Документ 129, По-нататъшният живот на Иисус като възрастен

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 129

По-нататъшният живот на Иисус като възрастен

(1419.1) 129:0.1 ИИСУС напълно и окончателно се отдръпна от управлението на домашните дела на назаретското семейство и от непосредственото ръководство на неговите членове. Чак до своето кръщение той продължаваше да внася принос в семейния бюджет и живо се интересуваше от духовния живот на всичките си братя и сестри. И като човек той винаги беше готов да направи всичко възможно за благополучието и щастието на своята овдовяла майка.

(1419.2) 129:0.2 Към това време Синът Човешки направи всичко необходимо, за да се приготви да напусне завинаги своето назаретско семейство; и тази крачка беше нелека. Естествено, Иисус обичаше своите роднини. Той обичаше своето семейство и това естествено чувство изключително много се усилваше от необикновената му преданост към него. Колкото по-пълно се посвещаваме на своите събратя, толкова повече започваме да ги обичаме; и тъй като Иисус толкова безрезервно отдаваше себе си на своето семейство, той го обичаше с огромна и пламенна любов.

(1419.3) 129:0.3 Постепенно всички членове на семейството разбраха, че Иисус се кани да ги напусне. Тъгата от предчувствието за раздялата се смекчаваше само от постепенността, с която той ги подготвяше за обявяването на своето заминаване. В продължение на повече от четири години те осъзнаваха, че той се готви за тази окончателна раздяла.

1. Двадесет и седмата година (21 година след н.е.)

(1419.4) 129:1.1 През януари тази година, 21 година след н. е., в едно дъждовно неделно утро без каквито и да било формалности Иисус напусна своето семейство, обяснявайки само, че тръгва за Тивериада, след което се кани да посети други градове в околностите на Галилейското езеро. Така той ги напусна и вече никога не се завърна в лоното на семейството.

(1419.5) 129:1.2 Той прекара седмицата в Тивериада – новия град, на който скоро предстоеше да стане приемник на Сефорис като столица на Галилея; и не намирайки тук нищо интересно за себе си, продължи пътя си през Магдала и Витсаида и пристигна в Капернаум, където спря, за да посети приятеля на своя баща – Зеведей. Неговите синове бяха рибари; самият той строеше лодки. Иисус Назарянин беше специалист както в проектирането, така и в строителството; той майсторски обработваше дърво и Зеведей се беше наслушал на разкази за изкуството на назаретския майстор. Зеведей вече отдавна се замисляше за строителството на лодки с подобрена конструкция и сега той разказа за своите планове на Иисус, като предложи на спрелия при него дърводелец да участва в делото му – Иисус охотно се съгласи.

(1419.6) 129:1.3 Иисус работú със Зеведей малко повече от година, но за това време той създаде лодки с нова конструкция и внедри принципно нови методи за тяхното приготвяне. Благодарение на по-съвършената технология и значително подобрените методи за попарване на дъските Иисус и Зеведей започнаха да строят лодки с изключително високо качество, които бяха много по-безопасни при плаването си по езерото, отколкото лодките от предишните типове. В течение на няколко години поръчките за тези лодки от нов тип превишаваха възможностите на малкото предприятие на Зеведей. След по-малко от пет години практически всички използвани на езерото лодки бяха построени в работилницата на Зеведей в Капернаум. Иисус стана широко известен в кръга на галилейските рибари като създател на нови лодки.

(1420.1) 129:1.4 Зеведей беше достатъчно осигурен човек. Неговите работилници за лодки се разполагаха на езерото на юг от Капернаум, а неговият дом стоеше на брега недалеч от риболовния център на Витсаида. Иисус прекара в Капернаум повече от година и през това време живееше в семейството на Зеведей. Той вече отдавна се трудеше в самота, тоест без баща, и затова се наслаждаваше на работата с баща-партньор.

(1420.2) 129:1.5 Жената на Зеведей, Саломия, беше роднина на Ханан, който тогава беше първосвещеник в Йерусалим. Снет от длъжност само осем години по-рано, Ханан както преди оставаше най-влиятелен от садукеите. Саломия стана страстна поклонница на Иисус. Тя го обичаше както своите собствени синове Яков, Йоан и Давид, а четирите ú дъщери се отнасяха към него като към по-голям брат. Иисус често отиваше на риболов с Яков, Йоан и Давид и те установиха, че той е не само изкусен строител на лодки, но и опитен рибар.

(1420.3) 129:1.6 В течение на цялата тази година Иисус всеки месец изпращаше пари на Яков. Той се върна в Назарет през октомври, за да присъства на сватбата на Марта, след което не се появи тук повече от две години, завръщайки се едва преди двойната сватба на Симон и Юда.

(1420.4) 129:1.7 В течение на тази година Иисус продължаваше да строи лодки и да наблюдава живота на хората на Земята. Той често посещаваше стоянката на керваните, тъй като пътят от Дамаск на юг преминаваше през Капернаум. В Капернаум се намираше голям римски гарнизон; възглавяващият го офицер беше езичник, обърнат във вярата в Яхве – “благочестив човек”, както наричаха такива прозелити евреите. Този офицер, произхождащ от богато римско семейство, реши да построи в Капернаум прекрасна синагога, която той предаде на евреите малко преди Иисус да се засели при Зеведей. В течение на по-голямата част от тази година Иисус прекара тук повече от половината от всички богослужения и някои от пребиваващите в синагогата керванни пътници познаха в него дърводелеца от Назарет.

(1420.5) 129:1.8 Когато дойде време да се плащат налозите, Иисус се регистрира като “квалифициран занаятчия от Капернаум”. От този ден и до края на своя земен живот го знаеха като жител на Капернаум. Той никога не заявяваше някакво друго официално местожителство, макар че по силата на разни причини позволяваше да го приемат за жител на Дамаск, Витания, Назарет и даже Александрия.

(1420.6) 129:1.9 В Капернаумската синагога той откри много нови книги, пазещи се в библиотечните сандъци, и минимум пет вечери в седмицата прекарваше в интензивни занимания. Една от свободните вечери той отделяше за общуване с големите, а другата прекарваше с младежите. В личността на Иисус имаше нещо благодатно и въодушевяващо, което неизменно притегляше към него младите хора. В неговото общество те винаги се чувстваха леко и непринудено. Вероятно главната тайна за неговия успех в общуването с тях се заключаваше в това, че той постоянно се интересуваше от всичките им дела и в същото време рядко им даваше съвети, ако не го питаха.

(1420.7) 129:1.10 Семейството на Зеведей почти боготвореше Иисус и вечер никога не пропускаше разискванията с въпроси и отговори, които Иисус провеждаше всяка вечер след вечеря до преди да тръгне да се занимава в синагогата. Младите съседи също посещаваха тези вечерни беседи. На тези неголеми събрания Иисус даваше различни прогресивни наставления – прогресивни точно дотолкова, доколкото бяха достъпни за разбирането на слушателите. Той беседваше с тях съвсем непринудено, изразяваше своите идеи и идеали относно политиката, социологията, науката и философията; но властна категоричност се появяваше в неговия тон, когато ставаше дума за религията – връзката на човека с Бога.

(1421.1) 129:1.11 Веднъж в седмицата Иисус провеждаше събрания, на които присъстваше цялото семейство, а също така и калфите и помощните брегови работници, тъй като Зеведей имаше много наемни работници. Именно сред тези труженици Иисус за пръв път беше наречен “Учител”. Всички го обичаха. На Иисус му харесваше да работи със Зеведей в Капернаум, но той тъжеше за децата, играещи до стената на дърводелската работилница в Назарет.

(1421.2) 129:1.12 От синовете на Зеведей Яков повече от другите се интересуваше от Иисус като от учител и философ. Йоан ценеше преди всичко неговите религиозни учения и възгледи. Давид уважаваше в него майстора, но малко се замисляше за неговите религиозни възгледи и философски учения.

(1421.3) 129:1.13 Юда често идваше тук през съботите, за да слуша речите на Иисус в синагогата, и оставаше, за да го посети. И колкото повече време прекарваше Юда в компанията на своя по-голям брат, толкова повече той се убеждаваше, че Иисус наистина е велик човек.

(1421.4) 129:1.14 През тази година Иисус се издигна до ново ниво на овладяване на човешкия разум и достигна нови висоти в осъзнатото общуване с вътрешния Настройчик на Съзнанието.

(1421.5) 129:1.15 Това беше последната година от неговия спокоен живот. Занапред Иисус никога нямаше да прекара цяла година на едно място или с едно и също занимание. Бързо се приближаваха дните на неговите земни странствания. Периодите на напрегна дейност не бяха далеч в бъдещето, а сега – между простия, но необичайно енергичен живот в миналото и още по-наситеното и напрегнато обществено служене – на него му предстоеше да прекара няколко години в активни пътешествия и най-разнообразен личен труд. Той трябваше да завърши своята подготовка като човек от дадения свят преди да стане учител или проповедник – съвършен Богочовек от божествения и постчовешки стадий на своето Урантийско посвещение.

2. Двадесет и осмата година (22 година след н.е.)

(1421.6) 129:2.1 През март 22 година от н. е. Иисус напусна Зеведей и Капернаум. Той поиска малко пари за покриване на разходите си в Йерусалим. Докато работеше със Зеведей, той вземаше само неголеми суми, които всеки месец изпращаше в Назарет. Всеки месец Йосиф и Юда поред идваха в Капернаум за пари и ги отнасяха в Назарет; риболовният център на Юда се намираше само на няколко километра на юг от Капернаум.

(1421.7) 129:2.2 Когато Иисус напусна семейството на Зеведей, той се съгласи да остане в Йерусалим до Пасхата и всички те обещаха да дойдат на празника. Те даже се уговориха да направят съвместна пасхална трапеза. Всички бяха много опечалени от заминаването на Иисус – особено дъщерите на Зеведей.

(1421.8) 129:2.3 Преди Иисус да напусне Капернаум, той проведе продължителен разговор със своя нов другар и близък приятел – Йоан Зеведеев. Той каза на Йоан, че се кани да пътешества, “докато дойде неговото време”, и помоли Йоан ежемесечно да изпраща вместо него в Назарет определена сума пари дотогава, докато не бъдат изразходвани полагащите му се пари. И Йоан му обеща следното: “Мой Учителю, занимавай се със своите дела и върши своя труд на света; аз ще действам от твое име по този и всеки друг въпрос и ще помагам на твоето семейство така, както бих гледал своята собствена майка и както бих се грижил за своите родни братя и сестри. Аз ще изразходвам твоите средства, които се пазят при моя баща, така, както ти се разпореди, и в зависимост от необходимостта, а ако твоите пари свършат и аз не получа нищо от теб, а твоята майка се нуждае, ще деля с нея своите собствени средства. Върви с мир. Аз ще действам вместо теб по всички тези въпроси.”

(1422.1) 129:2.4 Затова след като Иисус тръгна за Йерусалим, Йоан провери при своя баща Зеведей полагащите се на Иисус средства и беше удивен от това, колко внушителна беше тази сума. Предвид това, че Иисус остави този въпрос изцяло в негови ръце, те решиха, че е най-добре да вложат парите в недвижимо имущество и да използват дохода в помощ на назаретското семейство; и тъй като Зеведей знаеше за една неголяма къща в Капернаум, която беше заложена и предназначена за продажба, той нареди на Йоан да купи тази къща с парите на Иисус и да се разпорежда със собствеността на своя другар с правата на опекун. И Йоан постъпи така, както му каза неговият баща. В течение на две години арендата за дома се използваше за погасяване на дълга, а скоро Йоан получи от Иисус голяма сума пари за нуждите на семейството на Учителя и събралите се средства почти изцяло стигнаха за изплащане на задължението; Зеведей предостави недостигащата част и Йоан в определеното време погаси дълга, придобивайки пълно право на собственост над тази двустайна къща. По такъв начин Иисус стана притежател на дом в Капернаум, но те не му съобщиха нищо за това.

(1422.2) 129:2.5 Когато назаретското семейство узна, че Иисус е напуснал Капернаум, те – не знаейки за неговото финансово съглашение с Йоан – решиха, че е настанало време да се справят без по-нататъшната помощ на Иисус. Яков помнеше за своя договор с Иисус и с помощта на своите братя веднага пое върху себе си пълната отговорност за грижата за семейството.

(1422.3) 129:2.6 Но да се върнем към Иисус в Йерусалим. В течение на два месеца по-голямата част от времето си той прекарваше в храма, където слушаше диспути и от време на време посещаваше различни училища на равините. В съботите обикновено ходеше във Витания.

(1422.4) 129:2.7 Иисус донесе в Йерусалим писмо от Саломия, жената на Зеведей, представяща го на бившия първосвещеник Ханан като човек, към когото тя се отнасяше “като към роден син”. Ханан му отдели много време и лично беше с него във всички многобройни йерусалимски академии, подготвящи религиозни учители. Независимо от това, че Иисус всестранно се запозна с тези училища и внимателно изучи техните методи на преподаване, той не зададе публично нито един въпрос. Макар че Ханан се отнасяше към Иисус като към велик човек, той беше в недоумение и не знаеше какво да го посъветва. Той разбираше колко глупаво би било да му препоръча да постъпи в което и да е йерусалимско училище като ученик; от друга страна, той добре знаеше, че на Иисус никога няма да се предостави статут на официален учител, тъй като той не се е занимавал в тези училища.

(1422.5) 129:2.8 Скоро настъпи пасхалната седмица. Заедно с тълпите поклонници от всички краища на света от Капернаум в Йерусалим пристигна Зеведей с цялото си семейство. Всички те останаха в просторния дом на Ханан, където отпразнуваха пасхата като едно щастливо семейство.

(1422.6) 129:2.9 Още преди завършването на тази пасхална седмица Иисус съвсем случайно се срещна с един богат пътешественик и неговия син – млад човек на около седемнадесет години. Бащата и синът бяха родом от Индия; канейки се да посетят Рим и други места по Средиземноморието, те решиха да тръгнат към Йерусалим за Пасхата с надеждата да намерят човек, който да стане преводач за двамата и учител за юношата. Бащата настояваше Иисус да се съгласи да тръгне заедно с тях. Иисус му разказа за своето семейство и за това, че от негова страна едва ли би било честно да се отдели за почти две години – та нали за това време неговото семейство може да се окаже в нужда. В отговор на това пътешественикът от изток предложи на Иисус заплата за една година предварително, за да може с тези пари неговите другари, разпореждащи се с тези пари от името на Иисус, да могат да издържат неговото семейство. И Иисус се съгласи да направи това пътуване.

(1423.1) 129:2.10 Иисус предаде тази голяма сума на Йоан, сина на Зеведей. И вие вече знаете, че Йоан използва тези пари за погасяване на дълга за къщата в Капернаум. Иисус изцяло посвети Зеведей в плановете на своето пътешествие по Средиземноморието, но му каза да не разказва за това никому – даже на своите роднини, и за цялото това дълго време с продължителност почти две години Зеведей действително нито веднъж не разкри неговото местопребиваване. Когато Иисус се върна от пътешествието, назаретското семейство вече почти не се надяваше да го види жив. Само благодарение на уверенията на Зеведей, който няколко пъти посети Назарет заедно със своя син Йоан, в сърцето на Мария още тлееше надежда.

(1423.2) 129:2.11 В течение на цялото това време положението на назаретското семейство оставаше крайно благополучно; Юда съществено увеличи своята квота и продължаваше да плаща увеличена вноска до своята женитба. Независимо от това, че те почти не се нуждаеха от помощ, Йоан Зеведеев всеки месец правеше подаръци на Мария и Рут, както му беше поръчал Иисус.

3. Двадесет и деветата година (23 година след н.е.)

(1423.3) 129:3.1 Цялата двадесет и девета година от живота на Иисус отиде за завършване на пътешествието по Средиземноморието. Основните събития – в тази степен, в която ни е позволено да разкрием този опит – се разглеждат в повествуванията, следващи непосредствено след настоящия документ.

(1423.4) 129:3.2 По време на пътешествието по римския свят Иисус, по силата на много причини, беше известен като дамаския книжник. Но в Коринт и на други места, където той се спираше по обратния път, го знаеха като еврейския учител.

(1423.5) 129:3.3 Този период в живота на Иисус беше наситен със събития. По време на пътешествието той много общуваше с хората, но въпросният опит е този етап от неговия живот, който той никога не разкри нито пред членовете на своето семейство, нито пред когото и да било от апостолите. Иисус преживя своя живот в плът и напусна този свят така, че никой (освен Зеведей от Витсаида) не узна за това дълго пътешествие. Някои от неговите другари смятаха, че се е върнал в Дамаск; други предполагаха, че е заминал за Индия. Неговото собствено семейство клонеше към мнението, че е бил в Александрия, тъй като знаеха, че някога го канеха там на длъжност помощник-хазан.

(1423.6) 129:3.4 Когато Иисус се върна в Палестина, той не направи нищо, за да измени мнението на своето семейство, което смяташе, че той е отишъл от Йерусалим в Александрия; той им позволи да продължават да вярват, че през цялото време, в течение на което го нямаше в Палестина, е прекарал в този град на знанията и културата. Само Зеведей, строителят на лодки от Витсаида, знаеше истината, но Зеведей не каза на никого.

(1423.7) 129:3.5 Във всички свои опити да разгадаете смисъла на живота на Иисус на Урантия вие следва да помните за мотивите за посвещаването на Михаил. Ако искате да постигнете значението на неговите много и на пръв поглед странни постъпки, трябва да разберете целта на неговото пребиваване във вашия свят. Той внимателно следеше да не направи собствения си живот предмет на прекомерно и всепоглъщащо внимание. Иисус не искаше да прибягва до необичайно и неотразимо въздействие над другите хора. Той беше изцяло предан на делото по разкриване на небесния Отец пред своите смъртни събратя и едновременно посветен на възвишената задача: да преживее своя земен живот така, че в течение на целия си живот да се подчинява на волята на същия този Райски Баща.

(1424.1) 129:3.6 Освен това смъртните, изучаващи живота на Иисус на Земята, ще могат по-добре да разберат това божествено посвещение, ако винаги помнят следното: макар че Иисус преживя своя живот в инкарнация на Урантия, той преживя този живот за цялата своя вселена. В живота, преживян от него в плът, имаше нещо особено въодушевяващо за всяка обитавана сфера във вселената Небадон. Това е вярно и по отношение на тези светове, които станаха обитаеми след неговото незабравимо пребиваване на Урантия. И това ще бъде вярно по отношение на всички светове, на които ще могат да се появяват волеви създания в продължение на цялата бъдеща история на тази локална вселена.

(1424.2) 129:3.7 В течение на пътешествието по римския свят и благодарение на придобития за това време опит Синът Човешки практически завърши своята образователна подготовка чрез общуване с най-различни народи, населяващи света в това време и в това поколение. Благодарение на получената при пътешествията подготовка към времето на завръщането на Иисус в Назарет в него се оформи почти пълна представа за това, как на Урантия човекът живее и твори своята съдба.

(1424.3) 129:3.8 Истинската цел на неговото пътешествие по страните от басейна на Средиземно море беше да опознае хората. Той се сближи със стотици представители на човешкия род. Срещна и заобича най-различни хора – богати и бедни, знатни и прости, черни и бели, образовани и необразовани, културни и некултурни, с животински и духовни наклонности, религиозни и нерелигиозни, нравствени и безнравствени.

(1424.4) 129:3.9 По време на пътешествието по Средиземно море Иисус постигна големи успехи в своята човешка задача – овладяване на материалния смъртен разум, а неговият вътрешен Настройчик извърши огромен прогрес във възвисяването и одухотворяването на същия този човешки интелект. Към края на това пътешествие Иисус от първа ръка, с цялата си човешка увереност знаеше, че той е Син Божий, Син-Създател, Син на Всеобщия Баща. Настройчикът все по-често успяваше да пробуди в съзнанието на Сина Човешки смътни спомени от общуването с неговия божествен Отец преди той да пристъпи към организацията и управлението на локалната вселена Небадон. Така Настройчикът постепенно пробуждаше в съзнанието на Иисус необходимите спомени за неговото предишно божествено битие в течение на различните епохи на неговото практически вечно минало. Последен от демонстрираните от Настройчика епизоди от предчовешкия му опит беше прощалната среща на Михаил с Емануил Салвингтонски непосредствено преди той да престане да осъзнава своята личност, за да пристъпи към инкарнация на Урантия. Този последно запечатан в паметта му образ на предчовешко съществуване ясно се прояви в съзнанието на Иисус в същия този ден, когато Йоан го кръсти в Йордан.

4. Иисус-човекът

(1424.5) 129:4.1 За наблюдаващите небесни разумни същества от локалната вселена пътешествието на Иисус по Средиземноморието беше най-завладяващото от всичките му земни изпитания – поне за целия му живот до разпъването и смъртта на кръста. Този етап беше възхитителният период от неговото лично служение в противоположност на приближаващата се епоха на общественото служение. Завладяващият характер на този уникален епизод се усилваше още и от това, че той продължаваше да остава дърводелецът от Назарет, строителят на лодки от Капернаум, книжникът от Дамаск; той все още беше Синът Човешки. Той все още не беше постигнал съвършено владеене на своя човешки разум; Настройчикът все още не беше овладял смъртната индивидуалност и не беше я направил своя неотменима част. Той все още беше човек сред хора.

(1425.1) 129:4.2 В течение на тази двадесет и девета година чисто човешкият му религиозен опит – личният му духовен растеж – практически достигна своя апогей. Опитът от духовното развитие представляваше последователен постепенен растеж от момента на пристигането на Настройчика на Съзнанието чак до този ден, когато стана окончателното установяване и потвърждение на неговото естествено и нормално отношение между материалния разум на човека и присъстващия в разума дух – феноменът на съединяването на тези два разума заедно, опитът, който Синът Човешки, като въплътен смъртен от обитаемия свят, напълно и окончателно постигна в деня на своето кръщение в река Йордан.

(1425.2) 129:4.3 Макар че в течение на тези години да не изглеждаше, че Иисус се предава често на непосредствено общуване с небесния Отец, той все повече усъвършенстваше ефективните методи на лично общуване с пребиваващото в него духовно присъствие на Райския Баща. Той живееше истински и пълнокръвен живот в плът. Това, което той знае от свой собствен опит, е еквивалентно на реалността, обединяваща цялата същност на живота на хората в материалните светове на времето и пространството.

(1425.3) 129:4.4 Синът Човешки преживя цялата широка гама на човешките чувства – от висша радост до най-дълбока печал. Той беше дете на радостта, рядко весело същество; и заедно с това той беше “мъж на скръбта, запознат с тъгата”. В духовен смисъл той преживя смъртен живот от долу до горе, от начало до край. От материална гледна точка той избягваше социалните крайности на човешкото съществуване, но в интелектуално отношение позна всестранния и изчерпващ опит на човешкия род.

(1425.4) 129:4.5 Иисус знае мислите и чувствата, подбудите и импулсите на еволюиращите и възходящи смъртни от обитаемите светове – от раждането до смъртта. Той преживя човешкия живот от изворите на физическата, интелектуална и духовна индивидуалност, преминавайки през младенчеството, детството, младостта и зрялата възраст – чак до човешкия опит на смъртта. Той не само преживя тези обичайни и привични човешки периоди на интелектуално и духовно развитие, но също така изпита изцяло и тези по-високи и прогресивни стадии на съгласуваност на човека и Настройчика, които са достъпни за малцина от смъртните на Урантия. Затова той изпита целия живот на смъртен човек, не само свойствен на вашия свят, но и присъщ на висшите и най-развити светове, утвърдили се в светлината и живота.

(1425.5) 129:4.6 Макар че този съвършен живот, преживян в образа на смъртна плът, не получи безусловно и всеобщо одобрение от страна на неговите смъртни събратя – от тези, които се оказаха негови съвременници на Земята, при все това животът, който Иисус Назарянин преживя в плът на Урантия, действително получи пълното и безусловно признание на Всеобщия Баща, тъй като една и съща личност, за един и същи живот стана едновременно най-пълното разкритие на вечния Бог пред смъртния човек и пример на усъвършенствана човешка личност, удовлетворяваща Безкрайния Създател.

(1425.6) 129:4.7 Именно в това се състоеше неговата истинска и висша цел. Той слезе на Урантия, не за да стане съвършен и изчерпващ пример за всяко дете или възрастен от една или друга епоха. Наистина в неговия пълен, богат, прекрасен и благороден живот ние можем да намерим много от това, което е възвишено образцово, божествено въодушевяващо, но то се обяснява с това, че той преживя истински и неподправен човешки живот. Иисус живя на Земята, не за да даде на останалите пример за подражание. Неговият живот в плът беше изпълнен с тази милосърдна загриженост, с която може да бъде отбелязан и вашият живот на Земята; и преживявайки смъртния си живот в своята епоха такъв, какъвто той беше, той стана пример за всички нас, подбуждайки и нас така да преживеем своя живот – в своята епоха и такива, каквито сме ние. Вие може да не се издигнете до неговия живот, но сте способни да вземете решение да преживеете своя живот така, както той преживя своя. Иисус може да не бъде буквален и изчерпващ пример за всички смъртни от всички векове във всички светове на тази локална вселена, но той е вечен източник на вдъхновение и пътеводна звезда за всички странстващи, отправящи се към Рая от световете за начален възход в течение на цялото им придвижване през вселената на вселените и през Хавона към Рая. Иисус е новият жив път от човека към Бога, от частичното до съвършеното, от земното до небесното, от времето до вечността.

(1426.1) 129:4.8 Към края на двадесет и деветата си година Иисус Назарянин фактически завърши живота, изискван от смъртните създания, съществуващи в плът. И сега той стана практически съвършен човек, очакващ часа за своето явяване пред Бога. И постигна всичко това за по-малко от тридесет години.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved