Документ 125, Иисус в Йерусалим

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печат

Книгата Урантия

Документ 125

Иисус в Йерусалим

(1377.1) 125:0.1 ПРЕЗ целия наситен със събития земен живот на Иисус нямаше нито един по-увлекателен и по човешки по-вълнуващ случай, отколкото първото в неговата памет посещение на Йерусалим. Особено въодушевяващо стана за Иисус самостоятелното участие в храмовите диспути, което задълго се съхрани в неговите спомени като важно събитие от късното детство и ранното юношество. Той за пръв път можа да прекара няколко дни, предоставен на самия себе си, да изпита възторг от възможността да идва и да си отива, когато му хрумне. В този кратък период на волно съществуване в течение на седмицата след Пасха той за пръв път в живота си беше напълно свободен от каквито и да е задължения. И едва след много години на него му се предостави такъв период на свобода от всякакво чувство за отговорност – макар и за кратко време.

(1377.2) 125:0.2 Жените рядко ходеха да празнуват Пасха в Йерусалим; тяхното присъствие не беше задължително. Иисус обаче отказа да отиде без майка си. И когато майка му реши да се присъедини към него, много други назаретски жени също стигнаха до такова решение, вследствие на което пасхалната група се оказа с най-голям брой жени, тръгвали някога за Пасха от Назарет. По пътя към Йерусалим те от време на време пееха сто и тридесети псалом.

(1377.3) 125:0.3 По целия път от Назарет до Елеонската планина радостното предчувствие не напускаше Иисус. В щастливото си детство той често и с почтение слушаше разказите за Йерусалим и неговия храм; сега му предстоеше да ги види в действителност. Външният вид на храма – от Елеонската планина и отблизо – отговаряше на неговите очаквания и даже ги надминаваше, но когато за пръв път влезе през неговите свещени врати, започна голямото разочарование.

(1377.4) 125:0.4 Заедно със своите родители Иисус премина през територията на храма, за да се присъедини към групата нови синове на закона, на които скоро предстоеше да преминат обреда посвещение като граждани на Израил. Той беше в известна степен разочарован от поведението на намиращата се в храма тълпа, но първият силен стрес през този ден се случи, когато майката се отдели от тях и се отправи към галерията за жените. На Иисус никога не му беше минавало през ум, че неговата майка няма право да го съпровожда на церемонията на посвещението, и той искрено негодуваше че тя е станала жертва на толкова несправедлива дискриминация. Макар че това дълбоко го възмути, той не каза нищо, ако не се смятат няколкото думи на протест, споделени с баща му. Но той се замисли и се замисли дълбоко – както показаха неговите въпроси, зададени на книжниците и учителите седмица по-късно.

(1377.5) 125:0.5 Иисус премина ритуала на посвещението, но беше разочарован от неговия повърхностен и рутинен характер. На него не му достигаше атмосферата на лична заинтересуваност, толкова характерна за обредите в назаретската синагога. След това той се върна, за да поздрави своята майка и да се приготви заедно с баща си да извърши първия оглед на храма и неговите различни дворове, галерии и коридори. Територията на храма можеше едновременно да побере над двеста хиляди богомолци и въпреки че огромността на това здание в сравнение с всичко видяно преди порази неговото въображение, той беше още повече озадачен от размишленията за духовното значение на храмовите ритуали и свързаното с тях богослужение.

(1378.1) 125:0.6 Макар че много от храмовите церемонии дълбоко впечатлиха Иисус, чувствителен към красотата и символиката, обясненията на действителния смисъл на тези обреди, предлагани от родителите му в отговор на неговите многобройни и изпитателни запитвания, му носеха само разочарования. Иисус просто не искаше да приеме обясненията за поклонението и религиозната преданост, подразбиращи вяра в гнева на Бога или в яростта на Всемогъщия. В хода на по-нататъшното обсъждане на тези въпроси след края на посещението на храма, когато бащата започна да настоява за това, Иисус да признае ортодоксалните еврейски догми, той внезапно се обърна към своите родители и, гледайки с молба баща си в очите, каза: “Татко, това не може да бъде истина – Бащата небесен не може така да се отнася към Своите заблудили се земни деца. Небесният Баща не може да обича Своите деца по-малко, отколкото ти ме обичаш. И аз добре зная, че колкото и неблагоразумни да са моите постъпки, ти никога не би излял върху мен своя гняв и не би дал израз на своето раздразнение. Ако ти, мой земни татко, по човешки толкова напомняш Божественото, то колко трябва да е изпълнен с добродетели и преизпълнен с милосърдие небесният Баща. Аз отказвам да повярвам, че моят небесен Баща ме обича по-малко, отколкото моят земен баща.”

(1378.2) 125:0.7 Чувайки тези думи на своя първороден син, Йосиф и Мария замлъкнаха. И никога занапред те не се опитаха да изменят неговата представа за любовта на Бога и милосърдието на небесния Баща.

1. Иисус разглежда храма

(1378.3) 125:1.1 Където и да попадаше Иисус, преминавайки през дворовете на храма, навсякъде чувстваше поразилия го и предизвикващ отвращение дух на непочтителност. Той смяташе, че поведението на намиращите се в храма тълпи е несъвместимо с присъствието в “дома на неговия Баща”. Но най-голямо сътресение в неговия млад живот стана посещението на двора на езичниците, където той попадна съпровождан от баща си и където кресливият говор, шум и ругатни се сливаха с блеенето на овцете и непонятния шум, издаващ присъствието на сарафите, а също и на търговците на жертвени животни и на всевъзможни други стоки.

(1378.4) 125:1.2 Но най-много от всичко неговото чувство за приличие беше възмутено от вида на фриволните куртизанки, разхождащи се по територията на храма – такива гримирани жени, каквито той съвсем неотдавна беше виждал при посещението в Сефорис. Тази профанация на храма предизвика цялото му юношеско негодувание и той веднага изля своето възмущение пред Йосиф.

(1378.5) 125:1.3 Иисус се възхищаваше на настроението и богослужението в храма, но беше потресен от духовната ограниченост, изписана върху лицата на толкова много лекомислени вярващи.

(1378.6) 125:1.4 Те преминаха в двора на свещениците, който беше разположен под скалната издатина пред храма при олтара, за да наблюдават как свещениците-колячи избиват цели стада, измивайки кръвта от ръцете си в бронзовия фонтан. Зацапаният от кръв под, окървавените ръце на свещениците и воплите на умиращите животни – всичко това беше повече от онова, което можеше да понесе обичащият природата юноша. Виждайки това ужасно и отвратително зрелище, назаретското момче хвана баща си за ръка и помоли да го отведат оттам. Те преминаха през двора на езичниците, където даже грубият смях и богохулните шеги бяха облекчение след току-що видяното.

(1379.1) 125:1.5 Йосиф забеляза какво отвращение предизвика в неговия син зрелището на храмовите ритуали и благоразумно реши да му покаже “красивите врати” – майсторски направените врати от коринтски бронз. Но на Иисус вече му стигаха впечатления като за първо посещение в храма. Те се върнаха на горния двор, за да вземат Мария, и в течение на един час се разхождаха на чист въздух далеч от тълпата, разглеждайки двореца на Хасмонеите, величествения дворец на Ирод и кулата на римските стражи. По време на тази разходка Йосиф обясни на Иисус, че само жители на Йерусалим имат право да присъстват на ежедневните жертвоприношения в храма и че галилейците идват тук за участие в храмовото богослужение само три пъти в годината: на Пасха, на празника Петдесетница (седем седмици след Пасхата) и на Помирение през октомври. Тези празници бяха въведени от Мойсей. След това те обсъдиха два празника, учредени в по-късно време – празника на обновлението и Пурим. След това си тръгнаха и се приготвиха за празнуването на Пасхата.

2. Иисус и Пасхата

(1379.2) 125:2.1 Пет назаретски семейства получиха покана да отпразнуват Пасхата заедно със семейството на Симон от Витания, който купи за цялата компания пасхално агне. Именно масовото заколение на тези агънца оказа толкова силно въздействие на Иисус по време на посещението в храма. Първоначално те се канеха да разделят пасхалната трапеза с роднините на Мария, но Иисус уговори своите родители да приемат поканата да посетят Витания.

(1379.3) 125:2.2 В тази вечер, събрали се за изпълнение на пасхалните ритуали, те ядоха печено месо с пресен хляб и горчиви подправки. Тъй като Иисус беше нов син на завета, го помолиха да разкаже за произхода на Пасхата, с което той се справи добре. Но той донякъде смути своите родители, доколкото вмъкна в разказа си някои забележки, които в мека форма отразяваха впечатленията му от неотдавна видяното и чутото, останало в съзнанието на този млад, но дълбокомислен галилеец. Това беше началото на седемдневните церемонии по празнуването на Пасхата.

(1379.4) 125:2.3 Още тогава Иисус започна да се замисля над възможността за празнуване на Пасхата без заклано агне, макар че той не каза нищо на своите родители за това. В дълбините на своята душа той беше уверен, че зрелището на жертвоприношенията е неугодно на небесния Отец, и с течение на годините все повече се изпълваше с решителност някога да въведе безкръвна Пасха.

(1379.5) 125:2.4 Тази нощ Иисус почти не спа, измъчен от кошмарни сънища за убийства и страдания. Противоречията и нелепостите на теологията, присъщи на цялата система от еврейски ритуали, довеждаха до объркване неговото съзнание и късаха сърцето му. На неговите родители също не им се спеше. Събитията от изминалия ден изключително много ги смутиха. Техните души бяха дълбоко опечалени от отношението на момчето, изглеждащо странно и непреклонно. В началото на нощта Мария изпадна в състояние на нервна възбуда, но Йосиф запазваше спокойствие, макар че той беше не по-малко озадачен. Те и двамата се бояха откровено да говорят за тези проблеми с момчето, макар че Иисус с радост щеше да поговори със своите родители, ако те се бяха решили да му помогнат да започне такъв разговор.

(1379.6) 125:2.5 Богослуженията, извършвани в храма на следващия ден, бяха по-приемливи за Иисус и до голяма степен смекчиха неприятните впечатления от първия ден. На другата сутрин Иисус премина под опеката на младия Лазар, заедно с когото той пристъпи към планомерно изучаване на Йерусалим и неговите околности. До края на деня Иисус посети различни места на територията на храма, където заставаха учители и отговаряха на въпросите на събралите се; и с изключение на няколко посещения на Светая Светих, за да се почуди на това, което в действителност се криеше зад завесата, по-голямата част от своето време той прекара на тези диспути.

(1380.1) 125:2.6 В течение на цялата пасхална седмица Иисус оставаше сред новите синове на закона, а това означаваше, че неговото място беше зад оградата, отделяща всички онези, които не бяха пълноправни граждани на Израил. Това го караше да помни за своята младост и да не задава всички тези въпроси, докато не завърши празнуването на Пасхата и не бъдат снети ограниченията от юношите, преминали обреда на посвещението.

(1380.2) 125:2.7 В срядата от пасхалната седмица на Иисус му позволиха да отиде заедно с Лазар да пренощува във Витания. В тази вечер Лазар и Марта слушаха как Иисус говореше за неща тленни и вечни, човешки и божествени и оттогава и тримата го обикнаха като роден брат.

(1380.3) 125:2.8 Към края на седмицата Иисус по-рядко се срещаше с Лазар, който не притежаваше право на допуск даже във външния кръг на храмовите диспути, макар че присъства на някои публични беседи, проведени във външните дворове. Лазар беше връстник на Иисус, но в Йерусалим юношите рядко ги допускаха до посвещаване като синове на закона преди да навършат тринадесет години.

(1380.4) 125:2.9 Отново и отново, в течение на пасхалната седмица, родителите на Иисус го намираха седнал сам, обхванал младата си глава с ръце и потънал в дълбоко размишление. Те никога не го бяха виждали такъв и без да знаят колко смутено беше неговото съзнание и колко е разтревожен неговият дух от това, което преживяваше, бяха в крайно недоумение и не знаеха какво да правят. Те се радваха на близкия завършек на пасхалната седмица и мечтаеха да се върнат благополучно в Назарет със своя странен син.

(1380.5) 125:2.10 Ден след ден Иисус мислеше над своите проблеми. Към края на седмицата много неща му станаха по-ясни; но когато дойде време да се връщат в Назарет, неговото юношеско съзнание все още се безпокоеше от многобройните дилеми, терзаеха го много въпроси и проблеми, ненамиращи отговори и решения.

(1380.6) 125:2.11 Преди да напуснат Йерусалим, Йосиф и Мария, заедно с назаретския учител на техния син, окончателно се уговориха за това, при навършване от Иисус на петнадесет години той да може да се върне тук и да пристъпи към продължителен курс на обучение в една от най-известните академии на равините. Иисус съпровождаше своите родители и учителя при посещението на това учебно заведение, но всички те бяха обезкуражени от неговото, както изглеждаше, пълно безразличие към това, което те говореха и правеха. Реакциите на Иисус при посещението на Йерусалим причиниха на Мария остра болка, а Йосиф беше крайно смутен от странните забележки на юношата и от неговото необичайно поведение.

(1380.7) 125:2.12 Така или иначе, пасхалната седмица стана знаменателно събитие в живота на Иисус. Той получи възможността да се запознае с десетки момчета на своята възраст, такива като него кандидати за посвещение, и той се възползва от това общуване, за да узнае за живота на хората в Месопотамия, Туркестан и Партия, точно както и в западните римски провинции. Той вече твърде добре познаваше условията, в които растяха младите хора в Египет и съседните на Палестина райони. В това време в Йерусалим се намираха хиляди юноши и назаретският подрастващ лично се срещна и повече или по-малко основателно разпита над сто и петдесет от тях. Особено го интересуваха тези, които пристигаха от далечните източни и западни страни. В резултат на това общуване в момчето се появи желанието да тръгне на пътешествие по света, за да узнае с какъв труд изкарват своето препитание различните групи от неговите човешки събратя.

3. Йосиф и Мария напускат Йерусалим

(1381.1) 125:3.1 Назаретските поклонници се уговориха да се съберат в храма към средата на първата половина от деня в първия ден на седмицата след празнуването на Пасхата. Така и направиха и в уговореното време излязоха на обратния път за Назарет. Докато родителите чакаха пристигането на останалите пътуващи, Иисус отиде в храма, за да послуша дебатите. Скоро вече бяха готови да тръгнат, при което мъжете и жените вървяха на отделни групи, както беше прието при посещенията на Йерусалим за участие в празненствата. Иисус пристигна в Йерусалим в компанията на своята майка и другите жени. Сега, бидейки вече юноша, преминал обреда на посвещението, той трябваше да се върне в Назарет в обществото на баща си и другите мъже. Но когато назаретската група тръгна за Витания, Иисус беше дотолкова увлечен от обсъжданията за ангелите в храма, че изобщо не забеляза как пропусна времето, когато трябваше да тръгне към къщи с родителите си. И едва по време на обедното прекъсване в храмовите събрания той разбра, че е изостанал от другите.

(1381.2) 125:3.2 На назаретските пътешественици Иисус не им липсваше, тъй като Мария смяташе, че той е заедно с мъжете, а Йосиф предполагаше, че е в групата на жените, водейки магарето, на което пътуваше Мария. Те откриха неговото отсъствие, едва когато стигнаха до Йерихон, и научавайки, че никой не е виждал техния син, прекараха безсънна нощ, спомняйки си много от неговите необичайни реакции спрямо събитията в пасхалната седмица, тънейки в догадки какво би могло да се случи с него и меко укорявайки се взаимно за това, че не са се убедили в неговото присъствие в своята група преди да напуснат Йерусалим.

4. Първите два дни в храма

(1381.3) 125:4.1 Междувременно Иисус остана в храма в течение на цялата втора половина от деня, слушайки диспутите и радвайки се на по-спокойната и благопристойна атмосфера, която се възцари, след като изчезнаха огромните тълпи от пасхални поклонници. При завършването на следобедните диспути, в нито един от които Иисус не взе участие, той отиде във Витания и пристигна там, точно когато семейството на Симон се канеше да седне на вечерната трапеза. Тримата подрастващи бяха щастливи да видят Иисус и той остана при Симон за през нощта. Тази вечер той почти не общува с другите и прекара по-голямата част от времето в градината, размишлявайки в самота.

(1381.4) 125:4.2 В ранни зори на следващия ден Иисус вече се беше запътил към храма. Той спря на билото на Елеонската планина и заплака над това, което виждаха очите му – духовно осакатен народ, скован от традициите и живеещ под надзора на римските легиони. От сутринта той вече беше в храма, готов да вземе участие в диспутите. Междувременно Мария и Йосиф също станаха по тъмно с намерението да се върнат в Йерусалим. Първо те побързаха да отидат в дома на своите роднини, където се беше установило цялото семейство в течение на пасхалната седмица, но в резултат от техните запитвания се изясни, че никой не е виждал Иисус. Напразно търсейки го целия ден, те се върнаха при роднините си за през нощта.

(1382.1) 125:4.3 На втория диспут Иисус, събирайки кураж, започна да задава въпроси и това, по какъв начин той вземаше участие в храмовите дискусии, запазвайки тона, подобаващ на неговата млада възраст, порази присъстващите. Острите въпроси на Иисус смущаваха образованите учители на еврейския закон, но неговата учтивост беше толкова искрена, а жаждата му за знания толкова явна, че повечето от храмовите учители се отнесоха към него с цялото си уважение. Но когато той си позволи да се усъмни в справедливостта на наказанието на пияните езичници, които бродеха зад пределите на отредения за езичниците двор и неволно попадаха в забранената и, както се смяташе, свещена територия на храма, един от най-нетърпеливите учители, почувствал в думите на Иисус скрита критика, не издържа и с недоволен вид попита юношата на колко години е. Иисус отговори “Тринадесет години без четири месеца и няколко дни.” “В такъв случай, възрази вече раздразненият учител, как можеш да се намираш тук, недостигнал възрастта на син на закона?” И когато Иисус обясни, че е преминал обреда на посвещението по време на Пасхата и е випускник на назаретското училище, то учителите в един глас насмешливо възкликнаха: “Как не се досетихме, че е от Назарет!” Но водещият диспута учител настояваше, че Иисус не е виновен за това, че началниците на назаретската синагога са му позволили да завърши курса, макар че формално той беше само на дванадесет години, а не на тринадесет; и независимо че някои от неговите хулители станаха и си тръгнаха, беше решено, че юношата трябва да бъде оставен на мира и че той може и по-нататък да присъства като ученик в храмовите диспути.

(1382.2) 125:4.4 Когато завърши този ден – неговият втори ден в храма, той отново отиде да пренощува във Витания. И отново излезе в градината, за да се отдаде на размишления и молитви. Беше очевидно, че той се е замислил над трудно разрешими проблеми.

5. Третият ден в храма

(1382.3) 125:5.1 Третият ден, прекаран от Иисус с книжниците и учителите в храма, събра тълпа от хора, чули за галилейския юноша и дошли да зърнат момчето, което поставя в задънена улица мъдрите познавачи на закона. Симон също дойде от Витания, за да си изясни какво е намислил Иисус. В течение на целия този ден Йосиф и Мария продължаваха в тревога да търсят своя син и няколко пъти даже идваха в храма, но нито веднъж не се сетиха да проверят дали той не е сред участниците в дискусионните групи, макар че в един случай, ако бяха малко по-близо, щяха да могат да чуят неговия очарователен глас.

(1382.4) 125:5.2 Към края на деня цялото внимание на основната дискусионна група в храма беше приковано към въпросите на Иисус. Сред многото зададени им въпроси бяха следните:

(1382.5) 125:5.3 1. Какво в действителност се намира в Светая Светих зад завесата?

(1382.6) 125:5.4 2. Защо майките на Израил трябва да се намират отделно от молещите се в храма мъже?

(1382.7) 125:5.5 3. Ако Бог е баща, обичащ Своите деца, защо е цялото това заколение на животни за спечелването на Божията милост – може би учението на Мойсей е разбрано неправилно?

(1382.8) 125:5.6 4. Ако храмът е посветен на поклонението пред небесния Баща, то може ли да се позволява да присъстват тук мирските сарафи и търговци?

(1382.9) 125:5.7 5. Трябва ли очакваният Месия да стане временен принц на трона на Давид, или трябва да стане светлина на живота при установяването на духовното царство?

(1383.1) 125:5.8 В продължение на целия ден слушащите се удивляваха на тези въпроси и нито един човек не беше поразен повече от Симон. Повече от четири часа този назаретски юноша засипваше еврейските учители със своите въпроси – въпроси, които караха слушащите да се замислят, да се вслушат в гласа на своето сърце. Той почти не коментира забележките на по-възрастните. Иисус излагаше своето учение под формата на въпроси. Изкусно и умело формулирайки въпросите си, той едновременно спореше с тяхното учение и предлагаше свое. В това как ги задаваше имаше привлекателно съчетание на мъдрост и хумор, подкупващо даже за тези, които в по-голяма или по-малка степен се възмущаваха от неговата младост. Задавайки своите остри въпроси, той прояви същото отвращение към неоправданото използване на своето предимство пред опонентите, което отличаваше цялото му последващо обществено служене. В юношеска, а по-късно и в зряла възраст той изглеждаше напълно лишен от всякакво егоистично желание да спечели спора, само за да изпита триумф от своята логика над логиката на другарите си, тъй като най-важно за него беше само едно – провъзгласяването на вечната истина и по този начин осъществяване на по-пълно разкриване на вечния Бог.

(1383.2) 125:5.9 Когато денят се приближи към края си, Иисус и Симон тръгнаха за Витания. През по-голямата част от пътя и мъжът, и момчето мълчаха. Иисус отново се задържа на билото на Елеонската планина, но този път, гледайки към града и неговия храм, той не заплака, а само склони глава в безмълвна молитва.

(1383.3) 125:5.10 След вечерната трапеза във Витания той отново отказа да се присъедини към общото веселие. Вместо това излезе в градината, където броди до късно вечерта, напразно опитвайки се да си състави някакъв определен план, който би му позволил да пристъпи към делото на своя живот и да реши какво следва да предприеме, за да може по-добре да разкрие на своите духовно слепи съотечественици по-съвършена представа за небесния Баща и да ги освободи от ужасната кабала на закона, ритуалите, обредите и остарелите традиции. Но озарението не идваше при този търсещ истината подрастващ.

6. Четвъртият ден в храма

(1383.4) 125:6.1 Беше странно, че Иисус не мислеше за своите земни родители; даже на закуска, когато майката на Лазар отбеляза, че неговите родители вероятно вече са си в къщи, Иисус като че ли не разбра, че те могат да се вълнуват поради това, че той е изостанал от останалите.

(1383.5) 125:6.2 Той отново тръгна към храма, но този път не се спря, за да се отдаде на размишления на билото на Елеонската планина. В течение на сутрешните диспути много внимание беше отделено на закона и пророците и учителите бяха потресени от това, че Иисус така добре знае Писанието както на иврит, так и на гръцки. Но тях ги изуми не толкова знаенето на истината от него, колкото младостта му.

(1383.6) 125:6.3 На следобедния диспут те едва бяха пристъпили към отговора на неговия въпрос за смисъла на молитвата, когато ръководителят покани юношата да излезе напред и сядайки до Иисус, го помоли да изложи собствените си възгледи за молитвата и поклонението.

(1383.7) 125:6.4 Предишната вечер родителите на Иисус чуха за необичайния юноша, който толкова изкусно спорил с тълкувателите на закона, но не им мина през ум, че този юноша е бил техният син. Те вече почти бяха решили да напуснат града и да отидат при Захария, тъй като предположиха, че Иисус може да е отишъл там, за да се види с Елисавета и Йоан. Предполагайки, че Захария може да е в храма, те спряха тук на път към град Юда. Представете си тяхното удивление, когато, преминавайки през двора на храма, те познаха гласа на изгубилото се момче и го видяха да седи сред учителите на храма.

(1384.1) 125:6.5 Йосиф мълчеше, но Мария даде воля на отдавна сдържаните страх и вълнение и, изтичвайки към момчето, станало, за да поздрави своите изумени родители, каза: “Дете мое, защо постъпваш така с нас? Вече повече от три дни баща ти и аз те търсим, тъгувайки. Какво те накара да ни напуснеш?” Във въздуха увисна напрежение. Всички гледаха Иисус, очаквайки неговия отговор. Баща му го погледна осъдително, но нищо не каза.

(1384.2) 125:6.6 Не бива да се забравя, че Иисус се смяташе за млад човек. Той завърши обичайния за дете курс на обучение, беше признат за син на закона и премина обреда на посвещението като гражданин на Израил. И при все това неговата майка в изключително мека форма го упрекна пред всички събрали се хора в самия разгар на най-сериозната и възвишена постъпка в неговия млад живот, безславно прекъсвайки една от най-големите предоставяни му някога възможности да се прояви като учител на истината, проповедник на добродетелта, разкриващ любвеобилния характер на своя небесен Отец.

(1384.3) 125:6.7 Но момчето се оказа на висотата на положението си. Ако вие оцените по справедливост всички обстоятелства, от които се получи тази ситуация, ще можете по-добре да разберете казаното от него в отговор на неумишленото порицание на майка му. Замисляйки се за миг, Иисус отговори: “Защо толкова дълго сте ме търсили? Нима не очаквахте да ме намерите тук, в дома на моя Отец, тъй като настана времето, когато ще трябва да се заема с делото на моя Отец?”

(1384.4) 125:6.8 Неговият маниер на говорене порази всички присъстващи. Те мълчаливо се разотидоха, оставяйки го насаме с родителите му. Скоро юношата преодоля смущението, обхванало и тримата, и спокойно каза: “Да тръгваме, родители мои, всеки направи това, което смяташе за най-добро. Нашият небесен Баща предопредели всичко това; да си отиваме в къщи.”

(1384.5) 125:6.9 В мълчание те тръгнаха на път и за през нощта пристигнаха в Йерихон. Само веднъж спряха и това стана на билото на Елеонската планина, когато юношата вдигна своята тояга и, треперейки от глава до пети от нахлулото чувство, произнесе: “О, Йерусалим, Йерусалим, о, жители твои! Какви роби сте вие, носещите римски ярем и явяващи се жертва на собствените си традиции! Но аз ще се върна, за да очистя този храм и да освободя моя народ от робството!”

(1384.6) 125:6.10 В течение на трите дни от пътя до Назарет Иисус не говореше много; в негово присъствие родителите му също предимно мълчаха. Те действително никак не можеха да разберат поведението на своя първороден, но, от друга страна, в дълбините на душата си те високо ценяха неговите изказвания, макар че не можеха да постигнат целия им смисъл.

(1384.7) 125:6.11 Пристигайки си в къщи, Иисус се обърна към родителите си с кратко изявление, уверявайки ги в своята любов и давайки им да разберат, че няма да им се наложи отново да преживяват смут поради неговото поведение. Той завърши своето тържествено обръщение с думите: “Макар че аз трябва да изпълнявам волята на моя небесен Баща, ще бъда също така послушен и пред моя земен баща. Аз ще чакам своя час.”

(1384.8) 125:6.12 Независимо от това, че в дълбините на душата си Иисус нееднократно отказваше да се съгласи с благонамерените, но погрешни опити на своите родители да го накарат да мисли по определен начин или да решават вместо него в какво трябва да се състои неговата бъдеща дейност на Земята, въпреки това във всичко, което не противоречеше на неговото предано изпълнение на волята на Отеца, той с пределно смирение се подчиняваше на желанията на своя земен баща и на обичаите на своето семейство от плът. Даже тогава, когато не можеше да се съгласи, той правеше всичко възможно да се подчини. Той умееше майсторски да съгласува предаността на своя дълг, от една страна, и необходимостта да изпълнява своите задължения пред семейството и общественото служение – от друга.

(1385.1) 125:6.13 Йосиф беше озадачен, но Мария, размишлявайки за неотдавнашните събития, се утеши и в края на краищата съзря в неговите думи, произнесени на Елеонската планина, предсказанието за месианския подвиг на своя син като освободител на Израил. С удвоена енергия тя се зае да формира неговото съзнание в патриотичен и националистически дух и си осигури поддръжката на своя брат, любимия чичо на Иисус; всички свои сили майката на Иисус насочи към подготовката на своя първороден за ролята на вожд на тези, на които ще бъде съдено да възстановят трона на Давид и завинаги да отхвърлят ярема на политическото иго на езичниците.

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved