Книгата Урантия

Документ 167

Посещението на Филаделфия

167:0.1 (1833.1) КОГАТО говорим за това, че в течение на това служене в Перея Иисус и апостолите посещаваха различни места, където се трудеха седемдесетте евангелисти, следва да помним, че като правило него го съпровождаха само десет апостоли, тъй като обикновено минимум двама от тях оставаха в Пела, за да учат народа. Преди Иисус да тръгне за Филаделфия, Симон Петър и неговият брат Андрей се върнаха в палатковото градче край Пела, за да учат събралите се там хора. Когато Учителят напускаше лагера, за да посети различни места в Перея, често го съпровождаха от триста до петстотин обитатели на лагера. Над шестстотин от неговите последователи пристигнаха заедно с него във Филаделфия.

167:0.2 (1833.2) Предшестващото пътешествие по Декаполис не се съпровождаше с каквито и да е чудеса и ако не се смята очистването на прокажените, перейската мисия също засега протичаше без чудеса. Това беше този етап, когато Евангелието се възвестяваше с цялата си мощ, без чудеса и като правило без личното присъствие на Иисус или даже на неговите апостоли.

167:0.3 (1833.3) Иисус и десетте апостоли пристигнаха във Филаделфия в сряда, 22 февруари; четвъртък и петък те посветиха на отдих след своите неотдавнашни пътешествия и труд. В петък вечерта Яков проповядва в синагогата, а на следващия ден беше свикан общият съвет. Всички бяха крайно зарадвани от успешното възвестяване на Евангелието във Филаделфия и по цяла Палестина заедно с добрите известия от Александрия и Дамаск.

1. Закуската с фарисеите

167:1.1 (1833.4) Във Филаделфия живееше един много богат и влиятелен фарисей, приел ученията на Абнер. В събота сутринта този човек уреди в дома си закуска, на която покани Иисус. Във Филаделфия очакваха Иисус; затова от Йерусалим и други места тук пристигнаха много посетители, сред които имаше немалко фарисеи; съответно около четиридесет от тези уважавани хора и няколко законника получиха покана за закуската, дадена в чест на Учителя.

167:1.2 (1833.5) Иисус се задържа на вратата, разговаряйки с Абнер, и когато стопанинът зае своето място, в стаята влезе един от видните фарисеи на Йерусалим, член на Синедриона, който по навик веднага тръгна към мястото на почетния гост от лявата страна на домакина. Но, доколкото това място беше определено за Учителя, а мястото от дясната страна — за Абнер, стопанинът настани йерусалимския фарисей на четвъртото място, смятано отдясно наляво, и този сановник беше крайно оскърбен, задето не получи почетното място.

167:1.3 (1834.1) Скоро те вече седяха на масата, с удоволствие общувайки един с друг, доколкото повечето присъстващи бяха ученици на Иисус или, в крайна сметка, благосклонно се отнасяха към Евангелието. Само неговите врагове обърнаха внимание на това, че той пренебрегна церемонията умиване на ръцете преди да седне на масата. Абнер уми ръцете си преди началото на трапезата, но не направи това преди смяната на блюдата.

167:1.4 (1834.2) Когато трапезата беше към края си, от улицата влезе човек, отдавна страдащ от хронично заболяване и сега измъчван от воднянка. Този човек повярва в Иисус и неотдавна беше кръстен от другарите на Абнер. Той не молеше Иисус за изцеление, но Учителят прекрасно знаеше, че този страдащ е дошъл на закуската с надеждата да се избави от обсадилите Иисус тълпи и така с по-голяма вероятност да привлече неговото внимание. Този човек знаеше, че чудесата станаха рядкост, но той се надяваше, че неговото лошо положение може да пробуди в Учителя състрадание. И той не сгреши: когато влезе в стаята, както Иисус, така и лицемерният йерусалимски фарисей му обърнаха внимание. Фарисеят веднага се възмути, че на такъв човек е позволено да влиза в дома. Но Иисус погледна болния и му се усмихна толкова великодушно, че той се приближи и седна на пода. Към края на закуската Учителят обходи с поглед сътрапезниците си и, поглеждайки многозначително към подпухналия човек, каза: “Приятели мои, учители на Израил и учени законници, бих искал да ви задам един въпрос: законно ли е да изцеляваме болните и страдащите в събота?” Но присъстващите твърде добре познаваха Иисус; те запазиха мълчание, без да отговорят на неговия въпрос.

167:1.5 (1834.3) След това Иисус се приближи към мястото, където седеше болният, и хващайки го за ръка, каза: “Стани и си иди с мир. Ти не молеше за изцеление, но аз зная желанието на твоето сърце и вярата в твоята душа.” Преди този човек да излезе от стаята, Иисус се върна на своето място и, обръщайки се към седящите на масата, каза: “Моят Отец прави такива чудеса, не за да ви подмами в Царството, а за да разкрие Себе Си пред тези, които вече пребивават в Царството. Вие сте способни да разберете, че да постъпваш така, значи да постъпваш подобно на Отеца, защото кой от вас не би извадил веднага от кладенеца любимото си животно, даже ако то е паднало там в събота?” И доколкото никой не му отговори — както и затова, защото стопанинът на дома явно не одобряваше станалото, Иисус стана и се обърна към всички присъстващи: “Братя мои, ако са ви поканили на сватбен пир, не сядайте на най-почетното място, тъй като може да се случи така, че сред поканените гости да се окаже човек, който е по-известен от вас, и стопанинът ще дойде при вас и ще ви помоли да отстъпите това място на този друг, по-почетен гост. И тогава ще се наложи с позор да заемете по-малко почетно място до масата. Ако сте поканени на пир, вие ще постъпите мъдро, ако влизайки в трапезарията, намерите последното място и го заемете; и тогава домакинът, оглеждайки гостите, може да ви каже: “Приятелю мой, защо седна последен? Заеми по-почетно място”; и такъв човек ще се възвиси в присъствието на другите гости. Помнете, всеки, който възвисява сам себе си, ще бъде унижен, а същевременно този, който истински се смирява, ще се възвиси. Затова, когато давате обяд или вечеря, не канете само приятели, братя, роднини или богати съседи, надявайки се те в отговор да ви поканят на своите празненства. Когато каните гости, канете понякога и бедни, осакатени и слепи. Така ще бъдете благословени в своето сърце, защото добре знаете, че куците и сакатите няма да могат да ви се отплатят за вашата милосърдна помощ.”

2. Притчата за тържествената вечеря

167:2.1 (1835.1) Когато Иисус свърши да говори на сутрешната трапеза при фарисея, един от присъстващите законници, желаейки да прекъсне тишината, каза първото, което му мина през ума: “Блажен е, който вкуси хляба в Царството Божие”, което в тези времена беше обичаен израз. И тогава Иисус разказа притчата, която накара да се позамисли даже разположеният към него домакин. Той каза:

167:2.2 (1835.2) “Един управител уреди тържествена вечеря, покани много гости и когато настъпи време за вечеря, изпрати слугите да оповестят поканените: “Идвайте, защото всичко е готово.” И всички, сякаш наговорили се, започнаха да се извиняват. Първият каза: “Аз купих земя и трябва да отида и да я видя; моля те, извини ме.” Друг каза: “Аз купих пет двойки бикове и трябва да отида да ги получа; моля те, извини ме.” Третият каза: “Аз току-що се ожених и затова не мога да дойда.” Слугите се върнаха в къщи и предадоха всичко това на господаря. Изслушвайки ги, стопанинът на дома се разгневи и каза на слугите: “Аз приготвих това сватбено празненство; охранените животни са заклани и всичко е готово за приема на гостите, но те пренебрегнаха моята покана: кой отишъл за своите земи, кой за стока; те не уважават даже моите слуги, поканили ги да дойдат на моя пир. Поради това обходете по-бързо улиците и уличките на града, големите и междуселските пътища и доведете тук бедните и отхвърлените, слепите и сакатите, за да бъдат гости на пира.” И слугите направиха така, както заповяда техният господар, но и след това остана място за нови гости. Тогава господарят каза на слугите: “Вървете по главните и страничните пътища и повикайте всички, които намерите, за да се напълни моят дом. Защото, казвам ви, че никой от поканените от мен преди това няма да вкуси от моята вечеря.” И слугите направиха така, както им заповяда господарят, и домът му се напълни.”

167:2.3 (1835.3) Изслушвайки тези думи, те се разотидоха. Всеки се прибра в къщи. Като минимум един от надсмиващите се фарисеи, присъстващи тази сутрин, разбра значението на тази притча, защото в този ден той беше кръстен и публично призна своята вяра в Евангелието за Царството. Вечерта Абнер повтори тази притча в своята проповед на общото събрание на вярващите.

167:2.4 (1835.4) На следващия ден всички апостоли започнаха да се упражняват във философия, опитвайки се да обяснят значението на тази притча за тържествената вечеря. Макар че Иисус с интерес изслушваше всяко от различните тълкувания, той упорито отказваше да им помогне да разберат притчата. Той повтаряше само: “Нека всеки сам открие смисъла в своята собствена душа.”

3. Жената, обладана от Дух на Немощ

167:3.1 (1835.5) Абнер се уговори за проповед на Учителя в синагогата в най-близката събота. Това стана първата поява на Иисус в синагогата оттогава, откакто всички те затвориха своите врати за неговото учение по разпореждане на Синедриона. Завършвайки службата си, Иисус погледна пред себе си и видя прегърбена жена на преклонна възраст със скръбно изражение на лицето. Тази жена отдавна беше обладана от страх; в нейния живот не беше останало място за радост. Слизайки от катедрата, Иисус се приближи към тази прегърбена старица и като я докосна по рамото, каза: “Жено, ако само беше повярвала, щеше напълно да се освободиш от своя дух на немощ.” И тази жена, която повече от осемнадесет години беше угнетявана от страх, който я държеше прегърбена и скована, повярва в думите на Учителя и благодарение на своята вяра веднага се изправи. Когато тя видя, че се е изправила, гръмко прослави Бога.

167:3.2 (1836.1) Независимо от това, че недъгът, от който страдаше тази жена, беше изключително психически — нейната прегърбеност беше следствие от депресия, хората решиха, че Иисус е изцелил истински физически недъг. Макар че богомолците на синагогата във Филаделфия се отнасяха дружелюбно към ученията на Иисус, главният управител на синагогата беше враждебно настроен фарисей. И доколкото той, както и богомолците, смяташе, че Иисус е изцелил физически недъг, той стана и, негодувайки заради това, че Иисус си е позволил да направи това в събота, каза на всеослушание: “Нима не са за работа шестте дни в седмицата? Ами идвайте и се изцелявайте в тези работни дни, а не в съботния ден.”

167:3.3 (1836.2) След тези думи на враждебно настроения управител Иисус отново се качи на възвишението за ораторите и каза: “Защо да лицемерим? Нима всеки от вас не отвързва своя вол или овен от конюшнята в събота и не го води на водопой? Ако такова действие е позволено в събота, не следва ли тази дъщеря на Авраам, скована от зло вече осемнадесет години, да бъде освободена от това и доведена до водите на свободата и живота даже в този съботен ден?” И докато жената продължи да възхвалява Бога, противникът на Иисус беше засрамен, а богомолците се радваха заедно с нея на нейното изцеление.

167:3.4 (1836.3) В резултат на осъждането, което Иисус публично изказа тази събота, главният управител на синагогата беше свален от длъжност, а неговото място зае последовател на Иисус.

167:3.5 (1836.4) Иисус често освобождаваше такива хора, станали жертва на страха, от духовна немощ, психически депресии и окови на страха. Но хората смятаха, че всички подобни недъзи са или физически болести, или случаи на обладаност от зли духове.

167:3.6 (1836.5) В неделя Иисус отново учеше в синагогата и мнозина бяха кръстени от Абнер по пладне на този ден в реката, протичаща на юг от града. На следващия ден Иисус и десетте апостоли трябваше да тръгнат обратно за лагера при Пела, но им попречи пристигането на един от куриерите на Давид, доставил спешно съобщение за Иисус от неговите приятели във Витания, близо до Йерусалим.

4. Вестта от Витания

167:4.1 (1836.6) Късно вечерта в неделя, 26 февруари, във Филаделфия пристигна куриер от Витания със съобщение от Марта и Мария, в което се казваше: “Господи! Този, когото обичаш, е много болен.” Тази вест беше предадена на Иисус при завършване на вечерната беседа точно в момента, когато той се прощаваше с апостолите за нощта. Отначало Иисус нищо не отговори. Настъпи една от тези странни паузи, когато той сякаш общуваше с нещо външно и далечно. А след това, като вдигна очи, той се обърна към куриера и апостолите чуха неговите думи: “В действителност тази болест не води до смърт. Не се съмнявайте, че тя може да прослави Бога и да възвиси неговия Син.”

167:4.2 (1837.1) Иисус харесваше много Марта, Мария и техния брат Лазар; той ги обичаше и беше горещо привързан към тях. Неговата първа човешка подбуда беше веднага да тръгне към тях, за да им помогне, но на неговия обединен ум хрумна друга идея. Той почти се беше отказал от надеждата, че йерусалимските водачи ще приемат Царството, но продължаваше да обича своя народ и сега му хрумна план, съгласно който на книжниците и фарисеите на Йерусалим щеше да бъде предоставена още една възможност да приемат неговите учения. Той реши — ако такава е волята на Отеца — да направи това последно възвание към Йерусалим най-съвършеното и могъщо деяние за целия си земен живот. Юдеите се държаха за своята представа за чудотворния избавител. И макар че той се отказваше да се спуска до материални чудеса или до мирска проява на политическа сила, този път той действително поиска от Отеца съгласие да прояви своята още недемонстрирана власт над живота и смъртта.

167:4.3 (1837.2) Обикновено евреите погребваха своите покойници в деня на смъртта; в толкова горещ климат такава практика беше необходимост. Нерядко се случваше така, че в гробницата полагаха човек, намиращ се в почти коматозно състояние, и на втория или даже третия ден този човек излизаше от гробницата. Но евреите вярваха, че даже ако духът или душата може да остава редом с тялото в течение на два или три дни, той никога не се задържа тук повече от три дни, че към четвъртия ден разлагането става непреодолимо и че никога не се връща от гробницата след изтичането на такъв срок. Именно по силата на такива причини Иисус се задържа във Филаделфия още две нощи, преди да се подготви да отиде във Витания.

167:4.4 (1837.3) Затова рано сутринта в сряда той каза на своите апостоли: “Гответе се за път — спешно тръгваме за Юдея.” И когато апостолите чуха тези думи на своя Учител, те се уединиха, за да се посъветват един с друг. Яков възглави съвещанието и те стигнаха до единодушното мнение, че би било безумие да позволят на Иисус отново да отиде в Юдея, след което те дойдоха при Иисус и му съобщиха своето единодушно мнение. Яков каза: “Учителю, преди няколко седмици ти беше в Йерусалим, където водачите търсеха твоята смърт, а народът искаше да те пребие с камъни. Тогава ти даде на тези хора възможността да приемат истината и ние няма да ти позволим отново да отидеш в Юдея.”

167:4.5 (1837.4) На това Иисус каза: “Нима не разбирате, че в течение на дванадесет дневни часа човек може да изпълнява безопасно своята работа? Ако човекът върви по пътя през деня, той няма да се спъне, защото през деня е светло. Ако върви през нощта, може и да се спъне, защото няма светлина. Докато продължава моят ден, аз не се боя да влизам в Юдея. Бих искал да направя още едно чудо за тези юдеи; бих искал да им дам още един шанс да повярват дори при техните условия — условия, излизащи от външната слава и зрима демонстрация на могъществото на Отеца и любовта на Сина. Освен това нима не осъзнавате, че нашият приятел Лазар е заспал и аз бих искал да го пробудя от сън!”

167:4.6 (1837.5) Тогава един от апостолите каза: “Учителю, ако Лазар е заспал, то непременно ще оздравее.” В тези времена сред евреите беше прието да се говори за смъртта като за форма на сън, но доколко апостолите не разбраха, че Лазар е напуснал този свят, Иисус повтори на ясен език: „Лазар е мъртъв. И даже ако това не спаси други, аз се радвам за вас, че не съм бил там, защото у вас ще се появи ново основание да повярвате в мен; и това, което видите, трябва да ви укрепи при подготовката за деня, когато ви напусна и отида при Отеца.”

167:4.7 (1838.1) Като видя, че не успяват да го убедят да не ходи в Юдея и че някои апостоли не желаят даже да го съпровождат, Тома се обърна към своите другари с думите: “Ние разказахме на Учителя за нашите опасения, но той е изпълнен с решимост да отиде във Витания. Аз съм уверен, че това е краят; те със сигурност ще го убият. Но ако такава е волята на Учителя, нека да се държим мъжки; да тръгнем и ние на път, за да умрем заедно с него.” И така беше винаги: по въпросите, които изискваха обмисляне, постоянство и мъжество, Тома винаги беше устоите на дванадесетте апостола.

5. По пътя към Витания

167:5.1 (1838.2) Иисус отиде в Юдея, съпровождан от приблизително петдесет приятели и врагове. В сряда, по време на обедната трапеза, той излезе пред своите апостоли и останалите членове на тази група с беседа на тема “Условията за спасение” и в края на този урок разказа притчата за фарисея и митаря (събирача на налози). Иисус каза: “И така, вие виждате, че Отецът дава спасение на децата човешки и това спасение е безвъзмезден дар за всеки смъртен, чиято вяра му позволява да стане син на божественото семейство. Човек не може да направи нищо, за да заслужи това спасение. С лицемерни деяния няма да купиш Божието благоволение и с публични молитви няма да запълниш отсъствието на жива вяра в сърцето. Със своето показно служене можете да излъжете хората, но Бог гледа във вашите души. Ето добър пример за това, за което говоря. Двама души отишли в храма да се помолят: единият фарисей, а другият — митар. Фарисеят стоеше и се молеше за себе си: “Боже! Благодаря ти, че не приличам на другите хора — грабители, неуки, несправедливи, прелюбодейци, или даже на този митар Аз постя два пъти седмично и отдавам една десета от всички свои доходи.” Митарят, застанал встрани, не смеел даже да вдигне очи към небето и, биейки се в гърдите, говорел: “Боже! Бъди милостив към мен, грешника!” Казвам ви, че по-скоро митарят, а не фарисеят, си е отишъл в къщи с одобрението Божие, защото всеки възвисяващ сам себе си ще бъде унижен, а унижаващият себе си — ще се възвиси.”

167:5.2 (1838.3) Тази нощ в Йерихон враждебно настроените фарисеи, както някога техните другари в Галилея, се опитаха да хванат Учителя в капан — да го склонят да обсъжда брака и развода, но Иисус изкусно се отклони от техните опити да го сблъскат с техните закони, регулиращи развода. Както митарят и фарисеят бяха пример за добра и лоша религия, така техните правила за развода служеха за противопоставяне между най-добрите закони на брачния кодекс на евреите и позорната разпуснатост на фарисейските тълкувания на бракоразводния устав на Мойсей. Фарисеят съдеше себе си по низшите мерки; митарят съизмерваше себе си с най-висшия идеал. За фарисея набожността беше средство за потопяване в лицемерно бездействие, увереност в лъжливата духовна безопасност; за митаря набожността беше средство за пробуждане на неговата душа до осъзнаване на необходимостта от покаяние и изповед и до приемането чрез вярата на милосърдна прошка. Фарисеят търсеше законност; митарят търсеше милосърдие. Законът на вселената гласи: молете и ще ви се въздаде; търсете и ще намерите.

167:5.3 (1838.4) Макар че Иисус не позволи да го въвлекат в спор с фарисеите относно развода, той провъзгласи позитивното учение, разкриващо висшите идеали относно брака. Той възвиси брака като най-идеалното и висшето от всички човешки отношения. Точно така даде да се разбере, че рязко осъжда немарливостта и несправедливостта на бракоразводната практика на йерусалимските евреи, позволяващи в тези времена на мъжа да се развежда със своята жена по най-незначителния повод — например, въз основа на това, че тя готви лошо, че е лоша домакиня или просто защото той е увлечен от жена с по-привлекателна външност.

167:5.4 (1839.1) Но фарисеите даже учеха, че тази облекчена практика на развода е особена привилегия, предоставена на еврейския народ, на първо място — на фарисеите. Затова, макар че Иисус се отказа да направи изявления за брака и развода, той крайно рязко осъждаше тези позорни издевателства над брака и отбелязваше тяхната несправедливост по отношение на жените и децата. Той никога не одобряваше която и да е форма на развод, даваща на мъжа предимство пред жената. Учителят одобряваше само тези учения, които дават на жената равни права с мъжа.

167:5.5 (1839.2) Макар че Иисус не предлагаше нови норми, регулиращи брака и развода, той призоваваше евреите да съблюдават своите собствени закони и по-висши учения. Той постоянно обръщаше вниманието им на Писанията, стремейки се да подобри техните обичаи съгласно дадените социални норми. Поддържайки по този начин високи и идеални представи за брака, Иисус изкусно избягваше сблъсъка със своите опоненти по въпросите на социалните норми, отразени както в техните писани закони, така и в почитаните от тях бракоразводни привилегии.

167:5.6 (1839.3) На апостолите им беше много трудно да разберат нежеланието на Учителя да излезе с позитивни изявления относно научните, социални, икономически и политически проблеми. Те не разбираха докрай, че неговата земна мисия е посветена изключително на разкриването на духовните и религиозни истини.

167:5.7 (1839.4) По-късно тази вечер, след беседата на Иисус за брака и развода, апостолите в лични беседи му зададоха много допълнителни въпроси и неговите отговори им позволиха да се избавят от множество недоразумения. В заключение Иисус каза: “Бракът е благородно дело и всички хора трябва да се стремят към него. Това, че Синът Човешки изпълнява своята земна мисия в самота, по никакъв начин не говори за привлекателността на брака. Аз постъпвам така по волята на Отеца, но същият този Отец е предписал да се създадат мъже и жени и божествената воля се състои в това, мъжете и жените да намират своето висше служене и донасяната от това служене радост в семейството, което се създава за приемането и възпитанието на децата, в създаването на които родителите стават партньори на Творците на небето и земята. Затова мъжът оставя баща си и майка си и се съединява с жената и двамата стават едно.”

167:5.8 (1839.5) Така Иисус избави апостолите от много съмнения относно брака и проясни много недоразумения относно развода; в същото време той направи много за възвисяване на техните идеали за социален съюз и повишаване тяхното уважение към жените, децата и семейството.

6. Благославянето на малките деца

167:6.1 (1839.6) Тази вечер идеите на Иисус за брака и благословеността на децата станаха достояние на целия Йерихон, затова на следващата сутрин, дълго преди Иисус и апостолите да започнат да се приготвят за път и още преди закуска, десетки майки дойдоха тук, където се беше установил Иисус, носейки своите деца и водейки ги за ръка, за да го молят да благослови малчуганите. Когато апостолите излязоха и видяха събралите се тук майки със своите деца, те се опитаха да ги отпратят, но тези жени заявиха, че ще си отидат, едва след като Учителят положи на децата им ръце и ги благослови. И когато апостолите започнаха гръмко да ругаят тези майки, Иисус, чувайки шума, излезе и възмутено ги порица, като каза: “Нека малките деца дойдат при мен; не ги спирайте, защото такива като тях принадлежат на Царството небесно. Истина, истина ви казвам: който не приеме Царството Божие като дете, той едва ли ще може да влезе в него и да достигне пълна духовна зрелост.”

167:6.2 (1840.1) След като каза това на своите апостоли, Учителят прие всички деца и положи на тях ръце, вселявайки със своите думи мъжество и надежда в техните майки.

167:6.3 (1840.2) Иисус често разказваше на своите апостоли за небесните обители, където еволюиращите Божии деца трябва да растат духовно така, както в този свят децата растат физически. И наистина, свещеното нерядко изглежда обикновено — както в този ден, когато тези деца и техните майки не се досещаха, че разумните същества във вселената Небадон гледат децата на Йерихон, играещи със Създателя на вселената.

167:6.4 (1840.3) Положението на жените в Палестина беше значително подобрено благодарение на учението на Иисус. Това би станало и в целия останал свят, ако неговите последователи не се отдалечиха толкова от онова, на което той толкова старателно ги учеше.

167:6.5 (1840.4) Тук, в Йерихон, в хода на обсъждането на началното религиозно обучение на децата в духа на божественото поклонение, Иисус внушаваше на своите последователи огромната ценност на красотата като влияние, извикващо потребност от поклонение, особено при децата. С наставления и пример Учителят разкриваше ценността на поклонението пред Създателя в естественото обкръжение на сътворения свят. Той предпочиташе да общува с небесния Отец сред дърветата и в обкръжението на низшите създания на света на природата. Той се радваше, съзерцавайки Отеца във въодушевяващата гледка на звездните светове на Синовете-Създатели.

167:6.6 (1840.5) Когато хората са лишени от възможността да се покланят на Бога в природния храм, те трябва да направят всичко, което е по силите им, за създаване на храмове на красотата — привлекателни в своята простота художествено оформени светилища, където, заедно с интелектуалния подход към духовното общуване с Бога, биха могли да се пробуждат най-висшите човешки емоции. Истината, красотата и светостта са могъщи и действени помощници в истинското поклонение. Но само богатата украсеност и прекомерната натруфеност на сложното и показно човешко изкуство не спомагат за духовно общуване. Красотата е най-религиозна, когато е най-проста и естествена. Какво нещастие, че децата за пръв път се запознават с публичното поклонение в хладни и голи помещения, изцяло лишени от увличаща красота и толкова далеч от каквито и да било признаци за добро настроение и въодушевяваща святост! Детето следва да се запознае с поклонението сред природата, а впоследствие то трябва да съпровожда своите родители в обществените домове за религиозни събирания, които трябва да бъдат поне толкова привлекателни и художествено прекрасни, както и домът, в който то живее.

7. Разговорът за ангелите

167:7.1 (1840.6) Докато те се изкачваха по хълмовете, отправяйки се от Йерихон към Витания, Натанаил през голяма част от пътя вървеше редом с Иисус и от обсъждането на децата във връзка с Царството небесно те постепенно стигнаха до въпроса за служенето на ангелите. Накрая Натанаил попита Иисус: “Отчитайки това, че първосвещеникът е садукей, а садукеите не вярват в ангели, какво следва да говорим на народа за небесните помощници?” Тогава, в частност, Иисус каза:

167:7.2 (1841.1) “Ангелските войнства са отделна категория от създадени същества; те изцяло се различават от материалната категория на смъртните създания и действат като особена група вселенски разумни същества. Ангелите не се отнасят към тази група създания, които са наречени в Писанията “Синове Божии”; те не принадлежат и към прославените духове на смъртните хора, възхождащи през небесните обители. Ангелите са непосредствено създадена категория и не се размножават. Само духовното родство обединява ангелското войнство с човешкия род. На един от етапите от своя прогрес при възхождането към Отеца в Рая човек действително преминава през състоянието на същество, аналогично на ангела, но смъртният човек никога не става ангел.

167:7.3 (1841.2) За разлика от човека, ангелите никога не умират. Ангелите са безсмъртни, стига да не бъдат въвлечени в греха — както стана това с онези от тях, които се оказаха свързани с лъжата и измамата на Луцифер. Ангелите са небесни духовни слуги и не са нито премъдри, нито всемогъщи. Но всички верни ангели са наистина чисти и свети.

167:7.4 (1841.3) И нима не помните как някога ви говорех, че ако вашите духовни очи бяха помазани, щяхте да видите как се разтварят небесата и как възхождат и низхождат ангелите Божии? Именно благодарение на служенето на ангелите един свят поддържа връзка с другите, защото нима не ви повтарях често, че имам и други овце, които не принадлежат към това стадо? И тези ангели не са шпиони на духовния свят, които ви следят, а след това отиват при Отеца, за да му разкажат за помислите на вашето сърце и да съобщят за делата в плът. Отецът не се нуждае от такова служене, доколкото във вас живее Неговият собствен дух. Но тези ангелски духове действително информират една част от небесното творение за делата на другите, по-далечни части на вселената. И много от ангелите, участващи в управлението на Отеца и действащи във вселената на Синовете, биват изпращани в служба на човешките раси. Когато ви учех, че много от тези серафими са попечителски духове, аз не използвах образен език или поетически стил. И всичко това е така, макар че на вас ви е трудно да разберете тези неща.

167:7.5 (1841.4) Много от тези ангели участват в спасението на хората, защото нима не ви разказвах за радостта, която обхваща серафима, когато душата решава да се откаже от греха и да пристъпи към търсене на Бога? Аз ви разказвах и за радостта от присъствието на ангелите небесни за един каещ се грешник, с това давайки да се разбере, че съществуват и други, по-висши категории небесни същества, които също се занимават с духовното благополучие и божествения прогрес на смъртния човек.

167:7.6 (1841.5) Освен това тези ангели имат пряко отношение към средствата, с помощта на които духът на човека се освобождава от съда от плът [тялото — б.р.] и неговата душа се препраща в небесните обители. Ангелите са надеждни небесни проводници на човешката душа в течение на този неизследван и неопределен период от време, който преминава между смъртта в плът и началото на нов живот в обителите на духа.”

167:7.7 (1841.6) И той щеше да продължи да говори с Натанаил за служенето на ангелите, ако не беше Марта, която узна за приближаването на Учителя към Витания от своите другари, видели как той се спуска от източните хълмове. И тя забърза към него, за да го посрещне.