Книгата Урантия

Документ 34

Майчинският Дух на локалната вселена

34:0.1 (374.1) СЛЕД като Всеобщият Баща и Вечният Син дарят Сина-Създател с личност, Безкрайният Дух въплъщава себе си в нов и уникален образ, призван да съпровожда Сина-Създател в световете на пространството и да стане негов другар — отначало в делата, свързани с физическата организация, а впоследствие в сътворението и опеката на създанията от новата вселена.

34:0.2 (374.2) Съзидателният Дух, както и Синът-Създател, реагират както на физически, така и на духовни реалности; с това се определя тяхната еднородност и тясна връзка в управлението на локалната вселена на времето и пространството.

34:0.3 (374.3) Дъщерните Духове наследяват природата на Безкрайния Дух, но те са неспособни едновременно да участват във физическо съзидание и духовна опека. В областта на физическото съзидание Вселенският Син осигурява еталон, докато Вселенският Дух инициира материализацията на физически реалности. Синът създава енергийните конструкции, а Духът трансформира тези енергийни творения във физически субстанции. Макар това ранно вселенско присъствие на Безкрайния Дух да не е лесно да се представи като личност, за Сина-Създател неговият духовен партньор се явява личност и винаги е действал като ясно изразена индивидуалност.

1. Персонализацията на Съзидателния Дух

34:1.1 (374.4) След завършването на физическата организация на звездно-планетарното струпване и създаването на кръговете от енергия от енергийните центрове на свръхвселената, след тази подготвителна творческа дейност от представителите на Безкрайния Дух, изпълнявана посредством и под ръководството на неговото съзидателно средоточие в локалната вселена, Синът Михаил декларира настъпването на новия етап от планирането на живота в новата вселена. След признаването от Рая на тази декларация за намерения Райската Троица отговаря със съгласие, след което в духовното сияние на божествата изчезва този Главен Дух, в чиято свръхвселена се извършва организирането на новото творение. През това време останалите Главни Духове се събират около централната обител на Райските Божества, след което обхванатият от Божествата Главен Дух отново се представя пред своите приятели и се извършва това, което е известно като „първичен пробив“. Това е колосално духовно избухване — явление, добре забележимо даже в столичния свят на съответната свръхвселена; и едновременно с това малко понятно изражение на Троицата се извършва явно изменение на природата на съзидателния дух и могъществото на Безкрайния Дух, обитаващи в съответната локална вселена. В отговор на тези Райски феномени непосредствено в присъствието на Сина-Създател се появява ново личностно индивидуално изражение на Безкрайния Дух. Това е божествената Попечителка. Индивидуализираният помощник на Сина-Създател -

34:1.2 (375.1) Съзидателният Дух, е станал негов личен творчески партньор, Майчинският Дух на локалната вселена. Тази нова, отделила се от Съвместния Създател личност става източник и проводник на устойчиви токове и предопределени кръгове на духовно могъщество и влияние, предназначени за проникване във всички светове и същества на съответната локална вселена. В действителност това ново и личностно присъствие е само трансформация на съществуващия по-рано по-малко личностен партньор на Сина в неговата предшестваща дейност по организирането на физическата вселена.

34:1.3 (375.2) Такъв в няколко думи е преразказът за грандиозната драма, но той включва почти всичко, което може да бъде казано за тези епохални процеси. Те са монументални, недостъпни и непонятни; тайната на метода и процедурите се намира в недрата на Райската Троица. Ние сме уверени само в едно: присъствието на Духа в локалната вселена в течение на чисто физическото съзидание или организация не е било напълно отделено от духа на Безкрайния Дух на Рая, докато след завръщането на наблюдаващия Главен Дух от тайните обятия на Боговете и след избухването от духовна енергия изражението на Главния Дух в локалната вселена внезапно напълно се изменя, превръщайки се в лично подобие на този Главен Дух, който се е намирал в преобразуващ съюз с Безкрайния Дух. Така Майчинският Дух на локалната вселена придобива личност, носеща отпечатъка на личността на Главния Дух на тази свръхвселена, към астрономическата юрисдикция на която се отнася той.

34:1.4 (375.3) Това личностно присъствие на Безкрайния Дух, Съзидателния Майчински Дух на локалната вселена, е известно в Сатания като Божествената Попечителка. По същество това изражение на Божествата е божествен индивид, духовно лице. Признал я в този статут и съответно отнасящ се към нея е и Синът-Създател. Именно вследствие тази локализация и персонализация на Третия Източник и Център в нашата локална вселена Духът е могъл впоследствие толкова всецяло да се подчини на Сина-Създател, че за този Син вярно било казано: „Нему е дадена цялата власт на небето и на земята.“

2. Природата на Божествената Попечителка

34:2.1 (375.4) Претърпявайки явна трансформация на личността в периода на сътворяването на живота, Божествената Попечителка действа впоследствие като самостоятелно същество, като сътрудничи със Сина-Създател в планирането и управлението на многобройните дела в тяхното локално творение като ярко изразена личност. За много типове вселенски същества даже това въплъщение на Безкрайния Дух може да изглежда не съвсем личностно в течение на епохите, предшестващи последното посвещение на Михаил, но след придобиването от Сина-Създател на пълномощията на Сина-Владетел личностните качества на Съзидателния Майчински Дух се усилват дотолкова, че той може да се възприема като личност от всички влизащи в контакт с него индивиди.

34:2.2 (375.5) Започвайки с първото обединение със Сина-Създател, Вселенският Дух притежава всички атрибути на физическо управление, които са присъщи на Безкрайния Дух, включително висшата способност за антигравитация. След придобиване на статута на личност Вселенският Дух осъществява толкова всестранно и съвършено управление на гравитацията на разума в локалната вселена, каквото би осъществявал Безкрайният Дух, ако присъстваше лично.

34:2.3 (375.6) Във всяка локална вселена Божествената Попечителка действа в съответствие с присъщите на Безкрайния Дух качества в тази степен, в която те са заключени в един от Седемте Главни Духа на Рая. И макар всички Вселенски Духове да притежават принципна общност на характера, съществуват и функционални различия, определени от произхода им от един или друг измежду Седемте Главни Духа. Именно с различен произход се обяснява разнообразието от методи, използвани от Майчинските Духове на локалните вселени при тяхната дейност в различните свръхвселени. Но по отношение на основните духовни атрибути тези Духове са идентични и независимо от свръхвселенските различия притежават еднаква духовност и съвършена божественост.

34:2.4 (376.1) Заедно със Сина-Създател Съзидателният Дух носи отговорност за сътворяването на населяващите световете създания, демонстрирайки неизменната преданост на Сина във всички усилия по защитата и запазването на тези творения. Животът получава помощ и поддръжка чрез посредничеството на Съзидателния Дух. „Ти им даряваш Своя дух и те се възраждат. Ти обновяваш лицето на земята.“

34:2.5 (376.2) Сътворявайки вселена с разумни създания, Съзидателният Майчински Дух действа отначало в сферата на вселенско съвършенство, сътрудничейки със Сина в сътворяването на Ярката Утринна Звезда. Впоследствие потомството на Духа все повече се приближава към категорията на планетарните създания в зависимост от това как Синовете постепенно понижават своя статут от Мелхиседек към Материалните Синове, които встъпват в непосредствена връзка със смъртните светове. На по-късен стадий от еволюцията на смъртните създания Синовете-Носители на Живот осигуряват физическо тяло, изготвено от съществуващия организиран материал в конкретния свят, докато Вселенският Дух допринася с „диханието на живота“.

34:2.6 (376.3) Макар седмият сегмент на голямата вселена в много отношения да закъснява в своето развитие, изследователите на нашите проблеми предвиждат, че в бъдеще той ще се превърне в необикновено балансирано творение. Ние предсказваме висока степен на симетрия на Орвонтон затова, защото ръководен Дух на съответната свръхвселена е главата на върховните Главни Духове и той представлява духовен разум, въплъщаващ в себе си хармоничния съюз и съвършената координация на чертите и характерите на всичките три вечни Божества. Ние закъсняваме и изоставаме в сравнение с останалите сектори, но някога, във вечните епохи на бъдещето, нас несъмнено ни очакват трансцендентално развитие и безпрецедентни постижения.

3. Синът и Духът във времето и пространството

34:3.1 (376.4) Както Вечният Син, така и Безкрайният Дух не са ограничени и не са обусловени нито от времето, нито от пространството, което не може да се каже за по-голямата част от тяхното потомство.

34:3.2 (376.5) Безкрайният Дух пронизва цялото пространство и обитава в кръга на вечността. Но в своя контакт с децата на времето личностите на Безкрайния Дух често са принудени да се съобразяват с фактора време и в по-малка степен — с фактора пространство. Много форми на служене на разума игнорират пространството, но претърпяват разлика във времето при съгласуването на различните нива на вселенска реалност. Единичният Посланик е практически независим от пространството, ако не се отчита това, че при преместване от една точка до друга е необходимо време; има и други подобни, но неизвестни за вас същества.

34:3.3 (376.6) По отношение на личните прерогативи Съзидателният Дух е изцяло и напълно независим от пространството, но не и от времето. Нито в столиците на съзвездията, нито в столичните светове на системите съществува специализирано личностно присъствие на този Вселенски Дух. Присъствието на Божествената Попечителка е еднакво и повсеместно в цялата й локална вселена и затова тя така буквално и лично присъства в този свят, както и във всеки друг.

34:3.4 (376.7) В своята вселенска опека Съзидателният Дух е ограничен само от елемента време. Синът-Създател действа мигновено по цялата вселена, но в служенето на вселенския разум Съзидателният Дух е принуден да се съобразява с времето, с изключение на тези случаи, когато той съзнателно и преднамерено се възползва от личните прерогативи на Вселенския Син. Изпълнявайки своята чисто духовна функция, Съзидателният Дух също не зависи от времето, точно както и когато участва в загадъчната функция на вселенското отразяване.

34:3.5 (377.1) Макар кръгът на духовната гравитация на Вечния Син да действа независимо и от времето, и от пространството, не всички функции на Сина-Създател са свободни от пространствени ограничения. Ако се изключат процесите, извършващи се в еволюционните светове, то тези Синове Михаиловци очевидно действат в относителна независимост от времето. Синът-Създател не е свързан с времето, но е обусловен от пространството; той не може лично да бъде едновременно на две места. Михаил Небадонски действа без съобразяване с времето в пределите на своята вселена, а чрез системата за отразяване — практически и в свръхвселената. Неговото непосредствено общуване с Вечния Син е извънвремево.

34:3.6 (377.2) Благодарение на отзивчивата помощ на Божествената Попечителка Синът-Създател преодолява свойствените му пространствени ограничения, защото действайки заедно в административен съюз, те стават практически независими от времето, а също и от пространството в пределите на своето локално творение. Затова онова, което се наблюдава на практика по цялата локална вселена, е, че действията на Сина-Създател и Съзидателния Дух са независими както от времето, така и от пространството, тъй като в разпореждане на всеки от тях винаги е способността на партньора да се освобождава от времето или от пространството.

34:3.7 (377.3) Само абсолютните същества са независими от времето и пространството в абсолютния смисъл. Мнозинството подчинени личности както на Вечния Син, така и на Безкрайния Дух зависят и от времето, и от пространството.

34:3.8 (377.4) Когато Божествената Попечителка „осъзнава пространството“, тя се готви за възприемане на ограничената „пространствена сфера“ като свое собствено владение, в което може да не зависи от пространството, в противоположност на цялото останало пространство, от което тя ще бъде обусловена. Да се избира и осъзнава може само в осъзнати предели.

4. Кръговете на локалната вселена

34:4.1 (377.5) В локалната вселена Небадон съществуват три явно изразени духовни кръга:

34:4.2 (377.6) 1. Духът, посветен на Сина-Създател; Утешителят, Духът на Истината.

34:4.3 (377.7) 2. Духовният кръг на Божествената Попечителка; Светият Дух.

34:4.4 (377.8) 3. Кръгът на служенето на разума, включващ повече или по-малко обединени дейности, но разнообразно функциониране на седемте спомагателни духа на разума.

34:4.5 (377.9) Синовете-Създатели биват дарявани с дух на вселенско присъствие, в много отношения аналогичен на духа на Седемте Главни Духа на Рая. Това е Духът на Истината, който се излива над света на посвещенческия Синq след като Синът придобива духовно право по отношение на съответната сфера. Посветеният Утешител е духовната сила, която извечно притегля към себе си търсачите на истината в локалната вселена. Този дух е вродена способност на Сина-Създател и води своето начало от неговата божествена природа така, както главните кръгове на голямата вселена произхождат от личното присъствие на Райските Божества.

34:4.6 (377.10) Синът-Създател може да се появява и да си отива, а неговото лично присъствие може да бъде в локалната вселена или отвъд нейните предели; при все това действието на Духа на Истината е неизменно, защото независимо от факта, че това божествено присъствие произхожда от личностите на Сина-Създател, функционално то е съсредоточено в личността на Божествената Попечителка.

34:4.7 (378.1) Що се отнася до Вселенския Майчински Дух, той никога не напуска столичния свят на локалната вселена. Духът на Сина-Създател може да действа и действа независимо от личното присъствие на Сина, но духът на Майчинския Дух не е способен на това. Светият Дух на Божествената Попечителка би загубил способност да действа, ако нейното лично присъствие би било преместено от Салвингтон. Очевидно нейното духовно присъствие е фиксирано към столичния свят на вселената и именно благодарение на този факт духът на Сина-Създател може да действа независимо от местонахождението на Сина. Вселенският Майчински Дух действа като вселенско средоточие и център както на Духа на Истината, така и на своето лично влияние — Светия Дух.

34:4.8 (378.2) Както създателят на вселената — Синът-Баща, така и Съзидателният Майчински Дух внасят свой собствен принос, дарявайки децата на своята локална вселена с разум. Но Съзидателният Дух е способен да дарява разум, само след като придобие прерогативи на личност.

34:4.9 (378.3) Свръхеволюционните категории личности в локалната вселена са дарени с локален вид свръхвселенски тип разум. Човешките и субчовешките категории на еволюционния живот бивате дарявани със спомагателните духове, осъществяващи служене на разума.

34:4.10 (378.4) Седемте спомагателни духа на разума са творение на Божествената Попечителка на локалната вселена. Тези духове на разума са сходни по своята природа, но различни по могъщество и всички те носят в себе си печата на Всеобщия Дух, макар че — откъснати от своята Създателка, едва ли могат да се смятат за личности. Седемте спомагателни духа са получили следните названия: дух на мъдростта, дух на поклонението, дух на съвестта, дух на знанието, дух на смелостта, дух на разбирането и дух на интуицията (на бързото осъзнаване).

34:4.11 (378.5) Такива са „седемте духа Божии“, „като светилници горящи пред престола“, видени от пророка в символни образи. Но редом със седемте спомагателни духа на разума той не е видял креслата на двадесет и четиримата стражи. Въпросното свидетелство представлява смесване на две представи, едната от които се отнася до столичния свят на вселената, а другата — до столицата на системата. Тези кресла на двадесет и четиримата старейшини се намират в Йерусем, столицата на вашата локална система от обитаеми светове.

34:4.12 (378.6) Но именно за Салвингтон писа Йоан: „И от престола излизаха проблясъци на мълнии, раздаваха се тътен от гръм и гласове“ — пространствените съобщения на вселената за локалните системи. Той също така видя създанията, управляващи ориентацията в локалната вселена, живите компаси на столичния свят. Управлението на ориентацията за Небадон се осъществява от четирите създания за контрол на Салвингтон, които въздействат на вселенските токове и получават квалифицирана помощ от първия действащ спомагателен дух на разума — помощника на интуицията, духа на „бързото осъзнаване“. За съжаление описанието на тези четири създания — наречени “зверове”, беше изкривено; те се отличават с несравнима красота и съвършена форма.

34:4.13 (378.7) Четирите посоки на компаса са универсални и присъщи на живота в Небадон. Всички живи създания притежават физически тела, които са чувствителни към тези направления на токовете и реагиращи на тях. Тези присъщи на създанията образувания се възпроизвеждат на всички нива на живота във вселената — до индивидуалните планети и, в съвкупност с магнитните сили на световете, те по такъв начин активират множеството микроскопични тела на животинския организъм, че ориентационните клетки неизменно показват север и юг. Така чувството за ориентация в пространството завинаги е фиксирано в живите същества във вселената. Това чувство не е нещо напълно неизвестно за човека. Такива тела са били за първи път забелязани на Урантия почти едновременно с появата на настоящото повествувание.

5. Служенето на Духа

34:5.1 (379.1) Заедно със Сина-Създател Божествената Попечителка участва в проектиране на живота и създаване на нови категории същества до неговото седмо посвещение; след възвисяването на Сина до пълно владичество във вселената тя продължава да си сътрудничи със Сина и посветения му дух, грижейки се за света и помагайки за планетарния прогрес.

34:5.2 (379.2) В обитаемите светове Духът е този, който започва да работи по еволюционния процес, започвайки с безжизнения материал и дарявайки с живот отначало растенията, после животните, след това първите типове хора; и всяко последващо даряване помага за по-нататъшното разгръщане на еволюционния потенциал на планетарния живот — от неговите начални и примитивни стадии до появата на волевите създания. Този труд на Духа в значителна степен се осъществява чрез седемтe негови помощника — духовете на надеждата, представляващи обединяващия и координиращ духовен разум на формиращите се планети; в единение един с друг те неизменно водят човешките раси към високи помисли и духовни идеали.

34:5.3 (379.3) Смъртният човек за пръв път изпитва служенето на Духа при прилагането му към разума, когато чисто животинският разум на еволюционните създания придобива способност за възприемане на двама помощника: поклонението и мъдростта. Служенето на шестия и седмия помощници означава, че еволюцията на разума пресича прага на духовната опека. И разумът на такива създания, способни на поклонение и мъдрост, незабавно се включва в духовните кръгове на Божествената Попечителка.

34:5.4 (379.4) Когато разумът по подобен начин се осигурява от опеката на Светия Дух, той придобива способността да избира (съзнателно или несъзнателно) духовното присъствие на Всеобщия Баща — Настройчика на Съзнанието. Но едва след като посвещенческият Син освободи Духа на Истината за планетарно служене на всички смъртни, всеки нормален разум става автоматически готов за приемане на Настройчика. Дейността на Духа на Истината се слива с присъствието на духа на Божествената Попечителка. Свързани един с друг в двойна връзка, тези духове се носят над световете, като се стремят да обучават на истина и да просветляват духовно човешкия разум, да вдъхновяват душите на създанията от възходящите раси, неотклонно водейки населяващите еволюционните планети хора към тяхната Райска цел и божествено предназначение.

34:5.5 (379.5) Макар Духът на Истината да се излива над всяка плът, духът на Сина е почти изцяло ограничен в своите действия и могъщество от това, в каква степен човекът е способен да възприема същността на мисията на посвещенческия Син. Светият Дух до известна степен е независим от отношението на човека и отчасти е обусловен от решенията и сътрудничеството на неговата воля. При все това служенето на Светия Дух става още по-действено в освещаването и одухотворяването на вътрешния живот на тези смъртни, които по-пълно се подчиняват на божественото водителство.

34:5.6 (379.6) Като индивиди вие не притежавате личен, отделен дял или частица от духа на Създателя Баща-Син или Съзидателния Майчински Дух. Тези попечители не влизат в контакт с мислителните центрове на разума на индивида и не се заселват в тях така, както Тайнствените Наставници. Настройчиците на Съзнанието пред ставляват явна индивидуализация на доличностната реалност на Всеобщия Баща, действително пребиваващ в смъртния разум и явяващ се негова неподправена част, и те неизменно и в съвършена хармония сътрудничат с обединените духове на Сина-Създател и Съзидателния Дух.

34:5.7 (380.1) Присъствието в или заедно със смъртното създание на Светия Дух, породен от Вселенската Дъщеря на Безкрайния Дух, а също така и на Духа на Истината, породен от Вселенския Син на Вечния Син и на духа-Настройчик на Райския Баща, означава балансираност на духовния дар и опека и позволява на такъв смъртен да осъзнае вероизповедния факт на богосиновството.

6. Духът в човека

34:6.1 (380.2) С развитието на еволюцията на обитаемата планета се извършва по-нататъшно задълбочаване на духовността на нейните обитатели; такива зрели личности могат да получават допълнително духовно въздействие. Колкото по-съвършен става контролът над съзнанието и духовното възприятие на смъртните, толкова по-съгласувано става служенето на различните духове; те все повече се сливат със свръхопеката на Райската Троица.

34:6.2 (380.3) Макар Божествеността да може да бъде множествена в проявленията си, в човешкия опит Божеството винаги е единствено, единно. В човешкия опит духовната опека също не е множествена. Независимо от разнообразния си произход всички духовни влияния са функционално единни. Те действително представляват единно цяло, явявайки се духовно служене на Бог-Седмократния на и в създанията на голямата вселена; и в зависимост от това как създанията все повече осъзнават тази обединяваща опека на духа и все повече я възприемат в техния опит тя се превръща в служене на Бог-Върховния.

34:6.3 (380.4) От висотите на вечното блаженство низхожда божественият Дух, за да може, преминавайки множество етапи, да ви срещне там, където сте, и такива, каквито сте, а след това — с помощта на вярата, с любов да обгърне смъртната душа и заедно с нея, уверено и убедено, да премине през същите тези етапи, но сега вече извисявайки се нагоре, без да спира, дотогава, докато еволюционната душа не се възвиси до самите висоти на блаженствата, с които някога божественият Дух е тръгнал на път с мисията за милосърдие и служене.

34:6.4 (380.5) Духовните сили безпогрешно се стремят да се върнат на своите изначални нива и неизменно ги постигат. Напускайки вечното, те уверено се връщат към него, превеждайки със себе си всички деца на времето и пространството, които са се отдали на водителството и наставленията на вътрешния Настройчик и наистина са „родени от Духа“, които са станали Божии синове във вярата.

34:6.5 (380.6) Божественият Дух е източник на непрекъсната опека и поддръжка на човешките деца. Вашето могъщество и постижения зависят „от неговата милост, чрез обновяването на Духа“. Както и физическата енергия, духовният живот се изразходва. Духовните усилия имат като свое следствие относително духовно изтощение. Целият опит за възход е толкова реален, колкото духовен; и затова вярно е казано „Духът животвори“. „Духът дава живот.“

34:6.6 (380.7) Мъртвата теория даже на най-висшите религиозни доктрини е безсилна да измени човешкия характер или да въздейства на човешкото поведение. Това, от което се нуждае днешният свят, е тази истина, която е провъзгласил вашият древен учител: „Не само с думи, а в могъществото и в Светия Дух.“ Зърното на теоретическата истина е мъртво, височайшите нравствени представи остават безполезни дотогава, докато божественият Дух не вдъхне живот във формите на истината и формулите на праведността.

34:6.7 (381.1) Тези, които са получили и осъзнали вътрешното присъствие на Бога, са родени от Духа. „Вие сте храм Божий и духът Божий живее във вас.“ Не е достатъчно това, че този дух е бил излят над вас; божественият Дух трябва да подчинява на себе си и да контролира всеки етап от човешкия опит.

34:6.8 (381.2) Именно присъствието на божествения Дух, живата вода, предотвратява всепоглъщащата жажда на смъртната неудовлетвореност и неописуемия глад на неодухотворения човешки разум. Мотивираното от Духа същество „не жадува никога, тъй като тази духовна вода ще бъде в него от източник, течащ в живота вечен“. Духовно озарени и обновени, морално надарени и укрепени, такива божествено напоени души са почти независими от материалното съществуване в това, което се отнася до радостите на битието и земните утехи.

34:6.9 (381.3) Всеки смъртен притежава двояка природа: тенденциите, наследени от животните, и висшите стремежи, дарени заедно с духа. В течение на краткия живот, преживяван от вас на Урантия, рядко ви се отдава да примирите тези две противоположни подбуди; едва ли е възможно да ги хармонизирате и обедините. Но в течение на целия ви живот обединеният Дух неизменно се грижи за вас, за да ви помогне да подчинявате все повече влеченията на плътта на водачеството на Духа. Макар че трябва да преминете своя материален път до самия край, макар да не можете да се избавите от тялото и неговите потребности, независимо от всичко това по отношение на целите и идеалите вие придобивате все по-голяма сила за подчиняване на своята животинска природа на господството на Духа. Във вас действително живее съобщество от духовни сили, могъщ божествен съюз, чиято единствена задача е да помага на вашето решително освобождаване от материалните окови и ограничения на крайното съществуване.

34:6.10 (381.4) Целта на тази помощ е в това, „чрез Неговия дух вие да можете да укрепите със сила своето духовно начало“. И всичко това са само първите крачки по пътя на окончателното постигане на съвършенство на вярата и служенето, опита, в който ще бъдете „изпълнени с цялата пълнота на Бога“, защото „всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“.

34:6.11 (381.5) Духът никога не подтиква, Той само води. Ако искате да се научите, ако искате да се издигнете до нивото на Духа и да постигнете божествени висоти, ако искрено жадувате да придобиете вечната цел, то божественият Дух внимателно и с любов ще ви поведе по пътя на синовството и духовния прогрес. Всяка ваша крачка трябва да свидетелства за доброволно, разумно и радостно сътрудничество. В господството на Духа няма място за принуда или за насилствено подчинение.

34:6.12 (381.6) И когато човек доброволно и осъзнато приема живота, преминаващ под водителството на Духа, в неговия разум постепенно се натрупва безусловно осъзнаване на божествената връзка и увереност в духовното общуване; и настава час, когато „заедно с вашия дух (Настройчика) Духът свидетелства за това, че вие сте дете Божие“. Вашият собствен Настройчик на Съзнанието вече е споделил с вас за вашето родство с Бога; именно затова цитираните думи потвърждават, че Духът свидетелства „заедно със вашия Дух“, а не за вашия дух.

34:6.13 (381.7) След осъзнаването на духовното господство в жизнените реакции на водения от духа смъртен се появява все по-голяма проява на духовност, защото „плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание“. Такива водени от духа и осветени от божествената светлина смъртни, засега все още следващи своя скромен и труден път и по човешки предано изпълняващи своите земни задължения, вече различават светлината на вечния живот, смътно разпознавайки далечните брегове на друг свят; те вече са започнали да разбират реалността на въодушевяващата и утешителна истина: „Царството Божие не е храна и питие, а праведност, мир и радост в Светия Дух.“ И във всяко изпитание, във всяка трудност одухотворените души се осланят на тази надежда, която преодолява всеки страх, защото любовта Божия влиза във всяко сърце заедно с божествения Дух.

7. Духът и плътта

34:7.1 (382.1) Плътта, вродената природа, наследена от племената с животински произход, сама по себе си не носи плодовете на божествения Дух. Когато смъртното естество се подобрява чрез добавяне естеството на Материалните Божии Синове, както е станало това при посвещаването на Адам, до някаква степен усъвършенствайки урантийските раси, то Духът на Истината попада на по-благодатна почва и може, в сътрудничество с пребиваващия в човека Настройчик, да даде прекрасна реколта — плодове от духовен характер. Ако не отхвърлите този дух, „той ще ви разкрие всяка истина“ — даже ако за това е необходима цяла вечност.

34:7.2 (382.2) Еволюционните смъртни, обитаващи в световете с нормално духовно развитие, не изпитват остри конфликти между духа и плътта — конфликти, характеризиращи съвременните народи на Урантия. Но даже на най-благополучните планети човекът от доадамовия период трябва да полага напълно определени усилия, за да се откъсне от нивото на чисто животинското съществуване и да премине последователните нива на все по-интелектуални значения и все по-високи духовни ценности.

34:7.3 (382.3) Смъртните от нормалния свят не са в състояние на постоянна борба между тяхната физическа и духовна природа. Те са принудени да се издигат от нивата на животинското съществуване към по-високи степени на духовен живот, но такъв възход повече напомня образование и подготовка, ако го сравним с острите конфликти на урантийските смъртни в техния свят — света на дълбоките противоречия между материалната и духовна природа.

34:7.4 (382.4) Народите на Урантия страдат от последствията на двойно лишаване от помощ при изпълнението на тази задача за постепенно планетарно одухотворяване. Бунтът на Калигастия въвлече този свят в хаос и лиши всички последващи поколения от тази морална поддръжка, която можеше да осигури едно добре организирано общество. Но още по-катастрофални последствия имаше простъпката на Адам, лишил човешката раса от по-издигнатия (или “по-съвършения”) физически тип, който би бил по-съзвучен с духовните стремежи.

34:7.5 (382.5) Смъртните от Урантия са принудени да преминават през толкова откровена борба на духа с плътта затова, защото техните далечни предци не са могли в пълна степен да се възползват от потенциала на Адам в периода на едемическото посвещение. В съответствие с божествения план смъртните раси на Урантия трябвало да притежават физическо естество, осигуряващо голяма природна чувствителност към духовното.

34:7.6 (382.6) Независимо от тази двойна катастрофа за природата на човека и неговото обкръжение на днешните смъртни нямаше да се наложи да претърпят толкова откровена борба между плътта и духа, ако бяха влезли в царството на духа, където вярващите Божии синове изпитват сравнително избавление от робските окови на плътта в просветено и освобождаващо служене — беззаветно посвещаване на себе си на изпълнението на волята на небесния Отец. Иисус показа на човечеството нов път на смъртен живот, чрез който човешките същества в значителна степен могат да избегнат опасните последствия от бунта на Калигастия и най-пълно да компенсират тези лишения, които са свързани с простъпката на Адам. „Духът на живота на Христос Иисус ни освободи от закона на животинското съществуване и от съблазните на злото и греха.“ „Ето какво ви донесе победата над плътта, даже вашата вяра.“

34:7.7 (383.1) Родените в Духа, познали Бога мъже и жени влизат в конфликт със своето смъртно естество не повече, отколкото обитателите на най-нормалните светове — планети, никога не опетнили себе си с греха и недокосвани от въстание. Преданите на вярата синове се трудят на такива интелектуални нива и живеят на такива духовни планети, които са много над конфликтите, предизвиквани от несдържани и неестествени физически желания. Нормалните подбуди на животинските същества, а също и естествените желания и импулси от физическо естество не влизат в конфликт даже с най-висшите духовни постижения, освен в съзнанието на хора невежи, зле обучени или нещастни по силата на своята свръхсъзнателност.

34:7.8 (383.2) Стъпили на пътя на вечния живот, приели задачата и получили заповедта да вървите напред, не се страхувайте от човешката склонност да забравяте и от нравственото непостоянство, не се терзайте от съмнения в успеха или от обезкуражаващия хаос, не се поддавайте на колебания, не се съмнявайте в своя статут и положение, защото във всеки тъмен час, във всеки преломен момент на вашия труден път напред гласът на истината винаги ще казва: „Това е пътят.“

34:7.9 (383.3) [Представено от Могъщ Посланик, временно назначен за служене на Урантия.]