Документ 181, Последни наставления и предупреждения

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 181

Последни наставления и предупреждения

(1953.1) 181:0.1 СЛЕД прощалното обръщение на Иисус към единадесетте апостоли започна непринудена беседа, по времена която те си спомниха много епизоди от своя съвместен и индивидуален опит. Накрая тези галилейци започнаха да разбират, че техният приятел и учител се кани да ги напусне, и затова с надежда се хванаха за неговите думи, когато той обеща, че скоро отново ще го видят, но с лекота забравиха, че това ново посещение също ще бъде кратко. Много от апостолите и най-близките ученици действително смятаха, че обещанието да се върне бързо (краткия промеждутък от време между възкръсването и възнесението) означаваше, че Иисус си отива само за кратко свиждане със своя Отец, след което ще се върне, за да установи Царството. И такова тълкуване на неговото учение се съгласуваше както с изначалните вярвания на апостолите, така и с техните страстни надежди. Доколкото това съответстваше на представите и надеждите на целия им живот, на тях не им представляваше трудност да изтълкуват думите на Учителя така, че да оправдаят своите съкровени желания.

(1953.2) 181:0.2 След като апостолите обсъдиха прощалната реч и тя започна да се установява в тяхното съзнание, Иисус помоли за тишина и премина към последните наставления и предупреждения.

1. Последни утешения

(1953.3) 181:1.1 Когато единадесетте апостоли се върнаха на своите места, Иисус стана и се обърна към тях: „Докато съм с вас в плът, аз мога да бъда само пребиваващ сред вас индивид или един от обитателите на този свят. Но когато се освободя от тази смъртна одежда, ще мога да се върна като дух, вселяващ се във всеки от вас и във всички останали вярващи в това Евангелие за Царството. Така Синът Човешки ще стане духовно въплъщение в душите на всички истински вярващи.

(1953.4) 181:1.2 Когато се върна, за да живея във вас и да се трудя чрез вас, аз ще мога още по-успешно да ви водя през този живот и да ви направлявам през многото обители в бъдещия живот на небето на небесата. Животът във вечното творение на Отеца не е безкрайна почивка, безделие и егоистично спокойствие. Обратното – той е непрекъснато развитие в благодатта, истината и славата. Всяка от множеството обители в дома на моя Баща е място за спирка, живот, призван да ви подготви за следващата крачка. По такъв начин децата на светлината ще продължават да вървят от слава на слава, докато не постигнат божественото състояние, при което те стават духовно съвършени, както е съвършен във всичко Отецът.

(1953.5) 181:1.3 Ако пожелаете да ме следвате, след като ви напусна, проявете искрен стремеж да живеете в съгласие с духа на моето учение и с идеала на моя живот – изпълнението на волята на моя Отец. Постъпвайте така, вместо да подражавате на моя земен живот в плът, който по необходимост ми се наложи да преживея в този свят.

(1954.1) 181:1.4 Отецът ме изпрати в този свят, но само малцина от вас напълно ме приеха. Аз ще излея своя дух над цялата плът, но не всички хора ще поискат да приемат този нов учител като възпитател и съветник на душата. Но всички, които го приемат, ще се просветят, очистят и утешат. И този Дух на Истината ще стане в тях вътрешен източник на жива вода, изтичаща във вечен живот.

(1954.2) 181:1.5 А сега, напускайки ви, бих искал да ви утеша. Ще ви оставя покой; аз ви давам моя покой. Аз принасям своите дарове не така, както дава този свят – с мярка, а на всеки от вас давам толкова, колкото пожелаете да приемете. Нека не се безпокоят вашите сърца, нека не се страхуват. Аз победих света и в мен всички вие ще победите чрез вярата. Вече ви предупредих, че Синът Човешки ще бъде убит, но ви заявявам, че ще се върна, преди да отида при Отеца, макар че нашата среща няма да бъде дълга. И след като се възнеса до Отеца, аз непременно ще ви изпратя нов учител, който ще остане с вас и ще се засели дълбоко във вашите сърца. И когато видите как всичко това се сбъдва, не се тревожете, а само вярвайте, защото знаехте за това от по-рано. Аз дълбоко ви заобичах и не бих ви изоставил, но такава е волята на Отеца. Моето време настъпи.

(1954.3) 181:1.6 Не се съмнявайте в нито една от тези истини даже тогава, когато гоненията ви разпръснат и многобройните страдания ви накарат да паднете духом. Когато се чувствате самотни в света, аз ще зная за вашата изолация така, както вие ще знаете за моята самота, когато разпръснати оставите Сина Човешки в ръцете на неговите врагове. Но аз никога не съм самотен; Отецът винаги е с мен. И тогава ще се моля за вас. И ви казвам всичко това, за да можете да постигнете покой и да го придобиете по-пълно. В този свят ви очакват скърби, но се радвайте: аз удържах победа в този свят и ви показах пътя към вечната радост и непреходното служене.”

(1954.4) 181:1.7 Иисус дава покой на тези, които, както и той, изпълняват Божията воля, но не като радости и удоволствия в този материален свят. На невярващите материалисти и фаталисти са достъпни само два типа покой и душевен комфорт: те трябва да бъдат или стоици, с тяхната упорита решимост мъжествено да посрещнат неизбежното и да преживеят най-лошото, или оптимисти, които вечно се отдават на надеждата, която неизменно се пробужда в човешките гърди, които напразно желаят покоя, никога не настъпващ в действителност.

(1954.5) 181:1.8 В земния живот е полезно да бъдеш в определена степен както стоик, така и оптимист, но нито едното, нито другото има някакво отношение към този възвишен покой, който Синът Човешки посвещава на своите братя в плът. Покоят, който Михаил дава на своите земни деца, е този свят, който изпълваше собствената му душа в течение на неговия смъртен живот в плът на същата тази планета. Покоят на Иисус е радостта и удовлетворението на богопозналия индивид, който постига победата напълно да овладее изпълнението на Божията воля в материалния живот в плът. Покоят, изпълващ разума на Иисус, се основаваше на абсолютната човешка вяра в действителността на мъдрата и съчувствена свръхопека на божествения Баща. Иисус се сблъскваше на Земята с трудности и даже беше погрешно наречен „човек на скърбите”, но във всички изпитания негова опора беше тази увереност, която винаги му даваше сили, позволявайки му да върви към своята цел, без да се съмнява, че изпълнява волята на Отеца.

(1954.6) 181:1.9 Иисус се отличаваше с решителност, настойчивост и абсолютна преданост към своята мисия, но той не беше безчувствен и безстрашен стоик; в своя жизнен опит той винаги търсеше радостните страни, но не беше сляп и поддаващ се на самозаблуда оптимист. Учителят знаеше за всичко, което му беше подготвено, но не се страхуваше. Посвещавайки този покой на своите последователи, той беше в правото си да каже: “ Нека не се безпокоят вашите сърца, нека не се страхуват.”

(1955.1) 181:1.10 По такъв начин покоят на Иисус е покоят на увереността на един син, напълно уверен в това, че неговият път във времето и вечността изцяло и надеждно се наблюдава и закриля от преизпълнения с мъдрост, любов и могъщество духовен Баща. И такъв покой действително е недостъпен за разума на човека, но е възможно в пълна степен да бъде изпитан от вярващото човешко сърце.

2. Прощалните наставления към всеки от апостолите

(1955.2) 181:2.1 Учителят завърши даването на прощални наставления и последни напътствия, предназначени за апостолите като група. След това той премина към прощаване с всеки поотделно, давайки на всеки апостол личен съвет и последна благословия. Апостолите оставаха около масата на своите места, които заеха в началото на Тайната вечеря, и според това, как Учителят обикаляше масата, беседвайки с тях, всеки от тях ставаше, когато Иисус се обръщаше към него.

(1955.3) 181:2.2 На Йоан Иисус каза: “Ти, Йоане, си най-младият от моите братя. Ти ми беше много близък и макар че аз обичам всички ви с еднаква любов, както бащата обича своите синове, ти беше назначен от Андрей като един от тримата апостоли, винаги намиращи се край мен. Освен това ти действаше от мое име – и трябва да продължаваш да се занимаваш с това по тези въпроси, които имат отношение към моето земно семейство. И аз отивам при Отеца, без да се съмнявам, че ти, Йоане, и по-нататък ще пазиш тези, които са едно с мен в плътта. И когато всички те дойдат да видят светлината и изцяло встъпят в Царството, вие всички с радост ще ги приветствате, но аз се надявам, че ти, Йоане, ще ги поздравиш вместо мен.

(1955.4) 181:2.3 А сега, когато изтичат последните часове на моя земен път, оставай около мен, за да мога да ти предам всякакво съобщение, свързано с моето семейство. Що се отнася до труда, поверен ми от Отеца, то той е завършен във всичко освен моята смърт в плът и аз съм готов да изпия тази последна чаша. Що се отнася до задълженията, възложени ми от моя земен баща, Йосиф, то аз се грижих за тяхното изпълнение в течение на своя живот; сега трябва да разчитам на теб в това, че по всички подобни въпроси ти ще действаш от мое име. Аз избрах за тази мисия именно теб, Йоане, тъй като ти си най-младият и затова, най-вероятно, ще надживееш останалите апостоли.

(1955.5) 181:2.4 Веднъж ние нарекохме теб и твоя брат „синове на гърма”. Ти тръгна заедно с нас на път като решителен и нетърпим, но много се измени от времето, когато изискваше аз да стоваря небесен огън над главите на невежите и бездомни невярващи. И ти следва да се измениш още повече. Трябва да станеш апостол на новата заповед, която ви дадох днес вечерта. Посвети своя живот на това, да научиш своите събратя да се обичат един другиго, както аз обичах вас.”

(1955.6) 181:2.5 Стоейки в горната зала пред Учителя, със сълзи, стичащи се по лицето му, Йоан Зеведеев го погледна в очите и каза: “Така и ще направя, Учителю мой, но как да се науча да обичам повече своите събратя?” Иисус отговори: „Като в началото се научиш да обичаш повече техния небесен Баща и като започнеш действително в по-голяма степен да се интересуваш от тяхното благополучие във времето и вечността. И всеки такъв човешки интерес се подхранва с отзивчивост и съчувствие, от безкористно служене и безгранична прошка. Никой не трябва да презира твоята младост, но аз те призовавам да отчиташ това, че възрастта често отразява опита и че нищо в човешките дела не може да замени истинския опит. Стреми се да живееш мирно с всички хора, особено с твоите приятели по братство в Небесното царство. И винаги помни, Йоане, че не трябва да се бориш с тези души, които ти би искал да спечелиш за Царството.”

(1956.1) 181:2.6 И след това Учителят, преминавайки край собственото си място, спря за миг до мястото на Юда Искариот. Апостолите бяха крайно удивени, че Юда още не се беше върнал; много им се искаше да узнаят защо така се опечали лицето на Иисус, стоящ край празното място на предателя. Но на никого от тях – с изключение може би на Андрей – и през ум не мина, че техният ковчежник е отишъл да предаде своя Учител, за което Иисус им беше намекнал по-рано вечерта и по време на вечерята. Тази вечер беше толкова наситена със събития, че за известно време те напълно бяха забравили за изявлението на Учителя, че един от тях ще го предаде.

(1956.2) 181:2.7 Иисус се приближи към Симон Зилот, който стана, за да изслуша неговия съвет: “Ти си истински син на Авраам, но с какъв труд успях да те направя син на Небесното царство! Аз те обичам, както те обичат и всички останали твои братя. Зная, че ме обичаш, Симон, и че ти също така обичаш и Царството, но както преди се стремиш към установяване на Царството така, както ти си го представяш. Аз прекрасно зная, че накрая ще постигнеш духовната природа и смисъл на моето Евангелие и че ще поработиш за славата на неговото възвестяване, но мен ме безпокои това, което може да се случи с теб след моето заминаване. Бих се радвал, ако знаех, че няма да отстъпиш; бих бил щастлив, ако знаех, че след като отида при Отеца, ти няма да престанеш да бъдеш мой апостол и ще се държиш както подобава на посланик на Небесното царство.”

(1956.3) 181:2.8 Иисус още не беше успял да завърши своето напътствие към Симон Зилот, когато този пламенен патриот, изтривайки очите си, отговори: “Учителю, не се безпокой за моята преданост. Аз скъсах с всичко, за да посветя своя живот на установяването на твоето Царство на Земята, и няма да трепна. Досега се справях с всички разочарования и няма да те оставя.”

(1956.4) 181:2.9 Тогава, като положи ръка на рамото на Симон, Иисус каза: “Твоите думи могат наистина да ме ободрят, особено в такова време; но, добри ми приятелю, ти не знаеш за какво говориш. Аз нито за миг нямаше да започна да се съмнявам в твоята преданост и твоята вярност; зная, че ти, както и всички останали, без да се колебаеш, би влязъл в битка и би дал заради мен живота си (и всички те решително закимаха с глави), но това няма да се иска от теб. Аз вече неведнъж ви казвах, че моето Царство не е от тоя свят и че моите ученици няма да се сражават за неговото установяване. Много пъти ти говорих за това, Симон, но ти се отказваш да гледаш истината в очите. Мен ме безпокои не твоята преданост към мен и Царството, а това, което ще правиш, когато замина и когато накрая осъзнаеш, че не си разбирал смисъла на моето учение и че ще ти се наложи да измениш своите погрешни представи, да ги приведеш в съответствие с реалността на другия, духовен тип отношения в Царството?”

(1956.5) 181:2.10 Симон искаше да каже още нещо, но Иисус с жест го спря и продължи: “Никой от моите апостоли не те превъзхожда по искреност и чистосърдечие, но след моето заминаване нито един от тях няма да бъде така разстроен и обезкуражен, както ти. Във всички твои разочарования моят дух ще бъде с теб и тези твои братя няма да те оставят. Помни на какво ви учех за отношенията на гражданството на земята към синовството в божественото Царство на Отеца. Добре размисли над всички мои думи за това, че следва да отдаваш кесаревото кесарю, а на Бога – Божието. Посвети своя живот, Симон, на това, да покажеш колко успешно смъртният човек е способен да изпълнява моя съвет за едновременно признаване на светските задължения към гражданската власт и духовното служене в братството на Царството. Ако се учиш от Духа на Истината, никога няма да възникват противоречия между земното гражданство и небесното синовство, освен ако светските управители поискат от теб почитта и поклонението, които принадлежат само на Бога.

(1957.1) 181:2.11 И още, Симон: когато накрая ти действително разбереш всичко това и след като се отърсиш от своята потиснатост и тръгнеш на път, с цялата си мощ провъзгласявайки това Евангелие, никога не забравяй, че аз бях с теб в продължение на целия период на твоите разочарования и че ще остана с теб до самия край. Ти завинаги ще останеш мой апостол и когато бъдеш готов да се възползваш от своето духовно зрение и по-пълно да подчиниш своята воля на волята на небесния Отец, ще се върнеш към своя труд като мой посланик и никой няма да ти отнеме дадената от мен власт само затова, защото ти бавно разбираш истините, на които те учих. И така, Симон, аз още веднъж те предупреждавам: взелите меч от меч ще загинат; тези, които се трудят в духа, достигат вечен живот в бъдещото Царство с радост и мир в царството днешно. И когато поръчаният ти земен труд на Земята свърши, ти, Симон, ще седнеш заедно с мен в моето Небесно царство. Ти действително ще видиш Царството, за което мечтаеш, но не в този живот. Продължавай да вярваш в мен и в това, което ви разкрих, и ще придобиеш дара на вечния живот.”

(1957.2) 181:2.12 Завършвайки своето обръщение към Симон Зилот, Иисус се приближи до Матей Леви и каза: “На теб повече ни те е нужно да попълваш апостолската хазна. Скоро, много скоро вие ще бъдете разпръснати; ще бъдете лишени даже от утешаващото и укрепващо общуване с някого от своите събратя. Докато напредвате с проповедта на Евангелието на Царството, на вас ще ви се наложи да си търсите нови съратници. В периода на вашата подготовка аз ви изпращах по двойки; сега ви напускам и когато се справите със сътресението, вие ще тръгнете сами по всички краища на света, възвестявайки благата вест, че укрепилите вярата си смъртни са Божии синове.”

(1957.3) 181:2.13 След това Матей попита: “Но, Учителю, кой ще ни изпрати и как ще узнаем накъде да вървим? Ще ни покаже ли Андрей пътя?” Иисус отвърна: “Не, Леви, Андрей повече няма да ви ръководи във възвестяването на Царството. Разбира се, докато не дойде новият учител, Андрей ще продължава да бъде ваш другар и съветник, след което Духът на Истината ще поведе всеки от вас по света, където ще се трудите над разпространението на Царството. Ти в много отношения се измени от онзи ден в митницата, когато стана мой последовател, но още много неща трябва да станат в твоя живот, преди да можеш да си представиш Царството, където в братски съюз езичникът ще седи редом с юдеина. Но продължавай и по-нататък да следваш стремежа си да спечелиш за Царството своите юдейски събратя, а когато бъдеш напълно удовлетворен, с цялата си мощ се обърни към друговерците. В едно можеш да не се съмняваш, Леви: ти спечели доверието и любовта на твоите братя; всички те те обичат.” И всичките десетима мълчаливо кимнаха в знак на съгласие с Учителя.

(1958.1) 181:2.14 “Леви, аз зная много за твоите тревоги, жертви и усилия, свързани с попълването на хазната, за което не знаят твоите събратя, и се радвам, че макар този, който носеше чантата, да не е с нас, станалият вестител митар присъства тук на моето прощално събиране с посланиците на Царството. Аз се моля да успееш да видиш смисъла на моето учение с очите на духа. И когато в твоето сърце се засели новият учител, продължавай да следваш неговото водителство и нека твоите братя – както и целият свят – видят какво е способен да направи Отецът за презрения събирач на данъци, който се реши да последва Сина Човешки и да повярва в Евангелието на Царството. От самото начало аз те обичах така, както и останалите галилейци. А затова, добре знаейки колко е чуждо за Отеца и за Сина отдаването на значение на обществените различия, никога не прави разлика между тези, които благодарение на твоето служене придобиват вяра в Евангелието. Нека целият твой бъдещ живот, Матей, показва на хората, че Бог не отдава значение на обществените различия, че в очите на Бога и в братството на Царството всички хора са равни – всички вярващи са синове Божии.”

(1958.2) 181:2.15 След това Иисус се приближи към Яков Зеведеев, който стана и мълчаливо изслуша Учителя, обръщащ се към него с думите: “Яков, когато ти и твоят по-млад брат веднъж дойдохте при мен, опитвайки се да се сдобиете с особени привилегии в Царството, и ви казах, че даряването с такива почести е прерогатив на Отеца, аз ви попитах можете ли да изпиете моята чаша и вие и двамата отговорихте, че можете. Даже ако тогава ти не можеше да направиш това – и даже ако не можеш да го направиш сега, скоро ще бъдеш подготвен за това от тези изпитания, на прага на които стоиш. Онзи път вие разгневихте с това поведение своите събратя. Даже ако все още не са ти простили докрай, те ще ти простят, когато видят, че ти също пиеш моята чаша. Колкото и дълго или кратко да се окаже твоето служене, нека душата ти да пребивава в търпение. Когато пристигне новият учител, позволи му да те научи на спокойно състрадание и на благожелателната търпимост, която се ражда от възвишената увереност в мен и съвършеното подчинение на волята на Отеца. Посвети своя живот на това, да демонстрираш обединението на човешката любов и божественото достойнство на ученика, който познава Бога и е повярвал в Сина. И всички, които живеят такъв живот, ще разкриват Евангелието даже след своята смърт. Ти и твоят брат Йоан ще тръгнете по различни пътища и може би един от вас ще седне с мен във вечното Царство много по-рано от другия. На теб ще ти бъде значително по-леко, ако усвоиш това, че истинската мъдрост подразбира не само мъжество, но и благоразумие. Трябва да се научиш да съчетаваш своята решителност с прозорливост. Ще дойдат и тези величествени моменти, когато моите ученици, без да се колебаят, ще отдават живота си за Евангелието, но при всички обикновени обстоятелства е много по-добре да успокояват гнева на невярващите, за да имат възможност да живеят и продължават да проповядват благата вест. В тази степен, в която това ще бъде в твоя власт, живей колкото може по-дълго на Земята, за да може твоят многогодишен живот да донесе множество плодове – нови души, спечелени за Небесното царство.”

(1958.3) 181:2.16 Завършвайки своето обръщение към Яков Зеведеев, Учителят отиде до края на масата, където седеше Андрей, и гледайки в очите своя предан помощник, каза: “Андрей, ти беше мой верен представител като глава на посланиците на Небесното царство. Макар че понякога ти се съмняваше, а понякога проявяваше опасна боязливост, при все това винаги си бил абсолютно справедлив и във висша степен честен в отношенията със своите съратници. Откакто ти и твоите братя бяхте посветени като посланици на Царството, вие осъществявахте самоуправление във всички административни въпроси на вашата група, ако не се смята това, че аз те назначих за глава на тези избрани апостоли. По нито един друг светски въпрос не съм контролирал твоите решения и не съм им влиял. И аз не постъпвах така, за да имате ръководител, под ръководството на когото да преминават всички съвещания на вашата група. В моята вселена и във вселената на вселените на моя Отец ние се отнасяме към нашите синове-братя като към индивиди във всичките им духовни връзки, но при взаимоотношенията в групите винаги осигуряваме напълно определено ръководство. Нашето царство е свят на ред, затова навсякъде, където две или повече създания си сътрудничат едно с друго, те винаги биват осигурени с пълномощия за ръководство.

(1959.1) 181:2.17 А сега, Андрей, доколкото ти ръководиш своите братя с дадената от мен власт и доколкото ти служеше в тази роля в качеството на мой личен представител, както и предвид това, че се каня да ви напусна и да отида при Отеца, аз те освобождавам от каквато и да е отговорност, свързана с изпълнението на тези светски административни задължения. От днес ти ще притежаваш само тези права по отношение на своите братя, които заслужиш като духовен лидер и които ще бъдат открито признати от тях. Занапред ще можеш да се ползваш с власт над своите братя само в случай, ако те ти върнат такова право със специално решение, след като аз отида при Отеца. Но това освобождаване от отговорност като административен глава на тази група в никаква степен не намалява твоята морална отговорност – задължението да направиш всичко, което е по твоите сили, за да можеш твърдо и с любов да удържиш твоите братя заедно във времето на тежките изпитания, на прага на които стоим – в дните между моята кончина в плът и пристигането на новия учител, който ще живее във вашите сърца и в резултат ще ви доведе до всяка истина. Готвейки се да ви напусна, бих искал напълно да те освободя от административна отговорност, източниците и пълномощията на която се обусловени от моето присъствие като един от вас. От днес аз ще осъществявам само духовна власт над вас и сред вас.

(1959.2) 181:2.18 Ако твоите братя пожелаят и занапред да останеш техен съветник, моите инструкции са по всички въпроси от светски или духовен характер да правиш всичко, което е по твоите сили за укрепване на мира и съгласието между различните групи вярващи в Евангелието. Посвети оставащата част от своя земен път на въплъщаването в живота на братската любов между твоите събратя. Бъди добър към моите братя в плът, когато те придобият пълна вяра в това Евангелие; проявявай любов и безпристрастна преданост към гърците на Запад и Авенир на Изток. Макар че моите апостоли скоро ще се разпръснат по цял свят, възвестявайки благата вест за спасителното богосиновство, ти трябва да ги удържаш заедно в течение на смутното време, на прага на което стоим – в периода на тежки изпитания, когато вие трябва да се научите да вярвате в това Евангелие без моето лично присъствие, търпеливо очаквайки пристигането на новия учител, Духа на Истината. И така, Андрей, макар че в очите на хората на теб може и да не се падне да вършиш велики дела, бъди доволен от своето положение на учител и съветник на тези, които ще извършват такива дела. Изпълнявай своя труд на Земята докрай, след което ще продължиш своето служене във вечното Царство – защото нима не ви казвах много пъти, че имам и други овце, които не принадлежат към това стадо?”

(1959.3) 181:2.19 След това Иисус се приближи към близнаците Алфееви и, заставайки между тях, каза: “Мои малки деца, вие сте една от трите двойки братя, решили да ме следват. Всичките шестима от вас успешно се трудеха в света със своите земляци, но никой не правеше това по-добре от вас. Чакат ни тежки времена. Възможно е да не разберете всичко, което е подготвено за вас и вашите братя, но никога не се съмнявайте, че някога бяхте призвани към труд за благото на Царството. Известно време няма да ви се наложи да имате работа с човешките тълпи, но не унивайте: когато трудът на вашият живот завърши, аз ще ви приема на небето, където в слава ще разкажете за своето спасение на серафическото войнство и на множество велики Божии Синове. Посветете своя живот на това, да повишите стойността на всекидневния труд. Покажете на всички хора на Земята и на ангелите на небето колко радостно и мъжествено смъртният човек, призован за известно време към особеното служене на Бога, е способен да се връща към своите занимания от предишните дни. Ако се случи така, че вашият труд във външните дела на Царството временно да завърши, връщайте се към своите предишни занимания с новото просветление, придобито в опита на богосиновството, и с възвишеното съзнание за това, че за позналия Бога човек не съществуват такива неща като обикновено занимание или светски труд. За вас, които се трудехте заедно с мен, всички неща станаха свещени и всеки земен труд стана служене на самия Бог-Баща. И когато чуете за делата на вашите бивши другари-апостоли, възрадвайте се заедно с тях и продължавайте своя ежедневен труд като тези, които съпровождат Бога и, следвайки Го, Му служат. Вие бяхте мои апостоли и винаги ще бъдете такива, и аз ще ви помня в бъдещото Царство.”

(1960.1) 181:2.20 След това Иисус се приближи към Филип, който, стоейки прав, изслуша следващата повеля на Учителя: “Филип, ти ми зададе много нелепи въпроси, но аз приложих всичките си сили, за да отговоря на всеки от тях. А сега бих искал да дам отговор на последния от тези въпроси, възникващи в твоя изключително искрен, но недуховен разум. В течение на цялото време, докато обикалях масата, приближавайки се към теб, ти си повтаряше: “Какво ще стане с мен, ако Учителят си отиде и ни остави сами в света?” О, маловерни! И при все това на теб ти е дарено не по-малко, отколкото на много твои братя. Ти беше добър иконом, Филип. Само няколко пъти ти ни подведе и един от тези случаи ние използвахме за това, за да прославим Отеца. Скоро ще снемеш от себе си задълженията на иконом и ще трябва по-активно да се заемеш с труда, към който беше призован – проповедта на това Евангелие на Царството. Филип, ти винаги си искал да ти показват и много скоро ще станеш свидетел на велики събития. Би било много по-добре, ако беше видял всичко това с очите на своята вяра, но доколкото беше искрен даже в своята материалност, ще доживееш да видиш как моите собствени думи се сбъдват в твоя живот. А след това, когато бъдеш благословен с духовно зрение, обърни се към своя труд: посвети живота си на това, да водиш хората към търсене на Бога и вечните реалности, използвайки очите на духа, а не на материалния разум. Помни, Филип: очаква те велика мисия на Земята, защото светът е пълен с такива, които гледат на живота точно така, както досега гледаше ти. За теб е приготвен велик труд и когато той бъде завършен във вяра, ти ще дойдеш при мен в моето Царство и аз с огромна радост ще ти покажа това, което не са виждали твоите очи, не са чували твоите уши и не е постигал смъртният разум. Междувременно стани като малко дете в Царството на Духа и ми позволи, като духа на новия учител, да те водя напред в Духовното царство. Така ще успея да направя за теб много неща, които бяха недостъпни за мен, докато пребивавах заедно с теб като смъртно създание в този свят. И винаги помни, Филип: виделият мен е видял Отеца.”

(1960.2) 181:2.21 След това Учителят се приближи до Натанаил. Когато Натанаил стана, Иисус го помоли да седне и, сядайки редом с него, каза: “Натанаил, откакто стана мой апостол, ти се научи да бъдеш над предразсъдъците и стана по-търпим. Но на теб ти предстои да научиш още много неща. Ти беше благословение за своите другари, твоята неизменна искреност беше за тях постоянно предупреждение. Когато си отида, може да се случи така, че тази откровеност да попречи на отношенията ти с твоите братя – както предишни, така и нови. Следва да научиш това, че даже най-благата мисъл трябва да се изразява така, че да съответства на интелектуалния статут и духовното развитие на слушателя. Искреността носи огромна полза в труда за благото на Царството, където тя е неразривно свързана с предпазливост.

(1961.1) 181:2.22 Ако се беше научил да се трудиш заедно със своите братя, ти би могъл да се сдобиеш с по-трайни резултати, но ако се случи да се отправиш в търсене на свои единомишленици, посвети своя живот за доказване на това, че позналият Бога ученик може да стане строител на Царството даже тогава, когато е сам в света и изцяло откъснат от другите вярващи. Аз зная, че ти ще бъдеш предан докрай и че ще дойде време, когато ще те запозная с разширеното служене в моето Небесно царство.”

(1961.2) 181:2.23 Тогава Натанаил се обърна към Иисус, задавайки му следния въпрос: “Аз слушам твоето учение оттогава, откакто ти за пръв път ме призова към служене за благото на това Царство, но трябва чистосърдечно да си призная, че не докрай разбирам всичко, което ни казваш. Не зная какво да очаквам по-нататък и предполагам, че мнозинството от моите братя също са смутени, но не се решават да признаят своето смущение. Можеш ли да ми помогнеш?” Слагайки ръка на рамото на Натанаил, Иисус каза: “Приятелю мой, не е чудно, че си объркан, опитвайки се да постигнеш смисъла на моите духовни учения, доколкото ти си толкова ограничен от традиционните юдейски предубеждения и толкова смутен от своя упорит стремеж да тълкуваш моето Евангелие в духа на учението на книжниците и фарисеите.

(1961.3) 181:2.24 Научих ви на много и преживях сред вас своя живот. Направих всичко възможно за просвещаване на вашия разум и разкрепостяване на вашите души, а това, което не можахте да извлечете от моите учения и моя живот, трябваше да бъдете готови да получите от главния учител – практическия опит. И във всеки нов опит, който ви очаква, аз ще вървя пред вас и Духът на Истината ще бъде с вас. Не се бойте: това, което сте неспособни да разберете сега, новият учител ще ви разкрие след своето идване в оставащия период от вашия живот на Земята и по-нататък – във времето на вашата подготовка в течение на вечните епохи.”

(1961.4) 181:2.25 И след това Учителят, обръщайки се към всички апостоли, каза: “Нека ни ви обезкуражава това, че е не можете да постигнете целия смисъл на Евангелието. Вие сте само крайни, смъртни хора, а това, на което ви учех аз, е безкрайно, божествено и вечно. Бъдете търпеливи и мъжествени, защото във ваше разпореждане са нескончаеми векове, в които да продължите постепенното натрупване на опит за придобиване на съвършенство, подобно на съвършенството на Отеца в Рая.”

(1961.5) 181:2.26 След това Иисус се приближи към Тома, който, ставайки, изслуша следните думи: “Тома, на теб често не ти достигаше вяра, но независимо от периодичните съмнения на теб никога не ти липсваше мъжество. Добре зная, че лъжепророците и лъжеучителите няма да те излъжат. Когато си отида, твоите братя ще ценят още повече твоя критичен подход към новите учения. А когато в бъдещата епоха вие бъдете разпръснати по целия свят, помни, че ти ще останеш мой посланик. Посвети своя живот на великото дело – покажи, че критически настроеният материален човешки разум е способен да удържи победа над инерцията на интелектуалното съмнение, когато то се сблъсква с проявлението на живата истина в опита на родените в духа мъже и жени, които донасят в своя живот духовни плодове и които се обичат един другиго така, както аз обичах вас. Тома, радвам се, че ти беше с нас, и зная, че след кратко объркване ще продължиш да служиш на Царството. Твоите съмнения озадачаваха твоите братя, но те никога не са ме безпокоили. Аз съм уверен в теб и ще вървя пред теб до края на света.”

(1962.1) 181:2.27 След това Учителят се приближи до Симон Петър, който стана, когато Иисус се обърна към него с думите: “Петре, аз зная, че ти ме обичаш и ще посветиш своя живот на откритото възвестяване на това Евангелие за Царството пред юдеите и друговерците, но ме тревожи това, че годините на тясното общуване с мен не ти донесоха голяма полза – не те научиха да мислиш, преди да говориш. Какви изпитания ще ти се наложи да преминеш, преди да станеш предпазлив в своите речи? Колко грижи ни донесе ти със своите необмислени изказвания, със своята безапелационна самоувереност! И ако не се справиш с този недостатък, теб те очакват много повече неприятности. Знаеш, че независимо от тази слабост твоите братя те обичат и трябва също така да разбереш, че този недостатък в никакъв случай не отслабва моята любов към теб, но той намалява донасяната от теб полза и служи като източник на постоянни неприятности за теб. Но ти задължително ще извлечеш добър урок от изпитанията, които те очакват днес през нощта. И това, което ти казвам сега, Симон Петър, аз казвам и на всички останали твои братя, събрали се тук: тази нощ вас ви очаква огромната опасност да се усъмните в мен. Вие знаете, че е написано: “Поразен ще бъде пастирът и ще се разбягат овцете.” Когато мен няма да ме има, ще се появи огромната опасност някои от вас да не устоят пред съмненията и да отстъпят поради това, което ми е подготвено. Но аз ви обещавам, че за малко ще се върна при вас, а след това ще отида преди вас в Галилея.”

(1962.2) 181:2.28 Тогава Петър положи ръка на рамото на Иисус и каза: “Даже ако всички мои братя се поддадат на съмнения заради теб, аз обещавам, че няма да се усъмня в нищо, каквото и да направиш. Ще бъда заедно с теб и ако е необходимо, ще умра заради теб.”

(1962.3) 181:2.29 Гледайки във влажните от сълзи очи на Петър, който стоеше пред своя Учител, треперещ от силно вълнение и преизпълнен с истинска любов към него, Иисус каза: “Петре, истина, истина ти казвам, че няма да пропее петелът тази нощ и ти три или четири пъти ще се отречеш от мен. И това, което не ти се отдаде да усвоиш в мирното общуване с мен, ще усвоиш в много беди и страдания. И след като научиш този полезен за тебе урок, ти следва да укрепиш своите братя и да продължаваш да живееш живот, посветен на проповядването на това Евангелие, даже ако попаднеш в затвора и евентуално ме последваш, заплащайки висшето заплащане за любвеобилното служене при създаването на Царството на Отеца.

(1962.4) 181:2.30 Но запомни моето обещание: когато възкръсна, аз ще остана с вас за известно време, преди да отида при Отеца. Така и тази нощ ще моля Отеца да укрепи всекиго от вас преди изпитанията, които така скоро ви очакват. Обичам всички ви с тази любов, с която Отецът обича мен, и затова от днес всички вие трябва да се обичате един другиго така, както аз обичах вас.”

(1962.5) 181:2.31 И изпявайки псалом, те тръгнаха към лагера на Елеонската планина.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved