Документ 131, Световните религии

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 131

Световните религии

(1442.1) 131:0.1 ПО време на пребиваването на Иисус, Гонод и Ганид в Александрия юношата изгуби значителна част от своето време и немалко пари на своя баща, събирайки ученията на световните религии за Бога и Неговите взаимоотношения със смъртния човек. Повече от шестдесет учени преводачи бяха наети от Ганид за съставяне на новия обзор на съществуващите в света религиозни доктрини, засягащи Божествата. И тук следва да подчертаем, че всички тези учения, описващи монотеизма, бяха в голямата си част – пряко или косвено, взети от проповедите на мисионерите на Макивента Мелхиседек, тръгнали по всички краища на Земята от своя салимски център за разпространение на доктрините за единия Бог – Всевишния.

(1442.2) 131:0.2 Предлаганият по-нататък текст представлява конспект на ръкописа на Ганид, подготвен от него в Александрия и Рим и пазещ се в Индия в течение на стотици години след неговата смърт. Този материал се състоеше от следните десет раздела:

1. Цинизъм

(1442.3) 131:1.1 Остатъчните учения на последователите на Мелхиседек, без да се смятат тези, които се запазиха в еврейската религия, най-добре бяха представени в доктрините на циниците. В подборката на Ганид влизаше следното:

(1442.4) 131:1.2 “Бог е най-високо от всички; Той е Всевишният на небесата и земята. Бог е съвършен кръг на вечността и Той управлява вселената на вселените. Той е единствен творец на небесата и земята. Както реши, така и става. Нашият Бог е единен Бог, състрадателен и милосърден. Всичко, което е възвишено, свято, истинско и прекрасно, е подобно на нашия Бог. Всевишният е светлината на небето и земята; Той е Бог на изтока, запада, севера и юга.

(1442.5) 131:1.3 Даже ако Земята изчезне, ослепителният лик на Висшия ще пребъде във величие и слава. Всевишният е първият и последният, началото и краят на всичко. Има само един Бог и Неговото име е Истина. Бог е самосъществуващ, Той е лишен от всякакъв гняв и враждебност; Той е безсмъртен и безкраен. Нашият Бог е всемогъщ и щедър. Макар и многолик, ние се покланяме само на самия Бог. Бог знае всичко – нашите тайни и нашите възвания; Той също така знае какво заслужава всеки от нас. Неговото могъщество е равно за всички.

(1442.6) 131:1.4 Бог дава примирие и предано защитава всички, които се боят от Него и Му се доверяват. Той дава спасение на всички, които Му служат. Цялото творение се намира във властта на Всемогъщия. Неговата божествена любов произтича от светостта на Неговата власт и обич се ражда в могъществото на Неговото величие. Всемогъщият предопредели съюза на тялото и душата и дари човека със Своя собствен дух. Това, което прави човекът – трябва да завърши, но това, което прави Създателят – продължава вечно. Ние придобиваме знания от човешкия опит, но извличаме мъдрост от съзерцанието на Всевишния.

(1443.1) 131:1.5 Бог пролива дъжд на земята, той кара слънцето да свети над прорастващото зърно и ни дава обилна реколта от благи неща в този живот и вечно спасение в бъдещия свят. Нашият Бог притежава огромна власт; Неговото име е „Превъзходен” и Неговата същност е непостижима. Когато заболееш, именно Всевишният те изцелява. Бог е изпълнен с добродетели, обърнат към всички хора; ние нямаме друг такъв другар като Всевишния. Неговото милосърдие изпълва всичко и Неговата добродетел обхваща всички души. Всевишният е неизменен; Той е наш помощник във всяка нужда. Където и да се обърнеш с молитва, пред теб ще бъде ликът на Всевишния и разкритото ухо на нашия Бог. Ти можеш да се скриеш от хората, но не и от Бога. Бог е редом с нас; Той е вездесъщ. Бог изпълва всичко и живее в сърцето на този човек, който се бои от Неговото свято име. Творението пребивава в Твореца и Творецът пребивава в творението. Ние търсим Всевишния, а след това Го намираме в своите сърца. Ти тръгваш да търсиш скъпия Другар, след което Го намираш в своята душа.

(1443.2) 131:1.6 Човекът, знаещ Бога, гледа на всички хора като на равни на себе си; всички те са негови братя. Този, който е егоист, който забравя за своите братя в плът, получава за награда само умора. Този, който обича своите събратя и чието сърце е чисто, ще види Бога. Бог никога не забравя чистосърдечността. Той ще насочи искрените сърца към истината, защото Бог е истина.

(1443.3) 131:1.7 В живота свой унищожавайте заблудата и преодолявайте злото с любов към живата истина. Във всички свои отношения с хората правете добро в отговор на злото. Господ Бог е милосърден и любвеобилен; той е великодушен. Да възлюбим Бога, тъй като Той пръв ни е възлюбил. С любовта на Бога и Неговата милост ще получим спасение. Бедните и богатите са братя. Бог е техният баща. Не прави на другите злото, което не би причинил на себе си.

(1443.4) 131:1.8 Винаги призовавай името Му и доколкото ти вярваш в Неговото име, дотолкова твоята молитва ще бъде чута. Каква велика чест – да се покланяш на Всевишния! Всички светове и вселени се покланят на Всевишния. И във всичките свои молитви носú благодарност – издигни се към поклонение. Молитвеното поклонение пази от зло и препятства греха. Винаги да възхваляваме името на Всевишния. Този, който се крие от Всевишния, скрива своите пороци от вселената. Когато стоиш пред Бога с чисто сърце, ти си неустрашим пред цялото творение. Всевишният е подобен на любящи баща и майка; Той действително ни обича – нас, Своите земни деца. Нашият Бог ще ни прости и ще насочи нашите стъпки по пътя на спасението. Той ще ни хване за ръка и ще ни доведе при Себе Си. Бог спасява тези, които Му се доверяват; Той не принуждава човека да служи в Негово име.

(1443.5) 131:1.9 Ако вярата във Всевишния е влязла в твоето сърце, то във всички дни на своя живот ти ще бъдеш свободен от страха. Не се тревожи поради благоденствието на нечестивите; не се бой от тези, които замислят зло; нека душата се отвърне от греха, всецяло се довери на Бога на спасението. Във властта на Всевишния уморената душа на блуждаещия смъртен придобива вечен покой; мъдрецът жадува божествените обятия; земното дете се стреми към защита във властта на Всеобщия Баща. Благородният човек жадува за това високо положение, в което душата на смъртния се слива с духа на Висшия. Бог е справедлив: плодовете, несъбрани в този свят от посетите от нас семена, ще получим в следващия.”

2. Юдаизъм

(1444.1) 131:2.1 Палестинските кенеи спасиха от забвение много от ученията на Мелхиседек и от тези документи – запазени и видоизменени от евреите – Иисус и Ганид избраха следното:

(1444.2) 131:2.2 “В началото Бог сътвори небето и земята и всичко, което е на тях. И виж – всичко, което Той сътвори, е много добро. Господ е Бог; няма друг освен Него горе в небесата и долу на земята. Затова обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила. Земята ще бъде изпълнена със знанията за Господа, както водите изпълват морето. Небесата възвестяват за славата Божия и сводът небесен показва Неговите творения. Всеки ден говори за повече; във всяка нощ има ново знание. Няма нито език, нито наречие, където да не се чува техният глас. Велик е трудът на Господа и с мъдрост са белязани всички Негови творения, величието на Господа е огромно. Той изчислява броя на звездите и нарича всички тях по имена.

(1444.3) 131:2.3 Велико е могъществото на Господа и няма предел Неговата мъдрост. Казва Господ: “Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли са по-висши от вашите мисли.” Господ открива дълбокото и съкровеното, тъй като светлината обитава с Него. Господ е милосърден и милостив; Той е търпелив и пълен с добродетели и истини. Благ и праведен е Господ; Той насочва кротките към правдата. Вкусете и ще видите, че Господ е благ! Благословен е този, който се уповава на Бога. Бог е спасение и сила наша, вечна помощ в нещастията.

(1444.4) 131:2.4 Милостта Господня е от века до века над онези, които се страхуват от Него, и правдата Негова е даже за децата на нашите деца. Господ е милостив и изпълнен със състрадание. Господ е добър към всеки и милосърден към цялото творение; Той изцелява съкрушените сърца и изцелява техните рани. Къде да отида от Божия Дух? Къде да избягам от божественото присъствие? Така говори Висшият и Превъзнесеният, обитаващ във вечността, чието име е Светият: “Аз живея на висота в светилище, а също така и с този, чието сърце е съкрушено и чийто дух е смирен.” Никой не може да се скрие от нашия Бог, тъй като Той изпълва небето и земята. Нека се веселят небесата, нека тържествува земята. Нека кажат всички народи: Господ царува! Благодарете на Бога, тъй като Неговата милост ще пребъде във вековете.

(1444.5) 131:2.5 Небесата възвестяват Неговата правда и всички народи виждат Неговата слава. Този Бог ни сътвори, а не ние себе си, ние сме Неговият народ и овцете на Неговото пасбище Милостта Му е вечна и истината Му се пази за всички поколения. Нашият Бог е владетел над народите. Нека се изпълни с Неговата слава земята! Нека хората благодарят на Господа за Неговата добродетел и за Неговите чудесни дарове за децата човешки!

(1444.6) 131:2.6 Бог е сътворил човека почти божествен и увенчал неговата любов и милосърдие. Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще загине. Източникът на мъдростта е в страха пред Господа; разбирането е познание на Висшия. Казва Всемогъщият Бог: “Върви пред Мен и бъди съвършен.” Не забравяй, че гибелта предшества гордостта, падението – надменността. Владеещият себе си е по-силен от завоевателя на града. Така казва Господ Бог, Светият: “Връщайки се към своя духовен покой, ще бъдете спасени; в тишина и упование ще бъде силата ваша.” Надяващите се на Господа отново ще придобият своята сила; те ще издигнат крила като орли. Те бягат и не слабеят; вървят и умора не знаят. Господ ще те избави от твоя страх. Казва Господ: “Не бой се, защото Аз съм с теб. Не се смущавай, защото Аз съм твоят Бог. Аз ще ти дам сили; Аз ще ти помогна; да, Аз ще те поддържам с дясната ръка на Моята праведност.”

(1445.1) 131:2.7 Бог е нашият баща; Господ е нашият изкупител. Бог е създал вселенските войнства и Той ги пази всичките. Праведността Му е като планина, а справедливостта – като бездънен океан. Той ни пои от реката на Своето блаженство и в Неговата светлина ние ще видим светлината. Какво щастие е да благодарим на Господа и да пеем възхвали на Всевишния, да показваме милост сутрин и божествена преданост всяка нощ. Царството Божие ще пребъде вовеки и ще управлява Той всички поколения. Господ е мой пастир; няма да се нуждая от нищо. Той ме полага на зелена поляна, Той ме води до тихи води. Той придава сили на моята душа. Той ме води по пътеката на праведността. Не се страхувам от злото, даже когато преминавам през тъмната долина на смъртта, защото Бог е с мен. До края на моите дни благостта и милосърдието ще бъдат с мен и аз ще се заселя в дома Господен навеки.

(1445.2) 131:2.8 Яхве е Богът на моето спасение; затова ще се уповавам на божественото име. Ще се уповавам на Господа с цялото си сърце; няма да разчитам на своето собствено разбиране. Във всички мои пътища ще Го признавам и той ще ме води. Господ е верен; той е верен на своето Слово, дадено на този, който Му служи; праведният ще бъде жив чрез своята вяра. Ако не правиш добро, то това е, защото пред вратата лежи грях; хората жънат разораното от тях зло и посетия от тях грях. Не завиждай на творящите зло. Ако таиш беззаконие в своето сърце, Господ няма да те чуе; ако грешиш против Бога, ти вредиш на своята собствена душа. Бог ще съди всички хорски дела, добри или зли. Какъвто са твоите мисли, такъв си и ти.

(1445.3) 131:2.9 Господ е близък до всички, които Го зоват искрено и истински. Сълзите могат да се леят цяла нощ, но на сутринта идва радост. Веселото сърце е благотворно като целебно лекарство. Бог нищо няма да отнеме от тези, които през живота вървят непорочно. Почитай Бога и се подчинявай на Неговите повели, защото в това е цялото задължение на човека. Така казва Господ, създал небето и сътворил земята: “Няма друг Бог освен Мен – Бога праведен и спасяващ. Обърнете се към Мен и ще бъдете спасени, хора от далечни страни. Вие ще Ме търсите и когато правите всичко от все сърце, ще Ме намерите.” И цялата земя ще бъде за кротките и ще се насладят те с мир. Сеещият зло ще пожъне беда; сеещите вятър ще пожънат буря.

(1445.4) 131:2.10 “Елате и ще разсъдим”, казва Господ. “Ако вашите грехове са като пурпур, то ще побелеят те като сняг. Ако те са пурпурно-червени, ще ги избеля като вълна.” За нечестивите няма мир; греховете ваши ви удържат от цялото добро. Бог е здравето на моя дух и радостта на моята душа. Вечният Бог е моята сила; Той е нашето убежище, нас ни охранява вечното могъщество. Господ е близък към тези, които са със съкрушено сърце; Той спасява всички, които по дух са подобни на деца. Много са скърбите на праведния и от всички ще ги избави Бог. Довери се на Господа – уповавай се на Него и Той ще стори. Живеещият в тайната обител на Всевишния ще се засели в сянката на Всемогъщия.

(1445.5) 131:2.11 Обичай ближния си като самия себе си; не таи зло против другите хора. Не прави на друг това, което е ненавистно на самия теб. Обичай своя брат, защото Господ е казал: “Аз ще обичам щедро Своите деца.” Пътят на справедливите е като светило лъчезарно, което се разгаря да светлината на деня. Мъдрите ще сияят като ясно небе и обърналите мнозина към правдата – като звезди вовеки, завинаги. Да остави нечестивият своя път, а неправедният – своите метежни помисли. Казва Господ: “Нека се обърнат към Мен и Аз ще ги помилвам; Аз съм многомилостив”.

(1446.1) 131:2.12 Казва Господ, Създателят на небето и земята: “Голям е покоят на обичащите Моя закон. Ето Моите заповеди: възлюби Ме с цялото си сърце; не се покланяй на други богове освен Мен; не произнасяй напразно името Ми; почитай светия съботен ден; почитай своя баща и своята майка; не убивай; не прелюбодействай; не кради; не клевети другите; не пожелавай чуждото.”

(1446.2) 131:2.13 И на всички тези, които обичат Господа най-много от всичко и своите ближни като самия себе си, Бог в небесата казва: “Аз ще ви избавя от гроба; ще ви предпазя от смъртта. Ще бъда милосърден към вашите деца и ще бъда справедлив. Нима не казах Аз за Своите създания земни: вие сте синове на живия Бог? И нима не ви възлюбих с вечна любов? И нима не ви призовах да станете като Мен и вечно да пребивавате с Мен в Рая?”

3. Будизъм

(1446.3) 131:3.1 Ганид беше потресен, когато видя колко близък беше будизмът до това, да стане велика и прекрасна религия без Бог; без личностно и всеобщо Божество. При все това той действително оказа някакво влияние върху учението на мисионерите, изпратени от Мелхиседек и продължаващи своя труд в Индия чак до появата на Буда. Иисус и Ганид намериха в будистката литература следните изказвания:

(1446.4) 131:3.2 “От чистото сърце ще струи радост към Безкрайното; цялото мое същество ще бъде в мир с тази неземна радост. Моята душа е изпълнена с доволство и сърцето ми е изпълнено с блаженството на безметежното упование. Аз не познавам страха; аз съм свободен от тревоги. Пребивавам в увереност и моите врагове са неспособни да ме изплашат. Аз съм доволен от плодовете на моята увереност. Придобих пътя към Безсмъртието, на който е лесно да стъпиш. Аз се моля за вярата, която ме поддържа в дългия път; зная, че отвъдната вяра няма да ме остави. Аз зная, че моите братя ще преуспеят, ако се проникнат от вяра в Безсмъртния – тази вяра, която създава умереност, честност, мъдрост, мъжество, знание и устойчивост. Да оставим тъгата и да се откажем от страха. В своята вяра ще се придържаме към истината и праведността, и неподправената мъжественост. Да се научим да размишляваме за справедливостта и милосърдието. Вярата е истинското богатство на човека, дар на добродетелта и славата.

(1446.5) 131:3.3 Презряна е нечестивостта; жалък е грехът. Унизително е злото – независимо дали то остава в помислите или се претворява в дела. Както вятърът вдига прах, така и злото извиква страдания и печал. Както сянката върви зад субстанцията на материалното тяло, така и щастието и душевният покой следват зад чистите помисли и добродетелния живот. Злото е плод на помислите, насочени по лъжлив път. Да виждаш грях в безгрешното, да не виждаш греха в грешното е зло. Злото е пътят на лъжливите учения. Тези, които избягват злото, виждайки нещата такива, каквито са, придобиват радост, защото се приобщават към истината. Сложете край на своите нещастия, като възненавидите греха. Вдигайки поглед към Великодушния, с цялото свое сърце се отвърнете от греха. Не защитавайте злото; не оправдавайте греха. Трудейки се над изкуплението на миналите грехове, вие придобивате силата, необходима за съпротивляване на греха в бъдещето. Сдържаността се ражда от разкаянието. За всяка своя постъпка се изповядвайте на Великодушния.

(1447.1) 131:3.4 Бодростта и радостта са награда за дела, достойно изпълнени в слава на Безсмъртния. Никой не може да ви лиши от свободата на вашия собствен разум. Когато вярата на вашата религия освободи сърцето, когато твърд и непоколебим като планина стане разумът, тогава душевният покой ще потече спокойно като течението на река. Тези, които са уверени в спасението, завинаги ще се избавят от въжделението, от завистта, ненавистта и илюзията за богатство. Макар че вярата е енергия за по-добрия живот, вие сами трябва настойчиво да претворявате своето собствено спасение. Ако желаете да придобиете увереност в своето окончателно спасение, трябва да се погрижите искрено да следвате всичко праведно. Развивайте в своето сърце увереността, която израства отвътре – така вие ще се насладите на възторга на вечното спасение.

(1447.2) 131:3.5 Нито един вярващ не може да се надява на постигане на просветлението, което дава безсмъртната мъдрост, оставайки ленив, вял, слаб, празен, безсрамен и егоистичен. Този, който е дълбокомислен, благоразумен, разсъдителен, пламенен и честен, още по време на живота си на Земята може да достигне висшето просветление, идващо с покоя и свободата на божествената мъдрост. Помнете: всяко действие има свое възмездие. Злото води към печал, грехът води към мъки. Радостта и щастието са последствия на добродетелния живот. Даже злодеят използва милосърдие, докато не са съзрели неговите злодеяния, но необратим е срокът за жътва на всички плодове на злото. Нека никой не мисли за греха лекомислено, казвайки си: “Наказанието за прегрешението ще ме заобиколи.” За вашите деяния ще ви платят със същата монета – според съда на мъдростта. Несправедливостта, допусната по отношение на вашите ближни, ще се върне обратно при вас. Създанията са неспособни да избегнат тази участ, която подготвят за себе си със своите деяния.

(1447.3) 131:3.6 Глупакът си казал: “Злото няма да ме завладее”, но безопасност се придобива едва тогава, когато душата жадува за упрек, а разумът се стреми към мъдрост. Мъдра е тази благородна душа, която е дружелюбна сред враговете, спокойна сред безпокойствата, щедра сред алчността. Любовта към себе си е като плевелите на плодородното поле. Егоизмът води към печал; постоянната загриженост убива. Укротеният разум носи щастие. Този от воините е най-велик, който покорява и подчинява самия себе си. Сдържаността е добра във всичко. Превъзходен е само този човек, който цени добродетелта и изпълнява дълга. Не позволявайте на гнева и ненавистта да ви завладеят. Не говорете за никого рязко. Доволството е най-голямото богатство. Което е дадено с мъдрост, се съхранява добре. Не правете на другите това, което не бихте искали за себе си. Плащайте с добро за злото; преодолявайте злото с добро.

(1447.4) 131:3.7 Праведната душа е по-желана от върховната власт над целия свят. Целта на чистосърдечието е безсмъртието; делът на безразсъдния живот – смъртта. Който е честен, той не умира; нехайният е вече мъртъв. Благословен е този, който е постигнал безсмъртие. Който мъчи живите, едва ли още придобие щастие след смъртта. Безкористните се възнасят на небето, където се радват на блаженството на безкрайната щедрост и продължават да се изпълват с благородно великодушие. Всеки смъртен, чиито помисли са праведни, изказванията му – благородни, и действията му – безкористни, не само придобива добродетел тук, в течение на този кратък живот, но също така и след разрушаването на тялото продължава да вкусва наслаждения на небето.”

4. Индуизъм

(1447.5) 131:4.1 Където и да се появяха мисионерите на Мелхиседек, те навсякъде разпространяваха учението за единия Бог. Много положения в тази монотеистична доктрина – заедно с други съществуващи понятия, влязоха в последващите учения на индуизма. Иисус и Ганид избраха следните откъси:

(1448.1) 131:4.2 “Той е велик Бог, най-висш във всичко. Той е Господ, в Когото е всичко. Той е създател и управляващ вселената на вселените. Бог е един; Той пребивава насаме със самия Себе Си; Той е единственият. И този един Бог е наш Творец и последно предназначение на душата. Висшият е неописуемо ослепителен; Той е Светлината на Светлините. Всяко сърце и всяко слово се освещават от тази божествена светлина. Бог е наш защитник: Той поддържа Своите създания и позналите Го познават безсмъртието. Бог е велик източник на енергия; Той е Великата Душа. Той извършва всеобщо господство над всичко. Този един Бог е любвеобилен, великолепен и възхитителен. Нашият Бог е висш в могъществото Си, Той пребивава във върховната обител. Това истинско Лице е вечно и божествено; Той е главният Господ в небесата. Всички пророци са Го възпявали и Той ни е разкрил Себе Си. Ние Му се покланяме. О, Висше Лице, източнико на същества, Господи на творението и управителю на вселената! Разкрий на нас, твоите създания, могъществото, правещо те неизменен! Бог е създал слънцето и звездите; Той е ярък, чист и самосъществуващ. Неговото вечно знание се отличава с божествена мъдрост. Вечният е недостъпен за зло. Доколкото вселената е произлязла от Бога, Той действително я управлява. Той е източник на творението и затова всички неща са утвърдени в Него.

(1448.2) 131:4.3 Бог е надеждното убежище за всеки добродетелен човек, попаднал в беда; Безсмъртният се грижи за цялото човечество. Божието спасение е трайно, а Неговата доброта – щедра. Той е любящ покровител, благословен защитник. Казва Господ: “Аз пребивавам в техните собствени души като светилник на мъдростта. Аз съм великолепието на великолепните, добродетелта на добродетелните. Където двама или трима се събират заедно, там съм и Аз.” Създанието е неспособно да избегне присъствието на Създателя. Господ държи сметка даже за непрестанните мигания на всеки смъртен; и ние се покланяме на това божествено Същество като на наш неразделен спътник. Той е всесилен, щедър, вездесъщ и безкрайно добър. Господ е наш владетел, наше убежище, наш висш управляващ и Неговият вековен Дух обитава в смъртната душа. Вечният Свидетел на порока и добродетелта пребивава в човешкото сърце. Да се замислим дълбоко над обожаемия божествен Животворец; нека Неговият Дух изцяло направлява нашите мисли. От този нереален свят доведи ни в света реален! От тъмнина ни отведи до светлината! От смъртта ни отведи до безсмъртието!

(1448.3) 131:4.4 Със своите сърца, очистени от всякаква ненавист, да се поклоним на Вечния. Нашият Бог е Господ на молитвата; Той чува молбите на Своите деца. Нека всички хора подчинят своята воля на Него – Непоколебимия. Да се зарадваме на великодушието на Господа на молитвата. Направете от молитвата свой съкровен другар и от поклонението – опора на своята душа. “Ако само Ми се покланяте в любов, казва Вечният, Аз ще ви дам мъдрост, за да Ме достигнете, защото поклонението пред Мен е добродетел, присъща на всички създания.” Бог просветлява печалните и дава сила на слабите. Доколкото Бог е наш силен другар, в нас няма вече страх. Ние славим името на непобедимия Победител. Ние се покланяме на Него, защото Той е предан и вечен помощник на човека. Бог е наш верен вожд и надежден съветник. Той е великият източник на небето и земята, притежаващ безгранична енергия и безкрайна мъдрост. Неговото великолепие е възвишено, неговата красота е божествена. Той е висшето убежище на вселената и неизменен пазител на вечния закон. Нашият Бог е Господ на живота и Утешител на всички хора; Той обича човечеството и помага на тези, които са в беда. Той е източник на нашия живот и Добър Пастир на хорските паства. Бог е наш баща, брат и другар. И в своето вътрешно същество ние жадуваме да познаем Бога.

(1448.4) 131:4.5 Ние сме се научили да придобиваме вяра благодарение на копнежа на нашите сърца. Ние сме постигнали мъдрост благодарение на сдържаността на нашите чувства и благодарение на своята мъдрост сме изпитали мир във Висшия. Този, който е изпълнен с вяра, истински се покланя, когато неговото вътрешно “аз” е устремено към Бога. За нашия Бог небесата са като мантия; Той обитава и в шест други обширни вселени. Той е висшият над всичко и във всичко. Ние жадуваме нашият Господ да ни освободи от всички пороци на греха. Ние се молим на Бога като на утешител, защитник и спасител – на Този, Който ни обича.

(1449.1) 131:4.6 Духът на Пазителя на Вселената прониква в душата на простото създание. Този човек е мъдър, който се покланя на Единия Бог. Тези, които се стремят към съвършенство, трябва действително да познават Господ Висшия. Този никога не се бои, който познава блажената защита на Висшия, защото Висшият казва на тези, които Му служат: “Не бойте се, защото Аз съм с вас.” Богът на съдбата е нашият Баща. Бог е истина. И Бог желае Неговите създания да го разберат – всецяло да познаят истината. Истината е вечна; тя поддържа вселената. Нашето висше желание трябва да бъде единение с Висшия. Великият Управляващ е източник на всички неща – всичко произхожда от Него. И ето в какво е висшият дълг: нека никой не прави на другите това, което би било неприятно на самия него; не таете зло, не удряйте този, който ви удря, покорявайте гнева с милосърдие и побеждавайте ненавистта с доброжелателност. И всичко това ние трябва да правим затова, защото Бог е добър приятел и великодушен Баща, Който прощава всички наши земни простъпки.

(1449.2) 131:4.7 Бог е нашият Баща, земята е наша майка, вселената е наша родина. Без Бога душата е пленница; знанието за Бога освобождава душата. При съзерцание на Бога, в единение с Него, идва избавление от илюзията на злото и окончателно освобождаване от всички материални връзки. Когато човек свие пространството като късче кожа, тогава ще дойде краят на злото, защото човекът ще намери Бога. О, Боже, спаси ни от тройната гибел в ада – похотта, гнева и алчността! О, душа, приготви се за духовна борба за безсмъртие! Когато дойде краят на смъртния живот, остави, без да се колебаеш, това тяло, за да се облечеш в по-достойна и прекрасна форма и да се пробудиш в световете на Висшия и Безсмъртния, където няма страх, печал, глад, жажда или смърт. Да познаеш Бога, значи да разбиеш веригата на смъртта. Позналата Бога душа ще се издигне във вселената, както сметаната се появява в млякото. Ние се покланяме на Бога – на вездесъщото въздействие, Великата Душа, вечно пребиваваща в сърцата на своите създания. И на тези, които знаят, че Бог царства в човешкото сърце, е съдено да станат такива, какъвто е Той – безсмъртни. Злото трябва да остане назад, в този свят, но добродетелта следва душата в небето.

(1449.3) 131:4.8 Само нечестивецът казва: „Във вселената няма нито истина, нито управител; тя е предназначена само за нашите въжделения.” Такива души са въведени в заблуждение от оскъдността на своя интелект. Така те се отказват от себе си, предавайки се на своите страсти, и лишават своята душа от радостите на добродетелите и удоволствието на праведността. Какво може да бъде повече, отколкото да изпиташ спасение от греха? Човек, видял Висшия, е безсмъртен. Събратята на човека в плът са неспособни да преживеят смъртта; само добродетелта съпровожда човека в неговото вечно пътешествие напред, към радостните светли поля на Рая.”

5. Зороастризъм

(1449.4) 131:5.1 Самият Зороастър поддържаше непосредствена връзка с потомците на мисионерите на Мелхиседек и тяхната доктрина за единия Бог стана централен постулат на религията, основана от тях в Персия. Не смятайки юдаизма, в тази религия бяха широко използвани ученията на Салим. Ганид избра следните откъси от писмените източници на тази религия:

(1450.1) 131:5.2 “Всичко произхожда от Единия Бог и всичко принадлежи на Него – премъдрия, добродетелния, праведния, светия, сияещия и величествения. Този Бог е нашият Бог – източник на нашето сияние. Той е Създател, Бог на всички благи намерения и покровител на справедливостта във вселената. Мъдростта на живота се заключава в това, да постъпваш в съгласие с духовната истина. Бог е всевиждащ, Той вижда както злите дела на нечестивците, така и добрите дела на праведниците; нашият Бог забелязва всичко за едно мигване на окото. Неговото докосване изцелява. Господ е всемогъщ благодетел. Бог протяга Своята благодетелна ръка и на праведниците, и на нечестивците. Бог е създал света и е определил награда за доброто и злото. Премъдрият Бог е обещал безсмъртие на благочестивите души, помислите на които са чисти, а делата – праведни. Каквито желаете да станете най-много от всичко, такива и ще бъдете. Светлината на слънцето е подобна на мъдростта за тези, които виждат Бога във вселената.

(1450.2) 131:5.3 Славете Бога, стремейки се към това, което е угодно на Мъдрия. Покланяйте се на Бога на светлината, радостно следвайки пътищата, определени от Него с религията на откровението. Има само един Висш Бог – Господ на Небесните Светила. Ние се покланяме на Него, сътворилия океаните, растенията, животните, земята и небето. Нашият Бог е Господ, най-благотворният. Ние се покланяме на най-прекрасния, щедър Безсмъртен, излъчващ вечна светлина. Бог е по-далеч от всички нас и едновременно най-близо до всички нас, защото Той пребивава в нашите души. Нашият Бог е божествен и най-свят Дух на Рая и при все това Той се отнася към човека по-дружелюбно и от най-дружелюбното създание. Бог повече от всичко ни помага в най-великото от всички дела – нашата мъдрост, живот, сила на душата и тялото. Чрез нашите добродетелни мисли мъдрият Създател ще ни позволи да изпълним Неговата воля и с това да се сдобием с претворяване на всичко това, което е божествено съвършено.

(1450.3) 131:5.4 Господи, научи ни как да преживеем този живот в плът и едновременно да се подготвим за следващия живот – живота на духа. Кажи ни, Господи, и ние ще изпълним Твоята повеля. Научи ни на благите пътища и ние ще тръгнем по верен път. Позволи ни да се съединим с Теб. Ние знаем, че тази религия е истинска, която води до съюз с праведността. Бог е нашата мъдра същност, най-добрият помисъл и праведно деяние. Нека ни позволи Бог да се съединим с божествения дух и с безсмъртието в себе си!

(1450.4) 131:5.5 Тази религия на Мъдрия очиства вярващия от всяка порочна мисъл и греховно деяние. Аз се покланям пред Бога на небесата в разкаяние, ако съм Го оскърбил с мисъл, слово или действие волно или неволно, и в своите молитви моля за милосърдие и славя за прошка. Аз зная, че ако осъзная своята вина и възнамерявам да не върша повече зло, грехът ще бъде снет от моята душа. Аз зная, че прощаването освобождава от оковите на греха. Тези, които грешат, ще получат наказание, но тези, които следват истината, ще придобият блаженството на вечното спасение. Удържай ни в Своята благодат и помагай на нашите души със спасително могъщество. Ние молим за милосърдие, защото се стремим да постигнем съвършенство; ние бихме искали да станем подобни на Бога.”

6. Судуанизъм (Джайнизъм)

(1450.5) 131:6.1 Третата група вярващи, запазила ученията за единия Бог в Индия – това, което остана от ученията на Мелхиседек, се наричаха в онези дни судуанисти. По-късно тези вярващи станаха известни като последователи на джайнизма. Техните учения гласяха:

(1450.6) 131:6.2 “Господ на Небесата е всевишен. Тези, които грешат, няма да възлязат на небесата; тези, които вървят по пътищата на праведността, ще намерят място на небето. Ние придобиваме увереност в съществуването на отвъдния живот, ако знаем истината. Душата на човека е способна да възлезе на най-високото небе, за да разкрие там своята истинска духовна същност, да постигне съвършенство. Небесното състояние освобождава човека от кабалата на греха и го посвещава в крайните заповеди на блаженството; праведният човек вече е изпитал края на греха и на всички свързани с него нещастия. Собственото “аз” е непреодолимият враг на човека и това “аз” се проявява в четирите най-големи страсти: гняв, гордост, коварство и алчност. Най-голямата победа на човека е победата му над себе си. Когато човекът чака от Бога прошка и когато той се решава да се възползва от такава привилегия, с това той вече се освобождава от страха. Човекът трябва да преминава през живота, отнасяйки се към създания, такива като него, така, както би желал да се отнасят със самия него.”

7. Индуизъм

(1451.1) 131:7.1 Едва напоследък ръкописи, разказващи за тази древна източна религия, се бяха появили в александрийската библиотека. Това беше единствената мирова религия, за която Ганид никога не беше чувал. В тази вяра се чуваха останки от ранните учения на Мелхиседек, което се вижда от примера със следните откъси:

(1451.2) 131:7.2 “Казва Господ: “Всички вие приемате Моята божествена сила, всички вие използвате Моята милосърдна помощ. Аз получавам огромна наслада, умножавайки праведниците по цялата земя. И в красотите на природата, и в добродетелите на човека се стреми Небесният Принц да разкрие Себе Си и да покаже Своята същност. Тъй като древните не знаеха Моето име, Аз се появих, раждайки се в света на зримото битие и преминавайки през това унижение, именно за това, човекът да не забравя Моето име. Аз съм творец на небето и земята; слънцето, луната и всички звезди се подчиняват на Моята воля. Аз съм управител на всички създания на земята в четирите морета. Аз съм велик и върховен, но няма да оставя без внимание молитвата дори на последния бедняк. И което и създание да Ми се покланя, Аз ще чуя неговите молитви и ще удовлетворя желанието на неговото сърце.”

(1451.3) 131:7.3 “Всеки път, когато човек се поддава на вълненията, той отстъпва с една крачка от водителството на духа на своето сърце. Гордостта засенчва Бога. Ако вие се надявате на небесна помощ, откажете се от своята гордост; всяка частица гордост засенчва спасителната светлина като огромен облак. Ако във вашата душа няма праведност, безполезно е да се молите за това, което е отвъд пределите на вашата душа. Ако слушам вашите молитви, то е поради това, че вие заставате пред Мен с чисто сърце, свободно от лъжи и лицемерие, с душа, отразяваща истината като огледало. Ако искате да постигнете безсмъртие, оставете света и елате при Мен.”

8. Даоизъм

(1451.4) 131:8.1 Посланиците на Мелхиседек проникнаха в дълбините на Китай и доктрината за единия Бог стана част от ранните учения в няколко китайски религии; тази от тях, която се запази по-дълго от всички и която по-добре от другите отразяваше истината на монотеизма, беше даоизмът и Ганид събра следните откъси от ученията на неговите основатели:

(1451.5) 131:8.2 “Колко чист и спокоен е Висшият – и заедно с това колко силен и могъщ, колко дълбок и непостижим е Той! Този Бог от небесата е почтен прародител на всичко съществуващо. Ако познавате Вечното, вие сте просветени и мъдри. Ако не познавате Вечното, това невежество се проявява като зло, пробуждайки порочни страсти. Това дивно Същество съществуваше преди небесата и земята. Вечният наистина е духовен; Той е един, Той не се изменя. Той е истинската майка на света и цялото творение се движи около Него. Великият дарява със Себе Си хората и с това им позволява да преуспеят и да се запазят. Ако в човека има поне мъничко знания, той все едно може да върви по пътищата на Висшето; той може да се подчини на волята на небесата.

(1452.1) 131:8.3 Всички благи трудове на истинското служение произхождат от Висшето. Всичко зависи от Великия Източник на Живота. Висшият не очаква похвала за Своите дарове. Той е върховен в могъществото, но остава скрит от нашия взор. Той непрестанно предава Своите атрибути, усъвършенствайки Своите създания. Небесният Разум не бърза и е търпелив в плановете Си, но е твърд в Своите дела. Висшият се простира над вселената и я поддържа цялата. Колко велико и могъщо е Неговото преизпълващо влияние, Неговата притегателна сила! Истинската добродетел е подобна на водата, тъй като всичко благославя и на нищо не вреди. И както водата, истинската добродетел търси най-ниските места – даже такива дълбини, от които останалите странят, и това е, защото тя е подобна на Висшия. Висшият създава всичко и всичко създадено Той поддържа и усъвършенства в духа. Как Висшият поощрява, защитава и усъвършенства създанието, без да го принуждава, си остава загадка. Той води и направлява, но не изтъква Себе Си. Той помага на развитието, но не подчинява.

(1452.2) 131:8.4 Мъдрецът прегръща със своето сърце вселената. Малкото знание е опасно. Тези, които се стремят към величие, трябва да се учат на смирение. При сътворяването на света Висшият стана негова майка. Да познаваш своята майка, значи да признаваш своето синовство. Мъдър е този, който се отнася към всички части от гледна точка на цялото. Отнасяйте се към всеки човек така, сякаш сте на негово място. Въздавайте доброта за обидата. Ако обичате хората, те ще се стремят към вас – ще ви бъде лесно да завоювате тяхното разположение.

(1452.3) 131:8.5 Великият Висш е вездесъщ; Той е отляво и отдясно; Той поддържа цялото творение и пребивава във всички истински същества. Вие сте неспособни да намерите Висшия, точно както сте неспособни и да намерите място, в което да Го няма. Ако човек осъзнава злото на своите деяния и чистосърдечно се разкайва в греха, тогава може да очаква прошка; може да избягва наказанието; може да превръща бедствието в благословение. Висшият е надеждно убежище на цялото творение; Той е пазител и спасител на човечеството. Ако Го търсите всеки ден, ще Го намерите. Доколкото е способен да прощава греховете, Той действително е по-скъп на всички хора. Винаги помнете: Бог награждава човека не за това, което той прави, а за това, което е, затова вие трябва да оказвате помощ на своите другари, без да мислите за награда. Правете добро, без да мислите за ползата за себе си.

(1452.4) 131:8.6 Мъдри са тези, които знаят законите на Висшия. Да не знаеш божествения закон, значи да страдаш и бедстваш. Тези, които познават законите на Бога, са великодушни. Ако познавате Вечния, вашата душа ще продължи духовното служене, даже ако тялото ви загине. Вие сте истински мъдри, ако осъзнаете собствената си незначителност. Ако пребивавате в света на Вечния, Висшият ще ви просвети. Тези, които посвещават себе си на служенето на Висшия, с радост се стремят към Вечното. Когато човек умира, духът се издига на крила и се отправя на дълго пътешествие към дома.”

9. Конфуцианство

(1452.5) 131:9.1 Даже тази от великите мирови религии, която в най-малка степен признаваше Бога, възприе монотеизма на мисионерите на Мелхиседек и техните упорити последователи. В подготвеното от Ганид кратко изложение за конфуцианството се казваше:

(1452.6) 131:9.2 “Каквото повелява небето, е без грях. Истината е реална и божествена. Всичко изхожда от Небето и Великото Небе не греши. Небето назначи много подчинени да помагат във възпитанието и възвисяването на по-малко развитите създания. Велик, много велик е Единият Бог, Който управлява човека от небесата. Бог е величествен в могъществото Си и страшен в съда. Но този Велик Бог дари с нравствени чувства даже много малко развити хора. Щедростта на Небето е непрестанна. Благосклонността е най-добрият дар на хората от Небето. Небето посвети своето благородство на човешката душа; достойнството на човека са плодовете на това подарено от Небето благородство. Великото Небе всичко вижда и следва човека и неговите дела. И ние правилно постъпваме, когато наричаме Великото Небе наш Баща и наша Майка. Затова, ако ние сме слуги на нашите божествени прародители, можем уверено да се молим на Небето. Нека винаги и във всичко да изпитваме благоговеен страх пред величието на Небето. О, Боже, Всевишен и пълноправен Властелин, ние виждаме, че в Твоята власт е съдът и че милосърдието произтича от божественото сърце.

(1453.1) 131:9.3 Бог е с нас, затова в нашите сърца няма страх. Ако на мен ми е чужда добродетелта, то това е проявление на Небето, което пребивава в мен. Но това живеещо в мен Небе често предявява сурови изисквания към моята вяра. Доколкото Бог е в мен, аз реших да не оставям в своето сърце място за съмнение. Вярата трябва да бъде изключително близка на истинската природа на нещата и аз не разбирам как човек може да живее без тази благотворна вяра. Доброто и злото не постигат човека без причина. Небето се обръща към душата на човека в съответствие с намерението на душата. Когато се заблуждавате, признавайте своята грешка без колебание и се поправяйте без забавяне.

(1453.2) 131:9.4 Мъдрецът търси истината, а не само препитание. Целта на човека е да постигне съвършенството на Небето. Високо развитият човек се стреми да измени себе си и той е свободен от тревоги и страх. Бог е с вас; нека във вашето сърце не остане съмнение. Всяко благодеяние се възнаграждава. Високо развитият човек не роптае към Небето и не таи зло към хората. Не правете на другите това, което не бихте харесали, ако се направи срещу вас. Нека във всяко наказание има място за съчувствие; всячески се стремете да превърнете наказанието в благословение. Такъв е пътят на Великото Небе. Макар че всички създания са длъжни да умрат и да се върнат на земята, духът на благородния човек се устремява напред, за да се прояви в небесата и да се възнесе към блажената светлина на висшата яркост.“

10. „Нашата религия”

(1453.3) 131:10.1 Завършвайки своя напрегнат труд – събирането на ученията на мировите религии, имащи отношение към Райския Баща, Ганид се зае с изложението на това, което смяташе за основно съдържание на вярата в Бога, към която той стигна в резултат от ученията на Иисус. Такива вероучения юношата обикновено наричаше “нашата религия”. Ганид записа следното:

(1453.4) 131:10.2 “Господ, нашият Бог, е един Господ и следва да Го обичаме с целия си ум и сърце и едновременно да правим всичко, за да обичаме всичките Му деца като самите себе си. Това е Единият Бог, нашият небесен Баща, в Когото е заключено всичко и Който чрез Своя Дух пребивава в душата на всеки човек. И ние – Божиите деца, сме длъжни да се учим да се доверяваме на Него, предания Създател, опеката на нашите души. Всичко е възможно за нашия небесен Баща. Иначе не може и да бъде, доколкото Той е Създател, сътворил всички неща и всички същества. Макар че не можем да видим Бога, ние можем да Го познаем. И ежедневно изпълнявайки волята на небесния Баща, можем да Го разкрием на нашите събратя.

(1453.5) 131:10.3 Божественото съкровище на Божия характер трябва да се отличава с безкрайна дълбочина и вечна мъдрост. Ние няма да намерим Бога с помощта на знания, но можем да Го познаем в своите сърца чрез личен опит. Макар че Неговото правосъдие може да е непостижимо, най-смиреното същество на земята може да се удостои с милосърдието Му. Изпълвайки със Себе Си вселената, Той също така живее и в нашите сърца. Нашият човешки разум е смъртен, но нашият божествен дух е безсмъртен. Бог не само е всесилен, но и премъдър. Ако нашите далеч не идеални земни родители знаят как да обичат своите деца и да им посвещават благи дарове, то колко неизмеримо по-добре трябва благият небесен Баща да знае как следва мъдро да люби Своите земни деца и да им посвещава съответните благословии.

(1454.1) 131:10.4 Нашият небесен Баща няма да позволи да загине нито едно земно дете, ако това дете желае да намери Отеца и истински се стреми да стане като Него. Нашият Отец обича даже нечестивите и винаги е добър към неблагодарните. Ако само повече хора биха могли да познаят добродетелта на Бога, със сигурност бихме могли да ги накараме да се разкаят за своите порочни деяния и да се откажат от всички земни грехове. Всички добродетелни неща произхождат от Бащата на светлината, в Когото няма нито изменчивост, нито сянка на промяна. Духът на истинския Бог пребивава в сърцето на човека. Той иска всички хора да бъдат братя. Когато хората започнат да се стремят към Бога, това значи, че Бог ги е намерил и че те се стремят да Го познаят. Ние живеем в Бога, както и Бог живее в нас.

(1454.2) 131:10.5 Аз повече няма да се удовлетворявам от вярата в това, че Бог е Баща на моя народ; от днес аз ще вярвам, че той е и мой Баща. Аз винаги ще се стремя да се покланям на Бога с помощта на Духа на Истината, Който ще стане мой помощник, след като действително позная Бога. Но на първо място ще се покланям на Бога, учейки се да изпълнявам Божията воля на земята; това значи, че ще прилагам всички свои сили да се отнасям към своите смъртни събратя съгласно моята представа за това, което е угодно на Бога. Само живеейки такъв живот в плът, ние можем много да молим от Бога и Той ще удовлетвори нашето съкровено желание, за да бъдем по-добре подготвени за служене на своите събратя. И цялото това предано служене на Божиите деца подобрява нашата способност да приемаме и изпитваме божествена радост – висшето наслаждение, което носи водителството на небесния Дух.

(1454.3) 131:10.6 Всеки ден аз ще благодаря на Бога за Неговите неизказани дарове; ще Го прославям за чудесните неща, които Той извършва за децата човешки. За мен Той е Всемогъщ, Създател, Сила, Милосърдие, но на първо място Той е мой духовен Баща и като Негово земно дете в нужното време аз ще тръгна на път, за да Го видя. Моят учител каза, че в стремежа си към Него аз ще стана подобен на Него. Вярвайки в Бога, аз придобих покой в Бога. Нашата нова религия е преизпълнена с радост и тя поражда трайно щастие. Аз съм уверен, че ще запазя своята вяра до смъртта си и със сигурност ще получа за награда короната на вечния живот.

(1454.4) 131:10.7 Аз се уча да изпитвам всичко и да се придържам към това, което е благотворно. Във всичко ще постъпвам със своите събратя така, както бих искал те да постъпват с мен. Благодарение на тази нова вяра аз зная, че човек може да стане син Божий, но понякога изпадам в ужас, мислейки за това, че всички хора са мои братя, макар че това със сигурност е така. Аз не виждам как мога да се радвам на бащинството на Бога, докато се отказвам да приема братството на хората. Който и да призове името на Господа, ще се спаси. Ако това е вярно, то всички хора трябва да са мои братя.

(1454.5) 131:10.8 От днес аз ще правя добро скришно; ще приема правилото да се моля в усамотение; няма да съдя, за да не бъда несправедлив към моите ближни. Аз се каня да се науча да обичам своите врагове; още не съм се научил истински да се стремя към богоподобие. Макар че виждам Бога в другите религии, аз намирам, че в “нашата религия” той застава по-прекрасен, любящ, милосърден, личностен и положителен. Но на първо място, това възхитително и велико Същество е мой духовен Баща; аз съм Негово дете. И с помощта на само едното искрено желание да стана такъв, какъвто е Той, аз с времето ще Го намеря и вечно ще Му служа. Накрая придобих религия, в която има Бог, чудесен Бог – Богът на вечното спасение.”

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved