Документ 157, В Кесария Филипова

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 157

В Кесария Филипова

(1743.1) 157:0.1 ПРЕДИ заедно с дванадесетте да отиде за малко в околностите на Кесария Филипова, Иисус, чрез свързочниците на Давид, се уговори за посещение в Капернаум в неделя, 7 август, с цел да се види със своето семейство. Беше предварително уговорено, че тази среща ще се състои в лодкарската работилница на Зеведей. Давид Зеведеев се уговори с Юда, брата на Иисус, за присъствието на цялото назаретско семейство – Мария и всички братя и сестри на Иисус, и в уреченото време Иисус, съпровождан от Андрей и Петър, тръгнаха за срещата. Можете да не съмнявате в това, че Мария и децата също се канеха да отидат на тази среща, но се случи така, че група фарисеи, знаещи за пребиваването на Иисус на противоположния бряг на езерото във владенията на Филип, реши да посети Мария и по възможност да разузнае за неговото местонахождение. Пристигането на тези йерусалимски емисари силно разтревожи Мария. Забелязвайки напрежението и нервността на всички членове на семейството, фарисеите решиха, че Иисус явно трябва да им направи посещение. Затова те останаха в дома на Мария и, извиквайки подкрепление, започнаха търпеливо да чакат пристигането на Иисус. Няколко пъти в течение на деня и Юда, и Рут се опитваха да приспят бдителността на фарисеите и да изпратят на Иисус вест, но техните опити не доведоха до нищо.

(1743.2) 157:0.2 Скоро след обяд куриерите на Давид известиха на Иисус, че фарисеите са се установили на прага на неговата майка, поради което той не предприе опит да навести своето семейство. Така, без вина на някоя от страните, на Иисус и неговото земно семейство за пореден път не се отдаде да се срещнат.

1. Събирачът на храмовия данък

(1743.3) 157:1.1 Докато Иисус заедно с Андрей и Петър чакаха край езерото недалеч от лодкарската работилница, при него дойде събирачът на храмовия данък. Познавайки Иисус, той извика Петър встрани и попита: “Нима вашият Учител няма да плати таксата за храма?” Петър искаше да се възмути от това, че някой може да очаква от Иисус участие в поддръжката на религиозната дейност на своите заклети врагове, но забелязвайки странния израз на лицето на този човек, той основателно заподозря, че целта на събирача на данъка беше да ги хване в капан при отказ да платят обичайния половин шекел за храмовите богослужения в Йерусалим. Затова Петър отвърна: “Разбира се, Учителят ще плати храмовата такса. Почакай при вратата, сега ще се върна и ще я донеса.”

(1743.4) 157:1.2 Но Петър прибърза. Техните пари се пазеха в Юда, който се намираше на другия бряг. Нито той, нито неговият брат, нито Иисус носеха със себе си пари. И знаейки, че фарисеите ги издирват, те не можеха да отидат във Витсаида, за да вземат пари. Когато Петър съобщи на Иисус за събирача и за това, че му е обещал да му плати, Иисус каза: “Ако си му обещал, трябва да платиш. Но как ще успееш да изпълниш своето обещание? Смяташ ли отново да станеш рибар, за да удържиш дадената дума? Но, Петре, в дадените обстоятелства ние следва да заплатим дан. Няма да даваме на тези хора повод да ни обвиняват в правонарушения. Ние ще почакаме тук, докато ти отидеш с лодка да наловиш риба и когато я продадеш на съседния пазар, заплати на събирача това, което се пада за нас тримата.”

(1744.1) 157:1.3 Целият този разговор беше чут от стоящия редом таен куриер на Давид, който даде знак на своя приятел, ловящ риба недалеч, бързо да дойде на брега. Когато Петър се канеше да отплава от брега, този куриер и неговият другар-рибар му връчиха няколко големи кошници с риба и му помогнаха да ги отнесе на съседния търговец, който изкупи улова. И тези пари – заедно с това, което беше добавено от куриера на Давид – стигнаха на Петър за заплащане на храмовата такса за трима им. Събирачът взе парите и не започна да удържа глоба за просроченото плащане, тъй като те в течение на известно време бяха отсъствали от Галилея.

(1744.2) 157:1.4 Не е чудно, че в едно от вашите повествувания се говори за Петър, хванал риба с монета в уста. В тези дни се разпространяваха много разкази за съкровища, намерени в коремите на риби. Такива граничещи с чудеса истории бяха обичайно явление. Затова, когато Петър излезе и тръгна към лодката, Иисус забеляза полушеговито: “Странно, че синовете на царя трябва да плащат данък; обикновено такса за поддържане на съда вземат от външни хора, но ние не бива да даваме на властите основания за заяждане. Върви! Може би ще хванеш рибата, в чиято уста ще намериш сребърна монета.” Тези думи на Иисус, както и това, че Петър така бързо се върна с храмовия данък, обясняват защо по-късно този епизод се превърна в чудото, записано от автора на евангелието от Матей.

(1744.3) 157:1.5 Заедно с Андрей и Петър Иисус изчака на брега почти до залез слънце. Куриерите му съобщиха, че домът на Мария все още е под наблюдение; затова, когато се стъмни, тримата чакащи мъже седнаха в лодката и загребаха бавно към източния бряг на Галилейското езеро.

2. Във Витсаида-Юлия

(1744.4) 157:2.1 В понеделник, 8 август, когато Иисус и дванадесетте апостола се установиха в Магаданския парк недалеч от Витсаида-Юлия, повече от сто вярващи, евангелистите, членовете на женския корпус и други хора, интересуващи се от установяването на Царството, пристигнаха от Капернаум на съвещание. И много фарисеи, узнавайки, че Иисус се намира тук, също дойдоха. По това време някои садукеи се обединиха с фарисеите в опита си да хванат Иисус в капан. Преди да тръгнат за закритото съвещание с вярващите, Иисус проведе общо събрание, където присъстваха и фарисеите, които прекъсваха Учителя с критични забележки и всячески се опитваха да провалят неговата проповед. Главатарят на смутителите каза: “Учителю, ние бихме искали да ни дадеш знамение, потвърждаващо твоите пълномощия да учиш, и когато то стане, всички ще знаят, че ти си изпратен от Бога.” Иисус им отговори: “Вечерта вие казвате, че времето ще бъде хубаво, защото небето е червено; сутринта – че времето ще бъде лошо, защото небето е червено и надвиснало ниско. Когато видите облаци, събиращи се на запад, вие казвате, че ще вали; когато духа южен вятър, казвате, че ще бъде топло. Как така вие, толкова добре умеещи да разпознавате лицето на небето, сте напълно неспособни да разпознаете знамението на времената? На тези, които желаят да познаят истината, вече е дадено знамение; но за злонамереното и лицемерно поколение няма да има знамения.”

(1745.1) 157:2.2 Казвайки това, Иисус се оттегли и се приготви за вечерното съвещание със своите последователи. На тази среща беше решено да предприемат обединена мисия по всички градове и села на Декаполис, още щом Иисус и дванадесетте се върнат от Кесария Филипова. Учителят взе участие в планирането на мисията в Декаполис и, разпускайки събралите се, каза: “Аз ви казвам: пазете се от фарисейската и садукейска закваска. Не се залъгвайте с външните прояви на тяхната ученост и абсолютната им преданост към формите на религията. Мислете само за духа на живата истина и за силата на истинската религия. Не страхът от мъртвата религия ще ви спаси, а вашата вяра в живия опит, придобиван в духовните реалности на Царството. Не позволявайте на предразсъдъците да ви заслепят и на страха да ви сковава. Не допускайте също така преклонението пред традициите дотолкова да изкриви вашето разбиране, че очите ви да престанат да виждат и ушите ви да престанат да чуват. Целта на истинската религия е не само да донесе мир, но и да осигури прогрес. Душевният покой и интелектуалното развитие са възможни само тогава, когато с цялото си сърце заобичате истината, идеалите на вечната реалност. Пред вас стоят въпросите на живота и смъртта – греховните наслаждения на времето, противопоставени на праведните реалности на вечността. Още сега вие, встъпващите в новия живот на вярата и надеждата, трябва да започнете да се избавяте от оковите на страха и съмнението. И когато във вашата душа се пробудят чувства на служене на своите събратя, не ги заглушавайте; когато любовта към ближния изпълва вашето сърце, изразявайте подобни подтици към обич чрез разумно удовлетворяване на действителните потребности на вашите ближни.”

3. Признанието на Петър

(1745.2) 157:3.1 Рано сутринта във вторник Иисус и дванадесетте апостоли излязоха от Магаданския парк в Кесария Филипова, столицата на владенията на тетрарха Филип. Кесария Филипова се намираше в край с дивна красота. Простираше се в очарователна долина между живописни хълмове, където от подземна пещера води началото си река Йордан. На север с цялата си красота се издигаха върховете на планината Ермон, а малко по на юг от хълмовете са откриваше величественият изглед на горното течение на Йордан и Галилейското езеро.

(1745.3) 157:3.2 Иисус беше ходил на Ермон в началото на своя път по създаването на Царството и сега, преминавайки към заключителния етап на своя труд, той искаше да се върне на тази планина на изпитания и триумф, надявайки се, че апостолите могат да получат тук нова представа за възложената им отговорност и да се изпълнят с нови сили за предстоящите тежки изпитания. По пътя – приблизително в това време, когато те преминаваха южно от Меромските води, апостолите започнаха да обменят впечатления за тяхната проповед и за това, как различните народи се отнасят към техния Учител.

(1745.4) 157:3.3 Когато спряха за обяд, Иисус внезапно зададе на апостолите първия за цялото време въпрос относно самия себе си. Този неочакван въпрос звучеше така: “Какво говорят хората – кой казват, че съм?”

(1746.1) 157:3.4 Дълги месеци Иисус беше обучавал апостолите, разкривайки същността и характера на Царството небесно, и той добре разбираше, че е настанало време, когато следва да пристъпи към по-дълбоко разкриване на своята собствена същност и лична връзка с Царството. И сега, когато седнаха под черничевите дървета, Учителят се приготви за една от най-важните беседи за всичките години на общуване с избраните апостоли.

(1746.2) 157:3.5 Повече от половината от всички апостоли предложиха своите отговори на въпроса на Учителя. Те му казаха, че всички познаващи го хора го смятат за пророк или необикновен човек, че даже неговите врагове изключително много се боят от него, обвинявайки го, че своето могъщество той дължи на връзки с княза на дяволите. Те казаха, че някои хора в Юдея и Самария, които не са го виждали лично, го смятат за възкръсналия от мъртвите Йоан Кръстител. Петър обясни, че в различно време различни хора го сравняваха с Мойсей, Илия, Исая и Йеремия. Като изслуша тези отговори, Иисус стана и като гледаше отгоре надолу към дванадесетте седящи пред него в полукръг, с поразяваща ги подчертаност с плавно движение на ръката попита: “А какво ще кажете вие – кой съм аз?” Настъпи напрегнато мълчание. Дванадесетте, без да откъсват очи, гледаха Учителя и тук Симон Петър скочи на крака и възкликна: “Ти си Спасителят, Син на живия Бог.” И единадесетте седящи апостоли в един порив станаха в знак на това, че Петър изрази тяхното общо мнение.

(1746.3) 157:3.6 Като ги помоли отново да седнат и оставайки прав срещу тях, Иисус каза: “Това ви беше разкрито от моя Отец. Дойде вашето време да узнаете истината за мен. Засега аз искам на никого да не казвате за това. Да продължим пътя си.”

(1746.4) 157:3.7 И те тръгнаха за Кесария Филипова, където пристигнаха късно вечерта и спряха в дома на очакващия ги Селса. През тази нощ апостолите почти не затвориха очи. На тях им се струваше, че чувстват настъпването на велико събитие в техния живот и в труда за благото на Царството.

4. Беседата за Царството

(1746.5) 157:4.1 От времето на кръщаването на Иисус от Йоан Кръстител и на превръщането на водата във вино в Кана апостолите в различни периоди фактически го смятаха за Месия. Някои от тях в течение на някакво време действително вярваха, че той е дългоочакваният Спасител. Но щом в техните сърца се пробудеха такива надежди, Учителят ги разбиваше на парчета със съкрушителна дума или разочароваща постъпка. Те вече отдавна пребиваваха в объркване поради противоречията между съхраняваните в съзнанието им представи за очаквания Месия и пазения в сърцата им опит от своята необикновена връзка с този необикновен човек.

(1746.6) 157:4.2 В сряда, когато денят вече беше в разгара си, апостолите се събраха в градината при Селса за обедна трапеза. През по-голямата част от нощта и цялата сутрин Симон Петър и Симон Зилот горещо убеждаваха своите събратя, опитвайки се да доведат всички апостоли до беззаветно приемане на Учителя не само като Месия, но и като божествен Син на живия Бог. Те двамата практически напълно се схождаха в своята оценка за Иисус и усърдно се трудеха техните събратя изцяло да приемат гледната им точка. Макар че Андрей продължаваше да осъществява общото ръководство на корпуса на апостолите, неговият брат Симон Петър с всеобщо съгласие все повече ставаше изразител на техните възгледи.

(1747.1) 157:4.3 Всички те седяха в градината, когато около обед се появи Учителят. На техните лица беше изписано изражение на възвишена тържественост и когато Иисус се приближи, всички станаха. Иисус сне напрежението с приятелска и братска усмивка, толкова характерна за него, когато неговите последователи твърде сериозно възприемаха себе си или някое ставащо с тях събитие. С жест той им даде знак да седнат. Занапред дванадесетте никога не приветстваха Учителя със ставане. Те видяха, че той не одобрява такава външна проява на уважение.

(1747.2) 157:4.4 Когато завършиха трапезата и пристъпиха към обсъждане на плановете за предстоящото пътешествие по Декаполис, Иисус внезапно ги обходи с поглед и каза: “Сега, когато измина цял ден, откакто се съгласихте с изявлението на Симон Петър относно личността на Сина Човешки, аз бих искал да ви попитам: остава ли същото вашето мнение?” Чувайки това, дванадесетте станаха и Симон Петър, правейки няколко крачки към Учителя, каза: “Да, Учителю, остава. Ние вярваме, че ти си Синът на живия Бог.” И Петър седна заедно със своите събратя.

(1747.3) 157:4.5 Продължавайки да стои, Иисус каза на дванадесетте: “Вие сте моите избрани посланици, но аз зная, че в дадените обстоятелства не бихте могли да стигнете до тази вяра само с човешкото знание. Това е откровение на Духа на моя Отец, обърнато към тайниците на вашите души. И тъй като вие правите това признание благодарение на това, което ви е разкрито от Духа на моя Отец, аз трябва да ви заявя, че върху този фундамент аз ще построя братството на Царството небесно. Върху тази скала на духовната реалност аз ще построя жив храм на духовното братство във вечните реалности на Царството на моя Отец. Никакви сили на злото и греха няма да преодолеят това човешко братство на божествения Дух. И макар че живият Дух на моя Отец ще бъде извечно божествен ръководител и възпитател на всички, които свързват себе си с връзките на това духовно братство, на вас и вашите последователи аз предавам ключовете от външното царство – властта над нещата тленни, социалните и икономически страни на това обединение на мъже и жени като членове на братството.” И отново той им заръча все още да не казват никому за това, че той е Синът Божий.

(1747.4) 157:4.6 Иисус започна да вярва в предаността и честността на своите апостоли. Както предполагаше Учителят, вярата, способна да устои пред това, което в последно време се наложи да понесат неговите избрани представители, задължително ще издържи най-тежките изпитания, очакващи ги в най-близко бъдеще, ще извади от привидното крушение всичките им надежди в новата зора на новия съден период и ще освети пребиваващия в тъмнина свят. В този ден Учителят повярва в предаността на всички свои апостоли, с изключение на един.

(1747.5) 157:4.7 И от този ден нататък Иисус се занимаваше със строителството на живия храм на този вечен фундамент на своето божествено синовство и тези, които благодарение на това осъзнават себе си като синове Божии, са човешките тухлички, съставляващи този жив храм на синовство, въздигнат в слава и в чест на мъдростта и любовта на вечния Баща на духовете.

(1747.6) 157:4.8 След тези думи Иисус накара дванадесетте да отидат в планината и да останат там без него до вечеря в търсене на мъдрост, сили и духовно водителство. И те направиха така, както каза Учителят.

5. Новото разбиране

(1748.1) 157:5.1 Новата и най-важна черта на признанието на Петър беше недвусмисленото осъзнаване на Иисус като Син Божий, осъзнаването на неговата безспорна божественост. От времето на неговото кръщение и сватбата в Кана апостолите различно го смятаха за Месия. Но юдейската концепция за избавителя на нацията не предполагаше, че той ще бъде божествено същество. Евреите не учеха за божествения произход на Месията; той трябваше да бъде “помазаник”, но те едва ли си го представяха като Син Божий. Във второто признание особено значение придоби неговата обединена същност — небесният факт за това, че той е Син Човешки, както и Син Божий, и Учителят заяви, че именно върху тази велика истина за съюза на човешката и божествената същност той ще построи Царството небесно.

(1748.2) 157:5.2 Иисус се стремеше да преживее своя земен живот и да завърши своята посвещенческа мисия като Син Човешки. Неговите последователи бяха склонни да смятат Учителя за дългоочаквания Месия. Знаейки, че никога не би могъл да стане въплъщение на техните месиански надежди, той се опитваше по такъв начин да измени тяхната представа за Месията, за да оправдае частично техните очаквания. Но сега той разбра, че подобен план едва ли ще бъде успешен. Затова взе смелото решение да разкрие своя трети план – открито да заяви за своята божественост, да потвърди истинността на признанието на Петър и ясно да провъзгласи на дванадесетте, че той е Син Божий.

(1748.3) 157:5.3 В течение на три години Иисус провъзгласяваше себе си за “Син Човешки” и в течение на три години апостолите все по-упорито настояваха, че той е очакваният юдейски Месия. Сега той разкри, че е Син Божий, и върху концепцията за обединената същност на Сина Човешки и Сина Божий той реши да построи Царството небесно. Той беше взел решение да се въздържа от по-нататъшни опити да ги убеди, че не е Месия. Сега реши смело да им разкрие какво той е, без да обръща внимание на тяхното упорито отношение към него като към Месия.

6. На следващия ден

(1748.4) 157:6.1 Иисус и апостолите останаха още един ден в дома на Селса в очакване на куриерите на Давид, които трябваше да донесат пари. След падането на популярността на Иисус настъпи рязък спад на доходите. Когато те стигнаха до Кесария Филипова, хазната беше празна. Матей не искаше да се разделя с Иисус и своите братя в такова време и той нямаше собствени налични средства, които да може да предаде на Юда, както беше правил в миналото. При все това Давид Зеведеев беше предвидил възможно съкращаване на постъпленията и се беше разпоредил неговите куриери, преминавайки през Юдея, Самария и Галилея, да действат като събирачи на пари в полза на изгонените апостоли и техния Учител. Затова към вечерта на същия ден от Витсаида пристигнаха куриери и доставените от тях пари стигнаха за тяхното завръщане и за началото на пътешествието по градовете на Декаполис. Към това време Матей разчиташе да получи пари от продажбата на своята последна собственост в Капернаум, уговаряйки се, че тези средства ще бъдат анонимно предадени на Юда.

(1749.1) 157:6.2 Нито Петър, нито другите апостоли имаха достоверна представа за божествеността на Иисус. Те зле разбираха, че в земния живот на Учителя започва нова епоха – време, когато учителят-целител се превръщаше в преосмислен Месия, Син Божий. От това време нататък в проповедите на Иисус зазвуча нова тема. Занапред единствен идеал на неговия живот стана разкриването на Отеца, а единствена задача на неговите учения – да демонстрира на своята вселена персонификацията на тази висша мъдрост, която можеш да разбереш, само преживявайки я. Той дойде, за да можем всички ние да имаме живот, при това в изобилие.

(1749.2) 157:6.3 Сега Иисус навлезе в четвъртия, последен етап от своя човешки живот в плът. Първият етап беше детството – годините, когато той само смътно осъзнаваше своя произход, същност и своето предназначение като човешко същество. Втори етап бяха годините на все по-голямо самосъзнание – младостта и постепенното възмъжаване, – в течение на които той започна все повече да си дава сметка за своята божествена същност и човешка мисия. Вторият етап завърши с преживяванията и откровенията, свързани с неговото кръщение. Третият етап от земния опит на Учителя започна след кръщението и продължи в годините на неговото служене като учител и целител, завършвайки с историческото признание на Петър в Кесария Филипова. Този трети период от неговия земен живот обхвана времето, в течение на което неговите апостоли и най-близки последователи го знаеха като Сина Човешки и го смятаха за Месия. Четвъртият и заключителен период от неговия земен път започна тук, в Кесария Филипова, и завърши с разпятието. Този етап от неговото служене се характеризираше с признаването от страна на Иисус на своята божественост и обхвана труда от последната година, преживяна от него в плът. В течение на този четвърти период той стана известен на апостолите като Син Божий, макар че повечето от неговите последователи продължаваха да го смятат за Месия. Признанието на Петър ознаменува началото на нов период – период на по-пълно разбиране на истината за неговото висше служене като посвещенчески Син на Урантия и за цялата вселена, както и поне смътното осъзнаване на този факт от избраните от него апостоли.

(1749.3) 157:6.4 Така животът на Иисус стана пример за това, на което той учеше в своята религия, а именно – пример за растежа на духовната същност за сметка на нейното живо развитие. За разлика от своите последователи, той не наблягаше на постоянната борба на душата и тялото. По-скоро той учеше на това, че духът лесно побеждава тези две начала, с успех достигайки полезно примирение в много от техните сблъсъци, провокирани от разума и инстинктите.

(1749.4) 157:6.5 От този момент нататък всички учения на Иисус придобиват нов смисъл. До Кесария Филипова той беше главен учител на Евангелието на Царството. След Кесария Филипова той беше вече не само учител, а божествен представител на вечния Отец, Който е центърът и пределите на това духовно Царство, и от него се изискваше той да осъществи всичко това като човек – като Сина Човешки.

(1749.5) 157:6.6 Иисус искрено се опитваше да доведе своите последователи в духовното Царство като учител, след това – като учител-изцелител, но тях това не ги удовлетворяваше. Той добре разбираше, че неговата земна мисия никак не би могла да оправдае месианските надежди на еврейския народ; древните пророци изобразяваха Месията такъв, какъвто Иисус никога не би могъл да стане. Той се стремеше да установи Царството на Отеца като Син Човешки, но неговите последователи не поискаха да вървят напред в това начинание. Разбирайки това, Иисус реши да тръгне срещу тези, които повярваха в него; и вземайки такова решение, той се приготви открито да поеме ролята на посвещенческия Божий Син.

(1750.1) 157:6.7 Затова в този ден, когато Иисус беседваше с апостолите в градината, те узнаха много нови неща. И някои от тези изказвания звучаха странно даже за тях. Сред тези изявления, които чуха поразените апостоли, бяха следните:

(1750.2) 157:6.8 “От днес ако някой човек пожелае да встъпи в нашето братство, нека поеме задълженията на синовството и да ме следва. И когато вече няма да бъда с вас, не мислете, че светът ще се държи с вас по-добре, отколкото с вашия Учител. Ако ме обичате, бъдете готови да потвърдите своята любов с готовността да принесете висша жертва.”

(1750.3) 157:6.9 “И добре запомнете моите думи: аз дойдох, за да призова не праведниците, а грешниците. Синът Човешки дойде, не за да му служат, а за да служи и да посвети своя живот като дар за всички. Аз ви заявявам, че дойдох, за да намеря и спася заблудилите си.”

(1750.4) 157:6.10 “Днес никой в този свят не вижда Бащата, освен Сина, който дойде от Бащата. Но ако Синът се възнесе, той ще призове всички хора при себе си и всеки, който повярва в тази истина за обединената същност на Сина, ще бъде надарен с живот вечен.”

(1750.5) 157:6.11 “Засега ние не можем да провъзгласим открито, че Синът Човешки е Син Божий, но това беше разкрито на вас; затова аз смело ви казвам за тези тайнства. Макар че стоя пред вас в този физически облик, аз дойдох от Бога-Баща. Още отпреди Авраам – аз съм. Аз действително дойдох в този свят от Отца такъв, какъвто ме знаете, и ви заявявам, че скоро ще трябва да напусна този свят и да се върна към делото на моя Отец.”

(1750.6) 157:6.12 “Може ли сега вашата вяра да постигне истината за тези явления независимо от моето предупреждение, че Синът Човешки няма да стане този Месия, когото очакваха вашите бащи? Царството мое не е от този свят. Можете ли да повярвате в истината за мен независимо от това, че макар лисиците да имат дупки и птиците да имат гнезда, аз няма къде да преклоня глава?”

(1750.7) 157:6.13 “И при все това аз ви казвам, че Отец и аз сме едно. Който е видял мен, е видял и Отеца. Във всичко това моят Отец действа заедно с мен и Той никога няма да ме остави сам в моето дело така, както аз никога няма да оставя вас, на които скоро предстои да тръгнете да възвестявате това Евангелие по цял свят.”

(1750.8) 157:6.14 „И сега аз ви доведох тук, за да останете тук известно време с мен и един с друг и да можете да разберете славата, да постигнете величието на този живот, към който ви призовавам: подвигът на вярата, какъвто е Царството на моя Отец в сърцата на хората, създаването в моето братство на жива връзка с душите на всички, които вярват в това Евангелие.”

(1750.9) 157:6.15 Апостолите слушаха тези смели и поразителни изявления мълчаливо; те бяха зашеметени. И те се разотидоха на неголеми групи, за да обсъдят и обмислят думите на Учителя. Те признаха в него Сина Божий, но не разбираха значението на всичко това, към което ги водеше той.

7. Беседите на Андрей

(1750.10) 157:7.1 Същата вечер Андрей реши да устрои откровен разговор насаме с всеки от своите събратя и той проведе полезни и ободряващи беседи с всички свои другари освен с Юда Искариот. Андрей нямаше такива доверителни отношения с Юда, както с другите апостоли, и затова на него не му се струваше странно, че Юда никога не се открива пред главата на апостолския корпус. Но този път отчуждеността на Юда дотолкова разтревожи Андрей, че по-късно през нощта, когато всички апостоли вече дълбоко спяха, той дойде при Иисус и му изложи причините за своето безпокойство. Иисус каза: “Ти постъпи правилно, Андрей, идвайки при мен с този въпрос, но ние не можем да направим нищо освен това, което е вече направено; остава ни само да продължаваме да оказваме висше доверие на този апостол. И нищо не говорú със своите събратя за този разговор с мен.”

(1751.1) 157:7.2 Това беше всичко, което Андрей можа да изтръгне от Иисус. Между този юдеин и неговите галилейски събратя винаги съществуваше някаква отчужденост. Юда беше потресен от смъртта на Йоан Кръстител, няколко пъти той беше дълбоко обиден от порицанията на Учителя, беше разочарован, когато Учителят отказа да стане цар, унижен, когато той избяга от фарисеите, огорчен, когато Иисус отказа да приеме предизвикателството на фарисеите, изискващи знамения, озадачен от отказа на неговия Учител да прибегне към демонстрация на сила и сега, в последно време, подтиснат и съответно угнетен от опразнената хазна. И освен това на Юда му липсваше въодушевлението, което му даваше тълпата.

(1751.2) 157:7.3 Всеки от апостолите в различна степен беше подложен на тези изпитания и страдания, но те обичаха Иисус. Най-малкото, те изглежда обичаха Учителя повече, отколкото Юда, защото останаха с него чак до трагичния край.

(1751.3) 157:7.4 Бидейки юдеин, Юда прие като лично оскърбление неотдавнашното предупреждение на Иисус, дадено на апостолите – “пазете се от фарисейската закваска”; той предполагаше, че тези изявления са скрит намек за самия него. Но главната грешка на Юда се заключаваше в следното: когато Иисус изпращаше своите апостоли да се молят насаме, Юда – вместо да встъпи в искрено общуване с духовните сили ни вселената – отново и отново се отдаваше на мисли, породени от човешкия страх, и при това упорито пазеше тайни съмнения в мисията на Иисус, а също така се предаваше и на своята прискърбна склонност да таи чувства на мъст.

(1751.4) 157:7.5 И сега Иисус искаше да се изкачи със своите апостоли на планината Ермон, където той реши да открие четвъртия етап на своето земно служене като Син Божий. Част от апостолите присъстваше при неговото кръщение в Йордан и стана свидетел на началото на неговия път като Син Човешки и той искаше някои от тях да бъдат заедно с него и този път, за да чуят, че той е упълномощен да поеме новата публична роля на Син Божий. Съответно в петък, 12 август, Иисус каза на дванадесетте: “Вземете запас от храна и се пригответе за изкачване в онази планина, където ми казва да отида моят дух, за да бъда дарен с всичко необходимо за завършването на моя труд на Земята. И аз бих искал да взема със себе си моите събратя, за да могат и те да укрепнат пред тежките времена, които ще им се наложи да споделят с мен.”

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved