Документ 117, Бог-Висшият

   
   Red Jesus Text: On | Off    Paragraph Numbers: On | Off
Версия за печатВерсия за печатSend by emailSend by email

Книгата Урантия

Документ 117

Бог-Висшият

(1278.1) 117:0.1 КАКВОТО и да е нашето място във вселената, в степента, в която изпълняваме волята на Бога, ние спомагаме за актуализацията на всемогъщия потенциал на Висшия. Волята на Бога е целта на Първия Източник и Център, потенциално изразена в трите Абсолюта, олицетворена във Вечния Син, свързана за вселенско действие в Безкрайния Дух и увековечена във вечните еталони на Рая. И Бог-Висшият се превръща в най-висшето крайно изражение на всеобхватната воля на Бога.

(1278.2) 117:0.2 Ако някога всички обитатели на голямата вселена относително изцяло подчинят своя живот на волята на Бога, то пространствено-временните творения ще се утвърдят в светлината и живота и Всемогъщият – потенциалното божество на Върховността, ще придобие фактическо съществуване в божествената личност на Бога-Висшия.

(1278.3) 117:0.3 Когато еволюиращият разум става възприемчив към контурите на космическия разум, когато еволюиращата вселена придобива устойчивост по образеца на централната вселена, когато развиващият се дух влиза в съприкосновение с обединеното служене на Главните Духове, когато възходящата смъртна личност става чувствителна към божественото ръководство на вътрешния Настройчик, тогава с още една степен нараства реалността на Висшия във вселените и божествеността на Висшия се приближава с още една крачка към своята реализация в космоса.

(1278.4) 117:0.4 Еволюцията на частите и индивидите на голямата вселена е отражение на всеобхватната еволюция на Висшия, докато Висшият, на свой ред, е синтез на съвкупната всеобхватност на цялата еволюция на голямата вселена. От гледна точка на смъртния и едното, и другото – както в еволюционен, така и в емпиричен аспект – са взаимообусловени.

1. Природата на Висшето Същество

(1278.5) 117:1.1 Висшето Същество е изпълнената с физическа хармония красота, надарената с интелектуално значение истина и породената от духовната ценност добродетел. То е наслаждението от истинския успех и радостта от вечното придобиване. То е свръхдушата на голямата вселена, съзнанието на крайния космос, съвършенството на крайната реалност и персонификацията на опита на Създатели и създания. В продължение на цялата бъдеща вечност Бог-Висшият ще бъде изразител на реалността на волевия опит в троичните отношения на Божеството.

(1278.6) 117:1.2 В лицето на висшите Създатели Боговете се спуснаха от Рая във владение на времето и пространството, за да сътворят и развият създания, способни да достигнат Рая – създания, които могат да извършат възхода към Рая в търсене на Отеца. Тези вселенска процесия на низходящи, разкриващи Бога Създатели и възходящи, търсещи Бога създания разкрива характера на еволюцията на Висшето като Божество, в което както низходящите, така и възходящите същества достигат до взаиморазбиране, откриват вечното и всеобщото братство. Така Висшето Същество става крайният синтез на опита на причината – съвършени Създатели, и следствието – усъвършенствани създания.

(1279.1) 117:1.3 Голямата вселена заключава в себе си възможността за пълно обединяване и неизменно се стреми към него, което произтича от това, че днешното космическо битие е следствие от съзидателните актове и силовите мандати на Райската Троица, представляваща безусловно единство. Именно това тринитарно единство се изразява в крайния космос във Висшия, чиято реалност става все по-явна според достигането от вселените на максимално ниво на отъждествяване с Троицата.

(1279.2) 117:1.4 Волята на Създателя и волята на създанието са качествено различни, но те са и емпирично сходни, тъй като създанието и Създателят са способни да си сътрудничат за постигане на вселенско съвършенство. Човекът е способен да се труди съвместно с Бога и с това да участва в създаването на вечен завършил. Бог е способен да действа даже в облика на човек при инкарнациите на Неговите Синове, които с това придобиват висшия достъпен за създанията опит.

(1279.3) 117:1.5 Във Висшето Същество Създателят и създанието са обединени в едно Божество, чиято воля е изражение на една божествена личност. И тази воля на Висшия е нещо повече, отколкото волята на Създателя или създанията, подобно на това, както суверенната воля на Сина-Владетел на Небадон е понастоящем нещо по-голямо, отколкото съчетанието на божествената и човешката воля. Съюзът, обединяващ Райското съвършенство и пространствено-времевия опит, поражда нова значима ценност на нивата на реалността на божеството.

(1279.4) 117:1.6 Еволюиращата божествена природа на Висшия става точно изображение на уникалния опит на всички създания и всички Създатели в голямата вселена. Във Висшия създател и създание са слети заедно; те са завинаги съединени с този опит, който се роди в превратностите, свързани с решенията на многобройните проблеми – проблема, с който се сблъсква цялото крайно творение, следвайки вечния път в търсене на съвършенство и освобождаване от оковите на непълноценността.

(1279.5) 117:1.7 Истината, красотата и добродетелта са взаимосвързани в служенето на Духа, величието на Рая, милосърдието на Сина и опита на Висшето. Бог-Висшият е истина, красота и добродетел, тъй като тези присъщи на божествеността понятия представляват крайните максимуми на опита по формирането и възприемането на идеи. Вечните източници на тези триединни свойства на божествеността се намират на свръхкрайно ниво, но създанието е способно да възприема такива източници като свръхистина, свръхкрасота и свръхдобродетел.

(1279.6) 117:1.8 Михаил – създателят, разкри божествената любов на Създателя-Баща към своите земни деца.Откривайки и приемайки тази божествена любов, хората могат да се стремят да я разкрият на своите братя в плът. Такава любов на създанията е истинско отражение на любовта на Висшия.

(1279.7) 117:1.9 Съдържанието на Висшия се отличава със симетричност. Първият Източник и Център е потенциален в трите велики Абсолюта, актуален в Рая, в Сина и в Духа; но Висшият е и актуален, и потенциален – това същество, притежаващо върховна личност и всемогъща енергия, реагира както на усилията на създанията, така и на замисъла на Създателя; то лично въздейства върху вселената и лично реагира спрямо въздействието на целокупната вселена; то е едновременно висш създател и висше създание. Божеството на Върховността изразява по такъв начин съвкупността на всичко крайно.

2. Източникът на еволюционния растеж

(1280.1) 117:2.1 Висшият е Божество-във-времето; в него се заключава тайната на времевия растеж на създанията; то също така е и победа над несъвършеното настояще и постигането на усъвършенстващото се бъдеще. И окончателните плодове на целия краен растеж се заключават в енергия, управлявана от духа посредством разума и благодарение на съзидателното присъствие на личността. Кулминационно следствие от целия този растеж е Висшето Същество.

(1280.2) 117:2.2 За смъртния човек съществуването е еквивалентно на растеж. Наистина, то може да изглежда такова даже в по-широк вселенски смисъл, тъй като управляваното от духа битие действително изглежда, че има за свое следствие емпиричен растеж – повишаване на статута. Но ние отдавна предполагаме, че настоящият растеж, с който се характеризира съществуването на създанията в течение на настоящата вселенска епоха, е функция на Висшия. Ние смятаме и че такъв тип растеж е свойствен на епохата на растеж на Висшия и че той ще завърши със завършването на тази епоха.

(1280.3) 117:2.3 Погледнете статута на синовете, тринитизирани от създания. Те се раждат и живеят в настоящата вселенска епоха; те имат личност, те са надарени с разум и дух. Те притежават опит и помнят своя опит, но те не растат така, както възходящите същества. Съгласно нашето разбиране ние предполагаме, че тези синове, тринитизирани от създания, съществувайки в днешната вселенска епоха, принадлежат на следващата вселенска епоха, която ще започне след завършването на растежа на Висшия. Затова те не влизат в състава на Висшия в неговия настоящ статут, за който са характерни незавършеност и растеж, който е резултат от тази незавършеност. Следователно те не вземат участие в емпиричния растеж в течение на настоящата вселенска епоха и се намират в резерв за използване в следващата вселенска епоха.

(1280.4) 117:2.4 Членовете на моята собствена категория – Могъщите Посланици, бидейки обхванати от Троицата, не участват в растежа на настоящата вселенска епоха. В определен смисъл по своя статут ние се отнасяме към предишната вселенска епоха – както фактически и Неизменните Синове на Троицата. Ясно е едно: нашият статут е фиксиран от обятията на Троицата, вследствие на което опитът не довежда до по-нататъшен растеж.

(1280.5) 117:2.5 Това не се отнася до завършилите или до които и да са други еволюционни или емпирични категории, участващи в процеса на растеж на Висшия. Вие, смъртните, живеещи понастоящем на Урантия, притежаващи възможност да се стремите към достигането на Рая и статута на завършили, трябва да разберете, че такова предназначение е реализируемо, само защото вие сте от Висшия и му принадлежите и с това участвате в цикъла на растеж на Висшия.

(1280.6) 117:2.6 Някога растежът на Висшия ще се прекрати; неговият статут ще бъде завършен (в енергийно-духовен смисъл). Това завършване на еволюцията на Висшия ознаменува завършването на еволюцията на създанията като части на Върховността. Ние не знаем какъв тип растеж може да бъде характерен за вселените на външното пространство. Но сме напълно уверени, че той напълно ще се различава от всичко, което е известно в настоящата епоха на еволюция на седемте свръхвселени. Функцията на еволюционните обитатели на голямата вселена несъмнено ще се заключава в компенсираща дейност по отношение на обитателите на външното пространство, лишени от растежа на Върховността.

(1280.7) 117:2.7 При завършването на настоящата вселенска епоха Висшето Същество ще действа като емпиричен властелин на голямата вселена. Обитателите на външното пространство – същества от следващата вселенска епоха, ще притежават постсвръхвселенски потенциал за растеж, способност за еволюционни постижения, предполагащи владичество на Всемогъщия-Висшия, което означава, че такива създания ще бъдат лишени от възможността да участват в синтеза на енергии и личности, извършващ се в настоящата вселенска епоха.

(1281.1) 117:2.8 Затова незавършеността на Висшия може да се разглежда като благо, защото то прави възможен еволюционния растеж на сътворените създания от днешните вселени. Празнотата също има свое достойнство, защото тя може да бъде емпирично запълнена.

(1281.2) 117:2.9 Един от най-интересните въпроси на крайната философия е следният: извършва ли се актуализация на Висшето Същество в отговор на еволюцията на голямата вселена или крайният космос постепенно еволюира в отговор на постепенната актуализация на Висшия? Или може би в своето развитие те са взаимозависими и взаимообусловени от еволюционните същности, всяка от които предизвиква растежа на другата? В едно сме сигурни: създанията и вселените, висши и низши, се развиват във Висшето и според тяхното развитие възниква обединена съвкупност на цялата крайна активност в настоящата вселенска епоха. Такава е появата на Висшето Същество, че за всички личности всемогъщата енергия на Бога-Висшия е еволюция.

3. Значението на Висшия за вселенските създания

(1281.3) 117:3.1 Космическата реалност, определяна ту като Висшето Същество, ту като Бога-Висшия, ту като Всемогъщия-Висшия, е комплексен и всеобщ синтез от възникващите фази на всички крайни реалности. Обширната диверсификация на вечната енергия, божествения дух и всеобщия разум достига крайна кулминация в еволюцията на Висшия, който е съвкупно изражение на целия краен растеж, самопретворяем на божествените нива на максималното крайно завършване.

(1281.4) 117:3.2 Висшето Същество е това русло, по което тече съзидателната безкрайност на тройствените съюзи, кристализиращо в галактическата панорама на пространството, на фона на която се разгръща величествената личностна драма на времето – покоряване на енергията-вещество от духа чрез посредничеството на разума.

(1281.5) 117:3.3 Иисус каза: “Аз съм живият път” – той е живият път от материалното ниво на самосъзнание до духовното ниво на богосъзнанието. И така, както той представлява живия път на възхода от “аз”-а до Бога, така и Висшият е живият път от крайното съзнание до трансценденталността на съзнанието чак до проникването в абсонитността.

(1281.6) 117:3.4 Вашият Син-Създател действително е способен да бъде такъв жив канал, водещ от човечността към божествеността, тъй като той лично, от собствен опит, е преминал този вселенски път на развитие – от истинската човечност на Йешуа бен Йосиф, Сина Човешки, до Райската божественост на Михаил Небадонски – Сина на безкрайния Бог. Подобно на това и Висшето Същество може да функционира като вселенски път за преодоляване на ограниченията на крайния статут, тъй като то е действително въплъщение и личностно олицетворение на еволюцията, прогреса и одухотворяването на всички създания. Така и опитът на низхождащите от Рая личности в голямата вселена е част от неговия опит, допълващ неговия съвкупен възходящ опит с този на странстващите на времето.

(1281.7) 117:3.5 Това, че смъртният човек е сътворен по образ Божий, не е само метафора. От физическа гледна точка това твърдение едва ли е вярно, но по отношение на някои вселенски потенциалности то е действителен факт. В човешкия род се разгръща нещо, подобно

(1282.1) 117:3.6 на тази драма на еволюционното постижение, която в неизмеримо по-голям мащаб се извършва във вселената на вселените. В присъствието на крайните потенциалности на Висшия човекът – една волева личност, придобива съзидателни черти в съюз с Настройчика – безличностното същество, в резултат на което разцъфва безсмъртната душа. Във вселените на пространствено-времевите личности Създателите действат съвместно с безличностния дух на Райската Троица, благодарение на което те стават създатели на новия енергиен потенциал, присъщ на реалността на Божеството.

(1282.2) 117:3.7 Бидейки създание, смъртният човек не е точно подобие на Висшето Същество, което е Божество, но в известен смисъл еволюцията на човека действително напомня растежа на Висшия. Човекът осъзнато преминава пътя на развитие от материалното към духовното за сметка на твърдостта, силата и настойчивостта на своите собствени решения; той расте също така и според начина, по който Настройчикът на Съзнанието създава нови методи, позволяващи му да се спусне от духовното ниво на нивото на моронтийната душа; и веднъж появила се, душата започва да расте самостоятелно.

(1282.3) 117:3.8 Това отчасти напомня метода за разширяване на Висшето Същество. Неговото пълновластие расте чрез деянията и постиженията на Висшите Съзидателни Личности; такава е еволюцията на величието на неговото могъщество като управител на голямата вселена. Неговата божествена същност зависи също така и от пред-съществуващото единство на Райската Троица. Но има още един аспект на еволюцията на Бога-Висшия: той не само възниква от деянията на Създателите и произхожда от Троицата; той също така формира само себе си и произхожда от самия себе си. Самото Божество – Бог-Висшият – е волеви, съзидателен участник в своята собствена актуализация като божество. Така и моронтийната човешка душа е волеви партньор в творческото постигане на своето собствено безсмъртие.

(1282.4) 117:3.9 В сътрудничество със Съвместния Извършител Отецът манипулира енергиите на Рая, осигурявайки тяхната възприемчивост към действията на Висшето. Заедно с Вечния Син Отецът сътворява личностите на Създателите, чиито деяния с времето ще доведат до владичество на Висшия. Заедно със Сина и Духа Отецът създава троични личности, призвани да действат като управители в голямата вселена чак до настъпването на такова време, когато завършването на еволюцията на Висшето ще му позволи да приеме това пълновластие. По този и много други начини Отецът сътрудничи с другите равноправни същества – Божества и не-Божества, помагайки на еволюцията на Върховността, но Той също така действа в тези области самостоятелно. Тази самостоятелна функция на Отеца вероятно най-добре се разкрива в служенето на Настройчиците и свързаните с тях същества.

(1282.5) 117:3.10 Божеството е единство – екзистенциално в Троицата, емпирично във висшето, реализирано на нивото на смъртните създания в сливането с Настройчиците. Присъствието на Настройчик на Съзнанието в смъртния човек разкрива принципното единство на вселената, тъй като човекът – най-низшият възможен тип вселенска личност – съдържа в себе си действителна частица от висшата и вечна реалност, частица от самия Баща на всички личности.

(1282.6) 117:3.11 Висшето Същество еволюира благодарение на своята връзка с Райската Троица и вследствие успеха на божествеността на съзидателните и управляващи деца на тази Троица. Безсмъртната душа на човека разкрива своето собствено безсмъртно предназначение благодарение на връзката с божественото присъствие на Райския Баща и в съгласие с личностните решения на човешкия разум. Троицата е за Бога-Висшия това, което е Настройчикът за еволюиращия човек.

(1283.1) 117:3.12 В течение на сегашната вселенска епоха Висшето Същество очевидно е неспособно да функционира непосредствено като създател, с изключение на тези случаи, когато творческите сили на времето и пространството са изчерпали крайните възможности за действие. Досега в историята на вселените такова нещо се е случвало само веднъж – когато бяха изчерпани възможностите на крайното действие в областите на вселенското отражение и функционирането на Висшия се яви кулминацията на всички предшестващи творчески актове. Ние предполагаме, че и в бъдеще то ще действа така всеки път, когато предшестващата съзидателност е завършила съответния цикъл на творческа активност.

(1283.2) 117:3.13 Висшето Същество не е създавало човек, но човекът е бил в буквалния смисъл на думата създаден от една от потенциалностите на Висшия; самият негов живот произхожда от тази потенциалност. Не се занимава Висшето Същество и с развитието на човека; при все това само Висшият е същността на развитието. От крайна гледна точка ние действително живеем, движим се и съществуваме в иманентността на Висшия Очевидно Висшият е неспособен да инициира изначалната причинност, но тя изглежда като катализатор на вселенския растеж и явно му е съдено да осигури всеобхватната кулминация на предназначението на всички емпирични еволюционни същества. Отецът поражда концепцията за вечния космос; Синовете-Създатели претворяват тази идея във времето и пространството в съгласие и в сътрудничество със Съзидателните Духове; Висшият довежда до кулминация съвкупното развитие на крайното и установява неговата връзка с предназначението на абсонитното.

4. Крайният Бог

(1283.3) 117:4.1 Наблюдавайки постоянната борба на сътворените създания за съвършенство на статута и божественост на битието, ние неизбежно стигаме до мисълта, че тези нескончаеми усилия свидетелстват за непрекъснатата борба на Висшия за божествено самопретворяване. Бог-Висшият е крайното Божество и то трябва да се справя с проблемите на крайното във всеобхватния смисъл на тази дума. Нашите усилия в борбата с превратностите на времето в еволюционните процеси на пространството са отражения на неговите усилия, насочени към постигане на реалността на “аз”-а и завършване на пълновластието в пределите на сферата на действие, която се разширява от неговата еволюционна същност до крайните възможни предели.

(1283.4) 117:4.2 В цялата голяма вселена Висшият се бори за самоизразяване. Неговата божествена еволюция в определена степен зависи от мъдростта на постъпките, извършвани от всяка съществуваща личност. Когато едно човешко същество избира вечен живот, то става сътворец на съдбата; и в живота на такъв възходящ смъртен крайният Бог придобива още по-голяма степен на личностно самопретворяване и разширява своето емпирично владичество. Но ако създанието отхвърли вечния път, то еволюцията на тази част от Висшия, която е зависела от избора на това създание, претърпява неизбежна задръжка; такава загуба може да се компенсира с аналогичен или съпоставим опит; що се отнася до личността на непридобилото вечен живот същество, то тя се поглъща от свръхдушата на творението, ставайки част от Бога-Висшия.

(1283.5) 117:4.3 Бог се отличава с такова доверие и любов, че даже на хората Той поверява частица от Своята божествена същност за съхраняване и самопретворяване. Същността на Отеца, духовното присъствие на Настройчика, е неразрушима независимо от избора на смъртното същество. Детето на Висшия – развиващото се “аз”, може да бъде разрушено независимо от това, че потенциално обединяващата личност на такова заблудило се “аз” ще се съхрани като фактор на Божеството на Върховността.

(1283.6) 117:4.4 Човешката личност действително е способна да разруши индивидуалността на създанието и макар че всичко това, което е било ценно в живота на такъв космически самоубиец, ще се съхрани, тези качества няма да се съхранят като индивидуално създание. Висшият отново ще се проявява в създания на вселените, но никога повече като същото това лице; уникалната личност, отклонилото възхода същество ще се върне към Висшия, както капката вода се връща в морето.

(1284.1) 117:4.5 Всяко изолирано действие на личностните части на крайното е относително несъществено по отношение на бъдещата поява на Висшето Цяло, но при все това цялото зависи от съвкупните действия на многобройните части. Личността на индивидуалния смъртен е незначителна върху фона на всеобхватната Върховност, но личността на всеки човек представя незаменимо значение-ценност в състава на крайното: веднъж изразена, личността никога никъде не намира идентично изражение освен в продължаващото съществуване на тази жива личност.

(1284.2) 117:4.6 И така, едновременно с нашия стремеж да изразим себе си Висшият – в нас и заедно с нас – се стреми да изрази своята божествена същност. Всеки път, когато ние намираме Отеца, Висшият отново намира Райския Създател на всичко съществуващо. Според това, как решаваме проблемите по самопретворяването, Бог на опита постига всемогъща върховност във вселените на времето и пространството.

(1284.3) 117:4.7 Възходът на човечеството във вселената изисква усилия; еволюцията на Висшия също така е невъзможна без целенасочени и разумни действия. Само с пасивност създанията не могат да постигнат съвършенство; само в непрестанната опека на крайното творение духът на Върховността е способен да реализира енергията на Всемогъщия.

(1284.4) 117:4.8 Временната връзка на човека с Висшия служи като основа за космическия морал – всеобщата чувствителност към дълга и неговото приемане. Този морал превъзхожда времевото чувство за добро и зло; той е непосредствено основан на личното, осъзнато разбиране на емпиричните задължения по отношение на емпиричното Божество. Смъртният човек и всички останали крайни създания са сътворени от живия потенциал на енергията, разума и духа, съществуващ във Висшия. Именно на Висшия се опира възходящият съюз на Настройчика и смъртното същество при създаването на безсмъртния и божествен характер на завършилия. Именно от самата реалност Висшият Настройчик със съгласието на човешката воля тъче структурите на вечната същност на възходящия Божий Син.

(1284.5) 117:4.9 Развитието на прогреса на Настройчика в одухотворяването и увековечаването на човешката личност пряко спомага за разширяването на суверенността на Висшия. Такива постижения в човешката еволюция едновременно са и постижения в еволюционната актуализация на Висшия. Макар това, че създанията не еволюират без Висшия, да е истина, възможно е и пълната еволюция на Висшия да е точно така непостижима без завършване на еволюцията на всички създания. В това се състои огромната космическа отговорност на самосъзнаващите се личности: Висшето Божество в определен смисъл зависи от избора на смъртните създания. И с помощта на непостижимите средства за вселенско отражение Извечно Древните получават точна и пълна представа за взаимния прогрес на еволюцията на създанията и еволюцията на Висшия.

(1284.6) 117:4.10 Огромното предизвикателство, хвърлено на смъртния човек, се заключава в следното: ще решите ли вие да въплътите познаваемите в опита ценностни значения на космоса в своята формираща се индивидуалност или, отхвърляйки предложението за живот, ще допуснете тези тайни на Върховността да останат неразкрити, очакващи действията на друго създание в друго време, което по своему ще се постарае да внесе собствен принос в еволюцията на крайния Бог? Но това ще бъде вече неговият принос във Висшия, а не вашият.

(1284.7) 117:4.11 Огромната борба в тази вселенска епоха е борбата между потенциалното и актуалното, стремежът към актуализация на всичко това, което още не е намерило своето изражение. Ако смъртният човек застане на епохалния път за възход към Рая, то с това той следва движенията на времето, които подобно на струи текат в потока на вечността; ако смъртният човек отхвърли продължаването на живота, то той се движи против течението на събитията в крайните вселени. Механичното творение неумолимо се движи в съгласие с разкриващото се предназначение на Райския Баща, но волевото творение притежава избора да приеме или отхвърли ролята на участието на личността в делата на вечността. Смъртният човек е неспособен да унищожи висшите ценности на човешкото съществуване, но той съвсем определено е способен да предотврати еволюцията на тези ценности в своя собствен личен опит. В степента, в която по такъв начин човешкото “аз” отказва да вземе участие във възхода към Рая, в същата степен се извършва забавяне на Висшето в постигането от него на изражение на своята божественост в голямата вселена.

(1285.1) 117:4.12 На смъртния човек беше доверено не само духовното присъствие на Райския Баща – неговия Настройчик, но и разпореждането със съдбата на безкрайно малка частица от бъдещия Висш. Защото както човекът достига предназначеното за човека, така и Висшето постига своето предназначение на нивото на Божеството.

(1285.2) 117:4.13 Затова всеки от вас стои пред решението, което е стояло пред всеки от нас: ще подведете ли вие Бога на времето, който е толкова зависим от решенията на крайния разум? Ще подведете ли вие Висшата личност на вселените поради леността – признака на животинския регрес? Ще подведете ли вие възвишения брат на всички създания, който така зависи от всяко от създанията? Ще можете ли вие да си позволите да преминете в света на нереализираното, когато пред вас лежи очарователна перспектива – вселенският път, божественото откриване на Райския Баща и божественото участие в търсенията и еволюцията на Бога на Върховността?

(1285.3) 117:4.14 Даровете на Бога – неговото посвещаване на реалността – не са отчуждаване от Себе Си; той не отделя от Себе Си творението, но Той е създал напрежения в творенията, въртящи се около Рая. Бог преди всичко обича човека и му дарява потенциално безсмъртие – вечна реалност. И любящият Бога човек действително става вечен. И ето в какво е тайната – колкото повече се приближава човек до Бога чрез любовта, толкова по-голяма става реалността, актуалността на такъв човек. Колкото повече човек се отделя от Бога, толкова повече той се приближава към нереалността – прекратяването на съществуването. Когато човекът посвещава своята воля на изпълнението на волята на Отеца, когато човек отдава на Бога всичко, което има, тогава Бог прави този човек повече, отколкото той е.

5. Свръхдушата на творението

(1285.4) 117:5.1 Великият Висш – това е космическата свръхдуша на голямата вселена. В него качествата и количествата на космоса действително намират подобаващо за божество отражение; неговата присъща за божество природа представлява пъстра картина на съвкупната грамадност на цялата същност на създания и Създатели във всички еволюиращи вселени. И Висшият е също така актуализиращо се Божество, въплъщаващо съзидателна воля, което обхваща проявяващия се замисъл на вселената.

(1285.5) 117:5.2 Интелектуалните, потенциално личностни “аз” на крайното възникват от Третия Източник и Център и постигат краен пространствено-времеви синтез в Бога-Висшия. Когато създанието се подчинява на волята на Създателя, то не подтиска своята личност и не се отказва от нея; действайки по такъв начин, индивидуалните личностни участници в актуализацията на крайния Бог не губят индивидуалността на своята воля. Обратно – такива личности все повече растат за сметка на участието в този велик подвиг на Божеството; в този съюз с божествеността човек се възвисява, обогатява, одухотворява и обединява своето еволюиращо “аз”, еволюирайки до самото преддверие на висшия статут.

(1286.1) 117:5.3 Еволюиращата безсмъртна душа на човека – съвместното творение на материалния разум и Настройчика – възхожда като такава към Рая и впоследствие, след зачисляването в Корпуса на Завършилите, придобива нова връзка с контура на духовната гравитация на Вечния Син, което се постига с помощта на емпиричния метод, известен като трансцендентация на завършилия. В резултат такива завършили стават приемливи кандидати за емпирично признаване като личности на Бога-Висшия. И когато тези смъртни разумни същества, изпълнявайки неизвестни бъдещи задачи на Корпуса на Завършилите, постигнат седмия стадий на духовното битие, техният двуединен интелект ще стане триединен. Двата съзвучни разума – човешкият и божественият, ще се възвисят в съюз с емпиричния разум на Висшето Същество, който тогава вече ще е завършил своята актуализация.

(1286.2) 117:5.4 Във вечното бъдеще актуализацията на Бога-Висшия – неговото съзидателно изражение и духовно изображение, ще се осъществи в одухотворения разум, безсмъртната душа на възходящия човек така, както разкриването на Всеобщия Баща е станало в земния живот на Иисус.

(1286.3) 117:5.5 Човек не се обединява с Висшия и не се разтваря в него като индивидуалност, но вселенските последствия от опита на всички хора наистина образуват част от божествено емпиричното познаване на Висшето. “Делата са наши, последствията – Божии.”

(1286.4) 117:5.6 Преминавайки през нарастващите нива на вселените, прогресиращата личност оставя зад себе си следа от актуализирана реалност. Растящите творения на времето и пространството, било то разум, дух или енергия, се видоизменят при преминаване на личностите през техните сфери. Когато човекът действа, Висшият реагира и това явление представлява факта на прогреса.

(1286.5) 117:5.7 Огромните контури на енергията, разума и духа никога не се намират в постоянно владение на възходящата личност; тези видове служене извечно се явяват част от Върховността. В смъртния опит човешкият интелект принадлежи на ритмичните пулсации на спомагателните духове на разума и осъществява своите решения в тази област, която се образува за сметка на въвлечеността в това служене. След естествената смърт човешкото “аз” завинаги се отделя от контура на спомагателните духове. Макар че тези духове явно никога не предават на една личност опита на другата, те са способни да предават и предават безличностните последствия от решенията и действията чрез Бог-Седмократния на Бог-Висшия. (Това се отнася поне за спомагателните духове на поклонението и мъдростта.)

(1286.6) 117:5.8 Така стои въпросът и с духовните контури – човекът ги използва по време на своя възход във вселените, но те никога не му принадлежат като част от неговата вечна личност. Но тези контури на духовна опека, било то Духът на Истината, Светият Дух или духовното присъствие на свръхвселената, са възприемчиви и чувствителни към проявяващите се ценности на възходящата личност и тези ценности с точност се предават чрез Седмократния Висшия.

(1286.7) 117:5.9 Макар че такива духовни влияния като Светия Дух и Духа на Истината се отнасят към опеката, осъществявана в локалната вселена, тяхното ръководство не се ограничава само с географските предели на даденото локално творение. Напускайки границите на своята родна локална вселена, възходящият смъртен не се лишава от цялата опека на Духа на Истината, който с такова постоянство го е наставлявал и извеждал от философските лабиринти на материалните и моронтийните светове при всяка криза на възхода, неизменно помагайки на Райския странстващ и всеки път казвайки му: “Това е пътят.” Когато с помощта на духа, на проявяващото се Висше Същество и на службата за свръхвселенско отражение вие напуснете владенията на локалната вселена, то вас и по-нататък ще ви води към Рая утешаващият и направляващ дух на посвещенческите Райски Божии Синове.

(1287.1) 117:5.10 Как тези многобройни контури на космическото служене регистрират значенията, ценностите и фактите на еволюционния опит на Висшия? Ние не знаем това със сигурност, но предполагаме, че такава регистрация се извършва чрез Висшите Създатели с Райски произход, непосредствено посвещаващи се на тези пространствено-времеви контури. Интелектуално-емпиричните акумулации на спомагателните духове на разума, опекунстващи физическото ниво на интелекта, са част от опита на Божествената Попечителка на локалната вселена и чрез този Съзидателен Дух те вероятно се регистрират в разума на Върховността. Вероятно по такъв начин, с помощта на аналогични методи, в лицето на Върховността се регистрира и опитът на смъртните, получен в общуването с Духа на Истината и Светия Дух.

(1287.2) 117:5.11 Даже опитът на човека и Настройчика трябва да се отразява в божествеността на Божеството-Висшето, тъй като когато Настройчиците придобиват опит, те стават сродни на Висшето, а еволюиращата душа на смъртния човек се създава от предсъществуващата възможност за такъв опит в пределите на Висшия.

(1287.3) 117:5.12 Така разнообразният опит на цялото творение действително става част от еволюцията на Висшия. Създанията само използват качествата и количествата на крайното в своя възход към Отеца; безличностните последствия от такова използване остават вечно част от живия космос – Висшата личност.

(1287.4) 117:5.13 Това, което самият човек взема със себе си като притежание на своята личност, е запечатаният в неговия характер опит от използването на интелектуалните и духовни контури на голямата вселена при своя възход към Рая. Когато човек взема решение и когато претворява това решение в действие, той придобива опит и значенията и ценностите на този опит завинаги остават част от неговия вечен характер на всички нива – от крайното до окончателното. Притежаващият космическа нравственост и божествена духовност характер представлява главната маса лични решения на създанията, озарени от искреното поклонение, прославени от разумната любов и претворени в братското служене.

(1287.5) 117:5.14 С времето еволюиращият Висш рано или късно ще компенсира неспособността на крайните създания да постигнат повече от ограничена емпирична връзка с вселената на вселените. Създанията са способни да постигнат Райския Баща, но техният еволюционен разум, явявайки се краен, е неспособен действително да разбере безкрайния и абсолютен Отец. При все това, тъй като целият опит на създанията се регистрира във Висшия и става негова част, след като всички създания постигнат последното ниво на крайното съществуване и след като съвкупното развитие на вселената направи възможно постигането от тях на Бога-Висшия като действително духовно присъствие на божествеността, тогава – по силата на самия факт на такава връзка – се установява връзка с всеобхватния опит. Крайните същности на времето таят в себе си семената на вечността; нас ни учат, че след като целостността на еволюцията стане свидетел на изтощаването на способността за космически растеж, всеобхватното крайно ще премине към абсонитните стадии на вечния път в търсене на Отеца като Пределен.

6. Търсенето на Висшия

(1287.6) 117:6.1 Ние търсим Висшия във вселените, но не го намираме. “Той е вътрешното и външното на всички неща и същества, движещи се и неподвижни. Оставайки далечен, той е близък, неузнаваем в своята тайна.” Всемогъщият-Висшият е формата на онова, което още не е оформено, еталонът на това, което още не е създадено. Бог-Висшият е вашият вселенски дом и когато вие го намерите, това ще бъде подобно на завръщане в къщи. Той е вашият емпиричен родител; той също е израснал в опита на божествения родител точно така, както и в опита на хората. Той ви познава, защото прилича и на създател, и на създание.

(1288.1) 117:6.2 Ако вие действително желаете да намерите Бога, то във вашия разум не може да не се появи осъзнаване на Висшия. Така, както Бог е ваш божествен Баща, така Висшият е ваша божествена Майка, която ви отглежда в течение на целия ви живот във вселената. “Колко всеобхватен е Висшият – той е навсякъде! От неговото присъствие зависи животът на безбройните сътворени същества и нито едно не бива отхвърлено.”

(1288.2) 117:6.3 Това, което Михаил е за Небадон, Висшият е за крайния космос; неговото Божество е великият път, по който любовта на Отеца тече навън към цялото творение, и то е великият път, по който крайните създания вървят към центъра в търсене на Отеца, Който е любов. Даже Настройчиците на Съзнанието са свързани с него: по своята изначална божествена същност те са подобни на Отеца, но придобивайки опит от събитията на времето, ставащи във вселените на пространството, те стават подобни на Висшия.

(1288.3) 117:6.4 Актът на вземане от създанията на решение да изпълняват волята на Създателя представлява космическа ценност от вселенско значение, което веднага предизвиква реакцията на някаква неразкрита, но повсеместна координационна сила, може би проявление на все по-широкото действие на Висшето Същество.

(1288.4) 117:6.5 Моронтийната душа на еволюиращия смъртен наистина е син на действащия чрез Настройчика Всеобщ Баща и дете на ответното космическо действие на Висшето Същество, Всеобщата Майка. Майчинското влияние преобладава в човешката личност в течение на цялото детство на растящата душа в локалната вселена. Влиянието на родителите-Божество става по-балансирано след сливането с Настройчика и в течение на пребиваването в свръхвселената, но когато създанието на времето започва да пресича вечната централна вселена, същността на Отеца става все по-очевидна, постигайки върховете на крайното изражение, след като създанието познае Всеобщия Баща и бъде прието в Корпуса на Завършилите.

(1288.5) 117:6.6 В опита и чрез опита от постигането от възходящия "аз" на статута на завършил колосално действие върху неговите емпирични майчински качества оказват присъствието на духа на Вечния Син и присъствието на разума на Безкрайния Дух, които влизат в съприкосновение с такова "аз" и го изпълват. По-късно, в сферите на активност на завършилите в голямата вселена, се извършва ново пробуждане на скрития майчински потенциал на Висшия – нова реализация на емпиричните значения, нов синтез на емпиричните ценности на целия възходящ път. Изглежда това самопретворяване ще продължава в живота на завършилите от шеста степен дотогава, докато майчинското наследство на Висшия не достигне крайна синхронност с наследството на Отеца, заключено в Настройчика. Този загадъчен период на функциониране в голямата вселена е продължение на зрелия етап от живота на възвисяващия се и усъвършенстван смъртен.

(1288.6) 117:6.7 Възможно е след завършването на шестата степен на съществуването и навлизането в седмата, завършваща степен на духовния статут да настъпи време на прогресивни епохи на обогатяване на опита, задълбочаване на мъдростта и въплъщаване на божествеността. В същността на завършилия това явно ще е аналогично на успешното завършване на борбата на разума за самопретворяване на духа, завършването на съгласуването на възходящата същност на човека с божествената същност на Настройчика в пределите на крайните възможности. Така това величествено вселенско “аз” става вечен син-завършил на Райския Баща, както и вечно вселенско дете на Висшата Майка – едно вселенско “аз”, способно да представлява както Бащата, така и Майката на вселените и личностите във всяка дейност или начинание, които се отнасят към крайното управление на създанията, на създадените или на еволюиращите неща и същества.

(1289.1) 117:6.8 Всички развиващи своята душа хора са в буквалния смисъл еволюционни синове на Бога-Баща и Бога-Майка – Висшето Същество. Но дотогава, докато смъртният човек не осъзнае това божествено наследство в своята душа, неговата увереност в родството с Божеството трябва да се въплъщава във вярата. Опитът от човешкия живот е космическият пашкул, в който неличностните вселенски способности на Висшето Същество и неличностното вселенско присъствие на Всеобщия Баща (които не са личности) формират моронтийната душа на времето и характера на завършилия, съединяващ в себе си човешкото и божествено начало – същество, за което са подготвени вселенско предназначение и вечно служене.

(1289.2) 117:6.9 Хората твърде често забравят за това, че Бог е най-големият опит в човешкото съществуване. Другите видове опит са ограничени по своя характер и съдържание, но опитът на Бога е ограничен само от способността за постигането му, която създанието притежава, и такъв опит сам по себе си разширява тази способност. Когато хората търсят Бога, те търсят всичко. Когато намират Бога, те са намерили всичко. Търсенето на Бога е безмерно посвещаване на любовта, което влече след себе си поразително откриване на нова, още по-голяма любов, жадуваща да бъде посветена.

(1289.3) 117:6.10 Всяка истинска любов е от Бога и човекът получава божествената любов, посвещавайки я на своите ближни. Любовта е динамична. Невъзможно е да я удържиш, тя е изпълнена с живот, тя е свободна, тя вълнува и винаги се намира в движение. На човека никога не се отдава да вземе любовта на Отеца и да я заключи в своето сърце. Любовта на Отеца може да стане истинска за смъртния човек, само когато премине през неговата личност и той на свой ред посвети тази любов на своите ближни. Великият кръговрат на любовта изтича от Отеца чрез неговите синове към братята и оттам – до Висшия. Любовта на Отеца се проявява в смъртната личност благодарение на служенето на вътрешния Настройчик. Богопозналият син разкрива тази любов на своите вселенски братя и това братско чувство е основата на любовта на Висшия.

(1289.4) 117:6.11 Пътят към Висшия преминава само през опита и в сегашните епохи на творението са известни само три начина, с помощта на които създанията могат да постигнат Върховността:

(1289.5) 117:6.12 1. Жителите на Рая низхождат от вечния Остров през Хавона, където придобиват способност за разбиране на Върховността чрез наблюдаване на различията между реалностите на Рая и Хавона посредством изследване на многобройните видове дейности на Висшите Съзидателни Личности – от Главните Духове до Синовете-Създатели.

(1289.6) 117:6.13 2. Пространствено-времевите възходящи създания от еволюционните вселени на Висшите Създатели се приближават плътно до Висшия при пресичането на Хавона като първа крачка към по-доброто осъзнаване на единството на Райската Троица.

(1289.7) 117:6.14 3. Местните на Хавона придобиват разбиране на Висшия чрез общуването с низходящите странстващи на Рая и възходящите странстващи на седемте свръхвселени. Местните на Хавона по своята природа са способни да хармонизират принципно различните възгледи на жителите на вечния Остров и обитателите на еволюционните вселени.

(1290.1) 117:6.15 За еволюционните създания съществуват седем велики начина за приближаване към Всеобщия Баща. Пътят на всяко от тези възнесения към Рая преминава през божествеността на един от Седемте Главни Духа; и всеки начин става възможен благодарение разширената възприемчивост към опита, появяваща се в създанията в резултат на служенето в тази свръхвселена, която отразява същността на съответния Главен Дух. Съвкупността от тези седем опита очертава известните понастоящем предели на осмислянето от създанието на реалността и актуалността на Бог-Висшия.

(1290.2) 117:6.16 Не само собствената ограниченост на човека му пречи да намери крайния Бог; причината е и в незавършеността на вселената; именно незавършеността на всички създания – минали, настоящи, бъдещи – прави Висшето непостижимо. Всеки индивид, постигнал божествените нива на богоподобие, е способен да намери Бога-Баща, но личното постигане на Бога-Висшия ще стане възможно за отделното създание чак тогава, когато в далечно бъдеще, чрез всеобщо постигане на съвършенство, ще го намерят всички създания едновременно.

(1290.3) 117:6.17 Независимо от това, че в настоящата вселенска епоха вие сте неспособни да го намерите лично така, както сте способни да намерите и както ще намерите Бащата, Сина и Духа, възходът към Рая и последващата дейност във вселената постепенно ще създадат във вашето съзнание представа за вселенското присъствие и космическите действия на Бога на целия опит. Плодовете на духа са същността на Висшето и то подлежи на реализиране в човешкия опит.

(1290.4) 117:6.18 Предстоящото за човека в бъдеще постигане на Висшия ще стане в резултат от сливането му с духа на Райското Божество. За урантийците този дух е присъствието на Райския Баща в Настройчика; и макар че Тайнственият Наставник произхожда от Отеца и е подобен на Отеца, ние се съмняваме, че даже такъв божествен дар е способен да изпълни неизпълнимото – да разкрие същността на безкрайния Бог пред крайното създание. Както предполагаме ние, това, което Настройчикът ще разкрие на бъдещите завършили от седма степен, ще бъде божествеността и същността на Бога-Висшия. И това разкриване ще означава за крайното същество това, което разкриването на Безкрайното би означавало за абсолютното същество.

(1290.5) 117:6.19 Висшият не е безкраен, но той вероятно обхваща цялата безкрайност, която безкрайното създание ще може някога да осъзнае. За да разбереш нещо повече, отколкото Висшият, е нужно да бъдеш повече от краен!

(1290.6) 117:6.20 Всички емпирични творения са взаимосвързани в реализацията на своето предназначение. Само екзистенциалната реалност е самодостатъчна и самосъществуваща. Хавона и седемте свръхвселени са необходими една за друга за постигане на максималната степен на постигане на крайното; точно така някога те ще зависят и от бъдещите вселени на външното пространство за преодоляването на крайния статут.

(1290.7) 117:6.21 Възходящият човек е способен да намери Отеца; Бог е екзистенциален и затова реален независимо от статута на опита, постигнат от цялата вселена. Но нито едно отделно взето възходящо създание няма да може някога да намери Висшия, докато всички възходящи същества не достигнат максимална вселенска зрелост, която да им позволи едновременно да вземат участие в това откритие.

(1290.8) 117:6.22 Отецът не отдава значение на обществените различия; Той се отнася към всеки от Своите възходящи синове както към космически индивиди. Висшият също не отдава значение на обществените различия; той се отнася към своите емпирични деца както към единно космическо цяло.

(1290.9) 117:6.23 Човекът може да намери Отеца в своето сърце, но той е длъжен да търси Висшия в сърцата на всички други хора; и когато всички създания в съвършенство разкрият любовта на Висшия, тогава той ще стане вселенска действителност за всички съзнания. И това е само друг начини да се изрази мисълта, че вселените ще преминат в устойчивото състояние на светлината и живота.

(1291.1) 117:6.24 Постигането на съвършено самовъплъщаване от всички личности и постигането на съвършена устойчивост от всички вселени е равносилно на постигането на Висшия и свидетелства за освобождаването на цялата крайна реалност от ограниченията, свойствени на несъвършенството на битието. Такова изтощаване на всички крайни потенциали води до завършване на постигането на Висшия и, от друга страна, може да се определи като завършена еволюционна актуализация на самото Висше Същество.

(1291.2) 117:6.25 Хората намират Висшия не внезапно и зрелищно, подобно на земетресение, което разтрошава скали и образува пропасти, а бавно и търпеливо, подобно на река, която спокойно отмива почвата от своето русло.

(1291.3) 117:6.26 Когато намерите Отеца, вие ще откриете великата причина за вашия духовен възход във вселените; когато намерите Висшия, вие ще откриете великото следствие от вашето придвижване към Рая.

(1291.4) 117:6.27 Но никой от богопозналите смъртни никога няма да бъде самотен в своето пътешествие през космоса, тъй като той знае, че всяка своя крачка извършва заедно с Отеца, докато самият път, по който върви, е присъствието на Висшия.

7. Бъдещето на Висшия

(1291.5) 117:7.1 Завършването на реализацията на всички крайни потенциали е равносилно на завършването на реализацията на целия еволюционен опит. Това предполага окончателното проявяване на Висшия като всемогъщото присъствие на Божеството във вселените. Ние смятаме, че на този стадий на развитие Висшето ще бъде толкова явно личностно същество, колкото и Вечният Син, ще бъде толкова реално надарено със сила, колкото и Райският Остров, ще бъде толкова всецяло обединено, колкото и Съвместният Извършител, и всичко това ще стане в пределите, ограничени от крайните възможности на Върховността в кулминационното развитие на настоящата вселенска епоха.

(1291.6) 117:7.2 Макар че такава концепция за бъдещото Висше Божество е абсолютно правилна, ние бихме искали да обърнем внимание на някои проблеми, свързани с тази представа:

(1291.7) 117:7.3 1. Безусловните Наблюдатели на Висшия едва ли могат да се изпълнят с божественост на някакъв стадий преди завършването на неговата еволюция и при все това същите тези наблюдатели вече условно се ползват от присъщото за върховността пълновластие по отношение на вселените, утвърдили се в светлината и живота.

(1291.8) 117:7.4 2. Висшето едва ли би могло да функционира в Пределната Троица, без да достигне пълна актуалност на вселенския статут, и при все това Пределната Троица още сега е условна реалност и вие вече знаете за съществуването на Условните Наместници на Пределния.

(1291.9) 117:7.5 3. Висшият не е напълно реално същество за вселенските създания, но съществуват много основания, позволяващи да се направи изводът, че той е напълно реален за Седмократното Божество, простиращо се от Всеобщия Баща в Рая до Синовете-Създатели и Съзидателните Духове на локалните вселени.

(1291.10) 117:7.6 Възможно е в горните предели на крайното ниво – там, където времето се съединява с областта на преодоляното време – последователността да става неясна и изтрита. Възможно е Висшият да е способен да предвиди своето вселенско присъствие на свръхвремевите нива и след това, в ограничени предели, да прогнозира бъдещата еволюция, отразявайки това прогнозирано бъдеще назад към създадените нива на Иманентността на Проектираната Незавършеност. Такива явления могат да се наблюдават всеки път, когато крайното влиза в контакт със свръхкрайното, както това става в опита на хората, обитавани от Настройчици на Съзнанието – истински залог за бъдещите вселенски постижения на човека в течение на цялата вечност.

(1292.1) 117:7.7 Когато възходящите смъртни бъдат приети в корпуса на завършилите на Рая, те полагат клетва за вярност пред Бога-Висшия, което е Троицата в разбирането на всички крайни създадени личности, и впоследствие, в процеса на функционирането на завършилите в еволюиращите вселени, те се подчиняват на изключителното разпореждане на Рая чак до епохалното утвърждаване на локалните вселени в светлината и живота. Според това как новите организации за управление на тези усъвършенствани творения започват да отразяват проявяващото се пълновластие на Висшия, ние забелязваме, че далечните отряди на завършилите признават юрисдикцията на тези нови правителства. Изглежда, че Бог-Висшият се развива като обединител на еволюционните Корпуси на Завършилите, но е много вероятно Висшият, като член на Пределната Троица, да ръководи вечната съдба на тези седем корпуса.

(1292.2) 117:7.8 Висшето Същество съдържа в себе си три свръхчовешки възможности за проявление във вселената:

(1292.3) 117:7.9 1. Абсонитно участие в първата емпирична Троица.

(1292.4) 117:7.10 2. Взаимно-абсолютно участие във втората емпирична Троица.

(1292.5) 117:7.11 3. Взаимно-безкрайно участие в Троицата на Троиците; но ние нямаме удовлетворителна представа какво действително означава това.

(1292.6) 117:7.12 Това е една от общоприетите хипотези относно бъдещето, което очаква Бог-Висшия, но съществуват също така и много хипотези за неговите връзки с днешната голяма вселена след постигането от нея на статута на светлината и живота.

(1292.7) 117:7.13 Настоящата цел на свръхвселените се заключава в това, изхождайки от своето състояние и в пределите на своите възможности, да станат така съвършени, както Хавона. Това съвършенство се отнася до физическите и духовни постижения и включва в себе си също така и развитието на администрация, на система за управление и на братски взаимоотношения. Смята се, че в бъдещите епохи в свръхвселените постепенно ще бъдат изживени възможностите за дисхармония, несъгласуваност и неправилни решения. Енергийните контури ще бъдат напълно балансирани и изцяло подчинени на разума, докато духът в присъствието на личност ще е постигнал господство над разума.

(1292.8) 117:7.14 Предполага се, че в това намиращо се в далечното бъдеще време духовното лице на Висшия и придобитата енергия на Всемогъщия ще постигнат съгласуваност на развитието и че те, обединени във Висшия Разум и с негова помощ, ще се реализират като Висше Същество, като завършена актуалност във вселените – актуалност, достъпна за наблюдение от всички създадени разумни същества, предизвикваща реакцията на всички създадени енергии, съгласувана във всички духовни същности и познаваема в опита на всички вселенски личности.

(1292.9) 117:7.15 Тази концепция предполага истинско пълновластие на Висшия в голямата вселена. Напълно е възможно днешните троични управляващи да продължат да действат като негови наместници, но ние предполагаме, че съществуващите днес граници между седемте свръхвселени постепенно ще изчезнат и цялата голяма вселена ще функционира като усъвършенствано цяло.

(1292.10) 117:7.16 Възможно е Висшият да се намира лично в Уверса – столицата на Орвонтон, откъдето да ръководи управлението на временните творения, но това е само предположение. Но несъмнено е това, че личността на Висшето Същество определено ще бъде достъпна на някакво конкретно място, макар че неговото вездесъщо Божество вероятно както преди ще продължи да насища със себе си вселената на вселените. Каква ще бъде връзката на обитателите на свръхвселената с Висшия от тази епоха – ние не знаем, но тя може да напомня днешното взаимоотношение между местните на Хавона и Райската Троица.

(1293.1) 117:7.17 Усъвършенстваната голяма вселена на тези бъдещи дни ще се отличава значително от това, което е тя днес. Ще отидат в миналото увлекателните дела – организирането на галактиките на пространството, имплантирането на живот в изменчивите светове на времето и развитието на хармония от хаоса, на красота от потенциалите, на истина – от значенията, на добродетели – от ценностите. Ще завърши крайното предназначение на времевите вселени! Възможно е да настъпи време на покой, на отдих от вековната борба за еволюционно съвършенство. Но не задълго! Несъмнено, уверено и необратимо загадката на възникващото Божество на Бог-Пределния ще отправи предизвикателство към тези усъвършенствани граждани на неизменните вселени точно така, както някога търсенето на Бога-Висшия се превърна в изпитание за техните борещи се еволюционни предци. Завесата на космическата съдба ще се вдигне, за да открие трансценденталното величие на пленителните абсонитни търсения на Всеобщия Баща на тези нови, по-високи нива, които се разкриват в пределния опит на създанията.

(1293.2) 117:7.18 [Подготвено от Могъщ Посланик, временно пребиваващ на Урантия.]

Foundation Info

Версия за печатВерсия за печат

Urantia Foundation, 533 W. Diversey Parkway, Chicago, IL 60614, USA
Tel: +1-773-525-3319; Fax: +1-773-525-7739
© Urantia Foundation. All rights reserved