Документ 79, Разпространение на андитите на изток

   
   Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 79

Разпространение на андитите на изток

79:0.1 (878.1) АЗИЯ е родината на човечеството. На един от южните полуострови на този континент се родиха Андон и Фонта; в планините на тази земя, която днес се нарича Афганистан, техният потомък Бадонан основа първобитен център за култура просъществувал на земята половин милион години. Тук, в този източен център на човечеството, от андонитския род се отделиха сангикските народи и Азия стана тяхната първа родина, първата ловна земя, първото бойно поле. Юго-западна Азия стана свидетел на това как една след друга тук възникнаха цивилизациите на даламатийците, нодитите, адамитите и андитите и именно оттук зачатъците на съвременната цивилизация се разпространиха по целия свят

1. Андитите на Туркестан

79:1.1 (878.2) В течение на повече от двадесет и пет хиляди години, приблизително до 2-то хилядолетие преди н.е., централната част на Евразия оставаше преобладаващо, макар и във все по-малка степен, андитска. В долините на Туркестан андитите се насочиха на запад и заобикаляйки вътрешните езера достигнаха Европа, а от планинските райони на този регион те проникнаха на изток. Източен Туркестан (Синдзян) и в по-малка степен Тибет, станаха древни врати, през които тези народи на Месопотамия преодоляваха планините и излизаха към северните земи на жълтия човек. Проникването на андитите в Индия ставаше от планините на Туркестан в Пенджаб и от иранските пастбища през Белуджистан. Тези по-ранни миграции нямаха нищо общо със завоеванията. Те по-скоро представляваха непрекъснато преместване на андитските племена в западна Индия и Китай.

79:1.2 (878.3) В продължение на почти петнадесет хиляди години центровете на смесена андитска култура съществуваха в басейна на река Тарим, в Синдзян, а също и на юг, във високопланинските райони на Тибет, където андитите и андонитите масово се смесиха едни с други. Таримската долина беше най-източният аванпост на истинската андитска култура. Тук андитите строяха своите селища и установяваха търговски отношения с прогресивните китайци на изток и с андитите на север. В тези дни таримският регион беше плодородна местност; тук падаха обилни дъждове. На изток, на мястото на пустинята Гоби, имаше открити поляни, където скотовъдите постепенно преминаваха към земеделие. Тази цивилизация загина, когато влажните ветрове измениха своето направление на юго-изток, но в тези дни тя не отстъпваше на самата Месопотамия.

79:1.3 (878.4) Към 8-то хилядолетие преди н.е. поради голямата засушливост в планинските региони в Азия андонитите започнаха да се придвижват към низините на реките и на крайбрежието. Усилените засушавания не само ги изтласкаха в долините на Нил, Ефрат, Инда и Хуанхъ, но и доведоха до възникването на нови черти на андитската цивилизация: появи се и започна стремително да нараства нова класа - класата на търговците.

79:1.4 (879.1) Когато поради климатичните условия за мигриращите андити стана неизгодно да се занимават с лов, те не тръгнаха по еволюционния път на древните народи, които станаха скотовъди. Появиха се занаятите и градския живот. От Египет до Месопотамия, Туркестан, реките на Китай и Индия, по-цивилизованите племена започнаха да се събират в градовете, където се занимаваха със занаяти и търговия. Търговската столица на централна Азия стана Адония, намираща се недалеч от това място, където днес се намира Ашхабад. Оживи се търговията със скъпоценни камъни, метали, дървесина и керамични изделия както на сушата, така и на морето.

79:1.5 (879.2) Но ожесточените засушавания постепенно доведоха до масов изход на андитите на юг и изток от Каспийско море. Вълната на миграцията измени своето направление от северно на южно и вавилонските кавалеристи започнаха да нахлуват в Месопотамия.

79:1.6 (879.3) Усилените засушавания в централна Азия обаче доведоха до още по-голямо намаляване на броя на населението и снижи войнствеността на тези хора; и когато поради по-редките дъждове чергарите андонити бяха принудени да се придвижват на юг, андитите излязоха от Туркестан. Това стана последното преместване на така наречените арийци в Левант и Индия и кулминационен момент в многовековното разпространение на смесените потомци на Адам, в течение на който всички азиатски и мнозинството островни народи на Тихи океан бяха до известна степен подобрени от тези по-съвършени раси.

79:1.7 (879.4) По такъв начин, разпространявайки се в източното полукълбо, андитите едновременно се лишаваха от родните си места в Месопотамия и Туркестан, тъй като именно широкото придвижване на андонитите в южна посока доведе до това, че в централна Азия андонитите практически изчезнаха.

79:1.8 (879.5) Но даже през двадесетото столетие след Христа сред урало-алтайските и тибетски народи остават следи от андитска кръв, което се вижда например от белокожите човешки типове, понякога срещащи се в тези региони. Древните китайски летописи отбелязват присъствието на рижекоси чергари на север от мирните селища на река Хуанхъ и досега са се запазили рисунки достоверно свидетелстващи за това, че в далечното минало в таримския басейн обитаваха както светлокоси андити, така и тъмнокоси монголски типове.

79:1.9 (879.6) Последното голямо проявление на изчезналия военен гений на централно-азиатските андити стана през 1. 200 г. от н.е., когато под ръководството на Чингис хан монголите пристъпиха към завоюването на големи части от азиатския континент. Както и древните андити, тези войни провъзгласиха съществуването на „единен Бог на небето“. Преждевременното разпадане на тяхната империя забави културния обмен между запада и изтока и се превърна в огромно препятствие за растежа на монотеизма в Азия.

2. Покоряването на Индия от андитите

79:2.1 (879.7) Индия е единственото място, където се смесиха всички урантийски раси, при което последната от тях станаха нахлулите тук андити. Сангикските раси се появиха в планините на северозапад от Индия и още на ранния етап от своето съществуване представителите на всяка от тях без изключение проникнаха на индийския субконтинент, оставяйки след себе си най-пъстрата расова смес, която някога е съществувала на Урантия. Древна Индия изпълняваше ролята на утайник за мигриращите раси. Някога основата на полуострова беше малко по-лоша, отколкото днес, тъй като значителна част от делтата на Инд и Ганг се появи през последните петдесет хиляди години.

79:2.2 (879.8) Най-ранните расови смесвания станаха в резултат на общуване между мигриращите червени и жълти племена с местните андити. По-късно тази група беше отслабена от усвояването на по-голямата част от измрялата източно-зелена раса и много представители на оранжевата раса, донякъде подобрена за сметка на неголям примес на синята раса, но тя изключително много пострада в резултат от асимилацията на голям брой представители на индиговата раса. Но така наречените коренни жители на Индия едва ли приличат на тези древни хора: тези най-изостанали жители на южните и източни покрайнини никога изцяло не бяха погълнати нито от древните андити, нито от по-късно появилите се техни роднини - арийците.

79:2.3 (880.1) Към 20-то хилядолетие преди н.е. населението на западна Индия вече получи малко адамическа кръв; в течение на цялата история на Урантия нито един народ не обединяваше толкова много различни раси. За нещастие преобладаваха вторичните сангикски раси и в истинско бедствие се превърна фактът, че в това древно расово огнище в значителна степен отсъстваха както синия, така и червения човек; голям дял от първичните сангикски родове би донесла огромна полза в укрепването на народа, който можеше да създаде още по-велика цивилизация. Но събитията се развиваха така, че червените хора се изтребваха един друг в Америка, синият човек търсеше приключения в Европа, а ранните потомци на Адам (и мнозинството от по-късните) не проявяваха голям интерес към смесване с хората с по-тъмен цвят - било то в Индия, Африка или на други места.

79:2.4 (880.2) Приблизително 15. 000 години преди н.е. ръстът на населението в Туркестан и Иран доведе до първата действително масова миграция на андитите по направление на Индия. В течение на повече от петнадесет века тези високоразвити племена идваха през планинските райони на Белуджистан, разпространяваха се в долините на Инд и Ганг и бавно се придвижваха към Деканското плато. Натискът на андитите на северо-запад изтласка много изостанали племена в Бирма и южен Китай, но не в тази степен, която можеше да спаси нашествениците от изчезване като раса.

79:2.5 (880.3) Това, че Индия не постигна хегемония в Евразия, се обяснява основно с топографията; натискът от север принуди хората да се преместват на юг, където на ограничената територия на Деканското плато, от всички страни обкръжено с море, плътността на населението продължаваше да нараства. Ако в съседство се намираха свободни земи, изостаналите племена щяха да бъдат изтласкани във всички посоки, а по-съвършената раса щеше да може да постигне високоразвита цивилизация.

79:2.6 (880.4) Независимо от всичко тези ранни андитски завоеватели предприеха отчаян опит да се запазят като раса и да установят поглъщащият ги поток посредством въвеждането на строги ограничения по отношение на смесените бракове. При все това към 10-то десетилетие преди н.е. андитите изчезнаха, но огромното количество хора бяха съществено подобрени благодарение на тази абсорбция.

79:2.7 (880.5) Расовите смесвания са винаги полезни, тъй като те благоприятстват за културното разнообразие и спомагат за развитието на цивилизацията, но ако преобладаващи са низшите расови елементи, то такива постижения се оказват краткотрайни. Смесената култура може да се запази само в случай, че възпроизводството на по-високоразвитите раси в достатъчна степен превишава възпроизводството на изостаналите. Неограниченото размножаване на низшите раси при намаляване на възпроизводството на висшите неизбежно се оказва самоубийствено за културната цивилизация.

79:2.8 (880.6) Ако андитските завоеватели бяха три пъти повече, отколкото в действителност, или ако бяха изтласкали или унищожили поне най-малко пригодната третина от тези обитатели, в които течеше оранжева, зелена и индигова кръв, то Индия щеше да стане един от водещите световни центрове за културна цивилизация и несъмнено щеше да привлече по-значителна част от последващите миграционни вълни от Месопотамия, които се устремиха към Туркестан и оттам - на север, към Европа.

3. Дравидийска Индия

79:3.1 (881.1) Обединяването на покорилите Индия андити и туземното население доведе до появата на този смесен народ, който беше наречен дравиди. Ранните и по-чистокръвни дравиди притежаваха огромен културен потенциал, който значително отслабваше с постепенното изтощаване на тяхната андитска наследственост. Именно това обстоятелство предопредели гибелта на цветущата цивилизация на Индия преди почти дванадесет хиляди години. Но притокът на даже това малко количество от кръвта на Адам доведе до забележимо ускоряване на социалното развитие. Тази смесена раса веднага създаде най-разностранната цивилизация от съществуващите тогава на земята.

79:3.2 (881.2) Скоро след завоюването на Индия дравидийските андити загубиха своите расови и културни контакти с Месопотамия, но откритите впоследствие морски и керванни пътища възстановиха изгубените връзки; и за последните десет хиляди години никога напълно не загуби връзка с Месопотамия на запад и Китай на изток, макар че наличието на планински прегради в огромна степен благоприятстваше отношенията със запада.

79:3.3 (881.3) Високоразвитата култура и религиозните наклонности на народите на Индия датират от времената на господството на дравидите и отчасти се обясняват с факта, че сифитското духовенство проникна в Индия отначало при нахлуването на андитите, а по-късно - при нашествието на арийците. Монотеизмът, пронизващ религиозната история на Индия, води своето начало от ученията на адамитите от времената на втората Градина.

79:3.4 (881.4) Още 16. 000 години преди н.е. група от сто сифитски свещеници се появи в Индия и беше близко до това да обърне в своята вяра западната половина на този многоезичен народ. Но тяхната религия не се запази. За пет десетилетия ученията на сифитите за Райската Троица деградираха до триединния символ на бога на огъня.

79:3.5 (881.5) Но в продължение на повече от седем хилядолетия, чак до прекратяването на миграцията на андитите, религиозният статут на обитателите на Индия беше много по-висок от общото световно ниво. В този период Индия притежаваше всички предпоставки да стане водеща цивилизация в културен, религиозен, философски и търговски аспект в света. И ако не беше пълното разтваряне на андитите сред народите на юга, може би така и щеше да стане.

79:3.6 (881.6) Дравидийските центрове на културата бяха разположени в долините на реките - основно в долините на Инд и Ганг, както и на Деканското плато - покрай трите големи реки, течащи към морето през Източните Гати. Селищата, намиращи се покрай морското крайбрежие на западните Гати, дължаха своето значение на морските връзки с Шумер.

79:3.7 (881.7) Дравидите бяха един от най-древните народи, започнали да строят градове и да водят широка експортно-импортна търговия - както морска, така и сухопътна. Към 7. 000 г. преди н.е. камилските кервани редовно посещаваха далечна Месопотамия; дравидийските мореплаватели пресякоха по каботажния способ Аравийско море, достигайки до градовете на Шумер в Персийския залив, а търговците, търгуващи в Бенгалския залив, достигаха даже Малайзия. От Шумер тези мореплаватели и търговци заимстваха азбуката и изкуството на писмото.

79:3.8 (881.8) Тези търговски отношения изключително много спомагаха за по-нататъшното разнообразие на космополитическа култура, следствие на което стана ранната поява на много атрибути в градската изисканост и даже разкоша. Когато по-късно появилите сеу арийци влязоха в Индия, те не познаха в дравидите, разтворени в сангикските раси, своите андитски роднини, но наистина намериха там високоразвита култура. Независимо от своите биологични ограничения дравидите основаха превъзхождаща цивилизация. Тя обхващаше цяла Индия и се запази чак до настоящото време на платото Декан.

4. Нахлуването на арийците в Индия

79:4.1 (882.1) Второто проникване на андитите в Индия стана нахлуването на арийците, продължило почти петстотин години в средата на третото хилядолетие преди Христа. Тази миграция стана завършваща с излизането на андитите от своята родина в Туркестан.

79:4.2 (882.2) Ранните арийски центрове бяха разхвърляни по територията на северната част на Индия, особено в нейния северо-запад. Арийците така и не покориха цялата страна и това пропускане стана съдбоносно: поради своята малобройност те се оказаха в уязвимо положение и бяха погълнати от южните дравиди, които впоследствие се разпространиха по целия полуостров, с изключение на хималайските провинции.

79:4.3 (882.3) В расово отношение наследството на арийците в Индия беше незначително освен в северните провинции. На Деканското плато тяхното влияние беше по-скоро културно и религиозно, отколкото расово. Това, че сред жителите на северна Индия се запази повече от така наричаната арийска кръв, се обяснява не само с масовото присъствие на арийци в тези региони, но и с подкрепления от по-късен период - със завоеватели, търговци и мисионери. Оше в първи век преди Христа продължаваше непрекъснатото проникване на арийска кръв в Пенджаб, при което последният приток стана в периода на военните походи на елинистичните народи.

79:4.4 (882.4) На Гангската равнина арийците и дравидите в края на краищата се смесиха с образуването на високоразвита култура и този център беше впоследствие укрепен от северо-източните пришълци идващи от Китай.

79:4.5 (882.5) В различни времена в Индия процъфтяваха многобройни типове социално устройство - от полудемократични системи арийци до деспотични и монархични форми на управление. Но най-характерната черта на обществото стана жизнеспособността на крупните социални касти създадени от армиите в опит да увековечат своята расова индивидуалност. Тази сложна кастова система се запази чак до днешни времена.

79:4.6 (882.6) От четирите основни касти всички, освен първата, бяха създадени в напразен опит да предотвратят расовото смесване на арийските завоеватели с покорените от тях изостанали племена. Що се отнася до първата каста, учителите-свещеници, то тя произхожда от сифитите: брахманите на двадесети век след Христа - преките наследници на културата на свещениците на втората Градина независимо от това, че техните доктрини съществено се отличават от ученията на техните прославени предшественици.

79:4.7 (882.7) Когато арийците нахлуха в Индия, те донесоха със себе си своите представи за Божеството - такива, каквито са се запазили във вековните традиции на религиите от втората Градина. Но брахманските свещеници така и не можаха да противостоят на настъплението на езичеството, възникнало при внезапен контакт с изостаналите религиозни възгледи на Деканското плато след изчезването на арийците като раса. Така огромното мнозинство от населението се оказа в оковите на поробващите суеверия, свойствени на примитивните религии; затова Индия така и не можа да създаде високоразвитата цивилизация, която беше набелязана тук в предишните времена.

79:4.8 (882.8) Духовният подем през шести век преди Христа се оказа недълговечен и угасна още преди нахлуването на мохамеданите. Но някога може да се появи още по-велик Гаутама, който да поведе цяла Индия в търсенето на живия Бог и тогава светът ще види как се реализират културните заложби на разностранния народ, толкова дълго пребиваващ в състояние на дълбок сън поради парализиращото въздействие на нееволюиращи духовни представи.

79:4.9 (883.1) Културата действително лежи на биологичен фундамент, но само една каста не можа да увековечи арийската култура, тъй като религията - истинската религия, е неотменим източник на тази висша енергия, която подбужда човека към създаване на превъзхождаща цивилизация, основана на братството между хората.

5. Червената и жълтата раси

79:5.1 (883.2) Ако разказът за Индия е историята на покоряването от нея на адамитите и тяхното последващо разтваряне сред по-древните еволюционни племена, то повествуванието за източна Азия се отнася основно за първичните сангикски раси - особено за червената и жълтата. В своята маса тези две раси избягваха смесване с непълноценните неандерталски родове, които изключително забавяха развитието на синия човек в Европа - това им позволи да запазят по-висок потенциал от първичния сангикски тип.

79:5.2 (883.3) Макар че ранните неандерталци се разпространиха по цяла Евразия, тяхното източно крило се оказа най-замърсено от непълноценни животински генотипи. Тези субчовешки видове бяха изтласкани на юг от петия ледник - от този леден щит, който в течение на толкова дълго време блокираше сангикската миграция в източна Азия. И когато червеният човек тръгна на северо-изток в обход на планинските региони на Индия, той откри, че североизточна Азия е свободна от тези субчовешки видове. Племенната организация се появи при червените хора по-рано, отколкото при другите народи и те първи мигрираха из централноазиатското огнище на сангикските раси. Низшите неандерталски родове бяха унищожени или изтласкани от континента от мигриращите тук по-късно жълти племена. Но в продължение на почти сто хиляди години, чак до появяването на жълтите племена, червеният човек оставаше владетел на източна Азия.

79:5.3 (883.4) Преди повече от триста хиляди години основната маса жълта раса, мигрирайки покрай крайбрежието, достигна Китай. С всяко хилядолетие жълтите хора се придвижваха все по-далеч в дълбините на континента, но чак до сравнително неотдавна, те не влизаха в контакт със своите тибетски братя.

79:5.4 (883.5) Нарастването на населението доведе до това, че жълтата раса, придвижвайки се на север, започна да навлиза в ловните земи на червения човек. Това посегателство, задълбочено от естествения расов антагонизъм, доведе до ожесточени вражди и така започна решаващата борба за плодородните земи на източна Азия.

79:5.5 (883.6) Повествованието за това многовековно съперничество между жълтата и червената раси засяга цяла епоха от урантийската история. В продължение на повече от двеста хиляди години между тези две високоразвити раси се водеше ожесточена и непрекратяваща се война. В началото успехът повече съпътстваше червения човек и неговите рейдове всяваха паника сред жълтите хора. Но жълтият човек се оказа способен ученик във военното изкуство и той бързо демонстрира свойствените му умения да живее в света със своите съотечественици; китайците първи разбраха, че силата е в единството. Между племената на червената раса продължаваха вътрешните конфликти и скоро те започнаха да търпят поражение след поражение от решителните и безпощадни китайци, продължаващи своето неумолимо придвижване на север.

79:5.6 (883.7) Преди сто хиляди години останките от племената на червения човек с боеве отстъпваха след отстъпващия лед на последния ледник и когато се откри пътя на изток по моста от суша през Беринговия пролив, тези племена бързо напуснаха негостоприемните брегове на азиатския континент. Изминаха осемдесет и пет хиляди години откакто последните чистокръвни червени хора излязоха от Азия, но продължителната борба остави на победоносната жълта раса своя генетичен отпечатък. Северните китайски народи, наред с андонитските Сибирци, се смесиха с червения човек с голяма изгода за себе си.

79:5.7 (884.1) Лишавайки се от своята азиатска родина приблизително петдесет хиляди години преди идването на Адам, североамериканските индианци не влизаха в контакт и с азиатските потомци на Адам и Ева - в епохата на миграция на андитите чистокръвните родове на червената раса се разпространяваше по територията на Северна Америка като чергарски племена ловци, в известна степен занимаващи се със земеделие. Тези раси и културни групи оставаха в почти пълна изолация от останалия свят - от тяхното пристигане в Америка чак до края на първото хилядолетие на християнската ера, когато бяха открити от белите европейци. Дотогава ескимосите бяха най-близки до бялата раса на народа, познат на северните племена като червения човек.

79:5.8 (884.2) Червеният и жълтият човек са единствените човешки раси, достигащи високо ниво на цивилизацията без влиянието на андитите. Най-древната култура на америндите се появи в центъра на Онамоналонтон в Калифорния, но към 35-тото хилядолетие преди н.е. тази цивилизация вече отдавна беше изчезнала от лицето на земята. По-късните и издържливи цивилизации в Мексико, Централна Америка и в планините на Южна Америка бяха основани от раса, която беше преобладаващо червена, но съдържаше и значителен дял жълта, оранжева и синя кръв.

79:5.9 (884.3) Тези цивилизации бяха продукт на еволюцията на сангикските раси, независимо от това, че незначителна част от андитската кръв достигна Перу. С изключение на ескимосите в Северна Америка, а също и някои полинезийски андити от Южна Америка, народите на западното полукълбо нямаха контакти с останалия свят чак до края на първото хилядолетие след Христа. В първоначалния план на Мелхиседек по усъвършенстването на урантийските раси се предвиждаше изпращането на милион чистокръвни потомци на Адам за усъвършенстване на американските червени хора.

6. Началото на китайската цивилизация

79:6.1 (884.4) Известно време след преминаването на червения човек в Северна Америка придвижващите се китайци принудиха андонитите да се махнат от речните долини на източна Азия, изтласквайки ги на север в Сибир и на изток от Туркестан, където скоро им предстоеше да влязат в съприкосновение с по-високата култура на андитите.

79:6.2 (884.5) В Бирма и на полуостров Индокитай индийската и китайска култура се съединиха и смесиха, в резултат на което в тези региони се появиха няколко сменили се една друга цивилизации. Тук изчезналата зелена раса се запази в по-големи пропорции, отколкото на което и да е друго място.

79:6.3 (884.6) Много различни раси заемаха островите в Тихи океан. Като цяло, на южните и по-обширни острови живееха народи с голям процент съдържание на зелената и индигова кръв. Северните острови се намираха във владение на андонитите, а по-късно - на расите с голям дял жълта и червена кръв. Предците на японския народ бяха изтласкани от континента само за 12. 000 години преди н.е., когато мощното настъпление на северните китайски племена в посока южното крайбрежие ги принуди да заминат от тези места. Техният завършващ изход се обясняваше не толкова с нарастването на населението, колкото с инициативата на племенния вожд, към когото се отнасяха, като към божество.

79:6.4 (885.1) Както и народите на Индия и Левант победоносните племена на жълтия човек създаваха своите най-древни центрове на крайбрежията и покрай реките. По-късно за бреговите селища настанаха тежки времена, доколкото поради все по-обширните пълноводия и изместванията на руслата на реките животът в низините на градовете стана невъзможен.

79:6.5 (885.2) Преди двадесет хиляди години предшествениците на китайците построиха десетки могъщи центрове на първобитна култура и просвещение, особено покрай реките Хуанхъ и Яндзъ. Тези центрове започнаха да укрепват за сметка на постоянния приток на по-развити смесени племена от Синдзян и Тибет. Миграцията от Тибет в долината на Яндзъ беше не толкова мащабна, както на север, а тибетските центрове отстъпваха в развитието си на центровете на таримския басейн. Но и двата потока носеха известно количество андитска кръв на изток, към речните селища.

79:6.6 (885.3) Превъзходството на древната жълта раса се дължеше на четири основни фактора:

79:6.7 (885.4) 1. Генетичен. За разлика от своите сини роднини в Европа, както червената, така и жълтата раса основно избягваха смесването с непълноценни човешки племена. На северните китайци, вече укрепени за сметка на добавянето на голямо количество превъзхождаща червена и андоническа наследственост, скоро предстоеше да извлекат полза от значителния приток андитска кръв. В това отношение на южните китайци им провървя по-малко и в течение на дълго време те страдаха поради поглъщането на зелената раса, докато по-късно им предстоеше да бъдат още по-отслабени в резултат на масовото нашествие на низшите народи, изтласкани от Индия от нахлуването на дравидите и андитите. И днес в Китай съществува явно различие между северните и южните раси.

79:6.8 (885.5) 2. Социални. Жълтата раса рано осъзна важността на междуплеменния мир. Вътрешнонационалното миролюбие дотолкова спомагаше за увеличаването на населението, че тяхната цивилизация се разпространи сред много милиони хора. Между 25-то и 5-то хилядолетия преди н.е. най-високо развитата масова цивилизация на Урантия се намираше в централен и северен Китай. Жълтият човек пръв се сдоби с национална солидарност - пръв постигна широкомащабна културна, социална и политическа цивилизация:

79:6.9 (885.6) Китайците от 15-то хилядолетие преди н.е. бяха решителни завоеватели. Тях не ги отслабваше прекомерното благоговение пред миналото. Те се предоставяха като компактна група с численост от по-малко от дванадесет милиона човека, говорещи на един език. В този период те създадоха истинска нация, значително по-дружна и еднородна, отколкото техните политически съюзи на историческата епоха.

79:6.10 (885.7) 3. Духовни. В периода на андитските миграции китайците бяха сред най-духовните народи на света. Вековната привързаност към поклонението пред Единствената Истина, прокламирана от Синглангтон, ги нареждаше пред повечето от другите раси. Стимулът на прогресивната и развита религия често е решаващ фактор в развитието на културата; докато Индия вървеше към упадък Китай се движеше напред под животворното въздействие на религията, свято почитаща истината като висше Божество.

79:6.11 (885.8) Това поклонение пред истината подтикваше към изследвания, към безстрашно изучаване на законите на природата и потенциалните възможности на човечеството. Още преди 6. 000 години китайците жадно усвояваха знанията и упорито се стремяха към постигане на истината.

79:6.12 (885.9) 4. Географски. От запад Китай е защитен с планини, от изток - от Тихи океан. Само от север той оставаше уязвим за нападения, но от времената на червения човек до появата на последващите потомци андонити нито една агресивна раса не обитаваше на север.

79:6.13 (886.1) И ако не бяха планинските прегради и последващия упадък на духовната култура жълтата раса несъмнено би привлякла към себе си голяма част от мигриращите от Туркестан андити и бързо би се превърнала във водеща световна цивилизация.

7. Андитите влизат в Китай

79:7.1 (886.2) Преди около петнадесет хиляди години множество андити преминаваха през превала Ти Тао, заемайки горното течение на на Хуанхъ между китайските селища на провинцията Кансу. Скоро те се придвижиха на изток, в Хенан, където се намираха най-прогресивните селища. Около половината от тези, които проникваха от запад, бяха андонити, другата половина - андити.

79:7.2 (886.3) Северните центрове на културата, разположени покрай река Хуанхъ, винаги бяха по-прогресивни, отколкото южните селища, разположени край река Яндзъ. Даже незначителният приток на високоразвити смъртни доведе до това, че за няколко десетилетия селищата, намиращи се покрай Хуанхъ, винаги бяха по-прогресивни, отколкото селищата край река Яндзъ и постигаха предимство пред своите южни братя, което продължава до ден днешен.

79:7.3 (886.4) Работата не беше в големия брой Андити и в превъзходството на тяхната култура, а в това, че расовото смесване с тях доведе до появата на по-разностранна раса. Северните китайци придобиха точно толкова андитска наследственост, колкото да се стимулира техния природно способен ум, но недостатъчно, за да се възпламени тяхната неспокойна, изследователска любознателност, която е така характерна за северните бели раси. По-ограниченото привнасяне на андитска наследственост по-малко нарушаваше вътрешната уравновесеност на този сангикски тип.

79:7.4 (886.5) Последващите вълни на андитите донесоха със себе си някои постижения на културата на Месопотамия; това е особено вярно за последните миграции от запад. Андитите значително подобриха икономическите и образователни методи на северните китайци и макар че влиянието на религиозната култура на жълтата раса беше кратко, по-късните потомци на андитите внесоха голям принос в последващото духовно пробуждане. Андитските традиции за красота на Едем и Далматия действително оказаха влияние върху традициите на Китай; в ранните китайски легенди „страната на боговете“ се намира на запад.

79:7.5 (886.6) Китайският народ започна да строи градове и да се занимава с производството само на 10 -то хилядолетие преди н.е., с изменение на климата в Туркестан и пристигането на късните андитски преселници. Притокът на тази нова кръв не толкова усъвършенства цивилизацията на жълтия човек, колкото даде тласък на по-нататъшното бързо развитие на скритите тенденции на по-развитите китайски родове. От Хенан до Шенси потенциалните възможности на развитата цивилизация започнаха да носят своите плодове. От това време датират металообработката и всички видове занаяти.

79:7.6 (886.7) Сходството между някои ранни китайски и месопотамски методи на времеизчисление, астрономия и управление се обясняваше с търговските връзки на тези разделени от голямо разстояние центрове. Още от дните на Шумер китайските търговци използваха сухопътните маршрути, които водеха през Туркестан в Месопотамия. И този обмен не беше едностранен: долината на Ефрат извлече от него такава голяма полза, както и народите на Гангската равнина. Но климатичните изменения и нахлуването на чергарите в третото хилядолетие до Христа доведоха до рязко намаляване обема на търговията на пътя на керваните в централна Азия.

8. По-нататъшното развитие на китайската цивилизация

79:8.1 (887.1) Докато червеният човек пострада от прекомерни войни, може смело да се твърди, че забавеното развитие на китайската държава беше обусловено от цялостността на тяхното покоряване на Азия. Китайците притежаваха огромен потенциал за расова солидарност, но тя не можа да се прояви както подобава, тъй като липсваше този устойчив подбуждащ стимул, който се явява постоянната опасност от агресия отвън.

79:8.2 (887.2) След покоряването на източна Азия по-древното военно господство постепенно се разпадна - миналите войни бяха забравени. От геройската борба с червената раса останаха само смътни предания за древното състезание с племената стрелци. Китайците бързо преминаха към земеделие, което спомагаше за развитието на миролюбието и това, че населението беше с лихва осигурено с годна за обработка земя, още повече укрепваше мирния характер на страната.

79:8.3 (887.3) Съзнанието за миналите постижения (понастоящем донякъде изтрило се), консерватизма на преобладаващо селскостопанска нация, а също така добре развит семеен живот - всичко това се изля в благоговение пред предците, превръщайки се в такова почитание на хората на миналото, което граничеше с религиозно поклонение. Най-сходно отношение преобладаваше сред белите европейски раси в течение примерно на петстотин години след краха на гръко-римската цивилизация.

79:8.4 (887.4) Вярата в „Единната истина“ и поклонението пред нея, в духа на ученията на Салвингтон, никога не умираха напълно; но с течение на времето растящата тенденция да почитат това, което вече е било създадено, напълно затъмни търсенето на нова и по-висока истина. Постепенно вместо от стрежи към неизвестното, геният на жълтата раса започна да се направлява към запазване на известното. Именно тази е причината на застоя на това, което някога представляваше най-бързоразвиващата се цивилизация в света.

79:8.5 (887.5) Между 4. 000 и 500 г. преди н.е. завърши политическото присъединяване на жълтата раса, но към това време вече съществуваше културен съюз на центровете на реките Яндзъ и Хуанхъ. Политическото присъединяване на по-късните племенни групи не мина без конфликти, но общественото мнение както преди се отнасяше отрицателно към войната; поклонението пред предците, разпространението на диалектите и отсъствието на необходимост от военни действия в течение на много хилядолетия превърнаха този народ в крайно миролюбива нация.

79:8.6 (887.6) Независимо от това, че перспективите на ранното проявление на развитата държава не се оправдаха, жълтата раса постепенно овладяваше изкуството на цивилизацията - особено в областта на земеделието и градинарството. Решаването на хидротехническите проблеми, с които се сблъскаха земеделците от провинцията Шенси и Хенан, изискваше междугрупово сътрудничество. Подобни трудности по оросяването и запазването на почвата немалко спомагаха за развитието на взаимозависимостта, което водеше към укрепването на мира между групите фермери.

79:8.7 (887.7) Скоро развитието на писмеността, наред с откриването на училища, даде тласък към безпрецедентно разпространяване на знания. Но обемистата система на идеографското писмо ограничаваше броя на образователните класове независимо от ранната поява на книгопечатането. И преди всичко с бързи темпове продължаваше процеса на социална стандартизация и догматизация на религиозно-философската сфера. Развитието на религиозно почитание на предците още повече се усложни от потока на суеверията, включващи поклонение към природата, но някои следи от истинската представа за Бога се запазваха в поклонението пред върховното божество Шанг-ти.

79:8.8 (888.1) Огромната слабост в поклонението пред предците се заключава в това, че то спомага за развитието на философията, обърната към миналото. При цялата мъдрост, която може да се извлече от миналото, погрешно е то да бъде смятано за единствения източник на истината. Истината е относителна и се развива; тя живее в настоящето, постигайки ново изражение във всяко поколение хора - даже във всеки човешки живот.

79:8.9 (888.2) Огромната сила на преклонение пред предците е в това значение, което при такова отношение се предава на семейството. Поразителната стабилност и жизненост на китайската култура е следствие от височайшото положение на семейството, тъй като цивилизацията зависи непосредствено от ефективното функциониране на семейството, а в Китай семейството придоби такава социална значимост и даже религиозно значение, с които са били запознати само немного други народи.

79:8.10 (888.3) Усилването на култа към поклонение пред предците изискваше синовна привързаност и преданост към семейството, което осигури формирането на превъзходни семейни отношения и здрави семейни групи; и всичко това спомагаше за появата на следните фактори за запазване на цивилизацията.

79:8.11 (888.4) 1. Запазване на собствеността и богатството.

79:8.12 (888.5) 2. Използване на съвкупния опит на повече от едно поколения.

79:8.13 (888.6) 3. Ефективно обучение на децата на изкуството и науките на миналото.

79:8.14 (888.7) 4. Развитие на силно чувство за дълг, укрепване на морала и усилване на етическата възприемчивост.

79:8.15 (888.8) Периодът на формиране на китайската цивилизация, назначаван с идването на андитите, продължи чак до великото етично, нравствено и полурелигиозно пробуждане в шести век преди Христа. Китайските традиции запазиха смътните предания за еволюционното минало; преходът от матриархат към патриархат, организацията на земеделието, развитието на архитектурата, зараждането на промишленото производство - всички тези фази са изложени една след друга. И настоящото повествувание с по-голяма точност отколкото всяко друго аналогично описание - рисува картината на значително развитие на китайския народ - от варварството до превръщането във високоразвита нация. През това време китайският народ премина пътя от първобитното аграрно общество до високата социална организация, включваща градове, занаяти, металообработка, търговия, управление, писменост, математика, изкуство, наука и книгопечатане.

79:8.16 (888.9) Така древната цивилизация на жълтата раса се запази през вековете. Изминаха повече от четиридесет хиляди години от времето на първите големи успехи на китайската култура и макар че неведнъж движението вървеше назад, в сравнение с другите цивилизации, цивилизацията на синовете на Хан е най-близкият пример за непрекъснат прогрес чак до времената на двадесети век. Белите раси се сдобиха с високо ниво на развитие в техниката и религията, но те никога не надминаха китайците във верността към семейството, груповата етика и личния морал.

79:8.17 (888.10) Тази древна култура внесе голям принос в човешкото щастие; милиони хора живяха и умряха, благословени от нейните постижения. От векове тази велика цивилизация почиваше на лаврите на миналото, но именно сега тя се пробужда, за да може отново да види трансценденталните цели на смъртното съществуване, отново да подеме неотслабваща борба за вечен прогрес.

79:8.18 (888.11) [Представено от архангел на Небадон.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. Всички права запазени.