Книгата Урантия

Документ 174

Вторник сутринта в храма

174:0.1 (1897.1) ТОЗИ вторник, около седем часа сутринта, в дома на Симон се състоя срещата на Иисус с апостолите, женския корпус и групата от две-три десетки най-близки ученици. На тази среща той се прости с Лазар и му даде съвет, следвайки който, той скоро побегна в перейска Филаделфия, където впоследствие се присъедини към мисионерското движение с център в този град. Иисус също така се прости с престарелия Симон и даде своя прощален съвет на женския корпус, защото това стана неговото последно формално обръщение към него.

174:0.2 (1897.2) Тази сутрин той посрещна всеки от апостолите с лично приветствие. На Андрей каза: “Не се поддавай на объркване поради това, което скоро трябва да стане. Не се отдалечавай от своите братя и не им позволявай да те видят паднал духом.” На Петър каза: “Не разчитай на силата на плътта или на стоманата на меча. Утвърди се върху вечните основи на духа.” На Яков каза: “Нека външността не те смущава. Оставай твърд в своята вяра и скоро ще познаеш реалността на това, в което вярваш.” На Йоан каза: “Бъди добър; обичай даже своите врагове; бъди търпим. И помни, че аз много ти доверих.” На Натанаил каза: “Не съди по външността; оставай твърд в своята вяра, когато ти се струва, че всичко е загубено; бъди верен на своето поръчение на посланик на Царството.” На Филип каза: “Нека приближаващите се събития не те разколебаят. Оставай твърд даже тогава, когато не можеш да видиш пътя. Бъди верен на своята клетва на посвещението.” На Матей каза: „Не забравяй милосърдието, приело те в Царството. Не позволявай на когото и да е с измама да ти отнеме вечната награда. Ти успешно се съпротивляваше на влеченията от смъртно естество, затова бъди готов да проявиш устойчивост.” На Тома каза: “Колкото и трудно да ти е, именно сега ти трябва да вървиш, опирайки се на своята вяра, а не на зрението си. Не се съмнявай, че съм способен да завърша започнатия труд и че накрая ще видя всички мои предани посланици в друг свят.” На близнаците Алфееви каза: “Не позволявайте на това, което не разбирате, да ви съкруши. Хранете вярност към любовта, която живее във вашите сърца, и не разчитайте нито на велики хора, нито на изменчивото човешко отношение. Останете заедно със своите братя.” На Симон Зилот каза: “Симон, даже ако бъдеш сломен от разочарование, твоят дух ще се възнесе над всичко, което може да се стовари върху главата ти. На това, на което не можа да се научиш от мен, ще те научи моят дух. Търси неподправените реалности на духа и престани да изпитваш влечение към нереални материални сенки.” На Юда Искариот каза: “Юда, аз те обичах и се молих да обичаш своите братя. Твори добро без умора; и бих искал да те предупредя да се пазиш от хлъзгавите пътища на ласкателството и отровните стрели на насмешките.”

174:0.3 (1897.3) Приветствайки своите апостоли, Иисус тръгна за Йерусалим заедно с Андрей, Петър, Яков и Йоан, докато останалите апостоли се заеха да устроят лагера в Гетсимания, където трябваше да отидат вечерта. Този лагер беше тяхна база в последните дни от живота на Учителя. в плът. Спускайки се по склона на Елеонската планина, приблизително на половината път Иисус се спря и около час беседва с четиримата апостоли.

1. Божествената прошка

174:1.1 (1898.1) От няколко дни Петър и Яков обсъждаха своето различно разбиране на учението на Иисус за прощаването на греха. Те и двамата решиха да се обърнат със своя въпрос към Учителя и Петър се възползва от дадения случай като от подходяща възможност да получат съвета на Учителя. Затова Симон Петър прекъсна разговора, отнасящ се до различията между похвалата и поклонението, и попита: “Учителю, Яков и аз различно разбираме твоите учения относно прощаването на греха. Яков твърди, че съгласно твоето учение Отецът ни прощава, още преди да Го помолим за това, а аз твърдя, че покаянието и изповедта трябва да предшестват прошката. Кой от нас е прав? Какво ще кажеш ти?”

174:1.2 (1898.2) След кратко мълчание Иисус многозначително погледна четиримата и отговори: “Братя мои, вие грешите в своите виждания, доколкото не разбирате природата на съкровените и любвеобилни отношения, които свързват създанието и Създателя, човека и Бога. Вие сте неспособни да постигнете съчувствието на мъдрия ръководител към своето незряло и понякога заблуждаващо се дете. Наистина е съмнително това, че на разумните и любящи родители се е налагало някога да прощават на своите обикновени, нормални деца. Отзивчивостта, свързана с любовта, успешно предотвратява всички тези отчуждения, поради които впоследствие възниква необходимостта да приспособяват покаянието на детето и прошката на родителя.

174:1.3 (1898.3) Във всяко дете живее част от неговия баща. Бащата се ползва с приоритет и превъзходство в разбирането на всички въпроси, свързани с отношенията между детето и родителя. Родителят е способен да съди за незрелостта на детето в светлината на по-съвършената родителска зрелост — по-зрелия опит на по-възрастния си партньор. В отношенията между земното дете и небесния Баща божественият Родител притежава безкрайно, божествено съчувствие и способност за изпълнено с любов разбиране. Божествената прошка е неизбежна; тя е присъща и неотменна от безкрайното разбиране, което притежава Бог и Неговото съвършено знание за всичко, което се отнася до неверните съждения и погрешни решения на детето. Божественото правосъдие се отличава с такава вечна справедливост, че то неизменно включва в себе си отзивчиво милосърдие.

174:1.4 (1898.4) Когато мъдрият човек разбира вътрешните подбуди на своите ближни, той започва да ги обича. А ако обичате своя брат, то вие вече сте му простили. Тази способност да разбирате природата на човека и да прощавате неговите явни прегрешения е богоподобна. Ако сте мъдри родители, то именно такова ще бъде вашето отношение към своите деца: вие ще обичате, разбирате и даже ще им прощавате тогава, когато мимолетното неразбиране очевидно ви е довело до разделяне. На незрялото дете, на което не достига по-пълно разбиране за дълбочината на отношението между дете и баща, често се налага да изпитва чувството на вина вследствие отчуждението, възникващо поради отсъствието на пълно одобрение от страна на неговия баща. Но истинският баща никога не усеща каквото и да било разделение. Грехът е опит на съзнанието на създаденото същество, той не е част от съзнанието на Бога.

174:1.5 (1898.5) Вашата неспособност или нежелание да прощавате на своите ближни е мерило за вашата незрелост и неспособност да постигнете отзивчивостта, разбирането и любовта, свойствени за възрастния човек. Мярата на затаената от вас злоба и планове за мъст е право пропорционална на непознаването на вътрешната същност и истинските стремежи на вашите ближни. Любовта е претворяване на вътрешното божествено влечение, свойствено на живота. Тя се основава върху неразбирането, възпитава се в безкористно служене и се усъвършенства в мъдростта.”

2. Въпросите на юдейските управители

174:2.1 (1899.1) В понеделник вечерта се състоя съвещание на Синедриона и още приблизително петдесет видни книжници, фарисеи и садукеи. Участниците в тази среща бяха на общото мнение, че би било опасно да арестуват Иисус пред хората поради неговото влияние върху чувствата на простите хора. Повечето присъстващи смятаха, че е необходимо да предприемат решителни действия за дискредитирането му в очите на народа преди да го арестуват и осъдят. Затова бяха назначени няколко групи учени мъже, които на следващата сутрин трябваше да се явят в храма, готови да го объркат с трудни въпроси и изобщо да се опитат да го поставят в неловко положение пред хората. Накрая фарисеите, садукеите и даже иродианите се обединиха в опита си да дискредитират Иисус в очите на пасхалните тълпи.

174:2.2 (1899.2) Във вторник сутринта Иисус пристигна в двора на храма и започна да учи хората. Той успя да произнесе само няколко думи, когато групата млади ученици на академията излезе напред и чрез своя представител се обърна към Иисус с предварително подготвен въпрос: “Учителю, ние знаем, че ти си добродетелен и възвестяваш пътя на истината, че служиш само на Бога, тъй като не се боиш от никого от хората и че не отдаваш значение на обществените различия. Ние сме само ученици и бихме искали да знаем истината за това, което ни вълнува. Нашето затруднение се състои в следното: законно ли е да плащаме дан на кесаря? Следва ли да го плащаме, или не?” Виждайки тяхното лицемерие и лукавство, Иисус им отговори: “Защо идвате да ме изкушавате? Покажете ми монетата за заплащане на налога и аз ще ви отговоря.” И когато те му дадоха динарий, той го погледна и попита: “Чие е изображението и чие е името на тази монета?” И те му отговориха: “На кесаря.” И тогава Иисус каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието — Богу.”

174:2.3 (1899.3) Получавайки такъв отговор, тези млади книжници и техните съучастници-иродиани го оставиха и си отидоха, а хората — в това число и садукеите — се зарадваха на тяхното поражение. Даже младежите, които се опитваха да го объркат, бяха възхитени от неочакваната проницателност на Учителя.

174:2.4 (1899.4) Един ден по-рано управителите се опитваха да го объркат по въпросите на духовната власт. Сблъсквайки се с поражението, те се опитаха да го дискредитират, като го въвлекат в обсъждане на гражданската власт. Както Пилат, така и Ирод се намираха по това време в Йерусалим и враговете на Иисус разсъдиха, че ако той беше посмял да ги посъветва да не плащат данък на цезаря (римския император — б.р.), те биха могли веднага да отидат при римските власти и да го обвинят в подстрекателство към бунт. От друга страна, ако той многословно ги беше посъветвал да плащат данък, то, както те правилно заключиха, такова заявление би оскърбило дълбоко националното достойнство на еврейските слушатели и би го лишило от народното благоволение и любов на множеството.

174:2.5 (1899.5) Във всичко това враговете на Иисус претърпяха поражение, доколкото съществуваше широко известно постановление на Синедриона, прието като указание за евреите, съгласно което “правото на сечене на монети включва в себе си правото да се събират налози”. Така Иисус избегна техния капан. Ако им беше отговорил с “не”, то това би било равносилно на подстрекателство към въстание; ако беше отговорил с “да”, то това би било шок за дълбоко вкоренилите се национално-патриотически чувства от това време. Учителят не се отклони от въпроса; той само демонстрира мъдрост, давайки двоен отговор. Иисус никога не се отличаваше с уклончивост, но винаги беше мъдър в общуването си с тези, които се опитват да му попречат и да го унищожат.

3. Садукеите и неделята

174:3.1 (1900.1) Преди Иисус да може да пристъпи към своето обучение, още една група излезе напред, за да му зададе своите въпроси. Този път това бяха образовани лукави садукеи. Приближавайки се към Иисус, техният представител попита: “Учителю, Мойсей учеше, че ако женен човек умре бездетен, то неговият брат трябва да се ожени за неговата вдовица и да има с нея деца за продължаването на рода на умрелия брат. Случило се така, че един човек, който имал шест братя, умрял бездетен; следващият брат взел неговата жена, но също умрял, без да остави деца. Вторият брат също я взел за жена, но и той умрял, без да остави потомство. И така продължавало, докато тя не била с всеки от шестимата братя и всичките шестима умрели, без да оставят деца, а накрая умряла и жената. И, ето, ние искаме да попитаме: на кого ще бъде жена тя след възкресението? Та нали всички те са живели с нея?”

174:3.2 (1900.2) Иисус, както и хората, знаеха, че задавайки своя въпрос, садукеите лукавстват, тъй като едва ли такова нещо би могло да стане в действителност; освен това към това време садукеите вече бяха престанали да следват обичая, съгласно който братята на умрелия човек се стремяха да продължат неговия род. При все това Иисус отговори на техния злонамерен въпрос. Той каза: “Задавайки този въпрос, всички вие се заблуждавате, тъй като не познавате нито Писанията, нито живата сила Божия. Вие знаете, че децата на този свят могат да се женят и омъжват, но изглежда не разбирате, че тези, които чрез възкресението на праведните се удостояват с постигането на бъдещите светове, не се женят и не се омъжват. Преживелите възкресение от мъртвите са подобни на ангелите небесни и никога не умират. Тези възкръснали са вечни синове Божии; това са децата на света, възкресени за прогреса във вечния живот. Така разбираше това и вашият баща Мойсей, тъй като по време на своите изпитания при горящия храст той чу как Отецът каза: “Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак, Богът на Яков.” Така заедно с Мойсей заявявам, че моят Отец е Бог не на мъртвите, а на живите. В Него всички вие живеете, размножавате се и имате своето безсмъртно битие.”

174:3.3 (1900.3) Когато Иисус завърши да отговаря на тези въпроси, садукеите се отдалечиха, а някои от фарисеите се забравиха дотолкова, че възкликнаха: “Вярно, вярно, Учителю, ти добре отговори на тези невярващи садукеи.” Садукеите не посмяха да му задават нови въпроси, а простите хора се възхитиха от мъдростта на неговото учение.

174:3.4 (1900.4) В този сблъсък със садукеите Иисус се позова само на Мойсей, доколкото дадената религиозно-политическа секта признаваше законността само на така нареченото “Петокнижие на Мойсей” (първите пет книги от Библията — б.р.). Догмите на техните учения не се опираха върху книгите на пророците. Макар че в своя отговор Учителят еднозначно потвърди факта на спасението на смъртните създания чрез възкресение, той с нито една дума не се изказа в полза на фарисейските вероучения за възкресението на буквалното човешко тяло. Иисус искаше да подчертае мисълта, че Отецът е казал: “Аз съм Богът на Авраам, Исаак и Яков”, а не “Аз бях техният Бог”.

174:3.5 (1900.5) Садукеите се опитаха да превърнат Иисус в обект на погубваща насмешка, прекрасно знаейки, че публичното преследване само ще породи в народното съзнание още по-широко съчувствие към него.

4. Великата заповед

174:4.1 (1901.1) Още една група садукеи получи указание да забърка Иисус с въпроси за ангелите, но когато видяха каква участ постигна техните другари, опитващи се да го хванат в капан с въпросите за възкресението, те благоразумно решиха да премълчат и да се отделят, без нищо да питат. Съгласно предварителния план на обединилите се фарисеи, книжници, садукеи и иродиани целият ден трябваше да бъде запълнен с тези коварни въпроси — така те се надяваха да дискредитират Иисус в очите на хората и същевременно да не му оставят време за възвестяването на неговите нарушаващи спокойствието учения.

174:4.2 (1901.2) След това напред излезе една от групите фарисеи, за да му досади със своите въпроси, и техният представител, махвайки на Иисус с ръка, каза: “Учителю, аз съм законник и бих искал да те попитам коя от заповедите е най-великата?” Иисус отвърна: “Слушай, о, Израил! Господ, нашият Бог, е единГоспод ; и ти трябва да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и цялата си душа, с целия си разум и цялата си сила. Това е първата и велика заповед. А втората заповед е подобна на първата; фактически тя е нейно продължение и звучи така: “Обичай ближния си като самия себе си.” И няма други по-велики от тези; на тези две заповеди се крепят целият Закон и всички пророци.”

174:4.3 (1901.3) Когато законникът разбра, че Иисус не само отговори в съответствие с висшата представа на юдейската религия, но също така даде мъдър отговор в очите на събралия се народ, той реши, че ще бъде най-достойно да въздаде дължимото на отговора на Учителя. Затова каза: “Добре казано, Учителю, ти си прав, казвайки, че Бог е един и няма друг освен Него; и да Го възлюбим с цялото си сърце, целия си разум, цялата си душа и цялата си сила, както и да обичаме ближния си като самия себе си, е първата и велика заповед; и ние сме съгласни, че тази велика заповед означава значително повече, отколкото всички приношения и жертви.” Когато законникът даде толкова благоразумен отговор, Иисус го погледна и каза: “Приятелю мой, виждам, че ти не си далеч от Царството Божие.”

174:4.4 (1901.4) Иисус не сгреши, казвайки, че законникът “не е далеч от Царството”, тъй като тази вечер този човек отиде в Гетсиманския лагер, където се намираше Учителят, открито призна своята вяра в Евангелието на Царството и беше кръстен от Йосия — един от учениците на Абнер.

174:4.5 (1901.5) В храма се намираха още две или три групи фарисеи, събрали се, за да зададат своите въпроси, но едни бяха обезоръжени от отговора на Иисус на законника, а други — възпрени от поражението на всички онези, които се опитаха да го хванат в капан. След това никой не се осмели да зададе пред хората нито един въпрос.

174:4.6 (1901.6) Доколкото нови въпроси нямаше и предвид това, че наближаваше полунощ, Иисус не започна да продължава своето обучение, а беше удовлетворен от това, че зададе на фарисеите и на своите съратници въпрос. Иисус каза: “Доколкото вие повече за нищо не питате, бих искал аз да ви попитам. Какво мислите за Избавителя? Имам предвид, чий син е той?” След кратка пауза един от книжниците отговори: “Месията е син на Давид.” И тъй като Иисус знаеше за многобройните спорове даже сред неговите ученици за това, дали той е син на Давид, зададе още един въпрос: “Ако Избавителят действително е син на Давид, то как в псалома, който приписвате на Давид, той сам казва в духа: “Господ каза на моя Господ: „Седни от дясната Ми страна и Аз ще поваля твоите врагове в нозете ти”? Ако Давид Го нарича Господ, то как Той може да бъде негов син?” Макар че управителите, книжниците и първосвещениците не дадоха отговор, те се въздържаха от нови въпроси и опити да го объркат. Те така и не отговориха на този въпрос, зададен им от Иисус, но след смъртта на Учителя се опитаха да излязат от трудното положение, изменяйки тълкуването на този псалом и твърдейки, че в него се говори за Авраам, а не за Месията. Други, опитвайки се да разрешат дилемата, отричаха, че автор на така наречения месиански псалом е Давид.

174:4.7 (1902.1) Малко преди това фарисеите се радваха на това, как Учителят накара садукеите да замлъкнат; сега садукеите бяха доволни от поражението на фарисеите; но такова съперничество беше преходно; те бързо забравиха своите вековни разпри, обединявайки се в стремежа да сложат край на ученията и делата на Иисус. Що се отнася до простите хора, то през цялото това време те радостно слушаха Иисус.

5. Делегацията на гърците

174:5.1 (1902.2) Около обед, когато Филип купуваше продоволствия за новия лагер, който в този ден се установяваше близо до Гетсимания, към него се обърна делегация от чуждоземци — група вярващи гърци от Александрия, Атина и Рим, чийто представител каза на апостола: “Ти ни беше показан от хора, които те познават; ние дойдохме, господине, с молба да видим Иисус, твоя Учител.” Филип никак не очакваше да се натъкне на пазара на представители от делегацията на езичниците — гърци, интересуващи се от Евангелието, и доколкото Иисус недвусмислено повели на дванадесетте да се откажат от всяко публично обучение в течение на пасхалната седмица, той беше дотолкова озадачен, че не знаеше как да постъпи. Него го смути също така и това, че тези езичници бяха чужденци. Ако бяха евреи или съседни, привични езичници, неговите съмнения биха били не толкова явни. Филип постъпи по следния начин: той помоли тези гърци да останат където са. Когато побърза да се отдалечи, те решиха, че е тръгнал да търси Иисус, но в действителност той тръгна към дома на Йосиф, където, както знаеше, обядваха Андрей и другите апостоли. Извиквайки Андрей, той му обясни защо е дошъл и се върна заедно с него при дочакалите го гърци.

174:5.2 (1902.3) Тъй като Филип почти веднага приключи с купуването на продоволствия, той се върна заедно с Андрей и гърците в дома на Йосиф, където те бяха приети от Иисус. И те седяха редом с него, докато той каза на апостолите и на много най-близки ученици, събрали се на масата:

174:5.3 (1902.4) “Моят Отец ме изпрати в този свят, за да разкрия своето милосърдие на децата човешки, но тези, при които дойдох в началото, се отказаха да ме приемат. Действително, много от вас сами повярваха в моето Евангелие, но близък е часът, когато децата на Авраам и техните водачи ще ме отхвърлят и с това ще отхвърлят Този, Който ме е изпратил. Аз щедро възвестявах на този народ Евангелието на спасението; разказвах им за синовството, обещаващо радост, свобода и живот, по-обилна в духа. Моят Отец извърши много чудесни деяния за тези обладани от страх деца човешки. Но истина е говорил пророк Исая за този народ, когато е писал: „Господи, кой повярва в това, което ние възвестихме? И на кого беше разкрит Господ?” Наистина, вождовете на моя народ преднамерено ослепиха очите си, за да не виждат, и ожесточиха сърцата си, за да не повярват и да не бъдат спасени. Всичките тези години аз се стремях да ги изцеля от неверие, за да могат да приемат дареното от Отеца вечно спасение. Зная, че не всички ме подведоха, някои от вас действително повярваха в моята проповед. В тази стая ще се съберат доста такива, които някога са били членове на Синедриона или са заемали високо положение в съветите на народа, макар че някои от вас и досега се боят открито да признаят истината, опасявайки се от отлъчване от синагогата. Някои от вас повече обичат славата човешка, отколкото славата Божия. Но аз не мога да не бъда снизходителен, тъй като се тревожа за безопасността и предаността даже на някои от тези, с които така дълго пребивавахме заедно и които живяха рамо до рамо с мен.

174:5.4 (1903.1) Виждам, че в тази зала за банкети се намират приблизително поравно евреи и езичници, и бих искал да се обърна към вас като към първата и последна такава група, на която мога да дам наставления, преди да се отправя към моя Отец.”

174:5.5 (1903.2) Тези гърци внимателно слушаха Иисус, докато той учеше в храма. В понеделник вечерта те проведоха среща в дома при Никодим, която продължи до разсъмване и тридесет от тях решиха да влязат в Царството.

174:5.6 (1903.3) Сега, като стоеше пред тях, Иисус осъзна завършването на един съден период и началото на друг. Обръщайки се към гърците, Учителят каза:

174:5.7 (1903.4) “Вярващият в това Евангелие вярва не само в мен, но и в Този, Който ме изпрати. Когато ме гледате, вие виждате не само Сина Човешки, но и Този, Който ме изпрати. Аз съм светлината на света и който повярва в мен, повече няма да пребивава в тъмнина. Ако вие, езичниците, ме чуете, ще получите словата на живота и веднага ще придобиете тази радостна свобода, която дава истината на богосиновството. Ако моите съотечественици евреите решат да ме отхвърлят и да се откажат от моето учение, аз няма да ги осъждам, защото дойдох в света, не за да съдя, а за да му предложа спасение. При все това отхвърлящите ме и неприемащите моето учение в надлежното време ще бъдат съдени от моя Отец и от тези, които Той е поставил да съдят отхвърлящите милосърдния дар и спасителната истина. Запомнете, всеки от вас, че аз говоря не от себе си, но правдиво ви заявявам това, което Отецът ми повели да разкрия на децата човешки. И тези думи, които Отецът ме изпрати да възвестя на света, са думи на божествената истина, непреходното милосърдие и вечния живот.

174:5.8 (1903.5) Но и на евреите, и на езичниците аз заявявам: ще дойде времето за Сина Човешки да приеме своята слава. Вие добре знаете, че ако пшеничното зърно не падне в земята и не умре, то ще остане самó; но ако умре в добра почва, ще донесе множество зърна. Този, който егоистично обича своя живот, рискува да го загуби; този, който е готов да остави своя живот заради мен и Евангелието, ще придобие по-богат живот на земята, а на небето — живот вечен. Ако истински ме следвате и след моето завръщане при Отеца, ще станете мои ученици и искрени слуги на своите смъртни събратя.

174:5.9 (1903.6) Аз зная, че моят час е близо, и душата ми е печална. Виждам, че моят народ е решил да отхвърли Царството, но се радвам да приема тези търсещи истината езичници, които дойдоха днес тук в търсене на пътя на светлината. И все пак сърцето ми ме боли за моя народ и душата ми е смутена от това, което се надига пред мен. Какво да кажа, когато виждам какво е надвиснало над мен? Да кажа ли: “Татко, избави ме от този ужасен час?” Не! Именно заради това дойдох в този свят и до този час. Други думи ще кажа аз и ще се моля да се присъедините към мен: “Татко, прослави името Свое; да се изпълни волята Твоя.”

174:5.10 (1904.1) Когато той произнесе тези думи, пред него се яви Личностният Настройчик, пребиваващ в него до кръщението, и когато Иисус за известно време замлъкна, този дух, станал могъщ представител на Отеца, се обърна към Иисус Назарянин: “Аз вече неведнъж прославях своето име в твоите посветени и ще го прославя отново.”

174:5.11 (1904.2) Макар че намиращите се тук юдеи и езичници не чуха гласа, те не можеха да не забележат, че Учителят замлъкна, защото до него дойде послание от някакъв свръхчовешки източник. И всеки присъстващ каза на своя съсед: “Ангел му говореше.”

174:5.12 (1904.3) След това Иисус продължи: “Всичко това не стана заради мен, а заради вас. Аз зная със сигурност, че Отецът ще ме приеме и ще одобри моята мисия, предприета за ваше благо, но на вас ви е необходимо да бъдете насърчени и да се подготвите за скорошното и жестоко изпитание, което предстои. Позволете да ви уверя, че рано или късно победа ще увенчае нашите съвместни усилия, насочени към просвещаване на света и освобождение на човечеството. Старият ред дискредитира себе си; Князът на този свят е изгонен от мен. И всички хора ще бъдат освободени от светлината на духа, който ще излея над всяка плът след възнесението си при своя небесен Отец.

174:5.13 (1904.4) А сега ви заявявам, че ако бъда възнесен на земята и във вашия живот, то ще привлека всички хора към себе си в братството на моя Отец. Вие винаги сте вярвали в това, че Избавителят ще живее на земята вечно, но аз заявявам, че синът Човешки ще бъде отхвърлен от хората и че той ще се върне при Отеца. Не ми остана много да бъда с вас; не остана дълго на живата светлина да се намира сред това обхванато от мрак поколение. Ходете, докато имате тази светлина, за да не ви обгърнат идващите тъмнина и смущение. Вървящият в тъмнина не знае къде отива; но ако решите да ходите в светлината, вие наистина ще станете освободени синове Божии. А сега да отидем всички заедно обратно в храма, където ще се обърна с прощални думи към първосвещениците, книжниците, фарисеите, садукеите, иродианите и закостенелите управители на Израил.”

174:5.14 (1904.5) Като каза това, Иисус ги поведе след себе си в храма по тесните улички на Йерусалим. Те току-що бяха чули, че Учителят се кани да произнесе в храма прощална реч, и вървяха след него в мълчание и дълбока замисленост.