Документ 144, В Хеврон и в Декаполис

   
   Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 144

В Хеврон и в Декаполис

144:0.1 (1617.1) СЕПТЕМВРИ и октомври преминаха в уединен лагер, разположен на склоновете на планината Хеврон. Целия септември Иисус се намираше тук насаме със своите апостоли, обучавайки и посвещавайки ги в истината за Царството.

144:0.2 (1617.2) Съществуваха няколко причини за уединението на Иисус и апостолите в това време на границата на Самария и Декаполис. Религиозните управители на Йерусалим бяха настроени крайно враждебно; Ирод Антипа все още държеше Йоан Кръстител в заточение, без да се решава нито да го освободи, нито да го екзекутира, и продължаваше да подозира, че Йоан и Иисус са по някакъв начин свързани един с друг. В тези условия би било неразумно да се планира активна работа в Юдея или Галилея. Имаше и трета причина: постепенно усилване на напрегнатостта между водещите ученици на Йоан и апостолите на Иисус, което се задълбочаваше с увеличаването на броя на вярващите.

144:0.3 (1617.3) Иисус знаеше, че предварителната работа — ученето и проповедите, е към края си, че следващата крачка е да се сложи началото на пълноценния и завършващ труд на неговия земен живот, и на него му се искаше да пристъпи към това дело така, че то по никакъв начин да не терзае и смущава Йоан Кръстител. Затова Иисус реши да проведе известно време в уединение и да провери подготвеността на своите апостоли, а след това спокойно да се труди в градовете на Декаполис дотогава, докато Йоан не бъде екзекутиран или освободен и може да се труди с тях.

1. Лагерът в Хеврон

144:1.1 (1617.4) С времето дванадесетте ставаха все по-предани на Иисус и все по-привързани към делото на Царството. Тази преданост в значителна степен се обясняваше с личната вярност. Те не разбираха неговото многостранно учение; не разбираха цялата същност на Иисус и значението на неговото посвещение на Земята.

144:1.2 (1617.5) Иисус разясни на своите апостоли, че те се уединяват поради три причини:

144:1.3 (1617.6) 1. Да укрепят своето разбиране за Царството и вярата в Евангелието за Царството.

144:1.4 (1617.7) 2. Да дочакат отслабване на опозицията на техния труд в Юдея и Галилея.

144:1.5 (1617.8) 3. Да дочакат съдбата на Йоан Кръстител.

144:1.6 (1617.9) За времето, прекарано в Хеврон, Иисус разказа на апостолите за своето минало и за пребиваването в планината Ермон. Той също така частично им разказа и за това, което е станало в планината в течение на четиридесетте дни веднага след неговото кръщаване. И им повели да не разказват за това на никого дотогава, докато той не се върне при Отеца.

144:1.7 (1618.1) В тези септемврийски седмици те си почиваха, общуваха, споделяха своя опит, натрупан откакто Иисус за пръв път ги призова към служене, и сериозно се опитваха да свържат в едно всичко, което почерпиха от Учителя дотогава. В някаква степен чувстваха, че това ще стане техният последен продължителен отдих. Те разбираха, че поредният публичен труд в Юдея или Галилея ще положи началото на окончателното възвестяване на бъдещото Царство, но много смътно си представяха, ако изобщо си представяха, какво ще бъде то, когато дойде. Йоан и Андрей смятаха, че Царството вече е дошло; Петър и Яков предполагаха, че то тепърва ще дойде; Натанаил и Тома честно признаваха, че не знаят какво да мислят; Матей, Филип и Симон Зилот бяха неуверени и смутени; близнаците пребиваваха в състояние на блажено неведение за съществуващите разногласия, а Юда Искариот мълчеше, без да взема ничия страна.

144:1.8 (1618.2) Значителна част от това време Иисус прекара в самота в планината в близост до лагера. Понякога той вземаше със себе си Петър, Яков и Йоан, но най-често ходеше сам, за да се отдаде на молитви или на общуване с Отеца. След кръщаването на Иисус и четиридесетте дни, прекарани в планината на Перея, едва ли е правилно да се говори за тези периоди на общуване с Отеца като за молитва, както би било неправилно да се говори за тях и като за поклонение; но ще бъде напълно оправдано тези периоди да се нарекат личното общуване на Иисус със своя Отец.

144:1.9 (1618.3) В течение на целия септември централна тема на обсъждане бяха молитвата и поклонението. В заключение — след няколко дни, посветени на обсъждане на поклонението, Иисус излезе с паметно разсъждение за молитвата в отговор на молбата на Тома: “Учителю, научи ни как да се молим.”

144:1.10 (1618.4) Йоан учеше своите ученици на молитва — молитвата за спасение в бъдещото Царство. Макар че Иисус никога не забраняваше на своите последователи да използват молитвата на Йоан, апостолите бързо разбраха, че техният Учител не одобрява изцяло практиката на произнасяне на заучени и формални молитви. При все това вярващите постоянно го молеха да ги научи как да се молят. Апостолите много искаха да узнаят каква форма на молене одобрява Иисус. Именно поради това, че простите хора се нуждаеха от прости думи, Иисус — в отговор на молбата на Тома — този път се съгласи да им даде примерен образец за молитва. Този урок се състоя в един от дните на третата седмица от тяхното пребиваване в планината Хеврон.

2. Беседата за молитвата

144:2.1 (1618.5) “Йоан действително ви научи на проста молитва: „О, Татко, очисти ни от греха, покажи ни Своята слава, разкрий Своята любов и позволи на Своя Дух да освети нашите сърца вовеки. Амин!” Той ви научи на тази молитва, за да имате на какво да учите народа. Той направи това, не за да се ползвате от такива застинали и формални молби за молитвено изразяване на своите собствени души в молитва.

144:2.2 (1618.6) Молитвата е изключително личен и спонтанен израз на отношението на душата към духа; молитвата трябва да бъде съкровено общуване на синовството и израз на разбирателство. Ако молитвата се диктува от духа, тя води до съвместно духовно израстване. Идеалната молитва е форма на духовно общуване, която води към разумно поклонение. Истинската молитва отразява вашия истински небесен стремеж към постигането на своите идеали.

144:2.3 (1619.1) Молитвата е дихание на душата; тя трябва да ви доведе до настойчивост във вашия стремеж да познаете волята на Отеца. Ако някой от вас има съсед и отидете при него посред нощ и кажете: “Приятелю, дай ми назаем три хляба, защото ми дойде на гости един приятел, а аз нямам с какво да го нагостя”; и ако вашият съсед отговори: “Не ме безпокой, вратата е вече затворена, децата ми и аз вече сме си легнали; затова не мога да стана и да ти дам хляб”, вие ще настоявате, обяснявайки, че вашият приятел е гладен и вие нямате какво да му предложите. Аз ви казвам, че ако той не стане да ви даде хляб, защото ви е приятел, то благодарение на вашата настойчивост той ще стане и ще ви даде толкова хляб, колкото ви е нужно. Щом настойчивостта печели разположението даже на смъртния човек, то колко повече хляб на живота благодарение на своята настойчивост в духа вие можете да получите от благоразположените ръце на небесния Отец. И отново ви казвам: молете се и ще ви бъде дадено; търсете и ще намерите; чукайте на вратата и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска — получава, който търси — намира, и ако някой чука на вратата на спасението, тя ще се отвори пред него.

144:2.4 (1619.2) Кой от вас, бидейки баща, към когото синът се обръща с неразумна молба, ще се поколебае да му отговори, ръководейки се от родителска мъдрост, а не от погрешната молба на сина? Ако детето се нуждае от хляб, ще му дадете ли камък само поради това, че то го е поискало неразумно? Ако синът моли за риба, ще му дадете ли водна змия само затова, защото тя се е хванала в мрежите заедно с рибата и детето поради глупостта си иска змията? Ако вие, бидейки смъртни и крайни създания, знаете как да отговаряте на молбите и да давате благи и подобаващи дарове на своите деца, то колко повече духовни и много други благодеяния ще свърши вашият небесен Баща за тези, които Го помолят! Хората винаги следва да се молят и да не се обезкуражават.

144:2.5 (1619.3) Позволете ми да ви разкажа за един съдия, който живееше в нечестив град. Този съдия не се боеше от Бога и не уважаваше хората. В същия град живееше бедна вдовица, която много пъти идваше при този несправедлив съдия, казвайки: “Защити ме от моя противник.” Известно време той не искаше и да чуе, но след това си каза: “Макар че не се боя от Бога и не уважавам хората, тази вдовица няма да ме остави на мира. Ще я защитя, за да не идва повече и да не ми досажда.” Разказвам ви това, за да ви призова към настойчивост във вашите молитви. Моите думи не означават, че вашите молби ще изменят справедливия и праведен небесен Баща. Със своята настойчивост вие трябва да се сдобивате не с разположението на Бога, а с изменение на своето земно отношение и разширяване на способността на вашите души за духовно възприятие.

144:2.6 (1619.4) Но когато се молите, вие почти не се ползвате от своята вяра. Истинската вяра премества планини от материални трудности, които могат да се окажат на пътя на развитието на душата и духовния напредък.”

3. Молитвата на вярващия

144:3.1 (1619.5) Но и това не удовлетвори апостолите; те искаха Иисус да им даде образец за молитва, на която биха могли да учат новите ученици. Изслушвайки беседата за молитвата, Яков Зеведеев каза: “И така да е, Учителю, но на нас ни е нужен пример за молитва не толкова заради самите себе си, колкото за новите вярващи, които толкова често ни питат: “Научете ни как трябва да се молим на небесния Отец”.

144:3.2 (1619.6) Когато Яков замлъкна, Иисус каза: “Ако вие както преди желаете да чуете такава молитва, аз ще ви запозная с тази, на която учех моите братя и сестри в Назарет:

144:3.3 (1620.1) Татко наш небесен,

144:3.4 (1620.2) да бъде свято името Ти;

144:3.5 (1620.3) да настъпи Царството Ти; да се изпълни волята Ти

144:3.6 (1620.4) както на земята, тъй и на небето.

144:3.7 (1620.5) Дай ни хляба насъщен за утрешния ден;

144:3.8 (1620.6) освежи душите ни с водата на живота.

144:3.9 (1620.7) И прости на всеки от нас дълговете ни,

144:3.10 (1620.8) както сме простили на длъжниците наши.

144:3.11 (1620.9) Пази ни от изкушение, избави ни от злото

144:3.12 (1620.10) и прави ни, подобно на Себе Си, все по-съвършени.”

144:3.13 (1620.11) Не е чудно, че апостолите искаха да чуят от Иисус образец на молитва за вярващите. Йоан Кръстител учеше своите последователи на няколко молитви; всички велики учители формулираха молитви за своите ученици. Еврейските религиозни учители имаха около двадесет и пет или тридесет стандартни молитви, които произнасяха в синагогите и даже на кръстопътищата. Иисус изпитваше особена неприязън към публичните молитви. Досега апостолите само няколко пъти бяха чули как той се моли. Те виждаха, че той прекарва цели нощи в молитви или в поклонение, и бяха много любопитни да узнаят маниера или формата на неговите молби. На тях действително им беше необходимо да знаят какво да отговарят на народа, когато от тях искаха да ги научат как да се молят, както учеше своите последователи Йоан.

144:3.14 (1620.12) Иисус учеше апостолите да се молят тайно; да излизат насаме в природата, в нейното спокойно обкръжение, или да отидат в своите стаи и да затварят вратите преди да пристъпят към молитва.

144:3.15 (1620.13) След смъртта на Иисус и неговото възнасяне към Отеца за много вярващи стана навик да завършат тази така наречена Господня молитва с добавянето на думите: “В името на Господа Иисуса Христа”. Още по-късно при преписването бяха изгубени два реда и към молитвата беше добавено ново изречение: “Защото Твои са и Царството, и силата, и славата во веки.”

144:3.16 (1620.14) Иисус даде на апостолите колективната молитва, която използваха домашните му в Назарет. Той никога не учеше на формална индивидуална молитва — само на групови, семейни или социални молби. И той никога не правеше това по собствена инициатива.

144:3.17 (1620.15) Иисус учеше, че действената молитва трябва да бъде:

144:3.18 (1620.16) 1. Безкористна — не само за самия себе си.

144:3.19 (1620.17) 2. Убедена — съответстваща на вярата.

144:3.20 (1620.18) 3. Искрена — идваща от сърцето.

144:3.21 (1620.19) 4. Разумна — съответстваща на разбирането.

144:3.22 (1620.20) 5. Доверчива — подчиняваща се на премъдрата воля на Отеца.

144:3.23 (1620.21) Когато Иисус прекарваше в планината цели нощи в молитви, то това основно беше заради неговите ученици и на първо място — заради дванадесетте апостоли. Учителят почти никога не се молеше за себе си, макар че често се предаваше на поклонение, което по своята природа беше разумно общуване с Райския Баща.

4. Още за молитвата

144:4.1 (1620.22) В течение на много дни след беседата за молитвата апостолите продължаваха да задават на Учителя въпроси за този първостепенен изповеден обичай. На съвременен език учението на Иисус за молитвата и поклонението, изложено от апостолите в тези дни, може накратко да се предаде по следния начин.

144:4.2 (1621.1) Убеденото и страстно повторение на всяка молитва, ако тя е искрен израз на Божия син и се произнася с вяра, неизменно разширява способността на душата за духовна възприемчивост, колкото и неразумна да е тази молба или колкото и да е невъзможен прекият отговор на нея.

144:4.3 (1621.2) Молейки се, винаги помнете, че синовството е дар. От никое дете не се изисква да заслужи своя статут на син или дъщеря. Земното дете се ражда по волята на своите родители. Точно така и Божието дете се ражда в благодат и нов живот на духа по волята на небесния Баща. Затова Царството небесно — божественото синовство, трябва да бъде прието така, както се приемат малки деца. За разлика от праведността — постепенното развиване на характера, която придобивате, вие приемате синовство посредством благодатта и чрез вярата.

144:4.4 (1621.3) Молитвата доведе Иисус до свръхобщуването на неговата душа с Висшите Управители на вселената на вселените. Молитвата ще доведе земните смъртни към общуването, което е присъщо на истинското поклонение. Способността на душата за духовно възприятие определя количеството небесни благодеяния, които могат да бъдат лично възприети и осъзнати като отговор на молитва.

144:4.5 (1621.4) Молитвата и свързаното с нея поклонение представляват метод за отстраняване от ежедневната рутина на живота, от еднообразния кръговрат на смъртното съществуване. Това е път за приближаване към одухотворено саморазкриване и индивидуалност на интелектуалното и религиозно постижение.

144:4.6 (1621.5) Молитвата е противоотрова за пагубния самоанализ. Във всеки случай тази молитва, на която учеше Иисус, е такава благоденствена опека за душата. Иисус постоянно използваше благотворителното въздействие на молитвата, молейки се за своите събратя. Учителят обикновено се молеше за мнозина, а не за един. Само в периоди на големи кризи в своя земен живот Иисус се молеше за самия себе си.

144:4.7 (1621.6) Молитвата е дъхът на духовния живот сред материалната цивилизация на човешките раси. Поклонението е спасение за поколението смъртни, търсещи наслаждение.

144:4.8 (1621.7) Както може да се сравни молитвата със зареждане на духовните батерии на душата, така и поклонението може да се сравни с настройката на душата за приемане [в оригинала — хващане, улавяне] на вселенското предаване [в оригинала „радиопредаване”] на безкрайния Дух на Всеобщия Баща.

144:4.9 (1621.8) Молитвата е искреният и жадуващ поглед на детето, обърнат към духовния Баща; тя е психологически процес на замяна на човешката воля с божествената воля. Молитвата е част от божествения план за превръщане на това, което е, в това, което трябва да бъде.

144:4.10 (1621.9) Една от причините за това, че Петър, Яков и Йоан, толкова често съпровождащи Иисус в неговите продължителни нощни бдения, никога не чуваха молитвите на Иисус, се заключаваше в това, че техният Учител изключително рядко обличаше своите молитви в думи. Практически всички свои молитви Иисус произнасяше в духа и в сърцето си — мълчаливо.

144:4.11 (1621.10) От всички апостоли Петър и Яков по-добре от другите разбраха учението на Иисус за молитвата и поклонението.

5. Други форми на молитвата

144:5.1 (1621.11) От време на време, в течение на оставащия период от своето пребиваване на Земята, Иисус обръщаше внимание на апостолите върху някои допълнителни форми на молитвата, но той ги използваше само като илюстрация на други въпроси и забраняваше да учат народа на тези “иносказателни молитви”. Много от тях бяха от други обитаеми планети, но Иисус не разкри този факт на апостолите. Сред тях бяха следните молитви:

144:5.2 (1622.1) Татко наш, в Когото са заключени вселенските светове,

144:5.3 (1622.2) да се възвиси името Твое и да се прослави характерът Твой.

144:5.4 (1622.3) Твоето присъствие ни обхваща и разкрива Твоята слава.

144:5.5 (1622.4) Несъвършена в нас, съвършена е тя в небесата.

144:5.6 (1622.5) Дай ни днес животворящите сили на светлината

144:5.7 (1622.6) и не ни позволявай да се отклоним по порочните глухи пътеки на нашето въображение,

144:5.8 (1622.7) защото Твой е славният обитател, вечната сила,

144:5.9 (1622.8) а за нас той е вечният дар на безкрайната любов на твоя Син.

144:5.10 (1622.9) Воистина и во веки веков.

* * *

144:5.12 (1622.10) Наш съзидателни Родителю, Който си център на вселената,

144:5.13 (1622.11) посвети ни Своята същност и ни дай Своя характер.

144:5.14 (1622.12) Със Своята благодат ни направи Свои синове и дъщери

144:5.15 (1622.13) и прослави Своето име чрез нашето вечно постижение.

144:5.16 (1622.14) Изпрати Своя направляващ и ръководещ Дух да живее и пребивава в нас,

144:5.17 (1622.15) за да изпълним Твоята воля в този свят, както ангелите изпълняват Твоите заповеди в светлината.

144:5.18 (1622.16) Дай ни сили днес в нашето движение по пътя на истината.

144:5.19 (1622.17) Освободи ни от инертността, злото и всяка греховна простъпка.

144:5.20 (1622.18) Бъди търпелив към нас; ние ще бъдем милостиви към нашите другари.

144:5.21 (1622.19) Щедро напълни с духа на Своето милосърдие нашите сърца на създания.

144:5.22 (1622.20) Крачка след крачка ни води със Своята ръка през объркания лабиринт на живота.

144:5.23 (1622.21) И когато дойде нашият край, приеми в Своето лоно нашия верен дух.

144:5.24 (1622.22) Воистина, да се изпълни Твоята воля, а не нашите желания.

* * *

144:5.26 (1622.23) Наш съвършен и праведен небесен Татко,

144:5.27 (1622.24) в този ден вдъхновявай и направлявай нашето пътуване.

144:5.28 (1622.25) Освети нашите постъпки и съгласувай нашите мисли.

144:5.29 (1622.26) Винаги ни води по пътищата на вечния прогрес.

144:5.30 (1622.27) Изпълни ни с цялото могъщество на мъдростта

144:5.31 (1622.28) и със Своята безкрайна енергия вдъхни в нас живот.

144:5.32 (1622.29) Въодушеви ни с божественото съзнание

144:5.33 (1622.30) на присъствието и водителството на серафическите войнства.

144:5.34 (1622.31) Вечно ни води нагоре по пътя на светлината;

144:5.35 (1622.32) напълно ни оправдай в деня на великия Съд.

144:5.36 (1622.33) Направи ни подобни на Себе Си във вечна слава

144:5.37 (1622.34) и приеми ни в Своето вечно небесно служене.

* * *

144:5.39 (1622.35) Татко наш, скрит в тайна,

144:5.40 (1622.36) разкрий ни Своя свят характер.

144:5.41 (1622.37) В този ден позволи на Своите земни деца

144:5.42 (1622.38) да видят пътя, светлината и истината.

144:5.43 (1622.39) Покажи ни пътя на вечния прогрес

144:5.44 (1622.40) и дай ни воля да вървим по този път.

144:5.45 (1622.41) Създай в нас Свое божествено царуване

144:5.46 (1622.42) и с това ни дари с пълното владеене на себе си.

144:5.47 (1622.43) Не ни оставяй да се отклоним по пътищата на мрака и смъртта;

144:5.48 (1622.44) вечно ни води по водите на живота.

144:5.49 (1622.45) Чуй тези наши молитви в Своя прослава;

144:5.50 (1622.46) Зарадвай се, правейки нас, смъртните, все по-подобни на Теб.

144:5.51 (1623.1) Когато дойде краят, в името на божествения Син,

144:5.52 (1623.2) приеми ни в Своята вечна власт.

144:5.53 (1623.3) Воистина Твоята, а не нашата воля да се изпълни.

* * *

144:5.55 (1623.4) Божествени Баща и Майка, в един Родител съединени,

144:5.56 (1623.5) искаме да бъдем верни на твоята Божествена същност.

144:5.57 (1623.6) Нека Твоето “Аз” отново живее в нас и чрез нас

144:5.58 (1623.7) благодарение на дара и посвещението на Твоя божествен Дух,

144:5.59 (1623.8) с това несъвършено възпроизвеждайки Те в този свят,

144:5.60 (1623.9) проявяващ се в съвършенство и величие на небето.

144:5.61 (1623.10) Ден след ден ни давай Своето благотворно служене в духа на братството

144:5.62 (1623.11) и миг след миг ни води по пътя на любвеобилното служене.

144:5.63 (1623.12) Бъди вечно и неизменно търпелив към нас,

144:5.64 (1623.13) така както ние показваме Твоето търпение на нашите деца.

144:5.65 (1623.14) Дари ни божествената мъдрост, благоприятна във всичко,

144:5.66 (1623.15) и безкрайната любов, благодатна за всяко създание.

144:5.67 (1623.16) Посвети ни Своето търпение и милосърдие,

144:5.68 (1623.17) за да може нашето състрадание да прегърне слабите на този свят.

144:5.69 (1623.18) И когато завърши нашият път, то нека той бъде достоен за Твоето име,

144:5.70 (1623.19) да зарадва Твоя добър Дух и удовлетвори помощниците на нашите души.

144:5.71 (1623.20) Не както желаем ние, наши любящи Татко, а както желаеш Ти, вечно благо на Своите смъртни деца.

144:5.72 (1623.21) Воистина, нека бъде така.

* * *

144:5.74 (1623.22) Наш всепредан Източник и всемогъщ Център,

144:5.75 (1623.23) почитано и свято да е името на Твоя всемилостив Син.

144:5.76 (1623.24) Твоите щедрости и благословения слязоха над нас,

144:5.77 (1623.25) дарявайки ни със сила да изпълняваме Твоята воля и Твоите повели.

144:5.78 (1623.26) Миг след миг ни давай храната на дървото на живота;

144:5.79 (1623.27) ден след ден ни храни с живите води от реката на живота.

144:5.80 (1623.28) Крачка след крачка ни извеждай от мрака към божествената светлина.

144:5.81 (1623.29) Обнови нашия разум с преобразуващото действие на пребиваващия в нас дух;

144:5.82 (1623.30) и когато накрая дойде нашият смъртен край,

144:5.83 (1623.31) приеми ни при Себе Си и ни изпрати във вечността.

144:5.84 (1623.32) Увенчай ни с небесните корони на плодотворното служене

144:5.85 (1623.33) и ние ще прославим Отеца, Сина и Святото Въздействие.

144:5.86 (1623.34) Воистина, по цялата безкрайна вселена.

* * *

144:5.88 (1623.35) Наши Татко, обитаващ в тайниците на вселената,

144:5.89 (1623.36) да се тачи името Твое, да се почита милосърдието Твое и да се върши правосъдието Твое.

144:5.90 (1623.37) Нека слънцето на праведността ни свети в средата на деня;

144:5.91 (1623.38) в здрача ние Те молим да насочваш нашите нетвърди стъпки.

144:5.92 (1623.39) Води ни за ръка по пътищата, избрани от Теб,

144:5.93 (1623.40) и не ни оставяй, когато е труден пътят и когато ни обкръжава тъмнина.

144:5.94 (1623.41) Не ни забравяй, както ние толкова често забравяме и пренебрегваме Теб.

144:5.95 (1623.42) Бъди милосърден и ни обичай, както ние желаем да обичаме Теб.

144:5.96 (1623.43) Бъди милостив към нас и милосърдно ни прощавай,

144:5.97 (1623.44) както ние справедливо прощаваме на този, който ни терзае и наранява.

144:5.98 (1624.1) Нека любовта, предаността и посвещението на величествения Син

144:5.99 (1624.2) да ни даде вечен живот, изпълнен с Твоето безкрайно милосърдие и любов.

144:5.100 (1624.3) Нека Бог на вселените в пълна мяра ни посвети Своя Дух;

144:5.101 (1624.4) дай ни благодат, за да се подчиняваме на водителството на този Дух.

144:5.102 (1624.5) Чрез любвеобилното служене на преданото серафическо войнство

144:5.103 (1624.6) нека Синът ни води и насочва до края на века.

144:5.104 (1624.7) Извечно ни правú все повече приличащи на Тебе

144:5.105 (1624.8) и в края на нашия път ни приеми във вечните обятия на Рая.

144:5.106 (1624.9) Воистина, в името на посвещенческия Син,

144:5.107 (1624.10) в чест и слава на Висшия Баща.

144:5.108 (1624.11) Макар че апостолите нямаха право да използват тези посветени на молитвата уроци в публичните проповеди, в своя личен и религиозен опит те извлякоха голяма полза от всички тези откровения. Иисус използваше дадените и други образци на молитвата като илюстрация при личното наставляване на дванадесетте; ние получихме специално разрешение да включим тези седем образци на молитвата в настоящото повествувание.

6. Съвещанието с апостолите на Йоан Кръстител

144:6.1 (1624.12) Около първи октомври Филип и част от неговите другари-апостоли се отправиха в едно от съседните села, за да купят храна, където срещнаха няколко от апостолите на Йоан Кръстител. В резултат от тази случайна среща на пазара в Хеврон се състоя триседмично съвещание между апостолите на Иисус и апостолите на Йоан, защото малко преди това Йоан, следвайки примера на Иисус, беше назначил дванадесет от своите вещи ученика за апостоли. Йоан беше направил това по призива на Абнер, главата на неговите верни последователи. Иисус присъстваше в лагера на Хеврон в течение на първата седмица от това съвещание, но отсъстваше в течение на втората и третата седмица.

144:6.2 (1624.13) Към началото на втората седмица от този месец Абнер събра всички свои съратници в лагера на Хеврон и беше готов да пристъпи към съвещание с апостолите на Иисус. В течение на три седмици тези двадесет и четири души се срещаха по три пъти на ден всяка седмица. През първата седмица Иисус общуваше с тях в почивките между техните сутрешни, дневни и вечерни срещи. Те искаха Учителят да присъства на техните срещи и да възглавява техните съвместни диспути, но той упорито отказваше да участва в техните дискусии, макар че се съгласи да излезе пред тях в три случая. Тези излизания на Иисус пред двадесет и четиримата бяха посветени на взаиморазбирането, сътрудничеството и търпимостта.

144:6.3 (1624.14) Андрей и Абнер поред председателстваха на съвещанията на двете апостолски групи. На тези хора им предстоеше да обсъдят и решат много трудности и проблеми. Отново и отново те идваха със своите затруднения при Иисус, но в отговор чуваха само едно: “Аз се занимавам само с вашите лични и чисто религиозни проблеми. Аз представлявам Отеца на индивида, а не на групата. Ако в своите отношения с Бога се натъкнете на лични трудности, идвайте при мен и аз ще ви изслушам и посъветвам как да решите своя проблем. Но когато пристъпвате към съгласуване на различните човешки тълкувания на религиозните въпроси и към социализация на религията, на вас ви е съдено сами да намирате решения на всички подобни проблеми. Но моето отношение ще бъде неизменно благожелателно и внимателно и аз предварително ви обещавам своята пълна поддръжка и дружеско участие, ако стигнете до единно решение по въпросите, нямащи духовно значение. Сега, за да не преча на вашите обсъждания, ви напускам за две седмици. Не се тревожете за мен, защото ще се върна при вас. Аз ще се занимавам с делата на моя Отец, защото освен този ние имаме и други светове.”

144:6.4 (1625.1) След като каза това, Иисус се спусна по склона на планината и те не го видяха в течение на цели две седмици. Те така и не разбраха къде е бил и какво е правил в тези дни. Измина известно време преди двадесет и четиримата да могат да се заемат със сериозно обсъждане на своите проблеми, толкова бяха разстроени от отсъствието на Учителя. Но не измина и седмица и дискусиите се разгоряха с нова сила и те не можаха да се обърнат към Иисус за помощ.

144:6.5 (1625.2) Първото, за което успяха да се уговорят, беше приемането на молитвата, на която Иисус неотдавна беше научил всички тях. Присъстващите единодушно постановиха, че именно на тази молитва ще учат вярващите двете групи апостоли.

144:6.6 (1625.3) След това те решиха, че дотогава, докато Йоан Кръстител е жив, в затвора или на свобода, двете групи апостоли ще продължават своята дейност и че на всеки три месеца ще се провеждат едноседмични съвместни срещи на специално уговорени места.

144:6.7 (1625.4) Но най-сериозният проблем беше въпросът с кръщаването. Техните трудности още повече се задълбочаваха от това, че Иисус се отказваше да изказва своето мнение по този въпрос. Накрая те се уговориха за следното: докато Йоан е жив или дотогава, докато те заедно не променят това решение, само апостолите на Йоан ще кръщават вярващите и само апостолите на Иисус ще дават последни наставления на новите ученици. Съответно, от това време и до смъртта на Йоан двама от апостолите на Йоан съпровождаха Иисус и неговите апостоли, за да кръщават вярващите, тъй като съвместният съвет единодушно постанови, че кръщаването трябва да стане първата крачка във външното приобщаване към делата на Царството.

144:6.8 (1625.5) След това беше решено, че в случай на смъртта на Йоан неговите апостоли ще се явят при Иисус и ще му се подчиняват, и че ще продължават да кръщават само с разрешение на Иисус и неговите апостоли.

144:6.9 (1625.6) И след това беше взето решение, че в случай на смъртта на Йоан апостолите на Иисус ще започнат да кръщават с вода в знак на кръщението на божествения Дух. Що се отнася до това, следва ли в проповедта на кръщението да се споменава покаянието, беше оставено на усмотрението на апостолите; не беше взето никакво решение задължително за цялата група. Апостолите на Йоан проповядваха: “Покайте се и се кръстете!” Апостолите на Иисус възвестяваха: “Повярвайте и се кръстете!”

144:6.10 (1625.7) Такъв беше първият опит на последователите на Иисус да съгласуват противоречивите стремежи, да уредят различията в мненията, да организират груповите начинания, да изработят правилата за външната обредност и да социализират индивидуалните религиозни ритуали.

144:6.11 (1625.8) Бяха разгледани много второстепенни въпроси, по отношение на които апостолите стигнаха до единодушно мнение. В течение на двете седмици тези двадесет и четирима човека придобиха ценен опит, защото им се наложи да се сблъскват с трудности и да намират решения на проблемите без помощта на Иисус. Те се научиха да имат различни мнения, да спорят, да се молят и да правят компромиси и във всичко да запазват благожелателно отношение към гледната точка на събеседника си и поне известна търпимост към неговите чистосърдечни възгледи.

144:6.12 (1625.9) Иисус се върна в деня, когато апостолите проведоха завършващо обсъждане на финансовите проблеми; той изслуша техните решения и каза: “Такива, следователно, са вашите заключения и аз ще помогна на всеки от вас да претвори вашите съвместни решения.”

144:6.13 (1626.1) След два и половина месеца Йоан Кръстител беше екзекутиран и в течение на това време апостолите на Йоан останаха с Иисус и неговите апостоли. Всички те работеха съвместно и кръщаваха вярващите в този период на труд в градовете на Декаполис. Лагерът в Хеврон просъществува до 2 ноември 27 година от н.е.

7. В градовете на Декаполис

144:7.1 (1626.2) През ноември и декември Иисус и двадесет и четиримата се трудеха незабележимо в гръцките градове на Декаполис — основно в Скитопол, Гераса, Абила и Гадара. Именно тук завърши предварителният етап на поемането на делото на Йоан и неговата организация. Социализираната религия на новото откровение винаги е принудена да прави компромис със съществуващите форми и обичаи на предшестващата религия, които се стреми да използва. Кръщението стана цената, която последователите на Иисус заплатиха, за да имат редом със себе си последователите на Йоан Кръстител като специализирана религиозна група. Последователите на Йоан, присъединявайки се към последователите на Иисус, се отказаха практически от всичко освен от кръщаването с вода.

144:7.2 (1626.3) По времето на мисията в градовете на Декаполис Иисус почти не учеше публично. Той много се занимаваше с двадесет и четиримата и проведе цяла поредица специални беседи с дванадесетте апостоли на Йоан. С времето те започнаха по-добре да разбират защо той не навестява Йоан в затвора и не се опитва да се сдобие с неговото освобождение. Но те така и не разбраха защо Иисус не върши чудеса, защо отказва да прави знамения за своята божествена власт. До идването им в лагера в Хеврон те вярваха в Иисус основно благодарение на свидетелството на Йоан, но скоро започнаха да вярват в него в резултат от своя личен контакт с Учителя и неговите учения.

144:7.3 (1626.4) В течение на тези два месеца голяма част от времето групата работеше по двойки — един от апостолите на Иисус се трудеше заедно с един от апостолите на Йоан. Апостолите на Йоан кръщаваха, апостолите на Иисус учеха, при което и едните, и другите проповядваха Евангелието за Царството в съответствие със собственото си разбиране. И те спечелиха много души сред друговерците и отстъпилите от своята вяра евреи.

144:7.4 (1626.5) Абнер, главата на апостолите на Йоан, стана убеден последовател на Иисус и впоследствие беше назначен за глава на групата от седемдесетте учителя, които Иисус изпрати да проповядват Евангелието.

8. В лагера в Пела

144:8.1 (1626.6) През втората половина на декември всички те стигнаха до Йордан близо до Пела, където отново започнаха да учат и проповядват. Както юдеи, така и друговерци идваха в този лагер, за да чуят Евангелието. В един от дните по обяд, когато Иисус учеше народа, някои от най-близките приятели на Йоан доставиха на Учителя посланието, станало последното, което той получи от Кръстителя.

144:8.2 (1626.7) Йоан се намираше в затвора вече половин година и в течение на голяма част от това време Иисус се трудеше, без да привлича вниманието върху себе си; затова не е чудно, че Йоан започна да се безпокои за съдбата на Царството. Другарите на Йоан прекъснаха Иисус, за да му съобщят: “Йоан Кръстител ни изпрати да попитаме — ти наистина ли си Освободителят или да търсим друг?”

144:8.3 (1626.8) След като помълча, Иисус отговори на приятелите на Йоан: “Идете и кажете на Йоан, че той не е забравен. Кажете му, че вие сте чули и видели, че бедните получават благата вест.” Като поговори още с посланиците на Йоан, Иисус се обърна към народа и каза: “Не си мислете, че Йоан се е усъмнил в Евангелието за Царството. Той пита, само за да убеди своите ученици, които са и мои ученици. Йоан не е слаб човек. Позволете да попитам вас, слушалите проповедта на Йоан преди Ирод да го хвърли в тъмница: какво видяхте вие в Йоан — тръстика, развявана от вятъра ли? Капризен човек, облечен в меки одежди ли? Обикновено тези, които се обличат пищно и живеят разкошно, се намират в царските дворци и в жилищата на богатите. Но кого виждахте вие в Йоан? Пророк? Да, казвам ви аз, и много повече от пророк. Именно за Йоан беше казано: “Ето, Аз изпращам преди теб Своя посланик; той ще приготви пътя пред теб.”

144:8.4 (1627.1) „Истина, истина ви казвам: сред всички, родени от жена, нямаше никой по-велик от Йоан Кръстител; и все пак най-малкият в Царството небесно е по-голям от него, защото е роден в духа и знае, че е станал Син Божий.”

144:8.5 (1627.2) Много от тези, които слушаха Иисус този ден, приеха кръщението, както го извършваше Йоан, и с това публично заявиха за встъпването на Царството. И от този ден апостолите на Йоан се свързаха здраво с Иисус. Това събитие ознаменува действителното обединение на последователите на Йоан и Иисус.

144:8.6 (1627.3) След беседата с Абнер посланиците тръгнаха за Махерус, за да разкажат за всичко това на Йоан. Той беше изключително утешен и думите на Иисус, заедно със съобщението на Абнер, укрепиха неговата вяра.

144:8.7 (1627.4) В този ден Иисус продължи обучението с думите: “С кого да сравня това поколение? Много от вас няма да приемат нито проповедта на Йоан, нито моето учение. Вие сте подобни на децата, играещи на пазарния площад, които се обръщат към своите другари и казват: “Ние свирихме за вас, а вие не танцувахте; ние ви пяхме печални песни, а вие не се опечалявахте.” Така е и с някои от вас. Дойде Йоан, който не ядеше и не пиеше, и те казваха, че той е обладан от дявола. Дойде Синът Човешки, който яде и пие, а тези хора казват: “Ето един човек, който твърде много яде и твърде много вино пие, приятел на митари и грешници!” Наистина, за мъдростта съдят по нейните деца.

144:8.8 (1627.5) Може да ви се стори, че небесният Отец е скрил някои от тези истини от мъдрите и разумните, откривайки ги на младенците. Но Отецът прави всички неща добре; Отецът разкрива Себе Си на вселените с методи, които Той избира сам. А затова елате при мен всички вие, които се трудите и сте обременени, и ще намерите покой за своите души. Приемете божествения ярем и ще изпитате Божий мир, който надминава всяко разбиране.”

9. Смъртта на Йоан Кръстител

144:9.1 (1627.6) Йоан Кръстител беше екзекутиран по заповед на Ирод Антипа вечерта на 10 януари 28 година от н.е. На другия ден някои от неговите ученици, които дойдоха в Махерус, узнаха за екзекуцията и, обръщайки се към Ирод, помолиха за разрешение да вземат тялото, което положиха в гробница, а след това погребаха в Севастия, в родината на Абнер. На следващия ден, 12 януари, те тръгнаха на север към лагера на апостолите на Иисус и Йоан в Пела и разказаха на Иисус за смъртта на Йоан. Изслушвайки тяхното съобщение, Иисус пусна народа и каза на събралите се двадесет и четирима: “Йоан е мъртъв. Ирод го е обезглавил. Вечерта съберете съвета и решете по съответен начин своите дела. Забавянето е завършено. Дойде времето да възвестим за Царството открито и с пълна мощ. Утре ще отидем в Галилея.”

144:9.2 (1627.7) Така в ранното утро на 13 януари 28 година от н.е. Иисус и апостолите, придружени от приблизително двадесет и петима последователи, тръгнаха към Капернаум и нощуваха в дома на Зеведей.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. Всички права запазени.