Документ 154, Последни дни в Капернаум

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 154

Последни дни в Капернаум

(1717.1) 154:0.1 В ПАМЕТНАТА съботна вечер на 30 април, докато Иисус вселяваше увереност и мъжество в своите подтиснати и смутени ученици, в Тивериада се провеждаше съвещание на Ирод Антипа с група специални представители на йерусалимския Синедрион. Тези книжници и фарисеи уговаряха Ирод да арестува Иисус. Те с всички сили се опитваха да го убедят, че Иисус подстрекава народа към разкол и даже към метеж. Но Ирод се отказа да вземе мерки против Иисус като политически престъпник. Съветниците на Ирод правдиво му изложиха епизода, станал на противоположния бряг на езерото, разказвайки му как народът се е опитал да провъзгласи Иисус за цар и как той е отхвърлил това предложение.

(1717.2) 154:0.2 Един от приближените на Ирод, Хуза, чиято жена влизаше в попечителския женски корпус, му съобщи, че Иисус не го интересува земната власт и че единствената му грижа е установяването на духовно братство за своите вярващи, което той нарича Царството небесно. Ирод напълно се доверяваше на съобщенията на Хуза и се отказа да се намесва в дейността на Иисус. Освен това по това време в отношението си към Иисус Ирод се влияеше от своя суеверен страх пред Йоан Кръстител. Ирод беше един от тези еврейски вероотстъпници, които, не вярвайки в нищо, се бояха от всичко. Той се измъчваше от угризения на съвестта поради това, че екзекутира Йоан, и не искаше да бъде въвлечен в интригите против Иисус. Знаеше за много болни, които очевидно Иисус беше изцелил, и той го смяташе или за пророк, или за относително безобиден религиозен фанатик.

(1717.3) 154:0.3 Когато евреите заплашиха да съобщят на кесаря, че Ирод укрива предател, той им нареди да излязат от неговата зала за съвещания. Затова в течение на една седмица всичко остана без промяна и за това време Иисус подготви своите последователи за надвисналото разпръскване.

1. Седмицата на съвещания

(1717.4) 154:1.1 От 1 до 7 май Иисус се съвещаваше със своите най-близки последователи в дома на Зеведей. Само проверените и изпитани ученици бяха допускани на тези събрания. По това време имаше само около сто ученика, на които стигаше нравствена смелост да отправят предизвикателство по отношение на фарисеите и открито да заявят за своята вярност към Иисус. С тази група той провеждаше сутрешни, дневни и вечерни занятия. Неголеми групи посетители се събираха всяка сутрин край морето, където с тях беседваше някой от евангелистите или апостолите. Тези групи рядко наброяваха повече от петдесет човека.

(1717.5) 154:1.2 В петък същата седмица управителите на капернаумската синагога взеха официални мерки, закривайки достъпа в дома Господен за Иисус и неговите последователи. Това беше направено в резултат от подстрекателството на йерусалимските фарисеи. Иаир напусна поста началник на синагогата и открито заяви, че поддържа Иисус.

(1718.1) 154:1.3 За последен път Иисус учи на брега на морето по обед в събота, 7 май, когато той излезе пред събралата се тук група, наброяваща по-малко от сто и петдесет човека. Тази съботна вечер ознаменува най-големия спад в популярността на Иисус и неговите учения. След това се наблюдаваше неотклонно, бавно, но по-здраво и надеждно нарастване на благоприятното отношение. Появиха се нови последователи, които в голяма степен се опираха на духовната вяра и истинския религиозен опит. Повече или по-малко сложният и компромисен преходен стадий между материалните представи за Царството, които бяха поддържани от някои последователи на Учителя, и от по-идеалистичните представи за Царството, на които учеше Иисус, останаха в миналото. Започвайки от това време, възвестяването на Евангелието за Царството стана по-открито и се осъществяваше с голям размах и по-широк духовен обхват.

2. Седмицата за отдих

(1718.2) 154:2.1 В неделя, 8 май, йерусалимският Синедрион се разпореди да закрият всички синагоги в Палестина за Иисус и неговите последователи. Това беше ново и безпрецедентно узурпиране на властта от йерусалимския Синедрион. Преди това всяка синагога беше съществувала и функционирала като независимо паство и се беше подчинявала на свой собствен съвет от управляващи. Само синагогите на Йерусалим бяха подвластни на Синедриона. Това спешно решение на Синедриона доведе до излизане в оставка на петима от неговите членове. За предаване на разпореждането и провеждането му в живота бяха веднага изпратени сто пратеника. За кратък период от две седмици всяка синагога на Палестина се покори на този манифест на Синедриона освен синагогата на Хеврон. Управителите на хевронската синагога се отказаха да признаят правото на Синедриона да разпространява своята юрисдикция над техните енориаши. Отказът да се подчинят на йерусалимското разпореждане се обясняваше с желанието да отстояват автономията на паството, а не със симпатии към делото на Иисус. Скоро след това синагогата на Хеврон беше унищожена от пожар.

(1718.3) 154:2.2 В това неделно утро Иисус обяви седмица за отдих, като посъветва всички ученици да се върнат в своите семейства или приятели, за да дадат отдих на измъчените си души и да ободрят своите близки. Той каза: “Вървете във вашите родни места, където ще можете да отдъхнете или ловите риба, и се молете за разпространяването на Царството.”

(1718.4) 154:2.3 Тази седмица за отдих позволи на Иисус да посети много семейства и групи по крайбрежието. Освен това той няколко пъти отиде на риболов заедно с Давид Зеведеев – той прекарваше много време в уединени разходки и всеки път наблизо се скриваха двама или трима от най-преданите пратеници на Давид, получили от него ясни указания да охраняват Иисус. В течение на седмицата за отдих не се провеждаше никакво публично обучение.

(1718.5) 154:2.4 В течение на същата седмица Натанаил и Яков Зеведееви се разболяха сериозно. В продължение на три дни и нощи те се мъчеха от остро и тежко разстройство на храносмилането. На третата нощ Иисус изпрати Саломия, майката на Яков, да си отдъхне и започна да се грижи за своите страдащи апостоли. Разбира се, Иисус можеше мигновено да изцели тези двама мъже, но нито Отецът, нито Синът използват този метод, когато става дума за ежедневни трудности и недъзи на децата човешки в еволюционните светове на времето и пространството. Нито веднъж в продължение на целия си богат на събития живот в плът Иисус не оказа никаква свръхестествена помощ на когото и да е от членовете на своето земно семейство или на своите най-близки последователи.

(1719.1) 154:2.5 Вселенските трудности и планетарни препятствия бяха необходими като част от емпиричната подготовка, предназначена за осигуряване на растежа и развитието, за постепенното усъвършенстване на еволюиращите души на смъртните създания. Одухотворяването на човешката душа изисква непосредствен, имащ възпитателно значение опит за решаването на широк кръг реални проблеми във вселената. Животните и низшите форми волеви създания не се развиват в благоприятно направление в облекчени условия на съществуване. Проблемните ситуации, в съвкупност с подбуждащите стимули, пораждат такива видове дейност на разума, душата и духа, които в огромна степен спомагат за постигането на благородните цели на еволюцията на смъртните и на по-висши нива на духовно предназначение.

3. Второто съвещание в Тивериада

(1719.2) 154:3.1 На 16 май в Тивериада се състоя второто съвещание на йерусалимските власти с Ирод Антипа. Присъстваха както религиозни, така и политически водачи на Йерусалим. Еврейските предводители можаха да съобщят на Ирод, че практически всички синагоги както в Галилея, така и в Юдея са закрити за ученията на Иисус. Те направиха нов опит да накарат Ирод да арестува Иисус, но той отказа да изпълни тяхното искане. Но на 18 май Ирод се съгласи с плана, позволяващ на член от Синедриона да вземе Иисус под стража, за да го достави в Йерусалим и да го съди по религиозни мотиви, ако римският управител на Юдея се съгласи с такъв план. В това време враговете на Иисус упорито разпространяваха по цяла Галилея слуховете, че Ирод е започнал враждебно да се отнася към Учителя и че се кани да унищожи всички, които вярват в ученията на Иисус.

(1719.3) 154:3.2 В съботната нощ на 21 май в Тивериада стана известно, че гражданските власти на Йерусалим не възразяват против съглашението между Ирод и фарисеите да хванат Иисус и да го доставят в Йерусалим, където той би застанал пред Синедриона по обвинение в неуважение към свещените закони на евреите. Съответно в тази вечер, няколко минути след полунощ, Ирод подписа разпореждане, което упълномощаваше чиновниците на Синедриона да арестуват Иисус във владенията на Ирод и със сила да го доставят в Йерусалим за съд. Ирод се поддаде на силния натиск от различни страни, преди да се съгласи да даде своето разрешение, и той прекрасно разбираше, че в Йерусалим Иисус не може да очаква честен съд от своите заклети врагове.

4. Съботната вечер в Капернаум

(1719.4) 154:4.1 В тази вечер група от петдесет уважаеми граждани на Капернаум се събраха в синагогата за обсъждане на важния въпрос за това, как да постъпят с Иисус. Те говориха и спориха до полунощ, но не можаха да стигнат до общо мнение. С изключение на няколко души, които клоняха към това, че Иисус е Месия или поне свят човек, или може би пророк, събранието се раздели на четири приблизително равни групи, които се придържаха съответно към четири възгледа за Иисус:

(1719.5) 154:4.2 1. Той е заблуждаващ се и безобиден религиозен фанатик.

(1719.6) 154:4.3 2. Той е опасен интригант и подстрекател, способен да вдигне въстание.

(1720.1) 154:4.4 3. Той е в съюз с бесовете – може би даже е техен княз.

(1720.2) 154:4.5 4. Той е душевно болен, луд, психически неустойчив.

(1720.3) 154:4.6 Много се говорù за това, че Иисус проповядва доктрини, тревожещи простите хора; неговите врагове твърдяха, че ученията му са откъснати от живота, че всичко ще рухне, ако всеки човек сериозно се опита да живее съгласно неговите идеи. И много последващи поколения повтаряха същото. Много разумни и доброжелателни хора – даже в по-просветената епоха, към която се отнасят настоящите откровения – твърдят, че съвременна цивилизация не би могла да бъде построена върху ученията на Иисус, и отчасти те са прави. Но всички тези съмняващи се забравят, че върху основата на неговите учения може да се построи далеч по-добра цивилизация; и някога това ще стане. Този свят никога сериозно не се е опитвал широко да претвори в живота ученията на Иисус независимо от нееднократните колебливи опити да се следват доктрините на така нареченото християнство.

5. Паметната неделна сутрин

(1720.4) 154:5.1 Двадесет и втори май стана паметен ден в живота на Иисус. В тази неделна сутрин преди разсъмване от Тивериада пристигна един много забързан пратеник на Давид и съобщи, че Ирод е одобрил или се кани да одобри ареста на Иисус от чиновниците на Синедриона. Това известие за надигащата се опасност накара Давид Зеведеев да вдигне своите пратеници и да ги изпрати при всички местни групи ученици с искане да пристигнат на извънреден съвет, насрочен за седем часа сутринта. Когато балдъзата на Юда (брата на Иисус) чу за това тревожно съобщение, тя оповести за него на всички живи в окръга членове на семейството на Иисус, поканвайки ги веднага да се съберат в дома на Зеведей. И скоро, в отговор на този срочен призив, тук пристигнаха Мария, Яков, Йосиф и Рут.

(1720.5) 154:5.2 На тази ранна сутрешна среща Иисус даде своите прощални указания на събралите се ученици, тоест за известно време той се прости с тях, защото прекрасно знаеше, че скоро те ще бъдат изгонени от Капернаум. Той ги посъветва да търсят водителството на Бога и да продължават делото на Царството независимо от последствията. На евангелистите предстоеше да се трудят така, както те смятаха за целесъобразно, чак до тяхното възможно свикване в бъдеще. Той избра дванадесетте евангелисти в своето обкръжение; на дванадесетте апостоли каза да останат с него, сякаш нищо не се е случило. Дванадесетте жени получиха указание да останат в дома на Зеведей и в дома на Петър, докато той не изпрати за тях.

(1720.6) 154:5.3 Иисус позволи на Давид Зеведеев да съхрани своята куриерска служба, която обхващаше цялата страна, и сега, прощавайки се с Учителя, Давид каза: “Иди и върши своето дело, Учителю. Не попадай в ръцете на фанатиците и бъди винаги уверен, че пратениците ще те следват. Моите хора ще поддържат постоянно връзка с теб и от тях ти ще научаваш за състоянието на Царството в други райони, а ние ще знаем всичко за теб. Каквото и да се случи с мен, нищо няма да попречи на тази служба, тъй като назначих първи, втори и даже трети заместник. Аз не съм нито учител, нито проповедник, а правя това по повеля на сърцето си и нищо няма да може да ме спре.”

(1720.7) 154:5.4 Към 7,30 часа сутринта Иисус започна своето прощално обръщение пред почти сто вярващи, които запълниха вътрешното пространство на дома. За всички присъстващи това беше тържествено събитие, но Иисус беше необичайно весел; той отново стана самия себе си. Сериозността, свойствена му в продължение на много седмици, изчезна и той въодушевяваше всички с думи на вяра, надежда и мъжество.

6. Пристигането на семейството на Иисус

(1721.1) 154:6.1 Към осем часа в тази неделна сутрин в отговор на срочния призив на балдъзата на Юда пристигнаха петте члена на земното семейство на Иисус. От цялото му семейство в плът само един човек – Рут, никога не престана от цялото си сърце да вярва в божествеността на неговата мисия на Земята. Юда и Яков, и даже Йосиф, все още в значителна степен запазваха своята вяра в Иисус, но гордостта взе връх над тяхното здравомислие и действителни духовни наклонности. Мария също се разкъсваше между любовта и страха, между майчината любов и семейната гордост. Макар че я мъчеха съмнения, тя продължаваше смътно да помни посещението на Гавраил преди раждането на Иисус. Фарисеите се стараеха да убедят Мария, че Иисус не е на себе си, че е полудял. Те настояваха тя, заедно със своите синове, да се опита да го уговори да прекрати по-нататъшната дейност като обществен учител. Те убеждаваха Мария, че скоро здравето на Иисус ще бъде подкопано, а ако му бъде позволено да продължава, цялото семейство го очаква само безчестие и позор. Затова, когато дойде съобщение от балдъзата на Юда, и петимата веднага тръгнаха към дома на Зеведей, защото още вечерта се събраха при Мария за състоялата се среща с фарисеите. Поговорили с йерусалимските водачи, далеч след полунощ всички те в по-голяма или по-малка степен се убедиха, че Иисус се държи странно и че се е държал странно вече толкова време. Макар че Рут не можеше да обясни всичко в неговото поведение, тя настояваше, че той винаги се е отнасял справедливо към тяхното семейство, и се отказа да се съгласи с плана, целта на който беше да се опитат да го разубедят от по-нататъшен труд.

(1721.2) 154:6.2 По пътя към дома на Зеведей те обсъдиха тези въпроси и решиха, че ще се опитат да уговорят Иисус да се върне в къщи заедно с тях, защото, както каза Мария: ”Аз зная, че бих могла да повлияя на своя син, стига той само да се съгласеше да си дойде в къщи и да ме изслуша.” Яков и Юда вече чуха за това, че Иисус се канят да го арестуват и да го докарат в Йерусалим, за да го съдят. Освен това те се бояха и за собствения си живот. Докато Иисус се ползваше с популярност сред народа, неговото семейство не възразяваше всичко да върви по реда си, но сега, когато жителите на Капернаум и йерусалимските вождове внезапно се опълчиха срещу него, те започнаха остро да чувстват гнета на позора, който може да им навлече тяхното деликатно положение.

(1721.3) 154:6.3 Те разчитаха да се видят с Иисус, да поговорят с него насаме и да го накарат да се върне в къщи с тях. Надяваха се да го уверят, че ще му простят невниманието към тях – ще забравят и ще му простят, – ако само той се откаже от нелепите опити да проповядва новата религия, способна да достави само неприятности на самия него и да навлече позор на неговото семейство. На всичко това Рут отговаряше само едно: “Аз ще кажа на своя брат, че го смятам за Божий човек, и се надявам, че той ще поиска по-скоро да умре, отколкото да позволи на тези нечестиви фарисеи да сложат край на неговите проповеди.” Йосиф обеща да се погрижи за това, Рут да мълчи, докато останалите уговарят Иисус.

(1721.4) 154:6.4 Когато стигнаха дома на Зеведей, прощалното обръщение на Иисус към учениците достигна своята кулминация. Те се опитаха да влязат в дома, но той беше докрай запълнен с хора. Накрая успяха да се настанят на задната веранда и да предадат на Иисус чрез хората вестта така, че когато тя стигна до Симон Петър, той прекъсна Учителя и прошепна: “Виж, дошла е майка ти и твоите братя и нямат търпение да поговорят с теб.” Майката на Иисус не осъзнаваше колко важно беше за Иисус това последно обръщение към своите последователи. Тя не съзнаваше и това, че неговата реч може във всеки момент да бъде прекъсната от пристигането на тези, които се канят да го арестуват. Тя действително предполагаше, че след толкова дълго и явно отчуждение, отчитайки този факт, че тя и неговите братя демонстрираха своята благосклонност и сами дойдоха при него, Иисус ще прекрати своето изказване и ще дойде при тях, още щом му съобщят, че те го чакат.

(1722.1) 154:6.5 Това стана поредният случай, когато неговата земна майка не можа напълно да разбере, че той трябва да се занимава с делото на своя Отец. И затова Мария и неговите братя бяха дълбоко оскърбени, когато независимо от това, че той замлъкна, за да изслуша съобщението, вместо да видят как бърза да ги поздрави, те чуха неговия мелодичен глас, зазвучал с нова сила: “Кажете на моята майка и моите братя, че не следва да се тревожат за мен. Отецът, изпратил ме в този свят, няма да ме остави, няма да пострада и моето семейство. Нека съберат кураж и повярват на Отеца на Царството. В края на краищата, коя е моята майка и кои са моите братя?” И протягайки ръце към своите ученици, събрали се в залата, той каза: “Аз нямам майка. Аз нямам братя. Ето моята майка и моите братя! Защото който изпълнява волята на моя небесен Отец, той ми е майка и брат, и сестра.”

(1722.2) 154:6.6 Като чу тези думи, Мария припадна в ръцете на Юда. Те изнесоха майката в градината, за да я върнат към съзнание. В това време Иисус завършваше своята прощална реч. След това той се канеше да излезе навън, за да побеседва с майка си и братята си, но от Тивериада срочно пристигна пратеник и съобщи, че насам тръгват чиновници на Синедриона, упълномощени да арестуват Иисус и да го откарат в Йерусалим. Получавайки това известие, Андрей прекъсна Иисус и му съобщи за това.

(1722.3) 154:6.7 Андрей забрави, че Давид е разположил около дома на Зеведей приблизително около двадесет и пет патрула и че никой не може да ги изненада; затова попита Иисус какво следва да предприеме. Учителят стоеше в мълчание, докато неговата майка се намираше в градината, където идваше на себе си потресена от неговите думи: “Аз нямам майка.” Именно в това време една от жените стана и възкликна: „Благословена да е утробата, която те е износила, и гърдите, които са те откърмили!” Иисус за миг прекъсна своя разговор с Андрей, за да отговори на тази жена: “Не, блажен е този, който слуша словото Божие и има мъжеството да му се подчинява.”

(1722.4) 154:6.8 Мария и братята на Иисус смятаха, че Иисус не ги разбира, че той е изгубил интерес към тях, не осъзнавайки, че именно те се отказаха да разберат Иисус. Иисус прекрасно разбираше колко трудно се разделят хората със своето минало. Той знаеше какво въздействие оказва на хората красноречието на проповедника и знаеше, че съзнанието реагира на логиката и доказателствата. Но той също така знаеше колко неизмеримо по-трудно е да убеди хората да се отрекат от миналото.

(1722.5) 154:6.9 Извечна е истината: всеки, който смята, че неправилно са го разбрали или че не са го оценили, ще намери в Иисус отзивчив приятел и отзивчив съветник. Той предупреждаваше апостолите, че враговете на човека могат да бъдат в неговото семейство, но едва ли осъзнаваше доколко точно това предсказание ще съответства на неговия собствен живот. Иисус не се отрече от своето земно семейство, за да се заеме с делото на Отеца – неговото семейство се отрече от него. Впоследствие, след смъртта на Учителя и неговото възкресение, когато Яков свърза своя живот с ранното християнство, той безмерно страдаше поради това, че не се е възползвал от предоставената му преди това възможност да общува с Иисус и неговите ученици.

(1723.1) 154:6.10 Преминавайки през тези събития, Иисус реши да се ръководи от ограничените познания на своя човешки разум. Придобивайки опит от общуване със своите съратници, той искаше да бъде само човек. И в човешкото съзнание на Иисус съществуваше намерението да се види преди заминаването със своето семейство. Той не искаше да прекъсва своите разсъждения и по този начин да привлича всеобщото внимание към тяхната първа среща след толкова дълга раздяла. Канеше се да завърши своето обръщение и да се види с тях след това, преди да замине, но тези планове бяха незабавно провалени от неблагоприятното стечение на обстоятелствата.

(1723.2) 154:6.11 Прибързаността на тяхното бягство беше още повече усилена от появата при задния вход в дома на Зеведей на отряд куриери на Давид. Объркването, предизвикано от куриерите, изплаши апостолите, които решиха, че тези хора са дошли, за да ги заловят, и в страха си пред ареста те се хвърлиха през парадния вход към стоящите готови лодки. И всичко това обяснява защо Иисус не се видя със своето семейство, очакващо го на задния външен вход на къщата.

(1723.3) 154:6.12 Но той все пак каза на Давид Зеведей, бързо сядайки в лодката: “Кажи на моята майка и моите братя, че съм им благодарен за тяхното идване и че съм се канел да се видя с тях. Нека не ми се обиждат, а по-добре да се стремят да познаят волята Божия и да придобият милосърдие и мъжество за изпълнение на тази воля.”

7. Прибързаното бягство

(1723.4) 154:7.1 Така в тази неделна сутрин, двадесет и втори май 29 година от н.е., Иисус, заедно със своите дванадесет апостоли и дванадесет евангелисти, прибързано избяга от чиновниците на Синедриона, които се приближаваха към Витсаида упълномощени от Ирод Антипа да го арестуват и да го доставят в Йерусалим, за да го съдят по обвинение в богохулство и други нарушения на свещените закони на евреите. Беше около девет и половина, когато в тази красива сутрин тези двадесет и пет човека хванаха веслата и отплаваха към източния бряг на Галилейското езеро.

(1723.5) 154:7.2 Зад лодката на Учителя следваше друга, по-малка, с шестима куриери на Давид, получили задачата да поддържат връзка с Иисус и неговите съратници и да следят за това, известията за тяхното местонахождение и безопасност редовно да се предават в дома на Зеведей във Витсаида, който вече в течение на известно време беше център на всяка дейност, свързана с Царството. Но на Иисус не му беше съдено да отседне отново в дома на Зеведей. Занапред, до свършването на неговия земен живот, Учителят действително „нямаше къде да преклони глава”. От това време той вече нямаше даже подобие на покрив.

(1723.6) 154:7.3 Те стигнаха до най-близкото село Хереса и оставиха своята лодка при приятели. Започнаха скитанията, в които измина тази богата на събития последна година от земния живот на Учителя. Известно време те останаха във владенията на Филип, преминавайки от Хереса до Кесария Филипова, откъдето тръгнаха към крайбрежието на Финикия.

(1723.7) 154:7.4 Тълпата остана в дома на Зеведей, гледайки как тези две лодки пресичат езерото по своя път към източния бряг, и беше силно изплашена, когато тук нахлуха йерусалимските чиновници и започнаха да търсят Иисус. Те отказаха да повярват, че той им се е изплъзнал, и докато Иисус заедно със своята група се придвижваше на север през Ватанае, фарисеите и техните помощници изгубиха почти цяла седмица, търсейки го напразно в околностите на Капернаум.

(1724.1) 154:7.5 Членовете на семейството на Иисус се върнаха в къщи в Капернаум и прекараха около седмица в разговори, спорове и молитви, в обърканост и страх. Едва в четвъртък по обед те можаха да се успокоят, когато Рут се върна от дома на Зеведей, където узна от Давид, че нейният баща-брат е в безопасност и в добро здраве се е насочил към финикийското крайбрежие.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved