Документ 33, Администрация на локалната вселена

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печатSend by emailSend by email

Книгата Урантия

Документ 33

Администрация на локалната вселена

(366.1) 33:0.1 МАКАР че ние не се съмняваме в това, че Всеобщият Баща управлява своето обширно творение, в управлението на локалната вселена той действа чрез Сина-Създател. Лично участие в административните дела на локалната вселена Отецът няма. Тези права се предоставят на Сина-Създател и Майчинския Дух на локалната вселена, а също така и на разнообразното им потомство. Плановете, политиката и административните актове на локалната вселена се формират и изпълняват от този Син, който – съвместно с Духа, предава изпълнителната власт на Гавраил, а съдопроизводството – на Бащите на Съзвездията, на Властелините на Системите и на Планетарните Принцове.

1. Михаил Небадонски

(366.2) 33:1.1 Нашият Син-Създател е олицетворение на 611 121 -ата оригинална концепция за безкрайна индивидуалност, едновременно възникнала във Всеобщия Баща и Вечния Син. Михаил Небадонски е „единородният Син“, олицетворяващ тази 611 121 -ва всеобща концепция за божественост и безкрайност. Неговата резиденция представлява обител от три части от светлина в Салвингтон. Това жилище е устроено така, защото Михаил е преживял и трите стадия на съществуване на разумно създание: духовен, моронтиен и материален. Вследствие името, с което било свързано неговото седмо и последно посвещение на Урантия, него понякога го споменават и като Христос Михаил.

(366.3) 33:1.2 Нашият Син-Създател не е Вечният Син – екзистенциалният Райски партньор на Всеобщия Баща и Безкрайния Дух. Михаил Небадонски не е член на Райската Троица. Въпреки това в своите владения нашият Син-Владетел притежава всички божествени атрибути и могъщество, които би могъл да демонстрира и самият Вечен Син, ако действително присъстваше в Салвингтон и действаше в Небадон. Михаил притежава даже по-голямо могъщество и власт, тъй като той не само олицетворява Вечния Син, но е и пълноправен представител и действително въплъщение на личностното присъствие на Всеобщия Баща в локалната вселена. Той представлява даже Бащата-Сина. Тези качества превръщат даден Син-Създател в най-могъщия, разностранен и влиятелен от всички божествени същества, способен непосредствено да управлява еволюционните вселени и да установява личностен контакт с незрели създания.

(366.4) 33:1.3 Нашият Син-Създател проявява същата притегателна сила на духа, духовната гравитация – влиянието, разпространявано от столицата на локалната вселена, която щеше да проявява Вечният Син на Рая, ако лично присъстваше в Салвингтон, и нещо повече: този Вселенски Син е олицетворение на Всеобщия Баща по отношение на вселената Небадон. Синовете-Създатели са личностни центрове за духовните сили на Райския Баща-Син. Синовете-Създатели всъщност са окончателните личностно-енергийни средоточия на могъщите пространствено-времеви атрибути на Бог-Седмократния.

(367.1) 33:1.4 Синът-Създател е персонализация на Всеобщия Баща и неговите наместници; в своята божественост той е единороден Вечен Син и е съзидателен партньор на Безкрайния Дух. За нашата вселена и всички нейни обитаеми светове Пълновластният Син за всички практически намерения и цели се явява Бог. Той олицетворява всички Райски Божества, достъпни за осмислено разбиране от развиващите се смъртни. Този Син и неговият духовен партньор фактически са вашите творци-родители. За вас Михаил, Синът-Създател, е върховната личност; за вас Вечният Син е свръхвърховно същество – безкрайна личност на Божеството.

(367.2) 33:1.5 В лицето на Сина-Създател ние имаме управител и божествен родител, който се отличава с такова могъщество, умение и милосърдие, с каквито щяха да се отличават Всеобщият Баща и Вечният Син, ако присъстваха в Салвингтон и управляваха делата на вселената Небадон.

2. Властелинът на Небадон

(367.3) 33:2.1 Наблюдението над Синовете-Създатели показва, че някои от тях повече напомнят за Бащата, други за Сина, а трети обединяват в себе си качествата и на двамата безкрайни родители. Нашият Син-Създател съвсем определено притежава черти и атрибути, които повече напомнят за Вечния Син.

(367.4) 33:2.2 Михаил решил да създаде тази локална вселена и днес той притежава върховната власт в своето творение. Неговата лична власт е ограничена от изначално съществуващите и събиращи се в Рая гравитационни кръгове, а също и от това, че Извечно Древните от правителството на свръхвселената оставят за себе си правото за произнасяне на окончателно решение относно прекратяването на съществуването на личностите. Личността е изключително посвещение на Отеца, но Синовете-Създатели, с одобрението на Вечния Син, пораждат нови типове създания и в сътрудничество със своите партньори Духове могат да предприемат нови трансформации на енергия-материята.

(367.5) 33:2.3 Михаил е олицетворението на Райските Баща-Син в локалната вселена Небадон; затова когато Съзидателният Майчински Дух – образът на Безкрайния Дух в локалната вселена, е подчинила себе си на Христос Михаил след неговото завръщане от последното му посвещение на Урантия, Синът-Владетел придобил „цялата власт на небето и на земята“.

(367.6) 33:2.4 Това подчинение на Божествените Попечителки на Синовете-Създатели на локалните вселени превръща Синовете-Владетели в индивидуални вместилища на божествеността на Отеца, Сина и Духа, проявявани в крайна форма, докато опитът за посвещение в образа на създанията позволява на Михаиловците да изразяват емпиричната божественост на Върховното Същество. Това са единствените същества във вселените, лично изчерпващи потенциалите на съществуващия краен опит, и никой във вселените не притежава такава квалификация за еднолична върховна власт.

(367.7) 33:2.5 Макар че резиденцията на Михаил официално е разположена в столицата на Небадон в Салвингтон, той прекарва много време извън нейните предели, посещавайки столици на съзвездия и системи и даже отделни планети. Той периодически посещава Рая и често бива в Уверса, където се съвещава с Извечно Древните. Когато отсъства от Салвингтон, неговото място се заема от Гавраил, който в такива случаи става регент на вселената Небадон.

3. Синът и Духът на вселената

(368.1) 33:3.1 Макар Безкрайният Дух да изпълва със себе си всички вселени на времето и пространството, в столичния свят на всяка локална вселена съществува негово специализирано средоточие, притежаващо всички качества на личността чрез съзидателно взаимодействие със Сина-Създател. Що се отнася до локалната вселена, Синът-Създател притежава върховна административна власт; Безкрайният Дух, в лицето на Божествената Попечителка, винаги взаимодейства с него, оставайки абсолютно равноправен партньор.

(368.2) 33:3.2 Вселенският Майчински Дух на Салвингтон – партньорка на Михаил в управлението и ръководството на Небадон, принадлежи към шестата група на Висшите Духове, бидейки 611 121 -ят член на тази категория. Тя доброволно поискала да съпровожда Михаил при неговото освобождаване от своите задължения в Рая и оттогава действа заедно с него при създаването и управлението на неговата вселена.

(368.3) 33:3.3 Синът-Владетел е единоличният властелин в своята вселена, но детайлното управление се осъществява от Сина съвместно с Вселенския Дух. Макар Духът неизменно да признава Сина като владетел и управител, Синът винаги предоставя на Духа равностойно положение и пълномощия във всички дела, отнасящи се към тяхното владение. Във всичко, което е свързано с посвещаване на любов и живот, Синът-Създател среща неизменна и съвършена поддръжка и получава изкусна помощ в лицето на мъдрия, извечно верен Вселенски Дух и неговата разнолика свита от ангелски личности. Такава Божествена Попечителка в действителност е майката на духовете и духовните личности, вездесъщият и премъдър съветник на Сина-Създател, точният и истински израз на Безкрайния Дух на Рая.

(368.4) 33:3.4 Синът действа като баща в своята локална вселена. Духът – в разбиранията на смъртните създания, изпълнява ролята на майка, неизменно помагайки на сина, и е извечно незаменим за управлението на вселената. В условията на въстание само Синът и неговите партньори-Синове са способни да действат като избавители. Духът не може да противостои на метежници или да защити властта, но той извечно помага на Сина във всичко, с което той се сблъсква в своите усилия по стабилизация на управлението и укрепване на властта в световете, поразени от зло или потънали в грях. Единствено Син е способен да спаси тяхното съвместно творение, но нито един Син не би могъл да се надява на сигурен успех без постоянното участие на Божествената Попечителка и нейното обширно войнство от духовни помощнички – дъщери на Бога, които толкова предано и доблестно се борят за благополучието на смъртните хора и триумфа на техните божествени родители.

(368.5) 33:3.5 След приключването на седмото и последно посвещение на Сина-Създател в облика на създание неопределеността, свързана с периодичната изолация на Божествената Попечителка, завършва и тя завинаги получава сигурно положение като упълномощена вселенска помощничка на Сина. И на празненството в чест на възкачването на Сина-Създател на престола в лицето на Сина-Владетел, пред множеството събрали се създания, Вселенският Дух за пръв път прави публично и всеобщо изявление за подчинение на Сина, като полага клетва за вярност и послушание. В Небадон това събитие стана при завръщането на Михаил в Салвингтон след неговото посвещение на Урантия. Преди това знаменателно събитие Вселенският Дух никога не е признавал своето подчинение на Вселенския Син и едва след доброволното предаване от Духа на могъществото и властта може истински да се каже за Сина, че „нему е дадена цялата власт на небето и земята“.

(369.1) 33:3.6 След клетвата за посвещение, положена от Съзидателния Майчински Дух, Михаил Небадонски великодушно призна вечната зависимост от своя партньор, Духа, назначавайки го за съвместен управител във вселенските владения и изисквайки от всички техни създания да дадат такава клетва за вярност на Духа, каквато са дали на Сина; след това беше обнародвана окончателната „Декларация за равенство“. Независимо от пълновластието в своята локална вселена Синът обяви на световете, че Духът е равен на него по отношение на всички личностни качества и атрибути от божествен характер. Това е трансцендентален модел на организация на семейството и управлението даже за низшите създания на пространствените светове. Такъв – действителен и истински, е високият идеал за семейството и човешката институция на доброволния брак.

(369.2) 33:3.7 Понастоящем Синът и Духът възглавяват вселената до голяма степен така, както бащата и майката охраняват и опекунстват своето семейство от синове и дъщери. Съвсем уместно е Вселенският Дух да се нарича съзидателен партньор на Сина-Създател, а обитаващите в световете създания – синове и дъщери, огромно и славно семейство, за което, обаче, родителите носят безпределна отговорност и за което безкрайно се грижат.

(369.3) 33:3.8 Синът инициира създаването на някои от своите вселенски деца, докато Духът носи изключителната отговорност за създаването на многобройни категории духовни личности, които се грижат за и служат под ръководството на този Майчински Дух. При създаването на други типове вселенски личности Синът и Духът действат заедно, при което нито един от тях не пристъпва към нито един съзидателен акт, без да се посъветва и без да получи одобрение от другия.

4. Гавраил – Главният Администратор

(369.4) 33:4.1 Ясната Утринна Звезда представлява персонализация на първата концепция за индивидуалност и идеал на личността, замислена от Сина-Създател, и въплъщение на Безкрайния Дух в локалната вселена. Връщайки се към ранния период в историята на локалната вселена, преди съюза, свързващ Сина-Създател и Майчинския Дух с нишките на творческото обединение, назад към времената на създаване на тяхното разностранно семейство от синове и дъщери, първият съвместен акт на това младо и свободно съдружие на тези две божествени личности води до появата на най-висшата духовна личност на Сина и Духа – Ясната Утринна Звезда.

(369.5) 33:4.2 Във всяка локална вселена се появява само едно такова величествено и мъдро същество. Всеобщият Баща и Вечният Син са способни да създават и действително създават в лицето на безкраен брой Синове равни на себе си в божествеността; но във всяка вселена подобни Синове, в съюз с Дъщерите на Безкрайния Дух, са способни да създадат само една Ясна Утринна Звезда във всяка вселена – подобно на себе си същество, в значителна степен наследяващо тяхната съвместна природа, но не и прерогативите им на създатели. Гавраил Салвингтонски прилича на Вселенския Син по божествеността на своята природа, макар да е съществено ограничен от гледна точка на атрибутите на Божеството.

(369.6) 33:4.3 Този първороден син на създателите на новата вселена е уникална личност, притежаваща много възхитителни черти, които не са изразени в явна форма в нито един от родителите – същество с безпрецедентна разностранност и невъобразимо великолепие. Тази небесна личност обединява божествената воля на Сина и творческото въображение на Духа. Помислите и деянията на Ясната Утринна Звезда винаги ще изразяват както Сина-Създател, така и Съзидателния Дух. Освен това подобно същество е способно дълбоко да разбира и и благожелателно да общува както със серафическото войнство, така и с материалните еволюционни волеви създания.

(370.1) 33:4.4 Ясната Утринна Звезда не е създател, но е един изумителен ръководител, личен административен представител на Сина-Създател. С изключение на процеса сътворяване и даряване на живот, Синът и Духът никога не обсъждат важни вселенски въпроси в отсъствието на Гавраил.

(370.2) 33:4.5 Гавраил Салвингтонски е главният администратор на вселената Небадон и върховният съдия на всички административни апелации, отнасящи се до управлението на вселената. При създаването на този вселенски управляващ той е бил дарен с всичко необходимо за изпълнението на неговата работа, но е придобивал опит и едновременно с растежа и еволюцията на нашата локална вселена.

(370.3) 33:4.6 Гавраил е главното длъжностно лице, отговорно за изпълнението на мандатите на свръхвселената по отношение на неличностните проблеми на локалната вселена. Повечето въпроси, свързани с периодическите възкресения и съдебните постановления на Извечно Древните, притежаващи масов характер, също се предават за изпълнение на Гавраил и неговия персонал. По такъв начин Гавраил е едновременно главен администратор на управителите както на свръхвселената, така и на локалната вселена. В негово разпореждане се намира корпусът на неразкритите смъртни умели административни помощници, създадени за изпълнение на своята особена работа. В допълнение към тези помощници Гавраил може да използва всяка и всички категории небесни същества, действащи в Небадон; освен това той е и главнокомандващ „небесните армии“ – войнството на ангелите.

(370.4) 33:4.7 Гавраил и неговият персонал не са учители – те са администратори. На нас ни е неизвестно те някога да са оставяли своите непосредствени дела, с изключение на инкарнациията на Михаил при неговото посвещение в облика на създание. По време на такива посвещения Гавраил винаги неизменно е изпълнявал волята на инкарнирания Син и в сътрудничество с Извечно Единния е ставал фактически управляващ вселената по време на последващите посвещения. От времето на посвещението на Михаил в облика на смъртен Гавраил е тясно свързан с историята и развитието на Урантия.

(370.5) 33:4.8 Освен срещите в световете на посвещения, а също и по време на общите и специални възкресения смъртните рядко ще се сблъскват с Гавраил при своето извисяване в локалната вселена, докато не започнат да участват в административната дейност на локалното творение. Като администратори от каквато и да е категория и ниво вие ще бъдете под ръководството на Гавраил.

5. Троичните посланици

(370.6) 33:5.1 Управлението на личностите с троичен произход завършва на нивото на правителството на свръхвселените. Локалните вселени се управляват от личности с двойствен произход; тук за пръв път се появява концепцията за баща-майка. Баща на вселената е Синът-Създател, майка – Божествената Попечителка, Съзидателният Дух на локалната вселена. Въпреки това всяка локална вселена се благославя от присъствието на някои личности от централната вселена и Рая. Начело на тази Райска група в Небадон е посланикът на Райската Троица Емануил Салвингтонски – Извечно Единният, назначен в локалната вселена Небадон. В определен смисъл на думата този върховен Троичен Син е също така и личен представител на Всеобщия Баща при съда на Сина-Създател, оттук и името му – Емануил.

(370.7) 33:5.2 Емануил Салвингтонски е 611 121 -ят представител на шестата категория на Висшите Троични Личности – същество с възвишено достойнство и такава необикновена скромност, че отхвърля почитанието и поклонението на всички живи създания. Той се отличава с това, че е единствената личност в Небадон, която нито веднъж не е признавала подчинението спрямо себе си на своя брат Михаил. Той действа като съветник на Пълновластния Син, но дава съвети само в отговор на молба. В отсъствието на Сина-Създател Емануил е способен да възглави всеки върховен съвет на вселената, но взема участие в административните дела на вселените, само когато бъде помолен за това.

(371.1) 33:5.3 Този представител на Рая в Небадон е неподвластен на правителството на локалното творение. Неговото притежаване на законни права не се разпростира върху изпълнителните дела на формиращата се локална вселена, с изключение на контрола над своите братя – Извечно Верните, служещи в столичните светове на съзвездията.

(371.2) 33:5.4 Извечно Верните, както и Извечно Единните, никога не предлагат своите съвети или помощ, ако не бъдат помолени за това. Тези представители на Рая в съзвездията са последното лично присъствие на Неизменните Синове на Троицата, действащи като съветници в локалните вселени. Съзвездията са по-тясно свързани с администрацията на свръхвселената, отколкото локалните системи, които се управляват изключително от местни личности на локалната вселена.

6. Общото управление

(371.3) 33:6.1 Гавраил е главният администратор и непосредствен управляващ на Небадон. Отсъствието на Михаил в Салвингтон в никаква степен не пречи на ритмичното управление на вселенските дела. В негово отсъствие – както например по време на неотдавнашната среща на Синовете-Владетели на Орвонтон в Рая, Гавраил става регент на вселената. В такива случаи Гавраил винаги се съветва с Емануил Салвингтонски по всички най-важни въпроси.

(371.4) 33:6.2 Бащата-Мелхиседек е първият помощник на Гавраил. Когато Ясната Утринна Звезда отсъства от Салвингтон, неговите задължения изпълнява този изначален Син от категорията на Мелхиседек.

(371.5) 33:6.3 Различните подчинени в администрацията имат специални области на отговорности във вселената. Отговаряйки като цяло за благополучието на влизащите в системата планети, правителството на системите се занимава преди всичко с физическия статут на живите същества с биологични проблеми. На свой ред управителите на съзвездието отделят особено внимание на социалните и държавни условия, господстващи на различни планети и в системите. Правителството на съзвездието е заето главно с въпроси, свързани с обединението и стабилизацията. На по-високо ниво управителите на вселената повече се занимават с духовния статут на световете.

(371.6) 33:6.4 Посланиците се назначават със съдебни постановления и са представители на едни вселени пред други. Консулите са представители на съзвездия в други съзвездия и в столичните светове на вселените; те биват назначавани със законодателен акт и действат само в пределите на локалната вселена. Наблюдатели се назначават с изпълнително разпореждане на Владетеля на Системата и представляват тази система в останалите системи и столиците на съзвездията; техните действия също са ограничени само от пределите на локалната вселена.

(371.7) 33:6.5 От Салвингтон пространствените съобщения едновременно биват насочвани към столицата на съзвездията и системите, а също и към отделните планети. Всички върховни категории небесни същества са способни да използват съответната служба за общуване със своите събратя, разпръснати по цялата вселена. Системата за далечни връзки на вселената обхваща всички обитаеми светове независимо от техния духовен статут.

(372.1) 33:6.6 Междупланетните връзки са отказани само на тези светове, на които е наложена духовна карантина. Главата на Бащите на Съзвездията редовно изпраща пространствени съобщения от столичния свят по системата за далечна връзка със съзвездията.

(372.2) 33:6.7 Хронологията на събитията се определя, изчислява и уточнява от специална група същества на Салвингтон. Стандартният ден в Небадон е равен на осемнадесет дни, шест часа и две и половина минути урантийско време. Небадонската година представлява отрязъкът от време, изразходван за завъртането на вселената по отношение на уверската орбита, и съответства на сто дни стандартно вселенско време – около пет урантийски години.

(372.3) 33:6.8 Небадонското време, предавано от Салвингтон, е стандарт за всички съзвездия и системи в тази локална вселена. Всяко съзвездие води своите дела по небадонско време, но системите, както и отделните планети, се придържат към собствено отчитане на времето.

(372.4) 33:6.9 В системата на времето на Йерусем денят на Сатания е малко по-кратък (с 1 час, 4 минути и 15 секунди) от три урантийски дни. Тези системи за отчитане на времето са известни като салвингтонско, или вселенско, време и системно, или сатанийско, време. Стандартно е вселенското време.

7. Съдилищата на Небадон

(372.5) 33:7.1 Синът-Владетел Михаил е посветен по принцип само на три неща: съзидание, осигуряване на живот и опека. Той не взема лично участие в съдебната дейност на вселената. Създателите никога не съдят своите създания; това е изключителна функция на високообразовани създания, притежаващи действителен опит на създадени същества.

(372.6) 33:7.2 Цялата съдебна система на Небадон се намира под наблюдението на Гавраил. Върховните съдилища, разположени на Салвингтон, се занимават с проблеми с общовселенско значение, а също така и с апелации, постъпващи от съдилищата на системите. Съществуват седемдесет отделения на тези вселенски съдилища, функциониращи в седем сектора – по десет секции във всеки. Всички съдебни заседания се провеждат от двама съдии: единият изразява изначалното съвършенство, другият притежава опита на възвисяването.

(372.7) 33:7.3 Що се отнася до правомощията, съдиите на локалните вселени са ограничени по следните въпроси:

(372.8) 33:7.4 1. Администрацията на локалната вселена се занимава със съзиданието, еволюцията, поддръжката и помощта. Затова вселенските съдии нямат право да разглеждат дела, имащи отношение към въпросите на вечния живот и смърт. Не става дума за естествената смърт във вида, в който тя съществува на Урантия, а в случаите, в които съдът се сблъсква с правото за продължаване на съществуването, вечния живот, то такъв въпрос трябва да се предава в съдилищата на Орвонтон, а в случай че делото се реши не в полза на индивида, то присъдите се привеждат в изпълнение по заповед на главата на свръхправителството и с помощта на средствата, които са им предоставени на разположение.

(372.9) 33:7.5 2. Простъпката или предателството на когото и да е от Божиите Синове на Локалната Вселена, поставящи под заплаха техния статут и пълномощия като Синове, никога не се разглежда в съдилищата на Син; такъв конфликт незабавно се предава в съдилищата на свръхвселената.

(372.10) 33:7.6 3. След духовна изолация въпросът за пълното възстановяване на духовния статут в братството на локалното творение на всяка съставна част на локалната вселена – например, локалната система – трябва да се решава от върховната асамблея на свръхвселената.

(373.1) 33:7.7 По всички останали въпроси съдилищата на Салвингтон са окончателна и върховна инстанция. Техните решения и разпореждания не подлежат на обжалване и не могат да бъдат избегнати.

(373.2) 33:7.8 Колкото и несправедливи да изглеждат решенията, вземани по отношение на хорските спорове на Урантия, във вселенското правосъдие наистина господстват равенството и справедливостта. Вие живеете в добре организирана вселена и можете да разчитате на това, че рано или късно ви чака справедливо и даже милосърдно отношение.

8. Законодателните и изпълнителните функции

(373.3) 33:8.1 В столичния свят на Небадон – Салвингтон, няма истински законодателни органи. Столичните светове на вселените се занимават основно с раздаване на правосъдие. Законодателните асамблеи на локалната вселена са разположени в столиците на стоте съзвездия. Системите изпълняват главно изпълнителна и административна работа на локалните творения. Владетелите на системата и техните партньори осигуряват изпълнението на законодателните актове на управителите на съзвездията и привеждат в изпълнение съдебните постановления на върховните съдилища на вселената.

(373.4) 33:8.2 Макар в столичните светове на вселените да отсъства истинска законотворческа дейност, в Салвингтон действат различни консултативни и изследователски асамблеи, имащи разнообразна структура и ръководство в съответствие с техните намерения и цели. Някои от тях са постоянни, други се разформироват след изпълнението на своите задачи.

(373.5) 33:8.3 Върховният съвет на локалната вселена включва трима членове от всяка система и седем представители от всяко съзвездие. Изолираните системи не са представени в тази асамблея, но им е позволено да изпращат наблюдатели, които присъстват на всички обсъждания и изучават техните материали.

(373.6) 33:8.4 Стоте върховни ратификационни съвета също се намират в Салвингтон. Президентите на тези съвети образуват най-близкото работно обкръжение на Гавраил.

(373.7) 33:8.5 Всички заключения на върховните съвещателни съвети на вселената се предават или на съдебните органи на Салвингтон, или на законодателните асамблеи на съзвездията. Тези върховни съвети не притежават правото или възможността да претворяват в живота своите препоръки. Когато техните изводи се опират върху основополагащи закони на вселената, съдиите на Небадон излизат с решение за реализацията на такива съвети; но ако техните препоръки имат отношение към локалните или извънредни условия, те трябва да се предават по-надолу, в законодателните асамблеи на съзвездията, за обсъждане и придобиване на законна сила, след което се предават за изпълнение от властите на системата. В действителност тези върховни съвети са свръхзаконодателни събрания на вселената, но те не притежават правото да привеждат в сила закони и нямат възможности да изпълняват решения.

(373.8) 33:8.6 Макар че ние говорим за вселенска администрация, използвайки думите „съдилища“ и „асамблеи“, трябва да се има предвид, че тези духовни действия съществено се отличават от по-примитивните и материални дейности на Урантия, носещи съответстващи названия.

(373.9) 33:8.7 [Представено от Ръководителя на Архангелите на Небадон.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved