Книгата Урантия

Документ 75

Простъпката на Адам и Ева

75:0.1 (839.1) ИЗМИНАХА над сто години, откакто Адам пристъпи към своята дейност на Урантия, но той не забелязваше почти никакъв прогрес извън пределите на Градината; изглеждаше, че светът твърде малко се изменя към по-добро. Реалното подобрение на расите изглеждаше възможно едва в далечно бъдеще и положението изглеждаше толкова отчаяно, че трябваше помощ, която не беше предвидена в изначалните планове. Във всеки случай такива мисли често минаваха през ума на Адам и той споделяше многократно това с Ева. Адам и неговата спътница оставаха верни на своята клетва, но те бяха изолирани от другите Материални Синове и крайно отчаяни от печалното състояние на своя свят.

1. Проблемът на Урантия

75:1.1 (839.2) Адамическата мисия на експерименталната, обхваната от въстание и изолирана Урантия беше невероятно трудна задача. И още в началото от своето пребиваване на планетата Адам и Ева осъзнаха цялата сложност на своята планетарна мисия. Независимо от това те храбро пристъпиха към решаването на многобройни проблеми. Но когато се обърнеха към себе си, към делото от първостепенна важност — отстраняването на дефективните и дегенеративни генотипи, те биваха просто изумени. Не виждаха изход от това затруднително положение и не можеха да се посъветват с висшестоящите същества от Йерусем или Едемия. Изолирани от външния свят, те ежедневно се сблъскваха с поредната сложна и объркана ситуация, с поредния проблем, който изглеждаше нерешим.

75:1.2 (839.3) В нормални условия първата задача на Планетарните Адам и Ева е установяване на правилни съотношения и смесване на расите. Но на Урантия подобен проект изглеждаше практически безнадежден, защото расите, макар и приспособени в биологическо отношение, оставаха неочистени от умствено изостаналите и дефективни генотипи.

75:1.3 (839.4) Адам и Ева се оказаха на планетата напълно неподготвени за провъзгласяването на братството между хората Този свят се влачеше опипом в изключителен духовен мрак, обхванат от хаос, взел най-лош обрат поради провала на мисията на предшестващото ръководство. Съзнанието и нравствеността се намираха на ниско ниво и вместо да пристъпят към осъществяване на религиозното обединение, те бяха принудени отново да приобщят обитателите на планетата към най-простите форми на религия. Вместо един, готов за използване език, те се сблъскаха с повсеместно разпространените и объркани стотици и стотици местни диалекти. Нито един планетарен Адам никога не се е заселвал в по-труден свят; препятствията изглеждаха непреодолими, а трудностите — неразрешими.

75:1.4 (839.5) Те се намираха в изолация и обхващащото ги чувство на най-дълбока самота още повече се усили след скорошното отпътуване на попечителските Мелхиседек. Само опосредствано — с помощта на ангелските категории, те можеха да общуват със същества, намиращи се извън пределите на планетата. Постепенно тяхното мъжество отслабваше, те все повече падаха духом и понякога тяхната вяра беше готова да се разколебае.

75:1.5 (840.1) Това е истинската картина на ужаса, обхванал тези две благородни души след осъзнаването на стоящите пред тях задачи. Те и двамата прекрасно разбирали цялата мащабност на проблемите, свързани с изпълнението на тяхната планетарна задача.

75:1.6 (840.2) Вероятно никои други Материални Син и Дъщеря на Небадон не са се сблъсквали с толкова сложна и изглеждаща безнадеждна задача, както тази, която застана пред Адам и Ева, поради плачевното състояние на Урантия. Но с времето те щяха да се сдобият с успех, ако бяха по-далновидни и търпеливи. И двамата обаче — особено Ева, бяха твърде нетърпеливи; те не бяха готови за дълго, дълго изпитание по търпеливост. Искаше им се да видят незабавни резултати и се сдобиха с тях, но резултатите, получени по такъв начин, доведоха до катастрофални последствия — както за тях двамата, така и за техния свят.

2. Заговорът на Калигастия

75:2.1 (840.3) Калигастия правеше чести посещения в Градината и нееднократно беседваше с Адам и Ева, но те невъзмутимо отклоняваха всичките предлагани от него компромиси и авантюристични кроежи. Пред своите очи те имаха достатъчно резултати от бунта, за да си изградят ефикасен имунитет към всички подобни предложения. Даже младите потомци на Адам бяха невъзприемчиви към попълзновенията на Далигастия. И, разбира се, нито Калигастия, нито неговият сътрудник Далигастия можеха да повлияят на когото и да е от индивидите против неговата воля и още по-малко — да заставят децата на Адам да извършат нарушение.

75:2.2 (840.4) Необходимо е да се помни това, че формално Калигастия продължаваше да бъде Планетарният Принц на Урантия; макар че се беше отклонил от пътя, той си оставаше висшестоящ Син на локалната вселена. Той беше окончателно детрониран едва по време на пребиваването на Урантия на Христос Михаил.

75:2.3 (840.5) Но падналият принц беше настойчив и решителен. Той скоро прекрати опитите си да повлияе на Адам и реши да се опита да нанесе коварен и неочакван удар по Ева. Представителят на злото стигна до извода, че единствената надежда за успех е свързана с изкусното използване на подходящи лица от висшите слоеве на Нодитите — потомците на тези личности, които някога бяха помощници на членовете на неговия телесен персонал. Бяха подготвени съответните планове за вкарването в капана на майката на виолетовата раса.

75:2.4 (840.6) На Ева и през ум не ú минаваше намерението някога да направи нещо, което да попречи на плановете на Адам, или да изложи на опасност изпълнението на техния планетарен дълг. Знаейки голямата склонност на жените да очакват незабавни резултати, вместо да се придържат към дългосрочно планиране, в очакване на по-отдалечени във времето резултати, Мелхиседек — преди да напуснат Урантия, специално предупредиха Ева за тези характерни опасности, които съпътстваха тяхното изолирано положение на планетата, особено предупреждавайки я никога да не се отделя от своя партньор, тоест да не прилага никакви лични или тайни методи за съдействие на техните съвместни начинания. В течение на повече от сто години Ева следваше пределно точно тези указания и не ú хрумна, че все по-личните и конфиденциални визити, които ú правеше един от нодитските вождове на име Серапататия, могат да таят в себе си някаква опасност. Цялото им познанство се развиваше толкова постепенно и естествено, че тя беше сварена неподготвена.

75:2.5 (840.7) Обитателите на Градината общуваха с Нодитите още от първите дни на съществуването на Едем. Тези смесени потомци на падналите членове на персонала на Калигастия нерядко им оказваха голяма помощ и съдействие и сега на тези Нодити предстоеше да станат причината за пълната и окончателна гибел на Едем.

3. Изкушаването на Ева

75:3.1 (841.1) Скоро след завършването на първите сто години пребиваване на Земята Серапататия, във връзка със смъртта на баща си, възглави западната — или сирийска — конфедерация на нодитските племена. Смуглият Серапататия беше блестящ потомък на бившия глава на далматийската комисия по въпросите на здравето, чиято съпруга в онези далечни дни беше една от вдъхновителките на синята раса. В течение на векове този род притежаваше власт и огромно влияние сред западните нодитски племена.

75:3.2 (841.2) Серапататия посети няколко пъти Градината и остана дълбоко впечатлен от праведността на делото на Адам. И скоро след като стана вожд на сирийските нодити, той обяви своето намерение да установи връзка с дейността на Адам и Ева в Градината. Повечето от неговите съплеменници го последва и Адам беше зарадван от известието, че най-могъщото и разумно от всички съседни племена почти в пълен състав подкрепя плана за усъвършенстване на света; това определено вселяваше надежда. И скоро след това велико събитие Серапататия и неговата нова свита бяха приети от Адам и Ева в техния собствен дом.

75:3.3 (841.3) Серапататия стана един от най-способните и умели помощници на Адам. Той беше абсолютно честен и изключително искрен във всичките си действия и никога — даже впоследствие — не осъзна, че се оказа сляпо оръдие в ръцете на коварния Калигастия.

75:3.4 (841.4) Скоро Серапататия стана помощник-председател на Едемската комисия по въпросите на междуплеменните отношения и бяха подготвени много планове за по-решително привличане на дори най-отдалечените племена за каузата на Градината.

75:3.5 (841.5) Той нееднократно се срещаше с Адам и Ева, особено с Ева, обсъждайки различните възможности за подобряване на техните методи. Веднъж в разговор с Ева на Серапататия му хрумна, че ще бъде много полезно, ако в очакване на значително попълнение на виолетовата раса би могло да се предприеме нещо за по-скорошното развитие на бедстващите и изпълнени с очакване племена. Серапататия утвърждаваше, че ако при нодитите — като най-прогресивната и способна за сътрудничество раса, се появеше вожд, носещ в себе си част от виолетовата кръв, то такива връзки биха свързали още по-здраво тези народи с Градината. Той искрено и сериозно предполагаше, че всичко това би донесло добро на Градината, тъй като такова дете, израснало и получило образование в Градината, би оказало огромно и благотворно влияние върху народа на своя баща.

75:3.6 (841.6) Следва още веднъж да се подчертае, че всички предложения на Серапататия бяха пределно честни и абсолютно искрени. Той нито веднъж не се досети, че е играчка в ръцете на Калигастия и Далигастия. Серапататия напълно поддържаше плана, който предвиждаше създаването на крупен резерв за виолетовата раса, преди да се предприеме повишаване на статута на обърканите хора на Урантия. Но това щеше да отнеме стотици години, а той беше нетърпелив; той желаеше незабавни резултати — нещо, което да даде резултат в рамките на собствения му живот. Той обясняваше на Ева, че Адам често се е огорчавал поради незначителните постижения във връзка с усъвършенстването на света.

75:3.7 (841.7) Тези тайни планове съзряваха в течение на повече от пет години. Накрая настана моментът, в който Ева се съгласи на уединена среща с Кано — най-великолепния ум и активен предводител на съседната колония на приятелски настроените нодити. Кано се отнасяше към Адамическия режим с голяма симпатия; нещо повече, той беше истински духовен вожд на онези съседни нодити, които подпомагаха приятелските връзки с обитателите на Градината.

75:3.8 (842.1) Съдбовната среща стана в една есенна вечер на здрачаване, недалеч от дома на Адам. Ева никога преди това не беше срещала прекрасния и възторжен Кано, а той беше великолепен представител от останките от тези хора, чието по-високо ниво на физическо и интелектуално развитие беше наследено от далечните прародители от персонала на Принца. Кано също дълбоко вярваше в праведността на проекта на Серапататия. (Извън Градината многоженството беше обичайна практика.)

75:3.9 (842.2) Ласкателствата, ентусиазмът и огромната лична убеденост доведоха до това, че Ева се повлия и веднага се съгласи да се предприеме това, което нееднократно беше обсъждано: да прибави своя собствена, скромна програма за спасяване на света към по-мащабния и имащ големи последствия Божествен план. Преди още тя да успее да осъзнае напълно ставащото, фаталната крачка беше направена. Простъпката беше извършена.

4. Осъзнаването на простъпката

75:4.1 (842.3) Небесният живот на планетата беше разбунен. Адам почувства, че нещо не е наред с Ева, и я помоли да се уедини заедно с него в Градината. И тук той за пръв път чу цялата истина за това, как в течение на дълго време беше разработван план за ускоряване на световния прогрес за сметка на едновременно движение в две направления: изпълнението на Божествения план успоредно с изпълнение на предложението на Серапататия.

75:4.2 (842.4) И докато Материалните Син и Дъщеря обсъждаха това в обляната в лунна светлина Градина, „гласът в Градината“ ги осъди за непослушанието. И този глас не беше нещо друго, а моето обявяване на Едемската двойка това, че са нарушили договора за Градината; че не са се подчинили на инструкциите, дадени от Мелхиседек; че са нарушили дадената на Владетеля на вселената клетва за вярност към своя дълг.

75:4.3 (842.5) Ева се съгласи да участва в съвместяването на доброто и злото. Доброто е претворяването на Божествените планове; грехът е умишлено нарушаване на Божествената воля; зло е невярното претворяване на плановете и неправилното използване на методите, което води до дисхармония във вселената и хаос на планетата.

75:4.4 (842.6) Всеки път, когато двойката от Градината вземаше плод от дървото на живота, архангелът-хранител ги предупреждаваше да не се поддават на предложенията на Калигастия — да не смесват добро и зло. Наставляваха ги: „В деня, в който съчетаете добро и зло, със сигурност ще станете като смъртните в този свят; със сигурност ще умрете.“

75:4.5 (842.7) По време на съдбовното събитие — тайната среща с Кано, Ева му разказа за това често повтарящо се предупреждение, но Кано, който не осъзнаваше значението или важността на подобно наставление, я убеди, че мъжете и жените с чисти подбуди и благи намерения са неспособни да извършат зло. Той ú говореше, че тя не само няма да умре, а обратно — ще се роди отново в тяхното дете, което ще расте за благословение и стабилизиране на света.

75:4.6 (842.8) Независимо от това, че този план, насочен към изменението на Божествения промисъл, беше замислен и изпълнен с пределна искреност и висши помисли за благополучието на целия свят, той беше зло, защото представляваше порочен път за постигане на праведни цели и отклоняване от истинния път — Божествения план.

75:4.7 (843.1) Трябва да призная, че Ева се любуваше на външността на Кано и си даваше сметка за всичко, което ú беше обещано от нейния съблазнител в името на „новото и задълбочено знание за човешките дела и подобреното разбиране на човешката природа в допълнение към разбирането на Адамическата природа“.

75:4.8 (843.2) Онази нощ в Градината аз разговарях с Бащата и Майката на виолетовата раса, тъй като бях длъжен да го направя при възникналите прискърбни обстоятелства. Изслушах разказа за всичко това, което бе довело до простъпката на Майка Ева, и дадох и на двамата съвети и предложения по отношение възникналата ситуация. Някои от тези съвети те последваха, други пренебрегнаха. Тази беседа е предадена във вашите писания с думите: „И Господ Бог извика Адам и Ева и попита: „Къде сте?“ Следващите поколения обикновено приписваха всичко необичайно и удивително — природно или духовно, на личната намеса на Боговете.

5. Последиците от простъпката

75:5.1 (843.3) Разочарованието на Ева беше наистина покъртително. Адам осъзна цялата сложност на създалото се положение и макар че беше убит от мъка и подтиснат, изпитваше към своята заблудила се съпруга само жалост и съчувствие.

75:5.2 (843.4) Именно отчаянието, обхванало Адам след осъзнаването на провала, доведе до това, че ден след провинението на Ева той потърси Лаотта — блестящата нодитска жена, възглавяваща западните училища на Градината, и преднамерено повтори греха на Ева. Но не бързайте с изводите: Адам не беше подведен — той знаеше точно какво прави и съзнателно реши да сподели с Ева нейната съдба. Той обичаше своята спътница със свръхчовешка любов и мисълта за възможността да остане на Урантия без нея, в мъчителна самота, за него беше непоносима.

75:5.3 (843.5) Узнавайки какво се е случило с Ева, разярените обитатели на Градината станаха неуправляеми и обявиха война на съседното селище нодити. Те нахлуха през вратите на Едем и се нахвърлиха върху тези неподготвени хора, унищожавайки всички до един — мъже, жени и деца. Кано, бащата на още неродения Каин, също загина.

75:5.4 (843.6) Осъзнавайки станалото, Серапататия беше обзет от ужас; той загуби разсъдък от страх и разкаяние. На следващия ден се хвърли във водите на голямата река.

75:5.5 (843.7) Децата на Адам се опитваха да утешат своята обезумяла майка, докато баща им се скиташе в самота тридесет дни. Когато накрая Адам отново придоби способността да мисли трезво, той се върна в своя дом и започна да планира техните бъдещи действия.

75:5.6 (843.8) Колко често последствията от греховете, извършени от заблудилите се родители, лягат на плещите на техните невинни деца. Честните и благородни синове и дъщери на Адам и Ева бяха сломени от неизразима мъка и от невероятната трагедия, която така внезапно и с такава жестокост се стовари върху тях. Дори след изминаването на петдесет години големите от тези деца не се бяха възстановили от мъката и тъгата на тези трагични дни, особено от ужаса от този период от тридесет дни, през които баща им липсваше от къщи, а тяхната обезумяла от мъка майка беше в пълно неведение относно мястото на неговото пребиваване или участта му.

75:5.7 (843.9) На Ева тези тридесет дни ú се сториха като дълги години печал и страдания. Тази благоразумна душа така и не успя да се възстанови напълно от последствията на този мъчителен период на душевни страдания и духовна тъга. В паметта на Ева техните последващи лишения и материални затруднения не можеха ни най-малко да се сравнят с тези ужасни дни и кошмарни нощи, които тя прекара в самота и непоносима неопределеност. Тя узна за безразсъдната постъпка на Серапататия и се боеше, че нейният съпруг, обхванат от мъка, е свършил със себе си или се е отделил от света поради нейната простъпка. И когато Адам се върна, Ева беше обхваната от чувство на радост и благодарност, каквото до този момент тя не беше преживявала през целия им дълъг и труден съвместен живот, преминал в упорит труд.

75:5.8 (844.1) Времето минаваше, но Адам не беше сигурен за характера на тяхното правонарушение. И едва след като изминаха седемдесет дни от простъпката на Ева и попечителските Мелхиседек се върнаха на Урантия и взеха управлението на планетата под своя юрисдикция, той разбра, че те са претърпели провал.

75:5.9 (844.2) Но тях ги чакаха нови неприятности. Вестта за унищожаването на нодитското селище близо до Едем бързо стигна до местните племена на Серапататия на север и скоро огромно множество започна да се готви да нахлуе в Градината. Така беше положено началото на дълга и жестока война между адамити и нодити, тъй като стълкновенията продължаваха в течение на още много години, след като Адам и неговите последователи се преселиха във втората Градина в долината на Ефрат. Водеше се ожесточена и продължителна „вражда между този мъж и жена, между неговото семе и нейното семе“.

6. Адам и Ева напускат градината

75:6.1 (844.3) Когато Адам узна за приближаването на нодитите, той се обърна за съвет към Мелхиседек, но те отказаха да му го дадат. Те му казаха, че следва да постъпи така, както смята за нужно, и му обещаха своето приятелско участие, доколкото това беше възможно, каквото и решение да предприеме. На Мелхиседек им беше забранено да се намесват в личните планове на Адам и Ева.

75:6.2 (844.4) Адам знаеше, че той и Ева са претърпели неуспех; той разбра това по присъствието на попечителските Мелхиседек, макар че все още не знаеше нищо за техния личен статут или бъдеще. Той свика един продължил цяла нощ съвет с хиляда и двеста предани последователи, които се заклеха тържествено да следват своя вожд, и на следващия ден по обед те напуснаха Едем в търсене на ново място. Адам се стремеше да избегне войната и затова реши да остави първата Градина на нодитите, без да оказва съпротива.

75:6.3 (844.5) На третия ден след излизането от Градината едемският керван беше спрян от серафическия транспорт от Йерусем. И за пръв път Адам и Ева бяха информирани какво ще стане с техните деца. В присъствието на готовия за заминаване транспорт на онези от децата, които бяха достигнали възрастта самостоятелно да вземат решение (двадесет години), беше предоставен избор: да останат на Урантия заедно със своите родители или да станат подопечни на Всевишните на Норлатиадек. Две трети избраха да отидат в Едемия; около една трета предпочетоха да останат със своите родители. Всички деца на непълнолетна възраст бяха отведени в Едемия. Наблюдавайки тъжната сцена на раздяла на тези Материални Син и Дъщеря със своите деца, не можеше да не си дадеш сметка, че пътят на съгрешилите е труден. Понастоящем тези потомци на Адам и Ева са в Едемия; ние не знаем каква участ ги очаква.

75:6.4 (844.6) Наистина печално беше зрелището на кервана, който се приготви да продължи своя път. Можеше ли да има нещо по-трагично! Да си дошъл в света с такива възвишени надежди, да си бил приет при такива благоприятни обстоятелства — и след това да се оттеглиш позорно от Едем, само за да загубиш повече от три четвърти от своите деца още преди да намериш ново пристанище!

7. Понижаването на статута на Адам и Ева

75:7.1 (845.1) Именно по времето на спирането на кервана Адам и Ева узнаха за характера на техните правонарушения и получиха уведомление за своята съдба. Да произнесе присъдата се появи Гавраил. И тя беше следната: планетарните Адам и Ева на Урантия се признават за виновни в неизпълнение на своите задължения; те са нарушили договора за доверително управление на този обитаем свят.

75:7.2 (845.2) Макар и подтиснати от чувството за вина, Адам и Ева бяха изключително зарадвани от съобщението за това, че съдиите на Салвингтон са снели от тях всички обвинения в „оскърбление на правителството на вселената“. Не ги смятаха виновни за бунта.

75:7.3 (845.3) На едемската двойка съобщиха, че със своите постъпки са снижили своя статут до положението на смъртните в този свят. Затова занапред те са длъжни да се държат като мъж и жена на Урантия, чието бъдеще ще се определя в зависимост от бъдещето на световните раси.

75:7.4 (845.4) Дълго преди заминаването на Адам и Ева от Йерусем техните наставници им бяха обяснили последствията от всяко съществено отклонение от божествените замисли. Както до, така и след пристигането им на Урантия лично аз многократно ги бях предупреждавал за това, че понижаването на техния статут до този на смъртните ще бъде неотвратимо следствие, неизбежно и неизменно наказание за извършване на простъпка при изпълнение на планетарната мисия. Но за да можете с цялата яснота да си представите последствията от постъпката на Адам и Ева, е необходимо да разберате статута на безсмъртие на материалната категория синовство:

75:7.5 (845.5) 1. Подобно на техните събратя в Йерусем, Адам и Ева оставаха безсмъртни за сметка на връзката на техния интелект с принадлежащия на Духа контур на гравитацията на разума. Ако тази жизнено важна поддръжка бъде нарушена вследствие от умствено прекъсване, то създанието — независимо от своя духовен статут, се лишава от безсмъртие. Статутът на смъртни и физическата смърт бяха неизбежната последица от интелектуалната простъпка на Адам и Ева.

75:7.6 (845.6) 2. Освен това Материалният Син и Материалната Дъщеря на Урантия, възсъздадени в образа на смъртна плът на дадения свят, зависеха от поддържането на двойна система на циркулация на енергията: едната система се определяше от тяхната физическа същност, а другата - от свръхенергията, заключена в плодовете на дървото на живота. Ангелът-хранител винаги предупреждаваше Адам и Ева, че неизпълнението на задължението ще доведе до понижаване на статута, и след простъпката им беше отказан достъп до този източник на енергия.

75:7.7 (845.7) Да, на Калигастия се отдаде да измами Адам и Ева, но той не постигна своята цел — да ги тласне към открито въстание против правителството на вселената. Деянието им наистина беше зло, но те нямаха вина за оскърбление към истината или за съзнателно участие във бунта против праведното управление на Всеобщия Баща и Неговия Син-Създател.

8. Така наричаното грехопадение на човека

75:8.1 (845.8) Адам и Ева действително изпаднаха от своето високо положение на Материални Синове до по-ниския статут на смъртни хора. Но това не беше грехопадение на човека. Човешкият род беше усъвършенстван независимо от непосредствените резултати от простъпката на Адам и Ева. Макар че Божественият план — да се даде на народите на Урантия виолетовата раса — претърпя неуспех, смъртните раси получиха огромна полза от този ограничен принос, който Адам и Ева и техните потомци внесоха в развитието на урантийските раси.

75:8.2 (846.1) Нямаше никакво „грехопадение“. Историята на човешкия род е история на постепенната еволюция и адамическото посвещение остави народите на света значително по-развити в сравнение с предишното им биологично състояние. Понастоящем най-развитите етнически групи притежават наследствени фактори, придобити от цели четири отделни източника: андонитския, сангикския, нодитския и адамическия.

75:8.3 (846.2) Не следва да се смята Адам като причина за проклятие, стоварено над човешкия род. Макар че той всъщност се провали в претворяването на Божествения план, макар че действително наруши своя договор с Божеството, макар че той и неговата спътница бяха безусловно понижени в своя статут, независимо от всичко това техният принос в еволюцията на човешкия род оказа огромно съдействие за развитието на цивилизацията на Урантия.

75:8.4 (846.3) Оценявайки резултатите от адамическата мисия във вашия свят, справедливостта изисква да вземем под внимание планетарните условия. Адам се сблъска с почти безнадеждна задача, когато той и неговата прекрасна спътница бяха доставени от Йерусем на тази изпълнена с невежество и объркана планета. Но ако те бяха последвали съветите на Мелхиседек и техните сътрудници и ако бяха по-търпеливи, щяха да постигнат успех. Но Ева се поддаде на коварната пропаганда на личната свобода и независимост на планетарите действия. Тя беше подведена да направи експеримент с жизнената плазма на материалната категория „синовство“ с това, че допусна преждевременно смесване на поверената ú плазма с плазмата на съществуващата в това време смесена категория, възникнала от първоначалния проект на Носителите на Живота, която се съедини с плазмата на възпроизвеждащите се същества, прикрепени някога към персонала на Планетарния Принц.

75:8.5 (846.4) Никога, в течение на целия си възход към Рая, вие няма да можете да се сдобиете с каквито и да било резултати, ако нетърпеливо се опитвате да заобиколите съществуващия Божествен план, търсейки леки пътища, собствени изобретения или други средства, насочени към подобряване по пътя към съвършенството, в съвършенството и в името на вечното съвършенство.

75:8.6 (846.5) Като цяло може да се каже, че в цялата Небадон мъдростта никога не се е сблъсквала с по-обезсърчаващ провал. Но не е изненадващо, че в делата на еволюционните вселени се случват такива грешки. Ние сме част от гигантско творение и това, че не всичко работи съвършено, не е странно; нашата вселена не е създадена съвършена. Съвършенството е наша вечна цел, а не наш източник.

75:8.7 (846.6) Ако нашата вселена беше механична, ако Първият Велик Източник и Център беше само сила, а не беше и личност, ако цялото творение представляваше обширна съвкупност от физическа материя и тази материя се подчиняваше на точни закони, тогава можеше да се постигне съвършенство даже независимо от незавършеността на статута на вселената. Щяха да изчезнат разногласията; щяха да се прекратят търканията. Но в нашата формираща се вселена на относително съвършенство и несъвършенство ние се радваме на възможността за разногласия и недоразумения, защото те свидетелстват за това, че във вселената съществува и действа личност. А ако нашето творение е подчинена на личност-реалност, то тогава вие можете да бъдете уверени в запазването на личността, в нейното развитие и постижения; ние можем да бъдем уверени в личния ръст, опит и дела. Каква прекрасна вселена — личностна и еволюираща, а не само механична или пасивно съвършена!

75:8.8 (846.7) [Представено от серафим Солония — „гласът в Градината“.]