Частите на книга

Книгата Урантия

Частите на книга

ЧАСТ I.
Централната и свръхвселените [1]

Подготвена от Уверския Корпус на личностите на свръхвселената, упълномощени от Извечно Древните на Орвонтон.

ЧАСT II.
Локалната вселена [2]

Подготвено от Небадонския Корпус на Личностите на Локалната Вселена, упълномощени от Гавраил Салвингтонски.

ЧАСT III.
Историята на Урантия [3]

Настоящите повествувания бяха подготовени от Корпуса на личностите на локалната вселена, упълномощени от Гавраил Салвингтонски.

ЧАСT IV.
Животът и ученията на Иисус [4]

Настоящият раздел беше подготвен от комисия от дванадесет промеждутъчни създания на Урантия, трудили се под наблюдението на Мелхиседек, ръководител на комисията по откровенията.
В основата на повествуванията е положена Информация, предоставена от вторично промеждутъчно създание, някога изпълнявало задълженията на свръхчовешки хранител на апостол Андрей.

Заглавията на документи

Заглавията на документи

Документ . Дял . автор

000. Предисловие [5] . Божествен Съветник

001. Всеобщият Баща [6] . Божествен Съветник

002. Природата на Бога [7] . Божествен Съветник

003. Атрибутите на Бога [8] . Божествен Съветник

004. Връзката между Бога и Вселената [9] . Божествен Съветник

005. Връзката между Бога и индивида [10] . Божествен Съветник

006. Вечният Син [11] . Божествен Съветник

007. Връзката на Вечния Син с Вселената [12] . Божествен Съветник

008. Безкрайният Дух [13] . Божествен Съветник

009. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената [14] . Божествен Съветник

010. Райската Троица [15] . Всеобщ Цензор

011. Вечният Остров на Рая [16] . Възпитател по Мъдрост

012. Вселената на Вселените [17] . Възпитател по Мъдрост

013. Свещените Сфери на Рая [18] . Възпитател по Мъдрост

014. Централната Божествена Вселена [19] . Възпитател по Мъдрост

015. Седемте свръхвселени [20] . Всеобщ Цензор

016. Седемте Главни Духа [21] . Всеобщ Цензор

017. Седемте групи Висши Духове [22] . Божествен Съветник

018. Висшите Троични Личности [23] . Божествен Съветник

019. Еднородните Същества с Троичен Произход [24] . Божествен Съветник

020. Райските Божии Синове [25] . Възпитател по Мъдрост

021. Райските Синове-Създатели [26] . Възпитател по Мъдрост

022. Тринитизираните Божии Синове [27] . Могъщ Посланик

023. Единичните Посланици [28] . Божествен Съветник

024. Върховните Личности на Безкрайния Дух [29] . Божествен Съветник

025. Пространствените Войнства на Посланиците [30] . Върховен Упълномощен

026. Попечителски духове на централната вселена [31] . Възпитател по Мъдрост

027. Служене на Първичните свръхнафими [32] . Възпитател по Мъдрост

028. Попечителски духове на свръхвселените [33] . Могъщ Посланик

029. Управляващите Вселенската Енергия [34] . Всеобщ Цензор

030. Личности в Голямата Вселена [35] . Могъщ Посланик

031. Корпусът на Завършилите [36] . Божествен Съветник и Един, Нямащ Име и Номер

032. Еволюцията на локалните вселени [37] . Могъщ Посланик

033. Администрация на локалната вселена [38] . Ръководител на Архангелите

034. Майчинският Дух на локалната вселена [39] . Могъщ Посланик

035. Божиите Синове на локалната вселена [40] . Ръководител на Архангелите

036. Носителите на Живот [41] . Синовете Ворондадек

037. Личности на локалната вселена [42] . Сияйна Вечерна Звезда

038. Попечителски духове на локалната вселена [43] . Мелхиседек

039. Серафическите войнства [44] . Мелхиседек

040. Възходящи Божии Синове [45] . Могъщ Посланик

041. Физически аспекти на локалната вселена [46] . Архангел

042. Енергия – разум и материя [47] . Могъщ Посланик

043. Съзвездията [48] . Малаватия Мелхиседек

044. Небесните творци [49] . Архангел

045. Администрацията на локалната система [50] . Мелхиседек

046. Столица на локалната система [51] . Архангел

047. Седемте Обителски Свята [52] . Сияйна Вечерна Звезда

048. Моронтийният живот [53] . Архангел

049. Населените светове [54] . Мелхиседек

050. Планетарните Принцове [55] . Вторичен син Ланонандек

051. Планетарните Адамовци [56] . Вторичен син Ланонандек

052. Планетарните епохи на смъртните [57] . Могъщ Посланик

053. Бунтът на Луцифер [58] . Мановандет Мелхиседек

054. Проблеми вследствие бунта на луцифер [59] . Могъщ Посланик

055. Сферите на светлината и живота [60] . Могъщ Посланик

056. Всеобщото единство [61] . Могъщ Посланик и Макивента Мелхиседек

057. Произход на Урантия [62] . Носител на Живота

058. Установяване живота на Урантия [63] . Носител на Живота

059. Ерата на морския живот на Урантия [64] . Носител на Живота

060. Урантия в ерата на ранния наземен живот [65] . Носител на Живота

061. Ерата на млекопитаещите на Урантия [66] .Носител на Живота

062. Ранните видове първобитен човек [67] . Носител на Живота

063. Първото човешко семейство [68] . Носител на Живота

064. Еволюционните цветни раси [69] . Носител на Живота

065. Свръхуправление на еволюцията [70] . Носител на Живота

066. Планетарният Принц на Урантия [71] . Мелхиседек

067. Планетарният бунт [72] . Мелхиседек

068. Началото на цивилизацията [73] . Мелхиседек

069. Първобитните човешки институции [74] . Мелхиседек

070. Еволюция на управлението при хората [75] . Мелхиседек

071. Развитие на държавата [76] . Мелхиседек

072. Управлението на една съседна планета [77] . Мелхиседек

073. Едемската градина [78] . Солония

074. Адам и Ева [79] . Солония

075. Простъпката на Адам и Ева [80] . Солония

076. Втората градина [81] . Солония

077. Промеждутъчните създания [82] . Архангел

078. Виолетовата раса след епохата на Адам [83] . Архангел

079. Разпространение на андитите на изток [84] . Архангел

080. Разпространение на андитите на запад [85] . Архангел

081. Развиване на съвременна цивилизация [86] . Архангел

082. Еволюция на брака [87] . Ръководител на Серафимите

083. Институцията на брака [88] . Ръководител на Серафимите

084. Бракът и семейният живот [89] . Ръководител на Серафимите

085. Източниците на поклонение [90] . Сияйна Вечерна Звезда

086. Ранната еволюция на религията [91] . Сияйна Вечерна Звезда

087. Култовете към духове [92] . Сияйна Вечерна Звезда

088. Фетиши, талисмани и магия [93] . Сияйна Вечерна Звезда

089. Грях, жертвоприношение и изкупление [94] . Сияйна Вечерна Звезда

090. Шаманство – знахари и жреци [95] . Мелхиседек

091. Еволюция на молитвата [96] . Ръководител на Промеждутъчните Създания

092. По-нататъшната еволюция на религията [97] . Мелхиседек

093. Макивента Мелхиседек [98] . Мелхиседек

094. Ученията на Мелхиседек на изток [99] . Мелхиседек

095. T 095. Ученията на Мелхиседек в Левант [100] . Мелхиседек

096. Яхве – Бог на евреите [101] . Мелхиседек

097. Развитие на представите за Бога сред древните евреи [102] . Мелхиседек

098. Ученията на Мелхиседек на запад [103] . Мелхиседек

099. Социалните проблеми на религията [104] . Мелхиседек

100. Религията в опита на човека [105] . Мелхиседек

101. Истинската природа на религията [106] . Мелхиседек

102. Основите на религиозната вяра [107] . Мелхиседек

103. Действителността на религиозния опит [108] . Мелхиседек

104. Развитие на концепцията за Троицата [109] . Мелхиседек

105. Божество и реалност [110] . Мелхиседек

106. Вселенските нива на реалността [111] . Мелхиседек

107. Произход и същност на Настройчиците на Съзнанието [112] . Единичен Посланик

108. Мисия и дейност на Настройчиците на Съзнанието [113] . Единичен Посланик

109. Връзка на Настройчиците с вселенските създания [114] . Единичен Посланик

110. Връзка на Настройчиците с индивидуалните смъртни [115] . Единичен Посланик

111. Настройчикът и душата [116] . Единичен Посланик

112. Запазване на личността [117] . Единичен Посланик

113. Серафическите хранители на съдбата [118] . Ръководител на Серафимите

114. Серафическо планетарно управление [119] . Ръководител на Серафимите

115. Висшето Същество [120] . Могъщ Посланик

116. Всемогъщият-Висшият [121] . Могъщ Посланик

117. Бог-Висшият [122] . Могъщ Посланик

118. Висшият и Пределният – време и пространство [123] . Могъщ Посланик

119. Посвещенията на Христос Михаил [124] . Ръководител на Вечерните Звезди

120. Посвещаването на Михаил на Урантия [125] . Мантутия Мелхиседек

121. Епохата на посвещаването на Михаил [126] . Комисия от Промеждутъчни Създания

122. Раждане и младенчество на Иисус [127] . Комисия от Промеждутъчни Създания

123. Ранното детство на Иисус [128] . Комисия от Промеждутъчни Създания

124. Късното детство на Иисус [129] . Комисия от Промеждутъчни Създания

125. Иисус в Йерусалим [130] . Комисия от Промеждутъчни Създания

126. Двете решаващи години [131] . Комисия от Промеждутъчни Създания

127. Юношеските години [132] . Комисия от Промеждутъчни Създания

128. Иисус в периода на ранната зрелост [133] . Комисия от Промеждутъчни Създания

129. По-нататъшният живот на Иисус като възрастен [134] . Комисия от Промеждутъчни Създания

130. На път за Рим [135] . Комисия от Промеждутъчни Създания

131. Световните религии [136] . Комисия от Промеждутъчни Създания

132. В Рим [137] . Комисия от Промеждутъчни Създания

133. Завръщане от Рим [138] . Комисия от Промеждутъчни Създания

134. Преходните години [139] . Комисия от Промеждутъчни Създания

135. Йоан Кръстител [140] . Комисия от Промеждутъчни Създания

136. Кръщението и четиридесетте дни [141] . Комисия от Промеждутъчни Създания

137. Очакване в Галилея [142] . Комисия от Промеждутъчни Създания

138. Подготовка на посланиците на Царството [143] . Комисия от Промеждутъчни Създания

139. Дванадесетте апостоли [144] . Комисия от Промеждутъчни Създания

140. Посвещаването на дванадесетте за апостоли [145] . Комисия от Промеждутъчни Създания

141. Начало на обществения труд [146] . Комисия от Промеждутъчни Създания

142. Пасхата в Йерусалим [147] . Комисия от Промеждутъчни Създания

143. Преминаване през Самария [148] . Комисия от Промеждутъчни Създания

144. В Хеврон и в Декаполис [149] . Комисия от Промеждутъчни Създания

145. Четири знаменателни дни в Капернаум [150] . Комисия от Промеждутъчни Създания

146. Първото проповедническо пътешествие по Галилея [151] . Комисия от Промеждутъчни Създания

147. Кратко посещение на Йерусалим [152] . Комисия от Промеждутъчни Създания

148. Подготовка на евангелисти във Витсаида [153] . Комисия от Промеждутъчни Създания

149. Второто проповедническо пътешествие [154] . Комисия от Промеждутъчни Създания

150. Третото проповедническо пътешествие [155] . Комисия от Промеждутъчни Създания

151. Време за очакване и обучение край морето [156] . Комисия от Промеждутъчни Създания

152. Събитията, довели до кризата в Капернаум [157] . Комисия от Промеждутъчни Създания

153. Кризата в Капернаум [158] . Комисия от Промеждутъчни Създания

154. Последни дни в Капернаум [159] . Комисия от Промеждутъчни Създания

155. Пребиваване в Тир и Сидон [160] . Комисия от Промеждутъчни Създания

156. Пребиваването в тир и Сидон [161] . Комисия от Промеждутъчни Създания

157. В Кесария Филипова [162] . Комисия от Промеждутъчни Създания

158. Планината на преображението [163] . Комисия от Промеждутъчни Създания

159. Пътешествие в Декаполис [164] . Комисия от Промеждутъчни Създания

160. Родан от Александрия [165] . Комисия от Промеждутъчни Създания

161. Продължение на беседата с Родан [166] . Комисия от Промеждутъчни Създания

162. На Празника на шатрите [167] . Комисия от Промеждутъчни Създания

163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан [168] . Комисия от Промеждутъчни Създания

164. На празника освещение на храма [169] . Комисия от Промеждутъчни Създания

165. Начало на мисионерската дейност в Перея [170] . Комисия от Промеждутъчни Създания

166. Последното посещение на северна Перея [171] . Комисия от Промеждутъчни Създания

167. Посещението на Филаделфия [172] . Комисия от Промеждутъчни Създания

168. Възкресяването на Лазар [173] . Комисия от Промеждутъчни Създания

169. Последната седмица от обучението в Пела [174] . Комисия от Промеждутъчни Създания

170. Царството небесно [175] . Комисия от Промеждутъчни Създания

171. На път за Йерусалим [176] . Комисия от Промеждутъчни Създания

172. Отиване в Йерусалим [177] . Комисия от Промеждутъчни Създания

173. Понеделник в Йерусалим [178] . Комисия от Промеждутъчни Създания

174. Вторник сутринта в храма [179] . Комисия от Промеждутъчни Създания

175. Последната проповед в храма [180] . Комисия от Промеждутъчни Създания

176. Във вторник вечерта на Елеонската планина [181] . Комисия от Промеждутъчни Създания

177. Сряда, ден за отдих [182] . Комисия от Промеждутъчни Създания

178. Последният ден в лагера [183] . Комисия от Промеждутъчни Създания

179. Тайната вечеря [184] . Комисия от Промеждутъчни Създания

180. Прощалната реч [185] . Комисия от Промеждутъчни Създания

181. Последни наставления и предупреждения [186] . Комисия от Промеждутъчни Създания

182. В Гетсимания [187] . Комисия от Промеждутъчни Създания

183. Предателство и арест [188] . Комисия от Промеждутъчни Създания

184. Съдебното заседания на Синедриона [189] . Комисия от Промеждутъчни Създания

185. Съдът на Пилат [190] . Комисия от Промеждутъчни Създания

186. Преди разпятието [191] . Комисия от Промеждутъчни Създания

187. Разпъването [192] . Комисия от Промеждутъчни Създания

188. В гробницата [193] . Комисия от Промеждутъчни Създания

189. Възкресението [194] . Комисия от Промеждутъчни Създания

190. Моронтийните явявания на Иисус [195] . Комисия от Промеждутъчни Създания

191. Явяванията пред апостолите и другите лидери [196] . Комисия от Промеждутъчни Създания

192. Явяванията в Галилея [197] . Комисия от Промеждутъчни Създания

193. Последните явявания и възнесението [198] . Комисия от Промеждутъчни Създания

194. Посвещаването на Духа на Истината [199] . Комисия от Промеждутъчни Създания

195. След Петдесетница [200] . Комисия от Промеждутъчни Създания

196. Вярата на Иисус [201] . Комисия от Промеждутъчни Създания

Съдържанието на книгата

Съдържание на книгата

000. Предисловие [5]

I. Божество и божественост [202]

II. Бог [203]

III. Първият източник и център [204]

Седемте Абсолюта

Реалност

Концепцията за АЗ СЪМ

IV. Вселенска реалност [205]

Раят

V. Личностни реалности [206]

VI. Енергия и модел [207]

VII. Висшето същество [208]

VIII. Бог-Седмократният [209]

IX. Бог-Пределният [210]

X. Бог-Абсолютният [211]

XI. Трите абсолюта [212]

XII. Троиците [213]

Забележка [214]

001. Всеобщият Баща [6]

1. Името на Отеца [215]

2. Реалността на Бога [216]

3. Бог е всеобщ дух [217]

4. Тайнството на Бога [218]

5. Личността на Всеобщия Отец [219]

6. Личността във вселената [220]

7. Духовната ценност на разбирането на личността [221]

002. Природата на Бога [7]

1. Безкрайността на Бога [222]

2. Вечното съвършенство на Отеца [223]

3. Правосъдието и праведността [224]

4. Божието милосърдие [225]

5. Любовта на Бога [226]

6. Добродетелта на Бога [227]

7. Божествената истина и красота [228]

003. Атрибутите на Бога [8]

1. Вездесъщността на Бога [229]

2. Безкрайното могъщество на Бога [230]

3. Всезнанието на Бога [231]

4. Безкрайността на Бога [232]

5. Върховната власт на Отеца [233]

Неизбежностите

6. Първенството на Отеца [234]

Благословията

004. Връзката между Бога и Вселената [9]

1. Отношението на Отеца към Вселената [235]

Провидението

2. Бог и природата [236]

3. Неизменният характер на Бога [237]

4. Осъзнаването на Бога [238]

5. Погрешните представи за Бога [239]

005. Връзката между Бога и индивида [10]

1. Приближаването към Бога [240]

2. Присъствието на Бога [241]

3. Истинското поклонение [242]

4. Бог в религията [243]

5. Осъзнаването на Бога [244]

6. Богът на личността [245]

006. Вечният Син [11]

1. Индивидуалността на Вечния Син [246]

2. Същността на Вечния Син [247]

3. Претворяването на любовта на Отеца [248]

4. Атрибутите на Вечния Син [249]

Всемогъщество вездесъщност и всеведение

5. Ограниченията на Вечния Син [250]

6. Разумът на Духа [251]

7. Личността на Вечния Син [252]

8. Осъзнаването на Вечния Син [253]

007. Връзката на Вечния Син с Вселената [12]

1. Контурът на духовната гравитация [254]

2. Ръководството на Вечния Син [255]

3. Връзката на Вечния Син с индивида [256]

4. Божествените планове за усъвършенстване [257]

5. Духът на посвещението [258]

Посвещенията на Вечния Син

Посвещенията на изначалния Михаил

6. Райските Божии Синове [259]

7. Висшето разкриване на Отеца [260]

008. Безкрайният Дух [13]

1. Богът на Действието [261]

2. Природата на Безкрайния Дух [262]

3. Връзката на Духа с Отеца и Сина [263]

4. Духът на Божественото Служене [264]

Съзидателните Дъщери

5. Присъствието на Бога [265]

6. Личността на Безкрайния Дух [266]

009. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената [14]

1. Атрибутите на Третия Източник и Център [267]

2. Вездесъщият Дух [268]

3. Всеобщият Оператор [269]

4. Абсолютният разум [270]

5. Служенето на разума [271]

6. Кръгът на гравитацията на разума [272]

7. Вселенското отражение [273]

8. Личностите на Безкрайния Дух [274]

Функционалното семейство на Третия Източник и Център

010. Райската Троица [15]

1. Саморазпространяването на Първия Източник и Център [275]

2. Персонализацията на Божеството [276]

3. Трите лица на Божеството [277]

4. Троичното единство на Божеството [278]

5. Функциите на Троицата [279]

Отношение към Крайното, Абсонитното и Абсолютното

6. Неизменните синове на Троицата [280]

Правосъдие, Доказателство, Присъда

7. Свръхуправлението на върховенството [281]

8. Троицата отвъд пределите на Крайното [282]

Граници на съдбата на смъртните

011. Вечният остров на Рая [16]

1. Божествената обител [283]

2. Природата на Вечния Остров [284]

3. Горният Рай [285]

4. Периферният Рай [286]

5. Долният рай [287]

6. Респирацията на пространството [288]

Ненаситеното пространство

7. Пространствените функции на Рая [289]

Промеждутъчното пространство

8. Гравитацията на Рая [290]

Сила, енергия, вселенска енергия

9. Уникалността на Рая [291]

012. Вселената на Вселените [17]

1. Пространствените нива на Главната Вселена [292]

2. Областта на Безусловния Абсолют [293]

3. Всеобщата гравитация [294]

4. Пространството и движението [295]

5. Пространството и времето [296]

6. Всеобщото свръхуправление [297]

7. Частта и цялото [298]

8. Материята, разумът и духът [299]

9. Личностните реалности [300]

013. Свещените сфери на Рая [18]

1. Седемте свещени свята на Отеца [301]

(1) Сферата на Божеството

(2) Сферата на Сина

(3) Сферата на Духа

(4) Сферата на Наместниците

(5) Сферата на Уединението

(6) Сферата на Серафимите

(7) Сферата на Духовното Извисяване

2. Взаимоотношенията между световете и Отеца [302]

3. Свещените светове на Вечния Син [303]

4. Световете на Безкрайния Дух [304]

Изпълнителните светове на Седемте Главни Духа

014. Централната Божествена Вселена [19]

1. Системата Рай-Хавона [305]

Един ден в системата Рай-Хавона

Тъмните гравитационни тела

2. Строежът на Хавона [306]

3. Световете на Хавона [307]

4. Създанията на Централната Вселена [308]

Местните на Хавона

5. Животът в Хавона [309]

Еднообразие и приключения

6. Предназначението на Централната Вселена [310]

015. Седемте свръхвселени [20]

1. Пространственото ниво на свръхвселените [311]

2. Структура на свръхвселените [312]

3. Свръхвселената Орвонтон [313]

4. Мъглявините – прародителки на вселените [314]

5. Произходът на небесните тела [315]

6. Сферите на пространството [316]

7. Архитектурните сфери [317]

Стандарт за времето в свръхвселената

8. Управлението и регулирането на енергията [318]

9. Кръговете на свръхвселените [319]

Кръговете на локалните вселени

10. Управителите на свръхвселените [320]

11. Съвещателната асамблея [321]

12. Върховните съдилища [322]

13. Правителствата на секторите [323]

14. Целите на седемте свръхвселени [324]

016. Седемте Главни Духа [21]

1. Връзката с Триединното Божество [325]

2. Връзката с Безкрайния Дух [326]

3. Индивидуалността и разнообразието на главните духове [327]

4. Атрибути и функции на главните духове [328]

5. Връзката със създанията [329]

6. Космическият разум [330]

Причинност, дълг, поклонение

7. Нравствеността, добродетелта и личността [331]

8. Урантийската личност [332]

9. Реалността на човешкото съзнание [333]

017. Седемте групи Висши Духове [22]

1. Седемте Висши Администратора [334]

Синове, тринитизирани от създания

2. Маджестон – ръководителят на системата за отразяване [335]

3. Отразяващите Духове [336]

4. Спомагателни Образи на Отразяващите Духове [337]

5. Седемте Духа на Кръговете [338]

6. Съзидателни Духове на Локалните Вселени [339]

7. Спомагателните Духове на Разума [340]

8. Функции на Върховните Духове [341]

018. Висшите Троични Личности [23]

1. Тринитизираните Тайнства на Върховността. [342]

2. Извечно Вечните. [343]

3. Извечно Древните. [344]

4. Извечно Съвършените. [345]

5. Съвременниците на Вечността. [346]

6. Извечно Единните. [347]

7. Извечно Верните. [348]

019. Еднородните Същества с Троичен произход [24]

1. Троичните Синове-Учители [349]

2. Възпитателите по Мъдрост [350]

3. Божествените Съветници [351]

4. Всеобщите Цензори [352]

Неизменните Синове на Троицата

5. Свещените Троични Духове [353]

6. Местните жители на Хавона [354]

7. Жителите на Рая [355]

020. Райските Божии Синове [25]

1. Низходящите Божии Синове [356]

2. Синовете-Арбитри [357]

3. Съдебната дейност [358]

4. Арбитражните мисии [359]

5. Посвещаването на Райските Божии Синове [360]

6. Посвещенията в образа на смъртни [361]

7. Троичните Синове-Учители [362]

8. Служенето на Дейналовците в локалните вселени [363]

9. Планетарното служене на Дейналовците [364]

10. Обединеното служене на Райските Синове [365]

021. Райските Синове-Създатели [26]

Изначалният Михаил

1. Произходът и природата на Синовете-Създатели [366]

2. Създателите на локалните вселени [367]

3. Пълновластието в локалната вселена [368]

4. Посвещенията на Михаиловците [369]

5. Връзката на Синовете-Владетели с Вселената [370]

6. Предназначението на владетелите Михаиловци [371]

022. Тринитизираните Божии Синове [27]

1. Синовете, обхванати от Троицата [372]

Тринитизирани Синове на Постижението

Подбрани Тринитизирани Синове

Тринитизирани Синове на Съвършенството

2. Могъщите Посланици [373]

3. Снабдените с Върховни Пълномощия [374]

4. Нямащите Име и Номер [375]

5. Тринитизираните Опекуни [376]

6. Тринитизираните Посланици [377]

7. Методите за тринитизация [378]

Синове, тринитизирани от възходящи създания

Синове, тринитизирани от създания от системата Рай-Хавона

Тринитизирани Синове на Съдбата

8. Синовете, тринитизирани от създания [379]

9. Небесните Пазители [380]

10. Помощниците на Върховните Синове [381]

023. Единичните Посланици [28]

1. Природата и произходът на Единичните Посланици [382]

2. Назначенията на Единичните Посланици [383]

3. Служенето на Единичните Посланици във времето и пространството [384]

Серафически и други скорости

4. Особеното служене на Единичните Посланици [385]

Тринитизирани синове на съдбата

024. Върховните Личности на Безкрайния Дух [29]

1. Надзирателите на Вселенските Кръгове [386]

2. Регистраторите на Волеви Създания [387]

3. Лични Помощници на Безкрайния Дух [388]

4. Спомагателните Инспектори [389]

5. Пълномощните Стражи [390]

6. Придружителите на Смъртните Кандидати [391]

Грандфанда, първото еволюционно същество, достигнало Хавона

7. Произходът на Придружителите на Смъртните Кандидати [392]

025. Пространствените Войнства на Посланиците [30]

1. Хавонските Подчинени [393]

2. Всеобщите Миротворци [394]

3. Широкомащабното служене на миротворците [395]

4. Юридическите Съветници [396]

5. Пазителите на Райските Архиви [397]

6. Небесните Архивариуси [398]

7. Моронтийните Спътници [399]

8. Райските Спътници [400]

026. Попечителски духове на централната вселена [31]

1. Попечителските духове [401]

Попечителските духове на централната вселена

Попечителските духове на свръхвселените

Попечителските духове на локалните вселени

2. Могъщите Свръхнафими [402]

3. Третичните Свръхнафими [403]

(1) Съгласуващи

(2) Главни архивариуси

(3) Оператори на свръзки

(4) Посланици

(5) Координатори на събирането на информация

(6) Транспортни личности

(7) Резервни корпуси

4. Вторичните Свръхнафими [404]

Пристигането на възходящите създания в Хавона

5. Помощниците на странстващите [405]

6. Придружителите до Върховността [406]

7. Придружителите до Троицата [407]

8. Придружителите до Сина [408]

Пристигането на възходящите създания в Хавона

9. Придружителите до Отеца [409]

10. Съветниците и Консултантите [410]

Назначения на неуспелите кандидати

11. Спътниците на Покоя [411]

Синове тринитизирани от създания

027. Служене на Първичните свръхнафими [32]

1. Успокоителите [412]

Природа на покоя

2. Ръководителите на назначенията [413]

3. Тълкувателите на етиката [414]

4. Възпитателите [415]

5. Пазителите на знанията [416]

6. Преподавателите по философия [417]

7. Възпитателите по поклонение [418]

028. Попечителски духове на свръхвселените [33]

1. Тертиафимите [419]

2. Омниафимите [420]

3. Секонафимите [421]

4. Първичните Секонафими [422]

(1) Гласът на Съвместния Извършител

(2) Гласът на Седемте Главни Духа

(3) Гласът на Синовете-Създатели

(4) Гласът на ангелското войнство

(5) Оператори по транслациите

(6) Транспортни личности

(7) Резервен корпус

5. Вторичните Секонафими [423]

(1) Гласът на Мъдростта

(2) Душата на Философията

(3) Съюзът на Душите

(4) Сърцето на Съвета

(5) Радостта на Битието

(6) Радостта от Служенето

(7) Определителят на Духове

6. Третичните Секонафими [424]

(1) Значението на Произхода

(2) Паметта за Милосърдието

(3) Същност на Времето

(4) Важност на Доверието

(5) Святост на Служенето

(6) и (7) Тайната на Величието и Душата на Добродетелта

7. Служенето на Секонафимите [425]

029. Управляващите Вселенската Енергия [34]

1. Седемте Върховни Управляващи Енергиите [426]

2. Върховните Енергийни Центрове [427]

(1) Върховни Управляващи Центрове

(2) Хавонски Центрове

(3) Центрове на свръхвселените

(4) Центрове на локалните вселени

(5) Центрове на съзвездията

(6) Центрове на системите

(7) Некласифицирани Центрове

3. Сферата на дейност на Енергийните центрове [428]

4. Главните Физически Регулатори [429]

(1) Спомагателни Управляващи Енергията

(2) Механични Регулатори

(3) Преобразуватели на Енергията

(4) Предаватели на Енергията

(5) Първични Обединители

(6) Вторични Разединители

(7) Баромери

(8) Хрономери

5. Главните Организатори на Силата [430]

Първично Възникнали Главни Организатори на Силата

Вторични Трансцендентални Главни Организатори на Силата

030. Личности в Голямата Вселена [35]

1. Райската класификация на живите същества [431]

I. Същества с триединен произход

II. Същества с двойствен произход

III. Същества с единичен произход

IV. Възникнали трансцендентални същества

V. Фрагментирани божествени същности

VI. Свръхличностни същества

VII. Некласифицирани и неразкрити категории

2. Уверският регистър на личностите [432]

I. Райски божества

II. Върховни духове

III. Същества с троичен произход

IV. Божии синове

V. Личности на Безкрайния Дух

VI. Управляващи вселенската енергия

VII. Корпус на постоянното гражданство

Смесени групи личности

3. Доброволческите колонии [433]

(1) Изследователите на звездите

(2) Небесните занаятчии

(3) Управляващите Реверсията

(4) Преподавателите в Подготвителни Училища

(5) Различните Резервни Корпуси

(6) Стажантите

(7) Възходящите странстващи

4. Възвисяващите се смъртни [434]

(1) Планетарни Смъртни

(2) Запазили Живота на Спящи Създания

(3) Студенти от Обителските Светове

(4) Моронтийни Прогресиращи

(5) Подопечни на Свръхвселените

(6) Хавонски Странстващи

(7) Пристигащи в Рая

031. Корпусът на Завършилите [36]

1. Обитателите на Хавона [435]

2. Гравитационните Посланици [436]

3. Прославените Смъртни [437]

4. Допуснатите Серафими [438]

5. Прославените Материални Синове [439]

6. Прославените Промеждутъчни Създания [440]

7. Апостолите на Светлината [441]

8. Трансценденталите [442]

9. Архитектите на Мирозданието [443]

10. Пътешествие в областта на Пределния [444]

032. Еволюцията на локалните вселени [37]

1. Физическата поява на вселените [445]

2. Организацията на вселената [446]

3. Идеята за еволюция [447]

4. Връзката на Бога с локалната вселена [448]

5. Извечният и божествен замисъл [449]

033. Администрация на локалната вселена [38]

1. Михаил Небадонски [450]

2. Властелинът на Небадон [451]

3. Синът и Духът на вселената [452]

4. Гавраил – Главният Администратор [453]

5. Троичните посланици [454]

6. Общото управление [455]

Стандартното време в локалната вселена

7. Съдилищата на Небадон [456]

8. Законодателните и изпълнителните функции [457]

034. Майчинският Дух на локалната вселена [39]

1. Персонализацията на Съзидателния Дух [458]

2. Природата на Божествената Попечителка [459]

3. Синът и Духът във времето и пространството [460]

4. Кръговете на локалната вселена [461]

5. Служенето на Духа [462]

6. Духът в човека [463]

Двойствената природа на човека

7. Духът и плътта [464]

Това е пътят

035. Божиите Синове на локалната вселена [40]

1. Бащата-Мелхиседек [465]

2. Синовете­Мелхиседек [466]

3. Световете на Мелхиседек [467]

4. Специалната дейност на Мелхиседек [468]

Появата на Мелхиседек в плът

5. Синовете­Ворондадек [469]

6. Бащите на съзвездия [470]

7. Световете на Ворондадек [471]

8. Синовете­Ланонандек [472]

Първични Ланонандек

Вторични Ланонандек

Третични Ланонандек

9. Управителите-Ланонандек [473]

10. Световете на Ланонандек [474]

036. Носителите на Живот [41]

1. Произходът и природата на Носителите на Живот [475]

2. Световете на Носителите на Живота [476]

3. Трансплантирането на живот [477]

4. Мелхиседек – Носителите на Живот [478]

Мидсонитите

Салвингтонските Светове на Завършилите

5. Седемте спомагателни духове на разума [479]

(1) Духът на интуицията

(2) Духът на разбирането

(3) Духът на куража

(4) Духът на знанието

(5) Духът на съвета

(6) Духът на поклонението

(7) Духът на мъдростта

6. Живите сили [480]

037. Личности на локалната вселена [42]

1. Вселенските Помощници [481]

2. Ярките Вечерни Звезди [482]

Създадените Вечерни Звезди

Възходящите Вечерни Звезди

Световете на Вечерните Звезди

3. Архангелите [483]

Световете на архангелите

4. Височайшите Помощници [484]

5. Върховните Упълномощени [485]

Упълномощените по расовите въпроси

Небадонския Корпус на Съвършенството

Световете на слелите се с Духа смъртни

6. Небесните Наблюдатели [486]

Образователната система на Небадон

7. Учителите на Обителските Светове [487]

8. Върховните духовни категории [488]

Единичните Посланици

Надзирател на Вселенските Кръгове е Андовонтия

Регистратор на Волеви Създания, Салсатия

Спомагателния Инспектор

Пълномощни Стражи

Всеобщите Миротворци

Юридически Съветници

Небесни Архивариуси

Моронтийни Спътници

9. постоянните жители на локалната вселена [489]

(1) Сузати

(2) Унивитати

(3) Материални Синове

(4) Промеждутъчни създания

Абандонтери

10. Другите групи на локалната вселена [490]

Спиронги

Спорнаги

Доброволчески колонии

038. Попечителски духове на локалната вселена [43]

1. Произходът на Серафимите [491]

2. Природата на Ангелите [492]

3. Неразкритите Ангели [493]

4. Серафическите светове [494]

5. Подготовката на Серафимите [495]

6. Серафическата организация [496]

7. Херувимите и Сановимите [497]

8. Еволюцията на Херувимите и Сановимите [498]

(1) Кандидати за Възход

(2) Промеждутъчни Херувими

(3) Моронтийни Херувими

9. Промеждутъчните Създания [499]

(1) Първични промеждутъчни създания

(2) Вторични промеждутъчни създания

039. Серафическите войнства [44]

1. Върховните Серафими [500]

(1) Попечители на Синовете и Духовете

Посвещенчески персонал

(2) Съдебни Съветници

(3) Вселенски консултанти

(4) Съветници по обучението

(5) Ръководители на мисии

(6) Регистратори

(7) Свободни попечители

2. Висшестоящите Серафими [501]

(1) Информационен корпус

(2) Гласът на Милосърдието

(3) Духовни координатори

(4) Младши учители

(5) Транспортиращи

Серафическите транспортиращи

(6) Регистратори

Операторите на връзки

(7) Резерви

3. Старшите Серафими [502]

(1) Старши помощници

(2) Правни прогнозисти

(3) Социални организатори

(4) Възпитатели по етика

(5) Транспортиращи

(6) Регистратори

(7) Резерви

4. Управляващите Серафими [503]

(1) Административни помощници

(2) Съветници на правосъдието

(3) Тълкуватели на космическо гражданство

(4) Възпитатели по морал

(5) Транспортиращи

(6) Регистратори

(7) Резерви

5. Планетарните помощници [504]

(1) Гласове на Градината

(2) Духове на братството

(3) Души на съгласието

(4) Духове на доверието

(5) Транспортиращи

Отпътуването на серафическия транспорт

(6) Регистратори

(7) Резерви

6. Преходните попечители [505]

7. Серафимите на бъдещето [506]

8. Предназначението на Серафимите [507]

9. Серафическият корпус на завършилите [508]

040. Възходящи Божии Синове [45]

1. Еволюционните Серафими [509]

2. Възходящите Материални Синове [510]

3. Преобразуваните Промеждутъчни Създания [511]

4. Личностните Настройчици [512]

5. Смъртните на времето и пространството [513]

Смъртни на преходното или емпирично пребиваване на Настройчиците

Смъртни, несливащи се с Настройчиците

Смъртни, притежаващи потенциал за сливане с Настройчиците

Неномерираните групи

6. Вероизповедните Божии Синове [514]

7. Смъртните, слели се с Отеца [515]

8. Смъртните, слели се със Сина [516]

9. Смъртните, слели се с Духа [517]

Механизъм за съхраняване на човешката памет

10. Съдбата на възходящите създания [518]

041. Физически аспекти на локалната вселена [46]

1. Енергийните центрове на Небадон [519]

2. Физическите контрольори на Сатания [520]

3. Нашите звездни партньори [521]

4. Плътността на Слънцето [522]

5. Слънчевата радиация [523]

6. Калцият – космически пътешественик [524]

7. Източниците на слънчева енергия [525]

8. Енергийните реакции на Слънцето [526]

9. Стабилността на Слънцето [527]

10. Произходът на обитаемите светове [528]

042. Енергия – разум и материя [47]

1. Райските сили и енергии [529]

2. Всеобщите недуховни енергийни системи [530]

(1) Пространствен потенциал

(2) Изначална сила

(3) Възникващи енергии

а. Силова енергия

б. Гравитационна енергия

(4) Вселенска енергия

(5) Енергия на Хавона

(6) Трансцендентална енергия

(7) Монота

3. Класификация на материята [531]

4. Превръщането на енергията и материята [532]

5. Проявленията на вълновата енергия [533]

6. Ултиматоните, електроните и атомите [534]

7. Атомната материя [535]

8. Атомната кохезия [536]

9. Натурфилософията [537]

10. Всеобщите недуховни енергийни системи (Системите на материалния разум) [538]

(1) Типове разум, предшестващи спомагателния дух

(2) Спомагателните духове на разума

(3) Типове развиващ се моронтиен разум

Космическият разум

11. Вселенските механизми [539]

12. Структурата и формата – господство на разума [540]

043. Съзвездията [48]

1. Столичната сфера на Съзвездието [541]

2. Правителството на Съзвездието [542]

3. Всевишните на Норлатиадек [543]

4. Планинският събор – Извечно Верният [544]

5. Бащите на Едемия от времето на бунта на Луцифер [545]

6. Божиите градини [546]

7. Унивитатите [547]

8. Образователните светове на Едемия [548]

9. Гражданството на Едемия [549]

044. Небесните творци [49]

1. Небесните музиканти [550]

2. Свещените пресъздаващи [551]

3. Божествените строители [552]

4. Регистраторите на мисли [553]

5. Енергийните оператори [554]

6. Художниците и декораторите [555]

7. Хармонизаторите [556]

8. Стремежите на смъртните и моронтийните постижения [557]

045. Администрацията на локалната система [50]

1. Световете на преходна култура [558]

(1) Светът на завършилите

(2) Светът на моронтия

(3) Светът на ангелите

(4) Светът на свръхангелите

(5) Светът на Синовете

(6) Светът на Духа

(7) Светът на Отеца

2. Властелинът на системата [559]

3. Правителството на системата [560]

4. Съветът на Двадесет и Четиримата [561]

5. Материалните Синове [562]

6. Адамическата подготовка на възходящите създания [563]

Родителски опит

Изпитателен приют на Сатания

7. Училищата на Мелхиседек [564]

046. Столица на локалната система [51]

1. Физически аспекти на Йерусем [565]

2. Физически черти на Йерусем [566]

3. Транслационната служба на Йерусем [567]

4. Жилища и административни зони [568]

5. Йерусемските кръгове [569]

(1) Кръговете на Божиите Синове

(2) Кръговете на ангелите

(3) Кръговете на Вселенските Помощници

(4) Кръговете на Главните Физически Регулатори

(5) Кръговете на получилите назначения възходящи смъртни

(6) Кръговете на доброволческите колонии

(7) Кръговете на Корпуса за Завършили

6. Квадрати: Административно-управленчески зони [570]

7. Правоъгълници: Спорнаги [571]

8. Йерусемските триъгълници [572]

047. Седемте Обителски Свята [52]

1. Светът на Завършилите [573]

Необходим родителски опит

2. Изпитателният приют [574]

3. Първият Обителски Свят [575]

Моронтийните Спътници

4. Вторият Обителски Свят [576]

5. Третият Обителски Свят [577]

6. Четвъртият Обителски Свят [578]

7. Петият Обителски Свят [579]

8. Шестият Обителски Свят [580]

Сливането с Настройчика

9. Седмият Обителски Свят [581]

10. Гражданство в Йерусем [582]

048. Моронтийният живот [53]

1. Моронтийните материали [583]

2. Управляващите моронтийната енергия [584]

(1) Регулатори на кръгове

(2) Координатори на системи

(3) Планетарни опекуни

(4) Универсални регулатори

(5) Стабилизатори на връзки

(6) Селективни групиращи

(7) Спомагателни регистратори

3. Моронтийните спътници [585]

(1) Хранителите на странстващите

(2) Спътниците, посрещащи странстващите и свободните компаньони

(3) Приемащи небесните посетители

(4) Координатори и управляващи връзката

(5) Устни и писмени преводачи

(6) Ръководители на екскурзии и реверсия

(7) Пазители на региони и постройки

4. Управляващите реверсията [586]

Свръхчовешки хумор

Човешки хумор

5. Учителите в Обителските Светове [587]

6. Серафимите на моронтийните светове – преходните попечители [588]

(1) Серафически проповедници

Оригиналът на двадесет и трети псалм

(2) Расови тълкуватели

(3) Плановици на разума

(4) Моронтийни съветници

Стереоскопичният ефект на мотата

(5) Техници

(6) Учители-регистратори

Истина и факт

(7) Попечителски резерви

Успех, неуспех и его

7. Моронтийните мота [589]

8. Моронтийните прогресори [590]

049. Населените светове [54]

1. Планетарният живот [591]

2. Планетарните физически типове [592]

(1) Атмосферни типове

(2) Елементални типове

(3) Гравитационни типове

(4) Температурни типове

(5) Електрически типове

(6) Консумиращи енергия типове

(7) Ненаименовани типове

3. Световете на недишащите [593]

4. Еволюционните волеви създания [594]

5. Планетарните групи смъртни [595]

(1) Приспособяване към планетната среда

Експериментални светове инспектирани от Табамантия

(2) Типове мозък

(3) Типове възприемане на духа

(4) Епохи на планетните смъртни

(5) Родствени типове създания

(6) Сливане с Настройчика

(7) Способност за освобождаване от земния живот

6. Освобождаване от земен живот [596]

(1) Периодически или групов начин за продължаване на живота

(2) Индивидуални начини за възход

(3) Възход, обусловен от изпитателните приюти

(4) Вторични модифицирани типове възход

(5) Първичен модифициран тип възход

050. Планетарните Принцове [55]

1. Мисията на Принцовете [597]

2. Планетарната администрация [598]

3. Телесният персонал на Принца [599]

4. Планетарната столица и училищата [600]

5. Прогресиращата Цивилизация [601]

6. Планетарната култура [602]

7. Наградата за изолацията [603]

Агондонтери

Табамантия - агондонтер

051. Планетарните Адамовци [56]

1. Произход и природа на Материалните Божии Синове [604]

2. Пренос на Планетарните Адамовци [605]

3. Адамическите мисии [606]

4. Шестте еволюционни раси [607]

5. Расово смесване – Посвещаване на Адамическата кръв [608]

6. Едемическият режим [609]

7. Обединено управление [610]

052. Планетарните епохи на смъртните [57]

1. Първобитният човек [611]

2. Човекът в епохата след пристигането на Планетарен Принц [612]

3. Човекът в епохата след пристигането на Адам [613]

4. Човекът в епохата след пристигането на Син-Арбитър [614]

5. Човекът в епохата след пристигането на Посвещенчески Син [615]

6. Урантия в епохата след идването на Посвещенчески Син [616]

7. Човекът в епохата след пристигането на Син-Учител [617]

053. Бунтът на Луцифер [58]

1. Водачите на бунта [618]

2. Причините за бунта [619]

3. Манифестът на Луцифер [620]

4. Обявяване на бунта [621]

5. Характер на конфликта [622]

6. Преданият командир на Серафимите [623]

7. История на бунта [624]

8. Човешкият Син на Урантия [625]

9. Настоящото състояние на бунта [626]

054. Проблеми вследствие бунта на луцифер [59]

1. Истинската и лъжливата свобода [627]

2. Похищаването на свободата [628]

3. Отсрочване на правосъдието [629]

4. Милосърдната отсрочка [630]

5. Мъдростта на отсрочката [631]

Дванадесет причини

6. Триумфът на любовта [632]

055. Сферите на светлината и живота [60]

1. Моронтийният храм [633]

2. Смъртта и преобразуването [634]

3. Златният век [635]

4. Реорганизацията на управлението [636]

Седемте етапа от развитието на една планета

Освобождаване на промеждутъчните създания

Освобождаването на Адам и Ева от планетарните им задължения

5. Върхът на материалното развитие [637]

6. Смъртният индивид [638]

7. Първият, или планетарен, етап [639]

8. Вторият етап, или етапът Система [640]

9. Третият етап, или етапът Съзвездие [641]

10. Четвъртият етап, или етапът локална вселена [642]

11. Етапите малък и голям сектор [643]

12. Седмият етап, или етапът Свръхвселена [644]

Безусловните Наблюдатели на Върховния

056. Всеобщото единство [61]

1. Физическата координация [645]

2. Интелектуалното единство [646]

3. Духовното обединение [647]

4. Личностното обединение [648]

5. Единството на божествата [649]

6. Обединението на Еволюционното Божество [650]

7. Всеобщите последствия от еволюцията [651]

8. Върховният обединител [652]

9. Всеобщото абсолютно единство [653]

10. Истината, красотата и добродетелта [654]

057. Произход на Урантия [62]

1. Мъглявината Андроновер [655]

2. Първичният мъглявинен стадий [656]

3. Вторичният мъглявинен стадий [657]

4. Третичният и Четвъртичният стадий [658]

Произход на слънцето

5. Произход на Монматия - слънчевата система на Урантия [659]

Ретроградно движение

6. Стадият на слънчевата система [660]

Ерата на формиране на планетите

Приливното триене

Приливно-гравитационен взрив

7. Ерата на метеоритите [661]

Епохата на вулканите

Първичната планетарна атмосфера

8. Стабилизацията на кората [662]

Епохата на земетресенията

Световният океан и първият континент

058. Установяване живота на Урантия [63]

1. Предпоставки за физически живот [663]

2. Атмосферата на Урантия [664]

3. Пространственото обкръжение [665]

4. Ерата на зараждане на живота [666]

5. Континенталният дрейф [667]

6. Преходният период [668]

7. Геоложката летопис [669]

059. Ерата на морския живот на Урантия [64]

1. Ранният морски живот в плитководните морета [670]

Епохата на трилобитите

2. Първият етап на на континенталните наводнения [671]

Епохата на безгръбначните животни

3. Вторият етап на големите наводнения [672]

Периодът на коралите

Епохата на брахиоподите

4. Стадият на голям подем на сушата [673]

Периодът на вегетативния наземен живот

Епохата на рибите

5. Стадият на наместване на кората [674]

Каменовъгленият период на папратовидните гори

Епохата на жабите

6. Стадият на преходния климат [675]

Периодът на семенните растения

Епохата на биологичните трусове

060. Урантия в ерата на ранния наземен живот [65]

1. Епохата на ранните влечуги [676]

2. Епохата на късните влечуги [677]

3. Кредният период [678]

Периодът на цветоносните растения

Епохата на птиците

4. Краят на кредния период [679]

061. Ерата на млекопитаещите на Урантия [66]

1. Стадият на новата континентална суша [680]

Епохата на ранните млекопитаещи

2. Стадият на нови наводнения [681]

Епохата на по-развитите млекопитаещи

3. Стадият на формиране на съвременните планини [682]

Епохата на слона и коня

4. Стадият на новото издигане на континентите [683]

Последната голяма миграция на млекопитаещите

5. Първият ледников период [684]

6. Първобитният човек в ледниковия период [685]

7. Продължението на ледниковия период [686]

062. Ранните видове първобитен човек [67]

1. Ранните лемури [687]

2. Ранните млекопитаещи [688]

3. Промеждутъчните млекопитаещи [689]

Произход на човекоподобните маймуни

4. Приматите [690]

5. Първите човешки същества [691]

6. Еволюцията на човешкия разум [692]

7. Признаването като обитаем свят [693]

063. Първото човешко семейство [68]

1. Андон и Фонта [694]

2. Бягството на близнаците [695]

3. Семейството на Андон [696]

4. Андоническите кланове [697]

5. Разпръскване на Андонитите [698]

6. Онагар – първият проповедник [699]

7. Продължаването на живота на Андон и Фонта [700]

064. Еволюционните цветни раси [69]

1. Коренните Андонити [701]

2. Фоксхолските племена [702]

3. Бадонанските племена [703]

4. Неандерталските раси [704]

5. Произход на цветните раси [705]

6. Шестте Сангикски раси на Урантия [706]

(1) Червеният човек

(2) Оранжевият човек

(3) Жълтият човек

(4) Зеленият човек

(5) Синият човек

(6) Индиговата раса

Причини а съществуване на шестте цветни раси

7. Разпръскване на цветните раси [707]

065. Свръхуправление на еволюцията [70]

1. Функции на Носителите на живота [708]

(1) Материалното електрохимическо ниво

(2) Обикновената средна фаза на квазиморонтийното съществуване

(3) По-високото, полудуховно ниво

2. Еволюционната панорама [709]

3. Съдействието на еволюцията [710]

4. Урантийската епопея [711]

5. Превратностите в еволюцията на живите същества [712]

6. Еволюционните методи на живот [713]

7. Еволюционните нива на разума [714]

Механичният неподлежащ на обучение разум

Немеханичният емпиричен разум

8. Еволюцията във времето и пространството [715]

066. Планетарният Принц на Урантия [71]

1. Принц Калигастия [716]

2. Персоналът на Принца [717]

3. Далматия – Градът на Принца [718]

4. Ранният период на дейността на стоте [719]

5. Организацията на стоте [720]

(1) Съвет по въпросите на храненето и материалното благополучие

(2) Комисията по въпросите на опитомяването и използването на животните

(3) Съветници по въпросите на покоряването на хищните животни

(4) Групата за разпространяване и натрупване на знания

(5) Комисия по въпросите на занаятите и търговията

(6) Колегия на богооткровената религия

(7) Попечители на здравето и живота

(8) Планетарен съвет по въпросите на изкуството и науката

(9) Управление по въпросите на развитието на племенните отношения

(10) Върховен съд по въпросите на племенната координация и междурасовото сътрудничество

6. Управлението на Принца [721]

7. Животът в Далматия [722]

8. Нещастията, донесени от Калигастия [723]

067. Планетарният бунт [72]

1. Предателството на Калигастия [724]

2. Началото на бунта [725]

3. Седемте решаващи години [726]

4. Стотицата на Калигастия след бунта [727]

5. Преките последици от бунта [728]

6. Ван — непоколебимият [729]

7. Далечните последици от греха [730]

8. Човешкият герой от бунта [731]

068. Началото на цивилизацията [73]

1. Предпазна социализация [732]

2. Факторите за социално развитие [733]

3. Социализиращото въздействие на страха пред духовете [734]

4. Еволюцията на нравите [735]

5. Методите за използване на земята като средство за съществуване [736]

(1). Стадият на събирането

(2). Стадият на ловуване

(3). Стадият на чергарското скотовъдство

(4). Стадият на земеделието

6. Еволюцията на културата [737]

Осигуреността на хората със земя

069. Първобитните човешки институции [74]

1. Основните човешки институции [738]

(1) Институциите по самоосигуряване

(2) Институциите за запазване на вида

(3) Институциите за самонаслаждение

2. Зараждането на промишленото производство [739]

3. Разделението на труда [740]

4. Възникването на търговията [741]

5. Раждането на капитала [742]

6. Значението на огъня за цивилизацията [743]

7. Използване на животните [744]

8. Владеенето на роби като фактор на цивилизацията [745]

9. Частната собственост [746]

070. Еволюция на управлението при хората [75]

1. Възникването на войните [747]

2. Социалното значение на войната [748]

Съвременният индустриализъм срещу милитаризма

3. Първите човешки обединения [749]

4. Клановете и племената [750]

5. Зараждането на управлението [751]

6. Монархическото управление [752]

7. Първобитните клубове и тайните общества [753]

8. Обществените класи [754]

9. Правата на човека [755]

10. Еволюцията на правосъдието [756]

11. Законите и съдилищата [757]

12. Разпределянето на гражданската власт [758]

071. Развитие на държавата [76]

1. Зачеването на държавата [759]

2. Еволюцията на представителното управление [760]

3. Идеалите на държавата [761]

4. Развитие на цивилизацията [762]

5. Еволюция на конкуренцията [763]

6. Печалбата като мотив [764]

7. Образованието [765]

8. Характерът на държавността [766]

072. Управлението на една съседна планета [77]

1. Континенталната нация [767]

2. Политическо устройство [768]

3. Семеен живот [769]

4. Системата за просвещение [770]

5. Организация на промишлеността [771]

6. Пенсионно осигуряване [772]

7. Облагане с данъци [773]

8. Специалните колежи [774]

9. Система за всеобщо избирателно право [775]

10. Борба с престъпността [776]

11. Военна подготовка [777]

12. Останалите нации [778]

073. Едемската градина [78]

Инспекцията на Табамантия

1. Нодитите и Амадонитите [779]

2. Планирането на градината [780]

3. Местоположението на градината [781]

4. Създаването на градината [782]

5. Градинската обител [783]

6. Дървото на живота [784]

7. Съдбата на Едем [785]

074. Адам и Ева [79]

1. Адам и Ева в Йерусем [786]

2. Пристигането на Адам и Ева [787]

3. Адам и Ева се запознават с планетата [788]

4. Първи вълнения [789]

5. Управлението на Адам [790]

6. Семейният живот на Адам и Ева [791]

7. Животът в градината [792]

8. Легендата за сътворението на света [793]

075. Простъпката на Адам и Ева [80]

1. Проблемът на Урантия [794]

2. Заговорът на Калигастия [795]

3. Изкушаването на Ева [796]

4. Осъзнаването на простъпката [797]

5. Последиците от простъпката [798]

6. Адам и Ева напускат градината [799]

7. Понижаването на статута на Адам и Ева [800]

8. Така наричаното грехопадение на човека [801]

076. Втората градина [81]

1. Едемитите пристигат в Месопотамия [802]

2. Каин и Авел [803]

3. Животът в Месопотамия [804]

Сититското духовенство

4. Виолетовата раса [805]

5. Смъртта на Адам и Ева [806]

Посланието на Михаил

6. Продължаването на живота на Адам и Ева [807]

077. Промеждутъчните създания [82]

1. Първични промеждутъчни създания [808]

2. Нодитската раса [809]

3. Вавилонската кула [810]

4. Центровете на цивилизацията на нодитите [811]

5. Адамсон и Ратта [812]

6. Вторичните промеждутъчни създания [813]

7. Метежните промеждутъчни създания [814]

8. Обединяване на промеждутъчните създания [815]

9. Постоянните жители на Урантия [816]

078. Виолетовата раса след епохата на Адам [83]

1. Разпределянето на расите и културите [817]

2. Адамитите във втората градина [818]

3. Първите миграции на адамитите [819]

4. Андитите [820]

5. Миграцията на андитите [821]

6. Последните преселения на андитите [822]

7. Наводненията в Месопотамия [823]

Повествуванието за Ной

8. Шумерите – последните от андитите [824]

079. Разпространение на андитите на изток [84]

1. Андитите на Туркестан [825]

2. Покоряването на Индия от андитите [826]

3. Дравидийска Индия [827]

4. Нахлуването на арийците в Индия [828]

5. Червената и жълтата раси [829]

6. Началото на китайската цивилизация [830]

7. Андитите влизат в Китай [831]

8. По-нататъшното развитие на китайската цивилизация [832]

080. Разпространение на андитите на запад [85]

1. Адамитите навлизат в Европа [833]

2. Климатични и геоложки изменения [834]

Потопяването на Средиземноморския басей

3. Кроманьоидният син човек [835]

4. Нахлуване на андитите в Европа [836]

5. Покоряването на северна Европа от андитите [837]

6. Андитите край бреговете на Нил [838]

7. Андитите от островите в средиземноморието [839]

8. Дунавските андонити [840]

9. Трите бели раси [841]

081. Развиване на съвременна цивилизация [86]

1. Люлката на цивилизацията [842]

2. Средствата на цивилизацията [843]

(1) Укротяването на огъня

(2) Опитомяването на животни

(3) Поробването на пленници

(4) Частната собственост

3. Градове, производство и търговия [844]

4. Смесените раси [845]

(1) Европеиден тип

(2) Монголоиден тип

(3) Негроиден тип

5. Културното общество [846]

Сила и правота

6. Запазване на цивилизацията [847]

(1) Природните условия

(2) Средствата за производство

(3) Научните знания

(4) Човешките ресурси

(5) Ефективността на материалните ресурси

(6) Ефективността на езика

(7) Ефективността на механичните устройства

(8) Характерът на просветителите

(9) Човешките идеали

(10) Координацията на специалистите

(11) Методите за трудоустрояване

(12) Желанието да се сътрудничи

(13) Ефективното и мъдро ръководство

(14) Социалните промени

(15) Предотвратяването на краха в преходния период

082. Еволюция на брака [87]

1. Брачният инстинкт [848]

2. Ограничителните табу [849]

3. Ранните брачни структури [850]

4. Бракът в епохата на отношението към собствеността [851]

5. Ендогамията и екзогамията [852]

6. Расовите смесвания [853]

083. Институцията на брака [88]

1. Бракът като обществена институция [854]

2. Ухажването и годежът [855]

3. Откупуването и зестрата [856]

4. Сватбената церемония [857]

5. Многобрачието [858]

6. Истинската моногамия – бракът по двойки [859]

7. Разтрогването на брачния съюз [860]

8. Идеализирането на брака [861]

084. Бракът и семейният живот [89]

1. Първобитните връзки по двойки [862]

2. Ранният матриархат [863]

3. Семейството в епохата на патриархата [864]

4. Положението на жената в древното общество [865]

5. Жената в условията на еволюиращите нрави [866]

6. партньорството между мъжете и жените [867]

7. Идеалът за семеен живот [868]

8. Опасността от самонаслаждението [869]

085. Източниците на поклонение [90]

1. Поклонението пред камъните и хълмовете [870]

2. Поклонението пред растенията и дърветата [871]

3. Поклонението пред животните [872]

4. Поклонението пред стихиите [873]

5. Поклонението пред небесните тела [874]

6. Поклонението пред човека [875]

7. Спомагателните духове на поклонението и мъдростта [876]

086. Ранната еволюция на религията [91]

1. Случайност: сполука и несполука [877]

2. Персонификацията на случайността [878]

3. Смъртта – необяснимото [879]

4. Представата за продължаването на живота след смъртта [880]

5. Представата за призрака-душа [881]

6. Средата на призраците-духове [882]

7. Функцията на примитивната религия [883]

087. Култовете към духове [92]

1. Страхът от духове [884]

2. Умиротворяването на духовете [885]

3. Поклонението пред предците [886]

4. Добрите и злите духове [887]

5. Еволюцията на култа към духове [888]

6. Принудата и заклинанието [889]

7. Природата на култа [890]

088. Фетиши, талисмани и магия [93]

1. Вяра във фетишите [891]

2. Еволюция на фетиша [892]

Изображения и идоли

„Свещени книги”

3. Тотемизъм [893]

4. Магия [894]

5. Магически талисмани [895]

6. Магически ритуали [896]

089. Грях, жертвоприношение и изкупление [94]

1. Табу [897]

2. Концепцията за греха [898]

3. Самоотречението и унижението [899]

Култът към въздържание

4. Произход на жертвоприношенията [900]

5. Жертвоприношение и канибализъм [901]

6. Еволюцията на жертвоприношенията на хора [902]

7. Преобразуването на жертвоприношенията на хора [903]

Храмовата проституция

8. Изкуплението на заветите [904]

9. Жертвоприношенията и причастията [905]

10. Опрощаването на греха [906]

090. Шаманство – знахари и жреци [95]

1. Първите шамани – знахарите [907]

2. Ритуалите на шаманите [908]

3. Теорията за болестта и смъртта в шаманството [909]

4. Медицината при шаманите [910]

5. Жреците и ритуалите [911]

091. Еволюция на молитвата [96]

1. Примитивната молитва [912]

2. Еволюцията на молитвата [913]

Молитвата и магията

3. Молитвата и второто “аз” [914]

4. Етичната молитва [915]

5. Социалните последствия на молитвата [916]

6. Компетенцията на молитвата [917]

7. Мистицизъм, екстаз и вдъхновение [918]

8. Моленето като личен опит [919]

9. Условия за ефективност на молитвата [920]

092. По-нататъшната еволюция на религията [97]

1. Еволюционната природа на религията [921]

2. Религията и нравите [922]

3. Природата на еволюционната религия [923]

4. Дарът на откровението [924]

(1) Ученията на Даламатия

(2) Ученията на Едем

(3) Мелхиседек Салимски

(4) Иисус от Назарет

(5) Урантийските документи

5. Великите религиозни вождове [925]

6. Съставните религии [926]

Единадесет живи религии

7. По-нататъшната еволюция на религията [927]

093. Макивента Мелхиседек [98]

1. Инкарнацията на Макивента [928]

2. Салимският мъдрец [929]

3. Ученията на Мелхиседек [930]

4. Религията на Салим [931]

Вярата

Седемте заповеди

5. Избирането на Авраам [932]

6. Заветът на Мелхиседек с Авраам [933]

7. Мисионерите на Мелхиседек [934]

8. Заминаването на Мелхиседек [935]

9. След заминаването на Мелхиседек [936]

10. Сегашният статут на Макивента Мелхиседек [937]

094. Ученията на Мелхиседек на изток [99]

1. Салимските учения във ведическа Индия [938]

Риг-Веда

2. Брахманизмът [939]

Доктрината за реинкарнацията

3. Брахманската философия [940]

4. Индуистката религия [941]

5. Борбата за истината в Китай [942]

6. Лао-Дзъ и Конфуций [943]

7. Гаутама Сидхартха [944]

8. Будистката вяра [945]

Евангелието на Гаутама

Моралните заповеди

9. Разпространяването на будизма [946]

10. Религията в Тибет [947]

11. Философията на будизма [948]

12. Концепцията за Бога в будизма [949]

095. Ученията на Мелхиседек в Левант [100]

1. Салимската религия в Месопотамия [950]

2. Религията на древен Египет [951]

3. Еволюцията на морала [952]

4. Учението на Аменемоп [953]

5. Необикновеният Ехнатон [954]

6. Салимските учения в Иран [955]

7. Салимските учения в Арабия [956]

096. Яхве – Бог на евреите [101]

1. Представата за божеството при семитите [957]

2. Семитските народи [958]

3. Несравнимият Мойсей [959]

4. Провъзгласяването на Яхве [960]

5. Ученията на Мойсей [961]

Материалистично провидение

6. Представата за Бога след смъртта на Мойсей [962]

7. Псалмите и книгата на Йов [963]

097. Развитие на представите за Бога сред древните евреи [102]

1. Самуил – първият от древноеврейските пророци [964]

2. Илия и Елисей [965]

3. Яхве и Ваал [966]

4. Амос и Осия [967]

5. Първият Исая [968]

Михей и Авдий

6. безстрашният Еремия [969]

7. Вторият Исая [970]

8. Свещената и светска история [971]

9. Древноеврейската история [972]

Ефрем и Юда

Саул и Давид

Соломон и налогооблагането

Израил и Юдея

Унищожаване на северното царство на Израил

Крахът на Юдея

Под властта на Вавилон

10. Древноеврейската религия [973]

098. Ученията на Мелхиседек на запад [103]

1. Религията на Салим при гърците [974]

2. Гръцката философска мисъл [975]

3. Ученията на Мелхиседек в Рим [976]

4. Мистерийните култове [977]

Фригийският култ към Кибела и Атис

Египетският култ към Озирис и Изида

Иранският култ към Митра

5. Култът към Митра [978]

6. Митраизмът и християнството [979]

7. Християнската религия [980]

099. Социалните проблеми на религията [104]

1. Религията и преобразуването на обществото [981]

2. Слабостта на институционалната религия [982]

3. Религията и вярващият [983]

4. Трудностите на преходния период [984]

5. Социалните аспекти на религията [985]

6. Институционалната религия [986]

7. Приносът на религията [987]

100. Религията в опита на човека [105]

1. Религиозният растеж [988]

2. Духовният растеж [989]

3. Концепциите за висшата ценност [990]

4. Проблемите на растежа [991]

5. Обръщането и мистицизмът [992]

6. Признаците на религиозния живот [993]

7. Върхът на религиозния живот [994]

101. Истинската природа на религията [106]

1. Истинската религия [995]

2. Действителността на религията [996]

3. Свойствата на религията [997]

Дванадесет илюстрации на религиозната вяра

4. Ограниченията на откровението [998]

5. Религията, разширена с откровение [999]

6. Растящият религиозен опит [1000]

Седем аспекта на спасението

7. Личната философия на религията [1001]

8. Вярата и вярването [1002]

9. Религията и моралът [1003]

10. Религията като освободител на човека [1004]

102. Основите на религиозната вяра [107]

1. Религиозната убеденост [1005]

2. Религията и реалността [1006]

3. Знанието, мъдростта и проницателността [1007]

4. Фактът на опита [1008]

5. Върховността на целенасочения потенциал [1009]

6. Несъмнеността на религиозната вяра [1010]

7. Неизбежността на божественото [1011]

8. Доказателствата на религията [1012]

103. Действителността на религиозния опит [108]

1. Философия на религията [1013]

2. Религията и индивида [1014]

3. Религията и човешкият род [1015]

4. Духовното общуване [1016]

5. Произходът на идеалите [1017]

6. Философската координация [1018]

7. Науката и религията [1019]

8. Философията и религията [1020]

9. Същността на религията [1021]

104. Развитие на концепцията за Троицата [109]

1. Урантийските концепции за Троицата [1022]

2. Единството на Троицата и множествеността на Божеството [1023]

3. Троиците и триединствата [1024]

4. Седемте триединства [1025]

5. Тройствените съюзи [1026]

105. Божество и реалност [110]

1. Философската концепция за “АЗ СЪМ” [1027]

2. “АЗ СЪМ” като триединно и седмократно [1028]

3. Седемте Абсолюта на Безкрайността [1029]

4. Единството, двойствеността и триединството [1030]

5. Разпространяване на крайната реалност [1031]

6. Последствия от крайната реалност [1032]

7. Възникването на трансценденталните същности [1033]

106. Вселенските нива на реалността [111]

1. Първичната асоциация на крайните функционални същности [1034]

Бог-Седмократния

2. Вторична висша крайна интеграция [1035]

Висшето Същество

3. Трансценденталното третично обединяване на реалността [1036]

Пределната Троица

4. Пределната четвъртична интеграция [1037]

Пределното Божество

5. Петата степен – фазата на коабсолютно обединение [1038]

Абсолютната Троица

6. Шестата степен – фазата на абсолютната интеграция [1039]

Безкрайният космос

7. Окончателността на предназначението [1040]

8. Троицата на троиците [1041]

(1) Нивото на трите Троици

(2) Нивото на емпиричното Божество

(3) Нивото на АЗ СЪМ

9. Екзистенциалното безкрайно обединение [1042]

107. Произход и същност на Настройчиците на Съзнанието [112]

1. Произходът на Настройчиците на Съзнанието [1043]

2. Класификацията на Настройчиците [1044]

3. Сферата на Божествата – родина на Настройчиците [1045]

4. Същността и присъствието на Настройчиците [1046]

5. Разумността на Настройчиците [1047]

6. Настройчиците като чисто духовни същности [1048]

7. Настройчиците и личността [1049]

108. Мисия и дейност на Настройчиците на Съзнанието [113]

1. Избирането и назначаването [1050]

2. Предпоставките за вселяване на Настройчик [1051]

На Урантия

На другите светове

3. Организацията и управлението [1052]

Приносът на Табамантия

4. Връзката с другите духовни явления [1053]

5. Мисията на Настройчиците [1054]

6. Бог в човека [1055]

109. Връзка на Настройчиците с вселенските създания [114]

1. Развитието на Настройчиците [1056]

2. Самодействащите Настройчици [1057]

3. Връзката на Настройчиците с типовете смъртни [1058]

4. Настройчиците и човешката личност [1059]

5. Материалните препятствия за вселяване на Настройчик [1060]

6. Съхраняването на истинските ценности [1061]

Личният Настройчик на Михаил

7. Предназначението на Личностните Настройчици [1062]

Вселичностни същества

110. Връзка на Настройчиците с индивидуалните смъртни [115]

1. Вселяването в смъртния разум [1063]

2. Настройчиците и човешката воля [1064]

3. Сътрудничеството с Настройчика [1065]

4. Дейността на Настройчика в разума [1066]

5. Погрешните представи за ръководството на Настройчиците [1067]

6. Седемте психически кръга [1068]

7. Постигането на безсмъртие [1069]

Духовното послание на Настройчика към душата

111. Настройчикът и душата [116]

1. Разумът като арена на избора [1070]

2. Същността на душата [1071]

3. Еволюиращата душа [1072]

4. Вътрешният живот [1073]

5. Посвещаването на избора [1074]

6. Парадоксът на човека [1075]

7. Проблемът с Настройчика [1076]

Духовното послание на Настройчика към душата

112. Запазване на личността [117]

Четиринадесет аспекта на личността

1. Личността и реалността [1077]

2. Вътрешното “аз” [1078]

3. Феноменът на смъртта [1079]

4. Настройчиците след смъртта [1080]

5. Съхраняването на човешкия "аз" [1081]

6. Моронтийният "аз" [1082]

7. Сливането с Настройчика [1083]

113. Серафическите хранители на съдбата [118]

1. Ангелите-хранители [1084]

2. Хранителите на съдбата [1085]

3. Връзката с другите духовни влияния [1086]

4. Областите на дейност на Серафимите [1087]

5. Серафическото служене на смъртните [1088]

6. Ангелите-хранители след смъртта [1089]

7. Серафимите и възходът [1090]

114. Серафическо планетарно управление [119]

1. Върховната власт над Урантия [1091]

2. Съветът на планетарните наблюдатели [1092]

3. Местният управляващ [1093]

4. Всевишният наблюдател [1094]

Регентското управление на Ворондадек

5. Планетарното правителство [1095]

6. Главните Серафими за планетарен надзор [1096]

(1) Ангели на епохата

(2) Ангели на прогреса

(3) Пазители на религията

(4) Ангели на държавата

(5) Ангели на расите

(6) Ангели на бъдещето

(7) Ангели на просвещението

(8) Ангели на здравето

(9) Серафими на семейството

(10) Ангели на промишлеността

(11) Ангели на развлечението

(12) Ангели на свръхчовешкото служене

7. Резервният корпус на съдбата [1097]

115. Висшето Същество [120]

1. Относителност на понятийните структури [1098]

2. Абсолютната основа на върховността [1099]

3. Изначалното, актуалното и потенциалното [1100]

4. Източници на висша реалност [1101]

5. Връзката на Висшия с Райската Троица [1102]

6. Връзката на Висшия с тройствените съюзи [1103]

7. Същността на Висшия [1104]

116. Всемогъщият-Висшият [121]

1. Висшият Разум [1105]

Космическият разум

2. Всемогъщият и Бог-Седмократният [1106]

3. Всемогъщият и Райското Божество [1107]

4. Всемогъщият и Висшите Създатели [1108]

5. Всемогъщият и Седмократните Управляващи [1109]

Проблемът на равновесието

6. Господството на Духа [1110]

7. Живият организъм на Голямата Вселена [1111]

117. Бог-Висшият [122]

1. Природата на Висшето Същество [1112]

2. Източникът на еволюционния растеж [1113]

Синовете, тринитизирани от създания и растежът

3. Значението на Висшия за вселенските създания [1114]

4. Крайният Бог [1115]

Космическият морал – висш дълг

5. Свръхдушата на творението [1116]

Трансцендентация на завършилия

Последствия от опита на хората

6. Търсенето на Висшия [1117]

7. Бъдещето на Висшия [1118]

118. Висшият и Пределният – време и пространство [123]

1. Времето и вечността [1119]

Eмпирични (субективни) времеви единици

2. Вездесъщността и повсеместността [1120]

3. Пространствено-времевите отношения [1121]

Истина и факт

Пространство и еталон

4. Първичната и вторичната причинност [1122]

5. Всемогъществото и взаимоприемливостта [1123]

6. Всемогъществото и всетворението [1124]

7. Всеведението и предназначението [1125]

8. Управлението и свръхуправлението [1126]

Времевият регулатор на постепенното освобождаване на човека

9. Механизмите на вселената [1127]

10. Функцията на провидението [1128]

119. Посвещенията на Христос Михаил [124]

1. Първото посвещение [1129]

2. Второто посвещение [1130]

3. Третото посвещение [1131]

4. Четвъртото посвещение [1132]

5. Петото посвещение [1133]

6. Шестото посвещение [1134]

7. Седмото, последно посвещение [1135]

8. Следпосвещенческият статут на Михаил [1136]

120. Посвещаването на Михаил на Урантия [125]

1. Седмото посвещенческо поръчение [1137]

2. Ограниченията, свързани с посвещението [1138]

3. По-нататъшните съвети и препоръки [1139]

4. Инкарнацията – превръщането на двама в един [1140]

121. Епохата на посвещаването на Михаил [126]

1. Западът в първи век след Христа [1141]

2. Еврейският народ [1142]

3. Езическият свят [1143]

4. Езическата философия [1144]

(1) Епикурейска

(2) Стоическа

(3) Циници

(4) Скептици

5. Езическите религии [1145]

Мистерийните религии

6. Юдейската религия [1146]

7. Юдеите и езичниците [1147]

8. Предшестващите писмени свидетелства [1148]

(1) Евангелието от Марк

(2) Евангелието от Матей

(3) Евангелието от Лука

(4) Евангелието от Йоан

Забележка

122. Раждане и младенчество на Иисус [127]

1. Йосиф и Мария [1149]

2. Гавраил се явява на Елисавета [1150]

3. Гавраил се явява на Мария [1151]

4. Сънят на Йосиф [1152]

Давидовият дом

5. Земните родители на Иисус [1153]

6. Домът в Назарет [1154]

7. Пътуването до Витлеем [1155]

8. Раждането на Иисус [1156]

Легендата за пастирите

Тримата свещеници от Ур

„Витлеемската звезда”

9. Представянето в храма [1157]

10. Ирод действа [1158]

Бягството в Египет

123. Ранното детство на Иисус [128]

Пребиваването в Египет

1. Завръщането в Назарет [1159]

Четвъртата година на Иисус

2. Петата година (2 година преди н.е.) [1160]

Възпитанието на Иисус

3. Събитията през шестата година (1 година до н.е.) [1161]

4. Седмата година (1 година след н.е.) [1162]

Материални произшествия

5. Училищните години в Назарет [1163]

6. Неговата осма година (2 година след н.е.) [1164]

124. Късното детство на Иисус [129]

1. Деветата година НА Иисус (3 година след н.е.) [1165]

Портретът върху пода на класната стая

Климатът в Галилея

2. Десетата година (4 година след н.е.) [1166]

Яков, синът на зидаря

3. Единадесетата година (5 година след н.е.) [1167]

Епизодът в Скитопол

4. Дванадесетата година (6 година след н.е.) [1168]

Личен морал и групова лоялност

5. Неговата тринадесета година (7 година след н.е.) [1169]

6. Пътуването до Йерусалим [1170]

Мария, Марта и Лазар

125. Иисус в Йерусалим [130]

1. Иисус разглежда храма [1171]

2. Иисус и Пасхата [1172]

3. Йосиф и Мария напускат Йерусалим [1173]

4. Първите два дни в храма [1174]

5. Третият ден в храма [1175]

6. Четвъртият ден в храма [1176]

126. Двете решаващи години [131]

1. Неговата четиринадесета година (8 година след н.е.) [1177]

2. Смъртта на Йосиф [1178]

3. Петнадесетата година (9 година след н.е.) [1179]

Произход на „Божията молитва”

„Синът човешки”

Кой е Месията?

4. Първата проповед в синагогата [1180]

5. Финансовите трудности [1181]

127. Юношеските години [132]

1. Шестнадесетата година (10 година след н.е.) [1182]

2. Седемнадесетата година (11 година след н.е.) [1183]

Епизодът със зилотите

3. Осемнадесетата година (12 година след н.е.) [1184]

С Яков на Пасхата

Посещение при Елисавета и Йоан

Смъртта на Амос

4. Деветнадесетата година (13 година след н.е.) [1185]

Отглеждане на децата

5. Ребека, дъщерята на Езра [1186]

6. Неговата двадесета година (14 година след н.е.) [1187]

Посещението на Йерусалим за Пасхата

128. Иисус в периода на ранната зрелост [133]

1. Двадесет и първата година (15 година след н.е.) [1188]

Нарастващо самоосъзнаване на божествеността

С Яков на Пасхата

2. Двадесет и втората година (16 година след н.е.) [1189]

Като ковач в Сефорис

3. Двадесет и третата година (17 година след н.е.) [1190]

Със Симон на Пасхата

Иисус се среща със Стефан

4. Епизодът в Дамаск [1191]

5. Двадесет и четвъртата година (18 година след н.е.) [1192]

Предложението на александрийските евреи

6. Двадесет и петата година (19 година след н.е.) [1193]

С Юда на Пасхата

„Чичо Йешуа, разкажи ни някоя история.”

7. Двадесет и шестата година (20 година след н.е.) [1194]

Женитбата на Яков

Омъжването на Мириам

Яков – глава на семейството на Йосиф

129. По-нататъшният живот на Иисус като възрастен [134]

1. Двадесет и седмата година (21 година след н.е.) [1195]

Зеведей от Капернаум

Иисус – строителят на лодки

2. Двадесет и осмата година (22 година след н.е.) [1196]

Иисус посещава Йерусалим

Запознанството с Гонод и Ганид

3. Двадесет и деветата година (23 година след н.е.) [1197]

Причина за пътуването до Рим

4. Иисус-човекът [1198]

130. На път за Рим [135]

1. В Йопия – беседата за Йон [1199]

Обсъждане на доброто и злото

2. В Кесария [1200]

Търговецът от Монголия

Гръцкият работник и римският началник

Божията воля и волята на човека

3. В Александрия [1201]

4. Беседата за реалността [1202]

5. На остров Крит [1203]

6. Юношата, който се боеше [1204]

7. В Картаген – беседата за времето и пространството [1205]

8. По пътя към Неапол и Рим [1206]

Езра; отдалият се на порока евреин

131. Световните религии [136]

1. Цинизъм [1207]

2. Юдаизъм [1208]

3. Будизъм [1209]

4. Индуизъм [1210]

5. Зороастризъм [1211]

6. Судуанизъм (Джайнизъм) [1212]

7. Индуизъм [1213]

8. Даоизъм [1214]

9. Конфуцианство [1215]

10. „Нашата религия” [1216]

132. В Рим [137]

Влияние на водачите на тридесет и двете религии

1. Истинските ценности [1217]

2. Добро и зло [1218]

3. Истината и вярата [1219]

4. Лично служене [1220]

На римския законодател

На римския войник

На оратора във форума

На бедняка, станал жертва на погрешно обвинение

5. Съветите към богатия човек [1221]

6. Социална опека [1222]

7. Пътувания в околностите на Рим [1223]

Глупавият езичник

„Учителю, хайде заедно да създадем нова религия”

133. Завръщане от Рим [138]

Кастовата система на Индия

1. Милосърдие и правосъдие [1224]

2. Акостиране на кораба в Тарент [1225]

Мъжът, който се държеше грубо със своята жена

3. В Коринт [1226]

Крисп – управляващият синагогата

Юст – търговецът

Двете жени с леко поведение

4. Индивидуални наставления в Коринт [1227]

На мелничаря

На римския центурион

На водача на митраисткия култ

На учителя-епикуреец

На гръцкия предприемач и строител

На римски съдия

На владетелката на гръцка странноприемница

На китайския търговец

На пътешественик от Британия

На момчето-беглец

На осъдения престъпник

5. В Атина – беседа за науката [1228]

6. В Ефес – беседата за душата [1229]

7. Пребиваването в Кипър – беседата за разума [1230]

8. В Антиохия [1231]

9. В Месопотамия [1232]

134. Преходните години [139]

1. Тридесетата година (24 година след н.е.) [1233]

Завръщане в Назарет

Женитбата на Симон; женитбата на Юда

2. Пътешествието с кервана към Каспийско море [1234]

3. Урмските лекции [1235]

4. Суверенността – божествена и човешка [1236]

5. Политическа суверенност [1237]

6. Законът, свободата и суверенността [1238]

7. Тридесет и първата година (25 година от н.е.) [1239]

Самотни странствания

8. Пребиваването на планината Ермон [1240]

Краят на бунта на Луцифер

Суверенността на Небадон

9. Времето на очакване [1241]

Посещение на Йерусалим с Йоан

Работа в лодкарската работилница на Зеведей

135. Йоан Кръстител [140]

1. Йоан става назорей [1242]

2. Смъртта на Захария [1243]

3. Животът на един пастир [1244]

4. Смъртта на Елисавета [1245]

5. Царството Божие [1246]

6. Йоан започва да проповядва [1247]

7. Йоан отива на север [1248]

8. Срещата на Иисус и Йоан [1249]

Кръщаването на Иисус

9. Четиридесетте дни проповеди [1250]

10. Йоан отива на юг [1251]

11. Йоан в затвора [1252]

12. Смъртта на Йоан Кръстител [1253]

136. Кръщението и четиридесетте дни [141]

1. Представите за очаквания Месия [1254]

2. Кръщаването на Иисус [1255]

3. Четиридесетте дни [1256]

Среща с Гавраил

Завършване на вселенската суверенност

4. Плановете за обществен труд [1257]

Пътят на Отеца

5. Първото велико решение [1258]

Личностният Настройчик – начело

Нечувствителност на Настройчика към времето

6. Второто решение [1259]

Пътят на нормалното земно съществуване

7. Третото решение [1260]

Подчинение на природните закони

8. Четвъртото решение [1261]

Отказ да се прави компромис със злото

9. Петото решение [1262]

Отказ от трона на Давид

10. Шестото решение [1263]

”Ще се подчинявам на волята на моя Отец.”

137. Очакване в Галилея [142]

1. Избирането на първите четирима апостоли [1264]

Андрей и Петър

Яков и Йоан

2. Избирането на Филип и Натанаил [1265]

3. Посещението в Капернаум [1266]

4. Сватбата в Кана [1267]

5. Завръщането в Капернаум [1268]

6. Събитията от съботния ден [1269]

7. Четирите месеца подготовка [1270]

8. Проповедта за царството [1271]

138. Подготовка на посланиците на Царството [143]

1. Последни наставления [1272]

2. Избирането на шестимата [1273]

3. Призоваването на Матей и Симон [1274]

Не праведниците, а грешниците

4. Призоваването на близнаците [1275]

5. Призоваването на Тома и Юда [1276]

6. Седмицата на интензивна подготовка [1277]

7. Новото разочарование [1278]

8. Началото на дейността на дванадесетте апостоли [1279]

9. Петте месеца изпитания [1280]

10. Организацията на дванадесетте апостоли [1281]

139. Дванадесетте апостоли [144]

1. Андрей Първозваният [1282]

2. Симон Петър [1283]

3. Яков Зеведеев [1284]

4. Йоан Зеведеев [1285]

5. Филип Любопитният [1286]

6. Честният Натанаил [1287]

7. Матей Левий [1288]

8. Тома Дидим [1289]

9 и 10. Яков и Юда Алфееви [1290]

11. Симон Зелот [1291]

12. Юда Искариот [1292]

140. Посвещаването на дванадесетте за апостоли [145]

1. Предварителните наставления [1293]

2. Посвещаването в сан [1294]

3. Проповедта на посвещението [1295]

„Проповедта на планината”

4. Вие сте солта на Земята [1296]

5. Бащинската и братската любов [1297]

“Щастливи са бедните духом – смирените.”

“Щастливи са гладните и жадуващите праведност

“Щастливи са кротките,

“Щастливи са чистите по сърце,

“Щастливи са скърбящите,

“Щастливи са милостивите,

“Щастливи са миротворците,

“Щастливи са преследваните за праведност

6. Вечерта в деня на посвещението [1298]

„Аз гледам по-дълбоко на своите действия”

Относно развода

Правосъдие и милосърдие

“На тях им е добре – не ги безпокой

7. Седмицата след посвещаването като апостоли [1299]

8. В четвъртък на обед на езерото [1300]

(1) Изпълняване на волята на Отеца

(2) Отношение към политическите въпроси

(3) Отношение към социалните въпроси

(4) Отношение към икономическите въпроси

(5) Лична религия

9. Денят на духовното посвещение [1301]

10. Вечерта след духовното посвещение [1302]

141. Начало на обществения труд [146]

1. Иисус и апостолите напускат Галилея [1303]

2. Законът на Бога и волята на Отеца [1304]

3. Пристигането в Аматус [1305]

Личността на Иисус

Външността на Иисус

4. Учението за Отеца [1306]

Помагайте на болните

5. Духовното единство [1307]

6. Последната седмица в Аматус [1308]

Техерма – персийският търговец

7. В Задйорданска Бетания [1309]

Учението за царството

Спасение чрез вярата; свобода чрез осъзнаване на истината

8. Работа в Йерихон [1310]

9. Заминаването за Йерусалим [1311]

142. Пасхата в Йерусалим [147]

Посещението при Ханан

1. Обучението в храма [1312]

2. Божият гняв [1313]

Яков от Крит

3. Представата за Бога [1314]

Шест представи на евреите за Бога

Първите десет заповеди

4. Флавий и гръцката култура [1315]

5. Беседата за увереността [1316]

6. Срещата с Никодим [1317]

7. Урокът за семейството [1318]

8. В Южна Юдея [1319]

Лагерът в Гетсимания

143. Преминаване през Самария [148]

1. Проповедта в Архелаида [1320]

„Те направиха светлина от нашето послание.”

„Приличате ли на слабите?”

2. Урокът по самообладание [1321]

3. Развлечение и отдих [1322]

Три дни в планината Сартаба

4. Евреите и самаряните [1323]

5. Жената от Сихар [1324]

6. Възраждането на вярата в Самария [1325]

В лагера на планината Гаризим

7. Ученията за молитвата и поклонението [1326]

144. В Хеврон и в Декаполис [149]

1. Лагерът в Хеврон [1327]

2. Беседата за молитвата [1328]

3. Молитвата на вярващия [1329]

4. Още за молитвата [1330]

5. Други форми на молитвата [1331]

Седем молитви от други светове

6. Съвещанието с апостолите на Йоан Кръстител [1332]

7. В градовете на Декаполис [1333]

8. В лагера в Пела [1334]

“Идете и кажете на Йоан, че той не е забравен.”

9. Смъртта на Йоан Кръстител [1335]

145. Четири знаменателни дни в Капернаум [150]

Посещението на Рут

1. Риболовът [1336]

2. По обед в синагогата [1337]

Релиията е лично преживяване

Младият епилептик

Тъщата на Петър

3. Изцелението по залез слънце [1338]

4. Вечерта на същия ден [1339]

5. В неделя, рано сутринта [1340]

146. Първото проповедническо пътешествие по Галилея [151]

1. Проповедта в Римон [1341]

2. В Йотапата [1342]

Молитвата, благодарността и поклонението

Правосъдието и прошката

Молитвата и личното усилие

Етическата молитва

3. Спирането в Рама [1343]

Религия, наука и философия

Увереността, пораждана от истината

Посещението в Завулон

4. Евангелието в Ирон [1344]

Работа в мините

Изцеляването на прокажения

5. Отново в Кана [1345]

Видният жител Тит

6. Наин и синът на вдовицата [1346]

7. В Ендор [1347]

147. Кратко посещение на Йерусалим [152]

1. Слугата на центуриона [1348]

2. Пътешествието до Йерусалим [1349]

Отделянето от апостолите на Йоан

3. В Къпалнята на Витезда [1350]

4. Правилото на живота [1351]

Въпросът на Натанаил за златното правило

5. На гости при фарисея Симон [1352]

Притчата за лихваря

Статут и прогрес

6. Завръщането в Капернаум [1353]

Шестимата шпиони

„Съботата е за човека...”

7. Обратно на Капернаум [1354]

8. Празникът на духовната добродетел [1355]

148. Подготовка на евангелисти във Витсаида [153]

1. Ново училище на пророците [1356]

2. Болницата във Витсаида [1357]

3. Делото на Отеца [1358]

4. Злото, грехът и пророкът [1359]

5. Смисълът на страданието [1360]

6. Погрешното разбиране на страданието – беседата за Йов [1361]

7. Човекът с изсъхналата ръка [1362]

8. Последната седмица във Витсаида [1363]

Кирмет от Багдат

9. Изцеляването на парализирания [1364]

Кръщаването на трима от шпионите

149. Второто проповедническо пътешествие [154]

Куриерската служба на Давид

1. Широкото разпространяване на славата на Иисус [1365]

Необичайни и необясними изцеления

2. Отношението на хората [1366]

Двете грешки на ранното Християнство

Славата на Иисус като целител

Признаването от него на равенството на жените

Обаянието на неговата личност

3. Враждебността на религиозните водачи [1367]

4. Успехите на проповедническото пътешествие [1368]

Коментар за гнева

Относно хармоничния характер

5. Урокът за доброволството [1369]

6. “Страхът господен” [1370]

7. Завръщането във Витсаида [1371]

150. Третото проповедническо пътешествие [155]

1. Женският евангелски корпус [1372]

2. Обстановката в Магдала [1373]

3. Събота в Тивериада [1374]

Беседа за „вълшебствата и суеверията”

4. Изпращането на апостолите по двойки [1375]

5. Какво да направя, за да се спася? [1376]

6. Вечерните уроци [1377]

7. Пребиваването в Назарет [1378]

8. Съботно богослужение [1379]

9. Назарет отхвърля Иисус [1380]

151. Време за очакване и обучение край морето [156]

1. Притчата за сеяча [1381]

2. Тълкуването на притчите [1382]

3. Още за притчите [1383]

4. Новите притчи край морето [1384]

5. Посещението на Хереса [1385]

Бурята на езерото

6. Лудият от Хереса [1386]

152. Събитията, довели до кризата в Капернаум [157]

Вероника от Кесария Филипова

1. В дома на Иаир [1387]

2. Нахранването на петте хиляди [1388]

3. Короноването [1389]

4. Нощното видение на Симон Петър [1390]

5. Завръщането във Витсаида [1391]

6. В Генисарет [1392]

Отново притчата за сеяча

7. В Йерусалим [1393]

153. Кризата в Капернаум [158]

1. Обстановката в Синагогата [1394]

2. Епохалната проповед [1395]

„Аз съм хлябът на живота”

3. Заключителната среща [1396]

4. Последните думи в синагогата [1397]

Юношата, обладан от непокорен и разбунтувал се дух

“Как Сатана може да изгони Сатаната?

5. Съботната вечер [1398]

Изоставянето от частично повярвалите последователи

154. Последни дни в Капернаум [159]

1. Седмицата на съвещания [1399]

2. Седмицата за отдих [1400]

Затварянето на синагогите

3. Второто съвещание в Тивериада [1401]

4. Съботната вечер в Капернаум [1402]

„Как да постъпим с Иисус?”

5. Паметната неделна сутрин [1403]

6. Пристигането на семейството на Иисус [1404]

7. Прибързаното бягство [1405]

155. Бягство през северна Галилея [160]

1. Защо беснеят езичниците? [1406]

2. Евангелистите в Хоразин [1407]

3. В Кесария Филипова [1408]

Вярата и веруюто

Произход на религиозните традиции

4. На път към Финикия [1409]

5. Беседата за истинската религия [1410]

6. Втората беседа за религията [1411]

156. Пребиваване в Тир и Сидон [161]

1. Сирийката [1412]

2. Обучението в Сидон [1413]

“Този свят е само мост”

3. Пътешествието по крайбрежието на север [1414]

4. В Тир [1415]

5. Учението на Иисус в Тир [1416]

Притча за неразумния дърводелец

Изкушението и човешката природа

Условията за материалния успех

Духовен живот и самоуважение

Идеали и идеи

Такт, чар и мъдрост

6. Завръщането от Финикия [1417]

Отношението на юдейските лидери

157. В Кесария Филипова [162]

Иисус прави опит да се види със своето семейство

1. Събирачът на храмовия данък [1418]

„Рибата, в чиято уста има сребърна монета.”

2. Във Витсаида-Юлия [1419]

3. Признанието на Петър [1420]

“Какво говорят хората – кой казват, че съм?”

4. Беседата за Царството [1421]

5. Новото разбиране [1422]

6. На следващия ден [1423]

Четирите етапа от живота на Иисус

Нови авторитетни изказвания

7. Беседите на Андрей [1424]

158. Планината на преображението [163]

1. Преображението [1425]

2. Спускането от планината [1426]

3. Значението на преображението [1427]

4. Момчето, страдащо от епилепсия [1428]

Яков от Сафед

5. Иисус изцелява момчето [1429]

“Господи, аз вярвам... помогни на моето неверие.”

6. В градината на Селса [1430]

7. Протестът на Петър [1431]

8. В дома на Петър [1432]

159. Пътешествие в Декаполис [164]

1. Проповедта за прошката [1433]

„Ако моят брат греши против мен, колко пъти трябва да му прощавам?”

Притчата за царя, който искал да събере дълговете си от своите слуги

Опасността от това да съдиш своите ближни

2. Непознатият проповедник [1434]

3. Наставлението за учителите и вярващите [1435]

4. Разговорът с Натанаил [1436]

„Каква е истината за Писанията?”

5. Позитивният характер на религията на Иисус [1437]

„...да нося неговия товар още една миля?”

6. Завръщането в Магадан [1438]

160. Родан от Александрия [165]

1. Гръцката философия на Родан [1439]

Трите велики движещи сили

Уединението във вероизповедния размисъл

Предразсъдъците и виждането на истината

2. Изкуството на живота [1440]

Приятелството, което подготвя за обществен живот

Огромната стойност на женитбата

3. Съблазните на зрелостта [1441]

4. Уравновесеността на зрелостта [1442]

Основните проблеми на тленното съществуване

Фактори на материалния успех

Значението на неуспеха

5. Религията на идеала [1443]

Какво представлява религията?

Идеята на Бога и идеала за Бога

Отецът е висшата ценност

„Но готови ли сме да платим цена...”

161. Продължение на беседата с Родан [166]

1. Личността на Бога [1444]

Петте аргумента на Натанаил

2. Божествената същност на Иисус [1445]

Разсъжденията на Натанаил и Тома

3. Човешкият и божествен разум на Иисус [1446]

Разсъжденията на Натанаил и Тома

162. На Празника на шатрите [167]

“Учителю, ... разреши ни да заповядаме от небето...”

1. Опасностите, свързани с посещението на Йерусалим [1447]

2. Първата реч в храма [1448]

Евер, упълномощеният представител на Синедриона

3. Жената, уличена в прелюбодеяние [1449]

4. Празникът на шатрите [1450]

5. Проповедта за светлината на света [1451]

6. Беседата за водата на живота [1452]

7. Беседата за духовната свобода [1453]

8. Срещата с Марта и Мария [1454]

9. Във Витлеем с Абнер [1455]

163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан [168]

1. Посвещаването на седемдесетте [1456]

“Жътвата е наистина голяма, но работниците са малко

2. Богатият младеж и другите [1457]

Богатството и любовта към богатството

3. Дискусията за богатството [1458]

Богатството и любовта към богатството

4. Прощаването със седемдесетте [1459]

Напътствията на Иисус

Проповедта на посвещението на Петър

5. Преместването на лагера в Пела [1460]

6. Завръщането на седемдесетте [1461]

7. Подготовката за последната мисия [1462]

164. На празника освещение на храма [169]

1. Разказът за добрия самарянин [1463]

2. В Йерусалим [1464]

3. Изцеляването на слепия просяк [1465]

4. Йосия застава пред Синедриона [1466]

5. Обучението в притвора на Соломон [1467]

165. Начало на мисионерската дейност в Перея [170]

1. В лагера край Пела [1468]

2. Проповедта за добрия пастир [1469]

3. Съботната проповед в Пела [1470]

„Пазете се от фарисейската закваска...”

„...и космите на главата ви са преброени”

4. Разделянето на наследството [1471]

Притчата за глупавия заможен човек

„Където е твоето съкровище, там ще бъде и сърцето ти.”

„Каква полза ще имаш, ако придобивайки целия свят, изгубиш душата си?”

5. Беседите с апостолите за богатството [1472]

„Вижте лилиите как раста...”

6. Отговорът на въпроса на Петър [1473]

166. Последното посещение на северна Перея [171]

1. Фарисеите в Рагаба [1474]

Ритуалното измиване на ръцете

2. Десетимата прокажени [1475]

3. Проповедта в Гераса [1476]

Правият и тесен път

„Мнозина първи ще станат последни...”

„Аз стоя на вратата на човешките сърца и чукам...”

4. Учението за нещастните случаи [1477]

5. Общината на Филаделфия [1478]

Служенето и смъртта на Абнер

167. Посещението на Филаделфия [172]

1. Закуската с фарисеите [1479]

Изцелението на вярващия

“... не сядайте на най-почетното място...”

2. Притчата за тържествената вечеря [1480]

3. Жената, обладана от Дух на Немощ [1481]

4. Вестта от Витания [1482]

5. По пътя към Витания [1483]

Фарисеят и митарят

Учението за брака и развода

6. Благославянето на малките деца [1484]

Красотата като действен помощник в истинското поклонение

7. Разговорът за ангелите [1485]

168. Възкресяването на Лазар [173]

“Аз съм възкресението и животът.”

1. В гробницата на Лазар [1486]

2. Възкресяването на Лазар [1487]

3. Заседанието на Синедриона [1488]

“По-добре да умре един човек...”

4. Отговорът на молитвите [1489]

5. По-нататъшната съдба на Лазар [1490]

169. Последната седмица от обучението в Пела [174]

Обвиненията на Синедриона против Иисус

1. Притчата за блудния син [1491]

2. Притчата за хитрия управител [1492]

3. Богаташът и беднякът [1493]

4. Отецът и неговото царство [1494]

Иисус беше откровение на Бога

Елохим и Яхве

170. Царството небесно [175]

1. Представите за Царството небесно [1495]

2. Концепцията на Иисус за Царството [1496]

Грехът и прошката

3. За праведността [1497]

4. Учението на Иисус за Царството [1498]

5. Последвалите представи за Царството [1499]

Социалното и духовното братство

Нов, още по-велик Йоан Кръстител

Християнството и евангелието на Иисус

171. На път за Йерусалим [176]

„..обещай ми, че моите синове ще бъдат удостоени с високата чест...”

1. Тръгването от Пела [1500]

Животът На Давид Зеведеев след това

Антиохия и Филаделфия

2. За изчисляването на стойността [1501]

3. Пътешествието из Перея [1502]

Прощални думи към Абнер

4. Обучението в Ливиас [1503]

Симон и Петър и стоте меча

Предупреждението на приятелски настроените фарисеи

5. Йерихонският слепец [1504]

6. Посещението при Зекхей [1505]

7. „Докато минаваше Иисус” [1506]

8. Притчата за талантите [1507]

Натанаил обяснява смисъла на притчата

172. Отиване в Йерусалим [177]

1. Събота във Витания [1508]

Мария помазва краката на Иисус

Иисус укорява Юда

2. Неделната сутрин с апостолите [1509]

3. Тръгването за Йерусалим [1510]

4. Посещението на храма [1511]

Лептата на вдовицата

5. Отношението на апостолите [1512]

173. Понеделник в Йерусалим [178]

1. Очистването на храма [1513]

2. Управителите оспорват властта на Учителя [1514]

„Откъде дойде кръщението на Йоан?”

3. Притчата за двамата сина [1515]

4. Притчата за отсъстващия земевладелец [1516]

Отхвърленият от строителите камък

5. Притчата за брачния пир [1517]

“Разрушете този храм и аз за три дни ще го въздигна.”

174. Вторник сутринта в храма [179]

Личното приветствие към всеки от апостолите

1. Божествената прошка [1518]

2. Въпросите на юдейските управители [1519]

Законно ли е да плащаме дан на кесаря

3. Садукеите и неделята [1520]

4. Великата заповед [1521]

„Избавителят? Чий син е той?”

5. Делегацията на гърците [1522]

„Ако пшеничното зърно не падне в земята и не умре...”

„...ако бъда възнесен на земята и във вашия живот...”

175. Последната проповед в храма [180]

1. Проповедта [1523]

„От поколение на поколение ние изпращахме своите пророци...”

„...нека сред вас този, който иска да бъде голям, бъде ваш слуга... ”

„Горко ви, книжници, фарисеи и лицемери”

„..вие ... очиствате чашата и блюдото отвън...”

„А сега ви напускам.”

2. Статутът на евреина като индивид [1524]

3. Съдбовното заседание на Синедриона [1525]

4. Положението в Йерусалим [1526]

Окончателното решение на Юда

176. Във вторник вечерта на Елеонската планина [181]

1. Разрушаването на Йерусалим [1527]

2. Второто пришествие на Учителя [1528]

Евангелието на Матей

3. Продължение на обсъждането в лагера [1529]

Притчата за талантите

Продължавайте да се трудите, докато се върна

Коментар върху нарастването на живата истина

4. Завръщането на Михаил [1530]

177. Сряда, ден за отдих [182]

1. Денят, прекаран насаме с Бога [1531]

Йоан Марк и кошницата с храната

2. Детство в кръга на семейството [1532]

3. Денят, прекаран в лагера [1533]

4. Юда и първосвещениците [1534]

5. Последните беседи [1535]

Пазете се от подкрепата на множеството

178. Последният ден в лагера [183]

1. Беседата за синовството и гражданството [1536]

Научете се да бъдете предани даже в благополучието

Не изкушавайте опекунстващите ви ангели

2. След обедната трапеза [1537]

Давид освобождава Юда от апостолските средства

Подготовка на тайната вечеря

3. На път за града [1538]

179. Тайната вечеря [184]

1. Стремежът към предпочитание [1539]

2. Началото на вечерята [1540]

3. Умиването на краката на апостолите [1541]

4. Последното обръщение към предателя [1542]

5. Учредяването на възпоменателната вечеря [1543]

180. Прощалната реч [185]

1. Новата заповед [1544]

„...обичайте се така, както ви обичах аз”

2. Лозата и нейните клонки [1545]

3. Враждебността на света [1546]

„Нека не се смущават вашите сърца”

„Учителю, покажи ни Отеца”

4. Обещаният помощник [1547]

5. Духът на истината [1548]

Тълкуване на златното правило

6. Необходимостта от заминаване [1549]

181. Последни наставления и предупреждения [186]

1. Последни утешения [1550]

„На всеки от вас давам толкова, колкото пожелаете да приемете”

„Нека не се смущават вашите сърца”

2. Прощалните наставления към всеки от апостолите [1551]

182. В Гетсимания [187]

1. Последната обща молитва [1552]

Иисус разшири живото разкриване на името на Отеца

2. Един час преди предателството [1553]

Изпращане на куриер при Авенир

Сбогуване с Давид Зеведеев

3. Сам в Гетсимания [1554]

Духът е бодър, но плътта е слаба

183. Предателство и арест [188]

1. Волята на Отеца [1555]

2. Юда в града [1556]

3. Арестът на Учителя [1557]

4. Съвещанието край маслинената преса [1558]

5. На път към двореца на първосвещеника [1559]

184. Съдебното заседания на Синедриона [189]

1. Разпитът при Ханан [1560]

2. Петър в двора [1561]

3. Съдебното заседание на Синедриона [1562]

4. Часът на унижения [1563]

Новото разкриване на човека пред Бога

5. Второто заседание на Трибунала [1564]

185. Съдът на Пилат [190]

1. Понтий Пилат [1565]

2. Иисус застава пред Пилат [1566]

Писмените обвинения против Иисус от трибунала на Синедриона

3. Насаме с Пилат [1567]

4. Иисус застава пред Ирод [1568]

5. Иисус се връща при Пилат [1569]

6. Последното възвание на Пилат [1570]

Подлагането на Иисус на бичуване

“Ето човека!”

7. Последната беседа с Пилат [1571]

8. Трагичната капитулация на Пилат [1572]

186. Преди разпятието [191]

Семейството на Иисус във Витания

1. Краят на Юда Искариот [1573]

Тридесетте сребърника

2. Отношението на Учителя [1574]

“Иисус съди Пилат”

“Това е Бог и човек!”

3. Верният Давид Зеведеев [1575]

4. Подготовката за разпятието [1576]

5. Смъртта на Иисус и Пасхата [1577]

187. Разпъването [192]

1. По пътя към Голгота [1578]

„Дъщери на Йерусалим, не мен оплаквайте...”

Симон от Кирения

2. Разпъването [1579]

3. Свидетели на разпъването [1580]

4. Крадецът на кръста [1581]

Поръчението от Иисус към Йоан

5. Последният час на кръста [1582]

6. След разпъването [1583]

188. В гробницата [193]

Йосиф и Никодим при Пилат

1. Погребението на Иисус [1584]

2. Охрана на гробницата [1585]

3. В съботния ден [1586]

Какво предаде Иисус в ръцете на Отеца

Статут на личността на Иисус

4. Значението на смъртта на кръста [1587]

5. Уроците от кръста [1588]

189. Възкресението [194]

1. Моронтийният преход [1589]

2. Материалното тяло на Иисус [1590]

3. Епохалното възкресение [1591]

Тръгването на Личностния Настройчик

4. Откриване на празната гробница [1592]

Петте жени

Иисус се явява на Мария Магдалена

5. Петър и Йоан край гробницата [1593]

Второто явяване – пред Мария Магдалена

190. Моронтийните явявания на Иисус [195]

1. Вестителите на възкресението [1594]

2. Явяванията на Иисус във Витания [1595]

Явяването пред неговия брат Яков

Явяването пред неговото земно семейство

3. В дома на Йосиф [1596]

4. Явяването пред гърците [1597]

5. Разходката с двамата братя [1598]

191. Явяванията пред апостолите и другите лидери [196]

Реакциите на отделните апостоли

1. Явяването пред Петър [1599]

2. Първото явяване пред апостолите [1600]

3. В обществото на моронтийните създания [1601]

Нива на моронтийното развитие

4. Десетото явяване (във Филаделфия) [1602]

5. Второто явяване пред апостолите [1603]

Благословени са тези, които в бъдещите векове

6. Явяването в Александрия [1604]

192. Явяванията в Галилея [197]

1. Явяване край езерото [1605]

“Рибари, хванахте ли нещо?”

2. Беседи с апостолите по двама [1606]

3. На планината на посвещението [1607]

4. Събранието край езерото [1608]

193. Последните явявания и възнесението [198]

Шестнадесетото явяване при Никодим

1. Явяването в Сихар [1609]

2. Явяването във Финикия [1610]

3. Последното явяване в Йерусалим [1611]

4. Причини за падението на Юда [1612]

5. Възнесението на учителя [1613]

6. Петър свиква вярващите [1614]

194. Посвещаването на Духа на Истината [199]

Новото евангелие за Иисус

1. Проповедта в деня на Петдесетница [1615]

2. Значението на Петдесетница [1616]

Мисията на Духа на Истината

Водачеството на тройствения духовен дар

Седмократното въздействие на духовните фактори на вселената

3. Какво стана на Петдесетница [1617]

4. Ранната християнска църква [1618]

195. След Петдесетница [200]

Причини за победата на християнството на Запад

Компромисите на ранното християнство

1. Влиянието на гърците [1619]

2. Римското влияние [1620]

3. Под властта на римската империя [1621]

4. Европейският мрак на мракобесието [1622]

5. Проблемът на съвременността [1623]

6. Материализмът [1624]

7. Уязвимостта на материализма [1625]

8. Секуларният тоталитаризъм [1626]

9. Проблемът на християнството [1627]

10. Бъдещето [1628]

196. Вярата на Иисус [201]

Живата вяра на Иисус в Бога

“Търсете преди всичко царството небесно”

“Защо ме наричаш благи?”

Какво означаваше молитвата за Иисус

Вярата на Иисус напомняща безметежната доверчивост на дете

1. Иисус-човекът [1629]

2. Религията на Иисус [1630]

Религията за Иисус

Религията като лично преживяване

3. Върховенството на религията [1631]

Факт, идея и отношение

Разсъдък, мъдрост и вяра

Вещ, значение и ценност

Ако божественият възлюбен не живееше в човека

Морал и религия

Отецът е живата любов

Предисловие

^{(1.1) 0:0.1} В УМОВЕТЕ на смъртните на Урантия — а именно така се нарича вашият свят, съществува огромно объркване по отношение на такива понятия като “Бог”, “божественост” и “божество”. Човешките същества са още по-объркани и несигурни относно взаимовръзките между божествените личности, обозначени с тези многобройни названия. Предвид оскъдността на понятийните средства и свързаното с това повсеместно смесване на представите на мен ми беше поръчано да съставя настоящото предисловие за поясняване на смисъла, който следва да се придава на определени словесни символи, използвани в материалите, преведени на английския език, използван на Урантия от упълномощения корпус от просветители на Орвонтон.

^{(1.2) 0:0.2} В своя стремеж да разширим космическото съзнание и да усъвършенстваме духовното възприятие ние сме ограничени от използването на несъвършения език на този свят, което изключително много усложнява излагането на разширените понятия и новите истини. Но нашият мандат ни задължава да направим всичко възможно за предаването на смисъла, като използваме словесните символи на английския език. В съответствие с полученото указание ние бяхме инструктирани да въвеждаме нови термини само в случаите на отсъствие на английски еквивалент, способен да изрази понятието частично или дори с известно изкривяване на смисъла.

^{(1.3) 0:0.3} С надеждата да помогнем на всеки смъртен, четящ внимателно тези материали, да ги разбере и да избегнем объркване, ние смятаме за необходимо да включим в настоящото предисловие кратко пояснение на смисъла, предаван от многобройните английски думи за означаване на Божеството и на някои свързани с това понятие неща, значения и ценности на космическата реалност.

^{(1.4) 0:0.4} Но за да съставим това предисловие за определенията и ограниченията на терминологията, е необходимо предварително да разясним съответните термини, използвани по-нататък. Поради това само по себе си предисловието не е завършено цяло; то е само ръководство, призвано да помогне на тези, които ще пристъпят към четене на следващите глави, разказващи за Божеството и Вселената на вселените и съставени от Орвонтонската комисия, изпратена за тази цел на Урантия.

^{(1.5) 0:0.5} Вашият свят — Урантия, е една от многото сходни обитаеми планети от локалната вселена Небадон. Тази вселена, заедно с други подобни творения, образува свръхвселената Орвонтон, от чиято столица Уверса пристигна нашата комисия. Орвонтон е една от седемте свръхвселени на времето и пространството, въртящи се около нямащото начало и край творение с божествено съвършенство – централната вселена Хавона. В центъра на тази вечна централна вселена се намира неподвижният Райски Остров — географски център на безкрайността и местопребиваването на вечния Бог.

^{(1.6) 0:0.6} Седемте развиващи се свръхвселени, в съвкупност с централната божествена вселена, обикновено се определят от нас като голямата вселена; тук влизат творенията, които сега вече са организирани и населени. Всички те са част от мирозданието, включващо и ненаселени, но намиращи се в състояние на движение вселени на външното пространство.

^{(2.1) 0:1.1} Вселената на вселените демонстрира феномена на активност на Божеството на разнообразни нива на космическите реалности, интелектуални значения и духовни ценности, но всички тези проявления — личностни или други, са божествено координирани.

^{(2.2) 0:1.2} БОЖЕСТВОТО може да се олицетворява като Бог; то притежава доличностни и свръхличностни атрибути, които не са напълно понятни на човека. Божеството се отличава с качеството единство — действително или потенциално, на всички свръхматериални нива на реалността; това обединяващо качество най-добре се разбира от създадените същества като божественост.

^{(2.3) 0:1.3} Божеството функционира на личностно, доличностно и свръхличностно нива. Всеобхватното Божество функционира на седем нива:

^{(2.4) 0:1.4} 1. Статично — самосъдържащо се и самосъществуващо Божество.

^{(2.5) 0:1.5} 2. Потенциално — самопроизволно и самопреднамерено Божество

^{(2.6) 0:1.6} 3. Асоциативно — самоперсонализирано и божествено братско Божество.

^{(2.7) 0:1.7} 4. Съзидателно — саморазпространяващо се и божествено разкрито Божество.

^{(2.8) 0:1.8} 5. Еволюционно — саморазширяващо се и отъждествяващо се със създанията Божество.

^{(2.9) 0:1.9} 6. Висше — самоемпирично, обединяващо създанията и Създателя Божество. Божество, действащо на първото ниво на отъждествяване със създанията като пространствено-времеви върховни управляващи голямата вселена, което понякога се означава като Върховност на Божеството.

^{(2.10) 0:1.10} 7. Пределно — самопроектиращо се, излизащо извън пределите на времето и пространството Божество. Божество всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо. Божество, функциониращо на второ ниво на проявление на обединяващата божественост като ефективни върховни управляващи и абсонитни вседържители на мирозданието. В сравнение със служенето на Божествата в голямата вселена тази абсонитна функция в мирозданието е равносилна на всеобщото върховно управление и свръхподдръжка, което понякога се нарича Пределност на Божеството.

^{(2.11) 0:1.11} Крайното ниво на реалността се характеризира с живот на създанията и пространствено-времеви ограничения. Крайните реалности могат и да нямат край, но те винаги имат начало — те са сътворени. Нивото на Върховността на Божеството може да се осмисли като функция по отношение на крайните съществувания.

^{(2.12) 0:1.12} Абсонитното ниво на реалността се характеризира с неща и същества, нямащи начало и край, а също така и с преодоляване на времето и пространството. Абсонитните същества не се създават; те възникват — те просто съществуват. Нивото на Пределността на Божеството означава функция по отношение на абсонитните реалности. В която и част на мирозданието да се извършва излизане извън пределите на времето и пространството, всеки път такъв абсонитен феномен са акт на Пределността на Божеството.

^{(2.13) 0:1.13} Абсолютното ниво няма начало и край и не се намира извън времето и пространството. Например: в Рая пространство и време не съществуват; пространствено-времевият статут на Рая е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата на Рая в Троицата, но емпирично това трето ниво на обединяващото проявление на Божеството не е напълно единно. Където, когато и както и да функционира абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютни, присъщи на Рая ценности и значения.

^{(3.1) 0:1.14} Божеството може да бъде екзистенциално, както във Вечния Син; емпирично, както във Висшето Същество; асоциативно, както в Бог-Седмократния; неделимо, както в Райската Троица.

^{(3.2) 0:1.15} Божеството е източникът на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, но всичко това, което е божествено, не задължително е Божество, макар че то ще бъде свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него — единение духовно, интелектуално или личностно.

^{(3.3) 0:1.16} БОЖЕСТВЕНОСТТА е характерното, обединяващо и координиращо качество на Божеството.

^{(3.4) 0:1.17} Божествеността се разбира от създадените същества като истина, красота и добродетел; съотнася се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на неличностни нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.

^{(3.5) 0:1.18} Божествеността може да бъде съвършена, пълна – както на проявяващото Райското съвършенство екзистенциално ниво, така и на нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена – както на характеризиращото пространствено-времевата еволюция емпирично ниво, така и на нивото на създанията; или тя може да бъде относителна, без да е нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирични взаимоотношения на Хавона.

^{(3.6) 0:1.19} В опитите си да постигнем съвършенство във всички аспекти и форми на относителността ние срещаме седем възможни варианта.

^{(3.7) 0:1.20} 1. Абсолютно съвършенство във всички аспекти.

^{(3.8) 0:1.21} 2. Абсолютно съвършенство в някои и относително – във всички останали аспекти.

^{(3.9) 0:1.22} 3. Абсолютни, относителни и несъвършени аспекти в различни съчетания.

^{(3.10) 0:1.23} 4. Абсолютно съвършенство в някои отношения, несъвършенство във всички останали.

^{(3.11) 0:1.24} 5. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някакъв аспект, относително съвършенство във всички проявления.

^{(3.12) 0:1.25} 6. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някой аспект, относително съвършенство в някои аспекти, несъвършенство в останалите.

^{(3.13) 0:1.26} 7. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някое качество, несъвършенство във всички.

^{(3.14) 0:2.1} Еволюиращите смъртни изпитват непреодолима потребност от символизация на своите крайни представи за Бога. Осъзнаването от човека на нравствения му дълг и неговият духовен идеализъм представляват ниво на ценност — емпирична реалност, която трудно се поддава на символизация.

^{(3.15) 0:2.2} Космическото съзнание подразбира признаването на Първопричина, единствената безпричинна реалност. Бог — Всеобщият Баща, действа на три нива на личностното Божество, които се характеризират от суббезкрайна ценност и относително изражение на божествеността:

^{(3.16) 0:2.3} 1. Доличностно — например, в служенето на частици на Отеца, такива като Настройчиците на Съзнанието.

^{(3.17) 0:2.4} 2. Личностно — например, в еволюционния опит на създадените и възпроизведени същества.

^{(3.18) 0:2.5} 3. Свръхличностно — например, във възникналата реалност на някои абсонитни и свързани с тях същества.

^{(3.19) 0:2.6} БОГ е словесен знак, който означава всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на Божеството и изисква по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, тъй като този термин може да се използва за означаване на разнообразните неподчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели — бащите на локалните вселени.

^{(4.1) 0:2.7} Терминът “Бог” — така, както го използваме ние, може да се разбира:

^{(4.2) 0:2.8} По определени — например, Бог Отецът;

^{(4.3) 0:2.9} По контекст — например, при обсъждане на някое божествено ниво или обединение. Когато се затруднявате да интерпретирате правилно думата “Бог”, ние препоръчваме да го отнасяте към личността на Всеобщия Баща.

^{(4.4) 0:2.10} Терминът “Бог” винаги обозначава личност. “Божество” може да се отнася или да не се отнася към божествени личности.

^{(4.5) 0:2.11} В настоящите документи думата “БОГ” се използва в следните значения:

^{(4.6) 0:2.12} 1. Бог-Отец — Създател, Управител и Вседържител. Всеобщият Баща, Първото Лице на Божеството.

^{(4.7) 0:2.13} 2. Бог-Син — Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.

^{(4.8) 0:2.14} 3. Бог-Дух — Съвместен Извършител, Всеобщ Обединител и Посветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.

^{(4.9) 0:2.15} 4. Бог-Висшият — актуализиращ се или формиращ се Бог на времето и пространството. Личностно Божество, което асоциативно достига пространствено-времевото емпирично сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично придобива присъщото на Божеството единство като еволюиращ емпиричен Бог на еволюционните създания на времето и пространството.

^{(4.10) 0:2.16} 5. Бог-Седмократният — личност на Божеството, която реално действа където и да е във времето и пространството. Личностните Божества на Рая и техните съзидателни партньори, които функционират в централната вселена и отвъд нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщавщи се във Висшето Същество на първото ниво на обединяващото разкриване на Божеството във времето и пространството – нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, е сферата на пространствено-времевото низхождане на личностите на Рая и насрещен пространствено-времеви възход на еволюционните създания.

^{(4.11) 0:2.17} 6. Бог-Пределният — възникващият Бог на свръхвремето и преодоляното пространство. Второто емпирично ниво на обединяващото проявление на Божеството. Бог-Пределният подразбира завършеното въплъщение на синтезирани абсонитно-свръхличностни, трансцендентни по отношение на времето и пространството, априорно-емпирични ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалността на Божеството.

^{(4.12) 0:2.18} 7. Бог-Абсолютният — емпирично формиращият се Бог, който излиза извън пределите на свръхличностните ценности и значения на божествеността и съществува понастоящем като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво на обединяващото проявление и разпространение на Божеството. На това свръхсъзидателно ниво Божеството изчерпва персонализируемия потенциал, натъква се на завършването на божествеността и изчерпва своите възможности за саморазкриване на последващите и нарастващи нива на друга персонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловния Абсолют.

^{(4.13) 0:3.1} Всеобхватната, безкрайна реалност съществува в седем аспекта и като седем равноправни Абсолюта:

^{(5.1) 0:3.2} 1. Първият Източник и Център.

^{(5.2) 0:3.3} 2. Вторият Източник и Център.

^{(5.3) 0:3.4} 3. Третият Източник и Център.

^{(5.4) 0:3.5} 4. Островът на Рая.

^{(5.5) 0:3.6} 5. Божеството-Абсолют.

^{(5.6) 0:3.7} 6. Всеобщият Абсолют.

^{(5.7) 0:3.8} 7. Безусловният Абсолют.

^{(5.8) 0:3.9} Като Първи Източник и Център Бог е първичен по отношение на всеобхватната реалност — тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, както и вечен, и вследствие на това е ограничен или обусловен само от собствената си воля.

^{(5.9) 0:3.10} Бог — Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях. Такова управление е лично и безкрайно потенциално, макар че в действителност то може никога да не функционира предвид съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.

^{(5.10) 0:3.11} Първият Източник и Център, следователно, е изходен във всички сфери: обожествени и необожествени, личностни и неличностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намират в непосредствена или опосредствана връзка и зависимост от първенството на Първия Източник и Център.

^{(5.11) 0:3.12} Първият Източник и Център е свързан с вселената по следния начин:

^{(5.12) 0:3.13} 1. Гравитационните сили на материалните вселени се събират в гравитационния център на долния Рай. Именно затова географското местоположение на Първия Източник и Център е за вечни времена закрепено в абсолютна връзка с енерго-силовия център на долното – или материално, ниво на Рая. Но абсолютната личност на Божеството съществува на горното или духовно ниво на Рая.

^{(5.13) 0:3.14} 2. Силите на разума се събират в Безкрайния Дух; разнообразието на космическия разум — в Седемте Главни Духа; реализиращият се разум на Висшето Същество като пространствено-времеви опит – в Маджестон.

^{(5.14) 0:3.15} 3. Духовните сили на вселената се събират във Вечния Син.

^{(5.15) 0:3.16} 4. Неограничената способност за божествено действие е заключена в Божеството-Абсолют.

^{(5.16) 0:3.17} 5. Неограничената способност за реагиране на безкрайното е заключена в Безусловния Абсолют.

^{(5.17) 0:3.18} 6. Двата Абсолюта - Условният и Безусловният, се съотнасят и обединяват във Всеобщия Абсолют и чрез неговото посредничество.

^{(5.18) 0:3.19} 7. Потенциалната личност на еволюционното смъртно същество или на всяко друго нравствено същество е съсредоточена в личността на Всеобщия Баща.

^{(5.19) 0:3.20} РЕАЛНОСТТА - в разбирането на крайните същества, е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна за разбиране от еволюционните крайни създания, е заключена във Висшето Същество. При все това съществуват априорни, вечни и свръхпределни реалности, които са еволюционни пространствено-времеви създания, изходни по отношение на това Висше Божество. Когато се опитваме да опишем произхода и същността на космическата реалност, ние сме принудени да прибягваме към пространствено-времевата логика, достъпна за нивото на крайния разум. Затова много от едновременните събития, които стават във вечността, трябва да бъдат излагани като последователни действия.

^{(6.1) 0:3.21} В представата за произхода и диференциацията на Реалностите, която съществува в пространствено-времевото създание, вечното и безкрайно АЗ СЪМ се сдоби с освобождаване на Божеството от връзките на безусловната безкрайност благодарение на своята неотменима и вечна свободна воля и това отделяне от безусловната безкрайност породи първото абсолютно напрежение на божествеността. Тази разлика в напрежението на безкрайността се разрешава от Всеобщия Абсолют, обединяващ и съгласуващ динамичната безкрайност на Всеобхватното Божество и статичната безкрайност на Безусловния Абсолют.

^{(6.2) 0:3.22} В този първоначален акт теоретичното АЗ СЪМ достигна реализация на личността, като стана едновременно Вечния Баща на Първородния Син и Вечния Източник на Острова на Рая. Паралелно с отделянето на Сина от Отеца и в присъствието на Рая възникнаха личността на Безкрайния Дух и централната вселена Хавона. С появата на съ-съществуващото личностно Божество, Вечния Син и Безкрайния Дух, Отецът — като личност, избегна разтварянето в потенциала на Всеобхватното Божество, което в противен случай неизбежно би станало. Оттогава само в Троичното обединение с две равноправни Божества Отецът изпитва целия потенциал на Божеството, докато непрекъснато разширяващото емпиричния опит Божество се актуализира на нивата на божествеността на Висшето, Пределното и Абсолютното. Понятието АЗ СЪМ е нашата философска отстъпка на ограничения от времето и свързан с пространството краен разум на човека, на неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания – нямащите начало и край взаимовръзки. За пространствено-времевото създание трябва да има начало всичко освен ЕДИНСТВЕНОТО БЕЗПРИЧИННО – първосъздадената причина на причините. Затова ние представляваме това философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечният Син и Безкрайният Дух съ-съществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е имало такова време, когато АЗ СЪМ да не е бил Баща на Сина и заедно с него – на Духа.

^{(6.3) 0:3.23} Безкрайното служи като обозначение на пълнота — завършеност, която се подразбира от първенството на Първия Източник и Център.

^{(6.4) 0:3.24} Теоретическото АЗ СЪМ е предназначено за създанията и е философско разширение на “безкрайността на волята”, но Безкрайното е действително ниво от ценности, изразяващи това съдържание на понятието “вечност”, което е присъщо на истинската безкрайност, и абсолютна и от нищо не скована свободна воля на Всеобщия Баща. Това понятие понякога се означава като Отеца-Безкраен.

^{(6.5) 0:3.25} Значителен дял в объркването, с което са съпроводени опитите да се открие Отецът-Безкраен от съществата от всички категории — както низши, така и висши, се обяснява с присъщата им ограниченост в разбирането. Абсолютното първенство на Всеобщия Баща не е очевидно на суббезкрайни нива; затова е вероятно, че само Вечният Син и Безкрайният Дух действително познават Бащата като безкрайност; от всички останали личности такова понятие изисква вяра.

^{(6.6) 0:4.1} На различните вселенски нива Реалността се проявява различно. Като възниква в Отеца в резултат от неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в трите основни аспекта на многото различни нива на актуализация във вселената:

^{(6.7) 0:4.2} 1. Необожествената реалност се простира от енергийните области на неличностното до сферите на реалността, които включват неперсонализируемите ценности на всеобщото битие чак до присъствието на Безусловния Абсолют.

^{(7.1) 0:4.3} 2. Обожествената реалност обхваща всички безкрайни, присъщи на Божеството потенциали, като се простира възходящо през всички личностни светове, от най-низшия краен до най-висшия безкраен, обединявайки по такъв начин сферата на всичко персонализируемо и повече от това - чак до присъствието на Божеството-Абсолют.

^{(7.2) 0:4.4} 3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност е по общо мнение или обожествена, или необожествена, но за съществата, намиращи се под нивото на обожествяването, съществува широка област от взаимосвързаната реалност, потенциална и актуализираща се, която трудно се поддава на определение. Значителна част от тази координирана реалност е заключена в сферата на Всеобщия Абсолют.

^{(7.3) 0:4.5} Основната представа за изначалната реалност се свежда към следното: Отецът инициира и поддържа Реалността. Основните разновидности са обожествена и необожествена реалност – Божеството-Абсолют и Безусловният Абсолют. Основното отношение се заключава в съществуващото между тях напрежение. Това инициирано от Отеца напрежение на божественост в съвършенство се разрешава и във вечността е Всеобщият Абсолют.

^{(7.4) 0:4.6} От гледна точка на времето и пространството класификацията на реалността може да бъде продължена по следния начин:

^{(7.5) 0:4.7} 1. Действителна и потенциална. Реалности, които съществуват в пълнотата на изражението – в противоположност на тези, които заключават в себе си неразкритите възможности за растеж. Вечният Син е абсолютна духовна действителност; смъртният човек е в значителна степен нереализиран духовен потенциал.

^{(7.6) 0:4.8} 2. Абсолютна и субабсолютна. Абсолютните реалности съществуват във вечността. Субабсолютните реалности се проектират на две нива: абсонитни реалности, относителни в аспекта както на времето, така и на вечността, и крайни реалности, проектирани в пространството и реализиращи се във времето.

^{(7.7) 0:4.9} 3. Екзистенциална и емпирична. Божеството на Рая е екзистенциално, но формиращите се Божества, Висшето и Пределното, са емпирични.

^{(7.8) 0:4.10} 4. Личностна и неличностна. Разпространяването на Божеството, изражението на личността и еволюцията на космоса са за вечни времена обусловени от свободната воля на Отеца, завинаги отделила интелектуално-духовно-личностните значения и ценности на действителността и потенциалността, съсредоточени във Вечния Син от това, което е присъщо на Острова на Рая и е съсредоточено в него.

^{(7.9) 0:4.11} РАЯТ е термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаването на всички аспекти на космическата реалност. При правилно определение той може да обозначава всяка и всички форми на реалността, Божеството, божествеността, личностите и силите — духовни, интелектуални или материални. Раят е общо за тях място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.

^{(7.10) 0:4.12} Райският Остров — Раят, неопределен по друг начин, е Абсолютът на управлението на материалната гравитация на Първия Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой и е единственият неподвижен обект във вселената на вселените. Райският Остров има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров е непосредствен източник на физическите вселени — минали, настоящи и бъдещи. Ядрото на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, но той едва ли е Божество; така и материалните творения — те не са част от Божеството, а едно от следствията.

^{(7.11) 0:4.13} Раят не е създател; това е уникален център на управление на много космически процеси, за който управлението е много по-свойствено, отколкото реагирането. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответните реакции и действия на всяко същество, което има отношение към силата, енергията и мощта, но самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответства на нищо, както нищо не съответства на Рая. Той не е нито сила, нито присъствие, той е просто Рай.

^{(8.1) 0:5.1} Личността е ниво на обожествената реалност, която се простира от стадиите на смъртните и промеждутъчните създания с тяхната висша активация на разума в поклонението и мъдростта и се издига през моронтийния и духовния стадий чак до придобиването на завършеност на личностния статут. Такъв е еволюционният възход на личностите на смъртните и на родствените им създания, но освен тях във вселената има и множество други категории личности.

^{(8.2) 0:5.2} Реалността е подложена на всеобщо разпространение, личността — на безкрайно разнообразие, при което те и двете са способни практически на неограничена координация с Божеството и на вечна стабилизация. Докато видоизменяемостта на неличностната реалност е явно ограничена, ние не знаем за каквито и да било предели за постепенната еволюция на личностните реалности.

^{(8.3) 0:5.3} На достигнатите емпирични нива всички категории или значения на личността са съвместими и дори съвместно съзидаеми. Даже Бог и човекът могат да съ-съществуват в обединена личност, което с такова съвършенство се демонстрира в настоящия статут на Христос Михаил - Сина Човешки и Сина Божий.

^{(8.4) 0:5.4} Всички суббезкрайни категории и стадии на личността са потенциално обединими и съвместно съзидаеми. Доличностното, личностното и свръхличностното — всички тези стадии са свързани чрез взаимна възможност за паралелно постижение, прогрес и съвместна съзидаемост. Но неличностното никога не се преобразува непосредствено в личностно. Личността никога не възниква сама по себе си; тя е дар от Райския Баща. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живи енергийни системи; понятието “индивидуалност” може да се асоциира с конфигурациите от неживи енергийни еталони.

^{(8.5) 0:5.5} Всеобщият Баща е тайната на реалността на личността, даряването с личност и предназначението на личността. Вечният Син е абсолютната личност, тайната на духовната енергия, духовете на моронтия и преобразените духове. Съвместният Извършител представлява личностният дух-разум, източникът на умствени способности, разсъдъкът и космическият разум. Но Райският Остров е неличностен и извъндуховен, представлявайки квинтесенцията на космическото тяло, източникът и центърът на физическата материя и абсолютната матрица на всеобщата материална реалност.

^{(8.6) 0:5.6} Тези качества на всеобщата реалност се проявяват в човешкия опит на урантийците на следните нива:

^{(8.7) 0:5.7} 1. Тяло. Материалният или физически организъм на човека. Живият електрохимически механизъм на животинската същност и произход.

^{(8.8) 0:5.8} 2. Разум. Мислещият, осъзнаващ и чувстващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и несъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и стремящ се нагоре чрез поклонение и мъдрост към нивото на духа.

^{(8.9) 0:5.9} 3. Дух. Божественият дух, който населява съзнанието на човека – Настройчикът на Съзнанието. Този безсмъртен дух е доличностен – той не притежава личност, макар че му предстои да стане част от личността на съхранилото се смъртно създание.

^{(8.10) 0:5.10} 4. Душа. Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание решава “да изпълни волята на небесния Баща”, пребиваващият в неговото съзнание дух става баща на новата реалност на човешкия опит. Смъртният материален разум е майка на същата тази възникваща реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна – тя е моронтийна. Така се формира безсмъртна душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхода си към Рая.

^{(9.1) 0:5.11} Личност. Личността на смъртния човек не e нито тяло, нито разум, нито дух; личността не e и душата. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанието, във всичко останало, подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността е уникален дар на Всеобщия Баща, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и запазващ се заедно със съхранението на моронтийната душа.

^{(9.2) 0:5.12} Моронтия — термин, който обозначава обширното ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. То може да отразява личностни и неличностни реалности, живи или неживи видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан – материална.

^{(9.3) 0:6.1} Всичко, което реагира на личностния контур на Отеца, ние наричаме личностно. Всичко, което реагира на въздействието на духовния контур на Сина, наричаме духовно. Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Извършител, наричаме разум – разумът като атрибут на Безкрайния Дух, разумът във всички негови аспекти. Всичко, което реагира на въздействието на материално-гравитационния контур с център долния Рай, наричаме материя-енергия-материя във всичките му видоизменени състояния.

^{(9.4) 0:6.2} ЕНЕРГИЯТА се използва от нас като всеобхватен термин, прилаган към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко определяме ние и думата сила. Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен с обозначението на електронното ниво на материята, реагираща на линейната гравитация в голямата вселена. С тази дума [power] се обозначава и суверенността. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на силата [force], енергията [energy] и мощността [power]. Толкова явна бедност на езика ни принуждава да използваме тези термини в различни значения.

^{(9.5) 0:6.3} Физическа енергия е термин, който обозначава всички стадии и форми на усещаното движение, действие и потенциал.

^{(9.6) 0:6.4} При обсъждане на проявената физическа енергия ние обикновено използваме термините “космическа сила”, “възникваща енергия” и “вселенска физическа енергия”, които често се използват по следния начин:

^{(9.7) 0:6.5} 1. Космическата сила обхваща всички видове енергии, които изхождат от Безусловния Абсолют и засега все още не реагират на гравитацията на Рая.

^{(9.8) 0:6.6} 2. Възникващата енергия обхваща всички видове енергии, които реагират на гравитацията на Рая, но засега още не реагират на локалната или линейна гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-материя.

^{(9.9) 0:6.7} 3. Вселенската енергия включва всички форми на енергия, които, все още реагирайки на гравитацията на Рая, се подчиняват непосредствено на линейна гравитация. Това е електронното ниво на енергията-материя и на всички последващи я еволюции.

^{(9.10) 0:6.8} Разумът е феномен, който покрай различните енергийни системи означава присъствие и активност на живата опека; това важи за всички нива на интелекта. В личността разумът е вечен посредник между духа и материята; именно затова вселената се освещава от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.

^{(10.1) 0:6.9} Светлина — светене на духа, е словесен знак, образно изражение, обозначаващо личностно проявление, характерно за разнообразните класове духовни същества. Това ярко излъчване в никаква степен не е свързано нито с интелектуалното озарение, нито с проявите на физическата светлина.

^{(10.2) 0:6.10} ЕТАЛОНЪТ може да се проектира като материална, духовна или умствена енергия, както и като всяка тяхна комбинация. Той може да се разпространява върху личност, индивидуализирани същества, организми или нежива материя. Но еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.

^{(10.3) 0:6.11} Еталонът може да съдържа в себе си енергия, но е неспособен да я управлява. Управлението на енергията е прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталонът реагират на гравитацията, но между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не е нито еталон, нито потенциален еталон. Еталонът е конфигурация на реалността, изплатила целия гравитационен дълг; реалността на всеки еталон се заключава в неговите енергии, разум, дух или материални компоненти.

^{(10.4) 0:6.12} По контраст с аспекта на всеобхватното еталонът разкрива индивидуалния аспект на енергията и личността. Формите на личностите или индивидуализираните създания са еталони, които се пораждат от енергия (физическа, духовна или умствена), но не са нейна неотменима същност. Това свойство на енергията или личността, благодарение на което се появява еталонът, може да бъде приписано на Бога, Божеството – силовата природа на Рая, към съ-съществуването на личността и силата.

^{(10.5) 0:6.13} Еталонът е образец, в съответствие с който се правят копия. Вечният Рай е абсолютът на еталоните; Вечният Син е образцова личност; Всеобщият Баща е непосредствен творец-източник и на двете. Но Раят не посвещава еталон, а Синът не може да посвети личност.

^{(10.6) 0:7.1} Що се отнася до отношенията във вечността, в мирозданието действа механизъм на Божеството от две части. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух са вечни екзистенциални същества, докато Бог-Висшият, Бог-Пределният и Бог-Абсолютният са актуализиращи се личности на Божеството на пост-хавонските епохи в сферите на времето и пространството и преодоляващи пространствено-времевите предели на сферите на еволюционното разпространение на мирозданието. Тези актуализиращи се личности на Божеството стават вечни от това време, когато и щом претърпят енерго-личностен синтез в растящите вселени посредством емпирична актуализация на асоциативно-съзидателни потенциали на вечните Райски Божества.

^{(10.7) 0:7.2} Следователно присъствието на Божеството е двойствено:

^{(10.8) 0:7.3} 1. Екзистенциално — същества, които притежават вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето.

^{(10.9) 0:7.4} 2. Емпирично — същества, които се актуализират в днешната пост-хавонска епоха, но притежават безкрайно съществуване във вечността на бъдещето.

^{(10.10) 0:7.5} Отецът, Синът и Духът са екзистенциални – те са екзистенциални в актуалността (макар че всички потенциали по общо мнение са емпирични). Висшият и Пределният са изцяло емпирични. Божеството-Абсолют е емпирично в актуализацията, но екзистенциално в своята потенциалност. Същността на Божеството е вечна, но само трите изначални лица на Божеството са безусловно вечни. Всички останали личности на Божеството имат произход, но притежават вечно бъдеще.

^{(10.11) 0:7.6} Като придобива екзистенциално самоизражение на Божеството в Сина и Духа, Отецът понастоящем придобива емпирично изражение на бившите неличностни и неразкрити нива на божествеността в качеството на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолютния; но тези емпирични Божества не са напълно формирани; те се намират в процес на актуализация.

^{(11.1) 0:7.7} Бог-Висшият в Хавона е отражението на триединното Божество на Рая в личностния дух. Днес тази асоциативна взаимовръзка на Божествата претърпява съзидателно разширяване навън в Бог-Седмократния и се синтезира в емпиричната енергия на Всемогъщия Висш в голямата вселена. По такъв начин Божеството на Рая, екзистенциално в качеството на три лица, се проявява емпирично в два аспекта на Върховността, докато тези два аспекта, посредством енерго-личностния синтез, се обединяват като в единен Господ – Висшето Същество.

^{(11.2) 0:7.8} Всеобщият Баща придобива доброволно освобождаване от връзките на безкрайността и оковите на вечността по пътя на тринитизацията – триединното въплъщение на Божеството. Висшето Същество продължава да се проявява като субвечно личностно обединение на седмоединното проявление на Божеството в сегментите на времето и пространството на голямата вселена.

^{(11.3) 0:7.9} Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, с изключение на това, че то е баща на Маджестон, но то представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви отношения на създанието и Създателя на вселената. Висшето Същество, което се реализира понастоящем в еволюционните вселени, е Божеството, което осъществява взаимовръзката и синтеза на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество на Рая, в емпирична взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството. След окончателната актуализация това еволюционно Божество ще представлява вечното сливане на крайното и безкрайното – вечен и неразривен съюз на емпиричната енергия и духовната личност.

^{(11.4) 0:7.10} Под направляващия подтик на формиращото се Висше Същество цялата крайна пространствено-времева реалност е въвлечена във все по-нарастваща мобилизация и все по-съвършено обединение (енерго-личностен синтез) на всички стадии и значения на крайната реалност във взаимовръзка с разнообразните аспекти на реалността на Рая с цел и намерение впоследствие да предприеме опит за достигане на абсонитни нива и постигане на изключително същество.

^{(11.5) 0:8.1} За да компенсира крайността на статута и ограничеността на създанията, Всеобщият Баща учреди седем-етапно приближаване на еволюционното създание към Божеството:

^{(11.6) 0:8.2} 1. Райските Синове-Създатели

^{(11.7) 0:8.3} 2. Извечно Древните

^{(11.8) 0:8.4} 3. Седемте Главни Духа

^{(11.9) 0:8.5} 4. Висшето Същество

^{(11.10) 0:8.6} 5. Бог-Дух

^{(11.11) 0:8.7} 6. Бог-Син

^{(11.12) 0:8.8} 7. Бог-Отец.

^{(11.13) 0:8.9} Седмократното въплъщение на Божеството във времето и пространството и в седемте свръхвселени позволява на смъртния човек да достигне присъствието на Бога, който е Дух. Това седмократно Божество, което – по отношение на крайните пространствено-времеви създания, някога в бъдещето, в резултат от енерго-личностния синтез, ще се превърне във Висше Същество, е функционалното Божество на смъртните еволюционни създания, възхождащи към Рая. Подобен емпиричен път е открит, води към осъзнаване на Бога, започва с признаването на божествеността на Сина –Създател на локалната вселена, и възхожда, чрез Извечно Древния на свръхвселената и един от Седемте Главни Духа, към откриване и признаване на божествената личност на Всеобщия Баща в Рая.

^{(12.1) 0:8.10} Голямата вселена е тройствената сфера на Божествата: Троицата на Върховността, Бог-Седмократния и Висшето Същество. Бог-Висшият присъства потенциално в Райската Троица, откъдето черпи своите личностни и духовни атрибути; но понастоящем той се реализира в Синовете-Създатели, Извечно Древните и в Главните Духове, от които получава своята енергия като Всемогъщ спрямо пространствено-времевите свръхвселени. Това енергийно проявление на непосредствения Бог на еволюционните създания фактически съпътства тяхната поява във времето и пространството. Всемогъщият Висш, който възниква на ценностното ниво на неличностната дейност, и духовното лице на Бога-Висшия са единна реалност — Висшето Същество.

^{(12.2) 0:8.11} В обединяването на Божествата в Бог-Седмократния Синовете-Създатели осигуряват механизма, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. Висшето Същество предоставя метод за мобилизация на енергийните и личностни атрибути – божествен синтез – на всички тези разнообразни взаимодействия, което позволява на крайното да се издигне на абсонитно ниво и да се опита да достигне Пределния чрез други възможни в бъдеще актуализации. Заедно с Божествените Попечителки Синовете-Създатели са участници в това велико движение, но Извечно Древните и Седемте Главни Духа вероятно са за вечни времена прикрепени като постоянни управляващи на голямата вселена.

^{(12.3) 0:8.12} Функционирането на Бог-Седмократния води своето начало от организацията на седемте свръхвселени и вероятно ще се разширява в хода на бъдещата еволюция на създанията от външния космос. Несъмнено е, че организацията на тези бъдещи вселени на първично, вторично, третично и четвъртично пространствени нива на постепенна еволюция несъмнено ще стане свидетел на настъпването на епохата на трансцендентното и абсонитно приближаване към Божеството.

^{(12.4) 0:9.1} Така, както Висшето Същество възниква постепенно от предшестващия го дар на божествеността, заключен в съвкупния потенциал на енергията и личността на голямата вселена, така и Бог-Пределният се развива от потенциалите на божествеността, които се намират отвъд пределите на пространствено-времевите сфери на мирозданието. Актуализацията на Пределното Божество ознаменува абсонитното обединение на първата емпирична Троица и означава разпространението на обединяващото Божество на следващото ниво на съзидателно саморазкритие. В личностно-енергиен аспект това е еквивалентно на актуализацията в емпиричното Божество на вселената на абсонитните реалности на Рая на нивата, възникващи отвъд пределите на пространствено-времевите ценности. Завършването на подобно емпирично разкритие трябва да осигури пределното предназначение – служенето, за всички пространствено-времеви създания, достигнали абсонитни нива чрез завършеното въплъщение на Висшето Същество и благодарение на служенето на Бог-Седмократния.

^{(12.5) 0:9.2} Бог-Пределният означава личностно Божество, действащо на абсонитните нива на божествеността и във вселенските сфери на преодоляното време и пространство. Пределният е развитието на Божеството отвъд пределите на нивото на върховността. Бог-Висшият е Троичното обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества.

^{(13.1) 0:9.3} Посредством механизма на еволюционното Божество Всеобщият Баща действително е въвлечен в колосалния и поразителен акт на съсредоточаване на личността и мобилизация на енергията, обхващаща божествените ценности на реалността на крайното, абсонитното и даже абсолютното нива на съответните равнища на техните значения във вселената.

^{(13.2) 0:9.4} Във вечното бъдеще личностите на трите първи Божества на Рая, които съществуват във вечното минало – Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух, ще бъдат допълнени от емпиричното реализиране на обединените еволюционни Божества – личностите на Бог-Висшия, Бог-Пределния и, вероятно, Бог-Абсолютния.

^{(13.3) 0:9.5} Бог-Висшият и Бог-Пределният, които понастоящем се формират в емпиричните вселени, не са екзистенциални – те са вечни не в миналото, а само в бъдещето; те са ограничени от времето и пространството и трансцендентално обусловени от вечността. Те са Божества с върховни, пределни и вероятно върховно-пределни пълномощия, но те имат своя произход в космическата история. Те никога няма да имат край, но са имали начало като личности. Те действително представляват актуализацията на вечните и безкрайни потенциали на Божеството, но сами по себе си не са нито безусловно вечни, нито безкрайни.

^{(13.4) 0:10.1} Съществува цял ред свойства на вечната реалност на Божеството-Абсолют, които е невъзможно да бъдат обяснени напълно на крайния пространствено-времеви разум, но актуализацията на Бог-Абсолютния би станала следствие от обединяването на втората емпирична Троица – Абсолютната Троица. Нейната поява би се ознаменувала с емпиричното въплъщение на абсолютната божественост, обединението на абсолютните значения на абсолютни нива, но ние не сме напълно уверени относно обхвата на всички абсолютни ценности, тъй като на нас никога не са ни съобщавали, че Условният Абсолют е еквивалентен на Безкрайния. Предназначенията, които лежат отвъд нивото на пределното, са свързани с абсолютните значения и безкрайната духовност, а без тези две непостигнати реалности ние не можем да обосновем абсолютни ценности.

^{(13.5) 0:10.2} Осъзнаването и постигането на Бог-Абсолютния е цел на всички свръхабсонитни същества, но потенциалът на личността и енергията на Божеството-Абсолют излизат извън пределите на нашата представа и ние не се решаваме да обсъждаме реалности, толкова далечни от емпиричните актуализации.

^{(13.6) 0:11.1} Когато обединената мисъл на Всеобщия Баща и Вечния Син, която функционира в Бога на Действието, се въплътила в създаването на централната божествена вселена, Отецът, след изразяването на своята мисъл в словото на своя Син и акта на техния Съвместен Изпълнител, като отделил своето присъствие в Хавона от потенциалите на безкрайността. Тези неразкрити потенциали остават пространствено скрити в Безусловния Абсолют и божествено скрити в Божеството-Абсолют, докато две от тези Божества се сливат заедно при функционирането на Всеобщия Абсолют – неразкритото единство на Райския Баща в безкрайността.

^{(13.7) 0:11.2} Както потенцията на космическата сила, така и потенцията на духовната сила се намират в процес на постепенно разкриване и реализация, тъй като всички видове на реалността се обогатяват в процеса на емпиричния растеж и за сметка на корелацията на емпиричните и екзистенциални същности на Всеобщия Абсолют. Благодарение на уравновесяващото присъствие на Всеобщия Абсолют Първият Източник и Център разширява сферата на действие на емпиричното могъщество, съединява се със своите еволюционни създания и достига разпространение на емпиричното Божество на нивото на Върховността, Пределността и Абсолютността.

^{(14.1) 0:11.3} Когато разликата на Божеството-Абсолют от Безусловния Абсолют остава неясна, тяхната по общо мнение съвместна дейност или координирано присъствие се определя като действие на Всеобщия Абсолют.

^{(14.2) 0:11.4} 1. Божеството-Абсолют изглежда всемогъщ активатор, докато Безусловният Абсолют изглежда като всесилен движещ, във висша степен обединен в пределно координираната вселена на вселените – в действителност множеството вселени: създадени, създавани и все още несъздадени.

^{(14.3) 0:11.5} Божеството-Абсолют не може да реагира – във всеки случай, не реагира на каквато и да е вселенска ситуация по субабсолютен начин. Всяка ответна реакция на този Абсолют на всяка дадена ситуация се оказва за благото на всички създадени неща и същества – не само в техния настоящ стадий на съществуване, но и в перспективата на безкрайните възможности в цялата бъдеща вечност.

^{(14.4) 0:11.6} Божеството-Абсолют е този потенциал, който е бил отделен от всеобхватната безкрайна реалност с доброволния избор на Всеобщия Баща и в пределите на който се извършват всички божествени дейности – както екзистенциални, така и емпирични. Това е Условният Абсолют, за разлика от Безусловния Абсолют; но обхващащият целия абсолютен потенциал Всеобщ Абсолют е свръхадитивен и към двата абсолютни потенциала.

^{(14.5) 0:11.7} 2. Безусловният Абсолют е неличностен, небожествен и необожествен. По такъв начин Безусловният Абсолют е лишен от всички атрибути на личността, божествеността и от всички прерогативи на създател. Било то факт или истина, опит или откровение, философия или сфера на абсонитното – нищо не е способно да проникне в същността и характера на този лишен от вселенска обусловеност Абсолют.

^{(14.6) 0:11.8} Нека ясно да се разбира, че Безусловният Абсолют е позитивна реалност, изпълваща голямата вселена и очевидно простираща се с такова пространствено присъствие по-нататък, в областта на силовите проявления и пред-материални еволюции отвъд пределите на седемте свръхвселени, в регионите на пространството, поразяващи въображението със своите измерения. Безусловният Абсолют не е само пример за отрицание на философското понятие, което се основава на допусканията на метафизичната софистика по отношение на всеобщността, доминирането и първенството на необусловеното и безусловното. Безусловният Абсолют е позитивно вселенско управление в безкрайността; това свръхуправление не е ограничено в пространствено-силов аспект, но определено е обусловено от присъствието в живота, разума, духа и личността, както и от волевите аспекти и целенасочените мандати на Райската Троица.

^{(14.7) 0:11.9} Ние сме убедени, че Безусловният Абсолют не е недиференцирано и вездесъщо влияние, сравнимо с пантеистичните понятия на метафизиката или с битуващата някога в науката хипотеза за небесния етер. Безусловният Абсолют не е ограничен в аспекта на силата и обусловен от Божеството, но ние не разбираме напълно връзката на този Абсолют с духовните реалности на вселените.

^{(14.8) 0:11.10} 3. Ние логически заключаваме, че Всеобщият Абсолют е бил неизбежно следствие от абсолютния доброволен акт на Всеобщия Баща: диференциране на космическите реалности на обожествени и необожествени – персонализируеми и неперсонализируеми, ценности. Всеобщият Абсолют е феноменът на Божеството, който е показателен за разсейването на напрежението, създало се в резултат от доброволния акт на така диференциращата космическа реалност, и действа като асоцииращ координатор на тези съвкупности от екзистенциални потенциални възможности.

^{(15.1) 0:11.11} Наличието на напрежение, създавано от Всеобщия Абсолют, означава изравняване на различията между реалността на Божеството и необожествената реалност, присъща на отделянето на динамиката на доброволната божественост от статиката на безусловната безкрайност.

^{(15.2) 0:11.12} Винаги помнете: потенциалната безкрайност е абсолютна и неотделима от вечността. Фактическата безкрайност във времето може да бъде само частична и следователно трябва да бъде неабсолютна; така и безкрайността на фактическата личност не може да бъде абсолютна, с изключение на безусловното Божество. Именно различният потенциал на безкрайността в Безусловния Абсолют и Божеството-Абсолют увековечава Всеобщия Абсолют, с което прави космически възможно създаването на материални вселени в пространството и духовно възможна появата на крайни личности във времето.

^{(15.3) 0:11.13} Крайното и Безкрайното могат да съ-съществуват в космоса само благодарение на асоциативното присъствие на Всеобщия Абсолют, с необикновено съвършенство изравняващ напрежението между времето и вечността, крайността и безкрайността, потенциалната и действителна реалност, Рая и пространството, човека и Бога. Асоциативно Всеобщият Абсолют представлява идентификацията на област от прогресиращата еволюционна реалност, съществуваща в пространствено-времевите и извън пространствено-времевите вселени на суб-безкрайното проявление на Божеството.

^{(15.4) 0:11.14} Всеобщият Абсолют е потенциалът на статично-динамичното Божество; това Божество може функционално да се претворява като крайно-абсолютни стойности на нива, обединяващи времето и безкрайността и допускащи съвместяване на емпиричния и екзистенциален подход. Този непостижим аспект на Божеството може да бъде статистически, потенциален и асоциативен, но той не е емпирично-съзидателен или еволюционен по отношение на разумните личности, действащи понастоящем в мирозданието.

^{(15.5) 0:11.15} Абсолютът. Независимо от толкова поразителните от гледна точка на разумните създания различия във функциите двата Абсолюта – условен и безусловен, са божествено и съвършено обединени във и от Всеобщия Абсолют. В крайна сметка и в окончателно постижение и трите са един Абсолют. На суббезкрайни нива функционалните различия между тях се запазват, но в безкрайността те са ЕДНО.

^{(15.6) 0:11.16} Ние никога не използваме термина “Абсолют” като отрицание или отхвърляне на нещо. Чуждо ни е и разбирането на Всеобщия Абсолют като самоопределящо се начало, като някакво пантеистично и безлично Божество. Във всичко, което се отнася до вселенската личност, Абсолютът е строго ограничен от Троицата и се подчинява на Божеството.

^{(15.7) 0:12.1} Исконната и вечна Райска Троица е екзистенциална и беше неизбежна. Нямащата начало Троица е неразривно свързана с факта на диференциацията на личностното и неличностното свободно волеизявление на Отеца и се реализира, когато неговата лична воля съгласува тези сдвоени реалности посредством разума. Троиците от постхавонския период са емпирични – те са органично свързани със създаването на две субабсолютни и еволюционни нива на личностно-енергийни проявления в мирозданието.

^{(15.8) 0:12.2} Райската Троица — вечният съюз на Божествата, включващ Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух, е екзистенциална в реалностите, но всичките ú потенциали са емпирични. Ето защо тази Троица представлява единствената реалност на Божеството, обхващаща безкрайността, и по тази причина възникват космическите феномени на актуализацията на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолюта.

^{(15.9) 0:12.3} Първата и Втората емпирични Троици – Троиците от постхавонския период, не могат да бъдат безкрайни, тъй като те включват в себе си производни Божества, тоест Божествата, формирали се по пътя на емпиричната актуализация на реалностите, създадени или възникващи благодарение на екзистенциалната Райска Троица. Безкрайността на божествеността постоянно се обогатява, даже разширява, за сметка на крайността и абсонитността на опита на създанията и Създателите.

^{(16.1) 0:12.4} Троиците са истински взаимовръзки и факти на независимото проявление на Божеството. Функциите на Троицата обхващат реалността на Божеството, а реалностите на Божеството винаги се стремят да въплътят и да се проявят в личности. Затова Бог-Висшият, Бог-Пределният и даже Бог-Абсолютът са божествено неизбежни. Тези три емпирични Божества бяха потенциални в екзистенциалната Троица – Райската Троица, но разкриването им във вселената като енергийни личности зависи отчасти от тяхната собствена емпирична дейност в енерго-личностните вселени и отчасти – от емпиричните постижения на Създателите и Троиците на постхавонския период.

^{(16.2) 0:12.5} Двете емпирични Троици от постхавонския период – Пределната и Абсолютната, се проявяват все още не изцяло; те се намират в процес на космическа реализация. Тези обединени Божества могат да бъдат описани по следния начин:

^{(16.3) 0:12.6} 1. Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието – тези уникални космически проектанти, които не са нито създатели, нито създания. В крайна сметка Бог-Пределният неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение като Божество, което възниква в резултат от обединяването на тази емпирична Пределна Троица върху разширяващата се арена на почти безбрежното мироздание.

^{(16.4) 0:12.7} 2. Абсолютната Троица – втората емпирична Троица, понастоящем се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висшия, Бог-Пределния и от засега все още неразкритите Завършили Вселенския Път. Тази Троица действа както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщността би направило Абсолютното Божество емпирично.

^{(16.5) 0:12.8} В своята завършеност Пределната Троица достига емпирично обединение, но ние дълбоко се съмняваме във възможността на толкова пълно обединение на Абсолютната Троица. При все това нашата представа за вечната Райска Троица неизменно ни напомня за това, че тринитизацията на Божествата е способна да постигне това, което по друг начин е непостижимо; оттук и нашият постулат за бъдещото проявление на Висшия-Пределния и възможната тринитизация-реализация на Бога-Абсолют.

^{(16.6) 0:12.9} Философите на вселената постулират Троицата на Троиците, екзистенциално-емпиричната Безкрайна Троица, но те са неспособни да си представят нейната персонализация – може би тя е била еквивалентна на личността на Всеобщия Баща на концептуалното ниво АЗ СЪМ. Но независимо от всичко това изначалната Райска Троица е потенциално безкрайна, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен.

^{(16.8) 0:12.11} При съставянето на следващите документи, разказващи за личността на Всеобщия Баща и за природата на неговите Райски партньори, както и при предприемането на опит за описване на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени, ние трябва да се ръководим от мандата на управителите на свръхвселената, задължаващ ни да правим всичко възможно за разкриване на истината и за съгласуване на най-важните знания, да отдаваме предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите теми. Към собствено откровение можем да прибягваме само тогава, когато липсва адекватно човешко описание на излаганото понятие.

^{(17.1) 0:12.12} Последователните планетарни разкрития на божествената истина са непременно свързани с използването на висшите представи за духовните ценности като част от новото и усъвършенствано съгласуване на планетарните знания. Затова при съставянето на настоящите повествувания за Бога и неговите вселенски съюзници ние избрахме повече от хиляда човешки понятия, представящи висшите и най-прогресивни планетарни познания в областта на духовните ценности и вселенски значения. В тези случаи, когато тези човешки представи, събрани сред богопозналите смъртни на миналото и настоящето, се оказват неадекватни за поставената пред нас задача за разкриването на истината така, както ни е предписано да направим, ние, без да се колебаем, ще ги допълваме, използвайки за тази цел своето превъзходство в познанията на реалността и божествеността на Райските Божества и местата на тяхното обитаване – трансценденталната вселена.

^{(17.2) 0:12.13} Напълно съзнаваме трудностите на възложената ни задача; познаваме невъзможността да преведем напълно езика на общите представи за божествеността и вечността в символите на езика на ограничените понятия на смъртния разум. Но ние знаем, че в съзнанието на човека живее частица от Бога, а в неговата душа – Духът на Истината; нещо повече: ние знаем, че тези духовни сили се стремят съвместно да помогнат на материалния човек да осмисли реалността на духовните ценности и да усвои философията на вселенските значения. Но още по-сигурно ние знаем, че тези духове на Божественото Присъствие са в състояние да помогнат на човека в духовното усвояване на цялата истина, която съдейства за разширяване на постоянно развиващата се реалност на личния религиозен опит – богосъзнанието.

^{(17.3) 0:12.14} [Съставено от Божествен Съветник на Орвонтон — глава на Корпуса на Личностите на Свръхвселената, на когото беше възложено да разкрие на Урантия истината за Райските Божества и за вселената на вселените.]

Документ 1, Всеобщият Баща

Документ 2, Природата на Бога