Published on Книгата Урантия | Фондация „Урантия” (https://www.urantia.org)

Home > Книгата Урантия

Книгата Урантия

Покрийте лист

Книгата Урантия

URANTIA ®

® Регистрирани марки на Фондация Урантия

URANTIA FOUNDATION
CHICAGO, ILLINOIS

ФОНДАЦИЯ УРАНТИЯ
ЧИКАГО ИЛИНОИС USA

2014 Bulgarian Translation
2014 Български превод

TIN: UF-BUL-001-2013-1.5
Печат на версията: UF-202203162007

ISBN за Българската книга: 978-1-883395-186

© 2014 Фондация Урантия за Българския текст

Никоя част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана, превеждана или предавана в каквато и да било форма или чрез каквито и да е средства (включително електронни, механични или други, например чрез фотокопиране, записване или системи за съхраняване и възпроизвеждане на информация) без писмено съгласие от издателя. Запитванията трябва да бъдат изпращани на адрес:

Urantia Foundation
533 West Diversey Parkway
Chicago, IL 60614, USA
телефон: +1 773 525 3319
Електронна поща: [email protected] [1]
Уебсайт: www.urantia.org [2]

Преводите на Книгата Урантия са достъпни на следните езици:
Английски – The Urantia Book
Гръцки – Το Βιβλίο της Ουράντια
Датски – Urantia Bogen
Естонски – Urantia raamat
Иврит – הספר של אורנטיה
Индонезийски – Buku Urantia
Испански – El libro de Urantia
Италиански – Il Libro di Urantia
Корейски – 유란시아 서
Литовски – Urantijos Knyga
Немски – Das Urantia Buch
Полски – Księga Urantii
Португалски – O Livro de Urântia
Румънски – Cartea Urantia
Руски – Книга Урантии
Унгарски – Az Urantia könyv
Фарси – کتاب یورنشیا
Фински – Urantia-kirja
Френски – Le Livre d’Urantia
Холандски – Het Urantia Boek
Чешки – Kniha Urantia
Шведски – Urantiaboken
Японски – ウランティア ブック

Книгата Урантия и преводите са налични в следния цифров формат:
Читатели—Amazon Kindle, Apple iBook, B&N Nook, MS Reader, Sony Reader.
Таблети и смартфони - изтегляне на Книгата Урантия и преводи за iPad, iPhone и Android на: www.urantia.org/bg/knigata-urantiya/zakupuvane [3].

Безплатни онлайн курсове на: ubis.urantia.org [4].
Намерете проучвателните групи на Книгата Урантия ha: urantiastudygroup.org [5].

За въпроси, информация, четене он-лайн, оригинален английски текст и преводи на други езици: www.urantia.org [6].

„Книгата УРАНТИЯ” е превод на „The Urantia Book”, издадена на английски език от Фондация Урантия през 1955. Настоящото е нейното първо българско издание е точен превод на английския текст. Тъй като то е плод на човешки усилия и поради това несъвършено, в случай на неясноти за меродавен трябва да се приема английския текст. При следващо издание на книгата Фондация Урантия може да реши да внесе в настоящия превод допълнителни поправки.

“Urantia” и са регистрираните търговски марки и сервизни марки на Фондация Урантия.

Частите на книга

Книгата Урантия

Частите на книга

ЧАСТ I [7]

Централната и свръхвселените

Подготвена от Уверския Корпус на личностите на свръхвселената, упълномощени от Извечно Древните на Орвонтон.

ЧАСТ II [8]

Локалната вселена

Подготвено от Небадонския Корпус на Личностите на Локалната Вселена, упълномощени от Гавраил Салвингтонски.

ЧАСТ III [9]

Историята на Урантия

Настоящите повествувания бяха подготовени от Корпуса на личностите на локалната вселена, упълномощени от Гавраил Салвингтонски.

ЧАСТ IV [10]

Животът и ученията на Иисус

Настоящият раздел беше подготвен от комисия от дванадесет промеждутъчни създания на Урантия, трудили се под наблюдението на Мелхиседек, ръководител на комисията по откровенията.

В основата на повествуванията е положена Информация, предоставена от вторично промеждутъчно създание, някога изпълнявало задълженията на свръхчовешки хранител на апостол Андрей.

Заглавията на документи

Книгата Урантия

Заглавията на документи

номерДокументАвторстраница

000Предисловие [11]Божествен Съветник1

ЧАСТ I [7]
Централната и свръхвселените

номерДокументАвторстраница

001Всеобщият Баща [12]Божествен Съветник21

002Природата на Бога [13]Божествен Съветник33

003Атрибутите на Бога [14]Божествен Съветник44

004Връзката между Бога и Вселената [15]Божествен Съветник54

005Връзката между Бога и индивида [16]Божествен Съветник62

006Вечният Син [17]Божествен Съветник73

007Връзката на Вечния Син с Вселената [18]Божествен Съветник81

008Безкрайният Дух [19]Божествен Съветник90

009Връзката между Безкрайния Дух и Вселената [20]Божествен Съветник98

010Райската Троица [21]Всеобщ Цензор108

011Вечният остров на Рая [22]Възпитател по Мъдрост118

012Вселената на Вселените [23]Възпитател по Мъдрост128

013Свещените сфери на Рая [24]Възпитател по Мъдрост143

014Централната Божествена Вселена [25]Възпитател по Мъдрост152

015Седемте свръхвселени [26]Всеобщ Цензор164

016Седемте Главни Духа [27]Всеобщ Цензор184

017Седемте групи Висши Духове [28]Божествен Съветник197

018Висшите Троични Личности [29]Божествен Съветник207

019Еднородните Същества с Троичен произход [30]Божествен Съветник214

020Райските Божии Синове [31]Възпитател по Мъдрост223

021Райските Синове-Създатели [32]Възпитател по Мъдрост234

022Тринитизираните Божии Синове [33]Могъщ Посланик243

023Единичните Посланици [34]Божествен Съветник256

024Върховните Личности на Безкрайния Дух [35]Божествен Съветник264

025Пространствените Войнства на Посланиците [36]Върховен Упълномощен273

026Попечителски духове на централната вселена [37]Възпитател по Мъдрост285

027Служене на Първичните свръхнафими [38]Възпитател по Мъдрост298

028Попечителски духове на свръхвселените [39]Могъщ Посланик306

029Управляващите Вселенската Енергия [40]Всеобщ Цензор319

030Личности в Голямата Вселена [41]Могъщ Посланик330

031Корпусът на Завършилите [42]Божествен Съветник и Един, Нямащ Име и Номер345

ЧАСТ II [8]
Локалната вселена

номерДокументАвторстраница

032Еволюцията на локалните вселени [43]Могъщ Посланик357

033Администрация на локалната вселена [44]Ръководител на Архангелите366

034Майчинският Дух на локалната вселена [45]Могъщ Посланик374

035Божиите Синове на локалната вселена [46]Ръководител на Архангелите384

036Носителите на Живот [47]Синовете Ворондадек396

037Личности на локалната вселена [48]Сияйна Вечерна Звезда406

038Попечителски духове на локалната вселена [49]Мелхиседек418

039Серафическите войнства [50]Мелхиседек426

040Възходящи Божии Синове [51]Могъщ Посланик443

041Физически аспекти на локалната вселена [52]Архангел455

042Енергия — разум и материя [53]Могъщ Посланик467

043Съзвездията [54]Малаватия Мелхиседек485

044Небесните творци [55]Архангел497

045Администрацията на локалната система [56]Мелхиседек509

046Столица на локалната система [57]Архангел519

047Седемте Обителски Свята [58]Сияйна Вечерна Звезда530

048Моронтийният живот [59]Архангел541

049Населените светове [60]Мелхиседек559

050Планетарните Принцове [61]Вторичен син Ланонандек572

051Планетарните Адамовци [62]Вторичен син Ланонандек580

052Планетарните епохи на смъртните [63]Могъщ Посланик589

053Бунтът на Луцифер [64]Мановандет Мелхиседек601

054Проблеми вследствие бунта на луцифер [65]Могъщ Посланик613

055Сферите на светлината и живота [66]Могъщ Посланик621

056Всеобщото единство [67]Могъщ Посланик и Макивента Мелхиседек637

ЧАСТ III [9]
Историята на Урантия

номерДокументАвторстраница

057Произход на Урантия [68]Носител на Живота651

058Установяване живота на Урантия [69]Носител на Живота664

059Ерата на морския живот на Урантия [70]Носител на Живота672

060Урантия в ерата на ранния наземен живот [71]Носител на Живота685

061Ерата на млекопитаещите на Урантия [72]Носител на Живота693

062Ранните видове първобитен човек [73]Носител на Живота703

063Първото човешко семейство [74]Носител на Живота711

064Еволюционните цветни раси [75]Носител на Живота718

065Свръхуправление на еволюцията [76]Носител на Живота730

066Планетарният Принц на Урантия [77]Мелхиседек741

067Планетарният бунт [78]Мелхиседек754

068Началото на цивилизацията [79]Мелхиседек763

069Първобитните човешки институции [80]Мелхиседек772

070Еволюция на управлението при хората [81]Мелхиседек783

071Развитие на държавата [82]Мелхиседек800

072Управлението на една съседна планета [83]Мелхиседек808

073Едемската градина [84]Солония821

074Адам и Ева [85]Солония828

075Простъпката на Адам и Ева [86]Солония839

076Втората градина [87]Солония847

077Промеждутъчните създания [88]Архангел855

078Виолетовата раса след епохата на Адам [89]Архангел868

079Разпространение на андитите на изток [90]Архангел878

080Разпространение на андитите на запад [91]Архангел889

081Развиване на съвременна цивилизация [92]Архангел900

082Еволюция на брака [93]Ръководител на Серафимите913

083Институцията на брака [94]Ръководител на Серафимите922

084Бракът и семейният живот [95]Ръководител на Серафимите931

085Източниците на поклонение [96]Сияйна Вечерна Звезда944

086Ранната еволюция на религията [97]Сияйна Вечерна Звезда950

087Култовете към духове [98]Сияйна Вечерна Звезда958

088Фетиши, талисмани и магия [99]Сияйна Вечерна Звезда967

089Грях, жертвоприношение и изкупление [100]Сияйна Вечерна Звезда974

090Шаманство — знахари и жреци [101]Мелхиседек986

091Еволюция на молитвата [102]Ръководител на Промеждутъчните Създания994

092По-нататъшната еволюция на религията [103]Мелхиседек1003

093Макивента Мелхиседек [104]Мелхиседек1014

094Ученията на Мелхиседек на изток [105]Мелхиседек1027

095Ученията на Мелхиседек в Левант [106]Мелхиседек1042

096Яхве — Бог на евреите [107]Мелхиседек1052

097Развитие на представите за Бога сред древните евреи [108]Мелхиседек1062

098Ученията на Мелхиседек на запад [109]Мелхиседек1077

099Социалните проблеми на религията [110]Мелхиседек1086

100Религията в опита на човека [111]Мелхиседек1094

101Истинската природа на религията [112]Мелхиседек1104

102Основите на религиозната вяра [113]Мелхиседек1118

103Действителността на религиозния опит [114]Мелхиседек1129

104Развитие на концепцията за Троицата [115]Мелхиседек1143

105Божество и реалност [116]Мелхиседек1152

106Вселенските нива на реалността [117]Мелхиседек1162

107Произход и същност на Настройчиците на Съзнанието [118]Единичен Посланик1176

108Мисия и дейност на Настройчиците на Съзнанието [119]Единичен Посланик1185

109Връзка на Настройчиците с вселенските създания [120]Единичен Посланик1195

110Връзка на Настройчиците с индивидуалните смъртни [121]Единичен Посланик1203

111Настройчикът и душата [122]Единичен Посланик1215

112Запазване на личността [123]Единичен Посланик1225

113Серафическите хранители на съдбата [124]Ръководител на Серафимите1241

114Серафическо планетарно управление [125]Ръководител на Серафимите1250

115Висшето Същество [126]Могъщ Посланик1260

116Всемогъщият-Висшият [127]Могъщ Посланик1268

117Бог-Висшият [128]Могъщ Посланик1278

118Висшият и Пределният — време и пространство [129]Могъщ Посланик1294

119Посвещенията на Христос Михаил [130]Ръководител на Вечерните Звезди1308

ЧАСТ IV [10]
Животът и ученията на Иисус

номерДокументАвторстраница

120Посвещаването на Михаил на Урантия [131]Мантутия Мелхиседек1323

121Епохата на посвещаването на Михаил [132]Комисия от Промеждутъчни Създания1332

122Раждане и младенчество на Иисус [133]Комисия от Промеждутъчни Създания1344

123Ранното детство на Иисус [134]Комисия от Промеждутъчни Създания1355

124Късното детство на Иисус [135]Комисия от Промеждутъчни Създания1366

125Иисус в Йерусалим [136]Комисия от Промеждутъчни Създания1377

126Двете решаващи години [137]Комисия от Промеждутъчни Създания1386

127Юношеските години [138]Комисия от Промеждутъчни Създания1395

128Иисус в периода на ранната зрелост [139]Комисия от Промеждутъчни Създания1407

129По-нататъшният живот на Иисус като възрастен [140]Комисия от Промеждутъчни Създания1419

130На път за Рим [141]Комисия от Промеждутъчни Създания1427

131Световните религии [142]Комисия от Промеждутъчни Създания1442

132В Рим [143]Комисия от Промеждутъчни Създания1455

133Завръщане от Рим [144]Комисия от Промеждутъчни Създания1468

134Преходните години [145]Комисия от Промеждутъчни Създания1483

135Йоан Кръстител [146]Комисия от Промеждутъчни Създания1496

136Кръщението и четиридесетте дни [147]Комисия от Промеждутъчни Създания1509

137Очакване в Галилея [148]Комисия от Промеждутъчни Създания1524

138Подготовка на посланиците на Царството [149]Комисия от Промеждутъчни Създания1538

139Дванадесетте апостоли [150]Комисия от Промеждутъчни Създания1548

140Посвещаването на дванадесетте за апостоли [151]Комисия от Промеждутъчни Създания1568

141Начало на обществения труд [152]Комисия от Промеждутъчни Създания1587

142Пасхата в Йерусалим [153]Комисия от Промеждутъчни Създания1596

143Преминаване през Самария [154]Комисия от Промеждутъчни Създания1607

144В Хеврон и в Декаполис [155]Комисия от Промеждутъчни Създания1617

145Четири знаменателни дни в Капернаум [156]Комисия от Промеждутъчни Създания1628

146Първото проповедническо пътешествие по Галилея [157]Комисия от Промеждутъчни Създания1637

147Кратко посещение на Йерусалим [158]Комисия от Промеждутъчни Създания1647

148Подготовка на евангелисти във Витсаида [159]Комисия от Промеждутъчни Създания1657

149Второто проповедническо пътешествие [160]Комисия от Промеждутъчни Създания1668

150Третото проповедническо пътешествие [161]Комисия от Промеждутъчни Създания1678

151Време за очакване и обучение край морето [162]Комисия от Промеждутъчни Създания1688

152Събитията, довели до кризата в Капернаум [163]Комисия от Промеждутъчни Създания1698

153Кризата в Капернаум [164]Комисия от Промеждутъчни Създания1707

154Последни дни в Капернаум [165]Комисия от Промеждутъчни Създания1717

155Бягство през северна Галилея [166]Комисия от Промеждутъчни Създания1725

156Пребиваване в Тир и Сидон [167]Комисия от Промеждутъчни Създания1734

157В Кесария Филипова [168]Комисия от Промеждутъчни Създания1743

158Планината на преображението [169]Комисия от Промеждутъчни Създания1752

159Пътешествие в Декаполис [170]Комисия от Промеждутъчни Създания1762

160Родан от Александрия [171]Комисия от Промеждутъчни Създания1772

161Продължение на беседата с Родан [172]Комисия от Промеждутъчни Създания1783

162На Празника на шатрите [173]Комисия от Промеждутъчни Създания1788

163Посвещаването на седемдесетте в Магадан [174]Комисия от Промеждутъчни Създания1800

164На празника освещение на храма [175]Комисия от Промеждутъчни Създания1809

165Начало на мисионерската дейност в Перея [176]Комисия от Промеждутъчни Създания1817

166Последното посещение на северна Перея [177]Комисия от Промеждутъчни Създания1825

167Посещението на Филаделфия [178]Комисия от Промеждутъчни Създания1833

168Възкресяването на Лазар [179]Комисия от Промеждутъчни Създания1842

169Последната седмица от обучението в Пела [180]Комисия от Промеждутъчни Създания1850

170Царството небесно [181]Комисия от Промеждутъчни Създания1858

171На път за Йерусалим [182]Комисия от Промеждутъчни Създания1867

172Отиване в Йерусалим [183]Комисия от Промеждутъчни Създания1878

173Понеделник в Йерусалим [184]Комисия от Промеждутъчни Създания1888

174Вторник сутринта в храма [185]Комисия от Промеждутъчни Създания1897

175Последната проповед в храма [186]Комисия от Промеждутъчни Създания1905

176Във вторник вечерта на Елеонската планина [187]Комисия от Промеждутъчни Създания1912

177Сряда, ден за отдих [188]Комисия от Промеждутъчни Създания1920

178Последният ден в лагера [189]Комисия от Промеждутъчни Създания1929

179Тайната вечеря [190]Комисия от Промеждутъчни Създания1936

180Прощалната реч [191]Комисия от Промеждутъчни Създания1944

181Последни наставления и предупреждения [192]Комисия от Промеждутъчни Създания1953

182В Гетсимания [193]Комисия от Промеждутъчни Създания1963

183Предателство и арест [194]Комисия от Промеждутъчни Създания1971

184Съдебното заседания на Синедриона [195]Комисия от Промеждутъчни Създания1978

185Съдът на Пилат [196]Комисия от Промеждутъчни Създания1987

186Преди разпятието [197]Комисия от Промеждутъчни Създания1997

187Разпъването [198]Комисия от Промеждутъчни Създания2004

188В гробницата [199]Комисия от Промеждутъчни Създания2012

189Възкресението [200]Комисия от Промеждутъчни Създания2020

190Моронтийните явявания на Иисус [201]Комисия от Промеждутъчни Създания2029

191Явяванията пред апостолите и другите лидери [202]Комисия от Промеждутъчни Създания2037

192Явяванията в Галилея [203]Комисия от Промеждутъчни Създания2045

193Последните явявания и възнесението [204]Комисия от Промеждутъчни Създания2052

194Посвещаването на Духа на Истината [205]Комисия от Промеждутъчни Създания2059

195След Петдесетница [206]Комисия от Промеждутъчни Създания2069

196Вярата на Иисус [207]Комисия от Промеждутъчни Създания2087

Съдържанието на книгата

Книгата Урантия

Съдържание на книгата

Съдържание страница

Предисловие [208]1

I. Божество и божественост [209]2

II. Бог [210]3

III. ПЪрвият източник и центЪр [211]4

IV. Вселенска реалност [212]6

V. Личностни реалности [213]8

VI. Енергия и модел [214]9

VII. Висшето сЪщество [215]10

VIII. Бог-седмократният [216]11

IX. Бог-пределният [217]12

X. Бог-абсолютният [218]13

XI. Трите абсолюта [219]13

XII. Троиците [220]15

ЧАСТ I [7] Централната и свръхвселените

Съдържание страница

1. Всеобщият Баща [221]21

1. Името на Отеца [222]22

2. Реалността на Бога [223]23

3. Бог е всеобщ дух [224]25

4. Тайнството на Бога [225]26

5. Личността на Всеобщия Отец [226]27

6. Личността във вселената [227]29

7. Духовната ценност на разбирането на личността [228]31

2. Природата на Бога [229]33

1. Безкрайността на Бога [230]33

2. Вечното съвършенство на Отеца [231]35

3. Правосъдието и праведността [232]36

4. Божието милосърдие [233]38

5. Любовта на Бога [234]38

6. Добродетелта на Бога [235]40

7. Божествената истина и красота [236]42

3. Атрибутите на Бога [237]44

1. Вездесъщността на Бога [238]44

2. Безкрайното могъщество на Бога [239]46

3. Всезнанието на Бога [240]48

4. Безкрайността на Бога [241]49

5. Върховната власт на Отеца [242]50

6. Първенството на Отеца [243]52

4. Връзката между Бога и Вселената [244]54

1. Отношението на Отеца към Вселената [245]54

2. Бог и природата [246]56

3. Неизменният характер на Бога [247]57

4. Осъзнаването на Бога [248]58

5. Погрешните представи за Бога [249]59

5. Връзката между Бога и индивида [250]62

1. Приближаването към Бога [251]62

2. Присъствието на Бога [252]64

3. Истинското поклонение [253]65

4. Бог в религията [254]66

5. Осъзнаването на Бога [255]68

6. Богът на личността [256]70

6. Вечният Син [257]73

1. Индивидуалността на Вечния Син [258]73

2. Същността на Вечния Син [259]74

3. Претворяването на любовта на Отеца [260]75

4. Атрибутите на Вечния Син [261]76

5. Ограниченията на Вечния Син [262]77

6. Разумът на Духа [263]78

7. Личността на Вечния Син [264]79

8. Осъзнаването на Вечния Син [265]79

7. Връзката на Вечния Син с Вселената [266]81

1. Контурът на духовната гравитация [267]81

2. Ръководството на Вечния Син [268]83

3. Връзката на Вечния Син с индивида [269]84

4. Божествените планове за усъвършенстване [270]85

5. Духът на посвещението [271]86

6. Райските Божии Синове [272]87

7. Висшето разкриване на Отеца [273]88

8. Безкрайният Дух [274]90

1. Богът на Действието [275]90

2. Природата на Безкрайния Дух [276]92

3. Връзката на Духа с Отеца и Сина [277]93

4. Духът на Божественото Служене [278]94

5. Присъствието на Бога [279]95

6. Личността на Безкрайния Дух [280]96

9. Връзката между Безкрайния Дух и Вселената [281]98

1. Атрибутите на Третия Източник и Център [282]98

2. Вездесъщият Дух [283]100

3. Всеобщият Оператор [284]101

4. Абсолютният разум [285]102

5. Служенето на разума [286]102

6. Кръгът на гравитацията на разума [287]103

7. Вселенското отражение [288]105

8. Личностите на Безкрайния Дух [289]105

10. Райската Троица [290]108

1. Саморазпространяването на Първия Източник и Център [291]108

2. Персонализацията на Божеството [292]109

3. Трите лица на Божеството [293]110

4. Троичното единство на Божеството [294]112

5. Функциите на Троицата [295]113

6. Неизменните синове на Троицата [296]114

7. Свръхуправлението на върховенството [297]115

8. Троицата отвъд пределите на Крайното [298]116

11. Вечният остров на Рая [299]118

1. Божествената обител [300]118

2. Природата на Вечния Остров [301]119

3. Горният Рай [302]120

4. Периферният Рай [303]121

5. Долният рай [304]122

6. Респирацията на пространството [305]123

7. Пространствените функции на Рая [306]124

8. Гравитацията на Рая [307]125

9. Уникалността на Рая [308]126

12. Вселената на Вселените [309]128

1. Пространствените нива на Главната Вселена [310]128

2. Областта на Безусловния Абсолют [311]130

3. Всеобщата гравитация [312]131

4. Пространството и движението [313]133

5. Пространството и времето [314]134

6. Всеобщото свръхуправление [315]135

7. Частта и цялото [316]137

8. Материята, разумът и духът [317]139

9. Личностните реалности [318]141

13. Свещените сфери на Рая [319]143

1. Седемте свещени свята на Отеца [320]144

2. Взаимоотношенията между световете и Отеца [321]147

3. Свещените светове на Вечния Син [322]149

4. Световете на Безкрайния Дух [323]149

14. Централната Божествена Вселена [324]152

1. Системата Рай-Хавона [325]152

2. Строежът на Хавона [326]154

3. Световете на Хавона [327]155

4. Създанията на Централната Вселена [328]156

5. Животът в Хавона [329]158

6. Предназначението на Централната Вселена [330]160

15. Седемте свръхвселени [331]164

1. Пространственото ниво на свръхвселените [332]164

2. Структура на свръхвселените [333]165

3. Свръхвселената Орвонтон [334]167

4. Мъглявините — прародителки на вселените [335]169

5. Произходът на небесните тела [336]170

6. Сферите на пространството [337]172

7. Архитектурните сфери [338]174

8. Управлението и регулирането на енергията [339]175

9. Кръговете на свръхвселените [340]176

10. Управителите на свръхвселените [341]178

11. Съвещателната асамблея [342]179

12. Върховните съдилища [343]180

13. Правителствата на секторите [344]181

14. Целите на седемте свръхвселени [345]181

16. Седемте Главни Духа [346]184

1. Връзката с Триединното Божество [347]185

2. Връзката с Безкрайния Дух [348]185

3. Индивидуалността и разнообразието на главните духове [349]186

4. Атрибути и функции на главните духове [350]189

5. Връзката със създанията [351]190

6. Космическият разум [352]191

7. Нравствеността, добродетелта и личността [353]192

8. Урантийската личност [354]194

9. Реалността на човешкото съзнание [355]195

17. Седемте групи Висши Духове [356]197

1. Седемте Висши Администратора [357]198

2. Маджестон — ръководителят на системата за отразяване [358]199

3. Отразяващите Духове [359]200

4. Спомагателни Образи на Отразяващите Духове [360]202

5. Седемте Духа на Кръговете [361]202

6. Съзидателни Духове на Локалните Вселени [362]203

7. Спомагателните Духове на Разума [363]205

8. Функции на Върховните Духове [364]205

18. Висшите Троични Личности [365]207

1. Тринитизираните Тайнства на Върховността. [366]207

2. Извечно Вечните. [367]208

3. Извечно Древните. [368]209

4. Извечно Съвършените. [369]210

5. Съвременниците на Вечността. [370]211

6. Извечно Единните. [371]212

7. Извечно Верните. [372]213

19. Еднородните Същества с Троичен произход [373]214

1. Троичните Синове-Учители [374]214

2. Възпитателите по Мъдрост [375]215

3. Божествените Съветници [376]216

4. Всеобщите Цензори [377]217

5. Свещените Троични Духове [378]219

6. Местните жители на Хавона [379]221

7. Жителите на Рая [380]222

20. Райските Божии Синове [381]223

1. Низходящите Божии Синове [382]223

2. Синовете-Арбитри [383]224

3. Съдебната дейност [384]226

4. Арбитражните мисии [385]226

5. Посвещаването на Райските Божии Синове [386]227

6. Посвещенията в образа на смъртни [387]228

7. Троичните Синове-Учители [388]230

8. Служенето на Дейналовците в локалните вселени [389]231

9. Планетарното служене на Дейналовците [390]231

10. Обединеното служене на Райските Синове [391]232

21. Райските Синове-Създатели [392]234

1. Произходът и природата на Синовете-Създатели [393]234

2. Създателите на локалните вселени [394]235

3. Пълновластието в локалната вселена [395]237

4. Посвещенията на Михаиловците [396]239

5. Връзката на Синовете-Владетели с Вселената [397]240

6. Предназначението на владетелите Михаиловци [398]241

22. Тринитизираните Божии Синове [399]243

1. Синовете, обхванати от Троицата [400]243

2. Могъщите Посланици [401]245

3. Снабдените с Върховни Пълномощия [402]246

4. Нямащите Име и Номер [403]246

5. Тринитизираните Опекуни [404]247

6. Тринитизираните Посланици [405]248

7. Методите за тринитизация [406]249

8. Синовете, тринитизирани от създания [407]251

9. Небесните Пазители [408]252

10. Помощниците на Върховните Синове [409]253

23. Единичните Посланици [410]256

1. Природата и произходът на Единичните Посланици [411]256

2. Назначенията на Единичните Посланици [412]257

3. Служенето на Единичните Посланици във времето и пространството [413]260

4. Особеното служене на Единичните Посланици [414]262

24. Върховните Личности на Безкрайния Дух [415]264

1. Надзирателите на Вселенските Кръгове [416]265

2. Регистраторите на Волеви Създания [417]266

3. Лични Помощници на Безкрайния Дух [418]268

4. Спомагателните Инспектори [419]268

5. Пълномощните Стражи [420]268

6. Придружителите на Смъртните Кандидати [421]269

7. Произходът на Придружителите на Смъртните Кандидати [422]270

25. Пространствените Войнства на Посланиците [423]273

1. Хавонските Подчинени [424]273

2. Всеобщите Миротворци [425]275

3. Широкомащабното служене на миротворците [426]276

4. Юридическите Съветници [427]279

5. Пазителите на Райските Архиви [428]281

6. Небесните Архивариуси [429]281

7. Моронтийните Спътници [430]282

8. Райските Спътници [431]283

26. Попечителски духове на централната вселена [432]285

1. Попечителските духове [433]285

2. Могъщите Свръхнафими [434]286

3. Третичните Свръхнафими [435]288

4. Вторичните Свръхнафими [436]289

5. Помощниците на странстващите [437]291

6. Придружителите до Върховността [438]292

7. Придружителите до Троицата [439]292

8. Придружителите до Сина [440]293

9. Придружителите до Отеца [441]294

10. Съветниците и Консултантите [442]295

11. Спътниците на Покоя [443]296

27. Служене на Първичните свръхнафими [444]298

1. Успокоителите [445]299

2. Ръководителите на назначенията [446]300

3. Тълкувателите на етиката [447]300

4. Възпитателите [448]301

5. Пазителите на знанията [449]301

6. Преподавателите по философия [450]302

7. Възпитателите по поклонение [451]303

28. Попечителски духове на свръхвселените [452]306

1. Тертиафимите [453]306

2. Омниафимите [454]307

3. Секонафимите [455]307

4. Първичните Секонафими [456]307

5. Вторичните Секонафими [457]310

6. Третичните Секонафими [458]313

7. Служенето на Секонафимите [459]317

29. Управляващите Вселенската Енергия [460]319

1. Седемте Върховни Управляващи Енергиите [461]320

2. Върховните Енергийни Центрове [462]320

3. Сферата на дейност на Енергийните центрове [463]322

4. Главните Физически Регулатори [464]324

5. Главните Организатори на Силата [465]329

30. Личности в Голямата Вселена [466]330

1. Райската класификация на живите същества [467]330

2. Уверският регистър на личностите [468]334

3. Доброволческите колонии [469]338

4. Възвисяващите се смъртни [470]340

31. Корпусът на Завършилите [471]345

1. Обитателите на Хавона [472]346

2. Гравитационните Посланици [473]346

3. Прославените Смъртни [474]347

4. Допуснатите Серафими [475]348

5. Прославените Материални Синове [476]349

6. Прославените Промеждутъчни Създания [477]349

7. Апостолите на Светлината [478]349

8. Трансценденталите [479]350

9. Архитектите на Мирозданието [480]351

10. Пътешествие в областта на Пределния [481]352

ЧАСТ II [8] Локалната вселена

Съдържание страница

32. Еволюцията на локалните вселени [482]357

1. Физическата поява на вселените [483]357

2. Организацията на вселената [484]358

3. Идеята за еволюция [485]360

4. Връзката на Бога с локалната вселена [486]362

5. Извечният и божествен замисъл [487]364

33. Администрация на локалната вселена [488]366

1. Михаил Небадонски [489]366

2. Властелинът на Небадон [490]367

3. Синът и Духът на вселената [491]368

4. Гавраил — Главният Администратор [492]369

5. Троичните посланици [493]370

6. Общото управление [494]371

7. Съдилищата на Небадон [495]372

8. Законодателните и изпълнителните функции [496]373

34. Майчинският Дух на локалната вселена [497]374

1. Персонализацията на Съзидателния Дух [498]374

2. Природата на Божествената Попечителка [499]375

3. Синът и Духът във времето и пространството [500]376

4. Кръговете на локалната вселена [501]377

5. Служенето на Духа [502]379

6. Духът в човека [503]380

7. Духът и плътта [504]382

35. Божиите Синове на локалната вселена [505]384

1. Бащата-Мелхиседек [506]384

2. Синовете Мелхиседек [507]385

3. Световете на Мелхиседек [508]387

4. Специалната дейност на Мелхиседек [509]388

5. Синовете Ворондадек [510]389

6. Бащите на съзвездия [511]390

7. Световете на Ворондадек [512]391

8. Синовете Ланонандек [513]392

9. Управителите-Ланонандек [514]393

10. Световете на Ланонандек [515]394

36. Носителите на Живот [516]396

1. Произходът и природата на Носителите на Живот [517]396

2. Световете на Носителите на Живота [518]397

3. Трансплантирането на живот [519]399

4. Мелхиседек — Носителите на Живот [520]400

5. Седемте спомагателни духове на разума [521]401

6. Живите сили [522]403

37. Личности на локалната вселена [523]406

1. Вселенските Помощници [524]406

2. Ярките Вечерни Звезди [525]407

3. Архангелите [526]408

4. Височайшите Помощници [527]409

5. Върховните Упълномощени [528]410

6. Небесните Наблюдатели [529]412

7. Учителите на Обителските Светове [530]413

8. Върховните духовни категории [531]413

9. постоянните жители на локалната вселена [532]414

10. Другите групи на локалната вселена [533]416

38. Попечителски духове на локалната вселена [534]418

1. Произходът на Серафимите [535]418

2. Природата на Ангелите [536]419

3. Неразкритите Ангели [537]420

4. Серафическите светове [538]420

5. Подготовката на Серафимите [539]420

6. Серафическата организация [540]421

7. Херувимите и Сановимите [541]422

8. Еволюцията на Херувимите и Сановимите [542]423

9. Промеждутъчните Създания [543]424

39. Серафическите войнства [544]426

1. Върховните Серафими [545]427

2. Висшестоящите Серафими [546]429

3. Старшите Серафими [547]432

4. Управляващите Серафими [548]434

5. Планетарните помощници [549]436

6. Преходните попечители [550]439

7. Серафимите на бъдещето [551]440

8. Предназначението на Серафимите [552]440

9. Серафическият корпус на завършилите [553]441

40. Възходящи Божии Синове [554]443

1. Еволюционните Серафими [555]443

2. Възходящите Материални Синове [556]444

3. Преобразуваните Промеждутъчни Създания [557]444

4. Личностните Настройчици [558]444

5. Смъртните на времето и пространството [559]445

6. Вероизповедните Божии Синове [560]447

7. Смъртните, слели се с Отеца [561]448

8. Смъртните, слели се със Сина [562]449

9. Смъртните, слели се с Духа [563]450

10. Съдбата на възходящите създания [564]452

41. Физически аспекти на локалната вселена [565]455

1. Енергийните центрове на Небадон [566]455

2. Физическите контрольори на Сатания [567]456

3. Нашите звездни партньори [568]458

4. Плътността на Слънцето [569]459

5. Слънчевата радиация [570]460

6. Калцият — космически пътешественик [571]461

7. Източниците на слънчева енергия [572]463

8. Енергийните реакции на Слънцето [573]464

9. Стабилността на Слънцето [574]465

10. Произходът на обитаемите светове [575]465

42. Енергия — разум и материя [576]467

1. Райските сили и енергии [577]467

2. Всеобщите недуховни енергийни системи
(ФИЗИЧЕСКИТЕ ЕНЕРГИИ)
[578]469

3. Класификация на материята [579]471

4. Превръщането на енергията и материята [580]472

5. Проявленията на вълновата енергия [581]474

6. Ултиматоните, електроните и атомите [582]476

7. Атомната материя [583]477

8. Атомната кохезия [584]478

9. Натурфилософията [585]479

10. Всеобщите недуховни енергийни системи (Системите на материалния разум)
(СИСТЕМИТЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ РАЗУМ)
[586]480

11. Вселенските механизми [587]481

12. Структурата и формата — господство на разума [588]483

43. Съзвездията [589]485

1. Столичната сфера на Съзвездието [590]485

2. Правителството на Съзвездието [591]487

3. Всевишните на Норлатиадек [592]488

4. Планинският събор — Извечно Верният [593]489

5. Бащите на Едемия от времето на бунта на Луцифер [594]490

6. Божиите градини [595]492

7. Унивитатите [596]493

8. Образователните светове на Едемия [597]493

9. Гражданството на Едемия [598]495

44. Небесните творци [599]497

1. Небесните музиканти [600]499

2. Свещените пресъздаващи [601]500

3. Божествените строители [602]501

4. Регистраторите на мисли [603]503

5. Енергийните оператори [604]504

6. Художниците и декораторите [605]506

7. Хармонизаторите [606]507

8. Стремежите на смъртните и моронтийните постижения [607]507

45. Администрацията на локалната система [608]509

1. Световете на преходна култура [609]509

2. Властелинът на системата [610]511

3. Правителството на системата [611]512

4. Съветът на Двадесет и Четиримата [612]513

5. Материалните Синове [613]514

6. Адамическата подготовка на възходящите създания [614]515

7. Училищата на Мелхиседек [615]517

46. Столица на локалната система [616]519

1. Физически аспекти на Йерусем [617]519

2. Физически черти на Йерусем [618]520

3. Транслационната служба на Йерусем [619]522

4. Жилища и административни зони [620]522

5. Йерусемските кръгове [621]523

6. Квадрати: Административно-управленчески зони [622]527

7. Правоъгълници: Спорнаги [623]527

8. Йерусемските триъгълници [624]528

47. Седемте Обителски Свята [625]530

1. Светът на Завършилите [626]530

2. Изпитателният приют [627]531

3. Първият Обителски Свят [628]532

4. Вторият Обителски Свят [629]534

5. Третият Обителски Свят [630]535

6. Четвъртият Обителски Свят [631]536

7. Петият Обителски Свят [632]537

8. Шестият Обителски Свят [633]537

9. Седмият Обителски Свят [634]538

10. Гражданство в Йерусем [635]539

48. Моронтийният живот [636]541

1. Моронтийните материали [637]541

2. Управляващите моронтийната енергия [638]542

3. Моронтийните спътници [639]545

4. Управляващите реверсията [640]547

5. Учителите в Обителските Светове [641]550

6. Серафимите на моронтийните светове — преходните попечители [642]551

7. Моронтийните мота [643]556

8. Моронтийните прогресори [644]557

49. Населените светове [645]559

1. Планетарният живот [646]559

2. Планетарните физически типове [647]560

3. Световете на недишащите [648]563

4. Еволюционните волеви създания [649]564

5. Планетарните групи смъртни [650]565

6. Освобождаване от земен живот [651]568

50. Планетарните Принцове [652]572

1. Мисията на Принцовете [653]572

2. Планетарната администрация [654]573

3. Телесният персонал на Принца [655]574

4. Планетарната столица и училищата [656]575

5. Прогресиращата Цивилизация [657]576

6. Планетарната култура [658]578

7. Наградата за изолацията [659]578

51. Планетарните Адамовци [660]580

1. Произход и природа на Материалните Божии Синове [661]580

2. Пренос на Планетарните Адамовци [662]582

3. Адамическите мисии [663]582

4. Шестте еволюционни раси [664]584

5. Расово смесване — Посвещаване на Адамическата кръв
ПОСВЕЩАВАНЕ НА АДАМИЧЕСКАТА КРЪВ
[665]585

6. Едемическият режим [666]586

7. Обединено управление [667]587

52. Планетарните епохи на смъртните [668]589

1. Първобитният човек [669]589

2. Човекът в епохата след пристигането на Планетарен Принц [670]591

3. Човекът в епохата след пристигането на Адам [671]592

4. Човекът в епохата след пристигането на Син-Арбитър [672]594

5. Човекът в епохата след пристигането на Посвещенчески Син [673]595

6. Урантия в епохата след идването на Посвещенчески Син [674]597

7. Човекът в епохата след пристигането на Син-Учител [675]598

53. Бунтът на Луцифер [676]601

1. Водачите на бунта [677]601

2. Причините за бунта [678]602

3. Манифестът на Луцифер [679]603

4. Обявяване на бунта [680]604

5. Характер на конфликта [681]605

6. Преданият командир на Серафимите [682]606

7. История на бунта [683]607

8. Човешкият Син на Урантия [684]609

9. Настоящото състояние на бунта [685]610

54. Проблеми вследствие бунта на луцифер [686]613

1. Истинската и лъжливата свобода [687]613

2. Похищаването на свободата [688]614

3. Отсрочване на правосъдието [689]615

4. Милосърдната отсрочка [690]615

5. Мъдростта на отсрочката [691]617

6. Триумфът на любовта [692]618

55. Сферите на светлината и живота [693]621

1. Моронтийният храм [694]622

2. Смъртта и преобразуването [695]623

3. Златният век [696]624

4. Реорганизацията на управлението [697]626

5. Върхът на материалното развитие [698]629

6. Смъртният индивид [699]630

7. Първият, или планетарен, етап [700]631

8. Вторият етап, или етапът Система [701]632

9. Третият етап, или етапът Съзвездие [702]633

10. Четвъртият етап, или етапът локална вселена [703]634

11. Етапите малък и голям сектор [704]635

12. СЕДМИЯТ ЕТАП, ИЛИ ЕТАПЪТ СВРЪХВСЕЛЕНА [705]636

56. Всеобщото единство [706]637

1. Физическата координация [707]637

2. Интелектуалното единство [708]638

3. Духовното обединение [709]639

4. Личностното обединение [710]639

5. Единството на божествата [711]640

6. Обединението на Еволюционното Божество [712]641

7. Всеобщите последствия от еволюцията [713]642

8. Върховният обединител [714]643

9. Всеобщото абсолютно единство [715]644

10. Истината, красотата и добродетелта [716]646

ЧАСТ III [9] Историята на Урантия

Съдържание страница

57. Произход на Урантия [717]651

1. Мъглявината Андроновер [718]651

2. Първичният мъглявинен стадий [719]652

3. Вторичният мъглявинен стадий [720]653

4. Третичният и Четвъртичният стадий [721]654

5. Произход на Монматия - слънчевата система на Урантия [722]655

6. Стадият на слънчевата система [723]657

7. Ерата на метеоритите
НИТЕ ПЪРВИЧНАТА ПЛАНЕТАРНА АТМОСФЕРА
[724]658

8. Стабилизацията на кората
ЕПОХАТА НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
СВЕТОВНИЯТ ОКЕАН И ПЪРВИЯТ КОНТИНЕНТ
[725]660

58. Установяване живота на Урантия [726]664

1. Предпоставки за физически живот [727]664

2. Атмосферата на Урантия [728]665

3. Пространственото обкръжение [729]666

4. Ерата на зараждане на живота [730]667

5. Континенталният дрейф [731]668

6. Преходният период [732]669

7. Геоложката летопис [733]670

59. Ерата на морския живот на Урантия [734]672

1. Ранният морски живот в плитководните морета
ЕПОХАТА НА ТРИЛОБИТИТЕ
[735]673

2. Първият етап на на континенталните наводнения
ЕПОХАТА НА БЕЗГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ
[736]674

3. Вторият етап на големите наводнения
ПЕРИОДЪТ НА КОРАЛИТЕ — ЕПОХАТА НА БРАХИОПОДИТЕ
[737]676

4. Стадият на голям подем на сушата
ПЕРИОДЪТ НА ВЕГЕТАТИВНИЯ НАЗЕМЕН ЖИВОТ
ЕПОХАТА НА РИБИТЕ
[738]678

5. Стадият на наместване на кората
КАМЕНОВЪГЛЕНИЯТ ПЕРИОД НА ПАПРАТОВИДНИТЕ ГОРИ
ЕПОХАТА НА ЖАБИТЕ
[739]680

6. Стадият на преходния климат
ПЕРИОДЪТ НА СЕМЕННИТЕ РАСТЕНИЯ
ЕПОХАТА НА БИОЛОГИЧНИТЕ ТРУСОВЕ
[740]682

60. Урантия в ерата на ранния наземен живот [741]685

1. Епохата на ранните влечуги [742]685

2. Епохата на късните влечуги [743]687

3. Кредният период
ПЕРИОДЪТ НА ЦВЕТОНОСНИТЕ РАСТЕНИЯ
ЕПОХАТА НА ПТИЦИТЕ
[744]688

4. Краят на кредния период [745]691

61. Ерата на млекопитаещите на Урантия [746]693

1. Стадият на новата континентална суша
ЕПОХАТА НА РАННИТЕ МЛЕКОПИТАЕЩИ
[747]693

2. Стадият на нови наводнения
ЕПОХАТА НА ПО-РАЗВИТИТЕ МЛЕКОПИТАЕЩИ
[748]694

3. Стадият на формиране на съвременните планини
ЕПОХАТА НА СЛОНА И КОНЯ
[749]696

4. Стадият на новото издигане на континентите
ПОСЛЕДНАТА ГОЛЯМА МИГРАЦИЯ НА МЛЕКОПИТАЕЩИТЕ
[750]698

5. Първият ледников период [751]699

6. Първобитният човек в ледниковия период [752]700

7. Продължението на ледниковия период [753]700

62. Ранните видове първобитен човек [754]703

1. Ранните лемури [755]703

2. Ранните млекопитаещи [756]703

3. Промеждутъчните млекопитаещи [757]704

4. Приматите [758]706

5. Първите човешки същества [759]707

6. Еволюцията на човешкия разум [760]709

7. Признаването като обитаем свят [761]709

63. Първото човешко семейство [762]711

1. Андон и Фонта [763]711

2. Бягството на близнаците [764]712

3. Семейството на Андон [765]713

4. Андоническите кланове [766]713

5. Разпръскване на Андонитите [767]715

6. Онагар — първият проповедник [768]715

7. Продължаването на живота на Андон и Фонта [769]717

64. Еволюционните цветни раси [770]718

1. Коренните Андонити [771]718

2. Фоксхолските племена [772]719

3. Бадонанските племена [773]720

4. Неандерталските раси [774]720

5. Произход на цветните раси [775]722

6. Шестте Сангикски раси на Урантия [776]722

7. Разпръскване на цветните раси [777]726

65. Свръхуправление на еволюцията [778]730

1. Функции на Носителите на живота [779]730

2. Еволюционната панорама [780]731

3. Съдействието на еволюцията [781]733

4. Урантийската епопея [782]734

5. Превратностите в еволюцията на живите същества [783]736

6. Еволюционните методи на живот [784]737

7. Еволюционните нива на разума [785]738

8. Еволюцията във времето и пространството [786]739

66. Планетарният Принц на Урантия [787]741

1. Принц Калигастия [788]741

2. Персоналът на Принца [789]742

3. Далматия — Градът на Принца [790]743

4. Ранният период на дейността на стоте [791]743

5. Организацията на стоте [792]745

6. Управлението на Принца [793]749

7. Животът в Далматия [794]750

8. Нещастията, донесени от Калигастия [795]752

67. Планетарният бунт [796]754

1. Предателството на Калигастия [797]754

2. Началото на бунта [798]755

3. Седемте решаващи години [799]756

4. Стотицата на Калигастия след бунта [800]757

5. Преките последици от бунта [801]758

6. Ван — непоколебимият [802]759

7. Далечните последици от греха [803]760

8. Човешкият герой от бунта [804]761

68. Началото на цивилизацията [805]763

1. Предпазна социализация [806]763

2. Факторите за социално развитие [807]764

3. Социализиращото въздействие на страха пред духовете [808]766

4. Еволюцията на нравите [809]767

5. Методите за използване на земята като средство за съществуване [810]768

6. Еволюцията на културата [811]769

69. Първобитните човешки институции [812]772

1. Основните човешки институции [813]772

2. Зараждането на промишленото производство [814]773

3. Разделението на труда [815]773

4. Възникването на търговията [816]775

5. Раждането на капитала [817]775

6. Значението на огъня за цивилизацията [818]777

7. Използване на животните [819]778

8. Владеенето на роби като фактор на цивилизацията [820]778

9. Частната собственост [821]780

70. Еволюция на управлението при хората [822]783

1. Възникването на войните [823]783

2. Социалното значение на войната [824]785

3. Първите човешки обединения [825]787

4. Клановете и племената [826]788

5. Зараждането на управлението [827]788

6. Монархическото управление [828]789

7. Първобитните клубове и тайните общества [829]790

8. Обществените класи [830]792

9. Правата на човека [831]793

10. Еволюцията на правосъдието [832]794

11. Законите и съдилищата [833]796

12. Разпределянето на гражданската власт [834]797

71. Развитие на държавата [835]800

1. Зачеването на държавата [836]800

2. Еволюцията на представителното управление [837]801

3. Идеалите на държавата [838]803

4. Развитие на цивилизацията [839]804

5. Еволюция на конкуренцията [840]805

6. Печалбата като мотив [841]805

7. Образованието [842]806

8. Характерът на държавността [843]806

72. Управлението на една съседна планета [844]808

1. Континенталната нация [845]808

2. Политическо устройство [846]809

3. Семеен живот [847]811

4. Системата за просвещение [848]812

5. Организация на промишлеността [849]813

6. Пенсионно осигуряване [850]814

7. Облагане с данъци [851]815

8. Специалните колежи [852]816

9. Система за всеобщо избирателно право [853]817

10. Борба с престъпността [854]818

11. Военна подготовка [855]818

12. Останалите нации [856]819

73. Едемската градина [857]821

1. Нодитите и Амадонитите [858]821

2. Планирането на градината [859]822

3. Местоположението на градината [860]823

4. Създаването на градината [861]823

5. Градинската обител [862]824

6. Дървото на живота [863]825

7. Съдбата на Едем [864]826

74. Адам и Ева [865]828

1. Адам и Ева в Йерусем [866]828

2. Пристигането на Адам и Ева [867]829

3. Адам и Ева се запознават с планетата [868]830

4. Първи вълнения [869]832

5. Управлението на Адам [870]833

6. Семейният живот на Адам и Ева [871]834

7. Животът в градината [872]835

8. Легендата за сътворението на света [873]836

75. Простъпката на Адам и Ева [874]839

1. Проблемът на Урантия [875]839

2. Заговорът на Калигастия [876]840

3. Изкушаването на Ева [877]841

4. Осъзнаването на простъпката [878]842

5. Последиците от простъпката [879]843

6. Адам и Ева напускат градината [880]844

7. Понижаването на статута на Адам и Ева [881]845

8. Така наричаното грехопадение на човека [882]845

76. Втората градина [883]847

1. Едемитите пристигат в Месопотамия [884]847

2. Каин и Авел [885]848

3. Животът в Месопотамия [886]849

4. Виолетовата раса [887]850

5. Смъртта на Адам и Ева [888]851

6. Продължаването на живота на Адам и Ева [889]853

77. Промеждутъчните създания [890]855

1. Първични промеждутъчни създания [891]855

2. Нодитската раса [892]856

3. Вавилонската кула [893]858

4. Центровете на цивилизацията на нодитите [894]859

5. Адамсон и Ратта [895]861

6. Вторичните промеждутъчни създания [896]862

7. Метежните промеждутъчни създания [897]863

8. Обединяване на промеждутъчните създания [898]864

9. Постоянните жители на Урантия [899]865

78. Виолетовата раса след епохата на Адам [900]868

1. Разпределянето на расите и културите [901]868

2. Адамитите във втората градина [902]869

3. Първите миграции на адамитите [903]870

4. Андитите [904]871

5. Миграцията на андитите [905]872

6. Последните преселения на андитите [906]873

7. Наводненията в Месопотамия [907]874

8. Шумерите — последните от андитите [908]875

79. Разпространение на андитите на изток [909]878

1. Андитите на Туркестан [910]878

2. Покоряването на Индия от андитите [911]879

3. Дравидийска Индия [912]881

4. Нахлуването на арийците в Индия [913]882

5. Червената и жълтата раси [914]883

6. Началото на китайската цивилизация [915]884

7. Андитите влизат в Китай [916]886

8. По-нататъшното развитие на китайската цивилизация [917]887

80. Разпространение на андитите на запад [918]889

1. Адамитите навлизат в Европа [919]889

2. Климатични и геоложки изменения [920]890

3. Кроманьоидният син човек [921]891

4. Нахлуване на андитите в Европа [922]892

5. Покоряването на северна Европа от андитите [923]893

6. Андитите край бреговете на Нил [924]894

7. Андитите от островите в средиземноморието [925]895

8. Дунавските андонити [926]896

9. Трите бели раси [927]897

81. Развиване на съвременна цивилизация [928]900

1. Люлката на цивилизацията [929]900

2. Средствата на цивилизацията [930]901

3. Градове, производство и търговия [931]903

4. Смесените раси [932]904

5. Културното общество [933]905

6. Запазване на цивилизацията [934]906

82. Еволюция на брака [935]913

1. Брачният инстинкт [936]913

2. Ограничителните табу [937]914

3. Ранните брачни структури [938]915

4. Бракът в епохата на отношението към собствеността [939]917

5. Ендогамията и екзогамията [940]918

6. Расовите смесвания [941]919

83. Институцията на брака [942]922

1. Бракът като обществена институция [943]922

2. Ухажването и годежът [944]923

3. Откупуването и зестрата [945]923

4. Сватбената церемония [946]924

5. Многобрачието [947]925

6. Истинската моногамия — бракът по двойки [948]927

7. Разтрогването на брачния съюз [949]928

8. Идеализирането на брака [950]929

84. Бракът и семейният живот [951]931

1. Първобитните връзки по двойки [952]931

2. Ранният матриархат [953]932

3. Семейството в епохата на патриархата [954]933

4. Положението на жената в древното общество [955]935

5. Жената в условията на еволюиращите нрави [956]936

6. партньорството между мъжете и жените [957]938

7. Идеалът за семеен живот [958]939

8. Опасността от самонаслаждението [959]942

85. Източниците на поклонение [960]944

1. Поклонението пред камъните и хълмовете [961]944

2. Поклонението пред растенията и дърветата [962]945

3. Поклонението пред животните [963]946

4. Поклонението пред стихиите [964]946

5. Поклонението пред небесните тела [965]947

6. Поклонението пред човека [966]948

7. Спомагателните духове на поклонението и мъдростта [967]948

86. Ранната еволюция на религията [968]950

1. Случайност: сполука и несполука [969]950

2. Персонификацията на случайността [970]951

3. Смъртта — необяснимото [971]952

4. Представата за продължаването на живота след смъртта [972]952

5. Представата за призрака-душа [973]953

6. Средата на призраците-духове [974]955

7. Функцията на примитивната религия [975]956

87. Култовете към духове [976]958

1. Страхът от духове [977]958

2. Умиротворяването на духовете [978]959

3. Поклонението пред предците [979]960

4. Добрите и злите духове [980]961

5. Еволюцията на култа към духове [981]962

6. Принудата и заклинанието [982]963

7. Природата на култа [983]965

88. Фетиши, талисмани и магия [984]967

1. Вяра във фетишите [985]967

2. Еволюция на фетиша [986]968

3. Тотемизъм [987]970

4. Магия [988]970

5. Магически талисмани [989]971

6. Магически ритуали [990]972

89. Грях, жертвоприношение и изкупление [991]974

1. Табу [992]974

2. Концепцията за греха [993]975

3. Самоотречението и унижението [994]976

4. Произход на жертвоприношенията [995]977

5. Жертвоприношение и канибализъм [996]978

6. Еволюцията на жертвоприношенията на хора [997]980

7. Преобразуването на жертвоприношенията на хора [998]981

8. Изкуплението на заветите [999]982

9. Жертвоприношенията и причастията [1000]983

10. Опрощаването на греха [1001]984

90. Шаманство — знахари и жреци [1002]986

1. Първите шамани — знахарите [1003]986

2. Ритуалите на шаманите [1004]987

3. Теорията за болестта и смъртта в шаманството [1005]989

4. Медицината при шаманите [1006]990

5. Жреците и ритуалите [1007]992

91. Еволюция на молитвата [1008]994

1. Примитивната молитва [1009]994

2. Еволюцията на молитвата [1010]995

3. Молитвата и второто “аз” [1011]996

4. Етичната молитва [1012]997

5. Социалните последствия на молитвата [1013]998

6. Компетенцията на молитвата [1014]999

7. Мистицизъм, екстаз и вдъхновение [1015]1000

8. Моленето като личен опит [1016]1001

9. Условия за ефективност на молитвата [1017]1002

92. По-нататъшната еволюция на религията [1018]1003

1. Еволюционната природа на религията [1019]1003

2. Религията и нравите [1020]1004

3. Природата на еволюционната религия [1021]1005

4. Дарът на откровението [1022]1007

5. Великите религиозни вождове [1023]1008

6. Съставните религии [1024]1010

7. По-нататъшната еволюция на религията [1025]1012

93. Макивента Мелхиседек [1026]1014

1. Инкарнацията на Макивента [1027]1014

2. Салимският мъдрец [1028]1015

3. Ученията на Мелхиседек [1029]1016

4. Религията на Салим [1030]1017

5. Избирането на Авраам [1031]1018

6. Заветът на Мелхиседек с Авраам [1032]1020

7. Мисионерите на Мелхиседек [1033]1021

8. Заминаването на Мелхиседек [1034]1022

9. След заминаването на Мелхиседек [1035]1022

10. Сегашният статут на Макивента Мелхиседек [1036]1024

94. Ученията на Мелхиседек на изток [1037]1027

1. Салимските учения във ведическа Индия [1038]1027

2. Брахманизмът [1039]1028

3. Брахманската философия [1040]1030

4. Индуистката религия [1041]1031

5. Борбата за истината в Китай [1042]1032

6. Лао-Дзъ и Конфуций [1043]1033

7. Гаутама Сидхартха [1044]1035

8. Будистката вяра [1045]1036

9. Разпространяването на будизма [1046]1037

10. Религията в Тибет [1047]1038

11. Философията на будизма [1048]1038

12. Концепцията за Бога в будизма [1049]1040

95. Ученията на Мелхиседек в Левант [1050]1042

1. Салимската религия в Месопотамия [1051]1042

2. Религията на древен Египет [1052]1043

3. Еволюцията на морала [1053]1045

4. Учението на Аменемоп [1054]1046

5. Необикновеният Ехнатон [1055]1047

6. Салимските учения в Иран [1056]1049

7. Салимските учения в Арабия [1057]1050

96. Яхве — Бог на евреите [1058]1052

1. Представата за божеството при семитите [1059]1052

2. Семитските народи [1060]1054

3. Несравнимият Мойсей [1061]1055

4. Провъзгласяването на Яхве [1062]1056

5. Ученията на Мойсей [1063]1057

6. Представата за Бога след смъртта на Мойсей [1064]1059

7. Псалмите и книгата на Йов [1065]1060

97. Развитие на представите за Бога сред древните евреи [1066]1062

1. Самуил — първият от древноеврейските пророци [1067]1062

2. Илия и Елисей [1068]1064

3. Яхве и Ваал [1069]1064

4. Амос и Осия [1070]1065

5. Първият Исая [1071]1066

6. безстрашният Еремия [1072]1067

7. Вторият Исая [1073]1068

8. Свещената и светска история [1074]1070

9. Древноеврейската история [1075]1071

10. Древноеврейската религия [1076]1075

98. Ученията на Мелхиседек на запад [1077]1077

1. Религията на Салим при гърците [1078]1077

2. Гръцката философска мисъл [1079]1078

3. Ученията на Мелхиседек в Рим [1080]1080

4. Мистерийните култове [1081]1081

5. Култът към Митра [1082]1082

6. Митраизмът и християнството [1083]1083

7. Християнската религия [1084]1083

99. Социалните проблеми на религията [1085]1086

1. Религията и преобразуването на обществото [1086]1086

2. Слабостта на институционалната религия [1087]1087

3. Религията и вярващият [1088]1088

4. Трудностите на преходния период [1089]1089

5. Социалните аспекти на религията [1090]1090

6. Институционалната религия [1091]1092

7. Приносът на религията [1092]1092

100. Религията в опита на човека [1093]1094

1. Религиозният растеж [1094]1094

2. Духовният растеж [1095]1095

3. Концепциите за висшата ценност [1096]1096

4. Проблемите на растежа [1097]1097

5. Обръщането и мистицизмът [1098]1098

6. Признаците на религиозния живот [1099]1100

7. Върхът на религиозния живот [1100]1101

101. Истинската природа на религията [1101]1104

1. Истинската религия [1102]1104

2. Действителността на религията [1103]1105

3. Свойствата на религията [1104]1107

4. Ограниченията на откровението [1105]1109

5. Религията, разширена с откровение [1106]1110

6. Растящият религиозен опит [1107]1111

7. Личната философия на религията [1108]1113

8. Вярата и вярването [1109]1114

9. Религията и моралът [1110]1115

10. Религията като освободител на човека [1111]1116

102. Основите на религиозната вяра [1112]1118

1. Религиозната убеденост [1113]1118

2. Религията и реалността [1114]1119

3. Знанието, мъдростта и проницателността [1115]1121

4. Фактът на опита [1116]1123

5. Върховността на целенасочения потенциал [1117]1123

6. Несъмнеността на религиозната вяра [1118]1124

7. Неизбежността на божественото [1119]1126

8. Доказателствата на религията [1120]1127

103. Действителността на религиозния опит [1121]1129

1. Философия на религията [1122]1129

2. Религията и индивида [1123]1130

3. Религията и човешкият род [1124]1132

4. Духовното общуване [1125]1133

5. Произходът на идеалите [1126]1133

6. Философската координация [1127]1135

7. Науката и религията [1128]1137

8. Философията и религията [1129]1140

9. Същността на религията [1130]1140

104. Развитие на концепцията за Троицата [1131]1143

1. Урантийските концепции за Троицата [1132]1143

2. Единството на Троицата и множествеността на Божеството [1133]1145

3. Троиците и триединствата [1134]1146

4. Седемте триединства [1135]1147

5. Тройствените съюзи [1136]1151

105. Божество и реалност [1137]1152

1. Философската концепция за “АЗ СЪМ” [1138]1152

2. “АЗ СЪМ” като триединно и седмократно [1139]1153

3. Седемте Абсолюта на Безкрайността [1140]1155

4. Единството, двойствеността и триединството [1141]1157

5. Разпространяване на крайната реалност [1142]1158

6. Последствия от крайната реалност [1143]1159

7. Възникването на трансценденталните същности [1144]1159

106. Вселенските нива на реалността [1145]1162

1. Първичната асоциация на крайните функционални същности [1146]1163

2. Вторична висша крайна интеграция [1147]1164

3. Трансценденталното третично обединяване на реалността [1148]1165

4. Пределната четвъртична интеграция [1149]1166

5. Петата степен — фазата на коабсолютно обединение [1150]1167

6. Шестата степен — фазата на абсолютната интеграция [1151]1167

7. Окончателността на предназначението [1152]1168

8. Троицата на троиците [1153]1170

9. Екзистенциалното безкрайно обединение [1154]1173

107. Произход и същност на Настройчиците на Съзнанието [1155]1176

1. Произходът на Настройчиците на Съзнанието [1156]1177

2. Класификацията на Настройчиците [1157]1178

3. Сферата на Божествата — родина на Настройчиците [1158]1179

4. Същността и присъствието на Настройчиците [1159]1180

5. Разумността на Настройчиците [1160]1181

6. Настройчиците като чисто духовни същности [1161]1182

7. Настройчиците и личността [1162]1183

108. Мисия и дейност на Настройчиците на Съзнанието [1163]1185

1. Избирането и назначаването [1164]1185

2. Предпоставките за вселяване на Настройчик [1165]1186

3. Организацията и управлението [1166]1188

4. Връзката с другите духовни явления [1167]1190

5. Мисията на Настройчиците [1168]1191

6. Бог в човека [1169]1192

109. Връзка на Настройчиците с вселенските създания [1170]1195

1. Развитието на Настройчиците [1171]1195

2. Самодействащите Настройчици [1172]1196

3. Връзката на Настройчиците с типовете смъртни [1173]1197

4. Настройчиците и човешката личност [1174]1198

5. Материалните препятствия за вселяване на Настройчик [1175]1199

6. Съхраняването на истинските ценности [1176]1200

7. Предназначението на Личностните Настройчици [1177]1201

110. Връзка на Настройчиците с индивидуалните смъртни [1178]1203

1. Вселяването в смъртния разум [1179]1203

2. Настройчиците и човешката воля [1180]1204

3. Сътрудничеството с Настройчика [1181]1205

4. Дейността на Настройчика в разума [1182]1207

5. Погрешните представи за ръководството на Настройчиците [1183]1207

6. Седемте психически кръга [1184]1209

7. Постигането на безсмъртие [1185]1212

111. Настройчикът и душата [1186]1215

1. Разумът като арена на избора [1187]1216

2. Същността на душата [1188]1217

3. Еволюиращата душа [1189]1218

4. Вътрешният живот [1190]1219

5. Посвещаването на избора [1191]1221

6. Парадоксът на човека [1192]1221

7. Проблемът с Настройчика [1193]1223

112. Запазване на личността [1194]1225

1. Личността и реалността [1195]1226

2. Вътрешното “аз” [1196]1227

3. Феноменът на смъртта [1197]1229

4. Настройчиците след смъртта [1198]1231

5. Съхраняването на човешкия “аз” [1199]1232

6. Моронтийният “аз” [1200]1235

7. Сливането с Настройчика [1201]1237

113. Серафическите хранители на съдбата [1202]1241

1. Ангелите-хранители [1203]1241

2. Хранителите на съдбата [1204]1242

3. Връзката с другите духовни влияния [1205]1244

4. Областите на дейност на Серафимите [1206]1245

5. Серафическото служене на смъртните [1207]1245

6. Ангелите-хранители след смъртта [1208]1246

7. Серафимите и възходът [1209]1248

114. Серафическо планетарно управление [1210]1250

1. Върховната власт над Урантия [1211]1250

2. Съветът на планетарните наблюдатели [1212]1251

3. Местният управляващ [1213]1252

4. Всевишният наблюдател [1214]1253

5. Планетарното правителство [1215]1254

6. Главните Серафими за планетарен надзор [1216]1254

7. Резервният корпус на съдбата [1217]1257

115. Висшето Същество [1218]1260

1. Относителност на понятийните структури [1219]1260

2. Абсолютната основа на върховността [1220]1261

3. Изначалното, актуалното и потенциалното [1221]1261

4. Източници на висша реалност [1222]1263

5. Връзката на Висшия с Райската Троица [1223]1264

6. Връзката на Висшия с тройствените съюзи [1224]1265

7. Същността на Висшия [1225]1266

116. Всемогъщият-Висшият [1226]1268

1. Висшият Разум [1227]1268

2. Всемогъщият и Бог-Седмократният [1228]1269

3. Всемогъщият и Райското Божество [1229]1270

4. Всемогъщият и Висшите Създатели [1230]1271

5. Всемогъщият и Седмократните Управляващи [1231]1273

6. Господството на Духа [1232]1275

7. Живият организъм на Голямата Вселена [1233]1276

117. Бог-Висшият [1234]1278

1. Природата на Висшето Същество [1235]1278

2. Източникът на еволюционния растеж [1236]1280

3. Значението на Висшия за вселенските създания [1237]1281

4. Крайният Бог [1238]1283

5. Свръхдушата на творението [1239]1285

6. Търсенето на Висшия [1240]1287

7. Бъдещето на Висшия [1241]1291

118. Висшият и Пределният — време и пространство [1242]1294

1. Времето и вечността [1243]1295

2. Вездесъщността и повсеместността [1244]1296

3. Пространствено-времевите отношения [1245]1297

4. Първичната и вторичната причинност [1246]1298

5. Всемогъществото и взаимоприемливостта [1247]1299

6. Всемогъществото и всетворението [1248]1299

7. Всеведението и предназначението [1249]1300

8. Управлението и свръхуправлението [1250]1301

9. Механизмите на вселената [1251]1303

10. Функцията на провидението [1252]1304

119. Посвещенията на Христос Михаил [1253]1308

1. Първото посвещение [1254]1309

2. Второто посвещение [1255]1310

3. Третото посвещение [1256]1312

4. Четвъртото посвещение [1257]1313

5. Петото посвещение [1258]1314

6. Шестото посвещение [1259]1315

7. Седмото, последно посвещение [1260]1316

8. Следпосвещенческият статут на Михаил [1261]1317

ЧАСТ IV [10] Животът и ученията на Иисус

Съдържание страница

120. Посвещаването на Михаил на Урантия [1262]1323

1. Седмото посвещенческо поръчение [1263]1325

2. Ограниченията, свързани с посвещението [1264]1327

3. По-нататъшните съвети и препоръки [1265]1329

4. Инкарнацията — превръщането на двама в един [1266]1331

121. Епохата на посвещаването на Михаил [1267]1332

1. Западът в първи век след Христа [1268]1332

2. Еврейският народ [1269]1333

3. Езическият свят [1270]1334

4. Езическата философия [1271]1335

5. Езическите религии [1272]1336

6. Юдейската религия [1273]1338

7. Юдеите и езичниците [1274]1339

8. Предшестващите писмени свидетелства [1275]1341

122. Раждане и младенчество на Иисус [1276]1344

1. Йосиф и Мария [1277]1344

2. Гавраил се явява на Елисавета [1278]1345

3. Гавраил се явява на Мария [1279]1346

4. Сънят на Йосиф [1280]1347

5. Земните родители на Иисус [1281]1348

6. Домът в Назарет [1282]1349

7. Пътуването до Витлеем [1283]1350

8. Раждането на Иисус [1284]1351

9. Представянето в храма [1285]1352

10. Ирод действа [1286]1353

123. Ранното детство на Иисус [1287]1355

1. Завръщането в Назарет [1288]1356

2. Петата година (2 година преди н.е.) [1289]1357

3. Събитията през шестата година (1 година до н.е.) [1290]1359

4. Седмата година (1 година след н.е.) [1291]1361

5. Училищните години в Назарет [1292]1362

6. Неговата осма година (2 година след н.е.) [1293]1364

124. Късното детство на Иисус [1294]1366

1. Деветата година НА Иисус (3 година след н.е.) [1295]1366

2. Десетата година (4 година след н.е.) [1296]1368

3. Единадесетата година (5 година след н.е.) [1297]1369

4. Дванадесетата година (6 година след н.е.) [1298]1371

5. Неговата тринадесета година (7 година след н.е.) [1299]1373

6. Пътуването до Йерусалим [1300]1374

125. Иисус в Йерусалим [1301]1377

1. Иисус разглежда храма [1302]1378

2. Иисус и Пасхата [1303]1379

3. Йосиф и Мария напускат Йерусалим [1304]1381

4. Първите два дни в храма [1305]1381

5. Третият ден в храма [1306]1382

6. Четвъртият ден в храма [1307]1383

126. Двете решаващи години [1308]1386

1. Неговата четиринадесета година (8 година след н.е.) [1309]1387

2. Смъртта на Йосиф [1310]1388

3. Петнадесетата година (9 година след н.е.) [1311]1389

4. Първата проповед в синагогата [1312]1391

5. Финансовите трудности [1313]1392

127. Юношеските години [1314]1395

1. Шестнадесетата година (10 година след н.е.) [1315]1395

2. Седемнадесетата година (11 година след н.е.) [1316]1396

3. Осемнадесетата година (12 година след н.е.) [1317]1398

4. Деветнадесетата година (13 година след н.е.) [1318]1401

5. Ребека, дъщерята на Езра [1319]1402

6. Неговата двадесета година (14 година след н.е.) [1320]1403

128. Иисус в периода на ранната зрелост [1321]1407

1. Двадесет и първата година (15 година след н.е.) [1322]1407

2. Двадесет и втората година (16 година след н.е.) [1323]1409

3. Двадесет и третата година (17 година след н.е.) [1324]1411

4. Епизодът в Дамаск [1325]1412

5. Двадесет и четвъртата година (18 година след н.е.) [1326]1413

6. Двадесет и петата година (19 година след н.е.) [1327]1415

7. Двадесет и шестата година (20 година след н.е.) [1328]1416

129. По-нататъшният живот на Иисус като възрастен [1329]1419

1. Двадесет и седмата година (21 година след н.е.) [1330]1419

2. Двадесет и осмата година (22 година след н.е.) [1331]1421

3. Двадесет и деветата година (23 година след н.е.) [1332]1423

4. Иисус-човекът [1333]1424

130. На път за Рим [1334]1427

1. В Йопия — беседата за Йон [1335]1428

2. В Кесария [1336]1429

3. В Александрия [1337]1432

4. Беседата за реалността [1338]1433

5. На остров Крит [1339]1436

6. Юношата, който се боеше [1340]1437

7. В Картаген — беседата за времето и пространството [1341]1438

8. По пътя към Неапол и Рим [1342]1440

131. Световните религии [1343]1442

1. Цинизъм [1344]1442

2. Юдаизъм [1345]1444

3. Будизъм [1346]1446

4. Индуизъм [1347]1447

5. Зороастризъм [1348]1449

6. Судуанизъм (Джайнизъм) [1349]1450

7. Индуизъм [1350]1451

8. Даоизъм [1351]1451

9. Конфуцианство [1352]1452

10. „Нашата религия” [1353]1453

132. В Рим [1354]1455

1. Истинските ценности [1355]1456

2. Добро и зло [1356]1457

3. Истината и вярата [1357]1459

4. Лично служене [1358]1460

5. Съветите към богатия човек [1359]1462

6. Социална опека [1360]1465

7. Пътувания в околностите на Рим [1361]1466

133. Завръщане от Рим [1362]1468

1. Милосърдие и правосъдие [1363]1468

2. Акостиране на кораба в Тарент [1364]1470

3. В Коринт [1365]1471

4. Индивидуални наставления в Коринт [1366]1474

5. В Атина — беседа за науката [1367]1476

6. В Ефес — беседата за душата [1368]1477

7. Пребиваването в Кипър — беседата за разума [1369]1479

8. В Антиохия [1370]1480

9. В Месопотамия [1371]1481

134. Преходните години [1372]1483

1. Тридесетата година (24 година след н.е.) [1373]1483

2. Пътешествието с кервана към Каспийско море [1374]1484

3. Урмските лекции [1375]1485

4. Суверенността — божествена и човешка [1376]1486

5. Политическа суверенност [1377]1487

6. Законът, свободата и суверенността [1378]1490

7. Тридесет и първата година (25 година от н.е.) [1379]1492

8. Пребиваването на планината Ермон [1380]1492

9. Времето на очакване [1381]1494

135. Йоан Кръстител [1382]1496

1. Йоан става назорей [1383]1496

2. Смъртта на Захария [1384]1497

3. Животът на един пастир [1385]1497

4. Смъртта на Елисавета [1386]1499

5. Царството Божие [1387]1500

6. Йоан започва да проповядва [1388]1501

7. Йоан отива на север [1389]1503

8. Срещата на Иисус и Йоан [1390]1503

9. Четиридесетте дни проповеди [1391]1505

10. Йоан отива на юг [1392]1506

11. Йоан в затвора [1393]1506

12. Смъртта на Йоан Кръстител [1394]1508

136. Кръщението и четиридесетте дни [1395]1509

1. Представите за очаквания Месия [1396]1509

2. Кръщаването на Иисус [1397]1510

3. Четиридесетте дни [1398]1512

4. Плановете за обществен труд [1399]1514

5. Първото велико решение [1400]1516

6. Второто решение [1401]1517

7. Третото решение [1402]1519

8. Четвъртото решение [1403]1520

9. Петото решение [1404]1521

10. Шестото решение [1405]1523

137. Очакване в Галилея [1406]1524

1. Избирането на първите четирима апостоли [1407]1524

2. Избирането на Филип и Натанаил [1408]1526

3. Посещението в Капернаум [1409]1527

4. Сватбата в Кана [1410]1528

5. Завръщането в Капернаум [1411]1531

6. Събитията от съботния ден [1412]1532

7. Четирите месеца подготовка [1413]1533

8. Проповедта за царството [1414]1535

138. Подготовка на посланиците на Царството [1415]1538

1. Последни наставления [1416]1538

2. Избирането на шестимата [1417]1539

3. Призоваването на Матей и Симон [1418]1540

4. Призоваването на близнаците [1419]1541

5. Призоваването на Тома и Юда [1420]1542

6. Седмицата на интензивна подготовка [1421]1542

7. Новото разочарование [1422]1543

8. Началото на дейността на дванадесетте апостоли [1423]1545

9. Петте месеца изпитания [1424]1546

10. Организацията на дванадесетте апостоли [1425]1547

139. Дванадесетте апостоли [1426]1548

1. Андрей Първозваният [1427]1548

2. Симон Петър [1428]1550

3. Яков Зеведеев [1429]1552

4. Йоан Зеведеев [1430]1553

5. Филип Любопитният [1431]1556

6. Честният Натанаил [1432]1558

7. Матей Левий [1433]1559

8. Тома Дидим [1434]1561

9 и 10. ЯКОВ И ЮДА АЛФЕЕВИ [1435]1563

11. Симон Зелот [1436]1564

12. Юда Искариот [1437]1565

140. Посвещаването на дванадесетте за апостоли [1438]1568

1. Предварителните наставления [1439]1568

2. Посвещаването в сан [1440]1569

3. Проповедта на посвещението [1441]1570

4. Вие сте солта на Земята [1442]1572

5. Бащинската и братската любов [1443]1573

6. Вечерта в деня на посвещението [1444]1576

7. Седмицата след посвещаването като апостоли [1445]1578

8. В четвъртък на обед на езерото [1446]1579

9. Денят на духовното посвещение [1447]1583

10. Вечерта след духовното посвещение [1448]1584

141. Начало на обществения труд [1449]1587

1. Иисус и апостолите напускат Галилея [1450]1587

2. Законът на Бога и волята на Отеца [1451]1588

3. Пристигането в Аматус [1452]1589

4. Учението за Отеца [1453]1590

5. Духовното единство [1454]1591

6. Последната седмица в Аматус [1455]1592

7. В Задйорданска Бетания [1456]1593

8. Работа в Йерихон [1457]1595

9. Заминаването за Йерусалим [1458]1595

142. Пасхата в Йерусалим [1459]1596

1. Обучението в храма [1460]1596

2. Божият гняв [1461]1597

3. Представата за Бога [1462]1598

4. Флавий и гръцката култура [1463]1600

5. Беседата за увереността [1464]1601

6. Срещата с Никодим [1465]1601

7. Урокът за семейството [1466]1603

8. В Южна Юдея [1467]1605

143. Преминаване през Самария [1468]1607

1. Проповедта в Архелаида [1469]1607

2. Урокът по самообладание [1470]1609

3. Развлечение и отдих [1471]1610

4. Евреите и самаряните [1472]1612

5. Жената от Сихар [1473]1612

6. Възраждането на вярата в Самария [1474]1615

7. Ученията за молитвата и поклонението [1475]1616

144. В Хеврон и в Декаполис [1476]1617

1. Лагерът в Хеврон [1477]1617

2. Беседата за молитвата [1478]1618

3. Молитвата на вярващия [1479]1619

4. Още за молитвата [1480]1620

5. Други форми на молитвата [1481]1621

6. Съвещанието с апостолите на Йоан Кръстител [1482]1624

7. В градовете на Декаполис [1483]1626

8. В лагера в Пела [1484]1626

9. Смъртта на Йоан Кръстител [1485]1627

145. Четири знаменателни дни в Капернаум [1486]1628

1. Риболовът [1487]1628

2. По обед в синагогата [1488]1629

3. Изцелението по залез слънце [1489]1631

4. Вечерта на същия ден [1490]1634

5. В неделя, рано сутринта [1491]1634

146. Първото проповедническо пътешествие по Галилея [1492]1637

1. Проповедта в Римон [1493]1637

2. В Йотапата [1494]1638

3. Спирането в Рама [1495]1641

4. Евангелието в Ирон [1496]1643

5. Отново в Кана [1497]1644

6. Наин и синът на вдовицата [1498]1645

7. В Ендор [1499]1646

147. Кратко посещение на Йерусалим [1500]1647

1. Слугата на центуриона [1501]1647

2. Пътешествието до Йерусалим [1502]1648

3. В Къпалнята на Витезда [1503]1649

4. Правилото на живота [1504]1650

5. На гости при фарисея Симон [1505]1651

6. Завръщането в Капернаум [1506]1653

7. Обратно на Капернаум [1507]1655

8. Празникът на духовната добродетел [1508]1656

148. Подготовка на евангелисти във Витсаида [1509]1657

1. Ново училище на пророците [1510]1657

2. Болницата във Витсаида [1511]1658

3. Делото на Отеца [1512]1659

4. Злото, грехът и пророкът [1513]1659

5. Смисълът на страданието [1514]1661

6. Погрешното разбиране на страданието — беседата за Йов
БЕСЕДАТА ЗА ЙОВ
[1515]1662

7. Човекът с изсъхналата ръка [1516]1664

8. Последната седмица във Витсаида [1517]1665

9. Изцеляването на парализирания [1518]1666

149. Второто проповедническо пътешествие [1519]1668

1. Широкото разпространяване на славата на Иисус [1520]1668

2. Отношението на хората [1521]1670

3. Враждебността на религиозните водачи [1522]1672

4. Успехите на проповедническото пътешествие [1523]1673

5. Урокът за доброволството [1524]1674

6. “Страхът господен” [1525]1675

7. Завръщането във Витсаида [1526]1677

150. Третото проповедническо пътешествие [1527]1678

1. Женският евангелски корпус [1528]1678

2. Обстановката в Магдала [1529]1679

3. Събота в Тивериада [1530]1680

4. Изпращането на апостолите по двойки [1531]1681

5. Какво да направя, за да се спася? [1532]1682

6. Вечерните уроци [1533]1683

7. Пребиваването в Назарет [1534]1683

8. Съботно богослужение [1535]1684

9. Назарет отхвърля Иисус [1536]1686

151. Време за очакване и обучение край морето [1537]1688

1. Притчата за сеяча [1538]1688

2. Тълкуването на притчите [1539]1689

3. Още за притчите [1540]1691

4. Новите притчи край морето [1541]1693

5. Посещението на Хереса [1542]1694

6. Лудият от Хереса [1543]1695

152. Събитията, довели до кризата в Капернаум [1544]1698

1. В дома на Иаир [1545]1699

2. Нахранването на петте хиляди [1546]1700

3. Короноването [1547]1702

4. Нощното видение на Симон Петър [1548]1703

5. Завръщането във Витсаида [1549]1703

6. В Генисарет [1550]1705

7. В Йерусалим [1551]1706

153. Кризата в Капернаум [1552]1707

1. Обстановката в Синагогата [1553]1707

2. Епохалната проповед [1554]1709

3. Заключителната среща [1555]1712

4. Последните думи в синагогата [1556]1713

5. Съботната вечер [1557]1715

154. Последни дни в Капернаум [1558]1717

1. Седмицата на съвещания [1559]1717

2. Седмицата за отдих [1560]1718

3. Второто съвещание в Тивериада [1561]1719

4. Съботната вечер в Капернаум [1562]1719

5. Паметната неделна сутрин [1563]1720

6. Пристигането на семейството на Иисус [1564]1721

7. Прибързаното бягство [1565]1723

155. Бягство през северна Галилея [1566]1725

1. Защо беснеят езичниците? [1567]1725

2. Евангелистите в Хоразин [1568]1726

3. В Кесария Филипова [1569]1727

4. На път към Финикия [1570]1728

5. Беседата за истинската религия [1571]1728

6. Втората беседа за религията [1572]1730

156. Пребиваване в Тир и Сидон [1573]1734

1. Сирийката [1574]1734

2. Обучението в Сидон [1575]1735

3. Пътешествието по крайбрежието на север [1576]1736

4. В Тир [1577]1737

5. Учението на Иисус в Тир [1578]1737

6. Завръщането от Финикия [1579]1741

157. В Кесария Филипова [1580]1743

1. Събирачът на храмовия данък [1581]1743

2. Във Витсаида-Юлия [1582]1744

3. Признанието на Петър [1583]1745

4. Беседата за Царството [1584]1746

5. Новото разбиране [1585]1748

6. На следващия ден [1586]1748

7. Беседите на Андрей [1587]1750

158. Планината на преображението [1588]1752

1. Преображението [1589]1752

2. Спускането от планината [1590]1754

3. Значението на преображението [1591]1755

4. Момчето, страдащо от епилепсия [1592]1755

5. Иисус изцелява момчето [1593]1757

6. В градината на Селса [1594]1758

7. Протестът на Петър [1595]1759

8. В дома на Петър [1596]1761

159. Пътешествие в Декаполис [1597]1762

1. Проповедта за прошката [1598]1762

2. Непознатият проповедник [1599]1764

3. Наставлението за учителите и вярващите [1600]1765

4. Разговорът с Натанаил [1601]1767

5. Позитивният характер на религията на Иисус [1602]1769

6. Завръщането в Магадан [1603]1771

160. Родан от Александрия [1604]1772

1. Гръцката философия на Родан [1605]1772

2. Изкуството на живота [1606]1775

3. Съблазните на зрелостта [1607]1777

4. Уравновесеността на зрелостта [1608]1778

5. Религията на идеала [1609]1780

161. Продължение на беседата с Родан [1610]1783

1. Личността на Бога [1611]1783

2. Божествената същност на Иисус [1612]1785

3. Човешкият и божествен разум на Иисус [1613]1787

162. На Празника на шатрите [1614]1788

1. Опасностите, свързани с посещението на Йерусалим [1615]1788

2. Първата реч в храма [1616]1790

3. Жената, уличена в прелюбодеяние [1617]1792

4. Празникът на шатрите [1618]1793

5. Проповедта за светлината на света [1619]1794

6. Беседата за водата на живота [1620]1795

7. Беседата за духовната свобода [1621]1796

8. Срещата с Марта и Мария [1622]1797

9. Във Витлеем с Абнер [1623]1798

163. Посвещаването на седемдесетте в Магадан [1624]1800

1. Посвещаването на седемдесетте [1625]1800

2. Богатият младеж и другите [1626]1801

3. Дискусията за богатството [1627]1803

4. Прощаването със седемдесетте [1628]1804

5. Преместването на лагера в Пела [1629]1806

6. Завръщането на седемдесетте [1630]1806

7. Подготовката за последната мисия [1631]1808

164. На празника освещение на храма [1632]1809

1. Разказът за добрия самарянин [1633]1809

2. В Йерусалим [1634]1810

3. Изцеляването на слепия просяк [1635]1811

4. Йосия застава пред Синедриона [1636]1813

5. Обучението в притвора на Соломон [1637]1815

165. Начало на мисионерската дейност в Перея [1638]1817

1. В лагера край Пела [1639]1817

2. Проповедта за добрия пастир [1640]1818

3. Съботната проповед в Пела [1641]1819

4. Разделянето на наследството [1642]1821

5. Беседите с апостолите за богатството [1643]1823

6. Отговорът на въпроса на Петър [1644]1824

166. Последното посещение на северна Перея [1645]1825

1. Фарисеите в Рагаба [1646]1825

2. Десетимата прокажени [1647]1827

3. Проповедта в Гераса [1648]1828

4. Учението за нещастните случаи [1649]1830

5. Общината на Филаделфия [1650]1831

167. Посещението на Филаделфия [1651]1833

1. Закуската с фарисеите [1652]1833

2. Притчата за тържествената вечеря [1653]1835

3. Жената, обладана от Дух на Немощ [1654]1835

4. Вестта от Витания [1655]1836

5. По пътя към Витания [1656]1838

6. Благославянето на малките деца [1657]1839

7. Разговорът за ангелите [1658]1840

168. Възкресяването на Лазар [1659]1842

1. В гробницата на Лазар [1660]1843

2. Възкресяването на Лазар [1661]1845

3. Заседанието на Синедриона [1662]1847

4. Отговорът на молитвите [1663]1848

5. По-нататъшната съдба на Лазар [1664]1849

169. Последната седмица от обучението в Пела [1665]1850

1. Притчата за блудния син [1666]1850

2. Притчата за хитрия управител [1667]1853

3. Богаташът и беднякът [1668]1854

4. Отецът и неговото царство [1669]1855

170. Царството небесно [1670]1858

1. Представите за Царството небесно [1671]1858

2. Концепцията на Иисус за Царството [1672]1859

3. За праведността [1673]1861

4. Учението на Иисус за Царството [1674]1862

5. Последвалите представи за Царството [1675]1864

171. На път за Йерусалим [1676]1867

1. Тръгването от Пела [1677]1868

2. За изчисляването на стойността [1678]1869

3. Пътешествието из Перея [1679]1870

4. Обучението в Ливиас [1680]1871

5. Йерихонският слепец [1681]1873

6. Посещението при Зекхей [1682]1873

7. „Докато минаваше Иисус” [1683]1874

8. Притчата за талантите [1684]1875

172. Отиване в Йерусалим [1685]1878

1. Събота във Витания [1686]1878

2. Неделната сутрин с апостолите [1687]1880

3. Тръгването за Йерусалим [1688]1880

4. Посещението на храма [1689]1883

5. Отношението на апостолите [1690]1883

173. Понеделник в Йерусалим [1691]1888

1. Очистването на храма [1692]1888

2. Управителите оспорват властта на Учителя [1693]1891

3. Притчата за двамата сина [1694]1893

4. Притчата за отсъстващия земевладелец [1695]1893

5. Притчата за брачния пир [1696]1894

174. Вторник сутринта в храма [1697]1897

1. Божествената прошка [1698]1898

2. Въпросите на юдейските управители [1699]1899

3. Садукеите и неделята [1700]1900

4. Великата заповед [1701]1901

5. Делегацията на гърците [1702]1902

175. Последната проповед в храма [1703]1905

1. Проповедта [1704]1905

2. Статутът на евреина като индивид [1705]1909

3. Съдбовното заседание на Синедриона [1706]1909

4. Положението в Йерусалим [1707]1910

176. Във вторник вечерта на Елеонската планина [1708]1912

1. Разрушаването на Йерусалим [1709]1912

2. Второто пришествие на Учителя [1710]1914

3. Продължение на обсъждането в лагера [1711]1916

4. Завръщането на Михаил [1712]1918

177. Сряда, ден за отдих [1713]1920

1. Денят, прекаран насаме с Бога [1714]1920

2. Детство в кръга на семейството [1715]1921

3. Денят, прекаран в лагера [1716]1923

4. Юда и първосвещениците [1717]1924

5. Последните беседи [1718]1927

178. Последният ден в лагера [1719]1929

1. Беседата за синовството и гражданството [1720]1929

2. След обедната трапеза [1721]1932

3. На път за града [1722]1934

179. Тайната вечеря [1723]1936

1. Стремежът към предпочитание [1724]1936

2. Началото на вечерята [1725]1937

3. Умиването на краката на апостолите [1726]1938

4. Последното обръщение към предателя [1727]1940

5. Учредяването на възпоменателната вечеря [1728]1941

180. Прощалната реч [1729]1944

1. Новата заповед [1730]1944

2. Лозата и нейните клонки [1731]1945

3. Враждебността на света [1732]1946

4. Обещаният помощник [1733]1948

5. Духът на истината [1734]1949

6. Необходимостта от заминаване [1735]1951

181. Последни наставления и предупреждения [1736]1953

1. Последни утешения [1737]1953

2. Прощалните наставления към всеки от апостолите [1738]1955

182. В Гетсимания [1739]1963

1. Последната обща молитва [1740]1963

2. Един час преди предателството [1741]1966

3. Сам в Гетсимания [1742]1968

183. Предателство и арест [1743]1971

1. Волята на Отеца [1744]1971

2. Юда в града [1745]1972

3. Арестът на Учителя [1746]1973

4. Съвещанието край маслинената преса [1747]1975

5. На път към двореца на първосвещеника [1748]1977

184. Съдебното заседания на Синедриона [1749]1978

1. Разпитът при Ханан [1750]1978

2. Петър в двора [1751]1980

3. Съдебното заседание на Синедриона [1752]1982

4. Часът на унижения [1753]1984

5. Второто заседание на Трибунала [1754]1985

185. Съдът на Пилат [1755]1987

1. Понтий Пилат [1756]1987

2. Иисус застава пред Пилат [1757]1989

3. Насаме с Пилат [1758]1991

4. Иисус застава пред Ирод [1759]1992

5. Иисус се връща при Пилат [1760]1993

6. Последното възвание на Пилат [1761]1994

7. Последната беседа с Пилат [1762]1995

8. Трагичната капитулация на Пилат [1763]1996

186. Преди разпятието [1764]1997

1. Краят на Юда Искариот [1765]1997

2. Отношението на Учителя [1766]1999

3. Верният Давид Зеведеев [1767]2000

4. Подготовката за разпятието [1768]2001

5. Смъртта на Иисус и Пасхата [1769]2002

187. Разпъването [1770]2004

1. По пътя към Голгота [1771]2004

2. Разпъването [1772]2006

3. Свидетели на разпъването [1773]2008

4. Крадецът на кръста [1774]2008

5. Последният час на кръста [1775]2010

6. След разпъването [1776]2011

188. В гробницата [1777]2012

1. Погребението на Иисус [1778]2012

2. Охрана на гробницата [1779]2014

3. В съботния ден [1780]2014

4. Значението на смъртта на кръста [1781]2016

5. Уроците от кръста [1782]2017

189. Възкресението [1783]2020

1. Моронтийният преход [1784]2020

2. Материалното тяло на Иисус [1785]2022

3. Епохалното възкресение [1786]2024

4. Откриване на празната гробница [1787]2025

5. Петър и Йоан край гробницата [1788]2027

190. Моронтийните явявания на Иисус [1789]2029

1. Вестителите на възкресението [1790]2029

2. Явяванията на Иисус във Витания [1791]2031

3. В дома на Йосиф [1792]2033

4. Явяването пред гърците [1793]2033

5. Разходката с двамата братя [1794]2034

191. Явяванията пред апостолите и другите лидери [1795]2037

1. Явяването пред Петър [1796]2039

2. Първото явяване пред апостолите [1797]2040

3. В обществото на моронтийните създания [1798]2040

4. Десетото явяване (във Филаделфия) [1799]2041

5. Второто явяване пред апостолите [1800]2042

6. Явяването в Александрия [1801]2044

192. Явяванията в Галилея [1802]2045

1. Явяване край езерото [1803]2045

2. Беседи с апостолите по двама [1804]2047

3. На планината на посвещението [1805]2050

4. Събранието край езерото [1806]2050

193. Последните явявания и възнесението [1807]2052

1. Явяването в Сихар [1808]2053

2. Явяването във Финикия [1809]2054

3. Последното явяване в Йерусалим [1810]2055

4. Причини за падението на Юда [1811]2055

5. Възнесението на учителя [1812]2057

6. Петър свиква вярващите [1813]2057

194. Посвещаването на Духа на Истината [1814]2059

1. Проповедта в деня на Петдесетница [1815]2060

2. Значението на Петдесетница [1816]2060

3. Какво стана на Петдесетница [1817]2062

4. Ранната християнска църква [1818]2066

195. След Петдесетница [1819]2069

1. Влиянието на гърците [1820]2071

2. Римското влияние [1821]2072

3. Под властта на римската империя [1822]2073

4. Европейският мрак на мракобесието [1823]2074

5. Проблемът на съвременността [1824]2075

6. Материализмът [1825]2076

7. Уязвимостта на материализма [1826]2078

8. Секуларният тоталитаризъм [1827]2081

9. Проблемът на християнството [1828]2082

10. Бъдещето [1829]2084

196. Вярата на Иисус [1830]2087

1. Иисус-човекът [1831]2090

2. Религията на Иисус [1832]2091

3. Върховенството на религията [1833]2093

Предисловие

Книгата Урантия

Предисловие

0:0.1 (1.1) В УМОВЕТЕ на смъртните на Урантия — а именно така се нарича вашият свят, съществува огромно объркване по отношение на такива понятия като “Бог”, “божественост” и “божество”. Човешките същества са още по-объркани и несигурни относно взаимовръзките между божествените личности, обозначени с тези многобройни названия. Предвид оскъдността на понятийните средства и свързаното с това повсеместно смесване на представите на мен ми беше поръчано да съставя настоящото предисловие за поясняване на смисъла, който следва да се придава на определени словесни символи, използвани в материалите, преведени на английския език, използван на Урантия от упълномощения корпус от просветители на Орвонтон.

0:0.2 (1.2) В своя стремеж да разширим космическото съзнание и да усъвършенстваме духовното възприятие ние сме ограничени от използването на несъвършения език на този свят, което изключително много усложнява излагането на разширените понятия и новите истини. Но нашият мандат ни задължава да направим всичко възможно за предаването на смисъла, като използваме словесните символи на английския език. В съответствие с полученото указание ние бяхме инструктирани да въвеждаме нови термини само в случаите на отсъствие на английски еквивалент, способен да изрази понятието частично или дори с известно изкривяване на смисъла.

0:0.3 (1.3) С надеждата да помогнем на всеки смъртен, четящ внимателно тези материали, да ги разбере и да избегнем объркване, ние смятаме за необходимо да включим в настоящото предисловие кратко пояснение на смисъла, предаван от многобройните английски думи за означаване на Божеството и на някои свързани с това понятие неща, значения и ценности на космическата реалност.

0:0.4 (1.4) Но за да съставим това предисловие за определенията и ограниченията на терминологията, е необходимо предварително да разясним съответните термини, използвани по-нататък. Поради това само по себе си предисловието не е завършено цяло; то е само ръководство, призвано да помогне на тези, които ще пристъпят към четене на следващите глави, разказващи за Божеството и Вселената на вселените и съставени от Орвонтонската комисия, изпратена за тази цел на Урантия.

0:0.5 (1.5) Вашият свят — Урантия, е една от многото сходни обитаеми планети от локалната вселена Небадон. Тази вселена, заедно с други подобни творения, образува свръхвселената Орвонтон, от чиято столица Уверса пристигна нашата комисия. Орвонтон е една от седемте свръхвселени на времето и пространството, въртящи се около нямащото начало и край творение с божествено съвършенство — централната вселена Хавона. В центъра на тази вечна централна вселена се намира неподвижният Райски Остров — географски център на безкрайността и местопребиваването на вечния Бог.

0:0.6 (1.6) Седемте развиващи се свръхвселени, в съвкупност с централната божествена вселена, обикновено се определят от нас като голямата вселена; тук влизат творенията, които сега вече са организирани и населени. Всички те са част от мирозданието, включващо и ненаселени, но намиращи се в състояние на движение вселени на външното пространство.

I. Божество и божественост

0:1.1 (2.1) Вселената на вселените демонстрира феномена на активност на Божеството на разнообразни нива на космическите реалности, интелектуални значения и духовни ценности, но всички тези проявления — личностни или други, са божествено координирани.

0:1.2 (2.2) БОЖЕСТВОТО може да се олицетворява като Бог; то притежава доличностни и свръхличностни атрибути, които не са напълно понятни на човека. Божеството се отличава с качеството единство — действително или потенциално, на всички свръхматериални нива на реалността; това обединяващо качество най-добре се разбира от създадените същества като божественост.

0:1.3 (2.3) Божеството функционира на личностно, доличностно и свръхличностно нива. Всеобхватното Божество функционира на седем нива:

0:1.4 (2.4) 1. Статично — самосъдържащо се и самосъществуващо Божество.

0:1.5 (2.5) 2. Потенциално — самопроизволно и самопреднамерено Божество

0:1.6 (2.6) 3. Асоциативно — самоперсонализирано и божествено братско Божество.

0:1.7 (2.7) 4. Съзидателно — саморазпространяващо се и божествено разкрито Божество.

0:1.8 (2.8) 5. Еволюционно — саморазширяващо се и отъждествяващо се със създанията Божество.

0:1.9 (2.9) 6. Висше — самоемпирично, обединяващо създанията и Създателя Божество. Божество, действащо на първото ниво на отъждествяване със създанията като пространствено-времеви върховни управляващи голямата вселена, което понякога се означава като Върховност на Божеството.

0:1.10 (2.10) 7. Пределно — самопроектиращо се, излизащо извън пределите на времето и пространството Божество. Божество всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо. Божество, функциониращо на второ ниво на проявление на обединяващата божественост като ефективни върховни управляващи и абсонитни вседържители на мирозданието. В сравнение със служенето на Божествата в голямата вселена тази абсонитна функция в мирозданието е равносилна на всеобщото върховно управление и свръхподдръжка, което понякога се нарича Пределност на Божеството.

0:1.11 (2.11) Крайното ниво на реалността се характеризира с живот на създанията и пространствено-времеви ограничения. Крайните реалности могат и да нямат край, но те винаги имат начало — те са сътворени. Нивото на Върховността на Божеството може да се осмисли като функция по отношение на крайните съществувания.

0:1.12 (2.12) Абсонитното ниво на реалността се характеризира с неща и същества, нямащи начало и край, а също така и с преодоляване на времето и пространството. Абсонитните същества не се създават; те възникват — те просто съществуват. Нивото на Пределността на Божеството означава функция по отношение на абсонитните реалности. В която и част на мирозданието да се извършва излизане извън пределите на времето и пространството, всеки път такъв абсонитен феномен са акт на Пределността на Божеството.

0:1.13 (2.13) Абсолютното ниво няма начало и край и не се намира извън времето и пространството. Например: в Рая пространство и време не съществуват; пространствено-времевият статут на Рая е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата на Рая в Троицата, но емпирично това трето ниво на обединяващото проявление на Божеството не е напълно единно. Където, когато и както и да функционира абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютни, присъщи на Рая ценности и значения.

0:1.14 (3.1) Божеството може да бъде екзистенциално, както във Вечния Син; емпирично, както във Висшето Същество; асоциативно, както в Бог-Седмократния; неделимо, както в Райската Троица.

0:1.15 (3.2) Божеството е източникът на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, но всичко това, което е божествено, не задължително е Божество, макар че то ще бъде свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него — единение духовно, интелектуално или личностно.

0:1.16 (3.3) БОЖЕСТВЕНОСТТА е характерното, обединяващо и координиращо качество на Божеството.

0:1.17 (3.4) Божествеността се разбира от създадените същества като истина, красота и добродетел; съотнася се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на неличностни нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.

0:1.18 (3.5) Божествеността може да бъде съвършена, пълна — както на проявяващото Райското съвършенство екзистенциално ниво, така и на нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена — както на характеризиращото пространствено-времевата еволюция емпирично ниво, така и на нивото на създанията; или тя може да бъде относителна, без да е нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирични взаимоотношения на Хавона.

0:1.19 (3.6) В опитите си да постигнем съвършенство във всички аспекти и форми на относителността ние срещаме седем възможни варианта.

0:1.20 (3.7) 1. Абсолютно съвършенство във всички аспекти.

0:1.21 (3.8) 2. Абсолютно съвършенство в някои и относително — във всички останали аспекти.

0:1.22 (3.9) 3. Абсолютни, относителни и несъвършени аспекти в различни съчетания.

0:1.23 (3.10) 4. Абсолютно съвършенство в някои отношения, несъвършенство във всички останали.

0:1.24 (3.11) 5. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някакъв аспект, относително съвършенство във всички проявления.

0:1.25 (3.12) 6. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някой аспект, относително съвършенство в някои аспекти, несъвършенство в останалите.

0:1.26 (3.13) 7. Отсъствие на абсолютно съвършенство в някое качество, несъвършенство във всички.

II. Бог

0:2.1 (3.14) Еволюиращите смъртни изпитват непреодолима потребност от символизация на своите крайни представи за Бога. Осъзнаването от човека на нравствения му дълг и неговият духовен идеализъм представляват ниво на ценност — емпирична реалност, която трудно се поддава на символизация.

0:2.2 (3.15) Космическото съзнание подразбира признаването на Първопричина, единствената безпричинна реалност. Бог — Всеобщият Баща, действа на три нива на личностното Божество, които се характеризират от суббезкрайна ценност и относително изражение на божествеността:

0:2.3 (3.16) 1. Доличностно — например, в служенето на частици на Отеца, такива като Настройчиците на Съзнанието.

0:2.4 (3.17) 2. Личностно — например, в еволюционния опит на създадените и възпроизведени същества.

0:2.5 (3.18) 3. Свръхличностно — например, във възникналата реалност на някои абсонитни и свързани с тях същества.

0:2.6 (3.19) БОГ е словесен знак, който означава всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на Божеството и изисква по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, тъй като този термин може да се използва за означаване на разнообразните неподчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели — бащите на локалните вселени.

0:2.7 (4.1) Терминът “Бог” — така, както го използваме ние, може да се разбира:

0:2.8 (4.2) По определени — например, Бог Отецът;

0:2.9 (4.3) По контекст — например, при обсъждане на някое божествено ниво или обединение. Когато се затруднявате да интерпретирате правилно думата “Бог”, ние препоръчваме да го отнасяте към личността на Всеобщия Баща.

0:2.10 (4.4) Терминът “Бог” винаги обозначава личност. “Божество” може да се отнася или да не се отнася към божествени личности.

0:2.11 (4.5) В настоящите документи думата “БОГ” се използва в следните значения:

0:2.12 (4.6) 1. Бог-Отец — Създател, Управител и Вседържител. Всеобщият Баща, Първото Лице на Божеството.

0:2.13 (4.7) 2. Бог-Син — Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.

0:2.14 (4.8) 3. Бог-Дух — Съвместен Извършител, Всеобщ Обединител и Посветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.

0:2.15 (4.9) 4. Бог-Висшият — актуализиращ се или формиращ се Бог на времето и пространството. Личностно Божество, което асоциативно достига пространствено-времевото емпирично сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично придобива присъщото на Божеството единство като еволюиращ емпиричен Бог на еволюционните създания на времето и пространството.

0:2.16 (4.10) 5. Бог-Седмократният — личност на Божеството, която реално действа където и да е във времето и пространството. Личностните Божества на Рая и техните съзидателни партньори, които функционират в централната вселена и отвъд нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщавщи се във Висшето Същество на първото ниво на обединяващото разкриване на Божеството във времето и пространството — нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, е сферата на пространствено-времевото низхождане на личностите на Рая и насрещен пространствено-времеви възход на еволюционните създания.

0:2.17 (4.11) 6. Бог-Пределният — възникващият Бог на свръхвремето и преодоляното пространство. Второто емпирично ниво на обединяващото проявление на Божеството. Бог-Пределният подразбира завършеното въплъщение на синтезирани абсонитно-свръхличностни, трансцендентни по отношение на времето и пространството, априорно-емпирични ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалността на Божеството.

0:2.18 (4.12) 7. Бог-Абсолютният — емпирично формиращият се Бог, който излиза извън пределите на свръхличностните ценности и значения на божествеността и съществува понастоящем като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво на обединяващото проявление и разпространение на Божеството. На това свръхсъзидателно ниво Божеството изчерпва персонализируемия потенциал, натъква се на завършването на божествеността и изчерпва своите възможности за саморазкриване на последващите и нарастващи нива на друга персонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловния Абсолют.

III. ПЪрвият източник и центЪр

0:3.1 (4.13) Всеобхватната, безкрайна реалност съществува в седем аспекта и като седем равноправни Абсолюта:

0:3.2 (5.1) 1. Първият Източник и Център.

0:3.3 (5.2) 2. Вторият Източник и Център.

0:3.4 (5.3) 3. Третият Източник и Център.

0:3.5 (5.4) 4. Островът на Рая.

0:3.6 (5.5) 5. Божеството-Абсолют.

0:3.7 (5.6) 6. Всеобщият Абсолют.

0:3.8 (5.7) 7. Безусловният Абсолют.

0:3.9 (5.8) Като Първи Източник и Център Бог е първичен по отношение на всеобхватната реалност — тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, както и вечен, и вследствие на това е ограничен или обусловен само от собствената си воля.

0:3.10 (5.9) Бог — Всеобщият Баща, е личността на Първия Източник и Център и в това си качество поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайно управление над тях. Такова управление е лично и безкрайно потенциално, макар че в действителност то може никога да не функционира предвид съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.

0:3.11 (5.10) Първият Източник и Център, следователно, е изходен във всички сфери: обожествени и необожествени, личностни и неличностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намират в непосредствена или опосредствана връзка и зависимост от първенството на Първия Източник и Център.

0:3.12 (5.11) Първият Източник и Център е свързан с вселената по следния начин:

0:3.13 (5.12) 1. Гравитационните сили на материалните вселени се събират в гравитационния център на долния Рай. Именно затова географското местоположение на Първия Източник и Център е за вечни времена закрепено в абсолютна връзка с енерго-силовия център на долното — или материално, ниво на Рая. Но абсолютната личност на Божеството съществува на горното или духовно ниво на Рая.

0:3.14 (5.13) 2. Силите на разума се събират в Безкрайния Дух; разнообразието на космическия разум — в Седемте Главни Духа; реализиращият се разум на Висшето Същество като пространствено-времеви опит — в Маджестон.

0:3.15 (5.14) 3. Духовните сили на вселената се събират във Вечния Син.

0:3.16 (5.15) 4. Неограничената способност за божествено действие е заключена в Божеството-Абсолют.

0:3.17 (5.16) 5. Неограничената способност за реагиране на безкрайното е заключена в Безусловния Абсолют.

0:3.18 (5.17) 6. Двата Абсолюта - Условният и Безусловният, се съотнасят и обединяват във Всеобщия Абсолют и чрез неговото посредничество.

0:3.19 (5.18) 7. Потенциалната личност на еволюционното смъртно същество или на всяко друго нравствено същество е съсредоточена в личността на Всеобщия Баща.

0:3.20 (5.19) РЕАЛНОСТТА - в разбирането на крайните същества, е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна за разбиране от еволюционните крайни създания, е заключена във Висшето Същество. При все това съществуват априорни, вечни и свръхпределни реалности, които са еволюционни пространствено-времеви създания, изходни по отношение на това Висше Божество. Когато се опитваме да опишем произхода и същността на космическата реалност, ние сме принудени да прибягваме към пространствено-времевата логика, достъпна за нивото на крайния разум. Затова много от едновременните събития, които стават във вечността, трябва да бъдат излагани като последователни действия.

0:3.21 (6.1) В представата за произхода и диференциацията на Реалностите, която съществува в пространствено-времевото създание, вечното и безкрайно АЗ СЪМ се сдоби с освобождаване на Божеството от връзките на безусловната безкрайност благодарение на своята неотменима и вечна свободна воля и това отделяне от безусловната безкрайност породи първото абсолютно напрежение на божествеността. Тази разлика в напрежението на безкрайността се разрешава от Всеобщия Абсолют, обединяващ и съгласуващ динамичната безкрайност на Всеобхватното Божество и статичната безкрайност на Безусловния Абсолют.

0:3.22 (6.2) В този първоначален акт теоретичното АЗ СЪМ достигна реализация на личността, като стана едновременно Вечния Баща на Първородния Син и Вечния Източник на Острова на Рая. Паралелно с отделянето на Сина от Отеца и в присъствието на Рая възникнаха личността на Безкрайния Дух и централната вселена Хавона. С появата на съ-съществуващото личностно Божество, Вечния Син и Безкрайния Дух, Отецът — като личност, избегна разтварянето в потенциала на Всеобхватното Божество, което в противен случай неизбежно би станало. Оттогава само в Троичното обединение с две равноправни Божества Отецът изпитва целия потенциал на Божеството, докато непрекъснато разширяващото емпиричния опит Божество се актуализира на нивата на божествеността на Висшето, Пределното и Абсолютното. Понятието АЗ СЪМ е нашата философска отстъпка на ограничения от времето и свързан с пространството краен разум на човека, на неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания — нямащите начало и край взаимовръзки. За пространствено-времевото създание трябва да има начало всичко освен ЕДИНСТВЕНОТО БЕЗПРИЧИННО — първосъздадената причина на причините. Затова ние представляваме това философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечният Син и Безкрайният Дух съ-съществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е имало такова време, когато АЗ СЪМ да не е бил Баща на Сина и заедно с него — на Духа.

0:3.23 (6.3) Безкрайното служи като обозначение на пълнота — завършеност, която се подразбира от първенството на Първия Източник и Център.

0:3.24 (6.4) Теоретическото АЗ СЪМ е предназначено за създанията и е философско разширение на “безкрайността на волята”, но Безкрайното е действително ниво от ценности, изразяващи това съдържание на понятието “вечност”, което е присъщо на истинската безкрайност, и абсолютна и от нищо не скована свободна воля на Всеобщия Баща. Това понятие понякога се означава като Отеца-Безкраен.

0:3.25 (6.5) Значителен дял в объркването, с което са съпроводени опитите да се открие Отецът-Безкраен от съществата от всички категории — както низши, така и висши, се обяснява с присъщата им ограниченост в разбирането. Абсолютното първенство на Всеобщия Баща не е очевидно на суббезкрайни нива; затова е вероятно, че само Вечният Син и Безкрайният Дух действително познават Бащата като безкрайност; от всички останали личности такова понятие изисква вяра.

IV. Вселенска реалност

0:4.1 (6.6) На различните вселенски нива Реалността се проявява различно. Като възниква в Отеца в резултат от неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в трите основни аспекта на многото различни нива на актуализация във вселената:

0:4.2 (6.7) 1. Необожествената реалност се простира от енергийните области на неличностното до сферите на реалността, които включват неперсонализируемите ценности на всеобщото битие чак до присъствието на Безусловния Абсолют.

0:4.3 (7.1) 2. Обожествената реалност обхваща всички безкрайни, присъщи на Божеството потенциали, като се простира възходящо през всички личностни светове, от най-низшия краен до най-висшия безкраен, обединявайки по такъв начин сферата на всичко персонализируемо и повече от това - чак до присъствието на Божеството-Абсолют.

0:4.4 (7.2) 3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност е по общо мнение или обожествена, или необожествена, но за съществата, намиращи се под нивото на обожествяването, съществува широка област от взаимосвързаната реалност, потенциална и актуализираща се, която трудно се поддава на определение. Значителна част от тази координирана реалност е заключена в сферата на Всеобщия Абсолют.

0:4.5 (7.3) Основната представа за изначалната реалност се свежда към следното: Отецът инициира и поддържа Реалността. Основните разновидности са обожествена и необожествена реалност — Божеството-Абсолют и Безусловният Абсолют. Основното отношение се заключава в съществуващото между тях напрежение. Това инициирано от Отеца напрежение на божественост в съвършенство се разрешава и във вечността е Всеобщият Абсолют.

0:4.6 (7.4) От гледна точка на времето и пространството класификацията на реалността може да бъде продължена по следния начин:

0:4.7 (7.5) 1. Действителна и потенциална. Реалности, които съществуват в пълнотата на изражението — в противоположност на тези, които заключават в себе си неразкритите възможности за растеж. Вечният Син е абсолютна духовна действителност; смъртният човек е в значителна степен нереализиран духовен потенциал.

0:4.8 (7.6) 2. Абсолютна и субабсолютна. Абсолютните реалности съществуват във вечността. Субабсолютните реалности се проектират на две нива: абсонитни реалности, относителни в аспекта както на времето, така и на вечността, и крайни реалности, проектирани в пространството и реализиращи се във времето.

0:4.9 (7.7) 3. Екзистенциална и емпирична. Божеството на Рая е екзистенциално, но формиращите се Божества, Висшето и Пределното, са емпирични.

0:4.10 (7.8) 4. Личностна и неличностна. Разпространяването на Божеството, изражението на личността и еволюцията на космоса са за вечни времена обусловени от свободната воля на Отеца, завинаги отделила интелектуално-духовно-личностните значения и ценности на действителността и потенциалността, съсредоточени във Вечния Син от това, което е присъщо на Острова на Рая и е съсредоточено в него.

0:4.11 (7.9) РАЯТ е термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаването на всички аспекти на космическата реалност. При правилно определение той може да обозначава всяка и всички форми на реалността, Божеството, божествеността, личностите и силите — духовни, интелектуални или материални. Раят е общо за тях място на възникване, функциониране и предназначение в това, което се отнася до ценностите, значенията и фактическото съществуване.

0:4.12 (7.10) Райският Остров — Раят, неопределен по друг начин, е Абсолютът на управлението на материалната гравитация на Първия Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой и е единственият неподвижен обект във вселената на вселените. Райският Остров има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров е непосредствен източник на физическите вселени — минали, настоящи и бъдещи. Ядрото на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, но той едва ли е Божество; така и материалните творения — те не са част от Божеството, а едно от следствията.

0:4.13 (7.11) Раят не е създател; това е уникален център на управление на много космически процеси, за който управлението е много по-свойствено, отколкото реагирането. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответните реакции и действия на всяко същество, което има отношение към силата, енергията и мощта, но самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответства на нищо, както нищо не съответства на Рая. Той не е нито сила, нито присъствие, той е просто Рай.

V. Личностни реалности

0:5.1 (8.1) Личността е ниво на обожествената реалност, която се простира от стадиите на смъртните и промеждутъчните създания с тяхната висша активация на разума в поклонението и мъдростта и се издига през моронтийния и духовния стадий чак до придобиването на завършеност на личностния статут. Такъв е еволюционният възход на личностите на смъртните и на родствените им създания, но освен тях във вселената има и множество други категории личности.

0:5.2 (8.2) Реалността е подложена на всеобщо разпространение, личността — на безкрайно разнообразие, при което те и двете са способни практически на неограничена координация с Божеството и на вечна стабилизация. Докато видоизменяемостта на неличностната реалност е явно ограничена, ние не знаем за каквито и да било предели за постепенната еволюция на личностните реалности.

0:5.3 (8.3) На достигнатите емпирични нива всички категории или значения на личността са съвместими и дори съвместно съзидаеми. Даже Бог и човекът могат да съ-съществуват в обединена личност, което с такова съвършенство се демонстрира в настоящия статут на Христос Михаил - Сина Човешки и Сина Божий.

0:5.4 (8.4) Всички суббезкрайни категории и стадии на личността са потенциално обединими и съвместно съзидаеми. Доличностното, личностното и свръхличностното — всички тези стадии са свързани чрез взаимна възможност за паралелно постижение, прогрес и съвместна съзидаемост. Но неличностното никога не се преобразува непосредствено в личностно. Личността никога не възниква сама по себе си; тя е дар от Райския Баща. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живи енергийни системи; понятието “индивидуалност” може да се асоциира с конфигурациите от неживи енергийни еталони.

0:5.5 (8.5) Всеобщият Баща е тайната на реалността на личността, даряването с личност и предназначението на личността. Вечният Син е абсолютната личност, тайната на духовната енергия, духовете на моронтия и преобразените духове. Съвместният Извършител представлява личностният дух-разум, източникът на умствени способности, разсъдъкът и космическият разум. Но Райският Остров е неличностен и извъндуховен, представлявайки квинтесенцията на космическото тяло, източникът и центърът на физическата материя и абсолютната матрица на всеобщата материална реалност.

0:5.6 (8.6) Тези качества на всеобщата реалност се проявяват в човешкия опит на урантийците на следните нива:

0:5.7 (8.7) 1. Тяло. Материалният или физически организъм на човека. Живият електрохимически механизъм на животинската същност и произход.

0:5.8 (8.8) 2. Разум. Мислещият, осъзнаващ и чувстващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и несъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и стремящ се нагоре чрез поклонение и мъдрост към нивото на духа.

0:5.9 (8.9) 3. Дух. Божественият дух, който населява съзнанието на човека — Настройчикът на Съзнанието. Този безсмъртен дух е доличностен — той не притежава личност, макар че му предстои да стане част от личността на съхранилото се смъртно създание.

0:5.10 (8.10) 4. Душа. Душата на човека е негова емпирична придобивка. Когато смъртното създание решава “да изпълни волята на небесния Баща”, пребиваващият в неговото съзнание дух става баща на новата реалност на човешкия опит. Смъртният материален разум е майка на същата тази възникваща реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна — тя е моронтийна. Така се формира безсмъртна душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне възхода си към Рая.

0:5.11 (9.1) Личност. Личността на смъртния човек не e нито тяло, нито разум, нито дух; личността не e и душата. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанието, във всичко останало, подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността е уникален дар на Всеобщия Баща, предназначен за живите и съвкупни видове енергии на материята, разума и духа и запазващ се заедно със съхранението на моронтийната душа.

0:5.12 (9.2) Моронтия — термин, който обозначава обширното ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. То може да отразява личностни и неличностни реалности, живи или неживи видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан — материална.

VI. Енергия и модел

0:6.1 (9.3) Всичко, което реагира на личностния контур на Отеца, ние наричаме личностно. Всичко, което реагира на въздействието на духовния контур на Сина, наричаме духовно. Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Извършител, наричаме разум — разумът като атрибут на Безкрайния Дух, разумът във всички негови аспекти. Всичко, което реагира на въздействието на материално-гравитационния контур с център долния Рай, наричаме материя-енергия-материя във всичките му видоизменени състояния.

0:6.2 (9.4) ЕНЕРГИЯТА се използва от нас като всеобхватен термин, прилаган към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Също толкова широко определяме ние и думата сила. Терминът физическа енергия [power] обикновено е ограничен с обозначението на електронното ниво на материята, реагираща на линейната гравитация в голямата вселена. С тази дума [power] се обозначава и суверенността. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на силата [force], енергията [energy] и мощността [power]. Толкова явна бедност на езика ни принуждава да използваме тези термини в различни значения.

0:6.3 (9.5) Физическа енергия е термин, който обозначава всички стадии и форми на усещаното движение, действие и потенциал.

0:6.4 (9.6) При обсъждане на проявената физическа енергия ние обикновено използваме термините “космическа сила”, “възникваща енергия” и “вселенска физическа енергия”, които често се използват по следния начин:

0:6.5 (9.7) 1. Космическата сила обхваща всички видове енергии, които изхождат от Безусловния Абсолют и засега все още не реагират на гравитацията на Рая.

0:6.6 (9.8) 2. Възникващата енергия обхваща всички видове енергии, които реагират на гравитацията на Рая, но засега още не реагират на локалната или линейна гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-материя.

0:6.7 (9.9) 3. Вселенската енергия включва всички форми на енергия, които, все още реагирайки на гравитацията на Рая, се подчиняват непосредствено на линейна гравитация. Това е електронното ниво на енергията-материя и на всички последващи я еволюции.

0:6.8 (9.10) Разумът е феномен, който покрай различните енергийни системи означава присъствие и активност на живата опека; това важи за всички нива на интелекта. В личността разумът е вечен посредник между духа и материята; именно затова вселената се освещава от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.

0:6.9 (10.1) Светлина — светене на духа, е словесен знак, образно изражение, обозначаващо личностно проявление, характерно за разнообразните класове духовни същества. Това ярко излъчване в никаква степен не е свързано нито с интелектуалното озарение, нито с проявите на физическата светлина.

0:6.10 (10.2) ЕТАЛОНЪТ може да се проектира като материална, духовна или умствена енергия, както и като всяка тяхна комбинация. Той може да се разпространява върху личност, индивидуализирани същества, организми или нежива материя. Но еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.

0:6.11 (10.3) Еталонът може да съдържа в себе си енергия, но е неспособен да я управлява. Управлението на енергията е прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталонът реагират на гравитацията, но между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не е нито еталон, нито потенциален еталон. Еталонът е конфигурация на реалността, изплатила целия гравитационен дълг; реалността на всеки еталон се заключава в неговите енергии, разум, дух или материални компоненти.

0:6.12 (10.4) По контраст с аспекта на всеобхватното еталонът разкрива индивидуалния аспект на енергията и личността. Формите на личностите или индивидуализираните създания са еталони, които се пораждат от енергия (физическа, духовна или умствена), но не са нейна неотменима същност. Това свойство на енергията или личността, благодарение на което се появява еталонът, може да бъде приписано на Бога, Божеството — силовата природа на Рая, към съ-съществуването на личността и силата.

0:6.13 (10.5) Еталонът е образец, в съответствие с който се правят копия. Вечният Рай е абсолютът на еталоните; Вечният Син е образцова личност; Всеобщият Баща е непосредствен творец-източник и на двете. Но Раят не посвещава еталон, а Синът не може да посвети личност.

VII. Висшето сЪщество

0:7.1 (10.6) Що се отнася до отношенията във вечността, в мирозданието действа механизъм на Божеството от две части. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух са вечни екзистенциални същества, докато Бог-Висшият, Бог-Пределният и Бог-Абсолютният са актуализиращи се личности на Божеството на пост-хавонските епохи в сферите на времето и пространството и преодоляващи пространствено-времевите предели на сферите на еволюционното разпространение на мирозданието. Тези актуализиращи се личности на Божеството стават вечни от това време, когато и щом претърпят енерго-личностен синтез в растящите вселени посредством емпирична актуализация на асоциативно-съзидателни потенциали на вечните Райски Божества.

0:7.2 (10.7) Следователно присъствието на Божеството е двойствено:

0:7.3 (10.8) 1. Екзистенциално — същества, които притежават вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето.

0:7.4 (10.9) 2. Емпирично — същества, които се актуализират в днешната пост-хавонска епоха, но притежават безкрайно съществуване във вечността на бъдещето.

0:7.5 (10.10) Отецът, Синът и Духът са екзистенциални — те са екзистенциални в актуалността (макар че всички потенциали по общо мнение са емпирични). Висшият и Пределният са изцяло емпирични. Божеството-Абсолют е емпирично в актуализацията, но екзистенциално в своята потенциалност. Същността на Божеството е вечна, но само трите изначални лица на Божеството са безусловно вечни. Всички останали личности на Божеството имат произход, но притежават вечно бъдеще.

0:7.6 (10.11) Като придобива екзистенциално самоизражение на Божеството в Сина и Духа, Отецът понастоящем придобива емпирично изражение на бившите неличностни и неразкрити нива на божествеността в качеството на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолютния; но тези емпирични Божества не са напълно формирани; те се намират в процес на актуализация.

0:7.7 (11.1) Бог-Висшият в Хавона е отражението на триединното Божество на Рая в личностния дух. Днес тази асоциативна взаимовръзка на Божествата претърпява съзидателно разширяване навън в Бог-Седмократния и се синтезира в емпиричната енергия на Всемогъщия Висш в голямата вселена. По такъв начин Божеството на Рая, екзистенциално в качеството на три лица, се проявява емпирично в два аспекта на Върховността, докато тези два аспекта, посредством енерго-личностния синтез, се обединяват като в единен Господ — Висшето Същество.

0:7.8 (11.2) Всеобщият Баща придобива доброволно освобождаване от връзките на безкрайността и оковите на вечността по пътя на тринитизацията — триединното въплъщение на Божеството. Висшето Същество продължава да се проявява като субвечно личностно обединение на седмоединното проявление на Божеството в сегментите на времето и пространството на голямата вселена.

0:7.9 (11.3) Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, с изключение на това, че то е баща на Маджестон, но то представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви отношения на създанието и Създателя на вселената. Висшето Същество, което се реализира понастоящем в еволюционните вселени, е Божеството, което осъществява взаимовръзката и синтеза на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество на Рая, в емпирична взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството. След окончателната актуализация това еволюционно Божество ще представлява вечното сливане на крайното и безкрайното — вечен и неразривен съюз на емпиричната енергия и духовната личност.

0:7.10 (11.4) Под направляващия подтик на формиращото се Висше Същество цялата крайна пространствено-времева реалност е въвлечена във все по-нарастваща мобилизация и все по-съвършено обединение (енерго-личностен синтез) на всички стадии и значения на крайната реалност във взаимовръзка с разнообразните аспекти на реалността на Рая с цел и намерение впоследствие да предприеме опит за достигане на абсонитни нива и постигане на изключително същество.

VIII. Бог-седмократният

0:8.1 (11.5) За да компенсира крайността на статута и ограничеността на създанията, Всеобщият Баща учреди седем-етапно приближаване на еволюционното създание към Божеството:

0:8.2 (11.6) 1. Райските Синове-Създатели

0:8.3 (11.7) 2. Извечно Древните

0:8.4 (11.8) 3. Седемте Главни Духа

0:8.5 (11.9) 4. Висшето Същество

0:8.6 (11.10) 5. Бог-Дух

0:8.7 (11.11) 6. Бог-Син

0:8.8 (11.12) 7. Бог-Отец.

0:8.9 (11.13) Седмократното въплъщение на Божеството във времето и пространството и в седемте свръхвселени позволява на смъртния човек да достигне присъствието на Бога, който е Дух. Това седмократно Божество, което — по отношение на крайните пространствено-времеви създания, някога в бъдещето, в резултат от енерго-личностния синтез, ще се превърне във Висше Същество, е функционалното Божество на смъртните еволюционни създания, възхождащи към Рая. Подобен емпиричен път е открит, води към осъзнаване на Бога, започва с признаването на божествеността на Сина —Създател на локалната вселена, и възхожда, чрез Извечно Древния на свръхвселената и един от Седемте Главни Духа, към откриване и признаване на божествената личност на Всеобщия Баща в Рая.

0:8.10 (12.1) Голямата вселена е тройствената сфера на Божествата: Троицата на Върховността, Бог-Седмократния и Висшето Същество. Бог-Висшият присъства потенциално в Райската Троица, откъдето черпи своите личностни и духовни атрибути; но понастоящем той се реализира в Синовете-Създатели, Извечно Древните и в Главните Духове, от които получава своята енергия като Всемогъщ спрямо пространствено-времевите свръхвселени. Това енергийно проявление на непосредствения Бог на еволюционните създания фактически съпътства тяхната поява във времето и пространството. Всемогъщият Висш, който възниква на ценностното ниво на неличностната дейност, и духовното лице на Бога-Висшия са единна реалност — Висшето Същество.

0:8.11 (12.2) В обединяването на Божествата в Бог-Седмократния Синовете-Създатели осигуряват механизма, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. Висшето Същество предоставя метод за мобилизация на енергийните и личностни атрибути — божествен синтез — на всички тези разнообразни взаимодействия, което позволява на крайното да се издигне на абсонитно ниво и да се опита да достигне Пределния чрез други възможни в бъдеще актуализации. Заедно с Божествените Попечителки Синовете-Създатели са участници в това велико движение, но Извечно Древните и Седемте Главни Духа вероятно са за вечни времена прикрепени като постоянни управляващи на голямата вселена.

0:8.12 (12.3) Функционирането на Бог-Седмократния води своето начало от организацията на седемте свръхвселени и вероятно ще се разширява в хода на бъдещата еволюция на създанията от външния космос. Несъмнено е, че организацията на тези бъдещи вселени на първично, вторично, третично и четвъртично пространствени нива на постепенна еволюция несъмнено ще стане свидетел на настъпването на епохата на трансцендентното и абсонитно приближаване към Божеството.

IX. Бог-пределният

0:9.1 (12.4) Така, както Висшето Същество възниква постепенно от предшестващия го дар на божествеността, заключен в съвкупния потенциал на енергията и личността на голямата вселена, така и Бог-Пределният се развива от потенциалите на божествеността, които се намират отвъд пределите на пространствено-времевите сфери на мирозданието. Актуализацията на Пределното Божество ознаменува абсонитното обединение на първата емпирична Троица и означава разпространението на обединяващото Божество на следващото ниво на съзидателно саморазкритие. В личностно-енергиен аспект това е еквивалентно на актуализацията в емпиричното Божество на вселената на абсонитните реалности на Рая на нивата, възникващи отвъд пределите на пространствено-времевите ценности. Завършването на подобно емпирично разкритие трябва да осигури пределното предназначение — служенето, за всички пространствено-времеви създания, достигнали абсонитни нива чрез завършеното въплъщение на Висшето Същество и благодарение на служенето на Бог-Седмократния.

0:9.2 (12.5) Бог-Пределният означава личностно Божество, действащо на абсонитните нива на божествеността и във вселенските сфери на преодоляното време и пространство. Пределният е развитието на Божеството отвъд пределите на нивото на върховността. Бог-Висшият е Троичното обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества.

0:9.3 (13.1) Посредством механизма на еволюционното Божество Всеобщият Баща действително е въвлечен в колосалния и поразителен акт на съсредоточаване на личността и мобилизация на енергията, обхващаща божествените ценности на реалността на крайното, абсонитното и даже абсолютното нива на съответните равнища на техните значения във вселената.

0:9.4 (13.2) Във вечното бъдеще личностите на трите първи Божества на Рая, които съществуват във вечното минало — Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух, ще бъдат допълнени от емпиричното реализиране на обединените еволюционни Божества — личностите на Бог-Висшия, Бог-Пределния и, вероятно, Бог-Абсолютния.

0:9.5 (13.3) Бог-Висшият и Бог-Пределният, които понастоящем се формират в емпиричните вселени, не са екзистенциални — те са вечни не в миналото, а само в бъдещето; те са ограничени от времето и пространството и трансцендентално обусловени от вечността. Те са Божества с върховни, пределни и вероятно върховно-пределни пълномощия, но те имат своя произход в космическата история. Те никога няма да имат край, но са имали начало като личности. Те действително представляват актуализацията на вечните и безкрайни потенциали на Божеството, но сами по себе си не са нито безусловно вечни, нито безкрайни.

X. Бог-абсолютният

0:10.1 (13.4) Съществува цял ред свойства на вечната реалност на Божеството-Абсолют, които е невъзможно да бъдат обяснени напълно на крайния пространствено-времеви разум, но актуализацията на Бог-Абсолютния би станала следствие от обединяването на втората емпирична Троица — Абсолютната Троица. Нейната поява би се ознаменувала с емпиричното въплъщение на абсолютната божественост, обединението на абсолютните значения на абсолютни нива, но ние не сме напълно уверени относно обхвата на всички абсолютни ценности, тъй като на нас никога не са ни съобщавали, че Условният Абсолют е еквивалентен на Безкрайния. Предназначенията, които лежат отвъд нивото на пределното, са свързани с абсолютните значения и безкрайната духовност, а без тези две непостигнати реалности ние не можем да обосновем абсолютни ценности.

0:10.2 (13.5) Осъзнаването и постигането на Бог-Абсолютния е цел на всички свръхабсонитни същества, но потенциалът на личността и енергията на Божеството-Абсолют излизат извън пределите на нашата представа и ние не се решаваме да обсъждаме реалности, толкова далечни от емпиричните актуализации.

XI. Трите абсолюта

0:11.1 (13.6) Когато обединената мисъл на Всеобщия Баща и Вечния Син, която функционира в Бога на Действието, се въплътила в създаването на централната божествена вселена, Отецът, след изразяването на своята мисъл в словото на своя Син и акта на техния Съвместен Изпълнител, като отделил своето присъствие в Хавона от потенциалите на безкрайността. Тези неразкрити потенциали остават пространствено скрити в Безусловния Абсолют и божествено скрити в Божеството-Абсолют, докато две от тези Божества се сливат заедно при функционирането на Всеобщия Абсолют — неразкритото единство на Райския Баща в безкрайността.

0:11.2 (13.7) Както потенцията на космическата сила, така и потенцията на духовната сила се намират в процес на постепенно разкриване и реализация, тъй като всички видове на реалността се обогатяват в процеса на емпиричния растеж и за сметка на корелацията на емпиричните и екзистенциални същности на Всеобщия Абсолют. Благодарение на уравновесяващото присъствие на Всеобщия Абсолют Първият Източник и Център разширява сферата на действие на емпиричното могъщество, съединява се със своите еволюционни създания и достига разпространение на емпиричното Божество на нивото на Върховността, Пределността и Абсолютността.

0:11.3 (14.1) Когато разликата на Божеството-Абсолют от Безусловния Абсолют остава неясна, тяхната по общо мнение съвместна дейност или координирано присъствие се определя като действие на Всеобщия Абсолют.

0:11.4 (14.2) 1. Божеството-Абсолют изглежда всемогъщ активатор, докато Безусловният Абсолют изглежда като всесилен движещ, във висша степен обединен в пределно координираната вселена на вселените — в действителност множеството вселени: създадени, създавани и все още несъздадени.

0:11.5 (14.3) Божеството-Абсолют не може да реагира — във всеки случай, не реагира на каквато и да е вселенска ситуация по субабсолютен начин. Всяка ответна реакция на този Абсолют на всяка дадена ситуация се оказва за благото на всички създадени неща и същества — не само в техния настоящ стадий на съществуване, но и в перспективата на безкрайните възможности в цялата бъдеща вечност.

0:11.6 (14.4) Божеството-Абсолют е този потенциал, който е бил отделен от всеобхватната безкрайна реалност с доброволния избор на Всеобщия Баща и в пределите на който се извършват всички божествени дейности — както екзистенциални, така и емпирични. Това е Условният Абсолют, за разлика от Безусловния Абсолют; но обхващащият целия абсолютен потенциал Всеобщ Абсолют е свръхадитивен и към двата абсолютни потенциала.

0:11.7 (14.5) 2. Безусловният Абсолют е неличностен, небожествен и необожествен. По такъв начин Безусловният Абсолют е лишен от всички атрибути на личността, божествеността и от всички прерогативи на създател. Било то факт или истина, опит или откровение, философия или сфера на абсонитното — нищо не е способно да проникне в същността и характера на този лишен от вселенска обусловеност Абсолют.

0:11.8 (14.6) Нека ясно да се разбира, че Безусловният Абсолют е позитивна реалност, изпълваща голямата вселена и очевидно простираща се с такова пространствено присъствие по-нататък, в областта на силовите проявления и пред-материални еволюции отвъд пределите на седемте свръхвселени, в регионите на пространството, поразяващи въображението със своите измерения. Безусловният Абсолют не е само пример за отрицание на философското понятие, което се основава на допусканията на метафизичната софистика по отношение на всеобщността, доминирането и първенството на необусловеното и безусловното. Безусловният Абсолют е позитивно вселенско управление в безкрайността; това свръхуправление не е ограничено в пространствено-силов аспект, но определено е обусловено от присъствието в живота, разума, духа и личността, както и от волевите аспекти и целенасочените мандати на Райската Троица.

0:11.9 (14.7) Ние сме убедени, че Безусловният Абсолют не е недиференцирано и вездесъщо влияние, сравнимо с пантеистичните понятия на метафизиката или с битуващата някога в науката хипотеза за небесния етер. Безусловният Абсолют не е ограничен в аспекта на силата и обусловен от Божеството, но ние не разбираме напълно връзката на този Абсолют с духовните реалности на вселените.

0:11.10 (14.8) 3. Ние логически заключаваме, че Всеобщият Абсолют е бил неизбежно следствие от абсолютния доброволен акт на Всеобщия Баща: диференциране на космическите реалности на обожествени и необожествени — персонализируеми и неперсонализируеми, ценности. Всеобщият Абсолют е феноменът на Божеството, който е показателен за разсейването на напрежението, създало се в резултат от доброволния акт на така диференциращата космическа реалност, и действа като асоцииращ координатор на тези съвкупности от екзистенциални потенциални възможности.

0:11.11 (15.1) Наличието на напрежение, създавано от Всеобщия Абсолют, означава изравняване на различията между реалността на Божеството и необожествената реалност, присъща на отделянето на динамиката на доброволната божественост от статиката на безусловната безкрайност.

0:11.12 (15.2) Винаги помнете: потенциалната безкрайност е абсолютна и неотделима от вечността. Фактическата безкрайност във времето може да бъде само частична и следователно трябва да бъде неабсолютна; така и безкрайността на фактическата личност не може да бъде абсолютна, с изключение на безусловното Божество. Именно различният потенциал на безкрайността в Безусловния Абсолют и Божеството-Абсолют увековечава Всеобщия Абсолют, с което прави космически възможно създаването на материални вселени в пространството и духовно възможна появата на крайни личности във времето.

0:11.13 (15.3) Крайното и Безкрайното могат да съ-съществуват в космоса само благодарение на асоциативното присъствие на Всеобщия Абсолют, с необикновено съвършенство изравняващ напрежението между времето и вечността, крайността и безкрайността, потенциалната и действителна реалност, Рая и пространството, човека и Бога. Асоциативно Всеобщият Абсолют представлява идентификацията на област от прогресиращата еволюционна реалност, съществуваща в пространствено-времевите и извън пространствено-времевите вселени на суб-безкрайното проявление на Божеството.

0:11.14 (15.4) Всеобщият Абсолют е потенциалът на статично-динамичното Божество; това Божество може функционално да се претворява като крайно-абсолютни стойности на нива, обединяващи времето и безкрайността и допускащи съвместяване на емпиричния и екзистенциален подход. Този непостижим аспект на Божеството може да бъде статистически, потенциален и асоциативен, но той не е емпирично-съзидателен или еволюционен по отношение на разумните личности, действащи понастоящем в мирозданието.

0:11.15 (15.5) Абсолютът. Независимо от толкова поразителните от гледна точка на разумните създания различия във функциите двата Абсолюта — условен и безусловен, са божествено и съвършено обединени във и от Всеобщия Абсолют. В крайна сметка и в окончателно постижение и трите са един Абсолют. На суббезкрайни нива функционалните различия между тях се запазват, но в безкрайността те са ЕДНО.

0:11.16 (15.6) Ние никога не използваме термина “Абсолют” като отрицание или отхвърляне на нещо. Чуждо ни е и разбирането на Всеобщия Абсолют като самоопределящо се начало, като някакво пантеистично и безлично Божество. Във всичко, което се отнася до вселенската личност, Абсолютът е строго ограничен от Троицата и се подчинява на Божеството.

XII. Троиците

0:12.1 (15.7) Исконната и вечна Райска Троица е екзистенциална и беше неизбежна. Нямащата начало Троица е неразривно свързана с факта на диференциацията на личностното и неличностното свободно волеизявление на Отеца и се реализира, когато неговата лична воля съгласува тези сдвоени реалности посредством разума. Троиците от постхавонския период са емпирични — те са органично свързани със създаването на две субабсолютни и еволюционни нива на личностно-енергийни проявления в мирозданието.

0:12.2 (15.8) Райската Троица — вечният съюз на Божествата, включващ Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух, е екзистенциална в реалностите, но всичките ú потенциали са емпирични. Ето защо тази Троица представлява единствената реалност на Божеството, обхващаща безкрайността, и по тази причина възникват космическите феномени на актуализацията на Бог-Висшия, Бог-Пределния и Бог-Абсолюта.

0:12.3 (15.9) Първата и Втората емпирични Троици — Троиците от постхавонския период, не могат да бъдат безкрайни, тъй като те включват в себе си производни Божества, тоест Божествата, формирали се по пътя на емпиричната актуализация на реалностите, създадени или възникващи благодарение на екзистенциалната Райска Троица. Безкрайността на божествеността постоянно се обогатява, даже разширява, за сметка на крайността и абсонитността на опита на създанията и Създателите.

0:12.4 (16.1) Троиците са истински взаимовръзки и факти на независимото проявление на Божеството. Функциите на Троицата обхващат реалността на Божеството, а реалностите на Божеството винаги се стремят да въплътят и да се проявят в личности. Затова Бог-Висшият, Бог-Пределният и даже Бог-Абсолютът са божествено неизбежни. Тези три емпирични Божества бяха потенциални в екзистенциалната Троица — Райската Троица, но разкриването им във вселената като енергийни личности зависи отчасти от тяхната собствена емпирична дейност в енерго-личностните вселени и отчасти — от емпиричните постижения на Създателите и Троиците на постхавонския период.

0:12.5 (16.2) Двете емпирични Троици от постхавонския период — Пределната и Абсолютната, се проявяват все още не изцяло; те се намират в процес на космическа реализация. Тези обединени Божества могат да бъдат описани по следния начин:

0:12.6 (16.3) 1. Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието — тези уникални космически проектанти, които не са нито създатели, нито създания. В крайна сметка Бог-Пределният неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение като Божество, което възниква в резултат от обединяването на тази емпирична Пределна Троица върху разширяващата се арена на почти безбрежното мироздание.

0:12.7 (16.4) 2. Абсолютната Троица — втората емпирична Троица, понастоящем се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висшия, Бог-Пределния и от засега все още неразкритите Завършили Вселенския Път. Тази Троица действа както на личностно, така и на свръхличностно нива, чак до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщността би направило Абсолютното Божество емпирично.

0:12.8 (16.5) В своята завършеност Пределната Троица достига емпирично обединение, но ние дълбоко се съмняваме във възможността на толкова пълно обединение на Абсолютната Троица. При все това нашата представа за вечната Райска Троица неизменно ни напомня за това, че тринитизацията на Божествата е способна да постигне това, което по друг начин е непостижимо; оттук и нашият постулат за бъдещото проявление на Висшия-Пределния и възможната тринитизация-реализация на Бога-Абсолют.

0:12.9 (16.6) Философите на вселената постулират Троицата на Троиците, екзистенциално-емпиричната Безкрайна Троица, но те са неспособни да си представят нейната персонализация — може би тя е била еквивалентна на личността на Всеобщия Баща на концептуалното ниво АЗ СЪМ. Но независимо от всичко това изначалната Райска Троица е потенциално безкрайна, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен.

Забележка

0:12.11 (16.8) При съставянето на следващите документи, разказващи за личността на Всеобщия Баща и за природата на неговите Райски партньори, както и при предприемането на опит за описване на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени, ние трябва да се ръководим от мандата на управителите на свръхвселената, задължаващ ни да правим всичко възможно за разкриване на истината и за съгласуване на най-важните знания, да отдаваме предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите теми. Към собствено откровение можем да прибягваме само тогава, когато липсва адекватно човешко описание на излаганото понятие.

0:12.12 (17.1) Последователните планетарни разкрития на божествената истина са непременно свързани с използването на висшите представи за духовните ценности като част от новото и усъвършенствано съгласуване на планетарните знания. Затова при съставянето на настоящите повествувания за Бога и неговите вселенски съюзници ние избрахме повече от хиляда човешки понятия, представящи висшите и най-прогресивни планетарни познания в областта на духовните ценности и вселенски значения. В тези случаи, когато тези човешки представи, събрани сред богопозналите смъртни на миналото и настоящето, се оказват неадекватни за поставената пред нас задача за разкриването на истината така, както ни е предписано да направим, ние, без да се колебаем, ще ги допълваме, използвайки за тази цел своето превъзходство в познанията на реалността и божествеността на Райските Божества и местата на тяхното обитаване — трансценденталната вселена.

0:12.13 (17.2) Напълно съзнаваме трудностите на възложената ни задача; познаваме невъзможността да преведем напълно езика на общите представи за божествеността и вечността в символите на езика на ограничените понятия на смъртния разум. Но ние знаем, че в съзнанието на човека живее частица от Бога, а в неговата душа — Духът на Истината; нещо повече: ние знаем, че тези духовни сили се стремят съвместно да помогнат на материалния човек да осмисли реалността на духовните ценности и да усвои философията на вселенските значения. Но още по-сигурно ние знаем, че тези духове на Божественото Присъствие са в състояние да помогнат на човека в духовното усвояване на цялата истина, която съдейства за разширяване на постоянно развиващата се реалност на личния религиозен опит — богосъзнанието.

0:12.14 (17.3) [Съставено от Божествен Съветник на Орвонтон — глава на Корпуса на Личностите на Свръхвселената, на когото беше възложено да разкрие на Урантия истината за Райските Божества и за вселената на вселените.]

Част I. Централната и свръхвселените

Книгата Урантия

ЧАСТ I

Централната и свръхвселените

Подготвена от Уверския Корпус на личностите на свръхвселената, упълномощени от Извечно Древните на Орвонтон.

Документ 1, Всеобщият Баща

Книгата Урантия

Документ 1

Всеобщият Баща

1:0.1 (21.1) В СЕОБЩИЯТ Баща е Богът на цялото творение, Първият Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бога преди всичко като за създател, след това като за властващ и едва след това като за безкраен вседържител. Истината за Всеобщия Баща започва да се открива на човечеството с думите на пророка: „Един си ти, Боже, и няма друг. От Теб са сътворени небесата и небесата на небесата с цялото им войнство; Ти ги пазиш и властваш над тях. От Божиите Синове са създадени вселените. Създателят се покрива със светлина като с риза и простира небесата като тъкан.” Само представата за Всеобщия Баща — един Бог вместо много, позволи на смъртния човек да осмисли Отеца като божествен създател и безкраен властелин.

1:0.2 (21.2) Милиарди планетарни системи са сътворени, за да могат с времето да бъдат населени с различни типове разумни създания — същества, способни да познаят Бога, да приемат божествената любов и да го заобичат в отговор. Вселената на вселените е Божие творение и място на обитание за неговите разнообразни създания. „Бог сътвори небесата и образува земята; ненапразно Той утвърди вселената и създаде този свят; Той го направи за живеене.“

1:0.3 (21.3) Всички просветени светове признават Всеобщия Баща и се покланят на него — вечния творец и безкрайния вседържител на цялото творение. Волевите създания на огромното множество вселени са стъпили на дългия път към Рая — увлекателното преодоляване на трудностите, които съпровождат вечното пътешествие, придобиването на БогаБаща. Трансценденталната цел на децата на времето е да намерят вечния Бог, да осмислят неговата Божествена същност, да познаят Всеобщия Баща. Позналите Бога създания са обхванати само от един висш стремеж, само от една всепоглъщаща страст: като започват своя път такива, каквито са в своите сфери, да станат подобни нему, подобни на Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведното господство. Най-висшата повеля на обитаващия във вечността Всеобщ Баща гласи: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“ С любов и милосърдие понесли посланиците на Рая тази божествена проповед през вековете и вселените, като стигат с нея дори до такива скромни създания с животински произход като човешкия род на Урантия.

1:0.4 (22.1) Тази величествена и всеобща повеля — без да жалиш сили, да се стремиш към съвършенството на божествеността, е най-първата задача и трябва да стане най-висшата цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния и духовен прогрес на човека.

1:0.5 (22.2) Смъртните на Урантия едва ли могат да се надяват на безкрайно съвършенство, но като започва своя път на тази планета, човек безусловно е способен да постигне небесната и божествена цел, поставена от безкрайния Бог пред смъртния човек; и като я постигнат във всички аспекти на самоосъществяването и развитието на разума, хората ще станат така съвършени в своята сфера на божествено съвършенство, какъвто е сам Бог в своята сфера на безкрайност и вечност. Това съвършенство може да не бъде всеобщо в материалния смисъл, неограничено по интелектуален обхват или окончателно по духовен опит, но то е окончателно и изчерпващо във всички крайни аспекти на божествената воля, на съвършенството на мотивацията на личността и Бого-съзнанието.

1:0.6 (22.3) Именно в това е истинският смисъл на божествената повеля: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз“, която извечно подбужда смъртния човек да върви напред и го притегля към центъра на цялата дълга и увлекателна борба за постигането на все повисоки нива на духовни ценности и истински вселенски значения. Възвишеното търсене на Бога на вселените е най-великото приключение на обитателите на всички светове на пространството и времето.

1. Името на Отеца

1:1.1 (22.4) От всички имена, с които Бог Отецът е познат във вселените, най-често се срещат онези, които го определят като Първия Източник и Център на Вселените. Първият Баща е известен под различни имена в различните вселени и в различните сектори в рамките на една и съща вселена. Имената, с които създанието нарича Създателя, зависят много от неговите представи за Създателя. Първият източник и Всеобщият Център на Вселените никога не се е разкривал чрез своето име — само чрез своите качества. Ако вярваме, че сме деца на този Създател, не можем да не го наричаме Баща. Но това име ние избираме сами и то произтича от признаването на нашата лична връзка с Първия Източник и Център.

1:1.2 (22.5) Всеобщият Баща никога не изисква от разумните волеви създания на вселените някакво случайно признание, формално поклонение или робско служене. Еволюционните обитатели на пространствено-времевите светове трябва сами, в своите собствени сърца, да го признаят, заобичат и доброволно да му се поклонят. Създателят отказва да подчинява и да принуждава към покорност духовната воля на своите материални създания. Преданото посвещаване на волята на човека за изпълняване волята на Отеца е найдобрият подарък от човека за Бога; фактически подобно посвещаване на волята на създанието е единственият възможен истински ценен дар от човека за Райския Баща. В Бога човек живее, движи се и съществува; няма нищо, което човек би могъл да даде на Бога, освен решението да се подчини на волята на Отеца и подобни решения, взети от разумните волеви създания на вселените, представляват реалността на това истинско поклонение, което така радва любвеобилния Баща-Създател.

1:1.3 (22.6) Когато наистина сте осъзнали Бога, когато действително сте открили за себе си величествения Създател и започнете от собствен опит да осъзнавате вътрешното присъствие на божествения Владетел — тогава, в зависимост от нивото на вашето знание и избраните от божествените Синове методи за разкриване на Бога, вие ще намерите име за Всеобщия Баща, което ще изразява адекватно вашата представа за Първия Велик Източник и Център. Така в различните светове и в различните вселени Създателят става известен под многобройни названия, при това ако по дух и родство всяко име означава едно и също, то по своята словесна и знакова форма то изразява степента и дълбочината на възцаряването на Отеца в сърцата на създанията на всеки отделен свят.

1:1.4 (23.1) Близо до центъра на Вселената на вселените Всеобщият Баща е познат под имена, за които може да се смята, че означават “Първият Източник”. С отдалечаване във вселените на пространството все по-често се срещат такива названия на Всеобщия Баща, които означават “Всеобщият Център”. В още подалечни звездни системи, например в столицата на вашата локална вселена, той е известен като “Първият Съзидателен Източник и Божествен Център”. В едно съседно съзвездие Бог е наричан “Бащата на Вселените”, в друго — “Безкрайният Вседържител”, а на изток — “Божественият Властелин”. Означаван е също така и като “Бащата на Небесните Светила”, “Дарът на Живота” и “Всемогъщият”.

1:1.5 (23.2) В тези светове, където един от Райските Синове е преживял живот в посвещение, Бог обикновено е известен под име, което изразява лично отношение, нежно чувство и бащинска преданост. В столицата на вашето съзвездие Бог го наричат “Всеобщия Баща”, а на различните планети във вашата локална система от обитаеми светове той е известен като “Бащата на Бащите”, “Райският Баща”, “Бащата на Хавона” и “Духовният Баща”. Тези, които са познали Отеца чрез откровения при посвещенията на Райските Синове, избират трогателната връзка между създанията и Създателя, като наричат Бога „нашият Баща“.

1:1.6 (23.3) На планета с разнополови обитатели в света, където проявленията на родителските емоции са присъщи за сърцата на разумните същества, думата „Баща“ се превръща в особено изразително и уместно име за вечния Бог. На вашата планета, Урантия, той е найшироко известен и признат под името Бог. Но даденото му име не е от голямо значение; важното е вие да познаете Бога и да се стремите да станете като него. Вашите пророци от древността с право са го наричали „вечният Бог“ и са говорели за него като за този, който „живее във вечността“.

2. Реалността на Бога

1:2.1 (23.4) Бог е основната реалност в духовния свят; Бог е източникът на истина в сферите на разума; Бог покрива със себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог е личност, а за Вселената на вселените той е Първият Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина. Първият Баща е универсален Дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.

1:2.2 (23.5) Вечният Бог е безкрайно повече от идеализирана реалност или въплътена в личност вселена. Това не е просто висшата мечта на човека, обективираният предмет на търсенето на смъртния. Той не е и само едно понятие, силов потенциал, изпълнен с праведност. Всеобщият Баща не е нито синоним на природата, нито персонификация на нейните закони. Бог е трансцендентална реалност, а не само традиционната представа на човека за най-висшите ценности. Бог не е психологическа концентрация на духовни значения, както не е и „най-благородното творение на човека“. Бог може да бъде която и да е от тези представи или всички тях в съзнанието на човека, но той е повече. Той е спасител и любящ Баща за всички онези, които са придобили духовен покой на земята и жадуват да придобият запазване на личността след смъртта.

1:2.3 (24.1) В човешкия опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира чрез наличието на божествено присъствие — духовният Наставник, изпращан от Рая, за да живее в смъртния разум на човека и да му помага за развитието на безсмъртна душа, която придобива вечен живот. Присъствието на този божествен Настройчик в човешкия разум се разкрива чрез три емпирични феномена:

1:2.4 (24.2) 1. Интелектуалната способност да познаеш Бога — Богосъзнание.

1:2.5 (24.3) 2. Духовният подтик да откриеш Бога — Боготърсене.

1:2.6 (24.4) 3. Личният стремеж към Бого-подобие — искреното желание да изпълниш волята на Отеца.

1:2.7 (24.5) Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научен експеримент или чрез логически умозаключения. Съществуването му може да бъде осмислено само в сферата на човешкия опит; при все това истинската представа за реалността на Бога е приемлива за логиката, вероятно за философията, принципна за религията и неотделима от всяка надежда за придобиване на вечен живот от на личността.

1:2.8 (24.6) Тези, които са познали Бога, са познали от свой опит факта на неговото съществуване; такива смъртни пазят в своя личен опит единственото положително доказателство за съществуването на живия Бог, което един човек може да предложи на друг. Не съществува никаква друга възможност да се демонстрира съществуването на Бога освен в съприкосновение с Бого-съзнанието на човешкия разум и Бого-присъствието на заселилия се в смъртния интелект Настройчик на Съзнанието — посветеният на човека свободен дар на Всеобщия Отец.

1:2.9 (24.7) На теория можете да си представяте Бога като Създател и той е Създателят, сътворил Рая и съвършената централна вселена лично, но вселените на времето и пространството са създадени и организирани от Райския корпус на СиноветеСъздатели. Всеобщият Баща не е личният създател на локалната вселена Небадон — вселената, в която живеете, е творение на неговия Син Михаил. Въпреки че Отецът не взема лично участие в създаването на еволюиращите вселени, той управлява много от техните вселенски взаимоотношения и някои техни проявления на физическа, умствена и духовна енергия. Бог-Баща е личният създател на Райската вселена и, съвместно с Вечния Син — създател на всички останали Създатели, на личните творци на вселените.

1:2.10 (24.8) Като физически владетел в материалната вселена на вселените Първият Източник и Център функционира в еталоните на вечния Остров на Рая и с помощта на този абсолютен гравитационен център вечният Бог осъществява космическото свръхуправление на физическо ниво както в централната вселена, така и в цялото пространство на вселената на вселените. Като разум Бог съществува в Божеството на Безкрайния Дух: като дух Бог проявява себе си в личността на Вечния Син и в личностите на божествените деца на Вечния Син. Тази взаимовръзка на Първия Източник и Център с неподчинените Лица и Абсолюти на Рая ни най-малко не пречи на прякото лично въздействие на Всеобщия Отец в цялото творение и на всички негови нива. Чрез частиците на своя дух Бащата-Създател поддържа пряка връзка със своите деца и със създадените вселени.

3. Бог е всеобщ дух

1:3.1 (25.1) „Бог е Дух.“ Той е всеобщо духовно присъствие. Всеобщият Баща е безкрайна духовна реалност; той е „суверен, вечен, нетленен, незрим и единствено истинен Бог“. Макар че сте „род Божий“, вие не трябва да мислите, че Отецът прилича на вас по своя физически облик и фигура, само защото за вас говорят като за създадени „по негов образ и подобие“, дарени с Тайнствени Наставници, изпратени от централната обител на неговото вечно присъствие. Духовните същества са реални, независимо от това, че са невидими за човешките очи и че не съществуват в плът и кръв.

1:3.2 (25.2) Древният пророк е казал: „Ето, Той преминава пред мен и аз не Го виждам; отминава, но аз не Го забелязвам.“ Ние можем постоянно да наблюдаваме деянията Божии, можем напълно да осъзнаваме материалните доказателства за неговото величествено управление, но рядко ни се отдава да лицезрем видимото проявление на неговата божественост и ние не забелязваме даже присъствието на неговия Дух, изпратен от него за пребиваване в хората.

1:3.3 (25.3) Всеобщият Баща е невидим, не защото се скрива от низшите същества с техните недостатъци на материалното съществуване и техните ограничени духовни способности. Поскоро въпросът е в следното: „Ти не можеш да видиш Моето лице, тъй като никой смъртен не може да Ме види и да остане жив.“ Никой от смъртните не може да съзре духовния Бог и да съхрани своето смъртно съществуване. Великолепието и духовният блясък на присъствието на божествената личност са недостъпни за низшите групи духовни същества или за която и да е категория материални личности. Духовното светене, което възниква в непосредственото присъствие на Отеца, е „светлина, до която никой смъртен не може да се приближи“, която “никое материално същество не е виждало и не може да види“. Но не е задължително да видиш Бога с очи от плът, за да осъзнаеш неговото проникновение с вярата на одухотворения разум.

1:3.4 (25.4) Духовната същност на Всеобщия Баща се споделя напълно от неговото съществуващо „аз“, Веч ния Син на Рая. Както Бащата, така и Синът в еднаква степен, изцяло и неограничено, разделят всеобщия и вечния Дух със своята съвместна и равноправна личност, Безкрайния Дух. Божият Дух е в и сам по себе си абсолютен; в Сина той е безусловен, в Духа универсален, а в и чрез всички тях — безкраен.

1:3.5 (25.5) Бог е всеобщ дух; Бог е всеобщата личност. Висшата личностна реалност на крайното творение е дух; пределната реалност на личностния космос е абсонитен дух. Само нивата на безкрайността са абсолютни и само на такива нива съществува окончателно единство на материя, разум и дух.

1:3.6 (25.6) Във вселените Бог-Отец е потенциално властелинът на материята, разума и духа. Само благодарение на своята обширна личностна сфера Бог е способен да се свързва пряко с личностите от своето огромно творение с многобройни волеви създания, но (отвъд пределите на Рая) той е достъпен само в присъствията на своите частици, божията воля във вселените. Този Райски дух, който обитава в разума на смъртните на времето и благоприятства еволюцията на безсмъртната душа на спасилото се създание, съдържа в себе си природата и божествеността, присъщи на Всеобщия Баща. Но разумът на подобни еволюционни създания води своето начало от местните вселени и трябва да придобие божествено съвършенство чрез постигането на тези емпирични трансформации, които водят към духовно съвършенство и са неизбежно следствие от решението на съществото да изпълнява волята на небесния Отец.

1:3.7 (26.1) Във вътрешния опит на човека разумът е съединен с материята. Подобен, свързан с материята разум не може да преживее физическа смърт. Механизмът на придобиването на вечен живот е заключен в такива изменения на човешката воля и такива трансформации в богопозналия смъртен разум, при които Духът става негов учител и евентуално негов водач. В резултат от еволюцията на човешкия разум, от връзката с материята към съюза с духа, потенциално духовните аспекти на смъртния разум се превръщат в моронтийни реалности на безсмъртната душа. Подчинилият се на материята смъртен разум става все поматериален и в края на краищата обрича себе си на неизбежно изчезване на личността; разумът, отстъпил пред духа, става все подуховен, в резултат се слива с надживяващия смъртта и водещ го божествен дух, като с това постига следсмъртен живот и вечно съществуване на личността.

1:3.8 (26.2) Аз идвам от Вечното и нееднократно съм се връщал в присъствието на Всеобщия Отец. Познавам действителността и личността на Първия Източник и Център, Вечния и Всеобщ Баща. Зная, че бидейки абсолютен, вечен и безкраен, той също така е и добродетелен, божествен и благодатен. Зная истинността на великите твърдения: „Бог е дух“ и „Бог е любов“, и тези два атрибута са най-пълно разкрити за вселената във Вечния Син.

4. Тайнството на Бога

1:4.1 (26.3) Безкрайното съвършенство на Бога е такова, че го прави пълна тайна. И найвеликото от всички непостижими тайнства на Бога се заключава в божественото проникване в смъртния разум. Това, по какъв начин Всеобщият Отец съществува съвместно със създанията на времето, е най-дълбоката от всички загадки на вселената; божественото присъствие в разума на човека е тайната на тайните.

1:4.2 (26.4) Физическото тяло на смъртния е „храм Божий“. Независимо от това, че Пълновластните Синове-Създатели се явяват при създанията в своите обитаеми светове и „привличат всички хора към себе си“; макар че те „стоят на вратата“ на съзнанието „и чукат“, и обичат да идват при всички, които „отворят вратите на своето сърце“; макар да съществува съкровена връзка между Синовете-Създатели и техните смъртни създания, независимо от това в смъртните хора има нещо от самия Бог, което действително пребивава в тях и за което тялото им служи като храм.

1:4.3 (26.5) Когато завършите своя път във временния си облик, когато завърши вашето изпитание в плът, когато прахът, напълнил смъртния съд, „се върне в земята, откъдето е дошъл“, тогава ще се установи, че присъстващият в човека „Дух се връща към Бога, Който го е дал“. Във всеки смъртен на тази планета живее частица от Бога, неотменима част от божествеността. Тя все още не е ваша по право, но ú е предопределено да се слее с вас, ако преживеете смъртта.

1:4.4 (26.6) Ние постоянно се сблъскваме с това тайнство на Бога; ние се зашеметяваме от нескончаемата панорама, която продължава да се разкрива и която е истината за неговата безкрайна добродетел, безпределно милосърдие, несравнена мъдрост и грандиозна личност.

1:4.5 (26.7) Божественото тайнство е заключено в неотстранимото различие между крайното и безкрайното, временното и вечното, пространствено-времевото създание и Всеобщия Създател, материалното и духовното, несъвършенството на човека и съвършенството на Райското Божество. Богът на всеобщата любов разкрива себе си във всяко от своите създания, без изключение, като използва цялата способност на създанието за духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и добродетел.

1:4.6 (27.1) Във всички сфери и светове от вселената на вселените, на всички духове и смъртни Всеобщият Отец разкрива своята благодатност и божественост, които могат да бъдат постигнати или осмислени от подобни духовни същества или смъртни създания. Бог е безпристрастен по отношение на личностите — както духовни, така и материални. Божественото присъствие, на което детето на вселената се радва във всеки даден момент, е ограничено само от способността на подобно създание да възприема и разбира духовната действителност на свръхматериалния свят.

1:4.7 (27.2) Като реалност на духовния опит на човека Бог не е загадка. Но когато се предприема опит да се обясни реалността на духовния свят на физическия разум от материален тип, възниква тайната — тайна толкова непостижима и дълбока, че само силата на вярата на Бого-позналия смъртен е способна на философското чудо по осъзнаването на Безкрайното от крайното, постигането на вечния Бог от еволюиращите смъртни на материалните светове на времето и пространството.

5. Личността на Всеобщия Отец

1:5.1 (27.3) Не позволявайте величината на Бога, неговата безкрайност, да затъмни или засенчи неговата личност. „Създалият ухото няма ли да чуе? Създалият очите няма ли да види?“ Всеобщият Отец е върхът на божествената личност; той е източникът и целта на всички личностни създания. Бог е безкраен и личностен; той е безкрайна личност. Отецът наистина е личност, независимо че безкрайността на неговата личност го поставя завинаги отвъд пълното разбиране на материалните и крайни същества.

1:5.2 (27.4) Бог е много повече, отколкото личността — такава, каквато е тя в човешкото разбиране; той излиза далеч отвъд пределите даже на възможната представа за свръхличност. Но съвършено безполезно е да обсъждаме такова непостижимо понятие като “божествена личност” с материалните създания, чийто предел на представите за реалността на съществото се заключава в идеята и идеала за личност. Най-висшата възможна концепция на Всеобщия Създател при материалното създание се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествена личност. Затова, макар че вие вероятно знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личност, вие също така добре знаете, че той никак не може да бъде нещо помалко от вечна, безкрайна, истинска, добродетелна и прекрасна личност.

1:5.3 (27.5) Бог не се скрива от никое от своите създания. Той е непостижим за толкова много категории същества само затова, защото „живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи“. Необятността и великолепието на божествената личност излиза отвъд пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Те „измерват водата с шепата си, Бог с педя измерва вселената“. Той е този, който “седи на кръга на земята, който простира небесата като тъкан и ги разгъва като вселена за живеене“. „Вдигнете очите си на висотата на небесата и вижте кой е сътворил всичко това, кой държи сметка за световете и ги нарича по име“; и затова е вярно, че „невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творението“. Такива, каквито сте днес, трябва да разберете невидимия Творец чрез неговото многолико и разнообразно творение, точно както чрез откровението разбирате служенето на неговите Синове и техните многобройни подчинени.

1:5.4 (28.1) Макар че материалните смъртни не могат да видят лика Божий, те трябва да се възрадват в увереността, че той е личност; с вярата си да приемат истината за любовта на Всеобщия Баща към света — любов толкова голяма, че е осигурила низшите обитатели на този свят с вечен духовен прогрес; те трябва да вярват, че Бог се „радва със синовете човешки“. Бог няма дефект в нито един от свръхчовешките и божествени атрибути, които образувт съвършената, вечна, любяща и безкрайна личност на Създателя.

1:5.5 (28.2) С изключение на обитателите на свръхвселените, в локалните творения на Бога няма друга лична или постоянна проява, освен Райските Синове-Създатели, които са бащи на населените светове и пълновластни управители на локалните вселени. Ако вярата на създанието беше съвършена, то със сигурност щеше да знае, че като вижда Сина-Създател, е видяло Всеобщия Баща; в търсенето на Отеца то не е молило и очаквало да види никого другиго освен Сина. Смъртният човек просто е неспособен да види Бога, докато не завърши трансформацията на духа и не достигне наистина до Рая.

1:5.6 (28.3) Природата на Райските Синове-Създатели не включва всички безусловни потенциали, отнасящи се към универсалната абсолютност, присъща на безкрайната природа на Първия Велик Източник и Център, но във всички възможни аспекти Всеобщият Баща божествено присъства в Синовете-Създатели. Отецът и неговите Синове са едно. Тези Райски Синове от рода на Михаелитите са не само съвършени личности, но и модел за всичко личностно в локалната вселена — от Ярките Утринни Звезди до низшето човешко създание, еволюционното животно.

1:5.7 (28.4) Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.

1:5.8 (28.5) Независимо от това, че Бог е вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцендентален идеал и възхитителен дух, макар че той е всичко това и безкрайно повече, при все това той воистина и во веки веков е съвършена личност — Създател, който може да „познае и да бъде познат“, който е способен да „обича и да бъде любим“ и който може да стане наш приятел; от своя страна вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като приятели на Бога. Той е реален дух и духовна реалност.

1:5.9 (28.6) Като наблюдаваме как Всеобщият Отец разкрива себе си в своята вселена, като виждаме как той прониква в милиардите свои създания, като познаваме Бащата в неговите Пълновластни Синове, като продължаваме повсеместно да чувстваме неговото божествено присъствие, няма да се усъмним в първенството на неговата личност. Независимо от цялото свое необятно разпространение той си остава истинска личност и непрестанно поддържа лична връзка с безбройното множество свои създания по цялата вселена на вселените.

1:5.10 (28.7) Идеята за личността на Всеобщия Баща представлява разширена и поистинска представа за Бога, възникнала в човечеството главно благодарение на откровения. Благоразумието, мъдростта и религиозният опит — всички те предполагат и подразбират личността на Бога, но не потвърждават нейната пълнота. Даже Вътрешният Настройчик на Съзнанието е доличностен. Истинността и зрелостта на всяка религия е право пропорционална на нейната представа за безкрайната личност на Бога и на постигането от нея на абсолютно единство на Божеството. Така идеята за личностното Божество става мярка за религиозна зрелост, след като в религията възниква представа за единството на Бога.

1:5.11 (29.1) Примитивната религия е признавала много личностни богове, създадени по образ и подобие на човека. Откровението потвърждава верността на разбирането за личността на Бога, което е възможно само в научния постулат за Първопричината и само условно се допуска във философската идея за Всеобщо Единство. Само чрез личността субектът е способен да разбере единството на Бога. Отрицанието на личността на Първия Източник и Център означава избор на едното от двете решения на философската дилема: материализъм или пантеизъм.

1:5.12 (29.2) При съзерцание на Божеството понятието за личност трябва да се освободи от идеите за телесност. Материалното тяло не е задължително за личността, била тя личност на човек или на Бог. Грешката, свързана с тълкуването на ролята на телесното, се проявява в двете крайности на човешката философия. За материализма смъртта, която лишава човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуването на личността; за пантеизма Бог не е личност, понеже няма тяло. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действа в съюз с разума и духа.

1:5.13 (29.3) Личността е не просто атрибут на Бога; това е поскоро всеобхватност на съгласуваната безкрайна природа и обединената божествена воля със съвършенство на изразяването, демонстрирано във вечността и всеобщността. Личността във висшия смисъл е откровението на Бога за вселената на вселените.

1:5.14 (29.4) Бидейки вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен, Бог не разширява своето знание и не задълбочава своята мъдрост. За разлика от предположенията или разбирането на крайния човек, Бог не придобива опит, но в пределите на своята собствена вечна личност той получава истинско удовлетворение от постоянно разширяващото се самоосъществяване, което, в определен смисъл, е аналогично на и сравнимо с придобиването на нов опит от крайните същества в еволюционните светове.

1:5.15 (29.5) Абсолютното съвършенство на безкрайния Бог би го обрекло на крайните ограничения, присъщи на безусловната крайност на съвършенството, ако не беше този факт, че Всеобщият Баща участва непосредствено в личностните усилия на всяка несъвършена душа в огромната вселена, стремяща се с божествената помощ да се възвиси към съвършените духовни светове. По цялата вселена на вселените този еволюционен опит на всяко духовно същество и всяко смъртно създание е съставна част на Отеца — вечно разширяващото се съзнание на Божеството в безкрайния божествен кръг на непрестанното самоосъществяване.

1:5.16 (29.6) Буквална истина е: „Във всяка скръб ваша той скърби с вас.“; „Във всички ваши радости той се радва с вас.“ Неговият доличностен божествен дух действително е част от вас. Островът на Рая реагира на всички физически превръщания във вселената на вселените; Вечният Син съдържа в себе си всички духовни импулси на цялото творение; Съвместният Извършител обединява всички проявления на разума в разширяващия се космос. Всеобщият Отец въплъщава в цялата пълнота на божественото съзнание целия индивидуален опит на прогресивните усилия на развиващия се разум и нарастващата духовност на всяко създание, същество и личност на цялото еволюционно творение на времето и пространството. И всичко това в буквален смисъл е истинско, тъй като „в Него ние живеем, движим се и съществуваме“.

6. Личността във вселената

1:6.1 (29.7) Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърляна от божествената личност на Създателя. Никаква действителност не може адекватно да се постигне чрез изучаване на нейната сянка. Сенките трябва да бъдат интерпретирани от гледна точка на истинската субстанция.

1:6.2 (30.1) За науката Бог е причина, за философията — идея, за религията — личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа — хипотеза на единството, за религиозния човек — жив духовен опит. Неадекватността на човешката представа за личността на Всеобщия Баща може да се коригира само чрез духовния прогрес на човека във вселената; пълна адекватност ще настъпи едва тогава, когато странстващите из времето и пространството накрая достигнат божествените обятия на живия Бог в Рая.

1:6.3 (30.2) Никога не пропускайте противоположните гледни точки на личността в разбирането от Бога и човека. Човекът разглежда и разбира личността от гледната точка на крайното за безкрайното, Бог — от гледната точка на безкрайното за крайното. Човекът притежава най-низшия тип личност, Бог — най-висшия, дори върховния, пределния и абсолютния. Затова, за подобряване на представите за божествената личност, трябва търпеливо да се дочака появата на подобрените идеи за човешката личност и особено усъвършенстваното разкриване както на човешката, така и на божествената личност в посвещенческия живот, преживян на Урантия от Сина-Създател Михаил.

1:6.4 (30.3) Доличностният божествен дух, който прониква в смъртния разум, е убедително доказателство за реалността на своето съществуване, но понятието за божествена личност може да се постигне само с духовното прозрение, присъщо на истинския религиозен опит на личността. Всяка личност — човешка или божествена, може да бъде позната и разбрана напълно независимо от външните реакции или материалното присъствие на такава личност.

1:6.5 (30.4) За дружбата на двете създания е необходима определена степен на нравствено сходство и духовна хармония; любящата личност едва ли ще разкрие себе си като нелюбяща. Дори само за да се приближи към познанието на една божествена личност, на човешката личност ú е необходимо да посвети на това целия си талант; нерешителните, половинчати действия биха били напразни.

1:6.6 (30.5) Колкото попълно човек разбира себе си и цени личностните качества на другите хора, толкова посилно ще се стреми към познаване на Изначалната Личност и толкова поискрено такъв познал Бога човек ще се стреми да стане подобен на Изначалната Личност. Може хората да се разминават в мненията си за Бога, но полученият в него и заедно с него опит излиза изцяло извън пределите на всякакви човешки спорове и чисто интелектуални умозаключения. Богопозналият човек описва своя духовен опит, не за да убеди невярващите, а за наставляване и взаимно удовлетворение на вярващите.

1:6.7 (30.6) Да допуснеш, че вселената може да бъде позната и достъпна за разбиране, значи да допуснеш, че тя е създадена от разум и се управлява от личност. Човешкият разум е способен да разбере само появата на друг разум — било то разум на човек или свръхчовек. Ако човешката личност е способна да познае вселената чрез опит, това значи, че някъде в тази вселена са скрити божествен разум и неподправена личност.

1:6.8 (30.7) Бог е Дух — духовна личност; човекът също е дух — потенциална духовна личност. Иисус Назарянин постигна пълното въплъщение на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговият живот, посветен на изпълнението на волята на Отеца, се превръща за човека в найреалното и идеално разкриване на личността на Бога. Макар постигането на личността на Всеобщия Баща да може да стане само в непосредствения религиозен опит, земният живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и с разкриването на личността на Бога в истинския човешки опит.

7. Духовната ценност на разбирането на личността

1:7.1 (31.1) Когато Иисус е говорел за „живия Бог“, той е имал предвид личностното Божество — Отеца в небесата. Представата за личността на Божеството му помага в приятелските отношения, благоприятства разумното поклонение, съдейства за живителна доверчивост. Между неличностните неща е възможно взаимодействие, но не и приятелство. Отношенията на приятелство между бащата и сина, както и между Бога и човека, са възможни, само ако те и двамата са личности. Само личностите са способни да общуват една с друга, макар това личностно общуване да може съществено да се облекчава от присъствието на именно такава неличностна същност, какъвто е Настройчикът на Съзнанието.

1:7.2 (31.2) Човекът не се съединява с Бога, както капката вода с океана. Човекът придобива божественото единство благодарение на задълбочаващото се взаимно духовно общуване, благодарение на връзката на личността с личностния Бог, благодарение на все поголямото придобиване на божествена природа в поискреното и разумно подчиняване на божествената воля. Такова възвишено отношение е възможно само между личности.

1:7.3 (31.3) Понятието за истината може да се разглежда отделно от личността, понятието за красотата може да съществува без личност, но представата за божествена добродетел е постижима само по отношение на личността. Само личността може да обича и да бъде обичана. Даже красотата и истината биха били лишени от надеждата за продължаване на живота, ако те не бяха атрибути на личностен Бог — един любящ Баща.

1:7.4 (31.4) Ние сме неспособни докрай да разберем как Бог може да бъде първичен, неизменен, всесилен и съвършен — и едновременно с това обкръжен от еволюираща вселена на относителни несъвършенства, вселена непрестанно изменяща се и явно ограничена от законите. Но ние сме способни да познаем тази истина в своя личен опит, тъй като всички ние си запазваме неподправеност на личността и единство на волята, независимо от постоянното изменение както на нас самите, така и на нашето обкръжение.

1:7.5 (31.5) Пределната вселенска реалност е невъзможно да се постигне с математика, логика или философия — това е постижимо само по пътя на личния опит в условията на нарастващо подчинение на божествената воля на личностен Бог. Нито науката, нито философията, нито теологията са способни да потвърдят съществуването на личността на Бога. Само личният опит на вярващите синове на небесния Баща може да помогне на неподправеното духовно осъзнаване на личността на Бога.

1:7.6 (31.6) По-висшите представи за вселенска личност включват: индивидуалност, самосъзнание, лична воля и възможност за саморазкриване. И всички тези качества предполагат приятелство и с други равни личности, подобно на това, което съществува в обединенията на личностите на Райските Божества. И абсолютното единство на тези обединения е дотолкова съвършено, че божествеността става известна като неразделимост, като единство. „Господ Бог е Господ единен. “. Неразделимостта на личността не пречи на Бога да посвещава своя дух, който се заселва в сърцата на смъртните хора. Неразделимостта на личността на човешкия баща не препятства възпроизводството на смъртни синове и дъщери.

1:7.7 (31.7) Това понятие за неразделимост, в съвкупност с понятието за единство, подразбира изход на Пределността на Божеството отвъд границите както на времето, така и на пространството; затова както времето, така и пространството не могат да бъдат нито абсолютни, нито безкрайни. Първият Източник и Център е тази безкрайност, която безусловно превъзхожда границите на разума, материята и духа.

1:7.8 (31.8) Фактът на съществуването на Райската Троица по никакъв начин не противоречи на истината за божественото единство. Във всички реакции на космическата реалност и във всички отношения със създанията, трите личности на Райското Божество действат като единна личност. Не противоречи на съществуването на тези три вечни личности и истината за неразделимостта на Божеството. Аз напълно осъзнавам този факт, че на мое разположение няма адекватни езикови средства, с които да обясня на смъртния разум нашето разбиране за тези космически проблеми. Но вие не трябва да се отчайвате; не всички тези въпроси са докрай разбрани даже от висшите личности, които принадлежат към моята група Райски същества. Винаги помнете, че тези трудни за разбиране истини, които се отнасят до Божеството, ще започнат да се проясняват според това, как вашият разум ще се изпълва с все поголяма духовност в следващите епохи в продължение на дългия възход на смъртните към Рая.

1:7.9 (32.1) [Представено от Божествен Съветник, член на група небесни личности, получил задача от Извечно Древните на Уверса, столицата на седмата свръхвселена, да оглави подготовката на тези части от последващото откровение, които се отнасят към въпросите, излизащи извън рамките на локалната вселена Небадон. В моите пълномощия влиза подготовката на документите, които описват природата и атрибутите на Бога, тъй като аз представлявам върховния източник на съответната информация, достъпна в някой от обитаемите светове. Служил съм със статут на Божествен Съветник във всичките седем свръхвселени и в течение на дълго време съм се намирал в Райския център на цялото творение. Неведнъж съм изпитвал върховно наслаждение от непосредственото и лично присъствие на Всеобщия Баща. Аз описвам реалността и истината за природата и атрибутите на Отеца с неоспорими пълномощия; аз знам за какво говоря.]

Документ 2, Природата на Бога

Книгата Урантия

Документ 2

Природата на Бога

2:0.1 (33.1) Д ОКОЛКОТО най-висшата от възможните представи на човека за Бога се заключава в човешката идея и в идеала за първична и безкрайна Личност, позволено е — и може да се окаже полезно, да се изучат някои особености на божествената природа, представени в личността на Божеството. Найдобре природата на Бога може да бъде разбрана чрез разкриването на Отеца, осъществено от Михаил Небадонски в неговите многобройни учения и възвишен живот в плът. Подълбоко да разбере божествената природа може също така човекът, който смята себе си за Божие дете и който гледа на Създателя като на истински духовен Баща.

2:0.2 (33.2) Природата на Бога може да се изучава чрез разкриването на висши идеи, божествената личност може да бъде представена като олицетворение на най-висши идеали, но от всички разкривания на божествената природа най-добре от всичко просвещава ума и укрепва духа разбирането на религиозния живот на Иисус от Назарет — както до, така и след пълното осъзнаване на своята божественост. Ако разглеждаме живота на Михаил в плът като фон, на който Бог разкрива себе си на човека, то ние можем да се опитаме да изразим в словесните знаци на човешкия език някои идеи и идеали, засягащи божествената природа, които вероятно ще спомогнат за по-нататъшното проясняване и консолидиране на човешката представа за природата на Всеобщия Отец и характера на неговата личност.

2:0.3 (33.3) Огромно препятствие пред всички наши опити за разширяване и одухотворяване на човешката представа за Бога са ограничените възможности на смъртния разум. В сериозен пропуск при изпълнението на нашата задача се превръщат също така и ограниченията на езика и оскъдността на материала, който може да се използва като илюстрации или сравнения в нашия стремеж да опишем божествените ценности и да разкрием духовните значения пред крайния, смъртен разум на човека. Всички наши усилия да разширим човешката представа за Бога биха били напразни, ако не беше фактът, че смъртният разум е обител на Настройчика, посветен от Всеобщия Баща, и че той е изпълнен с Духа на Истината на Сина-Създател. Затова, като разчитам на присъствието в човешкото сърце на тези божествени духове, които ми помагат да разширя представата за Бога, аз с радост пристъпвам към изпълнението на своята задача в опита си да предложа на разума на човека даденото подолу описание на природата на Бога.

1. Безкрайността на Бога

2:1.1 (33.4) „Докосвайки се до Безкрайното, ние не можем да го открием. Неведоми са пътищата Божии.“ „Разумът му е неизмерим и величието му е неизследваемо.“. Ослепителната светлина на присъствието на Отеца е такава, че за неговите низши същества той, очевидно, „обитава в пълна тъмнина“. Не само мислите и плановете му са непроницаеми, но той „твори безброй велики и чудни дела“. „Бог е велик; ние не го разбираме, нито можем да изследваме броя на годините му.“. „Наистина ли Бог живее на земята? Ето, небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не го побират.“ „Колко непостижима е неговата съдба и колко неизповедими са пътищата му!“

2:1.2 (34.1) „Има само един Бог — безкрайният Баща, който е и предан Създател.“ „Божественият Създател е също така и Всеобщият Вседържител, източникът и целта на всяка душа. Той е върховната Душа, Изначалният Разум и Неограниченият Дух на цялото творение.“ „Великият Властващ не греши. Той е великолепен по величие и слава.“ „За Бога-Създател са неведоми страхът и враждебността. Той е безсмъртен, вечен, същински, божествен и щедър.“ „Колко чист и прекрасен, колко дълбок и неизмерим е небесният Прародител на всички неща!“ „Особено великолепен е Безкрайният с това, че дарява себе си на хората. Той е началото и краят, Отецът на всяко благо и съвършен замисъл.“ „Всичко е възможно с Бога; вечният Създател е причината на причините.“

2:1.3 (34.2) Независимо от безкрайността на грандиозните проявления на вечната и всеобща личност на Отеца той открива в безпределното самосъзнание както своята безкрайност, така и своята вечност; така той напълно осъзнава и своето съвършенство и власт. Освен своите равноправни Божества Той е единственото същество във вселената, което притежава съвършена, правилна и изчерпателна самооценка.

2:1.4 (34.3) Отецът непрестанно и неизменно удовлетворява различните потребности в себе си, от време на време изменящи се в различните части на неговото ми-ро-зда-ние. Великият Бог познава и разбира себе си; безкрайно е неговото самосъзнание за всички свои изначални атрибути на съвършенство. Бог не е космическа случайност; нито е вселенски експериментатор. Пълновластните Управители на Вселените са способни да дерзаят, Бащите на Съзвездията могат да експериментират; главите на системите могат да се упражняват; но Всеобщият Баща вижда края още в началото, а неговият божествен замисъл и вечна цел действително обхващат и разбират всички експерименти и дерзания на неговите подчинени във всички светове, системи и съзвездия, във всяка вселена от неговите необятни владения.

2:1.5 (34.4) Нищо не е ново за Бога и никое космическо събитие никога не се случва изненадващо за него; той обитава кръга на вечността. Дните му нямат начало или край. За Бога няма минало, настояще или бъдеще; цялото време във всеки даден момент е настояще. Той е великото и единствено АЗ СЪМ.

2:1.6 (34.5) Всеобщият Баща е абсолютно и безусловно безкраен във всички свои атрибути; и този факт във и сам по себе си автоматически изключва възможността за пряко лично общуване с крайни материални същества и с други низши типове създадени разумни същества.

2:1.7 (34.6) Всичко това предполага такова устройство на връзката и общуването със своите многобройни създания, което е било предопределено първо в личностите на Райските Божии Синове, които се явяват на планетарните раси, независимо от съвършенството на своята божественост, в плът и кръв, като стават един от вас и се обединяват с вас; така Бог става човек, както стана при посвещаването на Михаил, когото наричаха “Синът Божий” и “Човешкият Син”. И второ, личностите на Безкрайния Дух — различните чинове серафически войнства и други категории разумни небесни същества, се сближават с материалните създания с по-низш произход, като всячески им помагат и им служат. И трето, съществуват и неличностните Тайнствени Наставници, Настройчиците на Съзнанието, действителният дар на самия велик Бог, които се изпращат без предупреждение и обяснение, за да пребивават в създания, подобни на хората на Урантия. Като нескончаем поток те се спускат от висотите на славата и благодатта и се вселяват в скромните умове на онези смъртни, които притежават явна или потенциална способност за Бого-съзнание.

2:1.8 (35.1) По тези и по много други пътища — пътища неведоми и съвършено непонятни за вашия краен разум, Отецът с любов и готовност намалява, всячески видоизменя, отслабва и смекчава своята безкрайност, което му позволява да се приближи до крайния разум на своите деца-създания. Така, чрез последователно разпределяне на личността си и като намалява абсолютността, безкрайният Баща е способен да влиза в тесен контакт с множеството разумни създания в многобройните светове на своята обширна вселена.

2:1.9 (35.2) Всичко това той е извършил, извършва и вечно ще извършва, без в ни наймалка степен да намалява факта и реалността на своята безкрайност, вечност и първичност. Всички тези неща са абсолютно верни независимо от трудностите на тяхното разбиране, от тайната, която ги обвива, или от невъзможността за тяхното разбиране от създания, подобни на обитателите на Урантия.

2:1.10 (35.3) Тъй като Първият Баща е безкраен в своите планове и вечен в своите цели, никое крайно създание, по силата на самата си природа, не е способно да обхване или разбере тези божествени замисли и намерения в цялата им пълнота. Само понякога, само за миг се разкриват на смъртния човек замислите на Отеца, разкривани във връзка с претворяването на плановете за възход на създанията на нови нива от прогреса във вселената. Макар че човек е неспособен да постигне значението на безкрайното, безкрайният Баща несъмнено напълно разбира и с любов съдържа в себе си цялата крайност на всички свои деца във всички вселени.

2:1.11 (35.4) Отецът разделя божествеността и вечността с многобройни висши Райски създания, но ние се съмняваме, че безкрайността и произтичащата от нея космическа изначалност са разделяни напълно с някого освен с неговите равноправни партньори в Райската Троица. Безкрайността на личността трябва, по необходимост, да обхване всичко, което в нея е крайно; оттук произтича истината — буквална истина, на учението, гласящо, че „в Него живеем и се движим, и съществуваме“. Частицата от Божеството на Всеобщия Баща пребивава в смъртния човек и е част от безкрайността на Първия Велик Източник и Център, Отеца на Отците.

2. Вечното съвършенство на Отеца

2:2.1 (35.5) Дори вашите древни пророци са разбирали вечната, кръгова природа на Всеобщия Баща, която няма начало и край. Бог буквално и вечно пребивава в своята вселена на вселените. Той пребивава в нея във всеки момент, с цялото си абсолютно величие и вечно превъзходство. „Отецът има живот в самия себе си и този живот е вечен живот.“ От векове именно Отецът „дарява на всички живот“. В това е безкрайното съвършенство на божествената цялостност. „Аз съм Господ; Аз не се изменям.“ Нашето знание за вселената на вселените говори за него не само като за Отеца на небесните светила, но и за това, че в неговото водене на междупланетните дела „няма изменения и сянка на промяна“. Той „възвестява от началото онова, което ще бъде в края“. Той казва: „Моето решение ще се осъществи и ще направя всичко, което ми е угодно според вечния план, замислен в моя Син“. Затова всички замисли и намерения на Първия Източник и Център са подобни нему: вечни, съвършени и неизменни.

2:2.2 (35.6) В повелите на Отеца има изчерпваща окончателност и пределно съвършенство. „Всичко, което извършва Бог, пребивава вовеки; към това няма какво да се добави и от това няма какво да се отнеме.“ Всеобщият Баща не съжалява за своите изначални замисли, проникнати от мъдрост и съвършенство. Неговите планове са неизменни, неговите решения са неоспорими, а неговите деяния — божествени и непогрешими. „Пред погледа му хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като страж в нощта.“ Ограниченият разум на смъртния човек никога няма да постигне цялото съвършенство на божествеността и величието на вечността.

2:2.3 (36.1) Може да изглежда, че при изпълнението на своя вечен замисъл реакциите на неизменния Бог зависят от изменящото се отношение и преобразуващото се съзнание на създадените от него разумни същества; тоест външно и на повърхността те могат да изглеждат изменчиви, но под повърхността на всички външни проявления е скрита дълбока и неизменна цел — непреходният замисъл на вечния Бог.

2:2.4 (36.2) Във вселените понятието “съвършенство” незбежно трябва да бъде относително, но в централната вселена и особено в Рая съвършенството е пълно; в някои аспекти то е даже абсолютно. Проявленията на Троицата се различават в демонстрацията на божественото съвършенство, но не го отслабват.

2:2.5 (36.3) Изначалното съвършенство на Бога се състои не в предполагаемата праведност, а в съвършенството на добротата, присъща на неговата божествена природа. Отецът е окончателен, изчерпващ и безупречен. Няма дефекти в красотата и съвършенството на неговата праведна личност. И в центъра на целия план, който обединява живите същества на пространственните светове, се намира божественият замисъл: всички волеви създания да бъдат извисени до висшето предназначение на собствения им опит от споделянето на Райското съвършенство на Отеца. Бог не е нито егоистичен, нито затворен; той непрестанно посвещава себе си на всички самоосъзнаващи се същества на необятната вселена на вселените.

2:2.6 (36.4) Бог е вечно и безкрайно съвършен и в личния му опит несъвършенството е неведомо за него; но той осъзнава целия опит на несъвършенството на всички създания, които преодоляват трудности във всички еволюционни вселени на всички Райски Синове-Създатели. Личното и освобождаващо съприкосновение на Бога на съвършенството защитава сърцата и обхваща природата на всички смъртни създания, издигнали се на космическото ниво на нравствено разбиране. По този начин, както и посредством преките контакти с божественото присъствие, Всеобщият Баща всъщност участва в опита съвместно с незрелостта и несъвършенството в еволюционния път на всяко нравствено същество в цялата вселена.

2:2.7 (36.5) В божествената природа няма място за човешките ограничения и потенциалното зло, но опитът на смъртните, който включва злото и всички свързани с него човешки отношения, със сигурност е част от непрестанно разширяващото се самопретворяване на Бога в децата на времето — създания, снабдени с нравствената отговорност на същества, създавани или развиващи се от всеки Син-Създател, който излиза от Рая.

3. Правосъдието и праведността

2:3.1 (36.6) Бог е праведен; затова е справедлив. „Праведен е Господ във всички пътища Свои.“ „Аз ненапразно направих всичко, което направих, казва Господ.“. „Наистина, всички Божии Съждения са праведни.“ Създанията на Всеобщия Баща не могат да повлияят на неговото правосъдие със своите действия или постъпки, „тъй като няма в Господа, Бога наш, неправда, нито пристрастие, нито подкупничество“.

2:3.2 (36.7) Колко напразно е да се обръщаме към такъв Бог с незрели призиви да измени своите неизменни повели, за да избегнем справедливите последствия от действията на неговите мъдри естествени закони и праведни духовни повели! „Не се заблуждавайте; Бог не може да бъде излъган, защото каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Вярно е, че даже при заслужена жътва на прегрешения божественото правосъдие винаги е смекчено от милосърдие. Безкрайната мъдрост е вечният арбитър на съдбите, определящ мярката на правосъдието и милосърдието за всеки конкретен случай. Найголямото наказание (в действителност неизбежно следствие) за прегрешения и преднамерено въставане против Божията власт е прекратяването на съществуването като отделен поданик на тази власт. Окончателният резултат за откровената порочност е пълно унищожение. В крайна сметка обединилите се с греха субекти унищожават себе си сами, тъй като, като се отдават на злото, стават напълно нереални. Фактическото изчезване на такова създание, обаче, винаги се отлага чак до осигуряването на пълно съответствие с реда за извършването на правосъдие, установен в съответната вселена.

2:3.3 (37.1) Прекратяването на съществуването се извършва в течение на периодичното или в течение на провежданото в края на всяка епоха раздаване на правосъдие по отношение на света или световете. В свят, подобен на Урантия, това става на заключителния стадий от планетарния съдебен период. В такива периоди прекратяване на съществуването може да бъде постановено чрез координираното действие на всички упълномощени трибунали — като се започне от планетарния съвет и съдилищата на Сина-Създател и се стигне до трибуналите на Извечно Древните. Заповедта за анихилиране се издава от върховните съдилища на свръхвселената и се съпровожда от потвърждаване на обвинителния акт, изготвен в сферата, обитавана от грешника; след потвърждаване на решението за ликвидиране от върховните инстанции то се привежда в изпълнение с непосредствен акт на тези съдии, които се намират в столицата на свръхвселената и провеждат оттам своята дейност.

2:3.4 (37.2) След окончателното потвърждаване на решението обединилото се с порока същество мигновено прекратява своето съществуване, става, сякаш никога не е съществувало. Възраждането е невъзможно; подобна участ е неизменна и вечна. Принадлежалите на индивида елементи жива енергия се разпадат на съставните си части посредством трансформация на времето и видоизменение на пространството и се превръщат в този космически потенциал, от който някога са възникнали. Що се отнася до личността на злодея, то тя бива лишена от възможността да се спаси вследствие неспособността на създанието да направи такъв избор и да вземе такива решения, които биха му осигурили вечен живот. Когато връзката на разума със злото стигне до пълно обединяване с порока, то — след прекратяването на живота и космическото ликвидиране, подобна изолирана личност се поглъща от свръхдушата на творението и става част от развиващия се опит на Висшето Същество. Никога вече тя не става личност; нейната индивидуалност изчезва и става, сякаш никога не я е имало. Ако личността е била обител на Настройчик, то емпиричните духовни ценности се съхраняват в реалността на Настройчика, който продължава да съществува.

2:3.5 (37.3) Във всяко космическо състезание между действителните нива на реалността, личността от повисоко ниво винаги удържа победа над личността от пониско ниво. Този неизбежен резултат от космическия спор се обяснява с това, че божествеността на качеството съответства на нивото на реалността или действителността на всяко волево създание. Неограниченото зло, абсолютното заблуждение, преднамереният грях и отявленото злодейство са вътрешни и автоматически самоубийствени. Такива проявления на космическа нереалност са възможни във вселената само благодарение на временната милосърдна търпимост, в очакване да се приведат в действие механизмите за определяне на правосъдието и докато се търси справедливо решение в праведните вселенски съдилища.

2:3.6 (37.4) Управлението на Синовете-Създатели в локалните вселени се характеризира със съзидание и одухотворяване. Тези Синове посвещават себе си на ефективното претворяване на Райския план за последователно възвисяване на смъртните, за превъзпитаване на метежниците и заблудилите се; но ако всички тези изпълнени с любов усилия бъдат окончателно и завинаги отхвърлени, силите, които действат под ръководството на Извечно Древните, привеждат в изпълнение окончателната заповед за ликвидиране на личността.

4. Божието милосърдие

2:4.1 (38.1) Милосърдието е просто правосъдие, смекчено от тази мъдрост, която произлиза от съвършенството на знанията и пълното разбиране на естествените слабости и недостатъци на крайните създания. „Нашият Бог е милосърден, търпелив и многомилостив.“ Затова „всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен“, „тъй като Той великодушно помилва“. „Милостта Господня е от векове и до векове“; наистина „вечна е неговата милост“. „Аз съм Господ, творящ милост, съд и правда на земята, тъй като това ми е благоугодно.“ „Не по желанието на своето сърце наказвам и огорчавам човешките синове“, тъй като аз съм „Бащата на милосърдието и Бога на всяко утешение“.

2:4.2 (38.2) На Бог е присъща добротата, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден. И никога не е необходимо някакво въздействие върху Отеца, за да се предизвика неговото милосърдие. Потребността на създаденото същество е напълно достатъчна, за да осигури изобилен поток от нежното милосърдие и спасителната благодат на Отеца. Тъй като Бог знае всичко за своите деца, за него е лесно да им прощава. Колкото подобре човек разбира своя ближен, толкова по-лесно ще му бъде да му прощава и даже да го обича.

2:4.3 (38.3) Само присъщата безкрайна мъдрост и проницателност позволява на праведния Бог да върши правосъдие и да бъде милосърден едновременно и във всяка ситуация във вселената. Небесният Баща никога не се терзае от противоречиви мнения по отношение на своите вселенски деца; Бог никога не става жертва на антагонизъм в отношенията. Всезнанието на Бога направлява неговата свободна воля и му позволява безпогрешно да избира такова вселенско действие, което съвършено, едновременно и равностойно удовлетворява всичките му божествени атрибути и безкрайните качества на неговата вечна природа.

2:4.4 (38.4) Милосърдието е естествен и задължителен плод на добродетелта и любовта. Добродетелният характер на любящия Баща просто е неспособен да лиши дори едно от своите вселенски деца от мъдрото съдействие на милосърдието. Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.

2:4.5 (38.5) Божественото милосърдие е основан на справедливостта метод за съгласуване на вселенските нива на съвършенство и несъвършенство. Милосърдието е правосъдието на Върховността, адаптирано към положението на разкриващото се крайно същество, праведността на вечността, видоизменена така, че да удовлетвори висшите интереси и космическото благополучие на децата на времето. Милосърдието не е нарушаване на правосъдието, а по-скоро точна интерпретация на изискванията на върховното правосъдие в неговото справедливо приложение към подчинените духовни същества и към материалните създания в еволюиращите вселени. Милосърдието е правосъдието на Райската Троица, мъдро и с любов низхождащо до многобройните разумни създания на пространството и времето, формулирано от божествената мъдрост и определено от всезнаещия разум и суверенната воля на Всеобщия Баща и всички негови партньори-Създатели.

5. Любовта на Бога

2:5.1 (38.6) „Бог е любов“, затова единственото лично отношение на Бога към онова, което става във вселените, е неизменна проява на божествена любов. Отецът ни обича толкова, че ни дарява своя живот. „Той повелява на Своето слънце да изгрее и над злите, и над добрите и изпраща дъжд на праведните и на неправедните.“

2:5.2 (39.1) Невярно е да се предполага, че любовта на Бога към неговите деца трябва да се постига с жертви, давани от неговите Синове, или с ходатайства от подчинените му създания, „тъй като Отецът сам ви обича“. Именно под влиянието на своето родителско чувство Отецът изпраща чудесните Настройчици, които се заселват в ума на хората. Божията любов е всеобхватна; „жадният нека да дойде“. Той желае „всички хора да се спасят, като познаят истината“. Той „не желае гибелта на никого“.

2:5.3 (39.2) Създателите първи се опитват да спасят човека от катастрофалните последствия от неразумното нарушаване на божествените закони от него. По своята природа Божията любов е бащинско чувство; затова понякога той „ни наказва за наше добро, за да можем да вземем участие в неговата святост“. Даже в най-суровите изпитания помнете, че „във всяка наша скръб той скърби с нас“.

2:5.4 (39.3) Бог проявява божествена доброта към грешниците. Когато метежниците се обърнат към праведността, те биват приемани с милосърдие, „тъй като Господ наш е многомилостив“. „Аз съм Този, Който заличава престъпленията ти заради самия Себе Си и греховете ти не помни.“ „Ето с каква любов ни е дарил Отецът, за да се наричаме Божии деца.“

2:5.5 (39.4) В края на краищата найголямото доказателство за Божията добродетел и върховно основание за любовта към него е живеещият във вас дар на Отеца — Настройчикът, който търпеливо очаква часа, когато и двамата ще се слеете във вечно единство. Макар че Бог не може да бъде намерен посредством търсения, ако вие се подчините на пребиваващия във вас дух, той безпогрешно ще ви поведе, стъпка по стъпка, живот след живот, вселена след вселена, век след век, докато накрая се окажете в присъствието на Райската личност на Всеобщия Баща.

2:5.6 (39.5) Колко неразумно е да не се прекланяте пред Бога, само защото ограниченията на вашата човешка природа и материалните препятствия не ви позволяват да го видите. Между вас и Бога има колосално разстояние (физическо пространство), което ви предстои да преминете. Съществува също така и огромна пропаст от духовни различия, която е необходимо да се преодолее; но независимо от всичко физическо и духовно, което ви отделя от личното присъствие на Бога в Рая, спрете и се замислете за тази свята истина, че Бог живее във вас; от своя страна той вече е прехвърлил мост през пропастта. Той е изпратил частица от себе си, от своя Дух, за да живее вътре във вас и да се труди с вас както сега, така и докато следвате своя вечен вселенски път.

2:5.7 (39.6) За мен е лесно и приятно да се прекланям пред този, който е толкова велик и едновременно с такава любов посвещава себе си на възвисяващото служене на своите низши създания. За мен е естествено да обичам този, който е толкова могъщ в творението и управлението на сътвореното и при все това е така съвършен в своето великодушие и толкова верен в своето милосърдие и постоянно ни защитава. Мисля, че бих обичал Бога така силно, дори ако не беше толкова велик и могъщ, а само великодушен и милосърден. Всички ние обичаме Отеца повече заради неговата същност, отколкото заради признаването на неговите поразителни атрибути.

2:5.8 (39.7) Когато виждам с каква доблест Синовете-Създатели и подчинените им същества се борят с различните временни трудности, присъщи на еволюцията на вселените на пространството, откривам в себе си огромно и дълбоко чувство към тези по-малки управители на вселени. В края на краищата аз мисля, че всички ние, включително и смъртните, обичаме Всеобщия Баща и всички останали същества — божествени или човешки, тъй като разбираме, че тези личности действително ни обичат. Пробуждането на любовта в много отношения е пряк отговор на любовта на пробуждащия. Като знам, че Бог ме обича, аз бих продължавал беззаветно да го обичам, дори ако той беше лишен от всички свои атрибути на върховност, безпределност и абсолютност.

2:5.9 (40.1) Любовта на Отеца остава с нас по цялото протежение на безкрайния кръг на вечността. Когато се замисляте над любвеобилната природа на Бога, е възможна само една разумна и естествена личностна реакция: вие все повече ще обичате своя Създател; вашето чувство към Бога ще бъде сравнимо с това, което изпитва детето към земния родител; защото както бащата, истинският баща, обича своите деца, така и Всеобщият Баща обича своите създадени синове и дъщери и неуморно се грижи за тяхното благополучие.

2:5.10 (40.2) Но любовта на Бога е разумно и прозорливо родителско чувство. Божествената любов се проявява в единството и взаимодействието с божествената мъдрост и всички останали безкрайни качества на съвършената природа на Всеобщия Баща. Бог е любов, но любовта не е Бог. Най-великата проява на божествена любв към смъртните същества е даряването им с Настройчици на Съзнанието, но найвеликото разкриване на любовта на Отеца на Урантия се заключава в посвещаването на неговия Син Михаил, в преживения от него на земята идеален духовен живот. Именно вътрешният Настройчик превръща Божията любов в индивидуално чувство за всяка човешка душа.

2:5.11 (40.3) Понякога на мен ми е до болка обидно, че съм принуден да описвам божественото чувство на небесния Баща към неговите вселенски деца с помощта на човешкия словесен знак любов. Този термин — независимо от това, че действително изразява най-висшата представа на човека за смъртните отношения на уважение и преданост, така често се използва за обозначаването на толкова много от човешките отношения, че е твърде низш и крайно непригоден, за да се превърне в думата, която да изрази и несравнимото чувство на живия Бог към неговите вселенски създания! Колко жалко, че не мога да използвам някоя божествена и особена дума, способна да предаде на човешкия разум истинския характер и изискано прекрасния смисъл на небесното чувство на Райския Баща.

2:5.12 (40.4) Когато човек губи от поглед любовта на личностния Бог, царството Божие се превръща просто в царство на доброто. Независимо от безкрайното единство на божествената природа любовта е доминиращото свойство на всички личностни отношения на Бога с неговите създания.

6. Добродетелта на Бога

2:6.1 (40.5) Във физическата вселена можем да наблюдаваме божествената красота, в света на разума — да постигаме вечната истина, но добродетелта на Бога се открива само в духовния свят на личния религиозен опит. В своята истинска същност религията е доверие към добродетелта на Бога чрез вярата в него. Във философията Бог може да бъде велик и абсолютен, даже разумен и личностен, но в религията Бог е длъжен да бъде и нравствен; той трябва да бъде добродетелен. Човекът може да се бои от великия Бог, но доверие и любов той изпитва само към един добър Бог. Тази доброта на Бога е част от неговата личност и може да бъде напълно разкрита само в личния религиозен опит на вярващите Божии синове.

2:6.2 (40.6) Религията предполага, че свръхсветът на Духа знае за основните духовни нужди на човешкия свят и откликва на тях. Еволюционната религия може да стане етическа, но религията става истински и духовно нравствена само чрез откровение. Древната представа за Бога като за Божество с царски морал е била издигната от Иисус до това проникновено-трогателно ниво на дълбока семейна нравственост, присъща на отношенията между родителя и детето, по-нежни и по-прекрасни от които няма в целия опит на смъртните.

2:6.3 (41.1) „Богатството на добродетелта Божия води заблудения към покаяние.“ „Всеки хубав дар и всеки съвършен дар низхожда от Бащата на Небесните Светила.“ „Благ е Господ; Той е вечното убежище на душите човешки.“ „Господ Бог е милосърден и щедър. Той е търпелив и изобилства с добродетел и истина.“ „Вкусете и ще видите, че Господ е благ! Блажен е човекът, който се уповава на Него.“ „Щедър и милостив е Господ. Той е Богът на спасението.“ „Той изцелява съкрушените сърца и лекува душевните скърби. Той е всесилният благодетел на човека.“

2:6.4 (41.2) Макар представата за Бога като за цар-съдия да е съдействала за появата на високи нравствени критерии и да е създала цял законопослушен народ, тя е оставила индивидуалния вярващ в прискърбно положение на неувереност по отношение на своя статут във времето и вечността. По-късните юдейски пророци са провъзгласили Бога за Баща на Израил; Иисус е разкрил Бога като Баща на всеки човек. Цялата представа на смъртните за Бога се освещава трансцендентално от живота на Иисус. На родителската любов е присъща безкористност. Бог обича не подобно на баща, а като баща. Той е Райският Баща на всяка вселенска личност.

2:6.5 (41.3) Праведността подразбира, че Бог е източникът на нравствения закон на вселената. Истината разкрива в Бога просветител, учител. Любовта създава чувство и жадува за чувства, търси отзивчиво приятелство, подобно на това, което съществува между родителя и детето. Праведността може да бъде божествената мисъл, но любовта е бащинско отношение. Погрешното предположение за несъвместимостта на праведността на Бога и безкористната любов на небесния Баща е допускало отсъствието на единство в характера на Божеството и е довело до създаването на доктрина на изкуплението — философско оскърбление както за единството на Бога, така и за неговата свободна воля.

2:6.6 (41.4) Изпълненият с любов небесен Баща, чийто Дух пребивава в неговите земни деца, не е раздвоена личност — отчасти безпристрастна и отчасти милосърдна; не е нужен на тази личност и посредник, който да осигурява благоволението на Отеца или пък неговото опрощаване. Божествената праведност не се намира във властта на суровото правосъдие, което наказва; Бог като баща превишава Бог като съдия.

2:6.7 (41.5) Бог никога не е гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа от мъдрост, а отказът на милосърдие е обусловен от безпристрастност. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременно отвращение към греха. Отецът не е противоречива личност; божественото единство е съвършено. Независимо от вечните индивидуалности на еднородните Богове единството на Райската Троица е абсолютно.

2:6.8 (41.6) Бог обича грешника и мрази греха: такова твърдение е философски вярно, но Бог е трансцендентална личност, а личностите са способни да обичат и ненавиждат само други личности. Грехът не е личност. Бог обича грешника като личностна (потенциално вечна) реалност, докато по отношение на греха Бог не изпитва личностно отношение, тъй като грехът не е духовна реалност; той не е личностен; затова само правосъдието на Бога взема под внимание съществуването на греха. Божията любов спасява грешника; законът Божий унищожава греха. Отношението на божествената природа очевидно се изменя, ако грешникът изцяло се обедини с греха — така както смъртният разум може изцяло да се слее с духовния Настройчик, който пребивава в него. Такъв обединил се с греха смъртен става в своята същност изцяло недуховен (и, следователно, личностно нереален) и в резултат прекратява своето съществуване. Нереалността, даже незавършеността на същността на създанието, не може да съществува вечно във все пореалната и духовна вселена.

2:6.9 (42.1) В света на личностите Бог се разкрива като любяща личност; в духовния свят той е личностна любов; в религиозния опит той е и едното, и другото. Изявяването на волята на Бога се определя от любовта. Добродетелта на Бога лежи в основата на божествената свободна воля — всеобщият стремеж да обичаш, да показваш милосърдие, да проявяваш търпение и да извършваш всеопрощение.

7. Божествената истина и красота

2:7.1 (42.2) Всяко крайно знание и разбиране на създанията е относително. Информацията и сведенията, придобити даже от върховни източници, притежават само относителна пълнота, локална точност и индивидуална истинност.

2:7.2 (42.3) Физическите факти са сравнително еднородни, но истината е жив и пластичен фактор на философията на вселената. В своето общуване една с друга еволюиращите личности откриват само частична мъдрост и относителна истинност. Те могат да бъдат уверени само в пределите на своя личен опит. Това, което на едно място изглежда абсолютно истинско, в друга част на творението може да бъде само относително истинско.

2:7.3 (42.4) Божествената истина, окончателната истина, е еднородна и универсална, но историята на духовните неща в разказите на многобройните индивиди от различните сфери може понякога да се отличава в детайлите, което се обяснява именно с относителността на пълнотата на знанията и различията в личния опит, а също така и с неговата продължителност и обем. Докато законите и повелите, мислите и отношенията на Първия Велик Източник и Център са вечно, безкрайно и универсално истински, в същото време тяхното прилагане и приспособяване към условията на всяка вселена, система, свят и създадени разумни същества определят плановете и методите на Синовете-Създатели, които действат в съответните вселени, а също така съгласуваността с локалните планове и методи на Безкрайния Дух и всички останали взаимодействащи небесни личности.

2:7.4 (42.5) Лъжливото материалистическо учение е готово да отреди на човека участта на отшелник във вселената. Такова частично знание е потенциално зло: в такова знание има както добро, така и зло. Истината е прекрасна, тъй като тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси истината, той се стреми към това, което е божествено реално.

2:7.5 (42.6) Философите правят найгруба грешка, когато, като изпадат в абстрактни софизми, фокусират своето внимание върху един аспект от реалността и провъзгласяват този изолиран аспект за цялата истина. Мъдрият философ винаги ще търси съзидателния замисъл, който се крие зад всеки космически феномен и предшества всяко вселенско явление. Мисълта на създателя винаги предшества съзидателното действие.

2:7.6 (42.7) Разумното самосъзнание е способно да открие красотата на истината, нейното духовно качество не само по философската състоятелност на нейното представяне; с още поголяма увереност и успех с нея можеш да се сдобиеш, като следваш безусловно неизменния Дух на Истината. Щастието възниква в резултат от осъзнаването на истината, тъй като истината може да се въплъти; тя може да се преживее. Разочарованието и съжалението са източник на заблуждения, тъй като, без да са реалност, е невъзможно да ги въплътиш в опит. Божествената истина се отличава преди всичко със своя аромат на духовност.

2:7.7 (42.8) Предмет на вечното търсене е обединението, божествената съгласуваност. Обширната физическа вселена се обединява в Острова на Рая; вселената на разума се обединява в личността на Бога на разума — от Съвместния Извършител; вселената на духа се обединява в личността на Вечния Син. Но отделното смъртно създание на времето и пространството се обединява с Бога-Отец чрез пряката връзка между Настройчика на Съзнанието и Всеобщия Баща. Настройчикът на човека е частица от Бога и неуморно се стреми към божествено единение; Настройчикът се обединява със и във Райското Божество на Първия Източник и Център.

2:7.8 (43.1) Осъзнаването на висшата красота е откриването на реалността и интегрирането ú: осъзнаването на божествената добродетел във вечната истина е пределна красота. Даже очарованието на човешкото изкуство се състои в хармонията на неговото единство.

2:7.9 (43.2) Огромната грешка на юдейската религия беше нейната неспособност да свърже добродетелта на Бога с опитните научни истини и с вълнуващата красота на изкуството. С развитието на цивилизацията, поради това, че религията неблагоразумно продължи да придава прекомерно значение на добродетелите на Бога при относително изключване на истината и пренебрегване на красотата, хората с определен начин на мислене започнаха все почесто да се отвръщат от абстрактната и изолирана представа за изолираната добродетел. Обособеният, нарочен морал на съвременната религия, която е неспособна да задържи привързаността и предаността на много хора на двадесети век, би могла да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления отдава дължимото внимание на истините на науката, философията и духовния опит, а също така и на красотата на физическото творение, обаянието на разумното изкуство и величието на придобиването на истински характер.

2:7.10 (43.3) Религиозното предизвикателство на тази епоха е отправено към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, като притежават духовна проницателност и се опират на разширените и безупречно интегрирани съвременни представи за космическата истина, вселенската красота и божествената добродетел, биха се решили да създадат нова и привлекателна за хората философия за живота. Такъв нов и праведен поглед към нравствеността ще привлече всичко хубаво, което е в умовете на хората, и ще ги накара да проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и добродетелта са божествени реалности и успоредно с възхода на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече се координират и обединяват в Бога, който е любов.

2:7.11 (43.4) Всяка истина — материална, философска или духовна, е толкова прекрасна, колкото и добродетелна. Всяка истинска красота — материално изкуство или духовна симетрия, е толкова истинска, колкото и добродетелна. Всяка неподправена добродетел — лична нравственост, социална справедливост или божествена опека, е колкото истинска, толкова и прекрасна. Здравето, здравият ум и щастието са обединения на истината, красотата и добродетелта в тяхното сливане в човешкия опит. Такива нива на ефективен начин на живот се появяват чрез обединяването на енергийните, идейни и духовни системи.

2:7.12 (43.5) Истината обединява, красотата привлича, добродетелта укрепва. И когато тези реални ценности се съгласуват в личностния опит, то резултатът е преход към ново ниво на любовта, обусловен от мъдрост и определен от преданост. Истинското предназначение на всяко вселенско просвещаване се заключава в това, да спомага за подобрата координация на изолираното дете на световете с разширените реалности на неговия нарастващ опит. На човешко ниво реалността е крайна, на върховните и божествени нива тя е безкрайна и вечна.

2:7.13 (43.6) [Представено от Божествен Съветник, упълномощен от Извечно Древните на Уверса.]

Документ 3, Атрибутите на Бога

Книгата Урантия

Документ 3

Атрибутите на Бога

3:0.1 (44.1) БОГ присъства навсякъде; Вселенският Баща владее кръга на вечността. Но той управлява в локалните вселени в лицето на своите Райски Синове Създатели, а също така и дарява живот посредством тези Синове. „Бог ни е дарил живот вечен и този живот се съдържа в неговите Синове.“ Божиите СиновеСъздатели са самоизражението на Бога в секторите на времето; то е отправено към децата на планетите, които кръжат в развиващите се вселени на космоса.

3:0.2 (44.2) Тези високоличностни Божии Синове са ясно различими за разумните създания от по-ниско ниво, което компенсира невидимостта на безкрайния и, следователно, послабо различим Баща. Райските Синове-Създатели на Всеобщия Баща представляват разкриване на едно иначе невидимо Същество, невидимо поради абсолютността и безкрайността, присъщи на кръга на вечността и на личностите на Райските Божества.

3:0.3 (44.3) Съзидателността едва ли е атрибут на Бога; поскоро е съвкупно проявление на неговата същност. И проявлението на тази всеобща функция на съзидателността вечно се обуславя и контролира от всички съгласувани атрибути на безкрайната и божествена реалност на Първия Източник и Център. Ние искрено се съмняваме в това, че някакво отделно качество на божествената същност е могло да предшества останалите, но ако това беше така, то съзидателната природа на Божеството би предшествала всички останали качества на неговия характер, дейности и атрибути. И венецът на съзидателността на Божеството е всеобщата истина за Бащинството на Бога.

1. Вездесъщността на Бога

3:1.1 (44.4) Способността на Вселенския Баща да бъде и да присъства навсякъде едновременно съставлява неговата вездесъщност. Само Бог може по едно и също време да бъде на две или много места. Бог присъства едновременно „на небето отгоре и на земята отдолу“; както е възкликнал Псалмопевецът: „Къде да отида от Духа Твой? Къде от Твоето присъствие да се скрия?“

3:1.2 (44.5) „Аз съм Бог, Който е и близо, и далеч — казва Господ. - Не изпълвам ли Аз небето и земята?“ Всеобщият Отец непрестанно присъства на всички места, във всяко сърце в своето обширно творение. Той е „пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ и „Който произвежда всичко във всичко“; и повече от това: понятието за неговата личност е такова, че „небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не могат да Го вместят“. „Буквално вярно е, че Бог е всичко и във всичко.“. Но дори това не е целият Бог. Та нали Безкрайният може да бъде окончателно разкрит само в безкрайност; причината никога не може да бъде докрай разбрана чрез анализ на следствията; живият Бог е неизмеримо по-голям от простата съвкупност на това, което е било създадено в резултат от съзидателните актове на неговата от нищо нескована свободна воля. Бог се разкрива чрез космоса, но космосът никога не може да вмести или обхване цялата пълнота на безкрайността на Бога.

3:1.3 (45.1) Мирозданието се охранява от неуморното присъствие на Отеца. „Той застава на единия край на небето, по кръга отива до другия; и така нищо не е скрито от светлината Му.“

3:1.4 (45.2) Създанието не само съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. „Ние познаваме, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той ни е дал своя дух. Този дар на Райския Баща е неизменен спътник на човека.“ „Той е вездесъщ и всепроникващ Бог.“ „Духът на предвечния Баща се таи в съзнанието на всяко смъртно дете.“ „Човек тръгва да търси другар, докато същият този другар живее в неговото собствено сърце.“ „Истинският Бог не е далеч от нас; той е част от нас; неговият дух говори в нас.“ „Бащата живее в детето. Бог е винаги с нас. Той е духът, водещ ни по вечния път.“

3:1.5 (45.3) Вярно е било казано за човешката раса: „Вие сте от Бога“, защото „който е в любовта, е в Бога; в него е и Бог“. Даже в прегрешенията си вие терзаете Божия дар, защото на Настройчика на Съзнанието му се налага да преживява последствията от злия умисъл заедно с човешкия разум на своята инкарнация, заключил го в своите окови.

3:1.6 (45.4) В действителност вездесъщността на Бога е част от неговия безкраен образ; пространството не представлява бариера за Божеството. Съвършено и неограничено различимото присъствие на Бога е само в Рая и в централната вселена. Неговото присъствие не се поддава на наблюдение в творенията, които обкръжават Хавона, защото Бог е ограничил своето непосредствено и явно присъствие в знак на признаване на суверенността и божествените прерогативи на равноправните създатели и управители на пространствено-времевите вселени. Затова понятието за божествено присъствие включва широк кръг както от начини, така и от средства за неговото проявление, където влизат кръговете на присъствие на Вечния Син, Безкрайния Дух и Райския Остров. Не винаги е възможно да се отличи присъствието на Всеобщия Баща от действията на неговите вечни равноправни Божества и изпълнители, така съвършено претворяват те всички безкрайни изисквания на неговия неизменен замисъл. Но това не се отнася за личностния кръг и Настройчиците; тук Бог действа уникално, непосредствено и изключително.

3:1.7 (45.5) Всеобщият Властелин потенциално присъства в гравитационните кръгове на Райския Остров във всички части на вселената, по всяко време и в еднаква степен — в съответствие с масата, в зависимост от физическите потребности от неговото присъствие и предвид присъщите на цялото творение свойства, които карат всички неща да се стремят към него и да се заключават в него. Така Първият Източник и Център потенциално присъства в Безусловния Абсолют, вместилището на несътворените вселени на безкрайното бъдеще. По този начин Бог потенциално изпълва със себе си физическите вселени на миналото, настоящето и бъдещето. Той е изконният фундамент на обединението на така нареченото материално творение. Този недуховен потенциал на Божеството периодически се реализира на нивата на физическото съществуване благодарение на необяснимата намеса на един от неговите особени изпълнители върху сцената на космическото действие.

3:1.8 (45.6) Присъствието на Бога в разума се съотнася с абсолютния разум на Съвместния Извършител — Безкрайния Дух, но в крайните творения това присъствие се различава позабележимо в повсеместното действие на космическия разум на Главните Духове на Рая. Първият Източник и Център присъства потенциално в кръговете на разума на Съвместния Извършител — по същия начин той потенциално присъства и в напреженията на Всеобщия Абсолют. Но разумът от човешки тип е дар от Дъщерите на Съвместния Извършител — Божествените Попечителки на еволюиращите вселени.

3:1.9 (46.1) Вездесъщият Дух на Всеобщия Баща е координиран с всеобщото духовно присъствие на Вечния Син и постоянния божествен потенциал на Абсолютното Божество. Но се създава впечатление, че както духовната активност на Вечния Син и неговите Райски Синове, така и даряването с разум, извършвано от Безкрайния Дух, не изключват непосредственото действие на Настройчиците на Съзнанието — частиците от Бога, които обитават в сърцата на неговите деца-създания.

3:1.10 (46.2) Що се отнася до присъствието на Бога на планета, в система, в съзвездие или във вселена, то степента на такова присъствие във всяка единица на творението зависи от степента на възникващото присъствие на Върховното Същество: тя се определя от масовото признаване на Бога и верността към него в обширната организация на вселената, която обхваща всички нива, които лежат по-долу, чак до самите системи и планети. Затова понякога, за съхраняване и защита на тези скъпоценни аспекти на Божието присъствие, тези планети (или дори системи), които дълбоко са се потопили в духовен мрак, биват поставяни под определена карантина, тоест частично се изолират от общуване с покрупните единици на творението. Приложено към Урантия, всичко това е защитна духовна реакция на повечето светове, стремеж да се обезопасят, доколкото това е възможно, от тази изолация, до която довеждат действията на твърдоглавото, злонамерено и разбунтувало се малцинство.

3:1.11 (46.3) Макар Отецът по родителски да обединява всички свои синове — всички личности, неговото влияние в тях е ограничено от степента на отдалеченост на техния произход от Второто и Третото Лица на Божеството и нараства с постигането от тях на съответните нива. Фактът на Божието присъствие в разума на създанията се определя от пребиваването или отсъствието в него на частиците на Отеца, например, Тайнствените Наставници, но ефективността на неговото присъствие зависи от степените на сътрудничество на разума с тези временно пребиваващи вътрешни Настройчици.

3:1.12 (46.4) Различната степен на присъствие на Отеца не е следствие от променливостта на Бога. Отецът не се оттегля в уединение, защото е пренебрегнат; прегрешенията на създанията не карат Отеца да оттегля своята любов. Поскоро неговите деца, надарени със способността да избират (по отношение на самите себе си) и правещи този избор, сами определят степента и ограниченията на божественото влияние на Отеца в своите собствени сърца и души. Отецът свободно е дарил себе си без ограничение и без предпочитания. Той не изпитва почтителност към лица, планети, системи или вселени. В секторите на времето той удостоява с особена чест само Райските личности на БогСедмократния, равноправните създатели на крайните вселени.

2. Безкрайното могъщество на Бога

3:2.1 (46.5) Всички вселени знаят, че „царува Господ Бог всемогъщият“. Това, което става в този и други светове, се намира под божествено наблюдение. „По волята Своя Той действа и сред небесното войнство, и сред обитателите на земята.“ Извечна истина е: „Няма власт, която да не е от Бога.“

3:2.2 (46.6) В пределите на това, което е съвместимо с божествената същност, буквално вярно е твърдението, че „за Бога няма нищо невъзможно“. Продължителните еволюционни процеси на хора, планети и вселени се управляват в съвършенство от създателите и разпоредителите на вселените и се развиват в съответствие с вечния замисъл на Всеобщия Баща, като протичат в хармония и порядък и следват премъдрия план на Бога. Съществува само един законодател. Той поддържа пространствените светове и върти вселените по безкрайния кръг на вечността.

3:2.3 (47.1) От всички божествени атрибути найдобре се разбира неговото всемогъщество, особено всемогъществото в материалната вселена. Като недуховно явление Бог е енергия. Провъзгласяването на този физически факт се основава на непостижимата истина, че Първият Източник и Център е първопричината на всички явления в цялото пространство. От тази божествена активност водят своето начало всички видове физическа енергия и други проявления на материята. Светлината, тоест светлината без топлина, представлява още едно недуховно проявление на Божествата. Освен това има и още един вид недуховна енергия, практически неизвестна и засега все още непризната на Урантия.

3:2.4 (47.2) Бог контролира цялата енергия; той е определил „пътя на мълнията“; той е предопределил всички енергийни кръгове. Той е предопределил времето и начина на проявление на всички видове енергияматерия. И всичко това се удържа непрестанно в неговата вечна власт — в гравитационното управление, чийто център е в долния Рай. Така светлината и енергията на вечния Бог продължават нескончаемото си въртене по неговия величествен кръг, безкрайната, но подчиняваща се на определен ред процесия на звездните светове, които образуват вселената на вселените. Цялото творение кръжи вечно около Райската Личност — центъра на всички неща и същества.

3:2.5 (47.3) Всемогъществото на Отеца се отнася към повсеместното преобладаване на абсолютното ниво, на което трите вида енергии — физическа, умствена и духовна, са неразличими в близост до него — Източника на всички неща. Разумът на създанието, който не е Райска монота или Райски дух, е неспособен да реагира непосредствено на въздействието на Вселенския Баща. Бог се настройва към несъвършения разум — при смъртните от Урантия това става посредством Настройчиците на Съзнанието.

3:2.6 (47.4) Вселенският Баща не е преходна сила, непостоянно могъщество или колебаеща се енергия. Могъществото и мъдростта на Отеца са напълно подходящи да се справят с всякакви и всички потребности на вселената. Всички непредвидени ситуации, които възникват в човешкия опит, са предвидени от него и затова неговите реакции на събитията във вселената никога не са отвлечени, а съответстват на повелите на вечната мъдрост и се съгласуват с изискванията на безкрайното отсъждане. Независимо как изглежда отстрани, могъществото на Бога не действа във вселените като сляпа сила.

3:2.7 (47.5) Възникват ситуации, когато изглежда, че са взети изключителни мерки, че са преустановени естествени закони, че са осъзнати злоупотреби и се предприемат усилия за коригиране на създалото се положение; но това не е така. Такива представи за Бога се обясняват с ограничения обхват на вашия възглед, с крайността на вашето разбиране и с ограничеността на вашия кръгозор; подобно неразбиране на Бога е следствие от вашето дълбоко невежество по отношение съществуването на по-висши закони на съответния свят, на величието на личността на Отеца, на безкрайността на неговите атрибути и на факта на неговата свободна воля.

3:2.8 (47.6) Разхвърляни по всички вселени на пространството, планетарните създания, в които пребивава Божия Дух, са така безкрайно многобройни и разнообразни, така различни по своя интелект, притежават толкова ограничен и толкова примитивен разум, толкова са късогледи и провинциални, че практически е невъзможно да се формулират общи положения на закона, които да изразяват адекватно безкрайните атрибути на Отеца и в същото време да са донякъде понятни за тези създадени разумни същества. Затова много от деянията на всесилния Създател на вас, създанията, ви изглеждат произволни, отвлечени и нерядко безсърдечни и жестоки. Но отново ви уверявам, че това не е така. Във всичко, което прави Бог, присъстват замисъл, интелект, мъдрост, доброта и вечен стремеж към най-голяма полза — не винаги за отделното същество, отделната раса, отделната планета и даже отделната вселена; делата Божии са насочени към благополучие и постигане на най-голяма полза за всички — от най-низшите до най-висшите. В епохите на времето може понякога да изглежда, че благополучието на частта се различава от благополучието на цялото; в кръга на вечността подобни очевидни разлики не съществуват.

3:2.9 (48.1) Ние всички сме част от Божието семейство и поради това ни се налага да споделяме семейната дисциплина. Много от деянията на Бога, които толкова ни безпокоят и смущават, са резултат от решенията и окончателните постановления на Премъдрия, като упълномощават Съвместния Извършител да изпълни избора, направен по безупречната воля на безкрайния разум, да претвори решенията на съвършената личност, чийто надзор, визия и загриженост преследват най-висшето и вечно благополучие на цялото обширно творение.

3:2.10 (48.2) Ето как става така, че вашата отвлечена, частична, крайна, примитивна и твърде материалистична гледна точка, както и ограниченията, свойствени на природата на вашето съществуване, са това препятствие, поради което сте неспособни да видите, разберете или познаете мъдростта и добротата на много от божествените деяния, които ви се струват изпълнени с такава съкрушителна жестокост и на които според вас е присъщо такова явно безразличие към покоя и благополучието, към планетарното щастие и личния успех на подобните на вас създания. Поради ограниченията на човешкото зрение, поради ограничеността на вашето съзнание и крайността на разума вие разбирате неправилно мотивите и изопачавате намеренията на Бога. Но в еволюционните светове се случват и много неща, които не са лични деяния на Всеобщия Баща.

3:2.11 (48.3) Божественото всемогъщество е в съвършенство съгласувано с останалите атрибути на личноста на Бога. В своето духовно проявление във вселената могъществото на Бога обикновено е ограничено само от три условия или ситуации:

3:2.12 (48.4) 1. От природата на Бога, особено от неговата безкрайна любов, истина, красота и добродетел.

3:2.13 (48.5) 2. От волята на Бога, от неговата милосърдна опека и бащинско отношение към личностите на вселената.

3:2.14 (48.6) 3. От закона на Бога, от праведността и справедливостта на вечната Райска Троица.

3:2.15 (48.7) Могъществото на Бога е неограничено, същността му е божествена, волята — окончателна, атрибутите — безкрайни, мъдростта — вечна, и реалността — абсолютна. Но всички тези черти на Вселенския Баща са обединени в Божеството и са намерили всеобщо изражение в Райската Троица и в Божествените Синове на Троицата. В останалото, извън пределите на Рая и централната вселена Хавона, всичко, отнасящо се към Бога, е ограничено от еволюционното присъствие на Върховния, обусловено от възникващото присъствие на Пределния и координирано от трите екзистенциални Абсолюта — Божеството, Всеобщия и Безусловния. Така присъствието на Бога е ограничено, защото такава е волята на Бога.

3. Всезнанието на Бога

3:3.1 (48.8) „Бог знае всичко.“ Божественият разум осъзнава мисленето на цялото творение и е добре запознат с него. Неговото знание за събитията е универсално и съвършено. Изходящите от него божествени същности са част от него; този, който „удържа облаците“, е също така и „съвършен в познанията“. „На всяко място са очите Господни.“. Вашият велик Учител е казал за незначителните врабчета: „Нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на моя Отец“, а също: „Даже космите на главите ви са преброени“. „Той изчислява количеството на звездите; той нарича всички тях по име.“

3:3.2 (49.1) Всеобщият Баща е единствената личност в цялата вселена, която действително знае броя на звездите и планетите, които се намират в пространството. Всички светове във всички вселени непрестанно са обхванати от съзнанието на Бога. На него принадлежат и думите: „Видях страданието на Моя народ, чух воплите му и зная скърбите му.“ Тъй като „от небесата се взира Господ; Той вижда всички синове човешки; от мястото на Своето пребиваване Той се вглежда във всички живеещи на земята“. Всяко дете-създание може наистина да каже: „Той знае пътя, по който вървя; и след като ме е изпитал — ще изляза като злато“. „Бог знае кога лягаме и кога ставаме; Той разбира нашите мисли отдалеч и всички пътища наши са му известни.“ „Всичко е оголено и открито пред взора на Този, Комуто ще даваме отчет.“ Истинско утешение за всеки човек трябва да стане разбирането на това, че „Той знае състава ви; Той помни, че вие сте прах“. Когато говорел за живия Бог, Иисус е казал: „Вашият Отец знае от какво се нуждаете още преди да сте помолили за него.“

3:3.3 (49.2) Бог притежава неограничена способност за всезнание; неговото съзнание е универсално. Неговият личностен кръг обединява всички личности, а неговото знание даже за низшите създания се допълва опосредствено — чрез низходящите категории божествени Синове, и непосредствено — чрез Настройчиците на Съзнанието, които пребивават в създанието. Освен това повсеместно и непрестанно е присъствието на Безкрайния Дух.

3:3.4 (49.3) Ние не сме напълно уверени предпочита ли Бог да знае предварително за греховните постъпки. Но даже ако Бог знае предварително за доброволните действия на своите деца, такова предварително виждане ни най-малко не ги лишава от тяхната свобода. Несъмнено е едно: за Бога нищо не е неочаквано.

3:3.5 (49.4) Всемогъществото не подразбира способността да се извършва неизвършваемо действие, което не подобава на Бога. Така и всезнанието не подразбира знаене на това, което е невъзможно да се знае. Но подобни положения едва ли могат да бъдат обяснени на човешкия разум. Създанието едва ли е способно да разбере пределите и ограниченията на волята на Създателя.

4. Безкрайността на Бога

3:4.1 (49.5) Последователното посвещаване на себе си на вселените с тяхното възникване в никакъв случай не намалява потенциала на могъществото или мъдростта, които продължават да съществуват в централната личност на Божеството. Безпределните посвещавания на себе си на синовете на Рая, на своите подчинени творения и техните разнообразни създания не са отслабили нито един от потенциалите на силата, мъдростта и любовта на Отеца, не са лишили неговата възхитителна личност от нито един атрибут.

3:4.2 (49.6) Сътворяването на всяка нова вселена изисква поредно коригиране на гравитацията; но даже ако процесът на творене продължаваше безгранично, вечно, до безкрайност, така, че в края на краищата материалното творение да стане неограничено, то и тогава могъществото на управление и координация, заключено в Райския Остров, би се оказало достатъчно и адекватно за господство, управление и координация в подобна безкрайна вселена. И след това отдаване на безкрайна сила и мощ на безбрежната вселена Безкрайният, както и преди, би съдържал в себе си пак толкова сила и енергия; Безусловният Абсолют би останал неизменен; Бог би притежавал същия безкраен потенциал, сякаш силата, енергията и мощта никога не са били изливани за направата на все нови и нови вселени.

3:4.3 (50.1) Така е и с мъдростта: фактът на свободното разпределяне на разума за нуждите на световете нито на йота не обеднява централния източник на божествена мъдрост. Ако успоредно с умножаването на вселените и невъобразимото увеличаване броя на обитаващите в световете същества бъдат безкрайно дарявани с разум все нови създания с висок и нисък статут, то и тогава централната личност на Божеството ще съдържа все същия вечен, безкраен и преизпълнен с мъдрост разум.

3:4.4 (50.2) Фактът, че Отецът изпраща своите духовни посланици от самия себе си за пребиваване в мъжете и жените от вашия и другите светове, в никаква степен не отслабва неговата способност да действа като божествена и всемогъща духовна личност; и няма никакъв предел за мярката или броя на духовните Наставници, които е способен да изпрати Отецът. Като отдава част от себе си на своите създания, той осигурява смъртните, които притежават божествен дар, с безгранични, почти невъобразими възможности за бъдещ прогрес на следващите етапи от съществуването. И такова щедро посвещаване на себе си под формата на тези духовни пастири в никакъв случай не намалява мъдростта и съвършенството на истината и знанията, които се съдържат в премъдрия, всезнаещ и всемогъщ Отец.

3:4.5 (50.3) За смъртните на времето има бъдеще, но Бог обитава във вечността. Независимо от това, че самият аз съм роден на място, което се намира близо до самото обиталище на Божеството, аз не мога да смятам, че се изказвам за безкрайността на много от божествените атрибути със съвършено разбиране. Само безкрайността на разума е способна да постигне цялата безкрайност на съществуването и вечността на действието.

3:4.6 (50.4) За смъртния човек е недостъпно познанието за безкрайността на небесния Баща. Крайният разум е неспособен напълно да разбере толкова абсолютна истина или факт. Но същият този краен човек може действително да почувства — буквално да преживее, пълнота и сила на въздействие толкова безкрайни, колкото е ЛЮБОВТА на Отеца. Такава любов наистина може да се почувства и макар качественото усещане да е безпределно, количествено то е строго ограничено от духовната възприемчивост на човека и от свързаната с това способност да обича Отеца в отговор.

3:4.7 (50.5) Крайното разбиране на безкрайните качества значително превъзхожда логически ограничените възможности на създанията предвид факта, че смъртният човек е създаден по образ Божий — в него живее частица от безкрайността. Затова най-близкият и ценен за човека път към Бога е пътят в любовта и чрез любовта, тъй като Бог е любов. И всяко от тези уникални отношения е истинско познание за космическата социология, отношенията между Създател и създания — обичта между Баща и деца.

5. Върховната власт на Отеца

3:5.1 (50.6) В своя контакт с творенията на постхавонския период Отецът използва своето безконечно могъщество и висши пълномощия не лично, а чрез Синовете и подчинените им личности. И Бог прави всичко това по своя собствена свободна воля. При възникване на определена ситуация и в случай на вземане от божествения разум на съответно решение всяка и всички предадени функции могат да се осъществяват и непосредствено, но, като правило, подобно действие се предприема само при неспособност на упълномощената личност да изпълни божественото поръчение. В такива случаи и пред лицето на подобна простъпка Отецът, в пределите на необходимото божествено могъщество и потенциал, действа независимо и в съответствие с взетите от него самия решения; и такива решения винаги се отличават с неизменно съвършенство и безкрайна мъдрост.

3:5.2 (51.1) Отецът управлява чрез своите синове; в организацията на вселената съществува единна система от управители, която завършва с Планетарните Принцове, които направляват съдбите на еволюционните сфери, принадлежащи към обширните владения на Отеца. И следните възклицания не са просто красиви думи: „Господня е земята и онова, което я изпълва“, „Той отстранява царе и поставя царе“, „Всевишните управляват в царствата на хората“.

3:5.3 (51.2) Не всичко, което произхожда от сърцата човешки, е угодно на Всеобщия Баща, но ръководството на планетата и нейната съдба са подчинени на божествения план; побеждава вечният замисъл на мъдростта и любовта.

3:5.4 (51.3) Иисус каза: „Моят Отец, Който Ми е дал тях, е повече от всички; и никой не може да ги похити от ръцете на Моя Отец.“ Възможно е, като наблюдавате цялото многообразие и потресаваща грандиозност по цялото безгранично Божие творение, да изпитвате съмнения в изначалността на Бога, но вие не трябва да се съмнявате в това, че той непоколебимо и вечно управлява в Райския център на цялото творение като благодетелен Баща на всички разумни същества. Има само „един Бог и всеобщ Отец, Който е над всички и във всички“, „и Той е преди всичко и всичко е заключено в Него“.

3:5.5 (51.4) Жизнените съмнения и превратности по никакъв начин не противоречат на концепцията за всеобщата суверенност на Бога. Животът на еволюционните създания се съпровожда от определени неизбежности. Замислете се над следното:

3:5.6 (51.5) 1. Желателно ли е мъжеството — сила на характера? Ако да, то човекът трябва да бъде възпитаван в такова обкръжение, което го принуждава да се бори с трудностите и да реагира на разочарованията.

3:5.7 (51.6) 2. Желателен ли е алтруизмът — служба на себеподобните? Ако да, то жизненият опит трябва да го сблъсква със социално неравенство.

3:5.8 (51.7) 3. Желателна ли е надеждата — величие на доверието? Ако да, то човешкото съществуване трябва постоянно да се сблъсква с неувереност и периодически съмнения.

3:5.9 (51.8) 4. Желателна ли е вярата — висше утвърждаване на човешката мисъл? Ако да, то човешкият разум трябва да се оказва в това мъчително положение, в което винаги знае помалко от това, в което може да повярва.

3:5.10 (51.9) 5. Желателна ли е любовта към истината — и желанието да се отиде там, където тя те изведе? Ако да, то човекът трябва да израсне в свят, където присъства заблуждението и където винаги е възможна лъжата.

3:5.11 (51.10) 6. Желателен ли е идеализмът — понятие, граничещо с божественото? Ако да, то човек трябва да води своята борба в обкръжение на относителна доброта и красота, в обкръжение, което пробужда неукротим стремеж към подобро.

3:5.12 (51.11) 7. Желателна ли е верността — преданост към повисшия дълг? Ако да, то човек трябва да живее сред възможности за предателство и неизпълнение на дълга. Доблестта на предаността към дълга се състои в предполагаемата опасност от простъпка.

3:5.13 (51.12) 8. Желателна ли е безкористността — духът на самоотверженост? Ако да, то смъртният човек трябва да живее лице в лице със своето неизбежно „аз“ и неговите нескончаеми изисквания за признание и почести. Човекът не би могъл активно да избере божествения живот, без да жертва егоистичния живот. Човекът никога нямаше да може да се приобщи към спасителната праведност, ако не съществуваше потенциално зло, на фона на което да се възвисява и диференцира доброто.

3:5.14 (51.13) 9. Желателно ли е наслаждението — удовлетворението на щастието? Ако да, то човек трябва да живее в свят, където наличието на болка и вероятността за страдание са извечни емпирични възможности.

3:5.15 (52.1) По цялата вселена всяка единица се смята за част от цялото. Оцеляването на частта зависи от сътрудничеството с плана и целта на цялото, от чистосърдечния стремеж и пълната готовност да се изпълни божествената воля на Отеца. Единственият еволюиращ свят без заблуждения (без възможности за неразумно решение) би бил един свят без свободен интелект. Вселената Хавона обединява един милиард съвършени свята заедно с безупречните създания, които ги населяват, но на развиващия се човек трябва да е свойствено да греши, иначе няма да е свободен. Свободният и неопитен интелект не може да бъде отначало постоянно мъдър. Възможността за погрешни решения (зло) се превръща в грях едва тогава, когато човешката воля съзнателно приема безнравствено решение и преднамерено му се подчинява.

3:5.16 (52.2) На усъвършенстването на божествената вселена е присъщо пълно разбиране на истината, красотата и добродетелта. За обитателите на световете на Хавона потенциалът на нивата на относителните ценности не е нужен като стимул за избор; такива съвършени създания са способни да виждат доброто и да го избират в условията на пълно отсъствие на контрастни или стимулиращи работата на мисълта нравствени ситуации. Но по своята нравствена природа и духовен статут всички тези съвършени същества са такива по силата на факта на своето съществуване. Те са се сдобили с емпирично развитие само в пределите на присъщия им статут. Смъртният човек придобива даже своя статут на кандидат за възвисяване чрез собствената си вяра и надежда. Всичко божествено, в което прониква човешкият разум и което придобива човешката душа, е емпирично постижение; то представлява реалност на личния опит, а, следователно — уникално притежание, в противоположност на вродената добродетел и праведност на безгрешните личности на Хавона.

3:5.17 (52.3) Създанията на Хавона са по природа смели, но не са изпълнени с кураж в човешкия смисъл на думата. Те по рождение са добри и разумни, но едва ли са алтруисти, както го разбира човекът. Те очакват приятно бъдеще, но не хранят тази особена надежда, която е свойствена на доверието на смъртното създание от изменчивите еволюционни сфери. Те вярват в стабилността на вселената, но им е съвършено непозната тази спасителна вяра, благодарение на която смъртният човек се издига от положението на животно до вратите на Рая. Те обичат истината, но не знаят нищо за нейните спасяващи душата качества. Те са идеалисти, но такива са се родили; на тях им е съвършено неизвестен възторгът на създанието, станало идеалист в резултат от опияняващия избор. Те са верни, но никога не изпитват упоението от чистосърдечната и интелигентна привързаност към дълга въпреки съблазанта на простъпката. Те са безкористни, но никога не постигат такива нива на опита посредством величествена победа над войнстващия „аз“. Те умеят да се наслаждават, но не разбират прелестта на наслаждението от избягването на възможността за болка.

6. Първенството на Отеца

3:6.1 (52.4) С божествена безкористност и съвършено великодушие Всеобщият Баща отстъпва пълномощия и предава власт, но неговото първенство е непоколебимо; неговата ръка е на могъщия лост, който управлява състоянието на вселенските сфери; той е запазил за себе си правото на последно решение и непогрешимо държи в ръце всемогъщия скиптър на ветото — скиптъра на неговия вечен замисъл и неоспорима власт над благополучието и съдбата на обширното мироздание, което се върти и описва вечен кръг.

3:6.2 (52.5) Пълномощията на Бога са неограничени; това е основополагащ факт на цялото творение. Появата на Вселената не беше неизбежна. Вселената не е случайност, както не е самосъществуваща. Вселената е продукт на творение и вследствие на това изцяло се подчинява на волята на Твореца. Волята Божия е божествена истина, жива любов; поради това усъвършенстващите се създания на еволюиращите вселени се отличават с добродетел — близост до божествеността, и потенциално зло — отдалеченост от божествеността.

3:6.3 (53.1) Рано или късно всяка религиозна философия достига до понятието “обединено вселенско управление”, “един Бог”. Вселенските причини не могат да бъдат подолу от вселенските следствия. Източникът на потоците от вселенски живот и космически разум трябва да бъде над нивата на тяхното проявление. Човешкият разум е невъзможно да бъде обяснен последователно с термините на по-ниските степени на съществуване. Разумът на човека е истински постижим само чрез признаване на реалността на повисоките нива на мисълта и целенасочената воля. Като нравствено същество човекът е необясним без признаване реалността на Всеобщия Отец.

3:6.4 (53.2) Философът на механистичния тласък обявява открито своето отрицание на идеята за всеобща и суверенна воля — същата тази суверенна воля, чиято дейност в създаването на законите на вселената той така дълбоко почита. Какво неволно почитане оказва такъв философ на Твореца на законите, когато предполага, че тези закони са автоматични и не изискват разяснения!

3:6.5 (53.3) Да се очовечава Бог, с изключение на пребиваващия в човека Настройчик на Съзнанието, значи да се извършва огромна грешка, но още по-голяма глупост е пълната механизация на идеята за Първия Велик Източник и Център.

3:6.6 (53.4) Страда ли Райският Баща? Не зная. За Синовете-Създатели преживяванията определено са възможни и те могат и понякога страдат както смъртните. Вечният Син и Безкрайният Дух страдат в друг смисъл. Аз мисля, че Вселенският Баща страда, но не мога да разбера как; може би посредством личностния кръг или посредством индивидуалността на Настройчиците на Съзнанието и други посвещения на своята вечна природа. За смъртните раси той е казал: „Във всяка скръб ваша Аз скърбя с вас.“ Нему безусловно е присъщо бащинско съчувствие; той може би истински страда, но аз не разбирам природата на неговото страдание.

3:6.7 (53.5) Безкрайният и Вечен Управител на вселената на вселените е сила, форма, енергия, процес, модел, принцип, присъствие и идеализирана реалност. Но той е повече; той е личност; той осъществява върховна воля, преживява самосъзнание за божественост, следва повелите на съзидателния разум, стреми се към удовлетворение от претворяването на вечния замисъл и проявява Бащинска любов и привързаност към своите вселенски деца. И всички тези поличностни черти на Отеца могат да бъдат подобре разбрани през призмата на посвещенията на вашия СинСъздател Михаил в неговия живот в плът на Урантия.

3:6.8 (53.6) Бог-Баща обича хората; Бог-Син служи на хората; Бог-Дух подбужда децата на вселената към все повисоки дерзания в стремежа да се придобие Богът-Баща по пътя, предопределен от Боговете-Синове, чрез благодатното служене на Бога-Дух.

3:6.9 (53.7) [Като Божествен Съветник, получил задачата да подготови документите, които разкриват Всеобщия Баща, аз продължих своя труд с настоящото изложение, посветено на атрибутите на Божеството.]

Документ 4, Връзката между Бога и Вселената

Книгата Урантия

Документ 4

Връзката между Бога и Вселената

4:0.1 (54.1) В СЕЛЕНСКИЯТ Отец има вечен замисъл, свързан с материалните, разумни и духовни явления на вселената на вселените и го претворява в живота във всички времена. Бог е създал вселените по своя собствена, свободна и суверенна воля, в съответствие със своя премъдър и вечен замисъл. Съмнително е дали на някого другиго освен на Райските Божества и техните най-висши партньори действително е добре известен вечният замисъл на Бога. Даже възвишените обитатели на Рая се придържат към най-различни мнения за същността на вечните намерения на Божествата.

4:0.2 (54.2) Не е трудно да се стигне до заключението, че единствената цел при създаването на съвършената централна вселена на Хавона е било удовлетворението на божествената природа. Хавона може да служи като образец за създаването на всички останали вселени и училища, в които завършват своето образование странстващите във времето по своя път към Рая; но толкова съвършено творение трябва да съществува на първо място за наслаждение и удовлетворение на съвършените и безкрайни Създатели.

4:0.3 (54.3) Поразителният план за усъвършенстване на еволюционните смъртни, който предвижда — след достигането от тях на Рая и на Корпуса на Завършилите, по-нататъшна подготовка за изпълнение на някаква неразкрита бъдеща работа, се представя понастоящем като една от основните задачи на седемте свръхвселени и техните многобройни подразделения; но тази програма за възход, предназначена за одухотворяване и обучаване на смъртните, подвластни на времето и пространството, далеч не е единственото занимание на разумните личности на вселените. И действително, съществуват множество други увлекателни дела, на които небесното войнство отделя своето време и енергия.

1. Отношението на Отеца към Вселената

4:1.1 (54.4) Жителите на Урантия са разбирали Божия промисъл неправилно. Божественото провидение се претворява във вашия свят, но то не е някаква незряла, произволна и материална опека, както е изглеждало на мнозина смъртни. Божественият промисъл се състои в обединяване дейностите на небесните създания и божествените духове, които — в съответствие с космическия закон, неуморно се трудят за славата на Бога и за духовния прогрес на Неговите вселенски деца.

4:1.2 (54.5) Нима в своите представи за отношенията на Бога и човека вие сте неспособни да се издигнете до осъзнаването на това, че девизът на вселената е прогрес ? В продължение на дълги векове човешкият род се е придвижвал с труд към своето сегашно положение. През всички тези хилядолетия Провидението е разработвало план за прогресивна еволюция. Двете мисли не си противоречат в действителност — само в погрешните представи на човека. Божественото провидение никога не се противопоставя на истинския прогрес на човека — материален или духовен. Божият промисъл винаги е съобразен с неизменната и съвършена природа на върховния Творец на законите.

4:1.3 (55.1) „Верен е Бог“ и „всички Негови заповеди са справедливи“. „Неговата вярност се простира до небесата.“ „Навеки, о, Господи, словото Твое е утвърдено на небето. Верността Ти е за всички поколения; Ти си създал земята и тя съществува.“ „Той е верен Създател.“

4:1.4 (55.2) Няма предели за силите и личностите, от които може да се възползва Отецът за утвърждаване на своя замисъл и за защита на своите създания. „Вечният Бог е наше убежище, Неговата власт е непреходна.“ „Живеещият в тайната обител на Всевишния ще пребивава в сянката на Всемогъщия.“ „Ето, хранещият ни няма да бездейства или спи.“ „Ние знаем, че всичко става за благото на тези, които обичат Бога“, „защото за праведното следи Божието око и слухът му е насочен към техните молитви“.

4:1.5 (55.3) Бог поддържа „всичко със словото и силата Своя“. И когато се раждат нови светове, Той „изпраща Синовете Свои — и създадени са те“. Бог не само твори, Той също така „охранява всички тях“. Бог оказва непрестанна поддръжка на всички материални творения и на всички духовни същества. Непоколебимостта на вселените е вечна. Сред привидната неустойчивост съществува стабилност. Сред енергийните размествания и физическите катаклизми на звездните светове се срещат ред и безопасност.

4:1.6 (55.4) Всеобщият Баща не се е оттеглил от ръководствата на вселените; Той не е пасивно Божество. Ако Бог би престанал да бъде опора за цялото творение, то незабавно би възникнал всеобщ колапс. Без Бога не би съществувало такова нещо като реалност. В настоящия момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Бог продължава да бъде всеобща опора. Божествените обятия съдържат в себе си целия кръг на вечността. Вселената не е като навит часовник, настроен да работи определено време, след което да спре; всичко постоянно се обновява. Отецът непрекъснато излъчва енергия, светлина и живот. Делата на Бога са осезаеми, точно както и духовни. „Той се простира над пустотата на северните небеса и окачва земята на нищо.“

4:1.7 (55.5) Същество от моята категория е способно да открие пределна хармония, да види широка и дълбока съгласуваност в ежедневното управление на вселената. Много от това, което на смъртния разум му се струва разразило се и случайно, на мен ми се струва подредено и конструктивно. Но твърде много от онова, което става във вселените, не ми е напълно понятно. В течение на дълго време изучавах общоизвестните видове сили, енергии, разуми, моронтии, духовете и личностите на локалната вселена и свръхвселените и съм повече или помалко сведущ по тези въпроси. Имам обща представа за това как действат тези сили и личности и съм добре запознат с действията на упълномощените разумни създания от голямата вселена. Независимо от моите познания за вселенските явления, обаче, аз непрекъснато се сблъсквам с космически реакции, които не мога да постигна до край. Отново и отново срещам взаимодействия на сили, енергии, интелекти и духове, които ми се струват случайни и на които не мога да дам задоволително обяснение.

4:1.8 (55.6) Моята компетентност е напълно достатъчна, за да набелязвам и анализирам всички феномени, които са пряк резултат от действието на Всеобщия Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух и в значителна степен — Райския Остров. Но се оказвам в затруднено положение, когато се сблъсквам с това, което представлява действието на техните тайнствени равноправни Божества — трите Абсолюта на потенциалността. Създава се впечатление, че тези Абсолюти изместват материята, излизат извън пределите на разума и прерастват в дух. Постоянно ме смущава и често ме довежда до задънена улица моята неспособност да постигна тези сложни процеси, които отнасям към присъствието и действието на Безусловния Абсолют, Божеството-Абсолют и Всеобщия Абсолют.

4:1.9 (56.1) Във Вселената тези Абсолюти са непълно проявени присъствия, които — що се отнася до явленията с пространствен потенциал и действия на останалите свръхпределности, не позволяват на физиката, философията и даже религията да предскаже със сигурност как именно първоосновите на силата, идеята или духа ще реагират на потребности възникнали в условията на една сложна реалност, включваща най-висши съгласувания и пределни ценности.

4:1.10 (56.2) В пространствено-времевите вселени има и органическо единство, което изглежда представлява подплата за цялата тъкан на космическите събития. Живото присъствие на развиващото се Върховно Същество — тази Иманентност на Проектираната Незавършеност, от време на време необяснимо се проявява под формата на онова, което изглежда поразително, случайно съгласуване на външно несвързани космически събития. Вероятно това е дейност на Провидението — областта на Върховното Същество и Съвместния Извършител.

4:1.11 (56.3) Аз съм склонен да вярвам, че именно даденото всеобхватно и като цяло скрито управление на координацията и взаимовръзките на всички аспекти и форми на космическа активност позволява на такава пъстра и външно така безнадеждно оплетена смес от физически, умствени, нравствени и духовни явления така безпогрешно да действа за славата на Бога, за доброто на хора и ангели.

4:1.12 (56.4) Но в поширок смисъл привидните „случайности“ на космоса несъмнено са част от крайната драма на пространствено-времевото пътешествие на Безкрайното в неговото вечно управляване на Абсолютите.

2. Бог и природата

4:2.1 (56.5) В ограничен смисъл природата е физическото одеяние на Бога. Поведението или действието на Бога се определя и условно видоизменя от емпиричните планове и еволюционните модели на дадена локална вселена, съзвездие, система или планета. В цялото обширно мироздание Бог действа в съответствие с точно определени, неизменни, непоколебими закони; но Той видоизменя своите действия така, че да спомагат за съгласуваното и балансирано функциониране на всяка вселена, всяко съзвездие, всяка система, всяка планета и личност в съответствие с локалните цели, задачи и планове на крайните проекти за еволюционно развитие.

4:2.2 (56.6) Поради това природата, в разбирането на смъртния човек, е подплатяващият основен и фундаментален фон на неизменното Божество и неговите неоспорими закони, които се видоизменят от, колебаят поради и изпитват пертурбации посредством, по причина и в контекста на действието на локалните планове, назначения, модели и условия, създадени и претворени от локалната вселена, съзвездие, система и планетарни сили и личности. Например: Божиите закони такива, каквито са предопределени в Небадон, се видоизменят от плановете, разработени от СинаСъздател и Съзидателния Дух на тази локална вселена; в допълнение към всичко това върху действието на тези закони оказват по-нататъшно влияние заблужденията, простъпките и въстанията на някои същества, които обитават вашата планета и принадлежат на вашата непосредствена планетарна система Сатания.

4:2.3 (56.7) Природата е времепространствена резултанта от два космически фактора: първият е неоспоримостта, съвършенството и нравствената чистота на Райското Божество, а вторият — експерименталните планове, пропуските в изпълнението, греховността на бунта, незавършеността в развитието и несъвършената мъдрост на извънРайските създания — от найвисшето до найнизшето. Поради това природата носи в себе си непрекъсната, неизменна, величествена и изумителна нишка на съвършенство, протегнала се от кръга на вечността; но във всяка вселена, на всяка планета и във всеки отделен живот тази природа се видоизменя, определя и евентуално разваля от действията, грешките и нелоялността на създанията на еволюционните системи и вселени; затова, оставайки устойчива в своята основа, природата винаги ще бъде променяща се, капризна и видоизменяна в съответствие с действащите норми на съответната локална вселена.

4:2.4 (57.1) Природата е съвършенството на Рая, разделено от несъвършенството, злото и греха на незавършените вселени. Така това отношение изразява както съвършеното, така и частичното, както вечното, така и преходното. Продължаващата еволюция видоизменя природата, като увеличава дела на Райското съвършенство и намалява дела на злото, заблужденията и дисхармонията, присъщи на относителната реалност.

4:2.5 (57.2) Бог не присъства лично в природата или в която и да е от природните сили, защото явлението “природа” е наслагване на несъвършенствата на еволюционното развитие, а понякога и на последиците от метежно въстание, върху Райската основа на всеобщия Божий закон. В своето проявление в свят като Урантия природата никога не може да бъде адекватното изражение, истинското представяне, точното изображение на премъдрия и безкраен Бог.

4:2.6 (57.3) Във вашия свят природата е модификация на законите на съвършенството от еволюционните планове на локалната вселена. Що за подигравка — да боготворите природата за това, че тя в тесен, ограничен смисъл е проникната от Бога; за това, че тя е един от аспектите на всеобщото и вследствие на това божествено могъщество! Освен това природата е и проявление на незавършеното, непълно, несъвършено развитие, растежа и прогреса, отнасящи се към експеримента в космическата еволюция на една от вселените.

4:2.7 (57.4) Очевидните недостатъци в света на природата не свидетелстват за някакви сходни недостатъци в личността на Бога. Поскоро такива видими несъвършенства са просто неизбежни спирания при демонстрацията на вечно въртящата се лента на екранизацията на безкрайността. Именно тези дефекти, които прекъсват непрекъсващото съвършенство, позволяват на крайния разум на материалния човек да зърне за миг божествената реалност на времето и пространството. Материалните проявления на божествеността изглеждат за еволюционния разум на човека несъвършени, само защото смъртният човек упорито продължава да разглежда природните явления през своите природни очи, като използва човешко зрение без помощ от моронтийните мота или чрез откровение, което го компенсира в световете на времето.

4:2.8 (57.5) И природата се разваля, нейното красиво лице се покрива с белези, нейните черти потъмняват от метежите, погрешното поведение, погрешното мислене на множеството създания, които са част от природата, но които са допринесли за нейното постепенно обезобразяване. Не, природата не е Бог. Природата не е предмет на поклонение.

3. Неизменният характер на Бога

4:3.1 (57.6) Твърде дълго човекът е мислел за Бога като за себеподобен. Бог не завижда, не е завиждал и никога няма да завижда на човека или на което и да е друго същество във вселената или вселените. Като знае, че по замисъла на СинаСъздател човекът трябвало да стане шедьовър на планетарното творение, властелин на всичко на земята, видът на човека, който се намира във властта на своите собствени неизменни страсти, зрелището как той се прекланя пред идоли от дърво, камък, злато и тщеславие — тези отблъскващи сцени извикват у Бога и неговите Синове безпокойство за човека, а не завист към него.

4:3.2 (57.7) Вечният Бог е неспособен на ярост и гняв в човешкия смисъл и разбиране на тези емоции. Тези чувства са жалки и презрени; те едва ли заслужават названието “човешки”, още по-малко пък божествени; и подобни отношения са напълно чужди на съвършената природа и милосърдния характер на Всеобщия Баща.

4:3.3 (58.1) Много, твърде много от трудностите, с които смъртните, които обитават Урантия, се сблъскват при разбирането на Бога, се обясняват с далеч разпрострелите се последствия от бунта на Луцифер и предателството на Калигастия. В световете, неизолирани от греха, еволюционните раси са способни да си създадат много подобра представа за Всобщия Баща; те страдат помалко от объркване, изкривяване и извращаване на понятията.

4:3.4 (58.2) Бог не съжалява за нищо от онова, което някога е извършил, извършва или ще извърши.Той е премъдър, както и всемогъщ. Мъдростта на човека израства от изпитанията и заблужденията, присъщи на човешкия опит; Божията мъдрост се състои в безусловното съвършенство на неговата безкрайна вселенска проницателност и това божествено предвиждане успешно направлява неговата съзидателна свободна воля.

4:3.5 (58.3) Всеобщият Баща никога не прави нещо, което да предизвика впоследствие страдание или разочарование, но дарените с воля същества, планирани и сътворени от неговите Създатели в отдалечените вселени, чрез своите злополучни решения понякога предизвикват божествена печал в личностите, създали ги като техни родители. Но макар че Отецът никога не прави грешки, нито изпитва разочарования или съжаления — Той е изпълнен с бащинско чувство и сърцето му несъмнено се опечалява, когато неговите деца не успяват да постигнат тези духовни нива, на които са способни да се издигнат благодарение на помощта, така щедро предоставяна според плановете за духовно развитие и политиката за възход на смъртните създания на вселените.

4:3.6 (58.4) Безкрайната добродетел на Отеца е недостъпна за крайния времеви разум; затова за успешна демонстрация на всички аспекти на относителна добродетел е необходима постоянна възможност за сравняване с относителното зло (не с греха). Съвършенството на божествената добродетел може да се осмисли с помощта на несъвършената проницателност на смъртните само благодарение на това, че то се намира в контрастиращо взаимодействие с относителното несъвършенство във взаимоотношенията между време и материя, съществени в движенията на пространството.

4:3.7 (58.5) Характерът на Бога е безкрайно свръхчовешки; поради това такава божественост трябва да се персонализира, например, в божествените Синове, преди да може да бъде постигната поне от вярата на крайния човешки разум.

4. Осъзнаването на Бога

4:4.1 (58.6) Бог е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно Същество в цялата вселена на вселените, което няма нищо нито извън себе си, нито освен себе си, нито минало, нито бъдеще. Бог е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, а те са самосъществуващи и всеобщи.

4:4.2 (58.7) Тъй като Бог е самосъществуващ, Той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменението. „Аз, Бог, не се променям.“ Бог е неизменен; но едва когато достигнете Рая, вие ще можете макар и само да започнете да разбирате как Бог може да преминава от простота към сложност, от единство към многообразие, от покой към движение, от безкрайност към крайност, от божествено към човешко и от единство към двоичност и троичност. Така Бог е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, тъй като божествената неизменност не подразбира неподвижност; Бог притежава воля — той е воля.

4:4.3 (58.8) Бог е единственото същество, което притежава абсолютна независимост; няма предели за неговите космически реакции освен тези, които са установени от самия Него, и актовете на неговата свободна воля са обусловени само от тези божествени качества и съвършени атрибути, които са неотменими от Неговата вечна същност. Затова по отношение на вселената Бог е същество, което олицетворява окончателната добродетел, а също и свободната воля, която е съзидателна безкрайност.

4:4.4 (58.9) Отецът-Абсолют е създателят на съвършената централна вселена и Бащата на всички останали Създатели. Бог споделя с човека и останалите същества и многобройни други качества като личностност, добродетелност и множество други, но безкрайността на волята принадлежи само на Него. В своите творчески актове Бог е ограничен само от чувствата, присъщи на неговата вечна природа, и повелите на Неговата безкрайна мъдрост. Бог лично избира само това, което е безкрайно съвършено, с което се и обяснява върховното съвършенство на централната вселена; и макар Синовете-Създатели изцяло да споделят Неговата божественост — и даже някои стадии на неговата абсолютност, те не са така ограничени с тази завършеност на мъдростта, която направлява безкрайността на волята на Отеца. Затова в категорията на Синовете Михаиловци съзидателната свободна воля става още поактивна, всецяло божествена и практически пределна, ако не и абсолютна. Отецът е безкраен и вечен, но да се отрича възможността за Неговото произволно самоограничение е равностойно на това да се отрича самото понятие за абсолютността на Неговата воля.

4:4.5 (59.1) Абсолютността на Бога пронизва всичките седем нива на космическа реалност. И цялата му абсолютна същност е подчинена на взаимоотношенията на Създателя със семейството на неговите космически създания. Тринитарното правосъдие във вселената на вселените може да се характеризира с точност, но във всички свои взаимоотношения с обширното семейство на създанията на времето Бог на вселените действа под влиянието на божественото чувство. Като общо и въобще — завинаги, безкрайният Бог е Баща. От всички възможни и правомерни названия на Бога на цялото творение аз получих задачата да го опиша като Всеобщия Баща.

4:4.6 (59.2) В Бога-Баща доброволните действия не се управляват със сила и не се определят само чрез единия интелект; божествената личност се определя като заключена в духа и се проявява по отношение на вселените като любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно е любящ Баща. Бог е Баща във върховния смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация е съвършеният идеализъм на божествената любов и тази нежна същност найярко проявява себе си и получава найвисше удовлетворение, когато обича и е обичана.

4:4.7 (59.3) В науката Бог е Първопричината; в религията — всеобщият и любящ Баща; във философията — единственото автономно същество, което не зависи от никого, но милосърдно дарява реалност на съществуването на всичко и всички останали. Но необходимо е откровение, за да може да се покаже, че Първопричината на науката и самосъществуващото Единство на философията, е Богът на религията, изпълнен с милосърдие и добродетели и дал обет да осигури на своите земни деца вечно съществуване.

4:4.8 (59.4) Ние се стремим към постигане на Безкрайното, но почитаме емпиричната представа за Бога, нашата способност винаги и навсякъде да осъзнаваме такива фактори като личност и божественост, които разкриват нашата върховна представа за Божеството.

4:4.9 (59.5) Съзнанието за победоносен човешки живот на земята се ражда от такава вяра на създанието, която се осмелява да отправи предизвикателство при всяко повтарящо се стълкновение с ужасната гледка на човешката ограниченост, като неизменно провъзгласява: “Дори аз да не мога да направя това, в мен живее Този, Който ще може и ще го направи — частица от ОтецаАбсолют на вселената на вселените.” И това е „победата, която побеждава света: вашата вяра“.

5. Погрешните представи за Бога

4:5.1 (59.6) Религиозната традиция — това са лошо запазените свидетелства за опита на позналите Бога хора от миналото, но подобни материали не заслужават доверие като ръководство за религиозен живот или като източник на достоверна информация за Всеобщия Баща. Такива древни вероучения постоянно са се изменяли поради това, че примитивният човек беше създател на митове.

4:5.2 (60.1) Една от найголемите причини за объркването, царящо на Урантия по отношение на същността на Бога, се състои в неспособността на вашите свещени книги да направят ясна разлика между личностите на Райската Троица и Райското Божество, от една страна, и създателите и разпоредителите на локалната вселена, от друга. В течение на изминалите съдни периоди вашите духовници и пророци показвали само частично разбиране на въпроса и не могли уверено да различат Планетарните Принцове, Властелините на Системи, Бащите на Съзвездия, Синовете-Създатели, Управителите на Свръхвселени, Върховното Същество и Всеобщия Баща. Много от посланията на подчинени личности — такива като Носителите на Живот и ангелите с различен чин — били представяни във вашите свидетелства като произхождащи от самия Бог. И досега религиозната мисъл на Урантия все още бърка подчинените божествени личности със самия Всеобщ Баща, като обединява всички под едно наименование.

4:5.3 (60.2) Жителите на Урантия продължават да се намират под влиянието на първобитните представи за Бога. Боговете, които беснеят в буря; които разтърсват в гнева си земята и поразяват в яростта си хората; които проявяват своето недоволство, като им навличат глад и потопи — това са боговете на първобитната религия; това не са тези Богове, които живеят и властват във вселените. Такива представи са останка от времето, когато хората вярвали, че вселената се подчинява на капризите на подобни въображаеми богове. Но смъртният човек започва да разбира, че живее в свят на сравнителна законност и ред в това, което се отнася до административните методи и ръководство на Върховните Създатели и Върховни Управляващи.

4:5.4 (60.3) Варварската представа за умиротворяване на разгневения Бог, стремежът да умилостивиш оскърбения Господ, да се сдобиеш с благосклонността на Божеството посредством жертвоприношения, покаяния и кръвопролития олицетворява религия абсолютно незряла и примитивна, философия недостойна за просветителската епоха на науката и истината. За небесните същества и божествените управители, които служат и управляват във вселените, такива вярвания са дълбоко отблъскващи. Да вярваш, предполагаш или учиш, че трябва да бъде пролята невинна кръв, за да завоюваш всевишното разположение или да отблъснеш измисления божествен гняв, е оскърбление за Бога.

4:5.5 (60.4) Древните евреи вярваха, че „опрощаването на греха е невъзможно без проливане на кръв“. Те не можеха да се избавят от древната езическа представа за това, че да умиротвориш Бога може само с вида на кръвта, макар Мойсей да постигна явен прогрес, като забрани принасянето в жертва на хора и го замени в съзнанието на своите по детски наивни последователи на бедуините с ритуалното жертвоприношение на животни.

4:5.6 (60.5) Посвещаването на Райския Син на вашия свят беше присъщо на самата ситуация по завършването на планетарната епоха; то беше неизбежно и не беше направено специално с цел завоюване на Божията милост. Това посвещаване се оказа и последното лично деяние на Сина-Създател в неговото дълго и смело начинание — емпирично придобиване на пълновластие в своята вселена. Каква насмешка над безкрайно милостивия характер на Бога е учението за безсърдечието и безжалостността на Отеца, толкова безучастен към несгодите и страданията на своите създания, че неговото нежно милосърдие било проявено, едва след като той видял своя невинен син с изтичаща кръв и умиращ на кръста!

4:5.7 (60.6) Но обитателите на Урантия трябва да се избавят от тези древни заблуждения и езически предразсъдъци, засягащи природата на Всеобщия Баща. Излиза на бял свят откровението с истината за Бога и на човешкия род предстои да познае Всеобщия Баща в цялата красота на неговия характер и привлекателност на атрибутите, така прекрасно описани от Сина-Създател, живял на Урантия като Син Човешки и Син Божий.

4:5.8 (61.1) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]

Документ 5, Връзката между Бога и индивида

Книгата Урантия

Документ 5

Връзката между Бога и индивида

5:0.1 (62.1) А КО крайният разум на човека е неспособен да разбере как един толкова велик и величествен Бог, какъвто е Всеобщият Баща, може в безкрайно съвършенство да слезе от своята вечна обител, за да осъществи връзка с индивидуалното човешко създание, то увереността на подобен краен разум в божественото приятелство трябва да се основава на истинността на факта, че в съзнанието на всеки нормален и притежаващ нравствено съзнание смъртен от Урантия присъства действителна частица от живия Бог. Настройчиците на Съзнанието са част от вечното Божество на Райския Баща. За да намери Бога и да се опита да общува с него, за човека е достатъчно да се обърне само към вътрешния опит на душата, като съзерцава това присъствие на духовна реалност.

5:0.2 (62.2) Бог е разпределил безкрайността на своята вечна природа в цялата екзистенциална реалност на своите шест абсолютни еднородни Божества, но може във всеки момент да осъществи лична връзка с всяка част, фаза или вид от творението. И освен това вечният Бог е запазил за себе си прерогатива да посвещава личност на божествените Създатели и живите същества на вселената на вселените, като същевременно е запазил за себе си прерогатива да поддържа пряк и родителски контакт с всички тези личностни същества посредством личностния кръг.

1. Приближаването към Бога

5:1.1 (62.3) Неспособността на крайното същество да се приближи към безкрайния Баща е вътрешна и се обяснява не с отчуждеността на Отеца, а с крайността и материалните ограничения на създадените същества. Духовната пропаст, която лежи между върховната личност на вселенското съществуване и низшите групи от създадени разумни същества, е непостижима. Ако беше възможно понизшите редове на интелигентност да бъдат мигновено пренесени в присъствието на самия Баща, те нямаше да могат да разберат къде се намират. Те и в този случай точно така нямаше да осъзнават присъствието на Всеобщия Баща, както не го осъзнават и там, където се намират сега. На смъртния човек предстои да премине много, много дълъг път, преди да получи правото, в пределите на възможното и с надежда за успех, да помоли да бъде преведен в Райското присъствие на Всеобщия Баща. Човек трябва да претърпи многократно духовно преобразуване преди да може да достигне ниво, осигуряващо такова духовно зрение, което ще му позволи да види поне един от Седемте Главни Духа.

5:1.2 (62.4) Нашият Отец не се крие; той не е капризен отшелник. Той е мобилизирал ресурсите на божествената мъдрост в непрестанен стремеж да разкрие себе си на децата свои на вселенските сфери. Във величието на неговата любов има безкрайна грандиозност и неизразимо благородство, което кара Отеца да се стреми към общуване с всяко създадено същество, способно да разбира, заобича или получи достъп до него; затова именно свойствените ви ограничения, неотделими от вашата крайна личност и материално съществуване, ще определят времето, мястото и условията, в които ще можете да достигнете целта на пътешествието на възходящите смъртни и да се окажете в присъствието на Отеца в центъра на всички неща.

5:1.3 (63.1) Макар че приближаването към Райското присъствие на Отеца може да започне само с достигането на найвисшите крайни нива на духовно съвършенство, вие трябва да се радвате, осъзнавайки постоянната възможност за непосредствено общуване с посветения ви дух на Отеца, така тясно свързан с вашата вътрешна душа и вашия одухотворяващ се „аз“.

5:1.4 (63.2) Смъртните от пространствено-времевите светове могат значително да се различават по своите вътрешни способности и интелектуални дарования; тяхната среда може изключително много да спомогне за социалното развитие и нравствен прогрес, и обратно: те могат да страдат от липсата на почти всички видове човешка помощ при развитието на културата и предполагаемия прогрес на цивилизацията; но възможностите за духовен прогрес при движението по възходящия път са равни за всички; нарастващите нива на духовно проникновение и космически значения се постигат абсолютно независимо от всички подобни социално-нравствени различия, присъщи на разнообразните материални условия на средата на еволюционните светове.

5:1.5 (63.3) Но смъртните на Урантия могат да се различават по своите интелектуални, социални, икономически и даже морални възможности и дарования — не забравяйте, че тяхното духовно дарование е еднородно и уникално. Всички те притежават еднакво божествено присъствие, посветено на Всеобщия Баща; на всички тях им е оказана еднаква чест — те могат да се стремят към съкровено лично общуване с пребиваващия в тях дух с божествен произход; всички те притежават равна възможност за приемане на духовното ръководство на тези Тайнствени Наставници.

5:1.6 (63.4) Ако смъртният човек чувства истински духовни подбуди, безрезервна преданост пред изпълняването на волята на Отеца, то по силата на неговата явна и ефективна духовна надареност с вътрешния божествения Настройчик в опита на такъв индивид не може да не се формира възвишено съзнание за това, че той познава Бога, както не може да не се появи и върховна увереност в продължаването на живота с цел да намери Бога чрез постепенно емпирично придобиване на все поголямо сходство с него.

5:1.7 (63.5) В духовно отношение човекът е снабден с преживяващ смъртта Настройчик на Съзнанието. Ако разумът на такъв човек е чистосърдечно и духовно мотивиран, ако подобна човешка душа жадува да познае Бога и да стане като него, ако искрено желае да изпълнява волята на Отеца, то за него не съществуват нито негативното въздействие на жестоките лишения, нито позитивната сила на възможното вмешателство, които биха могли да възпрепятстват сигурния възход на такава божествено подбуждана душа до вратите на Рая.

5:1.8 (63.6) Отецът желае всичките му същества да общуват лично с него. В Рая има място, определено от Отеца, за приемането на всички онези, чийто статут на продължаване на живота и духовна природа правят възможно подобно постижение. Поради това нека вашите философи разберат веднъж завинаги: за всеки от вас и за всички нас приближаването към Бога е възможно, придобиването на Отеца е реално, пътят е отворен; силите на божествената любов, пътищата и средствата за божествено ръководство са обединени, за да се облекчи възхода на всяко достойно разумно същество от всяка вселена към Райското присъствие на Всеобщия Баща.

5:1.9 (63.7) Фактът, че постигането на Бога е свързано с огромен промеждутък от време, ни наймалко не намалява реалността на присъствието и личността на Безкрайния. Вашето духовно възвисяване е част от кръговрата на седемте свръхвселени, но извършвайки несметен брой завъртания от гледна точка на своя дух и статут, вие можете да разчитате на все поголямо приближаване към центъра. Можете да разчитате, че последователно ще бъдете превеждани от сфера към сфера от външните кръгове, все по-близо и по-близо до центъра; и някой ден, не се съмнявайте, ще застанете пред централното божествено присъствие на Отеца и ще се срещнете с него, образно казано, лице в лице. Същността на възхода се състои в постигането на действителни и буквални духовни нива; и тези духовни нива са постижими за всяко същество, в което има Тайнствен Наставник и което впоследствие завинаги се слива с този Настройчик на Съзнанието.

5:1.10 (64.1) Отецът не се скрива в духовно убежище, но колко много от неговите създания са се скрили в мъглата на своите собствени своенравни решения и за известно време са се лишили от общуване с духа на Отеца и духа на неговия Син, избирайки свой собствен изкривен път, повлияни от самонадеяността на своя невъздържан разум и своето недуховно естество.

5:1.11 (64.2) Смъртният човек може да се приближава към Бога и може да се отрича многократно от божествената воля дотогава, докато може да избира. Човекът е окончателно обречен едва тогава, когато изгуби способността да избира волята на Отеца. Сърцето на Отеца е винаги отворено за нуждите и молбите на неговите деца. Потомците му затварят завинаги сърцата си за притегателната сила на Отеца, единствено когато окончателно и завинаги изгубят желанието да изпълняват неговата божествена воля — да го познаят и да станат като него. И обратно: човешкият път става вечен, когато сливането с Настройчика обяви пред вселената, че възходящото създание е взело окончателното и неотменимо решение да живее по волята на Отеца.

5:1.12 (64.3) Великият Бог осъществява пряка връзка със смъртния човек, като му отдава част от своята безкрайна, вечна и непостижима същност, която пребивава в него и живее заедно с него. Бог е тръгнал на вечно пътешествие с човека. Ако отстъпите водачеството на намиращите се във вас и около вас духовни сили, вас непременно ви чака върховно предназначение, определено от любящия Бог като вселенска цел на неговите възходящи създания от еволюционните светове на пространството.

2. Присъствието на Бога

5:2.1 (64.4) Физическото присъствие на Безкрайния е реалността на материалната вселена. Присъствието на разума на Божеството трябва да бъде определено от дълбочината на индивидуалния интелектуален опит и от еволюционното ниво на личността. Духовното присъствие на Божествеността не може да не бъде характерно. То се определя от способността за духовна възприемчивост и от степента на посвещаване волята на създанието на божествената воля.

5:2.2 (64.5) Бог живее във всеки от своите родени в духа синове. Райските Синове винаги имат достъп до присъствието на Бога „отдясно на Отеца“, а всички личностни същества имат достъп до „недрата на Отеца“. Това се отнася до личностния кръг — където, когато, или както и да се установява контакт, и в общия смисъл предполага лична, осъзната връзка и общуване с Всеобщия Баща, независимо дали той се намира в централната обител, или на някакво друго определено място — например, в една от седемте свещени сфери на Рая.

5:2.3 (64.6) Но нито в природата, нито даже в живота на позналите Бога смъртни Божественото присъствие може да бъде открито така пълно и така несъмнено, както в опита за общуване с пребиваващия във вас Тайнствен Наставник, Райския Настройчик на Съзнанието. Какво заблуждение е да мечтаете за далечния Бог в небесата, когато духът на Всеобщия Баща живее в собственото ви съзнание!

5:2.4 (64.7) Именно намиращата се във вас частица от Бога ви позволява да се надявате, че колкото повече се хармонизирате с духовното ръководство на Настройчика, толкова попълно ще разбирате присъствието и преобразуващата сила на онези други духовни влияния, които ви обграждат и въздействат, но не са неотменима част от вас. Това, че не осъзнавате тясната и съкровена връзка с обитаващия във вас Настройчик, не опровергава ни наймалко този толкова възвишен опит. Доказателството за близост с божествения Настройчик се състои изключително в същността и броя на духовните плодове, придобити в течение на жизнения опит на вярващия. „По плодовете им ще ги познаете.“

5:2.5 (65.1) Оскъдно одухотвореният материален разум на смъртния човек е изключително трудно да осъзнае ясно в своя опит духовната активност на такива божествени реалности, каквито са Райските Настройчици. С повишаване реалността на душата — съвместно творение на разума и Настройчика, възниква и нов стадий от нейното самосъзнание, което е способно да усеща присъствието и да признава духовното ръководство и другите свръхматериални дейности на Тайнствените Наставници.

5:2.6 (65.2) Целият опит на общуването с Настройчика обхваща нравствения статут, умствената мотивация и духовния опит. Осъзнаването на такова постижение предимно, макар и не изключително, е ограничено до сферата на осъзнаване на душата, но доказателствата, демонстриращи духовни плодове в живота на всеки, който е сключил съюз с вътрешния дух, са изобилни.

3. Истинското поклонение

5:3.1 (65.3) Макар че от гледна точка на вселената Райските Божества представляват единно цяло, в своите духовни отношения със същества, подобни на тези, които населяват Урантия, те също така са и три отделни различни личности. Божествата се различават по лична притегателност, общуване и други видове съкровени отношения. В найвисшия смисъл на думата ние се покланяме единствено и само на Всеобщия Баща. Разбира се, ние можем и наистина се покланяме на Отеца и в образа на неговите СиновеСъздатели, но именно Отеца — пряко или косвено, обичаме и почитаме.

5:3.2 (65.4) Всевъзможните прошения се отнасят към сферата на Вечния Син и неговата духовна организация. Молитвите, всички формални послания — всичко, освен изразяването на любов към Всеобщия Баща и поклонението пред него, се отнасят към локалната вселена; те обикновено не излизат от сферата на пълномощия на СинаСъздател. Що се отнася до поклонението, то несъмнено се отделя и насочва към Създателя чрез личностния кръг на Отеца. Ние също така вярваме, че духовното присъствие на Отеца помага да се отбележи чувството на благоговение, изпитвано от създанието, в което пребивава Настройчик. Съществува огромно количество доказателства, потвърждаващи подобно мнение, и аз знам, че всички категории от частиците на Отеца са способни по приемлив начин да регистрират истинската любов на своите субекти в присъствието на Всеобщия Баща. Несъмнено е, че Настройчиците използват и преките доличностни канали за връзка с Бога и така използват кръговете за духовна гравитация на Вечния Син.

5:3.3 (65.5) Поклонението съществува заради самото себе си; молитвата съдържа личен елемент, тоест заинтересованост на създанието; в това е принципната разлика между поклонение и молитва. В истинското поклонение напълно отсъства лична молба или какъвто и да е елемент на лична изгода; ние просто се покланяме на Бога такъв, какъвто го разбираме. Поклонението не изисква нищо и покланящият се нищо не чака. Ние почитаме Отеца не заради това, което може да ни донесе подобно почитание; естествената и спонтанна преданост и поклонение са следствие от признаването на несравнимата личност на Отеца, на неговата привлекателна същност и достойни за обожание атрибути.

5:3.4 (65.6) В момента, в който в поклонението се привнася елемент на лична изгода, религиозното чувство се превръща от поклонение в молитва и, стриктно погледнато, трябва да се насочи към личността на Вечния Син или на Сина-Създател. Но в практическия религиозен опит нищо не пречи молитвата да се насочва към БогаБаща като част от истинското поклонение.

5:3.5 (66.1) В практическите въпроси на ежедневния си живот вие се намирате в разпореждане на духовните личности, които произхождат от Третия Източник и Център; вие си сътрудничите със силите на Съвместния Извършител. Следователно вие се покланяте на Бога, възнасяте своите молитви и общувате със Сина, и решавате частните въпроси на вашето пребиваване на Земята съвместно с разумните същества на Безкрайния Дух, действащи във вашия свят и във вашата вселена.

5:3.6 (66.2) Пълновластните Синове, или Синовете-Създатели, които управляват съдбите на локалните вселени, представляват както Всеобщия Баща, така и Вечния Син на Рая. От името на Отеца тези Синове на Уверса приемат любовта, която изпълва поклонението, и изслушват молбите на ходатайстващите подопечни по своите вселени. За децата на една локална вселена съответният Син Михаил е по същество Бог. За локалната вселена той е персонификацията на Всеобщия Баща и Вечния Син. Безкрайният Син поддържа лична връзка с децата на тези сфери чрез Духовете на Вселените — административните и съзидателни помощници на Райските Синове-Създатели.

5:3.7 (66.3) Искреното поклонение подразбира мобилизиране на всички сили на човешката личност под ръководството на еволюиращата душа и в подчинение на божествено направляваното влияние на съответния Настройчик на Съзнанието. Разумът, свързан с материални ограничения, никога не може да постигне докрай действителното значение на истинското поклонение. Осъзнаването от човека на реалността на опита от поклонението се определя главно от нивото на развитие на неговата еволюираща безсмъртна душа. Духовният растеж на душата се извършва съвсем независимо от интелектуалното самосъзнание.

5:3.8 (66.4) Опитът от поклонението се заключава във възвишения стремеж на посветения ви Настройчик да съобщи на Божествения Баща неизразимите желания и стремежи на човешката душа — съвместното творение на стремящия се към Бога смъртен разум и разкриващия Бога безсмъртен Настройчик. Затова поклонението е акт на материалния разум, който под ръководството на свързания с него дух се подчинява на опита на одухотворяващия „аз“ да встъпи в общуване с Бога като вероизповеден син на Всеобщия Баща. Смъртният разум отстъпва на поклонението; безсмъртната душа копнее за и инициира поклонение; присъствието на божествен Настройчик ръководи подобно поклонение от името на смъртния разум и еволюиращата безсмъртна душа. Истинското поклонение, в крайна сметка, се превръща в опит, който се проявява на четири космически нива: интелектуално, моронтийно, духовно и личностно — тоест на нивата на рационалното съзнание, душата и духа и тяхното обединяване в личността.

4. Бог в религията

5:4.1 (66.5) Моралът на еволюционните религии подтиква хората към търсене на Бога чрез движещата сила на страха. Богооткровената религия притегля хората към търсене на Бога чрез любовта, тъй като те се стремят да станат като Него. Но религията не е само пасивно чувство на „абсолютна зависимост“ и „увереност в продължаването на живота“; тя е жив и динамичен опит от придобиване на божественост — опит, основан върху служене на човечеството.

5:4.2 (66.6) Великото и непосредствено предназначение на истинската религия е в установяването на единство в човешкия опит, продължителен покой и дълбока увереност. При примитивния човек даже политеизмът е относително обединение на формиращата се представа за Божеството; политеизмът е монотеизъм в процес на установяване. Рано или късно Бог неизбежно бива разбран като реалността на ценностите, субстанцията на значенията и живота на истината.

5:4.3 (67.1) Бог не само определя предназначението; той е вечна цел на човека. Цялата нерелигиозна дейност на човека се стреми да склони вселената към изкривяващото служене на себе си; истински религиозният индивид се стреми да обедини „аз“а с вселената, за да посвети дейността на това обединило се „аз“ на служене на вселенското семейство събратя — човешки и свръхчовешки.

5:4.4 (67.2) Областите от философията и изкуството се вклиняват между нерелигиозната и религиозната дейност на човешкия „аз“. Изкуството и философията въвличат материалния разум на човека в съзерцание на духовните реалности и вселенските ценности, които притежават вечни значения.

5:4.5 (67.3) Всички религии проповядват преклонение пред Божеството и предлагат една или друга доктрина за спасение на човека. Будистката религия обещава избавление от страданията, вечен покой; юдейската религия обещава избавление от трудностите, процъфтяване, основано на праведност; гръцката религия обещава избавление от дисхармонията, от уродството чрез осъзнаване на красотата; християнството обещава избавление от греха, святост; ислямът освобождава от строгите морални норми на юдаизма и християнството. Религията на Иисус е спасение от „аз“а — избавление от това зло, което е свързано с изолираността на създанията във времето и вечността.

5:4.6 (67.4) Юдеите основаха своята религия на добродетелта, гърците — на прекрасното; и двете религии търсеха истината. Иисус проповядваше за Бога на любовта, а любовта обхваща цялата истина, красота и добродетел.

5:4.7 (67.5) Зороастризмът се основава на нравствеността, религията на индусите — на метафизиката, конфуцианството — на етиката. Иисус преживяваше религия на служенето. Всички тези религии са важни, тъй като те са действено доближаване до религията на Иисус. Религията е призвана да стане реалността на духовното обединение на всичко добродетелно, прекрасно и истинско, което съществува в човешкия опит.

5:4.8 (67.6) Девизът на гръцката религия беше „познай себе си“; в центъра на ученията на юдеите беше призивът „познай своя Бог“; християните проповядваха евангелие, насочено към „познаването на Господ Иисус Христос“; Иисус провъзгласи благата вест „познаване на Бога и на себе си като син Божий“. Тези различни представи за предназначението на религията обуславят позицията на индивида в разнообразните жизнени ситуации, предопределят дълбочината на неговото поклонение и това, как той възнася своите молитви. Духовният статут на всяка религия може да се определи по характера на нейните молитви.

5:4.9 (67.7) Представата за получовешкия и ревнив Бог е неизбежният преход от политеизма към възвишения монотеизъм. Величественият антропоморфизъм е най-висшето постижение на чисто еволюционната религия. Християнството възвиси идеята на антропоморфизма от идеала за човека до трансценденталната и божествена представа за личността на прославения Христос. Това е върховният антропоморфизъм, на който е способен човек.

5:4.10 (67.8) Християнската представа за Бога е опит за обединяване на три самостоятелни учения:

5:4.11 (67.9) 1. Юдейската представа — Бог като защитник на морала, праведен Бог.

5:4.12 (67.10) 2. Древногръцката представа — Бог като обединител, Бог на мъдростта.

5:4.13 (68.1) 3. Представата на Иисус — Бог като жив приятел, любящ Баща, божественото присъствие.

5:4.14 (68.2) Поради това трябва да е очевидно, че комбинираната християнска теология се сблъсква с огромни трудности в своя стремеж към последователност. Тези трудности се задълбочават още повече от това, че доктрините на ранното християнство като цяло са се основавали на личния религиозен опит на три различни лица: Филон от Александрия, Иисус от Назарет и Павел от Тарс.

5:4.15 (68.3) Изучавайки религиозния живот на Иисус, правете го от позитивна гледна точка. Мислете не толкова за неговата безгрешност, колкото за неговата праведност, за неговото изпълнено с любов служене. Пасивната любов, разкрита в юдейската представа за небесния Отец, Иисус, издигна на нивото на активната любов на Бога към създанието — Бога, който е Баща на всеки индивид, даже и на грешника.

5. Осъзнаването на Бога

5:5.1 (68.4) Моралът възниква в самосъзнаващия се разум; той отсъства при животните, но е изцяло резултат от еволюцията. В хода на еволюционното развитие на човека се създават всички предпоставки за посвещаване на Настройчиците и изливането на Духа на Истината. Но постигането на нивата на морала не освобождава човека от реалните трудности на смъртното съществуване. Физическата среда на обитаване на човека е свързана с борбата за съществуване; социалното обкръжение извършва необходимото етическо регулиране; нравствените ситуации подбуждат към избор върху основата на най-висшите мотиви; духовният опит (след осъзнаване на съществуването на Бога) изисква човек да намери Отеца и искрено да се стреми да стане като него.

5:5.2 (68.5) Религията не е основана на научни факти, на обществени задължения, на философски допускания или на предполагаеми морални задължения. Религията е независима област на човешките реакции на жизнените ситуации, неизменно представена на всички постморални стадии на човешко развитие. Религията може да се разпространява във всичките четири нива на осъзнаване на ценностите и въплъщаване на вселенското братство: физическото или материално ниво на самосъхранение; социалното или емоционално ниво на братство; нравственото или основаното на чувството за дълг ниво на разума; духовното ниво на осъзнаване на вселенското братство чрез божественото поклонение.

5:5.3 (68.6) Търсещият факти учен представя Бога като Първопричината, като Бог на силата. Емоционалният художник вижда Бога като идеал на красотата, Бог на естетиката. Рационалният философ понякога е склонен да постулира Бог на всеобщото единство и даже пантеистично Божество. Искрено религиозният човек вярва в Бога, който подпомага продължаването на живота, небесния Баща, Бога на любовта.

5:5.4 (68.7) Нравственото поведение винаги предшества появяването на религия от еволюционен тип и е част даже от богооткровената религия, но то никога не обхваща целия религиозен опит. Общественото служене е резултат от нравствени помисли и религиозен живот. Биологически, нравственото поведение не води до по-високите нива на религиозния опит. Поклонението пред абстрактната красота не е поклонение пред Бога; не е поклонение пред Бога и възвеличаването на природата, или благоговението пред единството.

5:5.5 (68.8) Еволюционната религия поражда науката, изкуството и философията, като издига човека до равнището на възприемчивост към религията на откровението, включително посвещаването на Настройчиците и идването на Духа на Истината. Еволюционното платно на човешкото съществуване започва и завършва с религията, макар на съвсем различни нива — едната е от еволюционен и биологичен тип, другата — от богооткровен и периодичен тип. И така, докато религията е нормална и естествена за човека, тя не е задължителна. Човекът не е длъжен да е религиозен, ако не желае това.

5:5.6 (69.1) Бидейки в своята основа духовен, религиозният опит никога няма да бъде до край понятен за материалния разум; с това се обяснява функцията на теологията — психологията на религията. За крайното съзнание основната доктрина за разбирането на Бога от човека е парадоксална. Човешката логика и крайният разум са почти неспособни хармонично да обединят представата за божествена иманентност — Бог като вътрешна част на всеки индивид, с идеята за трансценденталността на Бога, за божественото господство във вселената на вселените. За да бъде обосновано разумното поклонение и да бъде потвърдена надеждата за съхраняване на личността, тези две основни представи за Божеството трябва да се обединят във вероизповедното постижение на понятието за трансценденталността на личностния Бог и в осъзнаването на вътрешното присъствие на частиците на този Бог. Трудностите и парадоксите на религията са в пълната недостъпност на нейните реалности за смъртния интелект.

5:5.7 (69.2) Религиозният опит дава на смъртния човек три велики наслаждения даже в периода на неговото временно пребиваване на Земята:

5:5.8 (69.3) 1. Интелектуално той получава удовлетворение от поголямото единение на човешко съзнание.

5:5.9 (69.4) 2. Философски той получава потвърждение на своите идеали за нравствени ценности.

5:5.10 (69.5) 3. Духовно той преуспява в придобиването на опит от божественото партньорство, в духовното наслаждение от истинското поклонение.

5:5.11 (69.6) В опита, присъщ на еволюиращите смъртни светове, богосъзнанието трябва да се състои от три различни фактора, три отличаващи се нива на постигане на реалността. Първото от тях е възприемането с разума — осмислянето на идеята за Бога. Следва възприемането с душата — осъзнаването на идеала за Бога. Последно се пробужда възприемането с духа — осъзнаването на духовната реалност на Бога. Като обединява и трите фактора за постигане на божественото, даже ако това постижение остава непълно, смъртната личност във всеки момент обхваща всички нива на възприемане, осъзнавайки личността на Бога. На тези смъртни, които са достигнали Корпусите за Завършили, всичко това с течение на времето ще позволи да осъзнаят върховността на Бога и може впоследствие да доведе до постигането на пределността на Бога — определен стадий от овладяването на абсонитното свръхсъзнание на Райския Баща.

5:5.12 (69.7) От поколение на поколение опитът по осъзнаването на Бога остава неизменен, но философската представа и теологическите определения трябва да се измéнят с всяка нова епоха от развитието на човешките знания. Знанието за Бога, религиозното съзнание, е вселенска реалност, но колкото и действителен (реален) да е религиозният опит, той трябва да е готов да се подчини на разумна критика и обоснована философска интерпретация; той не трябва да се стреми към изолация от съвкупността на човешкия опит.

5:5.13 (69.8) Вечното съхраняване на личността зависи изцяло от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхраняване на безсмъртната душа. Когато разумът вярва в Бога, а душата го познава, и когато — с помощта на Настройчика, и душата, и разумът жадуват Бога, тогава продължаването на живота е осигурено. Ограничеността на интелекта, недостатъците на образованието, отсъствието на достъп до култура, влошаването на социалния статут и даже незначителността на нравствените критерии на човека поради злощастното отсъствие на благоприятни условия в образователната, културната и социалната сфери не могат да направят непълноценно присъствието на божествения дух в тези нещастни и по човешки оковани, но вярващи индивиди. Придобиването на Тайнствен Наставник ознаменува началото и гарантира възможността за потенциален растеж и съхраняване на безсмъртната душа.

5:5.14 (70.1) Способността на смъртните родители да създадат потомство не зависи от техния образователен, културен, социален или икономически статут. В естествени условия обединяването на родителските гени е напълно достатъчно за зачеване на потомство. Човешки ум, различаващ доброто от злото и способен да се прекланя пред Бога, сключил съюз с божествения Настройчик, е всичко, което се изисква за зараждане и развитие в такъв смъртен с безсмъртна душа на необходимите за продължаване на живота качества, стига само подобен, дарен с дух индивид да търси Бога и искрено да се стреми да стане като него, като вземе чистосърдечното решение да изпълни волята на небесния Баща.

6. Богът на личността

5:6.1 (70.2) Всеобщият Баща е Богът на личностите. Той е центърът и пределите на личностната сфера на вселената — от дареното с личност низше смъртно създание до висшите достойни и божествени творци. Богът-Баща дарява и съхранява всяка личност. Едновременно с това Райският Баща е предназначението на всички тези крайни личности, които искрено са избрали да изпълнят божествената воля, обичат Бога и копнеят да станат като него.

5:6.2 (70.3) Личността е една от неразгаданите тайни на вселените. Ние сме способни да си съставим адекватна представа за тези фактори, които определят различните категории и нива на личността, но не разбираме напълно действителната природа на самата личност. Ние добре си представяме многобройните фактори, които в своята съвкупност съставляват обвивката на човешката личност, но не разбираме докрай природата и значението на подобна крайна личност.

5:6.3 (70.4) Личността е потенциал, заключен във всички дарени с разум същества: от минималното осъзнаване на себе си до максималното осъзнаване на Бога. Но само разумът не е личност, нито е дух, нито е физическа енергия. Личността е това качество и тази ценност в космическата реалност, които могат да бъдат дарени само от БогаБаща на тези живи системи на асоциирани и координирани видове материална, интелектуална и духовна енергия. Постепенното придобиване също не е личност. Личността може да бъде материална или духовна, но или има личност, или не. Извънличностният никога не постига нивото на личностния, с изключение на случаите на пряко въздействие на Райския Баща.

5:6.4 (70.5) Даряването на личност е привилегия на Всеобщия Баща — предоставянето на личностен статут на живи енергийни системи и даряването им с атрибути на относително съзидателно съзнание, подчинено на свободната воля. Не съществува личност извън БогаБаща, както не съществува личност без Бога-Баща. Основополагащите атрибути на човешкия „аз“, както и ядрото на човешката личност — абсолютният Настройчик, са дарове на Всеобщия Баща, действащ в своята изцяло лична област на космическа опека.

5:6.5 (70.6) Настройчиците на доличностния статут пребивават в множество типове смъртни същества, като им осигуряват възможността да преживеят смъртта и да придобият статута на моронтийни създания, които притежават потенциал за висше духовно постижение. Защото, когато в разума на създанието, дарено с личност, пребивава частица от Духа на вечния Бог — доличностен дар на личностния Баща, — тогава тази крайна личност придобива потенциала на божествеността и вечността и се насочва към цел, близка до Пределния, като се устремява даже към осъзнаване на Абсолютния.

5:6.6 (71.1) Способността за превръщане в божествена личност е присъща на доличностния Настройчик; способността за придобиване на човешка личност е потенциално заключена в това, че човекът е дарен с космически разум. Но емпиричната личност на смъртния човек става явна и функцио