Документ 191, Явяванията пред апостолите и другите лидери

   
   Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 191

Явяванията пред апостолите и другите лидери

191:0.1 (2037.1) ДЕНЯТ на възкресението — неделя — беше ужасен ден в живота на апостолите; десетима от тях прекараха голяма част от времето затворени в горната зала. Апостолите можеха да избягат от Йерусалим, но се бояха, че агентите на Синедриона ще ги арестуват, ако напуснат своето укритие. Тома се намираше във Витания, където преживяваше мъката си в самота. На него щеше да му е по-леко, ако беше останал с другите апостоли; освен това той щеше да успее да им помогне да насочат разговора си в по-полезно русло.

191:0.2 (2037.2) Целия ден Йоан лелееше мисълта за това, че Иисус е възкръснал от мъртвите. Той си спомни не по-малко от пет отделни случая, когато Учителят твърдеше, че ще възкръсне отново, и минимум три случая, в които говореше за третия ден. Отношението на Йоан оказа голямо въздействие на неговия брат Яков, както и на Натанаил. Влиянието на Йоан щеше да е още по-силно, ако той не беше най-младият член на тази група.

191:0.3 (2037.3) Проблемите им в голяма степен се обясняваха с тяхната изолираност. Йоан Марк ги държеше в течение на нещата относно събитията в храма и съобщаваше за много носещи се из града слухове, но той не се сети да разпита различните вярващи, на които вече се беше явил Иисус. Преди с това се занимаваха куриерите на Давид, но всички те бяха заети с изпълнението на своята последна задача като вестители на възкресението, отправяйки се към тези групи вярващи, които се намираха далеч от Йерусалим. За първи път през всичките тези години апостолите разбраха каква важна роля играеха куриерите на Давид в осигуряването на ежедневната информация за положението на делата в Царството.

191:0.4 (2037.4) Целия този ден Петър по свойствения си начин се колебаеше между вярата и съмненията относно възкресението на Учителя. Пред неговите очи стоеше погребалната тъкан, лежаща в гробницата така, сякаш тялото на Иисус току-що се е изпарило от нея. “Но, разсъждаваше Петър, ако той е възкръснал и е способен да се яви на жените, защо не се явява на нас, своите апостоли?” Петър се опечаляваше, мислейки, че вероятно неговото присъствие сред апостолите пречи на Иисус да дойде при него, доколкото той се отрече от Учителя тази нощ в градината на Ханан. А след това той се ободряваше с думите, които предадоха жените: “Върви, кажи на моите апостоли и на Петър.” Но за да може това послание да поободри Петър, той трябваше да повярва, че жените наистина се видели и чули възкръсналия Учител. Така Петър се колебаеше между вярата и съмненията целия ден, докато малко след осем часа не рискува да излезе на двора. Петър реши да освободи апостолите от своето присъствие, за да може неговото отречение от Учителя да не попречи на Иисус да се яви при тях.

191:0.5 (2037.5) Отначало Яков Зеведеев смяташе, че те трябва всички заедно да отидат в гробницата. Той не се съмняваше, че им е необходимо да предприемат нещо за решаването на тази загадка. Но на Натанаил се отдаде да ги спре и не им даде да излязат от дома в отговор на призива на Яков. Той постигна това, напомняйки за предупреждението на Иисус — в това време не излагайте своя живот на излишни опасности. Към обед Яков се беше успокоил и заедно с останалите се примири с тревожното очакване. Той говореше малко. Беше страшно разочарован, че Иисус не се явява на тях, и не знаеше за многото явявания на Учителя на други групи и индивиди.

191:0.6 (2038.1) В този ден Андрей много слушаше. Той беше крайно озадачен от възникналата ситуация и не по-малко от другите се измъчваше от съмнения, но в крайна сметка изпитваше определено чувство на свобода от предишните задължения на глава на своите събратя-апостоли. Той беше действително благодарен на Учителя за това, че го освободи от бремето на лидерството още преди за тях да настанат тези тежки времена.

191:0.7 (2038.2) Повече от веднъж за тези дълги и изморителни часове от този трагичен ден единственото утешение за групата беше Натанаил с неговите философски забележки. Действително, в продължение на целия ден той оказваше най-голямо въздействие върху десетте апостоли. Той нито веднъж не изказа своето мнение — дали вярва или не вярва във възкресението на Учителя. Но в течение на деня все повече беше склонен да повярва, че Иисус е изпълнил своето обещание да възкръсне от мъртвите.

191:0.8 (2038.3) Симон Зилот беше твърде сломен, за да участва в дискусиите. По-голямата част от времето той лежа на кушетката в ъгъла на стаята, обърнал се към стената. За целия ден произнесе само няколко думи. Неговата представа за Царството беше разрушена и той не смяташе, че възкресението на Учителя може съществено да измени положението. Неговото разочарование беше крайно лично и дотолкова остро, че беше невъзможно бързо да бъде изведен от това състояние даже с помощта на такъв поразителен факт като възкресението.

191:0.9 (2038.4) Странно, че обикновено неразговорливият Филип говорú много в течение на цялата втора половина от деня. Ако до обед основно мълчеше, то цялата втора половина на деня той задаваше въпроси на другите апостоли. Петър биваше само раздразван от тези въпроси на Филип, но останалите бяха снизходителни към неговите разпити. Повече от всичко Филип го интересуваше дали по тялото на Иисус са останали физически следи от разпятието — разбира се, ако той действително е възкръснал.

191:0.10 (2038.5) Матей беше силно смутен; той слушаше разговорите на своите събратя, но през по-голямата част от времето прехвърляше в ума си проблема за техните бъдещи доходи. Независимо от предполагаемото възкръсване на Иисус Юда си беше отишъл, Давид безцеремонно му беше предал парите и те бяха останали без авторитетен лидер. Още преди Матей да успее сериозно да се замисли за техните доводи относно възкресението, той видя Учителя със собствените си очи.

191:0.11 (2038.6) Близнаците Алфееви почти на участваха в тези дълбокомислени разговори, заети със своите обичайни задължения. Един от тях изказа тяхното общо мнение, когато в отговор на въпроса на Филип каза: “Ние нищо не разбираме от възкръсване, но нашата майка казва, че е говорила с Учителя и ние ú вярваме.”

191:0.12 (2038.7) Тома преживяваше един от характерните пристъпи на отчаяние и потиснатост Част от деня той спа, а през останалото време бродеше по планините. На него му се искаше да се върне към своите събратя апостоли, но стремежът към самота беше по-силен.

191:0.13 (2038.8) Учителят отложи своето първо моронтийно явяване пред апостолите по няколко причини. Първо, той искаше те да имат време — след като чуят за възкресението, добре да обмислят всичко, което им е говорил за своята смърт и възкресение, докато още беше заедно с тях в плът. Преди да застане пред всички апостоли, на Учителя му се искаше Петър да преодолее свойствените му затруднения. Второ, той искаше Тома да бъде заедно с тях по време на първото му явяване. Рано сутринта тази неделя Йоан Марк намери Тома в дома на Симон във Витфагия, за което около единадесет часа съобщи на апостолите. В течение на деня Тома беше готов по всяко време да се отправи назад, ако за него дойдеше Натанаил или които и да са двама от другите апостоли. Той действително искаше да се върне, но след като си беше отишъл така, както направи това предишната вечер — беше твърде горд, за да се върне така скоро по своя инициатива. На следващия ден беше подтиснат дотолкова, че беше необходима почти цяла седмица, преди да реши да се върне. Апостолите го очакваха, а той чакаше неговите братя да го намерят и помолят да се върне. Затова Тома оставаше откъснат от своите другари до вечерта на следващата събота, когато с настъпването на тъмнината Петър и Йоан тръгнаха за Витфагия и го върнаха назад. По тази причина те не отидоха в Галилея веднага след първото явяване на Иисус; те не искаха да тръгнат без Тома.

1. Явяването пред Петър

191:1.1 (2039.1) В неделя около осем и половина вечерта Иисус се яви на Симон Петър в градината на Марк. Това беше неговото осмо моронтийно явяване. Откакто Петър се отрече от своя Учител, той живееше под тежкото бреме на съмненията и чувството за вина. Цялата събота и неделя Петър се бореше със страха, защото се боеше, че вече не е апостол. Той беше потръпнал, узнавайки за участта на Юда, и мислеше, че също е предал своя Учител. През целия този следобед той предполагаше, че може би неговото присъствие сред апостолите пречи на явяването на Учителя — ако, разбира се, той действително е възкръснал от мъртвите. Именно на Петър — обхванат от такива мисли и емоции — се яви Иисус, когато обезсърченият апостол бродеше сред цветята и храстите.

191:1.2 (2039.2) Когато Петър си спомни любящия поглед, с който Учителят го дари, преминавайки покрай покрития вход на Ханан, и когато той се замисли за прекрасното послание, което му предадоха рано сутринта жените, върнали се от празната гробница — “Вървете и кажете на моите апостоли и на Петър”, когато започна да размишлява за тези признаци на милосърдие, неговата вяра започна да взема връх над съмненията; той се спря, сви юмруци и гласно каза: “Аз вярвам, че той е възкръснал от мъртвите; ще отида при своите братя и ще им го кажа.” И когато произнесе тези думи, пред него внезапно изникна фигурата на човек, заговорил го с познат глас: “Петре, противникът имаше намерение да те отнеме, но аз не се отказах от теб. Знаех, че не от своето сърце ти се отрече от мен; затова ти простих, преди да ме помолиш за това. Но сега ти трябва да спреш да мислиш за себе си и за сегашните беди и да се приготвиш да носиш благата вест на Евангелието на тези, които се намират в тъма. На теб повече не ти е нужно да се безпокоиш за това, което можеш да получиш от Царството; следва да помислиш какво можеш да дадеш на тези, които пребивават в ужасяваща духовна нищета. Приготви се, Симон, за сражението на новия ден — за битката с бездуховната тъма и пагубните съмнения на природния човешки разум.”

191:1.3 (2039.3) Почти пет минути Петър и моронтийният Иисус бродиха в градината, беседвайки за делата минали, настоящи и бъдещи. След това Учителят изчезна от погледа, казвайки: “Прощавай, Петре, до нови срещи с теб и твоите братя.”

191:1.4 (2039.4) За миг Петър го обхвана съзнанието, че той току-що разговаря с възкръсналия Учител и че може да не се съмнява в това, че остава посланик на Царството. Току-що той чу как прославеният Учител го призова да продължава да проповядва Евангелието. Със сърце, преизпълнено с всички тези чувства, Петър се хвърли в горната зала при своите другари-апостоли и, задъхвайки се, възкликна: “Аз видях Учителя, той беше в градината! Говорих с него и той ми е простил!”

191:1.5 (2040.1) Изявлението на Петър за това, че е видял Иисус, оказа огромно въздействие на другите апостоли. Те бяха вече готови да се откажат от своите съмнения, но Андрей стана и ги предупреди да не се доверяват твърде много на съобщението на своя брат. Андрей намекна, че в миналото Петър вече беше виждал неща, които не са съответствали на действителността. Макар че Андрей не каза направо, че има предвид нощното видение в Галилейското езеро, когато Петър твърдеше, че е видял Учителя да върви към него по водата, неговите думи бяха достатъчни, за да разберат всички присъстващи, че той има предвид точно този случай. Симон Петър беше крайно уязвен от намеците на брат си и оскърбено замлъкна. На близнаците им стана жал за Петър и те се приближиха към него, за да изразят своето съчувствие, както и за да кажат, че му вярват, и да повторят, че тяхната собствена майка също е видяла Учителя.

2. Първото явяване пред апостолите

191:2.1 (2040.2) Малко след девет часа същата вечер, след заминаването на Клеопа и Яков, когато опасявайки се от арест, десетте апостоли се намираха в горната зала, като всички врати бяха заключени поради страх от арест, и докато близнаците Алфееви утешаваха Петър, а Натанаил увещаваше Андрей, Учителят внезапно изникна сред тях в моронтиен вид с думите: “Мир вам. Защо моите явявания така ви плашат, сякаш виждате призрак? Нима не ви казвах, че първосвещениците и управниците ще ме екзекутират, че един от вас ще ме предаде и че на третия ден ще възкръсна? Откъде са вашите съмнения и всички тези спорове за съобщенията на жените, Клеопа, на Яков и даже на Петър? Колко още ще се съмнявате в моите думи и ще се отказвате да вярвате на моите обещания? А сега, когато действително ме виждате, ще повярвате ли? Даже и сега един от вас отсъства. Когато отново се съберете всички заедно и когато всички вие ще знаете със сигурност, че Синът Човешки е станал от гроба, вървете направо в Галилея. Вярвайте в Бога; вярвайте един в друг; така ще встъпите в новото служене за благото на Царството небесно. Аз ще остана в Йерусалим, докато не станете готови да отидете в Галилея. Моя мир аз оставям на вас.”

191:2.2 (2040.3) Произнасяйки тези думи, моронтийният Иисус веднага изчезна. И всички те паднаха ничком, славейки Бога и прекланяйки се пред своя изчезнал Учител. Това беше деветото моронтийно явяване на Учителя.

3. В обществото на моронтийните създания

191:3.1 (2040.4) Следващият ден, понеделник, премина изцяло в обществото на моронтийните създания, намиращи се в това време на Урантия. Заедно с различните категории смъртни от преходния период от седемте обителски свята на Сатания на Урантия пристигнаха повече от един милион моронтийни управляващи и помощници за участие в опита на моронтийния преход на Учителя. Моронтийният Иисус пребиваваше в обществото на тези забележителни разумни създания в течение на четиридесет дни. Иисус учеше моронтийните създания, а от техните управляващи той узна за преходния моронтиен период в живота на смъртните, пребиваващи в обитаемите светове на Сатания и преминаващи през системните сфери на моронтия.

191:3.2 (2041.1) Този понеделник около полунощ моронтийният облик на Учителя беше преобразуван за преход на следващото ниво на моронтийно развитие. Когато Иисус за пореден път се яви на своите земни деца, той представляваше моронтийно същество от второ ниво. Успоредно с възхода на Учителя в моронтия на разумните същества на моронтия и техните преобразуващи помощници ставаше технически все по-трудно да правят Учителя видим за материалното зрение на смъртните.

191:3.3 (2041.2) Иисус премина на трето моронтийно ниво в петък, 14 април, на четвърто ниво — в понеделник, 17 април, на пето ниво — в събота, 22 април, на шесто ниво — в четвъртък, 27 април, на седмо ниво — във вторник, 2 май; на нивото на йерусемското гражданство — в неделя, 7 май; а в неделя, на 14 май, той беше приет от Всевишните на Едемия.

191:3.4 (2041.3) Така Михаил завърши своето емпирично служене във вселената, тъй като в рамките на своите предишни посвещения той вече беше опознал в цялата му пълнота живота на възходящите смъртни на времето и пространството от нивото на пребиваване в централния свят на съзвездието чак до служенето в централния свят на свръхвселената и включвайки това служене. Именно благодарение на този моронтиен опит Синът-Създател на Небадон действително изчерпи и достойно завърши своето седмо и последно вселенско посвещение.

4. Десетото явяване (във Филаделфия)

191:4.1 (2041.4) Десетото моронтийно явяване на Иисус, достъпно за възприятието на смъртните, стана в девет часа във вторник, 11 април, във Филаделфия, където той се яви на Авенир, Лазар и приблизително на сто и петдесет от техните съратници, сред които имаше под петдесет от седемдесетте члена на корпуса на евангелистите. Това се случи веднага след откриването на специалното събрание в синагогата, което беше свикано от Авенир, за да обсъди разпъването на Иисус и последното съобщение за неговото възкресение, доставено от куриерите на Давид. Доколкото един от членовете на тази група вярващи беше възкръсналият Лазар, на тях им беше лесно да повярват в съобщението за възкресението на Иисус от мъртвите.

191:4.2 (2041.5) В момента, когато Авенир и Лазар, стоейки заедно на катедрата, откриваха събранието в синагогата, всички присъстващи вярващи внезапно видяха облика на Учителя. Иисус направи крачка напред от това място, където се появи между Авенир и Лазар, които не го забелязаха, и приветствайки събралите си, каза:

191:4.3 (2041.6) “Мир вам. Всички вие знаете, че ние имаме един небесен Баща и че има само едно Евангелие на Царството — благата вест за дара на вечния живот, който хората получават чрез вярата. Радвайки се на своята преданост към Евангелието, молете Отеца на истината вашите сърца да излъчват нова, още по-голяма любов към вашите братя. Трябва да заобичате всички хора така, както ви обичах аз; трябва да служите на всички хора така, както аз служех на вас. С изпълнена с разбиране отзивчивост и братска любов приемайте в своето общество всички братя, предани на възвестяването на благата вест — било то юдеи или езичници, гърци или римляни, перси или етиопци. Йоан възвести бъдещото Царство; вие с цялата си мощ проповядвахте Евангелието; гърците вече учат благата вест; скоро аз ще изпратя Духа на Истината в душите на всички тези хора — моите братя, които толкова безкористно посветиха своя живот на просвещаването на своите събратя, пребиваващи в духовна тъмнина. Вие сте деца на света; затова не отстъпвайте, не се забърквайте в недоразумения, които са следствие от свойствената на смъртните подозрителност и нетърпимост. Ако благодатта на вярата ви е възвисила до любовта към невярващите, нима не трябва да обичате също така и вашите вярващи събратя в това широко разпростряно братство на вярата? Помнете: ако се обичате един другиго, всички ще знаят, че вие сте мои ученици.

191:4.4 (2042.1) Затова вървете по целия свят, възвестявайки това Евангелие за бащинството на Бога и братството между хората по всички страни и народи, и бъдете извечно мъдри, избирайки методите на разкриване на благата вест пред различните народи и племена. Даром получихте това Евангелие на Царството, даром възвестявайте благата вест пред всички народи. Не се бойте от съпротивата на злото, защото аз винаги съм с вас, до края на вековете. И своя мир оставям на вас.”

191:4.5 (2042.2) След думите “своя мир оставям на вас” той изчезна от погледа. С изключение на едно от явяванията в Галилея, когато едновременно го видяха повече от петстотин вярващи, филаделфийската група включваше най-голям брой смъртни, видели го за един път.

191:4.6 (2042.3) На следващия ден рано сутринта, когато апостолите все още се намираха в Йерусалим, чакайки кога Тома ще придобие душевен покой, тези вярващи тръгнаха на път от Филаделфия с вестта, че Иисус Назарянин е възкръснал от мъртвите.

191:4.7 (2042.4) Целия следващ ден, сряда, Иисус прекара в обществото на своите моронтийни съратници, а през втората половина от деня той приемаше моронтийни гости от обителските светове на всяка локална система от обитаемите сфери от цялото съзвездие Норлатиадек. И всички те се радваха да познаят своя Създател като представител на тяхната категория вселенски същества.

5. Второто явяване пред апостолите

191:5.1 (2042.5) Цялата тази неделя Тома прекара в самота, скитайки се по хълмовете в околностите на Елеонската планина. За това време той се видя само с тези, които се намираха в дома на Симон, и с Йоан Марк. В събота, 15 април, около десет часа двама апостоли го намериха и отведоха в тяхното убежище в дома на Марк. Целия следващ ден Тома слушаше разкази за различните явявания на Учителя, но упорито отказваше да повярва. Той твърдеше, че те са се поддали на влиянието на възторженото състояние на Петър и са повярвали в това, че са видели Учителя. Натанаил спореше с него, но нищо не постигна. Неразумното упорство на Тома в съчетание с неговия обичаен скептицизъм, както и неговото настроение, задълбочено от досадното бягство от останалите, създадоха ситуация на изолация, не докрай разбрана даже от самия Тома. Той се отдели от своите другари, тръгна по своя път и сега, независимо от връщането към него, неосъзнато се опитваше да не споделя мнението им. Той не умееше бързо да отстъпва; не обичаше да се предава. Макар че това отношение беше неумишлено, на Тома действително се харесваше вниманието, което му отделяха. Той не осъзнаваше, че получава удовлетворение от опитите на всичките му другари да го убедят. Тъгуваше по тях цяла седмица и тяхното неотклонно внимание му доставяше голямо удоволствие.

191:5.2 (2042.6) Малко след шест часа след вечерята — по времето, когато Петър седеше от едната страна на масата, а Тома и Натанаил — от другата, съмняващият се апостол каза: “Аз няма да повярвам, докато не видя Учителя със собствените си очи и не докосна със собствените си пръсти следите от гвоздеите.” И, ето, когато те вечеряха при плътно затворени и залостени врати, Учителят внезапно се появи в своя моронтиен облик от вътрешната страна на подковообразната маса и, стоейки направо пред Тома, произнесе:

191:5.3 (2043.1) “Мир вам. Цяла седмица очаквах възможност да ви се явя отново, когато всички се съберете, за да чуете отново моето поръчение — да отидете при хората с проповедта за Евангелието на Царството. И отново ви казвам: както Отецът ме изпрати в този свят, така и аз изпращам вас. Както аз разкрих Отеца, така и вие ще разкриете божествената любов — не само с думи, но и със своя ежедневен живот. Изпращам ви в света, не за да обичате душите на хората, а по-скоро за да обичате хората. Трябва не само да възвестявате радостите небесни, но и да демонстрирате в своя ежедневен опит тези духовни реалности на божествения живот, доколкото чрез своята вяра вие вече придобихте Божия дар — вечния живот. Когато повярвате, когато небесната сила, Духът на Истината, се спусне върху вас, вие няма да скривате своята светлина тук, зад затворените врати; ще се запознаете с любовта и милосърдието Божие над цялото човечество. Сега, гонени от страх, вие не искате да забелязвате неприятните за вас факти, но когато бъдете кръстени от Духа на Истината, смело и радостно ще се устремите напред, насреща на новия опит — възвестяването на благата вест за вечния живот в Царството Божие. Можете да останете за малко тук, в Галилея, докато се възстановите от шока, с който е съпроводен преходът от фалшивата сигурност от спазването на традициите към новия ред — властта на фактите, истината и вярата във висшите реалности на живия опит. Вашата мисия в света е основана на факта, че аз преживях сред вас живот, разкриващ Бога, и на тази истина, че вие и всички останали хора сте Божии синове; и тази мисия ще се заключава в живота, който ще преживеете след хората — в настоящия и жив опит на любовта към хората и служенето на тях. Обичайте хората и им служете така, както аз обичах вас и ви служих. Нека вярата разкрие пред света вашата светлина; нека откровението на истината отвори очите, ослепени от традициите; нека вашето любвеобилно служене изкорени предразсъдъците, породени от невежеството. Така, сближавайки се със своите събратя по взаимно разбиране, състрадание и самоотверженост, вие ще ги отведете до спасителното познание на любовта към Отеца. Юдеите превъзнасят добродетелта; гърците се прекланят пред красотата; индусите проповядват преданост; далечните аскети учат на почтение, на римляните им е нужна лоялност; аз изисквам от своите ученици живот — живот, преживян в любвеобилно служене на събратята си в плът.”

191:5.4 (2043.2) След това Учителят погледна Тома в очите и каза: “А ти, Тома, който казваше, че няма да повярваш, докато не ме видиш и не се докоснеш до следите от гвоздеите по ръцете ми, сега ме видя и чу моите думи; и макар че не виждаш на моите ръце следи от гвоздеи — доколкото аз възкръснах в облика, който всички вие ще придобиете, напускайки този свят, какво ще кажеш на своите братя? Ти ще признаеш истината, защото в своето сърце започна да вярваш, още когато така упорито отстояваше своето неверие. Твоите съмнения, Тома, предявяват правата си с най-голямо упорство, преди да рухнат. Тома, моля те, не бъди невярващ, вярвай — и аз знам, че ти ще вярваш с цялото си сърце.”

191:5.5 (2043.3) Като чу тези думи, Тома падна на колене пред моронтийния Учител и възкликна: “Аз вярвам, Господи и Учителю мой!” Тогава Иисус каза на Тома: “Ти повярва, Тома, доколкото действително ме видя и чу. Благословени са тези, които в бъдещите векове ще вярват, без да са ме видели с очи от плът и без да са ме чули със смъртните си уши.”

191:5.6 (2043.4) А след това обликът на Учителя се премести начело на масата и Иисус се обърна към всички апостоли: “А сега вървете в Галилея, където скоро ще ви се явя.” След това той изчезна от погледа им.

191:5.7 (2044.1) Сега единадесетте апостоли изцяло се убедиха, че Иисус е възкръснал от мъртвите, и на следващата сутрин преди разсъмване те тръгнаха за Галилея.

6. Явяването в Александрия

191:6.1 (2044.2) Докато единадесетте апостоли, тръгнали за Галилея, бяха близо до завършване на своето пътешествие, вечерта във вторник, 18 април, около осем и половина Иисус се яви на Родан и на приблизително осемдесет други вярващи в Александрия. Това беше дванадесетото явяване на Учителя в моронтиен облик. Иисус застана пред тези гърци и юдеи в момента, когато куриерът на Давид завършваше своето съобщение за разпятието. Този куриер — петият по ред в щафетата на бързоходците — пристигна в Александрия с настъпването на вечерта и след като предаде своето съобщение на Родан, беше решено да свикат вярващите, за да могат те да чуят трагичната новина от първа ръка. Около осем часа вечерта този куриер, Натан от Бусирис, се яви при Родан и подробно разказа за това, което беше узнал от предишния куриер. Своя трогателен разказ Натан завърши с думите: “Но изпратилият това известие Давид съобщава, че Учителят, предсказвайки своята смърт, заявяваше, че ще възкръсне отново.” Натан още продължаваше да говори, когато Учителят застана пред тях в целия си облик. И когато Натан седна, Иисус каза:

191:6.2 (2044.3) “Мир вам. Това, което моят Отец ме изпрати да утвърдя в този свят, не принадлежи нито на дадена раса, нито на отделен народ, нито на особена група учители или проповедници. Това Евангелие на Царството принадлежи на всички: юдеи и езичници, богати и бедни, свободни и поробени, мъже и жени, точно както и малки деца. И всички вие трябва да възвестявате това Евангелие на любовта и истината посредством своя живот в плът. Обичайте се един друг с нова, удивителна любов, както ви обичах аз. Служете на човечеството с нова и невиждана самоотверженост, както ви служих аз. И когато хората видят как ги обичате и колко пламенно им служите, те ще разберат, че сте станали вероизповедни братя в Царството небесно, и ще тръгнат след Духа на Истината, Когото ще виждат във вашия живот, към придобиването на вечно спасение.

191:6.3 (2044.4) Както Отецът ме изпрати в този свят, така и аз ви изпращам сега. Всички вие сте призвани да носите благата вест на тези, които пребивават в тъмнина. Това Евангелие на Царството принадлежи на всички, които вярват в него; то не трябва да бъде поверявано само на грижите на свещениците. Скоро върху вас ще слезе Духът на Истината, Който ще ви доведе до всяка истина. Затова вървете в мир с проповедта на това Евангелие и ще видите — аз винаги ще бъда с вас, до края на вековете.”

191:6.4 (2044.5) Като каза това, Учителят изчезна от погледа им. Цялата нощ тези хора прекараха заедно, обсъждайки своя опит като вярващи в Царството и слушайки речите на Родан и неговите съратници. И всички те повярваха, че Иисус е възкръснал от мъртвите. Представете си изненадата на изпратения от Давид и пристигнал на втория ден след това вестител на възкресението, когато в отговор на неговото съобщение те казаха: “Да, знаем, защото го видяхме.Той ни се яви вчера.”

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. Всички права запазени.