Документ 127, Юношеските години

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 127

Юношеските години

(1395.1) 127:0.1 СТАВАЙКИ юноша, Иисус се оказа главна и единствена опора на голямо семейство. За няколкото години, изминали от смъртта на баща му, те се лишиха от цялата си собственост. Постепенно той все повече осъзнаваше своето пред-съществуване и едновременно с това все по-добре разбираше, че присъства на Земята в плът с определена цел: да разкрие Райския Баща на децата човешки.

(1395.2) 127:0.2 Нито един юноша, който някога е живял или ще живее в този или който и да е друг свят, никога не се е сблъсквал и никога няма да се сблъска с по-трудно разрешими проблеми или с по-сложни препятствия. Нито един юноша на Урантия никога няма да бъде призван да премине през по-сложни противоречия или по-тежки ситуации от преживените от Иисус в течение на този напрегнат период от време – от петнадесет до двадесет години.

(1395.3) 127:0.3 Така, познал действителния опит от юношеския живот в света, потънал в грях и обезумял от зло, Синът Човешки придоби изчерпателно знание за жизнения опит на юношата във всеки свят на Небадон и затова стана извечен и отзивчив утешител на бедстващите объркани юноши във всички светове, за всички времена, из цялата локална вселена.

(1395.4) 127:0.4 Бавно, но сигурно и в непосредствен опит този божествен Син придобива правото да стане властелин в своята вселена, безспорен и върховен управител на всички създадени разумни същества във всички светове на локалната вселена, отзивчив утешител на всяко същество от всяка възраст и всякаква степен на лична надареност и опит.

1. Шестнадесетата година (10 година след н.е.)

(1395.5) 127:1.1 Въплътеният Син премина през младенчество и нормално детство. Назад останаха изпитанията и трудностите от преходния период между детството и ранната зрелост – той се превърна в младия Иисус.

(1395.6) 127:1.2 В тази година той достигна пълно физическо развитие. Това беше мъжествен и миловиден юноша. Той ставаше все по-спокоен и сериозен, оставайки си доброжелателен и отзивчив. Неговият поглед беше добър, но изпитателен; неговата усмивка – неизменно подкупваща и ободряваща. Неговият глас беше мелодичен, но властен; неговото приветствие – сърдечно, но естествено. Винаги, даже в най-обикновеното общуване, в него се чувстваше двойна същност – човешка и божествена. В него винаги беше налице съчетанието на отзивчив другар и авторитетен учител. И тези лични качества започнаха да се проявяват още на ранния стадий, в юношеските години.

(1395.7) 127:1.3 Този физически силен и здрав юноша достигна пълното развитие на своя човешки интелект – не цялата пълнота на човешкото мислене, но пълната способност за такова интелектуално развитие. Той притежаваше и добре сложено тяло, остър аналитичен ум, добър и отзивчив характер и донякъде неуравновесен, но енергичен темперамент; и всичко това започваше да се обединява в силна, удивителна и привлекателна личност.

(1396.1) 127:1.4 С течение на времето на майката, братята и сестрите му им ставаше все по-трудно да го разбират; озадачаваха ги неговите изказвания, те неправилно тълкуваха неговите постъпки. Никой от тях не беше способен да разбере живота на своя по-голям брат, тъй като тяхната майка им беше внушила, че на него му е съдено да стане спасител на еврейския народ. Представете си обезкуражеността на останалите деца, посветени от Мария в тази семейна тайна, когато Иисус решително отхвърляше всякакви подобни идеи и намерения.

(1396.2) 127:1.5 Тази година Симон тръгна на училище и на тях им се наложи да продадат още една къща. Яков пое обучението на трите свои сестри, две от които бяха вече достатъчно големи, за да пристъпят към сериозно учение. Щом Рут порасна, тя премина на попечение при Мириам и Марта. Обикновено момичетата в еврейските семейства бяха зле образовани, но Иисус смяташе (и неговата майка беше съгласна с него), че момичетата трябва да ходят на училище наравно с момчетата, и тъй като синагогалното училище не ги приемаше, единственото, което можеха да направят, беше да организират домашно обучение специално за тях.

(1396.3) 127:1.6 В течение на цялата тази година Иисус не се отделяше от тезгяха. За щастие той имаше много работа. Качеството на неговите изделия беше толкова високо, че той не седеше без работа даже тогава, когато търсенето в техния район спадаше. Потокът от поръчки беше такъв, че му помагаше даже Яков.

(1396.4) 127:1.7 Към края на тази година вече почти реши, че след като членовете на неговото семейство пораснат и създадат свои семейства, той открито ще пристъпи към своя труд, проповядвайки истината и разкривайки на света небесния Баща. Той знаеше, че на него не му е съдено да стане дългоочакваният юдейски Месия, и смяташе за практически безполезно да обсъжда тези въпроси с майка си; той реши, че ще ú позволи да храни всякакви илюзии, каквито пожелае, тъй като всичко, което той говореше в миналото, не ú оказа никакво или почти никакво въздействие. При това Иисус помнеше, че на баща му никога не му се беше отдавало да я разубеди. Започвайки от тази година, той все по-рядко и по-рядко говореше за тези проблеми с майка си или с някого другиго. Неговата мисия беше толкова необичайна, че никой от живеещите на Земята не беше способен да го посъветва как да я изпълни.

(1396.5) 127:1.8 За своето семейство той беше истински млад баща. Всяка свободна минута прекарваше с младите членове на семейството и те истински го обичаха. Неговата майка се огорчаваше, виждайки колко му се налага да работи; тя тъгуваше поради това, че ден след ден той стоеше зад дърводелския тезгях, заработвайки препитание за семейството, вместо да се учи при равините в Йерусалим, на което те толкова наивно се надяваха. Макар че в нейния син имаше много от това, което беше непонятно за Мария, тя действително го обичаше и му беше дълбоко признателна за готовността, с която той пое върху себе си отговорността за семейството.

2. Седемнадесетата година (11 година след н.е.)

(1396.6) 127:2.1 Приблизително по това време, първо в Йерусалим и Юдея, се надигнаха широки вълнения с призиви за метеж против плащането на налози на Рим. Извършваше се раждането на силна националистическа партия, членовете на която скоро започнаха да се наричат зилоти. За разлика от фарисеите, зилотите не искаха да чакат идването на Месията. Те предлагаха делото да се доведе до край с помощта на политическо въстание.

(1396.7) 127:2.2 Група организатори пристигна от Йерусалим в Галилея, където отбелязваше големи успехи, докато не достигна Назарет. Когато те дойдоха при Иисус, той внимателно ги изслуша и зададе много въпроси, но се отказа да се присъедини към партията. Той напълно отказа да разкрие своите мотиви да не се запише и под влияние на неговия отказ много от младите му другари в Назарет постъпиха като него.

(1397.1) 127:2.3 Мария положи всички усилия, за да го уговори да стане член на партията, но не успя да промени мнението му. Тя даже намекна, че неговият отказ да поддържа националното дело по нейна повеля е непослушание – нарушение на обещанието да се подчинява на своите родители, дадено при връщането му от Йерусалим. Но в отговор на тази измислица той само ласкаво положи ръка на нейното рамо и, гледайки я в очите, каза: “Мамо, как можа?” И Мария се отказа от своите думи.

(1397.2) 127:2.4 Един от чичовците на Иисус (братът на Мария Симон) вече се беше присъединил към тази група и впоследствие влезе в ръководството на галилейската организация. И в течение на няколко години между Иисус и неговия чичо съществуваше известно отчуждение.

(1397.3) 127:2.5 Но в Назарет назряваха неприятности. Позицията на Иисус по тези въпроси доведе до разкол сред градските еврейски юноши. Около половината от тях влязоха в националистическата организация, а другата половина започна да формира опозиционна група от по-умерени патриоти, надявайки се, че Иисус ще стане техен вожд. Те бяха поразени, когато той се отказа от предложената му чест, обяснявайки своя отказ с многобройните задължения по отношение на семейството си, с което всички те се съгласиха. Но скоро положението още повече се усложни, когато един богат евреин, Исак – лихвар, отдаващ пари на езичниците, обеща поддръжка на семейството на Иисус, ако той остави своя занаят и поеме ръководството на тези назаретски патриоти.

(1397.4) 127:2.6 Иисус, който в това време още не беше навършил седемнадесет години, се сблъска с една от най-деликатните и сложни ситуации в своята младост. На духовните вождове винаги е трудно да определят своето отношение към патриотичните въпроси, особено ако работата се усложнява от чуждестранни потисници, събиращи налози, а в дадения случай положението се усложняваше двойно, тъй като в пропагандата против Рим се използваше юдейската религия.

(1397.5) 127:2.7 Положението на Иисус стана още по-трудно, тъй като майка му, чичо му и даже по-малкият му брат Яков го уговаряха да се присъедини към националното движение, в което вече членуваха всички по-добри евреи на Назарет, а тези юноши, които не влизаха в движението, незабавно щяха да го направят, ако Иисус променеше своето решение. В целия Назарет той имаше само един мъдър съветник – неговия предишен учител, хазана, който го посъветва какво да отговори на гражданския комитет на Назарет, след като неговите членове дойдоха при Иисус и го помолиха да се отзове на обществения призив. За целия си млад живот той за пръв път съзнателно прибегна към уловка. Преди този случай, стремейки се да изясни ситуацията, винаги разчиташе на откровеното излагане на истината, но сега не можеше да разкаже цялата истина. Той не можеше да намекне, че е повече от човек; не можеше да разкрие собствената си представа за своята мисия, която го очакваше в по-зряла възраст. Освен това направо бяха поставени под съмнение неговата религиозна вярност и национална преданост. Семейството му беше в смут, неговите млади другари в раздор, а цялото еврейско население на града – в състояние на брожение. И само като си помислиш, че за всичко това обвиняваха него – толкова невинен в някакво намерение да предизвика неприятности, а какво остава пък за такива вълнения!

(1397.6) 127:2.8 Необходимо беше да се предприеме нещо. Той трябваше да обясни своята позиция и направи това смело и дипломатично, удовлетворявайки мнозина, но не всички. Иисус използва своите изначални доводи, позовавайки се на това, че неговото главно задължение е семейството, чиято овдовяла майка и осем братя и сестри им е нужно нещо повече от това, което може да се купи с пари – повече от предмети от първа необходимост, че те имат право на бащини грижи и ръководство и че той не може със спокойна съвест да се освободи от отговорността, възложена му от жестокостта на нещастния случай. Той отдаде дължимото на своята майка и по-големия от братята си за тяхната готовност да го пуснат, но повтори, че верността му към покойния му баща не му позволява да остави семейството, колкото и пари да му се предлагат за тяхната материална поддръжка, произнасяйки незабравимите думи за това, че “парите са неспособни да обичат”. В своето обръщение Иисус направи няколко завоалирани намека за “делото на своя живот”, но обясни, че независимо от това, доколко неговото дело се съгласува с плановете за въоръжено въстание, той се отказва от него наред с всичко останало, за да има възможност предано да изпълни своите задължения по отношение на семейството. Всеки в Назарет прекрасно знаеше, че той е добър баща за своето семейство, и тази тема беше толкова близка за всеки достоен евреин, че неговото обяснение намери насрещен отклик в сърцата на много слушащи, а някои от тези, които се придържаха към други възгледи, бяха разоръжени от една незапланувана, но произнесена от Яков реч. В същия този ден хазанът беше репетирал с Яков неговата реч, но те държаха това в тайна.

(1398.1) 127:2.9 Яков заяви, че Иисус би помогнал да се освободи неговият народ, само ако той (Яков) беше достатъчно възрастен, за да поеме върху себе си отговорността за семейството, и че ако те се съгласят да оставят Иисус “с нас, за да бъде наш баща и учител, то скоро към вас ще се присъедини не един вожд от семейството на Йосиф, а петима борци за свободата на народа, тъй като нима ние не сме пет момчета, които ще пораснат и заедно с нашия брат-баща ще застанат на служба за своя народ?”. Така момчето помогна да се разреди крайно напрегнатата заплашителна ситуация.

(1398.2) 127:2.10 За известно време кризата отмина, но в Назарет този случай никога не се забрави. Агитацията продължаваше; Иисус вече не беше на почит за всички; разминаването във възгледите си остана непреодоляно. Това обстоятелство – усложнено впоследствие от други събития, послужи като една от главните причини за неговото преместване в Капернаум в следващите години. От това време в Назарет се запази разлика в мненията относно Сина Човешки.

(1398.3) 127:2.11 През тази година Яков завърши училище и стана пълноценен работник в домашната дърводелска работилница. Той имаше даровити ръце и сега пое изготвянето на хамути и плугове, а Иисус започна да отделя повече време за украса на домове и фина дърводелска работа.

(1398.4) 127:2.12 В тази година Иисус се сдоби с огромен прогрес в организацията на своя разум. Постепенно той сведе своята божествена и човешка същност в едно и извърши цялата тази систематизация на интелекта със силата на своите собствени решения и с помощта само на вътрешния Наставник – такъв Наставник, какъвто присъства в разума на всеки нормален смъртен във всички светове, където вече е имало посвещенчески Син. Досега в живота на този юноша не стана нищо свръхестествено, ако не се смята пристигането на посланика, изпратен от неговия по-голям брат Емануил и явил му се една нощ в Йерусалим.

3. Осемнадесетата година (12 година след н.е.)

(1398.5) 127:3.1 В хода на тази година те се лишиха от своята собственост, с изключение на дома и градината. Последната част от имуществото в Капернаум (ако не се смята делът им в друга собственост), вече заложена, беше продадена. Получените средства отидоха за изплащане на налозите, за придобиване на нови инструменти за Яков и за изплащане на вноската за старата семейна ремонтна работилница до караванната стоянка, която Иисус предложи да изкупи, тъй като Яков беше достатъчно възрастен, за да работи в домашната работилница и да помага на Мария в домакинството. Доколкото финансовото им положение за известно време се подобри, Иисус реши да вземе Яков на празнуването на Пасхата. Те отидоха в Йерусалим един ден по-рано, за да бъдат заедно, и тръгнаха през Самария. Те вървяха пеша и по пътя Иисус разказваше на Яков за историческите места, за които преди пет години по време на това пътешествие той беше слушал от баща им.

(1399.1) 127:3.2 Много диви места се изпречваха пред техния поглед, докато минаваха през Самария. В течение на това пътешествие те говориха за множество проблеми – лични, семейни и национални. Яков беше много религиозен юноша и макар че не във всичко се съгласяваше с майка си относно малкото, което му беше известно за плановете, засягащи живота на Иисус, той действително с нетърпение чакаше своя час, когато ще може да поеме отговорността за семейството и с това ще позволи на Иисус да пристъпи към своята мисия. Той беше много благодарен на Иисус за това, че го взе със себе си на Пасхата, и те говориха за бъдещето по-подробно, отколкото когато и да било преди.

(1399.2) 127:3.3 Пресичайки Самария, Иисус размишляваше много, особено във Ветил и когато утоляваше жаждата си от кладенеца на Яков. Той направи много за подготовката на Яков за това, което го чакаше в Йерусалим, стремейки се да отслаби възмущението, което обхвана него самия при първото му посещение на храма. Но някои от тези места не направиха на Яков същото впечатление. Той беше недоволен от небрежния и бездушен характер на изпълнението на своите задължения от някои свещеници, но като цяло получи голямо удоволствие от своето пребиваване в Йерусалим.

(1399.3) 127:3.4 Иисус доведе Яков във Витания на пасхална вечеря. Симон вече го бяха погребали заедно с предците му и Иисус беше стопанинът на дома – той донесе от храма пасхално агънце и седна начело на масата на пасхалното семейство.

(1399.4) 127:3.5 След празничната вечеря Мария започна разговор с Яков, а Марта, Лазар и Иисус си говориха до късно след полунощ. На следващия ден те присъстваха на богослужение в храма и Яков беше приет в гражданското общество на Израил. В тази сутрин, когато те се спряха на хребета на Елеонската планина, за да погледат храма, от Яков се изтръгна възглас на изумление, но Иисус гледаше Йерусалим мълчаливо. Яков не можеше да разбере поведението на своя брат. В тази нощ те отново се върнаха във Витания и на следващия ден трябваше да тръгнат за в къщи, но Яков настоя да посетят храма още веднъж, обяснявайки това с желанието да видят учителите. И макар че това беше наистина така, в душата си той искаше да чуе как Иисус участва в дискусиите, за което той знаеше от майка им. Затова те тръгнаха към храма, за да послушат дебатите, но Иисус не зададе нито един въпрос. За неговия пробуждащ се разум на човек и Бог всичко това изглеждаше толкова незряло и незначително, че той можеше само да съжалява тези хора. Яков беше разочарован от мълчанието на Иисус. На неговия въпрос Иисус отговаряше само едно: “Моето време още не е дошло.”

(1399.5) 127:3.6 На следващия ден те си тръгнаха за в къщи през Йерихон и долината на Йордан и по пътя Иисус разказваше за много неща, в това число и за това, как той е вървял по този път, когато е бил тринадесетгодишен.

(1399.6) 127:3.7 След връщането в Назарет Иисус започна да работи в старата семейна ремонтна работилница и беше изключително радостен, че всеки ден може да се среща с много хора от цялата страна и околните места. Иисус действително обичаше хората – най-обикновените хора. Всеки месец той внасяше пари за работилницата и с помощта на Яков продължаваше да осигурява семейството.

(1399.7) 127:3.8 Няколко пъти в годината в съботните дни, ако в града нямаше подобаващи гости, Иисус продължаваше да чете Писанието в синагогата и неведнъж предлагаше своя коментар към прочетеното, но обикновено той избираше откъсите по такъв начин, че коментар не беше необходим. Той така умело избираше реда на различните пасажи, че един откъс поясняваше друг. В съботните дни, през втората половина на деня, стига само времето да позволяваше, той винаги ходеше на разходка със своите братя и сестри.

(1400.1) 127:3.9 Приблизително по това време хазанът организира юношески клуб за провеждане на философски диспути, като събранията се провеждаха в домовете на членовете на клуба, а често пъти – при самия хазан. Иисус стана виден член на тази група, благодарение на което можа в известна степен да си върне престижа сред местните жители, изгубен по време на неотдавнашните спорове по въпросите на националното движение.

(1400.2) 127:3.10 Макар че неговият социален живот беше ограничен, той не забравяше за него изцяло. Имаше много близки приятели и предани поклонници – както сред юношите, така и сред девойките на Назарет.

(1400.3) 127:3.11 През септември Елисавета и Йоан дойдоха на гости на назаретското семейство. Лишавайки се от баща, Йоан се готвеше да се върне в планините на Юдея и да се заеме със земеделие или развъждане на овце, освен ако Иисус не го посъветва да остане в Назарет и да се заеме с дърводелство или с някакъв друг занаят. Те не знаеха, че назаретското семейство живее в крайна нужда. Колкото повече Елисавета и Мария говореха за своите синове, толкова повече те се убеждаваха, че съвместната им работа и честите срещи биха били от полза за двамата юноши.

(1400.4) 127:3.12 Иисус и Йоан много пъти беседваха един с друг и обсъдиха редица крайно съкровени лични въпроси. Разделяйки се, те се уговориха, че следващия път ще се срещнат едва при публичното служение, след като “небесният Баща ги призове” към техния труд. Видяното в Назарет направи на Йоан огромно впечатление. Затова той реши да се върне в къщи и със своя труд да поддържа майка си. Той се увери, че му е съдено да стане част от жизнената мисия на Иисус, но разбираше, че ще минат много години преди Иисус да вдигне на крака своето семейство; затова му беше много по-лесно да се върне в къщи, където се зае да се грижи за тяхната неголяма ферма и да помага на майка си. Йоан и Иисус не се видяха чак до деня на река Иордан, когато Синът Човешки се яви за кръщение.

(1400.5) 127:3.13 След обяд в събота, на 3 декември тази година, смъртта за втори път порази назаретското семейство. След едноседмична болест, съпровождаща се със силна температура, умря техният малък брат Амос. Единствената опора на Мария в това скръбно време беше нейният първороден син. Преживявайки заедно с Иисус тази мъка, тя накрая в пълна степен го призна за глава на семейството – и то за наистина достоен глава.

(1400.6) 127:3.14 В течение на четири години нивото на техния живот неизменно падаше; година след година натискът на бедността се засилваше. Към края на тази година те се сблъскаха с едно от най-тежките изпитания в своята нелека борба. Заработките на Яков бяха още недостатъчни и разходите за погребението окончателно разклатиха положението им. Но на своята преживяваща и скърбяща майка Иисус повтаряше само едно: “Мамо Мария, скръбта няма да ни помогне; всички ние се трудим според силите си и може би усмивката на майката може да ни въодушеви за още повече. Ден след ден надеждата за по-добро бъдеще ни крепи за решаването на нашите проблеми.” Неговият здрав и практически оптимизъм беше наистина заразителен. Всички деца живееха в атмосфера на очакване на по-добри времена и по-добър живот. И независимо от гнета на нуждата им това оптимистично мъжество в огромна степен спомогна за формирането на силни и благородни характери.

(1400.7) 127:3.15 Иисус притежаваше способността да мобилизира своите умствени, душевни и физически сили за решаване на непосредствени задачи. Той умееше да съсредоточава своя дълбок ум над този проблем, който се стремеше да реши, и това, в съчетание с неговото неизтощимо търпение, му позволяваше да понася тежестта на трудното смъртно съществуване – да живее така, сякаш “вижда Невидимия”.

4. Деветнадесетата година (13 година след н.е.)

(1401.1) 127:4.1 Към това време Иисус и Мария вече се разбираха много по-добре. Тя вече по-малко гледаше на него като на син; Иисус се превърна за нея по-скоро в баща на нейните деца. Всеки ден носеше маса неотложни практически проблеми. Те по-рядко говореха за делото на неговия живот, тъй като с времето всички свои мисли посветиха на издръжката и възпитанието на семейство от четири момчета и три момичета.

(1401.2) 127:4.2 Към началото на тази година Иисус спечели от майка си пълно признание на своите методи за възпитанието на децата – позитивното предписание да се твори добро вместо стария еврейски метод, който се изразяваше в забрана да вършат зло. В своето семейство, точно както и по време на своя живот на обществен проповедник, Иисус винаги използваше позитивна форма на наставления. Винаги и навсякъде той казваше “Правете така”, или: “Вие би следвало да правите така”. Той никога не се ползваше от негативния метод на обучение, извлечен от древните табута. Иисус се стараеше да не акцентира вниманието върху злото, забранявайки го; вместо това той възвисяваше доброто, повелявайки им да го вършат. В този дом времето за молитви беше възможност да обсъдят най-различни въпроси, имащи отношение към благополучието на семейството.

(1401.3) 127:4.3 Иисус започна мъдро да дисциплинира своите братя и сестри в толкова ранна възраст, че за осигуряването на тяхното бързо и доброволно послушание практически не бяха необходими наказания. Единственото изключение беше Юда. На Иисус се налагаше периодически да го наказва за неговото несъблюдаване на установените в дома правила. В три случая – когато беше признато за необходимо да бъде наказан Юда за съзнателно и преднамерено нарушаване на правилата на поведение в семейството, мярката за наказание беше назначена с единодушно решение на по-големите деца, при което Юда сам се съгласи с наказанието още преди то да му бъде наложено.

(1401.4) 127:4.4 Макар че Иисус беше изключително методичен и организиран във всичко, което правеше, всяко произнасяно от него решение се отличаваше с живителна гъвкавост на тълкуването и индивидуалност на подхода, изключително поразявайки всички деца с духа на справедливост, от който се ръководеше техният брат-баща. Той никога не подлагаше своите братя и сестри на произволни дисциплинарни изисквания и тази неизменна честност и лично внимание предизвикваха в цялото му семейство огромна любов към Иисус.

(1401.5) 127:4.5 Яков и Симон израснаха, опитвайки се да следват плана на Иисус – да умиротворяват своите заядливи и понякога гневливи другарчета по игри с помощта на убеждение и несъпротива, и те постигаха добри резултати; но в противоположност на тях Йосиф и Юда, съгласявайки се с такива учения в къщи, бързаха да защитят себе си, когато ги нападаха другарчетата им; особено често тези учения нарушаваше Юда. Но несъпротивата не беше правило в семейството. Ако членовете на семейството не следваха даденото учение, това не водеше след себе си наказание.

(1401.6) 127:4.6 Като правило всички деца, особено момичетата, идваха при Иисус за съвет, споделяйки с него своите детски тревоги и доверявайки му се така, както биха се доверявали на любящ баща.

(1401.7) 127:4.7 Яков се превръщаше в здравомислещ и уравновесен юноша, но той нямаше такива духовни наклонности както Иисус. Той се учеше много по-добре, отколкото Иосиф, който като добър работник беше още по-малко духовно надарен човек. Упоритият и съвестен работник Йосиф изоставаше от интелектуалното ниво на другите деца. Симон беше благонамерено момче, но се отличаваше с излишна мечтателност. Той никак не можеше да намери своето място в живота и беше източник на големи вълнения за Иисус и Мария. Но той винаги си оставаше добронамерен момък и действаше от най-добри подбуди. Юда беше луда глава. При най-висши идеали той притежаваше неустойчив нрав. По своята решителност и настойчивост той превъзхождаше майка си, но на него не му достигаше много от нейното чувство за мярка и благоразумие.

(1402.1) 127:4.8 Мириам беше уравновесена и спокойна девойка, дълбоко чувстваща всичко възвишено и духовно. Марта се отличаваше с бавност в мислите и действията, но беше изключително надеждно и изпълнително дете. Мъничката Рут беше радост за семейството; макар че нейната реч се отличаваше с нехайство, сърцето ú беше абсолютно чисто. Тя почти боготвореше своя по-голям брат и баща. Но те не я глезеха. Тя беше възхитително дете, макар и не така привлекателно, както Мириам, която беше първата красавица в семейството – ако не и в целия град.

(1402.2) 127:4.9 С времето Иисус направи много, за да либерализира и видоизмени семейните учения и обреди, отнасящи се към съботните ритуали и много други аспекти на религията, и тези изменения срещнаха горещото одобрение на Мария. Към това време Иисус стана безспорен глава на дома.

(1402.3) 127:4.10 Тази година Юда тръгна на училище и за да покрие тези разходи, на Иисус се наложи да продаде арфата си. Така той се раздели с последното от своите увлечения. Той много обичаше да свири на арфа, когато се изморяваха умът и тялото му, но се утешаваше с мисълта, че сега неговата арфа поне няма да я конфискуват събирачите на налози.

5. Ребека, дъщерята на Езра

(1402.4) 127:5.1 Макар че Иисус беше беден, това в никаква степен не повлия на неговото поожение в Назарет. Той беше един от първите юноши на града и се ползваше с огромно внимание от страна на повечето девойки. Доколкото Иисус беше великолепен образец на силен и умен мъж, а също така вземайки под внимание неговата репутация на духовен вожд, не е удивително, че Ребека – по-голямата дъщеря на Езра, богатия назаретски ангросист и търговец – почувства, че постепенно се влюбва в сина на Йосиф. Тя откри своето чувство първо на Мириам, сестрата на Иисус, а Мириам на свой ред разказа за всичко на майка си. Мария силно се разтревожи. Нима ú предстои да загуби сина си, станал сега незаменим глава на семейството? Ще имат ли край нещастията? Какво ще стане по-нататък? След това тя се замисли за влиянието на женитбата над бъдещия път на Иисус. Макар и не често, тя все пак си спомняше, че Иисус беше “заветно дете”. Обсъждайки дадения проблем, Мария и Мириам решиха да се опитат да прекъснат тази работа, докато не е разбрал Иисус. Те отидоха направо при Ребека, разказаха ú за всичко чистосърдечно и ú съобщиха за своята вяра в това, че Иисус е син с предначертана съдба и че му предстои да стане велик религиозен вожд – вероятно Месия.

(1402.5) 127:5.2 Ребека внимателно слушаше. Техният разказ силно я развълнува и тя се проникна с още по-голяма решимост да свърже своя живот с обичания от нея мъж и да сподели с него съдбата му на вожд. Тя убеждаваше (себе си), че такъв човек толкова повече ще се нуждае от предана и умела жена. Тя изтълкува опита на Мария да я разубеди като естествена реакция – страх да загуби главата и единствения изхранващ семейството. Но знаейки, че нейният баща одобрява влечението ú към сина на дърводелеца, тя основателно реши, че той с радост ще осигури семейството с доход, достатъчен за компенсиране на заработваното от Иисус. След като баща ú се съгласи с този план, Ребека още веднъж се срещна с Мария и Мириам, но след като не успя да се сдобие с тяхната поддръжка, тя реши да поговори със самия Иисус. Отдаде ú се да направи това с помощта на баща си, който покани Иисус в техния дом, за да отпразнуват седемнадесетгодишнината на Ребека.

(1403.1) 127:5.3 Иисус внимателно и с участие изслуша тяхното предложение – в началото от бащата на Ребека, а след това от самата нея. В своя мек отговор той каза, че никакви пари няма да могат да изпълнят вместо него задължението му самият той да издигне семейството на своя баща, “да изпълни най-светия човешки дълг – да бъде верен на собствената кръв и плът.” Бащата на Ребека беше дълбоко трогнат от думите на Иисус за предаността към семейството и повече не взе участие в разговора, казвайки само на своята жена Мария: “Той няма да може да бъде наш син; той е твърде благороден за нас.”

(1403.2) 127:5.4 След това се състоя паметният разговор с Ребека. Досега Иисус не правеше голяма разлика между момчетата и момичетата, юношите и девойките, с които общуваше. Неговият разум беше твърде погълнат от неотложните проблеми, свързани с практическите земни дела и неизменни размишления за бъдещото “изпълнение на делото на Отеца”, за да успее поне веднъж сериозно да помисли за въплъщението на лична любов в човешки брак. Сега той беше поставен пред още един проблем, с който се налагаше да се сблъска и който се налагаше да решава всеки обикновен човек. Той наистина беше “изкушен във всичко, подобно на вас”.

(1403.3) 127:5.5 Внимателно изслушвайки Ребека, той искрено ú благодари за изразеното от нея възхищение, добавяйки, че „то ще ме въодушевява и утешава през всичките дни на моя живот”. Той обясни, че няма право да встъпва в други отношения с жена освен отношения на братско уважение и чиста дружба. Даде недвусмислено да се разбере, че неговото първо и главно задължение е възпитанието на своето семейство и че той не може да мисли за женитба дотогава, докато тази задача остава неизпълнена, а след това добави: “Ако ми е съдено да стана син с предначертана съдба, то аз не трябва да поемам пожизнени задължения дотогава, докато моята съдба не стане явна.”

(1403.4) 127:5.6 Ребека беше убита от мъка. Тя беше безутешна и само уговаряше своя баща да заминат от Назарет, докато накрая той се съгласи и те се преместиха в Сефорис. В последващите години мнозина се домогваха до нейната ръка, но за всички тях тя имаше само един отговор. Тя живееше с една единствена цел: да дочака часа, когато този, който за нея беше най-великият от живелите някога хора, тръгне по своя път на проповедник на живата истина. И тя предано го следваше в течение на всичките изпълнени със събития години на обществен труд, присъствайки (незабелязано от Иисус) в деня на неговото триумфално встъпване в Йерусалим; и тя беше “сред другите жени” заедно с Мария в онзи съдбовен и трагичен ден, когато Синът Човешки висеше на кръста, оставайки си за нея – както и за безбройните небесни светове – “най-възлюбеният и най-великият измежду десет хиляди”.

6. Неговата двадесета година (14 година след н.е.)

(1403.5) 127:6.1 Историята за любовта на Ребека към Иисус се преразказваше тайно в назаретските домове, а по-късно – в Капернаум, затова, макар че в последващите години много жени обичаха Иисус така, както го обичаха и мъжете, на него вече никога не му се наложи да отхвърля личната преданост, предложена от която и да е друга добро-порядъчна жена. Започвайки от това време, чувствата, които изпитваха хората към Иисус, носеха повече характер на уважение, на пълно преклонение и обожание. Както мъжете, така и жените искрено го обичаха за това, което беше той – без какъвто и да е примес на егоизъм или желание да го превърнат в обект само на своята любов. Но много години за предаността на Ребека си спомняха всеки път, когато ставаше въпрос за човешката личност на Иисус.

(1404.1) 127:6.2 Добре знаейки подробностите за историята на Ребека, както и това, че Иисус се отказа даже от любовта на прекрасната девойка, Мириам (не осъзнавайки предначертаността на съдбата на своя брат) започна да го идеализира и се проникна от трогателната и дълбока любов към него като към баща и брат.

(1404.2) 127:6.3 Макар че едва ли можеха да си позволят това, Иисус чувстваше странни подбуди да отиде в Йерусалим за Пасхата. Неговата майка, знаейки за неотдавнашното произшествие с Ребека, мъдро го убеждаваше да направи поклонението. В действителност той търсеше случай да поговори с Лазар и да навести Марта и Мария, макар че не си даваше сметка за това. Ако не се смята неговото собствено семейство, той обичаше тези трима души повече от всички на света.

(1404.3) 127:6.4 Той тръгна за Йерусалим през Мегидон, Антипатрида и Лида, повтаряйки частично този маршрут, по който неговото семейство се връщаше от Египет в Назарет. За път отидоха четири дни и той много размишляваше за миналите събития, станали в Мегидон и в покрайнините на този град – международното бойно поле на Палестина.

(1404.4) 127:6.5 Иисус премина през Йерусалим, като се задържа съвсем малко, за да погледне храма и събралата се тук тълпа посетители. Той чувстваше странна и растяща антипатия към този построен от Ирод храм и към неговото духовенство, което се назначаваше по политически мотиви. Повече от всичко той искаше да види Лазар, Марта и Мария. Лазар беше негов връстник и сега беше глава на семейство; към това време той успя да погребе своята майка. Марта беше с една година по-голяма от Иисус, а Мария – с две години по-малка. И за тримата Иисус беше кумир и образец на съвършенство.

(1404.5) 127:6.6 По времето на неговата визита стана един от периодическите взривове на протест против традициите – израз на възмущение от тези ритуални обреди, които по мнението на Иисус изкривяваха образа на неговия небесен Отец. Без да знае, че Иисус се кани да отиде при тях, Лазар се уговори да посрещне Пасхата с приятели в съседното село по пътя за Йерихон. Сега Иисус предлагаше да прекарат празничния ден там, където бяха – в дома на Лазар. “Но ние нямаме пасхално агънце”, каза Лазар. И тогава Иисус започна своето обстоятелствено и убедително разсъждение за това, че небесният Отец наистина не се интересува от толкова наивни и безсмислени ритуали. След тържествена и проникновена молитва те станаха и Иисус каза: “Нека моите незрели и с помрачен разум съплеменници служат на своя Бог така, както учеше Мойсей; така ще бъде най-добре за тях, но аз призовавам ние, виделите светлината на живота, повече да не се обръщаме към нашия Отец през тъмата на смъртта. Да бъдем свободни в своето знание на истината за вечната любов на нашия Отец.”

(1404.6) 127:6.7 В тази вечер, когато започна да се мръква, четиримата седяха на масата и това беше първата пасхална трапеза на благочестиви евреи без пасхално агънце. За Пасхата бяха приготвени пресен хляб и вино и тези символи, наречени от Иисус “хлябът на живота” и “водата на живота”, той подаде на своите другари и те ядоха в тържествено съгласие с ученията, които той току-що беше споделил. Стана обичай да се изпълнява този ритуал всеки път, когато той посещаваше Витания в последващите години. Връщайки се в къщи, той разказа всичко на майка си. В началото тя беше шокирана, но постепенно разбра неговата гледна точка. И все пак тя почувства огромно облекчение, когато Иисус я увери, че няма намерение да изменя празнуването на Пасхата в тяхното семейство. В къщи, заедно с децата, той година след година продължаваше да яде Пасхата “по закона на Мойсей”.

(1404.7) 127:6.8 Именно през тази година се състоя продължителният разговор на Мария с Иисус по повод женитбата. Тя откровено го попита дали той щеше да се ожени, ако беше свободен от задълженията пред семейството. Иисус ú обясни, че неговият непосредствен дълг не му позволява да се ожени и затова този въпрос слабо го безпокои. Той изрази съмнение, че някога ще стане женен човек. Каза, че всички подобни неща трябва да отидат на заден план, докато не “дойде неговото време” – времето, когато той ще бъде “длъжен да пристъпи към делото на своя Отец”. Решил вече за себе си, че няма да стане баща на деца от плът, той практически не мислеше за проблема с брака.

(1405.1) 127:6.9 През тази година той отново пристъпи към задачата за по-нататъшното съединяване на смъртната и божествена същност в проста и действена човешка индивидуалност. И продължаваше да расте в нравствен ранг и духовно разбиране.

(1405.2) 127:6.10 Макар че те се лишиха от всички свои назаретски владения (освен от собствения си дом), в тази година тяхното материално положение донякъде се подобри след продажбата на своя дял недвижима собственост в Капернаум. Това беше последната част от цялото състояние на Йосиф. Сделката за продажбата на капернаумската собственост беше сключена с един строител на лодки на име Зеведей.

(1405.3) 127:6.11 През тази година Йосиф завърши синагогалното училище и започна да работи на малкия тезгях в домашната дърводелска работилница. Макар че състоянието на техния баща беше изчерпано, те разчитаха, че ще могат успешно да се борят с нуждата, тъй като сега трима от тях работеха редовно.

(1405.4) 127:6.12 Иисус бързо се превръщаше в мъж – не просто в юноша, а във възрастен човек. Той добре се е научил да носи бремето на отговорността. Умее да не пада духом при наличието на разочарования. Държи се храбро, когато плановете му се разстройват, а замислите временно се сриват. Той се научава да бъде честен и справедлив даже пред лицето на несправедливостта. Научава се да приспособява своите идеали за духовен живот към практическите изисквания на земното битие. Учи се да планира постигането на по-висока и отдалечена идеалистична цел и едновременно с това упорито се труди за постигането на най-близката и непосредствена цел, определяна от необходимостта. Той планомерно усвоява изкуството на приспособяване на своите стремежи към обикновените потребности на човешкия живот. Вече почти в съвършенство е овладял метода за използване енергията на духовното пробуждане за привеждане в действие на механизма за материално постижение. Той постепенно се учи да живее небесен живот и да продължава своето земно съществуване. Все повече зависи от висшето ръководство на своя Отец и едновременно поема върху себе си бащинската роля на наставник на децата от земното си семейство. Натрупва все повече опит в изкуството да изтръгва победа, намирайки се на границата на поражението. Той се учи да превръща трудностите на времето в триумфи на вечността.

(1405.5) 127:6.13 Така с течение на времето този млад назарянин продължава да се запознава с живота в този му вид, в който той се преживява в плът в световете на времето и пространството. Той живее пълен, типичен и всестранен живот на Урантия. Иисус напусна този свят, изпълнен с опита, който придобиват живеещите тук създания в течение на кратките напрегнати години на своя първи живот – живота в плът. И целият този човешки опит завинаги стана достояние на Властелина на Вселената. Той е нашият отзивчив брат, съчувстващ другар, опитен властелин и милосърден баща.

(1405.6) 127:6.14 Като дете той придоби огромен запас знания. Като юноша разбра, класифицира и съпостави тази информация. И сега, ставайки възрастен човек на този свят, той пристъпва към организацията на това интелектуално достояние, преди да го използва в своето последващо учение, водителство и служене за благото на своите смъртни братя в този свят и във всички останали обитаеми сфери по цялата вселена Небадон.

(1405.7) 127:6.15 Роден като младенец в този свят, той остави назад детството и премина през последователните стадии на младост и възмъжалост; сега стои на прага на пълната зрелост, притежавайки богатия опит, изчерпателното разбиране на човешката природа и дълбокото съчувствие към нейните слабости. Той става майстор на божественото изкуство – разкриването на своя Райски Баща пред смъртните създания на всички векове и епохи.

(1406.1) 127:6.16 И сега, като възрастен човек – като зрял човек от този свят – той се готви да продължи своята висша мисия: да разкрие Бога пред хората и да доведе хората до Бога

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved