Документ 187, Разпъването

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 187

Разпъването

(2004.1) 187:0.1 КОГАТО двамата разбойника бяха подготвени за екзекуция, войниците, под командването на един центурион, тръгнаха за мястото на разпятието. Центурионът, в подчинение на когото се намираха тези дванадесет войника, беше същият този командир, който миналата нощ доведе войниците в Гетсимания, за да арестуват Иисус. По римски обичай на всеки осъден на разпъване се определяха по четирима войника. Преди двамата разбойника да бъдат поведени към разпятието, те бяха подложени на необходимото бичуване, но Иисус не получи нови телесни наказания; центурионът явно предполагаше, че той беше достатъчно наказан преди произнасянето на присъдата.

(2004.2) 187:0.2 Двамата крадци,разпънати заедно с Иисус, бяха съучастници на Варава и щяха по-късно да бъдат екзекутирани заедно със своя главатар, ако той не беше помилван от Пилат в чест на Пасхата. По такъв начин Иисус беше екзекутиран вместо Варава.

(2004.3) 187:0.3 Това, което Иисус се кани да направи – да се подчини на смъртта на кръста, той извършва по собствена воля. Предричайки това изпитание, той казваше: “Затова Отецът ме обича и поддържа, защото съм готов да си дам живота. Но аз пак ще го придобия. Никой не ми го отнема, но аз сам го отдавам по собствена воля. В моята власт е да отдам живота си и в моята власт е да си го взема обратно. Ето заповедта, получена от мен от моя Отец.”

(2004.4) 187:0.4 Беше малко преди девет часа сутринта, когато войниците излязоха от преторията и поведоха Иисус към Голгота. Много от тези, които го следваха, тайно съчувстваха на Иисус, но тълпата, която наброяваше повече от двеста души, се състоеше основно от негови врагове и зяпачи, желаещи само да се насладят на шока от гледката на разпятието. Само неколцина юдейски водачи дойдоха да погледат как умира на кръста Иисус. Знаейки, че Пилат го е предал на римските войници и че той е осъден на смърт, те се събраха в храма и започнаха да обсъждат какво да правят с неговите последователи.

1. По пътя към Голгота

(2004.5) 187:1.1 Преди да напуснат преторията, войниците стовариха върху плещите на Иисус напречната греда. Прието беше да накарат осъдения сам да носи напречната греда към мястото на разпятието. Такъв осъден носеше не целия кръст, а само напречната греда. Към времето на пристигане на войниците и затворниците дългите вертикални греди вече бяха доставени на Голгота и здраво забити в земята.

(2004.6) 187:1.2 Следвайки обичая, възглавяващият процесията командир носеше три дъсчици, на които с въглен бяха написани имената на престъпниците и характерът на престъпленията им, заради които ги бяха осъдили на смърт. За двамата крадци центурионът имаше подготвени дъсчици с техните имена, под които беше изписана една дума: “Разбойник”. Обикновено след като приковаваха жертвата с гвоздеи към напречната греда и я издигаха на вертикалната греда, този надпис биваше прикрепван към върха на кръста над самата глава на престъпника, за да знаят всички присъстващи за какво престъпление осъденият бива подложен на разпятие. Дъсчицата с надпис, която центурионът трябваше да забие на кръста на Иисус, беше написана от самия Пилат на латински, гръцки и арамейски и гласеше: “Иисус Назарянин – царят юдейски”.

(2005.1) 187:1.3 Някои от представителите на юдейската власт, намиращи се при Пилат, когато той пишеше тези думи, рязко протестираха против това, да нарича Иисус “царят юдейски”. Но Пилат им напомни, че това беше част от обвинението, послужило като причина за осъждането на Иисус. Когато юдеите видяха, че не могат да заставят Пилат да измени своето решение, те го помолиха поне да смекчи текста и да напише: “Той каза: “Аз съм царят юдейски.” Но Пилат беше неумолим; той не се съгласи да измени написаното. На всички по-нататъшни обръщения той отговаряше само: “Написах, каквото написах.”

(2005.2) 187:1.4 Обикновено към Голгота вървяха по най-дългия път, за да може възможно най-голям брой хора да могат да видят осъдения престъпник. Но този ден беше избран най-краткият път – през портите на Дамаск, които водеха на север; следвайки този път, те скоро пристигнаха на Голгота – официалното място за разпъване в Йерусалим. Зад Голгота се разполагаха вилите на богатите, а от другата страна на пътя се намираха гробниците на много състоятелни евреи.

(2005.3) 187:1.5 Разпъването не беше еврейски метод за наказание. И гърците, и римляните пренесоха този вид екзекуция от финикийците. Даже Ирод, при цялата си жестокост, не прибягваше към разпъване. Римляните никога не разпъваха римски граждани; само роби и неримляни биваха подлагани на тази позорна екзекуция. По време на обсадата на Йерусалим – само четиридесет години след разпъването на Иисус – цялата Голгота беше осеяна с хиляди кръстове, на които ден след ден загиваше цветът на еврейския народ. Наистина страшна реколта дадоха семената, посети в този ден.

(2005.4) 187:1.6 Когато процесията с осъдените на екзекуция преминаваше по тесните улички на Йерусалим, мнозина добросърдечни еврейски жени, които по-рано бяха слушали от Иисус думи на ободрение и утешение и знаеха за неговия живот, прекаран в любвеобилно служене, не можеха да сдържат своите ридания, виждайки как го водят на толкова позорна смърт. Когато той минаваше покрай тях, много от тези жени ридаеха и го оплакваха. А когато някои от тях даже се решиха да тръгнат заедно с него, Учителят обърна глава към тях и каза: „Дъщери на Йерусалим, не мен оплаквайте, а себе си и своите деца. Моят труд е почти завършен – скоро аз ще отида при своя Отец, но за Йерусалим дните на ужасна мъка едва започват. Наближава времето, когато ще кажете: “Блажени са безплодните и тези, които никога не са кърмили.” В тези дни вие ще се молите камъните от планините да се стоварят върху вас, за да ви освободят от ужасите, които ще ви донесе тази мъка.”

(2005.5) 187:1.7 Съчувствайки на Иисус, тези йерусалимски жени демонстрираха истинско мъжество, защото законът строго забраняваше да се изказват дружески чувства към този, когото водеха на разпятие. На тълпата се позволяваше да се подиграва, дразни и осмива затворника, но се забраняваше да му съчувства. Макар че Иисус им беше благодарен за състраданието в този мрачен час, когато неговите приятели бяха принудени да се скриват, на него не му се искаше тези добросърдечни жени да си навличат недоволството на властите, осмелявайки се да му съчувстват. Даже в такова време Иисус мислеше не за себе си, а за страшните бъдещи дни на трагедията на Йерусалим и на целия еврейски народ.

(2006.1) 187:1.8 С мъка премествайки краката си, Учителят вървеше към разпятието в пълна изнемога; силите му бяха на свършване. От времето на Тайната вечеря в дома на Илия Марк той беше без храна и вода. Освен това за цялото това време не му позволиха да мигне. В допълнение, чак до произнасянето на присъдата, един разпит се сменяше с друг, а да не говорим за оскърбителното бичуване, съпроводено с физически страдания и загуба на кръв. Към всичко това се наслагваха и най-дълбоки душевни мъчения, най-силно напрежение на духа и чувството за пълна човешка самота.

(2006.2) 187:1.9 Скоро след като Иисус, олюлявайки се под тежката напречна греда, излезе от градските врати, силите му за миг го оставиха и той падна под тежестта на своя товар. Войниците му крещяха и го ритаха с крака, но той не можа да стане. Виждайки това, командирът – знаейки какво вече беше изтърпял Иисус – заповяда на войниците да го оставят на мира. След това той накара един минувач, някой си Симон от Кирения, да снеме напречната греда от плещите на Иисус и да я носи през остатъка от пътя до Голгота.

(2006.3) 187:1.10 Този Симон измина пътя от самата Кирения, намираща се в Северна Африка, за да вземе участие в Пасхата. Заедно със своите земляци той се спря веднага след градските стени и тръгна към храма за богослужение, когато римският командир му заповяда да носи напречната греда на Иисус. Симон остана на Голгота до самата смърт на Учителя на кръста, беседвайки както с неговите приятели, така и с враговете му. След възкресението на Иисус и преди да напусне Йерусалим, той стана безстрашен вярващ в Евангелието на Царството и връщайки се в къщи, доведе в Небесното царство своето семейство. Двамата му сина – Александър и Рут – станаха активни проповедници на новото Евангелие в Африка. Но Симон така и никога не узна, че Иисус, чийто товар носú, и еврейският репетитор, сприятелил се някога с неговия ранéн син, бяха един и същи човек.

(2006.4) 187:1.11 Наближаваше десет часа, когато процесията с осъдените на екзекуция пристигна на Голгота и римските войници започнаха да приковават двамата разбойника и Иисус към кръстовете им.

2. Разпъването

(2006.5) 187:2.1 Отначало войниците привързаха ръцете на Учителя с въжета към напречната греда, а след това приковаха китките му към дървото. Издигайки тази напречна греда и здраво забивайки я към вертикалната греда на кръста, те свързаха и приковаха краката му, пробивайки двете стъпала с един дълъг пирон. Голям клин, забит във вертикалната греда на нужната височина, служеше като опора, на която се държеше тежестта на тялото. Кръстът не беше голям – стъпалата на Учителя се намираха само на по-малко от метър над повърхността на земята. Затова той можеше да чува всички издевателства по свой адрес и добре виждаше изражението на лицата на тези, които толкова безразсъдно се надсмиваха над него. Присъстващите също така можеха отчетливо да чуват всичко, което беше казано от Иисус през тези часове на дълги изпитания и бавна смърт.

(2007.1) 187:2.2 Според обичая преди разпятието от осъдените на екзекуция снемаха всичките им дрехи, но предвид това, че евреите рязко протестираха против демонстрацията на голите човешки тела, римляните осигуряваха превръзка около бедрата за всички, които разпъваха в Йерусалим. Затова, когато дрехите на Иисус бяха свалени, на него също надянаха такава превръзка, преди да го издигнат на кръста.

(2007.2) 187:2.3 Към разпятие прибягваха, само за да осигурят бавно и мъчително наказание; понякога жертвата продължаваше да живее в течение на няколко дни. Много жители на Йерусалим се отнасяха отрицателно към екзекуцията на кръста и съществуваше общество на юдейските жени, неизменно изпращащо на мястото на екзекуцията своя представителка, за да предложи на жертвата наркотично вино и с това да намали нейните страдания. Но пробвайки такова вино, Иисус се отказа да го пие независимо от силната жажда. Учителят избра да запази своето човешко съзнание до самия край. Независимо от жестокостта и безчовечността на тази смърт той желаеше да я срещне и да удържи над нея победа с волево подчинение на себе си на цялата пълнота на човешкия опит.

(2007.3) 187:2.4 Преди Иисус да бъде издигнат на кръста, двамата разбойници вече висяха на своите кръстове, непрекъснато ругаейки и плюейки своите палачи. Когато Иисус го приковаваха към кръста, единствените му думи бяха: “Татко, прости им, защото те не знаят какво правят.” Той нямаше да може с такова милосърдие и любов да моли за своите палачи, ако тези изпълнени с предана любов мисли не бяха главна движеща сила на целия му живот, преминал в безкористно служение. Идеите, мотивите и стремежите на човека с цялата си пълнота се проявяват в критичните моменти на неговия живот.

(2007.4) 187:2.5 След като издигнаха Учителя на кръста, командирът заби над главата му дъсчица, на която на три езика беше написано: “Иисус Назарянин – царят юдейски”. Юдеите бяха обхванати от ярост при този надпис, който смятаха за оскърбление. Но Пилат беше ядосан от тяхното неуважително обръщение; чувствайки се жертва на заплахите и униженията, той прибегна към такъв начин за дребно отмъщение. Можеше да напише: “Иисус, метежник”. Но той прекрасно знаеше с какво презрение йерусалимските евреи се отнасяха към самата дума “Назарет” и непременно искаше да ги унизи. Знаеше, че те ще бъдат силно засегнати, виждайки, че екзекутираният галилеец е наречен “Царят юдейски”.

(2007.5) 187:2.6 Узнавайки, че поставяйки този надпис на кръста на Иисус, Пилат е решил да издевателства над тях, много от юдейските предводители побързаха към Голгота, но не се решиха да снемат тази дъсчица, защото кръстът се охраняваше от римските войници. След като не беше по силите им да я снемат, водачите се смесиха с тълпата, всячески подстрекавайки хората към издевателства и насмешки, за да не възприеме някой сериозно този надпис.

(2007.6) 187:2.7 Апостол Йоан, заедно с Мария, майката на Иисус, Рут и Юда, пристигна на мястото на екзекуцията, след като Иисус беше вдигнат на кръста, в момента, когато командирът забиваше дъсчицата над главата на Учителя. Йоан беше единственият от единадесетте апостоли, станал свидетел на разпъването, но даже и той не присъстваше тук през цялото време, тъй като скоро след като доведе майката на Иисус, той побърза да отиде в Йерусалим за своята майка и нейните приятелки.

(2007.7) 187:2.8 Когато Иисус видя своята майка заедно с Йоан, брата и сестра си, той се усмихна, но не каза нищо. В това време четиримата войници, на които беше поръчано да разпънат Учителя, следвайки обичая, си поделиха неговите дрехи: единият взе сандалите, друг покривалото за глава, трети колана, а четвърти - хитона. Оставаше да се разреже на четири части изцяло скроена туника или дрехата, стигаща почти до коленете. Но когато войниците видяха колко е необичайна тази дреха, те решиха да хвърлят жребий. Иисус ги гледаше, докато си поделяха неговите дрехи, а безразсъдната тълпа се надсмиваше над него.

(2008.1) 187:2.9 Добре беше, че римските войници взеха дрехите на Учителя. Ако тези вещи бяха попаднали в ръцете на неговите последователи, те можеха да се поддадат на съблазън – суеверно поклонение пред реликвите. Учителят желаеше нищо материално да не свързва последователите му с неговия живот на Земята. Той искаше да остави на хората само спомен за човешкия живот, посветен на висок духовен идеал – преданото изпълнение на волята на Отеца.

3. Свидетели на разпъването

(2008.2) 187:3.1 Този петък, около девет и половина, Иисус беше разпънат на кръста. Към единадесет часа повече от хиляда човека се събраха тук, за да видят това зрелище – разпъването на Сина Човешки. В течение на цялото това ужасно време незримите войнства на вселената мълчаливо се взираха в това необичайно явление – Създателят, умиращ като смъртно създание, при това от най-позорната смърт – на осъден престъпник.

(2008.3) 187:3.2 По едно или друго време край кръста стояха Мария, Рут, Юда, Йоан, Саломия (майката на Йоан) и няколко искрено вярващи жени, сред тях Мария – жена на Клеопа и сестра на майката на Иисус, Мария Магдалена, както и Ребека, по-рано живяла в Сепфорис. Тези и други приятели на Иисус мълчаха, виждайки неговото огромно спокойствие и устойчивост и наблюдавайки неговите жестоки страдания.

(2008.4) 187:3.3 Мнозина преминаващи оттам кимаха с глави и, злословейки, казваха: “Ей, ти, който се канеше да разрушиш храма и да го възстановиш за три дни, спаси себе си! Ако си Син Божий, защо не слезеш от кръста?” Така се надсмиваха над него и някои юдейски управници, казвайки: “Той спасяваше другите, а себе си да спаси не може.” Други казваха: “Ако ти си царят юдейски, слез от кръста и ще повярваме в теб.” А по-късно те отново издевателстваха над него, казвайки: “Той вярваше, че Бог ще го спаси. Даже твърдеше, че е син Божий – вижте го сега: разпънат между двама крадци.” Двамата крадци също го ругаеха и кълняха.

(2008.5) 187:3.4 Доколкото Иисус не отговаряше над техните подигравателни насмешки, както и предвид това, че приближаваше обед на този особен ден на приготовление за Пасхата, към единадесет и половина голяма част от издевателстващата и подиграваща се тълпа вече се разотиде по своите дела; останаха по-малко от петдесет човека. Подготвили се за продължително наблюдение над умиращите, войниците се канеха да ядат и пият своето евтино кисело вино. Наливайки си вино, те подигравателно вдигаха в чест на Иисус тост, казвайки: “Поздравяваме царя юдейски и ти желаем щастие!” И се изумяваха колко търпеливо Учителят се отнасяше към всичките им насмешки и подигравки.

(2008.6) 187:3.5 Забелязвайки, че те ядат и пият, Иисус ги погледна и произнесе: “Жаден съм.” Когато командирът чу, че Иисус каза „Жаден съм”, той отля от своята бутилка вино и намокряйки подобната на гъба запушалка, я наниза на копието и я повдигна до Иисус, за да може той да овлажни своите пресъхнали устни.

(2008.7) 187:3.6 Целта на Иисус беше да живее, без да прибягва към своите свръхестествени способности; той реши да умре така, както умира на кръста обикновен смъртен. Той живя като човек и искаше да умре като човек – изпълнявайки волята на Отеца.

4. Крадецът на кръста

(2008.8) 187:4.1 Един от разбойниците ругаеше Иисус, като казваше: “Ако си Син Божий, защо не спасиш и себе си, и нас?” Но когато той упрекна Иисус, другият, многократно слушал проповедите на Учителя, каза: “Имай страх от Бога! Нима не виждаш, че ние сме си заслужили страданията за своите дела, а този човек страда незаслужено? По-добре да помолим прошка за своите грехове и спасение за нашите души.” Чувайки тези думи на крадеца, Иисус обърна глава към него и одобрително се усмихна. Когато престъпникът видя обърнатото към него лице на Иисус, пламъкът на неговата вяра се разгоря с нова сила и, събрал куража си, той каза: “Помни ме, Господи, когато отидеш в твоето царство.” И тогава Иисус отговори: “Истина, истина ти казвам днес, че някога ти ще бъдеш заедно с мен в Рая.”

(2009.1) 187:4.2 Независимо от мъките на физическата смърт Учителят намери време да изслуша вероизповедното признание на повярвалия разбойник. Този крадец протегна ръка към спасението и го получи. Преди това той нито веднъж не беше усещал в себе си подбуда да повярва в Иисус, но едва в тези последни часове от съзнателното си съществуване действително с цялото си сърце се обърна към учението на Иисус. Виждайки как Иисус посреща своята смърт на кръста, този крадец не можеше повече да се противи на убеждението, че Синът Човешки действително е Син Божий.

(2009.2) 187:4.3 Когато Иисус разговаряше с крадеца, приемайки го в Царството, апостол Йоан отсъстваше, тръгнал към града за майка си и приятелките ú. Впоследствие Лука чу този разказ от обърнатия командир на римската стража.

(2009.3) 187:4.4 Апостол Йоан разказа за разпятието, каквото го помнеше две трети от един век, след като то беше станало. Останалите повествувания се основаваха на разказа на римския центурион, който благодарение на видяното и чутото впоследствие повярва в Иисус и стана пълноправен член на Небесното царство на Земята.

(2009.4) 187:4.5 Този младеж, каещия се разбойник, го доведоха до насилие и престъпления тези, които превъзнасяха подобен живот на крадец като метод за ефективен протест на патриотите против политическия гнет и социалната несправедливост. Заедно със страстта към приключенията такова учение подтикна много благонамерени млади хора към участие в дръзките грабителски набези. В очите на този млад човек Варава беше герой. Сега той разбра, че се е заблуждавал. Тук, на кръста, редом със себе си той видя действително велик човек, истински герой. Този герой разпали неговата страст и вдъхна в него най-висши идеи за нравствено самоуважение, оживявайки всички идеали за смелост, мъжество и храброст. Когато той видя Иисус, в неговото сърце се пробуди всепоглъщащо чувство на любов, преданост и истинско величие.

(2009.5) 187:4.6 И ако който и да било друг човек от надсмиващата се тълпа беше усетил в своята душа раждането на вяра и беше се обърнал към милосърдието на Иисус, той щеше да бъде приет със същото любвеобилно участие, което беше проявено по отношение на повярвалия разбойник.

(2009.6) 187:4.7 Точно след като разкаялият се крадец чу обещанието на Учителя, че някога ще се срещнат в Рая, Йоан се върна от града заедно с майка си и група от приблизително десет вярващи жени. Йоан стоеше редом с Мария, майката на Иисус, като я поддържаше. Нейният син Юда стоеше от другата страна. По обед Иисус ги погледна и каза на майка си: “Жено, ето твоя син!” А обръщайки се към Йоан, той произнесе: “Сине, ето твоята майка!” След това се обърна към двама им: “Искам да си тръгнете от това място.” Затова Йоан и Юда отведоха Мария от Голгота. Йоан отведе майката на Иисус там, където той беше отседнал в Йерусалим, и побърза да се върне на мястото за разпятие. След разпъването Мария се върна във Витсаида, където живя в дома на Йоан до края на своя живот на Земята. След смъртта на Иисус Мария не преживя и година.

(2010.1) 187:4.8 Когато Мария напусна Голгота, останалите жени се отдалечиха на известно разстояние и останаха там дотогава, докато Иисус не свърши на кръста; и те все още бяха там, когато тялото на Учителя беше свалено за погребение.

5. Последният час на кръста

(2010.2) 187:5.1 Скоро след дванадесет небето помръкна поради напълнилия въздуха ситен пясък, макар че обикновено сезонът на такива явления настъпваше по-късно. Жителите на Йерусалим знаеха, че това говори за приближаването на една от тези суховейни пясъчни бури, които идват от Аравийската пустиня. Преди един часа небето потъмня дотолкова, че слънцето се скри, и останките от зяпачите побързаха към града. Когато след известно време Учителят издъхна, тук останаха по-малко от тридесет човека – само тринадесетте римляни и група от приблизително петнадесет вярващи. Всички тези вярващи бяха жени освен двама: Юда, брата на Иисус, и Йоан Зеведеев, които се върнаха тук преди самата кончина на Учителя.

(2010.3) 187:5.2 Малко след един часа в сгъстяващата се мъгла, предизвикана от силната пясъчна буря, човешкото съзнание на Иисус започна да угасва. Неговите последните думи на милосърдие, прошка и наставления бяха вече изречени. Вече беше изразена последната му воля – да се погрижат за майка му. В този час на приближаваща се смърт в човешкия разум на Иисус изплуваха много откъси от религиозните книги на юдеите, на първо място от Псалтира, днес известни като деветнадесети, двадесети и двадесет и първи псалми. Макар че неговите устни често помръдваха, той беше твърде слаб, за да произнася тези думи, когато откъсите, които той така добре знаеше наизуст, изплуваха в неговото съзнание. Само няколко пъти стоящите редом уловиха отделни фрази, такива като “Зная аз, че Господ ще спаси своя помазаник”, “Ръката ти ще намери всички мои врагове” и “Боже мой! Боже мой! Защо ме остави?” Нито за миг в ни най-малка степен Иисус не се усъмни в това, че е преживял живота си съгласно волята на Отеца; и той винаги беше уверен, че подрежда своя живот в плът по волята на Отеца. Той не чувстваше, че Отецът го е изоставил; само повтаряше в своето угасващо съзнание много откъси, сред които беше и двадесет и първият псалом, започващ с думите: “Боже мой! Боже мой! Защо ме остави?” И се случи така, че това беше една от трите фрази, произнесени достатъчно ясно, за да могат стоящите редом да могат да ги чуят.

(2010.4) 187:5.3 За последен път Иисус-човекът се обърна към своите събратя около един и половина, когато той повторно произнесе „Жаден съм” и тук началникът на стражата отново овлажни устните му със същата гъба, накисната в киселото вино, което в онези дни обикновено наричаха оцет.

(2010.5) 187:5.4 Пясъчната буря се усилваше; мъглата се сгъстяваше. Но войниците и неголямата група вярващи не си отиваха. Войниците приседнаха около кръста, притискайки се един към друг, за да се скрият от режещия пясък. Майката на Йоан и другите се изместиха встрани и оттам гледаха ставащото, частично скрили се под надвиснала скала. Когато Учителят изпусна последния си дъх, в основата на неговия кръст стояха Йоан Зеведеев, братът на Иисус Юда, неговата сестра Рут, Мария Магдалена и Ревека, по-рано живяла в Сепфорис.

(2011.1) 187:5.5 Беше преди три часа, когато Иисус гръмко възкликна: “Свърши се! Татко, в Твоите ръце предавам духа си.” И като каза това, той склони глава и издъхна. Когато римският центурион видя как умря Иисус, той се удари по гърдите и каза: “Този човек наистина беше праведник; наистина беше Син Божий!” И от тази минута той повярва в Иисус.

(2011.2) 187:5.6 Иисус умря царствено – така, както живя. Той открито призна своята царственост и остана господар на положението в течение на целия трагичен ден. Прие тази позорна смърт по собствена воля, след като се погрижи за безопасността на своите избрани апостоли. Той мъдро удържа Петър от насилието, което можеше да донесе беди, и направи така, че Йоан да може да бъде редом с него до самия край на неговото смъртно съществуване. Разкри своята истинска същност пред кръвожадния Синедрион и напомни на Пилат за източника на неговата власт над Сина Божий. Той тръгна към Голгота, носейки своя кръст, и завърши изпълненото си с любов съществуване, предавайки на Райския Баща своя дух, овладявайки опита на смъртен човек. След такъв живот – и в момент на такава смърт – Учителят наистина можеше да каже: “Свърши се.”

(2011.3) 187:5.7 Предвид това, че този ден беше ден за приготовления за Пасхата и събота, юдеите не искаха тези три тела да останат да висят на Голгота. Затова те отидоха при Пилат, молейки да бъдат счупени краката на тримата мъже и да свършат с тях, за да може до залез слънце да бъдат снети от кръстовете и хвърлени в погребалните ями за престъпници. Чувайки тази молба, Пилат веднага изпрати трима войника, които трябваше да счупят краката им и да приключат с Иисус и двамата разбойници.

(2011.4) 187:5.8 Когато войниците пристигнаха на Голгота, така и направиха с двамата крадци, но за свое огромно удивление откриха, че Иисус е вече мъртъв. При все това, за да удостоверят неговата смърт, един от войниците прониза лявата му страна с копие. Макар че нерядко се случваше жертвите на разпятието да останат живи по два-три дни, най-силните душевни преживявания и тежки духовни мъки прекъснаха смъртния живот на Иисус в плът за малко по-малко от пет и половина часа.

6. След разпъването

(2011.5) 187:6.1 След три и половина, в мъглата на пясъчната буря, Давид Зеведеев за последен път изпрати куриерите с известие за смъртта на Учителя. Последният от тях беше изпратен в дома на Марта и Мария във Витания, където, както той предполагаше, майката на Иисус беше отседнала заедно с останалите членове на своето семейство.

(2011.6) 187:6.2 След смъртта на Учителя Йоан изпрати жените под опеката на Юда в дома на Илия Марк, където те прекараха съботата. Самият Йоан – към това време вече добре познат на римския центурион – оставаше на Голгота, докато Йосиф и Никодим не пристигнаха тук със заповед на Пилат, разрешаваща да вземат тялото на Иисус.

(2011.7) 187:6.3 Така завърши денят на трагедия и скръб за огромната вселена, в която милиарди разумни същества, зашеметени от демонстрацията на безсърдечие и порочност на смъртните, потръпвайки гледаха отвратителното зрелище на разпъването на човешкото въплъщение на своя любим Властелин.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved