Документ 171, На път за Йерусалим

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 171

На път за Йерусалим

(1867.1) 171:0.1 В ДЕНЯ след достопаметната проповед “За Царството небесно” Иисус обяви, че на следващия ден той и апостолите ще отидат в Йерусалим на празника на Пасхата и по пътя ще посетят многобройните градове на Южна Перея.

(1867.2) 171:0.2 След речта на Иисус за Царството и неговите изявления за намерението му да присъства на празнуването на Пасхата всичките му последователи решиха, че той отива в Йерусалим, за да положи началото на мирското царство, основано върху превъзходството на евреите. Каквото и да им говореше Иисус за материалния характер на Царството, на него не му се отдаваше напълно да изтласка от съзнанието на своите еврейски слушатели представата, че Месията трябва да установи някакво националистическо управление с център в Йерусалим.

(1867.3) 171:0.3 Казаното от Иисус по време на съботната проповед само смути повечето от неговите слушатели; речта на Учителя можа да просвети само немного. Най-близките последователи на Иисус отчасти разбраха тези негови учения, които се отнасяха до вътрешното Царство, “Царството небесно във вас”, но те знаеха, че той отива в Йерусалим за установяване на именно това Царство. Когато се разочароваха в своите очаквания, когато той беше отхвърлен от евреите и по-късно, когато Йерусалим буквално беше изравнен със земята, те все още се вкопчваха в тази надежда, искрено вярвайки, че Учителят скоро ще се върне в света във велико могъщество и слава за установяване на обещаното Царство.

(1867.4) 171:0.4 Именно тази неделя Саломия, майката на Яков и Йоан Зеведееви, дойде при Иисус заедно с двамата си синове-апостоли и, обръщайки се към него така, сякаш той беше източен монарх, се опита да получи от Иисус обещание да изпълни всяка нейна молба. Но Учителят отказа; вместо това той попита: “Какво искаш да направя за теб?” Тогава Саломия отговори: “Учителю, сега, когато отиваш в Йерусалим, за да установиш своето Царство, бих искала да получа твоето обещание, че моите синове ще бъдат удостоени с високата чест да седят единият от дясната, другият от лявата ти страна в твоето Царство.”

(1867.5) 171:0.5 Изслушвайки молбата на Саломия, Иисус каза: “Жено, ти не знаеш за какво молиш.” И след това, гледайки право в очите двамата жадуващи за почести апостоли, той каза: “Доколкото аз отдавна ви познавам и обичам, доколкото даже живеех в дома на вашата майка, доколкото Андрей ви поръча винаги да бъдете при мен, вие позволихте на своята майка тайно да дойде при мен с тази недостойна молба. Но позволете да ви попитам: можете ли да пиете от чашата, от която ще пия аз?” И без да се замислят нито за миг, те отговориха: “Да, Учителю, можем.” Иисус каза: “Аз съм опечален от това, че не знаете защо отиваме в Йерусалим, скърбя поради това, че вие не разбирате същността на моето Царство; разочарован съм от това, че вие доведохте майка си, за да се обърне тя към мен с тази молба; но аз зная, че в душата си вие ме обичате; затова заявявам, че вие действително ще пиете от моята горчива чаша и ще споделите с мен унижението; но не на мен е дадено да позволявам да се седи от дясната или от лявата ми страна. Такива почести очакват онези, които са посочени от моя Отец.”

(1868.1) 171:0.6 Към това време Петър и останалите апостоли бяха узнали за тази беседа; те бяха крайно възмутени от това, че Яков и Йоан търсят особени привилегии за себе си и тайно са отишли заедно със своята майка, за да отправят тази молба. Когато между тях се разгоря спор, Иисус ги повика и им каза: “Вие добре знаете как проявяват своята власт управителите на езичниците и как властват велможите. Но не така трябва да бъде в Царството небесно. Този, който иска да бъде над всички ви, трябва първо да стане ваш роб. Този, който иска да бъде пръв сред вас, нека първо да стане ваш слуга. Този, който иска да бъде пръв в Царството, нека стане ваш служител. Аз ви заявявам, че Синът Човешки не дойде, за да му служат, а за да служи; и сега аз отивам в Йерусалим, за да отдам своя живот, изпълнявайки волята на Отеца и в служба на моите братя.” Чувайки тези думи, апостолите се отдалечиха за молитва. Тази вечер, благодарение на старанията на Петър, Яков и Йоан поднесоха на десетте апостоли дължимите извинения и отново получиха разположението на своите събратя.

(1868.2) 171:0.7 Обръщайки се с молба за места от дясната и лявата страна на Иисус в Йерусалим, синовете на Зеведей едва ли съзнаваха, че нямаше да мине и месец, когато техният любим Учител щеше виси на римския кръст заедно с умиращ крадец от едната страна и с още един престъпник от другата. И тяхната майка, която присъстваше при това разпятие, отчетливо си спомни нелепата молба, с която се обърна към Иисус в Пела, когато тя толкова неразумно измолваше почести за своите синове-апостоли.

1. Тръгването от Пела

(1868.3) 171:1.1 В понеделник, 13 март, през първата половина на деня Иисус и неговите дванадесет апостоли за последен път напуснаха лагера край Пела и тръгнаха на юг на пътешествие по градовете на Южна Перея, където се трудеха съратниците на Абнер. Те прекараха сред седемдесетте повече от две седмици, след което тръгнаха направо за Йерусалим за празнуването на Пасхата.

(1868.4) 171:1.2 Когато Учителят напусна Пела, тези ученици, които се намираха тук заедно с апостолите – общо хиляда души, го последваха. Приблизително половината от тази група се раздели с него при брода при Йордан на пътя за Йерихон, узнавайки, че той отива към Есевон и след като беше изнесъл проповедта “За изчисляването на стойността”. Те тръгнаха за Йерусалим, докато другата половина го съпровождаше в течение на две седмици, посещавайки градовете на Южна Перея.

(1868.5) 171:1.3 Мнозинството най-близки последователи на Иисус по принцип разбираха, че той няма да се върне в лагера край Пела, но те действително смятаха, че това показва, че техният Учител се накани да отиде в Йерусалим, поне за да предяви своите права за трона на Давид. Преобладаващото мнозинство от неговите последователи така и не можаха да осмислят някаква друга концепция за Царството небесно; на каквото и да ги учеше той, те не желаеха да се отказват от юдейската представа за Царството.

(1868.6) 171:1.4 Изпълнявайки инструкциите на апостол Андрей, в сряда, 15 март, Давид Зеведеев затвори лагера за гости край Пела. По това време тук се намираха почти четири хиляди посетители, ако не се броят над хилядата човека, които пребиваваха заедно с апостолите на място, известно като учебен лагер, и които отидоха на юг заедно с Иисус и дванадесетте. Давид със свито сърце разпродаде цялото лагерно оборудване на многобройни купувачи и тръгна за Йерусалим, където впоследствие предаде получените пари на Юда Искариот.

(1869.1) 171:1.5 Давид се намираше в Йерусалим по време на последната трагична седмица и след разпятието отведе майка си назад във Витсаида. В очакване на Иисус и апостолите той спря при Лазар във Витания, където изпадна в най-силно негодувание поради методите, които започнаха да използват фарисеите, преследващи и угнетяващи Лазар след неговото възкресение. Андрей се разпореди Давид да закрие куриерската служба. И това беше възприето от всички като свидетелство за скорошното установяване на Царството в Йерусалим. Давид се оказа без работа и, възмутен от отношението към Лазар, вече почти реши да стане негов доброволен защитник, когато внезапно обектът на неговото възмутено внимание избяга във Филаделфия. Съответно на това известно време след възкресението на Иисус и смъртта на майка си Давид помогна на Марта и Мария да разпродадат своите недвижими имоти, след което се премести във Филаделфия. И там, сътрудничейки с Абнер и Лазар, той прекара остатъка от живота си, ставайки попечител на обширните финансови интереси на Царството, център на които, докато беше жив Абнер, беше Филаделфия.

(1869.2) 171:1.6 Скоро след разрушаването на Йерусалим Антиохия стана център на Павловото християнство, докато Филаделфия си оставаше център на Абнеровото Царство небесно. От Антиохия Павловата версия на ученията на Иисус и за Иисус се разпространи по целия западен свят; от Филаделфия мисионерите на Абнеровата версия за Царството небесно я разпространяваха по цяла Месопотамия и Аравия, докато в по-късни времена тези безкомпромисни посланици – проповедници на ученията на Иисус, не бяха изметени от внезапния подем на исляма.

2. За изчисляването на стойността

(1869.3) 171:2.1 Когато Иисус и групата от почти хиляда последователи пристигнаха при брода през Йордан до Витания, понякога наричана Бет-абара, неговите ученици започнаха да разбират, че той не смята да отиде направо в Йерусалим. Докато съмняващите се спореха помежду си, Иисус се качи на един огромен камък и се обърна към тях с речта, която стана известна под названието “Изчисляване на стойността”. Учителят каза:

(1869.4) 171:2.2 “Тези от вас, които от днес искат да ме следват, трябва да бъдат готови да заплатят за това с беззаветна преданост към волята на моя Отец. Ако искате да бъдете мои ученици, вие трябва да сте готови да се откажете от баща, майка, жена и деца, братя и сестри. Ако някой от вас иска да бъде мой ученик, той трябва да е готов да отдаде даже своя живот, подобно на Сина Човешки, който скоро ще пожертва живота си за завършването на своята мисия по изпълнението на волята на Отеца на Земята и в плът.

(1869.5) 171:2.3 Ако не сте готови да заплатите пълната цена, едва ли можете да бъдете мои ученици. Преди да продължите по-нататък, нека всеки от вас седне и пресметне какво ще му струва да бъде мой ученик. Ако някой от вас поиска да построи на своята земя кула, нима няма преди това да седне и да пресметне колко ще му струва тя и достатъчно ли средства има, за да завърши строителството? Иначе, ако вие положите основите, без да сте изчислили разходите, може да се случи така, че да не се окажете в състояние да доведете започнатото до края и вашите съседи ще ви се смеят и ще казват: “Гледайте, този човек започна да строи, но не можа да завърши работата си.” Или кой цар ще започне война с друг цар, без преди това да се посъветва дали ще може с десет хиляди да противостои на онзи, който е тръгнал срещу него с двадесет хиляди? Ако царят не може да си позволи да противостои на своя враг, защото не е подготвен, той ще изпрати при него посланици, за да узнае условията на мира, докато е още далеч.

(1870.1) 171:2.4 Затова всеки от вас трябва да седне и да изчисли какво ще му струва да бъде мой ученик. От днес вие няма да можете да ни следвате, учейки се и наблюдавайки нашия труд. Вие трябва да се сблъскате с жестоки преследвания и да свидетелствате за това Евангелие пред лицето на най-дълбоките разочарования. Ако не сте готови да се отречете от всичко, което сте, и да посветите на Царството всичко, което притежавате, то вие сте недостойни да бъдете мои ученици. Ако вече сте победили себе си в своята собствена душа, то на вас не ви е нужно да се боите от външната победа, която ви предстои скоро да получите, когато Синът Човешки бъде отхвърлен от първосвещениците и садукеите и отдаден в ръцете на подиграващите се невярващи.

(1870.2) 171:2.5 Сега трябва да се вгледате в себе си и да узнаете какво ви подтиква да бъдете мои ученици. Ако се стремите към почести и слава, ако в главите ви е мирското, вие сте като сол, изгубила вкуса си. А когато солта, която ценят заради нейната соленост, изгуби вкуса си, то каква полза от нея? Такава подправка е безполезна; тя става само за това, да я изхвърлиш с отпадъците. Аз ви предупредих: вървете си с мир по домовете, ако не искате да пиете заедно с мен чашата, която вече пълнят. Отново и отново ви повтарях, че моето Царство не е от този свят, но вие не искахте да ми повярвате. Който има уши да слуша, нека чуе.”

(1870.3) 171:2.6 Произнасяйки тези думи, Иисус, начело на дванадесетте, веднага тръгна за Есевон, съпровождан от приблизително петстотин човека. След кратко задържане втората половина от присъстващите тръгна за Йерусалим. Апостолите на Иисус, както и най-близките ученици, много мислиха над тези думи, но продължаваха да се вкопчват за своята вяра, че след период на несгоди и изпитания Царството задължително ще се появи, поне отчасти в съответствие с техните отдавнашни мечти.

3. Пътешествието из Перея

(1870.4) 171:3.1 Повече от две седмици Иисус и дванадесетте, съпровождани от тълпата от няколкостотин ученика, пътешестваха по Южна Перея, посещавайки всички градове, където се трудеха седемдесетте. По тези места живееха много друговерци и тъй като само малцина от тях се канеха да отидат на Пасхата в Йерусалим, посланиците на Царството веднага пристъпиха към своята работа – обучение и проповеди.

(1870.5) 171:3.2 Иисус се срещна с Абнер в Есевон и Андрей даде на седемдесетте указание да не прекъсват своя труд по време на Пасхата; Иисус препоръчваше посланиците да продължават своята работа независимо от това, което скоро трябваше да стане в Йерусалим. Той също така посъветва Абнер да разреши на женския корпус – поне на тези, които пожелаят – да отидат в Йерусалим на Пасхата. Това беше последната среща на Абнер с Учителя в плът. Неговите прощални думи към Абнер бяха: “Сине мой, аз зная, че ще бъдеш верен на Царството и моля Отеца да ти даде мъдростта да обичаш и разбираш своите братя.”

(1870.6) 171:3.3 Докато пътуваха от град на град, много от спътниците им ги напускаха, отивайки в Йерусалим, така че когато Иисус тръгна за Пела, с него постоянно се намираха вече по-малко от двеста човека.

(1871.1) 171:3.4 Апостолите разбираха, че Иисус отива в Йерусалим за Пасхата. Те знаеха, че Синедрионът е оповестил целия Израил за произнасянето на смъртна присъда и се е разпоредил всеки, който знае неговото местонахождение, да съобщи за това на Синедриона; и все пак, независимо от всичко това, те бяха не така силно разтревожени, както след като той обяви във Филаделфия, че тръгва за Витания, за да се види с Лазар. Основната причина за тази промяна в отношението – от силен страх към сдържано упование – беше възкресяването на Лазар. Те бяха стигнали до извода, че в изключителна ситуация Иисус ще може да се възползва от своето божествено могъщество и да посрами враговете. С тази надежда, както и с по-дълбока и зряла вяра в духовното превъзходство на Учителя, се обясняваше смелостта, проявявана от неговите най-близки последователи, които сега се канеха да отидат заедно с него в Йерусалим независимо от откритото изявление на Синедриона, че той трябва да умре.

(1871.2) 171:3.5 Повечето апостоли и много от най-близките ученици не вярваха, че Иисус може да умре; вярвайки, че той е “възкресението и животът”, те го смятаха за безсмъртен и вече удържал победа над смъртта.

4. Обучението в Ливиас

(1871.3) 171:4.1 Вечерта в сряда, 29 март, Иисус и неговите последователи спряха в Ливиас на път за Йерусалим, завършвайки своето пътешествие по Южна Перея. Именно тази вечер в Ливиас Симон Зилот и Симон Петър, тайно уговорили се за получаването тук на повече от сто меча, раздадоха на всички желаещи да носят това оръжие скрито под своите хитони. Симон Петър все още беше въоръжен с меч и в нощта, когато Учителят беше предаден в градината.

(1871.4) 171:4.2 Рано сутринта в четвъртък, когато останалите още спяха, Иисус повика Андрей и каза: “Събуди своите събратя! Трябва да им кажа нещо.” На Иисус беше известно за мечовете и за това, кой от неговите апостоли е получил и носи в себе си това оръжие, но той така и не им разкри, че това му е известно. Когато Андрей събуди своите другари и те се събраха отделно от останалите, Иисус каза: “Деца мои, вие вече отдавна сте с мен и аз ви научих на много от това, което ще ви бъде необходимо в това време, но сега бих искал да ви предупредя да не се доверявате на несигурностите на плътта или на крехкостта на човешката защита от тези злополучия и изпитания, които ни очакват. Аз ви извиках, за да мога още веднъж направо да ви кажа: ние отиваме в Йерусалим, където, както знаете, Синът Човешки вече е осъден на смърт. Отново ви казвам, че Синът Човешки ще бъде отдаден на първосвещениците и религиозните управители, че те ще го прокълнат и дадат на езичниците. И ще издевателстват над Сина Човешки, ще плюят по него и ще го бият с камшици, и ще го предадат на смъртта. И когато убият Сина Човешки, не се отчайвайте, защото ви заявявам, че на третия ден той ще възкръсне. Бъдете внимателни и помнете, че съм ви предупредил.”

(1871.5) 171:4.3 И отново апостолите бяха поразени, зашеметени; те не можеха да накарат себе си да приемат неговите думи буквално; не можеха да разберат, че Учителят имаше предвид именно това, което казваше. Те бяха дотолкова заслепени от своята упорита вяра в тленното царство на Земята с център в Йерусалим, че просто не можеха, не искаха да си позволят да приемат в буквален смисъл думите на Иисус. Целия ден те размишляваха над това, какво може да има предвид Учителят, правейки такива странни изявления. Но нито един не се реши да го попита за това. Едва след неговата смърт обърканите апостоли осъзнаха, че Учителят им е говорил направо и откровено, предвиждайки своето разпятие.

(1872.1) 171:4.4 Именно в Ливиас, веднага след закуска, няколко приятелски настроени фарисеи дойдоха при Иисус и казаха: “Бягай от тези места, защото Ирод е замислил да те убие, както направи с Йоан Кръстител. Той се бои от народно въстание и е решил да те убие. Ние те предупреждаваме, за да можеш да се спасиш.”

(1872.2) 171:4.5 Отчасти това беше вярно. Възкресяването на Лазар изплаши и разтревожи Ирод и знаейки, че Синедрионът си е позволил да осъди Иисус още преди съдебния процес, Ирод реши или да го убие, или да го изгони от своите владения. Самият той желаеше последното, тъй като поради силния страх пред Иисус се надяваше, че няма да му се наложи да го екзекутира.

(1872.3) 171:4.6 Изслушвайки фарисеите, Иисус отговори: “Аз добре познавам Ирод с неговия страх пред това Евангелие за Царството. Не се заблуждавайте: той със сигурност би предпочел Синът Човешки да отиде в Йерусалим, да пострада и да умре от ръцете на първосвещениците; опетнявайки своите ръце с кръвта на Йоан, той не жадува да поема върху себе си отговорността за смъртта на Сина Човешки. Идете и кажете на тази лисица, че Синът Човешки днес ще проповядва в Перея, утре отива в Юдея и след няколко дни ще завърши своята мисия на Земята и ще бъде готов да се възнесе при Отеца.”

(1872.4) 171:4.7 След това, обръщайки се към апостолите, Иисус каза: „От древността пророците загиват в Йерусалим, затова на Сина Човешки подобава да отиде в този град, където се намира домът на неговия Отец, за да бъде принесен в жертва като отплата за хорския фанатизъм и като следствие от религиозните предразсъдъци и духовната слепота. О, Йерусалим, Йерусалим! Град, убиващ пророците и пребиващ с камъни учителите на истината! Колко пъти исках да събера твоите деца, както кокошката събира своето люпило под крилото си, но ти не ми позволи! Внимавай, скоро твоят дом ще бъде напуснат. Неведнъж ще искаш да ме видиш, но няма да ме видиш. Тогава ще ме търсиш, но няма да ме намериш.” И казвайки това, той се обърна към окръжаващите и каза: “При все това да отидем в Йерусалим и да присъстваме на Пасхата, изпълнявайки това, което подобава да се направи при изпълнението на волята на небесния Отец.”

(1872.5) 171:4.8 Смутена и озадачена беше групата на вярващите, следващи в този ден Иисус в Йерихон. Единственото, което успяха да забележат апостолите, беше някаква тържествуваща нотка в изявленията на Иисус за Царството; те бяха просто неспособни да поставят себе си в такова положение, в което да искат да разберат предупрежденията за надвисналата опасност. Когато Иисус спомена за “възкресението на третия ден”, те се хванаха за това изявление, изтълкувайки го като означаващо, че Царството ще възтържествува веднага след неприятната първоначална схватка с религиозните водачи. “Третият ден” беше обичаен за евреите израз, означаващ “веднага” или “скоро след”. Когато Иисус говореше за “възкресение”, те мислеха, че той има предвид “възраждането на Царството”.

(1872.6) 171:4.9 Иисус беше приет от тези вярващи като Месия, а понятието страдащ Месия беше практически неизвестно на евреите. Те не разбираха, че със своята смърт на Иисус му предстоеше да постигне много неща, с които никога нямаше да се сдобие чрез своя живот. Ако възкресяването на Лазар помогна на апостолите да съберат силите си и да влязат в Йерусалим, то опора на Учителя в течение на този тежък период от неговото посвещение беше паметта за неговото преображение.

5. Йерихонският слепец

(1873.1) 171:5.1 Вечерта в четвъртък, 30 март, Иисус и неговите апостоли, начело на група от приблизително от двеста вярващи, се приближиха до стените на Йерихон. Край градските врати те срещнаха тълпа просяци, сред които беше и някой си Вартимей – възрастен човек, загубил своето зрение още в младостта си. Този сляп просяк беше слушал много за Иисус и знаеше всичко за изцелението на слепия Йосия в Йерусалим. Той не знаеше за последното посещение на Иисус в Йерихон, докато не отиде в Витания. Вартимей твърдо реши, че когато Иисус отново се окаже в Йерихон, той няма да изпусне случая да се обърне към Учителя с молба да му върне зрението.

(1873.2) 171:5.2 Вестта за приближаването на Иисус се разнесе по целия Йерихон и стотици жители се устремиха към него, за да го посрещнат. Когато тази огромна тълпа се върна, съпровождайки влизащия в града Учител, Вартимей, чувайки силния тропот от много крака, разбра, че става нещо необичайно, и попита стоящите редом какво става. Един от просяците отговори: “Иисус Назарянин минава край нас.” Когато Вартимей чу, че редом с него се намира Иисус, той започна силно да вика: “Иисусе, Иисусе, помилуй ме!” И тъй като той продължи да вика все по-силно, някои от онези, които вървяха редом с Иисус, се приближиха до Вартимей и го наругаха, изисквайки да замълчи; но това не помогна: той само продължаваше да крещи все по-неистово и все по-силно.

(1873.3) 171:5.3 Чувайки виковете на слепия, Иисус се спря. И когато видя Вартимей, той каза на своите приятели: “Доведете го при мен.” Тогава те отидоха при Вартимей и казаха: “Радвай се; ела с нас, защото Учителят те вика.” Чувайки тези думи, Вартимей хвърли своя хитон и изскочи на средата на пътя, а стоящите редом го доведоха при Иисус. Иисус попита, обръщайки се към Вартимей: “Какво искаш да направя за теб?” Слепият отговори: “Искам да виждам.” И когато Иисус чу тази молба и видя неговата вяра, той каза: “Ти ще получиш зрение; върви, вярата ти те изцели.” И Вартимей веднага прогледна и остана редом с Иисус, прославяйки Бога, докато на следващия ден Учителят не отиде в Йерусалим. И тогава Вартимей тръгна пред множеството, обявявайки на всички как отново е придобил своето зрение в Йерихон.

6. Посещението при Зекхей

(1873.4) 171:6.1 Слънцето вече клонеше към залез, когато обкръжаващата Учителя процесия влезе в Йерихон и Иисус реши да спре тук за през нощта. Когато той минаваше край митницата, тук се оказа Закхей – старши митарят или събирачът на налозите, на когото случайно се прииска да види Иисус. Старши митарят беше много богат и беше чувал много за този галилейски пророк. Закхей твърдо реши, че трябва да узнае що за човек е този Иисус, когато той се появи друг път в Йерихон.Затова той се опита да се провре през тълпата, но хората бяха твърде много и, бидейки с невисок ръст, той нищо не виждаше поради окръжаващите го хора. Така старши митарят вървеше заедно с останалите, докато тълпата не стигна центъра на града, оказвайки се редом с неговия дом. Осъзнавайки, че няма да успее да си пробие път през тълпата, и опасявайки се, че Иисус ще премине през целия град, без да се задържи, той изтича напред и се качи на едно смокиново дърво, чиито разпрострени клонки се свеждаха над пътя. Знаеше, че така ще види добре Учителя, когато той минава. И не остана разочарован, тъй като Иисус, изравнявайки се с него, се спря и, поглеждайки Закхей, каза: “Закхей, по-бързо слизай долу, защото трябва да спра тази вечер в твоя дом.” Чувайки тези поразителни думи, той едва не падна от дървото. Бързайки да слезе долу и приближавайки се към Иисус, каза, че изключително много се радва на желанието на Учителя да спре при него.

(1874.1) 171:6.2 Те веднага тръгнаха към дома на Закхей и жителите на Йерихон бяха крайно учудени, че Иисус се съгласи да се настани при главния митар. Когато Учителят и неговите апостоли се спряха заедно със Закхей до вратите на неговия дом, един от йерихонските фарисеи, който стоеше наблизо, каза: “Вие виждате, че този човек се настани в дома на грешник – син на Авраам, станал вероотстъпник и грабител на своя народ.” Чувайки това, Иисус погледна Закхей и се усмихна. Тогава Закхей стъпи на един стол и каза: “Хора на Йерихон, чуйте ме! Да, аз съм митар и грешник, но великият Учител дойде, за да се настани в моя дом; и преди той да влезе в дома аз ви заявявам, че смятам да отдам половината от своето състояние на бедните и, започвайки от утрешния ден, ще въздам четворно на тези, от които съм вземал несправедливо. С цялото си сърце ще търся спасение и ще се уча да върша праведност пред Бога.”

(1874.2) 171:6.3 Когато Закхей замлъкна, Иисус каза: “Днес спасението дойде в този дом и ти действително стана син на Авраам.” И обръщайки се към тълпата, събрала се около тях, Иисус каза: “Не се учудвайте на това, което казвам, и не се оскърбявайте от това, което правим, защото аз отдавна ви повтарям: Синът Човешки дойде да търси и спаси загубеното.”

(1874.3) 171:6.4 Те се разположиха за през нощта при Закхей. На следващия ден станаха и отидоха във Витания по „пътя на грабителите”, по своя път към Йерусалим за Пасхата.

7. „Докато минаваше Иисус”

(1874.4) 171:7.1 Където и да се появеше Иисус, той разпространяваше радост. Беше изпълнен с благодат и истина. Неговите другари не спираха да се удивляват на милосърдните думи, които излизаха от устата му. Вежливостта може да се култивира, но благостта е този аромат на дружелюбието, който излъчва пропитата с любов душа.

(1874.5) 171:7.2 Добродетелта винаги предизвиква уважение, но лишена от благодарност, тя често отблъсква любовта. Добродетелта е изцяло привлекателна само тогава, когато е благодатна. Добродетелта е ефективна, само когато е привлекателна.

(1874.6) 171:7.3 Иисус наистина разбираше хората. Именно затова той беше способен на неподправено разположение и искрено състрадание. Но рядко си позволяваше да ги съжалява. Докато неговото състрадание беше безгранично, отзивчивостта му беше практична, лична и конструктивна. Неговото близко познанство със състраданието никога не пораждаше безразличие и той умееше да помага на бедстващите души, без да повишава тяхното самосъжаление.

(1874.7) 171:7.4 Иисус можеше да оказва на хората толкова огромна помощ благодарение на своята искрена любов към тях. Той истински обичаше всеки мъж, всяка жена и всяко дете. Можеше да бъде толкова верен приятел благодарение на своята забележителна проницателност – прекрасно знаеше какво се таи в сърцето и разума на човека. Той беше заинтересуван и внимателен наблюдател. Прекрасно разбираше човешките потребности и изкусно долавяше желанията на хората.

(1874.8) 171:7.5 Иисус никога не бързаше. “Преминавайки”, той имаше време да утешава своите събратя. В неговото общество приятелите му винаги се чувстваха непринудено. Той беше прекрасен слушател. Никога не се ровеше в душите на своите съратници. И когато даваше духовна храна на гладните умове и утоляваше жадните души, тези, които приемаха неговото милосърдие, чувстваха не толкова, че се изповядват на него, колкото, че беседват с него. Те изпитваха безгранично доверие към него, защото виждаха, че той има огромна вяра в тях.

(1875.1) 171:7.6 Той никога не любопитстваше и не проявяваше желание да води хората, да ги управлява или да ги следва. Внушаваше дълбока увереност в себе си и несломимо мъжество във всички, които имаха щастието да го познават. Когато той се усмихнеше на човека, смъртният усещаше нарастваща способност да решава своите разнообразни проблеми.

(1875.2) 171:7.7 Любовта на Иисус към хората беше толкова огромна и мъдра, че той, без да се колебае, се отнасяше сурово с тях, когато обстоятелствата изискваха такова отношение. Канейки се да помогне на човека, той често молеше него за помощ. По такъв начин пробуждаше интереса, апелираше към най-добрите страни на човешката природа.

(1875.3) 171:7.8 Учителят можа да види спасителната вяра в крещящото суеверие на жената, търсеща изцеление чрез докосването до неговата дреха. Той винаги беше готов да прекъсне проповедта и да задържи народа, помагайки на един човек, даже на дете. Велики неща ставаха не само затова, защото хората вярваха в Иисус, но и затова, защото Иисус притежаваше такава огромна вяра в хората.

(1875.4) 171:7.9 Изглеждаше, че повечето действително велики неща, казани и направени от Иисус, бяха като че ли случайни, извършени “мимоходом”. В земното служене на Учителя имаше толкова малко професионални методи, точни планове или предварително определени действия. Преминавайки през живота, той раздаваше здраве и щастие естествено и благодатно. Буквална е истината за това, че „той вървеше, творейки добро”.

(1875.5) 171:7.10 И последователите на Учителя във всички векове следва да се учат да служат „мимоходом” – да творят безкористно благо, занимавайки се със своите ежедневни дела.

8. Притчата за талантите

(1875.6) 171:8.1 Те излязоха от Йерихон едва към обед, защото предишната вечер седяха до късно, докато Иисус учеше Захкей и неговото семейство на Евангелието на Царството. Приблизително на половината разстояние по изкачващия се път за Витания спътниците се установиха за обедна трапеза, а народът тръгна по-нататък към Йерусалим, без да знае, че Иисус и апостолите ще пренощуват на Елеонската планина.

(1875.7) 171:8.2 За разлика от притчата за талантите, насочена към всички ученици, тази втора притча за талантите беше предназначена на първо място за апостолите и беше основана на историята за Архелай и неговия напразен опит да получи власт в Юдея. Това е една от немногото притчи на Учителя, основани на истинска историческа фигура. Не е чудно, че те мислеха за Алхелай, тъй като домът на Закхей в Йерихон се намираше недалеч от изискано украсения дворец на Архелай, чийто акведукт преминаваше покрай пътя, по който те излязоха от Йерихон.

(1875.8) 171:8.3 Иисус каза: “Вие мислите, че Синът Човешки отива в Йерусалим, за да получи царството, но аз ви заявявам, че ви очаква разочарование. Нима не помните за княза, който тръгнал за далечна страна, за да получи за себе си царството, но още преди да се върне, жителите на неговата провинция, вече отхвърлили го в душата си, изпратили след него посланици, за да кажат: “Не искаме този човек да царува над нас”? Така, както този цар беше отхвърлен в мирското владичество, така и Синът Човешки ще бъде отхвърлен във владичеството духовно. И отново ви заявявам: Царството мое не е от този свят; но ако на Сина Човешки му беше предоставено духовно владичество над своя народ, той би приел такова царство на човешките души и би царствал над такива владения на човешките сърца. Независимо от това, че те отхвърлят моето духовно владичество над тях, аз ще се върна, за да приема от други това Царство на духа, от което ме лишават днес. Вие ще видите как днес отхвърлят Сина Човешки, но в друг век това, което днес децата на Авраам отклоняват, ще бъде прието и възвисено.

(1876.1) 171:8.4 А сега, както и отхвърленият велможа от тази притча, бих искал да призова към себе си своите дванадесет слуги, особени управляващи, и връчвайки ви по един талант, да повеля на всеки внимателно да изслуша моите наставления – старателно да се разпореждате с поверените ви пари, докато аз отсъствам, за да може след моето завръщане, когато се изиска отчет, да имате с какво да оправдаете своята служба.

(1876.2) 171:8.5 И даже ако отхвърленият Син не се върне, ще бъде изпратен друг Син, за да получи това Царство, и този Син ще изпрати за всички вас, за да изслуша вашия отчет за службата и да се порадва на вашите успехи.

(1876.3) 171:8.6 И когато впоследствие тези управляващи бяха извикани за отчет, първият дойде и каза: “Господи! Твоят талант донесе още десет таланта.” И неговият господар му казал: “Браво, ти си добър слуга; задето доказа своята вярност в тази работа, аз ти давам управлението на десет града.” И вторият дойде с думите: “Господарю, този талант, който ти ми остави, ми донесе пет таланта.” И господарят каза: “В такъв случай аз ще те направя владетел на пет града.” Така продължаваше и по-нататък, докато за отчет не беше извикан и последният слуга, който доложи: “Ето, господарю, твоя талант, който аз пазих загърнат в кърпа. Постъпих така затова, защото се боях от тебе; предполагах, че ти постъпваш неразумно, защото видях, че вземаш оттам, където не си слагал, че искаш да жънеш там, където не си сял.” Тогава неговият господар казал: “Ще те съдя с твоите думи, негоден и неверен слуга. Ти знаеше, че аз жъна там, където очевидно не съм сял; затова ти знаеше, че ще ти бъде поискан отчет. Знаейки това, ти трябваше поне да пуснеш моите пари в оборот, за да мога, като се върна, да си ги получа с печалба.”

(1876.4) 171:8.7 И каза на велможата, който стоеше редом: “Вземете таланта от този неверен слуга и отдайте на заработилия десет мина.” И когато те напомниха на стопанина, че той вече има десет мина, той каза: “На всеки имащ ще му се даде, а от нямащия ще бъде взето и това, което има.”

(1876.5) 171:8.8 Тогава апостолите поискаха да узнаят по какво смисълът на тази притча се отличава от предишната притча за талантите, но на многобройните въпроси Иисус отговаряше само: “Добре обмислете тези думи в своята душа и нека всеки от вас открие тяхното истинско значение.”

(1876.6) 171:8.9 В последващите години Натанаил прекрасно обясняваше смисъла на тези две притчи, свеждайки своето тълкуване до следните изводи:

(1876.7) 171:8.10 1. Способността да си практическо мерило на съществуващите в живота възможности. Никога няма да сте отговорни за това, което превишава вашите способности.

(1876.8) 171:8.11 2. Верността е безупречното мерило на човешката надеждност. Този, който е верен в малкото, най-вероятно ще прояви вярност към всичко, което е съобразно неговите дарования.

(1876.9) 171:8.12 3. При равни възможности Учителят дарява по-малка награда за по-малка вярност.

(1877.1) 171:8.13 4. При по-лоши възможности той дарява еднаква награда за еднаква вярност.

(1877.2) 171:8.14 След като се бяха нахранили и след като множеството последователи бяха тръгнали към Йерусалим, Иисус, стоейки пред апостолите край пътя в сянката на надвисналата скала, с радостно достойнство и милосърдно величие посочи с ръка на запад и каза: “Да вървим, братя мои, в Йерусалим, за да получим приготвеното за нас и с това да изпълним волята на небесния Отец на всичко съществуващо.”

(1877.3) 171:8.15 Така Иисус и неговите апостоли продължиха своето пътешествие към Йерусалим, станало за Учителя последното, извършено в образа на смъртен човек от кръв и плът.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved