Книгата Урантия

Документ 184

Съдебното заседания на Синедриона

184:0.1 (1978.1) ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ на Ханан дадоха тайни указания на командира на римските войници да доведат Иисус при него в двореца веднага след ареста. Бившият първосвещеник се стремеше да запази своя престиж на духовен глава сред всички евреи. Задържайки Иисус при себе си в своя дом няколко часа, той преследваше друга цел: за да може съдебното заседание на Синедриона да бъде свикано, съблюдавайки Мойсеевите закони, трябваше да мине повече време. Беше противозаконно да се събира трибуналът преди утрешното жертвоприношение в храма, което се извършваше около три часа сутринта.

184:0.2 (1978.2) Ханан знаеше, че членовете на трибунала се намират в дома на неговия зет Каяфа. Към полунощ в дома на първосвещеника се събраха около тридесет члена на Синедриона, за да бъдат готови за съдебно дознание, когато доведат Иисус при тях. Дойдоха само тези членове на трибунала, които бяха решителни и открити противници на Иисус и неговото учение, защото за заседание на трибунала бяха достатъчно две трети от членовете на Синедриона.

184:0.3 (1978.3) Иисус прекара около три часа в двореца на Ханан на Елеонската планина недалеч от Гетсиманската градина, където го арестуваха. Йоан Зеведеев беше свободен и се намираше в безопасност в двореца на Ханан не само благодарение на заповедта на римския командир, но и затова, защото той и неговият брат Яков бяха добре познати на старшите слуги — те много пъти бяха били в двореца, тъй като бившият първосвещеник беше далечен роднина на тяхната майка Саломия.

1. Разпитът при Ханан

184:1.1 (1978.4) Ханан, забогатял от доходите от храма, тъст на действащия първосвещеник и поддържащ добри отношения с римските власти, беше действително най-влиятелната фигура сред цялото еврейство. Той беше привидно ласкав и политически интригант и заговорник и желаеше съдбата на Иисус да се решава под негово ръководство; боеше се да повери изцяло такова важно дело на своя безцеремонен и агресивен зет. Ханан искаше да се убеди, че съдът над Учителя ще се контролира от садукеите: той се опасяваше от възможните симпатии на някои фарисеи, още повече че практически всички членове на Синедриона, застанали на страната на Иисус, бяха фарисеи.

184:1.2 (1978.5) Изминаха няколко години, откакто Ханан за последен път видя Иисус в своя дом, когато, идвайки му на гости, Учителят веднага си отиде, почувствал хладната и резервирана атмосфера. Ханан се надяваше, че ще може да се възползва от това предишно запознанство и да се опита да уговори Иисус да се откаже от своите изказвания и да напусне Палестина. На него не му се искаше да участва в преднамереното убийство на невинен човек и той предполагаше, че Иисус по-скоро ще се съгласи да напусне страната, отколкото да се раздели с живота си. Но като видя мъжествения и непреклонен галилеец, Ханан веднага разбра, че такива предложения бяха безполезни. Иисус изглеждаше още по-величествен и невъзмутим, отколкото го помнеше Ханан.

184:1.3 (1979.1) Когато Иисус беше по-млад, Ханан проявяваше към него огромен интерес. Но неотдавнашното изгонване от Иисус на сарафите и другите търговци в храма постави под заплаха доходите на бившия първосвещеник. Тази постъпка пробуди в него много повече враждебност, отколкото ученията на Иисус.

184:1.4 (1979.2) Ханан влезе в своята просторна зала за аудиенции, седна в голямо кресло и заповяда да доведат Иисус. В течение на минута той мълчаливо разглеждаше Учителя, след което каза: “Ти разбираш, че е необходимо нещо да се предприеме относно твоето учение, тъй като смущаваш спокойствието и порядъка в страната.” Ханан въпросително погледна Иисус; Учителят го погледна право в очите, но нищо не отговори. Ханан продължаваше: “Как се наричат останалите ти ученици покрай Симон Зилот, подстрекателя?” Иисус отново го погледна, но не отговори.

184:1.5 (1979.3) Отказът на Иисус да отговаря дотолкова засегна Ханан, че той попита: “Нима не те вълнува какво ще бъде моето отношение към теб — дружеско или не? Нима ти е безразлично, че е в моята власт да повлияя върху изхода на твоя предстоящ съд?” Като чу това, Иисус каза: “Ханан, знаеш, че ти не би имал никаква власт над мен, ако моят Отец не беше позволил това. Някои се готвят да унищожат Сина Човешки поради своето невежество; те не знаят какво правят, но ти, приятелю, знаеш какво правиш. Как можеш да отхвърляш светлината Божия?”

184:1.6 (1979.4) Любезният тон на Иисус много озадачи Ханан. Но той реши за себе си, че Иисус трябва да напусне Палестина или да умре; затова събра кураж и попита: “На какво именно се опитваш да учиш народа? За кого се представяш?” Иисус отговори: “Ти прекрасно знаеш, че аз открито се обръщах към света. Учех в синагогите и много пъти учех в храма, където ме слушаха всички юдеи и мнозина езичници. Аз нищо не скрих; защо ме питаш за моето учение? Защо не поканиш онези, които ме слушаха, и не попиташ тях? Целият Йерусалим знае какво говорих, даже ако ти сам не си слушал тези учения.” Но още преди Ханан да може да отговори, старшият слуга, стоящ редом, удари Иисус с ръка по бузата, казвайки: “Как смееш да отговаряш така на първосвещеника?” Ханан не изказа порицание на своя слуга, но Иисус се обърна към него с думите: “Приятелю мой, ако аз съм казал нещо, което не е така, докажи, че не е така, но ако съм казал истината, то защо ме удари?”

184:1.7 (1979.5) Макар че Ханан съжаляваше за това, че неговият слуга удари Иисус, той беше твърде горд да обръща внимание на това. В смущението си той отиде в съседната стая и почти за един час остави Иисус насаме със семейството си и дворцовата стража.

184:1.8 (1979.6) Връщайки се, той се приближи към Учителя и каза: “Твърдиш ли, че си Месията, избавителят на Израил?” Иисус отвърна: “Ханан, ти ме познаваш от времето на моята младост. Знаеш, че аз претендирам само за това, което е определено от моя Отец, и че бях изпратен при всички хора — не само при юдеите, но и при езичниците.” Тогава Ханан каза: “Съобщиха ми, че си твърдял, че си Месия, вярно ли е това?” Иисус погледна Ханан, но отговори само: “Това го казваш ти.”

184:1.9 (1980.1) Приблизително по това време от двореца на Каяфа пристигнаха куриери, за да узнаят кога Иисус ще застане пред трибунала, и доколкото приближаваше разсъмване, Ханан реши, че е най-добре да го изпрати вързан, под конвоя на дворцовата стража, при Каяфа. Скоро и той самият ги последва.

2. Петър в двора

184:2.1 (1980.2) Когато отрядът стражи и войници се приближаваше към двореца на Ханан, Йоан Зеведеев вървеше редом с командира на римските войници. Юда изостана, а Симон Петър се намираше далеч отзад. След като Йоан влезе заедно с Иисус и стражите, Юда се приближи до вратите, но виждайки Иисус и Йоан, се отправи към дома на Каяфа, където, както той знаеше, щеше да се състои истинският съд над Учителя. Скоро след заминаването на Юда тук пристигна Симон Петър; Йоан го видя да стои при вратите, преди Иисус да бъде въведен в двореца. Портиерката, отваряща вратата, познаваше Йоан и когато той я помоли да пусне Петър, тя охотно се съгласи.

184:2.2 (1980.3) Влизайки в двора, Петър се отправи към горящите въглени, опитвайки се да се сгрее, защото нощта беше хладна. Чувстваше пълната неуместност на своето пребиваване тук, сред враговете на Иисус, и той действително се намираше не на своето място. Учителят не му беше казвал да бъде редом с него, както беше казал на Йоан. Петър трябваше да остане заедно с останалите апостоли, които бяха специално предупредени да не излагат своя живот на опасност в периода на съда и разпятието на своя Учител.

184:2.3 (1980.4) Преди да стигне до вратите на двореца, Петър изхвърли меча си, така че влезе в двора на Ханан невъоръжен. Неговият разум се намираше в състояние на крайно смущение; той едва осъзнаваше факта на ареста на Иисус. Петър беше неспособен да схване реалността на ситуацията — обстоятелството, че се намира в двора на Ханан, греейки се заедно със слугите на първосвещеника. На него му се искаше да узнае какво правят другите апостоли и размишлявайки над това, как са пуснали Йоан в двореца, Петър реши, че Йоан е познат със слугите, след като той беше помолил портиерката да го пусне.

184:2.4 (1980.5) Скоро след като портиерката пусна Петър и докато той се грееше край огъня, тя дойде при него и с недобър тон се осведоми: “Нима ти не си един от учениците на този човек?” Петър не трябваше да се учудва, че го познаха, защото именно Йоан помоли девойката да му позволи да премине през вратата на двореца. Но неговите нерви бяха напрегнати дотолкова, че бидейки опознат като ученик, той изгуби душевното си равновесие и с единствената мисъл, господстваща в неговото съзнание — мисълта да запази живота си — ú отговори: “Не.” Почти веднага един слуга дойде при Петър и попита: “Нима не те видях в градината при ареста на този тип? Нима не си един от неговите последователи?” Сега Петър вече беше разтревожен не на шега. Той не знаеше как да се спаси от своите обвинители; затова яростно отричайки някаква връзка с Иисус, той каза: “Не познавам този човек и не принадлежа към неговите последователи.”

184:2.5 (1980.6) Тук портиерката отведе Петър встрани и каза: “Аз съм сигурна, че ти си един от учениците на Иисус, не само затова, защото един от неговите последователи ме помоли да те пусна на двора, но и затова, защото моята сестра те е видяла в храма заедно с този човек. Защо отричаш това?” Изслушвайки тези обвинения, Петър заяви на девойката, че въобще никога не е познавал Иисус, и съпровождайки своите думи с многобройни ругатни и проклятия, отново повтори: “Аз не съм последовател на този човек, даже не го познавам, никога не съм чувал за него.”

184:2.6 (1980.7) (Paragraph Missing)

184:2.7 (1981.1) Петър се отдалечи от огъня и известно време бродеше по двора. Щеше да се радва, ако може да избяга, но се боеше да не привлече към себе си вниманието. Замръзвайки, той пак се върна при огъня и един от мъжете, стоящ редом с него, каза: “Ти със сигурност си един от неговите ученици. Този Иисус е галилеец, а твоята реч те издава, защото ти също говориш като галилеец.” И отново Петър отрече каквато и да било връзка със своя Учител.

184:2.8 (1981.2) Дълбоко объркан, Петър се стремеше да се избави от своите обвинители, като се отдалечи от огъня и остана сам в празния портал. Прекарвайки в уединение повече от час, той случайно се натъкна на портиерката и нейната сестра, които отново започнаха да го дразнят, обвинявайки го, че е последовател на Иисус. И отново той отрече тези обвинения. Още не беше успял за пореден път да отрече каквато и да било връзка с Иисус, когато пропя петелът и Петър си спомни за какво го предупреждаваше Учителят по-рано същата нощ. Петър стоеше смазан от чувство на вина, с тежест на сърцето. И тук вратата се отвори и стражите отведоха край него Иисус, когото водеха към Каяфа. Като се изравни с Петър, в светлината на факлите, Учителят забеляза на лицето на своя в миналото самонадеян и храбър апостол израз на отчаяние и като се обърна, той погледна Петър. До самата си смърт Петър помнеше този поглед, събрал в себе си такава жалост и любов, каквато смъртен човек още никога не беше виждал на лицето на Учителя.

184:2.9 (1981.3) След като Иисус и стражите излязоха от вратата, Петър ги последва, но скоро спря. Той не можеше да върви по-нататък. Седна отстрани на пътя и горчиво заплака. Изплаквайки своето отчаяние, той тръгна назад, към лагера, с надеждата да намери своя брат Андрей. Добирайки се до лагера, намери там само Давид Зеведеев, който изпрати заедно с него куриер, за да го упъти в Йерусалим, където се криеше неговият брат.

184:2.10 (1981.4) Всички тези събития станаха с Петър в двора на Ханан на Елеонската планина. Той не съпроводи Иисус до двореца на първосвещеника Каяфа. Пеенето на петела, накарало Петър да осъзнае, че няколко пъти се е отрекъл от своя Учител, показва, че всичко това ставаше отвъд пределите на Йерусалим, защото законът забраняваше да се държат домашни птици в пределите на града.

184:2.11 (1981.5) Докато пеенето на петела не накара Петър да се осъзнае, той, крачейки напред и назад в покрития вход, размишляваше само за едно: колко ловко се е отклонил от повдигнатите от слугите обвинения и как успя да прекрати техните опити да открият връзка между него и Иисус. В това време мислеше само за това, че тези хора нямаха никакво морално или законно право да го разпитват, и той действително поздрави себе си с това ,по какъв начин успя, както той смяташе, да избегне опознаване и евентуално арест и хвърляне в затвора. Само кукуригането на петела накара Петър да осъзнае, че се е отрекъл от своя Учител. Само погледът на Иисус го накара да разбере, че той се е оказал недостоен за избраното положение на посланик на Царството.

184:2.12 (1981.6) Направил първата крачка по пътя на компромис и най-слабото съпротивление, Петър видя само една възможност — да следва избраната линия на поведение. Само великият и благороден характер е способен, допускайки грешка, да се обърне назад и да я поправи. Когато човекът застане на пътя на заблуждението, твърде често собственият му разум се опитва да оправдае продължаващото движение по този път.

184:2.13 (1982.1) Петър никога не повярва напълно, че може да му бъде простено, докато не се срещна със своя Учител след възкресението му и не видя, че той беше приет точно така, както и преди събитията от тази трагична нощ на отречението.

3. Съдебното заседание на Синедриона

184:3.1 (1982.2) Около три и половина сутринта в петък първосвещеникът Каяфа поиска от следствената комисия на Синедриона тишина и заповяда да доведат Иисус за официален съд. В трите предишни случая Синедрионът с абсолютно мнозинство на гласовете беше осъждал Иисус на смърт, стигайки до извода, че той заслужава смърт по неофициалното обвинение в нарушаване на закона, богохулство и презрение към традициите на отците на Израил.

184:3.2 (1982.3) Това заседание на Синедриона беше свикано в нарушение на изискванията на закона не на обичайното място в двореца, в залата от дялан камък. При този случай в двореца на първосвещеника беше събрана специална следствена комисия, състояща се от тридесетте членове на Синедриона. Йоан Зеведеев присъстваше тук в течение на целия този така наречен съд.

184:3.3 (1982.4) О, как тези висши свещеници, книжници, садукеи и някои фарисеи се утешаваха с това, че Иисус, заплашващ тяхното положение и отправящ предизвикателство към тяхната власт, се намира сега в техни ръце! И те бяха изпълнени с решимост да отмъстят, за да не може той вече никога да се измъкне оттук жив.

184:3.4 (1982.5) Обикновено ако извършено от човек престъпление изискваше смъртно наказание, евреите провеждаха съдебно разследване с голямо внимание и представяха изчерпателни гаранции за безпристрастен избор на свидетели и справедлив съд. В дадения случай Каяфа беше по-скоро прокурор, отколкото непредубеден съдия.

184:3.5 (1982.6) Иисус застана пред този трибунал облечен в своите обичайни дрехи и с вързани зад гърба ръце. Всички членове на трибунала бяха поразени и донякъде смутени от неговия величествен вид. Никога досега не им се беше налагало да гледат в лицето такъв затворник и да виждат такова самообладание в човека, който застана пред съда, решаващ неговия живот.

184:3.6 (1982.7) Според юдейския закон минимум двама свидетели трябваше да дадат еднакви показания по един и същи въпрос преди на затворника да му бъде предявено обвинение. Юда не можеше да бъде използван като свидетел против Иисус поради това, че законът категорично забраняваше да се използват показанията на предател. Повече от двадесет лъжесвидетели пристигнаха тук, за да свидетелстват против Иисус, но техните показания бяха дотолкова объркани и така явно изфабрикувани, че самите членове на Синедриона изгаряха от срам заради този спектакъл. Иисус стоеше, милосърдно взирайки се в тези лъжесвидетели, и дори само изражението на лицето му лишаваше тези лъжци от самообладание. В течение на всички тези лъжливи показания Учителят не пророни нито дума. Той нищо не отговори на техните лъжливи обвинения.

184:3.7 (1982.8) Първият път, когато двама от свидетелите стигнаха поне до подобие на съгласие, беше, когато двама мъже свидетелстваха, че са чули как в хода на една от проповедите си в храма Иисус е казал, че “ще разруши този ръкотворен храм и за три дни ще построи друг, неръкотворен”. Това не беше точно онова, което каза Иисус, още повече че произнасяйки цитираните тук думи, Иисус показваше своето собствено тяло.

184:3.8 (1982.9) Макар че първосвещеникът му извика: “Защо не отговаряш нищо на техните обвинения?” — Иисус мълчеше. Той пазеше мълчание, докато даваха показания всички лъжесвидетели. Думите на тези клеветници бяха толкова пропити с ненавист, фанатизъм и нагли преувеличения, че техните показания се разпадаха поради своята собствена обърканост. Най-доброто опровержение на техните лъжливи обвинения беше невъзмутимото и величествено мълчание на Учителя.

184:3.9 (1983.1) Скоро след като лъжесвидетелите започнаха да дават показания, пристигна Ханан и зае своето място редом с Каяфа. Сега той стана и заяви, че заплахата Иисус да разруши храма е достатъчна за повдигането срещу него на три обвинения:

184:3.10 (1983.2) 1. Той е опасен мошеник; внушава на народа невъзможното и изобщо заблуждава хората.

184:3.11 (1983.3) 2. Той е революционен фанатик; пропагандира насилственото посегателство над свещения храм — иначе как би могъл да го разруши?

184:3.12 (1983.4) 3. Той учи на магии, доколкото обещава да построи нов храм, при това неръкотворен.

184:3.13 (1983.5) Пълният състав на Синедриона вече беше решил, че Иисус е виновен в наказуеми със смърт нарушения на юдейските закони, но сега те бяха по-загрижени за повдигането на такива обвинения против неговите действия и учения, които биха позволили на Пилат да даде на техния затворник смъртна присъда. Те знаеха, че трябва да получат съгласието на римския управител, преди Иисус да може да бъде екзекутиран законно. Ханан възнамеряваше да води своя линия, опитвайки се да представи Иисус като учител, твърде опасен, за да може да бъде оставен на свобода.

184:3.14 (1983.6) Но Каяфа не можеше повече да гледа Учителя, който стоеше пред него, запазвайки абсолютно спокойствие, и продължаваше да мълчи. Той реши, че знае като минимум един начин да накара арестувания да заговори. Затова подскочи към Иисус и като тикна обвиняващо пръст пред лицето на Учителя, каза: “Заклевам те в името на живия Бог, кажи ни, ти ли си Избавителят, Божият Син?” Иисус отвърна на Каяфа: “Да, скоро аз ще отида при Отеца и Синът Човешки ще бъде облечен със сила и ще властва над небесното войнство.”

184:3.15 (1983.7) Като чу тези думи, първосвещеникът изпадна в ярост и като разкъса горните си дрехи, възкликна: “Какви свидетели още са нужни! Вие чухте богохулството на този човек. Какво предполагате сега — какво следва да се направи с този нарушител на закона и богохулник?” И всички те отговориха в един глас: “Той заслужава смърт; нека бъде разпънат!”

184:3.16 (1983.8) Иисус не прояви никакъв интерес към въпросите на Ханан или членовете на Синедриона, с изключение на този единствен въпрос за неговата посвещенческа мисия. Когато го попитаха дали е Син Божий, той веднага и недвусмислено даде утвърдителен отговор.

184:3.17 (1983.9) Ханан искаше съдът да продължава и бяха предявени конкретни обвинения по повод отношението на Иисус към римския закон и римските власти за последващото представяне пред Пилат. Членовете на Синедриона искаха по-скоро да завършат с тези въпроси, не само защото това беше денят за приготвянето за Пасхата, когато всяка светска работа следваше да завърши до обед, но и затова, защото във всеки момент Пилат можеше да тръгне обратно към римската столица на Юдея, Кесария, тъй като той пристигна в Йерусалим само за празнуването на Пасхата.

184:3.18 (1983.10) Но Ханан не успя да запази контрола над трибунала в свои ръце. Когато Иисус толкова неочаквано отговори на въпроса на Каяфа, първосвещеникът излезе напред и го удари с ръка по лицето. Ханан беше наистина зашеметен, като видя как останалите членове на трибунала, хвърляйки се напред, заплюват Иисус в лицето и много от тях му нанасят подигравателно плесници. Така в четири и половина сутринта в атмосфера на безредие и нечуван безпорядък завърши първото заседание на Синедриона, посветено на съда над Иисус.

184:3.19 (1984.1) Тридесет предубедени и заслепени от традициите лъжесъдии заедно със своите лъжесвидетели се осмеляват да съдят праведния Създател на вселената. Обвинителите се горещят, тях ги изкарва от търпение величественото мълчание и възвишеното самообладание на този Богочовек. Неговото безмълвие вселява ужас, то е непоносимо; неговата реч е безстрашна и предизвикателна. Той е безразличен към техните заплахи; него не го плашат техните нападки. Хората предават на съд Бога, но Той продължава да обича тези хора и би ги спасил, ако можеше.

4. Часът на унижения

184:4.1 (1984.2) Съгласно юдейския закон за произнасянето на смъртна присъда трябваше да се проведат две заседания на съда. Второто заседание трябваше да се състои на следващия ден след първото, а времето между заседанията членовете на трибунала трябваше да посветят на пост и скърби. Но тези хора не можеха да чакат следващия ден, за да потвърдят своето решение, че Иисус трябва да умре. Те изчакаха само час. В това време Иисус беше оставен в залата за разпити под надзора на храмовите стражи, които заедно със слугите на първосвещеника се забавляваха с това, че подлагаха Сина Човешки на всевъзможни оскърбления. Те издевателстваха над него, плюеха го и жестоко го биеха. Те го удряха по лицето с жилава пръчка, а след това казваха: “Пророкувай, Избавителю, кой те удари?” И така продължаваха в течение на целия час, ругаейки и издевателствайки над този неоказващ съпротива галилеец.

184:4.2 (1984.3) Целия този трагичен час на страдания и подигравателни разпити, устроени от безсърдечните стражи и слуги, Йоан Зеведеев, обзет от ужас, прекара сам в съседната стая. Когато започнаха тези оскърбления, Иисус, кимвайки с глава, даде знак на Йоан да си отиде. Учителят прекрасно разбираше, че ако позволи на апостола да остане в стаята и да стане свидетел на тези издевателства, възмущението на Йоан може да се пробуди с такава сила, че да доведе до изблик на протест и негодувание, и вероятно това щеше му струва живота.

184:4.3 (1984.4) В течение на целия този ужасен час Иисус не пророни нито дума. За неговата мека и чувствителна човешка душа, съединена с личната връзка с Бога на цялата тази вселена, нямаше по-горчива глътка от чашата на униженията, отколкото този ужасен час на произвол на невежите и жестоки стражи и слуги, които подтикна към оскърбления примерът, даден от членовете на така наричания трибунал на Синедриона.

184:4.4 (1984.5) Човешкото сърце е неспособно даже да си представи как потръпна от негодувание цялата обширна вселена, когато небесните разумни същества станаха свидетели на гледката на техния любим Властелин, подчиняващ се на волята на невежите и заблудени създания, потопили се в затъмнената от грях сфера — злощастната Урантия.

184:4.5 (1984.6) Що за животно се крие в човека, заставящо го да изпитва потребност от оскърбления и физически нападки над това, което не може да обхване с духа и което е неспособен да постигне с разума? В полуцивилизования човек и досега се таи порочната жестокост, която се стреми да се излее над тези, които го превъзхождат по мъдрост и духовност. Вижте злонамерената грубост и жестока свирепост на тези привидно цивилизовани хора, явно получаващи животинско удовлетворение от физическите нападки срещу неоказващия съпротива Син Човешки. Когато тези оскърбления, злобни насмешки и удари се сипеха над Иисус, той не се съпротивляваше, но не беше беззащитен. Иисус беше сломен — той не се бореше само в материален смисъл.

184:4.6 (1985.1) Настанаха миговете на най-голямата победа на Учителя за целия му дълъг и богат на събития път на Създател, Вседържител и Спасител в огромната, широко разстлана вселена. Изчерпвайки живота, преживян в разкриването на Бога пред човека, Иисус пристъпи към осъществяването на новото, безпрецедентно разкриване на човека пред Бога. Сега Иисус разкрива в света окончателната победа над всички страхове, присъщи на личната изолация на създанията. Синът Човешки изцяло е осъзнал себе си като Син Божий. Иисус без колебание заявява, че той и Отецът са едно; и въз основа на факта и истината, съдържащи се в този висш божествен опит, той призовава всеки вярващ в Царството да стане едно с него, както той е единен с Отеца. Така в религията на Иисус жив опит става верният и надежден метод, с помощта на който духовно изолираните и космически самотни земни смъртни придобиват възможността да избегнат изолацията на личността с всички нейни последствия — страха и произтичащото от него чувство за безпомощност. В братските реалности на Царството небесно синовете Божии във вярата придобиват окончателно освобождение от изолацията на своя “аз” — изолация както индивидуална, така и планетарна. Позналият Бога вярващ все повече ще познава възторга и величието на духовната съпричастност в мащабите на вселената — небесното гражданство в съчетание с вечното осъзнаване на божественото предназначение, което се заключава в постигането на съвършенство.

5. Второто заседание на Трибунала

184:5.1 (1985.2) В пет и половина започна второто заседания на трибунала и Иисус го отведоха в съседната стая, където го чакаше Йоан. Тук Учителят се намираше под надзора на римския войник и храмовите стражи. В това време трибуналът пристъпи към формулирането на обвиненията, които следваше да бъдат представени на Пилат. Ханан разясни на присъстващите, че обвиненията в богохулство няма да имат никакво значение за Пилат. Юда присъстваше на второто заседание на трибунала, но не даваше показания.

184:5.2 (1985.3) Това второ заседание продължи само половин час и когато те прекратиха слушането, за да отидат при Пилат, тяхното обвинение, изискващо смъртно наказание за Иисус, се състоеше от три пункта:

184:5.3 (1985.4) 1. Той развращава еврейския народ; лъже хората и ги подстрекава към метеж.

184:5.4 (1985.5) 2. Той учи хората да отказват заплащане на данък на кесаря.

184:5.5 (1985.6) 3. Той твърди, че е цар и основател на религия от нов тип, с това подстрекавайки измяна на императора.

184:5.6 (1985.7) Цялата тази процедура беше в нарушение на всички правила и юдейски закони. Съдът не намери и двама свидетели, които да се съгласят един с друг поне по един въпрос, с изключение на тези, които дадоха показания относно изявлението на Иисус за разрушаването на храма и възстановяването му за три дни. Но даже и по този въпрос нито един свидетел не говори в защита на обвиняемия и Иисус не го помолиха да обясни какво е искал да каже с това.

184:5.7 (1985.8) Единственият въпрос, по който трибуналът можа да проведе последователно съдене, беше богохулството, но и това би се основавало изцяло на собствените показания на Иисус. Даже по обвинението в богохулство не беше проведено официалното гласуване, необходимо за произнасяне на смъртна присъда.

184:5.8 (1985.9) И сега те си позволиха да формулират три обвинения, с които им предстоеше да отидат при Пилат, без да изслушат нито един свидетел и след като взеха решение в отсъствието на обвиняемия. След това трима фарисеи напуснаха залата на съда; те се домогваха до смъртта на Иисус, но не желаеха да произнасят срещу него обвинения в отсъствието на свидетелите и обвиняемия.

184:5.9 (1986.1) Иисус повече не се яви пред Синедриона. Те не желаеха отново да го гледат в очите и да съдят неговия невинен живот. Иисус не знаеше (като човек) за тези официални обвинения, докато не ги чу от устата на Пилат.

184:5.10 (1986.2) По времето на второто заседание на трибунала, когато Иисус беше в стаята с Йоан и стражите — няколко жени, служещи в двореца на първосвещеника, дойдоха заедно със своите приятелки да погледнат странния затворник и една от тях попита: “Ти ли си Месията, Синът Божий?” Иисус отговори: “Ако ви кажа, няма да ми повярвате; а ако ви попитам, няма да отговорите.”

184:5.11 (1986.3) В шест часа сутринта Иисус го изведоха от дома на Каяфа, за да го отведат при Пилат за потвърждаване на смъртната присъда, толкова несправедливо и незаконно произнесена от Синедриона.