Документ 148, Подготовка на евангелисти във Витсаида

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 148

Подготовка на евангелисти във Витсаида

(1657.1) 148:0.1 В ПЕРИОДА от 3 май до 3 октомври 28 година от н.е. мястото на пребиваване на Иисус и апостолската група беше домът на Зеведей във Витсаида. В течение на тези пет месеца от сухия сезон на брега на морето недалеч от дома на Зеведей имаше гигантски лагер, съществено увеличен, за да поеме растящото семейство на Иисус. Този постоянно обновяващ се крайбрежен лагер, населен с търсачи на истината, очакващи изцелението на болни и любопитни, наброяваше от петстотин до хиляда и петстотин човека. Палатковият лагер се намираше под общото наблюдение на Давид Зеведеев, на когото помагаха близнаците Алфееви. Лагерът беше образец на ред и санитария, както и на своето общо управление. Различните типове болни бяха изолирани и се намираха под наблюдението на вярващ лекар, сириец на име Елман.

(1657.2) 148:0.2 През този период минимум веднъж в седмицата апостолите се занимаваха с риболов, при което целият улов се продаваше на Давид и се консумираше от крайбрежния лагер, а получените средства постъпваха в общата хазна. Веднъж в месеца на апостолите се разрешаваше да прекарат една седмица със своите семейства или приятели.

(1657.3) 148:0.3 Макар че Андрей продължаваше да осъществява общо ръководство на дейността на апостолите, школата на евангелистите се намираше изцяло под попечението на Петър. Всяка сутрин всички апостоли вземаха участие в обучението на евангелисти, а през втората половина на деня както Учителят, така и учениците учеха народа. Пет пъти в седмицата след вечеря апостолите провеждаха занятия, на които отговаряха на въпроси евангелистите. Веднъж в седмицата час на въпроси и отговори провеждаше Иисус, който отговаряше на въпросите, останали неизяснени на предишните занятия.

(1657.4) 148:0.4 За пет месеца през този лагер преминаха няколко хиляди човека. Тук често се появяваха интересуващи се от Евангелието хора от всички краища на Римската империя и от страните на изток от Ефрат. За Учителя това беше най-продължителния период на уредено и добре организирано обучение. Роднините на Иисус прекараха голяма част от това време или в Назарет, или в Кана.

(1657.5) 148:0.5 За разлика от апостолското семейство, този лагер не беше община, обединена единствено от интереси. Под управлението на Давид Зеведеев огромният палатков лагер се превърна в автономно предприятие и при това на нито един човек не беше отказан прием. Този постоянно обновяващ се лагер беше органична част от школата за подготовка на евангелисти, която ръководеше Петър.

1. Ново училище на пророците

(1657.6) 148:1.1 Петър, Яков и Андрей влизаха в състава на комитета, назначен от Иисус за групата кандидати в училището на евангелистите. Сред слушателите на това ново училище на пророците имаше представители от всички раси и националности на римския свят и Изтока чак до Индия. В плана на занятията влизаше както придобиването на знания, така и прилагането им на практика. През втората половина на деня студентите учеха събралия се на брега народ на това, което беше усвоено от тях на сутрешните занятия. След вечеря те непринудено обсъждаха както сутрешните занятия, така и следобедната практика.

(1658.1) 148:1.2 Всеки от преподавателите-апостоли учеше според своето собствено разбиране на Евангелието за Царството. Те не се опитваха да учат еднакво; не съществуваше стандартна или догматична формулировка на теологическите доктрини. Макар че всички те учеха на една и съща истина, всеки от апостолите предлагаше лично тълкуване на ученията на Иисус. И Учителят поощряваше тази практика на изложение на разнообразния личен опит по отношение на Царството, неизменно съгласувайки многообразието на възгледите за Евангелието по време на своите ежеседмични вечери за въпроси и отговори. Независимо от голямата степен на лична свобода в това, което се отнасяше до обучението, Симон Петър постепенно ставаше водещ теолог на училището на евангелистите. След Петър най-голямо лично влияние оказваше Яков Зеведеев.

(1658.2) 148:1.3 Повече от сто евангелисти, подготвени за пет месеца на крайбрежието, бяха този материал, от който (ако не се смятат Абнер и апостолите на Йоан Кръстител) впоследствие бяха избрани седемдесет учители и проповедници на Евангелието. В училището на евангелистите нямаше в такава степен обобщаване на собствеността, както при дванадесетте апостоли.

(1658.3) 148:1.4 Макар че тези мисионери бяха учители и проповедници на Евангелието, те започнаха да кръщават вярващите, едва след като Иисус ги посвети в сан и ги назначи като седемдесет посланици на Царството. Сред бъдещите евангелисти имаше само седем човека от голямото множество хора, изцелени на това място при залез слънце. Синът на капернаумския велможа беше един от тези, които преминаха подготовка за евангелистко служене в училището на Петър.

2. Болницата във Витсаида

(1658.4) 148:2.1 В този крайбрежен лагер сирийският лекар Елман организира лечебно учреждение, което той ръководеше в течение на четири месеца с помощта на двадесет и пет млади жени и дванадесет мъже и което може да се смята за първата болница на Царството. В този лазарет, намиращ се недалеч от основния палатков град, те лекуваха болните с всички материални начини, както и с помощта на духовните методи на молитвата и укрепването на вярата. Не по-рядко от три пъти в седмицата Иисус посещаваше болните от този лагер и лично се срещаше с всеки страдащ. Доколкото ни е известно, сред хилядите поразени от болести и страдащи хора, напуснали този лазарет в подобрено състояние или оздравели, нямаше случаи на така нареченото чудодейно или свръхестествено изцеление. При все това огромното мнозинство получили помощ индивиди не преставаха да твърдят, че ги е излекувал Иисус.

(1658.5) 148:2.2 Много от случаите на изцеление, извършено от Иисус във връзка с неговата опека над пациентите на Елман, действително напомняха чудеса, но на нас ни обясниха, че те представляват само такива изменения в разума и духа, които са възможни в опита на изпълнени с надежда и вяра хора, намиращи се под непосредственото и въодушевяващо въздействие на силната, положителна и благотворна личност, чиято опека изгонва страха и унищожава тревогата.

(1658.6) 148:2.3 Елман и неговите помощници се опитваха да просветят тези болни хора относно “обладаността от зли духове”, но имаха слаб успех. Вярата в това, че физическите болести и психическите разстройства могат да се предизвикват от присъствието в разума или тялото на поразения човек на така наречените нечисти духове, беше практически повсеместна.

(1659.1) 148:2.4 Във всички свои контакти с болните и страдащите – когато ставаше въпрос за лечение или разкриване на неизвестните причини за болести – Иисус следваше наставленията на своя Райски брат Емануил, получени преди инкарнацията на Урантия. Независимо от това помагащите на болните хора извлякоха много полза, наблюдавайки как Иисус внушаваше вяра и увереност на болните и страдащите.

(1659.2) 148:2.5 Лагерът беше събран малко преди настъпването на периода на зачестяване на простудните заболявания и треската.

3. Делото на Отеца

(1659.3) 148:3.1 За цялото това време Иисус проведе в лагера само няколко публични богослужения и само веднъж излезе в синагогата на Капернаум – в предпоследната събота преди да тръгне заедно със завършилите подготовката си евангелисти на тяхното второ проповедническо пътешествие по Галилея.

(1659.4) 148:3.2 Никога от времето на своето кръщение Учителят не прекарваше толкова време в самота, както в този период на подготовка на евангелистите в лагера във Витсаида. Всеки път, когато някой от апостолите събираше кураж да попита Иисус с какво се обяснява неговото толкова често отсъствие, той неизменно отговаряше, че изпълнява “делото на Отеца”.

(1659.5) 148:3.3 В тези периоди на отсъствия Иисус го съпровождаха само двама от апостолите. Той временно освободи Петър, Яков и Йоан от задълженията на негови лични спътници, за да могат те също да вземат участие в подготовката на повече от сто бъдещи евангелисти. Когато Учителят искаше да отиде в планината и да се заеме с делото на Отеца, той вземаше за придружители двама свободни апостоли. Така на всеки от дванадесетте се предоставяше възможност за тясно и съкровено общуване с Иисус.

(1659.6) 148:3.4 Макар че това не беше разкрито за настоящето повествувание, на нас ни беше дадено да разберем, че в течение на многобройните периоди уединение сред планината Учителят се намираше в непосредствена и изпълнителна връзка с много от своите главни управляващи делата във вселената. Приблизително от времето на своето кръщение този Властелин на нашата вселена вземаше все по-голямо и съзнателно участие в ръководството на някои фази от управлението на вселената. И ние винаги сме се придържали към мнението, че в тези седмици на по-малко активно участие в земните дела той – по някакъв неразкрит на неговите непосредствени съратници начин – ръководеше тези високо духовни разумни същества, които отговаряха за функционирането на обширната вселена, и че Иисус-човекът е решил да назовава своето участие в такава дейност изпълнение на “делото на Отеца”.

(1659.7) 148:3.5 Неведнъж, когато Иисус се уединяваше за дълги часове, но редом с него бяха двама от неговите апостоли, те наблюдаваха бързо и многообразно изменение в чертите на лицето му, макар че не чуваха никакви думи. Те не виждаха и зримо проявление на небесните същества, които можеха да общуват с Учителя, подобни на тези, които някои от тях видяха в един от последвалите случаи.

4. Злото, грехът и пророкът

(1659.8) 148:4.1 Два пъти в седмицата Иисус имаше навика да провежда специални срещи в скромната беседка в градината на Зеведееви с тези, които искаха да поговорят с него. По време на една от тези частни вечерни беседи Тома зададе на Учителя въпрос: „Защо преди да влязат в Царството хората трябва да се родят в духа? Новото раждане в духа необходимо ли е, за да се избавят от властта на лукавия? Учителю, какво е зло?” Изслушвайки тези въпроси, Иисус отговори на Тома:

(1660.1) 148:4.2 “Би било заблуждение да се бърка лукавството с лукавия, а по-точно – с престъпника. Този, когото вие наричате лукавия, е синът на самолюбието, висшият управляващ, който съзнателно започна преднамерен бунт против управлението на моя Отец и неговите предани Синове. Но аз вече победих тези греховни метежници. Вие трябва да разберете различните становища към Отеца и неговата вселена. Никога не забравяйте тези закони, определящи връзката с волята на Отеца:

(1660.2) 148:4.3 Злото е неосъзнато или непреднамерено нарушаване на божествения закон – волята на Отеца. Злото е също така и мярката за несъвършенството на подчиняването на волята на Отеца.

(1660.3) 148:4.4 Грехът е осъзнатото, съзнателно и преднамерено нарушаване на божествения закон, волята на Отеца. Грехът е мярката за нежеланието да се подчиниш на божественото ръководство и духовното управление.

(1660.4) 148:4.5 Порокът е умишленото, настойчиво и упорито престъпване на божествения закон, волята на Отеца. Порокът е мярката за продължителното отхвърляне на любвеобилния план на Отеца, насочен към постигането на вечен живот от личността, и милосърдната опека на Сина, чиято цел е спасението.

(1660.5) 148:4.6 По своята природа смъртният човек – до възраждането на духа, е подложен на вродени злотворни тенденции, но такива природни несъвършенства на поведението не са нито грях, нито порок. Смъртният човек едва започва своя дълъг възход към съвършенството на Отеца в Рая. Да бъдеш несъвършен или да притежаваш недостатъчни природни способности, не значи да бъдеш греховен. Човекът действително е подложен на злото, но в никаква степен не е дете на лукавия, стига само да не е избрал преднамерено и съзнателно греховни пътища и порочен живот. Злото е присъщо на естествения ред на нещата в този свят, но грехът е съзнателното отношение на метежника – отношение, привнесено в този свят от тези, които са изпаднали от духовния свят в пълна тъмнина.

(1660.6) 148:4.7 Ти си смутен, Тома, от доктрините за греховете и лъжливите представи на персите. Ти не разбираш взаимоотношенията на злото и греха, тъй като в твоето разбиране човечеството започна на Земята от съвършения Адам и по силата на своята греховност бързо деградира до днешното плачевно състояние. Но защо се отказваш да разбереш смисъла на повествуванието, разказващо как Каин, син на Адам, отиде в земята Нод, където си намери жена? И защо се отказваш да изтълкуваш смисъла на това повествувание, където се говори за синовете Божии, взели си за жени дъщерите човешки?

(1660.7) 148:4.8 Действително хората по своята природа са предразположени към злото, но не са задължително греховни. Новото раждане – кръщаването в духа – е необходимо за освобождаване от злото и влизане в Царството небесно, но нито едно от тези условия не намалява факта, че човекът е син Божий. Не означава това вродено присъствие на потенциалното зло и това, че човекът по някакъв тайнствен начин е отчужден от небесния Баща така, че като чуждо, непознато или неродено дете трябва по някакъв начин да се сдобива със законно осиновяване от Отеца. Всички подобни представи се раждат първо от твоето неразбиране на Отеца и, второ, от твоето незнание на произхода, природата и предназначението на човека.

(1660.8) 148:4.9 Гърците и другите учеха, че човекът се спуска от висотите на божественото съвършенство и неотклонно се движи към забвение или унищожение; аз дойдох, за да покажа, че човекът, чрез влизане в Царството, непременно и уверено се издига до божественото съвършенство. Всяко същество, което в някакво отношение не съответства на божествените и духовни идеали, заключени във волята на вечния Отец, носи потенциално зло, но такива същества в никакъв случай не са греховни, а още по-малко – порочни.

(1661.1) 148:4.10 Тома, нима не си чел в Писанията това място, където е казано: “Вие сте деца на Господа, вашия Бог.” “Аз ще му бъда Баща и той ще Ми бъде син.” “Аз го избрах за син – Аз ще му бъда Баща.” „Доведи синовете Мои отдалеч и дъщерите Мои от всички краища на земята; всички, които носят Моето име, защото Аз ги сътворих за Себе Си.” “Вие сте синовете на живия Бог.” “Тези, в които е Божият Дух, наистина са синове Божии.” Както в земното дете има материална част на човешкия баща, така и във всеки вярващ син на Царството присъства духовната част на небесния Баща.”

(1661.2) 148:4.11 Всичко това и много друго каза Иисус на Тома и много неща апостолът разбра, макар че Иисус го предупреди да “не говори за тези неща с останалите, докато аз не се върна при Отеца”. И Тома им разказа за техния разговор, едва след като Учителят напусна този свят.

5. Смисълът на страданието

(1661.3) 148:5.1 По време на друга такава частна беседа в градината Натанаил попита Иисус: “Учителю, макар че аз започвам да разбирам защо отказваш да изцеляваш всички наред, все още не мога да разбера защо любящият небесен Отец допуска толкова много от Неговите земни деца да страдат от толкова много недъзи.” В отговор Учителят каза на Натанаил:

(1661.4) 148:5.2 „Както и много други, ти, Натанаил, си смутен поради това, че не разбираш как естественото развитие на събитията в този свят нееднократно се нарушава от греховни авантюри на някои метежни предатели, презиращи волята на Отеца. И аз дойдох, за да положа началото на възстановяването на реда в тези неща. Няма да са необходими много епохи преди тази част на вселената да бъде възстановена в своя предишен статут, което ще освободи децата човешки от излишния товар на греха и бунта. Присъствието на злото вече е достатъчно изпитание за възхода на човека – грехът не е задължителен за продължаването на живота.

(1661.5) 148:5.3 Но, сине мой, ти трябва да знаеш, че Отецът не причинява на Своите земни деца преднамерени страдания. Човекът си навлича ненужни нещастия поради своя упорит отказ да върви по по-добрите пътища в съгласие с божествената воля. Злото таи в себе си страдания, но много страдания са следствие на греха и порока. В този свят станаха много необичайни неща и не е чудно, че всички мислещи хора изпадат в недоумение, гледайки нещастията и страданията, на които стават свидетели. Но в едно можеш да бъдеш уверен: Отецът не изпраща страданието като своеволно наказание за злосторничество. Свързаните със злото несъвършенства и ограничения са вродени; разплатата за греха е неизбежна; пагубните последствия на порока са необратими. Човекът не бива да вини Бога за тези нещастия, които са естествен резултат от избрания от него живот; човекът не трябва да се оплаква и от тези изпитания, които са присъщи за живота в този свят. Волята на Отеца е в това, смъртният човек упорито и последователно да се труди над подобряването на своето положение на Земята. Разумното усърдие трябва в много да помогне на човека да преодолее своите земни нещастия.

(1662.1) 148:5.4 Натанаил, нашата мисия се състои в това, да помагаме на хората да решават своите духовни проблеми и с това да стимулираме техния разум, което ще им позволи с голяма готовност и въодушевление да се справят със своите многобройни материални трудности. Аз зная, че четенето на Писанията те е озадачило. Твърде често на Бога се стремят да припишат отговорност за всичко, което е недостъпно за разбирането на невежия човек. Отецът не носи лична отговорност за всичко това, което може да ти бъде непонятно. Не се съмнявай в любовта на Отеца само поради това, че някои учредени от Него справедливи и мъдри закони ти носят страдания, ако поради незнание или неразбиране престъпваш тези божествени закони.

(1662.2) 148:5.5 Но, Натанаил, в Писанията има много неща, които биха те просветили, ако се беше замислил над прочетеното. Нима не помниш следните думи: “Сине мой, не презирай Божието наказание и не се отегчавай, когато Той ти посочва твоите грешки, тъй като Господ поправя тези, които обича, както бащата наказва любимия си син.” “Не по воля Своя наказва Господ.” “Преди да пострадам, аз се заблуждавах, а сега спазвам закона. Аз се радвам, че страдах, защото се научих на божествените устави.” “Аз зная твоите скърби. Вечният Бог е твое убежище, властта на Бога е непреходна.” “Господ е и приют за унижените, тихо кътче във времена на скърби.” “В болестта Господ ще му даде сили; Той няма да забрави болните.” “Както бащата съчувства на своите деца, така Господ съчувства на тези, които се боят от Него. Той познава вашето тяло; Той помни, че вие сте излезли от прахта.” “Той изцелява разбитите сърца, лекува раните.” “Той е надежда за бедните, сила за тези, които бедстват, защита от бурите, сянка от опустошителен зной.” “Той дава на уморените сила и укрепява изнемогващите.” “Той няма да прекърши даже увредената тръстика, няма да угаси даже тлеещите въглени.” “Когато преминаваш през водите на страданията, Аз ще бъда с теб и когато реките на нещастията те залеят, Аз няма да те изоставя.” “Той изпрати мен да изцелявам съкрушените сърца, да възвестя свободата на пленените и да утешавам всички скърбящи.” “Наказанието вразумява; не от праха излиза страданието.”

6. Погрешното разбиране на страданието – беседата за Йов
БЕСЕДАТА ЗА ЙОВ

(1662.3) 148:6.1 Същата вечер във Витсаида Йоан също така попита Иисус защо така много явно невинни хора се мъчат от такова множество болести и изпитват многобройни страдания. Отговаряйки на въпроса на Йоан, Иисус, покрай много други неща, каза:

(1662.4) 148:6.2 “Сине мой, ти не разбираш смисъла на несгодите или предназначението на страданията. Нима не си чел шедьовъра на семитската литература – библейската история за страданията на Йов? Нима не помниш как тази забележителна притча започва с разказ за материалното процъфтяване на слугата на Бога? Ти добре помниш, че Йов беше благословен с деца, богатство, сан, положение, здраве и всичко онова, което се цени от хората в този тленен живот. Съгласно осветените от вековете учения за децата на Авраам подобно материално благополучие беше достатъчно свидетелство за божествено благоволение. Но такава материална собственост и преходно процъфтяване не са признаци на Божията милост. Моят небесен Отец обича бедните точно така, както обича и богатите; Той не отдава значение на обществените различия.

(1663.1) 148:6.3 Макар че престъпването на божествения закон рано или късно води след себе си наказание, макар че в края на краищата хората непременно жънат, каквото са посели, ти трябва все пак да знаеш, че човешките страдания не винаги са наказание за предшестващ грях. Нито Йов, нито неговите приятели можаха да изяснят истинската причина за своите несгоди. В светлината на тези знания, които сега притежаваш, ти едва ли ще припишеш на Сатаната или на Бога ролите, които те играят в тази уникална притча. Макар че страданията не помогнаха на Йов при разрешаването на неговите интелектуални трудности или при решаването на философските му проблеми, той действително постигна огромни победи; независимо от краха на своята теологична защита той се издигна на тези духовни висоти, от които можеше искрено да каже: “Аз съм отвратителен на самия себе си”, след което му беше дарено спасение чрез видение на Бога. Затова макар че Йов неправилно разбираше страданието, той се въздигна на свръхчовешко ниво на нравствено разбиране и духовна проницателност. Когато страдащият слуга придобива видение на Бога, настъпва душевен покой, превъзхождащ всяко човешко разбиране.

(1663.2) 148:6.4 Първият от другарите на Йов, Елифаз, посъветва страдалеца да прояви в скръбта тази твърдост, която той предписваше на другите във времената на своето процъфтяване. Този лъжлив утешител каза: “Вярвай в своята религия, Йов; помни, че не праведниците страдат, а нечестивците. Сигурно си заслужил това наказание, иначе нямаше да страдаш. Ти добре знаеш, че никой не може да бъде праведен пред Бога. Знаеш, че нечестивците никога не постигат истинско процъфтяване. Както и да е, човекът явно е обречен на бедствия и Господ вероятно те наказва за твое благо.” Не е чудно, че подобно тълкуване на проблема за човешките страдания слабо утеши Йов.

(1663.3) 148:6.5 Но съветът на неговия втори приятел, Вилдад, беше още по-угнетяващ, независимо от неговата разумност от гледната точка на приетата по онова време теология. Вилдад каза: „Бог не може да бъде несправедлив. Щом твоите деца загинаха, трябва да са били грешници; ти сигурно си съгрешил, иначе нямаше така да страдаш. А ако ти наистина си праведен, Бог със сигурност ще те избави от всички твои страдания. От историята на отношенията на човека с Бога ти трябва да разбереш, че Всемогъщият унищожава само нечестивите.”

(1663.4) 148:6.6 След това, както си спомняш, Йов отговори на своите другари: “Аз прекрасно разбирам, че Бог слуша моите вопли за помощ. Как може Бог да е справедлив и в същото време напълно да пренебрегва моята невинност? Аз започвам да осъзнавам, че няма да изкупя греховете от обръщане към Всемогъщия. Нима не виждате, че Бог позволява на нечестивците да преследват праведниците? А доколкото човек е толкова слаб, как той може да се надява на внимание от страна на всемогъщия Бог? Аз заставам през Бога такъв, какъвто съм, и когато Той се обърне срещу мен, аз съм безпомощен. Струваше ли си Бог да ме сътворява, за да ме обрича на тези ужасни страдания?”

(1663.5) 148:6.7 И кой може да оспори отношението на Йов, вземайки под внимание съвета на неговите другари и неговите собствени погрешни представи за Бога? Нима ти не виждаш, че Йов се стремеше към човешки Бог, че той жадуваше общуване с божествено Същество, знаещо смъртното положение на човека и разбиращо, че справедливите трябва нерядко да страдат без вина, защото така е устроен този първи по дългия път към възхода към Рая живот? Затова и дойде Синът Човешки от Отеца – да изживее живот в плът, за да утеши и дóйде на помощ на всички тези, на които занапред ще се наложи да изпитат мъките на Йов.

(1663.6) 148:6.8 След това третият приятел на Йов, Софар, произнесе още по-малко утешителни думи, казвайки: “Нелепо е да ти заявявам своята праведност при такова нещастие. Но аз признавам, че пътищата Божии е невъзможно да бъдат разбрани. Може би съществува някаква скрита цел във всички твои беди.” И когато Йов изслуша и тримата си другари, той призова на помощ самия Бог, оправдавайки се с това, че “животът на човека, роден от жена, е кратък и пълен с трудности”.

(1664.1) 148:6.9 След това Йов започна втората беседа с другарите си. Елифаз стана по-жесток, обвиняващ и саркастичен. Вилдад изпадна в негодувание поради неуважителното отношение на Йов към своите приятели. Софар отново повтори своят неутешителен съвет. Към това време приятелите станаха противни на Йов и той призова справедливия Бог в противоположност на бога на несправедливостта, въплътен във философията на неговите приятели и таящото се даже в неговите собствени религиозни възгледи. След това Йов започна да утешава себе си с бъдещия живот с неговото по-пълно отстраняване на несправедливостта на смъртното съществуване. Невъзможността да получи помощ от човека обръща Йов към Бога. Така в неговото сърце започва огромна борба между вярата и съмнението. Накрая страдалецът започва да вижда светлината на живота; неговата измъчена душа се издига към нови висоти на надеждата и храбростта; неговите страдания могат да продължат и даже да доведат до смърт, но сега неговата озарена душа издава победен вик: „Моят Защитник е жив!”

(1664.2) 148:6.10 Йов беше абсолютно прав, усъмнявайки се в доктрината, че Бог наказва децата, за да накаже родителите. Йов винаги беше готов да признае, че Бог е праведен, но той жадуваше за радващото душата разкриване на личния характер на Вечния. И именно такава е нашата мисия на Земята. Занапред страдащите смъртни вече няма да бъдат лишавани от утешението, което носи знанието за Божията любов и разбирането на милосърдието на небесния Баща. Макар че Божието слово, прозвучало от бурята, да беше величествена представа за своето време, ти вече знаеш, че Отецът не разкрива Себе Си по подобен начин, а говори в човешкото сърце със спокоен, тих глас: “Ето пътя, върви по него.” Нима не разбираш, че Бог пребивава в теб, че Той е станал това, което си ти, за да те направи това, което е Той?”

(1664.3) 148:6.11 В заключение Иисус каза: “Не по Своя воля наказва небесният Баща децата човешки. Човекът страда, първо, поради случайностите на времето и несъвършенствата, причина за които е незрялото физическо битие. Второ, той страда поради необратимите последствия от греха – нарушаването на законите на светлината и живота. И накрая, човекът жъне плодовете на своето собствено порочно упорство, когато въстава против праведната проява на небето на земята. Но човешките беди не са лично наказание, изпратено от божественото правосъдие. Човекът е способен да направи – и ще направи – много за намаляване на своите временни страдания. Но веднъж и завинаги се избавú от суеверната представа, че Бог наказва човека по повеля на лукавия. Изучавай книгата на Йов, именно за да видиш към колко много лъжливи представи за Бога могат искрено да се придържат даже добродетелните хора; и след това обърни внимание на това, че даже мъчително страдащият Йов намери утешение и спасение независимо от толкова погрешните учения. В резултат неговата вяра проби през облака на страданието, за да види светлината на живота, изливана от Отеца като целително милосърдие и непреходна праведност.”

(1664.4) 148:6.12 В течение на много дни Йоан обмисляше за себе си тези изказвания. Разговорът с Учителя в градината съществено измени целия му останал живот и впоследствие той направи много, за да измени възгледите на останалите апостоли за източника, природата и предназначението на обикновените човешки страдания. Но Йоан не спомена за тази беседа, докато Учителят не ги напусна.

7. Човекът с изсъхналата ръка

(1664.5) 148:7.1 В предпоследната събота, преди апостолите и новият корпус евангелисти да тръгнат на второто проповедническо пътешествие по Галилея, Иисус произнесе в синагогата на Капернаум проповедта “Радостта на праведния живот”. Когато Иисус свърши да говори, го заобиколи голяма група сакати, куци, болни и страдалци, които се надяваха да се изцелят. В тази група бяха и апостолите, много от новите евангелисти и шпионите-фарисеи от Йерусалим. Където и да отидеше Иисус (с изключение на пребиваването в планината, където той се посвещаваше на делото на Отеца), шестимата йерусалимски шпиони неотстъпно го следваха.

(1665.1) 148:7.2 Докато Иисус говореше с хората, водачът на шпиониращите фарисеи уговори човек с изсъхнала ръка да се приближи до Иисус и да попита ще бъде ли законно да приеме изцеление в събота или следва да моли за помощ на другия ден. Когато Иисус видя този човек, чу думите му и разбра, че беше изпратен от фарисеите, той каза: “Ела при мен и отговори на моя въпрос. Ако в събота твоята овца падне в ямата, ти ще се протегнеш ли да я хванеш и извадиш на повърхността? Законно ли е да постъпваш така в събота?” И човекът отговори: “Да, Учителю, би било законно да се извърши такова благородно дело в събота.” Тогава Иисус каза, обръщайки се към всички: “Аз зная защо сте изпратили този човек. Вие искате да намерите повод за нападки над мен, уговаряйки ме да проявя милосърдие в събота. Всички вие мълчаливо се съгласихте, че даже в събота би било законно да се извади от ямата нещастната овца, и аз ви призовавам да станете свидетели на това, че проявата на милосърдие в събота е законна не само по отношение на животните, но и към хората. Колко по-ценен от овцата е човекът! Аз заявявам, че да твориш добро в събота е законно дело.” И докато те стояха пред него в мълчание, Иисус се обърна към човека с изсъхналата ръка: “Застани до мен, за да могат всички да те видят. А сега – за да знаеш, че моят Отец желае да правите добро в събота, ако вярваш в своето изцеление, аз те моля да протегнеш ръката си.”

(1665.2) 148:7.3 И този човек протегна своята суха ръка и тя стана здрава. Хората бяха готови да се нахвърлят на фарисеите, но Иисус ги призова да се успокоят, казвайки: “Току-що ви казах, че е законно да извършвате благи постъпки в събота, да спасявате живот, но не ви учех да причинявате вреда и да се поддавате на желанието да убивате.” Ядосаните фарисеи се отдалечиха и независимо от съботата побързаха да отидат в Тивериада за съвещание с Ирод. С всички сили те се опитаха да пробудят в него подозрителност, за да си осигурят поддръжката на иродианите в своята борба против Иисус. Но Ирод се отказа да вземе мерки против Иисус и ги посъветва да отправят своите жалби към Йерусалим.

(1665.3) 148:7.4 Това беше първият случай на чудо, сътворено от Иисус в отговор на призив, отправен от неговите врагове. И Учителят извърши това така наречено чудо не за демонстрация на своите целителни способности, а като действен протест против превръщането на учредения от религията съботен отдих в истинско робство от безсмислени заповеди за всички хора. Изцеленият човек се върна към своите занимания на каменоделец, оказвайки се един от тези, чието изцеление повлече след себе си живот, преживян в благодарствени молитви и праведност.

8. Последната седмица във Витсаида

(1665.4) 148:8.1 В последните дни от пребиваването във Витсаида сред йерусалимските шпиони възникна разкол в тяхното отношение към Иисус и неговото учение. Трима от тези фарисеи бяха до дълбините на душата си потресени от това, което бяха видели и чули. Междувременно в Йерусалим млад и влиятелен член на Синедриона на име Авраам публично прие ученията на Иисус и беше кръстен в къпалнята от Абнер Силоамски. Това събитие развълнува целия Йерусалим и във Витсаида незабавно бяха изпратени пратеници със заповед да бъдат отзовани шестимата шпиониращи фарисеи.

(1666.1) 148:8.2 Гръцкият философ, повярвал в Царството по време на предишното пътешествие по Галилея, се върна от Александрия с няколко богати евреи, които за пореден път поканиха Иисус да пристигне в техния град за създаване на обединено училище по философия и религия, както и на лазарет за болните. Но Иисус вежливо отклони това предложение.

(1666.2) 148:8.3 Приблизително по това време във витсаидския лагер пристигна от Багдад човек на име Кирмет, изричащ пророчества в състояние на транс. Когато този мним пророк изпадаше в транс, той имаше странни видения, а при нарушаване на съня му виждаше фантастични сънища. Той предизвика сериозен безпорядък в лагера и Симон Зилот беше готов да се разправи доста жестоко с този заблуждаващ самия себе си лъжепророк, но Иисус се намеси и му позволи безпрепятствено да действа в течение на няколко дни. Всички, които слушаха неговите проповеди, веднага разбраха неразумността на неговото учение в светлината на Евангелието за Царството. Скоро той се върна в Багдад, отвеждайки със себе си само шепа неустойчиви и колебаещи се души. Но още преди Иисус да се застъпи за багдадския пророк, Давид Зеведеев, с помощта на стихийно възникналия комитет, изведе Кирмет в езерото и, потапяйки го няколко пъти във водата, го посъветва незабавно да ги напусне – да си организира и построи свой собствен лагер.

(1666.3) 148:8.4 В този ден финикийката Бет-Марион толкова се разпали, че се лиши от разсъдък и едва не се удави, опитвайки се да тръгне по водата, след което беше отпратена от лагера от нейни приятели.

(1666.4) 148:8.5 Новообърнатият от Йерусалим – фарисеят Авраам – предаде всички свои мирски владения в апостолската хазна и до голяма степен благодарение на този принос стана възможно да подготвят за път сто новообучени евангелисти. Към това време Андрей вече обяви закриването на лагера и всички се приготвиха или да се разотидат по домовете си, или да последват евангелистите в Галилея.

9. Изцеляването на парализирания

(1666.5) 148:9.1 По обед в петък, 1 октомври, когато Иисус проведе своята последна среща с апостолите, евангелистите и другите лидери на прекратеното съществуване на лагера в присъствието на шестимата йерусалимски фарисеи, седнали на първия ред в разширената просторна гостна в дома на Зеведей, стана един от най-странните и уникални случаи за целия земен живот на Иисус. По това време Учителят стоеше, изнасяйки реч в това голямо помещение, което беше построено за такива събрания, провеждани в сезона на дъждовете. Домът беше обкръжен от плътна тълпа хора, които напрягаха своя слух, опитвайки се да доловят поне нещо от това, за което говореше Иисус.

(1666.6) 148:9.2 В това време към дома, докрай претъпкан с хора и обкръжен от напрегнато слушаща тълпа, донесоха неголям одър, на който лежеше отдавна поразен от паралич човек, пренесен тук от Капернаум от своите приятели. Чувайки, че Иисус се кани да напусне Витсаида, и след като поговори с току-що изцеления каменоделец Аарон, този парализиран искаше да го отнесат при Иисус, когото да помоли за изцеление. Неговите приятели се опитваха да си пробият път до дома на Зеведей както от парадния, така и от черния вход, но тълпата беше твърде плътна. Но парализираният не искаше да се примири с поражение; той накара своите другари да намерят стълба, по която те се качиха на покрива на помещението, където говореше Иисус, и след като махнаха керемидите, започнаха смело да спускат одъра с болния с помощта на въже, докато страдащият не се оказа на пода непосредствено пред краката на Учителя. Когато Иисус видя какво са направили, той замлъкна. Всички присъстващи бяха възхитени от настойчивостта на болния и неговите приятели. Парализираният каза: “Учителю, нямаше да прекъсна твоята реч, но твърдо съм решил да стана здрав. Аз не съм от тези, които, изцелявайки се, веднага забравят твоето учение. Бих искал да се излекувам, за да служа на Царството небесно.” И независимо от това, че парализираният сам си бе навлякъл страдания с неразумно преживения си живот, Иисус, виждайки неговата вяра, каза: “Не губи кураж, сине мой, твоите грехове са простени. Твоята вяра ще те спаси.”

(1667.1) 148:9.3 Когато йерусалимските фарисеи, както и други книжници и законници, седящи заедно с тях, чуха това изявление на Иисус, те започнаха за себе си да си мислят: “Как смее този човек да говори така? Нима той не разбира, че това е богохулство? Кой освен Бога може да прощава грехове?” Иисус, почувствал със своя дух за какво си мислят и си говорят те, им каза: “Защо във вашите сърца има такива мисли? Кои сте вие, че да ме съдите? Какво значение има дали ще кажа на този парализиран: “Твоите грехове са простени”, или: “Стани, вземи своя одър и ходи”? Но за да можете вие, присъстващи при всичко това, накрая да разберете, че Синът Човешки има на Земята власт и могъщество да прощава грехове, аз ще кажа на този страдащ: “Стани, вземи своя одър и си върви в къщи!” И когато Иисус произнесе тези думи, парализираният стана, премина покрай отстъпилите пред него хора и излезе от дома. И тези, които видяха това, бяха изумени. Петър разпусна събранието и мнозина се молиха и прославяха Бога, признавайки, че никога преди не са виждали толкова необикновени неща.

(1667.2) 148:9.4 Приблизително по това време пристигнаха пратеници на Синедриона със заповед шестимата шпиони да се върнат в Йерусалим. Когато те чуха това съобщение, между тях се разгоря горещ спор, след което лидерът на групата с двама единомишленици се върнаха с пратениците в Йерусалим, а трима от шпионите фарисеи признаха своята вяра в Иисус и като отидоха веднага на езерото, бяха кръстени от Петър и приети от апостолите в братството на децата на Царството.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved