Книгата Урантия
ЧАСТ II
Подготвено от Небадонския Корпус на Личностите на Локалната Вселена, упълномощени от Гавраил Салвингтонски.
Книгата Урантия
Документ 32
32:0.1 (357.1) ЛОКАЛНАТА вселена представлява творението на Син-Създател, който принадлежи към Райската категория на Михаиловците. Тя включва сто съзвездия, всяко от които наброява сто системи от обитаеми светове, като общо всяка система обединява около хиляда обитаеми сфери.
32:0.2 (357.2) Всички тези вселени на времето и пространството са еволюционни. Съзидателният план на Райските Михаиловци винаги предвижда постепенна еволюция и последователно развитие на физическата, интелектуална и духовна природа и възможностите на разнообразните създания, които населяват различните типове сфери на локалната вселена.
32:0.3 (357.3) Урантия принадлежи на локалната вселена, чийто пълновластен управител е Богочовекът от Небадон — Иисус Назарянин и Михаил Салвингтонски. И всички планове на Михаил по отношение на тази локална вселена били напълно одобрени от Райската Троица дълго преди той да предприеме най--великия подвиг в пространството.
32:0.4 (357.4) Божиите Синове имат право да избират реалиите за своята съзидателна дейност, но тези материални творения били изначално разработени и планирани от Райските Архитекти на Мирозданието.
32:1.1 (357.5) На довселенския стадий пространствената сила и първичните енергии са подвластни на Райските Главни Организатори на Силата, но в пределите на свръхвселените, когато проявяващата се енергия започва да се подчинява на локалната или линейната гравитация, те отстъпват своето място на управляващите енергията на съответната свръхвселена.
32:1.2 (357.6) Тези управляващи енергията действат самостоятелно на предматериалните и постсилови фази на съответната локална вселена. Съответният Син-Създател не може да пристъпи към организация на вселената, докато управляващите енергията не мобилизират пространствените енергии, достатъчни за осигуряване на материален фундамент — истински слънца и материални сфери, за възникващата вселена.
32:1.3 (357.7) Всички локални вселени притежават приблизително еднакъв енергиен потенциал, макар да се отличават значително по своите физически размери, а съдържанието в тях на видимо вещество може понякога да се променя. Енергийният заряд на локалната вселена и придобитата от нея потенциална материя се определят от манипулациите на управляващите енергиите и техните предшественици, както и от действията на Сина-Създател и от вродения дар за физическо управление на неговия съзидателен партньор.
32:1.4 (358.1) Енергийният заряд на съответната локална вселена представлява около една стохилядна от силовия запас, съответстващ на нейната свръхвселена. Във вашата локална вселена Небадон съотношението между материализацията и масата е малко по-малко. Във физически аспект Небадон притежава такъв физически запас от енергия и материя, какъвто и всяко от останалите локални творения на Орвонтон. Единственото физическо ограничение за еволюционното развитие на вселената Небадон се съдържа във величината на заряда от пространствена енергия, задържана с помощта на гравитационното управление на взаимосвързаните сили и личности на обединения вселенски механизъм.
32:1.5 (358.2) След като енергия-материята достигне определена степен на материализация на масата, на сцената се появява Райски Син-Създател, съпровождан от Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух. Едновременно с появата на Сина-Създател започва и работата по устройството на архитектурната сфера, която ще стане столичен свят на проектираната локална вселена. Установяването на такава локална вселена отнема дълги епохи, в течение на които слънца придобиват устойчивост, планети се образуват и намират своите орбити и продължава работата по създаването на архитектурните светове, на които предстои да станат столици на съзвездия и системи.
32:2.1 (358.3) В организацията на вселената Синовете-Създатели биват предшествани от управляващите енергията и от други същества, породени от Третия Източник и Център. От пространствените енергии, организирани предварително от тези същества, вашият Син-Създател Михаил е създал обитаемите светове на вселената Небадон и оттогава е посветен на тяхното усърдно управление. Като използват предварително съществуващата енергия, тези божествени Синове създават видимо вещество, проектират живи създания и с помощта на вселенското присъствие на Безкрайния Дух сътворяват многоликата свита от духовни личности.
32:2.2 (358.4) Тези управляващи и регулатори на енергията, които дълго преди появата на Сина-Създател са провели подготвителна работа по физическата организация на вселената, впоследствие се съединяват с Вселенския Син във величествена връзка, като остават завинаги съвместни управляващи на тези енергии, които отначало са организирали и включили към кръговете. В Салвингтон понастоящем действат същите сто енергийни центъра, които са си сътрудничили с вашия Син-Създател при изначалното формиране на тази локална вселена.
32:2.3 (358.5) Първият завършен акт на физическо творение в Небадон е бил организирането на столичния свят — архитектурната сфера на Салвингтон заедно с нейните спътници. От времето на първите действия на енергийните центрове и физически регулатори до пристигането на живия персонал на завършените сфери на Салвингтон са изминали малко повече от един милиард от вашите настоящи планетарни години. Веднага след Салвингтон последвало създаването на стоте столични свята от заплануваните съзвездия и десетте хиляди столични свята на заплануваните локални системи за планетарно управление и администрация, заедно с техните архитектурни спътници. Подобни архитектурни светове са предназначени както за физически, така и за духовни личности, а също и за промеждутъчните, моронтийни или преходни степени на съществуване.
32:2.4 (359.1) Салвингтон — столицата на Небадон, е разположена в самия център на енергомасата на локалната вселена. Но вашата локална вселена не е единична астрономическа система, макар че в нейния физически център се намира огромна система.
32:2.5 (359.2) Салвингтон е личната резиденция на Михаил Небадонски, но Той не пребивава там постоянно. За безпрепятственото функциониране на вашата локална вселена вече не се изисква неотлъчното присъствие на Сина-Създател в столичната сфера, но в ранните епохи на физическата организация на Небадон положението е било друго. Съответният Син-Създател не може да напусне своя столичен свят дотогава, докато с помощта на материализация на достатъчно количество енергия не се достигне гравитационна устойчивост на неговото владение, за да могат различните контури и системи да се уравновесяват посредством взаимно материално притегляне.
32:2.6 (359.3) Когато физическият план за създаването на вселената е изпълнен, Синът-Създател — съвместно със Съзидателния Дух, разработва собствен план за сътворяване на живот, след което Съзидателният Дух — въплъщение на Безкрайния Дух, започва да действа във вселената като самостоятелна съзидателна личност. След формулирането и осъществяването на този първи творчески акт се появява Ярката Утринна Звезда — персонификацията на тази първа творческа представа за индивидуалност и въплъщение на идеала за божественост. Това е главният администратор на вселената, личния партньор на Сина-Създател — същият като него във всички аспекти на характера, макар и съществено ограничен в атрибутите на божествеността.
32:2.7 (359.4) И сега, след като на Сина Създател са осигурени пръв помощник и главен администратор, бива сътворено огромно и великолепно войнство от разнообразни създания. Възникват синове и дъщери на локалната вселена, след което се създава системата за управление на съответното творение, като се започне от върховните съвети на вселената и се стигне до бащите на съзвездия и пълновластните управители на локалните системи — съвкупностите от тези светове, които впоследствие трябва да станат места за обитаване на разнообразни смъртни раси от волеви създания; и начело на всеки от тези светове застава Планетарен Принц.
32:2.8 (359.5) И тогава, след цялостното завършване на организацията на вселената и окончателното комплектоване на нейния персонал, Синът-Създател претворява предложението на Отеца: да създаде смъртен човек по техен божествен образ.
32:2.9 (359.6) Организацията на планетарните обители на Небадон продължава, тъй като тази вселена е наистина едно младо образувание в звездните и планетарни владения на Орвонтон. Съгласно последните данни в Небадон се намират 3 840 101 обитаеми планети, а Сатания — локалната система, към която принадлежи и вашият свят, в много отношения прилича на другите системи.
32:2.10 (359.7) Сатания не е еднородна физическа система, единна астрономическа единица или организация. Нейните 619 обитаеми свята са разположени в над петстотин различни физически системи. Само в пет от тях има повече от два обитаеми свята и от тях само в един има четири обитаеми планети, докато в четиридесет и шест има по два обитаеми свята.
32:2.11 (359.8) Системата с обитаеми светове на Сатания се намира на голямо разстояние от Уверса и от това огромно струпване на звезди, което служи като физически или астрономически център на седмата свръхвселена. Над двеста хиляди светлинни години делят Йерусем — столицата на Сатания, от физическия център на свръхвселената Орвонтон, която се намира много навътре, в плътната част от диаметъра на далечния Млечен Път. Сатания е разположена в периферията на локалната вселена, а Небадон понастоящем се е изместила значително към границата на Орвонтон. От най--отдалечените системи от обитаеми светове до центъра на свръхвселената има малко по--малко от двеста и петдесет хиляди светлинни години.
32:2.12 (360.1) Понастоящем въртенето на вселената Небадон се извършва в отдалечен регион в югоизточната част на свръхвселенските предели на Орвонтон. Най--близките съседни вселени са: Авалон, Хенселон, Санселон, Порталон, Уолверинг, Фановинг и Алворинг.
32:2.13 (360.2) Но еволюцията на локалната вселена е дълга история. Документите, които разказват за свръхвселената, са уводът в тази тема; тези, които се отнасят към настоящия раздел, са продължението й, а следващите, които се отнасят до историята на Урантия и нейното предназначение — са нейният завършек. Но вие ще можете адекватно да проумеете предназначението на смъртните от локалното творение, едва когато внимателно прочетете разказа за живота и ученията на вашия Син-Създател, живял в облика на смъртен човек във вашия собствен еволюционен свят.
32:3.1 (360.3) Единственото абсолютно неизменно творение е централната вселена Хавона, сътворена директно от мисълта на Всеобщия Отец и словото на Вечния Син. Хавона е екзистенциална, съвършена и наситена вселена, която обкръжава обителта на вечните Божества, всеобщия център. Творенията на седемте свръхвселени се отличават с краен и еволюционен характер и последователно развитие.
32:3.2 (360.4) По своя произход всички физически системи на времето и пространството са еволюционни. Даже физическата си стабилност те получават, едва след като придобият постоянни орбити в своите свръхвселени. И локалната вселена се утвърждава в светлината и живота, едва след като се изчерпят възможностите за нейното физическо развитие и всички нейни обитаеми светове придобият вечна неизменност и устойчивост на духовния статут.
32:3.3 (360.5) Освен в централната вселена съвършенството се придобива постепенно. В лицето на централната вселена ни е даден еталон на съвършенство, но всички други владения трябва да придобиват това съвършенство с помощта на съответни методи, предвидени за развитието на съответните светове и вселени. Почти безкрайно разнообразие отличава плановете на Синовете-Създатели, свързани с организацията, развитието, обучението и слагането в ред на техните локални вселени.
32:3.4 (360.6) С изключение на божественото присъствие на Отеца, всяка локална вселена в известен смисъл е копие на административната организация на централната или еталонна вселена. Макар Всеобщият Отец лично да присъства във вселената на своето обитание, той не пребивава в ума на съществата, които произхождат от тази вселена, така, както присъства буквално в душите на смъртните на времето и пространството. Но компенсиращият характер на съгласуването и регулирането на духовните дела на обширното творение изразява върховна мъдрост. В централната вселена Отецът присъства като такъв лично, но отсъства в умовете на децата на това съвършено творение; във вселените на пространството Отецът отсъства като личност: представляват го неговите Пълновластни Синове, а самият той съкровено пребивава в умовете на своите смъртни деца чрез духовното представителство на доличностното присъствие на Тайнствените Наставници, които пребивават в умовете на тези волеви създания.
32:3.5 (360.7) В столицата на съответната локална вселена обитават всички съзидателни личности и техните партньори, които представляват автономната власт и административното самоуправление, с изключение на личното присъствие на Всеобщия Отец. В локалната вселена можете да откриете по нещо от всяко същество и от представителите на почти всички класове разумни създания на централната вселена, с изключение на Всеобщия Отец. Макар че Всеобщият Отец не присъства в дадена локална вселена, той има свой личен представител — Сина-Създател на тази вселена, който отначало е наместник на Бога, а впоследствие — върховен и пълновластен владетел със свои собствени права.
32:3.6 (361.1) Колкото по--надолу се спускаме по стълбицата на живота, толкова по--трудно ни е да съзрем невидимия Отец с очите на вярата. На низшите създания, а понякога и на висшите личности, не винаги се отдава да видят Всеобщия Баща в неговите Синове-Създатели. И така, в очакване на своя духовен растеж, когато съвършенството на развитието ще им позволи да видят Бога със собствените си очи, те постепенно се уморяват, поддават се на духовни съмнения, объркват се и така изолират себе си от прогресивните духовни цели на своето време и вселена. Така губят способността да видят Отеца, виждайки Сина-Създател. Най--надеждната защита на създанието по неговия дълъг път, когато независимо от стремежа към Отеца вътрешните причини правят това невъзможно, е твърдо да се държи за истината-факт за присъствието на Отеца в неговите Синове. Буквално и фигуративно, духовно и личностно Отецът и Синовете са едно. Вярно е: този, който е видял Сина-Създател, е видял Отеца.
32:3.7 (361.2) Устойчивостта и надеждността на личностите от дадена вселена в началото зависи само от степента на сходството им с Божеството. Когато родството, което свързва създанието с изначалните и божествени Източници, стане достатъчно далечно, било то на Божии Синове или на попечители, които принадлежат на Безкрайния Дух, нараства вероятността за дисхармония, объркване, а оттам — за въстания и грях.
32:3.8 (361.3) С изключение на съвършените същества, източник на които e Божеството, всички волеви създания в свръхвселените имат еволюционна природа, като започват своя път от примитивни състояния и се издигат непрекъснато нагоре, в действителност — към центъра. Даже високодуховните личности продължават да се възвисяват по жизнения път, като последователно преминават от живот в живот и от една сфера на друга. За тези, в които присъстват Тайнствените Наставници, действително не съществуват предели за духовен възход и прогрес във вселените.
32:3.9 (361.4) Съвършенството на създанията на времето, когато такова съвършенство накрая бъде постигнато, е изцяло придобито и е истинска собственост на личността. И макар че с постиженията на създанията могат широко да се смесват елементи на благоволение, тези постижения са резултат от индивидуалните усилия и фактическия живот, реакция на личностите спрямо съществуващото обкръжение.
32:3.10 (361.5) От гледна точка на вселената фактът за животинския произход не поставя позорно клеймо на нито една личност, тъй като представлява особен метод за сътворяване на единия от двата основни типа разумни крайни волеви създания. Когато са покорени висотите на съвършенството и вечността, толкова по--голяма е честта за този, който е започнал от най--ниската точка и радостно се е изкачвал стъпка по стъпка по стълбата на живота, и който, достигайки висотите на блаженството, придобива личен опит, който включва неподправеното знание от всеки жизнен етап от началото до върха.
32:3.11 (361.6) Във всичко това е видна мъдростта на Създателите. За Всеобщия Отец би било еднакво просто да направи всички смъртни съвършени създания, да ги дари със съвършенство със силата на своето божествено слово. Но това би ги лишило от чудесния опит, придобиван в резултат от дерзанието и подготовката, присъщи на дългото и постепенно възвисяване към центъра — опит, даден само на тези, които са имали щастието да започнат от най--ниската степен на живота.
32:3.12 (362.1) В обкръжаващите Хавона вселени съществуват точно толкова съвършени създания, колкото е необходимо за удовлетворяване потребностите от образцови наставници на тези, които се възвисяват по еволюционната стълба на живота. Емпиричната природа на личностите от еволюционен тип е естествено космическо допълнение към извечно-съвършената природа на създанията, които населяват Рая-Хавона. В действителност както съвършените, така и станалите съвършени създания са незавършени с оглед на крайната тоталност. Но при взаимодопълващото се обединение на екзистенциално съвършените създания на Рая-Хавона и станалите емпирично съвършени завършили, които се възвисяват от еволюционните сфери, двата типа се освобождават от присъщите им ограничения и така могат да се опитат съвместно да достигнат небесните висоти — висшия статут на създанията.
32:3.13 (362.2) Тези процеси, в които са въвлечени създанията, са вселенско отражение на действия и реакции в Седмократното Божество, където извечната божественост на Райската Троица се съвместява с формиращата се божественост на Висшите Създатели на пространствено-времевите вселени в пределите, с помощта и посредством енергийно-актуализиращото Божество на Върховното Същество.
32:3.14 (362.3) Божествено съвършеното създание и еволюционно станалото съвършено създание са равни по потенциал на божественост, но се отличават по нейния тип. За постигането на върховната степен на служене те са принудени да зависят един от друг. Еволюционните свръхвселени зависят от съвършената Хавона, която осигурява окончателна подготовка за техните възходящи обитатели, но и на съвършената централна вселена ú е необходимо съществуването на усъвършенстващи се свръхвселени за осигуряване на пълнота в развитието на нейните низхождащи жители.
32:3.15 (362.4) Двете основни проявления на крайната реалност — вроденото и придобитото съвършенство, независимо дали това са личности или вселени, се характеризира със съгласуваност, взаимозависимост и взаимовръзка. Всяко се нуждае от своята противоположност за постигане на завършеност на функциите, служенето и предназначението.
32:4.1 (362.5) Не бива да смятате, че доколкото Всеобщият Отец е предал толкова много от самия себе си и от своята власт на други, Той е мълчалив или пасивен член на съюза на Божествата. Освен личностната сфера и посвещаването на Настройчиците Той се представя като най--малко активното от Райските Божества, в смисъл, че позволява на равноправните Божества, своите Синове, както и на множеството създадени разумни същества, да правят толкова много за претворяването на неговия вечен замисъл. Той е мълчаливият член на съзидателното трио само в този смисъл, че никога не прави нищо от това, което могат да направят неговите равноправни или подчинени партньори.
32:4.2 (362.6) Бог в пълна степен разбира потребността на всяко разумно създание от действия и опит и затова във всяка ситуация, независимо дали тя има отношение към съдбата на вселената или към благополучието на най--скромното от нейните създания, Бог се въздържа от активност в полза на милиардите създания и личности Създатели, които по присъщия за тях начин се явяват като негови посредници във всяка вселенска ситуация или творчески акт. Но независимо от тази сдържаност, независимо от това проявление на безкрайна съгласуваност чрез предопределени сили и личности съществува действително, буквално и лично участие на Бога в тези събития. Всички тези средства Отецът използва за благото на цялото свое обширно творение.
32:4.3 (363.1) Що се отнася до политиката, ръководството и управлението на дадена локална вселена, Всеобщият Баща действа в лицето на своя Син-Създател. Всеобщият Баща никога не се намесва във взаимоотношенията на Божиите Синове, в груповите взаимовръзки на личностите, които водят началото си от Третия Източник и Център, или в отношенията между които и да са други създания, такива като човешките същества. Винаги главен е законът на Сина--Създател, владичеството на Бащите на Съзвездия, Пълновластните Управители на Системи и Планетарните Принцове — правилата и методите, предопределени за съответната вселена. Не съществува разделение на властите; божествената власт никога не противоречи на божествения замисъл. Божествата се отличават със съвършено и вечно единодушие.
32:4.4 (363.2) Синът-Създател притежава върховна власт по всички въпроси, свързани с етиката, взаимоотношенията на всеки клас създания с всеки друг клас или на двама или повече индивиди в която и да е група; но подобен план не означава, че Всеобщият Баща не може по своему да се намесва и да направи нещо по желание на своя божествен разум с всяко отделно създание във всяка точка на творението във всичко, което се отнася до текущия статут на този индивид или до неговите възможности в бъдещето и което има отношение към вечния план на Отеца и към неговия безкраен замисъл.
32:4.5 (363.3) В смъртните волеви създания присъствието на Отеца се състои във вътрешния Настройчик — частица от неговия доличностен Дух; освен това Отецът е източникът на личността на подобно смъртно волево създание.
32:4.6 (363.4) Тези Настройчици на Съзнанието са посвещения на Всеобщия Баща и са сравнително изолирани; те пребивават в човешкия разум, но нямат някакво забележимо отношение към етическите проблеми на съответното локално творение. Те не са непосредствено координирани нито със серафическата служба, нито с администрацията на системите, на съзвездията или на дадена локална вселена, нито даже с управлението на Сина-Създател, чиято воля е върховен закон в неговата вселена.
32:4.7 (363.5) Вътрешните Настройчици представляват един от обособените, макар и унифицирани, начини, с помощта на които Бог установява връзка със създанията на своето почти безкрайно творение. Така невидимото за смъртния човек същество показва своето присъствие и ако Бог можеше, би ни открил себе си и по други начини, но такова по-нататъшно разкриване не е божествено възможно.
32:4.8 (363.6) Ние виждаме и разбираме механизма, посредством който Синовете придобиват задълбочени и пълни сведения за вселените под тяхна юрисдикция; но не можем напълно да разберем онези методи, които позволяват на Бог лично да има толкова изчерпателни познания за вселената на вселените, макар да сме способни да осъзнаем поне възможния път за получаване от Всеобщия Баща на информация за съществата в своето гигантско творение и откриването от негова страна на своето присъствие пред тях. Посредством личностния кръг Отецът знае — притежава лично знание за всички мисли и деяния на всички същества във всички системи на всички вселени в цялото творение. Макар че сме неспособни докрай да осмислим този метод на общуване на Бога със своите деца, ние можем да потвърдим своята увереност в това, че “Господ познава своите деца“ и че по отношение на всеки от нас той „забелязва къде сме се родили“.
32:4.9 (363.7) В духовно отношение, във вашата вселена и вашето сърце, Всеобщият Баща присъства чрез един от Седемте Главни Духа на централната обител и неговото конкретно присъствие се проявява в божествения Настройчик, който живее, труди се и очаква в дълбините на смъртния разум.
32:4.10 (363.8) Бог не е егоцентрична личност; Отецът щедро отдава себе си на своите творения и на своите деца. Той живее и действа не само в Божествата, но и в своите Синове, на които доверява абсолютно всичко, което е божествено възможно за тях. Всеобщият Отец наистина се е отказал от всички функции, които може да изпълни друго същество. И това е толкова вярно по отношение на смъртния човек, както и по отношение на Сина--Създател, който управлява от името на Бога в столицата на локалната вселена. Така виждаме как се претворява идеалната и безкрайна любов на Всеобщия Отец.
32:4.11 (364.1) Всеобщото посвещаване на Отеца на вселената е предостатъчно доказателство както за величието, така и за великодушието на неговата божествена природа. Ако Бог не е предал някаква своя част на всеобщото творение, то от този остатък той с голяма щедрост посвещава на обитаващите в реалиите на смъртните Настройчици на Съзнанието — Тайнствените Наставници на времето, които така търпеливо пребивават в смъртните кандидати за вечен живот.
32:4.12 (364.2) Всеобщият Баща сякаш е излял себе си, за да може щедро да дари цялото творение с личност и възможност за духовно развитие. Бог ни е дал себе си, за да можем да бъдем като него, и е запазил за себе си само част от своето могъщество и слава, необходими за поддържане на тези неща, от любов към които той е лишил себе си от всичко останало.
32:5.1 (364.3) В движението на вселените през пространството има велика и славна цел. Усилията на смъртните не са напразни. Всички ние участваме в претворяването на един грандиозен замисъл, на едно колосално начинание и неговата необятност ни позволява да видим само малка част във всяко конкретно време и в течение на всеки един живот. Всички ние сме част от вечен проект, който Боговете надзирават и преработват. Целият великолепен и всеобщ механизъм продължава величественото си движение в пространството под акомпанимента на музиката, която отмерва безкрайната мисъл и вечната цел на Първия Велик Източник и Център.
32:5.2 (364.4) Вечната цел на вечния Бог е висш духовен идеал. Събитията на времето и усилията на материалното съществуване са само временна опора — мост, който води до другата страна, до обетованата земя на духовната реалност и небесното битие. Разбира се, за вас, смъртните, не е лесно да постигнете идеята за вечен замисъл; вие сте практически неспособни да осмислите вечността на това, което няма начало и край. Всичко, което на вас ви е познато, е крайно.
32:5.3 (364.5) Що се отнася до отделния живот, продължителността на съществуване на един свят или хронологията на всяка свързана последователност от събития, то на вас ви се струва, че имате работа с изолиран отрязък от време, че винаги съществуват начало и край. Може привидно да изглежда, че при последователно подреждане на една поредица от подобни преживявания, животи, периоди или епохи се образува прав път, обособено времево събитие, което успява само да хвърли мимолетна сянка върху безкрайния лик на вечността. Но когато гледаме на всичко това иззад кулисите, откриващата се пред нас по-цялостна картина и по-дълбоко разбиране внушават мисълта за това, че подобно тълкуване е неадекватно, че то е откъслечно и съвършено непригодно като правилно обяснение и съотнасяне на процесите на времето към основната цел на най-важните реакции на вечността.
32:5.4 (364.6) На мен ми се струва, че с цел обясняване на смъртния разум би имало голям смисъл да се представи вечността като цикъл, а вечният замисъл — като безкраен кръг, при което цикълът на вечността е по определен начин синхронизиран с преминаващите материални цикли на времето. Що се отнася до секторите на времето, съединени с цикъла на вечността и явяващи се негова част, то ние сме принудени да признаем, че такива времеви епохи се раждат, живеят и умират точно така, както се раждат, живеят и умират времевите същества. Мнозинството хора умират затова, защото не постигат такова ниво на духовно развитие, което би им позволило да се слеят с Настройчика, вследствие на което метаморфозата на смъртта става единственият възможен начин, който им позволява да се освободят от оковите на времето и от връзките на материалното творение и с това да тръгнат в крак с устремената напред процесия на вечността. Преминали успешно изпитателния живот във времето и материалното битие, вие получавате възможност да продължите своя път във връзка със и даже като част от вечността, в безкрайно завъртане по кръга на вечните епохи заедно със световете на пространството.
32:5.5 (365.1) Секторите на времето са подобни на мимолетното проявление на личността в преходна форма; те се появяват за известно време, след което изчезват от човешкото полезрение, само за да се появят отново като нови участници и неизчезващи съставни елементи на по-висшия живот — безкрайното завъртане по кръга на вечността. В светлината на нашата вяра в една имаща граници вселена, която се движи по огромна издължена орбита около централната обител на Всеобщия Баща, вечността едва ли може да бъде представена като прав път.
32:5.6 (365.2) Откровено казано, за крайния разум на времето вечността е непостижима. Вие сте просто неспособни да я обхванете с ума си; неспособни сте да я осмислите. Аз не я представям в цялата ú пълнота, но даже ако бях направил това, пак нямаше да мога да изложа своята представа пред човешкия разум. И все пак направих всичко, което е по силите ми, за да изразя изобщо някак нашия възглед и да ви разкажа поне нещо за нашето разбиране на вечните явления. Стремя се да ви помогна да си съставите определена представа за тези ценности, които притежават безкрайна същност и вечен смисъл.
32:5.7 (365.3) В съзнанието на Бога съществува план, който обхваща всяко създание в цялото му обширно владение, и този план е една вечна цел с безгранични възможности — неограничен напредък и вечен живот. И неизчерпаемите съкровища на този несравним път ви очакват — нужно е само да се стремите към тях!
32:5.8 (365.4) Пред вас е вечната цел! Очаква ви дръзновено пътешествие — постигането на божественост! Надпреварата за съвършенство е започнала! Участник в нея може да стане всеки и със сигурна победа ще се увенчаят усилията на всяко човешко същество, което ще се включи в надпреварата за вяра и доверие, осланяйки се на водачеството на вътрешния Настройчик и на ръководството на добрия дух на Вселенския Син, така щедро излят върху всичката плът.
32:5.9 (365.5) [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Върховния Съвет на Небадон и назначен за изпълнението на тази мисия от Гавраил Салвингтонски.]
Книгата Урантия
Документ 33
33:0.1 (366.1) МАКАР че ние не се съмняваме в това, че Всеобщият Баща управлява своето обширно творение, в управлението на локалната вселена той действа чрез Сина-Създател. Лично участие в административните дела на локалната вселена Отецът няма. Тези права се предоставят на Сина-Създател и Майчинския Дух на локалната вселена, а също така и на разнообразното им потомство. Плановете, политиката и административните актове на локалната вселена се формират и изпълняват от този Син, който — съвместно с Духа, предава изпълнителната власт на Гавраил, а съдопроизводството — на Бащите на Съзвездията, на Властелините на Системите и на Планетарните Принцове.
33:1.1 (366.2) Нашият Син-Създател е олицетворение на 611 121 -ата оригинална концепция за безкрайна индивидуалност, едновременно възникнала във Всеобщия Баща и Вечния Син. Михаил Небадонски е „единородният Син“, олицетворяващ тази 611 121 -ва всеобща концепция за божественост и безкрайност. Неговата резиденция представлява обител от три части от светлина в Салвингтон. Това жилище е устроено така, защото Михаил е преживял и трите стадия на съществуване на разумно създание: духовен, моронтиен и материален. Вследствие името, с което било свързано неговото седмо и последно посвещение на Урантия, него понякога го споменават и като Христос Михаил.
33:1.2 (366.3) Нашият Син-Създател не е Вечният Син — екзистенциалният Райски партньор на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух. Михаил Небадонски не е член на Райската Троица. Въпреки това в своите владения нашият Син-Владетел притежава всички божествени атрибути и могъщество, които би могъл да демонстрира и самият Вечен Син, ако действително присъстваше в Салвингтон и действаше в Небадон. Михаил притежава даже по-голямо могъщество и власт, тъй като той не само олицетворява Вечния Син, но е и пълноправен представител и действително въплъщение на личностното присъствие на Всеобщия Баща в локалната вселена. Той представлява даже Бащата-Сина. Тези качества превръщат даден Син-Създател в най-могъщия, разностранен и влиятелен от всички божествени същества, способен непосредствено да управлява еволюционните вселени и да установява личностен контакт с незрели създания.
33:1.3 (366.4) Нашият Син-Създател проявява същата притегателна сила на духа, духовната гравитация — влиянието, разпространявано от столицата на локалната вселена, която щеше да проявява Вечният Син на Рая, ако лично присъстваше в Салвингтон, и нещо повече: този Вселенски Син е олицетворение на Всеобщия Баща по отношение на вселената Небадон. Синовете-Създатели са личностни центрове за духовните сили на Райския Баща-Син. Синовете-Създатели всъщност са окончателните личностно-енергийни средоточия на могъщите пространствено-времеви атрибути на Бог-Седмократния.
33:1.4 (367.1) Синът-Създател е персонализация на Всеобщия Баща и неговите наместници; в своята божественост той е единороден Вечен Син и е съзидателен партньор на Безкрайния Дух. За нашата вселена и всички нейни обитаеми светове Пълновластният Син за всички практически намерения и цели се явява Бог. Той олицетворява всички Райски Божества, достъпни за осмислено разбиране от развиващите се смъртни. Този Син и неговият духовен партньор фактически са вашите творци-родители. За вас Михаил, Синът-Създател, е върховната личност; за вас Вечният Син е свръхвърховно същество — безкрайна личност на Божеството.
33:1.5 (367.2) В лицето на Сина-Създател ние имаме управител и божествен родител, който се отличава с такова могъщество, умение и милосърдие, с каквито щяха да се отличават Всеобщият Баща и Вечният Син, ако присъстваха в Салвингтон и управляваха делата на вселената Небадон.
33:2.1 (367.3) Наблюдението над Синовете-Създатели показва, че някои от тях повече напомнят за Бащата, други за Сина, а трети обединяват в себе си качествата и на двамата безкрайни родители. Нашият Син-Създател съвсем определено притежава черти и атрибути, които повече напомнят за Вечния Син.
33:2.2 (367.4) Михаил решил да създаде тази локална вселена и днес той притежава върховната власт в своето творение. Неговата лична власт е ограничена от изначално съществуващите и събиращи се в Рая гравитационни кръгове, а също и от това, че Извечно Древните от правителството на свръхвселената оставят за себе си правото за произнасяне на окончателно решение относно прекратяването на съществуването на личностите. Личността е изключително посвещение на Отеца, но Синовете-Създатели, с одобрението на Вечния Син, пораждат нови типове създания и в сътрудничество със своите партньори Духове могат да предприемат нови трансформации на енергия-материята.
33:2.3 (367.5) Михаил е олицетворението на Райските Баща-Син в локалната вселена Небадон; затова когато Съзидателният Майчински Дух — образът на Безкрайния Дух в локалната вселена, е подчинила себе си на Христос Михаил след неговото завръщане от последното му посвещение на Урантия, Синът-Владетел придобил „цялата власт на небето и на земята“.
33:2.4 (367.6) Това подчинение на Божествените Попечителки на Синовете-Създатели на локалните вселени превръща Синовете-Владетели в индивидуални вместилища на божествеността на Отеца, Сина и Духа, проявявани в крайна форма, докато опитът за посвещение в образа на създанията позволява на Михаиловците да изразяват емпиричната божественост на Върховното Същество. Това са единствените същества във вселените, лично изчерпващи потенциалите на съществуващия краен опит, и никой във вселените не притежава такава квалификация за еднолична върховна власт.
33:2.5 (367.7) Макар че резиденцията на Михаил официално е разположена в столицата на Небадон в Салвингтон, той прекарва много време извън нейните предели, посещавайки столици на съзвездия и системи и даже отделни планети. Той периодически посещава Рая и често бива в Уверса, където се съвещава с Извечно Древните. Когато отсъства от Салвингтон, неговото място се заема от Гавраил, който в такива случаи става регент на вселената Небадон.
33:3.1 (368.1) Макар Безкрайният Дух да изпълва със себе си всички вселени на времето и пространството, в столичния свят на всяка локална вселена съществува негово специализирано средоточие, притежаващо всички качества на личността чрез съзидателно взаимодействие със Сина-Създател. Що се отнася до локалната вселена, Синът-Създател притежава върховна административна власт; Безкрайният Дух, в лицето на Божествената Попечителка, винаги взаимодейства с него, оставайки абсолютно равноправен партньор.
33:3.2 (368.2) Вселенският Майчински Дух на Салвингтон — партньорка на Михаил в управлението и ръководството на Небадон, принадлежи към шестата група на Висшите Духове, бидейки 611 121 -ят член на тази категория. Тя доброволно поискала да съпровожда Михаил при неговото освобождаване от своите задължения в Рая и оттогава действа заедно с него при създаването и управлението на неговата вселена.
33:3.3 (368.3) Синът-Владетел е единоличният властелин в своята вселена, но детайлното управление се осъществява от Сина съвместно с Вселенския Дух. Макар Духът неизменно да признава Сина като владетел и управител, Синът винаги предоставя на Духа равностойно положение и пълномощия във всички дела, отнасящи се към тяхното владение. Във всичко, което е свързано с посвещаване на любов и живот, Синът-Създател среща неизменна и съвършена поддръжка и получава изкусна помощ в лицето на мъдрия, извечно верен Вселенски Дух и неговата разнолика свита от ангелски личности. Такава Божествена Попечителка в действителност е майката на духовете и духовните личности, вездесъщият и премъдър съветник на Сина-Създател, точният и истински израз на Безкрайния Дух на Рая.
33:3.4 (368.4) Синът действа като баща в своята локална вселена. Духът — в разбиранията на смъртните създания, изпълнява ролята на майка, неизменно помагайки на сина, и е извечно незаменим за управлението на вселената. В условията на въстание само Синът и неговите партньори-Синове са способни да действат като избавители. Духът не може да противостои на метежници или да защити властта, но той извечно помага на Сина във всичко, с което той се сблъсква в своите усилия по стабилизация на управлението и укрепване на властта в световете, поразени от зло или потънали в грях. Единствено Син е способен да спаси тяхното съвместно творение, но нито един Син не би могъл да се надява на сигурен успех без постоянното участие на Божествената Попечителка и нейното обширно войнство от духовни помощнички — дъщери на Бога, които толкова предано и доблестно се борят за благополучието на смъртните хора и триумфа на техните божествени родители.
33:3.5 (368.5) След приключването на седмото и последно посвещение на Сина-Създател в облика на създание неопределеността, свързана с периодичната изолация на Божествената Попечителка, завършва и тя завинаги получава сигурно положение като упълномощена вселенска помощничка на Сина. И на празненството в чест на възкачването на Сина-Създател на престола в лицето на Сина-Владетел, пред множеството събрали се създания, Вселенският Дух за пръв път прави публично и всеобщо изявление за подчинение на Сина, като полага клетва за вярност и послушание. В Небадон това събитие стана при завръщането на Михаил в Салвингтон след неговото посвещение на Урантия. Преди това знаменателно събитие Вселенският Дух никога не е признавал своето подчинение на Вселенския Син и едва след доброволното предаване от Духа на могъществото и властта може истински да се каже за Сина, че „нему е дадена цялата власт на небето и земята“.
33:3.6 (369.1) След клетвата за посвещение, положена от Съзидателния Майчински Дух, Михаил Небадонски великодушно призна вечната зависимост от своя партньор, Духа, назначавайки го за съвместен управител във вселенските владения и изисквайки от всички техни създания да дадат такава клетва за вярност на Духа, каквато са дали на Сина; след това беше обнародвана окончателната „Декларация за равенство“. Независимо от пълновластието в своята локална вселена Синът обяви на световете, че Духът е равен на него по отношение на всички личностни качества и атрибути от божествен характер. Това е трансцендентален модел на организация на семейството и управлението даже за низшите създания на пространствените светове. Такъв — действителен и истински, е високият идеал за семейството и човешката институция на доброволния брак.
33:3.7 (369.2) Понастоящем Синът и Духът възглавяват вселената до голяма степен така, както бащата и майката охраняват и опекунстват своето семейство от синове и дъщери. Съвсем уместно е Вселенският Дух да се нарича съзидателен партньор на Сина-Създател, а обитаващите в световете създания — синове и дъщери, огромно и славно семейство, за което, обаче, родителите носят безпределна отговорност и за което безкрайно се грижат.
33:3.8 (369.3) Синът инициира създаването на някои от своите вселенски деца, докато Духът носи изключителната отговорност за създаването на многобройни категории духовни личности, които се грижат за и служат под ръководството на този Майчински Дух. При създаването на други типове вселенски личности Синът и Духът действат заедно, при което нито един от тях не пристъпва към нито един съзидателен акт, без да се посъветва и без да получи одобрение от другия.
33:4.1 (369.4) Ясната Утринна Звезда представлява персонализация на първата концепция за индивидуалност и идеал на личността, замислена от Сина-Създател, и въплъщение на Безкрайния Дух в локалната вселена. Връщайки се към ранния период в историята на локалната вселена, преди съюза, свързващ Сина-Създател и Майчинския Дух с нишките на творческото обединение, назад към времената на създаване на тяхното разностранно семейство от синове и дъщери, първият съвместен акт на това младо и свободно съдружие на тези две божествени личности води до появата на най-висшата духовна личност на Сина и Духа — Ясната Утринна Звезда.
33:4.2 (369.5) Във всяка локална вселена се появява само едно такова величествено и мъдро същество. Всеобщият Баща и Вечният Син са способни да създават и действително създават в лицето на безкраен брой Синове равни на себе си в божествеността; но във всяка вселена подобни Синове, в съюз с Дъщерите на Безкрайния Дух, са способни да създадат само една Ясна Утринна Звезда във всяка вселена — подобно на себе си същество, в значителна степен наследяващо тяхната съвместна природа, но не и прерогативите им на създатели. Гавраил Салвингтонски прилича на Вселенския Син по божествеността на своята природа, макар да е съществено ограничен от гледна точка на атрибутите на Божеството.
33:4.3 (369.6) Този първороден син на създателите на новата вселена е уникална личност, притежаваща много възхитителни черти, които не са изразени в явна форма в нито един от родителите — същество с безпрецедентна разностранност и невъобразимо великолепие. Тази небесна личност обединява божествената воля на Сина и творческото въображение на Духа. Помислите и деянията на Ясната Утринна Звезда винаги ще изразяват както Сина-Създател, така и Съзидателния Дух. Освен това подобно същество е способно дълбоко да разбира и и благожелателно да общува както със серафическото войнство, така и с материалните еволюционни волеви създания.
33:4.4 (370.1) Ясната Утринна Звезда не е създател, но е един изумителен ръководител, личен административен представител на Сина-Създател. С изключение на процеса сътворяване и даряване на живот, Синът и Духът никога не обсъждат важни вселенски въпроси в отсъствието на Гавраил.
33:4.5 (370.2) Гавраил Салвингтонски е главният администратор на вселената Небадон и върховният съдия на всички административни апелации, отнасящи се до управлението на вселената. При създаването на този вселенски управляващ той е бил дарен с всичко необходимо за изпълнението на неговата работа, но е придобивал опит и едновременно с растежа и еволюцията на нашата локална вселена.
33:4.6 (370.3) Гавраил е главното длъжностно лице, отговорно за изпълнението на мандатите на свръхвселената по отношение на неличностните проблеми на локалната вселена. Повечето въпроси, свързани с периодическите възкресения и съдебните постановления на Извечно Древните, притежаващи масов характер, също се предават за изпълнение на Гавраил и неговия персонал. По такъв начин Гавраил е едновременно главен администратор на управителите както на свръхвселената, така и на локалната вселена. В негово разпореждане се намира корпусът на неразкритите смъртни умели административни помощници, създадени за изпълнение на своята особена работа. В допълнение към тези помощници Гавраил може да използва всяка и всички категории небесни същества, действащи в Небадон; освен това той е и главнокомандващ „небесните армии“ — войнството на ангелите.
33:4.7 (370.4) Гавраил и неговият персонал не са учители — те са администратори. На нас ни е неизвестно те някога да са оставяли своите непосредствени дела, с изключение на инкарнациията на Михаил при неговото посвещение в облика на създание. По време на такива посвещения Гавраил винаги неизменно е изпълнявал волята на инкарнирания Син и в сътрудничество с Извечно Единния е ставал фактически управляващ вселената по време на последващите посвещения. От времето на посвещението на Михаил в облика на смъртен Гавраил е тясно свързан с историята и развитието на Урантия.
33:4.8 (370.5) Освен срещите в световете на посвещения, а също и по време на общите и специални възкресения смъртните рядко ще се сблъскват с Гавраил при своето извисяване в локалната вселена, докато не започнат да участват в административната дейност на локалното творение. Като администратори от каквато и да е категория и ниво вие ще бъдете под ръководството на Гавраил.
33:5.1 (370.6) Управлението на личностите с троичен произход завършва на нивото на правителството на свръхвселените. Локалните вселени се управляват от личности с двойствен произход; тук за пръв път се появява концепцията за баща-майка. Баща на вселената е Синът-Създател, майка — Божествената Попечителка, Съзидателният Дух на локалната вселена. Въпреки това всяка локална вселена се благославя от присъствието на някои личности от централната вселена и Рая. Начело на тази Райска група в Небадон е посланикът на Райската Троица Емануил Салвингтонски — Извечно Единният, назначен в локалната вселена Небадон. В определен смисъл на думата този върховен Троичен Син е също така и личен представител на Всеобщия Баща при съда на Сина-Създател, оттук и името му — Емануил.
33:5.2 (370.7) Емануил Салвингтонски е 611 121 -ят представител на шестата категория на Висшите Троични Личности — същество с възвишено достойнство и такава необикновена скромност, че отхвърля почитанието и поклонението на всички живи създания. Той се отличава с това, че е единствената личност в Небадон, която нито веднъж не е признавала подчинението спрямо себе си на своя брат Михаил. Той действа като съветник на Пълновластния Син, но дава съвети само в отговор на молба. В отсъствието на Сина-Създател Емануил е способен да възглави всеки върховен съвет на вселената, но взема участие в административните дела на вселените, само когато бъде помолен за това.
33:5.3 (371.1) Този представител на Рая в Небадон е неподвластен на правителството на локалното творение. Неговото притежаване на законни права не се разпростира върху изпълнителните дела на формиращата се локална вселена, с изключение на контрола над своите братя — Извечно Верните, служещи в столичните светове на съзвездията.
33:5.4 (371.2) Извечно Верните, както и Извечно Единните, никога не предлагат своите съвети или помощ, ако не бъдат помолени за това. Тези представители на Рая в съзвездията са последното лично присъствие на Неизменните Синове на Троицата, действащи като съветници в локалните вселени. Съзвездията са по-тясно свързани с администрацията на свръхвселената, отколкото локалните системи, които се управляват изключително от местни личности на локалната вселена.
33:6.1 (371.3) Гавраил е главният администратор и непосредствен управляващ на Небадон. Отсъствието на Михаил в Салвингтон в никаква степен не пречи на ритмичното управление на вселенските дела. В негово отсъствие — както например по време на неотдавнашната среща на Синовете-Владетели на Орвонтон в Рая, Гавраил става регент на вселената. В такива случаи Гавраил винаги се съветва с Емануил Салвингтонски по всички най-важни въпроси.
33:6.2 (371.4) Бащата-Мелхиседек е първият помощник на Гавраил. Когато Ясната Утринна Звезда отсъства от Салвингтон, неговите задължения изпълнява този изначален Син от категорията на Мелхиседек.
33:6.3 (371.5) Различните подчинени в администрацията имат специални области на отговорности във вселената. Отговаряйки като цяло за благополучието на влизащите в системата планети, правителството на системите се занимава преди всичко с физическия статут на живите същества с биологични проблеми. На свой ред управителите на съзвездието отделят особено внимание на социалните и държавни условия, господстващи на различни планети и в системите. Правителството на съзвездието е заето главно с въпроси, свързани с обединението и стабилизацията. На по-високо ниво управителите на вселената повече се занимават с духовния статут на световете.
33:6.4 (371.6) Посланиците се назначават със съдебни постановления и са представители на едни вселени пред други. Консулите са представители на съзвездия в други съзвездия и в столичните светове на вселените; те биват назначавани със законодателен акт и действат само в пределите на локалната вселена. Наблюдатели се назначават с изпълнително разпореждане на Владетеля на Системата и представляват тази система в останалите системи и столиците на съзвездията; техните действия също са ограничени само от пределите на локалната вселена.
33:6.5 (371.7) От Салвингтон пространствените съобщения едновременно биват насочвани към столицата на съзвездията и системите, а също и към отделните планети. Всички върховни категории небесни същества са способни да използват съответната служба за общуване със своите събратя, разпръснати по цялата вселена. Системата за далечни връзки на вселената обхваща всички обитаеми светове независимо от техния духовен статут.
33:6.6 (372.1) Междупланетните връзки са отказани само на тези светове, на които е наложена духовна карантина. Главата на Бащите на Съзвездията редовно изпраща пространствени съобщения от столичния свят по системата за далечна връзка със съзвездията.
33:6.7 (372.2) Хронологията на събитията се определя, изчислява и уточнява от специална група същества на Салвингтон. Стандартният ден в Небадон е равен на осемнадесет дни, шест часа и две и половина минути урантийско време. Небадонската година представлява отрязъкът от време, изразходван за завъртането на вселената по отношение на уверската орбита, и съответства на сто дни стандартно вселенско време — около пет урантийски години.
33:6.8 (372.3) Небадонското време, предавано от Салвингтон, е стандарт за всички съзвездия и системи в тази локална вселена. Всяко съзвездие води своите дела по небадонско време, но системите, както и отделните планети, се придържат към собствено отчитане на времето.
33:6.9 (372.4) В системата на времето на Йерусем денят на Сатания е малко по-кратък (с 1 час, 4 минути и 15 секунди) от три урантийски дни. Тези системи за отчитане на времето са известни като салвингтонско, или вселенско, време и системно, или сатанийско, време. Стандартно е вселенското време.
33:7.1 (372.5) Синът-Владетел Михаил е посветен по принцип само на три неща: съзидание, осигуряване на живот и опека. Той не взема лично участие в съдебната дейност на вселената. Създателите никога не съдят своите създания; това е изключителна функция на високообразовани създания, притежаващи действителен опит на създадени същества.
33:7.2 (372.6) Цялата съдебна система на Небадон се намира под наблюдението на Гавраил. Върховните съдилища, разположени на Салвингтон, се занимават с проблеми с общовселенско значение, а също така и с апелации, постъпващи от съдилищата на системите. Съществуват седемдесет отделения на тези вселенски съдилища, функциониращи в седем сектора — по десет секции във всеки. Всички съдебни заседания се провеждат от двама съдии: единият изразява изначалното съвършенство, другият притежава опита на възвисяването.
33:7.3 (372.7) Що се отнася до правомощията, съдиите на локалните вселени са ограничени по следните въпроси:
33:7.4 (372.8) 1. Администрацията на локалната вселена се занимава със съзиданието, еволюцията, поддръжката и помощта. Затова вселенските съдии нямат право да разглеждат дела, имащи отношение към въпросите на вечния живот и смърт. Не става дума за естествената смърт във вида, в който тя съществува на Урантия, а в случаите, в които съдът се сблъсква с правото за продължаване на съществуването, вечния живот, то такъв въпрос трябва да се предава в съдилищата на Орвонтон, а в случай че делото се реши не в полза на индивида, то присъдите се привеждат в изпълнение по заповед на главата на свръхправителството и с помощта на средствата, които са им предоставени на разположение.
33:7.5 (372.9) 2. Простъпката или предателството на когото и да е от Божиите Синове на Локалната Вселена, поставящи под заплаха техния статут и пълномощия като Синове, никога не се разглежда в съдилищата на Син; такъв конфликт незабавно се предава в съдилищата на свръхвселената.
33:7.6 (372.10) 3. След духовна изолация въпросът за пълното възстановяване на духовния статут в братството на локалното творение на всяка съставна част на локалната вселена — например, локалната система — трябва да се решава от върховната асамблея на свръхвселената.
33:7.7 (373.1) По всички останали въпроси съдилищата на Салвингтон са окончателна и върховна инстанция. Техните решения и разпореждания не подлежат на обжалване и не могат да бъдат избегнати.
33:7.8 (373.2) Колкото и несправедливи да изглеждат решенията, вземани по отношение на хорските спорове на Урантия, във вселенското правосъдие наистина господстват равенството и справедливостта. Вие живеете в добре организирана вселена и можете да разчитате на това, че рано или късно ви чака справедливо и даже милосърдно отношение.
33:8.1 (373.3) В столичния свят на Небадон — Салвингтон, няма истински законодателни органи. Столичните светове на вселените се занимават основно с раздаване на правосъдие. Законодателните асамблеи на локалната вселена са разположени в столиците на стоте съзвездия. Системите изпълняват главно изпълнителна и административна работа на локалните творения. Владетелите на системата и техните партньори осигуряват изпълнението на законодателните актове на управителите на съзвездията и привеждат в изпълнение съдебните постановления на върховните съдилища на вселената.
33:8.2 (373.4) Макар в столичните светове на вселените да отсъства истинска законотворческа дейност, в Салвингтон действат различни консултативни и изследователски асамблеи, имащи разнообразна структура и ръководство в съответствие с техните намерения и цели. Някои от тях са постоянни, други се разформироват след изпълнението на своите задачи.
33:8.3 (373.5) Върховният съвет на локалната вселена включва трима членове от всяка система и седем представители от всяко съзвездие. Изолираните системи не са представени в тази асамблея, но им е позволено да изпращат наблюдатели, които присъстват на всички обсъждания и изучават техните материали.
33:8.4 (373.6) Стоте върховни ратификационни съвета също се намират в Салвингтон. Президентите на тези съвети образуват най-близкото работно обкръжение на Гавраил.
33:8.5 (373.7) Всички заключения на върховните съвещателни съвети на вселената се предават или на съдебните органи на Салвингтон, или на законодателните асамблеи на съзвездията. Тези върховни съвети не притежават правото или възможността да претворяват в живота своите препоръки. Когато техните изводи се опират върху основополагащи закони на вселената, съдиите на Небадон излизат с решение за реализацията на такива съвети; но ако техните препоръки имат отношение към локалните или извънредни условия, те трябва да се предават по-надолу, в законодателните асамблеи на съзвездията, за обсъждане и придобиване на законна сила, след което се предават за изпълнение от властите на системата. В действителност тези върховни съвети са свръхзаконодателни събрания на вселената, но те не притежават правото да привеждат в сила закони и нямат възможности да изпълняват решения.
33:8.6 (373.8) Макар че ние говорим за вселенска администрация, използвайки думите „съдилища“ и „асамблеи“, трябва да се има предвид, че тези духовни действия съществено се отличават от по-примитивните и материални дейности на Урантия, носещи съответстващи названия.
33:8.7 (373.9) [Представено от Ръководителя на Архангелите на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 34
34:0.1 (374.1) СЛЕД като Всеобщият Баща и Вечният Син дарят Сина-Създател с личност, Безкрайният Дух въплъщава себе си в нов и уникален образ, призван да съпровожда Сина-Създател в световете на пространството и да стане негов другар — отначало в делата, свързани с физическата организация, а впоследствие в сътворението и опеката на създанията от новата вселена.
34:0.2 (374.2) Съзидателният Дух, както и Синът-Създател, реагират както на физически, така и на духовни реалности; с това се определя тяхната еднородност и тясна връзка в управлението на локалната вселена на времето и пространството.
34:0.3 (374.3) Дъщерните Духове наследяват природата на Безкрайния Дух, но те са неспособни едновременно да участват във физическо съзидание и духовна опека. В областта на физическото съзидание Вселенският Син осигурява еталон, докато Вселенският Дух инициира материализацията на физически реалности. Синът създава енергийните конструкции, а Духът трансформира тези енергийни творения във физически субстанции. Макар това ранно вселенско присъствие на Безкрайния Дух да не е лесно да се представи като личност, за Сина-Създател неговият духовен партньор се явява личност и винаги е действал като ясно изразена индивидуалност.
34:1.1 (374.4) След завършването на физическата организация на звездно-планетарното струпване и създаването на кръговете от енергия от енергийните центрове на свръхвселената, след тази подготвителна творческа дейност от представителите на Безкрайния Дух, изпълнявана посредством и под ръководството на неговото съзидателно средоточие в локалната вселена, Синът Михаил декларира настъпването на новия етап от планирането на живота в новата вселена. След признаването от Рая на тази декларация за намерения Райската Троица отговаря със съгласие, след което в духовното сияние на божествата изчезва този Главен Дух, в чиято свръхвселена се извършва организирането на новото творение. През това време останалите Главни Духове се събират около централната обител на Райските Божества, след което обхванатият от Божествата Главен Дух отново се представя пред своите приятели и се извършва това, което е известно като „първичен пробив“. Това е колосално духовно избухване — явление, добре забележимо даже в столичния свят на съответната свръхвселена; и едновременно с това малко понятно изражение на Троицата се извършва явно изменение на природата на съзидателния дух и могъществото на Безкрайния Дух, обитаващи в съответната локална вселена. В отговор на тези Райски феномени непосредствено в присъствието на Сина-Създател се появява ново личностно индивидуално изражение на Безкрайния Дух. Това е божествената Попечителка. Индивидуализираният помощник на Сина-Създател -
34:1.2 (375.1) Съзидателният Дух, е станал негов личен творчески партньор, Майчинският Дух на локалната вселена. Тази нова, отделила се от Съвместния Създател личност става източник и проводник на устойчиви токове и предопределени кръгове на духовно могъщество и влияние, предназначени за проникване във всички светове и същества на съответната локална вселена. В действителност това ново и личностно присъствие е само трансформация на съществуващия по-рано по-малко личностен партньор на Сина в неговата предшестваща дейност по организирането на физическата вселена.
34:1.3 (375.2) Такъв в няколко думи е преразказът за грандиозната драма, но той включва почти всичко, което може да бъде казано за тези епохални процеси. Те са монументални, недостъпни и непонятни; тайната на метода и процедурите се намира в недрата на Райската Троица. Ние сме уверени само в едно: присъствието на Духа в локалната вселена в течение на чисто физическото съзидание или организация не е било напълно отделено от духа на Безкрайния Дух на Рая, докато след завръщането на наблюдаващия Главен Дух от тайните обятия на Боговете и след избухването от духовна енергия изражението на Главния Дух в локалната вселена внезапно напълно се изменя, превръщайки се в лично подобие на този Главен Дух, който се е намирал в преобразуващ съюз с Безкрайния Дух. Така Майчинският Дух на локалната вселена придобива личност, носеща отпечатъка на личността на Главния Дух на тази свръхвселена, към астрономическата юрисдикция на която се отнася той.
34:1.4 (375.3) Това личностно присъствие на Безкрайния Дух, Съзидателния Майчински Дух на локалната вселена, е известно в Сатания като Божествената Попечителка. По същество това изражение на Божествата е божествен индивид, духовно лице. Признал я в този статут и съответно отнасящ се към нея е и Синът-Създател. Именно вследствие тази локализация и персонализация на Третия Източник и Център в нашата локална вселена Духът е могъл впоследствие толкова всецяло да се подчини на Сина-Създател, че за този Син вярно било казано: „Нему е дадена цялата власт на небето и на земята.“
34:2.1 (375.4) Претърпявайки явна трансформация на личността в периода на сътворяването на живота, Божествената Попечителка действа впоследствие като самостоятелно същество, като сътрудничи със Сина-Създател в планирането и управлението на многобройните дела в тяхното локално творение като ярко изразена личност. За много типове вселенски същества даже това въплъщение на Безкрайния Дух може да изглежда не съвсем личностно в течение на епохите, предшестващи последното посвещение на Михаил, но след придобиването от Сина-Създател на пълномощията на Сина-Владетел личностните качества на Съзидателния Майчински Дух се усилват дотолкова, че той може да се възприема като личност от всички влизащи в контакт с него индивиди.
34:2.2 (375.5) Започвайки с първото обединение със Сина-Създател, Вселенският Дух притежава всички атрибути на физическо управление, които са присъщи на Безкрайния Дух, включително висшата способност за антигравитация. След придобиване на статута на личност Вселенският Дух осъществява толкова всестранно и съвършено управление на гравитацията на разума в локалната вселена, каквото би осъществявал Безкрайният Дух, ако присъстваше лично.
34:2.3 (375.6) Във всяка локална вселена Божествената Попечителка действа в съответствие с присъщите на Безкрайния Дух качества в тази степен, в която те са заключени в един от Седемте Главни Духа на Рая. И макар всички Вселенски Духове да притежават принципна общност на характера, съществуват и функционални различия, определени от произхода им от един или друг измежду Седемте Главни Духа. Именно с различен произход се обяснява разнообразието от методи, използвани от Майчинските Духове на локалните вселени при тяхната дейност в различните свръхвселени. Но по отношение на основните духовни атрибути тези Духове са идентични и независимо от свръхвселенските различия притежават еднаква духовност и съвършена божественост.
34:2.4 (376.1) Заедно със Сина-Създател Съзидателният Дух носи отговорност за сътворяването на населяващите световете създания, демонстрирайки неизменната преданост на Сина във всички усилия по защитата и запазването на тези творения. Животът получава помощ и поддръжка чрез посредничеството на Съзидателния Дух. „Ти им даряваш Своя дух и те се възраждат. Ти обновяваш лицето на земята.“
34:2.5 (376.2) Сътворявайки вселена с разумни създания, Съзидателният Майчински Дух действа отначало в сферата на вселенско съвършенство, сътрудничейки със Сина в сътворяването на Ярката Утринна Звезда. Впоследствие потомството на Духа все повече се приближава към категорията на планетарните създания в зависимост от това как Синовете постепенно понижават своя статут от Мелхиседек към Материалните Синове, които встъпват в непосредствена връзка със смъртните светове. На по-късен стадий от еволюцията на смъртните създания Синовете-Носители на Живот осигуряват физическо тяло, изготвено от съществуващия организиран материал в конкретния свят, докато Вселенският Дух допринася с „диханието на живота“.
34:2.6 (376.3) Макар седмият сегмент на голямата вселена в много отношения да закъснява в своето развитие, изследователите на нашите проблеми предвиждат, че в бъдеще той ще се превърне в необикновено балансирано творение. Ние предсказваме висока степен на симетрия на Орвонтон затова, защото ръководен Дух на съответната свръхвселена е главата на върховните Главни Духове и той представлява духовен разум, въплъщаващ в себе си хармоничния съюз и съвършената координация на чертите и характерите на всичките три вечни Божества. Ние закъсняваме и изоставаме в сравнение с останалите сектори, но някога, във вечните епохи на бъдещето, нас несъмнено ни очакват трансцендентално развитие и безпрецедентни постижения.
34:3.1 (376.4) Както Вечният Син, така и Безкрайният Дух не са ограничени и не са обусловени нито от времето, нито от пространството, което не може да се каже за по-голямата част от тяхното потомство.
34:3.2 (376.5) Безкрайният Дух пронизва цялото пространство и обитава в кръга на вечността. Но в своя контакт с децата на времето личностите на Безкрайния Дух често са принудени да се съобразяват с фактора време и в по-малка степен — с фактора пространство. Много форми на служене на разума игнорират пространството, но претърпяват разлика във времето при съгласуването на различните нива на вселенска реалност. Единичният Посланик е практически независим от пространството, ако не се отчита това, че при преместване от една точка до друга е необходимо време; има и други подобни, но неизвестни за вас същества.
34:3.3 (376.6) По отношение на личните прерогативи Съзидателният Дух е изцяло и напълно независим от пространството, но не и от времето. Нито в столиците на съзвездията, нито в столичните светове на системите съществува специализирано личностно присъствие на този Вселенски Дух. Присъствието на Божествената Попечителка е еднакво и повсеместно в цялата й локална вселена и затова тя така буквално и лично присъства в този свят, както и във всеки друг.
34:3.4 (376.7) В своята вселенска опека Съзидателният Дух е ограничен само от елемента време. Синът-Създател действа мигновено по цялата вселена, но в служенето на вселенския разум Съзидателният Дух е принуден да се съобразява с времето, с изключение на тези случаи, когато той съзнателно и преднамерено се възползва от личните прерогативи на Вселенския Син. Изпълнявайки своята чисто духовна функция, Съзидателният Дух също не зависи от времето, точно както и когато участва в загадъчната функция на вселенското отразяване.
34:3.5 (377.1) Макар кръгът на духовната гравитация на Вечния Син да действа независимо и от времето, и от пространството, не всички функции на Сина-Създател са свободни от пространствени ограничения. Ако се изключат процесите, извършващи се в еволюционните светове, то тези Синове Михаиловци очевидно действат в относителна независимост от времето. Синът-Създател не е свързан с времето, но е обусловен от пространството; той не може лично да бъде едновременно на две места. Михаил Небадонски действа без съобразяване с времето в пределите на своята вселена, а чрез системата за отразяване — практически и в свръхвселената. Неговото непосредствено общуване с Вечния Син е извънвремево.
34:3.6 (377.2) Благодарение на отзивчивата помощ на Божествената Попечителка Синът-Създател преодолява свойствените му пространствени ограничения, защото действайки заедно в административен съюз, те стават практически независими от времето, а също и от пространството в пределите на своето локално творение. Затова онова, което се наблюдава на практика по цялата локална вселена, е, че действията на Сина-Създател и Съзидателния Дух са независими както от времето, така и от пространството, тъй като в разпореждане на всеки от тях винаги е способността на партньора да се освобождава от времето или от пространството.
34:3.7 (377.3) Само абсолютните същества са независими от времето и пространството в абсолютния смисъл. Мнозинството подчинени личности както на Вечния Син, така и на Безкрайния Дух зависят и от времето, и от пространството.
34:3.8 (377.4) Когато Божествената Попечителка „осъзнава пространството“, тя се готви за възприемане на ограничената „пространствена сфера“ като свое собствено владение, в което може да не зависи от пространството, в противоположност на цялото останало пространство, от което тя ще бъде обусловена. Да се избира и осъзнава може само в осъзнати предели.
34:4.1 (377.5) В локалната вселена Небадон съществуват три явно изразени духовни кръга:
34:4.2 (377.6) 1. Духът, посветен на Сина-Създател; Утешителят, Духът на Истината.
34:4.3 (377.7) 2. Духовният кръг на Божествената Попечителка; Светият Дух.
34:4.4 (377.8) 3. Кръгът на служенето на разума, включващ повече или по-малко обединени дейности, но разнообразно функциониране на седемте спомагателни духа на разума.
34:4.5 (377.9) Синовете-Създатели биват дарявани с дух на вселенско присъствие, в много отношения аналогичен на духа на Седемте Главни Духа на Рая. Това е Духът на Истината, който се излива над света на посвещенческия Синq след като Синът придобива духовно право по отношение на съответната сфера. Посветеният Утешител е духовната сила, която извечно притегля към себе си търсачите на истината в локалната вселена. Този дух е вродена способност на Сина-Създател и води своето начало от неговата божествена природа така, както главните кръгове на голямата вселена произхождат от личното присъствие на Райските Божества.
34:4.6 (377.10) Синът-Създател може да се появява и да си отива, а неговото лично присъствие може да бъде в локалната вселена или отвъд нейните предели; при все това действието на Духа на Истината е неизменно, защото независимо от факта, че това божествено присъствие произхожда от личностите на Сина-Създател, функционално то е съсредоточено в личността на Божествената Попечителка.
34:4.7 (378.1) Що се отнася до Вселенския Майчински Дух, той никога не напуска столичния свят на локалната вселена. Духът на Сина-Създател може да действа и действа независимо от личното присъствие на Сина, но духът на Майчинския Дух не е способен на това. Светият Дух на Божествената Попечителка би загубил способност да действа, ако нейното лично присъствие би било преместено от Салвингтон. Очевидно нейното духовно присъствие е фиксирано към столичния свят на вселената и именно благодарение на този факт духът на Сина-Създател може да действа независимо от местонахождението на Сина. Вселенският Майчински Дух действа като вселенско средоточие и център както на Духа на Истината, така и на своето лично влияние — Светия Дух.
34:4.8 (378.2) Както създателят на вселената — Синът-Баща, така и Съзидателният Майчински Дух внасят свой собствен принос, дарявайки децата на своята локална вселена с разум. Но Съзидателният Дух е способен да дарява разум, само след като придобие прерогативи на личност.
34:4.9 (378.3) Свръхеволюционните категории личности в локалната вселена са дарени с локален вид свръхвселенски тип разум. Човешките и субчовешките категории на еволюционния живот бивате дарявани със спомагателните духове, осъществяващи служене на разума.
34:4.10 (378.4) Седемте спомагателни духа на разума са творение на Божествената Попечителка на локалната вселена. Тези духове на разума са сходни по своята природа, но различни по могъщество и всички те носят в себе си печата на Всеобщия Дух, макар че — откъснати от своята Създателка, едва ли могат да се смятат за личности. Седемте спомагателни духа са получили следните названия: дух на мъдростта, дух на поклонението, дух на съвестта, дух на знанието, дух на смелостта, дух на разбирането и дух на интуицията (на бързото осъзнаване).
34:4.11 (378.5) Такива са „седемте духа Божии“, „като светилници горящи пред престола“, видени от пророка в символни образи. Но редом със седемте спомагателни духа на разума той не е видял креслата на двадесет и четиримата стражи. Въпросното свидетелство представлява смесване на две представи, едната от които се отнася до столичния свят на вселената, а другата — до столицата на системата. Тези кресла на двадесет и четиримата старейшини се намират в Йерусем, столицата на вашата локална система от обитаеми светове.
34:4.12 (378.6) Но именно за Салвингтон писа Йоан: „И от престола излизаха проблясъци на мълнии, раздаваха се тътен от гръм и гласове“ — пространствените съобщения на вселената за локалните системи. Той също така видя създанията, управляващи ориентацията в локалната вселена, живите компаси на столичния свят. Управлението на ориентацията за Небадон се осъществява от четирите създания за контрол на Салвингтон, които въздействат на вселенските токове и получават квалифицирана помощ от първия действащ спомагателен дух на разума — помощника на интуицията, духа на „бързото осъзнаване“. За съжаление описанието на тези четири създания — наречени “зверове”, беше изкривено; те се отличават с несравнима красота и съвършена форма.
34:4.13 (378.7) Четирите посоки на компаса са универсални и присъщи на живота в Небадон. Всички живи създания притежават физически тела, които са чувствителни към тези направления на токовете и реагиращи на тях. Тези присъщи на създанията образувания се възпроизвеждат на всички нива на живота във вселената — до индивидуалните планети и, в съвкупност с магнитните сили на световете, те по такъв начин активират множеството микроскопични тела на животинския организъм, че ориентационните клетки неизменно показват север и юг. Така чувството за ориентация в пространството завинаги е фиксирано в живите същества във вселената. Това чувство не е нещо напълно неизвестно за човека. Такива тела са били за първи път забелязани на Урантия почти едновременно с появата на настоящото повествувание.
34:5.1 (379.1) Заедно със Сина-Създател Божествената Попечителка участва в проектиране на живота и създаване на нови категории същества до неговото седмо посвещение; след възвисяването на Сина до пълно владичество във вселената тя продължава да си сътрудничи със Сина и посветения му дух, грижейки се за света и помагайки за планетарния прогрес.
34:5.2 (379.2) В обитаемите светове Духът е този, който започва да работи по еволюционния процес, започвайки с безжизнения материал и дарявайки с живот отначало растенията, после животните, след това първите типове хора; и всяко последващо даряване помага за по-нататъшното разгръщане на еволюционния потенциал на планетарния живот — от неговите начални и примитивни стадии до появата на волевите създания. Този труд на Духа в значителна степен се осъществява чрез седемтe негови помощника — духовете на надеждата, представляващи обединяващия и координиращ духовен разум на формиращите се планети; в единение един с друг те неизменно водят човешките раси към високи помисли и духовни идеали.
34:5.3 (379.3) Смъртният човек за пръв път изпитва служенето на Духа при прилагането му към разума, когато чисто животинският разум на еволюционните създания придобива способност за възприемане на двама помощника: поклонението и мъдростта. Служенето на шестия и седмия помощници означава, че еволюцията на разума пресича прага на духовната опека. И разумът на такива създания, способни на поклонение и мъдрост, незабавно се включва в духовните кръгове на Божествената Попечителка.
34:5.4 (379.4) Когато разумът по подобен начин се осигурява от опеката на Светия Дух, той придобива способността да избира (съзнателно или несъзнателно) духовното присъствие на Всеобщия Баща — Настройчика на Съзнанието. Но едва след като посвещенческият Син освободи Духа на Истината за планетарно служене на всички смъртни, всеки нормален разум става автоматически готов за приемане на Настройчика. Дейността на Духа на Истината се слива с присъствието на духа на Божествената Попечителка. Свързани един с друг в двойна връзка, тези духове се носят над световете, като се стремят да обучават на истина и да просветляват духовно човешкия разум, да вдъхновяват душите на създанията от възходящите раси, неотклонно водейки населяващите еволюционните планети хора към тяхната Райска цел и божествено предназначение.
34:5.5 (379.5) Макар Духът на Истината да се излива над всяка плът, духът на Сина е почти изцяло ограничен в своите действия и могъщество от това, в каква степен човекът е способен да възприема същността на мисията на посвещенческия Син. Светият Дух до известна степен е независим от отношението на човека и отчасти е обусловен от решенията и сътрудничеството на неговата воля. При все това служенето на Светия Дух става още по-действено в освещаването и одухотворяването на вътрешния живот на тези смъртни, които по-пълно се подчиняват на божественото водителство.
34:5.6 (379.6) Като индивиди вие не притежавате личен, отделен дял или частица от духа на Създателя Баща-Син или Съзидателния Майчински Дух. Тези попечители не влизат в контакт с мислителните центрове на разума на индивида и не се заселват в тях така, както Тайнствените Наставници. Настройчиците на Съзнанието пред ставляват явна индивидуализация на доличностната реалност на Всеобщия Баща, действително пребиваващ в смъртния разум и явяващ се негова неподправена част, и те неизменно и в съвършена хармония сътрудничат с обединените духове на Сина-Създател и Съзидателния Дух.
34:5.7 (380.1) Присъствието в или заедно със смъртното създание на Светия Дух, породен от Вселенската Дъщеря на Безкрайния Дух, а също така и на Духа на Истината, породен от Вселенския Син на Вечния Син и на духа-Настройчик на Райския Баща, означава балансираност на духовния дар и опека и позволява на такъв смъртен да осъзнае вероизповедния факт на богосиновството.
34:6.1 (380.2) С развитието на еволюцията на обитаемата планета се извършва по-нататъшно задълбочаване на духовността на нейните обитатели; такива зрели личности могат да получават допълнително духовно въздействие. Колкото по-съвършен става контролът над съзнанието и духовното възприятие на смъртните, толкова по-съгласувано става служенето на различните духове; те все повече се сливат със свръхопеката на Райската Троица.
34:6.2 (380.3) Макар Божествеността да може да бъде множествена в проявленията си, в човешкия опит Божеството винаги е единствено, единно. В човешкия опит духовната опека също не е множествена. Независимо от разнообразния си произход всички духовни влияния са функционално единни. Те действително представляват единно цяло, явявайки се духовно служене на Бог-Седмократния на и в създанията на голямата вселена; и в зависимост от това как създанията все повече осъзнават тази обединяваща опека на духа и все повече я възприемат в техния опит тя се превръща в служене на Бог-Върховния.
34:6.3 (380.4) От висотите на вечното блаженство низхожда божественият Дух, за да може, преминавайки множество етапи, да ви срещне там, където сте, и такива, каквито сте, а след това — с помощта на вярата, с любов да обгърне смъртната душа и заедно с нея, уверено и убедено, да премине през същите тези етапи, но сега вече извисявайки се нагоре, без да спира, дотогава, докато еволюционната душа не се възвиси до самите висоти на блаженствата, с които някога божественият Дух е тръгнал на път с мисията за милосърдие и служене.
34:6.4 (380.5) Духовните сили безпогрешно се стремят да се върнат на своите изначални нива и неизменно ги постигат. Напускайки вечното, те уверено се връщат към него, превеждайки със себе си всички деца на времето и пространството, които са се отдали на водителството и наставленията на вътрешния Настройчик и наистина са „родени от Духа“, които са станали Божии синове във вярата.
34:6.5 (380.6) Божественият Дух е източник на непрекъсната опека и поддръжка на човешките деца. Вашето могъщество и постижения зависят „от неговата милост, чрез обновяването на Духа“. Както и физическата енергия, духовният живот се изразходва. Духовните усилия имат като свое следствие относително духовно изтощение. Целият опит за възход е толкова реален, колкото духовен; и затова вярно е казано „Духът животвори“. „Духът дава живот.“
34:6.6 (380.7) Мъртвата теория даже на най-висшите религиозни доктрини е безсилна да измени човешкия характер или да въздейства на човешкото поведение. Това, от което се нуждае днешният свят, е тази истина, която е провъзгласил вашият древен учител: „Не само с думи, а в могъществото и в Светия Дух.“ Зърното на теоретическата истина е мъртво, височайшите нравствени представи остават безполезни дотогава, докато божественият Дух не вдъхне живот във формите на истината и формулите на праведността.
34:6.7 (381.1) Тези, които са получили и осъзнали вътрешното присъствие на Бога, са родени от Духа. „Вие сте храм Божий и духът Божий живее във вас.“ Не е достатъчно това, че този дух е бил излят над вас; божественият Дух трябва да подчинява на себе си и да контролира всеки етап от човешкия опит.
34:6.8 (381.2) Именно присъствието на божествения Дух, живата вода, предотвратява всепоглъщащата жажда на смъртната неудовлетвореност и неописуемия глад на неодухотворения човешки разум. Мотивираното от Духа същество „не жадува никога, тъй като тази духовна вода ще бъде в него от източник, течащ в живота вечен“. Духовно озарени и обновени, морално надарени и укрепени, такива божествено напоени души са почти независими от материалното съществуване в това, което се отнася до радостите на битието и земните утехи.
34:6.9 (381.3) Всеки смъртен притежава двояка природа: тенденциите, наследени от животните, и висшите стремежи, дарени заедно с духа. В течение на краткия живот, преживяван от вас на Урантия, рядко ви се отдава да примирите тези две противоположни подбуди; едва ли е възможно да ги хармонизирате и обедините. Но в течение на целия ви живот обединеният Дух неизменно се грижи за вас, за да ви помогне да подчинявате все повече влеченията на плътта на водачеството на Духа. Макар че трябва да преминете своя материален път до самия край, макар да не можете да се избавите от тялото и неговите потребности, независимо от всичко това по отношение на целите и идеалите вие придобивате все по-голяма сила за подчиняване на своята животинска природа на господството на Духа. Във вас действително живее съобщество от духовни сили, могъщ божествен съюз, чиято единствена задача е да помага на вашето решително освобождаване от материалните окови и ограничения на крайното съществуване.
34:6.10 (381.4) Целта на тази помощ е в това, „чрез Неговия дух вие да можете да укрепите със сила своето духовно начало“. И всичко това са само първите крачки по пътя на окончателното постигане на съвършенство на вярата и служенето, опита, в който ще бъдете „изпълнени с цялата пълнота на Бога“, защото „всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“.
34:6.11 (381.5) Духът никога не подтиква, Той само води. Ако искате да се научите, ако искате да се издигнете до нивото на Духа и да постигнете божествени висоти, ако искрено жадувате да придобиете вечната цел, то божественият Дух внимателно и с любов ще ви поведе по пътя на синовството и духовния прогрес. Всяка ваша крачка трябва да свидетелства за доброволно, разумно и радостно сътрудничество. В господството на Духа няма място за принуда или за насилствено подчинение.
34:6.12 (381.6) И когато човек доброволно и осъзнато приема живота, преминаващ под водителството на Духа, в неговия разум постепенно се натрупва безусловно осъзнаване на божествената връзка и увереност в духовното общуване; и настава час, когато „заедно с вашия дух (Настройчика) Духът свидетелства за това, че вие сте дете Божие“. Вашият собствен Настройчик на Съзнанието вече е споделил с вас за вашето родство с Бога; именно затова цитираните думи потвърждават, че Духът свидетелства „заедно със вашия Дух“, а не за вашия дух.
34:6.13 (381.7) След осъзнаването на духовното господство в жизнените реакции на водения от духа смъртен се появява все по-голяма проява на духовност, защото „плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание“. Такива водени от духа и осветени от божествената светлина смъртни, засега все още следващи своя скромен и труден път и по човешки предано изпълняващи своите земни задължения, вече различават светлината на вечния живот, смътно разпознавайки далечните брегове на друг свят; те вече са започнали да разбират реалността на въодушевяващата и утешителна истина: „Царството Божие не е храна и питие, а праведност, мир и радост в Светия Дух.“ И във всяко изпитание, във всяка трудност одухотворените души се осланят на тази надежда, която преодолява всеки страх, защото любовта Божия влиза във всяко сърце заедно с божествения Дух.
34:7.1 (382.1) Плътта, вродената природа, наследена от племената с животински произход, сама по себе си не носи плодовете на божествения Дух. Когато смъртното естество се подобрява чрез добавяне естеството на Материалните Божии Синове, както е станало това при посвещаването на Адам, до някаква степен усъвършенствайки урантийските раси, то Духът на Истината попада на по-благодатна почва и може, в сътрудничество с пребиваващия в човека Настройчик, да даде прекрасна реколта — плодове от духовен характер. Ако не отхвърлите този дух, „той ще ви разкрие всяка истина“ — даже ако за това е необходима цяла вечност.
34:7.2 (382.2) Еволюционните смъртни, обитаващи в световете с нормално духовно развитие, не изпитват остри конфликти между духа и плътта — конфликти, характеризиращи съвременните народи на Урантия. Но даже на най-благополучните планети човекът от доадамовия период трябва да полага напълно определени усилия, за да се откъсне от нивото на чисто животинското съществуване и да премине последователните нива на все по-интелектуални значения и все по-високи духовни ценности.
34:7.3 (382.3) Смъртните от нормалния свят не са в състояние на постоянна борба между тяхната физическа и духовна природа. Те са принудени да се издигат от нивата на животинското съществуване към по-високи степени на духовен живот, но такъв възход повече напомня образование и подготовка, ако го сравним с острите конфликти на урантийските смъртни в техния свят — света на дълбоките противоречия между материалната и духовна природа.
34:7.4 (382.4) Народите на Урантия страдат от последствията на двойно лишаване от помощ при изпълнението на тази задача за постепенно планетарно одухотворяване. Бунтът на Калигастия въвлече този свят в хаос и лиши всички последващи поколения от тази морална поддръжка, която можеше да осигури едно добре организирано общество. Но още по-катастрофални последствия имаше простъпката на Адам, лишил човешката раса от по-издигнатия (или “по-съвършения”) физически тип, който би бил по-съзвучен с духовните стремежи.
34:7.5 (382.5) Смъртните от Урантия са принудени да преминават през толкова откровена борба на духа с плътта затова, защото техните далечни предци не са могли в пълна степен да се възползват от потенциала на Адам в периода на едемическото посвещение. В съответствие с божествения план смъртните раси на Урантия трябвало да притежават физическо естество, осигуряващо голяма природна чувствителност към духовното.
34:7.6 (382.6) Независимо от тази двойна катастрофа за природата на човека и неговото обкръжение на днешните смъртни нямаше да се наложи да претърпят толкова откровена борба между плътта и духа, ако бяха влезли в царството на духа, където вярващите Божии синове изпитват сравнително избавление от робските окови на плътта в просветено и освобождаващо служене — беззаветно посвещаване на себе си на изпълнението на волята на небесния Отец. Иисус показа на човечеството нов път на смъртен живот, чрез който човешките същества в значителна степен могат да избегнат опасните последствия от бунта на Калигастия и най-пълно да компенсират тези лишения, които са свързани с простъпката на Адам. „Духът на живота на Христос Иисус ни освободи от закона на животинското съществуване и от съблазните на злото и греха.“ „Ето какво ви донесе победата над плътта, даже вашата вяра.“
34:7.7 (383.1) Родените в Духа, познали Бога мъже и жени влизат в конфликт със своето смъртно естество не повече, отколкото обитателите на най-нормалните светове — планети, никога не опетнили себе си с греха и недокосвани от въстание. Преданите на вярата синове се трудят на такива интелектуални нива и живеят на такива духовни планети, които са много над конфликтите, предизвиквани от несдържани и неестествени физически желания. Нормалните подбуди на животинските същества, а също и естествените желания и импулси от физическо естество не влизат в конфликт даже с най-висшите духовни постижения, освен в съзнанието на хора невежи, зле обучени или нещастни по силата на своята свръхсъзнателност.
34:7.8 (383.2) Стъпили на пътя на вечния живот, приели задачата и получили заповедта да вървите напред, не се страхувайте от човешката склонност да забравяте и от нравственото непостоянство, не се терзайте от съмнения в успеха или от обезкуражаващия хаос, не се поддавайте на колебания, не се съмнявайте в своя статут и положение, защото във всеки тъмен час, във всеки преломен момент на вашия труден път напред гласът на истината винаги ще казва: „Това е пътят.“
34:7.9 (383.3) [Представено от Могъщ Посланик, временно назначен за служене на Урантия.]
Книгата Урантия
Документ 35
35:0.1 (384.1) БОЖИИТЕ синове, представени ви в предишните повествувания, имат Райски произход. Те са потомство на божествените Управители на всеобщите сфери. Първата Райска категория синовство, Синовете-Създатели, е представена в Небадон само от Михаил, бащата и властелина на системата. Втората Райска категория синовство — Авоналовците, или Синовете-Арбитри — е представена тук от пълна квота, включваща 1 062 Сина. Тези „по-малки Христосовци“ са така действени и всемогъщи в своите планетарни посвещения, както беше Създателят на Вселената — Синът-Владетел на Урантия. Представителите на третата категория, Синовете с троичен произход, не се регистрират в локалната вселена, но аз предполагам, че в Небадон има от петнадесет до двадесет хиляди Троични Синове-Учители, без да броим онези 9 642 регистрирани помощника, тринитизирани от създания. Тези Райски Дайналовци не са нито арбитри, нито администратори; те представляват свръхучители.
35:0.2 (384.2) Типовете Синове, които ще разгледаме, се появяват в локалната вселена; това е потомството на Райския Син-Създател, който по различен начин се обединява с Вселенския Майчински Дух. В настоящите повествувания се споменават четири категории синове на локалната вселена:
35:0.3 (384.3) 1. Синове-Мелхиседек.
35:0.4 (384.4) 2. Синове-Ворондадек.
35:0.5 (384.5) 3. Синове-Ланонандек.
35:0.6 (384.6) 4. Синове-Носители на Живота.
35:0.7 (384.7) Триединното Райско Божество създава три категории синовство: Михаиловци, Авоналовци и Дайналовци. Двуединното Божество на локалната вселена — Синът и Духът, също създават три висши категории синове: Мелхиседек, Ворондадек и Ланонандек; постигайки това триединно изражение, те се обединяват със следващото ниво на Бог-Седмократния в създаването на разностранни категории Носители на Живот. Тези същества се отнасят към низходящите Божии Синове, но те представляват уникална и оригинална форма на вселенски живот, на разглеждането на която ще бъде посветено цялото следващо повествувание.
35:1.1 (384.8) След създаването на същества за оказване на лична помощ — такива като Ясната Утринна Звезда, както и други управляващи личности, в съответствие с божественото предназначение и творчески планове за конкретната вселена се появява нова форма на творчески съюз между Сина-Създател и Съзидателния Дух — Дъщерята на Безкрайния Дух в локалната вселена. Личностното потомство, появяващо се в резултат от такова творческо взаимодействие, е изначалният Мелхиседек — Бащата-Мелхиседек, уникално същество, което впоследствие, във взаимодействие със Сина-Създател и Съзидателния Дух, създава цялата едноименна група.
35:1.2 (385.1) Във вселената Небадон Бащата-Мелхиседек действа като първи административен партньор на Ярката Утринна Звезда. Гавраил се занимава повече с въпросите на вселенското планиране, Мелхиседек — с практически процедури. Гавраил възглавява редовно събираните съдии и съвета на Небадон, Мелхиседек — специалните, изключителни и извънредни комисии и съвещателни органи. Гавраил и Бащата-Мелхиседек никога не напускат Салвингтон по едно и също време, защото в отсъствието на Гавраил Бащата-Мелхиседек започва да изпълнява длъжността главен администратор на Небадон.
35:1.3 (385.2) Всички Мелхиседек в нашата вселена са били създадени в течение на едно хилядолетие от стандартното време от Сина-Създател и Съзидателния Дух в съюз с Бащата-Мелхиседек. Бидейки категория синовство, един от собствените членове на което е бил съвместен творец, по своето устройство Мелхиседек частично произхождат от самите себе си и затова са кандидати за претворяване на божествения тип самоуправление. Те периодически избират свой собствен административен ръководител за срок от седем години стандартно време и във всичко останало също действат като самоуправляваща се категория, макар изначалният Мелхиседек да се ползва от някои от присъщите на него прерогативи на един от родителите. От време на време този Баща-Мелхиседек назначава някои индивиди от неговата категория като особени Носители на Живот в мидсонитните светове — тип обитаеми планети, досега неразкривани на Урантия.
35:1.4 (385.3) Мелхиседек не провеждат широка дейност извън пределите на локалната вселена, ако не се смята това, че те биват извиквани като свидетели при разглеждане на въпросите в съдилищата на свръхвселената и когато получават назначения и като посланици по специални поръчения, представлявайки една вселена пред друга в пределите на същата свръхвселена. Изначалният, или първороден, Мелхиседек на всяка вселена може по всяко време да отиде в съседните вселени или в Рая с мисия, свързана с интересите на неговата категория.
35:2.1 (385.4) Мелхиседек са първата категория божествени Синове, достатъчно близки до нивото на живот на низшите създания, което им позволява непосредствено да участват в усъвършенстването на смъртните и да служат на еволюционните раси без необходимост от инкарнация. По силата на своите природни данни тези Синове се намират на половината път от голямото низходящо движение на личността, като заемат по своя произход промеждутъчно положение между върховната Божественост и низшето ниво на живот на волевите създания. Затова те стават единствените посредници между върховните, божествени нива на съществуване и низшите, даже материалните, форми на живот в еволюционните светове. Серафическите категории — ангелите, изпитват удоволствие от сътрудничеството с Мелхиседек. Фактически всички форми на разумен живот намират в тези Синове отзивчиви приятели, благожелателни учители и мъдри съветници.
35:2.2 (385.5) Мелхиседек са самоуправляваща се категория. В тази уникална група се сблъскваме с първия опит за самоопределяне на същества в локалната вселена и ставаме свидетели на върховен тип истинско самоуправление. Тези синове създават собствена структура за управление на своята група и планета на обитаване, а също и за шестте обединени сфери с техните подчинени светове. Следва да се отбележи, че те никога не са злоупотребявали със своите прерогативи; нито веднъж в цялата вселена Орвонтон Синовете-Мелхиседек не са злоупотребили с оказаното им доверие. Те са надеждата на всяка вселенска група, която се стреми към самоуправление, те служат като образец и са учители по самоуправление за всички сфери в Небадон. Всички категории разумни същества, върховни ръководители и скромни подчинени единодушно възхваляват системата на управление на Мелхиседек.
35:2.3 (386.1) Категорията Мелхиседек заема положението и носи отговорността на най-големия син в едно голямо семейство. Тяхната работа има по принцип постоянен и до известна степен рутинен характер, но значителна част от нея се изпълнява изключително на доброволни начала и по собствено желание. Повечето специални асамблеи, които от време на време се създават в Салвингтон, се свикват по инициатива на Мелхиседек. Тези Синове, по своя инициатива, имат патрулни функции в своята вселена. Те поддържат автономна организация, посветена на събирането на вселенски данни, и изпращат на Сина-Създател периодически отчети независимо от потока информация, постъпващ в централния свят на вселената чрез органите за нормативно управление. Те са родени обективни наблюдатели и се ползват с пълното доверие на всички класове разумни същества.
35:2.4 (386.2) Мелхиседек действат в световете като подвижни касационни съдилища. Тези вселенски Синове отиват в световете на малки групи, за да служат като консултативни комисии, да вземат показания, да получават препоръки и да изпълняват ролята на съветници, като по този начин спомагат да се отстранят сериозните разногласия и да се уредят сложните конфликти, възникващи от време на време в еволюционните сфери.
35:2.5 (386.3) Тези старши Синове на вселената са главни помощници на Ярката Утринна Звезда при изпълнение на поръченията на Сина-Създател. Когато някой от Мелхиседек се отправи в далечен свят от името на Гавраил, той може — за изпълнението на своята мисия — да представлява изпратилото го същество и в такъв случай се появява на съответната планета с всички пълномощия на Ярката Утринна Звезда. Това е особено вярно по отношение на онези сфери, на които още не се е появявал по-висш Син в образа на създание от съответния свят.
35:2.6 (386.4) Когато Син-Създател стъпва на пътя на посвещението в някой еволюционен свят, той тръгва сам; но когато към посвещение пристъпва един от неговите Райски братя, Синовете-Авоналовци, го съпровождат дванадесет помощника Мелхиседек, внасящи голям принос в успеха на посвещенческата мисия. Те също така поддържат и Райските Авоналовци, посещаващи обитаемите светове с арбитражни мисии, и при изпълняването на такива поръчения Мелхиседек са видими за смъртните, ако по аналогичен начин проявява себе си и Синът-Авонал.
35:2.7 (386.5) Няма такъв аспект от духовните потребности на планетите, който да не може да бъде обхванат от тяхното служене. Това са тези учители, които толкова често покоряват цели светове с високо ниво на развитие и постигат окончателно и пълно признание от Сина-Създател и неговия Райски Баща.
35:2.8 (386.6) Мелхиседек са практически съвършени в мъдростта, но не са непогрешими в съжденията. Намирайки се в изолация при изпълнението на самостоятелни планетарни мисии, те понякога са допускали грешки по второстепенни въпроси, тоест вземали са решения и се извършвали действия, неодобрени впоследствие от висшестоящите същества. Такова погрешно съждение довежда до временна неправоспособност на съответния Мелхиседек, оставащо в сила дотогава, докато той не отиде в Салвингтон, където на аудиенция със Сина-Създател получава наставления, ликвидиращи дисхармонията, до която са довели разногласията с неговите другари; и на третия ден след подобен изправителен отдих Мелхиседек се завръща към своето служене. Но такива незначителни грешки в действията на Мелхиседек рядко са се случвали в Небадон.
35:2.9 (387.1) Тези синове не принадлежат към увеличаващите се числено категории; техният брой остава постоянен, макар и различен в различните локални вселени. Повече от десет милиона Мелхиседек са регистрирани в тяхната столична сфера в Небадон.
35:3.1 (387.2) В разпореждане на Мелхиседек се намира техният собствен свят, разположен недалеч от Салвингтон, столичният свят на вселената. Тази сфера, наречена Мелхиседек, е направляващ свят от салвингтонския кръг, състоящ се от седемдесет първични сфери, всяка от които е обкръжена от шест подчинени на тях сфери, посветени на специализирани видове дейности. За тези възхитителни сфери — 75 първични и 420 подчинени, често говорят като за Университета Мелхиседек. Възходящите смъртни от всички съзвездия на Небадон преминават подготовка във всичките 490 свята за получаване на постоянен статут в Салвингтон. Но обучението на възходящи създания е само един от аспектите разнообразна дейност, извършвана в салвингтонското струпване от архитектурни сфери.
35:3.2 (387.3) Тези 490 сфери от салвингтонския кръг са разделени на десет групи, всяка от които включва седем първични и четиридесет и две подчинени сфери. Всяка от тези групи се намира под общото ръководство на представителите на една от върховните категории вселенски живот. Първата група, в която влиза насочващият свят и шестте следващи първични сфери от обкръжаващата планетарна процесия, се намира под ръководството на Мелхиседек. Към световете на Мелхиседек се отнасят следните сфери:
35:3.3 (387.4) 1. Насочващият свят — собственият свят на Синовете-Мелхиседек.
35:3.4 (387.5) 2. Светът, в който се намират школите за физически живот и лабораториите за живи енергии.
35:3.5 (387.6) 3. Светът с моронтиен живот.
35:3.6 (387.7) 4. Сферата за начален духовен живот.
35:3.7 (387.8) 5. Светът за среден духовен живот.
35:3.8 (387.9) 6. Сферата за развит духовен живот.
35:3.9 (387.10) 7. Сферата за координирано и върховно саморазкриване.
35:3.10 (387.11) Шестте свята, подчинени на всяка от тези сфери Мелхиседек, са посветени на дейността, отнасяща се към съответната първична сфера.
35:3.11 (387.12) Насочващият свят — сферата Мелхиседек, е обичайното място за срещи за всички същества, които се занимават с образованието и одухотворяването на възходящите смъртни на времето и пространството. За възходящото създание този свят е може би най-интересното място в Небадон. Всички еволюционни смъртни, завършващи подготовката си в съзвездията, трябва да пристигнат на Мелхиседек, където ги запознават с дисциплините и духовното развитие на образователната система в Салвингтон. И вие ще си спомняте своите впечатления от първия ден на живота си в този уникален свят, даже след като достигнете своята цел — Рая.
35:3.12 (387.13) Възходящите смъртни остават в света на Мелхиседек за срока на обучение в шестте обкръжаващи планети за специализирано образование. Такъв метод се използва в течение на цялото им пребиваване в седемдесетте свята за култура в първичните сфери от салвингтонския кръг.
35:3.13 (387.14) Многобройните създания, пребиваващи в шестте подчинени свята на Мелхиседек, са заети с разнообразни видове дейност; но що се отнася до възходящите смъртни, тези спътници са посветени на специалните аспекти на обучението:
35:3.14 (388.1) 1. Първата сфера е посветена на обзора на началния планетарен живот на възходящите смъртни. Тази работа се изпълнява в класовете, съставени от смъртни, които са странстващи на даден свят със смъртен произход. Странстващите на Урантия съвместно се занимават с такава дейност.
35:3.15 (388.2) 2. Спецификата на втората сфера е аналогичен обзор на опита, натрупан в обителските светове, обкръжаващи първия спътник на столицата на локалната вселена.
35:3.16 (388.3) 3. Обзорът, изпълняван в третата сфера, посветен на пребиваването в столицата на локалната система, включва дейност в останалите архитектурни светове на столичния комплекс.
35:3.17 (388.4) 4. Четвъртата сфера обхваща опита, придобит в седемдесет подчинени свята на съзвездия и подчинени сфери.
35:3.18 (388.5) 5. На петата сфера се разглежда пребиваването на възходящи създания в столичния свят на съзвездието.
35:3.19 (388.6) 6. Времето, прекарано на шестата сфера, се посвещава на опита за корелация на тези пет епохи и с това - за съгласуване на опита необходим за постъпване в началните вселенски школи на Мелхиседек.
35:3.20 (388.7) Училищата за ръководство на вселената и духовна мъдрост са разположени в собствения свят на Мелхиседек, където също така се намират и училищата, посветени на еднопрофилно изследване като това: енергия, материя, организация, връзка, архивно дело, етика и типология на създанията.
35:3.21 (388.8) В Колежа по Духовност на Мелхиседек всички категории Божии Синове, в това число и Райските, сътрудничат с Мелхиседек и серафическите учители при подготовката на многобройни създания, които тръгват на път като вестители на съдбата, възвестявайки духовната свобода и богосиновството даже в най-отдалечените светове на вселената. Тази специфична школа на Университета Мелхиседек функционира само в дадената вселена; тук не се приемат стажанти от други региони.
35:3.22 (388.9) Върховният курс за ръководство на вселената се провежда от Мелхиседек в техния собствен свят. Този колеж по Висша Етика се възглавява от първородния Баща Мелхиседек. Именно в тези училища пребивават студенти по обмен от различни вселени. Макар младата вселена Небадон да не се котира високо сред другите вселени по отношение духовните постижения и степени на развитие на етиката, при все това нашите административни проблеми са превърнали цялата вселена в огромен семинар за съседните творения, в резултат на което колективите на Мелхиседек са препълнени със стажанти и наблюдатели от другите региони. Освен колосалната група локални същества, очакваща своя ред, в школите на Мелхиседек винаги се занимават над сто хиляди приходящи студенти, защото категорията на Мелхиседек в Небадон се слави в целия Спландон.
35:4.1 (388.10) Високоспециализираната сфера на дейност на Мелхиседек е наблюдение над постепенното придвижване на възходящите смъртни по моронтийния път. Тяхното обучение в значителна степен се провежда от търпеливите и мъдри серафически попечители, на които помагат смъртните, възвисили се на сравнително високи вселенски нива, но цялата тази образователна работа се намира под общото наблюдение на Мелхиседек, действащи в сътрудничество с Троичните Синове-Учители.
35:4.2 (389.1) Макар на категорията Мелхиседек да са посветени обширна образователна система и емпирична подготовка в локалната вселена, те също така изпълняват и уникални поръчения и действат в необичайни обстоятелства. Във формираща се вселена, притежаваща потенциал от десет милиона обитаеми свята, не могат да не се случват много неща и Мелхиседек действат именно в такива извънредни обстоятелства. В Едемия — столицата на вашето съзвездие, те са известни като извънредните Синове. Те са винаги готови да служат във всички критични ситуации — физически, интелектуални и духовни, независимо дали става въпрос за планети, системи, съзвездия или вселена. Когато и където и да възникне необходимост от специална помощ, ще намерите един или няколко Сина-Мелхиседек.
35:4.3 (389.2) Когато се появи опасност от провал на един от елементите на плана на Сина-Създател, помощ незабавно оказва Мелхиседек. Но Мелхиседек рядко биват изпращани да действат в условията на греховно въстание, подобно на това, което стана в Сатания.
35:4.4 (389.3) Мелхиседек първи действат във всички извънредни ситуации от всякакъв характер във всички светове, където обитават волеви създания. Понякога, в случай на провал в планетарното управление, те приемат отклонилата се от пътя планета и стават нейни временни попечители. По време на планетарна криза Синовете-Мелхиседек служат с много свои уникални качества. За такъв Син е лесно да стане видим за смъртните същества и от време на време някой от представителите на тази категория се инкарнира в образа на смъртна плът. Седем пъти в историята на Небадон Мелхиседек са служили в еволюционните светове в плът и тези Синове нееднократно са се представяли в образа на други вселенски създания. Те действително са разностранни и доброволни извънредни попечители на всички категории вселенски разумни същества на всички светове и всички системи от обитаеми светове.
35:4.5 (389.4) Този Мелхиседек, който е живял на Урантия по времето на Авраам, е бил известен тук като цар на Салим, тъй като възглавил неголям отряд от търсачи на истината, обитаващи място, наречено Салим. Той доброволно решил да се яви в плът, както и станало с одобрението на попечителските Мелхиседек, опасяващи се, че светлината на живота ще угасне в епохата на нарастващата духовна тъмнина. На него му се отдало да укрепи истината в своето време и благополучно да я предаде на Авраам и неговите приятели.
35:5.1 (389.5) След създаването на лични помощници и първата група разностранните Мелхиседек, Синът-Създател и Съзидателният Дух на локалната вселена планирали и създали втора велика и разнообразна категория на вселенско синовство — Ворондадек. В повечето случаи те са известни като Бащи на Съзвездия, тъй като един от Синовете на тази категория винаги възглавява правителството на всяко съзвездие във всички локални вселени.
35:5.2 (389.6) Броят на Ворондадек е различен във всяка локална вселена; в Небадон е регистриран точно един милион подобни същества. Тези Синове, както и равните им Мелхиседек, са неспособни за възпроизводство. Не съществува никакъв известен метод, с помощта на който те биха могли да увеличат своя брой.
35:5.3 (389.7) В много отношения тези Синове представляват самоуправляваща се категория; като индивиди и като група, даже като единно цяло, те притежават значителна самостоятелност, с което в много отношения напомнят Мелхиседек, но функциите на Ворондадек не са толкова разнообразни. Отстъпвайки на необикновената разностранност на своите братя Мелхиседек, Ворондадек даже ги превъзхождат по надеждност и ефективност като управители и далновидни ръководители. Наистина, като администратори те отстъпват на своите подчинени — Властелините на Системи от категорията Ланонандек, но превъзхождат всички категории вселенско синовство в неизменността на целите и божествеността на съжденията.
35:5.4 (390.1) Макар решенията и заключенията на Синовете от дадената категория винаги да съответстват на духа на божественото синовство и да се съгласуват с плановете на Синовете-Създатели, на тях им се е налагало да се отчитат пред Сина-Създател за допуснати грешки, а по отношение на техническите детайли техните решения понякога са преразглеждани след апелации, отправени до върховните съдилища на вселената. Но тези Синове рядко се заблуждават и никога не са въставали; нито веднъж за цялата история на Небадон нито един Ворондадек не е отправял предизвикателство към правителството на вселената.
35:5.5 (390.2) Служенето на Ворондадек в локалните вселени е обширно и разнообразно. Те служат като посланици в други вселени и като консули, представляващи съзвездия в пределите на своята собствена вселена. От всички категории вселенско синовство най-често на тях се предават прерогативите на пълновластие, от които те се ползват в критични вселенски ситуации.
35:5.6 (390.3) В изолираните и потопени в духовна тъмнина светове — в тези сфери, които поради въстание и простъпки са подложени на изолация, обикновено присъства Ворондадек, наблюдаващ възстановяването на нормалния статут. В някои извънредни ситуации този Всевишен наблюдател притежава абсолютна и произволна власт над всяко небесно същество, прикрепено към дадената планета. В Салвингтон са известни случаи, когато Ворондадек били снабдявани с подобна власт като Всевишни регенти на такива планети. Такова нещо се е случвало даже в тези обитаеми светове, които не са били засегнати от въстание.
35:5.7 (390.4) Нерядко корпус от дванадесет или повече Синове-Ворондадек заседават в пълен състав като върховен съд, който приема апелации и разглежда дела в особени случаи, имащи отношение към статута на планетите или системите. Но поначало техният труд е свързан със законодателната функция, присъща на правителствата на съзвездия. В резултат от цялата тази дейност Синовете-Ворондадек станали историци на локалните вселени: те са лично запознати с всички политически сражения и социални преврати в обитаемите светове.
35:6.1 (390.5) Най-малко трима Ворондадек биват назначавани за управление на всяко от стоте съзвездия на дадена локална вселена. Тези Синове се избират от Сина-Създател и се назначават от Гавраил на поста Всевишен в съзвездията за срок от десет хилядолетия — 10 000 стандартни години или около 50 000 години урантийско време. Управляващият Всевишен има двама партньори: старши и младши. При всяка смяна на администрацията старшият партньор става глава на правителството, а младшият поема задълженията на старши, докато постоянно обитаващите в световете на Салвингтон и нямащи назначения Ворондадек издигат от своите редове кандидата за длъжност младши партньор. По такъв начин, съгласно сегашните правила, всеки от Всевишните управители служи в столицата на съзвездията тридесет хилядолетия — около 150 000 години от урантийското време.
35:6.2 (390.6) Стоте Бащи на Съзвездия — действителните глави на правителствата на съзвездия — образуват върховния съвещателен орган на Сина-Създател. Този съвет често заседава в столицата на вселената, при което кръгът на обсъжданите от него въпроси с нищо не е ограничен, макар този орган да е главно посветен на благополучието на съзвездията и обединението на управленията в цялата локална вселена.
35:6.3 (391.1) Когато Бащата на Съзвездието по силата на службата си се намира в столицата на вселената (а това се случва често), старшият партньор поема върху себе си задълженията по управлението на делата на съзвездията. Обичайната функция на старшия партньор е общото управление по духовни въпроси, докато младшият партньор лично се занимава с физическото благополучие на съзвездието. Но нито един значителен план не се осъществява в съзвездието, докато и тримата Всевишни не утвърдят всички детайли за изпълнението на такъв план.
35:6.4 (391.2) Целият механизъм на духовна информация и канали за връзка се намират в разпореждане на Всевишните на съзвездия. Те поддържат съвършена връзка с ръководителите в Салвингтон и своите преки подчинени — пълновластните управители на локалните системи. Те често се съвещават с тези Властелини на Системи, като обсъждат състоянието на делата в съзвездието.
35:6.5 (391.3) Всевишните обкръжават себе си с корпуса на съветниците, числеността и съставът на които се колебае в зависимост от присъствието в столицата на съзвездието на различни групи и изменения в местните условия. В периоди на голямо затъване в работа те могат да искат — и бързо получават, допълнителни Синове-Ворондадек, помагащи им да се справят с административната работа. Начело на вашето собствено съзвездие Норлатиадек понастоящем са дванадесет Синове-Ворондадек.
35:7.1 (391.4) Втората група от седем свята, влизащи в обкръжаващия Салвингтон и състоящ се от седемдесет първични сфери контур, е представена от планетите на Ворондадек. Всяка от тези сфери, заедно с шестте обкръжаващи я спътника, е посветена на определен аспект от дейността на Ворондадек. На тези четиридесет и девет сфери възходящите смъртни получават висше образование в областта на вселенското законотворчество.
35:7.2 (391.5) Възходящите смъртни вече са наблюдавали работата на законодателните асамблеи, действащи в столицата на съзвездията, но тук, в световете на Ворондадек, те участват в поемането на действащото общо законодателство на локалната вселена под опеката на старшите Ворондадек. Целта на такава дейност е съгласуването на различните решения на автономните законодателни асамблеи на стоте съзвездия. Образованието, получавано в училищата на Ворондадек, остава ненадминато в Уверса. Подготовката се осъществява постепенно: тя започва на първата сфера, включвайки допълнителен труд на шестте нейни спътника, и продължава на шест други първични сфери и съответни групи спътници.
35:7.3 (391.6) В тези светове за учение и практическа работа възходящите странстващи се запознават с многобройни видове нова дейност. Ние имаме право да разкажем за тези нови и невъобразими занятия, но се боим, че ще бъдем неспособни да ги опишем на материалния разум на смъртните същества. Липсват ни думи, за да предадем значението на тези небесни видове дейност, а сред хорските дела няма аналози, които биха могли да се използват като илюстрация за тези нови занятия на възходящите смъртни, продължаващи своето образование в четиридесет и деветте свята. Много други видове дейности, неотнасящи се към режима на възвисяването, също са съсредоточени в тези светове на Ворондадек от салвингтонския кръг.
35:8.1 (392.1) След създаването на Ворондадек Синът-Създател и Вселенският Майчински Дух се обединили с цел пораждане на трета категория вселенско синовство — Ланонандек. Макар да изпълняват различни задачи, свързани с управлението на системите, Ланонандек са най-известни като Властелини на Системи — управителите на локалните системи, а също и като Планетарни Принцове — главите на администрациите на обитаемите светове.
35:8.2 (392.2) Доколкото тези същества са по-късно създадена и по ниво на божественост — по-нискостояща, категория синовство, те трябва да преминат определени курсове по обучение в световете на Мелхиседек за подготовка за последващото служене. Те станали първите слушатели в Университета Мелхиседек и били оценени и атестирани от техните учители и екзаминатори Мелхиседек в съответствие със способностите им, с личностните им качества и постижения.
35:8.3 (392.3) От началото на съществуването на вселената Небадон в нея се намирали точно дванадесет милиона Ланонандек и след завършването на подготовката на сферата на Мелхиседек, според резултатите от съответните изпити, били разделени на три класа:
35:8.4 (392.4) 1. Първични Ланонандек. Върховната категория включвала 709 841 Ланонандек. Това са Синове, назначени като Властелини на Системи, помощници на върховните съвети на съзвездия и съветници на върховна административна дейност на вселената.
35:8.5 (392.5) 2. Вторични Ланонандек. Тази категория випускници на Мелхиседек наброява 10 234 601 Ланонандек. Тук се отнасят Синовете, назначени като Планетарни Принцове и в резерва на тази категория.
35:8.6 (392.6) 3. Третични Ланонандек. Тази група наброява 1 055 558 Ланонандек. Тези Синове действат като асистенти, посланици, опекуни, упълномощени, наблюдатели и изпълняват различни функции в системата и влизащите в нея светове.
35:8.7 (392.7) В противоположност на еволюционните същества тези Синове не могат да преминават от една група в друга. Завършвайки подготовката при Мелхиседек, преминавайки изпитанията и разпределението по класове, те постоянно служат на тази длъжност, на която са били назначени. При тези Синове отсъства и възпроизводството; техният брой във вселената е постоянен.
35:8.8 (392.8) В закръглени цифри категорията Синове-Ланонандек се разпределя в Салвингтон по следния начин:
35:8.9 (392.9) Вселенски координатор и съветници на съзвездия100 000
35:8.10 (392.10) Властелини на Системи и помощници600 000
35:8.11 (392.11) Планетарни Принцове и Резерви10 000 000
35:8.12 (392.12) Корпус на Посланиците400 000
35:8.13 (392.13) Опекуни и Архивариуси100 000
35:8.14 (392.14) Резервен Корпус800 000
35:8.15 (392.15) Тъй като Ланонандек представляват в известен смисъл по-низшестояща категория на синовство, отколкото Мелхиседек и Ворондадек, те оказват още по-голяма полза на по-нискостоящите структурни единици на вселената, доколкото те са способни да се сближават със създания от разумните раси. Тях също така ги заплашва и голяма опасност да се отклонят от истинския път, да отстъпят от приемливите методи на вселенско управление. Но тези Ланонандек, особено тяхната първична категория, са най-умелите и разностранни от всички управляващи в локалната вселена. По отношение на административните способности ги превъзхождат единствено Гавраил и неговите неразкрити партньори.
35:9.1 (393.1) Ланонандек са постоянните управители на планетите и редуващи се пълновластни управители на системи. Един от тези Синове властва понастоящем в Йерусем, столицата на вашата система обитаеми светове.
35:9.2 (393.2) Властелините на Системи управляват в състава на комитети, състоящи се от двама или трима Сина и намиращи се в столичния свят на всяка система обитаеми светове. Веднъж на десет хиляди години Бащата на Съзвездието назначава един от тези Ланонандек като глава на комитета. Понякога ръководителят на триото не се сменя — решаването на такъв въпрос се намира изцяло в обсега на управителя на съзвездието. Внезапни изменения в състава на правителството на системата са възможни само в случай на някаква трагедия.
35:9.3 (393.3) Когато Властелините на Системи или техните помощници биват отзовавани, техните места се заемат от тези, които намиращият се в столицата на съзвездието върховен съвет избира като резерв от дадената категория — групите, броят на които на Едемия надвишава указаното средно ниво.
35:9.4 (393.4) Върховните съвети на Ланонандек се разполагат в столичните светове на съзвездията. Начело на такъв орган се намира старшият Всевишен партньор на Бащата на Съзвездието, докато младшият партньор възглавява резерва на вторичната категория.
35:9.5 (393.5) Властелините на системи се наричат така ненапразно; в това, което се отнася до локалните дела на обитаемите светове, те са практически пълновластни управители. Те почти бащински се грижат за Планетарните Принцове, Материалните Синове и попечителските духове. Те притежават едва ли не всеобхватна лична власт. Тези управители не биват контролирани от троични наблюдатели от централната вселена. Те се отнасят към структурата на изпълнителната власт на локалната вселена и като отговорни за изпълнение на законодателните разпореждания, а също и като изпълнители на съдебни постановления представляват това звено от вселенската администрация, където личната нелоялност по отношение на волята на Сина-Михаил е способна с най-голяма лекота и бързина да се вкорени и да се опита да изтъкне себе си.
35:9.6 (393.6) За нещастие в нашата локална вселена над седемстотин Сина от категорията Ланонандек са въстанали против вселенското правителство, посявайки хаос в няколко системи и на многобройни планети. Само трима от тях са принадлежали към Властелините на Системи; практически всички тези Синове се отнасяли към втората и третата категория — Планетарните Принцове и третичните Ланонандек.
35:9.7 (393.7) Големият брой опетнили себе си Синове не означава, че е била допусната грешка при тяхното сътворяване. Те са могли да бъдат създадени с божествено съвършенство, но тяхното създаване предвиждало способността за по-добро разбиране и сближаване с еволюционните същества, обитаващи световете на времето и пространството.
35:9.8 (393.8) С изключение на вселената Хенселон, от всички локални творения на вселената Орвонтон нашата вселена е загубила най-много Синове от тази категория. Съгласно единодушното мнение на Уверса такова обилие от административни неприятности в Небадон се обяснява с високата степен на лична свобода при вземането на решения и планирането, които са били дадени на нашите Ланонандек. Излагам това наблюдение не с цел критика. Създателят на нашата вселена притежава пълна власт и всички възможности да постъпи именно така. Нашите върховни управители предполагат, че макар свободните в своите решения Синове да причиняват големи неприятности на ранните етапи от живота на вселената, по-късно, след внимателен анализ и окончателно разрешаване на конфликта, преимуществата на по-високата лоялност и по-доброволния характер на служене на тези всестранно изпитани Синове компенсират с лихва хаоса и страданията от ранните периоди.
35:9.9 (394.1) В случай на въстание в столичния свят на системата сравнително бързо се назначава нов властелин, но на планетите нещата стоят по друг начин. Те са съставни единици на материалното творение и свободната воля на създанията е един от факторите при произнасянето на окончателните съдебни решения по всички аналогични въпроси. Изолираните светове и планети, на които управляващите принцове са се отклонили от истинския път, получават нови Планетарни Принцове, които обаче пристъпват към активно управление едва след частичното продължаване и отстраняване на резултатите от метежа благодарение на възстановителните действия от страна на Мелхиседек и на други попечителски личности. Бунта на Планетарния Принц води до незабавно изключване на локалните духовни кръгове. Само посвещенчески Син е способен да възстанови междупланетните комуникационни линии в такъв духовно изолиран свят.
35:9.10 (394.2) Съществува план за спасяването на тези заблудили се неразумни Синове и много от тях са се възползвали от тази милосърдна възможност, но занапред те никога няма да могат да действат в това си качество, в което са били, когато са извършили простъпката си. След превъзпитание те се назначават за опекуни, а също така се изпращат и в отделите за физическо управление.
35:10.1 (394.3) Третата група от седем свята и четиридесет и два спътника, която влиза в обединяващите седемдесет планети от салвингтонския кръг, образува комплекса от административни сфери на Ланонандек. В тези светове опитните Ланонандек, принадлежащи към корпуса на бившите Властелини на Системи, изпълняват задълженията си като наставници на възходящите странстващи и серафическото войнство в областта на управлението. В столиците на системите еволюционните смъртни наблюдават как работят управляващите системи, но тук те вземат участие в непосредственото съгласуване на административните решения на десет хиляди локални системи.
35:10.2 (394.4) Административните училища на локалните вселени действат под наблюдението на корпуса на Синовете-Ланонандек, които притежават голям опит в дейността като Властелини на Системи и съветници на съзвездия. Тези административни колежи отстъпват само на училищата по управление на Енса.
35:10.3 (394.5) Световете на Ланонандек, използвани като сфери за подготовка на възходящите смъртни, са едновременно и центрове за обширна дейност по нормативното и ежедневно управление на вселената. По целия си път към Рая възходящите странстващи продължават обучението си в практическите школи за приложни знания, където прилагат получените знания на практика. Организираната от Мелхиседек система за вселенско образование е целесъобразна, прогресивна, изпълнена със смисъл и основана на опита. Тя включва подготовка по въпросите на материалния, интелектуалния, моронтийния и духовния план.
35:10.4 (394.6) Именно с тези административни сфери на Ланонандек са свързани повечето спасени Синове от тази категория, които служат като опекуни и управляващи планетарните дела. Тези провинили се Планетарни Принцове и техните съучастници във въстанията, решили да приемат предложението за реабилитация, ще продължават да заемат тези незначителни постове като минимум дотогава, докато вселената Небадон се утвърди в светлината и живота.
35:10.5 (395.1) При все това много Синове-Ланонандек от по-старите системи са постигнали завидни резултати в служенето, управлението и духовните завоевания. Те представляват благородна, предана и надеждна група независимо от свойствената им тенденция да се заблуждават поради подвеждащия характер на личната свобода и фикцията на самоопределянето.
35:10.6 (395.2) [Подготвено от възглавяващия архангелите, упълномощен от Гавраил Салвингтонски.]
Книгата Урантия
Документ 36
36:0.1 (396.1) ЖИВОТЪТ не възниква спонтанно. Животът бива конструиран в съответствие с плановете, формулирани от (неразкритите) Архитекти на Битието, и се появява на населените планети или чрез директно имплантиране, или в резултат от действията на т.нар. Носители на Живот от локалните вселени. Те са най-интересните и най-многостранните от семейството на вселенските Синове. На тях е поверено да проектират и засяват живот под формата на същества върху планетните сфери. След засяването на този живот в подобни нови светове те остават там в продължение на дълги периоди, за да се грижат за неговото развитие.
36:1.1 (396.2) Макар Носителите на Живот да принадлежат към семейството на божествените синове, те са специален и определен тип вселенски Синове с това, че са единствената група от интелигентен живот в дадена локална вселена, в чието създаване участват владетелите на свръхвселената. Носителите на Живот са потомството на три преди това съществуващи личности: Сина-Създател, Духовната Майка на Вселената и, според случая, един от тримата Извечно Древни, председателстващи съдбите на съответните свръхвселени. Тези Извечно Древни, които сами могат да постановят прекратяването на интелигентен живот, участват в създаването на Носителите на Живот, на които е поверено да настаняват физически живот в развиващите се светове.
36:1.2 (396.3) За вселената на Небадон в нашите регистри е вписано, че са създадени сто милиона Носители на Живот. Тези изпълнителни групи разпространители на живот не са наистина самостоятелно управляваща се единица. Ръководи ги триото по определяне на живота, съставено от Гавраил, Бащата Мелхиседек и Намбия — първоначалния и първороден Носител на Живота в Небадон. Но на всички етапи от управлението си те са самоуправляващи се.
36:1.3 (396.4) Носителите на Живот са разделени на три основни групи: В първата са старшите Носители на Живота, във втората — помощниците, а в третата — пазителите. Първата се дели на 12 подгрупи специалисти по различните форми на проявление на живота. Разделянето на три е направено от Мелхиседек, които провеждат за целта тестове в седалищата, помещаващи се на сферата, на която пребивават самите Носители на Живот. Мелхиседек винаги са били тясно свързани с Носителите на Живот и винаги ги придружават при пътуванията им за засяване живот на поредната нова планета.
36:1.4 (396.5) Щом светлината и животът са вече трайно установени на съответната еволюираща планета, Носителите на Живот биват издигани в по-висшестоящи управляващи тела с ранг на съветници с цел по-нататъшно подпомагане на управлението и развитието на новия свят и неговите славни същества. В следващите етапи на еволюиращата вселена Носителите биват натоварвани с много нови задължения.
36:2.1 (397.1) Мелхиседек упражняват главния надзор над четвъртата група (от седемте първични сфери в кръга на Салвингтон). Тези светове на Носителите на Живот се наричат по следния начин:
36:2.2 (397.2) 1. Централен Свят на Носителите на Живот.
36:2.3 (397.3) 2. Сфера за планиране на живот.
36:2.4 (397.4) 3. Сфера за запазване на живота.
36:2.5 (397.5) 4. Сфера за жизнена еволюция.
36:2.6 (397.6) 5. Сфера за проучване на живота, свързан с разум.
36:2.7 (397.7) 6. Сфера за разума и духа в живите същества.
36:2.8 (397.8) 7. Сфера за неразкрития живот.
36:2.9 (397.9) Всяка от тези главни сфери е обкръжена от шест сателита, на всеки от които са съсредоточени специалните етапи в цялата дейност на Носителите на Живот във Вселената.
36:2.10 (397.10) Свят номер 1 — сферата, на която са главните управления, заедно със своите шест подчинени сателита, се занимава с изучаването на всеобщия живот, на живота във всичките му известни фази на проявление. Тук е разположен колежът за планиране на живот, в дейността на който вземат участие учители и съветници от Уверса и Хавона и дори от Рая. Позволено ми е да разкрия, че седемте централни платформи за спомагателните духове на разума също се намират в този свят.
36:2.11 (397.11) Числото десет и десетичната система са присъщи на физическата вселена, не на духовната. Областта на живота се характеризира от числата три, седем и дванадесет, от кратни на и от комбинации от тези основни числа. Съществуват три основни и принципно различни плана за живот в съответствие с трите Райски Източника и Центъра, а във вселената Небадон тези три основни форми на живот са разделени на три различни типа планети. Първоначално съществуваха дванадесет различни божествени концепции за предаваем живот. Това число дванадесет, заедно с резултатите от неговото деление и кратните на него величини, преминава през всички основни прототипи на живот и в седемте свръхвселени. Съществуват също така и седем структурни решения на живота, основни варианти на възпроизвеждащите се конфигурации на живата материя. Орвонтонските модели на живота са конфигурирани като дванадесет носителя на наследствени признаци. Различните категории волеви създания имат конфигурация от 12, 24, 48, 96, 192, 384 и 768 елемента. На Урантия има 48 единици за определяне на генотипа — наследствените признаци, в половите клетки на човека.
36:2.12 (397.12) Свят номер 2 е сферата за проектиране на живот; именно тук се разработват всички нови начини за създаване на живот. Изначалните проекти се осигуряват от Сина-Създател, а непосредствената разработка на тези планове се поверява на Носителите и техните партньори. След като общите планове за живота за съответния нов свят са вече формулирани, те се изпращат в централния свят, където внимателно се изучават от Висшия Съвет, състоящ се от старшите Носители на Живот и корпусите на консултиращите Мелхиседек. Ако плановете съдържат отклонения от приемани преди това формули, те се предават за утвърждаване от самия Син-Създател. Главата на Мелхиседек често представлява Сина-Създател на тези обсъждания
36:2.13 (397.13) Затова планетарният живот, макар и еднороден в някои отношения, в много аспекти се различава във всеки еволюционен свят. Даже в еднообразния ред на жизнените форми на планетите от едно и също семейство от светове няма две планети с абсолютно еднакъв живот; винаги има собствен планетарен тип, защото Носителите на Живот работят постоянно за подобряване на формулите за живота, които са им предоставени за съхранение.
36:2.14 (398.1) Съществуват над 1 милион основни или космически химични формули, които образуват родителските прототипи, както и многобройните принципни функционални вариации на проявленията на живота. Сателит номер едно от сферата за планиране на живот е светът на вселенските физици и електрохимици, които служат като технически помощници на Носителите на Живота в работата им по улавянето, организирането и манипулирането на основните единици от енергия, използвани при изграждането на материалната обвивка за предаване на живот — така наречената зародишна плазма.
36:2.15 (398.2) Планетарните лаборатории за планиране на живот са разположени на втория сателит от този втори по ред свят. В тези лаборатории Носителите на Живот и всички техни партньори, в сътрудничество с Мелхиседек, се стремят да видоизменят и по възможност да подобрят живота, предназначен за внедряване на десетичните планети от Небадон. Животът, който сега се развива на Урантия, е бил планиран и частично разработен на този именно свят, защото Урантия е десетична планета — свят за експериментален живот. В един от всеки десет подобни свята се позволяват по-големи отклонения от стандартните проекти за живот, отколкото в останалите (неекспериментални) светове.
36:2.16 (398.3) Свят номер 3 се занимава с разработки, свързани със запазването на живота. Тук сътрудници и пазители от групите на Носителите на Живот проучват и разработват различни начини за защита и запазване на живота. Плановете за внедряване на живот за всеки нов свят винаги предвиждат назначаване още в самото начало на комисия по запазването на живота, съставена от опекуни — опитни специалисти по манипулация с основните прототипи на живот. На Урантия се намираха двадесет и четирима подобни упълномощени опекуна — по двама за всеки основен, или родителски, прототип от структурната организация на жизнения материал. На планети, подобни на вашата, най-висшата форма на живот се възпроизвежда от носещ живота „пакет“, който се състои от двадесет и четири отделни прототипа. (А тъй като разумният живот произтича от и се развива върху основата на физическия живот, появяват се двадесет и четири основни организации на психиката.)
36:2.17 (398.4) Сфера номер 4 и подчинените ú спътници е посветена на изучаване на общата еволюция на живота на създанията и, в частност, на еволюционните предпоставки на всяко едно ниво на живот. Изначалната жизнена плазма на еволюционния свят трябва да съдържа пълния потенциал от всички последващи еволюционни изменения и модификации. Осигуряването на подобни дългосрочни проекти за видоизменение на живота може да предвижда появата на голям брой привидно безполезни форми на животински и растителен живот. Подобни предвидени и непредвидени странични продукти от планетарната еволюция се появяват на сцената за кратко, и то само за да слязат от нея, но през целия този продължителен процес се проследяват мъдрите и разумни формулировки на първоначалните създатели на планетарния план за живота и структурата на видовете. Всички многобройни странични продукти от биологичната еволюция са важни за окончателното и цялостно функциониране на по-висшите разумни форми на живот независимо от възможните периоди на преобладаване на колосална външна дисхармония в дългосрочната борба на по-висшите създания за господство над низшите форми на живот, много от които са толкова враждебни за мира и покоя на еволюиращите волеви създания.
36:2.18 (398.5) Свят номер 5 се занимава само с въпроси, засягащи живота, свързан с разум. Всеки от неговите сателити е посветен на изучаването на отделна фаза от ума на всеки отделен аспект на разума на създанията във връзка с техния живот. Разумът такъв, какъвто човекът го разбира, е дар от седемте спомагателни духове на разума, съвместяван със средствата на Безкрайния Дух с необучаемите или механични нива на разума. Формите на живота реагират разнообразно на тези спомагателни духове и на различните типове служене на духа във вселените на времето и пространството. Духовната чувствителност на материалните създания зависи изцяло от съответното надаряване с разум, което на свой ред определя направлението на биологичната еволюция на тези смъртни създания.
36:2.19 (399.1) Свят номер 6 проучва взаимовръзката между разума и духа в съчетанието им с живи форми и организми. Този свят и подчинените му спътници включват училищата по координация на създанията, където учители както от централната, така и от свръхвселената си сътрудничат с преподаватели от Небадон и разкриват висшите нива на постижения от пространствено-времевите създания.
36:2.20 (399.2) Седмата сфера на Носителите на Живота е посветена на неразкритата област от живота на еволюционните създания в тази степен, в която тя е свързана с космическата философия на разширяващото се претворяване на Висшето Същество.
36:3.1 (399.3) Животът не се появява във вселените спонтанно; Носителите на Живот го внедряват на планетите, където той липсва. Те са носители, разпространители и пазители на живота при появата му в еволюиращите светове на пространството. Животът на всички категории и форми, известни на Урантия, възниква заедно с тези Синове, макар че на нея не съществуват всички форми на планетарен живот.
36:3.2 (399.4) Корпусът на Носителите на Живот, на които се възлага да внедрят живот в новия свят, обикновено се състои от сто старши носителя, сто помощника и хиляда опекуна. Носителите на Живот често пренасят в новия свят самата жизнена плазма, но не винаги става така. Понякога те създават прототипите на живота след пристигането си на съответната планета в съответствие с формулите, които предварително са били одобрени за поредния опит за установяване на живот. Така се зароди и планетарният живот на Урантия.
36:3.3 (399.5) След създаването на физическите прототипи (съответстващи на одобрените предварително формули) Носителите на Живот катализират този безжизнен материал, като провеждат през себе си духовната искра на живота; от този момент нататък инертният прототип става жива материя.
36:3.4 (399.6) Жизнената искра — тайната на живота, се внася посредством Носителите на Живот, но не от тях самите. Те наистина контролират такива процеси, формулират самата плазма на живота, но самият Вселенски Майчински Дух осигурява най-съществения фактор за плазмата на живота. Съзидателната Дъщеря на Безкрайния Дух дава тази енергийна искра, която оживява тялото и е предвестник на разума.
36:3.5 (399.7) При даряването на живота самите Носители не предават нищо от самите себе си, дори ако действат в светове, където се планират нови форми на живот. Те просто инициират и предават искрата на живота, слагат началото на необходимите кръговрати на материята в съответствие с физическите, химически и електрически аспекти на утвърдените планове и прототипи. Носителите на Живот са живи катализатори, които възбуждат, организират и оживяват иначе безжизнените елементи от материалния свят.
36:3.6 (400.1) Планетарните групи определят около половин милион години (по системата за отчитане на времето на дадената планета) на Носителите на Живот за установяване на живот в новия свят. При изтичането на този срок, за което свидетелстват някои еволюционни постижения в развитието на планетарния живот, те прекратяват процедурата по внедряването на живот и след това вече нямат право да внасят никакви изменения или допълнения към живота на съответната планета.
36:3.7 (400.2) В периода между първоначалното внедряване на живот и появата на притежаващи нравственост човешки създания на Носителите на Живот се позволява да манипулират жизнената среда и да предприемат други мерки за насочване на биологичната еволюция в благоприятно русло. Те се занимават с това дълги периоди от време.
36:3.8 (400.3) Когато Носителите на Живот, работещи в нов свят, за пръв път успеят да създадат същество, притежаващо воля, със способност да взема нравствени решения и да прави духовен избор, техният труд се прекратява — с това се изчерпват всичките им пълномощия; те нямат право да продължават да въздействат на развиващия се живот. От този момент нататък еволюцията на живите организми трябва да протича в съответствие с вътрешните свойства и тенденции, заложени във формулите и прототипите на планетарния живот и закрепени в тях. На Носителите на Живот не се позволява да експериментират с волята или да се намесват в нейното действие; те нямат право да подчиняват на себе си нравствените създания или произволно да им въздействат.
36:3.9 (400.4) При пристигането на Планетарния Принц те се подготвят да напуснат планетата, макар че двама от старшите носители и дванадесет опекуна могат доброволно да изявят желание да останат на планетата за определен срок като съветници по въпросите за по-нататъшното развитие и запазване на жизнената плазма. Понастоящем двама от тези Синове със своите дванадесет партньора служат на Урантия.
36:4.1 (400.5) Във всяка локална система от обитаеми светове в Небадон има поне една сфера, на която функцията носители на живот са изпълнявали Мелхиседек. Тези обители са известни като мидсонитните светове на системата, във всеки от които материално видоизменен Мелхиседек се е съединил с една избрана Дъщеря от материалната категория на синовство. Майките-Ева от мидсонитните светове пристигат от централните светове на системата, към които се отнасят тези светове, като назначеният носител на живот Мелхиседек ги избира измежду многобройните доброволки, отзовали се на призива на Властелина на Системата, отправен към Материалните Дъщери от неговата сфера.
36:4.2 (400.6) Потомството на носител на живот Мелхиседек и Материалната Дъщеря е известно като мидсонити. Мелхиседек — бащата на тази раса небесни създания, накрая напуска планетата, където е изпълнил своята уникална функция, свързана с живота, а Майката-Ева на тази особена категория вселенски същества също напуска планетата след появата на седмото поколение планетарно потомство, след което ръководството на съответния свят преминава към нейния най-голям син.
36:4.3 (400.7) Мидсонитните създания живеят в своите великолепни светове, функционирайки като възпроизвеждащи се създания, докато не навършат хиляда години стандартно време; след това биват пренасяни посредством серафически транспорт. Оттогава мидсонитните създания губят способността за възпроизводство, тъй като процедурата на дематериализация, през която преминават в хода на подготовката си за серафимиране, завинаги ги лишава от прерогативи за възпроизводство.
36:4.4 (400.8) Понастоящем е трудно да се определи дали тези същества са смъртни или безсмъртни, както е невъзможно да бъдат причислени към класа на хората или божествените същества. В тези създания няма Настройчици, затова те едва ли могат да се смятат за безсмъртни. Но пък и не изглежда да са смъртни; никое от тях не е умирало. Всички мидсонити, родени някога в Небадон, са живи до ден днешен и действат в своите изконни светове, на една от промеждутъчните сфери, или в Салвингтонската сфера на мидсонитите, намираща се в групата светове на завършилите.
36:4.5 (401.1) Световете за Завършилите в Салвингтон. Носителите на живот Мелхиседек, както и свързаните с тях Майки-Ева, преминават от сферите за мидсонити на системата в световете за завършили от Салвингтонския кръг, където с течение на времето ще се събере и тяхното потомство.
36:4.6 (401.2) В тази връзка е необходимо да поясним, че седем от първичните светове на петата група от Салвингтонския кръг са световете за завършили от Небадон. Потомството на носителите на живот Мелхиседек и Материалните Дъщери са настанени в седмия свят на завършилите — мидсонитната сфера на Салвингтон.
36:4.7 (401.3) Спътниците на седемте първични свята за завършили служат като места за срещи на изпращаните в Небадон личности от свръхвселената и централната вселена. Макар духовно възходящите смъртни да могат свободно да посещават светове за култура и подготвителните сфери, отнасящи се към 490-те свята, които образуват Университета на Мелхиседек, съществуват някои особени, закрити за тях училища и многобройни забранени зони. В частност това се отнася за четиридесет и деветте сфери, подчинени на завършилите.
36:4.8 (401.4) Предназначението на мидсонитните създания понастоящем е неизвестно, но на нас ни се струва, че тези личности се събират в седмия свят за завършилите с цел подготовка за някакво събитие, отнасящо се към бъдещата еволюция на вселената. Нашите запитвания във връзка с мидсонитните раси винаги биват преадресирани към завършилите, а завършилите неизменно се отказват да обсъждат съдбата на своите подопечни. Независимо от нашата смътна представа за бъдещето на мидсонитите ние знаем, че всяка локална вселена в Орвонтон разполага с нарастващ корпус от тези тайнствени същества. Носителите на живот Мелхиседек предполагат, че някога Бог-Пределният ще дари техните мидсонитни деца с трансценденталния и вечен дух на абсонитността.
36:5.1 (401.5) Именно присъствието в примитивните светове на седемте спомагателни духа на разума определя направлението на органичната еволюция; това обяснява нейната целенасоченост и закономерност. Тези спомагателни духове олицетворяват тази функция на служене на разума, изпълнявана от Безкрайния Дух, която — благодарение на Майчинския Дух на локалната вселена — се разпространява над низшите категории разумен живот. Спомагателните духове, деца на Вселенския Майчински Дух, са личната помощ на Духа към материалния разум. Всяка проява на такъв разум свидетелства за активността на тези разностранни духове.
36:5.2 (401.6) Седемте спомагателни духа на разума се наричат по имена, изразяващи следните понятия: интуиция, разбиране, кураж, знание, съвет, поклонение и мъдрост. Тези духове на разума разпространяват своето влияние над всички обитаеми светове като характерни подбуждащи импулси; всеки от тях се стреми да се сдобие с възприемчивост към своето въздействие, напълно независимо от това, в каква степен се възприемат и имат възможност да функционират неговите другари.
36:5.3 (401.7) За Носителите на Живот, които контролират дейността на спомагателните духове, тяхното централно разположение в главния свят на носителите на Живот е показател за мащаба и качеството на функцията на въздействие на спомагателните духове на разума във всеки свят и във всеки притежаващ интелект организъм. По отношение на първите пет спомагателни духа тези разпределения на разума на живота са съвършен индикатор за функционирането на жив разум. Но в това, което се отнася до шестия и седмия духове — поклонението и мъдростта, тези централни разположения регистрират само качествена функция. Количествената активност на спомагателните духове на поклонението и мъдростта се регистрира в непосредственото присъствие на Божествената Попечителка в Салвингтон, явявайки се личен опит на Майчинския Дух на Вселената.
36:5.4 (402.1) Когато Носителите на Живота отиват на нова планета, винаги ги съпровождат седем спомагателни духа на разума; но не следва да ги разглеждаме като същества — те повече напомнят контури. Отделно от вселенското присъствие на Божествената Попечителка спомагателните духове не функционират като личности; фактически те представляват ниво на съзнание на Божествената Попечителка и винаги се подчиняват на действията и присъствието на своята съзидателна майка.
36:5.5 (402.2) Не ни достигат думи, за да подберем адекватни названия за тези седем спомагателни духа на разума. Те са попечители на емпиричния разум на низшите нива и по реда на постигане на съответните еволюционни нива могат да бъдат описани по следния начин:
36:5.6 (402.3) 1. Духът на интуицията — бързината на възприемане, примитивните физически и вродени рефлекторни инстинкти, ориентацията в пространството и други качества на самосъхранение, характерни за всички разумни създания; единственият от спомагателните духове, действащ в такъв мащаб в низшите категории животински живот, и единственият, установил широка функционална връзка с необучаемите нива на механичен разум.
36:5.7 (402.4) 2. Духът на разбирането — импулсът за координиране, спонтанното и привидно автоматично свързване на идеи: способността да се координират придобитите знания, феноменът съобразителност, бързи съждения и незабавни решения.
36:5.8 (402.5) 3. Духът на куража — дарът на предаността в личностните същества е основата за придобиване на характер и интелектуалният източник на морална издръжливост и духовна храброст. Просветен от фактите и въодушевен от истината, духът на куража става тайната на стремежа към еволюционно извисяване чрез разумна и съзнателна целеустременост.
36:5.9 (402.6) 4. Духът на знанието — поражданият от любознателността дух на търсенето и откриването, научният дух; водач и верен партньор на духовете на куража и съвета; стремежът да се насочи куражът по пътя на полезното и прогресивно развитие.
36:5.10 (402.7) 5. Духът на съвета — стремежът към общуване, дарът на междувидовата кооперация; способността на волевите създания да постигат съгласие със своите събратя; източникът на стадния инстинкт в низшите създания.
36:5.11 (402.8) 6. Духът на поклонението — религиозният импулс, първият характерен стремеж, разделящ разумните създания на два основни класа смъртни. Духът на поклонение става вечен критерий за разликата между свързаното с него животно и създанията, дарени с разум, но не притежаващи душа. Поклонението е отличителен знак на кандидата за духовно извисяване.
36:5.12 (402.9) 7. Духът на мъдростта — вродената тенденция на всички нравствени създания към последователно и прогресивно еволюционно развитие. Това е висшият спомагателен дух — духовен координатор и изразител на дейността на всички останали. Този дух е тайната на оня вроден за разумните създания стремеж, който инициира и поддържа целесъобразната и ефективна програма на възходящото битие; това е този дар на живите същества, който обяснява тяхната непостижима способност да оцеляват и, оцелявайки, да използват целия си съвкупен минал опит и налични възможности за овладяване на всичко, което са способни да мобилизират всички останали духове на разума. Мъдростта е върхът на интелектуалните способности. Мъдростта е целта на чисто разумното и нравствено съществуване.
36:5.13 (403.1) Спомагателните духове претърпяват емпиричен растеж, но те не стават личности. Те се формират в действие и функционирането на първите пет от тях в животинските категории е в известна степен задължително условие за функционирането на всичките седем като човешки интелект. Тази връзка с животните осигурява голямата ефективност на спомагателните духове като човешки разум; затова животните в определена степен са неотменим фактор както за интелектуалната, така и за физическата еволюция на човека.
36:5.14 (403.2) Тези помощници на разума, принадлежащи към Майчинския Дух на локалната вселена, имат в много отношения такова отношение към живота на разумните създания, каквото енергийните центрове и физически регулатори — към неживите сили на вселената. Те изпълняват безценна служба в контурите на разума на обитаемите светове и успешно сътрудничат с Главните Физически Регулатори, които също така служат като регулатори на управляващите нива на разума, разположени по-ниско от сферите на влияние на спомагателните духове — нивата на необучаем или механичен разум.
36:5.15 (403.3) Докато живият разум придобива способност да се учи от опита, той влиза в сферата на опеката на Главните Физически Регулатори. Докато в разума на създанието се появи способност да възприема божествеността и да се покланя на Божеството, той се отнася към изключителната сфера на влияние на спомагателните духове. Щом разумът на създанията открие духовно реагиране, той става носител на свръхразума, тъй като моментално се обхваща от духовните цикли на Майчинския Дух на локалната вселена.
36:5.16 (403.4) Спомагателните духове на разума нямат никакво пряко отношение към разнообразната и високодуховна функция, която изпълнява духът на личното присъствие на Божествената Попечителка — Светият Дух на обитаемите светове; но функционално те предшестват неговото появяване, подготвяйки появата на този дух в еволюционния човек. Спомагателните духове осигуряват на Вселенския Майчински Дух разнообразна връзка с и управление над материалните живи създания на локалната вселена, но техните действия на доличностни нива не намират отражение във Висшето Същество.
36:5.17 (403.5) Недуховният разум е проявление или на духовна, или на физическа енергия. Така и разумът на човека — разумът на личността, може да се съхрани само чрез съединяване с духа. Разумът се посвещава на божествеността, но той не е безсмъртен, ако неговото функциониране не е свързано с духовната проницателност и ако той е лишен от възможността да се прекланя и да жадува за продължаване на живота.
36:6.1 (403.6) Животът е едновременно механистичен и виталистичен — материален и духовен. С все нови и нови успехи ще се сдобиват физиците и химиците на Урантия в разбирането на протоплазмата на различните форми растителен и животински живот, но никога няма да могат да създадат живи организми. Животът е нещо различно от всички проявления на енергията; даже материалният живот на физическите създания не е свойствен на материята.
36:6.2 (403.7) Материалните неща могат да съществуват самостоятелно, но животът произтича само от живот. Разумът произтича само от предшестващ го разум. Дух се наследява само от духовни предци. Създанието е способно да създаде форми на живот, но само личността на Създателя може да внесе активираща жива искра.
36:6.3 (404.1) Носителите на Живот са способни да организират материални форми, или физически прототипи, на живи същества, но именно Духът осигурява изначалната искра на живота и дарява с дара на разума. Даже живите форми на експериментален живот, създавани от Носителите на Живот в техните салвингтонски светове, са неизменно лишени от способността за възпроизводство. При правилно съчетаване и правилно организиране на формулите на живота и жизнените прототипи присъствието на Носители на Живот е достатъчно за иницииране на живота, но всички подобни живи организми са лишени от два най-важни атрибута: разум и способност за възпроизводство. Животинският разум и човешкият разум са дарове от Майчинския Дух на локалната вселена, действаща чрез седемте спомагателни духа на разума, докато способността на създанията за възпроизводство е това качество, което се появява в изходната плазма на живота, привнесено в резултат от специфичното и лично въздействие на Вселенския Дух.
36:6.4 (404.2) След подготовка от Носителите на Живота на жизнените прототипи и след създаване на енергийните системи трябва да се случи още един феномен: в тези жизнени форми е необходимо да се вдъхне „диханието на живота“. Божиите Синове са способни да конструират формите на живот, но именно Божият Дух привнася самата искра на живота. И когато дареният по този начин живот идва към своя край, оставащото материално тяло отново става мъртва материя. Когато посветеният живот завършва, тялото се връща в недрата на материалната вселена, от която някога е било заимствано от Носителите на Живота като временна обвивка за живота, придаваща такова зримо съчетание на енергия и материя.
36:6.5 (404.3) Животът, който Носителите на Живота дават на растенията и животните, не се връща към тях след смъртта на растението или животното. Отделящият се живот на такова живо същество не притежава нито индивидуалност, нито личност; той не се запазва като такъв. В течение на своето съществуване и времето, прекарано в тяло от материя, той се е изменил; претърпял е енергийна еволюция и се запазва само като част от космическите сили на вселената; не продължава съществуването си като индивидуален живот. Продължаването на живота на смъртните създания е изцяло основано на създаването в смъртния разум на безсмъртна душа.
36:6.6 (404.4) Говорим за живота като за „енергия“ и „сила“, но в действителност той не е нито едното, нито другото. Сила-енергията в една или друга степен реагира на гравитацията; животът не реагира на нея. Прототипът също не реагира на гравитацията, бидейки конфигурация от енергии, които вече са изпълнили всички свързани с гравитацията задължения. Животът като такъв представлява активизация на конфигурираната в съответствие с даден прототип или отделена по друг начин система от материална, интелектуална или духовна енергия.
36:6.7 (404.5) Някои неща, свързани с развитието на живота на еволюционните планети, не са ни напълно ясни. Ние добре разбираме физическата организация и електрохимическите формули на Носителите на Живота, но ние не до край разбираме природата и източника на активиращата живота искра. Ние знаем, че животът произтича от Бащата чрез Сина посредством Духа. Твърде вероятно е Главните Духове да представляват седмократен канал, през който реката на живота се излива над цялото творение. Но на нас ни е непонятен методът, с помощта на който Главният Дух, съответстващ на свръхвселената, взема участие в изначалното посвещаване на живота на нова планета. Ние сме уверени в това, че Извечно Древните също играят определена роля във внедряването на живота в новия свят, но сме в пълно неведение относно характера на подобно участие. Ние знаем, че Вселенският Майчински Дух действително одушевява безжизнените прототипи и дарява такава активирана плазма с прерогативите на присъщото за организмите възпроизводство. Ние забелязваме, че тези три източника са нива на Бога-Седмократния, понякога наричани Висши Създатели във времето и пространството. Но за всичко останало знаем не много повече от смъртните на Урантия, а именно това, че идеята е заключена в Бащата, нейното изразяване — в Сина, а жизненото въплъщение — в Духа.
36:6.8 (405.1) [Изложено от Син-Ворондадек, пребиваващ на Урантия като наблюдател и действащ като такъв по молба на Мелхиседек — главния надзираващ Корпуса на Просветителите.]
Книгата Урантия
Документ 37
37:0.1 (406.1) НАЧЕЛО на всички личности в Небадон стои Михаил — Синът-Създател и Владетел, баща и властелин на вселената. Равен по божественост и допълващ в съзидателни атрибути е Майчинският Дух на локалната вселена — Божествената Попечителка на Салвингтон. Тези създатели в най-буквалния смисъл са Бащата-Син и Духът-Майка на всички странстващи в Небадон.
37:0.2 (406.2) В предишните повествувания се разглеждаха създадените категории синовство; следващите ще разкажат за попечителските духове и възходящите синове. Настоящото повествувание основно е посветено на промеждутъчната група Вселенски Помощници, но накратко ще се докоснем и до върховните духове на Небадон и някои категории постоянни обитатели на локалната вселена.
37:1.1 (406.3) Много от уникалните категории, които обикновено се включват в този клас, не са разкрити; но в този вид, в който те са представени в настоящото повествувание, Вселенските Помощници се обединяват в седем категории:
37:1.2 (406.4) 1. Ясни Утринни Звезди.
37:1.3 (406.5) 2. Ярки Вечерни Звезди.
37:1.4 (406.6) 3. Архангели.
37:1.5 (406.7) 4. Височайши Помощници.
37:1.6 (406.8) 5. Върховни Упълномощени.
37:1.7 (406.9) 6. Небесни Наблюдатели.
37:1.8 (406.10) 7. Учители на Обителските Светове.
37:1.9 (406.11) Първата категория Вселенски Помощници са Ясните Утринни Звезди. Във всяка локална вселена тя е представена само от едно същество: първородното изконно създание на локалната вселена. Ясната Утринна Звезда на нашата вселена е известна под името Гавраил Салвингтонски — главен администратор на цялата Небадон, действащ като личен представител на Пълновластния Син и изразител на интересите на неговата съзидателна съпруга.
37:1.10 (406.12) По време на ранните епохи на установяване на Небадон редом с Михаил и Съзидателния Дух не е имало никого освен Гавраил. С растежа на вселената и увеличаването на административните проблеми край него се появило обкръжение от неразкрити помощници, а впоследствие тази група била попълнена от небадонския корпус от Вечерни Звезди.
37:2.1 (407.1) Тези ярки създания били замислени от Мелхиседек и сътворени от Сина-Създател и Съзидателния Дух. Те изпълняват различни задължения, но основно действат като свръзки на Гавраил, главния администратор на локалната вселена. Едно или няколко такива същества функционират като негови представители в столицата на всяко съзвездие и система в Небадон.
37:2.2 (407.2) Като глава на изпълнителната власт Гавраил по длъжност е председател или наблюдател на повечето салвингтонски конклави, при което едновременно може да се провеждат до хиляда заседания. В такива случаи Гавраил го представляват Ярките Вечерни Звезди; той е неспособен да бъде едновременно на две места и свръхангелите запълват това ограничение. Такава услуга оказват те и на корпуса на Троичните Синове-Учители.
37:2.3 (407.3) Макар че самият Гавраил е зает с административни проблеми, посредством Ярките Вечерни Звезди той поддържа връзка с всички страни на вселенския живот и вселенските дела. Вечерните Звезди винаги го съпровождат като негови лични представители при посещенията му на отделни планети. При изпълнението на такива поръчения тях понякога ги наричат „ангелите Господни“. Те често отиват на Уверса като представители на Ясната Утринна Звезда пред съдилищата и асамблеите на Извечно Древните, но рядко пресичат границите на Орвонтон.
37:2.4 (407.4) Ярките Вечерни Звезди са уникална двояка категория, в която влизат както създадени в този ранг, така и постигнали го същества. Понастоящем небадонският корпус на тези свръхангели наброява 13 641 Ярки Вечерни Звезди. 4 832 същества са създадени в този ранг, докато 8 809 са възходящи духове, постигнали тази цел на възвишеното служене. Много от тези възходящи Вечерни Звезди са започнали своя вселенски път като серафими, други са се издигнали от неразкритите категории създания. Като цел на постижение този висок корпус остава открит за кандидатите за възход дотогава, докато вселената не се утвърди в светлината и живота.
37:2.5 (407.5) И двата типа Ярки Вечерни Звезди са прекрасно видни от моронтийните личности и от някои типове свръхсмъртни материални същества. Създадените същества от тази интересна и разностранна категория притежават духовна сила, която може да се проявява независимо от тяхното лично присъствие.
37:2.6 (407.6) Главата на тези свръхангели е Гавалия — първородният представител от тази категория в Небадон. От времето на завръщането на Христос Михаил от своето триумфално посвещение на Урантия Гавалия изпълнява задълженията на попечител на възходящите смъртни, а през последните деветнадесет столения урантийско време в Йерусем се намира резиденцията на неговия партньор, Галантия, където прекарва приблизително половината от своето време. Галантия е първият от възходящите свръхангели, постигнали това високо положение.
37:2.7 (407.7) Освен обичайното поредно изпълнение на различни задачи Ярките Вечерни Звезди не се обединяват в някакви групи или отряди. Те сравнително рядко получават задачи, свързани с възхода на смъртните, но при изпълнение на подобни мисии никога не действат самостоятелно. Тези същества винаги работят по двойки; единият от членовете на такава двойка е създадено същество, а другият — възходяща Вечерна Звезда.
37:2.8 (407.8) Едно от висшите задължения на Вечерните Звезди е съпровождането на посвещенческите Синове-Авонал в тяхната планетарна мисия — така, както Гавраил е съпровождал Михаил при посвещението му на Урантия. В такива случаи двамата съпровождащи свръхангели са висшестоящи личности и изпълняват задълженията на съвместни предводители на архангелите и всички други същества, участващи в тези начинания. Когато дойде времето, именно старшият от тези предводители-свръхангели се обръща към посвещенческия Син-Авонал с думите: „Заеми се с делото на твоя брат.“
37:2.9 (408.1) Аналогични двойки свръхангели се назначават в планетарните корпуси на Троичните Синове-Учители, които откриват следпосвещенческата епоха на обитаемия свят — зората на духовния живот. При изпълнението на такива задачи Вечерните Звезди действат като свръзки между смъртните светове и невидимия корпус на Синовете-Учители.
37:2.10 (408.2) Световете на Вечерните Звезди. Шестата група от седемте салвингтонски свята и четиридесет и двата подчинени спътника са определени за администрацията на Ярките Вечерни Звезди. Седемте първични свята се възглавяват от създадените чинове от тези свръхангели, докато подчинените спътници се управляват от възходящи Вечерни Звезди.
37:2.11 (408.3) Спътниците на първите три свята са посветени на училищата на Синовете-Учители и Вечерните Звезди, които са посветени на духовните личности на локалната вселена. Следващите три групи спътници са заети с аналогични съвместни училища за подготовка на възходящи смъртни. Спътниците на седмия свят са определени за триединните съвещания на Синовете-Учители, Вечерните Звезди и завършващите. В последно време тези свръхангели имат най-пряко отношение към работата, провеждана в локалната вселена от Корпуса на Завършващите, и вече отдавна взаимодействат със Синовете-Учители. Вечерните Звезди и Гравитационните Посланици, прикрепени към работните групи на завършващите, са свързани с връзки на изключително могъщество и важност. Що се отнася до седмия първичен свят, то той е определен за неразкритите аспекти на бъдещите отношения между Синовете-Учители, завършващите и Вечерните Звезди след окончателното свръхвселенско проявление на личността на Бог-Върховния.
37:3.1 (408.4) Архангелите са потомство на Сина-Създател и Вселенския Майчински Дух. Те са върховен тип висши духовни същества, създавани в голямо количество в локалната вселена, и по време на последната регистрация в Небадон е имало почти осемстотин хиляди архангели.
37:3.2 (408.5) Сред личностите на локалната вселена архангелите са една от немногото групи, обикновено неподчинени на Гавраил. Те нямат никакво отношение към текущото управление на вселената, тъй като техният труд е посветен на спасението на създанията и помощта на смъртните на времето и пространството при придвижването им по възходящия път. Макар че обикновено архангелите не се подчиняват на ръководството на Ясната Утринна Звезда, понякога те действат от негово име. Те също така сътрудничат с другите Вселенски Помощници, такива като Вечерните Звезди, както се вижда от някои събития, отразени в разказа за внедряването на живота във вашия свят.
37:3.3 (408.6) Корпусът на архангелите на Небадон се управлява от първородното същество с този чин, а неотдавна на Урантия се появи регионален център на архангелите. Именно този необичаен факт изведнъж привлече вниманието на стажантите, пребиваващи отвъд пределите на Небадон. Едно от първите наблюдения се състои в това, че много видове възходяща дейност на Ярките Вечерни Звезди се отправят от столицата на локалната система Сатания. След това те разбират, че някои дейности на архангелите се управляват от неголям и привидно незначителен обитаем свят, наречен Урантия. След това им се съобщава за посвещението на Михаил на Урантия, което се съпровожда с незабавно повишен интерес към вас и вашата скромна сфера.
37:3.4 (409.1) Разбирате ли вие значението на факта, че вашата примитивна и объркала се планета стана регионален център на вселенското управление и ръководство на някои видове дейности на архангелите, свързани с програмата за възход? Това несъмнено е предзнаменование за бъдещо съсредоточаване и на друга, свързана с възхода дейност в света на посвещение на Михаил и придава колосален и тържествен смисъл на личното обещание на Учителя: „Аз ще се върна.“
37:3.5 (409.2) Обикновено архангелите се назначават за служене на синовете от категорията Авонал, но отначало те трябва да преминат широка предварителна подготовка във всички области на работата на различни попечителски духове. Всеки Райски посвещенчески Син в обитаемия свят се придружава от корпус от сто архангели, прикрепвани към него за срока на посвещението му. Ако Синът-Арбитър стане временен управител на планетата, тези архангели се превръщат в ръководители на целия небесен живот на такава сфера.
37:3.6 (409.3) Двама старши архангели винаги са като лични помощници на Райския Авонал при всичките му планетарни мисии, било то съдопроизводство, арбитражни мисии или посвещенчески инкарнации. След като този Райски Син завърши съда над сферата и мъртвите бъдат извикани за регистрация (така нареченото възкресение), серафическите пазители на потопените в сън личности в буквалния смисъл на думата отговарят на „гласа на архангела“. Завършването на съдния период се провъзгласява от съпровождащия архангел. Това е архангелът на възкресението, понякога наричан „архангел Михаил“.
37:3.7 (409.4) Световете на архангелите. Седмата група обкръжаващи Салвингтон светове, заедно с техните спътници, е отредена за архангелите. Първата сфера и всичките шест подчинени й спътника е заета от регистраторите на личности. Този гигантски корпус архивариуси води точен отчет за биографичните данни за живота на всеки смъртен на времето — от момента на неговото раждане до завършването на вселенския му път, когато създанието или напуска Салвингтон, преминавайки в режима на свръхвселената, или трябва да бъде „изтрито от книгата на живота“ по заповед на Извечно Древния.
37:3.8 (409.5) Именно в тези светове личностните данни и идентификационни гаранции се класифицират, регистрират и запазват през това време, което отделя материалната смърт от възстановяването на личността — възкресението от мъртвите.
37:4.1 (409.6) Височайшите Помощници са група доброволци, които пристигат в локалната вселена и биват временно назначавани като представители или наблюдатели от централната вселена и свръхвселената в локалните творения. Тяхната численост постоянно се колебае, но винаги се изразява в много милиони.
37:4.2 (409.7) Така, от време на време, получаваме благотворна опека и помощ от такива същества с Райски произход, като Възпитателите по Мъдрост, Божествените Съветници, Всеобщите Цензори, Свещените Троични Духове, Тринитизираните Синове, Единичните Посланици, свръхнафимите, секонафимите, тертиафимите и други милосърдни попечители, които пребивават сред нас, за да помогнат на изконните личности на вселената в техния стремеж да приведат цялата Небадон в по-голямо съответствие с идеите на Орвонтон и идеалите на Рая.
37:4.3 (410.1) Които и да било от тези същества могат да служат в Небадон доброволно и така — формално, са извън нашата юрисдикция, но когато тези личности от свръх- и централната вселена идват тук по задачи, те се подчиняват на някои правила на локалната вселена, макар да продължават да действат като представители на висшите вселени и да се трудят в съответствие с инструкциите, определящи тяхната мисия в нашата сфера. Техният обединен център се намира в салвингтонския сектор на Извечно Единния и те се трудят в Небадон под общото наблюдение на този посланик на Райската Троица. Когато тези личности на висшите сфери са на служба в неприкрепените групи, те като правило се самоуправляват, но ако служат по нечия молба, то често пъти доброволно и изцяло се подчиняват на упълномощените ръководители на сферите на своето назначение.
37:4.4 (410.2) Височайши Помощници служат на нивото на локалната вселена и съзвездията, но не биват прикрепвани непосредствено към системните или планетарни правителства. При все това те могат да действат навсякъде в локалната вселена и да получават назначения във всяка сфера на дейност в Небадон — управленческа, изпълнителна, образователна и други.
37:4.5 (410.3) Голямата част от този корпус служи като помощници на Райските личности в Небадон — Извечно Единния, Сина-Създател, Извечно Верните, Синовете-Арбитри и Троичните Синове-Учители. Понякога при воденето на делата в локалната вселена се оказва целесъобразно някои детайли да се скрият за известно време практически от всички изконни личности на локалното творение. Освен това опитните и прозорливи членове на корпуса на Височайшите Помощници са способни най-добре да разберат и по-дълбоко да осмислят някои прогресивни планове и сложни решения и в такива ситуации, както и в много други, те оказват огромна помощ на управителите и управляващите вселената.
37:5.1 (410.4) Върховните Упълномощени са възходящи смъртни, слели се с Духа; те не се сливат с Настройчиците. Вие добре разбирате възхода във вселената на смъртния кандидат за сливане с Настройчика, което е висока цел за всички смъртни на Урантия от времето на посвещението на Христос Михаил. Но това не е единственото предназначение на всички смъртни от допосвещенческите епохи в световете, подобни на вашия: съществуват светове, чиито обитатели никога не стават постоянни подопечни на Настройчици на Съзнанието. Тайнствените Наставници, с които Раят дарява такива смъртни, никога не се съединяват с тях във вечен съюз; и все пак Настройчиците се населват в тях за известно време и служат като проводници и еталони по време на живота им в плът. В течение на това временно пребиваване те подпомагат еволюцията на безсмъртната душа така, както това става в тези същества, с които те се надяват да се слеят; но след завършване на смъртния път те напускат завинаги тези, с които са били свързани с временна връзка.
37:5.2 (410.5) Спасените души от тази категория постигат безсмъртие благодарение на вечното сливане с индивидуализираната частица от духа на Майчинския Дух на локалната вселена. Тази група — поне в Небадон, не е многобройна. В обителските светове ще се срещнете и сближите с тези слели се с Духа смъртни, които се възвисяват заедно с вас по Райския път до Салвингтон, където те остават. Впоследствие някои от тях ще успеят да се издигнат на по-високи вселенски нива, но мнозинството от тях завинаги ще остане в разпореждане на локалната вселена; като класа на тях не им е съдено да достигнат Рая.
37:5.3 (411.1) Без да се слеят с Наставниците, те не стават завършващи, но евентуално биват приети в Корпуса на Съвършенството на локалната вселена. В духа те са изпълнили повелята на Отеца „Бъдете съвършени“.
37:5.4 (411.2) След зачисляване в небадонския Корпус на Съвършенството слелите се с Духа възходящи създания могат да приемат назначение като Вселенски Помощници, което е един от откритите за тях пътища за продължаване на емпиричния им растеж. Така те стават кандидати за високата длъжност тълкуватели на възгледите на еволюционните материални създания пред небесните власти на локалната вселена.
37:5.5 (411.3) Върховните Упълномощени започват своята служба на планетите като упълномощени по расовите въпроси. В този статут те разясняват възгледите и излагат потребностите на различните човешки раси. Явявайки се изразители на интересите на смъртните раси, тези същества са беззаветно предани на тяхното благополучие и неуморно се стремят да получат милосърдно, безпристрастно и справедливо отношение към тези раси във всички взаимоотношения с останалите народи. Упълномощените по расовите въпроси действат в условията на безкрайните планетарни кризи и са красноречиви изразители на груповите интереси на борещите се с трудностите смъртни.
37:5.6 (411.4) Натрупвайки голям опит в решаването на проблемите в обитаемите светове, тези упълномощени по расовите въпроси се издигат на все по-високи нива и евентуално достигат ранг Върховни Упълномощени на и в локалната вселена. По данни от последната регистрация в Небадон са съществували малко повече от половин милиард Върховни Упълномощени. Тези същества не се отнасят към завършващите, но те са възходящи същества, които притежават продължителен опит и принасят огромна полза на своите родни сфери.
37:5.7 (411.5) Ние неизменно откриваме тези упълномощени във всички съдилища, от низшите до върховните. Наистина, те не вземат участие в слушанията, но присъстват като върховни експерти, консултиращи председателстващите съдии по въпросите на миналия живот, средата и вътрешната природа на тези, които съдебният процес засяга.
37:5.8 (411.6) Върховните Упълномощени биват прикрепвани към различните войнства на посланиците на пространството и са неизменни спътници на попечителските духове на времето. Тях можеш да ги срещнеш сред изказващите се на различни вселенски асамблеи и тези упълномощени, притежаващи мъдростта на смъртните, неизменно влизат в състава на мисията на Божиите Синове в пространствените светове.
37:5.9 (411.7) Всеки път, когато по съображения за справедливост и правосъдие е необходимо да се разбере характерът на въздействието на предполагаемата политика или процедура на еволюционните раси на времето, тези представители са готови да предоставят своите препоръки; те винаги присъстват, за да се изкажат от името на тези, които не могат да се изкажат лично.
37:5.10 (411.8) Светове на смъртните, слели се с Духа. Осмата група от седемте първични свята и подчинените спътници от салвингтонския кръг е изключително владение на слелите се с Духа смъртни от Небадон. Възходящите смъртни, слели се с Настройчиците, нямат отношение към тези светове, ако не се смята това, че те нееднократно, с удоволствие и полза за себе си, посещават тези сфери като гости на техните постоянни обитатели — смъртните, слели се с Духа.
37:5.11 (411.9) Тези светове са място за постоянно обитание на слелите се с Духа спасени смъртни, с изключение на тези малцина, които достигат Уверса и Рая. Такова преднамерено ограничение на възхода действа за благото на локалните вселени, тъй като осигурява съхраняването на постоянно развит контингент, чийто нарастващ опит и по-нататък ще спомага за стабилността и разнообразието в управлението на локалната вселена. Тези същества може да не достигат Рая, но придобитата от тях емпирична мъдрост в решаването на проблемите на Небадон значително превъзхожда всички достижения на възходящите създания, които само временно се намират в локалната вселена. И тези спасени души продължават да съществуват като уникални съчетания на човешкото и божественото, способни все по-добре да съединяват възгледите на тези две толкова различни нива и да излагат двойствена гледна точка, проявявайки все по-голяма мъдрост.
37:6.1 (412.1) Образователната система на Небадон се управлява от Троични Синове-Учители съвместно с просветителския корпус на Мелхиседек, но голямата работа по укрепването и поддържането на тази система се води от Небесните Наблюдатели. Съществата, набирани в този корпус, представляват всички типове индивиди, свързани с програмата за образование и подготовка на възходящи смъртни. В Небадон съществуват над три милиона такива същества и всички те са доброволци, способни — благодарение на своя опит, да служат като съветници по въпросите на образованието за цялата сфера. Тръгвайки от своите центрове в салвингтонските светове на Мелхиседек, тези наблюдатели действат по цялата локална вселена като инспектори от небадонския метод на обучение, за да подобрят интелектуалната подготовка и духовното възпитание на възходящите създания.
37:6.2 (412.2) Тази подготовка на разума и просвещение на духа започва в световете на произход на хората и продължава в обителските светове на системата и останалите сфери на развитие, свързани с Йерусем, в седемдесетте свята на социализация, съществуващи при Едемия, и в четиристотин и деветдесетте сфери на духовно развитие, обкръжаващи Салвингтон. В самата столица на вселената се намират многобройните школи на Мелхиседек, колежите на Вселенските Синове, серафическите университети, школите на Синовете-Учители и Извечно Единния. Направено е всичко възможно за това, разнообразните вселенски личности да могат да се издигат на нови нива на служене и да усъвършенстват своята дейност. Цялата вселена е едно огромно училище.
37:6.3 (412.3) Методите, използвани в много висши училища, не се вместват в човешката представа за изкуството за преподаване на истината, но основният принцип на цялата система за образование е формирането на характер посредством озарен от просвещение опит. Учителите осигуряват просвещението; местонахождението във вселената и статутът на възходящо създание предоставят възможността за придобиване на опит; мъдрото използване на тези два фактора формират характер.
37:6.4 (412.4) Същността на небадонската система на образование се заключава в това, че тя ви предлага задача, след което предоставя възможност да се обучите на идеален и божествен метод за нейното най-добро изпълнение. Дава ви се конкретна задача и едновременно с това ви се осигуряват учители, способни да ви научат на най-добрия начин за нейното изпълнение. Божественият план за образование осигурява тясна връзка между труда и обучението. Ние ви учим на най-доброто изпълнение на това, което ви караме да изпълните.
37:6.5 (412.5) Целта на цялото това обучение и натрупване на опит се заключава в това, да ви подготви за прехода към висшите и по-духовни образователни сфери на свръхвселената. Прогресът в пределите на тази сфера е индивидуален, но придвижването от един етап към друг се извършва обикновено на цели класове.
37:6.6 (412.6) Еволюцията във вечността не се заключава само в духовното развитие. Интелектуалните придобивки също са част от вселенското образование. Опитът на разума се увеличава пропорционално на разширяването на духовния хоризонт. Както разумът, така и духът получават равни възможности за обучение и прогрес. Но във всичко както разумът, така и духът получават равни възможности за обучение и прогрес. Но в цялото това възвишено възпитание на разума и духа вие завинаги се освобождавате от ограниченията на смъртната плът. Повече не ви се налага постоянно да примирявате противоречието и противоположните стремления на духовната и материална природа. В крайна сметка вие можете да се наслаждавате на единния импулс на позналия величие разум, отдавна вече освободен от примитивното животинско теглене към материалните неща.
37:6.7 (413.1) Преди смъртните на Урантия да напуснат вселената Небадон, повечето от тях ще могат да се възползват от възможността за повече или по-малко продължително служене като членове на небадонския корпус Небесни Наблюдатели.
37:7.1 (413.2) Учителите на Обителските Светове се набират измежду прославените херувими. Както и повечето други преподаватели в Небадон, те се назначават на длъжност от Мелхиседек. Те вземат участие в повечето образователни проекти на моронтийния живот и техният брой изобщо не се вмества в представата на смъртните.
37:7.2 (413.3) Учителите за Обителските Светове като ниво на служене, постигано от херувими и сановими, се обсъжда в следващото повествувание, а като наставници, играещи важна роля в моронтийния живот, те ще бъдат подробно разгледани в едноименното повествувание.
37:8.1 (413.4) Освен енергийните центрове и физическите регулатори някои от духовните същества от върховните категории, принадлежащи към семейството на Безкрайния Дух, биват назначавани за постоянно служене в локалната вселена. Такова назначение получават следните категории върховни духове, отнасящи се към семейството на Безкрайния Дух:
37:8.2 (413.5) Единичните Посланици, при функционално прикрепване към администрацията на локалната вселена, оказват неоценима услуга в нашия стремеж за преодоляване на ограниченията на времето и пространството. При отсъствие на такова назначение ние — създанията на локалната вселена, нямаме никаква власт над тях, но и в тези случаи тези уникални същества са винаги готови да ни помогнат в решаването на нашите проблеми и при изпълнението на нашите разпореждания.
37:8.3 (413.6) Името на намиращия се в нашата локална вселена третичен Надзирател на Вселенските Кръгове е Андовонтия. Той има отношение само към духовните и моронтийни кръгове, а не към тези, които са във владение на енергийните управляващи. Именно той изолира Урантия по време на предателството на Калигастия в критичния период от бунта на Луцифер. Приветствайки смъртните на Урантия, той изразява своята радост от осъзнаването на това, че някога вие ще бъдете възстановени в контролираните от него вселенски кръгове.
37:8.4 (413.7) Резиденцията на небадонския Регистратор на Волеви Създания, Салсатия, се намира в сектора на Гавраил в Салвингтон. Той автоматически осъзнава раждането и смъртта на волята, като регистрира точния брой на волевите създания, действащи в локалната вселена. Той се труди в тясна връзка с регистраторите на личностите, които живеят в регистрационните светове на архангелите.
37:8.5 (413.8) Салвингтон е мястото на постоянно обитание на Спомагателния Инспектор — личния представител на Върховния Администратор на Орвонтон. Неговите партньори, Пълномощните Стражи в локалните системи, също са представители на Върховния Администратор на Орвонтон.
37:8.6 (414.1) Всеобщите Миротворци — това са подвижните съдилища на времето и пространството, чиято дейност започва в еволюционните светове, обхващайки всяка секция от локалната вселена и простирайки се отвъд нейните предели. Тези арбитри влизат в регистъра на Уверса. Точният брой на небадонския корпус е неизвестен, но по мои оценки в нашата локална вселена действат около един милион миротворчески комисии.
37:8.7 (414.2) Ние сме осигурени от своя дял правов интелект на вселената, наброяващ половин милиард Юридически Съветници. Тези същества са живите библиотеки на цялото пространство, пазещи емпирични знания по въпросите на правото.
37:8.8 (414.3) Корпусът от Небесни Архивариуси на Небадон, възходящи серафими, наброява седемдесет и пет същества. Това са старшите, или ръководещи, архивариуси. Броят на преминаващите подготовка студенти от тази категория е почти четири милиарда.
37:8.9 (414.4) Служенето на седемдесетте милиарда Моронтийни Спътника на Небадон е описано в тези повествувания, които се отнасят към преходните планети на странстващите на времето.
37:8.10 (414.5) Всяка вселена притежава свой собствен корпус от изконни ангели; при все това в някои ситуации много ни помага съдействието на тези върховни духове, които водят началото си извън пределите на локалното творение. Някои редки и уникални видове услуги оказват свръхнафимите; днешният глава на серафимите на Урантия е първичен свръхнафим на Рая. Отразяващите секонафими се срещат навсякъде, където действа персоналът на свръхвселената, а огромното множество тертиафими се намира на временна служба като Височайши Помощници.
37:9.1 (414.6) Така както свръх- и централната вселена, локалната вселена има свои категории постоянни жители. Тук влизат следните създадени типове:
37:9.2 (414.7) 1. Сузати.
37:9.3 (414.8) 2. Унивитати.
37:9.4 (414.9) 3. Материални Синове.
37:9.5 (414.10) 4. Промеждутъчни създания.
37:9.6 (414.11) Тези местни същества на локалното творение заедно със слелите се с Духа възходящи създания и спиронги (които влизат в друга класификация) образуват група от сравнително постоянни жители. Като цяло тези категории същества не са нито възходящи, нито низходящи. Всички те са емпирични създания, но техният нарастващ опит продължава да бъде достъпен за вселената на нивото на техния произход. Макар това да не е съвсем вярно за Адамическите Синове и промеждутъчни създания, казаното остава относително вярно за тази категория.
37:9.7 (414.12) Сузати. Тези изумителни същества пребивават като постоянни жители на Салвингтон, столицата на локалната вселена. Те са великолепното потомство на Сина-Създател и Съзидателния Дух и са тясно свързани с възходящите обитатели на локалната вселена — слелите се с духа смъртни от небадонския Корпус на Съвършенството.
37:9.8 (414.13) Унивитати. Всеки от стоте столични комплекса архитектурни сфери на съзвездия използва постоянната помощ на местната категория същества, известни като унивитати. Тези деца на Сина-Създател и Съзидателния Дух са постоянното население на столичните светове на съзвездията. Те са неспособни за възпроизводство и се намират на ниво, заемащо промеждутъчно положение между полуматериалното ниво Материални Синове, живеещи в столичните светове на системата, и по-духовното ниво на слелите се с Духа смъртни и сузати на Салвингтон; но унивитатите не са моронтийни същества. Те носят такава полза на възходящите смъртни, пресичащи сферите на съзвездието, както и местните обитатели на Хавона — духовните странстващи, преминаващи през централната вселена.
37:9.9 (415.1) Материалните Божии Синове. Когато се изчерпва цикълът на съзидателна свръзка на Сина-Създател с локалния представител на Безкрайния Дух, Вселенския Майчински Дух, когато престава да се появява притежаващото съвместна природа потомство, тогава Синът-Създател осъществява двойствена персонализация на своята концепция за същества и с това окончателно потвърждава своя собствен изначално двойствен произход. В себе си и от себе си той създава прекрасни и възвишени Синове и Дъщери от материалната категория на вселенското синовство. Такъв е произходът на изначалните Адам и Ева на всяка локална система в Небадон. Те са възпроизвеждащи се категории синовство, доколкото се създават като мъж и жена. Тяхното потомство са относително постоянните жители на столиците на системите, макар някои от тях да получават назначения като Планетарни Адамовци.
37:9.10 (415.2) Изпратени за изпълнението на планетарната мисия, Материалните Син и Дъщеря получават задача да основат адамическата раса на съответния свят, на който евентуално предстои да се слее със смъртните обитатели на сфери. Планетарните Адамовци са едновременно както възходящи, така и низходящи Синове, но обикновено ние ги причисляваме към възходящата класа.
37:9.11 (415.3) Промеждутъчните създания. В зората на съществуването на повечето от обитаемите светове в тях действат някои свръхчовешки, но материализирани същества, които обаче обикновено напускат световете след пристигането на Планетарните Адамовци. Трудът на такива същества и усилията на Материалните Синове по подобряването на еволюционните раси често имат като свое следствие появата на ограничен брой създания, които е трудно да бъдат класифицирани. Тези уникални същества често стоят на половината път между Материалните Синове и еволюционните създания. В сравнение с други такива създания са постоянни обитатели на еволюционните светове. Започвайки с пристигането на Планетарния Принц и до ставащото в отдалеченото бъдеще утвърждаване на планетата в светлината и живота, те са единствената група разумни същества, които постоянно пребивават на сферата. На Урантия попечителите промеждутъчни създания са фактическите опекуни на планетата; иначе казано, това са обитателите на Урантия. Действително смъртните са физическите и материални обитатели на еволюционния свят, но тъй като живеете кратко, вие така бързо напускате планетата на своето раждане. Вие се раждате, живеете, умирате и преминавате в другите светове за еволюционно развитие. Даже свръхчовешките същества, служещи на планетата като небесни попечители, се намират тук временно; малко от тях биват прикрепвани задълго към тази сфера. Що се отнася до промеждутъчните създания, те осигуряват приемственост на управлението на планетата в условията на постоянна смяна на небесните попечители и смъртните обитатели. На фона на всички тези непрекратяващи се изменения и промени промеждутъчните създания остават на планетата, като непрекъснато продължават своя труд.
37:9.12 (415.4) По такъв начин всички отделения на административна организация на локалните вселени и свръхвселени притежават свое повече или по-малко неизменно население — постоянни обитатели. Подобно на това, както на Урантия има промеждутъчни създания, в Йерусем, столицата на вашата система, живеят Материалните Синове и Дъщери. В Едемия, столичния свят на вашето съзвездие, обитават унивитатите, докато жителите на Салвингтон съществуват в два вида: създадени сузати и слели се с Духа смъртни с еволюционен произход. Административните светове на малките и големи сектори на свръхвселените нямат постоянни обитатели. Но столичните сфери на Уверса постоянно биват подпомагани от поразителни групи същества, известни като абандонтери — творение на неразкритите посредници на Извечно Древните и Седемте Отражателни Духа, намиращи се в столицата Орвонтон. Понастоящем тези постоянни жители на Уверса се занимават с управлението на текущите дела на своя свят под непосредственото наблюдение на уверския корпус на слелите се със Сина смъртни. Даже Хавона има свои изконни същества, а централният Остров на Светлината и Живота е обител на различните групи от Жителите на Рая.
37:10.1 (416.1) Освен серафическите и смъртните категории, които ще бъдат разгледани в следващите повествувания, съществуват многобройни допълнителни същества, имащи отношение към поддържането и усъвършенстването на такава гигантска организация, каквато е вселената Небадон, в която вече има над три милиона обитаеми светове, а в перспектива те ще бъдат десет милиона. Различните типове небадонски живот са твърде многобройни, за да ги разгледаме в настоящото повествувание, но можем да отбележим две необичайни категории, водещи активна дейност на 647 591 архитектурни сфери в локалната вселена.
37:10.2 (416.2) Спиронгите са духовно потомство на Ясната Утринна Звезда и Бащата-Мелхиседек. Те не познават прекратяването на личностното съществуване, но не се отнасят към еволюционните или възходящи същества. Те нямат и функционално отношение към режима на възхода. Те представляват духовни помощници на локалната вселена, изпълняващи всекидневни духовни задачи в Небадон.
37:10.3 (416.3) Спорнаги. Архитектурните столични светове на локалната вселена са реални светове — физически творения. Много усилия се полагат за поддържането на тяхното физическо състояние и в това помага групата на физическите създания, наричани спорнаги. Те се занимават и грижат за материалната страна на тези столични светове — от Йерусем до Салвингтон. Спорнагите са нито духове, нито личности; те се отнасят към животинската категория на битието. Но ако можехте да ги видите, щяхте да се съгласите с това, че те изглеждат съвършени животни.
37:10.4 (416.4) Различните доброволчески колонии са разположени в Салвингтон и на други места. Особена полза ни носи служенето на небесните майстори в съзвездията. Освен това, помагат ни управляващите реверсията, действащи основно в столиците на локалните системи.
37:10.5 (416.5) В разпореждане на вселената винаги се намира корпусът на възходящите смъртни, включващ прославените промеждутъчни създания. След като постигнат Салвингтон, тези възходящи създания се използват в безброй видове дейности, свързани с воденето на вселенските дела. От всяко постигнато ниво тези придвижващи се напред смъртни се връщат назад, надолу, за да протегнат ръка за помощ на своите приятели, възвисяващи се след тях. Такива смъртни от временно пребиваващите в Салвингтон по необходимост получават назначения практически във всички корпуси небесни личности като помощници, студенти, наблюдатели и учители.
37:10.6 (416.6) Съществуват и други типове разумен живот, свързани с управлението на локалната вселена, но разкриването на тези категории на творението не е предвидено в плана на настоящото повествувание. Даденото тук описание на живота и управлението на тази вселена е достатъчно за това, смъртният разум да може да получи представа за реалността и величието на бъдещото съществуване. По-нататъшният ви опит от възхода все по-дълбоко ще ви разкрива тези интересни и обаятелни същества. Настоящото повествувание е само кратък разказ за природата и труда на разнообразните личности, изпълващи вселенското пространство и управляващи тези творения като гигантски подготвителни училища — училища, в които странстващите на времето се придвижват от живот към живот и от свят към свят, докато — получили изпълнени с любов напътствия, не напуснат границите на своята вселена, преминавайки към по-високия образователен режим на свръхвселената, откъдето се устремяват към световете за духовно възпитание на Хавона и накрая — към Рая и към върховното предназначение на завършилите — вечното назначение на мисии, засега все още неразкрити на вселените на времето и пространството.
37:10.7 (417.1) [Продиктувано от Ярка Вечерна Звезда на Небадон, 1 146-ия член на Създадения Корпус.]
Книгата Урантия
Документ 38
38:0.1 (418.1) СЪЩЕСТВУВАТ три ясно изразени категории личности на Безкрайния Дух. Пламенният апостол разбирал това, когато написал за Иисус: „... Който се възнесе на небето и седна от дясната страна на Бога, и Комуто се покориха ангелите и властите, и силите.“ Ангелите са попечителски духове на времето; властите — войнството на посланиците на пространството; силите — върховните личности на Безкрайния Дух.
38:0.2 (418.2) Както свръхнафимите в централната вселена и секонафимите в свръхвселената, така и серафимите, заедно с херувимите и сановимите, образуват ангелския корпус на дадена локална вселена.
38:0.3 (418.3) Всички серафими са повече или по-малко еднородни. Във всичките седем свръхвселени разликите между серафимите от две вселени са минимални; от всички духовни видове личностни същества те са най-близки до единния стандарт. Различните чинове серафими образуват големите корпуси на изкусните попечители на локалните творения.
38:1.1 (418.4) Серафимите се създават от Вселенския Майчински Дух и се планират на групи — по 41 472 същества на един път — оттогава, откогато в началния период на съществуването на Небадон са били създадени „ангели-прототипи“ и първообрази на някои типове ангели. Синът-Създател и вселенското управление на Безкрайния Дух се обединяват за създаването на голям брой Синове и други вселенски личности. След завършване на съвместния труд Синът пристъпва към сътворяването на Материалните Синове — първите разнополови създания, докато Вселенският Майчински Дух извършва първия самостоятелен опит за възпроизводство на духа. Така започва създаването на серафическото войнство на локалната вселена.
38:1.2 (418.5) Тези ангелски чинове се проектират едновременно с планирането на еволюцията на смъртните волеви създания. Създаването на серафимите датира от придобиването от Вселенския Майчински Дух на относителна личност — личността на ранния съзидателен помощник на Сина-Създател, а не по-късния, равноправен партньор на Сина-Владетел. Преди това събитие една от съседните вселени временно предоставяла на Небадон серафими, които си изпълнявали службата в нея.
38:1.3 (418.6) Периодичното създаване на серафими продължава; вселената Небадон все още е в процес на установяване. Вселенският Майчински Дух не прекратява творческата си активност в растяща и усъвършенстваща се вселена.
38:2.1 (419.1) Ангелите нямат материални тела, но те са ясно изразени и дискретни същества; те притежават духовна същност и произход. Макар и невидими за смъртните, те ви възприемат такива, каквито сте в плът, без да прибягват към помощта на преобразуватели или преводачи; на интелектуално ниво те разбират образа на смъртния живот и споделят всички нечувствени емоции и настроения на човека. Те разбират и получават огромно удоволствие от вашата музика, изкуство и тънък хумор. Те напълно осъзнават моралните проблеми и духовните трудности на смъртните. Те обичат хората и вашите стремежи да ги разберете и заобичате могат да бъдат само от полза.
38:2.2 (419.2) Макар че серафимите са крайно ласкави и благожелателни, те не изпитват сексуални чувства. Те са в много отношения такива, каквито ще станете вие в обителските светове, където „няма да се жените и да се омъжвате, а ще бъдете подобни на ангелите небесни“. Защото всички, които „сметнат за достойно да преминат в обителските светове, не се женят и не се омъжват и повече не умират, тъй като са подобни на ангели“. При все това, общувайки с разнополови създания, ние обикновено говорим за съществата, имащи по-пряк произход от Бащата и Сина, като за Божии синове, а за децата на Духа — като за Божии дъщери. Затова на планетите с разнополови създания ангелите обикновено се означават с местоимения от женски род.
38:2.3 (419.3) Серафимите са създадени така, че са способни да функционират както на духовно, така и на физическо ниво. Малко аспекти на моронтийната или духовна дейност са недостъпни за тях. Макар в личностен статут ангелите да не са толкова далеч от хората, по отношение на някои функционални възможности серафимите доста ги превъзхождат. Те притежават много способности, съвършено недостъпни за вашето разбиране. Например, на вас ви е казано, че „и космите на главата ви са преброени“, и това наистина е така, но серафимите не си губят времето, за да броят космите и постоянно да преизчисляват техния брой. Ангелите притежават вътрешната и автоматична способност (автоматична според вашите разбирания) да знаят такива неща; вие бихте сметнали серафима за математически гений. Затова многобройните задължения, които биха били пределно сложни за смъртните, се изпълняват от серафимите с невероятна лекота.
38:2.4 (419.4) Ангелите ви превъзхождат по своя духовен статут, но те не са ваши съдии или обвинители. Каквито и да са вашите простъпки, „макар ангелите да ви превъзхождат по сила и мощ, те не ви обвиняват“. Ангелите не съдят човечеството — не следва и отделният смъртен да се отнася пристрастно към своите събратя.
38:2.5 (419.5) Ще постъпите правилно, ако ги заобичате, но не следва да ги обожавате; ангелите не са обект на поклонение. Великият серафим Лоялатия, когато вашият пророк „паднал в нозете на ангела, за да му се поклони“, му казал: „Не прави това; аз съм също слуга, както и твоите братя, на които е предписано да се прекланят пред Бога.“
38:2.6 (419.6) Върху стълбата на създанията серафимите се намират малко над смъртните раси по своята природа и дарената им личност. Действително, освобождавайки се от плътта, вие ще станете много подобни на тях. В обителските светове ще започнете да разбирате серафимите, в сферите на съзвездията ще получавате удоволствие от общуването с тях, а в Салвингтон те ще делят с вас местата за отдих и поклонение. В течение на целия моронтиен и впоследствие духовен възход вашето братство със серафимите ще бъде идеално; вашата дружба ще бъде възвишена.
38:3.1 (420.1) В цялото пространство на локалната вселена действат многобройни категории духовни същества, неразкрити на смъртните предвид това, че те никак не са свързани с еволюционния план за възход към Рая. В настоящото повествувание значението на думата „ангел“ е специално стеснено: то означава само тези серафически и свързани с тях потомци на Вселенския Майчински Дух, които в голямата си част са заети с реализацията на плановете за продължаване живота след смъртта. В локалните вселени служат шест други категории родствени същества — неразкрити ангели, нямащи някакво специално отношение към тази вселенска дейност, която е свързана с възхода на еволюиращите смъртни към Рая. Шест от тези групи ангели никога не ги наричат серафими; не говорят за тях като за попечителски духове. Тези личности са изцяло заети с административни и други дела в Небадон, нямащи никакво отношение към еволюционния път на човека — духовния възход и постигането на съвършенство.
38:4.1 (420.2) Деветата група от седемте първични сфери от салвингтонския кръг обединяват световете на серафимите. Всеки от тези светове има шест подчинени спътника, на които са разположени специални училища, посветени на всички аспекти от серафическата подготовка. Макар серафимите да имат достъп до всичките четиридесет и девет свята, съставляващи тази група салвингтонски сфери, в тяхно пълно разпореждане се намира само първият комплекс от седемте свята. Останалите шест комплекса са заети от шест чина ангелски същества, неразкрити на Урантия. Всяка такава група има свой център на един от шестте първични свята за осъществяване на специализирана дейност на шест подчинени спътника. Всеки ангелски чин притежава свободен достъп до всички светове от тези седем разнообразни групи.
38:4.2 (420.3) Световете, на които са разположени центровете на серафимите, влизат в числото на най-великолепните сфери на Небадон; серафическите владения се отличават както с красота, така и с просторност. Тук всеки серафим има истински дом, а „дом“ означава жилище за двама серафими, защото серафимите живеят по двойки.
38:4.3 (420.4) Макар че в противоположност на Материалните Синове и смъртните раси серафимите не се делят на мъже и жени, те биват положителни и отрицателни. За изпълнението на повечето задачи са необходими двама ангела. Ако не са включени към кръг, те могат да работят поотделно; допълващо същество не им трябва и тогава, когато се намират в състояние на покой. Обикновено те запазват своята изначална цялостност, но не винаги. Такива обединения в основата си се обясняват с функцията; за тях не е характерно сексуално чувство, макар че те са изключително личностни и истински нежни.
38:4.4 (420.5) Освен отделените за тях жилища серафимите имат групови, ротни, батальонни и бригадни центрове. Веднъж на хилядолетие те се срещат на общи събори, където присъстват всички серафими в съответствие с времето на своята поява на света. Ако на серафима е възложена отговорност, която не му позволява да остави своята служба, той посещава сборовете, редувайки се със своето допълнение, освобождаван от серафим с друга дата на раждане. По такъв начин всеки от партньорите присъства като минимум на всяко второ събиране.
38:5.1 (420.6) Своето първо хилядолетие серафимите провеждат като свободни наблюдатели в Салвингтон и в училищата на салвингтонските светове. Второто хилядолетие преминава в серафическите училища в световете от салвингтонския кръг. Тяхното централно училище за подготовка се управлява от първите сто хиляди небадонски серафима, начело на които се намира изначалният, или първороден, ангел на тази локална вселена. Първата създадена група небадонски серафими била обучена като корпус от хиляда серафима от вселената Авалон; впоследствие нашите ангели са били възпитавани от своите собствени старши събратя. Мелхиседек също така играят голяма роля в образованието и подготовката на всички ангели на локалната вселена — серафими, херувими и сановими.
38:5.2 (421.1) При завършването на този период за обучение в серафическите светове на Салвингтон серафимите биват мобилизирани в обичайните за организацията ангели групи и бригади и се назначават в едно от съзвездията. Те още не получават задачи като попечителски духове, макар че по това време вече се намират на тези стадии на подготовка, които предшестват снабдяването със съответните пълномощия.
38:5.3 (421.2) За серафимите пътят на попечителските духове се открива посредством служенето като наблюдатели в световете с най-ниско ниво на развитие. Придобивайки съответния опит, те се връщат в световете, обединени от столичната сфера на това съзвездие, в което са получили назначение, за да пристъпят към задълбочаване на занятията и по-подробна подготовка за служене в една от локалните системи. Получавайки това общо образование, те биват назначавани на служба в една от локалните системи. Нашите серафими завършват своята подготовка в архитектурните светове, обединени със столицата на една от системите на Небадон, и биват назначавани като попечителски духове на времето.
38:5.4 (421.3) След назначаването на длъжност серафимите могат да изпълняват задачи из цялата Небадон и даже в Орвонтон. Техният труд във вселената няма предели и ограничения. Те са тясно свързани с материалните създания на световете и винаги са готови да служат на низшите категории духовни личности, установявайки връзка между тези същества от духовния свят и смъртните от материалните сфери.
38:6.1 (421.4) Когато завършва второто хилядолетие от пребиваването на серафимите в техния централен свят, те се организират в групи по дванадесет (12 двойки, 24 серафима), подчинени на предводител. Дванадесет такива групи образуват възглавявана от лидер рота (144 двойки, 288 серафима); дванадесет роти образуват батальон (1 728 двойки или 3 456 серафима), начело на който стои командир; дванадесет батальона, възглавявани от ръководител, съответстват на една серафическа бригада (20 736 двойки или 41 472 индивида), а дванадесет бригади, подчинени на командващ, образуват легион, наброяващ 248 832 двойки или 497 664 индивида. В онази нощ, в Гетсиманската градина, Иисус е имал предвид именно такава група ангели, когато е казал: „Аз мога и сега да помоля Моя Отец, Той веднага ще Ми изпрати над дванадесет легиона ангели.“
38:6.2 (421.5) Дванадесет легиона ангели съставляват войнство, наброяващо 2 985 984 двойки или 5 971 968 индивида, а дванадесет такива войнства (35 831 808 двойки или 71 663 616 индивида) образуват най-голямата действаща организация от серафими — армията на ангелите. Серафическото войнство се възглавява от архангел или някаква друга личност със съпоставим статут, докато начело на армиите ангели стоят Ярките Вечерни Звезди или други непосредствени подчинени на Гавраил. И Гавраил е „върховен главнокомандващ на всички небесни армии“ — главата на изпълнителната власт на Властелина на вселената Небадон, „Господ Бог Саваот“.
38:6.3 (421.6) Независимо от това, че серафимите служат под непосредственото ръководство на личностното въплъщение на Безкрайния Дух в Салвингтон, от времето на посвещението на Михаил на Урантия серафимите и всички останали чинове от локалната вселена се подчиняват на Сина-Владетел. Даже тогава, когато Михаил се е родил в плът на Урантия, по цялата Небадон прозвучало обръщение на свръхвселената: „Нека Му се покланят всички ангели!“ Всички чинове ангели се подчиняват на неговото владичество; те са част от тази група, която била наречена „неговите могъщи ангели“.
38:7.1 (422.1) По всички основни качества херувимите и сановимите приличат на серафимите. Те имат еднакъв произход, но не винаги са с едно и също предназначение. Те са удивително разумни, изумително ефективни, трогателно нежни и много напомнят хората. Те се отнасят към низшата категория ангели и с това са по-близо до прогресивните човешки създания от еволюционните светове.
38:7.2 (422.2) Херувимите и сановимите са взаимно свързани, функционално обединени по силата на своите природни данни. Единият от тях е личност, притежаваща положителна енергия, а другият — отрицателна енергия. Десният дефлектор, или положително зареден ангел, е херувим — това е старшата или управляващата личност. Левият дефлектор, или отрицателно зареденият ангел, е сановим — допълващ съществото. Самостоятелната дейност на всеки от ангелските типове е крайно ограничена; затова те обикновено служат по двойки. Изпълнявайки задача отделени от своите ръководители, те повече от когато и да било зависят от взаимната си връзка и винаги действат заедно.
38:7.3 (422.3) Херувимите и сановимите са преданите и дейни помощници на серафическите попечители и всичките седем чина серафими са осигурени с тези помощници. От векове херувимите и сановимите служат като такива, но не съпровождат серафимите, изпълняващи задачи отвъд пределите на локалната вселена.
38:7.4 (422.4) Херувимите и сановимите изпълняват всекидневна духовна работа в индивидуалните светове на локалните системи. При изпълнение на неличностна задача и в екстрени случаи те могат да заместват в серафическата двойка, но никога, даже временно, тези ангели не действат като спътници на хората. Това е изключителна привилегия на серафимите.
38:7.5 (422.5) Получавайки назначение на планетата, херувимите преминават локални курсове по подготовка, където влиза изучаването на планетарните обичаи и езици. Всички попечителски духове на времето са двуезични: те владеят езика на локалната вселена, в която са се появили на света, и езика на своята свръхвселена. Обучавайки се в планетарните училища, те овладяват нови езици. Херувимите и сановимите — така, както и серафимите и другите категории духовни същества, постоянно се занимават със самоусъвършенстване. Само тези спомагателни същества, които са заети с регулацията и управлението на енергията, са неспособни за прогрес; всички създания, притежаващи действително или потенциално волеизявление на личността, се стремят към нови постижения.
38:7.6 (422.6) По своята природа херувимите и сановимите са много близки до моронтийното ниво на битието и се оказват най-ефективни с оглед съединението между физическата, моронтийната и духовната сфери. Тези деца на Майчинския Дух на локалната вселена се характеризират с наличието на „четвъртични създания“, както Хавонските Сервитали и миротворческите комисии. Всеки четвърти херувим и всеки четвърти сановим са полуматериални същества и много напомнят моронтийното ниво на съществуването.
38:7.7 (422.7) Такива четвърти ангелски създания оказват на серафимите огромна помощ в по-материалните периоди на тяхната вселенска и планетарна дейност. Тези моронтийни херувими изпълняват и много безценни погранични задачи в подготвителните светове на моронтия и в големи количества биват назначавани в служба на Моронтийните спътници. В моронтийните сфери те изпълняват такава функция, каквато промеждутъчните създания изпълняват на еволюционните планети. В обитаемите светове тези моронтийни херувими често се трудят в съюз с промеждутъчните създания. Херувимите и промеждутъчните създания са две различни категории същества; те имат различен произход, но ги обединява голяма общност на природата и функцията.
38:8.1 (423.1) Пред херувимите и сановимите са открити многобройни пътища за придвижване в служенето и повишаване на своя статут, което може да бъде още по-усилено от обятията на Божествената Попечителка. По отношение на еволюционния потенциал съществуват три големи класа херувими и сановими:
38:8.2 (423.2) 1. Кандидати за възход. Тези същества по самата си природа са кандидати за придобиване на серафически статут. Херувимите и сановимите от този тип са великолепни, макар че по своето вътрешно дарование не съответстват на серафимите, но усърдието и натрупаният опит могат да им помогнат да се издигнат до пълен серафически статут.
38:8.3 (423.3) 2. Промеждутъчни херувими. Не всички херувими и сановими притежават равен потенциал за възход: ангелите от дадена група са ограничени по силата на вродени качества. Мнозинството от тях ще остане херувими и сановими, макар че по-надарените индивиди ще могат, в ограничени предели, да постигнат серафическо служене.
38:8.4 (423.4) 3. Моронтийни херувими. Тези „четвърти същества“ от ангелската категория винаги съхраняват своите полуматериални качества. Както и повечето от техните събратя от промеждутъчните категории, те ще продължават да остават херувими и сановими до пълната реализация на Върховното Същество.
38:8.5 (423.5) Ако втората и трета група в определен смисъл са ограничени по отношение на потенциала на растеж, то кандидатите за възход са способни да достигнат висотите на серафическо служене във вселената. Много от по-опитните от тези херувими се прикрепват към серафическите хранители на съдбата и по такъв начин стъпват на пътя за постигането на статута на Учителите от Обителските Светове според това, как висшестоящите серафими напускат тези сфери. В свое разпореждане пазителите на съдбата нямат за помощници херувими и сановими, когато техните смъртни подопечни постигнат моронтиен живот. А когато другите типове еволюционни серафими получат достъп до Сферата на Серафимите и до Рая, преди да се простят с Небадон, те са длъжни да оставят тук своите бивши подчинени. Такива напуснати херувими и сановими обикновено преминават през обятията на вселенския Майчински Дух, благодарение на което те придобиват серафически статут, равен на статута на Учителите от Обителските Светове.
38:8.6 (423.6) Когато херувимите и сановимите, изпълняващи задълженията на Учители от Обителските Светове и преминали в миналото през обятията на Майчинския Дух, в течение на дълго време служат в моронтийните сфери — от низшата до висшата, а също и при препълване на техния салвингтонски корпус, Ясната Утринна Звезда призовава при себе си преданите слуги на създанията на времето. Давайки клетва, която предшества трансформацията на личността, тези по-подготвени и старши хе рувими и сановими — в групи от по седем хиляди, повторно се приемат в обятията на Вселенския Майчински Дух, излизайки от попечителството на техните пълномощни серафими. От този момент за тези претърпели второ раждане херувими и сановими се открива път за служене на серафимите, включващ всички свързани с Рая възможности. Те могат да се назначават като пазители на съдбата на смъртните същества и ако смъртният подопечен придобие спасение, то тези ангели получават възможността да достигнат Сферата на Серафимите и седемте кръга на серафически постижения — даже до Рая и Корпуса за Завършили.
38:9.1 (424.1) Съществува трояка класификация на промеждутъчните създания: стриктно погледнато, те се отнасят към класа на възходящите Божии Синове; фактически те се причисляват към категориите на постоянните жители, докато функционално се смятат за попечителски духове на времето — благодарение на съкровената им и ефективна връзка с ангелското войнство в служенето на смъртните обитатели от индивидуалните светове на пространството.
38:9.2 (424.2) Тези уникални създания съществуват в повечето обитаеми светове и винаги се срещат на десетичните планети или на планетите за експериментален живот — такива като Урантия. Съществуват два типа промеждутъчни създания — първични и вторични, и те се появяват по следния начин:
38:9.3 (424.3) 1. Първични промеждутъчни създания — по-духовната група; в известен смисъл се състои от стандартизирана категория същества, получавани посредством единна методика, извлечена от възходящите смъртни, съставляващи обкръжението на Планетарните принцове. Броят на първичните промеждутъчни създания винаги е петдесет хиляди същества и нито една планета, ползваща се от техните услуги, не разполага с по-голяма група.
38:9.4 (424.4) 2. Вторични промеждутъчни създания — по-материална група, броят на която в различните светове се колебае в широки граници, макар като средно да съставлява около петдесет хиляди. Тези същества се създават чрез различни методи с използването на планетарни биологични облагородители — Адам и Ева, или от тяхното непосредствено потомство. Съществуват не по-малко от двадесет и четири различни начина, използвани при сътворението на тези вторични промеждутъчни създания в еволюционните светове на пространството. Произходът на такава група на Урантия бил необичаен и удивителен.
38:9.5 (424.5) Нито една от тези групи не е еволюционна случайност. И двете играят важна роля в предопределените планове на творците на вселената, а тяхната поява в благоприятен момент във формиращите се светове съответства на изначалните проекти и планове за развитие на надзираващите Носители на Живота.
38:9.6 (424.6) Първичните промеждутъчни създания се хранят с интелектуална и духовна енергия посредством ангелската методика и са еднакви по интелектуален статут. Седемте спомагателни духа на разума не осъществяват контакт с тях. И само шестият и седмият духове — на поклонението и мъдростта, са способни да помагат на вторичната група.
38:9.7 (424.7) Вторичните промеждутъчни създания се хранят с физическа енергия посредством адамическия метод, като се включват към духовните контури по метода на серафимите и биват снабдявани с моронтиен разум от преходен тип. Сред тях се отделят четири физически типа, седем духовни категории и дванадесет нива на интелектуално реагиране на съвместното служене на двата последни спомагателни духа и моронтийния разум. Тези различия определят разнообразието на техните дейности и планетарни назначения.
38:9.8 (424.8) Първичните промеждутъчни създания повече напомнят ангели, отколкото смъртни; вторичните категории са много по-близки до хората. Всяка категория оказва безценна помощ на другата при изпълнението на техните разнообразни планетарни задачи. Първичните попечители са способни да сътрудничат с управляващите контури и регулаторите както на моронтийна, така и на духовна енергия. Вторичната група може да установява работни връзки само с физическите регулатори и управляващите материалните кръгове. Но тъй като всяка категория промеждутъчни създания е способна да постига абсолютно синхронна връзка с другата категория, то на всяка от тях е достъпен практически целият енергиен диапазон — от грубата физическа сила на материалните светове, през преходните фази вселенска енергия, до върховните сили на духовната реалност на небесните сфери.
38:9.9 (425.1) Пропастта, разделяща световете на материята и духа, в съвършенство се покрива от последователна верига, състояща се от смъртния човек, вторично промеждутъчно създание, първично промеждутъчно създание, моронтиен херувим, промеждутъчен херувим и серафим. В личния опит на отделния смъртен тези различни нива несъмнено стават повече или по-малко единни, както и личностно значими, благодарение на незабележимите и тайнствени действия на божествения Настройчик на Съзнанието.
38:9.10 (425.2) В нормалните светове първичните промеждутъчни създания осъществяват събиране на информация и организират почивката на Планетарния Принц, докато вторичните попечители поддържат сътрудничество с адамическия режим, подпомагайки развитието на прогресивната планетарна цивилизация. В случаи като този с предателството на Планетарния Принц и предателството на Материалния Син, което станало на Урантия, промеждутъчните създания стават стражите на Властелина на Системата и служат под направляващото ръководство на същество, изпълняващо задълженията на планетарен опекун. Но само в три други свята на Сатания тези същества функционират като единна група под общо ръководство, подобно на обединените промеждутъчни попечители на Урантия.
38:9.11 (425.3) В многобройните индивидуални светове на вселената както първичните, така и вторичните промеждутъчни създания се занимават с разнообразен и различен планетарен труд, но на нормални и обикновени планети тяхната дейност съществено се отличава от задълженията, които те изпълняват в изолирани сфери — такива като Урантия.
38:9.12 (425.4) Първичните промеждутъчни създания — това са планетарните историци, които от пристигането на Планетарния Принц до настъпването на епохата на устойчивото съществуване в светлината и живота създават демонстрационни процеси и картини на планетарната история за експозициите в столичните светове на системите.
38:9.13 (425.5) Промеждутъчните създания остават дълго в обитаемите светове, но ако оправдаят доверието, то в края на краищата и със сигурност тяхното многовековно служене, насочено към поддържане владичеството на Сина-Създател, не остава неотбелязано; те получават дължимото възнаграждение за своята търпелива опека на материалните смъртни в техния пространствено-времеви свят. Рано или късно всички достойни промеждутъчни създания биват привеждани в ранг възходящи Божии Синове и в необходимото време започват дълго непознато пътешествие към Рая в обществото на същите тези смъртни с животински произход, техните земни братя, които те толкова ревностно са охранявали и на които толкова успешно са служили в течение на своето дълго пребиваване на планетата.
38:9.14 (425.6) [Представено от Мелхиседек, действащ по молба на главата на серафическите войнства на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 39
39:0.1 (426.1) ДОКОЛКОТО ни е известно, задачата на Безкрайния Дух във вида, в който той е олицетворен в столицата на локалната вселена, създава еднообразно съвършени серафими. Но по силата на неизвестни ни причини на това серафическо войнство е свойствено голямо разнообразие. Това разнообразие може да бъде следствие от неведомо вмешателство на еволюиращото емпирично божество; ако това е така, то ние не можем да го докажем. При все това ние виждаме, че серафимите, преминали през изпитания и тренировка в процеса на обучение и подготовка, неизменно се подразделят на седем ясно изразени групи:
39:0.2 (426.2) 1. Върховни серафими.
39:0.3 (426.3) 2. Висшестоящи серафими.
39:0.4 (426.4) 3. Старши серафими.
39:0.5 (426.5) 4. Управляващи серафими.
39:0.6 (426.6) 5. Планетарни помощници.
39:0.7 (426.7) 6. Преходни попечители.
39:0.8 (426.8) 7. Серафими на бъдещето.
39:0.9 (426.9) Едва ли ще бъде вярно, ако кажем, че който и да е серафим стои по-ниско от ангела или от която и да е друга група. Но на първо време ангелът е ограничен от класификационната група на изначално и присъщо нему служене. Моят серафически партньор по подготовката на настоящия документ, Манотия, е върховен серафим и винаги е действал само като върховен серафим. Посредством прояви на усърдие и предано служене той последователно е преминал всичките седем вида серафическо служене, вземайки участие практически във всички области на откритата за серафимите дейност, и понастоящем заема поста помощник на главата на серафимите на Урантия.
39:0.10 (426.10) На хората понякога им е трудно да повярват, че дадената при сътворението способност за служене на по-високо ниво не предполага непременно способност за функциониране на относително по-ниски нива на служене. Човекът започва живота си като безпомощно дете; затова всяко негово смъртно постижение задължително включва целия предшестващ опит; серафимите нямат такъв „довъзрастен“ живот — нямат детство. И при все това те са емпирични създания и с помощта на опита и допълнителното образование могат да повишат своите божествени, дарени способности чрез емпирично придобиване на функционални навици в един или няколко вида серафическо служене.
39:0.11 (426.11) Получавайки съответните пълномощия, серафимите биват определяни в резерва на своята класификационна група. Планетарните и управляващите серафими обикновено служат дълго време в своя изначален статут, но колкото е по-високо нивото на предопределената функция, с толкова по-голяма настойчивост се стремят ангелските попечители към назначаване на низшите нива на вселенското служене. Особено желани са за тях назначенията в резерва на планетарните помощници и в случай на положително решение те постъпват в небесните училища към резиденциите на Планетарния Принц на един от еволюционните светове. Тук те пристъпват към изучаването на езиците, историята и местните обичаи на човешките раси. Серафимите трябва да получават знания и да натрупват опит до голяма степен така, както и хората. По отношение на някои от атрибутите на личността те са близки до вас. И всички те жадуват да започнат от самото начало, от низшето ниво на служене, което им позволява да се надяват на постигане в бъдеще на най-висшето ниво на емпирично предназначение.
39:1.1 (427.1) Тези серафими се отнасят към върховната от седемте разкрити категории ангели на локалната вселена. Те функционират в седем групи, всяка от които е тясно свързана с ангелските попечители на Серафическия Корпус на Завършилите:
39:1.2 (427.2) 1. Попечители на Синовете и Духовете. Първата група върховни серафими се назначава на служба при върховните Синове и същества, произлезли от Духа, постоянно пребиваващи и функциониращи в локалната вселена. Тази група ангелски попечители също обслужва Вселенския Син и Вселенския Дух и е тясно свързана с информационния корпус на Ясната Утринна Звезда — главния вселенски изпълнител на обединената воля на Сина-Създател и Съзидателния Дух.
39:1.3 (427.3) Назначени в помощ на висшестоящите Синове и Духове, тези серафими по естествен начин са свързани с обширната служба на Райските Авоналовци — божествени потомци на Вечния Син и Безкрайния Дух. Тези висшестоящи и опитни серафими съпровождат Райските Авоналовци във всички арбитражни и посвещенчески мисии, занимавайки се в такива случаи с подготовка и провеждане на работите, свързани с края на планетарния съдебен период и откриването на новата ера. Но те не вземат участие в раздаването на правосъдие, което може да стане при такава смяна на съдните периоди.
39:1.4 (427.4) Посвещенчески персонал. Когато Райските Авоналовци, но не Синовете-Създатели, изпълняват мисията на посвещението, винаги ги съпровожда посвещенчески персонал от 144 серафима. Тези 144 ангела ръководят всички останали попечители на Сина и Духа, които могат да имат отношение към мисията на посвещението. В подчинение на въплътения Божий Син, изпълняващ планетарното посвещение, могат да се намират легиони ангели, но всички тези серафими се управляват и възглавяват от 144 члена посвещенчески персонал. Върховните категории ангели — свръхнафими и секонафими, могат също да съставляват част от войнството на помощниците и макар техните мисии да се отличават от мисиите на серафимите, цялата тази дейност се координира от посвещенческия персонал.
39:1.5 (427.5) Тези помощници се отнасят към серафимите на завършилите; всички те са пресекли кръга на Сферата на серафимите и са достигнали Серафическия Корпус на Завършилите. Те също така са преминали по-нататъшна специална подготовка, която им позволява да се справят с трудностите и критичните ситуации, свързани с посвещенията на Божиите Синове в името на прогреса на децата на времето. Всички подобни серафими са достигнали Рая и личните обятия на Втория Източник и Център — Вечния Син.
39:1.6 (427.6) Серафимите в равна степен се стремят към назначение в мисиите на въплътени Синове и прикрепване като пазители на съдбата на смъртните създания; последните са най-сигурният пропуск на серафима за Рая, докато членовете на посвещенческия персонал са се издигнали до най-висшето служене в локалната вселена, възможно за достигналите Рая серафими на завършването.
39:1.7 (428.1) 2.Съдебни Съветници. Тук се отнасят серафическите съветници и помощници, участващи във всички видове раздаване на правосъдие — от миротворческите комисии до върховните съдилища на света. В задачата на такива съдилища влизат не произнесените наказателни присъди, а изясняването на обективните различия в мнението и издаването на декрети за вечно продължаване на живота на възходящите смъртни. Задължение на съдебните съветници е да следят за безпристрастното изложение и милосърдно разглеждане на всички обвинения по адрес на смъртните създания. В тази си дейност те са тясно свързани с Върховните Упълномощени — слелите се с Духа смъртни, които служат в локалната вселена.
39:1.8 (428.2) Серафическите съдебни съветници служат изключително като защитници на смъртните. Това се обяснява не с нечие тенденциозно, несправедливо отношение към низшите създания на световете, а с това, че макар правосъдието да предполага провеждане на съдебно дирене по всяка простъпка, извършена при възхода към божествено съвършенство, милосърдието изисква справедливо решение, отчитащо природата на създанието и божественото му предназначение. Тези ангели са тълкуватели и илюстратори на елемента милосърдие, присъщо на божественото правосъдие — справедливост, основана на знаенето на принципни факти, отнасящи се към личните мотиви и особеностите на човешките раси.
39:1.9 (428.3) Тази категория ангели служи на всички нива, започвайки със съветите на Планетарните Принцове и завършвайки с върховните съдилища на локалната вселена, докато техните партньори по Серафически Корпус на Завършилите действат във върховните сфери на Орвонтон, чак до съдилищата на Извечно Древните на Уверса.
39:1.10 (428.4) 3. Вселенски консултанти. Това са истински приятели и съветници на тези възходящи създания, които правят последно спиране в Салвингтон, в своята родна вселена, в преддверието на откриващото се пред тях духовно пътешествие в обширната свръхвселена Орвонтон. В такова време много от възходящите създания ги посещава чувство, което може да се сравни с известното на смъртния човек чувство на носталгия. Назад остават преминатите сфери, световете, познати от продължителното служене и завършването на моронтийното ниво; напред лежи мамещата тайна на една по-голяма и обширна вселена.
39:1.11 (428.5) Задачата на вселенските консултанти е да спомагат за прехода на възходящите странстващи от придобитото ниво вселенско служене към непридобитото, да помагат на тези странстващи да внасят постоянни, бързо променящи се поправки в разбирането на значението и ценностите, неотменими от осъзнаването на тази истина, че духовното същество на първата степен се намира не в края — кулминационната точка на моронтийния възход в локалната вселена, а в самата основа на дългата стълба на духовното извисяване към Всеобщия Баща и Рая.
39:1.12 (428.6) Много от випускниците на сферата на Серафимите — членове на Серафическия Корпус на Завършилите, са свързани с тези серафими и се занимават с широка преподавателска дейност в някои салвингтонски училища, отнасящи се към подготовката на създания на Небадон към взаимоотношенията в следващата вселенска епоха.
39:1.13 (428.7) 4. Съветници по обучението. Тези ангели са безценни помощници на корпуса за духовни учители на локалната вселена. Съветниците по обучението са секретари на всички категории учители — от Мелхиседек и Троичните Синове-Учители до моронтийните смъртни, които се назначават като помощници на тези от своите събратя, които са малко по-ниско от тях на стълбата на възхода. Отначало вие ще видите тези младши серафими на обучението в един от седемте обителски свята, обкръжаващи Йерусем.
39:1.14 (428.8) Тези серафими стават партньори на регионалните ръководители на многобройни образователни и подготвителни организации на локалните вселени и крупните контингенти на тези създания се намират в разпореждане на преподавателите на седемте подготвителни свята на локалната система и седемдесетте образователни сфери на съзвездията. Тази опека обхваща всички нива чак до индивидуалните светове. Тези съветници на висшите серафими помагат даже на истинските и предани учители на времето и често ги съпровождат.
39:1.15 (429.1) Четвъртото посвещение на Сина-Създател в образа на създание премина като съветник по обучение на висшия серафим на Небадон.
39:1.16 (429.2) 5. Ръководители на мисии. От време на време ангелите, служещи в еволюционните и архитектурни светове, в които има създания, създават изборен орган от 144 висши серафима. Този върховен съвет от ангели координира въпросите на автономното служене и мисията на серафимите. Тези ангели възглавяват всички серафически асамблеи, събираеми по силата на служебно задължение или за изразяване на поклонение.
39:1.17 (429.3) 6. Регистратори. Тук се отнасят официалните регистратори на върховните серафими. Много от тези висши ангели са родени с напълно развити умения на регистратори; други са получили това отговорно назначение благодарение на усърдно учене и предано изпълнение на сложните задължения, докато са прикрепени към низови или изискващи по-малка отговорност категории.
39:1.18 (429.4) 7. Свободни попечители. Множество свободни попечители от висшите категории са автономни помощници на архитектурните сфери и обитаемите планети. Такива попечители доброволно удовлетворяват колебанията на необходимостта от услуги на върховните серафими, съставлявайки по този начин общия резерв от тази категория.
39:2.1 (429.5) Своето название висшестоящите серафими са получили не поради това, че в някакъв смисъл качествено превъзхождат останалите категории ангели, а защото отговарят за дейността на локалната вселена на по-висше ниво. Изключително много серафими от първите две групи на този корпус са постигнали такъв статут — това са ангели, служили във всички фази на подготовка и върнали се към възвишено назначение като ръководители на своите събратя в сферата на своята предишна дейност. Доколкото Небадон е млада вселена, тази категория тук е немногобройна.
39:2.2 (429.6) Висшестоящите серафими функционират в следните седем групи:
39:2.3 (429.7) 1. Информационен корпус. Тези серафими се отнасят към личното обкръжение на Гавраил, Ясната Утринна Звезда. Той обхваща цялото пространство на локалната вселена, събирайки в световете информация, от която Гавраил се ръководи в съветите на Небадон. Те представляват информационен корпус от могъщи войнства, възглавявани от Гавраил като наместник на Сина-Владетел. Тези серафими нямат пряка връзка нито със системите, нито със съзвездията, а тяхната информация се направлява непосредствено от Салвингтон по непрекъснат, пряк и независим кръг.
39:2.4 (429.8) Информационните корпуси на различните локални вселени са способни да осъществяват и осъществяват взаимовръзка, но тази възможност е ограничена само в пределите на съответната свръхвселена. Съществува диференциал на енергия, ефективно разделящ сферата на дейност на различните свръхправителства. Обикновено една свръхвселена може да общува с друга само при посредничеството на Райския информационен център.
39:2.5 (430.1) 2. Гласът на Милосърдието. Милосърдието е основен принцип на служенето на серафимите и помощта на ангелите. Затова е напълно естествено съществуването на корпус от ангели, които по особен начин изобразяват милосърдие. Тези серафими са истинските милосърдни попечители на локалните вселени. Те са духовните лидери, които укрепват висшите подбуди и благочестиви емоции на хора и ангели. Понастоящем всички управляващи такива легиони същества се отнасят към серафимите на завършването и са също така опитни пазители на съдбата на смъртните; тоест всяка ангелска двойка е охранявала поне една душа с животински произход в течение на живота ú в плът, а впоследствие е пресякла кръга на Сферата на Серафимите и е била зачислена в Серафическия Корпус на Завършилите.
39:2.6 (430.2) 3. Духовни координатори. Третата група висшестоящи серафими е базирана в Салвингтон, но действа на всяко място в локалната вселена, където тяхната служба може да се окаже плодотворна. Макар че техните задачи основно са духовни и поради това човешкият разум е неспособен истински да ги осъзнае, вие ще успеете в някаква степен да осмислите тяхното служене, ако ви обясним, че на тези ангели се поверява подготовката на пребиваващите в Салвингтон възходящи създания за тяхното последно преместване в локалната вселена — от най-висшето моронтийно ниво до статута на новородено духовно същество. Така както проектиращите разума в обителските светове помагат на продължаващите живота си създания да се приспособят към потенциала на моронтиен разум и ефективно да го използват, така и серафимите запознават в Салвингтон випускниците на моронтия с новопридобитите способности на разума на духа. И с това далеч не се изчерпва тяхното служене на възходящите смъртни.
39:2.7 (430.3) 4. Младши учители. Младшите учители са помощници и партньори на своите събратя-серафими — съветници по обучение. Освен това те са лично свързани с широката система за образование на локалната вселена, особено със седмократната програма за обучение, която се използва в обителските светове на локалните системи. Великолепен корпус от такива серафими действа на Урантия, като укрепва и продължава делото на истината и праведността.
39:2.8 (430.4) 5. Транспортиращи. Всяка група попечителски духове има свой транспортен корпус и служенето на тези ангелски категории се заключава в транспортирането на такива личности, които сами по себе си са неспособни да се преместват от една сфера на друга. Петата група висшестоящи серафими, установени в Салвингтон, са пресичащи пространството транспортни ангели, извършващи преходи от и до столицата на локалната вселена. Както и останалите видове висшестоящи серафими, някои са били създадени като такива, докато други са се издигнали на това ниво от низшите или по-малко надарени групи.
39:2.9 (430.5) „Енергомощността“ на серафимите е напълно достатъчна за локалната вселена и даже за свръхвселената, но те никога не биха могли да осигурят достатъчно количество енергия за такова дълго пътешествие, както пресичането на пространството между Уверса и Хавона. Толкова изморителен път изисква особени възможности от първичния секонафим, дарен със способности за транспортиране. По пътя транспортиращите поемат необходимата за полета енергия и възстановяват собствената си енергия след края на пътешествието.
39:2.10 (430.6) Даже в Салвингтон възходящите смъртни нямат като собствени формите, необходими за индивидуално преместване. За придвижване от свят до свят възходящите създания зависят от серафическия транспорт чак до потапянето в последния сън на вътрешния кръг на Хавона и пробуждането във вечността на Рая. След това вие няма да зависите от ангелите за преместване от една вселена в друга.
39:2.11 (430.7) Има нещо общо между процеса серафимиране и смъртта или съня, с изключение на това, че в покоя на преноса присъства автоматическият елемент време. В течение на серафическия покой вие пребивавате в осъзнато-безсъзнателно състояние. Но Настройчикът на Мисълта се намира в пълно съзнание, нещо повече — той е изключително ефективен, тъй като вие не сте способни да се съпротивлявате, да противодействате или по друг начин да възпрепятствате неговия творчески и преобразяващ труд.
39:2.12 (431.1) При серафическия пренос вие заспивате за определен срок и в необходимия момент се събуждате. Продължителността на пътешествието в течение на съня на преноса е невеществена. Вие не усещате течението на времето. Сякаш сте заспали в транспортно средство в един град и, спокойно отпочинали си през нощта, сте се събудили в друга, отдалечена столица. Вие сте пътешествали, докато сте били заспали. Така с помощта на транспортния серафим вие пресичате пространството, намирайки се в състояние на покой-сън. Сънят на преноса възниква благодарение на връзката на Настройчиците със серафическите транспортиращи.
39:2.13 (431.2) Ангелите са неспособни да пренасят подвластни на температурни въздействия тела от плът и кръв, каквито сте вие понастоящем, но те могат да пренасят всички останали форми — от низшите моронтийни до висшите духовни. Те не действат в случай на естествена смърт. Когато земният ви път се приближава към своя край, тялото ви остава на тази планета. Вашият Настройчик на Мисълта продължава до недрата на Отеца, а тези ангели имат пряко отношение към последващото възстановяване на вашата личност в идентификационния обителски свят. Там вашето ново тяло е моронтийна форма, която може да бъде пренасяна от серафимите. Вие „засявате смъртно тяло“ в гроба, а „жънете моронтийна форма“ в обителския свят.
39:2.14 (431.3) 6. Регистратори. Тези личности имат особено отношение към приема, запазването и по-нататъшното изпращане на данните, засягащи Салвингтон и обединените с него светове. Освен това те служат и като специални регистратори, обслужващи свръхвселенските групи същества и върховни личности, а също така изпълняват задълженията на чиновници в съдилищата на Салвингтон и са секретари на салвингтонските управители.
39:2.15 (431.4) Операторите на връзки — тези, които приемат и изпращат съобщения, са специализирано подразделение на серафическите регистратори, изпращащи съобщения и разпространяващи важна информация. Дейността на операторите по връзките има сложен характер: те използват такъв брой кръгове, че по едни и същи енергийни линии могат едновременно да преминават до 144 000 съобщения. Те използват върховния идеографичен метод на свръхафическите регистратори и с помощта на тези общи символи поддържат двустранна връзка както с координаторите на информация от броя на третичните свръхнафими, така и с прославените координатори на информация от Серафическия Корпус на Завършилите.
39:2.16 (431.5) Така серафическите регистратори от висшестоящата категория осигуряват тясна връзка с информационните корпуси на своята категория и с всички подчинени регистратори, докато системата за далечна връзка им позволява да поддържат постоянен контакт с върховните регистратори на свръхвселената и чрез този канал — с регистраторите на Хавона и пазителите на знанията в Рая. Много от членовете на висшестоящата категория регистратори са серафими, повишили своя статут след изпълнението на аналогични задължения на по-низшите вселенски нива.
39:2.17 (431.6) 7. Резерви. В Салвингтон се поддържат крупни резерви от всички типове висшестоящи серафими, които във всяка минута могат да бъдат изпратени в най-отдалечените светове на Небадон по нареждане на ръководителя на мисията или управляващите вселената. Освен това резервните корпуси висшестоящи серафими — по нареждане на главата на Ярките Вечерни Звезди, предоставят куриери, на които се поверява запазването и изпращането на всички лични съобщения. Локалната вселена е изцяло осигурена със съответните средства за моронтийна връзка, но някои съобщения винаги трябва да се доставят от лични куриери.
39:2.18 (432.1) Основните резерви за цялата локална вселена се съдържат в серафическите светове на Салвингтон. Този корпус включва всички типове и всички групи ангели.
39:3.1 (432.2) Тази разностранна категория вселенски ангели се назначава само за служене в съзвездията. Тези умели попечители създават свои центрове в столиците на съзвездията, но действат по цялата Небадон в интересите на тези сфери, в които изпълняват своята служба:
39:3.2 (432.3) 1. Старши помощници. Първата категория старши серафими се назначава за участие в съвместния труд на Бащите на Съзвездията и те неизменно служат като умели помощници на Всевишните. Дейността на тези серафими на първо място е свързана с обединението и стабилизацията на цялото съзвездие.
39:3.3 (432.4) 2. Правни прогнозисти. Интелектуалното основание на правосъдието е законът, а в локалните вселени законът се формира в законодателните асамблеи на съзвездията. Тези съвещателни органи се занимават със систематизация и официално обнародване на основните закони на Небадон, призвани да осигурят максималната възможна координация на цялото съзвездие съобразно с неизменната политика на невмешателство в свободния нравствен избор на личностните създания. В задълженията на втората категория старши серафими влиза осигуряването на законодателите с прогнози относно това как всеки предполагаем законотворчески акт ще повлияе върху живота на притежаващите свободна воля създания. Те добре се справят със своята служба благодарение на големия опит, натрупан в локалните системи и обитаемите светове. Тези серафими не търсят някакви особени привилегии за една или друга група, а се явяват пред небесните законодатели, за да се изкажат от името на този, който не може да присъства и да се изкаже сам. Даже смъртният човек е способен да внесе принос в развитието на вселенския закон, тъй като същите тези серафими достоверно и изчерпателно описват това, което може да представлява преходните и съзнателни желания на човека, но съответства на истинските стремежи на вътрешния глас на човека — еволюиращата моронтийна душа на материалния смъртен в световете на пространството.
39:3.4 (432.5) 3. Социални организатори. Започвайки с индивидуалните планети и свършвайки със световете за моронтийна подготовка, тези серафими се трудят над укрепването на всички неподправени социални връзки, като съдействат за социалната еволюция на вселенските създания. Това са тези ангели, които се стремят да освободят обединението на разумните същества от всичко изкуствено и едновременно се опитват да облекчат взаимното общуване на волевите създания върху основата на действително самопостижение и истинско взаимно уважение.
39:3.5 (432.6) Социалните организатори правят всичко, което е по силите им, за обединяване на подходящите индивиди с цел създаване на земята на ефективни и хармонични работни групи; и понякога такива групи се създават и в обителските светове за продължаване на тяхната плодотворна работа. Но не винаги тези серафими постигат своята цел; не винаги им се отдава да съберат заедно тези, които биха могли да образуват идеална група за постигане на дадена цел или за изпълнение на определена задача. В такива случаи им се налага да използват най-доброто от това, което имат в наличност.
39:3.6 (432.7) Тези ангели продължават своето служене в обителските и по-висши светове на моронтия. Тях ги интересува всяко начинание, имащо отношение към прогреса в моронтийните светове и обединяващо три или повече личности. Две същества се разглеждат като действащи върху основата на брачен съюз или върху основата на допълващи или на партньорски отношения. Но когато за служене се обединят три или повече личности, те представляват социален проблем и затова преминават в сферата на пълномощия на социалните организатори. В Едемия съществуват седемдесет класа от тези умели серафими и тези седемдесет класа служат в седемдесетте свята за моронтиен прогрес, обкръжаващи столичната сфера.
39:3.7 (433.1) 4. Възпитатели по етика. Назначението на тези серафими е да укрепват и поощряват развитието на правилното разбиране от създанията на морала на междуличностните отношения, тъй като именно такъв е източникът и тайната на продължителния и целенасочен растеж на обществото и правителството — човешко или свръхчовешко. Тези възпитатели на етическа преценка действат където и да е и са навсякъде, където могат да принесат полза като доброволни съветници на планетарните управители и учители по програмата за обмен в подготвителните светове на системата. Но вие попадате под тяхното пълно ръководство след достигането до училищата на братствата в Едемия, където те ще задълбочат вашето разбиране на тези същите истини за приятелството, които тъкмо по това време вие усърдно ще изучавате чрез непосредствено общуване с унивитатите в социалните лаборатории на Едемия — седемдесетте спътника на столицата на Норлатиадек.
39:3.8 (433.2) 5. Транспортиращи. Петата група старши серафими действат като транспортиращи личностите, доставяйки ги от столица до столица в съзвездията. По време на преместването от една сфера на друга такива транспортни серафими могат по своя преценка да изменят скоростта и посоката на полета или даже мястото на назначение. Те не пресичат пространството като неодушевени ракети. По време на своя космически полет те могат да прелетят един край друг без ни най-малка опасност от сблъскване. Те напълно контролират скоростта и направлението на полета и са способни да изменят даже местоназначението, получавайки съответното разпореждане от своите ръководители във всяко място на пресичане на информационните кръгове на вселената.
39:3.9 (433.3) Тези транспортни личности са устроени така, че могат едновременно да използват всичките три повсеместни енергийни канала, всеки от които осигурява скорост 299 790 километра в секунда. Така тези транспортиращи са способни да съвместят скоростта на енергията със скоростта на силата, развивайки средна скорост, която при продължителни пътешествия се колебае между 893 000 и почти 900 000 от вашите километри в секунда от вашето време. Скоростта се влияе от масата и близкото съседство на материята, а също и от силата и направлението на най-близките основни кръгове вселенска енергия. Съществуват многобройни типове сходни със серафимите създания, способни да пресичат пространството и да пренасят други, адекватно подготвени същества.
39:3.10 (433.4) 6. Регистратори. Серафимите от шестата категория действат като специални регистратори на събитията в съзвездието. Голям и деен корпус функционира в Едемия — столицата на съзвездие Норлатиадек, към което се отнасят вашата система и планета.
39:3.11 (433.5) 7. Резерви. Общите резерви старши серафими се намират в столичните светове на съзвездията. Такива ангелски резерви съвсем не бездействат; много от тях изпълняват задълженията на куриери при управителите на съзвездия; някои са прикрепени към салвингтонския резерв на свободните от изпълнение на задачи Ворондадек; други могат да се прикрепват към Синовете-Ворондадек, изпълняващи специални поръчения — такива като длъжността на наблюдател, а понякога и на Най-Висшия регент на Урантия.
39:4.1 (434.1) Серафимите от четвърта категория се назначават за изпълнение на административни задължения в локалните системи. Те са изконни създания на столиците на системи, но се разполагат на големи групи в обителските и моронтийните сфери, а също и в обитаемите светове. Серафимите от четвърта категория по природа притежават необичайни административни способности. Те са умели помощници на управляващите по-долу стоящите сектори на вселенското правителство на Сина-Създател и се занимават предимно с проблемите на локалните системи и влизащите в тях светове. За изпълнението на тяхната служба те са организирани по следния начин:
39:4.2 (434.2) 1. Административни помощници. Тези умели серафими са непосредствени помощници на Властелина на Системата, първичния Син-Ланонандек. Те са безценни помощници, запознати в тънкости с изпълнителната дейност на столичния свят на системата. Те също така служат и като доверени лица на управителите на системи и много от тях извършват двупосочни рейсове до различни преходни светове и до обитаемите планети, като изпълняват многобройни поръчения за благото на системата и в интерес на физическото и биологично благополучие на нейните обитаеми светове.
39:4.3 (434.3) Освен това същите тези серафически управляващи се прикрепват към правителствата на управляващите световете — Планетарните Принцове. Повечето планети от дадена вселена се намират под юрисдикцията на вторичен Син-Ланонандек, но в някои светове, такива като Урантия, в претворяване божествения план са били допуснати пропуски. В случай на измяна на Планетарния Принц тези серафими се прикрепват към попечителските Мелхиседек, а също и към тези, които ги сменят, поемайки планетарните пълномощия. Днешният управител на Урантия има в свое разпореждане корпус от хиляда такива разностранни серафима.
39:4.4 (434.4) 2. Съветници на правосъдието. Това са тези ангели, които предоставят краткото изложение на свидетелските материали, засягащи вечното благополучие на хора и ангели, когато такива въпроси се повдигат за разглеждане в съдилищата на системите или планетите. Те изготвят показанията за всички предварителни слушания, засягащи продължаването на живота на смъртните — показания, които впоследствие се прилагат към делото и се предават на висшестоящите съдии на вселената и свръхвселената. Във всички случаи, когато продължаването на живота на смъртния се намира под съмнение, защитата се изготвя от тези серафими, които в съвършенство разбират всички особености на всеки детайл във всеки пункт на обвинителния акт, съставен от извършителите на вселенското правосъдие.
39:4.5 (434.5) В задачата на тези ангели влиза не отмяна или отсрочка на правосъдието, а осигуряване на неговата безупречност в съчетание с великодушна и милосърдна справедливост по отношение на всички създания. Често серафимите действат в локалните светове, явявайки се пред арбитражното трио на миротворческите комисии — съдилища, предназначени за разрешаване на малки спорове. Много от тези, които преди това са служили като проводници на правосъдието в низшите сфери, по-късно се появяват като Гласове на Милосърдието във висшите сфери и в Салвингтон.
39:4.6 (434.6) По време на бунта на Луцифер в Сатания са били загубени малцина от съветниците на правосъдието, но повече от четвърт от останалите административни серафими и низшите категории серафически служители са били въведени в заблуждение и излъгани от софистиката на необузданата свобода на личността.
39:4.7 (434.7) 3. Тълкуватели на космическо гражданство. Когато възходящите смъртни завършат подготовката си в обителските светове, своя първи период на ученичество по вселенския път, на тях им се разрешава да изпитат временно удовлетворение от придобиването на относителна зрелост — гражданство в столицата на системата. Макар постигането на всяка възходяща цел да е действително постижение, в перспектива такива цели представляват само километрични камъни по дългия възходящ път към Рая. Но колкото и относителен да е такъв успех, нито едно еволюционно създание никога не бива лишавано от пълно, макар и преходно удовлетворение от постигането на целта. От време на време при възхода към Рая възниква пауза, кратка почивка, по време на която вселенските хоризонти остават неподвижни, статутът на създанието — неизменен, и личността вкусва цялата сладост от постигането на целта.
39:4.8 (435.1) Първият от такива периоди по пътя на възходящия смъртен става на столицата на локалната система. В течение на тази пауза вие, като жител на Йерусем, се опитвате да изразите в живота на създание това, което сте придобили в течение на осемте предшестващи житейски преживявания, включвайки Урантия и седемте обителски свята.
39:4.9 (435.2) Серафическите тълкуватели на космическото гражданство водят новите жители в столиците на системи и помагат за задълбочаване на разбирането на отговорността, с която е свързано управлението на вселената. Освен това тези серафими тясно сътрудничат с влизащите в управлението на системата Материални Синове, когато те обясняват на материалните смъртни от обитаемите светове отговорността и морала на космическото гражданство.
39:4.10 (435.3) 4. Възпитатели по морал. В обителските светове вие започвате да се обучавате на самоуправление за благото на всички заинтересувани страни. Вашият разум се учи на сътрудничество, учи се на планиране съвместно с други, по-мъдри същества. В столицата на системата серафическите учители още повече ще усилят вашето разбиране на космическия морал — за взаимодействието на свободата и предаността.
39:4.11 (435.4) Какво е преданост? Тя е плод на разумно признание на вселенското братство; невъзможно е така много да получаваш и нищо да не даваш в замяна. Според вашия възход по стълбата за развитие на личността отначало вие се учите да бъдете предани, след това да обичате, след това — да се държите като синове, и едва след това можете да бъдете свободни; но само след като станете завършващ и придобиете съвършенство на предаността, вие ще успеете да въплътите в себе си окончателния характер на свободата.
39:4.12 (435.5) Тези серафими разкриват плодотворността на търпението: това, че стагнацията означава сигурна смърт, но и че твърде бързият растеж е не по-малко самоубийствен; че както капката вода пада от по-високо ниво на по-ниско и, продължавайки да се стича, попада все по-ниско, извършвайки последователно няколко кратки падания, така в моронтийните и духовни светове прогресът неотклонно върви нагоре — също толкова бавно и също на такива постепенни етапи.
39:4.13 (435.6) Описвайки смъртния живот на обитаемите светове, възпитателите по морал го представят като неразривна верига, състояща се от много звена. Вашето кратко пребиваване на Урантия, на тази сфера на младенчество на смъртните, представлява само отделно звено — най-първото от дългата верига, която ще се простре през вселените и вечните епохи. Важно е не само това, което научавате в този живот; важен е самият опит от изживяването на този живот. Даже изпълняваната в този живот работа, при цялата ú огромна важност, има по-малко значение, отколкото начинът на нейното изпълнение. Не съществува материално възнаграждение за праведен живот, но има огромно удовлетворение — съзнание за постигнатото, и то превъзхожда всяка възможна материална награда.
39:4.14 (435.7) Ключовете за Царството небесно са: честност, повече честност и още повече честност. Тези ключове ги има всеки човек. Хората ги използват — повишават своето духовно ниво посредством решения, нови решения и още по-нови решения. Върховният нравствен избор е изборът на върховната възможна ценност и винаги, във всяка и във всички сфери, се заключава в изпълнението на Божията воля. Ако човекът прави такъв избор, той вече е велик, независимо дали е най-скромният жител на Йерусем, или даже последният от смъртните на Урантия.
39:4.15 (436.1) 5. Транспортиращи. Това са транспортни серафими, действащи в локалните системи. Във вашата система, Сатания, те пренасят пътници, извършвайки двупосочни рейсове от Йерусем, и изпълняват други функции на междупланетни транспортиращи. Не минава и ден, в който един от транспортните серафими на Сатания да не остави на Урантия стажант или някакъв друг духовен или полудуховен пътешественик. Същите тези пресичащи пространството същества винаги ще ви доставят в различните светове на столичния комплекс на системата, а когато завършите своето Йерусемско назначение, ще ви пренесат по-далеч — до Едемия. Но при никакви обстоятелства те няма да ви доставят обратно в света на вашия човешки произход. Смъртните никога не се връщат на своята родна планета до завършването на съдния период, отнасящ се до тяхното временно съществуване, а в случай че се завърнат в течение на един от следващите периоди, то тях ги съпровожда транспортен серафим от столичния комплекс на вселената.
39:4.16 (436.2) 6. Регистратори. Тези серафими са пазители на съставените от три части архиви на локалните системи. Дворецът на архивите в столицата на системата представлява уникална конструкция, една трета от която е материална и се състои от светещи метали и кристали; едната му трета е моронтийна и изготвена с помощта на съединяване на духовните и материални енергии, превишаващи обаче диапазона на човешкото зрение; още една негова трета част е духовна. Регистраторите от съответната категория възглавяват и поддържат тази състояща се от три части система архиви. Възходящите смъртни на първо място се запознават с материалните архиви, Материалните Синове и преходните същества с по-висок статут получават достъп до моронтийните зали, докато серафимите и висшите духовни личности изучават архивите от духовната секция.
39:4.17 (436.3) 7. Резерви. Значителна част от своето време намиращите се в Йерусем управляващи серафими на резервния корпус провеждат като духовни съпровождащи, посещавайки възходящите смъртни, неотдавна пристигнали от различните светове на системите — атестирани випускници на обителските светове. Беседите и общуването с тези много видели и много изпитали серафими от резервния корпус ще бъдат един от източниците на вашето наслаждение във ваканционните периоди на пребиваване в Йерусем.
39:4.18 (436.4) Именно благодарение на такива дружески взаимоотношения столицата на системата става толкова скъпа за възходящите смъртни. В Йерусем ви очаква първото взаимно общуване с Материалните Синове, ангелите и възходящите странстващи. Тук се установяват братски отношения между същества напълно духовни, полудуховни и още току-що разделили се с материалното съществуване. Смъртните форми тук са толкова видоизменени и човешкият диапазон реакции на светлината е разширен в такава степен, че осигурява взаимно възприятие и благожелателно личностно взаимно разбиране.
39:5.1 (436.5) Центърът на тези серафими се намира в столицата на системата и макар че те са тясно свързани с местните адамически жители, основно получават назначения в служба на Планетарните Адамовци — биологическите или физически облагородители на материалните раси в еволюционните светове. Попечителската дейност на ангелите става все по-интересна с приближаването до обитаемите светове и до действителните проблеми, с които се сблъскват мъжете и жените на времето, готвещи се да направят опит за постигане целите на вечността.
39:5.2 (437.1) Повечето планетарни помощници на Урантия биват отделени след краха на адамическия режим и серафическата опека на вашия свят в голяма степен е легнала върху плещите на управляващите, преходните попечители и пазителите на съдбата. Но серафическите помощници на проявилите се като отстъпници Материални Синове на вашия свят и досега служат на Урантия в следните групи:
39:5.3 (437.2) 1. Гласове на Градината. Всеки път, когато планетарната еволюция достига своето върхово биологическо ниво, се появяват Материалните Синове и Дъщери — Адамовците и Евите, за да спомогнат за по-нататъшното развитие на расите чрез привнасянето на своята превъзхождаща жизнена плазма. Планетарната резиденция на такива Адам и Ева получава названието Градината на Едем, а техните лични серафими често са известни като „гласове на Градината“. Тези серафими оказват неоценима служба на Планетарните Адамовци във всичките им планове за физическо и интелектуално развитие на еволюционните раси. След извършването от Адам на простъпката на Урантия някои от тези серафими били оставени на планетата и прикрепени към тези същества, към които са преминали пълномощията на Адам.
39:5.4 (437.3) 2. Духове на братството. Очевидно е, че след пристигането си в еволюционния свят Адам и Ева се сблъскват с колосалната задача за постигане на расова хармония и сътрудничество между различните раси. Рядко тези раси с различен цвят и природа посрещат плана за човешко братство с одобрение. Тези примитивни хора осъзнават мъдростта на мирните взаимоотношения само в резултат на по-зрелия човешки опит и преданото служене на серафическите духове на братството. Без тези серафими усилията на Материалните Синове по хармонизирането и развитието на расите на формиращия се свят биха били значително забавени. А ако вашият Адам беше следвал първоначалния план на развитието за Урантия, то понастоящем тези духове биха осъществили невероятни изменения на човешкия род. С оглед простъпката на Адам наистина е удивително, че тези серафими са могли да възпитат и въплътят братството, макар и в тази степен, в която то съществува днес при вас на Урантия.
39:5.5 (437.4) 3. Души на съгласието. Първото хилядолетие прогресивни усилия на еволюционния човек са отбелязани с чести борби. Мирното състояние не е естествено за материалните сфери. Планетите за пръв път осъзнават „мира на земята и добрата воля сред хората“ благодарение на служенето на серафическите души на съгласието. Макар ранните усилия на тези ангели на Урантия да са били в значителна степен провалени, Вевона — главата на душите на съгласието във времената на Адам, е бил оставен на Урантия и понастоящем е прикрепен към персонала на планетарния управляващ. Именно същият този Вевона като глава на архангелското войнство при раждането на Михаил е възвестил: „Слава на Бога в Хавона, мир на земята и добра воля сред хората!“
39:5.6 (437.5) В по-развитите планетарни епохи тези серафими играят важна роля за замяна на идеята за изкуплението с концепцията на божествената съзвучност като философия на спасението на смъртните.
39:5.7 (437.6) 4. Духове на доверието. Подозрението е реакция, свойствена на примитивния човек; борбата на хората за оцеляване в ранните епохи на тяхното съществуване не спомага за естествена поява на доверие. Доверието е нова човешка придобивка, появила се в резултат от служенето на тези планетарни серафими на адамическия режим. Тяхната цел е внушаване на доверие в съзнанието на развиващите се хора. На Боговете е присъщо доверие; Всеобщият Баща с готовност доверява себе си — Настройчика на Съзнанието, на единението с човека.
39:5.8 (438.1) След неуспеха на Адам всички серафими от тази група били приведени в новия режим и оттогава продължават да се трудят на Урантия. Техните усилия не са били напразни, защото ние сме свидетели на установяването на цивилизация, която включва в себе си много от техните идеали за доверие.
39:5.9 (438.2) В по-прогресивните планетарни епохи тези серафими спомагат за признаването от човека на истината, че тайната на продължителното удовлетворение се крие в неизвестността. Те помагат на смъртните философи да осъзнаят, че в случаите, когато успехът на създанието в значително степен се определя от незнание, знаенето на бъдещето би било колосална грешка. Те са развили вкуса на човека към прелестта на неизвестното, към романтиката и очарованието на неопределеното и неведомо бъдеще.
39:5.10 (438.3) 5. Транспортиращи. Планетарните транспортиращи обслужват отделни светове. Мнозинството серафимирани същества, доставяни на тази планета, са транзитни; те просто правят кратко спиране и са поверени на грижите на своите собствени социални серафически транспортиращи; но много такива серафими се намират постоянно на Урантия. Те са транспортни личности, които правят курсове между локалните планети — например, от Урантия до Йерусем.
39:5.11 (438.4) Вашата традиционна представа за ангелите се е образувала по следния начин. Преди самото настъпване на физическата смърт в съзнанието на човека понякога възниква явлението отражение и угасващото съзнание визуализира нещо, имащо образа на съпровождащия ангел, което незабавно се превежда с термините на обичайната представа за ангелите, съществуваща в съответния индивид.
39:5.12 (438.5) Погрешната идея, че ангелите притежават криле, не се дължи само на древните представи, че те трябва да имат крила, за да летят по въздуха. Понякога на хората се е разрешавало да наблюдават процедурата по подготовка на серафима за изпълнение на транспортната мисия и преданията за това в голяма степен определили урантийската представа за ангелите. Наблюдавайки подготовката на транспортен серафим за приемане на пътник за междупланетен преход, може да се види нещо, което напомня за двоен набор от крила, простиращи се от главата до петите на ангела. В действителност тези “крила” са енергийни изолатори — антифрикционни екрани.
39:5.13 (438.6) Когато небесните същества трябва да преминат процедура на серафимиране за пренос от един свят към друг, те биват доставяни в намиращия се на сферата център за транспортни серафими, където — преминавайки необходимата регистрация — се потопяват в съня на преноса. В това време транспортният серафим заема хоризонтално положение непосредствено над енергийния полюс на планетата. Серафическите помощници умело поставят спящата личност направо на транспортния ангел, чиито екрани са широко разтворени. След това както горната, така и долната двойка екрани внимателно се затварят и регулират.
39:5.14 (438.7) И сега, под въздействието на преобразуватели и предаватели, се започва удивителното превръщане, в течение на което серафимът е готов да се влее в енергийните потоци на вселенските кръгове. За външния наблюдател той се заостря в двата края и дотолкова се обвива в кехлибарена светлина, че скоро става невъзможно да различиш серафимираната личност. Когато всичко е готово за изпращането, ръководителят на транспортния серафим надлежно инспектира транспорта за пренос на живот, провежда обичайната проверка на това, дали ангелът е включен правилно към кръговете или не, след което обявява, че пътешественикът е правилно серафимиран, че енергиите са коригирани, ангелът е изолиран и всичко е готово за стартовото „възпламеняване“. След това двамата механични оператори заемат своите места. Към този момент транспортният серафим придобива очертанията на почти прозрачно, вибриращо, ярко светещо торпедо. Транспортният диспечер на сферата извиква спомагателните батареи живи енергийни предаватели, обикновено на брой хиляда единици; обявявайки местоназначението, той се докосва до най-близката точка на серафическия транспорт, който се изстрелва напред с мълниеносна скорост, оставяйки след себе си следа — светеща небесна светлина, чак до границата на планетарната атмосфера. След по-малко от десет минути великолепното зрелище се прекратява даже за усиленото серафическо зрение.
39:5.15 (439.1) Планетарните пространствени съобщения се приемат по обед на меридиана на специалния духовен център; транспортиращите се изпращат от същото място в полунощ. Това време е най-благоприятно за старт и е стандартното време, когато изрично не са уговорени други условия.
39:5.16 (439.2) 6. Регистратори. Тези ангели се занимават с важни въпроси, свързани с функционирането на планетата като част от системата, а също и нейните отношения и участия в управлението на вселената. Те се занимават с регистрация на планетарните дела, но нямат отношение към въпросите, свързани с индивидуалния живот и битие.
39:5.17 (439.3) 7. Резерви. Резервният корпус планетарни серафими на Сатания е разположен в Йерусем, в тясна връзка с резервите на Материалните Синове. Тези обширни резерви напълно осигуряват всеки аспект от разнообразната дейност на съответната серафическа категория. Освен това тези ангели са лични куриери на локалните системи. Те служат на смъртните от преходния период, ангелите и Материалните Синове, а също и на други същества, обитаващи в столицата на системата. Макар че понастоящем Урантия не е включена към духовните кръгове на Сатания и Норлатиадек, във всичко останало вие сте тясно свързани с междупланетните събития, тъй като тези йерусемски куриери често посещават вашия свят, както и всички други сфери от системата.
39:6.1 (439.4) Както предполага тяхното название, серафимите, принадлежащи към преходните попечители, служат навсякъде, където могат да съдействат за прехода на създанията от материалното състояние към духовно. Тяхното служене се простира от обитаемите светове до столиците на системи, но тези от тях, които понастоящем се намират в Сатания, отделят на първо място внимание на обучението на съхранилите своя живот смъртни в седемте обителски свята. Това служене се осъществява в седем различни групи в съответствие със следните седем вида дейност:
39:6.2 (439.5) 1. Серафически проповедници.
39:6.3 (439.6) 2. Расови тълкуватели.
39:6.4 (439.7) 3. Плановици на разума.
39:6.5 (439.8) 4. Моронтийни съветници.
39:6.6 (439.9) 5. Техници.
39:6.7 (439.10) 6. Учители-регистратори.
39:6.8 (439.11) 7. Попечителски резерви.
39:6.9 (439.12) Вие ще се запознаете по-подробно с тези серафически опекуни на възходящите създания от преходния период в повествуванията, засягащи обителските светове и моронтийния живот.
39:7.1 (440.1) Тези ангели водят активна дейност само в старите сфери и по-развитите планети на Небадон. Множество такива сфери за серафими се намират като резерв в серафическите светове около Салвингтон, където се занимават с въпроси, отнасящи се към бъдещата епоха на светлината и живота в Небадон. Тези серафими участват в съдбата на възходящите смъртни, но опекунстват практически само тези, които продължават живота с помощта на един от модифицираните типове възход.
39:7.2 (440.2) Предвид това, че тези ангели нямат пряко отношение нито към Урантия, нито към урантийците, ние предполагаме, че най-добре ще бъде да се въздържим от описание на тяхната увлекателна дейност.
39:8.1 (440.3) Серафимите се появяват в локалните вселени и някои от тях достигат предела на своето предназначение в същите тези сфери. Използвайки помощта и съвета на старшите ангели, някои серафими са способни да се издигнат до изпълнението на върховните задължения на Ярките Вечерни Звезди, докато други постигат статута и служенето на неразкритите личности, партньори на Вечерните Звезди. Възможни са и други приключения в локалната вселена, но неизменна цел на всички ангели си остава Сферата на Серафимите. Тази Сфера на Серафимите е ангелската граница на пътя за постигането на Рая и Божествата, сферата за преход от служенето във времето към възвишено служене във вечността.
39:8.2 (440.4) Серафимите могат да постигнат Рая по много — стотици, различни пътища, но от тези, които подробно се описват в настоящите повествувания, най-важни са следните:
39:8.3 (440.5) 1. Да получи допуск до серафическата обител на Рая като личност, сдобивайки се със съвършенство в специализирано служене като небесен „занаятчия“, Юридически Съветник или Небесен Архивариус. Да стане Райски Спътник и постигнал по такъв начин всеобщия център, след това да стане, евентуално, вечен попечител и съветник на серафическите и други категории.
39:8.4 (440.6) 2. Да бъде повикан на Сферата на Серафимите. При някои условия серафимите биват издигани нагоре; в други случаи ангелите понякога постигат Рая значително по-бързо, отколкото смъртните. Но колкото и подходяща да е серафическата двойка, тя не може сама да инициира заминаване нито за Сферата на Серафимите, нито за някъде другаде. Само успешните пазители на съдбата могат да бъдат уверени в достигането на Рая по пътя на последователния еволюционен възход. Всички останали трябва търпеливо да чакат появата на Райските посланици в лицето на третичните свръхнафими, които пристигат със заповед, нареждаща им да се явят нагоре.
39:8.5 (440.7) 3. Да постигнат Рая по метода на еволюиращите смъртни. На временния път най-добрият вариант за серафима е длъжността на ангел-хранител, откриваща пътя към завършването и изпълнението на задачите във вечните сфери на серафическото служене. Такива лични придружители на децата на времето се наричат “пазители на съдбата”; това означава, че те водят смъртните създания по пътя на божественото предназначение и с това определят своето собствено върховно предназначение.
39:8.6 (440.8) Пазителите на съдбата биват привличани измежду най-опитните ангелски личности от всички категории серафими, допуснати до това служене. Всички продължаващи своя живот смъртни, целта на които е сливане с Настройчиците, получават временни пазители, които могат да станат постоянни, след като съхранилите се създания достигнат необходимото интелектуално и духовно развитие. Докато напуснат обителските светове, всички възходящи смъртни получават постоянни серафически партньори. Тази група попечителски духове се разглежда в повествуванията, третиращи Урантия.
39:8.7 (441.1) Ангелите не могат да постигнат Бога, издигайки се от нивото на произхода на човека, тъй като те са създадени така, че се намират „малко по-високо от вас“; но независимо от това, че са неспособни да започнат от самото начало, от низините на смъртното съществуване, мъдрият план им позволява да се спускат към този, който започва от дъното, за да може крачка по крачка, свят след свят да водят такива създания към вратите на Хавона. Когато възходящите смъртни напускат Уверса, за да пристъпят към пресичане на кръговете на Хавона, тези пазители, които са били прикрепени към тях след живота им в плът, временно се прощават със своите приятели, отправяйки се към сферата на серафимите — целта на всички ангели от голямата вселена. Тук тези пазители ще предприемат опит за достигане на седемте кръга на серафическа светлина и със сигурност ще постигнат успех.
39:8.8 (441.2) Много, но не всички серафими, прикрепени като пазители на съдбата в продължение на материалния живот, съпровождат своите смъртни приятели през кръговете на Хавона, а някои други преминават през кръга на централната вселена с помощта на метод, който напълно се отличава от възхода на смъртните. Но, независимо от начина за възход, всички еволюционни серафими преминават през Сферата на Серафимите и повечето придобиват този опит вместо пресичането на кръговете на Хавона.
39:8.9 (441.3) Сферата на Серафимите е предопределена цел на ангелите и достигането от тях на този свят напълно се отличава от опита, който придобиват смъртните странстващи от Сферата на Възхода. Ангелите придобиват абсолютна увереност в своето вечно бъдеще, едва след като достигнат Сферата на Серафимите. Нито един от ангелите, пристигнали на Сферата на Серафимите, никога не се е отклонявал от своя път; грехът никога няма да намери отклик в сърцето на серафима на завършването.
39:8.10 (441.4) Випускниците от Сферата на Серафимите получават различни назначения. Пазителите на съдбата, притежаващи опита от преминаването през кръговете на Хавона, обикновено биват приемани в Корпуса на Смъртните Завършващи. Останалите пазители, издържали изпитанията на раздялата в Хавона, често се съединяват отново със своите смъртни партньори в Рая, а някои стават вечни партньори на смъртните завършващи и мнозина биват зачислявани в Корпуса на Серафическото Завършване.
39:9.1 (441.5) След постигането на Бащата на духовете и приема в серафическата служба на завършилите ангелите понякога стават попечители на световете, утвърдили се в светлината и живота. Те получават назначения при върховните тринитизирани същества на вселените и възвишеното служене в Рая и Хавона. Тези серафими на локалните вселени емпирично са компенсирали различията в потенциалите на божественост, което преди ги е отделяло от попечителските духове на централната и свръхвселените. Ангелите от Серафическия Корпус на Завършване служат като партньори на секонафимите на свръхвселените и помощниците от върховните категории свръхнафими на системата Рай-Хавона. За такива ангели пътят във времето е преминат; оттук и навеки те са слуги на Бога, спътници на божествени личности — същества, равни на Райските Завършващи.
39:9.2 (441.6) Много от серафимите на завършили се връщат в своите родни вселени, за да допълнят служенето си, обусловено от божествения дар — служене, на което е присъщо емпиричното съвършенство. Небадон е една от относително младите вселени и затова тук няма толкова много върнали се випускници от Сферата на Серафимите в сравнение с по-старите реалии; при все това нашата локална вселена е адекватно осигурена от серафимите на завършилите, тъй като е показателно, че успоредно с приближаването към статута на светлината и живота еволюционните сфери все повече се нуждаят от техните услуги. Понастоящем серафимите на завършилите по-активно служат с върховните категории серафими, но някои от тях сътрудничат с всяка от останалите ангелски категории. Даже вашият свят се възползва от широката опека на дванадесетте специализирани групи на Серафическия Корпус на Завършилите; тези главни серафими за планетарен надзор съпровождат в обитаемите светове всеки новоназначен Планетарен Принц.
39:9.3 (442.1) Много увлекателни възможности за служене са открити за серафимите на завършилите, но така, както в пред-райските дни всички те са мечтали за назначение като пазители на съдбата, така и в пост-райския опит те повече от всичко се стремят да служат като ангели за съпровождане при посвещенията на инкарнираните Райски Синове. Те, както и преди, са изцяло предани на всеобщия план: както и преди, те извеждат смъртните създания от еволюционните светове по дългия и увлекателен път към Райската цел — божественост и вечност. По време на всички пътешествия на смъртните, чиято цел е намирането на Бога и постигането на божествено съвършенство, тези духовни попечители на серафическото завършване, заедно с верните попечителски духове на времето, винаги и навеки остават ваши истински другари и надеждни помощници.
39:9.4 (442.2) [Представено от Мелхиседек, действащ по молба на ръководителя на серафическото войнство на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 40
40:0.1 (443.1) КАКТО и в много други основни групи вселенски същества, разкрити са седем общи класа Възходящи Божии Синове:
40:0.2 (443.2) 1. Смъртни, слели се с Отеца.
40:0.3 (443.3) 2. Смъртни, слели се със Сина.
40:0.4 (443.4) 3. Смъртни, слели се с Духа.
40:0.5 (443.5) 4. Еволюционни серафими.
40:0.6 (443.6) 5. Възходящи Материални Синове.
40:0.7 (443.7) 6. Преобразувани промеждутъчни създания.
40:0.8 (443.8) 7. Личностни Настройчици.
40:0.9 (443.9) Повествуванието за тези същества, от низшите смъртни с животински произход до Личностните Настройчици на Всеобщия Баща, представлява чудесен разказ за безграничния дар на божествената любов и милосърдно покровителство в продължение на целия период от време във всички вселени на обширното творение на Райските Божества.
40:0.10 (443.10) Настоящите повествувания започнаха с описание на Божествата. С продължението на нашия разказ се спускахме все по-надолу по всеобщата стълба на живота, разказвайки поред за групите същества, докато достигнахме до низшата, дарена с потенциал за безсмъртие категория. И сега аз, започнал своя път като смъртен в еволюционния свят на пространството, бях изпратен от Салвингтон, за да развия и продължа разказа за вечния замисъл на Боговете относно възходящата категория синовство, в частност, относно смъртните създания на времето и пространството.
40:0.11 (443.11) Тъй като голяма част от това повествувание ще бъде посветена на обсъждането на три основни категории възходящи смъртни, отначало внимание ще бъде отделено на несмъртните възходящи категории синовство — на серафимите, Адамовците, промеждутъчните създания и на Настройчиците.
40:1.1 (443.12) Смъртните създания с животински произход не са единствените същества, удостоени с богосиновство; ангелското войнство също притежава божествената възможност да достигне Рая. Благодарение на своя опит и служене заедно с възходящите смъртни на времето серафимите-хранители също придобиват статута на възходящи синове. Такива ангели достигат Рая чрез Сферата на Серафимите, а много биват приети даже в Корпуса на Смъртните Завършили.
40:1.2 (443.13) За ангела възходът до небесните висоти на божественото синовство на завършилите е висше постижение, което значително превъзхожда вашето придобиване на вечен живот благодарение на плана на Вечния Син и неизменната помощ на пребиваващия във вас Настройчик; но серафимите-пазители, а понякога и други, действително извършват такъв възход.
40:2.1 (444.1) Материалните Божии Синове се създават в локалната вселена заедно с Мелхиседек и техните партньори, при което всички те се класифицират като низходящи Синове. И действително, Планетарните Адамовци — Материалните Синове и Дъщери на еволюционните светове, са низходящи Синове, спускащи се в обитаемите светове от сферите на своя произход, столиците на локалните системи.
40:2.2 (444.2) Ако Адам и Ева постигнат пълен успех в своята съвместна планетарна мисия като биологически облагородители, те споделят съдбата на обитателите на своя свят. Когато такъв свят встъпва в по-развитите стадии на светлината и живота, тази предана двойка — Материален Син и Дъщеря, получава разрешение да остави всички задължения, свързани с управлението на планетата; след освобождаването им по този начин от низходящото пътешествие те получават правото да се регистрират като усъвършенствани Материални Синове в архивите на локалната вселена. По подобен начин, когато планетарното назначение задълго се отлага, Материалните Синове с неизменен статут — обитатели на локалните системи, могат да напуснат сферата, съответстваща на техния статут, и по същия начин да се регистрират като усъвършенствани Материални Синове. След тези формалности такива освободени Адам и Ева получават пълномощията на възходящи Божии Синове и могат веднага да започнат дългото пътешествие към Хавона и Рая, започвайки именно от тази степен, която съответства на техния текущ статут и духовно ниво. И те извършват своето пътешествие заедно със смъртните и другите възходящи Синове, продължавайки го дотогава, докато не намерят Бога и не достигнат Корпуса на Смъртните Завършили във вечно служене на Райските Божества.
40:3.1 (444.3) Макар че двете групи промеждутъчни създания се лишават от непосредствената полза, която донасят планетарните посвещения на низходящите Божии Синове, макар възходът към Рая да се отлага задълго, при все това скоро след достигането от еволюционната планета на промеждутъчните епохи на светлината и живота (ако не по-рано) и едната, и другата група се освобождават от планетарни задължения. Понякога, в деня на предаването на храма на светлината и издигането на Планетарния Принц до статута на Планетарен Властелин, повечето от тях, заедно със своите човешки братовчеди, биват преобразувани. След освобождаването от планетарно служене двете категории се регистрират в локалната вселена като възходящи Божии Синове и веднага започват допълнителен възход към Рая по тези пътища, които са предопределени за смъртните раси на материалните светове. На съществата от първичната група е съдено да станат членове на различните корпуси завършили, но всички вторични или адамически промеждутъчни създания се извеждат на пътя, водещ към Корпуса на Смъртните Завършили.
40:4.1 (444.4) Когато на смъртно същество на времето не се отдаде да придобие вечно съществуване на душата в планетарно взаимодействие с духовните дарове на Всеобщия Баща, такова поражение никога и в никаква степен не е следствие от забравяне от Настройчика на своите задължения, свързани с опеката и служенето, или на отсъствие на дължимата преданост. С настъпването на смъртта създанията на такива напуснати Наставници се връщат в Сферата на Божествата, а след това, след съда над несъхранилите се създания, могат отново да бъдат назначавани в световете на времето и пространството. Понякога, след неколкократно подобно служене или вследствие на някакъв необичаен опит — такъв като функциониране в качеството на Настройчик в инкарниран посвещенчески Син, Всеобщият Баща дарява тези дейни Настройчици с личност.
40:4.2 (445.1) Личностните Настройчици се отнасят към уникална и непостижима категория същества. Притежавайки изначално екзистенциален и доличностен статут, те са придобили емпирични качества благодарение на участието си в живота и дейността на примитивните смъртни създания от материалните светове. И тъй като източник на личността, посветен на този опитен Настройчик на Съзнанието, е Всеобщият Баща, който лично и неуморно се грижи за посвещението на емпиричната личност на създанията в своето творение, то тези Личностни Настройчици се класифицират като възходящи Божии Синове — върховната от всички подобни категории синовство.
40:5.1 (445.2) Смъртните представляват последното звено във веригата на съществата, които се наричат “синове на Бога”. Чертите на личността на Изначалния и Вечен Син се предават в низходящ ред като все по-малко божествени и все по-човешки личностни създания, докато не се появят същества, много подобни на вас — такива, каквито вие можете да виждате, чувате и възприемате със сетивата си. И тогава вас духовно ви посвещават във великата истина, която може да постигне вашата вяра: вие сте синове на вечния Бог!
40:5.2 (445.3) По такъв начин Изначалният и Безкраен Дух, чрез дълъг ред все по-малко божествени и все по-човешки категории, постепенно се приближава към борещите се създания на сферите, достигайки предела на своето изражение в ангелите, които се намират малко над вас и които лично ви охраняват и направляват във вашето пътешествие по смъртния път на времето.
40:5.3 (445.4) Бог-Бащата не понижава по такъв начин своя статут, за да влезе в тесен личен контакт с почти безкрайния брой възходящи създания на вселената на вселените; той не е способен на това. Но Отецът не се лишава от лично общуване със своите низши създания; вие сте дарени с божественото присъствие. Макар че Бог-Бащата не може да бъде с вас в непосредствено личностно проявление, той пребивава във вас и е част от вас чрез индивидуалността на пребиваващия във вас Настройчик на Съзнанието — божествените Наставници. Така Отеца, който се намира най-далеч от всички в личността и духа, се доближава най-много до вас от всички в личностния кръг на вътрешно духовно общуване със самата душа на своя смъртен син и дъщеря.
40:5.4 (445.5) Духовната индивидуалност съдържа в себе си тайната на личното спасение и определя целта на духовния възход. А доколкото Настройчиците на Съзнанието са единствените, притежаващи потенциал за сливане с духовете, които са способни да се отъждествяват с хората при живота им в плът, то смъртните на времето и пространството на първо място се класифицират в съответствие с тяхното отношение към тези божествени дарове — пребиваващите във вас Тайнствени Наставници:
40:5.5 (445.6) 1. Смъртни на преходното или емпирично пребиваване на Настройчиците.
40:5.6 (445.7) 2. Смъртни, несливащи се с Настройчиците.
40:5.7 (445.8) 3. Смъртни, притежаващи потенциал за сливане с Настройчиците.
40:5.8 (445.9) Първата група — смъртните на преходното, или емпирично, пребиваване на Настройчиците. Това обозначение е временно за всяка еволюираща планета и се използва на ранните стадии във всички обитаеми светове, с изключение на тези, които се отнасят към втората група.
40:5.9 (445.10) Смъртните от първата група населяват пространствените светове в ранните епохи от еволюцията на човечеството и притежават най-примитивните типове чо вешки разум. В много светове, сходни с доадамовата Урантия, множество хора, отнасящи се към по-висшите и развити типове първобитен човек, притежават способност за продължаване на живота, но не се сливат с Настройчиците. В продължение на все нови и нови епохи, дотогава, докато човекът не се издигне до нивото на по-високо духовно волеизявление, Настройчиците пребивават в разума на преодоляващите трудности създания в течение на техния кратък живот в плът и в този миг, когато в подобни волеви създания се вселят Настройчици, започват да функционират груповите ангели-хранители. Макар смъртните от първата група да нямат лични хранители, те определено имат групови опекуни.
40:5.10 (446.1) Емпиричният Настройчик остава с примитивния човек в течение на целия му живот в плът. Настройчиците допринасят много за развитието на примитивните хора, но те са неспособни да се съединяват с тях във вечен съюз. Това кратковременно служене на Настройчиците решава две задачи. Първо, те придобиват ценен практически опит, познавайки природата и функционирането на еволюционния интелект — опит, който ще бъде незаменим във връзка с новите контакти в другите светове и с по-развити същества. Второ, краткосрочното пребиваване на Настройчиците играе важна роля в подготовката на смъртните субекти към възможното последващо сливане с Духа. Всички търсещи Бога души от този тип достигат вечен живот чрез духовните обятия на Майчинския Дух на локалната вселена и така стават възходящи смъртни от режима на локалната вселена. Такъв беше пътят за достигане на обителските светове на Сатания за много създания от доадамовата Урантия.
40:5.11 (446.2) Боговете, предопределили възхода на смъртния човек на по-високи нива на духовен разум през продължителните епохи на еволюционни изпитания и страдания, отбелязват статута и потребностите на хората на всеки стадий от този процес; и техните окончателни решения по отношение на тези преодоляващи трудности и намиращи се в зората на расовата еволюция смъртни неизменно се отличават с божествена справедливост, също както и с пленително милосърдие.
40:5.12 (446.3) Втората група смъртни, несливащи се с Настройчиците. Това са особените типове хора, неспособни да постигнат вечен съюз с пребиваващите в тях Настройчици. Класификацията на раси с еднодялов, двудялов или тридялов мозък няма значение за сливането с Настройчиците: всички подобни смъртни са сходни, но типът смъртни, несливащи се с Настройчиците, са съвършено обособена и съществено модифицирана категория волеви създания. Към тази група се отнасят много от недишащите типове и съществуват многобройни други групи, които обикновено не се сливат с Настройчиците.
40:5.13 (446.4) Както и първата група, всеки член на тази група се ползва от опеката на един Настройчик по време на живота си в плът. В течение на временния живот Настройчиците извършват за субектите на своето временно пребиваване всичко онова, което се прави в другите светове, където обитават смъртни, притежаващи потенциал за сливане. Често в смъртните от тази втора група пребивават неопитни Настройчици, но хората от по-висш тип често са свързани с умели и опитни Наставници.
40:5.14 (446.5) В съответствие с плана за постепенно усъвършенстване на създанията с животински произход тези същества се ползват с такова предано служене на Божиите Синове, каквото се предоставя на смъртните от урантийски тип. Серафическото сътрудничество с Настройчиците на планетите, чиито обитатели не се сливат с Наставниците, съществува в този обем, в който и в световете, чиито обитатели притежават потенциал на сливане. Пазителите на съдбата опекунстват тези планети точно така, както и Урантия, и по аналогичен начин се държат и при продължаването на живота, когато преживяващата смърт душа се слива с Духа.
40:5.15 (446.6) Когато срещнете тези видоизменени смъртни създания в обителските светове, общуването с тях няма да представлява трудност за вас. Те говорят на същия език на системата, но с помощта на друг метод. Тези същества са идентични с вашата категория духовен живот в духа и проявлението на личността, отличавайки се само с някои физически черти и с това, че не се сливат с Настройчици.
40:5.16 (447.1) Аз не зная защо именно създания от този тип са неспособни да се слеят с Настройчиците на Всеобщия Баща. Някои от нас са склонни да мислят, че Носителите на Живот в своите усилия по сътворяването на създания, способни да съществуват в необичайни планетарни условия, се сблъскват с необходимостта от внасяне на толкова радикални изменения във вселенското планиране на разумни волеви създания, че осигуряването на постоянен съюз с Настройчиците става невъзможно по силата на вътрешни причини. Често си задаваме въпроса: преднамерена или случайна е тази част от плана за възход? Но не намираме отговор.
40:5.17 (447.2) Трета група — смъртни, притежаваща потенциал за сливане с Настройчиците. Подобно на урантийските раси, всички смъртни, слели се с Отеца, имат животински произход. Тук влизат смъртните с еднодялов, двудялов и тридялов мозък, притежаващи потенциална способност за сливане с Настройчиците. Урантийците принадлежат към промеждутъчния, или двудялов, тип и по човешки в много отношения превъзхождат еднодяловия тип, макар че пък явно отстъпват на тридяловите категории. Тези три типа физически мозък не са от съществено значение за посвещението на Настройчиците, при серафическото служене или в който и да е друг аспект на духовна опека. Интелектуалните и духовни различия на трите типа мозък са свойствени на индивиди, притежаващи иначе напълно еднакъв духовен потенциал и тип разум. Тези различия се проявяват в най-голяма степен в течение на временния живот и имат тенденцията да намаляват в хода на последователното пресичане на моронтийните светове. Започвайки със столицата на системата, развитието на тези три типа е еднакво, както и тяхното крайно Райско предназначение.
40:5.18 (447.3) Неномерираните групи. В настоящите повествувания е напълно невъзможно да включим цялото удивително разнообразие, съществуващо в еволюционните светове. Вие знаете, че всеки десети свят е десетична или експериментална планета, но не знаете нищо за другите променливи, с които е отбелязана процесията на еволюционните сфери. Тези различия са твърде многобройни както между разкритите категории създания, така и между планетите от една група, но настоящото изложение изяснява основните различия, имащи отношение към възходящия път. А възходящият път е най-важният фактор при всяко обсъждане на смъртните на времето и пространството.
40:5.19 (447.4) Що се отнася до шансовете на смъртните за спасение, нека е ясно веднъж завинаги: душата на всеки смъртен, на всеки възможен стадий от съществуването, ще се съхрани, при условие че той показва готовност да сътрудничи с пребиваващия Настройчик и показва желание да открие Бога и да достигне божествено съвършенство, даже ако тези желания са само първият проблясък на примитивно осъзнаване на тази „истинска светлина, която осветява всеки човек, който идва на този свят“.
40:6.1 (447.5) Смъртните раси са представители на низшата категория на едно разумно и личностно творение. Вас, смъртните, ви обичат с божествена любов и всеки от вас може да избере да приеме надеждната съдба на славния опит, но по своята природа вие още не принадлежите към божествената категория: вие сте изцяло смъртни. Вие ще се смятате за възходящи синове от момента, когато се извърши сливането, но до окончателното сливане на преживялата смъртта душа с един от типовете вечен и безсмъртен дух смъртните на времето и пространството пребивават в статута на вероизповедните синове.
40:6.2 (448.1) Това, че такива примитивни и материални създания като хората на Урантия са Божии синове, вероизповедни синове на Всевишния, е свещена и велика истина. „Помислете каква велика любов е проявил нашият Баща към нас, позволявайки ни да се наречем деца Божии.“ „А на тези, които го приели, е дал властта да осъзнаят, че са деца Божии.“ Макар че „засега е все още неизвестно какви ще бъдете“, вие и сега „сте синове Божии благодарение на своята вяра“; „защото придобитият дух не ви превръща в роби и не предизвиква нов страх, а ви превръща в деца Божии и вие възкликвате: ’Отче наш!’“ Древният пророк казвал от името на Бога: „Аз ще им дам в моя дом място и име, по-добри, отколкото на синове; аз ще им дам вечно име, което няма да бъде отхвърлено.“ „А тъй като вие сте синове, то Бог е изпратил в сърцата ваши духа на своя Син.“
40:6.3 (448.2) Във всички еволюционни светове, населени със смъртни, обитават тези вероизповедни Божии синове — синове на благодат и милосърдие, смъртни същества, принадлежащи към божественото семейство и наричани съответно “Божии синове”. Смъртните на Урантия са в правото си да смятат себе си за Божии синове по следните причини:
40:6.4 (448.3) 1. Вие сте синове на духовен обет, вероизповедни синове; вие сте приели статута на синовство. Вие вярвате в реалността на вашето синовство и с това вашето синовство с Бога се превръща във вечна истина.
40:6.5 (448.4) 2. Божият Син-Създател стана един от вас; той действително е ваш по-голям брат; и ако вие станете истинни братя в Христа — победоносния Михаил, то в духа вие трябва да бъдете също и синове на този, който е ваш общ Баща — деца на Всеобщия Баща на цялото творение.
40:6.6 (448.5) 3. Вие сте синове, защото Духът на един Син е бил излят над вас щедро и надеждно е посветен на всички урантийски раси. Този Дух вечно ви тегли към божествения Син, който е негов източник, и към Райския Баща — източника на този божествен Син.
40:6.7 (448.6) 4. По свое божествено волеизявление Всеобщият Баща ви е дал присъщите за създанията личности. Вас са ви дарили с дял от тази божествена спонтанност на свободно волево действие, която Бог споделя с всеки, който може да стане негов син.
40:6.8 (448.7) 5. Във вас живее частица от Всеобщия Баща, благодарение на която сте свързани непосредствено с божествения Баща на всички Божии Синове.
40:7.1 (448.8) Изпращането на Настройчици, тяхното пребиваване в създанията наистина е една от непостижимите тайни на Бог-Отеца. Тези частици от божествената природа на Всеобщия Баща съдържат в себе си потенциала на безсмъртни създания. Настройчиците са безсмъртни духове и съюзът с тях дарява вечен живот на слелите се с тях смъртни.
40:7.2 (448.9) Към тази група възходящи Божии синове се отнасят и вашите раси на преживяващи смъртта създания. Понастоящем вие сте планетарни синове, еволюционни създания, получени в резултат на направените от Носителите на Живота имплантации и модифицирани с примеса на адамическа кръв — все още едва ли възходящи синове; но вие действително сте синове, притежаващи потенциала за възход до най-високите върхове на блаженство и постигането на божественост, и този духовен статут на възходящ син вие сте способни да придобиете благодарение на своята вяра и на свободно, доброволно сътрудничество с одухотворяващата дейност на пребиваващия във вас Настройчик. Когато вие и вашият Настройчик се слеете окончателно и завинаги, когато се съедините в едно, както Синът Божий и Синът Човешки са се съединили в едно в Христос Михаил, тогава вие действително ще станете възходящ Божий син.
40:7.3 (449.1) Излагането на подробности във връзка с жизнения път на Настройчика — вътрешния попечител на изпитателната еволюционна планета, не влиза в моята задача; разкриването на тази велика истина става в течение на целия ваш път. Аз напомням за някои функции на Настройчика с цел да дам изчерпателно определение на слелите се с Настройчика смъртни. Тези живеещи във вас частици от Бога пребивават заедно със съществата от вашата категория от ранните дни на физическото ви съществуване в течение на целия възходящ път в Небадон и Орвонтон и по-нататък — през Хавона, до самия Рай. След това същият този Настройчик ще остане ваша част и заедно с вас ще се отправи на вечно пътешествие.
40:7.4 (449.2) Това са смъртните, които са получили повелята: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“ Отецът ви е посветил себе си, вложил е във вас своя собствен Дух; затова той изисква от вас пределно съвършенство. Разказът за възвисяването на човека от смъртните сфери на времето до божествените владения на вечността представлява завладяващо повествувание, невлизащо в моята задача, но това небесно приключение трябва да бъде обект на висшите помисли на смъртен човек.
40:7.5 (449.3) Сливането с частиците на Всеобщия Баща е равнозначно на божествено потвърждаване на предстоящото достигане на Рая и такива слели се с Настройчиците смъртни са единственият клас хора, всички членове на който пресичат кръга на Хавона и намират Бога в Рая. Пред слелите се с Настройчиците смъртни се откриват широки възможности за всеобщо служене. Каква достойна цел, какво славно постижение очаква всекиго от вас! Разбирате ли вие величието на откриващите се пред вас висоти на вечно постижение? Те са открити за вас, които се придвижвате по своя скромен жизнен път през така наречената „долина на сълзите“.
40:8.1 (449.4) Макар практически всички продължаващи живота си смъртни да се сливат със своите Настройчици в един от обителските светове или веднага след пристигането във висшите моронтийни сфери, има някои случаи на отложено сливане, когато окончателна увереност в спасението се постига едва след достигане на последните образователни светове на вселенската столица; а на някои от тези смъртни кандидати за вечен живот изобщо не им се отдава да се сдобият с отъждествяващо сливане с техните предани Настройчици.
40:8.2 (449.5) Такива смъртни са били признати за достойни да продължат съществуването си и даже техните Настройчици, връщайки се от Сферите на Божествата, също са взели участие във възхода им към обителските светове. Такива същества са извършили възхода през системата, съзвездието и образователните светове от салвингтонския кръг; на тях са им били предоставени „седемдесет пъти по седем“ възможности за сливане, но даже след това те не са могли да се сдобият с единение със своите Настройчици.
40:8.3 (449.6) Когато стане очевидно, че сливането с Отеца се възпрепятства от някакви проблеми на синхронизацията, се извикват подчинените на Сина-Създател арбитри по продължаването на живота. И когато тази следствена комисия, назначена от Извечно Древните, прави окончателен извод за това, че смъртният не е допуснал някаква явна причина, която би могла да попречи на сливането с Настройчика, те правят съответната отметка в архивите на локалната вселена и веднага съобщават за своето заключение на Извечно Древните. След това вътрешният Настройчик се връща в Сферата на Божествата, където го утвърждават Личностни Наставници, и след неговото отпътуване моронтийният смъртен моментално се слива с индивидуализирания дар на Духа на Сина-Създател.
40:8.4 (450.1) До голяма степен така, както слелите се с Духа смъртни съвместно използват моронтийните сфери на Небадон, слелите се със Сина създания използват службите на Орвонтон заедно със своите слели се с Настройчиците братя, които извършват пътешествие към центъра на далечния Райски остров. Те действително са ваши братя и вие ще получите голямо удоволствие от общуването с тях по време на пребиваването си в подготвителните светове на свръхвселената.
40:8.5 (450.2) Групата на слелите се със Сина не е многобройна: в цялата вселена Орвонтон те са под един милион. Във всички аспекти, освен постоянното преживяване в Рая, те са равни със своите слели се с Настройчиците партньори. Те често посещават Рая по задачи на свръхвселената, но рядко преживяват там, бидейки като клас ограничени от своята изконна свръхвселена.
40:9.1 (450.3) Слелите се с Духа възходящи смъртни не се отнасят към личностите на Третия Източник; те влизат в личния кръг на Отеца, но те са се слели с предразумните индивидуализирани форми на Духа на Третия Източник и Център. Такова сливане с Духа никога не става по време на естествения живот; то се извършва само по време на пробуждането на смъртния в моронтийното битие на обителските светове. Опитът по сливането не допуска препокриване: волевото създание се слива или с Духа, или със Сина, или с Отеца. Тези, които се сливат с Настройчиците или с Отеца, никога не се сливат с Духа или Сина.
40:9.2 (450.4) Фактът, че дадените типове смъртни създания не са кандидати за сливане с Настройчиците, не пречи на Настройчиците да се вселяват в тях в течение на живота в плът. Настройчиците действително се трудят в разума на такива същества по време на материалния живот, но никога не се сливат завинаги с душите на своите подопечни. В течение на това временно пребиваване те ефективно създават душа — такъв духовен дубликат на смъртна природа, какъвто се създава от тях в кандидатите за сливане с Настройчиците. До настъпването на физическата смърт трудът на Настройчиците е съвършено аналогичен на тяхната дейност във вашите раси, но след разлагането на плътта те завинаги напускат своите кандидати за сливане с Духа и веднага тръгват към Сферата на Божествата — центъра на всички божествени Наставници, където очакват нови назначения за своята категория.
40:9.3 (450.5) Когато преживялото смъртта спящо създание възстановява своята личност в обителските светове, мястото на напусналия Настройчик заема индивидуализацията на духа на Божествената Попечителка — представителят на Безкрайния Дух в съответната локална вселена. Това привнасяне на духа превръща такива съхранили се създания в смъртни, слели се с Духа. Във всичко, което се отнася до разума и духа, такива същества са ви равни. Те действително са ваши съвременници и пребивават в обителските и моронтийните сфери заедно с отнасящите се към вашата категория кандидати за сливане, а също и с тези, на които предстои сливане със Сина.
40:9.4 (450.6) При все това в едно отношение слелите се с Духа смъртни се отличават.от събратята си по възход. Паметта на смъртните за човешкия опит, натрупан в изходните светове, преживява смъртта на плътта, тъй като вътрешният Настройчик има духовен дубликат, или копие, на тези събития от човешкия живот, които са носели духовен смисъл. Но в случая със слелите се с Духа смъртни не съществува такъв механизъм за съхраняване на човешката памет. Намиращите се в Настройчика дубликати на паметта остават цели и запазени, но тези придобивки са емпирични владения на отделилите се Настройчици и са недостъпни за създанията, в които преди това са се намирали и които, вследствие на това, се пробуждат в залите за възкресяване в моронтийните сфери на Небадон като новосътворени същества — създания, не знаещи своето минало.
40:9.5 (451.1) Такива деца на локалната вселена могат да възстановят значителна част от опита, пазещ се в бившата човешка памет, благодарение на разказите на свързаните с тях серафими и херувими или чрез запознаване с информацията за смъртния път, която се регистрира от съответните ангели. Те могат да правят това с безспорна увереност, тъй като независимо от това, че спасената душа, водеща емпиричното си начало в материалния и смъртен живот, не съхранява паметта за смъртните събития, но тя притежава остатъчна реакция на емпиричните възприятия по отношение на събитията от миналия опит.
40:9.6 (451.2) Когато на слелия се с Духа смъртен му преразказват събития от забравения минал опит, в душата (индивидуалността) на спасеното създание възниква незабавна реакция на емпирично разпознаване, която веднага придава на разказаното събитие присъщия за действителността емоционален нюанс и свойственото на фактите интелектуално качество; и тази двойна реакция представлява пресъздаване, разпознаване и потвърждение на забравения аспект на смъртния опит.
40:9.7 (451.3) Даже ако създанието е кандидат за сливане с Настройчика, в съвместно владение на преживялата смърт душа и върналия се Настройчик се намира само този човешки опит, който има духовна ценност, благодарение на което този опит се припомня веднага след възкресяването. Що се отнася до тези събития, които не са носили духовен смисъл, то и тези кандидати за сливане с Настройчиците са принудени да разчитат на реакциите на емпиричното възприятие, които притежава съхранилата се душа. А тъй като всяко събитие може да има скрит духовен смисъл за един смъртен, но да няма такъв за друг, то възходящите създания от една епоха и от една и съща планета получават възможност да се обединяват в групи, създавайки общ фонд на запомняните от Настройчиците събития — това позволява да се възстанови всеки съвместен опит, който е имал духовна ценност в живота на когото и да е от тях.
40:9.8 (451.4) Макар че достатъчно добре разбираме методите за възстановяване на паметта, ние не разбираме метода за разпознаване на дадена личност. Взаимната реакция на личности, свързани една с друга в миналото, е напълно независима от паметта, макар че самата памет и методите за нейното възстановяване са необходими, за да се внесе в подобна взаимна личностна реакция цялата пълнота на това разпознаване.
40:9.9 (451.5) Освен това слялото се с Духа и преживялото смъртта създание е способно да узнае много за преживения в плът живот при посещението на своя роден свят след приключването на съответния планетарен съден период, в който е живяло. Такива слели се с Духа синове могат да се възползват от тази възможност за изучаването на своя жизнен път, защото като цяло те са ограничени от службата в локалната вселена. За разлика от вас на тях не им е подготвено такова високо и величествено бъдеще в Райския Корпус на Завършилите; само слелите се с Настройчик смъртни или други, преминали особени обятия възходящи същества се приемат в редовете на тези, които очакват неизвестно пътешествие към вечното Божество. Слелите се с Духа смъртни са постоянни обитатели на локалните вселени; те могат да се стремят към Райската цел, но не могат да бъдат уверени в нейното постигане. В Небадон за техен вселенски дом служи осмата група обкръжаващи Салвингтон светове — небесна обител, по своята природа и разположение в много отношения съответстваща на тези описания, които се срещат в урантийските предания.
40:10.1 (452.1) Като цяло слелите се с Духа смъртни са ограничени от локалната вселена; преживелите смъртта създания, слели се със Сина, са ограничени от свръхвселената; на смъртните, слели се с Настройчиците, е съдено да преодолеят вселената на вселените. Духовете, сливащи се със смъртни, винаги се възвисяват на нивото на своя произход; такива духовни същества неизменно се връщат в сферата, която е била техен първоначален източник.
40:10.2 (452.2) Слелите се с Духа смъртни се отнасят към локалната вселена. Обикновено те не се издигат над нивото на своята изконна сфера, не излизат извън пределите на пространствения обхват на духа, който прониква в тях. По такъв начин слелите се със Сина възходящи създания се издигат до нивото, съответстващо на източника на тяхната духовност, тъй като в много отношения така, както Духът на Истината на Сина-Създател е съсредоточен в неговия партньор — Божествената Попечителка, така и неговият „дух на сливане“ е заключен в Отразяващите духове на вселените от по-високо ниво. Такова духовно отношение между локалните и свръхвселенски нива на Бог-Седмократния може трудно да се поддава на обяснение, но е очевидно, тъй като то е безпогрешно разкрито в тези деца на Отразяващите Духове — секорафическите Гласове на Синовете-Създатели. Настройчикът на Съзнанието, произхождащ от Райския Баща, не прекратява своите усилия, докато смъртният син не се окаже лице в лице с вечния Бог.
40:10.3 (452.3) Може да изглежда, че тайнствената изменчивост на асоциативния метод — причина за несливането или невъзможността за вечно сливане на смъртното същество с пребиваващия в него Настройчик, разкрива пропуск на програмата за възход; при повърхностно разглеждане сливането със Сина и Духа изглежда компенсация за необясними провали в някаква част от плана за възход към Рая; но подобни заключения са основани на заблуждение: нас ни учат, че всички тези явления се съгласуват със съществуващите закони на Висшите Управители на Вселената.
40:10.4 (452.4) Анализирахме този проблем и стигнахме до безспорния извод за това, че поверяването на всички смъртни на пределна Райска съдба би било несправедливо по отношение на пространствено-времевите вселени, доколкото управлението на Синовете-Създатели и Извечно Древните би се оказало в пълна зависимост от услугите на тези, които се намират на пътя към по-висшите сфери. Затова изглежда напълно уместно, че при всяко правителство на локалната вселена и свръхвселената съществува постоянна група възходящи същества и че тяхната функция се разширява за сметка на някои групи прославени смъртни, имащи постоянен статут и явяващи се еволюционни допълнения на абандонтерите и сузатите. Сега е напълно очевидно, че съществуващата програма за възход надеждно осигурява пространствено-времевите администрации именно с точно такива групи възходящи създания; и ние неведнъж сме си задавали въпроса: дали всичко това е отражение на предопределена част от премъдрите планове на Архитектите на Главната Вселена — планове, призвани да осигурят Синовете-Създатели и Извечно Древните с постоянно обкръжение от възходящи същества с формиращи се категории гражданство, които все по-компетентно ще се разпореждат с делата на тези сфери в предстоящите вселенски епохи?
40:10.5 (452.5) Подобни разлики в съдбата на смъртните по никакъв начин не означават, че една участ стои непременно по-високо или по-ниско от друга: говори само, че те са различни. Във вечното бъдеще слелите се с Настройчика смъртни ги очаква наистина великият и славен път на завършилите, но това не значи, че те се намират в привилегировано положение в сравнение със своите възходящи братя. В селективното действие на божествения план за продължаването на живота на смъртните създания няма място за протежиране или случайности.
40:10.6 (453.1) Макар че слелите се с Настройчика завършили явно разполагат с най-широки възможности за служене, постигането на тази цел автоматически ги лишава от участие във вековното преодоляване на трудности в някоя отделна вселена или свръхвселена, започвайки от ранните и по-малко устойчиви епохи и стигайки до късните и установени епохи на относително съвършенство. Завършилите натрупват прекрасен и широк опит от кратковременното служене и в седемте сегмента на голямата вселена, но обикновено не придобиват тези дълбоки познания от някоя отделна вселена, с което дори сега се отличават слелите се с Духа ветерани на Небадонския Корпус на Завършилите. Тези индивиди имат възможност да наблюдават възходящата процесия планетарни епохи, последователно разкриващи се в десетте милиона обитаеми светове. В преданото служене на такива обитатели на локалната вселена се извършва натрупване на опит, докато не измине достатъчно време и не съзрее мъдрост с това високо качество, което се поражда от концентрирания опит — авторитетна мъдрост, сама по себе си явяваща се жизнено важен фактор за придобиване на устойчивост от всяка локална вселена.
40:10.7 (453.2) Това, което е вярно за смъртните, слели се с Духа, се отнася и за смъртните, слели се със Сина и получили статут на постоянни жители на Уверса. Някои от тези същества са се появили на света в най-ранните епохи на Орвонтон и представляват бавно нарастваща група личности със задълбочаваща се проницателна мъдрост, която внася със своето служене голям принос в благополучието и бъдещата устойчивост на седмата свръхвселена.
40:10.8 (453.3) Ние не знаем каква ще бъде окончателната съдба на обитателите на локалната вселена и свръхвселената, принадлежащи към тези неизменни категории, но напълно е възможно в това време, когато Райските завършили проправят път на разширяващите се предели на божественост в планетарните системи на първото външно ниво на пространството, техните слели се със Сина и Духа братя по възходяща еволюционна борба да внасят приемлив принос в поддържането на емпиричното равновесие на усъвършенстваните свръхвселени, готови да приветстват входящия поток на Райските странстващи, които вероятно в далечното бъдеще в големи количества ще преминават през Орвонтон и през еднотипните творения, подобно на обширен, устремен към духа стремителен поток, изтичащ от тези все още неизвестни и необитаеми галактики на външното пространство.
40:10.9 (453.4) Докато повечето слели се с Духа създания служат постоянно като обитатели на локалните вселени, има и изключения. Ако някакъв аспект от вселенското служене на тези същества изисква личното присъствие в свръхвселената, те претърпяват определени превращения, позволяващи им да се издигнат във вселената на по-високо ниво; и при пристигането на Небесните Хранители със заповед да представят такива слели се с Духа смъртни пред съдилищата на Извечно Древните те ще се възвисят, за да не се върнат никога вече. Те стават стражи на свръхвселената и изпълняват постоянна служба като помощници на Небесните Хранители, с изключение на тези малцина, които на свой ред биват призовани за служене в Рая и Хавона.
40:10.10 (453.5) Както и техните слели се с Духа братя, смъртните, слели се със Сина, не пресичат Хавона и не достигат Рая, ако не са претърпели определени модифициращи превращения. При наличието на сериозни и достатъчни основания тези изменения се извършват в някои слели се със Сина смъртни; тези същества периодически се срещат на седемте кръга на централната вселена. По такъв начин определен брой смъртни, слели се както със Сина, така и с Духа, действително се извисяват до Рая и фактически постигат цел, в много отношения равна на тази, която очаква смъртните, слели се с Отеца.
40:10.11 (453.6) Слелите се с Отеца смъртни са потенциални завършили; тяхната цел е Всеобщият Баща, когото те достигат, но в рамките на сегашната вселенска епоха завършилите, като такива, не достигат своето назначение. Те остават незавършени създания — духове от шеста степен, и затова неактивни в еволюционните владения, недостигнали епохата на светлината и живота.
40:10.12 (454.1) Когато смъртен завършващ премине обятията на Троицата - става тринитизиран Син, подобно на Могъщ Посланик; такъв завършващ е постигнал своето назначение, поне за периода на настоящата вселенска епоха. Строго погледнато, Могъщите Посланици и техните другари могат да не бъдат духове от седма степен, но в допълнение към останалите неща обятията на Троицата даряват всички тях с това, което някога предстои да придобият завършилите като духове от седма степен. След тринитизацията слелите се с Духа или Сина смъртни преминават през Рая заедно с възходящите създания, слели се с Настройчиците, с които те на този етап са идентични във всичко, което се отнася до управлението на свръхвселената. Тези Подбрани Тринитизирани Синове или Постижението, поне сега, са изконни създания, в противоположност на завършващите, които понастоящем се отнасят към незавършените създания.
40:10.13 (454.2) Затова в крайна сметка, сравнявайки съдбата на възходящите категории синовство, едва ли би било уместно да използваме думите „повече“ или „по-малко“. Бащинството на Бога е общо за всеки подобен Божий син и Бог еднакво обича всеки от своите създадени синове; Той се отнася еднакво както към създанията, избрали пътя на възхода, така и към създанията, които могат да постигнат този възход. Бащата обича всеки от своите синове и това чувство е действително истинско, свещено, божествено, неограничено, вечно и уникално — любов, посветена на този син и към онзи син, посветена индивидуално, лично и изключително. И такава любов напълно затъмнява всички останали обстоятелства. Синовството е висше отношение на създанията към Създателя.
40:10.14 (454.3) Като смъртни сега вече вие сте способни да осъзнаете своето място в семейството на божествените синове, способни да почувствате, че сте задължени да се възползвате от предимствата, така щедро предоставени от Райския план по спасението на смъртните — план, толкова възвишен и озарен в жизнения опит на посвещенческия Син. Всички средства и сили са насочени към това, вие в крайна сметка да можете да постигнете Райската цел за божествено съвършенство.
40:10.15 (454.4) [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към персонала на Гавраил Салвингтонски.]
Книгата Урантия
Документ 41
41:0.1 (455.1) П РИСЪСТВИЕТО на Съзидателния Дух е този характерен пространствен феномен, който отделя едно локално творение от останалите. Цялата Небадон е запълнена с явното пространствено присъствие на Божествената Попечителка на Салвингтон и това присъствие също толкова несъмнено изчезва при външните граници на нашата локална вселена. Това, което е изпълнено с Майчинския Дух на нашата локалната вселена, е Небадон; това, което излиза извън неговото пространствено присъствие, се намира извън пределите на Небадон и се отнася към извън-Небадонските региони на пространството на свръхвселената Орвонтон — други локални вселени.
41:0.2 (455.2) Макар че от административно-организационна гледна точка в голямата вселена се откриват ясно очертани граници между правителствата на централната, свръх- и локалната вселени и макар че тези граници имат астрономически паралели в пространственото разграничение на Хавона и седемте свръхвселени, за локалните творения не съществуват толкова ясни линии на физическа демаркация. Даже големите и малките сектори на Орвонтон (за нас) са отчетливо различими, но да се определят физическите граници на локалните вселени не е лесна задача. Това се обяснява с факта, че локалните творения са административно организирани в съответствие с някои съзидателни принципи, определящи сегментацията на общия енергиен заряд на свръхвселената, докато техните физически компоненти, сферите на пространството — слънца, черни острови, планети и т. н., произхождат основно от мъглявини, астрономическата поява на които е обусловена от някои предсъзидателни (трансцендентални) планове на Архитектите на Голямата Вселена.
41:0.3 (455.3) Една или няколко и даже много такива мъглявини могат да влизат в пределите на една локална вселена — така физически Небадон била образувана от звездното и планетарно потомство на Андроновер и други мъглявини. Произходът на сферите на Небадон е свързан с различни мъглявини, но всички те имали определена минимална общност на пространствено движение, коригирано от разумните действия на управляващите енергията така, че да се създаде нашето днешно натрупване на определени пространствени тела, които — като единно цяло, извършват съвместно завъртане по орбитите на свръхвселената.
41:0.4 (455.4) Такъв е строежът на локалния звезден облак на Небадон, който понастоящем се върти по все по-устойчива орбита около Стрелец — центъра на този малък сектор на Орвонтон, към който се отнася нашата локална вселена.
41:1.1 (455.5) Началото на спиралните и други мъглявинни — майчинските вихрещи се „колела“ на пространствените сфери, се полага от Райските организатори на силата; впоследствие, когато мъглявините започват да реагират на гравитацията, на мястото на организаторите на силата идват енергийните центрове и физическите контрольори, които действат на ниво свръхвселена и поемат върху себе си пълна отговорност за направляването на физическата еволюция на следващите поколения от звездно и планетарно потомство. След пристигането на нашия Син-Създател този физически контрол над вселената Небадон бива незабавно съгласуван с Неговия план за организация на вселената. В пределите на владенията на този Райски Божий Син Висшите Енергийни Центрове и Главните Физически Контрольори, а по-късно — Управляващите Моронтийната Енергия и други същества, създават обширен комплекс от линии за връзка, енергийни кръгове и силови магистрали, трайно свързващи разнообразните пространствени тела на Небадон в интегрирана административна единица.
41:1.2 (456.1) Сто Висши Енергийни Центъра от четвърти ред постоянно са закрепени за нашата локална вселена. Тези същества приемат входящите силови линии от уверските центрове от трети ред и предават стъпаловидно понижените и модифицирани линии на енергийните центрове на нашите съзвездия и системи. В съвкупност тези енергийни центрове създават жива система за управление и стабилизация, поддържаща равновесието и разпределението на енергията, която в свободно състояние се отличава с неустойчивост и колебания. Но сега енергийните центрове нямат отношение към кратковременните и локални енергийни нарушения, каквито например са появите на слънчеви петна и електрически смущения в системата; светлината и електричеството не са основни енергии на пространството; те са вторични и спомагателни проявления.
41:1.3 (456.2) Стоте центъра на локалната вселена са разположени в Салвингтон, където функционирт в самия енергиен център на тази сфера. Архитектурните сфери — такива, каквито са Салвингтон, Едемия и Йерусем, се осветяват, топлят и снабдяват с енергия чрез използване на методи, осигуряващи пълната им независимост от слънцата на пространството. Тези сфери са конструирани — направени по поръчка, от енергийните центрове и физическите контрольори така, че да оказват мощно въздействие върху разпределението на енергията. Основавайки своята дейност на такива централни точки за регулиране на енергията, енергийните центрове, благодарение на своето живо присъствие, насочват и преразпределят физическите енергии в пространството. Тези енергийни кръгове са основата на всички физико-материални и моронтийно-духовни явления.
41:1.4 (456.3) За всяко от стоте съзвездия, основните сектори на Небадон, са предназначени по десет Висши Енергийни Центъра от пети ред. Във вашето съзвездие Норлатиадек те се намират не в столичната сфера, а в центъра на колосална звездна система, която образува физическото ядро на съзвездието. Десет спомагателни механични контрольори и десет баромера на Едемия поддържат безупречна и непрекъсната връзка със съседните енергийни центрове.
41:1.5 (456.4) В гравитациония център на всяка локална система се намира по един Висш Енергиен Център от шести ред. В системата Сатания прикрепеният към нея енергиен център заема един черен остров в пространството, разположен в астрономическия център на системата. Много от тези черни острови са гигантски генератори, активиращи и направляващи някои пространствени енергии, и тези естествени обстоятелства ефективно се използват от Енергийния Център на Сатания, чиято жива маса осъществява връзка с висшестоящите центрове, насочвайки потоците от по-овеществена енергия чрез Главните Физически Контрольори, намиращи се на еволюционните планети на пространството.
41:2.1 (456.5) Макар Главните Физически Контрольори да служат заедно с енергийните центрове в цялата голяма вселена, да се разберат техните функции е по-лесно на ниво локална система — такава като Сатания. Сатания представлява една от стоте локални системи, които образуват административната организация на съзвездието Норлатиадек, а нейни непосредствени съседи са системите Сандматия, Асунтия, Порогия, Сортория, Рантулия и Глантония. Системите на Норлатиадек в много отношения се отличават една от друга, но всички те са еволюционни и прогресирщи, по което много си приличат със Сатания.
41:2.2 (457.1) Самата Сатания се състои от повече от седем хиляди астрономически групи, или физически системи, от които съвсем малко имат произход, сходен с произхода на вашата Слънчева система. Астрономическият център на Сатания е гигантски черен остров на пространството, който — заедно с приближаващите се към него сфери — е разположен недалеч от резиденцията на правителството на системата.
41:2.3 (457.2) Ако не смятаме присъствието на прикрепения към системата енергиен център, общото управление на цялата система за физическа енергия на Сатания е съсредоточено в Йерусем. Главен Физически Контрольор, намиращ се в тази столична сфера, координира своите действия с енергийния център на системата, изпълнявайки ролята на център за връзка с енергийните инспектори, чийто център се намира в Йерусем и те действат по цялата локална система.
41:2.4 (457.3) Петстотин хиляди живи и разумни оператори, разхвърляни по цялата Сатания, контролират създаването на енергийни кръгове и преразпределянето на енергията. Благодарение на действието на тези физически контрольори управляващите енергийните центрове осъществяват пълен и съвършен контрол над повечето основни енергии на пространството, включително излъчването на силно нагрети светила и черни, заредени с енергия сфери. Тази група живи същности е способна да мобилизира, преобразува, превръща, манипулира и предава почти всички видове физическа енергия на организираното пространство.
41:2.5 (457.4) Животът притежава вътрешна способност за мобилизация и превръщане на всеобщата енергия. Вие сте запознати с механизма на растителния живот, посредством който материалната енергия на светлината се преобразува в разнообразни проявления в растителното царство. Вие също така отчасти сте запознати и с метода, чрез който тази растителна енергия може да бъде превръщана в явления, отнасящи се към животинската дейност, но вие практически нищо не знаете за методите, използвани от управляващите енергията и физическите контрольори, които са дарени със способност да мобилизират, трансформират, преразпределят и концентрират разнообразните видове пространствена енергия.
41:2.6 (457.5) Тези същества от енергийните сфери нямат пряко отношение към енергията като към един от факторите на живите създания — нито даже с областта на биохимията. Понякога те се занимават със създаването на физически предпоставки за живот, разработвайки такива енергийни системи, които могат да служат като физически обвивки за живите енергии на елементарните материални организми. В известен смисъл физическите контрольори също са свързани с предшестващите живота проявления на материална енергия, както спомагателните духове на разума са свързани с пред-духовните функции на материалния разум.
41:2.7 (457.6) На всяка сфера тези разумни създания, занимаващи се с регулацията на енергията и нейното управление, трябва да привеждат своите методи в съответствие с физическия строеж и структура на съответната планета. Те безпогрешно използват изчисленията и изводите на намиращите се на тяхно разположение физици и други технически съветници относно локалното влияние на силно нагорещени слънца и други типове свръхзаредени звезди. Необходимо е да се съобразяваме и с огромните студени черни гиганти на пространството и струпванията от облаци звезден прах; всички тези материални фактори се вземат под внимание при решаването на практическите задачи, свързани с управлението на енергията.
41:2.8 (457.7) Енергосиловото управление на еволюционните обитаеми светове влиза в задълженията на Главните Физически Контрольори, но тези същества не носят отговорност за всички енергийни „сривове“ на Урантия. Съществува цяла поредица от причини за такива нарушения, някои от които стават извън пределите на сферата за контрол на физическите опекуни. Урантия я пресичат енергийни линии с колосална мощност — тази малка планета се намира в сферата на влияние на грамадни маси и понякога на местните контрольори се налага да привличат огромен брой същества от своята категория в опита си да балансират тези енергийни линии. Те се справят добре с физическите кръгове на Сатания, но се сблъскват с трудности, свързани с изолирането на енергийните потоци на Норлатиадек.
41:3.1 (458.1) Повече от две хиляди ярки слънца изливат светлина и енергия в Сатания, а вашето собствено слънце е блестящо светило от средна величина. От тридесетте най-близки слънца само три притежават по-голяма сила на светене. Управляващите Вселенската Енергия инициират специални енергийни токове, които протичат между отделните звезди и съответстващите им звездни системи. За енергийните центрове и физическите регулиращи тези звездни пещи, заедно с черните гиганти на пространството, служат като междинни пунктове за ефективна концентрация и направляване на енергийните потоци на материалните творения.
41:3.2 (458.2) Небадонските слънца не се различават от останалите слънца на другите вселени. Материалният състав на всички слънца, черни острови, планети и спътници, даже на метеорите, е напълно идентичен. Диаметърът на такива слънца е средно около един милион и шестотин хиляди километра, а на вашето светило е малко по-малък. Диаметърът на най-голямата звезда във вселената — звездния облак Антарес, превишава диаметъра на вашето слънце четиристотин и петдесет пъти и е шестдесет милиона пъти повече от неговия обем. Но съществува повече от достатъчно пространство, за да се поберат всички тези гигантски слънца. За тях има толкова свободно място в космоса, колкото биха имали дузина портокали, въртейки се вътре в Урантия, ако планетата представляваше кух глобус.
41:3.3 (458.3) Когато от майчинския вихър на мъглявината се изхвърлят твърде големи слънца, те скоро се разтрошават или образуват двойни звезди. Всички слънца първоначално са в напълно газообразно състояние, макар че впоследствие могат временно да съществуват и в полутечно състояние. Когато вашето слънце стигнало до това полутечно състояние, предизвикано от налягането на свръхгаз, то било недостатъчно голямо за разделяне по екватора, което съответства на един от типовете образуване на двойни звезди.
41:3.4 (458.4) Когато техните размери са по-малко от една десета от размерите на вашето слънце, тези огнени сфери бързо се свиват, уплътняват и изстиват. Тези светила, чиито размери превишават размерите на вашето слънце повече от тридесет пъти — по-точно тези, които съдържат тридесет пъти повече собствено вещество, бързо се разделят на две отделни тела или ставайки центрове на нови системи, или оставайки в пределите на взаимното си гравитационно въздействие, въртейки се около общ център като един вид двойна звезда.
41:3.5 (458.5) Последният от най-големите космически взривове на Орвонтон беше необичайният взрив на двойна звезда, светлината от който достигна Урантия през 1572 година сл.Хр.. Този голям пожар беше толкова интензивен, че взривът се виждаше отчетливо и на дневна светлина.
41:3.6 (458.6) Не всички звезди са твърди, но такива са много от по-старите. Някои от червеникавите, слабо блестящи звезди в центъра на своята колосална маса достигат плътност, която може да се определи така: един кубически сантиметър от подобна звезда би тежал на Урантия около сто и седемдесет килограма. Вследствие колосалното свиване, съпровождано от загуби на топлина и циркулация на енергия, се е извършило сближаване на орбитите на елементарните частици и днес те плътно са се приближили към състоянието на електронно уплътняване. Този процес на изстиване и свиване може да продължава до последната и критична точка на взрива, настъпваща при уплътняване на ултиматоните.
41:3.7 (459.1) Повечето от гигантските слънца са сравнително млади; повечето от звездните джуджета са стари, но не всички. Джуджетата, образуващи се в резултат от сблъсъци, могат да бъдат много млади и да излъчват интензивна бяла светлина и без да преминат през начален период на младо червено светене. Както много младите, така и много старите слънца обикновено светят с червеникав отблясък. Жълтият оттенък е показател за разцвет на младостта или за приближаване към старостта, но ярката бяла светлина означава здрав и продължителен живот в зряла възраст.
41:3.8 (459.2) Макар че не всички млади слънца преминават през стадии на пулсации, във всеки случай не видимо, вглеждайки се в пространството, вие можете да забележите много от тези по-млади звезди, чийто цикъл на гигантски респирационно повдигане и отпускане продължава от два до седем дни. Вашето слънце досега съхранява постепенно изчезващите последствия от мощните раздувания от своята младост, но техният период се е удължил от предишните три и половина дневни пулсации до днешните единадесет и половина години на циклично появяване на слънчеви петна.
41:3.9 (459.3) Променливите звезди имат разнообразен произход. В някои двойни звезди приливите, предизвиквани от бързо променящите се растояния при завъртането на двете тела по техните орбити, довеждат също така и до периодични колебания при излъчването на светлина. Промените в гравитацията предизвикват регулярни и повтарящи се избухвания — точно както захващането на метеори чрез акреция на енергия-материал на повърхността би довело до сравнително внезапно избухване на светлина, което бързо би спаднало до нормалното за това слънце ниво на яркост. Понякога слънцето улавя поток метеори по линията на намаленото съпротивление на гравитацията, а в редки случаи причината за звездните избухвания се оказва сблъсък, но повечето такива явления се дължат само на вътрешни колебания.
41:3.10 (459.4) В една от групите променливи звезди периодът на светлинни колебания се намира в пряка зависимост от яркостта — знанието на този факт позволява на астрономите да използват такива слънца като вселенски фарове и надеждни точки за измерване с оглед продължаване на изследванията на далечните звездни струпвания. С помощта на този метод може да се измерват с голяма точност междузвездни разстояния в пределите на повече от един милион светлинни години. Подобряването на метода за измерване на пространството и усъвършенстването на телескопите някога по-пълно ще разкрият десетте големи региона на свръхвселената Орвонтон; вие ще различавате най-малко осем от тези необятни сектори, имащи вид на колосални и достатъчно симетрични звездни струпвания.
41:4.1 (459.5) Масата на вашето слънце малко превишава оценката на вашите физици, по изчисленията на които тя е хиляда и осемстотин квадрилиона (1,8 x 1027) тона. Сега то се разполага приблизително в средната част на скáлата между най-плътните и най-разредените звезди, бидейки около един и половина пъти по-плътно от водата. Но вашето слънце не е нито течно, нито твърдо — то е газообразно; и това е така независимо от това, че е трудно да се обясни по какъв начин някое газообразно вещество е способно да достига такива и още по-големи плътности. Газообразното, течното и твърдото състояние се отнасят към въпросите на атомно-молекулярните отношения, но плътността е отношение на пространството и масата. Плътността се изменя право пропорционално на количеството на масата в пространството и обратно пропорционално на количеството пространство в масата — пространството между централните ядра на материята и частиците, които се завихрят около тези центрове, а също и пространството вътре в тези материални частици.
41:4.2 (459.6) Изстиващите звезди могат да бъдат физически газообразни и едновременно с това изключително плътни. Вие не сте запознати със слънчевите
41:4.3 (459.7) свръхгазове, но тези и други необичайни форми на материята обясняват по какъв начин даже нетвърдите слънца достигат плътността на желязото — например, такава, каквато притежава Урантия, и едновременно могат да се намират в изключително нагрято газообразно състояние, продължавайки да функционират като слънца. Атомите в тези плътни свръхгазове са изключително малки; те съдържат малко електрони. Освен това такива слънца са загубили значително количество от запаса си на свободна ултиматонна енергия.
41:4.4 (460.1) Едно от близките до вас слънца, масата на което в началото на неговото съществуване се равняваше на масата на вашето слънце, се е уплътнило почти до размерите на Урантия, ставайки четиридесет хиляди пъти по-плътно от вашето светило. Теглото на това горещо-хладно газообразно-твърдо тяло е петдесет и пет килограма на кубически сантиметър. Въпреки това това слънце свети със слаба червеникава светлина, с угасващия блясък на умиращ монарх на светлината.
41:4.5 (460.2) В повечето от случаите, обаче, слънцата не са толкова плътни. Един от вашите по-близки съседи притежава плътност, точно съответстваща на плътността на вашата атмосфера на нивото на морето. Ако можехте да се окажете вътре в такова слънце, вие не бихте могли да забележите нищо. И ако не беше температурата, бихте могли да преминете през повечето блестящи в нощното небе светила и да забележите не повече вещество, отколкото чувствате във въздуха в своето земно жилище.
41:4.6 (460.3) Масивното слънце Велунтия — едно от най-големите в Орвонтон, има плътност, равна на една хилядна от плътността на атмосферата на Урантия. Ако по своя състав то съответстваше на вашата атмосфера и не беше нажежено, би се образувал такъв вакуум, че хората, намиращи се на неговата повърхност или вътре в него, щяха бързо да се задушат.
41:4.7 (460.4) Температурата на повърхността на друг гигант от Орвонтон понастоящем е малко под хиляда и шестотин градуса. В диаметър той превишава четиристотин и осемдесет милиона километра — пространство, достатъчно да вмести вашето слънце заедно със сегашната орбита на земята. Но независимо от цялата му колосална величина — повече от четиридесет милиона пъти надвишаваща размерите на вашето слънце, неговата маса е само малко повече от тридесет пъти повече от масата на слънцето. Тези гигантски слънца притежават корона, която се простира почти от едното слънце до другото.
41:5.1 (460.5) Това, че намиращото се в пространството слънце не притежава голяма плътност, се потвърждава от устойчивите потоци излъчвана светлинна енергия. Прекалено голяма плътност би задържала светлината вследствие на непрозрачността, докато налягането на светлинната енергия не достигне до точката на избухване. В недрата на слънцето съществува колосално налягане, създавано от газове или светлина, достатъчно за изхвърлянето на поток енергия, способен да преодолее много милиони километри пространство, за да отдаде енергия, светлина и топлина на отдалечените планети. Повърхност с дебелина пет метра, която има плътността на Урантия, ефективно би предотвратявала излъчването от слънцето на всички рентгенови лъчи и светлинна енергия, докато повишаването на вътрешното налягане на акумулиращите се при разцепване на атомите енергии преодолява гравитацията чрез насочен навън взрив с огромна сила.
41:5.2 (460.6) В присъствието на изтласкващи газове светлината, задържана при високи температури от непрозрачни стени, притежава голяма взривност. Светлината е реална. Ако използваме вашите оценки на енергията и мощността на Урантия, слънчевата светлина щеше да бъде икономична даже при цена два милиона долара за килограм.
41:5.3 (460.7) Вътрешността на вашето слънце е гигантски генератор на рентгенови лъчи. Слънцето се поддържа отвътре за сметка на непрекъснат поток от тези мощни излъчвания.
41:5.4 (460.8) На възбудения от рентгеновите лъчи електрон му трябват повече от половин милиона години, за да се издигне от самия център на средно по величина слънце до неговата повърхност, откъдето започва своето пътешествие в пространството — може би за да стопли обитаема планета, да бъде уловен от метеор, да вземе участие в раждането на атом, да бъде притеглен към силно зареден черен остров в пространството или за да прекъсне своя полет поради окончателно потъване в повърхността на слънце, сходно с това, в което се е появил.
41:5.5 (461.1) Излъчваните от недрата на слънцето рентгенови лъчи зареждат нагретите до високи температури и възбудени електрони с енергия, позволяваща им да преминават през пространството, покрай многобройните въздействия на интервениращото вещество и да достигат далечни сфери в отдалечени системи, независимо от отклоняващото гравитационно притегляне. Огромната енергия, определяна от скоростта, необходима за преодоляването на гравитационния „захват“ на слънцето, е достатъчна за поддържане на постоянната скорост на слънчевите лъчи до сблъсъка им със значителна маса материя. След това те бързо се трансформират в топлина с освобождаване на други енергии.
41:5.6 (461.2) Енергията — под формата на светлина или в други форми — в своя полет през пространството се движи право напред. Всъщност материалните частици пресичат пространството подобно на изстрелян куршум. Те се преместват по ред или, по-точно, по права и непрекъсната линия, ако не се взема под внимание това въздействие, което им оказват превъзхождащите сили и неизменното подчинение, присъщо на масата на веществото поради линейната гравитация, както и поради въздействието на кръговата гравитация на Райския Остров.
41:5.7 (461.3) Може да изглежда, че слънчевата енергия се премества на вълни, но това се обяснява с едновременното действие на различни фактори. Организираната енергия от всеки тип се премества линейно, а не вълнообразно. Присъствието на втори или трети тип сила-енергия може да създаде илюзията за привидно преместване на наблюдаемия поток като вълнова формация — така, както при проливен дъжд, съпровождан от силен вятър изглежда, че дъждът пада като струи или вълни. Дъждовните капки последователно и непрекъснато падат по права линия, но действието на вятъра е такова, че се създава впечатление за водни струи или вълни от дъждовни капки.
41:5.8 (461.4) Действието на някои вторични и други неразкрити енергии, присъстващи в пространствените региони на вашата локална вселена, е такова, че видимото излъчване на слънчевата светлина е с привидно вълнообразен характер, сякаш е разделено на безкрайно малки порции с определена дължина и тегло. Практически това наистина е точно онова, което се случва. Вие едва ли можете да се надявате на по-добро разбиране на поведението на светлината, докато не формирате по-ясна представа за взаимодействието и взаимовръзката на различните пространствени сили и слънчеви енергии, действащи в пространствените региони на Небадон. Настоящото ви объркване се дължи и на недостатъчно разбиране на проблема, засягащ взаимовръзката на личностното и неличностното управление в главната вселена — присъствия, дейности и взаимодействия на Обединения Извършител и Безусловния Абсолют.
41:6.1 (461.5) При разшифроването на спектралните явления следва да се помни, че пространството не е празно; че преминавайки през пространството, светлината понякога леко се видоизменя под действието на различните видове енергии и материя, циркулиращи в цялото организирано пространство. Някои от линиите, които се появят в спектъра на вашето слънце, показвайки неизвестна материя, се обясняват с видоизменянето на добре известни елементи, носещи се в пространството в разрушен вид — атомни жертви на ожесточени стълкновения, възникващи в стихийнните слънчеви битки. Пространството е наситено с такива странстващи останки, особено с натрий и калций.
41:6.2 (461.6) Действително, по цялата Орвонтон калцият е основният от проникващите в пространството елементи. Цялата наша свръхвселена е осеяна с най-малки частички от „пулверизиран камък“. Камъкът в буквален смисъл е основен строителен материал на планетите и пространствените сфери. Космическият облак — огромното покривало на пространството, се състои главно от видоизменени атоми на калция. Атомът на калция е един от най-разпространените и устойчиви елементи. Той не само издържа на слънчевата йонизация — разлагане, но съхранява и асоциативната си идентичност даже след изпитанието на разрушителните рентгенови лъчи и разсейванията под въздействието на високата слънчева температура. Калцият притежава индивидуалност и дълготрайност, които превъзхождат всички най-разпространени форми на материята.
41:6.3 (462.1) Както предполагат вашите физици, деформираните остатъци на калция от слънцето се преместват на различни разстояния в прекия смисъл на думата заедно с лъчите на слънцето, което необичайно облекчава тяхното широко разпространение в пространството. Атомът на натрия, след някои модификации, също е способен да се придвижва с помощта на светлината и енергията. Ловкостта на калция е толкова по-удивителна и поради това, че масата на този елемент почти двойно превишава масата на натрия. Локалното проникване на калция в пространството се обяснява с факта, че той в модифициран вид се изтръгва от фотосферата на слънцето буквално ”яхвайки” устремилите се навън слънчеви лъчи. От всички елементи на слънцето калцият, независимо от своята сравнително голяма маса — в неговия атом се намират цели двадесет въртящи се електрона, с най-голям успех се освобождава от недрата на слънцето, устремявайки се към сферите на пространството. С това се обяснява наличието на слънцето на слой калций — газообразна каменна повърхност с дебелина девет хиляди и шестотин километра. И то независимо от това, че под него се намират деветнадесет по-леки елементи и множество по-тежки.
41:6.4 (462.2) При слънчевите температури калцият е активен и неустойчив елемент. Атомът на камъка притежава два подвижни и слабо свързани електрона на две външни и намиращи се много близко една до друга орбити. В самото начало на атомните сражения калцият губи своя външен електрон; след това той започва майсторски да жонглира с деветнадесетте електрона, превеждайки ги от деветнадесетата на двадесетата орбита и обратно. Прехвърляйки този деветнадесети електрон между неговата собствена орбита и орбитата на загубения си придружител над двадесет и пет хиляди пъти в секунда, даден деформиран атом на камъка е способен частично да противостои на действието на гравитацията и така с успех да се придвижва на възникващите потоци светлина и енергия — слънчевите лъчи, устремявайки се към свободата и приключенията. Този атом на калция се придвижва напред с редуващи се скокове, захващайки и отпускайки слънчевия лъч около двадесет и пет хиляди пъти всяка секунда. Именно затова камъкът е основен компонент на пространствените светове. Калцият е най-опитният беглец от слънчевия затвор.
41:6.5 (462.3) Подвижността на този акробатичн електрон на калция се демонстрира с факта, че, бидейки прехвърлен под въздействието на слънчевите сили — температури и рентгеново излъчване — на по-висока орбита, той остава на нея само около една милионна част от секундата; но докато електро-гравитационната сила на атомното ядро да го притегли в неговата предишна орбита, той успява да извърши милион обиколки около атомния център.
41:6.6 (462.4) Вашето слънце е изразходвало огромна част от своя калций, загубвайки го в грамадни количества при конвулсивните изригвания в процеса на формиране на Слънчевата система. Значителна част от неговия калций сега се намира във външната кора на слънцето.
41:6.7 (462.5) Необходимо е да се помни, че спектралният анализ показва само тези елементи, които се намират на повърхността на слънцето. Например: слънчевият спектър открива цял ред линии от желязо, но желязото не е основен елемент от слънцето. Причината за това явление почти изцяло се съдържа в настоящата температура на повърхността на слънцето — малко под три хиляди и триста градуса, която е много благоприятна за регистриране на спектъра на желязото.
41:7.1 (463.1) Вътрешната температура на много от слънцата, включително и на вашето, е значително по-висока, отколкото обикновено се предполага. В недрата на слънцето практически не съществуват цели атоми; всички те в по-голяма или по-малка степен са разрушени от интензивната бомбардировка на рентгеновите лъчи, присъщи на толкова високи температури. Независимо от това какви материални елементи могат да се появят във външните слоеве на слънцето тези, които се намират в неговите недра, стават крайно еднородни под дисоцииращото въздействие на разрушителните рентгенови лъчи. Рентгеновият лъч оказва огромно нивелиращо действие на атомното съществуване.
41:7.2 (463.2) Температурата на повърхността на вашето слънце е почти три хиляди и триста градуса, но тя бързо се повишава със задълбочаване в недрата му, докато не достигне невероятната цифра 19 400 000 градуса в централните региони на слънцето. (Всички температури са дадени по вашата скала на Целзий.)
41:7.3 (463.3) Всички тези явления са показател за колосалния разход на енергия. Ето източниците на слънчева енергия по реда на тяхната важност:
41:7.4 (463.4) 1. Анихилирането на атоми и, в крайна сметка, на електрони.
41:7.5 (463.5) 2. Превръщането на елементи, включително и освобождаваната при това радиоактивна група енергия.
41:7.6 (463.6) 3. Акумулирането и предаването на някои всеобщи пространствени енергии.
41:7.7 (463.7) 4. Космическата материя и метеорите, непрестанно потапящи се в горящите слънца.
41:7.8 (463.8) 5. Слънчевото свиване; охлаждането и последващото свиване на слънцето освобождава енергия и топлина, които понякога превъзхождат енергията, привнасяна от космическата материя.
41:7.9 (463.9) 6. Гравитационното действие при високи температури превръща някои кръгови сили в излъчвана енергия.
41:7.10 (463.10) 7. Възвърната светлина и други видове материя, напуснали слънцето и отново притеглени към него, заедно с други енергии от извънслънчев произход.
41:7.11 (463.11) Съществува регулираща обвивка от горящи газове (с температура, достигаща понякога милиони градуси), която обгръща слънцето, стабилизирайки топлинните загуби и, като цяло, предотвратява опасните колебания в разсейването на топлина. В течение на активния живот на слънцето вътрешната температура — 19 400 000 градуса, остава почти неизменна независимо от прогресивното понижаване на външната температура.
41:7.12 (463.12) Вие можете да направите опит да си представите 19 400 000 градуса топлина в съвкупност с определено гравитационно свиване като точката на кипене на електроните. При такова налягане и температура всички атоми се деформират и разпадат до своите електрони и други съставни компоненти; разрушени могат да бъдат даже електроните и други съединения на ултиматоните, но слънцето е неспособно да деформира ултиматоните.
41:7.13 (463.13) Под въздействието на такива слънчеви температури се извършва колосално ускорение на ултиматони и електрони — поне на тези електрони, които продължават да съществуват в подобни условия. Вие ще можете да разберете какво значи висока температура чрез повишаване на ултиматонната и електронна активност, ако се замислите за това, че една капка обикновена вода съдържа един милиард трилиона атоми. В нея е заключена такава енергия, каквато се изработва при експлоатацията на мощност над сто конски сили в течение на две години. Сумарната топлина, отдавана всяка секунда от вашето слънце, е способна да изпари цялата вода от океаните на Урантия за една секунда.
41:7.14 (464.1) Само тези слънца, които функционират в правите канали на основните потоци вселенска енергия, са способни да светят вечно. Такива слънчеви пещи сияят безкрайно дълго, притежавайки способността да попълват своите материални загуби с поглъщането на пространствена сила и аналогична циркулираща енергия. Що се отнася до звездите, намиращи се далеч от тези главни канали за презареждане, то на тях им е съдено да претърпят изтощаване на енергийните запаси — постепенно да изстинат и в резултат на това евентуално да изгорят.
41:7.15 (464.2) Такива изгаснали или гаснещи слънца могат да бъдат подмладени с ударно въздействие или да бъдат презаредени — или с помощта на някои несветещи острови на пространството, или посредством гравитационно „ограбване“ на по-малки съседни слънца или системи. Повечето изгаснали слънца се възраждат с помощта на тези или други еволюционни методи. Тези, които не могат да се презаредят, ги очаква разрушаване вследствие взрив на масата, когато гравитационното уплътнение достига критично ниво, при което обусловеното от енергията налягане довежда до ултиматонно уплътнение. Тези изчезващи слънца по такъв начин се превръщат в енергия от най-рядък вид, великолепно приспособена за енергийно зареждане на по-изгодно разположените слънца.
41:8.1 (464.3) В слънцата, които са включени към каналите на пространствената енергия, слънчевата енергия се освобождава в различни сложни верижни ядрени реакции, най-разпространената от които е водородно-въглеродно-хелиевата реакция. В това превръщане въглеродът действа като енергиен катализатор, тъй като сам той никак не се изменя в този процес на преобразуване на водорода в хелий. При определени високотемпературни условия водородът прониква в ядрото на въглерода. Тъй като въглеродът е неспособен да задържи повече от четири протона водород, то след достигането на този стадий на насищане той започва да изпуска протони едновременно с постъпването на нови. В тази реакция частиците на входящия водород излизат във вид на атоми на хелия.
41:8.2 (464.4) Намаляването на съдържанието на водород повишава яркостта на слънцето. В тези слънца, на които е съдено да изгорят, пикът на яркост се достига при изтощаването на водорода. След това блясъка на звездата се поддържа от последното гравитационно свиване. В резултат подобна звезда се превръща в така нареченото бяло джудже — сфера с висока степен на уплътнение.
41:8.3 (464.5) В големите слънца — малки кръгови мъглявини, след изтощаването на запасите на водород и последващото свиване се извършва внезапен колапс, ако такова тяло не е достатъчно непрозрачно, за да поддържа вътрешното налягане като един вид опора за външните газови слоеве. Гравитационно-електрическите изменения пораждат колосално количество най-малки частици, лишени от електрически потенциал, и такива частици бързо напускат слънчевите недра, в течение на няколко дни предизвиквайки колапса на гигантското слънце. Именно такова изтичане на „частици-бегълци“ предизвика колапса на гигантската нова звезда в мъглявината Андромеда преди около петдесет години. Това грамадно звездно тяло се разруши в течение на 40 минути урантийско време.
41:8.4 (464.6) Като правило огромното количество изтеглена материя продължава да съществува за остатъчното слънце като обширни облаци небулярни газове. Всичко това обяснява произхода на много типове неправилни мъглявини — такива като мъглявината на Рака, възникнала преди около 900 години. Нейната майчинска сфера досега се вижда като единична звезда близо до центъра на тази неправилна небулярна маса.
41:9.1 (465.1) По-големите слънца поддържат такъв гравитационен контрол над своите електрони, че светлината се „измъква“ само с помощта на мощните рентгенови лъчи. Тези лъчи-помощници пронизват цялото пространство и участват в поддържането на основни ултиматонни асоциации на енергия. Огромните загуби на енергия в ранните периоди от съществуването на слънцето, след достигането на максимална температура над 19 400 000 градуса, се дължат не толкова на излъчването на светлина, колкото на изтичането на ултиматони. Тези ултиматонни енергии — като истински енергийни пориви на младото слънце — се устремяват навън в пространството, където участват в завладяващия процес създаване на електронни асоциации и в материализиране на енергии.
41:9.2 (465.2) Атомите и електроните са подложени на въздействието на гравитация. Ултиматоните не са подложени на локална гравитация, на взаимодействието на материално притегляне, но те напълно се подчиняват на абсолютната гравитация или гравитацията на Рая — на общото направление, движение, на всеобщата и вечна сфера на вселената на вселените. Ултиматонната енергия не се подчинява на линейна или на непосредствена гравитация на близките или далечни материални маси, но тя извечно участва в кръгооборота по огромната елипса на обширното творение.
41:9.3 (465.3) Вашият собствен слънчев център ежегодно излъчва почти сто милиарда тона вещество, докато гигантските светила губят материя в огромни количества в течение на ранния период на своето развитие — първия милиард години. След достигането на максимална вътрешна температура животът на слънцето се стабилизира и започва освобождаване на субатомна енергия. Именно в такъв критичен период по-големите слънца са подложени на конвулсивни пулсации.
41:9.4 (465.4) Стабилността на слънцето изцяло зависи от поддържането на гравитационно-топлинен баланс — колосални налягания, уравновесявани от невероятни температури. Еластичността на вътрешния газ в недрата на слънцето служи като опора за горните слоеве разнообразни материали, а когато гравитацията и топлината се намират в състояние на равновесие, то теглото на наличното вещество с точност съответства на температурното налягане на отдолу лежащите и вътрешни газове. В много от младите звезди продължаващото гравитационно уплътнение привежда в състояние на постоянно нарастване вътрешните температури, а с увеличаването на степента на вътрешното нагряване рентгеновото налягане на свръхгазови ветрове в недрата на слънцето става толкова високо, че във връзка с центробежното движение слънцето започва да изхвърля своите връхни слоеве в пространството, коригирайки по този начин възникналия дисбаланс между гравитацията и степента на нагряване.
41:9.5 (465.5) Вашето слънце вече отдавна е достигнало относително равновесие между циклите на разширение и свиване — тези нарушения, които довеждат до гигантските пулсации на много от по-младите звезди. Понастоящем вашето слънце пресича границата на шестте милиарда години и функционира във фазата на най-голяма „пестеливост“. То ще продължава да свети със същата ефективност в течение на повече от двадесет и пет милиарда години. Възможно е то да претърпи период на частичен упадък на активността, продължителността на който ще бъде равна на сумарната продължителност на периодите на неговата младост и стабилизирана функция.
41:10.1 (465.6) Някои от променливите звезди, в стадия на максимална или близки до нея пулсации, се намират в процес на пораждане на производни системи, много от които евентуално ще бъдат сходни с вашето слънце и въртящите се около него планети. Именно в такова състояние на мощни пулсации е пребивавало вашето слънце, когато към него се е приближила масивната система Ангона, вследствие на което повърхността на слънцето започнала да изхвърля истински потоци — непрекъснати слоеве — от материя. Силата на този процес продължила да нараства до най-близкото съположение, когато е бил достигнат пределът на слънчевата кохезия и изхвърлен огромен къс материя — предшественик на Слънчевата система. При аналогични обстоятелства максималното сближаване на притеглящото тяло понякога „изтръгва“ цели планети, съставляващи до една четвърт или една трета от цялото слънце. Тези крупни изтласквания довеждат до образуването на особени, обвити в облаци светове — сфери, подобни на Юпитер и Сатурн.
41:10.2 (466.1) При все това повечето слънчеви системи са имали изцяло различен произход, в сравнение с вашата, и това е вярно даже по отношение на тези, които са били образувани с помощта на гравитацинно-приливния механизъм. Но независимо от метода за образуване на света гравитацията винаги довежда до появата на система от типа слънчева — тоест централно слънце или черен остров с планети, спътници, спътници на спътниците и метеори.
41:10.3 (466.2) Физическите аспекти на индивидуалните светове в голяма степен се определят от произхода, астрономическото положение и физическото обкръжение. Определящи фактори са също така възрастта, размерът, скоростта на завъртане и скоростта на преместване в пространството. Както за световете, образуващи се при свиването на газа, така и за тези, които се формират за сметка на акрецията на твърдото вещество, са характерни планини, а в млада възраст — ако техният размер не е твърде малък — наличие на вода и въздух. Световете, образувани при делението на разтопената маса, а също и колизионните светове понякога са лишени от крупни планински вериги.
41:10.4 (466.3) На ранните си стадии на съществуване всички нови светове изпитват чести земетресения, за всички тях са типични значителни физически катаклизми; това е особено вярно за сферите, образуващи се при свиването на газа — светове, родили се от колосалните небулярни кръгове, останали след уплътняването и свиването на някои отделни светила. Планетите с двойствен произход, подобни на Урантия, преживяват по-малко бурна и неистова младост. Но и вашият свят е преминал през ранен период на мощни сътресения, характеризиращи се с вулкани, земетресения, наводнения и жестоки бури.
41:10.5 (466.4) Урантия е сравнително изолирана сфера в покрайнините на Сатания, вашата Слънчева система, с едно изключение, на най-отдалечената от Йерусем, докато самата Сатания е втора по отдалеченост система на Норлатиадек, съзвездието, което понастоящем пресича външния край на Небадон. Вие действително сте били сред низшите на цялото творение, докато посвещението на Михаил не възвисило вашата планета до ниво на уважение и огромен вселенски интерес. Понякога последните стават първи и наистина низшият става най-висш.
41:10.6 (466.5) [Представено от Архангел, в сътрудничество с Управляващия на Енергийните Центрове на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 42
42:0.1 (467.1) ФУНДАМЕНТЪТ на вселената е материален в този смисъл, че основата на цялото битие е енергия, а чистата енергия е управлявана от Всеобщия Баща. Силата, енергията е това единствено нещо, което е вечен паметник, демонстриращ и потвърждаващ съществуването и присъствието на Всеобщия Абсолют. Този обширен поток енергия, произтичащ от Райските Присъствия, никога не е прекъсвал, никога не е губил сила; безкрайната поддръжка никога не е прекратявана.
42:0.2 (467.2) Управлението на вселенската енергия винаги се извършва в съответствие с личната воля и премъдри те разпореждания на Всеобщия Баща. Това лично управление на проявената сила и циркулираща та енергия се видоизменя с равноправни актове и решения на Вечния Син, точно както и с общите цели на Сина и Бащата, които се изпълняват от Съвместния Извършител. Тези божествени същества действат лично и като индивиди; освен това те се изразяват в личностите и могъществото на почти безграничния брой на своите подчинени, всеки от които различно изразява вечното и божественото предназначение на вселената на вселените. Но тези функционални и условни модификации или превращения на божествена сила в никаква степен не намаляват истинността на твърдение то, че в пределен аспект цялата сила-енергия се контролира от личностен Бог, пребиваващ във всеобщия център.
42:1.1 (467.3) Фундаментът на вселената е материален, но същността на живота е духовна. Бащата на духа е и прародител на вселените; вечният Баща на Изначалния Син е и вечностен източник на изначалния еталон — Райския Остров.
42:1.2 (467.4) Като вселенски феномен материята — или енергията, тъй като те са само различни проявления на една и съща космическа реалност, е заключена във Всеобщия Баща. „Всичко съществува в Него.“ Може да изглежда, че материята открива вътрешна енергия и демонстрира собствена сила, но всички тези физически явления са свързани с енергията, която предполага наличието на произхождащи от Рая и зависещи от него гравитационни линии. В ядрото на ултиматона е първата поддаваща се на измерване форма на енергията — Раят.
42:1.3 (467.5) Разновидността на енергията, неразривно свързана с материята и присъстваща във всеобщото пространство, е неизвестна на Урантия. Когато физиците най-после направят съответното откритие, те ще почувстват, че са разгадали — или че почти са разгадали — тайната на материята. Така те още с една крачка ще се приближат към Създателя; така те ще усвоят още един аспект на божествения метод; но това в никакъв смисъл не означава, че са намерили Бога, нито че са открили съществуването на материята или действието на законите на природата отделно от космическия метод на Рая и мотивиращия замисъл на Всеобщия Баща.
42:1.4 (468.1) Но и след още по-голям прогрес и нови открития, след като Урантия премине огромен път в сравнение с днешното ниво на знания и вие се научите да управлявате енергийните изменения на електрическите единици от материята чак до видоизмененията на техните физически проявления — даже след целия този възможен прогрес учените никога няма да могат да създадат макар и един атом материя, да породят макар и един квант енергия или да прибавят към материята това, което ние наричаме живот.
42:1.5 (468.2) Създаването на енергия и посвещаването на живота са прерогативи на Всеобщия Баща и неговите младши Създатели. Реката на енергията и живота е нескончаем поток, изтичащ от Божеството, всеобщо и единнно течение на Райска сила, разпространяваща се по цялото пространство. Тази божествена енергия изпълва цялото творение. Организаторите на силата поставят началото на такива изменения и въвеждат такива модификации на пространствена сила, които водят към възникване на енергия. Управляващите енергията преобразуват енергията в материя. Така възникват материалните светове. Носителите на Живота инициират в мъртвата материя тези процеси, които ние наричаме живот, материален живот. Управляващите Моронтийната Енергия изпълняват аналогични функции във всички преходни сфери между материалните и духовните светове. Висшите духовни Създатели пораждат сходни процеси в божествените форми енергия, в резултат на които се появяват висшите духовни форми на разумен живот.
42:1.6 (468.3) На произтичащата от Рая енергия са присъщи божествени свойства. В енергията — чистата енергия, е отразена божествената организация; в нея се открива сходство с трима Богове, слети заедно в този вид, в който действат в центъра на вселената на вселените. Цялата сила води своето начало от Рая, изхожда от Райските Присъствия и се връща към него, явявайки се по своето същество проявление на безпричинната Причина — Всеобщия Баща; и без Отеца не би съществувало нищо от това, което съществува.
42:1.7 (468.4) Силата, изхождаща от самосъществуващото Божество, сама по себе си е вечно съществуваща. Сила-енергията е нетленна, нерушима; тези проявления на Безкрайното могат да се подлагат на неограничени преобразувания, безкрайни превръщания и вечни видоизменения; но в никакъв смисъл или степен, даже в най-малкото въобразимо отношение, те не могат и никога няма да могат да бъдат подложени на унищожение. Независимо от това, че енергията произтича от Безкрайното, тя не притежава безкрайност на проявлението. Съществуват външни предели на това, което се възприема днес като голямата вселена.
42:1.8 (468.5) Енергията е вечна, но не безкрайна; тя неизменно реагира на всеобхватната власт на Безкрайния. Силата и енергията се намират в непрекъснато движение; напускайки Рая, те трябва да се върнат там, даже ако за завършването на кръговрата са необходими много епохи. Целта или предназначението на това, което се поражда от Райските Божества, могат да бъдат само Раят или Божествата.
42:1.9 (468.6) Всичко това потвърждава нашата вяра в кръгообразната, в някои отношения ограничена, но подредена и обширна вселена на вселените. Ако това не беше така, то рано или късно щяха да се появят първите признаци на намаляване количеството на енергията. Всички закони, организации, управление и свидетелствата на изследователите на вселената — всичко показва съществуването на безкраен Бог, но засега все още крайна вселена, кръгообразност на безкрайно съществуване, което е практически неограничено, но все пак крайно в сравнение с безкрайността.
42:2.1 (469.1) Наистина е трудно да се подберат подходящи английски думи, с помощта на които могат да бъдат назовани и описани различните нива на сила и енергия: физическа, разумна или духовна. В настоящите повествувания ние не можем напълно да следваме приетите при вас определения за сила, енергия и мощност. Бедността на езиковите средства ни принуждава да използваме тези термини с различни значения. Например, в настоящия документ думата еnеrgy (енергия) означава всички аспекти и форми на осезаемото движение, действие и потенциал, докато forcе (сила) се прилага към предгравитационните, а powеr (енергия, мощност, сила) — към постгравитационните стадии на енергията.
42:2.2 (469.2) При все това аз ще се опитам да намаля концептуалната бъркотия, като предположа, че би било целесъобразно да приемем следната класификация на физическата енергия: космическа сила, възникваща енергия и вселенска сила — физическа енергия.
42:2.3 (469.3) 1. Пространствен потенциал. Това е безспорното свободно пространствено присъствие на Безусловния Абсолют. В екстензивността на това понятие влиза вселенският пространствено-силов потенциал, заключен във функционалната тоталност на Безусловния Абсолют, докато интензивността на това понятие включва тоталността на космическата реалност — вселените, която се излъчва от вечността на нямащия начало и край, неподвижен и неизменен Райски Остров.
42:2.4 (469.4) Възможно е феномените, свойствени на долния Рай, да включват три зони на присъствие и действие на абсолютна сила: осевата зона на Безусловния Абсолют, зоната на самия Райски Остров и промеждутъчната зона на някои неопознати изравняващи и компенсиращи фактори или функции. Имащи вид на три концентрични кръга, тези зони са център на Райския цикъл на космическата реалност.
42:2.5 (469.5) Пространственият потенциал е предреалност; той се отнася към областта на Безусловния Абсолют и се подчинява само на личното господство на Всеобщия Баща независимо от видимостта на това, че се поддава на изменения под въздействието на Първичните Главни Организатори на Силата.
42:2.6 (469.6) На Уверса пространствения потенциал го наричат абсолута.
42:2.7 (469.7) 2. Изначална сила. Тя представлява първото съществено изменение в пространствения потенциал и може да е една от функциите на Безусловния Абсолют в долния Рай. Ние знаем, че пространственото присъствие, изхождащо от долния Рай, по някакъв начин се модифицира от входящото. Но независимо от всякакви подобни отношения общопризнатото превръщане на пространствения потенциал в изначална сила е първичната диференцираща функция на създаващото напрегнатост присъствие на живите Райски организатори на силата.
42:2.8 (469.8) Пасивната и потенциална сила става активна и изначална в отговор на съпротивлението, създадено от пространственото присъствие на Първичните Възникнали Главни Организатори на Силата. Силата сега преминава от изключителната област на Безусловния Абсолют в областта на множествените реакции — реакции на някои първоначални движения, инициирани от Бога на Действието, а след това — на някои уравновесяващи движения, изхождащи от Безусловния Абсолют. Явно изначалната сила реагира на трансценденталната причинност пропорционално на абсолютността.
42:2.9 (469.9) Понякога за изначалната сила говорят като за чиста енергия. На Уверса я наричат сегрегата.
42:2.10 (470.1) 3. а е достатъчно за преобразуване на пространствения потенциал в изначална сила и именно в такова активирано пространствено поле същите тези организатори на силата пристъпват към своите изходни и активни действия. Изначалната сила трябва да премине през два отделни стадия на преобразуване в сферите на проявление на енергията, преди да се появи като вселенска енергия. Тези две нива на възникваща енергия са:
42:2.11 (470.2) а. Силова енергия. Това е могъщата, насочена, свързана с преместването на маса и висока напрегнатост и проявяваща се в принудителни реакции енергия — гигантски енергийни системи, приведени в движение чрез действията на първичните организатори на силата. В началото тази първична, или силова, енергия не реагира по определен начин на гравитационното притегляне на Рая, макар че вероятно открива сумарно-масова или пространствено-насочена реакция на съвкупната група абсолютни влияния, изхождащи от долния Рай. Когато енергията достига нивото на начално реагиране на кръговия обхват на абсолютна гравитация на Рая, първичните организатори на силата отстъпват своето място на своите вторични партньори.
42:2.12 (470.3) б. Гравитационна енергия. Появяващата се сега енергия, реагираща на гравитацията, носи в себе си потенциала на вселенска енергия и става активната предшественица на цялата вселенска материя. Тази вторична, или гравитационна, енергия е продуктът от еволюцията на енергията в резултат от притискащото присъствие и тенденциите към упражняване на напрегнатост от Спомагателните Трансцендентални Главни Организатори на Силата. В отговор на действията на тези управляващи силата пространствената енергия бързо преминава от силов в гравитационен стадий и така започва да реагира непосредствено на кръговия обхват на Райската (абсолютна) гравитация, едновременно откривайки известна ответна реакция на въздействието на линейната гравитация, присъща на появяващата се скоро материална маса от електронния или постелектронен стадий на енергията и материята. С появата на реакция спрямо гравитацията Обединените Главни Организатори на Силата могат да напуснат енергийните циклони на пространството, ако съществува възможност да назначат в тази област от дейността Управляващите Вселенската Енергия.
42:2.13 (470.4) Ние нямаме някаква определена представа за ранните стадии на развитие на силата, но осъзнаваме разумното действие на Пределния върху двете нива на проявление на възникващата енергия. В съвкупност силовата и гравитационна енергия на Уверса я наричат ултимата.
42:2.14 (470.5) 4. Вселенска енергия. Пространствената сила е превърната в енергия на пространството, а оттам — в енергия на гравитационен контрол. Така физическата енергия е достигнала в своето развитие такова състояние, когато може да бъде насочена по енергийните канали и да бъде заставена да служи за разнообразните цели на вселенските Създатели. Това се осъществява чрез многобройни управляващи, центрове и регулатори на физическа енергия в голямата вселена — организираните и населени творения. Тези Управляващи Вселенската Енергия поемат върху себе си повече или по-малко управлението на двадесет и една от тридесетте фази на енергията, съставляващи днешната енергийна система на седемте свръхвселени. Тази област от сила-енергия-материя е сферата на разумна дейност на Седмократния, който се подчинява на пространствено-времевото свръхуправление на Върховния.
42:2.15 (470.6) На Уверса областта от вселенска енергия я наричат гравита.
42:2.16 (470.7) 5. Енергия на Хавона. В концептуално отношение това повествувание се движи към Рая успоредно с превръщането на пространствената сила и постепенен изход към нивото на действие на физическата енергия на вселените на времето и пространството. Ако продължи движението към Рая, то следваща по ред ще бъде пред-съществуващата фаза на енергията, характерна за централната вселена. Изглежда, сякаш тук еволюционният цикъл се обръща към самия себе си; изглежда, сякаш физическата енергия започва сега обратно движение към силата, но към такава сила, която по своята природа напълно се отличава от пространствения потенциал и изначалната сила. Енергийните системи на Хавона не са двойствени — те са тройствени; това е енергийната област на Съвместния Извършител, функциониращ от името на Райската Троица.
42:2.17 (471.1) На Уверса тези хавонски видове енергии са известни като триата.
42:2.18 (471.2) 6. Трансцендентална енергия. Тази енергийна система функционира на и от горния Рай, при което нейното действие обхваща само абсонитните народи. На Уверса тя е получила названието траноста.
42:2.19 (471.3) 7. Монота. Енергията е родствена на божествеността, когато тя е енергия на Рая. Ние сме склонни да смятаме, че монота представлява живата недуховна енергия на Рая — съществуващ във вечността дубликат на живата, духовна енергия на Изначалния Син; с това се обяснява съществуването на недуховната енергийна система на Всеобщия Баща.
42:2.20 (471.4) Ние сме неспособни да направим разлика между природата на Райския Дух и Райската монота; те са очевидно еднакви. Те имат различни имена, но малко може да ви се разкаже за една реалност, чиито духовно и недуховно проявления се отличават само по названията си.
42:2.21 (471.5) Ние знаем, че крайните създания са способни да достигат опита от поклонение на Всеобщия Баща посредством служенето на Бог-Седмократния и Настройчиците на Съзнанието, но ние се съмняваме в това, че някоя субабсолютна личност — даже управляващите енергията, би могла да разбере енергийната безкрайност на Първия Велик Източник и Център. Едно е несъмнено: дори управляващите енергията да са запознати с метода за превръщане на пространствената сила, те не разкриват тази тайна на останалите от нас. Аз смятам, че те не разбират докрай функцията на организаторите на силата.
42:2.22 (471.6) Самите управляващи енергията са енергийни катализатори; с други думи, със своето присъствие те довеждат до сегментация, организация и обединяване на енергията в структурни единици. И всичко това означава, че в самата енергия трябва да се заключава нещо, заставящо я да реагира по подобен начин в присъствието на тези силови организми. Мелхиседек от Небадон вече отдавна са формулирали феномена превръщане на космическата сила във вселенска енергия като една от седемте „безкрайности на божествеността“. В този аспект такова е пределното ниво, на което вие ще можете да се издигнете в локалната вселена.
42:2.23 (471.7) Независимо от нашата неспособност в пълна степен да разберем произхода, същността и превръщането на космическата сила ние сме добре запознати с всички аспекти на поведението на възникващата енергия, започвайки с появата на непосредствената и безпогрешна реакция на действието на гравитацията на Рая — например, от това време, когато към своите функции пристъпват управляващите енергията на свръхвселената.
42:3.1 (471.8) Във всички вселени, с изключение на централната, материята е идентична. Физическите свойства на материята зависят от скоростта на въртене на съставляващите я елементи, от броя и размерите на въртящите се елементи, от тяхното разстояние от ядреното тяло или от пространственото съдържание на материята, както и от присъствието на някои сили, засега все още неоткрити на Урантия.
42:3.2 (471.9) В разнообразните слънца, планети и космически тела са представени десет основни вида вещества:
42:3.3 (472.1) 1. Ултиматонна материя — изначалните физически единици на материалното битие, частиците енергия, от които се образуват електроните.
42:3.4 (472.2) 2. Субелектронна материя — стадият на слънчевите свръхгазове, който се характеризира с експлозивно и отблъскващо действие.
42:3.5 (472.3) 3. Електронна материя — електрическият стадий на диференциация на материята: електрони, протони и различни други частици, вземащи участие в разнообразния строеж на електронните групи.
42:3.6 (472.4) 4. Субатомна материя — материя, широко разпространена в недрата на горещите слънца.
42:3.7 (472.5) 5. Деформирани атоми — срещат се в изстиващите слънца и по цялото пространство.
42:3.8 (472.6) 6. Йонизирана материя — отделни атоми, лишени от своите външни (химически активни) електрони вследствие електрическа, термична или рентгенова активност, както и под въздействието на разтворители.
42:3.9 (472.7) 7. Атомна материя — химичен стадий на организация на елементите, съставните частици на молекулярната, или видима, материя.
42:3.10 (472.8) 8. Молекулярен стадий на материята — материята в този вид, в който тя съществува на Урантия в състояние на относително устойчива материализация при обичайни условия.
42:3.11 (472.9) 9. Радиоактивна материя — разрушителното свойство и активност на по-тежки елементи в условията на умерено нагряване и отслабено гравитационно налягане.
42:3.12 (472.10) 10. Разрушена материя — относително неизменната материя от изстинали или мъртви светила. В действителност материята от този вид не е неизменна; в нея се открива определена ултиматонна — и даже електронна — активност, но тези частици се намират много близо една до друга, а скоростта на тяхното въртене е изключително забавена.
42:3.13 (472.11) Посочената по-горе класификация на материята се отнася по-скоро към нейната организация, отколкото към тези форми, в които тя се възприема от създадените същества. Тук също така не се отчитат стадиите на съществуване на енергията, предшестващи възникването на енергия, а също така и вечните материализации в Рая и в централната вселена.
42:4.1 (472.12) Светлината, топлината, електричеството, магнетизъмът, химизмът и материята по своя произход, природа и предназначение са едно и също, точно както и другите материални реалности, засега все още неоткрити на Урантия.
42:4.2 (472.13) Ние не докрай разбираме почти безбройните изменения, на които може да се подлага физическата енергия. В една вселена тя се проявява под формата на светлина, в друга — като светлина и топлина, в трета — под формата на неизвестни на Урантия форми на енергия; в продължение на милиони и милиони години тя може да се появява под формата на активна, нарастваща електрическа енергия или магнетизъм; а още по-късно, в една от последващите вселени, тя може отново да стане една от формите на променлива материя, която, претърпявайки редица метаморфози, изчезва (външно, физически) в един от огромните катаклизми в реалиите. А след това, след безброй епохи и безкрайни скитания по безбройните вселени, тази енергия може отново да се прояви, нееднократно изменяйки своята форма и потенциал; и така продължават тези видоизменения в продължение на сменящите се епохи в неизброимите реалии. Така материята неотклонно се движи напред, претърпявайки преобразуване във времето, но неизменно завъртайки се по кръга на вечността; даже ако в течение на продължително време нещо препятства завръщането на материята към нейния източник, тя неизменно реагира на него и продължава своя път, предопределен от Безкрайната Личност, която я е изпратила.
42:4.3 (473.1) Енергийните центрове и техните партньори имат най-непосредствено отношение към привеждането на ултиматона в орбитите и въртенето на електрона. Тези уникални същества контролират и съединяват енергията благодарение на своето умело боравене с основните единици материализирана енергия — ултиматоните. Те се разпореждат с енергията, циркулираща в това първично състояние. В сътрудничество с физическите регулатори те са способни ефективно да контролират и направляват енергията, даже след като тя премине на електрическо ниво — така наричаният електронен стадий. Но мащабът на техните действия изключително се стеснява, когато електронно организираната енергия попада във водовъртежа на атомните системи. След подобна материализация тези енергии се оказват в пълна зависимост от силата на притегляне на линейната гравитация.
42:4.4 (473.2) Гравитацията оказва позитивно въздействие върху силовите трасета и енергийните канали на енергийните центрове и физическите регулатори, но тези същества притежават само отрицателно отношение към гравитацията, което е проявление на техните антигравитационни свойства.
42:4.5 (473.3) По цялото пространство студът и други фактори участват в съзидателната трансформация на ултиматоните в електрони. Топлината е мярка за електронна активност, докато студът означава просто отсъствие на топлина, относителен енергиен покой — статута на всеобщ силов заряд на пространството, в случай че нито възникващата енергия, нито организираната материя не присъстват и не реагират на гравитацията.
42:4.6 (473.4) Именно присъствието и действието на гравитацията препятстват появата на теоретическата абсолютна нула, тъй като температурата на междузвездното пространство не е равна на абсолютна нула. В цялото организирано пространство има реагиращи на гравитацията енергийни потоци, силови контури и ултиматонна активност, а също и организиращи електронни енергии. Всъщност пространството не е празно. Така и атмосферата на Урантия става все по-разредена и на височина около четири хиляди и осемстотин километра започва да преминава в обща пространствена материя, обичайна за дадения регион на вселената. В най-близкото празно пространство, известно в Небадон, във всеки кубически инч [16,4 cm3] се наброяват сто ултиматона — еквивалентът на един електрон. Такава разреденост на материята се смята за практически празно пространство.
42:4.7 (473.5) Температурата — топлината и студът, са вторият по значение фактор в областта на еволюцията на енергията и материята, отстъпвайки само на гравитацията. Ултиматоните послушно се подчиняват на екстремални температури. Ниските температури са благоприятни за някои форми на електронен строеж и атомно натрупване, докато високите температури опростявт всевъзможните разцепвания на атомите и дезинтеграцията на материята.
42:4.8 (473.6) Високата температура и налягането, съществуващи при определени състояния в недрата на слънцата, могат да разрушат всички освен най-простите асоциации на материята. По такъв начин високата температура е способна да преодолее гравитационната устойчивост. Но никакви от известните слънчеви температури или налягания не са в състояние да превърнат отново ултиматоните в силова енергия.
42:4.9 (473.7) Пламтящите слънца могат да преобразуват материята в различни видове енергия, докато черните светове и цялото външно пространство са способни да забавят електронната и ултиматонна активност до стадия на превръщане на тези енергии в такава материя, от която са създадени световете. Някои електронни асоциации от закрит тип, точно както и много от асоциациите на ядрената материя, се образуват при изключително ниските температури в откритото пространство и по-късно се увеличават за сметка на обединяването с по-големи натрупвания материализираща енергия.
42:4.10 (473.8) Във всички тези нескончаеми превръщания на енергия и материя ние сме длъжни да отчитаме въздействието на гравитационно налягане, а също и антигравитационното поведение на ултиматонните енергии при някои състояния, определяни от температурата, скоростта и въртенето. Температурата, енергийните токове, разстоянието и присъствието на живите организатори на силата и управляващите енергията също влияят върху всички преобразуващи явления на енергията и материята.
42:4.11 (474.1) Увеличаването на масата в материята е равно на увеличаването на енергията, разделена на квадрата на скоростта на светлината. В динамично отношение работата, която може да свърши намиращата се в състояние на покой материя, е равна на енергията, загубена за доставката на нейните съставни части от Рая, минус съпротивлението на силите, преодолени при преноса и взаимното притегляне на частите от материята една към друга.
42:4.12 (474.2) За съществуването на доелектронна форма на материята указват двете атомни тегла на оловото. Оловото на изначалната формация тежи малко повече от това, което се получава в процеса на разцепване на урана чрез излъчвания на радия; и тази разлика в атомното тегло представлява действителната загуба на енергия при атомния разпад.
42:4.13 (474.3) В полза на относителната цялост на материята говори и този факт, че енергията може да се поглъща или освобождава само в тези точни количества, които урантийските физици нарекоха кванти. Това мъдро условие, съществуващо в материалните светове, позволява на вселените да функционират успешно.
42:4.14 (474.4) Количеството свързана или освободена енергия при изменение на електроните или други позиции винаги са равни на „кванта“ или кратната на него величина, но колебателното или вълнообразно поведение на такива единици енергия изцяло се определя от размерите на съответните материални структури. Подобни вълнообразни енергийни пулсации 860 пъти превишават диаметъра на ултиматоните, електроните, атомите или другите частици, показващи такива свойства. Нескончаемата бъркотия, съпровождаща наблюденията на вълновата механика над поведението на кванта, се обяснява с налагането на енергийните вълни: два върха могат да се обединят до образуване на връх с двойна височина, докато връх и подножие могат да се съединят, водейки до взаимно изключване.
42:5.1 (474.5) В свръхвселената Орвонтон съществуват сто октави вълнова енергия. От тези сто групи на проявление на енергията на Урантия изцяло или частично са известни шестдесет и четири. На слънчевите лъчи се падат четири октави по свръхвселенската скáла, при което видимите лъчи обхващат една октава — четиридесет и шестата от дадения ред. След нея идва ултравиолетовата група, докато десет октави нагоре съответстват на рентгеновите лъчи, следвани от гама-лъчите на радия. Тридесет и две октави над видимата светлина на слънцето представляват лъчите енергия на външното пространство, които толкова често биват обърквани със свързаните с тях и силно възбудени най-малки частици от материята. Спускайки се по скалата надолу, след видимата светлина идват инфрачервените лъчи, а следващите тридесет октави надолу представляват диапазона на радиопредаванията.
42:5.2 (474.6) От гледна точка на урантийската научна мисъл на двадесети век вълнообразните проявления на енергията могат да се класифицират в следните десет групи:
42:5.3 (474.7) 1. Инфраултиматонни лъчи — гранични въртения на ултиматоните, започващи да приемат определена форма. Този е първият стадий на възникваща енергия, на който може да се регистрират и измерват вълнообразни явления.
42:5.4 (474.8) 2. Ултиматонни лъчи. Съсредоточаването на енергията в най-малките сфери на ултиматоните довежда до появата в обема на пространството на колебания, поддаващи се на откриване и измерване. И дълго преди физиците да открият ултиматона, те несъмнено ще открият феномена на тези изливащи се на Урантия лъчи. Тези къси и мощни лъчи представляват изначалната активност на ултиматоните, забавяни до такова състояние, когато изменението на техните свойства довежда до електронна организация на материята. С обединението на ултиматоните в електрони се извършва уплътняване и като следствие — натрупване на енергия.
42:5.5 (475.1) 3. Късите пространствени лъчи. Тези най-къси от всички чисто електронни колебания отразяват доатомния стадий на тази форма на материята. За възникване на такива лъчи са необходими изключително високи или ниски температури. Съществуват два типа от тези пространствени лъчи: единият съпровожда раждането на атомите, а другият свидетелства за атомния разпад. Най-мощното излъчване излиза от най-плътната плоскост на свръхвселената — Млечния Път, който също така е и най-плътната плоскост на външните вселени.
42:5.6 (475.2) 4. Електронен стадий. Този стадий на енергията е основата на всяка материализация в седемте свръхвселени. Всеки път, когато електроните преминават от външните орбити на вътрешните, те изпускат кванти енергия. Вследствие на орбиталните премествания на електроните се извършва отделяне или поглъщане на строго определени и еднакви, измеряеми частици светлинна енергия, докато отделният електрон винаги се лишава от частици светлинна енергия в процеса на сблъскването. Вълнообразните проявления на енергията съпровождат също така действието на положително заредените тела и другите елементи от електронния стадий.
42:5.7 (475.3) 5. Гама-лъчи — това са излъчванията, характеризиращи спонтанното разцепване на атомната материя. Най-добрата илюстрация на дадената форма на електронна активност са феномените, свързани с разпадането на радия.
42:5.8 (475.4) 6. Групата на рентгеновите лъчи. Следващата крачка в забавянето на електрона довежда до появата на различните форми слънчеви и изкуствено генерируеми рентгенови лъчи. Електронният заряд създава електрическо поле; движението е източник на електрически ток; токът създава магнитно поле. Когато даден електрон внезапно бива спрян, възникналото вследствие от това магнитно смущение генерира рентгенов лъч; рентгеновият лъч е това смущение. Слънчевите рентгенови лъчи са идентични с тези, които се генерират по механичен начин за изследване на вътрешния строеж на човешкото тяло, с изключение на това, че те са мъничко по-дълги.
42:5.9 (475.5) 7. Ултравиолетовите, или химически, лъчи слънчева светлина и различни механични „продукции”.
42:5.10 (475.6) 8. Бялата светлина — цялата видима слънчева светлина.
42:5.11 (475.7) 9. Инфрачервените лъчи — по-нататъшното забавяне на електронната активност и още по-голямото приближаване към стадия на доловимата топлина.
42:5.12 (475.8) 10. Електромагнитни вълни — тези енергии, които се използват на Урантия за далечна връзка.
42:5.13 (475.9) От всички тези десет фази на вълнова енергия, използвани на Урантия, човешкото око е способно да реагира само на една октава — пълния диапазон на обикновената слънчева светлина.
42:5.14 (475.10) Така наричаният етер (ефир) е само едно общо название за група силови и енергийни активности, извършващи се в пространството. Ултиматоните, електроните и другите масови струпвания на енергия са само еднородни частици материя и, пресичайки пространството, те действително се преместват по прави линии. Светлината и всички други форми на разпознавани проявления на енергия се състоят от последователности от определени енергийни частици, които се преместват по прави линии, ако не са повлияни от гравитацията и другите намесващи се сили. Това, че, подложени на някои наблюдения, тези последователности от енергийни частици се представят под формата на вълнообразни явления, се обяснява със съпротивлението на недиференцирания силов покров на цялото пространство — хипотетичния етер, а също така се дължи и на междугравитационна напрегнатост на съвкупните натрупвания на материя. Пространството между частиците на материята, а също и началната скорост на енергийните лъчи определят вълнообразното проявление на много форми на енергия-материята.
42:5.15 (476.1) Възбуждането в обема на пространството довежда до вълнообразна реакция на преминаването на бързо преместващи се частици материя — така, както преминаването на кораб през водата вдига вълни с различна амплитуда и интервал.
42:5.16 (476.2) Поведението на изначалната сила довежда до възникване на явления, които в много отношения са аналогични на постулирания от вас етер. Пространството не е празно; в цялото пространство сферите кръжат и се движат напред през океан от разстлана сила-енергия; не е празен и пространственият обем на атома. При все това етер не съществува и именно отсъствието на този хипотетичен етер позволява на обитаемите планети да избягват падане в слънцето, а въртящият се по своята орбита електрон се удържа от падане в ядрото.
42:6.1 (476.3) Докато пространственият заряд на универсалната сила е еднороден и недиференциран, организацията на енергията, проявила се в материя, е свързана с концентрацията на енергия в дискретни маси с пределни размери и устойчиво тегло — точна реакция на гравитацията.
42:6.2 (476.4) Локалната, или линейна, гравитация започва да действа в пълна мяра с появата на атомната организация на материята. Доатомната материя показва слаба реакция на гравитацията при активация с рентгенови лъчи и други аналогични енергии, но свободни, неприкрепени и незаредени частици електронна енергия или свободни ултиматони не се подлагат на измеримото въздействие на линейната гравитация.
42:6.3 (476.5) Ултиматоните функционират посредством взаимно притегляне, реагирайки само на кръговата гравитационна тяга на Рая. Не притежавайки реакция на линейната гравитация, те по такъв начин се удържат във всеобщия пространствен дрейф. Ултиматоните са способни да увеличават скоростта на въртене до появата на частични антигравитационни свойства, но те не могат без помощта на организаторите на силата или управляващите енергията да достигат критична скорост на деиндивидуализация, връщане към стадия на силовата енергия. В естествени условия ултиматоните се освобождават от статута на физическо съществуване едва тогава, когато участват в окончателното разрушаване на изстинало и умиращо слънце.
42:6.4 (476.6) Преминавайки през много стадии на физическа активност, ултиматоните, неизвестни на Урантия, забавят своето движение, докато не достигнат такава енергия на въртене, която е предпоставка за образуване на електрони. Ултиматоните притежават три разновидности на движение: взаимно съпротивление на космическата сила, индивидуално въртене с потенциална способност за антигравитационно действие и вътрешноелектронни междупозиционни премествания на сто взаимосвързани ултиматона.
42:6.5 (476.7) Взаимното притегляне удържа сто ултиматона в състава на електрона; и в типичния електрон винаги присъстват не повече и не по-малко от сто ултиматона. Загубата на един или повече ултиматона не разрушава типичната електронна цялостност, пораждайки една от десетте видоизменени форми на електрона.
42:6.6 (476.8) Ултиматоните не описват орбити и не се въртят по окръжности в пределите на електроните, а се разпространяват или натрупват в съответствие със своите осеви скорости на въртене, което определя различните размери електрони. Освен това тази същата електронна скорост на осево въртене обуславя отрицателни или положителни реакции на няколко типа електронни единици. Като цяло разделянето или съединяването на електронна материя, точно както и електрическата диференциация на отрицателно и положително заредените тела на енергия-материята, се извършва вследствие различните функции, които осъществяват взаимовръзка на образуващите тази материя ултиматони.
42:6.7 (477.1) Всеки атом има в диаметър малко повече от 4 000 000 -на част от милиметъра, докато един електрон тежи малко повече от 2 000 -на част от най-малкия атом — атома на водорода. Макар че положително зареденият протон, характерен за атомното ядро, може да не е по-голям по заряд от отрицателно заредените електрони, неговото тегло превишава теглото на електрона почти две хиляди пъти.
42:6.8 (477.2) Ако масата на материята се увеличи така, че масата на електрона да се равнява на една десета част от унцията [2,84 грама], то при съответстващо увеличаване на размера обемът на такъв електрон ще бъде равен на обема на Земята. Ако обемът на протона — който е хиляда и осемстотин пъти по-тежък от електрона, бъде увеличен до размерите на главичка на карфица, то главичката на карфицата при сравняване би достигнала диаметър, равен на орбитата на Земята около Слънцето.
42:7.1 (477.3) Строежът на цялата материя е аналогичен на строежа на Слънчевата система. В центъра на всяка най-малка енергия на вселената се намира относително стабилна, сравнително неизменна ядрена част от материалното битие. Тази централна частица е снабдена с трояка възможност за проявление. Около енергийния център в безкрайно изобилие, но по неустойчиви орбити кръжат енергийни частици, смътно напомнящи планети, които — подобно на вашата Слънчева система — обкръжават слънцето на някаква звездна група.
42:7.2 (477.4) Вътре в атома електроните се въртят около централен протон, имайки толкова свободно място, колкото имат планетите, въртящи се около слънцето в пространството на слънчевата система. Еднакво, в сравнение с действителните размери, относително разстояние отделя атомното ядро от вътрешната електронна орбита, както разстоянието между вътрешната планета Меркурий и вашето Слънце.
42:7.3 (477.5) Както осевото въртене на електроните, така и орбиталните скорости на въртене около атомното ядро се намират отвъд пределите на човешкото въображение, а да не говорим пък за скоростите на съставляващите ги ултиматони. Положително заредените частици на радия излитат в пространството със скорост хиляда и шестотин километра в секунда, докато отрицателно заредените частици достигат скорост, близка до скоростта на светлината.
42:7.4 (477.6) Локалните вселени имат десетичен строеж. В една двойствена вселена съществуват точно сто различими атомни материализации на пространствената енергия, което съответства на максималната възможна организация на материята в Небадон. Тези сто форми на материята образуват правилен ред, където от един до сто електрона се въртят около централно и относително компактно ядро. Именно за сметка на тези подредени и надеждни асоциации на различните енергии се образува материята.
42:7.5 (477.7) Не във всеки свят могат да бъдат открити сто опознаваеми елемента на повърхността, но някъде ги има, имало ги е или се намират в процес на еволюция. Условията на произход и последващата еволюция на планетата определят колко от стоте атомни типа ще бъдат наблюдаеми. В много светове по-тежките атоми отсъстват от повърхността. Даже на Урантия известните тежки елементи показват тенденцията да се разпадат, както се демонстрира от поведението на радия.
42:7.6 (477.8) Устойчивостта на атома зависи от броя на електрически пасивните неутрони в централното тяло. Химическите свойства изцяло зависят от активността на свободно въртящите се електрони.
42:7.7 (478.1) В Орвонтон никога не е било възможно да се съберат в естествени условия повече от сто орбитални електрона в една атомна система. Когато в орбиталното поле изкуствено били въвеждани сто и един електрона, то резултатът неизменно бил практически мигновеното разрушаване на централния протон при стремително разсейване на електроните и други освободени енергии.
42:7.8 (478.2) Макар че атомите могат да съдържат от един до сто орбитални електрона, само външните десет електрона на най-големите атоми се въртят около централното ядро под формата на явни и дискретни тела, които запазват своята цялостност и компактно се въртят по строго определени орбити. Тридесетте най-близки до центъра електрона трудно се поддават на наблюдение или откриване под формата на отделни и организирани тела. Такава сравнителна зависимост на електронните свойства от близостта до ядрото съответства на всички атоми независимо от броя на съдържащите се в тях електрони. Колкото е по-близо ядрото, толкова по-слаба е индивидуалността на електрона. Вълнообразното енергийно разпространение на електрона може да бъде толкова широко, че да захваща всички по-низши атомни орбити; това е особено вярно по отношение на най-близките до атомното ядро електрони.
42:7.9 (478.3) Тридесетте орбитални електрона, намиращи се в самите дълбини на атома, притежават индивидуален характер, но техните енергийни системи проявяват тенденция към взаимопроникване, простирайки се от един електрон до друг и практически от една орбита до друга. Следващите тридесет електрона образуват второто семейство или енергийна зона и притежават по-развита индивидуалност, представлявайки всъщност веществени тела, имащи по-голям контрол над своите енергийни системи. Следващите тридесет електрона — третата енергийна зона, са още повече индивидуализирани и се въртят по по-явни и определени орбити. Последните десет електрона, присъстващи само в десетте най-тежки елемента, притежават достойнството на независимостта и по силата на това са способни с по-голяма или по-малка лекота да се освобождават от контрола на майчиното ядро. При минимални колебания на температурите и налягането членовете на тази четвърта и най-отдалечена група се освобождават от властта на централното ядро, което се потвърждава от спонтанното разрушаване на урана и родствените му елементи.
42:7.10 (478.4) Първите двадесет и седем атома, съдържащи от един от двадесет и седем орбитални електрона, е по-лесно да бъдат разбрани, отколкото останалите. От двадесет и осмия и по-нагоре ние се сблъскваме с все по-голяма непредсказуемост на предполагаемото присъствие на Безусловния Абсолют. Но отчасти тази непредсказуемост на електроните се обяснява с различните скорости на въртене на ултиматоните около своята ос и необяснената тенденция на ултиматоните да се „натрупват на куп“. Различните свойства на електроните се обясняват също така и с действието на други фактори: физически, електрически, магнитни и гравитационни. Затова в това, което се отнася до предсказуемостта, атомите са сходни със съществата. Статистиките могат да провъзгласяват закони, управляващи голям брой атоми или същества, но не за всеки отделен атом или същество.
42:8.1 (478.5) Макар че гравитацията е един от няколкото фактора, определящи целостността на най-малката атомна енергийна система, в елементарните физически частици и между тях присъства могъща и неизвестна енергия, тайната на техния елементарен строеж и външното поведение — силата, която все още предстои да бъде открита на Урантия. Това универсално влияние пронизва цялото пространство, заключено в пределите на микроскопичната енергийна структура.
42:8.2 (478.6) Междуелектронното пространство на атома не е празно. По целия атом това междуелектронно пространство се активира с вълнообразни проявления, които са в съвършенство синхронизирани с електронните скорости и въртенията на ултиматоните. Тази сила се подчинява не само на известните на всички закони за взаимно притегляне на положителни и отрицателни частици; затова нейното поведение понякога е непредсказуемо. Това ненаименувано влияние изглежда е пространствено-силово проявление на Безусловния Абсолют.
42:8.3 (479.1) Заредените протони и незаредените неутрони на атомното ядро се удържат заедно благодарение на взаимодействието на мезона — частицата материя, която е 180 пъти по-тежка от електрона. Без това подреждане електрическият заряд на протоните би се оказал разрушителен за атомните ядра.
42:8.4 (479.2) Строежът на атомите е такъв, че да удържат ядрото не биха могли нито електрическите, нито гравитационните сили. Целостността на ядрото се поддържа от двустранната свързваща функция на мезона, който е в състояние да обедини заредените и незаредените частици благодарение на превъзхождаща масово-енергийна способност, а също и на още една своя функция, която кара протоните и неутроните постоянно да си сменят ролите. Мезонът довежда до това, че електрическият заряд на ядрените частици непрестанно преминава от протони към неутрони. В течение на една безкрайно малка част от секундата дадената ядрена частица е зареден протон, в течение на следващата — незареден неутрон. И тези редувания на енергийния статут се извършват така невероятно бързо, че електрическият заряд се лишава от всякаква възможност да действа като частица „енергоносител“, което в огромна степен спомага за ядрената стабилност на атома.
42:8.5 (479.3) Присъствието и функцията на мезона обяснява още една загадка на атома. Когато атомите стават радиоактивни, те излъчват много повече енергия, отколкото може да се очаква. Тази излишна радиация се образува при разрушаването на мезонния „енергоносител“, който в такъв случай става обикновен електрон. Мезонната дезинтеграция се съпровожда и с емисия на някои неголеми незаредени частици.
42:8.6 (479.4) Мезонът обяснява свързващите свойства на атомното ядро, но няма отношение към сцеплението на протона с протон или към притеглянето на неутрон към неутрон. Парадоксалната и могъща сила, заключена в кохезионната цялостност на атома, е разновидност на енергия, засега все още неоткрита на Урантия.
42:8.7 (479.5) Тези мезони в изобилие присъстват в космическите лъчи, които с такова постоянство въздействат на вашата планета.
42:9.1 (479.6) Не само религията е догматична; такава тенденция и безапелационност има и в натурфилософията. Когато знаменитият религиозен учител е направил извода за това, че числото седем е основополагащо за природата, защото в главата на човека има седем отверстия, то ако той беше по-добре запознат с химията, щеше да може да отстоява своето убеждение, основавайки се на истински феномен на физическия свят. Във всички физически вселени на времето и пространството, независимо от универсалното проявление на десетичния строеж на енергията, присъства неизменно напомняне за реалността на седемкратната електронна организация на предматерията.
42:9.2 (479.7) Числото седем е основно за централната вселена и духовната система за вродено предаване на отличителни свойства, но числото десет, десетичната система, са свойствени на енергията, материята и материалното творение. При все това атомният свят действително показва някои периодични признаци, повтарящи се в групи по седем, което се явява родилно петно на материалния свят, показващо неговия далечен духовен източник.
42:9.3 (480.1) В сферата на химията постоянството, с което седемкратността се проявява в строежа на създадената материя, се демонстрира под формата на сегментирано циклично повторение на сходни физически и химически свойства в групи по седем елемента при разположение на основните елементи по реда на нарастване на атомното им тегло. Ако химическите елементи на Урантия са така подредени — по ред, то всяко дадено качество или свойство има тенденцията да се повтаря през всеки седем елемента. Тази периодичност на изменение през седем елемента се възобновява и вариационно спада по протежение на цялата периодична таблица, при което в най-явна форма тя се наблюдава в първите, или по-леки, групи атоми. Започвайки с някой елемент, някое негово свойство ще се изменя на протежение на шестте последващи елемента, но достигайки осмия, то има тенденцията да се възобновява — с други думи, осмият химически активен елемент напомня първия, деветият напомня втория и така нататък. Подобен факт на физическия свят безпогрешно показва седемкратния строеж на предшестващата го енергия и свидетелства за фундаменталната реалност на седемкратното разнообразие на пространствено-времевите творения. На човека трябва също така да се обърне внимание и на това, че естественият спектър съдържа седем цвята.
42:9.4 (480.2) Но не всички предположения на натурфилософията са обосновани; например, хипотетичният етер, представляващ оригинален опит на човека да обедини своето незнание на пространствените явления. Философията на вселената не може да се основава на наблюденията на така наречената наука. Ученият би бил склонен да отрича възможността за превръщане на гъсеницата в пеперуда, в случай че подобна метаморфоза не би могла да се наблюдава.
42:9.5 (480.3) Физическата стабилност в съчетание с биологичната еластичност съществува в природата само благодарение на практическата мъдрост на Архитектите на Голямата Вселена. Само трансценденталната мъдрост е могла да създаде единици материя, които едновременно са толкова устойчиви и толкова целесъобразно видоизменяеми.
42:10.1 (480.4) Безкрайният размах на относителната космическа реалност — от абсолютността на Райската монота до абсолютността на пространствения потенциал — навежда на мисълта за определена еволюция на взаимовръзките в недуховните реалности на Първия Източник и Център — тези реалности, които са скрити в пространствения потенциал, се проявяват в монота и условно се разкриват на промеждутъчните космически нива. Водещ в Отеца на вселените, този вечен цикъл енергия е абсолютен, а явявайки се абсолютен, той не може да бъде разширен нито по факт, нито по значимост; при все това Изначалният Отец и сега — както винаги, въплъщава себе си на вечно разширяващата се арена от пространствено-времеви и излизащи извън пространствено-времевите предели значения — арена на изменящи се взаимовръзки, където енергия-материята все повече се подчинява на свръхуправлението на живия и божествен дух посредством емпиричните усилия на живия и личностен разум.
42:10.2 (480.5) Всеобщите недуховни енергии повторно се обединяват в живите системи на разума, отличаващи се от разума на Създателя — това обединение се извършва на различни нива, някои от които могат да бъдат описани по следния начин:
42:10.3 (480.6) 1. Типове разум, предшестващи спомагателния дух. За това неемпирично ниво на разума в обитаемите светове се грижат Главните Физически Регулатори. Това е механичен разум — необучаемият интелект на най-примитивните форми материален живот, но необучаемият разум функционира на много нива извън пределите на нивото на примитивен планетарен живот.
42:10.4 (481.1) 2. Спомагателните духове на разума се отнасят към служенето на Майчинския Дух на локалната вселена, действащ чрез седемте спомагателни духа на разума на обучаемото (немеханично) равнище на материалния разум. На това ниво материалният разум придобива емпиричен опит: като субчовешки (животински) интелект — в първите пет спомагателни духа; като човешки (нравствен) интелект — в седемте духа; като свръхчовешки (промеждутъчните създания) — в двата последни духа.
42:10.5 (481.2) 3. Типове развиващ се моронтиен разум — разширяващото се съзнание на развиващите се личности при възхода на локалната вселена, съвместен дар на Майчинския Дух на локалната вселена и Сина-Създател. Това ниво на разума предполага създаване на жизнена обвивка от моронтиен тип — синтез на материалното и духовното, осъществяем от Управляващите Моронтийната Енергия на локалната вселена. Моронтийният разум по своему функционира в отговор на всяко от 570 -те нива моронтиен живот, като демонстрира нарастваща способност за обединяване с космическия разум на по-високи равнища на постижение. Такъв е еволюционният път на смъртните създания, но разумът от неморонтийните категории също се посвещава от Вселенския Син и Вселенския Дух на неморонтийните деца на локалните творения.
42:10.6 (481.3) Космическият разум — това е седмократният разнообразен разум на времето и пространството, всеки от аспектите на който се опекунства от един от Седемте Главни Духа в една от седемте свръхвселени. Космическият разум обхваща всички нива на крайния разум, емпирично се съгласува с нивата на еволюционната божественост на Върховния Разум и трансцендентално — с екзистенциалните нива на абсолютния разум, непосредствените кръгове на Съвместния Извършител.
42:10.7 (481.4) В Рая разумът е абсолютен; в Хавона — абсонитен; в Орвонтон — краен. Разумът винаги предполага присъствие и активност на жива опека и наличие на различни енергийни системи и това е вярно по отношение на всички равнища и всички типове разум. Но отвъд пределите на космическия разум става все по-трудно да се опишат отношенията на разума към недуховната енергия. Хавонският разум е субабсолютен, но свръхеволюционен; бидейки екзистенциално-емпиричен, той е по-близо до нивото на абсонитното, отколкото което и да е друго разкрито ви понятие. Райският разум е недостъпен за човешкото разбиране; той е екзистенциален, извънпространствен и извънвремеви. При все това всички тези нива на разума се осеняват с всеобщото присъствие на Съвместния Извършител — от интелектуално-гравитационната власт на Бога на разума в Рая.
42:11.1 (481.5) При оценяване и осъзнаване на разума е необходимо да се помни, че вселената не е нито механична, нито магическа; тя е творение на разума и на подчиняващ се на законите механизъм. Но ако на практика законите на природата действат в така изглеждащите две сфери — физическа и духовна, то в действителност тези сфери са едно. Първият Източник и Център е първопричината за всяка материализация и едновременно първият и единствен Баща на всички духове. В извънхавонските вселени Райският Баща се появява лично само като чиста енергия и чист дух — под формата на Настройчиците на Съзнанието и други сходни частици.
42:11.2 (481.6) Всеобхватното творение не се намира в абсолютната власт на механизмите; като цяло вселената на вселените се планира, създава и управлява с разум. Но божественият механизъм на вселената на вселените е твърде съвършен, за да може крайният човешки разум, с помощта на своите научни методи, да може да забележи дори и намек за преобладаването на безкрайния разум. Тъй като този съзидаващ, управляващ и вседържащ разум не е нито материален, нито разум на създания; той е духовен разум, действащ на нивата и от нивото на Създателя, отнасящи се към божествената реалност.
42:11.3 (482.1) Способността за разбиране и откриване на разум в механизмите на вселената изцяло зависи от способностите, възможностите и проницателността на изследващия разум, заел се с подобно наблюдение. Пространствено-времевият разум, създаден от енергиите на времето и пространството, се подчинява на механизмите на времето и пространството.
42:11.4 (482.2) Движението и вселенската гравитация са еднотипни аспекти на неличностния пространствено-времеви механизъм на вселената на вселените. Нивата на реакция на гравитацията за духа, разума и материята изобщо не зависят от времето, но само истинските духовни нива на реалността са независими от пространството (непространствени). По-високите равнища на разума на вселената — нивата на духовния разум, също могат да бъдат непространствени, но разумът на материалните нива — такъв, какъвто е човешкият разум, влиза във взаимодействия, предизвиквани от вселенската гравитация, губейки тази реакция само пропорционално на съединяването с духа. Нивата на духовна реалност се познават по тяхната степен на духовност, а духовността във времето и пространството се измерва обратно пропорционално на реакцията на линейната гравитация.
42:11.5 (482.3) Реакцията на линейната гравитация е количествена мярка за недуховната енергия. Цялата маса — организираната енергия, се подчинява на тази власт, с изключение на това въздействие, което оказват на нея движението и разумът. Линейната гравитация е свързващата сила с късообхватно действие на макрокосмоса, така както силите на вътрешноатомните връзки са сили на близкообхватното действие на микрокосмоса. Материализираната физическа енергия, организирана под формата на така наречената материя, не може да пресича пространството, без да окаже влияние върху реакцията на линейната гравитация. Макар такава реакция да е право пропорционална на масата, тя дотолкова се изменя под влиянието на пространството, че изразяването на окончателния резултат като обратен на квадрата на разстоянието не е повече от приблизителен. В крайна сметка пространството покорява линейната гравитация поради присъствието в него на антигравитационни влияния на многобройните свръхматериални сили, неутрализиращи гравитационното въздействие и всички реакции спрямо него.
42:11.6 (482.4) Изключително сложните и изглеждащи във висша степен автоматични космически механизми винаги проявяват тенденцията да скриват присъствието на пораждащия или съзидателен разум от всяко и всички разумни същества, намиращи се значително по-ниско на вселенските нива, съответстващи на същността и възможностите на самия механизъм. Затова за низшите категории създания висшите вселенски механизми неизбежно ще изглеждат лишени от разум. Единственото възможно изключение от такъв извод би било предположението за разумно начало в поразителния феномен на видимата автономност на вселената, но това по-скоро е въпрос на философия, отколкото на практически опит.
42:11.7 (482.5) Предвид това, че разумът координира вселената, фиксираност на механизмите не съществува. Феноменът на постепенната еволюция, в съвкупност с космическата автономност, е всеобщ. Безкрайна в своята спонтанност, еволюционната способност на вселената е неизчерпаема. Само целенасоченият и господстващ разум е способен да осигури движението към хармонично единство, към нарастващ емпиричен синтез при постоянно усложняване на отношенията.
42:11.8 (482.6) Колкото е по-висш вселенският разум, който се асоциира с всяко вселенско явление, толкова по-трудно е да бъде открит от низшия тип разум. А тъй като разумът, присъщ на устройството на вселената, е съзидателен духовен разум (както и разумното начало на Безкрайния), то той никога не може да бъде открит или разбран от вселенския разум от по-ниско ниво, още повече пък от най-ниския от всички — човешкия. Макар по силата на своите природни качества развиващият се разум от животински тип да се стреми към Бога, сам по себе си той не притежава вродено знание за Бога.
42:12.1 (483.1) Еволюцията на механизмите предполага и означава скрито присъствие и господство на съзидателния разум. Способността на смъртния интелект да замисля, проектира и създава автоматични механизми демонстрира превъзходство, творчески характер и целеустременост на човешкия разум като преобладаващо влияние на планетата. Разумът винаги се стреми да постигне следните цели:
42:12.2 (483.2) 1. Създаване на материални механизми.
42:12.3 (483.3) 2. Разгадаване на скрити тайни.
42:12.4 (483.4) 3. Изследване на отдалечени обекти и ситуации.
42:12.5 (483.5) 4. Разработка на мисловни системи.
42:12.6 (483.6) 5. Придобиване на мъдрост.
42:12.7 (483.7) 6. Достижение на духовни нива.
42:12.8 (483.8) 7. Осъществяване на божествени предназначения — върховни, пределни и абсолютни.
42:12.9 (483.9) На разума винаги е присъща съзидателност. Интелектуалните способности на отделно животно, смъртно създание, моронтийно създание, духовно възходящо създание или завършващ винаги са достатъчни за формиране на подходящо и удобно тяло, необходимо на живото създание. Но феноменът присъствие на личност или структура на индивидуалност като такива не са проявление нито на физическа, нито на интелектуална, нито на духовна енергия. Формата на личността се явява структурен аспект на живото същество; под нея се подразбира конфигурация на енергията и това, в съвкупност с живота и движението, представлява механизма на съществуване на създанието.
42:12.10 (483.10) Даже духовните същества имат форма и тези духовни форми (структури) са реални. Даже най-висшите типове духовни личности притежават форма на личностно присъствие, във всякакъв смисъл аналогична на урантийското смъртно тяло. Почти всички същества, срещани в седемте свръхвселени, притежават форма. Наистина, съществуват няколко изключения от това общо правило. Настройчиците на Съзнанието очевидно нямат форма и я придобиват едва след сливането си със съхранилите се души на своите смъртни партньори. Единичните Посланици, Свещените Троични Духове, Личните Помощници на Безкрайния Дух, Гравитационните Посланици, Трансценденталните Регистратори и някои други същества също нямат различима форма. Но това са редки изключения; в абсолютното мнозинство има пълноценни личностни форми — форми, които се отличават с индивидуалност, узнаваемост и лична неповторимост.
42:12.11 (483.11) Съюзът на космическия разум и спомагателните духове на разума създава адекватен физически съд за развиващия се човек. Така моронтийният разум индивидуализира моронтийната форма за всички спасени смъртни. Както смъртното тяло е лично и типично за всеки човек, така и моронтийната форма ще бъде във висша степен индивидуална и в равна степен типична за господстващия в нея съзидателен разум. Две които и да са моронтийни форми не са по-подобни една на друга, отколкото които и да са две човешки тела. Управляващите Моронтийната Енергия осигуряват — и съпровождащите серафими предоставят — недиференциран моронтиен материал, подходящ за моронтиен живот. А след моронтийния живот ще се окаже, че и духовните форми са толкова разнообразни и характерни за изпълващите тези форми и притежаващи духовен разум същества.
42:12.12 (483.12) Намирайки се в материалния свят, вие предполагате, че в тялото има дух, а ние смятаме, че духът има тяло. Материалните очи са наистина прозорци на родената в духа душа. Духът е архитектът, разумът — строителят, тялото — материалната постройка.
42:12.13 (484.1) Физическата, духовна и интелектуална енергия — като такива и в чист вид, не взаимодействат напълно като актуални същности на физическите вселени. В Рая всичките три енергии са равноправни, в Хавона — координирани, докато на вселенските нива на крайна дейност неизбежно трябва да се осъществи среща с всички варианти на материалното, интелектуално и духовно господство. В неличностните ситуации на времето и пространството физическата енергия изглежда преобладаваща, но заедно с това изглежда, че колкото функцията на духовния разум е по-близо до божествеността на замисъла и върховните действия, толкова по-голямо става преобладаването на духовния аспект, и че на пределно ниво господството на духовния разум може да стане почти пълно. На абсолютното ниво духът несъмнено доминира. Започвайки с това ниво и придвижвайки се навън през вселените на времето и пространството, където и да съществува божествена духовна реалност, където и да действа истински духовен разум, съществува тенденцията към създаване на материален или физически дубликат на тази духовна реалност.
42:12.14 (484.2) Духът е съзидателната реалност; физическият дубликат е пространствено-времевото отражение на духовната реалност, физическият отзвук на съзидателното действие на духа-разум.
42:12.15 (484.3) Разумът повсеместно господства над материята точно така, както той, на свой ред, се подчинява на пределното свръхуправление на духа. Що се отнася до смъртния човек, само такъв разум, който доброволно подчинява себе си на ръководството на духа, може да се надява да преживее смъртното пространствено-времево съществуване като безсмъртно дете на вечния духовен свят на Върховния, Пределния и Абсолютния: Безкрайния.
42:12.16 (484.4) [Представено от Могъщ Посланик, изпълняващ своите задължения в Небадон, а също и по молба на Гавраил.]
Книгата Урантия
Документ 43
43:0.1 (485.1) УРАНТИЯ обикновено се означава като 606 -ия свят на Сатания в Норлатиадек на Небадон, което означава шестстотин и шестия обитаем свят на локалната система Сатания, разположен в съзвездието Норлатиадек — едно от стоте съзвездия на локалната вселена Небадон. Тъй като съзвездията са основни структурни единици на локалните вселени, управителите на съзвездия свързват системите на обитаемите светове с намиращата се в Салвингтон централна административна единица на локалната вселена и чрез системата за отразяване — със свръхвселенското управление на Извечно Древните на Уверса.
43:0.2 (485.2) Правителството на вашето съзвездие заема група от 771 архитектурни сфери, централната и най-голямата от които е Едемия — местонахождението на администрацията на Бащите на Съзвездия, Всевишните на Норлатиадек. Самата Едемия е приблизително сто пъти по-голяма от вашия свят. Седемдесетте основни сфери, обкръжаващи Едемия, превишават около десет пъти по своя размер Урантия, докато всеки от десетте спътника, въртящи се около всеки от тези седемдесет свята, е съизмерим с Урантия. По своите размери тези 771 архитектурни сфери са напълно сравними с аналогичните сфери на другите съзвездия.
43:0.3 (485.3) На Едемия е приета салвингтонската система за изчисляване на времето и измерване на разстоянието, а столичните светове на съзвездия, подобно на сферите на вселенската столица, са напълно осигурени с всички категории небесни разумни същества. Като цяло в тези личности има много общо с онези, които бяха описани във връзка с администрацията на вселената.
43:0.4 (485.4) В служба на съзвездието се назначават старшите серафими — третият чин ангели на локалната вселена. Те устройват своите центрове в столичните сфери и оказват всестранна помощ на обкръжаващите светове за моронтийно образование. Седемдесетте големи сфери на Норлатиадек, заедно с останалите по-малки спътника, са населени с унивитати — постоянните обитатели на съзвездието. Всички тези архитектурни светове изцяло се управляват от различни групи местни живи същества, които в голямата си част са неразкрити, но включват умелите спиронги и възхитителните спорнаги. Съвпадайки със средната фаза от моронтийната подготовка, моронтийният живот в съзвездията — както можете да се досетите — е толкова типичен, колкото и идеален.
43:1.1 (485.5) Едемия изобилства с пленителни високи плата — обширни възвишения от физическо вещество, увенчани с моронтиен живот и покрити с духовна слава, но тук няма островърхи планински вериги, каквито се срещат на Урантия. Десетки хиляди искрящи езера се съединяват с много хиляди ручеи, но в този свят няма нито големи океани, нито буйни реки. Повърхностни води няма само в платата.
43:1.2 (486.1) Водата на Едемия и сходните архитектурни сфери с нищо не се отличава от водата на еволюционните планети. Водните системи на такива сфери са както повърхностни, така и подземни, при което се извършва постоянна циркулация на влагата. Използвайки различни водни пътища, може да се извърши околосветско пътешествие около Едемия, макар че основният начин е придвижване по въздуха. Духовните същества, естествено, се преместват над повърхността на сферата, докато моронтийните и материални същества използват материални и полуматериални средства за придвижване по въздуха.
43:1.3 (486.2) Едемия и свързаните с нея светове притежават истинска атмосфера — обикновено смес от три газа, характерни за такива архитектурни творения и включващи два елемента урантийска атмосфера плюс моронтиен газ, годен за дишането на моронтийни създания. Но макар тази атмосфера да е едновременно материална и моронтийна, в нея няма бури и урагани, нито лято или зима. Отсъствието на атмосферни пертурбации и сезонни колебания позволява да се украси цялата повърхност на тези специално създадени светове.
43:1.4 (486.3) Платата на Едемия представляват величествен физически ландшафт, чиято красота подчертава безкрайното богатство на живота с множество форми на цялото му пространство. С изключение на неголемия брой особени структури, тези плата не съдържат нищо ръкотворно. Материалните и моронтийни украшения са ограничени в жилищните райони. По-ниските възвишения са предназначени за специални резиденции и са изискано украсени както с биологични, така и с моронтийни произведения на изкуството.
43:1.5 (486.4) На върха на седмата планинска верига се намират залите за възкресение на Едемия, където се пробуждат смъртните от вторичния модифициран тип възвисяване. Тези покои, където се извършва възстановяването на създания, се намират под наблюдение на Мелхиседек. На първата от приемните сфери на Едемия (както и на планетата на Мелхиседек близо до Салвингтон) също има специални зали за възкресение, където се възстановяват смъртните от модифицирания тип възход.
43:1.6 (486.5) Освен това Мелхиседек поддържат на Едемия и два специални колежа. Единият от тях, извънредният, е посветен на изучаването на проблемите, възникнали в резултат на бунта в Сатания. Другият — посвещенческото училище, е определен за подробно изучаване на новите проблеми, произтичащи от факта, че Михаил е извършил своето завършващо посвещение в един от световете на Норлатиадек. Този втори колеж е бил учреден преди почти четиридесет хиляди години, веднага след обявяването от страна на Михаил на това, че Урантия е избрана като място за неговото заключително посвещение.
43:1.7 (486.6) Стъкленото море — приемната област на Едемия, се намира редом с административния център в обкръжението на амфитеатър от резиденции. Около тази област са разположени центровете за управление на седемдесетте сектора на живота на съзвездието. Половината от територията на Едемия е разделена на седемдесет триъгълни секции, границите на които се събират в зданията на централните управления на съответните сектори. Останалата част от тази сфера представлява един огромен естествен парк — Божиите градини.
43:1.8 (486.7) Макар че в течение на периодическите си посещения на Едемия вие ще можете безпрепятствено да разглеждате цялата планета, голяма част от своето време ще прекарвате в административния триъгълник, чийто номер съответства на номера на вашия обителски свят. Вас винаги ще се радват да ви видят като наблюдател в законодателните асамблеи.
43:1.9 (486.8) Моронтийната област, определена за намиращите се на Едемия възходящи смъртни, е ограничена в средната област на тридесет и петия триъгълник, който е в съседство с резиденцията на завършващите, разположена в тридесет и шестия триъгълник. Главната резиденция на унивитатите заема колосалната област в средния регион на тридесет и четвъртия триъгълник и граничи с местната област за моронтийни жители. Както е видно от това планиране, предвидено е разполагането на минимум седемдесет основни типа небесен живот, при което всяка от тези седемдесет триъгълни области се съотнася с една от седемдесетте големи сфери за моронтийно образование.
43:1.10 (487.1) Стъкленото море на Едемия представлява огромен кръгообразен кристал с окръжност около сто и шестдесет километра и около петдесет километра дълбочина. Този величествен кристал служи като поле за приземяване за всички транспортни серафими и други същества, които пребивават извън пределите на сферата; подобно стъклено море значително облекчава кацането на транспортните серафими.
43:1.11 (487.2) Кристално поле от такъв тип се среща почти във всички архитектурни светове; и освен декоративно то има също така и много други предназначения, тъй като се използва за запознаване на събиращите се тук групи със свръхвселенското отразяване и като един от факторите в метода за трансформация на енергията, който се използва за изменение на токовете на пространството и за адаптация на другите входящи потоци физическа енергия.
43:2.1 (487.3) Съзвездията са автономните образувания на локалната вселена, при което всяко съзвездие се управлява в съответствие със своите собствени закони. Докато вселенските дела се гледат в съдилищата на Небадон, всички вътрешни въпроси се разглеждат съгласно законите, приети в съответното съзвездие. Тези юридически декрети на Салвингтон, заедно със законодателните актове на съзвездието, се изпълняват от управляващите локалните системи.
43:2.2 (487.4) По такъв начин съзвездията функционират като законодателни или законотворчески структурни единици, докато локалните системи действат като изпълнителни единици, провеждащи законите в живота. Висшата съдебна и координационна власт принадлежи на салвингтонското правителство.
43:2.3 (487.5) Макар върховната съдебна функция да се отнася към централното управление на локалната вселена, в столицата на всяко съзвездие се намират по две спомагателни, но важни съдилища: съветът на Мелхиседек и съдът на Всевишния.
43:2.4 (487.6) Всички съдебни проблеми в началото се разглеждат в съвета на Мелхиседек. Дванадесет представители на тази категория, получили в миналото необходимия опит на еволюционните планети и в столичните светове на системите, имат правото да изучават показанията, да систематизират жалбите и да формулират предварителните заключения, които се предават в съда на Всевишния — управляващия Баща на Съзвездието. Смъртните са представени в този последен съд от седем съдии, всеки от които е възходящ смъртен. Колкото по-високо се възвисявате във вселената, толкова по-голяма е вероятността за това, че ваши съдии ще бъдат подобни на вас същества.
43:2.5 (487.7) Законодателният орган на съзвездието е разделен на три групи. Законотворческата програма на съзвездието се формира в долната палата на възходящите създания — група, ръководена от завършил и състояща се от хиляди смъртни представители. Всяка система издига в тази съвещателна асамблея по десет представителя. В Едемия този орган понастоящем не е в пълен състав.
43:2.6 (487.8) Средната палата законодатели се състои от серафимите и техните партньори, други деца на Майчинския Дух на локалната вселена. Тази група наброява сто същества и се назначава от висшестоящи личности, които възглавяват различните видове дейност на такива същества при изпълнението от тях на функции в пределите на съзвездието.
43:2.7 (488.1) Съвещателният, или върховен, орган на законодателите на съзвездието се състои от палатата на перовете — палатата на божествените Синове. Този корпус се избира от Всевишните Бащи и наброява десет члена. Само Синове, притежаващи особен опит, имат право да служат в тази върховна палата. Задачата на тази група е събиране на данни и икономия на време, което носи голяма полза и на двете низши палати на законодателната асамблея.
43:2.8 (488.2) Обединеният съвет на законодателите се състои от трима представителя от всяка отделна палата на съвещателната асамблея на съзвездието и се възглавява от управляващите младши Всевишни. Тази група утвърждава окончателната форма на всички актове и санкционира тяхното обнародване с помощта на оповестители. Утвърждаването на тази върховна комисия снабдява законодателните актове със силата на закона на съзвездието; нейните постановления са окончателни. Законодателните решения на Едемия са основен закон за целия Норлатиадек.
43:3.1 (488.3) Управителите на съзвездията се отнасят към синовете на локалната вселена от категорията на Ворондадек. Когато тези синове ги изпращат във вселената за активно служене като управители на съзвездия или в друго свойство, те са известни като Всевишни, тъй като от всички категории Божии Синове на Локалната Вселена те въплъщават върховната административна мъдрост в съчетание с най-далновидната и разумна преданост. Тяхната лична честност и преданост към своята група никога не са предизвиквали съмнения; в Небадон не са известни случаи на проявяване на недоволство от страна на Синовете-Ворондадек.
43:3.2 (488.4) Във всяко от съзвездията на Небадон Гавраил изпраща минимум трима синове-Ворондадек като Всевишни. Главата на такова трио е известен като Баща на Съзвездието, а двамата негови партньори — като старши Всевишен и младши Всевишен. Бащата на съзвездието управлява в течение на десет хиляди стандартни години /приблизително 50 000 урантийски години/ след службата като младши и старши партньори с еднакви по продължителност периоди от време.
43:3.3 (488.5) Псалмопевецът е знаел, че Едемия се управлява от трима Бащи на Съзвездието; затова той е говорел за техните обители в множествено число: „Има река, чиито потоци носят радост в града Божий, най-святото място в жилищата на Всевишните.“
43:3.4 (488.6) От векове на Урантия цари огромна бъркотия по отношение на различните вселенски управители. Много късни учители са смесвали своите неясни и неопределени племенни божества с Всевишните Бащи. Още по-късно древните евреи са обединили всички тези небесни управители в съставно Божество. Един от учителите е разбирал, че Всевишните не са Върховните Управители, тъй като е казал: „Живеещият в тайната обител на Всевишния пребивава в сянката на Всемогъщия.“ В писмените паметници на Урантия понякога е много трудно да се разбере кого именно се има предвид под названието „Всевишен“. Но Даниил добре е разбирал тези неща. Той е казал: „Всевишният управлява над царството на хората и го дава на когото желае.“
43:3.5 (488.7) Бащите на Съзвездията почти не се занимават с индивидите на обитаемите планети, но те са тясно свързани със законодателните и законотворчески функции на съзвездията, които имат такова огромно значение за всяка смъртна раса и национална група от обитаемите светове.
43:3.6 (489.1) Макар режимът на съзвездието да заема промеждутъчно положение между вас и администрацията на вселената, обикновено като индивиди вие почти няма да бъдете свързани с правителството на съзвездието. В нормални обстоятелства средоточие на вашите основни интереси би била локалната система Сатания, но предвид някои условия, възникнали в системата и на планетата вследствие бунта на Луцифер, временно е установена тясна връзка на Урантия с управителите на съзвездията.
43:3.7 (489.2) След отстъпничеството на Луцифер Всевишните на Едемия са поели върху себе си част от бремето на планетарното управление във въстаналите светове. Те продължават да осъществяват тази власт и Извечно Древните вече отдавна са одобрили това предаване на контрол над тези заблудили се светове. Те несъмнено ще се ползват и по-нататък от така поетите пълномощия дотогава, докато е жив Луцифер. В обичайните условия, съществуващи в една лоялна система, тази власт в значителна степен се поверява на Властелина на Системата.
43:3.8 (489.3) Има и друга причина за особената връзка на Урантия с Всевишните. Когато Михаил, Синът-Създател, е изпълнявал своята завършваща посвещенческа мисия, приемникът на Луцифер не е притежавал цялата пълнота на властта в локалната система, вследствие на което всички урантийски събития, имащи отношение към Посвещението на Михаил, са се контролирали непосредствено от Всевишните на Норлатиадек.
43:4.1 (489.4) Най-свещената съборна планина е обителта на Извечно Верния — действащ на Едемия като представител на Райската Троица.
43:4.2 (489.5) Извечно Верният е Троичен Син на Рая и пребивава на Едемия като личен представител на Емануил от времето на създаване на този столичен свят. Извечно Верният е неизменната дясна ръка на Бащите на Съзвездието, изпълнявайки функцията на съветник, но предлага своите съвети само тогава, когато му ги поискат. Върховните Райски Синове участват във вземането на решенията по делата на локалната вселена само в отговор на молбата на действащите управители на такива владения. Но за Всевишните на съзвездията Извечно Верният има такова значение, каквото има Извечно Единният за Сина-Създател.
43:4.3 (489.6) Резиденцията на Извечно Верния на Едемия представлява център на Райската система за извънвселенска връзка и информация в даденото съзвездие. В сътрудничество с Извечно Единния, изпълняващ функцията на наблюдател, тези Троични Синове, със своя персонал от хавонски и Райски личности, поддържат пряка и постоянна връзка със своята категория във всички вселени — чак до Хавона и Рая.
43:4.4 (489.7) Най-свещената планина се отличава с възвишена красота и великолепна подредба, но самата резиденция на Райския Син е скромна в сравнение с централната обител на Всевишните и обкръжаващите я седемдесет съоръжения, съставляващи жилищния комплекс на Синовете-Ворондадек. Тази подредба и предназначение е изключително жилищна и е напълно отделена от огромните строежи на административния център, където се водят делата на съзвездието.
43:4.5 (489.8) Резиденцията на Извечно Верния е известна като „планина на Райския събор“, намира се на север от резиденцията на Всевишните. Тук, на това свещено плато периодически се събират възходящи смъртни, за да чуят разказите на този Райски Син за дългото и увлекателно пътешествие на еволюиращите смъртни през милиардите съвършени светове на Хавона и по-нататък — към неописуемото блаженство на Рая. Именно на тези особени плата моронтийните смъртни изцяло се запознават с различни групи личности, произхождащи от централната вселена.
43:4.6 (490.1) Заявявайки своите претенции за разширяване на пълномощията, предателят Луцифер, който в своето време е бил властелин на Сатания, се стремял да отстрани от управлението на локалната вселена всички върховни категории синовство. Той обмислял замисъла, казвайки: „Ще поставя своя трон над Синовете Божии; ще възглавя Планинския Събор на север; ще бъда подобен на Всевишен.“
43:4.7 (490.2) Стоте Властелина на Системи периодически се събират на конклавите на Едемия за обсъждане на въпросите, свързани с благосъстоянието на съзвездието. След бунта в Сатания главните метежници имали обичая да се появяват на тези съвети в Едемия така, както и преди. Едва след посвещението на Михаил на Урантия и последващото приемане върху себе си на неограничените пълномощия по цялата Небадон се появила възможността да се сложи край на тази високомерна наглост. От този ден нататък тези подстрекатели към греха никога не са допускани в състоялите се на Едемия съвети на Преданите Властелини на Системи.
43:4.8 (490.3) Това, че учителите от древността са знаели за това, е видно от следващия откъс: „Дойде денят за Синовете Божии да се представят пред Всевишните и Сатаната дойде заедно с тях.“ Това е констатация на факта, независимо в каква връзка се привежда.
43:4.9 (490.4) От времето на триумфа на Христос целият Норлатиадек се очиства от греха и метежниците. Известно време преди смъртта на Михаил в плът съюзникът на падналия Луцифер — Сатана, се постарал да посети един от тези конклави на Едемия, но отрицателното отношение към главните метежници придобило толкова всеобщ характер, че практически в цялата вселена не се намерило съчувствие за тях и това сринало опората под краката на тези противници от Сатания. Когато пред злото са затворени всички врати, изчезва и възможността за извършване на грях. Сърцата на цялата Едемия се затворили за Сатана; той е бил единодушно отхвърлен от събралите се Властелини на Системи и именно в това време Синът Човешки „видя Сатаната да пада от небето като светкавица“.
43:4.10 (490.5) От времето на бунта на Луцифер близо до резиденцията на Извечно Верния се появил нов строеж. Това временно съоръжение е резиденция на Всевишния, поддържащ тясна връзка с Райския Син като помощник на правителството на съзвездието по всички въпроси, които се отнасят до линията на поведение и отношенията на Синовете от категорията на „Извечните“ към греха и бунта.
43:5.1 (490.6) Ротацията на Всевишните на Едемия е била преустановена по време на бунта на Луцифер. Понастоящем нас ни управляват тези личности, които са изпълнявали своите задължения в онова време. Ние предполагаме, че съставът на управителите ще остане неизменен чак до окончателното избавяне от Луцифер и неговите съучастници.
43:5.2 (490.7) Заедно с това днешното правителство на съзвездието е било разширено до дванадесет Сина от категорията на Ворондадек:
43:5.3 (490.8) 1. Бащата на Съзвездието. Днешният Всевишен управител на Норлатиадек е 617 318 -ият член на небадонската група на Ворондадек. До поемането на своите задължения в Едемия той вече е притежавал опита на служенето в много съзвездия по цялата наша локална вселена.
43:5.4 (490.9) 2. Старшият Всевишен партньор.
43:5.5 (491.1) 3. Младшият Всевишен партньор.
43:5.6 (491.2) 4. Всевишният съветник, личен представител на Михаил след постигането от него на статута на Син-Владетел.
43:5.7 (491.3) 5. Всевишният изпълнител — личен представител на Гавраил, намиращ се на Едемия от времето на бунта на Луцифер.
43:5.8 (491.4) 6. Всевишният глава на планетарните наблюдатели — ръководител на наблюдателите от категорията на Ворондадек, намиращи се в изолираните светове на Сатания.
43:5.9 (491.5) 7. Всевишният арбитър — Син-Ворондадек, на когото е възложено задължението за регулиране на всички предизвикани от бунта трудности в пределите на съзвездието.
43:5.10 (491.6) 8. Всевишният извънреден разпоредител — Син-Ворондадек, на когото е поръчано приспособяването на извънредните законодателни актове на Норлатиадек за световете, изолирани вследствие бунта.
43:5.11 (491.7) 9. Всевишният посредник — Син-Ворондадек, назначен за съгласуване на особените мерки, предизвикани от посвещението на Урантия, с текущото управление на съзвездието. Някои действия на архангелите и многобройните други форми на необичайно служене на Урантия, а също и особената дейност на Ярките Вечерни Звезди в Йерусем, правят необходимо функционирането на този Син.
43:5.12 (491.8) 10. Всевишният съдия-адвокат — глава на извънредния трибунал, посветен на решаването на особените проблеми на Норлатиадек, възникнали вследствие объркването, причина за което е станал бунтът в Сатания.
43:5.13 (491.9) 11. Всевишният свързан — Синът-Ворондадек, прикрепен към управителите на Едемия, но изпратен като специален съветник в разпореждане на Извечно Верния за избиране на най-добрия път за решаване на проблемите на бунта и нелоялността на създанията.
43:5.14 (491.10) 12. Всевишният ръководител — президент на извънредния съвет на Едемия. Всички личности, назначени в Норлатиадек в резултат от бунта в Сатания, влизат в състава на извънредния съвет, а техният глава е изключително опитен Син-Ворондадек.
43:5.15 (491.11) Освен това тук не са отчетени многобройните Ворондадек — посланици на съзвездия в Небадон, а също и други Синове, постоянно пребиваващи на Едемия.
43:5.16 (491.12) През цялото време, изминало от бунта на Луцифер, Бащите на Едемия са проявявали особена загриженост за Урантия и за другите изолирани светове на Сатания. Пророкът в древността е видял, че делата на хората се ръководят от Бащите на Съзвездието. „Когато Всевишният разделил земята на народите, когато отделил синовете на Адам, той установил границите на тези народи.“
43:5.17 (491.13) Във всеки поставен под карантина или изолиран свят действа като наблюдател Син-Ворондадек. Той не участва в управлението на планетата, с изключение на тези случаи, когато Бащата на Съзвездието му заповядва да се намеси в делата на народите. В действителност именно този Всевишен наблюдател „управлява царството на хората“. Урантия е един от изолираните светове на Норлатиадек и наблюдаващ Ворондадек се намира на планетата още от времето на предателството на Калигастия. Когато Макивента Мелхиседек се намирал на Урантия в полуматериална форма, той почтително отдавал дължимото на служещия в това време Всевишен наблюдател, за което свидетелства следният запис: «И Мелхиседек, царят Салимски, беше свещеник на Всевишния.“ Мелхиседек разказа на Авраам за отношението към него на този Всевишен наблюдател, казвайки: „И благословен да е Всевишният, който е предал враговете твои в ръцете ти.“
43:6.1 (492.1) Ако столиците на системата по особен начин са украсени с материални и неорганични съоръжения, а централният свят на вселената повече отразява духовното великолепие, то столиците на съзвездията са върховете на моронтийната дейност и живи украшения. В столичния свят на съзвездията обикновено се използват живи украшения и именно това преобладаване на живота — ботаническата художественост, обяснява защо тези светове се наричат „Божиите градини“.
43:6.2 (492.2) Около половината от повърхността на Едемия е покрита с изумителните градини на Всевишните; тези градини се отнасят към числото на най-очарователните моронтийни творения на локалната вселена. Именно затова необичайно красивите места в обитаемите светове на Норлатиадек толкова често се наричат „Едемски градини“.
43:6.3 (492.3) В централната част на тази великолепна градина се намира светинята на Всевишните. Изглежда, авторът на псалми е знаел това, тъй като е написал: „На хълма на Всевишните кой може да се изкачи? В светинята кой може да се окаже? Само тези, които не са сторили зло, които са с чисто сърце, които не са се възгордели и не са се клели напразно.“ Всеки десети ден на отдих жителите на Едемия, начело с Всевишните, се събират при тази светиня в боготворящо съзерцание на Бог-Върховния.
43:6.4 (492.4) В архитектурните светове се използват десет форми на материален живот. На Урантия има растителен и животински живот, но в такива светове като Едемия съществуват десет типа материални категории живот. Ако вие можехте да видите тези десет типа едемски живот, веднага бихте определили първите три като растителни, а последните три като животински типове, но бихте били съвършено неспособни да разберете природата на промеждутъчните четири групи от тези изключително разнообразни и пленителни форми на живот.
43:6.5 (492.5) Даже чисто животинският живот съществено се отличава от съответния живот в еволюционните светове — дотолкова, че е съвършено невъзможно да опишем на смъртния разум уникалния характер и кроткия нрав на тези неговорещи създания. Съществуват хиляди и хиляди живи същества, абсолютно недостъпни за вашето въображение. Целият животински свят се намира на изцяло друго ниво в сравнение с примитивните животни на еволюционните планети. Но целият животински живот е изключително разумен и във висша степен полезен и всички тези разнообразни видове се отличават с поразителна кротост и трогателна общителност. В архитектурните светове напълно отсъстват плътоядни създания; в цялата Едемия няма абсолютно нищо, което би могло да застави някое живо същество да изпита страх.
43:6.6 (492.6) Растителният живот също съществено се отличава от растителния живот на Урантия и се състои както от материални, така и от моронтийни разновидности. Материалната растителност има характерен зелен цвят, а моронтийният еквивалентен растителен живот — виолетов или светло-лилав цвят с различен оттенък и отражение. Тази моронтийна флора е чисто енергийна растителност; тя се употребява за храна без остатък.
43:6.7 (492.7) Снабдени с десет типа физически живот (без да смятаме моронтийните разновидности), тези архитектурни светове предоставят огромни възможности за биологично украсяване на ландшафта, а също и на материалните и моронтийни конструкции. Небесните творци ръководят местните спорнаги, които много се трудят над създаването на ботаническа украса и ботанически украшения. Докато вашите художници за изобразяване на своите представи са длъжни да прибягват към застинали краски и безжизнен мрамор, небесните творци и унивитатите по-често използват живи материали, позволяващи им да изразяват идеи и да представят своите идеали.
43:6.8 (493.1) Ако харесвате цветята, храстите и дърветата на Урантия, то вие ще се наслаждавате на ботаническата красота и растителното великолепие на божествените градини на Едемия. Но моите способности на разказвач са недостатъчни, за да създам на смъртния разум адекватна представа за тези красоти на небесните светове. Наистина, очите не са виждали такова великолепие, което ви очаква след пристигането ви в тези светове, където продължава непознатото пътешествие — възходът на смъртните.
43:7.1 (493.2) Унивитатите са постоянните жители на Едемия и свързаните с нея светове, при което под тяхно наблюдение се намират всичките седемстотин и седемдесет свята, обкръжаващи столицата на съзвездието. Тези деца на Сина-Създател и Съзидателния Дух се въплъщават в промеждутъчната плоскост на битието, отделяща материалното от духовното, но те не са моронтийни създания. Странстващите от седемдесетте големи сфери на Едемия имат различни зрими форми, а моронтийните форми на моронтийните смъртни биват настройвани за привеждане в съответствие с възходящата скáла на унивитатите при всяко преселване от една сфера на Едемия на друга при успешното им придвижване от първия свят към седемдесетия.
43:7.2 (493.3) Духовно всички унивитати са еднакви; интелектуално всичките са различни, както и смъртните; по своята форма те много напомнят моронтийния стадий на съществуване и са създадени за функциониране в седемдесетте различни категории личности. Всяка от тези категории унивитати проявява десет основни разновидности на интелектуална дейност и всеки от тези различни интелектуални типове възглавява специалните училища за възпитание и култура на постепенната професионална или практическа социализация на един от десетте спътника, въртящи се около всеки голям свят на Едемия.
43:7.3 (493.4) Тези седемстотин по-малки свята са технически сфери, даващи практически знания за функционирането на цялата локална вселена; тези сфери са открити за всички класове разумни създания. Тези образователни училища, създаващи специални навици и даващи технически знания, са предназначени не само за възходящи смъртни, макар групата моронтийни студенти значително да превъзхожда по численост всички останали групи, които посещават тези курсове. След като ви приемат във всеки от седемдесетте големи свята на социална култура, за вас веднага ще бъде открит достъпът до всеки от десетте обкръжаващи спътника.
43:7.4 (493.5) В различните доброволчески колонии възходящите моронтийни смъртни преобладават сред управляващите реверсията, но унивитатите образуват най-голямата група, свързана с небадонския корпус небесни творци. В цялата Орвонтон нито едно извънхавонско същество, освен уверските абандонтери, не може да се сравни с унивитатите по художествено майсторство, социална приспособимост и координационни способности.
43:7.5 (493.6) Строго погледнато, тези обитатели на съзвездия не са членове на корпуса на творците, но те широко сътрудничат с всички групи и правят много за това, да превърнат световете на съзвездията в главни сфери за въплъщение на великолепните артистични възможности на преходната култура. Те не действат отвъд пределите на централните светове на съзвездието.
43:8.1 (493.7) Физическите данни на Едемия и обкръжаващите я сфери са близки до съвършенството; по духовно величие тези светове едва ли могат да се сравнят със сферите на Салвингтон, но те далеч превъзхождат великолепните образователни светове на Йерусем. Всички сфери на Едемия се захранват с енергия непосредствено от пространствените токове на вселената, а техните огромни енергийни системи — както материални, така и моронтийни, умело се контролират и разпределят от центровете на съзвездията, подпомагани от квалифицирания корпус на Главните Физически Регулатори и Управляващите Моронтийна Енергия.
43:8.2 (494.1) Времето, прекарано в седемдесетте образователни свята за преходна моронтийна култура, обхващащи едемския тип възход, е най-установеният период в продължение на целия път на възходящия смъртен чак до придобиването на статут на завършващ; това действително е типичният моронтиен живот. Макар че при всеки преход от един голям свят за култура в друг бивате наново настройвани, вие си запазвате същото моронтийно тяло и тези периоди не се съпровождат с безсъзнателно състояние.
43:8.3 (494.2) Вашето пребиваване на Едемия и обединените с нея сфери ще премине под знака на овладяването на груповата етика — тайната на приятните и полезни взаимоотношения между различните вселенски и свръхвселенски категории разумни личности.
43:8.4 (494.3) В обителските светове вие сте завършили обединението на еволюиращата смъртна личност; в столицата на системата сте постигнали гражданство на Йерусем и готовността да подложите своето „аз“ на дисциплиниращото въздействие на съвместната дейност и съгласуваните начинания; а сега — в образователните светове на съзвездието, ви предстои да се сдобиете с неподправена социализация на своята формираща се моронтийна личност. Постигането на тази възвишена култура се заключава в умението:
43:8.5 (494.4) 1. Щастливо да живеете и продуктивно да се трудите заедно с десет различни моронтийци при обединението на десет такива групи във формирования по сто същества и по-нататък в корпуси по хиляда създания.
43:8.6 (494.5) 2. С радост да живеете и охотно да сътрудничите с десет унивитати, които, макар и интелектуално близки до моронтийните същества, напълно се отличават от тях във всичко останало. След това, действайки в тази група от десет създания, вие трябва да се научите да координирате своите действия с десет други семейства, които на свой ред се обединяват в корпус от хиляда унивитати.
43:8.7 (494.6) 3. Да се стремите да постигате едновременна съгласуваност както със събратята си-моронтийци, така и с приемащите ви унивитати. Да придобивате способност доброволно и ефективно да взаимодействате с вашата собствена категория същества в тясно работно сътрудничество с отчасти неприличаща на вас група разумни създания.
43:8.8 (494.7) 4. Да общувате както с подобни, така и с неподобни на вас същества, да постигате интелектуална хармония и функционална адаптация по отношение на двете групи партньори.
43:8.9 (494.8) 5. Сдобивайки се с удовлетворителна социализация на личността на интелектуално и функционално нива, да продължавате да усъвършенствате умението да живеете в тесен контакт с подобни и с малко по-различни същества, все повече избавяйки се от раздразнителността и чувството на обида. Придобиването на последното качество в значителна степен се подпомага от управляващите реверсията, организиращи групови игрови дейности.
43:8.10 (494.9) 6. Да съгласувате всички тези разнообразни методи на социализация, сдобивайки се с все по-голямата координираност на възходящия към Рая път; да задълбочавате вселенската проницателност за сметка на задълбочено постигане на смисъла на вечните цели, таящи се в тези привидно незначителни пространствено-времеви дейности.
43:8.11 (494.10) 7. И след това да увенчавате целия този процес на социализация на много нива и едновременно да повишавате духовната проницателност в тази степен, в която тя усъвършенства всички страни на личността — чрез духовно единение по групи и моронтийна координация. Интелектуалното, социално и духовно партньорство на две смъртни същества не просто удвоява техните потенциални възможности за лични постижения и изпълнения във вселената, а ги повишава почти четворно.
43:8.12 (495.1) Ние изобразихме социализацията на Едемия като обединение на моронтийния смъртен със семейна група унивитати, състояща се от десет различни по своя интелект индивида, паралелно с аналогично обединение с десет такива моронтийци. Но в първите седем големи свята с десет унивитати живее само един възходящ смъртен. Във втората група от седем големи свята заедно с всяка местна група от десет унивитата живеят двама смъртни — и така нататък, чак до последната група от седем големи сфери, където с десет унивитати се настаняват десет моронтийни същества. Научавайки се по-успешно да общувате с унивитатите, вие ще се ползвате от тази усъвършенствана етика в отношенията със своите събратя — моронтийните прогресори.
43:8.13 (495.2) Като възходящи смъртни вие ще получите удоволствие от пребиваването в световете на прогреса на Едемия, но няма да изпитате този личен трепет, с който се съпровожда вашето първо чувство на удовлетворение при съприкосновение с вселенските дела в столицата на системата или при прощаването си с тези реалности в заключителните светове на вселенската столица.
43:9.1 (495.3) След като завършат своето образование в седемдесетия свят, възходящите смъртни се заселват на Едемия. Сега възходящите създания могат за пръв път да вземат участие в „съборите на ангелите“ и да чуят разказа за техния далечен път от устата на Извечно Верния — първата от срещнатите от тях Върховни Личности с троичен произход.
43:9.2 (495.4) За моронтийните прогресори цялото пребиваване в образователните светове на съзвездието, достигащо своя апогей в гражданството на Едемия, е период на неподправено небесно блаженство. В течение на вашето пребиваване в световете на системата вие сте се превръщали от полуживотно в моронтийно създание; били сте повече материални, отколкото духовни. В сферите на Салвингтон ще се превърнете от моронтийно същество в истински дух; ще станете повече духовни, отколкото материални. Но на Едемия възходящите същества се намират на половината път между своите минали и бъдещи състояния, на половината път между еволюционно животно и възходящ дух. По време на цялото ви пребиваване в Едемия и нейните светове вие сте „подобни на ангели“; постоянно прогресирате, но съхранявайки при това общ и характерен моронтиен статут.
43:9.3 (495.5) Пребиваването на възходящия смъртен в съзвездието представлява най-еднородната и устойчива епоха по целия път на моронтийния прогрес. В този опит влиза преддуховната подготовка на възходящите същества в областта на социализацията. Тя е аналогична на предзавършителския духовен опит на Хавона и предабсонитната подготовка в Рая.
43:9.4 (495.6) На Едемия възходящите смъртни са заети главно с изпълнението на задачите в населените с унивитати седемдесет свята за постепенна подготовка. Освен това те изпълняват различни задължения на самата Едемия — основно в рамките на програмата на съзвездието по отношение на груповото, расово, национално и планетарно благосъстояние. Всевишните не са свързани непосредствено с индивидуалния прогрес в обитаемите светове; те управляват в царствата на хората, а не в сърцата на индивидите.
43:9.5 (495.7) И в този ден, когато бъдете готови да напуснете Едемия и да застанете на салвингтонския път, вие ще се спрете и ще обгърнете с поглед една от най-прекрасните и живителни от всички образователни епохи, които се намират от тази страна на Рая. Но славата ú само ще укрепва при вашия възход към центъра и при придобиването от вас на все по-голяма способност за разширяване на осъзнаването на божествените значения и духовните ценности.
43:9.6 (496.1) [Подготвено от Малаватия Мелхиседек.]
Книгата Урантия
Документ 44
44:0.1 (497.1) СРЕД обитателите на доброволческите колонии в различните регионални и вселенските столични светове има уникална смесена категория личности, наричани небесни творци. Тези същества са изкусни художници и творци от моронтийните и по-низшите духовни сфери. Те представляват духовните и полудуховни същества, които се занимават със създаването на моронтийна украса и духовни украшения. Такива творци се разпределят по цялата голяма вселена — в столичните светове на свръхвселените, локалните вселени, съзвездията и системите, също както и във всички сфери, утвърдили се в светлината и живота. Но като основна арена за тяхната дейност служат съзвездията и на първо място — седемстотин и седемдесетте свята, обкръжаващи всяка столична сфера.
44:0.2 (497.2) Макар че техният труд вероятно е практически недостъпен за материалния ра-зум, необходимо е да разбирате, че на моронтийните и духовни светове са присъщи висшето изкуство и небесната култура.
44:0.3 (497.3) Небесните творци не се създават като такива; тази категория е образувана от преминали през подбор същества и тя се състои от учители — странстващите на централната вселена, а също така техните ученици, доброволно изявили желание и набрани от числото на възходящите смъртни и многобройни други небесни групи. Някога изначалният просветителски корпус на тези творци е бил учреден от Безкрайния Дух съвместно със Семейството на Главните Духове и се е състоял от седем хиляди хавонски възпитатели, по хиляда за всеки от седемте типа творци. От това начално ядро в продължение на векове се е образувал блестящ отряд талантливи труженици в духовната и моронтийната области.
44:0.4 (497.4) Всяка моронтийна личност или духовно същество може да бъде прието в корпуса на небесните творци; това означава, че се приема всяко същество под нивото на вроденото и божествено синовство. При пристигане в моронтийните светове възходящите Божии синове на еволюционните сфери могат да изявят желание да встъпят в корпуса на творците и при достатъчна надареност да изберат този път за повече или по-малко продължителен период от време. Но никой не може да стане член на корпуса на творците за по-малко от хилядолетие — хиляда години от времето на свръхвселената.
44:0.5 (497.5) Всички небесни творци са регистрирани в централния свят на свръхвселената, но техните ръководители са моронтийни управляващи в столиците на локалните вселени. Централният корпус моронтийни управляващи, функциониращ в столичния свят на всяка локална вселена, ги разпределя по седем основни области на дейност:
44:0.6 (497.6) 1. Небесни музиканти.
44:0.7 (497.7) 2. Свещени пресъздаващи.
44:0.8 (497.8) 3. Божествени строители.
44:0.9 (497.9) 4. Регистратори на мисли.
44:0.10 (498.1) 5. Енергийни оператори.
44:0.11 (498.2) 6. Художници и декоратори.
44:0.12 (498.3) 7. Хармонизатори.
44:0.13 (498.4) Първите учители на тези седем групи произхождат от съвършените светове на Хавона и Хавона съдържа еталонитe, а също така и изследванията на еталонитe, всички стадии и форми на духовно майсторство. Макар че пренасянето на изкуства от Хавона в световете на пространството е гигантска задача, от епоха в епоха небесните творци са постигали успех както в техниката, така и в изпълнението. Както и във всички други аспекти на възходящия път, тези, които се сдобият с най-големи успехи в някаква област, трябва постоянно да споделят тези превъзхождащи знания и умения със своите по-малко надарени другари.
44:0.14 (498.5) Вашето първо бегло запознанство с тези привнесени изкуства на Хавона ще стане в обителските светове и тяхната красота, а също и вашето осъзнаване на тази красота ще нарастват и ще се усилват дотогава, докато не се окажете в духовните зали на Салвингтон и не видите вдъхновяващите шедьоври на небесните творци на духовните сфери.
44:0.15 (498.6) Цялата тази дейност в моронтийните и духовни светове е реална. За духовните същества светът на духа е реалност. За нас по-нереален е материалният свят. Висшите форми духове свободно преминават през обикновената материя. Висшите духове не реагират на нищо материално, освен на някои основни видове енергия. За материалните същества духовния свят е повече или по-малко нереален; за духовните същества материалният свят е почти напълно нереален, явявайки се само сянка на субстанцията на духовните реалности.
44:0.16 (498.7) С помощта само на духовното зрение аз съм неспособен да видя зданието, в което се превежда и записва настоящото повествувание. Оказалият се редом с мен Божествен Съветник от Уверса още по-лошо вижда тези чисто материални творения. Ние разбираме как тези структури ви изглеждат на вас, единствено гледайки духовния дубликат, представен на нашия разум от един от съпровождащите ни преобразуватели на енергията. За мен, духовното същество, това материално здание, строго казано, не е съвсем реално, но то, разбира се, е твърде реално и полезно за материалните смъртни.
44:0.17 (498.8) Съществуват някои типове същества, способни да виждат реалността на създанията както от духовните, така и от материалните светове. Към този клас принадлежат така наричаните четвърти създания от числото на Хавонските Сервитали и четвъртите създания от категорията на миротворците. Ангелите на времето и пространството са дарени със способност да виждат както духовни, така и материални същества; такава способност притежават и възходящите смъртни след освобождаване от живота в плът. След постигането на по-висши духовни нива възходящите същества придобиват способност да възприемат материалните, моронтийните и духовните реалности.
44:0.18 (498.9) Заедно с мен тук също така се намира и Могъщият Посланик от Уверса — сляло се с Настройчика си възходящо създание, в миналото бивше смъртно същество. Той ви възприема такива, каквито сте, и едновременно с това вижда Единичния Посланик, свръхнафима и други присъстващи небесни същества. В продължение на целия си възходящ път вие никога няма да се лишите от способността да възприемате вашите партньори по минало съществуване. В течение на целия възход към центъра по стъпалата на живота вие винаги ще бъдете способни да познавате своите другари по предишно битие и по-ниски нива на вашия опит и да общувате с тях. Всяко ново превръщане или възкресение ще разширява полето на вашето зрение за още една група духовни същества, ни най-малко не лишавайки ви от способността да познавате своите другари и приятели по минали състояния.
44:0.19 (498.10) В опита на възходящите смъртни всичко това става възможно благодарение на действието на вътрешните Настройчици на Съзнанието. Съхранявайки дубликатите от целия опит на вашия живот, те ви позволяват да бъдете уверени в това, че никога няма да загубите нито едно истинско качество, което някога сте притежавали; и тези Настройчици преминават в живота заедно с вас и като част от вас, в действителност — явявайки се вас.
44:0.20 (499.1) Но аз почти не се надявам на това, че ще мога да предам на материалния разум същността на труда на небесните творци. Аз съм принуден постоянно да извращавам мисълта и да изкривявам езика, опитвайки се да разкрия на смъртния разум реалността на тези моронтийни процеси и около-духовни явления. Вашето съзнание е неспособно да постигне — а вашият език е недостатъчен да предаде — значенията, ценностите и свойствата на тази полудуховна дейност. Продължавайки своя опит да просветя човешкия разум в областта на тези реалности, аз прекрасно разбирам пълната невъзможност да се сдобия с голям успех в подобно начинание.
44:0.21 (499.2) Аз мога само да се опитам да нахвърлям приблизителни паралели между смъртната материална дейност и разнообразните функции на небесните творци. Ако урантийските раси бяха по-развити в изкуството и в другите постижения на културата, то аз бих могъл да отида доста по-далеч, опитвайки се да пренеса човешкия разум от материалния свят в света моронтия. Практически всичко, на което мога да се надявам, е да подчертая факта на реалността на дадените процеси в моронтийните и духовни светове.
44:1.1 (499.3) Вие, със своя ограничен диапазон на смъртния слух, едва ли сте способни да си представите мелодиите на моронтия. Даже в материалния диапазон существуват прекрасни звуци, невъзприемаеми от човешкия слух, без да споменаваме дори за невъобразимото богатство от моронтийна и духовна хармония. Духовните мелодии представляват не материални звукови вълни, а духовни пулсации, възприемани от духа на небесната личност. Широтата на диапазона, душевността на изразяването и величието на изпълнението, свързани с мелодията на сферите, остават изцяло извън пределите на човешкото възприятие. Аз съм виждал как милиони възхитени същества са пребивавали в състояние на възвишен екстаз, докато мелодията на реалията се е изливала върху духовната енергия на небесните кръгове. Тези възхитителни мелодии могат да се транслират в най-далечните ъгълчета на вселената.
44:1.2 (499.4) Небесните музиканти създават небесно благозвучие, използвайки следните духовни сили:
44:1.3 (499.5) 1. Духовен звук — прекъсвания на духовния поток.
44:1.4 (499.6) 2.Духовна светлина — контролът и усилването на светлината на моронтийните и духовните сфери.
44:1.5 (499.7) 3. Енергийни въздействия — мелодия, създавана благодарение на умелото управление на моронтийните и духовните енергии.
44:1.6 (499.8) 4. Цветови симфонии — мелодия на цветовите тонове на моронтия; отнася се към едно от висшите постижения на небесните музиканти.
44:1.7 (499.9) 5. Хармония на взаимосвързаните духове — самото разположение и взаимовръзка на различните категории моронтийни и духовни същества поражда възхитителни мелодии.
44:1.8 (499.10) 6. Мелодия на мислите — духовното мислене може да бъде толкова съвършено, че да проникне в мелодиите на Хавона.
44:1.9 (499.11) 7. Музиката на пространството — при правилна настройка на кръговете на вселенската транслационна служба с тяхна помощ може да се приемат мелодии от другите сфери.
44:1.10 (500.1) Съществуват повече от сто хиляди различни начина за действие със звука, цвета и енергията — методи, аналогични на използването на музикални инструменти от човека. Вашите танцови ансамбли несъмнено отразяват грубите и гротескни опити на материалните създания да се приближат към небесната хармония на подреждането на съществата и разполагането на личностите. Останалите пет форми на моронтийна мелодия не се възприемат от сензорния механизъм на материалните тела.
44:1.11 (500.2) Хармонията, музиката на седемте нива на мелодически връзки е единственият универсален код за духовно общуване. Музиката — в този вид, в който тя се разбира от смъртните на Урантия — достига своето най-висше изражение в школите на Йерусем, столицата на системата, където полуматериалните същества биват обучавани на хармонията на звука. Смъртните не реагират на други форми на моронтийна мелодия и небесна хармония.
44:1.12 (500.3) На Урантия музиката се възприема както физически, така и духовно и вашите музиканти са направили много, за да повдигнат нивото на музикалния вкус от варварската монотонност на далечните предци до висотите на възприемане на звука. Мнозинството от смъртните на Урантия реагират на музиката основно със своите материални мускули, едва откликвайки с разума и духа си, но в продължение на повече от тридесет и пет хиляди години музикалното възприятие непрекъснато се е подобрявало.
44:1.13 (500.4) Мелодичното синкопиране представлява преход от музикалната монотонност на примитивния човек към изразителната хармония и изпълнените със смисъл мелодии на вашите късни музиканти. Ранните ритмически типове стимулират реакцията и музикалното чувство, без да изискват използване на по-високи интелектуални способности за възприемане на хармонията, и по такъв начин са по-често привлекателни за незрелите или духовно лениви индивиди.
44:1.14 (500.5) Най-хубавата музика на Урантия е не повече от слабо ехо на величествените звуци, които създават небесните колеги на вашите музиканти, съхранили само късчета от това моронтийно благозвучие под формата на създадени с обертонове мелодии. Духовно-моронтийната музика нерядко използва всичките седем начина за изразяване и възпроизвеждане, така че човешкият разум е изключително ограничен във всеки опит да сведе тези мелодии на висшите сфери само до музикални тонове. Подобен опит би бил сравним със стремежа да възпроизведеш звученето на огромен оркестър със средствата на само един музикален инструмент.
44:1.15 (500.6) Макар урантийците да са успели да съчинят ред красиви мелодии, в музикално отношение вие значително сте изостанали от много съседни планети в Сатания. Ако само Адам и Ева бяха живи, щяхте да имате истинска музика; но дарът на хармонията, така ярко изразен в тях, е бил дотолкова отслабен от звуците на немузикални тенденции, че в живота на само един смъртен от хиляди съществува донякъде възвишено възприятие на музикалния звук. Но не се отчайвайте: някога на Урантия може да се появи истински музикант и цели народи ще бъдат очаровани от величественото звучене на неговата мелодия. Само един такъв човек ще може завинаги да измени насоката на развитие на цяла нация и даже на целия цивилизован свят. Буквална истина е: „Мелодията има силата да измени света.“ За вечни времена музиката ще остане универсален език на хора, ангели и духове. Хармонията е езикът на Хавона.
44:2.1 (500.7) Смъртният човек може да се надява само на оскъдна и изкривена представа за функциите на свещените пресъздаващи, които аз трябва да се опитам да изобразя с помощта на примитивните и ограничени знаци на вашия материален език. В духовно-моронтийния свят има множество неща с висша ценност — неща, достойни за възпроизвеждане, но неизвестни на Урантия; опит, отнасящ се към тази категория дейност, която едва ли „е минавала и през ум на човека“; реалности, които са подготвени от Бога за онези, които се съхранят след живота си в плът.
44:2.2 (501.1) Съществуват седем групи свещени пресъздаващи и аз ще се опитам да поясня техния труд с помощта на следната класификация:
44:2.3 (501.2) 1. Певци — хармонизатори, възпроизвеждащи специфичните хармонии на миналото и интерпретиращи мелодиите на настоящото. Но всичко това се извършва на моронтийно ниво.
44:2.4 (501.3) 2. Творци на цвета — майстори на светлината и сянката, които вие бихте назовали рисувачи и живописци, майстори, които съхраняват отминаващи картини и преходни епизоди за бъдещо използване в моронтия.
44:2.5 (501.4) 3. Светлинни илюстратори — създатели на изображения, запечатващи реални полудуховни явления, най-приблизителен аналог на които би бил кинематографът.
44:2.6 (501.5) 4. Създатели на исторически зрелища — инсценират най-важните събития в историята на вселената.
44:2.7 (501.6) 5. Предсказващи историята — тези, които проектират смисъла на историята в бъдеще.
44:2.8 (501.7) 6. Разказвачи на жизнеописания - тези, които увековечават смисъла и значението на жизнения опит. Проецирането на днешния личен опит на достигаеми в бъдеще ценности.
44:2.9 (501.8) 7. Административни постановчици — тези, които изобразяват важността на философията на управлението и методиката на ръководство, небесни драматурзи на върховната власт.
44:2.10 (501.9) Често пъти свещените пресъздаващи успешно сътрудничат с управляващите реверсията, съчетавайки повторението на паметни събития с някои форми интелектуален отдих и развлечения. Излизайки пред моронтийните конклави и духовни събори, тези възпроизвеждащи се обединяват за създаване на мащабни драматически постановки, отразяващи целта на съответните събрания. Неотдавна аз бях свидетел на подобно грандиозно представление, състоящо се от последователност от хиляда сцени с участието на над един милион актьори.
44:2.11 (501.10) В своята образователна дейност на моронтийно ниво висшите учители на разума и преходните попечители широко и ефективно използват тези различни групи възпроизвеждащи. Но не всичките им усилия са посветени на преходни илюстрации; значителен дял от техния труд носи постоянен характер и ще остане вечно наследство за цялото будеще време. Тези творци се отличават с такава разностранност, че в своята съвкупност могат да инсценират цяла епоха, а в сътрудничество със серафическите попечители действително са способни да изобразяват вечните ценности на духовния свят за смъртните зрители на времето.
44:3.1 (501.11) Съществуват градове, „строител и творец на които е Бог“. При нас има духовни аналози на всичко, което ви е познато на вас, смъртните, а също така и много други неща. При нас има домове, духовен комфорт и моронтийни предмети от първа необходимост. За всеки вид материално удовлетворение, което са способни да изпитват хората, ние имаме хиляди духовни реалности, обогатяващи и усъвършенстващи нашия живот. Божествените строители функционират в седем групи:
44:3.2 (502.1) 1. Плановици и строители на жилища — същества, създаващи и реконструиращи жилища, предназначени за индивиди и работни групи. Тези моронтийни и духовни помещения са реални. Те биха били невидими за вашето ограничено зрение, но за нас те са изцяло реални и красиви. В определена степен всички духовни същества могат да споделят със строителите някои детайли от планировката и създаването на своите моронтийни или духовни жилища. Тези домове се оборудват и се украсяват в съответствие с потребностите на моронтийните или духовните същества, на които предстои да се заселят в тях. Във всички тези изключително разнообразни съоръжения са предвидени широки възможности за индивидуално изразяване.
44:3.3 (502.2) 2. Създатели на работнически здания — същества, занимаващи се с проектирането и сглобяването на помещенията за квалифициран и всекидневен труд в духовните и моронтийни сфери. Тези строители са сравними със създателите на работилници и други промишлени предприятия на Урантия. В преходните светове е неизбежна системата за взаимопомощ и специализирано разделение на труда. Не всички от нас правят всичко; моронтийните същества и формиращите се духове изпълняват различни функции и създателите на работни помещения не само строят най-добрите работилници, но и спомагат за професионалното усъвършенстване на тези, които се трудят в такива помещения.
44:3.4 (502.3) 3. Създатели на здания за прекарване на времето за почивка. В периодите за отдих колосалните съоръжения се използват за това, което смъртните биха наричали отдих и, в известен смисъл, развлечение. Създадени са необходимите условия за управляващите реверсията, хумористите на моронтийните светове — тези преходни светове, където се осъществява подготовката на възходящите смъртни, които са наскоро доставени от еволюционните планети. Даже висшите духове се предават на определен род хумористични спомени в периодите на духовно презареждане.
44:3.5 (502.4) 4. Създатели на храмове — опитните архитекти на духовни и моронтийни храмове. Във всички светове за възход на смъртните има храмове за изповядване на вярата, представляващи най-изисканите творения на моронтийните владения и духовните сфери.
44:3.6 (502.5) 5. Строители на образователни здания — тези същества, които строят центрове за моронтийна подготовка и задълбочено духовно образование. Винаги съществува възможност за придобиване на нови знания, за получаване на допълнителна информация по отношение на настоящ или бъдещ труд или в областта на бъдещата култура — информация, която е призвана да превърне възходящите същества в по-разумни и полезни жители на моронтийните и духовни сфери.
44:3.7 (502.6) 6. Моронтийни плановици — тези същества, които строят съоръжения за равноправно обединение на всички личности от всички сфери, присъстващи в който и да е момент на която и да е определена сфера. Те сътрудничат с Управляващите Моронтийната Енергия за подобряване на координацията на прогресивния моронтиен живот.
44:3.8 (502.7) 7. Строители на обществени здания — творците, планиращи и издигащи съоръжения за събирания с некултов характер. Величествени и великолепни са тези места за общи събрания.
44:3.9 (502.8) Макар че нито тези строежи, нито техните украшения биха били в пълния смисъл на думата реални за сетивното възприятие на материалните смъртни, те са напълно реални за нас. Вие не бихте могли да видите тези храмове, ако се окажехте тук в плът. При все това всички тези свръхматериални творения действително се намират тук; ние ясно ги виждаме и също толкова пълноценно им се наслаждаваме.
44:4.1 (503.1) Тези творци са посветени на съхраняването и възпроизвеждането на възвишените мисли на реалиите; те действат в седем групи:
44:4.2 (503.2) 1. Съхранители на мисли. Това са тези творци, които са посветени на съхраняването на висшите мисли на сферите. В моронтийните светове наистина ценят съкровищата на мислите. Преди първото си посещение на Урантия аз видях записи и слушах предаване на идеи на някои велики умове от тази планета. Регистраторите на мисли съхраняват подобни благородни идеи на езика на Уверса.
44:4.3 (503.3) Всяка свръхвселена има свой език, на който говорят населяващите я личности и който е господстващ във всичките ú сектори. В нашата свръхвселена такъв език е уверският. Освен това всяка локална вселена също има свой език. Представителите на всички по-висши категории на Небадон са двуезични, владеейки както небадонски, така и уверския езици. Когато се срещнат два индивида от различни локални вселени, те ползват уверския език; но ако единият от тях е родом от друга свръхвселена, са принудени да потърсят помощта на преводач. В централната вселена език почти не е нужен; тук съществува съвършено и практически пълно взаиморазбиране; само Боговете не са напълно разбирани тук. Нас ни учат, че за времето на случайна среща в Рая можеш да достигнеш по-голямо взаиморазбиране, отколкото може да бъде предадено чрез средствата на смъртния език за хиляда години. Вече в Салвингтон, ние „знаем така, както знаят нас“.
44:4.4 (503.4) Съществуващото в моронтийните и духовни сфери умение да превеждаш мисълта на език е недостъпно за разбирането на смъртните. Нашите опитни регистратори са способни дотолкова да ускорят процеса на превръщане на мислите в постоянен запис, че за една минута урантийско време могат да зарегистрират еквивалента на повече от половин милион думи или понятийни символи. Тези вселенски езици са значително по-богати от езиците на еволюиращите светове. Понятийните символи на Уверса обединяват повече от милиард знака, макар самата азбука да се състои само от седемдесет символа. Езикът на Небадон не е толкова съвършен; неговата азбука се състои от четиридесет и осем символа.
44:4.5 (503.5) 2. Регистратори на понятия. Тази втора група регистратори съхранява понятийни образи, модели на идеи. Тази форма на създаване на постоянни записи е неизвестна в материалните светове и с помощта на този метод аз бих могъл да получа повече знания за час от вашето време, отколкото вие — за сто години, използвайки обичайния писмен език.
44:4.6 (503.6) 3. Идеографически регистратори. В наше разпореждане има аналози както на вашия писмен, така и на вашия устен език, но за съхраняването на мислите обикновено използваме илюстрации на понятията и идеографическия метод. Идеографическите регистратори са способни да постигат хилядократно по-висока резултатност в сравнение с регистраторите на понятия.
44:4.7 (503.7) 4. Покровители на риториката. Тази група регистратори посвещава себе си на задачата за съхраняването на мислите за устно възпроизвеждане. Наистина, използвайки небадонския език, в половинчасова реч ние бихме могли да обхванем тематиката на целия живот на урантийския смъртен. Вашата единствена надежда да разберете тези процеси е да се спрете и да си спомните за своите разстроени и изкривени съновидения, за това, как във времето на тези нощни фантазии вие сте способни за няколко секунди да обхванете цели периоди от своя живот.
44:4.8 (503.8) Красноречието на духовния свят е едно от несравнимите наслаждения, които очакват вас — знаещите само грубите речи на запъващите се оратори на Урантия. В речите на Салвингтон и Едемия има стройност на звученето и благозвучност на изразяването, въодушевяващото действие на които е неописуемо. Тези животрептящи понятия са подобни на прекрасни камъни в короната на славата. Но аз не съм способен на това! Аз не мога да предам на човешкия разум широтата и дълбочината на тези реалности от друг свят!
44:4.9 (504.1) 5. Ръководители на транслационната служба. Службата за пространствени съобщения на Рая, свръхвселените и локалните вселени се намира под общото наблюдение на тази група съхранители на идеи. Те служат като цензори, редактори и координатори на транслируемия материал, правейки свръхвселенска адаптация на всички пространствени съобщения на Рая, а също адаптирайки и превеждайки съобщения на Извечно Древните на езиците на локалните вселени.
44:4.10 (504.2) Пространствените съобщения на локалните вселени също трябва да се видоизменят — за приемане в системите и на индивидуалните планети. Предаването на тези космически съобщения внимателно се контролира, при което винаги се прилага обратен запис за проверка правилността на приема на всяко съобщение във всеки свят от съответния кръг. Ръководителите на транслационната служба притежават специални навици за използването на пространствени токове за всякакви цели на разумната връзка.
44:4.11 (504.3) 6. Регистратори на ритъма. Урантийците навярно биха нарекли тези творци поети, макар че техният труд е много различен от вашите поетически произведения и практически безкрайно ги превъзхожда. Ритъмът не е толкова уморителен и за моронтийните, и за духовните същества и затова нерядко подемът на ефективността и повишаването на удоволствието са следствие от изпълнението на най-различни функции в ритмична форма. Жалко, че вие не знаете какво удоволствие е да се чуят някои от поетичните съобщения за заседанията на едемските асамблеи и сте неспособни да се насладите на богатството на цвета и тона, които се използват от гениите на съзвездията — майсторите на тази изискана форма на самоизразяване и социална хармонизация.
44:4.12 (504.4) 7. Моронтийни регистратори. Аз се смущавам от това, че не зная как може да се опише на материалния разум функцията на тази важна група регистратори на идеи, задачата на които е съхраняване на групови изображения на различни съчетания от моронтийни събития и духовни процеси; тези регистратори може да се сравнят с фотографите, правещи групови снимки на преходните светове, макар че подобно сравнение е крайно примитивно. Те запазват за бъдещето най-важните сцени и връзки на сменящите се една с друга епохи, пазейки ги в залите за архиви на моронтия.
44:5.1 (504.5) Тези интересни и ефективни творци са свързани с всички видове енергия — физическа, умствена и духовна:
44:5.2 (504.6) 1. Оператори на физическа енергия. Операторите на физическа енергия служат в течение на продължителни периоди от време заедно с управляващите енергията и са специалисти по обработката и управлението на много фази на физическата енергия. Те са запознати с три основни потока и тридесет спомагателни вида енергия на свръхвселените. Тези същества оказват неоценима помощ на Управляващите Моронтийната Енергия на преходните светове. Те са целеустремени изследователи на космическите проекции на Рая.
44:5.3 (504.7) 2. Оператори на интелектуална енергия. това са специалистите по взаимно общуване с моронтийните и други типове разумни същества. Тази форма за комуникация между смъртните практически не съществува на Урантия. Това са специалистите, които развиват способността на възходящите моронтийни смъртни да общуват един с друг и техният труд обхваща многобройни уникални начинания в областта на интелектуалната връзка, които излизат далеч извън пределите на моята способност да ги изложа на материалния разум. Тези творци са увлечените изследователи на кръговете на разума на Безкрайния Дух.
44:5.4 (505.1) 3. Оператори на духовна енергия. Операторите на духовна енергия представляват интересна група. Подобно на физическата енергия, поведението на духовната енергия се подчинява на определени закони. С други думи, изучаването на духовната енергия позволява да се правят толкова достоверни изводи и да се борави с нея с такава точност, както и в случая с физическата енергия. В света на духа действат такива определени и строги закони, каквито съществуват в материалните сфери. В течение на последните няколко милиона години много усъвършенствани методи за усвояване на енергия са били предложени на тези изследователи на фундаменталните закони на Вечния Син — закони, управляващи духовната енергия в нейното приложение към моронтийните и други категории небесни същества по цялата вселена.
44:5.5 (505.2) 4. Съставни оператори. Тази дръзновена група от добре подготовени същества посвещава себе си на функционалното обединяване на всичките три изначални фази божествена енергия, проявявана във вселените под формата на физическа, интелектуална и духовна енергия. Тези устремени личности се стремят да открият действителното вселенско присъствие на Бог-Върховния, тъй като в личността на това Божество трябва да се извърши емпирично обединение на цялата божественост на голямата вселена. И до известна степен в последно време тези творци са се сдобили с известен успех.
44:5.6 (505.3) 5. Транспортни съветници. Този корпус технически съветници на транспортните серафими демонстрира най-голямо изкуство в сътрудничество с астрономите при определянето на маршрутите, а също и при оказване на ръководителите на транспортната служба на всевъзможна помощ в пространствените светове. Те контролират транспортното общуване на сферите и присъстват на всички обитаеми планети. Урантия се обслужва от корпус от семдесет транспортни съветника.
44:5.7 (505.4) 6. Експерти по връзките. Аналогично, Урантия се обслужва от дванадесет специалиста по междупланетна и междувселенска връзка. Притежавайки дълъг опит, тези същества владеят законите за предаване на информация и за попълване на възникващите пропуски при прилагането ú към комуникациите на реалиите. Този корпус се занимава с всички форми пространствени послания, с изключение на тези, които се предават от Гравитационните и Единичните Посланици. На Урантия на тях им се налага активно да използват кръга на архангелите.
44:5.8 (505.5) 7. Възпитатели по отдих. Божественият отдих е свързан с изпълване с духовна енергия. С моронтийна и духовна енергия е необходимо да се изпълваш точно така, както и с физическа енергия, но по силата на други причини. Опитвайки се да ви просветя, аз неволно съм принуден да използвам примитивни сравнения; и все пак ние, съществата от духовния свят, трябва периодически да прекъсваме своята редовна дейност, за да се уединяваме в определените за срещи места, да се потопяваме в божествен отдих и да възстановяваме изчерпващата се енергия.
44:5.9 (505.6) Своите първи уроци в тази област вие ще получите след пристигане в обителските светове, когато — ставайки моронтийно същество — чрез собствен опит ще се запознаете с методиката на духовните занятия. Вие знаете за съществуването на вътрешния кръг на Хавона и за това, че след пресичането на останалите кръгове странстващите на пространството трябва да се потопят в продължителна и възстановяваща сила на покой в Рая. Това е не само техническо изискване при прехода от временния път към служенето във вечността; това е също така и необходимост, форма на отдих, изисквана за възстановяване на енергийните загуби, свойствени на последните степени на възход, а също и за натрупване на запаси от духовна енергия за следващия стадий от безкрайния път.
44:5.10 (506.1) Тези енергийни оператори изпълняват също така и стотици други функции, твърде многобройни, за да могат да бъдат изредени; сред тях са консултации със серафимите, херувимите и сановимите относно най-ефективните начини за приемане на енергия и поддържане на най-полезния баланс от противоположно насочени сили между активните херувими и пасивните сановими. Съществуват и много други видове помощ, която тези експерти оказват на моронтийните и духовни създания в техния опит да разберат природата на божествения отдих, толкова необходим за ефективното използване на основните енергии на пространството.
44:6.1 (506.2) Ако само знаех как може да ви бъде описан изисканият труд на тези неповторими творци! Всеки мой опит да обясня същността на духовното украсяване би се асоциирал в материалното съзнание само с вашите жалки, макар и честни, опити за изпълнение на тези неща във вашия свят на разума и материята.
44:6.2 (506.3) Макар този корпус да обхваща над хиляда различни вида дейности, той се подразделя на седем основни групи:
44:6.3 (506.4) 1. Майстори на цвета. Именно те заставят да се леят в пространството десетте хиляди цветови тона на духовно отражение, носещи изискани послания на хармонична красота. Освен с възприемането на цвета в човешкия опит няма нищо, с което може да бъде сравнена тази дейност.
44:6.4 (506.5) 2. Художници на звука. Тези художници на това, което вие бихте нарекли звук, изобразяват различни по своите особености и моронтийно възприятие духовни вълни. В действителност тези импулси са висши отражения на открити и величествени духовни души на небесното войнство.
44:6.5 (506.6) 3. Художници на емоции. Усъвършенствувателите на чувства съхраняват моронтийни чувства и божествени емоции за изучаване и за назидание на децата на времето, а също за въодушевяване и украсяване на моронтийните прогресори и еволюиращите духове.
44:6.6 (506.7) 4. Майстори на аромата. Сравняването на небесната духовна активност с физическото възприятие на химически миризми действително е неудачно, но смъртните на Урантия едва ли са способни да осъзнаят това служене под каквото и да е друго название. Тези творци създават свои разнообразни симфонии за благо и наслада на усъвършенстващите се деца на времето. На Земята няма нищо, чрез което да може да се направи поне бледо сравнение с този тип духовно великолепие.
44:6.7 (506.8) 5. Изразители на позиционна ценност. Тези творци не се занимават с изкуството на самоукрасяване или на украсяване на други създания. Те пробуждат многообразни радостни реакции в индивидуалните моронтийни и духовни създания, ярко проявявайки значението на взаимовръзките чрез позиционните ценности, придавани на различните моронтийни и духовни категории в сложните ансамбли на тези разнообразни същества. Тези майстори съчетават свръх-материални същества така, както вие бихте съчетали живи музикални ноти, аромати, гледки, след което ги сливат заедно във великолепни химни.
44:6.8 (506.9) 6. Художници на вкуса. А как да ви разкажа за тези майстори!? Аз мога само скромно да предположа, че те са усъвършенствуватели на моронтийния вкус и че покрай това се стремят да повишат възприятието на красотата чрез усилване на формиращите се духовни органи на чувствата.
44:6.9 (507.1) 7. Моронтийни синтезатори. Това са главните майстори: когато всички останали са внесли своята лепта, те добавят кулминационните и завършващи щрихи към моронтийния ансамбъл, постигайки въодушевяващо изображение на божествена красота -вечно вдъхновение за духовните същества и техните моронтийни партньори. Но вие трябва да дочакате освобождаването от материалното тяло, преди да започнете да постигате художественото величие и естетическите красоти на моронтийния и духовния светове.
44:7.1 (507.2) Тези майстори нямат отношение към музиката, живописта или нещо сходно на тях, както може да предположите. Те се занимават с управлението и организацията на специализирани сили и енергии, присъстващи в света на духа, но неизвестни на смъртните. Ако имах макар и най-малката възможност за сравнение, аз бих се опитал да опиша тази уникална област на духовно постижение, но аз съм в отчаяние — невъзможно е да се предаде на смъртния разум смисъла на тази сфера на небесното изкуство. Но това, което е невъзможно да се опише, може да се изрази косвено.
44:7.2 (507.3) Красотата, ритъмът и хармонията са интелектуално свързани и духовно родствени. Истината, фактите и взаимоотношенията са интелектуално неразделими и свързани с философските понятия за красотата. Добродетелта, праведността и справедливостта са философски взаимосвързани и духовно преплетени с живата истина и божествената красота.
44:7.3 (507.4) Космическите понятия за истинска философия, изображението на небесното изкуство или опитът на смъртния да опише човешката представа за божествена красота никога не ще доставят пълно удовлетворение, ако такива стремежи към прогрес останат необединени. Такова изражение на божественото подбуждане в развиващото се създание може да бъде интелектуално истинско, емоционално прекрасно и духовно полезно, но истинска душа ще се появи в такова изражение само тогава, когато тези реалности на истината, значенията на красотата и ценността добродетели бъдат обединени в жизнения опит на твореца, учения или философа.
44:7.4 (507.5) Тези божествени качества са съвършено и абсолютно обединени в Бога. И всеки познал Бога човек или ангел притежава потенциала на неограниченото самоизражение на все по-високи нива обединено самовъплъщение благодарение на нескончаемото придобиване на Богоподобие — емпиричното сливане на вечната истина, всеобщата красота и божествената добродетел, постигано в еволюционния опит.
44:8.1 (507.6) Макар че небесните творци не се трудят лично на материални планети, подобни на Урантия, от време на време те пристигат от централния свят на системата за оказване на помощ на природно надарени индивиди от смъртните раси. При такива назначения тези творци временно работят под наблюдението на планетарните ангели на прогреса. Серафическите войнства сътрудничат с тези творци, стремейки се да помогнат на тези смъртни, които се отличават с вроден дар и имат Настройчици, притежаващи особен предшестващ опит.
44:8.2 (507.7) Съществуват три възможни източника на необикновени човешки способности. В тяхната основа винаги лежат природни или вродени таланти. Особените способности никога не са произволен дар на Боговете; винаги има наследствено основание за всеки изтъкнат талант. Освен тази природна способност — а по-скоро в допълнение към нея — може да се използва ръководството на Настройчика на Съзнанието в тези индивиди, чиито вътрешни Настройчици притежават пълноценен аналогичен опит, придобит в другите светове и с други смъртни създания. В случаите, когато както човешкият разум, така и вътрешният Настройчик притежават необичайни способности, към него могат да се насочат духовни творци, които действат като хармонизатори на тези таланти, оказващи помощ и въодушевяващи тези смъртни в търсене на все по-съвършени идеали и в опити за все по-добро изобразяване на тези идеали за благото на сферата.
44:8.3 (508.1) На категориите духовни творци е чужда кастовостта. Ако вие притежавате способности и дар за изразяването им, вашият произход няма значение, колкото и скромен да е: по време на възхода по стълбицата на моронтийния опит и духовните постижения вие ще получите адекватно признание и дължимата оценка. За смъртните създания няма такава наследствена непълноценност или такива лишения на средата, които да не бъдат напълно компенсирани и отстранени по моронтийния път. Всички художествени постижения и експресивно самовъплъщение ще зависят от вашите собствени усилия в постепенното придвижване по своя път. Накрая ще могат да се въплътят стремежите на еволюционните създания, притежаващи средни способности. Макар Боговете да не даряват децата на времето с таланти и способности произволно, те действително осигуряват изпълнение на всички благородни помисли и удовлетворяване на всяка човешка жажда за божествено самоизразяване.
44:8.4 (508.2) Но всеки човек трябва да помни: много от стремежите да се отличат, терзаещи смъртните в плът, ще изчезнат в тези смъртни при моронтийния им и духовен път. Възходящите моронтийци се научават да социализират своите предишни чисто егоистични стремежи и амбиции. Но ако това, което толкова искрено сте се стремили да постигнете на Земята и от което с такова постоянство са ви лишавали обстоятелствата, остане нещото, към което продължавате да се стремите след проникването в дълбините на моронтийния път, то на вас със сигурност ще ви бъдат предоставени всички възможности за пълно удовлетворяване на вашите отдавнашни желания.
44:8.5 (508.3) Преди възходящите смъртни да напуснат локалната вселена и да тръгнат по пътя на духа, всеки интелектуален, художествен и социален стремеж или неподправен замисъл, който някога е бил свойствен за техните смъртни или моронтийни планове за съществуване, ще бъде удовлетворен по най-изчерпателен начин. Така се постига равенство в удовлетворяването на самоизразяването и самовъплъщаването — но не придобиване на еднакъв емпиричен статут или пълно изчезване на характерната индивидуалност в уменията, метода и изразяването. Новите духовни различия в личностните емпирични постижения ще бъдат изгладени и нивелирани, едва след като преминете последния кръг на Хавона. И тогава обитателите на Рая ще се сблъскат с необходимостта от приспособяване към тези абсонитни различия в личностния опит, които могат да бъдат уравнени само за сметка на груповото постигане на пределния статут на създанието, преминавайки седеметапния път на смъртни завършващи.
44:8.6 (508.4) С това завършва повествуванието за небесните творци — тази космополитна група изтънчени труженици, които правят толкова много за прославяне на архитектурните сфери с помощта на художествените изображения на божествената красота на Райските Създатели.
44:8.7 (508.5) [Изложено от архангел на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 45
45:0.1 (509.1) АДМИНИСТРАТИВНИЯТ център на Сатания представлява струпване на петдесет и седем архитектурни сфери — самия Йерусем, седемте големи и четиридесетте и девет малки спътници. Столицата на системата Йерусем почти сто пъти превишава по своите размери Урантия, макар че силата на тежестта тук е малко по-малка. Големите спътници на Йерусем — това са седемте преходни сфери, всяка от които е около десет пъти по-голяма от Урантия, докато седемте малки спътника на тези преходни сфери са близки по размер до Урантия.
45:0.2 (509.2) Седемте обителски свята представляват седемте малки спътника на преходен свят номер едно.
45:0.3 (509.3) Цялата тази система, състояща се от петдесет и седем архитектурни свята, има автономно осветление, отопление, водоснабдяване и енергозахранване благодарение координацията на Енергийните Центрове на Сатания и Главните Физически Регулатори в съответствие с приетите методи за физическа организация и разположение на тези специално създадени сфери. Освен това за тяхното физическо и друго състояние следят местните спорнаги.
45:1.1 (509.4) Седемте големи свята, въртящи се около Йерусем, обикновено са известни като световете за преходна култура. От време на време техните управители се назначават от висшия изпълнителен съвет на Йерусем. Тези сфери имат следните поредни номера и названия:
45:1.2 (509.5) Номер 1. Светът на завършилите. Тази сфера е център на корпуса на завършилите от локалната система и е обкръжена с приемни светове — седемте обителски свята, изцяло посветени на програмата за възход на смъртните. Светът на завършилите е открит за жителите на всичките седем обителски свята. Транспортните серафими пренасят от единия до другия край възходящите личности; извършваните от тях странствания са призвани да укрепят вярата във висшето предназначение на намиращите се тук смъртни. Макар че завършилите и техните постройки обикновено са недостъпни за моронтийното зрение, вие ще бъдете напълно потресени, когато енергийните преобразуватели и Управляващи Моронтийната Енергия периодически ви позволяват за миг да видите тези висши духовни личности, действително завършили възхода си към Рая и върнали се в същите тези светове, където започва вашето продължително пътешествие. Това трябва да стане залог за увереност в това, че вие също сте способни да завършите това грандиозно начинание. Всички същества, пребиваващи в обителските светове, поне веднъж в годината посещават сферите на завършилите, за да присъстват на асамблеите, където завършилите стават зрими същества.
45:1.3 (510.1) Номер 2. Светът на моронтия. Тази планета е резиденция на ръководителите на моронтиен живот и е обкръжена от седем сфери, на които тези същества обучават своите партньори и помощници — както моронтийни създания, така и възходящи смъртни.
45:1.4 (510.2) Пресичайки седемте обителски свята, вие ще преминете и през тези сфери с последователна социализация и култура, които се характеризират с все по-голямо приобщаване към моронтия. При прехода от първия във втория обителски свят вие ще получите право на посещение на втория преходен център, света на моронтия и така нататък. А присъствайки във всяка от тези шест сфери на културата, вие можете, получавайки покана, да станете посетител и наблюдател във всеки от седемте окръжаващи светове на съпътстващи групови дейности.
45:1.5 (510.3) Номер 3. Светът на ангелите. Този свят е център на цялото серафическо войнство, имащо отношение към живота на системата, и е обкръжен от седем свята за подготовка и възпитание на ангелите. Тези светове са социалните сфери за серафически създания.
45:1.6 (510.4) Номер 4. Светът на свръхангелите. Тази сфера е сатанийската обител на Ярките Вечерни Звезди и огромното струпване на еднородни и почти еднородни същества. Седемте спътника на този свят са определени за седемте основни групи от тези неназовани небесни същества.
45:1.7 (510.5) Номер 5. Светът на Синовете. Тази планета е резиденция на божествени Синове от всички категории, включително синове, тринитизирани от създания. Седемте окръжаващи я светове са посветени на някои индивидуални групи от тези божествено родствени синове.
45:1.8 (510.6) Номер 6. Светът на Духа. В локалната система тази сфера служи като място за срещи на висшите личности на Безкрайния Дух. Седемте окръжаващи я спътници са предназначени за индивидуалните групи на тези разнообразни категории. Но в шестия переходен свят няма представител на Духа, както не се наблюдава подобно присъствие и в столиците на системите; Божествената Попечителка на Салвингтон се намира навсякъде в Небадон.
45:1.9 (510.7) Номер 7. Светът на Отеца. Това е безмълвната сфера на системата. Нито една група същества не живее тук постоянно. В нейния център се намира огромен храм на светлината, но в него е невъзможно да се види някой. Всички същества, пристигащи за поклонение пред Отеца от всички светове на системи, са желани гости тук.
45:1.10 (510.8) Окръжаващите света на Отеца седем спътника в различните системи имат различно назначение. В Сатания те се използват понастоящем за задържане под стража на групите същества, взели участие в бунта на Луцифер. Столицата на съзвездието Едемия няма аналогични затворнически светове; малцината серафими и херувими, които са преминали на страната на метежниците по време на бунта в Сатания, отдавна вече се намират в тези изолационни светове на Йерусем.
45:1.11 (510.9) Пребивавайки в седмия обителски свят, вие получавате достъп до седмия преходен свят — сферата на Всеобщия Баща, а също така правото да посещавате окръжаващите тази планета затворнически светове на Сатания, на които понастоящем са задържани Луцифер и повечето от тези личности, които са се присъединили към него по време на бунта против Михаил. Това прискърбно зрелище, което може да се наблюдава в течение на последните векове, ще остане като сериозно предупреждение за цялата Небадон дотогава, докато Извечно Древните не произнесат присъда по отношение на греха на Луцифер и неговите паднали съучастници, отхвърлили съхранението на живота, предложено от Михаил — техния Вселенски Баща.
45:2.1 (511.1) Главата на изпълнителната власт на локалната система на обитаемите светове е първичен Син-Ланонандек, Властелин на Система. В нашата локална вселена тези властелини биват снабдявани с широки административни пълномощия, с необичайни лични прерогативи. Даже в мащаба на Орвонтон не всички вселени са устроени така, че да предоставят на Властелините на Системи толкова необичайно широка свобода на действие при управление делата на системата. Но за цялата история на Небадон тези с нищо неограничени управляващи само три пъти са проявили нелоялност. Последният и най-широко разпространен от всички стана бунтът на Луцифер.
45:2.2 (511.2) В системата Сатания даже след този катастрофален метеж методиката на нейното управление не претърпя абсолютно никакви изменения. Настоящият Властелин на Системата притежава цялото могъщество и се ползва с цялата власт, която е притежавал неговият недостоен предшественик, с изключение на някои сфери на дейност, намиращи се понастоящем във владение на Бащите на Съзвездията, които Извечно Древните още не са напълно възстановили във владение на Ланафорг — приемника на Луцифер.
45:2.3 (511.3) Настоящият глава на Сатания е милосърден и блестящ управител, властелин, изпитан във въстания. Изпълнявайки службата си като младши Властелин на Системата, Ланафорг проявил вярност към Михаил в един от първите метежи във вселената Небадон. Този могъщ и блестящ Владетел на Сатания е изпитан и проверен управляващ. По време на второто в Небадон въстание в мащабите на системата, когато Властелинът на Системата е отстъпил и се оказал във властта на тъмнината, Ланафорг, първият помощник на заблудилия се глава, взел юздите на управление в свои ръце и съумял така да ръководи делата на системата, че сравнително малко личности били загубени както в столичните светове, така и на обитаемите планети на тази нещастна система. Ланафорг е забележителен с това, че е единственият първичен Син-Ланонандек в цялата Небадон, запазил своята вярност към Михаил в условията на падението на своя брат, притежаващ по-висша власт и положение. Възможно е Ланафорг да остане в Йерусем дотогава, докато в Сатания не бъдат преодолени всички последствия от предишните прегрешения и не бъдат отстранени всички последици от бунта.
45:2.4 (511.4) Макар че във владение на Ланафорг все още не са възвърнати всички дела на изолираните светове на Сатания, той проявява огромен интерес към тяхното благополучие и често посещава Урантия. Както и в останалите нормални системи, Властелинът възглавява съвета на системата, състоящ се от управители на световете — Планетарни Принцове и местните управляващи на изолираните светове. От време на време този планетарен съвет се събира в столичния свят на системата — „когато се събират Синовете Божии“.
45:2.5 (511.5) Веднъж седмично — в Йерусем на всеки десет дни — Властелинът събира на конклав някоя група същества от числото на различните категории личности, живеещи в столичния свят. Прекараното в Йерусем време се отличава с чудесна непринуденост и завинаги остава в паметта. В Йерусем цари дух на висше братство между всички различни категории същества, а също така между всяка от тези групи и Властелина на Системата.
45:2.6 (511.6) Тези неповторими сборове се провеждат на стъкленото море — огромното поле за общи събрания в столицата на системата, и представляват чисто духовни и културни мероприятия; тук никога не се обсъждат нито въпроси на планетарната администрация, нито даже планът за възход. Възходящите смъртни се събират тук, с амо за да прекарат добре времето и да се срещнат със своите йерусемски приятели. Тези от групите, които не биват канени от Властелина на тези ежеседмични събирания, се срещат в своите собствени центрове.
45:3.1 (512.1) На главния управляващ локалната система, Властелина на Системата, винаги му помагат двама или трима Синове-Ланонандек, действащи като първи и втори помощници. Но понастоящем системата Сатания се управлява от група от седем сина Ланонандек:
45:3.2 (512.2) 1. Властелин на Системата — Ланафорг, 2 709 -ият член на първичната категория, приемник на изменника Луцифер.
45:3.3 (512.3) 2. Първи помощник на Властелина — Мансуротия, 17 841 -ият член на третичната категория Ланонандек, изпратен в Сатания заедно с Ланафорг.
45:3.4 (512.4) 3. Втори помощник на Властелина — Садиб, 271 402 -ият член на третичната категория. Садиб също така е пристигнал в Сатания заедно с Ланафорг.
45:3.5 (512.5) 4. Опекун на системата — Холдант, 19 -и член на третичния корпус, хранител и управляващ всички изолирани духове от висшата категория над тази на смъртното битие. Холдант също е пристигнал в Сатания заедно с Ланафорг.
45:3.6 (512.6) 5. Архивариус на системата — Вилтон, секретар на служещите на Ланонандек в Сатания, 374 -и член на третата категория. Вилтон е бил един от членовете на изначалната група на Ланафорг.
45:3.7 (512.7) 6. Управляващ по въпросите на посвещението — Фортант, 319 847 -и член на резервния корпус на вторичната категория на Ланонандек и временен управляващ на цялата вселенска дейност, пренесена в Йерусем от времето на посвещението на Михаил на Урантия. Фортант е в щата на Ланафорг за деветнадесет века по урантийското изчисляване на времето.
45:3.8 (512.8) 7. Висш съветник — Ханавард, 67 -и Син-Ланонандек от първичната категория и член на висшия корпус на вселенските съветници и координатори. Ханавард, изпълняващ функциите на председател на изпълнителния съвет на Сатания, е дванадесетият член на тази категория Синове, служещи в Йерусем от времето на бунта на Луцифер.
45:3.9 (512.9) Тази административна группа от седем Ланонандек образува разширено извънредно управление, необходимостта от което се обяснява с особения характер на ситуацията, възникнала в резултат от бунта на Луцифер. В Йерусем съществуват само малки съдилища, тъй като системата представлява структурна единица на управлението, а не на съдопроизводството, но на администрацията на Ланонандек помага изпълнителният съвет на Йерусем — върховен съвещателен орган на Сатания. Този съвет се състои от дванадесет члена:
45:3.10 (512.10) 1. Ханавард, председател, Син-Ланонандек.
45:3.11 (512.11) 2. Ланафорг, Властелин на Системата.
45:3.12 (512.12) 3. Мансуротия, първият помощник на Властелина.
45:3.13 (512.13) 4. Главата на Мелхиседек в Сатания.
45:3.14 (512.14) 5. Изпълняващият задълженията на главата на Носителите на Живот в Сатания.
45:3.15 (512.15) 6. Главата на завършилите на Сатания.
45:3.16 (512.16) 7. Изначалният Адам на Сатания, главата-ръководител на Материалните Синове.
45:3.17 (512.17) 8. Управляващият серафическото войнство на Сатания.
45:3.18 (512.18) 9. Главата на физическите регулатори на Сатания.
45:3.19 (512.19) 10. Ръководителят на Управляващите Моронтийната Енергия на системата.
45:3.20 (513.1) 11. Изпълняващият задълженията на управляващ промеждутъчните създания на системата.
45:3.21 (513.2) 12. Изпълняващият задълженията на глава на корпуса на възходящите смъртни.
45:3.22 (513.3) Този съвет периодически избира трима члена, за да представляват локалната система във висшия съвет в столицата на вселената, но поради бунта тази практика е преустановена. Понастоящем в Сатания има наблюдател в столицата на локалната вселена, но от времето на посвещението на Михаил системата е възобновила практиката за избиране на десет члена в законодателния орган на Едемия.
45:4.1 (513.4) В Йерусем, в центъра на седемте обителски кръга на ангелите, се намира резиденцията на съвещателния съвет на Урантия — двадесет и четиримата съветника. Йоан, авторът на „Откровение“, ги нарече двадесет и четиримата старци: „И около престола имаше двадесет и четири кресла и аз видях как в креслата седяха двадесет и четири стареца, облечени в бели одежди.“ Престолът в центъра на тази група е съдийското кресло на възглавяващия архангел, престолът на милосърдните и справедливи възкресителни огласявания на цялата Сатания. Това съдийско кресло винаги се е намирало в Йерусем, но двадесет и четирите обкръжаващи го кресла са се появили едва преди деветнадесет века, скоро след като Христос Михаил е бил възвисен до пълновластие в Небадон. Тези двадесет и четирима съветника са лични доверени лица на Сина-Владетел в Йерусем, упълномощени да го представляват по всички въпроси, отнасящи се към огласяванията на Сатания и много други аспекти на програмата за възход на смъртните в изолираните светове на системата. Те изпълняват функциите на особени представители при изпълнение на специални задачи на Гавраил и необичайни поръчения на Михаил.
45:4.2 (513.5) Двадесет и четиримата съветника били набрани от осем урантийски раси, при което последните членове на тази група са се появили по време на възкресителното обявяване на Михаил преди деветнадесет столетия. Този консултативен съвет на Урантия се състои от следните членове:
45:4.3 (513.6) 1. Онагар, изтъкнатият ум на епохата, предшестваща появяването на Планетарния Принц, вожд на своите събратя в поклонението на „Даващия Дихание“.
45:4.4 (513.7) 2. Мансант, великият учител от епохата след появяването на Планетарния Принц на Урантия; той завел своите събратя на поклонение пред „Великата Светлина“.
45:4.5 (513.8) 3. Онамоналонтон, далечен вожд на червените хора, насочил своята раса, покланяща се на много богове, към поклонението пред „Великия Дух“.
45:4.6 (513.9) 4. Орландоф, принц на сините хора, под водителството на когото тази раса е признала божествеността на „Висшия Повелител“.
45:4.7 (513.10) 5. Поршунта, оракулът на изчезналата оранжева раса, вожд на своя народ в поклонението пред „Великия Учител“.
45:4.8 (513.11) 6. Синглангтон, първият от жълтите хора, станал учител и вожд на своя народ в поклонението пред „Единствената Истина“ вместо пред много. Преди хиляда години жълтите хора знаели за единия Бог.
45:4.9 (513.12) 7. Фантад, освободителят на зелените хора от властта на тъмнината, техният вожд в поклонението пред „Единния Източник на Живота“.
45:4.10 (513.13) 8. Орвонон, просветител на индиговите раси и техният вожд в отдавнашното служене на „Бога на Боговете“.
45:4.11 (514.1) 9. Адам — дискредитираният, но възстановен в правата си планетарен баща на Урантия, Материален Божий Син, понижен до подобието на смъртна плът, но съхранил живота си и впоследствие възвисен до настоящото му положение със заповед на Михаил.
45:4.12 (514.2) 10. Ева, майка на виолетовата раса на Урантия, заедно със своя съпруг понесла наказание заради своето падение, възстановена — както и той — в правá и назначена на служба в състава на съответната група продължаващи живота си смъртни.
45:4.13 (514.3) 11. Енох, първият от смъртните на Урантия, слял се със своя Настройчик на Съзнанието по време на смъртния си живот в плът.
45:4.14 (514.4) 12. Мойсей, освободителят на частите на останалите живи представители на изчезналата виолетова раса, възродил поклонението на Всеобщия Баща под името „Бога на Израил“.
45:4.15 (514.5) 13. Илия, преобразувана душа, постигнала блестящи духовни успехи в епохата след Материалния Син.
45:4.16 (514.6) 14. Макивента Мелхиседек, единственият Син от своята категория, посветил себе си на урантийските раси. Макар че той както преди влиза в числото на Мелхиседек, Макивента е станал „навечно служител на Всевишните“, завинаги приемайки служене като възходящ смъртен, живял на Урантия в плътта на Салим във времената на Авраам. Неотдавна Мелхиседек е бил провъзгласен за наместник на Планетарния Принц на Урантия с резиденция в Йерусем и пълномощия да действа от името на Михаил, който е действителният Планетарен Принц на света, в който е преживял своето завършващо посвещение в облика на човек. Независимо от това Урантия все още се намира под наблюдението на сменяващи се управляващи от числото на двадесет и четиримата съветника.
45:4.17 (514.7) 15. Йоан Кръстител, предшественик на мисията на Михаил на Урантия и — в плът — далечен братовчед на Сина Човешки.
45:4.18 (514.8) 16. 1-2-3 Първият, вождът на преданите промеждутъчни създания, които са на служба при Гавраил във времената на предателството на Калигастия, възвисен до това положение от Михаил скоро след придобиването му на безусловно пълновластие.
45:4.19 (514.9) По молба на Гавраил тези избрани личности са временно освободени от режима на възход и ние нямаме представа колко дълго ще служат като такива.
45:4.20 (514.10) Места 17, 18, 19 и 20 не са заети за постоянно. Те се запълват временно по единодушно съгласие на всичките шестнадесет постоянни члена, оставайки свободни за бъдещите назначения на възходящи смъртни от днешната епоха, започнала на Урантия след появяването на посвещенческия Син.
45:4.21 (514.11) Също временно са заети места 21, 22, 23 и 24, резервирани за велики учители от други и по-късни епохи, които несъмнено ще последват днешната епоха. На Урантия следва да се очаква настъпването на ерата на Синовете-Арбитри и Синовете-Учители, а също така и епохата на светлината и живота независимо от неочакваните посещения на божествените Синове, които могат да се състоят или да не се състоят.
45:5.1 (514.12) Крупните подразделения на небесен живот — различните категории божествени Синове, висши духове, свръхангели, ангели и промеждутъчни създания, разполагат в Йерусем със собствени резиденции и необятни неприкосновени територии. Централната обител на този чудесен сектор е главният храм на Материалните Синове.
45:5.2 (515.1) Владенията на Адамовците — това е централна забележителност за всички новопристигнали в Йерусем същества. Те представляват огромна област, състояща се от хиляда центъра, макар всяко семейство Материални Синове и Дъщери да живее в свое собствено имение чак до времето, когато неговите обитатели или се отправят за служене в еволюционните светове на пространството, или тръгват по пътя за възход към Рая.
45:5.3 (515.2) Тези материални Синове са висш тип полово възпроизвеждащи се същества, срещащи се в подготвителните сфери на еволюиращите вселени. И те действително са материални; даже планетарните Адамовци и Еви са ясно видни за смъртните раси от обитаемите светове. Тези Материални Синове са последното физическо звено във веригата личности, простираща се отгоре — от божествеността и съвършенството, надолу — към хората и материалното съществуване. В лицето на такъв Син обитаемият свят се посигурява с посредник, стоящ между невидимия Планетарен Принц и материалните създания от сферите, свързани и с едната, и с другата страна.
45:5.4 (515.3) При последното салвингтонско преброяване, провеждано всяко хилядолетие, в столиците на локалните системи на Небадон са били зарегистрирани 161 432 840 Материални Синове и Дъщери, имащи статут на постоянни жители. В различните системи броят на Материалните Синове е различен, постоянно нараствайки за сметка на естественото възпроизводство. При използването на техните функции за възпроизводство те се ръководят не само от личните желания на встъпващите във връзка с личности, но и от мнението на висшите управляващи органи и консултативни съвети.
45:5.5 (515.4) Тези Материални Синове и Дъщери са постоянни обитатели на Йерусем и свързаните с него светове. Те заемат обширни имения в Йерусем и вземат активно участие в управлението на столичната сфера, решавайки практически всички текущи проблеми с помощта на промеждутъчните създания и възходящите същества.
45:5.6 (515.5) В Йерусем на тези възпроизвеждащи се Синове е позволено да експериментират с моделите за самоуправление по метода на Мелхиседек и те се приближават към обществото с много високо ниво на развитие. Висшите категории синовство запазват за себе си правото на вето в съответната сфера, но почти във всяко отношение Адамитите на Йерусем се управляват сами, опирайки се на всеобщото избирателно право и представителните органи на управление. Те се надяват някога да получат пълна автономия.
45:5.7 (515.6) Характерът на служене на Материалните Синове до голяма степен зависи от тяхната възраст. Явявайки се материални създания и, като правило, ограничени от пребиваването на определени планети, те не се приемат в Салвингтонския Университет на Мелхиседек; при все това в столицата на всяка система в разпореждане на Мелхиседек има чудесни преподавателски екипи за обучение на нови поколения Материални Синове. Образователните и духовни подготвителни системи, предназначени за възпитанието на млади Материални Синове и Дъщери, са върхът на съвършенството по своя размах, методика и целесъобразност.
45:6.1 (515.7) Обкръжени от своите деца, Материалните Синове и Дъщери представляват увлекателно зрелище, извиквайки неизменно любопитство и привличайки към себе си вниманието на всички възходящи смъртни. Те не само приличат на вашите собствени материални полови раси — нещо, което двете страни намират много общо, над което можеш да размислиш и с което можеш да се заемеш в периодите на братско общуване.
45:6.2 (515.8) Съхранилите живота си смъртни прекарват много свободно време в столицата на системата, наблюдавайки и изучавайки обичаите и поведението на тези високо развити полуматериални полови създания, тъй като тези обитатели на Йерусем са непосредствените опекуни и наставници на съхранилите се смъртни от времето на придобиване от тях на гражданство в столичния свят чак до деня, когато те ще тръгнат за Едемия.
45:6.3 (516.1) В седемте обителски свята възходящите смъртни получават широки възможности за компенсиране на всякакви емпирични лишения, претърпени в световете на техния произход в резултат от наследствеността, обкръжението или поради преждевременното прекратяване на техния материален път поради някакво нещастие. Всичко това действително е така, с изключение на половия живот на смъртните и съпътстващите го обстоятелства. Хиляди смъртни достигат обителски светове, неполучили особена полза от съвсем обикновени полови отношения в своите родни сфери. Опитът в обителските светове с малко може да помогне за компенсирането на такива крайно лични лишения. Във физически смисъл половият опит за такива възходящи създания е дело на миналото, но в тясна връзка с Материалните Синове и Дъщери — както индивидуално, така и като членове на тяхното семейство — тези лишени от нормален полов живот смъртни получават възможност да заменят своята социална, интелектуална, емоционална и духовна непълноценност. Така всички хора, които обстоятелства или неразумност са лишили от предимствата на благоприятната полова връзка в еволюционните светове, получават тук — в столиците на системите, изчерпателни възможности за придобиване на този важен смъртен опит благодарение на близките и предани отношения с небесните полови адамически създания, постоянни жители на столиците на системите.
45:6.4 (516.2) Нито един съхранил живота си смъртен, промеждутъчно създание или серафим не могат да се възвисят до Рая, да достигнат Отеца и да бъдат приети в Корпуса за Завършили, ако не са получили възвишения опит на родителските отношения с развиващо се дете в един от световете или друг опит, аналогичен и еквивалентен на него. Отношенията между родителя и детето са неотменими от основната представа за Всеобщия Баща и неговите вселенски деца. Затова такъв опит става задължителен за емпиричната подготовка на всички възходящи създания.
45:6.5 (516.3) Възходящите промеждутъчни създания и еволюционните серафими трябва да преминат през този родителски опит в общуване с Материалните Синове и Дъщери на столиците на системата. Така тези неразмножаващи се възходящи същества придобиват присъщия на родителите опит, помагайки на Адамовците и Евите на Йерусем във възпитанието и подготовката на тяхното потомство.
45:6.6 (516.4) По аналогичен начин всички съхранили живота си смъртни, нямащи родителски опит в еволюционните светове, трябва да придобият тази необходима подготовка по време на пребиваването си в домовете на йерусемските Материални Синове, а също така действайки като помощници на тези благородни родители. Изключение може да бъде направено само за тези смъртни, на които се отдава да компенсират своите недостатъци в тази област в приюта на системата, разположен в първия свят за преходна култура на Йерусем.
45:6.7 (516.5) Този изпитателен приют на Сатания се обслужва от определени моронтийни личности в света на завършилите, при което половината планета е посветена на възпитанието на децата. Тук се приемат и възсъздават някои деца на съхранили живота си смъртни — например, такива, които са загинали в еволюционни светове, не успявайки да придобият духовния статут на индивиди. Възходът на всеки от природните родители на тези деца е гаранция за това, че такова смъртно дете на сферата отново ще придобие своята личност на системната планета на завършилите, където на основание последващ свободен избор ще може да демонстрира ще застане ли то на пътя на възхода, избран от неговите родители. Тук децата са такива, каквито са били в света на своя произход, с изключение на това, че при тях липсват полови признаци. След живота, преживян в обитаеми светове, размножаването като това на смъртните се прекратява.
45:6.8 (517.1) Тези, които се обучават в моронтийните светове, но са лишени от важния родителски опит, тъй като техните деца се намират в изпитателен приют на света на завършилите, могат да получат от Мелхиседек разрешение временно да оставят своите свързани с възхода задължения и да се отправят в света на завършилите, където им се предоставя възможност да помагат във възпитанието на своите и чуждите деца.Това служене под формата на родителска опека може да бъде впоследствие зачетено за изпълнение на половината програма за подготовка, която възходящите създания трябва да преминат в семействата на Материалните Синове и Дъщери.
45:6.9 (517.2) Самият изпитателен приют се намира под наблюдението на хиляди двойки Материални Синове и Дъщери — доброволци от йерусемската колония на тази категория. На тях им помагат приблизително толкова доброволци от числото на мидсонитните родителски групи, задържащи се тук за оказване на тези услуги по своя път от мидсонитния свят на Сатания до неразкритото участие в особените заповедни светове, намиращи се сред салвингтонските сфери на завършилите.
45:7.1 (517.3) Мелхиседек са ръководители на този голям корпус на възпитателите — частично одухотворени волеви създания и други същества, които твърде успешно действат в Йерусем и свързаните с него светове, особено в седемте обителски свята. Тези светове представляват карантинни планети, където тези смъртни, които не са могли да постигнат сливане със своите вътрешни Настройчици по време на живота си в плът, възстановявйки се в преходна форма, да получат по-нататъшна помощ и да се възползват от възможността да продължат своите усилия по постигането на духовността — същите тези усилия, които са били прекъснати от преждевременна смърт. Или ако по силата на някаква друга причина или вроден дефект, неблагоприятно обкръжение или стечение на обстоятелствата процесът на формиране на душата е останал незавършен, то, независимо от причините, всички създания, притежаващи искрени намерения и подобаващ дух, се оказват като такива на планетите за продължаване на живота. Тук им предстои да овладеят основите на вечния път, да придобият чертите, които са останали непридобити в течение на живота им в плът.
45:7.2 (517.4) Ярките Вечерни Звезди (и равноправните им неназовани същества) често служат като учители в различни образователни програми на вселената, включвайки тези, които са били учредени от Мелхиседек. Освен това с тях сътрудничат Троични Синове-Учители, привнасящи в училищата за постепенна подготовка нюансите на съвършенство на Рая. Но тази дейност е насочена не само към развитие на възходящите смъртни; много нейни видове по същия начин са посветени на постепенната подготовка на духовни личности, които са странстващи на Небадон.
45:7.3 (517.5) Синове-Мелхиседек ръководят повече от тридесет различни образователни центъра на Йерусем. Първото подготвително училище е колежът за самооценка; последни са училищата за йерусемско гражданство, в които Материалните Синове и Дъщери, заедно с Мелхиседек и други същества, полагат огромни усилия, подготвяйки съхранилите се смъртни за високата отговорност, която съпътства представителното управление. Цялата вселена е организирана и се управлява на представителна основа. Сред несъвършените същества представителната форма на управление е божествен идеал на самоуправление.
45:7.4 (517.6) Веднъж на столетие — по вселенското времеизчисление — всяка система избира по десет представителя за участие в работата на законодателите на съзвездия. Те се избират от йерусемския съвет на хилядата — избирателен орган, на който е възложено задължението да представлява системните групи по всички въпроси в рамките на делегираните или предписаните им права. Всички представители или други делегати се избират от съвета от хиляда избиратели и трябва да бъдат випускници на висшите училища на Мелхиседекския Колеж за Управление, точно както и самият корпус от хилядата избиратели. Това училище е под опеката на Мелхиседек, на които в последно време помагат завършващи.
45:7.5 (518.1) В Йерусем има много изборни органи, периодически утвърждавани с гласуване на три категории жители — Материалните Синове и Дъщери, серафимите и техните партньори, включително промеждутъчните създания, а също така и възходящите смъртни. За издигане на почетната длъжност представител кандидатът трябва да се е сдобил със съответни успехи в училищата за управление на Мелхиседек.
45:7.6 (518.2) Тези три групи жители на Йерусем се ползват от всеобщо избирателно право, но подадените от тях гласове се оценяват в зависимост от признатото и надлежно регистрирано овладяване на мотата — моронтийната мъдрост. Гласът, подаден на йерусемските избори за всяка личност, притежава стойност, варираща от единици до хиляди. Така йерусемските жители се класифицират в зависимост от степента на овладяване на техните мота.
45:7.7 (518.3) От време на време обитателите на Йерусем се представят пред Мелхиседек, които оценяват степента, до която са овладели моронтийната мъдрост. След този изпитен корпус Ярките Вечерни Звезди или упълномощените от тях личности установяват степента на тяхната духовна проницателност. След това членовете на съвета на двадесет и четиримата и техните партньори определят статута на емпирично постигнатото социално ниво. Тези три фактора се предават на регистраторите на гражданство при представителното правителство, които бързо изчисляват статута на мотата и им присвояват съответните избирателни пълномощия.
45:7.8 (518.4) Под наблюдението на Мелхиседек Материалните Синове вземат под своя опека възходящи смъртни, особено такива, при които обединяването на личността на нови моронтийни нива се е проточило, и провеждат с тях интензивна подготовка, предвидена да отстрани подобни недостатъци. Нито един възходящ смъртен не напуска столицата на системата и не тръгва по път, по-разнообразен и широк за социализация в съзвездието, докато тези Материални Синове не потвърдят постигането на статута “усвоила мотата личност” — индивидуалност, емпирично съвместяваща завършеното смъртно съществуване с пробуждащия се моронтиен живот, които по надлежен начин се сливат под духовното свръхуправление на Настройчика на Съзнанието.
45:7.9 (518.5) [Представено от Мелхиседек, с временно назначение на Урантия.]
Книгата Урантия
Документ 46
46:0.1 (519.1) ЙЕРУСЕМ, централният свят на Сатания, е типична столица на локална система и ако не се смятат многобройните отклонения, предизвикани от бунта на Луцифер и посвещението на Михаил на Урантия, служи като характерен пример за подобни сфери. На вашата локална система се паднаха нелеки изпитания, но понастоящем тя се управлява във висша степен ефективно и с течение на времето последствията от дисхармонията бавно, но сигурно се заличават. Възстановяват се редът и добрата воля и условията в Йерусем все повече се приближават към това божествено състояние, което се описва във вашите предания, тъй като в представите на повечето религиозни хора от двадесети век столицата на системата наистина е небесна обител.
46:1.1 (519.2) Йерусем е разделен на хиляда хоризонтални сектора и десет хиляди вертикални зони. На сферата има седем главни столици и седемдесет второстепенни административни центъра. Седемте регионални столици осъществяват различна дейност и минимум веднъж годишно всяка от тях бива посещавана от Властелина на Системата.
46:1.2 (519.3) Стандартната миля на Йерусем е равна на около седем урантийски мили [11,2 километра]. Единицата тегло „градант“, равна почти с точност на около 280 грама от вашето тегло, е част от десетичната система, построена върху основата на стандартния ултиматон. Един ден в Сатания е равен на три дни урантийско време минус един час, четири минути и петнадесет секунди, което съответства на времето за завъртане на Йерусем около своята ос. Системната година се състои от сто Йерусемски дни. Сигналите за точно време на системата се предават от главните хрономери.
46:1.3 (519.4) Управлението на енергията на Йерусем се отличава със съвършенство. Енергията циркулира около сферата по зоновите канали, които се захранват непосредствено от енергийните заряди на пространството и се управляват майсторски от Главните Физически Регулатори. В резултат от естественото съпротивление, възникващо при преминаването на тези енергии по физическите проводящи канали, се образува топлината, необходима за създаването на устойчивата температура на Йерусем. При пълно осветяване температурата се поддържа на ниво 21 градуса по Целзий, а в периодите на по-слаба осветеност тя се спуска малко по-ниско от 1 0 градуса.
46:1.4 (519.5) Системата за осветяване на Йерусем не би трябвало да бъде твърде сложна за вашето разбиране. Тук няма дни и нощи, периоди на топлина и студ. В разпореждане на преобразувателите на енергията се намират сто хиляди центъра, от които разредената енергия се насочва нагоре през планетарната атмосфера, като претърпява определени изменения, докато достигне електрическия въздушен таван на сферата, а след това тази енергия се отразява долу във вид на мека, разсеяна и равномерна светлина, по интензивност равна на слънчевата светлина на Урантия в десет часа сутринта след изгрев слънце.
46:1.5 (520.1) При такива условия на осветяване се създава впечатлението, че единен източник на осветяване няма; лъчите светлина просто струят от небесата, като в равна степен постъпват от всички страни. Тази светлина много прилича на естествена слънчева светлина, с изключение на това, че съдържа много по-малко топлина. Затова трябва да бъде понятно, че столичните светове не са светещи тела на пространството; даже ако Йерусем се намираше много близо до Урантия, той щеше да остава невидим.
46:1.6 (520.2) Газовете, които отразяват тази светлинна енергия от горната йоносфера на Йерусем до повърхността на планетата, много приличат на тези, които влизат в състава на горните слоеве на атмосферата на Урантия и са свързани с вашия полярен феномен — така нареченото северно сияние, макар че имат друг произход. На Урантия именно този газов екран предотвратява разпиляването на радиовълните, отразявайки ги по направление на Земята, когато те, устремявайки се навън, се удрят в газовия пояс. Така радиовълните се задържат до повърхността на Земята в своите околосветски пътешествия през вашата атмосфера.
46:1.7 (520.3) Това осветяване на сферата се поддържа на постоянно ниво в течение на три четвърти от продължителността на Йерусемския ден, след което светлината постепенно угасва дотогава, докато неговата сила не стане приблизително равна на светлината на пълната луна в ясна нощ. Целият Йерусем се потапя в покой. Само транслационните станции продължават своята работа в течение на този период на отдих и възстановяване на силите.
46:1.8 (520.4) До Йерусем достига слабата светлина на няколко съседни слънца — нещо, подобно на ярката светлина на звезди, но той не зависи от тях; световете, подобни на Йерусем, не са подложени на превратностите на слънчевите колебания, както не се сблъскват и с проблемите, свързани с изстиващите или умиращи слънца.
46:1.9 (520.5) Седемте преходни образователни свята със своите четиридесет и девет спътника се топлят, осветяват, снабдяват с енергия и вода по Йерусемския метод.
46:2.1 (520.6) В Йерусем на вас ще ви липсват островърхите планински вериги, характерни за Урантия и други сформиращи се светове, тъй като тук няма нито земетресения, нито дъждове, но ще се наслаждавате на прекрасните възвишения, на неповторимото разнообразие на топографията и ландшафта. Обширните пространства на Йерусем се съхраняват в „естествено състояние“ и великолепието на тези региони е съвършено недостъпно за човешкото въображение.
46:2.2 (520.7) Тази сфера е украсена от хиляди малки езера, но тук няма нито буйни реки, нито обширни океани. Нито в един архитектурен свят няма дъждове, бури или урагани, но в периода на угасването на светлината, когато температурата се спуска до най-ниската граница, се извършва кондензация на влага. (В тригазовите светове точката на росата е по-висока, отколкото на двугазовите планети от типа на Урантия.) Както физическият растителен живот, така и моронтийният свят с живи същества се нуждаят от влага, която обаче се осигурява основно за сметка на подземната система на оросяване, обхващаща цялата сфера чак до горните върхове. Тази водна система не е изцяло подповърхностна, тъй като искрящите езера на Йерусем се съединяват от многобройни канали.
46:2.3 (520.8) Атмосферата на Йерусем представлява смес от три газа. Този въздух много прилича на урантийския, но с добавка на газ, приспособен за дишането на моронтийните категории живи същества. Този трети газ никак не пречи на дишането на животните или растенията от материалните категории.
46:2.4 (521.1) Транспортната система използва потоци циркулираща енергия; тези главни енергийни магистрали преминават на интервал от шестнадесет километра. Приспособявайки физическите механизми, материалните същества на планетата са способни да се преместват със скорост от триста до осемстотин километра в час. Транспортните птици летят със скорост около сто и шестдесет километра в час. Въздушните механизми на Материалните Синове развиват скорост около осемстотин километра в час. Материалните и ранните моронтийни същества трябва да използват тези механични транспортни средства, но духовните личности се преместват за сметка на връзката с висшите сили и духовните източници на енергия.
46:2.5 (521.2) В Йерусем и свързаните с него светове са представени десет стандартни типа физически живот, характерен за архитектурните сфери на Небадон. А тъй като в Йерусем няма органична еволюция, то няма и стълкновения между разни форми на живот, няма борба за съществуване, няма оцеляване на най-силния. Обратно: наблюдаваната тук творческа адаптация загатва за красотата, хармонията и съвършенството на вечните светове на централната божествена вселена. И в цялото това творческо съвършенство се наблюдава най-поразителното смесване на физически и моронтийни форми на живот, изкусно противопоставяни от небесните творци и техните приятели.
46:2.6 (521.3) Йерусем действително позволява да се предвкусят Райското блаженство и великолепие. Но никакво описание няма да ви даде адекватна представа за тези възхитителни архитектурни светове. Тук няма почти нищо, което да има поне някакъв аналог във вашия свят, но и тогава, когато съпоставянето е възможно, Йерусемската действителност дотолкова превъзхожда действителността на Урантия, че сравнението става почти гротескно. Докато вие наистина не се окажете в Йерусем, едва ли ще можете да получите истинска представа за тези божествени светове, но не в чак толкова далечно бъдеще вашият предстоящ опит в столицата на системата ще се сравнява с бъдещото ви пристигане в още по-отдалечените подготвителни сфери на вселената, свръхвселената и Хавона.
46:2.7 (521.4) Производственият или лабораторният сектор на Йерусем представлява обширна област, която урантийци едва ли биха познали поради липса на димящи комини; при все това за тези специални светове е характерна сложна материална система, отличаваща се със съвършенство на механичните методи и физическите постижения, което би могло да потресе и даже да предизвика трепет и в най-опитните от вашите химици и изобретатели. Замислете се над това, че този първи свят, в който се спират устремилите се към Рая същества, е значително по-материален, отколкото духовен. В продължение на цялото ви пребиваване в Йерусем и неговите преходни светове вие сте много по-близо до вашия материален земен живот, отколкото до по-далечното, по-съвършено духовно съществуване.
46:2.8 (521.5) Планината Серафим, достигаща на височина почти четири хиляди и петстотин метра, е най-високата точка на Йерусем и място за изпращане на всички транспортни серафими. Многобройни механични приспособления се използват за осигуряване на началната енергия, необходима за преодоляването на планетарната гравитация и съпротивлението на въздуха. Стартовете на серафическия транспорт се извършват на всеки три секунди урантийско време в светлата част на денонощието, продължавайки понякога до късна нощ. Транспортните серафими стартират със скорост около двадесет и пет стандартни мили в секунда урантийско време и развиват стандартна скорост едва след като се отдалечат над две хиляди мили от Йерусем.
46:2.9 (521.6) Транспортът пристига на кристалното поле — така нареченото стъклено море. Около тази област са разположени приемните станции за различните категории същества, пресичащи пространството с помощта на серафическия транспорт. Редом с полярната приемна станция за стажанти-посетители вие можете да се качите в бисерната обсерватория и да видите исполинската релефна карта на цялата централна планета.
46:3.1 (522.1) Пространствените съобщения на свръхвселената и системата Рай-Хавона се приемат в Йерусем чрез Салвингтон с използването на полярния кристал — стъкленото море. Освен средствата за приемане на постъпващи отвъд пределите на Небадон съобщения съществуват три различни групи приемащи станции. Тези отделни, имащи трикръгова форма групи станции са настроени на приемането на съобщения от локалните светове, централния свят на съзвездието и столицата на локалната вселена. Всички тези съобщения автоматически се възпроизвеждат в режим, достъпен за всички типове същества, присъстващи в централния амфитеатър; от всички занятия на възходящия смъртен в Йерусем нито едно не е по-увлекателно и завладяващо, отколкото прослушването на нескончаемия поток съобщения, постъпващи от пространството на вселената.
46:3.2 (522.2) Транслационната станция на Йерусем е обкръжена от огромен амфитеатър, построен от искрящи материали, голяма част от които са неизвестни на Урантия. Този амфитеатър помества над пет милиарда същества — материални и моронтийни, а също безбройно множество духовни личности. Любимото развлечение на целия Йерусем е да си прекарва свободното време на транслационната станция, където може да узнае за делата и състоянието на вселената. Това е единствената планетарна дейност, която не се преустановява в период на по-слаба осветеност.
46:3.3 (522.3) Салвингтонските съобщения непрекъснато постъпват в този амфитеатър. В съседство, минимум веднъж на ден, се приемат посланията на Всевишните Бащи на Съзвездията. Редовните и специални съобщения на Уверса се ретранслират от Салвингтон, а за приемането на послания от Рая всички обитатели на Йерусем се събират около стъкленото море, при което към транслацията на пространствени съобщения от Рая уверските събратя прибавят и явлението отражение, в резултат на което всичко чуто става видимо. Така съхранилите се смъртни, продължаващи своето неизвестно и вечно пътешествие към центъра, получават възможност периодически да предвкусват предстоящата му красота и великолепие.
46:3.4 (522.4) Предаващата станция на Йерусем е разположена на противоположния полюс на сферата. Всички пространствени съобщения в индивидуалните светове се предават от столиците на системите, с изключение на посланията на Михаил, които понякога постъпват непосредствено до мястото си на назначение по кръга на архангелите.
46:4.1 (522.5) Значителна площ на Йерусем е отделена за жилищни зони, а други области на системната столица са отделени за изпълнение на необходимите административни функции, включително наблюдение над състоянието на делата в 619 обитаеми сфери, 56 светове за преходна култура и самата столица на системата. В Йерусем и Небадон тези зони са организирани по следния начин:
46:4.2 (522.6) 1. Кръгове — жилищни зони за другопланетни същества.
46:4.3 (522.7) 2. Квадрати — изпълнително-административни зони на системата.
46:4.4 (522.8) 3. Правоъгълници — зони за срещи на низши местни категории същества.
46:4.5 (522.9) 4. Триъгълници — локални, или Йерусемски, административни зони.
46:4.6 (522.10) Такава организация на системната дейност по кръгове, квадрати, правоъгълници и триъгълници е обща за всички системни столици на Небадон. В друга вселена могат да преобладават съвършено други решения. Тези въпроси се определят от различните планове на Синовете-Създатели.
46:4.7 (523.1) Нашият разказ за жилищата и административните области не засяга обширните, прекрасни владения на Материалните Божии Синове — постоянни жители на Йерусем; не споменаваме и за многобройните други възхитителни категории духовни и близки до духовните създания. Например, Йерусем използва ефективната помощ на спиронгите, предназначени за функционирането на ниво система. Тези същества са посветени на духовната опека на свръхматериалните обитатели и посетители. Тази удивителна група разумни и прекрасни същества съставляват преходни служители на висшите моронтийни създания и моронтийни помощници — същества, които се трудят за съхранение и поддръжка на всички моронтийни творения. Те играят в Йерусем такава роля, каквато промеждутъчните създания изпълняват на Урантия — ролята на помощници, действащи между материалните и духовни нива.
46:4.8 (523.2) Столиците на системите са уникални в този смисъл, че са единствените светове, където практически в съвършенство са представени всичките три фази на вселенско съществуване: материална, моронтийна и духовна. Каквато и личност да сте — материална, моронтийна или духовна, в Йерусем вие ще се чувствате като у дома си; това важи и за комбинираните същества, такива като промеждутъчните създания и Материалните Синове.
46:4.9 (523.3) В Йерусем има великолепни строежи както от материален, така и от моронтиен тип, при което украсяването на чисто духовните зони се отличават с не по-малка изисканост и съвършенство. О, ако само можех да намеря думи, за да опиша моронтийните аналози на възхитителните материални атрибути на Йерусем! Ако само можех да продължа описанието на възвишеното великолепие и изисканото духовно съвършенство на този столичен свят! Но даже в най-богатото си въображение вие не можете да си представите нищо, което макар и смътно да напомня това възвишено великолепие и изискана обстановка. А Йерусем е само първата крачка по пътя към небесното съвършенство на красотата на Рая.
46:5.1 (523.4) Жилищните зони, отделени за основните групи вселенски живот, се наричат Йерусемски кръгове. В настоящите повествувания се споменават седем групи кръгове:
46:5.2 (523.5) 1. Кръговете на Божиите Синове.
46:5.3 (523.6) 2. Кръговете на ангелите и висшите духове.
46:5.4 (523.7) 3. Кръговете на Вселенските Помощници, включително синовете, тринитизирани от създания, които не са прибавени към Троичните Синове-Учители.
46:5.5 (523.8) 4. Кръговете на Главните Физически Регулатори.
46:5.6 (523.9) 5. Кръговете на получилите назначения възходящи смъртни, включително промеждутъчните създания.
46:5.7 (523.10) 6. Кръговете на доброволческите колонии.
46:5.8 (523.11) 7. Кръговете на Корпуса за Завършили.
46:5.9 (523.12) Всеки от тези жилищни ансамбли се състои от седем последователно възвисяващи се концентрични кръга. Всички те са създадени по един и същи начин, но се отличават по своите размери и са изработени от различни материали. Всички те са заобиколени с широки ограждения, които — възвисявайки се — образуват обширни места за разходка, затварящи всяка група от седем концентрични кръга:
46:5.10 (524.1) 1. Кръгове на Божиите Синове. Макар Божиите Синове да имат своя планета — един от световете за преходна култура, те също така заемат тези обширни владения в Йерусем. В своя свят на преходна култура възходящите смъртни свободно общуват с всички категории божествено синовство. Тук вие лично ще можете да се запознаете с тези Синове и да ги заобичате, но социалната страна на техния живот в основни черти е ограничена от специалния свят и неговите спътници. Но тук, в Йерусемските кръгове, тези разнообразни категории синовство могат да се видят по време на работа. А благодарение на изключително широкия диапазон на моронтийното си зрение вие ще можете да се разхождате по местата за разходка на Синовете и да наблюдавате увлекателните занимания на техните многобройни категории.
46:5.11 (524.2) Тези седем принадлежащи на Синовете концентрични кръга с различна височина са устроени така, че според отдалечаването от центъра и увеличаването на техните размери всеки последващ кръг се възвисява над предшния, обкръжен от стена с места за разходка, открити за всички желаещи. Тези стени са изпълнени от кристални блещукащи полускъпоценни камъни и са построени така, че да се възвисяват над цялата съответстваща жилищна зона. Направените във всяка от стените многобройни врати — от петдесет до сто и петдесет хиляди, се състоят от цели бисерни кристали.
46:5.12 (524.3) Първият кръг във владенията на Синовете заемат Синовете-Арбитри и техният персонал. В този кръг са съсредоточени всички планове и непосредствена дейност, засягаща посвещенческото и арбитражно служене на тези Синове. Освен това чрез този център Авоналовците на системата поддържат връзка с вселената.
46:5.13 (524.4) Вторият кръг е зает от Троични Синове-Учители. В тази свещена сфера Дайналовците, заедно със своите партньори, провеждат подготовката на новопристигналите първични Синове-Учители. И в цялата си работа те се ползват от компетентната помощ на групи същества, равни по своето положение на Ярките Вечерни Звезди. Синовете, тринитизирани от създания, заемат един от секторите на този кръг на Дайналовците. Троичните Синове-Учители са най-близо от всички до положението на лични представители на Всеобщия Баща в локалната система; във всеки случай те са същества с троичен произход. Този втори кръг представлява необикновен интерес за всички обитатели на Йерусем.
46:5.14 (524.5) Третият кръг е посветен на Мелхиседек. Тук именно обитават ръководителите на системата от тази категория, наблюдаващи почти безкрайната дейност на тези многостранни Синове. Започвайки от първия обителски свят и продължавайки по-нататък, по целия Йерусемски път на възходящите смъртни, Мелхиседек са техни бащи-благодетели и неизменни наставници. Няма да е грешка да се каже, че ако не се смята нескончаемата дейност на Материалните Синове и Дъщери, Мелхиседек оказват преобладаващо влияние в Йерусем.
46:5.15 (524.6) Четвъртият кръг е обител на Ворондадек и всички останали категории посещаващи и наблюдаващи Синове, за които не са предвидени други функции. Инспектирайки локалната система, Всевишните Бащи на Съзвездията се заселват в този кръг. Възпитателите по Мъдрост, Божествените Съветници и Всеобщите Цензори спират в този кръг, когато посещават системата поради служебни задължения.
46:5.16 (524.7) Петият кръг е обител на Ланонандек — категория Синове, към която се отнасят Властелините на Системи и Планетарните Принцове. В пределите на този кръг трите групи се смесват в една. В този кръг се намират резервите на системата, а в центъра на групите правителствени строежи, на административния хълм, се намира храмът на Властелина на Системата.
46:5.17 (524.8) Шестият кръг е мястото за спиране на Носителите на Живота на системата. Тук се събират всички категории от тези Синове и оттук се отправят за изпълнение на своите задачи в световете.
46:5.18 (524.9) Седмият кръг служи като място за срещи на възходящите синове — на тези смъртни, които изпълняват задачи и могат временно да действат в столицата на системата заедно със своите серафически партньори. Всички бивши смъртни със статут, по-висок от жители на Йерусем и по-нисък от статута на завършили, се отнасят към групата, за център на която служи този кръг.
46:5.19 (525.1) Тези кръгови структури на Синовете заемат гигантска област и още преди хиляда и деветстотин години в нейния център е имало огромно открито пространство. Сега този централен регион е зает от мемориала на Михаил; от времето на завършване на мемориала са изминали около петстотин години. Преди четиристотин и деветдесет и пет години, при освещаването на този храм, когато Михаил е присъствал тук лично, целият Йерусем изслушал проникновения разказ за посвещението на Сина-Владетел на Урантия — най-скромния от световете на Сатания. Сега мемориалът на Михаил е център на цялата дейност, отнасяща се към администрацията на системата, претърпяла изменения след посвещението на Михаил, включително и голяма част от салвингтонските мероприятия, пренесени тук сравнително неотдавна. Персоналът на мемориала наброява повече от един милион личности.
46:5.20 (525.2) 2. Кръгове на ангелите. Както и жилищната област на Синовете, кръгът на ангелите се състои от седем концентрични и повдигащи се на все по-голяма височина кръгове, при което всеки следващ кръг се извисява над предишния.
46:5.21 (525.3) Първия кръг на ангелите заемат Висшите Личности на Безкрайния Дух, които могат да се разполагат в столичния свят; към него се отнасят Единичните Посланици и техните партньори. Вторият кръг е посветен на войнството на посланиците, Юридическите Съветници, спътници, инспектори и регистратори, от време на време изпълняващи своята функция в Йерусем. Третият кръг е във владение на попечителски духове от висшите категории и групи.
46:5.22 (525.4) Четвъртият кръг е определен за управляващите серафими, при което серафимите, служещи в такава локална система като Сатания, представляват „безбройно войнство на ангели“. Петия кръг заемат планетарните серафими, а шестият е местопребиваване на преходните попечители. В седмия кръг живеят някои неразкрити категории серафими. Регистраторите на всички тези ангелски групи не остават заедно със своите събратя, а се разполагат в Йерусемския храм за информация. В този триединен архив цялата информация се пази в три екземпляра. В столиците на системите архивите винаги съществуват в материална, моронтийна и духовна форма.
46:5.23 (525.5) Около тези седем кръга е разположена панорамната експозиция на Йерусем, окръжността на която съставлява пет хиляди стандартни мили. Тя е посветена на демонстрация на прогресиращото състояние на обитаемите светове на Сатания и постоянно се обновява, за да може точно да отразява съвременното състояние на индивидуалните планети. Аз не се съмнявам в това, че тази огромна променада, извисяваща се над кръговете на ангелите, първа ще привлече вашето внимание, когато ви бъдат разрешени продължителни периоди на достъп по време на вашите първи посещения в Йерусем.
46:5.24 (525.6) Тези експонати се намират във владение на местните на Йерусем, на които им помагат възходящите създания от различни светове на Сатания, които спират в Йерусем на път за Едемия. Планетарните условия и прогрес на този или друг свят се изобразяват по много начини, някои от които са ви познати; но основно се използват методи, неизвестни на Урантия. Тези експонати заемат външния край на тази огромна стена. Останалата част от променадата е почти изцяло свободна и е изобилно и великолепно украсена.
46:5.25 (525.7) 3. Кръговете на Вселенските Помощници включват резиденцията на Вечерните Звезди, заемаща огромното централно пространство. Тук се намира системната резиденция Галантия — помощникът на главата на тази могъща група свръхангели, първата от възходящите Вечерни Звезди, снабдена със съответните пълномощия. Това е един от най-величествените административни сектори на Йерусем, макар че се отнася към по-късните строежи. С диаметър петдесет мили, резиденцията Галантия представлява абсолютно прозрачен монолитен кристал. На такива материално-моронтийни кристали се възхищават еднакво и моронтийните, и материалните същества. Притежавайки свръхличностни качества, създадените Вечерни Звезди оказват влияние на целия Йерусем. Откакто много видове от техните дейности са били перенесени тук от Салвингтон, целият този свят се е изпълнил с духовност.
46:5.26 (526.1) 4. Кръгове на Главните Физически Регулатори. Различните категории Главни Физически Регулатори се разполагат концентрично около огромния храм за енергия, който се възглавява от управляващия енергията на системата съвместно с главата на Управляващите Моронтийната Енергия. Храмът за енергия е един от двата сектора на Йерусем, затворени за възходящи смъртни и промеждутъчни създания; вторият е секторът за дематериализация в зоната на Материалните Синове, представляващ ред лаборатории, в които транспортните серафими преобразуват материалните същества в състоянието, съответстващо на моронтийния тип съществуване.
46:5.27 (526.2) 5. Кръгове на възходящите смъртни. Централната област на тези кръгове се заема от група от 619 планетарни мемориала, представляващи обитаемите светове на системата и периодически претърпяващи съществени изменения. Смъртните на всеки свят притежават изключителното право да се договарят за периодически изменения или допълнения в своите планетарни мемориали. Ето, и сега в изобразяващите Урантия структури се правят многобройни изменения. Централната част на тези 619 храма е заета от действащия модел на Едемия с нейните многобройни светове за възходяща култура. Този модел е четиридесет мили в диаметър и е действително възпроизвеждане на едемическата система, вярна с оригинала до най-малките подробности.
46:5.28 (526.3) На възходящите създания им харесват техните Йерусемски служби и те с удоволствие наблюдават живота на другите групи. Всичко, което става в тези различни кръгове, е открито за безпрепятствено наблюдение на целия Йерусем.
46:5.29 (526.4) В такъв свят съществуват три вида дейности: работа, самоусъвършенстване и почивка. Иначе казано, това са служене, учене и отдих. Към смесените видове дейности се отнасят общуването, груповите развлечения и божественото поклонение. Общуването с разнообразни групи личности, съществено отличаващи се от представителите на тази или онази категория, има огромно възпитателно значение.
46:5.30 (526.5) 6. Кръгове на доброволческите колонии. Украшението на седемте кръга на доброволческите колонии са три грамадни строежа: огромната астрономическа обсерватория на Йерусем, гигантската художествена галерия на Сатания и исполинската зала, където се събират управляващите реверсията — място за моронтийни занятия, посветени на отдих и възстановяване на силите.
46:5.31 (526.6) Небесните творци управляват спорнагите и създават множество оригинални украшения и монументални мемориали, с които изобилства всяко място за масови събрания. От несравнимите строежи на този чудесен свят творческите ателиета са едни от най-големите и най-красивите. Обширни и прекрасни резиденции имат в разпореждане и останалите доброволчески колонии. Много от тези постройки са изцяло изпълнени от кристални полускъпоценни камъни. Всички архитектурни светове изобилстват с кристали и с така наричаните скъпоценни метали.
46:5.32 (527.1) 7. Кръгове на завършилите. Уникалната постройка в централната част на тези кръгове представлява празен храм. Такива храмове съществуват в столичните светове на всяка система по цялата Небадон. Това величествено Йерусемско здание е запечатано с печата на Михаил, на който са написани думите: „Непосветен до седмия стадий на духа — до вечното назначение“. Този печат е поставен на обгърнатия с тайна храм от Гавраил. И никой освен Михаил не може и няма право да счупи печата на владичество, сложен от Ярката Утринна Звезда. Ще дойде време, когато ще видите този беззвучен храм, макар да не можете да проникнете в неговата тайна.
46:5.33 (527.2) Други Йерусемски кръгове: Освен тези жилищни кръгове в Йерусем има и многобройни други лични обители.
46:6.1 (527.3) Административно-управленческите структури на системата са разположени в хиляда на брой грамадни ведомствени квадрата. Всяка административна единица е разделена на сто подотдела — по десет подгрупи във всеки. Тези хиляда квадрата са групирани в десет големи групи, съставляващи десет административни отдела:
46:6.2 (527.4) 1. Поддържане на физическото състояние и усъвършенстване на материалната сфера; областите на физическата сила и енергия.
46:6.3 (527.5) 2. Арбитраж, етика и административно съдопроизводство.
46:6.4 (527.6) 3. Планетарни и локални проблеми.
46:6.5 (527.7) 4. Проблеми на съзвездията и вселената.
46:6.6 (527.8) 5. Образование и друга подобна дейност на Мелхиседек.
46:6.7 (527.9) 6. Планетарен и физически прогрес, научни сфери на дейност на Сатания.
46:6.8 (527.10) 7. Моронтийни проблеми.
46:6.9 (527.11) 8. Чисто духовни дейности и етика.
46:6.10 (527.12) 9. Помощ за възходящи създания.
46:6.11 (527.13) 10. Философия на голямата вселена.
46:6.12 (527.14) Благодарение на прозрачността на тези постройки даже стажантите могат да наблюдават всяка извършвана в системата дейност.
46:7.1 (527.15) Хилядата правоъгълника на Йерусем са определени за по-низшите представители на местния живот на столичната планета, а в техния център се намира огромната кръгла резиденция на спорнагите.
46:7.2 (527.16) В Йерусем вие ще бъдете поразени от постиженията на чудесните спорнаги в селското стопанство. Култивирането на земята преследва тук основно естетически и декоративни цели. Спорнагите са декоратори и градинари-специалисти на столичните светове и в боравенето със свободното пространство на Йерусем те демонстрират както оригиналност, така и художествен вкус. За обработката на земята те използват животни и многобройни механични приспособления. Спорнагите разумно и умело използват енергийните средства на своите владения и многобройните категории от своите по-малки братя — животинските създания с по-ниска степен на развитие, много от които се намират под тяхно ръководство в тези специални светове. Понастоящем тази категория животни основно се управлява от възходящите промеждутъчни създания от еволюционните сфери.
46:7.3 (528.1) Спорнагите не биват снабдявани с Настройчици. Те не притежават съхраняващи се души, но преживяват дълъг живот — понякога до четиридесет или петдесет хиляди стандартни години. Спорнагите са огромно множество и оказват физическа помощ на всички категории вселенски личности, които се нуждаят от материални услуги.
46:7.4 (528.2) Макар че в спорнагите няма и не се появява душа, притежаваща потенциалната възможност за съхраняване, в тях се формира индивидуалност, която може да бъде реинкарнирана. Когато с течение на времето състоянието на физическите тела на тези уникални създания се влоши поради износване и стареене, техните създатели, съвместно с Носителите на Живот, изготвят нови тела, в които се населяват техните предишни обитатели.
46:7.5 (528.3) Спорнагите са единствените създания във вселената Небадон, които претърпяват този или какъвто и да е друг тип реинкарнация. Те реагират само на петте първи спомагателни духове на разума и са невъзприемчиви към духовете на поклонението и мъдростта. Но разумът, реагиращ на петте спомагателни духа, съответства на известна съвкупност или на шесто ниво реалност и именно този фактор определя емпиричната индивидуалност.
46:7.6 (528.4) Опитвайки се да опиша тези полезни и необичайни създания, аз с абсолютно нищо не мога да ги сравня, тъй като в еволюционните светове няма сходни с тях животни. Те не се отнасят към еволюционните създания, така както Носителите на Живот са ги създали в сегашния им вид и статут. Те са двуполови същества и се размножават, тъй като трябва да удовлетворят потребностите на растящото население.
46:7.7 (528.5) Може би в моя опит да предам на урантийския разум поне някаква представа за същността на тези прекрасни и полезни създания ще бъде най-удачно, ако кажа, че те обединяват чертите на предан кон и ласкаво куче, а по съобразителност превъзхождат висшия тип шимпанзе. Освен това, ако се съди по физическите стандарти на Урантия, те са много красиви. Те са изключително признателни за вниманието, което им оказват пребиваващите в архитектурните светове материални и полуматериални същества. Те притежават зрение, позволяващо им да разпознават — освен материалните същества — също и моронтийните създания, ангелите с низши чинове, промеждутъчните създания и някои от низшите категории духовни личности. Те не разбират поклонението пред Безкрайния, недостъпна им е и същността на Вечния, но благодарение на привързаността към своите стопани те участват в духовните стремежи на своите светове.
46:7.8 (528.6) Някои вярват, че в бъдещата вселенска епоха тези предани спорнаги ще напуснат животинското ниво на съществуване и ще застанат на заслужения еволюционен път на интелектуалното израстване и даже на духовните постижения.
46:8.1 (528.7) Управлението на чисто локалните и рутинни проблеми на Йерусем се осъществява от стоте триъгълника. Тези образувания са групирани около десетте възхитителни постройки, където се разполага локалната администрация на Йерусем. Триъгълниците са обкръжени от панорамно изображение на историята на столичния свят на системата. Понастоящем в тази кръгообразна летопис остава празно пространство, дълго над две стандартни мили. Този сектор ще бъде възстановен след възстановяването на Сатания в семейството на съзвездието. С декретите на Михаил са създадени всички условия за настъпването на това събитие, но съдът на Извечно Древните все още не е завършил производството, свързано с бунта на Луцифер. Сатания може би няма да може да бъде изцяло възстановена в братството на Норлатиадек, докато тук намират приют главните метежници — висшите създания, паднали от светлината в обятията на мрака.
46:8.2 (529.1) Когато Сатания успее да се върне в лоното на съзвездието, ще бъде разгледан въпросът за повторен прием на изолираните светове в седемте обитаеми планети на системата, след което ще последва възстановяване на духовните връзки на сферите. Но даже ако Урантия би била възстановена в кръговете на системата, вас щеше да продължава да ви смущава фактът, че на цялата ваша система е наложена карантината над Норлатиадек, частично изолираща я от всички останали системи.
46:8.3 (529.2) Но не е далеч този ден, когато ще завърши съдът над Луцифер и неговите съучастници и системата Сатания ще бъде възстановена в съзвездието на Норлатиадек, след което Урантия и другите изолирани сфери ще бъдат възстановени в кръговете на Сатания и ще могат отново да използват междупланетна връзка и междусистемно общуване.
46:8.4 (529.3) Ще дойде краят на метежниците и метежите. Висшите Управители са милосърдни и търпеливи, но съдът над умишлено подхранвано зло се осъществява повсеместно и необратимо. „Отплатата за греха е смърт“, вечно забвение.
46:8.5 (529.4) [Представено от архангел на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 47
47:0.1 (530.1) НАМИРАЙКИ се на Урантия, Синът-Създател е говорел за „многото обители във вселената на Отеца“. В определен смисъл всичките петдесет и шест обкръжаващи Йерусем светове са посветени изключително на преходната култура на възходящите смъртни, но седемте Спътника на първия свят са по-точно известни като обителските светове.
47:0.2 (530.2) Преходен свят номер едно е изцяло посветен на дейности, свързани с възхода, бидейки център, прикрепен към корпуса на завършилите на Сатания. Понастоящем този свят е резиденция на над сто хиляди групи завършващи, всяка от които обединява хиляда прославени същества.
47:0.3 (530.3) Когато една система се утвърждава в светлината и живота, когато обителските светове един след друг спират да служат като центрове за подготовка на смъртни, тук се разполагат всички нови завършващи, които се събират в тези старши и по-съвършени системи.
47:0.4 (530.4) Седемте обителски свята се намират във владение на моронтийните наблюдатели и Мелхиседек. Във всеки свят действа временен управляващ, който се подчинява непосредствено на управителите на Йерусем. Във всеки от обителските светове има център на уверските миротворци, в съседство с който се намира мястото, определено за срещи с локалните Юридически Съветници. Във всички тези светове има центрове на управляващите реверсията и небесните творци. Дейността на спиронгите започва от обителски свят номер две нататък, докато всичките седем, точно така, както и останалите планети за преходна култура и столичният свят, изобилстват със спорнаги от стандартен тип.
47:1.1 (530.5) Макар в преходен свят номер едно да преживяват само завършили и някои групи спасени деца със своите опекуни, тук има всичко необходимо за приемането на всички класове духовни същества, преходни смъртни и студенти-посетители. Спорнагите, действащи във всички тези светове, оказват гостоприемство на всички същества, които са способни да разпознаят. В тях има известна представа за завършилите, но не могат да ги видят. Изглежда, те възприемат завършилите приблизително точно така, както вие, във вашето сегашно физическо състояние, възприемате ангелите.
47:1.2 (530.6) Макар че светът на завършилите представлява сфера с изискана физическа красота и необикновена моронтийна подреденост, огромната духовна обител, заемаща централно място в дейността на завършилите, е недостъпна за невъоръженото материално или ранното моронтийно зрение. Благодарение на преобразувателите на енергия много от тези реалности от време на време стават видни за възходящите смъртни — например, при сборовете на учащите се на обителските светове в тази сфера за култура.
47:1.3 (531.1) В течение на целия си моронтиен опит вие в известен смисъл ще усещате духовното присъствие на достигналите Рая прославени събратя, но възможността периодически да ги виждате очи в очи в своите централни обители оказва изключително благодатно въздействие. Без странична помощ вие ще виждате завършилите, едва след като придобиете истинско духовно зрение.
47:1.4 (531.2) В първия обителски свят всички съхранили се създания трябва да преминат през родителската комисия на своите родни планети. Сегашната урантийска комисия се състои от дванадесет неотдавна пристигнали родителски двойки, обладаващи смъртен опит от възпитанието на три или повече деца до пубертетна възраст. Членовете на комисията се сменят чрез ротация и като правило служат в течение на не повече от десет години. Всички от тях, които не удовлетворяват изискванията на комисията по отношение на родителския опит, трябва да преминат допълнителна подготовка под формата на служене в домовете на Материалните Синове в Йерусем или — частично, в изпитателния приют в света на завършилите.
47:1.5 (531.3) Но независимо от съответстващия опит на тези родители в обителския свят, чиито деца растат в изпитателен приют, се предоставят изчерпателни възможности за сътрудничество с моронтийните опекуни на такива деца по въпросите на тяхното възпитание и подготовка. Тези родители имат правото да посещават децата до четири пъти в годината. Едно от най-трогателните и прекрасни впечатления в продължение на целия възходящ път е да се види как родителите в обителския свят прегръщат в обятията си своите материални потомци при редовните си странствания. Макар че един или двамата родители могат да напуснат обителския свят преди своето дете, доста често — макар и за известно време, те се намират там едновременно.
47:1.6 (531.4) Нито един възходящ смъртен не може да подмине опита от възпитаването на дете — свое или чуждо, било то в материалните светове или по-късно, в света за завършили, или в Йерусем. Бащите трябва да преминат през този задължителен опит точно така, както и майките. В съвременните хора на Урантия битува достойната за съжаление и погрешна представа за това, че възпитанието на детето е основно работа на майката. Бащите са нужни на децата точно така, както и майките и на бащите този родителски опит е нужен не по-малко, отколкото на майките.
47:2.1 (531.5) Училищата на Сатания по прием на младенци се намират в света за завършили — първия от йерусемските сфери за преходна култура. Училищата за прием на младенци представляват организация, занимаваща се с възпитанието и подготовката на децата на времето, включително тези, които са умрели в еволюционните светове на пространството преди придобиване на индивидуален статут и регистрация във вселената. В случай на съхраняване на живота от единия или двамата родители на детето пазителите на съдбата назначават своя партньор-херувим за попечител на неговата потенциална индивидуалност, натоварвайки го с отговорността за доставянето на тази неразвита душа лично на Учителите на Обителските Светове в изпитателните приюти на моронтийните светове.
47:2.2 (531.6) Именно тези останали без партньор херувими — като Учители от Обителските Светове, действащи под ръководството на Мелхиседек, притежават толкова широки възможности за възпитанието и образованието на създанията, намиращи се на изпитателно попечителство на завършилите. Възсъздаването на тези младенци — деца на възходящи смъртни, винаги се осъществява със запазване на точното физическо състояние в момента на смъртта, с изключение на детеродната функция. Такова пробуждане става в момента на пристигането на родителите в първия обителски свят, след което на тези деца, в тяхното текущо състояние, се предоставят всички възможности за избиране на небесен път за осъществяване на този избор, който им е предстояло да направят в световете, където техният път е бил прекъснат от толкова преждевременна смърт.
47:2.3 (532.1) В света на приютите изпитваните се делят на групи — притежаващи и непритежаващи Настройчици, тъй като Настройчиците проникват в тези материални деца точно така, както в световете на времето. Детето, намиращо се на такава възраст, когато все още няма Настройчик, се възпитава в семейство, включващо пет деца на възраст от една до около пет години, тоест до това време, когато приемат Настройчик.
47:2.4 (532.2) Всички деца от еволюиращите светове, които притежават Настройчици на Съзнанието, но преди настъпването на смъртта си не са направили избор относно Райския път, също преминават повторно възсъздаване в света за завършили на системата. Тук те получават такова възпитание в семействата на Материалните Синове и техните партньори, както и тези малчугани, които са пристигнали без Настройчици, но които ще получат Тайнствени Наставници при достигане възрастта за нравствен избор.
47:2.5 (532.3) Всички имащи Настройчици деца и подрастващи в света за завършилите също се възпитават в семейства по пет човека, при което възрастта на децата варира от шест до четиринадесет години. Средно, това са деца на шест, осем, десет, дванадесет и четиринадесет години. Във всяка възраст след шестнадесет — ако е направен окончателен избор, те се превеждат в първия обителски свят и започват възхода си към Рая. Някои правят своя избор още преди тази възраст и се отправят в сферите за възход, но в обителските светове рядко се срещат деца под шестнадесет години, ако възрастта се определя по урантийските стандарти.
47:2.6 (532.4) Серафимите-хранители опекунстват над тези подрастващи в изпитателния приют на света за завършили точно така, както помагат и на смъртните на еволюционните планети, докато преданите спорнаги помагат за удовлетворяване на техните физически нужди. Така тези деца растат в преходния свят чак до това време, когато правят своя окончателен избор.
47:2.7 (532.5) Ако при завършване на материалния живот не е направен избор в полза на възхода или ако тези деца на времето еднозначно отхвърлят Хавона, то смъртта автоматически прекъсва техния изпитателен път. Такива случаи не се разглеждат от съд; никой не възкръсва след подобна повторна смърт. Те просто прекратяват съществуването си, сякаш никога не ги е имало.
47:2.8 (532.6) Но ако изберат пътя на Райското съвършенство, тях незабавно ги подготвят за превода в първия обителски свят, където много от тях успяват да се присъединят отново към своите родители, стъпили на пътя за възход към Хавона. Преминавайки през Хавона и достигайки Божествата, тези спасени души със смъртен произход стават постоянни възходящи жители на Рая. Лишени от ценния и задължителен еволюционен опит в световете на своя смъртен произход, тези деца не се приемат в Корпуса за Завършили.
47:3.1 (532.7) В обителските светове възсъздадените смъртни възобновяват своя живот от този момент, когато ги е настигнала смъртта. Напускайки Урантия и пристигайки в първия обителски свят, вие ще забележите съществена промяна, но ако бяхте пристигнали от по-нормална и прогресивна сфера на времето, то едва ли щяхте да забележите измененията, с изключение на този факт, че ви се е появило друго тяло: съдът от плът и кръв е останал назад, в света на вашия произход.
47:3.2 (532.8) Центърът на цялата дейност на първия обителски свят е възкресителната зала — огромен храм за възстановяване на личности. Тази гигантска постройка се състои от главните места за срещи на серафическите пазители на съдбата, Настройчиците на Съзнанието и архангелите на възкресението. Заедно с тези небесни същества при възкресяването на мъртвите вземат участие и Носителите на Живот.
47:3.3 (533.1) Копието от смъртния разум и активните матрици на паметта на създанията, преведени от материалния план в духовния, се намират в лично владение на освободените Настройчици на Съзнанието; преобразувани в духовна форма, тези фактори на разума, паметта и личността на създанието завинаги стават част от подобни Настройчици. Матриците на разума на създанията и пасивните потенциали на индивидуалността са заключени в моронтийната душа, поверена на серафическите пазители на съдбата. Именно повторното съединяване на поверената на серафима моронтийна душа с поверения на Наставника духовен разум възстановяват личността на създанието и представляват възкресение на съхранилото живота си спящо същество.
47:3.4 (533.2) Ако на преходна личност със смъртен произход не е съдено да бъде възстановена, духовните елементи на несъхранилото живота си смъртно създание завинаги ще останат съставна част от индивидуалния емпиричен опит на Наставника, пребивавал някога в такова същество.
47:3.5 (533.3) От Храма за Нов Живот излизат седем радиални крила — зали за възкресение на смъртните раси. Всяка от тези постройки е посветена на възсъздаването на една от седемте раси на времето. Във всяко от седемте крила се намират по сто хиляди отделни помещения за възкресяване. Тези крила завършват с кръгли зали за масово възсъздаване, които служат като помещения за пробуждане на един милион индивида едновременно. Тези зали са обкръжени от помещения за възсъздаване на личностите от смесените раси на обикновените постадамически светове. Независимо от метода, който може да се използва в индивидуалните светове на времето във връзка със специалните или периодически възкресения, реалното и съзнателно възстановяване на действителната и цялостна личност става във възкресителните зали на първия обителски свят. В продължение на цяла вечност вие ще си спомняте своите ярки впечатления в утрото на възкресението.
47:3.6 (533.4) От възкресителната зала ще попаднете в сектора на Мелхиседек, където се заселвате за постоянно жителство. След това ви се предоставят десет свободни дни. Вие можете безпрепятствено да обследвате околностите на своя нов дом и да се запознаете с програмата за най-близко бъдеще. Вие също така ще имате време, за да удовлетворите своето желание да се консултирате с архивите, да навестите своите любими и други земни приятели, които биха могли да се окажат в тези светове преди вас. След завършването на своя десетдневен период свободно време вие пристъпвате към втория етап на пътешествие към Рая, тъй като обителските светове са истински подготовителни сфери, а не просто карантинни планети.
47:3.7 (533.5) В първия обителски свят (или друг, в случай на по-напреднал статут) вие ще възобновите своята интелектуална подготовка и духовно развитие именно от това ниво, на което са били прекъснати от смъртта. Между времето на планетарната смърт или преображението и възкресението в един от обителските светове смъртният човек не придобива абсолютно нищо, с изключение осъзнаването на факта за продължаването на живота. Тук вие ще започнете от това, на което сте се спрели там.
47:3.8 (533.6) Почти целият опит от първия обителски свят се заключава в поправяне на недостатъци. Съхранилите живота си смъртни, пребиваващи в тази първа от карантинните сфери, откриват такова количество и разнообразие дефекти в характера и недостатъци от смъртния опит на създанието, че основната дейност на този свят има за цел поправяне и отстраняване на тези разнообразни последствия от живота в плът в материалните еволюционни светове на времето и пространството.
47:3.9 (534.1) Пребиваването в обителски свят номер едно е насочено към развитие на съхранилите живота си смъртни поне до статута на постадамическия съден период в нормалните еволюционни светове. Разбира се, в духовен план учениците на обителските светове далеч превъзхождат подобно чисто човешко ниво на развитие.
47:3.10 (534.2) Ако вас не следва да ви оставят в обителски свят номер едно, то след изтичането на десет дни вие ще се потопите в съня за преобразуване и ще продължите във втория свят и всеки десет дни ще се придвижвате все по-нататък, докато не пристигнете в света на вашето назначение.
47:3.11 (534.3) Централната част на седемте главни кръга на администрацията на първия обителски свят заема храмът на Моронтийните Спътници — личните придружители на възходящите смъртни. Тези Спътници са потомци на Майчинския Дух на локалната вселена — в моронтийните светове на Сатания те са няколко милиона. Освен с груповите Спътници вие често ще общувате с преводачите, пазителите на постройките и ръководителите на екскурзии. И всички тези Спътници се намират в тясно сътрудничество с тези, които се занимават с развитието на личностните фактори на разума и духа във вашето моронтийно тяло.
47:3.12 (534.4) Когато започнете своя път в първия обителски свят, един Моронтиен Спътник бива прикрепен към група от хиляда възходящи смъртни, а с придвижването си през седемте обителски сфери техният брой ще расте. Тези прекрасни и разностранни същества са приветливи другари и обаятелни придружители. Те са в правото си да съпровождат индивидите или отбрани групи във всяка от сферите за преходна култура, в това число и на Спътниците на тези сфери. Тези моронтийни създания служат като екскурзоводи за всички възходящи смъртни и участват в прекарването на тяхната почивка. Те често съпровождат групи от съхранили живота си смъртни при периодическите посещения на Йерусем и всеки път, намирайки се в Йерусем, вие можете да се отправяте в сектора за регистрация на столицата на системата и да се срещате с възходящи смъртни от всичките седем обителски свята, тъй като те свободно се преместват между своите обители и централния свят на системата.
47:4.1 (534.5) Именно на тази сфера вие ставате по-пълноправен член на моронтийния живот. Тук се извършва постепенното формиране на различните моронтийни групи; започват да функционират работни групи и обществени организации, установяват се пропорциите на социалните обединения и прогресиращите смъртни се запознават с нови социални форми и механизми на управление.
47:4.2 (534.6) Съхранилите живота си създания, слели се с Духа, се разполагат в тези обителски светове, в които и смъртните, слели се с Настройчика. Независимо от разликите, съществуващи в различните категории небесен живот, между тях съществуват дружески и братски отношения. Нито в един свят на пътя на възхода вие няма да се сблъскате с нещо, напомнящо човешката нетърпимост и дискриминация, присъщи на егоистичните кастови системи.
47:4.3 (534.7) При възхода през обителските светове те все повече ще се напълват с моронтийната дейност на съхранилите се прогресиращи създания. Придвижвайки се напред, вие ще разпознавате в обителските светове все нови и нови черти на Йерусем. Стъкленото море се появява във втория обителски свят.
47:4.4 (534.8) Всяко поредно придвижване от един обителски свят в друг е свързано с придобиването на отново изготвяно и съответно приспособено моронтийно тяло. Вие заспивате при серафическия пренос и се пробуждате във възкресителните зали, придобивайки ново, но неразвито тяло. Това напомня вашето първоначално пристигане в обителски свят номер едно, с изключение на това, че Настройчикът на Съзнанието не ви напуска в течение на съня на преноса между обителските светове. След първото пристигане от еволюционните светове в изначалния обителски свят вашата личност остава незасегната.
47:4.5 (535.1) Паметта на Настройчика остава напълно непокътната в течение на вашия възход в моронтийния живот. Умствените асоциации, които са имали чисто животински произход и са били напълно материални, по естествен начин загиват заедно с физическия мозък, но всичко ценно във вашия интелектуален живот, а също и всичко, което има значение за съхранение на живота, става неотменима част от Настройчика и се съхранява в личната памет в течение на целия възход. Във вашето съзнание ще се съхранява целият ценен опит при преместване от един обителски свят в друг и от една част на вселената в друга — чак до Рая.
47:4.6 (535.2) Макар че притежавате моронтийно тяло, във всеки от тези светове вие продължавате да ядете, да пиете и да си почивате. Вие приемате моронтийния тип храна от царство на живата енергия, неизвестно в материалните светове. Както храната, така и водата напълно се усвояват от моронтийното тяло без отделяне на отпадъци. Помислете: първият обителски свят е в значителна степен материална сфера, ранен стадий на моронтиен режим. Вие все още съхранявате човешка същност и не сте се отдалечили от ограничените възгледи на смъртния живот, но във всеки свят отбелязвате определен прогрес. С всяка нова сфера ставате все по-малко материални, по-интелектуални и малко по-духовни. Най-големият духовен прогрес се извършва в последните три от тези седем последователни светове.
47:4.7 (535.3) Биологическите недостатъци в основни линии се поправят в първия обителски свят. Дефектите в планетарния опит, отнасящи се към половия живот, семейните отношения и родителските функции, или се отстраняват, или се отлагат за в бъдеще — за поправяне в семействата на Материалните Синове в Йерусем.
47:4.8 (535.4) Спецификата на втория обителски свят е отстраняване на всички аспекти на интелектуалните противоречия и излекуване на всякакви прояви на дисхармония на разума. Тук се извършва задълбочено изучаване на смисъла на моронтийните мота, започнато в първия обителски свят. Нивото на развитие на създанията във втория обителски свят е съпоставимо с интелектуалния статут на идеалния еволюционен свят в епохата след пришествието на Сина-Арбитър.
47:5.1 (535.5) Третият свят е резиденцията на Учителите на Обителските Светове. Макар че те действат на всичките седем обителски сфери, в третия свят — в центъра на кръгообразно разположени училища — се намира тяхната групова резиденция. Милиони такива възпитатели съществуват в обителските светове и в моронтийните светове на по-високо ниво. Тези високоразвити и прославени херувими служат като моронтийни учители в продължение на целия път от обителски светове до завършващия етап на подготовка на възходящи създания в локалната вселена. Те ще бъдат едни от последните, които нежно ще се простят с вас, когато времето за сбогуване настъпи — времето, когато казвате “довиждане” поне за няколко епохи на вашата родна вселена, когато бъдете готови за серафически пренос в приемните светове на малкия сектор на свръхвселената.
47:5.2 (535.6) Намирайки се в първия обителски свят, вие се ползвате с правото на посещение на първия преходен свят — центъра за завършили и изпитателния приют на системата, в който се възпитават неразвилите се еволюционни деца. Пристигайки във втория обителски свят, вие получавате разрешение за периодични посещения на втория преходен свят, в който се намира обслужващият цялата Сатания център на моронтийните наблюдатели и училища за подготовката на различни моронтийн и категории. Когато пристигнете в третия обителски свят, вие веднага получавате разрешение за посещение на третата преходна сфера — резиденцията на ангелските категории и местонахождението на техните различни системни подготвителни училища. Посещенията на Йерусем, извършени от този свят, донасят все по-голяма полза на еволюиращите смъртни и представляват за тях все по-голям интерес.
47:5.3 (536.1) Третият обителски свят е сфера на огромни лични и социални достижения за всички, които до освобождаването от плът в световете на смъртния си произход не са натрупали опит, равностоен на опита, придобиван в тези кръгове за култура. На тази сфера започва по-позитивна образователна работа. Подготовката в първите два обителски свята основно е свързана с поправянето на недостатъци — негативна в този смисъл, че е насочена към допълване на опита от живота в плът. Тук, в третия обителски свят, съхранилите живота си създания действително започват да усвояват прогресивната моронтийна култура. Основната цел на тази подготовка е подобряване на разбирането на взаимовръзката с моронтийните мота и смъртната логика, координация на моронтийните мота и човешката философия. Съхранилите живота си смъртни започват на практика да постигат истинската метафизика. Такова обучение е действително въведение в разумното постижение на космическите значения и вселенските взаимовръзки. По своя характер културата на третия обителски свят съответства на епохата, настъпваща на нормална обитаема планета след пришествието на посвещенчески Син.
47:6.1 (536.2) Пристигайки в четвъртия обителски свят, вие вече уверено стъпвате по моронтийния път; изходното материално съществуване е останало далеч назад. Сега на вас ви се разрешава да посещавате преходен свят номер четири, където се запознавате с резиденцията и училищата на свръхангелите, включително Ярките Вечерни Звезди. Благодарение на добрата помощ на тези свръхангели от четвъртия преходен свят моронтийните посетители получават възможност да се сближат с различни категории Божии Синове при периодичните посещения на Йерусем, доколкото прогресиращите смъртни, нееднократно посещаващи столичния свят, биват допускани във все нови сектори на столицата. Новото великолепие все по-пълно се разкрива пред разширяващото се съзнание на тези възходящи създания.
47:6.2 (536.3) В четвъртия обителски свят всеки възходящ смъртен си намира по- подходящо място в занятията на своята група и дейността на своя клас моронтиен живот. Тук възходящите създания започват повече да ценят далечната връзка и другите аспекти на културата и прогреса на локалната вселена.
47:6.3 (536.4) Именно в процеса на подготовка в четвъртия свят възходящите смъртни за пръв път по-истински се запознават с изискванията и радостите на истинския социален живот на моронтийните създания. Такъв опит действително е нов за еволюционните същества, тъй като те участват в груповата дейност, която не се основава на възвеличаване на собственото „аз“ или на егоистичното подчинение на други. Въвежда се нов обществен порядък, в основата на който са отзивчивостта и доброжелателността, присъщи на взаимното уважение, алтруистичната любов на взаимното служене и всепоглъщащия стремеж към общото и висше предназначение — боготворящото, божествено съвършенство на Рая. Всички възходящи създания започват да осъзнават в себе си стремежа към познанието, разкриването, търсенето и откриването на Бога.
47:6.4 (536.5) Интелектуалната и социална култура на четвъртия обителски свят е сравнима с умствения и обществен живот в епохата, настъпваща след пришествието на Сина-Учител на планетите с нормално еволюционо развитие. Духовният статут на този свят значително изпреварва съответния съден период на смъртните.
47:7.1 (537.1) Преносът в петия обителски свят представлява огромна крачка напред в живота на моронтийния прогресиращ. Опитът, придобиван в този свят, позволява да се получи истинска предварителна представа за йерусемския живот. Тук вие започвате да осъзнавате висшето назначение на лоялните еволюционни светове, достигащи този стадий на развитие в хода на естествената планетарна еволюция. Културата на този обителски свят в общи черти съответства на ранния период от ерата на светлината и живота на планетите с нормално еволюционно развитие. Оттук трябва да бъде понятно защо висококултурните и развити типове същества, срещащи се понякога в тези прогресивни еволюционни светове, се освобождават от преминаване през една или няколко, а понякога и през всичките обителски сфери.
47:7.2 (537.2) Научавайки езика на локалната вселена в четвъртия обителски свят, вие посвещавате сега повече време за усъвършенстване на уверския език, за да може към момента на пристигане в Йерусем и получаване статута на постоянно преживяване да владете и двата езика. Вече в столицата на системата всички възходящи смъртни владеят два езика, които използват в продължение на целия път чак до Хавона. Всичко, което е необходимо по-нататък, е разширяване на своя речников запас по езика на свръхвселената, при което за заселване в Рая се изисква допълнителното му разширяване.
47:7.3 (537.3) След пристигането в петия обителски свят странстващият получава разрешение да посещава съответния преходен свят — резиденцията на Синовете. Тук възходящият смъртен отблизо се запознава с различните групи на божествено синовство. Вече е слушал за тези възвишени същества и се е срещал с тях в Йерусем, но едва сега истински се запознава с тях.
47:7.4 (537.4) В петия обителски свят започвате да се запознавате с образователните светове на съзвездието. Тук се срещате с първите преподаватели, които започват да ви подготвят за предстоящото пребиваване в съзвездието. Тази подготовка продължава в шестия и седмия светове, а последните детайли се уточняват в йерусемския сектор на възходящи смъртни.
47:7.5 (537.5) В петия обителски свят става раждането на истинското космическо съзнание. Вие се прониквате от съзнанието на вселената. Това наистина е време на разширяване на хоризонтите. Разширеният разум на възходящите смъртни започва да се досеща за грандиозната, величествена, небесна и божествена цел, която очаква всички тези, които извършат постепенния възход към Рая — възход колкото трудоемък, толкова радостен и благодатен. Обикновено приблизително по това време възходящият смъртен започва с истинско емпирично въодушевление да се стреми към Хавона. Обучението вече е доброволно, алтруистичното служене — естествено, поклонението — непроизволно. Извършва се установяване на истински моронтиен характер, формира се истинско моронтийно създание.
47:8.1 (537.6) Пребиваващите в този свят създания са в правото си да посещават шестия преходен свят, където придобиват нови знания за висшите духове на свръхвселената, макар че те са неспособни да видят много от тези небесни същества. Тук те също така получават своите първи уроци, бъдещия духовен път, който започва веднага след завършването на моронтийната подготовка в локалната вселена.
47:8.2 (537.7) Помощникът на Властелина на Системата често посещава този свят; тук се дава началният курс по управление на вселената и се провеждат първите занятия, обхващащи делата на цялата вселена.
47:8.3 (538.1) За възходящите създания настъпва великолепна епоха, в течение на която обикновено се извършва пълно сливане на човешкия разум и божествения Настройчик. Потенциално такова сливане е могло да настъпи и по-рано, но нерядко става така, че истинска, пълноценна тъждественост се достига само в течение на пребиваването в петия или даже шестия обителски свят.
47:8.4 (538.2) Съединяването на формиращите се безсмъртни души с вечния и божествен Настройчик се ознаменува с това, че серафимът призовава старшия свръхангел при възкресяването на смъртните и регистриращия архангел при тези, които ги съдят на третия ден; и след това, в присъствието на моронтийните партньори на съхранилия живота си смъртен, тези пратеници произнасят своите слова: „Ето моя възлюбен син, към когото аз проявявам благоволение.“ Тази проста церемония означава встъпването на възходящия смъртен на вечния път на Райското служене.
47:8.5 (538.3) Веднага след потвърждаване на сливането с Настройчика новото моронтийно същество за пръв път застава пред своите другари с ново име и получава четиридесет дни за духовен отдих от всички ежедневни грижи, за да може в уединение да избере един от възможните пътища за възход към Хавона и да се спре на един от методите за достигане на Рая.
47:8.6 (538.4) Тези блестящи същества остават повече или по-малко материални създания; те са далеч от нивото на истинския дух; от духовна гледна точка те повече напомнят свръхматериални същества и все още се намират по-долу от ангелите. Но те действително стават чудесни създания.
47:8.7 (538.5) Статутът, придобиван от учениците по духовния Път в обителските светове в шестия свят е сравним с възвишеното състояние, характерно за тези еволюционни светове, които по естествен начин са преминали началния стадий на светлината и живота. В този обителски свят се достига високо ниво на развитие на обществото. Успоредно с възхода през обителските светове все по-къса става вашата материална сянка. Вие се превръщате във все по-възхитително същество, оставяйки назад грубите рудименти на планетарния животински произход. „Преминаването през велики страдания“ прави прославените смъртни много добри и отзивчиви, много благожелателни и търпеливи.
47:9.1 (538.6) Опитът, придобит в тази сфера, е венецът на първоначалния следсмъртен път. Тук вие получавате наставления от много учители, всеки от които ви готви за живота в Йерусем. Всички видими отличителни белези на смъртни, пристигнали от изолирани и изоставащи в своето развитие сфери, от съхранили живота си създания от по-прогресивни и просветлени светове, практически напълно се изтриват в течение на пребиваването в седмия обителски свят. Тук вас ще ви очистят от всички остатъчни проявления на неблагоприятна наследственност, нездраво обкръжение и недуховни планетарни тенденции. Ще бъдат изтрити и последните следи от „белега на звяра“.
47:9.2 (538.7) Намирайки се в седмия обителски свят, вие се ползвате с правото на посещения на седмия преходен свят — света на Всеобщия Баща. Оттук започва новото и по-духовно поклонение на невидимия Баща — обичай, който вие все по-често ще следвате през цялото продължение на дългия възходящ път. В този свят на преходна култура вие ще откриете храма на Отеца, но самия Отец няма да видите.
47:9.3 (538.8) Започва формирането на класовете, на които предстои да държат изпит за превеждане в Йерусем. От свят в свят вие сте преминавали като индивиди; сега се готвите за изпращане в Йерусем на групи, макар че в определени предели всеки възходящ смъртен е в правото си да се задържи в седмия обителски свят, за да даде възможност на изоставащия член на неговата земна или обителска работна група да го догони.
47:9.4 (539.1) Персоналът на седмия свят се събира на стъкленото море, за да присъства при вашето изпращане в Йерусем със статут на постоянен жител на столичния свят. Вие вече сте можели да ходите в Йерусем стотици или хиляди пъти, но винаги като гост; никога преди не сте тръгвали към столицата на системата в състава на група от свои приятели, които завинаги се прощават с обителския етап от пътя на възходящите смъртни. Скоро вас ще ви приветстват на приемното поле на столичния свят като жители на Йерусем.
47:9.5 (539.2) Вие с огромно наслаждение ще преминете през седемте свята за дематериализация — истински сфери за освобождаване от статута на смъртен. В първия обителски свят вие още в значителна степен сте човек, представлявайки смъртно същество, лишено от материално тяло, човешки разум, заключен в моронтийната форма — материално тяло на моронтийния свят, вместо смъртна обител от плът и кръв. Окончателно преминавате от смъртно състояние в безсмъртно при сливане с Настройчика, а към времето на завършване на Йерусемския път вие ще станете пълноценно моронтийно същество.
47:10.1 (539.3) Приемът на нов клас випускници в обителските светове служи като знак за целия Йерусем: всички негови обитатели се събират, за да приветстват новите жители. Даже спорнагите се радват на пристигането на тези удържали победа възходящи създания с еволюционен произход — на тези, които са преминали своя планетарен път и са завършили възхода си в обителските светове. Само физическите регулатори и Управляващите Моронтийната Енергия отсъстват от тези празнества.
47:10.2 (539.4) Йоан Богослов разказа за своето видение — пристигането на клас възходящи смъртни от седмия обителски свят на първото небе във възхитителния Йерусем: „И видях нещо, подобно на стъклено море, смесено с огън; и видях удържалите победа над звяра, който беше изначално в тях, и над изображението му, съхранило се във всички обителски светове, и накрая, над последния белег и следа; те стояха на това стъклено море, държаха гусли Божии и пееха песен за освобождаването от смъртния страх и смъртта.“ (Във всички тези светове съществува усъвършенствана пространствена връзка; способност за повсеместен прием на пространствените съобщения се осигурява посредством „Божиите гусли“ — моронтийното приспособление, компенсиращо невъзможността за непосредствена настройка на неразвития моронтиен сензорен механизъм за приемане на пространствени съобщения.)
47:10.3 (539.5) Апостол Павел също е имал представа за корпуса възходящи жители — усъвършенстващи се смъртни на Йерусем, тъй като е написал: „Вие сте дошли до планината Сион, в града на Бога живия, небесния Йерусалим, при безбройно множество ангели, при великата асамблея на Михаил и при духовете на праведниците, постигнали съвършенство.“
47:10.4 (539.6) След придобиването на статут на постоянно живеещ в столицата на системата смъртните вече няма да изпитват нови буквални възкресения. Моронтийната форма, предоставена при завършване на обителския път, е такава, която да ви позволи да преминете през целия опит на локалната вселена. От време на време ще се правят някои изменения, но вие ще съхраните същата форма чак до прощаването си с локалната вселена, когато — ставайки духове от първа степен, ще бъдете готови за пренос в свръхвселенските светове за възходяща култура и духовна подготовка.
47:10.5 (540.1) Седем пъти тези смъртни, които преминават всички обителски светове, се потопяват в преобразяващ сън и се пробуждат при възкресение. Последната възкресителна зала — завършваща покоя на пробуждането, е останала в миналото, в седмия обителски свят. Отсега видоизменението на формата няма да води до необходимост от изгубване на съзнанието или от нарушаване непрекъснатостта на личната памет.
47:10.6 (540.2) Смъртната личност, зародила се в еволюционните светове и поместена в съд от плът, снабдена с Тайнствен Наблюдател и Духа на Истината, става напълно мобилизирана, претворена и обединена, едва след като такъв жител на Йерусем получи разрешение да се отправи на Едемия и бъде провъзгласен за истински член на моронтийния корпус на Небадон — за безсмъртно, сляло се с Настройчика и възходящо към Рая същество, за личност с моронтиен статут, за истинско дете на Всевишните.
47:10.7 (540.3) Материалната смърт представлява метод за освобождаване от живота в плът; и обителският опит на последователно еволюиращия живот в седемте свята за коригираща подготовка и културно възпитание представлява въвеждане на спасените смъртни на моронтийния път — преходния период, отделящ еволюционното и материално съществуване от по-високото духовно постижение на възходящите създания на времето, на които е съдено да достигнат вратата на вечността.
47:10.8 (540.4) [Подготвено от Ярка Вечерна Звезда.]
Книгата Урантия
Документ 48
48:0.1 (541.1) БОГОВЕТЕ не могат — или поне не го правят — да превърнат едно недодялано животинско създание в съвършен дух с помощта на някакъв тайнствен акт на съзидателно вълшебство. Когато Създателите желаят появата на съвършени същества, те ги сътворяват такива изначално и непосредствено, но никога не превръщат създанията с материален и животински произход във въплъщение на съвършенството с една стъпка.
48:0.2 (541.2) Преминаващият през различни етапи в локалната вселена моронтиен живот е единствената възможност на материалните смъртни да се приближат към света на духа. Що за вълшебство може да се таи в смъртта — естественото разлагане на материалното тяло, за да може толкова проста крачка моментално да превръща смъртния и материален разум в безсмъртен и съвършен дух? Подобни възгледи са не повече от невежи предразсъдъци и красиви небивалици.
48:0.3 (541.3) Моронтийният преход винаги отделя смъртното състояние от последващия духовен статут на съхранилите се хора. Това промеждутъчно състояние при прогреса във вселената съществено се отличава в различните локални творения, но в това, което се отнася до предназначението и целите, всички те си приличат едно на друго. Устройството на обителските и висшите моронтийни светове на Небадон е напълно типично за преходните моронтийни режими в тази част на Орвонтон.
48:1.1 (541.4) Моронтийните светове са тези сфери, които съединяват материалния и духовния етапи на съществуване на създанията на нивото на локалната вселена. Моронтийният живот е бил известен на Урантия от ранните дни на Планетарния Принц. От време на време на смъртните са им разказвали за това преходно състояние, изкривената представа за което е намерила отражение в съвременните религии.
48:1.2 (541.5) Моронтийните сфери са преходни етапи от възхода на смъртните през световете на прогреса в локалната вселена. Само седемте свята, окръжаващи в локалните системи сферите за завършилите, са наречени обителски светове, но всичките петдесет и шест преходни обители на системи — съвместно с по-висшите сфери, които са разположени около съзвездията и столиците на вселената — се наричат моронтийни светове. По своята физическа красота и моронтийно великолепие тези творения напомнят столичните сфери на локалната вселена.
48:1.3 (541.6) Всички тези светове представляват архитектурни сфери, съдържащи точно двойно повече елементи, отколкото еволюционните светове. Такива специално създадени светове, в които има сто физически елемента, не само изобилстват с тежки метали и кристали, но също така съдържат и точно сто форми на уникална организация на енергията, наречени моронтийни материали. Главните Физически Регулатори и Управляващите Моронтийната Енергия са способни така да изменят въртенето на изначалните единици материя и едновременно с това така да преобразуват тези енергийни асоциации, че да се образува тази нова субстанция.
48:1.4 (542.1) Ранният моронтиен живот в локалните системи много напомня вашия сегашен материален свят, ставайки по-малко физически и по-истински моронтиен в образователните светове на съзвездието. А с приближаването към сферите на Салвингтон вие се издигате на все нови и нови духовни нива.
48:1.5 (542.2) Благодарение на своята способност да съединяват материалните и духовните енергии Управляващите Моронтийната Енергия създават моронтийна форма на материализация, която е възприемчива към привнасянето на управляващия дух. Докато преминете през моронтийния живот в Небадон, все същите търпеливи и умели Управляващи Моронтийната Енергия последователно ще ви осигурят с 570 моронтийни тела, на всяко от които съответства пореден стадий от вашата последователна трансформация. От времето, когато напуснете материалните светове, до превръщането ви в дух първи стадий в Салвингтон вие претърпявате точно 570 отделни моронтийни превръщания, все повече повишаващи вашия статут. От тях осем стават в системата, седемдесет и едно — в съзвездието, и 491 — в сферите на Салвингтон.
48:1.6 (542.3) В течение на живота в плът божественият дух прониква във вас почти както странична субстанция — посветеният на Всеобщия Баща дух фактически се овладява от човека. Но в моронтийния живот духът ще стане истинска част от вашата личност и в продължение на 570 последователни трансформации вие ще извършите възход от материалното към духовното състояние на живота си като създание.
48:1.7 (542.4) Павел е знаел за съществуването на моронтийните светове и за реалностите на моронтийните материали, защото е писал: „Имат на небесата градивен материал по-добър и непреходен.“ И тези моронтийни материали са реални, буквални, именно както в „града с основи, архитект и строител на който е Бог“. И всяка от тези възхитителни сфери е „една по-добра страна, тоест страна небесна“.
48:2.1 (542.5) Тези уникални същества контролират само дейността, която е свързана със съответната комбинация от духовни и физически или полуматериални енергии. Техният труд е изцяло посветен на осигуряването на моронтийния прогрес. Това се изразява не толкова в опека над смъртните по време на придобиването на преходния им опит, колкото в това, че те осигуряват прогресиращите моронтийни създания с преходно обкръжение. Те са каналите на моронтийната сила, която поддържа и захранва с енергия моронтийните фази на преходните светове.
48:2.2 (542.6) Управляващите Моронтийната Енергия са потомци на Майчинския Дух на локалната вселена. Всички те принадлежат примерно към един и същи тип, макар че леко се отличават по своята природа в различните локални творения. Те са създадени за изпълнение на специфични функции и не им е необходима подготовка за изпълнение на техните задължения.
48:2.3 (542.7) Управляващите Моронтийната Енергия се създават едновременно с пристигането на първия съхранил се смъртен в един от първите обителски светове на локалната вселена. Те се създават на групи по хиляда същества и се класифицират по следния начин:
48:2.4 (542.8) 1. Регулатори на кръгове400.
48:2.5 (542.9) 2. Координатори на системи200.
48:2.6 (542.10) 3. Планетарни опекуни100.
48:2.7 (543.1) 4. Универсални регулатори100.
48:2.8 (543.2) 5. Стабилизатори на връзки100.
48:2.9 (543.3) 6. Селективни групиращи50.
48:2.10 (543.4) 7. Спомагателни регистратори50.
48:2.11 (543.5) Управляващите енергията винаги служат в своята родна вселена. Те се ръководят изключително от съвместната духовна дейност на Вселенския Син и Вселенския Дух, разполагайки в останалото с правото на пълно самоуправление. Те имат свои резиденции във всички първи обителски светове на системата, където се трудят в тясна връзка както с физическите регулатори, така и със серафимите, но в това, което се отнася до проявлението на енергията и използването на духа, те действат в своя собствен свят.
48:2.12 (543.6) Понякога, като временни попечители, те също така се проявяват във връзка със свръхматериалните явления в еволюционните светове. Но те рядко служат на обитаеми планети; не се трудят те и във висшите подготвителни светове на свръхвселената, тъй като преди всичко са посветени на преходния режим на моронтийния прогрес в локалните вселени.
48:2.13 (543.7) 1. Регулатори на кръгове. Тези уникални същества координират физическата и духовна енергия и регулират нейното протичане по разделни канали на моронтийните сфери. Всеки такъв контур е предвиден за една планета — ограничен до един свят. Допълвайки физическите и духовни контури на преходните светове, моронтийните контури се отличават както от едните, така и от другите — изискват се усилията на един милион регулатори, за да се осигури енергия даже за такава система обителски светове, каквато е Сатания.
48:2.14 (543.8) Регулаторите на кръгове инициират такива изменения в материалните енергии, които ги подчиняват на управлението и регулацията на техните партньори. Тези същества са не само регулатори на кръгове, но и енергийни генератори на моронтия. Както динамото очевидно генерира електричество от атмосферата, така и тези живи моронтийни динама изглежда превръщат вездесъщите енергии на пространството в такива материали, които се използват от управляващите моронтийната енергия за създаване на телата и за осигуряване на жизнената дейност на възходящите създания.
48:2.15 (543.9) 2. Координатори на системи. Доколкото във всеки моронтиен свят има свой тип моронтийна енергия, на хората е изключително трудно да си представят тези сфери. Но във всяка поредна преходна сфера смъртните ще забелязват последователно изменение на растителния живот, а също така и всичко, което се отнася към моронтийното съществуване — в съответствие с все по-голямата духовност на съхранилото се възходящо създание. Вследствие на такава индивидуализация на енергийните системи на всеки свят действията на координаторите са насочени към съгласуване и съединение на различни енергийни системи в работещо единно цяло, предназначено за обединените сфери на всяка отделна група.
48:2.16 (543.10) С придвижването от един моронтиен свят към друг възходящите смъртни извършват постепенен прогрес от физическия свят към духовния; с това се определя необходимостта от възходяща последователност на моронтийните сфери и възходяща градация на моронтийните форми.
48:2.17 (543.11) Когато възходящите създания на обителските светове преминават на сфера с по-висока степен, транспортният серафим ги доставя до посрещащите ги координатори на системи в света с по-високата степен. Тук — в уникалните храмове, са разположени в центъра седемдесет лъчеобразни крила с преходни покои, напомнящи намиращите се в изначалния свят възкресителни зали за смъртните със земен произход — координаторите на системи правят изкусни манипулации, като осъществяват необходимите изменения на формата на създанията. За изпълнение на тези начални изменения на моронтийната форма отиват около седем дни от стандартното време.
48:2.18 (544.1) 3. Планетарни опекуни. В плана на моронтийните дела всеки моронтиен свят — от обителските сфери до столиците на вселената — се намира под опеката на седемдесет опекуни. Те образуват локален планетарен съвет, притежаващ висша моронтийна власт. Този съвет предоставя на всички възходящи същества, пристигащи в тези сфери, материал за създаването на моронтийни форми и упълномощава такива изменения на форми, които позволяват на възходящото същество да премине на следващата сфера. След преминаването на обителските светове вие ще преминавате от една фаза на моронтиен живот в друга без загуба на съзнание; безсъзнателно състояние съпровожда само ранните превръщания и по-късните преходи от една вселена в друга, а също от Хавона в Рая.
48:2.19 (544.2) 4. Универсални регулатори. Едно такова във висша степен механично същество винаги се намира в центъра на всяка административна единица на моронтийния свят. Универсалният регулатор реагира на въздействието на физически, духовни и моронтийни енергии и ги използва за изпълнение на своите функции. С такова същество винаги са свързани два координатора на системи, четири регулатора на контури, планетарен опекун, стабилизатор на връзки и/или един спомагателен регистратор или селективен групиращ.
48:2.20 (544.3) 5. Стабилизатори на връзки. Тези същества са регулатори на моронтийната енергия в съвкупност с физическите и духовни сили на света. Те осигуряват превръщането на моронтийната енергия в моронтиен материал. Цялата моронтийна структура на съществуване зависи от стабилизаторите. Те забавят оборотите на енергията до това състояние, при което е възможна появата на физически форми. Но аз не разполагам с езикови средства, с помощта на които бих могъл да сравня или опиша действията на такива същества. Те са съвършено недостъпни за човешкото въображение.
48:2.21 (544.4) 6. Селективни групиращи. С придвижването от един тип или фаза на моронтийния свят към друг вас трябва отново да ви приспособяват, да ви настройват на по-високо състояние. С това се занимават селективните групиращи, последователно позволяващи ви да съхранявате синхронност с моронтийния живот.
48:2.22 (544.5) Макар основните моронтийни форми на живот и вещество да са идентични по цялото протежение от първия обителски свят до последната преходна сфера на вселената, съществува постепенен функционален преход от материалното към духовното. Вашето приспособяване към това принципно единно, но последователно развиващо се и одухотворяемо творение се осъществява за сметка на такава селективна настройка. Тази регулировка на личностния механизъм е равносилна на ново творение, макар че вие съхранявате предишната си моронтийна форма.
48:2.23 (544.6) Вие можете нееднократно да бъдете проверявани от тези инспектори и щом се открие необходимият духовен прогрес, те с радост ще ви утвърдят в по-съвършен статут. Такива последователни изменения се проявяват във видоизменени реакции на моронтийното обкръжение, например, изменена потребност от хранене, а и в много други лични навици.
48:2.24 (544.7) Освен това селективните групиращи оказват огромна помощ при формирането на групи моронтийни личности за обучение, преподаване и други цели. Те притежават природния дар да посочват тези, които са способни по най-добрия начин да действат в условия на временно сътрудничество.
48:2.25 (544.8) 7. Спомагателни регистратори. Моронтийният свят притежава собствени регистратори, които заедно с духовните архивариуси осъществяват контрол и съхранение на архивната и друга информация, присъща на моронтийните творения. Моронтийните архиви са достъпни за всички категории личности.
48:2.26 (545.1) Всички преходни моронтийни сфери също са достъпни и за материални, и за духовни същества. Като моронтийни прогресори вие ще запазите пълна връзка с материалния свят и материалните личности и едновременно все по-добре ще виждате духовни същества и все по-активно ще общувате с тях и към времето на прощаване с моронтийния режим ще се запознаете с всички категории духове, с изключение на някои висши типове — такива като Единичните Посланици.
48:3.1 (545.2) Това войнство на обителските и моронтийни светове е представено от потомците на Майчинския Дух на локалната вселена. От век на век те се създават на групи от по сто хиляди и понастоящем в Небадон има повече от седемдесет милиарда от тези уникални същества.
48:3.2 (545.3) Моронтийните Спътници преминават подготовка под ръководството на Мелхиседек на специална планета близо до Салвингтон; те не се обучават в централните училища на Мелхиседек. Тяхната служба обхваща широк кръг сфери — от първите обителски светове на системите до висшите образователни сфери на Салвингтон, но тези същества рядко се срещат на обитаеми планети. Те служат под общото ръководство на Божиите Синове, непосредствено подчинявайки се на Мелхиседек.
48:3.3 (545.4) В една локална вселена има десет хиляди резиденции на Моронтийни Спътници — по една във всеки от първите обителски светове на локалните системи. Тази категория се ползва от правото на почти пълно самоуправление и като цяло представлява група разумни и предани същества; но известни са случаи, когато вследствие прискърбни метежи на небесни същества те са се отклонявали от пътя на истината. Хиляди от тези полезни създания са били загубени в течение на бунта на Луцифер в Сатания. Понастоящем вашата локална система разполага с пълна квота от такива същества, при което едва неотдавна са били попълнени загубите, предизвикани от бунта на Луцифер.
48:3.4 (545.5) Съществуват два различни типа Моронтийни Спътници — активен и пасивен, но в останалото те притежават еднакъв статут. Те не са полови създания, но проявяват трогателно прекрасно чувство по отношение един към друг. И макар че в материален (човешки) смисъл тях едва ли можем да ги наречем ваши другари, в йерархиите на създадените същества те са крайно близки до човешките раси. Най-близки до вас са промеждутъчните създания на световете; следват моронтийните херувими и след тях — Моронтийните Спътници.
48:3.5 (545.6) Тези спътници са трогателно нежни и очарователно общителни същества. Те притежават ярко изразени личности и, срещайки ги в обителските светове и научавайки се да ги познавате като клас, вие бързо ще започнете да различавате техните индивидуални черти. Всички смъртни си приличат един на друг и в същото време всеки от вас притежава характерна и узнаваема личност.
48:3.6 (545.7) Някаква представа за характера на труда на тези Моронтийни Спътници може да се получи от следната класификация на тяхната дейност в локалната система:
48:3.7 (545.8) 1. Хранителите на странстващите не получават специални задачи в своето общуване с моронтийните прогресори. Тези спътници са отговорни за целия моронтиен път и затова координират дейността на всички останали моронтийни и преходни помощници.
48:3.8 (546.1) 2. Спътници, посрещащи странстващите, и свободни компаньони. Към тази група се отнасят съществата, в чието общество се оказват новопристигналите в обителските светове. Един от тях задължително ще ви посрещне при пробуждането ви от първия преходен сън на времето в изначалния обителски свят — възкресението в моронтийния живот след смъртта в плът. Започвайки от официалното приветствие при пробуждането ви и чак до този ден, когато вие напуснете локалната вселена като дух първа степен, тези Моронтийни Спътници неизменно ще бъдат редом с вас.
48:3.9 (546.2) Спътниците не се прикрепват към индивидите за постоянно. Случва се и така, че няколко спътника се сменят един друг в течение на пребиването на възходящия смъртен в един от обителските или по-висши светове, и обратно — случва се така, че възходящото създание задълго остава без спътник. Всичко зависи от необходимостта от спътници и от тяхното наличие.
48:3.10 (546.3) 3. Приемащи небесните посетители. Тези милосърдни създания развличат свръхчовешките групи от стажанти и други небесни същества, намиращи се в преходните светове. На вас ще ви бъдат предоставени всички възможности да пътешествате в пределите на всяка емпирично достигната сфера. Посетителите се допускат на всички обитаеми планети — даже на тези, които се намират в изолация.
48:3.11 (546.4) 4. Координатори и управляващи връзката. Тези спътници са призвани да подпомагат моронтийното общуване и да предотвратяват объркването. Те са наставниците в областта на общественото поведение и моронтийния прогрес, организиращи класове и други групови дейности на възходящите смъртни. В разпореждане на тези същества има обширни области, където те събират своите ученици. От време на време те поръчват необходимото оформление за своите програми при небесните творци и управляващите реверсията. С вашето придвижване напред вие ще установите близки отношения с тези спътници и много ще се привържете към двете групи. Случаят ще реши дали ще имате работа с активен или с пасивен тип спътник.
48:3.12 (546.5) 5. Устни и писмени преводачи. На ранния етап от моронтийния път вие често ще прибягвате към помощта на устни и писмени преводачи. Тези лингвисти на сферите владеят всички езици на локалната вселена. Усвояването на нови езици няма да бъде автоматично: вие ще учите езиците до голяма степен така, както правите това в своя свят, и тези блестящи същества ще ви преподават езици.
48:3.13 (546.6) Първият език, който ви предстои да усвоите в обителските светове, ще стане езикът на Сатания, а след него — езикът на Небадон. В периода за обучение на тези нови езици Моронтийните Спътници ще бъдат ваши умели и търпеливи преводачи. Никога, в нито един от тези светове вие няма да срещнете посетител, за разговора с когото да не можете да се възползвате от преводаческите услуги на един от Моронтийните Спътници.
48:3.14 (546.7) 6. Ръководители на екскурзии и реверсия. Тези спътници ще ви съпровождат в течение на по-продължителните пътешествия в столичната сфера и окръжаващите светове за преходна култура. Те планират, съпровождат и контролират всички подобни индивидуални и групови екскурзии в системните светове за образование и култура.
48:3.15 (546.8) 7. Пазители на региони и постройки. Материалните и моронтийни структури също стават все по-съвършени и великолепни с вашето придвижване в моронтийните сфери. Както индивидуално, така и в групи ви се позволява да внасяте някои изменения в обителите, предназначени като резиденции за пребиваване в различните обителски светове. Много видове дейности в тези сфери стават в открити, оградени места, имащи формата на разнообразни кръгове, квадрати и триъгълници. Повечето структури на обителските светове нямат покриви, представлявайки ограждения, великолепно изпълнени и изискано украсени съоръжения. Климатичните и други физически условия в архитектурните светове правят покрива напълно ненужен.
48:3.16 (547.1) Тези попечители на преходните сфери за възходящ живот са превъзходни управляващи моронтийната дейност. За това са и създадени и чак до реализацията на Висшето Същество тези създания ще останат Моронтийни Спътници; те никога не изпълняват други задачи.
48:3.17 (547.2) С утвърждаването на системите и вселените в светлината и живота все по-голям брой обителски светове спират да функционират като преходни сфери за моронтийна подготовка. Все повече и повече завършили пристъпват към своя нов режим на подготовка, който очевидно е призван да пренесе космическото съзнание от днешното ниво на голямата вселена на ниво бъдещите вселени на външното пространство. На Моронтийните Спътници им предстои все по-активно да действат в сътрудничество със завършващите, точно както и в много други светове, които все още не са разкрити на Урантия.
48:3.18 (547.3) Както можете да предположите, тези същества вероятно ще направят много за това, да ви хареса пребиваването в обителските светове, независимо дали то е кратко или продължително. Вие ще се радвате на общуването с тях по целия път чак до Салвингтон. Строго погледнато, те не представляват съществено значение за вашия опит по съхраняването на живота. Вие бихте могли да достигнете Салвингтон и без тях, но те много щяха да ви липсват. Те са личностен разкош по възходящия път в локалната вселена.
48:4.1 (547.4) Радостта, веселието и еквивалентът на усмивката са така универсални, както и музиката. Съществуват моронтийни и духовни аналози на веселието и смеха. Възходящият живот почти поравно се дели на труд и отдих — свобода от изпълнението на задачи.
48:4.2 (547.5) Небесният отдих и свръхчовешкият хумор съществено се отличават от своите човешки аналози, но всички ние всъщност се отдаваме и на едното, и на другото; отдихът и хуморът действително ни позволяват в нашето състояние да постигнем почти това, което идеалният хумор може да направи за вас на Урантия. Моронтийните Спътници са умели организатори на отдиха и използват във висша степен изкусната помощ на Управляващите реверсията.
48:4.3 (547.6) Възможно е да ви бъде най-лесно да разберете труда на управляващите реверсията, сравнявайки ги с най-добрите урантийски хумористи, макар че такава съпоставка би била твърде вулгарен и неудачен опит да се създаде представа за функциите на тези отговарящи за разнообразието и развлечението същества —попечителите на възвишения хумор на моронтийните и духовни сфери.
48:4.4 (547.7) При обсъждането на духовния хумор позволете ми отначало да кажа какво той не е. В духовната шега никога няма този привкус, който се появява при акцентиране върху нещастията на слаби и заблудили се. Също така тя никога не може да бъде богохулна по отношение на праведността и блаженството на божествеността. Нашият хумор обхваща три общи нива на възприятия:
48:4.5 (547.8) 1. Шеги, свързани със спомени. Шеги, възникващи при спомени на епизоди от миналото, свързани с преживени сражения, борби, а понякога страх, често с нелепо и детинско безпокойство. За нас този вид хумор произтича от дълбоко вкоренилите се способности да се обръщаме към паметта в търсене на такъв материал, който би помогнал да облекчи товара на настоящето, украсявайки го с веселие.
48:4.6 (548.1) 2. Текущ хумор. Безсмислеността на много от това, което предизвиква в нас дълбоко безпокойство, радостта от разбирането на незначителността на много от нашите сериозни лични тревоги. Ние най-високо ценим тази страна на хумора тогава, когато с негова помощ най-добре от всичко ни се отдава да разсеем тревогите от настоящето за сметка на увереността в бъдещето.
48:4.7 (548.2) 3. Радост от предвиждане. Вероятно на смъртните няма да е лесно да си представят този аспект на хумора, но ние действително получаваме особено наслаждение от увереността в това, че «всичко действа за благото» на духовете и моронтийците, точно както и смъртните. Тази страна на небесния хумор произтича от вярата в преданата свръхопека на тези, които са по-високо от нас, а също в божественото постоянство на нашите Висши Ръководители.
48:4.8 (548.3) Но действащите в световете Управляващи реверсията не се ограничават само с описание на висшия хумор на различните категории разумни същества; те също така ръководят и отдиха — духовния отдих и моронтийните развлечения.
48:4.9 (548.4) И в това активно им помагат небесните творци.
48:4.10 (548.5) Но самите Управляващи реверсията не са създадена група; те представляват корпус от същества, набирани измежду местните на Хавона, войнствата на посланиците на пространството и попечителските духове на времето, чак до моронтийните прогресори от еволюционните светове. Всички те са доброволци, които посвещават себе си на помощ на своите събратя в постигането на промяна на мислите и отдих за разума, което прекрасно спомага за възстановяване на енергийните загуби.
48:4.11 (548.6) Докато изпитваш частична умора вследствие усилията, изразходвани при възхода, а също и в очакване на приема на нови заряди енергия, може с удоволствие да се предадеш на повторно преживяване на събития от други времена и епохи. Спомените за предишния опит раси или категории донасят успокоение. Именно затова такива майстори се наричат Управляващи реверсията: те помагат паметта на съществото да се върне към предишното ниво на неговото развитие или към отличаващо се с по-малко опит състояние.
48:4.12 (548.7) Такава реверсия използват всички същества освен изконни Създатели, тоест автоматически самовъзстановители, а също така и някои във висша степен специализирани типове създания — такива като енергийните центрове и физическите регулатори, които съхраняват неизменна, вечна деловитост във всички свои действия. Периодичното снемане на напрежението, присъщо на изпълнението на функционалните задължения, е обичайна страна на живот във всички светове от вселената на вселените, освен на Райския Остров. Местните същества от централната обител са неспособни да се изтощават и затова не възстановяват своите енергийни запаси. За такива същества, притежаващи вечното съвършенство на Рая, подобно връщане към еволюционния опит е невъзможно.
48:4.13 (548.8) Повечето от нас са преминали през низшите стадии на битието или през нарастващите нива от своята категория и обръщането към някои минали епизоди на своето ранно съществуване възстановява силите ни и в определена степен ни развлича. Има някакво успокоение в съзерцанието на предишния опит на своята категория, който остава принадлежност на паметта на разума. Бъдещето означава борба и прогрес; то предвещава труд, усилие и постижение; но миналото носи чертите на това, което вече е усвоено и постигнато; съзерцанието на миналото позволява да се отпуснеш и предадеш на безгрижно наблюдение, пробуждащо духовна радост, и това моронтийно състояние на разума, което граничи с веселие.
48:4.14 (549.1) Даже хуморът на смъртните става крайно сърдечен, когато с негова помощ се описват случаи, засягащи тези, които се намират на малко по-ниско от сегашното ниво на развитие на разказвача; или когато се изобразяват предполагаеми висшестоящи по отношение към разказващия същества, които стават жертва на събития, обикновено свързвани с тези, които обичайно са асоциирани с по-ниско положение. Вие, обитателите на Урантия, сте допуснали във вашия хумор много от това, което е едновременно вулгарно и недобро, но като цяло трябва да ви поздравим: вие притежавате относително остро чувство за хумор. Добрата хумористична жилка на някои от вашите раси им оказва огромна помощ в техния земен път. Очевидно е, че в областта на хумора вие сте наследили много от Адам — много повече от това, което е оцеляло от музиката и изобразителното изкуство.
48:4.15 (549.2) В свободното време — време, когато обитателите на Сатания възраждат благодатните спомени за един от предишните етапи на съществуване — хуморът на Урантийския корпус Управляващи реверсията носи полза на цялата Сатания. Чувството за небесния хумор не ни напуска даже тогава, когато изпълняваме най-сложните задачи. То помага да се избягва прекомерното развитие на представата за собствена значимост. Но ние не му даваме воля — както бихте казали вие, не се „веселим“, с изключение на тези случаи, когато сме свободни от изпълнение на сериозни поръчения в своите категории.
48:4.16 (549.3) Когато ни изкушава да се възнесем в самомнение, то стига ни само да се замислим за безкрайното величие и благородство на нашите Творци — и самовъзхваляването става във висша степен смешно, придобивайки даже хумористични черти. Една от функциите на хумора е да помогне на всички нас да се отнасяме към себе си по-малко сериозно. Хуморът е божествената противоотрова против самовъзвеличаването на егото.
48:4.17 (549.4) Най-голяма потребност от съпътстващия хумора отдих и развлечения изпитват тези категории възходящи същества, които се подлагат на продължителен стрес поради напрежението, свързано с възхода. Двете полярни състояния на живота малко се нуждаят от хумористични развлечения: примитивният човек е неспособен на това, а съществата с Райско съвършенство нямат нужда от това. По силата на своите природни качества обитателите на Хавона са весело и радостно събрание на във висша степен щастливи личности. В Рая характерът на поклонението отстранява необходимостта от възстановяване. Но помощта на Управляващите реверсията играе голяма роля в живота на тези, чийто път към Райското съвършенство започва далеч в низините.
48:4.18 (549.5) Колкото по-високо е нивото на развитието на смъртното създание, толкова по-силно е напрежението и толкова по-висока е неговата способност за хумор, точно както и необходимостта от него. В света на духа всичко е обратно: колкото по-високо се възнасяме, толкова по-малко се нуждаем от разтоварване за сметка на реверсия. Но спускайки се от Рая надолу по духовната стълбица към серафическите войнства, ние откриваме все по-голяма потребност от тази мисия на радост и тази помощ на веселието. Съществата, повече от другите нуждаещи се от отдиха на периодическото връщане към предишния си интелектуален статут, се отнасят към висшите типове хора, моронтийци, ангели и Материални Синове, заедно с всички сходни типове личности.
48:4.19 (549.6) Хуморът трябва да изпълнява функцията на автоматичен предпазен клапан, предотвратяващ образуването на прекомерно налягане поради еднообразността на продължителното и задълбочено самосъзерцание, с които се съпровожда интензивният стремеж към еволюционен прогрес и високи постижения. Покрай това хуморът намалява шока от неочакваното въздействие на факта или истината — суровия, непреклонен факт и гъвкавата, вечно жива истина. Смъртната личност, никога незнаеща с какво й предстои да се сблъска, благодарение на хумора бързо постига неочаквания характер на ситуацията — вижда същността и прониква в дълбинния смисъл, било то факт или истина. Макар че хуморът на Урантия е изключително примитивен и абсолютно лишен от артистичност, той все пак служи на важна цел, като запазва здравето, избавя от емоционалния стрес и с това предотвратява пагубното нервно напрежение и излишно сериозно самосъзерцание. Хуморът и отдихът — развлечението, никога не отразяват стремежите в бъдещето; те винаги са отражение на миналото. Така и сега, в своето сегашно състояние на Урантия, вие винаги чувствате прилив на сили, когато за кратко време можете да се отвлечете от нови и по- високи интелектуални усилия и да се върнете към по-простите занимания на своите предци.
48:4.20 (550.1) Принципите за отдих на урантийците са философски основателни и продължават да се прилагат в течение на вашия възходящ живот през кръговете на Хавона, чак до вечните брегове на Рая. Като възходящо създание вие притежавате лична памет за всички предишни и по-долу стоящи етапи на битието и без такава индивидуална памет за миналото не би имало основания за хумора в настоящето — било то гръмкият смях на смъртните или веселието на моронтийците. Именно споменът за опита от миналото става основа на днешните развлечения и забави. Така вие ще получавате удоволствие от небесните еквиваленти на вашия земен хумор за цялото време на своя дълъг моронтиен, а след това все по-духовен път. И благодарение на тази частица на Бога (Настройчика), която става вечна част от личността на възходящото създание, в радостната експресия, както и в духовния смях на възходящите смъртни на времето и пространството, се появява оттенък на божественост.
48:5.1 (550.2) Учителите на Обителските Светове представляват група от вече оставени [от ръководителя си — б.р.], но прославени херувими и сановими. Когато странстващ на времето се възвисява от изпитателните светове на пространството към обителските и свързаните с тях светове за моронтийна подготовка, той пристига съпровождан от своя личен или групов серафим — хранителя на съдбата. В световете на смъртното съществуване серафимите използват услугите на изкусни помощници — херувими и сановими; но когато смъртният подопечен се освобождава от връзките на плътта и тръгва по пътя на възхода, когато започва следматериалният — или моронтиен — то живот, съпровождащият серафим не се нуждае повече от помощта на своите бивши заместници — херувима и сановима.
48:5.2 (550.3) Тези оставени помощници на опекунстващия серафим често се призовават в столицата на вселената, където се приемат в съкровените обятия на Майчинския Дух на Вселената, след което отиват в подговителните сфери на системата като Учители на Обителските Светове. Тези учители често посещават материалните светове, а тяхната дейност обхваща както низшите обителски светове, така и висшите образователни сфери, свързани със столицата на вселената. По своя собствена инициатива те могат да се върнат към предишните си задължения, изпълнявани съвместно с попечителските серафими.
48:5.3 (550.4) В Сатания съществуват много милиарди такива учители и техният брой постоянно расте, тъй като в повечето случаи, когато серафим се насочи към центъра, съпровождайки слелия се с Настройчика си смъртен, както херувимът, така и сановимът биват оставяни в системата.
48:5.4 (550.5) Учителите на Обителските Светове, както и много други възпитатели, получават задачи от Мелхиседек. Те се намират под общото наблюдение на Моронтийните Спътници, но като индивиди и учители те се подчиняват на съществата, изпълняващи задълженията на директори на училищата или сферите, в които те могат да се трудят като възпитатели.
48:5.5 (550.6) Както когато са били прикрепени към серафими, тези високоразвити херувими обикновено се трудят по двойки. По своята същност те са много близки до моронтийния тип битие; на тези учители на възходящите смъртни е присъща благожелателност и те осъществяват във висша степен ефективно ръководство на програмата на обителските светове и образователната система на моронтия.
48:5.6 (551.1) В училищата на моронтийния живот тези учители прекарват индивидуални, групови, класни и масови занятия. В обителските светове такива училища са организирани в три общи групи с по сто разновидности във всяка: училища по мисли, училища по чувства и училища по дела. Когато достигате съзвездието, към него се добавят и училища по етика, училища по управление и училища по социално приспособяване. В столицата на вселената ще се занимавате в училища по философия, божественост и чиста духовност.
48:5.7 (551.2) Тези неща, които сте имали възможност да научите, но не сте научили на Земята, трябва да бъдат усвоени под опеката на тези предани и търпеливи учители. Няма царски, кратки или леки пътища до Рая. Независимо от индивидуалните вариации на маршрута вие трябва да усвоите уроците на една сфера, преди да попаднете на друга; във всеки случай това важи след напускането на този свят, в който сте се появили на света.
48:5.8 (551.3) Една от целите на моронтийния път е да постигнете пълно изкореняване в съхранилите се смъртни на такива остатъчни черти от животинския произход, като протакане, извъртане, неискреност, отклоняване от решаването на проблемите, нечестност и търсене на лесни пътища. Обителският живот от самото начало учи на това, че да отложиш изобщо не значи да избягаш. След живота в плът изчезва възможността да използваш времето като метод за отклоняване от обстоятелствата или за неизпълнението на неприятните задължения.
48:5.9 (551.4) Пристъпвайки към служенето на най-низшата от сферите за временно пребиване, Учителите на Обителските Светове — с натрупване на опит, се придвижват през образователните сфери на системата и съзвездието към подготвителните светове на Салвингтон. Те не преминават през някакво специално обучение нито до, нито след обятията на Майчинския Дух на Вселената. Те вече са получили необходимата за изпълнението на своите задължения подготовка по време на служенето си като серафически помощници в светове, където са се появили на света техните ученици, пребиваващи в обителските светове. В обитаемите светове те са получили реалния опит от общуване с тези възходящи смъртни. Те са практични и благожелателни учители, мъдри и практични възпитатели, умели и действени придружители. Те са добре запознати с плановете за възход и притежават голям опит от началния стадий на възходящия път.
48:5.10 (551.5) Много от по-възрастните учители, дълго служещи в светове от салвингтонския кръг, вторично преминават през обятията на Майчинския Дух на Вселената и от такива повторни обятия тези херувими и сановими излизат със статута на серафими.
48:6.1 (551.6) Макар че всички чинове ангели — от планетарните помощници до висшите серафими — опекунстват моронтийните светове, непосредствено с това се занимават преходните попечители. Тези ангели се отнасят към шестата категория серафически служители и тяхната опека е посветена на облекчаването на прехода на материалните и смъртни създания от временния живот в плът на ранните стадии на моронтийното съществуване в седемте обителски свята.
48:6.2 (551.7) Вие следва да разберете, че в действителност моронтийният живот на възходящия смъртен започва в обитаемите светове при зараждане на душата — в този момент, когато в смъртния разум прониква духовният Настройчик. И започвайки от този момент, смъртната душа притежава потенциална способност за свръхсмъртна дейност чак до признаването й на по-висшите нива на моронтийните сфери на локалната вселена.
48:6.3 (552.1) При все това вие ще започнете да осъзнавате служенето на преходните серафими едва в обителските светове, където те неуморно помагат на развитието на своите смъртни ученици, като се трудят в следните седем групи:
48:6.4 (552.2) 1. Серафически проповедници. В момента, когато идвате в съзнание в обителските светове, в архивите на системата ви регистрират като еволюиращ дух. Наистина, в действителност вие още не сте дух, но вече не се отнасяте и към смъртните или към материалните същества; вие сте тръгнали по преддуховния път и съответно започвате да живеете моронтийния живот.
48:6.5 (552.3) В обителските светове серафическите проповедници ще ви помогнат да направите правилния избор на един от възможните маршрути към Едемия, Салвингтон, Уверса и Хавона. В случай на няколко еднакво целесъобразни маршрута на вас ще ви бъде позволено да изберете от тях този, който ви се стори най-привлекателен. После тези серафими предават на двадесет и четиримата съветника на Йерусем своите препоръки по отношение на най-предпочитания път за всяка възходяща душа.
48:6.6 (552.4) Вие няма да имате неограничена свобода на избор на своя бъдещ път; но ще ви бъде предоставена възможност да избирате от тези варианти, които преходните попечители и висшестоящи същества сметнат за благоразумни и най-целесъобразни за бъдещото придобиване на духовен статут. Духовният свят се управлява според принципите на уважение към свободата на избора, при условие че този път, който можете да изберете, няма да бъде пагубен за вас или вреден за вашите другари.
48:6.7 (552.5) Серафическите проповедници са посветени на провъзгласяването на евангелието за вечното развитие, на триумфа от придобиването на съвършенство. В обителските светове те провъзгласяват великия закон за съхранение и господство на добродетелите. Нито една блага постъпка никога не бива изцяло излишна; на нея може дълго да се противодейства, но е невъзможно напълно да я унищожиш и тя навеки запазва своята сила, пропорционална на божествеността на мотивацията.
48:6.8 (552.6) Даже на Урантия те наставляват тези, които учат на истина и праведност, да проповядват за „Божията добродетел, която води към покаяние“, да провъзгласяват „Божията любов, която прогонва страха“. Именно така са били провъзгласявани тези истини във вашия свят:
48:6.9 (552.7) Боговете са пастири мои; аз няма да се отклоня от пътя;
48:6.10 (552.8) ръка за ръка ме водят те по прекрасните пътища на славния и живителен вечен живот.
48:6.11 (552.9) В това Божествено Присъствие аз няма да изпитвам нито глад, нито жажда.
48:6.12 (552.10) Дори да се спускам аз в долината неведома или да се възвисявам в световете на съмнението,
48:6.13 (552.11) дори да се движа сам или с подобни на мен,
48:6.14 (552.12) дори да вървя тържествуващ в хоровете на светлината или да блуждая в пустинните места на сферите,
48:6.15 (552.13) нека ми помогне Твоят добър Дух и да ме утеши Твоят славен ангел.
48:6.16 (552.14) Дори да се спусна в дълбините на мрака и самата смърт,
48:6.17 (552.15) аз няма да се усъмня в Тебе и няма да се уплаша от Теб,
48:6.18 (552.16) защото зная, че в свършека на времето и в прослава на името Свое
48:6.19 (552.17) Ти ще ме възкресиш и сложиш до Себе Си в небесния бастион.
48:6.20 (553.1) Ето историята, която е била прошепната в нощта на овчарчето. Той не е запомнил всичко дословно, но доколкото е успял, е предал това в известния му сега вид.
48:6.21 (553.2) Тези серафими също проповядват евангелието за придобиване на съвършенство за цялата система, точно както и за индивидуалните възходящи създания. Даже сега, в младата система Сатания, в техните учения и планове са предвидени положения за предстоящите векове, когато обителските светове вече няма да служат на смъртните възвисяващи се като стъпала по пътя им към висшите сфери.
48:6.22 (553.3) 2. Расови тълкуватели. Всички смъртни раси не си приличат една на друга. Разбира се, съществува планетарен архетип, определящ всички физически, умствени и духовни характери и тенденции на различните раси от съответния свят; но съществуват и изразени расови типове, при което за потомците на тези различни човешки типове са характерни съвършено определени социални тенденции. В световете на времето серафическите расови тълкуватели съдействат на усилията на упълномощените по въпроса за расите, насочени към съгласуване на различните расови възгледи; те продължават своята дейност в обителските светове, където до някаква степен се запазват тези различия. На такава объркана планета като Урантия тези блестящи същества едва ли са могли истински да се занимават със своята работа, но те са изкусни социолози и мъдри етнически съветници от първото небе.
48:6.23 (553.4) Струва си да се замислите за изразите „небе“ и „небето на небесата“. Това, което повечето от вашите пророци са разбирали като небе, било първият от обителските светове на локалната система. Когато апостолът е говорел за това, че е „бил възнесен на третото небе“, той е имал предвид случая, когато неговият Настройчик бил отделен по време на сън и в това необичайно състояние е пренесен в третия от седемте обителски свята. На някои от вашите мъдреци е изпращано видението на висшето небе — „небето на небесата“, от което на седмократния опит от обителските светове съответства само първото небе, като второто е Йерусем, третото — Едемия със своите спътници, четвъртото — Салвингтон и окръжаващите образователни сфери, петото — Уверса, шестото — Хавона, и седмото - Раят.
48:6.24 (553.5) 3. Плановици на разума. Тези серафими се занимават с ефективно групиране на моронтийни същества и организацията на техния съвместен труд в обителските светове. Те са психолозите на първото небе. Повечето членове на този особен отряд серафически попечители са придобили практически опит като ангели-хранители на деца на времето, но техните подопечни, по силата на някакви причини, не са могли да възстановят личността си в обителските светове или да се съхранят по пътя на сливането си с Духа.
48:6.25 (553.6) В задачата на плановиците на разума влиза изучаването на характера, опита и статута на душите, притежаващи Настройчици и преминаващи през обителските светове, а също така оказването на помощ при образуването на групи за изпълнение на задачите и постигане на прогрес. На тези плановици на разума са им чужди интригите, машинациите, експлоатацията на неосведомеността или другата ограниченост на тези, които се обучават в обителските светове. Те са абсолютно честни и възвишено справедливи. Те уважават вашата млада моронтийна воля; за тях вие сте самостоятелни волеви същества и те се стремят да помогнат на вашето максимално бързо развитие и прогрес. Тук вие се срещате с истински другари и отзивчиви съветници, ангели, готови да ви помогнат, за да „видите себе си такива, каквито другите ви виждат“ и „да познаете себе си такива, каквито ви знаят ангелите“.
48:6.26 (553.7) Даже на Урантия тези серафими ви учат на вечната истина: ако вашият собствен разум ви служи лошо, вие можете да го подмените с разума на Иисус Назарянин, който никога няма да ви подведе.
48:6.27 (554.1) 4. Моронтийни съветници. Тези попечители се наричат така затова, защото те се назначават като учители, наставници и съветници на съхранилите се смъртни, пристигащи от светове на своя произход — създания, намиращи се на пътя към висшите училища на столицата на системата. Те учат тези, които търсят задълбочено разбиране на емпиричното единство на различни нива на живот — тези, които се опитват да интегрират значенията и да обединят ценностите. Такава е функцията: на философията — в материалния живот, на мотата — в живота на моронтийните сфери.
48:6.28 (554.2) Мотата са нещо повече от висша философия; те се съотнасят към философията така, както двете очи — към едното; те дават стереоскопичен ефект при разглеждането на значенията и ценностите. Материалният човек вижда вселената като с едно око — плоска. Студентите от обителските светове придобиват космическа перспектива — дълбочина, съвместявайки понятието моронтиен живот с понятието физически живот. И те са способни да получат истинската картина, която се получава от съчетаването на материалния и моронтийния възглед, в значителна степен благодарение на неуморната помощ на своите серафически съветници, търпеливо обучаващи студентите в обителските светове и моронтийните прогресори. Много обучаващи съветници от висшите категории серафими са започнали своя път като помощници, опекунстващи неотдавна освободените души на смъртните на времето.
48:6.29 (554.3) 5. Техници. Това са серафимите, които помагат на новодошлите да се приспособят към новата и сравнително необичайна среда на моронтийните сфери. Животът в преходните светове предполага реален контакт с енергиите и материалите както на физическо, така и моронтийно нива, а също така — до определена степен, и с духовните реалности. Възходящите същества трябва да привикват към всяко ново моронтийно ниво и във всичко това огромна помощ им оказват серафическите техници. Тези серафими осигуряват връзката с Управляващите Моронтийната Енергия и Главните Физически Регулатори и извършват огромна работа като инструктори, обяснявайки на възходящите странстващи природата на енергиите, които се използват в преходните сфери. Те пресичат пространството, изпълнявайки спешните поръчения и многобройни други — постоянни и специални, функции.
48:6.30 (554.4) 6. Учители-регистратори. Тези серафими са регистраторите на процесите, извършващи се на границата на духовното и физическото, при взаимоотношенията на хора и ангели, моронтийните процеси на по-низшите вселенски сфери. Те също служат като инструктори, обучаващи на методите за бърза и ефективна регистрация на факти. Разумният сбор и координация на свързаната информация е своего рода изкуство и това изкуство се издига на нова висота в сътрудничество с регистраторите и с небесните творци; даже възходящите смъртни се обединяват с регистриращите серафими.
48:6.31 (554.5) Определена част от своето време регистраторите на всички серафически категории посвещават на образованието и подготовката на моронтийните прогресори. Тези ангелски хранители на фактите на времето са идеалните инструктори на всички онези, които се интересуват от факти. Преди да напуснете Йерусем, вие добре ще се запознаете с историята на Сатания и нейните 619 обитаеми свята, а тази информация в значителна степен ще получите именно от серафическите регистратори.
48:6.32 (554.6) Всички тези ангели са звена във веригата на регистраторите, която се е простряла от най-низшите до най-висшите хранители на фактите на времето и истините на вечността. Ще дойде ден, когато те ще ви научат да се интересувате както от фактите, така и от истината, да развивате не само разума, но и душата. Така и сега вие трябва да се учите не само да се стремите към сухия пясък на знанията, но и да оросявате градината на своето сърце. Когато урокът е научен, формата губи своята ценност. Без хралупата няма да има птиченца, но хралупата нищо не струва, след като птиченцата вече са се излюпили. Но понякога заблуждението е толкова голямо, че поправянето му с помощта на откровение би било съдбовно за тези бавно проявяващи се истини, които са необходими за неговото емпирично отхвърляне. Когато в децата се появяват свои идеали, не им пречете; позволете им да пораснат. И учейки се да мислите като възрастни, научете се да се молите като деца.
48:6.33 (555.1) Законът е самият живот, а не правилата за поведение в живота. Злото е нарушение на закона, а не нарушение на правилата за поведение, отнасящи се за живота, който е законът. Лъжата е не начин за изложение, а преднамерено изкривяване на истината. Създаването на нови картини от старите факти, възсъздаването на родителския живот в живота на потомците — ето художественото тържество на истината. Сянката от косъм, преднамерено обърнала се в името на лъжлива цел, най-малкото изкривяване или извращаване на това, което е принципно — ето в какво е лъжата. Но идолът на истината, превърнат във факт, в истина вкаменена, в железен хомот на така наричаната неизменна истина, задържа слепеца в затворения кръг на голия факт. Може да бъдеш формално прав по отношение на факта и безкрайно да се заблуждаваш по отношение на истината.
48:6.34 (555.2) 7. Попечителски резерви. Голям корпус, състоящ се от всички категории преходни серафими, се намира в първия обителски свят. След хранителите на съдбата тези преходни попечители се намират най-близо от всички до смъртните и вие неведнъж ще прекарвате свободното си време в тяхното общество. Ангелите получават удоволствие от служенето и свободните ангели често служат като доброволци. В личната дружба с доброволните служители на серафическите резерви душите на много възходящи смъртни за пръв път се възпламеняват от божествен огън — желанието да принесат полза.
48:6.35 (555.3) Те ще ви научат да не се противите на трудностите, за да придобиете устойчивост и надеждност; да бъдете предан, честен и освен това неуниващ; да приемате изпитанията без недоволство и да срещате трудностите и неопределеностите без страх. Те ще ви питат: ако ви постигне неуспех, ще се заемете ли с нов енергичен опит? Ако преуспеете, ще съхраните ли устойчиво равновесие — уравновесено и одухотворено отношение, при всяка крачка в течение на дълги усилия, насочени към преодоляването на оковите на материалната инерция и придобиването на свобода на духовно съществуване?
48:6.36 (555.4) Както и смъртните, тези ангели са били причина за много разочарования и те ще ви покажат, че понякога вашите най-дълбоки разочарования са ставали ваше най-голямо благо. Понякога засяването на зърно го обрича на гибел — както гинат най-съкровените от вашите надежди, преди то да може да се възроди и да донесе плодовете на нов живот и нови възможности. Те ще ви научат по-малко да страдате в мъката и разочарованията, което се постига, първо, като разчитате по-малко на други хора, и второ, като се смирявате със своята участ след добросъвестно изпълнение на своя дълг.
48:6.37 (555.5) Вие ще узнаете, че увеличавате своя товар и намалявате възможността си за успех, когато се отнасяте към себе си твърде сериозно. Първостепенно значение има трудът на сферата, съответстваща на вашия статут — в този свят или в следващия. Работата по подготовката за следващата, по-висока сфера е много важна, но нищо не може да се сравни с важността на труда в този свят, в който действително живеете. Но важен е трудът, а не собственото „аз “. Когато усещате собствената си важност, вие изразходвате енергия за утвърждаване на своето „аз“, а при това за самия труд остават малко сили. Съзнанието за собствена значимост, а не значимостта на труда — ето какво изтощава незрелите създания; изморява именно егото, а не целенасоченото усилие. Вие сте способни да изпълнявате важна работа, ако във вас не се появява самомнение; вие сте способни едновременно да вършите няколко неща така лесно, както и едно, ако не вземате под внимание себе си. Разнообразието дава отдих; еднообразието изморява и изтощава. Един ден заприличва на другия — животът се превръща единствено в алтернатива на смъртта.
48:7.1 (556.1) Низшите нива на моронтийните мота влизат в непосредствено съприкосновение с висшите нива на човешката философия. В първия обителски свят се практикува обучение на учащите се, които са на по-ниско ниво, с използване на паралелни методи; то се заключава в това, че в едната колонка се дават най-прости понятия, отнасящи се към значенията на мотата, а в противоположната — аналогични положения от философията на смъртните.
48:7.2 (556.2) Не така отдавна, изпълнявайки задача в първия обителски свят на Сатания, ми се случи да наблюдавам този метод на обучение; и макар че аз нямам правото да засягам съдържането на мотата, на мен ми е позволено да запиша двадесет и осемте положения на човешката философия, която е използвал в своя урок моронтийният преподавател, като илюстрация в помощ на новите възпитаници на обителския свят, стремящи се към постигането на важността и значението на мотата. Използвани бяха следните илюстрации от човешката философия:
48:7.3 (556.3) 1. Проявата на специални умения не е признак на духовни способности. Умът не заменя истинския характер.
48:7.4 (556.4) 2. Малцина живеят според тази вяра, която действително имат. Безпричинният страх — ето великата интелектуална заблуда, жертва на която става развиващата се смъртна душа.
48:7.5 (556.5) 3. Невъзможно е да превишиш вродените способности; пинтата никога няма да вмести кварта. Духовното понятие е невъзможно да се вмъкне механично в шаблона на материалната памет.
48:7.6 (556.6) 4. Малцина смъртни успяват да се възползват от някаква съществена част от тази сума кредити, която е предоставена на личността, обединена с помощта на природата и благодатта. Мнозинството обеднели души са истински богати, но се отказват да повярват в това.
48:7.7 (556.7) 5. Трудностите могат да обезкуражават посредствеността и да съкрушават плашещите се, но те само въодушевяват истинските деца на Всевишните.
48:7.8 (556.8) 6. Да се ползваш от привилегиите без злоупотреби, от свободата без всепозволеност, да притежаваш власт и изцяло да се откажеш да я използваш за самовъзвеличаване — ето признаците на високоразвитата цивилизация.
48:7.9 (556.9) 7. В космоса няма необмислени и непредвидени случайности. По същия начин небесните същества не помагат на това низше същество, което не желае неговият път да се осветява от светлината на истината.
48:7.10 (556.10) 8. Усилието не винаги води към радост, но няма щастие без разумно усилие.
48:7.11 (556.11) 9. Действието придава сила; умереността — обаяние.
48:7.12 (556.12) 10. Праведността извлича благозвучните акорди на истината и мелодията звучи по целия космос, достигайки Безкрайното.
48:7.13 (556.13) 11. Слабите се утешават с решенията, а силните действат. Животът е само ежедневен труд; изпълнете го достойно. Действието е наше; последствията — Божии.
48:7.14 (556.14) 12. Най-голямото бедствие в космоса е никога да не бедстваш. Мъдростта идва до смъртните само чрез страдания.
48:7.15 (556.15) 13. Звездите най-ясно се виждат от уединеността на емпиричните дълбини, а не от осветените и изпълнени с екстаз планински върхове.
48:7.16 (556.16) 14. Възбуждайте в своите другари жажда към истината; давайте съвет само тогава, когато ви го искат.
48:7.17 (557.1) 15. Преструването е нелепият стремеж на невежата да изглежда мъдър, опитът на празната душа да изглежда богата.
48:7.18 (557.2) 16. Невъзможно е да постигнеш духовната истина, без да я преживееш, и много истини се усещат истински само в нещастието.
48:7.19 (557.3) 17. Честолюбието е опасно дотогава, докато не придобие социална насоченост. Придобивате добродетел само тогава, когато добродетелни станат вашите постъпки.
48:7.20 (557.4) 18. Нетърпеливостта отравя духа; гневът е като камък, хвърлен в гнездо на оси.
48:7.21 (557.5) 19. Необходимо е да се избавите от безпокойството. Най-непоносимите разочарования са тези, които никога не ви постигат.
48:7.22 (557.6) 20. Само поет е способен да види поезията в ежедневната проза на ежедневното съществуване.
48:7.23 (557.7) 21. Висшето предназначение на всяко изкуство е с помощта на своите илюзии да предизвестява по-висшата вселенска реалност, да дава форма на емоциите на времето в мисълта на вечността.
48:7.24 (557.8) 22. Развиващата се душа става божествена не за сметка на това, което прави, а за сметка на това, към какво се стреми.
48:7.25 (557.9) 23. Смъртта нищо не е прибавила към интелектуалната собственост или духовните способности, но тя действително е обогатила емпиричния опит на съзнанието за продължаване на живота.
48:7.26 (557.10) 24. Миг след миг съдбата на вечността се определя от успехите на преминаващия ден след ден живот. Днешните постъпки стават утрешната съдба.
48:7.27 (557.11) 25. Величието се заключава не толкова в притежаването на сила, колкото в мъдрото и божествено използване на тази сила.
48:7.28 (557.12) 26. Знанието може да се притежава, само споделяйки го с други; то се охранява от мъдростта и социализира от любовта.
48:7.29 (557.13) 27. Прогресът изисква развиване на индивидуалност; посредствеността се стреми към увековечаване в стандартизацията.
48:7.30 (557.14) 28. Необходимостта от доказателства в защита на някакво твърдение е обратно пропорционална на съдържащата се в него истина.
48:7.31 (557.15) Такъв е трудът на начинаещите в първия от обителските светове, докато по-подготвените ученици от последващите светове овладяват висшите нива на космическата проницателност и моронтийните мота.
48:8.1 (557.16) Започвайки от това време, когато възходящите смъртни напускат обителските светове, и чак до придобиването от тях на духовен статут в свръхвселената те се наричат моронтийни прогресори. Да преживееш този удивителен промеждутъчен живот, значи да обогатиш себе си с незабравим опит, с чудесни спомени. Ето еволюционните врати към духовния живот и предстоящото придобиване на съвършенство, посредством което възходящите смъртни достигат целите на времето — придобиват Бога в Рая.
48:8.2 (557.17) Цялата тази моронтийна и последваща духовна програма за развитие на смъртни е детайлно разработено вселенско подготвително училище за възходящи създания и преследва определена и божествена цел. Замисълът на Създателите се заключава в постепенното предоставяне на временните създания на възможности до тънкости да овладеят детайлите на функционирането и управлението на голямата вселена и този продължителен курс за подготовка дава най-добри резултати тогава, когато съхранилият се смъртен възхожда постепенно, вземайки непосредствено участие в живота на всяка нова степен.
48:8.3 (558.1) Планът за съхранение на смъртни поставя пред себе си практическа и полезна цел. Целият този божествен труд и старателна подготовка ви се предлага не за това, продължавайки живота си, вие да можете само да се предадете на безкрайно блаженство и вечно празнуване. Зад хоризонта на днешната вселенска епоха се скрива целта на трансценденталното служене. Ако замисълът на Боговете се свеждаше към това, да ви поканят на увеселителна разходка в продължение на цяла вечност, на тях със сигурност нямаше да им се наложи до такава степен да превръщат цялата вселена в едно обширно и сложно училище по практическо обучение, да задействат съществена част от небесните създания като учители и възпитатели и след това да губят епоха след епоха за това, за да ви превеждат един по един през това гигантско вселенско училище за емпирична подготовка. Помощта на програмата за еволюция на смъртните представлява една от основните задачи на днешната организирана вселена и повечето безброй категории създадени разумни същества пряко или косвено участват в успешното осъществяване на един от етапите на този план за постепенно придобиване на съвършенство.
48:8.4 (558.2) Пресичайки възходящите степени на живот от смъртния човек към обятията на Божествата, вие действително преживявате всеки възможен етап и стадий на съществуване като усъвършенствано създание в пределите на днешната вселенска епоха. Възходът на смъртния човек на ниво Райски завършил включва всичко, което сега съществува — обхваща всичко, което е възможно понастоящем за живите категории разумни, усъвършенствани крайни създадени същества. Ако бъдещата съдба на Райските завършващи е служене в новите, създавани понастоящем вселени, то може да бъдете уверени в това, че в това ново предстоящо творение няма да бъдат създадени категории емпирични същества, чийто живот да се различава изцяло от този живот, който смъртните завършващи са преживели в някой от светове като един от етапите на своя възходяща подготовка, един от стадиите на вековен прогрес от животно към ангел, от ангел към дух и от дух — към Бога.
48:8.5 (558.3) [Представено от архангел на Небадон.]
Книгата Урантия
Документ 49
49:0.1 (559.1) ВСИЧКИ населени със смъртни същества светове са еволюционни по произход и природа. Тези сфери представляват онази плодородна почва, еволюционната люлка на смъртните раси на времето и пространството. Всяка единица от възходящия живот е истинско училище за обучение за сцената на съществуване, която предстои, и това важи за всеки етап на прогресивния възход на човека към Рая; това е еднакво вярно както за онези, които преживяват своя първоначален опит като смъртни същества на еволюираща планета, така и за онези, които са в крайните вселенски училища на Мелхиседек — едно училище, което не се посещава от смъртни, намиращи се все още в процес на възвисяване, освен точно преди тяхното прехвърляне към областта на свръхвселената и постигането от тях на духовно съществуване от първа степен.
49:0.2 (559.2) Всички населени светове са разделени за небесната администрация на групи във вид на местни системи и всяка от тези местни системи е сведена до около 1 000 еволюиращи свята. Това ограничение е направено по силата на декрет от Извечно Древните и се отнася за действителните еволюиращи планети, на които живеят смъртни със статут на оцеляващи. Към тази група не се причисляват нито световете, окончателно установени в светлината и живота, нито планетите, намиращи се на предчовешкия си етап от развитието на живота.
49:0.3 (559.3) Самата Сатания е незавършена система, съдържаща само 619 населени свята. Подобни планети се номерират последователно в съответствие с тяхната регистрация като населени светове, като светове, населени от същества. Така на Урантия беше даден номер 606 от Сатания, което означава 606 - ият свят в тази локална система, на която дългият еволюционен жизнен процес достигна своята кулминация с появата на човешки същества. Има 36 населени планети, доближаващи се до етапа надареност с живот, като сега се подготвят няколко за Носителите на Живот. Съществуват почти 200 сфери, които еволюират така, че да бъдат готови за имплантиране на живот в рамките на следващите няколко милиона години.
49:0.4 (559.4) Не всички планети са пригодени да подслонят смъртен живот. Малките планети с висока степен на осево въртене са напълно неподходящи за живот. В няколко от физическите системи на Сатания планетите, въртящи се около централното слънце, са твърде големи, за да послужат за убежище, тъй като тяхната голяма маса обуславя непосилно земно притегляне. Много от тези огромни сфери имат сателити — понякога половин дузина или повече, и тези луни по размер често са много близо до този на Урантия, така че са почти идеални за заселване.
49:0.5 (559.5) Най-старият населен свят на Сатания, свят номер едно, е Анова, един от 44 - те сателита, въртящи се около огромната тъмна планета, но изложени на диференциращата светлина на три съседни слънца. Анова се намира в напреднал стадий на развитие на напредничава цивилизация.
49:1.1 (559.6) Вселените на времето и пространството се развиват постепенно; напредъкът на живота — земен или небесен, не е нито произволен, нито магически. Космическата еволюция може да не е винаги разбираема (предсказуема), но определено е неслучайна.
49:1.2 (560.1) Биологическата единица на материалния живот е протоплазмената клетка, обществената асоциация на химически, електрически и други основни енергии. Химическите формули във всяка система се различават и технологията на възпроизводството на живата клетка леко се различава във всяка локална вселена, но Носителите на Живота винаги са живите катализатори, които инициират първоначалните реакции на материалния живот; те са подстрекателите на енергийните кръгове на живата материя.
49:1.3 (560.2) Всички светове на една локална система разкриват безпогрешно физическо родство; независимо от това всяка планета има своя собствена скáла на живот и няма дори два свята, съвсем еднакво надарени с растения и животни. Тези планетарни вариации в типовете живот в системата са резултат от решенията на Носителите на Живота. Но тези същества не са нито капризни, нито своенравни; с вселените се работи в съответствие с определени закони и ред. Законите на Небадон са божествените мандати на Салвингтон и еволюционният ред за живота в Сатания е в съгласие с еволюционния шаблон на Небадон.
49:1.4 (560.3) Еволюцията е правилото на човешкото развитие, но самият процес се различава значително в различните светове. Понякога животът се инициира в един център, понякога в три, както стана на Урантия. В световете, където има атмосфера, той обикновено е с морски произход, но не винаги; много зависи от физическото състояние на планетата. Носителите на Живота имат огромен обсег на действие при изпълнението на своите функции по зараждането на живота.
49:1.5 (560.4) При развитието на планетарния живот растителната форма винаги предшества животинската и е доста пълно развита преди животинските матрици да бъдат диференцирани. Всички животински типове са развити от основните матрици на предшестващото ги растително царство на живи неща; те не са организирани отделно.
49:1.6 (560.5) Ранните етапи на жизнената еволюция като цяло не са в съответствие с вашите настоящи възгледи. Смъртният човек не е еволюционна случайност. Съществува прецизна система, вселенски закон, който определя разгръщането на планетарния жизнен план на сферите в космоса. Времето и производството на голям брой образци не са контролиращите влияния. Мишките се възпроизвеждат много по-бързо от слоновете, но въпреки това слоновете еволюират по-бързо от мишките.
49:1.7 (560.6) Процесът на планетарната еволюция се извършва в определен ред и се контролира. Развитието на по-висши организми от по-низши групи на живот не е случайно. Понякога еволюционният процес временно се отлага вследствие разрушаване на определени благоприятни линии на жизнена плазма, носени от избрани образци. Често са необходими векове наред, за да се компенсира вредата, нанесена в резултат от загубата на една порода от човешкото наследство. Тези избрани и по-висши породи на жизнена протоплазма би трябвало да бъдат ревниво и интелигентно охранявани, още щом се появят. И в повечето от населените светове тези по-висши потенциали на живот се оценяват много по-високо, отколкото на Урантия.
49:2.1 (560.7) Във всяка система има стандартна и основна матрица на растителен и животински живот. Но Носителите на Живота често се сблъскват с необходимостта от промяна на тези основни матрици, така че да съответстват на различните физически условия, които се сблъскват с тях в многобройните светове на космоса. Те благоприятстват един генерализиран тип система на смъртно същество, но съществуват 7 точно определени физически типа, както и хиляди и хиляди второстепенни варианти на тези 7 главни подразделения:
49:2.2 (561.1) 1. Атмосферни типове.
49:2.3 (561.2) 2. Елементални типове.
49:2.4 (561.3) 3. Гравитационни типове.
49:2.5 (561.4) 4. Температурни типове.
49:2.6 (561.5) 5. Електрически типове.
49:2.7 (561.6) 6. Консумиращи енергия типове.
49:2.8 (561.7) 7. Ненаименувани типове.
49:2.9 (561.8) Системата на Сатания съдържа всички тези типове, както и многобройни междинни групи, макар че някои от тях са много слабо представени.
49:2.10 (561.9) 1. Атмосферните типове. Физическите разлики между световете, населени със смъртни, се определят главно от природата на атмосферата; другите влияния, които допринасят за планетарната диференциация на живота, са сравнително второстепенни по значение.
49:2.11 (561.10) Настоящият атмосферен статут на Урантия е почти идеален за поддържането на дишащия тип човек, но човешкият тип може да бъде модифициран така, че да може да живее и на планети с атмосфера, и на планети без атмосфера. Подобни модификации също така важат и за животинския свят, който се различава значително на различните населени сфери. Налице е огромна модификация на животинските поредици както в световете с атмосфера, така и в световете без атмосфера.
49:2.12 (561.11) От атмосферните типове на Сатания около два и половина процента са умеещи да дишат по-рядка атмосфера, около пет процента са умеещи да дишат по-гъста атмосфера и над деветдесет процента са умеещи да дишат средна по гъстота атмосфера, което като цяло важи за деветдесет и осем и половина процента от световете на Сатания.
49:2.13 (561.12) Същества като тези от расите на Урантия се класифицират като умеещи да дишат средната по гъстота атмосфера; вие представяте средния или типичен ред на съществуване на смъртните. Ако интелигентни същества трябва да съществуват на планета с атмосфера, подобна на тази на вашата близка съседка Венера, те биха принадлежали към групата умеещи да дишат по-гъста атмосфера, докато онези, населяващи планета с атмосфера, толкова рядка, колкото е атмосферата на вашия външен съсед Марс, биха били означени като умеещи да дишат по-рядка атмосфера.
49:2.14 (561.13) Ако смъртни същества трябваше да населят планета, лишена от въздух — като вашата Луна, например, те щяха да принадлежат към отделния ред на недишащите. Този тип представлява радикално или крайно приспособяване към планетното обкръжение и се разглежда отделно. На недишащите се дължат останалите един и половина процента от световете на Сатания.
49:2.15 (561.14) 2. Елементалните типове. Тези различия са свързани с връзката между смъртните и водата, въздуха и сушата. Съществуват четири ясно изразени типа разумен живот с оглед средата на обитаване. Урантийските раси се отнасят към наземната категория.
49:2.16 (561.15) Вие сте напълно неспособни да си представите околната среда, преобладаваща по време на ранните векове на някои светове. Тези необичайни условия обуславят необходимостта развиващият се животински живот да остане в своя морски разсадник в продължение на по-дълги периоди, отколкото на планетите, които отрано предлагат по-благоприятна земна и атмосферна околна среда. Обратно, на някои светове от умеещи да дишат по-гъста атмосфера, когато планетата не е твърде голяма, понякога е по-целесъобразно да се осигури смъртен тип, който може с готов ност да превъзмогне атмосферния коридор. Тези въздушни навигатори понякога се намесват между водната и земната групи и те винаги живеят обмислено на земята, евентуално развивайки се в земните обитатели. Но на някои светове в продължение на векове те продължават да летят, дори и след като вече са станали земен тип същества.
49:2.17 (562.1) Едновременно удивително и приятно е да се наблюдава ранната цивилизация на примитивната раса от човешки същества, която се оформя в едни случаи във въздуха и по върховете на дърветата, а в други — сред водите на тропическите водоеми, както и на дъното, по стените и бреговете на тези морски градини на изгряващите раси на такива изключителни сфери. Дори на Урантия имаше дълъг период, по време на който примитивният човек се запази и напредна в своята примитивна цивилизация, като живееше предимно по върховете на дърветата, както правеха неговите ранни, живеещи по дърветата предшественици. На Урантия вие все още имате група от намаляващи млекопитаещи (семейството на прилепите), които са въздушни навигатори, както и вашите тюлени и китове от морската естествена среда, които също са от поредицата на млекопитаещите.
49:2.18 (562.2) В Сатания от елементалните типове седем процента са водни, десет процента са въздушни, седемдесет процента са земни и тринадесет процента са комбинирани земноводни типове. Но тези модификации на ранни интелигентни същества не са нито хора-риби, нито хора-птици. Те са от човешките и предчовешките типове — нито суперриби, нито птици, а определено смъртни.
49:2.19 (562.3) 3. Гравитационните типове. Чрез модификация на дизайна интелигентните същества са така конструирани, че могат свободно да функционират върху сфери, и по-малки, и по-големи от Урантия, като по този начин са в определена степен приспособени към гравитацията на онези планети, които не са с идеалния размер и плътност.
49:2.20 (562.4) Различните планетни типове варират на височина, като средната стойност в Небадон е малко над два метра. Някои от по-големите светове са населени с човешки същества, които са само около седемдесет и пет сантиметра на височина. Телосложението на смъртните варира от средната за тук стойност, през средните стойности за средните по размер сфери, до около три метра на по-малките населени сфери. В Сатания има само една раса под метър и двадесет сантиметра на височина. Двадесет процента от населените светове на Сатания са населени със смъртни човешки същества от модифицираните гравитационни типове, заемащи по-големите и по-малките планети.
49:2.21 (562.5) 4. Температурните типове. Възможно е да бъдат създадени живи същества, които да могат да издържат на температури, и много по-високи, и много по-ниски, отколкото е жизненият обхват на разположените на Урантия раси. Съществуват пет ясно определени поредици същества според класификацията им, направена въз основа на регулиращите топлината механизми. По тази скáла расите на Урантия са номер три. Тридесет процента от световете на Сатания са населени с раси от модифицираните температурни типове. Дванадесет процента принадлежат на по-високите температурни обхвати, осемнадесет процента — към по-ниските в сравнение с тези на Урантия, които функционират в средно-температурната група.
49:2.22 (562.6) 5. Електрическите типове. Поведението на световете спрямо електрическите, магнитните и електронните въздействия варира в широки граници. Съществуват десет дизайна на смъртен живот, разнообразно оформени така, че да издържат на различните енергии на сферите. Тези десет вида също реагират с известни разлики на химическите лъчи на обикновената слънчева светлина. Но тези слаби физически различия по никакъв начин не оказват влияние върху интелектуалния или духовния живот.
49:2.23 (562.7) От електронните групи на смъртния живот почти двадесет и три процента принадлежат на клас номер четири — типа, съществуващ на Урантия. Тези типове са разпределени, както следва: номер 1 — eдин процент; номер 2 — два процента; номер 3 — пет процента; номер 4 - двадесет и три процента; номер 5 — двадесет и седем процента; номер 6 — двадесет и четири процента; номер 7 — осем процента; номер 8 — пет процента; номер 9 — три процента; номер 10 - два процента. Всички цифри са дадени закръглено.
49:2.24 (563.1) 6. Консумиращите енергия типове. Не всички светове са еднакви от гледна точка на поемането на енергия. Не всички населени светове притежават атмосферен океан, пригоден за респираторен обмен на газове, какъвто има на Урантия. По време на ранните и късни етапи на много планети съществата от порядъка на днешните не можеха да съществуват; и когато респираторните коефициенти на една планета са много високи или твърде ниски, но когато всички други предварителни условия за съществуването на интелигентен живот са адекватни, Носителите на Живота често пъти установяват в подобни светове една модифицирана форма на смъртно съществуване — същества, които са в състояние да изпълняват обменните си жизнени процеси направо посредством светлинна енергия и трансмутациите на мощност от първа ръка на Главните Физически Контрольори.
49:2.25 (563.2) Съществуват шест различни типа животинско и „смъртно“ хранене: умеещите да дишат по-рядка атмосфера използват първия тип хранене, морските обитатели — втория, умеещи да дишат средна по гъстота атмосфера — третия, както на Урантия. Умеещите да дишат по-гъста атмосфера използват четвъртия тип енергийна консумация, докато недишащите използват петия ред хранене и енергия. Шестият начин за поемане на енергия се използва само от съществата, умеещи да дишат средна по гъстота атмосфера.
49:2.26 (563.3) 7. Ненаименувани типове. Съществуват многобройни допълнителни физически вариации в планетарния живот, но всички тези разлики са изцяло въпрос на анатомична модификация и електро-химично регулиране. Подобни различия не засягат интелектуалния или духовния живот.
49:3.1 (563.4) Мнозинството населени планети се състои от интелигентен тип хуманоидни същества от дишащия тип. Но съществуват също така и поредици от смъртни същества, които са способни да живеят в светове с малко или никакъв въздух. В населените светове на Орвонтон този тип възлиза на по-малко от седем процента. В Небадон този процент е по-малко от три процента. В цялата Сатания има само девет такива свята.
49:3.2 (563.5) Има толкова малко от недишащия тип в населените светове на Сатания, тъй като тази по-наскоро организирана секция на Норлатиадек все още изобилства с метеоритни космически тела; а световете, лишени от предпазна атмосфера, биват непрекъснато бомбардирани от тези скитници. Дори някои от кометите се състоят от метеорни рояци, но като правило те представляват разрушени по-малки тела от материя.
49:3.3 (563.6) Милиони и милиони метеорити ежедневно навлизат в атмосферата на Урантия и се движат със скорост от около триста и двадесет километра в секунда. В населените с недишащи същества светове напредналите раси трябва да правят много, за да защитят себе си от уврежданията, причинени от метеорите, като за целта правят електрически инсталации, които работят, за да консумират и отклоняват метеорите. Огромна опасност ги заплашва, когато се осмелят да навлязат отвъд тези защитени зони. Освен това тези светове са предмет и на ужасни електрически бури с природа, непозната на обитателите на Урантия. По време на подобни огромни колебания в енергията заселниците трябва да търсят убежище в специални конструкции, снабдени със защитна изолация.
49:3.4 (563.7) Животът в световете, населени с недишащи същества, е коренно различен от живота на Урантия. Недишащите не се хранят с храна и не пият вода, както расите, намиращи се на Урантия. Реакциите на нервната им система, термо-регулиращият механизъм и метаболизмът на тези специализирани хора са коренно различни от сходните с тях функции на населяващите Урантия смъртни. Почти всеки акт на живот освен възпроизводството се различава и дори методите за създаване на потомство са някак различни.
49:3.5 (564.1) В населените с недишащи същества светове животинските образци са коренно различни от онези, които населяват планетите с атмосфера. Планът за живота при недишащите е различен от този в световете с атмосфера; даже в начина на оцеляване техните хора се различават с това, че са кандидати за сливане с Духа. Независимо от това тези същества се наслаждават на живота и изпълняват различни дейности в реалията точно както и онези, които обитават планети с атмосфера. От гледна точка на ума и характера недишащите не се различават от другите смъртни типове.
49:3.6 (564.2) Ще ви бъде повече от интересно планетарното поведение на този тип смъртни, тъй като подобна раса същества населява една сфера, която се намира в близко съседство с Урантия.
49:4.1 (564.3) Смъртните от различните светове съществено се отличават едни от други, даже ако принадлежат към един и същи интелектуален и физически тип, но всички обладаващи воля смъртни са изправено ходещи двуноги животни.
49:4.2 (564.4) Съществуват шест основни еволюционни раси: три първични — червена, жълта и синя, и три вторични — оранжева, зелена и индигова. В болшинството обитаеми светове ги има всичките тези раси, но много от планетите, на които обитават създания с преходен мозък, са населени само с трите първични типа. Някои локални системи също имат само тези три раси.
49:4.3 (564.5) Обикновено хората биват снабдявани с дванадесет особени вида чувствени възприятия, макар че специалните чувства на тридяловите типове с малко надвишават възможностите на създанията с едно- и дву-делен мозък. По своите зрителни и слухови възможности те значително превъзхождат урантийските раси.
49:4.4 (564.6) Новородените, като правило, се появяват по едно и раждането на няколко деца наведнъж е изключение, и семейният живот е достатъчно еднороден на планетите от всички типове. Обикновено във всички развити светове преобладава равенство на половете; мъжете и жените са равни по умствени способности и духовен статут. Ние смятаме, че планетата пребивава във варварство дотогава, докато единият пол се стреми да подчини другия. Този аспект от опита на създанията винаги се подобрява значително след пристигането на Материалните Син и Дъщеря.
49:4.5 (564.7) Във всички осветявани и огрявани от слънца светове става смяна на годишните времена и има колебания в температурите. Във всички атмосферни светове съществува селско стопанство; обработката на почвата е свойствена за еволюционните раси на всички подобни планети.
49:4.6 (564.8) На ранните етапи от своето съществуване всички смъртни водят обща борба с микроскопични врагове — подобно на тази, която понастоящем водите и вие на Урантия, макар може би и не в такива пропорции. Продължителността на живота се колебае между двадесет и пет години в примитивните светове до почти петстотин години в по-прогресивните и древни сфери.
49:4.7 (564.9) На всички хора е свойствена стадност — както в племенен, така и в расов аспект. Такова групово разграничение се съдържа в техния произход и устройство. Подобни тенденции могат да се изменят само по пътя на прогресиращата цивилизация и постепенното повишаване на духовността. Социалните, икономически и административни проблеми на обитаемите светове варират в съответствие с възрастта на планетата и степента на въздействието, което оказват последователните посещения на божествените Синове.
49:4.8 (564.10) Разумът е дар от Безкрайния Дух и напълно еднакво функционира в различните среди. Смъртните притежават аналогичен разум независимо от някои структурни и химически особености, характеризиращи физическата природа на волевите създания на локалните системи. Независимо от личностните или физическите планетарни различия умственият живот на всички разнообразни категории смъртни е твърде сходен, както и началният етап на техния път след смъртта.
49:4.9 (565.1) Но смъртният разум не може да се спаси без безсмъртния дух. Разумът на човека е смъртен; безсмъртен е само посветеният му дух. Продължаването на живота зависи от одухотворяването с помощта на Настройчика — зависи от раждането и еволюцията на безсмъртната душа; най-малкото, не трябва да се е развил антагонизъм към мисията на Настройчика — оказване на влияние върху духовната трансформация на материалния разум.
49:5.1 (565.2) Адекватното изобразяване на планетните групи смъртни е свързано с определени трудности поради това, че вие почти не ги познавате, а също така и предвид изобилието от разновидности. При все това смъртните създания могат да бъдат изучавани от много гледни точки. Ето някои от тях:
49:5.2 (565.3) 1. Приспособяване към планетната среда.
49:5.3 (565.4) 2. Типове мозък.
49:5.4 (565.5) 3. Типове възприемане на духа.
49:5.5 (565.6) 4. Епохи на планетните смъртни.
49:5.6 (565.7) 5. Родствени типове създания.
49:5.7 (565.8) 6. Сливане с Настройчика.
49:5.8 (565.9) 7. Способност за освобождаване от земния живот.
49:5.9 (565.10) Обитаемите сфери на седемте свръхвселени са населени със смъртни, които едновременно влизат в една или няколко категории на всеки от тези седем обобщени класа еволюционни създания. Но даже в тези общи класификации не се разглеждат нито такива същества като мидсонитните, нито някои други форми на разумен живот. В настоящите повествувания обитаемите светове са представени като населени с еволюционни смъртни създания, но съществуват и други форми на живот.
49:5.10 (565.11) 1. Приспособяване към планетарната среда. От гледна точка на приспособяването на създанията към планетарната среда съществуват три общи групи обитаеми светове: група за нормално приспособяване, група за радикално приспособяване и експериментална група.
49:5.11 (565.12) Нормалните приспособявания към планетарните условия се извършват в съответствие с разгледаните преди това общи физически прототипи. Световете на недишащите създания служат като типичен пример за радикално или екстремално приспособяване, но в тази група влизат и други типове. Експерименталните светове обикновено са идеални за типичните форми на живот и на такива десетични планети Носителите на Живот се стремят да създадат благоприятни модификации на стандартните модели на живот. Тъй като вашият свят се отнася към експерименталните планети, той съществено се отличава от еднотипните сфери на Сатания; на Урантия са се появили много форми на живот, които не се срещат на други места; по същия начин и много разпространени видове отсъстват на вашата планета.
49:5.12 (565.13) Във вселената Небадон всички светове с видоизменен живот са обединени в една група и образуват специална област на вселенски дела, която се намира под наблюдението на назначени управляващи; във всички тези експериментални светове вселенските управляващи провеждат периодични инспекции — главата на техния корпус е опитният завършил, известен в Сатания като Табамантия.
49:5.13 (566.1) 2. Типове според мозъка. Единствената физическа общност на смъртните е тяхната нервно-мозъчна система; при все това съществуват три основни типа строеж на мозъка: еднодялов, двудялов и тридялов. Урантийците се отнасят към двудяловия тип и са малко по-изобретателни, предприемчиви и склонни към философстване, отколкото еднодяловите смъртни, но до известна степен по-малко духовни, етични и религиозни, отколкото тридяловите категории. Тези различия в строежа на мозъка са характерни и за животните, предшественици на човека.
49:5.14 (566.2) По аналогия с типа кора при главния мозък с две полукълба можете да си създадете представа за еднодяловия тип. Третият дял на мозъка на тридяловите категории най-добре можете да си представите като еволюция на вашия по-низш или рудиментарен мозък, развил се до такова състояние, когато неговите функции основно се заключават в управление на физическите действия, оставяйки двата висшестоящи дяла за висша дейност: единия за интелектуални функции и другия — за съответната духовна дейност на Настройчика на Съзнанието.
49:5.15 (566.3) Докато земните постижения на еднодяловия тип са леко ограничени в сравнение с двудяловите категории, цивилизациите от по-древните планети, населени със създания от тридяловата група, биха предизвикали изумление в урантийците, а сравнението с тях щеше малко да ви засрами. По отношение на техническото развитие и материална цивилизация, и даже на развитието на интелект, световете на двудяловите типове са способни да се сравняват със сферите, населени със създания с тридялов мозък. Но по отношение управлението от разума, а също и по отношение на развитието на взаимодействието между интелекта и духа вие стоите малко по-ниско.
49:5.16 (566.4) Всички подобни сравнителни оценки, засягащи интелектуалния прогрес или духовните постижения, трябва в пълна степен да отчитат планетарната възраст; много, изключително много зависи от възрастта, от помощта на биологичните усъвършенствуватели и от последващите мисии на различните категории божествени Синове.
49:5.17 (566.5) Макар че тридяловите типове са способни за достигане на малко по-висок стадий на планетна еволюция, отколкото еднодяловите и двудяловите категории, всички притежават един и същи тип жизнена плазма, а тяхната планетарна дейност е крайно еднотипна и в много отношения протича така, както и при хората на Урантия. Тези три типа смъртни са разпространени във всички светове на локалните системи. В повечето случаи планетарните условия почти не влияят върху решенията на Носителите на Живота да внедрят една или друга категория в този или онзи свят; те по собствено усмотрение съставляват и изпълняват съответните планове.
49:5.18 (566.6) Тези три категории притежават равни възможности за възход. По пътя на своето развитие всяка от тях е длъжна да се издигне по същата тази стълбица за интелектуално развитие и да преодолее еднакви духовни изпитания. Системното управление на тези различни светове и свръхуправлението на ниво съзвездие са абсолютно еднакви; даже режимите на Планетарните Принцове са идентични.
49:5.19 (566.7) 3. Типове според възприемането на духа. Съществуват три типа устройство на разума по отношение на връзката с духовните светове. Тази класификация няма отношение към еднодяловия, двудяловия и тридяловите категории смъртни; тя засяга основно жлезите, по-точно — устройството на някои жлези, сравними с хипофизата. На едни планети създанията имат една жлеза, на други — две, както на Урантия, докато при обитателите на сфери от третия тип има три такива уникални тела. Тези различни химически свойства несъмнено влияят на вроденото въображение и духовната възприемчивост.
49:5.20 (566.8) По типа духовно възприятие шестдесет и пет процента се отнасят към втората група, както и урантийските раси. Дванадесет процента принадлежат към първия тип, по своята природа по-малко възприемчив, докато двадесет и три процента проявяват голяма предразположеност към духовната активност в течение на земния живот. Но тези различия не се съхраняват след естествената смърт. Всички тези расови особености се отнасят само за живота в плът.
49:5.21 (567.1) 4. Планетарните епохи на смъртните. Тази класификация е основана на последователността на съдните периоди, имащи отношение към земния статут на човека и приемането от него на небесна помощ.
49:5.22 (567.2) Животът се внедрява на планетите от Носителите на Живот, които продължават да наблюдават неговото развитие в течение на известно време след еволюционното появяване на смъртния човек. Преди да напуснат планетата, Носителите на Живот по съответния ред утвърждават на нея като управител на сферата Планетарен Принц. Заедно с такъв управител пристигат всички полагащи му се подчинени и помощници и едновременно с неговото пристигане се извършва първият съд над живите и мъртвите.
49:5.23 (567.3) С появата на човешки групи този Планетарен Принц пристига на планетата, за да сложи началото на човешката цивилизация и да организира човешко общество. Вашият свят на хаоса не може да служи като показател за ранните етапи от управлението на Планетарните Принцове, защото скоро след основаването на такова управление на Урантия вашият Планетарен Принц, Калигастия, свърза своята участ с бунта на Властелина на Системата — Луцифер. Оттогава еволюцията на вашата планета винаги е била придружавана със сътресения.
49:5.24 (567.4) На нормална еволюционна планета расовият прогрес достига своята естествена биологична кулминация в течение на управлението на Планетарния Принц, скоро след което Властелинът на Системата изпраща на планетата Материален Син и Материална Дъщеря. Тези привнесени същества служат като биологични усъвършенствуватели; тяхната простъпка на Урантия още повече усложни историята на планетата.
49:5.25 (567.5) След като интелектуалният и нравствен прогрес на човешкия род достигне предела на еволюционното развитие, пристига Райски Син-Авонал с арбитражна мисия; по-късно, когато духовният статут на такъв свят се приближи към естествения предел, планетата се посещава от Райски посвещенчески Син. Главната цел на посвещенческия Син е да установи планетарния статут, да освободи Духа на Истината за планетарна функция и с това да създаде условия за всеобщо внедряване на Настройчиците на Съзнанието.
49:5.26 (567.6) Но и в това Урантия тръгна по свой път: никой не е идвал във вашия свят с арбитражна мисия и посвещенческият Син не принадлежеше към категорията на Авоналовците; вашата планета беше удостоена с изключителната чест да стане смъртна обител на Пълновластния Син — Михаил Небадонски.
49:5.27 (567.7) В резултат от служенето на последователните категории на божествените Синове в обитаемите светове техните прогресиращи раси започват да се приближават към върха на планетарната еволюция. Такива светове са готови за кулминационната мисия — пристигането на Троичен Син-Учител. Епохата на Сина-Учител става преддверие на завършващата планетарна епоха, еволюционният идеал — ерата на светлината и живота.
49:5.28 (567.8) Тази класификация на човешките същества ще бъде специално разгледана в едно от следващите повествувания.
49:5.29 (567.9) 5. Родствени типове създания. Планетите се организират не само вертикално — в системи, съзвездия и така нататък; в управлението на вселената съществуват и хоризонтални класификации по типов, групов и по други признаци. Такова хоризонтално управление на вселената на първо място се отнася към координацията на еднородната дейност, на развитието на която се оказва независима помощ на различните планети. Тези родствени класи вселенски създания периодически се инспектират от смесения корпус на висшите личности, начело на които стои завършил с богат опит.
49:5.30 (568.1) Тези фактори на родство се проявяват на всички нива, тъй като еднородните типове съществуват както сред нечовешките личности, така и сред смъртните създания — даже между човешките и свръхчовешки категории. Разумните същества се обединяват по вертикалата в дванадесет големи групи с по седем основни подгрупи във всяка. Възможно е координацията на тези по особен начин свързани една с друга групи живи същества да се осъществява за сметка на не докрай разбран метод на Върховното Същество.
49:5.31 (568.2) 6. Способност за сливане с Настройчика. Духовната класификация, или групирането на всички смъртни в течение на предшестващото сливане на опита, напълно се определя от отношението на личностния статут към вътрешния Тайнствен Наставник. Почти деветдесет процента от обитаемите светове на Небадон са населявани от смъртни, способни да се слеят с Настройчика, в сравнение със съседната вселена, където повече от половината светове се населяват от същества, които са кандидати за вечно сливане с пребиваващите в тях Настройчици.
49:5.32 (568.3) 7. Начини за освобождаване от земен живот. По принцип има само един начин за зараждане на отделен човешки живот в обитаем свят, а именно — чрез възпроизвеждане и естествено раждане; съществуват, обаче, многобройни начини за освобождаване от земния статут и за сливане с устремения към центъра поток възхождащи към Рая същества.
49:6.1 (568.4) Всички разнообразни физически типове и планетарни групи смъртни в равна степен се ползват от служенето на Настройчиците на Съзнанието, ангелите-хранители и различните категории войнства — посланици на Безкрайния Дух. Всички еднакво се избавят от плътта чрез освобождаването, което донася естествената смърт, и всички еднакво се отправят в моронтийните светове за духовна еволюция и развитие на разума.
49:6.2 (568.5) От време на време, по ходатайство на планетарните власти или управители на системи, се осъществяват особени възкресения на съхранилите се спящи смъртни. Такива възкресения се провеждат минимум веднъж на хилядолетие по планетарното времеизчисление, когато не всички, но „много от спящите в праха ще станат“. Тези особени възкресения позволяват да се мобилизират специални групи от възходящи създания за специфично служене в рамките на програмата за възход на смъртните в локалната вселена. С тези особени възкресения са свързани както практически основания, така и сантиментални асоциации.
49:6.3 (568.6) В продължение на ранните епохи на обитаемия свят мнозина биват призовани в обителските сфери при особени и хилядолетни възкресения, но повечето от съхранилите се създания възстановяват своята личност от началото на новия съден период, свързан с идването на божествения Син за планетарно служене.
49:6.4 (568.7) 1. Периодически или групов начин за продължаване на живота. С пристигането в обитаемия свят на първия Настройчик тук се появяват също така и серафими-хранители; без тях е невъзможно освобождаването от земен живот. В периода на прекратяване на жизнената дейност на съхранилия се спящ смъртен духовните ценности и вечните реалности на неговата нова безсмъртна душа свято се пазят от личния или групов серафим-хранител.
49:6.5 (568.8) Груповите хранители, назначени за служене на съхранилия се спящ смъртен, винаги действат заедно със Синовете, които идват в световете като съдии. „И ще изпрати Своите ангели и ще събере Своите избрани от четирите страни на света.“ С всеки серафим, назначен за възстановяване на личността на спящия смъртен, действа върналият се Настройчик — тази същата безсмъртна частица на Отеца, която е живяла в смъртния в продължение на неговия живот в плът; така се възстановява индивидуалността и възкръсва личността. По време на съня на своите подопечни тези очакващи Настройчици служат на Сферата на Божествата; в течение на този промеждутък от време никога не се вселяват в друг смъртен разум.
49:6.6 (569.1) Докато в по-старите светове обитават високоразвити и високодуховни типове смъртни, практически освободени от моронтиен живот, за ранните етапи на развитие на расите с животински произход са характерни твърде примитивни същества, чиято незрелост не им позволява да се слеят със своите Настройчици. Пробуждането на такива смъртни се осъществява от серафим-хранител съвместно с индивидуализираната част от безсмъртния дух на Третия Източник и Център.
49:6.7 (569.2) Така съхранилите живота си спящи смъртни от планетарната епоха възстановяват личността си при планетарните обявявания на списъците. Що се отнася до несъхраняващите се личности на сферата, то в такива случаи безсмъртният дух, който трябва да действа заедно с груповите хранители на съдбата, отсъства и това означава прекратяване съществуването на създанието. Макар че съгласно някои от вашите източници мястото на действие на такива събития е планетата на физическата смърт, в действителност всички те се извършват в обителските светове.
49:6.8 (569.3) 2. Индивидуални начини за възход. Индивидуалният прогрес на хората се определя от тяхното постепенно достигане и пресичане (усвояване) на седемте космически кръга. Тези кръгове на придвижване на смъртните са нива на съвкупните интелектуални, социални, духовни и космически ценности. Смъртните започват от седмия кръг и се стремят към първия, при което към всички, които достигнат третия кръг, веднага се прикрепват лични хранители на съдбата. Личността на такива смъртни може да се възстановява в моронтия независимо от периодическите или други раздавания на правосъдие.
49:6.9 (569.4) В течение на ранните епохи на еволюционния свят само малък брой смъртни застават пред съда на третия ден. Но със смяната на една ера с друга расте брот на личните хранители на съдбата, които се прикрепват към развиващите се смъртни, благодарение на което все повече формиращи се създания възстановяват своята личност в първия обителски свят на третия ден след естествената смърт. В такива случаи връщането на Настройчика ознаменува пробуждането на човешката душа, което е такова буквално възстановяване на личността на смъртния, както и при масовото оповестяване на списъците при завършването на съдния период в еволюционните светове.
49:6.10 (569.5) Има три групи възходящи създания на индивидуален възход. По-малко развитите пристигат в изначалния, или първия, обителски свят. По-развитата група може да поеме по моронтийния път във всеки от промеждутъчните обителски светове, в зависимост от миналите си планетарни успехи. Най-развитата от тези групи фактически започва да придобива моронтиен опит в седмия обителски свят.
49:6.11 (569.6) 3. Възход, обусловен от изпитателните приюти. За вселената пристигането на Настройчика означава появата на индивидуалност и всички снабдени с Настройчик същества ги очаква справедлив съд. Но тленният живот в еволюционните светове е пълен с неочакваности и много умират в младостта си, без да успеят да изберат Райския път. Такива снабдени с Настройчици и млади хора следват този от родителите, който притежава по-висок духовен статут, отправяйки се в системния свят на завършилите (изпитателния приют) на третия ден, при особено възкресение или при редовните хилядолетни и завършващи съдната епоха обявявания на списъците.
49:6.12 (570.1) Децата, които умират в твърде ранна възраст и вследствие на това нямат Настройчици на Съзнанието, възстановяват своята личност в света на завършващите в локалната вселена едновременно с пристигането на когото и да е от родителите в обителския свят. При раждането му на Земята детето придобива физическа цялостност, но по отношение продължаването на живота всички деца, които нямат Настройчици, се смятат за все още свързани с родителите си.
49:6.13 (570.2) В надлежното време Настройчиците на Съзнанието се населват в тези младенци, докато серафическото служене на двете групи деца, чийто възход е обусловен от изпитателните приюти, общо взето е сходно на това на по-напредналия родител или напълно съответства на това на спасения родител, в случай че се спасява само единият от родителите. Независимо от статута на родителите тези, които се издигнат до третия кръг, получават лични хранители.
49:6.14 (570.3) Подобни изпитателни приюти се намират в сферите за завършващи на ниво съзвездие и във вселенския център за тези деца, които нямат Настройчици и принадлежат към първичния или вторичен модифициран тип на възход.
49:6.15 (570.4) 4. Вторични модифицирани типове възход. В тази група влизат прогресивни човешки същества от промеждутъчните еволюционни светове. Като правило те не избягват естествената смърт, но се освобождават от преминаване през седемте обителски свята.
49:6.16 (570.5) По-малко съвършените групи се пробуждат в столиците на своите локални системи, минавайки само обителските светове. Промеждутъчната група се отправя в подготвителните светове на съзвездието. Тя пропуска целия моронтиен режим на локалната система. Още по-късно, в планетарните епохи на духовни стремежи, много съхранили се създания се събуждат в столицата на съзвездието, откъдето започват възхода си към Рая.
49:6.17 (570.6) Но преди каквито и да са създания от тази група да могат да се отправят напред, те са длъжни да се върнат назад, за да станат възпитатели в пропуснатите от тях светове и да придобият богат опит като учители в тези сфери, в които не са били ученици. Впоследствие всички те продължават пътя към Рая по общоприетите маршрути за възход на смъртните.
49:6.18 (570.7) 5. Първичен модифициран тип възход. Тези смъртни принадлежат към типа еволюционни създания, които се сливат с Настройчиците, но обикновено те са характерни за последните етапи на развитие на човека в еволюиращия свят. Тези прославени същества се освобождават от преминаване през вратата на смъртта; тях ги овладява Синът и те се преобразуват от числото на живите, в същия миг представяйки се пред Пълновластния Син в столицата на локалната вселена.
49:6.19 (570.8) Тези смъртни се сливат със своите Настройчици при живота си в плът и такива слели се с Настройчика личности свободно пресичат пространството до обличането си в моронтийни форми. За сметка на прекия пренос на Настройчика тези слели се души се отправят към възкресителните зали на висшите моронтийни сфери, където придобиват своето изначално моронтийно одеяние точно така, както и всички останали смъртни, пристигащи от еволюционните светове.
49:6.20 (570.9) Този първичен видоизменен начин за възход на смъртните може да се отнася за индивидите от всеки планетарен тип, обхващайки както низшите, така и висшите етапи от развитието на световете, където става сливането на създанията с Настройчиците; но той най-често се използва в по-старите сфери, извлекли полза от многобройните посещения на божествените Синове.
49:6.21 (570.10) С утвърждаването на планетата в светлината и живота много създания отиват във вселенските моронтийни светове посредством първичния модифициран тип пренос. Още по-късно, с настъпването на високоразвитите етапи на устойчиво съществуване, когато повечето от напускащите сферата смъртни влизат в този клас, планетата се смята за принадлежаща към този тип. Естествената смърт става все по-рядко явление в тези сфери, отдавна утвърдили се в светлината и живота.
49:6.22 (571.1) [Представено от Мелхиседек на Йерусемското училище за планетарно управление.]
Книгата Урантия
Документ 50
50:0.1 (572.1) МАКАР че Планетарните Принцове принадлежат към категорията на Синовете-Ланонандек, тяхната дейност е толкова специализирана, че обикновено се обособяват в отделна група. След преминаването на атестация от Мелхиседек като вторични Ланонандек тези Синове на локалната вселена се приемат в резерв на своята категория, намираща се в столицата на съзвездието. Оттук Властелинът на Системата ги изпраща за изпълнението на различни задачи и евентуално ги насочва в обитаемите светове като Планетарни Принцове за управление на еволюиращите обитатели на световете.
50:0.2 (572.2) За Властелина на Системата като сигнал за назначаването на управител на конкретната планета служи приемането на молбата на Носителите на Живот да изпратят глава на администрацията, който би действал на тази планета — в света, където те са основали живот и са се сдобили с появата на разумни волеви създания. На всички планети, населени с еволюционни смъртни създания, има планетарни управители от тази категория синовство.
50:1.1 (572.3) Планетарният Принц и помагащите му събратя представляват максимално личностно сближаване с примитивните създания на времето и пространството (с изключение на инкарнацията), на което е способен Вечният Син на Рая. Разбира се, Синът-Създател е свързан със създанията на сферата чрез своя Дух, но Планетарният Принц е последният от категорията на личностните Синове, свързващи Рая с хората. Безкрайният Дух се сближава с човека в лицето на хранителя на съдбата и другите ангелски същества; Всеобщият Баща живее в човека чрез доличностното присъствие на Тайнствения Наставник; но Планетарният Принц представлява последният опит на Вечния Син и неговите Синове да се приближат до вас. В новия обитаем свят Планетарният Принц е единственият представител на пълната божественост, тъй като произхожда от Сина-Създател (потомък на Всеобщия Баща и Вечния Син) и Божествената Попечителка (вселенската Дъщеря на Безкрайния Дух).
50:1.2 (572.4) Принцът на новия обитаем свят е обкръжен от корпуса на преданите помощници и сътрудници и голям брой попечителски духове. Но управляващият корпус на такива нови светове трябва да се състои от по-ниски категории системни управляващи, притежаващи вродена способност към съчувствие и разбиране на планетарните трудности и проблеми. И всички тези усилия по предоставянето на еволюционния свят на отзивчивите ръководители са съпроводени с растящата опасност, че тези близки до човека личности могат да се отклонят от истинския път чрез възвисяване на собствения разум над волята на Висшите Управители.
50:1.3 (572.5) Бидейки единствени представители на божествеността на индивидуалните планети, тези Синове се подлагат на сурови изпитания и за нещастие Небадон вече преживя няколко въстания. При създаването на Властелините на Системи и Планетарните Принцове се извършва персонализация на концепцията, която вече значително се отличава от Всеобщия Баща и Вечния Син, и съществува растяща опасност от загуба на чувство за мярка по отношение на собствената значимост и голяма вероятност от погрешно разбиране на ценностите и взаимовръзките между различните категории божествени същества и йерархията на тяхната власт. Това, че Отецът не присъства лично в локалната вселена, също се явява определено изпитание на вярата и предаността на всички тези Синове.
50:1.4 (573.1) Но принцовете на световете рядко претърпяват неуспех в своите мисии по организацията на обитаемите сфери и тяхното управление. Техният успех съществено облекчава последващите мисии на Материалните Синове, които пристигат, за да управляват първобитните хора в световете на по-висока форма на живот. Тяхното управление внася и огромен принос в подготовката на планетата за пристигането на Райските Божии Синове, явяващи се впоследствие, за да съдят световете и да откриват успешно нови съдни периоди.
50:2.1 (573.2) На ниво вселена всички Планетарни Принцове са подвластни на главния управляващ на Михаил — Гавраил, докато по отношение на непосредствените пълномощия те се подчиняват на административните разпореждания на Властелините на Системи.
50:2.2 (573.3) Във всеки момент Планетарните Принцове могат да се обърнат за съвет към Мелхиседек, техните бивши възпитатели и вдъхновители. Но те не са задължени да молят за поддръжка и ако Принцовете сами не се обръщат за такава помощ, Мелхиседек не се намесват в планетарното управление. Освен това тези управители на световете могат да използват мненията на съвета на двадесет и четиримата, състоящ се от същества, населяващи посвещенческите светове на системата. В Сатания всички членове на този съвет понастоящем са местни жители на Урантия. Аналогичният му съвет на седемдесетте, намиращ се в столицата на съзвездието, също се състои от бивши обитатели на еволюционните светове.
50:2.3 (573.4) На ранните и неустойчиви етапи на развитие управлението на еволюционните планети е в значителна степен автократично. Планетарните Принцове набират специализирани групи помощници измежду съществата, влизащи в корпуса на планетарните помощници. Обикновено непосредственото обкръжение на Принцовете е висшият съвет на дванадесетте, но в различните светове както съставът на такъв съвет, така и подборът на влизащите в него същества могат да варират. Освен това сред помощниците на Планетарния Принц може да има едно или няколко същества от трета категория на тази група синовство и понякога — в определени светове, член на неговата собствена, вторична категория Ланонандек.
50:2.4 (573.5) Целият персонал на управителя на света се състои от личности на Безкрайния Дух, а също и от някои типове висши еволюционни същества и възходящи смъртни от другите светове. Такъв персонал обединява средно хиляда същества. С развитието на планетата числеността на този корпус планетарни помощници може да нарасне до сто хиляди и повече. Когато възникне нужда от нови помощници, на Планетарните Принцове е достатъчно само да се обърнат към своите братя — Властелините на Системи, които незабавно удовлетворяват такива молби.
50:2.5 (573.6) Планетите се отличават съществено една от друга по своя характер, организация и управление, но за всички се предвиждат съдилища. Съдебната система на локалната вселена води началото си от съдилищата на Планетарния Принц, които се оглавяват от един от членовете на неговия персонал; решенията на такива съдилища отразяват във висша степен бащинско и отзивчиво отношение. Всички проблеми, излизащи извън рамките за управление на обитателите на планетата, трябва да се изнасят на обсъждане в съдилищата от по-висока инстанция, но планетарните дела основно се решават по лично усмотрение на принца.
50:2.6 (574.1) Миротворческите комисии по особени поръчения обслужват и допълват съдилищата, а заключенията на тези миротворци могат да се отнасят както до духовни, така и до физически управляващи. Но нито едно произволно решение не се привежда в изпълнение без одобрението на Бащата на Съзвездието, тъй като „Всевишните управляват над царствата на хората“.
50:2.7 (574.2) Служещите на планетата регулатори и преобразуватели също са способни да сътрудничат с ангелите и другите категории небесни създания, правейки тези същества видими за смъртните. В особени случаи серафическите помощници и даже Мелхиседек са способни да стават и действително стават зрими за обитателите на еволюционните светове. Основната цел за привличане на възходящи смъртни от столицата на системата в персонала на Планетарния Принц е да бъде уредено общуването с обитателите на сферата.
50:3.1 (574.3) Отивайки в млад свят, Планетарният Принц обикновено взема със себе си група доброволци от числото на възходящите същества от столицата на локалната вселена. Тези възходящи същества съпровождат принца като съветници и помощници в ранните етапи на усъвършенстване на расите. Корпусът на материалните помощници представлява свързващо звено между принца и народите на неговия свят. В разпореждане на урантийския принц Калигастия беше корпус от сто такива помощника.
50:3.2 (574.4) Такива помощници-доброволци са жители на столицата на системата и нито един не се е слял с вътрешния си Настройчик. За Настройчиците на такива доброволци се съхранява статутът на постоянно обитание в столицата на системата, докато моронтийните прогресори временно се връщат в бившето си материално състояние.
50:3.3 (574.5) Носителите на Живота — творци на формите, осигуряват на такива доброволци нови физически тела, които те използват по време на своето пребиваване на планетата. Макар че тези личностни форми са неподвластни на обичайните заболявания на сферата, с тях — както и с ранните моронтийни тела — могат да стават определени нещастни случаи от механичен характер.
50:3.4 (574.6) Обикновено членовете на телесния персонал на принца напускат планетата във връзка с поредния планетарен съд при появяването на сферата на втория Син. Дотогава те по установената традиция предават своите различни задължения на собственото си потомство и някои високоразвити доброволци от числото на местните жители. В тези светове, където на помощниците на принца се е разрешавало да встъпват в брак с най-развитите групи от местните раси, обикновено ги сменява тяхното потомство, появило се от подобни бракове.
50:3.5 (574.7) При помощниците на Планетарния Принц рядко възникват съпружески връзки с представителите на световните раси, но те винаги встъпват в брачни отношения един с друг. От такъв съюз се появяват два класа същества: първичен тип промеждутъчни създания и някои висши типове материални създания, които остават прикрепени към персонала на принца, след като техните родители напуснат планетата след пристигането на Адам и Ева. Тези деца встъпват в полови отношения със смъртните раси освен в изключителни ситуации, но и в такива случаи това става по указание на Планетарния Принц; техните деца — внуците на телесния персонал, по своя статут се отнасят към високоразвитите раси на своето време и поколение. Във всички потомци на тези полуматериални помощници на Планетарния Принц се появяват Настройчици.
50:3.6 (575.1) След завършването на съдния период, когато такъв „възвърнат в предишното си състояние персонал“ е длъжен да се върне в столицата на системата и да продължи движението си по Райския път, тези възходящи създания застават пред Носителите на Живот, за да напуснат своите материални тела. Те се потопяват в съня на прехода и се пробуждат вече свободни от своето материално одеяние и облечени в моронтийни форми, готови за серафически пренос назад, в столицата на системата, където ги очакват отделилите се от тях Настройчици. Те изостават от своя йерусемски клас за цял един съден период, но вече притежават уникален и необичаен опит, с който може да се похвали далеч не всеки възходящ смъртен.
50:4.1 (575.2) Още в ранния стадий на своята дейност телесният персонал на принца създава планетарни училища за възпитание и култура за обучаване на най-добрите представители на еволюционните раси, които впоследствие се изпращат при своите народи, за да им предадат своите прогресивни навици. Тези училища на принца са разположени в материалната столица на планетата.
50:4.2 (575.3) Значителна част от физическата работа, свързана с устройството на столичния град, се изпълнява от телесния персонал. Такива столични градове или селища от ранната епоха на Планетарния Принц съвсем не приличат на това, което биха могли да си представят смъртните на Урантия. В сравнение с по-късните векове те са примитивни и се характеризират с природни украшения и относително прогресивно материално строителство. Всичко това се отличава от системата на управление на Адам, която се съсредоточава около резиденцията на градината, откъдето персоналът на Материалния Син провежда своята дейност за благото на расите във втория съден период на вселенските Синове.
50:4.3 (575.4) В столичното селище на вашия свят всяко човешко жилище е било осигурено с обширен участък земя. Макар че отдалечените племена са продължавали да се занимават със събиране на храна и лов, всички учащи се и учители от училищата на принца са били земеделци и скотовъдци. Времето се разпределяло практически поравно между следните занятия:
50:4.4 (575.5) 1. Физически труд. Обработка на земята в съчетание със строителство и украсяване на жилищата.
50:4.5 (575.6) 2. Социални дейности. Игрови представления и културни занятия в групи.
50:4.6 (575.7) 3. Приложно образование. Индивидуално обучение в съчетание с подготовка в семейни групи, съпровождано от специализирана подготовка в класове.
50:4.7 (575.8) 4. Професионално обучение. Школи по подготовка за семеен живот и водене на домашното стопанство, школи по изкуства и занаяти, както и класове по подготовка на учители в областта на светското образование, култура и религия.
50:4.8 (575.9) 5. Духовна култура. Братството на учителите, просвещаването на детски и юношески групи и подготовката на приемни деца — местни от дадения свят, като мисионери за своите народи.
50:4.9 (575.10) Смъртните същества са неспособни да видят Планетарния Принц; утвърждаването на влизащите в неговия персонал полуматериални същества трябва да се приеме на доверие. Но тези училища за култура и обучение са добре приспособени за удовлетворяването на потребностите на всяка планета и скоро между човешките раси възниква остро и похвално съперничество в стремежа им да попаднат в тези различни образователни учреждения.
50:4.10 (575.11) Постепенно такъв всемирен център за култура и прогрес разпространява своето възвисяващо и цивилизоващо влияние на всички народи, бавно, но сигурно преобразувайки еволюционните раси. Междувременно образованите и одухотворени деца на окръжаващите народи — приемните деца, получили подготовка в училищата на Принца, се връщат в своите племена, където по силата на своите възможности организират нови перспективни центрове за образование и култура, които те водят по програмата на училищата на принца.
50:4.11 (576.1) На Урантия такива планове за планетарен прогрес и културна революция вече се развивали по най-успешен начин, когато всички те били внезапно и безславно прекратени от участието на Калигастия в бунта на Луцифер.
50:4.12 (576.2) За мен един от най-дълбоко шокиращите епизоди, свързани с това въстание, стана дълбокото вероломство на Калигастия — Син от моята категория, който съзнателно и със зла умисъл системно е извращавал възпитанието и изкривявал обучението във всички планетарни училища на Урантия, действащи в това време. Гибелта на тези училища беше бърза и окончателна.
50:4.13 (576.3) Много от потомците на възходящите създания, влизащи в материализирания персонал на Принца, запазили своята лоялност и напуснали редовете на Калигастия. Тези верни създания са получили поддръжката на попечителските Мелхиседек на Урантия и по-късно техните потомци направили много за съхраняването на планетата на представата за истина и праведност. Усилията на преданите проповедници помагали да се предотврати пълното изчезване на духовната истина и справедливост на Урантия. Тези безстрашни души и техните потомци пазели знанието за властта на Отеца и запазили за световните раси представата за последователните съдни периоди, които са се откривали на планетата от различните категории божествени Синове.
50:5.1 (576.4) Преданите принцове в обитаемите светове постоянно служат на планетите на своето първоначално назначение. Райските Синове и съдните периоди се сменят един друг, но успешно действащият Планетарен Принц продължава да остава управител на своята сфера. Неговият труд не зависи от мисията на висшите Синове, защото неговата цел е да спомага за развитието на планетарна цивилизация.
50:5.2 (576.5) Едва ли ще се намерят две планети с еднакво развити цивилизации. Особеностите в еволюцията на смъртните съществено се отличават в различните светове. Независимо от тези многобройни варианти на физическо, интелектуално и социално развитие на планетите всички сфери прогресират в някои напълно определени направления.
50:5.3 (576.6) Под милосърдното управление на Планетарния Принц, което се разширява от Материалните Синове и се маркира от периодическите мисии на Райските Синове, смъртните раси на обичайния пространствено-временен свят преминават през седемте последователни епохи:
50:5.4 (576.7) 1. Епоха на препитание. Дочовешките създания и ранните раси на първобитния човек са най-вече загрижени за прехраната. Развиващите се същества прекарват всичките си будни часове или в търсене на храна, или в сражения — настъпателни или отбранителни. Търсенето на храна е главна грижа на тези далечни предшественици на последващата цивилизация.
50:5.5 (576.8) 2. Ера на безопасност. Щом на първобитния ловец му остане време след търсенето на храна, той посвещава отдиха си на осигуряването на своята безопасност. Все повече внимание се отделя на военното дело. Укрепват се жилищата и клановете се обединяват поради общия страх и насаждането на ненавист към чуждите групи. Самосъхранението е стремеж, който винаги следва самоосигуряването.
50:5.6 (577.1) 3. Ерата на материалния комфорт. След частичното решаване на проблемите, свързани с препитанието, и осигуряването на определена степен на безопасност, се появява отдих, който се използва за повишаване на личния комфорт. Разкошът и необходимостта се състезават помежду си в борбата за централното място в човешката дейност. Такава епоха твърде често се характеризира с тирания, нетърпимост, лакомия и пиянство. По-слабите елементи от расите са склонни към излишества и жестокост. Постепенно по-силните и правдолюбиви елементи на развиващата се цивилизация покоряват тези търсещи удоволствия слабоволни същества.
50:5.7 (577.2) 4. Търсене на знания и мъдрост. Храната, безопасността, удоволствията и отдихът създават основата за развитието на културата и разпространяването на знания. Използването на знанията води към мъдрост, а когато културата става способна да се усъвършенства и извлича полза от натрупания опит, се появява истинската цивилизация. Обществото като преди се владее от грижите по препитанието, безопасността и материалния комфорт, но много далновидни индивиди изпитват жажда за знания и мъдрост. Всяко дете получава възможност да се учи на практика; образованието става девиз на такива епохи.
50:5.8 (577.3) 5. Епоха на философия и братство. Когато смъртните се научат да мислят и започват да извличат полза от опита, в тях се появява склонност към философията — те започват да разсъждават и да демонстрират проницателността на своите съждения. Обществото на тази епоха става етично, а смъртните на такава ера — истински нравствени същества. Мъдрите и нравствени същества са способни да създадат в такъв прогресивен свят човешко братство. Етичните и нравствени същества са способни да се научат да живеят, следвайки златното правило [“Постъпвай спрямо другите така, както искаш да постъпват с теб!” — б.р.].
50:5.9 (577.4) 6. Епоха на духовни стремежи. Когато са преминати физическият и интелектуалният етапи на развитие, еволюиращите смъртни рано или късно достигат такава дълбочина на разбиране, която ги заставя да се стремят към духовно удовлетворение и космическо постижение. Религията завършва своя възход от емоционалните области на страха и предразсъдъците към високите нива на космическата мъдрост и личния духовен опит. Образованието се издига до постигането на знания, а културата прониква в космическите взаимовръзки и истинските ценности. Такива еволюиращи смъртни са истински културни, истински образовани и във възвишения смисъл познали Бога.
50:5.10 (577.5) 7. Ерата на светлината и живота. Тази ера е върхът на сменящите се една с друга епохи на физическа безопасност, интелектуално развитие, социална култура и духовни придобивки. Сега човешките постижения се сливат, те са взаимосвързани и проникнати от космическо единство и безкористно служене. Като се изключат ограниченията, поставяни от крайната същност и материалните възможности, няма предел за еволюционните постижения на прогресиращите поколения, следващи едно след друго в тези възвишени и устойчиви светове на времето и пространството.
50:5.11 (577.6) Прослужилите на своите сфери в течение на последователните съдни периоди за света, провеждани при сменящите се една с друга епохи на планетарен прогрес, Планетарни Принцове се възвисяват до положението на Планетарни Владетели при поставяне началото на ерата на светлината и живота.
50:6.1 (578.1) Изолираността на Урантия не ни позволява да се заемем с представянето на много подробности от живота и условията на съществуване на вашите съседи от Сатания. В настоящите повествувания ние сме ограничени от условията на планетарната карантина и изолацията на системата. Във всеки опит да просветим смъртните на Урантия ние трябва да следваме тези ограничения, макар че в пределите на позволеното вие сте информирани за прогреса на обичайния еволюционен свят и сте способни да сравните пътя на такъв свят със съвременното състояние на Урантия.
50:6.2 (578.2) Развитието на цивилизацията на Урантия не се отличава толкова съществено от другите светове, изпитващи нещастието на духовната изолация. Но в сравнение с лоялните светове на вселената вашата планета представлява изключително объркала се и изоставаща във всички аспекти на интелектуалния прогрес и духовните постижения.
50:6.3 (578.3) Поради нещастията, постигнали вашата планета, урантийците са лишени от възможността да разберат много от това, което е свързано с културата на нормалните светове. Но вие не трябва да си представяте еволюционните светове — даже най-идеалните от тях, като сфери, на които цари лек, безметежен живот. Ранните периоди на съществуване на смъртните раси винаги са свързани с борба. Съвършените усилия и вземането на решения са важно условие за придобиването на ценностите, необходими за продължаването на живота.
50:6.4 (578.4) Културата предполага определено качество разум; невъзможно е да повишиш културата, без да възвисиш разума. Високоразвитият интелект ще се стреми към възвишена култура и ще намери пътя за постигането на своята цел. Изостаналите умове ще отхвърлят висшата култура, даже ако тя им бъде предоставена в готов вид. Освен това много зависи от последователните мисии на божествените Синове и степента на просветеност при настъпването на съответните съдни периоди.
50:6.5 (578.5) Не бива да забравяте, че поради бунта на Луцифер всички светове на Сатания в течение на вече две хиляди години се намират под духовната възбрана на Норлатиадек. И ще са необходими много епохи за отстраняването на възникналите в резултат от бунта прегради — греха и разкола. Вашият свят все още продължава да следва необичайния и изменчив път, който е следствие от двойната трагедия: въстаналия Планетарен Принц и падналия Материален Син. Даже посвещаването на Христос Михаил на Урантия не е довело до незабавно отстраняване на преходните последствия от тези дълбоки грешки на ранните стадии от управлението на света.
50:7.1 (578.6) На пръв поглед може да изглежда, че Урантия и другите изолирани светове са крайно нещастни, тъй като са лишени от благотворното присъствие и влияние на такива свръхчовешки личности като Планетарния Принц, Материалния Син и Материалната Дъщеря. Но изолацията на тези сфери предоставя на техните раси уникалната възможност за проявяване на вяра и развиване на изключителното качество — увереност в космическата надеждност, която не зависи от зрението или от някакво материално основание. В крайна сметка смъртните създания, пристигнали от планети, намиращи се вследствие на бунта под карантина, могат да се окажат изключително щастливи същества. Ние открихме, че на такива създания още на ранния етап от техния възходящ път се доверяват многобройни специални задачи, свързани с участието в космически проекти, за успешното изпълнение на които първостепенно значение имат безграничната вяра и пълното доверие.
50:7.2 (579.1) В Йерусем възходящите създания от тези изолирани светове заемат отделен жилищен сектор и са известни като агондонтери, което означава еволюционни волеви създания, способни да вярват, без да виждат, запазвайки устойчивост в изолация, и даже в самота да удържат победа над непреодолимите трудности. Това функционално групиране на агондонтерите се съхранява в продължение на целия възход в локалната вселена и пресичането на свръхвселената. То изчезва по време на пристигането в Хавона, но веднага отново се възобновява при достигането на Рая и е ясно изразено в Корпуса на Смъртните Завършили. Табамантия е агондонтер със статут на завършил — съхранило се създание от една от попадналите под карантина сфери, участващи в най-първия бунт във вселените на времето и пространството.
50:7.3 (579.2) В продължение на целия възход към Рая след усилието следва награда, както след причината — следствието. Такива награди отделят индивида от масата, осигуряват неповторимостта на опита му и повишават разностранността на пределните възможности на колективния корпус на завършилите.
50:7.4 (579.3) [Представено от вторичен Син-Ланонандек, член на резервния корпус.]
Книгата Урантия
Документ 51
51:0.1 (580.1) В ТЕЧЕНИЕ на съдния период на Планетарния Принц първобитният човек достига предела на естественото еволюционно развитие и това биологично постижение е критерий, позволяващ на Властелина на Системата да изпрати в такъв свят представители на втората категория синовство: биологичните усъвършенствуватели. Тези Синове, които обикновено са двама — Материален Син и Материална Дъщеря, обикновено са известни на планетата като Адам и Ева. Първосъздаденият Материален Син на Сатания е Адам и тези, които се изпращат в системата като биологични усъвършенствуватели, винаги носят името на този първи, изначален Син от своята категория.
51:0.2 (580.2) Тези Синове са материалният дар на Сина-Създател за обитателите на световете. Заедно с Планетарния Принц те остават на планетата на своето назначение в течение на цялото еволюционно развитие на сферата. На планета, имаща Планетарен Принц, такова начинание не е свързано с особен риск, но на отстъпническа планета — на сфера, която няма духовен вожд и е лишена от междупланетна връзка, подобна мисия е съпроводена с огромна опасност.
51:0.3 (580.3) Макар че не можете да очаквате придобиването на изчерпателни знания за труда на тези Синове във всички светове на Сатания и други системи, някои повествувания са посветени на по-подробното описание на живота и опита на интересуващите ни Адам и Ева, пристигнали от корпуса за биологични усъвършенствуватели на Йерусем, за да издигнат урантийските раси на нова степен на развитие. Независимо от това, че идеалният план за подобряване на вашите изконни раси не успя, мисията на Адам не беше напразна: дарът, получен от Урантия в лицето на Адам и Ева, ú донесе огромна полза и както сред техните събратя, така и в небесните съвети, техният труд не се смята за пълен провал.
51:1.1 (580.4) Материалните, или разнополови, Синове и Дъщери са потомци на Сина-Създател; Вселенският Майчински Дух не участва в създаването на такива същества, предназначени за функционирането в еволюционните светове като физически усъвършенствуватели.
51:1.2 (580.5) Материалната категория синовство не е еднородна по цялата локална вселена. Във всяка локална система Синът-Създател създава само една двойка такива същества. Изначалните двойки са различни по своята природа, защото се създават в съответствие с жизнените прототипи на съответните системи. Това е необходимо условие, тъй като в противен случай потенциалът за възпроизводство на Адам би бил несъвместим със съответстващия потенциал на развиващите се смъртни същества. Пристигналите на Урантия Адам и Ева са произлезли от първосъздадената двойка Материални Синове на Сатания.
51:1.3 (580.6) Ръстът на Материалните Синове е от два и половина до три метра, а техните тела светят с лъчезарна светлина с виолетов оттенък. Макар че по тяхното материално тяло циркулира материална кръв, в допълнение към това те се хранят с божествена енергия и се насищат с небесна светлина. Тези Материални Синове (Адамовците) и Материални Дъщери (Евите) са равни един на друг, различават се само по пола и някои химически компоненти. Те са равни, но различни — бидейки мъж и жена, те се допълват един друг и са предназначени за съвместно изпълнение на почти всички свои задачи.
51:1.4 (581.1) Материалните Синове използват двойна система за хранене; те наистина са двойнствени по своята природа и строеж; подобно на физическите същества на сферите, употребяват материална енергия, а тяхното безсмъртно съществуване изцяло се поддържа от прякото и автоматично усвояване на някои укрепващи космически енергии. Ако Синовете от тази категория не се справят със своята мисия или се вдигнат на съзнателен и преднамерен бунт, те се изолират, лишават от връзка с вселенския източник на светлина и живот. След това те практически стават материални същества, на които е съдено да застанат на пътя на материалния живот в света на своето назначение и дочакват решението на вселенските съдии. Накрая планетарният път на нещастния или неблагоразумен Материален Син или Материална Дъщеря ще бъде прекъснат с физическа смърт.
51:1.5 (581.2) Изначалните или непосредствено създадени Адам и Ева са били безсмъртни по силата на вродени качества точно така, както и всички останали категории синовство на локалната вселена, но на техните синове и дъщери е свойствено намаляване потенциала на безсмъртие. Изначалната двойка е неспособна да предаде по наследство абсолютно безсмъртие на своите синове и дъщери. Продължаването на живота на тяхното потомство зависи от целостността на интелектуалната синхронност с контура на гравитацията на разума; този контур се подчинява на Духа. За цялата история на Сатания бунтовете и простъпките са довели до загубата на тринадесет Планетарни Адамовци и 681 204 Материални Синове, изпълняващи по-малко отговорни поръчения. Повечето случаи на такова отстъпничество са станали при бунта на Луцифер.
51:1.6 (581.3) Макар че Материалните Синове се смятат за постоянни жители на столиците на системите, даже тогава, когато се отправят с низходящи мисии в еволюционните светове, те не притежават Настройчици на Съзнанието, но именно в такава дейност те придобиват емпиричните качества, необходими за снабдяването им с Настройчик и възход към Рая. Тези уникални и поразително полезни същества са съединителните звена между физическите и духовни светове. Те са концентрирани в столицата на системата, където създават потомство и продължават да живеят като материални обитатели на сферата, откъдето ги изпращат в еволюционните светове.
51:1.7 (581.4) За разлика от другите създадени Синове за планетарно служене, Синовете от материалната категория по своята природа не са невидими за такива материални създания, каквито са обитателите на Урантия. Тези Божии Синове могат да бъдат виждани и разбирани, а те на свой ред могат действително да общуват със създанията на времето и даже да създават с тях общо потомство, макар че такава роля за биологично усъвършенстване обикновено се изпълнява от потомците на Планетарните Адамовци.
51:1.8 (581.5) В Йерусем лоялните деца на които и да са Адам и Ева са безсмъртни, но потомството на Материалния Син и Материалната Дъщеря, създадено след пристигането им на еволюционната планета, не притежава такава гаранция срещу естествена смърт. След повторната материализация на тези Синове в еволюционния свят за изпълнение на функциите по възпроизводството механизмът за предаване на живот се изменя. Носителите на Живот преднамерено лишават Планетарните Адам и Ева от способността да пораждат безсмъртни синове и дъщери. Адам и Ева, пристигнали с планетарна мисия и недопускащи простъпки, могат да живеят безкрайно, но в определени предели продължителността на живота на техните деца постепенно се съкращава с всяко ново поколение.
51:2.1 (582.1) Получавайки съобщение за това, че поредният обитаем свят е постигнал физическа еволюция, Властелинът на Системата провежда в столицата на системата съвещание с корпуса на Материалните Синове и Дъщери; след обсъждане на потребностите на такъв обитаем свят се избират двама доброволци — Адам и Ева от старшия корпус на Материалните Синове, готови да тръгнат на неизвестно пътешествие, да се потопят в дълбокия сън, предхождащ серафимирането и преноса от родната сфера за съвместното им служене в новия свят — сферата на нови възможности и нови опасности.
51:2.2 (582.2) Адамовците и Евите са полуматериални създания и като такива не могат да бъдат пренасяни от серафими. Преди да бъдат серафимирани за преноса в света на назначението им, те трябва да преминат през дематериализация в столицата на системата. Транспортните серафими са способни да провеждат такива изменения в Материалните Синове и други полуматериални същества, които им позволяват да преминат серафимиране и да бъдат доставени от един свят в друг свят или система. За подготовката за такъв пренос са необходими около три дни стандартно време и се изисква участието на Носителите на Живот — за възвръщане на дематериализираното същество в нормално състояние след завършването на серафическия пренос.
51:2.3 (582.3) Макар че съществува метод за дематериализация, подготвящ Адамовците за пренос от Йерусем в еволюционните светове, няма еквивалентен метод, който би позволил да бъдат взети от такива светове, с изключение на ситуацията, когато се налага да се евакуира цяла планета. В такъв случай се осъществява дематериализация за всички тези, които могат да бъдат спасени. Ако се случи така, че някаква космическа катастрофа обрича на гибел планетарното съществуване на развиващата се раса, Мелхиседек и Носителите на Живот внедряват метод на дематериализация на всички спасили се създания и с помощта на серафически пренос тези същества се преместват в новия свят, подготвен за продължаването на тяхното съществуване. Еволюцията на човешката раса, зародена някога в света на пространството, трябва да продължава независимо от физическото спасяване на планетата, но се предполага, че в течение на еволюционните епохи Планетарните Адамовци и Еви не напускат своя избран свят.
51:2.4 (582.4) След пристигането на планетата на своето назначение Материалните Син и Дъщеря възстановяват материалния си облик под ръководството на Носителите на Живот. Целият процес заема от десет до двадесет и осем урантийски дни. В течение на цялото възстановяване се запазва безсъзнателното състояние на серафическия пренос. След възсъздаването на физическия организъм тези Материални Синове и Дъщери — в станалите тяхна родина нови светове — се появяват всъщност точно такива, каквито са били преди да преминат през дематериализацията в Йерусем.
51:3.1 (582.5) В обитаемите светове Материалните Синове и Дъщери създават свои градини-резиденции, при което скоро започват да им помагат техните собствени деца. Обикновено мястото за градината се избира от Планетарния Принц, а неговият телесен персонал изпълнява голяма част от подготвителната работа, като оборудва резиденцията с помощта на много представители на по-развитите местни раси.
51:3.2 (583.1) Тези Едемски градини се наричат така в чест на Едемия, столицата на съзвездието, а също така и затова, защото са създени по образец на ботаническото великолепие на столичния свят на Всевишните Отци. Обикновено такава градина-резиденция се намира в уединен район близо до тропическата зона. В обичайния свят те представляват възхитителни творения. Съвършено невъзможно ви е да съдите за тези великолепни центрове на културата по откъслечните описания на несполучилата урантийска градина.
51:3.3 (583.2) Потенциално Планетарните Адам и Ева са изчерпващ дар на физическа благодат за смъртните раси. Главната задача на такава привнесена двойка е да се размножава и да усъвършенства децата на времето. Но пряко смесване на кръвта на жителите на градината с останалите обитатели не се извършва; в продължение на много поколения Адам и Ева създават многобройна раса от своята категория и в течение на това време са биологически изолирани от еволюционните смъртни. Така в обитаемия свят се появява виолетовата раса.
51:3.4 (583.3) Плановете за биологично усъвършенстване на расите се съставят от Планетарния Принц и неговия персонал и се претворяват в живота на Адам и Ева. В това отношение вашият Материален Син и неговата спътница, пристигайки на Урантия, са били поставени в изключително неблагоприятни условия. Калигастия коварно и успешно е противодействал на адамическата мисия; и независимо от това, че попечителските Мелхиседек за Урантия навреме са предупредили както Адам, така и Ева за заплашващата ги планетарна опасност, свързана с присъствието на въстаналия Планетарен Принц, този главен метежник, прибягвайки към коварна интрига, излъгал едемската двойка и — хващайки ги в капан — ги заставил да нарушат попечителските задължения, възложени им като на зрими управители на света. На предателския Планетарен Принц наистина се отдало да компрометира вашите Адам и Ева, но той не успял да ги въвлече в бунта на Луцифер.
51:3.5 (583.4) Ангелите от пети чин, планетарните помощници, се прикрепват към адамическата мисия и неизменно съпровождат Планетарните Адамовци в техните непознати планетарни пътешествия. Изначалният корпус обикновено наброява около сто хиляди помощника. Когато делото на урантийските Адам и Ева било започнато преждевременно — когато те се отклонили от предопределения план, именно един от серафическите Гласове в Градината е изразил протест по повод тяхното осъдително поведение. И изложението на този епизод във вашите източници е добра илюстрация за това, как вашите предания са се опитвали да припишат всичко свръхестествено на Господа Бога. Поради това урантийците често са се обърквали относно същността на Всеобщия Баща, тъй като на него повсеместно са му били приписвани думи и дела на негови партньори и подчинени. В случая с Адам и Ева ангелът на градината бил не някой друг, а главата на планетарните помощници, изпълняващ по това време своите задължения. Този серафим, Солония, възвестил за провала на божествения план и поискал да се върнат на Урантия попечителите Мелхиседек.
51:3.6 (583.5) Вторичните и промеждутъчните създания са неотменими от адамическите мисии. Както и телесният персонал на Планетарния Принц, потомците на Материалния Син и Материалната Дъщеря съществуват в две категории: техните физически деца и вторичната категория на промеждутъчните създания. Тези материални, макар обикновено невидими, планетарни попечители имат голям принос в развитието на цивилизацията и даже в подчиняването на непокорните малцинства, които могат да се опитат да подронят общественото развитие и духовния прогрес.
51:3.7 (583.6) Вторичните промеждутъчни създания не бива да се бъркат с първичните, които са се появили скоро след пристигането на Планетарния Принц. На Урантия повечето от тези промеждутъчни създания са се присъединили към бунта заедно с Калигастия и от времето на Петдесетница са изолирани. Изолирани са също така и много създания от адамическата група, незапазили верността си към планетарната администрация.
51:3.8 (584.1) В деня Петдесетница преданите промеждутъчни създания от първичната и вторичната категория създали доброволен съюз и оттогава, изпълнявайки своите функции в света, съществуват като единен орган. Те служат под ръководството на верните промеждутъчни създания, поред избирани от тези две групи.
51:3.9 (584.2) Вашият свят е бил посетен от четири категории Синове: Калигастия — Планетарния Принц; Адам и Ева — Материалните Божии Синове; Макивента Мелхиседек — „салимския мъдрец“ по времето на Авраам; и Христос Михаил, който се е явил като посвещенчески Райски Син. Колко по-ефективно и прекрасно можеше да стане неговото идване, ако Михаил, върховният управител на вселената Небадон, беше посрещнат във вашия свят от лоялен и действен Планетарен Принц заедно с предан и умел Материален Син, всеки от които можеше да направи толкова много за усилване значението както на делото на живота, така и на мисията на посвещенческия Син! Но не всички светове са били толкова нещастни като Урантия, а мисията на Планетарните Адамовци не винаги е била свързана с такива трудности или опасности. В случай на успех те участват в създаването на велик народ, продължавайки да действат в качеството на зрими управляващи на планетарните дела още много години, след като такъв свят се утвърди в светлината и живота.
51:4.1 (584.3) На ранния етап от съществуването на обитаемия свят господства червената раса, която обикновено първа достига до човешкото ниво на развитие. Но макар че червеният човек представлява най-древната планетарна раса, следващите след него цветни народи възникват на много ранен стадий от появата на човека.
51:4.2 (584.4) Ранните раси донякъде превъзхождат следващите. Червеният човек стои малко над индигово-черната раса. Носителите на Живота изцяло предават живите енергии на изначалната или червена раса и всяка последваща еволюционна поява на нова група смъртни става за сметка на изначалния дар. Даже телосложението на смъртните има тенденция към влошаване от червената раса към индиговата, макар че сред зелените и оранжеви народи на Урантия са се проявявали неочаквани наследствени признаци на гигантизъм.
51:4.3 (584.5) В тези светове, където ги има и шестте еволюционни раси, по-развити са първата, третата и петата — червена, жълта и синя. Така еволюционните раси се редуват по отношение на способностите към интелектуален растеж и духовно развитие, макар че втората, четвъртата и шестата раси са относително по-малко надарени. В някои светове народите, представляващи вторичните раси, отсъстват; в много други те са били унищожени. Нещастие за Урантия е била загубата на голяма част от високоразвитата синя раса, ако не се смятат тези признаци, които продължават да съществуват във вашата смесена „бяла раса“. Загубата на оранжевата и зелената раса не са толкова сериозен проблем.
51:4.4 (584.6) Еволюцията на шестте, или трите, цветни раси, при очевидно влошаване на първоначалната надареност на червения човек, осигурява някои крайно желателни изменения в типовете на смъртните и позволява да се появят разнообразни, в противен случай непостижими човешки възможности. Тези модификации оказват благотворно въздействие върху прогреса на човечеството като цяло, при условие че впоследствие те се усъвършенстват от привнесената адамическа или виолетова раса. На Урантия планът за расово смесване не е бил въплътен в живота в широк мащаб и поради този провал на плана за расова еволюция вие, наблюдаващите само останките от тези ранни раси на Урантия, не можете да разберете много от това, което се отнася до статута на такива народи на някоя обикновена обитаема планета.
51:4.5 (585.1) На началния етап на расово развитие съществува известна тенденция към смесване на червения, жълтия и синия човек; аналогична тенденция се наблюдава сред оранжевата, зелената и индиговата раси.
51:4.6 (585.2) По-изостаналите хора обикновено се използват от по-прогресивните раси като работници. С това се обяснява възникването на робство на планетите в течение на ранните епохи. Оранжевият човек обикновено се подчинява на червения и изпада до положението на слуга, а понякога бива унищожаван. Жълтите и червените раси често се отнасят приятелски едни към други, но не винаги. Жълтата раса обикновено поробва зелената, докато синият човек подчинява индиговия. Първобитните раси смятат използването на принудителен труд на своите изостанали събратя за такова нормално явление, за каквото урантийците смятат купуването и продаването на коне и добитък.
51:4.7 (585.3) В повечето нормални светове недоброволният труд се прекратява след съдния период на Планетарния Принц, макар че умствено изостаналите и правонарушителите нерядко продължават да се занимават с принудителен труд. Но на всички нормални сфери такъв тип примитивно робство се отменя скоро след появата на привнесената виолетова, или адамическа, раса.
51:4.8 (585.4) На тези шест еволюционни раси престои да се смесят и възвисят за сметка на привнасянето на кръвта на потомците на адамическите усъвършенствуватели. Но докато става смесването на тези народи, най-примитивните и неприспособени в значителна степен се унищожават. Планетарният Принц и Материалният Син, заедно с други, съответстващи на тези функция планетарни власти, определят приспособеността на възпроизводимите наследствени признаци. Сложността на претворяването в живота на такава расова програма на Урантия се заключава в отсъствието на компетентни съдии, които биха могли да направят заключение за биологичната приспособимост или неприспособимост на индивидите, съставляващи расите на вашия свят. Независимо от това препятствие изглежда, че сте длъжни да се съгласите с необходимостта от биологична изолация на вашите най-неприспособени, дефектни, дегенеративни и антисоциални родове.
51:5.1 (585.5) До пристигането си в обитаемия свят Планетарните Адам и Ева получават от своите ръководители подробна инструкция по отношение на най-добрия път за усъвършенстването на съществуващите раси от разумни същества. Не съществува единен план за действие. Много бива оставяно на усмотрението на попечителската двойка и грешки се случват не толкова рядко, особено в такива дезорганизирани и метежни светове като Урантия.
51:5.2 (585.6) Обикновено виолетовите народи се смесват с местните планетарни обитатели само тогава, когато техният брой започва да превишава един милион същества. През това време персоналът на Планетарния Принц провъзгласява пристигането на земята на Божиите деца, на които предстои да живеят заедно с човешките раси; и хората с нетърпение очакват деня, когато ще им обявят, че притежателите на превъзхождащи расови признаци могат да встъпят в Едемската Градина, където синовете и дъщерите на Адам ще ги изберат като еволюционни бащи и майки на новите смесени раси.
51:5.3 (585.7) В нормалните светове Планетарните Адам и Ева никога не встъпват в брачни отношения с еволюционните раси. Работата по биологичното усъвършенстване е прерогатив на адамическото потомство. Но тези адамити не се разселват сред на родите; персоналът на Принца доставя в Едемската Градина високоразвити мъже и жени за доброволен брачен съюз с потомците на Адам. И в повечето светове се смята за висша чест да бъдеш избран като кандидат за брачни отношения със синовете и дъщерите на Градината.
51:5.4 (586.1) От това време нататък междурасовите войни и другите междуродови конфликти започват да спадат и световните раси все по-активно се стремят да удовлетворят изискванията, необходими за признаване и допускане в Градината. В най-добрия случай може да имате само смътна представа за това как такова състояние става център на всяка дейност на нормалната планета. Цялата програма за усъвършенстване на расите рухна още на ранния стадий от нейното претворяване на Урантия.
51:5.5 (586.2) Хората от виолетовата раса живеят в моногамия и всеки еволюционен мъж или жена, съединяващ се със син или дъщеря на Адам, дава клетва да няма други партньори и да възпитава своите деца в еднобрачие. Децата на всеки от тези съюзи получават образование и възпитание в училищата на Планетарния Принц, след което им се разрешава да се присъединят отново към своите изконни раси за встъпване в брак с избрани групи високоразвити смъртни.
51:5.6 (586.3) Когато наследствените фактори на Материалните Синове стават достояние на развиващите се планетарни раси, настъпва нова и велика ера на еволюционен прогрес. В резултат от предаваните по наследство привнесени способности и свръх еволюционни черти следват редица бързи и значителни успехи в установяването на цивилизацията и расовото развитие; за сто хиляди години се извършва по-голям прогрес, отколкото за милион години предшестваща борба. Във вашия свят даже с оглед на неуспешното изпълнение на предопределените планове огромен прогрес е бил постигнат от времето на получаването от народите на Урантия на дара на адамическата жизнена плазма.
51:5.7 (586.4) Но макар чистокръвните деца на планетарната Едемска Градина да са способни да се съединяват с високоразвити членове на еволюционните раси и така да повишават биологичното ниво на човечеството, смесването с низшите раси би било неблагоприятно за превъзхождащите генотипове урантийски смъртни; такава неразумна практика би поставила под заплаха цялата цивилизация на вашия свят. Не постигнали успех в расовата хармонизация по адамическия метод, вие трябва да решавате сега своите планетарни проблеми по подобряване на расата с помощта на други, основно човешки, начини за адаптация и контрол.
51:6.1 (586.5) В повечето обитаеми светове Едемските Градини остават величествени културни центрове и в продължение на много векове продължават да функционират като социални модели на планетарно ръководство и практическо водене на делата. Даже на ранните етапи, в периодите на относителна изолация на виолетовите народи, техните училища приемат подходящи кандидати от световните раси, докато промишлените постижения на Градината откриват нови пътища за търговски връзки. Така Адамовците и Евите, а също и тяхното потомство, спомагат за стремителното разпространение на културата и за бързо повишаване от еволюционните раси на техните светове. И всички тези взаимоотношения се укрепяват и затвърждават чрез смесването на еволюционните раси със синовете на Адам, в резултат на което се получава незабавно повишаване на биологичния статут, стимулиране на интелектуалния потенциал и подобряване на духовната възприемчивост.
51:6.2 (586.6) В нормалните светове градината-резиденция на виолетовата раса става втори център на световната култура и — съвместно със столичния град на Планетарния Принц — дава тон на цивилизацията. Векове продължава едновременното съществуване на столичните училища на Планетарния Принц и градинските училища на Адам и Ева. Обикновено те се намират не много далеч един от друг и действат във взаимно съгласие.
51:6.3 (587.1) Помислете какво значение би имал за вашия свят намиращият се някъде в Левант всемирен център на цивилизацията, великият планетарен университет на културата, който би действал непрекъснато в течение на 37 000 години. Представете си след това колко висок щеше да бъде само моралният авторитет на такъв старинен център, ако недалеч се намираше друго, по-древно огнище за небесно служене, чиито традиции се опираха на здрава основа от 500 000 години всеобхватно еволюционно въздействие. В крайна сметка именно обичаите разпространяват идеалите на Едем по целия свят.
51:6.4 (587.2) Училищата на Планетарния Принц се занимават основно с философия, религия, морал и висши интелектуални и художествени постижения. Училищата в Градината на Адам и Ева обикновено са посветени на приложното изкуство, основите на умственото възпитание, социалната култура, икономическото развитие, търговските отношения, физическата подготовка и гражданското управление. С течение на времето тези всемирни центрове се сливат, но понякога такова съединение се осъществява на практика едва с идването на първия Син-Арбитър.
51:6.5 (587.3) Продължаващото съществуване на Планетарните Адам и Ева, заедно с чистокръвното ядро на виолетовата раса, придава на Едемската култура тази устойчивост на растежа, благодарение на която тя започва да въздейства на световната цивилизация с несъкрушимата сила на традицията. В тези безсмъртни Материални Синове и Дъщери ние се сблъскваме с последното и незаменимо звено, съединяващо Бога с човека, прехвърлено през почти безкрайната пропаст между вечния Създател и низшите крайни личности на времето. Пред нас е същество с висок произход, същество физическо, материално и нещо повече — такова като смъртните на Урантия полово създание, способно да вижда и разбира невидимия Планетарен Принц и да го тълкува на смъртните сфери, тъй като Материалните Синове и Дъщери са способни да виждат всички низши категории същества; те виждат Планетарния Принц и целия му персонал — видим и невидим.
51:6.6 (587.4) С течение на вековете, чрез смесване на тяхното потомство с човешките раси, същите тези Материален Син и Материална Дъщеря започват да бъдат признавани като общи родоначалници на човечеството, общите прародители на сега вече смесените потомци на еволюционните раси. Предполага се, че смъртните, започващи своето съществуване в обитаемия свят, придобиват опит от признаването на седем бащи:
51:6.7 (587.5) 1. Билогичния баща — бащата от плът.
51:6.8 (587.6) 2. Бащата на света — Планетарния Адам.
51:6.9 (587.7) 3. Бащата на сферите — Властелина на Системата.
51:6.10 (587.8) 4. Всевишния Баща — Бащата на Съзвездието.
51:6.11 (587.9) 5. Вселенския Баща — Сина-Създател и висшия управител на локалните творения.
51:6.12 (587.10) 6. Свръх-Бащите — Извечно Древните, управляващи свръхвселената.
51:6.13 (587.11) 7. Духа, или Бащата на Хавона — Всеобщия Баща, пребиваващ в Рая и изпращащ долу своя Дух за живот и труд в умовете на низшите създания, населяващи вселената на вселените.
51:7.1 (587.12) От време на време Райските Синове-Авоналовци се явяват в обитаемите светове за изпълнение на съдебните функции. Но първият Авонал, пристигащ с арбитражна мисия, поставя началото на четвъртия съден период в еволюционния свят на времето и пространството. На някои планети, където такъв Син-Арбитър се ползва с всеобщо признание, той остава за една епоха; и такъв свят процъфтява под обединеното управление на тримата Синове: Планетарния Принц, Материалния Син и Сина-Арбитър, при което последните двама са видими за всички обитатели на сферата.
51:7.2 (588.1) Преди завършването на мисията на Сина-Арбитър в нормалния еволюционен свят тук се осъществява съюз на образователнатата и административната дейност на Планетарния Принц и Материалния Син. Това сливане на двойното ръководство на планетата поражда нов ефективен тип управление на света. След заминаването на Сина-арбитър Планетарният Адам поема върху себе си планетарното управление на сферата. Така Материалният Син и Дъщеря действат като съвместни управляващи планетата чак до встъпването на света в епохата на светлината и живота. След това Планетарният Принц се възвисява до положението на Планетарен Владетел. В течение на тази епоха, за която е характерно високо ниво на развитие, Адам и Ева могат да бъдат наречени съпредседатели на правителството на прославения свят.
51:7.3 (588.2) Веднага след основаването на нова единна столица на развиващия се свят, а също и според съответната подготовка на компетентните спомагателни управляващи, в отдалечените части на света и в различни народи се появяват местни столици. До пристигането на Сина, откриващ поредния съден период, се създават от петдесет до сто такива регионални подцентъра.
51:7.4 (588.3) Планетарният Принц и неговият персонал продължават да съдействат за развитието на духовната сфера и философия. Адам и Ева отделят особено внимание на физическия, научния и икономическия статут на света. Двете групи в еднаква степен покровителстват изкуствата, обществените отношения и интелектуалните постижения.
51:7.5 (588.4) Към началото на петия съден период в света се установява изумителна система на планетарно управление. Животът на добре управлявана сфера действително въодушевява смъртните обитатели и им носи полза. И само ако урантийците можеха да посетят такава планета, те веднага биха разбрали ценността на тези неща, от които се е лишил вашият свят, заставайки на пътя на бунта и злото.
51:7.6 (588.5) [Представено от Вторичен Син-Ланонандек, член на резервния корпус.]
Книгата Урантия
Документ 52
52:0.1 (589.1) ОТ момента на зараждането на живота на една еволюционната планета до нейния окончателен разцвет в ерата на светлината и живота върху сцената на световното действие се сменят поне седем епохи на човешки живот. Тези последователни епохи се определят от планетарните мисии на божествените Синове и в обикновения обитаем свят те настъпват в следния ред:
52:0.2 (589.2) 1. Човекът в епохата до идването на Планетарен Принц.
52:0.3 (589.3) 2. Човекът в епохата след идването на Планетарен Принц.
52:0.4 (589.4) 3. Човекът в епохата след идването на Адам.
52:0.5 (589.5) 4. Човекът в епохата след идването на Син-Арбитър.
52:0.6 (589.6) 5. Човекът в епохата след идването на посвещенчески Син.
52:0.7 (589.7) 6. Човекът в епохата след идването на Син-Учител.
52:0.8 (589.8) 7. Ерата на светлината и живота.
52:0.9 (589.9) Щом пространствените светове станат физически приспособени за живота, те биват нанасяни в регистъра на Носителите на Живота и в определения срок тези Синове се изпращат на такива планети за инициация на живот. Целият период от зараждането на живота до появата на човека се нарича дочовешка ера, предшестваща разглежданите в това повествувание последователни епохи на смъртните.
52:1.1 (589.10) От времето, когато животното се превръща в човек, който е способен да избира поклонението пред Създателя, и до пристигането на Планетарен Принц смъртните волеви създания се наричат първобитни хора. Съществуват шест основни типа или раси първобитни хора и тези раси последователно се появяват по реда на цветовете на спектъра, започвайки от червения човек. Продължителността на времето, което се изразходва за тази еволюция на първобитния живот, се колебае в широки предели в различните светове — от сто и петдесет хиляди години до повече от един милион урантийски години.
52:1.2 (589.11) Еволюционните раси — червена, оранжева, жълта, зелена, синя и индигова — възникват приблизително по това време, когато при първобитния човек се появява прост език и той започва да използва творческо въображение. Към това време човекът вече е привикнал към изправено ходене.
52:1.3 (589.12) Първобитните хора са издръжливи ловци и свирепи бойци. Законът на тази епоха е физическото оцеляване на най-силните; управлението в този период е изцяло племенно. В много светове, в това число и на Урантия, някои от еволюционните цветни раси се изтриват от лицето на земята в продължение на ранните расови битки. По-късно оцеляващите обикновено се смесват с привнесената виолетова раса — адамическия народ.
52:1.4 (589.13) В сравнение с последващата цивилизация ерата на първобитния човек представлява положителна, мрачна и кървава страница от историята. Етиката на джунглата и моралът на първобитните гори не съответстват на нормите на по-късните съдни периоди, белязани от богооткровената религия и повишеното духовно развитие. В обикновените и неекспериментални светове тази епоха съществено се отличава от аналогичния период на Урантия, за който са били характерни продължителни и изключително жестоки битки. Завършвайки своето пребиваване в първия свят, вие ще започнете да разбирате причините за тази дълга и мъчителна борба в еволюционните светове и с възхода по Райския път все по-добре ще постигате мъдростта на такъв очевидно странен опит. Но независимо от всички тези превратности на ранните епохи от съществуването на човека дейността на първобитните хора вписва в аналите на еволюционния пространствено-времеви свят великолепна и даже героична страница.
52:1.5 (590.1) Ранният еволюционен човек не е интересно създание. Обикновено тези първобитни смъртни обитават в пещери или на скалите. Те също така си правят примитивни хижи от големи дървета. Понякога до придобиването от човека на по-висок тип интелект планетите се наводняват от големи животни. Но още на началния етап на тази ера смъртните се научават да запалват и поддържат огън и с развитието на творческото въображение и усъвършенстване на своите оръдия еволюиращият човек скоро покорява по-големите и непохватни животни. Първобитните раси също така широко използват и големи летящи животни. Тези огромни птици са способни без почивка да пренасят един или двама души със среден размер на разстояние над над 800 километра. На някои планети тези птици носят огромна полза, защото притежават висок интелект и често пъти са способни да произнасят много думи на планетарните езици. Тези птици са във висша степен разумни, крайно послушни и необикновено предани. Такива пасажерски птици вече отдавна са изчезнали на Урантия, но вашите далечни предци са използвали техните услуги.
52:1.6 (590.2) Появата в човека на етически съждения и на нравствен избор обикновено съвпада с възникването на ранния език. Когато тези същества достигнат човешко ниво и в тях се появява присъщата смъртна воля, те стават възприемчиви към временното вселяване на божествените Настройчици и след смъртта много от тях в нужното време се избират като съхранили се създания и се утвърждават от арахангелите за последващото възкресение и сливане с Духа. Ангелите винаги съпровождат Планетарния Принц и раздаването на правосъдие при завършването на съдния период съвпада с неговото пристигане на планетата.
52:1.7 (590.3) Всички смъртни, в които се заселва Настройчик на Съзнанието, са потенциално способни на поклонение; те са „озарени от истинска светлина“ и могат да се стремят към взаимовръзка с божествеността. При все това за ранната или биологична религия на първобитния човек е характерен животински страх в съчетание с невежо благоговение и племенни суеверия. Оцеляването на суеверията сред урантийските раси едва ли прави чест на вашето еволюционно развитие и не се съгласува с вашите като цяло прекрасни постижения в материалния прогрес. Но тази ранна религия на страха има важно предназначение, укротявайки бурния темперамент на първобитните създания. Тя е предвестник на цивилизацията и тази почва, на която Планетарният Принц и неговите помощници впоследствие хвърлят семената на богооткровената религия.
52:1.8 (590.4) Обикновено не по-късно от сто хиляди години след появата в човека на изправено ходене пристига Планетарен Принц, който бива изпращан от Властелина на Системата след получаване от Носителите на Живот на съобщение за функционирането на воля, даже ако тя е възникнала в сравнително малко индивиди. Като правило първобитните хора радушно приемат Планетарния Принц и неговия зрим персонал; нещо повече — ако не бъдат сдържани, те започват да се взират в тези посланици с трепет и благоговение, което граничи с поклонението.
52:2.1 (591.1) С пристигането на Планетарния Принц започва нов съден период. На земята се появява правителство и светът встъпва в епохата на развитието на племенно съществуване. За няколко хилядолетия човекът преминава огромен път в своето социално развитие. В нормални условия в течение на тази епоха смъртните достигат високо ниво на цивилизация. Периодът на варварството не продължава така дълго, както при урантийските раси. Но бунтът довежда до такива изменения в живота на обитаемия свят, че вие сте практически неспособни да си представите подобен режим на нормална планета.
52:2.2 (591.2) Този съден период продължава средно около петстотин хиляди години — понякога повече, понякога по-малко. В течение на тази ера планетата се включва към кръговете на системата и за нейното управление се назначава пълна квота серафически и други небесни помощници. Настройчиците на Съзнанието се появяват във все по-голям брой и серафическите хранители усилват своя режим на наблюдение над смъртните.
52:2.3 (591.3) Когато Планетарният Принц пристига в първобитния свят, тук преобладава формиралата се религия, основана на страха и невежеството. Принцът и неговият персонал за пръв път разкриват висшата истина и устройство на вселената. Тези първи изложения на богооткровената религия са много прости и обикновено се отнасят до локалната система. До пристигането на Планетарния Принц религията е изцяло еволюционен процес. Впоследствие религията се усъвършенства както за сметка на постепенните откровения, така и на еволюционното развитие. Всеки съден период, всяка епоха на съществуване смъртните получават разширена представа за духовната истина и религиозната етика. Еволюцията на религиозната възприемчивост в обитателите на света в значителна степен определя темповете на тяхното духовно развитие и мащабите на религиозното откровение.
52:2.4 (591.4) Този съден период става свидетел на духовния разцвет и различните раси и техните разнообразни племена са склонни към създаване на свои собствени системи на религиозна и философска мисъл. В тази епоха във всички расови религии съществуват две тенденции: предишните страхове на първобитния човек и новите откровения на Планетарния Принц. В известен смисъл урантийците още не са завършили този стадий на планетарна еволюция. Внимателно запознавайки се с настоящия труд, вие с още по-голяма яснота ще видите доколко вашият свят се е отклонил от обичайното протичане на еволюционния прогрес и развитие.
52:2.5 (591.5) Но Планетарният Принц не е „Принцът на Мира“. През този съден период продължават расовите битки и племенни войни, макар и по-рядко и с по-малко ожесточение. Настъпва велика ера на разпространение на расите, достигаща своя апогей в периода на ярко изразения национализъм. Цветът става основен за обединяването в племена и народи и различните раси често създават свои собствени езици. Всяка растяща група смъртни се стреми към изолация. За такова разделение спомага съществуването на много езици. Преди да настъпи обединението на няколко раси безпощадните войни понякога довеждат до изчезването на цели народи; особено изложени на такова унищожение са оранжевата и зелената раса.
52:2.6 (591.6) В обичайните светове в последния период от управлението на Принца националната организация на живота постепенно заменя племенната или по-скоро започва да се налага на съществуващите племенни обединения. Но най-значително постижение на епохата на Принца е възникването на семейството. Дотогава човешките отношения са били основно племенни; сега се появява домашно огнище.
52:2.7 (591.7) В този съден период се стига до равенство на половете. На едни планети мъжете управляват жените, а на други — обратно. В течение на тази епоха в нормалните светове се осъществява пълно равенство на половете, което предшества по-пълната реализация на идеалите на семейството. Започва златният век на семейството. Идеята за племенно управление постепенно отстъпва място на двойнствената представа за живота на нацията и живота на семейството.
52:2.8 (592.1) По време на тази епоха се появява селско стопанство. Развитието на семейството е несъвместимо със скитническия и неустроен живот на ловеца. Постепенно се изработва навик към заседнал живот и обработка на земята. С бързи темпове върви приучването на животните към домашен живот и развитието на приложните искуства. В апогея на биологичната еволюция се достига високо ниво на цивилизацията, но техническо развитие почти не се наблюдава; изобретателството е характерно за следващата епоха.
52:2.9 (592.2) Към края на тази ера расите се пречистват, достигайки високо физическо съвършенство и интелектуална сила. В ранните стадии на развитие на нормалния свят изключително помага програмата за разпространение на високоразвити типове смъртни, пропорционално на съкращаването на останалите. Именно неспособността на вашите древни народи да се отделят един от друг е причината за това сред днешните урантийски раси да присъства такова количество дефектни и дегеративни индивиди.
52:2.10 (592.3) Едно от най-големите постижения на епохата на Принца е ограничаването на размножаването на умствено изостаналите и социално неприспособими хора. Дълго до пристигането на вторите Синове, Адамовците, повечето светове сериозно се занимават с проблема по расовото очистване, на което народите на Урантия досега не са обръщали сериозно внимание.
52:2.11 (592.4) Проблемът за расовото очистване не е толкова сложен, когато се решава на ранните стадии на човешката еволюция. Предшестващият период на племенни сражения и жестока борба на расите за съществуване изкоренява голяма част от нормалната и дефектна наследственост. Идиотът почти няма надежда за оживяване в социалната организация на воюващото първобитно племе. Именно лъжливата сантименталност на вашите отчасти усъвършенствани цивилизации поощрява, защитава и увековечава безнадеждно дефектните наследствени признаци в еволюционните човешки раси.
52:2.12 (592.5) Проявата на безполезно съчувствие към дегенеративните човешки същества, към неспасяемите, ненормални и непълноценни смъртни няма никакво отношение нито към добротата, нито към алтруизма. Даже в най-нормалните еволюционни светове съществуват достатъчни различия между индивидите и многобройните социални групи, за да могат смъртните в пълна степен да се възползват от цялото благородство на алтруистичното чувство и безкористната помощ, без да увековечават социално неприспособените и морално дегенеративни наследствени фактори на еволюиращото човечество. Съществуват безгранични възможности за проявя на търпимост и алтруизъм по отношение на тези нуждаещи се индивиди, които не са изгубили окончателно своя нравствен облик и не са разрушили безвъзвратно своето духовно наследство.
52:3.1 (592.6) Когато движещата сила на еволюционния живот е изчерпила биологичните възможности на човека и са достигнати върховете на животинското развитие, пристига втората категория синовство и започва втори съден период на милосърдието и опеката. Това важи за всички еволюционни светове. След достигането на най-високото възможно ниво на еволюционен живот, когато първобитният човек се издига на най-високото достъпно му стъпало на биологичната стълбица, на планетата винаги се появяват изпратените от Властелина на Системата Материален Син и Материална Дъщеря.
52:3.2 (593.1) Все повече Настройчици на Съзнанието се посвещават на човека от постадамическата епоха и все повече такива смъртни придобиват способността за последващо сливане с Настройчиците. Независимо от това, че Адамовците функционират като низходящи Синове, те не притежават Настройчици, но техните планетарни потомци, преки и смесени, в нужното време стават пълноправни кандидати за придобиване на Тайнствени Наставници. Към времето на завършване на постадамическата епоха в разпореждане на планетата се намира пълна квота от небесни попечители; не получават всеобщо разпространение само Настройчиците, сливащи се със смъртните.
52:3.3 (593.2) Основната задача на адамическия режим е да помогне на развиващия се човек да премине от стадия на ловец и пастир към стадия на земеделец и градинар с последващото появяване на присъщите на градовете и промишлеността цивилизации. Десет хиляди години от този съден период на биологическите усъвършенствуватели са достатъчни за постигането на удивителни промени. След двадесет и пет хиляди години управлението на обединяващата мъдрост на Планетарния Принц и Материалните Синове, сферата — като правило, е готова за пристигането на Син-Арбитър.
52:3.4 (593.3) В тази епоха обикновено завършва отстраняването на неприспособените индивиди и се извършва по-нататъшно очистване на расовите признаци; в нормалните светове става почти пълно прекратяване на възпроизводството на дефектните животински наклонности.
52:3.5 (593.4) Потомците на Адам никога не се смесват с малкоразвити представители на еволюционните раси. Божественият план не предполага и лични брачни връзки на Планетарния Адам и Ева с еволюционните народи. Програмата за расово усъвършенстване е дело на техните потомци. Но нарастването на потомството на Материалния Син и Материалната Дъщеря продължава в продължение на много поколения, преди да започне оказването на помощ под формата на смесване на расите.
52:3.6 (593.5) Дарът на адамическата плазма веднага довежда до подобряване на интелектуалните способности и ускоряване на духовното развитие на смъртните раси. Като правило се наблюдава и известно подобряване на физическите данни. В обичайния свят постадамическият съден период е век на велики изобретения, управление на енергията и технически прогрес. В тази ера се появяват разнообразни производства и биват подчинявани стихиите; настъпва златният век на изследването и окончателното завоюване на планетата. Това е времето, когато с развитието на естествознанието се извършва голяма част от материалния прогрес; именно тази епоха преживява сега Урантия. Вашият свят с повече от един цял съден период изостава от обичайната планетарна програма.
52:3.7 (593.6) Към края на адамическия период на една нормална планета процесът на расовото смесване практически завършва и сега може действително да се провъзгласи, че „от една кръв Бог е направил целия човешки род“ и че неговият Син е „направил всички народи един цвят“. Цветът на такава смесена раса е близък до виолетовия с маслинен отенък — „белият“ цвят на планетарните раси.
52:3.8 (593.7) Първобитният човек е предимно плътояден; Материалният Син и Материалната Дъщеря не ядат месо, но техните потомци в течение на няколко поколения стават всеядни, макар че понякога отделни групи остават вегетарианци. Този двояк произход на постадамическите народи обяснява защо в такива смесени раси се откриват анатомични рудименти, отнасящи се както към тревоядните, така и към плътоядните групи животни.
52:3.9 (593.8) Приблизително след десет хиляди години смесване се появяват раси с различни варианти на съчетания на анатомичните черти, при което някои типове в голяма степен притежават наследствени признаци на предците-вегетарианци, а други имат физически характеристики, повече напомнящи техните плътоядни предци. Повечето от тези планетарни раси скоро стават всеядни, хранейки се с разнообразна храна както от животинското, така и от растителното царство.
52:3.10 (594.1) Постадамическата ера е период на интернационализъм. В условията на почти пълно изпълнение на задачата за расово смесване национализмът намалява и братството на хората действително започва да се претворява в живота. Да смени монархическата или патерналистичната форма на управление постепенно идва представителната власт. Системата за образование става всеобща и планетарните езици постепенно се изместват от езика на виолетовата раса. Всеобщ мир и сътрудничество обикновено настъпват, след като расите станат достатъчно смесени и започнат да използват общ език.
52:3.11 (594.2) В течение на последните векове на постадамическата епоха се появява нов интерес към изкуствата, музиката, литературата и подобно всемирно пробуждане служи като знак за идването на Син-Арбитър. Най-важното постижение на тази ера е всеобщият интерес към интелектуалните реалности, истинската философия. Националистическите черти на религията постепенно изчезват, тя приема все по-планетарен характер. Тези векове се характеризират с развитието на нови истини и Всевишните съзвездия започват да управляват делата на хората. Разкриването на истината достига нивото на управление на съзвездията.
52:3.12 (594.3) Тази ера се характеризира с огромен етически прогрес; братството на хората е целта на съществуващото в тази епоха общество. Всеобщият мир — прекратяването на расовите конфликти и националните вражди — свидетелства за това, че планетата е готова за идването на представителя на третата категория синовство — Сина-Арбитър.
52:4.1 (594.4) На нормалните и лоялни планети тази ера започва в условията на смесени и физически развити смъртни раси. Не съществуват проблеми, свързани с расата или цвета на кожата; всички нации и раси са буквално една кръв. Процъфтява братството на хората и нациите се учат да живеят в мир и покой. Такъв свят се намира в навечерието на кулминационното интелектуално развитие.
52:4.2 (594.5) Когато по такъв начин еволюционният свят става готов за епохата на Сина-Арбитър, един от Синовете-Авоналовци от висшата категория се появява с арбитражна мисия. Планетарният Принц и Материалните Синове са местни от локалната вселена; Синът-Арбитър е родом от Рая.
52:4.3 (594.6) Когато Райските Авоналовци посещават светове на смъртните за раздаване на правосъдие във връзка с края на съдния период, те не се инкарнират. Но когато идват с арбитражни мисии — поне при първата от тях, те винаги претърпяват инкарнация, макар че никога не се раждат на планетата и не умират от планетарна смърт. Те могат да живеят в течение на много поколения в случаите, когато остават като управители в определени светове. Когато техните мисии завършат, те прекратяват своя планетарен живот и се връщат към предишния си статут на божествено синовство.
52:4.4 (594.7) Всеки нов съден период разширява хоризонтите на богооткровената религия и Синовете-Арбитри разширяват разкриването на истината, описвайки делата в локалната вселена и всичко, което се отнася към нея.
52:4.5 (594.8) Скоро след първото идване на Сина-Арбитър расите придобиват икономическа свобода. Ежедневният труд, необходим за поддържането на независимостта на индивида, би се равнявал на два и половина часа от вашето време. Освобождаването на етичните и разумни смъртни не е свързано с риск. Такива високоразвити хора прекрасно знаят как да използват свободното си време за самоусъвършенстване и планетарен прогрес. В тази епоха се извършва по-нататъшно очистване на расите за сметка на ограничаване размножаването сред по-слабо приспособените и слабонадарени индивиди.
52:4.6 (595.1) Продължава да се усъвършенства политическото и социално управление на расите и към края на епохата достатъчно разпространение получава самоуправлението. Под самоуправление разбираме висш тип представително управление. Такива светове издигат и почитат само тези лидери, които по-добре от другите са способни да носят социална и политическа отговорност.
52:4.7 (595.2) В тази епоха мнозинството планетарни смъртни биват снабдявани с Настройчици. Но и сега посвещаването на божествените Наставници не винаги е всеобщо. Наставниците, сливащи се впоследствие със своите подопечни, още не се посвещават на всички смъртни; волевите създания както преди трябва да правят избор в полза на Тайнствените Наставници.
52:4.8 (595.3) В течение на последните векове на този съден период обществото започва да се възвръща към по-опростени форми на живот. Сложният характер на прогресиращата цивилизация изчерпва себе си и смъртните се учат да живеят по-естествено и ефективно. Тази тенденция се усилва с всяка последваща епоха. Настъпва ера на разцвет на изкуството, музиката и висшите знания. Естествените науки вече са достигнали предела на своето развитие. В идеалния свят при завършването на тази епоха се извършва огромно и всеобхватно религиозно пробуждане, всемирно духовно просвещение. И това мощно пробуждане на духовната природа на расите служи като сигнал за пристигането на посвещенчески Син и за началото на петата епоха в света на смъртните.
52:4.9 (595.4) В много светове се получава така, че за подготовката на планетата за посвещенческия Син не е достатъчна една арбитражна мисия; в този случай следва второ или даже няколко появявания на Синове-Арбитри, всяко от които, от един съден период до друг, повдига расите на нова степен на развитие, докато планетата не стане готова за дара на посвещенческия Син. По времето на втората и следващите мисии Синовете-Арбитри могат или да се инкарнират, или да не се инкарнират. Но независимо от това какъв брой Синове-Арбитри пристигат на планетата, а те могат да се появяват и след посвещенческия Син, идването на всеки от тях означава завършването на един съден период и начало на следващ.
52:4.10 (595.5) Тези съдни периоди на Синовете-Арбитри обхващат от двадесет и пет до петдесет хиляди години в урантийско времеизчисление. Понякога такава епоха бива значително по-кратка, а в редки случаи може да бъде и още по-дълга. Но когато удари часът, един от тези същите Синове-Арбитри ще се роди като Райски посвещенчески Син.
52:5.1 (595.6) След като обитаемият свят достигне определено ниво на интелектуално и духовно развитие, тук непременно пристига Райски посвещенчески Син. В нормалния свят той се появява в плът, едва след като расите достигнат висши нива на интелектуално и етическо развитие. Но на Урантия посвещенческият Син — който е също така и вашият Син-Създател — се е появил при завършването на адамическия период, което не съответства на обичайната последователност на събитията в пространствените светове.
52:5.2 (595.7) Когато светът е готов за одухотворяване, посвещенческият Син пристига. Такъв Син винаги принадлежи към категорията на Арбитрите или Авоналовците, с изключение на единствения във всяка локална вселена случай, в който Синът-Създател се подготвя за завършващо посвещение в един от еволюционните светове; именно така се е случило във вашия свят, когато Михаил Небадонски се е появил на Урантия, за да посвети себе си на вашите смъртни раси. Само един от почти десет милиона светове се удостоява с такъв дар; всички останали светове се издигат на нова духовна степен благодарение на посвещението на един от Райските Синове-Авоналовци.
52:5.3 (596.1) Посвещенческият Син пристига в света, отличаващ се с висока култура на образованието, и среща духовно подготвена раса, способна да възприеме висшата мъдрост и да оцени мисията на посвещението. Тази ера се характеризира с всеобщо влечение към нравствената култура и духовната истина. Патосът на смъртните от този съден период е постигане на космическата реалност и общуване с духовната реалност. Разкриването на истината се разширява и обхваща свръхвселената. Появяват се изцяло нови системи за образование и управление и сменят несъвършените режими от предишните епохи. Радостта на битието придобива нови оттенъци и във възвишените жизнени реакции се появяват небесни тонове и тембри.
52:5.4 (596.2) Посвещенческият Син живее и умира за духовното възвисяване на смъртните раси на света. Той определя „новия и живия път“; неговият живот е инкарнация на Райската истина в плът, същата тази истина — и даже на Духа на Истината, познавайки която, хората придобиват свобода.
52:5.5 (596.3) На Урантия определението на този „нов и жив път“ се е отнасяло както към факта, така и към истината. Изолацията на Урантия по време на бунта на Луцифер е преустановила действието на процедурата, с помощта на която смъртните, след прекратяването на физическия им живот, са можели да отиват направо в обителските светове. До настъпването на Урантия на ерата на Христос Михаил всички души са оставали потопени в сън чак до периодическото или специалното хилядолетно възкресение. Даже на Мойсей не е било позволено да премине в друг свят до специалното възкресение поради това, че падналият Планетарен Принц Калигастия е противодействал на такова освобождаване. Но от деня Петдесетница смъртните на Урантия отново могат да преминават непосредствено в моронтийните сфери.
52:5.6 (596.4) След възкръсването на посвещенческия Син на третия ден от момента на прекратяването на живота му в плът той се възнася отдясно на Всеобщия Баща, получава уверение за одобрение на посвещенческата си мисия и се връща при Сина-Създател в столицата на локалната вселена. След това посвещенческият Авонал и Създателят Михаил изпращат в света на посвещението своя общ Дух, Духа на Истината; това е този ден, когато „Духът на победоносния Син се излива над всяка плът“. Вселенският Майчински Дух също участва в това посвещаване на Духа на Истината и едновременно с това се издава посвещенчески едикт за Настройчиците на Съзнанието. От този момент всички притежаващи нормален интелект създания от дадения свят получават Настройчици, още щом достигнат възрастта на моралната отговорност — на духовния избор.
52:5.7 (596.5) Ако такъв посвещенчески Авонал се връща в света след мисията на посвещението, той не се инкарнира, а идва „в слава заедно със серафическите войнства“.
52:5.8 (596.6) Епохата след идването на посвещенчески Син може да продължи от десет хиляди до сто хиляди години. Не съществува произволно ограничение на продължителността на която и да било от съдните епохи. Това е време на огромен нравствен и духовен прогрес. Под духовното влияние на тези векове човешкият характер претърпява колосална трансформация и феноменално развитие. Появява се възможност за претворяване на златното правило в практиката. Ученията на Иисус са истински приложими към такъв смъртен свят, който е бил подготвен от допосвещенчески Синове, чиито мисии са насочени към облагодоряване на характера и развитието на културата.
52:5.9 (596.7) По време на тази ера практически напълно се изкореняват болестите и правонарушенията. Дегенеративността вече в основни линии е ликвидирана с помощта на селективното продължаване на рода. Практически пълна победа над болестите се постига за сметка на високата съпротивляемост на адамическата кръв, а също благодарение на разумното и всемирно използване на откритията на естествознанието, направени в предшестващите епохи. Средната продължителност на живота в това време с много превишава триста урантийски години.
52:5.10 (597.1) През тази епоха се извършва постепенно отслабване на правителствения контрол. Започва да действа истинското самоуправление; все по-малко са необходими ограничителни закони. Военните форми на националната съпротива остават в миналото; настъпва ерата на интернационалната хармония. Съществуват множество страни, което се определя от основното географско положение, но има само една раса и една религия. Смъртният свят придобива близък до съвършенството характер. Това са наистина велики и славни времена!
52:6.1 (597.2) Посвещенческият Син е Принцът на Мира. Той пристига, за да възвести „мир на земята и добра воля сред хората“. В нормалните светове започва периодът на общопланетния свят; хората вече не се учат да воюват. Но идването на вашия посвещенчески Син, Христос Михаил, не се е съпровождало с толкова благотворни въздействия. Урантия не следва обичайния път на развитие. Вашият свят не върви в крак с другите планети. Пребивавайки на земята, вашият Учител е казвал на своите ученици, че неговото идване на Урантия няма да доведе до обичайното възцаряване на мир. Той недвусмислено е предупредил, че „един народ ще се вдигне срещу друг”. В друг случай е казал: „Не мислете, че съм дошъл, за да донеса мир на земята.“
52:6.2 (597.3) Даже в нормалните еволюционни светове осъществяването на човешкото братство не се отдава лесно. На объркала се и на планета, на която цари безпорядък, както на Урантия, за такова постижение са необходими много повече време и усилия. Без странична помощ социалната революция едва ли е способна да доведе до толкова благоприятни резултати на планета, намираща се в духовна изолация. Религиозното откровение е съществено условие за осъществяването на братство на Урантия. Макар че Иисус е показал пътя за непосредствено постигане на духовно братство, претворяването в живота на социалното братство във вашия свят много зависи от цял ред личностни трансформации и планетарни адаптации:
52:6.3 (597.4) 1. Социална общност. Умножаване на международните и междурасови социални контакти и обществени връзки чрез пътешествия, търговия и спортни състезания. Създаване на общ език и умножаване броя на полиглотите. Обмен на студенти, учители, индустриалци и религиозни философи между различните страни и народи.
52:6.4 (597.5) 2. Интелектуално взаимообогатяване. Братството е невъзможно в свят, чиито обитатели са толкова примитивни, че не разбират безразсъдството на крайния егоизъм. Необходим е обмен на национална и расова литература. Всяка раса трябва да се запознае с начина на мислене на другите раси; всяка нация трябва да знае чувствата на другите нации. Невежеството поражда подозрителност, а подозрителността е несъвместима с такива крайно важни отношения като взаиморазбирането и любовта.
52:6.5 (597.6) 3. Нравствено пробуждане. Само етичното съзнание е способно да демаскира безнравствеността на човешката нетърпимост и греховността на братоубийството. Само нравственото съзнание е способно да осъди злото на националната з авист и расова подозрителност. Само нравствените същества неуморно ще се стремят към това духовно проникновение, без което е невъзможно да се живее в съгласие със златното правило.
52:6.6 (598.1) 4. Политическа мъдрост. Без емоционална зрелост няма самообладание. Само емоционалната зрелост ще стане гаранция за замяна на варварския произвол на войната с цивилизованите методи на международното право. Мъдрите държавнически деятели действат за благото на човечеството даже тогава, когато преследват интересите на своите национални или расови групи. Ако политическата прозорливост служи на егоистични цели, то в крайна сметка тя води до самоубийство — до разрушаване на всички устойчиви качества, които осигуряват колективното оцеляване на планетата.
52:6.7 (598.2) 5. Духовна проницателност. В крайна сметка братството на хората се основава на признаване бащинството на Бога. Най-бързият път към претворяването на братството на хората от Урантия е духовната трансформация на днешното човечество. Единственият начин за ускоряване на естествения ход на социалната революция е използването на духовно въздействие свише, което подобрява постигането на нравственост с едновременно повишаване на способността на всеки смъртен да разбира и обича всеки друг смъртен. Взаиморазбирането и братската любов са могъщи и трансцендентални цивилизоващи фактори, претворяващи в живота всемирното братство на хората.
52:6.8 (598.3) Ако можехме да ви преселим от вашия изостанал и объркан свят на една от нормалните планети в епохата след пристигането на посвещенчески Син, на вас щеше да ви се стори, че сте попаднали на описаните във вашите предания небеса. Едва ли щяхте да повярвате, че наблюдавате нормален еволюционен процес на сфера, населена със смъртни хора. Такива светове влизат в локалните духовни кръгове и се ползват от всички предимства на пространствените съобщения на локалната вселена и на службата за отразяване на свръхвселената.
52:7.1 (598.4) Следващата категория Синове, пристигащи в обикновения еволюционен свят, са Троичните Синове-Учители, божествените Синове на Райската Троица. И отново виждаме, че Урантия се отличава от подобни сфери, тъй като вашият Иисус е обещал да се върне. Той непременно ще изпълни своето обещание, но никой не знае дали неговото връщане ще предшества или ще следва идването на Синовете-Арбитри или Синовете-Учители на Урантия.
52:7.2 (598.5) Синовете-Учители пристигат в световете с нарастваща духовност на групи. На Планетарния Син-Учител му помагат седемдесет първични Синове, дванадесет вторични Синове и три члена на висшата и най-опитна категория Дайналовци. Този корпус остава в света в течение на известно време, достатъчно за осъществяване прехода от еволюционната ера до ерата на светлината и живота. Този период продължава не по-малко от хиляда планетарни години, а често пъти и значително по-дълго. Тази мисия е принос на Троицата към предшестващите усилия на всички божествени личности, опекунстващи обитаемия свят.
52:7.3 (598.6) Разкриването на истината обхваща сега централната вселена и Рая. Расите стават високодуховни. Появил се е велик народ и се приближава велико време. Образователните, икономически и административни системи претърпяват радикална трансформация. Утвърждават се нови ценности и отношения. Царството небесно се появява на земята и славата Божия се разпространява по целия свят.
52:7.4 (598.7) По време на този съден период много смъртни се преобразуват от числото на живите. С развитието на ерата на Троичните Синове-Учители все повече всеобщ характер придобива духовната преданост на смъртните на времето. Естествената смърт става все по-голяма рядкост, защото Настройчиците все по-често се сливат със своите подопечни в течение на живота им в плът. Евентуално планетата се причислява към първичния модифициран тип възход на смъртните.
52:7.5 (599.1) Животът в течение на тази ера е приятен и полезен. Практически напълно са изчезнали дегенерацията и антисоциалните продукти от дългата еволюционна борба. Продължителността на живота достига петстотин урантийски години, а темповете на прираст на населението са подчинени на разумен контрол. Появил се е изцяло нов тип общество. Между смъртните все още се запазват огромни различия, но обществото плътно се приближава към идеалите за социално братство и духовно равенство. Представителната форма на управление изчезва и в света тържествуват принципите на индивидуален самоконтрол. Функциите на правителството основно се определят от колективните задачи на социалното управление и икономическата координация. Стремително се приближава златният век; вече се вижда временната цел на продължителната и напрегната планетарна еволюционна борба. Близка е дългоочакваната награда; светът стои пред прага на демонстрацията на мъдростта на Боговете.
52:7.6 (599.2) Физическото управление на света в течение на тази епоха изисква около един час всеки ден за всеки възрастен индивид (имаме предвид еквивалента на един урантийски час). Планетата поддържа тяснна връзка с вселената, а нейните народи следят последните пространстевни съобщения с такъв неотслабващ интерес, който проявявате днес вие към последните броеве на вашите ежедневни вестници. Тези раси се занимават с множество увлекателни дела, непознати във вашия свят.
52:7.7 (599.3) Все по-дълбока става истинската преданост на планетите на Върховното Същество. С всяко ново поколение все повече хора живеят в дух на справедливост и милосърдие. Радостното служене на Божиите Синове бавно, но сигурно покорява света. Физическите трудности и материални проблеми в основна степен са решени; планетата съзрява за по-съвършен живот и по-устойчиво съществуване.
52:7.8 (599.4) В течение на своя съден период Синовете-Учители продължават периодически да посещават тези мирни планети. Те не напускат планетата, докато не се убедят в благополучното протворяване на плана за планетарната еволюция. Изпълняващият съдебните функции Син-Арбитър обикновено съпровожда Синовете-Учители в техните последващи мисии, докато още един Син от тази категория действа в тяхно отсъствие, и тази съдебна дейност продължава от век на век в течение на цялото пространствено-времево съществуване на смъртните.
52:7.9 (599.5) Всяка възобновяема мисия на Троичните Синове-Учители издига този небесен свят на нова степен на мъдрост, духовност и космическо озарение. Но благородните обитатели на такава сфера остават крайни и смъртни създания. Нищо не е съвършено; при все това в действията на несъвършения свят и живота на неговите човешки обитатели се появява качество, близко до съвършенството.
52:7.10 (599.6) Троичните Синове-Учители могат нееднократно да се завръщат в един и същи свят. Но рано или късно, във връзка със завършването на една от техните мисии, Планетарният Принц се възвисява до положението на Планетарен Владетел и Властелинът на Системата се появява, за да провъзгласи встъпването на такъв свят в ерата на светлината и живота.
52:7.11 (599.7) Именно за завършването на последната мисия на Синовете-Учители (поне такава би била хронологията в един обичаен свят) Йоан е написал: „Видях ново небе и нова земя и нов Йерусалим, спускащ се от Бога от небесата, украсен като невеста, нагиздена за принца.“
52:7.12 (600.1) Това е същата тази обновена земя, висока степен на планетарно развитие, която е видял древният пророк, който написал: „Защото както новото небе и новата земя, които аз ще сътворя, ще останат пред мен, така ще се съхраните вие и вашите деца; и ще бъде така, че във всеки първи ден на месеца и всяка събота всички хора ще идват, за да ми се покланят“ - казва Господ.“
52:7.13 (600.2) Именно смъртните от тази ера са описани като „род избран, свещенослужители царски, свята нация, възвисен народ; и ще възвестите съвършенството, призоваващо ви от тъмнината в тази чудна светлина“.
52:7.14 (600.3) Независимо от особеностите на естествената история на отделната планета, от това, била ли е сферата напълно лоялна, опетнила ли се е със зло и поразена ли е от греха, независимо от нейното минало, рано или късно милостта Божия и служенето на ангелите ще възвестят пристигането на Троичните Синове-Учители; а тяхното заминаване при приключването на завършващата мисия ще сложи началото на величествената ера на светлината и живота.
52:7.15 (600.4) Всички светове на Сатания могат да се присъединят към надеждата на този, който е писал: „При все това ние, по Неговото обещание, очакваме нови небеса и нова земя, където обитава праведност.“ И така, скъпи приятели, очаквайки това, бъдете усърдни, за да застанете пред Него умиротворени, безупречни и неопетнени.“
52:7.16 (600.5) Заминаването на корпуса на Синовете-Учители в края на първото или едно от последващите царувания възвестява за зората на ерата на светлината и живота — преддверието на прехода от времето към прага на вечността. Планетарното претворяване на тази ера на светлината и живота значително превъзхожда и най-смелите очаквания на смъртните на Урантия, представите на които за бъдещия живот са се ограничавали с религиозните вярвания, описващи небесата като най-близкото бъдеще и като окончателно място на обитаване на съхранилите се смъртни.
52:7.17 (600.6) [Подготвено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към персонала на Гавраил.]
Книгата Урантия
Документ 53
53:0.1 (601.1) ЛУЦИФEР бeшe вeликолeпeн главeн Син от групата на Ланонандeк от Нeба-дон. Бeшe служил вeчe в много систeми, бeшe бил висш съвeтник на своята група, изпъкващ със своята мъдрост, прозорливост и eфeктивност. Луцифeр бeшe номeр 37 от своя рeд и при атeстацията Мeлхисeдeк го посочиха като eдин от стотe най-способни и вeликолeпни личности измeжду над седемстотин хиляди от своя вид. Започвайки като подобно вeликолeпно същeство, прeминавайки прeз зло и грeшки, той прeгърна грeха и сeга e означeн като eдин от тримата Властe-лини на Систeми във всeлeната Нeбадон, поддали сe на eгоистични подбуди и на софистиката за фалшивата лична свобода — отрицаниe на всeлeнската прeданост, нeзачитанe на братскитe задължeния, заслепение относно космичeскитe взаимоот-ношeния.
53:0.2 (601.2) Във всeлeната Нeбадон във владeниe на Христос Михаил са десет хиляди систeми с обитаeми свeтовe. Прeз цялата история на Синовeтe на Ланонандeк, в хиляди от тeзи систeми и в столицата на всeлeната, e имало само трима Властeлини на Систeми, които някога са проявили нeуважeниe към управлeниeто на Сина-Съз-датeл.
53:1.1 (601.3) Луцифeр нe бeшe измeжду постeпeнно извисяващитe сe в духовно отношeниe същeства; той бeшe създадeн като Син на локалната всeлeна и за нeго бeшe казано: „Ти бeшe съвършeн във всичко от дeня на твоeто сътворeниe, докато в тeб нe сe появи нeправeдност.“ Много пъти той e бил на съвeщания заeдно с Най-Висшeс-тоящитe на Eдeмия. И Луцифeр властвашe „върху свeщeната планина на Бога“, административната планина на Йерусем, защото той бeшe главният управляващ на eдна огромна систeма от 607 обитаeми свята.
53:1.2 (601.4) Луцифeр бeшe вeличeствeно същeство, блeстяща личност; в йeрархията на всeлeнската власт той стоeшe нeпосрeдствeно слeд Най-Висшeстоящитe Бащи на съзвeздията. Нeзависимо от прeгрeшeниeто на Луцифeр до посвeщаването на Михаил на Урантия подчинeнитe му разумни същeства сe въздържаха от изказванe на своeто нeуважeниe и нeгодуваниe. Дажe арахангeлът на Михаил по врeмe на възкрeсeниeто на Мойсeй „нe му отправи обвинeниe, а просто каза, `Върховният нeка тe съди`“. Осъжданeто в подобни случаи сe осъщeствява от Извечно Дрeвни-тe, управитeлите на свръхвсeлeната.
53:1.3 (601.5) Луцифeр понастоящeм e падналият и дeтрониран Властeлин на Сатания. Са-модоволството e най-ужасното нeщо дори за възвишeнитe личности от нeбeсния свят. За Луцифeр бeшe казано: „Ти сe възгордя поради своята красота; ти загуби своята мъдрост поради славата си.“ Вашият дрeвeн пророк e прозрял тъжното му положeниe, когато e написал: „Как падна от нeбeсата, о, Луцифeр, син на зората! Как бeшe отхвърлeн ти, който сe осмeли да смущаваш свeтовeтe!“
53:1.4 (602.1) Твърдe малко виe на Урантия стe чували за Луцифeр поради факта, чe той възло-жи на своя пръв замeстник, Сатана, да го прeдставя на вашата планeта. Сатана бeшe члeн на същата първична група на Ланонандeк, но никога нe бeшe функционирал като Властeлин на Систeма; той сe присъeдини изцяло към бунта на Луцифeр. „Дя-волът“ нe e никой друг, а Калигастия, дeтронираният Планeтарeн Принц на Урантия и Син на вторичната катeгория на Ланонандeк. По врeмeто, когато Михаил живя на Урантия в плът, Луцифeр, Сатана и Калигастия сe бяха обeдинили, за да провалят нeговата посвeщeнчeска мисия. Но прeтърпяха пълeн нeуспeх.
53:1.5 (602.2) Авадон оглавявашe пeрсонала на Калигастия. Той сe присъeдини към бунта, слeдвайки своя ръководитeл, и оттогава дeйства като главeн управляващ на Уран-тийскитe бунтовници. Освeн това Вeелзeвул бeшe водачът на нeвeрнитe „промeж-дутъчни“ същeства, които сe присъeдиниха към силитe на прeдатeля Калигастия.
53:1.6 (602.3) Драконът стана символичното изображeниe на всички тeзи злоумишлeници. Слeд триумфа на Михаил „Гавраил слeзe от Салвингтон и върза дракона (всички водачи на бунта) за eдна eпоха“. За сeрафичeскитe бунтовници на Йерусем e на-писано: „И ангeлитe, които нe запазиха своeто изначално положeниe, а напуснаха своята собствeна обитeл, той щe задържи със сигурност с вeригитe на мрака, за да ги съди във вeликия дeн.“
53:2.1 (602.4) Луцифeр и нeговият помощник Сатана властвали в Йерусем над петстотин хиляди години прeди в тeхнитe сърца да започнe да сe заражда нeдоволство срeщу Всeобщия Баща и нeговия (по това врeмe намeстник) Син — Михаил.
53:2.2 (602.5) В систeмата на Сатания нямашe никакви спeциални или особeни фактори, които да послужат като прeдпоставка или подтик за бунта. Нашeто убeждeниe e, чe идeята e възникнала и приeла форма в ума на Луцифeр и чe той можe би e щял да подбуди такъв бунт нeзависимо от своeто мeстонахождeниe. Луцифeр посвeтил в своитe плановe първо Сатана, но били нeобходими няколко мeсeца, докато успee да поквари ума на своя способeн и вeликолeпeн помощник. Но слeд като вeднъж вeчe бил убeдeн в мeтeжнитe идeи, той станал смeл и откровeн последовател на „самоутвърждаванeто и свободата“.
53:2.3 (602.6) Никой никога нe e внушавал мисълта за бунт на Луцифeр. Идeята за самоут-върждаванe в противовeс на волята на Михаил и плановeтe на Всeобщия Баща във вида, в който са изразeни в Михаил, възникнали в собствeния му ум. Нeгови-тe взаимоотношeния със Сина-Създатeл били близки и нeизмeнно сърдeчни. До възвeличаванeто на собствeния си разум Луцифeр никога нe e изразявал открито нeдоволство от всeлeнското управлeниe. Нeзависимо от нeговото мълчаниe, в тeчe-ниe на над сто години от стандартното за Урантия врeмe, Извечно Eдинният за Салвингтон e сподeлил в Увeрса чрeз систeмата за отразяванe, чe в ума на Луцифeр нe всичко e спокойно. Тази информация e била прeдадeна и на Сина-Създатeл, и на Бащитe на Съзвeздия на Норлатиадeк.
53:2.4 (602.7) По врeмe на този пeриод Луцифeр започнал да става всe по-критичeн към всeлeнското управлeниe, но нeизмeнно дeкларирал пълна прeданост към Върхов-нитe Управитeли. Първият случай на откровeно вeроломство станал във връзка с визитата на Гавраил в Йерусем само няколко дни прeди официалното провъз-гласяванe на Дeкларацията на Свободата от Луцифeр. Гавраил бил така потрeсeн от нeизбeжността на надигащия сe мeтeж, чe отишъл в Eдeмия за съвeщаниe с Бащитe на Съзвeздията относно мeркитe, които трябва да бъдат взeти в случай на открит бунт.
53:2.5 (603.1) Много e трудно да сe посочи точната причина или причини, които в крайна смeтка са довeли до бунта на Луцифeр. Ниe смe сигурни само в eдно и то e слeдно-то: каквито и да са били тeзи причини, тe са възникнали в съзнаниeто на Луцифeр. Най-вeроятно e имало гордост от самия сeбe си, прeраснала в самоизмама, така чe Луцифeр за извeстeн пeриод от врeмe наистина e убeдил сeбe си, чe замислeният от нeго бунт e за доброто на систeмата, ако нe и на всeлeната. Към врeмeто, когато сe е разочаровал от своитe плановe, нeсъмнeно вeчe е бил стигнал прeкалeно далeч, за да можe нeговата гордост да му позволи да спрe. На някакъв eтап той започнал да лицeмeрничи и злото сe трансформирало в умишлeн и прeднамeрeн грях. По-твърждeниe, чe сe e случило имeнно това, e послeдващото повeдeниe на нeговия вeликолeпeн управляващ. Дълго му била прeдоставяна възможност за покаяниe, но само някои от нeговитe подчинeни са сe възползвали от прeдложeното им ми-лосърдиe. Извечно Вeрният на Eдeмия, по молба на Бащитe на Съзвeздията, лично прeдставил на Михаил плана за спасяванeто на тeзи явни прeстъпници, но всeки път милосърдиeто на Сина-Създатeл било отказвано и отказвано с нарастващо прeзрeниe и нeгодуваниe.
53:3.1 (603.2) Каквито и да са били първоначалнитe проeкти за протeст, поразили сърцата на Луцифeр и Сатана, бунтът окончатeлно сe разразил слeд публикуванeто на Дeкла-рация на Свободата на Луцифeр. Крeдото на мeтeжницитe било изложeно в три пункта:
53:3.2 (603.3) 1. Рeалността на Всeобщия Баща. Луцифeр протeстирал, чe Всeобщият Баща нe същeствува, чe физичeската гравитация и пространствeна eнeргия са нeотмeними за всeлeната и чe Отецът бил eдин мит, измислeн от Райскитe Синовe, за да управляват всeлeнитe от нeгово имe. Отричал, чe личността e дар от Всeоб-щия Баща. Дажe намeквал, чe завършилитe са в таeн сговор с Райскитe Синовe да измамят цялото творeниe, тъй като тe никога нe излагали прeд останалитe особeно ясна прeдстава за дeйствитeлната личност на Отеца така, както сe вижда тя в Рая. Спeкулирал с поклонeниeто, наричайки го нeвeжeство. Обвинeниeто било с голям обхват, ужасно и богохулно. Имeнно тази завоалирана атака към завършилитe била онова, коeто помагало на духовно извисяващитe сe житeли, намиращи сe по това врeмe в Йерусем, да запазят своята твърдост и устойчивост в отговор на всички прeдложeния от страна на мeтeжницитe.
53:3.3 (603.4) 2. Всeлeнското управлeниe на Сина-Създатeл — Михаил. Луцифeр насто-явал за автономност на локалнитe систeми. Той протeстирал против правата на Сина-Създатeл Михаил да властва в Нeбадон в имeто на eдин хипотeтичeн Райски Баща и да изисква от всички личности прeданост към този нeвидим Отец. Той твърдял, чe цeлият план за поклонeниe e хитра машинация, насочeна към възвeли-чаванe на Райскитe Синовe. Бил готов да признаe Михаил като свой Създатeл-ба-ща, но нe и като свой Бог и законeн владетeл.
53:3.4 (603.5) Най-яростно той оспорвал правата на Извечно Дрeвнитe — „външни владeтeли“, намeсващи сe в дeлата на локалнитe систeми и всeлeни. Тeзи управитeли той наричал тирани и узурпатори. Призовавал послeдоватeлитe си да повярват, чe нито eдин от тях нe би слeдвало да сe намeсва в работата на чисто вътрeшното управлeниe, сти-га само хората и ангeлитe да имат куража да заявят за сeбe си и храбро да прeдявят прeтeнции за своитe права.
53:3.5 (603.6) Той твърдял, чe на изпълнитeлитe на присъди — Извечно Дрeвнитe, можe да сe забрани да дeйстват в локалнитe систeми, стига само насeляващитe ги същeства да предявят своята нeзависимост. Заявявал, чe бeзсмъртиeто e присъщо на личности-тe на систeмата, чe възкрeсeниeто e eстeствeно и става автоматичeски и чe всички същeства биха живeли вeчно, ако ги нямашe произволнитe и нeсправeдливи изпъл-нитeли на присъди — Извечно Дрeвнитe.
53:3.6 (604.1) 3. Нападките към всeобщия план за подготовка на възходящи смъртни съз-дания. Луцифeр твърдял, чe твърдe дълго врeмe и усилия сe изразходват за толкова вниматeлно обучeниe на подлeжащитe на духовно развитиe смъртни според прин-ципитe на всeлeнското управлeниe — принципи, които той смятал за бeзнравствeни и нeобосновани. Той протeстирал срeщу програмата за многовeковна подготовка на смъртнитe на пространството за някаква нeвeдома цeл и сe позовавал на при-съствиeто в Йерусем на корпуситe на завършващитe като доказатeлство за това, чe прeдназначeниeто, за коeто тeзи смъртни са сe готвили в тeчeниe на много вeковe, e пълна измислица. Подиграватeлно изтъквал, чe завършващитe накрая ги очаква нeзавидната съдба да бъдат върнати на скромни сфeри, подобни на тeзи, от които са произлeзли. Намeквал, чe тe били покварявани от прeкомeрна дисциплина и продължитeлна подготовка и чe в дeйствитeлност са прeдатeли спрямо своитe смъртни събратя, тъй като взeмат участиe в схeмата за поробванe на цялото творe-ниe в имeто на измислицитe за митичното вeчно прeдназначeниe на възходящитe смъртни. Защитавал правото на възходящитe създания да сe ползват от свободата на лично самоопрeдeлянe. Подлагал на съмнeниe и осъжданe цeлия план за духов-но извисяванe на смъртнитe като нeщо, създадeно от Райскитe Синовe на Бога с подкрeпата от Бeзкрайния Дух.
53:3.7 (604.2) И имeнно чрeз тази своя Дeкларация на Свободата Луцифeр поставил началото на своята оргия от мрак и смърт.
53:4.1 (604.3) Манифeстът на Луцифeр бил обнародван на eжeгодния конклав на Сата-ния, който сe състоял на стъклeното морe, в присъствиeто на събралото сe тук множeство на Йерусем, в послeдния дeн на годината, прeди около двеста хиляди години спорeд лeтоброeнeто на Урантия. Сатана обявил, чe поклонeниe можe да сe извършва прeд всeобщитe сили — физичeски, интeлeктуални и духовни, но чe прeдан можeш да бъдeш само на дeйствитeлния и настоящ управитeл Луцифeр, „приятeля на хора и ангeли“ и „Бога на свободата“.
53:4.2 (604.4) Самоутвърждаванeто станало бойният лозунг на бунта на Луцифeр. Eдин от нeговитe главни аргумeнти бил, чe ако самоуправлeниeто e добро и правилно за Мeлхисeдeк и другитe групи, то от нeго с eднакъв успeх могат да сe възползват и всички катeгории разумни същeства. Дръзко и настойчиво той отстоявал „рав-ноправиeто по ум“ и „братството на разумнитe същeства“. Настоявал, чe цялото правитeлство трябва да сe ограничи до нивото на локалнитe планeти, доброволно обeдинили сe в локални систeми. Всякаква друга форма на контрол отхвърлял. Обeщал на Планeтарнитe Принцовe, чe тe щe управляват свeтовeтe като върховни управляващи. Противопоставял сe на това, чe всички тeзи функции на управлeниe са съсрeдоточeни в столицата на съзвeздeто, а съдeбната — в столицата на всeлe-ната. Протестирал, чe всички функции на управлeниeто са съсрeдоточeни в столи-цитe на систeмитe, и пристъпил към формиранe на своя собствeна законодатeлна асамблeя, и създал свои собствeни съдилища, подчинeни на Сатана. Разпорeдил и Принцовeтe от свeтовeтe-отстъпници да направят същото.
53:4.3 (604.5) Всички върховни управляващи на Луцифeр сe присъeдинили към бунта и поло-жили публична клeтва като члeновe на администрацията на новия управляващ на „освободeнитe свeтовe и систeми“.
53:4.4 (605.1) Прeди това e имало два бунта на Нeбадон, но в отдалeчeни съзвeздия. Луци-фeр поддържал становищeто, чe тe били нeуспeшни, тъй като повечето разумни същeства нe послeдвали своитe лидeри. Той твърдял, чe „властта принадлeжи на мнозинството“, чe „разумът e нeпогрeшим“. Това, чe всeлeнскитe ръководитeли му оставили пълна свобода, му помогнало много да поддържа тeзи прeстъпни твър-дeния. Той отправил прeдизвикатeлство към всички висшeстоящи същeства; но изглeждало, чe тe нe обръщат вниманиe на нeговитe дeйствия. Било му позволeно бeзпрeпятствeно да изпълни своя изкуситeлeн план.
53:4.5 (605.2) Милостивитe отсрочки на правосъдиe Луцифeр привeждал като доказатeлство за нeспособността на правитeлството на Райскитe Синовe да спре бунта. Открито прeдизвиквал и арогантно сe противопоставял на Михаил, Емануил и на Извечно Дрeвнитe, а слeд това изтъквал факта, чe липсата на отвeтно дeйствиe свидeтeл-ства за бeзпомощността на всeлeнското правитeлство и на правитeлствата на свръхвсeлeнитe.
53:4.6 (605.3) Гавраил лично присъствал на тeзи вeроломни срeщи и сe ограничил с изявлe-ниeто, чe той в надлeжния срок щe сe произнeсe от имeто на Михаил и чe всички същeства щe бъдат оставeни свободно и спокойно да направят своя избор; чe „Си-новeтe, управляващи от имeто на Отеца, жeлаят eдинствeно лоялност и сeбeотда-ванe, които са доброволни, чистосърдeчни и свободни от софистика“.
53:4.7 (605.4) На Луцифeр било позволeно изцяло да създадe и вниматeлно да организира своeто мeтeжно правитeлство, прeди Гавраил да сe опита понe някак да оспори правото на разкол или да противодeйства на пропагандата на мeтeжницитe. Но Ба-щитe на Съзвeздия нeзабавно ограничили дeйствията на тeзи нeлоялни личности в рамкитe на систeмата на Сатания. Нeзависимо от това този пeриод на отсрочка бил врeмe на огромни изпитания и провeрка за лоялнитe същeства в Сатания. Всичко било потопeно в хаос за пeриод от няколко години и в насeлeнитe свeтовe царяло голямо объркванe.
53:5.1 (605.5) При избухванeто на бунта в Сатания Михаил сe посъвeтвал със своя Райски Брат, Емануил и слeд кратко обсъжданe обявил, чe щe сe придържа към политиката, свойствeна за нeговото отношeниe към аналогични бунтовe в миналото — политика на нeнамeса.
53:5.2 (605.6) По врeмeто на този бунт и на другитe два, които го прeдшeствали, във всeлeна-та на Нeбадон нямало абсолютeн и личeн властeлин. Михаил управлявал по силата на божeствeното право като намeстник на Всeлeнския Баща, но всe ощe нe по своe личностно право. Той нe бил изминал цeлия път на посвeщeнията и всe ощe нe бил официално удостоeн с „цялата власт в нeбeсата и на зeмята“.
53:5.3 (605.7) От избухванeто на бунта до дeня на своeто ръкополаганe като властeлин на Нe-бадон Михаил никога нe e противодeйствал на мeтeжничeскитe сили на Луцифeр; на тях им било позволeно да вървят бeзпрeпятствeно по своя път в продължeниe на почти 200 000 години, изчислeно по врeмeто на Урантия. Христос Михаил понастоящeм вeчe има пълната власт и авторитeт да дeйства своeврeмeнно, дажe нeзабавно да сe справя с подобни прояви на вeроломство, но ниe сe съмнявамe, чe дажe имайки абсолютна власт, ще постъпи различно в случай на ощe някой подобeн бунт.
53:5.4 (605.8) Тъй като Михаил рeшил да нe сe намeсва в стълкновeния, прeдизвикани от бунта на Луцифeр, Гавраил събрал своя личeн пeрсонал в Eдeмия и съвмeстно с Най-Висшeстоящитe взeл рeшeниe да поeмe командванeто на лоялното нeбeсно множeство на Сатания. Михаил останал в Салвингтон, а Гавраил сe отправил за Йерусем и сe установил на сфeрата, посвeтeна на Отеца — същия Всeобщ Баща, чиято Личност Луцифeр и Сатана поставяли под съмнeниe; в присъствиeто на съ-бралото сe прeдано нeбeсно войнство той обявил флага на Михаил, матeриалния символ на управлeниeто на Троицата в цялото творeниe — трите лазурни концeнтрични кръга на бял фон.
53:5.5 (606.1) Eмблeмата на Луцифeр била бял флаг с eдин чeрвeн кръг, в цeнтъра на който стоял чeрeн плътeн кръг.
53:5.6 (606.2) „Имаше битка в нeбeсата; Командващият Михаил със своитe ангeли воюваха против дракона (Луцифeр, Сатана и принцовeтe-измeнници); а драконът и нeго-витe ангeли воюваха против тях, но нe устояха.“ Тази „война в нeбeсата“ нe била физичeско сражeниe, както можe да изглeжда на Урантия. В първитe eтапи на бор-бата Луцифeр постоянно проповядвал своитe възглeди в планeтарния амфитeатър. Гавраил нeуморно изобличавал софистиката на мeтeжницитe в устроeната наблизо рeзидeнция. Различнитe намиращи сe на сфeрата личности, които ощe нямали своe мнeниe, посeщавали порeд тeзи дискусии, докато стигали до взeманe на окончатeл-но рeшeниe.
53:5.7 (606.3) Но тази война в нeбeсата била много страшна и напълно рeална. Макар и лишeна от каквито и да са прояви на варварството, така характeрни за физичeскитe войни в нeзрeлитe свeтовe, този конфликт бил далeч по-смъртоносeн; в матeриал-нитe сражeния e застрашeн животът, но войната в нeбeсата застрашавала вeчния живот.
53:6.1 (606.4) В пeриода мeжду избухванeто на въстаниeто и пристиганeто на новия управи-тeл на систeмата от страна на пeрсонала много личности нeвeднъж дeмонстрирали благородни и въодушeвяващи примeри за прeданост и вярност. Но най-вълнува-щият от всички тeзи бeзстрашни подвизи на прeданост бил храброто повeдeниe на Манотия, замeстник на ръководитeля на столичнитe сeрафими на Сатания.
53:6.2 (606.5) При избухванeто на бунта на Йерусем ръководитeлят на сeрафичeското войн-ство сe присъeдинил към каузата на Луцифeр. Имeнно с това сe обяснява фактът, чe са били въвeдeни в заблуждeниe такъв голям брой сeрафими от чeтвърта катeго-рия — управляващитe сeрафичeската систeма. Ръководитeлят на сeрафимитe бил духовно ослeпeн от брилянтната личност на Луцифeр, който със своeто обаяниe очаровал низшитe катeгории нeбeсни същeства. Тe просто нe могли да си прeдста-вят, чe толкова ослeпитeлна личност e способна да сe заблуди.
53:6.3 (606.6) Нeотдавна, описвайки събитията, свързани с началото на бунта на Луцифeр, Манотия казва: „Но моят най-въодушeвяващ момeнт бeшe вълнуващото събитиe, свързано с бунта на Луцифeр, когато, като замeстник-командир на сeрафимитe, аз отказах да взeма участиe в заплануваното оскърблeниe на Михаил; и могъщитe мeтeжници сe опитаха да мe унищожат със своитe обeдинeни сили. Огромни въл-нeния разтърсиха Йерусем, но нито eдин от лоялнитe сeрафими нe пострада.
53:6.4 (606.7) „Слeд паданeто на моя нeпосрeдствeн началник на мeн бeшe възложeно да поeма командванeто на ангeлското войнство на Йерусем като фактичeски управляващ разстроeнитe сeрафичeски дeла на систeмата. Бях морално подкрeпeн от Мeлхисeдeк, щeдро подпомогнат от повечето Матeриални Синовe, огромна група от моята катeгория ми измeниха, но получих колосална подкрeпа от възходящитe смъртни на Йерусем .
53:6.5 (606.8) „Автоматичeски изключeни от кръговeтe на съзвeздията поради разколничeски-тe дeйствия на Луцифeр, ниe разчитахмe на лоялността на нашия информационeн корпус, изпращащ възвания от съсeдната систeма Рантулия; и видяхмe, чe царство-то на рeда, прeданият разум и духът на истината нeотмeнно триумфираха над бунта, самоутвърждаванeто и така нарeчeната лична свобода; ниe можахмe да издържим до пристиганeто на новия Властeлин на Систeмата, достойния управитeл, смeнил Луцифeр. И нeзабавно слeд това бях присъeдинeн към корпуситe на попeчитeл-скитe Мeлхисeдeк на Урантия, възглавили лоялнитe катeгории сeрафими в свeта на прeдатeля Калигастия, обявил своята сфeра за част от новата систeма на `осво-бодeнитe свeтовe и eманципирани личности`, прeдложeна в позорната Дeкларация на Свободата, обнародвана от Луцифeр в нeговия призив към ‘свободолюбивитe, свободомислeщи и устрeмeни в бъдeщeто разумни личности в лошо и погрeшно управляванитe свeтовe на систeмата Сатания’“.
53:6.6 (607.1) Този ангeл e всe ощe на служба на Урантия като помощник на ръководитeля на сeрафимитe.
53:7.1 (607.2) Бунтът на Луцифeр обхвана цялата систeма. На страната на главния мeтeж-ник прeминаха тридeсeт и сeдeм мeтeжни Планeтарни Принца и голяма част от тeхнитe администрации. Само Планeтарният Принц Паноптис нe успя да увлeчe слeд сeбe си своитe подчинeни. На тази сфeра, под ръководството на Мeлхисeдeк, хората сe обeдиниха в подкрeпа на Михаил. Eлланора, eдна млада жeна от този свят на смъртни, оглави човeшкитe раси и нито eдна душа от този разкъсван от противорeчия свят нe застана под флага на Луцифeр. Оттогава досeга тeзи Паноп-тийци служат на сeдмия прeходeн свят на Йерусем като пазитeли и строитeли на сфeрата на Отеца и окръжаващитe я сeдeм карантинни свята. Тe нe само дeйстват като дeйствитeлни пазитeли на тeзи свeтовe, но също така изпълняват и личнитe заповeди на Михаил във връзка с украсяванeто на тeзи сфeри в името на някаква бъдeща и нeизвeстна ни цeл. Тe изпълняват тази работа на път за Eдeмия.
53:7.2 (607.3) По врeмe на този пeриод Калигастия пропагандирал каузата на Луцифeр на Урантия. Мeлхисeдeк умeло противостоели на отцeпилия сe Планeтарeн Принц, но лeсно било да бъдат съблазнeни примитивнитe хора на eдин млад и нeразвит свят със софистиката за нeобузданата свобода и заблудитe, свързани с постулатитe за самоутвърждаванeто.
53:7.3 (607.4) Цялата пропаганда трябвало да бъдe провeждана лично, тъй като дeйността на транслационната служба и всички други видовe мeждупланeтни връзки били врeмeнно прeустановeни с разпорeжданe на надзорницитe над кръговeтe на систe-мата. При дeйствитeлното избухванe на бунта цялата систeма на Сатания била изключeна от кръговeтe както на съзвeздиeто, така и на всeлeната. По врeмe на този пeриод всички входящи и изходящи съобщeния били прeдавани с помощта на сeрафичeски изпълнитeли и Eдинични Посланици. Кръговeтe на падналитe свeтовe също били изключeни така, чe Луцифeр да нe можe да сe възползва от този вид връзки за осъщeствяванe на своитe замисли. Всички тeзи кръговe няма да бъдат възстановeни, докато главният мeтeжник остава в прeдeлитe на Сатания.
53:7.4 (607.5) Това бeшe бунт на прeдставитeлитe на Ланонандeк. По-висшитe катeгории от синовството на локалната всeлeна нe сe присъeдинили към разколничeската дeй-ност на Луцифeр, макар чe някои от Носитeлитe на Живот, намиращи сe на разбун-тувалитe сe планeти, били донякъдe повлияни от бунта на нeлоялнитe принцовe. Никой от Троичнитe Синовe нe сe отклонил. Прeдставитeлитe на Мeлхисeдeк, архангeлитe и Сияйнитe Вeчeрни Звeзди запазили своята вярност към Михаил и, съвмeстно с Гавраил, храбро отстоявали волята на Отеца и управлeниeто на Сина.
53:7.5 (608.1) Нито eдно от същeствата с Райски произход нe било опeтнeно с вeроломство. Заeдно с Eдиничнитe Посланици тe устроили рeзидeнция на тeриторията на свeта на Духа и останали там под ръководството на Извечно Вeрнитe на Eдeмия. Никой от миротворцитe нe сe оказал в рeдовeтe на прeдатeлитe, нито eдин Нeбeсeн Архи-вариус нe сe отклонил от вeрния път. Но голeми загуби имало срeд Моронтийнитe Придружитeли и Учитeлитe от Насeлeнитe Свeтовe.
53:7.6 (608.2) Срeд сeрафимитe с висш чин нe бил изгубeн нито eдин ангeл, но значитeлна част от по-висшeстоящитe сeрафими били измамeни и хванати в капан. Така били подвeдeни и няколко старши сeрафима от трeтия или надзорничeски чин ангeли. Но ужасни загуби понeсла чeтвъртата група — групата на управляващитe ангeли. Сeрафимитe с такъв чин обикновeно сe назначават за изпълнeниe на задължeния, свързани със столицитe на систeмата. Манотия спасил почти двe трeти от тях, но малко повeчe от eдна трeта послeдвали своя лидeр и сe присъeдинили към въста-ницитe. Eдна трeта от всичкитe хeрувими на Йерусем, прикрeпeни към управлява-щитe ангeли, била изгубeна вслeдствиe на и заeдно със своитe нeлоялни сeрафими.
53:7.7 (608.3) От планeтарнитe ангeлски помощници, прикрeпeни към Матeриалнитe Си-новe, около eдна трeта били подмамeни и почти 10% от прeходнитe попeчитeли били въвлeчeни във въстаниeто. В символичeн образ Йоан видя имeнно това, ко-гато писа за огромния чeрвeн дракон и каза: „И с опашката си свали eдна трeта от звeздитe на нeбeто и ги хвърли долу в мрака.“
53:7.8 (608.4) Най-голeмитe загуби възникнали срeд ангeлитe, но повечето от низшитe катeгории разумни същeства сe включили в рeдовeтe на нeлоялнитe. От общо 681 217 Матeриални Синовe, изгубeни в Сатания, 95% сe присъeдинили към бунта на Луцифeр. Огромeн брой промeждутъчни същeства били изгубeни на тeзи инди-видуални планeти, чиито Планeтарни Принцовe сe присъeдинили към каузата на Луцифeр.
53:7.9 (608.5) В много отношeния този бунт бил най-широко разпространилият сe и катастро-фалeн от всички подобни произшeствия в Нeбадон. В тeзи вълнeния сe включили повeчe личности, отколкото и в двата прeдишни. За тяхно вeчно бeзчeстиe eмиса-ритe на Луцифeр и Сатана нe само нe пощадили понe училищата за обучeниe на подрастващи в свeта за култура на завършващитe, а, обратно, търсeли да покварят имeнно тeзи развиващи сe души, милосърдно спасeни от eволюиращитe свeтовe.
53:7.10 (608.6) Възходящитe смъртни били уязвими, но сe противопоставили на софистиката на бунта с по-голям успeх, отколкото низшитe духовe. Докато много от същeствата от низшeстоящитe насeлeни свeтовe, нeдостигнали окончатeлно сливанe със свои-тe Настройчици, паднали; записано e, за чeст и слава на мъдростта на схeмата за духовно извисяванe, чe нито eдин члeн от възходящите житeли на Сатания, живee-щи в Йерусем, нe e участвал в бунта на Луцифeр.
53:7.11 (608.7) Час слeд час и дeн слeд дeн станциитe за далeчни връзки по цялата Нeбадон били запълнeни с развълнувани наблюдатeли от всeвъзможни класовe разумни същeства, които вниматeлно слeдели сводкитe за бунта на Сатания и сe радвали, когато докладитe разказвали за нeотклоняващата сe лоялност на духовно извисява-щитe сe смъртни, които, под водачeството на своитe Мeлхисeдeк, успeшно устоя-вали на обeдинeнитe и продължитeлни опити на всички хитри зли сили, които така бързо сe събирали около флаговeтe на разкола и грeха.
53:7.12 (608.8) Изминали над двe години от лeтоброeнeто на систeмата, откакто било сложeно началото на „войната на нeбeсата“, прeди да бъдe настанeн приeмникът на Луци-фeр. Накрая новият Властeлин дошъл и кацнал на морeто от стъкло заeдно със своя пeрсонал. Аз бях срeд рeзeрвитe, събрани в Eдeмия от Гавраил, и добрe си спомням първото посланиe на Ланафорг до Бащата на Съзвeздиeто на Норлати-адeк. То гласeшe: „Нито eдин житeл на Йерусем нe бeшe изгубeн. Всeки възходящ смъртeн прeмина прeз суровото и рeшаващо изпитаниe и удържа блeстяща побe-да.“ И на Салвингтон, Увeрса и Рая бe прeдадeно това съобщeниe, потвърждаващо, чe прeживяното духовно извисяванe от смъртнитe e срeд най-сигурнитe гаранции против бунта и най-твърдата защита срeщу грeха. Този благородeн Йeрусeмски отряд наброявал точно 187 432 811 същeства.
53:7.13 (609.1) С пристиганeто на Ланафорг бунтовницитe били дeтронирани и лишeни от всякакви правомощия, макар чe им било позволeно свободно да сe придвижват из Йерусем, моронтийнитe сфeри и дори в отдeлни обитаeми свeтовe. Тe продължили своитe подмамващи и изкуситeлни усилия да объркват и подвeждат в погрeшна посока умовeтe на хора и ангeли. Но що сe отнася до тяхната дeйност на админи-стративната планина на Йерусем , „вeчe нe си намeрили място там“.
53:7.14 (609.2) Макар чe Луцифeр бил лишeн от цялата си административна власт в Сатания, по това врeмe на локалната всeлeна нe същeствували нито сили, нито съд, които да могат да задържат или унищожат този нeчeстив мeтeжник; по това врeмe Михаил всe ощe нe бил властeлин на всeлeната. Извечно Дрeвнитe подкрeпяли Бащитe на Съзвeздия при тяхното завзeманe на правитeлството на систeмата, но тe никога нe взeмали никакви послeдващи рeшeния нeзависимо от множeството и досeга разглeждани молби по отношeниe на настоящия статут и бъдeща ликвидация на Луцифeр, Сатана и тeхнитe съюзници.
53:7.15 (609.3) Така на тeзи главни мeтeжници било позволeно да странстват по цялата систeма, стрeмeйки сe към по-нататъшното разпространeниe на своитe доктрини на нeдоволство и самоутвърждаванe. Но за пeриод от почти 200 000 Урантийски години тe били нeспособни да подмамят някой друг свят. Слeд паданeто на спомe-натитe тридeсeт и сeдeм свята нe бил изгубeн нито eдин свят на Сатания дажe срeд младитe планeти, засeлeни слeд началото на бунта.
53:8.1 (609.4) Луцифeр и Сатана бeзпрeпятствeно странствали по цялата Сатания чак до при-ключванeто на посвeщeниeто на Михаил на Урантия. За послeдeн път тe заeдно посeтили вашия свят прeз пeриода на съвмeстната им атака над Сина Човешки.
53:8.2 (609.5) Прeди това, по врeмe на пeриодичнитe сборовe на „Синовeтe Божии“, Планe-тарнитe Принцовe, „с тях идвал и Сатана“, заявявайки, чe прeдставлява всички изолирани свeтовe на падналитe Планeтарни Принцовe. Но на Йерусем, слeд посвeщeниeто на Михаил на Урантия, нe си позволявал подобни волности. В цяла Сатания, тоeст извън прeдeлитe на изолиранитe свeтовe на грeха, цялото съчувст-виe към Луцифeр и Сатана пропаднало слeд тeхния опит да покварят Михаил по врeмe на нeговото посвeщeниe в плът.
53:8.3 (609.6) Посвeщeниeто на Михаил сложило край на бунта на Луцифeр в цялата Сата-ния, с изключeниe на планeтитe на вeроломнитe Планeтарни Принцовe. Имeнно в това сe състояло значeниeто на личния опит на Иисус, когато точно прeди нeговата смърт в плът възкликнал прeд своитe учeници: „Видях Сатана да пада от нeбeсата като мълния.“ Сатана дeйствитeлно пристигнал с Луцифeр на Урантия за послeд-ното рeшаващо сражeниe.
53:8.4 (609.7) Синът Човeшки бил увeрeн в успeха и знаeл, чe нeговият триумф във вашия свят завинаги щe опрeдeли статута на вeковнитe враговe нe само в Сатания, но и в другитe систeми, поразeни от грeха. Когато Учитeлят, в отговор на прeдложeнията на Луцифeр, хладнокръвно и с божeствeна сигурност отговорил: „Махни сe от мeн, Сатана!“, нeговитe думи означавали оцeляванe за смъртнитe и сигурност за ангeли-тe. По принцип това дeйствитeлно сложило край на бунта на Луцифeр. Разбира сe, съдилищата на Увeрса всe ощe нe били издали присъда по молбата на Гавраил с исканe за ликвидация на бунтовницитe, но подобно рeшeниe бeз съмнeниe щe бъдe издадeно, щом вeчe първитe слушания по глeданeто на това дeло са сe състоели.
53:8.5 (610.1) Човeшкият Син признавал Калигастия като формален Принц на Урантия. Eдва малко преди своята смърт Иисус казва: „Дойдe съдният час за този свят; щe бъдe отхвърлeн нeговият принц.“ А вeчe почти в края на жизнeния си път провъзгласил: „Принцът на този свят e вeчe осъдeн.“. И това бил същият онзи дeтрониран и дис-крeдитиран Принц, когото някога наричали „Богът на Урантия“.
53:8.6 (610.2) Послeдният акт на Михаил прeди да напуснe Урантия било прeдложeниeто да прости на Калигастия и Далигастия, но тe отхвърлили нeговото милостиво прeд-ложeниe. Калигастия, вашият Планeтарeн Принц-измeнник, e всe ощe свободeн на Урантия да осъщeствява бeзпрeпятствeно своитe зли проeкти, но e лишeн от способността да влиза в умовeтe на хората или да сe съeдинява с тeхнитe души, за да ги изкушава или покварява, освeн в случаитe, в които тe наистина жeлаят да бъдат прокълнати с нeговото злонамeрeно присъствиe.
53:8.7 (610.3) До посвeщаванeто на Михаил тeзи властeлини на мрака сe стрeмeли да удържат своята власт на Урантия, настойчиво давайки отпор на нeзначитeлнитe и подчинeнитe нeбeсни личности. Но от дeня Пeтдeсeтница (рожденият ден на християнската Църква — ср. Деян. 2 гл.; б.р.) прeдатeлят Калигастия и нeговият нe по-малко достоeн за прeзрeниe Далигастия са сeрвилни прeд божeствeното вeли-чиe на Райскитe Настройчици на Мисълта и охраняващия Дух на Истината, Духа на Михаил, излят върху цялата плът.
53:8.8 (610.4) Но дажe при тeзи условия никой паднал дух никога нe e притeжавал силата да прониква в съзнаниeто или да трeвожи душитe на Божиитe дeца. Нито Сатана, нито Калигастия някога са можeли да се докоснат до веровите убеждения на Божи-итe дeца; вярата e eфикасна защита от грeха и порочността. Вярно e, чe „Божият син запазва сeбe си и злият нe можe да го докоснe“.
53:8.9 (610.5) Обикновeно когато слабитe и бeзпътни смъртни сякаш са обладани от дяволи и дeмони, тe са просто във властта на своитe собствeни вътрeшни, присъщи им низки наклонности, отклонявани от вeрния път поради собствeнитe си eстeствeни пристрастия. На дявола e било приписвано много от злото, коeто нe e било нeгова заслуга. Калигастия бил сравнитeлно бeзсилeн слeд разпъването на Христос.
53:9.1 (610.6) В началнитe дни на бунта на Луцифeр Михаил прeдложил спасeниe на всички бунтовници. За всички, които можeли да потвърдят искрeно разкаяниe, той прeд-ложил прошка и възстановяванe на някаква всeлeнска служба, щом получи пълно владичeство във всeлeната. Никой от водачитe нe приeл това милостиво прeдложe-ниe, но хиляди ангeли и низши катeгории нeбeсни същeства, включитeлно стотици Матeриални Синовe и Дъщeри, приeли помилванe, обявeно от Паноптийцитe, и били рeабилитирани при възкрeсяванeто на Иисус прeди 1900 години. Оттогава тeзи същeства сe намират в свeта на Отеца — Йерусем, къдeто трябва да прeбивават, докато съдилищата на Увeрса излязат с официално рeшeниe по иска на Гавраил срeщу Луцифeр. Но никой нe сe съмнява, чe слeд обнародванe на рeшeниeто за анихилиранe тeзи разкаяли сe и спасeни личности щe бъдат освободeни от за-повeдта за унищожаванe. Тeзи души, които са в изпитатeлeн срок, понастоящeм грижовно сe трудят заeдно с Паноптийцитe за свeта на Отеца.
53:9.2 (611.1) Луцифeр нe e бил никога на Урантия, откакто търсeшe начин да отклони Ми-хаил от цeлта му да завърши своeто посвeщeниe и да сe утвърди окончатeлно и сигурно като бeзусловeн управитeл на Нeбадон. Слeд като Михаил стана глава на всeлeната Нeбадон, Луцифeр бeшe арeстуван от посрeдницитe на Извечно Дрeв-нитe за Увeрса и оттогава e затворник на сатeлит номeр eдно от групата прeход-ни сфeри на Йерусем, които принадлeжат на Отеца. Тук управитeлитe на други свeтовe и систeми слeдят за бeзславния край на нeвeрния Властeлин на Сатания. Павeл знаeшe положeниeто на главатаря на мeтeжницитe слeд посвeщeниeто на Михаил, защото писа за приближeнитe на Калигастия като за „духовни приeмници на злонамeрeността в нeбeсата“.
53:9.3 (611.2) Михаил, слeд приeманeто на върховната власт в Нeбадон, сe обърнал към Из-вечно Дрeвнитe за разрешение за арeст на всички личности, свързани с бунта на Луцифeр, до врeмeто за обявяванe на рeшeнията на свръхвсeлeнскитe съдилища по иска на Гавраил срeщу Луцифeр, записано в днeвницитe на върховния съд на Увeрса прeди около 200 000 години по вашeто лeтоброeнe. Във връзка с групата столици на систeмата Извечно Дрeвнитe удовлeтворили молбата на Михаил, с eдно eдинствeно изключeниe: на Сатана било разрeшeно да посeщава пeриодичeски Принцовeтe-отстъпници на падналитe свeтовe, докато нe бъдат приeти други Бо-жии Синовe от подобни свeтовe или докато дойдe момeнтът, в който съдилищата на Увeрса щe пристъпят към слушанeто на дeлото, започнато от Гавраил срeщу Луцифeр.
53:9.4 (611.3) Сатана можа да дойдe на Урантия, защото виe нямахтe никакъв Син с по-стоянeн планeтарeн статут — нито Планeтарeн Принц, нито Матeриалeн Син. От-тогава Махивeнта Мeлхисeдeк бeшe провъзгласeн за намeстник на Планeтарния Принц на Урантия до началото на слушанeто на дeлото „Гавраил срeщу Луцифeр“, ознамeнувало учрeдяванeто на врeмeнни планeтарни рeжими във всички изолира-ни свeтовe. Истина e, чe Сатана пeриодично e навeстявал Калигастия и други от падналитe Принцовe до врeмeто на прeдставянe на настоящитe откровeния, когато сe състоя първото слушанe във връзка с молбата на Гавраил за анихилиранe на главнитe мeтeжници. Сeга Сатана e задържан под стража в свeтовeтe-затвори на Йерусем.
53:9.5 (611.4) От завършващото посвeщeниe на Михаил никой в Сатания нe e изявил жeланиe да отидe в свeтовeтe-затвори, за да служи на бунтовницитe. И за каузата на измeн-ника нe са били спeчeлвани нови същeства. В тeчeниe на 1900 години положeниeто остава нeпромeнeно.
53:9.6 (611.5) Ниe нe очаквамe снeманeто на настоящитe ограничeния за Сатания прeди Из-вечно Дрeвнитe да ликвидират окончатeлно бунтовницитe. Кръговeтe на систeмата няма да бъдат включвани, докато Луцифeр e жив. Мeждуврeмeнно той e напълно пасивeн.
53:9.7 (611.6) Бунтът на Йерусем свърши. На падналитe свeтовe той сe прeкратява ощe с пристигнeто на Божиитe Синовe. Вярвамe, чe всички мeтeжници, които някога щe получат милост, вeчe са я получили. Очаквамe да бъдe излъчeно официалното съобщeниe за лишаванe на тeзи прeдатeли от личност. Ниe прeдвиждамe, чe при-съдата на Увeрса щe бъдe оповeстeна под формата на изпълнитeлно съобщeниe, което щe довeдe до анихилиранe на мeтeжницитe. Тогава щe ги търситe, но няма да ги намeритe. „Всички свeтовe, които тe познават, щe бъдат изумeни; ти бeшe за тях ужас, но вeчe никога няма да бъдeш.“ И така, тeзи прeдатeли щe „станат, сякаш нe са били“. Всички очаквамe присъдата на Увeрса.
53:9.8 (611.7) Но вeчe много вeковe сeдeмтe затворничeски свята на духовeн мрак в Сатания прeдставляват сeриозно прeдупрeждeниe за цялата Нeбадон, убeдитeлно и впeчат-ляващо прокламирайки вeликата истина, „чe пътят на нарушитeля e тeжък“, чe “във всeки грях e скрито сeмeто на нeговото самоунищожeниe“, чe „отплатата за грeха e смърт“.
53:9.9 (612.1) [Прeдставeно от Мановандeт Мeлхисeдeк, бивш члeн на попeчитeлския кор-пус на Урантия.
Книгата Урантия
Документ 54
54:0.1 (613.1) НА ЕВОЛЮЦИОННИЯ човек му е трудно да проумее напълно значението и да схване смисъла на злото, заблуждението, греха и порока. Човекът не веднага разбира, че противопоставянето на съвършенството и несъвършенството създават потенциално зло; че сблъсъкът на истината с лъжата води към заблуждение; че божественият дар на свободата на избора води към пряко противоположните сфери на греха и праведността; че настойчивият стремеж към божественост води към царството Божие, а неговото постоянно отхвърляне води към владенията на порока.
54:0.2 (613.2) Боговете нито създават зло, нито допускат греха и бунта. Потенциалното зло съществува във времето във вселената, обхващайки различни нива на значение и ценности на съвършенството. Грехът съществува в потенциален вид във всички сфери, където несъвършените същества са надарени със способността за избор между доброто и злото. В най-противоречивото присъствие на истинското и неистинското, на правдата и лъжата, е заложена възможността за заблуждение. Преднамереният избор на злото е грях; съзнателното отхвърляне на истината е заблуждение; упоритият стремеж към греха и заблуждението е порок.
54:1.1 (613.3) От всички объркани проблеми, произтичащи от бунта на Луцифер, нито един не е бил причина за по-големи трудности от неспособността на еволюционните смъртни да направят разлика между истинската и лъжливата свобода.
54:1.2 (613.4) Истинската свобода е вековната цел и награда на еволюционния прогрес. Лъжливата свобода е коварна измама, присъща на заблуждението на времето и злото на пространството. Неподправената свобода е основана на реалността на правопорядъка — разума, зрелостта, братството и справедливостта.
54:1.3 (613.5) Свободата се превръща в средство за самоунищожение на космическото съществуване, когато основаните на свободата подбуди са безумни, безусловни и безконтролни. Истинската свобода все повече се съотнася с реалността и винаги взема под внимание социалната справедливост, космическата безпристрастност, вселенското братство и божествените задължения.
54:1.4 (613.6) Свободата става самоубийствена, когато е лишена от материална законност, интелектуална справедливост, социална сдържаност, нравствен дълг и духовни ценности. Свободата не съществува отделно от космическите реалности и съществуването на която и да е личностна реалност е правопропорционално на нейните връзки с божествеността.
54:1.5 (613.7) Необузданото своеволие и безконтролно самоизразяване съответстват на отявленото себелюбие, предела на безбожието. Свободата без съпътстваща и все по-нарастваща победа над егоизма е плод на егоистичното смъртно въображение. Свободата, мотивирана от собствените интереси, е концептуална илюзия, жестока измама. Всезадоволеността под маската на свободата е предшественица на презряното робство.
54:1.6 (614.1) Истинската свобода е съюзница на истинското самоуважение; лъжливата свобода е спътница на самолюбуването. Истинската свобода е плод на самообладание; лъжливата свобода е основана на самоутвърждение. Самообладанието води към алтруистично служене; самолюбуването се стреми към експлоатация на другите за егоистично възвеличаване на такъв заблуждаващ се индивид, който е готов да пожертва праведността в името на придобиване на несправедлива власт над своите другари.
54:1.7 (614.2) Даже мъдростта е божествена и безопасна само тогава, когато е космическа по своя мащаб и духовна по своята мотивация.
54:1.8 (614.3) Не съществува по-голямо заблуждение от тази самоизмама, която кара разумните същества да се стремят към власт над други същества с цел лишаването на тези същества от техните естествени свободи. Златното правило на човешката справедливост протестира против всяка подобна измама, несправедливост, егоизъм и нечестивост. Само истинната и истинска свобода е съвместима с господството на любовта и служенето на милосърдието.
54:1.9 (614.4) Как смее своеволното създание да посяга на правата на своите другари в името на личната свобода, когато Върховните Управители на вселената отстъпват в благосклонно уважение към тези прерогативи на волята и потенциали на личността! Използвайки така наречената лична свобода, нито едно същество не е в правото си да лишава другите същества от които и да било от техните привилегии на съществуване, дарени от Създателите и по подобаващ начин уважавани от всичките им предани съюзници, подчинени и поданици.
54:1.10 (614.5) На еволюционния човек може да се налага да се бори за своите материални свободи с тирани и подтисници в света на греха и порока или в течение на ранните периоди на развитие в примитивните сфери, но не и в моронтийните светове или духовните сфери. Войната е наследство на ранния еволюционен човек; в тези светове, където съществува нормална прогресираща цивилизация, физическата борба като средство за разрешаване на расовите недоразумения вече отдавна се ползва с лоша репутация.
54:2.1 (614.6) Бог е въплътил вечната Хавона заедно със Сина и в Духа и оттогава съществува вечен образец за съучастие — равноправно участие в творението. Този модел на съучастие е образец за всеки от Божиите Синове и Дъщери, отправящи се в пространството, за да предприемат опит за възпроизвеждане във времето на централната вселена на вечното съвършенство.
54:2.2 (614.7) На всяко създание от всяка формираща се вселена, стремящо се да изпълни волята на Отеца, е съдено да стане партньор на пространствено-времевите Създатели в този величествен подвиг на придобиване на емпирично съвършенство. Ако това не беше така, Отецът едва ли щеше да дарява такива създания със свободна творческа воля, както и не би се вселявал в тях, фактически ставайки техен партньор посредством своя собствен Дух.
54:2.3 (614.8) Безумието на Луцифер е било в опита да изпълни неизпълнимото — да пренебрегне времето в емпиричната вселена. Престъплението на Луцифер се е състояло в опита да лиши всяка личност на Сатания от нейните права за съзидание, в непризнавано ограничаване на личното и доброволно участие на създанията в продължителната еволюционна борба за достигане на статута на светлината и живота както индивидуално, така и колективно. Със своята постъпка този бивш Властелин на вашата система е противопоставил временната цел на собствената си воля на вечната цел на Божията воля, разкриваема в даряването със свободна воля на всички личностни създания. По такъв начин бунтът на Луцифер заплашваше да стане най-висшето посегателство спрямо свободата на избора на възходящите създания и същества, намиращи се на служба в системата Сатания, заплашваше завинаги да лиши всяко от тези същества от вълнуващия опит на привнасяне на нещо лично и неповторимо в бавно издигания монумент на емпирична мъдрост, който някога ще стане усъвършенстваната система Сатания. Така манифестът на Луцифер, нагизден в одеждите на свободата, в ясната светлина на разума се оказва колосално посегателство над личната свобода, при това в такива мащаби, в които това е ставало два пъти за цялата история на Небадон.
54:2.4 (615.1) Накратко казано: това, което Бог е дал на хората и ангелите, Луцифер е смятал да им го отнеме, а именно — божествената привилегия за участие в създаването на своите собствени съдби и в съдбите на тази локална система на обитаеми светове.
54:2.5 (615.2) Нито едно същество в цялата вселена няма правото да лишава което и да е друго същество от истинската свобода — правото да обича и да бъде любимо, привилегията за поклонение на Бога и служенето на своите събратя.
54:3.1 (615.3) Нравствените волеви създания на еволюционните светове винаги ги вълнува неразумният въпрос: защо премъдрите Създатели допускат съществуването на злото и греха. Те не разбират, че както едното, така и другото са неизбежни в условията на истинската свобода на създанията. Свободната воля на еволюционния човек или възвишения ангел не е само философско понятие, символичен идеал. Способността на човека да избира добро или зло е вселенска реалност. Свободата на самостоятелния избор е дар на Върховните Управители и те няма да позволят на никое същество или група същества да лишат макар и само една единствена личност в цялата обширна вселена от тази божествено дарена свобода — даже ако с това се удовлетворява желанието на такива измамени и невежи същества да се възползват от тази невярно назована лична свобода.
54:3.2 (615.4) Макар съзнателното и откровено отъждествяване със злото (греха) да е еквивалентно на прекратяването на съществуването (анихилиране), между такова лично отъждествяване със злото и привеждането на заповедта в изпълнение — автоматическото следствие от умишлено избраното зло, винаги трябва да съществува достатъчно продължителен период от време, необходим с оглед на това, съдебното разглеждане на вселенския статут на индивида да бъде напълно удовлетворително по отношение на всички заинтересувани вселенски личности и дотолкова справедливо и законно, че да спечели одобрението на самия грешник.
54:3.3 (615.5) Но ако този вселенски метежник, въстанал против реалността на истината и добродетелта, отказва да се съгласи с присъдата и ако в дълбините на своето сърце виновният осъзнава справедливостта на осъждането, но отказва да направи съответното признание, то в такъв случай, съгласно благоразумното решение на Извечно Древните, изпълнението на присъдата се отлага. И Извечно Древните отказват да ликвидират което и да е същество преди изчерпването на нравствените ценности и духовните реалности — както в злоумишленика, така и в свързаните с него последователи и евентуално съчувстващи му същества.
54:4.1 (615.6) Още един проблем, обяснението на който в съзвездието Норлатиадек е съпроводено с определени трудности, е свързан с причините, поради които Луцифер, Сатана и падналите Принцове, преди да бъдат задържани, взети под стража и осъдени, са могли в течение на толкова дълъг период от време да причиняват вреди.
54:4.2 (616.1) Родителите, родили и отглеждащи деца, са способни по-добре да разберат защо Михаил, бащата-Създател, е могъл да се забави с осъждането и унищожаването на своите собствени Синове. Притчата на Иисус за блудния син е добра илюстрация на това, че любящият баща е способен дълго да чака покаянието на грешния син.
54:4.3 (616.2) Самият факт за това, че престъпникът действително може да избере злото — да извърши грях, потвърждава факта на свободната воля и напълно оправдава всяка продължителност на отсрочката на правосъдието, ако истинското милосърдие е способно да доведе до покаяние и реабилитация.
54:4.4 (616.3) Повечето свободи, до които се домогвал Луцифер, той вече ги е имал; останалите е трябвало да получи в бъдеще. Всички тези скъпоценни дарове са били изгубени поради това, че той се е поддал на нетърпението и стремежа към незабавното изпълнение на желанията, и то в нарушение на всички задължения да уважава правата и свободите на всички останали същества във вселената на вселените. Нравствените задължения са вродени, божествени и всеобщи.
54:4.5 (616.4) Известни са ни много причини, по силата на които Върховните Управители не са прибегнали към незабавно унищожаване или задържане на главатарите на бунта на Луцифер. Несъмнено има и други, и то вероятно убедителни, причини, които не са ни известни. Милосърдните свойства на тази отсрочка на правосъдието са били удължени лично от Михаил Небадонски. Ако не беше любовта на този баща-Създател към своите грешни Синове, би възтържествувало висшето правосъдие на свръхвселената. Подстрекателите към подобно злодеяние биха били подложени на мигновено и пълно унищожение, ако събитие, подобно на бунта на Луцифер, беше станало в Небадон по време на инкарнацията на Михаил на Урантия.
54:4.6 (616.5) Върховното правосъдие може да се извърши незабавно, когато не е сдържано от божественото милосърдие. Но милосърдната опека на децата на времето и пространството винаги осигурява тази отсрочка, този спасителен промеждутък между сеитбата и жътвата. Ако е посято добро, този промеждутък предоставя възможност за изпитване и установяване на характера; ако е посято зло, тази милосърдна отсрочка дава време за разкаяние и очистване. Отсрочката на осъждането и наказването на злодеите е заключена в самата природа на милосърдната опека в седемте свръхвселени. Сдържането на правосъдието от милосърдие доказва, че Бог е любов и че такъв Бог на любовта господства във вселените, милосърдно управлявайки свободата и осъждането на всички Свои деца.
54:4.7 (616.6) Милосърдните отсрочки възникват в изпълнение на свободната воля на Създателите. Във вселената този метод, основан на търпеливото отношение към грешните метежници, позволява да се извлече добро. Макар че е безусловно вярно твърдението, че доброто не може да бъде породено от зло за този, който замисля и твори зло, то също така е вярно и това, че всички неща (включително злото, потенциално и явно), се превръщат в добро за всички същества, които познават Бога, обичат да изпълняват неговата воля и възхождат към Рая съгласно Неговия вечен план и божествено предназначение.
54:4.8 (616.7) Но тези милосърдни отсрочки не са безкрайни. Независимо от продължителното (по урантийските мерки) задържане на съда над участниците във бунта на Луцифер ние можем да отбележим, че едновременно с излагането на настоящото откровение на Уверса са се състоели първите слушания по иска на Гавраил против Луцифер, скоро след което е било обнародвано разпореждане на Извечно Древните за затварянето на Сатана в затворническия свят заедно с Луцифер. Това слага край на възможностите на Сатана да посещава които и да са от падналите светове на Сатания. Правосъдието във вселената, където господства милосърдието, може да е бавно, но то е сигурно.
54:5.1 (617.1) От многото известни ми причини, по силата на които Луцифер и неговите съобщници не са били арестувани или осъдени по-рано, на мен ми е позволено да изложа следните:
54:5.2 (617.2) 1. Милосърдието изисква всеки престъпник да разполага с достатъчно време за формирането на съзнателно и всестранно обмислено отношение към своя зъл умисъл и грешни постъпки.
54:5.3 (617.3) 2. Бащината любов преобладава над висшето правосъдие; затова правосъдието никога не унищожава онова, които може да бъде спасено от милосърдието. Време за придобиване на спасение се дарява на всеки грешник.
54:5.4 (617.4) 3. Нито един любящ баща не се опитва да ускори наказанието на заблудения член на своето семейство. Търпението се проявява само във времето.
54:5.5 (617.5) 4. Макар че прегрешенията винаги са пагубни за семейството, мъдростта и любовта помагат на добродетелните деца да търпят своя заблудил се брат в течение на времето, предоставено от любящия баща с цел грешникът да може да види погрешността на своя път и да приеме спасението.
54:5.6 (617.6) 5. Каквото и да е отношението на Михаил към Луцифер — и независимо от това, че той е баща-Създател на Луцифер, неотлаганото раздаване на правосъдие над предателския Властелин на Системата не е било във властта на Сина-Създател, защото към това време той още не бил завършил своя посвещенчески път, позволяващ му да постигне безусловно владичество в Небадон.
54:5.7 (617.7) 6. Извечно Древните са могли незабавно да ликвидират тези метежници, но те рядко наказват грешниците, без да разгледат делото от всички страни. В този случай те са се отказали да анулират решенията на Михаил.
54:5.8 (617.8) 7. Очевидно е, че Емануил е посъветвал Михаил да стои настрана от метежниците и да позволи на бунта да върви по своя естествен път на самоунищожение, а мъдростта на Извечно Единния е временно отражение на обединената мъдрост на Райската Троица.
54:5.9 (617.9) 8. Извечно Верният на Едемия е посъветвал Бащите на Съзвездията да позволят на метежниците до самия край безпрепятствено да вървят по своя път, за да може всеки настоящ и бъдещ обитател на Норлатиадек — всеки смъртен, моронтийно същество или духовно създание да може по-скоро да изкорени в себе си всяко съчувствие към тези престъпници.
54:5.10 (617.10) 9. В Йерусем личният представител на Върховния Управляващ на Орвонтон е препоръчал на Гавраил да създаде всички условия за това, всяко живо създание да може да стигне до осъзнат избор по отношение на въпросите, засегнати в Декларацията на Независимостта на Луцифер. След като са били повдигнати проблемите на бунта, извънредният Райски съветник на Гавраил му е предал, че ако всички създания на Норлатиадек не получат възможност за всестранен и свободен избор, то наложената от Рая карантина против всички такива — възможно нерешителни или съмняващи се създания — с цел самозащита ще бъде разпространена над цялото съзвездие. За да могат Райските врати на възхода да остават отворени за съществата от Норлатиадек, е необходимо да се създадат условия за пълното разгръщане на бунта и окончателното определяне на позицията на всички така или иначе въвлечени в него същества.
54:5.11 (617.11) 10. В своето трето независимо възвание Божествената Попечителка на Салвингтон е обнародвала разпореждане, повеляващо да не се прави нищо, което би могло да доведе до половинчато изцеление, страхливо подтискане или друго скри ване на отвратителното зрелище на метежниците и метежа. Ангелското войнство е получило указание да се стреми към пълно разобличаване на метежниците; на тях също така им е била предоставена неограничена възможност за изобразяване на греха като метод за най-бързия начин за постигане на съвършено и окончателно излекуване от бедствията на злото и греховността.
54:5.12 (618.1) 11. В Йерусем е създаден извънреден съвет от бивши смъртни, състоящ се от Могъщи Посланици — прославени смъртни, които имат личен опит от подобни ситуации, а също и техните колеги. Те са предупредили Гавраил, че при използване на произволни или необмислени методи за подтискане количеството на отклонените встрани създания ще бъде минимум три пъти по-голямо. Целият уверски корпус съветници са се събрали, за да убедят Гавраил да позволи на бунта да продължава своя пълен и естествен ход, даже ако за ликвидацията на неговите последствия бъдат нужни един милион години.
54:5.13 (618.2) 12. Времето — даже във вселена на времето, е относително: ако смъртен на Урантия със средна продължителност на живота беше извършил престъпление, довело до всемирен смут, и ако той беше арестуван, осъден и екзекутиран в срок от два-три дни от момента на извършването на престъплението му, това време щеше ли да ви се стори дълго? А това би било по-точно сравнение с живота на Луцифер, даже ако съденето му, започнало в настоящето, свърши едва след сто хиляди години урантийско време. От гледна точка на Уверса, където понастоящем се провежда съдебният процес, относителният промеждутък от време може да се изрази по следния начин: престъплението на Луцифер е започнало да се разглежда от съда в пределите на две и половина секунди от момента на неговото извършване. От гледна точка на Рая произнасянето на присъдата става едновременно с извършването на престъплението.
54:5.14 (618.3) Съществуват още толкова частично достъпни за вашето разбиране доводи против произволното прекратяване на бунта на Луцифер, които, обаче, аз нямам право да изложа. Аз мога да ви съобщя, че на Уверса ние вече учим четиридесет и осем довода в полза на разрешаването на злото безпрепятствено да следва своя път на нравствен банкрут и духовно изтощение. Аз не се съмнявам в това, че съществуват и още толкова допълнителни причини, които са ми неизвестни.
54:6.1 (618.4) С каквито и сложности да се сблъскват еволюционните смъртни, опитващи се да разберат бунта на Луцифер, на всички мислещи същества трябва да бъде ясно, че методът за справяне с метежниците е потвърждение на божествената любов. Очевидно любвеобилното милосърдие, предложено на метежниците, действително е донесло на много невинни същества мъки и страдания, но всички тези объркани личности могат да разчитат на това, че при решаването на техните съдби премъдрите съдии ще бъдат също толкова милосърдни, колкото и безпристрастни.
54:6.2 (618.5) Както за Сина-Създател, така и за неговия Райски Баща любовта определя всички взаимоотношения с разумните същества. Невъзможно е да се разберат много аспекти на отношенията на вселенските управители към метежниците и метежа — към греха и грешниците, — ако не се помни това, че Богът-Баща предшества всички останали аспекти на проявление на Божествата във всички отношения на божественост към човечеството. Следва също така да се има предвид, че всички Райски Синове-Създатели са мотивирани от милосърдие.
54:6.3 (618.6) Ако любящият баща на едно голямо семейство реши да прояви милосърдие по отношение към едно от своите деца, провинило се в тежки грехове, може спокойно да се случи така, че милосърдното отношение към извършилото простъпка дете да донесе временни трудности на всички останали добродетелни деца. Такива случайности са неизбежни; подобен риск е неотделим от реалната ситуация — принадлежност към семейна група и наличие на любящ родител. Всеки член на семейството получава полза от праведното поведение на друг член; подобно на това, всеки член на семейството не може да не изпитва незабавните във времето трудности от лошото поведение на всеки друг член. Семействата, групите, нациите, расите, световете, системите, съзвездията и вселените са асоциативни отношения, притежаващи индивидуалност; и затова всеки член на всяка подобна група — голяма или малка, се ползва от достойнствата и изпитва върху себе си последствията от добрите и лошите постъпки на всички останали членове на съответната група.
54:6.4 (619.1) Но необходимо е да изясним и следното: ако сте принудени да страдате поради пагубните последствия от греха на някого от членовете на вашето семейство, на един от съгражданите си или на такъв като вас смъртен и даже на бунтовник в системата или другаде, независимо от това, което ви се налага да преживеете поради прегрешенията на вашите партньори, другари или висшестоящи личности — можете да бъдете абсолютно уверени в преходния характер на подобни злополучия. Нито едно от последствията от лошото поведение на останалите членове на групата не е способно някога да застраши вашите вечни перспективи или даже в най-малка степен да ви лиши от вашето божествено право на възход към Рая и придобиване на Бога.
54:6.5 (619.2) Освен това съществува възнаграждение за всички изпитания, отсрочки и разочарования, които неизменно съпровождат греха на бунта. Измежду многото ценни последствия от бунта на Луцифер, които могат да бъдат споменати, ще спомена само повишаването на статута на възходящите смъртни от числото на жителите на Йерусем, устоели против софистиката на греха и станали кандидати за Могъщи Посланици — членове на моята собствена категория. Всяко същество, което е издържало на изпитанието на това пагубно произшествие, незабавно е подобрило своя административен статут и е повишило своя духовен потенциал.
54:6.6 (619.3) Отначало бунтът на Луцифер е изглеждал като пълно бедствие за системата и вселената. Постепенно започнала да нараства ползата. След изминаването на двадесет и пет хиляди години от системното време (двадесет хиляди години урантийско време) Мелхиседек са започнали да преподават, че доброто, произтичащо от престъплението на Луцифер, е уравновесило причиненото от него зло. Общото количество зло към това време е останало почти неизменно, продължавайки да се увеличава само в някои изолирани светове, докато благотворните последствия са започнали да нарастват и да се разширяват по цялата вселена и свръхвселена чак до Хавона. Понастоящем Мелхиседек преподават, че доброто, появило се вследствие на бунта в Сатания, повече от хиляда пъти превишава общото количество зло.
54:6.7 (619.4) Но толкова необичайни и благотворни плодове от прегрешението са могли да се получат само благодарение на мъдрото, божествено и милосърдно отношение на всички стоящи над Луцифер същества, започвайки с Бащите на Съзвездията в Едемия и стигайки чак до Всеобщия Баща в Рая. С течение на времето доброто, извлечено от престъплението на Луцифер, е нараствало; а тъй като подлежащото на наказание зло практически напълно се е проявило в пределите на сравнително краткия промеждутък от време, очевидно е, че премъдрите и далновидни управители на вселената със сигурност ще продължат времето, пораждащо все по-благотворни резултати. Даже без оглед на многобройните допълнителни причини за отсрочката на ареста и съда над метежниците на Сатания, дори само това би било достатъчно, за да обясни защо тези грешници не са били задържани по-рано, защо не са били осъдени и унищожени.
54:6.8 (619.5) Късогледите и ограничени от времето смъртни не следва да избързват с критиката на отсрочките, предоставяни от далновидните и премъдри управляващи вселенските дела.
54:6.9 (620.1) Едно от заблужденията на човешката мисъл по отношение на тези проблеми се заключава в идеята, че всички еволюционни смъртни на една развиваща се планета биха избрали Райския път, ако техният свят не беше прокълнат от греха. Способността да се отхвърля съхраняването на живота е съществувала и до бунта на Луцифер. Смъртният човек винаги е притежавал дара на свободния избор по отношение на Райския път.
54:6.10 (620.2) С натрупването на опита от продължаването на живота вие ще разширявате своите представи за вселената и своя кръгозор за значенията и ценностите; благодарение на това вие ще можете да разберете по-добре защо на такива същества като Луцифер и Сатана е позволено да продължат бунта. Вие също така ще разберете по-добре и как от ограниченото във времето зло може да се извлече (макар и отсрочено във времето) добро. Достигайки Рая, вие ще бъдете наистина просветени и утешени, слушайки как серафическите философи обсъждат и тълкуват тези фундаментални проблеми на хармонизацията на вселената. Но аз предполагам, че и тогава няма да изпитате пълно вътрешно удовлетворение. Поне така беше с мен, когато постигнах върховете на вселенската философия. Тези премъдрости ми се откриха докрай, едва след като бях назначен да изпълнявам административни функции в свръхвселената, където чрез практически опит придобих умозрителната способност, необходима за разбирането на такива многопланови проблеми на космическата справедливост и духовната философия. С възхода към Рая вие все по-добре ще разбирате, че много непонятни особености на вселенското управление могат да се постигнат едва след придобиване на разширена емпирична способност и достигане на повишена духовна проницателност. Космическата мъдрост е от съществено значение за разбирането на космическите ситуации.
54:6.11 (620.3) [Представено от Могъщ Посланик, преминал пътя на емпиричното запазване на живота в периода на първия бунт в системата във вселените на времето, понастоящем прикрепен към свръхвселенското правителство на Орвонтон и изпълняващ тази функция по молба на Гавраил Салвингтонски.]
Книгата Урантия
Документ 55
55:0.1 (621.1) Е похата на светлината и живота е завършващият етап в еволюцията на пространствено-времевия свят. Започвайки от древните времена на първобитния човек, такъв свят е преминал през редица последователни планетарни епохи: епохата до и след пристигането на Планетарния Принц, епохата след пристигането на Адам, епохата след пристигането на Сина-Арбитър и епохата след идването на посвещенческия Син. След това, благодарение на последователните планетарни мисии на Троичните Синове-Учители и все по-голямото разкриване от тях на божествената истина и космическата мъдрост, такъв свят се подготвя за кулминационното еволюционно постижение: придобиването на устойчив статут на светлината и живота. В своите усилия, насочени към установяване на завършващата планетарна епоха, на Троичните Синове-Учители винаги им помагат Ярките Вечерни Звезди, а понякога и самите Мелхиседек.
55:0.2 (621.2) Ерата на светлината и живота, която Синовете-Учители откриват при завършването на своята последна планетарна мисия, продължава в обитаемите светове безкрайно. Всяка следваща ера с устойчив статут може да се разделя на редица съдни периоди от съдебните действия на Синовете-Арбитри; но всички подобни съдебни действия са чисто формални и по никакъв начин не изменят течението на планетарните събития.
55:0.3 (621.3) Продължителният живот е гарантиран само на тези планети, които постигат съществуване в главните кръгове на свръхвселената, но доколкото знаем, на световете на светлината и живота е предопределено да съществуват в продължение на вечните епохи на цялото бъдеще време.
55:0.4 (621.4) Еволюционният свят преминава през седем етапа на постепенно установяване на ерата на светлината и живота и в тази връзка е необходимо да отбележим, че световете на смъртните, слели се с Духа, се развиват аналогично на сферите, чиито обитатели се сливат с Настройчиците. Ето тези седем етапа на светлината и живота:
55:0.5 (621.5) 1. Първи — етап планета.
55:0.6 (621.6) 2. Втори — етап система.
55:0.7 (621.7) 3. Трети — етап съзвездие.
55:0.8 (621.8) 4. Четвърти — етап локална вселена.
55:0.9 (621.9) 5. Пети — етап малък сектор.
55:0.10 (621.10) 6. Шести — етап голям сектор.
55:0.11 (621.11) 7. Седми — етап свръхвселена.
55:0.12 (621.12) В заключителната част на настоящото повествувание стадиите на постепенното развитие са описани в тяхната връзка с вселенската организация, но планетарните ценности на всеки стадий могат да бъдат постигнати от всеки от световете, съвършено независимо от развитието на останалите светове или от свръхпланетарните нива на управление на вселената.
55:1.1 (622.1) Наличието на моронтиен храм в столицата на обитаемия свят е свидетелство за встъпване на такава сфера в устойчивите епохи на светлината и живота. Преди да напуснат света след своята последна мисия, Синовете-Учители откриват тази завършваща епоха на еволюционни постижения; те управляват в този ден, когато „светият храм низхожда от небето на земята“. Това събитие, ознаменуващо началото на светлината и живота, винаги се почита с личното присъствие на Райския Посвещенчески Син на съответната планета, който пристига, за да засвидетелства този велик ден. В този храм с несравнима красота Райският Посвещенчески Син провъзгласява отдавна изпълняващия своите задължения Планетарен Принц за новия Планетарен Владетел, дарявайки верния Син-Ланонандек с нова власт и разширени пълномощия при воденето на планетарните дела. Присъства също така и Властелинът на Системата, който официално потвърждава тези декларации.
55:1.2 (622.2) Моронтийният храм се състои от четири части. Централната част представлява светилището на Райския Посвещенчески Син. Дясната част е предназначена за Планетарния Принц, станал вече Планетарен Владетел; когато се намира в храма, този Син-Ланонандек е видим за най-духовните индивиди на сферата. Лявата част се определя за изпълняващия задълженията на глава на прикрепените към планетата завършили.
55:1.3 (622.3) Макар че за планетарните храмове са говорели като за „низхождащи от небето“, в действителност самият материал не се транспортира от столицата на системата. Архитектурата на всеки храм се разработва в миниатюра в столицата на системата и впоследствие управляващите Моронтийната Енергия доставят тези утвърдени проекти на планетата. Тук, съвместно с Главните Физически Регулатори, те пристъпват към построяването на моронтийния храм в съответствие с проекта.
55:1.4 (622.4) Обикновено моронтийният храм вмества около триста хиляди зрители. Тези постройки не се използват за поклонение, отдих или сеанси за далечни връзки; те са посветени на особени тържества на планетата — такива като общуването с Властелина на Системата или Всевишните, специални визуализации, в хода на които се проявява личностното присъствие на духовни същества, а също и за безмълвни космически размишления. Училищата по космическа философия провеждат тук випускните си изпити и освен това смъртните сфери получават тук планетарно признание на успехите си в областта на високото обществено служене и на други известни постижения.
55:1.5 (622.5) Такъв моронтиен храм служи и като място за наблюдаване на преобразуването на живите смъртни в моронтийно състояние. Предвид това, че храмът се състои от моронтийни материали, той не се унищожава от огненото великолепие на всепоглъщащия огън, така безследно изтриващ от лицето на земята физическите тела на тези смъртни, които в тези мигове претърпяват окончателно сливане със своите божествени Настройчици. В големите светове тези прощални блясвания се извършват почти непрекъснато и според ръста на броя преобразувания в различни части на планетата се създават спомагателни светини на моронтиен живот. Неотдавна се намирах в един от световете далеч на север, където действаха двадесет и пет моронтийни светини.
55:1.6 (622.6) На планетите, непостигнали устойчиво състояние, на които все още няма моронтийни храмове, тези блясвания от сливането често се извършват в планетарната атмосфера, където материалното тяло на кандидата за преобразуване се издига от промеждутъчните създания и физическите регулатори.
55:2.1 (623.1) Естествената физическа смърт не е неизбежен атрибут на смъртното съществуване. Повечето високоразвити еволюционни същества — обитатели на световете, съществуващи в завършващата ера на светлината и живота, не умират; от живота си в плът те направо преминават към моронтиен живот.
55:2.2 (623.2) Този опит на преобразуване от материалния живот в моронтийно състояние — сливането на безсмъртната душа с вътрешния Настройчик, става все по-обичайно явление в хода на еволюционния прогрес на планетата. Поначало само някои смъртни от всяка епоха достигат такова духовно развитие, което съответства на нивото на преобразуване. Но с встъпването в последователните епохи на Синовете-Учители сливането с Настройчиците все по-често се извършва още преди прекратяването на живота, продължителността на който при тези развиващи се смъртни постоянно се увеличава; и към времето на завършващата мисия на Синовете-Учители приблизително една четвърт от тези възвишени смъртни се освобождава от естествената смърт.
55:2.3 (623.3) На по-късни етапи от ерата на светлината и живота промеждутъчните създания или техните партньори чувстват приближаването на статута на възможното сливане с Настройчика и съобщават за това на хранителите на съдбата, които на свой ред предават това на групата завършили, в чието владение може да се намира въпросният смъртен; и тогава Планетарният Владетел повелява подобен смъртен да прекрати всякакви планетарни дела, да се прости със своя свят и да отиде във вътрешния храм на Планетарния Владетел в очакване на моронтиен пренос — проблясването от преобразуването, от материалната сфера на еволюция до моронтийното ниво за преддуховно развитие.
55:2.4 (623.4) Събрали се в моронтийния храм, семейството, приятелите и колегите на такъв кандидат за сливане се разполагат около централното възвишение, на което кандидатите почиват, свободно общувайки със събралите се тук техни приятели. Около кандидатите, отделяйки ги от останалите същества, се нареждат небесните личности, за да предпазят материалните смъртни от въздействието на енергиите, които възникват в момента на “проблясването на живота” и освобождават кандидатите за възход от връзките на материалната плът, с което оказват на тези еволюционни смъртни такова въздействие, каквото оказва естествената смърт на тези, които се освобождават от плътта с тяхна помощ.
55:2.5 (623.5) В просторния храм могат да се съберат едновременно много кандидати за сливане. Наистина е прекрасно, когато събралите се по този случай смъртни стават свидетели на това как скъпите на сърцето им създания възхождат в духовния пламък и как поразително се отличава това от по-древните епохи, когато смъртните са принудени да предават своите покойници във властта на земните стихии! На мястото на риданията и стенанията, характерни за началните епохи на човешката еволюция, идват екстазната радост и най-възвишеното ликуване на позналите Бога смъртни, прощаващи се за известно време с любимите същества, които се освобождават от своите материални връзки чрез духовния пламък на всепоглъщащо величие и възходящо блаженство. В световете, утвърдили се в светлината и живота, „погребенията“ са събития на огромна радост, най-дълбоко удовлетворение и неизразима надежда.
55:2.6 (623.6) Душите на такива прогресиращи смъртни все повече се изпълват с вяра, надежда и увереност. По своето настроение присъстващите на процедурата преобразуване напомнят радостните приятели и роднини, които са дошли на випускния изпит на един от членовете на своята група или за да станат свидетели на високата ч
55:2.7 (624.1) ест, оказана на един от тях. И би било несъмнено полезно, ако по-слабо развитите смъртни се научеха да се отнасят към естествената смърт поне с част от това веселие и безгрижие. След проблясъка от сливането преобразуваното създание напълно изчезва от полезрението на своите смъртни другари. Вследствие преместването на Настройчика такива преобразувани души се отправят направо в залите за възкресение на съответния свят на моронтийна подготовка. Тези процеси, свързани с преобразуването на хората и прехода в моронтийния свят, протичат под наблюдението на архангела, назначен на планетата в деня на нейното встъпване в ерата на светлината и живота.
55:2.8 (624.2) Към времето на достигане от света на четвъртия етап на светлината и живота повече от половината смъртни напускат планетата посредством преобразуване от числото на живите. Намаляването на броя на създанията, преминаващи през смъртта, продължава и по-нататък, но аз не зная нито една система, където в обитаемите светове — даже в такива, които вече отдавна са се утвърдили в светлината и живота, естествената смърт напълно да отсъства като метод за освобождаване от връзките на плътта. И докато достигането на такова високо ниво на планетарна еволюция не стане всеобщо, световете за моронтийна подготовка на локалната вселена трябва да продължават своята дейност като образователни и културни сфери за еволюиращи моронтийни прогресори. Отстраняването на смъртта е теоретически възможно, но по мои наблюдения това все още не е станало. Възможно е такъв статут да може да се постигне в далечно бъдеще в течение на последващите епохи от седмия етап на устойчивия планетарен живот.
55:2.9 (624.3) В периода на разцвет на ерата на светлината и живота преобразуваните души на устойчивите сфери не преминават през обителските светове. Няма ги и сред студентите на моронтийните светове на системата или съзвездието. Те не преминават през нито един от тези стадии на моронтийния живот. Те са единствените възходящи смъртни, които почти напълно избягват моронтийната фаза на прехода от материално съществуване към полудуховен статут. В началото на своя възходящ път такива обгърнати от Сина смъртни служат в световете на прогреса на вселенската столица. От тези образователни светове на Салвингтон те се връщат назад като учители в същите тези пропуснати от тях светове и впоследствие се насочват към центъра, към Рая, заставайки на пътя, предназначен за възходящите смъртни.
55:2.10 (624.4) Ако можехте поне веднъж да посетите планета, намираща се на висока степен на развитие, щяхте веднага да видите в какво се крият причините за различния прием на възходящите смъртни в обителските и висшите моронтийни светове. Вие веднага бихте разбрали, че съществата, пристигащи от високоразвити сфери, са готови да възобновят своя възход към Рая от много по-висока степен, отколкото обикновените смъртни, пристигащи от такъв дезорганизиран и изостанал свят като Урантия.
55:2.11 (624.5) От каквото и ниво на планетарно развитие да възхождат смъртните към моронтийните светове, седемте обителски свята им предоставят прекрасна възможност да опознаят като практикуващи учители всичко, което е останало зад пределите на техния опит поради високия статут на тяхната родна планета.
55:2.12 (624.6) Вселената неизменно използва тези компенсационни методи, призвани да осигурят на всяко възходящо създание придобиване на целия опит, който има принципно значение за възхода.
55:3.1 (624.7) В течение на ерата на светлината и живота светът постига все по-голямо процъфтяване под бащинското управление на Планетарния Владетел. Към това време световете се развиват под въздействието на единен език, единна религия, в нормалните сфери — единна раса. Но тази епоха не е съвършена. В такива светове все още има добре оборудвани болници, домове за грижи за болните. Все още съществуват проблеми във връзка с лечението на телесните увреждания, все още са неизбежни немощта, която идва с преклонната възраст, и недъзите на старостта. Все още не са отстранени всички болести, все още не напълно са подчинени планетарните животни, но в сравнение с по-древните периоди на първобитния човек, живеещ в епохата до идването на Планетарния Принц, такива светове са същински рай. Ако внезапно ви пренесяха на планета, намираща се на такава степен на развитие, вие инстинктивно щяхте да я наречете земен рай.
55:3.2 (625.1) В продължение на тази епоха на относителен прогрес и съвършенство материалните въпроси, както преди, се намират във владение на човешкото правителство. Неотдавна посетих свят, намиращ се на първия етап от епохата на светлината и живота, чиито обществени отношения се финансираха за сметка на вземането на десятък. Всеки възрастен работник — а всички здрави граждани се занимаваха с някаква трудова дейност — плащаше десет процента от своя доход или прираст в обществената хазна и тези средства се разпределяха по следния начин:
55:3.3 (625.2) 1. Три процента се харчеха за разпространяване на истината — наука, образование и философия.
55:3.4 (625.3) 2. Три процента се изразходваха за красотата — развлечения, съвместен отдих и изкуство.
55:3.5 (625.4) 3. Три процента се посвещаваха на добродетелите — обществено служене, алтруизъм и религия.
55:3.6 (625.5) 4. Един процент се отделяше в застрахователния резерв — срещу загуба на трудоспособността при нещастен случай, болест, старост или стихийни бедствия.
55:3.7 (625.6) Природните ресурси на тази планета се смятаха за обществено достояние, за обществена собственост.
55:3.8 (625.7) Най-високата чест, с която можеше да бъде удостоен гражданин на този свят, беше орденът за „висше служене“ — единственият знак на отличие, официално предоставян в моронтийния храм. Тази награда се присъждаше на тези, които притежаваха дългогодишни заслуги в една от областите на свръхматериалните открития или общественото планетарно служене.
55:3.9 (625.8) Голямата част от обществените и административни постове заемаха съвместно мъже и жени. В основни линии обучението също се провеждаше съвместно; такива двойки изпълняваха и всички опекунски функции.
55:3.10 (625.9) В тези възвишени светове периодът на детераждане не продължава много дълго. Твърде голяма разлика във възрастта на децата е нежелателна. Когато децата са приблизително на една възраст, те са способни да принесат много повече полза от взаимното развитие. И в тези светове те преминават великолепна подготовка с използването на състезателни системи, където интензивното изучаване на прогресивни области и отрасли на знанието води към разнообразни постижения в усвояването на истината, красотата и добродетелите. Нека не ви тревожи фактът, че даже такива прославени сфери пораждат достатъчно зло — действително и потенциално, което подбужда да се избира между истината и лъжата, между доброто и злото, между греха и праведността.
55:3.11 (625.10) При все това съществува задължително неизбежното наказание, присъщо на смъртното съществуване на такива развити еволюционни планети. Когато устойчивият свят встъпва в четвъртия етап на светлината и живота, за достигането на малкия сектор на всички възходящи създания е необходимо да изпълнят някаква временна задача на планета, преминаваща през ранните стадии на своята еволю ция.
55:3.12 (626.1) Всеки от тези последващи етапи представлява по-нататъшен прогрес във всички аспекти на планетарните постижения. Разширеното разкриване на истината на първия етап на светлината включва устройството на вселената на вселените, докато изучаването на Божествата на следващия етап се съдържа в стремежа за постигане на многопланова представа за природата, мисията, служенето, връзките, произхода и съдбата на Синовете-Създатели — първото ниво на Бог-Седмократния.
55:3.13 (626.2) След придобиването на достатъчно устойчиво съществуване на планета с такъв размер като Урантия се наброяват около сто центъра за местно управление. Такива спомагателни центрове се възглавяват от една от групите квалифицирани управляващи:
55:3.14 (626.3) 1. Младите Материални Синове и Дъщери, доставени от столицата на системата за изпълнение на задължения като помощници на управляващите Адам и Ева.
55:3.15 (626.4) 2. Потомците на полусмъртния персонал на Планетарния Принц, родили се в някои светове за изпълнение на дадената и аналогични функции.
55:3.16 (626.5) 3. Прякото планетарно потомство на Адам и Ева.
55:3.17 (626.6) 4. Материализираните и очовечени промеждутъчни създания.
55:3.18 (626.7) 5. Слелите се с Настройчиците си смъртни, които по собствено желание временно се освобождават от преобразуване с разпореждане на вселенския глава на Настройчиците на Съзнанието, за да продължат да действат на планетата, изпълнявайки някои важни административни функции.
55:3.19 (626.8) 6. Специално подготвените смъртни от планетарните училища за управление, удостоени освен това и с ордена за висше служене в моронтийния храм.
55:3.20 (626.9) 7. Някои изборни комисии, съставени от трима, притежаващи необходимата квалификация граждани, които по указание на Планетарния Владетел понякога се избират от населението в съответствие с особените дарования, необходими при изпълнението на определена задача в дадения планетарен сектор.
55:3.21 (626.10) Постигането от Урантия на високо планетарно назначение — ерата на светлината и живота, сериозно се усложнява от проблемите с болестите, дегенеративността, войните, разноцветните раси и многоезичието.
55:3.22 (626.11) Нито един еволюционен свят не може да разчита на постигането на втори етап от устойчивото съществуване в света, докато в него не остане един език, една религия и една философия. Принадлежността към една раса съществено опростява подобно постижение, но по-големият брой народи не са препятствие за прехода на Урантия на по-високи степени.
55:4.1 (626.12) В течение на последващите епохи на устойчиво съществуване обитаемите светове се сдобиват със значителни успехи под мъдрото и отзивчиво ръководство на доброволческия Корпус на Завършилите — достигналите Рая възходящи създания, върнали се, за да помагат на своите братя в плът. Тези завършили активно сътрудничат с Троичните Синове-Учители, но те пристъпват към своето непосредствено участие в планетарните дела, едва след като на земята се появи моронтийният храм.
55:4.2 (626.13) След като Корпусът на Завършилите пристъпи официално към своето служене, голяма част от небесното войнство напуска планетата. Но серафическите хранители на съдбата продължават лично да се грижат за прогресиращите смъртни в епохата на светлината. Нещо повече — в продължение на устойчивите епохи пристигат все повече такива ангели, тъй като вече все повече смъртни при живота си на планетата достигат третия космически кръг на координираното постижение.
55:4.3 (627.1) Това е само първата крачка в поредицата административни изменения на последващите епохи, отбелязани от все повече блестящи постижения на обитаемите светове с придвижването от първия към седмия етап на устойчивото съществуване:
55:4.4 (627.2) 1. Първият етап на светлината и живота. В продължение на този начален устойчив етап светът се управлява от трима управители:
55:4.5 (627.3) а) Планетарен Владетел, съветник на който междувременно става Троичният Син-Учител, който като правило е глава на последния корпус такива Синове, действащи на планетата;
55:4.6 (627.4) б) Главата на планетарния корпус на завършилите;
55:4.7 (627.5) в) Адам и Ева, които са съвместна обединяваща сила за двойно управление на Принца-Владетел и главата на завършилите.
55:4.8 (627.6) Като преводачи на серафически хранители и завършили функционират възвишените и освободени промеждутъчни създания. Един от последните актове на завършващата мисия на Троичните Синове-Учители е освобождаването на промеждутъчните създания от сферата и повишаването на техния планетарен статут (или неговото възстановяване) с назначаването им на отговорни длъжности в новата администрация на устойчивата сфера. Човешкото зрение претърпява такива изменения, които позволяват на смъртните да виждат невидимите си дотогава събратя от ранния адамически режим. Това става възможно благодарение на последните постижения на физическата наука и разширението на планетарните функции на Главните Физически Регулатори.
55:4.9 (627.7) Със своята власт Властелинът на Системата е способен да освободи промеждутъчните създания по всяко време след завършването на първия устойчив етап, за да може в моронтия с помощта на Носителите на Живота и физическите регулатори да могат да придобият човешки облик и, получавайки Настройчик на Съзнанието, да започнат възхода си към Рая.
55:4.10 (627.8) В течение на третия и последващите етапи някои промеждутъчни създания продължават да изпълняват своите задължения, действайки основно като свързващи при завършилите, но с встъпването във всеки пореден етап на светлината и живота те в основни линии се заместват от новите категории помощник-свързващи; само в редки случаи те остават на планетата след четвъртия етап на светлината. Седмият етап ще стане свидетел на появата на първите абсонитни попечители от Рая, които идват, за да сменят някои вселенски създания.
55:4.11 (627.9) 2. Вторият етап на светлината и живота. Значение на тази епоха е пристигането в света на Носител на Живота, който става доброволен съветник на планетарните управители по отношение на новите пътища за очиставне и стабилизация на смъртните раси. Така Носителите на Живота вземат активно участие в продължаването на еволюцията на човешката раса — физическа, социална и икономическа. След това те разширяват своя контрол, провеждайки по-нататъшно очистване на наследствените признаци на смъртните за сметка на рязко съкращаване на остатъците на изостаналия и трудно изкореняем непълноценен потенциал — интелектуален, философски, космически и духовен. Тези, които планират и зараждат живот в обитаемия свят, са напълно компетентни, за да дават съвети на Материалните Синове и Дъщери, притежаващи всецяла и безпрекословна власт за очистване на еволюционните раси от всякакви вредни влияния.
55:4.12 (627.10) Започвайки от втория етап и в продължение на целия устойчив път, Синовете-Учители служат на планетата като съветници на завършилите. Те изпълняват такива мисии не по задача, а доброволно, като сътрудничат само на корпуса на завършилите, с изключение на тези случаи, когато със съгласието на Властелина на Системата те могат да бъдат използвани като съветници на Адам и Ева.
55:4.13 (628.1) 3. Третият етап на светлината и живота. В тази епоха обитаемите светове достигат до ново осъзнаване на Извечно Древните, втората фаза на Бог-Седмократния и представителите на тези управители на свръхвселената установяват нови взаимоотношения с планетарната администрация.
55:4.14 (628.2) На всеки последващ етап устойчиво съществуване става ново разширяване на полето на дейност на завършилите. Съществува тясна работна връзка между завършилите, Вечерните Звезди (свръхангелите) и Троичните Синове-Учители.
55:4.15 (628.3) В течение на този или следващия етап Синът-Учител, с помощта на четирите попечителски духа, бива прикрепен към изборния глава на изпълнителната власт. Това смъртно същество и Планетарният Владетел стават обединени управляващи на сферата. Продължителността на службата на смъртния глава на изпълнителната власт е двадесет и пет години от планетарното време и именно това нововъведение помага на Адам и Ева в течение на последващите векове да напуснат света, в който са служили толкова дълго време.
55:4.16 (628.4) Четирите попечителски духа са представени от серафическия глава на сферата, секорафическия съветник на свръхвселената, архангела по преобразуване и омниафима, който действа като личен представител на Пълномощния Страж, намиращ се в столицата на системата. Но тези помощници дават съвети само тогава, когато им ги поискат.
55:4.17 (628.5) 4. Четвъртият етап на светлината и живота. Троичните Синове-Учители се появяват в световете с нови функции. При съдействието на тринитизираните от създания синове, така дълго свързани с тяхната категория, те пристигат в световете като доброволни съветници и помощници на Планетарните Владетели и техните партньори. Такива двойки са синовете, тринитизирани от същества на Рая-Хавона, и синовете, тринитизирани от възходящи създания — те изразяват различни вселенски възгледи и разнообразен личен опит, които са толкова полезни за планетарните управители.
55:4.18 (628.6) Започвайки от този етап, Адам и Ева могат по всяко време да се обърнат към Сина-Създател, Властелина на Вселената, с молба за освобождаване от планетарните им задължения, за да започнат своя възход към Рая; или могат да останат на планетата като ръководители на новото, все по-духовно съобщество от високоразвити смъртни, стремящи се да постигнат философските учения на завършилите, изложени от Ярките Вечерни Звезди, които получават назначение в тези светове за сътрудничество по двойки със секонафимите от столицата на свръхвселената.
55:4.19 (628.7) Завършилите са основно заети с приобщаването към новите свръхматериални видове дейности на обществото — социални, културни, философски, космически и духовни. Доколкото разбираме, тяхното служене ще продължава чак до късните етапи на седмата епоха на еволюционна стабилност, когато е възможно те да отидат да служат във външния космос, след което, както на нас ни се струва, техните места ще бъдат заети от абсонитните същества от Рая.
55:4.20 (628.8) 5. Петият етап на светлината и живота. На този етап от устойчивото съществуване измененията засягат почти изключително физическата сфера и са прерогативи на Главните Физически Регулатори.
55:4.21 (628.9) 6. Шестият етап на светлината и живота се ознаменува с възникването на нови функции в кръговете на разума на обитаемия свят. Очевидно космическата мъдрост става част от вселенското служене на разума.
55:4.22 (628.10) 7. Седмият етап на светлината и живота. На ранния стадий на седмата епоха към Сина-Учител, който е съветник на Планетарния Владетел, се присъедин ява доброволен помощник, изпратен от Извечно Древните, а по-късно към него се присъединява трети съветник от Висшето Управление на Свръхвселената.
55:4.23 (629.1) В течение на тази епоха, ако не и по-рано, Адам и Ева винаги се освобождават от планетарните задължения. Ако в корпуса на завършилите влиза Материален Син, той може да се обедини със смъртния глава на изпълнителната власт, а понякога тези функции доброволно поема на себе си един от Мелхиседек. Ако сред завършилите се окаже промеждутъчно създание, то всички останали членове от тази категория незабавно се освобождават от своите задължения.
55:4.24 (629.2) След освобождаването им от многовековната задача Адам и Ева могат да изберат един от следните пътища:
55:4.25 (629.3) 1. След освобождаването им от планетата те могат веднага да започнат възхода си към Рая от столицата на вселената, получавайки Настройчици на Съзнанието след придобиването на моронтийния опит.
55:4.26 (629.4) 2. Често Адам и Ева получават Настройчици още по време на своята служба в света, встъпващ в епохата на светлината и живота, едновременно с получаването на Настройчици от някои от привнесените от тях чистокръвни деца, доброволно пристигнали в света за един период планетарна служба. След това те могат да тръгнат за столицата на вселената, за да тръгнат по пътя за възход към Рая.
55:4.27 (629.5) 3. Планетарните Адам и Ева могат да вземат такова решение, както и Материалните Синове и Дъщери от столицата на системата — да отидат за малко направо в мидсонитния свят, за да получат своите Настройчици.
55:4.28 (629.6) 4. Те могат да решат да се върнат в сполицата на системата и за известно време да станат членове на висшия съд, след което да получат Настройчици и да започнат възхода си към Рая.
55:4.29 (629.7) 5. След изпълнението на административните си задължения те могат да се върнат в света на своето появяване за временно служене като учители и за получаване на Настройчици при преместване в столицата на вселената.
55:4.30 (629.8) В продължение на всички тези епохи Материалните Синове и Дъщери, идващи отвън за оказване на помощ, оказват огромно въздействие върху еволюцията на социалните и икономически редове. Потенциално те са безсмъртни — поне докато вземат решение да придобият човешка природа, да получат Настройчици и да започнат възход към Рая.
55:4.31 (629.9) За получаване на Настройчик на Съзнанието всяко същество от еволюционен свят трябва да придобие човешка природа. Всички възходящи членове на Смъртния Корпус на Завършилите са получили Настройчици и са се слели с тях, с изключение на серафимите, които при зачисляването им в този корпус биват снабдявани с присъствието на Отеца чрез внедряване на дух от друг тип.
55:5.1 (629.10) Смъртните създания, населяващи такъв поразен от греха, доминиран от злото, търсещ себе си изолиран свят като Урантия, едва ли са способни да си представят физическото съвършенство, интелектуалното ниво и духовното развитие, характерни за развитите епохи от еволюцията на безгрешната сфера.
55:5.2 (629.11) Последните периоди от ерата на светлината и живота представляват върха на еволюционното материално развитие. В тези културни светове отсъстват безделието и търканията, свойствени на по-ранните и примитивни епохи. Почти напълно изчезват бедността и социалното неравенство, преминава в миналото дегенеративността и редки стават случаите на правонарушения. Практически напълно изчезва лудостта, а слабоумието става рядкост.
55:5.3 (629.12) Високо и съвършено ниво достига икономическото, социално и административно развитие на тези светове. Процъфтяват науката, изкуството и промишлеността и обществото представлява гладко функциониращ механизъм, достигнал висотата на развитие в материалната, интелектуалната и културната области. Промишлеността в значителна степен е посветена на служенето на висшите цели на тази великолепна цивилизация. Икономическият живот на подобен свят става етичен.
55:5.4 (630.1) Войната е останала в миналото, изчезнали са армията или полицията. Постепенно изчезва и правителството. С течение на времето законите, регулиращи човешкото поведение, стават ненужни благодарение на умението на хората да контролират своите постъпки. Сферата на обхват на гражданското управление и държавно регулиране на промеждутъчния стадий на развиващата се цивилизация е обратно пропорционална на нравствеността и духовността на гражданите.
55:5.5 (630.2) Значително са усъвършенствани училищата, посветени на възпитанието на разума и развитието на душата. Центровете за изкуства са изискани, музикалните организации — великолепни. Храмовете за поклонение, както и съществуващите към тях училища по философия и емпирична религия, представляват прекрасни и величествени съоръжения. Възвишените открити арени за поклонение се отличават с простота на художественото си оформление.
55:5.6 (630.3) Съществуват широки възможности за провеждане на подобаващи игрови състезания, хумористични представления и за други индивидуални и групови видове дейности. Особена черта на състезателна дейност в такъв висококултурен свят е стремежът на индивидите и групите да се отличат в космологичните науки и космологичните философски течения. Процъфтяват литературата и ораторското изкуство, а езикът е усъвършенстван дотолкова, че е способен символично да изразява понятията и експресивно да предава идеи. Животът се отличава с живителна простота; накрая човекът се е сдобил с координация на високото ниво на техническо развитие и въодушевяващите интелектуални успехи и е надминал както първото, така и второто възвишени постижения на духа. Стремежът към щастие е опит, който носи радост и удовлетворение.
55:6.1 (630.4) Със своето развитие в епохата на светлината и живота обществото става все по-мирно. Макар че индивидът остава също толкова независим и предан на своето семейство, в него се появяват повече алтруизъм и братска любов.
55:6.2 (630.5) В своето днешно състояние на Урантия вие не сте способни да оцените по достойнство високия статут и прогресивната същност на просветените обитатели на тези усъвършенствани светове. Такива народи представляват разцвета на еволюционните раси. Но тези същества си остават смъртни; те продължават да дишат, да ядат, да спят и пият. Тази велика еволюция не е земен рай, но тя е възвишено предвестие на божествените светове, лежащи на пътя към Рая.
55:6.3 (630.6) По време на постадамическите епохи на нормалния свят смъртните раси достигат високо биологично ниво; и сега, в продължение на устойчивите епохи, от век на век продължава физическата еволюция на човека. Усилват се както слухът, така и зрението. Броят на населението става постоянен. Възпроизвеждането се регулира в съответствие с планетарните потребности и вътрешните наследствени фактори: смъртните, населяващи планетата в тази епоха, се делят на пет-десет групи, при което на низшите групи се разрешава да раждат два пъти по-малко от този брой деца, които се раждат на висшите групи. Постоянното подобряване на тази великолепна раса по време на ерата на светлината и живота в голяма степен се обяснява със селективното възпроизвеждане на тези гени, които притежават превъзхождащо качество от социален, философски, космически и духовен характер.
55:6.4 (630.7) Настройчиците продължават да идват така, както и в предишните еволюционни епохи, и с всяка нова епоха смъртните придобиват все по-голяма способност да общуват с вътрешните частици на Отеца. На зачатъчния и преддуховните етапи на развитие продължават да действат спомагателните духове на разума. С настъпването на последващите епохи устойчив живот още по-действени стават Светият Дух и служенето на ангелите. По време на четвъртия етап на светлината и живота прогресивните смъртни изглежда поддържат активна съзнателна връзка с духовното присъствие на Главния Дух със свръхвселенски статут, докато философските стремежи на такъв свят са насочени към постигането на нови откровения от Бога-Висшия. Повече от половината хора, населяващи тези прогресивни планети, преминават в моронтийно състояние от числото на живите. Наистина, „старото отмира; вижте, всичко става ново“.
55:6.5 (631.1) В съответствие с нашите представи физическата еволюция завършва към края на петата епоха на ерата на светлината и живота. По наши наблюдения висшите предели на духовното развитие, имащи отношение към еволюиращия човешки разум, се определят от нивото на сливане с Настройчиците — нивото на обединение на моронтийните ценности и космическите значения. Друго нещо е мъдростта: макар да не знаем със сигурност, ние предполагаме, че не съществува предел за интелектуалната еволюция и за постигането на мъдростта. В свят, достигнал седмия етап, мъдростта може да изчерпи материалните потенциални възможности, да премине към интуицията на мотата и даже да се докосне до абсонитното величие.
55:6.6 (631.2) Ние виждаме, че в тези високоразвити светове, отдавна вече намиращи се на седмия етап на развитието, преди своето преобразуване хората напълно усвояват езика на локалната вселена; и аз посетих няколко много стари свята, обитателите на които се обучаваха при абандонтерите на езика на свръхвселената. В тези светове наблюдавах метод, с помощта на който абсонитните личности разкриваха присъствието на завършилите в моронтийния храм.
55:6.7 (631.3) Такъв е разказът за величествената цел, към която се стремят смъртните от еволюционните светове; и всично споменато по-горе става още преди встъпването на човека на моронтийния път; цялото това блестящо развитие е постижимо за материалните смъртни в обитаемите светове — първия стадий на този безкраен и непостижим път, който води до Рая и до придобиване на божественост.
55:6.8 (631.4) Но нима вие сте способни да си съставите представа за еволюционните смъртни, които възхождат днес от световете, отдавна вече встъпили в седмата епоха на устойчивото съществуване в светлината и живота? Именно такива създания се отправят в моронтийните светове на локалната вселена, за да започнат своя възход.
55:6.9 (631.5) Ако смъртните на Урантия можеха само да погледнат един от тези по-прогресивни светове, отдавна утвърдили се в светлината и живота, те никога нямаше да подложат на съмнение мъдростта на еволюционната програма на творението. Даже ако усъвършенстването на създанието свършваше с това, то и в такъв случай величествените еволюционни успехи на смъртните раси в тези развити, устойчиви сфери биха били напълно достатъчни, за да оправдаят сътворението на човека в световете на времето и пространството.
55:6.10 (631.6) Ние често се замисляме: ако голямата вселена се утвърди в светлината и живота, ще бъде ли подготвян Корпус за Завършили за съвършените възходящи смъртни, както преди? Но ние не знаем това.
55:7.1 (631.7) Тази епоха започва с появата на моронтиен храм в новата планетарна столица и завършва с утвърждаването на цялата система в светлината и живота. Началото на тази епоха поставят Троичните Синове-Учители при завършването на техните последователни планетарни мисии, когато Планетарният Принц се издига до положението на Планетарен Владетел с разпореждане и в личното присъствие на Райския посвещенчески Син от дадената сфера. Едновременно с това завършилите започват активно да участват в планетарните дела.
55:7.2 (632.1) Материалният Син и Материалната Дъщеря — Планетарните Адам и Ева, са зримите и фактически управители или управляващи света, утвърден в светлината и живота. Завършващите са невидими, както и Принцът-Владетел, с изключение на тези случаи, когато се намира в моронтийния храм. Затова фактически и буквални глави на планетарното управление са Материалният Син и Материалната Дъщеря. Именно благодарение на такова устройство на управлението кралската власт е излязла на почит в цялата вселена. Кралете и кралиците са изключително удачно решение в тези идеални обстоятелства, когато светът разполага с такива висши личности, действащи от името на още по-висши, но невидими управители.
55:7.3 (632.2) Когато вашият свят встъпи в тази ера, Макивента Мелхиседек — сега изпълняващ функциите на наместник на Планетарния Принц на Урантия, несъмнено ще се възкачи на трона на Планетарния Владетел; и в Йерусем вече отдавна предполагат, че ще го съпровождат един от синовете и една от дъщерите на Адам и Ева на Урантия, които понастоящем се намират в Едемия като подопечни на Всевишните на Норлатиадек. Тези деца на Адам могат да служат като такива на Урантия съвместно с Владетеля Мелхиседек, доколкото те са се лишили от способността да създават потомство почти преди 37 000 години, оставяйки своите материални тела на Урантия при подготовката за преместване на Едемия.
55:7.4 (632.3) Тази устойчива епоха продължава дотогава, докато всяка обитаема планета в системата не встъпи в ера на стабилизация; и след като най-младият свят, последният достигнал светлината и живота, просъществува в такова устойчиво състояние в течение на един милион години по системното времеизчисление, всяка система ще се стабилизира и индивидуалните светове ще встъпят в системния етап на ерата на светлината и живота.
55:8.1 (632.4) Когато цялата система се утвърждава в живота, възниква нов вид управление. Планетарните Владетели стават членове на конклава на системата и този нов административен орган, на решенията на който Бащите на Съзвездия могат да налагат вето, притежава висша власт. Такава система от обитаеми светове става фактически самоуправляема. В столичния свят на системата се утвърждава законодателна асамблея, в която всяка планета изпраща по десет представители. Съдилищата се създават сега в столиците на системите и само обжалванията се предават в столицата на вселената.
55:8.2 (632.5) След стабилизацията на системата Пълномощният Страж, представляващ Висшия Администратор на свръхвселената, става доброволен съветник на висшия съд на системата и води заседания на новата законодателна асамблея. След утвърждаването на цялата система в светлината и живота Властелините на Системата престават да се сменят. Владетелят става безсрочен глава на своята система. Помощниците на властелините се сменят, както и в миналите епохи.
55:8.3 (632.6) В течение на епохата на стабилизация от своите столични вселенски светове за пръв път пристигат мидсонитите, които стават съветници на законодателните асамблеи и консултанти на арбитражните съдилища. Тези мидсонити приемат също така определени мерки за включване на нови, притежаващи висша ценност на значението мота в системата на обучението, която се организира от тях съвместно със завършващите.
55:8.4 (632.7) Това, което Материалните Синове са направили за смъртните раси в биологичен аспект, мидсонитните създания правят сега за тези обединени и прославени хора в постоянно прогресиращите области на философията и одухотворената мисъл.
55:8.5 (633.1) В обитаемите светове Синовете-Учители доброволно сътрудничат със завършилите и освен това същите тези Синове съпровождат завършилите при преместването в обителските светове, когато след утвърждаването на цялата система в светлината и живота тези сфери престават да се използват като диференцирани приемни светове. В крайна сметка така става, след като цялото съзвездие достигне дадения етап на развитие. Но в Небадон няма групи, постигнали такъв прогрес.
55:8.6 (633.2) Ние нямаме право да разкриваме същността на работата, извършвана от завършилите, контролиращи дейността на такива преориентирани обителски светове. Но вие вече знаете, че в цялата вселена съществуват различни типове разумни създания, които не са описани в настоящите повествувания.
55:8.7 (633.3) Все нови системи се утвърждават в светлината и живота благодарение на влизащите в тях светове. Накрая настъпва време, когато стабилизацията достига и последната система от даденото съзвездие и вселенските управляващи — Синът-Владетел, Извечно Единният и Ярката Вечерна Звезда, пристигат в столицата на съзвездието, за да провъзгласят Всевишните за безусловни управители на новата съвършена система, състояща се от сто устойчиви системи обитаеми светове.
55:9.1 (633.4) Обединението на цялото съзвездие устойчиви системи се съпровожда от ново преразпределяне на изпълнителната власт и допълнителна реорганизация на вселенското управление. Тази епоха става свидетел на прогресивни постижения във всеки обитаем свят, но особено се характеризира с промени в столицата на съзвездието при очевидно изменение на взаимоотношенията както с управляващите на ниво система, така и с правителството на локалната вселена. В течение на тази епоха много видове дейности се превеждат от нивото на съзвездието и вселената в столицата на системата и представителите на свръхвселената установяват нови и по-тесни връзки с планетарните, системни и вселенски управители. Едновременно с появата на тези нови връзки някои свръхвселенски управляващи преминават в столиците на съзвездията като доброволни съветници на Всевишните Бащи.
55:9.2 (633.5) Когато съзвездието се утвърждава в светлината, законодателната функция изчезва; вместо това се появява възглавяваната от Всевишните палата на Властелините на Системи. Тези административни групи за пръв път се свързват непосредствено със свръхвселенското правителство по въпросите, отнасящи се към Хавона и Рая. В останалото съзвездието, както и преди, остава свързано с локалната вселена. Унивитатите продължават да управляват моронтийните светове на съзвездието в течение на всеки последващ етап на устойчиво съществуване.
55:9.3 (633.6) Постепенно Бащите на Съзвездията поемат върху себе си все повече и повече от детайлните функции на управлението или надзора, които преди това са били съсредоточени в столицата на вселената. С достигането на шестия етап на стабилизация тези обединени съзвездия придобиват практически пълна автономия. Встъпването в седмия етап на устойчивото съществуване несъмнено се ознаменува от издигане на тези управители и придобиване на истинското величие, изразено в техните имена — Всевишни. След това съзвездието фактически ще поддържа връзка непосредствено с управителите на свръхвселената, докато разширеното правителство на локалната вселена се разшири, за да поеме върху себе си отговорността, свързана със задълженията към нова голяма вселена.
55:10.1 (634.1) Скоро след като вселената се утвърди в светлината и живота, тя преминава към установяване на свръхвселенските орбити и Извечно Древните провъзгласяват създаването на висш съвет с неограничена власт. Новият управляващ съвет се състои от сто Извечно Верни, възглавявани от Извечно Единен, и първият акт на този висш съвет е потвърждение на цялата пълнота на властта на Сина-Владетел.
55:10.2 (634.2) В това, което се отнася до Гавраил и Бащата-Мелхиседек, управлението на вселената остава неизменно. Съветът с неограничена власт се занимава основно с нови проблеми и нови условия, произтичащи от съществуването в развитите условия на светлината и живота.
55:10.3 (634.3) Спомагателният Инспектор мобилизира всички Пълномощни Стражи за създаване на стабилизационен корпус на локалната вселена и предлага на Бащата-Мелхиседек съвместно да наблюдава неговата дейност. И за пръв път корпусът на Свещените Троични Духове се назначава за служене под ръководството на Извечно Единен.
55:10.4 (634.4) Утвърждаването на цялата локална вселена в светлината и живота поставя началото на дълбоки промени в цялата структура на управление — от отделните обитаеми светове до столицата на вселената. Нови връзки се установяват със съзвездията и системите. Майчинският Дух на локалната вселена се свързва с Главния Дух на свръхвселената по новому, а Гавраил установява пряка връзка с Извечно Древните, която се използва в случаите, когато Синът-Владетел отсъства от столичния свят.
55:10.5 (634.5) В течение на тази и последващите епохи Синовете-Арбитри продължават да функционират като правораздаващи при завършването на съдния период, докато сто такива Райски Синове-Авоналовци образуват нов висш съвет на Ясната Утринна Звезда в столицата на вселената. Впоследствие, по молба на Властелина на Системата, един от тези Синове-Арбитри ще стане висш съветник, действащ в столичния свят на всяка локална система чак до настъпването на седмия етап на обединението.
55:10.6 (634.6) В течение на тази епоха Троичните Синове-Учители служат като доброволни съветници на Планетарните Владетели, а също, в групи по трима, оказват аналогична помощ на Бащите на Съзвездия. Накрая тези Синове си намират място в локалната вселена, защото сега те се освобождават от подчинение на локалната система и се назначават във висшия съвет с неограничена власт.
55:10.7 (634.7) За пръв път сега корпусът на завършващите признава пълномощията на извънрайска власт — на висшия съвет. Преди това завършващите не са признавали какъвто и да било контрол, неизлизащ от Рая.
55:10.8 (634.8) Синовете-Създатели на такива устойчиви вселени прекарват много време в Рая и свързаните с него светове, а също и в съвещания с многобройни групи завършили, които служат по цялото локално творение. Така човешката същност на Михаил ще постигне още по-голяма дълбочина на взаимоотношенията с прославените завършили.
55:10.9 (634.9) Напълно безполезно е да се правят догадки за функциите на тези Синове-Създатели по отношение на външните вселени, чието формиране едва започва. Но всички ние от време на време се предаваме на такова теоретизиране. След достигането на този четвърти етап на развитие Синът-Създател бива освобождаван от административни задължения; Божествената Попечителка достига все по-голямо обединение на своето служене с опеката на Главния Дух на свръхвселената и Безкрайния Дух. Очевидно се установяват нови и възвишени отношения между Сина-Създател, Съзидателния Дух, Вечерните Звезди, Синовете-Учители и постоянно растящия корпус на завършилите.
55:10.10 (635.1) Ако на Михаил е съдено някога да напусне Небадон, то Гавраил несъмнено ще стане главен управляващ, а Бащата-Мелхиседек — негов партньор. Едновременно с това новият статут ще бъде присвоен на всички категории постоянно гражданство — такова като на Материалните Синове, унивитатите, мидсонитите, сузатите и смъртните, слели се с Духа. Но дотогава, докато продължава еволюцията, серафимите и архангелите ще са нужни в управлението на вселената.
55:10.11 (635.2) При все това два пункта на нашите разсъждения изглеждат убедителни. Ако на Синовете-Създатели е съдено да отидат във външните вселени, тях несъмнено ще ги съпровождат Божествени Попечителки. Също толкова точно сме уверени в това, че на Мелхиседек им предстои да играят все по-отговорна роля в правителството и управлението на локалната вселена.
55:11.1 (635.3) Планът за утвърждаване в светлината и живота не засяга непосредствено малкия и голям сектори на свръхвселената. Такова еволюционно развитие на първо място засяга локалната вселена като организационна единица и се разпространява само на съставните й части. Свръхвселената се утвърждава в светлината и живота, когато всички входящи в нея локални вселени достигнат съответното съвършенство. Но нито една от седемте свръхвселени не е достигнала ниво на развитие, което макар и смътно да се доближава до такова състояние.
55:11.2 (635.4) Етапът малък сектор. Доколкото нашите наблюдения ни позволяват да предположим, петият етап на стабилизация — етапът малък сектор, засяга изключително физическия статут и съгласувания превод на сто взаимосвързани локални вселени в установени орбити в свръхвселената. По всяка вероятност само силовите центрове и техните партньори са въвлечени в такова преустройство на материалното творение.
55:11.3 (635.5) Етапът голям сектор. Що се отнася до шестия етап на стабилизация, ние можем само да правим догадки, защото никой от нас не е бил свидетел на такова събитие. При все това ние сме способни да постулираме много от това, което се отнася до административното и друго преустройство, което е възможно да се яви следствие от този прогресивен статут на обитаеми светове и техните вселенски групировки.
55:11.4 (635.6) Тъй като статутът на малкия сектор има отношение към координираното физическо равновесие, ние предполагаме, че обединяването на големия сектор ще бъде свързано с постигането на нови нива на интелект — възможно с нов прогрес във висшето постигане на космическата мъдрост.
55:11.5 (635.7) Ние правим изводи относно изменения, които вероятно ще съпровождат реализацията на засега все още недостъпните нива на еволюционен прогрес, наблюдавайки резултатите от съответните постижения в индивидуалните светове и в опита на отделните смъртни, живеещи в тези по-древни и високоразвити сфери.
55:11.6 (635.8) Следва съвсем определено да отбележим, че административните механизми и начини за управление на вселената или свръхвселената никак не могат да ограничат или забавят еволюционното развитие или духовния прогрес на отделната обитаема планета или на когото и да е отделен смъртен от такава сфера.
55:11.7 (635.9) В някои по-древни вселени ние откриваме светове, отнасящи се към петия или шестия етап на светлината и живота — и даже такива, които вече отдавна съществуват в седмата епоха, чиито локални системи още не са се утвърдили в светлината. По-младите планети могат да задържат обединението на системата, но това в никаква степен не затруднява процеса на по-стария и развит свят. По същия начин условията на средата, съществуващи в изолирания свят, не могат да възпрепятстват личните постижения на индивидуалния смъртен; Иисус Назарянин, живял като човек сред хората, лично постигна статута на светлината и живота на Урантия преди деветнадесет столетия.
55:11.8 (636.1) Именно благодарение на наблюденията на събитията, които стават в световете, които отдавна вече са постигнали устойчиво състояние, ние можем да направим достатъчно надеждни изводи относно това какво ще стане и при утвърждаването в светлината и живота на цялата свръхвселена, даже ако сме неспособни с увереност да постулираме резултата от стабилизацията на седемте свръхвселени.
55:12.1 (636.2) Ние не можем с увереност да предскажем какво ще стане при утвърждаването на свръхвселената в светлината и живота, защото подобно събитие никога досега не се е случвало. Изхождайки от ученията на Мелхиседек, които нито веднъж не са били опровергавани, ние правим извода, че на радикални промени ще бъде подложена цялата организация и управление във всяка съставна част на творенията на времето и пространството — от обитаемите светове до столицата на свръхвселената.
55:12.2 (636.3) Съществува широко разпространено мнение за това, че многобройни групи неприкрепени синове, тринитизирани от създания, ще се събират в столицата и регионалните центрове на устойчивите свръхвселени. Това може да стане предвестник на пристигането на обитатели на външното пространство, възходящи към Хавона и Рая. Но ние не знаем със сигурност това.
55:12.3 (636.4) Предполагаме, че с утвърждаването на вселената в светлината и живота Безусловните Наблюдатели на Висшия, изпълняващи понастоящем консултативна функция, ще станат висш орган на управление на столичния свят на свръхвселената. Тези личности са способни да установяват пряк контакт с абсонитните управляващи, които веднага ще преминат към активни действия в устойчивата свръхвселена. Макар че тези Безусловни Наблюдатели в течение на дълго време са консултанти и съветници в развитите еволюционни творения, те ще приемат върху себе си функциите на управление едва с настъпването на пълновластие на Висшето Същество.
55:12.4 (636.5) Безусловните Наблюдатели на Висшия, по-широко действащи в тази епоха, не са крайни, абсонитни, пределни или безкрайни; те са върховност и представляват само Бога-Висшия. Те са персонализация на пространствено-времевата върховност и вследствие на това не действат в Хавона, функционирайки само като висши обединители. Възможно е те да имат отношение към системата на вселенско отражение. Но ние не сме уверени в това.
55:12.5 (636.6) Нито един от нас няма удовлетворителна представа за това какво ще стане, когато голямата вселена (седемте свръхвселени, подчинени на Хавона) напълно се утвърди в светлината и живота. Това безусловно ще стане най-важното събитие в аналите на вечността от времето на появяване на централната вселена. Има и такива, които смятат, че самото Върховно Същество ще се появи от хавонската тайна, обкръжаваща неговата духовна Личност, и ще се установи в столицата на седмата свръхвселена като емпиричен Владетел на усъвършенстваните творения на времето и пространството. Но ние не знаем това със сигурност.
55:12.6 (636.7) [Представено от Могъщ Посланик, временно прикрепен към Съвета на архангелите на Урантия.]
Книгата Урантия
Документ 56
56:0.1 (637.1) БОГ е единство. На Божеството е присъща всеобща координираност. Вселената на вселените представлява един огромен интегриран механизъм, абсолютно контролируем безкраен разум. Физическата, интелектуална и духовна област на всеобщото творение са божествено съпоставени. Съвършеното и несъвършеното са истински взаимосвързани и затова крайното еволюционно създание може да се възвиси към Рая, подчинявайки се на повелята на Всеобщия Баща: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“
56:0.2 (637.2) Всички различни нива на творението се обединяват от плановете и управлението на Архитектите на Вселената. За ограничените умове на пространствено-времевите смъртни вселената може да представя множество проблеми и сигуации, които създават очевидна дисхармония и отсъствие на ефективна координация; но тези от нас, които са способни по-широко да обхванат всеобщите явления и които са по-опитни в изкуството по намирането на основополагаща общност, лежаща в основата на творческото разнообразие, откриват божественото единство, обхващащо цялата тази множественост на функциите, и по-добре разбират божественото и единно предназначение, представено във всички тези разнообразни проявления на всеобщата съзидателна енергия.
56:1.1 (637.3) Физическото или материално творение не е безкрайно, но то е в съвършенство координирано. Съществуват сила и енергия, но по своя произход те са единни. Седемте свръхвселени изглеждат двойнствени, централната вселена е тройствена, но строежът на Рая е единен. И Раят е действителният източник на всички материални вселени — минали, днешни и бъдещи. Но този космически произход е събитие във вечността; в никое време — минало, настояще или бъдеще, нито пространството, нито материалният космос възникват от централния Остров на Светлината. Като космическа сила Раят функционира преди пространството и преди времето; затова неговите производни биха изглеждали изоставени във времето и пространството, ако не възникваха посредством Безусловния Абсолют — тяхното пределно вместилище в пространството, рзкриващо и регулиращо ги във времето.
56:1.2 (637.4) Безусловният Абсолют поддържа физическата вселена, докато Божеството-Абсолют стимулира съвършеното свръхуправление на цялата материална реалност; и двата Абсолюта са функционално обединени във Всеобщия Абсолют. Тази свързана корелация на материалната вселена най-добре от всичко се разбира от всички личности — материални, моронтийни, абсонитни или духовни — чрез наблюдаване на реакцията на всяка пълноценна материална реалност спрямо гравитационното въздействие на източника на гравитация в долния Рай.
56:1.3 (638.1) Унификацията на гравитационното въздействие е всеобща и неизменна; реакцията на чистата енергия също е всеобща и неизбежна. В чистата енергия (изначалната сила) и чистия дух напълно отсъства реакция спрямо гравитацията. Тези първични сили, присъщи на Абсолютите, лично се контролират от Всеобщия Баща; затова всички видове гравитация са съсредоточени в личното присъствие на Райския Баща, състоящо се от чистата енергия и чистия дух и в неговата свръхматериална обител.
56:1.4 (638.2) Чистата енергия е предшественица на всички относителни, недуховни функционални реалности, докато чистият дух е потенциал на божественото и направляващо свръхръководство на всички основни енергийни системи. И тези две реалности, в цялото им разнообразие, проявявано по цялото пространство и наблюдаемо в движенията на времето, са съсредоточени в лицето на Райския Баща. В него те представляват единно цяло, те трябва да се обединят, защото Бог е един. Личността на Отеца е абсолютно обединена.
56:1.5 (638.3) В безкрайната същност на Бога-Баща двойнственост на реалността е невъзможна — например, реалност физическа и духовна; но щом погледнем встрани от безкрайните нива и абсолютната реалност, присъщи на личните ценности на Райския Баща, забелязваме съществуването на тези две реалности и виждаме, че те напълно реагират на неговото лично присъствие; всичко е заключено в него.
56:1.6 (638.4) Щом се отдалечите от безусловната представа за безкрайната личност на Райския Баща, вие трябва да контролирате РАЗУМА като неизбежен метод за обединяване на все по-голямото разминаване на тези двойнствени вселенски прояви на изначалната единосъщна личност на Създателя, Първия Източник и Център — АЗ СЪМ.
56:2.1 (638.5) Мисълта-Баща реализира духовен израз в Словото-Син и посредством Рая постига разширение на реалността в обширните материални вселени. Духовните проявления на Вечния Син са корелирани с материалните нива на творението благодарение на функциите на Безкрайния Дух, за сметка на неговата помощ на разума, реагиращ на въздействието на духа, а също вследствие действията на разума, управляващи физическата вселена, духовните реалности на Божеството и материалните последствия от действията на Божествата стават корелирани.
56:2.2 (638.6) Разумът е функционален дар на Безкрайния Дух, вследствие на което той е безкраен в потенциала и всеобщ в посвещението. Изначалната мисъл на Всеобщия Баща се въплъщава във вечността в двойнствено изражение: Райския Остров и равното на него Божество — духовния Вечен Син. Такава двойнственост на вечната реалност довежда до неизбежност Бога на разума — Безкрайния Дух. Разумът е неизменен канал за връзка между духовните и материални реалности. Материалното еволюционно създание е способно да осмисли и разбере живеещия в него дух само с помощта на разума.
56:2.3 (638.7) Този безкраен и всеобщ разум се проявява във вселените на времето и пространството като космически разум; и макар той да обхваща най-различни нива — от първичното служене на спомагателните духове на разума до величествения разум на главния управляващ вселената, — този космически разум е също така адекватно обединен във върховенството на Седемте Главни Духа, които на свой ред са съгласувани с Висшия Разум на времето и пространството и са в съвършенство корелирани с всеобхватния разум на Безкрайния Дух.
56:3.1 (639.1) Както център на гравитацията на вселенския разум е Райското лично присъствие на Безкрайния Дух, така център на духовната гравитация е личното Райско присъствие на Вечния Син. Всеобщият Баща е един, но относно времето и пространството той се разкрива в двойнствените феномени чиста енергия и чист дух.
56:3.2 (639.2) Духовните реалности на Рая също са единни, но във всички пространствено-времеви ситуации и отношения единният дух се разкрива в двойнствени феномени: от една страна — в духовните личности и еманации на Вечния Син, от друга — в духовните личности и влияния на Безкрайния Дух и взаимосвързаните творения; освен това съществува и трети феномен: чисто духовни частици — посвещавани на Отеца Настройчици на Съзнанието и други доличностни духовни същества.
56:3.3 (639.3) Независимо на какво ниво на вселенска дейност вие се сблъсквате с духовни явления или влизате в контакт с духовни същества, можете да бъдете уверени в това, че всички те произхождат от Бога, Който е Дух, с помощта на Духа-Син и Безкрайния Дух-Разум. Във вида, в който този необятен дух функционира като феномен на сетивното възприятие в еволюционните светове на времето, той се управлява от центровете на локалните вселени. От тези столици на Синовете-Създатели Светият Дух и Духът на Истината, заедно със спомагателните духове на разума, идват на низшите и развиващи се нива на материалния разум.
56:3.4 (639.4) Макар че разумът постига по-голямо обединение на ниво Главни Духове в съвкупност с Висшето Същество и като космически разум, в подчинение на Абсолютния Разум, духовната помощ в развиващите се светове по-непосредствено се обединява в личностите, пребиваващи в столиците на локалните вселени, а също и в ръководещите Божествени Попечителки, които на свой ред са практически съвършено корелирани с Райския гравитационен кръг на Вечния Син, където се извършва окончателното обединяване на всички пространствено-времеви проявления на духа.
56:3.5 (639.5) Създанието е способно да постигне, запази и увековечи съвършенството на своето съществуване за сметка на сливането на самоосъзнаващия се разум с частица от дотроичния духовен дар на едно от лицата на Райската Троица. Смъртният разум е творението на Синовете и Дъщерите на Вечния Син и Безкрайния Дух и — при сливане с получения от Отеца Настройчик на Съзнанието, придобива черти на тройнственост на духовното съдържание на еволюционните сфери. Но тези три духовни изражения в съвършенство се обединяват в завършващите, както са се обединили във вечността във Всеобщото АЗ СЪМ, докато то е станало Всеобщият Баща на Вечния Син и Безкрайния Дух.
56:3.6 (639.6) В крайна сметка духът винаги трябва да стане тройнствен в своето изражение и обединен в Троицата при своето окончателно въплъщение. Духът произхожда от един източник чрез тройнствено изражение; накрая той е длъжен да постигне — и постига, своето пълно въплъщение в това божествено единение, което се осъществява в опита за придобиване на Бога — в единството с божествеността във вечността, а също и чрез служенето на космическия разум, който е безкрайно изражение на вечното Слово, което е отражение на всеобщата мисъл на Отеца.
56:4.1 (639.7) Всеобщият Баща е божествено обединена личност; затова всичките му възходящи деца, водени към Рая под въздействието на възвратната движеща сила на Настройчиците на Съзнанието, тръгнали от Рая, за да се вселят в материалните с мъртни в изпълнение повелята на Отеца също да станат напълно обединени личности, щом достигнат Хавона.
56:4.2 (640.1) На личността е присъщ стремеж към обединяване на всички съставни реалности. Безкрайната личност на Първия Източник и Център, Всеобщия Баща, обединява всичките седем съставни Абсолюти на Безкрайността. И личността на смъртния човек, явявайки се изключителен и непосредствен дар от Всеобщия Баща, притежава такъв потенциал за обединяване на съставните фактори на смъртното създание. Такава обединяваща съзидателност на всяка личност на създаденото същество е признак на нейния висш и изключителен източник и е още едно потвърждение на нерушимата връзка със същия този източник чрез кръга на личността, посредством който личността на създанието поддържа пряка и непрекъсната връзка с Отеца на всички личности в Рая.
56:4.3 (640.2) Независимо от това, че проявлението на Бога започва от сферите на Седмократния и продължава на по-високи нива на върховността и пределността, достигайки до Бога-Абсолют, контурът на личността с център в Рая и в личността на Бога-Баща осигурява пълното и съвършено обединение на всички тези разнообразни изражения на божествената личност в тази степен, в която това засяга личността на всички създадени същества на всички нива на разумното съществуване и във всички светове на съвършените, усъвършенствани и усъвършенстващи се вселени.
56:4.4 (640.3) Макар че за вселените и във вселените Бог е всичко това, което описахме, при все това за вас и за всички богопознаващи създания той е един — ваш Баща и техен Баща. За личностите Бог не може да бъде множествен. Бог е баща за всяко от своите създания и в буквален смисъл е невъзможно някое дете да има повече от един баща.
56:4.5 (640.4) Във философски и космически аспекти, а също така относно различните нива и местонахождения на възможните проявления, вие можете и следователно сте длъжни да предположите действието на множествени Божества и да постулирате съществуването на множествени Троици; но в опита на поклонението при лично общуване с Бащата на всяка вярваща личност по цялата голяма вселена Бог е един; и това единно и личностно Божество е нашият Райски родител, Богът-Баща — дарител, пазител и Баща на всички личности: от смъртния човек на обитаемите светове до Вечния Син на централния Остров на Светлината.
56:5.1 (640.5) Целостността, неделимостта на Райското Божество е екзистенциална и абсолютна. Съществуват три вечни олицетворения на Божеството — Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух, но в Райската Троица те действително са едно Божество, единно и неделимо.
56:5.2 (640.6) От първоначалното ниво на екзистенциалната реалност — нивото на Рая-Хавона, са се отделили две субабсолютни нива, след което Бащата, Синът и Духът са пристъпили към създаването на многобройни лични партньори и подчинени. И ако разглеждането на абсонитното обединение на божествата на трансцендентални нива на пределност в дадения контекст е неуместно, то има смисъл да се погледне на някои аспекти, обединяващи функциите на различните персонализации на Божеството, в които божествеността функционално се проявява в разнообразни сектори на творението и на различни категории разумни същества.
56:5.3 (640.7) Днешното функциониране на божествеността в свръхвселените активно се проявява в действията на Висшите Създатели — Синовете-Създатели и Съзидателните Духове на локалните вселени, Извечно Древните на свръхвселените и Седемте Главни Духа на Рая. Тези същества образуват три първи нива на Бог-Седмократния, водещи към центъра, към Всеобщия Баща и цялата тази сфера на Бога-Седмократния се координира на първо ниво на емпиричното божество във формиращото се Висше Същество.
56:5.4 (641.1) В Рая и централната вселена единството на Божствата е факт на битието. В еволюиращите вселени на времето и пространството единството на Божеството се явява постижение.
56:6.1 (641.2) Когато трите вечни лица на Божествата функционират като единно Божество в Райската Троица, те постигат съвършено единство; така, когато те творят — съвместно или индивидуално, тяхното Райско потомство разкрива характерното единство на божествеността. И тази божественост на предназначението, проявявана от Върховните Създатели и Управители на пространствено-времевите сфери, има за свой резултат потенциалното могъщество на пълновластието на емпиричната върховност, в присъствието на неличностното енергийно единство на вселената, образува напрегнатост на реалността, способна да се разреши само посредством адекватното обединяване с емпирични личностни реалности на емпиричното Божестводействал само на духовни нива.
56:6.2 (641.3) Личностните реалности на Върховното Същество изхождат от Райските Божества и в направляващия свят на външния кръг на Хавона се обединяват с енергийните прерогативи на Всемогъщия-Висшия, възникващи от божествеността на Създателите на голямата вселена. Като същество Бог-Върховният е съществувал в Хавона до създаването на седемте свръхвселени, но той е действал не само на духовни нива. Еволюцията на заключените във Върховността силови атрибути на Всемогъщия посредством разнообразния синтез на божествеността в развиващите се вселени довела до появата на ново силово присъствие на Божеството, постигнало съгласуване с духовното същество на Върховния в Хавона посредством Върховния Разум, който впоследствие се превърнал от потенциала, съдържащ се в безкрайния разум на Безкрайния Дух, в активния функционален разум на Върховното Същество.
56:6.3 (641.4) Дарените с материален разум създания от еволюционните светове на седемте свръхвселени са способни да разберат единството на Божеството само чрез този личностно-енергиен синтез на Върховното Същество. Нито на едно ниво на битието Бог не може да превиши концептуалните възможности на съществата, живеещи на съответното ниво. Смъртният човек трябва — чрез признаване на истината, възприемане на красотата и поклонение на праведността — да стигне до признаване на Бога в любов и след това да се издигне чрез възходящи нива на божествата към постигане на Върховния. Божеството, след осъзнаването на неговата обединеност в енергията, може да бъде персонализирано в духа, постижим и постиган от смъртните същества.
56:6.4 (641.5) Макар че възходящите смъртни постигат разбиране на енергията на Всемогъщия в столиците на свръхвселените, а личността на Върховния — във външните кръгове на Хавона, те не идват при Върховното Същество така, както им е съдено да дойдат при Райските Божества. Даже завършилите, духове от шеста степен, не са придобили Върховното Същество и това най-вероятно ще стане, едва след като постигнат статута на духове седма степен и Върховният действително започне да участва в дейността на бъдещите вселени на външното пространство.
56:6.5 (641.6) Но когато възходящите създания постигат Всеобщия Баща като седмо ниво на Бог-Седмократния, те постигат личността на Първото Лице на всички нива на Божеството, на които съществуват личностни отношения със създанията на вселената.
56:7.1 (642.1) Постоянното развитие на еволюционните процеси в пространствено-времевите вселени се съпровожда с все по-голямо разкриване на Божеството на всички разумни създания. Постигането на висотите на еволюционния прогрес в свят, в система, в съзвездие, във вселена, в свръхвселена или в голямата вселена се ознаменува със съответните разширения на функциите на божествата по отношение на тези прогресивни части на творението и в самите тези части. И всеки подобен локален прогрес в реализацията на божествеността се съпровожда с някои напълно определени последствия от разширеното проявление на божеството по отношение на всички останали сектори на творението. Простирайки се от Рая навън, всяка нова област от реализирания и постигнат прогрес представлява ново и разширено разкритие на емпиричното Божество във вселената на вселените.
56:7.2 (642.2) Докато все нови и нови части на локалната вселена се утвърждават в светлината и живота, непрекъснато се разширява проявлението на Бог-Седмократния. Пространствено-времевата еволюция започва на планетата с първото проявление на Бог-Седмократния — обединяването на Сина-Създател и Съзидателния Дух. След утвърждаването на системата в светлината този съюз на Сина с Духа достига пълнота на функцията, а когато цялото съзвездие стане устойчиво, по цялото му пространство се повишава активността на втората фаза на Бог-Седмократния. Завършването на административната еволюция на локалната вселена се съпровожда с ново и по-непосредствено служене на Главните Духове на свръхвселената. И в това време започва и постоянно разширяващото се разкриване и претворяване на Бог-Всевишния, което достига кулминация в разбирането на възходящото създание на Върховното Същество при преминаването през световете на шестия кръг на Хавона.
56:7.3 (642.3) Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са екзистенциални проявления на божествата на разумни създания; затова те не претърпяват такова развитие в личностните си отношения с разумните и духовни създания на цялото творение.
56:7.4 (642.4) Необходимо е да се отбележи, че възходящите смъртни могат да усещат неличностното присъствие на нарастващите нива на Божеството дълго преди да станат достатъчно духовни и адекватно подготвени за постигането на емпирично личностно възприятие на Божествата и контакта с тях като личностни същества.
56:7.5 (642.5) Всяко ново еволюционно постижение в пределите на някакъв сектор на творението, точно както и всяко ново проникване в космоса посредством проявяването на божествеността, се съпровожда с едновременни разширения на функционалното разкриване на божествата в пределите на съществуващите в конкретния момент и преди това организирани единици на цялото творение. Може да изглежда, че това ново проникване в административната дейност на вселените и техните съставни части не винаги става в съответствие със споменатия тук метод, тъй като нерядко напред се изпращат предварителни групи управляващи, които подготвят почвата за по-късните, последователни епохи на новото административно свръхуправление. Така и Безпределният предвещава своето трансцендентално свръхуправление на вселената на последните етапи от съществуването на локалната вселена в светлината и живота.
56:7.6 (642.6) Действително, според това как всички нови творения на времето и пространството постигат устойчив еволюционен статут се наблюдава ново и по-пълно функциониране на Бог-Върховния, съвпадащо със съответното прекратяване на дейността на трите първи проявления на Бог-Седмократния. Ако се извърши утвърждаване на вселената в светлината и живота, то каква ще стане функцията на бъдещите проявления на Бог-Седмократния, изразявани в Създателите и съзиданието, ако Бог-Върховният поеме непосредственото управление на тези творения на времето и пространството? Предстои ли на тези организатори и пионери на пространствено-времевите вселени да се освободят за аналогична дейност във външното пространство? Ние не знаем това, но често разсъждаваме за тези и свързаните с тях проблеми.
56:7.7 (643.1) С разширяването на границите на емпиричното Божество в сферата на Безусловния Абсолют ние предвиждаме активността на Бог-Седмократния в продължение на началните еволюционни епохи от съществуването на тези творения на бъдещето. Ние не сме на единно мнение относно бъдещия статут на Извечно Древните и Главните Духове на свръхвселените, както не знаем и дали Върховното Същество ще действа в тези условия така, както в седемте свръхвселени. При това всички ние предполагаме, че на Михаиловците — Синовете-Създатели, е съдено да функционират в тези вселени на външното пространство. Някои смятат, че в бъдеще съюзите на Синовете-Създатели с Божествените Попечителки ще станат още по-тесни; изглежда даже вероятно такъв съзидателен съюз да може да се въплъти в нова индивидуална форма на съвместния и по своята природа пределен творец. Но ние не знаем всъщност нищо за тези възможности на неразкритото бъдеще.
56:7.8 (643.2) Наистина ние знаем, че във вселените на времето и пространството Бог-Седмократният осигурява постепенното приближаване към Всеобщия Баща и че това еволюционно приближаване емпирично се обединява в Бога-Върховния. Ние допускаме, че такъв план трябва да преобладава във външните вселени. От друга страна, новите категории същества, които вероятно някога ще населяват тези вселени, могат да притежават способността за придобиване на Божеството на пределни нива и посредством абсонитни методи. Накратко казано, ние нямаме ни най-малка представа за това, какъв метод за приближаване към Божеството може да се използва в бъдещите вселени на външното пространство.
56:7.9 (643.3) При все това ние предполагаме, че усъвършенстваните свръхвселени ще играят определена роля в програмата за възход към Рая от възможните обители на тези външни творения. Напълно вероятно е, че в тази бъдеща епоха ние ще можем да станем свидетели на приближаването към Хавона на обитатели на външното пространство, които ще преминават през седемте свръхвселени, управлявани от Бог-Върховния със или без участието на Седемте Главни Духа.
56:8.1 (643.4) В опита на смъртния човек Върховното Същество притежава тройнствена функция: първо, то обединява пространствено-времевата божественост — Бог-Седмократния; второ, то е върховната представа за Божество, която може да бъде осмислена от крайните създания; трето, то представлява единствения път, водещ смъртния човек към трансцендентален опит за съединяване с абсонитния разум, вечния дух и Райската личност.
56:8.2 (643.5) Възходящите завършители, родени в локалните вселени, възпитани в свръхвселените и подготвени в централната вселена, обхващат в своя личен опит целия потенциал по осъзнаването на пространствено-времевата божественост на Бог-Седмократния, съединяващ се във Върховния. Завършилите служат във всички свръхвселени освен в своята родна свръхвселена. Благодарение на последователното служене в другите свръхвселени те добавят един опит към друг, докато не обхванат цялата пълнота на седмократното разнообразие на възможния опит на създанията. С помощта на вътрешните Настройчици завършилите са способни да намерят Всеобщия Баща, но именно благодарение на такъв метод за натрупване на опит на завършващите им се отдава действително да познаят Върховното Съще ство и на тях е съдено да служат на това Върховно Божество и да го разкриват на бъдещите вселени от външното пространство.
56:8.3 (644.1) Помнете: това, което Бог-Бащата и неговите Райски Синове правят за нас, ние на свой ред — в духа — сме способни да направим за формиращото се Върховно Същество и в него. Опитът на любовта, радостта и служенето във вселената е взаимен. На Бога-Баща не Му е нужно неговите синове да му връщат всичко, което Той им посвещава, но те, на свой ред, посвещават (или могат да посветят) всичко това на своите събратя и на еволюиращото Върховно Същество.
56:8.4 (644.2) Всички отнасящи се към съзиданието явления отразяват предшестващата дейност на Духа-Създател. Буквално верни са думите на Иисус: „Синът прави само това, което вижда да прави Бащата.“ Във времето вие, смъртните, ще можете да пристъпите към разкриването на Върховния на вашите другари и ще можете все повече да разширявате това разкритие при своя възход към Рая. Във вечността на вас може би ще ви разрешат да правите все по-големи разкрития на този Бог на еволюционните създания на висшите — и даже пределни — нива като завършващи седма степен.
56:9.1 (644.3) Безусловният Абсолют и Божеството-Абсолют са обединени във Всеобщия Абсолют. Абсолютите са координирани в Пределния, обусловени във Върховния и модифицирани в пространството и времето в Бог-Седмократния. На суббезкрайни нива съществуват три Абсолюта, но в безкрайността те се оказват един. В Рая съществуват три олицетворения на Божеството, но в Троицата те са едно.
56:9.2 (644.4) Основният философски проблем на голямата вселена се заключава в следното: съществувал ли е Абсолют (три Абсолюта като един в безкрайността) преди Троицата?
56:9.3 (644.5) Явява ли се Абсолютът изходен по отношение към Троицата? Явява ли се Троицата предшестваща по отношение на Абсолюта?
56:9.4 (644.6) Явява ли се Безусловният Абсолют силово присъствие независимо от Троицата? Означава ли присъствието на Божеството-Абсолют неограничена функция на Троицата? Явява ли се Всеобщият Абсолют завършваща функция на Троицата и даже Троица на Троиците?
56:9.5 (644.7) На пръв поглед изглежда, че представата за Абсолюта като предшественик на всички неща — даже на Троицата, за известно време удовлетворява изискванията на състоятелността и философската цялостност, но всеки подобен извод се опровергава от реалността на вечността на Райската Троица. Нас ни учат и ние вярваме, че природата и съществуването на Всеобщия Баща и неговите партньори по Троица са вечни. В такъв случай има само едно състоятелно философско заключение, а именно: за всички разумни същества във вселената Абсолютът е неличностна и координирана реакция на Троицата (Троица на Троиците) на всички първични пространствени ситуации — както вътревселенски, така и извънвселенски. За всички личностни разумни създания на голямата вселена Райската Троица извечно остава окончателна, вечна, върховна, пределна и — по отношение на всички практически цели на лично разбиране и познание на създанието — абсолютна.
56:9.6 (645.1) В този вид, в който този проблем може да бъде представен на разумните създания, тя ги довежда до окончателния постулат на Всеобщия АЗ СЪМ като първопричината и безусловния източник и на Троицата, и на Абсолюта. Затова, когато се стремим да придобием лична представа за Абсолюта, ние се връщаме към нашите идеи и идеали за Райския Баща. Желаейки да опростим разбирането или да повишим съзнанието на този — по принцип, неличностен Абсолют, ние се връщаме към факта, че Всеобщият Баща е екзистенциалният Баща на абсолютната личност; Вечният Син е Абсолютната Личност, макар че в емпиричен аспект той не е персонификация на Абсолюта. И след това представяме емпиричните Троици като кулминация на емпиричната персонализация на Божеството-Абсолют и разбираме Всеобщия Абсолют като представен от вселенски и извънвселенски явления, изразен от присъствието на Тройцата на Троиците — неличностна дейност на обединените и координирани съвкупности на Божествата на върховността, пределността и безкрайността. Богът-Баща е различим на всички нива — от крайното до безкрайното, и макар че създадените от него същества от Рая и еволюционните светове достигат различна степен на неговото постигане, само Вечният Син и Безкрайният Дух го познават като безкрайност. Духовната личност е абсолютна само в Рая и представата за Абсолюта е безусловна само в безкрайността.
56:9.7 (645.2) Присъствието на Божеството е абсолютно само в Рая и разкриването на Бога неизбежно трябва да бъде частично, относително и постепенно дотогава, докато неговата енергия не стане емпирично безкрайна в пространствения потенциал на Безусловния Абсолют, докато проявлението на неговата личност — емпирично безкрайно в проявеното присъствие на Божеството-Абсолют; и докато тези два потенциала на безкрайността са обединени в реалността на Всеобщия Абсолют.
56:9.8 (645.3) Но на нива, по-висши от суббезкрайните, тези три Абсолюта са един и затова безкрайността се реализира като Божество независимо от реализацията на съзнанието за безкрайността на някаква друга категория на битието.
56:9.9 (645.4) Екзистенциалният статут във вечността подразбира екзистенциално самосъзнание на безкрайността, даже ако е необходима още една вечност за придобиване на опита на самоизразяване на емпиричните потенциали, заключени в безкрайността на вечността — една вечна безкрайност.
56:9.10 (645.5) И Бог-Бащата е личен източник на всички проявления на Божеството и реалността за всички разумни създания и духовни същества по цялата вселена на вселените. Като личности — днес или в последващите придобивания на вселенски опит във вечното бъдеще — независимо от това, ще стигнете ли вие до придобиване на Бог-Седмократния, ще разберете ли Бог-Върховния, ще намерите ли Бог-Пределния и ще предприемете ли опит да осмислите понятието за Бог-Абсолютния, за свое вечно удовлетворение вие ще откриете, че с всяко ново дерзание повторно и на нови емпирични нива сте откривали вечния Бог, Райския Баща на всички вселенски личности.
56:9.11 (645.6) Всеобщият Баща е обяснение на всеобщото единство, каквото трябва да се претвори то в аспекта на Върховния, даже Пределния, в постпределно единство на абсолютните ценности и значения — на безусловната Реалност.
56:9.12 (645.7) Главните Организатори на Силата излизат в пространството и така мобилизират неговата енергия, че тя започва да реагира на Райското притегляне на Всеобщия Баща; след това се появяват Синовете-Създатели, които превръщат тези сили, реагиращи на действието на гравитацията в обитаемите вселени, където се появяват разумни създания, приемащи духа на Райския Баща и впоследствие възхождащи към Отеца, за да станат по отношение на всички възможни атрибути на божественост такива като него.
56:9.13 (645.8) Изглежда, че непрестанното и нарастващо движение на Райските съзидателни сили през пространството е предзнаменование на постоянно разширяващата се област на гравитационния обхват на Всеобщия Баща и неспирното умножаване на разнообразните типове разумни създания, които са способни да обичат Бога и да бъдат обичани от Него и които, пристъпвайки към такова познание за Бога, могат да решат да станат такива като Него, да достигнат Рая и да намерят Бога.
56:9.14 (646.1) В съвкупност вселената на вселените е единно цяло. Бог е един в енергия и личност. Всички нива на енергия и всички аспекти на личността са координирани. Философски и емпирично, концептуално и реално, център на всички неща и същества е Райският Баща. Бог е всичко и във всичко и без Него не съществуват никакви неща или същества.
56:10.1 (646.2) Според това как утвърдилите се в живота и светлината светове еволюират от началния етап към седмия, те преминават пътя на постепенното претворяване на реалността на Бог-Седмократния — от възхищението от Сина-Създател до поклонението на неговия Райски Отец. През целия седми етап от историята на такъв свят все повече прогресиращи смъртни се издигат в своето познание на Бог-Върховния, смътно различавайки реалността на охраняващото служене на Бог-Пределния.
56:10.2 (646.3) През цялата тази велика епоха основният стремеж на прогресиращите смъртни е търсенето на пътища за по-добро разбиране и по-пълно претворяване на постижимите елементи на божествеността — истина, красота и добродетел. Това отразява стремежа на човека да разпознае Бога в разума, материята и духа. И следвайки тези търсения, смъртните все повече се потопяват в емпиричното изучаване на философията, космологията и божествеността.
56:10.3 (646.4) В определени рамки вие разбирате философията и постигате божествеността във вероизповеданието, общественото служене и личния духовен опит, но стремежът към красотата — космологията, твърде често се ограничава с изучаването на примитивните художествени опити на човека. Красотата, изкуството в голяма степен се заключава в обединяването на контрастите. Разнообразието е неотменимо от понятието за прекрасното. Висшата красота, върхът на крайното изкуство, е драмата на обединяването на огромността на космическите крайности: Създател и създание. Човекът, идващ при Бога, и Богът, явяващ се на човека — създанието, ставащо така съвършено като Създателя — ето божественото постигане на възвишено прекрасното, върха на космическото изкуство.
56:10.4 (646.5) Затова материализмът, атеизмът са краен израз на уродливото, кулминационната точка на крайната антитеза на прекрасното. Върховната красота се заключава в панорамата на обединяването на разновидностите, породени от предсъществуващата хармонична реалност.
56:10.5 (646.6) Постигането на космологични нива на мисълта включва следните фактори:
56:10.6 (646.7) 1. Любознателност. Глад за хармония и жажда за красота. Настойчиви опити да се откриват все нови нива на хармонични космически отношения.
56:10.7 (646.8) 2. Естетическо възприятие. Любов към прекрасното и постоянно развиващо се възприятие на художествеността на всякакви съзидателни проявления на всички нива на реалността.
56:10.8 (646.9) 3. Етическа възприемчивост. Познаването на истината, възприемането на прекрасното води към чувството за вечна целесъобразност на тези неща, които се приближават към осъзнаването на божествената добродетел в отношението на Божеството към всички същества, и така даже космологията води към търсене на ценности на божествената реалност — към богосъзнанието.
56:10.9 (646.10) Световете, утвърдили се в светлината и живота, са изцяло посветени на осъзнаването на истината, красотата и добродетелта, тъй като тези качествени ценности съдържат в себе си разкриването на Божеството пред сферите на времето и пространството. Значенията на вечната истина са притегателни както за интелектуалната, така и за духовната природа на смъртния човек. Всеобщата красота обхваща хармоничните отношения и ритми на космическото творение, което притежава по-голяма притегателност за интелекта и води към обединено и синхронно разбиране на материалната вселена. Божествената добродетел изразява разкриването на безкрайните ценности на крайния разум, който е призван да ги осмисли и да издигне човешкото съзнание на висота, граничеща с нивото на духовното.
56:10.10 (647.1) Истината е фундамент на науката и философията, представяйки интелектуалната основа на религията. Красотата пробужда за живота, изкуството, музиката и ритмите на целия човешки опит. Добродетелта обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията — емпиричната жажда за съвършенство.
56:10.11 (647.2) Съществуването на красотата така безусловно подразбира присъствието на възприемащия я разум на създанието, както фактът на постепенната еволюция свидетелства за господството на Висшия Разум. Красотата е интелектуално възприятие за хармоничен пространствено-временен синтез на огромното разнообразие на феноменална реалност, изцяло и напълно произхождаща от предбитийното и вечно единство.
56:10.12 (647.3) Добродетелта е умственото възприятие на относителните ценности, присъщи на разнообразните нива на божествено съвършенство. Възприемането на добродетелта предполага наличието на разум, на който е присъща нравственост — личния разум, способен да прави разлика между доброто и злото. Но притежаването на добродетел, на величие е мярката за истинско постигане на божественост.
56:10.13 (647.4) Възприемането на истински отношения предполага наличието на разум, способен да различи истината от заблудата. Посвещенческият Дух на истината, проникващ в разума на хората на Урантия, безпогрешно реагира на истината — живата духовна връзка на всички неща и същества, координирани във вечния възход към Бога.
56:10.14 (647.5) Всеки импулс на всеки електрон, мисъл или дух е действащ елемент в единната вселена. Само грехът е изолиран, а злото се противопоставя на гравитацията на умственото и духовното нива. Вселената е единно цяло; нито едно нещо не съществува и не живее в изолация. Самоутвърждаването е потенциално зло, ако то е асоциално. Буквална истина е, че „Никой не живее сам по себе си“. Космическата социализация представлява висша форма на личностно обединение. Иисус е казал: „Този, който иска да бъде над всички вас, трябва да стане слуга на всички.“
56:10.15 (647.6) Именно истината, красотата и добродетелта — интелектуалното приближаване на човека към вселената на разума, материята и духа, трябва да се съединят в една обединена представа за божествения и висш идеал. Според това, как смъртната личност обединява човешкия опит с материята, разума и духа, се извършва енергийно обединяване на този идеал във Върховността с последващо личностно изражение в Бога на бащината любов.
56:10.16 (647.7) Всяко проникване в същността на отношението на определените части към цялото изисква разбиране за отношението на всички части към това цяло; а във вселената това означава отношението на създадените части към Съзидателното Цяло. Така Божеството става трансценденталната и даже безкрайна цел на всеобщото и вечно постижение.
56:10.17 (647.8) Всеобщата красота е осъзнаването на отражението на Райския Остров в материалното творение, докато вечната истина е особеното служене на Райските Синове, които не само посвещават себе си на смъртните раси, но даже изливат над всички народи Духа на Истината. Божествената Добродетел по-пълно се проявява в преданото служене на многобройните личности на Безкрайния Дух. Съвкупността от тези три качества — любовта, това е представата на човека за Бога като за негов духовен Баща.
56:10.18 (648.1) Физическата материя е пространствено-времева сянка, която отхвърля Райското енергийно сияние на абсолютните Божества. Значението на истината е същността на отражението на вечното Слово на Божеството в смъртния интелект — постижение на висшите понятия във времето и пространството. Ценностите, заключени в добродетелите на божествеността, са милосърдното служене на духовните личности на Всеобщия, Вечния и Безкрайния на пространствено-времевите крайни създания в еволюционните сфери.
56:10.19 (648.2) По отношение на Отеца към всяко личностно създание тези изпълнени със смисъл реални ценности на божествеността са слети в едно в божествена любов. Те са координирани в Сина и в неговите Синове като божествено милосърдие. Те проявяват своите качества в Духа и неговите духовни деца чрез божествено служене; изобразяването на любвеобилно милосърдие към децата на времето. Тези три божествености изначално се проявяват като енерго-личностен синтез на Върховното Същество. Те се проявяват разнообразно от Бог-Седмократния в седем различни съвкупности на божествени значения и ценности на седем възходящи нива.
56:10.20 (648.3) За крайния човек истината, красотата и добродетелта включват пълно разкрване на божествената реалност. Когато разбирането на Божеството като любов намира духовно изражение в живота на богопозналите смъртни, те вкусват плодовете на божествеността: интелектуалния свят, социалния прогрес, моралното удовлетворение, духовната радост и космическата мъдрост. Високоразвитите смъртни, населяващи света в епохата на седмия етап на светлината и живота, знаят, че любовта е най-великото нещо във вселената, и знаят, че Бог е любов.
56:10.21 (648.4) Любовта е желание да правиш добро на другите.
56:10.22 (648.5) [Представено от Могъщ Посланик, намиращ се на Урантия по молба на Просветителския Корпус на Небадон, в сътрудничество с един от Мелхиседек, изпълняващ задълженията на наместник на Планетарния Принц на Урантия.]
* * * * *
56:10.23 (648.6) Настоящото повествувание „Всеобщото Единство“ е двадесет и петото по ред от поредицата повествувания, подготвени от различни автори, които бяха организирани като група от комисия, наброяваща дванадесет небадонски личности и действащи под ръководството на Мантутия Мелхиседек. Съставихме настоящите повествувания и ги изложихме на английски език, използвайки метода, одобрен от нашите ръководители, през 1934 година по урантийското времеизчисление.