Документ 150, Третото проповедническо пътешествие

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 150

Третото проповедническо пътешествие

(1678.1) 150:0.1 ВЕЧЕРТА в неделя, 16 януари 29 година от н.е., Абнер и апостолите на Йоан Кръстител пристигнаха във Витсаида и на следващия ден се срещнаха с Андрей и апостолите на Иисус. Абнер и неговите другари останаха в Хеврон и от време на време посещаваха Витсаида за тези срещи.

(1678.2) 150:0.2 Сред многото въпроси, разгледани на тази среща, беше практикувано натриване на болните със специално масло при възнасяне на молитва за изцеление. Иисус за пореден път отказа да вземе участие в техните дебати или да изкаже своето мнение относно техните изводи. Апостолите на Йоан винаги се ползваха от такова масло, помагайки на болните и страдащите, и те се опитваха да направят това единно правило и за двете групи, но апостолите на Иисус не искаха да се свързват с подобни правила.

(1678.3) 150:0.3 Във вторник, 18 януари, в дома на Зеведей във Витсаида към двадесет и четирите апостола се присъединиха около седемдесет и пет изпитани евангелисти за подготовка за началото на третото проповедническо пътешествие по Галилея. Тази трета мисия продължи седем седмици.

(1678.4) 150:0.4 Евангелистите бяха изпратени на групи по пет човека, докато голяма част от времето Иисус и дванадесетте пътешестваха заедно, а когато това изискваха обстоятелствата, апостолите отиваха по двама да кръщават вярващите. В течение на почти три седмици Абнер и неговите съратници също се трудеха заедно с групата евангелисти, помагайки им със съвети и кръщавайки вярващите. Те посетиха Магдала, Тивериада, Назарет и всички основни градове и селища в Централна и Южна Галилея – всички места, където те бяха преди, както и много други. Това беше последната им мисия в Галилея, ако не се смятат нейните северни райони.

1. Женският евангелски корпус

(1678.5) 150:1.1 От всички дръзновени постъпки, извършени от Иисус в течение на неговия земен живот, най-поразително беше неговото внезапно обявление, направено вечерта на 16 януари: “Утре ще изберем десет жени за служене на делото на Царството.” В началото на двуседмичния период, в течение на който апостолите и евангелистите, получавайки отпуск, щяха да отсъстват от Витсаида, Иисус помоли Давид да покани своите родители обратно в техния дом и да изпрати пратеници, за да призове във Витсаида десет благочестиви жени, служили в бившия лагер и палатковия лазарет. Всички тези жени бяха слушали наставленията за младите евангелисти, но нито самите те, нито техните учители се досещаха, че Иисус е решил да им поръча да проповядват Евангелието на Царството и да се грижат за болните. Тези десет жени, избрани и упълномощени от Иисус, бяха: Сусана – дъщеря на бившия хазан на назаретската синагога; Йоанна – жената на Хуза, иконом на Ирод Антипа; Елисавета – дъщеря на богат евреин от Тивериада и Сефорис; Марта, по-голямата сестра на Андрей и Петър; Рахил – балдъзата на Юда, смъртния брат на Учителя; Насанта – дъщерята на Елман, сирийския лекар; Милка – братовчедка на апостол Тома; Рут – по-голямата дъщеря на Матей Левий; Селта – дъщерята на римски центурион, и Агаман – вдовица от Дамаск. Впоследствие Иисус добави към тази група още две жени – Мария Магдалена и Ребека, дъщерята на Йосиф Ариматейски.

(1679.1) 150:1.2 Иисус поръча на тези жени да създадат своя собствена организация и да се разпоредят Юда да ги осигури със средства за придобиване на снаряжение и товарни животни. Десетте жени избраха за свой ръководител Сусана, а за ковчежник – Йоанна. От това време нататък те сами попълваха своята хазна; никога повече те не се обърнаха за помощ към Юда.

(1679.2) 150:1.3 Това беше наистина поразителна гледка – жените, които в тези времена не бяха допускани даже в основното помещение на синагогата (ограничавайки ги в женската галерия), признати като пълномощни учители на новото Евангелие на Царството. Поръчението, дадено от Иисус на тези десет жени, които той избра за служене и обучение в Евангелието, започна да провъзгласява еманципация, освобождавайки всички жени за всички времена. Занапред мъжът не трябваше да гледа на жената като на по-ниско в духовно отношение същество. Макар че те много пъти бяха слушали думите на Учителя за това, че “в Царството небесно няма богати или бедни, свободни или роби, мъже или жени – всички в равна степен са Божии синове и дъщери”, те бяха буквално зашеметени, когато той предложи официално да изпрати тези десет жени като религиозни учители и даже им позволи да пътешестват заедно с тях. Тази крачка развълнува цялата страна и враговете на Иисус натрупаха за нейна сметка огромен капитал, но навсякъде жените, повярвали в благата вест, решително поддържаха своите избрани сестри и горещо одобряваха това закъсняло признание на положението на жената в религиозната дейност. И това освобождаване на жените, отдаващо им дължимото признание, се практикуваше от апостолите веднага, след като Учителят напусна този свят, макар че последващите поколения се върнаха към предишните си обичаи. В зората на християнската Църква жените, явили се учители и свещеници, се наричаха дяконеси и се ползваха с всеобщо признание. Но Павел, съгласявайки се с всичко на теория, така и не направи тази част свое собствено отношение и лично той намираше за трудно осъществяването на тези изисквания на практика.

2. Обстановката в Магдала

(1679.3) 150:2.1 Когато апостолската общност излезе от Витсаида, жените вървяха последни. По време на събранията те винаги седяха в единна група отпред и отдясно на говорещия. Все повече жени започваха да вярват в Евангелието на Царството и отначало, когато в тях възникваше желание да поговорят с Иисус или с някой от апостолите, това беше източник на големи усложнения и безкрайно смущение. Сега всичко това се промени. Когато някоя от жените искаше да види Учителя или да поговори с апостолите, тя отиваше при Сусана и, придружавана от една от дванадесетте жени-евангелистки, веднага биваше приета от Иисус или от един от неговите апостоли.

(1680.1) 150:2.2 Именно в Магдала жените за пръв път демонстрираха своята полезност и доказаха, че тяхното избиране е било мъдра крачка. Андрей свърза своите другари с крайно строги правила относно индивидуалната работа с жените, особено с жените със съмнителен характер. Когато групата влезе в Магдала, тези десет жени-евангелисти свободно посещаваха вертепите и проповядваха благата вест непосредствено на всички техни обитатели. Помагайки на болните, тези жени можеха да установяват близки отношения със страдащите сестри, на които помагаха. В резултат от служенето в Магдала от страна на десетте жени (впоследствие станали известни като дванадесетте жени) на това място Мария Магдалена беше спечелена за Царството. В резултат от поредица от нещастия, както и вследствие отношението към жени като нея от страна на благопристойното общество, се стигна дотам, че тя се оказа в един от гнусните вертепи на Магдала. Именно Марта и Рахил обясниха на Мария, че вратите на Царството се отворени даже за такива като нея. Мария повярва в благата вест и на следващия ден беше кръстена от Петър.

(1680.2) 150:2.3 Мария Магдалена се превърна в най-ефективния проповедник на Евангелието в тази група от дванадесет жени-евангелисти. Както и Ребека, тя беше избрана за служене в Йотапата приблизително четири седмици след своето обръщане. Мария и Ребека, заедно с другите жени от тази група, бяха с Иисус в продължение на целия оставащ му живот на Земята, предано и успешно трудейки се в името на просвещението и възвисяването на своите потиснати сестри; и независимо от това, че в течение на последния трагичен епизод от земната драма на Иисус всички апостоли освен един избягаха, всички тези жени останаха на мястото си и нито една не го отхвърли и не го предаде.

3. Събота в Тивериада

(1680.3) 150:3.1 По указание на Иисус Андрей предаде на жените организацията на съботните богослужения на апостолската група. Това, разбира се, означаваше, че те не можаха да се провеждат в новата синагога. Жените избраха да се занимава с това Йоанна и срещата се състоя в парадната зала на новия дворец на Ирод, доколкото самият Ирод по това време се намираше в перейския град Юлия. Йоанна прочете откъси от Писанията, където се говореше за труда на жените в религиозния живот на Израил, споменавайки Мириам, Девора, Естир и други.

(1680.4) 150:3.2 Късно вечерта Иисус излезе пред обединената група с паметна реч: “За вълшебствата и суеверията”. В тези дни появата на ярка и нова звезда се смяташе за знак за раждането на Земята на велик човек. Доколкото скоро преди това беше забелязана такава звезда, Андрей попита Иисус има ли основания за подобни вярвания. Давайки разгърнат отговор на въпроса на Андрей, Учителят пристъпи към внимателно обсъждане на всички проблеми на хорските суеверия. Казаното от Иисус може да се резюмира на съвременен език по следния начин:

(1680.5) 150:3.3 1. Пътищата на звездите на небесата по никакъв начин не са свързани със събитията от човешкия живот на Земята. Астрономията е достойно научно занимание, но астрологията е купчина суеверни заблуди, за които няма място в Евангелието на Царството.

(1680.6) 150:3.4 2. Изследването на вътрешните органи на неотдавна убито животно не може да даде каквото и да било за времето, бъдещите събития или изхода на човешките дела.

(1680.7) 150:3.5 3. Духовете на мъртвите не се връщат за общуване с живите – със своите бивши семейства или приятели.

(1681.1) 150:3.6 4. Амулетите и реликвите са неспособни да лекуват заболявания, да предпазват от нещастия или да въздействат на зли духове. Вярата в такива материални средства за въздействие над духовния свят не е нищо друго освен крещящо суеверие.

(1681.2) 150:3.7 5. Макар че хвърлянето на жребий може да служи като удобен начин за решаване на множество дребни трудности, то не е метод за определяне на божествената воля. Такива резултати са само материална игра на случая. Единственият начин за общуване с духовния свят се заключава в духовния дар на човека – пребиваващия в него дух на Отеца, както и излетия дух на Сина и вездесъщото влияние на Безкрайния Дух.

(1681.3) 150:3.8 6. Гадаенето, вълшебството и магьосничеството са предразсъдъци на невежите умове, също както и заблудите на магията. Вярата в магически числа, щастливите предзнаменования и предвестяването на лош късмет е чисто и необосновано суеверие.

(1681.4) 150:3.9 7. Тълкуването на сънища в значителна степен е суеверие и безпочвена система за невежи и фантастични спекулации. Евангелието на Царството не трябва да има нищо общо с жреците-прорицатели на примитивната религия.

(1681.5) 150:3.10 8. Добрите или злите духове не могат да се намират в материални символи от глина, дърво или метал; идолите са само материалът, от който са изготвени.

(1681.6) 150:3.11 9. Ритуалите на заклинатели, чародеи, вълшебници и магьосници водят своето начало от суеверията на египтяните, асирийците, вавилонците и древните ханаанци. Амулетите и всевъзможните магически формули са неспособни да завоюват благоразположението на добрите духове или да предпазят от мними зли духове.

(1681.7) 150:3.12 10. Иисус разобличи и осъди тяхната вяра в заклинания, Божий съд, омайване, проклятия, знамения, корени от мандрагора, завързано на възел въже и всички други видове невежи и поробващи суеверия.

4. Изпращането на апостолите по двойки

(1681.8) 150:4.1 На следващата вечер, събирайки дванадесетте апостоли, апостолите на Йоан Кръстител и новоназначената група жени, Иисус каза: “Сами виждате, жътва предстои богата, но малко са работниците. Затова молете Господа на тази жътва да изпрати повече работници на полето. Докато аз утешавам и наставлявам новите учители, бих искал да изпратя опитните учители по двама, за да могат бързо да обиколят цялата Галилея, проповядвайки Евангелието на Царството, докато все още можем да се занимаваме с това в мир.” След това той назова двойките апостоли, които смята да изпрати на път, и това бяха: Андрей и Петър, Яков и Йоан Зеведееви, Филип и Натанаил, Тома и Матей, Яков и Юда Алфееви, Симон Зилот и Юда Искариот.

(1681.9) 150:4.2 Иисус уговори деня на срещата в Назарет и на прощаване каза: “По време на това пътешествие не влизайте в езическите градове и в Самария, а вървете при заблудените овце от дома на Израил. Проповядвайте Евангелието на Царството и възвестявайте спасителната истина, че човекът е син Божий. Помнете, че ученикът не е по-високо от своя учител, а слугата не е по-високо от своя господар. Ученикът трябва да бъде доволен, ако заприлича на своя учител, а слугата трябва да бъде доволен, ако заприлича на своя господар. Ако някои хора са посмели да нарекат главата на дома съдружник на Веелзевул, то колко повече ще нарекат неговите домашни! Но вие не трябва да се боите от тези невярващи врагове. Аз ви заявявам, че всичко скрито ще излезе наяве и всичко тайно ще стане явно. Това, което ви разкрих във вътрешните покои, в нужното време ви предстои да възвестите от покривите на къщите. Казвам ви, мои приятели и ученици, не се бойте от тези, които могат да убият вашето тяло, но които нямат власт над душата; вместо това се доверете на Него, способния да поддържа тялото и да спаси душата.

(1682.1) 150:4.3 Нима не можем да купим две врабчета за меден грош? Но аз заявявам, че нито едно от тях не е забравено в очите на Бога. Нима не знаете, че даже космите на вашите глави са преброени? Затова не се бойте: вие струвате повече, отколкото множество врабчета. Не се срамувайте от моето учение; вървете по пътя, възвестявайте мир и добра воля, но не се залъгвайте: не винаги вашата проповед ще носи мир. Аз дойдох, за да донеса на Земята мир, но когато хората отхвърлят моя дар, получават несъгласия и смут. Когато цялото семейство приема Евангелието на Царството, в такъв дом наистина ще се възцари мир; когато едни членове на семейството влязат в Царството, а други отхвърлят Евангелието, то такова разделение води само до тъга и печал. Ревностно се трудете над спасението на цялото семейство, за да може врагове на човека да не станат неговите домашни. Но ако вие сте направили всичко, което сте могли, за всеки във всяко семейство, то аз ви заявявам, че този, който обича бащата или майката повече от това Евангелие, е недостоен за Царството.”

(1682.2) 150:4.4 Изслушвайки тези думи, дванадесетте се приготвиха за път. И за пореден път се видяха отново едва в Назарет, когато съгласно решението на Иисус те дойдоха да се срещнат с Учителя и другите ученици.

5. Какво да направя, за да се спася?

(1682.3) 150:5.1 Една вечер в Сунем, след като апостолите на Йоан Кръстител се върнаха в Хеврон, а апостолите на Иисус бяха изпратени на път по двойки, Иисус учеше групата, състояща се от дванадесетте нови евангелисти, трудещи се под ръководството на Яков, и дванадесетте жени. Рахил зададе на Иисус въпрос: “Учителю, какво да отговаряме, когато жените ни питат: “Какво да направя, за да се спася?” В отговор Иисус каза:

(1682.4) 150:5.2 „Когато мъжете и жените питат какво следва да правят за спасение, вие трябва да отговаряте: вярвайте в това Евангелие на Царството; приемете божествената прошка. Чрез вярата осъзнайте пребиваващия във вас дух Божий, приемането на когото ще ви направи синове Божии. Нима не сте чели в Писанията това място, на което е казано: “В Господа е моята праведност и сила”? А също и това място, на което Отецът казва: “Моята праведност е близка; скоро ще ви спася и властта Ми ще обхване Моя народ.” “Ще се радва моята душа в любовта Божия, защото Той ми е дал одеждите на спасението и ме е облякъл в ризата на праведността.” Нима не сте чели за Отеца, че Неговото име ще бъде “Господ – праведността наша”. “Снемете мръсните дрипи на самодоволството и облечете Моя син в одеждата на божествената праведност и вечното спасение.” Извечна е истината, че “справедливите ще бъдат живи във вярата”. Входът в Царството на Отца е свободен, но за продължаване пребиваването в Царството е напълно необходим прогрес – растеж в благодатта.

(1682.5) 150:5.3 Спасението е дар на Отеца и се разкрива от Неговите Синове. От ваша страна приемането на спасение чрез вярата ви приобщава към божествената същност, прави ви син или дъщеря на Бога. Вярата ви оправдава; вярата ви спасява; и същата тази вяра вечно ви движи по пътя на постепенното придобиване на божествено съвършенство. Вярата оправда Авраам и му позволи да осъзнае спасението благодарение на учението на Мелхиседек. С векове същата тази вяра спасяваше синовете човешки, но днес Синът дойде от Отеца, за да направи спасението по-реално и приемливо.”

(1683.1) 150:5.4 Когато Иисус замлъкна, всички, които чуха неговите благодатни думи, изключително се зарадваха и в последващите дни те с нова сила, с удвоена енергия и ентусиазъм продължаваха да възвестяват Евангелието на Царството. И жените се възрадваха двойно, защото узнаха, че и те участват в плановете за установяване на Царството на Земята.

(1683.2) 150:5.5 При обобщаването на своето последно изявление Иисус каза: “Вие не можете да си купите спасение; вие не можете да заработите праведност. Спасението е дар Божий, а праведността – естествен резултат от родения в духа и встъпващия в Царството Божие син. Не затова ще се спасите вие, защото живеете праведен живот; обратното: вие живеете праведен живот затова, защото сте вече спасени, признали синовството като дар Божий и служенето в Царството като висше наслаждение в живота на Земята. Когато хората повярват в това Евангелие, което е откровение на Божията добродетел, това ще ги накара да се покаят доброволно за всички известни грехове. Осъзнаването на синовството е несъвместимо с желанието да се греши. Вярващите в Царството са гладни за праведност и жадуват за божествено съвършенство.”

6. Вечерните уроци

(1683.3) 150:6.1 На вечерните беседи Иисус говореше на много теми. За останалото време, докато се приготвиха за отиване в Назарет, той обсъди такива теми като “Божията любов”, “Сънищата и виденията”, “Злобата”, “Смирението и кротостта”, „Мъжеството и верността”, “Музиката и поклонението”, “Служенето и послушанието”, “Гордостта и високомерието”, “Прошката по отношение на покаянието”, “Мир и съвършенство”, “Злословие и завист”, “Зло, грях и изкушение”, “Съмнение и неверие”, “Мъдрост и поклонение”. Предвид отсъствието на старшите апостоли младшите групи мъже и жени по-активно участваха в тези беседи с Учителя.

(1683.4) 150:6.2 Прекарвайки два-три дни с една група от дванадесет евангелисти, Иисус отиваше по-нататък, за да се присъедини към друга група, узнавайки за местонахождението и преместването на всички тези труженици от куриерите на Давид. Доколкото за жените това пътешествие беше първото, те прекарваха голяма част от времето с Иисус. Благодарение на куриерите всяка от групите притежаваше изчерпателна информация за хода на пътешествията и известията за другите групи винаги служеха като източник на въодушевление за тези отдалечени един от друг разделени труженици.

(1683.5) 150:6.3 Преди да се разделят, беше уговорено, че дванадесетте апостоли заедно с евангелистите и женския корпус ще се съберат в Назарет за среща с Учителя в петък, 4 март. Съответно към това време различните групи апостоли и евангелисти започнаха да се стичат от всички райони на Централна и Южна Галилея в Назарет. Привечер Андрей и Петър, пристигнали последни, достигнаха лагера, разположен на хълмовете на север от града и установен от тези, които пристъпиха към своето обществено служене.

7. Пребиваването в Назарет

(1683.6) 150:7.1 В този петък по обед Иисус вървеше из Назарет; никой не му обръщаше внимание, никой не го познаваше. Той отмина дома, където премина неговото детство, и дърводелската работилница и прекара половин час на хълма, където така обичаше да се изкачва като младеж. От деня на своето кръщение Синът Човешки не беше изпитвал такъв наплив на човешки емоции, които да развълнуват душата му. Докато се спускаше от хълма, той чу познати звуци на тръба, оповестяващи залеза на слънцето – тръбите, които толкова пъти беше слушал като момче, израствайки в Назарет. Преди да се върне в лагера, той мина покрай синагогата, където учеше в училище, и в неговата памет изплуваха многобройните спомени от детството. Преди това в този ден Иисус изпрати Тома да се уговорят с началника на синагогата за изнасянето на проповед на утринното богослужение в събота.

(1684.1) 150:7.2 Назаряните никога не се бяха славели с благочестие и праведност. С годините това село все повече се замърсяваше от низшите морални устои на съседния Сефорис. В течение на цялата младост и юношество на Иисус назаряните се разминаваха в мнението си за него; мнозина бяха възмутени от неговото преминаване в Капернаум. Макар че жителите на Назарет бяха слушали много за деянията на своя бивш дърводелец, тях ги оскърби това, че той не включи родното си селище в нито едно от своите предишни проповеднически пътешествия. Разбира се, те знаеха за славата на Иисус, но повечето граждани бяха недоволни от това, че той не извърши нито едно от своите чудеса в града на своята младост. Вече много месеци назаряните обсъждаха Иисус, но като цяло техните мнения за него бяха неблагоприятни.

(1684.2) 150:7.3 Затова, завръщайки се в къщи, Учителят не намери топъл прием, а атмосфера на откровена вражда и ожесточена критика. Но това не беше всичко. Знаейки, че той се кани да прекара съботата в Назарет, и очаквайки, че ще излезе в синагогата, неговите врагове наеха много груби и недодялани мъже, които трябваше да му досаждат и да създават всякакви неприятности.

(1684.3) 150:7.4 Повечето от по-възрастните приятели на Иисус, включително обичащият го хазан – неговият учител от младежките години, бяха умрели или бяха напуснали Назарет, а младото поколение, разяждано от дълбока завист, беше склонно да се възмущава от неговата слава. Те вече не помнеха неговата бивша преданост към семейството на баща му и жестоко го критикуваха за това, че той не навестяваше своя брат и омъжените си сестри, живеещи в Назарет. Отношението към Иисус от страна на неговото семейство също усилваше тези недобри чувства сред гражданите. Ортодоксалните евреи си позволиха да критикуват Иисус даже за това, че в тази съботна сутрин той отиваше към синагогата с твърде бързи стъпки.

8. Съботно богослужение

(1684.4) 150:8.1 В тази събота денят беше прекрасен и целият Назарет – както приятелите, така и враговете, тръгнаха към синагогата, за да послушат своя бивш земляк. На много от апостолското обкръжение се наложи да останат извън стените на синагогата, които не можеха да вместят всички желаещи да го чуят. Като юноша Иисус често излизаше в този храм и в тази сутрин, когато началникът на синагогата му предаде свитък със свещени писмена за прочитане на откъс от Писанията, никой от присъстващите като че ли не си спомни, че това беше същият този ръкопис, който Иисус беше подарил на тази синагога.

(1684.5) 150:8.2 В този ден богослужението се провеждаше точно така, както и в онези времена, когато Иисус идваше тук като момче. Заедно с началника на синагогата той се качи на катедрата и службата започна с произнасянето на две молитви: “Благословен е Господ, Цар на света, образуващ светлината и творящ тъмнината, създаващ мир и сътворяващ всичко, което, в своето милосърдие, дава светлина на земята и на тези, които пребивават на нея в добродетел ден след ден, и всеки ден възражда чудесата на творението. Благословен е Господ, нашият Бог, за славата на Неговото творение и за светилата, леещи светлина и сътворени от Него за Своя възхвала. Селах. Благословен е Господ, нашият Бог, образуващ светилата.”

(1685.1) 150:8.3 След кратка пауза те произнесоха втората молитва: “Огромна е любовта, която Господ, нашият Бог, неизменно ни дава; огромно е състраданието, преизпълващо сърцето на нашия Баща и Цар, жалещ ни в името на нашите бащи, които Му вярваха. Ти ги наýчи на уставите на живота; бъди милостив към нас и ни научù. Просвети очите наши със Закона; подбуди сърцата наши да пазят вярност към Твоите заповеди; съедини сърцата наши в любов и страх пред Твоето име и да не се срамуваме до свършването на века. Защото ти си Бог, даващ спасение, и Ти ни избра от всички народи и езици и в истината ни доведе при Своето велико име – слава на Теб, нека с любов възнасяме възхвала за Твоето единство. Благословен е Господ, в любов избрал Своя народ на Израил.”

(1685.2) 150:8.4 След това богомолците рецитираха Шема – еврейския символ на вярата. Този ритуал се състоеше в повтаряне на многобройни откъси от Закона и означаваше, че молещите се приемат и бремето на Небесното царство, както и бремето на заповедите за деня и нощта.

(1685.3) 150:8.5 След това беше прочетена третата молитва: “Наистина ти – Яхве, си нашият Бог и Богът на нашите бащи; нашият Спасител и Спасителят на нашите бащи; нашият Създател и скалàта на нашето спасение; наша помощ и наш избавител. Името Твое е предвечно и няма друг Бог освен теб. С нови песни възпяваха на брега Твоето име тези, на които Ти дари избавление; в един глас те прославяха Теб и Те наричаха свой Цар, казвайки: „Яхве Владика ще бъде в света безкраен. Благословен да е Господ, спасяващ Израил.”

(1685.4) 150:8.6 След това началникът на синагогата зае своето място пред ковчега – тоест шкафа, където се пазеха свещените писмена – и пристъпи към четенето на деветнадесет благодарствени молитви или благословии. Но в дадения случай беше желателно да се съкрати службата, за да може високият гост да има повече време за своята проповед; затова бяха прочетени само първата и последната благословии. Първата звучеше така: “Благословен е Господ, нашият Бог на нашите бащи – Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков; великият, могъщ и страховит Бог, Който проявява милосърдие и доброта, Който всичко сътворява, Който помни благодатните обещания, дадени на нашите бащи, и спасява техните деца заради Своето име, в любов. О, Цар, Помощник, Спасител и Защитник! Благословен да си Ти, о, Яхве, Защитник на Авраам!”

(1685.5) 150:8.7 След това прозвуча последната благословия: „Дари Своя народ на Израил с велик и вечен мир, защото ти си Цар и Господ на всеки свят. Угодно е за Теб да благославяш Израил с мир във всички времена и във всеки час. Благословен си Ти, Яхве, благославящ с мир Своя народ на Израил.” Докато началникът на синагогата четеше благословии, богомолците не гледаха него. След благословиите той произнесе подобаваща за дадения случай молитва в свободна форма и когато я завърши, всички богомолци се отзоваха с дружно “амин”.

(1685.6) 150:8.8 След това хазанът се приближи към ковчега и извади свитъка, който предаде на Иисус, за да може той да прочете откъс от Писанията. Обикновено бяха приканвани седем човека, четящи не по-малко от три стиха от Закона, но в дадения случай този обичай беше нарушен, за да се позволи на госта да прочете избрания от него самия откъс. Вземайки свитъка, Иисус стана и започна да чете от „Второзаконие”: “Защото заповедта, която Аз ви давам днес, не е скрита от теб и не е далеч. Тази заповед не е на небето и вие не можете да кажете: “Кой ще се издигне в небето и ще ни я донесе, за да я чуем и изпълняваме?” Тази заповед не е на другия край на света и вие не можете да кажете: “Кой за нас ще прекоси морето и ще ни я донесе, за да я слушаме и изпълняваме?” Не, това слово за живота е много близко до вас – направо пред вас и във вашите сърца, за да можете вие да го познавате и да му се подчинявате.”

(1686.1) 150:8.9 След като свърши да чете от Закона, той премина към Исая и продължи: “Господ е вложил в мен Своя Дух, защото е избрал мен да благовестя на бедните. Той ме изпрати да възвестявам свободата на пленените и проглеждане на слепите, да освобождавам мъченици и да проповядвам благоприятната Господня година.”

(1686.2) 150:8.10 Иисус затвори книгата и, връщайки я на началника на синагогата, седна и се обърна към хората с реч. Той я започна с думите: “Днес този цитат се изпълни.” И след това в течение на почти петнадесет минути Иисус говори за “синовете и дъщерите Божии”. На мнозина се понрави неговата реч и те се възхищаваха на неговите благодатни думи и мъдрост.

(1686.3) 150:8.11 Обикновено след официалната част на богослужението ораторът оставаше в синагогата, за да могат тези, които искат, да зададат своите въпроси. Така и в тази съботна сутрин Иисус слезе от катедрата в тълпата и хората се устремиха към него с въпроси. Сред тях имаше много необуздани личности, чиито умове клоняха към недобро, а по краищата на тълпата сновяха долни хора, наети да създадат на Иисус неприятности. Много ученици и евангелисти, непопаднали в синагогата, се устремиха сега навътре и бързо разбраха, че назряват неприятности. Те се опитаха да отведат Учителя, но той отказа да си тръгне с тях.

9. Назарет отхвърля Иисус

(1686.4) 150:9.1 В синагогата Иисус се оказа обкръжен от огромна тълпа врагове и група от своите последователи и в отговор на техните груби въпроси и зловещи насмешки той, полушеговито, отговори: “Да, аз съм син на Йосиф; аз съм същият този дърводелец и мен не ме учудва, че ми напомняте пословицата “Лекарю, излекувай самия себе си” и искате от мен да извърша в Назарет това, за което сте чували, че извърших в Капернаум; но аз ви призовавам като свидетели на това, че даже в Писанията е казано: “Пророкът не е без чест, освен в своята родна страна и сред своя народ.”

(1686.5) 150:9.2 Но те напираха към него, обвиняващо тикайки пръсти в него и казвайки: “Ти смяташ себе си за по-добър от жителите на Назарет; ти замина оттук, макар че твоят брат е прост труженик, а сестра ти както и преди живее сред нас. Ние познаваме твоята майка, Мария. Къде са те днес? За теб чуваме големи неща, но виждаме, че завръщайки се в родните места, ти не правиш чудеса.” Иисус им отговори: “Аз обичам хората, живеещи в града, където израснах, и бих се радвал, ако можехте да влезете в Царството небесно, но не аз решавам вместо Бога как да действа Той. Благодатта преобразува в отговор на живата вяра на тези, които я получават.”

(1686.6) 150:9.3 Иисус щеше да може добродушно да овладее тълпата и успешно да умиротвори даже най-агресивните свои врагове, ако не беше тактическият пропуск на един от апостолите – Симон Зилот, който, заедно с младия евангелист Нагор, събра в тълпата група приятели на Иисус и войнствено поиска от враговете на Учителя да се махат. Иисус отдавна внушаваше на апостолите, че кроткият отговор смирява гнева, но неговите последователи не привикнаха с това, че към техния любим наставник, когото те толкова охотно наричаха „Учител”, се обръщат с такава грубост и пренебрежение. Това беше вече прекалено; те не можаха да сдържат своето страстно и бурно негодувание, с което само пробудиха инстинкта на тълпата в това сборище на диваци и безбожници. Възглавявани от наемните хулигани, тези негодяи хванаха Иисус, извлякоха го от синагогата и го повлякоха към ръба на намиращия се наблизо стръмен хълм с намерението да го хвърлят долу, където той би намерил смъртта си. Но когато те вече бяха готови да го блъснат от стръмната скала, Иисус внезапно се обърна към своите врагове и, гледайки ги спокойно, сложи ръцете си на гърдите. Той не произнесе нито дума, но неговите другари онемяха от изумление, когато той се придвижи напред и тълпата се раздели пред него, позволявайки му да премине невредим.

(1687.1) 150:9.4 Съпровождан от своите ученици, Иисус продължи към лагера, където те обсъдиха цялото произшествие. Тази вечер, изпълнявайки разпореждането на Иисус, те се приготвиха рано сутринта на следващия ден да се върнат в Капернаум. Този бурен завършек на третото проповедническо пътешествие отрезви всички последователи на Иисус. Те започнаха да разбират смисъла на някои от неговите учения; започнаха да осъзнават, че Царството ще дойде само чрез много страдания и горчиви разочарования.

(1687.2) 150:9.5 Те напуснаха Назарет в неделя сутринта и, следвайки различни пътища, се събраха във Витсаида по обед в четвъртък, 10 март. И те представляваха не отряд победоносни, изпълнени с ентусиазъм и преодоляващи всякакви прегради проповедници, а група трезви, сериозни и лишени от илюзии учители на Евангелието на истината.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved