Книгата Урантия
ЧАСТ I
Подготвена от Уверския Корпус на личностите на свръхвселената, упълномощени от Извечно Древните на Орвонтон.
Книгата Урантия
Документ 1
1:0.1 (21.1) В СЕОБЩИЯТ Баща е Богът на цялото творение, Първият Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бога преди всичко като за създател, след това като за властващ и едва след това като за безкраен вседържител. Истината за Всеобщия Баща започва да се открива на човечеството с думите на пророка: „Един си ти, Боже, и няма друг. От Теб са сътворени небесата и небесата на небесата с цялото им войнство; Ти ги пазиш и властваш над тях. От Божиите Синове са създадени вселените. Създателят се покрива със светлина като с риза и простира небесата като тъкан.” Само представата за Всеобщия Баща — един Бог вместо много, позволи на смъртния човек да осмисли Отеца като божествен създател и безкраен властелин.
1:0.2 (21.2) Милиарди планетарни системи са сътворени, за да могат с времето да бъдат населени с различни типове разумни създания — същества, способни да познаят Бога, да приемат божествената любов и да го заобичат в отговор. Вселената на вселените е Божие творение и място на обитание за неговите разнообразни създания. „Бог сътвори небесата и образува земята; ненапразно Той утвърди вселената и създаде този свят; Той го направи за живеене.“
1:0.3 (21.3) Всички просветени светове признават Всеобщия Баща и се покланят на него — вечния творец и безкрайния вседържител на цялото творение. Волевите създания на огромното множество вселени са стъпили на дългия път към Рая — увлекателното преодоляване на трудностите, които съпровождат вечното пътешествие, придобиването на БогаБаща. Трансценденталната цел на децата на времето е да намерят вечния Бог, да осмислят неговата Божествена същност, да познаят Всеобщия Баща. Позналите Бога създания са обхванати само от един висш стремеж, само от една всепоглъщаща страст: като започват своя път такива, каквито са в своите сфери, да станат подобни нему, подобни на Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведното господство. Най-висшата повеля на обитаващия във вечността Всеобщ Баща гласи: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“ С любов и милосърдие понесли посланиците на Рая тази божествена проповед през вековете и вселените, като стигат с нея дори до такива скромни създания с животински произход като човешкия род на Урантия.
1:0.4 (22.1) Тази величествена и всеобща повеля — без да жалиш сили, да се стремиш към съвършенството на божествеността, е най-първата задача и трябва да стане най-висшата цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечния и духовен прогрес на човека.
1:0.5 (22.2) Смъртните на Урантия едва ли могат да се надяват на безкрайно съвършенство, но като започва своя път на тази планета, човек безусловно е способен да постигне небесната и божествена цел, поставена от безкрайния Бог пред смъртния човек; и като я постигнат във всички аспекти на самоосъществяването и развитието на разума, хората ще станат така съвършени в своята сфера на божествено съвършенство, какъвто е сам Бог в своята сфера на безкрайност и вечност. Това съвършенство може да не бъде всеобщо в материалния смисъл, неограничено по интелектуален обхват или окончателно по духовен опит, но то е окончателно и изчерпващо във всички крайни аспекти на божествената воля, на съвършенството на мотивацията на личността и Бого-съзнанието.
1:0.6 (22.3) Именно в това е истинският смисъл на божествената повеля: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз“, която извечно подбужда смъртния човек да върви напред и го притегля към центъра на цялата дълга и увлекателна борба за постигането на все повисоки нива на духовни ценности и истински вселенски значения. Възвишеното търсене на Бога на вселените е най-великото приключение на обитателите на всички светове на пространството и времето.
1:1.1 (22.4) От всички имена, с които Бог Отецът е познат във вселените, най-често се срещат онези, които го определят като Първия Източник и Център на Вселените. Първият Баща е известен под различни имена в различните вселени и в различните сектори в рамките на една и съща вселена. Имената, с които създанието нарича Създателя, зависят много от неговите представи за Създателя. Първият източник и Всеобщият Център на Вселените никога не се е разкривал чрез своето име — само чрез своите качества. Ако вярваме, че сме деца на този Създател, не можем да не го наричаме Баща. Но това име ние избираме сами и то произтича от признаването на нашата лична връзка с Първия Източник и Център.
1:1.2 (22.5) Всеобщият Баща никога не изисква от разумните волеви създания на вселените някакво случайно признание, формално поклонение или робско служене. Еволюционните обитатели на пространствено-времевите светове трябва сами, в своите собствени сърца, да го признаят, заобичат и доброволно да му се поклонят. Създателят отказва да подчинява и да принуждава към покорност духовната воля на своите материални създания. Преданото посвещаване на волята на човека за изпълняване волята на Отеца е найдобрият подарък от човека за Бога; фактически подобно посвещаване на волята на създанието е единственият възможен истински ценен дар от човека за Райския Баща. В Бога човек живее, движи се и съществува; няма нищо, което човек би могъл да даде на Бога, освен решението да се подчини на волята на Отеца и подобни решения, взети от разумните волеви създания на вселените, представляват реалността на това истинско поклонение, което така радва любвеобилния Баща-Създател.
1:1.3 (22.6) Когато наистина сте осъзнали Бога, когато действително сте открили за себе си величествения Създател и започнете от собствен опит да осъзнавате вътрешното присъствие на божествения Владетел — тогава, в зависимост от нивото на вашето знание и избраните от божествените Синове методи за разкриване на Бога, вие ще намерите име за Всеобщия Баща, което ще изразява адекватно вашата представа за Първия Велик Източник и Център. Така в различните светове и в различните вселени Създателят става известен под многобройни названия, при това ако по дух и родство всяко име означава едно и също, то по своята словесна и знакова форма то изразява степента и дълбочината на възцаряването на Отеца в сърцата на създанията на всеки отделен свят.
1:1.4 (23.1) Близо до центъра на Вселената на вселените Всеобщият Баща е познат под имена, за които може да се смята, че означават “Първият Източник”. С отдалечаване във вселените на пространството все по-често се срещат такива названия на Всеобщия Баща, които означават “Всеобщият Център”. В още подалечни звездни системи, например в столицата на вашата локална вселена, той е известен като “Първият Съзидателен Източник и Божествен Център”. В едно съседно съзвездие Бог е наричан “Бащата на Вселените”, в друго — “Безкрайният Вседържител”, а на изток — “Божественият Властелин”. Означаван е също така и като “Бащата на Небесните Светила”, “Дарът на Живота” и “Всемогъщият”.
1:1.5 (23.2) В тези светове, където един от Райските Синове е преживял живот в посвещение, Бог обикновено е известен под име, което изразява лично отношение, нежно чувство и бащинска преданост. В столицата на вашето съзвездие Бог го наричат “Всеобщия Баща”, а на различните планети във вашата локална система от обитаеми светове той е известен като “Бащата на Бащите”, “Райският Баща”, “Бащата на Хавона” и “Духовният Баща”. Тези, които са познали Отеца чрез откровения при посвещенията на Райските Синове, избират трогателната връзка между създанията и Създателя, като наричат Бога „нашият Баща“.
1:1.6 (23.3) На планета с разнополови обитатели в света, където проявленията на родителските емоции са присъщи за сърцата на разумните същества, думата „Баща“ се превръща в особено изразително и уместно име за вечния Бог. На вашата планета, Урантия, той е найшироко известен и признат под името Бог. Но даденото му име не е от голямо значение; важното е вие да познаете Бога и да се стремите да станете като него. Вашите пророци от древността с право са го наричали „вечният Бог“ и са говорели за него като за този, който „живее във вечността“.
1:2.1 (23.4) Бог е основната реалност в духовния свят; Бог е източникът на истина в сферите на разума; Бог покрива със себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог е личност, а за Вселената на вселените той е Първият Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина. Първият Баща е универсален Дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.
1:2.2 (23.5) Вечният Бог е безкрайно повече от идеализирана реалност или въплътена в личност вселена. Това не е просто висшата мечта на човека, обективираният предмет на търсенето на смъртния. Той не е и само едно понятие, силов потенциал, изпълнен с праведност. Всеобщият Баща не е нито синоним на природата, нито персонификация на нейните закони. Бог е трансцендентална реалност, а не само традиционната представа на човека за най-висшите ценности. Бог не е психологическа концентрация на духовни значения, както не е и „най-благородното творение на човека“. Бог може да бъде която и да е от тези представи или всички тях в съзнанието на човека, но той е повече. Той е спасител и любящ Баща за всички онези, които са придобили духовен покой на земята и жадуват да придобият запазване на личността след смъртта.
1:2.3 (24.1) В човешкия опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира чрез наличието на божествено присъствие — духовният Наставник, изпращан от Рая, за да живее в смъртния разум на човека и да му помага за развитието на безсмъртна душа, която придобива вечен живот. Присъствието на този божествен Настройчик в човешкия разум се разкрива чрез три емпирични феномена:
1:2.4 (24.2) 1. Интелектуалната способност да познаеш Бога — Богосъзнание.
1:2.5 (24.3) 2. Духовният подтик да откриеш Бога — Боготърсене.
1:2.6 (24.4) 3. Личният стремеж към Бого-подобие — искреното желание да изпълниш волята на Отеца.
1:2.7 (24.5) Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научен експеримент или чрез логически умозаключения. Съществуването му може да бъде осмислено само в сферата на човешкия опит; при все това истинската представа за реалността на Бога е приемлива за логиката, вероятно за философията, принципна за религията и неотделима от всяка надежда за придобиване на вечен живот от на личността.
1:2.8 (24.6) Тези, които са познали Бога, са познали от свой опит факта на неговото съществуване; такива смъртни пазят в своя личен опит единственото положително доказателство за съществуването на живия Бог, което един човек може да предложи на друг. Не съществува никаква друга възможност да се демонстрира съществуването на Бога освен в съприкосновение с Бого-съзнанието на човешкия разум и Бого-присъствието на заселилия се в смъртния интелект Настройчик на Съзнанието — посветеният на човека свободен дар на Всеобщия Отец.
1:2.9 (24.7) На теория можете да си представяте Бога като Създател и той е Създателят, сътворил Рая и съвършената централна вселена лично, но вселените на времето и пространството са създадени и организирани от Райския корпус на СиноветеСъздатели. Всеобщият Баща не е личният създател на локалната вселена Небадон — вселената, в която живеете, е творение на неговия Син Михаил. Въпреки че Отецът не взема лично участие в създаването на еволюиращите вселени, той управлява много от техните вселенски взаимоотношения и някои техни проявления на физическа, умствена и духовна енергия. Бог-Баща е личният създател на Райската вселена и, съвместно с Вечния Син — създател на всички останали Създатели, на личните творци на вселените.
1:2.10 (24.8) Като физически владетел в материалната вселена на вселените Първият Източник и Център функционира в еталоните на вечния Остров на Рая и с помощта на този абсолютен гравитационен център вечният Бог осъществява космическото свръхуправление на физическо ниво както в централната вселена, така и в цялото пространство на вселената на вселените. Като разум Бог съществува в Божеството на Безкрайния Дух: като дух Бог проявява себе си в личността на Вечния Син и в личностите на божествените деца на Вечния Син. Тази взаимовръзка на Първия Източник и Център с неподчинените Лица и Абсолюти на Рая ни най-малко не пречи на прякото лично въздействие на Всеобщия Отец в цялото творение и на всички негови нива. Чрез частиците на своя дух Бащата-Създател поддържа пряка връзка със своите деца и със създадените вселени.
1:3.1 (25.1) „Бог е Дух.“ Той е всеобщо духовно присъствие. Всеобщият Баща е безкрайна духовна реалност; той е „суверен, вечен, нетленен, незрим и единствено истинен Бог“. Макар че сте „род Божий“, вие не трябва да мислите, че Отецът прилича на вас по своя физически облик и фигура, само защото за вас говорят като за създадени „по негов образ и подобие“, дарени с Тайнствени Наставници, изпратени от централната обител на неговото вечно присъствие. Духовните същества са реални, независимо от това, че са невидими за човешките очи и че не съществуват в плът и кръв.
1:3.2 (25.2) Древният пророк е казал: „Ето, Той преминава пред мен и аз не Го виждам; отминава, но аз не Го забелязвам.“ Ние можем постоянно да наблюдаваме деянията Божии, можем напълно да осъзнаваме материалните доказателства за неговото величествено управление, но рядко ни се отдава да лицезрем видимото проявление на неговата божественост и ние не забелязваме даже присъствието на неговия Дух, изпратен от него за пребиваване в хората.
1:3.3 (25.3) Всеобщият Баща е невидим, не защото се скрива от низшите същества с техните недостатъци на материалното съществуване и техните ограничени духовни способности. Поскоро въпросът е в следното: „Ти не можеш да видиш Моето лице, тъй като никой смъртен не може да Ме види и да остане жив.“ Никой от смъртните не може да съзре духовния Бог и да съхрани своето смъртно съществуване. Великолепието и духовният блясък на присъствието на божествената личност са недостъпни за низшите групи духовни същества или за която и да е категория материални личности. Духовното светене, което възниква в непосредственото присъствие на Отеца, е „светлина, до която никой смъртен не може да се приближи“, която “никое материално същество не е виждало и не може да види“. Но не е задължително да видиш Бога с очи от плът, за да осъзнаеш неговото проникновение с вярата на одухотворения разум.
1:3.4 (25.4) Духовната същност на Всеобщия Баща се споделя напълно от неговото съществуващо „аз“, Веч ния Син на Рая. Както Бащата, така и Синът в еднаква степен, изцяло и неограничено, разделят всеобщия и вечния Дух със своята съвместна и равноправна личност, Безкрайния Дух. Божият Дух е в и сам по себе си абсолютен; в Сина той е безусловен, в Духа универсален, а в и чрез всички тях — безкраен.
1:3.5 (25.5) Бог е всеобщ дух; Бог е всеобщата личност. Висшата личностна реалност на крайното творение е дух; пределната реалност на личностния космос е абсонитен дух. Само нивата на безкрайността са абсолютни и само на такива нива съществува окончателно единство на материя, разум и дух.
1:3.6 (25.6) Във вселените Бог-Отец е потенциално властелинът на материята, разума и духа. Само благодарение на своята обширна личностна сфера Бог е способен да се свързва пряко с личностите от своето огромно творение с многобройни волеви създания, но (отвъд пределите на Рая) той е достъпен само в присъствията на своите частици, божията воля във вселените. Този Райски дух, който обитава в разума на смъртните на времето и благоприятства еволюцията на безсмъртната душа на спасилото се създание, съдържа в себе си природата и божествеността, присъщи на Всеобщия Баща. Но разумът на подобни еволюционни създания води своето начало от местните вселени и трябва да придобие божествено съвършенство чрез постигането на тези емпирични трансформации, които водят към духовно съвършенство и са неизбежно следствие от решението на съществото да изпълнява волята на небесния Отец.
1:3.7 (26.1) Във вътрешния опит на човека разумът е съединен с материята. Подобен, свързан с материята разум не може да преживее физическа смърт. Механизмът на придобиването на вечен живот е заключен в такива изменения на човешката воля и такива трансформации в богопозналия смъртен разум, при които Духът става негов учител и евентуално негов водач. В резултат от еволюцията на човешкия разум, от връзката с материята към съюза с духа, потенциално духовните аспекти на смъртния разум се превръщат в моронтийни реалности на безсмъртната душа. Подчинилият се на материята смъртен разум става все поматериален и в края на краищата обрича себе си на неизбежно изчезване на личността; разумът, отстъпил пред духа, става все подуховен, в резултат се слива с надживяващия смъртта и водещ го божествен дух, като с това постига следсмъртен живот и вечно съществуване на личността.
1:3.8 (26.2) Аз идвам от Вечното и нееднократно съм се връщал в присъствието на Всеобщия Отец. Познавам действителността и личността на Първия Източник и Център, Вечния и Всеобщ Баща. Зная, че бидейки абсолютен, вечен и безкраен, той също така е и добродетелен, божествен и благодатен. Зная истинността на великите твърдения: „Бог е дух“ и „Бог е любов“, и тези два атрибута са най-пълно разкрити за вселената във Вечния Син.
1:4.1 (26.3) Безкрайното съвършенство на Бога е такова, че го прави пълна тайна. И найвеликото от всички непостижими тайнства на Бога се заключава в божественото проникване в смъртния разум. Това, по какъв начин Всеобщият Отец съществува съвместно със създанията на времето, е най-дълбоката от всички загадки на вселената; божественото присъствие в разума на човека е тайната на тайните.
1:4.2 (26.4) Физическото тяло на смъртния е „храм Божий“. Независимо от това, че Пълновластните Синове-Създатели се явяват при създанията в своите обитаеми светове и „привличат всички хора към себе си“; макар че те „стоят на вратата“ на съзнанието „и чукат“, и обичат да идват при всички, които „отворят вратите на своето сърце“; макар да съществува съкровена връзка между Синовете-Създатели и техните смъртни създания, независимо от това в смъртните хора има нещо от самия Бог, което действително пребивава в тях и за което тялото им служи като храм.
1:4.3 (26.5) Когато завършите своя път във временния си облик, когато завърши вашето изпитание в плът, когато прахът, напълнил смъртния съд, „се върне в земята, откъдето е дошъл“, тогава ще се установи, че присъстващият в човека „Дух се връща към Бога, Който го е дал“. Във всеки смъртен на тази планета живее частица от Бога, неотменима част от божествеността. Тя все още не е ваша по право, но ú е предопределено да се слее с вас, ако преживеете смъртта.
1:4.4 (26.6) Ние постоянно се сблъскваме с това тайнство на Бога; ние се зашеметяваме от нескончаемата панорама, която продължава да се разкрива и която е истината за неговата безкрайна добродетел, безпределно милосърдие, несравнена мъдрост и грандиозна личност.
1:4.5 (26.7) Божественото тайнство е заключено в неотстранимото различие между крайното и безкрайното, временното и вечното, пространствено-времевото създание и Всеобщия Създател, материалното и духовното, несъвършенството на човека и съвършенството на Райското Божество. Богът на всеобщата любов разкрива себе си във всяко от своите създания, без изключение, като използва цялата способност на създанието за духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и добродетел.
1:4.6 (27.1) Във всички сфери и светове от вселената на вселените, на всички духове и смъртни Всеобщият Отец разкрива своята благодатност и божественост, които могат да бъдат постигнати или осмислени от подобни духовни същества или смъртни създания. Бог е безпристрастен по отношение на личностите — както духовни, така и материални. Божественото присъствие, на което детето на вселената се радва във всеки даден момент, е ограничено само от способността на подобно създание да възприема и разбира духовната действителност на свръхматериалния свят.
1:4.7 (27.2) Като реалност на духовния опит на човека Бог не е загадка. Но когато се предприема опит да се обясни реалността на духовния свят на физическия разум от материален тип, възниква тайната — тайна толкова непостижима и дълбока, че само силата на вярата на Бого-позналия смъртен е способна на философското чудо по осъзнаването на Безкрайното от крайното, постигането на вечния Бог от еволюиращите смъртни на материалните светове на времето и пространството.
1:5.1 (27.3) Не позволявайте величината на Бога, неговата безкрайност, да затъмни или засенчи неговата личност. „Създалият ухото няма ли да чуе? Създалият очите няма ли да види?“ Всеобщият Отец е върхът на божествената личност; той е източникът и целта на всички личностни създания. Бог е безкраен и личностен; той е безкрайна личност. Отецът наистина е личност, независимо че безкрайността на неговата личност го поставя завинаги отвъд пълното разбиране на материалните и крайни същества.
1:5.2 (27.4) Бог е много повече, отколкото личността — такава, каквато е тя в човешкото разбиране; той излиза далеч отвъд пределите даже на възможната представа за свръхличност. Но съвършено безполезно е да обсъждаме такова непостижимо понятие като “божествена личност” с материалните създания, чийто предел на представите за реалността на съществото се заключава в идеята и идеала за личност. Най-висшата възможна концепция на Всеобщия Създател при материалното създание се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествена личност. Затова, макар че вие вероятно знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личност, вие също така добре знаете, че той никак не може да бъде нещо помалко от вечна, безкрайна, истинска, добродетелна и прекрасна личност.
1:5.3 (27.5) Бог не се скрива от никое от своите създания. Той е непостижим за толкова много категории същества само затова, защото „живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи“. Необятността и великолепието на божествената личност излиза отвъд пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Те „измерват водата с шепата си, Бог с педя измерва вселената“. Той е този, който “седи на кръга на земята, който простира небесата като тъкан и ги разгъва като вселена за живеене“. „Вдигнете очите си на висотата на небесата и вижте кой е сътворил всичко това, кой държи сметка за световете и ги нарича по име“; и затова е вярно, че „невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творението“. Такива, каквито сте днес, трябва да разберете невидимия Творец чрез неговото многолико и разнообразно творение, точно както чрез откровението разбирате служенето на неговите Синове и техните многобройни подчинени.
1:5.4 (28.1) Макар че материалните смъртни не могат да видят лика Божий, те трябва да се възрадват в увереността, че той е личност; с вярата си да приемат истината за любовта на Всеобщия Баща към света — любов толкова голяма, че е осигурила низшите обитатели на този свят с вечен духовен прогрес; те трябва да вярват, че Бог се „радва със синовете човешки“. Бог няма дефект в нито един от свръхчовешките и божествени атрибути, които образувт съвършената, вечна, любяща и безкрайна личност на Създателя.
1:5.5 (28.2) С изключение на обитателите на свръхвселените, в локалните творения на Бога няма друга лична или постоянна проява, освен Райските Синове-Създатели, които са бащи на населените светове и пълновластни управители на локалните вселени. Ако вярата на създанието беше съвършена, то със сигурност щеше да знае, че като вижда Сина-Създател, е видяло Всеобщия Баща; в търсенето на Отеца то не е молило и очаквало да види никого другиго освен Сина. Смъртният човек просто е неспособен да види Бога, докато не завърши трансформацията на духа и не достигне наистина до Рая.
1:5.6 (28.3) Природата на Райските Синове-Създатели не включва всички безусловни потенциали, отнасящи се към универсалната абсолютност, присъща на безкрайната природа на Първия Велик Източник и Център, но във всички възможни аспекти Всеобщият Баща божествено присъства в Синовете-Създатели. Отецът и неговите Синове са едно. Тези Райски Синове от рода на Михаелитите са не само съвършени личности, но и модел за всичко личностно в локалната вселена — от Ярките Утринни Звезди до низшето човешко създание, еволюционното животно.
1:5.7 (28.4) Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.
1:5.8 (28.5) Независимо от това, че Бог е вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцендентален идеал и възхитителен дух, макар че той е всичко това и безкрайно повече, при все това той воистина и во веки веков е съвършена личност — Създател, който може да „познае и да бъде познат“, който е способен да „обича и да бъде любим“ и който може да стане наш приятел; от своя страна вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като приятели на Бога. Той е реален дух и духовна реалност.
1:5.9 (28.6) Като наблюдаваме как Всеобщият Отец разкрива себе си в своята вселена, като виждаме как той прониква в милиардите свои създания, като познаваме Бащата в неговите Пълновластни Синове, като продължаваме повсеместно да чувстваме неговото божествено присъствие, няма да се усъмним в първенството на неговата личност. Независимо от цялото свое необятно разпространение той си остава истинска личност и непрестанно поддържа лична връзка с безбройното множество свои създания по цялата вселена на вселените.
1:5.10 (28.7) Идеята за личността на Всеобщия Баща представлява разширена и поистинска представа за Бога, възникнала в човечеството главно благодарение на откровения. Благоразумието, мъдростта и религиозният опит — всички те предполагат и подразбират личността на Бога, но не потвърждават нейната пълнота. Даже Вътрешният Настройчик на Съзнанието е доличностен. Истинността и зрелостта на всяка религия е право пропорционална на нейната представа за безкрайната личност на Бога и на постигането от нея на абсолютно единство на Божеството. Така идеята за личностното Божество става мярка за религиозна зрелост, след като в религията възниква представа за единството на Бога.
1:5.11 (29.1) Примитивната религия е признавала много личностни богове, създадени по образ и подобие на човека. Откровението потвърждава верността на разбирането за личността на Бога, което е възможно само в научния постулат за Първопричината и само условно се допуска във философската идея за Всеобщо Единство. Само чрез личността субектът е способен да разбере единството на Бога. Отрицанието на личността на Първия Източник и Център означава избор на едното от двете решения на философската дилема: материализъм или пантеизъм.
1:5.12 (29.2) При съзерцание на Божеството понятието за личност трябва да се освободи от идеите за телесност. Материалното тяло не е задължително за личността, била тя личност на човек или на Бог. Грешката, свързана с тълкуването на ролята на телесното, се проявява в двете крайности на човешката философия. За материализма смъртта, която лишава човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуването на личността; за пантеизма Бог не е личност, понеже няма тяло. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действа в съюз с разума и духа.
1:5.13 (29.3) Личността е не просто атрибут на Бога; това е поскоро всеобхватност на съгласуваната безкрайна природа и обединената божествена воля със съвършенство на изразяването, демонстрирано във вечността и всеобщността. Личността във висшия смисъл е откровението на Бога за вселената на вселените.
1:5.14 (29.4) Бидейки вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен, Бог не разширява своето знание и не задълбочава своята мъдрост. За разлика от предположенията или разбирането на крайния човек, Бог не придобива опит, но в пределите на своята собствена вечна личност той получава истинско удовлетворение от постоянно разширяващото се самоосъществяване, което, в определен смисъл, е аналогично на и сравнимо с придобиването на нов опит от крайните същества в еволюционните светове.
1:5.15 (29.5) Абсолютното съвършенство на безкрайния Бог би го обрекло на крайните ограничения, присъщи на безусловната крайност на съвършенството, ако не беше този факт, че Всеобщият Баща участва непосредствено в личностните усилия на всяка несъвършена душа в огромната вселена, стремяща се с божествената помощ да се възвиси към съвършените духовни светове. По цялата вселена на вселените този еволюционен опит на всяко духовно същество и всяко смъртно създание е съставна част на Отеца — вечно разширяващото се съзнание на Божеството в безкрайния божествен кръг на непрестанното самоосъществяване.
1:5.16 (29.6) Буквална истина е: „Във всяка скръб ваша той скърби с вас.“; „Във всички ваши радости той се радва с вас.“ Неговият доличностен божествен дух действително е част от вас. Островът на Рая реагира на всички физически превръщания във вселената на вселените; Вечният Син съдържа в себе си всички духовни импулси на цялото творение; Съвместният Извършител обединява всички проявления на разума в разширяващия се космос. Всеобщият Отец въплъщава в цялата пълнота на божественото съзнание целия индивидуален опит на прогресивните усилия на развиващия се разум и нарастващата духовност на всяко създание, същество и личност на цялото еволюционно творение на времето и пространството. И всичко това в буквален смисъл е истинско, тъй като „в Него ние живеем, движим се и съществуваме“.
1:6.1 (29.7) Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърляна от божествената личност на Създателя. Никаква действителност не може адекватно да се постигне чрез изучаване на нейната сянка. Сенките трябва да бъдат интерпретирани от гледна точка на истинската субстанция.
1:6.2 (30.1) За науката Бог е причина, за философията — идея, за религията — личност, даже изпълнен с любов небесен Баща. За учения Бог е изходна сила, за философа — хипотеза на единството, за религиозния човек — жив духовен опит. Неадекватността на човешката представа за личността на Всеобщия Баща може да се коригира само чрез духовния прогрес на човека във вселената; пълна адекватност ще настъпи едва тогава, когато странстващите из времето и пространството накрая достигнат божествените обятия на живия Бог в Рая.
1:6.3 (30.2) Никога не пропускайте противоположните гледни точки на личността в разбирането от Бога и човека. Човекът разглежда и разбира личността от гледната точка на крайното за безкрайното, Бог — от гледната точка на безкрайното за крайното. Човекът притежава най-низшия тип личност, Бог — най-висшия, дори върховния, пределния и абсолютния. Затова, за подобряване на представите за божествената личност, трябва търпеливо да се дочака появата на подобрените идеи за човешката личност и особено усъвършенстваното разкриване както на човешката, така и на божествената личност в посвещенческия живот, преживян на Урантия от Сина-Създател Михаил.
1:6.4 (30.3) Доличностният божествен дух, който прониква в смъртния разум, е убедително доказателство за реалността на своето съществуване, но понятието за божествена личност може да се постигне само с духовното прозрение, присъщо на истинския религиозен опит на личността. Всяка личност — човешка или божествена, може да бъде позната и разбрана напълно независимо от външните реакции или материалното присъствие на такава личност.
1:6.5 (30.4) За дружбата на двете създания е необходима определена степен на нравствено сходство и духовна хармония; любящата личност едва ли ще разкрие себе си като нелюбяща. Дори само за да се приближи към познанието на една божествена личност, на човешката личност ú е необходимо да посвети на това целия си талант; нерешителните, половинчати действия биха били напразни.
1:6.6 (30.5) Колкото попълно човек разбира себе си и цени личностните качества на другите хора, толкова посилно ще се стреми към познаване на Изначалната Личност и толкова поискрено такъв познал Бога човек ще се стреми да стане подобен на Изначалната Личност. Може хората да се разминават в мненията си за Бога, но полученият в него и заедно с него опит излиза изцяло извън пределите на всякакви човешки спорове и чисто интелектуални умозаключения. Богопозналият човек описва своя духовен опит, не за да убеди невярващите, а за наставляване и взаимно удовлетворение на вярващите.
1:6.7 (30.6) Да допуснеш, че вселената може да бъде позната и достъпна за разбиране, значи да допуснеш, че тя е създадена от разум и се управлява от личност. Човешкият разум е способен да разбере само появата на друг разум — било то разум на човек или свръхчовек. Ако човешката личност е способна да познае вселената чрез опит, това значи, че някъде в тази вселена са скрити божествен разум и неподправена личност.
1:6.8 (30.7) Бог е Дух — духовна личност; човекът също е дух — потенциална духовна личност. Иисус Назарянин постигна пълното въплъщение на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговият живот, посветен на изпълнението на волята на Отеца, се превръща за човека в найреалното и идеално разкриване на личността на Бога. Макар постигането на личността на Всеобщия Баща да може да стане само в непосредствения религиозен опит, земният живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и с разкриването на личността на Бога в истинския човешки опит.
1:7.1 (31.1) Когато Иисус е говорел за „живия Бог“, той е имал предвид личностното Божество — Отеца в небесата. Представата за личността на Божеството му помага в приятелските отношения, благоприятства разумното поклонение, съдейства за живителна доверчивост. Между неличностните неща е възможно взаимодействие, но не и приятелство. Отношенията на приятелство между бащата и сина, както и между Бога и човека, са възможни, само ако те и двамата са личности. Само личностите са способни да общуват една с друга, макар това личностно общуване да може съществено да се облекчава от присъствието на именно такава неличностна същност, какъвто е Настройчикът на Съзнанието.
1:7.2 (31.2) Човекът не се съединява с Бога, както капката вода с океана. Човекът придобива божественото единство благодарение на задълбочаващото се взаимно духовно общуване, благодарение на връзката на личността с личностния Бог, благодарение на все поголямото придобиване на божествена природа в поискреното и разумно подчиняване на божествената воля. Такова възвишено отношение е възможно само между личности.
1:7.3 (31.3) Понятието за истината може да се разглежда отделно от личността, понятието за красотата може да съществува без личност, но представата за божествена добродетел е постижима само по отношение на личността. Само личността може да обича и да бъде обичана. Даже красотата и истината биха били лишени от надеждата за продължаване на живота, ако те не бяха атрибути на личностен Бог — един любящ Баща.
1:7.4 (31.4) Ние сме неспособни докрай да разберем как Бог може да бъде първичен, неизменен, всесилен и съвършен — и едновременно с това обкръжен от еволюираща вселена на относителни несъвършенства, вселена непрестанно изменяща се и явно ограничена от законите. Но ние сме способни да познаем тази истина в своя личен опит, тъй като всички ние си запазваме неподправеност на личността и единство на волята, независимо от постоянното изменение както на нас самите, така и на нашето обкръжение.
1:7.5 (31.5) Пределната вселенска реалност е невъзможно да се постигне с математика, логика или философия — това е постижимо само по пътя на личния опит в условията на нарастващо подчинение на божествената воля на личностен Бог. Нито науката, нито философията, нито теологията са способни да потвърдят съществуването на личността на Бога. Само личният опит на вярващите синове на небесния Баща може да помогне на неподправеното духовно осъзнаване на личността на Бога.
1:7.6 (31.6) По-висшите представи за вселенска личност включват: индивидуалност, самосъзнание, лична воля и възможност за саморазкриване. И всички тези качества предполагат приятелство и с други равни личности, подобно на това, което съществува в обединенията на личностите на Райските Божества. И абсолютното единство на тези обединения е дотолкова съвършено, че божествеността става известна като неразделимост, като единство. „Господ Бог е Господ единен. “. Неразделимостта на личността не пречи на Бога да посвещава своя дух, който се заселва в сърцата на смъртните хора. Неразделимостта на личността на човешкия баща не препятства възпроизводството на смъртни синове и дъщери.
1:7.7 (31.7) Това понятие за неразделимост, в съвкупност с понятието за единство, подразбира изход на Пределността на Божеството отвъд границите както на времето, така и на пространството; затова както времето, така и пространството не могат да бъдат нито абсолютни, нито безкрайни. Първият Източник и Център е тази безкрайност, която безусловно превъзхожда границите на разума, материята и духа.
1:7.8 (31.8) Фактът на съществуването на Райската Троица по никакъв начин не противоречи на истината за божественото единство. Във всички реакции на космическата реалност и във всички отношения със създанията, трите личности на Райското Божество действат като единна личност. Не противоречи на съществуването на тези три вечни личности и истината за неразделимостта на Божеството. Аз напълно осъзнавам този факт, че на мое разположение няма адекватни езикови средства, с които да обясня на смъртния разум нашето разбиране за тези космически проблеми. Но вие не трябва да се отчайвате; не всички тези въпроси са докрай разбрани даже от висшите личности, които принадлежат към моята група Райски същества. Винаги помнете, че тези трудни за разбиране истини, които се отнасят до Божеството, ще започнат да се проясняват според това, как вашият разум ще се изпълва с все поголяма духовност в следващите епохи в продължение на дългия възход на смъртните към Рая.
1:7.9 (32.1) [Представено от Божествен Съветник, член на група небесни личности, получил задача от Извечно Древните на Уверса, столицата на седмата свръхвселена, да оглави подготовката на тези части от последващото откровение, които се отнасят към въпросите, излизащи извън рамките на локалната вселена Небадон. В моите пълномощия влиза подготовката на документите, които описват природата и атрибутите на Бога, тъй като аз представлявам върховния източник на съответната информация, достъпна в някой от обитаемите светове. Служил съм със статут на Божествен Съветник във всичките седем свръхвселени и в течение на дълго време съм се намирал в Райския център на цялото творение. Неведнъж съм изпитвал върховно наслаждение от непосредственото и лично присъствие на Всеобщия Баща. Аз описвам реалността и истината за природата и атрибутите на Отеца с неоспорими пълномощия; аз знам за какво говоря.]
Книгата Урантия
Документ 2
2:0.1 (33.1) Д ОКОЛКОТО най-висшата от възможните представи на човека за Бога се заключава в човешката идея и в идеала за първична и безкрайна Личност, позволено е — и може да се окаже полезно, да се изучат някои особености на божествената природа, представени в личността на Божеството. Найдобре природата на Бога може да бъде разбрана чрез разкриването на Отеца, осъществено от Михаил Небадонски в неговите многобройни учения и възвишен живот в плът. Подълбоко да разбере божествената природа може също така човекът, който смята себе си за Божие дете и който гледа на Създателя като на истински духовен Баща.
2:0.2 (33.2) Природата на Бога може да се изучава чрез разкриването на висши идеи, божествената личност може да бъде представена като олицетворение на най-висши идеали, но от всички разкривания на божествената природа най-добре от всичко просвещава ума и укрепва духа разбирането на религиозния живот на Иисус от Назарет — както до, така и след пълното осъзнаване на своята божественост. Ако разглеждаме живота на Михаил в плът като фон, на който Бог разкрива себе си на човека, то ние можем да се опитаме да изразим в словесните знаци на човешкия език някои идеи и идеали, засягащи божествената природа, които вероятно ще спомогнат за по-нататъшното проясняване и консолидиране на човешката представа за природата на Всеобщия Отец и характера на неговата личност.
2:0.3 (33.3) Огромно препятствие пред всички наши опити за разширяване и одухотворяване на човешката представа за Бога са ограничените възможности на смъртния разум. В сериозен пропуск при изпълнението на нашата задача се превръщат също така и ограниченията на езика и оскъдността на материала, който може да се използва като илюстрации или сравнения в нашия стремеж да опишем божествените ценности и да разкрием духовните значения пред крайния, смъртен разум на човека. Всички наши усилия да разширим човешката представа за Бога биха били напразни, ако не беше фактът, че смъртният разум е обител на Настройчика, посветен от Всеобщия Баща, и че той е изпълнен с Духа на Истината на Сина-Създател. Затова, като разчитам на присъствието в човешкото сърце на тези божествени духове, които ми помагат да разширя представата за Бога, аз с радост пристъпвам към изпълнението на своята задача в опита си да предложа на разума на човека даденото подолу описание на природата на Бога.
2:1.1 (33.4) „Докосвайки се до Безкрайното, ние не можем да го открием. Неведоми са пътищата Божии.“ „Разумът му е неизмерим и величието му е неизследваемо.“. Ослепителната светлина на присъствието на Отеца е такава, че за неговите низши същества той, очевидно, „обитава в пълна тъмнина“. Не само мислите и плановете му са непроницаеми, но той „твори безброй велики и чудни дела“. „Бог е велик; ние не го разбираме, нито можем да изследваме броя на годините му.“. „Наистина ли Бог живее на земята? Ето, небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не го побират.“ „Колко непостижима е неговата съдба и колко неизповедими са пътищата му!“
2:1.2 (34.1) „Има само един Бог — безкрайният Баща, който е и предан Създател.“ „Божественият Създател е също така и Всеобщият Вседържител, източникът и целта на всяка душа. Той е върховната Душа, Изначалният Разум и Неограниченият Дух на цялото творение.“ „Великият Властващ не греши. Той е великолепен по величие и слава.“ „За Бога-Създател са неведоми страхът и враждебността. Той е безсмъртен, вечен, същински, божествен и щедър.“ „Колко чист и прекрасен, колко дълбок и неизмерим е небесният Прародител на всички неща!“ „Особено великолепен е Безкрайният с това, че дарява себе си на хората. Той е началото и краят, Отецът на всяко благо и съвършен замисъл.“ „Всичко е възможно с Бога; вечният Създател е причината на причините.“
2:1.3 (34.2) Независимо от безкрайността на грандиозните проявления на вечната и всеобща личност на Отеца той открива в безпределното самосъзнание както своята безкрайност, така и своята вечност; така той напълно осъзнава и своето съвършенство и власт. Освен своите равноправни Божества Той е единственото същество във вселената, което притежава съвършена, правилна и изчерпателна самооценка.
2:1.4 (34.3) Отецът непрестанно и неизменно удовлетворява различните потребности в себе си, от време на време изменящи се в различните части на неговото ми-ро-зда-ние. Великият Бог познава и разбира себе си; безкрайно е неговото самосъзнание за всички свои изначални атрибути на съвършенство. Бог не е космическа случайност; нито е вселенски експериментатор. Пълновластните Управители на Вселените са способни да дерзаят, Бащите на Съзвездията могат да експериментират; главите на системите могат да се упражняват; но Всеобщият Баща вижда края още в началото, а неговият божествен замисъл и вечна цел действително обхващат и разбират всички експерименти и дерзания на неговите подчинени във всички светове, системи и съзвездия, във всяка вселена от неговите необятни владения.
2:1.5 (34.4) Нищо не е ново за Бога и никое космическо събитие никога не се случва изненадващо за него; той обитава кръга на вечността. Дните му нямат начало или край. За Бога няма минало, настояще или бъдеще; цялото време във всеки даден момент е настояще. Той е великото и единствено АЗ СЪМ.
2:1.6 (34.5) Всеобщият Баща е абсолютно и безусловно безкраен във всички свои атрибути; и този факт във и сам по себе си автоматически изключва възможността за пряко лично общуване с крайни материални същества и с други низши типове създадени разумни същества.
2:1.7 (34.6) Всичко това предполага такова устройство на връзката и общуването със своите многобройни създания, което е било предопределено първо в личностите на Райските Божии Синове, които се явяват на планетарните раси, независимо от съвършенството на своята божественост, в плът и кръв, като стават един от вас и се обединяват с вас; така Бог става човек, както стана при посвещаването на Михаил, когото наричаха “Синът Божий” и “Човешкият Син”. И второ, личностите на Безкрайния Дух — различните чинове серафически войнства и други категории разумни небесни същества, се сближават с материалните създания с по-низш произход, като всячески им помагат и им служат. И трето, съществуват и неличностните Тайнствени Наставници, Настройчиците на Съзнанието, действителният дар на самия велик Бог, които се изпращат без предупреждение и обяснение, за да пребивават в създания, подобни на хората на Урантия. Като нескончаем поток те се спускат от висотите на славата и благодатта и се вселяват в скромните умове на онези смъртни, които притежават явна или потенциална способност за Бого-съзнание.
2:1.8 (35.1) По тези и по много други пътища — пътища неведоми и съвършено непонятни за вашия краен разум, Отецът с любов и готовност намалява, всячески видоизменя, отслабва и смекчава своята безкрайност, което му позволява да се приближи до крайния разум на своите деца-създания. Така, чрез последователно разпределяне на личността си и като намалява абсолютността, безкрайният Баща е способен да влиза в тесен контакт с множеството разумни създания в многобройните светове на своята обширна вселена.
2:1.9 (35.2) Всичко това той е извършил, извършва и вечно ще извършва, без в ни наймалка степен да намалява факта и реалността на своята безкрайност, вечност и първичност. Всички тези неща са абсолютно верни независимо от трудностите на тяхното разбиране, от тайната, която ги обвива, или от невъзможността за тяхното разбиране от създания, подобни на обитателите на Урантия.
2:1.10 (35.3) Тъй като Първият Баща е безкраен в своите планове и вечен в своите цели, никое крайно създание, по силата на самата си природа, не е способно да обхване или разбере тези божествени замисли и намерения в цялата им пълнота. Само понякога, само за миг се разкриват на смъртния човек замислите на Отеца, разкривани във връзка с претворяването на плановете за възход на създанията на нови нива от прогреса във вселената. Макар че човек е неспособен да постигне значението на безкрайното, безкрайният Баща несъмнено напълно разбира и с любов съдържа в себе си цялата крайност на всички свои деца във всички вселени.
2:1.11 (35.4) Отецът разделя божествеността и вечността с многобройни висши Райски създания, но ние се съмняваме, че безкрайността и произтичащата от нея космическа изначалност са разделяни напълно с някого освен с неговите равноправни партньори в Райската Троица. Безкрайността на личността трябва, по необходимост, да обхване всичко, което в нея е крайно; оттук произтича истината — буквална истина, на учението, гласящо, че „в Него живеем и се движим, и съществуваме“. Частицата от Божеството на Всеобщия Баща пребивава в смъртния човек и е част от безкрайността на Първия Велик Източник и Център, Отеца на Отците.
2:2.1 (35.5) Дори вашите древни пророци са разбирали вечната, кръгова природа на Всеобщия Баща, която няма начало и край. Бог буквално и вечно пребивава в своята вселена на вселените. Той пребивава в нея във всеки момент, с цялото си абсолютно величие и вечно превъзходство. „Отецът има живот в самия себе си и този живот е вечен живот.“ От векове именно Отецът „дарява на всички живот“. В това е безкрайното съвършенство на божествената цялостност. „Аз съм Господ; Аз не се изменям.“ Нашето знание за вселената на вселените говори за него не само като за Отеца на небесните светила, но и за това, че в неговото водене на междупланетните дела „няма изменения и сянка на промяна“. Той „възвестява от началото онова, което ще бъде в края“. Той казва: „Моето решение ще се осъществи и ще направя всичко, което ми е угодно според вечния план, замислен в моя Син“. Затова всички замисли и намерения на Първия Източник и Център са подобни нему: вечни, съвършени и неизменни.
2:2.2 (35.6) В повелите на Отеца има изчерпваща окончателност и пределно съвършенство. „Всичко, което извършва Бог, пребивава вовеки; към това няма какво да се добави и от това няма какво да се отнеме.“ Всеобщият Баща не съжалява за своите изначални замисли, проникнати от мъдрост и съвършенство. Неговите планове са неизменни, неговите решения са неоспорими, а неговите деяния — божествени и непогрешими. „Пред погледа му хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като страж в нощта.“ Ограниченият разум на смъртния човек никога няма да постигне цялото съвършенство на божествеността и величието на вечността.
2:2.3 (36.1) Може да изглежда, че при изпълнението на своя вечен замисъл реакциите на неизменния Бог зависят от изменящото се отношение и преобразуващото се съзнание на създадените от него разумни същества; тоест външно и на повърхността те могат да изглеждат изменчиви, но под повърхността на всички външни проявления е скрита дълбока и неизменна цел — непреходният замисъл на вечния Бог.
2:2.4 (36.2) Във вселените понятието “съвършенство” незбежно трябва да бъде относително, но в централната вселена и особено в Рая съвършенството е пълно; в някои аспекти то е даже абсолютно. Проявленията на Троицата се различават в демонстрацията на божественото съвършенство, но не го отслабват.
2:2.5 (36.3) Изначалното съвършенство на Бога се състои не в предполагаемата праведност, а в съвършенството на добротата, присъща на неговата божествена природа. Отецът е окончателен, изчерпващ и безупречен. Няма дефекти в красотата и съвършенството на неговата праведна личност. И в центъра на целия план, който обединява живите същества на пространственните светове, се намира божественият замисъл: всички волеви създания да бъдат извисени до висшето предназначение на собствения им опит от споделянето на Райското съвършенство на Отеца. Бог не е нито егоистичен, нито затворен; той непрестанно посвещава себе си на всички самоосъзнаващи се същества на необятната вселена на вселените.
2:2.6 (36.4) Бог е вечно и безкрайно съвършен и в личния му опит несъвършенството е неведомо за него; но той осъзнава целия опит на несъвършенството на всички създания, които преодоляват трудности във всички еволюционни вселени на всички Райски Синове-Създатели. Личното и освобождаващо съприкосновение на Бога на съвършенството защитава сърцата и обхваща природата на всички смъртни създания, издигнали се на космическото ниво на нравствено разбиране. По този начин, както и посредством преките контакти с божественото присъствие, Всеобщият Баща всъщност участва в опита съвместно с незрелостта и несъвършенството в еволюционния път на всяко нравствено същество в цялата вселена.
2:2.7 (36.5) В божествената природа няма място за човешките ограничения и потенциалното зло, но опитът на смъртните, който включва злото и всички свързани с него човешки отношения, със сигурност е част от непрестанно разширяващото се самопретворяване на Бога в децата на времето — създания, снабдени с нравствената отговорност на същества, създавани или развиващи се от всеки Син-Създател, който излиза от Рая.
2:3.1 (36.6) Бог е праведен; затова е справедлив. „Праведен е Господ във всички пътища Свои.“ „Аз ненапразно направих всичко, което направих, казва Господ.“. „Наистина, всички Божии Съждения са праведни.“ Създанията на Всеобщия Баща не могат да повлияят на неговото правосъдие със своите действия или постъпки, „тъй като няма в Господа, Бога наш, неправда, нито пристрастие, нито подкупничество“.
2:3.2 (36.7) Колко напразно е да се обръщаме към такъв Бог с незрели призиви да измени своите неизменни повели, за да избегнем справедливите последствия от действията на неговите мъдри естествени закони и праведни духовни повели! „Не се заблуждавайте; Бог не може да бъде излъган, защото каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Вярно е, че даже при заслужена жътва на прегрешения божественото правосъдие винаги е смекчено от милосърдие. Безкрайната мъдрост е вечният арбитър на съдбите, определящ мярката на правосъдието и милосърдието за всеки конкретен случай. Найголямото наказание (в действителност неизбежно следствие) за прегрешения и преднамерено въставане против Божията власт е прекратяването на съществуването като отделен поданик на тази власт. Окончателният резултат за откровената порочност е пълно унищожение. В крайна сметка обединилите се с греха субекти унищожават себе си сами, тъй като, като се отдават на злото, стават напълно нереални. Фактическото изчезване на такова създание, обаче, винаги се отлага чак до осигуряването на пълно съответствие с реда за извършването на правосъдие, установен в съответната вселена.
2:3.3 (37.1) Прекратяването на съществуването се извършва в течение на периодичното или в течение на провежданото в края на всяка епоха раздаване на правосъдие по отношение на света или световете. В свят, подобен на Урантия, това става на заключителния стадий от планетарния съдебен период. В такива периоди прекратяване на съществуването може да бъде постановено чрез координираното действие на всички упълномощени трибунали — като се започне от планетарния съвет и съдилищата на Сина-Създател и се стигне до трибуналите на Извечно Древните. Заповедта за анихилиране се издава от върховните съдилища на свръхвселената и се съпровожда от потвърждаване на обвинителния акт, изготвен в сферата, обитавана от грешника; след потвърждаване на решението за ликвидиране от върховните инстанции то се привежда в изпълнение с непосредствен акт на тези съдии, които се намират в столицата на свръхвселената и провеждат оттам своята дейност.
2:3.4 (37.2) След окончателното потвърждаване на решението обединилото се с порока същество мигновено прекратява своето съществуване, става, сякаш никога не е съществувало. Възраждането е невъзможно; подобна участ е неизменна и вечна. Принадлежалите на индивида елементи жива енергия се разпадат на съставните си части посредством трансформация на времето и видоизменение на пространството и се превръщат в този космически потенциал, от който някога са възникнали. Що се отнася до личността на злодея, то тя бива лишена от възможността да се спаси вследствие неспособността на създанието да направи такъв избор и да вземе такива решения, които биха му осигурили вечен живот. Когато връзката на разума със злото стигне до пълно обединяване с порока, то — след прекратяването на живота и космическото ликвидиране, подобна изолирана личност се поглъща от свръхдушата на творението и става част от развиващия се опит на Висшето Същество. Никога вече тя не става личност; нейната индивидуалност изчезва и става, сякаш никога не я е имало. Ако личността е била обител на Настройчик, то емпиричните духовни ценности се съхраняват в реалността на Настройчика, който продължава да съществува.
2:3.5 (37.3) Във всяко космическо състезание между действителните нива на реалността, личността от повисоко ниво винаги удържа победа над личността от пониско ниво. Този неизбежен резултат от космическия спор се обяснява с това, че божествеността на качеството съответства на нивото на реалността или действителността на всяко волево създание. Неограниченото зло, абсолютното заблуждение, преднамереният грях и отявленото злодейство са вътрешни и автоматически самоубийствени. Такива проявления на космическа нереалност са възможни във вселената само благодарение на временната милосърдна търпимост, в очакване да се приведат в действие механизмите за определяне на правосъдието и докато се търси справедливо решение в праведните вселенски съдилища.
2:3.6 (37.4) Управлението на Синовете-Създатели в локалните вселени се характеризира със съзидание и одухотворяване. Тези Синове посвещават себе си на ефективното претворяване на Райския план за последователно възвисяване на смъртните, за превъзпитаване на метежниците и заблудилите се; но ако всички тези изпълнени с любов усилия бъдат окончателно и завинаги отхвърлени, силите, които действат под ръководството на Извечно Древните, привеждат в изпълнение окончателната заповед за ликвидиране на личността.
2:4.1 (38.1) Милосърдието е просто правосъдие, смекчено от тази мъдрост, която произлиза от съвършенството на знанията и пълното разбиране на естествените слабости и недостатъци на крайните създания. „Нашият Бог е милосърден, търпелив и многомилостив.“ Затова „всеки, който призове името Господне, ще бъде спасен“, „тъй като Той великодушно помилва“. „Милостта Господня е от векове и до векове“; наистина „вечна е неговата милост“. „Аз съм Господ, творящ милост, съд и правда на земята, тъй като това ми е благоугодно.“ „Не по желанието на своето сърце наказвам и огорчавам човешките синове“, тъй като аз съм „Бащата на милосърдието и Бога на всяко утешение“.
2:4.2 (38.2) На Бог е присъща добротата, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден. И никога не е необходимо някакво въздействие върху Отеца, за да се предизвика неговото милосърдие. Потребността на създаденото същество е напълно достатъчна, за да осигури изобилен поток от нежното милосърдие и спасителната благодат на Отеца. Тъй като Бог знае всичко за своите деца, за него е лесно да им прощава. Колкото подобре човек разбира своя ближен, толкова по-лесно ще му бъде да му прощава и даже да го обича.
2:4.3 (38.3) Само присъщата безкрайна мъдрост и проницателност позволява на праведния Бог да върши правосъдие и да бъде милосърден едновременно и във всяка ситуация във вселената. Небесният Баща никога не се терзае от противоречиви мнения по отношение на своите вселенски деца; Бог никога не става жертва на антагонизъм в отношенията. Всезнанието на Бога направлява неговата свободна воля и му позволява безпогрешно да избира такова вселенско действие, което съвършено, едновременно и равностойно удовлетворява всичките му божествени атрибути и безкрайните качества на неговата вечна природа.
2:4.4 (38.4) Милосърдието е естествен и задължителен плод на добродетелта и любовта. Добродетелният характер на любящия Баща просто е неспособен да лиши дори едно от своите вселенски деца от мъдрото съдействие на милосърдието. Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.
2:4.5 (38.5) Божественото милосърдие е основан на справедливостта метод за съгласуване на вселенските нива на съвършенство и несъвършенство. Милосърдието е правосъдието на Върховността, адаптирано към положението на разкриващото се крайно същество, праведността на вечността, видоизменена така, че да удовлетвори висшите интереси и космическото благополучие на децата на времето. Милосърдието не е нарушаване на правосъдието, а по-скоро точна интерпретация на изискванията на върховното правосъдие в неговото справедливо приложение към подчинените духовни същества и към материалните създания в еволюиращите вселени. Милосърдието е правосъдието на Райската Троица, мъдро и с любов низхождащо до многобройните разумни създания на пространството и времето, формулирано от божествената мъдрост и определено от всезнаещия разум и суверенната воля на Всеобщия Баща и всички негови партньори-Създатели.
2:5.1 (38.6) „Бог е любов“, затова единственото лично отношение на Бога към онова, което става във вселените, е неизменна проява на божествена любов. Отецът ни обича толкова, че ни дарява своя живот. „Той повелява на Своето слънце да изгрее и над злите, и над добрите и изпраща дъжд на праведните и на неправедните.“
2:5.2 (39.1) Невярно е да се предполага, че любовта на Бога към неговите деца трябва да се постига с жертви, давани от неговите Синове, или с ходатайства от подчинените му създания, „тъй като Отецът сам ви обича“. Именно под влиянието на своето родителско чувство Отецът изпраща чудесните Настройчици, които се заселват в ума на хората. Божията любов е всеобхватна; „жадният нека да дойде“. Той желае „всички хора да се спасят, като познаят истината“. Той „не желае гибелта на никого“.
2:5.3 (39.2) Създателите първи се опитват да спасят човека от катастрофалните последствия от неразумното нарушаване на божествените закони от него. По своята природа Божията любов е бащинско чувство; затова понякога той „ни наказва за наше добро, за да можем да вземем участие в неговата святост“. Даже в най-суровите изпитания помнете, че „във всяка наша скръб той скърби с нас“.
2:5.4 (39.3) Бог проявява божествена доброта към грешниците. Когато метежниците се обърнат към праведността, те биват приемани с милосърдие, „тъй като Господ наш е многомилостив“. „Аз съм Този, Който заличава престъпленията ти заради самия Себе Си и греховете ти не помни.“ „Ето с каква любов ни е дарил Отецът, за да се наричаме Божии деца.“
2:5.5 (39.4) В края на краищата найголямото доказателство за Божията добродетел и върховно основание за любовта към него е живеещият във вас дар на Отеца — Настройчикът, който търпеливо очаква часа, когато и двамата ще се слеете във вечно единство. Макар че Бог не може да бъде намерен посредством търсения, ако вие се подчините на пребиваващия във вас дух, той безпогрешно ще ви поведе, стъпка по стъпка, живот след живот, вселена след вселена, век след век, докато накрая се окажете в присъствието на Райската личност на Всеобщия Баща.
2:5.6 (39.5) Колко неразумно е да не се прекланяте пред Бога, само защото ограниченията на вашата човешка природа и материалните препятствия не ви позволяват да го видите. Между вас и Бога има колосално разстояние (физическо пространство), което ви предстои да преминете. Съществува също така и огромна пропаст от духовни различия, която е необходимо да се преодолее; но независимо от всичко физическо и духовно, което ви отделя от личното присъствие на Бога в Рая, спрете и се замислете за тази свята истина, че Бог живее във вас; от своя страна той вече е прехвърлил мост през пропастта. Той е изпратил частица от себе си, от своя Дух, за да живее вътре във вас и да се труди с вас както сега, така и докато следвате своя вечен вселенски път.
2:5.7 (39.6) За мен е лесно и приятно да се прекланям пред този, който е толкова велик и едновременно с такава любов посвещава себе си на възвисяващото служене на своите низши създания. За мен е естествено да обичам този, който е толкова могъщ в творението и управлението на сътвореното и при все това е така съвършен в своето великодушие и толкова верен в своето милосърдие и постоянно ни защитава. Мисля, че бих обичал Бога така силно, дори ако не беше толкова велик и могъщ, а само великодушен и милосърден. Всички ние обичаме Отеца повече заради неговата същност, отколкото заради признаването на неговите поразителни атрибути.
2:5.8 (39.7) Когато виждам с каква доблест Синовете-Създатели и подчинените им същества се борят с различните временни трудности, присъщи на еволюцията на вселените на пространството, откривам в себе си огромно и дълбоко чувство към тези по-малки управители на вселени. В края на краищата аз мисля, че всички ние, включително и смъртните, обичаме Всеобщия Баща и всички останали същества — божествени или човешки, тъй като разбираме, че тези личности действително ни обичат. Пробуждането на любовта в много отношения е пряк отговор на любовта на пробуждащия. Като знам, че Бог ме обича, аз бих продължавал беззаветно да го обичам, дори ако той беше лишен от всички свои атрибути на върховност, безпределност и абсолютност.
2:5.9 (40.1) Любовта на Отеца остава с нас по цялото протежение на безкрайния кръг на вечността. Когато се замисляте над любвеобилната природа на Бога, е възможна само една разумна и естествена личностна реакция: вие все повече ще обичате своя Създател; вашето чувство към Бога ще бъде сравнимо с това, което изпитва детето към земния родител; защото както бащата, истинският баща, обича своите деца, така и Всеобщият Баща обича своите създадени синове и дъщери и неуморно се грижи за тяхното благополучие.
2:5.10 (40.2) Но любовта на Бога е разумно и прозорливо родителско чувство. Божествената любов се проявява в единството и взаимодействието с божествената мъдрост и всички останали безкрайни качества на съвършената природа на Всеобщия Баща. Бог е любов, но любовта не е Бог. Най-великата проява на божествена любв към смъртните същества е даряването им с Настройчици на Съзнанието, но найвеликото разкриване на любовта на Отеца на Урантия се заключава в посвещаването на неговия Син Михаил, в преживения от него на земята идеален духовен живот. Именно вътрешният Настройчик превръща Божията любов в индивидуално чувство за всяка човешка душа.
2:5.11 (40.3) Понякога на мен ми е до болка обидно, че съм принуден да описвам божественото чувство на небесния Баща към неговите вселенски деца с помощта на човешкия словесен знак любов. Този термин — независимо от това, че действително изразява най-висшата представа на човека за смъртните отношения на уважение и преданост, така често се използва за обозначаването на толкова много от човешките отношения, че е твърде низш и крайно непригоден, за да се превърне в думата, която да изрази и несравнимото чувство на живия Бог към неговите вселенски създания! Колко жалко, че не мога да използвам някоя божествена и особена дума, способна да предаде на човешкия разум истинския характер и изискано прекрасния смисъл на небесното чувство на Райския Баща.
2:5.12 (40.4) Когато човек губи от поглед любовта на личностния Бог, царството Божие се превръща просто в царство на доброто. Независимо от безкрайното единство на божествената природа любовта е доминиращото свойство на всички личностни отношения на Бога с неговите създания.
2:6.1 (40.5) Във физическата вселена можем да наблюдаваме божествената красота, в света на разума — да постигаме вечната истина, но добродетелта на Бога се открива само в духовния свят на личния религиозен опит. В своята истинска същност религията е доверие към добродетелта на Бога чрез вярата в него. Във философията Бог може да бъде велик и абсолютен, даже разумен и личностен, но в религията Бог е длъжен да бъде и нравствен; той трябва да бъде добродетелен. Човекът може да се бои от великия Бог, но доверие и любов той изпитва само към един добър Бог. Тази доброта на Бога е част от неговата личност и може да бъде напълно разкрита само в личния религиозен опит на вярващите Божии синове.
2:6.2 (40.6) Религията предполага, че свръхсветът на Духа знае за основните духовни нужди на човешкия свят и откликва на тях. Еволюционната религия може да стане етическа, но религията става истински и духовно нравствена само чрез откровение. Древната представа за Бога като за Божество с царски морал е била издигната от Иисус до това проникновено-трогателно ниво на дълбока семейна нравственост, присъща на отношенията между родителя и детето, по-нежни и по-прекрасни от които няма в целия опит на смъртните.
2:6.3 (41.1) „Богатството на добродетелта Божия води заблудения към покаяние.“ „Всеки хубав дар и всеки съвършен дар низхожда от Бащата на Небесните Светила.“ „Благ е Господ; Той е вечното убежище на душите човешки.“ „Господ Бог е милосърден и щедър. Той е търпелив и изобилства с добродетел и истина.“ „Вкусете и ще видите, че Господ е благ! Блажен е човекът, който се уповава на Него.“ „Щедър и милостив е Господ. Той е Богът на спасението.“ „Той изцелява съкрушените сърца и лекува душевните скърби. Той е всесилният благодетел на човека.“
2:6.4 (41.2) Макар представата за Бога като за цар-съдия да е съдействала за появата на високи нравствени критерии и да е създала цял законопослушен народ, тя е оставила индивидуалния вярващ в прискърбно положение на неувереност по отношение на своя статут във времето и вечността. По-късните юдейски пророци са провъзгласили Бога за Баща на Израил; Иисус е разкрил Бога като Баща на всеки човек. Цялата представа на смъртните за Бога се освещава трансцендентално от живота на Иисус. На родителската любов е присъща безкористност. Бог обича не подобно на баща, а като баща. Той е Райският Баща на всяка вселенска личност.
2:6.5 (41.3) Праведността подразбира, че Бог е източникът на нравствения закон на вселената. Истината разкрива в Бога просветител, учител. Любовта създава чувство и жадува за чувства, търси отзивчиво приятелство, подобно на това, което съществува между родителя и детето. Праведността може да бъде божествената мисъл, но любовта е бащинско отношение. Погрешното предположение за несъвместимостта на праведността на Бога и безкористната любов на небесния Баща е допускало отсъствието на единство в характера на Божеството и е довело до създаването на доктрина на изкуплението — философско оскърбление както за единството на Бога, така и за неговата свободна воля.
2:6.6 (41.4) Изпълненият с любов небесен Баща, чийто Дух пребивава в неговите земни деца, не е раздвоена личност — отчасти безпристрастна и отчасти милосърдна; не е нужен на тази личност и посредник, който да осигурява благоволението на Отеца или пък неговото опрощаване. Божествената праведност не се намира във властта на суровото правосъдие, което наказва; Бог като баща превишава Бог като съдия.
2:6.7 (41.5) Бог никога не е гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа от мъдрост, а отказът на милосърдие е обусловен от безпристрастност. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременно отвращение към греха. Отецът не е противоречива личност; божественото единство е съвършено. Независимо от вечните индивидуалности на еднородните Богове единството на Райската Троица е абсолютно.
2:6.8 (41.6) Бог обича грешника и мрази греха: такова твърдение е философски вярно, но Бог е трансцендентална личност, а личностите са способни да обичат и ненавиждат само други личности. Грехът не е личност. Бог обича грешника като личностна (потенциално вечна) реалност, докато по отношение на греха Бог не изпитва личностно отношение, тъй като грехът не е духовна реалност; той не е личностен; затова само правосъдието на Бога взема под внимание съществуването на греха. Божията любов спасява грешника; законът Божий унищожава греха. Отношението на божествената природа очевидно се изменя, ако грешникът изцяло се обедини с греха — така както смъртният разум може изцяло да се слее с духовния Настройчик, който пребивава в него. Такъв обединил се с греха смъртен става в своята същност изцяло недуховен (и, следователно, личностно нереален) и в резултат прекратява своето съществуване. Нереалността, даже незавършеността на същността на създанието, не може да съществува вечно във все пореалната и духовна вселена.
2:6.9 (42.1) В света на личностите Бог се разкрива като любяща личност; в духовния свят той е личностна любов; в религиозния опит той е и едното, и другото. Изявяването на волята на Бога се определя от любовта. Добродетелта на Бога лежи в основата на божествената свободна воля — всеобщият стремеж да обичаш, да показваш милосърдие, да проявяваш търпение и да извършваш всеопрощение.
2:7.1 (42.2) Всяко крайно знание и разбиране на създанията е относително. Информацията и сведенията, придобити даже от върховни източници, притежават само относителна пълнота, локална точност и индивидуална истинност.
2:7.2 (42.3) Физическите факти са сравнително еднородни, но истината е жив и пластичен фактор на философията на вселената. В своето общуване една с друга еволюиращите личности откриват само частична мъдрост и относителна истинност. Те могат да бъдат уверени само в пределите на своя личен опит. Това, което на едно място изглежда абсолютно истинско, в друга част на творението може да бъде само относително истинско.
2:7.3 (42.4) Божествената истина, окончателната истина, е еднородна и универсална, но историята на духовните неща в разказите на многобройните индивиди от различните сфери може понякога да се отличава в детайлите, което се обяснява именно с относителността на пълнотата на знанията и различията в личния опит, а също така и с неговата продължителност и обем. Докато законите и повелите, мислите и отношенията на Първия Велик Източник и Център са вечно, безкрайно и универсално истински, в същото време тяхното прилагане и приспособяване към условията на всяка вселена, система, свят и създадени разумни същества определят плановете и методите на Синовете-Създатели, които действат в съответните вселени, а също така съгласуваността с локалните планове и методи на Безкрайния Дух и всички останали взаимодействащи небесни личности.
2:7.4 (42.5) Лъжливото материалистическо учение е готово да отреди на човека участта на отшелник във вселената. Такова частично знание е потенциално зло: в такова знание има както добро, така и зло. Истината е прекрасна, тъй като тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси истината, той се стреми към това, което е божествено реално.
2:7.5 (42.6) Философите правят найгруба грешка, когато, като изпадат в абстрактни софизми, фокусират своето внимание върху един аспект от реалността и провъзгласяват този изолиран аспект за цялата истина. Мъдрият философ винаги ще търси съзидателния замисъл, който се крие зад всеки космически феномен и предшества всяко вселенско явление. Мисълта на създателя винаги предшества съзидателното действие.
2:7.6 (42.7) Разумното самосъзнание е способно да открие красотата на истината, нейното духовно качество не само по философската състоятелност на нейното представяне; с още поголяма увереност и успех с нея можеш да се сдобиеш, като следваш безусловно неизменния Дух на Истината. Щастието възниква в резултат от осъзнаването на истината, тъй като истината може да се въплъти; тя може да се преживее. Разочарованието и съжалението са източник на заблуждения, тъй като, без да са реалност, е невъзможно да ги въплътиш в опит. Божествената истина се отличава преди всичко със своя аромат на духовност.
2:7.7 (42.8) Предмет на вечното търсене е обединението, божествената съгласуваност. Обширната физическа вселена се обединява в Острова на Рая; вселената на разума се обединява в личността на Бога на разума — от Съвместния Извършител; вселената на духа се обединява в личността на Вечния Син. Но отделното смъртно създание на времето и пространството се обединява с Бога-Отец чрез пряката връзка между Настройчика на Съзнанието и Всеобщия Баща. Настройчикът на човека е частица от Бога и неуморно се стреми към божествено единение; Настройчикът се обединява със и във Райското Божество на Първия Източник и Център.
2:7.8 (43.1) Осъзнаването на висшата красота е откриването на реалността и интегрирането ú: осъзнаването на божествената добродетел във вечната истина е пределна красота. Даже очарованието на човешкото изкуство се състои в хармонията на неговото единство.
2:7.9 (43.2) Огромната грешка на юдейската религия беше нейната неспособност да свърже добродетелта на Бога с опитните научни истини и с вълнуващата красота на изкуството. С развитието на цивилизацията, поради това, че религията неблагоразумно продължи да придава прекомерно значение на добродетелите на Бога при относително изключване на истината и пренебрегване на красотата, хората с определен начин на мислене започнаха все почесто да се отвръщат от абстрактната и изолирана представа за изолираната добродетел. Обособеният, нарочен морал на съвременната религия, която е неспособна да задържи привързаността и предаността на много хора на двадесети век, би могла да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления отдава дължимото внимание на истините на науката, философията и духовния опит, а също така и на красотата на физическото творение, обаянието на разумното изкуство и величието на придобиването на истински характер.
2:7.10 (43.3) Религиозното предизвикателство на тази епоха е отправено към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, като притежават духовна проницателност и се опират на разширените и безупречно интегрирани съвременни представи за космическата истина, вселенската красота и божествената добродетел, биха се решили да създадат нова и привлекателна за хората философия за живота. Такъв нов и праведен поглед към нравствеността ще привлече всичко хубаво, което е в умовете на хората, и ще ги накара да проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и добродетелта са божествени реалности и успоредно с възхода на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече се координират и обединяват в Бога, който е любов.
2:7.11 (43.4) Всяка истина — материална, философска или духовна, е толкова прекрасна, колкото и добродетелна. Всяка истинска красота — материално изкуство или духовна симетрия, е толкова истинска, колкото и добродетелна. Всяка неподправена добродетел — лична нравственост, социална справедливост или божествена опека, е колкото истинска, толкова и прекрасна. Здравето, здравият ум и щастието са обединения на истината, красотата и добродетелта в тяхното сливане в човешкия опит. Такива нива на ефективен начин на живот се появяват чрез обединяването на енергийните, идейни и духовни системи.
2:7.12 (43.5) Истината обединява, красотата привлича, добродетелта укрепва. И когато тези реални ценности се съгласуват в личностния опит, то резултатът е преход към ново ниво на любовта, обусловен от мъдрост и определен от преданост. Истинското предназначение на всяко вселенско просвещаване се заключава в това, да спомага за подобрата координация на изолираното дете на световете с разширените реалности на неговия нарастващ опит. На човешко ниво реалността е крайна, на върховните и божествени нива тя е безкрайна и вечна.
2:7.13 (43.6) [Представено от Божествен Съветник, упълномощен от Извечно Древните на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 3
3:0.1 (44.1) БОГ присъства навсякъде; Вселенският Баща владее кръга на вечността. Но той управлява в локалните вселени в лицето на своите Райски Синове Създатели, а също така и дарява живот посредством тези Синове. „Бог ни е дарил живот вечен и този живот се съдържа в неговите Синове.“ Божиите СиновеСъздатели са самоизражението на Бога в секторите на времето; то е отправено към децата на планетите, които кръжат в развиващите се вселени на космоса.
3:0.2 (44.2) Тези високоличностни Божии Синове са ясно различими за разумните създания от по-ниско ниво, което компенсира невидимостта на безкрайния и, следователно, послабо различим Баща. Райските Синове-Създатели на Всеобщия Баща представляват разкриване на едно иначе невидимо Същество, невидимо поради абсолютността и безкрайността, присъщи на кръга на вечността и на личностите на Райските Божества.
3:0.3 (44.3) Съзидателността едва ли е атрибут на Бога; поскоро е съвкупно проявление на неговата същност. И проявлението на тази всеобща функция на съзидателността вечно се обуславя и контролира от всички съгласувани атрибути на безкрайната и божествена реалност на Първия Източник и Център. Ние искрено се съмняваме в това, че някакво отделно качество на божествената същност е могло да предшества останалите, но ако това беше така, то съзидателната природа на Божеството би предшествала всички останали качества на неговия характер, дейности и атрибути. И венецът на съзидателността на Божеството е всеобщата истина за Бащинството на Бога.
3:1.1 (44.4) Способността на Вселенския Баща да бъде и да присъства навсякъде едновременно съставлява неговата вездесъщност. Само Бог може по едно и също време да бъде на две или много места. Бог присъства едновременно „на небето отгоре и на земята отдолу“; както е възкликнал Псалмопевецът: „Къде да отида от Духа Твой? Къде от Твоето присъствие да се скрия?“
3:1.2 (44.5) „Аз съм Бог, Който е и близо, и далеч — казва Господ. - Не изпълвам ли Аз небето и земята?“ Всеобщият Отец непрестанно присъства на всички места, във всяко сърце в своето обширно творение. Той е „пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ и „Който произвежда всичко във всичко“; и повече от това: понятието за неговата личност е такова, че „небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не могат да Го вместят“. „Буквално вярно е, че Бог е всичко и във всичко.“. Но дори това не е целият Бог. Та нали Безкрайният може да бъде окончателно разкрит само в безкрайност; причината никога не може да бъде докрай разбрана чрез анализ на следствията; живият Бог е неизмеримо по-голям от простата съвкупност на това, което е било създадено в резултат от съзидателните актове на неговата от нищо нескована свободна воля. Бог се разкрива чрез космоса, но космосът никога не може да вмести или обхване цялата пълнота на безкрайността на Бога.
3:1.3 (45.1) Мирозданието се охранява от неуморното присъствие на Отеца. „Той застава на единия край на небето, по кръга отива до другия; и така нищо не е скрито от светлината Му.“
3:1.4 (45.2) Създанието не само съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. „Ние познаваме, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той ни е дал своя дух. Този дар на Райския Баща е неизменен спътник на човека.“ „Той е вездесъщ и всепроникващ Бог.“ „Духът на предвечния Баща се таи в съзнанието на всяко смъртно дете.“ „Човек тръгва да търси другар, докато същият този другар живее в неговото собствено сърце.“ „Истинският Бог не е далеч от нас; той е част от нас; неговият дух говори в нас.“ „Бащата живее в детето. Бог е винаги с нас. Той е духът, водещ ни по вечния път.“
3:1.5 (45.3) Вярно е било казано за човешката раса: „Вие сте от Бога“, защото „който е в любовта, е в Бога; в него е и Бог“. Даже в прегрешенията си вие терзаете Божия дар, защото на Настройчика на Съзнанието му се налага да преживява последствията от злия умисъл заедно с човешкия разум на своята инкарнация, заключил го в своите окови.
3:1.6 (45.4) В действителност вездесъщността на Бога е част от неговия безкраен образ; пространството не представлява бариера за Божеството. Съвършено и неограничено различимото присъствие на Бога е само в Рая и в централната вселена. Неговото присъствие не се поддава на наблюдение в творенията, които обкръжават Хавона, защото Бог е ограничил своето непосредствено и явно присъствие в знак на признаване на суверенността и божествените прерогативи на равноправните създатели и управители на пространствено-времевите вселени. Затова понятието за божествено присъствие включва широк кръг както от начини, така и от средства за неговото проявление, където влизат кръговете на присъствие на Вечния Син, Безкрайния Дух и Райския Остров. Не винаги е възможно да се отличи присъствието на Всеобщия Баща от действията на неговите вечни равноправни Божества и изпълнители, така съвършено претворяват те всички безкрайни изисквания на неговия неизменен замисъл. Но това не се отнася за личностния кръг и Настройчиците; тук Бог действа уникално, непосредствено и изключително.
3:1.7 (45.5) Всеобщият Властелин потенциално присъства в гравитационните кръгове на Райския Остров във всички части на вселената, по всяко време и в еднаква степен — в съответствие с масата, в зависимост от физическите потребности от неговото присъствие и предвид присъщите на цялото творение свойства, които карат всички неща да се стремят към него и да се заключават в него. Така Първият Източник и Център потенциално присъства в Безусловния Абсолют, вместилището на несътворените вселени на безкрайното бъдеще. По този начин Бог потенциално изпълва със себе си физическите вселени на миналото, настоящето и бъдещето. Той е изконният фундамент на обединението на така нареченото материално творение. Този недуховен потенциал на Божеството периодически се реализира на нивата на физическото съществуване благодарение на необяснимата намеса на един от неговите особени изпълнители върху сцената на космическото действие.
3:1.8 (45.6) Присъствието на Бога в разума се съотнася с абсолютния разум на Съвместния Извършител — Безкрайния Дух, но в крайните творения това присъствие се различава позабележимо в повсеместното действие на космическия разум на Главните Духове на Рая. Първият Източник и Център присъства потенциално в кръговете на разума на Съвместния Извършител — по същия начин той потенциално присъства и в напреженията на Всеобщия Абсолют. Но разумът от човешки тип е дар от Дъщерите на Съвместния Извършител — Божествените Попечителки на еволюиращите вселени.
3:1.9 (46.1) Вездесъщият Дух на Всеобщия Баща е координиран с всеобщото духовно присъствие на Вечния Син и постоянния божествен потенциал на Абсолютното Божество. Но се създава впечатление, че както духовната активност на Вечния Син и неговите Райски Синове, така и даряването с разум, извършвано от Безкрайния Дух, не изключват непосредственото действие на Настройчиците на Съзнанието — частиците от Бога, които обитават в сърцата на неговите деца-създания.
3:1.10 (46.2) Що се отнася до присъствието на Бога на планета, в система, в съзвездие или във вселена, то степента на такова присъствие във всяка единица на творението зависи от степента на възникващото присъствие на Върховното Същество: тя се определя от масовото признаване на Бога и верността към него в обширната организация на вселената, която обхваща всички нива, които лежат по-долу, чак до самите системи и планети. Затова понякога, за съхраняване и защита на тези скъпоценни аспекти на Божието присъствие, тези планети (или дори системи), които дълбоко са се потопили в духовен мрак, биват поставяни под определена карантина, тоест частично се изолират от общуване с покрупните единици на творението. Приложено към Урантия, всичко това е защитна духовна реакция на повечето светове, стремеж да се обезопасят, доколкото това е възможно, от тази изолация, до която довеждат действията на твърдоглавото, злонамерено и разбунтувало се малцинство.
3:1.11 (46.3) Макар Отецът по родителски да обединява всички свои синове — всички личности, неговото влияние в тях е ограничено от степента на отдалеченост на техния произход от Второто и Третото Лица на Божеството и нараства с постигането от тях на съответните нива. Фактът на Божието присъствие в разума на създанията се определя от пребиваването или отсъствието в него на частиците на Отеца, например, Тайнствените Наставници, но ефективността на неговото присъствие зависи от степените на сътрудничество на разума с тези временно пребиваващи вътрешни Настройчици.
3:1.12 (46.4) Различната степен на присъствие на Отеца не е следствие от променливостта на Бога. Отецът не се оттегля в уединение, защото е пренебрегнат; прегрешенията на създанията не карат Отеца да оттегля своята любов. Поскоро неговите деца, надарени със способността да избират (по отношение на самите себе си) и правещи този избор, сами определят степента и ограниченията на божественото влияние на Отеца в своите собствени сърца и души. Отецът свободно е дарил себе си без ограничение и без предпочитания. Той не изпитва почтителност към лица, планети, системи или вселени. В секторите на времето той удостоява с особена чест само Райските личности на БогСедмократния, равноправните създатели на крайните вселени.
3:2.1 (46.5) Всички вселени знаят, че „царува Господ Бог всемогъщият“. Това, което става в този и други светове, се намира под божествено наблюдение. „По волята Своя Той действа и сред небесното войнство, и сред обитателите на земята.“ Извечна истина е: „Няма власт, която да не е от Бога.“
3:2.2 (46.6) В пределите на това, което е съвместимо с божествената същност, буквално вярно е твърдението, че „за Бога няма нищо невъзможно“. Продължителните еволюционни процеси на хора, планети и вселени се управляват в съвършенство от създателите и разпоредителите на вселените и се развиват в съответствие с вечния замисъл на Всеобщия Баща, като протичат в хармония и порядък и следват премъдрия план на Бога. Съществува само един законодател. Той поддържа пространствените светове и върти вселените по безкрайния кръг на вечността.
3:2.3 (47.1) От всички божествени атрибути найдобре се разбира неговото всемогъщество, особено всемогъществото в материалната вселена. Като недуховно явление Бог е енергия. Провъзгласяването на този физически факт се основава на непостижимата истина, че Първият Източник и Център е първопричината на всички явления в цялото пространство. От тази божествена активност водят своето начало всички видове физическа енергия и други проявления на материята. Светлината, тоест светлината без топлина, представлява още едно недуховно проявление на Божествата. Освен това има и още един вид недуховна енергия, практически неизвестна и засега все още непризната на Урантия.
3:2.4 (47.2) Бог контролира цялата енергия; той е определил „пътя на мълнията“; той е предопределил всички енергийни кръгове. Той е предопределил времето и начина на проявление на всички видове енергияматерия. И всичко това се удържа непрестанно в неговата вечна власт — в гравитационното управление, чийто център е в долния Рай. Така светлината и енергията на вечния Бог продължават нескончаемото си въртене по неговия величествен кръг, безкрайната, но подчиняваща се на определен ред процесия на звездните светове, които образуват вселената на вселените. Цялото творение кръжи вечно около Райската Личност — центъра на всички неща и същества.
3:2.5 (47.3) Всемогъществото на Отеца се отнася към повсеместното преобладаване на абсолютното ниво, на което трите вида енергии — физическа, умствена и духовна, са неразличими в близост до него — Източника на всички неща. Разумът на създанието, който не е Райска монота или Райски дух, е неспособен да реагира непосредствено на въздействието на Вселенския Баща. Бог се настройва към несъвършения разум — при смъртните от Урантия това става посредством Настройчиците на Съзнанието.
3:2.6 (47.4) Вселенският Баща не е преходна сила, непостоянно могъщество или колебаеща се енергия. Могъществото и мъдростта на Отеца са напълно подходящи да се справят с всякакви и всички потребности на вселената. Всички непредвидени ситуации, които възникват в човешкия опит, са предвидени от него и затова неговите реакции на събитията във вселената никога не са отвлечени, а съответстват на повелите на вечната мъдрост и се съгласуват с изискванията на безкрайното отсъждане. Независимо как изглежда отстрани, могъществото на Бога не действа във вселените като сляпа сила.
3:2.7 (47.5) Възникват ситуации, когато изглежда, че са взети изключителни мерки, че са преустановени естествени закони, че са осъзнати злоупотреби и се предприемат усилия за коригиране на създалото се положение; но това не е така. Такива представи за Бога се обясняват с ограничения обхват на вашия възглед, с крайността на вашето разбиране и с ограничеността на вашия кръгозор; подобно неразбиране на Бога е следствие от вашето дълбоко невежество по отношение съществуването на по-висши закони на съответния свят, на величието на личността на Отеца, на безкрайността на неговите атрибути и на факта на неговата свободна воля.
3:2.8 (47.6) Разхвърляни по всички вселени на пространството, планетарните създания, в които пребивава Божия Дух, са така безкрайно многобройни и разнообразни, така различни по своя интелект, притежават толкова ограничен и толкова примитивен разум, толкова са късогледи и провинциални, че практически е невъзможно да се формулират общи положения на закона, които да изразяват адекватно безкрайните атрибути на Отеца и в същото време да са донякъде понятни за тези създадени разумни същества. Затова много от деянията на всесилния Създател на вас, създанията, ви изглеждат произволни, отвлечени и нерядко безсърдечни и жестоки. Но отново ви уверявам, че това не е така. Във всичко, което прави Бог, присъстват замисъл, интелект, мъдрост, доброта и вечен стремеж към най-голяма полза — не винаги за отделното същество, отделната раса, отделната планета и даже отделната вселена; делата Божии са насочени към благополучие и постигане на най-голяма полза за всички — от най-низшите до най-висшите. В епохите на времето може понякога да изглежда, че благополучието на частта се различава от благополучието на цялото; в кръга на вечността подобни очевидни разлики не съществуват.
3:2.9 (48.1) Ние всички сме част от Божието семейство и поради това ни се налага да споделяме семейната дисциплина. Много от деянията на Бога, които толкова ни безпокоят и смущават, са резултат от решенията и окончателните постановления на Премъдрия, като упълномощават Съвместния Извършител да изпълни избора, направен по безупречната воля на безкрайния разум, да претвори решенията на съвършената личност, чийто надзор, визия и загриженост преследват най-висшето и вечно благополучие на цялото обширно творение.
3:2.10 (48.2) Ето как става така, че вашата отвлечена, частична, крайна, примитивна и твърде материалистична гледна точка, както и ограниченията, свойствени на природата на вашето съществуване, са това препятствие, поради което сте неспособни да видите, разберете или познаете мъдростта и добротата на много от божествените деяния, които ви се струват изпълнени с такава съкрушителна жестокост и на които според вас е присъщо такова явно безразличие към покоя и благополучието, към планетарното щастие и личния успех на подобните на вас създания. Поради ограниченията на човешкото зрение, поради ограничеността на вашето съзнание и крайността на разума вие разбирате неправилно мотивите и изопачавате намеренията на Бога. Но в еволюционните светове се случват и много неща, които не са лични деяния на Всеобщия Баща.
3:2.11 (48.3) Божественото всемогъщество е в съвършенство съгласувано с останалите атрибути на личноста на Бога. В своето духовно проявление във вселената могъществото на Бога обикновено е ограничено само от три условия или ситуации:
3:2.12 (48.4) 1. От природата на Бога, особено от неговата безкрайна любов, истина, красота и добродетел.
3:2.13 (48.5) 2. От волята на Бога, от неговата милосърдна опека и бащинско отношение към личностите на вселената.
3:2.14 (48.6) 3. От закона на Бога, от праведността и справедливостта на вечната Райска Троица.
3:2.15 (48.7) Могъществото на Бога е неограничено, същността му е божествена, волята — окончателна, атрибутите — безкрайни, мъдростта — вечна, и реалността — абсолютна. Но всички тези черти на Вселенския Баща са обединени в Божеството и са намерили всеобщо изражение в Райската Троица и в Божествените Синове на Троицата. В останалото, извън пределите на Рая и централната вселена Хавона, всичко, отнасящо се към Бога, е ограничено от еволюционното присъствие на Върховния, обусловено от възникващото присъствие на Пределния и координирано от трите екзистенциални Абсолюта — Божеството, Всеобщия и Безусловния. Така присъствието на Бога е ограничено, защото такава е волята на Бога.
3:3.1 (48.8) „Бог знае всичко.“ Божественият разум осъзнава мисленето на цялото творение и е добре запознат с него. Неговото знание за събитията е универсално и съвършено. Изходящите от него божествени същности са част от него; този, който „удържа облаците“, е също така и „съвършен в познанията“. „На всяко място са очите Господни.“. Вашият велик Учител е казал за незначителните врабчета: „Нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на моя Отец“, а също: „Даже космите на главите ви са преброени“. „Той изчислява количеството на звездите; той нарича всички тях по име.“
3:3.2 (49.1) Всеобщият Баща е единствената личност в цялата вселена, която действително знае броя на звездите и планетите, които се намират в пространството. Всички светове във всички вселени непрестанно са обхванати от съзнанието на Бога. На него принадлежат и думите: „Видях страданието на Моя народ, чух воплите му и зная скърбите му.“ Тъй като „от небесата се взира Господ; Той вижда всички синове човешки; от мястото на Своето пребиваване Той се вглежда във всички живеещи на земята“. Всяко дете-създание може наистина да каже: „Той знае пътя, по който вървя; и след като ме е изпитал — ще изляза като злато“. „Бог знае кога лягаме и кога ставаме; Той разбира нашите мисли отдалеч и всички пътища наши са му известни.“ „Всичко е оголено и открито пред взора на Този, Комуто ще даваме отчет.“ Истинско утешение за всеки човек трябва да стане разбирането на това, че „Той знае състава ви; Той помни, че вие сте прах“. Когато говорел за живия Бог, Иисус е казал: „Вашият Отец знае от какво се нуждаете още преди да сте помолили за него.“
3:3.3 (49.2) Бог притежава неограничена способност за всезнание; неговото съзнание е универсално. Неговият личностен кръг обединява всички личности, а неговото знание даже за низшите създания се допълва опосредствено — чрез низходящите категории божествени Синове, и непосредствено — чрез Настройчиците на Съзнанието, които пребивават в създанието. Освен това повсеместно и непрестанно е присъствието на Безкрайния Дух.
3:3.4 (49.3) Ние не сме напълно уверени предпочита ли Бог да знае предварително за греховните постъпки. Но даже ако Бог знае предварително за доброволните действия на своите деца, такова предварително виждане ни най-малко не ги лишава от тяхната свобода. Несъмнено е едно: за Бога нищо не е неочаквано.
3:3.5 (49.4) Всемогъществото не подразбира способността да се извършва неизвършваемо действие, което не подобава на Бога. Така и всезнанието не подразбира знаене на това, което е невъзможно да се знае. Но подобни положения едва ли могат да бъдат обяснени на човешкия разум. Създанието едва ли е способно да разбере пределите и ограниченията на волята на Създателя.
3:4.1 (49.5) Последователното посвещаване на себе си на вселените с тяхното възникване в никакъв случай не намалява потенциала на могъществото или мъдростта, които продължават да съществуват в централната личност на Божеството. Безпределните посвещавания на себе си на синовете на Рая, на своите подчинени творения и техните разнообразни създания не са отслабили нито един от потенциалите на силата, мъдростта и любовта на Отеца, не са лишили неговата възхитителна личност от нито един атрибут.
3:4.2 (49.6) Сътворяването на всяка нова вселена изисква поредно коригиране на гравитацията; но даже ако процесът на творене продължаваше безгранично, вечно, до безкрайност, така, че в края на краищата материалното творение да стане неограничено, то и тогава могъществото на управление и координация, заключено в Райския Остров, би се оказало достатъчно и адекватно за господство, управление и координация в подобна безкрайна вселена. И след това отдаване на безкрайна сила и мощ на безбрежната вселена Безкрайният, както и преди, би съдържал в себе си пак толкова сила и енергия; Безусловният Абсолют би останал неизменен; Бог би притежавал същия безкраен потенциал, сякаш силата, енергията и мощта никога не са били изливани за направата на все нови и нови вселени.
3:4.3 (50.1) Така е и с мъдростта: фактът на свободното разпределяне на разума за нуждите на световете нито на йота не обеднява централния източник на божествена мъдрост. Ако успоредно с умножаването на вселените и невъобразимото увеличаване броя на обитаващите в световете същества бъдат безкрайно дарявани с разум все нови създания с висок и нисък статут, то и тогава централната личност на Божеството ще съдържа все същия вечен, безкраен и преизпълнен с мъдрост разум.
3:4.4 (50.2) Фактът, че Отецът изпраща своите духовни посланици от самия себе си за пребиваване в мъжете и жените от вашия и другите светове, в никаква степен не отслабва неговата способност да действа като божествена и всемогъща духовна личност; и няма никакъв предел за мярката или броя на духовните Наставници, които е способен да изпрати Отецът. Като отдава част от себе си на своите създания, той осигурява смъртните, които притежават божествен дар, с безгранични, почти невъобразими възможности за бъдещ прогрес на следващите етапи от съществуването. И такова щедро посвещаване на себе си под формата на тези духовни пастири в никакъв случай не намалява мъдростта и съвършенството на истината и знанията, които се съдържат в премъдрия, всезнаещ и всемогъщ Отец.
3:4.5 (50.3) За смъртните на времето има бъдеще, но Бог обитава във вечността. Независимо от това, че самият аз съм роден на място, което се намира близо до самото обиталище на Божеството, аз не мога да смятам, че се изказвам за безкрайността на много от божествените атрибути със съвършено разбиране. Само безкрайността на разума е способна да постигне цялата безкрайност на съществуването и вечността на действието.
3:4.6 (50.4) За смъртния човек е недостъпно познанието за безкрайността на небесния Баща. Крайният разум е неспособен напълно да разбере толкова абсолютна истина или факт. Но същият този краен човек може действително да почувства — буквално да преживее, пълнота и сила на въздействие толкова безкрайни, колкото е ЛЮБОВТА на Отеца. Такава любов наистина може да се почувства и макар качественото усещане да е безпределно, количествено то е строго ограничено от духовната възприемчивост на човека и от свързаната с това способност да обича Отеца в отговор.
3:4.7 (50.5) Крайното разбиране на безкрайните качества значително превъзхожда логически ограничените възможности на създанията предвид факта, че смъртният човек е създаден по образ Божий — в него живее частица от безкрайността. Затова най-близкият и ценен за човека път към Бога е пътят в любовта и чрез любовта, тъй като Бог е любов. И всяко от тези уникални отношения е истинско познание за космическата социология, отношенията между Създател и създания — обичта между Баща и деца.
3:5.1 (50.6) В своя контакт с творенията на постхавонския период Отецът използва своето безконечно могъщество и висши пълномощия не лично, а чрез Синовете и подчинените им личности. И Бог прави всичко това по своя собствена свободна воля. При възникване на определена ситуация и в случай на вземане от божествения разум на съответно решение всяка и всички предадени функции могат да се осъществяват и непосредствено, но, като правило, подобно действие се предприема само при неспособност на упълномощената личност да изпълни божественото поръчение. В такива случаи и пред лицето на подобна простъпка Отецът, в пределите на необходимото божествено могъщество и потенциал, действа независимо и в съответствие с взетите от него самия решения; и такива решения винаги се отличават с неизменно съвършенство и безкрайна мъдрост.
3:5.2 (51.1) Отецът управлява чрез своите синове; в организацията на вселената съществува единна система от управители, която завършва с Планетарните Принцове, които направляват съдбите на еволюционните сфери, принадлежащи към обширните владения на Отеца. И следните възклицания не са просто красиви думи: „Господня е земята и онова, което я изпълва“, „Той отстранява царе и поставя царе“, „Всевишните управляват в царствата на хората“.
3:5.3 (51.2) Не всичко, което произхожда от сърцата човешки, е угодно на Всеобщия Баща, но ръководството на планетата и нейната съдба са подчинени на божествения план; побеждава вечният замисъл на мъдростта и любовта.
3:5.4 (51.3) Иисус каза: „Моят Отец, Който Ми е дал тях, е повече от всички; и никой не може да ги похити от ръцете на Моя Отец.“ Възможно е, като наблюдавате цялото многообразие и потресаваща грандиозност по цялото безгранично Божие творение, да изпитвате съмнения в изначалността на Бога, но вие не трябва да се съмнявате в това, че той непоколебимо и вечно управлява в Райския център на цялото творение като благодетелен Баща на всички разумни същества. Има само „един Бог и всеобщ Отец, Който е над всички и във всички“, „и Той е преди всичко и всичко е заключено в Него“.
3:5.5 (51.4) Жизнените съмнения и превратности по никакъв начин не противоречат на концепцията за всеобщата суверенност на Бога. Животът на еволюционните създания се съпровожда от определени неизбежности. Замислете се над следното:
3:5.6 (51.5) 1. Желателно ли е мъжеството — сила на характера? Ако да, то човекът трябва да бъде възпитаван в такова обкръжение, което го принуждава да се бори с трудностите и да реагира на разочарованията.
3:5.7 (51.6) 2. Желателен ли е алтруизмът — служба на себеподобните? Ако да, то жизненият опит трябва да го сблъсква със социално неравенство.
3:5.8 (51.7) 3. Желателна ли е надеждата — величие на доверието? Ако да, то човешкото съществуване трябва постоянно да се сблъсква с неувереност и периодически съмнения.
3:5.9 (51.8) 4. Желателна ли е вярата — висше утвърждаване на човешката мисъл? Ако да, то човешкият разум трябва да се оказва в това мъчително положение, в което винаги знае помалко от това, в което може да повярва.
3:5.10 (51.9) 5. Желателна ли е любовта към истината — и желанието да се отиде там, където тя те изведе? Ако да, то човекът трябва да израсне в свят, където присъства заблуждението и където винаги е възможна лъжата.
3:5.11 (51.10) 6. Желателен ли е идеализмът — понятие, граничещо с божественото? Ако да, то човек трябва да води своята борба в обкръжение на относителна доброта и красота, в обкръжение, което пробужда неукротим стремеж към подобро.
3:5.12 (51.11) 7. Желателна ли е верността — преданост към повисшия дълг? Ако да, то човек трябва да живее сред възможности за предателство и неизпълнение на дълга. Доблестта на предаността към дълга се състои в предполагаемата опасност от простъпка.
3:5.13 (51.12) 8. Желателна ли е безкористността — духът на самоотверженост? Ако да, то смъртният човек трябва да живее лице в лице със своето неизбежно „аз“ и неговите нескончаеми изисквания за признание и почести. Човекът не би могъл активно да избере божествения живот, без да жертва егоистичния живот. Човекът никога нямаше да може да се приобщи към спасителната праведност, ако не съществуваше потенциално зло, на фона на което да се възвисява и диференцира доброто.
3:5.14 (51.13) 9. Желателно ли е наслаждението — удовлетворението на щастието? Ако да, то човек трябва да живее в свят, където наличието на болка и вероятността за страдание са извечни емпирични възможности.
3:5.15 (52.1) По цялата вселена всяка единица се смята за част от цялото. Оцеляването на частта зависи от сътрудничеството с плана и целта на цялото, от чистосърдечния стремеж и пълната готовност да се изпълни божествената воля на Отеца. Единственият еволюиращ свят без заблуждения (без възможности за неразумно решение) би бил един свят без свободен интелект. Вселената Хавона обединява един милиард съвършени свята заедно с безупречните създания, които ги населяват, но на развиващия се човек трябва да е свойствено да греши, иначе няма да е свободен. Свободният и неопитен интелект не може да бъде отначало постоянно мъдър. Възможността за погрешни решения (зло) се превръща в грях едва тогава, когато човешката воля съзнателно приема безнравствено решение и преднамерено му се подчинява.
3:5.16 (52.2) На усъвършенстването на божествената вселена е присъщо пълно разбиране на истината, красотата и добродетелта. За обитателите на световете на Хавона потенциалът на нивата на относителните ценности не е нужен като стимул за избор; такива съвършени създания са способни да виждат доброто и да го избират в условията на пълно отсъствие на контрастни или стимулиращи работата на мисълта нравствени ситуации. Но по своята нравствена природа и духовен статут всички тези съвършени същества са такива по силата на факта на своето съществуване. Те са се сдобили с емпирично развитие само в пределите на присъщия им статут. Смъртният човек придобива даже своя статут на кандидат за възвисяване чрез собствената си вяра и надежда. Всичко божествено, в което прониква човешкият разум и което придобива човешката душа, е емпирично постижение; то представлява реалност на личния опит, а, следователно — уникално притежание, в противоположност на вродената добродетел и праведност на безгрешните личности на Хавона.
3:5.17 (52.3) Създанията на Хавона са по природа смели, но не са изпълнени с кураж в човешкия смисъл на думата. Те по рождение са добри и разумни, но едва ли са алтруисти, както го разбира човекът. Те очакват приятно бъдеще, но не хранят тази особена надежда, която е свойствена на доверието на смъртното създание от изменчивите еволюционни сфери. Те вярват в стабилността на вселената, но им е съвършено непозната тази спасителна вяра, благодарение на която смъртният човек се издига от положението на животно до вратите на Рая. Те обичат истината, но не знаят нищо за нейните спасяващи душата качества. Те са идеалисти, но такива са се родили; на тях им е съвършено неизвестен възторгът на създанието, станало идеалист в резултат от опияняващия избор. Те са верни, но никога не изпитват упоението от чистосърдечната и интелигентна привързаност към дълга въпреки съблазанта на простъпката. Те са безкористни, но никога не постигат такива нива на опита посредством величествена победа над войнстващия „аз“. Те умеят да се наслаждават, но не разбират прелестта на наслаждението от избягването на възможността за болка.
3:6.1 (52.4) С божествена безкористност и съвършено великодушие Всеобщият Баща отстъпва пълномощия и предава власт, но неговото първенство е непоколебимо; неговата ръка е на могъщия лост, който управлява състоянието на вселенските сфери; той е запазил за себе си правото на последно решение и непогрешимо държи в ръце всемогъщия скиптър на ветото — скиптъра на неговия вечен замисъл и неоспорима власт над благополучието и съдбата на обширното мироздание, което се върти и описва вечен кръг.
3:6.2 (52.5) Пълномощията на Бога са неограничени; това е основополагащ факт на цялото творение. Появата на Вселената не беше неизбежна. Вселената не е случайност, както не е самосъществуваща. Вселената е продукт на творение и вследствие на това изцяло се подчинява на волята на Твореца. Волята Божия е божествена истина, жива любов; поради това усъвършенстващите се създания на еволюиращите вселени се отличават с добродетел — близост до божествеността, и потенциално зло — отдалеченост от божествеността.
3:6.3 (53.1) Рано или късно всяка религиозна философия достига до понятието “обединено вселенско управление”, “един Бог”. Вселенските причини не могат да бъдат подолу от вселенските следствия. Източникът на потоците от вселенски живот и космически разум трябва да бъде над нивата на тяхното проявление. Човешкият разум е невъзможно да бъде обяснен последователно с термините на по-ниските степени на съществуване. Разумът на човека е истински постижим само чрез признаване на реалността на повисоките нива на мисълта и целенасочената воля. Като нравствено същество човекът е необясним без признаване реалността на Всеобщия Отец.
3:6.4 (53.2) Философът на механистичния тласък обявява открито своето отрицание на идеята за всеобща и суверенна воля — същата тази суверенна воля, чиято дейност в създаването на законите на вселената той така дълбоко почита. Какво неволно почитане оказва такъв философ на Твореца на законите, когато предполага, че тези закони са автоматични и не изискват разяснения!
3:6.5 (53.3) Да се очовечава Бог, с изключение на пребиваващия в човека Настройчик на Съзнанието, значи да се извършва огромна грешка, но още по-голяма глупост е пълната механизация на идеята за Първия Велик Източник и Център.
3:6.6 (53.4) Страда ли Райският Баща? Не зная. За Синовете-Създатели преживяванията определено са възможни и те могат и понякога страдат както смъртните. Вечният Син и Безкрайният Дух страдат в друг смисъл. Аз мисля, че Вселенският Баща страда, но не мога да разбера как; може би посредством личностния кръг или посредством индивидуалността на Настройчиците на Съзнанието и други посвещения на своята вечна природа. За смъртните раси той е казал: „Във всяка скръб ваша Аз скърбя с вас.“ Нему безусловно е присъщо бащинско съчувствие; той може би истински страда, но аз не разбирам природата на неговото страдание.
3:6.7 (53.5) Безкрайният и Вечен Управител на вселената на вселените е сила, форма, енергия, процес, модел, принцип, присъствие и идеализирана реалност. Но той е повече; той е личност; той осъществява върховна воля, преживява самосъзнание за божественост, следва повелите на съзидателния разум, стреми се към удовлетворение от претворяването на вечния замисъл и проявява Бащинска любов и привързаност към своите вселенски деца. И всички тези поличностни черти на Отеца могат да бъдат подобре разбрани през призмата на посвещенията на вашия СинСъздател Михаил в неговия живот в плът на Урантия.
3:6.8 (53.6) Бог-Баща обича хората; Бог-Син служи на хората; Бог-Дух подбужда децата на вселената към все повисоки дерзания в стремежа да се придобие Богът-Баща по пътя, предопределен от Боговете-Синове, чрез благодатното служене на Бога-Дух.
3:6.9 (53.7) [Като Божествен Съветник, получил задачата да подготови документите, които разкриват Всеобщия Баща, аз продължих своя труд с настоящото изложение, посветено на атрибутите на Божеството.]
Книгата Урантия
Документ 4
4:0.1 (54.1) В СЕЛЕНСКИЯТ Отец има вечен замисъл, свързан с материалните, разумни и духовни явления на вселената на вселените и го претворява в живота във всички времена. Бог е създал вселените по своя собствена, свободна и суверенна воля, в съответствие със своя премъдър и вечен замисъл. Съмнително е дали на някого другиго освен на Райските Божества и техните най-висши партньори действително е добре известен вечният замисъл на Бога. Даже възвишените обитатели на Рая се придържат към най-различни мнения за същността на вечните намерения на Божествата.
4:0.2 (54.2) Не е трудно да се стигне до заключението, че единствената цел при създаването на съвършената централна вселена на Хавона е било удовлетворението на божествената природа. Хавона може да служи като образец за създаването на всички останали вселени и училища, в които завършват своето образование странстващите във времето по своя път към Рая; но толкова съвършено творение трябва да съществува на първо място за наслаждение и удовлетворение на съвършените и безкрайни Създатели.
4:0.3 (54.3) Поразителният план за усъвършенстване на еволюционните смъртни, който предвижда — след достигането от тях на Рая и на Корпуса на Завършилите, по-нататъшна подготовка за изпълнение на някаква неразкрита бъдеща работа, се представя понастоящем като една от основните задачи на седемте свръхвселени и техните многобройни подразделения; но тази програма за възход, предназначена за одухотворяване и обучаване на смъртните, подвластни на времето и пространството, далеч не е единственото занимание на разумните личности на вселените. И действително, съществуват множество други увлекателни дела, на които небесното войнство отделя своето време и енергия.
4:1.1 (54.4) Жителите на Урантия са разбирали Божия промисъл неправилно. Божественото провидение се претворява във вашия свят, но то не е някаква незряла, произволна и материална опека, както е изглеждало на мнозина смъртни. Божественият промисъл се състои в обединяване дейностите на небесните създания и божествените духове, които — в съответствие с космическия закон, неуморно се трудят за славата на Бога и за духовния прогрес на Неговите вселенски деца.
4:1.2 (54.5) Нима в своите представи за отношенията на Бога и човека вие сте неспособни да се издигнете до осъзнаването на това, че девизът на вселената е прогрес ? В продължение на дълги векове човешкият род се е придвижвал с труд към своето сегашно положение. През всички тези хилядолетия Провидението е разработвало план за прогресивна еволюция. Двете мисли не си противоречат в действителност — само в погрешните представи на човека. Божественото провидение никога не се противопоставя на истинския прогрес на човека — материален или духовен. Божият промисъл винаги е съобразен с неизменната и съвършена природа на върховния Творец на законите.
4:1.3 (55.1) „Верен е Бог“ и „всички Негови заповеди са справедливи“. „Неговата вярност се простира до небесата.“ „Навеки, о, Господи, словото Твое е утвърдено на небето. Верността Ти е за всички поколения; Ти си създал земята и тя съществува.“ „Той е верен Създател.“
4:1.4 (55.2) Няма предели за силите и личностите, от които може да се възползва Отецът за утвърждаване на своя замисъл и за защита на своите създания. „Вечният Бог е наше убежище, Неговата власт е непреходна.“ „Живеещият в тайната обител на Всевишния ще пребивава в сянката на Всемогъщия.“ „Ето, хранещият ни няма да бездейства или спи.“ „Ние знаем, че всичко става за благото на тези, които обичат Бога“, „защото за праведното следи Божието око и слухът му е насочен към техните молитви“.
4:1.5 (55.3) Бог поддържа „всичко със словото и силата Своя“. И когато се раждат нови светове, Той „изпраща Синовете Свои — и създадени са те“. Бог не само твори, Той също така „охранява всички тях“. Бог оказва непрестанна поддръжка на всички материални творения и на всички духовни същества. Непоколебимостта на вселените е вечна. Сред привидната неустойчивост съществува стабилност. Сред енергийните размествания и физическите катаклизми на звездните светове се срещат ред и безопасност.
4:1.6 (55.4) Всеобщият Баща не се е оттеглил от ръководствата на вселените; Той не е пасивно Божество. Ако Бог би престанал да бъде опора за цялото творение, то незабавно би възникнал всеобщ колапс. Без Бога не би съществувало такова нещо като реалност. В настоящия момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Бог продължава да бъде всеобща опора. Божествените обятия съдържат в себе си целия кръг на вечността. Вселената не е като навит часовник, настроен да работи определено време, след което да спре; всичко постоянно се обновява. Отецът непрекъснато излъчва енергия, светлина и живот. Делата на Бога са осезаеми, точно както и духовни. „Той се простира над пустотата на северните небеса и окачва земята на нищо.“
4:1.7 (55.5) Същество от моята категория е способно да открие пределна хармония, да види широка и дълбока съгласуваност в ежедневното управление на вселената. Много от това, което на смъртния разум му се струва разразило се и случайно, на мен ми се струва подредено и конструктивно. Но твърде много от онова, което става във вселените, не ми е напълно понятно. В течение на дълго време изучавах общоизвестните видове сили, енергии, разуми, моронтии, духовете и личностите на локалната вселена и свръхвселените и съм повече или помалко сведущ по тези въпроси. Имам обща представа за това как действат тези сили и личности и съм добре запознат с действията на упълномощените разумни създания от голямата вселена. Независимо от моите познания за вселенските явления, обаче, аз непрекъснато се сблъсквам с космически реакции, които не мога да постигна до край. Отново и отново срещам взаимодействия на сили, енергии, интелекти и духове, които ми се струват случайни и на които не мога да дам задоволително обяснение.
4:1.8 (55.6) Моята компетентност е напълно достатъчна, за да набелязвам и анализирам всички феномени, които са пряк резултат от действието на Всеобщия Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух и в значителна степен — Райския Остров. Но се оказвам в затруднено положение, когато се сблъсквам с това, което представлява действието на техните тайнствени равноправни Божества — трите Абсолюта на потенциалността. Създава се впечатление, че тези Абсолюти изместват материята, излизат извън пределите на разума и прерастват в дух. Постоянно ме смущава и често ме довежда до задънена улица моята неспособност да постигна тези сложни процеси, които отнасям към присъствието и действието на Безусловния Абсолют, Божеството-Абсолют и Всеобщия Абсолют.
4:1.9 (56.1) Във Вселената тези Абсолюти са непълно проявени присъствия, които — що се отнася до явленията с пространствен потенциал и действия на останалите свръхпределности, не позволяват на физиката, философията и даже религията да предскаже със сигурност как именно първоосновите на силата, идеята или духа ще реагират на потребности възникнали в условията на една сложна реалност, включваща най-висши съгласувания и пределни ценности.
4:1.10 (56.2) В пространствено-времевите вселени има и органическо единство, което изглежда представлява подплата за цялата тъкан на космическите събития. Живото присъствие на развиващото се Върховно Същество — тази Иманентност на Проектираната Незавършеност, от време на време необяснимо се проявява под формата на онова, което изглежда поразително, случайно съгласуване на външно несвързани космически събития. Вероятно това е дейност на Провидението — областта на Върховното Същество и Съвместния Извършител.
4:1.11 (56.3) Аз съм склонен да вярвам, че именно даденото всеобхватно и като цяло скрито управление на координацията и взаимовръзките на всички аспекти и форми на космическа активност позволява на такава пъстра и външно така безнадеждно оплетена смес от физически, умствени, нравствени и духовни явления така безпогрешно да действа за славата на Бога, за доброто на хора и ангели.
4:1.12 (56.4) Но в поширок смисъл привидните „случайности“ на космоса несъмнено са част от крайната драма на пространствено-времевото пътешествие на Безкрайното в неговото вечно управляване на Абсолютите.
4:2.1 (56.5) В ограничен смисъл природата е физическото одеяние на Бога. Поведението или действието на Бога се определя и условно видоизменя от емпиричните планове и еволюционните модели на дадена локална вселена, съзвездие, система или планета. В цялото обширно мироздание Бог действа в съответствие с точно определени, неизменни, непоколебими закони; но Той видоизменя своите действия така, че да спомагат за съгласуваното и балансирано функциониране на всяка вселена, всяко съзвездие, всяка система, всяка планета и личност в съответствие с локалните цели, задачи и планове на крайните проекти за еволюционно развитие.
4:2.2 (56.6) Поради това природата, в разбирането на смъртния човек, е подплатяващият основен и фундаментален фон на неизменното Божество и неговите неоспорими закони, които се видоизменят от, колебаят поради и изпитват пертурбации посредством, по причина и в контекста на действието на локалните планове, назначения, модели и условия, създадени и претворени от локалната вселена, съзвездие, система и планетарни сили и личности. Например: Божиите закони такива, каквито са предопределени в Небадон, се видоизменят от плановете, разработени от СинаСъздател и Съзидателния Дух на тази локална вселена; в допълнение към всичко това върху действието на тези закони оказват по-нататъшно влияние заблужденията, простъпките и въстанията на някои същества, които обитават вашата планета и принадлежат на вашата непосредствена планетарна система Сатания.
4:2.3 (56.7) Природата е времепространствена резултанта от два космически фактора: първият е неоспоримостта, съвършенството и нравствената чистота на Райското Божество, а вторият — експерименталните планове, пропуските в изпълнението, греховността на бунта, незавършеността в развитието и несъвършената мъдрост на извънРайските създания — от найвисшето до найнизшето. Поради това природата носи в себе си непрекъсната, неизменна, величествена и изумителна нишка на съвършенство, протегнала се от кръга на вечността; но във всяка вселена, на всяка планета и във всеки отделен живот тази природа се видоизменя, определя и евентуално разваля от действията, грешките и нелоялността на създанията на еволюционните системи и вселени; затова, оставайки устойчива в своята основа, природата винаги ще бъде променяща се, капризна и видоизменяна в съответствие с действащите норми на съответната локална вселена.
4:2.4 (57.1) Природата е съвършенството на Рая, разделено от несъвършенството, злото и греха на незавършените вселени. Така това отношение изразява както съвършеното, така и частичното, както вечното, така и преходното. Продължаващата еволюция видоизменя природата, като увеличава дела на Райското съвършенство и намалява дела на злото, заблужденията и дисхармонията, присъщи на относителната реалност.
4:2.5 (57.2) Бог не присъства лично в природата или в която и да е от природните сили, защото явлението “природа” е наслагване на несъвършенствата на еволюционното развитие, а понякога и на последиците от метежно въстание, върху Райската основа на всеобщия Божий закон. В своето проявление в свят като Урантия природата никога не може да бъде адекватното изражение, истинското представяне, точното изображение на премъдрия и безкраен Бог.
4:2.6 (57.3) Във вашия свят природата е модификация на законите на съвършенството от еволюционните планове на локалната вселена. Що за подигравка — да боготворите природата за това, че тя в тесен, ограничен смисъл е проникната от Бога; за това, че тя е един от аспектите на всеобщото и вследствие на това божествено могъщество! Освен това природата е и проявление на незавършеното, непълно, несъвършено развитие, растежа и прогреса, отнасящи се към експеримента в космическата еволюция на една от вселените.
4:2.7 (57.4) Очевидните недостатъци в света на природата не свидетелстват за някакви сходни недостатъци в личността на Бога. Поскоро такива видими несъвършенства са просто неизбежни спирания при демонстрацията на вечно въртящата се лента на екранизацията на безкрайността. Именно тези дефекти, които прекъсват непрекъсващото съвършенство, позволяват на крайния разум на материалния човек да зърне за миг божествената реалност на времето и пространството. Материалните проявления на божествеността изглеждат за еволюционния разум на човека несъвършени, само защото смъртният човек упорито продължава да разглежда природните явления през своите природни очи, като използва човешко зрение без помощ от моронтийните мота или чрез откровение, което го компенсира в световете на времето.
4:2.8 (57.5) И природата се разваля, нейното красиво лице се покрива с белези, нейните черти потъмняват от метежите, погрешното поведение, погрешното мислене на множеството създания, които са част от природата, но които са допринесли за нейното постепенно обезобразяване. Не, природата не е Бог. Природата не е предмет на поклонение.
4:3.1 (57.6) Твърде дълго човекът е мислел за Бога като за себеподобен. Бог не завижда, не е завиждал и никога няма да завижда на човека или на което и да е друго същество във вселената или вселените. Като знае, че по замисъла на СинаСъздател човекът трябвало да стане шедьовър на планетарното творение, властелин на всичко на земята, видът на човека, който се намира във властта на своите собствени неизменни страсти, зрелището как той се прекланя пред идоли от дърво, камък, злато и тщеславие — тези отблъскващи сцени извикват у Бога и неговите Синове безпокойство за човека, а не завист към него.
4:3.2 (57.7) Вечният Бог е неспособен на ярост и гняв в човешкия смисъл и разбиране на тези емоции. Тези чувства са жалки и презрени; те едва ли заслужават названието “човешки”, още по-малко пък божествени; и подобни отношения са напълно чужди на съвършената природа и милосърдния характер на Всеобщия Баща.
4:3.3 (58.1) Много, твърде много от трудностите, с които смъртните, които обитават Урантия, се сблъскват при разбирането на Бога, се обясняват с далеч разпрострелите се последствия от бунта на Луцифер и предателството на Калигастия. В световете, неизолирани от греха, еволюционните раси са способни да си създадат много подобра представа за Всобщия Баща; те страдат помалко от объркване, изкривяване и извращаване на понятията.
4:3.4 (58.2) Бог не съжалява за нищо от онова, което някога е извършил, извършва или ще извърши.Той е премъдър, както и всемогъщ. Мъдростта на човека израства от изпитанията и заблужденията, присъщи на човешкия опит; Божията мъдрост се състои в безусловното съвършенство на неговата безкрайна вселенска проницателност и това божествено предвиждане успешно направлява неговата съзидателна свободна воля.
4:3.5 (58.3) Всеобщият Баща никога не прави нещо, което да предизвика впоследствие страдание или разочарование, но дарените с воля същества, планирани и сътворени от неговите Създатели в отдалечените вселени, чрез своите злополучни решения понякога предизвикват божествена печал в личностите, създали ги като техни родители. Но макар че Отецът никога не прави грешки, нито изпитва разочарования или съжаления — Той е изпълнен с бащинско чувство и сърцето му несъмнено се опечалява, когато неговите деца не успяват да постигнат тези духовни нива, на които са способни да се издигнат благодарение на помощта, така щедро предоставяна според плановете за духовно развитие и политиката за възход на смъртните създания на вселените.
4:3.6 (58.4) Безкрайната добродетел на Отеца е недостъпна за крайния времеви разум; затова за успешна демонстрация на всички аспекти на относителна добродетел е необходима постоянна възможност за сравняване с относителното зло (не с греха). Съвършенството на божествената добродетел може да се осмисли с помощта на несъвършената проницателност на смъртните само благодарение на това, че то се намира в контрастиращо взаимодействие с относителното несъвършенство във взаимоотношенията между време и материя, съществени в движенията на пространството.
4:3.7 (58.5) Характерът на Бога е безкрайно свръхчовешки; поради това такава божественост трябва да се персонализира, например, в божествените Синове, преди да може да бъде постигната поне от вярата на крайния човешки разум.
4:4.1 (58.6) Бог е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно Същество в цялата вселена на вселените, което няма нищо нито извън себе си, нито освен себе си, нито минало, нито бъдеще. Бог е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, а те са самосъществуващи и всеобщи.
4:4.2 (58.7) Тъй като Бог е самосъществуващ, Той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменението. „Аз, Бог, не се променям.“ Бог е неизменен; но едва когато достигнете Рая, вие ще можете макар и само да започнете да разбирате как Бог може да преминава от простота към сложност, от единство към многообразие, от покой към движение, от безкрайност към крайност, от божествено към човешко и от единство към двоичност и троичност. Така Бог е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, тъй като божествената неизменност не подразбира неподвижност; Бог притежава воля — той е воля.
4:4.3 (58.8) Бог е единственото същество, което притежава абсолютна независимост; няма предели за неговите космически реакции освен тези, които са установени от самия Него, и актовете на неговата свободна воля са обусловени само от тези божествени качества и съвършени атрибути, които са неотменими от Неговата вечна същност. Затова по отношение на вселената Бог е същество, което олицетворява окончателната добродетел, а също и свободната воля, която е съзидателна безкрайност.
4:4.4 (58.9) Отецът-Абсолют е създателят на съвършената централна вселена и Бащата на всички останали Създатели. Бог споделя с човека и останалите същества и многобройни други качества като личностност, добродетелност и множество други, но безкрайността на волята принадлежи само на Него. В своите творчески актове Бог е ограничен само от чувствата, присъщи на неговата вечна природа, и повелите на Неговата безкрайна мъдрост. Бог лично избира само това, което е безкрайно съвършено, с което се и обяснява върховното съвършенство на централната вселена; и макар Синовете-Създатели изцяло да споделят Неговата божественост — и даже някои стадии на неговата абсолютност, те не са така ограничени с тази завършеност на мъдростта, която направлява безкрайността на волята на Отеца. Затова в категорията на Синовете Михаиловци съзидателната свободна воля става още поактивна, всецяло божествена и практически пределна, ако не и абсолютна. Отецът е безкраен и вечен, но да се отрича възможността за Неговото произволно самоограничение е равностойно на това да се отрича самото понятие за абсолютността на Неговата воля.
4:4.5 (59.1) Абсолютността на Бога пронизва всичките седем нива на космическа реалност. И цялата му абсолютна същност е подчинена на взаимоотношенията на Създателя със семейството на неговите космически създания. Тринитарното правосъдие във вселената на вселените може да се характеризира с точност, но във всички свои взаимоотношения с обширното семейство на създанията на времето Бог на вселените действа под влиянието на божественото чувство. Като общо и въобще — завинаги, безкрайният Бог е Баща. От всички възможни и правомерни названия на Бога на цялото творение аз получих задачата да го опиша като Всеобщия Баща.
4:4.6 (59.2) В Бога-Баща доброволните действия не се управляват със сила и не се определят само чрез единия интелект; божествената личност се определя като заключена в духа и се проявява по отношение на вселените като любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно е любящ Баща. Бог е Баща във върховния смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация е съвършеният идеализъм на божествената любов и тази нежна същност найярко проявява себе си и получава найвисше удовлетворение, когато обича и е обичана.
4:4.7 (59.3) В науката Бог е Първопричината; в религията — всеобщият и любящ Баща; във философията — единственото автономно същество, което не зависи от никого, но милосърдно дарява реалност на съществуването на всичко и всички останали. Но необходимо е откровение, за да може да се покаже, че Първопричината на науката и самосъществуващото Единство на философията, е Богът на религията, изпълнен с милосърдие и добродетели и дал обет да осигури на своите земни деца вечно съществуване.
4:4.8 (59.4) Ние се стремим към постигане на Безкрайното, но почитаме емпиричната представа за Бога, нашата способност винаги и навсякъде да осъзнаваме такива фактори като личност и божественост, които разкриват нашата върховна представа за Божеството.
4:4.9 (59.5) Съзнанието за победоносен човешки живот на земята се ражда от такава вяра на създанието, която се осмелява да отправи предизвикателство при всяко повтарящо се стълкновение с ужасната гледка на човешката ограниченост, като неизменно провъзгласява: “Дори аз да не мога да направя това, в мен живее Този, Който ще може и ще го направи — частица от ОтецаАбсолют на вселената на вселените.” И това е „победата, която побеждава света: вашата вяра“.
4:5.1 (59.6) Религиозната традиция — това са лошо запазените свидетелства за опита на позналите Бога хора от миналото, но подобни материали не заслужават доверие като ръководство за религиозен живот или като източник на достоверна информация за Всеобщия Баща. Такива древни вероучения постоянно са се изменяли поради това, че примитивният човек беше създател на митове.
4:5.2 (60.1) Една от найголемите причини за объркването, царящо на Урантия по отношение на същността на Бога, се състои в неспособността на вашите свещени книги да направят ясна разлика между личностите на Райската Троица и Райското Божество, от една страна, и създателите и разпоредителите на локалната вселена, от друга. В течение на изминалите съдни периоди вашите духовници и пророци показвали само частично разбиране на въпроса и не могли уверено да различат Планетарните Принцове, Властелините на Системи, Бащите на Съзвездия, Синовете-Създатели, Управителите на Свръхвселени, Върховното Същество и Всеобщия Баща. Много от посланията на подчинени личности — такива като Носителите на Живот и ангелите с различен чин — били представяни във вашите свидетелства като произхождащи от самия Бог. И досега религиозната мисъл на Урантия все още бърка подчинените божествени личности със самия Всеобщ Баща, като обединява всички под едно наименование.
4:5.3 (60.2) Жителите на Урантия продължават да се намират под влиянието на първобитните представи за Бога. Боговете, които беснеят в буря; които разтърсват в гнева си земята и поразяват в яростта си хората; които проявяват своето недоволство, като им навличат глад и потопи — това са боговете на първобитната религия; това не са тези Богове, които живеят и властват във вселените. Такива представи са останка от времето, когато хората вярвали, че вселената се подчинява на капризите на подобни въображаеми богове. Но смъртният човек започва да разбира, че живее в свят на сравнителна законност и ред в това, което се отнася до административните методи и ръководство на Върховните Създатели и Върховни Управляващи.
4:5.4 (60.3) Варварската представа за умиротворяване на разгневения Бог, стремежът да умилостивиш оскърбения Господ, да се сдобиеш с благосклонността на Божеството посредством жертвоприношения, покаяния и кръвопролития олицетворява религия абсолютно незряла и примитивна, философия недостойна за просветителската епоха на науката и истината. За небесните същества и божествените управители, които служат и управляват във вселените, такива вярвания са дълбоко отблъскващи. Да вярваш, предполагаш или учиш, че трябва да бъде пролята невинна кръв, за да завоюваш всевишното разположение или да отблъснеш измисления божествен гняв, е оскърбление за Бога.
4:5.5 (60.4) Древните евреи вярваха, че „опрощаването на греха е невъзможно без проливане на кръв“. Те не можеха да се избавят от древната езическа представа за това, че да умиротвориш Бога може само с вида на кръвта, макар Мойсей да постигна явен прогрес, като забрани принасянето в жертва на хора и го замени в съзнанието на своите по детски наивни последователи на бедуините с ритуалното жертвоприношение на животни.
4:5.6 (60.5) Посвещаването на Райския Син на вашия свят беше присъщо на самата ситуация по завършването на планетарната епоха; то беше неизбежно и не беше направено специално с цел завоюване на Божията милост. Това посвещаване се оказа и последното лично деяние на Сина-Създател в неговото дълго и смело начинание — емпирично придобиване на пълновластие в своята вселена. Каква насмешка над безкрайно милостивия характер на Бога е учението за безсърдечието и безжалостността на Отеца, толкова безучастен към несгодите и страданията на своите създания, че неговото нежно милосърдие било проявено, едва след като той видял своя невинен син с изтичаща кръв и умиращ на кръста!
4:5.7 (60.6) Но обитателите на Урантия трябва да се избавят от тези древни заблуждения и езически предразсъдъци, засягащи природата на Всеобщия Баща. Излиза на бял свят откровението с истината за Бога и на човешкия род предстои да познае Всеобщия Баща в цялата красота на неговия характер и привлекателност на атрибутите, така прекрасно описани от Сина-Създател, живял на Урантия като Син Човешки и Син Божий.
4:5.8 (61.1) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 5
5:0.1 (62.1) А КО крайният разум на човека е неспособен да разбере как един толкова велик и величествен Бог, какъвто е Всеобщият Баща, може в безкрайно съвършенство да слезе от своята вечна обител, за да осъществи връзка с индивидуалното човешко създание, то увереността на подобен краен разум в божественото приятелство трябва да се основава на истинността на факта, че в съзнанието на всеки нормален и притежаващ нравствено съзнание смъртен от Урантия присъства действителна частица от живия Бог. Настройчиците на Съзнанието са част от вечното Божество на Райския Баща. За да намери Бога и да се опита да общува с него, за човека е достатъчно да се обърне само към вътрешния опит на душата, като съзерцава това присъствие на духовна реалност.
5:0.2 (62.2) Бог е разпределил безкрайността на своята вечна природа в цялата екзистенциална реалност на своите шест абсолютни еднородни Божества, но може във всеки момент да осъществи лична връзка с всяка част, фаза или вид от творението. И освен това вечният Бог е запазил за себе си прерогатива да посвещава личност на божествените Създатели и живите същества на вселената на вселените, като същевременно е запазил за себе си прерогатива да поддържа пряк и родителски контакт с всички тези личностни същества посредством личностния кръг.
5:1.1 (62.3) Неспособността на крайното същество да се приближи към безкрайния Баща е вътрешна и се обяснява не с отчуждеността на Отеца, а с крайността и материалните ограничения на създадените същества. Духовната пропаст, която лежи между върховната личност на вселенското съществуване и низшите групи от създадени разумни същества, е непостижима. Ако беше възможно понизшите редове на интелигентност да бъдат мигновено пренесени в присъствието на самия Баща, те нямаше да могат да разберат къде се намират. Те и в този случай точно така нямаше да осъзнават присъствието на Всеобщия Баща, както не го осъзнават и там, където се намират сега. На смъртния човек предстои да премине много, много дълъг път, преди да получи правото, в пределите на възможното и с надежда за успех, да помоли да бъде преведен в Райското присъствие на Всеобщия Баща. Човек трябва да претърпи многократно духовно преобразуване преди да може да достигне ниво, осигуряващо такова духовно зрение, което ще му позволи да види поне един от Седемте Главни Духа.
5:1.2 (62.4) Нашият Отец не се крие; той не е капризен отшелник. Той е мобилизирал ресурсите на божествената мъдрост в непрестанен стремеж да разкрие себе си на децата свои на вселенските сфери. Във величието на неговата любов има безкрайна грандиозност и неизразимо благородство, което кара Отеца да се стреми към общуване с всяко създадено същество, способно да разбира, заобича или получи достъп до него; затова именно свойствените ви ограничения, неотделими от вашата крайна личност и материално съществуване, ще определят времето, мястото и условията, в които ще можете да достигнете целта на пътешествието на възходящите смъртни и да се окажете в присъствието на Отеца в центъра на всички неща.
5:1.3 (63.1) Макар че приближаването към Райското присъствие на Отеца може да започне само с достигането на найвисшите крайни нива на духовно съвършенство, вие трябва да се радвате, осъзнавайки постоянната възможност за непосредствено общуване с посветения ви дух на Отеца, така тясно свързан с вашата вътрешна душа и вашия одухотворяващ се „аз“.
5:1.4 (63.2) Смъртните от пространствено-времевите светове могат значително да се различават по своите вътрешни способности и интелектуални дарования; тяхната среда може изключително много да спомогне за социалното развитие и нравствен прогрес, и обратно: те могат да страдат от липсата на почти всички видове човешка помощ при развитието на културата и предполагаемия прогрес на цивилизацията; но възможностите за духовен прогрес при движението по възходящия път са равни за всички; нарастващите нива на духовно проникновение и космически значения се постигат абсолютно независимо от всички подобни социално-нравствени различия, присъщи на разнообразните материални условия на средата на еволюционните светове.
5:1.5 (63.3) Но смъртните на Урантия могат да се различават по своите интелектуални, социални, икономически и даже морални възможности и дарования — не забравяйте, че тяхното духовно дарование е еднородно и уникално. Всички те притежават еднакво божествено присъствие, посветено на Всеобщия Баща; на всички тях им е оказана еднаква чест — те могат да се стремят към съкровено лично общуване с пребиваващия в тях дух с божествен произход; всички те притежават равна възможност за приемане на духовното ръководство на тези Тайнствени Наставници.
5:1.6 (63.4) Ако смъртният човек чувства истински духовни подбуди, безрезервна преданост пред изпълняването на волята на Отеца, то по силата на неговата явна и ефективна духовна надареност с вътрешния божествения Настройчик в опита на такъв индивид не може да не се формира възвишено съзнание за това, че той познава Бога, както не може да не се появи и върховна увереност в продължаването на живота с цел да намери Бога чрез постепенно емпирично придобиване на все поголямо сходство с него.
5:1.7 (63.5) В духовно отношение човекът е снабден с преживяващ смъртта Настройчик на Съзнанието. Ако разумът на такъв човек е чистосърдечно и духовно мотивиран, ако подобна човешка душа жадува да познае Бога и да стане като него, ако искрено желае да изпълнява волята на Отеца, то за него не съществуват нито негативното въздействие на жестоките лишения, нито позитивната сила на възможното вмешателство, които биха могли да възпрепятстват сигурния възход на такава божествено подбуждана душа до вратите на Рая.
5:1.8 (63.6) Отецът желае всичките му същества да общуват лично с него. В Рая има място, определено от Отеца, за приемането на всички онези, чийто статут на продължаване на живота и духовна природа правят възможно подобно постижение. Поради това нека вашите философи разберат веднъж завинаги: за всеки от вас и за всички нас приближаването към Бога е възможно, придобиването на Отеца е реално, пътят е отворен; силите на божествената любов, пътищата и средствата за божествено ръководство са обединени, за да се облекчи възхода на всяко достойно разумно същество от всяка вселена към Райското присъствие на Всеобщия Баща.
5:1.9 (63.7) Фактът, че постигането на Бога е свързано с огромен промеждутък от време, ни наймалко не намалява реалността на присъствието и личността на Безкрайния. Вашето духовно възвисяване е част от кръговрата на седемте свръхвселени, но извършвайки несметен брой завъртания от гледна точка на своя дух и статут, вие можете да разчитате на все поголямо приближаване към центъра. Можете да разчитате, че последователно ще бъдете превеждани от сфера към сфера от външните кръгове, все по-близо и по-близо до центъра; и някой ден, не се съмнявайте, ще застанете пред централното божествено присъствие на Отеца и ще се срещнете с него, образно казано, лице в лице. Същността на възхода се състои в постигането на действителни и буквални духовни нива; и тези духовни нива са постижими за всяко същество, в което има Тайнствен Наставник и което впоследствие завинаги се слива с този Настройчик на Съзнанието.
5:1.10 (64.1) Отецът не се скрива в духовно убежище, но колко много от неговите създания са се скрили в мъглата на своите собствени своенравни решения и за известно време са се лишили от общуване с духа на Отеца и духа на неговия Син, избирайки свой собствен изкривен път, повлияни от самонадеяността на своя невъздържан разум и своето недуховно естество.
5:1.11 (64.2) Смъртният човек може да се приближава към Бога и може да се отрича многократно от божествената воля дотогава, докато може да избира. Човекът е окончателно обречен едва тогава, когато изгуби способността да избира волята на Отеца. Сърцето на Отеца е винаги отворено за нуждите и молбите на неговите деца. Потомците му затварят завинаги сърцата си за притегателната сила на Отеца, единствено когато окончателно и завинаги изгубят желанието да изпълняват неговата божествена воля — да го познаят и да станат като него. И обратно: човешкият път става вечен, когато сливането с Настройчика обяви пред вселената, че възходящото създание е взело окончателното и неотменимо решение да живее по волята на Отеца.
5:1.12 (64.3) Великият Бог осъществява пряка връзка със смъртния човек, като му отдава част от своята безкрайна, вечна и непостижима същност, която пребивава в него и живее заедно с него. Бог е тръгнал на вечно пътешествие с човека. Ако отстъпите водачеството на намиращите се във вас и около вас духовни сили, вас непременно ви чака върховно предназначение, определено от любящия Бог като вселенска цел на неговите възходящи създания от еволюционните светове на пространството.
5:2.1 (64.4) Физическото присъствие на Безкрайния е реалността на материалната вселена. Присъствието на разума на Божеството трябва да бъде определено от дълбочината на индивидуалния интелектуален опит и от еволюционното ниво на личността. Духовното присъствие на Божествеността не може да не бъде характерно. То се определя от способността за духовна възприемчивост и от степента на посвещаване волята на създанието на божествената воля.
5:2.2 (64.5) Бог живее във всеки от своите родени в духа синове. Райските Синове винаги имат достъп до присъствието на Бога „отдясно на Отеца“, а всички личностни същества имат достъп до „недрата на Отеца“. Това се отнася до личностния кръг — където, когато, или както и да се установява контакт, и в общия смисъл предполага лична, осъзната връзка и общуване с Всеобщия Баща, независимо дали той се намира в централната обител, или на някакво друго определено място — например, в една от седемте свещени сфери на Рая.
5:2.3 (64.6) Но нито в природата, нито даже в живота на позналите Бога смъртни Божественото присъствие може да бъде открито така пълно и така несъмнено, както в опита за общуване с пребиваващия във вас Тайнствен Наставник, Райския Настройчик на Съзнанието. Какво заблуждение е да мечтаете за далечния Бог в небесата, когато духът на Всеобщия Баща живее в собственото ви съзнание!
5:2.4 (64.7) Именно намиращата се във вас частица от Бога ви позволява да се надявате, че колкото повече се хармонизирате с духовното ръководство на Настройчика, толкова попълно ще разбирате присъствието и преобразуващата сила на онези други духовни влияния, които ви обграждат и въздействат, но не са неотменима част от вас. Това, че не осъзнавате тясната и съкровена връзка с обитаващия във вас Настройчик, не опровергава ни наймалко този толкова възвишен опит. Доказателството за близост с божествения Настройчик се състои изключително в същността и броя на духовните плодове, придобити в течение на жизнения опит на вярващия. „По плодовете им ще ги познаете.“
5:2.5 (65.1) Оскъдно одухотвореният материален разум на смъртния човек е изключително трудно да осъзнае ясно в своя опит духовната активност на такива божествени реалности, каквито са Райските Настройчици. С повишаване реалността на душата — съвместно творение на разума и Настройчика, възниква и нов стадий от нейното самосъзнание, което е способно да усеща присъствието и да признава духовното ръководство и другите свръхматериални дейности на Тайнствените Наставници.
5:2.6 (65.2) Целият опит на общуването с Настройчика обхваща нравствения статут, умствената мотивация и духовния опит. Осъзнаването на такова постижение предимно, макар и не изключително, е ограничено до сферата на осъзнаване на душата, но доказателствата, демонстриращи духовни плодове в живота на всеки, който е сключил съюз с вътрешния дух, са изобилни.
5:3.1 (65.3) Макар че от гледна точка на вселената Райските Божества представляват единно цяло, в своите духовни отношения със същества, подобни на тези, които населяват Урантия, те също така са и три отделни различни личности. Божествата се различават по лична притегателност, общуване и други видове съкровени отношения. В найвисшия смисъл на думата ние се покланяме единствено и само на Всеобщия Баща. Разбира се, ние можем и наистина се покланяме на Отеца и в образа на неговите СиновеСъздатели, но именно Отеца — пряко или косвено, обичаме и почитаме.
5:3.2 (65.4) Всевъзможните прошения се отнасят към сферата на Вечния Син и неговата духовна организация. Молитвите, всички формални послания — всичко, освен изразяването на любов към Всеобщия Баща и поклонението пред него, се отнасят към локалната вселена; те обикновено не излизат от сферата на пълномощия на СинаСъздател. Що се отнася до поклонението, то несъмнено се отделя и насочва към Създателя чрез личностния кръг на Отеца. Ние също така вярваме, че духовното присъствие на Отеца помага да се отбележи чувството на благоговение, изпитвано от създанието, в което пребивава Настройчик. Съществува огромно количество доказателства, потвърждаващи подобно мнение, и аз знам, че всички категории от частиците на Отеца са способни по приемлив начин да регистрират истинската любов на своите субекти в присъствието на Всеобщия Баща. Несъмнено е, че Настройчиците използват и преките доличностни канали за връзка с Бога и така използват кръговете за духовна гравитация на Вечния Син.
5:3.3 (65.5) Поклонението съществува заради самото себе си; молитвата съдържа личен елемент, тоест заинтересованост на създанието; в това е принципната разлика между поклонение и молитва. В истинското поклонение напълно отсъства лична молба или какъвто и да е елемент на лична изгода; ние просто се покланяме на Бога такъв, какъвто го разбираме. Поклонението не изисква нищо и покланящият се нищо не чака. Ние почитаме Отеца не заради това, което може да ни донесе подобно почитание; естествената и спонтанна преданост и поклонение са следствие от признаването на несравнимата личност на Отеца, на неговата привлекателна същност и достойни за обожание атрибути.
5:3.4 (65.6) В момента, в който в поклонението се привнася елемент на лична изгода, религиозното чувство се превръща от поклонение в молитва и, стриктно погледнато, трябва да се насочи към личността на Вечния Син или на Сина-Създател. Но в практическия религиозен опит нищо не пречи молитвата да се насочва към БогаБаща като част от истинското поклонение.
5:3.5 (66.1) В практическите въпроси на ежедневния си живот вие се намирате в разпореждане на духовните личности, които произхождат от Третия Източник и Център; вие си сътрудничите със силите на Съвместния Извършител. Следователно вие се покланяте на Бога, възнасяте своите молитви и общувате със Сина, и решавате частните въпроси на вашето пребиваване на Земята съвместно с разумните същества на Безкрайния Дух, действащи във вашия свят и във вашата вселена.
5:3.6 (66.2) Пълновластните Синове, или Синовете-Създатели, които управляват съдбите на локалните вселени, представляват както Всеобщия Баща, така и Вечния Син на Рая. От името на Отеца тези Синове на Уверса приемат любовта, която изпълва поклонението, и изслушват молбите на ходатайстващите подопечни по своите вселени. За децата на една локална вселена съответният Син Михаил е по същество Бог. За локалната вселена той е персонификацията на Всеобщия Баща и Вечния Син. Безкрайният Син поддържа лична връзка с децата на тези сфери чрез Духовете на Вселените — административните и съзидателни помощници на Райските Синове-Създатели.
5:3.7 (66.3) Искреното поклонение подразбира мобилизиране на всички сили на човешката личност под ръководството на еволюиращата душа и в подчинение на божествено направляваното влияние на съответния Настройчик на Съзнанието. Разумът, свързан с материални ограничения, никога не може да постигне докрай действителното значение на истинското поклонение. Осъзнаването от човека на реалността на опита от поклонението се определя главно от нивото на развитие на неговата еволюираща безсмъртна душа. Духовният растеж на душата се извършва съвсем независимо от интелектуалното самосъзнание.
5:3.8 (66.4) Опитът от поклонението се заключава във възвишения стремеж на посветения ви Настройчик да съобщи на Божествения Баща неизразимите желания и стремежи на човешката душа — съвместното творение на стремящия се към Бога смъртен разум и разкриващия Бога безсмъртен Настройчик. Затова поклонението е акт на материалния разум, който под ръководството на свързания с него дух се подчинява на опита на одухотворяващия „аз“ да встъпи в общуване с Бога като вероизповеден син на Всеобщия Баща. Смъртният разум отстъпва на поклонението; безсмъртната душа копнее за и инициира поклонение; присъствието на божествен Настройчик ръководи подобно поклонение от името на смъртния разум и еволюиращата безсмъртна душа. Истинското поклонение, в крайна сметка, се превръща в опит, който се проявява на четири космически нива: интелектуално, моронтийно, духовно и личностно — тоест на нивата на рационалното съзнание, душата и духа и тяхното обединяване в личността.
5:4.1 (66.5) Моралът на еволюционните религии подтиква хората към търсене на Бога чрез движещата сила на страха. Богооткровената религия притегля хората към търсене на Бога чрез любовта, тъй като те се стремят да станат като Него. Но религията не е само пасивно чувство на „абсолютна зависимост“ и „увереност в продължаването на живота“; тя е жив и динамичен опит от придобиване на божественост — опит, основан върху служене на човечеството.
5:4.2 (66.6) Великото и непосредствено предназначение на истинската религия е в установяването на единство в човешкия опит, продължителен покой и дълбока увереност. При примитивния човек даже политеизмът е относително обединение на формиращата се представа за Божеството; политеизмът е монотеизъм в процес на установяване. Рано или късно Бог неизбежно бива разбран като реалността на ценностите, субстанцията на значенията и живота на истината.
5:4.3 (67.1) Бог не само определя предназначението; той е вечна цел на човека. Цялата нерелигиозна дейност на човека се стреми да склони вселената към изкривяващото служене на себе си; истински религиозният индивид се стреми да обедини „аз“а с вселената, за да посвети дейността на това обединило се „аз“ на служене на вселенското семейство събратя — човешки и свръхчовешки.
5:4.4 (67.2) Областите от философията и изкуството се вклиняват между нерелигиозната и религиозната дейност на човешкия „аз“. Изкуството и философията въвличат материалния разум на човека в съзерцание на духовните реалности и вселенските ценности, които притежават вечни значения.
5:4.5 (67.3) Всички религии проповядват преклонение пред Божеството и предлагат една или друга доктрина за спасение на човека. Будистката религия обещава избавление от страданията, вечен покой; юдейската религия обещава избавление от трудностите, процъфтяване, основано на праведност; гръцката религия обещава избавление от дисхармонията, от уродството чрез осъзнаване на красотата; християнството обещава избавление от греха, святост; ислямът освобождава от строгите морални норми на юдаизма и християнството. Религията на Иисус е спасение от „аз“а — избавление от това зло, което е свързано с изолираността на създанията във времето и вечността.
5:4.6 (67.4) Юдеите основаха своята религия на добродетелта, гърците — на прекрасното; и двете религии търсеха истината. Иисус проповядваше за Бога на любовта, а любовта обхваща цялата истина, красота и добродетел.
5:4.7 (67.5) Зороастризмът се основава на нравствеността, религията на индусите — на метафизиката, конфуцианството — на етиката. Иисус преживяваше религия на служенето. Всички тези религии са важни, тъй като те са действено доближаване до религията на Иисус. Религията е призвана да стане реалността на духовното обединение на всичко добродетелно, прекрасно и истинско, което съществува в човешкия опит.
5:4.8 (67.6) Девизът на гръцката религия беше „познай себе си“; в центъра на ученията на юдеите беше призивът „познай своя Бог“; християните проповядваха евангелие, насочено към „познаването на Господ Иисус Христос“; Иисус провъзгласи благата вест „познаване на Бога и на себе си като син Божий“. Тези различни представи за предназначението на религията обуславят позицията на индивида в разнообразните жизнени ситуации, предопределят дълбочината на неговото поклонение и това, как той възнася своите молитви. Духовният статут на всяка религия може да се определи по характера на нейните молитви.
5:4.9 (67.7) Представата за получовешкия и ревнив Бог е неизбежният преход от политеизма към възвишения монотеизъм. Величественият антропоморфизъм е най-висшето постижение на чисто еволюционната религия. Християнството възвиси идеята на антропоморфизма от идеала за човека до трансценденталната и божествена представа за личността на прославения Христос. Това е върховният антропоморфизъм, на който е способен човек.
5:4.10 (67.8) Християнската представа за Бога е опит за обединяване на три самостоятелни учения:
5:4.11 (67.9) 1. Юдейската представа — Бог като защитник на морала, праведен Бог.
5:4.12 (67.10) 2. Древногръцката представа — Бог като обединител, Бог на мъдростта.
5:4.13 (68.1) 3. Представата на Иисус — Бог като жив приятел, любящ Баща, божественото присъствие.
5:4.14 (68.2) Поради това трябва да е очевидно, че комбинираната християнска теология се сблъсква с огромни трудности в своя стремеж към последователност. Тези трудности се задълбочават още повече от това, че доктрините на ранното християнство като цяло са се основавали на личния религиозен опит на три различни лица: Филон от Александрия, Иисус от Назарет и Павел от Тарс.
5:4.15 (68.3) Изучавайки религиозния живот на Иисус, правете го от позитивна гледна точка. Мислете не толкова за неговата безгрешност, колкото за неговата праведност, за неговото изпълнено с любов служене. Пасивната любов, разкрита в юдейската представа за небесния Отец, Иисус, издигна на нивото на активната любов на Бога към създанието — Бога, който е Баща на всеки индивид, даже и на грешника.
5:5.1 (68.4) Моралът възниква в самосъзнаващия се разум; той отсъства при животните, но е изцяло резултат от еволюцията. В хода на еволюционното развитие на човека се създават всички предпоставки за посвещаване на Настройчиците и изливането на Духа на Истината. Но постигането на нивата на морала не освобождава човека от реалните трудности на смъртното съществуване. Физическата среда на обитаване на човека е свързана с борбата за съществуване; социалното обкръжение извършва необходимото етическо регулиране; нравствените ситуации подбуждат към избор върху основата на най-висшите мотиви; духовният опит (след осъзнаване на съществуването на Бога) изисква човек да намери Отеца и искрено да се стреми да стане като него.
5:5.2 (68.5) Религията не е основана на научни факти, на обществени задължения, на философски допускания или на предполагаеми морални задължения. Религията е независима област на човешките реакции на жизнените ситуации, неизменно представена на всички постморални стадии на човешко развитие. Религията може да се разпространява във всичките четири нива на осъзнаване на ценностите и въплъщаване на вселенското братство: физическото или материално ниво на самосъхранение; социалното или емоционално ниво на братство; нравственото или основаното на чувството за дълг ниво на разума; духовното ниво на осъзнаване на вселенското братство чрез божественото поклонение.
5:5.3 (68.6) Търсещият факти учен представя Бога като Първопричината, като Бог на силата. Емоционалният художник вижда Бога като идеал на красотата, Бог на естетиката. Рационалният философ понякога е склонен да постулира Бог на всеобщото единство и даже пантеистично Божество. Искрено религиозният човек вярва в Бога, който подпомага продължаването на живота, небесния Баща, Бога на любовта.
5:5.4 (68.7) Нравственото поведение винаги предшества появяването на религия от еволюционен тип и е част даже от богооткровената религия, но то никога не обхваща целия религиозен опит. Общественото служене е резултат от нравствени помисли и религиозен живот. Биологически, нравственото поведение не води до по-високите нива на религиозния опит. Поклонението пред абстрактната красота не е поклонение пред Бога; не е поклонение пред Бога и възвеличаването на природата, или благоговението пред единството.
5:5.5 (68.8) Еволюционната религия поражда науката, изкуството и философията, като издига човека до равнището на възприемчивост към религията на откровението, включително посвещаването на Настройчиците и идването на Духа на Истината. Еволюционното платно на човешкото съществуване започва и завършва с религията, макар на съвсем различни нива — едната е от еволюционен и биологичен тип, другата — от богооткровен и периодичен тип. И така, докато религията е нормална и естествена за човека, тя не е задължителна. Човекът не е длъжен да е религиозен, ако не желае това.
5:5.6 (69.1) Бидейки в своята основа духовен, религиозният опит никога няма да бъде до край понятен за материалния разум; с това се обяснява функцията на теологията — психологията на религията. За крайното съзнание основната доктрина за разбирането на Бога от човека е парадоксална. Човешката логика и крайният разум са почти неспособни хармонично да обединят представата за божествена иманентност — Бог като вътрешна част на всеки индивид, с идеята за трансценденталността на Бога, за божественото господство във вселената на вселените. За да бъде обосновано разумното поклонение и да бъде потвърдена надеждата за съхраняване на личността, тези две основни представи за Божеството трябва да се обединят във вероизповедното постижение на понятието за трансценденталността на личностния Бог и в осъзнаването на вътрешното присъствие на частиците на този Бог. Трудностите и парадоксите на религията са в пълната недостъпност на нейните реалности за смъртния интелект.
5:5.7 (69.2) Религиозният опит дава на смъртния човек три велики наслаждения даже в периода на неговото временно пребиваване на Земята:
5:5.8 (69.3) 1. Интелектуално той получава удовлетворение от поголямото единение на човешко съзнание.
5:5.9 (69.4) 2. Философски той получава потвърждение на своите идеали за нравствени ценности.
5:5.10 (69.5) 3. Духовно той преуспява в придобиването на опит от божественото партньорство, в духовното наслаждение от истинското поклонение.
5:5.11 (69.6) В опита, присъщ на еволюиращите смъртни светове, богосъзнанието трябва да се състои от три различни фактора, три отличаващи се нива на постигане на реалността. Първото от тях е възприемането с разума — осмислянето на идеята за Бога. Следва възприемането с душата — осъзнаването на идеала за Бога. Последно се пробужда възприемането с духа — осъзнаването на духовната реалност на Бога. Като обединява и трите фактора за постигане на божественото, даже ако това постижение остава непълно, смъртната личност във всеки момент обхваща всички нива на възприемане, осъзнавайки личността на Бога. На тези смъртни, които са достигнали Корпусите за Завършили, всичко това с течение на времето ще позволи да осъзнаят върховността на Бога и може впоследствие да доведе до постигането на пределността на Бога — определен стадий от овладяването на абсонитното свръхсъзнание на Райския Баща.
5:5.12 (69.7) От поколение на поколение опитът по осъзнаването на Бога остава неизменен, но философската представа и теологическите определения трябва да се измéнят с всяка нова епоха от развитието на човешките знания. Знанието за Бога, религиозното съзнание, е вселенска реалност, но колкото и действителен (реален) да е религиозният опит, той трябва да е готов да се подчини на разумна критика и обоснована философска интерпретация; той не трябва да се стреми към изолация от съвкупността на човешкия опит.
5:5.13 (69.8) Вечното съхраняване на личността зависи изцяло от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхраняване на безсмъртната душа. Когато разумът вярва в Бога, а душата го познава, и когато — с помощта на Настройчика, и душата, и разумът жадуват Бога, тогава продължаването на живота е осигурено. Ограничеността на интелекта, недостатъците на образованието, отсъствието на достъп до култура, влошаването на социалния статут и даже незначителността на нравствените критерии на човека поради злощастното отсъствие на благоприятни условия в образователната, културната и социалната сфери не могат да направят непълноценно присъствието на божествения дух в тези нещастни и по човешки оковани, но вярващи индивиди. Придобиването на Тайнствен Наставник ознаменува началото и гарантира възможността за потенциален растеж и съхраняване на безсмъртната душа.
5:5.14 (70.1) Способността на смъртните родители да създадат потомство не зависи от техния образователен, културен, социален или икономически статут. В естествени условия обединяването на родителските гени е напълно достатъчно за зачеване на потомство. Човешки ум, различаващ доброто от злото и способен да се прекланя пред Бога, сключил съюз с божествения Настройчик, е всичко, което се изисква за зараждане и развитие в такъв смъртен с безсмъртна душа на необходимите за продължаване на живота качества, стига само подобен, дарен с дух индивид да търси Бога и искрено да се стреми да стане като него, като вземе чистосърдечното решение да изпълни волята на небесния Баща.
5:6.1 (70.2) Всеобщият Баща е Богът на личностите. Той е центърът и пределите на личностната сфера на вселената — от дареното с личност низше смъртно създание до висшите достойни и божествени творци. Богът-Баща дарява и съхранява всяка личност. Едновременно с това Райският Баща е предназначението на всички тези крайни личности, които искрено са избрали да изпълнят божествената воля, обичат Бога и копнеят да станат като него.
5:6.2 (70.3) Личността е една от неразгаданите тайни на вселените. Ние сме способни да си съставим адекватна представа за тези фактори, които определят различните категории и нива на личността, но не разбираме напълно действителната природа на самата личност. Ние добре си представяме многобройните фактори, които в своята съвкупност съставляват обвивката на човешката личност, но не разбираме докрай природата и значението на подобна крайна личност.
5:6.3 (70.4) Личността е потенциал, заключен във всички дарени с разум същества: от минималното осъзнаване на себе си до максималното осъзнаване на Бога. Но само разумът не е личност, нито е дух, нито е физическа енергия. Личността е това качество и тази ценност в космическата реалност, които могат да бъдат дарени само от БогаБаща на тези живи системи на асоциирани и координирани видове материална, интелектуална и духовна енергия. Постепенното придобиване също не е личност. Личността може да бъде материална или духовна, но или има личност, или не. Извънличностният никога не постига нивото на личностния, с изключение на случаите на пряко въздействие на Райския Баща.
5:6.4 (70.5) Даряването на личност е привилегия на Всеобщия Баща — предоставянето на личностен статут на живи енергийни системи и даряването им с атрибути на относително съзидателно съзнание, подчинено на свободната воля. Не съществува личност извън БогаБаща, както не съществува личност без Бога-Баща. Основополагащите атрибути на човешкия „аз“, както и ядрото на човешката личност — абсолютният Настройчик, са дарове на Всеобщия Баща, действащ в своята изцяло лична област на космическа опека.
5:6.5 (70.6) Настройчиците на доличностния статут пребивават в множество типове смъртни същества, като им осигуряват възможността да преживеят смъртта и да придобият статута на моронтийни създания, които притежават потенциал за висше духовно постижение. Защото, когато в разума на създанието, дарено с личност, пребивава частица от Духа на вечния Бог — доличностен дар на личностния Баща, — тогава тази крайна личност придобива потенциала на божествеността и вечността и се насочва към цел, близка до Пределния, като се устремява даже към осъзнаване на Абсолютния.
5:6.6 (71.1) Способността за превръщане в божествена личност е присъща на доличностния Настройчик; способността за придобиване на човешка личност е потенциално заключена в това, че човекът е дарен с космически разум. Но емпиричната личност на смъртния човек става явна и функционираща реалност, едва след като материалната обвивка на смъртното създание бъде докосната от освобождаващата божественост на Всеобщия Баща, като я пуска да плава по емпиричните морета като самосъзнаваща се, а също и като (относително) самодетерминирана и самосъзидаваща личност. Материалният „аз“ е наистина и безусловно личностен.
5:6.7 (71.2) Материалният „аз“ притежава личност и индивидуалност, временна индивидуалност; доличностният Настройчик също притежава индивидуалност, вечна индивидуалност. Материалната личност и духовната доличностна същност са способни да обединят своите съзидателни качества по този начин, за да породят преживяващата смъртта индивидуалност на безсмъртната душа.
5:6.8 (71.3) Като създава условия за растежа на безсмъртната душа и снема вътрешния „аз“ на човека от оковите на абсолютната зависимост от априорна причинност, Отецът се отдръпва встрани. Сега, когато човекът е освободен от оковите на причинността, поне що се отнася до неговия вечен път, и когато са създадени условия за растеж на безсмъртния „аз“ — душата, човекът трябва или сам да пожелае създаването на своя безсмъртен и вечен „аз“, или да препятства това създаване; и той трябва да направи своя избор сам. Никое друго същество, сила, създател или фактор в цялата обширна вселена на вселените не е способно дори в минимална степен да попречи на абсолютната суверенност при вземането от смъртния на волево решение в това, което засяга предназначението на неговата личност. По отношение съхраняването на живота във вечността Бог е провъзгласил суверенността на материалната и смъртна воля и това решение е абсолютно.
5:6.9 (71.4) Даряването на създанията с личност е относително освобождаване от робското реагиране на априорната причинност и центърът на личностите на всички подобни нравствени същества, еволюиращи или други, е в личността на Всеобщия Баща. Те извечно биват притегляни към неговото присъствие в Рая от тази родственост, която съставлява обширния и всеобщ семеен кръг и братската сфера на вечния Бог. Общото качество на всички личности е божествената непосредственост.
5:6.10 (71.5) Центърът на личностния кръг във вселената на вселените е в личността на Всеобщия Баща и Райският Баща лично осъзнава и се намира в личен контакт с всички личности на всички нива на самосъзнание. Това личностно осъзнаване на цялото творение съществува независимо от мисията на Настройчиците на Съзнанието.
5:6.11 (71.6) Както център на всеобщия гравитационен кръг е Райският Остров, както всеобщ кръг на разума е Съвместният Извършител, а всеобщ кръг на духа — Вечният Син, така и центърът на личностния кръг е личното присъствие на Всеобщия Баща и този кръг неизменно предава преклонението на всички личности пред Исконната и Вечна Личност.
5:6.12 (71.7) Що се отнася до личностите, които нямат Настройчици, то Всеобщият Баща също ги дарява с атрибута на свободния избор и такива личности по сходен начин са обединени във великата сфера на божествената любов — личностния кръг на Всеобщия Баща. Всички истински личности получават от Бога възможността за пълноправен избор. Никое личностно същество не може да бъде принудено да тръгне на вечно пътешествие; вратата на вечността се отваря само в отговор на свободния избор на свободните синове на свободния Бог.
5:6.13 (72.1) Горното отразява моите усилия да покажа връзката на живия Бог с децата на времето. Единственото полезно нещо, което мога да направя в заключение, е да повторя, че Бог е вашият вселенски Баща и че всички вие сте негови планетарни деца.
5:6.14 (72.2) [Горното е петото и последно повествувание от Божествения Съветник на Уверса, посветено на Всеобщия Баща.]
Книгата Урантия
Документ 6
6:0.1 (73.1) В ЕЧНИЯТ Син е съвършеното и окончателно изражение на „първата“ личностна и абсолютна представа за Всеобщия Баща. Затова както и, когато и Отецът да изразява себе си като абсолютна личност, той прави това чрез Вечния Син, който винаги е бил, е, и ще бъде живото и божествено Слово. И този Вечен Син пребивава в центъра на всички неща в обединение с личното присъствие на Вечния и Всеобщ Баща, непосредствено обкръжавайки ги със себе си.
6:0.2 (73.2) Ние говорим за „първата” мисъл на Бога и посочваме невъзможния времеви произход на Вечния Син, за да получим достъп до мисловните канали на човешкия интелект. Само правейки компромис и изкривявайки по подобен начин езика, ние сме способни да установим контакт със свързания с времевите рамки разум на смъртните. От гледна точка на последователността никоя мисъл на Всеобщия Баща не би могла да бъде първа, тъй като не е можело да има начало на Вечния Син. Но аз получих указание при описанието на вечностните реалности пред ограничения от времето разум на смъртния да използвам такива абстрактни символи и да обознача отношенията на вечността с помощта на такива времеви понятия за последователност.
6:0.3 (73.3) Вечният Син е духовно въплъщение на всеобщата и безкрайна представа за божествената реалност, безусловния Дух и абсолютната личност на Райския Баща. И с това Синът е божествено разкриване на индивидуалността на Всеобщия Баща като създател. Съвършената личност на Сина свидетелства за това, че Отецът действително е вечен и всеобщ източник на всички значения и ценности на духовния, волеви, целеви и личностен характер.
6:0.4 (73.4) В опит да позволим на крайния времеви разум да си създаде представа за последователността на взаимоотношенията на вечните и безкрайни същества на Райската Троица, ние прибягваме към концептуална волност, позволяваща ни да се позоваваме на „първата личностна, всеобща и безкрайна представа за Отеца“. Аз съм неспособен да предам на човешкия разум някаква адекватна представа за вечните отношения на Божествата; затова използвам такива термини, които позволяват на крайния разум да получи изобщо някаква представа за взаимоотношенията на тези вечни същества в последователните времеви епохи. Ние вярваме в това, че Синът е произлязъл от Отеца; нас ни учат, че те и двамата са безусловно вечни. Затова е очевидно, че никое времево създание никога няма да е способно докрай да разбере това тайнство на Сина, който е произлязъл от Отеца и при все това е толкова вечен, колкото и самият Отец.
6:1.1 (73.5) Вечният Син е първороден и единороден Син Божий. Той е Богът-Син — второто лице на Божеството и съвместният създател на цялото творение. Както Отецът е Първият Велик Източник и Център, така Вечният Син е Вторият Велик Източник и Център.
6:1.2 (74.1) Вечният Син е духовният център и божественият ръководител на духовното управление на вселената на вселените. Всеобщият Баща е, първо, създател и, второ, духовен разпоредител. „Бог е дух“ и Синът е лично проявление на този дух. Първият Източник и Център е Абсолют на Волята; Вторият Източник и Център е Абсолют на Личността.
6:1.3 (74.2) Всеобщият Баща никога не действа като творец лично, а само съвместно със Сина или при съгласувани действия със Сина. Ако авторът на Новия Завет е имал предвид Вечния Син, то той е изрекъл истината, когато е написал: „В начало бе Словото; и Словото беше в Бога и Словото беше Бог. Всичко беше сътворено от Него и без Него не беше сътворено нищо от сътвореното.“
6:1.4 (74.3) Когато един от Синовете на Вечния Син се появи на Урантия, онези, които се сприятелиха с това божествено същество в облика на човек, говореха за Него като за „Този, който беше от началото, когото слушахме, когото виждахме с очите си, когото наблюдавахме и когото докосвахме с ръце, о, Слово на живота.“. И този изпратен на Урантия Син беше от Отеца така истински, както и Първородният Син, което се подразбира и от една от неговите земни молитви: „И сега, Татко, дари ме със слава пред лика Твой, с тази слава, която познавах с Теб още преди съществуването на този свят.“.
6:1.5 (74.4) В различните вселени Вечният Син е известен под различни имена. В централната вселена го наричат “Координираният Източник”, “Съвместният Създател” и “Обединеният Абсолют”. В Уверса, столицата на свръхвселената, ние наричаме Сина „Координираният Духовен Център” и „Вечният Духовен Разпоредител”. В Салвингтон — столицата на вашата локална вселена, този Син е известен като “Вторият Вечен Източник и Център”. Мелхиседек говорят за него като за “Синът на Синовете”. Във вашия свят, но не и във вашата система от обитаеми сфери, един от равноправните СиновеСъздатели — Михаил Небадонски, посветил себе си на смъртните народи на Урантия, бива погрешно приеман за Първородния Син.
6:1.6 (74.5) Макар че всеки от Райските Синове може да бъде назован Син Божий, обикновено ние наричаме „Вечният Син“ само Първородния Син, Вторият Източник и Център, който заедно с Всеобщия Баща е съвместен творец на централната вселена на могъщество и съвършенство и съвместен създател на всички останали божествени Синове, произхождащи от безкрайните Божества.
6:2.1 (74.6) Вечният Син е така неизменен, така безкрайно надежден, както и Всеобщият Баща. Освен това, той е равен на Отеца в своята духовност, бидейки също такъв истински безграничен Дух. На вас, с вашия скромен произход, Синът би ви се сторил поличностен, доколкото той е малко подостъпен за вас, отколкото Всеобщият Баща.
6:2.2 (74.7) Вечният Син е вечното Божие Слово. Той във всичко прилича на Отеца; нещо повече, Вечният Син е Богът-Баща в неговото личностно проявление във вселената на вселените. И затова е било, е и винаги ще бъде истина казаното за Вечния Син и за равноправните Синове-Създатели: „Този, който е видял Сина, е видял Отеца.“.
6:2.3 (74.8) По своята природа Синът напълно съответства на духовния Баща. Покланяйки се пред Всебщия Баща, ние фактически в същото време се покланяме и пред Бога-Син, и пред Бога-Дух. Природата на Бога-Син е също толкова реална и вечна, колкото и природата на Бога-Баща.
6:2.4 (75.1) Синът не само притежава цялата безкрайна и трансцендентална праведност на Отеца, но също така отразява и цялата святост на неговия характер. Синът споделя съвършенството на Отеца и съвместно с Отеца носи отговорност за помощта на всички несъвършени създания в техните духовни усилия, насочени към придобиването на божествено съвършенство.
6:2.5 (75.2) Вечният Син притежава цялата божественост и духовен характер на Отеца. Синът е цялата пълнота и абсолютност на Бога като личност и дух и тези качества Синът проявява в своето лично ръководство на духовното управление на вселената на вселените.
6:2.6 (75.3) Бог действително е всеобщ дух; Бог е дух; и тази духовна същност на Отеца е съсредоточена и изразена в личността на Божеството на Вечния Син. Очевидно, отделянето от всеобщността на Първия Източник и Център е усилило значително духовните качества на Сина. И както Отецът разделя своята духовна същност със Сина, така те и двамата толкова пълно и безрезервно разделят божествения дух със Съвместния Извършител — Безкрайния Дух.
6:2.7 (75.4) В любовта към истината и в създаването на красота Бащата и Синът са равни и само на пръв поглед изглежда, че Синът отделя повече внимание на реализацията на изключително духовната красота на всеобщите ценности.
6:2.8 (75.5) Аз не виждам разлика между Отеца и Сина по отношение на божествената добродетел. Отецът обича своите вселенски деца като баща; Вечният Син се отнася към всички създания като баща и като брат.
6:3.1 (75.6) Синът споделя справедливостта и праведността на Троицата, но тези божествени качества се затъмняват от безкрайното въплъщение на Бащината любов и милосърдие; Синът е откровението на божествената любов във вселените. Както Бог е любов, така Синът е милосърдие. Синът не може да обича повече от Отеца, но той е способен да демонстрира на създанията своето милосърдие по още един начин, тъй като той не само е изначален творец както Отеца, но е и Вечният Син на този Баща и затова споделя опита на синовността с всички синове на Всеобщия Баща.
6:3.2 (75.7) Вечният Син е великият източник на милосърдие за цялото творение. Милосърдието е същността на духовното съдържание на Сина. Разпорежданията на Вечния Син, изпращани по духовните кръгове на Втория Източник и Център, звучат в тоналността на милосърдието.
6:3.3 (75.8) За да разберете любовта на Вечния Син, на вас ви е необходимо в началото да осъзнаете нейният божествен източник — Отеца, който е любов, а след това да видите разпространението на това безкрайно чувство в необятното служене на Безкрайния Дух и неговото почти неограничено войнство от попечителски личности.
6:3.4 (75.9) Служенето на Вечния Син е посветено на разкриването на Бога на любовта във вселената на вселените. В задачата на този божествен Син не влизат срамни опити да уговаря милосърдния Баща да заобича своите скромни създания и да прояви милост към грешниците на времето. Колко погрешно е да се представя Вечният Син като умоляващ Вселенския Баща да прояви милост към своите низши създания от материалните светове на пространството! Такива представи за Бога са незрели и нелепи. Вместо това вие би следвало да разберете, че цялата милосърдна опека на Божия Син е непосредствено откровение на сърцето на Отеца, изпълнено с всеобща любов и безкрайно състрадание. Любовта на Отеца е действителен и вечен източник на милосърдието на Сина.
6:3.5 (75.10) Бог е любов, Синът — милосърдие. Милосърдието е въплътена любов, проявление на любовта на Отеца в лицето на неговия Вечен Син. Любовта на Всеобщия Син също е всеобща. В този смисъл, в който любовта се разбира на планета с разнополови същества, Божията любов е поскоро сравнима с бащината любов, докато любовта на Сина напомня чувството на майката. Такива сравнения, разбира се, са примитивни, но аз прибягвам към тях с надеждата да покажа на човешкия разум, че между любовта на Отеца и любовта на Сина има разлика — не в божественото съдържание, а в качеството и начина на изразяване.
6:4.1 (76.1) Вечният Син е движеща сила на духовното ниво на космическата реалност; духовното могъщество на Сина е абсолютно по отношение на цялата вселенска действителност. Благодарение на абсолютното владеене на духовната гравитация той в съвършенство управлява взаимовръзката на всички недиференцирани видове духовни енергии и цялата въплътена духовна реалност. Целият чист нефрагментарен дух, както и неговите същества и ценности, реагират на безкрайната притегателна сила на изначалния Син на Рая. И ако вечното бъдеще стане свидетел на появата на неограничена вселена, духовната гравитация и духовното могъщество на Първородния Син ще бъдат напълно адекватни изисквания за духовното управление и ефективното ръководство на подобно безбрежно творение.
6:4.2 (76.2) Синът е всемогъщ само в сферата на духовното. Във вечната система на космическото управление разточително и ненужно повторение на функциите никога не се среща; Божествата не са склонни към безполезно дублиране на вселенската опека.
6:4.3 (76.3) Вездесъщността на Първородния Син съставлява духовното единство на вселената на вселените. Духовната връзка на цялото творение се основава на повсеместно активно присъствие на божествения дух на Вечния Син. Постигайки духовното присъствие на Отеца, на нас ни е трудно да го отделим в своето съзнание от духовното присъствие на Вечния Син. Духът на Отеца вечно пребивава в духа на Сина.
6:4.4 (76.4) Отецът трябва да бъде духовно вездесъщ, но такава вездесъщност се оказва неотделима от повсеместната духовна активност на Вечния Син. Но ние вярваме, че във всички случаи на двойствено духовно присъствие на Баща-Син духът на Сина е съгласуван с духа на Отеца.
6:4.5 (76.5) В своите контакти с личността Отецът действа в пределите на личностния кръг. В своите лични и регистрируеми контакти с духовното творение той е в частиците, изразяващи всеобщността на неговата Божественост, и тези частици на Отеца изпълняват единствената, уникална и изключителна функция, където и когато и да се появят във вселената на вселените. Във всички подобни случаи духът на Сина е съгласуван с духовната функция на фрагментарното присъствие на Всеобщия Баща.
6:4.6 (76.6) Духовно Вечният Син е вездесъщ. Духът на Вечния Син несъмнено е свързан с вас и ви обкръжава, но той не е във вас като част от вашето същество, подобно на Тайнствения Наставник. Пребиваващата във вас частица на Отеца настройва човешкия разум към все по-божествено отношение, вследствие на което разумът на възходящото създание повишава своята възприемчивост към духовната притегателна сила на всемогъщия кръг на духовна гравитация на Втория Източник и Център.
6:4.7 (76.7) Първородният Син притежава всеобщо духовно самосъзнание. В своята мъдрост Синът напълно съответства на Отеца. Ние не можем да направим разлика между Първия и Втория Източници в сферата на знанията и всеведението; на Сина, както и на Отеца, е известно всичко; никое вселенско събитие не предизвиква в него удивление; още в началото той разбира какъв ще е краят.
6:4.8 (77.1) Отецът и Синът действително знаят броя и местонахождението на всички духове и одухотворени същества във вселената на вселените. Синът не само знае всичко благодарение на своя собствен вездесъщ дух, но също така и — наравно с Отеца и Съвместния Извършител, е напълно запознат със съдържанието на необятния поток информация, постъпващ чрез системата за отразяване към Върховното Същество, чийто разум във всеки момент осъзнава всичко, което става във всички светове на седемте свръхвселени. Съществуват и други проявления на всеведението на Райския Син.
6:4.9 (77.2) Като любяща, милосърдна и грижовна личност Вечният Син изцяло и безкрайно съответства на Всеобщия Баща, а във всичките си милосърдни, изпълнени с любов отношения с възходящи същества от низшите светове Вечният Син е така добър и грижовен, така търпелив и многосъстрадателен, както и неговите Райски Синове на локалните вселени, които толкова често посвещават себе си на еволюционните светове на времето.
6:4.10 (77.3) Няма никакъв смисъл да продължаваме обсъждането на атрибутите на Вечния Син. Предвид гореспоменатите ограничения, достатъчно е да се обърнете към атрибутите на Бога-Баща, за да разберете и правилно оцените и атрибутите на Бога-Син.
6:5.1 (77.4) Вечният Син не предприема лични действия в сферата на физическото, както не действа и на нивата на служене на разума на създадените същества — с изключение на това, което се изпълнява чрез Съвместния Извършител. Но тези условия в никакъв случай не ограничават Вечния Син, във всичко останало следващ пълното и свободно претворяване на божествените атрибути на духовното всеведение, вездесъщност и всемогъщество.
6:5.2 (77.5) Вечният Син не присъства лично в потенциалите на духа, съдържащи се в безкрайността на Божеството-Абсолют, но — според реализацията на тези потенциали, те биват обхващани от всемогъщия кръг на духовна гравитация на Сина.
6:5.3 (77.6) Личността е изключителният дар на Всеобщия Баща. Вечният Син я получава от Отеца, но той не дарява личност без негово участие. Синът поражда огромно множество духовни същества, но такива производни създания не са личности. Когато Синът създава личност, той прави това заедно с Отеца или Съвместния Извършител, който в подобни взаимоотношения може да действа от името на Отеца. По такъв начин Вечният Син е съвместен създател на личности, но сам той отделно никога не дарява личност и не създава същества с личностен статут. Но това ограничение в действията не лишава Сина от способността да създава някакви или всякакви типове неличностна реалност.
6:5.4 (77.7) Вечният Син е ограничен в предаването на прерогативите на създател. Правейки Първородния Син вечен, Отецът го е дарил с могъщество и право за последващо единение със себе си в божествените актове на създаването на нови Синове, притежаващи съзнателни атрибути; такива Синове са се създавали и продължават да се създават. Но след сътворяването на тези еднородни Синове прерогативите на създателя очевидно не могат да се предават по-нататък. Вечният Син предава съзидателната способност само на първото, или пряко, въплъщение. Затова, когато Отецът и Синът се обединяват, за да сътворят Син-Създател, те постигат своята цел; но появилият се по такъв начин Син-Създател е неспособен някога да предаде или делегира прерогативите на творец на категорията Синове, които той може впоследствие да създаде, независимо от това, че върховните Синове на локалните вселени все пак притежават известно крайно ограничено проявление на съзидателните атрибути, присъщи на Сина-Създател.
6:5.5 (78.1) Като безкрайно и изключително лично същество Вечният Син не може да раздроби своята същност, да я разпредели и да посвети своите индивидуализирани частици на други същества и индивиди, както правят това Всеобщият Баща и Безкрайният Дух. Но Синът е способен да посвещава и посвещава себе си като безпределен Дух на цялото творение, като го насища със себе си и неуморно привлича към себе си всички духовни личности и духовни реалности.
6:5.6 (78.2) Винаги помнете, че Вечният Син е личностният образ на духа на Отеца за цялото творение. Като Божество, Синът е личностен и само личностен; толкова божествена и абсолютна личност не може да бъде разложена на части или раздробена. Богът-Баща и Богът-Дух са истински личности, но освен това, че са такива Божествени личности, те са и всичко друго.
6:5.7 (78.3) Макар Вечният Син да не може да участва лично в посвещаването на Настройчиците на Съзнанието, в безкрайното минало, съветвайки се с Отеца, той одобрил плана на Отеца и дал обет за вечно сътрудничество, когато Отецът, замисляйки мисията на Настройчиците на Съзнанието, предложил на Сина: „Нека сътворим смъртен човек по Наш образ.“. И както частицата от духа на Отеца пребивава във вас, така и присъствието на духа на Сина ви обкръжава и двамата те извечно се трудят като единно цяло над вашето духовно развитие.
6:6.1 (78.4) Вечният Син е дух и притежава разум, но това не са такива дух или разум, които могат да бъдат разбрани от смъртния разум. Смъртният човек постига разума на крайно, космическо, материално и личностно нива. Човекът също така наблюдава разумни проявления в живите същества, функциониращи на субличностно (животинско) ниво, но на него му е трудно да постигне същността на разума, свързан със свръхматериални създания и явяващ се част от изключително духовните личности. При все това, когато се отнася към духовното ниво на битието и се използва за обозначаване на духовните функции на интелекта, разумът изисква друго определение. Този тип разум, който непосредствено е свързан с духа, не бива да се сравнява нито с разума, координиращ духа и материята, нито с разума, свързан само с материята.
6:6.2 (78.5) Духът винаги притежава съзнание, разум, различни аспекти на индивидуалността. Без участието на някаква форма на разума духовното осъзнаване на братството на духовните същества би било невъзможно. Еквивалентът на разума, способността да знаеш и да бъдеш познат, е неотменим от Божеството. Божеството може да бъде личностно, доличностно, свръхличностно или безличностно, но Божеството винаги притежава разум, тоест, като минимум, способност да общува със сходни организми, същества, или личности.
6:6.3 (78.6) Разумът на Вечния Син е подобен на разума на Отеца, той не прилича на никой друг разум във вселената; заедно с разума на Отеца той е предшественик на разнообразни и обширни въплъщения на разума на Съвместния Създател. Възможно е найдобър пример за разума на Отеца и Сина — такъв интелект, който е изходен по отношение на абсолютния разум на Третия Източник и Център — да е предразумът на Настройчика на Съзнанието, тъй като, макар тези частици на Отеца да се намират изцяло отвъд пределите на кръговете на разума на Съвместния Извършител, те притежават определен предразум; те познават и са познаваеми; те притежават еквивалента на човешкото мислене.
6:6.4 (78.7) Вечният Син е напълно духовен; човекът е почти изключително материален; затова постигането на много от това, което се отнася до духовната личност на Вечния Син към неговите седем духовни сфери, обкръжаващи Рая, а също и природата на неличностните творения на Райския Син, започва едва тогава, когато придобиете духовен статут, което става, след като завършите своя моронтиен възход в локалната вселена Небадон. След това, в зависимост от вашето придвижване в свръхвселената на път към Хавона, много от тези скрити в духа тайнства ще се разкриват, защото вие ще започнете да придобивате „разума на духа“ — духовната проницателност.
6:7.1 (79.1) Вечният Син е тази безкрайна личност, от чиито безусловноличностни връзки Всеобщият Баща се е освободил посредством тринитизация; оттогава, благодарение на Сина, Отецът с безкрайна щедрост отдава себе си на своята вечно разширяваща се вселена от Създатели и създания. Синът е абсолютна личност; Бог е бащинска личност — даряващият личност, пораждащият личността, причината за личността. Всяко личностно създание получава личност от Всеобщия Баща — Райският Баща, който е вечен източник на личността на Първородния Син.
6:7.2 (79.2) Личността на Райския Син е абсолютна и чисто духовна; и тази абсолютна личност е и вечен и божествен еталон, в началото за посвещаване на Отеца на личността на Съвместния Извършител, а впоследствие — за посвещаване личността на огромния брой свои създания по цялата необятна вселена.
6:7.3 (79.3) Вечният Син наистина е милосърден попечител, божествен дух, духовно могъщество и реална личност. Синът е духовната и личностна природа на Бога в нейните проявления във вселената — квинтесенцията на Първия Източник и Център, освободена от всичко неличностно, свръхбожествено, недуховно и чисто потенциално. Но не съществуват думи, способни да предадат на човешкия разум цялата красота и величие на небесната личност на Вечния Син; всичко, което може да замъгли образа на Всеобщия Баща, е почти толкова способно да възпрепятства и осъзнаването на представите за Вечния Син. Ще ви се наложи да дочакате пристигането в Рая, за да разберете защо не мога да опиша на крайния разум характера на тази абсолютна личност.
6:8.1 (79.4) Във всичко, което се отнася до индивидуалността, същността и други атрибути на личността, Вечният Син е пълното съответствие, съвършеното допълнение и вечният еквивалент на Всеобщия Баща. В този смисъл, в който Бог е Всеобщият Баща, Синът е Всеобщата Майка. И всички ние, висши и низши, сме членове на тяхното общо семейство.
6:8.2 (79.5) За да оцените характера на Сина, на вас ви е необходимо да изучите описанието на божествения характер на Отеца; те са извечно и неразделно единни. Като божествени личности те практически са неразличими за низшите категории разумни същества. Достатъчно лесно ги различават тези, които са се появили в резултат от съзидателните актове на самите Божества. Странстващите из централната вселена и тези, които пребивават в Рая, възприемат Отеца и Сина не само като управляващо вселената личностно единство, но и като две отделни личности, които действат в различни области на ръководство на вселената.
6:8.3 (79.6) В личностно отношение вие можете да си представяте Всеобщия Баща и Вечния Син като отделни индивиди, защото те наистина са такива; но в ръководството на вселените те са толкова вплетени и взаимосвързани, че не винаги е възможно да ги различиш. Когато в различните вселенски ситуации взаимовръзката на Отеца и Сина изглеждат неясни, не следва да се опитвате всеки път да разграничавате техните действия; просто си спомнете, че Бог е подбуждащата мисъл, а Синът — изразяващото слово. Във всяка локална вселена тази неразделимост е въплътена в божествеността на Сина-Създател, който — за създанията на десетте милиона обитаеми светове — е олицетворение както на Отеца, така и на Сина.
6:8.4 (80.1) Вечният Син е безкраен, но той е постижим в лицето на своите Райски Синове и благодарение на търпеливото служене на Безкрайния Дух. Ако не бяха безкористното служене на Райските Синове и преданата помощ на създанията на Безкрайния Дух, съществата с материален произход едва ли щяха да могат да се надяват на придобиване на Вечния Син. Толкова вярно е и това, че с помощта на тези небесни сили и благодарение на тяхното водителство осъзнаващите Бога смъртни безусловно ще достигнат Рая и някога ще застанат пред личното присъствие на този величествен Син на Синовете.
6:8.5 (80.2) Независимо от това, че Вечният Син е образец за смъртната личност, за вас е полесно да разберете реалността както на Отеца, така и на Духа, тъй като Отецът непосредствено дарява личност, а Безкрайният Дух е абсолютен източник на вашия смъртен разум. Но с вашия възход по Райския път за духовен прогрес личността на Вечния Син ще става все пореална и вашият постепенно одухотворяван интелект все повече ще различава реалността на неговия безкраен духовен разум.
6:8.6 (80.3) Представата за Вечния Син никога няма да засияе с ярка светлина във вашето смъртно или последващо моронтийно съзнание; едва след като се изпълните с духовност и пристъпите към своя духовен възход, осмислянето на личността на Вечния Син ще може да започне приближаването си към яркостта на вашата представа за личността на Сина-Създател с Райски произход, който някога е живял на Урантия в плът като човек сред хората.
6:8.7 (80.4) В продължение на цялото ваше пребиваване в локалната вселена на СинаСъздател, чиято личност е достъпна за човешкото разбиране, се налага да компенсира вашата неспособност да осмислите цялото значение на по-специфично духовния, но при все това личностен Вечен Син на Рая. При вашето придвижване през Орвонтон и Хавона, когато зад вас останат ярката картина и съкровените спомени за Сина-Създател на вашата локална вселена, предаването на този материален и моронтиен опит ще бъде компенсирано от все по-разширяващите се представи и все по-наситеното постигане на Вечния Син на Рая, чиято реалност и близост ще нарастват с вашето приближаване към Рая.
6:8.8 (80.5) Вечният Син е велика и славна личност. Макар постигането на реалността на личността на толкова безкрайно същество да излиза извън пределите на възможностите на смъртния и материален разум, не се съмнявайте: той е личност. Аз зная какво говоря. Безкрайно много пъти съм се намирал в божественото присъствие на Вечния Син и съм пътувал по вселената за изпълнение на неговите благодатни разпореждания.
6:8.9 (80.6) [Изложено от Божествен Съветник, получил задачата да формулира този документ, описващ Вечния Син на Рая.]
Книгата Урантия
Документ 7
7:0.1 (81.1) П ЪРВОРОДНИЯТ Син непрестанно претворява в живота духовните аспекти на вечния замисъл на Отеца според това как този замисъл постепенно се разкрива във феномените на еволюиращите вселени с техните разнообразни групи живи същества. Ние не разбираме напълно този план, но не се съмняваме в това, че Райският Син всецяло го разбира.
7:0.2 (81.2) Синът прилича на Отеца в своя стремеж да посвети колкото може повече от собствената си същност на своите равноправни Синове, а също и на подчинените им Синове. Както и на Отеца, на Сина е свойствено саморазпространението, което се проявява в безграничното посвещаване на себе си на Безкрайния Дух, техния съвместен изпълнител.
7:0.3 (81.3) Като вседържител на духовни реалности Вторият Източник и Център представлява вечен противовес на Острова на Рая — величествената опора на целия материален свят. Така Първият Източник и Център е завинаги разкрит в материалната красота на изисканите форми на централния Остров и в духовните ценности на небесната личност на Вечния Син.
7:0.4 (81.4) Вечният Син е действителен вседържител на необятното творение на духовни реалности и духовни същества. Духовният свят е обитанието на Сина, неговото лично поведение; неличностните и духовни по своя характер реалности са неизменно възприемчиви спрямо волята и замисъла на съвършената личност на Абсолютния Син.
7:0.5 (81.5) Но Синът не носи лична отговорност за поведението на всички духовни личности. Волята на личностното създание е относително свободна и следователно определя действията на такива волеви същества. Затова духовният свят на свободната воля не винаги правилно предава характера на Вечния Син, така както природата на Урантия не е истинско изображение на съвършенството и неизменността на Рая и Божеството. Но с каквото и да се отличава свободното действие на човека или ангела, вечното могъщество на Сина във всеобщото гравитационно управление на всички духовни реалности остава абсолютно.
7:1.1 (81.6) Всичко, което се говори за иманентността, вездесъщността, всемогъществото и всеведението на Бога е също толкова вярно и по отношение на Сина в сферите на Духа. Наблюдаваната в цялото творение чиста и всеобща духовна гравитация, този изключително духовен кръг, довежда непосредствено до Втория Източник и Център в Рая. Управлението и функционирането на този вездесъщ и безпогрешен духовен обхват на всички истински ценности на Духа се извършва под ръководството на Сина. По такъв начин Вечният Син осъществява абсолютна духовна власт. Той буквално държи всички духовни реалности и всички одухотворени ценности сякаш на дланта на своята ръка. Управлението на всеобщата духовна гравитация е всеобщо духовно управление.
7:1.2 (82.1) Гравитационното управление на духовните същности се извършва независимо от времето и пространството; затова при предаване духовната енергия не се намалява. Духовната гравитация не е подложена на задръжки във времето или на отслабване в пространството. Тя не се намалява с квадрата на разстоянието; действието на кръговете на чистата духовна енергия не се забавя от масата на материалното творение. Трансценденталността на чистата духовна енергия по отношение на времето и пространството се заключава в абсолютността на Сина, а не във вмешателството на антигравитационните сили на Третия Източник и Център.
7:1.3 (82.2) Духовните реалности реагират спрямо силата на притегляне на центъра за духовна гравитация в зависимост от своите качествени ценности, от действителната степен на духовност на тяхната природа. Духовната субстанция (качеството) реагира на духовната гравитация така, както организираната енергия на физическата субстанция (количеството) реагира на физическата гравитация. Духовните ценности и сили на духа са реални. От гледна точка на личността духът е душата на творението; материя е призрачното физическо тяло.
7:1.4 (82.3) Реакциите и колебанията на духовната гравитация винаги отразяват истинското съдържание на духовни ценности, качествения духовен статут на индивида или света. Дадената сила на притегляне мигновено реагира на междудуховните и вътрешнодуховни ценности на всяка космическа или планетарна ситуация. Всеки път, когато духовната реалност се въплъщава във вселените, тази промяна обуславя незабавно и мигновено коригиране на духовната гравитация. Такъв нов дух в действителност е част от Втория Източник и Център; и както е несъмнено одухотворяването на смъртните хора, така безусловно е и придобиването от тях на духовен Син — център и източник на гравитацията на духа.
7:1.5 (82.4) Силата на духовното привличане на Сина е заключена в помалка степен в много Райски категории на синовност, тъй като в пределите на абсолютния кръг на духовната гравитация съществуват тези локални системи на духовно притегляне, които функционират в помалките единици на творението. Подобни субабсолютни концентрации на духовно притегляне се отнасят към божествеността, заключена в личностите на Създателите на времето и пространството, и са взаимосвързани с появяващото се емпирично свръхуправление на Върховното Същество.
7:1.6 (82.5) Действието на духовната гравитация и реакцията спрямо нея функционира не само в мащаба на вселената като цяло, но и между индивиди и групи индивиди. Духовната връзка възниква сред духовните и одухотворени личности на всеки свят, народ, нация или групи вярващи индивиди. Създанията с духовна насоченост, имащи сходни вкусове и стремежи, изпитват непосредствено взаимно духовно влечение. Изразът сродни души не е само метафора.
7:1.7 (82.6) Както материалната гравитация на Рая, така и духовната гравитация на Вечния Син е абсолютна. Грехът или бунта могат да попречат на функционирането на контурите на локалните вселени, но нищо не е способно да прекъсне духовната гравитация на Вечния Син. Бунта на Луцифер доведе до много изменения във вашите системи от обитаеми светове и на Урантия, но ние не отбелязваме някакво влияние на духовната карантина, въведена на вашата планета вследствие бунта, върху присъствието и функциите на вездесъщия Дух на Вечния Син или на свързания с него кръг на духовна гравитация.
7:1.8 (82.7) Всички реакции на кръга на духовна гравитация на голямата вселена са предсказуеми. Ние осъзнаваме всички действия и реакции на вездесъщия Дух на Вечния Син и констатираме тяхната надеждност. В съответствие с добре известни закони ние сме способни да измерваме и измерваме духовната гравитация така, както човек се опитва да определи механизма на действие на крайната физическа гравитация. Съществува постоянна реакция на кръга на Сина спрямо всички духовни явления, същества и личности и тази реакция винаги съответства на степента на действителност (качествената степен на реалността) на всички подобни духовни ценности.
7:1.9 (83.1) Но наред с тази много надеждна и предсказуема функция на духовното присъствие на Вечния Син възникват явления не толкова предсказуеми в своите реакции. Вероятно подобни явления свидетелстват за координираното действие на БожествотоАбсолют в световете на появяващи се духовни потенциали. Ние знаем, че духовното присъствие на Вечния Син е влияние на величествена и безкрайна личност, но не сме склонни да смятаме за личностни действията, свързани с предполагаемото проявление на БожествотоАбсолют.
7:1.10 (83.2) В аспекта на личността и от гледна точка на личността Вечният Син и БожествотоАбсолют очевидно са взаимосвързани по следния начин: Вечният Син преобладава в царството на актуалните духовни ценности, докато БожествотоАбсолют вероятно обхваща обширната област от потенциални духовни ценности. Всички действителни ценности от духовен характер попадат в гравитационното поле на Вечния Син, но потенциалните ценности очевидно се отнасят към присъствието на БожествотоАбсолют.
7:1.11 (83.3) Изглежда, че духът възниква от потенциалите на БожествотоАбсолют; корелацията на еволюиращия дух се извършва в емпиричните и незавършени обхвати на Върховния и Крайния; своето окончателно назначение духът придобива в абсолютния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Това, изглежда, е цикълът на емпиричен дух, но екзистенциалният дух е неотменима част от безкрайността на Втория Източник и Център.
7:2.1 (83.4) В духовен смисъл присъствието и личната активност на Първородния Син в Рая са съвършени и абсолютни. С нашето отдалечаване от Рая през Хавона и по-нататък — в света на седемте свръхвселени, ние отбелязваме все поголямо отслабване на личната активност на Вечния Син. В постхавонските вселени присъствието на Вечния Син е въплътено в Райските Синове, обусловено от емпиричните реалности на Върховния и Крайния и координирано с неограничения духовен потенциал на Божеството-Абсолют.
7:2.2 (83.5) Личната активност на Първородния Син в централната вселена се изразява в изисканата духовна хармония на вечното творение. Хавона е толкова изумително съвършена, че духовният статут и енергийните състояния на тази образцова вселена се намират в съвършено и неизменно равновесие.
7:2.3 (83.6) Синът не пребивава и не обитава в свръхвселените лично; в тези творения той има само свръхличностни представители. Такива духовни прояви на Сина не са личностни; те не влизат в личностния кръг на Всеобщия Баща. Ние не можем да подберем за тях подобро определение от свръхличности; те са крайни същества; те не са нито абсонитни, нито абсолютни.
7:2.4 (83.7) Като специфично духовно и свръхличностно ръководството на Вечния Син в свръхвселените е незабележимо за личностните създания. При все това всеобхватният духовен подтик на личното влияние на Сина се проявява във всеки аспект на дейността във всички сектори, отнасящи се към владенията на Извечно Древните. Но ние виждаме, че в локалните вселени Вечният Син лично присъства в лицето на Райските Синове. Тук духовната и съзидателна активност на Вечния Син се проявява в личностите на величествения корпус на еднородните Синове-Създатели.
7:3.1 (84.1) За смъртните създания на времето, издигащи се на все нови нива в локалната вселена, СинътСъздател е личен представител на Вечния Син. Но с началото на програмата за обучение в свръхвселената странстващите на времето все почесто забелязват божественото присъствие на въодушевяващия дух на Вечния Син и са способни да се възползват от тази помощ, зареждайки се с неговата духовна енергия. В Хавона възходящите създания започват още подобре да осъзнават изпълнените с любов обятия на вездесъщия Дух на Първородния Син. На нито един стадий от възхода на смъртните Духът на Вечния Син не се вселява в съзнанието или в душата на странстващия, но неговото милосърдие винаги е редом с него и винаги е посветено на благополучието и духовната увереност на възходящите деца на времето.
7:3.2 (84.2) Влечението, предизвиквано от гравитацията на духа на Вечния Син, е тайната на възхода към Рая на спасените човешки души. Всички истински духовни ценности и всички истински одухотворени индивиди се задържат в пределите на неизменния обхват на духовната гравитация на Вечния Син. Например, смъртният разум започва своето съществуване като материален механизъм и накрая се приема в Корпуса за Завършили като практически съвършена духовна същност; при своето развитие той е все по-слабо подложен на действието на физическата гравитация и съответно все почувствителен към центростремителното духовно влечение, предизвиквано от гравитацията на духа. Кръгът на духовна гравитация в буквалния смисъл на думата притегля душата на човека към Рая.
7:3.3 (84.3) Кръгът на духовната гравитация е основният път за извисяване на искрените молитви, изпращани от сърцето на вярващия човек от равнището на съзнание на човека към нивото на действителното съзнание на Божеството. Това, което във вашите послания представлява истинска духовна ценност, се възприема от всеобщия кръг на духовната гравитация, по който незабавно и едновременно се предава на съответните божествени личности. Всяка от тях ще се заеме с това, което влиза в нейната лична компетенция. Затова за вашия практически религиозен опит е несъществено дали, изпращайки своите молитви, визуализирате Сина-Създател на локалната вселена или Вечния Син в центъра на всички неща.
7:3.4 (84.4) Диференциращата функция на кръга на духовната гравитация може да се сравни с функцията на нервната система в материалното човешко тяло. Усещанията постъпват в организма по нервните пътища; автоматичните гръбначно-мозъчни центрове отделят някои от тях и реагират на тях; останалите се предават на помалко автоматичните центрове в долните отдели на мозъка, контролиращи изпълнението на повтарящите се функции, докато найсъществените и жизненоважни послания преминават през тези подчинени центрове и мигновенно се регистрират на висшите нива на човешкото съзнание.
7:3.5 (84.5) Но колко посъвършени са възвишените средства на духовния свят! Ако във вашето съзнание се появи нещо, изпълнено с висша духовна ценност, то достатъчно е само да го изразите — и никаква сила във вселената няма да може да попречи на негового мигновено предаване на Абсолютната Духовна Личност на цялото творение.
7:3.6 (84.6) И обратно — ако вашите прошения са изключително материални и егоистични, такива недостойни молитви по никакъв начин не могат да достигнат духовния кръг на Вечния Син. Във всеобщия духовен кръг не се допуска нито едно послание, непродиктувано от духа“. Чисто материалните и егоистични прошения са безполезни; те не се възвисяват в кръговете на истинските духовни ценности. Разликата между духовно и материално „заредените“ думи е като разликата между звука, издаван от „отекващ месинг”, и този от “звънтящ цимбал“.
7:3.7 (85.1) Само подбуждащата мисъл — духовното съдържание, прави посланието на смъртния действително. Думите не струват нищо.
7:4.1 (85.2) Вечният Син осъществява постоянна връзка с Отеца за успешно претворяване на божествения план за прогрес : всеобщия план за творението, еволюционното развитие, възхода и усъвършенстването на дарените с воля създания. И в божествената преданост Синът е извечно равен на Бащата.
7:4.2 (85.3) В разработката и осъществяването на този колосален еволюционен план, предполагащ възход на материалните създания на времето към съвършенството на вечността, Отецът и неговият Син действат като единно цяло. Тази програма за духовно извисяване на възходящите души на пространството е съвместно творение на Отеца и Сина, които — в сътрудничество с Безкрайния Дух, се занимават със съвместното претворяване на своя божествен замисъл.
7:4.3 (85.4) Божественият план за придобиване на съвършенство обединява три уникални, но изумително взаимосвързани, дръзновени вселенски програми:
7:4.4 (85.5) 1. Програмата за последователни постижения. Създадена от Всеобщия Баща, тази програма за еволюционен възход на създанията била безрезервно одобрена от Вечния Син, когато той се съгласил с предложението на Отеца: „Да сътворим смъртни създания по Наш образ.“ Този план за извисяване на създанията на времето предполага посвещаване от Отеца на Настройчици на Съзнанието и даряване на материалните създания с прерогативите на личността.
7:4.5 (85.6) 2. Програмата за посвещаване. Следващият всеобщ план — това е великата програма на Вечния Син и неговите равноправни Синове по разкриването същността на Отеца. Предложен от Вечния Син, този план се състои в посвещаване на Божиите Синове на еволюционните светове, където любовта на Отеца и милосърдието на Сина към създанията на всички вселени стават личностни и действителни, въплътени и реални. Неотменима част от плана за посвещаване и временно свойство на това предано служене е дейността на Синовете на Рая, насочена към спасяването на това, което се оказва в духовна опасност по вина на кривналата по лош път воля на създанието. Където и когато и да възникне забавяне в претворяването на програмата за последователните постижения, където и когато въстания изкривяват дадената програма и затрудняват нейното изпълнение, в действие незабавно се привеждат изключителните положения на програмата за посвещаване. Далите обет Райски Синове са готови във всеки момент да станат спасители, да се отправят в обхванатите от въстание светове и да възстановят техния духовен статут. Такъв подвиг е извършил на Урантия един от равните по ранг СиновеСъздатели по време на своето емпирично посвещение, необходимо за придобиване на пълновластие.
7:4.6 (85.7) 3. Програмата за милосърдна опека. След като били формулирани и провъзгласени програмите за последователни постижения и посвещаване, Безкрайният Дух, независимо и самостоятелно, предложил грандиозната и всеобща програма за милосърдна опека и пристъпил към нейното осъществяване. Това служене е непременно условие за практическо и ефективно претворяване както на програмата за постижения, така и на програмата за посвещения и всички духовни личности на Третия Източник и Център имат отношение към духа на милосърдната опека, така свойствена за природата на Третото Лице на Божеството. Не само в съзиданието, но и в ръководството Безкрайният Дух действа истински и буквално като съвместен изпълнител на Отеца и Сина.
7:4.7 (86.1) Вечният Син е довереното лице, божественият опекун на всеобхватния план на Отеца — плана за възход на създанията. Провъзгласявайки всеобщата повеля — „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз“, Отецът поръчал изпълнението на тази грандиозна програма на Вечния Син; и Вечният Син благоприятства тази небесна инициатива заедно със своето равностойно Божество — Безкрайния Дух. Така Божествата ефективно си сътрудничат в сътворяването, управляването, развитието, богооткровението и служенето, а при необходимост — във възстановяването и възраждането.
7:5.1 (86.2) Вечният Син без уговорки се присъединил към Всеобщия Баща в провъзгласяването пред цялото творение на величественото възвание: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Баща в Хавона.“. Оттогава призивната повеля служи като подбуда за всички планове за спасение и посвещаване на Вечния Син и неговото огромно семейство с равностойни и младши Синове. Именно в тези посвещения Божиите Синове станали „пътят, истината и животът“ за всички еволюционни създания.
7:5.2 (86.3) Вечният Син не може да общува с хората непосредствено, както прави това Отецът посредством доличностните Настройчици на Съзнанието; но Синът се сближава със сътворените личности благодарение на последователното понижаване на статута на божествена синовност, докато не се окаже в присъствието на човека, а понякога и в образа на самия човек.
7:5.3 (86.4) Бидейки изцяло личностна, природата на Вечния Син не се поддава на фрагментация. Вечният Син опекунства — под формата на духовно влияние или като личност; по никакъв друг начин. За Сина е невъзможно да стане част от опита на създание в този смисъл, в който в този опит участва Отецът-Настройчик, но Вечният Син компенсира това ограничение с метода на посвещаването. Опитът от въплъщаването на Райските Синове има за Вечния Син такова значение, каквото опитът от фрагментацията има за Всеобщия Баща.
7:5.4 (86.5) За смъртния човек Вечният Син не идва като божествената воля — Настройчика на Съзнанието, пребиваващ в човешкото създание, но Вечният Син действително се яви на смъртните на Урантия, когато божествената личност на неговия Син, Михаил Небадонски, се въплъти в човешката същност на Иисус от Назарет. За да споделят опита на създадените личности, Райските Синове трябва да приемат самата природа на тези създания и да въплътят в тях своята божествена личност. Инкарнацията — тайната на Сферата на Сина — представлява метод за избавление на Сина от всеобхватните окови на абсолютизма на личността.
7:5.5 (86.6) В незапомнени времена Вечният Син посвети себе си на всеки кръг от централното творение в името на просвещаването и прогреса на обитаващите и странстващите на Хавона и възходящите странстващи на времето. В нито едно от тези седем посвещения той не е действал нито като възходящо създание, нито като обитател на Хавона. Той беше самият себе си. Неговият опит беше уникален — той беше придобит не заедно с хората или другите странстващи и не подобен на тях, но в определено отношение той беше асоциативен в свръхличностен план.
7:5.6 (86.7) Той не е преминавал и през периода на покой, отделящ вътрешния кръг на Хавона от бреговете на Рая. Като абсолютно същество той не може да се откаже от съзнанието на личността, тъй като в него се схождат всички линии на духовна гравитация. И в течение на всички тези посвещения централното Райско вместилище на духовно светене оставаше все така ярко и обхватът на всеобщата духовна гравитация на Сина не намаляваше.
7:5.7 (87.1) Посвещенията на Вечния Син в Хавона излизат извън пределите на човешкото въображение; те бяха трансцендентални. Както тогава, така и впоследствие Синът разшири опита на цялата Хавона, но ние не знаем дали е увеличил предполагаемата емпирична способност на своята екзистенциална същност. Това се скрива от тайната на посвещенията на Райските Синове. При все това ние предполагаме, че Вечният Син е съхранил всичко, което е овладял по време на тези посвещения; но ние не знаем в какво се заключава то.
7:5.8 (87.2) Колкото и да ни е трудно да осмислим посвещаването на Второто Лице на Божеството, ние сме способни да разберем хавонското посвещение на един от Синовете на Вечния Син, действително преминал през всички кръгове на централната вселена, за да сподели неподправения опит, необходим на възходящото създание за придобиване на Божеството. Това беше първородният Михаил, първият от Синовете-Създатели. От кръг на кръг преминаваше той през жизнения опит на възходящите странстващи, лично пребивавайки с тях на всеки кръг във времената на Грандфанда — първият от всички смъртни, достигнали Хавона.
7:5.9 (87.3) Всичко, разкрито от този изначален Михаил, направи трансценденталното посвещаване на Първородния Майчински Син реално за създанията на Хавона — реално дотолкова, че оттогава нататък всеки странстващ на времето, извършващ нелекото дръзновено пътешествие през кръговете на Хавона, се въодушевява и подкрепя с твърдото знание за това, че Вечният Божий Син седемкратно се е отричал от могъществото и славата на Рая за участие в опита на пространственовремевите странстващи от седемте кръга на постепенното придобиване на Хавона.
7:5.10 (87.4) Вечният Син е образец и вдъхновение за всички Божии Синове при техните посвещения на вселените на времето и пространството. На всички еднородни Синове-Създатели и подчинени Синове-Арбитри, точно както и на останалите неразкрити категории синовство, е свойствена чудесната готовност да посвещават себе си на различните категории създания, в това число и в като самите създания. Затова е истина, че в посвещението на всеки Син Божий на синовете на пространството — по дух, а също откъм родствена природа и произход — присъства и Вечният Син, който по такъв начин посвещава себе си на разумните волеви създания на вселените в тези посвещения, чрез тези посвещения и с помощта на тези посвещения.
7:5.11 (87.5) По дух и същност, ако и не във всички атрибути, всеки Син на Рая е божествено съвършено изображение на Първородния Син. Буквално вярно е, че който е видял Райския Син, е видял Вечния Син Божий.
7:6.1 (87.6) Липсата на информация за тези многобройни Божии Синове е причина за голямото объркване по този въпрос, царящо на Урантия. И това невежество продължава въпреки наличието на такива свидетелства, каквото е споменатото за конклава на тези божествени личности: „Радваха се Божиите Синове и всички Утринни Звезди пяха заедно с тях.“ Веднъж на всяко хилядолетие от стандартното за сектора време различните категории божествени Синове се събират на своя пореден конклав.
7:6.2 (87.7) Вечният Син е личният източник на възхитителните качества на милосърдие и служене, които така изчерпателно характеризират всички категории низходящи Божии Синове в тяхната дейност във вселените. Цялата божествена същност, ако не цялата безкрайност от атрибути, Вечният Син неизменно предава на Райските Синове, отправящи се от Вечния Остров, за да разкрият неговия божествен характер пред вселената на вселените.
7:6.3 (88.1) Първородният Вечен Син е потомък на „първата“ съвършена и безкрайна мисъл на Всеобщия Баща. Всеки път, когато Всеобщият Баща и Вечният Син съвместно проектират нов, оригинален, идентичен, уникален, абсолютен и личностен мислен образ, още в този момент тази съзидателна идея претърпява съвършено и окончателно въплъщение в съществото и личността на нов и самобитен Син-Създател. По своята духовна природа, божествена мъдрост и еднородно съзидателно могъщество тези Синове-Създатели са потенциално равни с Бога-Баща и Бога-Син.
7:6.4 (88.2) Синовете-Създатели тръгват от Рая към вселените на времето, където при участие на управляващите и съзидателни сили на Третия Източник и Център завършват създаването на локалните вселени на еволюционното развитие. На тези Синове не се вменява в задължение централното и всеобщо управление на материята, разума и духа и те нямат отношение към това управление. Затова в своите творчески актове те са ограничени от пред-съществуването, първостепенността и първенството на Първия Източник и Център и неговите еднородни абсолюти. Тези Синове са способни да управляват само това, което създават. Абсолютността на ръководството се състои в първичността на съществуването и е неотделима от вечността на присъствието. Отецът остава първенствуващ във вселените.
7:6.5 (88.3) Както Отецът и Синът персонализират Синовете-Създатели, така Синът и Духът персонализират Синовете-Арбитри. Това са такива Синове, които чрез опита на инкарнацията в създанията придобиват право на служене като съдии, решаващи въпросите за съхраняването на живота в творенията на времето и пространството.
7:6.6 (88.4) Отецът, Синът и Духът се обединяват и за създаване личности на разностранните Троични Синове-Учители, които странстват по голямата вселена като небесни учители на всички личности — човешки и божествени. Съществуват и много други категории Райски синове, непредставени на вниманието на смъртните от Урантия.
7:6.7 (88.5) Между Първородния Майчински Син и множеството Райски Синове, разпръснати из цялото творение, съществува пряк и особен канал за връзка — канал, чиято функция се определя от качеството на духовно родство, свързващо ги в практически абсолютна духовна асоциация. Този междусиновен кръг напълно се отличава от всеобщия кръг на духовна гравитация, макар че той също е съсредоточен в лицето на Втория Източник и Център. Всички Божии Синове, произхождащи от Райските Божества, се намират в непосредствена и постоянна връзка с Вечния Майчински Син. И тази връзка е мигновена; тя не зависи от времето, макар че понякога е обусловена от пространството.
7:6.8 (88.6) Във всеки един момент Вечният Син не само притежава съвършено знание за статута, мислите и разнообразната дейност на всички категории Райско синовство, но и знание за всички духовни ценности в сърцата на всички създания на първичното, централно и вечно творение и вторичните времеви творения на еднородните Синове-Създатели.
7:7.1 (88.7) Вечният Син е изчерпващо, особено, всеобщо и окончателно разкриване на духа и личността на Всеобщия Баща. Цялото знание и всички сведения, засягащи Отеца, трябва да постъпват от Вечния Син и неговите Райски Синове. Вечният Син принадлежи на вечността и образува всецяло — и неограничено, духовно единство с Отеца. По отношение на божествената личност те са равни; в духовната си същност са еднакви; в божествеността си те са идентични.
7:7.2 (89.1) Същността на характера на Бога е невъзможно да се подобри в лицето на Сина, тъй като Божественият Баща е безкрайно съвършен, но неговият характер и личност се усилват за разкриване на създадените същества посредством освобождаване от всичко неличностно и недуховно. Първият Източник и Център е много повече от личност, но всички духовни качества на бащината личност на Първия Източник и Център присъстват в духа на абсолютната личност на Вечния Син.
7:7.3 (89.2) Изначалният Син и неговите Синове участват във всеобщото разкриване на духовната и личностна същност на Отеца пред цялото творение. Именно един от Райските Синове разкрива същността на Всеобщия Баща на хората и ангелите, където и да става това: в централната вселена, в свръхвселените, в локалните вселени или на обитаемите планети. Вечният Син и неговите Синове разкриват пътя за приближаване на създанията към Всеобщия Баща. Даже ние, съществата с върховен произход, много по-пълно разбираме Отеца, когато изучаваме разкриването на неговия характер и личност във Вечния Син и в Синовете на Вечният Син.
7:7.4 (89.3) Отецът низхожда към вас като личност само чрез божествените Синове на Вечния Син. И вие достигате Бога по същия този жив път; вие се възвисявате към Отеца благодарение на водителството на тази група божествени Синове. Тази истина е неизменна, независимо че вашата собствена личност е пряко посвещаване на Всеобщия Баща.
7:7.5 (89.4) В цялата тази широкомащабна дейност, отнасяща се към необятното духовно ръководство на Вечния Син, не забравяйте, че Синът е толкова истинска и неподправена личност, колкото и Отецът. Действително, за тези, които някога са принадлежали към категорията на хората, е по-лесно да се приближат към Вечния Син, отколкото към Всеобщия Баща. Ставайки странстващ на времето и преминавайки през кръговете на Хавона, вие ще можете да постигнете Сина дълго преди да бъдете готови да постигнете Отеца.
7:7.6 (89.5) Вие ще можете още по-добре да разберете природата и милосърдната същност на Вечния Син, размишлявайки за разкриването на тези божествени атрибути в преданото служене на вашия собствен Син-Създател, който някога е живял на земята като Син Човешки, а сега е величествен властелин на вашата локална вселена — Синът Човешки и Синът Божий.
7:7.7 (89.6) [Изложено от Божествения Съветник, комуто бе възложено да формулира настоящия документ, описващ Вечния Син на Рая.]
Книгата Урантия
Документ 8
8:0.1 (90.1) ОТ извора на вечността, когато „първата“ безкрайна и абсолютна мисъл на Вселенския Баща намира във Вечния Син такова съвършено и адекватно слово за своето божествено изражение, Бог-Мисъл и Бог-Слово се утвърждават във върховно желание да намерят всеобщ и безкраен посредник за съвместно изразяване и обединено действие.
8:0.2 (90.2) В зората на вечността и Отецът, и Синът стават безкрайно осъзнати за своята взаимозависимост, за своето вечно и абсолютно единство; затова те сключват безкрайно и вечно съглашение за божествено сътрудничество. Целта на този безсрочен договор е претворяване на техните обединени идеи по целия кръг на вечността; и от момента на това извечно събитие Баща и Син пребивават в божествен съюз.
8:0.3 (90.3) Сега се намираме лице в лице с произхода във вечността на Безкрайния Дух, Третото Лице на Божеството. В мига, когато Бог-Баща и Бог-Син съвместно замислят идентично и безкрайно действие — претворяване на абсолютния замисъл, в същия този момент възниква пълноправният Безкраен Дух.
8:0.4 (90.4) Разказвайки за реда на произхода на Божествата, правя го, само за да ви дам възможност да си ги представите във взаимовръзка. В действителност всички те съществуват извечно; те са екзистенциални. Дните им нямат начало и край; те са равностойни, върховни, пределни, абсолютни и безкрайни. Те са, винаги са били и винаги ще бъдат. Те притежават ярка индивидуалност, но са вечно обединени личности: Бог-Баща, Бог-Син и Бог-Дух.
8:1.1 (90.5) Във вечността на миналото, с появата на личността на Безкрайния Дух, божественият личностен цикъл придобива съвършенство и пълнота. Появява се Богът на Действието и необятната сцена на пространството е готова за колосалната драма на творението — всеобщото дръзновено начинание — божествената панорама на вечните епохи.
8:1.2 (90.6) Първият акт на Безкрайния Дух е изучаването и признаването на своите божествени родители: Баща-Баща и Майка-Син. Той, Духът, безусловно идентифицира всеки от тях. Той напълно осъзнава разделността на техните личности, техните безкрайни атрибути, както и тяхната обединена природа и единна функция. След това, независимо от своето равноправие с Първата и Втората Личности, Третото Лице на Божеството доброволно, с трансцендентална готовност и въодушевяваща непосредственост дава обет за вечна вярност към Бога-Баща и признава извечната си зависимост от Бога-Син.
8:1.3 (90.7) Образува се кръг на вечността, неотменимо свързан с характера на даденото действие и взаимното признаване на независимост на всяка от личностите и изпълнителния съюз на всичките три. Райската Троица се осъществява. Сцената на всеобщото пространство е готова за разгръщане на разнообразната и нескончаема панорама — съзидателното разкриване на замисъла на Всеобщия Баща в личността на Вечния Син и посредством Бога на Действието, изпълнителния посредник в представленията на реалността от страна на съзидателното партньорство БащаСин.
8:1.4 (91.1) Богът на Действието се захваща за работа и безжизненият небосвод оживява. Един милиард съвършени сфери започват своето съществуване. Преди този хипотетичен момент във вечността заключените в Рая пространствени енергии съществуват и са потенциално действени, но не се проявяват в реалността; невъзможно е да се измери и физическата гравитация, освен като реакция на материалните реалности на нейното постоянно притегляне. Материалната вселена в този (предполагаем) вечно отдалечен от нас момент не съществува, но едновременно с материализацията на тези един милиард светове се появява гравитация, достатъчна и адекватна, за да ги удържа във вечното притегляне на Рая.
8:1.5 (91.2) Сега вече, през сътвореното от Боговете, се излъчва енергия от втория тип и този изтичащ дух мигновено бива обхванат от духовната гравитация на Вечния Син. Пресечена от две гравитационни полета, вселената се докосва до енергията на безкрайното и се потапя в духа на божествеността. Така почвата на живота се подготвя за осъзнаване от разума, проявен в обединените интелектуални кръгове на Безкрайния Дух.
8:1.6 (91.3) Отецът използва тези семена на потенциално съществуване, разпръснати по цялото централно творение на Боговете, и се появява личността на създанието. След това присъствието на Райските Божества запълва цялото организирано пространство и започва ефективно да притегля всички неща и същества към Рая.
8:1.7 (91.4) Безкрайният Дух се увековечава едновременно с раждането на световете на Хавона, тъй като тази централна вселена е създадена от него, с него и в него, в изпълнение на обединените представи и единна воля на Отеца и Сина. Третото Лице бива дарено с божествено съдържание именно благодарение на този акт на съвместно творение; така то завинаги става Съвместният Създател.
8:1.8 (91.5) Грандиозна и величествена е епохата на съзидателното разпространение на Отеца и Сина посредством и в действието на техния съвместен равноправен и особен изпълнител, Третия Източник и Център. Няма никакви свидетелства за тези вълнуващи времена. Всичко, с което разполагаме за обосноваване на тези могъщи процеси, са оскъдните признания на Безкрайния Дух, а той само потвърждава факта, че централната вселена и всичко, свързано с нея, са възникнали едновременно с неговото постигане на личност и съзнание.
8:1.9 (91.6) Накратко, Безкрайният Дух потвърждава, че централната вселена е вечна като самия него. И това е традиционната начална точка в историята на вселената на вселените. Отсъства каквато и да било информация, не съществуват никакви документи, засягащи някакво събитие или действие, станало преди това колосално освобождаване на съзидателна енергия и организираща мъдрост, които са се въплътили в огромната и съвършена вселена, съществуваща в центъра на всичко. Отвъд пределите на това събитие остават непостижимите процеси на вечността и дълбините на безкрайността — абсолютна тайна.
8:1.10 (91.7) Подобно описание на последователния произход на Третия Източник и Център представлява сбита интерпретация, съобразена с обвързания с времето и обусловен от пространството разум на смъртните създания. За да получи представа за космическата история, човешкият разум трябва да има отправна точка и аз получих указание да използвам такъв подход при тълкуване на историческия аспект на вечността. Логиката на материалния разум изисква да съществува Първопричина; поради това ние постулираме като предварително условие Всеобщия Баща като Първи Източник и Абсолютен Център на цялото творение, същевременно обяснявайки на всички създания, че Синът и Духът съсъществуват с Отеца във вечността на всички стадии от космическата история и във всички сфери на съзидателна активност. И правейки това, ние в никакъв случай не пренебрегваме реалността и вечността на Райския Остров и на трите Абсолюта: Безусловния, Всеобщия и Божеството.
8:1.11 (92.1) Материалният разум на децата на времето е способен да си представи Отеца във вечността. Ние знаем, че всяко дете може найдобре да съотнесе себе си с реалността, ако в началото постигне взаимовръзките, които се установяват между него и родителя, а след това разпространи своята представа върху семейството като цяло. Впоследствие развиващият се ум на детето ще се изпълва с ново съдържание — от взаимовръзките в групата, расата и света до взаимоотношенията във вселената, свръхвселената и дори вселената на вселените.
8:2.1 (92.2) Съвместният Създател произхожда от вечността, образувайки пълно и безусловно единство с Всеобщия Баща и Вечния Син. Безкрайният Дух в съвършенство отразява природата не само на Райския Баща, но и на Първородния Син.
8:2.2 (92.3) Третият Източник и Център е известен с различни имена: “Всеобщият Дух”, “Върховният Ръководител”, “Съвместният Създател”, “Божественият Изпълнител”, “Безкрайният Разум”, “Духът на Духовете”, “Майчинският Дух на Рая”, “Съвместният Извършител”, “Крайният Съгласувател”, “Вездесъщият Дух”, “Абсолютният Интелект”, “Божественото Действие”; на Урантия него понякога го бъркат с космическия разум.
8:2.3 (92.4) Съвсем уместно е да наречем Третото Лице на Божеството “Безкрайният Дух”, защото Бог е Дух. Но материалните създания, които са склонни да разглеждат погрешно материята като основна реалност и да постулират разума — заедно с духа — като производен на материята, биха могли да разберат подобре Третия Източник и Център, ако той се наричаше “Безкрайната Реалност”, “Всеобщият Организатор” или “Личностният Съгласувател”.
8:2.4 (92.5) Като вселенско разкриване на божествеността Безкрайният Дух е непостижим и съвършено недостъпен за човешкото разбиране. За да усетите абсолютността на Духа, е достатъчно да се обърнете към съзерцание на безкрайността на Всеобщия Баща и да изпитате трепета от осъзнаването на вечността на Първородния Син.
8:2.5 (92.6) В личността на Безкрайния Дух наистина се крие тайна, но не толкова дълбока, колкото в Отеца и Сина. От всички аспекти на природата на Отеца найпоразително Съвместният Създател разкрива неговата безкрайност. Даже ако някога главната вселена евентуално се разшири до безкрайност, то и тогава духовното присъствие, управлението на енергията и потенциалите на разума на Съвместния Извършител ще бъдат достатъчни за удовлетворяване потребностите на подобно безгранично творение.
8:2.6 (92.7) Независимо от това, че Безкрайният Дух всестранно споделя съвършенството, праведността и любовта на Всеобщия Баща, той се стреми към атрибутите на милосърдие на Вечния Син, ставайки по този начин проводник на милосърдието на Райските Божества в голямата вселена. Винаги и навсякъде — във всеобщ и вечен смисъл, Духът носи милосърдие, защото както божествените Синове разкриват любовта на Бога, така божественият Дух изразява милосърдието на Бога.
8:2.7 (93.1) Невъзможно е Духът да има поголяма доброта от Отеца, тъй като цялата доброта произхожда от Отеца, но именно в деянията на Духа сме способни подобре да разберем тази доброта. Верността на Отеца и постоянството на Сина са толкова реални за духовните същества и материалните създания на сферите благодарение на преданата помощ и непрестанно служене на личностите на Безкрайния Дух.
8:2.8 (93.2) Съвместният Извършител наследява от Отеца цялата красота на неговата мисъл и истинност на характера. И тези възвишени черти на божественост са съгласувани на предвърховните нива на космическия разум и се подчиняват на безкрайната и вечна мъдрост на безусловния и неограничен разум на Третия Източник и Център.
8:3.1 (93.3) Както Вечният Син е словесно изражение на „първата“ абсолютна и безкрайна мисъл на Всеобщия Баща, така Съвместният Извършител е съвършеното изпълнение на „първата“ завършена съзидателна идея или план за обединеното действие на личностното приятелство на Отеца и Сина в абсолютното единство на мисъл и слово. Третият Източник и Център се увековечава едновременно с централното или възникнало в резултат от взаимно одобрение творение и само това централно творение е вечно в своето съществуване сред вселените.
8:3.2 (93.4) След даряването на Третия Източник с личност Първият Източник повече не взема лично участие в създаването на вселената. Всеобщият Баща предава всичко възможно на своя Вечен Син; подобно на това Вечният Син предава всички възможни пълномощия и сила на Съвместния Създател.
8:3.3 (93.5) Като партньори и равностойни личности Вечният Син и Съвместният Създател са планирали и придали определена форма на всяка появила се вселена в постхавонската епоха. В цялото последващо творение Духът съхранява същата лична връзка, каквато съществува между Сина и Отеца в първото централно творение.
8:3.4 (93.6) Един Син-Създател на Вечния Син и един Създателен Дух на Безкрайния Дух създадоха вас и вашата вселена; и макар че Отецът е вярна опора на организираното от тях творение, Вселенският Син и Вселенският Дух са задължени да поощряват и поддържат резултатите от своя труд, както и да опекунстват над сътворените от тях същества.
8:3.5 (93.7) Безкрайният Дух е ефективен посредник на любвеобилния Баща и на изпълнения с милосърдие Син, призван да въплъти техния съвместен проект: да привлече към себе си обичащите истината души на създанията от всички светове на времето и пространството. В същия момент, в който Вечният Син приел плана на Отеца по преобразяването на създанията на вселените, в момента, когато проектът за духовно извисяване станал съвместен план на Отеца и Сина, в същия момент Безкрайният Дух станал съвместен ръководител, представляващ Отеца и Сина при изпълнението на техния обединен и вечен замисъл. Така Безкрайният Дух дал обет: предоставил всички свои възможности на божественото присъствие и на духовните личности в разпореждане на Отеца и Сина; той посветил всичко на грандиозния план за възвисяване на спасените волеви създания до божествените висоти на съвършенството на Рая.
8:3.6 (93.8) Безкрайният Дух е изчерпващо, особено и универсално разкриване на Всеобщия Баща и неговия Вечен Син. Всички знания за сътрудничеството на Отеца и Сина трябва да бъдат постигани чрез Безкрайния Дух, съвместния представител на божествения съюз между мисълта и словото.
8:3.7 (93.9) Вечният Син е единственият път за приближаване до Всеобщия Баща, а Безкрайният Дух е единственото средство за достигане до Вечния Син. Единствено чрез търпеливото служене на Духа духовно възходящите същества на времето са способни да открият за себе си Сина.
8:3.8 (94.1) В центъра на вселената Безкрайният Дух е първото Божество на Рая, което трябва да бъде постигнато от възходящия странстващ. Третото Лице обхваща Второто и Първото Лица и поради това трябва да бъде първото, осъзнато от всички кандидати за представяне пред Сина и Отеца.
8:3.9 (94.2) С това далеч не се изчерпват възможностите на Духа в равна степен да представя Отеца и Сина и да им служи.
8:4.1 (94.3) Паралелно на физическата вселена, където гравитацията на Рая удържа цялата материя, съществува вселената на Духа, където словото на Сина интерпретира мисълта на Бога и, „ставайки плът“, демонстрира изпълненото с любов милосърдие, присъщо на съвкупната природа на обединените Създатели. Но във и през цялото това материално и духовно творение съществува необятната сцена, на която Безкрайният Дух и неговото духовно потомство демонстрират сливане на милосърдието, търпеливостта и вечната любов на божествените родители към децата на разума, замислени и създадени в резултат от техните съвместни усилия. Извечното служене на разума е основа на божествения характер на Духа. И цялото духовно потомство на Съвместния Извършител изпитва този стремеж да оказва помощ, този божествен подтик към служене.
8:4.2 (94.4) Бог е любов, Синът е милосърдие, Духът е служене — служенето на божествената любов и безкрайното милосърдие спрямо цялото разумно творение. Духът е персонификация на любовта на Отеца и милосърдието на Сина; в него те намират своето вечно обединение за всеобщо служене. Духът е любов, приложена към света на създанията, обединената любов на Отеца и Сина.
8:4.3 (94.5) На Урантия Безкрайният Дух е известен като вездесъщо влияние, всеобщо присъствие, но в Хавона вие ще го познаете като действително личностно служене. Тук служенето на Райския Дух е поучителен и въодушевяващ пример и вдъхновяващ модел за всеки от неговите равностойни Духове и подчинени личности, служещи на сътворените създания в световете на времето и пространството. В тази божествена вселена Безкрайният Дух взел пълноценно участие в седемте трансцендентални появявания на Вечния Син; така, съвместно с първородния Син Михаил, той е участвал в седемте посвещения на кръговете на Хавона, ставайки по този начин състрадателен и отзивчив духовен опекун за всеки странстващ на времето, пресичащ тези съвършени небесни кръгове в стремежа си да се извиси духовно.
8:4.4 (94.6) Когато един Божий Син-Създател поема отговорност за бъдещата локална вселена, личностите на Безкрайния Дух дават обет за беззаветно служене на Сина Михаил, пристъпващ към своята мисия — дръзновената съзидателна епопея. Всеобщата помощ на Безкрайния Дух при възхода на материалните създания на все нови и нови нива на духовността особено нагледно се проявява в личностите на Съзидателните Дъщери — Майчинските Духове на локалната вселена. И цялото това служене се осъществява в съвършена хармония с целите на Синовете-Създатели на тези локални вселени и в тясна връзка с техните личности.
8:4.5 (94.7) Както Синовете на Бога участват в грандиозната задача — разкриването пред вселените на любвеобилната личност на Отеца, така и Безкрайният Дух е посветен на нескончаемото служене: разкриването на обединената любов на Отеца и Сина пред разума на всяко дете във всички вселени. В тези локални творения Духът не слиза при материалните създания в плът, както правят това някои Божии Синове, но Безкрайният Дух и неговите равноправни Духове действително „понижават“ своя статут и с радост претърпяват поредица поразителни превръщания, снижаващи нивото на тяхната божественост, докато се появят като ангели, за да ви съпровождат и направляват по скромния ви земен път.
8:4.6 (95.1) Именно благодарение на тази поредица „превръщания“ Безкрайният Дух действително и като личност се сближава с всеки обитател на сферите, населени със същества с животински произход. И всичко, което извършва Духът, ни наймалко не пречи на неговото съществуване като Третото Лице на Божеството в центъра на голямата вселена.
8:4.7 (95.2) Съвместният Създател е велик опекун, всеобщ милосърден пастир наистина и во веки веков. За да разберете служенето на Духа, помислете за тази истина, че той е обединеният образ на нескончаемата любов на Отеца и вечното милосърдие на Сина. Но служенето на Духа не е ограничено само до това, че той е представител на Вечния Син и Всеобщия Баща. Безкрайният Дух е способен да служи на съществата от всеки свят от свое собствено име и по свое собствено право; Третото Лице е изпълнено с божествено благородство и също така и по свое собствено решение дарява с всеобща милосърдна опека.
8:4.8 (95.3) Разширявайки своите познания за преданата и неуморна грижа, с която Безкрайният Дух обкръжава понизшите категории създания, човек още повече ще се възхищава и прекланя пред трансцендентната същност и несравнимия характер на това обединено Действие на Всеобщия Баща и Вечния Син. Наистина, този Дух е „Божият поглед, неизменно обърнат към праведните“ и „божественият слух, които е винаги открит за техните молитви“.
8:5.1 (95.4) Изключителният атрибут на Безкрайния Дух е неговата вездесъщност. Цялата вселена на вселените е пропита с този всепроникващ Дух, който е толкова сходен с присъствието на всеобщия и божествен разум. Във всеки свят както Второто, така и Третото Лице на Божеството са представени от своите вездесъщи Духове.
8:5.2 (95.5) Отецът е безкраен и поради това ограничен само от волята. Дарявайки Настройчиците и включвайки личност в своя кръг, Отецът действа самостоятелно, но при отношенията на духовните сили с разумните същества той използва духовните и личностни същества на Вечния Син и Безкрайния Дух. По свое желание той може да присъства в духа наравно със Сина или със Съвместния Извършител; той присъства заедно със Сина и в Духа. Отецът неизменно присъства повсеместно и ние откриваме неговото присъствие във всяка и във всички тези разнообразни, но съвкупни сили, влияния и присъствия и с тяхна помощ.
8:5.3 (95.6) Във вашите свещени книги под термина Дух Божий се подразбира ту Безкрайният Дух в Рая, ту Съзидателният Дух на вашата локална вселена. Светият Дух е духовният кръг на тази Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух на Рая; това е кръг, присъщ на всяка локална вселена и ограничен от духовните предели на такова творение; що се отнася до Безкрайния Дух, то той е вездесъщ.
8:5.4 (95.7) Съществуват много духовни влияния и всички те са като едно. Даже трудът на Настройчиците на Съзнанието, независим от всички други въздействия, неизменно съвпада с духовното служене на обединените влияния на Безкрайния Дух и Майчинския Дух на локалната вселена. В живота на жителите на Урантия проявите на тези духовни присъствия са неотделими една от друга. Във вашите разум и душа те действат като единен дух, независимо от това, че имат различен произход. И когато сте въвлечени в това единно духовно служене, то става за вас влияние на Върховния, „винаги способен да ви предпази от падане и да ви представи непорочни на вашия небесен Баща“.
8:5.5 (96.1) Винаги помнете, че Безкрайният Дух е Съвместният Извършител; в него и чрез него действат както Отецът, така и Синът; той присъства не само лично, но и като Баща, и като Син, а също и като Баща-Син. В знак на признаването на този факт, както и по силата на много допълнителни причини, за духовното присъствие на Безкрайния Дух често говорят като за „Духа на Бога“.
8:5.6 (96.2) Би било логично да наричаме “Дух на Бога” цялата съвкупност от духовно служене, защото такава съвкупност наистина е съюз от Духовете на Бог-Баща, БогСин и Бог-Дух, Бог-Седмократния — дори Духа на Бог-Върховния.
8:6.1 (96.3) Повсеместното присъствие и обширно разпространение на Третия Източник и Център не трябва да отклонява вашето внимание от факта за неговата личност. Безкрайният Дух е вселенско присъствие, вечно действие, космическо могъщество, божествено влияние и всеобщ разум; той е всичко това и повече от това, но той е и истинска и божествена личност.
8:6.2 (96.4) Безкрайният Дух е пълноценна и съвършена личност, Божество равноправно и равностойно по отношение на Всеобщия Баща и Вечния Син. За висшите разумни същества на вселените Съвместният Създател е толкова реален и видим, колкото Отецът и Синът — и даже повече, защото преди да се приближат до Отеца чрез Сина, всички възходящи създания трябва да достигнат Духа.
8:6.3 (96.5) Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството, притежава всички атрибути, които вие свързвате с личността. Духът е дарен с абсолютен разум: „Духът изследва всичко, дори скритите дълбини Божии.“ Духът е дарен не само с разум, но и с воля. За посвещаването на неговите дарове е казано: „Всичко това го прави един и същи Дух, дарявайки всеки човек поотделно, както прецени.“
8:6.4 (96.6) „Любовта на Духа“ е реална, както са реални и неговите страдания; поради това: „Не опечалявайте Божия Дух.“ Можем да разглеждаме Безкрайния Дух като Райско Божество или като Съзидателен Дух на локалната вселена, но във всеки случай откриваме, че Съвместният Създател е не само Трети Източник и Център, но и божествена личност. Тази божествена личност реагира и на вселената така, както е свойствено на личността. Духът ви казва: „Този, който има уши, нека чуе какво казва Духът.“ „Самият Дух ходатайства за вас.“ Духът оказва непосредствено и лично влияние върху създадените същества, „защото всички, водени от Божия Дух, са истински Божии синове“.
8:6.5 (96.7) Макар да съзерцаваме феномена служене на Безкрайния Дух в отдалечени светове от вселената на вселените, макар да наблюдаваме как едно и също съгласуващо Божество действа в несметните легиони разнообразни същества, произхождащи от Третия Източник и Център, макар да признаваме вездесъщността на Духа, независимо от всичко това ние утвърждаваме, че този същият Трети Източник и Център е личност, Съвместен Създател на всичко съществуващо и на всички същества и всички вселени.
8:6.6 (96.8) Съвършена и вечна е взаимовръзката на Отеца, Сина и Духа в управлението на вселените. Макар всеки да е зает с лична опека на цялото творение, всичките три божествено и абсолютно са обединени помежду си в съзиданието и управлението, което ги прави навеки единно цяло.
8:6.7 (97.1) Отецът и Синът винаги и в безусловно съвършенство съвместно присъстват в лицето на Безкрайния Дух, защото Духът е подобие на Отеца и подобие на Сина, точно както и подобие на съвкупността от Отеца и Сина, тъй като те са завинаги единни.
8:6.8 (97.2) [Представено на Урантия от Божествен Съветник на Уверса, комуто беше възложено от Извечно Древния да опише природата и дейността на Безкрайния Дух.]
Книгата Урантия
Документ 9
9:0.1 (98.1) С ТРАННО нещо се случва, когато в присъствието на Рая Вселенският Баща и Вечният Син се обединяват, за да се претворят в нова личност. Нищо в тази ситуация на вечността не предвещава, че Съвместният Извършител ще се въплъти като неограничена духовност, съгласувана с абсолютния разум и дарена с уникални прерогативи за манипулация на енергията. Появата на трето лице завършва процеса на на освобождаването на Отеца от обвързаността му с централизираното съвършенство и оковите на абсолютизма на личността. И това освобождаване е разкрито в поразителните возможности на Съвместния Създател да сътворява същества, приспособени да служат като духове-попечители даже за материалните създания от еволюиращите вселени.
9:0.2 (98.2) Отецът е безкраен в своята любов и волеизявление, в духовната си мисъл и намерения; Той е поддръжникът на вселената. Синът е безкраен по мъдрост и истина, в духовно изражение и тълкуване; той е всеобщият просветител. Раят е безкраен с оглед потенциала му за даряване със сила и от гледна точка на капацитета му за енергийно доминиране; той е всеобщ стабилизатор. Съвместният Извършител притежава уникални прерогативи за синтез, безкрайна способност за съгласуване на всички съществуващи универсални енергии, всички действителни вселенски духове и всички реални разумни субстанции във вселената; Третият Източник и Център е всеобщият обединител на многобройните енергии и разнообразни творения, които се появиха вследствие на божествения план и вечния замисъл на Вселенския Баща.
9:0.3 (98.3) Безкрайният Дух, Съвместният Създател, е универсален и божествен попечител. Духът служи ревностно на милосърдието на Сина и любовта на Отеца, в хармония с непоколебимата, неизменна и праведна справедливост на Райската Троица. Влиянията на Безкрайния Дух и неговите личности са винаги близо до вас; те наистина ви познават и истински ви разбират.
9:0.4 (98.4) Във всички вселени посредниците на Съвместния Извършител непрекъснато управляват силите и енергиите на целия космос. Подобно на Първия Източник и Център, и Третият Източник е възприемчив както към духовното, така и към материалното. Съвместният Извършител разкрива единството на Бога, в когото е всичко — неща, значения и ценности; цялата енергия, целият разум и целият дух.
9:0.5 (98.5) Безкрайният Дух прониква в целия космос; Той пребивава в кръга на вечността. Подобно на Отеца и Сина, Духът е съвършен и неизменен — абсолютен.
9:1.1 (98.6) Третият Източник и Център е известен с много имена, всяко от които показва отношението и обозначава функцията: като Бог-Дух той е личност, равностойна и равна по божественост на Бог-Син и Бог-Баща. Като Безкраен Дух той е всеприсъстващо духовно влияние. Като Всеобщ Оператор той е прародителят на създанията, управляващи енергиите, активиращи космическите сили на пространството. Като Съвместен Извършител той е съвместният представител и изпълнител на партньорството БащаСин. Като Абсолютния Разум той е източникът на интелект във всички вселени. Като Богът на Действието той е очевидният предшественик на движението, промяната и взаимовръзката.
9:1.2 (99.1) Някои от атрибутите на Третия Източник и Център са извлечени от Отеца, някои от Сина, докато други пък не присъстват стриктно и персонално нито в Отеца, нито в Сина — атрибути, които едва ли биха могли да бъдат обяснени, освен като приемем, че партньорството Баща-Син, което увековечава Третия Източник и Център, признава истината за вечната абсолютност на Рая и последователно действа в съзвучие с тази истина. Съвместният Създател въплъщава пълнотата на обединените и безкрайни представи за Първата и Втора Личности на Божеството.
9:1.3 (99.2) Ако си представяте Отеца като изначален създател, а Сина като духовен ръководител, би трябвало да мислите за Третия Източник и Център като за всеобщ координатор, служител, предлагащ безкрайно сътрудничество. Съвместният Извършител осъществява взаимовръзката на цялата въплътена реалност; той е Божествохранилище на Бащината мисъл и словото на Сина и със своите действия е вечно загрижен за материалната абсолютност на централния Остров. Райската Троица е учредила всеобщия ред на прогреса и промисълът на Бога е областта на Съвместния Създател и еволюиращото Върховно Същество. Никоя съществуваща или формираща се реалност не може да избегне евентуална взаимовръзка с Третия Източник и Център.
9:1.4 (99.3) Вселенският Баща председателства над областите на преденергия, преддух и предперсоналност; Вечният Син доминира в сферите на духовни дейности; наличието на Райския Остров обединява областта на физическа енергия и материализираща сила; Съвместният Извършител оперира не само като безкраен Дух, представляващ Сина, но също и като един универсален оператор на силите и енергиите на Рая, благодарение на което се появява всеобщият и абсолютен разум. Съвместният Извършител функционира в голямата вселена като безусловна и самостоятелна личност, особено в повисшите сфери на духовни ценности, физикоенергийни взаимоотношения и истински интелектуални значения. Той изпълнява специфична функция, където и когато енергията и духът се свързват и си взаимодействат; той доминира над всички реакции на разума, борави с огромна сила в духовния свят и упражнява мощно влияние върху енергията и материята. По всяко време Третият Източник е изразител на същността на Първия Източник и Център.
9:1.5 (99.4) Третият Източник и Център съвършено и без резерви споделя всеприсъствието на Първия Източник и център, наричан понякога Вездесъщият Дух. По особен и много личен начин Богът на разума споделя всезнанието на Всеобщия Баща и неговия Вечен Син; знанието за Духа е задълбочено и цялостно. Съвместният Създател проявява определени аспекти от всемогъществото на Всеобщия Баща, но всъщност е всемогъщ единствено в областта на ума. Третото Лице на Божеството е интелектуален център и вселенски ръководител на сферите на разума; в това неговият статут е абсолютен — неговата суверенност е безусловна.
9:1.6 (99.5) Съвместният Извършител изглежда мотивиран от партньорството Баща-Син, но всички негови действия явно се извършват с оглед на взаимоотношенията Баща-Рай. Понякога и в някои свои функции той изглежда компенсира непълнотата на развитието на емпиричните Божества — Бог Върховния и Бог Крайния.
9:1.7 (100.1) И тук се натъкваме на една безкрайна тайна: че Безкрайното едновременно разкрива своята безкрайност в Сина и като Рай, а след това започва съществуването си едно създание, по божественост равно на Бога, отразяващо духовната същност на Сина и способно да активира модела на Рая, едно създание, условно подчинено по отношение на върховната власт, но в много отношения несъмнено найразностранно в действията си. И това очевидно превъзходство в действията се проявява в един от атрибутите на Третия Източник и Център, който затъмнява дори физическата гравитация — универсалното проявление на Райския Остров.
9:1.8 (100.2) В допълнение към това свръхуправление на енергията и на света на физическите неща Безкрайният Дух е великолепно надарен с качествата търпимост, милосърдие и любов, които толкова изключително се проявяват в неговата духовна опека. Съвършена е способността на Духа да носи любов и да засенчи справедливостта с милосърдие. Бог-Дух притежава цялата божествена доброта и милосърдното чувство на Първородния и Вечен Син. Вашата локална вселена се изковава между наковалнята на справедливостта и чука на страданието; но онези, които държат в ръцете си чука, са децата на милосърдието, духовните потомци на Безкрайния Дух.
9:2.1 (100.3) Бог е Дух с оглед на три неща: Той самият е Дух; в своя Син той се проявява като безусловен Дух; в Съвместния Извършител — като Дух, съюзил се с разума. И в допълнение към тези духовни реалности ние смятаме, че различаваме нива на емпирично духовни явления — Духовете на Върховното Същество, Крайното Божество и Божеството-Абсолют.
9:2.2 (100.4) Безкрайният Дух е точно толкова допълнение на Вечния Син, колкото Синът е допълнение на Вселенския Баща. Вечният Син е одухотворена персонализация на Отеца; Безкрайният Дух е персонализирано одухотворяване на Вечния Син и Вселенския Баща.
9:2.3 (100.5) Съществуват много открити канали на духовна сила и източници на свръхматериална енергия, свързващи хората на Урантия пряко с Божествата на Рая. Съществува пряката връзка на Настройчиците на Съзнанието с Всеобщия Баща, широко разпространеното влияние на подтика на духовната гравитация на Вечния Син и духовното присъствие на Съвместния Създател. Съществува разлика във функцията между духа на Сина и духа на Духа. Третата Личност в своята духовна служба може да функционира като разум плюс дух или само като дух.
9:2.4 (100.6) Освен тези Райски божества на Урантия помагат духовните влияния и дейностите на локалната вселена и свръхвселената с техния почти безкраен брой изпълнени с любов личности, неизменно водещи към висотите и дълбините на идеалите на божествеността и целите на върховно усъвършенстване на тези, чиито намерения са истинни и чиито сърца са чисти.
9:2.5 (100.7) Присъствието на универсалния дух на Вечния Син ни е известно — ние можем безпогрешно да го разпознаваме. Присъствието на Безкрайния Дух — Третата Личност на Божеството, дори смъртният човек може да познае, защото материалните същества действително могат да преживеят ползата от това божествено присъствие, което функционира като посветения на расите на човечеството Свят Дух на локалната вселена. Човешките същества също така могат в определена степен да осъзнаят и Настройчика, неличностното присъствие на Всеобщия Баща. Тези божествени духове действат в съгласие и съвършена хармония за издигането и одухотворяването на човека. Те са като едно в претворяването на плановете за духовно извисяване и постигане на съвършенство.
9:3.1 (101.1) Райският Остров е източникът и субстанцията на физическа гравитация; и това трябва да бъде достатъчно, за да разберете, че гравитацията е едно от най-реалните и вечно надеждни от гледна точка на вечността неща в цялата физическа вселена на вселените. Гравитацията не може да бъде модифицирана или анулирана освен под въздействието на силите и енергиите, възникващи при съвместното участие на Отеца и Сина; те са били поверени на и са функционално свързани с Третия Източник и Център.
9:3.2 (101.2) Безкрайният Дух притежава уникална и удивителна сила — антигравитацията. Тази сила не присъства функционално (в зрим вид) в Отеца или Сина. Тази способност на Третия Източник да противостои на действието на материалната гравитация се проявява в личните реакции на Съвместния Извършител на определени аспекти на вселенските взаимоотношения. И това уникално свойство може да се прехвърля на някои по-висши категории личности на Безкрайния Дух.
9:3.3 (101.3) Антигравитацията може да анулира гравитацията локално; тя прави това чрез упражняване на равностойно силово присъствие. Тя действа само по отношение на материалната гравитация и не е действие на разума. Антигравитационният ефект на жироскопа е добра илюстрация на проявлението на антигравитацията, но няма никаква стойност при илюстрирането на нейната причина.
9:3.4 (101.4) Освен това Съвместният Извършител е способен да преодолява сила и да неутрализира енергия. Това става чрез забавяне на енергията до точката на материализиране, както и посредством други технически похвати, неизвестни за вас.
9:3.5 (101.5) Съвместният Създател не е енергия, нито източникът на енергия, нито нейното назначение; Той е оператор на енергия. Съвместният Създател е действиедвижение, изменение, модификация, съгласуване, стабилизация и равновесие. Енергиите, подчиняващи се на прякото или косвено управление на Рая, са по природата си отзивчиви спрямо въздействията на Третия Източник и Център и неговите разнообразни сили.
9:3.6 (101.6) Вселената на вселените е проникната от управляващи силата създания на Третия Източник и Център: това са физически контрольори, управляващи енергията, енергийните центрове и други представители на Бога на Действието, които се занимават с регулирането и стабилизацията на физическите енергии. Тези уникални създания, изпълняващи физически функции, притежават различни средства за управление на енергията, например, антигравитация, които използват в своите усилия да установят физическо равновесие на материята и енергиите в голямата вселена.
9:3.7 (101.7) Очевидно всички тези материални дейности на Бога на Действието се отнасят към Райския Остров, и наистина: всички енергийни фактори отчитат и дори зависят от абсолютността на вечния Остров. Но Съвместният Извършител не действа за Рая или в отговор на неговото влияние. Като личност той е представител на Отеца и Сина. Раят не е личност. Неличностните, безличностни и други извънличностни действия на Третия Източник и Център са волеви действия на самия Съвместен Извършител; те не са отражения, производни или следствия на нещо или някого.
9:3.8 (101.8) Раят е моделът за безкрайност, Богът на Действието е активаторът на този модел. Раят е материална точка на опора на безкрайността; силите на Третия Източник и Център са лостове на интелекта, които мотивират материалното ниво и внасят спонтанност в процеса на материалното съзидание.
9:4.1 (102.1) Интелектуалната природа на Третия Източник и Център е разграничена ясно от неговите физически и духовни атрибути. Подобна природа едва ли позволява да се влезе в контакт с нея, но е възможно да се свържеш с нея не лично, а интелектуално. Тя се различава от физическите атрибути и духовния характер на Третата Личност на функционално-интелектуални нива, но в достъпен за личностите вид тази природа никога не съществува независимо от физическите или духовни проявления.
9:4.2 (102.2) Абсолютният разум е разумът на Третата Личност; той е неотделим от личността на Бога-Дух. Във функциониращите същества разумът е свързан с енергията или духа или и с двете. Разумът не е поместен в енергията; енергията е възприемчива към разума и се поддава на неговото въздействие; разумът може да се наложи върху енергията, но съзнанието не се намира само в чисто материалното ниво. Разумът не трябва да се добавя към чистия дух, защото духът е вътрешно способен да осъзнава и идентифицира. Духът е винаги интелигентен, в определен смисъл разумен. Това може да бъде разум от различен тип, може да бъде предварителен разум или свръхум, дори разум-дух, но той винаги ще бъде способен да мисли и знае. Проницателността на духа превъзхожда разума, прераства в него и теоретично предшества интелектуалното осъзнаване.
9:4.3 (102.3) Съвместният Създател е абсолютен само в областта на разума, в сферите на всеобщия интелект. Разумът на Третия Източник и Център е безкраен; той излиза извън пределите на активните и функциониращи кръгове на разума във вселената на вселените. Даряването с разум на седемте свръхвселени се осигурява от Седемте Главни Духа, най-важните личности на Съвместния Създател. Тези Главни Духове разпределят разума в голямата вселена под формата на космически разум и вашата локална вселена е проникната от Небадонския вариант на Орвонтонския тип космически разум.
9:4.4 (102.4) Безкрайният разум пренебрегва времето, крайният разум преодолява времето, космическият разум е обусловен от времето. Същото е и с пространството: Безкрайният Разум е независим от пространството, но докато се извършва слизането от безкрайното ниво до спомагателните духове на разума, интелектът все повече се съобразява с факта и ограниченията на пространството.
9:4.5 (102.5) Космическата сила отговаря на въздействието на разума, както космическият ум отговаря на въздействието на духа. Духът е божествен замисъл, а разумътдух — божественият замисъл в действие. Енергията е явление, разумът е значение, духът е ценност. Даже във времето и пространството разумът установява тези относителни връзки между енергията и духа, които се основават на взаимното си родство във вечността.
9:4.6 (102.6) Разумът преобразува духовните ценности в интелектуални значения; волята е способна да оплодотвори значенията на разума и в материалните, и в духовните области. Духовното извисяване до Рая включва един сравнителен и диференциран растеж от гледна точка на духа, разума и енергията. Личността е обединяващото начало на тези компоненти на емпирична индивидуалност.
9:5.1 (102.7) Третият Източник и Център е безкраен по разум. Даже ако вселената нарастне до безкрайност, то и тогава неговият интелектуален потенциал би бил достатъчен, за да дари неограничен брой същества с подходящ тип разум и с останалите предпоставки на интелекта.
9:5.2 (102.8) В областта на сътворения разум Третата Личност, със своите равноправни и подчинени помощници, притежава върховна власт. Третият Източник и Център е единствен източник на разума на създанията; именно той дарява разум. Дори частиците на Отеца са неспособни да проникнат в човешкия разум, докато Безкрайният Дух не им подготви пътя чрез своето интелектуално и духовно въздействие.
9:5.3 (103.1) Уникалната характеристика на разума се състои в това, че той може да бъде даряван на толкова широк диапазон от живи създания. Посредством своите съзидателни и създадени партньори Третият Източник и Център служи на всички видове разум във всички сфери. Той помага на човешкия и субчовешкия интелект чрез спомагателните духове на локалните вселени и с посредничеството на физическите оператори съдейства даже на най-низшестоящите, лишени от усещания организми на най-примитивните типове живи същества. Управлението на разума винаги се проявява чрез служене на разумно-духовните или разумно-енергийни личности.
9:5.4 (103.2) Тъй като Третата Личност на Божеството е източник на разума, съвсем естествено е еволюиращите волеви създания да намират за полесно да формират разбираеми концепции за Безкрайния Дух, отколкото за Вечния Син или за Всеобщия Баща. Несъвършеното разкриване на реалността на Съвместния Създател се открива в самото съществуване на човешкия разум. Съвместният Създател е прародителят на космическия разум, а разумът на човека е един индивидуализиран кръг, неличностна част от този космически разум, посветен на локалната вселена от Дъщерята-Създателка на Третия Източник и Център.
9:5.5 (103.3) Не смятайте, че всички явления на разума са божествени, само защото техният източник е Третата Личност. Човешкият интелект се корени в материалния произход на животинските раси. Вселенската интелигентност е не поистинско изражение на Бога, който е разум, отколкото физическата природа е истинско изражение на красотата и хармонията на Рая. В природата има съвършенство, но природата не е съвършена. Съвместният Създател е източник на разума, но разумът не е Съвместният Създател.
9:5.6 (103.4) На Урантия разумът е следствие от компромиса между върховното съвършенство на мислите и устройството на незрелия човешки разум. Целта на вашето интелектуално развитие е върховното съвършенство, но докато сте в своето временно жилище от плът, вие сте все още далеч от тази божествена цел. Разумът е наистина с божествен произход и има божествено предназначение, но вашият смъртен разум все още не притежава божествено достойноство.
9:5.7 (103.5) Твърде често, наистина прекалено често вие опетнявате своите умове с неискреност и ги изсушавате с неправедни помисли; вие ги подлагате на животински страх и ги терзаете с излишно безпокойство. Източникът на разума е божествен, но разумът, какъвто го знаете във вашия свят за духовно извисяващи се, трудно може да стане обект на особено възхищение, още по-малко пък на обожание или преклонение. Съзерцанието на незрелия и пасивен човешки интелект би трябвало да доведе единствено до смирение.
9:6.1 (103.6) Третият Източник и Център — всеобщият интелект, лично осъзнава всеки разум, всеки интелект в цялото творение и поддържа лична и съвършена връзка с всички физически, моронтийни и духовни разумни създания в необятните вселени. Цялата интелектуална активност на разума е обхваната от абсолютния кръг на гравитацията на разума, който се фокусира в Третия Източник и Център, и е част от личното съзнание на Безкрайния Дух.
9:6.2 (103.7) Така, както Отецът привлича към себе си всички личности, а Синът привлича цялата духовна реалност, така и Съвместният Извършител упражнява притегателна сила върху всеки разум; той безусловно господства и контролира кръга на всеобщия разум. Всички истински и неподправени интелектуални ценности, всички божествени помисли и съвършени идеи се притеглят в абсолютния кръг на разума.
9:6.3 (104.1) Гравитацията на разума може да действа отделно от материалната и духовна гравитация, но където и когато и да се сблъскат двата типа, налице е действието на гравитацията на разума. При обединяване и на трите материалното създание — физическо или моронтийно, крайно или абсонитно, може да бъде обхванато от личностната гравитация. Независимо от това даряването с разум дори на неличностни същества им позволява да мислят и осъзнават независимо от пълната липса на личност.
9:6.4 (104.2) Но индивидуалността, присъща на достойнството на личността — човешка или божествена, безсмъртна или потенциално безсмъртна, не произхожда нито от духа, нито от разума, нито от материята; тя е дар от Вселенския Баща. Взаимодействието на духовната, интелектуална и материална гравитация също не е непременно условие за появата на личностна гравитация. Кръгът на Отеца може да обхване разумно материално същество, нереагиращо на духовната гравитация, или може да включи в себе си едно разумно духовно същество, което не реагира на материалната гравитация. Действието на личностната гравитация е винаги волеви акт на Вселенския Баща.
9:6.5 (104.3) Макар че в чисто материалните същества разумът е свързан с енергията, а в чисто духовните — с духа, неизброими категории личности, включително човешките, притежават разум, свързан както с енергията, така и с духа. Духовните аспекти на разума на създанието се проявяват в неговата неизменна реакция спрямо влечението на духовната гравитация на Вечния Син, материалната страна — в реакция спрямо гравитацията на материалната вселена.
9:6.6 (104.4) Космическият разум, когато не е асоцииран нито с енергия, нито с дух, е неподвластен на гравитацията нито на материалните, нито на духовните кръгове. Чистият разум е предмет на вселенски гравитационен обхват единствено на Съвместния Извършител. Чистият разум е в близко родство с разума на безкрайния разум, а безкрайният разум (теоретически равностоен на абсолютите на духа и енергията) се подчинява очевидно само на самия себе си.
9:6.7 (104.5) Колкото по-голямо е духовноенергийното разнообразие, толкова позабележима е функцията на разума; колкото по-малко е различието между енергия и дух, толкова помалко забележима е дейността на разума.Очевидно максималната активност на космическия разум се наблюдава във времевите вселенски пространства. Тук разумът изглежда функционира в промеждутъчната зона между енергията и духа, но на по-високи нива на разума положението е различно; в Рая енергията и духът съставляват в същността си едно цяло.
9:6.8 (104.6) Кръгът на гравитацията на разума е надежден; той се поражда от Третата Личност на Божеството в Рая, но не всички наблюдаеми функции на разума са предсказуеми. По цялото творение, паралелно на този кръг на разума, съществува едно слабо разбирано присъствие, чиито функции са непредсказуеми. Ние вярваме, че тази непредсказуемост може отчасти да бъде отдадена на функцията на Всеобщия Абсолют. Каква е тази функция, ние не знаем; какво я активира, можем само да предполагаме; за нейната връзка със съществата можем само да гадаем.
9:6.9 (104.7) Определени аспекти, свързани с непредсказуемостта на крайния разум, могат да се дължат на незавършеността на Върховното Същество и съществува обширна зона на дейност, в която Съвместният Извършител и Всеобщият Абсолют може евентуално да осъществяват съприкосновение един с друг. Има много неща във връзка с разума, които са ни неизвестни, но в едно сме сигурни: Безкрайният Дух е съвършеното изражение на разума на Създателя на всички създания; Върховното Същество е формиращото се изражение на разума на всички създания спрямо техния Създател.
9:7.1 (105.1) Съвместният Извършител е способен да съгласува всички нива на вселенска реалност така, че да направи възможно едновременното възприемане на интелектуалното, материалното и духовното. Това явление се нарича вселенско отразяване и представлява уникалното и необяснимо умение да виждаш, чуваш, чувстваш и знаеш всички неща, ставащи в свръхвселената, и с помощта на отразяването да фокусираш цялата тази информация и знание във всяко желано място. Действието отразяване се демонстрира съвършено във всеки от световете със столиците на седемте свръхвселени. Това явление също така се наблюдава и във всички сектори на свръхвселените и в пределите на локалните вселени. Окончателното съсредоточаване на вселенското отразяване се извършва в Рая.
9:7.2 (105.2) Явлението отразяване, както е разкрито на световете със столици в свръхвселените в изумителните проявления на намиращите се там отразяващи личности, представлява найсложната взаимовръзка между всички аспекти на битието, които могат да се открият в цялото творение. Може да бъде проследено как линиите на духа водят до Сина, физическата енергия — до Рая, а разумът — до Третия Източник; но в необикновеното явление на вселенското отразяване се извършва уникално и изключително обединяване и на трите начала, взаимосвързани така, че да позволят на вселенските ръководители да узнават за отдалечените обстоятелства мигновено, едновременно с тяхното възникване.
9:7.3 (105.3) Голяма част от механизма на отразяването ние разбираме, но съществува цяла поредица аспекти, които наистина ни се изплъзват. Ние знаем, че Съвместният Извършител е център на интелектуалния кръг на вселената и че той е предшественикът на космическия разум, и че космическият разум функционира под ръководството на абсолютната гравитация на разума на Третия Източник и Център. Ние също така знаем и това, че кръговете на космическия разум оказват влияние върху интелектуалните нива на цялото известно съществуване; те съдържат всеобщите пространствени доклади и ние сме сигурни, че те изхождат от Главните Духове и се събират в Третия Източник и Център.
9:7.4 (105.4) Връзката между крайния космически разум и божествения абсолютен разум изглежда се формира в емпиричния разум на Върховния. Нас ни учат, че в зората на времето този емпиричен интелект е бил дарен на Върховния от Безкрайния Дух и ние смятаме, че някои свойства на феномена отразяване могат да се обяснят единствено с признаване активността на Върховния Разум. Ако Върховният няма нищо общо с отразяването, то ние не можем да обясним сложните операции и безпогрешни действия на това космическо съзнание.
9:7.5 (105.5) В пределите на емпиричното и крайното отразяването се представя като всезнание и може да се яви като свидетелство за появата на присъствие-съзнание на Върховното Същество. Ако това предположение е вярно, тогава използването на който и да е аспект на отразяването е еквивалентно на частична връзка със съзнанието на Върховното Същество.
9:8.1 (105.6) Безкрайният Дух притежава цялото необходимо могъщество за предаване на много от своите способности и прерогативи на своите равноправни и подчинени личности и изпълнители.
9:8.2 (105.7) Първият Божествено-съзидателен акт на Безкрайния Дух, несвързан с Троицата, но намиращ се в някаква неразкрита връзка с Бащата и Сина, стана появата на личностите на Седемте Главни Духа на Рая, разпространителите на Безкрайния Дух във вселените.
9:8.3 (106.1) В столиците на свръхвселените няма пряк представител на Третия Източник и Център. Всяко от тези седем творения се намира в подчинение на един от Главните Духове на Рая, който действа с помощта на седемте Отразяващи Духа, намиращи се в столицата на свръхвселената.
9:8.4 (106.2) Следващият продължаващ творчески акт на Безкрайния Дух периодически се разкрива в сътворяването на Съзидателните Духове. Всеки път, когато Вселенският Баща и Вечният Син стават родител на нов Син-Създател, Безкрайният Дух поражда Дух-Създател на локалната вселена, който се превръща в близък сътрудник на този Син-Създател в цялата следваща дейност във вселената.
9:8.5 (106.3) Точно както е необходимо да са прави разлика между Вечния Син и Синовете-Създатели, по същия начин е необходимо да се прави разлика и между Безкрайния Дух и Духовете-Създатели, равноправните партньори на Синовете-Създатели в локалните вселени. Каквото е Безкрайният Дух за цялото творение, това е и един Дух-Създател за дадена локална вселена.
9:8.6 (106.4) Третият Източник и Център е представен в голямата вселена от огромно множество управляващи духове, посланици, просветители, съдници, помощници и съветници, както и ръководители на някои кръгове от физическо, моронтийно и духовно естество. Не всички тези същества са личности в прекия смисъл на думата. Личността на разнообразните крайни създания се характеризира от следните фактори:
9:8.7 (106.5) 1. Субективно самосъзнание.
9:8.8 (106.6) 2. Обективна реакция на личностния кръг на Отеца.
9:8.9 (106.7) Съществуват съзидателни личности и личности на създания и освен тези два основни типа съществуват и личности на Третия Източник и Център — същества, които са личностни за Безкрайния Дух, но които не са безусловно личностни за сътворените създания. Тези личности на Третия Източник не са част от личностния кръг на Отеца. Личностите на Първия и на Третия източник са способни да осъществяват контакт една с друга; това е свойствено на всички личности.
9:8.10 (106.8) Отецът дарява личност по своя собствена воля. Защо прави това, можем само да предполагаме; как прави това, ние не знаем. Нито пък знаем защо Третият Източник дарява личност, чийто източник не е Отецът; но това Безкрайният Дух прави по свое усмотрение в творческо единение с Вечния Син и по много начини, непознати за вас. Освен това Безкрайният Дух може да действа и от името на Отеца при даряването с личност от страна на Първия Източник.
9:8.11 (106.9) Съществуват многобройни типове личности на Третия Източник. Безкрайният Дух дарява личност на Третия Източник на многобройни групи същества, които не са включени в личностния кръг на Отеца, както например някои управляващи енергиите. Подобно на това Безкрайният Дух третира като личности многобройни други групи същества, сред които Съзидателните Духове, които са в отделен клас сами за себе си в своите взаимоотношения със създанията, влизащи в кръга на Отеца.
9:8.12 (106.10) Както произхождащите от Първия Източник, така и произхождащите от Третия Източник личности са дарени с всичко, което човек свързва с понятието “личност”; техният разум включва памет, разсъдък, съждения, творческо въображение, асоциативно мислене, решения, избор и многобройни допълнителни интелектуални способности, напълно непознати на смъртните. С малко изключения, разкритите ви категории притежават форма и точно определена индивидуалност; те са реални същества. Повечето от тях са видими за всички категории на духовното битие.
9:8.13 (107.1) Даже вие ще бъдете в състояние да видите своите духовни партньори от низшите категории, щом се освободите от ограниченото зрение на вашите настоящи материални очи и придобиете моронтийната форма, с нейната повишена възприемчивост към духовната реалност.
9:8.14 (107.2) Функционалното семейство на Третия Източник и Център, във вида, в който е разкрито в настоящите материали, се дели на три големи групи:
9:8.15 (107.3) І. Висшите Духове. Група със смесен произход, която, освен другите, обхваща следните категории:
9:8.16 (107.4) 1. Седемте Главни Духа на Рая.
9:8.17 (107.5) 2. Отразяващите Духове на свръхвселените.
9:8.18 (107.6) 3. Съзидателните Духове на локалните вселени.
9:8.19 (107.7) ІІ. Управляващите Енергията. Група управляващи създания и сили, действащи в цялото организирано пространство.
9:8.20 (107.8) ІІІ. Личностите на Безкрайния Дух. Такова название не означава непременно, че това са личности на Третия Източник, макар че някои от тях — като създания с воля, са уникални. Те обикновено се групират в три основни класа:
9:8.21 (107.9) 1. Висшите личности на Безкрайния Дух.
9:8.22 (107.10) 2. Войнството на посланиците на пространството.
9:8.23 (107.11) 3. Служещите духове на времето.
9:8.24 (107.12) Тези групи служт в Рая, в централната вселена, вселената за обитание или свръхвселените и обединяват категории, действащи в локалните вселени, включващи дори съзвездия, системи и планети.
9:8.25 (107.13) Духовните личности от обширното семейство на Божествения и Безкрайния Дух са неизменно предани на своето служене, посветено на любовта на Бога и милосърдието на Сина към всички интелигентни същества от еволюиращите светове на времето и пространството. Тези духовни същества съставляват живата стълба, по която смъртният човек се изкачва от хаос към блаженство.
9:8.26 (107.14) [Разкрито на Урантия от един Божествен Съветник на Уверса, комуто бе възложено от Извечно Древния да опише същността и дейността на Безкрайния Дух.]
Книгата Урантия
Документ 10
10:0.1 (108.1) РАЙСКАТА Троица на вечните Божества помага на Отеца да се освободи от личния абсолютизъм. Троицата съвършено обединява безграничното изражение на Божията безкрайна лична воля с абсолютността на Божеството. Вечният Син и различните Синове с божествен произход, заедно със Съвместния Извършител и неговите вселенски деца, ефективно осигуряват освобождаването на Отеца от ограниченията, съдържащи се в неговата първичност, съвършенство, непроменяемост, вечност, универсалност, абсолютност и безкрайност.
10:0.2 (108.2) Райската Троица ефективно осигурява пълнотата на изразяването и съвършенството на разкриването на вечната природа на Божеството. Така и Неизменните Синове на Троицата са пълно и съвършено разкриване на божествената справедливост. Троицата е Божествено единство и това единство почива вечно върху абсолютния фундамент на божественото единство на трите изначални, равностойни и съвместно съществуващи личности: Бог Баща, Бог Син и Бог Дух.
10:0.3 (108.3) От настоящото положение в кръга на вечността, като гледаме назад в безкрайното минало, можем да открием само една абсолютна неизбежност във вселенските събития, а именно — Райската Троица. Аз мисля, че Троицата е била неизбежна. Като гледам миналото, настоящето и бъдещето, смятам, че нищо друго в цялата вселена на вселените не е било неизбежно. Настоящата главна вселена, гледана в ретроспекция или в перспектива, е немислима без Троицата. При наличието на Райската Троица ние можем да постулираме алтернативни или дори многобройни начини да правим всички неща, но без Троицата на Бащата, Сина и Духа ние сме неспособни да разберем как Безкрайното може да постигне тройствено и координирано въплъщение върху фона на абсолютното единство на Божеството. Никоя друга концепция за творението не отговаря на критериите на Троицата по отношение на завършеността на абсолютността, характеризираща единството на Божественото в съчетание с изчерпващия характер на произволното освобождаване, присъщо на тройствената персонализация на Божеството.
10:1.1 (108.4) Явно още от вечността Отецът е пристъпил към всеобхватно саморазпространение. В безкористната, всеотдайна и пораждаща любов природа на Вселенския Баща има нещо, което го кара да запазва за себе си упражняването на единствено тези сили и авторитет, които очевидно намира за невъзможно да делегира или да дари на другите.
10:1.2 (108.5) Вселенският Баща непрекъснато е лишавал себе си от всяка своя част, която може да бъде дарена на всеки друг Създател или създание. Той е предал на своите божествени Синове и подчинените им разумни създания цялата власт и авторитет, които могат да бъдат предоставени. Той действително е прехвърлил на своите Суверенни Синове в съответните им вселени всеки прерогатив на изпълнителната власт, който е можело да им бъде прехвърлен. В локалните вселени той е направил всеки Суверенен Син Създател точно толкова съвършен, компетентен и надарен с власт, какъвто е Вечният Син в изначалната и централна вселена. Той е отдал, фактически посветил с достойнството и светостта на притежаващия личност всичко от себе си и всички свои атрибути — всичко, от което би могъл да се лиши по всякакъв начин, във всяка епоха, повсеместно, и на всяко лице, и във всяка вселена, с изключение на централната вселена, в която той обитава.
10:1.3 (109.1) Божествената личност не е егоцентрична; саморазпространението и споделянето на персоналността са присъщи за същността на божествената индивидуалност, притежаваща свободна воля. Създанията се стремят да се обединят с други притежаващи персоналност създания; Създателите изпитват потребност да споделят божествеността си със своите вселенски деца; личността на Безкрайния се разкрива като Вселенски Баща, който споделя реалността на съществуване и равнопоставеността си с две еднородни личности: Вечният Син и Съвместния Извършител.
10:1.4 (109.2) Във връзка със знанието, свързано с персоналността на Отеца и божествените атрибути, ние винаги ще бъдем зависими от откровенията на Вечния Син, защото когато обединеният акт на съзидание бил осъществен, когато Третата Личност на Божеството започнала своето съществуване и претворила обединените идеи на своите божествени родители, Отецът спрял да съществува като безусловна личност. С появата на Съвместния Извършител и материализирането на централното ядро на творението възникнали определени вечни по своя характер промени. Бог отдал себе си като абсолютна личност на своя Вечен Син. Така Отецът дарява „безкрайната личност“ на своя първороден Син, а същевременно двамата посвещават отразяващата техния вечен съюз „съвместна личност“ на Безкрайния Дух.
10:1.5 (109.3) По тези и други причини отвъд понятията на крайния разум за човешкото същество е изключително трудно да разбере безкрайната бащинска персоналност на Бога, с изключение на случаите, когато той е универсално разкрит във Вечния Син и заедно със Сина е универсално активен в Безкрайния Дух.
10:1.6 (109.4) Тъй като Райските Синове на Бога посещават еволюиращите светове и понякога дори обитават в тях в подобие на смъртна плът, а и като се има предвид това, че тези посвещения позволяват на смъртния човек действително да узнае нещо за природата и характера на божествената личност, поради това в търсенето си на надеждна и достоверна информация относно Бащата, Сина и Духа създанията на планетарните сфери трябва да се обръщат към посвещенията на тези Райски Синове.
10:2.1 (109.5) Посредством разделянето на три Личности Отецът лишава себе си от тази безусловна духовна личност, която се явява Синът, но с това Той става Бащата на същия този Син и така самият той придобива неограничената способност да стане божественият Баща на всички сътворени, възникнали и други появили се впоследствие личности на разумни създания с воля. Като абсолютна и безусловна личност Отецът може да действа само като Сина и заедно с него, но като личен Баща той продължава да дарява персоналност на разнообразните и различни нива разумни множества интелигентни същества с воля, неизменно поддържайки лични връзки и проникнати от любов отношения с това огромно семейство от вселенски деца.
10:2.2 (109.6) След като Бащата е посветил на личността на своя Син своята цялостност и след като този акт е вече завършен и съвършен, изпълнени с безкрайното могъщество и природа на съюза Баща-Син, вечните партньори съвместно посвещават тези качества и атрибути, които съставляват друго, подобно на тях същество; и тази съвместна личност, Безкрайният Дух, завършва екзистенциалното въплъщение на Божеството.
10:2.3 (110.1) Синът е необходим за бащинството на Бога. Духът е необходим за братството на Втората и Третата личности. Три личности са минималната социална група, но това е най-незначителният от многобройните доводи, за да се повярва в неизбежността на Съвместния Извършител.
10:2.4 (110.2) Първият Източник и Център е безкрайната бащина личност, неизчерпаемият източник на личности. Вечният Син е безусловният абсолют на личността — това божествено създание, което е съвършено изражение на личностната природа на Бога за всички епохи и за цялата вечност. Безкрайният Дух е съвместната личност, уникалният личностен резултат от вечния съюз между Бащата и Сина.
10:2.5 (110.3) Личността на Първия Източник и Център е личността на безкрайността минус абсолютната персоналност на Вечния Син. Личността на Третия Източник и център е свръхобединение, възникнало като последица от съюза на освободената личност на Бащата и абсолютната личност на Сина.
10:2.6 (110.4) Всеобщият Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са уникални личности; никой не е дубликат; всеки е оригинал; всичките са единни.
10:2.7 (110.5) Само Вечният Син изпитва цялата пълнота на божествените личностни връзки, осъзнавайки както своята синовна принадлежност към Отеца, така и родителството по отношение на Духа, а също и божественото равенство както с Отецапредшественик, така и с Духа-партньор. Отецът знае какво е да имаш равен на себе си Син, но Отецът не знае нищо изходно, което да го е предшествало. Вечният Син притежава опит по отношение на синовната принадлежност, на признаването на родителската изходност и същевременно разбира, че е и съвместен родител на Безкрайния Дух. Безкрайният Дух съзнава двойнствения произход на своята личност, но не е източник на личността на още едно равностойно Божество. С Духа екзистенциалният цикъл по персонализацията на Божеството се затваря; първичните личности на Третия Източник и Център са емпирични и са седем на брой.
10:2.8 (110.6) Аз произхождам от Райската Троица. Аз зная Троицата като обединено Божество; аз също така зная, че Отецът, Синът и Духът съществуват и действат в своите специфични индивидуални качества. Аз със сигурност зная, че те не само действат лично и съвместно, но и че те също така съгласуват своята дейност в различни съчетания така, че в края на краищата се проявяват в седем различни единични и множествени качества. И тъй като тези седем обединения изчерпват възможните варианти за комбиниране на божествеността, неизбежно е реалностите на вселената да се проявят в седем разновидности на ценности, значения и личност.
10:3.1 (110.7) Независимо че има само едно Божество, съществуват три безусловни и божествени персонализации на Божеството. Относно даряването на човека с божествени Настройчици Отецът казва: „Хайде да направим смъртен човек по Наш образ и подобие.“ Неведнъж в писанията на Урантия се среща това позоваване на действията и деянията на множественото Божество, което ясно показва признаване на съществуването и дейността на трите Източника и Центъра.
10:3.2 (110.8) Нас ни учат, че в троичното обединение Синът и Духът поддържат еднакви и равни отношения с Отеца. Във вечността това безусловно е така, но във времето и като личности в техните отношения се разкриват ясно изразени различия. Гледайки от Рая към вселените, тези отношения изглеждат много сходни, но ако погледнем към тях откъм дълбините на пространството, те изглеждат съвършено различни.
10:3.3 (111.1) Божествените Синове са наистина „Словото Божие“, но децата на Духа са всъщност „Делото Божие“. Бог говори чрез Сина и заедно с него действа чрез Безкрайния Дух, докато същевременно във всички вселенски дейности Синът и Духът демонстрират съвършено приятелство, работейки като двама равноправни братя, проникнати от възхищение и любов към почитания и божествено уважаван общ Баща.
10:3.4 (111.2) Отецът, Синът и Духът са определено еднакви по природа, еднородни в битието си, но съществуват очевидни различия в техните действия във вселената, а когато действат самостоятелно, всяка личност от Божеството е очевидно ограничена в своята абсолютност.
10:3.5 (111.3) Вселенският Баща, преди самопроизволно да се лиши от личност, пълномощия и останалите атрибути, които съставляват Сина и Духа, изглежда, че е бил (във философски аспект) едно безусловно, абсолютно и безкрайно Божество. Но без Сина подобен теоретически Първи Източник и Център не може в никакъв смисъл на думата да бъде смятан за Вселенски Баща; бащинство е невъзможно без наличието на син. Нещо повече — за да бъде абсолютен във всеобхватен смисъл, Отецът в някакъв вечно отдалечен момент трябва да е съществувал сам. Но той никога не е имал такова обособено съществуване; и Синът, и Духът съществуват, както Отецът, във вечността. Първият Източник и Център винаги е бил и завинаги ще бъде вечният Баща на Първородния Син и — заедно със Сина, вечният прародител на Безкрайния Дух.
10:3.6 (111.4) Ние забелязваме, че Отецът е лишил себе си от всички непосредствени проявления на абсолютност, с изключение на абсолютното бащинство и абсолютната воля. Ние не знаем дали тя е отчуждаем атрибут на Отеца; можем само да констатираме, че той не е лишил себе си от воля. Подобна безкрайност на волята трябва да е била вечно вътрешно присъща на Първия Източник и Център.
10:3.7 (111.5) Посвещавайки на Вечния Син абсолютността на личността си, Вселенският Баща се освобождава от оковите на личностния абсолютизъм, но като прави това, той предприема стъпка, която завинаги го лишава от възможността да действа самостоятелно като личностен абсолют. И с окончателната персонализация на съществуващото Божество — Съвместният Извършител, възниква критична троична взаимозависимост на трите божествени личности по отношение на тоталността на абсолютното функциониране на Божеството.
10:3.8 (111.6) Бог е ОтецътАбсолют на всички личности във вселената на вселените. Отецът е персонално абсолютен в свободата на действие, но във вселените на времето и пространството — сътворени, в процес на сътворяване и които тепърва ще бъдат сътворени, Отецът очевидно е абсолютен като всецяло Божество само в Райската Троица.
10:3.9 (111.7) Извън пределите на Хавона, във феноменалните вселени, Първият Източник и Център функционира по следния начин:
10:3.10 (111.8) 1. Като Създател — чрез Синовете-Създатели, неговите внуци.
10:3.11 (111.9) 2. Като Управляващ — чрез гравитационния център на Рая.
10:3.12 (111.10) 3. Като Дух — чрез Вечния Син.
10:3.13 (111.11) 4. Като Разум — чрез Съвместния Извършител.
10:3.14 (111.12) 5. Като Баща — той поддържа родителски контакт с всички същества посредством своя личностен кръг.
10:3.15 (111.13) 6. Като Личност — той действа непосредствено в цялото творение с помощта на своите изключителни фрагменти; в смъртния човек, например — чрез Настройчиците на Съзнанието.
10:3.16 (111.14) 7. Като всеобхватно Божество той действа само в Райската Троица.
10:3.17 (112.1) Всички тези случаи на отчуждаване на права и делегиране на пълномощия от Вселенския Баща са изцяло доброволни и самоналожени. Всемогъщият Отец преднамерено приема тези ограничения на вселенската си власт.
10:3.18 (112.2) Вечният Син изглежда функционира в единство с Отеца във всички аспекти на духовното, с изключение посвещаването на Божиите фрагменти и другите предперсонални функции. Синът също така няма непосредствено отношение и към интелектуалните дейности на материалните създания, нито към енергийните дейности в материалните вселени. Като абсолют Синът функционира като личност и единствено във владенията на духовната вселена.
10:3.19 (112.3) Безкрайният Дух демонстрира удивителна универсалност и невероятна многостранност във всичките си дейности. Той действа в сферите на разума, материята и духа. Съвместният Извършител представлява общността Баща-Син, но той също така функционира и от свое име. Той няма пряко отношение към физическата и духовна гравитация или към личностния кръг, но повече или помалко участва във всички други дейности във вселената. Макар да е очевидно, че Безкрайният Дух е зависим от три екзистенциални и абсолютни управления на гравитацията, той осъществява три свръхуправления. Именно тази триединна способност се използва по много начини за преодоляване на привидната неутрализация на проявленията на изначалните сили и енергии, чак до свръхкрайните граници на абсолютността. В определени ситуации тези свръхуправления в абсолютен аспект преодоляват дори изходните проявления на космическата реалност.
10:4.1 (112.4) От всички абсолютни обединения Райската Троица (първото триединство) е уникално и изключително обединение на личностно Божество. Бог функционира като Бог само във връзка с Бога и с онези, които познават Бога, но като абсолютно Божество — само в Райската Троица и във връзка с тоталността на вселената.
10:4.2 (112.5) Вечното Божество се отличава със съвършено обединение; независимо от това съществуват три съвършено индивидуализирани лица на Божеството. Райската Троица позволява едновременно да се изрази цялото разнообразие на чертите на характера и безкрайното могъщество на Първия Източник и Център и неговите вечни равнопоставени приятели, както и цялото божествено единство от вселенските функции на неразделеното Божество.
10:4.3 (112.6) Троицата е обединение на безкрайни лица, действащи в неличностен капацитет, но ненарушаващи статута на личността. Илюстрацията е груба, но един баща, син и внук биха могли да се обединят в корпорация, която — бидейки неперсонална, все пак би се подчинявала на личната воля на всеки от тях.
10:4.4 (112.7) Райската Троица е реална. Тя съществува като Божествен съюз на Отеца, Сина и Духа; и все пак Отецът, Синът или Духът, или които и да са двама от тях, могат да функционират по отношение на цялата Райска Троица. Отецът, Синът и Духът могат да си сътрудничат и извън Троицата, но не като три Божества. Като самостоятелни личности те могат да си сътрудничат по свое усмотрение, но това вече няма да бъде Троицата.
10:4.5 (112.8) Винаги помнете, че това, което Безкрайният Дух прави, е функция на Съвместния Извършител. Както Отецът, така и Синът действат в него и от негово име. Но напразни ще бъдат опитите да разкрием мистерията на Троицата: трима като един и в едно и един като двама и действащ от името на двамата.
10:4.6 (112.9) Троицата е така свързана с общите вселенски дела, че ние трябва да я вземаме под внимание при опитите си да обясним съвкупността на всяко изолирано космическо събитие или лична взаимовръзка. Троицата функционира на всички нива на космоса, а смъртният човек е ограничен до нивото на крайното; поради това човекът трябва да се задоволи с крайната концепция за Троицата като Троица.
10:4.7 (113.1) Като смъртно създание в плът вие би трябвало да разглеждате Троицата в съответствие със своята лична просветеност и в съгласие с реакциите на своя разум и душа. Достъпна ви е много малка част от абсолютността на Троицата, но докато се извисявате духовно в посока към Рая, вие още много пъти ще преживеете учудване при поредните откровения и неочаквани открития на върховенството на Троицата и нейната пределност, ако не и абсолютност.
10:5.1 (113.2) Персоналните Божества притежават атрибути, но едва ли е уместно да кажем, че Троицата притежава атрибути. Това обединение на божествени създания ще е поправилно да се смята за нещо, което притежава функции като осигуряване на правосъдие, отношения на всеобхватност, съгласувани действия и космическо свръхуправление. Тези функции са действително върховни, крайни и (в рамките на Божеството) абсолютни във всичко, което засяга всички живи реалности, притежаващи личностна ценност.
10:5.2 (113.3) Функциите на Райската Троица не са проста сума от очевидната божественост на Отеца и онези специфични атрибути, които са уникални в персоналното съществуване на Сина и Духа. Троичното обединение на трите Райски Божества имат за свой резултат еволюцията, възникването и изпълването с божествено съдържание на новите значения, ценности, сили и способности, предназначени за всеобщо разкриване, действие и ръководство. Живите обединения, човешките семейства, социалните групи или Райската Троица не увеличават своята значимост за сметка на просто аритметично събиране. Потенциалът на групата винаги превъзхожда значително простата сума от атрибутите на съставящите я компоненти.
10:5.3 (113.4) Троицата — в качеството си на Троица, запазва изключителност на отношението си към цялото минало, настояще и бъдеще. И функциите на Троицата е най-добре да се разглеждат през призмата на вселенските отношения. Подобни отношения са едновременни и могат да бъдат многобройни относно всяка отделно взета ситуация или събитие:
10:5.4 (113.5) 1. Отношение към Крайното. Максималното самоограничение на Троицата е нейното отношение към крайното. Троицата не е лице, нито пък Върховното Същество е изключително олицетворение на Троицата, но Върховният е максималното приближаване към такова съсредоточаване на енергията и личността на Троицата, което е достъпно за разбиране от крайните същества. Затова понякога, когато става дума за Троицата и нейното отношение към крайното, я наричат “Троицата на Върховността”.
10:5.5 (113.6) 2. Отношение към Абсонитното. Райската Троица има отношение към онези нива на битието, които се намират над крайното, но под абсолютното и това отношение понякога се определя като “Троица на Крайността”. Нито Крайното, нито Върховното са изцяло представителни за Райската Троица, но условно погледнато и по отношение на техните съответстващи нива, всяко изглежда представлява Троицата по време на доличностните епохи на развитието на емпиричното могъщество.
10:5.6 (113.7) 3. Абсолютното Отношение на Райската Троица е отношение към абсолютните същности и кулминацията в действията на всеобхватното Божество.
10:5.7 (113.8) Безкрайната Троица включва съгласуваното действие на всички триединни взаимоотношения на Първия Източник и Център — както необожествени, така и обожествени, затова е много трудно за личностите да я разберат. При възприемането на Троицата като безкрайна същност не пренебрегвайте седемте триединства; така някои трудности във връзка с рзбирането могат да бъдат отчасти избегнати, а някои парадокси — частично разрешени.
10:5.8 (114.1) Но аз не притежавам такива езикови средства, които биха ми дали възможност да предам на ограничения човешки ум цялата истина и вечното значение на Райската Троица, както и същността на извечната взаимовръзка на трите безкрайно съвършени същества.
10:6.1 (114.2) Всеки закон произхожда от Първия Източник и Център; той е закон. Осигуряването на духовния закон е неотменна функция на Втория Източник и Център. Разкриването на закона, обнародването и интерпретацията на божествените законодателни актове се отнася към функцията на Третия Източник и Център. Прилагането на закона, насочването на правосъдието е в компетенцията на Райската Троица и се осъществява от някои Синове на Троицата.
10:6.2 (114.3) Правосъдието е вътрешно присъщо на всеобщото пълновластие на Райската Троица, но добродетелта, милосърдието и истината са вселенското служене на божествените личности, чийто Божествен съюз съставлява Троицата. Правосъдието не е отношението на Отеца, Сина или Духа. Правосъдието е Троичното отношение на тези личности, които проявяват своята любов, милосърдие и служене. Нито едно от Райските Божества поотделно не раздава правосъдие. Правосъдието никога не е лично отношение; то винаги е множествена функция.
10:6.3 (114.4) Доказателството като основа на справедливостта (правосъдието в съчетание с милосърдието) се предоставя от личностите на Третия Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на интелигентните създания в цялото творение.
10:6.4 (114.5) Присъдата, окончателното прилагане на правосъдието в съответствие с доказателството, предоставено от личностите на Безкрайния Дух, е в компетенциите на Неизменните Синове на Троицата — създания, носещи в себе си Троичната същност на обединените Отец, Син и Дух.
10:6.5 (114.6) Тази група Синове на Троицата включва следните личности:
10:6.6 (114.7) 1. Тринитизирани Тайнства на Върховенството.
10:6.7 (114.8) 2. Извечно Вечните.
10:6.8 (114.9) 3. Извечно Древните.
10:6.9 (114.10) 4. Извечно Съвършените.
10:6.10 (114.11) 5. Съвременниците на Вечността.
10:6.11 (114.12) 6. Извечно Единните.
10:6.12 (114.13) 7. Извечно Верните.
10:6.13 (114.14) 8. Възпитатели по Мъдрост.
10:6.14 (114.15) 9. Божествени Съветници.
10:6.15 (114.16) 10. Всеобщи Цензори.
10:6.16 (114.17) Ние сме децата на трите Райски Божества, функциониращи като Троицата, защото аз — по волята на съдбата, принадлежа към десетия ред на тази група, Всеобщите Цензори. Тези редове не са представителни за отношението на Троицата във всеобщ смисъл; такова колективно отношение на Божеството се изразява от тях само в областите на изпълнителното съдопроизводство — правосъдието. Замислени специално от Троицата за изпълнение на строго определената поверена им дейност, те представляват Троицата само в тези функции, за които бяха снабдени с личност.
10:6.17 (115.1) Извечно Древните и техните произхождащи от Троицата сътрудници обявяват съдебните решения, които се отличават с висша степен на справедливост спрямо седемте свръхвселени. В централната вселена подобни функции съществуват само на теория; там справедливостта е от само себе си очевидна в съвършенството, а съвършенството на Хавона изключва всяка възможност за дисхармония.
10:6.18 (115.2) Правосъдието е сборната представа за праведност; милосърдието е неговото личностно изражение. Милосърдието е отношението на любов; прецизност характеризира действието на закона; божествената присъда е самата справедливост, намираща се в неизменно съгласие с правосъдието на Троицата и вечно претворяваща божествената Божия любов. При дълбоко осъзнаване и изчерпателно разбиране на справедливата присъда на Троицата то съвпада с милосърдната любов на Вселенския Баща. Но човекът е неспособен за такова пълно разбиране на божествената справедливост. Затова от гледна точка на човека в Троицата личностите на Отеца, Сина и Духа са приспособени към съгласувано служене на любовта и раздаване на правосъдие в емпиричните вселени на времето.
10:7.1 (115.3) Първата, Втората и Третата Личности на Божеството са равни една на друга и са едно. „Господ — нашият Бог, е един Бог.“ Съществува съвършенство на замисъла и единство на изпълнението в божествената Троица на вечните Божества. Отецът, Синът и Съвместният Извършител са наистина и божествено единни. Една истина е написана, когато е казано: „Аз съм първият и последният и няма друг Бог освен Мен.“
10:7.2 (115.4) В представите на смъртните на крайното ниво Райската Троица, както и Върховното Същество, има отношение само към всеобхватността — цялата планета, цялата вселена, цялата свръхвселена, цялата голяма вселена. Това отношение за всеобхватност се обяснява с това, че Троицата е цялото Божество, както и по много други причини.
10:7.3 (115.5) Върховното Същество е нещо помалко и нещо поразлично, отколкото Троицата, функционираща в крайните вселени; но в определени граници и по време на настоящата ера на незавършен енерголичностен синтез това еволюиращо Божество вероятно отразява отношението на Троицата на Върховенството. Отецът, Синът и Духът не предприемат лични действия съвместно с Върховното Същество, но по време на настоящата вселенска ера те си сътрудничат с него като Троица. Ние предполагаме, че подобни взаимоотношения съществуват и с Крайния. Ние често размишляваме относно това какъв ще бъде характерът на личните взаимоотношения между Райските Божества и Бог Върховния, след като той напълно еволюира, но в действителност не знаем това.
10:7.4 (115.6) Ние не намираме, че свръхуправлението на Върховенството е изцяло предсказуемо. Нещо повече — тази непредсказуемост изглежда е присъща на определена еволюционна незавършеност, което несъмнено е отличителен признак за незавършеност на Върховния и за незавършеността на крайната реакция на Райската Троица.
10:7.5 (115.7) Смъртният разум може незабавно да измисли хиляда и едно неща: физически катастрофи, кошмарни нещастни случаи, ужасни нещастия, мъчителни заболявания и глобални бедствия, и да си зададе въпроса дали тези посещения не са свързани с възможни действия на Върховното Същество. Честно казано, ние не знаем; всъщност не сме напълно сигурни. Но забелязваме, че с течение на времето всички тези сложни и повече или помалко мистериозни обстоятелства винаги работят за доброто и прогреса на вселените. Възможно е обстоятелствата на съществуването и необяснимите превратности на живота да са взаимно преплетени в структура с висока стойност и значение посредством функцията на Върховния и свръхуправлението на Троицата.
10:7.6 (116.1) Като син Божий във всички дела на Бог Бащата вие можете да различите лично отношение на любов. Но вие не винаги ще сте в състояние да разбирате колко много от вселенските действия на Райската Троица са насочени към благополучието на индивидуалното смъртно създание на еволюиращите светове на пространството. При придвижването във вечността действията на Троицата ще бъдат разкрити като всецяло значими и обмислени, но те не винаги изглеждат така на създанията на времето.
10:8.1 (116.2) Даже частичното разбране на много истини и факти, свързани с Райската Троица, е възможно само в случай на осъзнаване на някаква нейна функция, излизаща извън пределите на крайното.
10:8.2 (116.3) Не би било препоръчително да дискутираме функциите на Троицата на Пределността, но можем да разкрием, че Бог Пределният е проявлението на Троицата в разбиранията на Трансценденталите. Склонни сме да вярваме, че обединяването на главната вселена е акт, свързан с възникването на Пределния, и вероятно отразява някои, но не всички, фази на абсонитното свръхуправление на Райската Троица. Пределният е условното изражение на Троицата по отношение на абсонитното единствено в този смисъл, в който Пределният частично представлява Троицата по отношение на крайното.
10:8.3 (116.4) В известен смисъл Вселенският Баща, Вечният Син и Безкрайният Дух са съставни личности на всеобхватно Божество. Техният съюз в Райската Троица и абсолютната функция на Троицата са еквивалентни на функцията на всеобхватното Божество. И подобна завършеност на Божеството превишава пределите и на крайното, и на абсонитното.
10:8.4 (116.5) Макар че нито едно от Райските Божества всъщност не запълва целия потенциал на Божеството, трите заедно го правят. Три безкрайни лица изглежда са минималният брой създания, необходим за активирането на предперсоналния и екзистенциален потенциал на всеобхватното Божество — Божия Абсолют.
10:8.5 (116.6) Ние познаваме Вселенския Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух като личности, но аз не познавам лично Божия Абсолют. Аз обичам и се прекланям пред Бога Баща; аз уважавам и почитам Божия Абсолют.
10:8.6 (116.7) Веднъж пребивавах в една вселена, където определена група създания учеха, че завършилите — във вечността, накрая ще станат деца на Божия Абсолют. Но аз не съм склонен да приема такова обяснение на мистерията, която обгръща бъдещето на Завършилите.
10:8.7 (116.8) Корпусите на Завършилите обхващат, освен другото, онези смъртни на времето и пространството, които са постигнали съвършенство във всичко, което има връзка с волята на Бога. Като същества и в рамките на капацитета на създанията те истински и напълно познават Бога. Открили по този начин Бога като Бащата на всички създания, тези завършващи трябва по някое време да започнат търсенето на свръхкрайния Баща. Но това търсене предполага проникване в абсонитната същност на крайните атрибути и характер на Райския Баща. Вечността ще разкрие възможно ли е подобно постижение, но ние сме убедени, че дори ако завършилите наистина постигнат крайността на божествеността, те найвероятно ще са неспособни да постигнат свръхкрайните нива на абсолютното Божество.
10:8.8 (116.9) Може би ще е възможно Завършилите да постигат частично Божия Абсолют, но дори и да е така, все пак във вечността на вечностите проблемът за Всеобщия Абсолют ще продължи да интригува, омагьосва, обърква и предизвиква духовно извисяващите се и прогресиращи завършващи, защото ние смятаме, че мащабите за непостижимостта на космическите взаимоотношения на Всеобщия Абсолют ще нарастват заедно с непрекъснатото разширяване на материалните вселени и тяхната духовна администрация.
10:8.9 (117.1) Само безкрайността може да разкрие Отеца-Безкрайност.
10:8.10 (117.2) [Подготвено от Вселенски Цензор, упълномощен от Извечно Древните на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 11
11:0.1 (118.1) РАЯТ е вечният център на вселената на вселените и мястото, обитавано от Вселенския Баща, Вечния Син, Безкрайния Дух, както и от подчинените и неподчинените им божествени същества. Този централен Остров е най-огромното организирано тяло в космическата реалност на мирозданието. Раят е както материална сфера, така и духовна обител. Всички разумни създания на Вселенския Баща живеят в материални обители; затова и абсолютният център на управление трябва да бъде материален, буквален. И нека отново повторим, че духовните субстанции и духовните същества са реални.
11:0.2 (118.2) Материалната красота на Рая е във великолепието на неговото физическо съвършенство; величието на Божия Остров се изразява във възвишените интелектуални п остижения и развитието на разума на неговите обитатели; блаженството на централния Остров се обявява за безкраен дар на божествената духовна личност — светлината на живота. Но дълбоката духовна красота и чудесата на този великолепен ансамбъл са съв ъ ршено недостъпни за крайния разум на материалните създания. Красотата и духовното величие на божествената обител са недостъпни за разбирането на смъртните. Раят принадлежи на вечността; не съществуват нито сведения, нито предания за произхода на този централен Остров на Светлината и Живота.
11:1.1 (118.3) Раят служи за многобройните цели на управлението на вселенските светове, но за създанията той съществува преди всичко като обител на Божеството. Личното присъствие на Вселенския Баща се намира в самия център на горната повърхност на тази почти кръгла, но не сферична обител на Божествата. Това Райско присъствие на Вселенския Баща е непосредствено обкръжено от личното присъствие на Вечния Син, като в същото време и двамата са покрити от неизказаното великолепие на Безкрайния Дух.
11:1.2 (118.4) Бог пребивава, пребивавал е и ще пребивава вечно в тази централна и вечна обител. Ние винаги сме го намирали и винаги ще го намираме тук. Вселенският Баща е космически съсредоточен, духовно персонализиран и географски разположен в този център на вселената на вселените.
11:1.3 (118.5) На всички ни е известен прекият път, водещ към Вселенския Баща. Много аспекти на божествената обител са недостъпни за вашето разбиране, защото ви разделя огромно разстояние и необятно пространство, но тези, които са способни да разберат значението на тези огромни разстояния, знаят местонахождението на Бога така определено и еднозначно, както вие знаете местонахождението на Ню Йорк, Лондон, Рим или Сингапур — градове с точно географско място на Урантия. Ако бяхте грамотен щурман, снабден с кораб, карти и компас, щяхте без проблеми да стигнете до тези градове. Така, ако разполагахте с време и средство за придвижване, ако бяхте духовно подготовени и ако ви насочваха по верния път, можеха да ви преведат от една вселена на друга и от един кръг на друг; щяхте да преминавате през звездни светове, неизменно приближавайки се към центъра, докато накрая застанете пред централното сияние на духовното великолепие на Вселенския Баща. При наличието на всичко необходимо за подобно пътешествие да достигнете личното присъствие на Бога в центъра на мирозданието е също така възможно, както и да намерите отдалечени градове на вашата собствена планета. Това, че не сте били там, ни най-малко не опровергава тяхната реалност или действително съществуване. Това, че само някои са открили Бога в Рая, ни наймалко не опровергава нито реалността на неговото съществуване, нито действителността на неговото духовно лице в центъра на мирозданието.
11:1.4 (119.1) Отецът винаги може да бъде намерен тук. Да си отиде той би означавало всичко да се разпадне, защото в него, в центъра на неговата обител, се събират всички общи линии на гравитация, простиращи се до границите на творението. Независимо дали проследяваме разпространението на личностния контур през вселените, или наблюдаваме възнасящите се до Отеца, устремени към центъра личности; независимо дали проследяваме водещите към долния Рай линии на материална гравитация, или наблюдаваме цикличните изливания на космическа сила; независимо дали проследяваме водещите към Вечния Син линии на духовна гравитация, или наблюдаваме проправящата си път към центъра процесия от Райски Божии Синове; независимо дали проследяваме контурите на разума, или наблюдаваме несметния брой породени от Безкрайния Дух небесни създания, всяко от тези наблюдения или всички те ни връщат към присъствието на Отеца в неговата централна обител. Тук е личното, буквално и действително присъствие на Бога. И от неговото безкрайно същество във всички вселени се изливат потоци живот, енергия и личности.
11:2.1 (119.2) Тъй като във вас започва да се създава известна представа за колосалността на материалната вселена, постижима даже от вашето местоположение в космоса и от вашето пространствено положение сред звездните системи, трябва да ви е ясно, че за толкова огромна материална вселена е необходима адекватна и достойна столица, център, съразмерен с величието и безкрайността на всеобщия Управител на цялото това огромно и обширно творение от материални светове и живи същества.
11:2.2 (119.3) По своята форма Раят се отличава от обитаемите пространствени тела — той не е сферичен. Той има явно изразена елипсовидна форма, при което диаметърът й в северно-южна посока е с една шеста по-голям от диаметъра й в посока изток-запад. Централният Остров е на практика плосък и разстоянието от горната до долната му повърхност е една десета от диаметъра в източно-западна посока.
11:2.3 (119.4) Различията в размерите, заедно с неподвижността на Острова и големият изходящ натиск на сила-енергия в неговия северен край, позволяват да се установи абсолютна посока в мирозданието.
11:2.4 (119.5) Централният Остров е географски разделен на три области на дейност:
11:2.5 (119.6) 1. Горен Рай.
11:2.6 (119.7) 2. Периферен Рай.
11:2.7 (119.8) 3. Долен Рай.
11:2.8 (119.9) Тази повърхност на Рая, която е свързана с личностната дейност, ние наричаме горна, а противоположната повърхност — долна. Периферията на Рая е предназначена за дейност, която в строгия смисъл на думата не е нито личностна, нито неличностна. Троицата очевидно доминира над личностната или горна плоскост, а Безусловният Абсолют — над долната или неличностна плоскост. Едва ли Безусловният Абсолют може да се смята за личност, но ние действително предполагаме, че функционалното пространствено присъствие на дадения Абсолют е съсредоточено в долния Рай.
11:2.9 (120.1) Вечният Остров е представен от единна форма на материализация — неизменни системи на реалността. Тази буквална субстанция на Рая е еднородна организация на пространствения потенциал и не се среща никъде в цялата огромна вселена на вселените. Тя е получила многобройни названия в различните вселени и Мелхиседек от Небадон отдавна я наричат абсолютум. Материалът, от който е създаден Раят, не е нито мъртъв, нито жив; той е изначалното недуховно изражение на Първия Източник и Център; това е Раят, а копия на Рая не съществуват.
11:2.10 (120.2) Струва ни се, че Първият Източник и Център е концентрирал в Рая целия абсолютен потенциал на космическата реалност като част от своя метод за самоосвобождаване от ограниченията на безкрайността, като средство, осигуряващо възможността за суббезкрайно и даже пространствено-времево творение. Но от това не следва, че Раят е ограничен във времето и пространството, само защото тези качества се разкриват във вселената на вселените. Раят съществува извън времето и няма положение в пространството.
11:2.11 (120.3) Условно казано, пространството очевидно започва веднага под долния Рай; времето — веднага над горния Рай. Времето, както вие го разбирате, не е характерна черта на съществуване в Рая, макар че жителите на централния Остров напълно осъзнават извънвремевата последователност на събитията. Движението не е присъщо на Рая, то е следствие на волеизявлението. Но понятието за разстояние, даже за абсолютно разстояние, е изпълнено с голям смисъл, защото може да се прилага към относителните местоположения в Рая. Раят е извънпространствен; затова неговите области са абсолютни и могат да се използват по много непонятни за смъртния разум начини.
11:3.1 (120.4) В горния Рай са разположени три величествени сфери на дейност: присъствието на Божествата, Най-Святата Сфера и Святата Област. Обширното пространство, непосредствено обкръжаващо присъствието на Божествата, е отделено като Най-Святата Сфера и е предназначено за поклонение, тринитизация и висши духовни постижения. В тази зона няма нито материални структури, нито чисто интелектуални творения; те не биха могли да съществуват тук. От моите опити да преразкажа за човешкия разум божествената същност и изпълненото с красота величие на НайСвятата Сфера на Рая не би имало полза. Тази сфера е изцяло духовна, а вие сте почти изцяло материални. За чисто материалното същество чисто духовна реалност очевидно не съществува.
11:3.2 (120.5) Макар че в Най-Святата Сфера отсъства физическа материализация, секторите на Святата Земя изобилстват със спомени за вашия материален живот, още по-голям брой от които се съдържа в реминисцентните исторически зони на периферния Рай.
11:3.3 (120.6) Святата Област е външният или жилищен регион и е разделена на седем концентрични зони. Раят понякога бива наричан «Домът на Отеца», тъй като той е негова вечна обител, а тези седем зони често биват наричани «Райските резиденции на Отеца». Вътрешната или първа зона заемат Жителите на Рая и местните жители на Хавона, обитаващи Рая. Следващата, или втора зона, е област на обитание от местните жители на седемте свръхвселени на времето и пространството. Тази втора зона е частично подразделена на седем гигантски сектора, в които живеят духовни същества и духовно извисяващи се създания, пристигнали от вселените с еволюционно развитие. Всеки от тези сектори е специално посветен на благополучието и напредъка на личностите от една от свръхвселените, но тези средства почти безкрайно надвишават потребностите на седемте свръхвселени от гледна точка на тяхното сегашно състояние.
11:3.4 (121.1) Всеки от седемте сектора на Рая е разделен на жилищни секции, предвидени за жилищни центрове за милиарди индивидуални прославени работни групи. Хиляда такива секции съставляват един сектор. Сто хиляди сектора са равни на една конгрегация. Десет милиона конгрегации образуват асамблея. Милиард асамблеи съставляват една голяма секция. Тези образувания продължават да нарастват чрез втората голяма секция, третата и така нататък, до седмата. И след това: седем големи секции съставляват една главна секция, седем главни секции — една висша секция; и така, кратни на по седем, възникват нови образувания висши, свръхвисши, небесни, свръхнебесни и върховни секции. Но и с това не се изчерпва всичко налично в пространството. Този зашеметяващ брой жилищни области в Рая — брой, излизащ извън пределите на вашите представи, заема значително по-малко от един процент от всичко предвидено за тези цели в пространството на Святата Земя. Остава и предостатъчно място за тези, които се намират на пътя към всеобщия център и даже за тези, които ще започнат своето пътешествие към Рая във вечното бъдеще.
11:4.1 (121.2) Централният Остров рязко прекъсва при периферията, но неговите размери са толкова огромни, че този краен ъгъл е относително неразличим в пределите на всяка ограничена област. Част от периферната повърхност на Рая е заета от полетата за излитане и кацане, предназначени за приемане и изпращане на различните групи духовни личности. Като се има предвид това, че зоната от ненаситеното пространство стига почти до периферията, тук се приема транспортът с всяка отправила се към Рая личност. Нито до горния, нито до долния Рай може да се стигне с помощта на транспортен свръхнафим или посредством друг начин за прекосяване на пространството.
11:4.2 (121.3) Всеки от Седемте Главни Духа има свой трон на могъщество и власт в една от седемте сфери на Духа, кръгообразно разположени около Рая в пространството между сияещите сфери на Сина и вътрешния кръг от светове на Хавона, но центровете със съсредоточените на тях сили се намират в периферията на Рая. Тук бавно въртящите се присъствия на Седемте Висши Управляващи Енергии обозначават местоположението на седемте станции, изпращащи в седемте свръхвселени мълниеносни избухвания на определени видове енергии от Рая.
11:4.3 (121.4) Тук, в периферния Рай, се намират колосални исторически и пророчески демонстрационни области, предвидени за Синовете-Създатели и посветени на локалните вселени на времето и пространството. Съществуват точно седем трилиона такива запазени за исторически цели места, готови или все още празни, но всичко това като цяло покрива само около четири процента от съответстващите части от периферната област. Ние предполагаме, че тези грамадни запазени територии са предназначени за творенията, които в необходимия момент ще се появят отвъд пределите на известните днес и обитаеми седем свръхвселени.
11:4.4 (121.5) Тази част от Рая, която е предназначена за съществуващите вселени, е заета само от един до четири процента, докато областта, предвидена за тези дейности, поне с един милион пъти превишава действителните потребности. Раят е достатъчно голям, за да осигури простор за дейностите на почти безкрайно творение.
11:4.5 (121.6) Но по-нататъшни опити да ви помогна да си представите величиeто на Рая биха били безплодни. Трябва търпеливо да изчакате и, изчаквайки — да продължавате своето духовно извисяване, защото вярно е казаното: “Нито с очи е виждал, нито с уши е чувал, нито дори през ума на смъртния човек е минавало това, което Вселенският Отец е приготвил за онези, които надживяват живота в плът в световете на времето и пространството.”
11:5.1 (122.1) За долния Рай знаем само това, което ни е казано; личности там не обитават. Той няма никакво отношение към делата на духовните разумни същества, не действа тук и Божеството-Абсолют. Нас ни учат, че всички контури на физическа енергия и космическа сила водят своето начало от долния Рай, който има следния строеж:
11:5.2 (122.2) 1. Направо под мястото, на което е разположена Троицата, в централната част на долния Рай, се намира неизвестната и неразкрита Зона на Безкрайността.
11:5.3 (122.3) 2. Непосредствено около тази Зона е разположена една безименна област.
11:5.4 (122.4) 3. Външните граници на долната повърхност заема област, контролираща пространствения потенциал и силата-енергия. Действието на този огромен елипсовиден силов център не съответства на нито една от известните функции на каквото и да е триединство, но в тази област явно е съсредоточен изначалният силов заряд на пространството. Този център се състои от три концентрични елипсовидни зони: вътрешната е център на силовите и енергийни процеси на самия Рай, а външната може би е свързана с функциите на Безусловния Абсолют, но по отношение на пространствените функции на средната зона ние не можем да кажем нищо определено.
11:5.5 (122.5) Вътрешната зона на този силов център действа очевидно като гигантско сърце, чиито съкращавания изпращат потоци енергия дори към най-отдалечените граници на физическото пространство. Тя направлява и модифицира сили-енергии, но едва ли ги привежда в движение. Присъстващото в реалността и създаваното от тази изначална сила напрежение-присъствие се проявява доста появно в северния край на Райския център, отколкото в южните региони; тази разлика е постоянна. Изначалната сила на пространството изглежда постъпва на юг и изтича на север в резултат от действието на неизвестна циркулационна система, изпълняваща функция във връзка с разпространяването на този основен вид сила-енергия. От време на време възникват забележими колебания и в напрежението в източно-западно направление. Силите, излъчвани от тази зона, не реагират на въздействието на наблюдаемата физическа гравитация, но винаги се подчиняват на гравитацията на Рая.
11:5.6 (122.6) Средната зона на силовия център непосредствено обкръжава вътрешната зона. Средната зона явно е статична, ако пренебрегнем нейното разширяване и съкращаване в три цикъла на активност. Най-слабата от тези пулсации става в източно-западно направление, следващата по сила — в северно-южно, като в същото време наймощното общо разширяване и свиване се извършва по всички направления. Функцията на тази средна зона така и не получи определение, но найвероятно тя има отношение към взаимното съгласуване на вътрешната и външните зони на силовия център. Мнозина смятат, че средната зона е механизъм за управление на промеждутъчното пространство или зоните на покой, които отделят следващите едно след друго пространствени нива на мирозданието; но няма нито свидетелство, нито откровение, което да потвърждава това. Нашето предположение се основава на знанието, че тази средна зона има някакво отношение към функционирането на механизма на ненаситеното пространство на мирозданието.
11:5.7 (122.7) Външната зона е най-големият и най-активен от трите концентрични елипсовидни пояси на неотъждествения космически потенциал. Тази област е арена на невъобразими дейности — центърът, където се събират всички излъчващи контури, устремяващи се в пространството по всички направления до външните граници на седемте свръхвселени и отиващи още подалеч, пресичащи колосалните и непостижими пространства на външния космос. Даденото космическо присъствие е съвършено неличностно независимо от това, че по някакъв неразкрит начин то явно косвено се подчинява на волята и разпореждането на безкрайните Божества, действащи като Троицата. Смята се, че тук се намира централната точка на съсредоточаване, Райският център на космическото присъствие на Безусловния Абсолют.
11:5.8 (123.1) Очевидно всички разновидности на сила и всички фази на енергия са затворени; те циркулират във вселените и се връщат по определени маршрути. Но се оказва, че излъчванията на активираната зона на Безусловния Абсолют могат или да се отправят в пространството, или да се връщат назад, но никога двете действия не се извършват едновременно. Тази външна зона пулсира на гигантски цикли с продължителност цяла вечност. В течение на малко повече от един милиард урантийски години става изтичане на пространствената сила на този център, което се сменя от възвратно движение със същата продължителност. И проявленията на пространствената сила на този център са всеобщи: те обхващат цялото достъпно за насищане пространство.
11:5.9 (123.2) Всички видове физическа сила, енергия и вещество са единни. Цялата сила-енергия произхожда от долния Рай, където й предстои да се върне след завършването на своя кръговрат в пространството. Но не цялата енергия и материални образувания на вселената на вселените в тяхното съвременно състояние водят своето начало от долния Рай; пространството е утробата на много типове материя и предматерия. Макар външната зона на силовия център на Рая да е източникът на пространствени енергии, самото пространство не възниква тук. Пространството не е сила, енергия или предматерия. Респирацията на пространството не се обяснява с пулсациите на тези зони, а редуващите се в тази зона фази на изтичане и постъпване на енергия са синхронизирани с двумилиардните цикли на разширяване и свиване на пространството.
11:6.1 (123.3) Ние не знаем истинския механизъм на респирацията на пространството; само наблюдаваме неговите периодични свивания и разширения. Тази респирация обхваща както хоризонталното протежение на наситеното пространство, така и вертикалното протежение на ненаситеното пространство, съществуващи в огромни резервоари над и под Рая. Обемните очертания на тези пространствени резервоари напомнят пясъчен часовник.
11:6.2 (123.4) Когато вселените по хоризонтала на наситеното пространство се разширяват, резервоарите по вертикала на ненаситеното пространство се свиват и обратно. Непосредствено под долния Рай се извършва сливане на наситеното и ненаситеното пространства. И двата типа пространство протичат през преобразуващи регулационни канали, където се извършват измененията, необходими за превръщането на наситеното пространство в ненаситено и обратно при периодичните свивания и разширявания на космоса.
11:6.3 (123.5) Под „ненаситено“ се разбира пространство, което не е наситено с тези сили, енергии и присъствия, които съществуват в наситеното пространство. Ние не знаем трябва ли вертикалното (резервоарно) пространство вечно да служи като противотежест на хоризонталното (пространство на вселените); ние не знаем дали съществува творчески замисъл по отношение на ненаситеното пространство; наистина, твърде малко знаем за резервоарите на пространството — само това, че те съществуват и очевидно уравновесяват цикличните разширявания и свивания на вселената на вселените.
11:6.4 (123.6) Всяка фаза на циклична респирация на пространството продължава малко повече от един милиард урантийски години. В течение на една фаза вселените се разширяват, а в течение на следващата се свиват. Понастоящем наситеното пространство се приближава към средата на фазата на разширяване, а в същото време ненаситеното пространство се приближава към средата на фазата на свиване и по наши сведения границите на двете протежения на пространството се намират, теоретически, на равно разстояние от Рая. Сега резервоарите на ненаситеното пространство се простират във вертикално направление над горния и под долния Рай на такова разстояние, на каквото се простира от периферния Рай наситеното пространство на вселените, достигащи до четвъртото външно ниво на космоса и даже излизащи извън неговите предели.
11:6.5 (124.1) В течение на един милиард урантийски години пространствените резервоари се свиват, докато мирозданието и силовата активност на цялото хоризонтално пространство се увеличава. Така са необходими малко повече от два милиарда урантийски години за завършване на пълния цикъл на разширяване и свиване.
11:7.1 (124.2) Пространство не съществува на нито една от повърхностите на Рая. Ако, намирайки се на горната му повърхност, „погледнем“ право нагоре, ще бъде невъзможно да се „види“ нищо, освен влизащо или излизащо ненаситено пространство, понастоящем входящо. Пространството не влиза в съприкосновение с Рая; само спокойните зони на промеждутъчното пространство влизат в контакт с централния Остров.
11:7.2 (124.3) Раят е фактически неподвижно ядро, което е обкръжено от разположените между наситеното и ненаситеното пространство зони на относителен покой. Географски тези зони представляват относително продължение на Рая, но може би в тях има някакво движение. Твърде малко ни е известно за тях, но забелязваме, че тези зони на отслабено пространствено движение разделят наситеното и ненаситеното пространства. Някога подобни зони са съществували между нивата на наситеното пространство, но сега те вече са помалко спокойни.
11:7.3 (124.4) Вертикалното напречно сечение на цялото пространство донякъде напомня малтийски кръст, хоризонталното протежение на който съответства на наситеното (вселенското) пространство, а вертикалното — на ненаситеното (резервоарно) пространство. Четирите края на този кръст са донякъде разделени, доколкото зоните на промеждутъчното пространство разделят наситеното и ненаситеното пространство. При отдалечаване от Рая спокойните зони на промеждутъчното пространство се разрастват и в края на краищата обхващат границите на цялото пространство, като изцяло включват в себе си както пространствените резервоари, така и цялото хоризонтално протежение на наситеното пространство.
11:7.4 (124.5) Пространството не е нито субабсолютно условие в рамките на Безусловния Абсолют, нито неговото присъствие, както не е и функция на Крайния. Пространството е дарът на Рая и се смята, че пространството на голямата вселена и всички външни области в действителност е наситено с изначалния пространствен потенциал на Безусловния Абсолют. От мястото, в което се приближава към периферния Рай, това наситено пространство се простира навън, пресича четвъртото космическо ниво и излиза извън пределите на мирозданието, но докъде, ние не знаем.
11:7.5 (124.6) Ако си представите крайна, но непостижимо огромна клиновидна V-образна плоскост, разположена под прав ъгъл както към горните, така и към долните повърхности на Рая и с върха си почти влизаща в съприкосновение с периферния Рай, и ако след това си представите тази плоскост в нейното елипсовидно завъртане около Рая, то въртеливото движение на тази плоскост би очертала приблизително обема на наситеното пространство.
11:7.6 (124.7) По отношение на всяка дадена точка във вселените съществуват горен и долен предел от хоризонталното пространство. При достатъчно отдалечаване нагоре или надолу под прав ъгъл към плоскостта на Орвонтон може рано или късно да достигнеш горната или долната граница на наситеното пространство. При отдалечаване от Рая, в границите на известното протежение на мирозданието, границите на пространството все повече и повече се раздалечават; пространството се уплътнява, и то донякъде побързо, отколкото плоскостта на творението — вселените.
11:7.7 (125.1) Намиращите се между нивата на пространството относително спокойни зони — такива, каквато е зоната, отделяща седемте свръхвселени от първото външно ниво на пространството, представляват исполински елипси със слаба космическа активност. Тези зони разделят огромните галактики, които в организиран ред стремително се въртят около Рая. Можете да си представите първото външно ниво на пространството, където понастоящем се формират безчислен брой вселени, като гигантска процесия на галактики, въртящи се около Рая и ограничени отгоре и отдолу от спокойни зони от промеждутъчно пространство, а откъм вътрешната и външната граници — обгърнати от относително спокойни зони.
11:7.8 (125.2) Така нивото на пространството функционира като елипсовидна област на движение, обкръжена от всички страни от относителна неподвижност. Такива съотношения на движение и покой образуват изкривени пространствени пътища на понижено съпротивление на движението, зад които винаги следват космическата сила и възникващата енергия в тяхното вечно въртене около Острова на Рая.
11:7.9 (125.3) Тези редуващи се зони на мирозданието, в съвкупност с променящото се движение на галактиките по посока на и в посока, обратна на часовниковата стрелка, са фактор за стабилизация на физическата гравитация, предназначена за предотвратяване на усилванията на гравитационното напрежение до разрушителна и разсейваща величина. Такъв механизъм оказва антигравитационно въздействие и изпълнява функцията на спирачка, намаляваща опасните скорости.
11:8.1 (125.4) Неизбежното гравитационно притегляне ефективно обхваща всички светове във всички вселени в целия космос. Гравитацията, това са всемогъщите обятия на физическото присъствие на Рая. Гравитацията е всесилната нишка, на която са нанизани блещукащите звезди, сияещите слънца и въртящите се сфери, съставляващи всеобхватното физическо украшение на вечния Бог, Който е всичко, Който всичко изпълва и в Когото се съдържа всичко.
11:8.2 (125.5) Центърът и средоточието на абсолютната материална гравитация е Райският Остров, допълван от обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела и уравновесяван от горните и долни резервоари на пространството. Всички известни еманации на долния Рай неизменно и безпогрешно реагират на въздействието на централната гравитация, от която са обхванати безчислените кръгове на елипсовидните пространствени нива на мирозданието. Всеки известен тип космическа реалност описва вековна дъга, стремейки се към кръгообразно движение, към завъртане по огромната елипса.
11:8.3 (125.6) Пространството не реагира на гравитацията, но й служи като противотежест. Без амортизиращата способност на пространството възникващите в него експлозии биха предизвикали сътресение в околните космически тела. Наситеното пространство също оказва такова антигравитационо въздействие на физическата или линейна гравитация; пространството действително е способно да неутрализира такова действие на гравитацията, макар и да е неспособно да го забави. Абсолютната гравитация е гравитацията на Рая. Локалната — или линейна — гравитация се отнася към електрическия стадий на енергията или материята; тя действа в пределите на централната, свръх- и външните вселени при всяка съответстваща материализация.
11:8.4 (125.7) Многобройните видове космическа сила, физическата енергия, вселенската енергия, а също и различните материализации разкриват три общи, макар и не строго разграничени, стадии на реакция спрямо гравитацията на Рая:
11:8.5 (126.1) 1. Догравитационни стадии (Сила). Това е първата стъпка в процеса на индивидуализацията на пространствения потенциал в доенергийните видове космическа сила. Този стадий съответства на понятието за изначалния силов заряд на пространството, понякога наричан чиста енергия или сегрегата.
11:8.6 (126.2) 2. Гравитационни стадии (Енергия). Тази модификация на силовия заряд на пространството се създава от Райските организатори на силата. Тя свидетелства за появата на енергийни системи, реагиращи на въздействието на гравитацията на Рая. Тази възникваща енергия първоначално е неутрална, но претърпявайки поредица трансформации, започва да проявява така наричаните отрицателни и положителни свойства. Тези стадии ние наричаме ултимата.
11:8.7 (126.3) 3. Постгравитационни стадии (Енергия на Вселената). На тези стадии енергия-материята започва да се подчинява на линейната гравитация. В централната вселена такива физически системи са троичните организации, известни като триата — свръхмощни системи, които са изходни по отношение на пространствено-времевите творения. Физическите системи на свръхвселените се формират от Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори. Тези материални организации се отличават от двойствения строеж и са известни като гравита. Обкръжаващите Хавона черни гравитационни тела не са нито триата, нито гравита, а силата на тяхното притегляне разкрива и двата типа физическа гравитация — линейна и абсолютна.
11:8.8 (126.4) Пространственият потенциал не взаимодейства с никакъв вид гравитация. Този изначален дар на Рая не е действително ниво на реалността; той предшества всички относителни функционални недуховни реалности — всички проявления на сила-енергия, а също и на образуванията от енергия и материя. Пространственият потенциал е термин, който трудно може да бъде дефиниран. Той не означава нещо, предшестващо пространството; неговото значение трябва да предава идеята за потенциалните възможности, съществуващи в самото пространство. В общи линии той може да бъде осмислен като включващ всички тези абсолютни въздействия и потенциали, които излизат от Рая и съставляват пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.
11:8.9 (126.5) Раят е абсолютният източник и вечен център на цялата енергия и цялото вещество във вселената на вселените. Безусловният Абсолют разкрива, регулира и обхваща всичко това, на което Раят е източник и първопричина. Всеобщото присъствие на Безусловния Абсолют представлява еквивалентна концепция за потенциалната безкрайност на гравитационния обхват — еластична напрегнатост на присъствието на Рая. Тази представа ни помага да осъзнаем факта, че всичко се привлича към центъра, към Рая. Даденият пример е приблизителен, но полезен. Той също така обяснява защо гравитацията винаги действа предимно в плоскост, перпендикулярна на масата — това свидетелства за различията в размерите на Рая и обкръжаващите го творения.
11:9.1 (126.6) Раят е уникален с това, че е първопричина и окончателна цел на всички духовни личности. Макар да е вярно това, че не всички низши духовни същества от локалните вселени веднага ще отидат в Рая, той остава желана цел за всички свръхматериални личности.
11:9.2 (126.7) Раят е географският център на безкрайността; той не е нито част от вселенското творение, нито даже истинска част от вечната вселена Хавона. Обикновено казваме, че централният Остров принадлежи на божествената вселена, но в същност това не е така. Раят е вечна и изключителна същност.
11:9.3 (127.1) Във вечността на миналото, когато Вселенският Баща претворил безкрайното личностно изражение на своето духовно „аз“ в съществото на Вечния Син, той едновременно с това разкрил потенциала на безкрайността, съдържащ се в неговото неличностно „аз“ като Рая. Неличностният и недуховен Рай изглежда е неизбежно отражение на волята на Отеца и акт, увековечаващ Първородния Син. Така реалността била замислена от Отеца в две актуални фази: личностна и неличностна, духовна и недуховна. Съществуващото между тях напрежение и волята на Отеца и Сина за действие довели до появата на Съвместния Извършител и на централната вселена на материалните светове и духовни същества.
11:9.4 (127.2) Когато реалността е диференцирана като личностна и неличностна (Вечният Син и Раят), едва ли би било вярно да се нарече това, което е неличностно, „Божество“ без някакви уговорки. Енергийните и материални последствия от действията на Божеството едва ли могат да се наричат Божество. Божеството може да служи като причина за много от това, което не е Божество, и Раят не е Божество; Раят не притежава и съзнание — такова, каквото смъртният човек може някога да разбере.
11:9.5 (127.3) Раят не е изходен по отношение на някое същество или жив организъм; той не е създател. Личността и интелектуално-духовните отношения могат да се предават, но моделът — не. Моделите никога не са отражения; те са копия, репродукции. Раят е абсолютът на моделите; Хавона е израз на тези потенциали в действителност.
11:9.6 (127.4) Централна и вечна, великолепна и идеална е обителта на Бога. Неговото жилище е прекрасен образец за всички столични светове във вселената; и централната вселена на неговото непосредствено пребиваване служи като еталон за всички вселени във всичко, което засяга техните идеали, организация и крайна съдба.
11:9.7 (127.5) Раят е всеобщият център на цялата личностна дейност, източник и център на всички пространствено-силови и енергийни проявления. Всичко, което съществува, което е съществувало, или което ще съществува, е станало, става или ще става, от тази централна обител на вечните Богове. Раят е центърът на цялото творение, източникът на цялата енергия и първоизточникът на всички личности.
11:9.8 (127.6) В крайна сметка от всичко, което се отнася за Рая, найважен за смъртните е фактът, че тази съвършена обител на Вселенския Баща е реална и далечна цел за безсмъртните души на смъртните и материалните Божии синове, духовно извисяващите се създания на еволюиращите светове на времето и пространството. Всеки познал Бога смъртен, отдал себе се на изпълнение на волята на Отеца, вече е стъпил върху дългия път към Рая — пътя на стремежа към божественото и придобиването на съвършенство. И когато подобно същество с животински произход, извисило се от низшите пространствени сфери, застане — както са застанали вече легиони други, пред Боговете на Рая, то подобно постижение изразява реалността на духовната трансформация, граничеща с пределите на върховността.
11:9.9 (127.7) [Представено от Възпитаващия в Мъдростта, назначен да изпълнява тази функция от Извечно Древния на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 12
12:0.1 (128.1) ОГРОМНОСТТА на сътвореното от Всеобщия Баща е отвъд обсега, който може да бъде осъзнат от крайното въображение; грандиозността на главната вселена изумява дори съществата от моята категория. Но смъртният разум е способен да си изясни много аспекти на плана и устройството на вселените; можете да се запознаете с тяхната физическа организация и удивително управление; можете да научите много за различните групи разумни създания, населяващи седемте свръхвселени на времето и централната вселена на вечността.
12:0.2 (128.2) По принцип, тоест в потенциала на вечността, ние представяме материалното като безкрайно, тъй като Всеобщият Баща е действително безкраен; но докато изучаваме и наблюдаваме общото материално творение, ние разбираме, че във всеки конкретен момент от времето то е ограничено, макар че за вашия краен разум то е относително безкрайно, практически безгранично.
12:0.3 (128.3) Изучавайки физическите закони и наблюдавайки звездните светове, ние се убеждаваме, че безкрайният Създател все още не се е проявил в цялата пълнота на космическо изражение и че значителна част от космическия потенциал на Безкрайния все още е заключена в него самия и неразкрита. За създадените същества главната вселена може да изглежда практически безкрайна, но тя далеч не е завършена; все още съществуват физически граници на материалното творение и продължава емпиричното разкриване на вечния замисъл.
12:1.1 (128.4) Вселената на вселените не е безкрайна плоскост, безграничен куб или безграничен кръг; тя определено притежава размери. Законите на физическата организация и управление убедително доказват, че цялото огромно струпване на силаенергия и материяенергия в крайна сметка функционира като пространствена единица, като организирано и съгласувано цяло. Поддаващите се на наблюдение свойства на материалното творение свидетелстват за това, че физическата вселена има определени граници. Окончателното доказателство както за кръгообразността, така и за пределността на вселената е добре известният — известен на нас, факт, че всички разновидности на основната енергия вечно се придържат към извитата траектория на пространствените нива на главната вселена, подчинявайки се на непрестанното и абсолютно притегляне на Рая.
12:1.2 (128.5) Последователните пространствени нива на главната вселена представляват основните сектори на наситеното пространство — всеобхватното творение, организирано и частично обитаемо или все още неорганизирано и необитаемо. Ние предполагаме, че ако главната вселена не беше последователност от елипсовидни пространствени нива с намаляващо съпротивление на движението, редуващи се със зони на сравнително спокойствие, би било възможно да се наблюдава как някои космически енергии се изстрелват по права на безкрайно разстояние, безследно изчезвайки в пространството; но ние никога не сме откривали сила, енергия или материя, които да имат подобни свойства; от векове те винаги се завихрят, винаги се въртят по огромните кръгове на пространството.
12:1.3 (129.1) Отдалечавайки се от Рая по хоризонталното протежение на преодоляното пространство, главната вселена съществува като шест концентрични елипси — пространствените нива, обкръжаващи централния Остров:
12:1.4 (129.2) 1. Централната Вселена — Хавона.
12:1.5 (129.3) 2. Седемте Свръхвселени.
12:1.6 (129.4) 3. Първото Външно Ниво на Пространството.
12:1.7 (129.5) 4. Второто Външно Ниво на Пространството.
12:1.8 (129.6) 5. Третото Външно Ниво на Пространството.
12:1.9 (129.7) 6. Четвъртото и Пределно Ниво на Пространството.
12:1.10 (129.8) Централната Вселена Хавона не е времево творение — тя е вечна реалност. Тази нямаща начало и край вселена се състои от един милиард сфери с величествено съвършенство и е обкръжена от огромни тъмни гравитационни тела. В центъра на Хавона се намира неподвижният и абсолютно устойчив Остров на Рая, обграден от своите двадесет и един спътника. Благодарение на огромната маса обкръжаващи тъмни гравитационни тела, разположени по границата на централната вселена, общата маса на това централно творение с много превишава известната съвкупна маса на всичките седем сектора на голямата вселена.
12:1.11 (129.9) Системата Рай-Хавона — вечната вселена, обграждаща вечния Остров, представлява съвършеното и вечно ядро на главната вселена; всичките седем свръхвселени и всички региони на външно пространство се въртят по установени орбити около гигантското централно струпване на спътниците на Рая и на сферите на Хавона.
12:1.12 (129.10) Седемте Свръхвселени не са изначални физически системи; техните граници никъде не разделят някоя мъглявина, не пресичат и локалните вселени — основните единици на творението. Всяка свръхвселена е просто географско пространство, обединяващо приблизително една седма част от организираното и частично обитаемо творение от постХавонския период; всяка от тях е почти равна на броя на локалните вселени и на обема заемано пространство. Небадон, вашата локална вселена, е едно от по-новите творения в седмата свръхвселена Орвонтон.
12:1.13 (129.11) Голямата Вселена е настоящото организирано и обитаемо творение. Тя се състои от седемте свръхвселени със съвкупен еволюционен потенциал от около седем трилиона обитаеми планети, без да споменаваме вечните сфери на централното творение. Но такава ориентировъчна оценка не отчита нито архитектурните административни сфери, нито външните групи неорганизирани вселени. Настоящите неравни граници на голямата вселена, нейната неравномерна и незавършена периферия, в съчетание с изключително неустойчивото състояние на цялостния астрономически план, позволява на нашите астрономи да направят извода за незавършеността дори на седемте свръхвселени. Придвижвайки се от божествения център в което и да е направление, ние винаги достигаме външните предели на организираното и обитаемо творение; достигаме външните граници на голямата вселена. И именно до тази външна граница в отдалечено ъгълче на това величествено творение продължава своето богато на събития съществуване вашата локална вселена.
12:1.14 (129.12) Външните Нива на Пространството. В далечното пространство, на огромно разстояние от седемте обитаеми свръхвселени, се извършва образуването на коло сални, невероятно величествени кръгове, обединяващи силата и материализиращата се енергия. Между енергийните кръгове на седемте свръхвселени и този гигантски външен пояс на силова активност се намира пространствена зона на относително спокойствие, чиято дълбочина варира, съставлявайки средно 400 000 светлинни години. В тези космически зони няма звезден прах — космическа мъгла. Нашите изследователи на тези явления се затрудняват да определят с точност статута на пространствените сили в тази зона на сравнително спокойствие, обкръжаваща седемте свръхвселени. Но на разстояние от около половин милион светлинни години отвъд периферията на голямата вселена ние наблюдаваме началото на зона на невероятна енергийна дейност, която над двадесет и пет милиона светлинни години нараства по размах и интензивност. Тези гигантски дискове от активиращи сили се намират на първото външно ниво на пространството, един непрекъснат пояс на космическа активност, обкръжаващ цялото известно, организирано и обитаемо творение.
12:1.15 (130.1) Още позначителна е активността отвъд пределите на това пространство, защото физиците от Уверса получиха първите потвърждения за силова активност на разстояние повече от петдесет милиона светлинни години от найотдалечените явления на първото външно ниво на пространството. Тази активност несъмнено е признак за организирането на материални творения във второто външно пространствено ниво на главната вселена.
12:1.16 (130.2) Централната вселена е творение на вечността; седемте свръхвселени са творения на времето; четирите външни нива на пространството несъмнено са предназначени за възникване и развитие на пределността на творението. Съществува мнението, че Безкрайният може да придобие пълнота на изражението само в безкрайността; и тези, които смятат така, постулират допълнително и неразкрито творение отвъд пределите на четвъртото, пределно ниво на главната вселена — една предполагаема, вечно разширяваща се безбрежна вселенска безкрайност. Теоретически ние не знаем как може да ограничим безкрайността на Създателя или потенциалната безкрайност на творението, но във вида, в който главната вселена съществува и бива управлявана, тя се разглежда от нас като имаща явни предели и външни граници, ограничени от открито пространство.
12:2.1 (130.3) Когато астрономите на Урантия се взират през своите все помощни телескопи в тайнствената шир на външното пространство и там съзират поразителната еволюция на почти безброй физически вселени, те би трябвало да си дават сметка, че гледат към могъщото въплъщение на непостижимите замисли на Архитектите на Главната Вселена. Действително, ние разполагаме с доказателства, които ни дават основание да предположим, че в обширните енергийни явления, характеризиращи понастоящем тези далечни региони, се вижда периодичното въздействие на личностите на Рая; но в по-широка перспектива, отвъд пределите на седемте свръхвселени, пространството обикновено се разглежда като областта на Безусловния Абсолют.
12:2.2 (130.4) Макар че за невъоръженото око на човека са видни само две или три мъглявини извън границите на свръхвселената на Орвонтон, вашите телескопи разкриват буквално милиони и милиони от тези физически вселени, намиращи се в процес на формиране. Повечето от звездните светове, достъпни за наблюдение пред вашите съвременни телескопи, са в пределите на Орвонтон, но с помощта на фотографската техника мощните телескопи проникват далеч отвъд границите на голямата вселена в областта на външното пространство, където се формират безброй вселени. И още много милиони вселени остават недостъпни за вашите настоящи прибори.
12:2.3 (130.5) В недалечно бъдеще нови телескопи ще разкрият пред удивения взор на астрономите от Урантия не по-малко от 375 милиона нови галактики в далечените области на външното пространство. В същото време тези нови помощни телескопи ще разкрият, че много галактики, които преди се причисляваха към външното пространство, в действителност са част от галактическата система на Орвонтон. Седемте свръхвселени продължават да се разрастват; периферията на всяка от тях постепенно се разширява; нови мъглявини стават устойчиви и организирани; и някои от мъглявините, които астрономите от Урантия смятат за извънгалактически, в действителност се намират на границата на Орвонтон и извършват своето завъртане заедно с нас.
12:2.4 (131.1) Астрономите на Уверса забелязват, че голямата вселена е обкръжена от предшествениците на многобройни звездни и планетарни струпвания под формата на концентрични пръстени, състоящи се от огромно множество вселени на външното пространство и от всички страни обкръжаващи съществуващото сега обитаемо творение. По оценките на физиците от Уверса енергията и масата на тези външни и неизследвани области вече многократно надвишава съвкупната материална маса и енергиен заряд на седемте свръхвселени. Ние знаем, че метаморфозата на космическата сила в тези външни пространства се отнася към функциите на Райските организатори на силата. Също така знаем и това, че въпросните сили са изходни по отношение на тези физически енергии, които понастоящем активират голямата вселена. Но Управляващите енергията на Орвонтон нямат никакво отношение към тези отдалечени светове, а движенията на енергии на тези сфери не са забележимо свързани с енергийните кръгове на организираните и обитаеми творения.
12:2.5 (131.2) Ние знаем много малко за значимостта на тези изключителни явления на външното пространство. Великото творение на бъдещето е в процес на формиране. Ние сме способни да оценим неговата грандиозност, да видим неговата дължина и да усетим неговите величествени размери, но извън това не знаем за тези области много повече от астрономите на Урантия. Доколкото ни е известно, никакви ангели или други духовни създания не обитават в този външен пръстен от мъглявини, слънца и планети. Тези далечни райони се намират отвъд пределите на пълномощия и ръководство на правителствата на свръхвселените.
12:2.6 (131.3) Съгласно разпространеното в Орвонтон мнение се създава нов тип творение — тип вселени, на които е съдено да станат място на бъдещи действия на формиращите се Корпуси на Завършилите; и ако нашите предположения се окажат верни, то безкрайното бъдеще готви на всички вас такива спиращи дъха зрелища, каквито са били подготвени за вашите предци и предшественици.
12:3.1 (131.4) Всички без изключение видове силаенергия — материална, умствена или духовна, се подчиняват на този обхват, на тези всеобщи присъствия, които ние наричаме гравитация. Личността също се подчинява на гравитацията — на особения кръг на Отеца; но независимо от специфичната принадлежност на този кръг на Отеца той не се изключва от останалите кръгове; Всеобщият Баща е безкраен и се проявява чрез всичките четири кръга на абсолютна гравитация в главната вселена:
12:3.2 (131.5) 1. Гравитацията на Личността на Всеобщия Баща.
12:3.3 (131.6) 2. Гравитацията на Духа на Вечния Син.
12:3.4 (131.7) 3. Гравитацията на Разума на Съвместния Извършител.
12:3.5 (131.8) 4. Космическата Гравитация на Райския Остров.
12:3.6 (131.9) Тези четири кръга не са свързани със силовите центрове на долния Рай; те не са кръгове на сила, енергия или мощ. Те са кръгове на абсолютното присъствие и подобно на Бога са независими от времето и пространството.
12:3.7 (132.1) В тази връзка е интересно да се отбележат някои наблюдения, направени на Уверса в течение на последните хилядолетия от корпусите от изследователи на гравитацията. Тази група експерти е стигнала до следните заключения относно различните гравитационни системи на главната вселена:
12:3.8 (132.2) 1. Физическа гравитация. Оценявайки общите потенциални възможности на физическата гравитация на цялата голяма вселена, членовете на групата внимателно сравняват своите резултати с общата величина на активно присъствие на абсолютна гравитация. Тези изчисления показват, че съвкупното гравитационно въздействие в голямата вселена съставлява съвсем малка част от предполагаемото въздействие на гравитацията на Рая, изчислено въз основа на реакцията спрямо гравитацията от страна на основните физически единици вселенска материя. Изследователите правят изумителния извод, че централната вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени понастоящем използват под 5% от активното действие на абсолютния гравитационен обхват на Рая. С други думи, в настоящия момент около деветдесет и пет процента от активното въздействие на космическата гравитация на Райския Остров, изчислено въз основа на тази теория за съвкупността, контролира материалните системи, намиращи се отвъд пределите на съществуващите понастоящем организирани вселени. Всички тези изчисления се отнасят към абсолютната гравитация; линейната гравитация се проявява при взаимодействие и за нейното изчисляване е необходимо да се знае фактическата величина на гравитацията на Рая.
12:3.9 (132.3) 2. Духовна гравитация. Използвайки същия метод за сравнителна оценка и изчисление, тези изследователи изучили настоящата потенциална способност за въздействие на духовната гравитация и, с помощта на Единичните Посланици и други духовни личности, получили сумарно изразяване на активната духовна гравитация на Втория Източник и Център. И крайно поучително е да се отбележи, че те открили приблизително същата величина за активното и функционално присъствие на духовна гравитация в голямата вселена, която постулират и като обща величина на присъствието на активна духовна гравитация. С други думи: понастоящем практически цялата наблюдаема духовна гравитация на Вечния Син, изчислена въз основа на тази съвкупност, се проявява в голямата вселена. Ако тези открития са достоверни, можем да направим извода за пълната недуховност на вселените, формиращи се понастоящем във външното пространство. И ако това е така, то получаваме убедителен отговор на въпроса защо духовно надарените същества много малко или съвсем нищо не знаят за тези обширни енергийни проявления, с изключение на факта на тяхното физическо съществуване.
12:3.10 (132.4) 3. Гравитация на разума. С помощта на същите принципи на сравнителни изчисления тези експерти пристъпват към проблема за наличие и въздействие на гравитацията на разума. Необходимата за изчисленията единица на разума била получена посредством усредняване на три материални и три духовни типа интелект, макар че типът разум, открит в Управляващите енергията и техните партньори, се оказва дестабилизиращ фактор при определянето на базисната единица, необходима за оценка на гравитацията на разума. Почти нищо не пречи да се определят настоящите потенциални възможности на гравитацията на разума на Третия Източник и Център в съответствие с тази теория на съвкупността. Макар че резултатите в този случай отстъпват по своята убедителност на оценките на физическата и духовна гравитация, в сравнение с други те са много поучителни, даже загадъчни. Изследователите стигат до извода, че около осемдесет и пет процента от ответното действие спрямо интелектуалното притегляне на Съвместния Извършител възниква в съществуващата голяма вселена. Това позволява да се предположи, че достъпните за наблюдение физически процеси в световете на външното пространство са свързани с интелектуална дейност. Макар че тази оценка е може би крайно приблизителна, тя по принцип се съгласува с нашите представи за това, че понастоящем разумни организатори на силата направляват развитието на вселените в пространствените нива отвъд пределите на голямата вселена. Каквато и да е природата на този постулиран разум, той очевидно не реагира на духовна гравитация.
12:3.11 (133.1) Но всички тези изчисления в найдобрия случай са само оценки, основани на предполагаеми закони. Ние смятаме, че те са напълно достоверни. Даже ако предположим, че някои от духовните същества се намират във външното пространство, тяхното колективно присъствие не би повлияло съществено върху изчисленията, обхващащи толкова мащабни измервания.
12:3.12 (133.2) Гравитацията на личността е неизчислима. Ние разпознаваме този кръг, но не можем да измерим количествените или качествени реалности, реагиращи на неговото въздействие.
12:4.1 (133.3) Всички единици космическа енергия са въвлечени в първичен кръговрат и изпълняват своето назначение, докато се въртят по всеобща орбита. Вселените на пространството и техните съставящи системи и светове са въртящи се сфери, всички съставляващи ги системи и светове също представляват въртящи се сфери, извършващи безкрайни кръговрати в пространствените нива на главната вселена. В цялата главна вселена няма нищо абсолютно неподвижно, с изключение на самия център на Хавона, вечния Райски Остров, центъра на гравитацията.
12:4.2 (133.4) Безусловният Абсолют е функционално ограничен от пространството, но ние не можем да кажем нищо определено за неговото отношение към движението. Присъщо ли му е движението? Не знаем. Ние знаем, че движението не е присъщо на пространството; даже движението на самото пространство не произтича от неговата същност. Но ние нямаме определени възгледи за отношението на Безусловния Абсолют към движението. Кой или какво е движещата сила за тези гигантски преобразувания на силаенергия, извършващи се отвъд пределите на настоящите седем свръхвселени? Що се отнася до произхода на движението, то ние се придържаме към следните възгледи:
12:4.3 (133.5) 1. Ние предполагаме, че Съвместният Извършител инициира движение в пространството.
12:4.4 (133.6) 2. Ако Съвместният Извършител поражда движението на самото пространство, ние сме неспособни да го докажем.
12:4.5 (133.7) 3. Всеобщият Абсолют не поражда изначалното движение, но компенсира и контролира всички напрежения, предизвикани от движение.
12:4.6 (133.8) Очевидно е, че създаването на тези гигантски дискове на вселените на външното пространството, които понастоящем се намират в процес на звездообразуване, са функция на организаторите на силата, но тяхната способност да изпълняват такива функции е била най-вероятно осигурена от известно видоизменение на пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.
12:4.7 (133.9) От гледна точка на човека пространството е нищо — нещо отрицателно; то съществува само по отношение на нещо положително и извънпространствено. При все това пространството е реално. То съдържа и обуславя движението. То даже се движи. Като цяло движенията на пространството могат да се класифицират по следния начин:
12:4.8 (133.10) 1. Първично движение: респирация на пространството, движението на самото пространство.
12:4.9 (133.11) 2. Вторично движение: противоположно насочено въртене на последователните нива на пространството.
12:4.10 (133.12) 3. Относителни движения: относителни в този смисъл, че се съотнасят с Рая като с опорен пункт. Първичният и вторичният типове движения са абсолютни — това са движения по отношение на неподвижния Рай.
12:4.11 (133.13) 4. Компенсаторно или корелиращо движение: предназначено да координира всички останали типове движения.
12:4.12 (134.1) Макар днешните взаимоотношения на вашето слънце и свързаните с него планети да разкриват много относителни и абсолютни видове движения в пространството, в астрономите се създава впечатлението за вашата относителна неподвижност, а вашите изчисления, обхващащи все нови дълбини на пространството, говорят за постоянно ускоряващо се движение навън на обкръжаващите ви редици и струпвания на звезди. Но това не е така. Вие не вземате под внимание продължаващото еднообразно разширяване на физическите творения, принадлежащи към цялото наситено пространство. Вашето собствено локално творение (Небадон) взема участие в това движение на всеобщо разширяване. Всичките седем свръхвселени участват в двумилиардните цикли на респирация на пространството заедно с външните области на главната вселена.
12:4.13 (134.2) Когато вселените се разширяват и свиват, материалните маси на преодоляното пространство извършват поредни движения — противоположно и насочено към гравитационната тяга на Рая. Работата по преместването на материално-енергийната маса на творението е работа пространствена, а не силово-енергийна.
12:4.14 (134.3) Макар вашите спектроскопски изчисления на астрономическите скорости да осигуряват достатъчно надеждни резултати по отношение на звездните светове, принадлежащи на вашата и съседните свръхвселени, такъв подход е напълно недостоверен към световете на външното постранство. Приближаваща се звезда довежда до разбъркване на спектралните линии към виолетовата част на спектъра, и обратно — отдалечаваща се звезда предизвиква изместване на линиите към червената част на спектъра. Под влиянието на много допълнителни фактори се създава впечатлението, че скоростта на отдалечаване на външните вселени нараства с над сто и шестдесет километра в секунда при всяко ново увеличение на разстоянието с милион светлинни години. С появата на помощни телескопи подобен метод на разсъждения ще доведе до извода, че тези намиращи се на огромно разстояние системи се отделят от дадената точка на вселената с невероятна скорост, превишаваща четиридесет и осем хиляди километра в секунда. Но тази привидна скорост на отдалечаване е невъзможна; тя е следствие от многобройни грешки, включващи ъгъла на наблюдение и други пространствено-времеви изкривявания.
12:4.15 (134.4) Но най-значителното от всички изкривявания се обяснява с това, че в регионите, граничещи със седемте свръхвселени, гигантските вселени на външното пространство очевидно се въртят противоположно на посоката на въртене на голямата вселена. Тоест милиарди от тези мъглявини, заедно със съпровождащите слънца и сфери, понастоящем се въртят по часовниковата стрелка около централното творение. Седемте свръхвселени се въртят около Рая в посока, обратна на часовниковата стрелка. Очевидно втората външна вселена с галактики, както и седемте свръхвселени, се върти около Рая обратно на часовниковата стрелка. И уверските астрономи предполагат, че са открили признаци за въртеливо движение в един трети външен пояс от далечното пространство, започващ да проявява тенденция към движение по часовниковата стрелка.
12:4.16 (134.5) Възможно е тези поредни направления, следващи едно след друго при процесията на вселените в пространството, да имат някакво отношение към механизма на гравитация на Всеобщия Абсолют, който действа в пределите на голямата вселена и се заключава в съгласуване на силата и изравняване на пространствените напрежения. Както и пространството, движението допълва или уравновесява гравитацията.
12:5.1 (134.6) Подобно на пространството, времето е дар от Рая, но не в пряк смисъл, а само опосредствано. Времето възниква по силата на движението, а също и затова, защото на разума е присъщо чувството на последователност. От практическа гледна точка движението е неотделимо от времето, но не съществува универсална единица на времето, основана на движението; за такава произволно е приет стандартният ден на системата Рай-Хавона. Всеобхватният характер на респирация на пространството изключва нейното локално значение като източник на времето.
12:5.2 (135.1) Пространството не е безкрайно, макар че то води своето начало от Рая; не е абсолютно, тъй като е наситено от Безусловния Абсолют. Ние не знаем абсолютните предели на пространството, но ние знаем, че абсолютът на времето е безкрайност.
12:5.3 (135.2) Времето и пространството са неотделими само в пространственовремевите творения — седемте свръхвселени. Извънвремевото пространство (пространство без време) теоретически съществува, но единственото извънвремево място е областта на Рая. Извънпространственото време (време без пространство) съществува в действието на разума на нивото на Рая.
12:5.4 (135.3) Относително неподвижните зони от промеждутъчното пространство, граничещи с Рая и отделящи наситеното пространство от ненаситеното, са зони на прехода от времето към вечността; затова тези странстващи, на които предстои да станат жители на Рая, при пресичане на това пространство трябва да се потопят в безсъзнателно състояние. Съзнаващите течението на времето посетители могат да пребивават в Рая и без потапяне в сън, но те си остават създания на времето.
12:5.5 (135.4) Времевите връзки не съществуват без движение в пространството, но осъзнаване на времето съществува. Последователността на събитията позволява осъзнаване на времето даже при отсъствие на движение. По своята природа човешкият разум е по-малко свързан с времето, отколкото с пространството. Даже в течение на земния живот в плът разумът на човека е тясно свързан с пространството, докато неговото творческо въображение е относително свободно от времето. Но самото време не е генетично свойство на разума.
12:5.6 (135.5) Съществуват три нива на осъзнаване на времето:
12:5.7 (135.6) 1. Времето, осъзнавано с разума, е осъзнаване на последователност; осъзнаване на движение и чувство за продължителност.
12:5.8 (135.7) 2. Времето, осъзнавано духовно, е постижение на движението към Бога и осъзнаване на възходящото движение към нивата на нарастваща божественост.
12:5.9 (135.8) 3. Личността създава уникално чувство за време чрез постигане на Реалността, плюс осъзнаване на присъствие и усещане за продължителност.
12:5.10 (135.9) Недуховните животни познават само миналото и живеят в настоящето. Снабденият с дух човек притежава способността за предвиждане (проницателност); той е способен да си представи себе си в бъдещето. Само обърнатите към бъдещето и прогресивни възгледи са реални за личността. Застиналата етика и традиционният морал съвсем малко превъзхождат нивото на животното. Не е високо ниво на саморазкриване и стоицизмът. Етиката и моралът стават истински човешки, само когато са динамични и прогресивни, съзвучни с вселенската реалност.
12:5.11 (135.10) Човешката личност не просто съпътства пространствено-времевите събития; личността може да бъде и космическата причина за такива събития.
12:6.1 (135.11) Вселената не е статична. Стабилността не е резултат от инертност, а по-скоро производна на балансирани енергии, сътрудничещи си интелекти, взаимодействащи моронтийни светове, свръхуправление на духа и обединение на личности. Стабилността е напълно и винаги пропорционална на божествеността.
12:6.2 (135.12) При осъществяването на физическото управление на главната вселена Всеобщият Баща използва своето първенство и господство посредством Райския Остров; Бог е абсолютен в духовното ръководство на космоса в лицето на Вечния Син. В сферата на разума Отецът и Синът присъстват равностойно в Съвместния Извършител.
12:6.3 (136.1) Третият Източник и Център помага да се поддържа равновесие и координация на съвкупните физически и духовни енергии и организации посредством абсолютността на своето обхващане на космическия разум, както и използвайки своите неотменими и универсални допълнения по отношение на физическата и духовна гравитация. Когато и където и да възникне сливане между материалното и духовното, подобен феномен на разума е акт на Безкрайния Дух. Само разумът е способен да осъществява взаимовръзка между физическите сили и енергиите от материалното ниво с духовната енергия и съществата от духовното ниво.
12:6.4 (136.2) При всяко съзерцаване на всеобщите явления вземете под внимание вътрешната връзка на физическите, интелектуалните и духовните енергии, а също така отчетете и възможността за неочаквани явления, възникващи при тяхното обединяване от личността, както и вероятност за непредсказуеми феномени, които са следствие от действията и реакциите на емпиричното Божество и Абсолютите.
12:6.5 (136.3) Вселената е във висша степен предсказуема само в количествен аспект или в аспекта измерване на гравитацията; даже първичните физически сили не се подчиняват на линейната гравитация, нито пък се поддават на нейните въздействия висшите значения на разума и истинските духовни ценности на крайните вселенски реалности. В качествен аспект вселената не е във висока степен предсказуема по отношение на новите взаимовръзки на действащите във вселената сили — физически, интелектуални или духовни, макар че много от тези комбинации от енергии или сили стават отчасти предсказуеми при критично наблюдение. Когато материята, разумът и духът се обединяват от творческа личност, ние сме неспособни напълно да предскажем решенията на подобно, дарено със свободна воля същество.
12:6.6 (136.4) Създава се впечатление, че всички фази на първична сила, зараждащ се дух и други неличностни крайни същности изглежда реагират в съответствие с някои относително устойчиви, макар и неизвестни закони и се характеризират с определен диапазон на действие и гъвкавост на реагиране, които са често пъти объркващи, когато се проявяват в ограничени и изолирани явления. Какво е обяснението на тази непредсказуема свобода на реагиране, проявяваща се в тези така появяващи се вселенски реалности? Тези неизвестни, непостижими и непредсказуеми явления — дали се отнасят към поведението на изначалната единица за сила, към реакцията на неизвестното ниво на разума, или са явление на обширна предвселена, намираща се в стадий на формиране на външното пространство — вероятно се обясняват с активността на Крайния, както и с присъствието и дейността на Абсолютите, предшестващи функционирането на всички вселенски Създатели.
12:6.7 (136.5) Ние не знаем със сигурност, но предполагаме, че подобно удивително разнообразие и толкова съвършена координация свидетелстват за присъствието и функционирането на Абсолютите и че подобно разнообразие на проявление в лицето на очевидно еднаква причинна обусловеност разкрива реакцията на Абсолютите не само на непосредствената ситуативна причинност, но и на всички останали свързани видове причинна обусловеност в цялата голяма вселена.
12:6.8 (136.6) Индивидите имат свои пазители на съдбата; всяка от планетите, системите, съзвездията, вселените и свръхвселените има свои владетели, които работят за доброто на своите владения. Хавона и дори голямата вселена биват охранявани от тези, на които са поверени и които са поели толкова огромна отговорност. Но кой укрепва и се грижи за основните нужди на главната вселена като цяло, от Рая до четвъртото и найвъншно ниво на пространството? Възможно е екзистенциално подобна свръхопека да се припише на Райската Троица, но от емпирична гледна точка появата на вселени следХавона е обусловено от:
12:6.9 (136.7) 1. Абсолютите в потенциал.
12:6.10 (136.8) 2. Крайния в направление.
12:6.11 (137.1) 3. Върховния в еволюционно съгласуване.
12:6.12 (137.2) 4. Архитектите на Главната Вселена, осъществяващи ръководството до появата на специални владетели.
12:6.13 (137.3) Безусловният Абсолют прониква в цялото пространство. Ние не сме напълно наясно с точния статут на Божеството Абсолют и Всеобщия Абсолют, но знаем, че Всеобщият Абсолют действа всеки път, когато действат Божеството Абсолют и Безусловния Абсолют. Възможно е всеобщото присъствие на Божеството Абсолют, но едва ли е възможно неговото присъствие в пространството. Крайният е, или някога ще бъде, пространствено присъстващ до крайните предели на четвъртото ниво на пространството. Ние се съмняваме във възможността за пространствено присъствие на Крайния отвъд пределите на главната вселена, но в тези граници той все повече обединява съзидателната организация на потенциалите на трите Абсолюта.
12:7.1 (137.4) Съществува един фактор във времето и пространството и по отношение на цялата реалност от всеки тип действа един суров и обективен закон, еквивалентен на действието на космическо провидение. Любвеобилното отношение на Бога към индивида се отличава с милосърдие; безпристрастността мотивира Божието отношение към цялото. Божията воля не непременно преобладава в частта — в сърцето на всяка една отделно взета личност, но неговата воля в действителност управлява цялото, вселената на вселените.
12:7.2 (137.5) Вярно е, че във всичките му отношения с неговите създания на законите на Бога не е свойствена произволност. За вас, с вашите ограничени възгледи и крайни гледни точки, делата на Бога трябва често да изглеждат диктаторски и произволни. Законите на Бога са просто навиците на Бога, неговият начин да извършва повтарящи се действия; всичко, което прави, Той го прави добре. Вие забелязвате, че Бог прави всички неща по същия начин отново и отново, просто защото това е най-добрият начин да се направи това отделно действие в дадените обстоятелства; а най-добрият начин е правилният начин и поради това безкрайната мъдрост неизменно се разпорежда това нещо да се направи по точно този безупречен начин. Трябва също така да помните, че природата не е изключителен акт на Бога; в тези явления, които човекът нарича природа, присъстват и други влияния.
12:7.3 (137.6) С божествената същност е несъвместима деградацията; тя не допуска несъвършено изпълнение даже на чисто лично действие. Трябва да изясним следното: ако в божествеността на която и да е ситуация, в които и да са екстремални обстоятелства, във всеки случай, в който ходът на върховната мъдрост би указвал необходимост от различно поведение — ако изискванията за съвършенство по някаква причина диктуват друг начин за реагиране, подобър, тогава и там премъдрият Бог ще функционира по този подобър и поподходящ начин. Това би било изражение на един повисш закон, а не отменяне на един понизш закон.
12:7.4 (137.7) Бог не робува на навици, на безкрайно повторение на своите собствени доброволни действия. Законите на Безкрайния са лишени от конфликтност; всички те са съвършенства, присъщи на непогрешимата му природа; всички те са неоспорими деяния, изразяващи безупречността на неговите решения. Законът е неизменната реакция на безкрайния, съвършен и божествен разум. Всички действия на Бога са волеви независимо от привидната еднаквост. В Бога няма „променливост, нито сянка на промяна“. Но всичко, което може да се каже за Всеобщия Баща, не може да бъде казано със същата сигурност за всяко от Неговите подчинени разумни същества или за неговите еволюиращи създания.
12:7.5 (137.8) Понеже Бог е непроменяем, можете да разчитате на това, че във всички обичайни обстоятелства ще се запазва неизменността на неговите действия. Бог е залогът за стабилността на всички създадени неща и същества. Той е Бог; поради това е неизменен.
12:7.6 (138.1) И цялата му вярност на поведението и еднаквост на действието е лична, съзнателна и във висша степен волева, защото Великият Бог не е безпомощен роб на своето собствено съвършенство и безкрайност. Бог не е самостойно действаща автоматична сила; той не е робска, обвързана със законите власт. Бог не е нито математическо уравнение, нито химична формула. Той е волева и изначална Личност. Той е Всеобщият Баща, едно същество, притежаващо цялото богатство на личността, всеобщият източник на личностите на всички създания.
12:7.7 (138.2) Волята на Бога не винаги тържествува в сърцето на търсещия Бога материален смъртен, но ако времевата рамка бъде разширена отвъд момента, за да обхване целия първи живот, то Божията воля става все по-забележима в духовните плодове, които донася животът на водените от духа деца на Бога. А ако човешкият живот бъде още по-разширен, за да обхване опита и от моронтийните светове, то може да бъде забелязано как божествената воля започва да свети все по-ярко и по-ярко в одухотворяващите дела на тези създания на времето, които са вкусили божествените наслаждения от преживяването на взаимовръзката между личността на човека и личността на Всеобщия Баща.
12:7.8 (138.3) Бащинството на Бога и братството на хората представляват парадокса на частта и цялото на нивото на личността. Бог обича всеки индивид като индивидуално дете от небесното семейство. И едновременно с това Бог обича всички индивиди; Той не изпитва поголямо уважение към някои личности и всеобщността на неговата любов поражда взаимоотношенията на цялото всеобщо братство.
12:7.9 (138.4) Любовта на Отеца придава на всяка личност абсолютен и уникален статут на неповторимо дете на Всеобщия Баща, едно дете, което няма двойник в безкрайността, едно същество с воля, което е незаменимо в цялата вечност. Бащината любов възнася всяко Божие дете, озарявайки всеки член на небесното семейство, ярко откроявайки уникалната природа на всяко личностно същество на фона на безличностните нива, които остават извън пределите на бащиния кръг на Всеобщия Баща. Любовта на Бога е поразително изображение на трансценденталното значение на всяко същество с воля; тя безпогрешно разкрива огромната ценност за Всеобщия Баща на всяко дете и на всички негови деца — от най-висшата съзидателна личност с Райски статут до най-низшата волева личност на дивака в зората на човешката история в един от еволюционните светове на времето и пространството.
12:7.10 (138.5) Именно тази любов на Бога към индивида създава божественото семейство на всички индивиди, вселенското братство на децата със свободна воля на Райския Баща. И това братство, бидейки всеобщо, е свойство на цялото. Братството — когато е универсално, разкрива не отношението на всеки, а отношението на всички. Братството е всеобхватна реалност и затова разкрива свойствата на цялото в противовес на свойствата на отделната част.
12:7.11 (138.6) Братството представлява един факт на взаимовръзка, съществуваща между всички личности във вселената. Никой не може да избегне облагите или санкциите, които могат да бъдат следствие от отношения с други личности. Частта се облагодетелства или страда съизмеримо с цялото. Доброто усилие на всеки човек облагодетелства всички хора; заблуждението или злото на всеки човек увеличава страданията на всички хора. Както се движи частта, така се движи и цялото. Заедно с прогреса на цялото прогресира и частта. Относителните скорости на частта и цялото определят дали дадена част се забавя от инерцията на цялото или се пренася напред от движещата сила на космическото братство.
12:7.12 (139.1) Остава тайна как Бог, Който е изключително личностно самоосъзнаващо се Същество с постоянно местообитаване, присъства лично в такава обширна вселена, поддържайки лична връзка практически с безкраен брой същества. Това, че подобно явление е тайна, излизаща отвъд пределите на човешкото разбиране, не трябва ни най-малко да намалява вашата вяра. Не позволявайте на величината на безкрайността, на необятността на вечността и на грандиозността и великолепието на Божия образ да ви държат в благоговеен страх, да ви карат да се колебаете или да ви обезкуражават; защото Отецът не е много далеч от нито един от вас; Той пребивава във вас и в Него всички ние в буквалния смисъл на думата се движим, действително живеем и съществуваме.
12:7.13 (139.2) Въпреки че Райският Баща действа чрез своите божествени създатели и своите сътворени деца, той също така поддържа с вас най-съкровена връзка — връзка толкова възвишена, така изключително лична, че излиза извън пределите даже на моето разбиране: тайнственото общуване на частицата на Отеца с човешката душа и със смъртния разум — нейната фактическа обител. Знаейки за тези божествени дарове това, което ви е известно, вие следователно знаете, че Отецът е тясно свързан не само със своите божествени сътрудници, но също така и със своите еволюиращи смъртни деца на времето. Наистина, Отецът обитава Рая, но неговото божествено присъствие обитава в умовете на хората.
12:7.14 (139.3) Въпреки че духът на Сина е излят върху цялата плът, въпреки че Синът някога е живял сред вас в подобие на смъртна плът, макар че серафимите лично ви пазят и водят, как би могло някое от тези божествени същества от Втория и Третия Центрове някога да се надява да се сближи с вас така, че да ви разбере толкова пълно, колкото Отецът, който е дал част от себе си, за да стане ваша истинска, божествена и даже вечна същност!
12:8.1 (139.4) „Бог е Дух“, но Раят не е. Материалната вселена е вечна арена на всевъзможни духовни дейности; духовните същества и духовно извисяващите се живеят и работят във физическите сфери на материална реалност.
12:8.2 (139.5) Даряването на космическа сила, областта на космическа гравитация, е функцията на Райския Остров. Цялата изначална сила-енергия произтича от Рая и веществото, необходимо за създаването на безброй вселени, сега циркулира по цялата главна вселена под формата на свръхгравитационно присъствие, съставляващо силовия заряд на наситеното пространство.
12:8.3 (139.6) Каквато и да е трансформацията на сила в далечните вселени, напускайки Рая, тя се подчинява на нескончаемото, повсеместно, неизменно притегляне на вечния Остров, покорно и послушно продължавайки своя път във вечните простори на вселените. Физическата енергия е единствената реалност, оставаща истинска и неизменна в своето подчинение на всеобщия закон. Отклонения от божествените пътища и изначалните замисли стават само в световете на волеизявление на създанията. Силата и енергията са всеобщо свидетелство за стабилността, постоянството и вечността на централния Райски Остров.
12:8.4 (139.7) Даряването на дух и одухотворяването на личности, областта на духовната гравитация, е сферата на Вечния Син. И тази духовна гравитация на Сина, неизменно притегляща към него всички духовни реалности, е точно толкова реална и абсолютна, колкото е всесилният материален обхват на Райския Остров. Но материално-ориентираният човек е по-добре запознат с материалните проявления на физическата природа, отколкото със също толкова реалните и могъщи проявления на духовното ниво, които могат да бъдат постигнати само от духовната проницателност на душата.
12:8.5 (140.1) С придобиването на все по-голяма духовност, Богоподобие, разумът на вселенската личност става все помалко чувствителен към материалната гравитация. Реалността, измерена чрез ответната реакция на физическата гравитация, е противоположна на реалността, определена от качеството на нейното духовно съдържание. Действието на физическата гравитация е количествен определител на недуховна енергия; действието на духовната гравитация е качествена мярка за живата енергия на божествеността.
12:8.6 (140.2) Каквото е Раят за физическото творение и каквото е Вечният Син за духовната вселена, това е Съвместният Извършител за сферите на разума — разумната вселена на материалните, моронтийни и духовни същества и личности.
12:8.7 (140.3) Съвместният Извършител реагира както на материалните, така и на духовните реалности, което го прави по самата си същност всеобщ попечител на всички разумни същества, способни да олицетворят съюза както на материалните, така и на духовните аспекти на творението. Снабдена с интелект, помощта на материалното и духовното нива чрез феномена на разума е изключителната сфера на Съвместния Извършител, който по този начин става партньор на духовния разум, основа на моронтийния разум и субстанция за материалния разум на еволюиращите създания на времето.
12:8.8 (140.4) Разумът е методът, посредством който духовните реалности стават емпирични за личностите на създанията. В крайна сметка обединяващите възможности дори на човешкия разум, неговото умение да съгласува неща, идеи и значения са свръхматериални.
12:8.9 (140.5) Макар че смъртният разум едва ли е способен да осмисли седемте нива на относителна космическа реалност, човешкият интелект трябва да е в състояние да осъзнае общия смисъл на трите действащи нива на крайната реалност:
12:8.10 (140.6) 1. Материя. Организирана енергия, подложена на въздействието на линейна гравитация, освен в случаите на нейното видоизменение от движението, и обусловена от разума.
12:8.11 (140.7) 2. Разум. Организирано съзнание, което не е изцяло подложено на действието на материална гравитация и придобиващо истинска свобода, когато го видоизменя духът.
12:8.12 (140.8) 3. Дух. Найвисшата личностна реалност. Истинският дух не се подчинява на физическа гравитация, но евентуално става подбуждащо въздействие за всички формиращи се енергийни системи, притежаващи статут на личност.
12:8.13 (140.9) Целта на съществуване на всички личности е духът; материалните проявления са относителни и космическият разум служи като посредник между тези всеобщи противоположности. Даряването на разум и помощта на духа са функция на обединените лица на Божеството, Безкрайния Дух и Вечния Син. Всеобхватната реалност на Божеството е не просто разум, а одухотворен разум и дух, обединени от личност. Независимо от това абсолютите — както на духовното, така и на предметното, се съединяват в личността на Всеобщия Баща.
12:8.14 (140.10) В Рая нито един от трите вида енергии — физическа, умствена, духовна, не е преобладаващ. В еволюиращия космос енергияматерията доминира във всичко, с изключение на личността, към господството на която — чрез посредничеството на разума, се стреми духът. Духът е основополагаща реалност на личностния опит на всички създания, защото Бог е Дух. Духът не се изменя; поради това във всички взаимоотношения на личността той е трансцендентален по отношение както на разума, така и на материята, които са емпирични променливи в света на постепенните постижения.
12:8.15 (140.11) В космическата еволюция материята става философската сянка, хвърляна от ума в присъствието на духовната светлина на божествено просветления разум, което, обаче, не премахва реалността на материяенергията. Разумът, материята и духът са еднакво реални, но те не са с еднаква стойност за личността при постигането на божественост. Осъзнаването на божествеността е постепенен духовен опит.
12:8.16 (141.1) Колкото по-ярък става блясъкът на одухотворената личност (Отецът във вселената, частицата на потенциалната духовна личност в индивидуалното създание), толкова по-внушителна е сянката, хвърляна от посредника разум върху своето материално вложение. Във времето човешкото тяло е точно толкова реално, колкото разумът или духът, но с идването на смъртта и разумът (индивидуалността), и духът — за разлика от тялото, продължават да съществуват. Космическата реалност може да отсъства в опита на личността. И затова метафората на гърците за материалното като сянката на по-реалните духовни субстанции действително има философски смисъл.
12:9.1 (141.2) Духът е основната личностна реалност във вселените, а личността е основна за всяко постепенно придобиване на опит от духовна реалност. Всеки стадий от опита на личността на всяко следващо ниво от придвижването във вселените изобилства с пътеводни нишки, водещи към откриването на пленителни личностни реалности. Истинската съдба на човека е да създава нови духовни цели и след това да се отзовава на космическия зов на тези възвишени цели с нематериална стойност.
12:9.2 (141.3) Любовта е тайната на благотворното общуване между личностите. Не можете истински да опознаете една личност в резултат на единичен контакт с нея. Не можете да опознаете като истински ценител музиката с помощта на математическа дедукция, въпреки че музиката е разновидност на математическия ритъм. Номерът, присвояван на телефонния абонат, по никакъв начин не е свързан с неговата личност и не означава нищо за неговия характер.
12:9.3 (141.4) Математиката, материалната наука са незаменими за разумното обсъждане на материалните аспекти на вселената, но подобно знание не е непременно част от по-високото осъзнаване на истината или от личното разбиране на духовните реалности. Не само в царството на живота, но и в света на физическата енергия сумата на две или повече неща е много често нещо повече, отколкото, или нещо различно от, очакваните сумарни последици от подобни сборове. Цялата наука математика, цялата философия, найсложната физика или химия не биха могли да предскажат, че съединяването на два атома газообразен водород с един атом газообразен кислород ще даде в резултат нова и качествено свръхкумулативна субстанция — течна вода. Истинското разбиране на дори само това физико-химическо явление би трябвало да предотврати развитието на материалистическата философия и механистическата космология.
12:9.4 (141.5) Техническият анализ не разкрива възможностите на човека или нещата. Например: водата се използва ефективно за гасене на огъня. Това, че водата гаси огъня, е добре познат от ежедневния опит факт, но никакъв анализ на водата не би разкрил това й свойство. Анализът определя, че водата е съставена от водород и кислород; позадълбочено проучване на тези елементи разкрива, че кислородът активно подпомага процеса горене, а водородът свободно гори сам.
12:9.5 (141.6) Вашата религия се превръща в реална, защото се освобождава от робството на страха и пътя на суеверията. Вашата философия се стреми да се избави от догмите и традициите. Вашата наука е въвлечена във вековната борба между истините и заблудите, стемейки се към освобождаване от оковите на абстракцията, робската привър заност на математиката и относителната слепота на механистическия материализъм.
12:9.6 (142.1) Смъртният човек има духовно ядро. Разумът е индивидуална енергийна система, съществуваща около божественото духовно ядро и функционираща в материално обкръжение. Такова живо взаимодействие между разума и духа на индивида образува вселенския потенциал на вечната личност. Действителното нещастие, непоправимата беда, продължителните разочарования, сериозните поражения или неизбежната смърт могат да дойдат, само след като егоистичните представи успеят напълно да изместят контролиращото въздействие на централното духовно ядро, съответно разрушавайки космическата структура на индивидуалността на личността.
12:9.7 (142.2) [Представено от Възпитател в Мъдростта, упълномощен от Извечно Древния.]
Книгата Урантия
Документ 13
13:0.1 (143.1) В ПРОСТРАНСТВОТО между централния остров на Рая и най-близкия до него планетарен кръг на Хавона са разположени три помалки кръга от особени сфери. Най-в ътрешният кръг се състои от седемте свещени сфери на Всеобщия Баща; втората група е представена от седемте светещи свята на Вечния Син; във външния кръг се намират седемте исполински сфери на Безкрайния Дух — административните центрове на Седемте Главни Духа.
13:0.2 (143.2) Тези три полусферични кръга на Отеца, Сина и Светия Дух се отличават с неподправено величие и неописуемо великолепие. На вас не ви е известен даже типът на тяхното материално или физическо устройство. Всеки кръг демонстрира разнообразието от материални форми и всеки свят се отличава от другите, с изключение на седемте свята на Сина, чието физическо устройство е еднакво. Всеки от тези двадесет и един свята представлява сам по себе си исполинска сфера и всяка група от седем сфери е различно увековечена. Доколкото ни е известно, те са съществували винаги; както и Раят, те са вечни. Не съществуват нито сведения, нито предания за техния произход.
13:0.3 (143.3) Седемте тайни сфери на Всеобщия Баща се въртят на близко разстояние около Рая и с ярка светлина отразяват духовното светене, присъщо на централното сияние на Вечните Божества, изливащи тази светлина на божествено великолепие над целия Рай и даже над седемте кръга на Хавона.
13:0.4 (143.4) Очевидно неличностните енергии на духовно светене водят своето начало от седемте свещени свята на Вечния Син. Никоя личност не може да се намира в тези седем светещи сфери. Тези светове отразяват духовното великолепие на целия Рай и цялата Хавона, като насочват чисто духовно светене към седемте свръхвселени. Ярките сфери на втория кръг изпращат своята светлина (светлина без топлина) към Рая и към милиардите светове в седемте кръга на централната вселена.
13:0.5 (143.5) Седемте свята на Безкрайния Дух са обител на Седемте Главни Духа, ръководещи съдбата на седемте свръхвселени и осветяващи творенията на времето и пространството с духовната светлина на Третото Лице на Божеството. И цялата Хавона, но не и Островът на Рая, се къпе в тези одухотворяващи влияния.
13:0.6 (143.6) Макар че сферите на Отеца са сфери за постигане на пределния за всички създания, надарени с частици от Отеца, статут, техните функции не се изчерпват с това. Тук пребивават не само личностни, но и много други типове същества и организми. Всеки от световете, намиращ се в кръговете на Отеца и Сина, има особен тип постоянни жители, но ние предполагаме, че световете на Сина са населени с еднородни типове същества с неличностен произход. Сред коренните жители на Сферите на Божеството са частиците на Отеца; останалите категории постоянни жители са неразкрити за вас.
13:0.7 (143.7) Тези двадесет и един спътника на Рая служат за много цели както в централната, така и в свръхвселените — цели, които не се разкриват в настоящото повествувание. Вие сте в състояние да разберете толкова малко от живота в тези сфери, че не можете да се надявате на формиране на представа за тяхната природа или функции; съществуващата тук дейност протича в хиляди неразкрити за вас форми. Двадесет и едната сфери съдържат потенциалните възможности за функциониране на тези мироздания. Настоящите документи позволяват да хвърлим само бегъл поглед на някои ограничени видове дейност, отнасящи се към днешния етап на развитие на голямата вселена, поточно към един от нейните седем сектора.
13:1.1 (144.1) Образуващите кръга на Отеца сфери на свещен живот съдържат в себе си единствените в цялата вселена специфични тайни на личността. Тези спътници на Рая, образуващи най-вътрешния от трите кръга, са единствените забранени сфери от централната вселена, които имат отношение към личността. Долният Рай и световете на Сина също са затворени за личности, но нито една от тези сфери не е свързана непосредствено с личността.
13:1.2 (144.2) Райските светове на Отеца се управляват от найвисшата категория Неизменни Синове на Троицата, Тринитизираните Тайни на Върховността. За тези светове мога да ви разкажа съвсем малко; за извършващата се в тях разнообразна дейност пък имам правото да кажа още помалко. Подобна информация засяга само тези същества, които изпълняват там своите функции и продължават своя път от тези сфери. И макар да съм в известен смисъл запознат с шест от тези светове, аз никога не съм посещавал сферата на Божеството; за мен този свят е абсолютно забранен.
13:1.3 (144.3) Една от причините за секретността на тези светове се заключава в това, че във всеки от тях съществува особен образ или проявление на Божествата, съставляващи Райската Троица; това не е личност, а уникално присъствие на Божествеността, правилно възприемано и разбирано само от тези особени групи разумни същества, които или постоянно пребивават в тези сфери, или биват допускани там. Троичните Тайнства на Върховността са лични представители на тези особени неличностни присъствия на Божествеността и представляват високоличностни същества, превъзходно надарени и изумително приспособени към изпълнението на своите възвишени и трудни задължения.
13:1.4 (144.4) 1. СФЕРАТА НА БОЖЕСТВОТО. Този свят е в уникален смисъл „лоното на Отеца“, сферата на лично общуване на Всеобщия Баща — особеното проявление на неговата божественост. Сферата на Божеството е мястото за Райската среща на Настройчиците на Съзнанието, но той е и обител на много други същности, личности и други същества, водещи своето начало от Всеобщия Баща. Освен Вечния Син много други личности са се появили в резултат на единични актове на Всеобщия Баща. В тази обител се трудят и общуват само частиците на Отеца, а също и личности и същества, които са непосредствен и изключителен източник, какъвто е Всеобщият Баща.
13:1.5 (144.5) Тайнствата на Сферите на Божеството включват и тайната на посвещаването и мисията на Настройчиците на Съзнанието. Тяхната природа, произход и методът за установяване на контакт с низшите създания на еволюционните светове е тайна на тази сфера на Рая. Тези поразителни превръщания нямат непосредствено отношение към останалите от нас и затова Божествата смятат за разумно да не ни посвещават в някои особености на това велико божествено служене. Когато стигнем до съприкосновение с даден аспект от божествената дейност, тези процеси ни се разкриват в цялата си пълнота, с изключение на най-съкровените детайли на великото посвещение, по отношение на което не разполагаме с пълна информация.
13:1.6 (145.1) В тази сфера се съдържа и тайнството на природата, назначението и дейността на всички други форми на частиците на Отеца, на Гравитационните Посланици и на множество други неразкрити ви същества. Много вероятно е, че ако истините, отнасящи се до Сферата на Божеството, не бяха тайна за мен, те само щяха да ме объркат и да усложнат сегашната ми дейност; възможно е и това — тези истини да излизат извън пределите на онова, което е достъпно за разбиране на съществата от моята категория.
13:1.7 (145.2) 2. СФЕРАТА НА СИНА. Тази сфера представлява „лоното на Сина“, личният приемен свят на Вечния Син. Сферата на Сина е Райската резиденция на низходящите и възходящи Божии Синове, получили пълно признание и окончателно потвърждение. Този свят е Райската Обител на всички Синове на Вечния Син, а също и на еднородните и подчинени му Синове. Съществуват многобройни категории на божественото синовство, свързани с тази небесна обител и неразкрити на смъртните, които нямат отношение към плановете, свързани с програмите за духовно извисяване, за духовно придвижване на човека през вселените към Рая.
13:1.8 (145.3) Към тайнството на Сферите на Сина се отнася тайната за инкарнирането на Божествените Синове. Превръщането на Божия Син в Човешки Син, неговото буквално раждане от жена и това, което се е случило във вашия свят преди деветнадесет столетия, е всеобщо тайнство. Във вселените това става повсеместно, оставайки тайна на божественото синовство — тайната на Сферата на Сина. Настройчиците са тайнството на Бога-Баща. Инкарнацията на Божествените Синове е тайнство на БогаСин; тази тайна е скрита в седмия сектор на Сферата на Сина, където се допуска само този, които лично е преминал през това уникално изпитание. Вие сте запознати само с тези аспекти на инкарнацията, които имат отношение към вашия възход. Във вселената служат Райските Синове от неразкрит тип и многобройните аспекти на тайнството на тяхната инкарнация остават неразкрити за вас. Освен това има и други тайни, свързани със Сферата на Сина.
13:1.9 (145.4) 3. СФЕРАТА НА ДУХА. Този свят е „лоното на Духа“. Райската обител на висшите същества, които представляват изключително Безкрайния Дух. Тук се събират Седемте Главни Духа и някои от техните потомци във всички вселени. В тази небесна обител може да се срещнат многобройни неразкрити категории духовни личности, същества, на които е поръчено изпълнението на разнообразни вселенски функции, несвързани с плановете за възвисяване на смъртните създания на времето до Райските нива на вечността.
13:1.10 (145.5) Тайнствата на Сферите на Духа включват в себе си непостижимите тайни на отразяването. Ние ви разказваме за обширното и всеобщо явление на отразяването, в частност, за неговото действие в столичните светове на седемте свръхвселени, но не обясняваме това явление в цялата му дълбочина, тъй като ние самите не го разбираме докрай. Разбираме много, наистина много, но някои основни детайли все още остават загадка за нас. Отразяващата способност е тайнството на Бога-Дух. Вие сте осведомени за функциите на отразяването във връзка с програмата за духовно извисяване на съхранилите своя живот смъртни създания и всичко казано остава вярно, но отразяването е и неизменен атрибут на нормалното функциониране на многобройни други аспекти от вселенската дейност. Този дар на Безкрайния Дух се използва не само за събиране на сведения и разпространяване на информация, но и за други цели. Съществуват и други тайни на Сферите на Духа.
13:1.11 (145.6) 4. СФЕРАТА НА НАМЕСТНИЦИТЕ. Тази планета представлява „лоното на Бащата и Сина“, тайната сфера на някои неразкрити същества, появяващи се в резултат от действията на Отеца и Сина. Сферата на Наместниците също така е Райска обител на много прославени същества със сложен произход — сложен от гледна точка на разнообразието на методите, действащи в седемте свръхвселени. В този свят се събират много групи същества, неразкрити на смъртните на Урантия.
13:1.12 (146.1) Тайнствата на Сферите на Наместниците включват тайната на тринитизацията, а тринитизацията дава тайнственото право да представляваш Троицата, да действаш в качеството на Наместниците на Бога. Правото да представляваш Троицата се предоставя само на тези разкрити или неразкрити същества, които са тринитизирани — създадени, възникнали или увековечени от които и да е две или от всичките три лица на Райската Троица. Личностите, появяващи се в резултат от акт на тринитизация, изпълняван от някои прославени създания, представляват не повече от мобилизирания при такава тринитизация понятиен потенциал, макар те да са способни да се възнесат в обятията на Божеството, преминавайки пътя, открит за всички същества от техния тип.
13:1.13 (146.2) Нетринитизираните същества не разбират напълно метода на тринитизация с участието на двама или трима Създатели или някои други същества. Вие никога няма да можете да разберете това явление, ако в своето далечно и славно бъдеще не предприемете такъв смел и успешен опит, тъй като в противен случай тайнствата на Сферите на Наместниците завинаги ще останат тайна за вас. Но за мен, висше създание от Троичен произход, всички сектори от Сферата на Наместниците са открити. Аз в съвършенство разбирам и също толкова надеждно и свято пазя тайната на своя произход и съдба.
13:1.14 (146.3) Съществуват и други форми и аспекти на тринитизация, неизвестни на урантийците, и личните аспекти на този опит в необходимия вид се пазят в тайния сектор на Сферите на Наместниците.
13:1.15 (146.4) 5. СФЕРАТА НА УЕДИНЕНИЕТО. Този свят представлява „лоното на Отеца и Духа“ и е място на среща на величественото войнство на неразкритите същества, появили се в резултат от съвместни действия на Вселенския Баща и Безкрайния Дух; в допълнение към свойствата на Духа тези същества имат чертите на Отеца.
13:1.16 (146.5) Тази сфера е и обител на Самотните Посланици и други същества от свръхангелски категории. Вие знаете малко за тези същества; съществува огромен брой неразкрити на Урантия категории. Постоянното местожителство в този свят не означава задължително, че Отецът е взел участие в създаването на Самотните Посланици или на техните свръхангелски партньори, но в течение на дадената вселенска епоха той действително има отношение към техните функции. През настоящата епоха този свят е и статусна сфера на Управляващите Вселенската Енергия.
13:1.17 (146.6) Съществуват многобройни допълнителни категории духовни личности — същества, непознати на смъртния човек, които смятат Сферата на Уединение за свой Райски дом. Трябва да се помни, че всички сектори и нива на вселенска дейност са така изчерпателно осигурени с духовни попечители, както и този свят, който помага на смъртния човек да поеме възходящия път към Рая.
13:1.18 (146.7) Тайните на Сферата на Уединение. Освен някои тайни на тринитизацията в този свят се пазят тайните за личните отношения на Безкрайния Дух с някои висши представители на потомството на Третия Източник и Център. Тук се пазят тайните за съкровената връзка с многобройните неразкрити категории — с духовете на Бащата, Сина и Духа, с тройствения дух на Троицата, а също и с духовете на Висшия, Крайния и Върховния-Крайния.
13:1.19 (146.8) 6. СФЕРАТА НА СЕРАФИМИТЕ. Тази сфера представлява „лоното на Сина и Духа“, обител на необятното войнство на неразкритите същества, създадени от Сина и Духа. Тази сфера също така е определена и за всички попечителски чинове ангели, включително свръхнафими, секонафими и серафими. В централната и външните вселени служат и много категории величествени духовни същества, които не биват изпращани да служат на „тези, който ще наследят спасението“. Всички тези духовни труженици — на всички нива и във всички сфери на вселенска дейност, смятат Сферата на Серафимите за свой Райски дом.
13:1.20 (147.1) Тайнствата на Сферата на Серафимите включват тройна тайна и аз мога да спомена само една нейна част: тайната на серафическия транспорт. Способността на различни категории серафими и родствените им духовни същества да съдържат в своята духовна форма всички категории нематериални личности и да ги пренасят на значителни междупланетни разстояния представлява сама по себе си тайна, съхранявана в свещените сектори на Сферата на Серафимите. Транспортните серафими разбират това тайнство, но не посвещават в него останалите от нас, а възможно е и да не могат да ни посветят. Останалите тайни на Сферата на Серафимите се отнасят към личния опит на тези типове духовни попечители, които все още не са разкрити за смъртните. И ние се въздържаме да обсъждаме тайните на тези родствени на вас същества, защото вие сте много близо до разбирането на толкова близки вам категории; предаването на даже частични знания за такива явления би граничило със злоупотреба с оказаното ни доверие.
13:1.21 (147.2) 7. СФЕРА ЗА ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ. Този уникален свят представлява „лоното на Бащата, Сина и Духа“, място за среща на духовно извисяващите се създания на пространството, сфера за прием на странстващите на времето, преминаващи през Хавона на път за Рая. Сферата за Духовно Извисяване служи като действителен Райски дом за извисяващите се души на времето и пространството до придобиване от тях на Райски статут. Голяма част от своите хавонски „ваканции“ вие, смъртните, ще прекарвате на Сферата за Духовно Извисяване. В течение на вашия живот в Хавона Сферата за Духовно Извисяване ще бъде за вас това, което са били управляващите реверсията по време на възхода ви в локалната и свръхвселената. Тук ви очакват хиляди занятия, недостъпни за смъртното въображение. Както и на всички предшестващи етапи по пътя към Бога, вашата човешка същност ще встъпи тук в нови отношения с вашата божествена същност.
13:1.22 (147.3) Тайнствата на Сферата за Духовно Извисяване включват тайната на постепенното и несъмнено внасяне в материалния смъртен разум на духовния и потенциален безсмъртен еквивалент на характера и индивидуалността. Това явление е еволюция на безсмъртната душа в разума на смъртно и материално създание — едно от найнепостижимите тайнства във вселената.
13:1.23 (147.4) Не бихте могли до край да разберете това тайно превръщане, преди да достигнете Сферата за Духовно Извисяване. И именно по тази причина пред вашия изумен взор ще се открие цялата Сфера за Духовно Извисяване. Една седма част от Сферата за Духовно Извисяване е затворена за мен — този сектор, отнасящ се към самата тайна, която е (или ще бъде) изключителен опит и достояние за същество от вашия тип. Този опит е принадлежност на вашата, човешка категория на битието. Личностите от моята категория нямат пряко отношение към тези процеси. Поради това, забранени за мен, те в перспектива ще се разкрият пред вас. Но и след това те, по силата на някакви причини, завинаги остават ваша тайна. Вие не разкривате тази тайна нито на нас, нито на които и да е други категории същества. Ние знаем за вечното сливане на божествения Настройчик с безсмъртната душа с човешки произход, но за извисяващите се завършили този опит е абсолютна реалност.
13:2.1 (147.5) Тези светове, в които живеят разнообразни категории духовни същества, представляват колосални и грандиозни сфери; по своята неописуемо величествена красота те са сравними с Рая. Те са място на срещи и присъединяване на създанията, техният постоянен космически дом. Когато станете завършил, мястото на вашето обитание ще бъде Раят, но Сферата за Духовно Извисяване завинаги ще остане вашият домашен адрес, даже след като продължите своето служене във външното пространство. В течение на цяла вечност ще смятате Сферата за Духовно Извисяване за свой дом, с който за вас ще бъдат свързани скъпи за сърцето ви спомени. Когато станете духовно същество от седми стадий, възможно е да се откажете от статута на живеещ в Рая.
13:2.2 (148.1) Ако външните вселени се намират в процес на установяване и ако предстои те да бъдат заселени със създания на времето, способни да извършат възхода, то ние предполагаме, че и такива деца на бъдещето трябва да смятат Сферата за Духовно Извисяване за свой Райски дом.
13:2.3 (148.2) Сферата за Духовно Извисяване е единствената свещена сфера, напълно открита за вас след вашето пристигане в Рая. Сферата на Наместниците е единствената свещена сфера, открита за мен напълно и без никакви изключения. Макар нейните тайни да имат отношение към моя произход, в течение на настоящата вселенска епоха аз не смятам Сферата на Наместниците за свой дом. Съществата с Троичен произход и тринитизираните същества не са едно и също нещо.
13:2.4 (148.3) Съществата с Троичен произход не могат да смятат световете на Отеца за изцяло свои; тяхната собствена обител се намира на Райския Остров, в непосредствена близост с НайСвятата Сфера. Чести гости на Сферата за Духовно Извисяване, „лоното на Отеца, Сина и Духа“, те се запознават тук със своите братя от низшите светове на пространството.
13:2.5 (148.4) Можете да предположите, че СиноветеСъздатели, водещи своето начало от съюза между Отеца и Сина, смятат Сферата на Наместниците за свой дом, но в сегашната вселенска епоха на дейност на БогСедмократния това не е така. Ще ви объркат и много други сходни проблеми, защото сигурно ще срещнете множество трудности при разбирането на тези неща, които са така близки до Рая. Не можете да стигнете и до правилно заключение — толкова малко знаете за това. И ако знаехте за световете на Отеца повече, просто щяхте да се сблъскате с още повече трудности и така би било, докато не ги узнаете всичките. Във всеки от тези свещени светове статут се придобива както чрез служене, така и според произхода, и сменящите се вселенски епохи могат (и го правят) да прегледат или преразгледат някои от тези класификации на личностите.
13:2.6 (148.5) Световете от вътрешния кръг действително се явяват предимно светове за общуване или статусни светове в поголяма степен, отколкото сфери за живеене. Във всички светове на Отеца освен в един смъртните ще придобият определен статут. Например, когато вие, смъртните, достигате Хавона, ви допускат на Сферата за Духовно Извисяване, където сте желани гости, но не ви се разрешава достъп до шестте останали свещени свята. След преминаването през режима на Рая и включването ви в Корпусите за Завършили ви се открива достъп до Сферата на Сина, тъй като сте Божии Синове, точно както и възходящи създания, и дори повече от това. Но винаги ще остава една седма част от Сферата на Сина — секторът, в който се пазят тайните, свързани с инкарнацията на Божиите Синове; тя ще бъде винаги закрита за вас. Тези тайни никога няма да бъдат разкрити на духовно извисяващите се Божии синове.
13:2.7 (148.6) С течение на времето ще ви бъде открит пълен достъп до Сферата за Духовно Извисяване и относителен достъп до останалите сфери на Отеца, освен Сферата на Божеството. Но даже и след като станете завършил и получите разрешение да посещавате петте други тайни сфери, няма да ви бъде позволено да посещавате всички сектори на тези светове. Няма да имате право да посещавате Сферата на Божеството, „недрата на Отеца“, макар че несъмнено неведнъж ще стоите „отдясно на Отеца“. В течение на цяла вечност няма да възникне каквато и да е необходимост от вашето присъствие в света на Настройчиците на Съзнанието.
13:2.8 (149.1) Тези светове за срещи на духовните същества са толкова забранена зона, че ни помолиха да не водим преговори за допуск до тези зони от въпросните сфери, които се намират изцяло отвъд пределите на нашия опит. Като създание вие можете да станете нещо толкова съвършено, колкото е съвършен в своята божественост Отецът, но не ви е дадено да знаете всички емпирични тайни на останалите категории вселенски личности. Когато Създателят и неговото създание биват обединявани от емпирична личностна тайна, Създателят я пази вечно.
13:2.9 (149.2) Всички тези тайни вероятно са познати на съвкупната група на Тринитизираните Тайнства на Върховността. Въпросните същества са добре познати само чрез тези групи, които обитават в техните специални светове; те са слабо разбирани от другите категории. Достигайки Рая, вие ще узнаете и страстно ще заобичате тези десет Тайнства на Върховността, които управляват Сферата за Духовно Извисяване. С изключение на Сферата на Божеството, вие ще можете частично да разберете Тайнствата на Върховността на останалите светове на Отеца, макар че това разбиране няма да бъде толкова съвършено, както на Сферата за Духовно Извисяване.
13:2.10 (149.3) Тринитизираните Тайнства на Върховността, както може да се съди от тяхното име, се отнасят към Върховния и освен това са в еднаква степен свързани с Крайния и даже с тайнството на Върховния-Краен.
13:3.1 (149.4) Седемте светещи сфери на Вечния Син представляват световете на седемте фази на чисто духовно съществуване. Тези сияещи сфери са източник на тройствената светлина на Рая и Хавона; тяхното влияние в основата си, макар и не изцяло, е ограничено до централната вселена.
13:3.2 (149.5) На тези спътници на Рая няма личности, затова на смъртната и материална личност може да се разкаже малко за тези видове изключително духовна обител. Нас ни учат, че тези светове изобилстват с неличностен живот, със съществата на Вечния Син. Ние предполагаме, че тези същества се събират тук, за да служат на планираните нови вселени на външното пространство. Философите на Рая твърдят, че всеки нов Райски цикъл, траещ около два милиарда урантийски години, се ознаменува със създаването на допълнителни резерви, представени от съществата от тази категория в тайните светове на Вечния Син.
13:3.3 (149.6) Доколкото знам, нито една личност никога не е посещавала нито една от сферите на Вечния Син. В течение на целия си дълъг опит в и отвъд пределите на Рая аз никога не съм получавал задачата да посетя някой от тези светове. Те не се посещават даже от личностите, създадени при участието на Вечния Син. Ние предполагаме, че всички видове неличностни духове, независимо от техния произход, биват допускани в тези видове духовна обител. На мен — личностно създание, имащо духовен облик, такъв свят несъмнено би ми се сторил пустинен и изоставен, дори и да биха ми позволили да го посетя. Високите духовни личности съществуват не за удовлетворяване на празно любопитство или пък заради съвършено безцелни приключения. Винаги има повече от достатъчен избор от увлекателни и полезни дерзания, за да си позволиш да проявяваш интерес към безсмислени или неосъществими проекти.
13:4.1 (149.7) Между вътрешния кръг на Хавона и сияещите сфери на Вечния Син се въртят седемте сфери на Безкрайния Дух, населени с неговото потомство, тринитизирани от синовете на прославените личностни създания и други видове неразкрити същества — опитни ръководители на многобройни проекти в различните области на вселенска дейност.
13:4.2 (150.1) Седемте Главни Духа са висши и крайни представители на Безкрайния Дух. Техните лични резиденции, съсредоточили енергийните им потенциали, се намират в периферната част на Рая, но всички операции, свързани с тяхното управление и ръководство на голямата вселена, се осъществяват в тези специални сфери на Безкрайния Дух. Всъщност Седемте Главни Духа са балансьор на разума и духа във вселената на вселените, всеобхватна, всеобемна, координираща всичко централна сила.
13:4.3 (150.2) Действайки оттук, от тези седем особени сфери, Главните Духове постигат баланс и стабилизиране на кръговете на космическия разум на голямата вселена. Те също така са свързани и с различното духовно отношение и присъствие на Божествата в цялата голяма вселена. Физическите реакции са еднакви, еднообразни, винаги незабавни и автоматични. Но емпиричното духовно присъствие зависи от основните условия или състояния на духовната възприемчивост, присъща на индивидуалните разумни същества на световете.
13:4.4 (150.3) Физическата власт, присъствие и функция са непроменливи във всички вселени — малки или големи. Отличителен фактор на духовното присъствие или реакциите на него е различната степен на неговото признаване и възприемане от волевите създания. Докато духовното присъствие на абсолютното и екзистенциално Божество в никаква степен не се влияе от лоялността или нелоялността на сътворените създания, също толкова вярно е и това, че функционалното присъствие на субабсолютното и емпирично Божество е явно и непосредствено повлияно от решенията, изборите и личното отношение на подобни крайни създания — от предаността и самоотвержеността на отделното същество, планета, система, съзвездие или вселена. Но това духовно присъствие на божественост не е капризно и не е произволно; неговата емпирична вариативност се обяснява с това, че личностните създания притежават дара на свободната воля.
13:4.5 (150.4) Причините за различия в духовното присъствие съществуват във вашите собствени сърца и умове и ще се определят от вашия избор, решения и целеустременост. Това различие е присъщо на реакциите на свободната воля на разумните личностни създания, за които възможността за свобода на избора е била предопределена от Всеобщия Баща. Божествата са неизменно верни на своите духове и действат съобразно променящите се условия, които възникват в зависимост от различния избор на създанията — те ту им отделят голяма част от своето присъствие в отговор на тяхното искрено желание за това, ту се отдръпват от сцената, когато така решат техните създания, ползващи се от своя божествен дар на свободния избор. Така духът на божествеността послушно се подчинява на решенията на обитаващите световете създания.
13:4.6 (150.5) Фактически изпълнителните светове на Седемте Главни Духа са Райските столици на седемте свръхвселени и свързаните с тях сегменти от външното пространство. Всеки Главен Дух осъществява своето управление на една свръхвселена и всеки от седемте свята е прикрепен само към един от Главните Духове. Зад пределите на Рая няма буквално нито един аспект от управлението на седемте свръхвселени, който да не е бил предвиден в тези изпълнителни светове. Те не са толкова изключителни, колкото сферите на Отеца, и макар че постоянно местожителство там имат само местните обитатели и тези, които работят там, тези седем административни планети винаги са открити за всички същества, които биха желали да ги посетят и които имат необходимите средства за придвижване.
13:4.7 (151.1) За мен тези изпълнителни светове са найинтересните и увлекателни места извън пределите на Рая. Никъде във вашата обширна вселена няма да видите толкова разнообразна дейност, увличаща толкова многобройни и различни категории живи същества, протичаща на толкова различни нива и включваща едновременно материални, интелектуални и духовни занятия. Когато ми се предостави време, свободно от изпълнението на задачи, и ми се случи да бъда в Рая или Хавона, обикновено отивам в един от тези оживени светове на Седемте Главни Духа, за да се въодушевя от зрелището на предприемчивост, самозабрава, преданост, мъдрост и ефективност. Няма друго такова място, където бих могъл да наблюдавам толкова поразително взаимодействие на личностни същества от всичките седем нива на вселенска реалност. И неизменно получавам нов приток на сили благодарение на тези, които добре знаят своята работа и получават истинско удоволствие от своята дейност.
13:4.8 (151.2) [Представено от Възпитател в Мъдростта, назначен за изпълнението на тази функция от Извечно Древния на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 14
14:0.1 (152.1) С ЪВЪРШЕНАТА и божествена вселена се намира в центъра на цялото творение; тя е вечното ядро, около което се въртят обширните творения на времето и пространството. Раят представлява исполински, абсолютно стабилен централен Остров-ядро, който стои неподвижно в самия център на величествената вечна вселена. Това централно планетарно семейство се нарича Хавона и се намира на огромно разстояние от локалната вселена Небадон. Тя е с колосални размери и практически непостижима маса, обединяваща милиарди сфери с невъобразима красота и потресаващо величие, но възможностите на човешкия разум са напълно недостатъчни за постигане на истинските мащаби на това огромно творение.
14:0.2 (152.2) Хавона е единствена, неизменна, безупречна и завършена съвкупност от светове. Тя представлява изцяло сътворена и съвършена вселена; тя не е резултат от еволюционно развитие. Около това вечно и съвършено ядро кръжат безкрайните процесии на вселените — потресаващ еволюционен експеримент, дръзко начинание на Божиите Синове-Създатели, стремящи се да пресъздадат във времето и възпроизведат в пространството вселената-еталон, идеала за божествена цялост, висша завършеност, пределна реалност и вечно съвършенство.
14:1.1 (152.3) От периферията на Рая до вътрешните граници на седемте свръхвселени съществуват седем състояния и движения на пространството:
14:1.2 (152.4) 1. Спокойните зони на междинно пространство, влизащи в съприкосновение с Рая.
14:1.3 (152.5) 2. Трите кръга на Рая и седемте кръга на Хавона, въртящи се по посока на часовниковата стрелка.
14:1.4 (152.6) 3. Пространствените зони на относителен покой, отделящи кръга на Хавона от тъмните гравитационни тела на централната вселена.
14:1.5 (152.7) 4. Вътрешният пояс от тъмни гравитационни тела, въртящи се в посока, обратна на часовниковата стрелка.
14:1.6 (152.8) 5. Втората уникална пространствена зона, разделяща двете орбити на тъмните гравитационни тела.
14:1.7 (152.9) 6. Външният пояс от тъмни гравитационни тела, въртящи се около Рая по часовниковата стрелка.
14:1.8 (152.10) 7. Трета пространствена зона — зона на относителен покой, отделяща външния пояс от тъмни гравитационни тела от вътрешните кръгове на седемте свръхвселени.
14:1.9 (152.11) Милиардният свят на Хавона е организиран в седем концентрични кръга, непосредствено обкръжаващи трите кръга със спътниците на Рая. Повече от тридесет и пет милиона свята се намират във вътрешния кръг на Хавона и повече от двеста четиридесет и пет милиона свята се намират във външния кръг, като техният брой пропорционално нараства в посока от вътрешния кръг към външния. Всеки кръг се отличава от другите, но на всички тях е присъщо съвършенство на пропорциите и изискана организация, като всеки от тях е изпълнен с особено изображение на Безкрайния Дух — един от Седемте Духа на Кръговете. В допълнение към другите функции този неличностен Дух координира небесните дела във всеки кръг.
14:1.10 (153.1) Планетарните кръгове на Хавона не се закриват един друг; техните светове се разполагат в подредена линейна процесия. Централната вселена се върти около неподвижния Остров на Рая в единна гигантска плоскост, състояща се от десет концентрични стабилизирани образувания — три кръга, в които влизат сферите на Рая, и седем кръга, включващи световете на Хавона. Във физически аспект кръговете на Рая и Хавона са една и съща система; разделение съществува само във функционален и административен план.
14:1.11 (153.2) В Рая времето не се изчислява; за обитателите на централния Остров представата за последователност на събитията е присъща. Но времето е относително за кръговете на Хавона и за пребиваващите тук многобройни същества както с небесен, така и със земен произход. Във всеки свят на Хавона си имат свое местно време, определяно според съответния кръг. Тъй като всички светове в един и същи кръг се въртят еднообразно около Рая, техните години имат еднаква продължителност и при придвижване от външните кръгове към вътрешността планетарната година намалява.
14:1.12 (153.3) Освен кръговото време на Хавона съществува стандартният ден на системата Рай-Хавона и други обозначения на времето, определяни на седемте Райски спътника на Безкрайния Дух и предавани оттам. Стандартният ден в системата Рай-Хавона е основан на продължителността на времето, което е необходимо за пълното завъртане около Райския Остров на планетарните обители на първия — или вътрешен, кръг на Хавона, и независимо от огромните скорости, които се дължат на тяхното разположение между тъмните гравитационни тела и исполинския Рай, за пълния оборот на тези сфери са необходими почти хиляда години. Вие дори не сте предполагали, че пред вашите очи е била дадена истината, изразена с думите „Един ден е като хиляда години с Бога, като страж в нощта.“ Един ден в системата Рай-Хавона е само със седем минути, три цяло и една осма секунди пократък, отколкото едно хилядолетие по съвременния урантийски високосен календар.
14:1.13 (153.4) Денят в системата Рай-Хавона е еталонът за време за седемте свръхвселени, макар че всяка от тях се придържа към свой собствен вътрешен времеви стандарт.
14:1.14 (153.5) В далечните предели на обширната централна вселена, много далеч от седемте кръга на Хавона, се въртят невероятен брой тъмни гравитационни тела. По много аспекти тези многобройни тъмни маси са напълно различни от останалите пространствени тела, като се отличават даже по своята форма. Тези черни гравитационни тела не отразяват и не поглъщат светлината; те не реагират на светлината като на физическа енергия и обкръжават Хавона с толкова плътен слой, че да я направят невидима даже за съседните обитаеми вселени на времето и пространството.
14:1.15 (153.6) Огромният пояс от тъмни гравитационни тела на свой ред е разделен на два равни елипсовидни пояса чрез вмъкване на особено пространство. Вътрешният пояс се върти обратно, а външният — по посока на часовниковата стрелка. Противоположно насоченото движение заедно с необичайната маса на тези тъмни тела дотолкова ефективно компенсират липсата на гравитация на Хавона, че осигуряват на централната вселена физическа пропорционалност и съвършена устойчивост.
14:1.16 (153.7) Вътрешният пояс от тъмни гравитационни тела има тръбовидна форма и се състои от три кръгообразни групи. На неговото напречно сечение са били забелязани три концентрични кръга с приблизително еднаква плътност. Външният пояс на тъмните гравитационни тела е организиран перпендикулярно, при което неговата височина превишава височината на вътрешния пояс десет хиляди пъти. Вертикалният диаметър на външния пояс превишава петдесет хиляди пъти неговия напречен диаметър.
14:1.17 (154.1) Разделящото два гравитационни пояса пространство е уникално в такъв смисъл, че никъде в цялата обширна вселена няма нищо подобно. Тази зона се характеризира с исполински вълнообразни движения и е изпълнена с колосална енергийна активност от неизвестен тип.
14:1.18 (154.2) По наше мнение бъдещата еволюция на външните нива на пространството няма да е свързана с появата на нещо, подобно на тъмните гравитационни тела на централната вселена; ние смятаме тези редуващи се шествия от осигуряващи гравитационен баланс исполински тела за уникални в цялото мироздание.
14:2.1 (154.3) Духовните същества не обитават в мъглявинно пространство; те не населяват етерни светове; тяхна обител са истински материални сфери — светове, подобни на тези, в които живеят смъртните. Световете на Хавона са оригинални и буквални, макар тяхната буквална субстанция да се отличава от материалната организация на планетите в седемте свръхвселени.
14:2.2 (154.4) Физическите реалности на Хавона представляват тип организация на енергията, който коренно се отличава от всяка енергийна организация, разпространена в еволюционните вселени на пространството. Хавона характеризира тройствеността на видовете енергия; свръхвселенските единици на енергияматерията съдържат двоен енергиен заряд, макар че един от видовете енергия съществува както в отрицателната, така и в положителната фази. Моделът на централната вселена е тройствен (Троица); моделът (непосредственият) на локалната вселена е двойствен: в него участват Синът-Създател и Съзидателният Дух.
14:2.3 (154.5) Материята на Хавона се състои от организацията на хиляда основни химически елемента и от балансираните функции на седемте форми на енергия на Хавона. Всеки от тези основни видове енергия притежава седем фази на възбуждане така, че местните на Хавона реагират на четиридесет и девет различни дразнителя. С други думи, от чисто физическа гледна точка местните на централната вселена притежават четиридесет и девет специфични вида усещания. Броят на моронтийните чувства е седемдесет, а броят на чувствата във висшите духовни категории се колебае между седемдесет и двеста и десет в зависимост от типа същество.
14:2.4 (154.6) Нито едно физическо същество на централната вселена не би било видимо за урантийците, както и нито един от физическите дразнители на тези далечни светове не би предизвикал ответна реакция от вашите груби органи на чувствата. Ако можеше смъртен на Урантия да бъде пренесен в Хавона, той би се оказал глух, сляп и напълно лишен от останалите си проявления на усещанията; той би могъл да функционира само като ограничено съзнаващо същество, напълно лишено от дразнителна среда и от каквито и да било реакции спрямо нея.
14:2.5 (154.7) В централното творение се извършват много физически явления и духовни реакции, които са съвършено неизвестни в световете, подобни на Урантия. Принципната организация на тройственото творение съвсем не прилича на двойствения строеж, създаден на вселените на времето и пространството.
14:2.6 (154.8) Всички естествени закони са създадени според принципи, напълно отличаващи се от двуенергийните системи на формиращите се творения. Цялата централна вселена е организирана в съответствие с тройствената система на безупречно и симетрично управление. По цялата система Рай-Хавона се поддържа съвършено равновесие между всички космически реалности и всички духовни сили. Раят, с неговия абсолютен обхват на материалното творение, в съвършенство регулира и поддържа физическите енергии на централната вселена; Вечният Син, в рамките на всеобщия духовен обхват, напълно съвършено поддържа духовния статут на всички обитатели на Хавона. В Рая няма нищо експериментално, а системата Рай-Хавона е единно цяло на съзидателно съвършенство.
14:2.7 (155.1) Всеобхватната духовна гравитация на Вечния Син е поразително ефективна в цялата централна вселена. Всички духовни ценности и духовни личности неуморно се устремяват към центъра, към обитателите на Боговете. Това влечение към Бога е интензивно и непреодолимо. Стремежът към Бога с особена сила се проявява в централната вселена не заради това, че духовната гравитация тук се усеща повече, отколкото във вселените, лежащи извън нейните предели, а защото достигналите Хавона същества са по-одухотворени и следователно по-възприемчиви към вездесъщата сила на духовната гравитация на Вечния Син.
14:2.8 (155.2) По такъв начин Безкрайният Дух притегля към Рая всички интелектуални ценности. По цялата централна вселена интелектуалната гравитация на Безкрайния Дух действа съвместно с духовната гравитация на Вечния Син и те заедно съставляват единна движеща сила, подбуждаща духовно извисяващите се души към търсене на Бога, към постигане на Божеството — да достигнат Рая и да познаят Отеца.
14:2.9 (155.3) Хавона е духовно съвършена и физически устойчива вселена. Управлението и хармоничната устойчивост на централната вселена са безупречни. Всичко, което се отнася към физическото или духовното, е до съвършенство предсказуемо, което не може да се каже за явленията на разума и волеизявленията на личността. Ние действително смятаме за невероятно, че тук можеш да се сблъскаш с греха, но подобно предположение е основано на това, че притежаващите свободна воля местни жители на Хавона никога не са били виновни за нарушаване волята на Божеството. От векове тези небесни същества са неизменно предани на Извечно Вечните, точно както нямаше грях в нито едно същество, появило се тук като странстващ. Не е известен нито един случай на лошо поведение на някакво същество или групи личности, създадени някога в централната вселена Хавона или допуснати тук. Толкова съвършени и божествени са средствата за подбор във вселените на времето, че историята на Хавона не помни нито една простъпка; не е била направена нито една грешка; нито една духовно извисяваща се душа не е била допусната тук преждевременно.
14:3.1 (155.4) Що се отнася до управлението на централната вселена, то такова не съществува. Хавона се отличава с толкова изискано съвършенство, че каквато и да е система на интелектуално управление се превръща в ненужна. Няма нито периодически назначавани съдилища, нито законодателни асамблеи; Хавона се нуждае единствено от административно ръководство. Тук се проявяват найвисшите идеали на истинското само управление.
14:3.2 (155.5) Толкова съвършени или близки до съвършенството разумни същества не се нуждаят от управление. Те не е нужно да бъдат контролирани, тъй като тези същества са с вродено съвършенство, а сред тях има и еволюционни създания, в далечното минало преминали през щателна проверка във върховните съдилища на свръхвселените.
14:3.3 (155.6) Управлението на Хавона не е автоматично, но се отличава с изумително съвършенство и божествена целесъобразност. С административните пълномощия, предимно планетарни, е натоварен местният Извечно Вечен; всяка сфера на Хавона се ръководи от една от тези личности с Троичен произход. Извечно Вечните не принадлежат към създателите, но те са прекрасни администратори. Тези във висша степен изкусни учители ръководят своите планетарни деца със съвършенство на мъдростта, граничещо с абсолютност.
14:3.4 (156.1) Милиард сфери на централната вселена — това са подготвителните светове на висшите личности, местните обитатели на Рая и Хавона; освен това тук се провежда окончателното изпитание за духовно извисяващите се създания от еволюционните светове на времето. Изпълнявайки великия план на Всеобщия Баща, свързан с духовното извисяване на създанията, странстващите на времето се приземяват в приемните светове на външния — или седми, кръг и след като преминат нужната подготовка и придобият разширен опит, пристъпват към последователно придвижване към центъра, като преминават от планета на планета, от кръг на кръг, докато не стигнат до Божествата и не станат жители на Рая.
14:3.5 (156.2) Макар че сферите на седемте кръга се поддържат в цялата им небесна красота, понастоящем само един процент от съвкупните планетарни възможности се използва за съдействие по всеобщия план на Отеца за духовно извисяване на смъртните. Около една десета от процента на цялото пространство на тези исполински светове е посветено на живота и дейността на Корпуса на Завършилите — същества, увековечени в светлината и живота, които често обитават в световете на Хавона и служат тук. Постоянните лични резиденции на тези възвишени създания се намират в Рая.
14:3.6 (156.3) Планетарният строеж на сферите на Хавона съвсем не прилича на строежа на еволюционните светове и системи на пространството. Никога в голямата вселена не се използват толкова огромни сфери като обитаеми светове. Триадното физическо устройство в съвкупност с компенсиращия ефект на колосалните тъмни гравитационни тела позволява в съвършенство да се уравновесят физическите сили и с точност да се уравновесяват различните притегления на това потресаващо творение. В организацията на материалните функции и духовната дейност на тези огромни светове се използва и антигравитацията.
14:3.7 (156.4) Архитектурата, осветлението и отоплението, както и биологическото и художествено украсяване на сферите на Хавона, не се поддават даже на найдръзкото човешко въображение. Почти нищо не може да ви бъде разказано за Хавона; за да разберете нейната красота и грандиозност, трябва да я видите. Но в тези съвършени светове има истински реки и езера.
14:3.8 (156.5) Тези светове са идеални за духовен живот; те служат като прекрасни видове обител за многобройни категории различни същества, действащи в централната вселена. Разнообразна дейност протича в тези възхитителни светове, която е много над човешкото разбиране.
14:4.1 (156.6) В световете на Хавона има седем основни форми на живи създания и същества, всяка от които се състои от три обособени фази. Всяка от тези три фази обединява седемдесет основни типа, които се подразделят на хиляда подтипа, където на свой ред влизат нови градации и така нататък. Основните групи живи същества могат да се класифицират така:
14:4.2 (156.7) 1. Материални.
14:4.3 (156.8) 2. Моронтийни.
14:4.4 (156.9) 3. Духовни.
14:4.5 (156.10) 4. Абсонитни.
14:4.6 (156.11) 5. Пределни.
14:4.7 (156.12) 6. Коабсолютни.
14:4.8 (156.13) 7. Абсолютни.
14:4.9 (157.1) Стареенето и смъртта не влизат в жизнения цикъл на световете на Хавона. В централната вселена низшите живи същества претърпяват материално преобразуване. Тяхната форма и проявление се изменят, но те не се разпадат на съставните си части чрез разрушение и клетъчна смърт.
14:4.10 (157.2) Всички местни на Хавона произхождат от Райската Троица. Те нямат родители-създания и са неспособни за възпроизводство. Ние не можем да опишем процеса на създаване на тези обитатели на централната вселена — несътворените същества. Целият разказ за сътворяването на Хавона е опит за прилагане на пространствено-времевите категории към факта на вечността, който няма връзка с времето и пространството в този смисъл, в който ги разбира смъртният човек. Но ние сме длъжни да направим отстъпка на човешката философия по въпроса за произхода; даже личности, които с много превишават нивото на човека, се нуждаят от понятието „начало“. Още повече че системата Рай-Хавона е вечна.
14:4.11 (157.3) Местните на Хавона населяват милиарди светове в централната вселена в този смисъл, в който останалите категории жители постоянно обитават в своите съответстващи сфери. Така както материалната категория Божии синове се занимава с материалната, интелектуална и духовна организация в милиард локални системи на една от свръхвселените, така и местните на Хавона обитават и действат в милиардите светове на централната вселена. Можете да смятате обитателите на Хавона за материални създания, при условие че думата „материален“ включва физическите реалности на божествената вселена.
14:4.12 (157.4) Съществува живот, типичен само за Хавона и притежаващ самоценност. Хавонци всячески помагат на тези, които се възнасят към Рая или слизат надолу в свръхвселените, но те живеят също така живот, присъщ само на централната вселена и имащ относителен смисъл извън връзката с Рая или свръхвселените.
14:4.13 (157.5) Така както поклонението на вярващите синове на еволюционните светове помага да се удовлетвори любовта към Всеобщия Баща, така и възвишеното преклонение на създанията на Хавона утолява съвършените идеали на божествената красота и истина. Както смъртният човек се стреми към изпълнение на Божията воля, така и тези същества на централната вселена живеят за това, да отговарят на идеала на Райската Троица. В самата си същност те са Божията воля. Божията добродетел извиква радост в човека, божествената красота предизвиква ликуване в обитателите на Хавона; както те, така и другите се ползват с благотворната свобода, присъща на живата истина.
14:4.14 (157.6) Жителите на Хавона имат както възможно настоящо, така и неразкрито бъдещо назначение. Местните на централната вселена преминават и през собствен, присъщ само на централната вселена път на развитие, не предполагащ нито възвисяване към Рая, нито проникване в свръхвселените. Това движение към висшия статут на Хавона може да се представи по следния начин:
14:4.15 (157.7) 1. Емпирично движение навън — от първия до седмия кръг.
14:4.16 (157.8) 2. Движение към центъра — от седмия кръг към първия.
14:4.17 (157.9) 3. Вътрешнокръгово движение — път, преминаващ през световете на един кръг.
14:4.18 (157.10) Освен местните на Хавона сред обитателите на централната вселена има многобройни класи еталонни същества, служещи за модел за различни вселенски групи: съветници, ръководители и учители, които са подобни на тях и са предназначени за подобни на тях същества в цялото творение. Всички същества във всички вселени се създават по образа на една от категориите еталонни създания, обитаващи в един от милиардите светове на Хавона. Даже целта и идеалите на смъртните на времето, присъщи на живота на създадените същества, се намират на външните кръгове на тези еталонни небесни сфери.
14:4.19 (157.11) Тук има и постигнали Всеобщия Баща създания, притежаващи правото да се отдалечават и отново да идват тук и изпращани в различни краища на вселените за изпълнение на особени мисии. Във всеки свят на Хавона може също така да бъдат срещнати и кандидатите за достигане до Отеца, които са достигнали централната вселена физически, но които все още не притежават духовното развитие, позволяващо да се претендира за място в Рая.
14:4.20 (158.1) Безкрайният Дух е представен в световете на Хавона от множество личности — благодатни и славни същества, които вникват в детайлите на сложните интелектуални и духовни дела на централната вселена. Тук, в световете на божественото съвършенство, те изпълняват труда, необходим за нормалното функциониране на това обширно творение и освен това се занимават с различни дела, свързани с обучението, подготовката и опеката на огромния брой извисяващи се създания, възвисили се към блаженството от тъмните светове на пространството.
14:4.21 (158.2) Съществуват многобройни групи от местни в системата Рай-Хавона, които нямат някакво пряко отношение към програмата за възход и усъвършенстване на създанията; затова тях ги няма в класификацията на личностите, представена от смъртните раси. Само основните групи свръхчовешки същества, а също и тези категории, които са непосредствено свързани с вашия опит за продължаване на живота, влизат в тази класификация.
14:4.22 (158.3) Хавона изобилства с живот, в който са представени всички фази разумни създания, стремящи се да преминат от низшите към по-висшите кръгове в опит да се издигнат на ново ниво на въплъщение на божественост и разширеното разбиране на висшите значения, пределните ценности и абсолютната реалност.
14:5.1 (158.4) На Урантия преминавате през кратко и интензивно изпитание в течение на вашия начален живот в условията на материално съществуване. В обитаемите светове и по-далеч — на нивата на системата, съзвездията и локалната вселена, ви чакат моронтийните стадии на възход. В подготвителните светове на свръхвселената преминавате през истински духовните стадии на развитие и се подготвяте за последващия преход в Хавона. На седемте кръга на Хавона постигате ново ниво на разума, духа и опита. И във всеки от световете, на всеки кръг, е необходимо да се постигне определено ниво.
14:5.2 (158.5) Животът в божествените светове е толкова богат и наситен, толкова изобилен и пълен, че излиза изцяло извън рамките на човешката представа за нещо достъпно за опита на създаденото същество. Социалният и икономически живот на това вечно творение няма нищо общо със заниманията на материалните създания, живеещи в еволюциони светове, подобни на Урантия. Даже начинът на мислене на Хавона се различава от мисловния процес на Урантия.
14:5.3 (158.6) На нормите на живот в централната вселена е присъща надлежна естественост; правилата за поведение са лишени от произволност. Във всяко изискване на Хавона се разкриват принципите на праведност и правосъдие. На Урантия тези два фактора в съвкупност биха били наречени справедливост. След пристигането си в Хавона вие ще получавате естествено удоволствие, постъпвайки именно така, както трябва.
14:5.4 (158.7) Когато разумните създания за пръв път достигнат централната вселена, те биват приемани и настанявани в направляващия свят на седмия кръг на Хавона. В зависимост от духовния им прогрес — осъзнаване на индивидуалноста на Главния Дух, съответстващ на свръхвселената, те биват премествани на шестия кръг. (Именно оттук — по аналогия с реда, приет в централната вселена, са получили названието си кръговете на еволюцията на човешкия разум.) След като извисяващите се създания постигнат осъзнаване на Върховността и следователно са готови за пътешествие към Божествата, те попадат на петия кръг; постигайки Безкрайния Дух, те биват преведени в четвъртия кръг. След постигането на Вечния Син биват пренасяни в третия кръг; след разпознаването на Всеобщия Баща се отправят към втория кръг, където се запознават по-отблизо с обитателите на Рая. Пристигането им на първия кръг означава, че създанията на времето са утвърдени като кандидати за служене в Рая. В течение на неопределено време, в зависимост от продължителността и характера на извисяването, създанията остават на вътрешния кръг на постепенните духовни постижения. Оттук възвисяващите се странстващи преминават към центъра за заселване в Рая и за зачисляване в Корпуса на Завършилите.
14:5.5 (159.1) В течение на своето пребиваване в Хавона със статут на духовно извисяващ се странстващ вие ще можете свободно да посещавате световете, влизащи в кръга на вашето назначение. Ще ви бъде позволено и да се връщате на планетите от кръговете, вече преминати от вас. И всичко това е възможно без участието на свръхнафим. Странстващите на времето са способни сами да подготовят себе си за пресичане на „преминатото“ пространство, но за преодоляване на „непреминатото“ пространство са принудени да зависят от предписаните начини за пренасяне; без помощта на транспортен свръхнафим такъв странстващ не може да напусне Хавона или да се премести от нивото на своето назначение на следващо ниво.
14:5.6 (159.2) Това обширно централно творение се отличава с живителна самобитност. С изключение на физическата структура на материята и общата класификация на основните категории разумни същества и други живи същности, световете на Хавона нямат помежду си нищо общо. Всяка от тези планети е самобитно, уникално и изключително творение; всяка планета представлява несравнимо, величествено и съвършено произведение. И това разнообразие от индивидуалности обхваща всички черти на физическия, интелектуалния и духовния аспекти на планетарно съществуване. Развитието и украсяването на всяка от милиардите сфери е изпълнено в съответствие с плановете на намиращия се на нея Извечно Вечен. Именно по тази причина в централната вселена няма две еднакви сфери.
14:5.7 (159.3) Вие ще наситите своята жажда за приключения и ще удовлетворите своето любопитство едва тогава, когато пресечете последния кръг на Хавона и пристигнете в последния от нейните светове. И тогава влечението, стремежът към вечността ще замени своя предшественик — свойствения на времето дух на приключенията.
14:5.8 (159.4) Еднообразието е признак на незрелостта на творческото въображение и на отсъствието на активно взаимодействие между интелектуалното и духовното нива. Когато духовно извисяващият се смъртен започва да изследва тези небесни светове, той вече притежава емоционална, интелектуална и социална, ако не духовна, зрелост.
14:5.9 (159.5) Вас ви очакват невъобразими промени не само при преместването по поредните кръгове в Хавона: с неизказано изумление ще се съпровожда и преходът към нови планети в рамките на един и същи кръг. Всеки от милиардите такива учебни светове е неизчерпаем източник на изненади. Непрекъснато изумление, нескончаемо чудо обкръжава този, който пресича тези кръгове и пътешества по техните гигантски сфери. Еднообразието не е част от пътя към Хавона.
14:5.10 (159.6) Жаждата за приключения, любопитството и страхът от еднообразието са чертите, присъщи на формиращата се природа на човека, те са заложени в него, не просто за да ви дразнят в течение на краткото ви пребиваване на Земята, а поскоро за да ви внушават мисълта за това, че смъртта е само началото на един безкраен устрем към приключение, едно нескончаемо предварително очакване, едно вечно изследователско пътешествие.
14:5.11 (160.1) Любопитството е духът на търсенето, подтикът към открития, страстта към изследвания — всичко това е част от вродения и божествен дар на еволюционните създания на пространството. Тези естествени импулси са ви били дадени, не само за да предизвикват във вас чувство за безизходица и подтиснатост. Разбира се, за вашия кратък живот на Земята се налага нерядко да сдържате тези страстни влечения, често преживявайки разочарования, но с течение на предстоящите продължителни епохи те ще се реализират изцяло и вие ще получите това, което ви се полага, в цялото му величие и великолепие.
14:6.1 (160.2) Колосален е размахът на дейността на седемте кръга на Хавона. Като цяло можем да я разделим на следните направления:
14:6.2 (160.3) 1. Свързана с Хавона.
14:6.3 (160.4) 2. Свързана с Рая.
14:6.4 (160.5) 3. Свързана с възхода на крайните същества и еволюцията на Върховния-Краен.
14:6.5 (160.6) В течение на днешната космическа епоха Хавона служи като място за много видове свръхкрайни дейности, включително безбройните разновидности на абсонитни и на други стадии интелектуални и духовни функции. Възможно е в централната вселена да има много неразкрити за мен назначения, тъй като цял ред от нейните функции излиза извън пределите на разбиране на сътворения разум. И все пак аз ще се опитам да опиша как това съвършено творение удовлетворява духовните интереси и допринася за благополучието на седем категории вселенски разумни същества:
14:6.6 (160.7) 1. Всеобщият Баща — Първи Източник и Център. Бог-Баща получава висше родителско удовлетворение от съвършенството на централното творение, изпитва наслада от наситеността с любов на почти равните нему нива. Съвършеният Създател е божествено удовлетворен от преклонението на съвършеното създание.
14:6.7 (160.8) Хавона дава на Отеца удовлетворение от висшето постижение. Въплътеното тук съвършенство компенсира пространствено-времевото задържане, с което се сблъсква неговият вечен стремеж към безкрайно разпространение.
14:6.8 (160.9) Отецът получава удоволствие от това, колко съвършено Хавона отговаря на представата за божествена красота. Божественият разум изпитва удовлетворение от предоставянето на съвършен еталон за изискана хармония за всички развиващи се вселени.
14:6.9 (160.10) Със съвършено наслаждение съзерцава нашият Баща централната вселена — достойно проявление на реалността на духа за всички личности на вселената на вселените.
14:6.10 (160.11) С благотворно внимание се отнася Богът на вселените към Хавона и Рая — вечното средоточие на могъщество за цялото последващо разпространение на вселената във времето и пространството.
14:6.11 (160.12) С нескончаемо удовлетворение гледа вечния Отец на Хавона творението, което е достойна и пленителна цел за извисяващите се кандидати на времето, неговите смъртни внуци в пространството, достигащи вечното местопребиваване на своя Създател-Баща. Бог се наслаждава на вселената Рай-Хавона и като вечна обител на Божеството и на божественото семейство.
14:6.12 (160.13) 2. Вечният Син — Вторият Източник и Център. За Вечния Син величественото централно творение е извечно потвърждение на действеността на приятелството на божественото семейство — Баща, Син и Дух. То служи като духовно и материално основание за абсолютното доверие във Всеобщия Баща.
14:6.13 (160.14) Хавона дава на Вечния Син практически безгранична основа за вечно разширяващото се реализиране на духовното могъщество. Хавона е станала за него тази арена, където може надеждно и уверено да демонстрира духа и метода на посвещенческото служение за обучението на неговите младши Райски Синове.
14:6.14 (161.1) Хавона е фундаментът на реалността, използван от Вечния Син в неговото управление на духовната гравитация на вселената на вселените. Това творение позволява на Сина да удовлетворява своята родителска страст за духовно възпроизводство.
14:6.15 (161.2) Световете на Хавона и техните безупречни обитатели са първата и във вечността окончателна демонстрация на Сина като Слово на Бащата. Така Синът в съвършенство бива удовлетворен от съзнанието за това, че е безкрайно допълнение на Отеца.
14:6.16 (161.3) И тази вселена позволява да се въплъти взаимното и равноправно приятелство между Всеобщия Баща и Вечния Син, което служи за вечно доказателство за безкрайната личност на всеки от тях.
14:6.17 (161.4) 3. Безкрайният Дух — Третият Източник и Център. За Безкрайния Дух вселената Хавона служи като потвърждение за това, че той е Съвместният Извършител, безкрайният представител на обединените Баща-Син. Хавона дава на Безкрайния Дух двойно удовлетворение — от неговата творческа активност и от абсолютното съсъществуване с това божествено творение.
14:6.18 (161.5) Хавона е станала за Безкрайния Дух тази арена, на която той може да демонстрира своята способност и желание да проявява милосърдие. В това съвършено творение Духът подготвил себе си за увлекателния път на попечител на еволюционните вселени.
14:6.19 (161.6) Това съвършено творение позволило на Безкрайния Дух да вземе участие в ръководството на вселената заедно с двамата божествени родители; то му дало възможност, като техен потомък и съвкупен Създател, да ръководи една от вселените и с това да подготви себе си за съвместно ръководство на локалните вселени в лицето на Съзидателните Духове — партньори на Синовете-Създатели.
14:6.20 (161.7) Световете на Хавона са лабораторията за разум на създателите на космически разум и на попечителите на разума на всяко съществуващо създание. Във всеки от световете на Хавона разумът е различен и служи като модел за всеки духовен или материален интелект.
14:6.21 (161.8) Тези съвършени светове представляват висши школи за разум за всички същества, на които предстои да попаднат в Райското общество. Те са предоставили на Духа богата възможност да изпита метода за служене на разума на надеждни и заинтересувани личности.
14:6.22 (161.9) Хавона е възнаграждение, което Безкрайният Дух получава за своята обширна и безкористна дейност във вселенските пространства. Хавона е съвършената обител и място за уединение за неуморимия Попечител на Разума на времето и пространството.
14:6.23 (161.10) 4. Висшето Същество — еволюционното обединение на емпиричното Божество. Творението на Хавона е вечно и съвършено доказателство за духовната реалност на Висшето Същество. Това безупречно творение е разкритие на съвършената и симетрична духовна природа на Бог-Върховния до началото на енерго-личностния синтез на крайните отражения на Райските Божества в емпиричните вселени на времето и пространството.
14:6.24 (161.11) В Хавона енергийните потенциали на Всемогъщия са обединени с духовната природа на Върховния. Това централно творение служи като нагледен пример за единството на Върховното Същество във вечноста на бъдещето.
14:6.25 (161.12) Хавона е безупречният модел на универсалните възможности на Върховното Същество. Тази вселена е завършено изображение на бъдещото съвършенство на Върховния и показва възможностите на Пределния.
14:6.26 (162.1) Хавона демонстрира завършеност на духовните ценности, съществуващи под формата на живи волеви създания с висше и съвършено самообладание; тя демонстрира разум, който е пределен еквивалент на духа; тя демонстрира реалност и единство на интелекта, притежаващ неограничени възможности.
14:6.27 (162.2) 5. Еднородните Синове-Създатели. Хавона е мястото, където Райските синове Михаиловци получават своето образование и преминават подготовка за последващото дръзновено начинание — създаване на вселена. Това божествено и съвършено творение е еталон за всеки Син-Създател. Той се стреми да създаде своя собствена вселена, в която да постигне същите нива на съвършенство като на системата Рай-Хавона.
14:6.28 (162.3) Синът-Създател използва създанията на Хавона като възможни модели за личности за своите собствени смъртни деца и духовни същества. За Синовете Михаил, както и за Синовете от другите Райски категории, Раят и Хавона са божественото предназначение за децата на времето.
14:6.29 (162.4) Синовете-Създатели знаят, че централното творение е реален източник на това безценно вселенско свръхуправление, което стабилизира и обединява техните локални вселени. Те знаят, че в Хавона се намира личното присъствие на вездесъщото влияние на Върховния и Пределния.
14:6.30 (162.5) Хавона и Раят са източникът на творческа сила за всеки Син Михаил. Тук обитават съществата, които му помагат в създаването на вселената. От Рая идват Вселенските Духовни Майки — съвместните създателки на локални вселени.
14:6.31 (162.6) За Райските Синове централната вселена е обител на техните божествени родители, а значи — техният дом. Отново и отново те с радост се завръщат тук.
14:6.32 (162.7) 6. Еднородни Попечителски Дъщери. Вселенските Духовни Майки, съвместните създателки на локални вселени, преминават своята доличностна подготовка в световете на Хавона в тясна взаимовръзка с Духовете на Кръговете. Тук Духовните Дъщери на локалните вселени, овладели необходимите методи за взаимодействие с Райските Синове, остават неизменно послушни на волята на Отеца.
14:6.33 (162.8) В световете на Хавона Духът и Дъщерите на Духа намират моделите на разум за всички свои групи от духовни и материални разумни същества и тази централна вселена понякога е бъдещата цел на тези създания, началото на които е съвместно поставено от Вселенската Духовна Майка и взаимодействащия Син-Създател.
14:6.34 (162.9) Майката-Създателка на Вселената помни Рая и Хавона като мястото на своето раждане и като мястото на обитание на Безкрайния Майчински Дух — обителта, в която пребивава личността на Безкрайния Разум.
14:6.35 (162.10) Централната вселена е посветила на Майчинския Дух личните съзидателни прерогативи, благодарение на които Божествената Попечителка на Вселената допълва Сина-Създател при сътворяването на живи волеви създания.
14:6.36 (162.11) И накрая, предвид това, че тези Дъщерни Духове на Безкрайния Майчински Дух едва ли някога ще се върнат в своя Райски дом, те получават огромно удовлетворение от всеобщото отражение, свързано с Висшето Същество в Хавона и персонализирано в Райския Маджестон.
14:6.37 (162.12) 7. Възходящите еволюиращи смъртни. Хавона служи като източник на еталонната личност на всеки смъртен тип и като обител на всички свръхчовешки личности, които са свързани със смъртните, но не са местни за творението на времето.
14:6.38 (162.13) Тези светове дават стимул на всички човешки пориви за придобиването на истински духовни ценности на най-високите възможни нива на реалност. Хавона е предшестващата Рая цел, място за подготовката на всички възходящи смъртни. Тук смъртните постигат предрайското Божество — Висшето Същество. За всяко волево създание Хавона представлява вратите на Рая и преддверието за постигане на Бога.
14:6.39 (163.1) Раят е домът, а Хавона — работилницата и игровата площадка на завършилите. А всеки познаващ Бога смъртен се стреми да стане завършил.
14:6.40 (163.2) Централната вселена е не само признатото назначение на човека, но и това място, откъдето в уречения час завършилите тръгват на своето неизвестно и всеобхватно пътешествие — изследването на безкрайността на Всеобщия Баща.
14:6.41 (163.3) Хавона безусловно ще съхрани абсонитното значение на своите функции даже в предстоящите вселенски епохи, когато странстващите на пространството ще могат да се опитат да постигнат Бога на свръхкрайните нива. Хавона е способна да стане вселена за подготовка на абсонитни същества. Възможно е тя да стане висша школа, когато седемте свръхвселени ще служат като средна степен за випускниците на началните училища на външното пространство. И ние сме склонни да смятаме, че потенциалните възможности на вечната Хавона са наистина безгранични, че централната вселена притежава вечния потенциал, необходим за изпълнението на функциите на емпирична подготвителна вселена за всички минали, настоящи или бъдещи типове създадени същества.
14:6.42 (163.4) [Представено от Възпитател в Мъдростта, назначен като такъв от Извечно Древния на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 15
15:0.1 (164.1) ЗА Вселенския Отец — като Баща, вселените фактически не съществуват; той борави с личности; той е Бащата на личностите. За Вечния Син и Безкрайния Дух като партньори-създатели, вселените са локализирани и индивидуални творения, намиращи се под съвместното разпореждане на Синовете - Създатели и Духовете - Създатели. За Райската Троица извън пределите на Хавона съществуват просто седем населени вселени — седемте свръхвселени, във владението на които се намира кръг ът на първото пост-Хавонско ниво на пространството. Седемте Главни Духа излъчват своето влияние в посока навън от централния Остров, превръщайки огромното творение в гигантско колело, чиято главина е вечния т Райски Остров, седемте спици са излъчванията на Седемте Главни Духа, а рамката са външните региони на голямата вселена.
15:0.2 (164.2) В ранните стадии на материализация на всеобщото творение бяха формулирани схеми на организация на свръхвселената и управлението, основани на числото седем. Първото пост-Хавонско творение беше разделено на седем колосални сегмента; бяха проектирани и изградени столичните светове за управлението на седемте свръхвселени. Настоящата схема на управление съществува от незапомнени времена и управителите на тези седем свръхвселени са с право наричани Извечно Древните.
15:0.3 (164.3) От обширните знания за свръхвселените аз ще се постарая да ви дам поне малка част, но във всички тези светове действа методът на разумното управление както на физическите, така и на духовните сили, а съществуващите тук всеобщи гравитационни присъствия функционират с величествено могъщество и съвършена хармония. Важно е отначало да получите адекватна представа за физическото устройство и материалната организация на свръхвселените, защото това ще ви помогне да разберете подобре значението на изумителните условия, създадени за духовното управление и интелектуално развитие на волевите създания — съществата, населяващи милиардите обитаеми планети, разпръснати навсякъде из тези седем свръхвселени.
15:1.1 (164.4) Изхождайки от ограничените сведения, наблюдения и спомени на поколенията, обхващащи милион или милиард от вашите кратки години, Урантия и вселената, към която тя се отнася, по същество извършват продължително и непредсказуемо пътешествие в неизследвано пространство; но според данните на Уверса, в съответствие с по-ранни наблюдения, в съгласие с по-обширния опит и изчисления на нашата категория същества, а също така и в резултат от умозаключения, направени въз основа на тези и други сведения, ние знаем, че вселените са въвлечени в една подредена, осмислена и безупречно контролирана процесия, която във величествено великолепие се върти около Първия Велик Източник и Център и вселената с неговата резиденция.
15:1.2 (165.1) Ние отдавна сме открили, че седемте свръхвселени се въртят по огромна елипса — един гигантски и удължен кръг. Вашата Слънчева система, както и други светове на времето, не са устремени напред без карта и компас в неведомото пространство. Локалната вселена, към която се отнася вашата система, се движи по определен и добре известен път в посока, обратна на часовниковата стрелка, описваща огромна траектория около централната вселена. Този космически път, добре начертан и изучен от астрономите на свръхвселената, както и орбитите на планетите от вашата Слънчева система, са известни на астрономите на Урантия.
15:1.3 (165.2) Урантия се намира в една локална вселена и свръхвселена, които не са напълно организирани, а вашата локална вселена е разположена недалеч от многобройни частично завършени физически творения. Вие принадлежите към една от сравнително скоро създадените вселени. Но днес не се придвижвате безконтролно в неведомото пространство, нито пък бивате изхвърляни сляпо навън в непознати региони. Вие следвате подредения и предварително определен път в пространственото ниво на свръхвселените. Сега вие преминавате през съвсем същото място, през което вашата планетарна система или нейните предшественици са преминали преди векове; и някой ден в далечното бъдеще вашата система или нейните наследници отново ще прекоси същото това пространство, през което сега толкова бързо преминавате.
15:1.4 (165.3) Ако използваме посоките на света, както ги схващате на Урантия, то в сегашната епоха свръхвселена номер едно се движи в посока на север, източно от Райската резиденция на Големите Източници и Центрове и централната вселена на Хавона, намирайки се приблизително противоположно на нея. Тези две позиции (изток и запад) представляват най-краткото физическо доближаване на Сферите на Времето до вечния остров. Свръхвселена номер две е на север, подготвяйки се за завъртане в западно направление, докато номер три сега заема най-северния сегмент от голямата траектория, като вече е навлязла в завоя, водещ към южната част на траекторията. Номер четири преминава през сравнително правата отсечка в южно направление по голямата елипсовидна траектория, очертаваща пътя на свръхвселените, при което началните региони вече се приближават към позиция на противостоене спрямо Великите Центрове. Номер пет току-що е напуснала зоната на противостоене на номер едно спрямо Центъра на Центровете, продължавайки да се движи право на юг, за да може да влезе след това в източния завой. Номер шест заема по-голямата част от южната крива — сегмента, който вашата свръхвселена почти напълно е отминала.
15:1.5 (165.4) Вашата локална вселена Небадон се отнася към Орвонтон, седмата свръхвселена, която се движи между свръхвселени едно и шест и сравнително скоро (изхождайки от нашите представи за времето) е преминала югоизточната дъга от пространственото ниво на свръхвселените. Преди няколко милиарда години слънчевата система, към която се отнася Урантия, преминала по южната извивка на траекторията, така че вие едва сега започвате да напускате югоизточната дъга и стремително да се приближавате към дългия и относително прав северен път. Още неизброимо много векове Орвонтон ще следва този почти прав северен курс.
15:1.6 (165.5) Урантия се отнася към система, която се намира почти на границата на вашата локална вселена; а вашата локална вселена понастоящем пресича периферията на Орвонтон. Отвъд вас има и други творения, но ви отделя огромно разстояние от тези физически системи, които се движат по големия кръг в сравнителна близост до Големия Източник и Център.
15:2.1 (165.6) Единствено Всеобщият Баща знае местоположението и действителния брой на обитаемите пространства; той ги назовава по име и пореден номер. Аз мога да дам само приблизителния брой на обитаемите или пригодени за обитаване планети, защото някои локални вселени имат повече светове, подходящи за интелигентен живот, отколкото други. Освен това още не всички проектирани локални вселени са организирани. Поради това средната стойност, която предлагам, е само за да ви дам някаква обща представа за необятността на материалното творение.
15:2.2 (166.1) Съществуват седем свръхвселени в голямата вселена и те са съставени приблизително така:
15:2.3 (166.2) 1. Системата. Основната единица на свръхуправлението се състои от около хиляда обитаеми или годни за обитаване свята. Пламтящите слънца, студените светове, планетите, които се намират твърде близо до горещи слънца, и други сфери, които не са подходящи за заселване от същества, не са включени в тази група. Хиляда такива свята, приспособени за поддържане на живот, се наричат система, но в помладите системи само сравнително малък брой от тези светове могат да бъдат населени. Начело на всяка населена планета стои Планетарен Принц, а във всяка локална система има архитектурна сфера, която е изкуствено построена и е столица на системата, като се управлява от Властелина на Системата.
15:2.4 (166.3) 2. Съзвездието. Сто системи (около 100 000 годни за обитаване планети) съставляват едно съзвездие. Всяко съзвездие има построена столична архитектурна сфера и се възглавява от трима Синове Ворондадек, Най-Висшестоящите. Всяко съзвездие също така се намира и под наблюдението на един Извечно Верен, посланик на Райската Троица.
15:2.5 (166.4) 3. Локална Вселена. Сто съзвездия (около 10 000 000 годни за обитаване планети) съставляват една локална вселена. Величественият столичен архитектурен свят на всяка локална вселена се управлява от един от равностойните Синове-Създатели на Бога от реда на Михаил. Всяка вселена се благославя от присъствието на Извечно Единен, представител на Райската Троица.
15:2.6 (166.5) 4. Малък Сектор. Сто локални вселени (около 1 000 000 000 годни за обитаване планети) съставляват един малък сектор за управление на свръхвселената; пребиваващите в неговия великолепен столичен свят управители, така наричаните Съвременници на Вечността, ръководят делата в малкия сектор. В столицата на всеки малък сектор има трима Съвременници на Вечността, Висши Троични Личности.
15:2.7 (166.6) 5. Голям Сектор. Сто малки сектора (около 100 000 000 000 годни за обитаване свята) съставляват един голям сектор. Всеки голям сектор има величествен столичен свят, а начело на големия сектор са трима Извечно Съвършени, които са Висши Троични Личности.
15:2.8 (166.7) 6. Свръхвселена. Десет големи сектора (около 1 000 000 000 000 годни за обитаване планети) съставляват една свръхвселена. Всяка свръхвселена има огромен и величествен столичен свят и се управлява от трима Извечно Древни.
15:2.9 (166.8) 7. Голямата Вселена. Седем свръхвселени съставляват понастоящем организираната голяма вселена, състояща се от приблизително седем трилиона годни за обитаване светове плюс архитектурните сфери и един милиард обитаеми сфери на Хавона. Свръхвселените се управляват и ръководят опосредствено и с помощта на системата за отразяване от Рая посредством Седем Главни Духа. Милиард светове от Хавона се ръководят директно от Извечно Вечните, като една подобна Висша Троична Личност председателства над всяка от тези съвършени сфери.
15:2.10 (167.1) С изключение на сферите от системата РайХавона, планът на вселенска организация предвижда следните единици:
15:2.11 (167.2) Свръхвселени7
15:2.12 (167.3) Големи сектори70
15:2.13 (167.4) Малки сектори7 000
15:2.14 (167.5) Локални вселени700 000
15:2.15 (167.6) Съзвездия70 000 000
15:2.16 (167.7) Локални системи7 000 000 000
15:2.17 (167.8) Обитаеми планети7 000 000 000 000
15:2.18 (167.9) Всяка от седемте свръхвселени е съставена приблизително така:
15:2.19 (167.10) Една система обхваща около1 000 свята
15:2.20 (167.11) Едно съзвездие (100 системи)100 000 свята
15:2.21 (167.12) Една вселена (100 съзвездия)10 000 000 свята
15:2.22 (167.13) Един малък сектор (100 вселени)1 000 000 000 свята
15:2.23 (167.14) Един голям сектор (100 малки сектора)100 000 000 000 свята
15:2.24 (167.15) Една свръхвселена (10 големи сектора)1 000 000 000 000 свята
15:2.25 (167.16) Всички посочени стойности са в най-добрия случай само приблизителни, защото постоянно възникват нови системи, а други временно прекратяват своето материално съществуване.
15:3.1 (167.17) Практически всички звездни светове, видими с невъоръжено око от Урантия, се отнасят към седмата част на голямата вселена — свръхвселената Орвонтон. Обширната звездна система Млечен Път представлява централното ядро на Орвонтон и голямата й част се намира доста извън пределите на вашата локална вселена. Тази огромна съвкупност от слънца, тъмни острови на пространството, двойни звезди, кълбовидни купове, звездни мъглявини, спираловидни и други мъглявини, заедно с безчислен брой отделни планети, образува един подобен на диск елипсовиден ансамбъл, обединяващ една седма от обитаемите еволюиращи вселени.
15:3.2 (167.18) От астрономическата позиция на Урантия, наблюдавайки през напречното сечение на намиращите се наблизо до Млечния Път системи, вие забелязвате как сферите на Орвонтон се движат по огромна удължена равнина, чиято ширина е доста по-голяма, отколкото дебелината ú, а дължината ú значително превишава ширината.
15:3.3 (167.19) Наблюдението на така наречения Млечен Път разкрива сравнително нарастване на звездната плътност при оглеждане на небосвода в определено направление, като същевременно от двете страни плътността намалява; броят на звездите и другите сфери намалява при отдалечаване от главната равнина на нашата материална свръхвселена. Когато гледате през основното тяло на тази област на максимална плътност под съответен ъгъл на наблюдение, вие гледате в посоката на божествената вселена и всеобщия център на всичко съществуващо.
15:3.4 (167.20) От десетте големи сектора на Орвонтон като цяло на астрономите на Урантия са познати осем. Другите два сектора трудно могат да бъдат отделно разпознати, тъй като трябва да наблюдавате тези явления откъм вътрешната страна. Ако можехте да погледнете към свръхвселената на Орвонтон от позиция, много отдалечена в пространството, щяхте веднага да разпознаете десетте големи сектора на седмата галактика.
15:3.5 (168.1) Ротационният център на вашия малък сектор се намира на голямо разстояние, в огромната и плътна звездна мъглявина Стрелец, около която се въртят вашата локална вселена и свързаните с нея творения, а откъм противоположните страни на обширната подгалактическа система Стрелец вие можете да наблюдавате два големи потока от звездни мъглявини, образуващи колосални звездни спирали.
15:3.6 (168.2) Ядрото на физическата система, към която се отнасят вашето слънце и свързаните с него планети, е центърът на бившата мъглявина Андроновер. Тази бивша спираловидна мъглявина била леко деформирана вследствие гравитационно разпадане, свързано с явления, които съпровождали раждането на вашата Слънчева система и които са били обусловени от доближаването до голямата намираща се в съседство мъглявина. Това опасно доближаване превърнало мъглявината Андроновер в нещо като кълбовидно струпване на тела, но не нарушило изцяло двустранната процесия на слънцата и свързаните с тях групи небесни тела. Вашата Слънчева система се намира в централната част на едно от рамената на тази деформирана спирала, разположена приблизително по средата между центъра и края на звездния поток.
15:3.7 (168.3) Секторът Стрелец и всички останали сектори и сегменти на Орвонтон се въртят около Уверса и част от объркването на астрономите на Урантия частично се обяснява с оптическите илюзии и относителните изкривявания, причина за които са следните сложни въртеливи движения:
15:3.8 (168.4) 1. Въртенето на Урантия около нейното слънце.
15:3.9 (168.5) 2. Въртенето на вашата Слънчева система около ядрото на бившата мъглявина Андроновер.
15:3.10 (168.6) 3. Въртенето на звездната система Андроновер и свързаните с нея купове от тела около сложния ротационногравитационен център на звездния облак на Небадон.
15:3.11 (168.7) 4. Въртенето на локалния звезден облак на Небадон и свързаните с него творения около центъра на мъглявината Стрелец на техния малък сектор.
15:3.12 (168.8) 5. Въртенето на стоте малки сектора, включително на сектор Стрелец, около техния голям сектор.
15:3.13 (168.9) 6. Съвкупността от въртящите се десет големи сектора — така наречените звездни дрейфове, около столичния свят на Орвонтон, Уверса.
15:3.14 (168.10) 7. Движението на Орвонтон и шестте еднородни свръхвселени около Рая и Хавона, извършвано в посока, обратна на часовниковата стрелка на пространственото ниво на свръхвселените.
15:3.15 (168.11) Тези сложни движения са от няколко типа; космическите орбити на вашата планета и вашата Слънчева система се обясняват с техния произход. Абсолютното движение на Орвонтон обратно на часовниковата стрелка също е свързано с неговия произход, с плановете за построяване на голямата вселена. Но причините за промеждутъчно движение имат сложен характер и отчасти се обясняват със структурна сегментация на овеществената в свръхвселените енергия, а отчасти с разумното и целенасочено въздействие на Райските организатори на силата.
15:3.16 (168.12) С приближаването към Хавона локалните вселени се разполагат все по-близо една спрямо друга; кръгът става все поголям и все поголям брой нива се наслагват едно над друго. Но с отдалечаването от вечния център броят на системите, нивата, кръговете и вселените постепенно намалява.
15:4.1 (169.1) Макар че творението и организацията на вселените се управляват извечно от безкрайните Създатели и техните партньори, целият този процес протича в съответствие с предопределения механизъм и в съгласие с гравитационните закони на силата, енергията и материята. Но всеобщият силов заряд си остава загадъчно явление; започвайки с ултиматонния стадий, ние разбираме добре организацията на материалните творения, но не ни е съвсем понятна космическата предистория на ултиматоните. Убедени сме, че тези древни сили имат Райски произход, защото те извечно се въртят в наситеното пространство, повтаряйки в гигантски мащаб точните очертания на Рая. Макар този силов заряд на пространството да е предшественик на всяка материализация, нечувствителен към гравитацията на Рая, той неизменно реагира на присъствието на долния Рай, като излиза очевидно от центъра на долния Рай и се връща в него.
15:4.2 (169.2) Райските силови организатори преобразуват пространствения потенциал в изначална сила, като превръщат този доматериален потенциал в първични и вторични енергийни проявления на физическата реалност. Когато тази енергия достигне тези нива, на които започва да реагира на гравитацията, на сцената се появяват управляващите енергията и взаимодействащите с тях същества от режима на свръхвселената, започвайки безкрайните манипулации по създаването на разнообразни силови кръгове и енергийни канали за вселените на времето и пространството. Така в пространството възниква физическа материя, а заедно с нея и условията, позволяващи да се пристъпи към организирането на вселена.
15:4.3 (169.3) Тази сегментация на енергията е феномен, който досега не е разгадан от физиците на Небадон. Главната трудност е в сравнителната недостъпност на Райските организатори на силата, а живите управляващи енергията, упълномощени да боравят с пространствената енергия, нямат ни най-малка представа за произхода на тези видове енергии, които те така умело и интелигентно манипулират.
15:4.4 (169.4) Райските организатори на силата са организатори на мъглявини; в областите на своето пространствено присъствие те са способни да инициират колосални силови циклони, които — веднъж приведени в движение — никога не могат да бъдат спрени или укротени, докато не се извърши мобилизацията на всепроникващите сили, необходима за възникването на ултиматонните единици вселенска материя. Така се появяват спираловидните и други мъглявини, звездообразуващите дискове, пораждащи пряко слънцата и техните разнообразни системи. Във външното пространство могат да се наблюдават десет различни вида мъглявини, представляващи стадии на първична еволюция на вселените, и тези обширни енергийни дискове (вихри) са имали същия произход, както и тези, които са дали началото на седемте свръхвселени.
15:4.5 (169.5) Мъглявините се отличават съществено по размери, брой и съвкупна маса на своето звездно и планетарно потомство. Една звездообразуваща мъглявина на север от границите на Орвонтон, но в пределите на пространственото ниво на свръхвселените, вече е породила приблизително 40 000 слънца, но този звездообразуващ диск продължава да изхвърля слънца, повечето от които многократно превишават размерите на вашето светило. Някои от найголемите мъглявини на външното пространство пораждат до 100 милиона слънца.
15:4.6 (169.6) Мъглявините не са пряко свързани с която и да е от административните единици, като например второстепенните сектори или локалните вселени, макар че някои локални вселени са били образувани от една единствена мъглявина. Всяка локална вселена обхваща точно една стохилядна част от общия енергиен заряд на свръхвселената, независимо от „мъглявинното съотношение“, защото енергията не е организирана от мъглявината — тя се разпределя по цялата вселена.
15:4.7 (170.1) Не всички спираловидни мъглявини участват в слънцеобразуване. Някои са запазили контрол над много звезди и тяхната спираловидна форма се обяснява с това, че техните слънца излизат от ръкавите на мъглявините в тесен строй, но се връщат по различни пътища, затова е лесно да ги наблюдаваме в първия случай и е посложно тогава, когато се връщат в мъглявината, разхвърляни на огромни разстояния от нейните ръкави. Понастоящем в Орвонтон има малко активни слънцеобразуващи мъглявини, макар че Андромеда, която е извън пределите на обитаемата част от свръхвселената, е много активна. Тази далечна мъглявина е видима с невъоръжено око и когато я наблюдавате, се замислете над това, че светлината, която виждате, е напуснала тези далечни светила преди почти един милион години.
15:4.8 (170.2) Галактиката Млечният път се състои от голям брой бивши спираловидни и други мъглявини и много от тях все още запазват своята първоначална конфигурация. Но в резултат от вътрешни катастрофи и външно притегляне много от тях са претърпели такива деформации и преустройство, че тези огромни струпвания напомнят гигантски светещи маси от ярки слънца като Магелановия облак. Кълбовидният вид звездни купове доминира близо до външните граници на Орвонтон.
15:4.9 (170.3) Огромните звездни облаци на Орвонтон трябва да бъдат разглеждани като индивидуални струпвания на материя, сравними с отделните мъглявини, които могат да се наблюдават в пространствените области зад пределите на Млечния път. Но много от така наречените звездни облаци от пространство се състоят само от газообразно вещество. Енергийният потенциал на тези звездни газови облаци е направо огромен и част от него се поема от съседните слънца и се преразпределя в пространството под формата на слънчеви излъчвания.
15:5.1 (170.4) Основната маса, съдържаща се в слънцата и планетите на свръхвселената, води началото си от мъглявинните дискове; само малка част от масата на свръхвселената е организирана чрез прякото въздействие на управляващите енергията (например, при създаването на архитектурните сфери), макар че в откритото пространство възниква постоянно изменящо се количество материя.
15:5.2 (170.5) По произход повечето слънца, планети и други сфери може да бъдат класифицирани в състава на една от следните десет групи:
15:5.3 (170.6) 1. Концентрични свиваеми пръстени. Не всички мъглявини са спираловидни. Много гигантски мъглявини, вместо да се разцепят на система двойна звезда или да се превърнат в спирална мъглявина, претърпяват свиване с образуване на множество пръстени. В течение на дълъг период от време подобна мъглявина изглежда като огромно централно слънце, обградено от многобройни гигантски пръстеновидни облаци материя.
15:5.4 (170.7) 2. Завихрените звезди включват слънцата, които се изхвърлят от исполинските звездообразуващи дискове (вихри), състоящи се от високотемпературни газове. Те не биват изхвърлени като пръстени, а като ориентирани надясно и наляво процесии. Освен това завихрените звезди възникват не само в спираловидни, а и в други мъглявини.
15:5.5 (170.8) 3. Гравитационновзривни планети. Когато едно слънце се ражда в спираловидна или пресечена мъглявина, тя нерядко се изхвърля на значително разстояние. Подобно слънце е с високо съдържание на газове и впоследствие, след като донякъде се е охладило и кондензирало, то може да се окаже близо до огромна маса материя, гигантско слънце или тъмен остров на пространството. Възможно е такова сближаване да не доведе до сблъсък, но да е достатъчно, така че гравитационното привличане на поголямото тяло да предизвика приливни съкращения в помалкото, водейки до поредица от приливни промени, които възникват едновременно от противоположните страни на разтърсваното от конвулсии слънце. В своя апогей тези експлозивни изригвания водят до образуването на различни по своите размери натрупвания на материя с различни размери, които могат да бъдат изхвърляни от изригващото слънце зад пределите на гравитационното възвръщане, придобивайки свои собствени постоянни орбити около едното от двете тела, които участват в дадения процес. Покъсно поголемите натрупвания на материя се обединяват и постепенно притеглят към себе си помалките тела. Така са се образували много от твърдите планети на помалките системи. Вашата Слънчева система е произлязла точно така.
15:5.6 (171.1) 4. Центробежно планетарно потомство. На определен етап от развитието си, в случай че скоростта им на въртене много се ускори, огромните слънца започват да изхвърлят в големи количества материя, която впоследствие може да се уплътни и да образува неголеми светове, които продължават да се въртят около породилото ги слънце.
15:5.7 (171.2) 5. Сфери с недостатъчна гравитация. Съществува критична граница относно размера на отделните звезди. Ако едно слънце, достигайки този предел, не забави своята скорост на въртене, то е обречено да се разцепи; получава се разцепване на слънце и се ражда нова двойна звезда от дадената разновидност. Впоследствие, като страничен продукт на това гигантско разрушаване, могат да се формират многобройни малки планети .
15:5.8 (171.3) 6. Контрактурни звезди. В помалките системи най-голямата от външните планети понякога притегля към себе си съседните светове, докато тези планети, които са разположени близо до слънцето, започват своето терминално падане. За вашата Слънчева система подобен край би означавал, че четирите вътрешни планети биха били погълнати от Слънцето, докато найголямата планета, Юпитер, би се увеличила съществено за сметка на поглъщането на останалите светове. Подобен край на слънчева система би довел до създаването на две съседни, но неравни слънца, което представлява един тип формиране на двойна звезда. Подобни катастрофи не са често явление, с изключение на звездните струпвания, разположени в периферията на свръхвселената.
15:5.9 (171.4) 7. Кумулативни сфери. Малките планети могат постепенно да се образуват от огромното количество циркулираща в пространството материя. Те нарастват чрез срастване с метеори и посредством незначителни стълкновения. Условията, съществуващи в някои сектори на пространството, са благоприятни за такъв тип образуване на планети. Подобен произход имат много необитаеми светове.
15:5.10 (171.5) Някои от имащите голяма плътност тъмни острови са пряко следствие от акреция на преобразуваща се в пространството енергия. Друга група от тези тъмни острови е възникнала вследствие натрупването на огромно количество студена материя от циркулиращи в пространството парчета и метеори. Подобни натрупвания на материя никога не са били горещи и макар да се отличават с плътност, по своя състав много напомнят Урантия.
15:5.11 (171.6) 8. Угаснали слънца. Някои от тъмните острови в пространството са изгорели изолирани звезди, които са изразходвали целия си запас от космическа енергия. Тези организирани единици от материя се приближават към пълно уплътнение, практически завършена консолидация; и ще са необходими много епохи, преди тези огромни високоплътни маси да бъдат отново заредени в кръговете на пространството и подготвени за нови цикли на функциониране във вселената след сблъсък или друго реактивиращо космическо събитие.
15:5.12 (171.7) 9. Сфери, резултат от сблъсък. В тези региони на по-плътни звездни купове сблъсъците не са нещо необичайно. Подобни астрономически пертурбации се придружават от колосални изменения на енергия и преобразуване на материя. Сблъсъците, в които участват угаснали слънца, играят особено голяма роля в появата на широкомащабни енергийни колебания. Възникващите при това отломки често образуват материалните ядра на бъдещите планетарни тела, приспособени за смъртни създания.
15:5.13 (172.1) 10. Архитектурни (изкуствено създадени) светове. Това са световете, създадени по проекти и спецификации за конкретна цел, като например Салвингтон, столичният свят на вашата локална вселена, и Уверса, където се намира седалището на правителството на нашата свръхвселена.
15:5.14 (172.2) Съществуват многобройни други методи за формиране на светила и за отделяне на планети, но гореспоменатите процедури се отнасят до начините, в съответствие с които е било създадено преобладаващото множество звездни системи и планетарни семейства. За описването на всички разнообразни модели, имащи отношение към звездните метаморфози и планетарната еволюция, би било необходимо да разкрием още почти сто различни типа слънцеобразуване и възникване на планети. Докато вашите студенти по астрономия наблюдават небесата, ще забележат явления, отнасящи се към всички типове звездна еволюция, но рядко ще откриват признаци за образуване на тези малки несветещи съвкупности от материя, които служат като обитаеми планети — найважните творения на безбрежния материален свят.
15:6.1 (172.3) Независимо от произхода им различните сфери на пространството могат да се класифицират по следните основни типове:
15:6.2 (172.4) 1. Слънца — звездите на пространството.
15:6.3 (172.5) 2. Черни острови от пространство.
15:6.4 (172.6) 3. Малки космически тела: комети, метеори и астероиди.
15:6.5 (172.7) 4. Планети, включващи обитаемите светове.
15:6.6 (172.8) 5. Архитектурни сфери — специално създадени светове.
15:6.7 (172.9) С изключение на изкуствено създадените сфери, всички пространствени тела имат еволюционен произход — еволюционен, в смисъл, че не са били създадени по каприз на Божество; еволюционен, в смисъл, че съзидателните действия на Бога са се разкрили посредством пространствено-времеви метод в действията на много създадени и възникнали разумни същества на Божеството.
15:6.8 (172.10) Слънцата. Това са звездите на пространството в различните стадии на своето съществуване. Някои слънца са самостоятелно формиращи се пространствени системи, други са двойни звезди, свиващи се или изчезващи планетарни системи. Намиращите се в пространството звезди съществуват в не по-малко от хиляда различни състояния и стадии. Вие сте запознати със слънцата, даващи светлина и топлина; но има и такива, които светят, без да излъчват топлина.
15:6.9 (172.11) Трилиони и трилиони години, в течение на които обикновеното слънце ще продължи да отделя топлина и светлина, добре илюстрират колосалния запас от енергия, съдържащ се във всяка единица материя. Действителното количество енергия, съдържащо се в невидимите частици физическа материя, е наистина невъобразимо. В условията на изключително високо температурно налягане и други енергийни процеси, извършващи се вътре в пламтящото слънце, почти цялата тази енергия се реализира като светлина. Някои други условия пък позволяват на тези слънца да трансформират и излъчват значително количество от тази пространствена енергия, която ги достига в съществуващите кръгове на пространството. Много фази от физическа енергия и всички видове материя са прикрепени към и впоследствие се преразпределят от слънчевите генератори. Така слънцата изпълняват ролята на локални ускорители на енергообмена, действайки като автоматични станции за управление на енергиите.
15:6.10 (172.12) Свръхвселената на Орвонтон се осветява и затопля от повече от десет трилиона горящи светила. Тези слънца са звездите от достъпната за наблюдение ваша астрономическа система. Повече от два трилиона слънца са твърде далечни и малки, за да могат да се видят от Урантия. Но в главната вселена има толкова звезди, колкото чаши вода има в океаните на вашия свят.
15:6.11 (173.1) Тъмни острови на пространството. Това са угасналите слънца и други големи струпвания от материя, лишени от светлина и топлина. Тъмните острови понякога са огромни по маса и оказват мощно влияние за запазване равновесието и за манипулация на енергия във вселената. Някои подобни образувания са наистина с неимоверна плътност на масата. Тази огромна концентрация на маса позволява на тъмните острови да служат като мощни балансьори, които надеждно удържат съседните системи. Те поддържат гравитационния баланс на силата в много съзвездия; много физически системи, които иначе бързо биха паднали върху найблизкото слънце и биха били унищожени, се задържат надеждно в гравитационната власт на тези техни пазители — тъмните острови. Именно тази им функция ни позволява да можем с точност да определим тяхното местоположение. Ние знаем гравитационната тяга на светещите тела, което ни позволява да изчислим точния размер и местоположение на тъмните острови на пространството, които толкова ефективно поддържат устойчивостта на дадената система по нейния път.
15:6.12 (173.2) Малки тела на пространството. Метеорите и други малки частици материя, въртящи се и формиращи се в пространството, представляват огромна съвкупност от енергия и материална субстанция.
15:6.13 (173.3) Много комети се отнасят към неутвърдилото се и хаотично потомство на слънцеобразуващите вортекси, които постепенно се оказват във властта на централното слънце. Кометите имат найразнообразен произход. Опашката на кометата е насочена противоположно на притеглящото тяло или слънце поради електрическата реакция в неговите силно разредени газове, а също и поради непосредственото налягане на светлина и други видове енергии, излъчвани от слънцето. Явлението служи като едно от убедителните доказателства за реалността на светлината и свързаните с нея енергии и предлага възможности за демонстрация на това, че светлината има тегло. Светлината е реална субстанция, а не просто вълни от хипотетичен етер.
15:6.14 (173.4) Планети. Това са по-големите струпвания на материя, които следват своите орбити около слънце или около някакво друго пространствено тяло; техните размери варират от малки планети до огромни газообразни, течни или твърди сфери. Когато студените светове, образувани от плуващ в пространството материал, се оказват в правилно съотношение със съседното слънце, то такива планети са предпочитани за заселване с разумни същества. Угасналите слънца по правило не са подходящи за живот; обикновено те са твърде далеч от живи светещи слънца и освен това са прекалено масивни — силата на тежестта на тяхната повърхност е огромна.
15:6.15 (173.5) Във вашата свръхвселена по-малко от една от четиридесет студени планети е населена с подобни на вас същества. И, разбира се, свръхнагретите слънца и студените далечни светове са непригодни за високоорганизиран живот. Във вашата Слънчева система само три планети понастоящем са приспособени за живот. По своя размер, плътност и разположение Урантия в много отношения е идеално място за човека.
15:6.16 (173.6) Законите, определящи свойствата на физическата енергия, в основата си са универсални, но физическите условия, господстващи на отделните планети и в локалните системи, са в много отношения свързани с местните въздействия. Едно почти безкрайно многообразие от същества и други живи проявления характеризи рат неизброимите светове в космоса. Има обаче явно групово сходство в световете, обединени в една система, а съществува също така и един вселенски модел за разумен живот. Налице е физическо родство на планетарните системи, принадлежащи на един физически кръг, следващи се близко една друга в безкрайното завъртане по кръга на вселените.
15:7.1 (174.1) Макар правителството на всяка свръхвселена да се намира редом с центъра на еволюционите вселени, включени в съответния сегмент от пространството, то заема специално създаден свят, населен с допуснатите тук личности. Столичните светове са архитектурни сфери — пространствени тела, специално конструирани за особено назначение. Макар тези сфери да получават светлина от близките слънца, те са снабдени с автономни източници на осветление и отопление. Всяка от тях притежава слънце, даващо — подобно на спътниците на Рая — светлина без топлина, и се отоплява с топлината, постъпваща при циркулацията на определени потоци енергия близо до повърхността на сферата. Тези столични светове принадлежат към най-големите системи, разположени близо до астрономическите центрове на съответстващите им свръхвселени.
15:7.2 (174.2) В столичните светове на свръхвселените съществува стандарт за времето. Стандартният ден на свръхвселената Орвонтон е равен на почти тридесет урантийски дни, а годината в Орвонтон съответства на сто стандартни дни. Тази уверска година е стандарт за седмата свръхвселена, като е с двадесет и две минути по-къса, отколкото три хиляди дни на Урантия — около осем и една пета от вашите години.
15:7.3 (174.3) По своята природа и величие столичните светове на седемте свръхвселени напомнят Рая — техния централен еталон за съвършенство. В действителност всички столични светове са подобни на Рая. Те представляват небесни обители, увеличавайки се по физически размер и нараствайки по моронтийна красота и духовно великолепие от Йерусем към централния Остров. Всички спътници на тези столични светове са и архитектурни сфери.
15:7.4 (174.4) В разнообразните столични светове са представени всички фази на материалното и духовното творение. Тези светове са вселенски места за срещи, приспособени за всички видове материални, моронтийни и духовни същества. В зависимост от възхода във вселената и прехода от материални светове към духовни смъртните винаги с благодарност си спомнят предишните нива на своето съществуване, никога не забравят изпитаната тук радост.
15:7.5 (174.5) Йерусем е столицата на вашата локална система Сатания и включва седем свята на преходна култура, всеки от които е обкръжен от седем сателита; сред тези спътници са седемте обителски свята за моронтийна карантина, първото местожителство на човека след смъртта. В този вид, в който думата „небе“ се използва на Урантия, то понякога означава тези седем обителски свята, първият от които се нарича “първото небе”, и така — до седмото.
15:7.6 (174.6) Едемия е столицата на вашето съзвездие Норлатиадек — разполага със седемдесет спътника за образование, култура и обществен живот; тук възходящите създания пребивават в течение на известно време до завършването на йерусемския режим за мобилизация, обединяване и осъзнаване на личността.
15:7.7 (174.7) Салвингтон е столицата на вашата локална вселена Небадон — обкръжена от десет университетски сфери, всяка от които се състои от четиридесет и девет свята. След социализацията на човека в съзвездието тук се извършва неговото одухотворяване.
15:7.8 (174.8) Малката-трета — столицата на вашия малък сектор Енса, обкръжена от седемте сфери за висше изучаване на физическите аспекти на възхода.
15:7.9 (174.9) Голямата-пета е столицата на вашия голям сектор Спландон, обкръжена от седемдесет сфери за интензивна интелектуална подготовка в свръхвселената.
15:7.10 (175.1) Уверса е столицата на Орвонтон — вашата свръхвселена, обкръжена от седем висши университета за задълбочена духовна подготовка на възходящи волеви създания. Всяко от тези седем струпвания на тези поразителни сфери се състои от седемдесет специализирани свята, където хиляди и хиляди учреждения и организации притежават всичко необходимо за повишаване вселенското образование и развитие на духовната култура и където странстващите на времето получават нови знания и преминават нови изпитания, предшестващи дългия преход до Хавона. Пристигащите странстващи на времето винаги биват приемани в тези свързани с Уверса светове, но тръгващите по своя път випускници напускат свръхвселената непосредствено от Уверса.
15:7.11 (175.2) Уверса е духовната и административна столица на около един трилион обитаеми и пригодени за обитаване светове. Великолепието, величието и съвършенството на столицата на Орвонтон превъзхожда всички чудеса на пространствено-времевите творения.
15:7.12 (175.3) Ако всички запланувани локални вселени и техните съставни части вече съществуваха, то седемте свръхвселени щяха да наброяват малко под петстотин милиарда архитектурни свята.
15:8.1 (175.4) Устройството на столичните сфери на свръхвселените им позволява да изпълняват функциите на ефективни енерго-силови регулатори за различните сектори на свръхвселените, служи като място за концентрация и преразпределение на енергията на локалните вселени. Те оказват мощно въздействие върху баланса и управлението на физическите енергии, циркулиращи в организираното пространство.
15:8.2 (175.5) Функции по регулирането се изпълняват също и от енергийните центрове и физически регулатори на свръхвселената — живи и полуживи разумни организми, образувани за тази конкретна цел. Тези енергийни центрове и физически регулатори трудно се поддават на разбиране; низшите категории са неспособни да вземат волеви решения — в тях няма воля, те не избират; техните действия са много разумни, но по всяка вероятност са автоматични и се обясняват с тяхното високоспециализирано устройство. Енергийните центрове и физическите регулатори на свръхвселените насочват и частично контролират действието на тридесетте енергийни системи, образуващи областта на гравита. За да обхванат цялата свръхвселена на кръговете за физическа енергия, с които се управляват енергийните центрове на Уверса, са им необходими малко повече от 968 милиона години.
15:8.3 (175.6) Възникващата енергия притежава субстанция; тя има тегло, макар теглото да е винаги относително и да зависи от скоростта на въртене, масата и антигравитацията. В материята масата проявява тенденция да забавя скоростта на енергията и във всяко място скоростта на енергията изразява изначалната скорост минус забавянето, предизвикано от масата по време на преместването в пространството плюс регулационната функция на живите управляващи енергията на свръхвселената и физическото въздействие на намиращите се в съседство високотемпературни или високозаредени тела.
15:8.4 (175.7) За осъществяване на всеобщия план по поддръжката на равновесието между материята и енергията е необходимо постоянно създаване и разрушаване на малки материални единици. Управляващите Вселенската Енергия притежават способността да уплътняват и удържат или разширяват и освобождават различни количества енергия.
15:8.5 (175.8) При достатъчно дълго забавящо въздействие на гравитацията всичката енергия би могла да се превърне в материя, ако не бяха две обстоятелства. Първото е в антигравитационните въздействия на регулаторите на енергията; второто е в това, че организираната материя проявява тенденция към дезинтеграция при определени условия, съществуващи в много горещи звезди, а също и в особени условия на пространството близо до хладни и плътни тела, притежаващи огромен запас от материя.
15:8.6 (176.1) Когато масата става свръхплътна и заплашва да наруши баланса на енергията, за да отслабят физическите силови кръгове, се намесват физическите регулатори — стига само собствената тенденция към гравитация и прекомерно овеществяване на енергията да не се анулира при сблъсъка с угаснали гиганти на пространството, което моментално разсейва кумулативните натрупвания на гравитационни сили. При такива стълкновения огромните маси материя внезапно се превръщат в найразредената форма на енергия и борбата за всеобщо равновесие започва отново. В резултат големите физически системи получават стабилност, физическа устойчивост и биват въвлечени в балансираните и устойчиви кръгове на свръхвселените. След такова събитие в устойчивата система не стават нови сблъсъци или други опустошителни катастрофи.
15:8.7 (176.2) В периодите на нарастване на енергията се наблюдават енергийни смущения и топлинни колебания, съпровождани от прояви на електрическа активност. В периодите на намаляване на енергията нарастват тенденциите на материята към натрупване, уплътнение и излизане изпод контрол в кръговете с послабо устойчив баланс на силата; възникващите вследствие на това приливни или колизионни корекции бързо възстановяват баланса между циркулиращата енергия и, в буквален смисъл на думата — по-стабилизирана материя. Една от задачите на небесните астрономи е прогнозиране и разбиране на възможното аналогично поведение на разтопените светила и тъмните острови на пространството.
15:8.8 (176.3) Ние сме способни да осъзнаем повечето закони, управляващи вселенското равновесие, и да предскажем много от това, което се отнася до стабилността на вселените. В практически аспект нашите прогнози са надеждни, но ние постоянно се сблъскваме с някои сили, които е невъзможно да бъдат обяснени само с действието на известните ни закони за управление на енергията или поведението на материята. Предсказуемостта на всички физически явления се затруднява пропорционално с отдалечаването от Рая и придвижването към дълбините на вселените. Преминавайки отвъд пределите на личните пълномощия на Управителите на Рая, ние се сблъскваме с нарастваща неспособност за умозаключения, основани на установените стандарти и на натрупания опит по отношение на наблюдения, свързани с физическите явления в найблизките астрономически системи. Даже в световете на седемте свръхвселени ние сме подвластни на силите и енергийното въздействие, пронизващо всички наши сфери и простиращо се в равновесие през всички региони на външното пространство.
15:8.9 (176.4) Колкото повече се задълбочаваме в пространството, толкова по-голяма е вероятността да се сблъскаме с вариращите и непредсказуеми явления, които са толкова безпогрешно свидетелство за непостижимото присъствие и действие на Абсолютите и емпиричните Божества. И тези явления би трябвало да бъдат признак за всеобщото свръхуправление на цялото творение.
15:8.10 (176.5) Понастоящем Свръхвселената Орвонтон очевидно се разрежда; вселените на външното пространство, по наше мнение, се зареждат за нямащата равна на себе си дейност, очакваща ги в бъдеще; централната вселена Хавона е извечно стабилна. Гравитацията и отсъствието на топлина (студ) организират и удържат материята; топлината и антигравитацията разрушават материята и разсейват енергията. Живите управляващи енергията и организаторите на силата са ключът към разбирането на особеното управление и разумно ръководство на безкрайните метаморфози на създаванията, разрушенията и пресъздаването на вселените. Мъглявините могат да се разсейват, слънцата изгасват, системите изчезват, планетите загиват, но вселените остават.
15:9.1 (176.6) Всеобщите кръгове на Рая действително пронизват световете на седемте свръхвселени. Към тези кръгове на присъствие се отнасят: личностното притегляне на Всеобщия Баща, духовното притегляне на Вечния Син, притеглянето на разума на Съвместния Извършител и материалното притегляне на вечния Остров.
15:9.2 (177.1) В допълнение към универсалните кръгове на Рая и присъствените действия на Абсолютите и емпиричните Божества на пространственото ниво на свръхвселената функционират само два типа енергийни кръгове или разделения на сили: кръговете на свръхвселените и кръговете на локалните вселени.
15:9.3 (177.2) Кръгове на свръхвселените :
15:9.4 (177.3) 1. Обединяващ интелектуален кръг на един от Седемте Главни Духа на Рая. Такъв кръг на космически разум е сведен до една свръхвселена.
15:9.5 (177.4) 2. Отразяващ кръг на седемте Отразяващи Духа във всяка свръхвселена.
15:9.6 (177.5) 3. Скрити кръгове на Тайнствените Наставници, по определен начин взаимосвързани и направлявани чрез Сферата на Божеството към Всеобщия Баща в Рая.
15:9.7 (177.6) 4. Кръгът за взаимна връзка на Вечния Син с неговите Райски Синове.
15:9.8 (177.7) 5. Мигновеното присъствие на Безкрайния Дух.
15:9.9 (177.8) 6. Транслациите от Рая, пространствените съобщения от Хавона.
15:9.10 (177.9) 7. Енергийните кръгове на силовите центрове и физическите регулатори.
15:9.11 (177.10) Кръгове на локалните вселени:
15:9.12 (177.11) 1. Посвещенческият дух на Райските Синове — Утешителят на световете за посвещения. Духът на Истината — духът на Михаил на Урантия.
15:9.13 (177.12) 2. Кръгът Божествени Попечители — Майчинските Духове на локалната вселена, Светият Дух на вашия свят.
15:9.14 (177.13) 3. Кръгът за помощ на разума в локалната вселена, включващ разнообразно функциониращото присъствие на спомагателните духове на разума.
15:9.15 (177.14) Когато локалната вселена постигне такава духовна хармония, че нейните индивидуални и обединени кръгове станат неотличими от кръговете на свръхвселената, когато започне да преобладава подобна тъждественост във функциите и единството на служенето, тогава локалната вселена незабавно преминава в устойчивите кръгове на светлината и живота и веднага придобива правото да бъде приета в духовната конфедерация на усъвършенствания съюз на свръхтворението. За зачисляване в съвета на Извечно Древните — за приемане в конфедерацията на свръхвселената, е необходимо да са изпълнени следните условия:
15:9.16 (177.15) 1. Физическа стабилност. Звездите и планетите на локалната вселена трябва да се намират в устойчиво състояние; периодите на непосредствени звездни трансформации трябва да са останали в миналото. Вселената трябва да продължава своя път по ясно очертана пътека, надеждно и окончателно утвърждавайки своята орбита.
15:9.17 (177.16) 2. Духовна преданост. Необходимо е всеобщо признаване на Пълновластния Божий Син и всеобща преданост към такъв Син, ръководещ делата на локалната вселена. В мащаба на цялата локална вселена трябва да се възцари хармонично сътрудничество между индивидуалните планети, системи и съзвездия.
15:9.18 (177.17) Вашата локална вселена не се причислява даже към устойчивите физически образувания на свръхвселената, да не говорим за членство в признатото духовно семейство за свръхуправление. Макар че Небадон все още няма свое представителство на Уверса, от време на време ние, посланиците на правителството на свръхвселената, отиваме в неговите светове със специални мисии — именно така, непосредствено от Уверса, пристигнах на Урантия и аз. Ние оказваме всевъзможна помощ на вашите ръководители и управители в решаването на техните сложни проблеми; бихме иска ли да видим вашата вселена сред пълноправните членове на обединените творения в семейството на свръхвселената.
15:10.1 (178.1) Столиците на свръхвселените са резиденцията на висшето духовно правителство в сферите на времето и пространството. Изпълнителната власт на свръхправителството, водеща началото си от Съветите на Троицата, е непосредствено подчинена на един от Седемте Главни Духа за върховен надзор, които притежават пълномощия от Рая и ръководят свръхвселените с помощта на Седемте Висши Администратора, разположени в седемте специални свята на Безкрайния Дух — найотдалечените спътници на Рая.
15:10.2 (178.2) Столичните светове служат за обител на Отразяващите Духове и Спомагателните Образи на Отразяващите Духове. От позицията на посредници тези възхитителни същества изпълняват своите потресаващи отразяващи действия, служейки както като висшестояща централна вселена, така и като низшестояща локална вселена.
15:10.3 (178.3) Начело на всяка свръхвселена се намират трима Извечно Древни, обединените върховни ръководители на свръхправителството. Персоналът на изпълнителната власт на правителството на свръхвселената е представен от седем различни групи:
15:10.4 (178.4) 1. Извечно Древни.
15:10.5 (178.5) 2. Възпитатели по Мъдрост.
15:10.6 (178.6) 3. Божествени Съветници.
15:10.7 (178.7) 4. Всеобщи Цензори.
15:10.8 (178.8) 5. Могъщи Посланици.
15:10.9 (178.9) 6. Снабдени с Висши Пълномощия.
15:10.10 (178.10) 7. Нямащи Име и Номер.
15:10.11 (178.11) На тримата Извечно Древни непосредствено помага корпус, състоящ се от един милиард Възпитатели на Мъдрост, обединени с три милиарда Божествени Съветници. Към ръководството на всяка свръхвселена е прикрепен един милиард Всеобщи Цензори. В съвкупност тези три групи са Еднородни Троични Личности, имащи непосредствен божествен произход от Райската Троица.
15:10.12 (178.12) Останалите три категории: Могъщите Посланици, Снабдените с Висши Пълномощия и Нямащите Име и Номер, са прославени смъртни на възхода. Към първата от споменатите категории се отнасят тези, които са преминали режима на възход и Хавона във времената на Грандфанда. Достигайки Рая, те били допуснати в Корпуса на Завършилите, обхванати от Райската Троица и насочени към изпълнение на небесна служба в помощ на Извечно Древните. Като клас тези три категории са известни под името Тринитизирани Синове на Постижението, доколкото те имат двойствен произход, но понастоящем служат под ръководството на Троицата. Така изпълнителната власт на правителството на свръхвселената била разширена за сметка на прославените и постигнали съвършенство деца от еволюционните светове.
15:10.13 (178.13) Координационният съвет на свръхвселената се състои от посочените по-горе седем административни групи, а също и от следните управители на сектори и регионални попечители:
15:10.14 (179.1) 1. Извечно Съвършените — управителите на големите сектори в свръхвселената.
15:10.15 (179.2) 2. Съвременници на Вечността — управляващите малките сектори в свръхвселените.
15:10.16 (179.3) 3. Извечно Единни — Райските съветници, управители на локалните вселени.
15:10.17 (179.4) 4. Извечно Верни — Райските съветници, Върховни управители в правителствата на съзвездията.
15:10.18 (179.5) 5. Троични Синове-Учители — в тези случаи, когато те преминават служба в столицата на свръхвселената.
15:10.19 (179.6) 6. Извечно Вечни — в тези случаи, когато те пребивават в столицата на свръхвселената.
15:10.20 (179.7) 7. Седем Спомагателни Образа на Отразяващите Духове — представителите на седемте Отразяващи Духа и чрез тях — упълномощените Седем Главни Духа на Рая.
15:10.21 (179.8) Спомагателните Образи на Отразяващите Духове изпълняват и функции на представители на многобройните групи същества, влияещи върху дейността на правителствата на свръхвселената, но понастоящем, поради различни причини, не напълно проявяващи своите индивидуални възможности. В тази група влиза формиращото се личностно проявление в свръхвселената на Висшето Същество, Безусловните Наблюдатели на Върховния, Условните Наместници на Крайния, неназованите свързващи-отразяващи Маджестон и свръхличностните духовни представители на Вечния Син.
15:10.22 (179.9) В столичните светове на свръхвселените почти винаги могат да се намерят представители на всички групи създадени същества. Обикновената попечителска дейност в свръхвселената се осъществява от могъщите секонафими и останалите членове на обширното семейство на Безкрайния Дух. В изумителните центрове за управление, контрол, служене и изпълнителна власт на свръхвселената разумните същества на всяка сфера от вселенския живот, в тясно общуване едно с друго, са въвлечени в ефективно служене, осъществяват мъдро ръководство, оказват предана помощ и извършват справедливи отсъждания.
15:10.23 (179.10) Свръхвселените не разполагат с взаимни представителства; те са напълно изолирани една от друга. Те знаят за това, което става в другите свръхвселени, само благодарение на намиращия се в Рая аналитичен център на Седемте Главни Духа. Техните управители се трудят в съветите на божествената мъдрост за благото на своите собствени свръхвселени независимо от това какво става в останалите региони на всеобщото творение. Тази изолация на свръхвселените ще се запази дотогава, докато те не постигнат съгласуваност благодарение на попълна реализация на личностната суверенност на еволюиращото емпирично Върховно Същество.
15:11.1 (179.11) Именно в такива светове като Уверса се осъществява запознанството на съществата, олицетворяващи автократичността на съвършенството и демократичността на еволюцията. Изпълнителната власт на свръхправителството възниква в световете на съвършенството; законодателната власт е представена от цвета на еволюционните вселени.
15:11.2 (179.12) Съвещателната асамблея на свръхвселената е разположена в пределите на столичния свят. Законодателният или консултативен съвет се състои от седем палати, във всяка от които локалните вселени излъчват по един представител. Тези представители се избират от висшия съвет на локалната вселена от редовете на възходящите странстващи випускници на Орвонтон, пребиваващи на Уверса и допуснати за преместване в Хавона. Средният срок за служба е около сто години по стандартното време на свръхвселената.
15:11.3 (180.1) Никога не съм чувал нещо за разногласия между представителите на изпълнителната власт на Орвонтон и уверската асамблея. За цялата история на нашата свръхвселена никога съвещателен орган не е давал препоръки, които да са предизвикали дори и най-слабото съмнение в изпълнителната власт на свръхправителството. Винаги са царели пълна хармония и взаимно съгласие, което потвърждава факта, че еволюционните същества действително са способни да постигнат най-висша мъдрост, което им позволява да общуват с личности, съвършени по своя произход и божествени по своята природа. Присъствието на съвещателни асамблеи в столиците на свръхвселените демонстрира мъдрост и предзнаменува окончателното тържество на цялата необятна еволюционна идея на Всеобщия Баща и неговия Вечен Син.
15:12.1 (180.2) Когато говорим за изпълнителните и съвещателни клонове на властта на правителството на Уверса, по аналогия с някои форми на гражданското управление на Урантия можете да предположите, че ние имаме и трета, съдебна власт; това е така, но тя няма свой щат. Нашите съдилища са устроени по следния начин: в зависимост от характера и тежестта на делото председателства Извечно Древен, Възпитател в Мъдростта или Божествен Съветник. Свидетелските показания в полза на или против индивида, планетата, системата, съзвездието или вселената се дават и тълкуват от Цензорите. Адвокати на децата на времето и еволюционните планети са Могъщите Посланици — официалните наблюдатели на свръхвселената в локалните вселени и системи. Позицията на върховното правителство се представлява от Снабдените с Върховни Пълномощия. Присъдата обикновено се формулира от комисия, която може да има различен брой членове, но в която в равна степен са представени Нямащите Име и Номер и групата на чувствителните и отзивчиви личности, избирани измежду депутатите на съвещателната асамблея.
15:12.2 (180.3) Съдилищата на Извечно Древните са висши апелационни съдилища за вземане на решения по духовни въпроси от всички съставни вселени. Пълновластните Синове на локалните вселени са висшите авторитети в своите сфери; те се подчиняват на свръхправителството дотолкова, доколкото сами доброволно предават своите дела на Извечно Древните за съвет или за вземане на решение, с изключение на случаите, засягащи прекратяването на съществуването на волеви създания. Съдебните поръчения се дават в локалните вселени, но присъдите, отнасящи се до прекратяване на съществуването на волеви създания, винаги се произнасят в столицата на свръхвселената, откъдето постъпва и заповедта за привеждането на заповедта в изпълнение. Синовете на локалните вселени имат право да се разпоредят за запазването на смъртния човек, но само на Извечно Древните е позволено да разглеждат дела и да излизат с решения, когато става дума за вечен живот и смърт.
15:12.3 (180.4) Извечно Древните или техни колеги излизат с решения по всички въпроси, за които не се изисква съдебна процедура и представяне на доказателства, а подобни съдебни решения се вземат винаги единодушно. Тези съвети се отличават със съвършенство; постановленията на върховните и ненадминати съдилища се приемат без разногласия или особени мнения.
15:12.4 (180.5) С някои редки изключения, юрисдикцията на свръхправителството се разпростира над всички неща и създания в техните сфери. Обжалване на решенията и присъдите на властите на свръхвселените не съществува, тъй като такава власт изразява съгласуваното мнение на Извечно Древните и на този Главен Дух, който ръководи съдбата на дадена свръхвселена от своята Райска обител.
15:13.1 (181.1) Големият сектор обхваща приблизително една десета част от свръхвселената и се състои от сто малки сектора, десет хиляди локални вселени, около сто милиарда годни за обитаване светове. Големите сектори се управляват от трима Извечно Съвършени, Висши Троични Личности.
15:13.2 (181.2) Съдилищата, възглавявани от Извечно Съвършените, са устроени до голяма степен така, както и съдилищата на Извечно Древните, с изключение на това, че те не се занимават с духовно осъждане на световете. Правителството на големия сектор се занимава основно с въпроси, свързани с интелектуалния статут на обширното творение. Големите сектори задържат, разглеждат, решават и подготвят за предаване в съда на Извечно Древните всички дела от ежедневен и административен характер, имащи значение на ниво свръхвселена и нямащи пряко отношение към духовното ръководство на световете или към разработката на плановете на Управителите на Рая относно възхода на смъртните. Щатът на правителството на големия сектор с нищо не се различава от щата на правителството на свръхвселената.
15:13.3 (181.3) Както великолепните спътници на Уверса са посветени на вашата окончателна духовна подготовка към Хавона, така и седемдесетте спътника на Големия-Пети са посветени на вашето интелектуално обучение и развитие в свръхвселената. От цялата Орвонтон тук се събират мъдри същества, които не жалят сили за подготовката на смъртните на времето към по-нататъшен прогрес по пътя към вечността. Обучението на възходящите смъртни се извършва основно в седемдесетте учебни свята. Правителствата на тези
15:13.4 (181.4) малки сектори се възглавяват от трима Съвременници на Вечността. Администрацията на малкия сектор се занимава основно с физическо управление, обединение, стабилизация и ежедневни въпроси, свързани с ръководството на локалните вселени, влизащи в малкия сектор. Всеки малък сектор обединява сто локални вселени, десет хиляди съзвездия, един милион системи или около един милиард годни за обитаване светове.
15:13.5 (181.5) Столиците на малките сектори са величествени светове за срещи между Главните Физически Регулатори. Столичните светове са обкръжени от седем образователни сфери, които са начални училища на свръхвселената и центрове за придобиване на знания за физическото устройство и администрацията на вселената на вселените.
15:13.6 (181.6) Ръководителите на правителството на малкия сектор се намират под пряката юрисдикция на управителите на големия сектор. Съвременниците на Вечността получават всички съобщения за наблюденията и координират всички препоръки, предавани на ниво свръхвселена от Извечно Единните, които — като наблюдатели и съветници на Троицата, се намират в столичните сфери на локалните вселени, а също и от Извечно Верните, които по подобен начин са прикрепени към съветите на Всевишните в столиците на съзвездията. Всички аналогични съобщения се подават от Извечно Съвършените на големите сектори за следващо предаване в съдилищата на Извечно Древните. Така режимът на Троицата се простира от съзвездията на локалните вселени до столиците на свръхвселената. В столицата на локалната система представители на Троицата няма.
15:14.1 (181.7) Съществуват седем основни цели, които се разкриват в еволюцията на седемте свръхвселени. Всяка основна цел на еволюцията на свръхвселените намира найпълен израз само в една от тях, предвид на което всяка от свръхвселените притежава особена функция и уникална същност.
15:14.2 (182.1) Седмата свръхвселена Орвонтон е тази, към която принадлежи вашата локална вселена, известна на първо място благодарение на потресаващото и щедро посвещаване на своята милосърдна помощ на смъртните. Тя се е прославила с тържеството на правосъдието, смекчено от милосърдие, и с властта на могъществото, обусловено от търпение, докато времето свободно се принася в жертва на стабилизирането на вечността. Орвонтон е вселенската демонстрация на любовта и милосърдието.
15:14.3 (182.2) Но много трудно е да се опише нашата представа за истинската същност на еволюционното предназначение, разкриващо се в Орвонтон, макар да може да се каже, че тук, в това свръхтворение, ние усещаме как шестте уникални цели на космическата еволюция, проявяващи се в шестте взаимодействащи свръхтворения, придобиват взаимосвързаното значение на цялото; именно затова понякога предполагаме, че в далечното бъдеще формиралото се и завършено въплъщение на Бог-Върховния ще бъде в Уверса, откъдето той ще започне да управлява семейството на съвършените свръхвселени в цялото емпирично величие на своето бъдещо всеобхватно пълновластие.
15:14.4 (182.3) Както и Орвонтон, всяка от шестте други свръхвселени притежава уникална същност и индивидуално предназначение. Но много от това, което става в Орвонтон, не ви се разкрива и много от тези неразкрити страни от живота на Орвонтон намират най-пълен израз в една от другите свръхвселени. Седемте цели на еволюцията на свръхвселените се проявяват във всяка от тях, но всяко свръхтворение ще даде найпълен израз само на една от тези цели. За да осмислите по-добре тези цели, би било необходимо да разкрием много от това, което остава непонятно за вас, но дори тогава вие бихте могли да осъзнаете само малка част от него. Цялото това повествувание е само бегъл поглед към колосалното творение, част от което са вашият свят и вашата локална система.
15:14.5 (182.4) Вашият свят се нарича Урантия, той съществува под номер 606 в планетарната група (или система) на Сатания. Тази система понастоящем наброява 619 обитаеми свята и още над двеста планети се развиват благоприятно, което ще им позволи в бъдеще също да станат обитаеми светове.
15:14.6 (182.5) Столичният свят на Сатания се нарича Йерусем; тази система е двадесет и четвъртата в съзвездието Норлатиадек. Вашето съзвездие Норлатиадек се състои от сто локални системи, а неговият столичен свят се нарича Едемия. Норлатиадек е седемдесетото съзвездие във вселената Небадон. Локалната вселена Небадон се състои от сто съзвездия; нейната столица е известна под името Салвингтон. Небадон е осемдесет и четвъртата вселена от малкия сектор Енса.
15:14.7 (182.6) Малкият сектор Енса се състои от сто локални вселени, а неговата столица е Малкият-трети. Този сектор е трети от големия сектор Спландон. Спландон се състои от сто малки сектора, а неговият столичен свят се нарича Големият-пети. Това е петият голям сектор на свръхвселената Орвонтон, седмият сегмент от голямата вселена. Така можете да определите положението на вашата планета в структурата на организацията и управлението на вселената на вселените.
15:14.8 (182.7) Номерът на вашия свят Урантия в голямата вселена е 5.342.482.337.666. Това е регистрационният номер на Урантия в Уверса и в Рая, вашият номер в каталога на обитаемите светове. Аз знам регистрирания брой на физическите сфери, но той е толкова огромен, че няма голямо практическо значение за смъртния разум.
15:14.9 (183.1) Вашата планета е частица от необятния космос; вие принадлежите към практически безкрайното семейство светове, но вашата сфера е ръководена с такава точност, за нея се грижат с такава любов, като че ли тя е единственият обитаем свят в цялата голяма вселена.
15:14.10 (183.2) [Представено от Всеобщ Цензор на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 16
16:0.1 (184.1) СЕДЕМТЕ Главни Духа на Рая са изначалните личности на Безкрайния Дух. В този седмократен съзидателен акт на самоповторение Безкрайният Дух изчерпал възможностите за математически комбинации, които били заключени във фактическото съществуване на трите лица на Божеството. Ако можеше да се създадат поголям брой Главни Духове, те щяха да бъдат създадени, но в самите Божества са заключени седем и само седем възможности за обединение. Именно с това се обяснява фактът, че вселената се управлява на седем големи сегмента, а числото седем по своята същност е основополагащо за нейната организация и управление.
16:0.2 (184.2) Така Седемте Главни Духа водят своето начало от следните седем първообраза, придобивайки от тях своите черти:
16:0.3 (184.3) 1. Всеобщият Баща.
16:0.4 (184.4) 2. Вечният Син.
16:0.5 (184.5) 3. Безкрайният Дух.
16:0.6 (184.6) 4. Баща и Син.
16:0.7 (184.7) 5. Баща и Дух.
16:0.8 (184.8) 6. Син и Дух.
16:0.9 (184.9) 7. Баща, Син и Дух.
16:0.10 (184.10) Много малко знаем за действията на Отеца и Сина при създаването на Главните Духове. Очевидно те са се появили в резултат от личните актове на Безкрайния Дух, но на нас недвусмислено ни обясниха, че и Отецът, и Синът са взели участие в тяхното създаване.
16:0.11 (184.11) По своята духовна природа и същност тези Седем Духа на Рая са единни, но във всички останали аспекти на личността са съвършено различни и резултатите от тяхната дейност в свръхвселените позволяват безпогрешно да се определят съществуващите между тях индивидуални различия. Всички последващи планове на седемте сегмента на голямата вселена и даже съответстващите сегменти на външното пространство са обусловени от извъндуховното разнообразие на тези Седем Главни Духа, които осъществяват върховно и пределно ръководство.
16:0.12 (184.12) Главните Духове изпълняват много функции, но понастоящем тяхната специфична област е централното ръководство на седемте свръхвселени. Всеки Главен Дух разполага със специална резиденция — един от огромните светове за фокусиране на сила, който бавно се върти около периферията на Рая, запазва постоянно положение срещу съответната свръхвселена и остава в Райския фокус на специализираното силово управление и разпределение на енергията по сегментите. Радиалните погранични линии на всяка свръхвселена действително се събират в Райската резиденция на ръководещия Главен Дух.
16:1.1 (185.1) Съвместният Извършител — Безкрайният Дух, е необходим за завършване на триединното въплъщение на единното Божество. По своето същество това триединно въплъщение на Божеството е седмократно относно възможностите на индивидуалното и съвместно изражение; оттук става ясно, че последващите планове за създаване на вселени, населени с разумни и потенциално духовни създания, които биха били изражение на Отеца, Сина и Духа, неизбежно биха довели до появата на Седем Главни Духа. Обикновено говорим за триединното въплъщение на Божеството като за абсолютна неизбежност, а появяването на Седемте Главни Духа разглеждаме като субабсолютна неизбежност.
16:1.2 (185.2) Макар че Седемте Главни Духа едва ли изразяват трикратно Божество, те са вечно изображение на седемкратното Божество, активните и съвкупни функции на трите извечни лица на Божеството. С помощта на, в същността си и посредством тези Седем Духа Всеобщият Баща, Вечният Син или Безкрайният Дух, или които и да са двама от тях, са способни да действат като такива. Когато Отецът, Синът и Духът предприемат съвместно действие, те могат да действат и наистина действат посредством Седмия Главен Дух, но не като Троицата. Поотделно и съвместно Главните Духове изразяват всяка и всички възможни функции на Божеството, една или няколко, но не съвкупните Троични функции. Седмият Главен Дух не функционира лично по отношение на Райската Троица; именно затова той може лично да представлява Висшето Същество.
16:1.3 (185.3) Но когато Седемте Главни Духа оставят своите индивидуални владения на лично могъщество и свръхвселенски пълномощия и се събират около Съвместния Извършител в триединно присъствие на Райското Божество, то те стават съвкупни носители на могъществото, мъдростта и властта на единното Божество — Троицата, във формиращите се вселени и по отношение на тях. Такъв Райски съюз на изначалния седемкратен израз на Божеството действително обхваща, буквално съдържа в себе си всички атрибути и отношения на Върховност и Крайност на трите вечни Божества. Фактически Седемте Главни Духа веднага обхващат функционалната област на Върховния-Крайния в мирозданието и по отношение на мирозданието.
16:1.4 (185.4) Доколкото сме способни да разберем, Седемте Духа са свързани с божествената дейност на трите вечни лица на Божеството; ние не откриваме пряка връзка с активните присъствия на трите вечни аспекта на Абсолюта. Във взаимовръзката си Главните Духове представят Божествата от Рая в това, което може приблизително да се определи като крайна област на действие. Тази област може да включва много от това, което е крайно, но не абсолютно.
16:2.1 (185.5) Както Вечният Първороден Син се разкрива чрез непрекъснато нарастващия брой божествени Синове, така и Безкрайният Божествен Дух се разкрива чрез каналите на Седемте Главни Духа и свързаните с тях духовни групи. Като центъра на центровете Безкрайният Дух е достъпен, но не всички, които достигат Рая, са способни веднага да разпознаят неговата личност и характерно присъствие; но всички, които достигат централната вселена, са способни да общуват и непосредствено да осъществяват контакт с онези от Главните Духове, които възглавяват родната свръхвселена на новопристигналия странстващ на пространството.
16:2.2 (186.1) Райският Баща общува с вселената на вселените само чрез своя Син, докато съвместните действия със Сина се осъществяват само посредством Безкрайния Дух. Отвъд пределите на Рая и Хавона Безкрайният Дух говори само с гласовете на Седемте Главни Духа.
16:2.3 (186.2) Безкрайният Дух въздейства със своето личностно присъствие в пределите на системата Рай-Хавона; отвъд нейните предели неговото личностно духовно присъствие се проявява чрез един от Седемте Главни Духа. Затова свръхвселенското духовно присъствие на Третия Източник и Център във всеки свят или индивид е обусловено от неповторимата природа на Главния Дух, ръководещ дадения сегмент от творението. И обратно, посредством Седемте Главни Духа съвкупните линии на духовна сила и разум отиват към центъра, към Третото Лице на Божеството.
16:2.4 (186.3) Седемте Главни Духа са съвместно снабдени с върховно-крайните атрибути на Третия Източник и Център. Докато всеки получава индивидуална част от този дар, само в обединението си един с друг те разкриват атрибути на всемогъщество, всезнание и вездесъщност. Нито един от тях не е способен на това в мащабите на целия космос; като индивиди, а също в могъществото на върховността и крайността, всеки от тях е лично ограничен до свръхвселената на своето непосредствено подчинение.
16:2.5 (186.4) Всичко, което ви е говорено за божествеността и личността на Съвместния Извършител, в равна и пълна степен се отнася към Седемте Главни Духа, които така ефективно разпространяват Безкрайния Дух в седемте сегмента на голямата вселена в съответствие със своя божествен дар и в съгласие със своите различни и неповторимо уникални същности. Затова би било правомерно да наричаме обединената група от седемте духа с всички или всякакви имена на Безкрайния Дух. Заедно те съставляват единно цяло със Съвместния Извършител на всички субабсолютни нива.
16:3.1 (186.5) Седемте Главни Духа са същества, неподдаващи се на описание, но всеки от тях притежава явна и определена индивидуалност. Те имат имена, но ние решихме да ги представим по номера. Като изначално въплъщение на Безкрайния Дух те са сходни, но като изначален израз на седемте възможни обединения на триединното Божество те са принципно различни по своята природа, което и определя различния характер на ръководство на свръхвселените. Седемте Главни Духа могат да бъдат описани по следния начин:
16:3.2 (186.6) Първи Главен Дух. Този Дух е особен и пряк представител на Райския Баща. Той е своеобразно и действено проявление на могъществото, любовта и мъдростта на Всеобщия Баща. Той е близък партньор и небесен съветник на главата на Тайнствените Съветници, възглавяващия Съвета на Настройчиците на Съзнанието на Сферата на Божеството. Във всички обединения на Седемте Главни Духа Първият Главен Дух неизменно говори от името на Всеобщия Баща.
16:3.3 (186.7) Този Дух възглавява първата свръхвселена, неизменно проявявайки божествената природа, свойствена на изконното олицетворение на Безкрайния Дух; но на нас ни се струва, че по своя характер той наймного прилича на Всеобщия Баща. Той постоянно поддържа лична връзка със седемте Отразяващи Духа в столиците на първата свръхвселена.
16:3.4 (187.1) Втори Главен Дух. Този Дух е адекватно изображение на несравнимата природа и пленителния характер на Вечния Син, първородния Син на цялото творение. Той винаги поддържа тясна връзка с всички категории Божии Синове, когато и да се окажат в родната вселена — поотделно или на своите изпълнени с радост конклави. На всички съвети на Седемте Главни Духа той винаги представлява Вечния Син и действа от негово име.
16:3.5 (187.2) Този Дух управлява съдбите във втората свръхвселена и действа в този обширен регион така, както на негово място би действал Вечният Син. Той поддържа връзка със семейството на Отразяващите Духове, които се намират в столиците на втората свръхвселена.
16:3.6 (187.3) Трети Главен Дух. Този Дух особено напомня за Безкрайния Дух и направлява действията и труда на много висши личности на Безкрайния Дух. Той възглавява техните събрания и е тясно свързан с всички личности, произхождащи изключително от Третия Източник и Център. Когато Седемте Главни Духа се събират на съвет, постоянен представител на Безкрайния Дух е именно Третият Главен Дух.
16:3.7 (187.4) Този Дух отговаря за третата свръхвселена и ръководи делата на своя сегмент основно така, както ако това беше Безкрайният Дух. Той се намира в постоянна връзка с Отразяващите Духове, които се намират в столиците на третата свръхвселена.
16:3.8 (187.5) Четвърти Главен Дух. Унаследявайки съвкупната природа на Отеца и Сина, този Главен Дух оказва решаващо влияние при определянето на стратегията и методите на Отеца-Сина в съветите на Седемте Главни Духа. Този Дух е главен ръководител и съветник на тези възходящи същества, които са постигнали Безкрайния Дух и така са станали кандидати за среща със Сина и Отеца. Той служи на огромна група личности, произхождащи от Отеца и Сина. Когато възниква необходимост от представяне на Отеца и Сина в събранието на Седемте Главни Духа, думата взема именно Четвъртият Главен Дух.
16:3.9 (187.6) Този Дух се грижи за четвъртия сегмент на голямата вселена съгласно своето особено съчетание от атрибути на Всеобщия Баща и Вечния Син. Той поддържа постоянна лична връзка с Отразяващите Духове на столиците на четвъртата свръхвселена.
16:3.10 (187.7) Пети Главен Дух. Тази божествена личност, в която в съвършенство са се слели чертите на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух, е съветник на огромна група същества, известни като управляващите енергията, енергийните центрове и физическите регулатори. Този Дух също така служи и на всички личности, произхождащи от Отеца и Съвместния Извършител. В съветите на Седемте Главни Духа, когато въпросът се отнася до обединеното отношение на Отеца и Духа, думата неизменно взема Петият Главен Дух.
16:3.11 (187.8) Характерът на управление от този Дух на делата на петата свръхвселена предполага обединеното действие на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух. Той постоянно поддържа връзка с Отразяващите Духове, които се намират в столиците на петата свръхвселена
16:3.12 (187.9) Шести Главен Дух. Това божествено същество представлява изображение на обединените черти на Вечния Син и Безкрайния Дух. Всеки път, когато в централната вселена се събират създания, сътворени съвместно от Сина и Духа, вместо техните съветници се изказва именно този Главен Дух; и всеки път, когато в съветите на Седемте Главни Духа възниква необходимост от представяне на съвместното отношение на Вечния Син и Безкрайния Дух, тази функция изпълнява именно Шестият Главен Дух.
16:3.13 (188.1) Този Дух управлява делата на шестата свръхвселена така, както биха правили това Вечният Син и Безкрайният Дух. Той поддържа постоянна връзка с Отразяващите Духове в столиците на шестата свръхвселена.
16:3.14 (188.2) Седми Главен Дух. Възглавяващият седмата свръхвселена Дух е особено и адекватно изображение на Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух. Седмият Дух е съветник, грижещ се за всички същества с триединен произход, а също така е съветник и ръководител на всички възходящи странстващи на Хавона — тези скромни същества, които са постигнали небесните чертози благодарение на обединената опека на Отеца, Сина и Духа.
16:3.15 (188.3) Седмият Дух не е органически представител на Райската Троица; но е известно, че неговата личностна и духовна същност е изпълнено от Съвместния Извършител изображение в равни пропорции на трите безкрайни лица, които, обединявайки се в съюз с Божеството, са Райската Троица и която, като такава, е източник на личностната и духовна природа на Бог-Върховния. Затова Седмият Главен Дух открива личностна и органическа взаимовръзка с духовното лице на формиращия се Върховен. Това е в сила в тези случаи, когато в небесните съвети на Главните Духове се появява необходимост да се предаде съвкупното лично отношение на Отеца, Сина и Духа или да се изрази духовното становище на Върховното Същество; това прави именно Седмият Главен Дух. Така по силата на своята същност той става главата на Райския съвет на Седемте Главни Духа.
16:3.16 (188.4) Нито един от Седемте Духа не е органически представител на Райската Троица, но когато те се обединяват в седмократно Божество, техният съюз в божествен, а не в личностен аспект съответства на функционалното ниво, което напомня за функцията на Троицата. В този смисъл „Седмократният Дух“ функционално напомня за Райската Троица. В този смисъл Седмият Главен Дух понякога се изказва в потвърждение на отношенията на Троицата или, поскоро, действа като такъв представител, който изразява отношението на съюза на Седмократния Дух, що се отнася до отношенията на съюза на Триединното Божество — отношенията на Райската Троица.
16:3.17 (188.5) Така Седмият Главен Дух притежава широк функционален диапазон — от съвместно изобразяване на личностните същности на Отеца, Сина и Духа и представяне на личностната позиция на БогВърховния до разкриването на божествената позиция на Райската Троица. В някои отношения този ръководен Дух равностойно изразява позицията на Крайния и Върховния-Краен.
16:3.18 (188.6) Именно Седмият Главен Дух, с неговата разностранност, лично съдейства на прогреса на възходящите кандидати от световете на времето, опитващи се да постигнат разбиране за единното Божество на Върховенството. Подобно постигане предполага осъзнаване на екзистенциалното пълновластие на Троицата на Върховността в такава съгласуваност с концепцията на нарастващото емпирично пълновластие на Върховното Същество, че да позволи на създанието да осмисли единството на Върховността. Осъзнаването от създанието на тези три фактора съответства на хавонското разбиране за реалността на Троицата и дава на странстващите на времето способността да проникнат в Троицата, да открият трите безкрайни лица на Божеството.
16:3.19 (188.7) Неспособността на пребиваващите в Хавона странстващи напълно да открият Бог-Върховния се запълва от Седмия Главен Дух, чиято триединна природа така характерно разкрива духовното лице на Върховния. Предвид невъзможността за установяване на връзка с личността на Върховния в течение на настоящата вселенска епоха Седмият Главен Дух изпълнява функциите на Бог за възходящите създания по въпросите на личните взаимоотношения. Той е именно това висше духовно същество, което със сигурност разпознават и отчасти разбират всички възходящи създания, когато достигнат центровете на блаженство.
16:3.20 (189.1) Този Главен Дух се намира в постоянна връзка с Отразяващите Духове на Уверса — столицата на седмата свръхвселена, нашия собствен сегмент от творението. Неговото ръководство в Орвонтон разкрива удивителната симетрия на съгласуваното съчетание на божествените същности на Отеца, Сина и Духа.
16:4.1 (189.2) Седемте Главни Духа са изчерпателно изображение на Безкрайния Дух в еволюционните вселени. Те представляват Третия Източник и Център в съотношенията на енергията, разума и духа. Макар те да действат като координиращи ръководители на всеобщото административно управление на Съвместния Извършител, не забравяйте, че те водят своето начало от съзидателните актове на Райските Божества. Буквална истина е това, че тези Седем Духа са олицетворение на физическото могъщество, космическия разум и духовното присъствие на триединното Божество, „Седемте Божии Духа, изпратени по цялата вселена“.
16:4.2 (189.3) Главните Духове са уникални с това, че действат на всички нива на вселенска реалност, с изключение на Абсолюта. Затова тяхното целесъобразно и безупречно ръководство обхваща всички аспекти на управление на всички нива на дейност в свръхвселената. За смъртния разум е трудно да разбере много от това, което се отнася към Главните Духове, тъй като техният труд е едновременно изключително специализиран и всеобхващащ, изключително материален и толкова изискано духовен. Тези разностранни създатели на космическия разум са предшествениците на Управляващите Вселенската Енергия и на свой ред самите те представляват върховни управляващи на огромното, широко разгърнало се духовно творение.
16:4.3 (189.4) Седемте Главни Духа са създателите на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори — организмите, необходими за организацията, контрола и регулирането на различни видове физическа енергия на голямата вселена. И същите тези Главни Духове оказват найсъществена помощ на Синовете-Създатели при формирането и организацията на локалните вселени.
16:4.4 (189.5) Ние сме неспособни да установим някаква личностна връзка между дейността на Главните Духове, свързана с космическата енергия и силовите функции на Безусловния Абсолют. Всички проявления на енергията, отнасящи се към пълномощията на Главните Духове, се управляват от периферията на Рая; те не откриват някаква пряка връзка със силовите явления, които се отъждествяват с долната повърхност на Рая.
16:4.5 (189.6) Несъмнено е това, че срещайки се с функционалната активност на различните Управляващи Моронтийната Енергия, ние се сблъскваме лице в лице с някои неразкрити видове дейности на Главните Духове. Кой, ако не тези предшественици — както на физическите оператори, така и на духовните попечители, би могъл да подбере такава комбинация, така да съедини материалните и духовните енергии, че да създаде несъществуващия порано тип вселенска реалност — моронтийна субстанция и моронтиен разум?
16:4.6 (189.7) Значителна част от реалността на духовните светове се отнася към категорията на моронтия — тип вселенска реалност, съвършено неизвестна на Урантия. Целта на съществуване на личността е духовна, но пътят за нейното достигане винаги преминава през моронтия — моста, който е прехвърлен през пропастта, разделяща смъртните материални светове и свръхвселенските сфери на нарастващ духовен статут. Именно в тази област Главните Духове внасят своя велик принос в осъществяването на програмата за възход на човека към Рая.
16:4.7 (190.1) Седемте Главни Духа имат лични представители, действащи по цялата голяма вселена; но предвид това, че огромното мнозинство от тези подчинени същества нямат пряко отношение към програмата за постепенна еволюция на смъртните, поели по пътя за достигане на Райското съвършенство, за тях не се съобщава нищо или почти нищо. Много, твърде много страни от дейността на Седемте Главни Духа остават скрити от човешкото разбиране, тъй като нямат някакво пряко отношение към вашата задача за възход към Рая.
16:4.8 (190.2) Макар ние да не можем да представим конкретни доказателства, найвероятно е, че Главният Дух на Орвонтон оказва определено влияние в следните сфери на дейности:
16:4.9 (190.3) 1. Дейността на Носителите на Живот в локалната вселена при зараждането на живота.
16:4.10 (190.4) 2. Активацията на живота от спомагателните духове на разума, с които Съзидателният Дух на локалната вселена дарява световете.
16:4.11 (190.5) 3. Колебанията на енергията, които се наблюдават в единиците организирана материя, реагиращи на действието на линейната гравитация.
16:4.12 (190.6) 4. Поведението на появяващата се енергия след пълното ú освобождаване от властта на Безусловния Абсолют, когато тя започва да реагира на прякото въздействие на линейната гравитация, а също и на манипулацията на Управляващите Вселенската Енергия и техните партньори.
16:4.13 (190.7) 5. Посвещаване на попечителския дух, отнасящ се към Съзидателния Дух на локалната вселена и известен на Урантия като Светия Дух.
16:4.14 (190.8) 6. Последващото посвещаване на духа на посвещенческите Синове, наричан на Урантия Утешителят или Духът на Истината.
16:4.15 (190.9) 7. Механизмът за отразяване в локалните вселени и свръхвселената. Много особености, свързани с това изключително явление, едва ли допускат разумно обяснение или рационално постижение без постулирането на активността на Главните Духове в съвкупност със Съвместния Извършител и Върховното Същество.
16:4.16 (190.10) Независимо от това, че сме неспособни адекватно да осмислим разнообразните действия на Седемте Главни Духа, ние сме уверени в това, че в широкия диапазон от различни видове дейности във вселената съществуват две сфери, към които те нямат никакво отношение: посвещението и трудът на Настройчиците на Съзнанието и непостижимите функции на Безусловния Абсолют.
16:5.1 (190.11) Всеки сегмент от голямата вселена, всяка отделна вселена и всеки свят се възползва от преимуществата на обединения съвет и мъдростта и на Седемте Главни Духа, но щрих и оттенък на личност придобива само един от тях. И личната природа на всеки Главен Дух изцяло определя и специфично обуславя съществуването на неговата свръхвселена.
16:5.2 (190.12) Посредством това лично влияние на Седемте Главни Духа отвъд пределите на Рая и Хавона всяко създание, от която и да е категория разумни същества, трябва да носи характерен отпечатък на индивидуалност, свидетелство за произхода от един от Седемте Райски Духа. Що се отнася до седемте свръхвселени, всички родени създания — независимо дали става дума за човек или ангел — завинаги ще съхранят тази родилна идентификация.
16:5.3 (191.1) Седемте Главни Духа не осъществяват пряко нахлуване в материалния разум на отделните създания от еволюционните светове на пространството. Смъртните на Урантия не усещат личното въздействие на Главния Дух на Орвонтон над разума и духа. Ако този Главен Дух постигне някакъв контакт с отделен смъртен разум в течение на ранните еволюционни епохи на обитаемия свят, това става посредством служенето на Съзидателния Дух на локалната вселена — съпругата и съратника на Божия Син-Създател, ръководещ съдбата на всяко локално творение. Но по своята природа и характер този Съзидателен Майчински Дух е пълно подобие на Главния Дух на Орвонтон.
16:5.4 (191.2) Физическият печат, налаган от Главния Дух, е част от материалния произход на човека. Целият моронтиен път преминава под знака на същия този Главен Дух. Не е чудно, че последващият духовен път не изтрива характерния отпечатък на този ръководещ Дух. Печатът на Главния Дух служи като непременно условие за самото съществуване на всеки предхавонски стадий на възход на смъртните.
16:5.5 (191.3) Отличителните черти на личността, проявяващи се в емпиричния жизнен опит на еволюиращите смъртни, характерни за всяка свръхвселена и непосредствено изразяващи природата на господстващия Главен Дух, никога не се изтриват напълно, съхранявайки се в извисяващите се създания даже след продължителна подготовка и обединяващо обучение в милиардите образователни сфери на Хавона. Даже последващото колосално влияние на Рая е неспособно да изтрие родилното петно на свръхвселената. В продължение на цяла вечност в чертите на характера на възходящия смъртен ще се познава Духът, възглавяващ свръхвселената на неговия произход. Затова и в Корпуса за Завършили — в тези случаи, когато е желателно да се достигне или изобрази изчерпателното взаимоотношение на Троицата с еволюционното творение, винаги се формира група от седем завършили, по един от всяка свръхвселена.
16:6.1 (191.4) Главните Духове представляват седмократния източник на космически разум, интелектуалния потенциал на голямата вселена. Този космически разум е субабсолютно проявление на разума на Третия Източник и Център; той притежава някаква функционална връзка с разума, формиращ се във Висшето Същество.
16:6.2 (191.5) В свят, подобен на Урантия, ние не срещаме прякото въздействие на Седемте Главни Духа върху хорските дела. Вие живеете под непосредственото влияние на Съзидателния Дух на Небадон. Но все пак именно Главните Духове определят основните реакции на разума на всяко създание, тъй като те са действителните източници на интелектуални и духовни потенциали, които са специализирани в локалните вселени за функциониране в живота на индивидите, населяващи еволюционните светове на времето и пространството.
16:6.3 (191.6) Фактът на съществуването на космическия разум обяснява родството на различни типове човешки и свръхчовешки разум. Взаимно влечение изпитват не само тези същества, които ги обединява родство с духа; родството с разума също сближава и спомага за сътрудничество. В различни хора може да се наблюдава поразително сходство и необяснимо съвпадение на мислите.
16:6.4 (191.7) Във всички връзки на космическия разум с личността се наблюдава свойство, което може да се определи като „чувство за реалност“. Именно този всеобщ космически дар на волевите създания не им дава да станат безпомощна жертва на априорни допускания на науката, философията и религията. Тази присъща на космическия разум чувствителност към реалността позволява да се реагира на някои а спекти на реалността така, както енергията и материята реагират на гравитацията. По-точно казано, такива са реакциите на тези свръхматериални реалности към разума на космоса.
16:6.5 (192.1) Космическият разум неизменно реагира (осъзнава реакцията) на трите нива на вселенска реалност. Тези реакции са очевидни за ясния и дълбок ум. Тези нива на реалността са:
16:6.6 (192.2) 1. Причинност — областта от реалността, включваща физически чувства, логически еднородни сфери на науката, разграничаването на фактическото и нефактическото, умозаключения, основани на космическата реакция. Това е математическата форма на космическата проницателност.
16:6.7 (192.3) 2. Дълг — областта от реалността на смъртните във философската реалия, мястото на действие на разсъдъка; разбирането на относителното добро и зло. Това е тази форма на космическа проницателност, която се опира на здравомислието.
16:6.8 (192.4) 3. Поклонение — областта от духовната реалност, включваща религиозен опит, личната реализация на божественото братство, признаването на духовните ценности, увереност във вечното съществуване, възхода от положението на Божий слуга към радоста и свободата на Божиите деца. Това е висшето проникновение на космическия разум, почтителна и благоговейна форма на космическа проницателност.
16:6.9 (192.5) Тези видове научна, нравствена и духовна проницателност, тези космически реакции са присъщи на космическия разум, който получават всички волеви създания. Жизненият опит неизменно развива тези три форми на космическа интуиция; те са неотменима част от рефлексията, присъща на самосъзнанието. Но на нас ни се налага с прискърбие да констатираме, че само малко хора на Урантия намират удоволствие в усъвършенстването на тези качества на смелото и независимо космическо мислене.
16:6.10 (192.6) В посвещенията на разума в локалните вселени тези три вида присъщи на космическия разум интуиции са тези априорни допускания, които позволяват на човека да действа като мислеща и самосъзнаваща се личност в областите на науката, философията и религията. Иначе казано, осъзнаването на реалността на тези три проявления на Безкрайното става благодарение на космическия метод за саморазкриване. Овеществената енергия се осъзнава с математическата логика на чувствата; мислещият разум интуитивно осъзнава своя нравствен дълг; духовната вяра (поклонението) е религията, произхождаща от реалността на духовния опит. Тези три свойствени за съсредоточеното мислене фактора може да се обединят и съгласуват в процеса на развитие на личността — или да станат несъразмерни и на практика несвързани с техните съответни функции. Но когато се обединят, те пораждат силен характер, който включва взаимовръзката между фактическа наука, нравствена философия и истински религиозен опит. И именно тези три космически интуиции придават обективна обоснованост и реалност на човешкия опит в постигането на вещи, значения и ценности.
16:6.11 (192.7) Образованието трябва да развие и усили вродените свойства на човешкия разум; цивилизацията трябва да ги изрази; собственият жизнен опит — да ги реализира; религията — да ги облагороди; личността — да ги обедини.
16:7.1 (192.8) Само умът е неспособен да обясни природата на нравствеността. На личността на човека е свойствено нравствено поведение, добродетелта. Нравственият усет — осъзнаването на дълга, е съставна част на човешкия интелект, свързан с останалите неотменими качества на човешката природа: научна любознателност и духовна проницателност. По своите умствени способности човек далеч превъзхожда животинските си братовчеди, но основната разлика на човека от животинския свят е именно в неговата нравствена и религиозна същност.
16:7.2 (193.1) Избирателните реакции на животното се свеждат до двигателното ниво на поведение. Мнимото предвиждане при висшите животни съществува на двигателно ниво и обикновено се проявява в резултат от двигателни проби и грешки. Човекът е способен да се ползва от научни, нравствени и духовни прогнози, предшестващи всяко изследване или експеримент.
16:7.3 (193.2) Само личността е способна да знае какво прави още преди извършването на действието; само личността притежава предварителния опит на разбирането. Личността е способна да помисли преди да направи; затова тя може да се учи, както мислейки, така и действайки. Неличностното животно се учи обикновено само от опит.
16:7.4 (193.3) Натрупаният опит позволява на животното да разглежда различни пътища за постигането на целта и да избере начин на действие; но личността е способна да разглежда самата цел и да прави изводи за нейното достойнство, за нейната ценност. Интелектът също може да избере най-добрите средства за постигането на целите; но нравственото същество притежава проницателност, позволяваща му да се ориентира както в целите, така и в средствата. Освен това, избирайки добродетелта, нравственото същество остава разумно. То знае какво прави, защо го прави, накъде се движи и как ще попадне там.
16:7.5 (193.4) Ако човек не успее да се ориентира в избора на цели по своя смъртен път, той се спуска до нивото на съществуване на животното. Той не е могъл да се възползва от висшите преимущества на материалната съобразителност, нравственото чувство и духовната проницателност, които са неотменима част от космическия разум, с който той е надарен като личностно създание.
16:7.6 (193.5) Добродетелта е праведност — съгласие с космоса. Да назовем добродетелите, не значи да им дадем определение, но да живеем в добродетели, значи да ги познаваме. Добродетелта е вече не просто знание, но още не е и мъдрост; по-скоро, това е реалността на нарастващия опит, придобит при прехода към всички нови нива на космически постижения. В своя ежедневен живот смъртният човек осъзнава добродетелта, последователно избирайки поскоро доброто, отколкото злото, и способността да прави избор е признак на нравствен характер.
16:7.7 (193.6) Изборът, който човек прави между доброто и злото, се определя не само от дълбочината на неговата нравственост, но и от такива влияния като невежеството, незрелостта и заблуждението. С проявата на добродетели е свързано и чувството на съразмерност, тъй като може да се извърши зло, избирайки по-малкото вместо по-голямото вследствие изкривяване или заблуда. Изкуството на относителната оценка или сравнителните измервания е част от проявлението на добродетели в сферата на нравствеността.
16:7.8 (193.7) Без изкуството на осъразмеряването, без проницателността, съдържаща се в способността да се прониква в същността на значенията, нравствената природа на човека би била безпомощна. Напразен би бил нравственият избор и без тази космическа интуиция, която води към осъзнаване на духовните ценности. От гледна точка на разума човек се издига до нивото на нравствено същество благодарение на това, че е снабден с личност.
16:7.9 (193.8) Нравствеността е невъзможно да бъде укрепена с помощта на закона или със сила. Това е дело на личността, нейният свободен избор; нравствеността трябва да се разпространява чрез общуването на високонравствени личности с тези, които са помалко отговорни в нравствено отношение, но проявяват някакво желание да изпълнят волята на Отеца.
16:7.10 (193.9) Нравствените действия са такива човешки постъпки, които се характеризират с най-висш интелект и се отличават със способност за ориентиране, помагаща да се определят най-високите цели и да се избират нравствените средства за постигане на тези цели. Такова поведение е добродетелно. Оттук висшата добродетел е чистосърдечното решение да се изпълнява волята на небесния Баща.
16:8.1 (194.1) Всеобщият Баща дарява с личност многобройни категории същества, функциониращи на различни нива на вселенска реалност. Хората на Урантия получават личност от такъв тип, който е предназначен за крайните смъртни, действащи на нивото на възвисяващите се Божии синове.
16:8.2 (194.2) Макар че едва ли можем да се захванем с определяне на личността, ще се опитаме да изложим своето разбиране за известните фактори, образуващи съвкупността от материалните, умствени и духовни енергии; от взаимовръзката на тези енергии се образува механизмът, в който и с помощта на който, при въздействието на Всеобщия Баща, започва да функционира посветената им личност.
16:8.3 (194.3) Личността е уникален и неподправен дар; нейното съществуване не зависи от посвещаването на Настройчика на Съзнанието и го предшества. Но присъствието на Настройчик повишава качественото проявление на личността. Напускайки Отеца, Настройчиците на Съзнанието са идентични по своята природа, а личностите са разнообразни, неподправени и неповторими; освен това проявлението на личностите се обуславя и определя от природата и свойствата на съвкупните материални, умствени и духовни енергии, образуващи организма като превозно средство — обвивката за проявление на личността.
16:8.4 (194.4) Личностите могат да бъдат сходни, но никога не се повтарят. Личностните същества от определен род, тип, категории или модели могат да напомнят и напомнят едно за друго, но те никога не са идентични. Личността е тази страна на индивида, която ни е известна и която ще ни позволи да познаем такова същество в бъдеще, независимо какви са характерът и степента на изменение на неговата форма, разум или дух. Личността е тази част от всеки индивид, която ни позволява да възприемаме и уверено да го разпознаваме като същество, с което вече сме били запознати, независимо от това доколко то е могло да се измени поради модификацията на средството за изразяване и проявление на неговата личност.
16:8.5 (194.5) Личността на създанието се характеризира с два самопроявяващи се и типични феномена на реактивно поведение на смъртните: самосъзнание и свързаната с него относително свободна воля.
16:8.6 (194.6) Самосъзнанието се заключава в осъзнаването на факта на съществуването на личността и включва способността да осъзнаваш реалността на други личности. То показва възможността за придобиване на индивидуален опит във и с космическите реалности, което е равносилно на придобиване на индивидуален статут в личностните взаимоотношения във вселената. Самоосъзнаването означава и възприемане на актуалността на служене на разума и осъзнаване на относителната независимост на съзидателната и определяща свободна воля.
16:8.7 (194.7) Относителната свобода на волята, която е присъща на самоосъзнаването на човешката личност, предполага следното:
16:8.8 (194.8) 1. Нравствен избор, висша мъдрост.
16:8.9 (194.9) 2. Духовен избор, постигане на истината.
16:8.10 (194.10) 3. Безкористна любов, братска помощ.
16:8.11 (194.11) 4. Целенасочено сътрудничество, преданост към групата.
16:8.12 (194.12) 5. Космическа проницателност, постигане на вселенски значения.
16:8.13 (194.13) 6. Личностна преданост, чистосърдечна привързаност към изпълняване волята на Отеца.
16:8.14 (195.1) 7. Вероизповедание, искреният стремеж към божествените ценности и чистосърдечната любов към божествения Даващ Ценности.
16:8.15 (195.2) Човешката личност от урантийски тип може да се разглежда като функционираща във физическия механизъм, който представлява планетарна модификация на организма от небадонски вид, отнася се към електрохимическия тип на активация на живота и е снабден с небадонска разновидност на космически разум за орвонтонската серия за разнополови възпроизвеждащи се създания. Посвещаването на божествения дар на личността на подобен, дарен със съзнание смъртен механизъм дарява смъртното същество с величието на космическото гражданство, което веднага създава предпоставки за формирането на реакции, осигуряващи принципното възприемане на трите основни космически реалности на разума:
16:8.16 (195.3) 1. Математическото или логическо възприемане на еднородността на физическата причинност.
16:8.17 (195.4) 2. Разумното възприемане на задължителността на нравственото поведение.
16:8.18 (195.5) 3. Проникновението на вярата, придобивано в съпричастно поклонение пред Божеството, в съвкупност с изпълненото с любов служене на човека.
16:8.19 (195.6) Пълноценно функциониране на такава личност — това е началото на осъзнаване на божественото родство. Индивидуалността, снабдена с доличностна частица от Бога-Баща, в своята същност е истински духовен син Божий. Такава личност не само намира способност да приема дара на божественото присъствие, но и реагира спрямо въздействието на кръга на личностна гравитация на Райския Баща на всички личности.
16:9.1 (195.7) Дарено с космически разум и вътрешен Настройчик, личностното създание притежава вродена способност да възприема и осъзнава реалностите на енергията, разума и духа. Затова волевото създание притежава способността да различава фактите, закона и любовта към Бога. Освен тези три неотменими свойства на човешкото съзнание целият опит на човека е действително субективен, с изключение на това, че интуитивното осъзнаване на достоверност спомага за обединяването на тези три реакции на космическо възприемане на вселенска реалност.
16:9.2 (195.8) Чувстващият Бога смъртен е способен да почувства обединяващата стойност на тези три космически характерни черти във висшето човешко начинание — еволюцията, съхраняваща душата; смъртният разум се обединява във физическото тяло на човека с вътрешния божествен дух за съвместно създаване на безсмъртна душа. От самото си зараждане душата е реална ; тя притежава свойства на космическо безсмъртие.
16:9.3 (195.9) Ако пътят на смъртния човек се прекрати с естествена смърт, реалните духовни ценности от неговия човешки опит се запазват като част от продължаващия опит на Настройчика на Съзнанието. Личностните ценности на такова несъхранило се създание продължават да съществуват като съставен елемент от личността на формиращото се Върховно Същество. Съхранилите се качества на личността се лишават от индивидуалност, но не и емпиричните ценности, натрупани в течение на смъртния живот в плът. Съхраняването на индивидуалността зависи от съхраняването на безсмъртната душа, имаща моронтиен статут и все по-голяма божествена ценност. Индивидуалността на личността се запазва заедно с душата и благодарение на нея.
16:9.4 (195.10) Човешкото самосъзнание предполага осъзнаване на реалноста не само на самосъзнаващото се, но и на другите „аз“, а също и взаимността на такова ос ъзнаване; субектът познава другите „аз“, които познават него. В чисто човешки вид това се демонстрира в обществения живот на хората. Но е невъзможно да сте толкова уверени в реалностите на друго човешко същество, както в реалностите на живеещия във вас Бог.Общественото съзнание не е такъв неотменим атрибут, както богоосъзнаването; то представлява продукт на културата и зависи от знанията, символите и въздействията на конструктивните способности на човека — науката, морала и религията. Получавайки социален израз, тези космически дарове изграждат цивилизация.
16:9.5 (196.1) Цивилизациите са нестабилни, защото не са космически; цивилизоваността не е вродено качество на индивидите, от които се образуват човешките раси. Цивилизациите изискват внимателно отношение, което е в обединения принос на конструктивните човешки начала — наука, морал и религия. Цивилизациите се появяват и изчезват, но науката, моралът и религията остават.
16:9.6 (196.2) Иисус не само е разкрил на човека Бога, но също така по новому е разкрил човека на самия себе си и на другите хора. В живота на Иисус виждате човека във висшия смисъл на тази дума. Така човекът става възхитително реален, тъй като в живота на Иисус е имало толкова много от Бога, а разбирането (осъзнаването) на Бога е основно и неотменимо свойство на всички хора.
16:9.7 (196.3) С изключение на родителския инстинкт, безкористието не е напълно естествено чувство; любовта към ближния или дружеското служене на него не е естествено проявление. За създаването на безкористния и алтруистичен обществен ред са необходими просвещение, морал и религиозно пробуждане, богопознание. Осъзнаването от човека на своята собствена личност — самосъзнанието, също непосредствено зависи от това вродено осъзнаване у другите, тази вродена способност да познават и проникват в реалността на другите личности — от човешката до божествената.
16:9.8 (196.4) В своята основа безкористното обществено съзнание трябва да бъде религиозно съзнание — при условие че то е обективно; в противен случай то е чисто субективна философска абстракция и затова е лишено от любов. Само позналият Бога индивид е способен да обича другия като самия себе си.
16:9.9 (196.5) В своята същност самосъзнанието е осъзнаване на съобщността: Бога и човека, Отеца и сина, Създателя и създанието. За скритата форма на самоосъзнаването на човека са присъщи четири осъзнавания на вселенската реалност:
16:9.10 (196.6) 1. Търсенето на знания, логиката на науката.
16:9.11 (196.7) 2. Търсенето на нравствени ценности, чувството за дълг.
16:9.12 (196.8) 3. Търсенето на духовни ценности, религиозният опит.
16:9.13 (196.9) 4. Търсенето на личностни ценности, способността да се възприема реалността за Бога като личност и паралелно осъзнаване на нашите братски връзки с други личности.
16:9.14 (196.10) Вие започвате да възприемате друго човешко създание като свой събрат, тъй като вече осъзнавате Бога като свой Баща-Създател. Бащинството е това съотношение, от което ние стигаме до осъзнаване на братството. И бащинството става, или може да стане, вселенска реалност за всички нравствени създания, защото Отецът сам е посветил личността си на всички подобни създания и ги е обхванал с всеобщия личностен кръг. Ние се покланяме на Бога: първо, защото той е ; второ, защото той е в нас ; и накрая, защото ние сме в него.
16:9.15 (196.11) Нима е чудно, че космическият разум осъзнава своя собствен източник — безкрайния разум на Безкрайния Дух, и в същото време осъзнава физическата реалност на необятните вселени, духовната реалност на Вечния Син и личностната реалност на Всеобщия Баща?
16:9.16 (196.12) [Подготовено от Всеобщ Цензор на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 17
17:0.1 (197.1) С ЕДЕМТЕ групи Висши Духове са всеобщи ръководители, координиращи управлението на седемте сегмента на голямата вселена. Макар всички те да се причисляват към функционалното семейство на Безкрайния Дух, трите следващи групи обикновено се класифицират като деца на Райската Троица:
17:0.2 (197.2) 1. Седем Главни Духа.
17:0.3 (197.3) 2. Седем Висши Администратора.
17:0.4 (197.4) 3. Отразяващи Духове.
17:0.5 (197.5) Четирите следващи групи са резултат от съзидателните актове на Безкрайния Дух или неговите партньори, притежаващи статута на създатели:
17:0.6 (197.6) 4. Спомагателни Образи на Отразяващите Духове.
17:0.7 (197.7) 5. Седем Духа, на Които са Поверени Кръгове.
17:0.8 (197.8) 6. Съзидателни Духове на Локалните Вселени.
17:0.9 (197.9) 7. Спомагателни Духове на Разума.
17:0.10 (197.10) Тези седем категории са известни на Уверса като седемте групи Висши Духове. Областта на тяхната дейност се простира от личното присъствие на Седемте Главни Духа на периферията на вечния Остров и обхваща седемте Райски спътника на Духа, кръговете на Хавона и правителствата на свръхвселените, а също така ръководството и управлението на локалните вселени — чак до скромното служене на спомагателните духове, посветени на еволюционния разум в световете на времето и пространството.
17:0.11 (197.11) Седемте Главни Духа са координиращи управляващи тази обширна административна сфера. По някои въпроси, отнасящи се към административното управление на организираната физическа сила, интелектуалната енергия и неличностната духовна опека, те действат лично и непосредствено, докато в други използват своите разнообразни партньори. По всички въпроси от специален характер — разпореждания, предписания, поправки и административни решения, Главните Духове действат в лицето на Седемте Висши Администратора. В централната вселена Главните Духове могат да функционират чрез Седемте Духа, на които са поверени Кръгове на Хавона; в столичните светове на седемте свръхвселени те разкриват себе си, използвайки каналите на Отразяващите Духове, и действат чрез личността на Извечно Древните, личната връзка с които се осъществява чрез Спомагателните Образи на Отразяващите Духове.
17:0.12 (197.12) Седемте Главни Духа не поддържат пряка лична връзка с администрацията на вселената на нива с по-ниско управление от съдилищата на Извечно Древните. Вашата локална вселена се управлява като част от нашата свръхвселена от Главния Дух на Орвонтон, но по отношение жителите на Небадон дадената функция се осъществява непосредствено и се направлява лично от Съзидателния Майчински Дух, пребиваващ в Салвингтон — столицата на вашата локална вселена.
17:1.1 (198.1) Централните административни резиденции на Главните Духове са разположени на седемте Райски спътника на Безкрайния Дух, които се въртят около централния Остров между светещите сфери на Вечния Син и вътрешния кръг на Хавона. Тези административни сфери се подчиняват на групата от седемте Висши Администратора, тринитизирани от Бащата, Сина и Духа в съответствие с представеното от Седемте Главни Духа подробно описание на същества, способни да функционират като техни всеобщи представители.
17:1.2 (198.2) Главните Духове поддържат връзка с различните сектори на правителствата на свръхвселените чрез тези Висши Администратори. Именно те в значителна степен, определят основополагащите направления в развитието на седемте свръхвселени. Те са еднакво и божествено съвършени, но личността на всеки от тях е своеобразна. Те нямат ръководител; при всяка среща един от тях се избира за глава на общия съвет. Те периодически посещават Рая, където се съвещават със Седемте Главни Духа.
17:1.3 (198.3) Седемте Висши Администратора действат като административни координатори в голямата вселена; можем да ги наречем съвет на директорите на след-хавонското творение. Нямайки отношения към вътрешните дела на Рая, те управляват своите ограничени от сферите дейности в Хавона чрез Седемте Духа, на които са поверени Кръгове. В друго мащабите на контролираните от тях дейности не са ограничени; те ръководят делата с физически, интелектуален и духовен характер; те виждат, чуват, чувстват и знаят всичко, което става в седемте свръхвселени и Хавона.
17:1.4 (198.4) Тези Висши Администратори не определят стратегията на развитие на вселените, както не модифицират и вселенските процеси: те претворяват божествените планове, провъзгласени от Седемте Главни Духа. Не се намесват и в управлението на Извечно Древните в свръхвселените или в суверенността на Синовете-Създатели в локалните вселени. Те са координиращи администратори, чиято функция се заключава в претворяване обединените цели на всички снабдени с необходимите пълномощия управители на голямата вселена.
17:1.5 (198.5) Всеки от администраторите, както и средства от неговата сфера, са посветени на ефективното ръководство на една от свръхвселените. Първият Висш Администратор, действащ в първата изпълнителна сфера, е изцяло посветен на делата на първата свръхвселена; и така до Седмия Висш Администратор, отдаващ своята енергия на управление на делата на седмата свръхвселена от седмия Райски спътник на Духа. Тази седма сфера се нарича Орвонтон, тъй като Райските спътници на Духа имат такива названия, както и съответните им свръхвселени; в действителност свръхвселените са наречени в чест на тези сфери.
17:1.6 (198.6) Броят на щата на административната сфера на седмата свръхвселена, водеща делата на Орвонтон, не се вмества в човешкото съзнание и включва практически всички категории небесни разумни същества. Всяко пътешествие към Рая или от Рая, свързано с преместване на личности в свръхвселената (с изключение на Свещените Троични Духове и Настройчиците на Съзнанието), преминава през един от седемте административни свята; тук се намират централните регистри за всички личности, създадени от Третия Източник и Център и действащи в свръхвселените. Системата за отчет за материалната, моронтийната и духовната сфери, съществуваща в един от административните светове на Духа, поразява даже същество от моята категория.
17:1.7 (199.1) Преките подчинени на Висшите Администратори основно са тринитизираните синове на личностите в системата Рай-Хавона, а също тринитизираното потомство на прославените смъртни, преминали многовековна подготовка при извисяването си във времето и пространството. Тези тринитизирани синове се назначават в разпореждане на Висшите Администратори на главата на Висшия Съвет на Райския Корпус за Завършили.
17:1.8 (199.2) Всеки Висш Администратор разполага с два съвещателни кабинета. Намиращото се в столичния свят на свръхвселената потомство на Безкрайния Дух избира от своите редове представители за изпълнение на служба в течение на едно хилядолетие в състава на първичния съвещателен кабинет на своя Висш Администратор. В компетентността на вторичния съвещателен кабинет се намират всички въпроси, отнасящи се към възходящите смъртни на времето; той се състои от достигнали Рая смъртни и тринитизирани синове на прославени смъртни; това тяло се избира от усъвършенстващите се и възходящи същества, временно пребиваващи в столичните светове на седемте свръхвселени. Ръководителите на всички останали служби се назначават от Висшите Администратори.
17:1.9 (199.3) От време на време на Райските спътници на Духа се провеждат велики конклави. Назначените там за служене тринитизирани синове и достигнали Рая възходящи създания се събират заедно с духовните личности на Третия Източник и Център на срещи, посветени на проблемите и триумфите на възвисяването. Тези братски срещи винаги преминават под ръководството на Висшите Администратори.
17:1.10 (199.4) Веднъж на всяко Райско хилядолетие Седемте Висши Администратора снемат от себе си пълномощията и отиват до Рая; тук, на своя конклав, те отправят всеобщо приветствие и пожелание за успехи към разумните същества на цялото творение. Това важно събитие става в присъствието на Маджестон — главата на всички групи отразяващи духове. Така, благодарение на уникалното действие на всеобщото отразяване, те са способни да поддържат едновременна връзка с всички свои партньори в голямата вселена.
17:2.1 (199.5) Отразяващите Духове водят своето божествено начало от Троицата. Съществуват петдесет такива уникални и в известен смисъл тайнствени същества. Тези необикновени личности били създавани на групи от по седем същества, при което всеки съзидателен акт се състоял в съединяване на Райската Троица с един от Седемте Главни Духа.
17:2.2 (199.6) Извършващо се във времето, това епохално събитие представлява първият опит на Висшите Съзидателни Личности, представени от Главните Духове, да действат като съвкупни създатели заедно с Райската Троица. Този съюз на съзидателното могъщество на Висшите Създатели със съзидателните възможности на Троицата са неподправеният източник на реалността на Висшето Същество. Затова, когато завърши цикълът за създаване на отразяващи същества, когато всеки от Седемте Главни Духа е постигнал съвършена творческа хармония с Райската Троица и когато са се появили четиридесет и деветте Отразяващи Духа, в Бога-Абсолют възникнало ново и обширно ответно действие, което снабдило Върховното Същество с неизвестни преди личностни прерогативи и завършило с персонализирането на Маджестон — ръководителя на системата за отразяване и Райския център, на цялата дейност на четиридесет и деветте Отразяващи Духа и техните партньори в цялата вселена на вселените.
17:2.3 (200.1) Маджестон е истинска личност, личностното и безупречно средоточие на явлението отразяване във всичките седем свръхвселени на времето и пространството. Неговата постояна Райска резиденция се намира близо до всеобщия център, на мястото за срещи на Седемте Главни Духа. Той се занимава изключително с поддържането и координацията на службата за отразяване в обширното творение; той не участва по друг начин в управлението на вселенските дела.
17:2.4 (200.2) Маджестон не влиза в нашия каталог с Райски личности, тъй като това е единствената съществуваща божествена личност, създадена от Върховното Същество във функционално взаимодействие с Бога-Абсолют. Той е личност, която, обаче, се занимава изключително и очевидно автоматически с даден аспект на дейности във вселената; понастоящем той не се проявява в някакво личностно качество по отношение на останалите (неотразяващи) категории вселенски личности.
17:2.5 (200.3) Създаването на Маджестон ознаменувало себе си като първия висш съзидателен акт на Върховното Същество. Този стремеж към действие се определял от неговата воля, но грандиозната реакция на Бога-Абсолют била неизвестна предварително. Нито веднъж от момента на възникване във вечността на Хавона вселената не е ставала свидетел на толкова потресаващо претворяване на могъщество и координация на функционалната активност на дух, достигащ толкова гигантски и обширни пропорции. Отговорът на Божеството спрямо съзидателната воля на Висшето Същество и неговите партньори в значителна степен е излязъл извън пределите на техните предварителни намерения и напълно надхвърлил техните умозрителни прогнози.
17:2.6 (200.4) Ние с трепет мислим за възможността за това, че бъдещите епохи — когато Върховният и Крайният вероятно ще достигнат нови нива на божественост и ще се издигнат на нови нива на личностни функции, ще станат свидетели на даряване с божественост на нови, неочаквани и невъобразими същества, които ще притежават още неизвестни засега свойства на подобрена координация във вселената. Изглежда, няма да има предел на възможните реакции на Бога-Абсолют спрямо подобни обединения на свойствата на емпиричното Божество и екзистенциалната Райска Троица.
17:3.1 (200.5) Четиридесет и деветте Отразяващи Духа имат троичен произход, но всеки от седемте съзидателни акта, съпътстващи тяхното появяване, довел до създаването на тип същество, по природата си напомнящо свойствата на този Главен Дух, който бил един от неговите родители. Затова те разнообразно отразяват природата и характера на седемте комбинации, възможни при обединението на характеристиките на божествеността на Всеобщия Баща, Вечния Син и Безкрайния Дух. По тази причина седемте Отразяващи Духа трябва да присъстват в столичния свят на всяка свръхвселена. За постигане на съвършено отразяване на всички аспекти на всяко възможно проявление на Райските Божества във всяка част на седемте свръхвселени е необходим по един от всеки от седемте типа Отразяващи Духа. Съответно по един представител от всеки тип бил назначен за служене във всяка свръхвселена. Групи, състоящи се от седем несходни Отразяващи Духа, разполагат с резиденции в столиците на свръхвселените в отразяващия фокус на всеки свят, който не съвпада с точката на духовна полярност.
17:3.2 (200.6) Отразяващите Духове имат имена, които, обаче, не се разкриват на световете на пространството. Техните имена са свързани с природата и характера на тези същества и са част от една от седемте всеобщи тайнствени загадъчни сфери на Рая.
17:3.3 (201.1) Свойството отразяване, явлението, присъщо на нивата на разум на Съвместния Извършител, Върховното Същество и Главните Духове, може да се предава на всички същества, въвлечени във функционирането на тази обширна информациона система във вселената. И тук е скрита велика загадка: нито Главните Духове, нито Райските Божества — заедно или поотделно, не разкриват тези възможности, заключени в еднородната и всеобща отразяваща способност на четиридесет и деветте личностни свързващи на Маджестон; и все пак именно те са създатели на всички тези дарени с изумителен дар същества. Божествената наследственост разкрива в създанията някои свойства, които не се проявяват в Създателя.
17:3.4 (201.2) С изключение на Маджестон и Отразяващите Духове, персоналът на службата по отразяване е представен от създанията на Безкрайния Дух, а също и от неговите непосредствени партньори и подчинени. Отразяващите Духове на всяка свръхвселена са създателите на техните Образи, Подпомагащи Отразяването — техните лични гласове в съдилищата на Извечно Древните.
17:3.5 (201.3) Отразяващите Духове са не само средство за предаване, но притежават и способността да запазват информация. Техните потомци — секонафимите, също са запазващи или регистриращи личности. Всичко, което има истинска духовна ценност, се регистрира в два екземпляра, при което едно от копията остава като собственост на една от многобройните категории секорафически личности, принадлежащи към огромния щат на Отразяващите Духове.
17:3.6 (201.4) Формалните сведения за вселените се предават с помощта на и посредством регистриращи ангели, но истинската духовна информация се натрупва от отразяващата система и се съхранява в разума на съответните и достойни личности от семействата на Безкрайния Дух. В сравнение с формалната и мъртва информация за вселената това е жива информация; тя в съвършенство се съхранява в живия разум на регистриращите личности на Безкрайния Дух.
17:3.7 (201.5) Отразяващата система е също така и механизъм за събиране на новините и разпространяването на постановленията в цялото творение. Действието й е непрекъснато, в противоположност на периодичността на различните транслационни служби.
17:3.8 (201.6) Всички важни събития в столичния свят на локалната вселена задължително се предават в столицата на съответната свръхвселена. И обратно: всичко, което може да има значение за локалните вселени, се отразява в техните столични светове от столицата на свръхвселената. На някого може да му се стори, че службата за отразяване — от вселените на времето до свръхвселените, действа автоматически, сама по себе си, но това не е така. Цялата отразяваща система се характеризира с разумност и персоналност; нейната точност се обяснява със съвършенството на взаимодействащите личности и затова едва ли може да бъде приписана на неличностните присъствени действия на Абсолютите.
17:3.9 (201.7) Макар Настройчиците на Съзнанието да не участвт във функционирането на всеобщата отразяваща система, ние имаме всички основания да предполагаме, че частиците на Отеца напълно осъзнават тези процеси и са способни да се запознават с тяхното съдържание.
17:3.10 (201.8) В течение на настоящата вселенска епоха пространственият обхват на извън-райската служба за отразяване е ограничен очевидно до периферията на седемте свръхвселени. В останалото функцията на тази служба явно не зависи от времето и пространството. По всяка вероятност тя не е свързана с някакъв известен субабсолютен кръг на вселената.
17:3.11 (201.9) В столичния свят на всяка свръхвселена отразяващата система функционира като отделна единица; но в някои особени случаи, под ръководството на Маджестон, всичките седем са способни да действат и действат в унисон, както например във връзка с тържествения преход на цялата локална вселена в епохата на светлината и живота, а също и във връзка с приветствията на Седемте Висши Администратора, които те произнасят веднъж на хилядолетие.
17:4.1 (202.1) Четиридесет и деветте Спомагателни Образа на Отразяващите Духове били създадени от Отразяващите Духове и в столицата на всяка свръхвселена се намират само по седем Спомагателни Образа. Първият съзидателен акт на седемте Отразяващи Духа на Уверса се заключавал в създаването на седем Спомагателни Образа, при което всеки Отразяващ Дух създал свой Спомагателен Образ. По отношение на някои атрибути и характеристики Спомагателните Образи са точни повторения на своите Отразяващи Духовни Майки; практически това са копия — с изключение на свойството отразяване. Те представляват истински образи и действат като постоянен канал за връзка между Отразяващите Духове и управляващите свръхвселената. Спомагателните Образи не са само помощници; те са образ и и съответстват на своето название.
17:4.2 (202.2) Самите Отразяващи Духове са истински личности, но те се отнасят към категория, недостъпна за разбиране от смъртните. Даже в столичната сфера на свръхвселената им е необходима помощта на Спомагателните Образи при всяко лично общуване с Извечно Древните и техните партньори. За връзка с Извечно Древните понякога е достатъчен един Спомагателен Образ, а в други случаи за изчерпателно и надлежно представяне на повереното им съобщение е необходимо участието на два, три, четири или даже всичките седем Образа. Съответно на това посланията на Спомагателните Образи се приемат, в зависимост от ситуацията, от един, двама или и от тримата Извечно Древни, което се определя от съдържанието на съобщенията.
17:4.3 (202.3) Спомагателните Образи извечно служат редом с породилите ги Духове и в тяхно разпореждане се намира невероятен брой помощници-секонафими. Спомагателните Образи нямат непосредствено отношение към световете за подготовка на възходящите смъртни. Те са тясно свързани със системата за събиране на информация в рамките на всеобщата програма за еволюцията на смъртните, но в течение на вашето пребиваване на Уверса вие няма да установите с тях пряк контакт предвид това, че тези привидно личностни същества са лишени от воля; те не притежават свобода на избора. Всеки от тях е истински образ, изцяло отразяващ личността и разума на един от породилите ги Духове. Като клас възходящите смъртни не влизат в близък контакт със системата за отразяване. Едно от отразяващите същества винаги ще бъде посредник между вас и самата служба по отразяването.
17:5.1 (202.4) Седемте Духа за Кръговете на Хавона са съвместното неличностно представителство на Безкрайния Дух и Седемте Главни Духа на седемте кръга на централната вселена. Те служат на Главните Духове, чието общо потомство са. Главните Духове осигуряват самобитността и разнообразието на индивидуалните черти в ръководството на седемте свръхвселени. С помощта на еднообразните Духове на Кръговете на Хавона те получават възможност да осигурят единно, хармонично и съгласувано духовно ръководство на централната вселена.
17:5.2 (202.5) Проникването на всеки от Седемте Духа на Кръгове е ограничено съответно до само един кръг на Хавона. Те нямат пряко отношение към режимите на Извечно Вечните — управителите на отделните светове на Хавона. Но те са свързани със Седемте Висши Администратори и съгласувани с присъствието в централната вселена на Висшето Същество. Тяхната дейност е изцяло ограничена на територията на Хавона.
17:5.3 (203.1) Тези Духове на Кръговете установяват връзка с пребиваващите в Хавона същества чрез своето лично потомство — третичните свръхнафими. Макар Духовете на Кръговете да съ-съществуват със Седемте Главни Духа, създаването на третични свръхнафими придобило поголямо значение само във времената на Грандфанда, когато на външния кръг на Хавона пристигнали първите странстващи на времето.
17:5.4 (203.2) Според вашето придвижване от един кръг на Хавона към друг вие ще узнавате много нови неща за Духовете на Кръговете, но самите вие няма да можете да общувате с тях, даже когато лично се наслаждавате на тяхното духовно влияние и осъзнавате тяхното неличностно присъствие.
17:5.5 (203.3) Духовете на Кръговете се съотнасят към изконните обитатели на Хавона така, както Настройчиците на Съзнанието - към смъртните създания, населяващи световете на еволюиращите вселени. Както и Настройчиците, Духовете на Кръговете нямат личности и общуват със съвършените по разум същества на Хавона например така, както неличностният дух на Всеобщия Баща прониква в крайния разум на смъртния човек. Но Духовете на Кръговете никога не стават постоянна част от личностите на Хавона.
17:6.1 (203.4) Много от това, което се отнася към природата и дейността на Съзидателните Духове на локалните вселени, строго погледнато се отнася към разказа за тяхното сътрудничество със Синовете-Създатели в организацията и управленията на локалните творения; но в опита на тези чудесни същества, натрупан до появата на локалните вселени, съществува цял ред особености, които можем да изложим в рамките на даденото обсъждане за седемте групи Висши Духове.
17:6.2 (203.5) Ние сме запознати с шест етапа от дейността на Майчинския Дух на локалната вселена и често разсъждаваме относно възможността за седми етап на нейното функциониране. Към тези различни етапи на съществуване се отнасят следните стадии:
17:6.3 (203.6) 1. Първоначална диференциация в Рая. Едновременно с въплъщението на поредния СинСъздател, който се появява в резултат от обединеното действие на Всеобщия Баща и Вечния Син в личността на Безкрайния, Духът става това, което е известно като „висша реакция на допълване“. Ние не разбираме природата на тази реакция, но предполагаме, че тя означава вътрешна модификация на тези въплътени в личности възможности, които са заключени в съзидателния потенциал на Съвместния Извършител. Раждането на един от равностойните Синове-Създатели се ознаменува с раждането в Безкрайния Дух на потенциална съпруга за Райския Син в неговата бъдеща локална вселена. Ние нищо не знаем за доличностната индивидуалност на това ново същество, но знаем, че такъв факт се споменава в документите на Рая, отнасящи се към жизнения път на подобен Син-Създател.
17:6.4 (203.7) 2. Предварителна подготовка на Създателя за дейността. В течение на дългия период от предварителната подготовка на Сина Михаил за организацията и ръководството на вселените, неговата бъдеща съпруга претърпява по-нататъшни преобразувания на своята същност и придобива групово съзнание за съдба. Ние не знаем това, но предполагаме, че такова притежаващо групово съзнание същество започва да осъзнава пространството и пристъпва към предварителната подготовка, необходима за придобиване на духовни навици в бъдещото сътрудничество с допълващия я Михаил по създаването и управлението на вселената.
17:6.5 (204.1) 3. Стадий на физическо творение. Когато Вечният Син предава на Михаил пълномощията на Създател, Главният Дух, управляващ тази свръхвселена, за която е предопределен този нов Син-Създател в присъствието на Безкрайния Дух, сътворява „молитва за даряване на индивидуалност“ и съществото на бъдещия Съзидателен Дух за пръв път възниква отделно от Безкрайния Дух. След като това същество се насочи към ходатайстващия Главен Дух, то веднага излиза от областта на нашето въприятие, превръщайки се очевидно в част от този Главен Дух. Получавайки индивидуалност, Съзидателният Дух остава с Главния Дух чак до този момент, когато Синът-Създател се отправя на своето пътешествие в пространството; след това Главният Дух поверява на Сина-Създател опеката на новия Дух — неговата съпруга, едновременно давайки на Духа-съпруга поръчение за вечна вярност и преданост. И след това се провежда един от найтрогателните епизоди, които някога се случват в Рая. Всеобщият Баща провъзгласява вечния съюз на Сина-Създател и Съзидателния Дух и потвърждава, че Главният Дух, съответстващ на свръхвселената, ги е дарил с някои общи административни пълномощия.
17:6.6 (204.2) Съединените с Бащата Син-Създател и Съзидателен Дух пристъпват към своето смело начинание — създаването на вселена. В този съюз те продължават да действат в течение на дългия и напрегнат период на материална организация на тяхната вселена.
17:6.7 (204.3) 4.Ерата на сътворяване на живот. След изявлението на Сина-Създател за намерението му да създаде живот в Рая се провеждат „церемонии по персонализация“, в които участват Седемте Главни Духа и през които преминава личността на Главния Дух, възглавяващ свръхвселената. Във вселената този принос на Райското Божество към индивидуалността на Духа-съпруга на съответния Син-Създател се проявява във феномена „първичен пробив“ в Безкрайния Дух. Едновременно с това ставащо в Рая явление Духът-съпруга, който до този момент е оставал неличностен, по същество става истинска личност. От този миг и навеки тази същата Духовна Майка на локалната вселена ще се смята за личност и ще поддържа лични отношения с цялото множество личности, участващи в последващото сътворяване на живот.
17:6.8 (204.4) 5. Следпосвещенческите епохи. Извършва се още едно велико събитие в безкрайния живот на Съзидателния Дух — завръщането на Сина-Създател в столичния свят на вселената след завършването на неговото седмо посвещение и придобиването от него на пълновластие в неговата вселена. В чест на това събитие победоносният Син-Създател, в присъствието на управляващите вселената, издига Вселенския Майчински Дух до положението на съвместен пълновластен управител и признава равенството на Духа-съпруга.
17:6.9 (204.5) 6. Епохите на светлината и живота. След настъпването на ерата на светлината и живота съвместният пълновластен управител на вселената навлиза в шестия стадий от жизнения път на Съзидателния Дух. Но ние нямаме право да описваме характера на този велик опит. Подобни неща се отнасят към бъдещия стадий от еволюцията на Небадон.
17:6.10 (204.6) 7. Неразкритият път. Ние знаем за тези шест стадия от дейността на Майчинския Дух на локалната вселена и не можем да не си зададем въпроса: съществува ли седми? Достигайки това, което се представя като тяхна окончателна цел на възвисяване, завършилите, както става известно от документите, тръгват по пътя на шестетапните духове. Ние предполагаме, че завършилите ги очаква още един неразкрит път, който им предстои да преминат във вселените. Естествено, ние предполагаме, че и Вселенските Майчински Духове ги очаква някакъв неразкрит път, който ще стане техният седми стадий в придобиването на личен опит от вселенска служба и предано сътрудничество със Създателите Михаил.
17:7.1 (205.1) Тези спомагателни духове представляват седмократното посвещаване на разума на Майчинския Дух на локалната вселена на живи създания, сътворени от Сина-Създател съвместно с подобен Съзидателен Дух. Такова посвещение става възможно при възвисяване на Духа до статут, даващ прерогативи на личността. Ще бъде уместно да включим изложение на природата и дейността на седемте спомагателни духа на разума в повествуванието за вашата локална вселена Небадон.
17:8.1 (205.2) Седемте групи Върховни Духове съставляват ядрото на функционалното семейство на Третия Източник и Център, изразявайки го и като Безкрайния Дух, и като Съвместния Извършител. Областта на действие на Върховните Духове се простира от присъствието на Троицата в Рая до функционирането на разума от еволюционно-смъртен тип на планетите на пространството. Така те обединяват низходящите административни нива и координират многобройните функции на персонала на тези нива. Дейността на Върховните Духове има повсеместен характер и се провежда в централната вселена, свръхвселените и локалните вселени независимо дали това е група Отразяващи Духове, свързана с Извечно Древните, Съзидателният Дух, действащ в хармония с един от Синовете Михаил, или Седемте Главни Духа, обкръжаващи Райската Троица. Те сътрудничат както с Троичните личности от категорията „Извечни“, така и с Райските личности от категорията „Синове“.
17:8.2 (205.3) Заедно със своя Безкраен Майчински Дух групите Висши Духове са непосредствените създатели на необятното семейство на Третия Източник и Център. Това обединение е източник на всички категории попечителски духове. Първичните свръхнафими произхождат от Безкрайния Дух, вторичните същества от тази категория се създават от Главните Духове, третичните свръхнафими — от Семейството Духове на Кръговете. В своята съвкупност Отразяващите Духове са творци на изумителната категория на ангелското воинство — могъщите секонафими, изпълняващи служба в свръхвселените. Един Съзидателен Дух поражда ангелските категории на локалното творение; такива серафически служители са самобитни във всяка локална вселена, макар те да се създават в съответствие с еталоните на централната вселена. Всички тези създатели на попечителски духове получават само косвена помощ от централната обител на Безкрайния Дух — изначалната и вечна майка на всички ангелски попечители.
17:8.3 (205.4) Седемте групи Върховни Духове са координаторите на обитаемото творение. Очевидно обединението на техните ръководители — Седемте Главни Духа, координира обширната дейност на Бог-Седмократния:
17:8.4 (205.5) 1. В съвкупност Главните Духове се приближават към нивото на божественост на Троицата на Райските Божества.
17:8.5 (205.6) 2. Поотделно те изчерпват възможността за първични взаимообединения на Триединното Божество.
17:8.6 (206.1) 3. Като разнообразните представители на Съвместния Извършител те са пазители на тези пълномощия на Върховното Същество в сферата на духа, разума и могъществото, които той все още не използва лично.
17:8.7 (206.2) 4. С помощта на Отразяващите Духове те координират възглавяваните от Извечно Древните правителства на свръхвселените с Маджестон — Райския център на всеобщата система за отразяване.
17:8.8 (206.3) 5. Вземайки участие в индивидуализацията на Божествените Попечителки на локалните вселени, Главните Духове внасят принос във формирането на последното ниво на Бог-Седмократния — съюза на Синовете-Създатели и Съзидателните Духове на локалните вселени.
17:8.9 (206.4) Функционалното единство, присъщо на Съвместния Извършител, се разкрива в Седемте Главни Духа — неговите изначални личности във формиращите се вселени. Но ние не се съмняваме, че в съвършените свръхвселени на бъдещето това единство ще бъде неотделимо от емпиричното пълновластие на Върховния.
17:8.10 (206.5) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 18
18:0.1 (207.1) В СИЧКИ Висши Троични Личности са създадени за изпълнение на особена служба. Те се създават от божествената Троица за изпълнението на някои специфични функции, демонстрирайки съвършенство на метода и пределна преданост. Съществуват седем категории Висши Троични Личности:
18:0.2 (207.2) 1. Тринитизирани Тайнства на Върховността.
18:0.3 (207.3) 2. Извечно Вечни.
18:0.4 (207.4) 3. Извечно Древни.
18:0.5 (207.5) 4. Извечно Съвършени.
18:0.6 (207.6) 5. Съвременници на Вечността.
18:0.7 (207.7) 6. Извечно Единни.
18:0.8 (207.8) 7. Извечно Верни.
18:0.9 (207.9) Съществува определен и краен брой от тези личности, въплътили в себе си съвършенството на управлението. Създаването на тези същества се отнася към миналото; нови персонализации вече не се извършват.
18:0.10 (207.10) В цялата голяма вселена Висшите Троични Личности са изразители на административната политика на Райската Троица; те представляват правосъдието и са съдебното решение на Райската Троица. Те образуват взаимосвързаната линия на административното съвършенство, простираща се от Райските сфери на Отеца до столичните светове на локалните вселени и столиците, съставляващи тези вселенски съзвездия.
18:0.11 (207.11) Всички същества с троичен произход са създадени със съвършенството на Рая във всичките си божествени атрибути. С течение на времето тяхната подготовка, необходима за изпълнението на космическа служба, се е разширявала само в сферата на опита. Опасност от простъпка или риск от въстание е изключено да възникнат в средите на съществата с троичен произход. Тяхната същност е божествеността и те никога не са се отклонявали от божественото и от съвършения личностен път.
18:1.1 (207.12) На вътрешния кръг спътници на Рая се намират седем свята и всеки от тези възвишени светове се възглавява от корпус от десет Тринитизирани Тайнства на Върховността. Те не са създатели, но са висши първични администратори. Управлението на делата на седемте братски сфери се намира изцяло във владение на този корпус от седемдесет висши ръководителя. Макар тези най-близки до Рая свещени сфери да се възглавяват от потомството на Троицата, тази група светове е известна на първо място като личния кръг на Всеобщия Баща.
18:1.2 (208.1) Тринитизираните Тайнства на Върховността функционират в групи от по десет равноправни и обединени управляващи на съответните сфери, но освен това те действат и индивидуално, отговаряйки за конкретни области на дейност. Всеки от тези особени светове е посветен на изпълнението на седем основни функции, а всяка от специализираните области се възглавява от един от равноправните управители. Трима от останалите действат в качеството си на лични представители на триединното Божество по отношение на седемте други, при което един от тях представлява Отеца, друг — Сина, а трети — Духа.
18:1.3 (208.2) Макар Тринитизираните Тайнства на Върховността да притежават общи признаци, отделящи ги в отделен клас, те също така се делят на седем ясно изразени групи. Десетте висши ръководители на Сферата на Божеството отразяват личния характер и природата на Всеобщия Баща; това е така за всяка от седемте сфери: всяка група от десет Тайнства напомня това Божество или обединение от Божества, което е присъщо на тяхната сфера. Десетте управляващи Сферата за Извисяване отразяват обединената същност на Отеца, Сина и Духа.
18:1.4 (208.3) Аз не мога да кажа почти нищо за дейността на тези висши личности от седемте свещени свята на Отеца, тъй като те представляват неподправените Тайнства на Върховността. Не съществуват никакви произволни тайни, свързани с приближаването към Всеобщия Баща, Вечния Син или Безкрайния Дух. Божествата са открити за всички, които достигат божественото съвършенство, но е невъзможно да се постигне до край нито едно Тайнство на Върховността. Ние никога няма да можем да проникнем в световете, съдържащи личностните тайни връзки на Божеството с тази седемчленна група от създадени същества.
18:1.5 (208.4) Предвид това, че дейността на тези висши управляващи е свързана с близки и лични отношения на Божеството със седемте основни типа вселенски същества, когато те се заселват в седемте особени свята или действат в голямата вселена, е необходимо такива лични отношения и необичайни връзки да остават найсвещена тайна. Райските Създатели уважават тайната и неприкосновеността на личностите даже на своите низши създания. И това е вярно както за индивидите, така и за много от различните категории личности.
18:1.6 (208.5) Тези тайни светове остават вечно изпитание на вярност даже за същества с висок вселенски статут. На нас ни е дадено всестранно и лично да познаваме вечните Богове, безпрепятствено да познаваме техния божествен и съвършен характер, но не ни е дадено до край да проникнем във всички лични взаимоотношения на Управителите на Рая с всички техни създания.
18:2.1 (208.6) Всеки от милиардите светове на Хавона се управлява от Висша Троична Личност. Тези управители са извести като Извечно Вечните; те са точно милиард, по един за всяка от сферите на Хавона. Те водят началото си от Райската Троица, но, както и в случая с Тайнствата на Върховността, не съществуват никакви сведения за техния произход. Две от тези групи мъдри бащи винаги са управлявали своите съвършени светове в системата Рай-Хавона; те изпълняват своите задължения, без да се сменят, и не получават нови назначения.
18:2.2 (208.7) Извечно Вечните са видими за всички волеви създания, живеещи в техните светове. Те възглавяват редовните планетарни конклави. Те периодически и поред посещават столичните сфери на седемте свръхвселени. Това са близките родственици на Извечно Древните, които са им равни по божественост и ръководят съдбите на седемте свръхвселени. Когато Извечно Вечният напуска своята сфера, неговия свят се управлява от един от Троичните Синове-Учители.
18:2.3 (209.1) С изключение на учредените категории на живот — такива като коренните жители на Хавона и другите живи създания в централната вселена, всеки Извечно Вечен е развил съответна сфера, опирайки се само на свои лични идеи и идеали. Те се посещават един друг, но нищо не заимстват и в нищо не подражават; те са винаги и изцяло самобитни.
18:2.4 (209.2) Архитектурата, красотата на природата, моронтийните структури и духовните създания са особени и уникални за всяка сфера. Всеки свят е място на неувяхваща красота, съвършено неприличащ на който и да е друг свят в централната вселена. По своя път към центъра — през Хавона към Рая, всички вие ще прекарате различно по продължителност време на всяка от тези неповторими и възхитителни сфери. Във вашия свят е прието да се казва, че пътят към Рая води нагоре, но по-правилно е да се смята, че божествената цел към възход води към центъра.
18:3.1 (209.3) Когато смъртните на времето напускат обкръжаващите столицата на локалната вселена подготвителни светове и пристигнат в образователните сфери на своята свръхвселена, тяхното духовно развитие вече им позволява да осъзнават и общуват с висши духовни ръководители и управляващи на тези по-високи сфери, включително с Извечно Древните.
18:3.2 (209.4) По принцип всички Извечно Древни са идентични; те разкриват обединения характер и единната същност на Троицата. Извечно Древните притежават индивидуалност и самобитна личност, но те не се отличават един от друг така, както се отличават Седемте Главни Духа. Те осигуряват еднообразно ръководство на седемте различни свръхвселени, всяка от които е индивидуално, особено и уникално творение. Седемте Главни Духа се различават по своята природа и атрибути, но всички Извечно Древни — лични управители на свръхвселени, са еднородно и свръхсъвършено потомство на Райската Троица.
18:3.3 (209.5) От своите висоти Седемте Главни Духа определят характера на своите свръхвселени, но Извечно Древните се разпореждат с управлението на тези свръхвселени. Те съвместяват административната еднородност с творческото разнообразие и осигуряват хармонично цяло независимо от различията, свързани със създаването на седем сегментни групировки на голямата вселена.
18:3.4 (209.6) Всички Извечно Древни са били тринитизирани по едно и също време. С тях започват данните за личностите във вселената на вселените, откъдето идва и тяхното название — Извечно Древни. Когато достигнете Рая и изучавате писмените свидетелства за началото на нещата, ще откриете, че първият запис в раздела за личностите е описание на тринитизацията на тези двадесет и един Извечно Древни.
18:3.5 (209.7) Тези висши личности винаги управляват в групи по трима. Съществуват много видове дейности, които се изпълняват от тях индивидуално. Има и такива функции, които могат да се изпълняват по двойки; но във висшите сфери на своето ръководство те са длъжни да действат съвместно и тримата. Те никога не напускат поверените им светове, но това не е и необходимо, тъй като тези светове са свръхвселенски центрове на обширна система за отразяване.
18:3.6 (209.8) Личните обители на всяко трио Извечно Древни са разположени в тази област на столичната сфера, която е неин духовен полюс. Такава сфера е разделена на седемдесет административни сектора със седемдесет регионални столици, в които от време на време живеят Извечно Древните.
18:3.7 (210.1) По своите възможности, сфера на пълномощия и мащаби на юрисдикция Извечно Древните притежават най-голяма власт и могъщество сред които и да са непосредствени управители на пространствено-времевите творения. В цялата необятна вселена на вселените само те са снабдени с висши пълномощия за издаване на окончателна и неподлежаща на обжалване присъда за ликвидиране на волеви създания. И при вземането на окончателни решения от висшия трибунал на свръхвселената трябва да участват и тримата Извечно Древни.
18:3.8 (210.2) Ако не смятаме Божествата и техните Райски партньори, Извечно Древните са най-съвършените, разностранните и божествено надарените ръководители в цялото пространствено-времево творение. Очевидно е, че те са висшите ръководители на свръхвселените, но това право е получено от тях не по силата на придобития от тях опит и затова някога ще им се наложи да отстъпят своето място на Върховното Същество — емпиричния пълновластен ръководител, чиито наместници те несъмнено ще станат.
18:3.9 (210.3) Върховното Същество постига владичество в седемте свръхвселени посредством своето емпирично служене — така, както Синът-Създател получава правото да властва в локалната вселена благодарение на натрупания опит. Но в сегашната епоха — епоха на незавършена еволюция на Върховния, Извечно Древните осигуряват съгласувано и съвършено административно свръхуправление на формиращите се вселени на времето и пространството. Самобитната мъдрост и индивидуалната инициатива са присъщи на всички постановления и решения, взети от Извечно Древните.
18:4.1 (210.4) Съществуват точно двеста и десет Извечно Съвършени, възглавяващи правителствата на десетте големи сектора на всяка свръхвселена. Тринитизирани специално в помощ на ръководителите на свръхвселената, те управляват като непосредствени и лични наместници на Извечно Древните.
18:4.2 (210.5) Трима Извечно Съвършени се назначават в столицата на всеки голям сектор, но за разлика от Извечно Древните постоянното присъствие и на тримата не е задължително. От време на време един от членовете на триото може да се отдели за лична консултация с Извечно Древните относно благополучието на своя свят.
18:4.3 (210.6) Тези триединни управители на големите сектори с особено съвършенство владеят детайлите на управление, откъдето идва и тяхното название — Извечно Съвършените. Наричайки с имена тези същества от духовния свят, ние се сблъскваме с проблема за техния превод на вашия език и често пъти ни е невероятно трудно да предложим удовлетворителен вариант. Не ни се ще да ви даваме произволни названия, които биха били безсмислени за вас; затова често се затрудняваме в подбора на подходящо име — понятно за вас и в същото време някак представящо оригинала.
18:4.4 (210.7) Извечно Съвършените имат в свое разпореждане умерено голям корпус, състоящ се от Божествените Съветници, Възпитателите в Мъдростта и Всеобщите Цензори. Те също така се ползват от услугите и на по-голям корпус от Могъщи Посланици, Притежаващи Високи Пълномощия и Нямащи Име и Номер. Но значителна част от ежедневната работа на големия сектор се изпълнява от Небесни Пазители и Помощници на Върховните Синове. Две от тези групи се образуват от броя тринитизирани потомци на личности от системата Рай-Хавона или от завършили — прославени смъртни. Някои същества, отнасящи се към тези две категории тринитизирани създания, повторно се тринитизират от Райските Божества, вследствие на което биват насочвани за участие в работата на правителствата на свръхвселената.
18:4.5 (211.1) Повечето Небесни Пазители и Помощници на Висшите Синове служат в големите и малки сектори, но Тринитизираните Опекуни (обгърнати от Троицата серафими и промеждутъчни създания) — това са сътрудници на правителствата на всичките три нива, действащи в съдилищата на Извечно Древните, Извечно Съвършените и Съвременниците на Вечността. Тринитизираните Посланици (обгърнати от Троицата възходящи смъртни, сливащи се със Сина или Духа) може да се срещнат навсякъде в свръхвселената, но голяма част от тях служат в малките сектори.
18:4.6 (211.2) До пълното разкриване на системата за управление на седемте свръхвселени практически всички ръководители на различни структурни единици на тези правителства, с изключение на Извечно Древните, в течение на различен срок са се обучавали в разнообразни светове на съвършената вселена Хавона под ръководството на Извечно Вечните. Тринитизираните впоследствие същества също са преминали период на подготовка под ръководството на Извечно Вечните, преди да бъдат изпратени на служба към Извечно Древните, Извечно Съвършените и Съвременниците на Вечността. Всички те са закалени, верни и опитни управляващи.
18:4.7 (211.3) Достигайки столичния свят Спландон след пребиваване в световете на вашия малък сектор, вие веднага ще видите Извечно Съвършените, защото тези възвишени ръководители са тясно свързани със седемдесетте свята на големите сектори, където възходящите създания на времето преминават подготовка на по-високо ниво. Извечно Съвършените лично приемат груповите клетви на възходящите випускници от училищата на големия сектор.
18:4.8 (211.4) Дейността на странстващите на времето в световете, обкръжаващи столицата на големия сектор, има в основата си интелектуален характер, в противоположност на по-физическата и материална подготовка в седемте образователни сфери на малкия сектор и духовната подготовка в четиристотин и деветдесетте университетски свята в столицата на свръхвселената.
18:4.9 (211.5) Макар вас да ви записват само в регистъра на Спландон — големия сектор, включващ вашата локална вселена, предстои ви да преминете всеки от десетте големи сектора на нашата свръхвселена. По своя път към Уверса ще видите всичките тридесет Извечно Съвършени на Орвонтон.
18:5.1 (211.6) Съвременниците на Вечността са най-младите от върховните ръководители на свръхвселените; обединени в групи по трима, те възглавяват малките сектори. По своята природа те са равни на Извечно Съвършените, но по отношение на административните пълномощия те са подчинени същества. Съществуват точно двадесет и една хиляди от тези възхитителни и божествено квалифицирани троични личности. Те са били създадени едновременно и всички заедно са преминали подготовка в Хавона под ръководството на Извечно Вечните.
18:5.2 (211.7) Съвременниците на Вечността разполагат с корпуси от партньори и помощници, сходни с този, който се намира под разпореждането на Извечно Съвършените. Освен това те се ползват от услугите на огромно количество всевъзможни спомагателни категории небесни същества. В ръководството на малките сектори те широко използват живеещите там възходящи смъртни, персонала на разнообразните доброволчески колонии, а също така и различни групи, произхождащи от Безкрайния Дух.
18:5.3 (211.8) Правителствата на малките сектори в значителна степен, макар и не изключително, се занимават с фундаменталните физически проблеми на свръхвселените. Сферите на малкия сектор са столици на Главните Физически Регулатори. В тези светове възходящите смъртни правят изследвания и експерименти, отнасящи се към изучаването на дейностите на третата категория на Висшите Енергийни Центрове и всичките седем категории Главни Физически Регулатори.
18:5.4 (212.1) Предвид това, че режимът на малкия сектор така широко се занимава с физически проблеми, рядко се случва така, че и тримата Съвременници на Вечността да се намират в столичната сфера. Голяма част от времето един от тях, съвещавайки се със Съвършенствата на Вечността, отсъства от съответния голям сектор или представлява Извечно Древните на Райския конклав на върховните същества с троичен произход. Съвременниците на Вечността представляват Извечно Древните на висшите съвети на Рая, редувайки се с Извечно Съвършените. В това време един от тях може да отсъства, инспектирайки столичните светове, отнасящи се към локалните вселени под негова юрисдикция. Но като минимум един от тези управители винаги остава на мястото за изпълнение на своите задължения — в столичния свят на малкия сектор.
18:5.5 (212.2) Някога всички вие ще се запознаете с тримата Съвременници на Вечността, опекунстващи вашия малък сектор Енса, тъй като ви предстои отблизо да се запознаете с тях на път към центъра, към подготвителните светове на големите сектори. Извисявайки се към Уверса, вие ще преминете през групата на подготвителните сфери на само един малък сектор.
18:6.1 (212.3) Троичните личности от категориите «Извечно» не изпълняват административни функции под нивото на правителствата на свръхвселената. Във формиращите се локални вселени те действат само като консултанти и съветници. Извечно Единните представляват група свързани личности, упълномощени от Райската Троица за служене на имащите двойствен произход управители на локалните вселени. Във всяка организирана и обитаема локална вселена се намира един от тези Райски съветници, действащ в локалното творение като представител на Троицата и — в някои отношения, на Всеобщия Баща.
18:6.2 (212.4) Съществуват седемстотин хиляди Извечно Единни, макар че не всички те са получили назначения. Резервният корпус Извечно Единни действа в Рая като Върховен Съгласуващ Съвет на Вселените.
18:6.3 (212.5) Тези троични наблюдатели по особен начин обединяват административната дейност на всички отделения на вселенското правителство — от нивото на локалните вселени и правителства на сектори до правителства на свръхвселени, с което се обяснява и тяхното име: Извечно Единни. Те се отчитат за своята дейност пред трима висшестоящи личности: на Съвременниците на Вечността в своя малък сектор те съобщават необходимите данни от физически и полуинтелектуален характер; на Извечно Съвършените в своя голям сектор те съобщават за интелектуални и полудуховни събития; на Извечно Древните в столицата на своята свръхвселена те съобщават за това, което се отнася към областта на духовното и полурайското.
18:6.4 (212.6) Тъй като са същества с троичен произход, за установяването на взаимна връзка те могат да се възползват от всички кръгове на Рая, което им позволява да се намират в постоянен контакт едно с друго и с всички необходими личности, чак до висшите съвети на Рая.
18:6.5 (212.7) Извечно Единният не е свързан тясно с правителството на локалната вселена, в която е назначен. Във връзка с изпълнението на задълженията на наблюдател той действа само по молба на местните власти. По своя статут той е член на всички основни съвети и всички най-важни конклави на локалното творение, но не взема участие при формалното обсъждане на административни въпроси.
18:6.6 (213.1) Когато дадена локална вселена преминава в ерата на светлината и живота, нейните прославени същества са способни свободно да общуват с Извечно Единния, който разширява областта на своята дейност в такъв свят на еволюционно съвършенство. Но той, както и преди, остава на първо място посланик на Троицата и съветник на Рая.
18:6.7 (213.2) Локалната вселена се подчинява на непосредственото управление на божествения Син, водещ своето начало от двуединното Божество, но редом с него постоянно се намира един от неговите Райски братя, личност с троичен произход. В тези случаи, когато Синът-Създател на времето напуска столичния свят на своята локална вселена, заместващите го управители, вземайки важни решения, широко се опират на съвета на своя Извечно Единен.
18:7.1 (213.3) Тези върховни личности с троичен произход са Райски съветници на управителите на стоте съзвездия на всяка локална вселена. Съществуват седемдесет милиона Извечно Верни; както и Извечно Единните, не всички от тях са ангажирани за служение. Техният резервен Райски корпус се нарича Съвещателна Комисия по Междувселенска Етика и Самоуправление. Извечно Верните последователно изпълняват своята служба в съответствие с решенията на висшия съвет на техните резервни корпуси.
18:7.2 (213.4) Това, което Извечно Единните са за Сина-Създател на локалната вселена, Извечно Верният е за Сина от категорията на реда на Ворондадек, който управлява едно от съзвездията на съответното локално творение. Това са във висша степен верни същества, божествено предани на благополучието на своето съзвездие, откъдето идва и тяхното название: Извечно Верни. Те действат само като съветници и участват в административна дейност изключително по покана на властите на съзвездието. Те нямат пряко отношение и към обучението на възходящите странстващи, които пребивават в обкръжаващата столица на съзвездието, която се намира на подготвителните архитектурни сфери. Всяка подобна дейност е под наблюдението на Синовете-Ворондадек.
18:7.3 (213.5) Всички Извечно Верни, действащи в едно от съзвездията на локалната вселена, се отнасят към юрисдикцията на Извечно Единния и се отчитат непосредствено пред него. Те не разполагат с мащабна система за връзка, тъй като обикновено сами по себе си са ограничени от гледна точка на взаимовръзките в пределите на локалната вселена. Всеки Извечно Верен, изпълняващ своята служба в Небадон, е способен да се свързва и се свързва с всички други същества от своята категория, които служат в тази локална вселена.
18:7.4 (213.6) Както и пребиваващият в столицата на вселената Извечно Единен, в столиците на съзвездията Извечно Верните разполагат с лични резиденции, отличаващи се от резиденциите на управляващите тези светове. Техните обители са действително скромни в сравнение с жилищата на Ворондадек — управителите на съзвездия.
18:7.5 (213.7) Извечно Верните представляват последното звено от дълга административно-консултантска верига, простираща се от всеобщия Център — свещените сфери на Всеобщия Баща, към първичните сегменти на локалните вселени. Режимът на троичен произход завършва на ниво съзвездие; нито един Райски съветник не пребивава постоянно в съставляващите съзвездие системи или обитаеми светове. Такива административни единици са изцяло във владение на коренните обитатели на локалните вселени.
18:7.6 (213.8) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 19
19:0.1 (214.1) Т АЗИ група Райски същества, наричани Еднородните Същества с Троичен произход, обединява Троичните Синове-Учители, причислявани също към Райските Божии Синове, три групи върховни управляващи свръхвселените и Свещените Троични Духове, които в известен смисъл са неличностна категория. Местните жители на Хавона също могат по право да се включат в тази класификация на троичните личности заедно с многобройните групи обитаващи в Рая същества. В настоящата глава ще бъдат представени следните същества с троичен произход:
19:0.2 (214.2) 1. Троични Синове-Учители.
19:0.3 (214.3) 2. Възпитатели по Мъдрост.
19:0.4 (214.4) 3. Божествени Съветници.
19:0.5 (214.5) 4. Всеобщи Цензори.
19:0.6 (214.6) 5. Свещени Троични Духове.
19:0.7 (214.7) 6. Местни жители на Хавона.
19:0.8 (214.8) 7. Жители на Рая.
19:0.9 (214.9) Освен Троичните Синове-Учители и вероятно Свещените Троични Духове в тези групи влиза точен брой същества; тяхното създаване е завършено и принадлежи на миналото.
19:1.1 (214.10) От всички разкрити пред вас висши категории небесни личности само Троичните Синове-Учители действат в двойно качество. Бидейки по своя произход троични същества, те са почти изключително посветени на службата на божественото синовство. Те представляват същества, които като мост, прехвърлен през вселенската пропаст, свързват личности с троичен и двойствен произход.
19:1.2 (214.11) Докато броят на Неизменните Синове на Троицата е постоянен, корпусът на Троичните Синове-Учители постоянно расте. Какъв ще бъде окончателният брой на Синовете-Учители, аз не зная. Но мога да отбележа, че съгласно последния периодичен отчет, получен на Уверса, броят на тези Синове на служба, нанесен в Райския регистър, беше 21 001 624 821.
19:1.3 (214.12) Тези същества са единствената разкрита ви група от Божиите Синове, произхождащи от Райската Троица. Тяхната дейност обхваща централната и свръхвселените и огромния корпус на Синовете, прикрепен към всяка локална вселена. Освен това, подобно на другите Райски Божии Синове, те служат на отделни планети. Тъй като структурата на голямата вселена все още не е разработена до край, множество Синове-Учители се намират в Рая като резерв; те доброволно се отправят за изпълнение на екстрени и необичайни задачи на всички нива на голямата вселена, в отделните светове на пространството, в локалните и свръхвселените и в световете на Хавона. Те действат също така и в Рая, но ще бъде пополезно да отложим подробния разказ за тях до обсъждането на Райските Божии Синове.
19:1.4 (215.1) В тази връзка може да се отбележи, че Синовете-Учители са висши координиращи личности с троичен произход. В така необятната вселена на вселените винаги съществува голяма опасност да се поддадеш на заблуждение поради ограниченост на гледната точка, да отстъпиш пред злото, което е вътрешно присъщо в сегментираната концепция за реалност и божественост.
19:1.5 (215.2) Ще дадем пример. За човешкия разум би било свойствено да се опитва да постигне изложената в настоящите откровения космическа философия, придвижвайки се от простото и крайното към сложното и безкрайното, от човешките източници към божественото предназначение. Но такъв път не води към духовна мъдрост. Такъв метод е най-простият начин за придобиване на определена форма генетични познания, който в най-добрия случай е способен да разкрие произхода на човека; но съвсем или почти не разкрива неговото божествено предназначение.
19:1.6 (215.3) Даже при изучаването на биологическата еволюция на човека на Урантия съществуват сериозни възражения против чисто историческия подход към неговия днешен статут и текущи проблеми. Истинската перспектива на всеки проблем, свързан с реалността — човешка или божествена, земна или космическа, се открива само в резултат от изчерпателно и непредубедено изследване и съпоставяне на трите стадия на вселенска реалност: произход, история и предназначение. Правилното разбиране на тези три емпирични реалности създава основа за разумна оценка на текущия статут.
19:1.7 (215.4) Когато човешкият разум започва да следва философския метод за движение от низшето към висшето, независимо дали това е биология или теология, винаги го грози опасността да допусне четири логически грешки:
19:1.8 (215.5) 1. Той може изобщо да не разбере в какво се заключава крайната и окончателна еволюционна цел на личното постижение или космическото предназначение.
19:1.9 (215.6) 2. Той може да допусне найгрубата философска грешка, прекомерно опростявайки космическата еволюционна (емпирична) реалност, което води до изкривяване на фактите, извращаване на истината и неправилна представа за предназначенията.
19:1.10 (215.7) 3. Изследването на причинността е предмет на историята. Но знанието за това, как едно същество става, каквото е, не спомага непременно за разумното разбиране на текущия статут и истинския характер на такова същество.
19:1.11 (215.8) 4. Само историята е неспособна адекватно да разкрие бъдещото развитие и предназначение. Крайните източници са полезни, но само божествените причини разкриват окончателните следствия. Целите на вечността са неразличими в зората на времето. Настоящето може истински да се интерпретира само при съпоставяне на миналото с бъдещето.
19:1.12 (215.9) Предвид тези и други причини ние се обръщаме към човека и неговите планетарни проблеми посредством пространствено-времево пътешествие от безкрайния, вечен и божествен Райски Източник и Център на цялата личностна реалност и цялото космическо битие.
19:2.1 (215.10) Възпитателите по Мъдрост са специализирано творение на Райската Троица, предназначено за персонификация на божествената мъдрост в свръхвселените. Съществуват точно седем милиарда от тези същества — по един милиард за всяка свръхвселена.
19:2.2 (215.11) Както и техните еднородни същества — Божествените Съветници и Всеобщите Цензори, Възпитателите по Мъдрост са събрали в себе си мъдростта на Рая и Хавона, а също така — с изключение на Сферата на Божеството, и на Райските Сфери на Бащата. Придобивайки съответния опит, Възпитателите по Мъдрост са получили постоянни назначения в служба на Извечно Древните. Те не служат в Рая, нито в световете, образуващи кръговете на системата Рай-Хавона; те са изцяло посветени на правителствата на свръхвселените.
19:2.3 (216.1) Всеки път, когато действа Възпитател по Мъдрост, се проявява божествената мъдрост. Тези могъщи и величествени личности са носители на знания и мъдрост, присъствието им е реално, а проявлението — съвършено. Те не отразяват мъдростта на Райската Троица; те въплъщават тази мъдрост. Те представляват източниците на мъдрост за всички учители, използващи вселенското знание; те са източниците на благоразумие и изворите на проницателност за просветителските организации във всички вселени.
19:2.4 (216.2) Мъдростта има двояк произход — възниквайки от безупречната божествена проникновеност, присъща на съвършените Същества, и личния опит, придобит от еволюционни създания. Възпитателите по Мъдрост са божествената мъдрост на Райското съвършенство, присъщо на проникновеността на Божеството. Действайки съвместно, техните административни партньори на Уверса — Могъщите Посланици, Нямащите Име и Номер и Снабдените с Върховни Пълномощия, са вселенската мъдрост на опита. Божественото същество може да притежава съвършенството на божественото знание. Еволюционният смъртен понякога е способен да постигне съвършенство на знанията, придобивано при извисяването, но нито едно от тези същества не изчерпва потенциала на цялата възможна мъдрост. Съответно всеки път, когато при ръководството на свръхвселената е желателно постигането на максимална административна мъдрост, тези възпитатели, на чиято мъдрост е присъща божествена проникновеност, неизменно се обединяват с такива извисяващи се личности, които са се издигнали до върховната отговорност на свръхвселенската власт, преминавайки през емпиричните перипетии на еволюционното развитие.
19:2.5 (216.3) За придобиването на изчерпателна административна прозорливост Възпитателите по Мъдрост винаги ще се нуждаят от това допълнение — емпиричната мъдрост. Но съществува твърдение, че някакво върховно и все още непостигнато ниво на мъдрост евентуално ще достигне Райските Завършили, след като ги преведат в седмия стадий на съществуване на духа. Ако това предположение е вярно, то такива станали съвършени Същества с еволюционен възход ще бъдат несъмнено най-ефективните вселенски управляващи в цялото творение. Предполагам, че именно такова е върховното предназначение на завършилите.
19:2.6 (216.4) Разностранността на Възпитателите по Мъдрост им позволява да участват практически във всички небесни служби, посветени на възходящите създания. Възпитателите по Мъдрост и личностите от моята категория — Божествените Съветници и Всеобщите Цензори, представляват върховните категории същества, които могат и поемат ангажимента да разкрият истината на индивидуалните планети и системи на всеки етап — от ранните им стадии на развитие до ерата на светлината и живота. От време на време всички ние установяваме връзка със службата за възвисяващи се смъртни, започвайки от нивото планета с изходен етап на живота и продължавайки до локалната вселена и свръхвселената, особено последната.
19:3.1 (216.5) Тези същества с троичен произход са съветът на Божеството в световете на седемте свръхвселени. Те не отразяват божествения съвет на Троицата; те са този съвет. Тази служба обединява двадесет и един милиард Съветника — по три милиарда за всяка свръхвселена.
19:3.2 (217.1) Божествените Съветници са равноправните партньори на Всеобщите Цензори и Възпитателите по Мъдрост; с всяка от тези личности се обединяват от един до седем Съветника. Всичките три категории вземат участие в правителствата на Извечно Древните, включително в големите и малки сектори, в дейността на локалните вселени, съзвездия, а също и в съветите на управителите на локалните системи.
19:3.3 (217.2) Ние действаме като индивиди, както постъпвам аз при съставянето на настоящия документ, но всеки път, когато възниква необходимост, ние се обединяваме в трио. Когато действаме в ролята на изпълнители, в една група задължително влизат Възпитател по Мъдрост, Всеобщ Цензор и от един до седем Божествени Съветника.
19:3.4 (217.3) Един Възпитател по Мъдрост, седем Божествени Съветника и един Всеобщ Цензор образуват комисия по Троична божественост — най-висшия подвижен консултативен орган във вселените на времето и пространството. Такава група от девет члена е известна или като следствена комисия, или като комисия по разкриването на истината и когато тя изучава някакъв проблем и излезе със свое решение, това е равносилно на отсъждане от Извечно Древните, тъй като за цялата история на свръхвселените такава присъда нито веднъж не е била анулирана от Извечно Древните.
19:3.5 (217.4) Когато действат тримата Извечно Древни, действа Райската Троица. Когато след съвместно обсъждане комисия от девет личности вземе решение, в своята същност то съответства на волята на Извечно Древните. Именно така Управителите от Рая установяват личен контакт с индивидуалните светове, системи и вселени по въпросите на администрацията и управлението.
19:3.6 (217.5) Божествените Съветници въплъщават съвършенството на божествения съвет на Райската Троица. Ние представляваме, всъщност ние сме, съветът на съвършенството. Когато ни допълват емпиричните съвети на нашите партньори — преобразените и обгърнати от Троицата същества, подлежащи на еволюционно извисяване, нашите съвместни заключения са не само съвършени, но и окончателни. След допълнения, разглеждания, утвърждения и провъзгласявания от Всеобщ Цензор много вероятно е нашият обединен съвет да приближава прага на всеобща тоталност. Такива присъди представляват максималното възможно приближаване до абсолютното отношение към Божеството в пространствено-времевите предели на конкретната ситуация и конкретния проблем.
19:3.7 (217.6) Седем Божествени Съветника в съюз с три тринитизирани еволюционни същества — Могъщ Посланик, Снабден с Върховни Пълномощия и Нямащ Име и Номер, представляват максимално възможното в свръхвселената приближаване към съюза на човешкия възглед и божествените отношения на около-райските нива на духовните значения и реалностните ценности. Такава степен на приближаване до обединените космически отношения на създанията и Създателя бива превъзхождана само от посвещенческите Райски Синове, които във всички аспекти на личностния опит обединяват в себе си Бога и човека.
19:4.1 (217.7) Съществуват точно осем милиарда Всеобщи Цензори. Тези уникални същества са арбитрите на Божеството. Те не просто отразяват решения на съвършенство; те са арбитрите на Райската Троица. Даже Извечно Древните разглеждат дела само съвместно с Всеобщите Цензори.
19:4.2 (217.8) Във всеки свят на намиращите се в централната вселена един милиард светове е назначен по един Цензор, който е прикрепен към планетарната администрация, възглавявана от местните Извечно Вечни. Нито Възпитателите по Мъдрост, нито Божествените Съветници получават такива постоянни назначения в административните органи на Хавона; освен това ние не разбираме до край с какво е свързано пребиваването на Всеобщите Цензори в централната вселена. Техните настоящи дейности едва ли могат да обяснят предназначението им в Хавона, вследствие на което ние предполагаме, че то е предизвикано от подготовката за някаква бъдеща вселенска епоха, когато населението на Хавона може частично да се измени.
19:4.3 (218.1) Към всяка от седемте свръхвселени са прикрепени по един милиард Цензори. Както индивидуално, така и съвместно с Възпитателите по Мъдрост и Божествените Съветници, те действат във всички сектори на седемте свръхвселени. Така Цензорите действат на всички нива на голямата вселена — от Съвършените светове на Хавона до съветите на Пълновластните Управители на Системата, и са органическа част от всички периодически раздавани правосъдия в еволюционните светове.
19:4.4 (218.2) Всяко присъствие на Всеобщия Цензор е равносилно на присъствие на арбитрите на самото Божество. А тъй като Цензорите винаги излизат с решение съвместно с Възпитателите по Мъдрост и Божествените Съветници, тези решения съдържат обединената мъдрост, съвета и присъдата на самата Райска Троица. В това юридическо трио Възпитателят по Мъдрост би изразявал „Аз бях“, Божественият Съветник — „Аз ще бъда“, но Всеобщият Цензор винаги е „Аз съм“.
19:4.5 (218.3) Цензорите са личностите, на които е поверено усредняването във вселената. Когато хиляда или един милион свидетели са дали своите показания, когато е прозвучал гласът на мъдростта и е потвърдил съвета на божествеността, когато е прибавено свидетелство за възходящото съвършенство, тогава в действие влиза Цензорът и веднага се разкрива безпогрешната божествена средна стойност на всичко станало; и подобно разкриване представлява божественото заключение, самата същност на окончателно и Съвършено решение. Затова Цензорът говори последен, тъй като той отразява истинското и безпогрешно усреднено мнение от всичко станало преди това. След неговото слово обжалване е невъзможно.
19:4.6 (218.4) Аз разбирам най-пълно как действа разумът на Възпитателя по Мъдрост, но не мога да кажа същото и за разума на произнасящия присъда Всеобщ Цензор. Предполагам, че Цензорите формулират нови значения и пораждат нови ценности от съвкупността на фактите, истините и сведенията, които им се предават в процеса на изследване на вселенските дела. Изглежда вероятно Всеобщите Цензори да са способни да предлагат оригинални тълкувания, които съчетават в себе си проницателността на Съвършения Създател и опита на усъвършенстваното създание. Тази съвкупност от съвършенството на Рая и опита на вселената несъмнено създава нова ценност в областта на пределното.
19:4.7 (218.5) Но с това нашите трудности в разбирането на разума на Всеобщите Цензори не свършват. Вземайки под внимание всичко, което знаем или за което се досещаме по отношение на дейността на Цензора във всяка конкретна вселенска ситуация, ние откриваме, че все пак сме неспособни да предскажем техните решения или да предвидим техните присъди. Ние много точно определяме възможния резултат от взаимодействието между отношенията на Създателя и опита на създанието, но такива изводи не винаги точно предсказват това, което открива Цензорът. Изглежда, че Цензорите по някакъв начин са свързани с Божеството-Абсолют; иначе ни е трудно да обясним много от техните решения и постановления.
19:4.8 (218.6) Седемте категории Висши Троични Личности, заедно с Възпитателите по Мъдрост, Божествените Съветници и Всеобщите Цензори, образуват тези десет групи, които понякога се наричат Неизменни Синове на Троицата. Всички те заедно съставляват величествения корпус на троичните управляващи, управители, изпълнители, консултанти, съветници и съдии. В тази група влизат малко повече от тридесет и седем милиарда същества. Два милиарда и седемдесет се намират в централната вселена и малко над пет милиарда — във всяка свръхвселена.
19:4.9 (219.1) Много трудно е да се опишат функционалните предели на Неизменните Синове на Троицата. Би било невярно да предположим, че тяхната дейност е ограничена с крайно ниво, тъй като архивите на свръхвселената свидетелстват за друго. Те действат на всяко ниво от вселенската администрация или съдебните решения, които могат да потрябват в една или друга пространствено-времева ситуация и които имат отношение към миналата, настояща и бъдеща еволюция на мирозданието.
19:5.1 (219.2) Аз ще мога да ви разкажа само съвсем малко за Свещените Троични Духове, тъй като това е една от най-тайнствените категории същества, с което несъмнено се обяснява и тяхната неспособност напълно да разкрият себе си даже на тези от нас, които по своя произход са така близки до техния източник. Те се създават от Райската Троица и могат да се използват от всяко едно или две Божества, а също и от всичките три. Ние не знаем постоянен ли е броят на тези Духове, или непрекъснато нараства, но сме склонни да предполагаме последното.
19:5.2 (219.3) Ние не разбираме до край нито характера, нито поведението на Свещените Духове. Възможно е те да се отнасят към категориите свръхличностни духове. Очевидно е, че те използват всички известни кръгове и в своите действия изобщо не зависят от времето и пространството. Но ние знаем малко за тях, с изключение на това, за което може да се съди по техните действия, с последствията на които ние явно се сблъскваме навсякъде във вселените.
19:5.3 (219.4) При определени условия тези Свещени Духове са способни да проявяват себе си в индивидуална форма, достатъчна, за да могат да ги възприемат като същества с Троичен произход. Аз съм ги виждал, но небесно същество от по-ниска категория никога не би могло да ги забележи. Освен това в управлението на формиращите се вселени периодически се натрупват определени ситуации, когато всяко същество с троичен произход може да се възползва от непосредствената помощ на тези Духове при изпълнение на своите назначения. Затова ние знаем, че те съществуват и че при определени обстоятелства ние можем да разполагаме с тях и да получаваме от тях помощ, а понякога и да ги възприемаме. Но те не са част от тази явна, точно изразена организация, на която е поверено управлението на пространствено-времевите вселени до встъпването на тези материални творения в епохата на светлината и живота. Те не играят конкретна роля в настоящата структура и администрация на седемте еволюиращи свръхвселени. Те са тайна на Райската Троица.
19:5.4 (219.5) Мелхиседек от Небадон прогласяват, че някога във вечното бъдеще на Свещените Троични Духове предстои да заменят Единичните Посланици, чиито редове бавно, но сигурно оредяват поради това, че те получават назначения като помощници на някои типове тринитизирани синове.
19:5.5 (219.6) Свещените Духове са единичните Духове във вселената на вселените. Като духове те много приличат на Единичните Посланици, с изключение на това, че последните са ясно оформени личности. Много от това, което ни е известно за Свещените Духове, ние узнаваме от Единичните Посланици, които са способни да определят тяхната близост благодарение на присъщата им чувствителност към присъствието на Свещени Духове и действат така безпогрешно, както стрелката на компаса, показваща магнитните полюси. Когато Единичен Посланик се намира в близост до Свещен Троичен Дух, той осъзнава както качествените признаци на подобно божествено присъствие, така и много точните количествени данни, които му позволяват да опознае класификацията или номера на присъствието или присъствията на подобен Дух или Духове.
19:5.6 (220.1) Аз мога да разкрия и следния интересен факт: когато Единичен Посланик се намира на планета, в чиито обитатели пребивават Настройчици на Съзнанието, както например на Урантия, той осъзнава качествено възбуждане, което е проява на чувствителността, регистрираща духовно присъствие. Количествено възбуждане в такива случаи не се наблюдава — само качествено. На планета, където Настройчици липсват, контактът с нейните обитатели не създава такава реакция. Това говори, че Настройчиците на Съзнанието са някак свързани със или се съотнасят към Свещените Духове на Райската Троица. Някаква връзка може да съществува в определени аспекти на тяхната дейност, но ние не знаем със сигурност това. И едните, и другите възникват в близост до всеобщия център, но те не са една и съща категория същества. Настройчиците на Съзнанието произлизат само от Отеца; Свещените Духове са потомство на Райската Троица.
19:5.7 (220.2) Очевидно Свещените Духове не са част от еволюционната програма на отделните планети или вселени и въпреки това се създава впечатлението, че те се срещат навсякъде. Ето, и сега, когато излагам настоящия документ, личната чувствителност към присъствието на Дух от тази категория, която притежава свързаният с мен Единичен Посланик, свидетелства за това, че тук, точно в този момент, на разстояние не повече от седем метра от нас, се намира Дух от категорията Свещени, принадлежащ към третия ред интензивност на силово присъствие. Третият ред интензивност говори за възможно взаимодействие на трите Свещени Духа.
19:5.8 (220.3) Понастоящем с мен са свързани над дванадесет категории същества и само Единичният Посланик осъзнава присъствието на тези тайнствени троични същества. Нещо повече — бидейки по такъв начин осведомени за близостта на тези божествени Духове, всички ние в равна степен сме неосведомени по отношение на тяхната мисия. Ние действително не знаем дали те просто са заинтересувани странични наблюдатели, или по неведом за нас начин реално спомагат за успеха на нашето начинание.
19:5.9 (220.4) Ние знаем, че Троичните Синове-Учители са посветени на съзнателното просвещаване на вселенските създания. Аз стигнах до твърдото убеждение, че Свещените Троични Духове, използвайки свръхсъзнателни методи, също изпълняват ролята на просветители на световете. Уверен съм в това, че съществува огромен пласт основополагащо духовно знание — истина, необходима за висшите духовни постижения, които е невъзможно да се усвоят съзнателно; самосъзнанието би превърнало възприятието в ненадеждно. Ако нашата представа е вярна, а тя се споделя от цялата моя категория същества, то мисията на Свещените Духове може да се състои в преодоляването на този разрив, съществуващ във всеобщата програма за нравствено просвещение и духовно развитие. Ние предполагаме, че в своята дейност два от тези типа просветители с троичен произход са обединени с някаква връзка, но не знаем със сигурност това.
19:5.10 (220.5) В подготвителните светове на свръхвселените, точно както и на вечните кръгове на Хавона, аз съм общувал отблизо с усъвършенстващите се смъртни — одухотворени и възходящи души на еволюционните светове, които, обаче, никога не са имали никаква представа за това, че редом с нас са се намирали Свещени Духове, близкото присъствие на които периодически е отбелязвано благодарение на регистриращата способност на Единичните Посланици. Аз съм общувал свободно с всички категории Божии Синове, висши и низши, които също не осъзнават наставленията на Свещените Троични Духове. Те са способни да си спомнят миналия опит и, гледайки в миналото, отбелязват събития, които е трудно да се обяснят иначе освен с вземане под внимание действията на такива Духове. Но с изключение на Единичните Посланици и, в някои случаи, на съществата с троичен произход, нито един от членовете на небесното семейство никога не е осъзнавал близкото присъствие на Свещените Духове.
19:5.11 (221.1) Аз не смятам, че Свещените Троични Духове си играят на криеница с мен. Възможно е те така упорито да се опитват да ми разкрият себе си, както и аз, общувайки с тях; нашите трудности и ограничения, изглежда, са взаимни и вродени. Аз съм удовлетворен от това, че във вселената не съществуват никакви произволни тайни; затова неизменно ще се стремя да постигна тайната на изолацията на тези Духове, отнасящи се към съществата от моята категория.
19:5.12 (221.2) От всичко това на вас, смъртните, намиращи се в самото начало на своето вечно пътешествие, трябва да ви е понятно, че ви предстои да изминете огромен път, преди да започнете да се сдобивате с успехи за сметка на „визуалната“ и „материалната“ увереност. Ако се надявате на бърз и надежден прогрес, то вие още дълго ще използвате вярата и ще бъдете зависими от откровението.
19:6.1 (221.3) Местните жители на Хавона са прякото творение на Райската Троица, а осъзнаването на техния брой е недостъпно за вашия ограничен разум. Непостижими за урантийците са и вродените таланти на такива божествено съвършени създания като троичните народи на вечната вселена. Вие никога няма да можете да си представите тези великолепни създания; ще трябва да дочакате пристигането си в Хавона, за да ги приветствате като свои духовни приятели.
19:6.2 (221.4) В течение на продължителното пребиваване в милиард светове на хавонската култура вие ще свържете себе си и тези възвишени същества с възлите на вечната дружба. Колко са дълбоки тези дружески отношения, които се установяват между самите низши личностни създания от световете на пространството и висшите личностни същества — местните обитатели на съвършените сфери на централната вселена! Дългата и любвеобилна връзка с местните жители на Хавона в значителна степен компенсира духовната бедност на началните стадии от еволюцията на смъртните. Междувременно, благодарение общуването с възходящи странстващи, хавонци придобиват опит, който има голямо значение за отстраняването на емпиричната ограниченост, присъща на божествено Съвършения живот. Това донася огромна и взаимна полза както на възходящия смъртен, така и на обитателите на Хавона.
19:6.3 (221.5) Както и всичките личности с троичен произход, жителите на Хавона се въплъщават в божественото съвършенство и както и другите троични личности, с течение на времето те могат да разширяват своите емпирични способности. Но противоположно на Неизменните Синове на Троицата, хавонци могат да изменят своя статут — във вечността на бъдещето тях може би ги чака неразкрито предназначение. Това се демонстрира от тези хавонци, които посредством служене придобиват способност за сливане с частиците на Отеца (не с Настройчиците) и получават правото да встъпят в Смъртния Корпус за Завършили. Има и други корпуси на завършилите, открити за странстващите от централната вселена.
19:6.4 (221.6) Еволюцията в статута на обитателите на Хавона поражда на Уверса множество догадки. Доколкото те постоянно биват зачислявани в няколко Райски Корпуса за Завършили, а също предвид това, че нови същества не се създават, е очевидно, че броят на оставащите в Хавона изконни същества непрекъснато намалява. На нас никога не са ни се разкривали пределните последствия от тези действия, но ние не вярваме, че Хавона някога изцяло ще се лиши от своите изконни създания. Ние се придържаме към теорията, съгласно която хавонците вероятно ще спрат да попълват корпусите на завършилите в епохите, последващи последователните творения във външните нива на пространството. Ние също така сме размишлявали за това, че в тези бъдещи вселенски епохи централната вселена вероятно ще има смесено население, представено само отчасти от оригиналните местни жители на Хавона. Ние не знаем каква категория или тип създания са предвидени да обитават постоянно Хавона в бъдеще, но сме размишлявали над следните варианти:
19:6.5 (222.1) 1. Унивитатите, които понастоящем са постоянните обитатели на локалните вселенски съзвездия.
19:6.6 (222.2) 2. Бъдещите типове смъртни, които вероятно ще се родят на обитаемите сфери на свръхвселените в разцвета на епохата на светлината и живота.
19:6.7 (222.3) 3. Аристокрацията на духа, пристигаща от външните вселени на бъдещето.
19:6.8 (222.4) Ние знаем, че в предишната вселенска епоха Хавона донякъде се е отличавала от Хавона в днешната епоха. По наше мнение ще бъде просто логично да се предположи, че понастоящем сме свидетели на онези бавни изменения в централната вселена, които предварително показват промените в бъдещите епохи. Ясно е едно: вселената се изменя; неизменен е само Бог.
19:7.1 (222.5) Жителите на Рая са многобройните групи величествени същества, постоянно живеещи в Рая. Те нямат непосредствено отношение към програмата за преобразяване на възходящи волеви създания и затова не се разкриват напълно на смъртните на Урантия. Съществуват над три хиляди категории от тези небесни разумни създания; персонализацията на последната група е станала едновременно с издаването на разпореждането на Троицата, в което бил огласен планът за създаване на седем свръхвселени на времето и пространството.
19:7.2 (222.6) Понякога жителите на Рая и местните обитатели на Хавона събирателно се наричат личности от системата Рай-Хавона.
19:7.3 (222.7) С това завършва нашият разказ за съществата, създадени от Райската Троица. Нито едно от тях никога не се е отклонявало от пътя. И въпреки това, във висшия смисъл на думата, всички те са дарени със свободна воля.
19:7.4 (222.8) Съществата с троичен произход притежават способността да преодоляват свободно пространството, което ги прави независими от транспортни личности — такива като серафимите. Всички ние умеем бързо и свободно да се преместваме във вселената на вселените. С изключение на Свещените Троични Духове, ние сме неспособни да развиваме такава невероятна скорост, както Единичните Посланици, но можем да използваме съвкупните транспортни средства на пространството така, че да пресичаме разстоянието от столицата на свръхвселената до всяка нейна точка за помалко от една година урантийско време. За моето пътешествие от Уверса до Урантия бяха необходими 109 дни от вашето време.
19:7.5 (222.9) Тези средства се използват от нас за установяването и на мигновена взаимна връзка. Цялата наша категория същества се намира в контакт с всяко отделно същество от всеки тип от децата на Райската Троица, с изключение на Свещените Духове.
19:7.6 (222.10) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 20
20:0.1 (223.1) С ЪГЛАСНО техните функции в свръхвселената Орвонтон Божиите Синове се обединяват в три групи:
20:0.2 (223.2) 1. Низходящи Божии Синове.
20:0.3 (223.3) 2. Възходящи Божии Синове.
20:0.4 (223.4) 3. Тринитизирани Божии Синове.
20:0.5 (223.5) Низходящите категории на синовство включват личности, непосредствено сътворени от Божества. Възходящите синове, такива като смъртните създания, придобиват този статут чрез емпирично участие в съзидателния метод, известен като еволюция. Тринитизираните Синове са смесена група, включваща всички обгърнати от Троицата същества, макар и не произхождащи непосредствено от Троицата.
20:1.1 (223.6) Всички низходящи Божии Синове имат върховен и божествен произход. Те са посветени на низходяща опека, тоест служат в светове и системи на времето и пространството, подпомагайки извисяването към Рая на низшите създания с еволюционен произход — възходящите синове на Бога. От многобройните категории низходящи Синове в настоящите повествувания ще бъдат описани седем. Тези Синове, които се пораждат от Божествата на централния Остров на Светлината и Живота, наричащи се Райски Божии Синове, обхващат три категории:
20:1.2 (223.7) 1. Синове-Създатели — Михаил
20:1.3 (223.8) 2. Синове-Арбитри — Авонал.
20:1.4 (223.9) 3. Троични Синове-Учители — Дейнал.
20:1.5 (223.10) Четирите останали категории на низходящо синовство са известни като Божии Синове на Локалните Вселени:
20:1.6 (223.11) 4. Синове-Мелхиседек.
20:1.7 (223.12) 5. Синове-Ворондадек.
20:1.8 (223.13) 6. Синове-Ланонандек.
20:1.9 (223.14) 7. Носители на Живот.
20:1.10 (223.15) Мелхиседек са общото потомство на Сина-Създател на локалната вселена, Съзидателния Дух и Бащата-Мелхиседек. Както Ворондадек, така и Ланонандек произхождат от Сина-Създател и обединения с него Съзидателен Дух. Ворондадек са известни на първо място като Най-Висшестоящите — Бащите на Съзвездия; Ланонандек — като Пълновластни Управители на Системи и като Планетарни Принцове. Тройствената категория на Носителите на Живота се сътворява от Син-Създател и Съзидателен Дух, обединен с един от тримата Извечно Древни на съответната свръхвселена. Но по-уместно ще бъде да се продължи описанието на характера и дейността на тези Божии Синове на локалната вселена в документите, отнасящи се към локалните творения.
20:1.11 (224.1) Райските Божии Синове имат тройствен произход. Първичните Синове или Синовете-Създатели се пораждат от Всеобщия Баща и Вечния Син; вторичните Синове или Синовете-Арбитри са деца на Вечния Син и Безкрайния Дух; Троичните Синове-Учители са потомство на Отеца, Сина и Духа. По отношение на служенето, поклоненията и възнасянето на молитви Райските Синове са еднакви; те притежават единен дух, а техните деяния са идентични по качество и завършеност.
20:1.12 (224.2) Така както Райските категории „Извечни“ са проявили себе си като божествени управляващи, така и категориите на Райските Синове са разкрили себе си като божествени изпълнители — създатели, служители, дарители, съдии, учители и просветители. Поле на тяхната дейност е цялата вселена на вселените — от вечния Остров до обитаемите светове на времето и пространството, включвайки различните функции в централната вселена и свръхвселените, неразкрити в настоящото повествувание. Те са различно организирани, което зависи от характера и мястото на техния труд, но в локалната вселена както Синовете-Арбитри, така и Синовете-Учители служат под ръководството на Сина-Създател, управляващ тази вселена.
20:1.13 (224.3) Очевидно Синовете-Създатели са средоточия на духовност, които са способни да управляват и които могат да преминават през посвещения — както направи това вашият собствен Син-Създател, излял своя дух над цялата смъртна плът на Урантия. Всеки Син-Създател е дарен с тази притегателна духовна сила в своите владения; той лично осъзнава всяко действие и чувство на всеки низходящ Божий Син, служещ в неговата сфера. В това има божествено отражение — повторение в локалната вселена на тази абсолютна духовна притегателна сила на Вечния Син, която му позволява лесно да установява и поддържа връзка с всички свои Райски Синове независимо от това къде във вселената на вселените се намират.
20:1.14 (224.4) Райските Синове-Създатели служат не само като Синове, отдаващи себе си на низходящо служене: преминавайки пътя на посвещенията, всеки от тях става вселенски Баща на своето собствено творение, докато останалите Божии Синове продължават своята мисия на посвещение и духовно възвисяване постепенно, завоювайки на своя страна една след друга планетите, доброволно признаващи изпълненото с любов управление на Всеобщия Баща, а кулминация на този процес става посвещаването на създанията на волята на Отеца и на планетарната вярност към вселенското владичество на неговия Син-Създател.
20:1.15 (224.5) Създателят и създанието са навеки слети в изпълнена с разбиране, доброжелателност и милосърдие връзка чрез вече осъществените седем посвещения на Сина-Създател. Цялата категория на Михаиловците — Синовете-Създатели, е толкова уникална, че разказът за тяхната природа и дейност ще бъде отложен до следващото повествувание, а настоящото ще бъде посветено предимно на двете други категориии на Райско синовство: на Синовете-Арбитри и на Троичните Синове-Учители.
20:2.1 (224.6) Всеки път, когато формулираната от Вечния Син оригинална и абсолютна концепция за същества се съединява със замисления от Безкрайния Дух нов и божествен идеал за предано служене, се появява новият и оригинален Божий Син — Райският Син-Арбитър. Тези Синове образуват категорията Авоналовци, за разлика от категорията Михаиловци, Синовете-Създатели. Тъй като не са създатели в личностния смисъл на думата, те в цялата си дейност са тясно свързани с Михаиловците. Авоналовците са планетарни попечители и съдии — мировите съдии в пространствено-времевите светове за всички раси, за всички светове и във всички вселени.
20:2.2 (225.1) Ние имаме основания да предполагаме, че общият брой Синове-Арбитри в голямата вселена е около един милиард. Тази самоуправляваща се категория се подчинява на намиращия се в Рая върховен съвет, в който са представени опитните Авоналовци от всички вселени; когато Авоналовците получават назначение и пристигат в локалната вселена, те преминават под ръководството на нейния Син-Създател.
20:2.3 (225.2) Авоналовците са Райските Синове, служещи и посвещаващи се на планетите на локалните вселени. Неповторимостта на личността на всеки Авонал, отсъствието сред тях на двама еднакви Сина обяснява индивидуалността и уникалността на техния труд в световете на назначението им, където те често се въплъщават в образа на смъртни, а понякога се раждат от земни майки в еволюционните светове.
20:2.4 (225.3) В допълнение към служенето на повисши административни нива Авоналовците изпълняват тройствена функция в обитаемите светове:
20:2.5 (225.4) 1. Съдийска дейност. Авоналовците действат при приключването на планетарните периоди. С течение на времето те могат десетки и стотици пъти да посещават всеки свят и несметен брой пъти да отиват в един и същи или различни светове като завършители на периода за съдене — освобождаващи и съхраняващи живота на спящите създания.
20:2.6 (225.5) 2. Арбитражни мисии. Посещаването на планета с мисия от такъв тип обикновено се извършва преди пристигането на посвещенчески Син. При изпълняването на подобна мисия Авонал използват метод на инкарнация, непредполагащ раждането им от смъртен човек — явяват се в образа на зряло създание от дадения свят. След първото и обикновено арбитражно посещение един Авонал може нееднократно да служи на същата планета като арбитър — както до, така и след появата на посвещенчески Син. В течение на тези допълнителни арбитражни мисии този Авонал може да се явява или да не се явява в материален и зрим вид, но в нито един от тези случаи той не се ражда като безпомощен младенец.
20:2.7 (225.6) 3. Посвещенчески мисии. Всички Авоналовци посвещават себе си поне по веднъж на една от смъртните раси на някой еволюционен свят. Съдебните посещения се извършват многократно, арбитражните мисии могат да се повторят, но само веднъж на планетата се явява посвещаващ се Син. Посвещаващите се Авоналовци се раждат от жени, както е станало при инкарнацията на Михаил Небадонски на Урантия.
20:2.8 (225.7) Не съществуват ограничения за броя на арбитражните или посвещенческите мисии на Авоналовците, но обикновено след седемкратното им повторение те отстъпват своето място на тези, които още не притежават такъв опит. Синовете, натрупали опит от многократни посвещения, биват превеждани във висшия личен съвет на Сина-Създател, вземайки по този начин участие в управлението на вселенските дела.
20:2.9 (225.8) В цялата си работа за благото на обитаемите светове на Синовете-Арбитри им помагат представителите на две категории създания на локалната вселена — Мелхиседек и арахангелите, докато при посвещенческите мисии тях ги съпровождат и Ярките Вечерни Звезди, които също водят своето начало от локалните творения. Всички планетарни мисии на вторичните Райски Синове — Авоналовци, се поддържат от цялата сила и власт на първичния Райски Син — Сина-Създател на тази локална вселена, в която те служат. По същество техният труд в обитаемите сфери е също толкова ефективен и приемлив, колкото би било и служенето на самия Син-Създател в обитаваните от смъртни светове.
20:3.1 (226.1) Авоналовците са известни като Синовете-Арбитри, защото са върховните арбитри в световете — раздават правосъдие в последователните съдебни периоди в световете на времето. Те ръководят пробуждането на съхранилите живота си спящи създания, явяват се съдии при слушанията на делата на дадения свят, разглеждат отложени дела, изпълняват поръчения, свързани с епохата на изпитателното милосърдие, възлагат на пространствените създания на планетарното служене задачи, свързани с нови съдебни периоди, а след изпълнението на мисията се връщат в столицата на своята локална вселена.
20:3.2 (226.2) Решавайки съдбата на епохата, Авоналовците определят участта на еволюционните раси, но независимо от това, че могат да излизат с решения за ликвидацията на индивидуални личностни създания, Авоналовците не привеждат такива присъди в изпълнение: това е изключителен прерогатив на властите на съответната свръхвселена.
20:3.3 (226.3) Пристигането на Райския Авонал в еволюционния свят за приключване на съдебния период и откриване на новата ера на планетарно развитие не е задължително свързано с арбитражна или посвещенческа мисия. Арбитражните мисии понякога — а посвещенческите винаги, са инкарнации; това означава, че при изпълнението на такива задачи Авоналовците служат на планетата в материален вид — в буквалния смисъл на думата. Останалите им мисии са „технически“ и за тяхното изпълнение не се изискват инкарнации. Ако Син-Арбитър пристигне само като съдия-избавител, той се появява на планетата като духовно същество, невидимо за материалните създания на света. Такива технически посещения се изпълняват нееднократно в продължение на дългата история на обитаемия свят.
20:3.4 (226.4) Авоналовците могат да действат като планетарни съдии до придобиването както на арбитражен, така и на посвещенчески опит. Въпреки това, при изпълнението на мисиите и от този, и от другия тип инкарнираният Син влиза в ролята на съдия на планетарната епоха; така постъпва и Синът-Създател, претърпял инкарнация в смъртна плът за изпълнение на мисията на посвещението. Когато Райски Син посещава еволюционен свят и става един от обитателите на този свят, неговото присъствие приключва периода за раздаване на правосъдие и ознаменува съдебната процедура над съответния свят.
20:4.1 (226.5) Като правило преди поява върху планетата на посвещенчески Син в обитаемия свят пристига Райски представител на Авоналовците, изпълняващ арбитражна мисия. Ако това посещение е първа арбитражна мисия, то съответният представител на Авонал винаги приема образа на материално същество, като се появява на планетата на своето назначение в образа на зряло създание от мъжки пол от една от смъртните раси — същество, което е напълно видимо за неговите съвременици и което поддържа с тях физически контакт. В течение на цялата арбитражна инкарнация се съхраняват пълната и непрекъсната връзка на съответния Авонал с локалните и всеобщи духовни сили.
20:4.2 (226.6) Планетата може да стане арена на много арбитражни мисии както преди, така и след появата на посвещенчески Син. Тя може нееднократно да бъде посещавана от един и същи или от различни Авоналовци, действащи като арбитражни съдии-избавители, но подобни технически съдийски мисии не са свързани нито със завършването на периода, нито с изпълнението на арбитражните функции и в такива случаи Авоналовците никога не преминават през инкарнация. Даже в тези случаи, когато планетата се благославя от многократни арбитражни мисии, Авоналовците не винаги прибягват към инкарнации; а дори да служат в образа на смъртен, те неизменно се представят в образа на възрастни същества от съответния свят; те не биват раждани от жени.
20:4.3 (227.1) Инкарнирайки се за посвещенческа или арбитражна мисия, Райските Синове получават опитни Настройчици, при което всяка инкарнация е свързана с нов Настройчик. Настройчиците, присъстващи в разума на инкарнираните Божии Синове, се лишават завинаги от надеждата да придобият личност чрез сливане с тези божествено-човешки същества, но те нерядко получават личностен статут по нареждане на Всеобщия Баща. Такива Настройчици образуват висш ръководен съвет на Сферата на Божеството, занимаващ се с ръководство, идентифициране и изпращане на Тайнствените Наставници в обитаемите светове. Те също така приемат и атестират Настройчиците при връщането им в „недрата на Отеца“ след разрушаването на техните смъртни земни субекти. Така верните Настройчици на съдиите на световете стават възвишени повелители на себеподобните си.
20:4.4 (227.2) Урантия никога не е приемала Авоналовци с арбитражна мисия. Ако Урантия беше следвала общия план за еволюция на обитаемите светове, тя щеше да бъде благословена с арбитражна мисия в периода между Адам и посвещаването на Христос Михаил. Но на вашата планета обичайната последователност за посещение от Райски Синове е била напълно нарушена от явяването на вашия Син-Създател — неговото завършващо посвещение, състояло се преди деветнадесет столетия.
20:4.5 (227.3) Урантия все още може да бъде посетена от Авонал, насочен насам за инкарнация и изпълнение на арбитражна мисия, но що се отнася до бъдещите явявания на Райски Синове, то даже „ангелите небесни не знаят деня и часа на такива пришествия“, тъй като светът на посвещението на Михаил попада под личната опека на Сина-Владетел и като такъв изцяло се подчинява на неговите собствени планове и решения. Освен това в случая с вашия свят нещата още повече се усложняват от обещанието на Михаил да се върне. Каквито и недоразумения да са свързани с пребиваването на Урантия на Михаил Небадонски, неговото обещание да се върне във вашия свят е неоспорим факт. В светлината на тази перспектива само времето ще може да разкрие бъдещия ред за посещаване на Урантия от Райски Божии Синове.
20:5.1 (227.4) Вечният Син е вечното Слово Божие. Вечният Син е съвършеният израз на „първата“ абсолютна и безкрайна мисъл на своя вечен Баща. Когато личното възпроизвеждане или божествено продължение на този Първороден Син пристъпва към посвещенческа мисия и се явява в плът, тогава буквална истина става твърдението, че „Словото стана плът“ и че Словото пребивава в това си качество сред низшите създания с животински произход.
20:5.2 (227.5) На Урантия е широко разпространена вярата в това, че цел на посвещението на Сина е бил, в известен смисъл, стремежът да се повлияе на отношението на Всеобщия Баща. Но вашата просветеност трябва да ви подсказва, че това не е така. Посвещението на Авоналовците и Михаиловците е неотменима част от емпиричния процес, призван да превърне тези Синове в надеждни и благожелателни арбитри и управители както на хората, така и на планетите на времето и пространството. Пътят на седмократните посвещения е върховната цел на всички Райски Божии Синове. И всички СиновеАрбитри ги подбужда същият този дух за служене, който така изчерпателно характеризира първичните Синове-Създатели и Вечния Син на Рая.
20:5.3 (227.6) Представителят на една от категориите Райски Синове трябва да бъде посветен на всеки населен със смъртни свят, за да могат Настройчиците на Съзнанието да се заселят в разума на всички нормални човешки същества от съответната сфера, тъй като Настройчиците не идват при всички добронамерени хора, докато Духът на Истината не се излее над цялата плът, а спускането на Духа на Истината зависи от завръщането в столицата на вселената на Райския Син, успешно приключил своето посвещение в плът в еволюиращия свят.
20:5.4 (228.1) През своята дълга история обитаемата планета става свидетел на много периодически раздавания на правосъдие и евентуално на повече от една арбитражна мисия, но обикновено само един път тук служи посвещенчески Син. За всеки обитаем свят е достатъчен един Син, пристигащ с мисия за посвещение и преживяващ целия живот на смъртен човек от раждането до смъртта му. Рано или късно, независимо от своя духовен статут, на всеки населен със смъртни свят е съдено да приеме СинАрбитър с мисия за посвещение, с изключение на тази една планета във всяка локална вселена, която е била избрана от Сина-Създател като свят, в който да осъществи своето смъртно посвещение.
20:5.5 (228.2) Узнавайки повече за посвещенческите Синове, вие ще разберете защо в историята на Небадон на Урантия се отделя такова голямо внимание. Вашата малка и незначителна планета интересува локалната вселена само затова, защото е смъртният дом на Иисус Назарянин. Тя е била място на заключителното и триумфално посвещение на вашия Син-Създател — арената, на която Михаил спечели статута на върховен владетел във вселената Небадон.
20:5.6 (228.3) В столицата на своята локална вселена Синът-Създател — особено след завършването на своето лично посвещение в образа на смъртен, прекарва много време, обучавайки и консултирайки колегията на обединените Синове — Синовете-Арбитри и други. С любов и самоотдаденост, с милосърдие и нежно участие тези СиновеАрбитри посвещават себе си на световете на пространството. И такива планетарни посвещения по нищо не отстъпват на смъртното посвещение на Михаиловците. Вярно е, че като място на своето последно приключение в процеса на придобиването на опит на създание вашият Син-Създател е избрал свят, на който възникнали необичайни нещастия. Но нито една планета не е способна да се окаже в такова състояние, че за нейното духовно спасение непременно да се изисква посвещаването именно на Син-Създател. Всеки от останалите Синове от посвещенческата група може да изпълни такава мисия със същия успех, тъй като целият продължителен опит на СиноветеАрбитри в световете на локалните вселени свидетелства за това, че те са толкова божествено действени и мъдри, както и техният Райски брат — Синът-Създател.
20:5.7 (228.4) Макар посвещенческите инкарнации на Райските Синове да са винаги съпроводени с възможността за нещастие, аз не зная нито едно съобщение за неуспех или простъпка на Син-Арбитър или Син-Създател при изпълнението на посвещенческата си мисия. По своя произход както единият, така и другият са твърде близки до абсолютното съвършенство, за да претърпят неуспех. Те наистина рискуват, те действително стават подобни на смъртните създания в плът и кръв и така придобиват уникалния опит на създание, но доколкото ми е известно — винаги постигат успех. Те неизменно постигат целта, поставена пред мисията на посвещението. Разказът за техните посвещения и планетарно служене по цялата Небадон са найблагородната и завладяваща страница от историята на вашата локална вселена.
20:6.1 (228.5) Методът, с помощта на който един Райски Син става готов за инкарнация като посвещенчески Син и се ражда на планетата на своето посвещение, е вселенска тайна; всеки опит да се разкрие действието на този метод от Сферата на Сина е обречен на пълен провал. Нека възвишеното знание за земния живот на Иисус Назарянина проникне във вашите души, но оставете напразните разсъждения за механизма, по който е осъществена тайнствената инкарнация на Михаил Небадонски. Нека се радваме на познанието и увереността в това, че подобни постижения са във властта на божествената природа, и да не си губим напразно времето за излишни догадки относно метода, с помощта на който божествената мъдрост извършва това.
20:6.2 (229.1) Изпълнявайки мисия на посвещение в образа на смъртен, съответният Райски Син винаги се ражда от жена и расте като дете от мъжки пол, както е било при появяването на Иисус на Урантия. Всеки Син при върховното си служене преминава такова развитие, както и всеки човек — от младенчество през юношество до зряла възраст. Във всяко отношение Синът се уподобява на смъртен от този народ, като представител на който се появява на света. Той се обръща с молби към Отеца, както правят това и децата на световете, където преминава неговото служене. От материална гледна точка такъв божествено-човешки Син живее обикновен живот, с едно изключение: не оставя потомство в света на своето пребиваване; това е всеобщо ограничение, налагано на всички категории посвещенчески Райски Синове.
20:6.3 (229.2) Както Иисус се е трудил във вашия свят като син на дърводелец, така и другите Райски Синове водят трудов живот на планетите на своите посвещения. Едва ли ще се намери род дейност, с която да не се е занимавал някой от Райските Синове при своето посвещение на една от еволюционните планети на времето.
20:6.4 (229.3) Когато посвещаващият себе си Син придобива опит от живота в плът, когато постигне съвършена хармония с вътрешния си Настройчик, той започва изпълнението на тази част от своята планетарна мисия, която е призвана да просвети и да въодушеви неговите събратя в плът. Като учители тези Синове посвещават себе си изключително на духовното просвещение на смъртните в световете на своето пребиваване.
20:6.5 (229.4) Макар че в много отношения са сравними, посвещенията в плът на Михаиловците и Авоналовците не във всичко са идентични: Син-Арбитър никога не провъзгласява: „Който е видял Сина, е видял Бащата“, както е направил това вашият Син-Създател, намирайки се на Урантия в плът. Но посвещавайки себе си, Авонал възвестява: „Който е видял мен, е видял Вечния Божий Син.“ Синовете-Арбитри не са преки потомци на Всеобщия Баща и не преминават през инкарнации по волята на Отеца. Те винаги посвещават себе си като Райски Синове, изпълнявайки волята на Вечния Син на Рая.
20:6.6 (229.5) Когато посвещенческите Синове — Създатели или Арбитри, преминат през порталите на смъртта, те се появяват отново на третия ден. Но вие не трябва да смятате, че на тях винаги им е подготвен толкова трагичен край като този, който преди деветнадесет столетия очаквал Сина-Създател на вашата планета. Изключителното и крайно жестоко изпитание, през което е преминал Иисус Назарянин, е станало причината, поради която в локалната вселена Урантия придобила известност като „светът на кръста“. Няма необходимост от подлагането на Божии Синове на толкова нечовешко отношение и на огромното мнозинство планети им е било отделяно повече внимание, така че Синът е успявал да завърши своя смъртен път, да сложи край на епохата, да извърши съдебната процедура над съхранилите живота си спящи създания и да открие новия съдебен период, без да бъде предаван на насилствена смърт. Посвещенческият Син е длъжен да се срещне със смъртта, трябва да премине през целия действителен опит на смъртните от дадения свят, но божественият план не изисква тази смърт да бъде насилствена или необичайна.
20:6.7 (229.6) Ако такива Синове не бъдат умъртвени насилствено, те напускат живота доброволно и преминават през порталите на смъртта, не за да се подчинят на „суро вото правосъдие“ или за да бъде умиротворен „Божият гняв“, а за да приключат посвещението, за да „изпият чашата“ на инкарнацията и да придобият личен опит в ъв всичко, което представлява животът на създанията в този му вид, в който те го преживяват на планетата на съществуването си като смъртни. Посвещаването е планетарна и вселенска неизбежност и физическата смърт е само необходима част от посвещенческата мисия.
20:6.8 (230.1) Завършвайки инкарнацията като смъртен, Авонал отива в Рая, бива приет от Всеобщия Баща, завръща се в своята локална вселена и получава признание от Сина-Създател. След такава посвещенческа мисия съответният Авонал и Синът-Създател изпращат общия Дух на Истината, за да действа в сърцата на смъртните народи в света на посвещението. Ако един Син-Създател все още не е станал пълновластен управител на своята локална вселена, то такъв Дух се явява обединеният дух на двамата Синове, осъществен от Съзидателния Дух. Той донякъде се отличава от Духа на Истината, който е характерен за епохите на локалната вселена след седмото посвещаване на Михаил.
20:6.9 (230.2) След завършването на последното посвещаване на Сина-Създател природата на Духа на Истината, изпращан във всички светове на посвещение на Авоналовци в локалната вселена, се изменя: той в по-буквален смисъл става духът на пълновластния Михаил. Този феномен става едновременно с освобождаването на Духа на Истината за служене на планетата на смъртното посвещение на Михаил. След това във всеки свят, удостоен с посвещение на Син-Арбитър, се изпраща такъв духовен Утешител; изпраща го преминалият през седем посвещения Син-Създател съвместно със Син-Арбитър и той е такъв Дух, какъвто би се появил в световете на вселената, ако Пълновластният Син на локалната вселена лично би се посветил на всеки от тях.
20:7.1 (230.3) Тези високоличностни и високодуховни Райски Синове се пораждат от Райската Троица. В Хавона тази категория е известна като Дейналовци. В Орвонтон ги знаят като Троичните Синове-Учители, наречени така поради техния произход. В Салвингтон понякога ги наричат Духовните Синове на Рая.
20:7.2 (230.4) Броят на Синовете-Учители постоянно расте. Според транслацията на данни от последната вселенска преписка броят на тези Троични Синове, действащи в централната и свръхвселените, съставлява малко повече от двадесет и един милиарда, при което тук не влиза резервът на Рая, включващ над една трета от всички съществуващи Троични Синове-Учители.
20:7.3 (230.5) Синовната категория на Дейналовците не е органична част от администрацията на локалните или свръхвселените. Нейните членове не са създатели или спасители, съдии или управители. Те са свързани не толкова с управлението на вселената, колкото с нравственото просвещение и духовно развитие. Те са просветителите на вселената, посветени на духовното пробуждане и нравствено водителство на всички светове. Тяхното служене е неразривно свързано със служенето на личностите на Безкрайния Дух и има пряко отношение към възхода на създанията към Рая.
20:7.4 (230.6) Тези Синове на Троицата съдържат в себе си обединената същност на трите Райски Божества, но се създава впечатление, че в Хавона те на първо място изразяват характера на Всеобщия Баща. В свръхвселените те очевидно отразяват повече природата на Вечния Син, докато в локалните вселени очевидно изразяват характера на Безкрайния Дух. Във всички вселени те са въплъщение на служенето и благоразумието на мъдростта.
20:7.5 (230.7) За разлика от своите Райски братя — Михаиловците и Авоналовците — Троичните Синове-Учители не получават предварителна подготовка в централната вселена. Те се насочват непосредствено към столичните светове на свръхвселените, откъдето се изпращат за служене в една от локалните вселени. Опекунствайки тези еволюционни светове, те използват обединеното духовно влияние на Сина-Създател и свързаните с него Синове-Арбитри, тъй като сами по себе си Дейналовците не притежават духовно привличаща сила.
20:8.1 (231.1) Духовните Синове на Рая са уникални същества с Троичен произход, единствените троични създания, така тясно свързани с ръководството на вселените с двойствен произход. Дейналовците предано служат като учители на смъртните създания и низшите категории духовни същества. Започвайки своя труд в локалните системи, те — в зависимост от опита и успехите, се придвижват към центъра и чрез служене в съзвездията се възвисяват към висшия труд в локалното творение. След атестацията си даден Дейнал може да стане духовен посланик, представител на тази локална вселена, където е преминала неговата служба.
20:8.2 (231.2) Аз не зная точния брой на Синовете-Учители в Небадон; той възлиза на много хиляди. Към тази категория се отнасят много декани в школите на Мелхиседек; тези Синове влизат и в над стохилядния щат на постоянния Салвингтонски Университет. Голямо количество Дейналовци са настанени в различните подготовителни моронтийни светове, където наред с духовното и интелектуално развитие на смъртните създания те се занимават с обучение на серафически и други същества и на местни обитатели на локалните творения. Много от техните помощници излизат от редовете на тринитизираните от създания същества.
20:8.3 (231.3) Синовете-Учители са тази инстанция, през която преминават всички изпити и тестове по квалификация и атестация на всички низшестоящи степени на вселенска служба — от стражите на предни постове до астрономите. Те осъществяват широка и многовековна програма за обучение, която започва с планетарни курсове и завършва с висшия Институт на Мъдростта, разположен в Салвингтон. Признание, съответстващо на усилията и постиженията, е осигурено за всички, които завършват тези пътешествия в мъдростта и истината, независимо дали това е извисяващ се смъртен или амбициозен херувим.
20:8.4 (231.4) Във всички вселени всички Божии Синове са признателни на тези неизменно предани и дейни Троични Синове-Учители. Те са възвишените учители на всички духовни личности, изпитани и истински наставници даже на самите Божии Синове. Но аз едва ли мога да ви разкажа за безбройните детайли, свързани със задълженията и функциите на Синовете-Учители. Обширното поле на дейност на синовството на Дейналовците ще бъде по-добре разбрано на Урантия тогава, когато достигнете повисоко интелектуално развитие, а също така и след като приключи духовната изолация на вашата планета.
20:9.1 (231.5) Когато развитието на събитията в еволюционния свят покаже, че той е готов за встъпване в духовната ера, Троичните Синове-Учители неизменно предлагат своите услуги. Вие не сте запознати с тази категория синовство, защото Урантия никога не е преживявала духовна ера — хилядолетия космическо просвещение. Но и сега Синове-Учители посещават вашия свят, за да съставят планове за своето предполагаемо пребиваване на вашата сфера. Те се появяват на Урантия, след като нейните обитатели придобият сравнителна свобода от веригите на животинското наследство и от оковите на материализма.
20:9.2 (231.6) Троичните Синове-Учители нямат никакво отношение към приключването на планетарните съдебни периоди. Те не съдят мъртвите и не преобразуват живите, но при всяка планетарна мисия биват съпровождани от Син-Арбитър, изпълняващ тези функции. Синовете-Учители са изцяло посветени на инициирането на духовната епоха, зората на епохата на духовните реалности на дадена еволюционната планета. Те превръщат духовните аналози на материалното знание и временната мъдрост в реалност.
20:9.3 (232.1) Обикновено Синовете-Учители остават на планетата в течение на хиляда години от планетарното време. Един от тях възглавява едно хилядолетно планетарно управление, а неговите помощници са седемдесет на брой и са от същата категория. Дейналовците не се възползват от инкарнация или други методи, които биха ги направили видими за смъртните същества; затова контактът със света на посещение се установява чрез Ярките Вечерни Звезди — личностите в локалната вселена, свързани с Троичните Синове-Учители.
20:9.4 (232.2) Дейналовците могат нееднократно да се връщат в обитаемия свят и след тяхното завършващо посещение планетата придобива постоянен статут в сферата на светлината и живота, което в настоящата вселенска епоха е еволюционната цел на всички светове, населени със смъртни. Смъртните Корпуси на Завършилите имат пряко отношение към сферите, встъпили в епохата на светлината и живота, и тяхната планетарна дейност е свързана със служенето на Синовете-Учители. Фактически цялата категория Дейналовци е тясно свързана с всички стадии от дейността на завършилите в еволюционните творения на времето и пространството.
20:9.5 (232.3) Очевидната връзка на Троичните Синове-Учители с режима на еволюцията на смъртните от ранните стадии на еволюционния възход е толкова крехка, че често пъти ние неволно се замисляме за перспективите на тяхното сътрудничество със завършилите в неразкритите вселени на бъдещето. Ние забелязваме, че управляващите на свръхвселените са отчасти същества с троичен произход и отчасти — извисяващи се еволюционни създания, обгърнати от Троицата. Ние сме дълбоко убедени в това, че понастоящем Синовете-Учители и завършилите натрупват опит, свързан с времето, което може да послужи като предварителна подготовка за тясно взаимодействие в неразкрит бъдещ път. На Уверса ние вярваме, че след влизането на свръхвселените в епохата на светлината и живота тези Райски Синовете-Учители, така дълбоко познаващи проблемите на еволюционните светове и в течение на толкова дълго време свързани с извисяването на еволюционните смъртни, вероятно ще преминат във вечно взаимодействие с Райските Корпуси за Завършили.
20:10.1 (232.4) Всички Райски Божии Синове са божествени по своя произход и природа. Деянията на всеки Райски Син за благото на всеки свят се извършват така, както ако всеки от тях беше първият и единствен Божий Син.
20:10.2 (232.5) Райските Синове представляват божествената демонстрация на действащата природа на трите лица на Божеството в сферите на времето и пространството. Категорията на Синовете Създатели, Арбитри и Учители е дар от вечните Божества на хората и всички други вселенски създания, притежаващи потенциална способност за извисяване. Тези Божии Синове са божествени попечители, неуморно помагащи на създанията на времето в постигането на висшата духовна цел на вечността.
20:10.3 (232.6) В Синовете-Създатели любовта на Всеобщия Баща се слива с милосърдието на Вечния Син и се разкрива на локалните вселени в съзидателното могъщество, преданото служене и мъдрото пълновластие на Михаиловците. В Синовете-Арбитри милосърдието на Вечния Син, обединено със служенето на Безкрайния Дух, се разкрива на еволюционните сфери в деянията на Авоналовците — в тяхното съдене, служене и посвещения. В Троичните Синове-Учители любовта, милосърдието и служенето на трите Райски Божества са съгласувани на върховно пространствено-времево ниво на ценности и се проявяват във вселените като жива истина, божествена добродетел и истинска духовна красота.
20:10.4 (233.1) В локалните вселени Синовете от тези категории си сътрудничат един с друг, помагайки за разкриването на Божествата от Рая пред създанията на пространството: като Бащата на локалната вселена, Синът-Създател демонстрира безкрайния характер на Всеобщия Баща; както посвещенческите Синове на милосърдието, Авоналовците разкриват несравнената природа на Вечния Син и неговото безкрайно състрадание. Като истински учители на възходящите личности Троичните Синове Дейналовци разкриват просветителската личност на Безкрайния Дух. В своето божествено съвършено сътрудничество Михаиловците, Авоналовците и Дейналовците внасят своята лепта в реализацията и разкриването на личността и пълновластието на Бог-Върховния в пространствено-времевите вселени. В хармоничността на своята триединна дейност тези Райски Божии Синове винаги се намират в авангарда на личностите на Божеството, участващи в нескончаемите разширения на божествеността на Първия Велик Източник и Център — от вечния Остров на Рая в неизвестните дълбини на пространството.
20:10.5 (233.2) [Представено от Възпитател по Мъдрост от Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 21
21:0.1 (234.1) С ИНОВЕТЕ-СЪЗДАТЕЛИ са създателите и управителите на локалните вселени на времето и пространството. Тези създатели и властващи имат двойствен произход, олицетворявайки качествата на Бог-Бащата и Бог-Сина. Но всеки Син-Създател се отличава от всеки друг; всеки е уникален в своята същност и личност; всеки „единороден Син“ е въплъщение на съвършения божествен идеал.
21:0.2 (234.2) Огромните усилия на върховните Синове по създаването, развитието и усъвършенстването на една локална вселена се ползват от неизменната благотворна поддръжка и одобрение на Всеобщия Баща. Трогателни и ненадминати са взаимоотношенията на Синовете-Създатели с техния Райски Баща. Несъмнено е, че дълбокото чувство на Божеството към своето потомство е източник на същата тази прекрасна и почти божествена любов, която изпитват към своите деца даже смъртните родители.
21:0.3 (234.3) Тези първични Райски Синове се въплъщават като Михаиловци. Когато напускат Рая, за да основат свои вселени, те се наричат Михаиловци-Създатели. Когато се утвърдят в своята висша власт, се наричат Михаиловци-Владетели. Понякога ние говорим за владетеля на вашата вселена Небадон като за Христос Михаил. Винаги и вечно управляват те, както подобава на реда Михаил“, тъй като такова е името на първия Син от тяхната категория и същност.
21:0.4 (234.4) Изначалният — или първороден, Михаил никога не се е инкарнирал в образа на материално същество, но е придобил седмократен опит на духовно извисяващи се създания в седем кръга на Хавона, придвижвайки се от външните сфери към вътрешния кръг на централното творение. Синовете Михаиловци са опознали голямата вселена открай докрай; няма такъв опит, който да има принципно значение за децата на времето и пространството, който да е непознат на Михаиловците; те действително съдържат в себе си не само божествената, но и вашата природа, с други думи — всяка същност: от най-висшата до най-низшата.
21:0.5 (234.5) Когато във всеобщия център се събират съветите на първичните Райски Синове, възглавява ги изначалният Михаил. Неотдавна ние записахме на Уверса вселенската транслация на един извънреден конклав, който се състоя на Вечния Остров; в него взеха участие сто и петдесет хиляди Синове-Създатели, събрали се в присъствието на Отеца, за да обсъдят процеса на единение и стабилизация на вселената на вселените. Това беше избрана група от Пълновластни синове Михаиловци, преминали пътя на седмократните посвещения.
21:1.1 (234.6) Когато пълнотата в абсолютната духовна представа на Вечния Син среща във Всеобщия Баща пълнотата на абсолютната концепция на личността, когато подобен съзидателен съюз става окончателен и изчерпващ, когато се достига толкова абсолютна индивидуалност на духа и толкова безкрайна цялост на концепцията за личността, тогава в този момент, без каквито и да било загуби на личността или прерогативите на всяко от безкрайните Божества, възниква пълноценен, нов и оригинален Син-Създател; този единороден Син въплъщава в себе си съвършения идеал и могъщата идея, чийто съюз е породил тази нова личност на създател, снабден с могъщество и съвършенство.
21:1.2 (235.1) Всеки Син-Създател е единородно и единствено възможно дете на съвършения съюз на оригинални концепции на двата безкрайни, вечни и съвършени разума на непреходните Създатели на вселената на вселените. Поява на втори такъв Син е невъзможна, тъй като всеки Син-Създател е безусловен, завършен и окончателен израз и въплъщение на всички и всяка страна, на всяко качество, присъстващо във всяко възможно съществуване на всяка божествена реалност, която в продължение на цяла вечност би могла някога да бъде открита, изразена или формирана от божествените съзидателни потенциали, обединили се за пораждане на Син Михаил. Всеки Син-Създател е абсолютът на обединените концепции на Божеството, съставляващи неговия божествен произход.
21:1.3 (235.2) По принцип божествените същности на тези Синове-Създатели се образуват в равна степен от атрибутите на двамата Райски родители. Всички Синове носят в себе си пълнотата на божествената същност на Всеобщия Баща и съзидателните прерогативи на Вечния Син, но наблюдавайки практическите проявления на функциите на Михаиловците във вселените, ние забелязваме очевидни различия. Създава се впечатлението, че някои Синове-Създатели напомнят повече Бога-Баща, други — Бога-Син. Например: тенденцията, съществуваща в управлението на вселената Небадон, дава основание да се предполага, че по своята природа и характер Синът, който е нейн Създател и управител, повече напомня Вечния Майчински Син. Трябва също така да отбележим, че някои вселени се възглавяват от Райските Михаиловци, които в равна степен напомнят Бог-Бащата и Бог-Сина. Всички тези наблюдения в никаква степен не са критични забележки; това е само констатация на факт.
21:1.4 (235.3) Аз не зная точния брой на Синовете-Създатели, но имам всички основания да предполагам, че са над седемстотин хиляди. От друга страна, ние знаем, че съществуват точно седемстотин хиляди Извечно Единни и че нови не се създават. По наше мнение предопределените планове на днешната вселенска епоха показват, че във всяка локална вселена трябва да има по един Извечно Единен като съветник и посланик на Троицата. Освен това ние забелязваме, че постоянно нарастващият брой на Синовете-Създатели вече превишава неизменния брой на Извечно Единните. Но на нас не ни е известно нищо за съдбата на Михаиловците, невлизащи в седемстотинте хиляди.
21:2.1 (235.4) Райските Синове от първичната категория са проектанти, създатели, строители и управляващи своите владения — локалните вселени на времето и пространството, основните съзидателни единици в седемте еволюционни свръхвселени. Синът-Създател получава правото да избира мястото на своята бъдеща дейност в пространството, но още преди да може да пристъпи към физическата организация на своята вселена, той трябва да отделя много време за наблюдаване и изучаване усилията на своите старши братя в различните творения, разположени в свръхвселената на неговата планирана дейност. Но първото, през което трябва да премине един Син Михаил, е допълнителният и уникален опит по наблюдаване на Рая и подготовка в Хавона.
21:2.2 (235.5) Когато Син-Създател напуска Рая и се отправя на неизвестно пътешествие — да създаде вселена, за да стане нейн върховен ръководител, фактически Богът на организираното от него самия локално творение, тогава той за пръв път установява тясна връзка с Третия Източник и Център и в много отношения — своята зависимост от него; макар Безкрайният Дух да пребивава заедно с Отеца и Сина във всеобщия център, неговото призвание се състои в това, да стане действителен и ефективен помощник на всеки Син-Създател. Затова всеки Син-Създател се съпровожда от Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух — същество, на което е съдено да стане Божествената Попечителка, Духовната Майка на новата локална вселена.
21:2.3 (236.1) Заминаването на Сина Михаил го освобождава завинаги от присъщите на създателя прерогативи от Райските Източници и Центрове; в сила остават само такива ограничения, които са свързани с пред-съществуването на тези Източници и Центрове, а също тези, които се определят от някои предшестващи сили и присъствия. Над прерогативите на създател, който във всички останали аспекти е всемогъщ Баща на локалната вселена, се налагат следните ограничения:
21:2.4 (236.2) 1. Енергия-материята се контролира от Безкрайния Дух. Преди Синът-Създател да може да пристъпи към създаване на неща с някаква форма, големи или малки, докато получи възможността да се заеме с трансформация на енергия-материята, той трябва да си осигури съгласието и поддръжката на Безкрайния Дух.
21:2.5 (236.3) 2. Типовете и видовете създания се контролират от Вечния Син. Преди Синът-Създател да може да пристъпи към създаването на нов тип същества, на какъвто и да е нов тип създания, той трябва да получи съгласието на Вечния и Изначален Майчински Син.
21:2.6 (236.4) 3. Личността бива замисляна и посвещавана от Всеобщия Баща.
21:2.7 (236.5) Типовете и моделите разум се определят от факторите на битието, съществуващи до появата на създания. След като от тяхната взаимна връзка възниква създание (личностно или друго), разумът е дар от Третия Източник и Център, който представлява всеобщия източник на служене на разума на всички същества под нивото на Райските Създатели.
21:2.8 (236.6) Контролът над типовете и видовете дух зависи от нивото на тяхното проявление. В крайна сметка духовният тип се контролира от Троицата или пред-троичното духовно съдържание на троичните личности — Отеца, Сина и Духа.
21:2.9 (236.7) Когато подобен съвършен и божествен Син получи на свое разположение избраната за своята вселена област от пространството, когато са решени началните проблеми, свързани с материализацията на вселената и поддържането на общото равновесие, когато е сключен действен и плодотворен съюз с допълващата го Дъщеря на Безкрайния Дух, тогава този Вселенски Син и този Вселенски Дух поставят основата на връзката, на която е съдено да доведе до появата на великото множество деца на локалната вселена. Във връзка с това събитие Съзидателният Дух, средоточие на Райския Безкраен Дух, изменя своята природа, придобивайки личните качества на Духовна Майка на локалната вселена.
21:2.10 (236.8) Независимо от това, че всички Синове-Създатели притежават божествено сходство със своите Райски родители, нито един от тях не е точно копие на другия; всеки е изключителен, различен, неповторим и самобитен — както по своята природа, така и като личност. А доколкото те са творци в своите владения и разработват планове за създаване в тях на живот, то самото това разнообразие става гаранция за това, че за всеки стадий на съществуване на живота в локалната вселена ще бъде характерно това разнообразие на породените от Михаил форми, създавани или възникващи в неговите владения впоследствие. С това се обяснява разнообразието на категорията местни обитатели на локалните вселени. Няма две такива вселени, които да се управляват или да са населени с изцяло идентични изконни същества с двойствен произход. Във всяка свръхвселена половината от присъщите на съществата атрибути е напълно еднаква, тъй като те се наследяват от еднородни Съзидателни Духове; другата половина се различава, тъй като се наследява от разнообразни Синове-Създатели. Но такова многообразие не е характерно нито за създанията, произходащи само от Съзидателния Дух, нито за привнесените същества — местни обитатели на централната вселена или свръхвселена.
21:2.11 (237.1) Когато Син Михаил напуска своята вселена, начело на нейното правителство остава първородното изконно същество — Ясната Утринна Звезда, главата на изпълнителната власт на локалната вселена. В такива периоди е неоценимо значението на съвета и помощта на Извечно Единния. За времето на своето отсъствие Синът-Създател е способен да прехвърли на свързания с него Майчински Дух функциите на върховно управление със своето духовно присъствие в обитаемите светове и в сърцата на смъртните деца. И Майчинският Дух на локалната вселена неизменно остава в столичния свят, като обхваща със своите благотворни грижи и духовна опека и най-отдалечените ъгълчета на еволюционната сфера.
21:2.12 (237.2) Личното присъствие на Сина-Създател в неговата локална вселена не е задължително за устойчивото съществуване на организираното материално творение. Такива Синове могат да извършват пътешествия до Рая и техните вселени ще продължават своето движение в пространството. Те могат да снемат от себе си пълномощия, дори да се превръщат в деца на времето и техните светове ще продължават да кръжат около съответните центрове. Никоя материална система не е свободна от обхвата на абсолютната гравитация на Рая или космическото върховно управление на заключения в пространственото присъствие Безусловен Абсолют.
21:3.1 (237.3) Синът-Създател получава на свое разположение участъка от пространството със съгласието на Райската Троица и след одобрение от Главния Дух, контролиращ съответната свръхвселена. Това му дава правото на физическо владение — космическа аренда. Но възвисяването на един Син Михаил от този начален и самоограничен стадий на владеене до емпиричната върховност на пълновластието, придобито със собствен труд, се постига благодарение на личния опит, натрупан при създанията във вселената и вследствие инкарнационното посвещаване. До придобиването на заслуженото в посвещенията пълновластие той управлява като наместник на Всеобщия Баща.
21:3.2 (237.4) Във всеки момент Син-Създател може да обяви пълновластие в своето лично творение, но той мъдро предпочита да не прави това. Ако той още преди приключването на своите посвещения в облика на създания обяви такова незаслужено все още върховно пълновластие, намиращите се в неговата локална вселена личности на Рая биха го напуснали. Но такова нещо не се е случвало никъде и никога в творенията на времето и пространството.
21:3.3 (237.5) Самият статут на създател предполага напълно суверенна власт, но Михаиловците предпочитат да я придобиват емпирично, запазвайки целостта на сътрудничеството с всички Райски личности, които вземат участие в управлението на локалната вселена. Ние не сме чували за нито един Михаил, който някога да е постъпил иначе; при все това всички те са могли да постъпят така — та нали те са Синове, притежаващи истинска свобода на волята.
21:3.4 (237.6) Съществуват шест, може би седем стадия на емпирично проявление на пълновластието на Сина-Създател в локалната вселена. Те се проявяват в следния ред:
21:3.5 (237.7) 1. Първоначални наместнически пълномощия — временната еднолична власт на Сина-Създател, съхранявана от Михаил дотогава, докато свързаният с него Съзидателен Дух не придобие атрибутите на личността.
21:3.6 (237.8) 2. Съвместни наместнически пълномощия — обединено управление на Рай ската двойка след придобиването на статут на личност от Майчинския Дух на Вселената.
21:3.7 (238.1) 3. Разширяване на наместническите пълномощия — повишаване властта на Сина-Създател по време на неговите седем посвещавания като създания.
21:3.8 (238.2) 4. Висши пълномощия — постоянните пълномощия, придобивани след извършването на седмото посвещение. В Небадон даването на висшите пълномощия се извърши при приключването на посвещението на Михаил на Урантия. Тази фаза продължи малко над деветнадесет столетия от вашето планетарно време.
21:3.9 (238.3) 5. Разширяване на върховните пълномощия — задълбочено взаимоотношение, израстващо от встъпването на повечето обитаеми сфери в ерата на светлината и живота. Този стадий се отнася към бъдещето на вашата локална вселена.
21:3.10 (238.4) 6. Тринитарните пълномощия се придобиват след прехода на цялата локална вселена в ерата на светлината и живота.
21:3.11 (238.5) 7. Неразкрити пълномощия — неизвестните взаимоотношения, присъщи на бъдещата вселенска епоха.
21:3.12 (238.6) При приемането на първоначалните наместнически пълномощия от владетеля на планираната локална вселена Създателят Михаил се заклева на Троицата да не приема върховни пълномощия преди завършването на седемте посвещения в образа на създания и утвърждаването му след тези посвещения като управител на свръхвселената. Но ако Синът Михаил не можеше по свое желание да си присвои такива незаслужени пълномощия, неговата клетва да не прави това би загубила всякакъв смисъл.
21:3.13 (238.7) Даже в допосвещенческите епохи Синът-Създател практически притежава висша власт в своята сфера, ако нито в една от нейните части няма разкол. Ограничеността на управлението едва ли би била очевидна, ако пълновластието никога не срещаше противодействие. Пълномощията, упражнени от допосвещенческия Син във вселена, непознаваща въстания, не са по-високи, отколкото пълномощията в познала въстание вселена; но в първия случай ограничеността на пълномощията не се проявява — във втория тя е очевидна.
21:3.14 (238.8) Синът-Създател полага вечна клетва да поддържа, защитава, отбранява и при необходимост да спасява своето лично творение при възникване на заплаха за неговата лична власт или ръководство. Да тревожат или безпокоят такива Синове могат или сътворени от тях създания, или избрани от тях по-висши същества. Може да се предположи, че „по-висшите същества“, водещи своя произход от нива, по-високи от нивото на локалната вселена, едва ли ще послужат като източник на безпокойство за Сина-Създател и това съответства на действителността. Но ако те пожелаят това, то би било по силите им. Личността трябва сама да избере добродетелта; праведността не е автоматично придобито качество на дарените със свободна воля създания.
21:3.15 (238.9) Докато не е преминат пътят на посвещенията, Синът-Създател управлява с някои въведени от него самия ограничения на пълномощията, но след приключването на посвещенческото служене той започва да управлява на основание действителния опит, придобит по образ и подобие на своите разнообразни създания. След седемкратното пребиваване на Създателя сред своите създания, след завършването на неговия посвещенчески път се извършва върховното утвърждаване на неговите вселенски пълномощия; той става Син-Владетел — пълновластен и върховен управител.
21:3.16 (238.10) За придобиване на върховна власт в локалната вселена Синът-Създател трябва да премине през седем емпирични степени:
21:3.17 (238.11) 1. Емпирично да преодолее седемте нива на битието — нива на създания, чрез инкарнационно посвещение в облика на създание от съответното ниво.
21:3.18 (238.12) 2. Емпирично да посвети себе си на всеки аспект на седмократната воля на Райското Божество, въплътена в Седемте Главни Духа.
21:3.19 (239.1) 3. Да премине през всеки от седемте етапа на натрупване на опит върху нивата на създанията едновременно с изпълнението на една от седемте повели на Райското Божество.
21:3.20 (239.2) 4. На всяко ниво от творението емпирично да демонстрира на Райското Божество и на всички разумни същества във вселената идеала за живот като създание.
21:3.21 (239.3) 5. На всяко ниво от творението емпирично да разкрие на съществата от даденото ниво от своето посвещение и на цялата вселена един от аспектите на седемкратната воля на Божеството.
21:3.22 (239.4) 6. Емпирично да обедини седмократния опит на създанията със седмократния опит от самоотверженото разкриване на природата и волята на Райското Божество.
21:3.23 (239.5) 7. Да постигне нови и по-високи взаимоотношения с Върховното Същество. Следствие от съвкупния опит на Създателя и създанията е разширяването на свръхвселенската реалност на Бог-Върховния и пространствено-времевото пълновластие на Всемогъщия-Върховен, а също така и реализацията на върховното пълновластие на Райския Михаил в локалната вселена.
21:3.24 (239.6) Решавайки проблема с пълновластието в локалната вселена, Синът-Създател не само демонстрира своята собствена компетентност като притежаващ качествата, необходими, за да стане управител на вселената, но също така разкрива природата и изобразява седемкратното отношение на Райските Божества. Когато Синът-Създател низхожда към своите създания, приемайки тяхната форма и придобивайки техния опит, то, отправяйки се на това непознато пътешествие, той се стреми към това, крайните създания да осмислят, осъзнаят и приемат Отеца. Първичните Райски Синове наистина разкриват любвеобилната природа и благотворната власт на Отеца — същия този Отец, който, в съюз със Сина и Духа, е всеобщ ръководител на всички сили, личности и на цялото управление във всички светове.
21:4.1 (239.7) Съществуват седем групи посвещенчески Синове-Създатели според класификацията, съответстваща на броя на техните посвещения на създанията в техните светове: те варират от началния опит, преминават през петте сфери за разширяване на посвещенческия опит и завършват със седмия и последен етап от придобиването на опит от типа създания-Създател.
21:4.2 (239.8) Посвещенията на Авоналовците винаги стават в образа на смъртна плът, но седемте посвещения на Сина-Създател предполагат неговото явяване на седемте нива на битието, отнасяйки се към разкриването на седемте основни проявления на волята и природата на Божеството. Всички без изключение Синове-Създатели преминават през това седемкратно самоотдаване на своите създадени деца, преди да придобият непоклатима и върховна юрисдикция във вселената на своето собствено творение.
21:4.3 (239.9) Макар тези седем посвещения да протичат различно в различните сектори и вселени, едно от тези пътешествия винаги е било свързано с посвещение в облика на смъртен. По времето на своето завършващо посвещение Синът-Създател се явява като представител на една от високоразвитите смъртни раси в един от обитаемите светове — обикновено това е тази расова група, в жилите на която тече предимно адамическа кръв, преди това привнесена с цел да се повиши физическият статут на народите с животински произход. В продължение на целия си път като посвещенчески Син Райският Михаил се ражда от жена само веднъж, както се е родил витлеемският Младенец. Само веднъж той живее и умира като представител на най-низшата категория еволюционни волеви създания.
21:4.4 (239.10) След всяко от посвещенията Синът-Създател се възнася „отдясно на Отеца“ и получава бащинско признание на своето посвещение, а също и наставления преди следващия етап от своето вселенско служене. След седмото и заключително посвещение Синът-Създател получава от Всеобщия Баща върховна власт и пълномощия в своята вселена.
21:4.5 (240.1) Както е известно, последният от явилите се на вашата планета божествени Синове е бил Райски Син-Създател, преминал шест етапа от своя посвещенчески път; затова, когато съзнанието напускало неговото тяло, в което преживял своята инкарнация — живота на Урантия, той с право могъл да произнесе: „Свърши се“; посвещението действително било свършило. Смъртта му на Урантия завършила пътя на неговото посвещение, ставайки последен етап от изпълнението на свещената клетва на Райски Син-Създател. Обогатен с такъв опит, посвещенческият Син става върховен владетел на вселената: подобни Синове управляват не като наместници на Отеца, а по собствено право и от собствено име като „Цар на Царете и Господар на Господарите“. С някои указани изключения, след тези изминали седем посвещения Синовете придобиват безусловна върховна власт във вселените на своето пребиваване. По отношение на своята локална вселена „цялата власт на небето и на земята“ бива предадена на Сина-Владетел, възкачил се триумфално на престола.
21:4.6 (240.2) След завършването на посвещенията Синовете-Създатели биват отделяни в отделна категория — седмократни Синове-Владетели. Като личности Синовете-Владетели са идентични със Синовете-Създатели, но те придобиват толкова уникален опит при посвещенията, че обикновено биват разглеждани като особена категория. Когато даден Създател реши да стъпи на пътя на посвещението, с това той предопределя появата в себе си на действителна и постоянна промяна. Истина е, че посвещаващият се Син си остава Създател, но той добавя към своята природа опита на създание, позволяващ му завинаги да напусне божественото ниво на Син-Създател и да се извиси до емпиричния план на Син-Владетел — Син, завоювал пълното право да господства в своята вселена и да управлява нейните светове. Такива същества са въплъщение на всичко, което може да се наследи от божествените родители, и съдържат в себе си всичко, което може да се извлече от опита на усъвършенствано създание. Струва ли си тогава човекът да се жалва от своя скромен произход и заради необходимостта от еволюционно развитие, ако самите Богове са длъжни да преминат през такъв опит, преди да могат да се смятат за достатъчно опитни и компетентни за установяване на окончателно и всеобхватно управление в своите вселени!
21:5.1 (240.3) Могъществото на Владетеля Михаил е неограничено, защото се извлича от емпиричната взаимовръзка с Райската Троица; то е несъмнено, тъй като се натрупва от фактическия опит на самите създания, подчиняващи се на такава власт. Характерът на пълновластието на седмократния Син-Създател е върховен по силата на следните причини:
21:5.2 (240.4) 1. Включва седмократния подход на Райското Божество.
21:5.3 (240.5) 2. Въплъщава седмократното отношение на пространствено-времевите създания.
21:5.4 (240.6) 3. В съвършенство обединява отношението на Рая и подхода към създанията.
21:5.5 (240.7) Така това емпирично пълновластие съдържа в себе си цялата божественост на Бог-Седмократния, достигащо апогея си във Върховното Същество. Личното пълновластие на даден седмократен Син е сравнимо с окончателното установяване в бъдещето на пълновластие на Върховно Същество, на което предстои да бъде завършено, тъй като в него се съдържа най-голямата пълнота на могъщество и власт на Райската Троица, възможна във въпросните пространствено-времеви предели.
21:5.6 (240.8) С придобиването на върховно пълновластие в локалната вселена Синът Михаил се лишава от способността и възможността да създава принципно нови типове същества в течение на настоящата вселенска епоха. Но загубата от Сина-Владетел на способността да поражда качествено нови категории същества в никаква степен не препятства развитието на вече съществуващите форми на живот или на тези, които се намират в процес на установяване; тази обширна програма за еволюция на вселената се осъществява без прекъсвания или съкращения. Заедно с придобиването на върховно пълновластие се появява отговорността, предполагаща лична преданост на Сина-Владетел и изискваща той да укрепва и контролира това, което вече е замислено и сътворено, а също и това, което ще бъде впоследствие създадено от така замислените и сътворени същества. С течение на времето може да се образува практически безкрайно разнообразие същества, но от момента на придобиване на върховно пълновластие Синът-Владетел не поражда нито едно разумно създание от принципно нов модел или тип. Това е първата стъпка, началото на устойчиво ръководство във всяка локална вселена.
21:5.7 (241.1) Възвисяването на седмократния посвещенчески Син до висотите на неоспоримото пълновластие в своята вселена е началото на края на вековната неопределеност и относителна нестабилност. От този момент нататък това, което не се поддаде на одухотворяване, ще бъде подложено на дезинтеграция; това, което е невъзможно някога да се съгласува с космическата реалност, ще бъде унищожавано. Когато в стремежа си да завоюва верността и предаността на населяващите световете създания се изчерпят възможностите на безкрайното милосърдие и неизказаното търпение, връх вземат правосъдието и праведността. Това, което е невъзможно да се възроди с милосърдие, рано или късно ще бъде унищожено от правосъдието.
21:5.8 (241.2) След утвърждаването им като пълновластни управители Владетелите Михаил стават върховните същества в своята локална вселена. Определените ограничения, които биват налагани над тяхното управление, се обясняват с космическото предсъществуване на някои сили и личности. Във всичко друго такива Синове-Владетели съдържат в себе си върховната власт, отговорност и административното могъщество в своите вселени; те са като Създатели и Богове, върховни същества практически във всичко. По отношение на функционирането на съответната вселена няма мъдрост, по-голяма от мъдростта на такива Синове.
21:5.9 (241.3) Възвисявайки се до нивото на неизменното пълновластие в локалната вселена, Райският Михаил придобива пълен контрол над всички Божии Синове, действащи в неговите владения, и може свободно да управлява в съответствие със собствените си представи за потребностите на своите светове. Синът-Владетел може по свое усмотрение да изменя реда на духовното съдопроизводство и да внася поправки в хода на еволюционните процеси на обитаемите планети. И такива Синове изготвят и претворяват своите собствени планове по всякакви въпроси, засягащи специфичните потребности на планетите; това е особено вярно по отношение на световете, където те са се намирали в образа на създания, но в още по-голяма степен — по отношение на света на своето завършващо посвещение, планетата, на която се е състояла инкарнацията в образа на смъртен.
21:5.10 (241.4) Очевидно е, че Синовете-Владетели притежават съвършената връзка със световете на своето посвещение — не само тези, в които те лично са се намирали, но и с всички светове, на които са се посветили Синовете-Арбитри. Тази връзка се поддържа благодарение на тяхното собствено духовно присъствие — Духът на Истината, който те са способни „да излеят над цялата плът“. Освен това тези Синове-Владетели поддържат неразривна връзка с Вечния Майчински Син във всеобщия център. Тяхното благоразположение се простира от Всеобщия Баща в Рая до низшите планетарни раси в реалиите на времето.
21:6.1 (241.5) Никой няма право да се осмели с пълна категоричност да обсъжда природата или предназначението на седмократните Пълновластни Владетели на локалните вселени; и въпреки това всички ние много разсъждаваме на тази тема. Нас ни учат — и ние вярваме в това, че всеки Райски син Михаил е абсолютът на двойствената представа на Божеството, станало негов източник; така той въплъщава в себе си действителните аспекти на безкрайността на Всеобщия Баща и Вечния Син. Михаиловците трябва да са частични по отношение на всеобхватната безкрайност, но те вероятно са абсолютни относно тази част на безкрайността, която е свързана с техния произход. Но в този вид, в който тяхната дейност се представя пред нас в настоящата вселенска епоха, ние не намираме нито едно действие, което да излиза извън рамките на крайното; очевидно всички предполагаеми свръхкрайни способности са непоискани и засега все още неразкрити.
21:6.2 (242.1) Завършването на посвещенията си като създание и придобиването на висше пълновластие във вселената трябва да означава окончателно освобождаване на способностите на Михаил за крайни действия, съпровождано с появата на способности за служене, излизащи извън пределите на крайното. Именно във връзка с това ние отбелязваме, че такива Синове-Владетели са ограничени в сътворяването на нови типове създания, и не се съмняваме, че това ограничение става необходимо поради освобождаването на техните свръхкрайни потенциали.
21:6.3 (242.2) Много вероятно е в течение на цялата съвременна епоха тези неразкрити способности на създателя да останат непоискани. Но ние вярваме, че в далечното бъдеще във формиращите се днес вселени на външното пространство връзката на преминалия седем посвещения Син-Владетел с преминалия седем стадия Съзидателен Дух ще може да достигне абсонитните нива на служене, съпровождащи се с появата на нови неща, значения и ценности на трансценденталните нива на крайния вселенски смисъл.
21:6.4 (242.3) Така както актуализацията на Върховното Божество се постига благодарение на емпиричното служене, така и Синовете-Създатели постигат лична реализация на Райските потенциали за божественост, скрити в техните непостижими природи. Докато беше на Урантия, Христос Михаил веднъж каза: „Аз съм пътят, истината и животът.” И ние вярваме, че в безкрайността на Синовете-Михаиловци буквално им е съдено да станат „пътят, истината и животът“, извечно да прокарват път за всички вселенски личности, водейки ги от висшата божественост към крайната абсонитност и по-нататък — към завършеността на божеството във вечността.
21:6.5 (242.4) [Представено от Възпитател по Мъдрост от Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 22
22:0.1 (243.1) С ЪЩЕСТВУВАТ три групи същества, наричани Божии Синове. Освен низходящите и възходящите категории синовство съществува и трета група, известна като Тринитизираните Божии Синове. Категорията тринитизирани синове се подразделя на три основни разновидности в съответствие с произхода на обединените в нея многобройни типове личности — разкрити и неразкрити. Тези три основни разновидности са:
22:0.2 (243.2) 1. Синове, тринитизирани от Божеството.
22:0.3 (243.3) 2. Синове, обхванати от Троицата.
22:0.4 (243.4) 3. Синове, тринитизирани от създания.
22:0.5 (243.5) Независимо от произхода си всички Тринитизирани Божии Синове притежават опита от тринитизацията, който или съществува по силата на техния произход, или се появява при последващо обхващане от Троицата. Синовете, тринитизирани от Божеството, не се разкриват в тези повествувания; затова в настоящото изложение ще се ограничим с описанието на две други групи — на първо място, Божиите Синове, обхванати от Троицата.
22:1.1 (243.6) Всички обхванати от Троицата Синове имат двойствен или единичен произход, но след обхващане от Троицата те завинаги посвещават себе си на служене и задачи на Троицата. Този корпус — в този вид, в който е разкрит, и в тази форма, в която е организиран за служене в свръхвселените, обединява седем категории личности:
22:1.2 (243.7) 1. Могъщи Посланици.
22:1.3 (243.8) 2. Снабдени с Върховни Пълномощия.
22:1.4 (243.9) 3. Нямащи Име и Номер.
22:1.5 (243.10) 4. Тринитизирани Опекуни.
22:1.6 (243.11) 5. Тринитизирани Посланици.
22:1.7 (243.12) 6. Небесни Пазители.
22:1.8 (243.13) 7. Помощници на Върховните Синове.
22:1.9 (243.14) В съответствие с произхода, природата и функциите си тези седем групи личности се подразделят на три основни подгрупи: Тринитизирани Синове на Постижението, Подбрани Тринитизирани Синове и Тринитизирани Синове на Съвършенството.
22:1.10 (244.1) Тринитизирани Синове на Постижението — Могъщи Посланици, Снабдени с Върховни Пълномощия и Нямащи Име и Номер. Всички те представляват слели се с Настройчици възходящи смъртни, достигнали Рая и Корпуса за Завършили. Но те не са завършили; след като преминат в обхвата на Троицата, техните имена биват изключвани от списъците на завършилите. В течение на относително кратък период от време новите синове от тази категория преминават под ръководството на Извечно Вечния курсове за специална подготовка на централните планети в кръговете на Хавона. След това те се изпращат в разпореждане на Извечно Древните за служене в седемте свръхвселени.
22:1.11 (244.2) Подбраните Тринитизирани Синове включват Тринитизирани Опекуни и Тринитизирани Посланици. Те биват набирани измежду някои еволюционни серафими и преобразувани промеждутъчни създания, преминали Хавона и достигнали Рая, точно както и от някои сливащи се с Духа и сливащи се със Сина смъртни, които също са достигнали централния Остров на Светлината и Живота. Преминавайки обятията на Троицата и получавайки кратка подготовка в Хавона, Подбраните Тринитизирани Синове получават назначения в съдилищата на Извечно Древните.
22:1.12 (244.3) Тринитизирани Синове на Съвършенството. Небесните Пазители и равните им по статут Помощни Върховни Синове образуват уникалната група на два пъти тринитизираните личности. Тук влизат и нови тринитизирани личности от системата Рай-Хавона или усъвършенствани възходящи смъртни, отдавна удостоени с пребиваване в Корпуса на Завършилите. Някои от тези синове тринитизирани от създания, преминавайки служба при Върховните Администратори на Седемте Главни Духа и под ръководството на Троичните Синове-Учители, преминават повторна тринитизация в обятията на Райската Троица, след което биват насочвани към администрацията на Извечно Древните като Небесни Пазители и Помощници на Върховните Синове. Тринитизираните Синове на Съвършенството биват изпращани в свръхвселените без по-нататъшна подготовка.
22:1.13 (244.4) Броят на нашите партньори с троичен произход — Възпитатели по Мъдрост, Божествени Съветници и Всеобщи Цензори — е неизменен, докато броят на обхванатите от Троицата синове постоянно се увеличива. Всичките седем категории обхванати от Троицата синове се назначават в правителството на една от седемте свръхвселени, при което броят на синовете, служещи във всяка свръхвселена, е еднакъв; нито един не е бил изгубен. Обхванатите от Троицата същества нито веднъж не са се отклонявали; те могат временно да допуснат грешка, но нито едно от тях не е било обвинявано в неуважение към правителствата на свръхвселените. В течение на цялата своя служба в Орвонтон Синовете на Постиженията и Подбраните Синове нито веднъж не са отстъпвали, но Тринитизираните Синове на Съвършенството са допускали погрешни съждения, което е довеждало до временна нестабилност.
22:1.14 (244.5) Под ръководството на Извечно Древните всичките седем категории действат в значителна степен като самоуправляващи се групи. Диапазонът на тяхната служба е огромен; Тринитизираните Синове на Съвършенството не напускат свръхвселената на своето назначение, но техните тринитизирани колеги могат да бъдат срещнати навсякъде в голямата вселена — от еволюционните светове на времето и пространството до вечния Остров на Рая. Те могат да действат във всяка от свръхвселените, но винаги служат като членове на свръхправителството на своето първоначално назначение.
22:1.15 (244.6) Очевидно обхванатите от Троицата синове са получили постоянно назначение на разположение на седемте свръхвселени; тази мисия е предназначена да обхване цялата настояща вселенска епоха, но нас никога не са ни информирали, че така ще бъде вечно.
22:2.1 (245.1) Могъщите Посланици принадлежат към възходящата група на Тринитизираните Синове. Те образуват класá на усъвършенстваните смъртни, преминали изпитанието въстание или другояче доказали своята лична преданост; всички те са издържали някакво конкретно изпитание за вярност към вселената. На един от етапите от своето извисяване към Рая те са проявили твърдост и лоялност независимо от предателството на своите ръководители, а някои от тях са служили активно и предано на мястото на своите неверни лидери.
22:2.2 (245.2) Притежавайки такава репутация на надеждност и преданост, тези възходящи смъртни преминават през Хавона с потока странстващи на времето, достигат Рая, получават съответна подготовка и биват прехвърлени в Корпуса за Завършили. След това те биват приемани в тайнствените обятия на Райската Троица и биват отправяни към Извечно Древните за дейност в състава на правителствата на седемте свръхвселени.
22:2.3 (245.3) На всеки извисяващ се духовно смъртен, преминал през въстание и проявил преданост в условията на метеж, му предстои да стане Могъщ Посланик на служба в свръхвселената. Такава съдба е подготвена и за всяко възвисяващо се създание, решително предотвратило бунт или заблуждение, зло или грях; тъй като действието, насочено към недопускане на въстание или към осигуряване на висша преданост в условията на криза във вселената, се смята като още по-ценно, отколкото лоялността, проявена по време на самото въстание.
22:2.4 (245.4) Старшите Могъщи Посланици се избират измежду възвисяващите се смъртни на времето и пространството, пристигнали в Рая сред първите; много от тях са пресекли Хавона във времената на Грандфанда. Но първата тринитизация на Могъщи Посланици се провежда, едва след като в корпуса на кандидатите се появят представители на всяка от седемте свръхвселени. Последната подготвена в Рая група от тази категория включвала възходящи странстващи от локалната вселена Небадон.
22:2.5 (245.5) Могъщите Посланици биват приемани в обятията на Троицата на групи от по седемстотин хиляди създания; във всяка свръхвселена се назначават по сто хиляди Посланика. Почти един трилион Могъщи Посланици са насочени за служене в Уверса и има всички основания да се предполага, че подобен брой служи и във всяка от седемте свръхвселени.
22:2.6 (245.6) Аз съм Могъщ Посланик и може би на урантийците ще бъде интересно да узнаят, че моят партньор и приятел по смъртен опит също победи във великото изпитание и че независимо от продължителните периоди на раздяла в течение на многовековния възход към Рая ние се оказахме в една и съща група от седемстотин хиляди създания и цялото време, прекарано от нас на Сферата на Наместниците, премина в тясно и изпълнено с взаимна любов общуване. Накрая преминахме атестация и заедно с моя приятел получихме назначение в Уверса на свръхвселената Орвонтон, и често ни дават съвместни поръчения, за изпълнението на които е необходимо участието на двама Посланици.
22:2.7 (245.7) Както и всички обхванати от Троицата синове, Могъщите Посланици биват насочвани за участие във всички видове дейности на нивото на свръхвселената. Те поддържат постоянна връзка със своя столичен свят чрез службата за отразяване на свръхвселената. Могъщите Посланици служат във всички сектори на свръхвселената и нерядко изпълняват поръчения в локалните вселени и даже в отделни светове, с което в сегашния случай се занимавам и аз.
22:2.8 (245.8) В съдилищата на свръхвселените Могъщите Посланици влизат в ролята на за щитници както на индивиди, така и на планети, когато се слушат техните дела; те също така помагат на Извечно Съвършените в управлението на делата на големите сектори. Тяхната основна функция е в изпълнението на задълженията на наблюдатели в свръхвселената. Те се разполагат в различни столични светове и при необходимост — на отделни планети като официални наблюдатели на Извечно Древните. При изпълнение на такива назначения те също така изпълняват функциите на съветници при администрациите, управляващи сферите на тяхното пребиваване. Посланиците играят активна роля на всички степени от програмата за еволюция на извисяващите се смъртни. Заедно със своите партньори от смъртен произход те лично информират правителствата на свръхвселените за статута и състоянието на еволюционните планове за възходящите Божии Синове.
22:2.9 (246.1) Могъщите Посланици изцяло осъзнават целия свой възход; именно затова те се оказват толкова полезни и старателни попечители, отзивчиви посланици, способни да служат във всеки свят на пространството, да помагат на всяко създание на времето. Щом се освободите от плътта, ще можете леко и осъзнато да общувате с нас, тъй като ние произхождаме от всички раси на всички еволюционни светове на пространството, тоест — от такива смъртни раси, които биват снабдявани с Настройчици на Съзнанието и впоследствие се сливат с тях.
22:3.1 (246.2) Снабдените с Върховни Пълномощия са втората група Тринитизирани Синове на Постиженията — това са слели се с Настройчиците същества със смъртен произход. В течение на своето продължително извисяване такива усъвършенствани смъртни са проявили превъзходни административни способности и са демонстрирали изключителен организаторски талант. Това е цветът на управляващите измежду съхранилите живота си смъртни създания на пространството.
22:3.2 (246.3) При всяко обхващане от Троицата биват тринитизирани седемдесет хиляди от Снабдените с Върховни Пълномощия. Макар локалната вселена Небадон да е сравнително младо творение, сред неотдавна тринитизираната група същества в дадената категория има нейни представители. Понастоящем в Орвонтон се намират над десет милиарда от тези умели управляващи. Както и всички отделни категории небесни същества, те разполагат със своя собствена резиденция на Уверса; както и при другите обхванати от Троицата синове, техният уверски резерв са централният управляващ орган на тяхната категория в Орвонтон.
22:3.3 (246.4) Снабдените с Върховни Пълномощия са универсални управляващи. Те са вездесъщи и неизменно действени администратори на Извечно Древните. Те служат във всяка сфера, във всеки обитаем свят, като вземат участие във всяка дейност във всяка от седемте свръхвселени.
22:3.4 (246.5) Притежавайки необикновена административна мъдрост и необикновен организационен талант, тези великолепни същества защитават интересите в съдилищата на свръхвселената, представлявайки линията на правосъдието; те помагат да се раздаде правосъдие и поправят грешките в еволюционните вселени. Затова, ако при извисяването чрез световете и сферите в процеса на предопределената космическа еволюция някога ви подведат под отговорност за погрешни отсъждания, такова действие ще бъде със сигурност справедливо, тъй като ваши обвинители ще бъдат тези, които някога са били възвисяващи се създания и които са лично запознати с всяка степен от вече преминатия и от все още очакващия ви път.
22:4.1 (246.6) Нямащите Име и Номер са третата и последна група от Тринитизираните Синове на Постиженията; това са такива извисяващи се души, които са си изработили способност за поклонение, превишаваща способностите на всички синове и дъщери от еволюционните раси в световете на времето и пространството. Те са придобили духовна представа за вечния замисъл на Всеобщия Баща, превъзхождаща разбирането на еволюционните създания с име или номер; затова те са получили названието Нямащи Име и Номер. В по-точен превод те биха се наричали „Тези, които са над Името и Номера“.
22:4.2 (247.1) Синовете от тази категория биват приемани в обятията на Троицата на групи от по седем хиляди. В Уверса са регистрирани над сто милиона такива синове, получили назначение в Орвонтон.
22:4.3 (247.2) Доколкото Нямащите Име и Номер притежават висш духовен разум сред смъртните раси, те са особено подходящи за използване в съдебни процеси и за да предлагат своето мнение, когато е желателно да се чуе духовната гледна точка, а също така и тогава, когато опитът от извисяването има принципно значение за адекватното разбиране на въпросите, свързани с разглеждания от съдилището проблем. Те са върховните заклети заседатели в Орвонтон. В някои светове лошо управляемият съд на съдебните заседатели може в по-голяма или по-малка степен да се превърне в пародия на правосъдието, но в уверските съдилища и техните филиали като съдии-съдебни заседатели ние използваме върховен тип еволюционен духовен интелект. Съдебната дейност е върховна функция на всяко правителство и тези, на които се поверява издаването на присъдата, трябва да бъдат избирани измежду най-висшите и най-благородни типове най-опитни и отзивчиви индивиди.
22:4.4 (247.3) Подбирането на кандидатите за приемане в групите за тринитизация на Могъщите Посланици, Снабдените с Върховни Пълномощия и Нямащите Име и Номер става естествено и автоматично. Райската методика за подбор в никакъв случай не е произволна. Избраните в числото на Тринитизираните Синове на Постиженията се определя от личния опит и духовните ценности. Такива същества притежават равна власт и еднакъв административен статут, но всички те се отличават с индивидуалност и характер; те не са обезличени. Всички те имат характерни черти, които се определят от особеностите на извисяването.
22:4.5 (247.4) В допълнение към тези емпирични качества Тринитизираните Синове на Постиженията биват тринитизирани в божествените обятия на Райските Божества. Затова те действат като равностойни партньори на Неизменните Синове на Троицата, тъй като е очевидно, че обятията на Троицата извличат от теченията на бъдещето много нереализирани потенциали на създадените същества. Но това е вярно само по отношение на настоящата вселенска епоха.
22:4.6 (247.5) Тази група синове главно, макар и не изцяло, посвещава себе си на служенето на възходящите пространствено-времеви смъртни. Ако гледната точка на смъртното създание се поставя под съмнение, то въпросът се разрешава чрез обръщане към комисията по възвисяването, състояща се от Могъщи Посланици, Снабдени с Върховни Пълномощия и Нямащи Име и Номер.
22:4.7 (247.6) Така и вие, четящите моето послание смъртни, сте способни да се възвисите до Рая, да достигнете обятията на Троицата и, ставайки в далечното бъдеще помощници на Извечно Древните в една от седемте свръхвселени, да получите някога задачата да разширите разкриването на истината на една от еволюционните планети, както правя това сега аз на Урантия.
22:5.1 (247.7) Тринитизираните Опекуни влизат в категорията на Подбраните Тринитизирани Синове. Не само вашите раси и другите смъртни, притежаващи потенциална възможност за запазване на живота, пресичат Хавона, достигат Рая и биват назначавани в свръхвселените в помощ на Неизменните Синове на Троицата, но и пре даните ви серафически опекуни и не по-малко преданите промеждутъчни създания също могат да претендират за такова признание от Троицата и за постигане на тази върховна личностна цел.
22:5.2 (248.1) Тринитизираните Опекуни са възходящи серафими и преобразувани промеждутъчни създания, преминали през Хавона и достигнали Рая и Корпуса на Завършилите. Впоследствие те биват приети в обятията на Райската Троица и изпратени под ръководството на Извечно Древните.
22:5.3 (248.2) Кандидатите за приемане от Троицата измежду възвисяващите се серафими биват удостоявани с такова признание благодарение на доблестното сътрудничество с един от възвисяващите се смъртни, достигнал Корпуса на Завършилите и впоследствие преминал през тринитизация. Моят собствен серафически опекун от периода на смъртния ми живот премина заедно с мен пътя на извисяването, впоследствие беше приет от Троицата и понастоящем е прикрепен към уверското правителство като Тринитизиран Опекун.
22:5.4 (248.3) Така стои въпросът и с промеждутъчните създания; много от тях биват преобразувани и достигат Рая, където заедно със серафимите и по същите причини биват приемани в обятията на Троицата и насочвани като Опекуни в свръхвселените.
22:5.5 (248.4) Тринитизираните Опекуни се приемат от Троицата на групи по седемдесет хиляди, при което седмата част от всяка група бива насочвана към всяка от свръхвселените. Понастоящем на служба в Орвонтон са малко повече от десет милиона от тези надеждни върховни опекуни. Те преминават служба в Уверса, а също така и в столичните сфери на големите и малки сектори. Помага им корпус от няколко милиарда секонафими и други умели личности на свръхвселената.
22:5.6 (248.5) Тринитизираните Опекуни започват своя път като опекуни и продължават като такива на нивото на свръхвселената. В известен смисъл те са служещи в свръхвселенските правителства, но за разлика от Небесните Пазители не поддържат връзка с индивидите. Тринитизираните Опекуни помагат на групите и съдействат на колективни проекти. Те пазят архивите, плановете и организациите; изпълняват функциите на попечители по отношение на новите начинания, личностните групи, проектите за извисяване, моронтийните планове, проектирането на вселените и безбройните други дела.
22:6.1 (248.6) Тринитизираните Посланици са втората категория от Подбраните Тринитизирани Синове и подобно на своите партньори — Опекуните, биват набирани измежду два типа възходящи създания. Не всички възходящи смъртни се сливат с Настройчиците, тоест с Отеца; някои се сливат с Духа, други — със Сина. Определен брой такива слели се с Духа и Сина смъртни достигат Хавона и постигат Рая. От техните редове се избират кандидатите за тринитизация и те периодически биват приемани в обятията на Троицата на групи по седем хиляди. След това те биват назначавани в свръхвселените като Тринитизирани Посланици на Извечно Древните. На Уверса са регистрирани почти половин милиард такива същества.
22:6.2 (248.7) Тринитизираните Посланици се избират за приемане от Троицата по препоръка на своите хавонски учители. В своите групи такива създания се отличават с изтъкнати интелектуални способности и затова стават прекрасни помощници на управителите на свръхвселените, като им помагат да разбират и защитават интересите на тези светове, от които пристигат слелите се с Духа смъртни. Посланиците, сливащи се със Сина, оказват огромна помощ при решаването на проблемите на личностите, принадлежащи към категориите на сливащите се със Сина.
22:6.3 (248.8) Тринитизираните Посланици са посланици на Извечно Древните; те биват изпращани с всякакви цели във всеки свят или вселена в пределите на свръхвселената на своето назначение. Особено важна е тяхната служба в столичните светове на малките сектори; те също така изпълняват безброй разнообразни поръчения в свръхвселените. Те представляват извънреден или резервен корпус Тринитизирани Синове на правителствата на свръхвселените, благодарение на което са способни да изпълняват най-различни задачи. Те вземат участие в хиляди и хиляди начинания в свръхвселената, които е невъзможно да бъдат описани на човешкия интелект, тъй като на Урантия няма нищо, което, макар и смътно, да напомня за тези дейности.
22:7.1 (249.1) Аз съм неспособен изчерпателно да разкрия на материалния разум опита на висшето творческо действие на съвършените и усъвършенствани духовни същества — акта на тринитизация. Методите на тринитизация се отнасят към тайните на Сферите на Наместниците и Сферите на Уединението; те се разкриват само на тези и могат да бъдат осмислени само от тези, които са преминали през този уникален опит. Затова успешното описание пред човешкия разум на същността и смисъла на този удивителен процес излиза извън пределите на възможностите на което и да е същество.
22:7.2 (249.2) Освен Божествата в тринитизацията са способни да участват само личности от Рая-Хавона, а също така и някои членове на всеки корпус от завършили. В особени условия на Райско съвършенство тези възвишени същества са способни да осъществят уникално и смело начинание — индивидуализация на проявлението, и неведнъж им се е отдавало да създадат ново същество — син, тринитизиран от създание.
22:7.3 (249.3) Само веднъж прославените същества могат да предприемат дръзновен опит за тринитизация, докато Райските Божества очевидно са способни на все нови и нови актове. Изглежда, че Божеството е ограничено само от едно: възможността за съществуване на само един Първороден и Безкраен Дух, само един безкраен изпълнител на обединената воля на Отеца и Сина.
22:7.4 (249.4) Слелите се с Настройчиците си възходящи смъртни завършващи, постигнали определени нива на Райска култура и духовно развитие, се отнасят към тези, които могат да се опитат да осъществят тринитизация на създания. Веднъж на хилядолетие по хавонското време намиращите се в Рая групи на завършилите биват пускани във ваканция. Съществуват седем различни начина за прекарване на това свободно време, един от които се предприема съвместно с някой друг завършил или с личност от системата Рай-Хавона, за да направят опит за тринитизация на създания.
22:7.5 (249.5) Ако двама смъртни завършили, явили се пред Архитектите на Вселената, докажат, че независимо един от друг са избрали за тринитизация една и съща концепция, то Архитектите по собствено усмотрение могат да се разпоредят тези прославени смъртни да получат възможността да продължат своята ваканция и за определено време да се уединят в определения за тринитизация сектор за Жителите на Рая. Ако при завършване на своето уединение те съобщят, че заедно и единодушно са решили да предприемат Райски действия — да одухотворят, идеализират и въплътят избраната от тях оригинална и още нетринитизирана представа, то по разпореждане на Седмия Главен Дух им се разрешава да извършат този толкова удивителен акт.
22:7.6 (249.6) Тези неизпитани дерзания продължават невероятно дълго; изглежда, че преминава цяла вечност, докато преданите и целеустремени създания, били някога смъртни — а понякога и личности от системата Рай-Хавона, накрая постигнат своята цел и наистина успеят да въплътят избраната от тях представа за всеобщата ис тина в реално същество. Но не винаги тези предани партньори биват съпътствани от успех; нерядко ги постига неуспех, макар в техните действия да е невъзможно д а бъде открита грешка. Претърпявайки неуспех, кандидатите за участие в тринитизация биват приемани в специална група завършили, които биват определяни като същества, предприели върховен опит и претърпели върховно разочарование. Когато Райските Божества се обединяват за тринитизация, те винаги успяват, което не може да се каже за две хомогенни създания — опитът за обединение на двама членове от една и съща категория същества.
22:7.7 (250.1) Когато от Боговете се тринитизира ново и оригинално същество, то по отношение на съдържащия се в него божествен потенциал божествените родители остават непроменени; но когато такова съзидателно действие се извършва от възвишени създания, то единият от сключващите съюз и участващи в това действие индивиди претърпява уникално видоизменение на личността. В определен смисъл двамата родителя на сина, тринитизиран от създание, образуват единно духовно цяло. Ние предполагаме, че даденият статут на двойно обединение на някои духовни аспекти от личността вероятно ще преобладава, докато Върховното Същество не придобие пълно и окончателно изразяване на личността в голямата вселена.
22:7.8 (250.2) Едновременно с появата на нов тринитизиран от създание син възниква функционален духовен съюз на двамата родители; на пределно функционално ниво двамата тринитизиращи родители стават единно цяло. В цялата вселена няма същество, което да може да обясни това поразително явление; такова преживяване се доближава до божествеността. Когато Бащата и Синът са се обединили, за да породят вечния и Безкраен Дух, то — след постигането на своята цел, те веднага стават — и продължават да бъдат, едно цяло. И макар тринитизиращият съюз на двете създания да постига безкрайните предели на съвършения съюз на Божеството — Всеобщия Баща и Вечния Син, последствията от тринитизацията, осъществявана от създанията, не са вечни по своята природа; те ще престанат да съществуват след въплъщаването на емпиричните Божества.
22:7.9 (250.3) Независимо от това, че при изпълнението на своите вселенски задачи родителите на синове, тринитизирани от създания, са неразделни, те продължават да се смятат за отделни личности в състава на Корпуса на Завършилите и в списъците на Архитектите на Вселената. По време на сегашната вселенска епоха всички съединени чрез тринитизация родители са неразделни в изпълнението на своите функции и поръчения; където бива изпратен единият — там отива и другият; каквото прави единият — това прави и другият. Ако двойното обединение на родителите включва смъртен (или друг) завършил и личност от системата Рай-Хавона, то такива родителски създания не сътрудничат нито със съществата от Рая, нито с обитателите на Хавона, нито със завършилите. Такива смесени съюзи се отделят в особени, предназначени за тях корпуси от подобни същества. И във всички тринитизационни съюзи — смесени или други, родителските същества се осъзнават едно друго и могат да общуват едно с друго; те също така са и способни да изпълняват функции, преди това недостъпни за нито едното от тях.
22:7.10 (250.4) Седемте Главни Духа притежават власт, позволяваща да се санкционира тринитизационният съюз на завършилите и личностите на Рая-Хавона, при което такива смесени обединения са винаги успешни. Появяващите се в резултат синове, тринитизирани от създания, олицетворяват концепции, недостъпни за разбирането както на вечните създания на Рая, така и на временните създания на пространството; затова те стават подопечни на Архитектите на Главната Вселена. Тези тринитизирани синове на бъдещето обединяват идеи, идеали и опит, отнасящи се очевидно към бъдещата вселенска епоха и предвид това не представляващи непосредствена практическа ценност за управлението на централната вселена или свръхвселените. Тези уникални синове на децата на времето и обитателите на вечността се намират в резерва на Сферата на Наместниците, където изучават понятията на времето и реалностите на вечността в специален сектор на сферата, определена за тайните колежи на корпуса на Синовете-Създатели.
22:7.11 (251.1) Върховното Същество представлява обединение на трите стадия от реалността на Божеството: Бог-Върховния — духовното обединение на някои крайни аспекти на Райската Троица; Всемогъщия-Върховния — енергийното обединение на Създателите на голямата вселена; и Върховния Разум — индивидуалния принос на Третия Източник и Център и неговите равностойни Божества в реалността на Върховното Същество. В своите тринитизационни дерзания възвишените създания на централната вселена и Рая участват в тройствено изследване на Божеството на Върховния, създавайки три категории синове, тринитизирани от създания:
22:7.12 (251.2) 1. Синове, тринитизирани от възходящи създания. В своите съзидателни актове завършилите се стремят към тринитизация на някои концептуални реалности на Всемогъщия-Върховния, които те емпирично са придобили при своя възход през времето и пространството до Рая.
22:7.13 (251.3) 2. Синове, тринитизирани от създания от системата Рай-Хавона. Съзидателните актове на Жителите на Рая и обитателите на Хавона се изразяват в тринитизация на някои висши духовни аспекти на Върховното Същество, емпирично придобити в свръхвърховните условия, граничещи с Пределния и Вечния.
22:7.14 (251.4) 3. Тринитизирани Синове на Съдбата. Когато в тринитизацията на новото създание участват завършил и същество от системата Рай-Хавона, такова съвместно усилие се отразява върху някои аспекти на Върховния-Краен Разум. Появяващите се в резултат синове, тринитизирани от създания, се отнасят към свръхтворенията; те представляват действителността на Върховно-Крайното Божество, още непридобита емпирично и затова автоматически попадаща във владение на Архитектите на Главната Вселена — пазители на онези неща, които превишават съзидателните възможности на днешната вселенска епоха. Тринитизираните Синове на Съдбата олицетворяват някои аспекти на неразкритите функции на Върховния-Крайния в мирозданието. Ние знаем малко за тези съвместни деца на времето и вечността, но знаем много повече от това, което имаме право да разкрием.
22:8.1 (251.5) Освен синовете, тринитизирани от създания, които се разкриват в настоящото повествувание, съществуват множество неразкрити категории тринитизирани от създания същества — разнообразното потомство на многобройните съюзи на седемте корпуса завършили с личности от системата Рай-Хавона. Но всички тези тринитизирани от създания същества — разкрити и неразкрити — получават личност от Всеобщия Баща.
22:8.2 (251.6) Младите и неподготовени синове, тринитизирани от възходящи създания и личности от системата Рай-Хавона, обикновено биват насочвани за преминаване на продължителна служба в седемте Райски сфери на Безкрайния Дух, където се намират на обучение при Седемте Върховни Администратора. Впоследствие те могат да бъдат приети от Троичните Синове-Учители, за да преминат по-нататъшна подготовка в локалните вселени.
22:8.3 (251.7) Тези приемни синове, произхождащи от висшите и прославени създания, са ученици-практиканти и студенти, помагащи на Синовете-Учители, и що се отнася до класификацията, то нерядко те временно биват причислявани към тези Синове. Те са способни да изпълняват и изпълняват много благородни задачи, като самоотвержено опекунстват избраните за служене светове.
22:8.4 (251.8) Синовете-Учители на локалните вселени могат да издигат своите тринитизи рани от създания подопечни като кандидати за приемане от Райската Троица. От обятията на Троицата те излизат като Тринитизирани Синове на Съвършенството, които постъпват на служба при Извечно Древните в седемте свръхвселени — такова е известното понастоящем предназначение на тази уникална група от два пъти тринитизирани същества.
22:8.5 (252.1) Не всички синове, тринитизирани от създания, биват приемани в обятията на Троицата; много от тях стават партньори и представители на Седемте Главни Духа на Рая, на Отразяващите Духове на свръхвселените и на Майчинските Духове на локалните творения. Някои могат да приемат специални задачи на вечния Остров. Има и такива, които изпълняват особена служба в тайните сфери на Отеца и Райските сфери на Духа. Мнозина попадат в обединения корпус Тринитизирани Синове, намиращ се на вътрешния кръг на Хавона.
22:8.6 (252.2) Върховното предназначение на всички синове, тринитизирани от създания, освен Тринитизираните Синове на Съвършенството и онези, които се намират на Сферата на Наместниците, очевидно е влизането в Корпуса на Тринитизираните Завършили, един от седемте Райски Корпуса за Завършили.
22:9.1 (252.3) Синовете, тринитизирани от създания, се приемат в обятията на Райската Троица на групи от по седем хиляди. Тези тринитизирани потомци на усъвършенствани хора и личности от системата Рай-Хавона се приемат еднакво от Божествата, но те се назначават в свръхвселените в съответствие с препоръките на техните бивши наставници, Троичните Синове-Учители. По-преуспяващите в своето служене се назначават като Помощници на Върховните Синове; по-малко отличилите се стават Небесни Пазители.
22:9.2 (252.4) Когато тези уникални същества се приемат в обятията на Троицата, те стават ценни помощници в правителствата на свръхвселените. Те са добре запознати с проблемите, свързани с възвисяването, но не благодарение на собствения си опит, а в резултат от служенето заедно с Троични Синове-Учители в световете на пространството.
22:9.3 (252.5) Почти един милиард Небесни Пазители са получили назначение в Орвонтон. Те биват прикрепвани към администрацията на Извечно Съвършените в столичните светове на големите сектори и получават компетентна помощ от корпуса на възходящите смъртни, слели се със Сина.
22:9.4 (252.6) Небесните Пазители служат в съдилищата на Извечно Древните, изпълнявайки задълженията на съдебни посланици, извиквайки на съд и обявявайки решенията на различните съдилища на правителствата на свръхвселените. По поръчение на Извечно Древните те напускат Уверса, за да задържат и доставят тук тези същества, които трябва да се представят пред съдиите на свръхвселената; те изпълняват решенията за задържане на всяка личност в свръхвселената. Те също така съпровождат слелите се с Духа смъртни от локалните вселени, когато по силата на една или друга причини възниква необходимост от тяхното присъствие на Уверса.
22:9.5 (252.7) Небесните Пазители и техните партньори, Помощниците на Върховните Синове, никога не биват снабдявани с Настройчици. Няма сред тях и същества, слели се с Духа или Сина. Но обятията на Троицата компенсират статута на несливане на Тринитизираните Синове на Съвършенството. Обятията на Троицата могат да въздействат само върху самата идея, която е персонифицирана в тринитизиран от създания син — в останалите аспекти, оставяйки приетия в обятията син неизменен, но подобно ограничение става само тогава, когато е запланувано.
22:9.6 (252.8) Два пъти тринитизираните синове са възхитителни същества, но те не са толкова разностранни и надеждни, колкото техните възходящи партньори; на тях не им достига този огромен и дълбок личен опит, който е придобит от останалите синове от тази група чрез възхода към блаженството от мрачните предели на пространството. Ние, възходящите създания, ги обичаме и правим всичко, което е по силите ни, за да компенсираме техните недостатъци, но общувайки с тях, винаги се преизпълваме с благодарност за своя скромен произход и способност да придобиваме опит. Прекрасна и направо трогателна е тяхната готовност да признават и осъзнават своите недостатъци в областта на емпиричните реалности на вселенския възход.
22:9.7 (253.1) В контраст с останалите обгърнати от Троицата синове Тринитизираните Синове на Съвършенството са ограничени с това, че техният емпиричен опит не включва областта на време-пространството. Независимо от продължителната им подготовка от страна на Върховните Администратори и Синовете-Учители на тях не им достига опит и ако не беше това, емпиричната наситеност не би им позволила да остават в резерв в очакване да бъде придобит опит в бъдеща вселенска епоха. В цялото битие няма нищо, което би могло да замени истинския личен опит, и такива тринитизирани от създания синове се намират в резерв за емпирична дейност в една от бъдещите вселенски епохи.
22:9.8 (253.2) В обителските светове често съм забелязвал как даже на новопристигнали от еволюционните светове тези възвишени служещи на върховните съдилища на свръхвселената гледат с такава тъга и молба, че не можеш да не ги разбереш: тези познали неемпиричната тринитизация същества действително завиждат на своите привидно с по-малък късмет събратя, които преодоляват всеобщия път на извисяване по стъпалата на настоящия опит и практически живот. Независимо от своите недостатъци и ограниченост те са необикновено полезни и винаги готови да помогнат, когато въпросът се отнася до претворяване на сложните административни планове на правителството на свръхвселените.
22:10.1 (253.3) Помощниците на Върховните Синове — това е изтъкната група от преминали повторна тринитизация синове, прославени възходящи същества от Корпуса за Завършили Смъртни и техните вечни партньори, личности от системата Рай-Хавона. Те получават назначения в свръхвселените и изпълняват функциите на лични помощници на върховните синове в правителствата на Извечно Древните. Те съвсем основателно могат да бъдат наречени лични секретари. От време на време те изпълняват функциите на секретари на специалните комисии и другите групови обединения на върховните синове. Те служат като Възпитатели по Мъдрост, Божествени Съветници, Всеобщи Цензори, Могъщи Посланици, Снабдени с Върховни Пълномощия и Нямащи Име и Номер.
22:10.2 (253.4) Ако при обсъждането на Небесните Пазители ви обръщах внимание на ограниченията и недостатъците на тези двукратно тринитизирани синове, то позволете ми сега, в името на обективността, да ви изтъкна и едно тяхно огромно достойнство — качеството, правещо ги практически безценни за нас. Самия си произход такива същества дължат на факта, че са персонификация на една най-висша представа. Те представляват личностно въплъщение на някаква божествена идея, някакъв всеобщ идеал в такъв вид, който преди никога не е бил замислян, не е получавал израз или не е преминавал през тринитизация. Впоследствие те са били приети в обятията на Троицата; затова Небесните Пазители са демонстрация и истинско въплъщение на самата мъдрост на божествената Троица по отношение на идеите-идеала на тяхното личностно съществуване. В степента, в която конкретната идея може да бъде разкрита на вселените, тези личности въплъщават всичко без изключение, което би могло да се замисли, изрази и въплъти от разума на което и да е създание или Създател. Те са персонификацията на тази идея.
22:10.3 (253.5) Нима ви е непонятно, че тези същества, всяко от които е живо средоточие на една най-висша представа за вселенската реалност, могат да окажат неоценима помощ на тези, на които е поверено управлението на свръхвселените?
22:10.4 (254.1) Неотдавна на мен ми беше възложено да оглавя комисия от шест върховни сина — по един от всяка категория, която е била насочена за изучаването на три проблема, свързани с група нови вселени в южните региони на Орвонтон. Можах на практика да се убедя в необикновената ценност на Помощниците на Върховните Синове, след като отправих към името на уверския ръководител от тяхната категория молба за временно включване на тези секретари в моята комисия. Първата от нашите идеи беше представена на Помощника на Върховните Синове, който се намираше на Уверса и беше веднага прикрепен към нашата група. Нашата втора идея намери въплъщение в Помощника на Върховните Синове, назначени в третата свръхвселена. Този източник ни оказа голяма помощ чрез намиращия се в централната вселена информационен център по координация и разпространение на фундаментални знания, но това изобщо не може да се сравнява с непосредственото присъствие на личност, която е представа, тринитизирана от създания в аспекта превъзходство и тринитизирана от Божествата в аспекта завършеност. Що се отнася до нашия трети проблем, то — според наличните в Рая сведения, такава идея още никога не е била тринитизирана от създания.
22:10.5 (254.2) Помощниците на Върховните Синове са уникални и истински въплъщения на необятни концепции и най-важни идеали. И като такива те са способни от време на време да внасят в нашите дискусии неизразима яснота. Помислете какво значи за мен, отправящия се за изпълнения на задачи в далечните вселенски пространства, да имам край себе си Помощник на Върховните Синове, изразяващ цялата пълнота на божествената представа за самата същност на проблемите, с които ми предстои да се захвана и реша; нееднократно съм се убеждавал в това. Единствената трудност е в това, че нито една от свръхвселените не може да има пълен набор от тринитизирани идеи; ние получаваме само една седма част от тези същества; затова само в приблизително един от седем случая ние можем да се ползваме от лична връзка с тях — даже ако по съществуващи сведения конкретната идея е била тринитизирана.
22:10.6 (254.3) Ако имахме на Уверса повече такива същества, те щяха да ни донесат огромна полза. Предвид тяхната важност за администрацията на свръхвселените ние всячески препоръчваме на странстващите на пространството и обитателите на Рая да се опитат да предприемат тринитизация след взаимното си обогатяване с тези емпирични реалности, които са необходими за подобни съзидателни начинания.
22:10.7 (254.4) Понастоящем в нашата свръхвселена има около един и четвърт милиона Помощници на Върховните Синове и те служат в големите и малки сектори, точно както и на Уверса. Те редовно ни съпровождат при изпълнението на задачи в отдалечените вселени. Помощниците на Върховните Синове не биват прикрепвани за постоянно към някакъв Син или комисия. Те през цялото време преминават от място на място, като помагат там, където идеята или идеалът, които са, могат най-добре да помогнат с оглед вечните цели на Райската Троица, чиито синове те са станали.
22:10.8 (254.5) Те са трогателно нежни, изумително предани, възхитително разумни, изключително мъдри в това, което се отнася до една-единствена идея — и необикновено скромни. Докато те са способни да ви предадат цялото богатство от вселенски знания по отношение на една заключена в тях идея или идеал, тъжно е да гледаш как разпитват за сведения по множество други въпроси даже възходящите смъртни.
22:10.9 (254.6) С това завършва разказът за произхода, природата и функциите на някои от съществата, наричани Тринитизираните Божии Синове, а именно за тези, които, преминавайки през божествените обятия на Райската Троица, са били след това изпратени за осъществяване на служба в свръхвселените за мъдро и разумно сътрудничество с администраторите на Извечно Древните в техния неуморен стремеж да помогнат за придвижването на възходящите смъртни на времето към центъра, към тяхното непосредствено място за назначение — Хавона, и крайната им цел — Рая.
22:10.10 (255.1) [Изложено от Могъщ Посланик, член на просветителските корпуси в Орвонтон.]
Книгата Урантия
Документ 23
23:0.1 (256.1) ЕДИНИЧНИТЕ Посланици са личният и всеобщ корпус на Съвместния Създател, първата и старша категория Върховни Личности на Безкрайния Дух. Те са олицетворение на изначалния и единичен съзидателен акт на Безкрайния Дух, чиято цел е била сътвор яване на дарени с личност единични духовни същества. Нито Отецът, нито Синът са взели непосредствено участие в това грандиозно одухотворяване.
23:0.2 (256.2) Тези духовни посланици са били снабдени с личност в процеса на едновременен съзидателен акт и техният брой е неизменен. Макар че едно от тези необикновени същества съпровожда мен при изпълнението на настоящата задача, аз не зная какъв е техният общ брой във вселената на вселените. От време на време аз разбирам само какъв е общият брой Посланици, регистрирани в конкретния момент в нашата свръхвселена. Съдейки по последния уверски отчет, в пределите на Орвонтон се намират почти 7690 трилиона Единични Посланици. Аз предполагам, че това е значително по-малко от една седма част от техния общ брой.
23:1.1 (256.3) Веднага след създаването на Седемте Духа на Кръговете в Хавона Безкрайният Дух сътворил обширния корпус на Единичните Посланици. Освен Рая и кръговете на Хавона няма нищо, което да е предшествало Единичните Посланици; тяхната дейност в голямата вселена продължава почти цяла вечност. Те са неотделими от божествения метод на саморазкриване на Безкрайния Дух на необятното творение на времето и пространството и неговата лична връзка с това творение.
23:1.2 (256.4) Независимо от своето почти вечно съществуване всички посланици помнят момента на възникването на своята личност. Те осъзнават течението на времето и са първите творения на Безкрайния Дух, притежаващи това качество. Те са първите създания на Безкрайния Дух, персонализирани във времето и одухотворени в пространството.
23:1.3 (256.5) Тези единични духове са се появили в зората на времето като завършени и съвършени духовни същества. Всички те са еднакви и няма класове или подгрупи, основани на индивидуални различия. Тяхната класификация се определя изключително от този вид дейност, която те периодически изпълняват.
23:1.4 (256.6) Смъртните започват своя път в световете на пространството, представлявайки почти изцяло материални създания, и се възвисяват навътре към Великите Центрове; тези единични духове изхождат от всеобщия център и се стремят да получат назначения в далечни творения чак до индивидуалните светове в най-отдалечените локални вселени и още по-далечни предели.
23:1.5 (256.7) Независимо от своето название Единични Посланици те не страдат от самотност — те действително обичат да работят самостоятелно. Това са единствените същества в цялото творение, които са способни да получават и получават удоволствие от самотността, макар че те в еднаква степен се радват на общуването с тези категории разумни същества, с които са способни да влизат в близки отношения.
23:1.6 (257.1) При своето служене Единичните Посланици не са изолирани; те се намират в постоянен контакт с цялото богатство на интелектуалния живот на цялото творение, доколкото са способни да се „включват“ към всяка транслация в световете на своето пребиваване. Те също така могат да общуват с членове на своите непосредствени корпуси — същества, изпълняващи аналогична работа в тази свръхвселена. Те биха могли да се свързват и с други членове на своята категория, но съветът на Седемте Главни Духа им е препоръчал да не правят това, а тези лоялни същества са неспособни да пренебрегнат тази препоръка или да не се съобразят с нея. Не е известен нито един случай на попадане на Единичен Посланик във властта на мрака.
23:1.7 (257.2) Както и Управляващите Вселенската Енергия, Единичните Посланици се отнасят към онези немногобройни типове действащи в световете същества, които не могат да бъдат арестувани или задържани от съдилищата на времето и пространството. Те могат да бъдат призовани само в съда на Седемте Главни Духа, но в продължение на цялата история на мирозданието не е имало случай този Райски съвет да се е събирал за предаване на съд на Единичен Посланик.
23:1.8 (257.3) Тези посланици, изпълняващи своите назначения поединично, представляват клас надеждни, самостоятелни, разностранни, истински духовни и отзивчиви създания, излезли от недрата на Третия Източник и Център; те се подчиняват на властта на Безкрайния Дух, пребиваващ на централния Остров на Рая и въплътен в столичните светове на локалните вселени. Даже намирайки се под прякото въздействие на Майчинските Духове на локалните вселени, те постоянно са свързани с кръга, който произхожда от Безкрайния Дух.
23:1.9 (257.4) Единичните премествания и трудът на Единичните Посланици се обясняват с техническа необходимост. Оставайки на едно място, те са способни за кратко време да се обединят в групи; оказвайки се обаче изцяло отрязани от поддръжката и управлението на своя Райски кръг, те стават съвършено изолирани. Ако при преместване или изпълнение на действия в кръговете на пространството и потоците на времето двама или повече посланика се окажат в непосредствена близост един до друг, тогава и двамата или всички те биват изваждани от връзка с висшите кръгове на силата. Ако използваме ваш израз, може да се каже, че те „дават на късо“. Затова Посланиците притежават способността да подават автоматически сигнал за тревога — предупреждение, което безпогрешно предупреждава за възможен сблъсък и надеждно ги задържа на безопасното разстояние, необходимо за осигуряването на задължителните им и ефективни действия. Те също така разполагат с вродена и автоматическа способност да откриват и обозначават близостта както на Свещените Троични Духове, така и на божествените Настройчици на Съзнанието.
23:1.10 (257.5) Посланиците не притежават способността за разпространение или възпроизводство на личността, но във вселените практически няма такива дела, с които да не могат да се занимават и в които да не могат да внесат свой съществен и ценен принос. Особено значителна е тяхната способност да икономисват време на тези, които са свързани с воденето на вселенските дела; те помагат на всички ни — от най-висшите до най-низшите.
23:2.1 (257.6) Единичните Посланици не са постоянно прикрепени към нито една небесна личност или група личности. Те действат само въз основа на получените задачи и по време на изпълнението на такива назначения те се трудят под непосредственото наблюдение на тези, които управляват съответните светове. Те нямат нито собствена организация, нито ръководство; те са Единични Посланици.
23:2.2 (258.1) Безкрайният Дух назначава Единични Посланици за изпълнението на седем вида служене:
23:2.3 (258.2) 1. Посланици на Райската Троица.
23:2.4 (258.3) 2. Посланици на Кръговете на Хавона.
23:2.5 (258.4) 3. Посланици на Свръхвселените.
23:2.6 (258.5) 4. Посланици на Локалните Вселени.
23:2.7 (258.6) 5. Свободни Изследователи.
23:2.8 (258.7) 6. Посланици и Емисари с Особени Поръчения.
23:2.9 (258.8) 7. Просветители, Разкриващи Истината.
23:2.10 (258.9) Бидейки напълно взаимозаменяеми, тези духовни посланици могат да преминават от една служба на друга; такива премествания стават постоянно. Не съществуват отделни категории Единични Посланици; всички те са сходни по своето духовно съдържание и във всякакъв смисъл на думата са еднакви. Макар че са им присвоени номера, Безкрайният Дух ги знае по лични имена. За останалите от нас те са известни по име или номер, обозначаващ тяхното текущо назначение:
23:2.11 (258.10) 1. Посланици на Райската Троица. Аз нямам право да разкривам много от това, което се отнася до труда на тази група посланици, използвани от Троицата. Те са доверените и тайни слуги на Божествата и не е имало случай, при който същество, на което е доверено особено послание, отнасящо се до неразкритите планове и бъдещо поведение на Боговете, да му е дало гласност или да не е оправдало доверието, оказано на неговата категория. Всичко това се казва тук, не за да изтъкваме техните съвършенства, а за да подчертаем този факт, че Божествата са способни да създават и създават съвършени същества.
23:2.12 (258.11) Объркването и смущението, царящи на Урантия, не означават, че на Райските Управители им липсват интерес или способности да водят делата по друг начин. Създателите са дарени с цялата власт да превърнат Урантия в истински рай, обаче такъв Едем не би допринесъл с нищо за формиране на тези силни, благородни и опитни характери, които Боговете така неотклонно изковават във вашия свят между наковалнята на необходимостта и чука на страданията. Вашите тревоги и скърби, вашите изпитания и разочарования са такава част от божествения план за вашата сфера, каквито са изисканото съвършенство и безкрайното съответствие на всички неща с тяхното върховно предназначение в световете на централната и съвършена вселена.
23:2.13 (258.12) 2. Посланици на кръговете на Хавона. В течение на своето възвисяване — в началото смътно, а след това все по-явно, вие ще забелязвате присъствието на Единичните Посланици, но ще започнете безпогрешно да ги познавате, едва след като достигнете Хавона. Първите посланици, с които ще се сблъскате лице в лице, ще бъдат посланиците на кръговете на Хавона.
23:2.14 (258.13) Единичните Посланици са свързани с особени отношения с местните обитатели на световете на Хавона. Губейки толкова много свои качества при общуването един с друг, тези посланици са способни да поддържат и поддържат тясна връзка с местните обитатели на Хавона. Но на човешкия разум е съвършено невъзможно да се предаде върховното наслаждение, извличано от взаимното общуване на разума на божествено съвършеното същество с духа на подобни, почти трансцендентални личности.
23:2.15 (259.1) 3. Посланици на свръхвселените. Извечно Древните са личности с троичен произход, занимаващи се със съдбата на седемте свръхвселени; това трио на божествено могъщество и административна мъдрост щедро бива снабдявано с Единични Посланици. Само чрез тази категория посланици триединните управители на една свръхвселена са способни непосредствено и лично да общуват с управителите на друга. Единичните Посланици са единствените духовни разумни същества — с изключение вероятно само на Свещените Троични Духове, — които могат да бъдат изпратени от столицата на една свръхвселена непосредствено в столицата на друга. Всички останали личности трябва да изпълняват подобни пътешествия през Хавона и през административните светове на Главните Духове.
23:2.16 (259.2) Съществуват видове информация, която е невъзможно да се получи с помощта на Гравитационните Посланици, посредством отразяване или транслация. И тогава за придобиване на съответните знания на Извечно Древните се налага към източника на информация да се изпрати Единичен Посланик. Дълго преди появата на живот на Урантия посланикът, свързан понастоящем с мен, е получил назначение отвъд пределите на Уверса в централната вселена; в течение на почти един милион години той не е бил в списъците на Орвонтон, но се е върнал с необходимата информация в надлежното време.
23:2.17 (259.3) Няма предели за служенето на Единичните Посланици в свръхвселените; те са способни да приведат в изпълнение присъдите на върховните съдилища или да събират информация за благото на сферата. От всички свръхтворения те най-много обичат да служат в Орвонтон, тъй като тук съществува най-голяма потребност от техните услуги и най-широки възможности за героичен труд. В тези светове, които повече от други се нуждаят от нашата помощ, всички ние получаваме такова удовлетворение от това, че действаме с още по-голямо самоотдаване.
23:2.18 (259.4) 4. Посланици на локалните вселени. С нищо не са ограничени действията на Единичните Посланици, които са на служба в локалните вселени. Те предано разкриват мотивите и намеренията на Майчинския Дух на локалната вселена, макар изцяло да се подчиняват на юрисдикцията на управляващия Син-Владетел. Това е вярно по отношение на всички посланици, действащи в локалната вселена, независимо дали те се изпращат с поръчения непосредствено от столичния свят на вселената или са временно свързани с Бащите на Съзвездията, Пълновластните Владетели на Системите или Планетарните Принцове. В течение на установяването на Сина-Създател като пълновластен управител на своята вселена и чак до съсредоточаването в неговите ръце на цялата власт тези посланици на локалните вселени действат под общото управление на Извечно Древните и се отчитат непосредствено пред техния местен представител — Извечно Единния.
23:2.19 (259.5) 5. Свободни изследователи. Когато резервният корпус на Единичните Посланици се препълни, един от Седемте Върховни Управляващи Енергията обявява набиране на група от изследователи-доброволци. Такива винаги има в изобилие, тъй като посланиците с радост се отправят като свободни и от нищо не притеснявани изследователи, за да почувстват възторг от откриването на зараждащите се центрове на нови светове и вселени.
23:2.20 (259.6) Те тръгват на път, за да изследват данните, предоставяни от световните съзерцаващи пространството. Райските Божества несъмнено знаят за съществуването на тези неразкрити енергийни системи, но те никога не разгласяват подобна информация. Ако не бяха Единичните Посланици, които изследват и картографират тези неотдавна формирани енергийни центрове, то такива явления още дълго биха оставали незабелязани даже за разумните същества на съседните светове. Като клас Единичните Посланици са неимоверно чувствителни към гравитацията; за това понякога успяват да открият възможното присъствие на много малки тъмни планети — тези, същите светове, които най-добре са приспособени за експерименти с живота.
23:2.21 (260.1) Тези свободни посланици-изследователи са патрулите на мирозданието. Те постоянно правят изследователски експедиции в неизучените региони на външното пространство. Много от това, което ни е известно за процесите, ставащи в световете на външното пространство, ние дължим на Единичните Посланици, тъй като те често сътрудничат с небесните астрономи.
23:2.22 (260.2) 6. Посланици и емисари с особени поръчения. Разположени в пределите на една и съща свръхвселена, локалните вселени обикновено обменят посланици измежду местните категории синове. Но за да се избегнат забавянията, Единичните Посланици често биват изпращани като посланици от едно локално творение в друго, изпълнявайки ролята на представители и тълкуватели на световете. Например: новият обитаем свят може да се намира на такова разстояние, че да трябва да мине цяла вечност преди серафимираният посланик да може да достигне тази отдалечена вселена. Серафимираното същество е способно да развива скорост не повече от 899 370 урантийски километра в секунда от вашето време. Масивните звезди, насрещните потоци, необходимостта да се заобикалят препятствия, а също така и отклоняващите обекти забавят скоростта така, че при продължителни пътешествия средната скорост става приблизително 885 000 километра в секунда.
23:2.23 (260.3) Когато се окаже, че за достигане на отдалечена локална вселена на местния посланик ще му трябват стотици години, нерядко там незабавно бива изпращан Единичен Посланик за временно изпълнение на посланическите задължения. Единичните Посланици са способни изключително бързо да се преместват в пространството — не така, както Гравитационните Посланици — независимо от времето и пространството, но по подобен начин. Функциите на емисари с особени поръчения те изпълняват и в други случаи.
23:2.24 (260.4) 7. Просветители, разкриващи истината. Задачата, свързана с разкриването на истината, се разглежда от Единичните Посланици като най-висша проява на доверие към тяхната категория. Отново и отново те действат така — от свръхвселените до индивидуалните планети на пространството. Нерядко те се прикрепват към комисиите, които биват изпращани за разширяване на представите за истината в световете и системите.
23:3.1 (260.5) Единичните Посланици са върховен тип съвършени и ползващи се с доверие личности, способни за бързо предаване на важни и спешни послания в случаите, когато използването на транслациия или отразяване е нецелесъобразно. Те изпълняват безкрайни видове поръчения, като помагат на духовните и материални същества на световете — особено там, където се отчита факторът време. От всички категории, получили назначения в различните служби в пределите на свръхвселената, те са върховните и най-разностранни личностни същества, способни плътно да се приближат до преодоляване на пространството и времето.
23:3.2 (260.6) Във вселената има достатъчно духовни същества, които използват гравитацията за преместване в пространството; те са способни да се появяват навсякъде във всеки момент моментално, но те не са личности. Някои от тези, които използват гравитационен пренос, се отнасят към личностните категории — например, Гравитационните Посланици и Трансценденталните Регистратори, но тях е невъзможно да ги използваме за нуждите на администрацията на свръхвселените или на локалните вселени. Световете изобилстват с ангели, хора и други върховноличностни същества, но те са сковани от времето и пространството. Максималната скорост при повечето несерафимирани същества е 299 790 ваши километра в секунда от вашето време; промеждутъчните и някои други създания са способни да достигнат (и често достигат) двойна скорост — 599 580 километра в секунда, а серафимите и другите пресичат пространството с тройна скорост — около 899 370 километра в секунда. Освен Единичните Посланици не съществуват транспортни или куриерски личности, функциониращи в диапазона на скоростите между моменталните скорости на гравитационния пренос и относително ниските скорости на серафимите.
23:3.3 (261.1) Поради това Единичните Посланици се използват широко с куриерски и други поръчения в такива ситуации, когато личността няма принципно значение за изпълнението на задачата и когато е желателно да се избегне загубата на време, неизбежна при изпращането на личностен посланик от друг тип. Това е единствената категория определено личностни същества, способни да се синхронизират със съвместните всеобщи потоци в голямата вселена. Те пресичат пространството с различна скорост, което зависи от оказващите влияние фактори, но е известно, че при изпълнението на настоящото поръчение сътрудничещият с мен посланик се е премествал със скорос 1 354 458 739 000 ваши километра за секунда от вашето време.
23:3.4 (261.2) Аз съм напълно неспособен да обясня на материалния разум как един дух може да бъде истинска личност и същевременно да пресича пространството с такава колосална скорост. Но точно такива Единични Посланици действително прибивават на Урантия и си тръгват оттук с тези непостижими скорости. Нещо повече, цялата система на вселенско управление би била в значителна степен лишена от своя личностен елемент, ако това не беше така.
23:3.5 (261.3) Единичните Посланици са способни да прокарват линии на екстрена връзка с далечните региони на пространството в световете, необхванати от установените кръгове на голямата вселена. Те се създават за сметка на това, че в такива случаи един посланик може да изпрати съобщение или пространствен импулс на друг, намиращ се от него на разстояние от около сто светлинни години, ако определяме междузвездните разстояния така, както правят това астрономите на Урантия.
23:3.6 (261.4) От милиардите същества, сътрудничещи с нас в управлението на делата на свръхвселената, те са най-полезни благодарение на своята практическа помощ и способност за икономисване на време. Във вселените на пространството ние трябва да се съобразяваме с ограниченията на времето; с това се обяснява огромното значение на Единичните Посланици, които — използвайки своите комуникационни прерогативи, се превръщат в известен смисъл в независими от пространството, а благодарение на своите колосални скорости придобиват почти пълна независимост от времето.
23:3.7 (261.5) Аз съм неспособен да обясня на смъртните на Урантия как Единичните Посланици нямат форма и в същото време притежават истински и определени личности. Нямайки формата, асоцируема обикновено с личността, те въпреки това притежават духовно присъствие, различимо за всички по-висши типове духовни същества. Единичните Посланици са единственият клас същества, които очевидно притежават практически всички преимущества на безформения дух в съчетание с всички прерогативи на пълноценната личност. Те са истински личности и независимо от това са снабдени с почти всички атрибути на безличностното духовно присъствие.
23:3.8 (261.6) В седемте свръхвселени се наблюдава следната закономерност: обикновено, но не винаги всичко, което в тенденция спомага за повишаването на степента на свобода на някакво създание от ограниченията на времето и пространството, води към пропорционално намаляване на прерогативите на личността. Единичните Посланици са изключение от това общо правило. В своята дейност те са практически неограничени в използването на всеки и всички безкрайни пътища за духовно изразяване, божествено служене, лична опека и космическа връзка. Ако вие бихте могли да погледнете на тези необикновени същества в светлината на моя опит по въпросите на управлението на вселената, бихте разбрали колко сложно би било да се координират делата на свръхвселената без тяхното разностранно участие.
23:3.9 (262.1) До каквито и предели да се увеличи вселената, нови Единични Посланици вероятно няма да бъдат създавани. Според ръста на вселените нарастващите административни задължения трябва все повече да се изпълняват от други типове духовни попечители и от тези същества, които се появяват в тези нови творения — такива като създанията на Пълновластните Синове и Майчинските Духове на локалните вселени.
23:4.1 (262.2) Единичните Посланици очевидно са координатори на личности от всички типове духовни същества. Тяхното служене съдейства за развитие на родствени черти във всички личности на необятния духовен свят. Те имат голям принос при установяването във всички духовни същества на съзнание за групова идентичност. На всеки тип духовни същества му помагат специални групи Единични Посланици, укрепващи способността на такива същества да разбират и чувстват братските връзки с всички други категории, колкото и различни да са те.
23:4.2 (262.3) Единичните Посланици демонстрират такава поразителна способност да координират всички типове и категории крайни личности и даже да установяват връзка с абсонитните режими на върховните управляващи мирозданието, че някои от нас допускат наличието на определена връзка между сътворяването от Безкрайния Дух на тези посланици и посвещаването на Съвместния Извършител на Висшия-Пределния Разум.
23:4.3 (262.4) Когато завършил и жител на Рая се обединяват за тринитизация на „дете на времето и вечността“ — акт, засягащ неразкритите потенциали на разума на Висшия-Пределния, и когато така появилата се неквалифицирана личност бива изпратена на Сферата на Наместниците, Единичен Посланик (предполагаемото личностно последствие от посвещенията на такъв божествен разум) винаги се назначава като придружител-опекун на тринитизирания от създания син. Посланикът съпровожда новия син на съдбата до света на неговото назначение и вече никога не напуска Сферата на Наместниците. Прикрепен по този начин към децата на времето и вечността, Единичният Посланик завинаги преминава към изключително подчинение на Архитектите на Вселената. Ние не знаем нищо за бъдещето на тези необичайни съюзи. Вече цяла вечност партньорствата на такива уникални личности се събират на Сферата на Наставниците, но още нито едно от тях не е напуснало нейните предели.
23:4.4 (262.5) Броят на Единичните Посланици е неизменен, но тринитизацията на синове на съдбата явно няма ограничения. Това, че към всеки тринитизиран син на съдбата се прикрепва Единичен Посланик, според нас някога, в далечното бъдеще, ще стане причина броят на посланиците да бъде изчерпан. Кой ще дойде да ги смени в голямата вселена? Ще преминат ли техните задължения към Свещените Троични Духове след някакви изменения в тяхната среда? Ще настане ли такова време, когато голямата вселена ще се управлява по-непосредствено от същества с троичен произход, докато създанията с единичен и двойствен произход се преместят в световете на външното пространство? Ако посланиците се върнат към своето предишно служене, тези синове на съдбата ще ги съпровождат ли? Ще се прекратят ли съвместните тринитизации на завършващи и жители на Рая-Хавона, когато броят на Единичните Посланици като спътници-опекуни на синовете на съдбата бъде изчерпан? Ще бъдат ли всички тези ефективни Единични Посланици съсредоточени на Сферата на Наместниците? Ще бъдат ли тези необикновени духовни личности вечно свързани с тринитизираните синове на неразкритата съдба? Какво значение трябва да придаваме на този факт, че двойките, събиращи се на Сферата на Наместниците, се намират в изключително подчинение на могъщите тайнствени същества — Архитектите на Вселената? Ние си задаваме тези и много други сходни въпроси и се обръщаме с тях към многобройните категории небесни същества, но не знаем отговорите им.
23:4.5 (263.1) Както и много други процеси в управлението на вселените, тези действия безпогрешно свидетелстват за това, че персоналът на голямата вселена, включително Хавона и Рая, претърпява явна и определена организация в съответствие и съгласувано с колосалните енергийни еволюции, ставащи понастоящем в световете на външното пространство.
23:4.6 (263.2) Ние сме склонни да смятаме, че вечното бъдеще ще стане свидетел на такива явления от вселенската еволюция, които значително ще надхвърлят всичко, което е било във вечното минало. И ние очакваме тези грандиозни начинания, както трябва да ги очаквате и вие — с огромен ентусиазъм и с все по-голяма надежда.
23:4.7 (263.3) [Представено от Божествен Съветник от Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 24
24:0.1 (264.1) НА УВЕРСА ние разделяме всички личности и същества на Съвместния Създател на три големи групи: Върховни Личности на Безкрайния Дух, Посланици на Пространството и Попечителски Духове на Времето — духовни същества, имащи отношение към просвещаването и служенето на волеви създания в рамките на програмата за възход и еволюция на смъртните.
24:0.2 (264.2) Тези от Върховните Личности на Безкрайния Дух, които се споменават в настоящите повествувания, действат в голямата вселена в седем подгрупи:
24:0.3 (264.3) 1. Единични Посланици.
24:0.4 (264.4) 2. Надзиратели на Вселенските Кръгове.
24:0.5 (264.5) 3. Регистратори на Волеви Създания.
24:0.6 (264.6) 4. Лични Помощници на Безкрайния Дух.
24:0.7 (264.7) 5. Спомагателни Инспектори.
24:0.8 (264.8) 6. Пълномощни Стражи.
24:0.9 (264.9) 7. Придружители на Смъртните Кандидати.
24:0.10 (264.10) Единичните Посланици, Надзирателите на Кръговете, Регистраторите на Волеви Създания и Личните Помощници се отличават със своята колосална антигравитационна способност. Неизвестно е разполагат ли Единичните Посланици с постоянна резиденция; те странстват от една вселена в друга. Централните резиденции на Надзирателите на Вселенските Кръгове и Регистраторите на Волеви Създания се намират в столиците на свръхвселените. Личните Помощници на Безкрайния Дух се помещават на централния Остров на Светлината. Опорните пунктове на Спомагателните Инспектори и Пълномощните Стражи са съответно столиците на локалните вселени и столичните светове на влизащите в тях системи. Придружителите на Смъртните Кандидати обитават в Хавона и действат във всеки от единия милиард нейни светове. Повечето такива висши личности притежават опорни пунктове в локалните вселени, но те нямат органическа връзка с администрациите на еволюционните светове.
24:0.11 (264.11) От седемте класа, съставляващи тази група, само Единичните Посланици и вероятно Личните Помощници обхващат със своята дейност цялата вселена на вселените. Единичните Посланици се срещат навсякъде, започвайки от Рая: през кръговете на Хавона до столиците на свръхвселените и оттам навън през секторите и локалните вселени, с техните съставни части — чак до обитаемите светове. Макар че Единичните Посланици се отнасят към Върховните Личности на Безкрайния Дух, техният произход, природа и служене са описани в предишното повествувание.
24:1.1 (265.1) Може да ви се стори, че мощните енергийни потоци на пространството и кръговете на духовна енергия функционират автоматически, безпрепятствено, но това не е така. Всички тези колосални енергийни системи се контролират; те се подчиняват на интелигентно управление. Надзирателите на Вселенските Кръгове не се занимават с чисто физическа или материална енергия, отнасяща се към областта на Управляващите Вселенската Енергия: тяхната дейност е свързана с кръговете на относителна духовна енергия и с тези модифицирани кръгове, които имат принципно значение за съществуването както на високоразвити духовни същества, така и на моронтийния, или преходен, тип разумни създания. Надзирателите не пораждат кръгове от енергия и свръхсъщности на божественост, но като цяло те са свързани с всички върховни духовни кръгове на времето и вечността и с всички съответстващи духовни кръгове, имащи отношение към управлението на съставните части на голямата вселена. Те управляват и контролират всички подобни кръгове на духовна енергия отвъд пределите на Райския Остров.
24:1.2 (265.2) Надзирателите на Вселенските Кръгове са изключително творение на Безкрайния Дух. Те функционират само като посредници на Съвместния Извършител и са дарени с личност за служене в четирите категории:
24:1.3 (265.3) 1. Върховни Надзиратели на Кръгове.
24:1.4 (265.4) 2. Спомагателни Надзиратели на Кръгове.
24:1.5 (265.5) 3. Вторични Надзиратели на Кръгове.
24:1.6 (265.6) 4. Третични Надзиратели на Кръгове.
24:1.7 (265.7) Броят на върховните надзиратели на Хавона и на спомагателните надзиратели на седемте свръхвселени е постоянен; нови същества от тези категории не се създават. Върховните надзиратели са седем и са разположени в направляващите светове на седемте кръга на Хавона. Кръговете на седемте свръхвселени се намират под ръководството на изумителната група от седемте спомагателни надзирателя, чиито резиденции са разположени в седемте Райски сфери на Безкрайния Дух — в световете на Седемте Върховни Администратора. Оттук те наблюдават кръговете на свръхвселенското пространство и ги управляват.
24:1.8 (265.8) Тук, в Райските сфери на Духа, седем спомагателни надзиратели на кръгове под ръководството на Върховните Администратори обединяват своите усилия с първата категория Върховни Енергийни Центрове, което се изразява в под-райската координация на всички материални и духовни кръгове, отиващи към седемте свръхвселени.
24:1.9 (265.9) Вторичните надзиратели, предназначени за вселените на времето и пространството, се намират в столичните светове на всяка свръхвселена. Големите и малки сектори са административни подразделения на правителствата на свръхвселената, но нямат отношение към контрола над духовната енергия. Аз не зная какъв е общият брой на вторичните надзиратели на кръгове в голямата вселена, но на Уверса такива същества наброяват 84 691. Вторични надзиратели продължават да бъдат създавани; от време на време те се появяват в световете на Върховните Администратори в групи от по седемдесет същества. Ние ги получаваме по заявка във връзка с подготовката за учредяване на отделни кръгове духовна енергия и свързваща физическа енергия за зараждащите се вселени, които са под наша юрисдикция.
24:1.10 (265.10) Третичните надзиратели на кръгове функционират в столичните светове на всяка локална вселена. Както и вторичните надзиратели, тази категория продължава да се създава и да се попълва от групи от по седемстотин същества. Те се назначават в локалните вселени от Извечно Древните.
24:1.11 (266.1) Надзирателите на кръгове са създадени за изпълнението на специфични функции и те вечно служат в групите на своето изначално назначение. Несменяеми по ротации, те прекарват векове в изследвания на проблеми, открити в световете им на назначение. Например, третичният надзирател на кръгове номер 572 842 функционира в Салвингтон от времето на появяване на първата концепция за вашата вселена и е член на личния щат на Михаил Небадонски.
24:1.12 (266.2) Както в локалните вселени, така и във вселените на върховното ниво надзирателите на кръгове насочват всички заинтересувани същества към съответните кръгове за транслация на всякакви духовни послания и преместване на всякакви личности. В своята дейност по наблюдение над кръговете тези умели същества използват всички фактори, сили и личности от вселената на вселените. Те използват неразкрити „върховни духовни управляващи кръгове“ и получават квалифицирана помощ от многобройни групи личности на Безкрайния Дух. Именно те изолират еволюционния свят, ако Планетарният Принц въстане против Всеобщия Баща и неговия наместник — Сина. Те могат да изключват всеки свят от някои вселенски кръгове от по-висш духовен порядък, но са неспособни да анулират материалните потоци на управляващите енергията.
24:1.13 (266.3) Отношението на Надзирателите на Вселенските Кръгове към духовните кръгове напомня отношението на Управляващите Вселенската Енергия към материалните кръгове. И двете категории се допълват една друга, в съвкупност осигурявайки надзора за всички духовни и всички материални кръгове, които могат да се управляват от създания.
24:1.14 (266.4) В определена степен надзирателите на кръгове осъществяват надзор над тези кръгове на разума, които са свързани с духа, до голяма степен така, както управляващите енергиите оказват известно влияние върху тези аспекти на разума, които са свързани с физическата енергия, тоест на механичния разум. Като цяло функциите на всяка категория се разширяват за сметка на обединяване с противоположната, но кръговете на чистия разум не се отнасят към компетенциите на нито една от страните. Няма между тези категории и взаимна координаця; в цялата си разностранна дейност Надзирателите на Вселенските Кръгове се подчиняват на Седемте Върховни Управляващи Енергиите и техните подчинени.
24:1.15 (266.5) Независимо от това, че в пределите на съответните категории надзирателите на кръгове са напълно еднакви — всички те са различни индивиди. Те са истински личностни същества, но личност са получили не от Отеца; този тип личности никога не се срещат в другите типове създания в течение на цялото съществуване на мирозданието.
24:1.16 (266.6) Макар че вие ще ги познаете и ще се запознаете с тях по своя път към Рая, лични взаимоотношения с тях няма да имате. Те са надзиратели на кръговете и изпълняват своите задължения строго и ефективно. Те поддържат отношения само с тези личности и същества, които контролират дейността, свързана с поверените им кръгове.
24:2.1 (266.7) Независимо от това, че космическият разум на Всеобщия Интелект знае за присъствието и местонахождението на всички мислещи създания, във вселената на вселените се използва независим метод за отчет на всички волеви създания.
24:2.2 (266.8) Регистраторите на Волеви Създания са особено завършено творение на Безкрайния Дух; техният общ брой ни е неизвестен. Те са дарени със способността да поддържат безупречна синхронност със системата на отразяване на свръхвселените и в същото време притежават лична чувствителност към разумната воля и способност да реагират на нея. Използвайки не съвсем понятен метод, тези регистратори незабавно осъзнават раждането на воля във всяка точка на голямата вселена. Затова те винаги могат да ни предоставят изчерпателна информация за броя, природата и местонахождението на всички волеви създания във всеки регион на централното творение и седемте свръхвселени. Но в Рая ги няма — тук липсват потребности от техните услуги. На Рая знанието е присъщо; Божествата знаят всичко.
24:2.3 (267.1) Седем Регистратора на Волеви Създания действат в Хавона, по едно във всеки от направляващите световете нейни кръгове. Освен тях и резервните същества от дадената категория, намиращи се в Райските светове на Духа, дейността на всички Регистратори на Волеви Създания се отнася към юрисдикцията на Извечно Древните.
24:2.4 (267.2) На Регистратора на Волеви Създания, управляващ със своята служба от столичния свят на свръхвселената, се подчиняват много хиляди регистратори — по един в столицата на всяка локална вселена. Всички личности от дадена категория са еднакви, като се изключат тези, които се намират в направляващите светове на Хавона и седемте управляващи съответните служби в свръхвселените.
24:2.5 (267.3) В седмата свръхвселена има сто хиляди Регистратора на Волеви Създания. Това са само тези същества, които са запазени за локалните вселени; тук не влиза личният щат на Усатия — главата на всички регистратори на Орвонтон. Както и другите глави на свръхвселени, Усатия не взема непосредствено участие в регистрацията на волята на разумни създания. Той е настроен само за приемане на информация от своите подчинени във вселените на Орвонтон; така той действа като величествена личност, сумираща техните отчети, постъпващи от столиците на локалните творения.
24:2.6 (267.4) На основание регистрациите, приети от личността Усатия, официалните архивариуси на Уверса включват в своите документи периодическа информация за статута на свръхвселената. Такива регистрационни данни се отнасят само към свръхвселената; тези отчети не се предават нито в Хавона, нито в Рая.
24:2.7 (267.5) Както и другите волеви създания, хората интересуват Регистраторите на Волеви Създания само в смисъла на регистрацията на факта поява на волята. Те не се занимават с описанието на вашия живот и дела; не трябва да ги бъркате с архивариусите. Орвонтонският Регистратор на Волеви Създания на Небадон номер 81 412, намиращ се сега в Салвингтон, в този момент знае за вашето живо присъствие на Урантия и лично го осъзнава; той ще фиксира вашата смърт, щом прекратите съществуването си като волево създание.
24:2.8 (267.6) Регистраторите на Волеви Създания отбелязват появата на ново волево създание след извършването на първия волеви акт; те регистрират смъртта на волевото създание след последната проява на воля. Частичната проява на воля, наблюдавана в реакцията на някои висши животни, не се отнася към областта на Регистраторите. Те водят отчет само на пълноценните волеви създания и реагират само на проявите на волята. Как именно те извършват тази регистрация, ние не знаем.
24:2.9 (267.7) Тези същества винаги са били — и винаги ще бъдат, Регистратори на Волеви Създания. Във всяка друга сфера на дейност във вселената те биха били относително безполезни. Своите функции те изпълняват безупречно; никога не допускат простъпки и не фалшифицират факти. И независимо от своите забележителни способности и невероятни пълномощия те са личности; те притежават характерно духовно присъствие и форма.
24:3.1 (268.1) Ние не разполагаме с достоверна информация за времето или характера на сътворяването на Личните Помощници. Вероятно са цял легион, но точният им брой на Уверса е неизвестен. По скромни оценки, основани на това, какво ни е известно за техния труд, аз съм готов да предположа, че цялата им категория се изчислява на много трилиони. Ние се придържаме към мнението, че няма количествени ограничения при сътворяването на Лични Помощници от Безкрайния Дух.
24:3.2 (268.2) Личните Помощници на Безкрайния Дух съществуват изключително за съдействие на Райското присъствие на Третото Лице на Божеството. Независимо от това, че Помощниците са прикрепени към Безкрайния Дух и са разположени в Рая, те постоянно извършват мълниеносни премествания в пространството, достигайки и най-отдалечените кътчета на творението. Всяко разширяване на кръговете на Съвместния Извършител може да се съпровожда с поява на Лични Помощници, изпълняващи разпорежданията на Безкрайния Дух. Те пресичат пространството по начин, твърде подобен на този, който използват Единичните Посланици, но не са личности в този смисъл на думата, в който са личности посланиците.
24:3.3 (268.3) Всички Лични Помощници са равни и идентични; при тях няма различия в индивидуалността. Макар че за Съвместния Извършител те са истински личности, на другите същества им е трудно да ги смятат за такива; в тях няма духовно присъствие, което да бъде възприемано от останалите духове. Съществата с Райски произход винаги усещат близост с такива Помощници; но ние не забелязваме личностно присъствие. Отсъствието на очевидна форма ги прави несъмнено още по-полезни за Третото Лице на Божеството.
24:3.4 (268.4) Това са практически единствените от всички разкрити ви категории духовни същества, водещи своето начало от Безкрайния Дух, с които вие няма да се срещнете при възвисяването си към Рая.
24:4.1 (268.5) Намиращите се в седемте Райски сфери на Безкрайния Дух Седем Върховни Администратора изпълняват съвместно функциите на административния съвет на свръхуправляващи за седемте свръхвселени. Спомагателните Инспектори са въплъщение на властта на Върховните Администратори за локалните вселени на времето и пространството. Тези върховни наблюдатели на локалните творения са съвместно потомство на Безкрайния Дух и Седемте Главни Духа на Рая. Седемстотин хиляди Инспектори са снабдени с личност в изворите на вечността и техният резервен корпус се намира в Рая.
24:4.2 (268.6) Спомагателните Инспектори се трудят под непосредственото ръководство на Седемте Върховни Администратора и са техни лични и могъщи представители в локалните вселени на времето и пространството. Столичната сфера на всяка локална вселена има свой инспектор, поддържащ тясна връзка с местните Извечно Единни.
24:4.3 (268.7) Спомагателните Инспектори получават отчети и препоръки само от своите подчинени — Упълномощените Стражи, разположени в столиците на локалните системи от обитаеми светове; на свой ред Инспекторите са подотчетни само на своя непосредствен началник — Върховния Администратор на съответната свръхвселена.
24:5.1 (268.8) Пълномощните Стражи са координиращи личности и са свързани със Седемте Върховни Администратора. Безкрайният Дух ги е снабдил с личност в Рая за изпълнение на специални задания. Техният брой е постоянен и е точно седем милиарда.
24:5.2 (269.1) Подобно на Спомагателния Инспектор, представляващ Седемте Върховни Администратора в цялата локална вселена, всяка от десетте хиляди системи на локалното творение има свой Пълномощен Страж, непосредствен представител на далечния върховен съвет за свръхуправление в седемте свръхвселени. Стражите, изпълняващи своите задължения в правителствата на локалните системи на Орвонтон, действат под непосредственото ръководство на Седмия Върховен Администратор — координатора на седмата свръхвселена. Но по своята административна организация всички стражи, насочени в локалната вселена, се подчиняват на намиращия се в нейната столица Спомагателен Инспектор.
24:5.3 (269.2) В пределите на локалното творение Пълномощните Стражи са подложени на ротации, сменяйки се обикновено веднъж на хиляда години от локалното време и получавайки назначения в нови системи. Те се отнасят към броя на върховните личности, намиращи се в столицата на системата, но никога не вземат участие в обсъждането на проблемите на съответната система. В локалните системи те заемат длъжността ръководител на съветите на двадесет и четирите администратора, произхождащи от еволюционните светове, но иначе смъртните почти не общуват с тях. Практически всички свои усилия Стражите насочват към това, Спомагателните Инспектори да получават изчерпателна информация за всичко, което е свързано с благополучието и състоянието на поверената им система.
24:5.4 (269.3) Изпращайки съобщения на Върховните Администратори, Пълномощните Стражи и Спомагателните Инспектори не се свързват със столичните светове на свръхвселената. Те се подчиняват само на Върховния Администратор на съответната свръхвселена; те действат независимо от администрацията на Извечно Древните.
24:5.5 (269.4) Заедно с омниафимите и множеството неразкрити ви личности Върховните Администратори, Спомагателният Инспектор и Пълномощните Стражи образуват ефективна, пряка, централизирана и обширна система на съвещателно-административна координация на цялата голяма вселена неща и същества.
24:6.1 (269.5) Като група Придружителите на Смъртните Кандидати са организатори и ръководители на върховния университет за юридическо образование и духовна подготовка, които са толкова важни за постигането на вековните цели на смъртните: Бог, покоят, а след това — вечността, протичат под знака на съвършеното служене. Тези високоличностни същества са получили названието си поради характера и целите на своята дейност. Те са посветени изключително на задачата превеждане на странстващи, пристигнали от свръхвселените на времето посредством курс на обучение в Хавона, с цел да се подготовят възходящите странстващи за приемане в Рая и Корпусите за Завършили.
24:6.2 (269.6) Трудът на тези Придружители на Смъртни Кандидати за мен не са забранена тема, но той е толкова ултрадуховен, че аз изпадам в отчаяние от своята неспособност да създам в материалния разум адекватна представа за тяхната разнообразна дейност. В обитаемите светове, след разширяване на своето зрение и освобождаване от пътя на материалните сравнения, вие ще можете да започнете постигането на тези реалности, които „очите не виждат и ухото не чува, и които не идват на ума на човека“ - това, което „Бог е приготвил за онези, които обичат тези вечни истини“. Вие не винаги ще бъдете толкова ограничени във възможностите на своето зрение и духовно постижение.
24:6.3 (270.1) Придружителите на Смъртни Кандидати превеждат странстващите на времето през седемте кръга на хавонските светове. Придружителят, който ви посреща в приемния свят на външния кръг, остава с вас по време на цялото пътешествие по небесните кръгове. Макар че в течение на пребиваването си в милиард светове вие ще общувате с безкрайно множество други личности, този Придружител ще ви съпровожда чак до завършването на вашето придвижване в Хавона и ще стане свидетел на вашето последно потопяване в съня на времето — съня на прехода във вечността към Райската цел, където след вашето пробуждане ще ви поздрави Райският Спътник, получил задачата да ви посрещне и вероятно да остане с вас чак до вашето зачисляване в Корпуса на Завършилите Смъртни.
24:6.4 (270.2) Броят на Придружителите на Смъртните Кандидати не се вмества в човешкото съзнание, а нови такива същества продължават да се появяват. Техният произход е загадъчен. Тези същества не са вечни; те тайнствено възникват при необходимост. В световете на централната вселена не се споменава нищо за Придружителите на Смъртните Кандидати чак до този далечен ден, когато първият смъртен странстващ достигнал външния пояс на централното творение. В този момент, когато той пристигнал в направляващия свят на външния кръг, с дружеско приветствие към него се обърнал Малвориан — първият от Придружителите на Смъртни Кандидати, който понастоящем е председател на техния върховен съвет и глава на обширната просветителска организация на Придружителите.
24:6.5 (270.3) В Райските архиви на Хавона, в раздела, озаглавен „Придружители на Смъртни Кандидати“, има следното вписване:
24:6.6 (270.4) „И Малвориан, първият от този ред, се обърнал към открилия Хавона странстващ с думи на приветствие и наставления и започвайки от външните кръгове на изходния опит, крачка по крачка го превел по кръговете, докато той не застанал пред самото присъствие на Източника и Целта на всички личности и не пресякъл Райската граница на вечността.“
24:6.7 (270.5) В онова далечно време аз бях в разпореждане на Извечно Древните на Уверса и всички ние се зарадвахме от увереността, че някога и странстващите от нашата свръхвселена ще достигнат Хавона. Векове са ни учили, че еволюционните създания на времето ще достигнат Рая и взрив от неописуем възторг разтърси небесата, когато първият странстващ действително пристигна в Хавона.
24:6.8 (270.6) Името на този първи странстващ, открил Хавона, е Грандфанда; той пристигна от 341 -та планета на 84 -та система от 62 -то съзвездие на 1 131 -та локална вселена, която се намира в първата свръхвселена. Неговото пристигане е послужило като сигнал за създанията от транслационната служба във вселената на вселените. Дотогава са действали само системите за далечна връзка със свръхвселените и локалните вселени, но появата на Грандфанда при вратите на Хавона ознаменува учредяването на „триумфалните пространствени съобщения“, назовани така, защото първото съобщение, предадено по системата за далечна връзка с вселената, било известието за пристигането в Хавона на първото еволюционно същество, достигнало тези врати, които откриват пътя към целта на неговия възход.
24:6.9 (270.7) Съпровождащите никога не напускат световете на Хавона; те са посветени на служене на випускниците на времето и пространството. Някога вие лично ще се срещнете с тези благородни същества, ако само не се откажете от надеждния и безупречен план, предназначен за осигуряване продължаването на вашия живот и възход.
24:7.1 (270.8) Макар че еволюцията не е присъща на централната вселена, ние предполагаме, че Придружителите са усъвършенствани и по-опитни членове на друга категория създания на централната вселена — Хавонските Подчинени. Придружителите демонстрират толкова широко участие и такава способност за разбиране на възвисяващите се създания, че ние сме уверени: тяхната култура е следствие на действителното служене в световете на свръхвселените като Хавонски Подчинени на всеобща служба. Ако този възглед е погрешен, то как тогава може да се обясни постоянното изчезване на старшите или по-опитни подчинени?
24:7.2 (271.1) В течение на дълго време даден подчинен отсъства от Хавона, изпълнявайки многобройни задачи в свръхвселената, след което се връща в къщи, бива удостоен с „личен контакт“ с Централното Светене на Рая, приема се в обятията на Светещите Личности, изчезва от полезрението на своите духовни братя и повече никога не се завръща при тях.
24:7.3 (271.2) При завършването на службата си в свръхвселената и завръщането му в Хавона подчиненият може нееднократно да бъде приеман в божествените обятия, превръщайки се просто във възвишен подчинен. Обятията на Светещите Личности не означават задължително превръщане на сервитала в Придружител на Смъртни Кандидати, но около една четвърт част от тези, които достигат до божествените обятия, никога не се връщат в световете за ново служене.
24:7.4 (271.3) Във върховния архив намираме ред свидетелства, подобни на следното:
24:7.5 (271.4) «И подчинен номер 842 842 682 846 782 на Хавона, на име Судна, се завърна от служба в свръхвселената, беше приет в Рая, позна Отеца, премина през божествените обятия и изчезна.“
24:7.6 (271.5) Когато в архива се появи подобно вписване, то означава, че пътят на подчинения е завършен. Но след общо три мига (малко по-малко от три дни по вашето време) на външния кръг на Хавона „спонтанно“ се появява нов Придружител на Смъртни Кандидати. А броят на Придружителите — с незначителна разлика, причина за която със сигурност са съществата, намиращи се в процес на превръщане — с точност съответства на броя на изчезналите подчинени.
24:7.7 (271.6) Има още една причина, позволяваща да се предполага, че Придружителите на Смъртни Кандидати са еволюиращи Хавонски Подчинени. Тази причина е в неизменната взаимна привързаност между придружителите и свързаните с тях Подчинени. Взаимното разбиране и разположение на тези вероятно различни категории същества са напълно необясними. Тяхната взаимна преданост служи като въодушевяващ пример за другите.
24:7.8 (271.7) Седемте Главни Духа и свързаните с тях Седем Върховни Управляващи Енергията са съответстно личните вместилища на потенциала на разума и енергийния потенциал на Върховното Същество, с които то — поне засега, все още не се разпорежда лично. И когато тези Райски партньори си сътрудничат един с друг за създаването на Хавонски Подчинени, на последните са присъщи някои аспекти на Върховността. Така Хавонските Подчинени в действителност са отражение в съвършената централна вселена на някои еволюционни потенциални възможности на пространствено-времевите сфери, при което цялата съвкупност на тези възможности се проявява тогава, когато подчиненият претърпи трансформация и пресъздаване. Ние предполагаме, че тази трансформация става в отговор на волята на Безкрайния Дух, който несъмнено действа от името на Върховния. Придружителите на Смъртните Кандидати не се създават от Върховното Същество, но всички ние смятаме, че емпиричното Божество има някакво отношение към процесите, водещи към появата на тези същества.
24:7.9 (271.8) Пресичана от възходящи смъртни, днес Хавона в много отношения се отличава от централната вселена, съществувала до появата на Грандфанда. Пристигането в кръга на Хавона на възходящ смъртен послужи като начало на мащабни промени в централното божествено творение, несъмнено започнати от Върховното Същество — Бога на еволюционните създания, в отговор на появата на първото от неговите емпирични деца от седемте свръхвселени. Създаването на Придружителите на Смъртни Кандидати, заедно със сътворяването на третичния свръхнафим, е признак за дейността на Бог-Върховния.
24:7.10 (272.1) [Представено от Божествен Съветник на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 25
25:0.1 (273.1) П РОСТРАНСТВЕНИТЕ Войнства на Посланиците заемат промеждутъчно положение в семейството на Безкрайния Дух. Тези разностранни същества са свързващо звено между върховните личности и попечителските духове. Войнството на посланиците включва следните категории небесни същества:
25:0.2 (273.2) 1. Хавонски Подчинени.
25:0.3 (273.3) 2. Всеобщи Миротворци.
25:0.4 (273.4) 3. Юридически Съветници.
25:0.5 (273.5) 4. Пазители на Райските Архиви.
25:0.6 (273.6) 5. Небесни Архивариуси.
25:0.7 (273.7) 6. Моронтийни Спътници.
25:0.8 (273.8) 7. Райски Спътници.
25:0.9 (273.9) От седемте изредени групи само три — Подчинените, Миротворците и Моронтийните Спътници, са създадени като такива; останалите четири представляват нива, които могат да бъдат постигани от различните ангелски категории. Войнствата на посланиците изпълняват разнообразна служба във вселената на вселените в съответствие с присъщите им свойства и придобит статут, но те винаги се намират под ръководството на тези, които управляват световете на тяхното назначение.
25:1.1 (273.10) Макар в централната вселена тези „промеждутъчни създания“ да се наричат подчинени, те не са прислуга, слуги в неодобрителния смисъл на думата. В духовния свят няма такова понятие като черна работа; всяко служене е свято и радостно и върховните категории същества не гледат отвисоко на низшите категории от битието.
25:1.2 (273.11) Хавонските Подчинени са съвместно творение на Седемте Главни Духа и техните партньори, Седемте Върховни Управляващи Енергията. Този творчески съюз е най-голямото приближаване към модела за целия ред последователни възпроизвеждания от двойствен тип в еволюционните вселени — от създанията Ясна Утринна Звезда в съюз със Сина-Създател и Съзидателния Дух до създаването на потомство в подобни на Урантия светове.
25:1.3 (273.12) Броят на подчинените е огромен, а нови същества се създават постояно. Те се появяват на групи от по хиляда, подчинени на третия миг след обединяването с Главните Духове и Върховните Управляващи Енергията, в тяхната съвместна сфера в един от далечните сектори в северната част на Рая. Всеки четвърти подчинен се отнася към по-физическия тип, отколкото останалите; това значи, че седемстотин и петдесет подчинени от всеки хиляда съответстват на духовния тип, но същевременно двеста и петдесет по своята природа са полуфизически същества. Тези четвърти създания донякъде напомнят материалните същества (материални в хавонски смисъл), притежавайки по-голямо сходство с управляващите физическата енергия, отколкото с Главните Духове.
25:1.4 (274.1) В личностните взаимоотношения духовното преобладава над материалното, макар това да не се наблюдава на днешната Урантия; законът за преобладаване на духовното се проявява и в създаването на Хавонски Подчинени: установилото се съотношение е равно на три духовни същества към едно полуфизическо.
25:1.5 (274.2) Все нови и нови подчинени, заедно с нови Придружители на Смъртните Кандидати, преминават подготовителни курсове, действащи постоянно на всички кръгове на Хавона под ръководството на старшите придружители. След това придружителите получават назначения, съответстващи най-добре на техните възможности, а доколкото биват два типа — духовен и полуфизически, това малко ограничава сферата на дейност на тези разностранни същества. Във висшите или духовни групи подчинените избирателно се назначават в служба на Бащата, Сина и Духа, а също и на Седемте Главни Духа. От време на време те биват насочвани на големи групи, за да служат в образователните светове, обкръжаващи столичните сфери на седемте свръхвселени — светове, посветени на завършващата подготовка и развитие на духовната култура на възходящите създания на времето, които се готвят за възвисяване по кръговете на Хавона. Както духовните подчинени, така и техните по-физически събратя биват назначавани и като помощници, и като партньори на Придружителите на Смъртните Кандидати, помагайки и наставлявайки различните категории възходящи създания, които са достигнали Хавона и се стремят да достигнат Рая.
25:1.6 (274.3) Хавонските Подчинени и Придружителите на Смъртните Кандидати са трансцендентално предани на своето дело и се отнасят един към друг с трогателна нежност; макар това чувство да е духовно, вие можете да го разберете само при сравняване с феномена човешка любов. Раздялата на подчинените с придружителите — а това се случва нерядко, когато подчинените биват изпращани за изпълнение на мисия отвъд пределите на централната вселена, е изпълнена с божествен патос; но те се разделят с радост, а не с тъга. Носещата удовлетворение радост от изпълнението на върховния дълг е върховно чувство за духовните същества. Тъгата няма място при осъзнаването на достойно изпълнения божествен дълг. И когато възходящата душа на човека застане перед Върховните Съдии, притежаващи вечна сила, решението ще се основава не на материален успех или на количествени постижения. Звучащата във върховните съдилища присъда гласи: „Браво, добър и предан слуга; ти прояви преданост в главното; нека ти се подчинят вселенските реалности.“
25:1.7 (274.4) При служенето в свръхвселената Хавонските Подчинени винаги биват назначавани в сфера, която може да бъде оглавявана от този Главен Дух, с когото имат най-голямо сходство в общите и специални духовни прерогативи. Те служат само в образователните светове, обкръжаващи столиците на седемте свръхвселени и — според последния уверски отчет, почти 138 милиарда сервитали са оказвали помощ на 490 столични спътника. Те участват в безброй видове дейности, свързани с работата на образователните светове, и са обединени в свръхуниверситетите на свръхвселената Орвонтон. Тук те са ваши спътници; те са се спуснали от висините, които ще станат вашият следващ етап, за да ви познаят, да ви изпълнят с чувство за реалност и увереност във вашето бъдещо завършване на курса по подготовка във вселените на времето и преместването ви в световете на вечността. И в това общуване подчинените придобиват този предварителен опит от служенето на възходящите създания на времето, който ще се окаже така полезен в техния следващ труд на кръговете на Хавона като помощници на Придружителите на Смъртни Кандидати; или — като преобразувани подчинени, в ролята на самите Придружители.
25:2.1 (275.1) Създаването на всеки Хавонски Подчинен се съпровожда от появата на седем Всеобщи Миротворци — по един във всяка свръхвселена. Този съзидателен акт използва определен свръхвселенски метод за отразяваща реакция на протичащите в Рая процеси.
25:2.2 (275.2) В столичните светове на седемте свръхвселени действат седем отражения на Седемте Главни Духа. Не е лесно да се заемеш с описанието на природата на тези Отразяващи Духове, адресирайки това описание към материалния разум. Те са истински личности; при все това всеки член на свръхвселенска група е съвършено отражение само на един от Седемте Главни Духа. Всеки път, когато Главните Духове се обединяват с управляващите енергията за създаване на групата Хавонски Подчинени, във всяка от свръхвселенските групи се извършва едновременно съсредоточаване на един от Отразяващите Духове и веднага в столичните светове на свръхтворенията се появява равен брой пълноценни Всеобщи Миротворци. Ако при създаването на подчинени инициативата принадлежи на Седмия Главен Дух, то миротворците се появяват в недрата само на Отразяващия Дух от седма категория; и паралелно със създаването на хиляда подчинени от орвонтонски тип в столицата на всяка свръхвселена се появяват хиляда миротворци от седма категория. В резултат от тези процеси, отразяващи седмократната същност на Главните Духове, възникват седем създадени категории миротворци, служещи във всяка свръхвселена.
25:2.3 (275.3) Миротворците с пред-райски статут не могат да служат взаимозаменяемо в свръхвселените; те са ограничени в сегмента на своето създаване. Така всеки свръхвселенски корпус — седмата част от всяка от създадените категории, прекарва доста продължително време под влиянието на един от Главните Духове, изключвайки останалите, тъй като макар всичките седем да са отразени в столиците на свръхвселените, само един е доминиращ във всяко свръхтворение.
25:2.4 (275.4) Всяко от седемте свръхтворения действително е наситено с този от Главните Духове, който кове неговата съдба. Така всяка свръхвселена става подобие на гигантско огледало, отразяващо природата и характера на оглавяващия я Главен Дух, което се повтаря във всяка дъщерна локална вселена чрез присъствието и дейността на Съзидателните Майчински Духове. Влиянието на такава среда върху еволюционния растеж е толкова голямо, че в своя след-свръхвселенски живот миротворците изразяват в съвкупност четиридесет и девет емпирични подхода или постижения, всяко от които обхваща само един аспект, тоест явява се непълно, но които в съвкупност взаимно се допълват един друг и проявяват тенденцията да обхванат кръга на Върховността.
25:2.5 (275.5) Във всяка свръхвселена Всеобщите Миротворци се оказват по необикновен и естествен начин разбити на групи от по четири същества — обединения, в които те продължават да изпълняват службата си. Трима члена на такава група се отнасят към духовните личности, един — както и четвъртият член в групите на подчинените — към полуматериалите. Група от четирима миротворци представлява миротворческа комисия и се състои от следните същества:
25:2.6 (275.6) 1. Съдия-арбитър. Миротворец, признат единодушно от останалите трима за най-компетентен и квалифициран за изпълнение задълженията на главен съдия на групата.
25:2.7 (275.7) 2. Дух-адвокат. Назначава се от съдията-арбитър за събиране на факти и защита на правата на всички личности, имащи някакво отношение към съдопроизводството на миротворческата комисия.
25:2.8 (276.1) 3. Божествен изпълнител. Миротворец, който по силата на своя произход е способен да влиза в контакт с материалните създания на световете и да изпълнява взетите от комисията решения. Божествените изпълнители — четвъртите полуматериални създания, в значителна степен, макар и не изцяло, са достъпни за ограниченото зрение на смъртните създания.
25:2.9 (276.2) 4. Архивариус. Последният член на комисията автоматически става архивариус — секретар на съда. Той отговаря за задължителната подготовка на всички документи за архивите на свръхвселената и локалната вселена. Ако комисията служи в еволюционен свят, то с помощта на изпълнителя се изготвя трети отчет за физическите архиви на правителствата на системата, към чиято юрисдикция се отнася даденият свят.
25:2.10 (276.3) В заседанията на комисията участват трима нейни члена, тъй като адвокатът не взема участие в съдопроизводството и се връща само за изготвянето на съвместното съдебно решение при завършване на слушането на делото. Затова тези комисии понякога се наричат арбитражни тричленки.
25:2.11 (276.4) Миротворците внасят огромен принос в благополучното развитие на вселената на вселените. Пресичайки пространството с тройната скорост на серафическите същества, те служат в световете като мобилни съдилища — комисии, предназначени за бързо решаване на второстепенни проблеми. Ако не бяха тези мобилни и във висша степен справедливи комисии, съдилищата на сферите щяха да бъдат безнадеждно претоварени с второстепенни конфликти от обитаемите светове.
25:2.12 (276.5) Тези арбитражни тричленки не се занимават с проблема за вечността; техните решения никога не подлагат на опасност душата, вечното бъдеще на създанието на времето. Миротворците нямат отношение към въпроси, излизащи извън рамките на тленното съществуване и космическото благополучие на създанията на времето. Но ако комисията приеме въпроса за разглеждане, нейните решения са винаги единодушни и окончателни; решенията на съдиите-арбитри не подлежат на обжалване.
25:3.1 (276.6) Центърът на миротворците се намира в столицата на съответната свръхвселена, където е разположен техният главен резервен корпус. Спомагателните резервни корпуси се разполагат в столиците на локалните вселени. По-младите и по-малко опитни миротворци започват служене в светове, които, подобно на Урантия, се намират на ниска степен на развитие и преминават към разглеждане на по-сложни проблеми след натрупването на известен опит.
25:3.2 (276.7) На миротворците е присъща абсолютна надеждност; нито един от тях не се е отклонявал от истинския път. Без да са непогрешими в мъдростта и съжденията, те се отличават с безусловна надеждност и неизменна преданост. Тяхна родина е столичният свят на свръхвселената, където те се връщат, преминавайки следващите нива на вселенско служене:
25:3.3 (276.8) 1. Миротворци на световете. Всеки път, когато ръководещи личности от индивидуалните светове се сблъскват със значителни трудности или се оказват в задънена улица предвид неспособност да изберат нужната процедура за конкретните условия и в случай че делото не е достатъчно важно за предаване в редовните съдилища на света, то при получаване на петиции от две личности — по една от всяка страна, миротворческата комисия веднага пристъпва към изпълнение на своите задължения.
25:3.4 (277.1) Когато миротворците вземат такива административни и юридически дела за изучаване и произнасяне на решение, към тях преминава цялата власт. Но те не вземат решения, докато не бъдат представени всички показания, и нищо не ограничава техните възможности да привлекат всякакви свидетели. Макар че техните решения е невъзможно да се обжалват, събитията се развиват така, че на определен етап комисията прекратява събирането на материал, прави заключение и предава делото в по-висшите съдебни инстанции на съответния свят.
25:3.5 (277.2) Решенията на миротворците се завеждат в планетарния архив и при необходимост се осъществяват от божествен изпълнител. Неговата власт е огромна, както е голям и кръгът на неговата дейност в обитаемия свят. Божествените изпълнители умеят майсторски да превръщат това, което е, в онова, което то трябва да бъде. Понякога тяхната дейност е явно насочена към благополучието на съответния свят, но техните постъпки в световете на времето и пространството слабо се поддават на обяснение. Макар вземаните от тях решения да не противоречат нито на законите на природата, нито на установените обичаи на света, нерядко те извършват непонятни действия и използват мандатите на миротворците в съответствие с висшите закони на управление на съответната система.
25:3.6 (277.3) 2. Миротворци на столиците на системите. След служенето в еволюционните светове комисиите, състоящи се от четирима миротворци, биват повишавани до служене в столичния свят на системата. Тук ги чака много работа и те се проявяват като точни приятели на хората, на ангелите и на другите духовни същества. Съдийските тричленки се занимават не толкова с разногласия между личности, колкото с различия между групи, а също и с недоразумения, възникващи между различни категории създания; трябва да отбележим, че столицата на системата е населена както с духовни, така и с материални същества, а също и със същества от комбинирания тип — такива като Материалните Синове.
25:3.7 (277.4) В този момент, когато Създателите пораждат еволюиращи, притежаващи свобода на избора еволюционни създания, се извършва отклонение от безупречността на божественото съвършенство; това не може да не води до недоразумения и до необходимостта да се осигури справедливо съгласуване на обективните различия във възгледите. Всички ние трябва да помним, че премъдрите и всемогъщи Създатели биха могли да превърнат локалните вселени в такова съвършенство, каквото е Хавона. В централната вселена миротворческите комисии не са нужни. Но премъдрите Създатели избрали друг път. Макар те да са сътворили вселени изобилстващи с различия и преизпълнени с проблеми, те осигурили механизма и средствата за съгласуване на всякакви различия и отстраняване на привидната неразбория.
25:3.8 (277.5) 3. Миротворци на съзвездия. След служене в системите миротворците преминават към решаването на проблеми на ниво съзвездия, приемайки за разглеждане второстепенните конфликти, възникващи във взаимоотношенията на сто системи от обитаеми светове. В столицата на съзвездието под тяхна юрисдикция попадат не толкова много дела, но да скучаят не им се налага: посещавайки различни системи, те събират свидетелски показания и изготвят предварителни заключения. Ако разногласията са обективни, ако трудностите се обясняват с истински различия във възгледите и с обективни различия в мненията, то независимо от малкия брой на въвлечените лица или тривиалностите на разногласията миротворческата комисия винаги ще бъде готова да се произнесе със свое отсъждане по съответния проблем.
25:3.9 (277.6) 4. Миротворци на локалните вселени. В своята по-широка дейност в локалната вселена миротворците оказват огромна помощ както на представители те на Мелхиседек и Синовете-Арбитри, така и на управителите на съзвездия и многобройните личности, имащи отношение към координацията и управлението на сто съзвездия. Различните категории серафими и други същества, населяващи разположените в локалната вселена столични сфери, също се ползват от помощта и решенията на съдийските тричленки.
25:3.10 (278.1) Практически е почти невъзможно да се обясни същността на разногласията, които могат да възникнат в частните дела на една система, съзвездие или вселена. Трудности действително възникват, но те изобщо не приличат на малките неприятности и несгоди на материалното битие в този живот, който съществува в еволюционните светове.
25:3.11 (278.2) 5. Миротворци на малките сектори на свръхвселените. От проблемите на локалните вселени миротворците преминават към изучаването на въпроси, възникващи в малките сектори на своята свръхвселена. Колкото по към центъра отиват, колкото повече се отдалечават от индивидуалните планети, толкова по-малко материални задължения остават за божествения изпълнител — постепенно той започва да изпълнява новата роля на тълкувател на милосърдието и справедливостта и в същото време — бидейки полуматериален, помага на комисията като единно цяло да съхранява благожелателното отношение към материалните аспекти на разследването.
25:3.12 (278.3) 6. Миротворци на големите сектори на свръхвселените. С възхода на миротворците на нови нива продължава да се мени характерът на тяхната работа. Все по-рядко им се налага да изглаждат разногласия; все по-често те се занимават с това, да обясняват и разтълкуват тайнствени явления. Крачка след крачка съдиите се превръщат в
25:3.13 (278.4) тълкуватели на тайнственото — съдиите стават учители-тълкуватели. Някога са съдили тези, които поради своето невежество допускали появата на трудности и недоразумения; сега те стават наставници на тези, които са достатъчно разумни и търпеливи, за да предотвратяват стълкновението на умовете и войните на мненията. Колкото по-висша е образоваността на създанията, толкова повече уважение проявяват те към знанието, опита и мнението на другите.
25:3.14 (278.5) 7. Миротворци на свръхвселената. На това ниво миротворците придобиват равен статут — сега това са четирима арбитри-учители, отличаващи се с взаиморазбиране и съвършено изпълнение на своите задължения. Божественият изпълнител се лишава от наказателни функции и става физически глас на духовната тричленка. Тези миротворци и учители сега са експерти по отношение на повечето действителни проблеми и трудности, които се срещат при управлението на свръхвселената. Затова те стават прекрасни съветници и мъдри учители на извисяващите се създания, които пребивават в образователните сфери, обкръжаващи столичните светове на свръхвселените.
25:3.15 (278.6) Всички миротворци служат под общото наблюдение на Извечно Древните и непосредствено се подчиняват на Спомагателните Образи чак до своето превеждане в Рая. В течение на пребиваването в Рая те са подотчетни на Главния Дух, възглавяващ тяхната родна свръхвселена.
25:3.16 (278.7) Регистрите на свръхвселените не се занимават с разногласията на тези миротворци, които са излезли извън пределите на юрисдикцията на свръхтворението — а такива комисии са разхвърляни по цялата голяма вселена. Съгласно последното извлечение от уверския регистър в Орвонтон действат почти осемнадесет трилиона комисии — повече от седемдесет трилиона миротворци. Но това е само малка част от цялото това множество на миротворците, които са били създадени в Орвонтон. Техният брой е от много по-висок порядък: той е равен на общия брой на Хавонските Подчинени с поправка за превърнатите в Придружители на Смъртни Кандидати.
25:3.17 (279.1) От време на време, с нарастването на броя на миротворците в свръхвселената, те биват превеждани в Райския съвет за съвършенство, след което, преобразувани от Безкрайния Дух, стават координационни корпуси на вселената на вселените — възхитителна група същества, броят и ефективността на които постоянно нараства. Благодарение на емпиричния възход и подготовката в Рая те придобиват уникална представа за формиращата се реалност на Върховното Същество и странстват по вселената на вселените, изпълнявайки специални задачи. Членовете на миротворческата комисия никога не се разделят. Всичките четирима служат вечно заедно в първоначалния си състав. Даже в своето прославено служене те остават четворка носители на космическия опит и усъвършенстваната емпирична мъдрост. Тяхното вечно обединение е въплъщение на върховното правосъдие на времето и пространството.
25:4.1 (279.2) Тези разумни същества с правен и юридически профил, представляващи света на духа, не били създадени като такива. Милион същества с най-строг ум, избрани от Безкрайния Дух измежду ранните свръхнафими и омниафими, станали ядрото на тази обширна и разностранна група. И от незапомнени времена всички, които се стремят да станат Юридически Съветници, трябва да придобият практически опит по прилагането на законите за съвършенство към плановете за еволюционното творение.
25:4.2 (279.3) Юридическите Съветници се набират измежду броя на следните категории личности:
25:4.3 (279.4) 1. Свръхнафими.
25:4.4 (279.5) 2. Секонафими.
25:4.5 (279.6) 3. Тертиафими.
25:4.6 (279.7) 4. Омниафими.
25:4.7 (279.8) 5. Серафими.
25:4.8 (279.9) 6. Някои типове възходящи смъртни.
25:4.9 (279.10) 7. Някои типове възходящи промеждутъчни създания.
25:4.10 (279.11) Понастоящем, ако не смятаме смъртните и промеждутъчните създания, приемани само временно, броят на Юридическите Съветници, регистрирани на Уверса и функциониращи в Орвонтон, е малко над шестдесет и един трилиона.
25:4.11 (279.12) Юридическите Съветници често действат като индивиди, но в сферите на назначение, където се намират техните съвместни центрове, те са организирани в групи от по седем съветника. Като минимум пет члена от групата трябва да притежават постоянен статут, а двама могат да бъдат с временен. Възходящите смъртни и възходящите промеждутъчни създания служат в тези консултативни комисии в процеса на извисяването към Рая, но те не карат курсове за професионална подготовка на Юридически Съветници и никога не стават постоянни членове на съответната категория.
25:4.12 (279.13) Тези смъртни и промеждутъчни създания, които временно служат заедно със съветници, се избират за тази дейност благодарение на дълбоките им знания в областта на всеобщото право и висшата справедливост. В процеса на вашето придвижване към Райската цел, в постоянното овладяване на нови знания и нови навици, вие винаги ще имате възможност да предавате придобитата мъдрост и опит на другите; в продължение на целия път към Хавона вие ще изпълнявате ролята на ученик-учител. Вие ще си проправяте път през възходящите нива на обширния емпиричен университет, делейки новите знания с тези, които стоят на едно стъпало по-долу от вас. Във всеобщата система на управление знанията и истината се признават за ваше достояние, едва след като демонстрирате способността и готовността си да ги споделите с другите.
25:4.13 (280.1) След продължителна подготовка и придобиване на практически опит всеки от попечителските духове със статут, по-висш от херувим, може да получи постоянно назначение като Юридически Съветник. Всички кандидати биват приемани в тази категория доброволно; но поели веднъж такива задължения, те вече не могат да се откажат от тях. Само Извечно Древните имат право да прехвърлят съветници в други служби.
25:4.14 (280.2) Обучението на Юридически Съветници, започнато в локалните вселени в колежите на Мелхиседек, продължава в съдилищата на Извечно Древните. След тази подготовка в свръхвселената те преминават към „школата на седемте кръга“, намираща се в направляващите световете на кръговете на Хавона. От направляващите световете те преминават в „колежите по правна етика и метода на Върховността“ — Райската школа за подготовка и усъвършенстване на Юридически Съветници.
25:4.15 (280.3) Тези съветници са не просто експерти в областта на правото; те изучават и преподават приложно право — законите на вселената, приложени към живота и съдбите на всички обитатели на обширните региони на необятното творение. С течение на времето те стават живите юридически библиотеки на времето и пространството; те предотвратяват безкрайни неприятности и ненужни забавяния, като разказват на създанията на времето за такива форми и видове процедури, които са най-приемливи за управителите на вечността. Те могат да споделят с тружениците на пространството съвети, позволяващи им да постъпват в съгласие с изискванията на Рая; това са учителите, които обясняват на всички създания методите на Създателите.
25:4.16 (280.4) Тази жива енциклопедия на приложното право е невъзможно да се създаде; такива същества трябва да се сформират върху основата на практическия опит. Безкрайните Божества са екзистенциални, което компенсира липсата на опит; те знаят всичко още преди опита, но не предават това неемпирично знание на своите подчинени.
25:4.17 (280.5) Задачата на Юридическите Съветници е да се предотвратява забавянето, да съдействат за прогреса, да се стремят да постигнат успеха. Във всяко дело има най-добър и правилен път, съвършен начин за постигане на всяка цел — божествен метод; и тези съветници знаят как да ориентират всеки от нас към този по-добър път.
25:4.18 (280.6) Тези необикновено мъдри и полезни същества са винаги тясно свързани със службата и дейността на Всеобщите Цензори; корпусът на умелите съветници се намира под разпореждането на представителите на Мелхиседек. Управителите на системи, съзвездия, вселени и сектори на свръхвселените са щедро осигурени откъм тези юридически или консултативно-правови разумни създания на духовния свят. Специална група изпълнява задълженията на юридическите съветници на Носителите на Живот, като ги консултира по отношение на допустимите предели, до които могат да се отклоняват от установения порядък за разпространяване на живота, както и по отношение прерогативите и мащабите на тяхната дейност. Те са съветниците на всички класове същества по въпросите на правилното използване на всички методи и процедури на духовния свят. Но те нямат лични и непосредствени отношения с материалните създания на световете.
25:4.19 (280.7) Освен да дават процедурно-правови консултации Юридическите Съветници в равна степен са посветени и на адекватното тълкуване на всички закони на материята, разума и духа, имащи отношение към създадените същества. От техните услуги могат да се ползват Веобщите Миротворци и всички онези, които се стремят да познаят истината на закона, с други думи — да познаят на каква реакция на Върховното Божество може да се разчита в дадената ситуация, разполагайки с фактори от установилия се физически, интелектуален и духовен порядък. Те се опитват да хвърлят светлина даже върху методите на Крайния.
25:4.20 (281.1) Юридическите Съветници са отбрани и изпитани същества; на мен никога не ми се е случвало да чуя, че някой от тях се е отклонил от пътя. В архивите на Уверса няма нито едно споменаване за привличането им към съд поради нарушаване на божествените закони, които те толкова умело интерпретират и толкова убедително разясняват. Няма предели за областта на тяхното служене, точно както с нищо не е ограничена тяхната еволюция. Те си остават съветници чак до вратите на Рая; цялата вселена на закона и опита е открита за тях.
25:5.1 (281.2) Някои старши главни архивариуси от числото на третичните свръхнафими на Хавона се избират като Пазители на Архивите — завеждащи официалните архиви на Острова на Светлината; тези архиви са противопоставени на живите свидетелства, които се съдържат в разума на хранителите на знанията, наричани понякога „жива енциклопедия на Рая“.
25:5.2 (281.3) Регистриращите ангели на обитаемите планети са източник на всеки отделен запис, който е запазен. Във вселените действат и други архивариуси, записващи както формална, така и жива информация. От Урантия до Рая се срещат и двата типа записи. В локалната вселена писмената информация преобладава над живата, в Рая има повече живи свидетелства, а на Уверса в равна степен се срещат както единият, така и другият тип.
25:5.3 (281.4) Всяко значително събитие в организирания и обитаем свят подлежи на регистрация. Докато събитията с предимно локално значение се регистрират само в локалния архив, по-важните събития на планетите, системите и съзвездията в Небадон, имащи значение за цялата вселена, се предават в Салвингтон, а от столиците на локалните вселени постъпва информация, подлежаща на регистрация на по-високо ниво и имаща отношение към правителствата на секторите и свръхвселената. Съответен общ архив, съдържащ информация за свръхвселената и Хавона, има и в Рая; това съвкупно историческо повествувание за вселената на вселените се намира във владение на възвишените третични свръхнафими.
25:5.4 (281.5) Макар някои от тези същества да са били насочени в свръхвселените като Завеждащи Архивите — ръководители на Небесните Архивариуси, нито един от тях не е бил прехвърлен от списъците с постоянни членове от своята категория.
25:6.1 (281.6) Тези същества водят двойна документация, състояща се от духовен оригинал и полуматериален дубликат, който може да се сравни с направен „под индиго“ екземпляр. Това става възможно благодарение на тяхната специфична способност да манипулират едновременно както духовната, така и физическата енергия. Небесните Архивариуси не се създават като такива; те са възходящи серафими на локалните вселени. Те биват приемани, класифицирани и назначавани в своите сфери по решение на съветите на Главните Архивариуси в столичните светове на седемте свръхвселени. Тук се намират школите за подготовка на Небесни Архивариуси. Уверското училище се оглавява от Възпитателите по Мъдрост и Божествените Съветници.
25:6.2 (281.7) Издигайки се на нови нива на своето служене във вселените, архивариусите продължават системата за двойна регистрация; затова техните свидетелства са винаги достъпни за всеки клас същества — от материалните категории до върховните духове на светлината. Придобивайки опит от прехода и възхода от материалния свят, вие винаги ще можете да се обръщате към архивите, да се запознавате с историята и традициите на сферата, съответстваща на вашия статут.
25:6.3 (282.1) Архивариусите са изпитан и проверен корпус. Аз не зная нито един случай на нарушение на своя дълг от Небесен Архивариус и в техните свидетелства никога не е имало изкривявания. Те биват подлагани на двойно инспектиране: техните свидетелства внимателно се проучват от възвишените събратя на Уверса и от Могъщите Посланици, които потвърждават съответствието между полуфизическите копия и духовните оригинали.
25:6.4 (282.2) Докато еволюиращите архивариуси на спомагателните сфери на Орвонтон възлизат на много трилиони, само около осем милиона такива същества са достигнали Уверса. Тези старши или получили висша подготовка архивариуси са пазители и експедитори на задължителната информация на времето и пространството. Техните постоянни обители на кръговете обкръжават областта с архивите на Уверса. Те никога не поверяват пазенето на документите на други; някои от тях могат да отсъстват, но броят на отсъстващите никога не е значителен.
25:6.5 (282.3) Както и за свръхнафимите, станали Пазители на Архиви, назначението в корпуса на Небесните Архивариуси е постоянно. Зачислените в тези служби серафими и свръхнафими ще останат съответно Небесни Архивариуси и Пазители на Архивите чак до този ден, когато се появи нова и видоизменена администрация в резултат на пълното въплъщение на Бог-Върховния.
25:6.6 (282.4) На Уверса тези старши Небесни Архивариуси могат да предоставят всякакви материали, имащи космическо значение за целия Орвонтон от времето на пристигане на Извечно Древните, докато на вечния Остров във владение на Пазителите на Архивите се намират записи, които служат като свидетелство за Райски събития, като се започне от времената на персонификация на Безкрайния Дух.
25:7.1 (282.5) Тези деца на Майчинския Дух на локалната вселена са приятели и партньори на всички онези, които в своето духовно извисяване преминават моронтйните стадии. Тези стадии не са задължителни за еволюцията на възходящото създание; те в никаква степен не заменят и серафическите опекуни, нерядко съпровождащи своите смъртни приятели в тяхното пътешествие към Рая. Моронтийните спътници са просто едно войнство от благожелателни попечители на тези, които се намират в самото начало на дългия възход към центъра. Това са и умелите организатори на почивното време, получаващи квалифицирана помощ от управляващите с реверсия.
25:7.2 (282.6) Макар в подготвителните моронтийни светове да ви очакват сериозни и все по-сложни задачи, те ще се редуват с редовни периоди на отдих и реверсия. В течение на цялото си пътешествие към Рая ще имате време за отдих и духовна почивка; и тези, които застанат на пътя на светлината и живота, винаги имат време за поклонения и нови постижения.
25:7.3 (282.7) Моронтийните Спътници са толкова дружелюбни, че когато преминете последния етап от моронтийния опит и се готвите за неизследваното духовно пътешествие в свръхвселената, вие искрено ще съжалявате, че тези приветливи създания няма да могат да ви съпровождат, тъй като те служат само в локалните вселени. На всички етапи от възходящия път всички, с които ще можете да установите контакт, ще се отличават с дружелюбие и общителност, но едва след като достигнете Рая, ще се срещнете с друга група толкова предани от гледна точка на дружбата и приятелството същества.
25:7.4 (283.1) Дейността на Моронтийните Спътници е описана по-подробно в повествуванията, посветени на вашата локална вселена.
25:8.1 (283.2) Райските Спътници представляват разнородна или съставна група, набрана измежду серафимите, секонафимите, свръхнафимите и омниафимите. Макар че от ваша гледна точка те служат необичайно дълго, тези същества нямат постоянен статут. При завършването на своето служене те като правило (но не задължително) се връщат към изпълнение на тези дела, с които са се занимавали до привличането им в Рая.
25:8.2 (283.3) Членовете на ангелското войнство се назначават на тази служба от Майчинските Духове на локалните вселени, Отразяващите Духове на свръхвселените и от Райския Маджестон. Те биват събирани на централния Остров и назначавани като Райски Спътници с разрешението на един от Седемте Главни Духа. Ако не смятаме постоянния статут в Рая, тази временна принадлежност към службата за Райско приятелство е върховната чест, с която могат да бъдат удостоени попечителски духове.
25:8.3 (283.4) Тези избрани ангели посвещават себе си на дружеско общуване с всички класове същества, които се оказват самотни в Рая — главно с възходящи смъртни, но също и с всички останали, които са се оказали самички на централния Остров. На Райските Спътници не им се налага да оказват каквито и да било специални услуги на своите нови приятели; те просто са техни другари. Практически всички останали същества, с които на вас — смъртните, ви предстои да се срещнете в течение на своето пребиваване в Рая, с изключение на подобните на вас — странстващите, ще трябва да изпълняват определени задачи заедно с вас или за вас; тези спътници се назначават само за това — за да бъдат с вас и да общуват с вас като лични приятели. В това служене на тях нерядко им помагат великолепните и милосърдни Жители на Рая.
25:8.4 (283.5) Смъртните раси се отличават с много голяма общителност. Създателите прекрасно знаят, че „на човека не му е добре сам“, и са се погрижили за това, той да има приятели, даже и в Рая.
25:8.5 (283.6) Ако се случи така, че вие, възходящият смъртен, достигнете Рая в обществото на спътник или близък приятел от земния ви път, или ако вашият серафически опекун пристигне заедно с вас или очаква вашето пристигане, то в такъв случай към вас няма да бъде прикрепен постоянен спътник. Но ако се окаже, че нямате приятел, то след пробуждането ви от последния ви сън във времето вас задължително ще ви посрещне вашият нов спътник. Даже и да е известно, че ви съпровожда някой от тези, с които сте били свързани в течение на своето възвисяване, на вечните брегове ще ви приветстват временни спътници, които ви превеждат там, където всичко ще е готово за приема на вас и вашите приятели. Можете да не се съмнявате в това, че ви очаква топъл прием, когато изпитате възраждането във вечността на вечните брегове на Рая.
25:8.6 (283.7) Приемащите спътници биват назначавани в заключителните дни на вашето възходящо пребиваване на последния кръг на Хавона и те подробно се запознават с данните за произхода на смъртния и неговия последен възход през световете на пространството и кръговете на Хавона. Приветствайки смъртните на времето, те вече са добре запознати с живота на пристигащите странстващи и веднага се проявяват като отзивчиви и интересни компаньони.
25:8.7 (283.8) Ако в течение на вашето пребиваване в Рая до зачисляването в Корпуса на Завършилите вие по някаква причина се разделите със своя смъртен или серафически приятел по възход, то в помощ веднага ще ви бъде назначен Райски спътник, готов да споделя с вас съвети и да стане ваш приятел. Ако възходящият смъртен пребивава в Рая сам, спътникът остава с него чак до присъединяването към него на неговите приятели по извисяване или докато не бъде надлежно зачислен в Корпуса на Завършилите.
25:8.8 (284.1) Райските Спътници биват назначавани по поредност, но на извисяващото се създание никога не бива поверяван спътник, който по своята природа се отличава от неговия свръхвселенски тип. Ако един от смъртните на Урантия пристигнеше днес в Рая, към него щеше да бъде прикрепен първият свободен спътник с орвонтонски произход или спътник, приличащ на Седмия Главен Дух. Затова омниафимите не служат с възходящите създания от седемте свръхвселени.
25:8.9 (284.2) Райските Спътници оказват и много други видове услуги. Ако възходящият смъртен достигне централната вселена сам и, пресичайки Хавона, претърпи неуспех на някой от етапите от пътешествието към Божествата, то той, в надлежния срок, се изпраща във вселените на времето, а към резервния корпус на Райските Спътници веднага се отправя повиквателна; един от спътниците получава задачата да съпровожда претърпелия неуспех странстващ, за да остане с него да го утешава и ободрява чак до завръщането на този странстващ в централната вселена, откъдето той възобновява своя възход към Рая.
25:8.10 (284.3) Ако извисяващият се странстващ претърпи неуспех по време на своето пътешествие към Божествата при пресичането на Хавона в обществото на възходящия серафим - ангела-хранител по неговия смъртен път, то този ангел избира да последва своя смъртен приятел. Такива серафими неизменно биват извиквани и винаги получават разрешение да съпровождат своите отдавнашни смъртни приятели назад във времето и пространството.
25:8.11 (284.4) Съвсем друг случай — двама тясно свързани един с друг възходящи смъртни. Когато един от тях намери Бога, а другият претърпи неуспех, успелият индивид неизменно решава да се върне в еволюционните творения заедно с разочарованата личност, но това е невъзможно. Вместо това в резервния корпус на Райските Спътници се изпраща повиквателна и за съпровождане на неуспелия се избира един от доброволците. Един от Жителите на Рая става доброволен спътник на постигналия успех смъртен, който остава на централния остров и докато чака завръщането в Хавона на своя претърпял неуспех приятел, преподава в някои Райски училища, разказвайки за своето увлекателно извисяване към Рая.
25:8.12 (284.5) [Подготвено от Висш Упълномощен от Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 26
26:0.1 (285.1) С ВРЪХНАФИМИТЕ са попечителските духове на Рая и централната вселена, представляващи висша категория от низша група деца на Безкрайния Дух — ангелското войнство. Такива попечителски духове се срещат по цялото протежение от Рая до световете на времето и пространството. Нито един от главните региони на организираното и обитаемо творение не е подминат от тях.
26:1.1 (285.2) Ангелите са духовните попечители и приятели на възходящите еволюционни волеви създания на цялото пространство; те също така са колегите и партньорите на висшестоящото войнство божествени личности на сферите. Ангелите от всички категории представляват ярко изразени и високоиндивидуализирани личности. Всички те са способни по достойнство да оценяват помощта, оказвана от управляващите среверсия. Заедно с Войнствата на Посланицитена Пространството попечителските духове се ползват от периоди на отдих и смяна на обстановката; те се отличават с общителен характер и по своята контактност значително превъзхождат хората.
26:1.2 (285.3) Попечителските духове на голямата вселена се класифицират по следния начин:
26:1.3 (285.4) 1. Свръхнафими.
26:1.4 (285.5) 2. Секонафими.
26:1.5 (285.6) 3. Тертиафими.
26:1.6 (285.7) 4. Омниафими.
26:1.7 (285.8) 5. Серафими.
26:1.8 (285.9) 6. Херувими и сановими.
26:1.9 (285.10) 7. Промеждутъчни създания.
26:1.10 (285.11) Личният статут във вселената за отделни членове ангелски категории не е напълно постоянен. Ангелите от някои категории могат временно да изпълняват задълженията на Райски Спътници; други стават Небесни Архивариуси; трети се възвисяват до положението на Юридически Съветници. Някои от херувимите се извисяват до статута и предназначението на серафимите, а еволюционните серафими са способни да постигат духовните нива на възходящите Божии Синове.
26:1.11 (285.12) Във вида, в който те са разкрити, са описани седем категории попечителски духове - според най-важната за възходящите създания функция:
26:1.12 (285.13) 1. Попечителски духове на централната вселена. В системата Рай-Хавона служат три категории свръхнафими. Първичните, или Райски, свръхнафими се създават от Безкрайния Дух. Вторичните и третичните категории служещи в Хавона са съответно потомство на Главните Духове и Духовете на Кръговете.
26:1.13 (286.1) 2. Попечителски духове на свръхвселените : секонафими, тертиафими и омниафими. Секонафимите — децата на Отразяващите Духове, изпълняват разно-образна служба в седемте свръхвселени. Тертиафимите, водещи своето начало от Безкрайния Дух, в крайна сметка са свързани със Синовете-Създатели и с Извечно Древните. Омниафимите — съвместно творение на Безкрайния Дух и Седемте Върховни Администратора, действат като лични служители на последните. На обсъждането на тези три категории е посветен един от следващите документи на тази глава.
26:1.14 (286.2) 3. Попечителските духове на локалните вселени обединяват серафимите и техните помощници херувимите. Именно с тези потомци на Майчинския Дух на Вселената установяват своя първи контакт възходящите смъртни. Промеждутъчните създания — пришълци от обитаемите светове, не се отнасят към ангелската категория като такава, макар функционално те често да се обединяват с попечителските духове. Разказът за тези същества, заедно с описанието на серафимите и херувимите, се предлага в документите, посветени на вашата локална вселена.
26:1.15 (286.3) Всички категории на ангелското войнство посвещават себе си на различни видове вселенско служене, в една или друга форма помагайки на висшите категории небесни същества; но именно многобройните свръхнафими, секонафими и серафими са заети с претворяването на последователната програма за възход и постепенното усъвършенстване на децата на времето. Действайки в централната, свръхвселената и локалните вселени, те образуват нерушима верига от духовни опекуни, дадени от Безкрайния Дух в помощ на всички онези, които се стремят към постигане на Всеобщия Баща чрез Вечния Син.
26:1.16 (286.4) „Духовната полярност“ на свръхнафимите е ограничена само в един аспект — тези действия, които се изпълняват съвместно с Всеобщия Баща. Те могат да работят самостоятелно, с изключение на случаите на целенасочено използване на специалните кръгове на Отеца. Служейки на Отеца и намирайки се в режим прием на енергия, свръхнафимите са длъжни доброволно да се обединяват в двойки, за да запазват способността си да действат. В същата степен са ограничени и секонафимите, принудени освен това да работят по двойки за синхронизация с кръговете на Вечния Син. Серафимите могат да работят самостоятелно като обособени и локализирани личности, но да се включват към кръга те могат само тогава, когато са поляризирани във връзки по двойки. Когато такива духовни същества се обединяват като двойки, за тях говорят като за допълващи се един друг. Допълващите се взаимоотношения могат да бъдат временни; не е задължително те да приемат постоянен характер.
26:1.17 (286.5) Тези забележителни създания на светлината поддържат себе си чрез пряко поглъщане на духовната енергия от първичните кръгове на вселената. Смъртните на Урантия са принудени да се ползват от енергията на светлината, едва след като тя се свърже с растенията, но ангелските войнства са включени към кръговете — те „имат храна, за която вие дори не знаете“. Освен това те се ползват от предаваните по кръговете учения на възхитителните Троични Синове-Учители; възприетите от тях знания и усвояването на мъдростта в много отношения напомня техния метод за асимилация на жизнените енергии.
26:2.1 (286.6) Свръхнафимите са умели помощници на всички типове същества, пребиваващи в Рая и централната вселена. Тези върховни ангели се създават в три основни категории: първична, вторична и третична.
26:2.2 (287.1) Първичните свръхнафими представляват особеното потомство на Съвместния Създател. Те отделят приблизително еднакво внимание на някои групи от Жителите на Рая и постоянно разширяващия се корпус от възвисяващи се странници. Тези ангели на вечния Остров демонстрират изключителна ефективност, съдействайки за основната подготовка на двете групи обитатели на Рая. Те внасят голям принос в подобряване взаиморазбирането на две уникални категории вселенски създания, едната от които представлява върховен тип божествени и съвършени волеви същества, а другата е резултат от усъвършенстването на низшия тип волеви създания в цялата вселена на вселените.
26:2.3 (287.2) Дейността на първичните свръхнафими е толкова уникална и забележителна, че ще бъде разгледана отделно в следващия документ.
26:2.4 (287.3) Вторичните свръхнафими управляват делата на възходящите същества на седемте кръга на Хавона. Те в еднаква степен помагат за просвещаването и подготовката на многобройните категории Жители на Рая, които дълго време пребивават в световете, съставляващи кръговете на централното творение; но ние нямаме правото да обсъждаме този аспект от тяхното служене.
26:2.5 (287.4) Съществуват седем типа от тези върховни ангели, всеки от които произхожда от един от Седемте Главни Духа и притежава съответни признаци. Седемте Главни Духа колективно създават много различни групи уникални същества и организми и индивидуалните членове на всяка категория имат сравнително еднаква природа. Но когато тези Седем Духа са самостоятелни творци, то появяващите се категории винаги са седмократни по своята природа; децата на всеки от Главните Духове носят в себе си печата на своя създател и съответно се отличават от останалите. Такъв е произходът на вторичните свръхнафими, при което ангелите от всичките седем създадени типа участват във всички видове дейности, открити за цялата тяхна категория — главно на седемте кръга на централната божествена вселена.
26:2.6 (287.5) Всеки от седемте планетарни кръга на Хавона се намира под ръководството на един от Седемте Духа на Кръговете, които са колективни — следователно еднообразни, творения на Седемте Главни Духа. Притежавайки признаците на Третия Източник и Център, тези седем спомагателни Духа на Хавона при все това не са били част от изначалната еталонна вселена. Те са започнали да действат след появата на изначалното (вечно) творение, но дълго преди времената на Грандфанда. Те несъмнено са станали съзидателен отговор на Главните Духове на формиращия се замисъл на Върховното Същество; тяхната дейност е била забелязана след създаването на голямата вселена. Явно Безкрайният Дух и всичките му творчески партньори — като всеобщи координатори, притежават огромни възможности да реагират на едновременните процеси, ставащи в емпиричните Божества и формиращите се вселени.
26:2.7 (287.6) Третичните свръхнафими произхождат от Седемте Духа на Кръговете. Безкрайният Дух е дарил всеки от тях на отделните кръгове на Хавона със способността да създава достатъчен брой върховни свръхафически попечители от третичната категория за удовлетворяване потребностите на централната вселена. Ако до пристигането в Хавона на странстващите на времето Духовете на Кръговете са създавали сравнително малко такива ангелски помощници, то Седемте Главни Духа въобще не са пристъпвали към създаване на вторични свръхнафими до появата на Грандфанда. Като по-старшата от тези две категории третичните свръхнафими ще бъдат разгледани първи.
26:3.1 (288.1) Тези ангели, служители на Седемте Главни Духа, са специалисти от различните кръгове на Хавона, а тяхното служене обхваща както възходящи странстващи на времето, така и низходящи странстващи на вечността. В единия милиард образователни светове на съвършеното централно творение всички категории на вашите серафически спътници ще бъдат за вас напълно видими. Тук всички вие ще станете във висшия смисъл на думата братя, отзивчиви и взаимно разположени същества. Вие също така ще можете напълно да оцените и изпитате истински братски чувства към низходящите странстващи — Жители на Рая; те пресичат тези кръгове, придвижвайки се от центъра навън, встъпвайки в Хавона през насочващия свят на първия кръг и продължавайки своето движение до седмия.
26:3.2 (288.2) Възходящите странстващи от седемте вселени пресичат Хавона в противоположно направление, започвайки с направляващия свят на седмия кръг и придвижвайки се навътре към центъра. Не съществува времеви предел за прехода на възходящите създания от свят в свят или от кръг на кръг; точно както няма и някакъв срок, произволно установен за пребиваване в световете на моронтия. Но докато отделни достатъчно развити същества могат да се освобождават от пребиваване в един или няколко подготвителни свята на локалната вселена, то нито един странстващ не може да се отклони от преминаването на всичките седем кръга за последователно одухотворяване в Хавона.
26:3.3 (288.3) Корпусът на третичните свръхнафими, посветени главно на служене на странстващите на времето, се класифицира по следния начин:
26:3.4 (288.4) 1. Съгласуващи. Очевидно е, че даже в съвършената Хавона е необходимо някакво съгласуващо въздействие, осигуряващо системност и съгласуваност на цялата дейност, свързана с подготовката на странстващите на времето за техните бъдещи постижения в Рая. В това се състои същността на мисията на съгласуващите: те следят всичко да става благополучно и експедитивно. Появявайки се на първия кръг, те служат в цялата Хавона и тяхното присъствие на кръговете е гаранция за предотвратяването на каквито и да е погрешни действия. Огромната им способност да координират различни видове дейности, обхващащи личности от различни категории и даже множествени нива, позволява на тези свръхнафими да оказват помощ винаги и навсякъде, когато и където и да се окаже необходима такава помощ. Те имат огромен принос в развитието на взаимното разбиране между странстващите на времето и странстващите на вечността.
26:3.5 (288.5) 2. Главни архивариуси. Тези ангели се създават на втория кръг, но действат навсякъде в централната вселена. Те водят тройна регистрация, записвайки данни за архивите на Хавона, за духовните архиви на своята категория и за официалните архиви на Рая. Освен това те автоматически предават съобщения и носят в себе си истински знания на живите библиотеки на Рая — пазителите на знанията, принадлежащи към първичната категория свръхнафими.
26:3.6 (288.6) 3. Оператори на свръзки. Децата на третия от Духовете на Кръговете действат по цялата Хавона, макар техният официален център да се намира на планета номер седемдесет във външния кръг. Тези майстори на своето дело са оператори за свръзка с централното творение и направляват пространствените съобщения за всички Райски феномени, свързани с Божествата. Те са способни да действат чрез всички основни кръгове на пространството.
26:3.7 (288.7) 4. Посланиците произхождат от четвъртия кръг; те предават всички съобщения, които изискват лична доставка, и действат по цялата система Рай-Хавона. Те обслужват своите събратя — небесните личности, а също така Райските странстващи и даже възходящите създания на времето.
26:3.8 (289.1) 5. Координатори на събирането на информация. Тези третични свръхнафими — децата на петия от Духовете на Кръговете, са неизменно мъдри и отзивчиви същества, съдействащи за братското общуване на възходящите и низходящи странстващи. Те опекунстват всички обитатели на Хавона, особено възходящите създания, като им съобщават за състоянието на делата във вселената на вселените. Благодарение на личното общуване с транслаторите и отразяващите тези „живи вестници“ на Хавона получават мигновен достъп до всякакви сведения, циркулиращи по обширните информационни кръгове на централната вселена. Те събират данни с помощта на хавонския метод за запис, позволяващ за един час урантийско време автоматически да се усвои такова количество информация, за записването на която, даже с помощта на вашата най-бързодействаща телеграфна връзка, биха изминали хиляда от вашите години.
26:3.9 (289.2) 6. Транспортни личности. Тези пришълци от шестия кръг на Хавона обикновено се разполагат на планета номер четиридесет от външния кръг. Именно те вземат със себе си тези разочаровани кандидати, чието пътешествие към Божествата временно завършва с неуспех. Те са винаги на услугите на тези, които не са пътешественици на пространството и са на служба в Хавона, но трябва периодически да посещават централната вселена.
26:3.10 (289.3) 7. Резервни корпуси. Предвид измененията, възникващи при работа с възходящи създания, Райски странстващи и други категории пребиваващи в Хавона същества, необходим е резервен корпус свръхнафими в направляващия свят на седмия кръг — света на техния произход. Те биват създавани без определен план и са способни да изпълняват всякакви по-малко отговорни функции от своите серафически партньори от третичната категория.
26:4.1 (289.4) Вторичните свръхнафими са попечители на седемте планетарни кръга на централната вселена. Част от тях е посветена на служене на странстващите на времето, а половината от всички същества от тази категория участват в подготовката на Райските странстващи на вечността. В течение на странстването на тези Жители на Рая през кръговете на Хавона към тях се присъединяват и доброволци от Корпуса на Смъртните Завършили; от времето на създанията от първата група завършили това е станало обичайна практика.
26:4.2 (289.5) В съответствие с периодичните назначения като попечители на възходящите странстващи вторичните свръхнафими работят в следните седем групи:
26:4.3 (289.6) 1. Помощници на странстващите.
26:4.4 (289.7) 2. Придружители до Върховността.
26:4.5 (289.8) 3. Придружители до Троицата.
26:4.6 (289.9) 4. Придружители до Сина.
26:4.7 (289.10) 5. Придружители до Отеца.
26:4.8 (289.11) 6. Съветници и консултанти.
26:4.9 (289.12) 7. Спътници на покоя.
26:4.10 (289.13) В състава на всяка от тези работни групи влизат ангели от всичките седем създадени типа и наставниците на странстващите на пространството винаги са вто рични свръхнафими, произхождащи от Главния Дух, възглавяващ свръхвселената, в която се е появил на света съответният странстващ. Когато вие, смъртното създание на Урантия, достигнете Хавона, задължително ще ви води свръхнафим, чиято създадена същност — така, както и вашата разкриваща се същност, произхожда от Главния Дух на Орвонтон. А доколкото вашите опекуни произхождат от Главния Дух на вашата собствена свръхвселена, то те по-добре от другите са способни да разберат и да ви поддържат във всичките ви стремежи към съвършенството на Рая.
26:4.11 (290.1) Минавайки черните гравитационни тела, странстващите на времето биват доставяни във външния планетарен кръг на Хавона с транспортни личности на първичната категория секонафими, базиращи се в столиците на седемте свръхвселени. Повечето, но не всички, серафими на планетарна служба и на служба в локалните вселени, допуснати до извисяване, се разделят със своите смъртни спътници преди дългото прелитане в Хавона и веднага започват дълга и интензивна подготовка за върховно назначение; бидейки серафими, те се стремят да постигнат съвършенство в битието и превъзходство в служенето с надеждата да се присъединят към странстващите на времето и да попълнят редовете на тези, които вечно следват пътя на смъртните, достигнали Всеобщия Баща и получили назначение в неразкритите Корпуси за Завършили.
26:4.12 (290.2) Странстващият извършва кацане на приемната планета на Хавона — направляващия свят на седмия кръг, снабден само с едно съвършенство: съвършенството на целта. Всеобщият Баща е дал препоръката: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“ Тази потресаваща заповед е призив, предаден на крайните деца на пространствените светове. Провъзгласяването на това напътствие привело в движение цялото творение, където небесните същества обединили силите си, съдействайки за изпълнението и въплъщението на епохалната заповед на Първия Велик Източник и Център.
26:4.13 (290.3) Когато, благодарение служенето на цялото войнство на помощниците, участващи във всеобщата програма за продължаване на живота, вас накрая ви доставят в приемния свят на Хавона, вие ще пристигнете там снабдени само с един вид съвършенство: съвършенството на целта. Вашата цел е получила пълно потвърждение; вашата вяра е преминала изпитанията. Вас ви знаят като създание, неподдаващо се на разочарования. Даже неуспехът в опита да познае Всеобщия Баща е неспособен сериозно да подкопае вярата или да разколебае доверието на възходящия смъртен, преминал през опита, неизбежен за всеки, който се стреми да достигне съвършените сфери на Хавона. Към времето за пристигане в Хавона вашата искреност е станала възвишена. Съвършенството на целта и божествеността на желанията, в съчетание с твърдостта на вярата, са ви осигурили достъп до неизменните обители на вечността; вашето освобождаване от превратностите на времето е станало пълно и изчерпващо; и сега е настанало време лице в лице да се срещнете с проблемите на Хавона и безмерността на Рая — та нали именно затова ви е трябвала такава дълга подготовка в продължение на емпиричните епохи на времето в планетарните училища на пространството.
26:4.14 (290.4) Вярата е донесла на възходящия странстващ съвършенството на целта, позволяващо на децата на времето да се приближат към вратите на вечността. Идва ред на помощниците, призвани да изработят у странстващите това съвършенство на разбирането и този метод за постижения, които са така необходими за придобиване на Райско съвършенство на личността.
26:4.15 (290.5) Способността да постигаш е пропускът на смъртния за Рая. Готовността да вярваш е ключът към Хавона. Приемането на синовство и сътрудничеството с пребиваващия във вас Настройчик е отплатата за продължаване на живота на еволюционното създание.
26:5.1 (291.1) Първата от седемте групи вторични свръхнафими, с които ви предстои да се срещнете, са помощници на странстващите, отличаващи се с необикновена отзивчивост и разбиране, и именно те поздравяват изминалите дълъг път възходящи създания на пространството с пристигането им в устойчивите светове и неизменната система на централната вселена. Едновременно с това тези върховни попечители започват да работят с Райските странстващи на вечността, първият от които е пристигнал в направляващия свят на вътрешния пръстен след приземяването на Грандфанда в направляващия свят на външния кръг. В тези далечни дни странстващите на Рая и странстващите на времето за пръв път се срещнали в приемния свят на четвъртия кръг.
26:5.2 (291.2) Помощниците на странстващите, действащи на седмия кръг хавонски светове, работят с възходящите създания в три основни направления: първото е висшето разбиране на Райската Троица; второто — духовното постижение на партньорството Баща и Син; третото — интелектуалното осмисляне на Безкрайния Дух. Всеки от тези аспекти се подразделя на седем отрасъла, включващи по дванадесет малки раздела, всеки от които обединява седемдесет спомагателни класа; и всеки от тези седемдесет спомагателни класа е представен от хиляди категории. По-подробно обучение се провежда на следващите кръгове, но общата представа за всяко от изискванията на Рая се излага от помощниците на странстващите.
26:5.3 (291.3) Следователно това е началният или елементарен курс, който предстои да усвоят изпитаните във вярата и изминалите дългия път на странстващите на пространството. Но дълго преди пристигането в Хавона възходящите деца на времето вече са овладели умението да се наслаждават на неопределеността, да придобиват сила от превратностите на съдбата, да се въодушевяват при очевидните поражения, да се закаляват в борбата с трудностите, демонстрирайки неукротима смелост пред лицето на безпределността и да проявяват несъкрушима вяра при сблъсък с необяснимото. Някога девизът на тези странстващи станали думите: „В съюз с Бога няма нищо, абсолютно нищо невъзможно!“
26:5.4 (291.4) На всеки кръг на Хавона съществуват определени изисквания, предявявани към странстващите на времето; и макар всеки странстващ да продължава подготовката си под ръководството на свръхнафима, който по своите качества е приспособен за оказване помощ на определения тип възходящи създания, всички странстващи, достигащи централната вселена, трябва да усвоят приблизително еднаква програма. Този курс на постижения е количествен, качествен и емпиричен — интелектуален, духовен и върховен.
26:5.5 (291.5) Времето няма голямо значение на кръговете на Хавона. В ограничен смисъл то е свързано с възможностите на прогреса, но окончателен и върховен критерий е само постигането на нови висоти. В момента, когато вашият свръхнафически спътник реши, че сте готови за преход към следващия кръг, вас ви доставят при дванадесетте помощника на седмия от Духовете на Кръговете. Тук ви предстои да преминете изпитанията на кръговете, определяни от свръхвселената и системата на вашия произход. На този кръг придобиването на божественост произхожда от направляващия свят и се заключава в духовното възприемане и осъзнаване на Главния Дух на свръхвселената, от която е пристигнал възходящият странстващ.
26:5.6 (291.6) След завършването на работата на външния кръг на Хавона и усвояването на съответния курс помощниците на странстващите пренасят своите подопечни в направляващия свят на следващия кръг и ги предават за попечителство на придру жителите към върховността. Помощниците на странстващите винаги се задържат известно време на следващия кръг, от което преходът става както приятен, така и полезен.
26:6.1 (292.1) След превеждането от седмия кръг на шестия възходящите създания на пространството ги наричат вече „духовни випускници“ и те постъпват под прякото ръководство на Придружителите до Върховността. Не следва да бъркаме тези придружители с Придружителите на Смъртни Кандидати, които принадлежат към Върховните Личности на Безкрайния Дух и заедно със своите партньори — подчинените, опекунстват както възходящи, така и низходящи странстващи на всички кръгове на Хавона. Придружителите до Върховността действат само на шестия кръг на централната вселена.
26:6.2 (292.2) Именно на този кръг въходящите създания постигат ново осъзнаване на Върховната Божественост. В течение на своя дълъг път в еволюционните вселени странстващите на времето все по-добре започват да разбират реалността на всемогъщото свръхуправление на пространствено-времевите творения. Тук, на този кръг на Хавона, те плътно се приближават до източника на пространствено-времевото единство на централната вселена — духовната реалност на Бог-Върховния.
26:6.3 (292.3) На мен ми е трудно да обясня какво именно става на този кръг. Възходящите създания са неспособни да възприемат което и да е от въплътените присъствия на Върховността. В определен смисъл нови взаимоотношения със Седмия Главен Дух компенсират тази неспособност да установят контакт с Върховното Същество. Ние не можем да проникнем в същността на дадения метод, но очевидно всяко възходящо създание претърпява преобразяващ растеж, нова интеграция на съзнанието, ново одухотворяване на намеренията, нова възприемчивост към божественото, което едва ли може удовлетворително да се обясни без признаване на неразкритата активност на Върховното Същество. На тези от нас, които са наблюдавали тези тайнствени процеси, им се струва, че Бог-Върховният с любов дарява на своите емпирични деца максималното за техните емпирични възможности усилване на интелектуалното разбиране, духовната проницателност и личностния стремеж, които са им така необходими за постигане божествеността на нивото на Троицата на Върховността, за придобиването на вечните и екзистенциални Райски Божества.
26:6.4 (292.4) Когато Придружителите до Върховността решат, че техните ученици са готови за прехода към нова степен, те ги доставят в направляващия свят на шестия кръг, където заседава смесена комисия от седемдесет същества. Издържайки изпита по разбиране на Върховното Същество и Троицата на Върховността, странстващите получават правото на преход към петия кръг.
26:7.1 (292.5) Придружителите до Троицата са неуморните попечители на петия кръг, вземащи участие в хавонската подготовка на възходящите странстващи на времето и пространството. Тук духовните випускници се наричат „кандидати за пътешествие към Божествата“, тъй като именно на този кръг под ръководството на Придружителите до Троицата те ще преминат курс по задълбочено изучаване на божествената Троица, подготвяйки се за това, да се опитат да възприемат личността на Безкрайния Дух. Тук възходящите странстващи откриват за себе си значението на истинското учене и истинския умствен труд, когато те започват да постигат характера на още по-суровите и значително по-напрегнати духовни усилия, необходими за постигането на висока цел в световете на този кръг.
26:7.2 (292.6) Придружителите до Троицата са във висша степен предани и умели същества; всеки смъртен използва пределното внимание и цялото разположение на вторичния свръхнафим, принадлежащ към съответната категория. Никога странстващ на времето не би могъл да стигне до първото досегаемо лице на Райската Троица без помощта и съдействието на тези придружители, а също така и на многото други духовни същества, участващи в просвещаването на възходящите създания относно природата и метода за предстоящото им пътешествие към Божествата.
26:7.3 (293.1) След завършването на курса за подготовка на този кръг Придружителите до Троицата доставят своите ученици в направляващия свят на кръга, където те се представят пред една от многото триединни комисии, изпитващи възходящите странстващи и утвърждаващи ги като кандидати за пътешествие до Божествата. Тези комисии се състоят от един завършил, един възпитател от категорията на първичните свръхнафими и от Единичен Посланик на пространството или Тринитизиран Син на Рая.
26:7.4 (293.2) Когато възходящият странстващ действително тръгне към Рая, по пътя го съпровождат само трима: свръхнафическият спътник за кръговете, Придружителят на Смъртните Кандидати и неговият неразделен подчинен. Тези екскурзии от кръговете на Хавона в Рая имат изпитателен характер; възходящите създания още не притежават Райски статут. Те не получават постоянния Райски статут дотогава, докато не преминат през заключителния покой във времето, следващ достигането на Всеобщия Баща и завършването на подготовката по кръговете на Хавона. Едва след божествения покой те ще успеят да познаят „същността на божествеността“ и „духа на върховността“ и така действително ще влязат в кръга на вечността и в присъствието на Троицата.
26:7.5 (293.3) От трите същества, съпровождащи възходящото създание по пътя, не се изисква да помагат на странстващия при определянето на географското местоположение на духовното светене на Троицата; те по-скоро са длъжни да оказват на странстващия всевъзможно съдействие при изпълнението на трудната задача: опознаване, разбиране и постигане на Безкрайния Дух в такава степен, че да възприеме неговата личност. Всеки намиращ се в Рая възходящ странстващ е способен да различи географското положение или местонахождение на Троицата; огромното мнозинство е способно да установи контакт с интелектуалната реалност на Божествата, особено с Третото Лице; но не всички са способни да опознаят или поне частично да разберат реалността на духовното присъствие на Отеца и Сина. Още по-голяма трудност представлява даже минималното духовно постигане на Всеобщия Баща.
26:7.6 (293.4) Търсенето на Безкрайния Дух рядко завършва с неуспех и след успешното завършване на странстващите от дадения етап на своето пътешествие до Божествата придружаващите до Троицата се готвят да ги доставят на четвъртия кръг на Хавона, за да ги предадат на грижите на придружителите до Сина.
26:8.1 (293.5) Четвъртият кръг на Хавона понякога се нарича „кръгът на Синовете“. От световете на този кръг възходящите странстващи се отправят към Рая, за да се докоснат до разбирането на Вечния Син, докато в същите тези светове низходящите странстващи се домогват до ново постигане на природата и назначението на Синовете-Създатели на времето и пространството. В този кръг има седем свята, където се намират специалните попечителски школи на резервния корпус на Райските Михаиловци, предназначени за оказване на помощ както на възходящи, така и на низходящи странстващи; именно в тези светове, свързани със Синовете Михаиловци, странстващите на времето и странстващите на вечността за пръв път истински се разбират един друг. В много отношения опитът, придобиван на този кръг, е най-поразителното от цялото пребиваване в Хавона.
26:8.2 (294.1) Придружителите до Сина са свръхнафически попечители на възходящите смъртни от четвъртия кръг. В допълнение към общата програма, насочена към подготовка на кандидатите за осъзнаване на троичните взаимоотношения с Вечния Син, тези придружители трябва така да подготовят своите подопечни, че да им осигурят пълен успех: първо — в адекватното духовно постигане на Сина, второ — в достатъчното възприемане на личността на Сина, и трето — в умението правилно да отличаваме Сина от личността на Безкрайния Дух.
26:8.3 (294.2) След постигането на Безкрайния Дух изпитите се прекратяват. Изпитанията на вътрешните кръгове се съдържат в самите действия на кандидатите-странстващи, когато те се скриват в обятията на Божествата. Успехът се определя само от духов-ността на индивида и никой освен Боговете не може да събере кураж да съди за ценностиите на това достояние. В случай на неуспех неговите причини никога не се изясняват, както и никога не се подлагат на критика кандидатите или техните различни наставници и придружители. В Рая неуспехът никога не се разглежда като поражение; отсрочката никога не се смята за позор; привидните неуспехи във времето никога не се приемат за съществени забавяния във вечността.
26:8.4 (294.3) Само съвсем малко странстващи се сблъскват със задръжка, изглеждаща като неуспех по време на приключението, свързано с Божествата. Почти всички постигат Безкрайния Дух, макар че понякога първият опит на странстващия от първата свръхвселена завършва с неуспех. Ако странстващите постигнат Духа, рядко ги постига неуспех при постигането на Сина; от тези, на които това не се отдава от първия път, почти всички са родени от третата и петата от свръхвселените. Абсолютното мнозинство странстващи, несъумели от първия опит да постигнат Бащата след придобиването на Духа и Сина, са обитателите на шестата свръхвселена, макар да попадат и неудачници от втората и третата свръхвселени. Всичко това ясно показва, че съществуват сериозни причини за тези привидни неуспехи; в действителност те са само неизбежни забавяния.
26:8.5 (294.4) Претърпелите неуспех кандидати за приключението във връзка с Божествата биват предавани на ръководителите по назначенията от групите на първичните свръхнафими и биват насочвани за служене в сферите на пространството за не по-малко от едно хилядолетие. Те никога не се завръщат в своята свръхвселена, а биват изпращани в това свръхтворение, което е най-подходящо за повторната подготовка за второто приключение. След това, по своя собствена инициатива, те се връщат на външния кръг на Хавона и веднага биват препращани на този кръг, където е било прекъснато тяхното придвижване, където започват без забавяне да се готвят за приключението до Божествата. Новият опит на вторичния свръхнафим винаги завършва с успешно превеждане на неговите подопечни и по време на второто приключение на такива кандидати неизменно им помагат всичките тези серафически попечители и другите придружители.
26:9.1 (294.5) Когато странстващият достигне третия кръг на Хавона, той попада под опеката на Придружителите до Отеца — изключително изкусните и най-опитните измежду старши серафическите попечители. В световете на този кръг се намират възглавяваните от придружителите до Отеца школи по мъдрост и методически колежи, като учители в които служат всички обитатели на централната вселена. Отчита се абсолютно всичко, което може да се окаже в полза на създанието на времето в неговото трансцендентално пътешествие — постигането на вечността.
26:9.2 (294.6) Постигането на Всеобщия Баща е пропускът за вечността независимо от това, че на странстващия все още му предстои да премине през оставащите кръгове. Затова знаменателното събитие се превръща в заявление, което съпровождащото трио прави в направляващия свят на третия кръг, съобщавайки за това, че се приближава към завършека си последното усилие на създанието на времето и че още едно създание на пространството се стреми да попадне в Рая през порталите на вечността.
26:9.3 (295.1) Приближава се към края си изпитанието във времето; почти е завършен пътят към вечността. Дните на неувереност са преброени; изчезва съблазънта на съмненията; заповедта да бъдеш съвършен е била изпълнена. Притежаващото материална личност създание на времето е преминало целия път, издигайки се от най-долната степен на разумно съществуване през еволюционните сфери на пространството, потвърждавайки именно с това осъществимостта на плана за възвисяване и същевременно завинаги демонстрирайки праведността и справедливостта на призива на Всеобщия Баща, отправен към Неговите низши създания на световете: „Бъдете съвършени, както съм съвършен Аз.“
26:9.4 (295.2) Така крачка по крачка, от едно ниво на живот към друго, от свят на свят, възходящото създание е преминало успешно своя път, достигайки целта — постигайки Божеството. Спасението е пълно в своето съвършенство, а съвършенството — изчерпателно във върховността на придобиването на божественост. Времето е преминало във вечност; пространството е изчезнало в изпълненото с поклонение идентифициране и хармонизиране с Всеобщия Баща. Предаванията от Хавона оповестяват в космоса триумфалните съобщения — благите вести за това, че извършилите еволюционно извисяване разумни създания с животинска природа и материален произход наистина, действително и за вечни времена са станали съвършени синове на Бога.
26:10.1 (295.3) Свръхнафическите съветници и консултанти от втория кръг са наставници на децата на времето по отношение на техния вечен път. Достигането на Рая влече след себе си задължения от нов и по-висш порядък и пребиваването на втория кръг предоставя широки възможности за получаването на ценни съвети от тези предани свръхнафими.
26:10.2 (295.4) Преди отпращане в свръхвселените за продължаване на служенето тези, които не са успели да постигнат Божеството от първия път, преминават от кръга, където ги е постигнал неуспехът, направо на втория кръг, преди да се върнат на свръхвселенска служба. Затова съветниците и консултантите също така служат и като съветници и утешители на тези разочаровани странстващи. Току-що ги е постигнал най-големият неуспех и единственото, с което той се отличава от дългата поредица изпитания, по която като по стълба те са се издигнали от хаоса към блаженството, е със своя мащаб. Това са тези, които са изпили емпиричната чаша до дъно; и аз съм бил свидетел на това, как те за известен период от време се възвръщат за служене в свръхвселената — връщат се, за да могат като изпълнени с любов попечители от висш тип да опекунстват над децата на времето, изпитвайки присъщите на времето разочарования.
26:10.3 (295.5) След продължително пребиваване на втория кръг неуспелите биват превеждани в направляващия свят на кръга, където те се представят пред съветите на съвършенството, които потвърждават, че те са преминали изпитанията в Хавона; с изключение на духовния статут, това им осигурява такова положение във вселените на времето, както ако тяхното пътешествие към Божествата се беше увенчало с успех. Духът на такива кандидати изцяло е съответствал на изискванията; причината за неуспеха им е била свойствена на някой стадий от избрания от тях метод за подход към Божествата или на някаква част от тяхното емпирично минало.
26:10.4 (295.6) След това съветниците на кръга ги доставят до Райските ръководещи назначенията и ги изпращат за временно служене в световете на пространството; те тръгват на път с удовлетворение и радост, връщайки се към задачите от предишните времена и епохи. Ще дойде ден, когато те ще се върнат на кръга на своето най-голямо разочарование, за да се опитат отново да извършат пътешествието към Божествата.
26:10.5 (296.1) За успелите странстващи на втория кръг този стимул, който е еволюционна неопределеност, остава в миналото, но непознатото пътешествие към вечното назначение още не е започнало; и макар пребиваването на този кръг да доставя неизменно удоволствие и да носи огромна полза, ентусиазмът на предварителното възхищение, типичен за предишните кръгове, тук се проявява с по-малка сила. По това време много странстващи обръщат своя поглед към миналото — към онази дълга, дълга борба, с чувство на благородна завист, действително желаейки да се върнат в световете на времето и да започнат всичко отначало — така както вие, смъртните, приближавайки се към преклонна възраст, обгръщате с поглед перипетиите на детството и младостта и искрено съжалявате, че не можете да преживеете своя живот отново.
26:10.6 (296.2) Сега на странстващия му предстои да пресече вътрешния кръг, скоро след което ще завърши последният сън на прехода и ще започне ново пътешествие по вечния път. Съветниците и консултантите на втория кръг започват подготовка за своите подопечни към този велик и заключителен покой — задължителния сън, с който винаги се отделят епохалните етапи от възходящия път.
26:10.7 (296.3) Когато постигналите Всеобщия Баща възходящи странстващи овладеят опита на втория кръг, неизменните Придружаващи Смъртните Кандидати издават заповедта, осигуряваща допуск до последния кръг. Тези придружители лично съпровождат своите подопечни на вътрешния кръг, където ги приемат спътниците на покоя — последният от категорията на вторичните свръхнафими, опекунстващ странстващите на времето в световете на Хавона.
26:11.1 (296.4) Значителна част от времето на възходящото създание на последния кръг е посветена на по-нататъшно изучаване на предстоящите проблеми, свързани с пребиваването в Рая. На вътрешния кръг от хавонските светове постоянно или временно живеят огромно множество разнообразни и в по-голямата си част неразкрити същества. Такова смесване на различни типове осигурява свръхнафическите спътници на покоя с богато ситуативно обкръжение, умело използвано от тях за целите на по-нататъшното обучение на възходящите странстващи, особено по въпросите на приспособяването към многобройните групи същества, с които те скоро ще се срещнат в Рая.
26:11.2 (296.5) Сред тези, които пребивават на този кръг, са синовете-тринитизирани от създания. Първичните и вторични свръхнафими са общите опекуни на съвместния корпус на тези синове, който включва тринитизираното потомство на смъртните завършващи и аналогичното потомство на Жителите на Рая. Някои от тези синове са преминали през обятията на Троицата и са получили назначения в правителствата на свръхвселените, други изпълняват различни задачи, но абсолютното мнозинство се събира в съвместен корпус в съвършените светове на вътрешния кръг на Хавона. Тук, под ръководство на свръхнафимите, те се готвят за все още неизвестна бъдеща дейност в състава на специалния неназован корпус на върховните Жители на Рая, които в епохата, предшестваща пристигането на Грандфанда, били първите административни помощници на Съвременниците на Вечността. Съществуват много основания да се предположи, че тези две уникални групи тринитизирани същества ще действат съвместно в далечното бъдеще и не последно сред тях е тяхното общо предназначение като резерв за Райския Корпус на Тринитизираните Завършили.
26:11.3 (296.6) На този вътрешен кръг както възходящите, така и низходящите странстващи се запознават отблизо един с друг и със синовете-тринитизирани от създания. Както и техните родители, тези синове получават огромна полза от такова общуване и специалната мисия на свръхнафимите се състои в това, да спомагат за установяването и укрепването на взаимните братски отношения с тринитизираните синове на смъртните завършили и тринитизираните синове на Жителите на Рая. Свръхнафическите спътници на покоя се занимават не толкова с подготовката, колкото с развитието на отзивчивостта и взаиморазбирането между различните групи.
26:11.4 (297.1) Смъртните са получили Райска повеля: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Райски Баща.“ Тринитизираните синове на съвместния корпус, свръхнафимите, неуморно повтарят на своите подопечни: „Отнасяйте се към вашите духовно извисяващи се събратя с такова разбиране, каквото е присъщо на знаещите и любещи ги Райски Синове-Създатели!“
26:11.5 (297.2) Смъртното създание трябва да намери Бога. Синът-Създател не се спира, докато не придобие най-низшето волево създание — човека. Несъмнено е, че Синовете-Създатели и техните смъртни деца се готвят за някакво бъдещо и неизвестно вселенско служене. Както едните, така и другите преминават цялото разнообразие на емпиричната вселена и благодарение на това получават образованието и подготовката, необходими за вечната им мисия. По цялата вселена се извършва това уникално сливане на божественото и човешкото, съединяването на създанията и Създателя. Неразумните смъртни се позовават на проявлението на божественото милосърдие и доброта, особено по отношение на слабите и нуждаещите се, като на указание за антропоморфизма на Бога. Какво заблуждение! По-скоро подобни прояви на милосърдие и снизходителност от страна на хората би следвало да се възприемат като свидетелство за това, че смъртният човек е дарен с духа на живия Бог, че мотивите на създанията в крайна сметка са божествени.
26:11.6 (297.3) Малко преди завършването на своето пребиваване на първия кръг възходящите странстващи за пръв път се срещат с успокоителите, които се отнасят към първичната категория свръхнафими. Тези ангели на Рая пристигат тук, за да приветстват тези, които стоят до чертата на вечността, и да завършат тяхната подготовка към съня на прехода, който предшества последното възкресение. Само тогава вие ще станете истински деца на Рая — когато пресечете вътрешния кръг и изпитате възкресение във вечността след завършващия сън на времето. Станалите съвършени странстващи се потопяват в покой — заспиват на първия кръг на Хавона и се събуждат вече в Рая. От всички възхождащи към вечния Остров само тези, които пристигат тук така, са деца на вечността; останалите отиват в Рая като посетители и гости, без да притежават статута на постоянни жители.
26:11.7 (297.4) И сега, завършвайки своя хавонски път и заспивайки в направляващия свят на вътрешния кръг, вие, смъртните, се потопявате в покой не в самота, както това е ставало в световете на вашата поява на света, когато вие сте затваряли очи и сте заспивали естествения сън на физическата смърт, и не така, както това е било при влизането в продължителния преходен транс, предшестващ пътешествието към Хавона. Сега, когато вие се подготвяте за покоя на придобиването, редом с вас се намира вашият отдавнашен спътник на първия кръг — величественият спътник на покоя, който се готви за потопяване в покой заедно с вас като дадена от Хавона гаранция за това, че вашият преход е завършен и че на вашето съвършенство не му достигат само последните нюанси.
26:11.8 (297.5) Вашият първи преход действително е бил смъртта, вторият — идеалният сън; предстоящото трето превръщане — това е истинският покой, освобождаването от вековното напрежение.
26:11.9 (297.6) [Представено от Възпитател по Мъдрост от Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 27
27:0.1 (298.1) ПЪРВИЧНИТЕ свръхнафими са възвишените слуги на Божествата на вечния Райски Остров. Неизвестно е те някога да са изменяли на пътя на светлината и праведността. За техните редове няма предели; за целия период на съществуването им, преминаващо във вечността, не е бил изгубен нито един член от величественото войнство. Тези върховни свръхнафими са съвършени същества, върховни в съвършенството, но те не са абсонитни, както не са и абсолютни. Съвършени в самата си същност, тези деца на Безкрайния Дух поредно и по желание изпълняват всички видове от своите разнообразни задължения. Макар че първичните свръхнафими не проявяват особена активност извън пределите на Рая, веднъж на хилядолетие те участват в различни събрания и групови събирания на централната вселена. Те също така изпълняват различни специални поръчения на Божествата и много от тях се издигат до статута на Юридически Съветници.
27:0.2 (298.2) Първичните свръхнафими могат също така да бъдат назначавани като глави на серафическите войнства, които служат в световете, изолирани вследствие въстания. След като един от Райските Синове посвети себе си на такъв свят, завърши своята мисия, възнесе се към Всеобщия Баща, бъде приет от него и се върне като снабден с правомощия избавител на този изолиран свят, ръководителите на назначенията винаги поставят този първичен свръхнафим като глава на попечителските духове на възвърнатата сфера. Свръхнафимите на тази специална служба периодически се сменят. Днешният „глава на серафимите“ на Урантия е второто същество от тази категория, изпълняващо своите задължения от времето на посвещението на Христос Михаил.
27:0.3 (298.3) Векове наред първичните свръхнафими са служили на Острова на Светлината и са се отправяли в пространството, за да възглавяват духовните войнства на пространствените светове, но тяхната днешна класификация съществува само от времето на пристигането в Рая на хавонските странстващи на времето. Понастоящем тези върховни ангели се обединяват в седем категории:
27:0.4 (298.4) 1. Възпитатели по поклонение.
27:0.5 (298.5) 2. Преподаватели по философия.
27:0.6 (298.6) 3. Пазители на знанията.
27:0.7 (298.7) 4. Възпитатели.
27:0.8 (298.8) 5. Тълкуватели на етиката.
27:0.9 (298.9) 6. Ръководители на назначенията.
27:0.10 (298.10) 7. Успокоители.
27:0.11 (298.11) Само след като възходящите странстващи действително достигнат Рая, те попадат под непосредственото влияние на първичните свръхнафими, преминавайки подготовката под ръководството на тези ангели в последователност, обратна на реда на тяхното представяне. Това значи, че вие стъпвате на Райския път под опеката на успокоители и, прекарвайки определено време с промеждутъчни категории, завършвате периода на подготовка под ръководството на възпитателите по поклонения. След това пред вас се открива безкрайният път на завършилия.
27:1.1 (299.1) Успокоителите са Райските инспектори, пристигащи от централния Остров на вътрешния кръг на Хавона, за да обединят тук усилия със своите колеги — спътниците на покоя от вторичната категория свръхнафими. Непременното условие за изпитване на радост от пребиваването в Рая е покой, божествен покой. И тези успокоители са последните наставници, които готвят странстващите на времето за встъпване във вечността. Те пристъпват към своята дейност на завършващия кръг на централната вселена и я продължават, когато странстващият се пробуди от последния сън на преход — потъването, което превежда създанието на пространството в царството на вечността.
27:1.2 (299.2) Покоят има седмократна природа: налице са отдихът от сън и игри при по-низшите категории живот, отдихът от откриване — при по-висшите същества, отдихът от поклонения — при най-висшите типове духовни личности. Съществува също така и естествен покой за попълване на запаса от своята физическа или духовна енергия. Има и сън на прехода — безсъзнателният покой на серафическия пренос при преместването от една сфера на друга. Изцяло се отличава от всички тези форми дълбокият сън на превръщането — отдихът от прехода на съществото от един стадий в друг, от един живот към друг, от едно състояние към друго — сънят, който винаги съпътства прехода към нов вселенски статут, в сравнение с еволюирането през различните степени на някакъв отделен статут.
27:1.3 (299.3) Но последният сън на превръщането се отличава от предидущите сънища на прехода, които са служели за успешно придобиване на нов статут по възходящия път; и затова с негова помощ създанията на времето пресичат вътрешните граници на времето и пространството, за да получат постоянен статут в извънвремевите и извънпространствени обители на Рая. Успокоителите и спътниците на съня са толкова необходими за това решаващо превръщане, колкото серафимите и техните спътници — за продължаването на живота на създанията след смъртта.
27:1.4 (299.4) Вие се потапяте в покой на последния кръг на Хавона и се възраждате във вечността в Рая. И след възстановяването на своята духовна личност вие веднага узнавате за успокоителя, който ви приветства на вечните брегове на Рая — този първичен свръхнафим, който ви е потопил в завършващ сън на вътрешния кръг на Хавона; и вие ще си спомните за последната велика проява на вярата, когато за пореден път сте се приготвили да поверите съхраняването на своята личност в ръцете на Всеобщия Баща.
27:1.5 (299.5) Изпитали сте последния покой на времето; заспали сте последния сън на прехода; и сега се пробуждате за вечен живот на бреговете на вечната обител. „И вие вече никога няма да заспите. Пред вас е присъствието на Бога и неговия Син, а вие — негови вечни слуги; вие сте видели неговото лице и името му е ваш дух. И нощ не ще има там, те няма да имат нужда от слънчева светлина, тъй като Великият Източник и Център им свети; и ще живеят те вечно, завинаги. И ще изтрие Бог всяка сълза от очите им; и няма да има повече смърт, ни скръб, ни мъка, ни болка; защото всички предишни неща ще са преминали.”
27:2.1 (300.1) От време на време главният свръхнафим — „първообразът на ангелите“, назначава тази група небесни същества за ръководство на организацията на всичките три категории от тези ангели — първични, вторични и третични. Като група свръхнафимите притежават пълно самоуправление и саморегулация, с изключение на функциите, изпълнявани от техния общ ръководител, първия ангел на Рая, който е постоянен ръководител на всички тези духовни личности.
27:2.2 (300.2) Ангелите-ръководители са тясно свързани с прославените смъртни обитатели на Рая чак до встъпването на последните в Корпуса за Завършили. Заниманията на новодошлите не се ограничават само до учене и възпитание; служенето играе съществена роля в периода преди завършването на образователния опит на Рая. Аз също така съм забелязал, че в периодите на свободното време възходящите смъртни се стремят към дружеско общуване с резервния корпус от свръхафически ръководители на назначения.
27:2.3 (300.3) Когато вие, възходящите смъртни, достигнете Рая, то кръгът на вашето общуване, където влизат взаимоотношенията ви с войнството на възвишените и божествени същества, а също така с познатото ви множество прославени смъртни събратя, значително ще се разшири. На вас ви предстои да се запознаете отблизо с повече от три хиляди различни категории Жители на Рая, с разнообразни групи Трансцендентали, точно както и с многобройни типове неразкрити на Урантия обитатели на Рая, постоянни и временни. След продължително общуване с могъщите интелекти на Рая вие ще можете да отдъхнете в компанията на същества, притежаващи разум от ангелски тип; те напомнят на смъртните за серафимите, с които са били така дълго свързани с толкова живителна връзка.
27:3.1 (300.4) Колкото по-високо се издигате по стълбицата на живота, толкова повече внимание трябва да се отделя на вселенската етика. Етичното съзнание е по принцип признаване правата на индивида, неотменими от съществуването на когото и да е или от всички останали индивиди. Но духовната етика излиза далеч извън пределите на етическите представи за отношенията на индивида и групите, присъщи на смъртния и даже на моронтийното съществуване.
27:3.2 (300.5) Въпросите на етиката надлежно се осветляват и адекватно се усвояват от смъртните на времето в течение на продължителния им възход към блаженството на Рая. Започвайки с пространствените светове, където те се появяват на света, възходящите създания продължават да прибавят към своя непрестанно разширяващ се кръг от вселенски партньори все нови групи същества по цялото продължение на водещия към центъра път. Всяка нова група колеги добавя поредното етическо ниво, което е необходимо да се осъзнае и приеме; затова към времето, когато възходящите смъртни достигат Рая, те остро се нуждаят от ценен дружески съвет относно тълкуването на етическите въпроси. Те нямат нужда да бъдат обучавани на етика, но сблъсквайки се с безпрецедентната задача да влизат в контакт с такова изобилие от нови за себе си неща, те се нуждаят от необходимото тълкуване на онова, което така старателно са усвоили.
27:3.3 (300.6) Тълкувателите на етиката оказват на пристигналия в Рая неоценима помощ, помагайки му да се приспособи към многобройните групи от величествени същества в течение на богатия със събития период, който започва с получаването на постоянен статут и завършва с официално зачисляване в Корпуса на Смъртните Завършили. Значителна част от многобройните типове Жители на Рая вече се е срещала с възходящите странстващи на седемте кръга на Хавона. Прославените смъртни са били също тясно свързани със съвместния корпус на синовете, тринитизирани от създания. Този корпус е разположен на вътрешния кръг на Хавона, където тези същества получават значителна част от своето образование. А на другите кръгове възходящите странстващи са се срещали с многобройни неразкрити типове постоянни обитатели на Рая-Хавона, получаващи там съвместна подготовка за неизвестни назначения в бъдеще.
27:3.4 (301.1) На всяко небесно приятелство е присъща взаимност. Полза получавате не само вие — възходящият смъртен, който общува с все нови и нови типове все по-висши божествени партньори; вие също давате на всяко от тези братски същества частица от своята личност и опит, оставяйки в тях неизгладима следа, подобрявайки и изменяйки всекиго, който е общувал с възходящи смъртни от еволюционните светове на времето и пространството.
27:4.1 (301.2) Получавайки изчерпателни разяснения по въпросите на етиката на Райските отношения — разяснения, които не са празни формалности или диктат на измислени касти, а неотменими правила на поведение, — за възходящите смъртни е полезно да се запознаят със съветите на възпитателите, които обясняват на новите членове на Райското общество какви трябва да бъдат съвършените действия на висшите същества, обитаващи централния Остров на Светлината.
27:4.2 (301.3) Хармонията е основен принцип на централната вселена и в Рая цари явен порядък. Правилното поведение е неотменимо от прогреса, който чрез знания и философия води към духовните висоти на искреното поклонение. Приближаването към Божествеността предполага прилагането на божествения метод и овладяването на този метод е възможно едва след пристигането на странстващите в Рая. Духът на този метод пронизва кръговете на Хавона, но довършителните нюанси в подготовката на странстващите на времето могат да бъдат нанесени само на самия Остров на Светлината.
27:4.3 (301.4) Етикетът на Рая се отличава с пълна непринуденост и е във всякакъв смисъл естествен и свободен. При все това на вечния Остров съществува надлежен и съвършен начин на действие, а възпитателите неизменно съпровождат „пришълците, живеещи в града“, наставлявайки ги и направлявайки ги така, че странстващите на времето да се чувстват съвършено свободни и в същото време да могат да избегнат безпорядъка и неувереността, които в противен случай биха били неизбежни. Само това позволява да бъдат предотвратени безкрайните неуредици, а неуредици в Рая няма.
27:4.4 (301.5) Възпитателите са истински възвисени учители и придружаващи. Тяхната главна задача се състои в запознаване на новите смъртни обитатели с практически безкрайно разнообразие от непознати ситуации и неизвестни за тях обичаи. Независимо от продължителната им подготовка и изминатия дълъг път Раят остава неизразимо удивителен и неочаквано нов за този, който накрая получи статута на постоянен обитател.
27:5.1 (301.6) Свръхнафическите пазители на знанията са висшите „живи писмовници“, известни на всички и четени от всички, които обитават в Рая. Те са божествените архиви на истината, живи книги с неподправено знание. Вие сте чували за записите в „Книгата на живота“. Пазителите на знанията са именно такива живи книги — анали на съвършенството, запечатани на вечните скрижали на божествения живот и върховната увереност. Това са действително живи, автоматични библиотеки. Вселенските факти са неотменима част от тези първични свръхнафими и буквално са записани в тях; освен това самата същност на тези съвършени и изчерпателни вместилища на вечната истина и временните знания не позволява на неправдата да се насели в тяхното съзнание.
27:5.2 (302.1) Тези пазители провеждат факултативни образователни курсове за постоянните обитатели на вечния Остров, но основно те изпълняват справочна функция и потвърждават истинността на информацията. Всяко живеещо в Рая същество може по свое желание да се запознае с живия запис на конкретно събитие или истина. В северните покрайнини на Острова се намират живите каталози на знания, които определят ръководителя на групата, притежаваща исканата информация; и веднага се появяват изумителните същества, които са именно това, което вие искате да знаете. На вас няма да ви се наложи повече да се ползвате от знания в писмена форма, тъй като пред вас е самото живо знание. Така придобивате върховното знание от живите същества, които са неговите окончателни пазители.
27:5.3 (302.2) Установявайки какъв именно свръхнафим е това, което искате да изясните, вие ще откриете, че на ваше разположение са всички известни факти на всички вселени, тъй като тези пазители на знания са окончателните и живи сборници на огромната мрежа регистриращи ангели — от серафимите и секонафимите на локалните и свръхвселените до главните архивариуси с чин третични свръхнафими на Хавона. И това живо средоточие на знания се отличава от официалните архиви на Рая — съвкупния сборник с вселенска история.
27:5.4 (302.3) Мъдростта на истината произхожда от божествеността на централната вселена, но знанието е емпиричното знание — в значителна степен възниква в пределите на времето и пространството; с това се обяснява необходимостта от съществуването на обширни свръхвселенски организации регистриращи серафими и свръхнафими, действащи под ръководството на Небесните Архивариуси.
27:5.5 (302.4) Тези първични свръхнафими, по силата на своята природа владеещи сведенията за вселената, отговарят също за тяхната организация и систематизация. Бидейки живата справочна библиотека на вселената на вселените, те класифицират знанията в седем големи раздела, всеки от които обединява около един милион подраздела. Удобството, с което обитателите на Рая могат да се ползват от това огромно вместилище на знания, се обяснява изключително с доброволните и мъдри действия на пазителите на знанията. Пазители са също така и възвишените учители на централната вселена, щедро отдаващи своите живи съкровища на всички същества от който и да е кръг на Хавона; от техните услуги широко, макар и опосредствано, се ползват съдилищата на Извечно Древните. Но тази жива библиотека, открита за централната и свръхвселените, е недостъпна за локалните творения. Благотворните Райски знания се придобиват в локалните вселени само косвено и с помощта на отразяване.
27:6.1 (302.5) Най-близко от всичко до върховното наслаждение от преклонението стои това живително чувство, което се поражда от философията. Няма такива висоти или такива долини, отвъд които да не останат множество тайни; опитвайки се да разгадаем тези тайни, ние сме принудени да се обърнем към философията.
27:6.2 (302.6) Райските преподаватели по философия с наслаждение наставляват умовете на обитателите на Рая — както на изконните, така и на възходящите — по вдъхновяващия път в опити за решаването на вселенските проблеми. Серафическите преподаватели по философия са „небесните мъдреци“ — мъдрите същества, които използват заключената в знанията истина и емпиричните факти в стремежа си да овладеят неизвестното. Те превръщат знанието в истина, опита — в мъдрост. В Рая възходящите личности на пространството изпитват висотата на битието. Те притежават знания; те знаят истината; те са способни да философстват — да мислят с категориите на истината; те могат даже да се опитат да се докоснат до концепцията за Пределния и да осмислят методите на Абсолютите.
27:6.3 (303.1) В южните покрайнини на обширните предели на Рая преподавателите по философия провеждат подробни курсове по седемдесет функционални раздела на мъдростта. Тук те разсъждават за плановете и целите на Безкрайността, стремейки се към координация на опита и съгласуване знанията на всички, на които е достъпна тяхната мъдрост. Те са достигнали висока степен на специализация в подходите към различни вселенски проблеми, но до окончателни изводи винаги стигат в пълно съгласие.
27:6.4 (303.2) Тези Райски философи използват всевъзможни методи на преподаване, включително висшия метод на графите на Хавона, и някои Райски методи за предаване на информация. Всички тези висши методи за съобщаване на знания и излагане на идеи са съвършено недостъпни за разбирането на даже най-високоразвития човешки ум. Един час обучение в Рая би съответствал на десет хиляди години обучение с използването на урантийските методи, основани на запомнянето на думите. Вие сте неспособни да разберете дадените начини за комуникация, а в смъртния опит просто няма нищо, с което да можем да ги сравним или съпоставим.
27:6.5 (303.3) Преподавателите по философия получават върховно наслаждение, споделяйки своето тълкуване за вселената на вселените със съществата, извисяващи се от световете на пространствата. И макар философските изводи никога да не придобиват такъв окончателен характер, какъвто притежават фактическото знание и неподправеният опит, прослушвайки разсъжденията на тези първични свръхнафими за нерешените проблеми на вечността и действията на Абсолютите, вие задълго ще запазите чувството си на удовлетворение от изучаването на тези неразрешени въпроси.
27:6.6 (303.4) Интелектуалните занятия в Рая не се транслират; съвършената философия е достъпна само на тези, които присъстват там лично. Обкръжаващите творения знаят за тези учения само от онези, които са преминали през дадения опит и впоследствие са донесли тази мъдрост до вселенските пространства.
27:7.1 (303.5) Поклонението е най-висшата привилегия и главно задължение на всички създадени разумни същества. Поклонението е съзнателен и радостен акт на признаване и приемане на истината и факта за съкровената и лична връзка на Създателите с техните създания. Качеството на поклоненията се определя от дълбочината на възприятието, на което е способно създанието; и с разширяването на знанията за безкрайния характер на Боговете актът на поклонение става все по-всеобхватен, докато накрая не постигне блаженството на висшия емпиричен възторг и най-изтънченото наслаждение, което е известно само на създадените същества.
27:7.2 (303.6) Макар че на Райския Остров съществуват само няколко места за поклонение, той по-скоро напомня едно огромно светилище за божествено служене. Поклонението е най-главната и преобладаващ порив на всички тези, които достигат неговите благословени брегове — този непроизволен израз на чувствата на същества, които знаят за Бога достатъчно, за да постигнат неговото присъствие. С придвижването към центъра, с всеки нов кръг на Хавона, поклонението става постоянно усиливащ се порив, докато в Рая се появява потребността някой да го управлява и да регулира неговия израз.
27:7.3 (304.1) Изпитваните в Рая периодически, непроизволни, групови и други особени изражения на висше поклонение и духовно прославяне се провеждат под ръководството на специален корпус от първични свръхнафими. Направлявано от тези възпитатели, подобно поклонение постига целите на създанията, донасяйки висше наслаждение и издигайки се до най-висшето съвършенство на възвишеното самоизразяване и лично наслаждение. Всички първични свръхнафими се стремят да станат възпитатели по поклонение; и всички възходящи същества с радост биха се предавали на вечно поклонение, ако ръководителите по назначенията не разпускаха периодически тези събрания. Но от нито едно възходящо същество не се изисква да приеме назначение във вечно служене, преди да постигне пълно удовлетворение от поклонението.
27:7.4 (304.2) Задачата на възпитателите по поклонение е да научат възходящите създания така да изразяват своето поклонение, че да получават пълно удовлетворение от самоизразяването и едновременно с това да имат възможност да отделят внимание на основните занимания от Райския режим. Без усъвършенстване на техниката на поклонението на достигналия Рая обикновен смъртен щяха да му бъдат необходими не една стотица години, за да достигне пълно и удовлетворяващо изразяване на своите чувства на разумната признателност и благодарност на възходящото създание. Възпитателите по поклонение откриват нови и преди това неизвестни пътища за изразяване, за да могат чудесните деца, родени в изпитанията на времето и пространството, да могат много по-бързо да получат пълно удовлетворение от поклонението.
27:7.5 (304.3) При поклонението пред Божествата на Рая всички способности на всички същества в цялата вселена, които могат да бъдат насочени към усилването и възвисяването на възможностите за самоизразяване и проявяване на признателност, се използват в пълен обем. Поклонението е най-върховната радост на Райското съществуване ; то е освежаващото свободно време в Рая. Това, което свободното време прави за вашия изнурен ум на Земята, поклонението ще направи за вашите прославени души в Рая. Начинът за поклонение в Рая е напълно недостъпен за смъртното разбиране, но неговият дух може да бъде вкусен още на Урантия, тъй като духовете на Боговете и сега пребивават във вас, обкръжават ви и ви въодушевяват за истинско поклонение.
27:7.6 (304.4) В Рая има специално определени места и специално време за изразяване на поклонение, но това е недостатъчно за непрекъснато нарастващия поток на духовно чувство, проявяващо се в съответствие с увеличаването на знанията и разширяването възприемането на божествеността във великолепните същества на емпиричното извисяване към вечния Остров. От времето на Грандфанда свръхнафимите не са успявали в пълна степен да обхванат със своето внимание духа на поклонение в Рая. Той винаги превишава предварителните оценки. Това се обяснява с факта, че личностите, притежаващи вродено съвършенство, са неспособни в пълна степен да осъзнаят колосалните прояви на духовното чувство в същества, които бавно и с труд са се извисили до блаженството на Рая от дълбините на духовния мрак, присъщ на низшите светове на времето и пространството. Когато такива ангели и смъртни на времето постигнат присъствието на Силите на Рая, се извършва изливане на натрупваните с векове чувства — зрелище, разтърсващо ангелите на Рая и извикващо върховна радост и божествено удовлетворение в Райските Божества.
27:7.7 (304.5) Понякога целият Рай бива погълнат от неудържима вълна на духовни излияния и чувства на преклонение. Често възпитателите по поклонение се оказват неспособни да контролират такива явления и тогава в обителите на Божествата възниква троен светлинен импулс, означаващ, че божественото сърце на Боговете е съвършено и напълно удовлетворено от искреното поклонение на обитателите на Рая — прославлените съвършени обожаващи и възходящите създания на времето. Какво тържество на метода! Какво съвършенство на вечния план и цели на Боговете — разумната любов на детето-създание, в пълна мяра удовлетворяваща безкрайната любов на Бащата-Създател!
27:7.8 (305.1) Получавайки върховно удовлетворение от пълнотата на поклонението, вие сте готови за зачисляване в Корпуса на Завършилите. Възходящият път се приближава към края си и наближава празнуването на седмото тържество. Първото тържество е бил договорът, сключен от смъртното създание с Настройчика на Съзнанието и утвърдил целта — продължаване на живота; второто — пробуждането в моронтийния живот; третото — сливането с Настройчика; четвъртото — пробуждането в Хавона; петото — ознаменуването на пристигането при Всеобщия Баща; шестото — пробуждането от последния сън-преход. Седмото тържество е ознаменуването на приемането в редовете на смъртните завършили и началото на вечното служене. Придобиването на завършващия седми стадий въплъщение на духа ще стане евентуално първият от празниците на вечността.
27:7.9 (305.2) С това завършва разказът за свръхнафимите на Рая — най-висшата категория попечителски духове, разказът за съществата, които като всеобщ клас винаги са редом с вас — като се започне от вашия роден свят и се стигне до завършващото прощаване с възпитателите по поклонение, когато — давайки Троична клетва за вечност, вие бивате приети в Корпуса на Смъртните Завършили.
27:7.10 (305.3) Завършилият стои пред прага на вечното служене на Райската Троица, лице в лице с непознаваемостта на Бог-Крайния.
27:7.11 (305.4) [Представено от Възпитател по Мъдрост на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 28
28:0.1 (306.1) КАКТО свръхнафимите са ангелското войнство на централната вселена, а серафимите — на локалните вселени, така и секонафимите представляват попечителските духове на свръхвселените. Но по степента на своята божественост и потенциал на върховност тези деца на Отразяващите Духове са много по-близо до свръхнафимите, отколкото до серафимите. При своето служене в свръхтворенията те не са сами и процесите, ставащи при съдействието на техните неразкрити партньори, са толкова многобройни, колкото и загадъчни.
28:0.2 (306.2) Така както попечителските духове на свръхвселените се описват в настоящото повествувание, те включват три категории:
28:0.3 (306.3) 1. Секонафими.
28:0.4 (306.4) 2. Тертиафими.
28:0.5 (306.5) 3. Омниафими.
28:0.6 (306.6) Предвид това, че двете последни категории нямат достатъчно пряко отношение към възходящата програма за еволюцията на смъртните, те ще бъдат разгледани накратко, преди да преминем към по-подробния разказ за секонафимите. Формално и тертиафимите, и омниафимите не са попечителски духове, принадлежащи на свръхвселените, макар че както те, така и другите са духовни попечители, служещи в пределите на свръхтворението.
28:1.1 (306.7) Тези висши ангели са в регистрите на столичните светове на свръхвселените и въпреки своята служба в локалните творения формално те са постоянни обитатели на столиците на свръхвселените, тъй като не се отнасят към изконните същества на локалните вселени. Тертиафимите са деца на Безкрайния Дух, които се персонализират в Рая на групи от по хиляда същества. Тези възвишени личности, които се отличават с божествена самобитност и почти ненадмината разностранност, са дар на Божиите Синове-Създатели от Безкрайния Дух.
28:1.2 (306.8) Когато Син Михаил напуска родния режим на Рая, готов да пристъпи към такова дръзновено пространствено начинание, каквото е създаването на вселена, Безкрайният Дух поражда група от хиляда спътници-тертиафими. И тези величествени духове следват Сина-Създател, когато той се отправи на непознатото пътешествие, пристъпвайки към организиране на вселена.
28:1.3 (306.9) На ранните стадии от формирането на вселена тези хиляда тертиафими представляват единствения личен персонал на Сина-Създател. Те придобиват огромен опит в течение на дейните епохи на строителството на вселената и други астрономически манипулации, намирайки се редом със Сина-Създател чак до този ден, когато се персонализира Ясна Утринна Звезда — първородното същество на съответната локална вселена. След това се приемат и удовлетворяват молбите за тяхната оставка. А с появата на първоначалните категории на изконните ангели тертиафимите се оттеглят от служене в локалните вселени и изпълняват функциите на попечители, свързващи Сина-Създател, към когото са били прикрепени преди това, с Извечно Древния, съответстващ на свръхвселената.
28:2.1 (307.1) Омниафимите се създават от Безкрайния Дух съвместно със Семейството на Върховните Администратори и те са изключителни слуги и посланици на тези Върховни Администратори. Служенето на омниафимите обхваща голямата вселена, а орвонтонският център на техния корпус се намира в северната част на Уверса, където те се разполагат като доброволческа колония с особен статут. Те не са регистрирани на Уверса, както не са прикрепени и към нашата администрация. Нямат пряко отношение и към програмата за еволюционен възход на смъртните.
28:2.2 (307.2) Омниафимите се занимават изцяло с общо наблюдение в свръхвселените в интерес на административната координация, представлявайки гледната точка на Седемте Върховни Администратора. Нашата уверска колония омниафими получава инструкции само от Върховния Администратор на Орвонтон и се отчита само на него. Върховният Администратор се намира в седмата обща административна сфера във външния кръг спътници на Рая.
28:3.1 (307.3) Създатели на секонафическото войнство са седемте Отразяващи Духа, назначени в столичните светове на всяка свръхвселена. Създаването на тези ангели на групи от по седем секонафима е свързано с определен метод, основан на ответната реакция на Рая. Във всяка седморка неизменно влизат един първичен, трима вторични и трима третични секонафима; те винаги се появяват на света в такова съотношение. След създаването на седем секонафима един от тях е първичен — прикрепва се към службата на Извечно Древните. Тримата вторични ангела се обединяват с три групи, влизащи в свръхправителството управляващи с Райски произход: Божествените Съветници, Възпитателите по Мъдрост и Всеобщите Цензори. Тримата третични ангела се прикрепват към възходящите тринитизирани партньори, управители на свръхвселената: Могъщите Посланици, Снабдените с Върховни Пълномощия и Нямащите Име и Номер.
28:3.2 (307.4) Тези секонафими на свръхвселените са потомци на Отразяващите Духове, затова отразяващата способност е тяхно неотменно качество. Те реагират отразяващо на всички стадии от съществуването на всяко същество, водещо своя произход от Третия Източник и Център и Райските Синове-Създатели, но те не притежават непосредствена отразяваща способност по отношение на съществата и организмите — личностни или други, произхождащи изключително от Първия Източник и Център. Ние разполагме с многобройни свидетелства за фактическото съществуване на всеобщите кръгове на разума на Безкрайния Дух, но даже ако нямахме други доказателства, то отразяващите действия на секонафимите щяха да бъдат достатъчна демонстрация на реалността на всеобщото присъствие на безкрайния разум на Съвместния Извършител.
28:4.1 (307.5) Прикрепени към Извечно Древните, първичните секонафими са живи огледала на служба при тези триединни управители. Помислете какво означава за организацията на свръхвселената възможността да се обърнеш към такова живо огледало, за да можеш с негова помощ да видиш и чуеш определени реакции на друго същество, намиращо се на разстояние хиляди и стотици хиляди светлинни години, и да направиш всичко това мигновено и безпогрешно. За управление на вселените е необходима документация — полезна система за далечна връзка; огромна помощ оказват Единичните и други посланици, но Извечно Древните, стоящи на половината път между обитаемите светове и Рая — между човека и Бога, са способни мигновено да видят двете страни, да чуят двете страни, да знаят двете страни.
28:4.2 (308.1) В свръхвселените тази способност — да чуваш, виждаш и знаеш всичко, е съвършено реализирана само от Извечно Древните и само в техните столични светове. Но и там съществуват ограничения: на Уверса такава връзка обхваща само световете и вселените на Орвонтон и този метод на отразяване, макар и да не действа между свръхвселените, тясно свързва всяка от тях с централната вселена и Рая. Така седемте свръхправителства, оставайки изолирани едно от друго, в съвършенство отразяват висшестоящата власт и едновременно с това напълно разбират и знаят потребностите на по-долу лежащите сфери.
28:4.3 (308.2) Вследствие присъщите им качества първичните секонафими проявяват склонност към седем вида служба и естествено, по своите природни качества, първите серии от реда първични секонафими са способни да интерпретират разума на Духа на Извечно Древните.
28:4.4 (308.3) 1. Гласът на Съвместния Извършител. Във всяка свръхвселена първият от първичните секонафими и всяко седмо от появилите се впоследствие същества от дадената категория проявяват високата способност към адаптация, необходима за разбирането и тълкуването на разума на Безкрайния Дух на Извечно Древните и техните партньори в правителствата на свръхвселените. Това има огромно значение в столичните светове на свръхвселените, тъй като — за разлика от локалните творения с техните Божествени Попечителки, правителството на свръхвселената няма специално въплъщение на Безкрайния Дух. Затова тези секонафически гласове се превръщат в най-голямото приближаване до личното представителство на Третия Източник и Център в съответната столична сфера. Разбира се, тук присъстват Седемте Отразяващи Духа, но тези създатели от секонафическото воинство са по-автоматично и истинско отражение на Съвместния Извършител, отколкото на Седемте Главни Духа.
28:4.5 (308.4) 2. Гласът на Седемте Главни Духа. Вторият първичен секонафим и всеки седми от създадените впоследствие е дарен с качества за изобразяване на обединената природа и реакции на Седемте Главни Духа. Макар че всеки Главен Дух вече е представен в столицата на свръхвселената от един от получилите съответно назначение Отразяващи Духове, това представителство е индивидуално, а не колективно. Съвместно те присъстват само в отразяващ аспект; затова Главните Духове приветстват служенето на тези във висша степен личностни ангели — втората серия в категорията на първичните секонафими, и толкова компетентни в ролята на техни представители в администрацията на Извечно Древните.
28:4.6 (308.5) 3. Гласът на Синовете-Създатели. Вероятно Безкрайният Дух е имал някакво отношение към създаването или подготовката на Райските Синове Михаиловци, тъй като третият първичен секонафим и всеки седми от създадените впоследствие притежават изумителния дар да отразяват разума на тези Синове-Създатели. Ако Извечно Древните пожелаят да узнаят — действително да узнаят, мнението на Михаил Небадонски по отношение на някакъв обсъждан въпрос, не би им се налагало да се свързват с него по каналите за космическа връзка; би било необходимо само да призоват Възглавяващия Гласовете на Небадон, който, получавайки съответната молба, би представил регистриращия Михаил секонафим; и Извечно Древните биха могли веднага да възприемат гласа на Сина-Владетел на Небадон.
28:4.7 (309.1) Никоя друга категория синове не може да бъде „отразявана“ по такъв начин и никой друг ангелски чин не е способен да изпълнява такава функция. Ние не разбираме напълно как именно се осъществява това и на мен ми се струва съмнително доколко дори самите Синове-Създатели напълно го разбират. Но ние знаем със сигурност, че този метод действа, и също така знаем, че той действа безпогрешно и успешно, тъй като за цялата история на Уверса секонафическите гласове никога не са допускали грешка в своята дейност.
28:4.8 (309.2) Започвате да виждате как божествеността обкръжава времевото пространство и овладява пространственото време. Вие придобивате едно от първите мимолетни впечатления за присъщия на кръга на вечността метод, който понастоящем е видоизменен, за да помогне на децата на времето да преодолеят нелеките препятствия на пространството. Всички тези феномени са допълнителни по отношение на основния вселенски метод на Отразяващите Духове.
28:4.9 (309.3) Макар Извечно Древните да са лишени от личното присъствие на висшестоящите Главни Духове и низшестоящите Синове-Създатели, в тяхно разпореждане се намират живи същества, които са настроени спрямо космическите механизми, осигуряващи пределна точност и съвършенство на отразяване; благодарение на тях Извечно Древните могат да използват отразяващото присъствие на всички възвишени същества, от личното присъствие на които са лишени. Благодарение на това, а също и на други неизвестни ви средства, Бог присъства потенциално в столичните светове на свръхвселените.
28:4.10 (309.4) Съотнасяйки мълниеносното възприятие на постъпващия свише глас на Духа и постъпващия отдолу глас на Михаил, Извечно Древните в съвършенство определят волята на Отеца. Това им позволява с непогрешима точност да установяват волята на Отеца по въпроси, отнасящи се до управлението на локалните вселени. Но за да се определи волята на един от Боговете, изхождайки от знанията на другите двама, всички Древни на Дните трябва да действат заедно; за получаване на отговора двама биха били недостатъчно. И по тази причина, даже ако нямаше други, свръхвселените винаги щяха да се възглавяват от трима Извечно Древни, а не от един, и даже не от двама.
28:4.11 (309.5) 4. Гласът на ангелското войнство. Четвъртият първичен секонафим и всеки седми от създадените впоследствие се оказват ангели, реагиращи по характерен начин на настроенията на всички ангелски категории, включвайки висшестоящите свръхнафими и низшестоящите серафими. Така мнението на всеки главен или контролиращ ангел може моментално да се използва на всеки съвет на Извечно Древните. Във вашия свят предводителката на серафимите на Урантия ежедневно осъзнава феномена на отразения пренос — с други думи, това, че нейните услуги по някаква причина са нужни на Уверса; но ако тя предварително не бива предупредена от Единичен Посланик, остава в пълно неведение относно целта на такова обръщение и средствата за неговото постигане. Тези попечителски духове на времето постоянно съобщават безсъзнателна, а поради това определено непредубедена информация по отношение на безкрайния ред дела, изискващи внимание и обсъждане от Извечно Древните и техните партньори.
28:4.12 (309.6) 5. Оператори по транслациите. Съществува специален клас предавани с помощта на транслации послания, които се приемат само с тези първични секонафими. Макар тези същества да не са постоянни оповестители на Уверса, те работят заедно с ангелите с отразяващи гласове с цел синхронизация на отразения образ на Извечно Древните спрямо някои конкретни послания, постъпващи по основните канали за вселенска връзка. Операторите по транслацията са петата серия първични секонафими: петият първичен секонафим и всеки седми от създадените впоследствие.
28:4.13 (310.1) 6. Транспортни личности. Това са секонафимите, пренасящи странстващите на времето от столичните светове на свръхвселените до външните кръгове на Хавона. Това е транспортният корпус на свръхвселените, действащ както по направление към центъра — Рая, така и навън — към намиращите се в съответните сектори светове. Този корпус включва шестия първичен секонафим и всеки седми, създаден впоследствие.
28:4.14 (310.2) 7. Резервен корпус. Огромна група, представена от седемте първични секонафими, се намира в резерв за изпълнение на разнообразни задачи и извънредни поръчения в световете. Не притежавайки висока специализация, те са способни достатъчно успешно да изпълняват всяка от функциите на своите разнообразни партньори, но такава специализирана дейност се извършва само в извънредни случаи. Обикновено техните задължения са свързани с изпълнението на свръхвселенски задачи от общ тип, непопадащи в полето на дейност на специализираните ангели:
28:5.1 (310.3) Секонафимите от вторична категория притежават не по-малка отразяваща способност, отколкото техните първични събратя. За секонафимите делението на първични, вторични и третични не означава разлики в статута или функциите. Такова деление обозначава само порядъка на тяхната дейност, в която всичките три групи проявяват еднакви качества.
28:5.2 (310.4) Седемте отразяващи типа вторични секонафими биват назначавани в службата на еднородните троични партньори на Извечно Древните в следния ред:
28:5.3 (310.5) - към Възпитателите по Мъдрост — Гласовете на Мъдростта, Душите на Философията и Съюзите на Душите;
28:5.4 (310.6) - към Божествените Съветници — Сърцата на Съвета, Радостите на Битието и Радостите от Служенето;
28:5.5 (310.7) - към Всеобщите Цензори — Определителите на Духове.
28:5.6 (310.8) Както и първичната категория, тази група се създава на серии; това означава, че първородният и всеки седми появил се впоследствие вторичен секонафим се отнасят към Гласа на Мъдростта; това се отнася и за останалите шест типа от тези отразяващи ангели.
28:5.7 (310.9) 1. Гласът на Мъдростта. Някои от тези секонафими се намират в непрекъсната връзка с живите енциклопедии на Рая — пазителите на знания измежду първичната категория свръхнафими. Както и представителите на специализираната отразяваща служба, Гласовете на Мъдростта са живи, съвременни, изчерпателни и изключително надеждни концентрации и средоточия на съвкупната мъдрост на вселената на вселените. По отношение на практически безкрайния обем информация, преминаващ по главните кръгове на свръхвселените, тези възвишени същества притежават такава огромна отразяваща способност, избирателност и чувствителност, че са способни да отбират и приемат същността на мъдростта и безпогрешно да предават тези бисери на мисълта на висшестоящите същества — Възпитателите по Мъдрост. И те действат така, че Възпитателите по Мъдрост могат не само да чуват действителните и неподправени изражения на мъдростта, но и виждат отразения образ на самите същества — висши или низши, изрекли съответната мъдрост.
28:5.8 (310.10) Казано е: „Ако някой няма достатъчно мъдрост, нека поиска.“ Когато на Уверса е необходимо да се вземе мъдро решение в заплетени ситуации, свързани със сложни въпроси, които трябва да се решават от правителството на свръхвселената, и когато се изисква решение, отбелязано като мъдрост на съвършенството и като мъдрост на целесъобразността, тогава Възпитателите по Мъдрост призовават цял отряд от Гласовете на Мъдростта и благодарение на тяхното съвършено майсторство настройват и направляват тези живи приемници на заключената в разума и циркулираща във вселената на вселените мъдрост, така че чрез тези секонафически гласове на централната вселена веднага се излива поток от божествена мъдрост и поток от практическата мъдрост на висшите умове от вселените на низшестоящите нива.
28:5.9 (311.1) Ако възникнат трудности относно хармонизацията на две от тези разновидности на мъдростта, веднага се отправя молба до Божествените Съветници, които незабавно определят правилния набор от методи. Ако се появят съмнения по отношение достоверността на информацията на някой свят, където често избухват въстания, отправя се молба до Цензорите, които заедно със своите Определители на Духовете са способни веднага да разберат същество с „какъв дух“ е станало подбудител на съветника. Така вековната мъдрост и съвременният интелект винаги се намират в разпореждане на Извечно Древните, подобно на книга, разтворена пред техния благотворен взор.
28:5.10 (311.2) Вие сте почти неспособни да разберете какво значение има това за тези, на които е поверено управлението на свръхвселената. Грандиозността и всеобхватността на тези процеси излизат изцяло отвъд рамките на крайните представи. Когато вие се окажете, както неведнъж съм се оказвал и аз, в специалните приемни зали на храма на мъдростта на Уверса и видите всичко това със своите очи, ще бъдете обхванати от чувство на възторг, ще бъдете потресени от съвършенството на сложната система, от надеждността на действието на междупланетните вселенски комуникации. Вие ще отдадете дължимото на божествената мъдрост и благост на Боговете, чиито замисли и постъпки се отличават с такова превъзходство. И всичко това действително става именно така, както го обрисувах.
28:5.11 (311.3) 2. Душата на Философията. Тези възхитителни учители също са прикрепени към Възпитателите по Мъдрост и — при отсъствие на други указания — поддържат фокусната синхронност с учителите по философия в Рая. Представете си, че сте се приближили до огромно и сякаш живо огледало, но вместо отражението на своята крайна и смъртна обвивка видите отразената мъдрост на божествеността и философията на Рая. И ако е желателно да се „инкарнира“ тази философия на съвършенството, тя да бъде адаптирана така, че да могат да я използват на практика и да я усвоят скромните народи от низшите светове — достатъчно е тези живи огледала само да насочат своите повърхности надолу, за да отразят критериите и потребностите на друг свят или вселена.
28:5.12 (311.4) Именно с помощта на такива методи Възпитателите по Мъдрост приспособяват решенията и препоръките към истинските потребности и действителния статут на конкретните народи и светове в неизменно взаимодействие с Божествените Съветници и Всеобщите Цензори. Но върховното съвършенство на тези процеси е недостъпно даже за моето разбиране.
28:5.13 (311.5) 3. Съюзът на Душите. Тези ангели отразяват идеалите и статута на етичните отношения и са последни членове на триединния персонал на Възпитателите по Мъдростта. От всички вселенски проблеми, изискващи проява на върховна емпирична мъдрост и способност за адаптация, най-сериозните възникват във взаимоотношенията и обединенията на разумни същества. В деловите отношения и търговията, в дружеските и брачни обединения на хората или във връзките на ангелското войнство винаги се проявяват някои търкания и незначителни разногласия, които са твърде тривиални, за да привлекат вниманието на миротворци, но те в достатъч
28:5.14 (312.1) на степен отвличат и безпокоят, за да попречат на спокойното функциониране на вселената, ако им бъде позволено да продължат и да се задълбочат. Затова Възпитателите по Мъдрост предоставят премъдрия опит на своята категория като „миро на примирението“ за цялата свръхвселена. В цялата тази работа на мъдреците на свръхвселените им помагат техните умели отразяващи партньори — Съюзите на Душите, предоставящи текуща информация за състоянието на вселената и едновременно описващи Райския образец за най-доброто възможно решаване на тези сложни проблеми. При липса на други разпореждания тези секонафими поддържат отразяваща връзка с тълкувателите на етиката в Рая. Това са ангелите, които развиват и укрепват съвместната дейност в целия Орвонтон. Един от най-важните уроци, който ви е необходимо да усвоите в течение на своя живот в плът, е съвместната работа. Сферите на съвършенството са населени с тези, които са овладели това изкуство на съвместната работа с други същества. Във вселената има малко задачи за самотници. Колкото по-високо се извисявате, толкова по-силно ще бъде вашето чувство за самотност при временните раздели със своите приятели.
28:5.15 (312.2) 4. Сърцето на Съвета. Това е първата група отразяващи духове, намираща се под ръководството на Божествените Съветници. Секонафимите от дадения тип имат достъп до фактите на пространството, извличайки информацията за тях от кръговете на времето. На първо място те са способни да отразяват свръхнафическите координатори на информация, но те също така избирателно отразяват съветите на всички същества както от висш, така и от низш ранг. Всеки път, когато към Божествените Съветници се обръщат за важен съвет или решения, те незабавно свикват сбор на Сърцата на Съвета и веднага се прави заключение, действително отчитащо съвкупната мъдрост и съждения на най-компетентните умове в цялата свръхвселена, всеки от които е бил оценен и проверен в светлината на препоръки, дадени от висшите умове на Хавона и даже на Рая.
28:5.16 (312.3) 5. Радостта на Битието. По своята природа тези същества са отразяващо настроени спрямо висшестоящите свръхнафически съгласуващи и някои низшестоящи серафими, но на мен ми е трудно да обясня с какво именно се занимават членовете на тази забележителна група. Тяхната основна дейност е свързана със стимулиране на проявяването на радост сред различните категории на ангелското войнство и волевите създания от по-ниско ниво. Божествените Съветници, към които те са прикрепени, рядко ги използват специално за откриване на източника на радост. В по-широк аспект, а и в сътрудничество с управляващите реверсия, те изпълняват функцията на аналитични центрове на радостта, стремейки се да усъвършенстват проявяването на удоволствие в световете и едновременно опитвайки се да подобрят чувството за хумор, да развият чувството за свръххумор при смъртни и ангели. Те се стремят да покажат, че на свободното съществуване е присъща радост, независима от външните въздействия; и те са прави, макар да се сблъскват с огромни трудности, внедрявайки тази истина в съзнанието на примитивните хора. По-духовните личности и ангели по-бързо се поддават на тяхното обучение.
28:5.17 (312.4) 6. Радостта от Служенето. Тези ангели с висока степен на точност отразяват отношението на Райските възпитатели — в много отношения напомняйки Радостите на Битието, те се стремят да повишат ценността на служенето и получаваното от него удовлетворение. Те са направили много, за да хвърлят светлина над бъдещото възнаграждение, съдържащо се в безкористното служене — служене в името на разширяването на царството на истината.
28:5.18 (312.5) Божествените Съветници, към които е прикрепена дадената категория, я използват за междупланетно отразяване на тези блага, които се извличат от духовното служене. Използвайки постиженията на най-добрите същества за увличане и поощряване на останалите, секонафимите имат огромен принос в повишаването на качеството за предано служене в свръхвселените. Съобщавайки в някой от световете какво става в другите светове, особено в най-добрите, те успешно използват духа на братското съревнование. Живителното и здраво съперничество се поощрява даже сред серафическото войнство.
28:5.19 (313.1) 7. Определителят на Духове. Съществува особена връзка между съветниците и помощниците на втория кръг на Хавона и тези отразяващи ангели. Те са единствената категория секонафими, прикрепена към Всеобщите Цензори, но възможно най-специализираната от всички. Независимо от източника или канала на информация, въпреки ограничеността на имащия свидетелство, достатъчно е само да се подложиш на неговото изпитващо отразяване и определителите на духове ти съобщават истинския мотив, действителната цел и истинския характер на неговия източник. Аз се възхищавам на съвършените действия на тези ангели, които така безпогрешно отразяват действителната нравствена и духовна природа на всеки попаднал във фокуса на тяхното внимание индивид.
28:5.20 (313.2) Определителите на Духове изпълняват тези сложни задачи благодарение на присъщата им „духовна проницателност“, ако ми бъде позволено да се възползвам от такива думи в опит да предам на човешкия разум мисълта за това, че тези отразяващи ангели действат интуитивно, непроизволно и безпогрешно. Когато съзерцават тези представи, Всеобщите Цензори се срещат лице в лице с оголената душа на отразения индивид; именно тази достоверност и съвършенство на описанието са една от причините, за да могат Цензорите винаги да действат толкова справедливо като праведни съдии. Определителите на Духове неизменно съпровождат Цензорите отвъд пределите на Уверса и те са така ефективни във вселените, както и в своя уверски център.
28:5.21 (313.3) Уверявам ви, че всички тези процеси в духовния свят са реални, че те се извършват в съответствие с установени правила и в съгласие с ненарушими и всеобщи закони. Веднага след като в тях се вдъхва живот, съществата от всяка новосъздадена категория моментално се отразяват на небесата; живото изображение на природата и възможностите на създанието мигновено се предават в столицата на свръхвселената. Така благодарение на Определителите на Духове Цензорите достоверно и в пълна мярка знаят „какъв е духът“ на съществото, родено в света на пространството.
28:5.22 (313.4) Така е и със смъртния човек: Майчинският Дух на Салвингтон изцяло ви познава, тъй като Светият Дух на вашия свят „прониква във всичко“ и всичко, което божественият Дух знае за вас, мигновено постъпва в разпореждане на секонафическите определители, веднага щом те, използвайки отражението, поискат от Духа съответната информация. Необходимо е да отбележим обаче, че знанието и плановете на частиците на Отеца не се поддават на отразяване. Определителите са способни да отразят и отразяват присъствието на Настройчици (и Цензорите ги провъзгласяват за божествени), но те са неспособни да разгадаят съдържанието на разума на Тайнствените Наставници.
28:6.1 (313.5) Както и техните събратя, тези ангели се създават на серии от по седем отразяващи вида, но те не получават индивидуални назначения в различните служби на управляващите на свръхвселените. Всички третични секонафими съвместно биват прибавяни към Тринитизираните Синове на Постиженията и тези възходящи си нове се ползват от тях поред; това означава, че Могъщите Посланици използват всички от третичните типове, както постъпват и другите същества с този статут — Снабдените с Върховни Пълномощия и Нямащите Име и Номер. Към тези седем типа третични секонафими се отнасят:
28:6.2 (314.1) 1. Значението на Произхода. На възходящите Тринитизирани Синове правителствата на свръхвселената възлагат задължението да разглеждат всички въпроси, свързани с проихода на всеки индивид, раси или свят; и значението на произхода е най-важният въпрос във всички наши планове за космически прогрес на живите създания на конкретния свят. Всички взаимоотношения и етически норми произтичат от основополагащите факти на произхода. Произходът е основата за ответното отношение на Боговете. Съвместният Извършител винаги „забелязва що за човек се е появил на света“.
28:6.3 (314.2) При върховните низходящи същества произходът просто е факт, в който можеш да се увериш; но за възходящите същества — включително низшите чинове ангели, природата и обстоятелствата на произхода не винаги са толкова понятни, макар че имат също толкова решаващо значение почти при всеки завой на вселенските дела; с това се обяснява и тази ценност, която представлява за нас групата отразяващи секонафими, способни мигновено да опишат всичко, което се отнася до генезиса на всяко същество както в централната вселена, така и във всяка точка на свръхвселената.
28:6.4 (314.3) Значението на Произхода е жив, достъпен справочник по родословие на огромното войнство същества, включвайки хората, ангелите и другите същества, населяващи седемте свръхвселени. Те винаги са готови да снабдят своето ръководство със съвременна, изчерпателна и достоверна оценка на факторите на произхода и действителния статут на всеки индивид във всеки свят на съответната свръхвселена; и оперирането с намиращите се на тяхно разположение факти винаги съответства на истинското положение на нещата.
28:6.5 (314.4) 2. Паметта за Милосърдието. Това са реални, пълни, изчерпателни и живи свидетелства за милосърдието, проявено по отношение на индивиди и раси при стриктното съдействие на Безкрайния Дух в стремежа му да адаптира присъщата праведност и справедливост към статута на световете в съответствие с тези описания, които се изпълняват от Значенията на Произхода. Паметта за Милосърдието разкрива нравствения дълг на децата на милосърдието — техния духовен пасив, който е необходимо да се съпостави с актива — спасителното условие, определено от Божиите Синове. Разкривайки предварителното милосърдие на Отеца, Божиите Синове учредяват необходимия кредит, гарантиращ спасение на всички. А след това, в съответствие с данните, получени от Значенията на Произхода, се установява кредитът на милосърдие, отпуснат за спасяването на всяко мислещо създание — кредит щедър и достатъчно привилегирован, за да осигури спасение за всяка душа, действително стремяща се към божествено гражданство.
28:6.6 (314.5) Паметта за Милосърдието е живо пробно салдо, текущо извлечение от вашата сметка в ръцете на свръхестествените сили на съответния свят. Това са живите свидетелства за милосърдната помощ, които се зачитат като част от свидетелските показания в съдилищата на Уверса при обсъждане правото на индивида на вечен живот, когато „троновете са поставени и Извечно Древните са заели места. Пред тях започват и завършват пространствените съобщения на Уверса; много хиляди им служат и милиони стоят пред тях. Съдът е готов да започне и книгите са разтворени“. Книгите, разтваряни в толкова знаменателен час, са живите свидетелства, третичните секонафими на свръхвселените. При необходимост съществуващите официални данни се използват за потвърждаване на свидетелските показания на Паметта на Милосърдието.
28:6.7 (314.6) Паметта на Милосърдието трябва да покаже, че спасителният кредит, учреден от Божиите Синове, напълно и добросъвестно е изплатен в предано служене от търпеливите личности на Третия Източник и Център. Но когато милосърдието се изтощава, когато „паметта“ за милосърдие потвърди неговото опустошение, тогава тържествува правосъдието и решава праведността. Защото милосърдието не трябва да се натрапва на тези, които го презират; милосърдието се дарява, не за да го тъпчат упоритите бунтовници на времето. При все това, макар че милосърдието е скъп и ценен дар, вашият собствен наличен кредит значително превишава вашите възможности да изчерпите този резерв, стига само да сте искрени и чистосърдечни.
28:6.8 (315.1) Заедно със своите третични партньори отразяващите милосърдието участват в много видове свръхвселенско служене, включително обучение на възходящите създания. Сред много други неща Значението на Произхода обучава възходящите същества в използване на духовната етика, след което Паметта на Милосърдието ги учи на истинско милосърдие. Макар духовният метод за милосърдна опека да е недостъпен за вашето разбиране, вие сега вече трябва да разберете, че милосърдието е качество на растежа. Трябва да съзнавате, че огромна награда — лично удовлетворение, получава този човек, който е първо — справедлив, второ — честен, трето — търпелив, и накрая — добър. Ако приемете това в сърцето си, то отскачайки оттук, ще смогнете да направите следващата стъпка и действително да проявите милосърдие; но вие сте неспособни на милосърдието като такова. През тези стадии е необходимо да се премине; в противен случай истинското милосърдие е невъзможно. Възможно е покровителство, снизходителност или благотворителност — даже жалост, но не и милосърдие. Истинското милосърдие идва само като прекрасна кулминация на тези предшестващи качества — групово съгласие, взаимна признателност, братско приятелство, духовен съюз и божествена хармония.
28:6.9 (315.2) 3. Същност на Времето. Времето е единственият универсален дар за всички волеви създания — „един талант“, доверен на всички разумни същества. Всички вие разполагате с време, в течение на което можете да осигурите продължаването на живота си; фатално се прахосва времето само тогава, когато го предават на забвение, когато не ви се отдава да го употребите така, че да придобиете увереност в спасението на своята душа. Неспособността да използвате времето в най-пълна степен не влече след себе си фатално наказание; това просто забавя странстващия във времето по възходящия му път. Ако продължаването на живота е завоювано, значи всичко останало е поправимо.
28:6.10 (315.3) При гласуването на доверие огромно значение има съветът на Същностите на Времето. Времето е съществен фактор за всичко, което се намира от тази страна на Хавона и Рая. На последния съд пред Извечно Древните времето служи като съставна част от свидетелските показания. Същностите на Времето винаги предоставят доказателства, потвърждаващи, че всеки подзащитен е имал достатъчно време за вземане на решения, за правене на избор.
28:6.11 (315.4) Тези оценяващи времето са и тайната на пророчествата; те описват елемента на времето, който ще е необходим за завършването на всяко дело, и са такива надеждни индикатори, каквито са и баромерите и хрономерите, принадлежащи на други категории живи същества. Боговете виждат напред — затова те знаят предварително; но възходящите управители на вселените на времето трябва да се съветват със Същностите на Времето, за да могат да предсказват събитията на бъдещето.
28:6.12 (315.5) Вие ще се срещнете с тези същества за пръв път в обителските светове, където те ще ви разкажат за полезното използване на това, което вие наричате „време“: както за неговото положително приложение — труда, така и за отрицателното му приложение — отдиха. Важни са както единият, така и другият вид използване на времето.
28:6.13 (315.6) 4. Важност на Доверието. Доверието е решаващо изпитание за всички волеви създания. Надеждността е истинско мерило за самообладание, характер. В системата на свръхвселените тези секонафими изпълняват двойна функция: те описват на всички волеви създания чувството на отговорност, важността и светостта на доверието. Едновременно с това те изпращат на управляващите безпогрешни отразяващи образи, показващи степента на надеждност на всеки кандидат по отношение на поверената му тайна или оказаното му доверие.
28:6.14 (316.1) На Урантия вашите опити да интерпретирате характера и да определяте специалните възможности са нелепи, но на Уверса подобни неща се осъществяват в съвършенство. Тези секонафими премерват надеждността на живи везни, определящи безпогрешно характера; стига им само да ви погледнат, а на нас — да погледнем тях, за да узнаем веднага ограниченията на вашата способност да изпълнявате задължения, да оправдавате доверието и да изпълнявате поръчения. Вашият актив на надеждност е ясно определен наред с вашия пасив за възможна простъпка или предателство.
28:6.15 (316.2) По замисъла на висшестоящите същества вие трябва да еволюирате за сметка на все по-голямо доверие в зависимост от това как развитието на характера ви позволява да се справяте с растящите отговорности; но да възложиш на индивида твърде тежък товар, значи да му причиниш само нещастия и разочарования. Да избегнеш преждевременното възлагане на отговорност на човек или ангел можеш с помощта на съществата, безупречни оценители на способността на индивидите на времето и пространството за приемане на доверие. Тези секонафими неизменно съпровождат Снабдените с Върховни Пълномощия и дадените изпълнители никога не възлагат задачи, докато техните кандидати не бъдат претеглени на секонафическите везни и не бъдат провъзгласени за същества „без недостиг“.
28:6.16 (316.3) 5. Святост на Служенето. След потвърждаването на надеждността на съществото веднага му се предоставя привилегията да служи. Само вашата собствена ненадеждност, недостатъчното разбиране на важността на доверието може да се окаже пречка по пътя към разширяването на служенето.
28:6.17 (316.4) Служенето — ако е целеустремено служене, а не робство — донася висше удовлетворение и е изражение на най-висшето божествено достойнство. Служенето бива: ново служене, разширено служене, трудно служене, увлекателно служене и накрая, божествено и съвършено служене — ето целта на времето и предназначението на пространството. Но времевите цикли на свободното време винаги ще се редуват с преминаващите в служене цикли на прогреса. И след прослуженото време настъпва времето за свръхслужене във вечността. По време на протичането на времето трябва да си представяте труда на вечността така, както и в течение на вечната служба ще си припомняте досега си с времето.
28:6.18 (316.5) Организацията на вселената се гради на потребление и отдаване; по цялото протежение на вечния път вие никога няма да се срещнете с монотонността на бездействието или стагнацията на личността. Прогресът става възможен благодарение на присъщото на вселената движение, постъпателното движение е следствие на божествената способност за действие, а успехът е дете на изобретателното дерзание. Но уважението към етическите норми, необходимостта от признаването на това, че светът и вселената са изпълнени с множество различни типове същества, са неотменими от способността да се сдобиват с успех. Цялото това величествено творение, включително и вие самите, не е създадено единствено за вас. Вселената не е егоцентрична. Боговете са провъзгласили: „По-блажено е да даваш, отколкото да вземаш“, а вашият Син-Владетел е казал: „Този, който иска да бъде най-велик от всички ви, трябва да стане ваш слуга.“
28:6.19 (316.6) Истинският характер на всяко служене, от когото и да се изпълнява — от човек или от ангел, се разкрива изцяло от тези секонафически индикатори на служенето, Святостите на Служенето. Те предлагат ясен и изчерпателен анализ на истинските и скрити мотиви. Тези ангели действително четат мисли, проникват в сърцата и разкриват душите на вселената. Смъртните могат да прибягават към думи, за да скрият своите мисли, но тези висши секонафими излагат на показ дълбоките мотиви на човешкото сърце и ангелския ум.
28:6.20 (317.1) 6 и 7. Тайната на Величието и Душата на Добродетелта. Когато възходящите странстващи започват да осъзнават значението на времето, пред тях се открива пътят за осъзнаване на важността на доверието и за постигане на светостта на служенето. Освен тези нравствени елементи на величието съществуват също така тайни на величието. В духовните изпитания на величието се отчитат и нравствените елементи, но това качество алтруизъм, което се разкрива в безкористния труд за благото на земните събратя — особено достойните, но търпящи бедствия и лишения същества, служи за истинско мерило за планетарно величие. А демонстрацията на величие в свят, подобен на Урантия, е проява на самообладание. Велик е не този, който „покорява градове“ и „поробва народите“, а този, който „владее своя собствен език“.
28:6.21 (317.2) Величието е синоним на божественост. Бог е във висша степен велик и добродетелен. Величието и добродетелта са неразделими. В Бога те са навеки слети в едно. Буквалната и поразителна илюстрация на тази истина е отразяващата взаимозависимост на Тайната на Величието и Душата на Добродетелта, неспособни да функционират едно без друго. При отразяването на други качества на божествеността секонафимите в свръхвселената са способни да действат поотделно, но отразяващите оценки на величието и добродетелта са очевидно неразделими. Затова във всеки свят, във всяка вселена тези отразяващи величието и добродетелта трябва да се трудят заедно, неизменно предавайки двойно и взаимозависимо съобщение за всяко същество, върху което съсредоточат своето внимание. Величието е невъзможно да се определи, без да се знае съдържанието на добродетелта, а добродетелта е невъзможно да се опише, без да се демонстрира нейното вътрешно и божествено величие.
28:6.22 (317.3) В различните сфери величието се оценява различно. Да бъдеш велик, означава да бъдеш богоподобен. А тъй като достойнството на величието се определя изцяло от съдържанието на добродетелта, то оттук следва, че даже в рамките на днешния човешки статут вие можете да стане велики, ако благодарение на милосърдието станете добродетелни. Колкото по-неотклонно се придържате към представата за божествени добродетели, колкото по-настойчиво ги следвате, толкова по-уверено ще растете във величие — това неподправено величие, което притежава истинският, достоен за спасение характер.
28:7.1 (317.4) Секонафимите водят произхода си от столиците на свръхвселените, където са разположени техните центрове, но областта на техните действия, включително техните приятели, изпълняващи функциите на свързочници, се простира от Рая до еволюционните светове на пространството. Техните услуги се ценят високо като членове на съвещателните асамблеи на свръхправителствата; огромна помощ те оказват и на доброволческите колонии на Уверса — на астрономите, на туристите по хилядолетия, на небесните наблюдатели и на много други, включително на възходящите създания, очакващи преместване в Хавона. Извечно Древните с удоволствие назначават някои от първичните секонафими в помощ на възходящите създания, разположени в обкръжаващите Уверса четиристотин и деветдесет образователни свята, където учители са също така много представители на вторичната и третична категории. Тези уверски спътници представляват заключителните училища на университетите на времето; те служат като подготовителен курс за университета на Хавона, разположен на седем от нейните кръгове.
28:7.2 (317.5) От трите категории секонафими третичната група, прикрепена към управляващите режима на възхода, опекунства най-широко над възходящите създания на времето. Вие периодически ще се срещате с тях скоро след отпътуването си от Урантия, макар че няма да можете свободно да се ползвате от техните услуги, докато не достигнете орвонтонските светове за временно пребиваване. Вие с удоволствие ще общувате с тези същества, когато се запознаете както трябва с тях в образователните светове на Уверса.
28:7.3 (318.1) Тези третични секонафими икономисват времето и съкращават пространството; те служат като детектори на грешки и предани учители; това са вечни фарове — живи знаци на божествената увереност, установени от милосърдието на кръстопътищата на времето и наставляващи страдащите, странстващи в минути на велики трудности и духовно объркване. Много преди да достигнете вратата на съвършенството, ще започнете все по-често да използвате средствата за божественост и да влизате в контакт с методите на Божеството. Започвайки с пристигането в първия обителски свят и стигайки до минутата, в която ще затворите очи в Хавона, готови да се потопите в сън и да се пренесете в Рая, вие ще се възползвате все по-широко от екстрената помощ на тези удивителни същества, така пълно и свободно отразяващи непоклатимите знания и уверената мъдрост на тези надеждни странстващи, които са ви изпреварили по дългия път към вратите на съвършенството.
28:7.4 (318.2) Ние сме лишени от възможността да използваме в пълна степен тези отразяващи ангели на Урантия. Те посещават вашия свят често, съпровождайки тези, които пристигат тук със задачи, но те не могат да действат тук свободно. Тази сфера все още се намира под частична духовна карантина и някои от кръговете, необходими за тяхната дейност, понастоящем не са тук. Когато вашият свят бъде отново включен към необходимите отразяващи кръгове, значителна част от работата, имаща отношение към междупланетната и междувселенска връзка, ще бъде съществено опростена и ускорена. Небесните личности, действащи на Урантия, се сблъскват с многобройни трудности предвид това функционално ограничение на техните отразяващи партньори. Но ние продължаваме радостно да водим своите дела с помощта на тези средства, които са на наше разположение, независимо от локалното отсъствие на много от услугите на тези възхитителни същества — живите огледала на пространството и времевите проектанти на духовното присъствие.
28:7.5 (318.3) [Подготвено от Могъщ Посланик на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 29
29:0.1 (319.1) От всички вселенски личности, имащи отношение към регулирането на междупланетните и междувселенски дела, по-малко от всичко на Урантия са били разбирани управляващите енергията и техните партньори. Докато на вашите събратя е отдавна известно за съществуването на ангелите и сходните с тях категории небесни същества, топочти нищо не ви е било съобщавано за управляващите и регулаторите на физическата вселена. Даже и сега на менми е позволено да разкрия в пълен обем само последната от следните три групи живи същества, имащи отношение към управлението на силата и регулацията на енергиите в мирозданието:
29:0.2 (319.2) 1. Първични Възникнали Главни Организатори на Силата.
29:0.3 (319.3) 2. Вторични Трансцендентални Главни Организатори на Силата.
29:0.4 (319.4) 3. Управляващи Вселенската Енергия.
29:0.5 (319.5) Макар да смятам за невъзможно да се опише индивидуалността на различните групи управляващи, центрове и регулатори на вселенска енергия, аз все пак се надявам, че ще мога донякъде да проясня областта на тяхната дейност. Те представляват уникална група живи същества, занимаващи се с разумна регулация на енергия по цялата голяма вселена. Включително върховните управляващи, те се обединяват в следните четири основни подгрупи:
29:0.6 (319.6) 1. Седем Върховни Управляващи Енергиите.
29:0.7 (319.7) 2. Върховни Енергийни Центрове.
29:0.8 (319.8) 3. Главни Физически Регулатори.
29:0.9 (319.9) 4. Управляващи Моронтийната Енергия.
29:0.10 (319.10) Върховните Управляващи Енергията са се появили в недрата на вечността и доколкото ние знаем, нови същества от дадената категория не са създавани. Седемте Върховни Управляващи били персонализирани от Седемте Главни Духа и заедно със своите родители са участвали в създаването на повече от десет милиарда партньори. До появата на управляващите енергията енергийните кръгове на пространството отвъд пределите на централната вселена са се подчинявали на разумното управление на Главните Райски Организатори на Силата.
29:0.11 (319.11) Придобивайки знания за материалните създания, вие можете, макар и по контраст, да си създадете представа за духовните същества; но за смъртния разум е много трудно да си представи управляващите енергията. В процеса на постепенен възход на по-високи нива на съществуване вие няма да влизате в съприкосновение нито с върховните управляващи, нито с енергийните центрове. В някои изключителни случаи ще се сблъсквате с физически регулатори, а при пристигането си в обителските светове ще започнете активно да си сътрудничите с управляващите моронтийната енергия. Предвид това, че тези същества са свързани само с моронтийния режим на локалните творения, най-уместно ни се струва да разкажем за тяхната дейност в раздела, посветен на локалната вселена.
29:1.1 (320.1) Седемте Върховни Управляващи Енергията са регулатори на физическата енергия в голямата вселена. Създадени от Седемте Главни Духа, те са станали първият регистриран случай на получаване на полуматериално потомство от чисто духовни родители. Когато Седемте Главни Духа творят поотделно, те пораждат високодуховните личности от ангелските категории; когато те творят заедно, понякога създават върховни типове полуматериални същества. Но даже тези полуфизически същества биха били недостъпни за ограниченото зрение на урантийските смъртни.
29:1.2 (320.2) Седемте Върховни Управляващи Енергията са идентични по външен вид и функции. Невъзможно е да ги отличиш един от друг; само този Главен Дух, с когото непосредствено е свързан и на когото напълно се подчинява съответният Управляващ, е способен да го отличи от другите. Така всеки от Главните Духове се намира във вечен съюз с един от членовете на тяхното колективно потомство. Един и същи управляващ винаги поддържа връзка с един и същи Дух и тяхното работно сътрудничество се проявява в уникално обединение на физическите и духовни енергии — полуфизическото същество и духовната личност.
29:1.3 (320.3) Седемте Върховни Управляващи Енергията са разположени в периферийната част на Рая, където техните бавно въртящи се присъствия обозначават местонахождението на центровете на енергийна концентрация на Главните Духове. Регулирайки физическата енергия на свръхвселените, управляващите енергията действат поотделно, но при управлението на централното творение обединяват своите усилия. Макар управляващите енергията да осъществяват своето управление от Рая, те разполагат с ефективни енергийни центрове във всички сектори на голямата вселена.
29:1.4 (320.4) Тези могъщи същества са физически предшественици на огромното множество енергийни центрове и чрез тях — на физическите регулатори, разхвърляни по цялото пространство на седемте свръхвселени. Такива спомагателни организми за физическа регулация в основата си са еднородни и идентични, с изключение на различната настройка на всеки свръхвселенски корпус. За да преминат на служба в друга свръхвселена, на тях им е достатъчно да се върнат в Рая за промяна на настройката. Управлението на физическото творение по принцип е еднородно.
29:2.1 (320.5) Сами по себе си Седемте Върховни Управляващи Енергията са неспособни да се възпроизвеждат, но съвместно със Седемте Главни Духа те възпроизвеждат — създават, други подобни на себе си същества. Ето произхода на Върховните Енергийни Центрове на голямата вселена, които функционират в седем групи:
29:2.2 (320.6) 1. Върховни Управляващи Центрове.
29:2.3 (320.7) 2. Хавонски Центрове.
29:2.4 (320.8) 3. Центрове на свръхвселените.
29:2.5 (320.9) 4. Центрове на локалните вселени.
29:2.6 (320.10) 5. Центрове на съзвездията.
29:2.7 (320.11) 6. Центрове на системите.
29:2.8 (320.12) 7. Некласифицирани Центрове.
29:2.9 (321.1) Както и Върховните Управляващи Енергията, тези енергийни центрове са същества с висока степен на свобода на волята и волевите действия. Всички те са дарени с личност от Третия Източник и демонстрират безусловни волеви качества от висш порядък. Тези управляващи центрове на вселенската енергийна система биват снабдени със съвършен разум; това е интелектът на енергийната система на голямата вселена и тайната на метода за разумен контрол на цялата широка мрежа, обединяваща обширните функции на Главните Физически Регулатори и Управляващите Моронтийната Енергия:
29:2.10 (321.2) 1. Върховните Управляващи Центрове. Седем от тези еднородни същества — партньори на Върховните Управляващи Енергията, са регулатори на главните енергийни кръгове на голямата вселена. Всеки управляващ е разположен в един от особените светове на Седемте Върховни Администратора и те тясно сътрудничат с тези координатори на общите вселенски дела.
29:2.11 (321.3) По отношение на всички космически явления, произхождащи под нивото на „гравитационна енергия“, Върховните Управляващи Енергията и Върховните Управляващи Центрове действат както поотделно, така и съвместно. Когато действат съвместно, тези четиринадесет същества са така функционално свързани с вселенската енергия, както Седемте Върховни Администратора — с общите проблеми на вселената, и Седемте Главни Духа — с космическия разум.
29:2.12 (321.4) 2. Хавонските Центрове. Някога на Хавона не са ú били необходими енергийни центрове, но оттогава, откакто в далечното минало са се появили вселените на времето и пространството, в централната вселена действат милион подобни същества, при което всеки от центровете контролира хиляда свята на Хавона. Тук, в божествената вселена, съществува съвършена регулация на енергията — условие, отсъстващо отвъд нейните предели. Съвършенството на регулацията на енергията е висшата цел на всички енергийни центрове и физически регулатори на пространството.
29:2.13 (321.5) 3. Центровете на свръхвселените. Хиляда енергийни центъра от третата категория заемат колосална област в столичната сфера на всяка от седемте свръхвселени. Три течения на първична енергия, всяко от които се разделя на десет потока, постъпват към тези енергийни центрове, но от областта на тяхното съвместно действие излизат седем обособени и точно насочени, макар и несъвършено регулирани, енергийни кръга. Това представлява устройството на вселенската енергия на електронно ниво.
29:2.14 (321.6) Цялата енергия участва в Райския цикъл, но Управляващите Вселенската Енергия управляват физическите енергии на долния Рай, преобразувани в пространствените функции на централната и свръхвселените, като превръщат тези енергии и ги направляват по каналите на полезното и съзнателно използване. Хавонската енергия се различава от енергията на свръхвселените. Енергийният потенциал на свръхвселената е представен от три фази енергии, по десет потока във всяка. Този троен енергиен потенциал се разпространява по цялото пространство на голямата вселена; подобно на гигантски вълнуващ се океан от енергия, той поглъща и измива изцяло всяка от седемте свръхвселени.
29:2.15 (321.7) Електронната организация на вселенската енергия действа в седем фази и получава различна реакция от локалната или линейна гравитация. Този седемкратен кръг води своето начало от енергийните центрове на свръхвселените и пронизва всяко от свръхтворенията. Такива специализирани токове във вселените на времето и пространството представляват определени и локализирани движения на енергията, създавани и направлявани за конкретни цели — можем да ги сравним с Гълфстрийм, проявяващ се като обособено явление в средата на Атлантическия океан.
29:2.16 (321.8) 4. Центровете на локалните вселени. В столичните светове на всяка локална вселена се намират по сто енергийни центъра от четвърта категория. Техните функции се заключават в понижаване и модифициране на излизащите от столицит е на свръхвселената седем енергийни кръга, което позволява тяхното използване в съзвездията и системите. Локалните астрономически катаклизми на пространството имат за енергийните центрове подходящо значение; тези същества се занимават с организирано подаване на ефективна енергия към съзвездията и системите, влизащи в локалната система. Те оказват огромна помощ на Синовете-Създатели на по-късните стадии от създаването на системата и мобилизацията на енергията. Тези центрове са способни да прекарват между важните обитаеми обекти усилени енергийни трасета, използвани за междупланетна връзка. Такова трасе или линия, понякога наричана също така и “енергиен коридор”, представлява енергиен кръг, свързващ пряко един енергиен център с друг или един регулатор с друг. Това е индивидуализиран енергиен поток, противоположен на свободното преместване в пространството на недиференцираната енергия.
29:2.17 (322.1) 5. Центрове на съзвездия. Десет такива живи енергийни центъра, разположени във всяко съзвездие, действат като енергийни прожектори на сто подчинени локални системи. От тези същества излизат енергийни линии, предназначени за комуникация и транспортиране, а също и за хранене на тези същества, поддържането на живота на които зависи от няколко вида физическа енергия. Иначе и енергийните центрове, и спомагателните физически регулатори нямат отношение към живота като функционална организация.
29:2.18 (322.2) 6. Центрове на системите. Към всяка локална система е прикрепен Върховен Енергиен Център. Тези центрове на системата осигурявават енергийните кръгове на обитаемите светове на времето и пространството. Те координират дейността на подчинените физически регулатори, а изпълняват също така и други функции, осигуряващи удовлетворително разпределение на енергиите в локалните системи. Създаването на междупланетните енергийни линии зависи от съвършенството на координацията на някои материални енергии и от ефективността на регулацията на физическите сили.
29:2.19 (322.3) 7. Некласифицирани центрове. Такива центрове действат в някои специфични локални условия, но не на обитаемите планети. Индивидуалните светове се намират във владение на Главните Физически Регулатори и получават кръгови силови потоци, направлявани от енергийния център на съответната система. Само тези сфери, които притежават най-необичайни енергийни характеристики, имат енергийни центрове от седма категория, действащи като вселенски балансьори или енергийни регулатори. Във всеки аспект на своята дейност тези енергийни центрове изцяло съответстват на онези, които съществуват на сферите за управление на по-високо ниво, но такива системи за жива енергия съществуват по-рядко от едно пространствено тяло на милион.
29:3.1 (322.4) Заедно с техните партньори и подчинени в цялото пространство на свръхвселените има повече от един милиард Върховни Енергийни Центрове. Всички те поддържат съвършена синхронност и пълна връзка със своите Райски родители — Седемте Върховни Управляващи Енергията. Така енергийният контрол и управление на голямата вселена са поверени на Седемте Главни Духа — създателите на Седемте Върховни Управляващи Енергията.
29:3.2 (322.5) В своята дейност Върховните Управляващи Енергията и всичките им партньори, помощници и подчинени завинаги са освободени от каквото и да е съдебно вмешателство където и да е в пространството; те не се подчиняват и на административното ръководство на свръхвселенското правителство на Извечно Древните или на администрацията на Синовете-Създатели на локалната вселена.
29:3.3 (323.1) Тези могъщи центрове и управляващи се пораждат от децата на Безкрайния Дух. Те нямат нищо общо с администрацията на Божиите Синове, макар да се присъединяват към Синовете-Създатели в течение на по-късните епохи от материалната организация на вселените. Но в определено отношение енергийните центрове са тясно свързани с космическото свръхуправление на Върховното Същество.
29:3.4 (323.2) Енергийните центрове и физическите регулатори не преминават никаква подготовка; всички те са създадени в съвършенство и по природа са съвършени в действията си. Те никога не преминават от една функция към друга и винаги изпълняват изначалното си назначение. Тези същества не еволюират и това се отнася за всичките седем подгрупи от двете категории.
29:3.5 (323.3) Не притежавайки опита на извисяващите се, към който да могат да се връщат в паметта си, енергийните центрове не познават развлеченията, като запазват изключително делови характер във всичките си действия. Тяхната дейност е непрекъсната; всеобщият план не предвижда почивки във функционирането на физическите линии на енергията; тези същества не могат даже за секунда да прекъснат своето непосредствено управление на енергийните кръгове на времето и пространството.
29:3.6 (323.4) В цялото творение управляващите, центровете и регулаторите имат отношение само към енергията — материална и полуфизическа; те не са нейни създатели, но въпреки това я манипулират, видоизменят и направляват. На тях никога не им се налага да имат каквито и да е отношения с физическата гравитация, освен да противодействат на силата на притегляне. Тяхното отношение към гравитацията е изцяло негативно.
29:3.7 (323.5) Енергийните центрове използват обширни системи и връзки от материален тип в съвкупност с живи системи от различни изолирани концентрации на енергия. Всеки отделен енергиен център се състои точно от един милион възела за функционален контрол, при което тези възли за видоизменяне на енергията не са неподвижни, както основните органи във физическото тяло на човека; тези „основни органи“ за енергийна регулация са мобилни и се отличават с постоянно изменящи се възможности за съчетания.
29:3.8 (323.6) Аз съм напълно неспособен да обясня как тези живи същества осъществяват манипулацията и регулацията на главните кръгове на вселенската енергия. По-нататъшните опити да ви запозная с размерите и функциите на тези гигантски и практически съвършени в своята ефективност енергийни центрове само биха увеличили вашето безпокойство и ужас. Те са както живи, така и „личностни“, но не се вместват във вашето съзнание.
29:3.9 (323.7) Отвъд пределите на Хавона Върховните Енергийни Центрове функционират само на специално конструирани (архитектурни) сфери или на други, имащи подходящ строеж, пространствени тела. Архитектурните светове са конструирани така, че живите енергийни центрове могат да действат тук като селекторни комутатори, които направляват, видоизменят и концентрират пространствените енергии, протичащи през съответните сфери. Изпълнението на такива функции на обичайно еволюционно слънце или планета би било невъзможно. Някои групи се занимават също така с отоплението и удовлетворяването на другите необходими материални потребности на тези специални опорни светове. И макар това да излиза извън рамките на урантийското знание, аз мога да констатирам, че тези категории живи енергийни личности имат най-непосредствено отношение към разпределението на светлината, притежаваща яркост, но не даваща топлина. Те не пораждат това явление, но се занимават с разсейването и направляването на подобна светлина.
29:3.10 (323.8) Енергийните центрове и подчинените им регулатори се занимават с експлоатацията на всички видове физическа енергия на организираното пространство. Те работят с три основни потока, всеки от които обединява десет вида енергии. Такъв е енергийният заряд на организираното пространство, което е сферата на тяхната дейност. Управляващите Вселенската Енергия нямат никакво отношение към колосалната енергийна активност, която се наблюдава понастоящем отвъд пределите на днешните граници на седемте свръхвселени.
29:3.11 (324.1) Енергийните центрове и регулатори осъществяват съвършено управление само на седем от десетте вида енергии, представени във всеки основен вселенски поток. Очевидно тези видове, които частично или напълно се изключват от техния контрол, представляват непредсказуема област на енергийни проявления — областта на господство на Безусловния Абсолют. Ако те оказват въздействие върху изначалните сили на този Абсолют, то за такива функции на нас нищо не ни е известно, макар да има косвени доказателства за това, че понякога някои физически регулатори автоматически реагират на определени импулси на Всеобщия Абсолют.
29:3.12 (324.2) Тези живи енергийни устройства не са свързани чрез осъзната връзка с енергийното свръхуправление на Безусловния Абсолют в мирозданието, но ние предполагаме, че тяхната всеобхватна и практически съвършена система за енергийно управление по някакъв неведом начин е подчинена на това свръхгравитационно присъствие. Във всяка локална енергийна ситуация центровете и регулаторите са близки до върховността, но те винаги осъзнават свръхенергийното присъствие и неразличимо действие на Безусловния Абсолют.
29:4.1 (324.3) Тези същества са мобилни подчинени на Върховните Енергийни Центрове.Физическите регулатори са снабдени с такива възможности за трансформация на своята индивидуалност, които им позволяват по най-различен начин автономно да пресичат пространството, развивайки скорост, близка до скоростта на Единичните Посланици. Но подобно на другите пресичащи пространството същества, на тях им е нужна както помощта на техните колеги, така и на някои други типове същества, което е необходимо за преодоляване на гравитацията и съпротивлението на инерцията при напускане на материалната сфера.
29:4.2 (324.4) Главните Физически Регулатори служат по цялата голяма вселена. Седем Върховни Управляващи Енергията ги ръководят непосредствено от Рая чак до столичните светове на свръхвселените; оттук те биват управлявани и разпределяни от Съвета по Равновесието — висшите енергийни упълномощени измежду редовете на Вторичните Главни Организатори на Силата, насочени от Седемте Главни Духа. Тези висши упълномощени са в правото си да интерпретират показанията и отчитаното от главните баромери — живите инструменти, измерващи силовото напрежение и енергийния заряд на цялата свръхвселена.
29:4.3 (324.5) Докато присъствието на Райските Божества обхваща цялата голяма вселена и се простира по целия кръг на вечността, влиянието на всеки от Седемте Главни Духа е ограничено до една свръхвселена. Съществува явно разделение на енергиите и енергийните кръгове между седемте свръхвселени; именно с това се обяснява необходимостта от индивидуализирани методи за управление във всяка от свръхвселените.
29:4.4 (324.6) Главните Физически Регулатори са прякото потомство на Върховните Енергийни Центрове. Тук влизат следните категории:
29:4.5 (324.7) 1. Спомагателни Управляващи Енергията.
29:4.6 (324.8) 2. Механични Регулатори.
29:4.7 (324.9) 3. Преобразуватели на Енергията.
29:4.8 (325.1) 4. Предаватели на Енергията.
29:4.9 (325.2) 5. Първични Обединители.
29:4.10 (325.3) 6. Вторични Разединители.
29:4.11 (325.4) 7. Баромери и Хрономери.
29:4.12 (325.5) Не всички от тези категории са личности, ако под това разбираме индивидуалната свобода на избора. Особено четирите последни очевидно изцяло автоматично и механично реагират на импулсите на висшестоящите същества и имащите енергийни състояния. Но независимо от това, че тези реакции изглеждат само механични, те не са такива; макар тези същества да изглеждат автомати, всички те имат характерната за разума дейност.
29:4.13 (325.6) Разумът не е необходим атрибут на личността. Разумът е способен да мисли, даже ако е напълно лишен от възможността за избор, което се наблюдава при множество низши животни и при някои спомагателни физически регулатори. Много от тези по-скоро автоматични регулатори на физическа енергия не са личности в никакъв смисъл на тази дума. Те не са снабдени с воля и способност да вземат самостоятелни решения, намирайки се в пълна зависимост от механичното съвършенство на конструкцията за изпълнение на възложените им задачи. Независимо от това всички те са високоразумни същества.
29:4.14 (325.7) Физическите регулатори са заети основно с регулацията на елементарните енергии, неоткрити на Урантия. Тези неизвестни ви енергии имат изключително значение за системата за междупланетен транспорт, а също и за някои методи за връзка. Когато ние прокарваме енергийни линии за еквивалентна транслация на звук или предаване на изображения, тези неоткрити от вас видове енергии се използват от живите физически регулатори и техните партньори. Такава енергия в някои случаи се използва и от промеждутъчните създания в тяхната всекидневна работа.
29:4.15 (325.8) 1. Спомагателни Управляващи Енергията. Тези поразително ефективни същества са упълномощени да дават назначения и отдават заповеди на всички категории Главни Физически Регулатори в съответствие с постоянно променящите се потребности на неустойчивия енергиен статут на световете. Огромните резерви на физическите регулатори се съдържат в натрупватели в столичните светове на малките сектори, откъдето периодически биват отправяни от спомагателните управляващи енергията в столиците на вселени, съзвездия, системи и на отделните планети. Получавайки такава задача, физическите регулатори постъпват на временно подчинение при божествените изпълнители, влизащи в състава на миротворчески комисии, но в останалото те цялостно и напълно се подчиняват на спомагателните управляващи и на Върховните Енергийни Центрове.
29:4.16 (325.9) Три милиона спомагателни управляващи енергията са прикрепени към всеки малък сектор на Орвонтон; така свръхвселенската квота на тези удивително разностранни същества съставлява три милиарда. Техните собствени резерви се съдържат в същите светове на малките сектори; тук те също изпълняват задълженията на наставници за всички, които се занимават с изучаването на разумното управление и превръщане на енергията.
29:4.17 (325.10) Тези управляващи редуват периоди на административна служба в малките сектори с равни по продължителност периоди на инспекционна служба в световете на пространството. Като минимум един действащ инспектор винаги присъства във всяка локална система, а неговата резиденция се намира в столичната сфера. Те поддържат хармоничната синхронност на цялата необятна съвкупност от жива енергия.
29:4.18 (325.11) 2. Механични Регулатори. Това са изключително разностранните и подвижни помощници на спомагателните управляващи енергията. Трилиони и трилиони от т ези същества се намират в Енса — вашия малък сектор. Тях ги наричат механични регулатори заради пълното им подчинение на висшестоящите същества и всецялото им подчинение на волята на спомагателните управляващи енергията. При все това те са изключително разумни същества и независимо от това, че техният труд е механичен и прозаичен, той се отличава с изкусност.
29:4.19 (326.1) От всички Главни Физически Регулатори, назначени в обитаемите светове, механичните регулатори притежават най-големи възможности. Притежавайки живия дар на антигравитацията, превъзхождащ аналогичните способности на всички останали същества, всеки регулатор е способен на съпротивление на гравитацията, сравнимо само със съпротивлението на колосалните сфери, въртящи се с гигантски скорости. Десет такива регулатора се намират понастоящем на Урантия и една от техните най-важни задачи е помощ при изпращането на серафически транспорт. При изпълнението на тази функция всичките десет автоматически регулатора действат синхронно, докато батарея от хиляди предаватели на енергии осигуряват началния импулс, необходим за изпращането на серафими.
29:4.20 (326.2) Механичните регулатори са способни да направляват потока от енергии и да помагат, за да я концентрират в специализирани токове или кръгове. Тези могъщи същества имат пряко отношение към разделянето, направляването и интензификацията на физическите енергии, а също така и към неутрализацията на напрежения на междупланетните кръгове. Те са специалисти в боравенето с двадесет и един от тридесетте вида физическа енергия на пространството, съставляваща енергийния заряд на свръхвселената. Те също така са способни да постигат и значителни успехи в управлението и регулацията на шест от деветте по-слабо различими видове физическа енергия. Разполагайки с тези физически регулатори в технически правилно съотношение един към друг и някои енергийни центрове, спомагателните управляващи енергията получават възможност да предизвикват невероятни изменения в коригирането на силата и управлението на енергията.
29:4.21 (326.3) Действайки на батареи с по сто, хиляда и даже милион същества във всяка, а също така променяйки своето местоположение и формация, Главните Физически Регулатори са способни да осъществяват енергиен контрол както съвместно, така и поотделно. В зависимост от необходимостта те могат или да повишават и ускоряват нивото на енергията и нейното движение, или да задържат, кондензират и забавят енергийния ток. Те влияят на трансформацията на енергията и силата, подобно на така наричаните катализатори, ускоряващи химичните реакции. Те изпълняват своите функции благодарение на природните си способности и съвместно с Върховните Енергийни Центрове.
29:4.22 (326.4) 3. Преобразуватели на Енергията. Броят на тези същества в свръхвселената е невероятен. Само в самата Сатания са около милион, а обичайната квота е сто същества за всеки обитаем свят.
29:4.23 (326.5) Преобразувателите на Енергия са съвместно творение на Седемте Върховни Управляващи Енергията и Седемте Управляващи Центъра. Те принадлежат към по-личностните категории физически регулатори и с изключение на тези случаи, когато спомагателният управляващ енергията присъства в обитаемия свят, ръководството се осъществява от преобразуватели. Те инспектират всеки тръгващ от планетата серафически транспорт. Всички класове небесни същества могат да се възползват от по-малко личностни категории физически регулатори само в съвкупност с по-личностните категории спомагателни управляващи и преобразуватели на енергията.
29:4.24 (326.6) Преобразувателите са могъщи и ефективни живи комутатори, способни да се разполагат по вектора или против вектора на действие на определени сили. Освен това те изкусно изолират планетите от мощните енергийни потоци, протичащи между съседните планетарни и звездни гиганти. Тяхната способност да преобразуват енергията ги прави изключително важни и полезни за поддържането на всеобщия енергиен баланс или равновесието на силите. В определени периоди те очевидно потребяват или натрупват енергия, в други я отделят и освобождават. Преобразувателите са способни да увеличават или намаляват „акумулиращия“ потенциал на живите и мъртвите енергии в съответните области на тяхното приложение. Но те имат отношение само към физическите или полуматериални енергии и не функционират непосредствено в сферата на живота, както не се занимават и с видоизменяне на живи същества.
29:4.25 (327.1) (В някои отношения преобразувателите на енергията са най-удивителните и загадъчни от всички полуматериални живи създания. Отличавайки се физически едно от друго — макар да е неизвестно как именно, а също така и чрез промяна на взаимовръзката, те са способни да оказват колосално въздействие върху енергията, протичаща през тяхното съвкупно присъствие. Очевидно е, че статутът на физическия свят се изменя вследствие техните изкусни манипулации. Те са способни да променят физическия тип енергия на пространството (и го правят). С помощта на своите партньори — регулаторите, те фактически са способни да променят формата и потенциала на двадесет и седем от тридесетте разновидности физическа енергия, съставляващи енергийния заряд на свръхвселената. Три вида енергии се намират отвъд пределите на техния контрол и това е потвърждение на факта, че трансформаторите не са оръдие на Безусловния Абсолют.
29:4.26 (327.2) Четирите останали групи Главни Физически Регулатори едва ли са личности в някое от приемливите значения на тази дума. Реакциите на тези предаватели, обединители, разединители и баромери са напълно автоматични; при все това те са разумни във всякакъв смисъл на тази дума. Ние знаем твърде малко за тези удивителни същества, защото сме неспособни да общуваме с тях. Очевидно те разбират езиците на световете, но не могат да общуват с нас. Както изглежда, те са способни да получават нашите послания, но са лишени от каквато и да било възможност да им отговарят.
29:4.27 (327.3) 4. Предаватели на Енергията. Тези същества функционират предимно, макар и не изключително, на междупланетно ниво. Те са удивителни предаватели на енергия — в този вид, в който тя се проявява в отделните светове.
29:4.28 (327.4) Когато е необходимо да се измени течението на енергията и тя да бъде отправена в нов кръг, предавателите се построяват по ред в течение на нужното за подаването на енергията направление и благодарение на своите уникални качества за привличане на енергия са способни да извикат усиления енергиен поток в необходимото направление. Те извършват това така буквално — така както някои метални кръгове, които направляват течението на определени видове електроенергия; те са живи свръхпроводници за повече от половината от тридесетте вида физическа енергия.
29:4.29 (327.5) Предавателите формират изкусни обединения, възстановяващи ефективно отслабващите токове на специализирана енергия, предавана от планета на планета и от една станция на друга — в пределите на една и съща планета. Те са способни да регистрират токовете, които са твърде слаби за възприемане от някакъв друг тип живо същество, усилвайки ги дотолкова, че съответните съобщения стават съвършено понятни. За операторите на връзки техните услуги са неоценими.
29:4.30 (327.6) Предавателите на енергия са способни да работят с всички форми на предаваемото възприятие; те позволяват „да се види“ отдалечена сцена, „да се чуе“ отдалечен звук. Те осигуряват каналите за екстрена връзка в локалните системи и на отделните планети. Техните услуги са необходими практически на всички същества, предаващи съобщения отвъд пределите на стандартните кръгове.
29:4.31 (327.7) Заедно с преобразувателите на енергия тези същества са незаменими за поддържането на живота на смъртните в световете с влошен състав на атмосферата и са съставна част от живота на планетите, населени с недишащи същества.
29:4.32 (328.1) 5. Първични Обединители. Тези удивителни и безценни същества са отлични натрупващи и пазители на енергия. Подобно растението, което натрупва слънчева светлина, тези живи организми натрупват енергия по време на нейния излишък. Мащабът на тяхното действие е колосален; те привеждат различни видове енергия на пространството във физическо състояние, неизвестно на Урантия. Те също така са способни да продължават трансформацията на енергията чак до образуването на някои единици първично вещество. Тези същества действат със самото си присъствие. Тази функция по никакъв начин не ги изтощава или изчерпва; те функционират като живи катализатори.
29:4.33 (328.2) В периодите на недостатъчно количество енергия те получават възможност да освобождават натрупания заряд. Но недостатъчните познания в областта на енергията и материята не ви позволяват да разберете методиката на този аспект от тяхната дейност. Те неизменно се трудят в съгласие с всеобщия закон, манипулирайки атоми, електрони и ултиматони до голяма степен така, както вие работите с типографските шрифтове, карайки едни и същи азбучни знаци да разказват за най-различни неща.
29:4.34 (328.3) Обединителите са първата група живи същества, която се появява във формиращата се материална сфера, и те са способни да функционират при физически температури, които по ваше мнение са съвършено несъвместими със съществуването на живи организми. Те представляват категория на живот, която просто не се вмества в съзнанието на хората. Заедно със своите колеги — разединителите, те са най-зависимите измежду всички разумни създания.
29:4.35 (328.4) 6. Вторични Разединители. В сравнение с първичните обединители тези притежаващи колосално антигравитационно действие същества осигуряват противоположния ефект. Опасността от изчерпване на специалните или модифицирани видове енергия в локалните светове или системи е напълно изключена, доколкото тези живи образувания притежават уникалната способност да отделят неограничени количества енергия. По принцип те имат отношение предимно към почти неизвестен на Урантия вид енергия — еволюционен стадий на друг, още по-малко известен вид материя. Те са истинските алхимици на пространството и магове на времето. Но във всичките си чудеса те никога не нарушават мандата на Космическото Върховенство.
29:4.36 (328.5) 7. Баромери. Тези същества са съвместно творение на всичките три категории същества, които имат отношение към регулирането на енергията: първичните и вторични организатори на силата и управляващите енергията. Баромерите са най-многобройната група Главни Физически Регулатори; броят само на тези същества, които действат в Сатания, излиза извън рамките на вашите количествени представи. Те се разполагат във всички обитаеми светове и винаги се прикрепват към физическите регулатори от по-високи категории. Те функционират на смени в централната и свръхвселените и в регионите на външното пространство.
29:4.37 (328.6) Баромерите се създават в тридесет подгрупи — по една за всеки вид елементарна вселенска сила — и функционират само като живи и автоматични показатели за духовно присъствие, налягане и скорост. Тези живи барометри се занимават изключително с автоматична и безпогрешна регистрация на статута на всички видове сила-енергия. Те играят такава роля във физическата вселена, каквато обширната система за отражение играе във вселената на разума. Тези баромери, които покрай количественото и качествено присъствие на енергия регистрират също така и времето, се наричат хрономери.
29:4.38 (328.7) Аз признавам баромерите за разумни същества, но не мога да ги назова другояче освен “живи механизми”. Единственото, което мога да направя, за да ви помогна да разберете тези живи механизми, е да ги сравня с вашите собствени механични приспособления, действащи с почти разумна прецизност и точност. Ако искате да си представите тези същества, дайте воля на въображението си дотолкова, че да допуснете, че в голямата вселена ние наистина имаме разумни живи механизми (организми), способни да решават по-сложни задачи, предвиждащи извършването на колосални изчисления с още по-голяма и даже пределна точност.
29:5.1 (329.1) Постоянното място на обитаване на организаторите на силата е Раят, но те действат по цялото мироздание, особено в регионите на неорганизираното пространство. Те не са нито създатели, нито създания; тези необикновени същества са представени от два основни класа:
29:5.2 (329.2) 1. Първично Възникнали Главни Организатори на Силата.
29:5.3 (329.3) 2. Вторични Трансцендентални Главни Организатори на Силата.
29:5.4 (329.4) Тези две могъщи категории управляващи изначалната сила действат изключително под наблюдението на Архитектите на Вселената и понастоящем не провеждат активна дейност в пределите на голямата вселена.
29:5.5 (329.5) Първичните Организатори на Силата са управляващите първичните или елементарни пространствени сили на Безусловния Абсолют; те са създателите на мъглявини. Тези живи същества възбуждат енергийни циклони в пространството, организират и направляват тези гигантски феномени на ранните стадии от тяхното проявление. Организаторите на Силата превръщат изначалната сила (пред-енергия, нереагираща на гравитацията на Рая) в първична или силова енергия — енергията, преминаваща от изключително подчинение на Безусловния Абсолют в подчинение на гравитацията на Райския Остров. След това тях ги сменят вторичните организатори на силата, които продължават процеса на превръщане на енергията от първичния във вторичния, гравитационно-енергиен стадий.
29:5.6 (329.6) Когато планът за създаването на локалната вселена е готов, което се ознаменува с пристигането на Син-Създател, Вторичните Главни Организатори на Силата отстъпват мястото си на категориите на управляващите енергията, действащи в свръхвселената на тяхното астрономическо подчинение. Но в отсъствието на такива планове те остават безсрочни попечители на тези материални творения — именно така действат те понастоящем във външното пространство.
29:5.7 (329.7) Главните Организатори на Силата издържат на температури и функционират при физически условия, които биха били непоносими даже за разностранните енергийни центрове и физически регултори на Орвонтон. Освен тях от разкритите категории същества във владенията на външното пространство са способни да действат само Единичните Посланици и Свещените Троични Духове.
29:5.8 (329.8) [Подготвено от Всеобщ Цензор, упълномощен от Извечно Древния на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 30
30:0.1 (330.1) Л ИЧНОСТИТЕ и неличностните организми, функциониращи понастоящем в Рая и в голямата вселена, образуват почти безкрайно множество живи същества. Даже броят на основните категории и типове би могъл да потресе човешкото въображение, а да не говорим за неизброимите подтипове и разновидности. Независимо от това, желателно е да дадем представа за двете основни класификации живи същества — подсказка за Райската класификация и съкратена версия на Уверския Регистър на Личностите.
30:0.2 (330.2) Невъзможно е да се състави пълна и последователна класификация на личностите в голямата вселена, доколкото не всички групи са разкрити. За систематизирана класификация на всички групи би била необходима цяла поредица допълнителни глави и ново откровение. Такова концептуално разширяване на материала едва ли е желателно, тъй като то още за хиляда години би лишило смъртните от стимула за творчески размишления, даван от подобни частично разкрити представяния. Не е редно да разказваме на човека прекалено много. Това подтиска въображението.
30:1.1 (330.3) Живите същества в Рая се класифицират в съответствие с изконната и придобита връзка с Райските Божества. По време на великите събрания на централната и свръхвселените присъстващите често се разпределят по групи в съответствие със своя произход: с троичен произход или постигнали Троицата, с двойствен произход и произлезли от един източник. Не е лесно да се обясни Райската класификация на живите същества на смъртния разум, но ние сме упълномощени да предложим следната йерархия:
30:1.2 (330.4) I. СЪЩЕСТВА С ТРИЕДИНЕН ПРОИЗХОД. Същества, сътворени и от трите Райски Божества — или сътворени като такива, или обединени в Троицата, а също Тринитизираният Корпус, под което се подразбират всички групи тринитизирани същества — разкрити и неразкрити.
30:1.3 (330.5) А. Върховни Духове
30:1.4 (330.6) 1. Седем Главни Духа.
30:1.5 (330.7) 2. Седем Върховни Администратора.
30:1.6 (330.8) 3. Седем категории Отразяващи Духове.
30:1.7 (330.9) Б. Неизменни Синове на Троицата
30:1.8 (330.10) 1. Тринитизирани Тайнства на Върховността.
30:1.9 (330.11) 2. Извечно Вечни.
30:1.10 (330.12) 3. Извечно Древни.
30:1.11 (330.13) 4. Извечно Съвършени.
30:1.12 (331.1) 5. Съвременици на Вечността.
30:1.13 (331.2) 6. Извечно Единни.
30:1.14 (331.3) 7. Извечно Верни.
30:1.15 (331.4) 8. Възпитатели в Мъдростта.
30:1.16 (331.5) 9. Божествени Съветници.
30:1.17 (331.6) 10. Всеобщи Цензори.
30:1.18 (331.7) В. Същества с троичен произход и тринитизирани същества.
30:1.19 (331.8) 1. Троични Синове-Учители.
30:1.20 (331.9) 2. Свещени Троични Духове.
30:1.21 (331.10) 3. Обитатели на Хавона.
30:1.22 (331.11) 4. Жители на Рая.
30:1.23 (331.12) 5. Неразкрити същества с троичен произход.
30:1.24 (331.13) 6. Неразкрити същества, тринитизирани от Божествата.
30:1.25 (331.14) 7. Тринитизирани Синове на Постиженията.
30:1.26 (331.15) 8. Тринитизирани Синове на Отбора.
30:1.27 (331.16) 9. Тринитизирани Синове на Съвършенството.
30:1.28 (331.17) 10. Синове, тринитизирани от създания.
30:1.29 (331.18) II. СЪЩЕСТВА С ДВОЙСТВЕН ПРОИЗХОД. Същества, произхождащи от които и да са две Райски Божества или създадени пряко или косвено от които и да са две същества, водещи началото си от Райските Божества.
30:1.30 (331.19) А. Низходящи категории.
30:1.31 (331.20) 1. Синове-Създатели.
30:1.32 (331.21) 2. Синове-Арбитри.
30:1.33 (331.22) 3. Ясни Утринни Звезди.
30:1.34 (331.23) 4. Бащи-Мелхиседек.
30:1.35 (331.24) 5. Мелхиседек.
30:1.36 (331.25) 6. Ворондадек.
30:1.37 (331.26) 7. Ланонандек.
30:1.38 (331.27) 8. Ярки Вечерни Звезди
30:1.39 (331.28) 9. Архангели.
30:1.40 (331.29) 10. Носители на Живот.
30:1.41 (331.30) 11. Неразкрити Вселенски Помощници.
30:1.42 (331.31) 12. Неразкрити Божии Синове.
30:1.43 (331.32) Б. Неизменни категории
30:1.44 (331.33) 1. Абандонтери.
30:1.45 (331.34) 2. Сузати.
30:1.46 (331.35) 3. Унивитати.
30:1.47 (331.36) 4. Спиронги.
30:1.48 (331.37) 5. Неразкрити същества с двойствен произход.
30:1.49 (331.38) В. Възходящи категории
30:1.50 (331.39) 1. Смъртни, слели се с Настройчика.
30:1.51 (331.40) 2. Смъртни, слели се със Сина.
30:1.52 (331.41) 3. Смъртни, слели се с Духа.
30:1.53 (331.42) 4. Преобразувани промеждутъчни създания.
30:1.54 (331.43) 5. Неразкрити възходящи същества.
30:1.55 (332.1) III. СЪЩЕСТВА С ЕДИНИЧЕН ПРОИЗХОД. Същества, произхождащи от което и да е едно Райско Божество или създадени пряко или косвено от което и да е същество, водещо началото си от Райските Божества.
30:1.56 (332.2) А. Висши Духове
30:1.57 (332.3) 1. Гравитационни Посланици.
30:1.58 (332.4) 2. Седем Духа на Кръгове за Хавона.
30:1.59 (332.5) 3. Дванадесеткратни Помощници на Кръгове за Хавона.
30:1.60 (332.6) 4. Спомагателни Образи на Отразяващите Духове.
30:1.61 (332.7) 5. Майчински Духове на Вселените.
30:1.62 (332.8) 6. Седмократни Спомагателни Духове на Разума.
30:1.63 (332.9) 7. Неразкрити Същества, Произхождащи от Божества.
30:1.64 (332.10) Б. Възходящи категории
30:1.65 (332.11) 1. Личностни Настройчици.
30:1.66 (332.12) 2. Възходящи Материални Синове.
30:1.67 (332.13) 3. Еволюционни Серафими.
30:1.68 (332.14) 4. Еволюционни Херувими.
30:1.69 (332.15) 5. Неразкрити Възходящи Създания.
30:1.70 (332.16) В. Семейството на Безкрайния Дух
30:1.71 (332.17) 1. Единични Посланици.
30:1.72 (332.18) 2. Надзорници на Вселенските Кръгове.
30:1.73 (332.19) 3. Регистратори на Волеви Създания.
30:1.74 (332.20) 4. Лични помощници на Безкрайния Дух.
30:1.75 (332.21) 5. Спомагателни Инспектори.
30:1.76 (332.22) 6. Упълномощени Стражи.
30:1.77 (332.23) 7. Придружители на Смъртни Кандидати.
30:1.78 (332.24) 8. Хавонски Сервитали.
30:1.79 (332.25) 9. Всеобщи Миротворци.
30:1.80 (332.26) 10. Моронтийни Спътници.
30:1.81 (332.27) 11. Свръхнафими.
30:1.82 (332.28) 12. Секонафими.
30:1.83 (332.29) 13. Тертиафими.
30:1.84 (332.30) 14. Омниафими.
30:1.85 (332.31) 15. Серафими.
30:1.86 (332.32) 16. Херувими и Сановими.
30:1.87 (332.33) 17. Неразкрити Същества от Семейството на Духа.
30:1.88 (332.34) 18. Седем Върховни Управляващи Енергията.
30:1.89 (332.35) 19. Върховни Енергийни Центрове.
30:1.90 (332.36) 20. Главни Физически Регулатори.
30:1.91 (332.37) 21. Управляващи Моронтийната Енергия.
30:1.92 (332.38) IV. ВЪЗНИКНАЛИ ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИ СЪЩЕСТВА. В Рая се намира голямо множество трансцендентални същества, чийто произход обикновено се разкрива на вселените на времето и пространството, едва след като тези вселени се утвърдят в светлината и живота. Такива същества не са нито създатели, нито създания; те представляват възникналите деца на божествеността, пределността и вечността. Тези „евентуални същества“ не са нито крайни, нито безкрайни: те са абсонитни, а абсонитността не е нито безкрайност, нито абсолютност.
30:1.93 (333.1) Тези несъздадени несъздатели са вечно предани на Райската Троица и послушни пред Крайния. Те съществуват на четири пределни нива на личностна активност и функционират на седем абсонитни нива в дванадесет големи категории, състоящи се от хиляди основни работни групи, всяка от които се разделя на седем класа. Тези възникнали същества включват следните категории:
30:1.94 (333.2) 1. Архитекти на Мирозданието.
30:1.95 (333.3) 2. Трансцендентални Регистратори.
30:1.96 (333.4) 3. Други трансцендентални същества.
30:1.97 (333.5) 4. Първични Възникнали Главни Организатори на Силата.
30:1.98 (333.6) 5. Вторични Трансцендентални Главни Организатори на Силата.
30:1.99 (333.7) Като свръхличност Бог проявява; като личност Бог твори; като предличност Бог се разделя на частици; и такава частица на Бога е Настройчикът — създава в материалния и смъртен разум духовната душа в съответствие със свободния избор на личността, посветена на смъртното създание чрез родителското деяние на Бога като Баща.
30:1.100 (333.8) V. ФРАГМЕНТИРАНИ БОЖЕСТВЕНИ СЪЩНОСТИ. Най-типични представители на тази категория живи реалии са произхождащите от Всеобщия Баща Настройчици на Съзнанието, макар че те в никакъв случай не са единствени частици доличностна реалност на Първия Източник и Център. Функциите на другите, различни от Настройчиците, частици са разнообразни и малко известни. Сливането с Настройчика или друга подобна частица превръща създанието в същество, сляло се с Отеца.
30:1.101 (333.9) Тук е необходимо да включим и фрагментацията на предразумния дух на Третия Източник и Център, макар че едва ли можем да ги сравним с частиците на Отеца. Такива същества поразително се отличават от Настройчиците; като такива те не пребивават на Сферата на Духа и не се преместват по кръговете на гравитация на разума; те не се вселяват и в смъртните в течение на техния живот в плът. Те не са доличностни в този смисъл, в какъвто са Настройчиците; но такива частици на предразумния дух се посвещават на някои спасили се смъртни, които, сливайки се с тези частици, се превръщат в Смъртни, слели се с Духа — за разлика от Смъртните, слели се с Настройчика.
30:1.102 (333.10) Още по-сложно е да се опише индивидуализираният дух на Сина-Създател — съюзът, който превръща създанието в смъртен, слял се със Сина. Съществуват и други частици на Божествата.
30:1.103 (333.11) VI. СВРЪХЛИЧНОСТНИ СЪЩЕСТВА. Съществува голямо множество същества, неотнасящи се към личностните категории; те имат божествен произход и изпълняват многобройни функции във вселената на вселените. Някои от тези същества постоянно обитават в Райските светове на Сина, други — такива, като свръхличностните представители на Вечния Син, се срещат на други места. Голяма част от тях не са споменати в настоящите повествувания и опитите да опишем техните личностни създания биха били напълно безуспешни.
30:1.104 (333.12) VII. НЕКЛАСИФИЦИРАНИ И НЕРАЗКРИТИ КАТЕГОРИИ. В течение на настоящата вселенска епоха би било невъзможно да включим всички същества — личностни и други, в състава на класификацията, отнасяща се към сегашната епоха. Освен това не всички такива категории са разкрити в настоящите повествувания; затова в тези списъци многобройни категории са изпуснати. Сред тях са:
30:1.105 (333.13) Завършилите Вселенския Път;
30:1.106 (333.14) Условните Наместници на Крайния;
30:1.107 (334.1) Безусловните Надзорници на Върховния;
30:1.108 (334.2) Неразкритите Съзидателни Посредници на Извечно Древните;
30:1.109 (334.3) Райският Маджестон;
30:1.110 (334.4) Неназованите Отразяващи Свързочници на Маджестон;
30:1.111 (334.5) Мидсонитните Категории на Локалните Вселени.
30:1.112 (334.6) Не следва да се придава някакво особено значение на това, че тези категории са поставени тук заедно; обединява ги само това, че нито една от тях не влиза в приведената тук Райска класификация. Това са само единични примери за невлизащите в класификацията същества; все още ви предстои да се запознаете с много неразкрити категории.
30:1.113 (334.7) Сред духовете има духовни организми, духовни сили, личностни духове, доличностни духове, свръхличностни духове, духовни реалии, духовни личности, но нито езикът, нито разумът на смъртните са адекватни за тяхното възприемане. При все това можем да отбележим, че не съществуват личности на „чистия разум“; само тогава организмът е способен да придобие личност, когато я дарява Бог, Който е Дух. Разумен организъм, който не е свързан нито с духовна, нито с физическа енергия, не е личност. Но в този смисъл, в който съществуват духовни личности, притежаващи разум, съществуват и разумни личности, притежаващи дух. Маджестон и неговите партньори са удачен пример за същества, в които преобладава разум, но има и по-добри примери за този тип, които са ви неизвестни. Съществуват даже цели неразкрити категории от подобни личности с разум, но те винаги са свързани с духа. Някои други неразкрити създания се причисляват към класа, които могат да се нарекат разумни- и физико-енергийни личности. Същества от такъв тип не реагират на духовната гравитация, но при все това са истински личности — те са обхванати от кръга на Отеца.
30:1.114 (334.8) Настоящите повествувания даже не се опитват да претендират за изчерпателно описание на живите създания, създатели, реализиращите и други същества, които живеят, служат и се покланят в безбройните вселени на времето и в централната вселена на вечността. Вие, смъртните, сте личности, затова можем да ви описваме същества, които са дарени с личност. Но нима можем да ви обясним какво представлява едно същество, дарено с абсонитност?
30:2.1 (334.9) Божественото семейство на живите същества е регистрирано на Уверса в седем общи раздела:
30:2.2 (334.10) 1. Райски Божества.
30:2.3 (334.11) 2. Върховни Духове.
30:2.4 (334.12) 3. Същества с троичен произход.
30:2.5 (334.13) 4. Божии Синове.
30:2.6 (334.14) 5. Личности на Безкрайния Дух.
30:2.7 (334.15) 6. Управляващи на Вселенската Енергия.
30:2.8 (334.16) 7. Корпус на Постоянното Гражданство.
30:2.9 (334.17) Тези групи волеви създания се делят на многобройни класове и подкласове. Но изложението на тази класификация на личностите на голямата вселена се прави основно, за да покаже тези категории разумни същества, които са разкрити в настоящите повествувания; повечето от тях ще се срещат със смъртните на времето и ще станат част от техния опит при възхода им към Рая. Тези списъци не включват обширните категории вселенски същества, чиято дейност не е свързана с програмата за духовно извисяване на смъртните.
30:2.10 (335.1) I. РАЙСКИ БОЖЕСТВА
30:2.11 (335.2) 1. Всеобщият Баща.
30:2.12 (335.3) 2. Вечният Син.
30:2.13 (335.4) 3. Безкрайният Дух.
30:2.14 (335.5) II. ВЪРХОВНИ ДУХОВЕ
30:2.15 (335.6) 1. Седем Главни Духа.
30:2.16 (335.7) 2. Седем Върховни Администратора.
30:2.17 (335.8) 3. Седем Групи Отразяващи Духове.
30:2.18 (335.9) 4. Спомагателни Образи на Отразяващите Духове.
30:2.19 (335.10) 5. Седемте Духа на Кръговете.
30:2.20 (335.11) 6. Съзидателните Духове на Локалните Вселени.
30:2.21 (335.12) 7. Спомагателните Духове на Разума.
30:2.22 (335.13) III. СЪЩЕСТВА С ТРОИЧЕН ПРОИЗХОД
30:2.23 (335.14) 1. Тринитизирани Тайнства на Върховността.
30:2.24 (335.15) 2. Извечно Вечни.
30:2.25 (335.16) 3. Извечно Древни.
30:2.26 (335.17) 4. Извечно Съвършени.
30:2.27 (335.18) 5. Съвременици на Вечността.
30:2.28 (335.19) 6. Извечно Единни.
30:2.29 (335.20) 7. Извечно Верни.
30:2.30 (335.21) 8. Троични Синове-Учители.
30:2.31 (335.22) 9. Възпитатели по Мъдрост.
30:2.32 (335.23) 10. Божествени Съветници.
30:2.33 (335.24) 11. Всеобщи Цензори.
30:2.34 (335.25) 12. Свещени Троични Духове.
30:2.35 (335.26) 13. Обитатели на Хавона.
30:2.36 (335.27) 14. Жители на Рая.
30:2.37 (335.28) IV. БОЖИИ СИНОВЕ
30:2.38 (335.29) А. Низходящи Синове
30:2.39 (335.30) 1. Синове-Създатели — Михаиловци.
30:2.40 (335.31) 2. Синове-Арбитри — Авоналовци.
30:2.41 (335.32) 3. Троични Синове-Учители — Дайналовци.
30:2.42 (335.33) 4. Синове-Мелхиседек.
30:2.43 (335.34) 5. Синове-Ворондадек.
30:2.44 (335.35) 6. Синове-Ланонандек.
30:2.45 (335.36) 7. Синове-Носители на Живот.
30:2.46 (335.37) Б. Възходящи Синове
30:2.47 (335.38) 1. Смъртни, слели се с Бащата.
30:2.48 (335.39) 2. Смъртни, слели се със Сина.
30:2.49 (335.40) 3. Смъртни, слели се с Духа.
30:2.50 (335.41) 4. Еволюционни серафими.
30:2.51 (335.42) 5. Възходящи материални Синове.
30:2.52 (335.43) 6. Преобразувани Промеждутъчни Създания.
30:2.53 (335.44) 7. Персонализирани Настройчици.
30:2.54 (336.1) В. Тринитизирани Синове
30:2.55 (336.2) 1. Могъщи Посланици.
30:2.56 (336.3) 2. Снабдени с Върховни Пълномощия.
30:2.57 (336.4) 3. Нямащи Име и Номер.
30:2.58 (336.5) 4. Тринитизирани Опекуни.
30:2.59 (336.6) 5. Тринитизирани Посланици.
30:2.60 (336.7) 6. Небесни Пазители.
30:2.61 (336.8) 7. Помощници на Върховните Синове.
30:2.62 (336.9) 8. Синове, тринитизирани от Възходящи Създания.
30:2.63 (336.10) 9. Синове, тринитизирани в Рая-Хавона.
30:2.64 (336.11) 10. Тринитизирани Синове на Съдбата.
30:2.65 (336.12) V. ЛИЧНОСТИ НА БЕЗКРАЙНИЯ ДУХ
30:2.66 (336.13) А. Върховни личности на Безкрайния Дух
30:2.67 (336.14) 1. Единични Посланици.
30:2.68 (336.15) 2. Надзорници на Вселенските Кръгове.
30:2.69 (336.16) 3. Регистратори на Волеви Създания.
30:2.70 (336.17) 4. Лични Помощници на Безкрайния Дух.
30:2.71 (336.18) 5. Спомагателни Инспектори.
30:2.72 (336.19) 6. Пълномощни Стражи.
30:2.73 (336.20) 7. Придружители на Смъртни Кандидати.
30:2.74 (336.21) Б. Войнство на посланиците на пространството
30:2.75 (336.22) 1. Хавонски Сервитали.
30:2.76 (336.23) 2. Всеобщи Миротворци.
30:2.77 (336.24) 3. Юридически Съветници.
30:2.78 (336.25) 4. Пазители на Райските архиви.
30:2.79 (336.26) 5. Небесни Архивариуси.
30:2.80 (336.27) 6. Моронтийни спътници.
30:2.81 (336.28) 7. Райски спътници.
30:2.82 (336.29) В. Попечителски духове
30:2.83 (336.30) 1. Свръхнафими.
30:2.84 (336.31) 2. Секонафими.
30:2.85 (336.32) 3. Тертиафими.
30:2.86 (336.33) 4. Омниафими.
30:2.87 (336.34) 5. Серафими.
30:2.88 (336.35) 6. Херувими и Сановими.
30:2.89 (336.36) 7. Промеждутъчни Създания.
30:2.90 (336.37) VI. УПРАВЛЯВАЩИ ВСЕЛЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ
30:2.91 (336.38) А. Седем Върховни Управляващи Енергията
30:2.92 (336.39) Б. Върховни Енергийни Центрове
30:2.93 (336.40) 1. Върховни Управляващи на Центровете.
30:2.94 (336.41) 2. Хавонски Центрове.
30:2.95 (336.42) 3. Центрове на Свръхвселените.
30:2.96 (336.43) 4. Центрове на Локалните Вселени.
30:2.97 (336.44) 5. Центрове на Съзвездия.
30:2.98 (336.45) 6. Центрове на Системи.
30:2.99 (336.46) 7. Некласифицирани Центрове.
30:2.100 (337.1) В. Главни Физически Регулатори
30:2.101 (337.2) 1. Спомагателни Управляващи Енергията.
30:2.102 (337.3) 2. Механични Регулатори.
30:2.103 (337.4) 3. Преобразуватели на Енергия.
30:2.104 (337.5) 4. Предаватели на Енергия.
30:2.105 (337.6) 5. Първични Обединители.
30:2.106 (337.7) 6. Вторични Разединители.
30:2.107 (337.8) 7. Баромери и Хрономери.
30:2.108 (337.9) Г. Управляващи Моронтийната Енергия
30:2.109 (337.10) 1. Регулатори на Кръгове.
30:2.110 (337.11) 2. Координатори на Системи.
30:2.111 (337.12) 3. Планетарни Опекуни.
30:2.112 (337.13) 4. Универсални Регулатори.
30:2.113 (337.14) 5. Стабилизатори на Връзки.
30:2.114 (337.15) 6. Селективни Групиращи.
30:2.115 (337.16) 7. Спомагателни Регистратори.
30:2.116 (337.17) VII. КОРПУС НА ПОСТОЯННОТО ГРАЖДАНСТВО
30:2.117 (337.18) 1. Планетарни Промеждутъчни Създания.
30:2.118 (337.19) 2. Адамически Синове на Системи.
30:2.119 (337.20) 3. Унивитати на Съзвездия.
30:2.120 (337.21) 4. Сузати на Локалните Вселени.
30:2.121 (337.22) 5. Слели се с Духа Смъртни на Локалните Вселени.
30:2.122 (337.23) 6. Абандонтери на Свръхвселените.
30:2.123 (337.24) 7. Слели се със Сина Смъртни от Свръхвселените.
30:2.124 (337.25) 8. Обитатели на Хавона.
30:2.125 (337.26) 9. Обитатели на Райските сфери на Духа.
30:2.126 (337.27) 10. Обитатели на Райските сфери на Отеца.
30:2.127 (337.28) 11. Сътворени Жители на Рая.
30:2.128 (337.29) 12. Слели се с Настройчика си Смъртни Жители на Рая.
30:2.129 (337.30) Такава е работната класификация на личностите на вселените в този вид, в който тя е известна в столичния свят на Уверса.
30:2.130 (337.31) СМЕСЕНИ ГРУПИ ЛИЧНОСТИ. На Уверса съществуват данни за многобройни допълнителни групи разумни същества, които също са тясно свързани с организацията и управлението на голямата вселена. Сред такива категории са три смесени групи личности:
30:2.131 (337.32) А. Райският Корпус за Завършили
30:2.132 (337.33) 1. Корпус на Смъртните Завършили.
30:2.133 (337.34) 2. Корпус на Райските Завършили.
30:2.134 (337.35) 3. Корпус на Тринитизираните Завършили.
30:2.135 (337.36) 4. Корпус на Съвместните Тринитизирани Завършили.
30:2.136 (337.37) 5. Корпус на Хавонските Завършили.
30:2.137 (337.38) 6. Корпус на Трансценденталните Завършили.
30:2.138 (337.39) 7. Корпус на Неразкритите Синове на Съдбата.
30:2.139 (337.40) Корпусът на Смъртните Завършили се разглежда в следващото, последно повествувание от тази част.
30:2.140 (338.1) Б. Вселенските Помощници
30:2.141 (338.2) 1. Ясни и Утринни Звезди.
30:2.142 (338.3) 2. Ярки Вечерни Звезди.
30:2.143 (338.4) 3. Архангели.
30:2.144 (338.5) 4. Всевишни Помощници.
30:2.145 (338.6) 5. Върховни Упълномощени.
30:2.146 (338.7) 6. Небесни Наблюдатели.
30:2.147 (338.8) 7. Учители от Обителските Светове.
30:2.148 (338.9) Във всички столични светове на локалните и свръхвселените са осигурени съответни условия за дейността на тези същества, изпълняващи специални мисии и задачи на Синовете-Създатели — управителите на локалните вселени. Ние приемаме тези Вселенски Помощници на Уверса, но те не се отнасят към нашата юрисдикция. Тези посланици полагат своя труд и провеждат наблюдения, намирайки се в подчинение на Синовете-Създатели. По-подробно тяхната дейност е описана в разказа за вашата локална вселена.
30:2.149 (338.10) В. Седемте доброволчески колонии
30:2.150 (338.11) 1. Изследователи на Звездите.
30:2.151 (338.12) 2. Небесни Занаятчии.
30:2.152 (338.13) 3. Управляващи Реверсията.
30:2.153 (338.14) 4. Преподаватели в Подготвителни Училища.
30:2.154 (338.15) 5. Различни Резервни Корпуси.
30:2.155 (338.16) 6. Стажанти.
30:2.156 (338.17) 7. Възходящи Странстващи.
30:2.157 (338.18) Такива са организацията и управлението на тези седем групи същества във всички столични светове — от локалните системи до свръхвселените, особено в последните. Столиците на седемте свръхвселени са място за среща на почти всички класове и категории разумни същества. С изключение на многобройни групи обитатели на Рая-Хавона, тук могат да бъдат наблюдавани и изучавани волеви създания на всяка степен от съществуването им.
30:3.1 (338.19) Седемте доброволчески колонии се намират на архитектурните сфери в течение на повече или или по-малко продължителен период от време, осъществявайки своите мисии и изпълнявайки специални назначения. Техният труд може да се опише по следния начин:
30:3.2 (338.20) 1. Изследователи на звездите — небесните астрономи; предпочитат да се трудят на сфери, подобни на Уверса, тъй като такива специално конструирани светове са необичайно благоприятни за техните наблюдения и разчети. Положението на Уверса в пространството е удобно за работата на тази колония не само предвид нейното централно местонахождение, но също така и затова, защото редом с нея няма гигантски живи или изгаснали слънца, които да довеждат до вълнение енергийните потоци. Тези изследователи нямат някаква непосредствена връзка с делата на свръхвселената; те са просто гости.
30:3.3 (338.21) Астрономическата колония на Уверса обединява същества от много съседни светове, от централната вселена и даже от Норлатиадек. Всяко същество от всеки свят, система и вселена може да стане изследовател на звездите и може да се домогва до членство в един от корпусите небесни астрономи. Единственото изискване е: продължителност на живота и достатъчни познания в областта на пространствените светове, в частност, на техните физически закони на еволюцията и управлението. На изследователите на звездите не им се налага да служат в своите корпуси вечно, но никой от допуснатите в тази група няма право да я напусне по-рано от едно хилядолетие уверско време.
30:3.4 (339.1) Понастоящем колонията звездни наблюдатели на Уверса наброява над един милион същества. Техният брой постоянно се мени, макар че някои остават за сравнително дълъг период от време. В своята работа те използват множество механични инструменти и физически приспособления; голяма помощ също така им оказват Единичните Посланици и други духовни пътешественици. В своите изследвания на звездите и наблюдения на пространството небесните астрономи постоянно използват живи енергийни трансформатори и предаватели, както и отразяващи личности. Те изучават всички форми и аспекти на материалните и енергийни явления в пространството, интересувайки се както от действието на силите, така и от звездните явления; в цялото пространство нищо не убягва от тяхното внимание.
30:3.5 (339.2) Сходни астрономически колонии могат да се срещнат в столичните светове от секторите на свръхвселената, както и в архитектурните столици на локалните вселени и техните административни сектори. Само в Рая знанието е вродено; разбирането на физическата вселена в значителна степен зависи от наблюденията и изследванията.
30:3.6 (339.3) 2. Небесните занаятчии служат по цялото пространство на седемте свръхвселени. Възходящите смъртни за пръв път се срещат с тези групи на своя моронтиен път; затова тези занаятчии ще бъдат по-подробно разгледани в частта от настоящите повествувания, която се отнася към локалната вселена.
30:3.7 (339.4) 3. Управляващите Реверсията спомагат за отпускането и чувството за хумор — обръщане към спомени за миналото. Те са от огромна полза в практическото осъществяване на програмата на еволюцията на смъртните — особено на по-ранните степени на моронтийния път и духовния опит. Разказът за тези същества е включен в повествуванието за възхода на смъртните в локалната вселена.
30:3.8 (339.5) 4. Преподаватели в Подготвителни Училища. Във всеки свят, обитаван от възходящи смъртни, се намират многобройни корпуси учители от следващия свят с по-висока степен — нещо като подготвително училище за еволюиращи обитатели на съответната сфера, пореден етап от програмата за постепенен възход на странстващите на времето. Такива училища, използваните от тях методи за преподаване и проверка на знанията никак не приличат на това, което вие се опитвате да осъществите на Урантия.
30:3.9 (339.6) Цялата програма за възход и еволюция на смъртните се характеризира с практиката за предаване на други същества на нова истина и опит непосредствено след тяхното придобиване. Проправяйки си път към Рая за дълги години обучение в училището за извисяване, вие ще бъдете учители за тези ученици, които по нивото на своето развитие стоят на едно стъпало по-долу от вас на стълбицата за възход.
30:3.10 (339.7) 5. Различните Резервни Корпуси. Множество същества не се намират под наше непосредствено наблюдение; те са събрани на Уверса като колонии на резервен корпус. Уверската колония включва седемдесет основни градации и либералната образователна програма позволява да се прекара известно време с тези необикновени личности. Аналогични общи резерви се намират в Салвингтон и другите вселенски столици; те биват изпращани за активна служба по разпореждане на съответните групови управляващи.
30:3.11 (339.8) 6. Стажанти. През различните столични светове като непрекъснат поток преминават небесните посетители от цялата вселена. Тези разнообразни същества се стичат към нас както поотделно, така и на цели класове като наблюдатели, студенти по обмен и практиканти. Понастоящем тази доброволческа уверска колония наброява над един милиард същества. В зависимост от характера на своята мисия някои от посетителите прекарват тук един ден, други се задържат една година. Тази колония включва почти всички класове вселенски същества, с изключение на личностите Създатели и смъртните на моронтия.
30:3.12 (340.1) Смъртните на моронтия стажуват само в пределите на своята локална вселена. Техният диапазон се разширява до мащаба на свръхвселената само след придобиване на духовен статут. Повече от половината посетители в нашата колония са тези, които правят „спирка по пътя“, за да се запознаят със столицата Орвонтон. Такива личности могат да изпълняват вселенска задача или да прекарват свободното си от задачи време. Възможността да извършват пътешествия в пределите на своята вселена и да провеждат наблюдения е съставна част от еволюционния път на всички възходящи същества. Човешката страст към пътешествия и запознаване с живота на нови народи ще бъде напълно удовлетворена в течение на дългия и богат на събития възход към Рая през локалната, свръхвселената и централните вселени.
30:3.13 (340.2) 7. Възходящите странстващ и. Според това как възходящите странстващи получават назначения в различните служби в съответствие със своето придвижване към Рая те биват разселвани като доброволчески колонии в различните столични сфери. Обикновено за такива групи изпълняващи своите задължения по цялата свръхвселена е свойствено самоуправлението. Те представляват постоянно изменящи се колонии, обединяващи всички категории еволюционни смъртни и техните възвисяващи се партньори.
30:4.1 (340.3) Макар запазилите живота си смъртни същества на времето и пространството да се наричат възвисяващи се странстващи, когато ги приемат за постепенен възход към Рая, тези еволюционни създания заемат толкова важно място в настоящите повествувания, че ние решихме да дадем кратък обзор на следните седем стадия от възходящия вселенски път:
30:4.2 (340.4) 1. Планетарни Смъртни.
30:4.3 (340.5) 2. Запазили Живота на Спящи Създания.
30:4.4 (340.6) 3. Студенти от Обителските Светове.
30:4.5 (340.7) 4. Моронтийни Прогресиращи.
30:4.6 (340.8) 5. Подопечни на Свръхвселените.
30:4.7 (340.9) 6. Хавонски Странстващи.
30:4.8 (340.10) 7. Пристигащи в Рая.
30:4.9 (340.11) Следващият разказ отразява вселенския път на смъртните, слели се с Настройчиците си. Смъртните, слели се със Сина и Духа, частично преминават такъв път, но ние решихме да разкажем за смъртните, слели се с Настройчиците си, тъй като такова е предназначението на всички човешки раси на Урантия.
30:4.10 (340.12) 1. Планетарни смъртни. Всички смъртни са еволюционни същества с животински произход, притежаващи потенциалната възможност за възход. По произход, същност и предназначение тези различни групи и типове човешки същества имат някакво сходство с народите на Урантия. Във всеки свят човешките раси използват такова служене на Божиите Синове и се радват на присъствието на попечителските духове на времето. След естествената си смърт всички типове възходящи същества се обединяват в обителските светове в едно моронтийно семейство.
30:4.11 (341.1) 2. Запазили Живота на Спящи Създания. Съпровождани от личните си пазители на съдбата, всички смъртни със статут продължаване на живота преминават през вратата на естествената смърт и на третия период възстановяват личността си в обителските светове. Допуснатите до възход същества, които по някаква причина не са могли да достигнат ниво на интелектуално съвършенство и духовност, позволяващи им да имат лични хранители, не могат да преминат веднага в обителските светове. Такива спасили се души са принудени да останат в състояние на безсъзнателен сън чак до съдния ден от новата ера — новия съден период, пристигането на Божия Син, който огласява имената за цялата епоха и съди света; такава е общата практика по цялата Небадон. За Христос Михаил е било казано, че възнасяйки се на небето след завършването на своя труд на земята, той „отвел със себе си множество пленници“. И тези пленници били запазилите живота си спящи създания от дните на Адам до този ден, когато се извършило възкресението на Владетеля на Урантия.
30:4.12 (341.2) Спящите смъртни не забелязват течението на времето; те изобщо не осъзнават продължителността на своя покой. При повторното създаване на личностите в края на епохата онези, които са преспали пет хиляди години, ще се държат точно така, както и тези, които са се намирали в състояние на покой в течение на пет дни. С изключение на времевото забавяне, такива запазили живота си смъртни преминават през режим на възход точно така, както и тези, които са избегнали повече или по-малко продължаващ сън на смъртта.
30:4.13 (341.3) Такива класове планетарни странстващи от един и същи съден период се използват за групова моронтийна дейност в локалните вселени. Мобилизацията на толкова огромни групи има своите преимущества: това позволява на смъртните да остават заедно за продължително и ефективно служене.
30:4.14 (341.4) 3. Студенти от Обителските Светове. Всички запазили живота си смъртни, пробуждащи се в обителски светове, принадлежат към този клас. Физическото тяло от смъртна плът не възкръсва заедно със запазилия живота си спящ смъртен; то отново става на прах. С помощта на упълномощен серафим се създава ново тяло — моронтийна форма, нова жизнена обвивка за безсмъртната душа и върналия се Настройчик. Настройчикът е пазителят на духовното копие на разума на спящия смъртен. Прикрепеният серафим е пазителят на индивидуалността на запазилото живота си създание, неговата безсмъртна душа — в тази степен, в която тя е успяла да се развие. И когато тези двамата — Настройчикът и серафимът, отново съединяват заедно поверената им личностна собственост, появилият се нов индивид представлява възкресената стара личност, запазената еволюираща моронтийна индивидуалност на душата. Такова повторно съединяване на душата и Настройчика съвсем правомерно бива наричано възкресяване, повторно събиране на факторите на личността; но даже то ва не е изчерпателно обяснение на възраждането на личността. Макар че вие вероятно така и никога няма да разберете този необясним процес, ще дойде време, когато от собствен опит ще познаете неговата истинност, стига само да не отхвърлите плана за продължаване на живота.
30:4.15 (341.5) Първоначалното пребиваване на смъртните в седемте свята за постепенна подготовка е обща практика за почти целия Орвонтон. Във всяка локална система, състояща се приблизително от хиляда обитаеми планети, съществуват седем обителски свята — обикновено това са спътници или подспътници на столицата на съответната система, които служат като приемни светове за повечето възходящи смъртни.
30:4.16 (341.6) Понякога „обители“ наричат всички светове за подготовка на смъртни и именно такива сфери е имал предвид Иисус, когато е казал: „В дома на Моя Отец има много жилища.“ Оттук нататък в пределите на една група сфери — такива, каквито са обителските светове, възходящите създания ще се придвижват индивидуално от една сфера към друга, от един стадий на живот към друг, но те винаги — като единен клас — ще преминават от една степен на изучаване на вселената към друга.
30:4.17 (341.7) 4. Моронтийни прогресиращи. Започвайки с обителските светове и по-нататък — през сферата на системата, съзвездието и вселената, смъртните влизат в класа на моронтийните прогресиращи, пресичащи преходните сфери за възходящи смъртни. Издигайки се от низшите моронтийни светове към висшите, възходящите смъртни изпълняват безброй задачи съвместно със своите учители и в обществото на по-подготвени и старши братя.
30:4.18 (342.1) Възходът в моронтия е свързан с по-нататъшно усъвършенстване на интелектуалната, духовна и личностна форма. Съхранилите живота си създания остават същества с тройствена природа. В течение на целия моронтиен опит те са подопечни на локалната вселена. Режимът на свръхвселената започва едва с откриването на духовния път.
30:4.19 (342.2) Смъртните придобиват истинска духовна индивидуалност малко преди да напуснат столичния свят на локалната вселена и да се отправят в приемните светове на малкия сектор на свръхвселената. Преходът от заключителния моронтиен стадий към първия или най-ниския духовен статут не е толкова съществена промяна. Разумът, личността и характерът не биват засегнати при подобно придвижване; видоизменя се само формата. Но духовната форма е толкова реална, колкото и моронтийното тяло, и също толкова различима.
30:4.20 (342.3) Преди напускането на локалната вселена и преди да тръгнат към приемните светове на свръхвселената, смъртните на времето получават потвърждение на своята духовна същност от Сина-Създател и Майчинския Дух на локалната вселена. От този момент нататък статутът на възходящите смъртни е определен завинаги. Подопечните на свръхвселените никога не са се отклонявали от пътя. Възходящите серафими също повишават своя статут в ангелската йерархия, когато напускат локалната вселена.
30:4.21 (342.4) 5. Подопечни на свръхвселените. Всички възходящи същества, пристигащи в подготвителните светове на свръхвселените, стават подопечни на Извечно Древните; те са преминали моронтийния живот на локалната вселена и сега са упълномощени духове. Като млади духове те пристъпват към възход в системата за образование и възпитание на свръхвселената, което започва в приемните сфери на малките сектори, продължава в образователните светове на десетте големи сектора и завършва във висшите образователни сфери в столицата на свръхвселената.
30:4.22 (342.5) Съществуват три категории духовни учащи се, пребиваващи съответно в столичните светове за духовно развитие на малките сектори, големите сектори и свръхвселената. Ако при възхода в моронтия създанията се обучават и трудят в световете на локалната вселена, то, възвисявайки се духовно, те продължават да усвояват нови светове, едновременно практикувайки предаването на други на знанията, които са усвоили от емпиричните източници на мъдрост. Но обучението като духовно същество на свръхвселенски стадий на развитие се отличава напълно от всичко, на което е способно въображението на материалния човешки разум.
30:4.23 (342.6) Преди да се отправят от свръхвселената към Хавона, възходящите странстващи преминават подробен курс по управление на свръхвселената, както и курс по управление на локалната вселена, усвоен от тях в рамките на придобиване на моронтиен опит. Преди да стигнат Хавона, техен основен предмет — но не единствено занятие, е усвояването на административното управление на локалната вселена и свръхвселената. Понастоящем причината за придобиване на целия този опит не е напълно понятна, но няма съмнение в това, че подобна подготовка е разумна и необходима предвид възможното бъдещо членство в Корпуса на Завършилите.
30:4.24 (342.7) Режимът на свръхвселената не е еднакъв за всички възходящи същества. Те получават еднакво общо образование, но отделни групи и класове преминават курсове по специално обучение и особена подготовка.
30:4.25 (342.8) 6. Хавонски Странстващи. Когато развитието на духа бъде завършено, макар и не изчерпано, запазилият живота си смъртен започва да се готви за продължителния полет до Хавона, небесното царство на еволюиралите духове. На Земята сте били създание от плът и кръв; в локалната вселена сте били моронтийно същество; пребивавайки в свръхвселената, сте представлявали формиращ се дух; пристигайки в приемния свят на Хавона, вие действително и сериозно пристъпвате към духовно образование; в Рая ви предстои да се появите като станал вече съвършен дух.
30:4.26 (343.1) Пътешествието от столичния свят на свръхвселената към приемните сфери на Хавона винаги се извършва поотделно. Обучение в класове или групи повече няма да има. Вие сте завършили юридическа и административна подготовка в еволюционните светове на времето и пространството. Започва вашето
30:4.27 (343.2) лично образование, вашето индивидуално духовно възпитание. От начало до край, по цялата Хавона, обучението носи личен и трикратен характер: интелектуален, духовен и емпиричен.
30:4.28 (343.3) Първото, което ви предстои да направите след пристигането си в Хавона, е да познаете и благодарите на вашия транспортен секонафим за дългото и безопасно пътешествие. След това ви представят на тези същества, които ще станат организатори на вашите първи занятия в Хавона. След това ще регистрирате своето пристигане и ще съставите благодарствено послание до Сина-Създател на вашата локална вселена, изразявайки своята любов към Отеца на вселената, благодарение на когото сте могли да извършите синовния възход. С това се изчерпват формалностите, свързани с пристигането ви в Хавона; след това ви се предоставя продължителна почивка; ориентирайки се, вие ще можете да потърсите своите приятели, познати и партньори по духовно извисяване. С помощта на системата за далечни връзки ще можете също така да узнаете кой от вашите познати е тръгнал за Хавона, след като вие сте напуснали Уверса.
30:4.29 (343.4) Съобщението за вашето пристигане в приемния свят на Хавона ще бъде в надлежния срок изпратено в столицата на вашата локална вселена и лично предадено на вашия серафически пазител, където и да се намира той.
30:4.30 (343.5) Възходящите смъртни са получили дълбоки познания в областта на еволюционните светове на пространството и сега започва тяхното продължително и благотворно общуване със сферите на съвършенството. Каква прекрасна подготовка за неизвестната бъдеща дейност дава този разнообразен, неповторим и необикновен опит! Но аз съм неспособен да ви разкажа за Хавона. Трябва да видите тези светове, за да оцените тяхната красота и да разберете тяхното величие.
30:4.31 (343.6) 7. Пристигащи в Рая. Достигайки Рая като постоянен обитател, вие започвате да усвоявате последователния курс по божественост и абсонитност. Вашият статут на постоянен обитател на Рая означава, че сте намерили Бога и че ви предстои зачисляване в Корпуса на Завършилите Смъртни. От всички създания на голямата вселена в тези Корпуси биват приемани само онези, които са се слели с Отеца. Само такива личности полагат клетва за завършил. Други същества с Райско съвършенство или онези, които са достигнали Рая, могат временно да бъдат прикрепвани към корпуса за завършили, но те не стават вечни изпълнители на неизвестната и неразкрита мисия на това растящо войнство от съвършени еволюционни ветерани на времето и пространството.
30:4.32 (343.7) Пристигащите в Рая същества биват освобождавани за определен срок от задължения, след което започва тяхното общуване със седемте групи първични свръхнафими. Преминавайки курсове под ръководството на възпитателите по поклонение, те получават званието Райски випускници, след което — като завършили — биват назначавани в наблюдаващите и спомагателни служби по цялото обширно творение. Очевидно понастоящем Корпусът за Завършили Смъртни не се използва за някаква специфична или постоянна функция, макар че изпълнява многобройни задължения в сфери, встъпили в епохата на светлината и живота.
30:4.33 (344.1) Даже ако за Корпуса на Завършилите Смъртни нямаше друго, неразкрито бъдеще, настоящото назначение на тези възходящи същества щеше да бъде съвършено адекватно и достойно. Тяхната днешна дейност напълно оправдава всеобщия план за еволюционно възвисяване. Но бъдещите епохи от еволюцията на сферите на външното пространство несъмнено ще послужат за по-нататъшно разкриване и по-пълно, божествено освещаване в мъдростта и милосърдието на Боговете, претворяващи своя божествен план за продължаване на живота и възход на смъртните.
30:4.34 (344.2) Настоящото повествувание — заедно с това, което вече ви беше разкрито, и онова, което ще успеете да почерпите от документите за вашия собствен свят, представлява кратко описание на пътя на възходящия смъртен. Подобен път се отличава съществено от програмата на другите свръхвселени, но този разказ ви позволява да си създадете приблизителна представа за общия план за еволюцията на смъртните в този вид, в който той се осъществява в локалната вселена Небадон в седмия сегмент на голямата вселена — свръхвселената Орвонтон.
30:4.35 (344.3) [Подготвено от Могъщ Посланик на Уверса.]
Книгата Урантия
Документ 31
31:0.1 (345.1) КОРПУСЪТ на Завършилите Смъртни представлява известната понастоящем дестинация на изцяло слелите се с Настройчиците си възходящи смъртни на времето. Но в този корпус влизат и други групи същества. Първичният корпус за завършили се състои от няколко категории:
31:0.2 (345.2) 1. Обитатели на Хавона.
31:0.3 (345.3) 2. Гравитационни Посланици.
31:0.4 (345.4) 3. Прославени Смъртни.
31:0.5 (345.5) 4. Допуснати Серафими.
31:0.6 (345.6) 5. Прославени Материални Синове.
31:0.7 (345.7) 6. Прославени Промеждутъчни Създания.
31:0.8 (345.8) Тези шест групи прославени същества образуват уникалния корпус на вечната съдба. Ние предполагаме, че знаем за неговата бъдеща дейност, но не сме уверени в това. Макар Корпусът на Завършилите Смъртни да се формира понастоящем в Рая, макар той активно да опекунства вселенските пространства и да оказва помощ на световете, встъпили в ерата на светлината и живота, неговото бъдещо назначение трябва да бъде свързано с формиращите се вселени на външното пространство. Във всеки случай, така смятат в Уверса.
31:0.9 (345.9) Този корпус се организира в съответствие с функционалните обединения на пространствените светове и в съгласие със съвкупния опит, натрупан в течение на дългия и богат на събития път на възхода. Всички възходящи създания, допуснати в дадения корпус, са равни, но това възвишено равенство ни най-малко не ги лишава от индивидуалност и не унищожава неповторимостта на личността. Общувайки със завършил, ние веднага виждаме дали той е възходящ смъртен, обитател на Хавона, допуснат серафим, промеждутъчно създание или Материален Син.
31:0.10 (345.10) В течение на днешната вселенска епоха завършилите се връщат за служене във вселените на времето. Те биват назначавани за последователно служене в различни свръхвселени, но в своята свръхвселена биват изпращани, едва след като са служили в останалите шест свръхтворения. Така те получават възможност да придобият седемкратна представа за Върховното Същество.
31:0.11 (345.11) Един или няколко отряда смъртни завършили служат на Урантия постоянно. Няма такава област на вселенско служене, където да не получават назначения; те действат повсеместно, редувайки специални задачи и свободно служене.
31:0.12 (345.12) Ние нямаме предположения относно характера на бъдещата организация на този необичаен корпус, но понастоящем завършилите са напълно самоуправляващ се орган. Те избират своите постоянни и временни лидери, ръководители на задачи и управляващи. Тяхната политика е неподвластна на някакви външни въздействия, а чрез клетва за вярност са свързани само с Райската Троица.
31:0.13 (346.1) Завършилите имат собствени резиденции в Рая, в свръхвселените, в локалните вселени и във всички регионални столици. Те са отделна еволюционна категория. Ние не ги ръководим и не ги управляваме и при все това те демонстрират неизменна лоялност и винаги участват в съвместното претворяване на нашите планове. Постоянно увеличавайки своя брой, тези изпитани и верни души на времето и пространството — еволюционната сол на вселените, са неподвластни на порока и защитени от греха.
31:1.1 (346.2) Много от обитателите на Хавона, които служат в централната вселена като учители в училищата за подготовка на странстващи, изключително се привързват към възходящите смъртни и изпитват още по-голям интерес към бъдещата дейност и предназначение на Корпуса на Завършилите Смъртни. В Рая, в административната резиденция на корпуса под ръководството на партньора Грандфанда се води регистрация на хавонските доброволци. Днес в този списък с кандидати има много милиони обитатели на Хавона. Тези непосредствено и божествено сътворени съвършени същества оказват огромна помощ на Корпуса на Завършилите Смъртни и несъмнено ще носят още по-голяма полза в далечното бъдеще. Те представляват гледната точка на същества, родени в съвършенство и божествено изобилие. Така завършилите обхващат и двата стадия на емпирично съществуване: съвършен и станал съвършен.
31:1.2 (346.3) С помощта на еволюционните същества обитателите на Хавона трябва да преминат определени емпирични преобразувания, които да създадат способност за възприемане на духовните частици на Всеобщия Баща. Постоянни членове на Корпуса на Завършилите Смъртни са само такива същества, които са се слели с Духа на Първия Източник и Център или съдържат в себе си — подобно на Гравитационните Посланици, Духа на Бог-Отеца по силата на присъщите им качества.
31:1.3 (346.4) Обитателите на централната вселена биват приемани в корпуса в съотношение един към хиляда, което съответства на един отряд завършили. Корпусът бива временно разбит на отряди от по хиляда завършили, от които 997 са възходящи създания, един — обитател на Хавона, и един — Гравитационен Посланик. Така става обединяването на завършилите в отряди, но тържествената клетва за завършване се полага индивидуално. Тази клетва има най-дълбоки последствия и вечно значение. Обитателите на Хавона полагат такава клетва и завинаги стават членове на корпуса.
31:1.4 (346.5) Приетите в Корпуса хавонци навсякъде следват своя отряд: където е отрядът, там са и те. И ако само видехте ентусиазма, с който те се захващат за своя нов труд като завършили! Постъпването в Корпуса на Завършилите е едно от най-желаните неща в Хавона; възможността да станеш завършил е едно от върховните дерзания за тези съвършени раси.
31:1.5 (346.6) В това съотношение обитателите на Хавона биват приемани в Корпуса на Съвместните Тринитизирани Завършили на Сферата на Наместниците и в Корпуса на Трансценденталните Завършили в Рая. Обитателите на Хавона гледат на тези три назначения, точно както и на възможното встъпване в Корпуса на Хавонските Завършили — като на висша цел на своя небесен път.
31:2.1 (346.7) Където и когато и да действат Гравитационните Посланици, там винаги ръководят завършили. Гравитационните Посланици се подчиняват изключително на Грандфанда и получават назначения само в първичния Корпус на Завършилите. Техните услуги сега вече са неоценими за завършилите, а в бъдеще тяхното използване ще стане всеобхватно. Нито една друга група разумни създания не разполага с подобен корпус личностни посланици, способни да преодоляват времето и пространството. Сходни типове посланици-регистратори, прикрепени към други корпуси на завършили, не са личностни; те са абсонитизирани.
31:2.2 (347.1) Родината на Гравитационните Посланици е Сферата на Божеството, а самите те са видоизменени и персонализирани Настройчици. Но никой от членовете на нашата уверска група не би се наел да обясни природата на някого от тези посланици. Ние знаем, че те представляват високоличностни същества, че са божествени, разумни и трогателно отзивчиви, но не разбираме техния начин за пресичане на пространството без загуба на време. Очевидно те са способни да използват всички видове енергии, кръгове и даже гравитация. Завършилите смъртния корпус не могат да пренебрегват времето и пространството, но в тяхно обкръжение и подчинение се намират практически безкрайни духовни личности, на които са подвластни времето и пространството. Макар че ние наричаме Гравитационните Посланици личности, в действителност те са свръхдуховни същества, неограничени и безбрежни личности. В сравнение с Единичните Посланици това е съвършено друга категория личности.
31:2.3 (347.2) Гравитационните Посланици могат да бъдат прикрепвани към отряда завършили в неограничени количества, но само един посланик — оглавяващият своите другари, бива приеман в Корпуса на Смъртните Завършили. При все това подчинени са му 999 посланика и в случай на необходимост той може да свиква всякакъв по численост резервен контингент от своята категория.
31:2.4 (347.3) Гравитационните Посланици и прославените смъртни завършили постигат трогателно и дълбоко взаимно чувство; тях ги свързва много общо: първите са пряка персонализация на частиците на Всеобщия Баща, вторите представляват личност, заключена в преживялата смъртта и станалата безсмъртна душа на създаденото същество, която се е сляла с духовния Настройчик — частица от същия този Всеобщ Баща.
31:3.1 (347.4) Слелите се с Настройчика си възходящи смъртни съставляват основната част от първичния Корпус на Завършилите. Заедно с допуснатите и прославени серафими във всеки отряд завършили обикновено има 990 такива същества. Във всяка група съотношението на смъртните и ангелите е различно, макар че смъртните са значително повече, отколкото серафимите. Обитателите на Хавона, прославените Материални Синове, прославените промеждутъчни създания, Гравитационните Посланици и неизвестният отсъстващ член съставляват само един процент от състава на корпуса; във всеки отряд с хиляда завършили има място само за десет такива несмъртни и несерафически личности.
31:3.2 (347.5) Ние, съществата от Уверса, не знаем какво е „окончателното предназначение“ на възходящите смъртни на времето. Понастоящем те обитават в Рая и временно служат в Корпуса на Светлината и Живота, но толкова колосален обем знания и толкова продължителна практика във вселените би трябвало да са предназначени, за да подготвят възходящите същества за още по-големи и важни изпитания, за още по-възвишено и отговорно служене.
31:3.3 (347.6) Независимо от това, че тези възходящи смъртни са достигнали Рая, били са приети в Корпуса на Завършилите и в своето множество са изпратени назад за участие в управлението на локалните вселени и оказване на помощ при ръковод ството на свръхвселените — независимо от това очевидно предназначение остава неопровержим този съществен факт, че те са регистрирани само като духове от шести порядък. Несъмнено е, че по пътя на Корпуса на Завършилите Смъртни остава още една степен. Ние не знаем в какво ще се състои тя, но сме приели три обстоятелства, на които бихме искали да обърнем вашето внимание:
31:3.4 (348.1) 1. На нас ни е известно, че смъртните стават духове от първи порядък по време на пребиваването си в малките сектори и че те се издигат до втори порядък при превеждането им в големите сектори, и до трети — при изпращане в централните подготвителни светове на свръхвселената. Смъртните стават духове от четвърти порядък — или кандидати, след достигане на шестия кръг на Хавона и духове от пети порядък - когато намерят Всеобщия Баща. Впоследствие те се издигат на шеста степен на духовното съществуване, давайки клетва, предопределяща вечно служене в състава на Корпуса на Завършилите Смъртни.
31:3.5 (348.2) Ние забелязваме, че класификацията или наименованието на духовете се определя от фактическото преминаване от една област на вселенското служене в друга област или от една вселена в друга; предполагаме, че присвояването на седми порядък в Корпуса на Завършилите Смъртни ще стане едновременно с техния преход към вечно служене във все още неизвестните и неразкрити сфери, което ще съпътства тяхното достигане на Бог-Върховния. Но извън тези смели предположения ние знаем за всичко това не повече от вас; нашето знание за пътя на смъртните същества се ограничава с тяхната сегашна Райска цел.
31:3.6 (348.3) 2. Смъртните завършили са изпълнили в пълна мярка повелята на вековете: „Бъдете съвършени“; те са се възвисили по приготвения за смъртните всеобщ път за постижения; те са намерили Бога и в надлежното време са били приети в Корпуса за Завършили. Такива същества са достигнали днешния предел на духовно развитие, но не завършеността на пределния духовен статут. Те са достигнали сегашния предел на съвършенство на създаването, но не завършеността на служене на създанията. Те са изпитали цялата пълнота на поклонението на Божеството, но не завършеността на емпиричното постигане на Божеството.
31:3.7 (348.4) 3. Прославените смъртни от Райския Корпус на Завършилите са възходящи същества, притежаващи емпирично знание за всеки аспект от реалността и философията на най-пълния разумен живот, докато в течение на този многовековен възход от низши материални светове към духовните висоти на Рая тези съхранили живота си създания са получили най-върховната възможна подготовка по отношение на всеки детайл на всеки божествен принцип, отговарящ на справедливото и ефективно, милосърдно и търпеливо ръководство на всеобщите творения на времето и пространството.
31:3.8 (348.5) Ние предполагаме, че хората имат право да знаят нашето мнение и че вие можете свободно да градите заедно с нас своите предположения относно тайните на пределното предназначение на Райския Корпус на Завършилите. На нас ни се струва очевидно, че по своя характер днешните задачи на еволюционните създания, ставащи съвършени същества, представляват курсове за усъвършенстване в областта на разбирането на вселената и управлението на свръхвселените; и всички ние си задаваме въпроса: “Защо Боговете отделят такова голямо внимание и толкова прецизно обучават съхранилите живота си смъртни в метода за управление на вселената?”
31:4.1 (348.6) Много верни серафически пазители на смъртни създания получават разрешение да преминат пътя за възвисяване заедно с техните човешки подопечни и много от тези ангели-хранители, слели се с Отеца, полагат такава клетва относно вечността на завършилия, както и техните подопечни, завинаги споделящи съдбата на своите смъртни другари. Тези ангели, които придобиват възходящия опит на смъртните същества, имат право да споделят съдбата на човека; те могат при равни с хората права да бъдат приемани в Корпуса за Завършили. Огромният брой допуснати и прославени серафими са прикрепени към различните корпуси на несмъртните завършили.
31:5.1 (349.1) Във вселените на времето и пространството съществува положение, позволяващо на адамическите обитатели на локалните системи, отдавна очакващи назначения на планетата, да подават молба за освобождаване от статута постоянни жители. Ако молбата бъде удовлетворена, те се присъединяват към възходящите странници в столиците на вселените, тръгвайки по пътя, водещ към Рая и Корпуса за Завършили.
31:5.2 (349.2) Когато намиращият се на висока степен на развитие свят достига късните етапи на ерата на светлината и живота, Материалните Синове — Планетарните Адам и Ева, могат да вземат решение, позволяващо им да придобият човешка същност, да получат Настройчици и да застанат на еволюционния път на вселенския възход, водещ към Корпуса на Смъртните Завършили. Някои от тези Материални Синове са претърпели частичен неуспех или са извършили техническа простъпка, изпълнявайки мисията си на ускорители на биологическия прогрес, което в частност е станало и с Адам на Урантия; в такива случаи на тях им се налага да тръгнат по естествения за народите от съответния свят път, да получат Настройчици, да преминат през смъртта и с помощта на вярата да извършат постепенен възход, водещ към Рая и Корпуса на Завършили.
31:5.3 (349.3) Такива Материални Синове се срещат само в няколко отряда завършили. Тяхното присъствие повишава съществено готовността на групата за върховно служене и те неизменно биват избирани за нейни лидери. Ако двамата члена на Едемическата двойка биват прикрепени към една и съща група, на тях обикновено им се разрешава да действат в съобщност като една личност. Такива възходящи двойки постигат значително по-голям успех в подвига, свързан с тринитизацията, отколкото възходящите смъртни.
31:6.1 (349.4) На много планети промеждутъчните създания биват създавани в големи количества, но те рядко се задържат в своите светове след прехода на сферата в епохата на светлината и живота. Тогава, или малко по-късно, те биват освобождавани от статута на постоянни жители и започват своя възход към Рая, преминавайки през моронтийните светове, свръхвселената и Хавона заедно със смъртните на времето и пространството.
31:6.2 (349.5) Промеждутъчните създания от различните вселени съществено се отличават едно от друго по своя произход и природа, но всички те са устремени към един от Райските корпуси за завършили. Всички вторични промеждутъчни създания рано или късно се сливат с Настройчиците си и биват приети в Корпуса на Смъртните Завършили. В много от отрядите завършили има по едно от тези прославени същества.
31:7.1 (349.6) Понастоящем всеки отряд завършили наброява 999 постоянни члена — личности, положили клетва за завършил. Вакантното място е заето от оглавяващия Апостолите на Светлината, прикрепвани към отряда за изпълняването на отделните мисии. Но тези същества са само временни членове на корпуса.
31:7.2 (349.7) Всяка небесна личност, назначена в който и да е корпус завършили, получава наименованието Апостол на Светлината. Тези същества не полагат клетва за завършили и макар да се подчиняват на организацията на корпуса, тяхното прикрепване не е постоянно. В тази група могат да влизат Единични Посланици, свръхнафими, секонафими, Жители на Рая или тяхното тринитизирано потомство — всяко същество, необходимо за изпълнение на кратковременна задача за завършил. Ние не знаем дали тези същества ще вземат участие в изпълнението на вечна мисия. След изпълнението на задачата Апостолите на Светлината възстановяват своя предишен статут.
31:7.3 (350.1) Сегашната организация на Корпуса за Завършили Смъртни обединява само шест класа постоянни членове. Естествено, завършилите често размишляват за природата на техните бъдещи приятели; но единно мнение по този въпрос нямат.
31:7.4 (350.2) Тук, на Уверса, ние също нерядко градим хипотези относно характера на седмата група завършили. Имаме много догадки, в частност — за възможното назначение на някои растящи корпуси, състоящи се от многобройните тринитизирани групи на Рая, Сфери на Наместниците и вътрешния кръг на Хавона. Изказва се даже предположение за това, че Корпусът на Завършилите може да получи разрешение да тринитизира много от своите помощнци по управление на вселената, в случай че им е съдено да се отправят за служене във формиращи се вселени.
31:7.5 (350.3) Един от нас предполага, че вакантното място ще бъде заето от същество, произхождащо от вселените за бъдещо служене на завършилите; друг е склонен да мисли, че това място ще бъде дадено на някаква Райска личност, която все още е несъздадена, невъзникнала или нетринитизирана. Но най-вероятно ще ни се наложи да дочакаме встъпването на завършилите в седмия стадий от тяхното духовно постижение, за да узнаем какво ще стане в действителност.
31:8.1 (350.4) Част от опита, който станалите съвършени смъртни придобиват като завършили, се заключава в опита да разберат природата и функциите на над хиляда групи трансцендентални свръхжители на Рая — възникнали същества, притежаващи абсонитни атрибути. В своето общуване с тези свръхличности възходящите завършили получават голяма помощ благодарение на умелото ръководство на многобройни категории трансцендентални помощници, на които е поръчано да представляват еволюционните завършили, техните нови Райски братя. Цялата категория Трансцендентали обитава в западната част на Рая в огромна област, определена изцяло за тези същества.
31:8.2 (350.5) Разказвайки за Трансценденталите, ние сме обвързани не само от ограниченията на човешкото разбиране, но и от условията на мандата, определящ разкриването на личностите на Рая. Тези същества нямат никакво отношение към извисяването на смъртните към Хавона. Изцяло посветено на свръхуправлението на делата на мирозданието, огромното войнство на Райските Трансцендентали изобщо не е свързано с Хавона или седемте свръхвселени.
31:8.3 (350.6) Като създание вие сте способни да постигнете Създателя, но едва ли можете да разберете, че съществува колосално и многолико струпване на разумни същества, които не са нито Създатели, нито създания. Такива Трансцендентали не създават други същества, както никога не са били създавани самите те. Както ние предполагаме, говорейки за техния произход и опитвайки се да избегнем нов термин — случайно и непонятно название, най-добре да кажем, че Трансценденталите просто възникват. Божеството-Абсолют би могло да бъде напълно причастно към техния произход и може да има отношение към тяхното предназначение, но понастоящем Божеството-Абсолют не властва над тези уникални същества. Те са подвластни на Бог-Крайния, а тяхното настоящо пребиваване в Рая напълно се контролира и управлява от Троицата.
31:8.4 (351.1) Макар че всички достигащи Рая смъртни често общуват с Трансценденталите точно така, както и с Жителите на Рая, първата истинска среща на човека с Трансценденталите става именно в този знаменателен час, когато — като един от новите групи, възходящият смъртен заема място в кръга завършили, полагайки пред вечността троичната клетва, която полага ръководителят на Трансценденталите — оглавяващият Архитектите на Мирозданието.
31:9.1 (351.2) Архитектите на Мирозданието представляват управляващия корпус на Райските Трансцендентали, който обединява 28 011 личности, притежаващи превъзходен разум, великолепен дух и божествена абсонитност. Върховното длъжностно лице на тази величествена група — старшият Архитект, е координатор на всички разумни същества в Рая под нивото на Божеството.
31:9.2 (351.3) В шестнадесетото предписание за мандата, третиращ настоящите повествувания, се казва: „Ако такова решение се прецени като разумно, съществуването на Архитектите на Мирозданието и техните партньори може да бъде разкрито, но техният произход, същност и предназначение не трябва да бъдат разкривани изцяло.“ При все това ние имаме право да ви съобщим, че Архитектите на Мирозданието съществуват на седем абсонитни нива. Тези седем групи се класифицират по следния начин:
31:9.3 (351.4) 1. Нивото на Рая. Само старшият или първият от възникналите Архитекти действа на това висше абсонитно ниво. Тази пределна личност, която не е нито Създател, нито създание, е възникнала в зората на вечността и понастоящем функционира като съвършен координатор на Рая и неговите двадесет и един свята на съпричастна дейност.
31:9.4 (351.5) 2. Нивото на Хавона. Второто възникване на Архитекти се съпровождало с появата на трима главни проектанта и абсонитни управляващи, от векове посветени на координацията на милиард съвършени сфери на централната вселена. Райското предание гласи, че трима от тези Архитекти, съвместно с възникналия по-рано старши Архитект, са участвали в планирането на Хавона, но ние не знаем това със сигурност.
31:9.5 (351.6) 3. Нивото на свръхвселената. Третото абсонитно ниво включва седемте Архитекти на седемте свръхвселени, които понастоящем, като група, прекарват около половината от своето време в Рая в обществото на Седемте Главни Духа, а другата половина — със Седемте Върховни Администратора в седемте специални свята на Безкрайния Дух. Те са свръхкоординаторите на голямата вселена.
31:9.6 (351.7) 4. Първично ниво на пространството. В тази група влизат седемдесет Архитекти и ние предполагаме, че те са свързани с окончателните планове за създаване на първата вселена на външното пространство, която понастоящем се намира в процес на установяване отвъд пределите на седемте свръхвселени.
31:9.7 (351.8) 5. Вторично ниво на пространството. Петият корпус Архитекти наброява 490 члена и отново ние смятаме, че те трябва да имат отношение към втората вселена на външното пространство, където нашите физици вече са открили явна енергийна активност.
31:9.8 (352.1) 6. Третично ниво на пространството. В шестата група влизат 3 430 Архитекти и ние по аналогичен начин предполагаме, че те могат да бъдат заети с колосални планове по отношение на третата вселена на външното пространство.
31:9.9 (352.2) 7. Четвъртично ниво на пространството. Този последен и най-голям корпус се състои от 24 010 Архитекти и ако нашите предидущи догадки са верни, то той трябва да има отношение към четвъртата и последна от непрекъснато растящите вселени от външното пространство.
31:9.10 (352.3) Тези седем групи Архитекти включват общо 28 011 от планиращите вселените. Съгласно Райската традиция в зората на вечността бил предприет опит за възникване на 28 012 -ия Главен Архитект, но това същество не успяло да стане абсонитно и неговата личност била погълната от Всеобщия Абсолют. Възможно е възходящите редове Главни Архитекти да са достигнали предела на абсонитността в 28 011 -ия Архитект и в 28 012 -ия опит да са се сблъскали с математическото ниво на присъствието на Абсолюта. С други думи, на 28 012 -ото ниво възникването на качеството абсонитност станало равнозначно ниво на Всеобщия и достигнало значението на Абсолюта.
31:9.11 (352.4) По своята функционална организация тримата наблюдаващи Архитекти на Хавона действат като младши помощници на единичния Райски Архитект; седемте архитекта на свръхвселените действат като същества, съпоставими с тримата наблюдатели на Хавона. Седемдесетте планиращи от вселените от първичното ниво на външното пространство понастоящем са младши помощници на седемте Архитекта на седемте свръхвселени.
31:9.12 (352.5) В разпореждане на Архитектите на Мирозданието се намират многобройни групи асистенти и помощници, включително две огромни категории организатори на сила — първичните възникнали и вторичните трансцендентални. Не бива да бъркате тези Главни Организатори на Силата с управляващите енергията, които се отнасят към голямата вселена.
31:9.13 (352.6) Всички същества, породени от съюза между децата на времето и вечността — такива като тринитизираното потомство на завършилите и Жителите на Рая, стават подопечни на Архитектите на Мирозданието. Но от всички останали разкрити същества или организми, функциониращи в създадените към настоящия период вселени, само Единичните Посланици и Свещените Троични Духове запазват органична връзка с Трансценденталите и Архитектите на Мирозданието.
31:9.14 (352.7) Архитектите на Мирозданието утвърждават формално назначенията на Синовете-Създатели, отправящи се към мястото на своите бъдещи локални вселени. Съществува тясна връзка между Архитектите на Мирозданието и Синовете-Създатели на Рая и макар тази взаимовръзка да не е разкрита, вие вече знаете за обединението на Архитектите и Върховните Създатели на голямата вселена в тяхната връзка с първата емпирична Троица. Съвместно с еволюиращото емпирично Върховно Същество тези две групи образуват Троицата-Пределната на трансценденталните ценности и присъщите на мирозданието значения.
31:10.1 (352.8) Под наблюдението на старшия Архитект се намират седем Корпуса за Завършили:
31:10.2 (352.9) 1. Корпусът на Смъртни Завършили.
31:10.3 (352.10) 2. Корпусът на Райски Завършили.
31:10.4 (352.11) 3. Корпусът на Тринитизирани Завършили.
31:10.5 (353.1) 4. Корпусът на Съвместните Тринитизирани Завършили.
31:10.6 (353.2) 5. Корпусът на Хавонски Завършили.
31:10.7 (353.3) 6. Корпусът на Трансцендентални Завършили.
31:10.8 (353.4) 7. Корпусът на Неразкритите Синове на Съдбата.
31:10.9 (353.5) Седемте ръководителя на корпуси образуват Върховния Райски Съвет на Съдбата; и в течение на сегашната вселенска епоха Грандфанда е глава на този върховен орган за вселенски назначения, подготвени за децата на пределната съдба.
31:10.10 (353.6) В своята съвкупност седемте корпуса на завършилите означават реална мобилизация на потенциали, личности, разум, дух, абсонитни същности и емпирични реалности, които може би превъзхождат даже бъдещите функции в мирозданието на Върховното Същество. Вероятно седемте корпуса на завършилите означават днешното проявление на активността на Троицата-Пределната, мобилизирайки крайни и абсонитни сили в подготовката към непостижимите събития във вселените на външното пространство. Нищо подобно не е ставало от времето, близко до зората на вечността, когато Райската Троица така е обединила съществуващите тогава в Рая и Хавона личности и ги е насочила като ръководители и управители на замислените седем свръхвселени на времето и пространството. Седемте корпуса на Завършили съответстват на реакцията на божествеността на голямата вселена спрямо бъдещите потребности, заключени в неразкритите потенциали на външните вселени, на които предстои да се проявят във вечността на бъдещето.
31:10.11 (353.7) Ние предвиждаме бъдещи още по-велики вселени на външното пространство, нови обитаеми светове, нови сфери, населени с нови категории изискани и уникални същества, материална вселена, величествена в своята пределност — гигантско творение, на което не достига само един съществен детайл: присъствието на действителния краен опит на вселенски живот, протичащ в условията на възходящото съществуване. Такава вселена ще се отличава с колосален емпиричен недостиг, тъй като тя ще бъде лишена от възможността да участва в еволюцията на Всемогъщия-Върховния. Всички вселени на външното пространство ще станат обекти на несравнена опека и божествено свръхуправление на Върховното Същество, но самият факт на неговото активно присъствие пречи на тяхното участие в актуализацията на Върховното Божество.
31:10.12 (353.8) В течение на настоящата вселенска епоха формиращите се личности на голямата вселена се сблъскват с много трудности поради непълната актуализация на пълновластието на Бог-Върховния, но всички ние споделяме уникалния опит на неговата еволюция. Ние се развиваме в него и той се развива в нас. Някога във вечното бъдеще еволюцията на Върховното Божество ще стане свършен факт от вселенската история и възможността за участие в този чудесен опит ще изчезне навеки от сцената на космическото действие.
31:10.13 (353.9) Тези от нас, които са придобили този уникален опит в периода на младостта на вселената, ще го ценят високо през цялата бъдеща вечност. И много от нас предполагат, че мисията на попълващите се резерви на възходящите и станали съвършени смъртни на Корпуса на Завършилите, заедно с шест други аналогично набирани корпуси, се заключава в управлението на вселените на външното пространство в опит да се компенсират техните емпирични недостатъци, свързани с това, че те не са участвали в пространствено-времевата еволюция на Върховното Същество.
31:10.14 (353.10) Тези недостатъци са неизбежни на всички нива на живота във вселената. В течение на настоящата вселенска епоха ние, представляващите върховните нива на духовно съществуване, се спускаме долу за управление на еволюционните вселени и за оказване помощ на възходящите смъртни, стремейки се да попълним тяхната непълноценност в областта на реалностите на върховния духовен опит.
31:10.15 (354.1) Независимо от това, че не знаем нищо за плановете на Архитектите на Мирозданието по отношение на тези външни творения, ние сме уверени в три неща:
31:10.16 (354.2) 1. Действително съществува обширна нова система от вселени, постепенно формираща се във външното пространство. Във вашите телескопи могат да се наблюдават нови категории физически творения — грамадни гигантски кръгове, състоящи се от невероятно струпване на вселени, намиращи се на огромно разстояние от настоящите предели на обитаемите и организирани творения. Понастоящем тези външни творения са чисто физически; те са явно необитаеми и не се управляват от създания.
31:10.17 (354.3) 2. В течение на много вселенски епохи продължава неразкритото и обвито в тайна съсредоточаване в Рая на станалите съвършени същества на времето и пространството заедно с шестте други корпуса завършили.
31:10.18 (354.4) 3. Като следствие от тези процеси се извършва енергийно въплъщение на Върховното Лице на Божеството като всемогъщ владетел на свръхтворенията.
31:10.19 (354.5) Когато разглеждаме този триединен процес, включващ създания, вселени и Божество, може ли да бъдем упреквани за предчувствието, че нещо ново и неразкрито се приближава към своята кулминация в мирозданието? Нужно ли е да се удивляваме на това, че свързваме тази многовековна безпрецедентна концентрация и организация на физическите вселени, а също така и установяването на личността на Върховното Същество, с грандиозна програма за възвисяване на смъртните на времето към божественото съвършенство и с тяхната последваща концентрация в Рая в Корпуса на Завършилите — предназначение и съдба, покрити с вселенска тайна? По цялата Уверса все повече се разпространява убеждението, че формиращите се Корпуси на Завършилите са предназначени за бъдещо служене във вселените на външното пространство, където още днес ние сме способни да открием струпване като минимум на седемдесет хиляди агрегации от материя, всяка от които е по-голяма от всяка от съществуващите днес свръхвселени.
31:10.20 (354.6) Еволюционните смъртни се раждат на планетите на пространството, преминават през моронтийните светове, възвисяват се във вселените на духа, пресичат сферите на Хавона, намират Бога, достигат Рая и биват приети в първичния Корпус за Завършили, където пребивават в очакване на следващото вселенско назначение. Набират се и шест други Корпуса за Завършили, но Райският, оглавяващ всички категории завършващи, е Грандфанда, първият възходящ смъртен. Величествено зрелище се открива пред нашия взор и всички ние възкликваме: каква славна съдба за децата на времето с животински произход, материалните синове на пространството!
31:10.21 (354.7) [Съвместно подготвено от Божествен Съветник и Нямащ Име и Номер, упълномощени от Извечно Древните на Уверса.]
* * * * *
31:10.22 (354.8) В съответствие с указа на Извечно Древните на Уверса, издаден ни през 1934 година от н.е., да направим това на Урантия — 606 - ия свят в Сатания от съзвездието Норлатиадек във вселената Небадон, настоящите тридесет и едно повествувания, описващи същността на Божеството, реалността на Рая, организацията и функционирането на централната и свръхвселените, личностите на голямата вселена и върховното предназначение на еволюционните смъртни, бяха подготвени, формулирани и изложени на английски език от върховна комисия в състав двадесет и четирима управляващи от Орвонтон.