Документ 116, Всемогъщият-Висшият

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 116

Всемогъщият-Висшият

(1268.1) 116:0.1 АКО човекът осъзнаеше, че на неговите Създатели – на неговите непосредствени ръководители – е присъща не само божественост, но и крайност и че Бог на времето и пространството е еволюиращо и неабсолютно Божество, то противоречията на временните неравенства биха престанали да бъдат непонятни религиозни парадокси. Би било прекратено проституирането на религиозната вяра в угода на социалното самодоволство на щастливците и тя не би служила само за едното поощрение на стоическото смирение на нещастните жертви на социалната бедност.

(1268.2) 116:0.2 Наблюдавайки възвишено-съвършените сфери на Хавона, би било толкова обосновано, колкото и логично да се предположи, че те са създадени от съвършен, безкраен и абсолютен Създател. Но всяко обективно същество, изхождащо от тези основания и логика и наблюдаващо объркването, несъвършенствата и несправедливостите на Урантия, не може да не стигне до заключението, че вашият свят е сътворен и се управлява от Създатели, които са субабсолютни, предбезкрайни и далеч не съвършени.

(1268.3) 116:0.3 Емпиричният растеж подразбира партньорство между създанията и Създателя – съюз на Бога и човека. Растежът е отличителният признак на емпиричното Божество: Хавона не претърпя растеж; Хавона е и винаги е била; тя е екзистенциална, както и вечните Богове, които са неин източник. Но голямата вселена се характеризира с растеж.

(1268.4) 116:0.4 Всемогъщият-Висшият е живо и еволюиращо Божество на енергия и личност. Неговите настоящи владения – голямата вселена, също са растяща сфера на енергия и личност. Неговото предназначение е съвършенството, но неговият днешен опит включва елементи на растежа и незавършения статут.

(1268.5) 116:0.5 Висшето Същество функционира: на първо място в централната вселена – като духовна личност, на второ място в голямата вселена – като Бог-Всемогъщия, енергийна личност. Третата функция на Висшия в мирозданието понастоящем е скрита, съществуваща само като неизвестен потенциал на разума. Никой не знае какво именно ще разкрие този трети стадий от развитието на Висшето Същество. Някои предполагат, че след утвърждаването на свръхвселените в светлината и живота Висшият ще управлява от Уверса като всемогъщ емпиричен властелин на голямата вселена и едновременно ще разширява сферата на своето владичество като свръхмогъщ властелин на вселените на външното пространство. Други смятат, че третият стадий на Върховността ще бъде свързан с третото ниво на проявление на Божеството. Но никой не знае това със сигурност.

1. Висшият Разум

(1268.6) 116:1.1 Опитът на развиващата се личност на всяко създание е едно от стъпалата на опита на Всемогъщия-Висшия. Разумното подчиняване на всеки физически сегмент от свръхвселените е част от растящото управление на Всемогъщия-Висшия. Творческият синтез на енергията и личността е част от съзидателната подбуда, присъща на Висшия Разум, и е самата същност на еволюционния растеж на единството във Висшето Същество.

(1269.1) 116:1.2 Съюзът на енергийните и личностни атрибути на Върховността е функция на Висшия Разум; и следствието на завършената еволюция на Всемогъщия-Висшия ще бъде единното и личностно Божество, а не просто слабо съгласувана асоциация на божествените атрибути. В по-широка перспектива няма да има Всемогъщ отделно от Висшия, Висш отделно от Всемогъщия.

(1269.2) 116:1.3 В течение на еволюционните епохи потенциалът на физическата енергия на Висшия е заключен в Седем Висши Управляващи Енергии, а неговият интелектуален потенциал почива в Седемте Главни Духа. Безкрайният Разум е функция на Безкрайния Дух, космическият разум – служенето на Седемте Главни Духа; Висшият Разум претърпява процес на актуализация в координацията на голямата вселена и функционална асоциация с разкриването и постигането на Бог-Седмократния.

(1269.3) 116:1.4 Пространствено-времевият разум – космическият разум, действа различно в седемте свръхвселени, но с помощта на неизвестен на нас асоциативен метод той се координира във Висшето Същество. Върховното управление на голямата вселена, осъществявано от Всемогъщия, не се отнася изключително към физическия и духовния планове. В седемте свръхвселени то е главно материално и духовно, но съществуват и такива феномени на Висшето, които са едновременно и интелектуални, и духовни.

(1269.4) 116:1.5 Ние действително знаем за разума на Върховността по-малко, отколкото за всеки друг аспект на това развиващо се Божество. Този разум е безспорно активен в цялата голяма вселена и се смята, че той притежава потенциално предназначение, свързано с изпълнението на необичайно широката си функция в мирозданието. Но едно знаем със сигурност: докато физическото начало е способно да достигне предела на своя растеж и духът може да се сдобие със съвършенството на своето развитие, разумът никога няма да престане да прогресира – той е емпиричен метод за нескончаем прогрес. Висшият е емпирично Божество и затова той никога няма да постигне окончателност на развитие на разума.

2. Всемогъщият и Бог-Седмократният

(1269.5) 116:2.1 Управлението на вселенското енергийно присъствие на Всемогъщия произхожда едновременно с появата върху арената на космическото действие на висшите създатели и управители на еволюционните свръхвселени.

(1269.6) 116:2.2 Бог-Висшият придобива своите духовни и личностни атрибути от Райската Троица, но актуализацията на неговата енергия се осъществява в действията на Синовете-Създатели, Извечно Древните и Главните Духове, чиито съвместни актове са източникът на неговото нарастващо могъщество като всесилен властелин в седемте свръхвселени и по отношение на тях.

(1269.7) 116:2.3 Безусловното Райско Божество е непостижимо за еволюиращите създания на времето и пространството. Вечността и безкрайността ознаменуват себе си с такова ниво на божествена реалност, което е недостъпно за разбирането на пространствено-времевите създания. Безкрайността на Божеството и абсолютността на владичеството са неотменими качества на Райската Троица, а Троицата представлява реалност, която в определен смисъл излиза извън пределите на разбиране на смъртния човек. На пространствено-времевите създания са нужни първопричини, съотношения и предназначения, за да осмислят съществуващите във вселената връзки и да разберат значението на заключените в божествеността ценности. Затова Райското Божество смекчава и по друг начин обуславя извънрайските олицетворения на божествеността, с това пораждайки Висшите Създатели и техните партньори, които извечно носят светлината на живота във все нови и нови предели, все по-далеч от нейния Райски източник, докато не намери своето най-отдалечено и прекрасно изражение в земните животи, преживявани от посвещенческите Синове в еволюционните светове.

(1270.1) 116:2.4 Такъв е произходът на Бог-Седмократния, последователните нива на когото се срещат със смъртния човек в следния порядък:

(1270.2) 116:2.5 1. Синовете-Създатели (и Съзидателните Духове).

(1270.3) 116:2.6 2. Извечно Древните.

(1270.4) 116:2.7 3. Седемте Главни Духа.

(1270.5) 116:2.8 4. Висшето Същество.

(1270.6) 116:2.9 5. Съвместният Извършител.

(1270.7) 116:2.10 6. Вечният Син.

(1270.8) 116:2.11 7. Всеобщият Баща.

(1270.9) 116:2.12 Първите три нива са Висшите Създатели; трите последни нива са Райските Божества. Висшето извечно заема промеждутъчно положение като емпирично духовно олицетворение на Райската Троица и емпирично средоточие на всемогъщата еволюционна енергия на породените от Райските Божества създания. Висшето Същество е максимално разкриване на Божеството за седемте свръхвселени и за настоящата вселенска епоха.

(1270.10) 116:2.13 Изхождайки от логиката на смъртните, би могло да се направи изводът, че емпиричното възсъединяване на съвкупните действия на първите три нива на Бог-Седмократния би било равностойно на нивото на Райското Божество, но това не е така. Райското Божество е екзистенциално Божество. Висшите Създатели в своето божествено единство на енергия и личност представляват себе си и изразяват нов силов потенциал на емпиричното Божество. И този имащ емпиричен произход силов потенциал влиза в неизбежен съюз с емпиричното Божество с троичен произход – Висшето Същество.

(1270.11) 116:2.14 Бог-Висшият не е Райската Троица, както не е той и нито един от тези свръхвселенски Създатели, чиито функции действително синтезира в своето еволюиращо всемогъщество, нито всички тях в съвкупност. Макар че източникът на произхода на Бог-Висшия да е Троицата, за еволюционните създания той става енергийна личност едва чрез координиращите функции на трите първи нива на Бог-Седмократния. Понастоящем Всемогъщият-Висшият се реализира във времето и пространството чрез дейността на Висшите Съзидателни Личности така, както във вечността Съвместният Извършител мигновено възниква по волята на Всеобщия Баща и Вечния Син. Тези същества, принадлежащи към първите три нива на Бог-Седмократния, са самата същност и източник на енергии на Всемогъщия-Висшия. Затова те трябва извечно да го съпровождат и да поддържат неговите административни действия.

3. Всемогъщият и Райското Божество

(1270.12) 116:3.1 Дейността на Райските Божества е не само непосредствена, чрез обхващащите цялата вселена гравитационни контури, но и опосредствана, осъществявана чрез различни посредници и други проявления, като например:

(1270.13) 116:3.2 1. Средоточията на разума на Третия Източник и Център. Крайните области на енергията и духа буквално се скрепват от присъствията на разума на Съвместния Извършител. Това е вярно за широкия спектър на духовните същества, започвайки със Съзидателния Дух на локалната вселена, Отражателните Духове на свръхвселената и завършвайки с Главните Духове на голямата вселена. Контурите на разума, изхождащи от тези разнообразни разумни същества, представляват космическата арена, на която създанията правят своя избор. Разумът е еластичната реалност, с която с такава лекота могат да се разпореждат и създания, и Създатели; това е най-важното звено, съединяващо материята и духа. Посвещаването на разума на Третия Източник и Център обединява духовното лице на Бог-Висшия с емпиричната енергия на еволюционния Всемогъщ.

(1271.1) 116:3.3 2. Разкриване личността на Втория Източник и Център. Присъствието на разума на Съвместния Извършител обединява божествения дух с конфигурацията на енергия. Посвещенческите инкарнации на Вечния Син и неговите Райски Синове обединяват, а фактически сливат в едно цяло божествената същност на Създателя с еволюиращата същност на създанието. Висшият е и създание, и създател; възможността за неговото съществуване в такова качество се разкрива в посвещенческите деяния на Вечния Син и неговите неподчинени и подчинени Синове. Синовете от посвещенческата категория – Михаил и Авоналовците, действително прибавят към своята божествена същност и неподправената същност на създанията, която стана тяхна собствена за сметка на преживяването на настоящия живот на създанията в еволюционните светове. Когато божественото става подобно на човешкото, такова отношение носи в себе си възможността за превръщането на човешкото в божествено.

(1271.2) 116:3.4 3. Присъствието на Първия Източник и Център, пребиваващ в създанията. Разумът обединява духовните причинности с енергийните реакции; посвещенческото служене обединява низхождането на божествеността с възхода на създанията; и пребиваващите в създанията частици на Всеобщия Баща действително обединяват еволюиращите създания с Бога в Рая. Съществуват много подобни разновидности на духовното присъствие на Отеца, които се вселяват в многобройните категории личности, а в смъртния човек такива божествени частици на Бога са Настройчиците на Съзнанието. Тайнствените Наставници стават за човека това, което Райската Троица е за Висшето Същество. Настройчиците са абсолютни основи, а на абсолютните основи, в резултат от свободния избор, може да се развие божествената реалност на вечностната същност: за човека – това е завършилият, за Божеството – Бог-Висшият.

(1271.3) 116:3.5 Посвещаването на създанията, осъществявано от Райските категории Синове, позволява на тези божествени Синове да обогатят своите личности за сметка на придобиването на действителна същност на вселенските създания, докато за самите създания такива посвещения неизменно разкриват Райския път за постигане на божествеността. Посвещенията на Настройчиците на Всеобщия Баща му позволяват да привлече към себе си личностите на притежаващите свободен избор волеви създания. И във всички такива отношения, съществуващи в крайните вселени, Съвместният Извършител е неизменен източник на служене на разума, благодарение на който се осъществяват тези действия.

(1271.4) 116:3.6 С помощта на тези и много други методи Райските Божества участват в еволюционните процеси на времето, разкриващи се на въртящите се планети на пространството и достигащи своята кулминация във Висшето – личностно следствие от цялата еволюция.

4. Всемогъщият и Висшите Създатели

(1271.5) 116:4.1 Единството на Висшето Цяло зависи от постепенното обединяване на крайните части; актуализацията на Висшето е следствие и производно именно от тези обединения на факторите на върховността – създатели, създания, интелекти и енергии на вселените.

(1272.1) 116:4.2 В продължение на тези епохи, когато суверенността на Върховността претърпява развитие във времето, всемогъщата енергия на Висшето зависи от Божествените действия на Бог-Седмократния, при което явно съществуват особено тесни отношения между Висшето Същество и Съвместния Извършител заедно с неговите първични личности – Седемте Главни Духа. Както Съвместният Извършител, така и Безкрайният Дух действат по много начини, компенсиращи несъвършенството на еволюционното Божество, и поддържат много тесни отношения с Висшия. В определена степен толкова тесни отношения с Висшето съществуват и в Главните Духове, особено в Седмия Главен Дух, който говори от името на Висшия. Този Главен Дух познава Висшия – той поддържа с него лична връзка.

(1272.2) 116:4.3 На ранния стадий от съставянето на плана за сътворението на свръхвселените Главните Духове се обединиха с породилата ги Троица в съвместно създаване на четиридесет и деветте Отражателни Духа, а Висшето Същество от своя страна осъществи творчески акт, станал кулминацията на съвместните актове на Райската Троица и съзидателните деца на Райското Божество. Появи се Маджестон, явяващ се оттогава средоточие на космическото присъствие на Висшия Разум, докато Главните Духове остават източници-центрове на обширното служене на космическия разум.

(1272.3) 116:4.4 Но Главните Духове продължават да контролират Отражателните Духове. Седмият Главен Дух (осъществяващ общо наблюдение над Орвонтон от централната вселена) поддържа лична връзка с намиращите се на Уверса седем Отражателни Духа (и осъществява общо наблюдение над тях). При изпълнение на контролно-административни функции между свръхвселените или в пределите на свръхвселената той използва отражателна връзка с Отражателните Духове от своя собствен тип, които се намират в столицата на всяка свръхвселена.

(1272.4) 116:4.5 Тези Главни Духове не само поддържат и разширяват владичеството на Върховността, но на свой ред изпитват въздействието на съзидателните замисли на Висшия. Обикновено съвместните творения на Главните Духове се отнасят към полуматериалния тип (управляващите енергиите и т.н.), докато индивидуалните творения принадлежат към духовния тип (свръхнафими и т.н.). Но когато Главните Духове съвместно създали Седемте Духа на Кръговете в отговор на волята и замисъла на Висшето Същество, то следва да се отбележи, че те са произвели духовно, а не материално или полуматериално потомство.

(1272.5) 116:4.6 Това, което се отнася към Главните Духове на свръхвселените, се отнася и до триединните управители на тези свръхтворения – Извечно Древните. Тези олицетворения на справедливостта и правосъдието на Троицата във времето и пространството са практически лостове за мобилизация на всемогъществото на Висшия, изпълняващи функцията на седмократни средоточия на еволюцията на тринитарното владичество в регионите на времето и пространството. Намирайки се на половината път между Рая и еволюционните светове, тези властелини на троичния произход виждат и двете страни, познават и двете страни и съгласуват и двете страни.

(1272.6) 116:4.7 Но истинските лаборатории, в които се разработват експериментите с разума, изследванията на галактиките, методите за разкриването на божествеността и развитието на личността, са локалните вселени, в своята космическа съвкупност образуващи действителния фундамент, на който Висшият достига еволюцията на своето божествено начало в опита и посредством опита.

(1272.7) 116:4.8 В локалните вселени даже Създателите еволюират: духовното присъствие на Съвместния Извършител преминава развитие от средоточието на живата енергия до божествената личност на Вселенския Майчински Дух; Синът-Създател преминава пътя от екзистенциалната Райска Божественост до емпиричната същност на висшето владичество. Локалните вселени са отправни точки на истинската еволюция – местата на поява на действително несъвършени личности, дарени със способността по собствена воля да участват в създаването на самите себе си такива, каквито им е съдено да станат.

(1273.1) 116:4.9 В своите посвещения на еволюционните светове Синовете-Арбитри с времето придобиват същност, изразяваща божествеността на Рая в емпиричното обединение с висшите духовни ценности на материалната човешка природа. В тези и други посвещения Създателите Михаиловци също придобиват същността на своите деца в локалните вселени и способността да виждат космоса с техните очи. Такива Синове-Властелини се приближават към съвършенството на овладяването на субвърховния опит; а когато тяхното пълновластие в локалните вселени се разширява и включва в себе си свързаните с тях Съзидателни Духове, то може да се каже, че то се приближава към пределите на върховността по отношение на днешните потенциали на еволюционната голяма вселена.

(1273.2) 116:4.10 Когато посвещенческите Синове откриват за човека нови пътища за търсене на Бога, те не творят тези пътища за постигане на божествеността, а освещават вечните стълбове по пътя на прогреса, водещи чрез присъствието на Висшия към Райския Баща.

(1273.3) 116:4.11 Локалната вселена е отправният пункт за личностите, които са най-отдалечени от Бога и които затова са способни да изпитат най-голяма степен на духовен възход във вселената, да постигнат максимално емпирично участие в сътворяването на самите себе си. Същите тези локални вселени подобно на това представляват опит с максимално възможна дълбочина за низходящите личности и значението на този опит за такива личности е също толкова смислено, колкото значението на опита от възхода към Рая за еволюиращите създания.

(1273.4) 116:4.12 Очевидно смъртният човек е необходим за пълнотата на функцията на Бог- Седмократния в процеса на постигането от тази група божествени същества на своя апогей – актуализацията на Висшия. Съществуват много други вселенски личности, които са също толкова необходими за установяването на всемогъщата енергия на Висшия, но настоящото описание се дава за наставление на хората и затова то в значителна степен е ограничено от тези фактори, които влияят на еволюцията на Бог-Седмократния, които имат отношение към смъртния човек.

5. Всемогъщият и Седмократните Управляващи

(1273.5) 116:5.1 Вие вече знаете за връзката на Бог-Седмократния с Висшето Същество и сега трябва да разбирате, че Седмократният включва и управляващите, и създателите на голямата вселена. Към седмократните управляващи на голямата вселена се отнасят следните същества:

(1273.6) 116:5.2 1. Главните Физически Регулатори.

(1273.7) 116:5.3 2. Висшите Енергийни Центрове.

(1273.8) 116:5.4 3. Висшите Управляващи Енергията.

(1273.9) 116:5.5 4. Всемогъщият-Висшият.

(1273.10) 116:5.6 5. Богът на Действието – Безкрайният Дух.

(1273.11) 116:5.7 6. Райският Остров.

(1273.12) 116:5.8 7. Източникът на Рая — Всеобщият Баща.

(1273.13) 116:5.9 Тези седем групи са функционално неотделими от Бог-Седмократния и образуват нивото на физическо управление, осъществявано от това обединение на Божествата.

(1273.14) 116:5.10 В свръхвселенски смисъл разделянето на енергиите и духа (произхождащо от съвместното присъствие на Вечния Син и Райския Остров) получи символичен израз, когато Седемте Главни Духа се обединиха за извършването на своя първи съвместен творчески акт. Това събитие ознаменува появата на Седемте Висши Управляващи Енергията. Едновременно с това стана отделянето на духовните контури на Главните Духове, рязко отличаващи се от физическата дейност, оставаща във владение на управляващите енергията, и веднага се появи космическият разум – новият фактор, координиращ материята и духа.

(1274.1) 116:5.11 Всемогъщият-Висшият еволюира като върховен управляващ на физическото могъщество на голямата вселена. В настоящата вселенска епоха този потенциал на физическо могъщество изглежда съсредоточен в Седемте Висши Управляващи Енергията, действащи чрез стационарните местоположения на енергийните центрове и подвижните присъствия на физическите регулатори.

(1274.2) 116:5.12 Времевите вселени са несъвършени; съвършенството е тяхното предназначение. Борбата за съвършенство засяга не само интелектуалното и духовното нива, но и физическото ниво на енергията и масата. Утвърждаването на седемте свръхвселени в светлината и живота предполага постигането от тях на физическа устойчивост. Смята се, че окончателното постигане на материално равновесие ще ознаменува завършването на еволюцията на физическото управление на Всемогъщия.

(1274.3) 116:5.13 На ранния етап от изграждането на вселената даже Райските Създатели отделят основно внимание на материалното равновесие. Структурата на локалната вселена придобива определени контури не само в резултат от дейността на енергийните центрове, но и благодарение на пространственото присъствие на Съзидателния Дух. В тези ранни епохи на изграждане на локалната вселена Синът-Създател демонстрира слабо понятното свойство на управление на материята и напуска своята столична планета, едва след като локалната вселена е станала като цяло устойчива.

(1274.4) 116:5.14 В крайна сметка всяка енергия реагира на разума и физическите регулатори са деца на Бога на разума, активиращ еталона на Рая. Интелектуалните способности на управляващите енергията неизменно са посветени на осъществяването на физическата регулация. Тяхната борба за физическо господство над отношенията на енергията и движенията на масата се прекратява едва след постигането на крайната победа над енергията и движенията на масата, които образуват постоянната област на тяхната дейност.

(1274.5) 116:5.15 Борбата на духа във времето и пространството се заключава в еволюцията на духовното господство над материята посредством (личностния) разум; физическата (неличностна) еволюция на вселените се заключава в съгласуването на космическата енергия и представите за устойчивостта, които се съдържат в разума, подчинен на свръхуправлението на духа. Цялостната еволюция на съвкупната голяма вселена се заключава в личностното обединяване на контролиращия енергията разум и координирания с духа интелект и тя ще се разкрие в пълното проявление на всемогъщата енергия на Висшия.

(1274.6) 116:5.16 Трудността в постигането на състояние на динамично равновесие се обяснява с факта на растеж на космоса. Появата на новата енергия и новата маса постоянно поставя под заплаха контурите, установени във физическото творение. Растящата вселена е неустойчива вселена. Поради това нито една част от космическото цяло не може да придобие истинска устойчивост, докато в надлежното време не бъде постигната материална завършеност на седемте свръхвселени.

(1274.7) 116:5.17 В устойчивите вселени на светлината и живота не стават неочаквани физически явления, имащи принципно значение. Тук е постигнат относително пълен контрол над материалното творение; при все това проблемите по взаимоотношенията на устойчивите и еволюиращи вселени продължават да се намират в центъра на вниманието на Управляващите Вселенската Енергия. Но тези проблеми постепенно ще изчезнат с намаляването на творческата активност при приближаването на голямата вселена към апогея на еволюционното изразяване.

6. Господството на Духа

(1275.1) 116:6.1 В еволюционните свръхвселени енергията-материя преобладава във всичко освен в личността, където духът чрез посредничеството на разума се стреми да придобие господстващо положение. Целта на еволюционните вселени е подчиняване на енергията-материя чрез разума, съгласуването на разума с духа и всичко това се постига благодарение на съзидателното и обединяващо присъствие на личността. По такъв начин по отношение на личността физическите системи действително стават подчинени, интелектуалните системи – съгласувани, а духовните системи – ръководни.

(1275.2) 116:6.2 Този съюз на енергия и личност се изразява на нивата на божеството във Висшия и като Висшия. Но действителната еволюция на духовното господство е такъв растеж, който е основан на свободните волеви актове на Създателите и създанията на голямата вселена.

(1275.3) 116:6.3 На абсолютните нива енергията и духът съставляват единно цяло. Но при прехода на други нива веднага възниква разлика и според движението на енергията и духа навън от Рая пропастта между тях се увеличава дотогава, докато в локалните вселени те не станат напълно различни. Те вече не са нито идентични, нито приличащи си едно на друго и е необходимо посредничеството на разума, за да осигури тяхната взаимовръзка.

(1275.4) 116:6.4 Фактът, че енергията може да се насочва от действията на регулиращите личности, демонстрира чувствителността на енергиите към въздействието на разума. Фактът, че масата може да се стабилизира от действията на същите тези регулатори, показва чувствителността на масата към подреждащото присъствие на разума. И фактът, че самият дух, присъстващ във волевата личност, може с помощта на разума да се стреми към подчиняване на енергията-материя, говори за потенциалното единство на цялото крайно творение.

(1275.5) 116:6.5 По цялата вселена на вселените съществува взаимосвързаност на всички сили и личности. Синовете-Създатели и Съзидателните Духове зависят от сътрудничеството на енергийните центрове и физическите регулатори в организацията на вселените; дейността на Висшите Управляващи Енергията би била непълна без свръхуправлението на Главните Духове. Устройството на физическия живот на човека го прави отчасти невъзприемчив към повелите на (личностния) разум. На свой ред същият този разум се подчинява на целенасоченото водителство на духа и резултат от такова еволюционно развитие става появата на новото дете на Висшия – новото личностно обединяване на няколко вида космическа реалност.

(1275.6) 116:6.6 С цялото нещата стоят така, както и с частите: на духовното лице на Висшия е необходима еволюционната енергия на Всемогъщия, за да постигне пълнотата на Божеството и да достигне своята цел – обединение в Троицата. Това се осъществява от личностите на пространството и времето, но кулминацията и завършването на дадената дейност е акт на Всемогъщия-Висшия. И макар че растежът на цялото е по такъв начин съединяване в едно на съвкупността от растежа на частите, оттук следва и това, че еволюцията на частите е непълно отражение на целенасочения растеж на цялото.

(1275.7) 116:6.7 В Рая монота и дух съществуват като единно цяло и се отличават само по названието. В Хавона, макар че притежават явни различия, материята и духът по самата си природа са хармонични. Що се отнася до седемте свръхвселени обаче, тук отклонението е огромно: дълбока пропаст лежи между космическата енергия и божествения дух; с това се обяснява наличието на по-голяма емпирична възможност за действието на разума, призван да хармонизира и съответно да обедини физическата форма с духовните цели. В еволюиращите във времето вселени на пространството се извършва по-голямо отслабване на божествеността, тук се налага да се решават и по-трудни задачи и тук се предоставят големи възможности за придобиване на опит при решаването на тези задачи. И цялото това съществуващо в свръхвселената положение разширява арената на еволюционното битие, където са осигурени равни възможности за придобиване на космически опит – както за създанията, така и за Създателите, даже за Висшето Божество.

(1276.1) 116:6.8 Господството на духа, което е екзистенциално на абсолютните нива, става еволюционен опит на крайните нива и в седемте свръхвселени. И този опит принадлежи по равно на всички – от смъртния човек до Висшето Същество. Всички се борят, борят се лично за постигане на целта; всички участват, участват лично в осъществяването на своята участ.

7. Живият организъм на Голямата Вселена

(1276.2) 116:7.1 Голямата вселена е не само грандиозно материално творение, което се отличава с физическо великолепие, духовно величие и интелектуален размах. Това също така е и изумителен и чувствителен жив организъм. В обширното творение – в животрептящия космос – пулсира истински живот. Физическата реалност на вселените символизира постигаемата реалност на Всемогъщия-Висшия; и този материален жив организъм е пронизан от контурите на разума, подобно на човешко тяло, покрито от мрежа чувствителни нервни влакна. Физическата вселена е наситена с енергийни контури, ефективно активиращи материалното творение, подобно на човешкото тяло, получаващо храна и енергия благодарение на кръвообращението, разпределящо усвояваните енергийни продукти на храненето. Обширната вселена не е лишена и от тези координиращи центрове на величествено свръхуправление, които можем да сравним с деликатната система на химическата регулация на човешкия организъм. Но ако вие бяхте запознати със строежа на енергийния център, бихме могли, по аналогия, да ви разкажем доста повече за физическата вселена.

(1276.3) 116:7.2 Както смъртните зависят от слънчевата енергия за продължаването на живота, така и голямата вселена зависи от неизчерпаемите енергии, излъчвани от долния Рай за поддържане на физическата активност и космическите движения в пространството.

(1276.4) 116:7.3 Разумът е даден на смъртните затова, за да може с негова помощ те да могат да осъзнаят своята индивидуалност и личност; и разумът – даже такъв като Разума на Висшия – е посветен на тоталността на крайното и духът на тази еволюираща личност на космоса извечно се стреми към господство над енергията-материя.

(1276.5) 116:7.4 Смъртният човек реагира на духовното ръководство подобно на това, както голямата вселена реагира спрямо необятния обхват на духовната гравитация на Вечния Син – всеобщата свръхматериална връзка на вечните духовни ценности във всички творения на крайния космос на времето и пространството.

(1276.6) 116:7.5 Хората са способни на вечно самоотъждествяване с цялата и нерушима вселенска реалност – сливане с вътрешния Настройчик на Съзнанието. Така и Висшият се намира във вечна зависимост от абсолютната устойчивост на Изначалното Божество, Райската Троица.

(1276.7) 116:7.6 Стремежът на човека към Райското съвършенство, неговата борба за придобиване на Бога създава истинско напрежение на божествеността в живия космос, което може да се разреши само за сметка на еволюцията на безсмъртната душа; именно такава еволюция произхожда от опита на отделното смъртно създание. Но когато всички създания и всички Създатели в голямата вселена еднакво се борят за постигане на Бога и божествено съвършенство, се създава огромно космическо напрежение, което се разрешава само чрез величествения синтез на всемогъщата енергия с духовното лице на еволюиращия Бог на всички създания – Висшето Същество.

(1277.1) 116:7.7 [Подготвено от Могъщ Посланик, временно пребиваващ на Урантия.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved