Документ 77, Промеждутъчните създания

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печатSend by emailSend by email

Книгата Урантия

Документ 77

Промеждутъчните създания

(855.1) 77:0.1 В ПОВЕЧЕТО обитаеми светове на Небадон се срещат една или няколко групи уникални създания, съществуващи на такова функционално ниво на живите същества, което заема промеждутъчно положение между смъртните от обитаемите сфери и ангелските категории. Оттук и тяхното название: промеждутъчни създания. Те изглеждат времева случайност, но са толкова широко разпространени и са толкова ценни помощници, че всички ние отдавна се отнасяме към тях като към една от задължителните категории на нашето обединено планетарно служене.

(855.2) 77:0.2 На Урантия действат две ясно изразени категории промеждутъчни създания: първичен, или старши, корпус, появил се в дните на Далматия, и вторична, или младша, група, датираща от епохата на Адам.

1. Първични промеждутъчни създания

(855.3) 77:1.1 Първичните промеждутъчни създания произлизат от уникалната взаимовръзка между материалното и духовно ниво на Урантия. Ние знаем за съществуването на сходните създания в други светове и системи, но те са се появили по други начини.

(855.4) 77:1.2 Винаги е полезно да се помни това, че последователните посвещения на Божиите Синове, извършвани на еволюираща планета, водят до значителни изменения в духовната структура на света и съответно дотолкова изменят характера на взаимовръзката между духовните и материални фактори на планетата, че създават ситуации, действително трудни за разбиране. Статутът на стоте телесни члена от персонала на Принц Калигастия е пример за именно такава уникална взаимовръзка. Както и възходящите моронтийни жители на Йерусем, те бяха свръхматериални създания, които не са дарени със способността за репродукция. Като низходящи планетарни помощници на Урантия те представляваха полови създания, способни за пораждане на материално потомство (което впоследствие някои от тях и направиха). Ние сме неспособни удовлетворително да обясним по какъв начин сто от тези същества можаха да действат в родителска функция на свръхматериално ниво – но именно така стана. Свръхматериалната (неполова) връзка между мъжете и жените от телесния персонал доведе до появата на първото промеждутъчно същество от първичната категория.

(855.5) 77:1.3 Веднага беше забелязано, че създанието от тази категория, заемащо промеждутъчно положение между смъртните и ангелите, може да донесе огромна полза в изпълнението на задачите на княжеския център и всяка двойка от телесния персонал получи съответното разрешение за създаване на аналогично същество. В резултат се появи първата група от петдесет промеждутъчни създания.

(855.6) 77:1.4 В течение на една година Планетарният Принц наблюдаваше дейността на тези създания, след което разреши да се възпроизвеждат промеждутъчните създания без ограничения. Този план се изпълняваше дотогава, докато се запазваше съзидателната способност; такъв е произходът на изначалния корпус от 50 000 същества.

(856.1) 77:1.5 Поредното промеждутъчно създание се появяваше веднъж на половин година дотогава, докато на всяка двойка не се родиха по хиляда същества. Ние не можем да обясним защо репродуктивната способност спираше с появата на хилядния потомък. Всички по-нататъшни опити неизменно завършваха с неуспех. В администрацията на Принца този корпус се занимаваше със събиране на данни.

(856.2) 77:1.6 Тези същества посещаваха най-отдалечените ъгълчета; те наблюдаваха световните раси и оказваха на Принца и неговия персонал други неоценими услуги, въздействайки на човешкото общество, отдалечено от планетарния център.

(856.3) 77:1.7 Този режим продължаваше да съществува до трагичните дни на планетарното въстание, отклонило малко повече от четири пети от първичните промеждутъчни създания. Оставайки верен, корпусът премина във владение на попечителските Мелхиседек и до пристигането на Адам се намираше в подчинение при Ван.

2. Нодитската раса

(856.4) 77:2.1 Макар че настоящото повествувание се отнася до произхода, същността и функцията на промеждутъчните създания на Урантия, родството на две категории – първична и вторична, ни принуждава да прекъснем разказа за първичните промеждутъчни създания, за да проследим родословието, възхождащо към членовете на телесния персонал на Принц Калигастия, започвайки с планетарното въстание до епохата на Адам. В течение на ранния период от съществуването на втората Градина именно тази линия даде половината прародители на вторичната категория на промеждутъчните създания.

(856.5) 77:2.2 Физическите членове на персонала на принца бяха създадени като полови същества за участие в програмата за създаване на потомство, съвместяващо качествата на тяхната особена категория с качествата на избрани представители от адоническите племена, при което всичко това се правеше с оглед последващата поява на Адам. По това време Носителите на Живота вече имаха план за създаването на смъртни същества от нов тип, които трябваше да се появят в резултат на съюза между съвместното потомство на княжеския персонал и първото поколение деца на Адам и Ева. Този план предвиждаше появата на нова категория планетарни създания, които, както те се надяваха, щяха да успеят да станат учители-управители на човешкото общество. Пълновластието на такива същества трябваше да се проявява в социалната, а не в гражданската сфера. Но предвид това, че този проект претърпя практически пълен провал, ние никога няма да узнаем от каква аристокрация на духа, от какво милосърдно ръководство и несравнена култура се лиши Урантия, тъй като репродукцията на членовете на телесния персонал стана по-късно, вече след бунта, когато те бяха лишени от връзка с жизнените токове на системата.

(856.6) 77:2.3 Ерата, започнала на Урантия след бунта, стана свидетел на много необичайни явления. Рушеше се великата цивилизация – културата на Далматия. “В това време на Земята живееха Нефилим (нодити) и когато тези Божии синове започнаха да взимат за жени човешките дъщери, те започнаха да им раждат “древни исполини”, “славни хора”.” Макар че членовете на персонала и техните първи потомци едва ли се явяваха “Божии синове”, в тези дни отношението към тях на еволюционните смъртни беше такова, че преданията преувеличаваха даже тяхното телосложение. Такъв е произходът на практически повсеместните фолклорни предания за боговете, които се спуснаха на Земята и заедно с човешките дъщери родиха древна раса герои. И всички подобни легенди бяха още повече объркани от расовите смесвания на появилите се по-късно адамити от периода на втората Градина.

(857.1) 77:2.4 Тъй като стоте члена на телесния персонал на Принца носеха в себе си зародишната плазма на андонитите, естествено беше да се предположи, че в случай на полова репродукция тяхното потомство щеше напълно да съответства на потомството на други андонити. Но когато шестдесетте метежни члена на персонала – последователите на Нод, пристъпиха към полово размножение, се оказа, че техните деца почти във всички отношения значително превъзхождат както андонитите, така и сангикските раси. Това неочаквано превъзходство се изразяваше не само във физически и интелектуални качества, но и в духовни способности.

(857.2) 77:2.5 Тези мутантни черти, появили се в първото поколение нодити, станаха следствие от някои изменения в конфигурацията и химическите компоненти на гените, съдържащи се в зародишната плазма на андонитите. Въпросните изменения бяха предизвикани от присъствието в телата на членовете от княжеския персонал на мощните контури на осигуряващите живота системи на Сатания. Въздействието на тези жизнени контури причини реорганизация на хромозомите на типичния урантийски строеж, в резултат на което те стигнаха до по-голямо съответствие със стандартните сатанийски форми на небадонското проявление на живота. Методът за превръщане на зародишната плазма под действието и жизнените контури на системата има сходство с процесите, посредством които урантийските учени видоизменят зародишната плазма на растенията и животните, използвайки за това рентгенови лъчи.

(857.3) 77:2.6 По такъв начин произходът на нодитите е свързан с някои своеобразни и неочаквани модификации на жизнената плазма, пренесени от хирурзите на Авалон от тези пожертвали я андонити в телата на членовете на телесния персонал.

(857.4) 77:2.7 Необходимо е да си спомним това, че стоте пожертвали своята жизнена плазма андонити на свой ред станаха притежатели на органическия компонент на дървото на живота, вследствие на което в техните тела също се появиха жизнените токове на Сатания. Четиридесет и четирите модифицирани андонита, присъединили се към въстаналия персонал, също встъпиха в брачни отношения един с друг и значително укрепиха най-добрите нодитски генотипи.

(857.5) 77:2.8 Тези две групи, включващи 104 индивида, носители на модифицираната зародишна плазма на андонитите, станаха праотци на нодитите – осмата раса на Урантия. Тази нова особеност на човешкия живот на Урантия представлява поредната фаза в претворяването на изначалния план по използването на дадената планета като свят с видоизменен живот, ако не се смята това, че подобно развитие на събитията беше сред непредвидените.

(857.6) 77:2.9 Чистокръвните нодити бяха великолепна раса, но постепенно се смесиха с еволюционните народи на Земята и деградацията не се забави дълго. Десет хиляди години след бунта те регресираха дотолкова, че средната продължителност на техния живот беше не много по-голяма, отколкото тази на еволюционните раси.

(857.7) 77:2.10 Откривайки глинените таблички със записи на техните по-късни шумерски потомци нодитите, археолозите откриват списъците на шумерски царе, водещи няколко хиляди години в дълбините на вековете; и с все по-голямото задълбочаване в миналото сроковете на управление на отделните царе се увеличават приблизително от двадесет и пет или тридесет до сто и петдесет и повече години. Такова удължаване на периодите на царстването означава, че някои от ранните нодитски управители (преки потомци на княжеския персонал) действително живееха по-дълго, отколкото техните по-късни наследници, а също така показва и опита да проследят произхода на династиите от времената на Далматия.

(857.8) 77:2.11 Сведенията за подобни дълголетници се обясняват с объркването на месеците и годините като отрязъци от време. Това се вижда и по библейската генеалогия на Авраам и древните китайски летописи. Смесването на месеците – промеждутъка от време от двадесет и осем дни, с появилите се по-късно години, включващи повече от триста и петдесет дни, е причина за появата в преданията на толкова продължителни срокове на живота на хората. Съществуват писмени напомняния за човек, живял повече от деветстотин “години”. Това съответства на непълни седемдесет години и векове наред подобен живот се смяташе за много дълъг – “три пъти по двадесет години и десет”, както впоследствие започнаха да го обозначават.

(858.1) 77:2.12 Дълго време след Адам продължаваха да изчисляват с помощта на месеца от двадесет и осем дни. Но когато, преди около седем хиляди години, египтяните осъществиха реформата на календара, те направиха това с голяма точност, въвеждайки годината с продължителност 365 дни.

3. Вавилонската кула

(858.2) 77:3.1 След изчезването на Далматия нодитите се придвижиха на север и изток и скоро основаха нов град – Дилмун, станал техен национален и културен център. И след около пет хиляди години от смъртта на Нод – когато многобройното потомство на персонала на принца вече не можеше да се изхрани от земите, прилежащи към техния нов град Дилмун, както и след появата на смесените бракове с андонитските и сангикски племена, обитаващи край границите на техните владения – техните лидери решиха, че е необходимо да се вземат някакви мерки за запазването на расовото единство. За целта беше свикан съвет на племената и след продължителни дискусии беше приет планът на Вавлот, потомък на Нод.

(858.3) 77:3.2 В центъра на заетата към това време територия Вавлот предложи да се издигне претенциозен храм за прослава на техните раси. Над храма трябваше да се възвисява кула, каквато светът не е виждал. Тя трябваше да стане монументален паметник на тяхното изчезващо величие. Мнозина искаха този монумент да бъде издигнат в Дилмун, но други предполагаха, че толкова гигантско съоръжение трябва да се намира на безопасно разстояние от морето, тъй като помнеха преданията за потопяването на тяхната първа столица – Далматия.

(858.4) 77:3.3 По плана на Вавлот новите здания трябваше да станат ядро на бъдещия център на нодитска култура и цивилизация. Неговото предложение беше прието и в съответствие с този план строителството започна. В чест на архитекта и създателя на кулата новият град трябваше да се казва Вавлот. По-късно това място стана известно като Вавлод и, накрая, като Вавилон.

(858.5) 77:3.4 Но нодитите така и не стигнаха до единно мнение относно плановете и предназначението на своето начинание. Между тези лидери така и не се стигна до пълно съгласие по отношение на плановете за строителството или използването на зданията след завършването на работите. Когато от началото на строителството изминаха четири и половина години, се разгоря спор за целите и мотивите за издигането на кулата. Разногласията взеха толкова ожесточена форма, че работите напълно се прекратиха. Доставчиците на храна разнесоха известията за раздора и към мястото на строителството започнаха да се стичат множество племена. Бяха предложени три различни възгледа за предназначението на кулата:

(858.6) 77:3.5 1. Първата група – почти половината от събралите се искаше кулата да стане паметник на историята и расовото превъзходство на нодитите. Те предполагаха, че кулата трябва да бъде огромна и впечатляваща постройка, която да предизвиква възхищение сред всички бъдещи поколения.

(858.7) 77:3.6 2. Следващата по големина група искаше кулата да бъде построена в памет на културата на Дилмун. Те предвиждаха, че Вавлот ще се превърне в голям център на търговията, изкуството и занаятите.

(859.1) 77:3.7 3. Най-малката група смяташе, че издигането на кулата дава възможност да се изкупи безразсъдството на техните прародители, взели участие във бунта на Калигастия. Те настояваха на това, кулата да бъде посветена на поклонението на Всеобщия Баща. Те изискваха пред града да стои една единствена цел: да стане приемник на Далматия като културен и религиозен център за окръжаващите варвари.

(859.2) 77:3.8 При гласуването религиозната група бързо претърпя поражение. Мнозинството събрали се отхвърлиха доктрината за това, че техните предци са виновни за бунта; идеята за национален позор предизвикваше в тях възмущение. Избавяйки се от едната гледна точка и не достигайки до избор между двете други в пренията, те започнаха да се бият. Религиозните нодити, противници на силовата борба, избягаха към своите домове на юг, а техните другари продължаваха да се сражават, докато не се унищожиха почти напълно.

(859.3) 77:3.9 Преди около дванадесет хиляди години беше предприет втори опит да се построи Вавилонската кула. Смесените племена на андитите (нодити и адамити) започнаха да издигат нов храм от развалините на стария, но това съоръжение нямаше достатъчно опора. Кулата рухна под тежестта на собственото си прекомерно тегло. Този регион дълго беше известен като Вавилония.

4. Центровете на цивилизацията на нодитите

(859.4) 77:4.1 Разселването на нодитите стана пряко следствие от междуособиците заради Вавилонската кула. Тази междуособна война рязко съкрати броя на чистокръвните нодити; в значителна степен именно по тази причина те не можаха да създадат велика доадамическа цивилизация. От това време нататък, в течение на сто и двадесет хиляди години, нодитската култура западаше, докато не беше подобрена от привнасянето на адамическата кръв. Но даже по времето на Адам нодитите си оставаха талантлив народ. Много от техните смесени потомци бяха сред строителите на Градината и няколко от груповите командири на Ван бяха нодити. В персонала на Адам влизаха някои от най-талантливите представители на тази раса.

(859.5) 77:4.2 Три от четирите големи нодитски центъра бяха основани веднага след вавилонския конфликт:

(859.6) 77:4.3 1. Западните, или сирийски, нодити. Останките от националисти – последователи на издигането на паметника на своята раса, заминаха на север, където впоследствие се съединиха с андонитите и по-късно основаха нодитски центрове на северозапад от Месопотамия. Тази най-голяма група от нодитското разселване внесе голям принос в появилите се впоследствие племена на асирийците.

(859.7) 77:4.4 2. Източните, или еламитски, нодити. Голям брой последователи на културата и занаятите мигрира на изток, в Елам, където те се обединиха със смесените сангикски племена. Преди триста и четиридесет хиляди години еламитите станаха основно носители на сангикска кръв, макар че при тях се запазваше цивилизацията, превъзхождаща културата на околните варвари.

(859.8) 77:4.5 След създаването на втората Градина се появи навикът близолежащите нодитски селища да се наричат “земите на Нод”. И в течение на продължителен и относително мирен период взаимоотношенията на нодитите с адамитите на тези две раси в значителна степен се смесиха, тъй като Божиите Синове (адамитите) все още вземаха за жени човешките дъщери (нодитите).

(860.1) 77:4.6 3. Централни, или дошумерски, нодити. Неголяма група в района на устията на реките Тигър и Ефрат запазваше голяма расова чистота. Тя продължаваше да съществува в течение на десетилетия и съответно стана източник на онези нодити, които се смесиха с адамитите и образуваха шумерските народи от историческата епоха.

(860.2) 77:4.7 Всичко това обяснява толкова внезапната и тайнствена поява на шумерите на историческата сцена в Месопотамия. Изследователите никога няма да могат да проследят произхода на тези племена от първите шумери, които се появиха преди двеста хиляди години, след потопяването на Далматия. Не оставяйки никакви следи от произход на другите места от света, тези древни племена внезапно се появяват на хоризонта на цивилизацията с формираща се високоразвита култура, включваща храмове, металообработка, земеделие, животновъдство керамика, тъкачество, търговско законодателство, граждански кодекси, религиозни обреди и древна писменост. Към началото на историческата ера далматийската азбука беше вече отдавна забравена и шумерите използваха необичайно писмо, изобретено в Дилмун. Шумерският език – практически напълно изчезнал, не беше семитски; той имаше много общо с така наричаните индоевропейски езици.

(860.3) 77:4.8 Подробните записи, оставени от шумерите, описват необикновено селище, намиращо се в Персийския залив недалеч от мястото, където по-рано се намираше Дилмун. Египтяните наричаха този величествен древен град Дилмат, докато смесилите се с адамитите шумери бъркаха както първия, така и втория нодитски град с Далматия и наричаха всичките три Дилмун. Археолозите вече намериха древните глинени таблички, разказващи ни за този земен рай, „където Боговете за пръв път благословиха човечеството с пример за цивилизован и културен живот“. Днес тези таблички с описанията на Дилмун мълчаливо лежат върху прашните рафтове на много музеи.

(860.4) 77:4.9 Шумерите добре знаеха за съществуването на първия и втори Едем, но независимо от разпространението на смесените бракове с адамити продължаваха да гледат на обитателите на Градината – техните северни съседи, като на чужда раса. Кичейки се със своята по-древна нодитска култура, шумерите пренебрегнаха открилите се пред тях славни перспективи, отдавайки предпочитание на величието и райските традиции на град Дилмун.

(860.5) 77:4.10 4. Северните нодити и амадонити – ванитите. Тази група се появи още преди конфликта около Вавлот. Най-северни от нодитите, те бяха потомци на тези, които отхвърлиха ръководството на Нод и неговите приемници и преминаха към Ван и Амадон.

(860.6) 77:4.11 Някои от ранните другари на Ван впоследствие се преселиха край бреговете на езерото, което и досега носи неговото име; тук израснаха техните традиции. Тяхна свещена планина стана Арарат, имаща до голяма степен такова значение за късните ванити, каквото Синай имаше за юдеите. Преди десет хиляди години ванитските предшественици на асирийците учеха, че техният нравствен закон от седем заповеди бил получен от Ван от Боговете горе на Арарат. Те твърдо вярваха в това, че Ван и неговият другар Амадон са били взети живи от планетата, докато са били на нея, възнасяйки молитвите си.

(860.7) 77:4.12 Арарат беше свещената планина на Северна Месопотамия и тъй като възникването на много от вашите легенди за тези древни времена е свързано с вавилонското предание за потопа, не е чудно, че Арарат и окръжаващият регион влязоха в по-късното еврейско предание за Ной и вселенския потоп.

(860.8) 77:4.13 В около 35 000 година до н.е. Адамсон пристигна в едно от древните Ванитски поселения, намиращо се в източните граници на тяхната територия, и основа тук свой център на цивилизацията.

5. Адамсон и Ратта

(861.1) 77:5.1 Обрисувайки нодитските предшественици и вторичните промеждутъчни създания, сега е необходимо да разгледаме адамическата половина на тяхното родословие, тъй като вторичните промеждутъчни създания са също така и внуци на Адамсон – първородния представител на виолетовата раса на Урантия.

(861.2) 77:5.2 Адамсон принадлежеше на тази група деца на Адам и Ева, които решиха да останат на Земята със своите родители. От Ван до Амадон този старши син на Адам често беше слушал разказа за тяхната високопланинска северна родина и известно време след създаването на втората Градина той взе решение да се отправи в търсене на земята, за която мечтаеше от младите си години.

(861.3) 77:5.3 В това време Адамсон беше на 120 години и той беше баща на тридесет и две чистокръвни деца от първата Градина. Той искаше да остане със своите родители и да им помогне в изграждането на втората Градина, но силно го подтискаше загубата на неговите съпруга и деца, решили да се отправят в Едемия заедно с тези деца на Адам, които пожелаха да станат подопечни на Всевишните.

(861.4) 77:5.4 Адамсон нямаше да остави своите родители и не беше в характера му да бяга от трудностите, но него изобщо не го удовлетворяваше населението на втората Градина. Той направи много за развитието на отбраната и строителството, но все пак реши, че при първа възможност ще отиде на север. И макар че прощаването премина в добра атмосфера, Адам и Ева бяха дълбоко опечалени от загубата на своя голям син, от неговото заминаване в непознатия и враждебен свят, откъдето, както те се опасяваха, не му беше съдено да се върне.

(861.5) 77:5.5 Отряд от двадесет и седем човека последва Адамсон на север, в търсене на хората, за чието намиране той мечтаеше от детството си. След малко повече от три години тази група действително достигна своите цели и сред намерените от тях хора Адамсон срещна прекрасна двадесетгодишна жена, смятаща се за последния чистокръвен потомък на персонала на принца. Тази жена наричаха Ратта и тя разказа, че всичките ú предци са потомци на двама членове от персонала на падналия принц. Тя беше последната представителка на своя род, тъй като всичките ú братя и сестри бяха умрели. Ратта беше вече готова никога да не се омъжи и да умре бездетна, но виждайки величествения Адамсон, тя го обикна от все сърце. И когато тя узна историята на Едем – узна за това как действително са се сбъднали предсказанията на Ван и Амадон, изслушвайки разказа за извършената в Градината простъпка, – я обхвана единственото желание да стане жена на този наследник на Адам. Същата мисъл бързо увлече и Адамсон. След малко повече от три месеца те станаха мъж и жена.

(861.6) 77:5.6 На Адамсон и Ратта им се родиха шестдесет и седем деца. Те сложиха началото на велик род световни управители, но направиха и нещо повече. Не следва да се забравя, че те и двамата бяха истински свръххора. Всяко четвърто родило им се дете се отнасяше към уникалния тип и често ставаше невидимо. Такова нещо никога не се беше случвало в световната история. Ратта беше твърде обезпокоена – чак до суеверен страх, но на Адамсон му беше добре известно за съществуването на първичните промеждутъчни създания и той разбра, че пред очите му става нещо подобно. Когато се появи вторият необикновен потомък, Адамсон реши да ги ожени, тъй като единият от тях беше мъж, а другият – жена. Така се появиха вторичните промеждутъчни създания. В течение на сто години, докато този феномен не се прекрати, се появиха почти две хиляди подобни същества.

(862.1) 77:5.7 Адамсон живя 396 години. Много пъти той се връщаше в родината си, за да посети своите родители. Всеки седем години той и Ратта се отправяха на юг, във втората Градина, и по време на такива пътешествия промеждутъчните създания му съобщаваха за състоянието на делата сред неговия народ. В течение на живота на Адамсон те оказаха огромна помощ при създаването на нов и независим световен център на истината и праведността.

(862.2) 77:5.8 Така в разпореждане на Адамсон и Ратта се оказа корпус от великолепни помощници, трудещи се заедно с тях в продължение на техния дълъг живот и помагащи в разпространяването на новите истини и по-високите критерии за духовен, интелектуален и материален живот. И не всички резултати от тези усилия по подобряване на света бяха изтрити от последващия регрес.

(862.3) 77:5.9 В продължение на почти седем десетилетия от времето на Адамсон и Ратта адамсонитите съхраняваха висока култура. По-късно те се смесиха със съседните нодити и андонити и бяха също така причислени към “древните исполини”. Някои постижения на тази епоха преминаха след един век и станаха скрита част от този културен потенциал, чийто разцвет по-късно се прояви в европейската цивилизация.

(862.4) 77:5.10 Този център на цивилизацията се намираше в региона на изток от южните покрайнини на Каспийско море, недалеч от Копет Даг. Малко на север, на възвишенията на Туркестан, се намират останките от това, което някога беше адамсонитският център на виолетовата раса. В тази планинска местност на тесен и древен плодороден пояс, преминаващ през невисоките предхълмове на хребета Копет, в различни времена се сменяха една друга четири различни култури, създадени съответно от четири различни групи потомци на Адамсон. Втората от тези групи мигрира на запад – в Гърция и на островите в Средиземноморието. Останките от потомците на Адамсон мигрираха на север и запад и по-късно достигнаха Европа заедно със смесеното потомство на последната вълна на андонитите, преминали през Месопотамия; те също така влязоха в числото на андито-арийските завоеватели на Индия.

6. Вторичните промеждутъчни създания

(862.5) 77:6.1 В сравнение с първичните промеждутъчни създания, произходът на които беше почти изцяло свръхчовешки, представителите на вторичната категория са потомци на чистокръвния адамически род, обединил се с очовечените потомци на тези, от които произлизаше родословието на старшия корпус.

(862.6) 77:6.2 От децата на Адамсон шестнадесет станаха необикновени прародители на вторичните промеждутъчни създания. Сред тези уникални деца имаше равен брой мъже и жени и веднъж на седемдесет дни, с помощта на комбинирания метод за полови и неполови връзки, всяка двойка можеше да произведе на света едно вторично промеждутъчно създание. По-рано подобно явление беше невъзможно на Земята и оттогава то никога повече не беше наблюдавано.

(862.7) 77:6.3 С изключение на тези необичайни качества, шестнадесетте деца живяха и умряха като смъртни на дадения свят, но техните потомци, притежаващи електрически тип хранене с енергия, продължават да живеят, неподлагани на ограниченията на смъртната плът.

(862.8) 77:6.4 Всяка от осемте двойки съответно произведе 248 промеждутъчни създания и така се появи изначалният вторичен корпус, наброяващ 1 984 същества. Вторичните създания се делят на осем подгрупи. Те се обозначават като А-Б-В първото, второто, третото и така нататък. Има даже Г-Д-Е първо, второ, и така нататък.

(862.9) 77:6.5 След простъпката на Адам първичните промеждутъчни създания се върнаха към попечителските Мелхиседек, а вторичната група остана прикрепена към центъра на Адамсон чак до неговата смърт. Тридесет и три вторични същества, възглавяващи своята организация към момента на смъртта на Адамсон, предприеха опит да преведат цялата категория под ръководството на Мелхиседек и с това да се обединят с първичния корпус. Когато не им се отдаде да се слеят, те напуснаха своите другари и като единна група се присъединиха към службата на планетарните попечители.

(863.1) 77:6.6 След смъртта на Адамсон оставащата част от вторичните промеждутъчни създания се превърна в странна, неорганизирана и никому неподчинена сила, действаща на Урантия. От това време и чак до идването на Макивента Мелхиседек те водеха безпорядъчен и неорганизиран начин на живот. Този Мелхиседек частично ги постави под свой контрол, но до появяването на Христос Михаил те продължаваха да остават източник на много неприятности. В течение на неговото пребиваване на земята всички те взеха окончателно решение по отношение на своето бъдеще и преданото мнозинство премина под ръководството на първичната категория промеждутъчни създания.

7. Метежните промеждутъчни създания

(863.2) 77:7.1 По времето на бунта на Луцифер мнозинството първични промеждутъчни създания застанаха на пътя на греха. При оценката на разрушителните последствия от планетарния метеж сред другите загуби беше установено, че от първоначалните 50 000 същества 40 119 са се присъединили към отстъпника Калигастия.

(863.3) 77:7.2 Изначалният брой на вторичните създания беше 1 984 същества, от които 873 не пожелаха да се подчинят на управлението на Михаил и бяха надлежно изолирани във връзка с планетарния съд на Урантия, състоял се в деня Петдесетница. Никой не може да предскаже съдбата на тези паднали същества.

(863.4) 77:7.3 Понастоящем двете групи метежни промеждутъчни създания ги държат под стража в очакване на произнасянето на окончателните присъди над участниците в бунта в локалната система. Но те извършиха много странни постъпки на Земята преди началото на сегашния планетарен съден период.

(863.5) 77:7.4 При определени условия тези неверни промеждутъчни създания можеха да станат видими за смъртните, което на първо място важи за съучастниците на Веелзевул – лидера на отстъпническите вторични създания. Но не следва да се бъркат тези уникални създания с някои метежни херувими и серафими, които също така се намираха на Земята до смъртта и възкресението на Христос. Някои древни автори смятаха тези метежни промеждутъчни създания за зли духове и демони, а отстъпническите серафими – за зли ангели.

(863.6) 77:7.5 В нито един свят злите духове не са способни да се вселяват в съзнанието на смъртния след живота на Райски Посвещенчески Син. Но до идването на Урантия на Христос Михаил – до масовото пристигане на Настройчиците на Съзнанието и изливането на духа на Учителя над цялата плът – тези метежни промеждутъчни създания действително бяха способни да въздействат на съзнанието на някои низши смъртни и в определена степен да контролират техните действия. Това се постигаше до голяма степен посредством такъв метод, от какъвто се ползват преданите промеждутъчни създания, влизащи в контакт с човешкия разум на един от членовете на резервния корпус на съдбата и охраняващите го, докато Настройчикът, по същество, напуска личността за общуване със свръхчовешките разумни същества.

(863.7) 77:7.6 И следващата фраза не е само образен израз: “И му водеха всички болни, поразени от различни недъзи, обладани от бесове и лунатици.” Иисус знаеше и виждаше различието между лудостта и бесовството, макар че в умовете на неговите съвременници цареше огромен хаос по отношение на тези състояния.

(863.8) 77:7.7 Още преди Петдесетница нито един метежен дух не беше способен да подчини на себе си нормалния човешки разум, а от този ден даже тези низши смъртни със слаб ум са защитени от подобна опасност. След изливането на Духа на Истината случаите на така наричаното изгонване на бесовете се обясняват с това, че хората приемат истерията, лудостта и слабоумието за обладаност от демони. Но фактът, че посвещението на Михаил завинаги освободи разума на всеки човек на Урантия от опасността от обладаване, изобщо не означава, че тази опасност не беше напълно реална в предишните епохи.

(864.1) 77:7.8 Понастоящем цялата група на метежните промеждутъчни създания е задържана в затвор по заповед на Всевишните на Едемия. Те вече не се скитат по света, обхванати от зъл умисъл. Независимо от присъствието на Настройчици на Съзнанието изливането на Духа на Истината над цялата плът навеки лиши неверните духове от каквато и да било възможност да проникват даже в най-слабия човешки разум. Започвайки от Петдесетница, такова явление като бесовството вече е невъзможно.

8. Обединяване на промеждутъчните създания

(864.2) 77:8.1 След последния съд над този свят, когато Михаил взе със себе си спящите съхранили се създания на времето, промеждутъчните същества бяха оставени на планетата за помощ в духовната и полудуховната сфери на дейност. Сега те функционират като единен корпус, включващ и двете категории, наброяващи 10 992 члена. Понастоящем Обединените промеждутъчни създания на Урантия поред се управляват от старшия член на всяка категория. Този режим беше формиран след сливането на двете групи малко след Петдесетница.

(864.3) 77:8.2 Членовете на по-древната, или първична, категория са известни по номера; на тях често им дават такива названия като 1-2-3 първи, 4-5-6 първи и така нататък. На Урантия адамическите промеждутъчни създания се наричат по азбучен ред, за разлика от числовите названия на първичната категория.

(864.4) 77:8.3 Двете категории са нематериални същества в това, което се отнася до храненето и потреблението на енергията, но те имат много човешки черти и са способни да разбират вашия хумор и вашите религиозни чувства. Помагайки на смъртните, те се проникват от духа на човешкия труд, отдиха и развлечението. Но промеждутъчните създания не спят, както не притежават и способност да създават потомство. В известен смисъл членовете на вторичната група се отличават по мъжки или женски качества и нерядко за тях говорят като за “той” или “тя”. Те често работят заедно в такива двойки.

(864.5) 77:8.4 Промеждутъчните създания не са нито хора, нито ангели, но по своята природа вторичната група е по-близо до хората, отколкото до ангелите; в известна степен те принадлежат към вашите раси и затова проявяват голяма отзивчивост и съчувствие при общуване с хората. Те оказват неоценима помощ на серафимите в тяхната работа с различните човешки раси за благото на тези раси и двете категории са незаменими за тези серафими, които служат като лични хранители на смъртни.

(864.6) 77:8.5 В съответствие с присъщите им качества и придобити способности обединените промеждутъчни създания на Урантия са организирани за служене с планетарните серафими в следните групи:

(864.7) 77:8.6 1. Промеждутъчни посланици. Членовете на тази група имат имена; този неголям корпус оказва огромна помощ в еволюционния свят в установяването на бърза и надеждна лична връзка.

(864.8) 77:8.7 2. Планетарни стражи. Промеждутъчните създания са хранители – стражи, на световете на пространството. Те изпълняват важни функции на наблюдатели на всички многобройни явления и типове съобщения, които са необходими на свръхестествените същества от сферата. Това са патрулите на невидимата духовна сфера на планетата.

(865.1) 77:8.8 3. Посредници при контактите. В контактите със смъртните същества на материалните светове, например, с човека, чрез когото беше предадено настоящото съобщение, винаги се използват промеждутъчните създания. Те са важен фактор за такива връзки между духовните и материални нива.

(865.2) 77:8.9 4. Помощници на прогреса. В тази група влизат по-духовните промеждутъчни създания, които се разпределят като помощници от различните категории серафими, действащи на планетата в социални групи.

(865.3) 77:8.10 Промеждутъчните създания съществено се отличават по способността си да установяват контакт с по-високите нива серафими и по-ниските нива на своите човешки родственици. Например, на първичните и вторични промеждутъчни създания им е изключително трудно да установяват пряка връзка с материалните субстанции. Те са много по-близо до ангелския тип и затова обикновено изпълняват задълженията на сътрудници и помощници на духовните сили, постоянно пребиваващи на планетата. Те действат като спътници и водачи на небесните посетители и пребиваващи, докато вторичните създания почти изключително се назначават като попечители на материалните същества на сферата.

(865.4) 77:8.11 1 111 -те предани вторични промеждутъчни създания изпълняват важни мисии на Земята. В сравнение със своите първични другари те са категорично материални. Те съществуват на самата граница на зрителния диапазон на смъртните, при което техните адаптационни способности се достатъчни за установяване на произволни физически контакти с това, което смъртните наричат “материален свят”. Тези уникални създания притежават определени явно изразени възможности за въздействие върху света на пространствено-времевите вещи, включително животинския свят на планетата.

(865.5) 77:8.12 Много от по-реалните явления, които се приписваха на ангелите, се изпълняваха от вторичните промеждутъчни създания. Когато ранните проповедници на Евангелието на Иисус бяха хвърлени в затвора от невежите религиозни лидери на своето време, истински “ангел Господен” “през нощта отвори вратите на тъмницата и ги изведе оттам”. Но приписваното на ангел освобождаване на апостол Петър, след като по заповед на Ирод беше убит Яков, в действителност беше изпълнено от вторично промеждутъчно създание.

(865.6) 77:8.13 Сега техният основен труд е незримата лична връзка с тези мъже и жени, които образуват планетарния резервен корпус на съдбата. Именно дейността на вторичната група, с помощта на някои членове на първичния корпус, доведе до такава координация на личности и обстоятелства на Урантия, която съответно подтикна небесните наблюдатели да се обърнат към висшестоящите инстанции. В резултат от получените разпореждания се появи поредица откровения, част от които е и настоящият разказ. Но следва с цялата възможна яснота да заявим, че промеждутъчните създания нямат отношение към отблъскващите спектакли, получили общото название “спиритизъм”. Пребиваващите понастоящем на Урантия промеждутъчни създания, всяко от които притежава достойна репутация, не са свързани и с явлението, наричано “медиумизъм”. Обикновено те не позволяват хората да наблюдават тяхната често необходима физическа дейност или други контакти с материалния свят в този вид, в който ги възприемат човешките сетива.

9. Постоянните жители на Урантия

(865.7) 77:9.1 Промеждутъчните създания могат да се смятат за първата група постоянни обитатели, които се срещат във вселенските светове от различен тип, в противоположност на еволюционните възходящи същества – такива като смъртните създания и ангелските войнства. Такива постоянни жители се срещат на различни стадии от възхода към Рая.

(866.1) 77:9.2 За разлика от разнообразните категории небесни същества, които се отправят на планетата за служене, промеждутъчните създания живеят в обитаем свят. Серафимите идват и си отиват, но промеждутъчните създания остават и ще остават, но даже бидейки местни жители, те при все това осъществяват попечителски функции, осигурявайки единствен и непрекъснат режим, съгласуващ и свързващ сменящите се администрации на серафическото войнство.

(866.2) 77:9.3 Като истински жители на Урантия промеждутъчните създания са кръвно заинтересувани от съдбата на тази сфера. Тяхното общество се отличава с решимост, с упорит труд в името на прогреса на своята родна планета. Тази решимост се проявява в девиза на тяхната категория: “Ако обединените промеждутъчни създания се захванат за нещо, те обикновено го довеждат до край.”

(866.3) 77:9.4 Макар че способността да пресичат енергийните контури позволява на всяко промеждутъчно създание да напуска планетата, те взеха самостоятелно решение да не се отделят от своя свят до получаването в бъдеще на освобождаване от планетарните власти. Промеждутъчните същества са прикрепени към планетата до настъпването на ерата на светлината и живота. С изключение на 1-2-3 първото, нито едно предано промеждутъчно създание никога не е напускало Урантия.

(866.4) 77:9.5 1-2-3 първи – най-старшият член от първичната категория, беше освободен от непосредствените планетарни задължения малко след Петдесетница. Това благородно същество служеше като надеждна опора на Ван и Амадон в трагичните дни на планетарното въстание и неговото безстрашно ръководство имаше огромно значение за снижаването на загубите сред членовете на неговата категория. Понастоящем той служи в йерусемския съвет на двадесет и четирите и от времето на Петдесетница на него вече веднъж му се е налагало да изпълнява задълженията на управляващ Урантия.

(866.5) 77:9.6 Промеждутъчните създания са обвързани със своята планета, но подобно на смъртните, които общуват с пътешественици от далечни страни, узнавайки за далечни кътчета на своята планета, промеждутъчните същества общуват с небесните пътешественици, за да узнаят за далечните пространства на вселената. Така те се запознават със системата и вселената – включително с Орвонтон и другите свръхвселени, готвейки се за гражданство на по-високите нива на съществуване във вселената.

(866.6) 77:9.7 Макар че промеждутъчните създания се появиха напълно развити, тоест не преминаваха през стадий на растеж или развитие за достигане на зрелост, те постоянно разширяват своята мъдрост и опит. Както и смъртните, те са еволюционни същества и притежават култура – истинска еволюционна придобивка. Сред промеждутъчните създания на Урантия много се отличават със забележителен ум и величествен дух.

(866.7) 77:9.8 В по-широк аспект, урантийската цивилизация е съвместно произведение на урантийските смъртни и урантийските промеждутъчните създания – и това е така независимо от днешното различие между двете нива на културата, което ще може да се преодолее само в ерата на светлината и живота.

(866.8) 77:9.9 Културата на промеждутъчните създания, явявайки се придобивка на безсмъртните обитатели на планетата, е относително невъзприемчива към тези превратности на времето, с които е свързана човешката цивилизация. Поколенията хора забравят, корпусите на промеждутъчните създания помнят. И тази памет е съкровищницата на традициите на вашия обитаем свят. Затова планетарната култура се пази вечно и при съответните обстоятелства такава внимателно пазена памет за минали събития се използва: именно по този начин разказът за живота и ученията на Иисус беше предаден на промеждутъчните създания на Урантия от техните смъртни братя.

(867.1) 77:9.10 Промеждутъчните създания са умели помощници, които компенсират разрива между материалните и духовни дела на Урантия, образувал се след смъртта на Адам и Ева. Те са също така ваши по-големи братя, другари по дълга борба за постигането на Урантия на устойчив статут в светлината и живота. Корпусът от обединените промеждутъчни създания е проверен във въстание и те ще изпълняват предано своята роля в планетарната еволюция, докато тази сфера не достигне своята вековна цел – този далечен ден, когато на Земята действително ще се възцари мир, а сърцата на хората наистина ще се изпълнят с благоволение.

(867.2) 77:9.11 Предвид ценностите на изпълнявания от тези промеждутъчни създания труд ние стигнахме до заключението, че те несъмнено са важна част от духовната структура на планетата. А в световете, където бунта не нанесе вреда на планетарните дела, те оказват на серафимите още по-голяма помощ.

(867.3) 77:9.12 Цялата организация на висшите духове, ангелското войнство и промеждутъчните братя е посветена на вдъхновеното изпълнение на една от висшите задачи във вселената – Райския план за постепенен възход на еволюционните смъртни и постигането от тях на съвършенство. Този величествен план за продължаване на живота предвижда сближаване на Бога с човека, за да може след това, чрез отношенията на възвишеното другарство, да привлече човека към Бога и по-нататък, към вечно служене и божествени дела – еднакви както за смъртните, така и за промеждутъчните създания.

(867.4) 77:9.13 [Представено от архангел на Небадон.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614 USA |
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved