Документ 112, Запазване на личността

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печатSend by emailSend by email

Книгата Урантия

Документ 112

Запазване на личността

(1225.1) 112:0.1 ЕВОЛЮЦИОННИТЕ планети са сферите на поява на човека, изходните светове за възход на смъртните. Вашият отправен пункт е Урантия – тук вие и вашият божествен Настройчик на Съзнанието се съединявате във временен съюз. Вие сте получили като дар съвършен проводник; затова, ако честно преминете дистанцията във времето и овладеете крайната цел – вярата, вашата награда ще бъде вечността: вие завинаги ще се обедините с преминаващия във вас Настройчик. Именно тогава ще започне вашият истински живот – възходящият живот, по отношение на който днешното смъртно състояние е само преддверие. Именно тогава пред вас ще се открие възвишената и прогресивна мисия на завършили във вечността. И в продължение на всички тези сменящи се една друга епохи и стадии на еволюционен растеж единственото ваше начало, оставащо абсолютно неизменно, е личността – постоянството сред измененията.

(1225.2) 112:0.2 Макар че би било твърде самонадеяно да се опитваме да определим личността, може да се окаже полезно да си спомним нещо от това, което ви е известно за нея:

(1225.3) 112:0.3 1. Личността е присъстващо в реалността качество, което се посвещава на самия Всеобщ Баща или на действащия от негово име Съвместен Извършител.

(1225.4) 112:0.4 2. Тя може да се посвещава на всяка жива енергийна система, включваща разум или дух.

(1225.5) 112:0.5 3. Тя не е изцяло подвластна на оковите на априорната причинност. Тя е относително съзидателна или взаимосъзидателна.

(1225.6) 112:0.6 4. Когато личността се посвещава на еволюционните материални създания, тя кара духа да се стреми към господство над енергия-веществото посредством разума.

(1225.7) 112:0.7 5. Макар че личността не е свързана с индивидуалността, тя е способна да обедини индивидуалността на всяка жива енергийна система.

(1225.8) 112:0.8 6. Тя разкрива само качествена реакция на контурите на личността, в противоположност на трите енергии, които демонстрират както качествена, така и количествена реакция спрямо гравитацията.

(1225.9) 112:0.9 7. Личността е неизменна сред промените.

(1225.10) 112:0.10 8. Тя е способна да направи подарък на Бога – доброволно да посвети себе си на извършването на Божията воля.

(1225.11) 112:0.11 9. Тя се характеризира с нравственост – осъзнаване на относителността на връзката с другите хора. Тя разпознава нивата на поведение и демонстрира взискателност, правейки разлика между тях.

(1225.12) 112:0.12 10. Личността е уникална, абсолютно уникална: тя е уникална във времето и пространството; тя е уникална във вечността и в Рая; уникална е посветената личност, нейни копия не съществуват; тя е уникална във всеки миг от съществуването; тя е уникална в отношението си към Бога – Той не отдава значение на обществените различия, но не съединява личностите, тъй като те са несъединими – те се асоциират, но не се сумират.

(1226.1) 112:0.13 11. Личността реагира непосредствено на присъствието на друга личност.

(1226.2) 112:0.14 12. Тя е единственото, което може да се прибави към духа, именно с това илюстрирайки първичността на Бащата по отношение на Сина. (Разумът не задължително трябва да се прибави към духа.)

(1226.3) 112:0.15 13. Личността може да се съхрани след естествената смърт заедно с индивидуалността на съхранилата се душа. Настройчикът и личността са неизменни; съществуващото между тях отношение (в душата) е само изменение, постоянна еволюция; и ако това изменение (растеж) се прекрати, душата загива.

(1226.4) 112:0.16 14. Личността притежава уникално усещане за време, което обаче се отличава от възприемането на времето от разума или духа.

1. Личността и реалността

(1226.5) 112:1.1 Личност се посвещава от Всеобщия Баща на своите създания като потенциална вечна придобивка. Такъв божествен дар е предназначен за функционирането на многобройни нива и в последователни вселенски ситуации – от низшите крайни до висшите абсонитни и чак до границите на абсолютното. Така личността действа в три космически плоскости или в три вселенски фази:

(1226.6) 112:1.2 1. Позиционен статут. Личността функционира еднакво ефективно в локалната вселена, свръхвселената и централната вселена.

(1226.7) 112:1.3 2. Смислов статут. Личността действа еднакво ефективно на крайно, абсонитно и съединявайки се с абсолютните нива.

(1226.8) 112:1.4 3. Ценностен статут. Личността може да бъде емпирически осъзната в сменящите се един друг материални, моронтийни и духовни светове.

(1226.9) 112:1.5 Личността притежава усъвършенстван диапазон космически измерения. Съществуват три измерения на крайната личност. Ето тяхното примерно функционално значение:

(1226.10) 112:1.6 1. Дължината отразява направлението и природата на развитие: движението през пространството и съответно на времето – еволюцията.

(1226.11) 112:1.7 2. Вертикалната дълбочина обхваща характерните за живите организми мотиви и отношения, различните нива на самовъплъщение и общия феномен на реакция спрямо окръжаващата среда.

(1226.12) 112:1.8 3. Ширината включва областта на координация, асоциация, както и организацията на индивидуалността.

(1226.13) 112:1.9 Типът личност, посвещаван на смъртните на Урантия, притежава потенциална способност за седем измерения на самоизразяване или реализация на индивидуалността. Три такива измерения се реализират на крайно ниво, три – на абсонитно, и едно – на абсолютно. На субабсолютните нива това седмо измерение, или измерението на всеобщност, е емпирически познаваемо като факт на личността. Това висше измерение на личността представлява асоциируем абсолют и макар че то не е безкрайно, потенциално постига суббезкрайно проникване на абсолютно ниво.

(1226.14) 112:1.10 Крайните измерения на личността се отнасят към космическата дължина, дълбочина и ширина. Дължината съответства на значението; дълбочината означава ценност; ширината обхваща проницателността – способността да изпитва неоспоримо осъзнаване на космическата реалност.

(1227.1) 112:1.11 На моронтийното ниво всички крайни измерения на материалното ниво изключително нарастват и се появява възможност за осъзнаване на величините, отнасящи се към някои нови измерения. Целият този нараснал в продължение на моронтийното ниво опит чудесно се съединява с висшето или личностно измерение благодарение на въздействието на мота, както и с помощта на моронтийната математика.

(1227.2) 112:1.12 Много неприятности, с които смъртните се сблъскват при изучаването на човешката личност, биха могли да се избегнат, ако крайното създание помнеше, че нивата на измеренията и нивата на духа не са координирани в емпиричната реализация на личността.

(1227.3) 112:1.13 Животът всъщност е процес, протичащ между организма (индивидуалността) и окръжаващата среда. Личността придава на тази връзка на организма със средата ценността на индивидуалността и значението на приемствеността. Затова е необходимо да се види, че феноменът на стимулираната реакция не е само механически процес, тъй като един от факторите на тази съвкупна ситуация е личност. Неизменно истинно е потвърждението за това, че на механизмите е присъща пасивност, докато на организма е свойствена активност.

(1227.4) 112:1.14 Физическият живот е процес, който протича не толкова вътре в организма, колкото между организма и окръжаващата среда. Всеки подобен процес в тенденция създава свойствени на организмите типове реакции на средата. И всички такива направляващи типове оказват огромно въздействие при избора на цел.

(1227.5) 112:1.15 Именно посредством разума вътрешното “аз” и средата установяват осмислен контакт. Способността и желанието на организма да установи такива съществени контакти със средата (реакция на стимул) изразява отношението на цялата личност.

(1227.6) 112:1.16 Личността не може да действа много успешно в изолация. Човекът по своята природа е социално същество; владее го духът на причастността. Буквална истина е: “Никой човек не живее за себе си.”

(1227.7) 112:1.17 Но понятието за личност, както и смисълът на всецелостността на живото и функциониращото създание, означава много повече от интеграцията на отношенията: то изразява обединението на всички фактори на реалността, точно както и координация на отношенията. Отношенията съществуват между два обекта, но три или повече обекта образуват система, а такава система е много повече от просто разширено или комплексно отношение. Това различие има принципно значение, тъй като в космическата система индивидуалните членове са свързани един с друг само чрез отношението към цялото и чрез индивидуалността на цялото.

(1227.8) 112:1.18 В човешкия организъм съвкупността на всички части създава неговия образ – индивидуалността, но такъв процес няма абсолютно нищо общо с личността, която е обединяващо начало на всички тези фактори в тяхната връзка с космическите реалности.

(1227.9) 112:1.19 В агрегациите частите се добавят; в системите частите се подреждат. Системите са значими благодарение на своята организация – позиционните ценности. В добрата система всеки съставен елемент има свое положение в космоса. В лошата – нещо или съответства, или е нарушено – изведено от строя. В човешката система именно личността обединява всички видове дейност и на свой ред им придава качества на автентичност и съзидателност.

2. Вътрешното “аз”

(1227.10) 112:2.1 При изучаването на индивидуалността е полезно да се помни за следните фактори:

(1227.11) 112:2.2 1. Физическите системи са подчинени.

(1227.12) 112:2.3 2. Интелектуалните системи са съгласувани.

(1227.13) 112:2.4 3. Личността е доминираща.

(1227.14) 112:2.5 4. Вътрешната духовна сила е потенциално направляваща.

(1228.1) 112:2.6 Във всички представи за индивидуалността е необходимо да се отчита, че отначало възниква фактът от живота и след това – неговата оценка или интерпретация. Човешкото дете отначало живее и след това мисли за своя живот. В космическата система проникновението предшества предвиждането.

(1228.2) 112:2.7 Вселенският факт на Бога, Който става човек, навеки измени всички значения и ценности на човешката личност. Любовта, в истинския смисъл на тази дума, подразбира взаимна загриженост на цялостни личности, било то личности човешки или божествени – или човешки и божествени. Частите на вътрешното “аз” могат да функционират по най-различен начин – мислене, чувстване, желание, но само съгласуваните атрибути на цялата личност са съсредоточени в разумното действие; и всички тези сили се обединяват с духовната способност на смъртния разум, когато човек чистосърдечно и безкористно обича друго същество, човешко или божествено.

(1228.3) 112:2.8 Всички представи за реалността, съществуващи в смъртните, са основани на допускането за реалността на човешката личност; всички концепции за свръхчовешките реалности са основани на придобития личностен опит със и във космическите реалности на някои свързани с човека духовни същества и божествени личности. С изключение на личността, всичко недуховно, което е в човешкия опит, е средство за постигане на целта. Всяко истинско взаимоотношение на смъртния човек с други същества – човешки или божествени, е само цел. И постигането на такива другарски отношения с личността на Божеството са вечната цел за възход във вселената.

(1228.4) 112:2.9 Притежаването на личност определя човека като духовно същество, тъй като единствено индивидуалността и самосъзнанието на личността са дарове на свръхматериалния свят. Самият факт, че смъртният материалист може да отрича съществуването на свръхматериалните реалности, вече демонстрира дейното присъствие в неговия разум на духовния синтез и космическото съзнание.

(1228.5) 112:2.10 Съществува огромна космическа пропаст между материята и мисълта и неизмеримо по-широка пропаст разделя материалния разум и духовната любов. Никаква теория на механистичните електронни връзки или на материалистичните енергийни явления не може да обясни съзнанието, още по-малко – самосъзнанието.

(1228.6) 112:2.11 Според стремежа на разума към пределно изследване на реалността материята престава да съществува за материалните чувства, но може да остане реална за разума. Когато духовната интуиция до самата си основа прониква в тази реалност, която остава след изчезването на материята, тази реалност изчезва за разума, но присъщата на духа интуиция съхранява способността си за постигане на космическите реалности и висшите ценности от духовен характер. Съответно на това науката отстъпва място на философията, докато философията трябва да отстъпи пред изводите, присъщи на неподправения духовен опит. Мисленето отстъпва място на мъдростта, а мъдростта се разтваря в просветено и разумно поклонение.

(1228.7) 112:2.12 В науката човешкото “аз” изучава материалния свят; философията е изучаване на това изучаване на материалния свят; религията – истинският духовен опит, е емпиричното осъзнаване на космическата реалност, заключена в изучаването на целия този относителен синтез на енергийни субстанции на времето и пространството. Да са строи философията на вселената изключително върху материализма означава да се пренебрегва фактът, че всички материални обекти изначално се възприемат като реални в опита на човешкото съзнание. Изследователят не може да бъде предмет на изследването; анализът изисква някаква степен на абстрахиране от предмета, който се изучава.

(1228.8) 112:2.13 Във времето мисленето води към мъдрост, а мъдростта води към поклонение; във вечността поклонението води към мъдрост, а мъдростта води до окончателност на мислите.

(1229.1) 112:2.14 Възможността за обединяване на еволюиращото “аз” е заключена в свойствата на съставляващите го фактори: основните енергии, най-важните тъкани, основополагащото химическо свръхуправление, върховните идеи, висшите мотиви, върховните цели и божествения дух, посветен на Рая – тайната на самопознанието на духовната природа на човека.

(1229.2) 112:2.15 Целта на космическата еволюция се заключава в постигането на единство на личността чрез все по-голямо господство на духа, чрез волева реакция на ученията и ръководството на Настройчика на Съзнанието. Личността – и човешка и свръхчовешка, се характеризира с вътрешно космическо свойство, което може да се определи като “еволюцията на подчинението” – разширяване на контрола както над себе си, така и над своята среда.

(1229.3) 112:2.16 Възходящата, някога човешка, личност преминава през два големи стадия на нарастващо волево подчинение на своето “аз” и във вселената:

(1229.4) 112:2.17 1. Предзавършващ или боготърсещ опит, който се заключава в разширяване на самовъплъщението посредством развитие и актуализация на индивидуалността наред с решаване на космическите проблеми и последващо овладяване на вселената.

(1229.5) 112:2.18 2. Постзавършващ или богоразкриващ опит на творческото разширяване на самовъплъщаването чрез разкриване на емпиричното Висше Същество пред търсещите Бога разумни същества, още не постигнали божествените нива на богоподобие.

(1229.6) 112:2.19 Низходящите личности придобиват аналогичен опит в своите различни вселенски дела, докато се стремят към повишаване на способността да познаваш и изпълняваш божествената воля на Висшето, Пределното и Абсолютното Божества.

(1229.7) 112:2.20 В течение на физическия живот материалното “аз”, егоистичното начало на човешката индивидуалност, зависи от продължаването на функцията на материалния жизнен носител, от непрекъснатото съществуване на неустойчивото равновесие на енергии и интелект от това, което на Урантия се нарича живот. Но индивидуалността, притежаваща необходимата за съхранение ценност, способна да преодолее опита на смъртта, еволюира само за сметка на създаването на условията, необходими за преноса на местонахождението на индивидуалното начало на развиващата се личност от преходния жизнен носител – материалното тяло, в по-устойчивата и безсмъртна същност на моронтийната душа и по-нататък на тези нива, където в душата се влива реалността на духа и където тя в резултат придобива статута на духовна реалност. Този действителен преход от материалната връзка към отъждествяването с моронтия се осъществява за сметка на искрените, твърди и целеустремени решения на човека, насочени към търсенето на Бога.

3. Феноменът на смъртта

(1229.8) 112:3.1 Урантийцитe обикновено признават само един вид смърт – физическото прекратяване на жизнените eнергии. Но в действителност съществуват три вида смърт, имащи отношение към запазването на личността:

(1229.9) 112:3.2 1. Духовна (смърт на душата). Ако и когато смъртният човек окончателно отблъсне продължаването на живота, ако по общо мнение на Настройчика и запазващия сe серафим той бъде обявен за духовно безнадежден, за моронтийно несъстоятелен, то след регистрацията на това единодушно мнение в Уверса и потвърждаването на тези изводи от Цензоритe и тeхнитe отразяващи партньори управителитe на Орвонтон сe разпореждат за незабавно освобождаване на вътрешния Наставник. Но това освобождаване на Настройчика изобщо не влияе на задълженията на личния или груповия Серафим, свързан с този индивид, когото Настройчикът e напуснал. Такъв тип смърт e окончателен по своето значение, независимо от временното продължаване на активността на живите eнергии на физическите и интелектуални механизми. От космическа гледна точка смъртният e вече мъртъв; продължаващият живот говори само за устойчивостта на материалния импулс на космическите eнергии.

(1230.1) 112:3.3 2. Интелектуална (смърт на разума). Когато жизнено важни кръгове, свързани с дейността на висшите спомагателни духове на разума, се нарушават поради помрачаване на ума или вследствие на частично разрушаване на механизма на мозъка, а също така и ако такива състояния са преминали критичната точка и увреждането e станало непоправимо, вътрешният Настройчик незабавно се освобождава и заминава за Сферата на Божеството. В архивите на вселената личността на смъртния се смята за мъртва при всяко разрушаване на жизнено важните интелектуални контури, необходими за волевата дейност на човека. Това е смърт независимо от продължаващото функциониране на живите механизми на физическото тяло. Без волевия разум тялото вече не е човешко, но съгласно предшестващия избор на човешката воля душата на такъв индивид може да се запази.

(1230.2) 112:3.4 3. Физическа смърт (смърт на тялото и разума). Когато човека го постигне смърт, Настройчикът остава в убежището на разума до прекратяването на неговите функции като интелектуален механизъм, тоест приблизително до този момент, когато измеримите енергии на мозъка прекратяват своите ритмични, необходими за живота пулсации. След това разрушаване Настройчикът напуска изчезващия разум толкова просто, както когато преди години се е появил и през Уверса се отправя към Сферата на Божеството.

(1230.3) 112:3.5 След смъртта материалното тяло се връща в света на елементите, от който е било извлечено, но два нематериални фактора на съхранилата се личност остават: Предсъществуващият Настройчик на Съзнанието, който заедно с копието от паметта за преживения смъртен живот отива към Сферата на Божеството, а също така и безсмъртната моронтийна душа на починалия човек, оставаща в разпореждане на хранителя на съдбата. Тези аспекти и форми на душата – тези някога кинетични, а сега статични формули на индивидуалност, са задължителни за възстановяването на личността в световете на моронтия; именно повторното съединяване на Настройчика с душата е това, което възстановява съхранилата се личност, което ви връща съзнанието в момента на моронтийното ви пробуждане.

(1230.4) 112:3.6 На тези, които нямат лични серафически хранители, предано и умело служат груповите хранители, съхраняващи индивидуалността и възкресяващи личността. Серафимите са незаменими за възсъздаването на личността.

(1230.5) 112:3.7 След смъртта Настройчикът на Съзнанието временно губи личност, но не и индивидуалност; човешкият подопечен временно губи индивидуалност, но не личност; в обителските светове те отново се съединяват, проявявайки се като вечна същност. Напусналият земята Настройчик на Съзнанието никога не се връща тук като съществото, в което е пребивавал в миналото; личността никога не се проявява без волята на човека; след смъртта лишеният от Настройчик човек никога не проявява активна индивидуалност и не установява каквато и да е връзка с живите същества на земята. Такива лишени от Настройчик души са напълно и абсолютно безсъзнателни в течение на своя дълъг или кратък сън на смъртта. Никакво проявление на личността или способността за общуване с други личности не са невъзможни до завършването на процеса на възстановяването. На тези, които отиват в обителските светове, не се разрешава да отправят послания до своите любими, останали на Урантия. Забраната за такова общуване до завършването на съдния период се практикува във всички вселени.

4. Настройчиците след смъртта

(1231.1) 112:4.1 След настъпването на смъртта на материалната, интелектуална или духовна природа на човека Настройчикът се прощава с приемалия го смъртен и се отправя към Сферата на Божеството. С помощта на системата за отражение се осъществява връзката на Настройчика с ръководителите на правителствата на локалната вселена и свръхвселена, след което Настройчикът бива отчислен от регистъра под този номер, под който е било зарегистрирано неговото встъпване в пределите на времето.

(1231.2) 112:4.2 По някакъв не напълно понятен начин Всеобщите Цензори са способни да придобиват кратко изложение на човешкия живот в този му вид, в който той е фиксиран в направеното от Настройчика точно копие на духовните ценности и моронтийни значения на разума – бившето място за неговото пребиваване. Цензорите са способни да получат в свое разпореждане мнението на Настройчика за наличието в човека на необходимия за продължаване на живота характер и духовни качества и цялата тази информация, заедно със серафическите данни, е готова за представяне, когато настава срокът за съд над съответния индивид. Тази информация се използва също и за потвърждение на тези свръхвселенски разпореждания, които позволяват на някои възходящи създания веднага да започнат моронтиен живот, тоест след физическото разрушаване да преминат в обителските светове още преди формалното завършване на планетарния съден период.

(1231.3) 112:4.3 След физическата смърт, с изключение на индивидите, преобразувани от числото на живите, освободеният Настройчик незабавно отива в своята родна сфера, Сферата на Божеството. Какво именно става в този свят по време на очакването на физическото възраждане на съхранилия се смъртен зависи основно от това, възхожда ли човекът в обителските светове по свое индивидуално право, или дочаква периодическия сбор на съхранилите се спящи създания на съответната планетарна епоха.

(1231.4) 112:4.4 Ако смъртният партньор принадлежи към група, членовете на която ще възстановят личността си при завършването на съдния период, то вместо веднага да се върне в обителския свят на системата, където е преминавало неговото предишно служене, Настройчикът ще избере една от следните временни задачи:

(1231.5) 112:4.5 1. Зачисляване в редиците на изчезналите Наблюдатели за неразкрито служене.

(1231.6) 112:4.6 2. Назначаване за някакъв срок за изучаване режима на Рая.

(1231.7) 112:4.7 3. Зачисляване в едно от многото подготвителни училища на Сферата на Божеството.

(1231.8) 112:4.8 4. Временно изпълнение на функциите на практикант на една от останалите шест свещени сфери, образуващи кръговете на Райските светове на Отеца.

(1231.9) 112:4.9 5. Зачисляване в щата на посланиците при Личностните Настройчици.

(1231.10) 112:4.10 6. Изпълнение на задълженията на младши инструктор в училищата за безопитни Наставници на Сферата на Божеството.

(1231.11) 112:4.11 7. Избиране на възможната група светове за последващо служене, в случай че има достатъчно основание да се предполага, че човешкият партньор може да отхвърли продължаването на живота.

(1231.12) 112:4.12 Ако ви е постигнала смърт и сте успели да се издигнете до третия кръг или по-високо ниво, вследствие на което към вас е прикрепен личен хранител на съдбата, и ако представеното от Настройчика окончателно копие на заключението, свидетелстващо за наличие на необходимия за съхраняване характер бъде безусловно утвърдено от хранителите на съдбата – тоест ако и серафимът, и Настройчикът се придържат към единно мнение по всеки пункт от натрупаните от тях материали от преживения живот и своите препоръки, ако Всеобщите Цензори и техните уверски отражателни партньори потвърдят тези данни и направят това еднозначно и безусловно, то в такъв случай Извечно Древните мълниеносно изпращат по комуникационните контури в Салвингтон приоритетно разпореждане, позволяващо на съдиите на Небадон да произнесат постановление за незабавно препращане на съхранилата се душа във възкресителните зали на обителските светове.

(1232.1) 112:4.13 На мен ми е известно, че ако човекът продължава живота си без всякаква отсрочка, то Настройчикът се регистрира на Сферата на Божеството, изпраща се в Райското духовно присъствие на Всеобщия Баща, незабавно се връща в обятията на Личностните Настройчици на свръхвселената и локалната вселена на своето служене и получава одобрение от главата на Личностните Наставници на Сферата на Божеството, а след това без забавяне преминава към “осъществяване на преноса на индивидуалността”, след което на третия срок го извикват в обителския свят в настоящата личностна форма, подготвена за прием на съхранилата се душа на земния смъртен в тази форма, която е била проектирана от хранителя на съдбата.

5. Съхраняването на човешкия "аз"

(1232.2) 112:5.1 Индивидуалността е космическа реалност, било то реалност материална, моронтийна или духовна. Реалността на личностното начало е посвещението на Всеобщия Баща, действащ в себе си и от себе си или чрез своите многобройни вселенски представители. Да се каже, че съществото е личностно, значи да се признае относителната индивидуализация на такова същество в пределите на космическия организъм. Живият космос е само безкрайно интегрирана агрегация на реалните единици, всяка от които е относително предназначена за подготвеното за цялото предназначение. Но тези от тях, които са личностни, са дарени с истинска възможност за избор – да приемат тази участ или да я отхвърлят.

(1232.3) 112:5.2 Това, което произхожда от Отеца, е така вечно, както и Отецът, и също толкова истинско по отношение на личността, която Бог ви дава по свое собствено доброволно решение, колкото и по отношение на божествения Настройчик на Съзнанието – действителната частица на Бога. Човешката личност е вечна, но по отношение на индивидуалността тя е условна вечна реалност. Появила се по волята на Отеца, личността ще постигне нивото на Божеството, но човекът трябва да реши ще присъства ли той при постигането на такава участ или не. При отсъствие на подобен избор личността постига емпиричното Божество непосредствено, ставайки частица от Висшето Същество. Този цикъл е предопределен, но участието в него на човека е доброволно, лично и емпирично.

(1232.4) 112:5.3 Индивидуалността на смъртното същество е преходно, обусловено от времето състояние на живот във вселената; тя е реална само дотолкова, доколкото личността решава да продължи своето съществуване във вселената. В това се състои принципното различие на човека от една енергийна система. Енергийната система трябва да продължава своето действие, тя е лишена от избор; но човекът напълно се разпорежда със своята собствена участ. Настройчикът наистина е път към Рая, но човекът сам трябва да върви по този път по силата на своето собствено решение, на своя доброволен избор.

(1232.5) 112:5.4 Хората притежават индивидуалност само в материален смисъл. Такива качества на “аз”-а се изразяват от материалния разум, действащ в енергийната система на интелекта. Когато казват, че човекът притежава индивидуалност, то това означава признаване на онова, което принадлежи на контура на разума, поставен в зависимост от действията и решенията на волята на човешката личност. Но тази проява е материална и чисто временна точно така, както човешкият ембрион е преходна паразитираща фаза в човешкия живот. От космическа перспектива хората се раждат, живеят и умират в течение на относително кратък миг; те са недълговечни. Но личността на смъртния човек посредством собствения си избор притежава способността да пренесе местонахождението на индивидуалността от преходната система на материалния интелект в по-високо организираната система на моронтийната душа, която съвместно с Настройчика на Съзнанието се създава като ново средство за проявление на личността.

(1233.1) 112:5.5 Именно тази способност за избор – вселенският признак за принадлежност към волевите създания – представлява най-голямата възможност за човека и неговата висша космическа отговорност. От целостността на човешката воля зависи вечната съдба на бъдещия завършил; от чистосърдечността на свободната воля на смъртното същество зависи придобиването от Настройчика на вечна личност; от добросъвестността на избора, направен от смъртния, зависи придобиването от Всеобщия Баща на нов възходящ син; от настойчивостта и мъдростта на решенията и действията на човека зависи актуалността на емпиричната еволюция на Висшето Същество.

(1233.2) 112:5.6 Макар че рано или късно е необходимо да се преминат космическите кръгове за растеж на личността, ако по независеща от вас причина произшествия във времето и препятствия на материалното съществуване не ви позволят да овладеете тези нива на вашата планета и ако вашите намерения и желания притежават необходимата за продължаване на живота ценност, то в такъв случай се вземат решения за продължаване на изпитателния срок. Ще ви бъде предоставено допълнително време, в течение на което можете да докажете себе си.

(1233.3) 112:5.7 Всеки път, когато възниква съмнение в целесъобразността на придвижването на човешката индивидуалност в обителските светове, вселенските правителства неизменно вземат решение в полза на този индивид; те без колебания привеждат такава душа в статута на преходно същество, едновременно продължавайки да наблюдават формиращото се моронтийно намерение и духовна цел. Божественото правосъдие е неминуемо и на божественото правосъдие се предоставя по-нататъшна възможност за продължаване на своята опека.

(1233.4) 112:5.8 Правителствата на Орвонтон и Небадон не претендират за абсолютно съвършенство в детайлното претворяване на всеобщия план за възстановяване личността на смъртните, но те твърдят – и това действително е така, че проявяват издръжливост, търпимост, разбиране и милосърдно съчувствие. Ние по-скоро ще рискуваме въстание в системата, отколкото да се подложим на опасността да се лишим дори един борещ се смъртен от който и да е еволюционен свят от вечната радост по продължаването на възходящия път.

(1233.5) 112:5.9 Това изобщо не означава, че човешките същества, отхвърлили първата възможност, неизбежно получават втора. Но то действително означава, че в опита на всички волеви създания трябва да има една истинска възможност да направят един несъмнен, осъзнат и окончателен избор. Пълновластните Съдии на вселената няма да лишат нито едно същество от статута на личност, ако то не е направило окончателен и изчерпващ вечен избор; човешката душа трябва да получи и ще получи всестранна възможност за разкриване на своето истинско намерение и действителна цел.

(1233.6) 112:5.10 Когато по-развити в духовно и космическо отношение смъртни умират, те веднага попадат в обителските светове. Като цяло това положение действа за тези, на които са присвоени лични серафически хранители. Останалите смъртни могат да бъдат задържани до изнасянето на съдебно решение, след което те могат или да продължат за обителските светове, или да влязат в числото на съхранилите се спящи смъртни, масовото възстановяване на личността на които ще стане в края на текущия планетарен съден период.

(1233.7) 112:5.11 Съществуват две трудности, с които аз се сблъсквам в своите опити да обясня какво именно става с вас при смъртта – с това вас, които се различава от напускащия ви Настройчик. Една от тях се заключава в това, че на вашето ниво на разбиране е невъзможно адекватно да опишем този процес, ставащ в пограничната област на физическия и моронтийния светове. Другата трудност се обяснява с ограниченията, наложени от небесните управители на Урантия над моите пълномощия на просветител. Има много интересни подробности, за които бих могъл да разкажа, но се въздържам от това по препоръка на вашите непосредствени планетарни управляващи. Ето какво мога да съобщя, оставайки в рамките на позволеното.

(1234.1) 112:5.12 Съществува нещо реално, нещо, отнасящо се до еволюцията на човека, нещо допълнително по отношение на Тайнствения Наблюдател, което преживява смъртта. Тази нова същност е душата, преживяваща смъртта както на вашето физическо тяло, така и на материалния разум. Дадената същност е съвместното дете на обединения живот и усилия на вашето човешко начало и вашето божествено начало, Настройчика. Това дете на човешкия и божествен произход е съхраняващ се земен фактор – моронтийното “аз”, безсмъртна душа.

(1234.2) 112:5.13 Това дете, носещо в себе си постоянно значение и необходимата за продължаването на живота ценност, остава напълно безсъзнателно в течение на периода от време, отделящ смъртта от възстановяването на личността, и се намира в разпореждане на серафическия хранител на съдбата в течение на целия този срок на очакване. След смъртта вие ще функционирате като съзнателно същество, едва след като придобиете своето ново моронтийно съзнание в обителските светове на Сатания.

(1234.3) 112:5.14 С настъпването на смъртта функционалната индивидуалност, свързана с човешката личност, се прекъсва поради прекратяването на необходимото за живота движение. Макар че човешката личност превъзхожда своите съставни части, тя зависи от тях за съхраняването на функционалната индивидуалност. Прекратяването на живота убива мозъчните структури, необходими за действие на разума, а разрушаването на разума гаси смъртното съзнание. Съзнанието на даденото същество може да се възстанови едва след създаването на такива космически условия, които ще позволят на тази човешка личност отново да функционира във връзка с жива енергия.

(1234.4) 112:5.15 Независимо дали се извършва възсъздаване на личността на съхраняващите се смъртни за трети срок или те възхождат при групово възкресение по време на техния преход от родния свят в моронтийните светове информацията за строежа на личността предано се пази от архангелите в световете, където те изпълняват специални функции. За разлика от серафимите-хранители, опекунстващи душата, тези същества не са опекуни на личността. При все това е вярно, че всеки идентифицируем фактор на личността се намира в пълна безопасност под охраната на тези надеждни същества, пазещи съхранилите се смъртни. Що се отнася до точното местопребиваване на личността на смъртното същество в периода между смъртта и възстановяването, то ние не знаем това.

(1234.5) 112:5.16 Необходимите за възстановяването на личността условия се създават във възкресителните зали на моронтийните приемни планети от локалната вселена. Тук, в залите на възсъздаването на живота, упълномощените наблюдатели осигуряват такова съотношение на вселенската енергия – моронтийна, умствена и духовна, което позволява да се възстанови съзнанието на спящото съхранило се същество. Възсъединяването на съставните части на това, което някога е представлявало материална личност, включва няколко етапа:

(1234.6) 112:5.17 1. Изготвянето на подходяща форма, конфигурация на моронтийната енергия, в която новото съхранило се създание ще може да влезе в контакт с недуховната реалност и в пределите на която може да се включи към съответния контур моронтийният вариант на космическия разум.

(1234.7) 112:5.18 2. Завръщане на Настройчика към очакващото моронтийно създание. Настройчикът е вечният опекун на вашата възходяща индивидуалност; вашият Наставник е абсолютен гарант за това, че само вие и никой друг ще заемете моронтийната форма, създадена за пробуждането на вашата личност. И Настройчикът ще присъства при възсъздаването на вашата личност, за да може отново да поеме върху себе си ролята на проводник, водещ вашето съхранило се “аз” към Рая.

(1235.1) 112:5.19 3. Когато тези необходими за възстановяването на личността елементи бъдат събрани, серафическият хранител на потенциалните фактори на спящата безсмъртна душа с помощта на многобройни космически личности посвещава тази моронтийна същност на очакващата моронтийна разумно-телесна форма и с това свързва еволюционното дете на Висшия във вечен съюз с очакващия Настройчик. С това се завършва възсъздаването на личността, възстановяването на паметта, интуицията и съзнанието – индивидуалността.

(1235.2) 112:5.20 Фактът на възстановяването на личността се заключава в това, че пробуждащият се човешки “аз” овладява въведената в действие моронтийна фаза на ново отделение космически разум. Феноменът на личността се определя от неизменната уникалност на характера на индивидуалните реакции спрямо вселенското обкръжение, което е осъществимо само с помощта на разума. Индивидуалното “аз” се съхранява независимо от постоянните изменения на всички фактори, образуващи това “аз”; във физическия живот измененията стават постепенно; по време на смъртта и след възстановяването на личността промяната е внезапна. Истинската реалност на всяка индивидуалност (личност) е способна да действа, реагирайки на вселенските условия благодарение на постоянното изменение на съставляващите я компоненти; застоят неизменно се превръща в смърт. Човешкият живот е нескончаеми изменения на факторите на живота, обединени от устойчивостта на неизменната личност.

(1235.3) 112:5.21 След такова пробуждане в обителските светове на Йерусем вие ще се измените дотолкова, вашата трансформация ще бъде толкова огромна, че ако не бяха Настройчикът на Съзнанието и хранителят на съдбата, които напълно съединяват вашия нов живот в новите светове с вашия стар живот в първия свят, би ви било отначало трудно да съедините новото моронтийно съзнание с възраждащата се памет за вашата минала индивидуалност. Независимо от съхраняването на личната индивидуалност много от това, което се отнася до вашия смъртен живот, отначало ще ви се стори смътен и неопределен сън. Но времето ще помогне да се прояснят много смъртни асоциации.

(1235.4) 112:5.22 Настройчикът на Съзнанието ще оживи и възстанови за вас само тези спомени и този опит, които са станали неотменима част от вашия вселенски път. Ако Настройчикът е вземал участие в някаква еволюция на вашия разум, то съответният ценен опит ще се съхрани във вечното съзнание на Настройчика. Но много от вашия минал живот и неговите спомени, нямайки нито духовно значение, нито моронтийна ценност, ще загине заедно с материалния мозък; значителна част от материалния опит ще изчезне – подобно на опора, която – след като ви е позволила да преминете на моронтийното ниво – вече не служи на никаква цел във вселената. Но личността и взаимоотношенията между личностите никога не изпълняват функцията на опора: смъртната памет за личните взаимоотношения ще придобие космическа ценност и ще продължи своето съществуване. В обителските светове вие ще познавате и ще бъдете разпознавани; и нещо повече, ще помните своите минали другари в краткия, но увлекателен живот на Урантия, и те ще помнят вас.

6. Моронтийният "аз"

(1235.5) 112:6.1 Така както пеперудата се появява от гъсеницата, така истинската човешка личност за пръв път се проявява в обителските светове без своята предишна обвивка, материалната плът. Моронтийният път в локалната вселена е свързан с постоянно възвисяване на механизма на личността – от началното моронтийно ниво на съществуване на душата до крайното моронтийно ниво на прогресиращата духовност.

(1235.6) 112:6.2 Трудно ни е да ви разкажем за формите на вашата моронтийна личност, предназначена за вашето придвижване в локалната вселена. Вие ще бъдете снабдени с моронтийните структури на прояви на личността, а такива одеяния в крайна сметка са недостъпни за вашето разбиране. Макар че тези форми са напълно реални, те се отличават от тези енергийни структури от материален тип, които сега са ви понятни. При все това те имат същото предназначение в световете на локалната вселена, както и вашите планетарни тела на планетите с хора.

(1236.1) 112:6.3 В някаква степен външният вид на материалната телесна форма съответства на характера на индивидуалната личност; в ограничени предели физическото тяло действително отразява нещо, присъщо на природата на личността. В още по-голяма степен това се отнася до моронтийната форма. Във физическия живот смъртните могат да бъдат външно прекрасни и вътрешно уродливи; в моронтийния живот, и още повече на висшите нива, формата на личността ще зависи непосредствено от характера на вътрешното ú съдържание. На духовното ниво външната форма и вътрешната природа започват да се приближават към пълно отъждествяване, което става все по-съвършено на повишаващите се духовни нива.

(1236.2) 112:6.4 В моронтийно състояние възходящият смъртен бива дарен с небадонска модификация на космическия разум на Главния Дух на Орвонтон. С изключение на недиференцирания контур на разума на Съзидателния Дух, смъртният интелект като такъв е загинал, прекратил е своето съществуване като локализирана вселенска същност. Но значенията и ценностите на смъртния разум не са загинали. Някои аспекти на разума продължават да живеят в съхраняващата се душа; някои емпирични ценности на миналия човешки разум се намират в разпореждане на Настройчика, а в локалната вселена се пази информация за човешкия живот, преживян в плът, заедно с определени живи свидетелства, заключени в многобройни същества, имащи отношение към окончателната оценка на възходящия смъртен – от серафимите до Всеобщите Цензори и може би до много по-далеч, чак до Висшия.

(1236.3) 112:6.5 Волята на създанията не може да съществува извън разума, но тя се съхранява независимо от загубата на материалния интелект. В периода непосредствено след своето съхранение възходящата личност в огромна степен се ръководи от особеностите на характера, наследени от живота в предишния човешки облик, а също така от появяващото се ново влияние на моронтийната мота. Такива ръководства по моронтийно поведение удовлетворително изпълняват своята функция в ранните стадии на моронтийния живот чак до появата на моронтийната воля като пълноценно волеизявление на възходящата личност.

(1236.4) 112:6.6 В локалната вселена няма влияния, сравними със семейството на спомагателните духове на разума на човешкото съществуване. Моронтийният разум трябва да се развие за сметка на непосредствения контакт с космическия разум и този космически разум е модифициран и преобразуван от съзидателния източник на интелект на локалната вселена – Божествената Попечителка.

(1236.5) 112:6.7 До смъртта на самосъзнанието смъртният разум не зависи от присъствието на Настройчика; за да приведе в действие такъв разум, на спомагателния дух му е необходима само съответна конфигурация от материална енергия. Но моронтийната душа, лишена от механизма на материалния разум, е неспособна да съхрани самосъзнание без помощта на Настройчика, доколкото тя превъзхожда нивото на спомагателните духове. При все това в тази развиваща се душа се съхранява характер – следствие от решенията на предишния разум, принадлежащ към нивото на спомагателните духове, и този характер става активна памет, след като неговите структури получат необходимата енергия от върналия се Настройчик.

(1236.6) 112:6.8 Съхраняването на паметта е доказателство за съхраняване на идентичността на изначалната индивидуалност; това е важно условие за възстановяване на пълното самосъзнание, необходимо за продължаването на съществуването и развитието на личността. Смъртните, възнасящи се без Настройчици, зависят от ръководството на серафическите спътници за възстановяването на човешката памет; в останалото моронтийните души на слелите се с Духа смъртни са неограничени. Типът памет се съхранява в душата и този тип изисква присъствието на предишния Настройчик, за да стане веднага обект на самосъзнанието като продължение на паметта. Без помощта на Настройчика на съхранилия се смъртен му е необходимо значително време, за да усвои отново и познае – възстанови, пазещите се в паметта и осъзнаваеми значения и ценности на предишното съществуване.

(1237.1) 112:6.9 Достойната за съхранение душа с точност отразява както качествените, така и количествените действия и мотивации на материалния интелект – предишното местонахождение на индивидуалността. При избора на истини, красота и добродетели смъртният разум тръгва по доморонтийния вселенски път под опеката на седемте спомагателни духове на разума, обединени от ръководството на духа на мъдростта. Впоследствие, след завършването на седемте кръга на доморонтийните дела, съвместяването на дара на моронтийния разум с разума, намиращ се под опеката на спомагателните духове, поставя началото на преддуховния или моронтиен път на придвижване в локалната вселена.

(1237.2) 112:6.10 Когато едно същество напусне своята родна планета, то се разделя с опеката на спомагателните духове и става изцяло зависимо от моронтийния интелект. Когато едно възходящо същество напусне локалната вселена, то вече е постигнало своето духовно ниво на съществуване, издигайки се над нивото на моронтия. Отсега нататък тази духовна същност започва да реагира на непосредственото служене на космическия разум на Орвонтон.

7. Сливането с Настройчика

(1237.3) 112:7.1 Сливането с Настройчика дарява личността с вечни реалности, които преди това са били само потенциални. Сред тези нови способности можем да отбележим следните: закрепване на качествата на божествеността, опита и паметта на миналата вечност, безсмъртието, както и една от фазите на условната потенциална абсолютност.

(1237.4) 112:7.2 След завършването на земния път, преминат във временна форма, на вас ви предстои да се пробудите на бреговете на по-добър свят и с времето да се съедините във вечна прегръдка с вашия предан Настройчик. Това сливане представлява тайната на съединяването на Бога и човека, тайната на крайната еволюция на създанията, но то е вечно истинско. Сливането е тайната на Свещената сфера на Възхода и нито едно създание, с изключение на тези, които са изпитали сливането с духа на Божеството, не е способно да постигне истинското значение на действителните ценности, съединявани при вечното единение на индивидуалността на създанията на времето с духа на Райското Божество.

(1237.5) 112:7.3 Обикновено сливането с Настройчика става в течение на пребиваването на възходящото създание в своята локална вселена. То може да се случи на изконната планета като възвисяване над естествената смърт; то може да се състои в един от обителските светове или в столицата на системата; то може да стане и по-късно, по време на пребиваването в съзвездието, а в някои особени случаи то може да се извърши едва след пристигането на възходящото същество в столицата на локалната вселена.

(1237.6) 112:7.4 Сливането с Настройчика отстранява каквито и да са опасности от вечния път на такава личност. Небесните същества се проверяват по цялото протежение на техния дълъг опит, но смъртните се подлагат на относително кратко и интензивно изпитание в еволюционните и моронтийните светове.

(1237.7) 112:7.5 Сливането с Настройчика става едва след провъзгласяването на решението на свръхвселената за това, че човешкото същество окончателно и необратимо е избрало вечния път. Появата на такова решение санкционира възсъединяването, което ще позволи на слялата се личност в края на краищата да напусне локалната вселена и по някое време да стигне до столицата на свръхвселената – това място, откъдето странстващият във времето в отдалеченото бъдеще ще бъде секонафимиран за дългия полет до централната вселена на Хавона и пътешествието към Божеството.

(1238.1) 112:7.6 В еволюционните светове индивидуалността е материална; тя е вещ във вселената и като такава трябва да се подчинява на законите на материалното съществуване. Тя е факт на времето и е чувствителна към неговите превратности. Тук трябва да бъдат формулирани решенията, необходими за продължаването на живота. В моронтийното състояние индивидуалното “аз” става нова и по-устойчива вселенска реалност и продължаването на неговия растеж е основано на все по-голяма възприемчивост към вселенските контури на разума и духа. Тук се потвърждават решенията, необходими за продължаването на живота. Когато “аз”-ът постига духовно ниво, той става трайна ценност във вселената и тази нова ценност е основана на факта, че решенията, необходими за продължаването на живота, са взети — факт, който е потвърден от вечното сливане с Настройчика на Съзнанието. И достигайки статута на имащ истинска вселенска ценност, създанието става потенциално свободно за търсенето на най-висшата вселенска ценност – Бога.

(1238.2) 112:7.7 Такива слели се същества са двойствени по отношение на своите вселенски реакции: те представляват отделни моронтийни индивиди, напомнящи серафими, и освен това са същества, потенциално принадлежащи към категорията на Райските завършили.

(1238.3) 112:7.8 Но слелият се индивид в действителност е единна личност, единно същество, чието единство е недостъпно за анализ от някое разумно същество във вселените. И така, преминавайки съдилищата на локалната вселена, от най-низшето до най-висшето, нито едно от които не е могло да различи човека от Настройчика, едната част от другата, накрая вие ще застанете пред Властелина на Небадон – Бащата на вашата локална вселена. И тук, от ръката на самото същество, чието съзидателно Бащинство в тази вселена на времето е направило възможен факта на вашия живот, на вас ще ви бъдат предоставени пълномощия, които с времето ще ви дадат правото да продължите по свръхвселенския път в търсене на Всеобщия Баща.

(1238.4) 112:7.9 Завоювал ли е победоносният Настройчик личността благодарение на своето величествено служене на човека или доблестният човек е придобил безсмъртие благодарение на своя чистосърдечен стремеж да стане подобен на Настройчика? Нито едното, нито другото: със съвместни усилия те са се сдобили с еволюцията на един член на една от най-уникалните категории възходящи личности на Висшето, който винаги ще бъде полезен, предан и ефективен кандидат за по-нататъшен растеж и развитие, неизменно устремен нагоре и непрекратяващ своя небесен възход дотогава, докато не бъдат преминати седемте кръга на Хавона, докато родилата се на Земята душа не застане пред Всеобщия Баща, покланяйки му се и осъзнавайки неговата неподправена личност.

(1238.5) 112:7.10 В продължение на целия този количествен възход Настройчикът на Съзнанието е божествен залог за пълната духовна стабилизация на възходящия смъртен в бъдеще. Междувременно присъствието на свободна воля у смъртното създание предоставя на Настройчика вечния канал за освобождаване на божествената и безкрайна същност. Сега тези две индивидуалности са се слели в едно; никакво събитие във времето или вечността няма да може някога да раздели човека и Настройчика; те са неразделими, навечно слети.

(1238.6) 112:7.11 В световете на сливане с Настройчика участта на Тайнствения Наставник съвпада с участта на възходящия смъртен: Райския Корпус на Завършилите. Нито Настройчикът, нито човекът могат да постигнат тази уникална цел без всестранното сътрудничество и преданата помощ на другия. Това необикновено партньорство е едно от най-поразителните и завладяващи от всички космически феномени на тази вселенска епоха.

(1239.1) 112:7.12 От момента на сливането с Настройчика възходящото същество получава статута на еволюционно създание. Човекът пръв беше дарен с личност и затова той превъзхожда Настройчика във всичко, което се отнася до признаването на личността. Райският център на такова сляло се същество е Сферата на Възхода, а не Сферата на Божеството и това уникално съчетание на Бога и човека се смята за възходящ смъртен по целия път до Корпуса на Завършилите.

(1239.2) 112:7.13 След сливането на Настройчик с възходящ смъртен номерът на този Настройчик се иззема от архивите на свръхвселената. Аз не зная какво става в архивите на Сферата на Божеството, но предполагам, че регистрацията на този Настройчик се пренася в тайните предели на вътрешните дворове на Грандфанда, изпълняващ задълженията на глава на Корпуса на Завършилите.

(1239.3) 112:7.14 Сливането с Настройчика означава, че Всеобщият Баща е изпълнил своето обещание – да подари себе си на своите материални създания; Той е изпълнил обещанието и е завършил плана за вечно посвещаване на божественост на човечеството. Настъпва времето на човешките усилия, насочени към осъзнаване и претворяване на безграничните възможности, заключени в небесното партньорство с Бога – партньорство, станало по такъв начин реалност.

(1239.4) 112:7.15 Известната днес участ на съхранилите се смъртни е Райският Корпус на Завършилите; едновременно този корпус е целта, която определя съдбата на Всички Настройчици на Съзнанието, съединили се във вечен съюз със своите смъртни партньори. Понастоящем Райските Завършили се трудят по цялата голяма вселена, участвайки в много дела, но всички ние предполагаме, че в далечното бъдеще ги чакат други, още по-възвишени задачи, след като седемте свръхвселени се утвърдят в светлината и живота и от крайния Бог окончателно падне завесата на тайните, скриваща сега това Висше Божество.

(1239.5) 112:7.16 В определени предели вие сте запознати с организацията и персонала на централната вселена, свръхестествените и локалните вселени; вие знаете нещо за статута и произхода на някои личности – разнообразни същества, управляващи понастоящем тези обширни творения. На вас са ви разказали също така и за това, че в процес на организация се намират гигантски галактики, представляващи вселените от първото външно ниво на пространството и разположени на огромна далечина от периферията на голямата вселена. В тези повествувания, между другото, се споменаваше и за това, че Висшето Същество трябва да разкрие своята неизвестна третична функция в тези неизучени днес региони на външното пространство; на вас също така ви е съобщено, че завършилите от Райския Корпус са емпиричните деца на Висшето Божество.

(1239.6) 112:7.17 Ние вярваме, че на слелите се с Настройчика смъртни, заедно с техните партньори-завършили, е съдено да изпълнят някаква функция в управлението на вселените от първото външно ниво на пространството. Ние никак не се съмняваме, че в необходимото време тези исполински галактики ще станат обитаеми вселени. И ние сме еднакво уверени и в това, че сред техните управляващи ще могат да се срещнат Райски завършили, чиято същност е космически резултат от сливането на създанието и Създателя.

(1239.7) 112:7.18 Какво бъдеще! Каква романтика! Гигантско творение, на което предстои да бъде управлявано от децата на Висшето Божество, тези дарени с личност и слели се с хората Настройчици, тези слели се с Настройчици и дарени с вечност смъртни, тези тайнствени съчетания и вечни обединения на най-висшето известно проявление на същността на Първия Източник и Център и низшата форма на разумен живот, способна да разбере и постигне Всеобщия Баща! Ние смятаме, че такива смесени същества, въплътили партньорството на Създателя и създанието, ще станат великолепни управители, несравними управляващи, отзивчиви и благожелателни ръководители на всякакви и всички форми на разумен живот, които могат да се появят в тези бъдещи вселени от първото външно ниво на пространството.

(1240.1) 112:7.19 Наистина вие, смъртните, сте със земен животински произход, вие действително сте създадени от прах. Но ако сериозно поискате, ако истински пожелаете, то наследството на вековете със сигурност ще стане ваше и ще дойде време, когато ще служите във вселените във вашия истински статут – деца на Висшия Бог на опита, божествени синове на Райския Баща на всички личности.

(1240.2) 112:7.20 [Представено от Единичен Посланик на Орвонтон.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved