Документ 178, Последният ден в лагера

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 178

Последният ден в лагера

(1929.1) 178:0.1 ИИСУС планираше да прекара този четвъртък – своя последен свободен ден на Земята като божествен Син, инкарниран в плът – заедно с апостолите и няколко верни и предани ученици. Тази прекрасна сутрин малко след закуска Учителят ги отведе в уединено място малко над лагера, където им разкри много нови истини. Макар че в ранните вечерни часове Иисус отново беседва с апостолите, тази реч, произнесена в четвъртък сутринта, беше неговото прощално обръщение към обединената група апостоли и избрани ученици – както евреи, така и езичници. Присъстваха и дванадесетте, с изключение на Юда. Петър и няколко други апостоли отбелязаха неговото отсъствие и някои от тях решиха, че Иисус го е изпратил в града по работа – вероятно във връзка с предстоящото празнуване на Пасхата. Юда се върна в лагера едва в средата на втората половина от деня, малко преди Иисус да поведе дванадесетте в града за участие в Тайната вечеря.

1. Беседата за синовството и гражданството

(1929.2) 178:1.1 В течение на почти два часа Иисус беседва с приблизително петдесет верни последователи и отговори на много въпроси относно това, как Царството небесно се съотнася към царствата на този свят, а богосиновството – към статута на гражданите в земните държави. Заедно с отговорите на Иисус на въпроси тази реч може накратко да се изложи на съвременен език по следния начин:

(1929.3) 178:1.2 Материалните царства на този свят нерядко се сблъскват с необходимостта да прибегнат към физическа сила за изпълнение на своите закони и поддържане на реда. В Царството небесно истински вярващите няма да прибягват към физическа сила. Явявайки се духовно братство на родените в духа Божии синове, Царството небесно може да се разпространява само със силата на духа. Това различие в методите засяга отношенията в Царството на вярващите към царствата, основани на светско управление, и не лишава социалните групи вярващи от правата да поддържат реда в своите редове и да дисциплинират непослушните и недостойни членове.

(1929.4) 178:1.3 Няма нищо несъвместимо между статута на сина на Божественото царство и статута на гражданин, подчинен на светско или гражданско управление. Задължението на вярващия е да отдава кесаревото кесарю, а Божието – Богу. Между тези две изисквания не може да има никакво противоречие, доколкото едното е материално, а другото – духовно, освен ако не става така, че кесарят да се старае да узурпира прерогативите на Бога и да изисква да му оказват духовна почит и висше поклонение. В такива случаи се покланяйте само на Бога, опитвайки се да просветите тези заблудили се земни управители и с това да ги доведете също и до признаването на Отеца небесен. Не оказвайте духовно поклонение на земни управители и не използвайте физическите сили на земни правителства, чиито управители могат някога да станат вярващи при съдействието на мисията на Духовното царство.

(1930.1) 178:1.4 От гледна точка на прогресиращата цивилизация синовството в Царството небесно трябва да ви помогне да станете идеални граждани на царството на този свят, тъй като братството и служенето са крайъгълни камъни на Евангелието за Царството. Зовът на любовта на духовното братство трябва да се окаже ефективен разрушител на подбудите към ненавист, присъща на невярващите и войнствени граждани на земните царства. Но тези материалистични настроени и невежи синове никога няма да видят вашата духовна светлина, ако не се приближите до тях плътно с това безкористно обществено служене, което е естествено следствие от плодовете на духа, появяващи се в жизнения опит на всеки отделен вярващ.

(1930.2) 178:1.5 Като смъртни и материални хора вие действително сте граждани на земните царства и следва да бъдете добри граждани, още повече че вие се възродихте в духа, ставайки синове на Царството небесно. На вас, просветените с вяра и освободените духом синове на Небесното царство, лежи двойна отговорност – дълг пред човека и дълг пред Бога, и в същото време вие доброволно приемате върху себе си трето, свещено задължение: служене на братството на позналите Бога вярващи.

(1930.3) 178:1.6 Не се покланяйте на своите тленни управители и не използвайте тленна сила за укрепване на Духовното царство; но изпълненото с любов служене трябва да стане тази праведна опека, която следва да проявявате както по отношение на вярващите, така и по отношение на невярващите. В Евангелието за Царството е заключен могъщият Дух на Истината и скоро аз ще излея този Дух над цялата плът. Плодовете на Духа – вашето искрено и любвеобилно служене, са мощен социален лост за възвисяване на пребиваващите в тъмнина народи и този Дух на Истината ще стане средството, което ще приумножи вашето могъщество.

(1930.4) 178:1.7 В своите отношения с неверните граждански управители демонстрирайте мъдрост и прозорливост. Бъдете благоразумни – докажете, че умеете да отстранявате незначителните разногласия и да разрешавате дребните спорове. По всички възможни начини – правейки компромис във всичко освен с духовната си преданост към управителите на вселената – се стремете да живеете в мир с всички хора. Бъдете винаги мъдри като змии, но безобидни като гълъби.

(1930.5) 178:1.8 Ставайки просветени синове на Царството, вие трябва да станете още по-добри граждани на светската държава; така и земните управители, повярвали в Евангелието на Небесното царство, трябва да се превърнат в още по-добри управляващи на гражданските дела. Безкористното служене на човека и разумното поклонение на Бога трябва да направи всички вярващи в Царството най-добрите граждани на света, докато високата гражданственост и искрената преданост към светските задължения трябва да направят такива граждани по-отзивчиви към зова на духа – синовството в Небесното царство.

(1930.6) 178:1.9 Докато земните управители се стремят към религиозна диктатура, вие, вярващите в това Евангелие, можете да очаквате само неприятности, гонения и даже смърт. Но светлината, която вие носите в света, и даже начинът, по който ще страдате и умирате за това Евангелие на Царството, рано или късно сами по себе си ще просветят целия свят и ще доведат до постепенно разделяне на политиката и религията. Ще дойде време, когато настойчивата проповед на Евангелието за Царството ще донесе на всички народи ново, невиждано освобождение, интелектуална независимост и религиозна свобода.

(1931.1) 178:1.10 В условията на надигащите се преследвания от страна на тези, които ненавиждат това Евангелие на радост и свобода, вие ще процъфтявате и Евангелието ще преуспява. Но сериозна опасност ви грози в бъдеще, когато повечето от хората ще се отнасят доброжелателно към Царството и мнозина от тези, които заемат високо положение, формално ще приемат Евангелието на Небесното царство. Учете се на преданост към Царството даже по време на мир и процъфтяване. Не изкушавайте опекунстващите ви ангели и не ги карайте от любов към вас да ви наказват – да ви водят по смутни пътища заради спасението на вашите лесно отклоняващи се души.

(1931.2) 178:1.11 Помнете, че вие сте изпратени да проповядвате Евангелието на Царството – висшето желание да изпълните волята на Отеца заедно с висшата радост на вероизповедното осъзнаване на богосиновството, и не трябва да позволявате на каквото и да е да ви отвлича от преданото изпълнение на единственото задължение. Нека излишъкът от вашата любвеобилна духовна опека, просветеното интелектуално общуване и възвисяващото обществено служене да служи за благото на цялото човечество, но нито едно от тези хуманни деяния – нито всичките те в съвкупност – не трябва да изместват проповядването на Евангелието. Такова велико служене е страничен социален продукт на още по-велико и възвишено служене и преобразувания, ставащи в сърцето на вярващия в Духа на Истината, и личното осъзнаване, че вярата на родения в духа човек придава увереност в активните приятелски взаимоотношения с вечния Бог.

(1931.3) 178:1.12 Вие не трябва да се опитвате да разпространявате истината или да утвърждавате праведността за сметка на властта на гражданските правителства или приемане на светски закони. Трябва винаги да се стремите да убедите човешкия ум, но не си и помисляйте да го принуждавате. Вие не трябва да забравяте великия закон на човешката справедливост, на който ви учих в позитивна форма: във всичко постъпвайте с хората така, както искате хората да постъпват с вас.

(1931.4) 178:1.13 Когато вярващият в Царството бива призоваван на гражданска служба, нека той служи като смъртен гражданин, подвластен на своето правителство, макар че такъв вярващ трябва да прояви на своята служба всички обичайни граждански черти, подобрени от духовното просвещение, което е следствие от облагородяващата връзка на разума на тленния човек с пребиваващия в него дух на вечния Бог. Ако невярващият ви превъзхожда като граждански служещ, трябва сериозно да си зададете въпроса не са ли загинали корените на истината във вашето сърце поради недостиг в него на живата вода на духовното общуване в съвкупност със социалното служене. В течение на целия живот съзнанието за богосиновството трябва да оживява служенето на всеки мъж, жена и дете, които са станали притежатели на толкова мощен стимул за пробуждане на всички вътрешни сили на човешката личност.

(1931.5) 178:1.14 Вие не трябва да се превръщате в пасивни мистици или неизразителни аскети, не трябва да ставате мечтатели и скиталци, лениво уповаващи се на въображаемото Провидение даже за осигуряване на предметите от първа необходимост. Разбира се, вие трябва да бъдете милосърдни към заблудилите се смъртни, търпеливи към невежите хора и сдържани при провокации, но трябва също така да бъдете доблестни борци за праведността, могъщи разпространители на истината и енергични проповедници на това Евангелие за Царството в най-далечните ъгълчета на Земята.

(1931.6) 178:1.15 Това Евангелие за Царството е жива истина. Аз вече ви казах, че то е подобно на закваската в тестото, подобно на синапено зърно; а сега ви заявявам, че то е като семето на живо същество, което от поколение на поколение – оставайки си все същото живо семе – неизменно разкрива себе си в нови проявления и благоприятно се развива в руслата на новото приспособяване към специфичните потребности и условия на всяко следващо поколение. Това откровение, предприето от мен за вас, е живо откровение и аз искам то да носи нужните плодове във всеки индивид и във всяко поколение в съответствие със законите за духовен прогрес, растеж и адаптивно развитие. От поколение на поколение това Евангелие трябва да открива все по-голяма жизнена сила и да проявява все по-голяма дълбочина на духовно могъщество. Не трябва да се допуска то да се превърне само в свещена памет, само в едно предание за мен и за времето, в което живеем.

(1932.1) 178:1.16 И не забравяйте: ние не отправихме преки нападки към личността или властта на тези, които седят на мястото на Мойсей; ние само им предложихме новата светлина, която те толкова решително отхвърлиха. Нашата критика се изразяваше само в разобличаването на тяхното духовно предателство спрямо същите тези истини, които те привидно учат и които те привидно охраняват. Ние влязохме в конфликт с тези притежаващи законни права водачи и общопризнати управители, едва след като те преградиха пътя на проповедта на Евангелието за Царството към синовете човешки. Даже сега не ние ги критикуваме, а те търсят нашата гибел. Не забравяйте, че вие сте изпратени в света за проповядване само на благата вест. Не трябва да нападате старите методи; вие трябва умело да слагате закваската на новата истина в средата на старите вярвания. Нека Духът на Истината върши своята работа. Нека споровете се разгорят, едва след като тези, които ненавиждат истината, ви ги натрапят насила. Но когато невярващият преднамерено ви напада, без колебание заставайте на решителна защита на истината, която ви е спасила и осветила.

(1932.2) 178:1.17 При всякакви превратности на съдбата винаги се обичайте един друг. Не се борете с хората, даже с невярващите. Бъдете милосърдни даже към тези, които се отнасят жестоко с вас. Бъдете лоялни граждани, честни работници, достойни за похвала съседи, предани роднини, отзивчиви родители и искрени вярващи в братството на Царството на Отеца. И моят дух ще бъде с вас – от днес и до края на света.

(1932.3) 178:1.18 Когато Иисус завърши своя урок, беше вече почти един часа и те веднага се върнаха в лагера, където Давид и неговите другари ги чакаха с обедната трапеза.

2. След обедната трапеза

(1932.4) 178:2.1 Малко от слушателите на Учителя бяха способни поне отчасти да вникнат в неговото утринно обръщение. От всички присъстващи най-много разбраха гърците. Даже единадесетте апостоли бяха озадачени от тези намеци за бъдещи политически царства и бъдещи поколения вярващи. Най-преданите последователи на Иисус не можаха да съгласуват близкото завършване на неговото земно служение с позоваване на продължаването на евангелските дейности. Някои от тези еврейски вярващи започнаха да усещат приближаването на най-голямата трагедия в историята на Земята, но те не можаха да свържат тази надигаща се катастрофа нито с веселото и безгрижно лично отношение на Учителя, нито с неговото утринно обръщение, в което той нееднократно се позоваваше на бъдещите дела на Небесното царство, обхващащи огромен отрязък от време и включващи отношения с много последвали светски царства на Земята.

(1932.5) 178:2.2 Към обед на същия ден всички апостоли и ученици узнаха за спешното бягство на Лазар от Витания. Те започнаха да разбират, че юдейските управители са изпълнени с решимост безпощадно да унищожат Иисус и неговото учение.

(1932.6) 178:2.3 Благодарение на своите тайни агенти, действащи в Йерусалим, Давид Зеведеев беше напълно осведомен как се развива планът за ареста и убийството на Иисус. На него му беше добре известна ролята, която играеше в този заговор Юда, но той не разкри това на другите апостоли или на някого от учениците. Малко след обяд той все пак отведе Иисус встрани и, събирайки кураж, го попита знае ли той, че… Но той не успя да завърши своя въпрос. Хващайки Давид за ръката, Учителят го прекъсна с думите: “Да, зная всичко, Давид, и знам, че ти знаеш. Но внимавай, никому не говори за това. Ти само не се съмнявай в своето собствено сърце, че накрая волята Божия ще възтържествува.”

(1933.1) 178:2.4 Разговорът с Давид беше прекъснат от пристигането на куриер от Филаделфия от Абнер, който съобщаваше, че той е узнал за заговор с цел убийство на Иисус и пита не следва ли да пристигне в Йерусалим. Куриерът побърза към Филаделфия и Абнер със следното съобщение: “Продължавай своя труд. Ако те напусна в плът, то това ще бъде, само за да мога да се върна в духа. Аз няма да те изоставя. Ще бъда с теб до края.”

(1933.2) 178:2.5 Приблизително по това време Филип дойде при Учителя и попита: “Учителю, наближава Пасха; къде би желал да приготвим пасхалната трапеза?” Чувайки въпроса на Филип, Иисус каза: “Иди за Петър и Йоан и аз ще ви дам указания относно вечерята, която днес ще споделим заедно. Що се отнася до Пасхата, то този въпрос вие ще решите сами, след като сме направили това.”

(1933.3) 178:2.6 Когато Юда чу, че Учителят обсъжда с Филип тези въпроси, той се приближи, за да подслуша за какво говорят. Но Давид Зеведеев, стоящ редом, се приближи до Юда и го въвлече в разговор, а Филип, Петър и Йоан се отместиха встрани, за да поговорят с Учителя.

(1933.4) 178:2.7 Иисус каза на тримата апостоли: “Незабавно отидете в Йерусалим; влизайки през градските врати, ще срещнете човек, носещ стомна с вода. Той ще заговори с вас и вие ще го последвате. Когато ви въведе в дома, влезте заедно с него и попитайте стопанина на дома: “Къде е гостната, в която Учителят се кани да сподели вечерята заедно със своите апостоли?” И след като попитате, стопанинът ще ви поведе нагоре и ще ви покаже голямата горна стая, напълно почистена и приготвена за нас.”

(1933.5) 178:2.8 Когато апостолите влязоха в града, те срещнаха при вратите човека със стомната; те го следваха, докато не дойдоха в дома на Йоан Марк, където бащата на юношата ги посрещна и им показа горната стая, приготвена за вечерната трапеза.

(1933.6) 178:2.9 Всичко това стана възможно в резултат от уговорка между Учителя и Йоан Марк ден по-рано по обед, докато бяха сами в планината. Иисус искаше да бъде сигурен, че ще може спокойно да сподели тази последна трапеза със своите апостоли. И предполагайки, че ако Юда узнае по-рано за мястото на тяхната среща, ще се уговори с враговете на Иисус да го хванат там, той тайно се услови с Йоан Марк. Затова Юда узна за мястото на тяхната среща, едва след като по-късно пристигна тук заедно с Иисус и другите апостоли.

(1933.7) 178:2.10 На Давид Зеведеев му предстоеше да обсъди с Юда много въпроси, така че за него не представляваше трудност да попречи на Юда да се прилепи към Петър, Йоан и Филип, към което той така се стремеше. След като Юда предаде на Давид някаква сума пари за храна, Давид каза: “ Юда, няма ли да бъде по-добре, при днешните обстоятелства, ако ми дадеш малко пари предварително?” Като помисли, Юда отговори: “Да, Давид, мисля, че това ще бъде разумно. Нещо повече, предвид неспокойното положение в Йерусалим аз смятам, че би било най-добре да предам всички пари на теб. Против Учителя се готви заговор и ако с мен се случи нещо, вие няма да се окажете в трудно положение.”

(1934.1) 178:2.11 Така Давид получи всички апостолски налични средства и разписки за всички вложени пари. Апостолите узнаха за това едва вечерта на следващия ден.

(1934.2) 178:2.12 Беше около четири и половина, когато тримата апостоли се върнаха и съобщиха на Иисус, че всичко е готово за вечерята. Учителят веднага се приготви и поведе своите дванадесет апостоли по пътеката към пътя за Витания и по-нататък – към Йерусалим. За последен път той излезе на път заедно с всичките дванадесет.

3. На път за града

(1934.3) 178:3.1 Отново стремейки се да избегнат хорските тълпи, преминаващи през Кедронската долина в двете посоки между Гетсиманската градина и Йерусалим, Иисус и дванадесетте преминаха по западния склон на Елеонската планина и излязоха на пътя, водещ от Витания до града. Когато се приближиха до мястото, където предишната вечер Иисус беше останал, за да им разкаже за разрушенията в Йерусалим, те неволно спряха, мълчаливо гледайки града. Тъй като бяха малко подранили и доколкото Иисус не искаше да се появява в града преди залез слънце, той каза на своите съратници:

(1934.4) 178:3.2 “Седнете и отдъхнете, докато ви разкажа за това, което скоро трябва да стане. През всичките тези години аз живях с вас като с братя; учих ви на истината за Царството небесно и ви разкрих неговите тайни. И моят Отец действително извърши много чудеса във връзка с мисията ми на Земята. Всички вие станахте свидетели на това и всеки от вас се приобщи към опита от труда, полаган съвместно с Бога. И вие помните: вече няколко пъти ви предупредих, че скоро трябва да се върна към делата, поръчани ми от моя Отец; аз открито ви казах, че трябва да ви оставя в този свят да продължавате труда за Царството. Именно за това ви посветих в планината на Капернаум. Сега трябва да бъдете готови да предадете на другите опита, който придобихте в общуването си с мен. Тъй като Отецът ме изпрати в този свят, аз се каня да ви изпратя на път, за да ме представлявате и завършите започнатия от мен труд.

(1934.5) 178:3.3 С печал се взирате вие в този град, защото помните моите думи за края на Йерусалим. Аз ви предупредих, за да не загинете при неговото разрушаване и вие, защото това би отсрочило възвестяването на Евангелието за Царството. По такъв начин ви предупреждавам да бъдете предпазливи и да не се излагате на безсмислена опасност, когато дойдат за Сина Човешки. Аз трябва да замина, но вие трябва да останете, за да може когато мен ме няма, да свидетелствате за това Евангелие така, както казах на Лазар – да бяга от гнева човешки, за да може чрез неговия живот хората да познаят славата Божия. Ако Отецът желае да си отида, никакви ваши действия няма да могат да попречат на божествения план. Бъдете внимателни, иначе ще загинете и вие. Нека вашите души доблестно защитават Евангелието със силата на духа, но не позволявайте да се впуснат в безразсъдния опит да защитят Сина Човешки. Аз не се нуждая от човешка защита; армиите небесни и сега са редом с мен; но аз реших да изпълня волята на моя небесен Отец, а затова трябва да се подчиним на това, което така скоро ще ни постигне.

(1934.6) 178:3.4 Когато видите как се разруши този град, не забравяйте, че вие вече сте встъпили във вечния живот на безкрайното служене в постоянно прогресиращото Царство небесно и в Царството на небесата небесни. Трябва да знаете, че във вселената на моя Отец и в моята вселена има много обители, където на децата на светлината предстои да познаят градовете, строител на които е Бог, и светове, начинът на живот в които е праведност и радост в истината. Аз донесох Царството небесно тук, на Земята, но заявявам, че тези от вас, които чрез вяра влязат в Царството и останат в него благодарение на живото служене на истината, задължително ще се възнесат към небесния свят и ще седнат заедно с мен в Духовното царство на нашия Отец. Но преди това трябва да съберете сили и да завършите този труд, който започнахте заедно с мен. Отначало трябва да преминете през много изпитания и да претърпите много несгоди – и тези изпитания вече надвиснаха над нас, а когато завършите своя труд на Земята, вие, за моя радост, ще дойдете при мен, тъй както аз завърших труда на моя Отец на Земята и съм готов да се върна в Неговите обятия.”

(1935.1) 178:3.5 Завършвайки да говори, Учителят стана и всички те се спуснаха след него по склона на Елеонската планина в града. Никой от апостолите, освен трима, не знаеше къде отиват, промъквайки се по тесните улички в сгъстяващата се тъмнина. Те се промъкваха през тълпата, но никой не ги позна, както и никой не знаеше, че Синът Човешки за последен път в облика на смъртен щеше да се срещне със своите избрани посланици на Царството. Апостолите също не знаеха, че един от тях вече е встъпил в предателски заговор, канейки се да предаде Учителя на неговите врагове.

(1935.2) 178:3.6 Йоан Марк ги последва до самия град, а след като влязоха през градските врати, той бързо премина по друга улица, така че когато те стигнаха до мястото, той вече ги чакаше, за да ги приветства в дома на своя баща.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved