Документ 161, Продължение на беседата с Родан

   
   Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 161

Продължение на беседата с Родан

161:0.1 (1783.1) В НЕДЕЛЯ, 25 септември 29 година от н.е., апостолите и евангелистите се събраха в Магадан. След продължително съвещание със своите сподвижници Иисус изненадващо за всички присъстващи обяви, че на следващия ден рано сутринта той и дванадесетте апостоли ще тръгнат за Йерусалим за празника Помирение. Той нареди евангелистите да посетят вярващите в Галилея, а женският корпус да се върне за известно време във Витсаида.

161:0.2 (1783.2) Когато дойде време да тръгват за Йерусалим, беседите на Натанаил и Тома с Родан бяха в разгара си и те получиха от Учителя разрешение да останат няколко дни в Магадан. Затова докато Иисус и десетте апостоли се намираха на път за Йерусалим, Натанаил и Тома увлечено дискутираха с Родан. В течение на предишната седмица, когато Родан излагаше своята философия, Тома и Натанаил поред запознаваха гръцкия философ с Евангелието за Царството. Родан се убеди, че той има добра представа за ученията на Иисус благодарение на един от бившите апостоли на Йоан Кръстител, който беше негов учител в Александрия.

1. Личността на Бога

161:1.1 (1783.3) Имаше един въпрос, по който Родан и двамата апостоли се разминаваха във възгледите си — въпросът за личността на Бога. Родан с готовност прие всичко, което му говореха за атрибутите на Бога, но той настояваше, че небесният Отец не е и не може да бъде личност според разбиранията на човека. Макар че апостолите се натъкнаха на трудности, опитвайки се да докажат, че Бог е личност, на Родан му беше още по-трудно да докаже, че Той не е личност.

161:1.2 (1783.4) Родан твърдеше, че фактът на личността се заключава в съпътстващия факт на пълноценното взаимно общуване между равни същества — същества, способни на близко по дух взаимно разбиране. Родан каза: “За да бъде личност, Бог трябва да притежава символите на духовното общуване, които биха Му позволили да бъде напълно разбран от онези, които влизат в контакт с Него. Но доколкото Бог е безкраен и вечен, явявайки се Създател на всичко останало, оттук следва, че с оглед липсата на наличие на равни на Него същества Той е изключителен. Равни Нему няма; няма никого, с когото Той би могъл да общува като с равен. Бог действително може да бъде източник на всички личности, но като такъв Той превъзхожда личността — явявайки се Създател, Той е по-високо и повече от създанието.”

161:1.3 (1783.5) Това твърдение изключително много обезпокои Тома и Натанаил и те помолиха Иисус да им дойде на помощ, но Учителят отказа да се намеси в техните дискусии. Той каза само: “Няма голямо значение към коя идея за Бога се придържате, ако в своя дух сте запознати с идеала за Неговата безкрайност и вечна същност.”

161:1.4 (1784.1) Тома твърдеше, че Бог действително общува с човека и поради това Отецът е личност даже според определението на Родан. Гъркът отхвърли това на основание, че Бог не разкрива Себе Си лично, че Той остава тайна. След това Натанаил се позова на своя собствен опит в постигането на Бога и Родан допусна това, потвърждавайки, че и той неотдавна е придобил аналогичен опит. Но той твърдеше, че тези впечатления доказват само реалността на Бога, а не Неговата личност.

161:1.5 (1784.2) Към вечерта в понеделник Това се предаде. Но вечерта във вторник Натанаил склони Родан към вяра в личността на Отеца и той осъществи тази промяна във възгледите на гърка чрез следния ход на разсъждения:

161:1.6 (1784.3) 1. Райският Баща действително използва равноправно общуване минимум с две други Същества, напълно равни Нему и във всичко приличащи Нему — Вечния Син и Безкрайния Дух. Отчитайки доктрината за Троицата, гъркът беше принуден да признае възможността за съществуването на личността на Всеобщия Баща. (Именно по-нататъшното обсъждане в тези беседи доведе до разширяването на концепцията за Троицата в представите на дванадесетте апостоли. Разбира се, всички те предполагаха, че Иисус е Вечният Син.)

161:1.7 (1784.4) 2. Доколкото Иисус е равен на своя Отец и тъй като този Син е достигнал проявление в личността на своите земни деца, подобен феномен служи за доказателство на факта и демонстрация на възможността за съществуването на личност при всичките три Божества, завинаги решавайки въпроса за способността на Бога да общува с човека и възможността на човека да общува с Бога.

161:1.8 (1784.5) 3. Иисус съществува във взаимовръзка и съвършено общуване с човека; Иисус е Син Божий. Отношението на Сина и Бащата предполага равноправно общуване и близко взаимно разбиране; Иисус и Отецът са единни. Иисус поддържа разумно общуване едновременно и с Бога, и с човека, а тъй като и Бог, и човекът разбират значението на символите, с помощта на които Иисус осъществява общуването, то и Бог, и човекът притежават атрибути на личността в тази степен, в която това удовлетворява изискванията на способността за двустранно общуване. Личността на Иисус демонстрира личността на Бога, убедително доказвайки присъствието на Бога в човека. Две неща, свързани с едно и също нещо, са свързани и помежду си.

161:1.9 (1784.6) 4. Личността изразява висшата представа на хората за човешката реалност и божествените ценности; Бог също така изразява висшата човешка представа за божествената реалност и безкрайните ценности; затова Бог трябва да бъде божествена и безкрайна личност, личност реална. И макар че Той безкрайно и вечно превъзхожда съществуващата в човека представа и определение на личността, при все това Той винаги и навсякъде е личност.

161:1.10 (1784.7) 5. Бог трябва да бъде личност, тъй като Той е Създател и цел на всички личности. Най-голямо впечатление на Родан направи учението на Иисус: “И така, бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец.”

161:1.11 (1784.8) Като изслуша тези аргументи, Родан каза: “Ти ме убеди. Аз признавам Бога за личност, ако вие позволите да внеса уточнение в моето признаване на тази вяра, допълвайки значението на личността на групата разширени ценности, такива като свръхчовешка, трансцендентална, висша, безкрайна, вечна, окончателна и всеобща. Сега аз съм убеден в това, че докато Бог трябва да бъде безкрайно повече, отколкото просто личност, Той не може да бъде нещо по-малко от нея. Аз с удовлетворение прекратявам спора и приемам Иисус като лично откровение на Отеца и като обяснение на всички нерешени проблеми на логиката, рационалното съждение и философията.”

2. Божествената същност на Иисус

161:2.1 (1785.1) Доколкото Натанаил и Тома изцяло споделяха възгледите на Родан за Евангелието за Царството, оставаше да обсъдят само един въпрос — учението за божествената същност на Иисус, едва неотдавна възвестена открито. Натанаил и Тома съвместно изложиха своите възгледи за божествената природа на Учителя и по-долу е даден съкратен и систематизиран преразказ на техните учения:

161:2.2 (1785.2) 1. Иисус призна своята божественост и ние му вярваме. Много изумителни неща, станали във връзка с неговото служение, ние сме способни да разберем единствено чрез вярата в това, че Той е както Син Божий, така и Син Човешки.

161:2.3 (1785.3) 2. Неговият живот, преживян заедно с нас, служи като идеал за човешката дружба; само божествено същество може да бъде такъв приятел с хората. Той е най-истински безкористният човек, когото сме познавали. Той е приятел даже и на грешниците; не се бои да обича своите врагове. Той ни е изцяло предан. Макар че без колебание ни изказва своите порицания, за всички е ясно, че той действително ни обича. Колкото по-добре го опознаваш, толкова повече започваш да го обичаш. Неговата непоколебима преданост покорява. В продължение на всички тези години ние не разбирахме неговата мисия, но той оставаше верен приятел. Без да прибягва към ласкателства, той действително еднакво сърдечно се отнася към всеки от нас; остава неизменно точен и отзивчив. Той винаги е живял един живот с нас и е делил всичко. Ние живеем като щастлива общност; у нас всичко е общо. Ние не вярваме, че толкова безупречен живот може да бъде преживян в толкова тежки условия, бидейки само човек.

161:2.4 (1785.4) 3. Ние сме уверени в божествеността на Иисус, защото той винаги постъпва правилно; той не прави грешки. Неговата мъдрост е необикновена; неговото благочестие е възвишено. Ден след ден той живее в съвършено съгласие с волята на Отеца. Никога не се разкайва за глупави постъпки, защото не нарушава нито един от законите на Отеца. Той се моли за нас и заедно с нас, но никога не ни моли да се молим за него. Ние вярваме в неговата абсолютна безгрешност. Не мислим, че някой, бидейки само човек, би могъл да води такъв живот. Той твърди, че живее съвършен живот, и ние признаваме, че това действително е така. Нашето благочестие произхожда от разкаяние, неговото — от праведност. Той даже заявява, че прощава греховете, и действително изцелява хората. Никой, бидейки само човек, не би започнал при здрав ум да заявява за прощаване на греховете, защото това е божествен прерогатив. И на нас ни се струва, че такъв съвършен и праведен Иисус е от момента на първата ни среща с него. Ние растем в благодат и знаене на истината, но нашият Учител от самото начало демонстрира присъщата на праведността зрелост. Всички хора, добри и зли, виждат в Иисус всички тези атрибути на добродетелта. И при все това неговото благочестие никога не бива натрапчиво или показно. Той е толкова кротък, колкото и безстрашен. На нас ни се струва, че той одобрява нашата вяра в неговата божественост. Той или е това, което твърди, или е най-големият лицемер и мошеник, когото светът някога е виждал. Ние сме убедени, че той е това, което претендира, че е.

161:2.5 (1785.5) 4. Уникалността на неговия характер и съвършеното владеене на собствените си емоции ни убеждават, че в него се съчетават човешкото и божественото. Той неизменно откликва на гледката на човешката нужда; страданието никога не го оставя равнодушен. Физическото страдание, психическото мъчение или духовните мъки еднакво пробуждат в него съчувствие. Той веднага вижда и великодушно признава присъствието на вярата и всяка друга благодат в своите човешки събратя. Толкова е справедлив и честен и едновременно толкова милосърден и внимателен. Той се опечалява поради духовното упорство на хората и се радва, когато те се съгласяват да видят светлината на истината.

161:2.6 (1786.1) 5. На нас ни се струва, че той знае помислите на хората и разбира желанията на техните сърца. И винаги съчувства на нашия объркан дух. На нас ни се струва, че той притежава всички човешки емоции, но тези емоции ни възхищават със своето величие. Той изпитва огромна любов и добродетел и също толкова силна ненавист към греха. Той притежава свръхчовешко съзнание за присъствието на Божеството. Моли се като човек, но се държи като Бог. На нас ни се струва, че Той знае за всичко предварително. Ето, и сега не се бои да говори за своята смърт — загадъчен намек за своето бъдещо прославяне. Бидейки добър, той в същото време притежава мъжество и кураж. Винаги без колебание изпълнява своя дълг.

161:2.7 (1786.2) 6. Ние постоянно биваме поразявани от неговото феноменално свръхчовешко знание. Едва ли не всеки ден става някакво събитие, което за пореден път потвърждава: Учителят знае за това, което става извън неговото непосредствено присъствие. Явно знае и какво мислят неговите другари. Той несъмнено общува с небесните личности; безспорно живее на най-висше духовно ниво, с много превъзхождайки останалите от нас. Изглежда, че всичко е достъпно за неговото уникално разбиране. Той ни задава въпроси, за да завърши разговора, а не за да получи информация.

161:2.8 (1786.3) 7. В последно време Учителят без колебание утвърждава своя свръхчовешки произход. От деня на посвещаването ни за апостоли той никога не е отричал, че е дошъл от небесния Отец. Говори с увереността на Божествен учител. Той, без да се колебае, опровергава съвременните религиозни учения и провъзгласява новото Евангелие, уверен в своите правомощия. Той е убедителен, уверен и авторитетен. Даже Йоан Кръстител, като чу Иисус, заяви, че той е Син Божий. Той изглежда самодостатъчен. Не се сдобива с поддръжка от народа, на него му е безразлично мнението на хората. Той е храбър и едновременно напълно лишен от гордост.

161:2.9 (1786.4) 8. Той постоянно говори за Бога като за неизменен съратник във всичко, което прави. Навсякъде прави добро, затова на нас ни се струва, че в него е Бог. Той твърди направо поразителни неща за себе си и за своята мисия на Земята; такива твърдения биха били абсурдни, ако не беше божествено същество. Веднъж заяви: “Още преди Авраам — аз съм.” Той съвършено определено заяви за своята божественост; твърди, че действа заедно с Бога. Той практически изчерпва възможностите на езика, повтаряйки своите твърдения за съкровената връзка с небесния Отец. Даже има смелостта да твърди, че той и Отецът са едно. Казва, че всеки, който е видял него, е видял Отеца. И той казва и върши всички тези грандиозни неща с чисто детска непосредственост. Говори за своята връзка с Бащата точно така, както и за своята връзка с нас. На нас ни се струва, че той прекрасно познава Бога; говори за отношенията с Него по напълно обикновен начин.

161:2.10 (1786.5) 9. На нас ни се струва, че в своите молитви той се обръща непосредствено към своя Отец. Слушали сме само няколко от неговите молитви, но малкото, което ни се случи да чуем, свидетелства за това, че той разговаря с Бога сякаш лице в лице. Изглежда, че знае и бъдещето, и миналото. Той просто не би могъл да бъде всичко това и да извършва тези необикновени неща, ако не беше нещо повече от човек. Ние знаем, че той е човек, уверени сме в това, но ние почти по същия начин сме уверени и в неговата божественост. Вярваме в неговата божественост. Убедени сме, че той е Син Човешки и Син Божий.

161:2.11 (1787.1) След като завършиха своите беседи с Родан, Натанаил и Тома побързаха да тръгнат за Йерусалим, за да се присъединят към останалите апостоли, пристигнали там в петък същата седмица. Тази среща изигра важна роля в живота и на тримата вярващи и останалите апостоли научиха много от разказа на Натанаил и Тома за своите преживявания.

161:2.12 (1787.2) Родан се върна в Александрия, където в течение на много години преподаваше философия в училището на Меганта. Впоследствие той стана виден деятел на Царството; до края на своите дни той остана убеден вярващ и в разгара на преследванията загина в Гърция заедно с други.

3. Човешкият и божествен разум на Иисус

161:3.1 (1787.3) Осъзнаването на божествеността ставаше в разума на Иисус постепенно чак до неговото кръщение. Очевидно, след като напълно осъзна своята божествена същност, предчовешко съществуване и вселенски прерогативи, той придоби способността произволно да ограничава своето човешко съзнание за собствената си божественост. На нас ни се струва, че започвайки от кръщението и чак до разпятието, Иисус беше изцяло в правото си да решава дали да се опира само на човешкия разум, или да използва знанията както на човешкия, така и на божествения разум. Явно понякога той ползваше само тази информация, която притежаваше човешкият интелект. В други случаи той, по наше мнение, действаше с такава пълнота на знания и мъдрост, които могат да се обяснят само с използване на свръхчовешкото съдържание на неговото божествено съзнание.

161:3.2 (1787.4) Ние можем да разберем неговите уникални действия, само съгласявайки се с предположението, че той можеше самопроизволно да ограничава своето божествено съзнание. Добре знаем, че често пъти той скриваше своето предварително знание за събитията и че знаеше характера на тяхното мислене и планиране. Както разбираме, той не искаше неговите последователи да знаят твърде добре, че е способен да чете техните мисли и да узнава техните планове. Той не желаеше да излиза твърде далеч зад пределите на тази представа за човешкото начало, която съществуваше в съзнанието на неговите апостоли и ученици.

161:3.3 (1787.5) Ние изцяло се губим в догадки, опитвайки се да направим разлика между неговата практика на самоограничаване на божественото съзнание и неговия метод да скрива от човешките си съратници своето предварително знание и умението му да чете мисли. Убедени сме, че той използваше и двата начина, но не успяваме винаги да определим какъв именно метод е използвал във всеки конкретен случай. Често сме наблюдавали как действа той, опирайки се само на човешкото съдържание на съзнанието, след което сме го виждали да беседва с управляващите небесните войнства на вселената, и сме отбелязвали несъмнената активност на божествения разум. Покрай това в огромен брой случаи ние сме ставали свидетели на проявлението на неговата обединена личност на човек и Бог, движена явно от съвършения съюз на човека и разума на Божеството. Такъв е пределът на нашите знания за подобни явления; ние наистина не знаем цялата истина, която се крие зад тази тайна.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. Всички права запазени.