудил светът, ако можеше да види Иисус такъв, какъвто той в действителност живя на Земята, и да познаят неговите животворни учения в техния получен от първоизточника вид! Думите, описващи прекрасното, са неспособни да предизвикат такъв трепет, какъвто предизвиква видът на прекрасното, както не могат думите на ученията да въодушевят душата на човека така, както опитът от познанието на Божието присъствие. Но уповаващата вяра никога няма да захлопне вратата на надеждата пред човешката душа, която ще остава отворена за вечните духовни реалности, изразяващи божествените ценности на небесните светове.

(2083.5) 195:9.9 Християнството посмя да принизи своите идеали, отстъпвайки пред човешката алчност, милитаристкото безумие и властолюбие, но религията на Иисус остава неопетнен и необикновен духовен призив, подбуждащ това по-добро, което го има в човека, да се издигне над последиците от животинската еволюция и чрез благодатта да постигне нравствени висоти, достойни за истинското предназначение на човека.

(2083.6) 195:9.10 Християнството го заплашва бавната смърт от формализма, бюрократизма, интелектуализма и другите недуховни тенденции. Съвременната християнска църква не е това братство на активни вярващи, на които Иисус поръчваше неуморно да се сдобиват с духовно преображение на сменящите се едно друго поколения.

(2083.7) 195:9.11 Така нареченото християнство е не само вероучение и религиозни ритуали – то се превърна също така и в обществено и културно движение. В потока на съвременното християнство се оттичат ручеи от много древни езически блата и варварски тресавища; много култури наред с високопланинските галилейски плата, които се смятат за негов единствен източник.

10. Бъдещето

(2084.1) 195:10.1 Християнството действително оказа на този свят голяма услуга, но днес на хората на първо място им е нужен Иисус. На света е нужно да види Иисус отново живеещ на Земята в опита на родените в духа смъртни, умело разкриващи Учителя на всички хора. Безполезно е да говорим за възраждане на примитивното християнство; вие трябва да продължите пътя от мястото, на което се намирате днес. Съвременната култура трябва да премине духовно кръщение с ново откровение за живота на Иисус, трябва да се озари от новото разбиране на неговото Евангелие за вечното спасение. И след такова възвисяване Иисус ще привлече към себе си всички хора. Учениците на Иисус трябва да бъдат не само завоеватели, а обилни източници на въодушевление и по-добър живот за всеки човек. Религията е само проявление на благородния хуманизъм дотогава, докато откриването на реалността на Божието присъствие в личния опит не я направи божествена.

(2084.2) 195:10.2 Красотата и величествеността, човечността и божествеността, простотата и уникалността на живота на Иисус на Земята представят толкова поразителна и притегателна картина на спасението на човека и разкриването на Бога, че теолозите и философите на всички времена трябва да проявят изключителна сдържаност и да не позволяват на себе си да формулират символите на вярата или да създават превръщащите се в духовна безпътица теологически системи от това трансцендентално посвещение на Бога в облика на човека. В Иисус вселената създаде смъртния човек, в когото духът на любовта удържа победа над материалните ограничения на времето и преодоля факта на физическия произход.

(2084.3) 195:10.3 Винаги помнете: Бог и човекът са нужни един на друг. Те са взаимно необходими за пълното и окончателно постижение на вечния личностен опит на божественото предназначение, разкриващо се във вселенската завършеност.

(2084.4) 195:10.4 “Царството Божие се намира във вас” беше възможно най-великото изявление, направено някога от Иисус след възвестяването на това, че Отецът е жив, любящ Дух.

(2084.5) 195:10.5 Когато новите души се покоряват на Евангелието на Учителя, човекът и неговият свят преобразуват не първия километър – задълженията, дълга и съгласието, а по-скоро втория – доброволното служене и свободолюбивата преданост, която говори за това, че последователят на Иисус се протяга към събрата си в стремежа си да го обгърне със своята любов и следвайки духа, да го увлече към високата божествена цел на смъртното битие. Християнството досега охотно преминава първия километър, но човечеството изнемогва, влачейки се в мрака на смъртното битие поради това, че съществуват твърде малко желаещи да преминат втория километър – твърде малко убедени последователи на Иисус, които действително живеят и обичат така, както той учеше своите ученици да живеят, обичат и служат.

(2084.6) 195:10.6 Призивът към участие в смелото начинание – построяването на ново, преобразувано човешко общество чрез духовно възраждане на създаденото от Иисус Царство на събратя, трябва да предизвиква у всички вярващи в него хора такова въодушевление, каквото не се е усещало, откакто последователите на Учителя ходеха по земята като негови спътници в плът.

(2084.7) 195:10.7 Никоя социална система или политически режим, които отричат реалността на Бога, не могат да внесат някакъв конструктивен и траен принос в развитието на човешката цивилизация. Но христиаянството – в неговия раздробен и секулярен вид, днес е най-голямото препятствие по пътя на нейното по-нататъшно развитие; това е особено вярно в отношенията с Изтока.

(2084.8) 195:10.8 Църковността е напълно несъвместима с живата вяра, растящия дух и личния опит на другарите на Иисус във вярата – членовете на братството между хората, обединени от духовна връзка в Царството небесно. Похвалният стремеж да се съхранят традициите на миналите постижения нерядко води до защита на изживелите себе си религиозни системи. Благонамереното желание да се поощряват древните мисловни системи сериозно възпрепятства създаването на новите, адекватни методи, разчетени за удовлетворяване на духовните потребности на разширяващия се еволюиращ разум на съвременните хора. Точно така християнските църкви на двадесети век са огромно, макар и съвършено неосъзнато, препятствие за непосредствено развитие на истинското Евангелие – ученията на Иисус Назарянин.

(2085.1) 195:10.9 На много честни хора, които с радост биха посветили своята преданост на евангелския Христос, им е много трудно искрено да поддържат църквата, в която е останало толкова малко от духа на неговия живот и учения и създаването на която погрешно приписват на Учителя. Иисус не беше основател на така наречената християнска църква, но той винаги – по всички възможни начини, съвместими със своята същност, я благоприятстваше като най-добрия съществуващ тълкувател на делото на неговия живот на Земята.

(2085.2) 195:10.10 Само ако християнската църква се решеше да приеме програмата на Учителя, хиляди изглеждащи безразлични млади хора биха се устремили в редовете на такова духовно движение и без колебание биха изминали целия път, довеждайки докрай това велико и смело начинание.

(2085.3) 195:10.11 Християнството сериозно го заплашва участта, изразена с един от неговите собствени лозунги: “Семейство, раздирано от разпри, няма да устои.” Нехристиянският свят едва ли ще капитулира пред християните, раздробени на секти. Живият Иисус е единствената надежда за възможно обединение на християнския свят. Истинската църква – братството на Христос, се отличава с незримост, духовност и единство ; за нея съвсем не е задължително да бъде еднообразна. Еднообразието е отличителен признак на физическия, механистичен по своята природа свят. Духовното единство е плод на вероизповедния съюз с живия Иисус. Зримата църква трябва да престане да възпрепятства прогреса на незримото духовно братство на Царството Божие. И на това братство предстои да стане жив организъм, поразително отличаващ се от институционалната социална организация. То напълно може да използва такива социални организации, но не трябва да се подменя от тях.

(2085.4) 195:10.12 Но не трябва да се презира християнството – даже християнството на двадесети век. То е многовековно съвместно творение на богопозналите хора от много народи и то действително беше една от най-великите сили на доброто на Земята; затова никой не трябва да го пренебрегва независимо от неговите вродени и придобити недостатъци. Християнството и сега пробужда в мислещите хора силни нравствени емоции.

(2085.5) 195:10.13 Но няма никакво оправдание за участието на църквата в търговията и политиката; такива нечестиви съюзи са явно предателство към Учителя. И действителните поборници на истината едва ли ще забравят, че често именно могъщата институционализирана църква безсъвестно губеше новородената вяра и преследваше вестителите на истината, ако те се появяваха не в правоверни одежди.

(2085.6) 195:10.14 Напълно очевидно е, че подобна църква не би могла да се запази, ако в света нямаше хора, предпочитащи такъв стил на поклонение. Много духовно лениви души копнеят за древната, повелителна религия, основана на ритуалите и свещените традиции. Човешката еволюция и духовният прогрес едва ли са достатъчни, за да позволят на всички хора да минат без религиозна власт. И незримото братство на Царството напълно може да приеме тези семейни групи, отнасящи се към различни по своята социална принадлежност и темперамент класи, стига само те действително да пожелаят да станат водени от духа Божии синове. Но в това братство на Иисус нямат място сектантското съперничество, междугруповата озлобеност или претенциите за морално превъзходство и духовна непогрешимост.

(2086.1) 195:10.15 Ползата от тези разнообразни групи християни може да се заключи в обединяването на многобройни типове потенциални вярващи, съществуващи сред различните народи на западната цивилизация, но такава раздробеност на християнския свят е огромна слабост, когато този свят се опитва да разпространи Евангелието на Иисус сред народите на Изтока. Тези народи още не разбират, че религията на Иисус съществува отделно и донякъде обособено от християнството, което постепенно се е превърнало в религия за Иисус.

(2086.2) 195:10.16 Огромната надежда за Урантия е свързана с възможността за новото разкриване на Иисус чрез ново, разширено изложение на неговото спасително учение, което би обединило в любвеобилно духовно служене многобройните групи на тези, които днес наричат себе си негови последователи.

(2086.3) 195:10.17 Даже светското образование би могло да помогне на това велико духовно възраждане, ако то отделяше по-голямо внимание на обучението на младежите на методите за планиране на живота и възпитанието на характера. Смисълът на всяко образование трябва да се заключава в това, да спомага за постигането на висшата цел на живота – формирането на величествена и хармонично развита личност. Съществува огромна потребност от възпитаването на нравствена дисциплина вместо прекомерно самонаслаждение. Опирайки се на такъв фундамент, религията, благодарение на своя духовен стимул, може да помогне за развитието и да обогати смъртния живот точно така, както укрепва увереността във вечния живот и повишава неговото величие.

(2086.4) 195:10.18 Християнството е религия, родена спонтанно, и вследствие на това трябва да действа бавно. Стремителните духовни процеси ще изискват ново откровение и по-широко разпространение на истинската религия на Иисус. Но християнството е могъща религия, тъй като обикновените хора, явяващи се ученици на разпънатия дърводелец, започнаха да проповядват такива учения, които за триста години завоюваха римския свят, а след това продължиха своето триумфално шествие, покорявайки варварите, които на свой ред завладяха Рим. Именно християнството покори – прие и възвиси – цял поток от юдейска теология и гръцка философия. А след това, пребивавайки повече от хиляда години в коматозно състояние поради предозировката на мистериите и езичеството, тази християнска религия възроди себе си и фактически вторично покори целия западен свят. Тези учения на Иисус, които се съдържат в християнството, са достатъчни, за да го направят безсмъртно.

(2086.5) 195:10.19 Стига само християнството да можеше да проникне по-дълбоко в ученията на Иисус, то можеше да окаже на съвременния човек много по-голяма помощ в решаването на неговите нови и по-сложни проблеми.

(2086.6) 195:10.20 Християнството е поставено в крайно трудно положение, доколкото в очите на целия свят то се смята за част от социалната система, производствения живот и моралните норми на западната цивилизация; и затова неволно започна да изглежда, че християнството поддържа общество, спъващо се под тежестта на вината, тъй като то търпи наука без идеализъм, политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без мярка, ерудиция без възпитание, сила без съвест и производство без морал.

(2086.7) 195:10.21 Надеждата на съвременното християнство се състои в това, да спре да поощрява социалните системи и производствената политика на западната цивилизация и смирено да се поклони пред кръста, който то така доблестно превъзнася, за да се научи отново от Иисус Назарянин на най-великите истини, достъпни за смъртния човек – живото Евангелие за бащинството на Бога и братството между хората.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved